Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 140

На 11 септември 2012 г., вторник, в пленарната зала на Народното събрание се състоя открито заседание на Комисията по правни въпроси при следния

ДНЕВЕН РЕД:

Изслушване на кандидатите за членове на Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание.

Заседанието бе открито в 10,03 ч. от председателя на комисията госпожа Искра Фидосова.
Списъкът с присъстващите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости, уважаеми кандидати за членове на Висшия съдебен съвет, Ваши Превъзходителства! Позволете ми да открия днешното заседание на Комисията по правни въпроси, което има за цел да изслуша кандидатите за членове на Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание.
Днес всички тук в тази зала сме изправени пред предизвикателството да проведем една изключително важна процедура в условията на изключителна публичност и прозрачност, както повеляват българската Конституция, Законът за съдебната власт, приетите от Народното събрание процедурни правила, по които ще протече днешният дебат в пленарната зала – дебат, в който всички ние трябва да създадем такава атмосфера и такъв тон – както членовете на Комисията по правни въпроси, така и всички останали колеги, които присъстват тук, представителите на съдебните институции, представителите на дипломатическия корпус, представителите на неправителствените организации, в условията на равнопоставеност, толерантност – условия, позволяващи на всички кандидати да покажат своите нравствени и професионални качества пред всички нас, да представят своите виждания как ще представляват своята дейност във Висшия съдебен съвет, ако бъдат избрани и гласувани от нас на 26 септември 2012 г., условия, които трябва да осигурят и да дадат възможност да отговорят на всички въпроси, които ще им бъдат зададени. Това са въпроси, изпратени до нас от представители на неправителствения сектор, въпроси, които ние, членовете на Комисията по правни въпроси, подготвихме за кандидатите.
Уважаеми кандидати, очакваме от Вас подробни отговори на тези въпроси. Предвидили сме достатъчно време, за да можете да отговорите с необходимото познание на всеки един въпрос за това, което сте разработили и да кажете всичко това, което сте засегнали във Вашите концепции.
Накратко ще обявя какъв ще бъде регламентът на днешното заседание. Съгласно приетите от нас правила, ще започнем с представяне на кандидата от народен представител, внесъл предложението за съответния кандидат. Ще помоля кандидатите, когато бъдат поканени от мен, да заемат тук своето място, откъдето ще бъдат изслушани. След това всеки един кандидат в рамките на до десет минути има възможност да представи пред всички нас своите виждания за дейността си като член на Висшия съдебен съвет, както и да добави, ако прецени, нещо към представянето от колегата народен представител, който е направил съответното представяне, по отношение на своите професионални качества, опит, знания и умения.
Ще помоля кандидатите, когато направят своето изложение в рамките на тези 10 минути, да включат в него отговори по следните теми въпроси. Тези теми и групи въпроси, които задаваме от името на комисията, сме направили с оглед на това, че са основни въпроси, на които смятаме, че всеки кандидат трябва да даде своя отговор. Това са въпроси, съдържащи се във всички предложения на представителите на неправителствените организации и всеки един от тези въпроси и теми – разбира се, ще има и подвъпроси, с които всички ние ще бъдем активни и ще задаваме – за да не ги задаваме конкретно при всеки едни поотделно, Ви моля в тези десет минути изложение да включите кратки отговори на тези въпроси.
Какви са вижданията Ви относно стъпките за продължаване на съдебната реформа?
Как ще отстоявате независимостта на съдебната власт – въпрос, който е изключително важен и който няма как да бъде подминат към който и да било от кандидатите?
Какви действия, мерки и предложения във връзка с натовареността на магистратите в органите на съдебната власт смятате, че трябва да бъдат предприети?
Какво бихте предприели за подобряване на дисциплинарната практика на Висшия съдебен съвет?
Какви са конкретните Ви предложения за повишаване на прозрачността в работата на Висшия съдебен съвет и на органите на съдебната власт?
По какъв начин може да се подобри кадровата дейност на Висшия съдебен съвет и по-конкретно какви евентуални промени в правилата на Съвета за атестиране на съдии, прокурори и следователи бихте предложили?
