Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 136


Днес, 12.07.2012 г., четвъртък, от 16:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията – Валери Борисов, заместник-министър, Венцислав Маринов, финансов директор на държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение” и Красимира Стоянова, директор на дирекция „Правна”; от Министерството на правосъдието – Пламен Георгиев, заместник-министър; от Прокуратурата на Република България –Николай Георгиев, прокурор, завеждащ отдел „Информация, анализ и методическо ръководство” във Върховна касационна прокуратура; ат партия „Зелените” Христо Генев и Асен Генов; от Обществен съвет на българите в чужбина – Стефан Нанов и народните представители Яне Янев, Емил Василев, Бисерка Петрова и Десислав Чуколов, вносители на законопроекти.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на Комисията.
Заседанието се ръководи от Искра Фидосова, председател на Комисията по правни въпроси.
Искра Фидосова:
Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по правни въпроси по предварително обявения дневен ред:
1. Законопроект за ратифициране на Споразумението между Европейската организация за безопасност на въздухоплаването (ЕВРОКОНТРОЛ) и Република България относно таксите за аеронавигационно обслужване в зоните и районите на летищата, № 202-02-24, внесен от Министерски съвет на 26.06.2012 г.
2. Обсъждане за първо гласуване на законопроекти за изменение и допълнение на Изборния кодекс:
- № 254-01-71, внесен от Христо Дамянов Бисеров и група народни представители на 21.06.2012 г.;
- № 254-01-77, внесен от Екатерина Иванова Михайлова и група народни представители на 06.07.2012 г.;
- № 254-01-79, внесен от Яне Георгиев Янев и група народни представители на 10.07.2012 г.;
- № 254-01-81, внесен от Мая Божидарова Манолова и група народни представители на 10.07.2012 г.;
- № 254-01-83, внесен от Искра Фидосова Искренова и група народни представители на 10.07.2012 г. и
- № 254-01-84, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 11.07.2012 г. (водеща КПВ)
3. Обсъждане за първо гласуване на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за политическите партии:
- № 254-01-37, внесен от Иван Йорданов Костов на 09.03.2012 г.;
- № 254-01-80, внесен от Яне Георгиев Янев и група народни представители на 10.07.2012 г. (водеща КПВ)
4. Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 254-01-47, внесен от Анастас Василев Анастасов и група народни представители на 28.03.2012 г.
5. Проект за решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, № 254-02-96, внесен от Красимир Любомиров Велчев, Диан Тодоров Червенкондев и Искра Фидосова Искренова на 05.07.2012 г.
6. Обсъждане на проект на Декларация за имотното състояние и произхода на средствата за придобиване на имущество за кандидати за членове на Висшия съдебен съвет във връзка с чл. 19а, ал. 1 и чл. 22а, ал. 5 от Закона за съдебната власт.
По присъствен списък са 20 от членовете на Комисията по правни въпроси. Част от колегите са на заседания на други комисии и ще се присъединят всеки момент към нашето заседание.
По първа точка - Законопроект за ратифициране на Споразумението между Европейската организация за безопасност на въздухоплаването (ЕВРОКОНТРОЛ) и Република България относно таксите за аеронавигационно обслужване в зоните и районите на летищата, № 202-02-24, внесен от Министерски съвет на 26.06.2012 г.
Г-н Борисов, имате думата да представите мотивите за законопроекта.
Валери Борисов:
Благодаря Ви г-жо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители,
Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение” финансира дейността си основно от два вида такси, които събира, а именно пътни такси за прелитане в обслужваното въздушно пространство на Република България и такси за аеронавигационно обслужване и използване на навигационните системи на Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение” в зоните и районите на летищата.
Пътните такси за прелитане формират около 95% от приходите на предприятието за аеронавигационно обслужване. С присъединяването на България към многостранното споразумение за пъти такси, ратифицирано със закон, тези такси са възложени за изчисляване, фактуриране, събиране и осчетоводяване на Европейската организация за безопасност на въздухоплаването ЕВРОКОНТРОЛ.
Това, което е важно да се отбележи е, че ЕВРОКОНТРОЛ чрез своето Централно бюро за пътни такси постига изключително добри резултати от гледна точка събираемост на тези такси. Само за информация – през 2008 г. процентът на събираемост е бил 96%, а през 2011 г. надхвърля 99%.
С оглед на изложеното са предприети мерки за сключване на споразумение между ЕВРОКОНТРОЛ и Република България, с което се предвижда изчисляването, фактурирането, събирането и осчетоводяването на таксите за аеронавигационно обслужване в зоните и районите на летищата да бъде възложено на ЕВРОКОНТРОЛ.
С Решение № 938 от 22 декември 2011 г. на Министерския съвет е одобрен проект на Споразумение между ЕВРОКОНТРОЛ и Република България относно тези такси.
С Решение № 522 от 26 юни т.г. Министерският съвет е одобрил и предлага на Народното събрание да ратифицира със закон подписаното споразумение. По този начин режимът по отношение на двата вида такси, които държавното предприятие „Ръководство на въздушното движение” събира, се уеднаквява.
Одобрението на споразумението ще доведе до следните основни предимства:
- регулярна отчетност, свързана с процеса (фактуриране, събиране на задълженията);
- висок процент на събираемост на таксите, както вече споменах, над 99 на сто;
- ниски разходи за събирането на таксите. Предвижда се разходите на РВД на годишна база да бъдат около 60 000 евро.
Ако имате въпроси, готови сме с колегите да отговаряме.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Борисов. Колеги, имате думата за въпроси и изказвания. Няма желаещи.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението между Европейската организация за безопасност на въздухоплаването (ЕВРОКОНТРОЛ) и Република България относно таксите за аеронавигационно обслужване в зоните и районите на летищата, № 202-02-24, внесен от Министерски съвет на 26.06.2012 г.
Който е „за”, моля да гласува. Двадесет „за”. Против и въздържали се няма.
По втора точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроекти за изменение и допълнение на Изборния кодекс: № 254-01-71, внесен от Христо Дамянов Бисеров и група народни представители на 21.06.2012 г.; № 254-01-77, внесен от Екатерина Иванова Михайлова и група народни представители на 06.07.2012 г.; № 254-01-79, внесен от Яне Георгиев Янев и група народни представители на 10.07.2012 г.; № 254-01-81, внесен от Мая Божидарова Манолова и група народни представители на 10.07.2012 г.; № 254-01-83, внесен от Искра Фидосова Искренова и група народни представители на 10.07.2012 г. и № 254-01-84, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 11.07.2012 г.
Представянето ще бъде по реда на постъпването на законопроектите, но колегите от ДПС все още ги няма. Обадиха се, че пътуват насам. Също и г-жа Михайлова се обади, че идва. Г-жа Манолова също всеки момент ще дойде.
Тъй като ги няма колегите, ще започнем по обратния ред.
Колеги, ако не възразявате, да определим време за представяне на законопроектите по 5 минути на законопроект.
По законопроекта за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 254-01-83, внесен от Искра Фидосова Искренова и група народни представители на 10.07.2012 г.
От името на ГЕРБ има думата г-н Димитър Лазаров в рамките на 5 минути да представи основните неща от законопроекта.
Димитър Лазаров:
Настоящият законопроект е внесен от народни представители от политическа партия ГЕРБ и е съобразен с направените препоръки в Доклада на ограничената мисия на ОССЕ за наблюдение на президентските и местните избори, които бяха миналата година.
По-съществените предложения са:
Когато избирателна комисия не може да приеме решение, поради непостигане на изискуемото мнозинство от две трети, това да се счита за отхвърляне на проекторешението и същото подлежи на обжалване по реда, приложим за обжалване на съответните решения от съответните комисии.
Предлага се ЦИК да се подпомага от постоянно действаща администрация, която да е част от държавната администрация, като назначаването, правомощията и израстването в ранг ще бъдат по реда на Закона за държавния служител. Това е гаранция за нейната независимост и че няма да се политизира от политическите сили, като за нея ще важат всички изисквания, които се отнасят за всички държавни служители в Република България и ще бъдат назначавани след конкурс. Тази администрация ще бъде ангажирана с работа по подготовка на изборния процес, произвеждане на избори и обявяване на изборните резултати. Осигуряването на постоянен щатен състав служители, материално-техническа база и независим бюджет за издръжка би допринесло за подобряване капацитета на изборната администрация. Броят на тази администрация не може да бъде повече от половината от членовете на ЦИК.
За осъществяване по-голяма степен на прозрачност се предвижда изрично да се вмени като задължение на ЦИК да приеме вътрешни правила за организацията на дейността си, да публикува стенографските протоколи от заседанията си, сканираните и получени по електронен път екземпляри от протоколи на районните и общинските избирателни комисии, както и да излъчва в реално време заседанията си на интернет страницата си. Предлага се Централната избирателна комисия да води и поддържа актуален списък на лицата с избирателни права по данни от регистъра на населението - Национална база данни „Население”, като се осигурява възможност всеки избирател да може да прави справка в списъка по единен граждански номер.
Разширяват се съответно правомощията на районните и общинските избирателни комисии. Те ще поддържат интернет страница, на която ще публикуват решенията си, стенографските протоколи от заседанията си и други документи. Предвижда се районните и общинските избирателни комисии да сканират и изпращат в Централната избирателна комисия протокола си с данните от гласуването в съответния изборен район в срок до 48 часа след приключването му. Също така се предлага да се създаде регистър на застъпниците, които също ще публикува на интернет страницата на съответната районна или общинска избирателна комисия.
Застъпниците ще бъдат регистрирани по кандидатски листи от политическите партии, коалиции от партии и инициативни комитети, като в удостоверението издавано от съответната избирателна комисия изрично се изписва номера на секцията, в която застъпникът ще представлява съответната кандидатска листа на политическа партия, коалиция от партии или инициативен комитет. Избирателната секция, посочена в удостоверението не може да бъде променяна. Ограничава се общият брой на застъпници на всяка кандидатска листа на политическа партия, коалиция от партии или инициативен комитет, който не може да надвишава броя на избирателните секции в съответния изборен район. Създава се и изборна книга – формуляр на списък за вписване на застъпниците. В него се вписват имената и единния граждански номер на застъпниците. Удостоверението за регистрация на всеки застъпник се предава на съответната избирателна комисия и е неразделна част от списъка за вписване на застъпниците. Предлага се в изборния ден в избирателна секция да може да присъства само по един застъпник, като общият им брой да не надвишава броя на избирателните секции в съответния изборен район.
Предлага се също така в изборния ден в избирателна секция да може да присъства само по един представител на политическа партия, коалиция от партии или инициативен комитет, като общият брой на представителите на политическа партия, коалиция от партии или инициативен комитет не може да надвишава броя на избирателните секции в съответния изборен район.
Предлагаме в срок не по-късно от 5 дни преди избора да се оповестяват на интернет страницата на съответната община списъците по чл. 187, ал. 1, т. 7, като се предвижда възможност за справка от избирателите. В срок до 24 часа от публикуването на списъците по чл. 187, ал. 1, т. 7 всеки избирател може да подаде писмено заявление и съответни документи чрез кмета на общината или района или кметството до Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване” за заличаването му от списъка.
Въвежда се забрана за поставяне на агитационни материали по смисъла на закона, поставени преди началото на официалната предизборна кампания държавна и общинска собственост, по републиканската пътна мрежа и по общинските пътища, като се вменяват задължение за областния управител, съответно кмета на общината, района или кметството, като при необходимост може да се поиска съдействие от органите на Министерството на вътрешните работи.
Предвидено е административно наказание за лицата, нарушили забраната за поставяне на агитационни материали преди началото на предизборната кампания.
С оглед на прозрачността на финансирането на изборите и за да се намали риска от злоупотреба се предлага да се предоставят правомощия на Сметната палата да проверява декларациите за произход на средства, дарени от физически лица, като минималният размер на дарението, което трябва да се съпътства с декларация за произход на средствата се предлага да бъде намалено до размера на една минимална работна заплата. Дарените суми над нея трябва да бъдат съпроводени с декларация за произход на средствата.
Предвижда се и отделно броене и отчитане в протоколите на съответните избирателни комисии на неизползваните и празните бюлетини, съответно пликове в зависимост от вида избор.
С предлаганата промяна в Закона за администрацията се предвижда министър-председател, заместник министър-председател, министри, заместник-министрите, председателите на държавните агенции, държавните комисии, изпълнителните директори на изпълнителните агенции, ръководителите на държавни институции, създадени със закон или с постановление на Министерския съвет, които имат функции във връзка с осъществяването на изпълнителната власт, техните заместници и членове на колегиални органи, областните управители и заместник областните управители да не могат да бъдат ръководители на предизборен щаб на политическа партия, коалиция от партии или инициативен комитет и да не използват за сметка на държавния бюджет моторни превозни средства, собственост на съответните министерства и ведомства, при участие в предизборна кампания.
В Изборния кодекс е разписан много подробно регламент за участието на кандидатите в различните форми на предизборна кампания, но се предлага промяна в Закона за радиото и телевизията и се предвижда задължение на медиите да оповестяват незабавно и публично на интернет страницата си пълното съдържание на договорите с всички участници в изборния процес – политически партии, коалиции от партии и независими кандидати. По този начин ще се създаде гаранция за спазването на предвидените правила от всички участници при едни и същи условия.
С цел решаване на проблема за „купуването на гласове” се предлага промяна в Наказателния кодекс, Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за специалните разузнавателни средства, като се предвижда включването на съставите по чл. 167, ал. 3 и ал. 4 и чл. 169г в кръга на престъпленията, за чието разследване се допуска използването на специални разузнавателни средства. Право да искат използване на специални разузнавателни средства и да използват събраните чрез тях данни и веществени доказателствени средства съобразно тяхната компетентност ще имат окръжните прокуратури.
С преходните и заключителни разпоредби на Изборния кодекс се създаде експериментално преброителна комисия, която при произвеждане на изборите за общински съветници и кметове през 2011 г. успешно извърши преброяването на гласовете, подадени за съответните видове избори на територията на една община с население до 20 000 избиратели. Предлагаме да продължи използването на такава преброителна комисия, както за частичните избори, които предстоят, така и за местните избори, които ще се произведат през 2015 г.
Предлага се също така на изборите за народни представители през 2013 г. да се създаде възможност за гласуване по електронен път чрез интернет. В предлаганите разпоредби са отразени мотивите от Решение № 4 от 2011 г. на Конституционния съд.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Лазаров. Малко надвишихте времето. Обръщам се към всички колеги с молба за спазване на регламента.
По законопроекта за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 254-01-81, внесен от Мая Божидарова Манолова и група народни представители на 10.07.2012 г.
Има думата г-жа Манолова да представи законопроекта.
Мая Манолова:
Уважаеми колеги, всички ние пряко или не толкова пряко участвахме и наблюдавахме изборите в края на миналата година. По една изненадващо единодушна оценка и на политическите партии, които участваха в тях, без управляващите, и на международните наблюдатели, и на неправителствените организации, и на гражданите, това бяха едни манипулирани и нечестни избори. Аз предлагам да не се връщаме към тях.
Искра Фидосова:
Ако така ще се изказвате, ще ви отнема думата. Имате да представите законопроекта, който сте внесли. Предварително се уточнихме, че имаме лимит от 5 минути за представяне на законопроектите. Ако ще правим изявления на митинги, започваме по друг начин. Заповядайте, г-жо Манолова.
Мая Манолова:
Тъй като тревогата на хората е за начина, по който ще се проведат следващите избори, това поставя една изключително висока отговорност пред Народното събрание. Защото смея на твърдя, че една голяма част от проблемите, които бяха констатирани и от наблюдателите и от гражданите, водят своето начало от разпоредбите на Изборния кодекс.
Трябва да признаем обаче, че не всичко може да бъде уредено законодателно, че една голяма част от нарушенията в изборния процес имат своите дълбоки корени в начина, по който са провеждани предишни избори. Но така или иначе ние сме законодатели и това, което е в нашите ръце, е подобряване на разпоредбите на Изборния кодекс по начин, който да ограничи максимално изборните нарушения.
С няколко думи и според оценката на международните наблюдатели най-големите проблеми са свързани с масово купуване на гласове, контрола върху избирателите и натиска върху политическите опоненти. Така че, според мен, опитът, който трябва да направим, на законодателно ниво тези възможности да бъдат максимално ограничени.
В тази връзка ние правим предложения за промени в много области, но предвид лимита, с който ще се съобразя, който е наложен от ръководството на Правна комисия, ще представя най-съществените от тях.
Първият кръг от промени, които предлагаме, е свързан с работата на Централната избирателна комисия в посока повече публичност и прозрачност в нейната работа и съдебен контрол върху всички нейни решения. Като чели има един консенсус между политическите партии по отношение на това, че трябва да бъдат направени законодателни промени, които да регламентират работата на Централната избирателна комисия и аз се надявам тези намерения да бъдат искрени, защото само ще си позволя да напомня, че промени със същото съдържание внесох през м. септември миналата година, които засягаха именно публичността, прозрачността в действията на Централната избирателна комисия, както и необходимостта на съдебен контрол да подлежат всички нейни актове и тогава тези предложения бяха отхвърлени от парламентарното мнозинство. Надявам се, че сега ще бъдат подкрепени, защото противното би означавало, че ще дадем възможност на този орган ЦИК да действа като политическо сито по отношение на участниците в изборния процес, т.е. изключително субективно да решава кои да бъдат допуснати до участие в изборите и кои политически субекти не. По този кръг въпроси няма да губя време, тъй като има относителен консенсус между политическите сили те да бъдат подкрепени.
Повечето от нас знаем и трябва честно да признаем, че една голяма част от манипулациите в изборния процес се случват в секционните избирателни комисии. Там на практика са неограничени възможностите на членовете на СИК да влияят върху бюлетините, които са подадени от гражданите. Имаше такива случаи, които бяха констатирани на предишните избори. Според нас, ролята на субективния фактор за да бъде ограничена и подмяна на вота на хората чрез правене на недействителни подадени бюлетини или чрез буквална подмяна на бюлетини, трябва да се вземат кардинални мерки и затова ние предлагаме въвеждане на машинно гласуване, което няма да дава възможност субективно членове на секционните избирателни комисии да подменят вота на хората.
Ако това не бъде прието, нашето предложение е поне да се върне интегралната бюлетина, която дава едни много по-високи гаранции за честност на изборния процес от отделните бюлетини. Припомням на всички, че на парламентарните избори ще се гласува според сегашните разпоредби на Изборния кодекс с отделни бюлетини, което означава масово изнасяне на бюлетини, разнасяне, „индиански нишки” и други форми на контролиране на вота, които се надявахме, че вече са история, но могат да бъдат възкресени с още по-голяма сила на предстоящите парламентарни избори.
Предлагаме да бъдат ликвидирани поне законовите възможности за купуване на гласове. Всички, които седим около тази маса, много добре знаем, че легалната форма за купуване на избиратели е чрез регистрирането на неограничен брой застъпници в изборния процес, в който една политическа партия, стига да има пари и да няма скрупули, може да изпазарува 50 – 100 хиляди или колкото прецени избиратели чрез мрежата на регистрирани застъпници.
Една скрита форма и всъщност не толкова скрита, тъй като се появи на някои от последните частични избори, е купуването на вот чрез политически пълномощници. Защото в крайна сметка е все едно на кого ще платиш –дали на застъпник, или на политически представител н партията, след като те имат функции и правомощия по изборния процес, а реално техният ангажимент в много случаи се свежда до това да дадат вота си за определена партия. Така че предлагаме политическите представители на партиите да бъдат регистрирани в районните избирателни комисии и техният брой също да бъде ограничен до броя на избирателните секции в съответния избирателен район. Противното ще означава „вратичка” за легално купуване на гласове.
