Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 134


Днес, 05.07.2012 г., четвъртък, от 16:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Прокуратурата на Република България – Борис Велчев, главен прокурор, Галина Тонева и Валери Първанов, заместник главни прокурори и Николай Георгиев, прокурор, завеждащ отдел „Информация, анализ и методическо ръководство” във Върховна касационна прокуратура; от Висшия съдебен съвет –Пенка Маринова, председател на Комисията „Професионална етика и превенция на корупцията” и Кирил Гогев, член на ВСС; от Министерството на вътрешните работи – Веселин Вучков, заместник-министър; от Министерството на правосъдието – Пламен Георгиев, заместник-министър.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на Комисията.
Заседанието се ръководи от Искра Фидосова, председател на Комисията по правни въпроси.
Искра Фидосова:
Уважаеми колеги, имаме кворум – присъстват 21 от членовете на комисията, за да открия заседанието на Комисията по правни въпроси по предварително обявения дневен ред:
1. Обсъждане на Обобщен годишен доклад за прилагането на закона и дейността на прокуратурата и разследващите органи през 2011 г., № 211-00-5, внесен от Висшия съдебен съвет на 28.05.2012 г.
2. Обсъждане на годишен доклад за дейността на Постоянно действащата подкомисия към Комисията по правни въпроси, която осъществява предвидения в чл. 34б от Закона за специалните разузнавателни средства и чл. 261б от Закона за електронните съобщения парламентарен контрол и наблюдение.
3. Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 254-01-47, внесен от Анастас Василев Анастасов и група народни представители на 28.03.2012 г.
4. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите, № 254-01-76, внесен от Десислава Жекова Танева и група народни представители на 03.07.2012 г.
Янаки Стоилов:
Г-жо Председател, преди да продължим по дневния ред, нека да напомня и отсега да решим да включим в дневния ред за следващото заседание промените в Търговския закон, тъй като вече се изчерпват отчетите, които са предварително планирани, за да можем преди завършването на сесията да имаме поне принципно становище по този въпрос на парламента.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Стоилов. Следващата седмица във вторник ще имаме нарочно заседание за определяне и приемане на Правилата за избор на Висшия съдебен съвет. Знаете, че нямаме никакво време. Вече сме с минус във времето. Не възразявам да бъде включен законопроекта в дневния ред за заседанието в четвъртък. За следващата седмица нямаме планирани предварително доклади, така че молбата ми поради това че има и други закони, да няма настояване от ВСС и Върховния касационен съд за гледане на техните доклади. Те ще останат за един по-късен етап.
Започваме с първа точка - Обсъждане на Обобщен годишен доклад за прилагането на закона и дейността на прокуратурата и разследващите органи през 2011 г., № 211-00-5, внесен от Висшия съдебен съвет на 28.05.2012 г.
Г-н Велчев, имате думата да представите в резюме доклада на Прокуратурата.
Борис Велчев:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Уважаеми колеги,
Вероятно сте имали възможността да се запознаете с двата варианта, които сме внесли – разширен вариант с всички допълнения и приложения, и един съкратен вариант, който дава накратко информация за дейността на Прокуратурата. Аз няма да повтарям всички цифри, но ще си позволя да акцентирам върху няколко проблема. За съжаление, тези няколко проблема ще бъдат почти аналогични на проблемите, които съм засягал и миналата година. Правя това не от мързел и не от нежелание да измисля нещо ново, а защото, за съжаление, проблемите си остават същите.
Ще се възползвам от възможността да ви информирам, тъй като зная, че тези цифри са скучни, но изводът, който те предопределят ми се струва важен, че миналата година прокурорите в страната са работили по над 320 000 преписки и 260 000 досъдебни производства. Отделно от това те са анализирали над 600 000 спрени дела, участвали са над 200 000 съдебни заседания, което означава, че всеки един от 1230 прокурори в страната се е произнесъл средно по 230 преписки, наблюдавал е 180 дела, 50 дела е прекратил по давност, прегледал е 520 спрени досъдебни производства и е участвал в 150 съдебни заседания. Казвам всичко това, за да ви ориентирам в огромното натоварване, което е характерно за прокуратурата в страната, като цяло, а за някои прокуратури особено изразено. Въпреки тази особена среда ми се иска да ви обърна внимание върху следните тенденции:
Трайно се увеличават внесените в съда прокурорски актове за последните години. Трайно се увеличава броят на предадените на съд и на осъдените лица.
Трайно намаляват два показателя: на оправдателните присъди и на върнатите от съда дела.
През миналата година са били осъдени общо около 50 000 души, като в резултат на това защита са получили около 95 000 пострадали.
Значителен ръст има по делата за участие в организирани престъпни групи, за престъпления с предмет на фондове на Европейския съюз, данъчни престъпления, престъпления, свързани с наркотици.
Тъй като първият си доклад представих пред вас преди 5 години, ми се иска съвсем накратко, наистина с по няколко изречения, да илюстрирам системни напредък, а някъде този напредък не е толкова убедителен, което след малко ще посоча, но някъде е много сериозно изразен по основните категории дела. Много ми се иска да сравним последните пет години само в три отношение: процент на оправдателните присъди, процент на върнатите от съда дела и някои конкретни данни по основните категории – така наречените дела с обществен интерес. Става дума за делата , свързани с организирана престъпност, данъчни престъпления, наркотици и т.н.
Резултатите показват следното:
Осъдените лица с влязла в сила присъда през последните четири години устойчиво са около 50 000. Оправданите устойчиво са около 1200. Числата говорят сами за себе си. Ако през 2007 г. съдилищата са върнали 10.4% от делата, през 2011 г., която отчитам сега, този процент е 5.6%, което е едно чувствително подобрение.
Моля ви да обърнете внимание и на следните съвсем накратко споделени цифри. Ще се спра само на осъдените с вляза в сила присъда лица дотолкова доколкото ми се струва, че това е най-сигурният критерий за оценката, на наличието и отсъствието на ефективност. През 2007 г. такива лица, осъдени за участие в организирани престъпни групи са били 77. През миналата година броят е 290. Сами разбирате, че три пъти е нараснал броят на осъдените лица са участие в организирани престъпни групи. Много по-сериозен даже е ръстът на осъдените за престъпления, свързани с еврофондовете. От 0 през 2007 г., (говоря за влезли в сила присъди, имало е няколко невлезли в сила присъди) през последните две години броя на осъдените лица варира между 150 и 200.
Много чувствителен е ръстът на престъпността при данъчните престъпления. В 2007 г. броят на осъдените с влязла в сила присъда за данъчни престъпления е нараснал 6 пъти. През миналата година са 1800 лица. Закръглявам.
Устойчиво през последните години за трафик на хора биват осъдени сто и малко над 100 лица годишно. Нараства броя на осъдените за трафик на наркотици. Ако те са били 1400 през 2007 г., през 2011 г. са около 2000. Подобно е положението с осъдените за престъпления, свързани с неистински парични знаци, неистински платежни инструменти. През 2007 г. са били около 100, а през миналата година са били 235. Посоченото в статистиката, според мен поне, показва, че е налице една устойчива тенденция по тези категории дела, за която аз лично смятам, че е необратима. За съжаление, няма забележим напредък в противодействието на корупционните престъпления.
Наблюдава се устойчивост на внесените прокурорски актове. През последните 5 години те са средно около 200 на година. Предадените на съд лица на година са около 300. Устойчив е броят на осъдените за корупционни престъпления. Той също варира между 150 и 170 лица. Делът на оправданите лица за широкия кръг корупционни престъпления е много по-висок от средния. Вероятно причините затова могат да бъдат търсени в разни посоки. Аз продължавам да смятам, че част от причините могат да бъдат търсени в недостатъчната ефективност на контролните органи, които не си сезират своевременно за престъпления, които биха могли да бъдат разкрити на ранен стадий - престъпления по служба и безстопанственост, неизгодни сделки. Продължавам да смятам, че част от причините се коренят и в стария Наказателен кодекс. Обръщам просто внимание – чл. 306 от Наказателния кодекс продължава да бъде със старата си редакция – изисква комулативност за предпоставките за ненаказуемост на лицето, което подава сигнал за подкуп. Положителен е фактът, че миналата година Върховният касационен съд по мое искане реши въпроса на връщането на пари на граждани при разкриване на подкуп. Иначе те губеха и парите, които са дали, дори и когато даването на подкуп е в контролирани условия и гражданинът предварително е съобщил, че го изнудва длъжностното лице.
Искам да ви обърна внимание върху статистиката по няколко от основните състави на така наречените „корупционни престъпления”. Позволете ми да ви обърна внимание върху чл. 282 – основният състав на престъплението по служба. За 5 години осъдените с влязла в сила присъда са 80 човека, а оправданите, уважаеми дами и господа, са 87. При общия процент на успеваемост по всички дела, тази цифра заслужава много сериозен анализ. Не е единствена.
Подобна е статистиката за престъпленията по чл. 220 за неизгодна сделка. За 5 години осъдените са 40, а оправданите – 23.
Същата, даже по-лоша откъм ефективност статистиката по чл. 219 – за безстопанственост през последните 5 години са били осъдени 14 лица и са оправдани 5. Казвам това, за да илюстрирам едно системно несъвършенство на съставите по Наказателния кодекс и специално състава на чл. 282, който с предвидената в него специална субективна цел, прави често пъти невъзможно да бъде доказана престъпната дейност на едни доста видими извършители на престъпления.
Изобщо, ако позволите, да обобщя. Струва ми се, че по основните категории престъпления от така наречен „обществен интерес” може да бъде набелязана една трайна, устойчива положителна тенденция – някъде тя е по-ясно изразена, другаде е по-смекчена, но навсякъде в тези категории престъпления има едно постоянно нарастване на броя на осъдените лица през последните 5 години с изключение на широкия кръг корупционни престъпления.
Позволете ми да ви обърна внимание и на няколко проблемни области извън статистиката. Зная, че следващата точка във вашия дневен ред е специалните разузнавателни средства. Вероятно тогава ще бъдат коментирани повече данни. Аз само ще маркирам, че през миналата година беше чувствително снижен броя на използваните специални разузнавателни средства от страна на прокуратурата. Ние с нашите методически указания и с електронни регистър за СРС, който създадохме, успяхме да внушим на колегите, че специалните разузнавателни средства са субсидиарен способ за събиране на доказателства и това се усети. Надявам се тази тенденция да бъде продължена и през тази година.
Няколко думи за задържането под стража. С 4.5% се е увеличил броят на исканията за задържане под стража в сравнение с предходната година. От всички искания са били уважени 82.2%. Това ме кара да мисля, че като цяло прокурорите в страната правилно преценяват необходимостта от искане за задържане под стража. Все пак 82% е един добър процент.
Накратко да маркирам цифрите за прекратените по давност дела. Ако помните при първите ни срещи в Народното събрание - и в предишния парламент и сега, това беше една от цифрите, с които най-малко се гордеехме. За разлика от първите години, когато броят на прекратените по давност дела, се колебаеше около четвърт милион годишно, през 2011 г. те са 60 000. Според мен, проблемът с така наречените стари дела постепенно започва да се преодолява.
Проблемът със спрените дела. Като цяло намалява общият брой на спрените дела, включително от предходните години. През 2011 г. те са с една четвърт по-малко, отколкото са били през 2007 г. От тях срещу известен извършител са само 2%. Това ми се струва е добър атестат и за работата на прокуратурата, и особено за работата на органите на МВР.
Няколко думи, както всяка година правя, за взаимодействието между прокуратурата и контролните органи. За съжаление, и тази година резултатите от това взаимодействие продължават да бъдат като цяло неубедителни, въпреки че отчитаме известно подобрение. Прокуратурата е била сезирана от основните контролни органи в страната в 1676 случая – с около 100 повече от предишната година. От тях, за съжаление, за били внесени само 168 прокурорски акта, което понякога говори за качеството на внесените сигнали. За сравнение, през 2011 г. прокуратурата се е сезирала по сходна цифра 1653. Казвам това, за да обърна внимание, че медиите са разкрили точно толкова престъпления миналата година и това се е сторило убедително на прокуратурата, колкото всички контролни органи в страната.
Длъжен съм да кажа и няколко самокритични бележки по въпроса със следствието. Въпреки че бяха направени съответните законодателни промени в чл. 194, ал. 1, т. 4 от НПК, капацитетът на следователите, за съжаление, през 2011 г. въпреки усилията остана непълноценно използван и натовареността им в отделите в окръжните прокуратури е твърде ниска. Това е един от проблемите, който идентифицираме, опитваме се да го решим. За съжаление, натрупани отношения през годините в окръжните прокуратури и следствени служби, изградени отношения на недоверие тук-там в страната водят до това да има въздържане при възлагане на дела на следователите, непълноценно използване на техния капацитет и оттам несправедливо разпределение между тежестта, натоварването, разследването – от една страна, следователи и други разследващи органи. Ние, разбира се, си даваме сметка, че следователите в страната са малък брой. Колкото и да са натоварени, това няма да промени чувствително, драматично състоянието при другите разследващи органи и основно органите на МВР. Въпреки това го отбелязваме като един от нашите сериозни пропуски, който трябва да се опитаме да компенсираме през текущата и следващите години.
Няколко думи за лицата с две и повече висящи дела. Това беше въпрос, който поставих и миналата година на вашето внимание, позволявам си да го поставя и сега. През миналата година ние окончателно създадохме национален регистър на тези дела, достъпен за всички прокурори. С удоволствие мога да кажа, че през 2011 г. броят на лицата с повече от две-три и повече висящи дела е намалял с 35% спрямо предишната година. Това издава една добра реактивност на колегите в страната и един контингент от хора, генериращ престъпност бива сериозно ограничаван през годините.
Накрая, за да приключа със статистиката, последната цифра, която съм длъжен да споделя с вас, аз бях поел този ангажимент миналата година, да информирам Народното събрание за осъдителните решения по Закона за отговорността на държавата. През 2011 г. са влезли в сила 145 такива решения (през 2010 г. те са малко повече – 166), по които са присъдени обезщетения в размер на 1 670 000 лв. Мога да ви дам статистика, ако проявите интерес, по какъв тип дела най-често бива осъдена прокуратурата. Имам такава статистика.
Бих искал да кажа още няколко думи за работата ни по вътрешното реформиране и подобряване на ефективността на прокуратурата. През 2011 г. беше въведено едно ново указание за така наречения специален надзор. Той се превърна от инструмент, който да гарантира единствено спазването на сроковете, в инструмент, който успоредно с това сега осигурява получаването на адекватна методическа помощ по действително сложните и тежки дела. Това указание ми се струва една стъпка в правилната посока. Такава стъпка в правилната посока ми се струва и Инструкцията за предварителните проверки, която подписахме с министъра на вътрешните работи. Тази инструкция разпредели отговорностите по разкриване на престъпления такива, каквито са съгласно закона – дейността по разкриване на престъпленията е преди всичко задача на изпълнителната власт.
През миналата година въведох Действие 3. „Основни указания”, които отмениха стотици действащи преди това инструкции, писма, окръжни и всякакви други актове с вътрешно служебен характер. Сега има само три методически акта по прилагането на Наказателния кодекс, по Наказателно-процесуалния кодекс и Административно-процесуалния кодекс. В тях с съдържа цялата необходима практика. Те биват актуализирани незабавно в електронен вариант при най-малката промяна в законодателството или някаква друга необходимост от корекции и това чувствително облекчи прокурорите в страната и дебюрократизира работата на прокурорите.
От гледна точка н вътрешните указания, които бяха издадени, беше издадена и една специално методическо указание за финансовото разследване, което две последователни години ни беше препоръчано т Европейската комисия. Изпълнихме тази препоръка със закъснение, за което аз поемам своята отговорност, но го изпълнихме добре, изпълнихме го убедително - съгласувахме проекта с водещи специалисти от Съединените щати и Европейския съюз. Получихме техните бележки, отразихме ги и догодина предстои да бъде отчетена и ефективността от прилагането на това Методическо указание за финансовото разследване.
Въведохме и Методика за анализ на върнатите дела и оправдателните присъди, защото това е един постоянен упрек към нас. Казвам това, за да подчертая, че ние сме готови да анализираме всяка една оправдателна присъда и да потърсим действителните причини за нея, със съзнанието, че наличието на оправдателни присъди е белег на всяко едно цивилизовано общество. Няма как всички присъди да бъдат осъдителни. А в България броят на осъдителните присъди е относително висок. И все пак, доколкото има оправдателни присъди по някои от така наречените знакови дела, сме създали режим, регламент за техния анализ и търсенето на наличието на системни пропуски.
Накрая ще кажа, че са въведени няколко електронни регистъра в прокуратурата: за сложността н разследването, за проверките, за задържането под стража, но това са вътрешно-организационни действия.
Уважаеми дами и господа, аз, разбира се, съм на разположение за вашите въпроси. Тъй като знам, че присъстващите тук медии търсят основно критичните и самокритичните бележки, искам да кажа още веднъж, съзнавайки, че ще повторя онова, което накратко бях споделил преди това.
Ако някъде има недостатъчен напредък в работата на прокуратурата, това е по делата за корупционни престъпления.
Вторият системен проблем си остава натоварването на следствието. За съжаление, не можем да се справим на този етап с него в онази степен, в която бихме искали.
Мога да продължа със самокритичните бележки, но тези бележки трябва да бъдат преценявани на фона на две обстоятелства: колкото и да сте критични към нас, ви моля да си припомните цифрите, с които започнах – натовареността в прокуратурата е огромна. Натовареността в разследващите органи е аналогична. Тези две системи са изключително дисциплинирани и съумяват въпреки това да произведат един добър резултат. Но всяка една човешка дейност има своите биологични предели. Натовареността на прокуратурата и разследващите органи е стигнала този биологичен предел. Уверявам ви в това.