Всички тези въпроси се съдържат в представените от Вас концепции като отговори. Още веднъж моля да имате предвид тази група от теми и да засегнете с отговор всеки един от тях.
След това ще дам думата на колегите народни представители да зададат въпроси към всеки един от Вас. Въпросите следва да бъдат зададени в рамките до две минути и моля колегите да спазват този регламент. Всеки един от Вас на всеки един от поставените въпроси ще има възможност да отговори в рамките до три минути. Очаквам от всички активност по отношение на задаването на въпроси, да бъдат зададени достатъчен брой въпроси и да бъдат равнопоставени като брой към всеки един от участниците.
Пожелавам успех на участниците в своето представяне по време на изслушването!
Уважаеми колеги, уважаеми гости, Ваши Превъзходителства! Точно на днешния ден, 11 септември, не можем да не си спомним и едно събитие, станало преди единадесет години. Разрушаването на Световния търговски център и атентатите в Съединените американски щати през 2001 г. са едно недопустимо и брутално посегателство срещу демокрацията. И тогава, и днес, когато тероризмът продължава да е морално изпитание и предизвикателство, включително и за България, и за световната демократична общност, всички ние решително осъждаме подобни актове като напълно неоправдани и несъвместими с ценностите на съвременната цивилизация.
Уважаеми колеги, уважаеми гости! Моля Ви с едноминутно мълчание да почетем паметта на жертвите от терористичните актове! (Всички стават. Едноминутно мълчание.) Благодаря.
Искам да припомня, че съгласно приетите от нас процедурни правила това изслушване се предава пряко по Българската национална телевизия и Българското национално радио в техните програми. В Българската национална телевизия по БНТ-1 и БНТ-2, по Българското национално радио по двете програми „Хоризонт” и „Христо Ботев”. В същото време предаваме и от сайта на Народното събрание на български и английски език в реално време.
Сега предлагам да пристъпим към процедурата.
Съгласно приетото от Комисията по правни въпроси решение изслушването трябва да се проведе по списък на кандидатите, подредени по азбучен ред. По списъка по азбучен ред първи е господин Бойко Илиев Рашков.
Господин Рашков, моля, заповядайте да заемете мястото си тук отпред.
Господин Рашков е предложен от народния представител Михаил Миков. Ще дам възможност на господин Миков в рамките на две минути, съгласно нашите правила, да представи кандидатурата на господин Рашков за член на Висшия съдебен съвет.
Господин Миков, заповядайте, имате думата.
МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми гости, Ваши Превъзходителства, уважаеми кандидати! Аз съм значително улеснен, защото Бойко Рашков е познат и като практик, и като научен работник. Искам да обърна внимание, че това е единствената кандидатура и с научна кариера. В Закона за съдебната власт е посочено, че във Висшия съдебен съвет влизат и такива представители.
Благодаря на господин Рашков, че се съгласи да бъде номиниран.
Неговата кариера е свързана преди всичко с органите на съдебната власт. Около и над 25 години от стажа му преминават в нея на различни позиции. Бил е същевременно народен представител и заместник-министър на правосъдието.
Има редица трудове по наказателнопроцесуално право.
Искам да обърна специално внимание върху първата систематизирана публикация по темата за специалните разузнавателни средства, където с него имаме спорове по някои от третираните въпроси. Това е изключително модерна материя и е необходимо да обърнем вниманието върху нея на бъдещия Висш съдебен съвет.
Тук има и колеги от Подкомисията за контрол върху специалните разузнавателни средства. Там ние включително и в последния годишен доклад сме отправили някои послания, които трябва да бъдат на вниманието, ако не на този, то на следващия Висш съдебен съвет, както и на административните ръководители в системата на съда най-вече.
По отношение на Бойко Рашков искам да кажа още нещо, свързано с неговия житейски път. Той може би е един от пряко пострадалите от политическите игри в съдебната власт. Бил е номиниран за главен прокурор, след процедурни схватки тази номинация беше забавена, смени се Висшият съдебен съвет. Припомням това само за публиката, защото това е не толкова част от историята на Бойко Рашков, колкото от историята на борбата на съдебната власт за независимост.