Една промяна, която считаме за изключително важна, това е въвеждането на изрична забрана за ползването на публичен административен ресурс в предизборната кампания и в изборния ден. Защото, да си го признаем, едно от най-сериозните нарушения на изборния процес е натискът върху политическите опоненти и най-вече върху гражданите, който се осъществяваше от цялата държавна машина, от общинските чиновници н различни нива. Така изрична забрана не съществува в Изборния кодекс. Тя може да бъде извадена по аналогия от други закони, но според мен, тук е мястото да кажем ясно, че държавните чиновници, общинските чиновници и изпълнителната власт нямат място в предизборната агитация, както и използването на общинско и държавно имущество за целите на предизборната кампания. Това изрично да бъде забранено в Изборния кодекс и затова да бъдат предвидени съответни санкции. Даже ще кажа нещо в повече. Обмисляме част от депутатите от Коалиция за България да внесем законодателни промени, които да предвиждат наказателна санкция срещу тези представители на изпълнителната власт и администрацията, които натискат избиратели в полза на определена политическа сила.
Предлагаме също така и промени, които да касаят отразяването на предизборните кампании в медиите, тъй като достъпът до медии е важен не само за политическите субекти, но и за гражданите, които трябва да бъдат информирани затова кои са участниците в предизборното състезание, както и правила за социологическите агенции, като минимумът, който предлагаме, е да бъде представена информация за поръчителя на изследването и за извадката, върху която то е извършено, като си даваме сметка, че по този начин няма да решим проблема със социологическите агенции. За съжаление, някои от некоректните изследвания, които се случват преди избори, на практика част от социологическите агенции си действат директно като PR агенции, като си позволяват да „помпат” едни или други кандидати, извън правилата на добрата практика в социологическите изследвания. Тези промени трябва да бъдат продължени и в тях да се включат и самите представители на социологическия бранш.
Това е най-същественото. Предлагаме и други промени, които да касаят гласуването на българите в чужбина. Искам дебело да подчертая, че предложението, което правим, а именно завръщане на старата разпоредба с 20 подадени заявления да бъдат разкривани секции, се отнася за диаспорите в европейските страни. Не става дума за съдебна Турция, където не е никакъв проблем д бъдат събрани 100 заявления от българи, които живеят в Турция, за да бъде разкрита съответно избирателна секция. Става дума за нашите сънародници в Италия, в Испания, във Франция, които живеят достатъчно разпръснато и некомпактно и по този начин им се създава един сериозен проблем за участие в изборите.
Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Манолова, затова, че спазихте регламента.
По законопроекта за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 254-01-71, внесен от Христо Дамянов Бисеров и група народни представители на 21.06.2012 г.;
Заповядайте, г-н Бисеров, в рамките на 5 минути да представите вашия законопроект.
Христо Бисеров:
Аз няма да спестя нашите мотиви, в които има остра критична оценка на изминалите избори. Не мога да не ги представя. Най-манипулираните и най-недемократичните в най-новата история на България избори. Това са част от нашите мотиви. Не може да искате от мен да прескоча този абзац, към който има една страница анализ. И да прескоча това, че повече от 20 години след началото от демократичните промени, първият опит за кодификация на изборното законодателство се оказа неуспешен и предизвика повече от 30 препоръки от Комисията на ОССЕ, от които 10 приоритетни. Това е оценка, която ние не можем да не дадем в своите мотиви, когато правим своите предложения, защото на това се базират нашите предложения. Искам да подчертая обстоятелството, че те са изцяло в рамките на препоръките на ОССЕ.
Първата насока, за която вече сме имали възможност да кажем, е работата на цялата изборна администрация, всички видове изборни комисии да стане много публична и много достъпна чрез няколко форми. Едната форма е физически достъп до помещенията, където работят тези комисии н представители на всички партии, на всички медии, на застъпници, на кандидати. Разбира се, ние съзнаваме, че могат да възникнат технически затруднения, но в такива случаи знаем, че съществува практика – има екран в по-голямо помещение, където се излъчва заседанието, но в крайна сметка това не означава, че кандидатите, представителите на политическите партии и журналистите не могат да присъстват вътре в залата, където се извършва заседание, защото ние предлагаме те да могат да вземат отношение по определени въпроси, които отношения да влизат в протоколите.
Другото ни предложение е Централната избирателна комисия и районните избирателни комисии да имат интернет сайт, където онлайн да излъчват всички свои заседания и в който д качват всички свои документи, включително и пълните стенографски протоколи с това кой как гласува в тези комисии по различните решения. В тази посока много е важно да се засили контрола на съдебните органи върху работата на тези комисии, както и редица случаи – настояваме и предлагаме, които не стигат сега до Централната избирателна комисия, задължително да стигат до ниво Централна избирателна комисия, когато се оспорват решения на секционна избирателна комисия и оттам да има съдебен контрол. Тоест възможностите за обжалване да се увеличат, включително и онази грозна хипотеза, в която чрез неосигуряване на кворум, се провалят решения, включително и когато се обжалват очевидно незаконни решения.
Втората група предложения са насочени към осигуряване на правото на всеки български гражданин. Една от причините да считаме миналите избори за крайно недемократични е злоупотребата с правилото за уседналост – едно правило, което ние признаваме, че съществува в различни видове избори, в различни държави, но в този вид, в който съществува в България, никъде го няма. Принципът на правилото за уседналост означава едно, че когато законът ти казва, че не може да гласуваш на едно място, той задължително ти дава възможност и ти посочва къде гласуваш. И не само в закона, а и във всички механизми. С въвеждането на правилото на съюза „и” между постоянен и настоящ адрес, вместо да действа правилото по начина по който казах, стотици хиляди граждани практически нямаха правото да гласуват никъде. Един от инструментите да се прилага този противоконституционен механизъм беше забранителните списъци, които не всичкото отгоре се изготвяха на базата на данни на полицията, чиито шеф беше шеф на партийния щаб на управляващата партия и които се изготвяха в последния момент и хората дори нямаха време да се запознаят, а камо ли да ги оспорват.
И другият механизъм беше с не вписване без никакви причини в стандартните списъци.
Третият механизъм беше отказ, когато лицето се яви с изрядни документи, с изрядна адресна регистрация и отсъства от списъка – отказ д бъде вписан. И той се жалва до общинската комисия. Тя потвърждава решението и приключва. Няма ЦИК, няма съд, няма нищо – конституционни права.
Тоест всички тези неща трябва да бъдат вкарани в една система.
Ние сме категорично против забранителните списъци. Ако все пак има забранителин списъци, те категорично трябва да бъдат подчинени на общия режим. Когато се изготвя общият списък аз гласуване, тогава се изготвя и забранителинят. Пълен достъп чрез интернет до всички списъци. Всеки да има достатъчно време да се запознае със списъка, да си провери и да може да обжалва, включително и до съд присъствието му или отсъствието му от списъка.
Това са най-важните права.
И други форми на контрол: върху решенията на кмета на общината за секциите, но неговото решение подлежи на обжалване пред областния управител. Истината е , че нямаме никакво доверие в безпристрастността на областните управители в такъв тип дейност и е много редно и нормално да има съдебен контрол. Няма никакъв проблем. Има достатъчно време районният съд ад може да се произнася по тези актове на общинската власт в лицето на кметовата. Мисля, че това е в интерес на всички общо взето.
Третата група от нашите предложения е насочена в една друга посока, в която имаше много тежки злоупотреби. Това е кражбата на вот, най-общо казано, чрез кражба – промяна на съдържанието на секционните протоколи или писан на секционни протоколи, които нямат нищо общо със съдържанието в кутията. Всъщност купуването на гласове е много страшно явление, но кражбата на гласове по този начин е още по-тежко явление, защото там се използват включително и механизми за купуване на членове на секции. Единственият начин е да въведем много сериозни контроли вътре в протоколите и да въведем многоекземплярност на протокола. Сега се подават едни преписи-извлечения, в които няма никакви контроли, никакви засечки. Нямат реално никаква доказателствена стойност в съд. А е много просто. Има 9 души в секционната комисия. Правят се 9 еднообразни протоколи под индиго с мокър подпис (мокри печати) и десети екземпляр за горната комисия и единадесети за стъклото на витрината. И вътре в тези протоколи да се описват задължително всички бюлетини. Най-голямата манипулация беше с бюлетините – неизползваните бюлетини. Много е просто да се опишат колко бюлетини са получени в секцията, колко са останали неизползвани и колко са използвани за технически нужди – за табла и за такива неща, колко са били унищожени по време на гласуването (знаете, че има такива случаи, когато се унищожават служебно) и колко са намерени с плик и колко без плик. Тази засечка е абсолютно задължителна и гарантира, че най-употребяваният механизъм може би няма да може да бъде използван. Издаването на тази бройка протоколи да е част от процедурата. Тоест да не може д има само един протокол в един екземпляр.
На второ място, да не може, като се отиде в общинската, респективно в районната избирателна комисия, протоколът да излиза съвсем друг, така наречените служебни протоколи. Маркерът и белилото?! Просто такова нещо да не съществува. И когато протоколът отива в горната комисия, веднага да го сканира и да го качва в сайта. Много просто. Това с едни защитни механизми, които дори да не бъдат приети в най-големите детайли по този начин, ще гарантират, че няма да се краде през този механизъм.
За ръководствата на комисиите. Не само председателят и секретарят да не бъдат от една партия, но заместник-председателят. Защото се правеха едни комбинации между ГЕРБ и Атака на някои места, които бяха много грозни.
Другата тема, която предизвиква най-много вълнения, е правото да се използва майчиният език само когато е необходимо и само ако е осигурен превод. Обръщаме внимание, че това е приоритетна препоръка на ОССЕ. Това не е нещо казано от представителите на ОССЕ между другото, не е препоръка. Това е приоритетна препоръка под № 6 от десет приоритетни препоръки и още 32 препоръки и става въпрос за това ,че те са констатирали, че малцинствените групи не са имали възможност да „участват ефективно в обществените дела”, както те са се изразили. Ние сме категорично на становището, че в българската Конституция няма такава забраната. В българската Конституция има ясен текст кой е официалният език и има ясен текст, че може да се използва език, който не е български. Сега няма да навлизам в дълбините на спора, защото ние го представихме много подробно, а само ще дам пример, че вчера Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред одобри един законопроект на Атака, с който се казва, че митинги, събрания и манифестации задължително се ползва само български език, което означава само едно. Ако няма нужда от законодателно уреждане на въпроса, а има конституционна норма, защо Народното събрание приема такъв текст. Изводът е само един – ползването на български език може да бъде ограничавано само със закон. Тоест няма ограничение в Конституцията. Затова Атака написаха този закон. А не защото искат да подчертаят нещо. Законите не се използват в такава посока. От тази гледна точка, при положение, че няма конституционна забрана, ние предлагаме един текст, който не казва, че агитацията може да се провежда на чужд език. Агитацията, цялата кампания си остава на официалния български език, но само при нужда с оглед на аудиторията и само при осигурен превод може да се използва е не български език – да се говори на език, който не е български.
Има и други подробности, но мисля, че просрочих времето.
Искра Фидосова:
Да, просрочихте времето. Благодаря, г-н Бисеров.
По законопроекта за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 254-01-77, внесен от Екатерина Иванова Михайлова и група народни представители на 06.07.2012 г.
Г-жо Михайлова, заповядайте.
Екатерина Михайлова:
Внесеният законопроект от народните представители от Синята коалиция най-общо би могъл да се раздели на две части: първата част дефекти, които сме констатирали по време на провеждането на президентските и местните избори и се опитваме да ги подобрим.
Тази група от дефекти са следните, които правим като предложения:
Едното е нещо, което виждам, че почти във всички законопроекти се съдържа и се надявам, че ще бъде прието, а именно създаването на по-голяма прозрачност в дейността на Централната избирателна комисия, в т.ч. как се гласува, интернет страница, вземането на решения, т.е. дефекти, които бяха констатирани по време на изборния процес.
Второто нещо, което също го има в някои от законопроектите, които бяха представени – е въвеждането на много повече съдебен контрол върху актовете на изборната администрация и на изборните комисии – проблеми, с които се сблъскахме по време на изборите. Няма да се спирам подробно, защото наистина има нужда от по-голям контрол и ние предлагаме това да бъде направено с промените, които предлагаме.
Третият кръг от първата група въпроси е свързан с регистрацията на коалициите. Формулировката, която имаме в съществуващия Изборен кодекс се оказа, че е крайно недостатъчна и при пестеливото политическо тълкуване от страна на Централната избирателна комисия се стигна до куриози, в т.ч. да се регистрират в предизборна коалиция на името на един човек, който не участваше в тази коалиция и беше единственият носител на това име, зад което застанала коалицията.
Второ, бяха правени опити в правенето на коалиции, които повтарят съществуващи коалиции, поради което ние внасяме едно много подробно разписание затова на какви условия трябва да отговаря при регистрацията на коалиции във всички видове избори. Смятаме, че това е необходимо, защото се стигна до парадокси по време на миналата предизборна кампания.
Също така правим предложение и в частта за застъпниците, тъй като точно през регистрацията на застъпниците се установи и то не само от нас като политическа сила, но и от други политически сили, че през застъпниците се получава така наречения контролиран вот, и купуване на гласове и контролиране на гласове. Затова предлагаме намаляване на броя на застъпниците.
Предлагаме и още нещо – създаването на публичен регистър, за да се освети този процес, с надеждата, че може би по този начин ще бъде поне ограничено, ако не ликвидиран един от способите, които се използват за купуване на гласове и за контролиран вот.
Втората част от законопроекта ни е свързана с предложение, което ние поддържаме от много години и в няколко парламента, а именно въвеждането на електронно гласуване. Предложението, което правим, е за два вида електронно гласуване: едното е дистанционно, другото е не дистанционно. Не дистанционното на места беше практикувано с едни машини в няколко експериментални секции, но смятаме, че може да бъде направено много повече в тази насока. Знаем, че решението на Конституционния съд отмени текстовете за електронното гласуване и затова предложението, което правим, е много по-подробно разписано и надявам се, че дава много повече гаранции за тайната вота, за невъзможност да се злоупотреби.
И ако парламентът възприеме приемането на електронно гласуване, аз ще поискам от Правната комисия да поискаме допълнителна експертиза от банките. След като може да се работим с електронно карти да можем да си теглим пари и да плащаме сметки и да правим сериозни финансови транзакции, не виждам защо да не можем да подаваме гласа си, разбира се с цялата гаранция за сигурността на вота. Струва ми се, че има достатъчно експерти в България и бихме могло да се обърнем към тях, ако това, което ние сме разписали не е достатъчно, макар че ние сме предложили едни много по-сложни и подробни правила затова как да се проведе електронното гласуване. Надявам се, то да бъде прието, защото по този начин и ще се повиши избирателната активност, а и ще бъдат стимулирани определени групи от населението да упражнят своето право на вот, а именно предимно младите хора, а също така и българските граждани, които живеят извън страната ще бъдат облекчени в много висока степен. Най-малкото заради тях, би трябвало да положим усилия в тези няколко дни, откакто сме внесли законопроекта, до сега получих не малко сигнали и настоявания от български граждани, които постоянно пребивават извън страната, да бъде въведено поне за тях електронно гласуване, за да могат да упражнят лесно своя вот, тъй като някои от тях се намират доста далече от страната и е прекалено сложно откриването на изборни секции там.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Михайлова.
По законопроекта за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 254-01-84, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 11.07.2012 г.
Г-н Чуколов, заповядайте.
Десислав Чуколов:
Уважаеми колеги, сега сме 2012 г. и разглеждаме как да променим Изборния кодекс. В момента се провеждат избори, както с се провеждали по времето на Тодор Живков, с малки модификации, с малки подобрения. Затова ние от Атака предлагаме малко по-радикални мерки, които всъщност ще направят така, че нещата да са съпоставими за времето, в което живеем.
Ние предлагаме Централната избирателна комисия, на районните, общинските и секционните избирателни комисии да имат собствени уеб сайтове – сайтове в интернет, на които сайтове да се излъчва, както и колегите предложиха, да се излъчват заседанията на тези комисии директно. На тези сайтове веднага, след като се вземе някакво решение, след се издаде удостоверение, след като приключи заседанието на тези сайтове веднага да се качи съответната информация.
Също така, когато се контактува с районни и общински избирателни комисии недопустимо е тези комисии да боравят с e-mail адреси от безплатни доставчици от рода на @abv.bg, @mail.bg и т.н. и затова трябва да се направят тези сайтове.
Предлагаме също така в секционните избирателни комисии поставят камери, които по никакъв начин се снимат какво се случва в кабината за гласуване, но тези камери през цялото време да снимат членовете на секционната избирателна комисия и след това да се снима и броенето на самите бюлетини. Това, което заснемат камарите да може да се вижда през сайта на съответната общинска или районна избирателна комисия. Това да може да се наблюдава свободно от гражданите, от избирателите, от кандидатите, от партиите, от районните прокуратури. Въобще да има тотален граждански контрол върху това какво се случва в съответната секция. И сега могат журналисти да влязат и да снимат и сега могат да се изпратят застъпници, но това е най-отворено към гражданите и към избирателите и това ще гарантира един тип прозрачност.
Също така предлагаме и машинно гласуване Това беше предложено и от колегите от БСП, по някакъв начин се предлага това и от колегите от Синята Коалиция. Машинно гласуване, което един път сканира бюлетината преди тя да падне в урната. Един път бюлетината остава в урната и един път информацията за това какво има в бюлетината отива в един информационен център, който е разписан в чл. 262. Предлагаме промени, с които да се разширят правомощията на този преброителен център. Какво се прави по този начин? Гарантира се, че няма да стане точно тази манипулация, за която г-н Бисеров говори – да се променя съдържанието на урната и по никакъв начин ад не съответства на съдържанието на протокола, който най-накрая се подписва от секционната избирателна комисия.
Има идеи протоколите от районни или от общински избирателни комисии да се сканират веднага и да се изпращат в Централната избирателна комисия. Ние просто доразвиваме нещата и искаме в Централната избирателна комисия да се изпраща информация още от ниво секционна избирателна комисия, и още от ниво от самата бюлетина, с която един отделен гражданин гласува.
Предлагаме също така да отпадне възможността да гласуват хора с двойно гражданство.
Предлагаме самият изборен ден ад се насрочва 4 месеца по-рано – 120 дни по-рано, а не както е досега 75 дни за Народно събрание и за европарламент и 90 дни за местна власт.
Предлагаме също така в Централната, в районните и в общинските и секционните избирателни комисии членовете в тези комисии да бъдат подбрани на паритетен принцип, а не на най-голямата управляваща партия, която е в момент, да има най-много хора, а да подходим демократично и справедливо - всички партии да имат по еднакъв брой членове в тези комисии. Това ще гарантира равнопоставеност за всички. Това го предлагаме от ЦИК до СИК.
Както и други колеги казаха, предлагаме застъпниците да се намалят – да се намали частично техният брой.
В чл. 108, в чл. 112, чл. 118 и чл. 126 предлагаме да се направи така, че когато кандидатите попълват документи за кандидатиране за народни представители, президент и вицепрезидент, кандидати за европарламент, за кмет и за общински съветници трябва да декларират и сексуалната си ориентация, както и дали принадлежат към тайни организации, където би се предизвикала някаква форма на зависимост от организации, в които се полага клетва и би довело до конфликт на интереси. Защото, както знаете, когато се кълнем като народни представители, като президент или вицепрезидент те също полагат тази клетва, която е „Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната И във всички тези действия да се ръководя от интересите на народа.” Членството в отделните организации ще донесе едно объркване и ще има конфликт на интереси, най-малкото.
Също така предлагаме членовете на Министерския съвет, областните управители и кметовете на общини да не могат да участват в предизборната агитация. Министерският съвет е избран от Народното събрание, за да управлява държавата. Той не е избран, за да извършва политическа дейност. Същото се отнася и за кметовете и за областните управители. Както от ГЕРБ съм ви чул много често да казвате „Не трябва да се политизират нещата.” Затова, според нас, в момент на криза, когато Министерският съвет трябва ежечасно да се взимат важни решения, не може да допуснем Министерският съвет да е в кампания.
Когато се касае за избор на Народно събрание, народните представители вече не са народни представители. Наистина трябва да помислим по време на друг вид кампании народните представители да не могат да взимат ярко участие в предизборната агитация. Но това, което предлагаме сега, е за Министерския съвет.