Накрая, и с това ще завърша и ще бъда на разположение за вашите бележки и въпроси. Искам още веднъж да подчертая необходимостта от приемане на нов Наказателен кодекс. Вие си давате ясна сметка, че когато България влезе в Европейския съюз ние практически цялото друго право хармонизирахме, а в тази изключително деликатна и сложна обществена област – действието на престъпността, прилагаме един инструмент, който е създаден през 1968 г. и е променян междувременно над 80 пъти, в резултат на което е загубил всякаква вътрешна хармония и логика.
Уважаеми дами и господа народни представители,
Аз с това завършвам и ако ми позволите едно лирическо отстъпление последно с две изречения, тъй като това е последният доклад, който в качеството си на Главен прокурор представям пред вас за дейността на Прокуратурата през миналата година, искам да използвам повода и да ви благодаря за изключително професионалните обсъждания, които винаги сме водили тук, за вашите критични бележки, които винаги сме се старали да отразим. Аз мисля, че тези отчетни доклади, предвидени в Конституцията, са изключително полезни, необходими. Във всеки случай за нас са полезни и необходими, дано и за вас са такива.
Благодаря ви. На ваше разположение съм.
Искра Фидосова:
Благодаря Ви, г-н Велчев. Колеги, имате думата за изказвания по доклада на прокуратурата за 2011 г. Г-жа Михайлова, заповядайте.
Екатерина Михайлова:
Г-жо Председател,
Г-н Велчев,
Аз взимам думата всеки път, когато обсъждаме този доклад по една тема от него. Нея си следя основно, не че не поглеждам другото, но има една част от доклада, която с особено внимание наблюдавам и горе-долу всеки път едно и също изказване аз правя. И това е частта, в която виждаме взаимодействието между контролните органи и прокуратурата и ефективността на това взаимодействие и в крайна сметка ефективността с правораздаването, което имаме по тези случаи.
Главният прокурор още в изявлението направи констатации, че няма голяма промяна. Има малко завишаване на сигналите от контролните органи. Но аз виждам нещо, което мисля, че е тревожно повече дори от предишни години. Защото са се увеличили сигналите или поне аз така разбирам от доклада, но са се намалили броя на образуваните досъдебни производства. Тоест още повече се е влошило качеството на подаването на сигналите от контролните органи. И тук мисля, че отговорността е много голяма и на парламента и на изпълнителната власт. Тоест тези доклади, когато ги гледаме, смисълът е нещо да се случва. Правил контролни органи, произвеждаме все повече. Междувременно от миналия доклад до днешния се появиха нови структури, които ще преборят престъпността или най-малкото ще я ограничат или ще доведат до по-сериозни финансови резултати за държавата и до намаляване на нарушения и престъпления, но виждаме, че качеството явно се е влошило. Поне аз така го разчитам.
Въпросът към Главния прокурор е така ли е, защото смисълът е наистина да заострим вниманието и да поискаме съответни мерки. Ако трябва да се променя законодателството, да се променя и то да доведе до някакъв ефект в крайна сметка, а не до трупане на нови и нови органи, едни върху други, преплитащи функциите си и компетентностите си, не успявайки да работят в синхрон.
Второто, наистина може би през Наказателния кодекс и декриминализация на част от нещата, да си останат контролните органи и в административното правосъдие, а не да занимаваме на празни ходове една камара органи в страната – веднъж контролни органи, втори път започват да се занимават разследващи органи, трети път стигат до съда, за да се окаже, че няма за какво да са стигнали.
Тук искам да отбележа неща, които мен ме смущават. Пише, че най-често преписки се образуват в прокуратурата по сигнали - над 784, митниците 773 и накрая пише, че само 167 акта са внесени. Правете сметка какъв брак е това. Това означава, че държавната машина на различните нива върти колелата безсмислено. По същия начин е при ДАНС. В крайна сметка цялата работа е сведена до 16 присъди за една година.
Аз мисля, че на нас работата ни е не само да четем, а и да гледаме тези неща, но след това да се предприемат и съответни действия. Сега направихме цял закон, който ще събира незаконно имущество, дано проработи. Защото това, което виждам тук, е просто прехвърляне на топката. И нещо повече, създава се усещането, поне за мен, вече няколко години като ги чета тези доклади, че се зариват институциите с информация, която дори ги блокира да работят. Защото най-лесно е да напишеш нещо и да го хвърлиш. И го хвърляш някъде, където то се трупа и няма как да доведе до резултат. Казвам тези неща, защото наистина трябва да се предприеме нещо в тази посока и законодателят има своето място и изпълнителната власт също.
Аз си задавам въпроси обикновено след докладите на прокуратурата. Ще го направя и сега. И този път няма да е само до премиера, но ще подам въпроси до всички министри, които ресорно отговарят, какво ще направят, какви действия ще предприемат. Защото само да кажем, че има констатации и после нищо. Догодина пак ще дойде доклад. Този доклад дали ще бъде пред нас или друг парламент, защото по това време вече ще е изборна ситуация. Така че може би това е последният доклад, който ние гледаме в парламента и въобще докладите на съдебната власт. Н времето до тогава не трябва да мине само с констатации. Трябва да мине и в някакви решения, защото това е една от най-големите ни слабости в работата – и на съдебната власт, и на контролните органи, ако искаме да има ефективност.
Въпросът ми е какво виждате още да се направи?
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Михайлова. Г-н Велчев, заповядайте.
Борис Велчев:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаема г-жо Михайлова,
Ще бъда кратък. Права сте във Вашите изводи. За съжаление, броят на сигналите, подадени от контролните органи не е особено висок, но и качеството им не е високо. В резултат на това има едно формално увеличение със стотина повече на сигналите, но намаляване на броя на образуваните въз основа на тях досъдебни производства и внесени прокурорски актове.
Аз, разбира се, не смятам, че контролните органи работят за прокуратурата. Контролните органи имат друга функция. Там е ангажирана една армия от над 30 хиляди души във всички контролни органи в страната. Тази цифра е динамична, но над 70 са контролните органи. Става дума за органи, които имат правото да установяват административни нарушения и да налагат санкции. Ако бяхме сигурни, че тяхната ефективност се изразява основно в превенцията, ако бяхме сигурни, че броят на тези сигнали и нищожно малък заради факта, че не се извършва правонарушения, е добре. Но аз мисля, че този извод не би бил обоснован.
Иначе, онова, което вие казахте, е напълно вярно. Една декриминализация, особено в онези аспекти, в които и сега на практика ние прилагаме наказателния процес за налагане на административно наказание - приложението на чл. 78а от Наказателния кодекс е абсолютно належащо, аз знам, че това политически е много чувствително. Отлично разбирам, че това е въпрос на огромна политическа отговорност да кажеш нещо, което традиционно е било престъпление, вече няма да е престъпление. Но нека да бъдем реалисти. Две са негативните констатации от наличието на подобни текстове в Наказателния кодекс, поне за мен: едната е, че те харчат огромен ресурс с предрешен резултат – глоба до 5 хиляди лева, налагана по административен път. Защо трябва да налагаме административна глоба по реда на НПК продължава да ми се губи като логика, и второ, така или иначе дори и в тези случаи ефективността на наказването не е особено висока. Защото административното законодателство често пъти за сходни ситуации, за сходни казуси предвижда много по-високи наказания.
Така че напълно съм съгласен с тези две ваши констатации и мисля, че те са правилни.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Велчев. Г-н Стоилов, заповядайте.
Янаки Стоилов:
Г-жо Председател,
Г-н Главен прокурор,
Госпожи и господа народни представители,
Три проблема ще поставя накратко.
Единият от тях е за необходимостта от подобряване на организацията за продължаване на работата по спрени наказателни дела. Според мен, трябва да се създаде определен алгоритъм, за да не се стигне отново до натрупването на хиляди дела, които след време ще се окаже погасени по давност. При това аз не говоря за случаите, където е извършителят е напълно неизвестен. Има редица случаи с де факто установен или вероятен извършител, поне за нуждите на досъдебното производство, но обикновено този извършител не е бил намерен. В много случаи при сегашното движение част от тези лица за дълъг период пребивават на територията на други страни от Европейския съюз. Тези дела са спрени. Според мен, прокуратурата трябва да е органът, който периодично да изисква информация по всяко едно от тези дела от органите на МВР, защото в много от тези случаи веднъж спрени делата и не се възобновяват. Те стоят като някаква документация до изтичането на срока, в който могат да бъдат разследвани.
Другият проблем Вие сам го поставихте за така наречените „корупционни престъпления”. Към тях бих добавил и липсата почти на дела, които вече засягат например умишлени фалити, необявена неплатежоспособност. Знам, че част от действията трябва да бъдат предприети по линия на самото търговско законодателство, защото то в това отношение страда от недостатъци, но изглежда липсва и достатъчен капацитет и в органите на полиция и като цяло на съдебната власт, за да може да се адаптира към тези нови форми на престъпна дейност, които имат в повечето случаи значителни икономически последици. В това отношение може да споделите, ако смятате за необходимо, макар че това разширява малко дискусията, какво е вашата оценка за предложения нов Наказателен кодекс в тази част. Говоря за работния проект, в който са участвали представители на прокуратурата. Според мен, той не осъществява осезаем напредък точно в тази област. Защото, ако говорим з необходимост от ново наказателно законодателство, то трябва да е главно насочено към новите форми на икономическа престъпност. Струва ми се, че все още има доста традиционализъм и то няма да бъде много по-ефективно, даже напротив, заради преходния период от всяка една наказателна система към друга система ще се получи разминаване на състави и даже усложняване на криминогенната обстановка. Според мен, на това трябва да се обърне внимание.
Последният проблем, той е достатъчно деликатен, но смятам, че трябва откровено да бъде поставен като една причините защо е ниска ефективността на противодействието срещу корупцията. Защото според мен, все още по най-високите етажи на властта има голяма предпазливост от страна на всички компетентни органи да се действа достатъчно решително и последователно. Достатъчно е да посоча само един от случаите, в които имаше установени факти за намеса на министър-председателя за не прилагане на закона, с което да се осуети разкриването на дадени закононарушения, без да ги квалифицирам като краен ефект. Липсата дори на досъдебно производство, не казвам какво ще бъдат неговите резултати, са част от тези сигнали.
Съзнавам, че е много деликатно във всяка една система, когато най-висшите институции, било то правителство, прокуратура, съдебна власт, влязат в такъв род отношения, това винаги може да се тълкува като някаква форма на намеса на органи на съдебната власт в текущия политически процес. Защото такива примери съм видял и в Европа, че в някои случаи, когато има основания, се стигне до тези нива, често се получава обратната реакция – дали не се политизират определени отношения. Този риск си давам сметка че съществува, че това е един много деликатен баланс за границата на политическата и юридическата отговорност, които трябва да действат поотделно. Но смятам, че този проблем трябва да бъде гласно изречен, защото мисля, че той дава отражение върху цялостната ситуация и ефективността от действията на органите на съдебната власт.
Тъй като казахте, че Вашият мандат приключва, затова мисля, че е най-подходящият момент да се постави, тъй като доста по-непредубедено тази тема може да бъде разисквана. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Стоилов. Г-н Велчев, имате думата да отговорите.
Борис Велчев:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми г-н Стоилов,
По реда на вашите въпроси. Спрените дела са проблем. Но аз се надявам да обърнете внимание – броят на спрените дела намалява. Намалява незначително, но намалява устойчиво И това ми се струва е плод на усилията на две институции – от една страна, една подобрена разкриваемост от органите на МВР, и от друга страна, въведената от нас организация ежегодна проверка на всички спрени дела. Такава организация е създадена. Затова в предварителните си бележки за натовареността на прокурорите специално подчертах, че всеки от тях трябва няколко десетки спрени дела средно статистически да провери годишно. Това е нещо, което се прави.
А що се касае до това, че по някои от делата има известен извършител, но той не може адекватно, ефективно привлечен към наказателна отговорност, такива дела по наши статистически данни са около 2% от случаите. За съжаление, този процент може да изглежда малък, но отнесен към броя на делата никак не е малък. И това е една цифра, която наистина стои на нашето внимание.
Вторият ви въпрос беше свързан с противодействието на корупционните престъпления и в частност някои по-модерни форми на престъпност, свързана с търговската несъстоятелност (чл. 227 и следващите) ние не ги третираме традиционно като корупционни престъпления. Затова точно тези състави в статистиката за корупционни престъпления не см включили. Но така или иначе аз зная горе-долу каква е ефективността на прокуратурата по тези дела, макар че те стоят в една друга група, извън корупционните престъпления, и Вие сте прав, за съжаление, тя не е особено висока. Аз мисля, че това е една от формите на престъпност, която имахме достатъчно време да изучим. Тя традиционно се смята за нова, но ако се замислите вече я има в Наказателния кодекс 15 години. Нямаме никакво оправдание, че е нова и непозната тази материя – търговското право може би е било ново и непознато на нашето поколение, г-н Стоилов, но на младите хора вече 15 години и повече го изучават, оправдание нямаме. Прав сте. Хубаво би било в новия Наказателен кодекс да се отдели повече внимание на точно тези модерни престъпления, свързани с някои даже незасегнати в проекта форми на престъпна дейност, които са типични, например, за търгуването на ценни книжа – типичен за наказателното законодателство на държавите, в които има традиции в търгуването на ценни книжа. Има такива форми на престъпна дейност, които биха могли вероятно да намерят място в Наказателния кодекс.
Третият ви въпрос беше конкретен или поне така аз го разбрах и той не беше отправен към мен, заради едно реално съдебно производство. Такова има, г-н Стоилов, което касаеше едни записи, изнесени в публичното пространство.
Знам, че когато отчитаме дейността за една цяла година, този отчет ще изчезне в коментара на едно конкретно дело. Но съм длъжен, тъй като зададохте въпроса, да направя коментар. Не зная как мога да ви уверя в това, но нищо не е било осуетено по това дело. Цялата дейност, която митническите органи е трябвало да извършат по това дело, е била извършена. Това е единственият коментар, който мога да си позволя да направя по едно конкретно дело.
Но, ако позволите, уважаеми г-н Стоилов, да се възползвам от тона на известна провокация, да ви обърна внимание към един инструмент, който може би законодателно може да бъде обсъждан, и който, убеден съм, ще направи противодействието на корупцията точно по високите етажи малко по-ефективно. Аз знам, че е ерес. Отлично разбирам, че е ерес. Даже съм го писал навремето, че е ерес, но все пак Народното събрание може би в един момент трябва да помисли не може ли провокацията към подкуп не да се декриминализира, а да се извършва под съдебен контрол, като специално разузнавателно средство. Знам, че това е един дискусионен, спорен въпрос. Могат да се търсят аргументи и в двете посоки. Но зная отлично, че ако такава възможност остане в правото ни да се извършва провокация към подкуп под съдебен контрол, повтарям това като специално разузнавателно средство, т.е. не произволно, не пряко от полицейските и прокурорските органи, това ще има огромен превантивен ефект. И тогава ще можем да отговорим на редица въпрос, които, за съжаление, в момента демонстрират нашето безсилие. Защо определено лице, независимо дали то е магистрат, политик, кмет или който и да е във властта, демонстрира много високо финансово положение, много състоятелност, никакви обяснения затова, но и данни за престъпна дейност нямаме. Ако такъв инструмент съществуваше, той би имал своя превантивен ефект. Съзнавам цялата теоретичност на това, което казвам. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Велчев. Г-н Димитров, след това г-н Казак и след това г-н Миков.
Тодор Димитров:
Благодаря, г-жо Председател.
Уважаеми г-н Велчев, аз имам един кратък въпрос.
От една страна в доклада имаме по-голям брой прокурорски актове, внесени в съда, от друга страна, обаче аз виждам че са намалели икономическите престъпления с 21.9%. В частност виждам, че ръстът на данъчните престъпления 2010-2011 г. също е много малък. В условията на криза, поне моята преценка е такава, искам да чуя Вашия анализ, не би ли следвало да има ръст в тези престъпления. Тоест разкриваемостта не е ли каквато трябва. Според мен, няма логика в криза икономическите престъпления да намаляват, още по-малко данъчните. Каква е Вашата преценка? Вие сте с много по-голям опит. Аз съм цивилист, вие сте пеналист.
Искра Фидосова:
Благодаря. Г-н Велчев.
Борис Велчев:
Благодаря Ви, г-жо Председател.
Г-н Димитров, сега, разбира се, гадаем. Аз знам, че има такава идеологема Идеологемата, която се ражда, която се ражда обикновено в подобни обсъждания, че когато има криза икономическата престъпност нараства. Възможно е от научна гледна точка това да е верен извод. Но надявам се и Вие разбирате това, ефективността на прокуратурата е функция от ефективността на оперативните служби. Разкриваемостта на престъпленията е такава, каквато е. Когато тази разкриваемост нараства и броят на актовете на прокуратурата нарастват. Въпреки това, въпреки че има известен спад, така е. Всяка година има спад в някоя категория престъпност без това непременно да има някакво мащабно обяснение. Просто може би някаква временна пунктуация. Факт е обаче, че броят на осъдените лица за данъчни престъпления през последните години, ако не се лъжа ви казах тази цифра, е нараснал не просто много, а многократно. Може би трябва да проследим тази тенденция за икономическите престъпления две или три години и тогава да правим някакви по-генерални изводи.
Искра Фидосова:
Благодаря. Г-н Казак.
Четин Казак:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми г-н Главен прокурор,
Уважаеми колеги,
Уважаеми дами и господа заместник-главни прокурори,
Уважаеми гости,
Аз имам няколко конкретни въпроса по отношение не толкова на доклада, колкото до цялостната дейност на прокуратурата през изминалата година – през 2011 г., а в частност и в началото на 2012 г.