Смятам, че с опита и знанията си той ще бъде изключително работещ, независим, достоен член на Висшия съдебен съвет. Мерси.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, господин Миков.
Господин Рашков, имате думата да представите вижданията си за дейността си като член на Висшия съдебен съвет, както и по темите, които съобщих в началото на заседанието. Имате възможност в рамките на 10 минути да направите своето изявление.
Заповядайте.
БОЙКО РАШКОВ: Благодаря.
Уважаема госпожо председател на Правната комисия, Ваши Превъзходителства, уважаеми гости, уважаеми народни представители! Преди да започна по същество своето изложение, ми позволете с риск да предизвикам някои особени становища, да кажа следното.
За първи път участваме в подобна процедура за избор на членове на Висшия съдебен съвет от квотата на Българския парламент. Затова моите поздравления към Четиридесет и първия парламент, че прояви смелостта да изготви подобни правила, които по прекрасен начин ще илюстрират оценката на Парламента за тези кандидати, които той издига за членове на Висшия съдебен съвет. По такъв начин Българския парламент даде достоен отговор на достатъчно нови, остри, критични бележки точно по този въпрос – че изборът на членове на Висшия съдебен съвет специално от квотата на Парламента е белязан от задкулисност, партизанщина, имаше и други подобни квалификации, които не правеха чест.
Сега сме изправени пред действително открита процедура. Пак повтарям, моите поздравления към настоящия Парламент. Аз съм бил народен представител и мога да оценя това, което е направено, и от тази гледна точка.
Освен това не мога да не подчертая и обстоятелството, че всеки един номиниран от Парламента в такава открита процедура ще трябва да има смелостта да представи своите възгледи открито пред цялата общественост, открито пред сегашните членове на Висшия съдебен съвет, пред неправителствения сектор, изобщо пред цялата общественост. Нека и те преценят неговите качества, за да съпоставят впоследствие избора, който ще направи Българският парламент, дали той е най-удачен, сравнен с мнението на българската общественост.
По този ред, с тази процедура, защо за пореден път изказвам своите поздравления? – Защото Българският парламент поема своята политическа отговорност при избора на членовете на Висшия съдебен съвет, който предстои да бъде конституиран.
В контекста на изложеното, разбира се, това ще повиши отговорността и на самите избрани от квотата на Парламента членове на Висшия съдебен съвет.
Сега малко по-конкретно. В новите правила, залегнали в Закона за съдебната власт, се предвижда задължително представяне на концепция от всеки един кандидат за член на Висшия съдебен съвет.
Лично аз имам бележка и ще я споделя пред Вас, относно самото наименование „концепция”, която по същество означава цялостно изследване по определен теоретико-практически въпрос. В настоящото изложение това е обективно невъзможно да стане. Поради това избрах един от възможните подходи, а те са два: или по-общо, по-абстрактно да се представи визия за участие в бъдещия състав на Висшия съдебен съвет; или няколко конкретни бележки и направления, по които действително си заслужава да се помисли и да се поработи.
Искам да направя предварително още една уговорка. Ние сме евентуални кандидати за членове на Висшия съдебен съвет. Ние не познаваме в детайли дейността на сега действащия Висш съдебен съвет. Ние не знаем докъде точно този настоящ, действащ сега Висш съдебен съвет е стигнал в своята работа. Затова аз лично ще бъда доста предпазлив в оценки, дори ще се въздържа да давам такива, а по-скоро ще кажа няколко основни направления, в които мисля, че ще бъде полезно моето участие в бъдещия състав на Висшия съдебен съвет.
Най-напред, в нашата съдебна система от години наред има проблеми, които така или иначе се отлагат от мандат в мандат, от един на друг Висш съдебен съвет. До този момент поне на мен не ми е известно да има окончателно решение. Тези проблеми касаят натовареността на магистратите в нашата система. Има райони, съдебни звена, които са натоварени до невъзможност да могат да упражняват своите правомощия в съответствие с вътрешното законодателство, а така също и с Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи.