Също така тук се отвори темата за социологическите изследвания и как те манипулират вота. В момента социолозите са активна част в предизборната кампания и то не като хора, които информират обществото, а като хора, които участват агитационно, за да прокарат определени внушения в обществото. Затова ние предлагаме социологическите изследвания да не могат да се публикуват 30 дни преди изборите. Това предлагаме и смятаме, че е абсолютно задължително и належащо да се приеме.
Също така предлагаме да се забрани разгласяване на социологически проучвания и на данни от екзитполове в самия изборен ден под формата на алегорични класации от медиите, на книжки, на цветенца, на филми – по косвен начин да се съобщава информацията, за нас това е неправилно, защото манипулира избирателите.
Предлагаме Българската национална телевизия и Българското национално радио да отразяват кампаниите на кандидатите безплатно. Това са организации, които са на бюджетна издръжка и които получават милиони, подчертавам милиони. Недопустимо е по време на една изборна кампания те да искат средства от хората, които участват.
Предлагаме също така всички останали медии с 80% отстъпка да отразяват предизборните кампании.
Тези две неща ги предлагаме, водейки се от факта и от разбирането, че всъщност предизборната кампания е сблъсък на идеи, а не сблъсък на банкови сметки. Тук трябва да има истински политически дебат, където се обсъждат идеи за развитието на нацията и на държавата, а не коя партия колко повече пари има. По този начин и качеството на политическия дебат ще се повиши и избирателната активност ще се повиши, щом скъсяваш разстоянието между посланията и избирателите.
Както вече казах, предлагаме всички изборни помещения да се оборудват с камери, които да заснемат какво се случва там.
Предлагаме сгрешените протоколи в секционните избирателни комисии не както досега да се подписват само от председател, заместник-председател и от един член, а да се подписват от всички членове на секционните избирателни комисии. Също така и ОИК и РИК незабавно да публикуват своите отчети за резултатите, които са постигнати в изборния ден на страницата си в интернет.
Що се отнася до електронното гласуване, което беше предложено от Синята коалиция, виждаме една вратичка, която може да се използва за манипулиране на вота. Защото представете си ситуацията, когато на един компютър всички работници от едно предприятие под погледа на шефа си минат и гласуват на този компютър, всичко ще е законно, но всъщност вотът ще е манипулиран. Затова нека гласуването да се прави в секционните избирателни комисии, но по един машинен начин – по начин, по който ще имаме две контроли – това, което остава в урната и това, което постъпва в ЦИК.
Това е, което предлагаме ние от Атака. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Чуколов. И остава последния законопроект.
По законопроекта за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 254-01-79, внесен от Яне Георгиев Янев и група народни представители на 10.07.2012 г.
Г-н Янев, заповядайте.



Яне Янев:
Благодаря, г-жо Председател. Нашият законопроект не е внесен последен във времето и забелязвам, че определени колеги са плагиатствали нерегламентирано, но това и друг път през годините се е случвало.
Законопроектът предлага задължителна публичност на информацията за това кой е авторът на съответното социологическо изследване, кой е неговият инициатор или поръчител, както и кой е източникът на неговото финансиране. Избирателят има право да знае кой е заинтересован да се публикуват определен данни и да си прави съответните изводи. Това би намалило пропагандния ефект на евентуални умишлено невярно поднасяни резултати.
Въвеждат се изисквания към начина за публично представяне на тази информация, за да се неутрализират някои възможни начини за заобикаляне на тази разпоредба.
Предлага се последваща изборите ревизия от НАП и Сметната палата на субектите, които обнародват данни от изследвания, като механизъм за контрол и превенция. Защото определени социолози за тези 22 години, не казвам всички, само определени социолози се възползваха и чрез тези манипулации станаха едни от най-богатите хора в държавата. За тези две десетилетия демокрация значението на допитванията преди изборите става изключително важно. Резултатите от тях дават представа за електоралната тежест на участниците в изборите и за шансовете им за успех. Не е необходимо специално да се доказва, че това не е само информативна прогноза за изборното поведение на гласоподавателите, а и влияние върху това поведение. Достатъчен пример е да се посочи, че ако едно изследване определи (вярно или невярно) шансовете на някоя партия да влезе в парламента като малки, тези шансове още повече намаляват, защото колебливите се отказват да гласуват за нея, за да не отиде гласът им напразно; обратно, гласовете за партия, квалифицирана от изследването като успяваща, още повече нарастват по правилото на престижния вот. Така че значението на социологическите проучвания е изключително важно в сегашния момент.
Ние искаме също така и изрична забрана за публично представяне на фалшиви и манипулативни данни с аналогична санкция за размера, който сме посочили. Досега такава забрана няма. Тя се подразбира от общите съображения, но няма правен формат и практика, която да регламентира този процес.
Засега остава открит въпросът за механизма за контрол, респективно за нарочен орган, който е компетентен да разследва и да се произнася достатъчно професионално по същността на такъв тип нарушения, но въвеждането на такъв орган тук видимо би надхвърлило предмета на Изборния кодекс.
Гарантирано право на партии, коалиции, инициативни комитети и кандидати да могат да изразят в медиите своето становище, ако преценят, че данните манипулират представата за тях, аналогично на правото на отговор при накърняване правата и доброто им име - като механизъм за публична реакция.
Също така предлагаме забрана данните от изследвания официално да са основание за действия, които влияят върху изборния процес, каквото е например определянето на партиите, които участват в дебати по електронните медии, въз основа на такива данни и по този начин да се категоризират партиите на А и Б отбор.
Предлагаме и редица други текстове. Единият от тях е, че преференциално гласуване за народни представители е един възможен механизъм за въвеждане на така дълго търсения мажоритарен елемент, още повече, че то се базира на европейската практика в много страни на Европейския съюз. Но то има своите плюсове и минуси и това ще стане ясно на предстоящите избори. Но във всички случаи 9-процентовата бариера, указана в чл. 252, ал.2, която определя кога преференциите са валидни, е твърде ниска. Не може, примерно, в един многомандатен избирателен район листата да е получила 10 хиляди гласа и някой, който е на предпоследно място, да има 900 гласа и той да стане народен представител, а водачът на листата да не стане народен представител. Това е абсурдна бариера и на практика дава възможност вътре в листата да бъдат настанени някакви политически играчи или апаратчици, които по места или биха купили 900 гласа, което не е кой знае колко трудно или просто да гласува определено общинско ръководство в определен многомандатен избирателен район само за определен кандидат и той с 900 гласа да стане народен представител. Така че ние считаме, че този праг трябва да се увеличи на 20%. Иначе ще се създадат вътрешно партийни битки, които нямат нищо общо с мажоритарния избор.
Освен това, ние считаме, че трябва да се премахне изискването, че чуждестранните наблюдатели на избори, посочени от политически партии и коалиции, да бъдат канени само чрез Министерството на външните работи. Искаме това директно да може да става и от политическите централи за нашите европейски партньори.
Също така считаме, че трябва да има нов регламент по отношение на разпределението на мандатите за партиите и коалициите. Това сме го предлагали и в минали парламенти. На експертно и на политическо равнище, както и в публичното пространство многократно е коментирано, че не е логично 4-процентовата бариера при парламентарни избори да бъде еднаква както за една партии, така и за коалиция, съставени от много партии. Затова считаме, че за двупартийните коалиции е нормално да остане 4% бариера, но за всяка следваща партия, присъединила се към съответна коалиция, би следвало да се добавя поне 1%. Иначе по този начин стимулираме партиите фантоми. И без това в Закона за политическите партии ние сме въвели такива ограничения на партиите фантомите и това сме го заложили като текст и в Изборния кодекс.
Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Янев. С това изчерпихме представянето на шестте законопроекта.
Колеги, имате думата за изказвания по така представените 6 законопроекта за изменение и допълнение на Изборния кодекс. Моля в рамките на 4-5 минути да приключват изказванията на всеки колега. Желаещи за изказване по законопроектите?
Г-жа Манолова, заповядайте.
Мая Манолова:
Уважаеми колеги, аз приветствам намерението на всички парламентарно представени политически партии и най-вече на управляващите да предложат, а, надявам се, и да извършат сериозни промени в изборното законодателство. Безспорно има голям прогрес в позицията на ГЕРБ затова, че Изборният кодекс наистина трябва да бъде променен. Даже поради тази причина с декларирането на това намерение аз ще подкрепя и проекта на управляващите, макар че категорично ще заявя с кои предложения на ГЕРБ не съм съгласна. Но самото намерение и съгласие да бъде ремонтиран Изборният кодекс, заслужава да бъде подкрепено.
Според мен предложенията на управляващите, с които най-вероятно ще се ограничат и всичките промени в изборното законодателство, са козметични и недостатъчни, половинчати в една голяма част от случаите и се надявам по време на дебатите те да претърпят развитие към една по-голяма радикалност, за да има в крайна сметка някакъв смисъл от тези промени.
Категорично не подкрепяме предложението на ГЕРБ да бъдат използвани специални разузнавателни средства в изборния процес, защото това е един начин всички политически опоненти легално да бъдат закачени на слушалката, която се оказа, че ежегодно се увеличава и увеличава като брой на подслушваните лица. Не искам да превръщам този дебат за това как се злоупотребява със специални разузнавателни средства в България. Не искам да вадя и данните от последния доклад на Комисията за контрол върху специалните разузнавателни средства. Но само това, че се слушат нерегламентирано политическите опоненти и изобщо всякакви граждани, че има непрекъснат теч на информация от СРС са факти, които знаят всички български граждани. Така се създава една допълнителна възможност вече и легално управляващите да могат да слушат своите политически опоненти в най-важния момент – в периода на предизборната кампания. Така че ние категорично няма да се съгласим с това предложение.
Откровено ще кажа, че наистина ГЕРБ с най-голяма охота възприемат тези предложения, които са в техен интерес в каквато посока е и предложението за постоянна изборна администрация. Ясно е кого и по какви критерии ще назначат управляващите, с което техните възможности да влияят върху изборния процес ще се увеличат.
Не възприемам и начина, по който се правят промени и в забранителните списъци. Обръщам ви внимание, че най-големият проблем със забранителните списъци е липсата на адекватна база данни, която да дава информация за гражданите, които имат настоящ адрес извън България. И докато няма такава надеждна база данни наистина ще бъдат застрашени десетки хиляди български граждани да бъдат лишени незаконно от правото им на глас. Не искам да се връщам към последните избори, не искам даже да твърдя в този формат, че беше въпрос за умишлена манипулация включването незаконно на толкова много хора в забранителните списъци, но управляващите би трябвало да си давате сметка, че е възможно да изпаднете в същата ситуация и на предстоящите избори. И честно ви казвам, не мисля, че имате интерес. В общ интерес е да имате едни надеждни гаранции за своевременно уведомяване на гражданите, които попаднат в тези списъци за факта, че се намират в тях и максимална възможност да реагират в случаите, в които незаконно са включени в тези списъци. Мисля, че интересът това да се случи е общ.
Освен това, искам да обърна внимание на управляващите. Приветствам тяхното предложение броят н застъпниците да бъде ограничен, но ви обръщам внимание, че има възможности за злоупотреба и чрез фигурата на политическите представители и пълномощници, които имат правомощия по сега действащия Изборен кодекс и в крайна сметка тази стъпка ще се окаже, ако сте искрени, че искате да бъде направена тази промяна, ще се окаже на практика не действаща, защото всички партии, които злоупотребяват със застъпници, просто ще си имат един неограничен брой политически представители, които даже няма да регистрират в районната избирателна комисия. Техният брой ще остане неясен за хората, които наблюдават изборния процес.
Но въпреки това, аз ще подкрепя законопроектът на ГЕРБ, защото в него има и положителни моменти, които касаят публичността в работата на изборната администрация, все пак ограничаване на броя на застъпниците, контролиране на броя на недействителните бюлетини – нещо, което е изключително важно за честността на изборите и пр.
По същите причини ще подкрепя и законопроекта на Синята коалиция, макар че заявяват, че електронното гласуване като едно повсеместно гласуване на предстоящите избори, крие в себе си много сериозни рискове и тези рискове не са толкова в посока надеждност изобщо на софтуера, който евентуално ще осигури електронното гласуване, защото и банкирането се провежда по тези правила. По-скоро най-големият проблем на изборите в България е контролираният вот, а възможностите да се контролира вотът в условията на електронно гласуване са неизбежно по-големи. Да, бъдещето е на електронното гласуване. Убедена съм, че един ден в България това ще бъде единственият начин на гласуване и че този ден няма да бъде толкова далече, но сега, когато проблем № 1 е контрола върху вота, мисля, че повсеместно му възприемане е една неразумна мярка и затова бих го подкрепила под формата на експеримент или, например, като възможност за гласуване на българите в чужбина.
По същата причина ще подкрепя и законопроекта на ДПС, който има изключително важни разпоредби, които касаят и работата в секционните избирателни комисии, и контролът върху бюлетините, и застъпниците, и наблюдателите, като заявявам, че не възприемам въвеждането на агитация и на майчин език.
Имам сериозни резерви към някои постановки, които касаят уседналостта в този законопроект.
Но това, което е общо приемливо и декларирано от повечето политически субекти, в този законопроект трябва да бъде подкрепено.
Това се отнася и да законопроекта на Атака, където също има предложения, които фигурират и в нашия законопроект, а именно за ограничаване на броя на застъпниците и други действия за осигуряване на честност на изборния процес, като заявявам, че за мен са неприемливи, например, в този законопроект декларациите за принадлежност на кандидатите към тайни общества или тяхната сексуална ориентация. Ясно е, че тези предложения от Коалиция за България няма да бъдат подкрепени.
Най-голямото ми колебание е по отношение на законопроекта на колегата Яне Янев. В контекста на подкрепата ми на всички общи усилия да бъде подобрено изборното законодателство, даже ще подкрепя и този законопроект, макар че тук нещата, с които трудно бихме се съгласили, са повече.
Според мен, наистина усилията на всички политически партии, когато са искрени, за подобряване на изборното законодателство, поне на тази фаза трябва да бъдат подкрепени.
Обръщам внимание на всички, че можем да имаме много добри намерения, да се подкрепяме взаимно на първо четене, но в крайна сметка е важно какво ще бъде подкрепено на второ гласуване, а също така и какви предложения ще се появят между първо и второ гласуване, които могат да обърнат на 180 градуса усилията на всички нас да направим едни по-добри изборни правила. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Манолова. Г-н Казак, заповядайте.
Четин Казак:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми колеги,
Уважаеми гости,
Аз за разлика от колежката Манолова няма да проявя такава прекалена щедрост и толерантност към всички законопроекти, тъй като ми се струва, че в част от тях се съдържат разпоредби, които просто не могат да бъдат подкрепяни и правят законопроектите абсолютно неприемливи, независимо, че в други техни части тези законопроекти съдържат разпоредби, които са приемливи и които се съдържат включително и в нашия законопроект.
На първо място, аз искам да отправя един апел. Нека при гласуването на законопроектите всяка партия тук да декларира, че ще се спазва стриктно това, с което завърши г-жа Манолова, включително залегналия в нашия правилник принцип и задължение между първо и второ четене да не се предлагат изменения, които излизат извън обхвата на вече приетите законопроекти. Тоест да не ни изненада между първо и второ четене някоя партия и специално визирам една, с някакви предложения, които самата партия не е внесла сега. Мисля, че това би било от полза за всички за предвидимостта на цялостния законодателен процес.
По конкретните законопроекти.
Първо, приветствам усилията в повечето законопроекти да се подобри изборният процес, ад се гарантира и да се поощри прозрачността в работата специално на избирателните комисии, задължението да се излъчват онлайн заседанията на ЦИК, задълженията да се сканират и да се качват на интернет веднага протоколите на избирателните комисии. Мисля, че нашият законопроект е най-подробен в това отношение и съдържа най-големите гаранции. Тъй като най-голямата опасност за промени, за фалшифициране на протоколи се съдържа в промеждутъка между секционната комисия и районната или съответно общинската избирателна комисия, не случайно ние затова предлагаме първо, всеки член на секционна комисия да получи по един екземпляр от целия протокол и веднага след предаването на протокола от секционната комисия на съответната районна или общинска избирателна комисия той да се сканира и да се качва в интернет страницата на съответната районна или общинска избирателна комисия, за да може всеки член на секционната комисия веднага да направи съпоставка дали копието от протокола, с което той разполага, отговаря на това, което е сканирано и качено на страницата на районната избирателна комисия, за да не се получава именно там подмяната на резултатите.
Не мога д приема обаче някои постановки в колегите от ГЕРБ. Похвално е усилието, което са положили да отговорят, включително и на препоръката на ОССЕ за прословутите забранителни списъци да се създаде някаква предварителна информираност на гражданите за наличието или за фигурирането им в така наречените забранителни списъци, но за мен е подигравка срока, който сте предвидили – 24 часа за обжалване. Може ли да се дадат само 24 часа да се обжалват и то от качването на този списък в интернет, дават само 24 часа за обжалване. Човекът може въобще да не влезе този ден в интернет. Може да не е в страната. Ако искате реално да дадете възможност на хората, които могат неправомерно да попаднат в такъв списък, трябва да се предвиди един разумен срок, в който те да могат да обжалват своето попадане в този забранителен списък.
На следващо място, ми се струва, че трябва да отидете малко по-далече. Похвална е вашата щедрост да отнемете възможността на участниците в изпълнителната власт, заемащи ръководни позиции да използват съответните блага, включително и материално по време на предизборната кампания, но, според мен, трябва да се отиде и по-далеч, т.е. като сте казали А, трябва да кажете и Б. Не може само, например, с моторните превозни средства да напишете, че не могат да използват моторни превозни средства с държавен бензин, както си личи от предложението. Според тяхното предложение те ще могат да ползват колите на НСО, но трябва да си платят само бензина. А заплатите на служителите – охраната и шофьорите, и т.н.
Видях, че някъде се съдържа и категорична забрана въобще да се ползват каквито и да е материални възможности, каквито изпълнителната власт предоставя, включително и моторни превозни средства по време на предизборната кампания.
За другите законопроекти. Подкрепяме категорично предложенията на Коалиция за България с изключение на машинното гласуване. За мен машинното гласуване е още един излишен експеримент, който ще оскъпи неимоверно много изборите. Абсолютно чужд е на българската изборна традиция и също криещ рискове от манипулации.
По отношение на закона на Атака аз предлагам да се добавят в декларациите, които трябва да подпише всеки кандидат, да се декларира семейното положение, да се декларира в смисъл да се представи бележка дали е регистриран в психо-диспансер, да се представи декларация дали изпада в моментно или постоянно умопомрачение и дали срещу него са водени досъдебни производства за престъпления от общ характер, включително за хулиганство. Въобще, трябва да разширим още обхвата на тези декларации. Трябва да се декларира също дали лицето има извън брачни връзки. Мисля, че това би било от полза, за да се получи цялостна картина за облика на кандидата, за да могат избирателите наистина да преценят за кого гласуват.
За мен общо взето трябва да се подкрепят наистина онези моменти в законопроектите, които искрено целят да се гарантира прозрачността и обективността на изборния процес.
Съзирам огромна опасност в предложението за въвеждане на СРС специално за престъпленията в изборния процес. Съзирам огромна опасност това да се използва с предизборни цели, независимо от това, че за замазване на очите е записано, че това може да се използва само от окръжните прокуратури. Ясно е, че когато се подаде заявителски материал от съответните други органи, прокуратурите естествено ще инициират подобно искане.
Това е общо взето моето становище по законопроектите. Ако има нещо, ще добавя допълнително.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Казак. Г-н Стоилов.
Янаки Стоилов:
Благодаря, г-жо Председател.
Госпожи и господа народни представители,
Гости, много накратко ще се изкажа, започвайки с констатации и с оценки на някои от въпросите, които са най-важни в дискусията за промените в изборното законодателство.
Смятам, че всички трябва да направим извода, който ни води към днешната дискусия, че нямаме прогрес в изборния процес през последните години, но е постигната кодификация на изборните правила. Тоест, ако трябва да отбележим някакъв напредък, той е по-скоро нормативен. Отделен е въпросът доколко успешно е решен този проблем.