Първата ми констатация и забележка. Напълно споделям вашето признание, че част от така наречените дела от особен обществен интерес наистина се увенчават с неуспех по отношение на обвинението. Според мен, няма да допринесат за положителна оценка в очаквания юлски доклад на Европейската комисия – специално делата от корупционен характер и тези, които споменахте. Знаковите оправдателни присъди, особено през последните дни, на Вальо топлото, от една страна, от друга страна, това, което е най-забележително – категоричната оправдателна присъда на първа инстанция срещу първия министър от правителството на Бойко Борисов – министърът на здравеопазването Божидар Нанев, оправдан по всички обвинения е ярко доказателство затова, че има някакъв проблем в обосноваването на обвинителните тези и тяхното отстояване, за да се стигне до тези оправдателни присъди.
В тази връзка въпросът ми е какви са мерките, които възнамерявате на предприемете или да предложите за преодоляване на този недостатък.
От друга страна, друга тенденция, която се наблюдава не само отсега, а още от 2-3 години, според мен, поддаването на Прокуратурата на обществено-политически натиск от страна на управляващата партия и репресивния апарат са за лековато повдигане на обвинение срещу представители на опозиционни политически сили в местната власт – кметове, имам предвид специално, след което последва шумно оповестяване на образуване на досъдебни производства срещу тях и след това тихо-мълком последва оправдателна присъда или прекратяване на производството срещу тях.
Използването на прокуратурата като способ на органите на досъдебно производство в процедури на обществени поръчки с цел тяхното забавяне във времето. Имам конкретни примери затова. Например, дадена обществена поръчка, обжалвана на всички инстанции, включително на върховна инстанция. Върховната инстанция е постановила, че процедурата е законна и изведнъж дадено лице подава жалба и отново прокуратурата спира началото на изпълнението на обществената поръчка. Това е първият кръг от констатации.
Вторият ми въпрос е наследен от минали години. Вие споменахте, че има някои въпроси, които не са решени и през 2011 г. по отношение на натовареността на отделните звена в прокуратурата. Възнамерявате ли да подновите вашите идеи за промяна в подсъдността специално на военната прокуратура и военните съдилища с цел поне малко те да се натоварят, да поемат част от товара на общата прокуратура. Това е вторият ми въпрос.
Третият ми въпрос. Както знаете, в началото на тази година Народното събрание прие една декларация, осъждаща възродителния процес. В тази декларация се съдържа един текст, който призовава съдебните органи и специално Главния прокурор да направят всичко необходимо да бъде приключено делото срещу виновниците за така наречения възродителен процес. Декларацията гласи: „Опитът той да се покрие с давност прехвърля вината от конкретните виновници върху целия български народ.”
Г-н Главен прокурор, миналия мандат Заместник главният прокурор Валери Първанов даде обстойни сведения за това какво е състоянието на така нареченото Дело № 1 за възродителния процес и направи констатацията, че то е в задънена улица и вече е изтекла абсолютната давност по него. Възнамерявате ли все пак да предприемате някакви действия с оглед на тази декларация на Народното събрание? Последният обвиняем по това дело е все още жив и има възможност нещо да се направи по въпроса. Ще предприемете някакви стъпки? Какви са Вашите намерения? Имате ли някакви идеи в това отношение?
Следващият ми въпрос е във връзка с едно знаково дело, което е образувано от Окръжна прокуратура Пазарджик срещу група лица, обвинени за проповядване на радикален ислям. Възприемате ли това дело като дело от особен обществен интерес.
Искра Фидосова:
Г-н Казак, аз мисля, че излизате от рамките на темата, която имаме. Това са много лични и конкретни дела и преписки, които не смятам, че са предмет на нашето обсъждане. Политически отговори на днешното заседание по теми, които засягат определени политически партии мисля, че не трябва да търсим в доклада на Главна прокуратура.
Четин Казак:
Аз не търся политически отговори. Търся отговори на принципни въпроси. Това са знакови дела и бих искал да знам дали Главна прокуратура следи хода на това дело, формулировките на обвиненията и евентуалните последици от него.
На последно място, бяха изнесени данни от министъра на вътрешните работи по отношение на атаката пред Софийската джамия и бяха изнесени данни, че са повдигнати обвинения срещу 7 лица. Но не стана ясно срещу коя група лица са повдигнати – дали срещу „защитниците” на джамията или срещу атакуващите я. Като чели съществува съмнението, че по-скоро обвинения са повдигнати срещу част от тези, които са защитавали джамията, а не срещу тези, които са я атакували. Имате ли някакви сведения в това отношение?
Искра Фидосова:
Аз мисля, че тук вече прекалихте, г-н Казак. Не се чувствайте длъжен, г-н Велчев, за което прецените, да отговаряте. Заповядайте, г-н Велчев.
Борис Велчев:
Г-жо Председател,
Уважаеми г-н Казак,
Разбира се, че ще отговоря на всички Ваши въпроси, освен на последния. На последния не се чувствам подготвен да отговоря. Не зная какво има по тази преписка. Поемам ангажимента да направя проверка и да ви информирам писмено. Но всички други, ще коментирам.
Първият ви въпрос беше по-общ. Той касаеше няколко извода. С част от тях мога да се съглася, част от тях ми се струват необосновани.
Вие направихте извода, че има масов едва ли не провал, по всички дела с висок обществен интерес поради някакъв огромен брой оправдателни присъди. Дано да не съм ви разбрал правилно. Обобщението би било несправедливо. Има такива присъди. Много ми се иска да коментираме не просто присъдите, а влезлите в сила присъди, тъй като практиката показва, че често пъти две съдебни инстанции могат да имат различни позиции, а третата да има някаква съвсем нова позиция. Аз ви уверявам, че всяка една оправдателна присъда по така наречените дела от обществен интерес е плод на много внимателен анализ. Ако обърнете внимание, ще видите, че така нареченият голям брой оправдателни присъди издават колебание и на двете съдебни инстанции. Това също е повод за анализ. Но чувствам се длъжен да кажа това. Да се прави извод за някакъв системен провал от една, или две, или три, или пет оправдателни присъди в една правова държава, ми се струва трудно защитима теза.
Вторият елемент на първия ви въпрос беше свързан с дела с политическа насоченост срещу представители на политически сили в местната власт.
Уважаеми г-н Казак, обвиненията, че прокуратурата съдейства активно на управляващите, не е от последните три години. Аз ги помня от седем години. Само че последните три години ги правят едни, а преди това ги правеха други политически сили. Тези обвинения ми се струват несправедливи, но живея с тях.
Нямам статистика за дела срещу кметове. Не е графа, която следим. Може би си струва в рамките на корупционните престъпления да направим един раздел в доклада за престъпления в местната власт и специално да следим динамиката на делата срещу кметове. Не съм подготвен да дам статистика. Зная само, че ако зависи от нас като ръководство на Прокуратурата, ние не бихме насърчавали никакво дело срещу нито един представител на властта, какъвто и да е той, включително и на местната власт, което да е политически мотивирано. Но, разбира се, Вие сте в правото си да запазите своите съмнения. Вероятно във Вашите очи определени дела изглеждат по този начин.
Честно казано за намесата на прокуратурата по обществени поръчки ми е трудно да приема самокритично подобен упрек. И да има някакво такова дело, то е инцидент. Прокуратурата системна работа по обществени поръчки няма законово основание да извършва. Ако някъде по някакво конкретно дело за престъпления по служба се е стигнало до там, това е възможно, но аз статистически подобен извод не бих правил.
Напълно споделям това, което казахте за военната подсъдност – подсъдността на военните прокуратури и съдилища дали няма да подобри работата. Ще я подобри значително. Ние с една част от вашите колеги сме на различно мнение по този въпрос и аз зная част от колегите какво ще кажат и закова няма да давам някакви общо теоретични аргументи, но ще кажа един ирационален, емоционален аргумент, ако щете. Имаха органите на МВР страх от военната прокуратура. Имаха страх! Дали защото това е част от едни особени взаимоотношения между униформени хора, но такъв страх имаше. Сега, когато престъпленията, извършени от служители на МВР са на общата подсъдност и се разследват тези дела от прокурори, с които тези служители работят ежедневно, този страх намаля, да не кажа изчезна. Това, че не е добре това и че не дисциплинира органите на МВР е абсолютен факт и аз честно казано много настоятелно бих приветствал, ако отново се върне тази подсъдност на военните прокуратури и съдилища, но това е теза, която съм изразявал многократно. Просто мога отново да потвърдя, че поддържам вижданията си за нея.
Възродителния процес. Мога да се подпиша под декларацията, защото я четох внимателно. Тази декларация е съвършено основателно беше приета от Народното събрание и изводите в нея са правилни и обосновани. Много ми е трудно да нося отговорност за това дело. Много ми е трудно! Вие знаете кога е образувано това дело. Знаете начина, по който се е разследвало последните 20 години. И аз някаква лична вина за това, че не съм допринесъл за същественото му придвижване напред, трудно мога да открия в себе си, но не се оправдавам. Искам да кажа какво правим в момента. Изпълняваме указанията да съда да разпитваме пострадалите. Това правим, уважаеми г-н Казак. За съжаление, тези указания са факт. Аз също ги намирам за неизпълними. Също ги намирам за основание делото да „умре”. За съжаление, надявам се и вие разбирате, ние сме обвързани от тези указания.
Делото в Пазарджик. С риска да коментирам конкретно дело, нещо което обичайно не правя, но ще използвам вашия въпрос като повод да направя едно по-генерално обобщение. Не е дело, към което сме се отнесли лековато. Уверявам ви. Това дело е на специален надзор на Върховната касационна прокуратура. За мен поне, тъй като аз съм информиран за обвинителния акт, това дело е напълно обосновано и е хубаво да изчакаме решението на съда. Просто дисциплината в една правова държава изисква това. Но това е добър повод да кажа. Там, където установим аналогични форми на поведение, ще действаме също толкова решително. Аз се отнасям с огромно уважение към всички религии в България. Но тогава, когато религията се изврати, когато на основата на религията започнат да се проповядват система от възгледи, които по съществото си са антидемократични и са насочени против установения държавен строй, вече нещата придобиват друго измерение.
Така че в Пазарджик поемам отговорност за това дело, защото лично съм запознат с него, разбира се в онази степен, в която прокуратурата носи отговорност за делата. В крайна сметка съдът ще реши. И отново повтарям, при наличието на аналогични основания, където и да било другаде в страната, ще реагираме по същия начин. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Велчев. Г-н Миков.
Михаил Миков:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми г-н Главен прокурор,
Уважаеми магистрати и представители на изпълнителната власт,
Ще споделя няколко коментара. На първо място аз смята, че докладът е достатъчно подробен, с много факти, статистика, аналитичен, което дават възможност за определени изводи, които всеки може да си направи, което оправдава, че всъщност тази дискусия веднъж годишно между съдебната власт – между съда, прокуратурата, административния съд е полезна, и най-вече е полезна за обществото.
Възниква обаче един основен въпрос по тези доклади и не само за прокуратурата – дали данните, изложени в тях и анализите, могат да доведат до една прозрачност във функционирането, отчетност пред публика и повишаване на доверието в тези институции. Същото се отнася и за нашата институция. Защото ние сме превърнали всяка работа в една формална работа – веднъж годишно отчитаме колко закона сме приели, какво сме направили, а после се чудим защо хората имат друго мнение за авторитета на Народното събрание, а в случая за Прокуратурата.
Аз лично бих коментирал въпроса за делата от обществен интерес, които са изведени на преден план, като ще обърна внимание, че такъв термин в наказателното право няма. Общественият интерес е субективно понятие, въведено може би под натиска на нашите партньори от Европа и с активното взаимодействие на медиите. Тук има представители на медиите. Тоест, ако едно дело се качи хубаво в медиите, то става с обществен интерес. И обратното, десетки, стотици хиляди дела, които не попадат в интереса на криминалните репортери и към тях няма никакъв обществен интерес. Само че пострадалите от тези десетки, стотици хиляди дела имат отношение към работата на правоохранителната и правораздавателната система и те казват: „Моето дело щом не върви, каква е полза от този обществен интерес”, който всъщност е медиен интерес. Този проблем не е отсега. Това е стар проблем. Но докато хората не разберат, че органите, институциите се отнасят еднакво и към петте кокошки и към злоупотребата с еврофондове, те няма да смятат, че в България има ефикасни системи, функциониращи. Не е само прокуратурата, а и съдебната власт. Така че по въпроса за обществения интерес аз даже не мисля, че кой знае каква радост трябва да изпитваме, освен да очакваме някакво снизхождение от Брюксел, че делата с обществен интерес много са се придвижили. Това няма да подобри авторитета. Смятам да говоря много откровено, защото наистина на г-н Главния прокурор му е краят н мандата и на нашето събрание е краят на мандата – минали см през вас, минали сме през опозиция и трябва да сме по-откровени по между си.
Вторият принципен въпрос, който искам да поставя при изготвянето на доклада. Гледам какво става с тази организирана престъпна група. Този състав в Наказателния кодекс не е принос на това Народно събрание. Той влезе по силата на една конвенция, ако не ме лъже паметта, през 1999 г. и разцъфтя. Защото интересът на медиите, като кажеш, че нещо е организирана престъпна група, е много по-голям. И оттам в практиката се получиха, огромни, ама огромни отклонения, за да може да попадне нещичко в медиите, че се е преборила някаква организирана престъпна група и при тази ситуация съвместната престъпна дейност при нашето право беше сритана в ъгъла на квалификацията. И оттам се появи в нашия Наказателен кодекс една универсална квалификация, която зависи вече само по субективна преценка – по субективна преценка, може да се съгласен Главния прокурор, но може и да не е, която трябва да прокара някакво дело в медиите и му качва етикета „организирана престъпна група за кражба на кокошки”. И се получава тази организирана престъпна група, ако хубаво е нарисувана от криминалния репортер, тя веднага влиза в трупите с обществен интерес. Защото от тази статистика това личи. Това личи от този доклад! И ако обществото няма усещане за реалността на нещата, аз съм сигурен, че догодина, и по-догодина организираните престъпни групи и активната борба с тях ще върви с огромна сила, а доверието в съда и прокуратурата и в нас като законодатели, които им даваме инструментите, ще си бъде на същото равнище.
Лично аз смятам, че си струва и на законодателно равнище, ако има някакво желание в този или в следващия парламент да се обмисля и преосмисля въпроса с организираната престъпна група. Защото тя се превърна в механизъм, един президент беше казал „фабрика за илюзии” - универсален механизъм за демонстриране на борба с престъпността. Тук, разбира се, не само магистратите имат принос, а медиите и политиците имаме много сериозен принос. И ако не спрем тази „фабрика за илюзии” няма да има универсално прилагане на закона добър или лош, нов или стар.
Ще опонирам на Главния прокурор по два въпроса. Аз имам периоди, в които съм смятал, че Наказателният кодекс пречи. Не ни пречи. Какви леки престъпления да има, като всички леки, качени в организирана престъпна група – просията, и всичко останало, стават тежки. Как можем да постигнем това, което често се повтаря като мантра, след като имаме чл. 321. Докато има чл. 321 в този му вид не е възможно да се постигне това разтоварване на системата от леките престъпления. Абсолютно е невъзможно. Ние сме овъртолени. На нас ни се губи нишката, по която се движим. Аз лично смятам, че си е добър Наказателния кодекс. Ако повече се прилага съучастието и по-малко фантазията на някой криминални работници поглеждат към чл. 321 ще е по-добре за правосъдието в България и за обвинението. Разбира се, за това много млади прокурори помагат. Старите вече изпуснаха. Навремето нямаше организирани престъпни групи и имаше много по-голяма разкриваемост, наказуемост с квалификациите падаха в съда, не го предадохте на младите. Младите тичат, те повечето произхождат от средите на МВР, прочитат криминални книги за организирани престъпни групи и като всичко става организирани престъпни групи, истинската тежка организиран престъпност се губи. Тя потъва в някакви малко значителни престъпления, но добре медийно отразени. Аз мога да ви извадя печата от последната година и ще видите, че има такива майтапчийски организирани престъпни групи.
По въпроса за военната подсъдност. Уважаеми г-н Главен прокурор, индиректно разбрах, че с Вас сме опоненти по този въпрос. Но, ако Вие, или който и да е, който иска да върне военната подсъдност на служителите на МВР, може да убеди Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, която в девет доклада по отношение на България сочи това като преодолян проблем, няма проблем да понатоварим още, да върнем малко работа на военния съд и на военната прокуратура. Само че не може системата на МВР да излиза от зоната на националната сигурност от няколко години, къде успешно и къде по неуспешно и най-вече заради манталитет и да остава военна подсъдност. Няма как. Преди военните прокурори бяха близо с МВР служителите. Сега и тези са в близост. Да си вършат работата просто. Приятелството си е приятелство, като сгазиш лука....!
По отношение на доказателствата. Няма в доклада и аз бих искал да видя, може би догодина в доклада дано да се появи, въпроса за използването на специални разузнавателни средства. Все повече въпросът със събирането на доказателства се оказва изключително тежък като квалификация и подготовка. А може би това идва оттам, че не представяйки нивото на абстрактното мислене с това на престъплението, човек не може да очертае предмет на доказването и вместо МВР, разследването, следствието, прокуратурата да се опитва да насипе един предмет на доказване, те събират информация. Какво излиза. По времето, когато е имало Държавна сигурност, държавна сигурност събира информация, а следователят събира доказателства. Сега всички събират информация и се чудят защо после в съда така става.
И последния въпрос, който искам да поставя. Не е идеологема въпросът за растежа на престъпността в криза. То е статистически показател, който във всички европейски страни е един и същ. Колегата Димитров мисля, че го постави този въпрос. Той няма как да е. Аз мисля, че тази данна, която сигурно сте я получили за регистрираната – не е проблем, но аз мисля, че тя по никой начин не кореспондира с другия въпрос как расте внесените прокурорски актове, броят на предадените на съда лица, броя на осъдените и санкционирани лица. Всички тези други показатели? Една друга данна. Като имаше един консултативен съвет при Президента по престъпността, видях в един доклад от МВР друга данна, точно обратната – точно за престъпленията против собствеността. Не знам защо беше секретен този доклад. Какво секретно има в него. Той очертаваше един около 10% ръст като трайна тенденция през последните няколко години. Това го имаше в оня доклад там. Не казвам точно, защото е секретен. Но няма как в увеличаваща се безработица, в условия на бедност да не расте престъпността. Ако това е вярно, мисля, че трябва да поканим от цял свят хората да дойдат тук да се учат и да видят как сме го постигнали това нещо.