Същевременно в други райони е общоизвестно също така, че има магистрати, които не са достатъчно и толкова натоварени, което създава диспропорции в самата система – отразил съм това в своята концепция, което създава чувство за несправедливост в самата система, призвана да раздава справедливост в обществото. Тук намирам сериозно място за изява на всеки член на Висшия съдебен съвет, включително, ако бъда избран аз, ще работя упорито в тази посока.
Някои колеги с основание поставят проблема: да, добре, дори в правомощията на Висшия съдебен съвет по чл. 30 от действащия закон се предвиждат възможности дори за съкращаване на някои звена в някои съдилища или в други звена на съдебната власт, където е необходимо. Това обаче не може да стане на такъв елементарен принцип. В бъдеще естествено трябва да се съобрази едно важно изискване, което има към съдебната власт като общо. То е да се осигури нормален достъп на гражданите до правосъдие. Ако започнем просто да съкращаваме съдебни звена, това би поставило обикновения гражданин в изключително трудна ситуация да търси правосъдие. Иначе място за обсъждане на тези проблеми има достатъчно от тази гледна точка.
На следващо място, считам, че заслужава изключително внимание проблематиката, свързана с натовареността на отделните магистрати с различна по сложност материя. Делата, както е известно на всички, са различни по сложност – и фактическа, и правна сложност. Не може да се използва дълги години критерият количество за определянето на това дали един магистрат може или не може.
В същото време, известно е на колегите, че безспорно този положителен принцип за случайно разпределение на делата по електронен път, влиза в остро противоречие със справедливостта при разпределението именно на сложните дела, тъй като компютърът не може да отчете сложността на едно дело. Или, ако това е възможно да стане, вероятно е необходимо електронниците, кибернетиците и така нататък – онези, които разбират от софтуер, да въведат такава програма, която да позволи подобен отчет.
На този етап на мен не ми е известно досегашният Висш съдебен съвет да се е справил с тази задача, но аз съм посочил изрично и в моята концепция, че тази задача е изключително трудна. По нея са мислили доста поколения юристи от високи нива. Бих казал, че към това число се числя и аз. Аз също съм обсъждал този въпрос – как, по какъв начин, специално в следствената система, на която съм бил ръководител известно време, да се въведе такава възможност за отчитане на конкретните дела, което да позволи справедливото разпределение по сложност на делата. Иначе разпределение като брой не представлява никаква трудност.
Пак повтарям – известно ми е, че Съветът е работил в тази посока, обаче, доколкото разбрах, не е довършил своята работа.
По-нататък един проблем, който е залегнал в концепциите на доста от кандидатите, аз се започнах с част от тях, е въпросът с материално-техническото обезпечаване. Просто е неудобно ние тук да искаме да ставаме членове на Висшия съдебен съвет, да кадруваме висшата съдебна система и да търпим да продължават съдиите в нашата страна, особено в столицата, да работят по трима, по четирима в кабинет. Същото се отнася и за прокурорите на тези нива, на районните нива. И същевременно с това като работодатели да изискваме те да се справят успешно в сроковете с поставените им задачи, които законът предвижда, и така нататък. Така че в тази насока има какво да направи висшият кадрови орган на съдебната власт, макар че правомощията не са изцяло в неговото поле. Този проблем трябва да се решава в тясно взаимодействие с представителите на изпълнителната власт, в това число на Министерството на правосъдието, което е поело ангажимент от доста време да решава тези въпроси. Искам да кажа повече от 10 години.
Аз съм особено радостен, когато в периода на ваканцията разбрах, че изпълнителната власт е предприела действия в тази посока, в смисъл да проучва възможностите за настаняването на колегите прокурори и съдии в сграден фонд, който ще осигури необходимите условия за нормална работа.
Разбира се, проблемите, които аз съм оценил като важни, които съм счел за необходимо да споделя тук, включват и един друг такъв, а именно за осигуряването на някои компютърни връзки между отделни звена както в съдебната система, така и връзките им с отделни институти на изпълнителната власт. И тук с удовлетворение бях информиран през лятото, че започнал един проект за компютърна обвързаност между прокуратурата и следствените служби, от една страна, с Министерството на правосъдието и по-специално неговите две главни дирекции – „Изпълнение на наказанията” и „Охрана”.