Също така е много ясно, че изборните правила влияят върху изборния процес, но качеството на изборния процес съвсем не зависи само написаните правила, а от политическата култура, от цялостната атмосфера и условия, в които се провеждат изборите.
Аз лично смятам, че тези промени заслужаваха отново да се обърне внимание върху изборната система. Факт е, че в края на 40-то събрание това, че беше приет несполучлив вариант на смесена избирателна система като чели за години изостави търсенето на подобни решения. Защото могат да се намерят доста по-добри варианти за реална мажоритарност специални разузнавателни средства в рамките на една смесена система, която запазва изцяло постигнатото съотношение в резултатите на политическите сили, без да облагодетелства или ощетява някоя от политическите партии. В замяна на това сега продължава приетото вече решение за квази мажоритарна система с преференциален вот, който общо взето, ще видим, че също съдържа поне толкова недостатъци и проблеми, колкото положителните очаквания, които някои възлагат на него.
Няколко бележки по законопроекта на ГЕРБ, тъй като все пак това е управляващата партия, която има най-големи шансове да наложи предлаганите от нея промени.
Трябва да споделя, че като количество повечето от предложените промени могат да бъдат споделени. Но има няколко съществени от тях, които, според мен, би трябвало да бъдат ревизирани в хода на по-нататъшната дискусия.
Предложението за създаване на постоянна администрация към ЦИК изглежда абстрактно приемливо. То е препоръчано и от външните наблюдатели, но в български условия ще доведе, сигурен съм, до точно обратния резултат, до допълнително политизиране на дейността на Централната избирателна комисия, а не до нейното професионализиране. Нека да си позволя един актуален пример с формирането на Комисията за защита от дискриминация. Една от кандидатурите, която е предоставена на Президента, е започнала своята кариера от СДС, след това е назначена от НДСВ в тази комисия. Междувременно 2009 г. се явява като кандидат за евроизборите на ДПС и в момента явно там е доставена от ГЕРБ, за да влезе в президентските назначения. Това е реалността. Може ли да се очаква от един човек с такава непоследователна политическа биография да бъде независим в своите действия и да се ръководи главно от закона. Отговорът всеки сам да си го даде.
Същото ще стане с тези наглед независими членове на изборната администрация на Централната избирателна комисия.
Другият проблем е затова, че се запазват разделните бюлетини за парламентарните избори. Това, вече беше казано, ще доведе в редица случаи до злоупотреби и допълнителни възможности за контролиран вот.
Третият проблем е не толкова значителен, но едно може би незабелязано от някои възкресяване на парламентарни групи, които са престанали да съществуват, тъй като се казва, че парламентарно представени партии са тези,които са участвали в предишните избори и са преминали 4% бариера без оглед на сегашния им парламентарен статус.
За другия проблем във връзка с използването на средства за установяване на нарушения, който беше повдигнат от няколко от колегите, няма да говоря.
И накрая, смятам, че ние трябва да се постараем поне всички от политическите сили не само да декларират, но и да докажат съдействията си, че са за провеждане на изборен процес, изборна кампания, която ще гарантира свобода на избора на гражданите, който няма да бъде силно повлиян от използването на финансови, административни и други средства за мотивиране на избирателите, за упражняване на натиск, или за спечелване на допълнително благоволение. Това, според мен, е главният проблем, който стои не само пред Народното събрание, но пред всички организации, които са ангажирани в изборния процес. Ако тук постигнем напредък, значи можем да смятаме, че сме направили някакви крачки в правилната посока. Другите, нормативните упражнения, мисля, че могат да останат като неоправдани очаквания, въпреки че редица от тях сами по себе си могат да бъдат споделени.
За да не коментирам отделно различните законопроекти ще кажа, че във всеки един от тях има разпоредби, които заслужават внимание, а може би и подкрепа, но и някои от тях съдържат по няколко разрешения, които количествено са по-малко, но повдигат доста въпроси, които, според мен, не дават основание те да бъдат подкрепени, тъй като отиват твърде далеко и не правят, например, разлика между какво изборната кампания трябва да предостави като информация на гражданите от това какво трябва да уредят изборните правила.
Поради тази причина аз може би ще приема другия подход – да подкрепя предложения от нас законопроект, а по другите законопроекти засега да проявя една по-резервирана позиция. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Стоилов. Г-н Миков поиска думата.
Михаил Миков:
Благодаря Ви, уважаема г-жо Председател.
Аз предварително ще заявя, че същата позиция като г-н Стоилов ще изразя при гласуването. Но искам да кажа няколко неща по внесения от управляващото мнозинство законопроект, защото той е водещият в крайна сметка. Аз не знам да сме провеждали някакви обсъждания какво би се приело от другите законопроекти, внесени от опозицията и, разбира се, от подкрепящите управляващите формации.
Внесеният законопроект показва всъщност само едно нещо, че голяма част от тези промени, които ги коментирахме когато се приемаше Изборният кодекс, се видя в практиката, че създават предпоставки за манипулация, предпоставки за злоупотреби и за нечестни избори в България. За съжаление, обаче, аз не виждам в управляващите сериозни намерения те да бъдат отстранени с техния законопроект, което беше най-редно, а не опозицията да ги предлага, и, ако има воля за тяхното премахване, те да бъдат в законопроекта на управляващото мнозинство.
Преходните и заключителните разпоредби. Започваме да уреждаме, ако общината е до 30 хиляди души, частични избори, преброителни комисии. Защо за частични? Защо не за редовни? Тоест има ли някакво изследване, което да покаже кое налага в тези места да се подхожда по този начин. Защото последните местни избори показват какво става, когато се водят урните напред-назад. Имам предвид Бутанския случай. И сега изведнъж това се прехвърля за всички частични избори до 30 хиляди души. А защо за населени места до 30 хиляди души, а не до 50 хиляди души или до 100 хиляди, или до 10 хиляди. Просто ей така е решено до 30 хиляди да се проведе такава форма.
По отношение на санкциите в ал. 17 (§ 44). Тръгне ли един законопроект да има текстове по 17-18 алинеи, това означава, че систематиката отново е под всякаква критика. Тук са описани разни неща и се казва: „200 лв. глоба”, но забележете за какво – „несъответствие между фабричните номера на получените и предадените протоколи от секционната избирателна комисия, на длъжностните лица, извършили нарушението, се налага глоба в размер на 200 лв.” Фалшив протокол глоба 200 лв. Това ли е мащабът на отношението ни към това, че подменен протокол не му съвпада номера. Той е извършил престъпление, а ние го глобяваме 200 лв.
Или пък „целостта на пломбите, печатите и подписите, поставени на избирателните урни, е нарушена, на длъжностните лица, извършили нарушението, се налага глоба в размер на 5000 лв.”
Ами ако не е от длъжностното лице, а е от шофьора?
Смятам, че много по-тежки санкции трябва да има и много от съставите да са по-прецизно описани. Защото да се размине някой с 200 лв. глоба затова, че се разминават протоколите с фабричните им номера. Всеки могат да го глобят 200 лв. и ще смени протокола. Смятам, че един такъв мащаб на санкция е поощряващ за злоупотреби, а не възпиращ.
По отношение на промените в Наказателния кодекс, Наказателно-процесуалния кодекс и в Закона за специалните разузнавателни средства. След всичкото, което става със специалните разузнавателни средства, след този ръст миналата година в годината на изборите, и сега това да е единствената промяна в Закона за специалните разузнавателни средства, няма как аз да подкрепя такава работа. Просто няма шанс.
Ако искате да обсъждаме Закона за специалните разузнавателни средства, включително и по този въпрос, това е една отделна работа на първо и второ четене и там да се решава. Но тук да върви НПК, специални разузнавателни средства и всичко останало и да се отчита пред публиката чрез медиите страхотна работа направиха срещу купуването на гласове, аз продължавам да повтарям от два месеца насам, откакто тази работа се спомена, че и до момента няма пречка в условията на организирана престъпна група – обикновено купуването на гласове е такъв тип организация, да се използват специални разузнавателни средства. Аз съм сигурен, че ако някой разрови, ще види че има използвани специални разузнавателни средства точно при повод на такова престъпление, но при условията на чл. 321 от Наказателния кодекс. Така че изричният му запис тук, освен медийно значение и прах в очите на публиката, няма друго значение. Аз си г казвам това и го повтарям всеки път, но това че никой не му обръща внимание, аз въобще не се засягам от тази работа.
Следващият въпрос е свързан с начина, по който ще се определят тези секции, в които ще се гласува. Явно ще ги определи мнозинството в комисията. Защо не записахте чрез жребий избира от петнадесет или двадесет пет. Гласуването по ал. 1 (електронното) се провежда до 5. Централната избирателна комисия, в която мнозинството познайте как се формира, определя секциите за гласуването по електронен път чрез ИТР.
Аз мога още много дълго да коментирам, защото ги изчетох. Няма воля за необходимите промени. Колегите го казаха. ОССЕ други неща казва. Не се спазват всички препоръки на ОССЕ.
Не коментирам, че въпросът за хората с увреждания, който още предишния път съм го повтарял и затруднението за тях.
Не се решава проблемът за забранителните списъци. Прави се някакъв палиатив заради голямото напрежение по темата. Делата ще си продължат по този въпрос.
И за да не ви отегчавам повече, накрая ще кажа, че няма да подкрепя този закон. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Миков. Г-н Чуколов и след това е мой ред да взема думата.
Десислав Чуколов:
Колеги, както казаха и преждеговорившите, в много от предложенията на политическите сили в различните законопроекти има много смислени неща – неща, които могат да работят, неща, които са задължителни да ги приемем. Всеки гледа от своята гледна точка, от опита, който има като политическа сила, от броя пъти, в които е участвал на избори. Тук не трябва да подхождаме строго партийно към това, защото в крайна сметка ще изработим един закон, който, надявам се, да го ползваме дълго време, без да го променяме.
В нашите предложения, които ние отправихме, основното беше за електронно, машинно гласуване, за камери в секциите – неща, които са свързани с употребата на глобалната мрежа на интернет. Ако не знаете, да ви кажа, България е на едно от челните места по достъп до интернет. Трябва да го използваме това. По никакъв начин не трябва да подценяваме „техническият гений”, така да го кажем. Има статистика за кабелен ланд интернет България е на едно от челните места в света – и по скорост и по достъп до интернет.
Виждам, че се опитва да се направи дискусия относно нашето предложение за декларация за сексуалната ориентация и декларацията за принадлежност към „масонски ложи”, така да го кажем. Затова ще ви прочета точно какво предлагаме. Предлагаме:
„т. 7 декларация, посочваща сексуалната ориентация на всеки един от кандидатите.”
Тук няма някакъв лустрационен елемент. Просто да посочи, защото избирателят има право да знае това, според нас.
Що се отнася до следващото наше предложение, то е:
„т. 8. декларация, посочваща принадлежност към нерегистрирани вероизповедания, тайни общества, други формални или неформални сдружения, членството в които може да доведе до конфликт на интереси или е свързано с полагане на клетва, обвързаност и зависимост.”
Аз не виждам защо избирателят да няма право да знае това. Както знаете, в съдебната система от 2007 г. насам има един такъв дебат, който върви там. Нека тези неща да ги говорим и за народните представители.
Що се отнася до пренебрежителното отношение на Четин Казак, аз си го обяснявам с това, че той всъщност е „брат Четин Казак”, заместник председател на Правната комисия към Масонската ложа. Сега ще ви кажа и името на Масонската ложа – Великата ложа на старите свободни и приети зидари в България”. Ето г-н Казак, за Вас вече се знае. Нека и за останалите депутати да се знае. Смятам, че това е най-честно към избирателите и по този начин трябва да подхождаме.
Също така, защо да не подкрепим тази наша идея – Националната телевизия и Националното радио да отразяват тези кампании безплатно. Предишни години имаше такава практика, когато кандидат президенти се явяват на избори държавата им даваше пари да правят кампании и след това те ги връщаха. По този начин всъщност тези медии, които се декларират като обществени медии, само ще изпълнят функцията си. Затова трябва сериозно да се замислим. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Чуколов. Г-н Бисеров поиска думата за нещо кратко.
Христо Бисеров:
По въпроса за използването на специалните разузнавателни средства, тъй като съм член на тази подкомисия. Нашите вече няколко годишни наблюдения показват, че съществуват тежки порочни практики при използване на специалните разузнавателни средства – тежки порочни практики, извън закона. Картината е много грозна. И на фона на това да се разширява приложното поле на специалните разузнавателни средства и да има възможност държавната машина да използва тези тежки порочни практики и незаконни в политическата борба е много опасна тенденция.
Всъщност ние се питаме защо ли Цветан Цветанов се отказва от поста „шеф на предизборния щаб”, дали защото предвижда, че ще загуби изборите и не желае да бъде шеф на изборен щаб, на който му предстои да загуби избори, или просто защото си е намерил заместител на това оръжие на ГЕРБ – това са специалните разузнавателни средства.
Това са двете най-видими предложения, които прави ГЕРБ: министърът да не е шеф на щаба, но в замяна на това, техният министър или заместник-министър да разписва разрешенията за специални разузнавателни средства – да ги разписва, защото това е в закона, без неговия подпис те не могат да тръгнат, независимо от това кой прави предложението. Искам да ви дам пример със случая „Танов”, където прокурор направи предложението, но то беше базирано само върху анонимен източник с най-ниска степен на достоверност. Това са неща, които са документирани и ние сме им дали публичност. Ето ви пример за това, че прокурорът подписва формално, няма никакво значение. Затова или ще намерите сили, защото ние полагахме усилия, но вие отхвърляхте нашите предложения, да промените Закона за специалните разузнавателни средства, за да стане той годен и да не може да бъде злоупотребявано с него и тогава нека да има специални разузнавателни средства. Но не по този обратен подход, както е заложен.
Затова аз не виждам как ще подкрепим законопроекта на ГЕРБ.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Бисеров. Колеги, и аз бих искала да взема думата.
Първо бих искала да се обърна с молба към всички колеги. Мисля, че е крайно време да се опитаме всеки един от нас да направи всичко възможно да не политизираме толкова много тази тема и да се опитаме наистина да се постигне консенсус по теми, които са безспорни. Защото има въпроси, които са повдигнати и засегнати във всички законопроекти, които касаят безспорни констатирани пропуски, необходими, за мен, като законодателни решения, да бъдат подкрепени. Просто да излезем от говоренето и рамката, която ползвахме до този момент в продължение на две години.
Аз няма да ползвам ирония в моето изказване, няма да правя и общо политическо изказване. Аз ще направя изказване по всеки един от законопроектите и много кратко ще отговоря по направените упреци към нашия законопроект от колеги, които се изказаха преди мен.
Първо искам да заявя категорично, че от парламентарната група на ГЕРБ няма да излизаме извън обхвата на законопроектите, които ще подкрепим, между първо и второ четене, така че по тази тема да няма никакви спекулации и интерпретации.
За следващата седмица се разбираме, че влизат законопроектите в пленарна зала, така че да няма спекулации и по темата, че в 12 без пет ще променяме изборните закони. Всички сядаме и се разбираме колко ще бъде срокът между първо и второ четене и веднага след това - през м. септември-октомври, приемаме на второ четене законопроектите, така че това, което ние предлагаме към всички вас е до края на месец септември да имаме окончателно направени промени, които ще важат за следващите парламентарни избори, достатъчно ясно разписани и приети.
По отношение на конкретните законопроекти:
Ще започна със законопроекта на колегите от Синята коалиция.
Принципно има текстове, те не са много, които ние подкрепяме, които засягат опита, който правят по отношение на част от изчистване на два от спорните моменти за обжалването, но не в редакцията, която са предложили колегите в § 2 и § 3.
В тази връзка подкрепяме и част от текстовете по отношение на обжалването на колегите от Коалиция за България, както и на колегите от Движение за права и свободи по отношение на разпоредбата на чл. 20, ал. 2.
По отношение на § 4 опитът на Синята коалиция да реши собствен проблем по отношение на наименованието на коалиция споделяме и бихме подкрепили, ако се намери текст, който да звучи безспорно и който да не създава проблеми, защото това, което в момента се предлага, няма как да получи нашата подкрепа, тъй като е казано, че не може да се използва за наименование на коалиция име на лице, което ще бъде кандидат. Обръщам внимание, че кандидатът е ясен едва чак след като се регистрират партиите и коалициите. Тоест подкрепяме идеята, но нямаме текст, който да подкрепим на практика.
В същото време г-жа Михайлова заяви, че желае намаляване на броя на застъпниците, а за съжаление, това което прокламира като намерение, не се съдържа в разпоредбите на техния ЗИД, тъй като тук се съдържа единствено намаляване и ограничаване на броя на застъпниците в една секция, а не на общия брой регистрирани застъпници, което констатирахме всички като проблем и смятам, че имаме консенсус да обединим усилията и да намалим общия брой на застъпниците.
Затова, пак подчертавам, предложението, което е направено и от Коалиция за България и от нас, мисля, че и колегите от Атака имаха подобно предложение, да променим – застъпниците се регистрират не на кандидата на партийна листа, или коалиционна лист, или листа на инициативен комитет, само че тук имаме разлика в броя на застъпниците дали да бъдат колкото е броят на секциите или двойният размер, това е нещо, което може да бъде уточнено на второ четене.
Не подкрепяме от законопроекта на Синята коалиция и текста за многомандатните избирателни райони - един кандидат в колко многомандатни избирателни района може да бъде кандидат за парламентарните избори.
Следващият голям текст е по отношение на електронното гласуване. По отношение на електронното гласуване, доколкото разбирам от всички изказали се, има заявка, че можем да направим крачка напред и да търсим вариант за експериментално електронно гласуване. Едните колеги предлагат това да бъде машинно гласуваме, другите колеги предлагаме това да бъде с дистанционен начин на гласуване по интернет. Ние сме казали нашата позиция за машинното гласуване. Дадохме примери с Холандия, с Германия и с други страни, където са обявени за противоконституционни тези текстове заради проблемите, които са дали машините и затова, че не могат да бъдат достатъчно контролируеми, тъй като не оставят следа от хартия или затова, че не позволяват на гражданите да проверят процеса на преброяване. Има такива ,които изкарват бележка и такива, които не изкарват бележка. При нас беше без бележка това, което се тества преди няколко години.
Обръщам се към всички и правя следното предложение. В името на това да постигнем консенсус, в името на това да не политизираме тази тема, тъй като има разбиране от всички, аз смятам, че дължим на всички български граждани това да започнем и да поставим началото на експериментално електронно гласуване, аз ви предлагам да се обединим и да направим и двете форми и да ги тестваме така както съумеем да се разберем между първо и второ четене в колко броя секции.
Нека да приемем и електронното дистанционно гласуване за страната и чужбина.
Нека да закупим и 5-10 машини и да ги тестваме също в няколко секции и да видим коя система и кой от двата начина на гласуване какви грешки и дефекти ще даде, за да могат да се направят съответните експертни изводи и за следващи избори да можем да пристъпим към по-сериозно въвеждане на единия или на другия вариант. Иначе няма да стигнем до никъде. Тук има представители на неправителствения сектор и на българите, които живеят в чужбина из нам, че очакват от нас наистина едно разумно решение и, ако се съгласят колегите, да седнем и да изчистим текстовете. Най-добре е ако успеем в рамките на този закон в преходните разпоредби да разпишем и за частта машинно гласуване. Другият вариант е, който г-жа Манолова е предложила, по отношение на машинното гласуване да се приеме отделен закон. Въпрос на решение?! Но, ако приемем отделен закон, то това трябва д бъде в рамките на няколко месеца, иначе няма как да го осъществим за следващите парламентарни избори.
Затова аз лично ще гласувам за законопроекта на Синята коалиция, поради това че по принцип подкрепяме електронното гласуване и някои други текстове, които те предлагат и казах това, срещу което възразяваме и не подкрепяме.
По отношение на законопроекта на колегите от Атака категорично възразяваме срещу разпоредбата на § 1, която за мен е противоконституционна, която ограничава лицата, които имат друго гражданство, да гласуват. Това няма как да бъде подкрепено от нас.
