Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 137


Днес, 19.07.2012 г., четвъртък, от 16:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на регионалното развитие и благоустройството – Огнян Николов, държавен експерт в дирекция „Устройство на територията” и Марияна Тотева, държавен експерт в дирекция „Държавна собственост”; от Министерството на външните работи – Красимир Божанов, началник на отдел в дирекция „Международно право и юридически въпроси” и Венета Заякова и Румяна Йорданова, държавни експерти в отдел „Консулски отношения”; от Държавната агенция за българите в чужбина – Росен Иванов, председател, Йордан Янев, заместник-председател, Галина Ганчева, главен юрисконсулт и Снежана Йовева, съветник в кабинета на вицепремиера Симеон Дянков;
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Искра Фидосова, председател на Комисията по правни въпроси.
Искра Фидосова:
Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по правни въпроси. По присъствен списък са 21 от членовете на комисията. Част от колегите са на заседания на други комисии, като са ми дали писмено как гласуват по законопроектите, които са в днешния дневен ред:
1. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, № 254-01-78, внесен от Огнян Стоичков Янакиев, Веселин Методиев Петров, Ивелин Николов Николов, Ивайло Георгиев Тошев и Алиосман Ибраим Имамов на 09.07.2012г.
2. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за българите и българските общности извън Република България, № 202-01-35, внесен от Министерски съвет на 27.06.2012 г.
3. Приемане на общ проект на приетите на първо гласуване законопроекти за изменение и допълнение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност: № 202-01-13, внесен от Министерски съвет на 17.02.2012 г. и № 254-01-68, внесен от Ивайло Георгиев Тошев, Светослав Тончев Тончев, Красимир Георгиев Ципов и Емил Йорданов Радев на 12.06.2012 г.
4. Приемане на общ проект на приетите на първо гласуване:
законопроект за изменение на Закона за административните нарушения и наказания, № 254-01-62, внесен от Светослав Тончев Тончев и Ивайло Георгиев Тошев на 15.05.2012 г. и законопроект за изменение и допълнение на Закона за административните нарушения и наказания, № 254-01-64, внесен от Димо Георгиев Гяуров и Мартин Димитров Димитров на 23.05.2012 г.
5. Определението на Конституционния съд от 4.7.2012 г., с приложено искането на омбудсмана на Република България, с което Народното събрание е конституирано като страна по к.д. № 4/2012 г., за установяване на противоконституционност на чл. 417, т. 2 от Гражданския процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. 59/2007 г., последно изм., ДВ, бр. 45/2012 г.).
6. Определението на Конституционния съд от 4.7.2012 г.. с приложено искането на 50 народни представители от 41-ото Народно събрание, с което Народното събрание е конституирано като страна по к.д. № 5/2012 г., за установяване на противоконституционност на приетото на 16 май 2012 г. от 41-ото Народно събрание Решение за създаване на Временна парламентарна комисия за проучване на фактите и обстоятелствата, свързани с действия и инициативи на длъжностни лица от органи на изпълнителната власт, при и по повод помилване, опрощаване на несъбираеми държавни вземания, и даване и възстановяване на българско гражданство и освобождаване и лишаване от него през периода януари 2002 - януари 2012 г. (обн., ДВ, бр. 39 от 22 май 2012 г.).
По първа точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, № 254-01-78, внесен от Огнян Стоичков Янакиев, Веселин Методиев Петров, Ивелин Николов Николов, Ивайло Георгиев Тошев и Алиосман Ибраим Имамов на 09.07.2012г.
От страна на вносителите законопроектът ще представи н.пр. Ивайло Тошев. Заповядайте, г-н Тошев.
Ивайло Тошев:
Уважаеми колеги, внасянето на законопроекта бе предхождано от няколко заседания на една работна група, свързани с проблемите в Студентски град – работно време на заведенията, и други, които бяха доста прокламирани в средствата за масова информация. На заседанията на тази работна група присъствах представители на различните министерства, които са отразени в мотивите за законопроекта. Имаше и представители на Областна управа- София. След съгласуване на мненията на всички участници в работната група се изготви този законопроект.
Законопроектът съдържа две основни групи предложения:
Първата група е свързана с предоставянето на контролни функции на министъра на образованието, младежта и науката относно ползването по предназначение на имотите публична държавна собственост, предоставени от държавата за управление на висшите учебни заведения.
Втората група е свързана с функционирането на заведения, предоставящи хазартни и развлекателни игри и работещи след 22:00 часа. Предлагат се различни правомощия.