Вероятно това, което казвам, изглежда доста абстрактно, но аз искам с едно-две изречения само да споделя, че това би довело до изключително улеснение в работата на магистратите и би разтоварило и съдебната, и тази част от изпълнителната власт от една огромна бумащина за изследване и установяване на един елементарен и прост факт – намира ли се едно лице в местата за лишаване от свобода или местата за задържане, или не и така нататък.
Естествено, че този проект, чието изпълнение е започнал настоящият състав на Висшия съдебен съвет, не би могъл да се завърши от него, тъй като проектът, доколкото разбрах, е със срок година и половина, началото му е от месец май-юни тази година, ще продължи 18 месеца и ще бъде ангажимент и на бъдещия състав на Висшия съдебен съвет. Това е в контекста на приемствеността в ангажиментите на Висшия съдебен съвет.
Разбира се, съжалявам, че не мога да изчерпя всичко. Имам още един-два аспекта в моята концепция, които бих искал да споделя, но, ако ми се постави въпрос, естествено, че ще се възползвам от допълнителното време, за да мога да Ви запозная с тези въпроси. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, господин Рашков.
Уважаеми колеги народни представители, имате думата за въпроси към господин Рашков.
Госпожа Екатерина Михайлова, заповядайте.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин Рашков, уважаеми гости! Въпросът, който Ви задавам, частично се съдържаше във Вашето изложение, но го задавам с продължение и с молба да отговорите както Вие, така и останалите кандидати, за да не го задавам на всеки един поотделно, Вие просто сте първият, който се представя. Той е свързан с въпроса за натовареността и неравномерното разпределение на делата – въпрос, който пред нас, народните представители, се появява всяка година в докладите, които получаваме от страна на институциите на съдебната власт.
Според мен, едно от решенията е да се извърши административна реформа вътре в съдебната власт – нещо, което може да направи Висшият съдебен съвет. Този въпрос съм поставила и пред сегашния Висш съдебен съвет, а именно окрупняване на съдилищата, съобразяването им с шестте района за планиране, така че да се получи сравнително равномерна натовареност. Разбира се, това не е единственото решение. Тук аз няма да казвам другите решения, не съм кандидат за член на Висшия съдебен съвет. По-скоро искам да чуя Вашето становище.
Въпросът, който поставям към Вас и към останалите кандидати е: ще предприемете ли действия, свързани с административна реформа вътре в рамките на съдебната власт, съдилища, прокуратури? Особено драстично е при административните съдилища и прокуратури. Там просто разминаванията в различните райони са понякога в десетки пъти. Тоест, ще предприемете ли подобни действия? Ще имате ли куража да предложите в следващия Висш съдебен съвет, ако бъдете избран, започване на дейност в тази посока? Зная, че е трудно решение, но искам да чуя някой дали ще предприеме подобно действие.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, госпожо Михайлова.
Господин Рашков, имате думата да отговорите на поставения въпрос.
БОЙКО РАШКОВ: Аз мисля, че в определен смисъл засегнах тази проблематика, но малко по-общо.
Разбира се, че ако разковничето е административна реформа в самата съдебна власт, трябва да се предприемат подобни действия, да се инициират такива, доколкото един член на Висшия съдебен съвет може да прави такава реформа. Той трябва да убеди останалите, за да се вземе колективното решение. Аз споделям това мнение. Пак казвам, въпросът е изключително сложен. Много е труден този проблем – да се каже кое дело е сложно, кое дело не е сложно. Изключително сложен проблем, уважаеми дами и господа!
Ние сме разследвали и приключвали дела с по две, по три, по пет хиляди пострадали лица. Тези производства са разглеждани дори тук в парламента, защото тогава имаше доста сериозни проблеми, на които парламентът обърна внимание, който имаше специална комисия, занимаваща се с такива въпроси.