Против сме и на въвеждането на камери в секционните избирателни комисии, тъй като считаме, че това е причина да бъдат нарушени права на гражданите и тайната на вота или най-малкото да се следи кой е гласувал и кой не, което за нас е неприемливо.
Разбира се, от законопроекта на партия Атака не подкрепяме и предложенията на параграфите, които преди малко коментира г-н Чуколов по отношение на декларациите за сексуална ориентация, за членство в масонски ложи и т.н.
Не подкрепяме и промяна на принципа на сформиране на избирателните комисии и затова аз лично ще се въздържа от подкрепа на този законопроект.
По отношение на законопроекта на колегите от Движението за права и свободи. Без да ползва иронията, която ползва един от колегите, в цялост, принципно като рамка повече от две трети от законопроекта и като съдържание съдържат разпоредби, които ние категорично не приемаме. Връщаме се на дебата отпреди година и половина по отношение на уседналостта по всички текстове и свързаните с тях текстове, с които отпадат чл. 60, чл. 61 и чл. 56 за отпадане на лицата от списъците, които са за местни избори, когато не отговарят на изискванията за уседналост. Изискването за уседналост премина теста, както през Венецианската комисия, така и през Конституционния съд и ние лично нямаме никакво намерение да се връщаме на този дебат.
Категорично не подкрепяме въвеждането и допускането на възможност в предизборна кампания да се допуска на митинги и предизборни събрания да се използват и други езици, освен български. Обръщам внимание, че в текстовете, които са разписали, е записано „други езици”, а не „майчин език”, тъй като говорите през цялото време за майчин език, но не това сте предложили.
Категорично не подкрепяме отпадането на знака „Х”. Знакът „Х” не даде дефекти на изборите, които минаха. Официалната статистика, с която разполагаме, броят на недействителните бюлетини е по-малко от тези, които са били на предходните избори по съответния вид изборни бюлетини.
Не подкрепяме и изискването за отпадане на документ на ТЕЛК, съответно основната разпоредба на § 1 за изискването за уседналост, за изискването за местните избори лицата да имат и постоянен и настоящ адрес на територията на Република България, както и не подкрепяме изборният ден да се определя не в неделен ден, а в друг неработен ден за цялата страна, което смятам, че поражда възможност за спекулации - нагласяване на датата на съответния вид избор, съобразено с определени празници и някакви интереси на определени политически формации.
Затова ще се въздържа и няма да подкрепя законопроекта на колегите от Движението за права и свободи.
По отношение на законопроекта на БСП. Това, което е разписано по отношение на застъпниците, по отношение на по-голямата част от текстовете, които се препокриват като теми с нашите предложения, категорично подкрепяме.
Заявявам, че ще подкрепя законопроекта на колегите от Коалиция за България затова, че в голямата си част се препокриват и с предложенията, които ние сме направили. Ограничаваме категорично броя на застъпниците с промяна на основанието за регистриране. Също категорично ограничаваме и броя на политическите представители на отделните партии, коалиции от партии и инициативни комитети.
В същото време, обаче, не подкрепяме предложението, което прави Коалиция за България, да отпадне едно от изискванията да се представя документ пред Централната избирателна комисия за регистрация на партия за участие в изборите, а именно дали е провеждала съответната партия предвидените в устава заседания на върховния си орган повече от два последователни пъти, но не по-малко от веднъж на пет години. Това е един изключително спорен текст, който предизвика доста дебати при приемане на изборния закон. При изминалите президентски и местни избори този текст, категорично заявявам, не даде никакви отклонения това изискване. Това е текст, който е срещу партиите фантоми и партиите, които продължават да съществуват с една шепа хора, без да имат никаква политическа дейност и няма как този текст да получи нашата подкрепа.
Не подкрепям възможността за обжалване броя на мандатите. За мен те са ясни и са даденост. Те се базират на данните от последното преброяване и не виждам причина или не мога да я намеря защо трябва да се създава напрежение и проблеми с възможността за обжалване на решението на ЦИК за определяне на броя на мандатите, когато (Защото това е порочно.) Не знам защо да е порочно, когато то стъпва на конкретни данни, но това е дебат, който ще върви за второ четене.
По отношение на списъците по чл. 187.
Това, което предлагат колегите от Коалиция за България в § 10 за промяна в чл. 40.
Обръщам внимание тук и на колегите от Движение за права и свободи и ще отговоря на колегата Казак защо в 24 часов срок даваме възможност на избирателите да обжалват – да могат да подадат заявление за грешка и затова, че са в списъка, а не трябва да бъдат в този списък по чл. 187. Ние сме дали възможност всеки да провери достатъчно рано преди изборите. А да не забравяме, че имаме и разпоредбата на чл. 49 и на чл. 206 и други текстове, в които сме казали, че лица, които са служебно ангажирани и получават удостоверения за гласуване на друго място, когато заявят, че гласуват на друго място, те се изваждат от тези списъци. Когато говорим за списъка по чл. 187 там вече е окончателно изчистеният списък 7 дни преди изборния ден. Там тези лица, които са заявили, че ще гласуват на друго място, не могат да фигурират и разбира се че фигурират в списъка по чл. 187, защото иначе ще могат да гласуват на две места едновременно. Това го пише изрично в закона и това е текст, който и досега е прилаган така и няма как да не бъде прилаган. Това са срокове, които са нагодени по холограмите. Това е за тези лица, които са заети служебно. Затова ние предложихме, когато списъците са готови 7 дни преди изборите, разговаряхме със служба ГРАО, не възразявам ако служба ГРАО поеме ангажимент да бъдат не 5 дни, а 7 дни преди изборите, но след разговорите, които направихме, 7 дни може би се оказаха като вариант, който може да бъде възприет и реално да бъде изпълним, да се оповестят още един път на сайтовете на общините тези списъци по чл. 187 конкретно, а не общите избирателни списъци, лицата за достъп по ЕГН да могат да си направят справка и ако някой прецени, че фигурира в този списък, а не трябва да фигурира там, защото не е загубил избирателни права, или защото отговаря на изискванията за уседналост само и единствено по отношение на местни избори, той да може да заяви това нещо и то да бъде отстранено. Мислихме, не възразявам з второ четене, да станат и 48 часа, но не могат да са повече, защото три дни преди изборите ГРАО отпечатва окончателните списъци, пътуват един ден и се предоставят на секционните избирателни комисии. Три дни предварително са отпечатани и предния ден, по време на деня за размисъл се предават на секционните избирателни комисии. Така че не трябва да нарушаваме целия изборен процес и да го обръщаме с краката нагоре. Заради това, че не трябва да има нито един български гражданин, който да има притеснение по отношение на евентуално нарушаване на гражданските му права, освен публикуването в интернет на избирателните списъци, ние даваме възможност още веднъж да си проверят и в списъка по чл. 187.
И нещо друго, което не знам дали всички го чуха, защото г-н Лазаров пръв представи законопроекта, в ЦИК освен, че предлагаме създаването на постоянно действаща администрация, ние предлагаме и още нещо. Освен излъчването онлайн на всички заседания, което смятам, че е сериозна крачка напред и беше подкрепено и поискано от целия неправителствен сектор, ние даваме възможност да се поддържа постоянно за първи път един актуален списък на избирателите в Република България – не само в изборния процес, и това изрично сме го записали. И това трябва д бъде едно от основните задължения на тези служители, които ще работят в администрацията. Проведохме среща с ГРАО. Аз предлагам след заседанието да се уточним и да направим работни групи и да извикаме представителите на отделните институции, за да видим на колко дни – на 5, на 7 или на 14 дни, на колко могат да бъдат обновявани тези списъци, така че наистина да вървим напред и плавно, стъпка по стъпка в правилната посока да чистим проблеми, които са наслагани с години, бих казала с десетилетия, а не са проблеми от последните проведени избори.
Стигам и до законопроекта на г-н Янев. Има неща, които подкрепям категорично Смятам, че заслужават сериозно внимание и ако има нещо, което трябва да бъде редактирано, да бъде изчистено от нас. Това са текстовете по отношение на публичност на информацията за възложителя и финансирането на социологическите проучвания. За мен, това са изключително подробно и добре разписани текста. Нуждаят се от допълнителна редакция, но не много сложна.
Може би трябва да има дебат отново в подкрепа на текстовете, които са свързани с темата по отношение на административно-наказателните разпоредби, които и като размер смятам, че отговарят на нарушението на тези разпоредби, които са предложени.
Няма да подкрепя § 1, защото не смятам, че трябва да обвързваме това дали си гласувал с възможността да бъдеш избиран в определени органи.
Смятам, че заслужава дебат и внимание разпоредбата, която е в § 2 по отношение на това дали трябва да има промяна, когато са повече 2-3 или каквото се реши като праг, партии в една коалиция, поради това че в голямата си част споделям като философия.
Текстовете не са много. Те са само 8 параграфа по три теми. По две от тях категорично и безспорно подкрепям.
Ще подкрепя законопроекта на г-н Янев.
По отношение на промените, касаещи специалните разузнавателни средства. Прав сте г-н Бисеров, че трябва да има промяна в Закона за електронните съобщения не само по отношение на купуването на гласове. Ние сме направили само едно предложение за промяна, което е свързано пряко с това ,което предлагаме за купуването за гласове и сме счели, че трябва да бъде неразделна част от този пакет, който предлагаме като промяна в НК и в НПК. В предварителния разговор, който водихме с колегите следствие на доклада, който приехме миналата седмица в Комисията по прави въпроси за работата на Подкосимията по отношение на процедурите и използването на специални разузнавателни средства, аз също мисля, че трябва да възобновим дебата по отношение на необходимите промени. Още повече, знаете, че приехме доклада без забележки в комисията с препоръките, които сте направили.
По отношение на това, което каза г-н Миков. Може би има някакво неразбиране или не е прочел до края текстовете. За всички частични избори на кмет на община оттук нататък предлагаме да продължим да тестваме регионалните преброителни центрове. Защо за район с 30 хиляди избиратели, което е нещо различно от 30 хиляди души население. Това обхваща половината и от областните центрове за такива частични местни избори. Може би се има предвид регионалния преброителен център в Бобошево.
Това е. Надявам се, че не съм пропуснала нещо.
Други желаещи заизказване? Г-н Лазаров.
Димитър Лазаров:
Уважаема г-жо Председател, аз просто искам да внеса една малка яснота. В Закона за специалните разузнавателни средства и в Наказателния кодекс е предвидено, че такива се ползват, когато касаят организирана престъпна група без значение какъв вид престъпление е. Но в Наказателния кодекс има един чл. 169г, който касае организирана престъпна група само по отношение на престъплението купуване на гласове. И дотолкова доколкото този текст е специален и не е включен в посочените в Наказателно-процесуалния кодекс текстове за видове престъпления, за които може да се ползват специални разузнавателни средства естествено, че няма как да бъдат ползвани. Това е по повод казаното от г-н Миков. Очевидно той не е обърнал внимание, че има такъв текст чл. 169г и се прилага той по отношение на тези престъпления, а не общия текст на чл. 321. Искам да бъде ясно тук, за да не се внася неяснота по тази тема. Не искам да политизирам темата, макар че когато се говори за козметичните промени на политическа партия ГЕРБ тук се направиха изказвания, а в същото време не се приемат точно тези промени, които са малко по-радикални, каквито другите колеги не са предложили – за прилагане на специални разузнавателни средства, и за публикуване на съдържанието на договорите, и за постоянно действаща изборна администрация, която се отхвърля от някои, които твърдят, че нашите промени били козметични, и за дистанционно гласуване по интернет. Аз искам да припомня, че по-миналата година представители на някои политически партии атакуваха точно това пред Конституционния съд, което сега предлагат, що се касае до дистанционното гласуване по интернет. Така че изобщо не считам, че са козметични тези промени, както и не бих направил изявление и не бих коментирал в такава степен промените, предложени от другите политически партии, дали са ретроградни, дали не са , дали вече не повтаряме стари неща. Благодаря.
Анастас Анастасов:
Г-жо Председател, искам да направя едно уточнение.
Говорим за дистанционно гласуване по интернет или за електронно гласуване. Защото се споменават и двата термина тук и се въртят двете неща. Те са съвсем различни работи. Преди малко се споменаваше за електронно гласуване.
Искра Фидосова:
Уточнено така, както е по ЗИД. С електронна машина.
Колеги, аз ви предлагам да преминем към гласуване. Г-жа Цонева иска думата.
Антоанета Цонева:
Благодаря, г-жо Председател. Ще бъда съвсем кратка.
Първо, искам да изкажа нашето удовлетворение от това, че в предложенията на почти всички политически групи са залегнали очаквания, свързани с прозрачността на изборния процес и дейността на Централната избирателна комисия и няма да се спирам върху това, че ние подкрепяме тези предложения.
Това, върху което обаче искам да се спра, засяга няколко пункта.
На срещата, която се проведе при Президента, ние поставихме въпроса затова, че имаме очакване методологията за определяне на изборния резултат да стане неразделна част от самия Изборен кодекс. За съжаление, такова предложение няма. Бихме искали да припомним, че тогава се пое ангажимент това да се случи. Това е едно изискване, което превръща и вдига степента на доверие в самия изборен процес от страна на избирателите и прави по-ясен за тях процеса.
Второ, по отношение на достъпа до медии, бихме искали и ще направим становище, което ще предложим на всички политически групи, ако някой се съгласи да го внесе, всяко съдържание в медиите, което е платено, да бъде изрично маркирано с ясен и отчетлив за зрител, слушател или читател знак. Това ще подобри състоянието на достъпа до медии и ще усили значението на предложението, което вие правите, да публикуване на съдържанието на договорите. Тъй като вече съдържанието ще бъде ясно, ще бъде важно да може да се направи оценка дали това, което пише договорите и това, което се прави в медиите е релевантно.
По отношение на предложението да се публикува съдържанието на договорите имаме само едно допълнение в частта, където сте записали в Закона за радио и телевизия, че се публикува моментално или веднага, просто незабавно да се определени разумен срок, примерно до три дни след подписване на договора, за да няма заобикаляне поради неяснота на тази норма.
Другата ни препоръка е по отношение на законопроекта на Коалиция за България. Благодарим за това, че е отчетено нашето очакване за това наблюдателите да бъдат допуснати до всички етапи на изборния процес и аз моля всички политически групи да подкрепят това предложение, защото то има огромно значение за честността на процеса. Също така ще направим предложение по отношение на сроковете, в които Централната избирателна комисия издава своето нарочно решение затова какво и как, какъв статут имат наблюдателите. В момента този срок е 50 дневен. Според нас той трябва да осигури старт на наблюдението от момента, в който изобщо започнат всички процедури, свързани с регистрация и т.н. Ние ще направим предложение и ще го дадем на всички политически групи, ако някой прецени да го внесе след първо четене.
Поддържаме идеята да се възстанови интегралната бюлетина за парламентарните избори, защото смятаме, че тя е висока гаранция срещу злоупотреби с вота.
Бихме искали да има методология за определяне на възнагражденията на изборната администрация. Говоря за РИК, ОИК и СИК. Големите проблеми с текучеството от предишните избори и недобрият капацитет в голяма степен бяха и поради това че много ниско и недостойно възнаграждение получават членовете на тези органи, което се обвързва с ограничения бюджет, който министърът на финансите и съответно Министерският съвет отпускат и ЦИК започва да се вмества в много ограничени рамки. Една методология за определяне на възнаграждението, каквато има, примерно, за членовете на ЦИК, ако има за членовете на другите администрации ще им осигури спокойствие и стабилитет по отношение на това, че може да привличате компетентни хора, още повече, че има изискване и за определена образователна степен.
Тъй като имаше проблеми с невалидни действителни бюлетини, а очаквам вие да обявите резултати. Поискахте от ЦИК точно разпределение на недействителните бюлетини откъде идват и т.н. и дали се потвърждават вашите хипотези, че има едно или друго манипулиране. Очаквам да чуем публично тези данни какви са. Бихме призовали да има разрешено втори път броене за секции, в които има недействителни бюлетини над 3%. Ако ще се запазва знакът „Х”, тогава нека да се осигури тази гаранция, защото нашите анализи показват, че има избирателни секции, в които девиацията е толкова висока, че става въпрос за 14, 15, 16 % недействителност, което означава, че това е девиация от характер, който има някакъв проблем и трябва да се мисли в посока преброяване.
Почти завършвам. По отношение на многомандатните райони подкрепяме предложението на Синята коалиция един кандидат да се кандидатира само от един район и да отпадне тази много остаряла вече постановка, още от зората на демокрацията, всеки да има право да се кандидатира от две места. Това има връзка и с преференциалния вот. Не може избирателите да дават своята преференция за един кандидат във Враца и в същото време той да е кандидат и от Варна. Просто това обезсмисля изобщо идеята за преференция, така че е добре действително всеки да бъде кандидат само от едно място. Така е по-честно към избирателите.
По отношение на предложенията на РЗС имам три коментара и завършвам.
На първо място смятам за изключително неприемливо предложението да се повиши преференциалния праг, който и без друго в момента е непреодолимо висок от 9% на парламентарни избори на 20%. Това беше предложение, което беше преосмислено в рамките на предишния дебат. Бяха вкарани 20% в проекта на Изборен кодекс. Свалиха се до 9%. Аргументите затова, че преференцията трябва да бъде толкова висока, защото ще се разгорят братоубийствени политически войни и ще се купуват гласове, не може да бъде подкрепени, защото вие въвеждате специални разузнавателни средства именно с цел да предотвратите организацията и купуването на гласове. Непрекъснато се изтъкват различни аргументи затова, че тези действия се приемат, за да се ограничи купуването на гласове, но в момента в който някой постави въпроса, че преференцията трябва да стане работеща, тя трябва да бъде не повече от 5%, за да има смисъл от нея, веднага да се изтъкват аргументите за купуване на гласове. От една страна, се въвеждат СРС, за да се ограничи купуването, от друга страна, се вдига прагът, за да не с купуват гласове. Поне такива са аргументите, които съществуват едновременно.
Завършвам. По отношение на социологическите агенции. Действително има злоупотреба със социологическите данни по време на изборите. Това се отчита от всички. Но това, което се предлага, няма да свърши особена работа. Ще ви кажа защо. Както се наемат партии, за да се участва с тях на избори, особено на местно ниво, така сега ще се наемат политически субекти или физически лица, които да обявяват от свое име резултатите. И това, че г-н Янев предвижда да им се направи данъчна ревизия след това на тези, които са възложили социологически изследвания, както е записано, няма да свърши особена работа. Това, което ние сме го консултирали със социологическата общност и е важно, е да се обявява методологическата рамка, по която се провеждат изследванията. Има много ясни характеристики, които социолозите познават, които могат да се формират като краен брой, които задължително трябва да се обявяват, за да може резултатът да бъде установим и проверим. Тоест, когато се обявява едно социологическо изследване, трябва да се обявява и тази рамка, за да са сравними резултатите. Ние ще разработим и ще предоставим такова предложение.
Последното, което искам да кажа е, че прави впечатление, че законопроектът, който предлага РЗС върви паралелно и с един проект за изменение на Закона за политическите партии, а вътре има текстове, които си кореспондират. Ще има особено значение кой закон кога ще се приеме, за да не се отрази след това върху участниците в процеса.
Бих казала следното. Това, което в Закона за политическите партии се предлага, да има 50% общински организации на територията на страната вече е отхвърлено от Венецианската комисия 2009 г., защото такова предложение беше правено и аргументите са, че това е свръх рестриктивен текст, който ограничава представителността. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря Ви, г-жо Цонева. Г-н Василев, заповядайте.
Емил Василев:
Методът „Херни Маер” позволи, уважаеми дами и господа, на миналите избори да влизат народни представители с 2000 гласа. В този парламент има народни представители, които взеха 2000 гласа. Тази възможност с 9% преференция означава, че в същия този избирателен район и същата тази листа със 180 гласа ще влизат народни представители. Вие разбирате ли за какво става въпрос? Със 180 гласа, дами и господа, ще влизат народни представители в този парламент, а същевременно в съседната листа друг кандидат ще е работил усилено за симпатията на избирателите, за гласовете на избирателите и примерно е изкарал 15 хиляди гласа, за да влезе в парламента. Това означава, че едновременно един ще влезе със 180, а друг ще влезе с 15 хиляди гласа.