Това са в основни линии направените предложения.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Тошев. Имате думата за изказвания по законопроекта. Г-н Методиев, заповядайте.
Веселин Методиев:
Благодаря, г-жо Председател.
Само да уведомя колегите от Комисията, че положително е становището на всички институции, които са заинтересовани в този случай да се решат тези две неща: легалното определение за студентско общежитие, въпросът с работното време и отстоянието. В случая текстът задоволява една огромна група държавни и общински институции, граждански организации във връзка с много тежките и трагични инциденти, случили се на територията на Студентски град.
Препоръчвам ви да бъде подкрепен законопроектът.
Искра Фидосова:
Благодаря. Г-н Казак, заповядайте.
Четин Казак:
Уважаема г-жо Председател,
Аз, разбира се, подкрепям законопроекта, тъй като той отговаря на една безсъмнена и наболяла обществена потребност, а именно да се сложи ред и да се ограничи извършването на определени дейности, които нямат нищо общо с предназначението изначалната цел на построяването и поддържането на студентски общежития и територията около тях. Последното нещо, което трябва да има около студентски общежития са подобни игрални зали, дискотеки, казина и т.н.
Аз имам един въпрос и една бележка.
Бележката ми е, че, според мен, терминът в § 4, нова ал. 5, че министърът на образованието, младежта и науката в едномесечен срок от извършване на проверката съставя доклад с препоръки. Терминът „препоръки” за мен не е добър. Трябва да се замени или с „указания” или с „предписания”, тъй като се поставя срок за тяхното изпълнение и ако не се изпълнят, следват санкции, или поне министърът може да поиска налагането на санкции. Тоест терминът „препоръки” ми се струва много мек. Според мен, трябва да бъде указания или предписания.
Въпросът ми е към вносителите. Считате ли, че отстоянието от 100 метра е достатъчно, за да се реши проблемът в Студентски град. 100 метра за мен са много малко като отстояние от общежитията. Лесно ще бъде измерено и ще бъдат преместени на 100 метра от дадено общежитие. Много лесно може да отиде в друга сграда, която е на 105 метра от общежитието. За мен 100 метра са крайно недостатъчни като отстояние за един млад човек да ги извърви.
Веселин Методиев:
По този въпрос Столичната община имаше компетентно мнение във връзка с гъстотата на застрояване на карето, което е „каре” но със значително по-голяма част от терен в Студентски град, т.е. там, където живеят студентите и те са на такова разстояние едно от друго, че ако искате да си направите такова заведение, което да работи след 22:00 часа, ще трябва да напуснете цялото каре, защото навсякъде ще попаднете в зоната от 100 метра. Това е градоустройствено мнение, което беше изразено от Столична община.
Четин Казак:
Резултатът от това ще бъде, че всички тези заведения ще излязат от това каре и ще го наобиколят.
Ивайло Тошев:
Само да допълня колегата Методиев. Другото съображение беше, че в Закона за хазарта по отношение на игрални зали, казина в градската среда е предвидено 300 метра от училища. А тук все пак се касае за сгради, в които живеят пълнолетни деца и затова беше предложено 100 метра. Но в крайна сметка има възможност да се направят предложения между първо и второ четене и да се обсъдят.
Искра Фидосова:
Благодаря. Г-н Радев.
Емил Радев:
Аз имам въпрос към вносителите. Знаем ли колко такива случаи горе-долу има. Не знам какъв срок им даваме, за да прекратят тази практика. Защото в случая отговорностите ги даваме на висшите училища. Ако в един момент те има дългосрочен договор за наем, не дай си Боже този договор за наем да е вписан в службата по вписвания, оттам нататък много трудно, имам предвид, че трябва да водят дела, за да прекратят договора за наем, а да не говорим как ще влязат във владение. През всичкото това време даденото заведение - казино, игрална зала и т.н. ще функционира, а последствията ще бъдат за висшето училище. Просто чисто юридически процедурата - много трудно за няколко месеца до влизането в сила на този закон ще могат реално висшите училища и при най-добро желание да изкарат от такива помещения ползвателите.
Ивайло Тошев:
Във връзка с поставения от колегата Радев въпрос, в § 7 сме предвидили, че игралните зали и казината, които отстоят на по-малко от 100 метра, следва да преустановят дейността си след срока на изтичане на дадената лицензия. Това беше обсъждано и е свързано с обстоятелството, че по Закона за хазарта има срок на валидност на тази лицензия.