И в същото време всичко расте трайно като дейност – хем пада с 10%. Вие знаете ли какво значи да свалиш 10%. Това е просто световен рекорд. Хората за по 1-2% си хвърлят шапките. Не знам дали не е техническа грешка. Но ако това излезе пред публиката?!
В условия на криза падат автотранспортните произшествия. Това е нормално, защото по-малко се движат колите и т.н. Но престъпленията – посегателствата срещу собствеността, просто растат. Няма как?!
Янаки Стоилов:
Намаляха тези, които се оплакват. Нямат надежда.
Михаил Миков:
Аз не искам да хвърлям упрек, защото такъв упрек и по мое време е имало към МВР за регистрирани, нерегистрирани и пр. Само че една такава данна, извадена пред публиката, че с 10% са намалели престъпленията, няма да покаже ефикасност в борбата с престъпността.
Още неща имам, но ако трябва ще ги споделя в частни разговори с Главния прокурор.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Миков. Г-н Велчев, заповядайте.
Борис Велчев:
Г-н Миков, ще бъда кратък, тъй като част от вашето изказване не съдържаше конкретни въпроси, а по-скоро констатации, с част от които съм съгласен, но с част не съм.
Делата с обществен интерес. Аз зная и съм убеден, че в системата на наказателното правораздаване има много голям брой дела, по които никой не проявява интерес, но които са изключително важни с оглед на динамиката на престъпността, с оглед появата на нови видове престъпност. За съжаление, такъв феномен има – дела с обществен интерес.
Използвам повода да кажа, че преди десетина дни на една среща с Президента Плевнелиев, кой знае защо на въпрос как ще оценя мониторинга, който се извършва върху България и очаквания доклад, казах нещо, което беше съвършено неразбрано от медиите. Тогава казах, че не зная дали тези 15 или 20 дела, които винаги се наблюдават от Комисията, се избират по начин, който да гарантира, че те са представителни за всички 250 хиляди дела. Това беше интерпретирано кой знае защо в заглавие в медиите, че Велчев не знае кои са делата, наблюдавани от Европейската комисия. Знам ги много добре. Болезнено ги знам! Единственото, което не зная, е дали наистина те са представителни. Това съм искал да кажа и тогава. Но вие сте прав! Често пъти робуваме на медийно разгласяване.
По „организираната престъпна група” вероятно Вашите наблюдения са основателни в редица често пъти тази квалификация позволява за относително незначителна по последици престъпна дейност, само че извършвана от няколко лица, да се търси една тежка наказуемост. Впрочем около 300 души са осъдени миналата година с влезли в сила присъди. Подчертавам този показател, уважаеми дами и господа, защото влезлите в сила присъди са един малко измамен показател. Те са много устойчиви за илюстриране на тенденции, и много измамливи откъм времето, за което се отнасят тези тенденции. Вие отлично разбирате, че влязлата в сила присъда е плод на разследване и съдебно производство, което се отнася до дела от преходни години. Няма как да стане в рамките на една и съща година или това е изключение. В този смисъл този показател често пъти прелива периоди и води до неправилна интерпретация.
Но аз ви моля, уважаеми г-н Миков, уважаеми господа народни представители, използвайте тази нагласа за организираната престъпна дейност, с която аз съм напълно съгласен, за да облекчите малко специализирания наказателен съд. Аз се страхувам, че първоначалният много добър, много смислен подход за специализация в областта на противодействието на организираната престъпност доведе до това специализираната прокуратура и съответният наказателен съд да бъдат претоварени с дела с не особена висока степен на обществена опасност (търся мекия израз). Струва си да бъда запазен специализирания съд и специализираната прокуратура. Това е правилна и разумна стъпка напред. Но категориите дела, които да са подсъдни на специализирания съд, да бъде редуциран, така че той наистина да се занимава с най-тежките дела за организирана престъпност.
Дали пречи или не пречи Наказателният кодекс? Как да кажа, това вече е въпрос на лична оценка.
Уважаеми г-н Миков, аз съм солидарен с Вашата позиция. Тя многократно е била изразявана и уважавам затова, че наистина Парламентарната асамблея на Съвета на Европа правеше такива препоръки за военната подсъдност. И беше направена стъпка да бъде извадена полицията от военната подсъдност, но тази стъпка беше половинчата. Ако решите да довършите този процес, вземете и направете така, че полицаите да не отговарят за военни престъпления по Наказателния кодекс. Сега отговарят за военни престъпления пред гражданските съдилища. Не ми се струва много последователно!
Ние въведохме раздел в доклада и ще видите, че има такава информация за ефективността на ползване на специални разузнавателни средства. За да направим обаче истинска оценка за ефективността при ползването на специални разузнавателни средства, все още ни липсва методика. Защото, надявам се и вие и всички народни представители разбират, понякога ползването на специални разузнавателни средства води д правомерното прекратяване на едно дело. И в това няма нищо лошо. Когато се разбере с ползването на специални разузнавателни средства, че едно лице не е виновно, тържество на правосъдието е делото да се прекрати и това е успех на правосъдието. Тогава тази статистика влиза в негативната графа. Не е използвана в съдебна фаза информацията, събрана със СРС. Казвам това не за да се оправдавам ефективно или неефективно използваме СРС, а за да подчертая, че все още ни липсва и си струва да помислим, основно ние в прокуратурата, какъв критерии да въведем за оценката на истинската ефективност на специални разузнавателни средства и може би в следващите години и друг главен прокурор да отчита подобен параметър в доклада.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Велчев. Г-н Нотев.
Явор Нотев:
Г-н Главен прокурор,
Уважаеми господа колеги,
Взимам думата за съвсем кратко отношение по доклада, който е предмет на нашия дневен ред днес и с тези уводни думи да ви върна към предмета на тази точка от дневния ред. Обсъждаме доклад, който се отнася до изминал вече период и до начина, по който е прилаган законът от органите на прокуратурата и разследващите органи, а също и резултатите от тяхната дейност. Лично аз съм удовлетворен от това, което с съдържа във вашия доклад. Намирам го за изчерпателен, обективен и в много голяма степен основа за размисли и изводи, които се отнасят не само до дейността на прокуратурата и разследващите, а както вече стана ясно от изказванията на колеги от Правната комисия, а и за бъдещи действия, включително и на законодателния орган.
В доклада се намират достатъчно данни, които да събудят уважение и респект към това, което е извършено през изминалия отчетен период. Съзнавам, че всичко това, което е било предложено на вашето внимание, не подлежи на предварително планиране и на предварителна подготовка. Вие работите по това, което животът предлага и поднася на вашето внимание и съобразно предоставената от закона компетентност.
До голяма степен съм съгласен и с нещата, които се казаха - най-вече казаното от г-н Миков по така наречените дела с обществен интерес. Този въпрос и тази точка от моето изказване задрасках по причина, че споделям казаното от него. Намирам, че повлияването от налагането на това определение върху част от делата, които за съжаление няма как да се каже, че са представителна извадка, наистина това е така, дава друг ход на тези дела. И за някои от неудачите в съдебната фаза на тези дела, може би причината трябва да се търси и в това преждевременно определяне на делата като такива с обществен интерес и напрежението, под което са поставени разследващите органи и органите на прокуратурата. Това е факт, който би следвало по някакъв начин да бъде преодолян може би наистина и с участието на законодателната власт.
Подобен е случаят и с „организираната престъпна група” (ОПГ), както вече свободно боравят и представителите на медиите – нещо, което наистина натоварва допълнително напрежение и не допринася за обективността в хода на разследването.
Обещах да бъда кратък, затова искам да премина към въпроса си, който също е традиционен, обичаен. В моя многомандатен избирателен район 23 от София се намира тази сграда, която е опасна за работещите в нея прокурори и посетителите, които имат отношение към тази институция.
Уважаеми г-н Главен прокурор, вярно е, че днес е 5 юли, вярно е, че нашият разговор придоби вид на прощаване – Вие казахте, че е последният доклад, ние казваме, че започваме последната година, така е. Точно преди 3 години ние сме били избрани в състава на този парламент и след една година, живот и здраве, той ще има друг формат. Но наистина да си припомним първата среща, когато си казахме, че можете да подобрите битовите условия за работа на тези млади колеги единствено и само чрез окупация на сграда в София. Ще направите ли тази окупация? Въобще какви са Вашите намерения през последната година?
Това го свързвам с Вашия извод, заявен и днес. Вие казахте, че прокурори работят на границата на биологичния предел. И напълно съм съгласен. Аз съм очевидец и свидетел на това и въпросът ми е:
В раздел VІІ от вашия доклад има разумни и ценни предложения за подобряване на работата. Там обаче не видях предложение, което да се отнася пряко до облекчаване именно по този показател работата на прокуратурата. Малко егоистично, малко грижовно към хората, но мисля, че трябваше да има и такава забежка. Затова обръщам вниманието с този въпрос за Районна прокуратура-София. Благодаря ви.
Борис Велчев:
Г-жо Председател,
Уважаеми г-н Нотев,
Много кратък е отговорът на Вашия последен въпрос. Вие добре знаете, че решаването на проблема с разполагането на Софийската районна прокуратура не е въпрос от компетентност на Главния прокурор, за съжаление. Ако беше щях чудо да съм направил и да го реша. Няма да окупираме сгради, г-н Нотев. За съжаление, сградите, които са подходящи за нашата дейност, заети от други уважавани институции, например, тази, в която см в момента, така че няма да правим подобни незаконни неща. Но, може би си струва и ние не сме го направили само от възпитание. В годишните отчети на прокуратурата и доклади на прокуратурата до Народното събрание да въведем специален раздел, посветен на условията, в които работят прокурорите. Говоря за служебни и битови условия в широкия смисъл на думата. Ако не сме го направили, вероятно то е било първо, защото не сме искали да преекспонираме този проблем в повече от необходимото, той не е неизвестен, и второ, от възпитание. Ужасни са условията н Софийската районна прокуратура. Колегите, които работят там, въпреки огромните проблеми, с които се сблъскват всеки ден, те са разделени на пет места в София, успяват да постигнат много сериозен резултат и това е достойно за уважение.
Явор Нотев:
Не съм удовлетворен от съдържанието на отговора. А иначе Ви благодаря и ви желая успех.
Искра Фидосова:
Благодаря. Г-н Бисеров и последно г.-н Лазаров.
Христо Бисеров:
Г-н Главен прокурор, аз не взимам думата за изказване, а за два уточняващи въпроса по два въпроса, по които Вие говорихте в самокритичен план.
Вие сам отбелязахте, че по посока на натоварване на следователите в окръжните прокуратури няма напредък. Но бяхте прекалено лаконичен и неясен, според мен, за причините за това. Защото наличието на натрупани лични взаимоотношения по места и то само на някои места, не може да бъде основание за това институцията да не може да натовари такъв тип кадри. Да допълните още малко в тази посока.
И другият въпрос, който същи Вие визирахте в самокритичен план – самокритичен по отношение на институцията, беше във връзка с темата за борбата с корупцията. И в този аспект и г-н Стоилов ви зададе един въпрос, на който Вие се ограничихте в мисля кратък отговор с това да констатирате, че не е имал вредоносен резултат в този случай. Но на мен не ми стана ясно и аз бих искал да попитам в рамките на добрия тон каква проверка е извършена, каква процедура има. Става въпрос за някаква предварителна проверка. Става въпрос за предварително производство по НПК? Какъв акт? Има ли акт на завършване на тази проверка? Въобще тя завършена ли е и какъв е актът? Питам, защото аз като член на подкомисията по специални разузнавателни средства, когато ние разглеждахме нашумелия случай, в който мисля и Вие участвахте в някои от изслушванията, ние се запознахме с писмени доказателства. Аз съм чел писмени доказателства. И моите четирима колеги също са чели писмени доказателства. Тук не става въпрос само за прослушване на флашки. Затова питам, за да довършите отговора към г-н Янаки Стоилов.
Иначе наистина заслужава да бъдете поздравени Вие и вашата институция затова, че имате основание да отчетете н фона на няколко годишните доклади през годините, позовавайки се на числа, да отчитате подобрения в работата, което е само по себе си ние сме длъжни да го отбележим, а не само вие, т.е. да не го правите само вие, но и ние.
Искра Фидосова:
Заповядайте, г-н Велчев.
Борис Велчев:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми г-н Бисеров,
Два въпроса. Първият е свързан с натовареността на следствието. Прав бяхте. Мога да навляза и в повече детайли, обосновавайки, за съжаление, нерадостната картина с натоварването на окръжните следствени служби. Няколко са причините, поради които се доведе до това положение следователите да бъдат неравномерно натоварени с разследващите полицаи и другите разследващи органи, напоследък това са митническите органи. Накратко да се опитам да ги обобщя.
Първото извинение ще ви се стори най-повърхностно. Това за съжаление е дългият период от време, в което следствието беше в безтегловност. То демотивира следователите и не повиши професионалния им капацитет. Остана една идеологема, че това са най-компетентните разследващи органи, което вероятно е било вярно преди години, но за съжаление след повече от 10 години експерименти, в които следствието беше между Земята и Небето и не знаеше къде е, целият този период не се отрази добре на следователите и на тяхната професионална подготовка.
Вторият елемент от отговора, на който искам да обърна внимание, част от личните отношения, създадени през годините в окръжните следствени служби и окръжните прокуратури, се дължат именно на това обстоятелство – няколко окръжни прокурори, няма да казвам конкретни области, макар да ги зная, но там проблемът статистически се вижда по числата, понякога не оправдава доверие професионалния капацитет на следователите. Не е решение това. Защото да държим хора без да ги натоварваме с извинението, че не ги натоварваме, защото нямаме доверие в техния професионален капацитет, възпроизвежда проблеми. За съжаление, това е и основният акцент в една много сериозна комуникация, която имам с всички окръжни прокурори, което се надявам да доведе до някакъв по-приличен резултат догодина.
На следващо място, практически отчитаме период, при който нямаше последните изменения на чл. 194, с който се даде право на окръжните прокурори да възлагат дела не само с предварително определена подсъдност, но и по тяхна преценка на следствените служби. Само няколко месеца от тази законова възможност са отчетени в този доклад. За съжаление, и тази възможност не се използва пълноценно. Правим всичко възможно. Ръководството на Националната следствена служба също е поело този ангажимент. Аз съм убеден, че догодина, независимо дали ще бъде в присъствието на всички вас или на някакъв друг състав народни представители, цифрите за натоварването на следствието ще бъдат по-добри.
Но, уважаеми г-н Бисеров, длъжен съм да кажа на Вас и на останалите колеги, замисълът на следствието е той да остане бутикова разследваща служба. Според мен, трябва да търсим такова натоварване на следователите, което няма пълно препокриване с натоварването на разследващите органи, и съзнавайки, че те са поставени при едни облекчени откъм натоварване условия, да им възложим наистина най-тежките дела. Надявам се този процес д завърши в следващите едва-две години. Аз пак казвам, част от вината затова, че следователите са неравномерно натоварени в момента се дължи и на това, че подценихме този проблем ние като ръководство на прокуратурата и аз лично.
Вторият ви въпрос беше свързан с конкретен казус, по който и г-н Стоилов говори. Аз нямам точната информация сега и не е редно да коментирам едно дело, когато се изслушва докладът на Прокуратурата. Но Вашият въпрос беше коректно зададен и заслужава своя отговор. Има образувано досъдебно производство. Когато съм проверявал, а това е било преди време, когато въпросът беше истински актуален, се убедих в едно. Осуетяване на дейност на митнически органи няма. Иначе всичко онова, което и в подкомисията за контролна СРС е коментирано това, продължава да бъде валидно и Вие сте прав. Доказателства за това, че имаше незаконно изтичане на информация и повод да бъдат проверени определени изявления имаше. Проверени са. Уверявам ви, никой нищо не е осуетил. Митническата проверка, за която се говори толкова често е приключила. Приключила е в разумните срокове за една нормална митническа проверка със съответния акт, който после е бил проверяван по съдебен ред. Асо знаех, че ще поставите този въпрос, щях да се подготвя с повече детайли. Съжалявам.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Велчев. Г-н Лазаров.
Димитър Лазаров:
Уважаеми г-н Велчев,
Госпожи и господа Заместник-прокурори,
Представители на Висшия съдебен съвет,
Първо искам да благодаря на г-н Велчев в качеството си на член на Правната комисия затова, че винаги ни е оказвано съдействие лично от него и от представителите на прокуратурата по работата, която ние сме правили в Правната комисия. Това държа да го кажа за периода, в който сме работили – за тези три години.
По отношение на доклада. Достатъчно богат е със статистика, която предполага, ако човек се запознае, да се правят изводи, които изводи биха предполагали и съответните законодателни промени. Част от тях ние си ги казваме вече за трети път. Виждам, че накрая на доклада има предложения прокуратурата, някои от тях се повтарят. Едно от най-основните за мен, и аз ще го кажа може би за трети път, е продължаващото регламентиране на досъдебното производство, което всички ние казваме, че е подготвителната фаза, а не истинската фаза в наказателното производство, но регламентацията продължава да бъде такава каквато е от съществуването на този Наказателно-процесуален кодекс – отпреди 40 години може би, като изключим формалистичните промени, е изключително трудоемка за органите на досъдебното производство, съответно и за наблюдаващите прокурори, защото всичко това лежи и на техните плещи. В този контекст аз виждам и цифрите, дадени в доклада, че от всичките 267 000 преписки са образувани досъдебни производство по 59 000, с отказ от образуване – 90 415, и около 100 хиляди преписки е с някакво произнасяне, но това са огромни, огромни купища материали, които са сложени на вниманието на прокурорите.