Българският парламент не може да е бакалия, за да влизат хора с под 200 гласа.
Искра Фидосова:
Към г-жа Цонева. За методологията за определяне на резултатите. Не възразяваме да бъде част от изборния закон. Колебаехме се до последно дали д влезе като предложение. Това, което ни притеснява е следното. Ако влезе като предложение, ако има допусната грешка, която е максимално възможно да се случи, направихме втори път консултации с всички експерти, които подготвят методологията. Те се броят на пръстите на едната ми ръка. Като започнем от проф. Константинов и минем през още двама професори на всяка една парламентарна група консултантите, експерти математици, всички са категорични и затова и преди не го въведохме. Да не го правим, защото, ако се допусне грешка, това означава да променяме със законопроект закона по отношение на методологията. Да не стане така, че като въведем методологията като част от изборния закон и се допусне такава грешка, каквато обикновено се случва, ние месец преди парламентарните избори трябва да променим изборния закон в тази му част на първо и второ четене, за да отстраним грешката. Това беше единственият мотив, който в момента продължава силно да надделява. Но това е тема, която можем да коментираме.
Последно изказване. Заповядайте.
Стефан Манов:
Аз съм представител на Френско-български форум и обществен съвет на българите във Франция
Благодаря за предоставената ми възможност. Ще бъда пределно кратък, за да не злоупотребявам с вашето време.
Исках да кажа две думи за гласуването в чужбина и това, което се предвижда в предстоящите промени.
Само ще напомня, че на последните избори за Народно събрание в чужбина гласуваха 156 хиляди души. Въпреки че аз не правя деление на гласовете откъде са дошли, но за тези, които го правят, ще посоча, че към 70 хиляди гласа бяха от Западна Европа и Северна Америка. Това е повече от 20 избирателни района в страната, взети поотделно. Гласовете от Западна Европа и САЩ са повече и в близост до 6 избирателни района в страната. Въпреки това българите в чужбина нямат свой избирателен район, в който да се регистрират, както в избирателните райони в страната или пък да имаме и преференциален вот. Изказвам съжаление, че политическите партии, които декларираха и през изминалите месеци готовност да вървят в тази посока, в т.ч. и в процеса на прерайониране след преброяването не извървяха пътя. Надявам се за следващите избори през 2017 г. да бъде извървян.
Що се отнася до изборите 2013 г. естествено, че приветствам проектите за интернет гласуване. Трябва да тръгнем от някъде. Само за информация. Миналия месец французите, живеещи в чужбина, избраха 11 депутати от избирателни райони в чужбина по интернет. 50% от гласувалите французи в чужбина беше по интернет. Няма възражения, няма засечени опити за нарушения и т.н. Тоест това е една необходима и положителна стъпка за повишаване на избирателната активност. А знаем, че тя повишили се, намалява се силата на купените гласове математически.
Ще завърша с уредбата за реда и условията за откриване на избирателна секции в чужбина. В Изборния кодекс беше заложена една добра идея за облекчаване на процедурата чрез електронно подаване на заявленията за желанието за гласуване в чужбина. Уви, може би леко не прецизиран текст в разписването му доведе до едно доста обратно тълкуване от ЦИК в методическите указания и от практиката на външно министерство. Смятам, че е време в момента този текст ад бъде прецизиран.
Приветствам всички интернет сайтове, излъчване онлайн и т.н., проверка на списъци, които ще бъдат възможни. Нека да направим и това за българите в чужбина – гражданинът да отиде на сайта на ГРАО, да си зададе ЕГН и трите имена и да заяви желание да гласува в чужбина, без всякакво друго утежнение. Това ще го направите, за да провери дали е в забранителния списък. Но той като види, че е с настоящ адрес в чужбина, просто да кликне допълнителен бутон, за да каже, че желае да гласува в този град в чужбина. Това на всичко отгоре ще спести и пари на българската администрация. Днес външно министерство трябва ръчно да въвежда сканирани заявления едно по едно, за да прави списъци. Това отнема безкраен административен ресурс и пари, и време, а и грешки стават.
Последно. Смятам, че нещото, което липсва в момента в организация на изборния процес в чужбина, това е което аз наричам „изборната памет”. Избори в чужбина вече се правят над 20 години. Знае се къде се гласува. Мисля, че ако не искаме да отиваме в крайност и да оставим на усмотрение на посланиците да откриват секции, нека да въведем нещо практично. Там, където на предходни избори е имало 100 души, които са гласували, да се открива автоматично секция. Можем да ограничим времето, примерно, последните две години е имало избори, за да не се каже, че в продължение на много години хората вече са заминали на друго място и не са там. Знаем всички, че хората са там. 1 200 000 българи живеят в чужбина. От тях 610 000 добросъвестно са декларирали настоящ адрес в чужбина. Тези данни ГРАО ги има, за да направи списъците по чл. 187. В тези данни пише държавата. Можем да преценим броя на хората по държави и горе-долу колко секции трябва да се откриват там.
Защото, повярвайте ми, като хора, които се занимаваме с обществена дейност и ходим да агитираме хората да гласуват, ни е много трудно да обясняваме защо на последните избори за 200 000 души, живеещи в Италия и Великобритания имаше секции само в 5 града за 200 000 души, а на последните руски избори за президент в България за 15 000 руски граждани имаше в 26 града открити секции. Трудно ми е да обяснявам на моите съграждани-сънародници във Франция, че ние дори не сме равни на демокрацията на Путинова Русия по отношение на гласуването на диаспората. Вярвам, че с част от предложените текстове, около които народните представители могат да се обединят, реално ще се облекчи гласуването на българските граждани в чужбина.
И ще завърша със следното. Цитира се често доклада на ОССЕ, има и доклад на ПАСЕ, на комисията, водена от британски депутат Брайан Дини, която има препоръка 53 значително да се подобри процесът на гласуване в чужбина.
Благодаря много за предоставената възможност, г-жо Председател.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Манов. Само едно изречение. Аз лично не съм си представяла, когато сме писали и приемали закона, че ще има формат, ограничаващ в какъв формат да се изпращат и приемат заявленията за гласуване в чужбина. Не знам какво трябва да напишем в закона, за да няма такива превратни тълкувания, че трябва да се ограничава от Централната избирателна комисия в какъв формат да се изпратят заявленията. Това не може да ми хрумне никога. Във всеки един закон да пишем на какъв лист хартия, как точно, в какъв формат трябва да бъдат, за мен звучи абсурдно. Но ако трябва и това ще напишем сега, за да не е пречка за следващите избори. Нали това имахте предвид?
Стефан Манов:
Имаме предвид да се използва онлайн формат, примерно от сайта на ГРАО. Или този сайт, който вие ще направите към ЦИК, просто там гражданина да натисне едно копче и да каже град, в който иска да гласува в чужбина.
Искра Фидосова:
Към допълнението за поддържането на постоянния и актуализиращ се непрекъснато регистър да може да се прави и тази услуга. Да, това е добро предложение. Благодаря.
Стефан Манов:
Дори мисля, че това ще спести в крайна сметка пари, а едва ли ще изисква особени средства за разработване.
Мая Манолова:
По отношение на този текст за заявяването за гласуване на българите в чужбина съдържа двусмислица и затова ЦИК го тълкува по този начин и затова трябва да бъде променен.
Искра Фидосова:
Колеги, преминаваме към гласуване. Тези, които в момента не са в залата, са ми заявили как гласуват.
Започваме гласуване по последователността на законопроектите така, както са постъпили в Народното събрание.
Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 254-01-71, внесен от Христо Дамянов Бисеров и група народни представители на 21.06.2012 г.
Който е „за”, моля да гласува. Четирима „за”. Против? Двама „против”. Въздържали се? Четиринадесет „въздържали се”.
Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 254-01-77, внесен от Екатерина Иванова Михайлова и група народни представители на 06.07.2012 г.
Който е „за”, моля да гласува. Тринадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Седем „въздържали се”.
Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 254-01-79, внесен от Яне Георгиев Янев и група народни представители на 10.07.2012 г.
Който е „за”, моля да гласува. Четиринадесет „за”. Против? Трима „против”. Въздържали се? Трима „въздържали се”.
Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 254-01-81, внесен от Мая Божидарова Манолова и група народни представители на 10.07.2012 г.
Който е „за”, моля да гласува. Петнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Петима „въздържали се”.
Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 254-01-83, внесен от Искра Фидосова Искренова и група народни представители на 10.07.2012 г.
Който е „за”, моля да гласува. Четиринадесет „за”. Против? Четирима „против”. Въздържали се? Двама „въздържали се”.
Подлагам на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 254-01-84, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 11.07.2012 г.
Който е „за”, моля да гласува. Двама „за”. Против? Четирима „против”. Въздържали се? Четиринадесет „въздържали се”.
С това приключихме гласуването по тази точка. Продължаваме с т. 3
По трета точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за политическите партии, № 254-01-37, внесен от Иван Йорданов Костов на 09.03.2012 г. и № 254-01-80, внесен от Яне Георгиев Янев и група народни представители на 10.07.2012 г.
Давам думата на г-н Янев да представи Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за политическите партии, № 254-01-80, внесен от Яне Георгиев Янев и група народни представители на 10.07.2012 г.
Заповядайте, г-н Янев.
Яне Янев:
Предлаганият законопроект има за цел да коригира по законодателен път редица несъвършенства в принципите на функциониране на действащата партийна система, някои от които стигат до явен абсурд, както и да осигури превенция срещу регистрация на политически субекти, които се използват безразборно извън предназначението им, залегнало в българската конституция и европейския политически живот.
В България понастоящем съществуват в регистрите на Софийския градски съд над 150 политически партии и въпреки служебно заличените от съда, броят им продължава да нараства. Очевидно не е възможно да съществуват толкова много различни политически платформи, което е индикатор, че болшинството от тези партийни образувания не формират и изразяват политическата воля на гражданите, както постановява чл.11 ал. 3 от Конституцията, а защитават корпоративни интереси или са фиктивни образувания, което опорочава самата идея за политическо представителство на народа. Същевременно партии с действително политическо съдържание, но с много малка реална електорална тежест, размиват политическия процес и в резултат на това много избиратели нямат свои представители в органите на властта.
Партиите би следвало да са стълб на демокрацията и на политическия плурализъм. Съществуващото положение на практика дискредитира, вместо да укрепва този принцип.
В законопроекта се предлага механизъм, който да осигури необходимата прозрачност за представителността на партиите по места и да прекрати порочната практика да се „продават” пълномощия преди избори. Досегашният текст на закона поставя недостатъчни изисквания към учредяването и функционирането на партиите, а условията за прекратяването им са повече от формален, отколкото от съдържателен характер.
За тази цел в предлагания законопроект завишава се изискуемият брой учредители (минимум 1000) и първоначален брой членове (минимум 5000) на политическите партии. Спадането на членския състав под този минимум става основание за прекратяване на партията.
За да е легитимна, партията следва да има изградени структури в не по-малко от половината общини на страната.
Видимо се извършват машинации при доказване на масовата подкрепа на партиите. Затова ние предлагаме подписките при учредяване да се проверяват от ГРАО, аналогично на процедурата по Изборния кодекс.
Посоченото по-горе драстично несъответствие при избори да е основание за прекратяване на съответната партията.
Сега действащият закон не дава достатъчно гаранции срещу използването на политическите партии като фасада на икономически групировки, вместо да бъдат те изразители на волята на гражданите. Недостатъчни са бариерите пред използването на партиите като възможен проводник на цели и намерения, които са в противоречие с потребностите на страната. Различна по съдържание, но не по-малко манипулативна е употребата на граждански организации за фасада на политическа дейност. Някои възможни противодействия са:
- постановява се несъвместимост на позицията на партиен ръководител с официални ангажименти към организации, които потенциално могат да имат интереси, разминаващи се с интересите на държавата и нацията;
- поставят се определени формални ограничения, които възпрепятстват използването на неполитически организации, предимно граждански, за политически цели.
Не е ефективен гражданският контрол върху партийната дейност, която по смисъла на демократичната държава трябва да е публична, както и върху финансирането на партиите. Това е една от причините за широко коментираното “купуване на гласове”. В този аспект законопроектът предлага текстове, които осигуряват публичност на партийната дейност; създава постоянен публичен регистър на ръководните и контролните органи на партиите по общини, като се формират условия за прозрачност на дейността им; обезпечава държавен и граждански контрол върху начините на финансиране на партиите още от етапа на създаването им.
Досегашният текст на Закона за политическите партии не е достатъчно прецизен и по отношение на разпределението на държавната субсидия за политическите партии. Това дава основание за противоречиви тълкувания и прилагане на текстовете му, което може би е в известно съответствие с буквата, но не и с духа и общия смисъл на съответния комплекс от разпоредби.
Това са част от мотивите за предлаганите промени в Закона за политическите партии. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Янев. Колеги, имате думата за изказвания по представения от г-н Янев законопроект. Г-н Казак, заповядайте.
Четин Казак:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми колеги, аз силно се надявам този законопроект да не бъде подкрепен от управляващата партия, защото в противен случай той ще предизвика огромен скандал. Ако все още са останали медии, това първо е закон против партията на Меглена Кунева. Трябва ясно и категорично това да се заяви.
Яне Янев:
Вие адвокат на Меглена Кунева ли сте?

Четин Казак:
Г-н Янев, някой да Ви е дал думата в момента? Просто констатирам това, което откривам в законопроекта Ви.
С този законопроект се въвежда забрана за партиите, а именно в § 6
„§ 6. В чл. 14 се създава нова ал. 3.
(3) Не се допуска името на партията да повтаря изцяло или частично наименованието на сдружение, което е регистрирано по-рано по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, включително чрез прибавяне или изваждане на думи, букви, цифри, числа и други знаци към и от наименованието на сдружението.”
Понеже много хитро г-н Янев е предвидил, че това не се отнася за партиите, регистрирани преди 30 юни 2012 г., а партията на Меглена Кунева беше обявена точно на 1 юли, то е ясно за кого се отнася.
Уважаеми колеги, ако наистина подкрепите този законопроект, наистина ще станете за смях. Такъв драстичен начин, такъв мракобеснически начин да се разправяте с политически опоненти никога не е имало. Историята е виждала какво ли не, включително и по съдебен ред имаше опити някои партии да бъдат възпрепятствани да участват в изборите, но толкова явно чрез закона вие да забраните на една партия да се създаде, няма накъде.
Г-н Янев, Вие трябва да кажете какви са ви подбудите да предложите това нещо.
А това да се регистрират регионалните структури от областния управител, не знам как си го представяте, колеги от РЗС? Сега сте добре с управляващите, но утре като не сте?
Г-н Янев, можете ли да ми кажете кого визирате в чл. 15а, нов, ал. 1, където се предвижда, че съдът отказва регистрация на определени партии.
Също така и § 21 от Преходни и заключителни разпоредби.
„§ 21. Партии по чл. 15а, ал. 1, които са вписани в регистъра на политическите партии до влизане на закона в сила, не могат да се регистрират в Централната избирателна комисия за участие в избори.”
Кой ще определи тези партии?
Очаквам реакцията на всички, които следят политическия процес. Ако този закон мине, значи това е ясна заявка за разправа с политическия опонент.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Казак.
Мисля си, дали се опитахте за хвърлите камъните в чужда градина, пропускайки вашата. Може би не го харесахте този параграф? Аз бих ви помолила да прочетете § 1 и дали вашите упреци и обиди по отношение на нас управляващите, ако подкрепим това не касаят точно § 1. Истинската причина да направите това изказване не е от § 1. Аз си правя друг извод.
Г-н Янев, мисля, че § 6 може да засегне и нас – надявам се не това да сте имали предвид. Не знам за други партии. Може би, ако го оттеглите, може да го подкрепим този законопроект.
Виждам няколко много добри неща и искам да кажа кои са.
Виждам предвидена проверка от ГРАО на списъците за учредяване на партия – нещо, което за мен е изключително важно. Отдавна говорим за такава проверка и няма логика да правим проверка за участие за регистрация на партия за който и да било вид избор в Централната избирателна комисия и да не прави служба ГРАО проверка по отношение на учредяването на която и да било партия. Не може в учредителния списък на която и да било партия да фигурират лица фантоми. Така се появяват партиите фантоми. Затова приветствам изключително цялата разпоредба на § 7 – банкова сметка, проверка на ГРАО.
Приветствам и един друг текст на § 3, § 4. Доколкото аз виждам, г-н Янев, Вие връщате текстовете отпреди парламентарните избори 2009 от Закона за политическите партии. Това за числеността. За мен няма логика и аз лично съм изразявала преди две години, когато коментирахме и започнахме дебата за изборен закон, че е необходима промяна и най-малко връщане на старите разпоредби, а защо не и на по-високи прагове. Няма логика. Ние намалихме от 20 000 на 7 000 изискването за регистрация на партия в ЦИК за участие в изборите, а за учредяване и регистрация на партия в съда се искат 2500 или 500 първоначално, което с такива прагове няма как да не продължават да се роят партии-фантоми, какъвто е проблемът на нашата политическа сцена.
Също смятам, че има много резон в това когато едно лице е вписано за ръководител, независимо на каква длъжност в една партия и той фигурира в решението на Софийски градски съд, което е документът за удостоверяване и за представителство на партията, изведнъж дa фигурира същото лице по същото време и в друга регистрация не само като учредител, то утре може да се появи и като член на ръководството и да бъде в такива решение. Това е невъзможно - едно лице да е председател на една партия и в същото време да е председател и на друга партия. Това е недопустимо за мен.
Проверката на Сметната палата – много добър текст. Поздравления на колегите юристи от РЗС.
По отношение на създаването на структури. Може би трябва да помислим, г-н Янев, и колегите, които са от вашата партия, да видим последните препоръки на Венецианската комисия. Ако има някакво разминаване, да го коригираме, ако е възможно.
Г-н Янев, § 12 ми се струва прекалено това, което въвеждате. Може би разбирам откъде черпите мотивите. Да не може да получава средства една партия, като дарение от физически лица, получили субсидия по програми на Европейския съюз. Прав сте принципно. Само обръщам внимание на следното. Всеки един земеделски производител. Те са стотици хиляди. Получава средства от Европейския съюз под формата на субсидия годишно. И ако един такъв човек направи дарение от 200 лв. към която и да било партия или коалиция, това означава, че е нарушил разпоредбите на този закон и ще вкараме много хора в беля. Примерно, той може да е получил 100 лв. годишно за три дка. И тогава влиза в забраната. И партията е в нарушение и човекът е в нарушение.
Колеги, подкрепям и § 16. Не знам г-н Казак толкова избирателно как прочете един текст само. В § 16 също мисля, че са добри текстовете по отношение на основание за заличаване н партии-фантоми.
Г-н Стоилов, заповядайте.
Янаки Стоилов:
Изглежда се очертава този законопроект да бъде приет, което за мен, независимо от няколкото текста, които могат да бъдат споделяни, в по-голямата си част като чели цели в Българи въобще да няма нови партии оттук нататък. (Е-е-е-е.)
Яне Янев:
И Вие ли станахте адвокат?
Янаки Стоилов:
Не. Аз не съм адвокат, защото Вашето адвокатство е преминало през различни фази. Говоря за политическото адвокатство.
Така че не може една формация да бъде преценявана по такива формални признаци. На практика, пак казвам, този законопроект може да означава, че политическият живот трябва да бъде фиксиран към едно заварено положение и оттам нататък да има малки размествания между съществуващото положение.
Аз самият мога да имам политически доста критично отношение към различни формации, които се заявяват оттук нататък, но това е друг въпрос. Той не е нормативен въпрос, а политически. Затова смятам, че такъв законопроект трябва да бъде отхвърлен.
Яне Янев:
Искам едно пояснение под формата на реплика, а после ще направя изказване.