А по отношение на заведенията с работно време след 22:00 часа сме предвидили в § 8 шестмесечен срок от влизане на закона в сила. Това беше по искане на представителите на висшите учебни заведения.
Емил Радев:
В § 7 нормата е по отношение на самите субекти, които извършват тази дейност. С две думи ние казваме: Няма да санкционираме и да отнемам лицензии и да нанасяме други санкции към тези, които упражняват тази дейност. По никакъв начин обаче с тази норма не освобождаваме висшето училище от санкция. Може би тук трябва между първо и второ четене да доразвием този модел и да кажем, че в тези случаи на практика няма изпълнение на закона за висшите училища. Защото така насочена нормата единствено пази правата на игралните зали, но не и на този, който е предоставил на практика помещението. Ще има спорове.
Ивайло Тошев:
Аз не се противопоставям между първо и второ четене да бъдат направени предложения. Но в новата ал. 5 на чл.89 сме казали, че министърът осъществява контрол и проверки веднъж на две години. Естествено е, че той ще се съобрази с тази разпоредба, че вината тук не е в съответното висше училище.
Но пак казвам, не се противопоставям между първо и второ гласуване да бъдат направени предложения за конкретизация и избягване на всякакви съмнения в тази насока.
Емил Радев:
Целта тук е не д оставяме проверяващият орган да преценява има или няма, целта е да дадем ясна норма като законодатели, оттам нататък няма спор.
Искра Фидосова:
Към колегите вносители като принцип, гледайки мотивите в законопроекта, подкрепям законопроекта по принцип. Обаче в същото време, като се четат текстовете, пораждат редица въпроси и притеснения. Съжалявам, че няма никой от Министерството на образование, тъй като доколкото разбирам те са подкрепили тези текстове.
Първо, по отношение на контрола, който ще се упражнява и който с тези текстове се вменява на министъра на образованието. В Закона за държавната собственост, когато става въпрос за имоти публична държавна собственост, контролът на тези имоти се упражнява единствено и само от областния управител. Има и санкционни разпоредби по отношение на това, ако не са изпълнени тези задължения. Тук или трябва да има някаква норма, която да кореспондира с нормата в Закона за държавна собственост, или това нещо следва да бъде променено. Иначе ще се окаже, че за един и същ имот различни органи упражняват контрол. За едно и също нещо единият носи отговорност, другия не носи. Нещо не мога да го разбера.
Ако погледнем разпоредбата на ал. 6, където е записано:
„(6) При неизпълнение на препоръките по ал. 5 в поставения срок министърът на образованието, младежта и науката прави предложение до министъра на финансите за преустановяване на изплащане изцяло или частично на определените със Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година субсидии по чл. 91, ал. 1, т. 4. Неизплатените средства се възстановяват след отстраняване на нарушението.”
Те важат ли за имотите, които са по ал. 4. Или важат за имоти, които са извън ал. 4, така разписани.
И когато говорим за нарушение на ал. 5 в ал. 6 е записано, че се „преустановяване на изплащане изцяло или частично на определените със Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година субсидии по чл. 91, ал. 1, т. 4.”
Като отворим чл. 91, ал. 1, т. 4 пише, че това са социално-битови разходи. Социално-битовите разходи включват и стипендиите на студентите. А следващата т. 5 на ал. 1, чл. 91 говори за капиталови вложения. Не знам каква е била логиката и идеята на вносителите, но не следва ли тук по-скоро да бъдат спрени субсидиите по отношение на капиталовите вложения, или ако сте искали и държите да бъде т. 4. социално-битови разходи, трябва да кажете кои от тях не се спират, защото ще влезем в един омагьосан кръг, от който ще пострадат всички преустановяване на изплащане изцяло или частично на определените със Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година субсидии по чл. 91, ал. 1, т. 4. деца, които са студенти в съответното учебно заведение, когато се спре тази субсидия. Дали е печатна грешка или това сте искали да кажете? Според мен по т. 4 въобще не трябва да се спира субсидията, защото така ще спрат и тези за социално слабите з стипендии.
Четин Казак:
За мен трябва да се спрат парите за заплатите на Академичния съвет – този, който взима решенията за разпореждане с имота.
Г-н Методиев, защо ще се спира издръжката на общежитието, от което ще пострадат живущите в него студенти. Какво са виновни студентите, че ще спират издръжката на общежитието. Трябва да се санкционира този, който е взел решението да се настани там бара или казиното, а не студентите да бъдат санкционирани затова, че живеят в това общежитие.