Направен е изводът в доклада, макар и в различни части, че има намаляване на броя на отказите от образуване, за сметка на увеличаване на прекратените досъдебни производства и то не прекратените поради давност, а прекратените поради липса на престъпление. Изводът е направен, че не е била добра преценката на съответния наблюдаващ прокурор. Но това означава и още нещо. Едно такова дело се оставя за разследване. Оттам нататък, за разлика от отказите от образуване при предварителните проверки, досъдебното производство се събират доказателства. А събирането на доказателства означава разпити на много лица, означава и експертизи понякога. Знаем, че понякога трябва да се сложат експертизи, за да се прекрати съдебното производство. Има и такива случаи, когато основателно е било образувано и е било прекратено, но мисля, че и в тази насока би трябвало да бъде на вниманието на прокуратурата и занапред, защото виждам, че е на вниманието, защото е посочено в доклада. Това е за сметка и на разследващите органи. Ние там ги затормозяваме с едни дела, които понякога от самото образуване е ясно, че ще бъдат прекратени.
Аз приветствам като идея това, което каза г-н Велчев, да би могло в следващия отчетен период, когато се ползват специални разузнавателни средства, освен статистиката колко са изготвени СРС, по кои дела – това го има тук, да наистина добре би било да има и тази статистика колко са прекратените досъдебни производства, по които има ползване на специални разузнавателни средства. Няма да задълбавам темата. Тя е предмет и на следващата точка. Но добре би било да има тази статистика.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Лазаров. Г-н Велчев, заповядайте.
Борис Велчев:
Уважаеми г-н Лазаров, няма да се оправдавам, противоречейки на Вашия извод, че прекратяването на едно дело винаги е резултат на грешна преценка. Не винаги е резултат на това. Само един пример ще дам с две изречения и с надявам той да бъде илюстративен. Едно много нашумяло, почти знаково дело, един известен спортист беше наръган в едно заведение. Беше повдигнато обвинение. Лицето беше задържано. Когато пострадалият дойде в съзнание, няколко седмици по-късно даде показание, от което стана ясно, че сме задържали грешното лице. Честно казано обаче аз не виждам в случая вина нито на прокурора, нито на разследващия, нито на съда, който задържа първоначалния обвинен. За съжаление, понякога такива случаи има. Далеч не бива да се извиняваме по всички случаи с един пример. Но просто искам да илюстрирам, че често пъти преценката е правилна в началото, започва се разследване. Правилното е, когато това разследване се очертае като необосновано, то да бъде своевременно прекратено, а не изкуствено да го провлачваме само и само да не влезем в черната статистика, че имаме много прекратени дела.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Велчев. Тъй като смятам, че се изказаха вече почти колеги в заключение ще ми позволите само две констатации и въпроси, без да повтарям нищо казано дотук от колегите.
Първо, благодаря от мое име и от името на цялата комисия за изчерпателния и обективен доклад, който сте подготвили г-н Велчев с вашия екип.
Като препоръка, някой колега повдигна темата, аз ще я продължа. За следващия доклад смятам, че ако няма да има сериозно затруднение при вас да водите отделна статистика, мисля че е добре да има отделено място специално за данни и конкретика за образувани производства по отношение на законови нарушения от местната власт в две посоки:
Има доста констатации на Сметната палата през последните две-три години, които са притеснителни в две части: едната е по отношение на разпореждане с общинско имущество, а другата е по отношение на неправомерно разпореждане със средства от общинския бюджет и пренасочване, като тук има различни разновидности, които, за съжаление, от констатациите, които ни се представят от Сметната палата по различни поводи, не намаляват, а се увеличават. И тук може би трябва да се потърси съвместна среща с представители на Сметната палата, за да помислим всички заедно как можем превантивно и какво можем да направим, за да не се отива към увеличаване на тези закононарушения, а към тяхното намаляване.
Имам един конкретен въпрос по отношение на така наречените при вас планирани и извършени проверки за законност. Какви са възможностите на прокуратурата за увеличаване на тези предварително планирани проверки? Какво съдействие е необходимо от наша страна, като законодателен орган, в тази посока. Защото аз смятам, че ако успеем да осигурим повече като брой такива планови проверки, това ще спомогне за намаляване на проблема, който повдига г-жа Михайлова всяка година по един и същи начин и за който четем тревожните статистики.
И не на последно място, имате конкретни предложения за законодателни промени, които мисля, че с колегите от нашата Комисия си струва да обсъдим и тогава, когато са направени констатации от вас, че по определени проблеми има неясноти в определени текстове в НК, НПК, ЗАН и други текстове, в АПК, които сте посочили, може би трябва да обединим усилия и там, където има безспорни неща, или както дадохте пример със специализираната прокуратура, може би там трябва да обединим усилия. Това са текстове, които реално могат да бъдат променени в следващите месеци така, че да има по-ефективни резултати.
Това са моите кратки въпроси. Моля Ви, да отговорите.
Борис велчев:
Благодаря Ви, г-жо Председател.
Ще бъда наистина кратък. Вие поставихте няколко въпроса ,но основният от тях ми се иска да го изведа на първо място – въпросът за дейността на прокуратурата по така наречения „общ надзор за законност”. Аз не съм сигурен, че общият надзор за законност има конституционно основание. Не съм сигурен! Имам колебание за това. Но че той е дейност, която прокуратурата изпълнява въз основа на разпоредба на Закона за съдебната власт и че тази функция, която законът й е вменил, е изключително полезна, нямам никакво съмнение. В момента, например, тече една общо надзорна проверка на дейността на Здравната каса. Когато тази проверка приключи, стига да прояви Народното събрание интерес, ние ще изпратим констатациите си. Мисля, че и да спорим и да не спорим затова има ли конституционно основание функцията на прокуратурата по така наречения „общ надзор за законност” или тя по-скоро е една правна традиция, която следва от преходна Конституция, когато Прокуратурата бдеше за спазване на законността от всички граждани, включително – това е теоретичен въпрос, но че в момента е хубаво ние да мобилизираме контролната система, нямам никакво колебание. За съжаление, ресурсът, с който разполагаме, не е голям. На фона на огромното натоварване в наказателния процес, за който имах повод да ви информирам, дейността на Прокуратурата по общия надзор съзнателно и планомерно е ограничена. Това е моя лична политика, която аз съм провеждал през тези години. Защото общият надзор има две негативни страни: от една страна, той отнема от енергията, която е необходима в наказателния процес, и второ, общият надзор създава у хората, включително и в медиите, усещането, че Прокуратурата отговаря за всичко. Когато Прокуратурата започне да следи за дупките по пътищата, защото имаме и такава общо надзорна проверка, за качеството на хляба, за броя на бездомните кучета – такива общо надзорни проверки са били възлагани от съответни окръжни прокуратури, това някак си води до грешния извод, че прокуратурата отговаря за качеството на хляб и за броя на кучетата. Иска ми се да ограничим тази представа. Ние ще с стараем и за в бъдеще да бъдем активни в общия надзор, но в онези предели, в които нашият капацитет позволи.
Искра Фидосова:
Благодаря. Няма други колеги, желаещи да се изкажат. Предлагам да преминем към гласуване.
Подлагам на гласуване Обобщения годишен доклад за прилагането на закона и дейността на прокуратурата и разследващите органи през 2011 г., № 211-00-5, внесен от Висшия съдебен съвет на 28.05.2012 г. с предложение за проект на решение до Народното събрание:
Народното събрание на основание чл. 84, т. 6 от Конституцията на Република България и чл. 80, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание реши:
1. Приема Доклада на Прокуратурата на Република България за прилагането на закона и дейността на прокуратурата и разследващите органи през 2011 г.
2. Предлага на вниманието на Висшия съдебен съвет и на Главния прокурор на Република България констатациите и препоръките, които се съдържат в становището на Комисията по правни въпроси.
Който е „за”, моля да гласува. Двадесет и един „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Преминаваме към следващата точка. Разчитам на присъствие на представителите на прокуратурата и по следващата точка.
По втора точка - Обсъждане на годишен доклад за дейността на Постоянно действащата подкомисия към Комисията по правни въпроси, която осъществява предвидения в чл. 34б от Закона за специалните разузнавателни средства и чл. 261б от Закона за електронните съобщения парламентарен контрол и наблюдение.
Колеги, представен ви е екземпляр от доклада на всеки един от членовете и на присъстващите представители на институциите.
Председател на ротационен принцип в момента на Подкомисията е г-н Миков. Г-н Миков, предполагам, че Вие ще представите в резюме доклада. Заповядайте.
Михаил Миков:
Благодаря Ви, уважаема г-жо Председател.
Докладът беше по-голям, но се опитахме максимално да съкратим неговото съдържание.
Какво показват проверките на Подкомисията?
Различна е практиката, включително и по отношение на отделните съдилища. На статистическа основа на с. 3 от доклада се вижда това. Например, вземете практиката с отказите. Окръжен съд Бургас при 356 искания има 27 отказа, Окръжен съд Варна при 515 искания 2 отказа, а в СГС при 6010 броя искания има само 2 отказа. Съотнесени използваните доказателствени средства, получени чрез специални разузнавателни средства също показват много голяма девиация на различните места. Тоест затвърждава се едно усещане за използване на това изключително субсидиарно алтернативно средство като по-скоро средство за събиране на някаква информация, отколкото като средство за доказване на извършени престъпления. Ръстът през последната година, което е свързано с отчетния период, показва едно увеличение, както по отношение на броя на лицата, така и по отношение на използваните специални разузнавателни средства, което за мен е смущаващо. През 2011 г. е отчетено увеличение с 26% в сравнение с 2010 г. в Министерството на вътрешните работи.
В същото време не може да не се отчете един сериозен спад в прокуратурата. 44% е спадът за една година в исканията на Прокуратурата и 26% спрямо 2010 г. увеличение в МВР като цяло е една трайна тенденция на увеличаване. Данната за гражданите, по отношение на които са приложени – 7871, сочи един ръст от около 30% в сравнение с 2010 г. Темповете на нарастване мисля, че са доста сериозни. А в същото време броят на изготвените веществени доказателствени средства намалява като процент от общия брой използвани на специални разузнавателни средства. Спрямо контролираните лица, примерно, ако са 62% през 2010 г., падат на 45%.
Отчели сме в доклада изключителната натовареност. При такъв тип нарастване качеството на работата и натовареността на структурите, които извършват тази дейност, е изключителна. При такъв тип нарастване трудно аз, а и с колегите см коментирали, трудно може тази информация да се обработва, камо ли да се използва и да се насочи за доказване на престъпления. Тоест ние правим един извод, че този способ от изключителен, се превръща в конвенционален, а не както е изискването в закона, когато са изчерпани всички други способи и средства на оперативно-издирвателната дейност и разследването.
По отношение на Закона за електронните съобщения там е сравнително нова материята. Там също се наблюдават проблеми, свързани с регистрите. При проверките констатирахме, че контролът не е добър. Когато регистрите не са в добро състояние, трудно може да се направи контрол. Разбира се, след наши проверки и указания бяха предприети няколко действия. В МВР има един пилотен проект. Другото място е в Комисията за защита на личните данни. Издадоха се подзаконови актове. Но взривно се увеличи броят на исканията за така наречените разпечатки и установки. Те стигнаха някъде до 59 хиляди. Има я в доклада тази данна. Но по-големият проблем е друг, че двата режима – единият по НПК, другият по Закона за електронните съобщения не дават възможност за обхващане в единно регистърно производство, което крие рискове за злоупотреба при събирането на такава информация. Един е пътят по НПК, и друг е по ЗЕС. Трябва да се търси унифицирано законодателно решение, така че всеки разследващ полицай, всеки оперативен работник да знае, че в даден момент при проверка дали вътрешно ведомствено от неговите ръководители или от нашата комисия, като се провери, може да се потърси сметка за обосноваността на искането за получаване на такава чувствителна информация, казано по гражданския, по-широкия смисъл.
Всичко това са констатации, които в процеса на работа през годината ние сме споделяли при срещите и при изслушванията с представителите на различните ведомства. Но, за съжаление, статистиката е такава, каквато е.
Аз мислех и по предишния доклад да поставя един въпрос, но сега ще го поставя. Той може да има политически измерения, но във всеки случай трябва да е ясно. В момента могат да се използват специални разузнавателни средства при купуване на гласове, казвам го условно, когато са при условията на организирана престъпна група. Тук е г-н Първанов, да каже, ако има организирана престъпна група, а те обикновено са такива за купуване на гласове, дали да не могат да се използват специални разузнавателни средства и дали няма такава практика не сега, отпреди още. Аз мисля, че са използвани такива при условията на чл. 321. Но това е втори въпрос и е въпрос и на бъдеща уредба и периферен на този доклад, а по-скоро свързан с изборите.
Трябва да се направи опит да не се поощряват исканията за максимален допустим срок. Тоест на по-ранни етапи преценка на това, което се получава като информация. Защото това би трябвало да има два ефекта: единият, да не се събира информация, която е лична за гражданите за живота им, и вторият, да разтовари малко тези, които са натоварени са събират тази информация, да я съхраняват, да я обработват. Тоест по-ранен етап на преценка и съответно прекратяване. Иначе механичното пускане на максималните срокове, за да не пишем ново искане, има другия ефект – спукване н системата, разбира се, получаване на информация за живота на гражданите, която не би трябвало да се получава.
Другият въпрос е свързан с така наречената уредба на „Акаунт”. Този случай изплува и в предишния доклад. Аз разбирам, че без така нареченият „Акаунт” няма да е възможно целият този взрив на поток от данни да бъде обхванат по някакъв начин н хартиен носител. Тоест, от едната страна, би трябвало да има някакво намаляване на обема, за да може по-малко да се отива към „Акаунт”.
И накрая сме направили няколко предложения. Те не са кой знае колко нови. Има констатации за конкретни случаи по конкретни проверки. В началото, понеже нова е подкомисията, на повечето места срещам съдействие, на други места приемат малко враждебно посещението на служителите, но след определени разговори, действия, писма работата се намества. Имаше случаи, когато хората не са си свършили работата н място, да се разхождат до София, за да ги изслушваме. Били сме в определени ситуации снизходителни, особено когато става въпрос за регистърното производство по Закона за електронните съобщения в началото на периода. Но сега вече, след като този закон втора или трета година действа, би трябвало да има една по-голям стриктност, за да се обхване цялото регистърно производство. На много места нямаше унифицирани регистри. На много места се учудваха защо. Тоест едва ли не, големият проблем идва и оттам, че страшно много са субектите, които могат да боравят с цялата тази информация и да я искат. Хем се дадоха повече възможности, хем рязко се разшири кръгът от лица, които боравят с тази информация, хем по различни закони – веднъж по НПК, втори път по ЗЕС и трети път по СРС. Това всичко на законово равнище трябва да се ограничи.
Имаме и препоръки, които всъщност не са нови:
1. Отделен нов ред за използване на СРС в случаите на национална сигурност, където нещата са много по-различни. Но там обемите са малки.
2. Въвеждане на мотивиран съдебен акт при произнасяне по искане за използване на СРС. Много представители на съдебната власт – съдии, които имат тази функция, за да не си развалят отношенията с искащите, дали те са от Прокуратурата или от МВР, допускат искания, в които трудно ще откриеш предвидените от закона атрибути.
3. Усъвършенстване на реда по съхранението и предоставянето на информацията от СРС в посока ограничаване на броя на лицата, имащи достъп до такава информация и задължително отразяване на материален носител на получилите достъп до тази информация.
Защото и през изтеклата година имаше редица случаи на изтичане и използване н такава информация не по предназначение.
4. Унифициране на регистрите и документите.
Има някакво движение в тази посока, но може би трябва включително и на законодателно равнище да се направи нещо.
5. Подробно законодателно регламентиране на използването на т.н. „Акаунт” и електронните носители, която крие рискове от изтичане на информация или з узнаване на тази информация от лица, които не им е работата да я знаят.
6. Предлагаме стесняване кръга на органи и лица, които да имат право да бъдат заявители, за да може да се контролира за какво се иска и за какво се използва събираната информация.
7. Предлагаме искането за достъп, подадено от разследващ орган, да бъде одобрено от съответни наблюдаващ прокурор, когато е по досъдебните производства в рамките на наказателния процес. Да знае прокурорът, че разследващия събира тази информация. Защото може д се случи, че прокурорът въобще да не знае разследващият прокурор какви справки, установки е събирал. Хубаво е да знае, защото той ръководи досъдебното производство.
Благодаря ви. Опитах се максимално кратко да ви запозная с дейността.
Ако колегите имат неща да допълнят.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Миков. Ако желаят колегите, членове на Подкомисията, да допълнят нещо към доклада, имат думата. Ако няма, предлагам да преминем към дискусия. Колеги, имате думата за изказвания по така представения доклад. Г-жа Колева, заповядайте.
Юлиана Колева:
Уважаеми гости,
Уважаеми колеги,
Аз искам да засегна два аспекта. Предварително ще кажа, че по никакъв начин не съм специалист в тази материя, а по-скоро искам да споделя това, което ми е правило впечатление в рамките на наказателни процес, свързано със специалните разузнавателни средства и това, което е подразнило моя граждански инстинкт при прилагането им – даже не толкова като юрист, колкото в чисто граждански аспект.