Г-н Янаки Стоилов, изглежда, въпреки че беше председател на Правната комисия в миналия парламент, не си спомня, за съжаление, че този същият законопроект с 90% идентични текстове аз съм го внасял и в предишния парламент. Тогава в кой кабинет са ми го писали. Може би в управляващата тройна коалиция. Това са абсолютно несериозни тези. Направете справка, че в предишния парламент, за два гласа в Правната комисия същият законопроект не мина. За два гласа! Сега съм вкарал още три текста. Това е разликата с този, който съм го внесъл в 40-то Народно събрание. Така че законопроектът е трайно политическо виждане, което ние сме анонсирали пред обществото на редица дебати и вие сте ги чували нашите аргументи не веднъж.
Янаки Стоилов:
Накратко да отговоря. Извинявам се, че може би не съм проследил детайлите и цялата законодателна дейност на г-н Янев или съм пропуснал с годините някои от тези предложения, но искам да обърна внимание, че всъщност точно в миналия парламент бяха намалени изискванията за учредяване на партии. И това беше една от препоръките на Венецианската комисия, защото една партия може да възниква при по-облекчени условия и тя трябва да се доказва на избори дали разширява своето влияние или пък след като не отговаря на изискванията трябва да бъде прекратена. Ние също въведохме текстове за прекратяване на партии, когато те не са функционирали практически през достатъчно продължителен период от време. Така че аз ням да гласувам обратно на тези текстове, които сме приели в минали парламент по същите причини.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Стоилов. Г-н Чуколов, заповядайте.
Десислав Чуколов:
В § 1 това, което ни притеснява е забраната за използване на символи като герба и знамето на Република България. Както знаете, в много европейски държави и в България много от партиите използват цветовете на знамето, което е и на съответната държава, просто да демонстрират и да показват принадлежност.
Г-н Янев, аз ви поздравявам за § 13, който регулира проблема със субсидиите и вие страдате все още с тези субсидии. Но тук ще ви задам един конкретен въпрос и бих искал да ми отговорите.
Защо в допълнителните разпоредби казвате тази разпоредба да влезе в сила за 42-то Народно събрание. Защо да не влезе сега за 41-то Народно събрание. Ако ще подхождаме принципно, нека да е за това събрание. Този отговор очаквам да го чуя и от останалите партии.
Също така вие се обявявате против пренасочване на субсидии. И в тази връзка Цвета Георгиева пренасочи ли вече субсидията към нас или още е към ГЕРБ. Благодаря.

Яне Янев:
Направили сме го, за да не ни упрекват, че едва ли не този текст го правим, за да услужим на нашата партия. По разбираеми причини! Така че Ред, законност и справедливост е партия, която е преминала самостоятелно бариерата и получава субсидия, за съжаление двойно намалена, но ние сме предложили този текст. Ако намери подкрепа между първо и второ четене, и има поправка, нека да влезе в сила още сега. Това е моят отговор.
Искра Фидосова:
Други колеги, желаещи за изказване, има ли? Г-н Василев, заповядайте.
Емил Василев:
Благодаря, г-жо Председател.
Категорично заявявам, че няма нито един текст в този ЗИД, който да визира или да е насочено към някакво конкретно лице от политическата система на България. Всички текстове са изцяло на принципна основа, защото, както в бизнеса има Закон за защита на конкуренцията и Закон за защита на потребителите, така и в политиката има Закон за политическите партии и Изборен кодекс, които трябва да защитават всъщност честната борба между политическите партии и да защитават потребителите, а това са избирателите в политиката от изборните фалшификати и от изборните измами. Това е духът и целта на законопроекта на РЗС, който сега е сложен на вашето внимание. Защото оставям настрана темата с купуването на гласове, която е страшна тема, огромен воденичен камък на врата на българската политическа система.
Другите две основни групи проблеми, дами и господа, се свързват първо с изключително лесното правене на политическа партия в България. Събирате 500 души в една зала, правите списък с 2500 членове в кавички, които никой не проверява, защото законът не задължава който и да било орган да проверява и си правите политическа партия.
Другата група проблеми е прекалено лесният достъп до изборите на политическите партии. Всички виждаме, в своите избирателни райони наблюдаваме непрекъснато партии-фантоми, които продават, колеги, в буквалния смисъл на думата продават пълномощни. Отивате и давате 5000 лв. в партията „Х”-фантом и ви дават пълномощно и се кандидатирате, примерно, за кмет на областен център. Това го наблюдавахме навсякъде.
Така че тези политически измами, тези политически фалшификации, тези политически фантоми, които първо нарушават честната конкуренция и честната политическа борба и второ, мамят избирателите. Тези неща трябва да бъдат прекратени. Ние трябва да погледнем проблемите лице в лице, защото те са много сериозни.
Тук аз съм гост, не съм член на комисията, но апелирам към колегите членове на Правната комисия да подкрепят този законопроект. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Василев. Други желаещи за изказване има ли?
Г-н Янев, искам да ви помоля, тъй като тук имаше едно изказване, което за да няма никакви спекулации и интерпретации да не бъдем включвани в каквито и да било такива, тъй като се появи един проблемен текст на § 6, ако заявите, че ще го оттеглите този параграф, ние така или иначе няма да го подкрепим, но в другата част - повече от 90 %, за мен законопроектът е добър и аз казах текст по текст. Текстовете ще се прецизират между първо и второ четене. Принципно само § 6 има някакви притеснения, но ако заявите, че ще го оттеглите, можем да дадем подкрепа за законопроекта.
Яне Янев:
Ако вие намерите някаква друга форма и текст няма никакви проблеми.
Искра Фидосова:
За същото претендираше и г-жа Михайлова в изборния закон. Тяхното предложение е именно в тази връзка – да не се плагиатства и тогава заявихме всички, че го подкрепяме принципно. Нека да се измисли някакъв текст. Но ако това поражда такива съмнения, категорично се дистанцираме и разграничаваме от този текст, макар че като го чета, засяга нас, не знам за другите.
Яне Янев:
Ние можем да го оттеглим този текст. Но между първо и второ четене би могъл да се прецизира, така че да става за напред и това, което Синята коалиция предлага.
Искра Фидосова:
Тъй като тук има представители и на медиите, категорично се разграничаваме от този текст на § 6. Г-н Янев заяви, че го оттегля и това е причината да подкрепим законопроекта по принцип. Като редакция между първо и второ четене ще видим какво ще излезе.
Колеги, това са теми, по които заслужава да има дискусия. Законопроектът е обемен. Два параграфа не са проблем, още повече, че за единия се заяви категорично, че се оттегля. Ако се даде текст, който ще гарантира на всички и няма никакви спекулации и интерпретации по отношение на никого.
Колеги, по тази точка имаме още един ЗИД - Законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическите партии, № 254-01-37, внесен от Иван Йорданов Костов на 09.03.2012 г.
Но няма кой да го представи. Желае ли някой да вземе отношение по него? Ние сме заявили нашата позиция. Заявили сме позиция и по предишния, който беше внесен от него.
Десислав Чуколов:
В този законопроект на г-н Костов, в първата му част, се регулира този проблем със субсидията, от който вие от ГЕРБ се възползвате.
Г-н Янев не пое ангажимент § 22 да го оттегли сега. Ако беше поел такъв ангажимент, щяхме да го подкрепим безспорно този закон.
Втората му част на закона така, както го прочетох, ми се струва, че е написан специално против това дарение, което вие направихте за село Бисер тогава със субсидията на Атака и там трябва да се прецени, но в първата част категорично го подкрепяме.
Искра Фидосова:
Благодаря, че вие го казахте, а не се наложи аз да го кажа.
Когато говорим за поръчкови закони, нека да четем наистина това, което е поръчково и написано срещу нещо, което добро е направено за хората от село Бисер. Това е закон срещу дадената помощ и дарение за хората, които загубиха домовете си в село Бисер. Разликата е, че дори да са заявили да преминат към нас средствата, ние не сме ги взели, а сме ги дали на хората, които бедстват не само там, а и на много други места.
Колеги, преминаваме към гласуване
Преди да подложа на гласуване ще повторя, че ГЕРБ се разграничихме от Преходната разпоредба, от § 6. Освен това ще повторя, че г-н Янев заяви, че и по двете теми срокът е от 1 юли 2013 г.
Емил Василев:
Г-жо Председател, за информация, примерно, в Попово на местните избори имаше коалиция ГЕРП с „П”. И тези хора вкараха трима общински съветници. И този закон е срещу политическите фалшификати и срещу политическите измами.
Искра Фидосова:
Гласуваме, колеги.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за политическите партии, № 254-01-37, внесен от Иван Йорданов Костов на 09.03.2012 г.
Който е „за”, моля да гласува. Пет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Петнадесет „въздържали се”.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за политическите партии, № 254-01-80, внесен от Яне Георгиев Янев и група народни представители на 10.07.2012 г.
Който е „за”, моля да гласува. Единадесет „за”. Против? Шестима „против”. Въздържали се? Трима „въздържали се”.
Г-н Янев, с уговорките, които направихме за текстовете, от които се разграничаваме.
По четвърта точка - Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 254-01-47, внесен от Анастас Василев Анастасов и група народни представители на 28.03.2012 г.
Колеги, имаше работна група, която да направи текстове на § 2 по отношение на споразумението. Работиха колегите в продължение на повече от седмица заедно с колеги от Върховния касационен съд – г-н Гроздан Илиев, и други колеги, които се включиха.
Г-жа Фани Христова ще представи предложението на работната група за редакция на § 2.
Фани Христова:
Уважаеми колеги, аз ще докладвам във връзка със задачата, която поех миналия път, да синхронизираме текстовете на § 2, след като миналия път се уточни да се допусне споразумение с участието на пострадалия. Ние се събрахме, за да синхронизираме главата във връзка с подписването н споразумението и одобрението му от съда. Тоест там не бяха пипани текстовете и нашата работна група всъщност коригира тези текстове в този смисъл.
Другото, което направихме, е да предложим ад има долен праг на наказанието лишаване от свобода във буква „в” – основният състав, и по този начин да има само една единствена възможност - наказанието да бъде само лишаване от свобода. Всички знаем, че общественото мнение по принцип се скандализира, когато водачът, който е причинил смърт по непредпазливост, получи наказание пробация. Затова смятаме, че трябва да има долен праг на лишаването от свобода, за да може наказанието в този смисъл при смърт по непредпазливост да бъде само лишаване от свобода. Това е новото, което сме предложили в основния доклад.
Не сме коментирали ал. 3 – пешеходната пътека, защото достатъчно дебат имаше на миналото заседание на комисията. Това е по новите предложения, които, разбира се, не са окончателни и всеки има право на днешното заседание да изкаже становище.
Искра Фидосова:
Г-н Георгиев, заповядайте.
Пламен Георгиев:
Този вариант, който е предложен, е вариантът със споразумението. Най-крайният вариант е споразумението да отпадне напълно. Това е вариантът, при който би могло да има споразумение. Има някои леки редакционни неточности, които ще отбележим, ако прецените, че този вариант е приемлив. Има съвсем леки технически грешки, но преди това трябва да се вземе принципно решение дали съвсем ще отпадне споразумението. Ако прецените, че по-доброто решение е все пак да остане, това е вариантът. Само искам да отбележа, че практическият ефект няма да е много различен, защото много рядко ще се стига до такива случаи, когато ще се съгласява пострадалият на споразумение. Просто трябва да прецените кой вариант е по-уместен. Мисля, че ако се прецени, че трябва да има споразумение, това е добър вариант така даден текстуално.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Георгиев. Ние на предишно заседание, преди да възложим на новата работна група в този разширен формат, от всички парламентарни групи се заяви позиция, че няма да подкрепят текста на § 2 по вносител. Тогава се установи, че редакцията, която беше направена по текста на вносителя, не е достатъчна. Установихме в комисията, че не можем по време на заседанието да направим допълнителни редакции на текстовете и тогава се възложи на работната група да подготви за днешното заседание текстове. Текстовете ми бяха предоставени във вторник след обяд, предоставила съм ги на колегите по е-mail, за да имат достатъчно време да ги разгледат. Сега имате думата за изказвания по предложения текст за № 2.
По § 1 уточнявам, че няма постъпили текстове и на предишно заседание всеки каза, че не може да предложи текст, остана това, което е в момента и остава само да го гласуваме. Не мисля, че днес трябва да правим дебат по § 1. Ние сме го дебатирали.
Сега имате думата само по текстовете на това, което се предлага в момента за § 2. Г-жа Христова.
Фани Христова:
Г-жо Председател, това, което предлагам аз е да сложим долен праг в § 1. Тоест аз предлагам в буква „в” да сложим долна граница на наказанието и да стане „ от две до шест години” лишаване от свобода. По този начин ще постигнем по-тежка санкция на този вид престъпление. При всеки случай съдът не може да приложи чл. 55 и други наказания, освен лишаване от свобода.
Искра Фидосова:
Дайте да приключим първо с § 2.
Фани Христова:
Понеже казахте, че там няма промяна. В § 1 предлагаме промяна.
Анастас Анастасов:
В § 1 всъщност промяната е добавянето на минимум и отпада предложението по доклада да се вкара в особени тежки случаи лишаване от свобода от три до десет години. Това го няма в предложението на работната група.
Предложението за особено тежки случаи беше по повод на съществуващата съща хипотеза в ал. 3. Тоест, ние тук пак имаме причинена смърт и наказанието беше до шест години лишаване от свобода. И добавянето на особено тежките случаи с по-тежко наказание, се решава един въпрос, тъй като може да имате един починал от ПТП и изключвайки квалифицираните състави на ал. 3, пак може да е налице особено тежък случай, дори и квалифициращо обстоятелство, които не са упоменати в закона. Това беше предложението. Но не е фатално да го има или да го няма.
Каквото решат колегите. Аз поддържам предложенията, които съм внесъл.
За § 2 си поддържам моето предложение. Простичко го казвам. През 1999 г. беше въведено споразумението. Там беше чист текст – прокурор – обвиняем. Няма друг. Може би при желанието и пак по същата настройка, че пострадалият все пак трябва д изрази някакво съгласие, 2000 г. беше въведено и 2001 г. беше отменено. В зала е имало сериозен дебат тогава. Тогава заместник-министърът на правосъдието Марио Димитров е взел думата и всъщност констатацията е, че съгласието на пострадалия в тези случаи води по-скоро до проблеми, и тотално е игнорирал прилагането на споразумението. То просто не се е случвало. И сега мога да кажа, че и аз съм го практикувал. Защото действително при мен в залата, а и преди това, се създават проблеми между различните наследници, започват спорове, съгласие, несъгласие и всичко отпада и делото се гледа по общия ред. Всъщност това е основният мотив 2001 г. да отпадне, че де факто то е изключило изцяло прилагането. Но тогава споразумението със съгласието на пострадалите е важало да всички престъпления. Докато сега това, което предлагате в момента е да изведем само за престъпленията по непредпазливост, когато е причинена смърт. И другото, има причинена смърт по чл. 342. Там са умишлените транспортни. И там остава споразумение между прокурора и обвиняем. А за непредпазливите вкарваме съгласие на пострадалия. Чл. 199 - грабеж с причинена смърт. То не е в изключенията на НПК. Пак оставаме чисто споразумение.
И другото, което е. Аз не знам дали съм прав. Просто не съм толкова компетентен. Но пострадалият по НПК (чл. 74 и чл. 75) има определени права и те са отрязани в един момент. Оттам нататък стане ли съдебно производство, той може да бъде граждански ищец или частен обвинител. А сега става една междинна фигура, която участва в споразумението и може да взима отношение по наказанието, по вида, по размера, по обхвата – всичко, което е изписано в споразумението, и то предварително.
За мен ситуацията е следната. Или има споразумение в тези случаи или няма, но във варианта, в който е без съгласие на пострадалия.
Предложението е в случай на смърт да няма споразумение.
Христо Бисеров:
Колеги, аз много се притеснявам, че, ако допуснем споразумение със съгласие на пострадалия, има опасност да създадем нови хипотези, при които извършителят на престъплението ще използва средства и методи за убеждаване, които са престъпни, включително и заплаха и то в състава на престъпление. Да не говорим, че ще започне едно наддаване за пари. Може да има нерегламентирано поведение, рекетиране за пари. Да не говорим, че излиза темата, че богатият може да се откупва, а бедният ли не богатият – не може да предложи такива пари. В крайна сметка на база на някакъв опит, който имам, просто не препоръчвам на Правната комисия – всички ние, да влизаме в едни текстове, които след шест месеца или след година и шест месеца, ще питаме кой го гласува този текст. Страхувам се да не дадем тласък на такова нещо. А няма как да не се случват такива казуси. И всеки един да си представи как в неговия избирателен район става една такава работа.
Искра Фидосова:
Искате да кажете, че не се подкрепя текста, който е предложен сега или въобще § 2 по вносител не се подкрепя.
Христо Бисеров:
Аз по-скоро приемам тезата, че всички престъпления, в които има смъртен случай, да няма споразумение. Има критерии. Съдът правоприлага директно. Не може по непредпазливост да няма, а пък при умишлените да има. То вече няма как?! Не ми се съучаства в съставянето на такъв текст. Казвам го съвсем колегиално към всички, защото имам спомени от предни комисии, когато съвсем добронамерено и представители на изпълнителната власт и на магистрати, и народни представители са правили едни текстове, а после се оказва, че отваряме едни такива хипотези житейски, които са възможни.
Анастас Анастасов:
Аз миналия път казах, и по-предния също. Аз съм напълно наясно с това, което предлагам. Напълно разбирам позицията на колегите. Бил съм съдия и знам какво облекчение е институтът на споразумението. Той е инструмент и на обвиняемите много често. То е нещо, което се ползва. Но сме коментирали предложението и каква е причината да държим на него и т.н. Всъщност това предложение се явява много половинчато и по-скоро може би ще създаде проблеми на всички участници в процеса, а не сам на колегите от адвокатурата. И затова казах, че положението може би наистина е така – или го има, или го няма. Но, ако го има, трябва да е в този вид, в който сега съществува.
Николай Георгиев:
Само да кажа, за да не се остане с погрешното впечатление, тъй като беше казано, че в работната група са участвали представители на изпълнителната и на законодателната власт, каква задача сме си представяли, че изпълняваме. За 2 минути да кажа какви проблеми всъщност за фокусирани в тези текстове.
Участието ни беше в смисъл такъв да подпомогнем правно-технически, като изтъкнем, разбира се, и аргументи, свързани с последиците, ако бъде такова разрешение дадено, което се разпростира и поставя два проблема. Единият, който сега беше афиширан – проблемът за обхвата, който г-н Анастасов постави най-напред и който ние миналия път не сме го обсъждали в този смисъл. В кой смисъл? Че действително така разписано споразумението (към момента както е) то изключва престъпленията, т.е. позволява да се сключва и това, което е имал като представа и предложение г-н Анастасов и групата представители, които го подкрепят, е било да се изключат. Ние това не сме го разисквали в този смисъл, тъй като беше поставен въпросът от гледна точка на кръглата маса - непредпазливите престъпления, строителството, лекарските грешки, и по тази причина то претърпя промяна за непредпазливост. В този смисъл ние не сме обсъждали изобщо този проблем. Така че свободата за решаване, която така или иначе си я имате, ние не сме взимали отношение в този смисъл. Затова исках д внеса тази яснота.
Второто, което беше, след като се решава да има споразумение, т.е. да се позволи да има споразумение с това изречение, което изключва част от случаите, и как да се случва то на практика, параметрите, в които трябваше да разсъждаваме са, но в крайна сметка се разбра, че клонят към това да има съгласие, а има ли съгласие, правно-технически то изглежда така както е в чл. 381. Имам предвид допускане на обсъждане на пострадалия с прокурора и обвиняемия на съдържанието, подписване на споразумението, за да изрази съгласие и пр. неща, които ако разсъждаваме от гледна точка и не става дума за ползата, облекчаването и т.н., това е последен аспект, който трябва да се разглежда, макар че то има своето място, става дума за това, че това по принцип противоречи на разбирането, че когато не е страна, лицето няма възможност да има такива права. Това пак е въпрос на политически решение. И ние казахме, че има едни по-меки нюанси, при които да участва и да се взема предвид от съдията неговото становище, а то не съответстваше на разбирането, което се влага и затова, което трябваше да подпомогнем. В този смисъл ние не държим да бъде в този вид. А ние подпомогнахме изработването на тези текстове. При това положение, обаче, това означава, подкрепям колегата Георгиев, което каза, че всъщност възможността да има споразумение практически ще клони към може би не нула, но ще ограничи в онази степен, като все едно да го няма, тъй като пострадалите ще имат възможността да вземат отношение по абсолютно всичко, което е включено в ал. 5, ако не греша, за съдържанието, като се започне от това квалификация, наказание и се стигне до режима и такива неща, които по принцип не с на вниманието на пострадалия. Това в тази част.