Ивайло Тошев:
Средствата, които се дават, са за издръжка на общежитието. Предполага се, че вземайки наем от съответното заведение – игрално казино или заведение за хранене след 22:00 часа, това са средства, които са достатъчни за съответния ВУЗ да поддържа общежитието. Това е идеята.
Искра Фидосова:
Аз съвсем добронамерено ви обръщам внимание, защото в закона няма такова разграничение и това означава, че прилагайки текста на разпоредбата, която предлагате, е да се спрат абсолютно всички субсидии. Тук в текста няма деление на общежитие и на заплати и т.н.
Г-н Радев, заповядайте.
Емил Радев:
В ал. 6 казваме, че „при неизпълнение на препоръките по ал. 5 в поставения срок министърът на образованието, младежта и науката прави предложение до министъра на финансите”.
Това индивидуален административен акт ли е? Това ли е актът, с който на практика ще бъдат спрени средствата. Защото, примерно, ако ВУЗ е изпълнил препоръките в един момент, как ще се контролира това на практика, за да се възстановят парите. С две думи, ВУЗ ще има право да обжалва акта издаден от министъра на финансите? Защото друг е органът, който санкционира. Такъв прецедент? Обикновено практиката е този, който дава препоръките, констатира неизпълнението, констативният акт и наказателното постановление, като говорим в общия случай. Тук един констатира, а друг налага санкцията.
Искра Фидосова:
И още нещо като правен довод към вносителите.
Тези разпоредби по отношение на игралните зали и казината, не следва ли да бъдат в Закона за хазарта, а не тук. С Преходни и заключителни разпоредби на този ЗИД да бъде променен Закона за хазарта. Тези ограничения трябва да бъдат в специалния закон.
Тези ограничения за 100 метра също трябва да бъдат там, защото там има ограничения за училища и т.н. За второ четене това трябва да стане с промяна в Закона за хазарта.
В ал. 5 министърът контролира имотите и по ал. 4. Трябва и това да се запише.
Г-н Анастасов, заповядайте.
Анастас Анастасов:
В ал. 4 на чл. 89 вие правите изключение и за двете. По-скоро ми се струва, че ал. 4 трябва да свърши до изречение първо, а след това да разрешите за еди-какви си заведения с какво работно време. Според мен, по-правилната постройка на ал. 4 ще стане така, но не знам дали е правилно. Защото е написано „висшите училища нямат право за еди-какво си, както и за заведения за хранене...”. А всъщност може да се запише, че се разрешава за еди-какви си заведения с работно време не по-късно от 22:00 часа и с това приключвате. По-хубаво е като изписване. Защото, ако наистина това е вярно за хазарта, че лицензът е три години, той в тези три години, ако ще го проверяваме, той може да се вкара два пъти по една година да има казино и няма да можем да го хванем. Така че според мен, един шестмесечен срок е напълно нормално да се прави проверка за тези заведения, ако искате да има сериозен контрол. Две години е много дълъг период. Аз си записах за § 7 за лиценза и ще проверя.
По § 8 – „шест месеца от влизане в сила на този закон.” Барът работи до 4:00 часа сутринта. За 6 месеца ще си смени работното време ли? Става сладкарница, закусвалня и пише друго работно време и толкова. Ще го чакате 6 месеца д се премести или да си смени работното време? Аз не мога да разбера това.
Според мен, трябва да се въведе забрана изобщо в района на Студентски град да има казина, игрални зали и барове и с това се решава въпросът тотално. Ще ги местите на 100 метра или на 30 метра?!
Искра Фидосова:
Други изказвания? Няма.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, № 254-01-78, внесен от Огнян Стоичков Янакиев, Веселин Методиев Петров, Ивелин Николов Николов, Ивайло Георгиев Тошев и Алиосман Ибраим Имамов на 09.07.2012 г.
Който е „за”, моля да гласува. Деветнадесет „за”. Против? Един „против”. Въздържали се? Няма.
По втора точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за българите и българските общности извън Република България, № 202-01-35, внесен от Министерски съвет на 27.06.2012 г.
Има думата г-н Казак за процедура.
Четин Казак:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми колеги,
Това е един доста сериозен закон и ми се струва като израз на уважение и към закона като такъв и към Правната комисия, според мен, е редно той да бъде представен и защитаван тук от този министър, който пое ресора на министъра без портфейл, който отговаря за българите в чужбина. Моите уважения към председателя и членовете на Държавната агенция за българите в чужбина, но ми се струва, че все пак трябва да е ясен политическият субект и органът на изпълнителна власт – първостепенен, който да отстоява пред Комисията по правни въпроси този закон.