Първо, прави ми впечатление, че твърде разпространена практика на разследващите органи е да използват един много особен тип на създаване на специално разузнавателно средство. Има една оборудвана стая в МВР, в която се завежда от един даже не разследващ орган, а орган европейски се завежда в тази стая един заподозрян, или обвиняем, или някакъв в качество задържан човек и започва да се води с него така наречената беседа. В специалното разузнавателно средство има глас на Събеседващ № 1, глас на Събеседващ № 2 и т.н. Задават му се въпроси на този човек и този човек отговаря, без да е ясно дали този човек е задържан с мярка за неотклонение, дали е задържан по линия на МВР. За мен това всъщност е един разпит, който излиза извън рамките на наказателния процес тотално, без да е ясно трябва ли на този човек да му е осигурена защита в този момент, когато той бива разпитван. Това не е наречено разпит, наречено е беседа, след което е приобщено към доказателствения материал на делото под формата н СРС. Не мога да си го обясня това. Засичала съм го няколко пъти в различни райони на страната, като практика.
Второто, на което искам да обърна внимание и за което също не мога д си обясня защо се получава това. Създава се едно СРС. В някои случаи то се превръща във веществено доказателство и се прилага към делото. И заради това, че към това дело, което си е най-обикновено криминално престъпление, има приобщено такова веществено доказателство, това дело седи засекретено в секретните стаи на съдилищата, страните включително имат достъп до това дело само с разрешение на съда, страните включително нямат право да си водят бележки върху така наречените СРС, а могат само да прочетат някакви разпечатки.
И също така не мога да си обясня по какъв начин всичко това се случва при наличието на ясни правила в наказателния процес.
Това са двата въпроса, които пак казвам, ги поставям не толкова като юрист, а като гражданин, защото смятам, че много дълбоко накърняват правата на защита на хората, които са подложени на тези приоми.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Колева. Г-н Миков изяви желание за отговор или?
Михаил Миков:
Само кратък коментар. Комисията е констатирала поне няколко такива случаи във връзка с постъпили жалби. Ние имаме и случай, с който и в момента се занимаваме, при който съдът е отхвърлил такъв тип ВДС. Нещо повече Прокуратурата е оттеглила, усетила се е в един момент какви глупости са се записали вътре. Има и още няколко такива случая, но по-интересното е, че те стигат до нас като жалби, като сигнали и независимо от нашето произнасяне, те сигурно ще напуснат и пределите на България. Те са в няколко варианта – лицата понякога са задържани като административна полицейска мярка, без никакво процесуално качество и вместо да му проведеш разпит и да пишеш, ти разговаряш с него и го записваш при разрешено обаче, забележете, тук е разрешено използване на специално разузнавателно средство. Има понякога разминаване.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Миков. Г-н Бисеров, заповядайте.
Христо Бисеров:
Уважаеми колеги, това е третият доклад на комисията.
Съществуват много тежки практики по прилагането на закона - практики, а не изолирани случаи. Това е една от практиките.
Другите практики ги посочихме в доклада по случая Танов.
„Акаунта” – извън закона.
Движението на информация, събрана със специални разузнавателни средства в докладите на оперативни работници вътре в системата – извън закона.
Сега няма да изброявам всички неща. Обаче искам да направя извод, че абсолютно никакво политическо намерение не съществува и воля нещата да бъдат вкарани в ред. Това е основната причина. Не може ние три години да констатираме едни и същи неща, и три години да не се прави абсолютно нищо за запълване на дупките в закона, за пресичане на злоупотребите като практики. Според мен, Министерството на вътрешните работи, управляващото мнозинство нямат абсолютно никакво желание да променят регламентите. Никакво, защото промяната в регламентите ще пресече част от тези практики. Използва се политическо време, за да се злоупотребява със законови възможности.
Това е политически извод. Казвам го, защото смятам да го поставя и в зала. Единствено представители на опозицията се опитваха да предлагат промени. Има законодателни инициативи и е необяснимо за мен защо те бяха отклонявани. Бяхме вкарани в една пиеса, че уж някъде се работи нещо по закона. Минаха две години и почти нищо не се прави. Това е моят извод. Изводът е, че няма воля нещата да бъдат регламентирани. И такива практики щ съществуват. Защото се натъкваме на случаи, когато има задържане, държат го, след това правят искане за СРС на задържан човек, прилагат СРС, дава се искането същия ден, и същия ден му се провежда беседата. Проверяваме случая. Но на задържан човек да му се пуска искане за специално разузнавателно средство и то да се одобрява и то не за прослушване на телефона, а за наблюдение, за запис. Това са практики. Това не са изолирани случаи. Това са практики на ГДБОП. Това не са практики на разследващите органи. ГДБОП злоупотребява с възможностите на специалните разузнавателни средства. Това е мое дълбоко убеждение. Това е структурата, където са най-големите злоупотреби.
Натъкнахме се вече и на злоупотреби директно на органи на Прокуратурата. Фотокопиране на ВДС. На живо сме ги намерили. Няма да коментирам опита да се преместват едни ВДС от едно дело на друго.
Нещата никак не са добре и то не защото има основание за упреци и обвинение, а защото няма воля нещата да се подобряват. Затова става въпрос. Това е най-тревожното, а не какво е в момента. Дано последната година нещо да бъде направено в тази посока.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Бисеров. Г-н Първанов, заповядайте.
Валери Първанов:
Благодаря, г-жо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители,
Мога да кажа от името на Прокуратурата, че сме се запознали предварително с доклада и споделяме по-голяма част от направените констатации, както и с направените препоръки. Разбира се, имаме и определени бележки.
Считам, че ръководството на Прокуратурата през 2011 г., след направените изслушвания в Подкосимията взе съответните мерки и в самия доклад е отчетено това намаление 44%, а съобразно нашия годишен доклад е видно, че ако броим не исканията, а приложените оперативни способи, е 47.9%, т.е. почти наполовина колегите прокурори, които единствени в наказателното производство са упълномощени, а не разследващите органи, независимо дали са полицаи или следователи, или пък оперативни работници, независимо в тяхната позиция в йерархията, са упълномощени от закона да прилагат.
Така че можем да кажем, че и със заповедта на Главния прокурор за въвеждане на електронния регистър за специалните разузнавателни средства, използвани в досъдебното производство, а именно № 648 от 1 март 2012 г. вече имаме този електронен регистър, така ч контролът по искане и използване на специалните разузнавателни средства от прокурорите за нуждите на наказателното производство е под пълен контрол в системата, така че, както административните ръководители, които, забележете, не са ангажирани с пряко искане до съдилищата за използване на специалните разузнавателни средства, изключая случаите, когато лично наблюдават определено наказателно производство, те вече имат на база на регистъра информация за действията на своите колеги, а също така и ръководството, разбира се, по йерархията до Главния прокурор, не стимулираме прекаленото използване на специални разузнавателни средства. Действително всеки случай вече се оглежда. Задължително изискваме мотивиране на исканията пред съдилищата, и то не само с бланкетно използване на законовите текстове, а и конкретни факти, които да обосновават необходимостта от прилагане на съответното специално разузнавателно средство, както и изискването на закона тази информация да не може да бъде събрана по друг начин. Нашите усилия са насочени към едно стриктно съблюдаване на закона.
Относно порочните практики, които сега се цитират, аз считам, че в прокуратурата това са действително инцидентни случаи, понякога породени и от незнание. Разбира се, всеки един такъв случай ще бъде надлежно проверен и съответно колегите, които са допуснали нарушение на закона, ще им бъде потърсена дисциплинарна отговорност.
Относно копирането на ВДС следва да кажа, че в определени случаи това е допустимо от закона и не можем предварително, изначално да кажем, че това е изрично недопустимо.
Аз бих коментирал препоръките и в следния аспект и изказванията на колегите депутати.
Считам, че без законодателни промени ние не можем да излезем драстично от този омагьосан кръг, в който сме попаднали. Бяха проведени няколко срещи, включително кръгла маса под егидата на Държавната комисия по сигурността на информацията. Те подготвиха едни указания по тълкуване на закона относно съдбата на веществените доказателствени средства и информацията, събрана с тях. Ние нееднократно, включително и г-н Велчев е заявявал, че за нас тази информация, събрана със специалните разузнавателни средства не може да бъде защитена, освен в случаите, когато самата тя представлява държавна тайна на друго основание. И не би трябвало на базата на едно приложено ВДС, където се коментират предимно битови въпроси, разбира се, трябва да има и някакво отношение като информация към предмета на доказване, което е съвсем обикновено и не съставлява никаква заплаха за националната сигурност, цялото дело да бъде под някакъв гриф, да бъде ограничен достъпа до него на страните, които имат право да се запознаят и смятам, че това може да бъде решено директно и радикално с една законодателна промяна, което да уреди този въпрос. А дотогава ние ще се опитаме да изпълняваме тези указания, които все още официално не сме ги получили от Държавната комисия по сигурността на информацията и д променим този стереотип на отношение към делата. Ние също изпитваме определени проблеми по тези дела, с оглед изискването на допуск на експерти, които трябва да се запознаят с материалите по делото и не считаме за необходимо тези материали и тези дела да се ползват с някакъв гриф за класифицирана информация.
Относно регистрите за искането на сведения по Закона за електронните медии считам, че там също така не се използват прекомерно. Разбира се, случаите на дела по организирана престъпност, по поръчкови убийства. В момента последния случай с убийството на двама български граждани край Разлог нормално е, ако има заподозрени лица, да се търсят съответните данни за наличие на разговори в клетки по телефони, които биха могли да способстват с такава информация за разкриване и евентуално доказване на престъплението. Знаете, че такава информация беше използвана по случая с убийството на Юрий Галев и надявам се, съдът след като се произнесе Окръжният съд в Шумен да приеме една присъда, която да се обосновава и на събрана информация по този ред.
Също така считам, че тези регистри, които трябва да съществуват, трябва да бъдат унифицирани и най-добре с определено решение или по законодателен път, или пък да се възложи на Държавната комисия по сигурността на информацията тя да утвърди един образец на регистър, който да бъде задължителен за всички органи на съдебната власт.
Ако имате други въпроси, с удоволствие бих отговорил. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря. Г-н Методиев, заповядайте.
Веселин Методиев:
Благодаря, г-жо Председател.
Тъй като аз съм се подписал под тези страници, които са на вашето внимание, няма да говоря дълго. Искам да подчертая две неща.
Първото е, че Подкомисията, това е мое убеждение, беше сполучливо решение в рамките на този парламент, защото ако не съществуваше такава институция, нито българските народни представители, нито българското общество щеше да получи тази информация, която има към този момент за нещо много специфично, каквото е специалните разузнавателни средства, за да може да има дебат, да има дискусия, за да може да се търси решение. От тази гледна точка мисля, че не трябва да се подценяват усилията, положени от всички колеги, които са членове на Подкомисията. Тоест приемам, че това беше разумна стъпка.
Разбира се, трябва да кажа, че се присъединявам към острите думи, казани от колегата Бисеров, по отношение на забавените темпове, с които трябва да се извършват промени, тъй като не извършването на промени означава, че тези „порочни практики”, както ги наричаме, ще се задълбочават и няма да се преодоляват. В тази връзка искам да кажа нещо, което го няма в доклада.
Аз съм сигурен и то не в качеството си на юрист, както всички знаете, а на гражданин на Републиката, и на човек, който се занимава доста дълго време с институции и взаимоотношения на държавата с различните институции, че този, който е силно заинтересован да използва специални разузнавателни средства не може да ги произвежда. Цялата тази система, която има традиция в себе си, която има и добри практики, държа да подчертая, независимо дали става дума за проследяване, за подслушване и друг вид специални разузнавателни средства, защото не е само подслушването – нещо, по което сме длъжници на обществото да разясняваме, белязването на пари и множество други инструменти, тези инструменти не трябва да бъдат в ръцете на този, който иска да ги използва по съответния законов ред. Тоест препоръката отпреди година и половина, под която стои и моят подпис, продължава за мен да бъде силен инструмент за решаване на това, което беше поставено включително и от колегата Колева в самото начало на дискусията. Министерството на правосъдието е институция, която може да гарантира относително по-добра и ефикасна работа на тези служби, които в момента са в Министерството на вътрешните работи. Иначе да се поблазни дали ще е ГДБОП, дали ще е криминална полиция, дали ще е някой друг вътре в рамките на МВР няма значение, г-н Бисеров говори за една от службите, която поради спецификата на своята работа най-много може д посегне към тези инструменти, но могат да посегнат и други, могат да посегнат и в провинцията – не е нужно да посягат само в София, могат да посегнат по чисто битови причини и да няма никаква политика в това. Тоест множество с възможностите за злоупотреба със свръх тънко острие на бръснач, който държавата е изработила, за да се бори с организираната престъпност, с тежките престъпления. Защото това е изключително тънък инструмент, който в непохватни ръце може да доведе до изключително лоши последствия, както се оказва, че и довежда.
Второто, на което аз исках да обърна внимание на колегите, е наистина институционалното място на тази система от институции, които осигуряват проследяване, подслушване и пр. на целия този набор от специални разузнавателни средства. Знам, че това е радикално решение. Знам, че то изисква политическа воля. Но съм абсолютно сигурен, че е близко времето - дали ще е в рамките на предизборната година, аз не съм оптимист, че може в рамките на годината преди избори да се правят такива големи промени, независимо кой е на власт, изборите са си избори. По-скоро го адресирам за по-следващо време и който и да е власт, ще стигне и в някаква степен ще узрее и то благодарение на факта, завършвам с това, с което започнах, че има такава Подкомисия. Иначе тези неща щяха да стоят някак си в страни. Даже щеше да се прави политическа спекулация с тях, а не да се говори по този начин, по който се опитваме ние да говорим, убедени, че вършим нещо полезно за държавата. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря Ви, г-н Методиев. Реплика. Заповядайте, г-жо Колева.
Юлиана Колева:
Аз смятам, че обикновеното подслушване се разделя от СРС само защото този тип подслушване се превръща във веществено доказателство, което служи на наказателния процес или което потенциално би могло да служи на наказателния процес. В този смисъл въобще няма никакво значение, според мен, дали МВР ще събира и ще го обработва като чисто техническа дейност, или някъде другаде, отговорността за мен е изцяло на прокуратурата, като орган, който контролира събирането на доказателствата в досъдебната фаза. Прокуратурата е тази, която трябва да прецени дали това подслушване е извършено по тези правила, че може да се превърне в доказателство или не. И в този смисъл няма абсолютно никакво политическо натоварване в тази посока. То си е чисто юридическа дейност, която се извършва в прокуратурата. Поне така е за мен. Защото нали се сещате, че ако процедурата е опорочена в МВР, това просто не може да влезе в употреба. То ще си бъде един най-обикновен „бръмбар” за обществена употреба на вестниците. То няма да бъде СРС.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Колева. Г-н Стоилов искаше думата, но преди това реплика на г-н Бисеров.
Христо Бисеров:
Ако не бяхте променили НПК и ако не бяхте дали доказателствена сила по оперативните разработки на ВДС да са доказателство, бих ви повярвал, първо.
Второ, ако в цялата тази система има институция, която трябва да бъде похвалена за усилията през изминалата година, това е само и единствено Прокуратурата. Само и единствено Прокуратурата за усилията да вкара СРС в рамките на това, което казва законът. В МВР в никакъв случай, за съда да не говорим, където се дават разрешенията на коляно, как прокуратурата контролира. Истината е, че СРС се пускат в ход не винаги, за да се съберат ВДС. Там е проблемът. Това е репликата
Искра Фидосова.
Г-н Стоилов, заповядайте.
Янаки Стоилов:
Аз смятам, че членовете на Подкомисията са извършили доста работа и тя дава добра ориентация за състоянието. Вероятно те са търсили и по-висока степен на съгласие. Защото някои от изводите, които могат да се направят от текста, не се съдържат експлицитно в доклада. Например, че има редица случаи, в които се допуска или се организира заобикаляне на законодателството - примерите, които тук бяха дадени. Мисля, че това всички ще го квалифицираме като заобикаляне на закона и следователно, както бяха дадени примерите, в редица случаи на такива констатации тази информация не е била призната като доказателствено средство.
Но оттук нататък е въпросът за подобряване на нормативната уредба, защото без подобряване на нормативната уредба при ясното и последователно прилагане на закона този извод трябва да бъде направен. Но за съжаление, той идва в края на един процес, а би трябвало такива законодателни промени да предотвратят съответните злоупотреби във всяка една фаза, в която са извършени.
Също смятам, че много важно е как МВР ще върши тази дейност, защото даже и днес имаше едно публично изявление в едно интервю на министъра на вътрешните работи, в което той казва: „Аз съм много добре информиран човек.” Разбираемо е, че точно това министерство и хората, които го ръководят, трябва да са много по-информирани, да речем, от министъра на спорта. Но въпросът е дали добрата информация се дължи във всички случаи на легални източници, каквито могат да бъдат използвани, които са предпоставка за вземане на верни управленски решения и предпоставка за постигане на висока ефективност в противодействието на престъпността и корупцията. Това са въпроси, които са вече задачи не на Подкомисията, а на цялата Комисия и на всички хора, които обсъждат тази тематика. Това го поставям като едно продължение на темата.
Но главните въпроси, аз не знам защо представителите на Висшия съдебен съвет някак си се измъкнаха (защото им свършва мандата), дали просто са ангажирани, дали е нещо друго, защото забележете в доклада констатация, която аз използвам:
„Установени са случаи на искан достъп до данни от районни съдилища, извън законово уредената родова подсъдност, които също са разгледани и уважени от съда.”
Това вероятно е по Закона за електронните съобщения. Аз предлагам на Комисията тези данни да бъдат предадени на Висшия съдебен съвет и може би на Инспектората. Защото разбираемо е донякъде обвинителната власт – МВР, Прокуратурата, търсят всички средства, за да могат да установят действителните факти и понякога дори могат да се изкушат да прекрачват или да заобикалят закона. Но когато съдът, който е органът, който трябва да бъде безпристрастен и да дава оценка, това говори или за някакво безхаберие на тези хора, или по-тежкият случай, че някой от тях могат да са просто хора, които обслужват или са в някаква зависимост и обслужват тези, които им предоставят информацията. Тоест те реагират напълно безкритично, поставяйки се в една по-удобна ситуация.