Ако позволите 30 секунди за § 1, ако е необходимо. Какво беше обсъждано и по какво ние сме изразили по-рано отношение, а тогава изтъкнахме аргументи дали, ако остане първата редакция така както е предложена, нямаше промяна в минимума на основния текст, а предложението за особено тежък случай така зададен, води до два проблема, които всъщност ние ги изтъкваме, а вие решавате дали да го има. Първият проблем е този. Едно, че съвпада с особено тежък случай, но това не е такава болка, нали разбирате, защото тук квалификацията е различна. Въпросът е, че от наблюденията, които бяха споделени от колегата Илиев от касационния съд, от практиката, която имаме и пр., се установява (би могъл колегата Нотев, а и колегата Анастасов, колеги в смисъла на практикуващи юристи да споделят), че всъщност особено тежкият случай поначало има много ограничен обхват, дори и в онези текстове, когато е по ал. 3 и има зададени квалифициращи признаци – пияно състояние, бягство от произшествието и пр., и поставен този текст тук, той ще удовлетвори определени очаквания като текст да го има, но като практическо приложение и обхват на реални случаи да бъдат наказвани, практически вероятно ще бъдат пак граничещи с нулеви стойности.
Второ, ако не се пипне онова, което всъщност е реално – за минимум на наказанието по основния текст, а то намира практическо приложение и би било добре да има две-три, колкото се прецени, като по-подходящият текст може би беше две години минимум, за да се избегнат случаите на друго наказание, различно от лишаване от свобода. И този беше смисълът.
И вторият проблем, който не споменах, за наличието на особено тежък случай, че се нарушава в някаква степен градацията на наказанията в скалата и при съпоставяне с другите текстове в ал. 3 – основният състав на смърт, който е до 10 години - от три до десет години, абсолютно същото наказание и т.н.
Тоест това бяха проблемите, които ние поставихме на вниманието, а решението дали да бъде така или да бъде по друг начин, е всъщност ваше. Нашата задача беше – така си я представяхме и така участвахме, за да подпомогнем депутатството в този смисъл. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря. Колеги, чета предложената редакция за § 1.
§ 1. В чл. 343 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, буква „в” думите „до шест години” се заменят с „от две до шест години”.
2. В ал. 3.
а) в текста преди буква „а”, след думите „местопроизшествието” се добавя „или е управлявал без да има необходимата правоспособност, или на пешеходна пътека”.
б) В буква „а” думите до „до пет години” се заменят с „от една до пет години”, а думите „до осем години” се заменят с „лишаване от свобода от две до осем години”.
Фани Христова:
Предлагам в § 1, т. 1 да остане, както е по вносител, но с допълнението, което Вие прочетохте за т. 1. Т. 1 да звучи така:
„1. В ал. 1, буква „в” думите „до шест години” се заменят с „от две до шест години”, поставя се запетая и се добавя „а в особено тежки случаи – лишаване от свобода от три до десет години”,
Искра Фидосова:
Това, което предлага г-жа Христова е нещо ново.
Фани Христова:
Това не е ново, Това е по вносител.
Искра Фидосова:
Г-жа Христова предлага т. 1 да бъде:
„1. В ал. 1, буква „в” думите „до шест години” се заменят с „от две до шест години”, поставя се запетая и се добавя „а в особено тежки случаи – лишаване от свобода от три до десет години”.
Това финално се иска? Така ли е? Г-н Георгиев.
Пламен Георгиев:
Точно това се иска, но в работната група обсъдихме точно това, че такива случаи практически, дори за смърт на две и повече лица е изключително трудно да се докаже особено тежък случай, а за едно лице „особено тежък случай” може би граничи с невъзможността да се докаже. Това беше основанието, поради което се считаше, че не би трябвало да остане. Но ако прецените, че все пак трябва да го има, да остане.
Искра Фидосова:
Сега финално се обединяваме към това да се върнем към особено тежък случай и е безспорна долната граница. (Да.) Няма възражения? Така ли да разбирам? Добре. Преминаваме към гласуване.
Първо подлагам на гласуване предложението на н.пр. Любен Корнезов за § 1 „В § 1, т. 2, буква „а” думите „или на пешеходна пътека” да отпаднат.” Който е „за”, моля да гласува. Четирима „за”. Против? Няма. Въздържали се? Дванадесет „въздържали се”.
Сега последно чета редакцията на § 1, т. 1.
В чл. 343 се правят следните изменения и допълнения:
„1. В ал. 1, буква „в” думите „до шест години” се заменят с „от две до шест години”, поставя се запетая и се добавя „а в особено тежки случаи – лишаване от свобода от три до десет години”.
Т. 2 остава в редакцията по вносител за букви „а” и „б”.
По принцип подкрепяме вносителя и редакцията, която прочетох.
Който е „за”, моля да гласува. Единадесет „за” Против? Няма. Въздържали се? Петима „въздържали се”.
Заключителни разпоредби.
По наименованието на подразделението има ли бележки? Няма. Който подкрепя това наименование на подразделението, моля да гласува. Единадесет „за”. Против? Двама „против”. Въздържали се? Няма.
По § 2. Г-н Нотев, заповядайте.
Явор Нотев:
Ще ви дам следния пример. Представете си в купето на един автомобил роднини, или приятели, при които няма никакъв личен интерес и мотив от развитието на пълноценен процес. Хуманно е в тези ситуации да не се провежда процес пряко волята на всички участници, да преодолее като страна в този теоретичен спор. Защото тук лобизъм не може да има при решението, каквато и да е то. За съжаление, никой от обсъждащите тази хипотеза не знае какво ще поднесе животът и на коя страна ще застане, не искам да предизвиквам съдбата с повече думи. Искаме да намерим едно справедливо и удовлетворяващо решение. Аз лично бих защитил този проект, който се създаде в резултат на работата на комисията. Другото е също разумно решение. То е малко презастраховане от страна на Правната комисия и от страна на парламента. Пълната забрана на споразумението, което ще призная, че не сме дорасли едно такова по-модерно решение, по-авангардно решение на тези тежки казуси.
Заставам зад предложението да се прилага споразумението, макар и в този ограничен обем, който позволяват тези текстове, които сега предлагаме за разглеждане.
Димитър Лазаров:
В наказателния процес се допуска споразумение не само при смъртни случаи. Допуска се при телесни повреди, допуска се при отнемане на имущество. Ако тръгнем по логиката, че ще се упражни натиск, наказателният процес допуска прекратяване на досъдебното производство и съдебно, вярно е, че при телесни увреждания, по искане на пострадалия. Всичко това е направено с оглед, първо, от една страна бързина, и още нещо към съображенията на г-н Нотев. Понякога пострадалият, преди да стане страна, граждански ищец или частен обвинител, има интерес от доста по-бързо приключване на едно съдено или досъдебно производство с оглед на това да може да си предяви, или ако го е предявил, по-бързо да бъде разгледан гражданският му иск за неимуществени щети и да си получи обезщетение от застрахователите.
Ние знаем добре, че има и една друга практика на върховния съд, която беше въведена, дали е справедлива или не, погасяват се по давност след 5 години. Тук си позволявам, изцяло съгласявайки се с това, което каза г-н Нотев, но да не се съглася само с тази част, че не биха имали интерес. Пострадалите по някога биха имали интерес просто бързо да се приключи това дело, за да могат да предприемат последващи действия пред застрахователите или да могат да си водят гражданските дела, а не да бъдат изправени в един процес с 15-20-30 души свидетели, 5-6 души съпричинители и да се проточи това дело 4-5 години. Мисля, че се дава една добра възможност с участие на пострадалия, на практика ние го приравняваме в тази хипотеза като страна в процеса да заяви при всички параметри дали има съгласие или няма съгласие. Това, което и г-н Георгиев каза, ама може да има и съгласие, ако удовлетворява параметрите по наказанието. Пострадалият надали толкова би задълбавал квалификацията, ако е нарушен този текст или онзи текст от закона за движени по пътищата. По-скоро хипотезата е наказание – ефективно, условно, имуществени щети, ако има, да те трябва д бъдат възстановени и сега се търси някакво изявление на пострадалия дали са му възстановени имуществените, за да може бързо да пристъпи към удовлетворяване на имуществените. Така че аз мисля, че това е балансът.
Фани Христова:
То това беше и идеята – изцяло в интерес на пострадалия.
Искра Фидосова:
Можете ли да кажете данни от практиката.
Пламен Георгиев:
Има случаи, в които наистина пострадалите, които искат да се приключи по-бързо.
Само в ал. 3 има една техническа грешка. Т. 3, чл. 382, буква „а” след изречение първо да отпадне „от”, което е излишно и да стане „и пострадалият”.
Анастас Анастасов:
Колеги, вижте какво е казал 2002 г. заместник-министър Марио Димитров по повод отпадането на текста:
„Това става при приключване на споразумението между прокурора, обвиняемия и неговия защитник, участието на пострадалия или негови наследници. Това доведе до множество спорове в производството по сключване на споразумение, даже бих казал до ултимативни искания от страна на пострадалите и в много голяма степен до несъответствие с тежестта и обществената опасност на извършеното деяние и последици.”
Това, което говори г-н Нотев и което казаха колегите, е абсолютно правилно. Вярно е! Но тук ние вече влизаме в частния случай, който е по-малък от общите случаи. Тоест ние от това дали ще загине майката в едно семейство, шофьор е бащата и ще остане детето живо. Онзи ден загинаха майката и дъщерята, а на шофьорът нищо му няма, който е съпруг и баща. Ще питаме ли майката и бащата на жената, която е загинала и баба и дядо на детето, дали ще искат споразумение с този, който е минал и спрял на прелеза абсолютно неправилно и незаконно. Така че хипотезите са много. Но това са частни случаи. Ако има 100 случаи на загинали при ПТП, но може да няма в годината нито един такъв случай, а може да има и 100. Но не може от частните да извеждаме общо правило за всички, според мен. Това мисля аз.
Татяна Дончева също е коментирала това. Споразумението е един вид решение на общите проблеми на наказателното производство. Това че много често делата се точат, бавят или шаканират. Сещам се за Ивайло Дражев в Бургас – 12 години, докато се стигна до присъда. Всичко е възможно. Но това исках да кажа. Абсолютно съм съгласен. Аз ги разбирам колегите за това, което предлагат. Но по-скоро половинчата работа ще свършим, отколкото окончателна. Не знам.
Искра Фидосова:
Ясно е, че окончателна няма да свършим. Моля г-н Нотев да изчете текстовете, които предлага работната група, за да ги подложа на гласуване.
Явор Нотев:
§ 2. В Наказателно-процесуалния кодекс се правят следните изменения и допълнения:
1. „В чл. 68, ал. 1, изречение първо след думата „престъпление” се добавя „или за друго престъпление, с което е причинена смърт”.
2. В чл. 381:
а) В ал. 1 се създава изречение трето: „Когато с престъплението е причинена смърт, извън случаите по ал. 2, в обсъждането на споразумението участвува и пострадалият.”
б) Алинея 3 се изменя така:
„(3) Когато с престъплението е причинена смърт, извън случаите по ал. 2, споразумение се допуска само след съгласието на пострадалите. Когато с престъплението са причинени имуществени вреди, споразумението се допуска след тяхното възстановяване или обезпечаване.”
в) В ал. 6, изречение първо, след думата „защитника” се поставя запетая и се добавя „а в случаите на ал. 3, изречение първо – и от пострадалият”.
3. В чл. 382:
а) В ал. 3 след думата „обвиняемият” се поставя запетая и се добавя „а в случаите по чл. 381, ал. 3, изречение първо – и пострадалият”;
б) В ал. 4 се създава изречение второ: „В случаите по ал. 3 съдът запитва пострадалия, разбира ли последиците от споразумението, съгласен ли е с тях и доброволно ли е подписал споразумението”.
в) В ал. 5 изречение първо след думата „защитника” се поставя запетая и се добавя „а в случаите на чл. 381, ал. 3, изречение първо – и пострадалият”.
г) В ал. 6, след думата „обвиняемия” се поставя запетая и се добавя „а в случаите на чл. 381, ал. 3, изречение първо - и от пострадалия”.
д) Ал. 10 се изменя така:
„(10) Извън случаите по чл. 381, ал. 3 изречение първо за определението по ал. 7 се съобщава на пострадалия или неговите наследници с указание, че могат да предявят граждански иск за неимуществени вреди пред гражданския съд.”
Искра Фидосова:
Колеги, преминаваме към гласуване.
Първо подлагам на гласуване предложението на н.пр. Любен Корнезов за § 2.
„В § 2 (Заключителни разпоредби) т. 2 да има следното съдържание:
„2. Глава Двадесет и девета „Решаване на делото със споразумение”, чл. 381-384 се отменят”.
Който е „за”, моля да гласува. Двама „за”. Против? Няма. Въздържали се? Единадесет „въздържали се”.
Подлагам на гласуване текста на § 2 така, както беше прочетен от г-н Явор Нотев.
Който е „за”, моля да гласува. Седем „за”. Против? Няма. Шест „въздържали се”.
§ 3. Законът влиза в сила в деня на обнародването му в „Държавен вестник”.
Който е „за”, моля да гласува. Двама „за”. Против? Няма. Единадесет „въздържали се”. Не подкрепяме текста на вносителя.
Предложение на комисията за редакция на § 3.
„§ 3. Законът влиза в сила един месец след обнародването му в „Държавен вестник”.”
Който е „за”, моля да гласува. Единадесет „за”. Двама „против”. Без „въздържали се”.
Благодаря на прокуратурата. Задължени сме ви.
По пета точка - Проект за решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, № 254-02-96, внесен от Красимир Любомиров Велчев, Диан Тодоров Червенкондев и Искра Фидосова Искренова на 05.07.2012 г.
Колеги, постъпило е предложение от народните представители Велчев, Червенкондев и от мен, с което предлагаме в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание следната промяна.
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, съгласно Закона за енергетиката, е създадена като независим специализиран държавен орган, който осъществява регулирането на дейностите в енергетиката, в това число образуване и утвърждаване на цените на електрическата и топлинната енергия, природния газ и водата.
Правомощията на комисията като енергиен регулатор са в съответствие с изискванията на европейското законодателство (Директива 2009/72/ ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно общите правила на вътрешния пазар на електроенергия и за отмяна на Директива 2003/54/ЕО). Комисията взема решение по отношение на всички важни въпроси, свързани с регулирането в енергетиката и в частност електроенергия сектор с оглед правилното функциониране на вътрешния пазар на електрическа енергия.
Във връзка с появилите се политически спекулации относно непрозрачност и зависимост при вземането на решения с изключителна обществена значимост, такива като определянето на цените на електроенергията и топлоенергията, предлагаме, уважаеми колеги, да бъде създадена нова постоянно действаща парламентарна комисия, която да наблюдава работата на енергийния регулатор ДКЕВР в България. Предлагаме да продължим традицията, която сме създали в 41-то Народно събрание за въвеждане на паритетен принцип на този вид комисии, които осъществяват такъв контрол. Предлагаме и тази комисия ще бъде съставена на паритетен принцип с представители от всички парламентарни групи и един независимо народен представител.
Чрез този състав на парламентарната комисия и чрез нейните открити заседания смятаме, че ще се осигури и гарантира публичност и пълна информираност на обществото за взетите от ДКЕВР решения, както и мотивите и процедурите при тяхното приемане.
Заложеният в закона принцип на независимостта на ДКЕВР от всякакви други обществени или частни интереси не се нарушава от въвеждането на съдебен контрол и/или парламентарен надзор в съответствие с българското конституционно право. Посочените механизми за контрол на дейността на ДКЕВР, като орган от изпълнителната власт, допринасят за засилване на независимостта на националния енергиен регулатор от политически или икономически интереси.
Това са мотивите за нашето предложение. Желаещи за изказване. Г-н Анастасов, заповядайте.
Анастас Анастасов:
Подкрепям изцяло направеното предложение от колегите. Считам, че е точно и правилно. Ще помоля всички колеги да го подкрепят. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Анастасов. Имаме паритетен принцип, който е изключително справедлив и удовлетворяващ всички парламентарни групи.
Други желаещи за изказване? Няма. Предлагам ви следния проект на решение:
„Проект на решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Народното събрание, на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и § 1, ал. 1 от Допълнителните разпоредби на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, реши:
§ 1. В чл. 18 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 се създава т. 18:
„18. Комисия за наблюдение на дейността на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране”.
2. Създава се нова ал. 7 със следното съдържание:
„(7) Комисията за наблюдение на дейността на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране се формира на паритетен принцип – по един народен представител от всяка парламентарна група, и един независим народен представител. Ръководството на комисията се състои от председател и един заместник председател. Комисията осъществява наблюдение върху дейността на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране.”
3. Досегашната ал. 7 става ал. 8.
§ 2. В чл. 20, ал. 1 думите „чл. 18, ал. 2, т. 15 и 16” се заменят с „чл. 18, ал. 2, т. 15, 16 и 18”.
Заключителна разпоредба.
§ 3. Решението влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.”
Подлагам на гласуване така прочетения ви проект на решение. Който е „за” моля да гласува. Дванадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама „въздържали се”.
По шеста точка - Обсъждане на проект на Декларация за имотното състояние и произхода на средствата за придобиване на имущество за кандидати за членове на Висшия съдебен съвет във връзка с чл. 19а, ал. 1 и чл. 22а, ал. 5 от Закона за съдебната власт.
Колеги, имате примерен образец.
Създаваме Първо римско с наименование:
„І. Недвижимо имущество”
1. Право на собственост и ограничени вещни права.
2. Придобити недвижими имоти през последните пет години от датата на издигане на кандидатурата.
3. Отчуждени недвижими имоти през последните пет години от датата на издигане на кандидатурата.
Текстът в колоните остава така, както е предложен в предоставения ви образец.

„ІІ. Моторни сухопътни, водни и въздухоплавателни превозни средства”
1. Право на собственост и други вещни права.
2. Придобити моторни сухопътни , водни и въздухоплавателни превозни средства през последните 5 г. от датата на издигане на кандидатурата.
3. Отчуждени моторни сухопътни , водни и въздухоплавателни превозни средства през последните 5 г. от датата на издигане на кандидатурата.
Текстът в колоните остава така, както е предложен в предоставения ви образец.

„ІІІ. Парични суми, вземания и задължения над 5000 лв. в местна или чуждестранна валута.”
1. Парични средства – налични и по банкови влогове – общо над 5000 лв.
1.1. Налични парични средства:
1.2. Банкови влогове:

2. Вземания над 5000 лв.:
3. Задължения над 5000 лв.:
Текстът в колоните остава така, както е предложен в предоставения ви образец.

„ІV. Участие в търговски дружества (дялове и акции) в страната и чужбина.”
1.Ценни книги и поименни акции в акционерни дружества.
2. Дялове в дружества с ограничена отговорност и командитни дружества:
3.Отчуждени дялове в дружества с ограничена отговорност и командитни дружества през последните 5 г. от датата на издигане на кандидатурата:

Текстът в колоните остава така, както е предложен в предоставения ви образец.

„V. Доходи през предходната календарна година”
Текстът в колоните остава така, както е предложен в предоставения ви образец.

Подлагам на гласуване така предложения ви проект на декларация. Който е „за” моля да гласува. Дванадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама „въздържали се”.


Закривам заседанието.


Председател:
Искра Фидосова