Затова правя процедурно предложение за отлагане на разискванията, докато не дойде ресорният министър.
Искра Фидосова:
Кой е ресорният министър? Г-н Дянков ли? (Да.)
Снежана Йовева:
Аз бих могла да представя законопроекта.
Искра Фидосова:
Законът поставя изключително много въпроси, принципни по понятия. Аз дори се изненадвам, че въобще такъв закон е правен без дискусия и без обсъждане. Това е нещо много сериозно.
Росен Иванов:
Имаше работна група. Освен това законопроектът много дълго стоя на сайта на Агенцията
Искра Фидосова:
Аз не говоря за работна група. Говоря за обществено обсъждане. Защото като се започне още от първия текст, ще има тежки спорове по основни понятия.
Освен това, при нас няма представени абсолютно никакви становища по един толкова важен законопроект от когото и да било. Имам само и единствено законопроектът. От никой няма нищо постъпило. Може би трябва да ни дадете позиции и становища, които са изразени при вас при изготвяне на законопроекта, за да можем да се запознаем и да сме наясно кой подкрепя и кой не подкрепя законопроекта.
Колеги, да отложим разглеждането на законопроекта в присъствието на ресорния министър и с молба да се представят становища, които са изразени при вас от различни институции и диаспори в чужбина.
Г-н Лазаров, заповядайте.
Димитър Лазаров:
По принцип законите, за да се входират в Народното събрание, преди това трябва да минат на широко обществено обсъждане. Това го пише в Закона за нормативните актове. Задължително трябва да се спазва това. Какво значи какви становища? Ние нямаме задължение да четем сайта на агенцията. Вие трябва да ни убедите, че е минала тази процедура на широко обществено обсъждане, а не само че е качен на сайта на агенцията.
Искра Фидосова:
Колеги, ще подложа на гласуване предложението за отлагане на разискванията по този законопроект с молба към представителите на вносителите да бъдат изпратени позиции и становища по законопроекта, с които те разполагат и са разполагали в процеса на изработването на законопроекта, както и в съвместно уточнен ден на заседание на Комисията по правни въпроси, с молба от членовете на комисията да бъде представен законопроекта от ресорния министър и това е вицепремиерът министър Дянков.
Който подкрепя това процедурно предложение, моля да гласува. Двадесет „за”. Против и въздържали се няма.
Обръщам се към сътрудниците на комисията да изискат становищата, постъпили до другите комисии и да изискат и други от фазата на изготвянето на законопроекта. След като получим становища ще определим и деня за обсъждане на законопроекта.
Освен това, има и Законопроект за изменение допълнение на Закона за българското гражданство и предлагам тези два законопроекта да ги гледаме заедно. В Закона за българското гражданство също имаше текстове, които мен лично ме стресираха силно.
Продължаваме с следващата точка от дневния ред.
По трета точка - Приемане на общ проект на приетите на първо гласуване законопроекти за изменение и допълнение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност: № 202-01-13, внесен от Министерски съвет на 17.02.2012 г. и № 254-01-68, внесен от Ивайло Георгиев Тошев, Светослав Тончев Тончев, Красимир Георгиев Ципов и Емил Йорданов Радев на 12.06.2012 г.
Колеги, имате общия законопроект. Желаещи за изказване по общия проект на приетите на първо четене законопроекти. Общият доклад ви е раздаден. Съвпадение на текстовете няма. Няма противоречащи норми. Няма пречка във вида, в който съвсем механично са обединени, както са по двата ЗИД, да бъдат гласувани от Комисията. Няма желаещи за изказване. Гласуваме.
Който е съгласен с така подготвения доклад за общ проект на приетите на първо гласуване законопроекти за изменение и допълнение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност, № 202-01-13, внесен от Министерски съвет на 17.02.2012 г. и № 254-01-68, внесен от Ивайло Георгиев Тошев, Светослав Тончев Тончев, Красимир Георгиев Ципов и Емил Йорданов Радев на 12.06.2012 г., моля да гласува.
Деветнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Един „въздържал се”.
По четвърта точка - Приемане на общ проект на приетите на първо гласуване законопроект за изменение на Закона за административните нарушения и наказания, № 254-01-62, внесен от Светослав Тончев Тончев и Ивайло Георгиев Тошев на 15.05.2012 г. и законопроект за изменение и допълнение на Закона за административните нарушения и наказания, № 254-01-64, внесен от Димо Георгиев Гяуров и Мартин Димитров Димитров на 23.05.2012 г.