Предлагам тези случаи да бъдат дадени от Подкомисията на Висшия съдебен съвет, защото те за мен с по-опасното. Защото хората, които трябва да упражняват безпристрастен контрол, прост подписват някакви заявки и то в нарушение със собствената си компетентност. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Стоилов. Г-н Лазаров.
Димитър Лазаров:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми г-н Вучков,
Уважаеми г-н Първанов,
Колеги, подписал съм доклада. Ние сме взели единодушно и в този доклад, тъй като всъщност това е трети доклад, както с каза, имаме единодушно подписан доклад и факт е, че темите изнесени в него, са предмет на обсъждане поради обстоятелството, че тази комисия съществува с представители на всички парламентарно представени партии.
По отношение на някои от поставените въпроси ние сме дебатирали и в Подкомисията и като колеги, но не са толкова лесни и ясни отговорите. Веднага ще ви дам пример. По отношение на обстоятелството веществени доказателствени средства, г-жо Колева, да най-лесно е – някои съдилища практикуват, за мен лично те са публични, не трябва да има никакво ограничение на достъпа на всички страни, участници в делото, то и няма реално погледнато, стига съдебното заседание да не е закрито на други основания – непълнолетни и т.н. Но тук се поставя един много, много сериозен въпрос, който някак си убягна от вниманието като коментар. Ще ви дам пример, когато бяха огласени от представителите на медиите едни публично четени веществено доказателствени средства в един съдебен състав в София, където се изнесоха ВДС, за мен беше много странно защо са изготвени ВДС по тези обстоятелства, които нямаха нищо общо с предмета на доказване. Там имаше включително много лични неща за хора, които са изцяло несъотносими към обвиняемите, дори и към свидетелите, включително и някакви оценъчни действия за съвсем, съвсем различни неща. Та казвайки това, може би законодателно ние трябва да наложим някакви ограничения дотолкова доколкото не се засягат други законни права и интереси. Не говоря за обвиняемия и на свидетели някакви. Та не е толкова лесно еднозначно да кажем да правим ги публични. За мен няма и забрана, но нека тежи отговорността вече на тези, които искат изготвянето на тези ВДС, които нямат нищо общо с предмета на доказване. Отделен е въпросът доколко в това ВДС, когато касае обвиняемия, има сведения и факти, които са лични и строго интимни. И то там няма как да се отдели и дотолкова доколкото трябва да искаме съгласието на обвиняемия или на подсъдимия вече, да бъдат публични тези данни. Така че предстои да търсим отговор на тази тема.
По отношение на това, което постави колежката Колева. Нека да оставим на съда да преценява кое може да цени като доказателство и кое не може да цени като доказателство, без значение по какъв способ е събрано. Естествено, в закона категорично е написано материалите от предварителната проверка не могат да бъдат ценени като доказателство и веднага ще поставя въпроса. Едно лице, което е разпитано като свидетел, преди имаше фигурата „заподозрян”, като свидетел и след това му бъде повдигнато обвинение и откаже да дава обяснение, ние тази тема не я поставяме за първи път. Естествено, че неговите свидетелски показания няма как да бъдат ценени като доказателство. Да, като свидетел е разпитан и след два часа ли пет часа бива привлечен като обвиняем. Горе-долу съща е ситуацията и в конкретния случай. Може би, г-жо Колева, естествено е, че ако някой съд прецени, че това лице стане обвиняем, лично за мен няма как да бъдат ценени тези доказателства, защото той е лишен от право на защита. Въпросът е законът да допусне. Въпросът е нека съдът да преценява в конкретния случай. Също еднозначно много лесно ние хвърляме и казваме някакво обвинение. Аз не искам да припомням, г-н Първанов посочи един пример, скоро също едно шумно дело, където по тази форма бяха събрани и те се оформиха и беше разкрит трупа на Мирослава в Перник. Хайде да си го кажем. Иначе нямаше да има? Друга е темата след това какво се е случило. Г-н Бисеров, има много случаи, когато чисто оперативно това се ползва.
По отношение дали да бъдат явни или да не бъдат явни, това са факти. Тук не правим политическо изказване. Правим чисто юридически изказвания. Нека съдът да си преценява.
Факт е, че има нарастване на броя на прилагане на специални разузнавателни средства от Министерството на вътрешните работи. Факт е, че няма унифициране на мерниците. Факт е, че по Закона за електронните съобщения и ние затова сме го предложили, че всеки един разследващ орган може да иска и това стои в делото и предложението е това да става единствено със съгласието на наблюдаващия прокурор, защото те растат лавинообразно. Всяка година се увеличават двойно. По уреда на НПК са 56 хиляди тази година.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Лазаров. Г-н Нотев има думата.
Явор Нотев:
Бях поканен от Председателя, защото само аз не съм се изказал от членовете на Подкомисията.
Обръщам се към всички, които не са членове на Подкомисията. Добихте бегла представа как протичат нашите заседания. И моля да оцените по достойнство обстоятелството, на което обърна внимание г-н Лазаров. Докладът е подписан от представители от всички парламентарно представени партии. В този смисъл само обръщам внимание. Констатациите са верни в обстоятелствената част на доклада. Препоръките не бяха толкова лесни за формулиране и станаха повод за достатъчно коментари и компромиси, както предусети г-н Стоилов, за да може всеки от нас да положи подписа си под тях.
Искам да споделя личен мотив.
Т. 8. Препоръки, заявява, че става дума за „необходими законодателни промени в режима за използване на СРС, като се отчетат нереализираните препоръки в годишните доклади за 2009 г. и 2010 г.”.
Това казва, според мен, повече отколкото самите конкретни препоръки. Защото, като се прочетат тези доклади, ще се види, че е имало констатации, имало е необходимост от промени и е имало консенсус за тази необходимост от промени. В този смисъл споделям напълно критичните думи, които не се съдържат изрично в доклада, казани от г-н Бисеров. Някак си инициативата за тези промени в законодателството, които уреждат отношенията по използването на специалните разузнавателни средства беше изтеглена от Подкомисията с обявяването на една работна група под ръководството и под патронажа на Премиера. Някои от нас са били на обявяването на тази комисия, бяхме поканени, дадено се едни решителни срокове за бързи предложения за промени в законодателството Това беше непосредствено след шумно огласения скандал с подслушването. Затова тези епизодични законодателни инициативи, аз си спомням, че г-н Бисеров лично имаше такива и г-н Миков също. Те не стигнаха доникъде. Те бяха все пак частични, палиативни и не дотам всеобхватни. Те не са и по силите на един отделен народен представител. Тази задача стои. Тя е важната. Бягството от темата в този мащаб наистина вече определя една по-висока степен на политическа отговорност. Това не е въпрос по силите на подкомисията.
Искам да защитя доклада, като още веднъж заявя, че той е обективен в констативната си част и е положил максимални усилия за постигане на съгласие в частта (г-н Миков, като председател, положи достатъчно усилия, за да не взриви атмосферата в нашата Подкомисия), която не би позволила по-нататъшната й работа. Това е една вече установена традиция, полезна за резултатите ни и не би трябвало да бъде жертвана и рискована.
Благодаря за търпението.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Нотев. Може би е време г-н Вучков да се изкаже? Заповядайте, г-н Вучков.
Веселин Вучков:
Уважаема г-жо Председател,
Госпожи и господа народни представители,
Разбира се, че не е работа на вътрешното министерство или пък особено на заместник-министър да прави оценка или характеристика на доклад на група от народни представители, които формират една от най-важните подкомисии в Народното събрание. Искам по достойнство да оценя работата на тази Подкомисия, която беше създаде преди по-малко от три години след една решителна промяна в Закона за специалните разузнавателни средства. Тези дебати нямаше да се състоят, искам това специално да го подчертая, ако не беше създадена такава подкомисия, която най-накрая, след много упорито настояване на гражданското общество, може би след едно десет годишно настояване, извади някакви числа на масата. До преди три години всичко беше предположения, укрита информация, никаква емпирика. Това е, според мен, едно изключително голямо постижение – нещо подобно на щатната численост на вътрешното министерство, или пък архивите на Държавна сигурност, които съхранява.
Това е трети доклад, което означава, че вече има елемент на системност и би трябвало всички институции да се отнесат много отговорно към констатациите. Общо взето, една част от тях се повтарят, друга част от тях са нови. Всъщност г-н Нотев е прав. Препоръките са 7 с една обща бележка отпред, че става дума преди всичко за законодателни промени.
Ако ми позволите все пак накратко да коментирам дебата. Има смесване от моя гледна точка на две неща: обвинения за злоупотреби или пък оценка на обема от специални разузнавателни средства без елемент на злоупотреби. Аз с висока степен на отговорност мога да заявя, че елемент на злоупотреби не може да се открие в темата „специални разузнавателни средства” или, ако някъде това се констатира, трябва да се действа много решително срещу изобщо идея за злоупотреби с такава все пак тайна информация. Така че министърът на вътрешните работи, ако наистина е информиран, то е нормално да е информиран човек със законово установените способи, а той е и политически лидер, който непрекъснато обикаля страната, почти през ден, както и днес. Това не се дължи на злоупотреба със специално разузнавателно средство.
Много сме говорили на тема специални разузнавателни средства. В последните две години три пъти на обширни кръгли маси в най-различни формати и по най-различни поводи. Така че това, което съм казал там, аз не мога да не го кажа и тук. Няма смисъл да го повтарям, отново да казвам мотивите затова, че наистина има проблем с броя на специалните разузнавателни средства, които се ползват в България и в това отношение трябва да се намерят някакви, може би трудни решения, но да се започне законодателна промяна. Не са неизвестни подходите за решаването на този въпрос, на този проблем. Те са най-разнообразни. Една част от тях бяха тук изказани. Други са може би още по-сериозни. Като се започне от преглед на съставите на престъпленията, за които е необходимо специално разузнавателно средство. Те трябва да се ограничат. Това че ГДБОП ползва най-много специални разузнавателни средства, според мен, не е проблем. БАН трябва да ползва специални разузнавателни средства, защото той е създаден, за да се бори с организираната престъпност и високата корупция, а именно там са необходимо такива по-необикновени способи и използване на специални разузнавателни средства.
Може да се ограничи броят на искателите – нещо изключително важно, което, ако не се лъжа, във втория доклад се среща в препоръките на Подкомисията. Много силно трябва да се акцентира върху изискванията към процесуалния акт на председателя на окръжния съд, който дава разрешение. Той трябва да изложи все пак някакви мотиви, а не както е сега, да няма никакви мотиви, където да се оценява най-вече този елемент – дали е налице субсидиарност на способа, на изключителност – подробно, подплатено с факти, че няма начин тази информация да се събере по друг начин.
Министърът на вътрешните работи в момента дава разпореждането за техническото включване на експлоатацията. Имайте го предвид. Целият този разговор малко е в плен на миналото. 1997 г. просто така е решил законодателят. И тогавашният вътрешен министър може би е настоявал. Не знам! От 1997 г., м. август могат СРС да се ползват по наказателни дела. Тогава се прави една решителна промяна в законодателството и този режим, който и до днес се среща, е въведен – искане на определени заявители, общо взето същите, може би с известна промяна през годините – разрешение на председателя на окръжен съд и след това разпореждане на министър. Може и да не е министърът. Може и да е някой друг. Става въпрос за техническо включване на елемента. Министърът при сегашния закон, на мен ми се налага често да замествам министъра, включително и в предизборната кампания, може ли да преценява точно това. Аз мисля, че не може. Това се споделя и от много други и то авторитетни в тази област хора, включително и адвокати. Г-н Йордан Соколов няколко пъти публично го е казал. Ако е спазена цялата процедура и има разрешение от съдия, министърът не може да откаже, според мен.
Реплика:
Може би не трябва да бъде намесван въобще в тази работа.
Веселин Вучков:
Да, може би не трябва изобщо да бъде намесван в тази работа. Даже може някой да го обвини, че прикрива използването на специално разузнавателно средство.
Цифрите са ясни, те са на масата. Изводите ги приемаме.
Искам да ви кажа, че сме се опитали да дадем пълна възможност на представителите на комисията и на нейните експерти за работа. Тук-там имаше напрежение, на то може би е било двустранно, а не само от страна на служители на МВР. Имаше и някои инциденти, които много пъти бяха преодолени. Някои наши представители от Варна и от други градове бяха викани в комисията, но мисля, че това са технически неща, които не са възпрепятствали важната работа на комисията.
По въпроса за публичността на съдебните заседания. Направи се специална кръгла маса в Народното събрание. Според мен, от самото начало е погрешна практиката, която беше наложена от съда. Това е принципен въпрос. Преподавател съм по наказателен процес и това е основна тема. Това е началото на публичност, принципът на публичност на съдебните заседания с най-различни благоприятни последици от всяка гледна точка. Изведнъж преди няколко години, без да се замислят някои съдии, съдебни състави, направиха тази оценка – публичността е приоритет. Щом видеха специално разузнавателно средство, а то е със степен на класифицираност, автоматично засекретяват съдебните заседания. НПК никога не го е изисквал. То е било с дълбока убеденост. Няма такава взаимовръзка. Никога НПК не е имал такава пряка връзка. Той винаги е налагал оценка на съдебния състав за ограничаване на публичността на други основания, а не на основание, че има СРС. Дали ще се разкрие държавна тайна, дали ще се разкрие факти от интимния живот на гражданите и дали ще се наруши нравствеността. В това отношение първият пробив беше на няколко съдии от Софийски градски съд, които установиха своя практика. Повдигна се темата от съдии и от някои медии, ДИКСИ се зае с въпроса, разпрати много искания за становища от различни институции. Ние написахме становище, в което подкрепихме приоритет на началото на публичност – да не се засекретяват автоматично СРС, когато се гледат в съдебно заседание. Разбира се, при задължението на съда дори когато има СРС, да прецени дали няма да се възпроизвеждат факти от интимния живот на гражданите, факти, които представляват държавна тайна и т.н. ДИКСИ е пред финализиране на ново методическо указание за прилагане именно на такъв подход, без да е необходима някаква законодателна промяна.
Това е моят кратък коментар по отношение на доклада на Подкомисията. Трябва да бъде ценен, особено при необходимите бъдещи законодателни промени.
Само бих помолил за едно разяснение членовете на комисията, защото аз днес се запознах с доклада, по отношение на една цифра. Може би аз нещо не разбирам. На с. 7 от доклада в таблицата за обобщените данни за разрешаването, прилагането и използването на СРС, т. 6. „Брой ВДС, използвани в Съдебното производство, но бих искал да знам как се установява броят на ВДС, използвани в съдебно производство - 747. Откъде се черпи тази информация и как се съотнася. Защото има и процентни съотношения. Това малко е трудно, според мен, да се прецени. Ако вземем миналогодишния период, тук също има смесване, защото някъде по-нагоре видях, че е за период до м. април тази година. Ако гледаме и миналогодишния период, то някои от тези СРС ще стигнат до съдебна зала може би чак догодина. Как точно правим това съотношение и да преценим дали те са ползвани в съдебна зала или не. Или може би аз нещо не разбирам. Това е важно съотношение – колко ВДС са ползвани в съдебна зала? Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Вучков. Колегите от Подкомисията?
Веселин Методиев:
Г-н Вучков е специалист и много добре знае, че когато се засичат календарни години и се правят статистики в календарните години, тази спекулация винаги се получава. Защото тези неща наистина имат по-дълъг живот от календарната година. И това не е първият случай, в който с тези числа се занимаваме и не са дело на Подкомисията, а са данни, които са дадени от Прокуратурата или данни, които са дадени от съда. Самата институция Прокуратура и самата институция Съд извършват същата тази трансформация, ако можем така да я наречем, поради това че един такъв вид инструмент се ползва не календарно, а се ползва по-дълго от 12 месеца. Това е обяснението на тези разминавания. Така че, не знам защо аз не юристът, трябва да говоря тези неща.
Искра Фидосова:
Г-н Лазаров.
Димитър Лазаров:
В подкрепа на това, което каза г-н Методиев, но в доклада са ползвани данни от докладите на ВКП, от докладите на СДОТО по отношение на броя на изготвени ВДС и там няма как да преценяват кое е ползвано в съда и кое не, от доклада на Върховния касационен съд, който още не сме гледали, където също има такава статистика. Само че тя идва в различно време. Аз мисля, че занапред, ние трябва да изготвим един единен критерий, защото прокуратурата са дали дела, по които е ползвано СРС, даже не е споменато ВДС.
Тоест това, което одеве говорихме. Да, използвано е СРС, не е изготвено ВДС, но делото е влязло в съда и на базата на това СРС са събрани други доказателства. Така че въпросът е за единни критерии.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Лазаров.
Г-н Вучков, аз мисля, че вашият въпрос се съдържаше в две части и основната част беше друга и не получихте отговор от г-н Методиев. Той прехвърли отговора по календарните месеци. А въпросът беше друг – откъде са взети данните за ВДС?
Други колеги, желаещи за изказване, има ли? Да разбирам, че няма.
Колеги, има 7 препоръки в доклада на Подкомисията. Всички ги имате пред вас. Аз предлагам в доклада, който ние трябва да подготвим въз основа на доклада на Подкомисията и на дискусията, състояла се в Комисията по правни въпроси, да ги запишем като препоръки на Правната комисия, тъй като са подписани от членовете на цялата Подкомисията и по този начин да подложа на гласуване доклада за сведение, които да бъде предоставен и за пленарна зала.
С подробностите, които ще бъдат отразени в доклада на Комисията по правни въпроси по начина, по който ги изброих, подлагам на гласуване Годишния доклад за дейността на Постоянно действащата подкомисия към Комисията по правни въпроси, която осъществява предвидения в чл. 34б от Закона за специалните разузнавателни средства и чл. 261б от Закона за електронните съобщения парламентарен контрол и наблюдение за сведение със съдържащите се препоръки в доклада на комисията.
Който е „за”, моля да гласува. Двадесет и един „за”. Против има ли? Няма. Въздържали се ? Няма.
Колеги, с това изчерпахме тази точка от дневния ред.
От името на Правната комисия искам да честитя професионалния празник на МВР на г-н Вучков като представител и да пожелая успех в цялата ви дейност и успешни операции. Благодаря за взаимодействието, което имаме като институции, за съдействието, което оказвате. Мисля, че в условията на по-чест диалог помежду ни можем да стигнем до по-добри решения.
По трета точка - Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 254-01-47, внесен от Анастас Василев Анастасов и група народни представители на 28.03.2012 г.
Колеги, по тази точка проведохме обсъждане и подробна дискусия на предишни заседания. Остава само да гласуваме предложените два параграфа.
По § 1 поставихме срок, в който да се опитат колегите да подготвят друг текст, в който да се потърси вариант да не са изброени изрично само пешеходните пътеки, така че да не се окажем в ситуацията, в която, ако се случи такова ПТП на тротоар и завърши със смъртен случай, лицето което е извършител да бъде с по-леко наказание от този, който го е извършил на пешеходна пътека, детска площадка и т.н. в безбройните примери, които могат да се дадат.
По § 2, който засяга споразуменията, има предложение. На предишното заседание по-голямата част от колегите в комисията се изказаха в не подкрепа на § 2 по вносител за отпадане изцяло на възможността за споразумение. Подготвен е един текст, на който ви моля да обърнете внимание. Колегите го подготвяха в продължение на няколко дни. Направихме множество консултации. Благодаря на всички, включително на Главна прокуратура, на Върховен касационен съд. Вчера и днес направихме консултации за тези текстове и моля ви финално да ги погледнете, за да ги подложа на гласуване.
Христо Бисеров:
Какво правим по § 1.
Искра Фидосова:
По § 1 нямаме предложен текст.
По § 2 обясних, че има предложение за редакция от колегите, които са направили безброй консултации. Само не знам как финално днес са приключили срещите с Главна прокуратура преди заседанието на Комисията. Има ли нещо, което да е дадено по § 1?
По § 2, обръщам внимание, има даден текст, който ви е раздаден. Моля ви да гласуваме тези текстове.
Г-н Георгиев, не знам дали Вие имахте възможност да видите текстовете.
Аз ви предлагам първо да изчистим § 2, защото имаме предложение за редакция.
Христо Бисеров:
Какъв е смисълът да подлагате на гласуване текст, по който очевидно има проблем. Проблемни текстове ли ще пускаме в зала? Знаем, че на тротоара може, а на пътека не може.
Искра Фидосова:
Да, има проблем. Ще го подложа на гласуване. Но дайте отзад напред. Първо по § 2, защото има текст, моля ви.
Христо Бисеров:
Аз възразявам срещу идеята, че можем днес да приключим по този законопроект.
Димитър Лазаров:
Г-жо Председател, ние предния път дебатирахме надълго и нашироко и § 1 и § 2 и приключихме, отлагайки гласуването, евентуално, ако някой предложи текст по двата параграфа. Аз заявих, че гласувам за § 1. Заявих, че гласувам и за § 2 така, както бяха внесени. Няма друг текст по § 1 и не виждам защо трябва наново да повтаряме дискусията по § 1.
Давайте по § 2 и да гласуваме.
Фани Христова:
Уважаеми колеги, аз мисля, че миналият път достатъчно дълго дебатирахме по въпроса за споразумението и дебатът ни беше чисто професионален, абстрахирайки се от емоциите, които имаше. Мисля, че стигнахме до единствено правилния извод да има възможност да бъде сключено споразумение при причинена смърт след съгласието на всички пострадали. Така го оформихме текста, защото знаете, че в досъдебното производство знаем, че пострадалият няма качество на страна, така че не бихме могли да запишем след съгласието на всички страни в производството. Смятам, че така предложеният текст от нас, ако се приема от всички колеги и е много важно да бъде приет с консенсус, включително и от опозицията, ще бъде добре. Поне аз мисля така.
Искра Фидосова:
Ако биха искали колегите от Прокуратурата и от Министерството да помогнат. Г-н Георгиев, който също е бивш прокурор, бихте ли взели отношение. Нека да ви чуем.
Димитър Лазаров:
Бих искал да кажа по § 2 следното.
Доколкото в чл. 380 е казано какво трябва да съдържа споразумението, считам, че е редно в ал. 3, след като се върви на този вариант, да се добави „писмено съгласие на всички пострадали”, за да може то да влезе в делото и след това при оформяне на споразумението да е видно, че го има.
Сега, когато има изискване да бъдат възстановени имуществените щети и това се отразява в проекта на споразумение, който се представя в съда, дали размерът им и възстановяването се извлича от кориците в делото. Ако има експертиза или ако има някаква декларация, че са възстановени на пострадалото лице, поради което е нормално и „писмено” да бъде съгласието на пострадалите, за да влезе в делото и да е ясно за съдията, че са изпълнени изискванията, ако се приеме този вариант. Благодаря.
Валери Първанов:
По принцип възприемам предложението за редакцията на чл. 381, ал. 3. Просто бих искал да предложа една редакционна поправка, дотолкова доколкото първото изречение съдържа в някаква степен двусмислие и неточност – хем се говори за смърт, хем се казва съгласие на пострадал. Дефиницията в Наказателно-процесуалния кодекс на пострадал е лицето, което лично е претърпяло имуществени и неимуществени вреди. В ал. 2 вече е уточнено, че когато е настъпила смърт, това право преминава по неговите наследници. Не е ли по-добре да се каже: „Когато е причинена смърт, споразумение се допуска само след съгласие на всички наследници.”
Да е ясно, че не искаме от починалия съгласие. Така съдържа логическо противоречие – хем е починал, хем ? Той е пострадалият. Освен това в самия закон също се говори. Тази хипотеза също се урежда. Защото ал. 2 казва, ако по тълкувателен път извеждаме, че само наследници са тези, които могат. Те самите не са пострадали. Според дефиницията на чл. 74, ал.1 не са.
Явор Нотев:
Позволете ми да не се съглася. Точно цитираният законов текст, че пострадалият е лице, което е претърпяло имуществени и неимуществени вреди ни насочва към кръга на лицата, които са пострадали от престъплението, при което е причинена смърт на техен близък. Те са хора, които носят и извеждат правата си от причинените им неимуществени вреди в общия случай. Освен това, кръгът на тези лица не съвпада с кръга на наследниците. Това е по-широк кръг и това е прието в съдебната практика.
Аз ви уверявам, че този въпрос по повод на гражданските последици от пътно-транспортни произшествия е категорично изяснен и няма да събуди съмнения. Пострадало е лицето, което е изгубило свой близък. Макар че на пръв поглед и на пръв прочит най-пострадал е самият загинал, но той вече не е субект.
Четин Казак:
Аз имам един въпрос. Според този текст, който се предлага „съгласието на всички пострадали” се изисква за какво? За самото сключване на споразумението или за неговите детайли или за неговия окончателен вид?
И, ако е за второто, то трябва да се добави и в ал. 6, че то се подписва от прокурора и защитника и от всички пострадали. Иначе какво правим? Ако само кажем на пострадалите: „Съгласни ли сте да пристъпим към споразумение с обвиняемия?” И ако кажат да, после при параметрите като разбере, че споразумението предлага някаква ниска наказателна санкция и тогава кажат: „А не, ние не сме съгласни с тези параметри!” Какво става? Тогава трябва и те да се подписват под него.
Христо Бисеров:
Или някаква декларация?
Пламен Георгиев:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми членове на Правната комисия,
Аз лично считам, че текстът е добър и действително по този начин се третират по-кардинално нещата. Възможностите действително са две. Самият текст на ал. 3 е добър. Ако преценим, че трябва да се подпишат и пострадалите лица, както и Вие отбелязахте, правилно е това да бъде в ал. 6. Но това не касае самата ал. 3.
Разбира се, възможен е и подходът да се изисква и някакво писмено съгласие след запознаване със споразумението върху някакъв документ, което няма да изисква промяна или допълнение на ал. 6.
Така че вие трябва всъщност да прецените кой е по-правилният подход в конкретния случай. Но смятам, че ал. 3 така, както е съставена, текстът е добър и отговаря на изискванията наистина пострадалите в случаите, когато има смърт, да имат възможност да изразяват своето мнение.
Четин Казак:
Ако ще се дописва ал. 6, че ще с подписват под самото споразумение, няма нужда да се пипа ал. 3.
Искра Фидосова:
За Чл. 381, ал. 6 има конкретно предложение да се добави след думата „защитника” „и всички пострадали” и текстът става:
„(6) Споразумението се подписва от прокурора, защитника и всички пострадали. Обвиняемият подписва споразумението, ако е съгласен с него, след като декларира, че се отказва от съдебно разглеждане на делото по общия ред.”
Това е предложението дотук. Г-н Георгиев, заповядайте.
Пламен Георгиев:
Г-жо Председател, считам, че по този начин необосновано, може би, ще разширим обхвата. Защото „всички пострадали” означава не само пострадалите следствие на смърт. Буквалното тълкуване на текста ще означава, че във всички случаи пострадалите трябва да подписват споразуменията, което мисля, че не е идеята на настоящата промяна.
Искра Фидосова:
Добре. Моля да конкретни предложения.
Христо Бисеров:
Нека да уточним, че има две хипотези или поне аз така разбрах.
Първата хипотеза е когато те искат да участват в детайлите на споразумението и затова ще се подпишат на самото споразумение.
Но другата хипотеза, на която не трябва да й пречим, когато те предварително, на една ранна фаза, заявят доверие и кажат да съгласни сме и тогава трябва да имат възможност да подпишат декларация, примерно, и оттам насетне да не бъдат търсени.
Тоест тези две хипотези е хубаво да бъдат обхванати. Мисля, че ако дадем време на експертите, ще могат тези две хипотези да ги хванат.
Искра Фидосова:
Можем ли да се справим днес с текста? Не! Ясна ли е посоката какъв трябва да бъде текста на § 2. (Посоката е ясна. Точно както каза г-н Бисеров.) Добре. Подкрепя ли се посоката и рамката как да изглежда § 2? (Категорично!) Да, подкрепя се. Което значи, че текстът на ал. 3 е о’кей.
Правим текст за ал. 6. Или по-точно дали в ал. 6 или на друго място, но с двете хипотези.
Прокуратурата съгласи ли се?
Валери Първанов:
В ал. 6 да с вмъкне след края на първото изречение:
„Споразумението се подписва от прокурора и защитника, а в случаите на ал. 3 и от пострадалите лица.”
Мисля, че така ще стане коректно.
Искра Фидосова:
Екстра стана даже. Г-н Казак.
Четин Казак:
Аз също щях да предложа подобен вариант – „а в случаите по ал. 3 и от пострадалите лица”, но остава за мен открит въпроса в чл. 382, ал. 3 дали ще бъдат призовавани също пострадалите в съдебното заседание. Защото пише: „В съдебното заседание участва прокурора, защитника и обвиняемия. Съдът може да предлага промени в споразумението, които се обсъжда с прокурора и защитника и последен се изслушва обвиняемият.”
В съдебната фаза, ако съдът предлага промени, какво става с пострадалите в случая?
Фани Христова:
Ако искат ще се конституират като страна, ако искат няма да се конституират, но при всички случаи трябва....
Христо Бисеров:
Той не ползва качеството на граждански ищец, за да подпише споразумение.
Фани Христова:
Правилно. При всички положения трябва да ги призоват.
Явор Нотев:
Г-жо Председател, искам да кажа следното, което гравитира към становището на г-н Бисеров, че текстовете трябва наистина да бъдат детайлно разработени. Постигнахме съгласие относно това, че вече ще зависи постигането на споразумение от волята на пострадалите и това е житейски и логически правдоподобно, справедливо и то отговаря на критиките към досегашния режим. Оттук нататък наистина сме пред угрозата да изпуснем някои изменения. Например, цитира се чл. 75, цитират се възможностите за промяна в съдебната фаза на отделни текстове на споразумението, което би обезсмислило предварително даденото съгласие. Ако имаме декларация от пострадалите, които одобряват едно споразумение, но съдът?
Христо Бисеров:
Или дават съгласие по принцип да има споразумение и се отказват да участват в...
Явор Нотев:
Аз не си представям такава хипотеза, но все пак.
Затова казвам тези хипотези нека да се осмислят и да се посочат текстовете, които подлежат на промяна във връзка с генералното решение, като приемем, че по волята на пострадалия ще се постига или няма да се постига споразумение. Много са деликатни тези въпроси и във всеки един момент могат да се поставят. Ние въвеждаме фигурата на пострадалия и го натоварване с едни други възможности, каквито са присъщи на страните в процеса. Тук чисто теоретично аз имам известни задръжки и не съм готов да отговоря, но не съм готов и да спра този проект и тази посока на размисъл. Ако това е така, ние към пострадалия трябва да се обърнем с особено внимание и на всеки рубеж да му предоставим съответните гаранции, че той ще бъде уведомен и за последиците, ако откаже да се запознае с материалите от досъдебното производство, че няма да може да бъде страна, че въпреки него ще се постигне споразумение – това, което следва от чл. 75. Така че нека експертно да се разработят тези неща, за да се стигне до решение.
Юлиана Колева:
Да се върнем към нормалната правна логика. Отиваме към някакви абсурдни хипотези. Хайде да разсъждаваме така. Имаме едно постигнато споразумение, което е подписано от трите страни, да ги наречем така, колкото и условно да звучи това. Когато тръгне да се изменя това споразумение, това означава че имаме ново споразумение. Естествено е, и логично е да се мисли и едва ли съдът би разсъждавал в друга посока, че може да допусне изменение на това споразумение без участието на пострадалия. Защо трябва да създаваме нови и нови предпоставки за изменения и за разсъждения в подобни посоки, страна ли е, не е ли страна и т.н.
Пламен Георгиев:
Аз си мисля, че ако се вкара такъв текст в чл. 75 би било много кардинално. А така или иначе, като е предвидено тук разпоредба, че без подпис на пострадалото лице не може да се сключи споразумение, той дори и да е заявил, че не иска да се запознава с материалите, той трябва да бъде призован за споразумение.
Трябва да се обмисли, но според мен, трябва да се обмисли внимателно и може би няма да се налага да се пипа чл. 75.
Искра Фидосова:
Добре. Но това обмисляне трябва да го чуя със срок, с хора и предадено на лист.
Във вторник имаме заседание, с обявена засега единствена точка за процедурата за избор на членове на ВСС. Но, ако може да се пробваме да сложим и тази точка, за да я довършим, ще е добре. Ако видим, че няма да стане във вторник, но нека да се напънем да го направим за вторник, в четвъртък е краен срок за гласуване, независимо дали са дадени или не са дадени нови текстове. Каквото е дадено, това ще гласуваме и с това приключваме.
Колеги, моля да кажете кой ще напише тези текстове. Аз не мога да ги напиша. Моля колегите, които се занимават с тази материя, да кажат кои хора ще пишат текстовете. Предложението е за г-жа Фани Христова, ръководител на групата, г-н Явор Нотев, г-н Пламен Георгиев и г-н Николай Георгиев. Моля текстовете да се предложат до понеделник, за да можем да го включим в дневния ред за вторник. Това е за § 2.
Случайно да е измислен текст за § 1? Няма.
По тази точка приключваме с гласуване във вторник, най-късно в четвъртък. Финално. Всички сте съгласни. (Да.) Благодаря.
По четвърта точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите, № 254-01-76, внесен от Десислава Жекова Танева и група народни представители на 03.07.2012 г.
Държа да подчертая, че този законопроект съдържа в себе си само и единствено абсолютно безспорни текстове, постигнати като гласуване на второ четене в пленарна зала на злополучно приключилия Закон за горите с изцяло наложено вето на Президента. След общественото обсъждане във вторник с представителите на всички протестиращи по тази тема, които в момента протестират, с подписи на всички на всяка една страница от законопроекта, постигнахме абсолютно безспорен текст на ЗИД и този ЗИД ви предлагаме днес. Не ви предлагаме копия с подписите на страниците от всички протестиращи, но текстът е този.
Давам думата на г-жа Колева да представи мотивите за законопроекта, която е един от вносителите.
Юлиана Колева:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми колеги,
В мотивите на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за горите са изложени основни моменти, които този законопроект изменя в съществуващия текст на Закона за горите. Основно се разделят промените в няколко направления:
На първо място, важна промяна е създадената възможност за достъпност на горскостопанските планове по отношение на имоти с обща площ до 2 хектара. Тези горскостопански планове ще бъдат изработени едновременно с инвентаризацията по чл. 16 и ще бъдат за сметка на държавния бюджет. Задължението на всички лица, включително и на физически лица и други частни субекти, да изпълняват горскостопанските планове, да не се окаже непосилно материално натоварване върху тези хора.
Второто основно направление е известна реорганизация в работата на горските стопанска.
Третото основно направление е създаването на по-стройна структура на документите, които се изискват при учредяването или отстъпването на различни ограничени вещни права по отношение на различни субекти с цел по-голяма прецизност и по-добър контрол върху извършването на този вид действия спрямо горските имоти.
Освен това със закона с извършват и известни изменения на други законопроекти, които са иманентно свързани с измененията, които са в самото тяло на закона.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Колева.
Колеги, имате думата за изказвания? Няма желаещи за изказване. Преминаваме към гласуваме.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за горите, № 254-01-76, внесен от Десислава Жекова Танева и група народни представители на 03.07.2012 г.
Който е „за”, моля да гласува. Десет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Седем „въздържали се”. Благодаря.
Колеги, с това приключихме по дневния ред. Закривам заседанието.



Председател:
Искра Фидосова