От вносителите има думата г-н Тошев.

Ивайло Тошев:
Уважаеми колеги, в двата законопроекта, още когато ги разглеждахме за първо гласуване, се установи, че няма норми, които да си противоречат и коя да избираме. В законопроекта на колегите Гяуров и Димитров има предложения за изменения и допълнения, за които ние изразихме становище в зала, че не следва да се подкрепят, но това са предложения, които между първо и второ четене могат да бъдат направени за отпадането на тези разпоредби.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Тошев. Колеги, желаещи за изказване има ли по така представения ви проект на общ доклад по двата законопроекта. Няма биещи се текстове. И двата законопроекта съдържат предложения за промени в различни текстове от действащия закон. Няма желаещи за изказване. Гласуваме.
Който подкрепя общия доклад за приетите на първо гласуване законопроект за изменение на Закона за административните нарушения и наказания, № 254-01-62, внесен от Светослав Тончев Тончев и Ивайло Георгиев Тошев на 15.05.2012 г. и законопроект за изменение и допълнение на Закона за административните нарушения и наказания, № 254-01-64, внесен от Димо Георгиев Гяуров и Мартин Димитров Димитров на 23.05.2012 г., моля да гласува.
Деветнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Един „въздържал се”.
По пета точка - Определението на Конституционния съд от 4.7.2012 г., с приложено искането на Омбудсмана на Република България, с което Народното събрание е конституирано като страна по к.д. № 4/2012 г., за установяване на противоконституционност на чл. 417, т. 2 от Гражданския процесуален кодекс.
Знаете практиката, която следваме в това Народно събрание, следвайки практиката от предишни и изключения по отношение на закони не сме правили. Някакво различно становище има ли? Да разбирам, че няма.
Решението е без становище на Комисията по правни въпроси, не предлагаме такова и към пленарна зала, тъй като законодателят е изразил своето позиция, гласувайки и приемайки този текст. Само обръщам внимание, че редакцията на този текст е от 2006 г.
Който подкрепя това решение на Комисията, моля да гласува. Двадесет „за”, без против и въздържали се.
По шеста точка - Определението на Конституционния съд от 4.7.2012 г.. с приложено искането на 50 народни представители от 41-ото Народно събрание, с което Народното събрание е конституирано като страна по к.д. № 5/2012 г., за установяване на противоконституционност на приетото на 16 май 2012 г. от 41-ото Народно събрание Решение за създаване на Временна парламентарна комисия за проучване на фактите и обстоятелствата, свързани с действия и инициативи на длъжностни лица от органи на изпълнителната власт, при и по повод помилване, опрощаване на несъбираеми държавни вземания, и даване и възстановяване на българско гражданство и освобождаване и лишаване от него през периода януари 2002 - януари 2012 г.
Тук е същата фактическа обстановка – без становище на Комисията по правни въпроси.
Има ли различни позиции, становища? Няма. Гласуваме.
Който подкрепя решението Комисията по правни въпроси да не излиза с изрично становище по това определение, моля да гласува. Двадесет „за”, без против и въздържали се.
Колеги, с това приключихме по дневния ред.
Колеги, моля да се уточним за следващия четвъртък, тъй като става много сложно. Има Консултативен съвет, ще има и вот на недоверие, но не знам кой ден ще бъде. Сега разбирам от колегите, че вече е внесено искането в Деловодството на парламента.
Колеги, трябва да приемем общия доклад на изборните закони, за да започнат да текат сроковете. Не възразявам да направим заседание и в сряда.
Реплика:
Не бихме ли могли са го приемем в почивката между пленарните заседания.
Искра Фидосова:
Няма да можем, тъй като докладът е изключително обемен и има текстове, които си противоречат един на друг. Страхувам се, че няма да можем да вървим по леката процедура. Кажете. Каквото решим. Ако искате да се разберем принципно и да изчакаме, за да се уточни какво ще се разбере за вота на недоверие и правим заседанието на комисията в ден, в който няма да бъде вота. Ако Консултативния съвет е в четвъртък сутринта от 10:00 часа, можем след обяд да направим заседанието на комисията.
Уточнихме се по принцип. Ще имаме заседание другата седмица, но часът и датата ще ги уточним допълнително.
Закривам заседанието.


Председател:
Искра Фидосова