Аз съм докладвал такава информация тук, в Народното събрание, за да е ясно, че в нашата страна към онзи период, преди около 15 години, има безпрецедентни по своя обем досъдебни разследвания! Безпрецедентни! За щастие, сега ги няма – в този период. Тогава, докато аз ръководех следствената служба, такъв е шансът, късметът ми вероятно, ги имаше. Тези дела не можеха да бъдат приключени от един-единствен разследващ орган, от един-единствен следовател. Тогава използвахме такава методика, каквато всъщност не се забранява от закона, позволена е и специално за разследващите органи не влиза в остро противоречие с принципа на непосредственост като обосноваващо начало в наказателния процес. Определяхме по множество следователи, които да работят в тази посока.
Това компютърът може ли сега да го направи? Вероятно ще може. Ако обсъждаме с един компютърен специалист, той би могъл да ни каже, че може да се направи такава програма. Сигурно може, но в момента я няма или поне на мен такава не ми е известна. Опазил ни Господ от такива разследвания, каквито тогава имаше.
Илюстрирана само по този начин сложността, какво означава на практика? Друго е едно дело с един-два епизода, двама-трима участници в процеса, свидетели, пострадали, двама-трима обвиняеми и така нататък.
Натовареността, госпожо Михайлова, и това неравномерно разпределение на делата е проблем и на компютърното разпределение. Също така тук трябва да се обогати принципът – възможността за оценка на сложността на делата и определянето на един съдия, защото, както някои колеги казват, случайният подбор на делата и разпределението им по този принцип създава случайни възможности на някои колеги да се изявят и случайни невъзможности на други колеги да не могат да се изявят, защото нямат късмета да им се разпределят такива дела.
Така че в тази посока си заслужава действително един бъдещ състав на Висшия съдебен съвет да се заеме и доколкото е възможно, да реши въпроса. Предполагам, че първоначално решенията, които ще се вземат в тази посока, няма да бъдат възможно най-идеалните, но все пак си заслужава да се работи натам. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, господин Рашков.
Колеги, имате думата за въпроси.
Господин Лазаров, заповядайте.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми гости, Ваши превъзходителства! Господин Рашков, ние пак се въртим около тази тема, която наистина е трудна за всички – натовареността по отношение на делата, но тя е свързана и с качеството на самата работа – тези две теми са взаимно свързани. Все пак някакъв критерий според Вас за максималната натовареност на магистрат, съдия, разследващ орган, прокурор. Все пак, защото това би могло като индекс да се зададе в софтуера. Ако можете, ако имате готовност.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, колега Лазаров.
Господин Рашков, заповядайте.
БОЙКО РАШКОВ: Въпросът е с повишена трудност. Виждам, че народните представители настояват да дадем някаква рецепта още сега, докато не сме обсъдени от парламента и не сме избрани. Но бих апелирал към Вас – не искайте готови рецепти в този момент. Нека и ние да поработим малко по проблематиката – тогава бихме дали такава рецепта.
Сега каквото и да кажа, ще съм в грешка. Мога да кажа – по 50 или по 60 дела на съдия. Това би ли било реалистично? Ще бъде ли сериозен аргумент в подкрепа на такава теза – за натовареността и сложността на делата?
Неслучайно направих уговорката – изключително труден въпрос е този, не е решен от десетилетия наред. Заслужава действително той да се проучи – има ли такъв световен опит въобще, или няма? Или ние ще подходим при неговото решаване в зависимост от кадрите, с които разполагаме, броя на делата, които в момента са на производство и ще намерим един среден коефициент за тяхното разпределение между тези магистрати – съдии, прокурори и следователи?! Това би бил най-простият начин за привеждане на възлагането на обем работа в съответствие с принципа на справедливото разпределение на делата. Може би това е едното.
Пак повтарям, въпросът се усложнява от гледна точка на това, че ние не боравим само с критерия количество, брой на производства, а трябва да съобразим сложността на конкретното дело, което възлагаме. Едно производство понякога като сложност, като обем работа, която трябва да се извърши, се равнява на десетки други такива! На десетки други.
Ако например преди 30 години, когато съм работил в една районна следствена служба, съм приключвал по 150-200 досъдебни разследвания годишно и по тях съм разпитвал по 300, 400 и 500 свидетели и около стотина, да кажем, обвиняеми, сега вече времената са съвършено различни. Какво значи, че тази натовареност с тази елементарна най-често по сложност материя не можем да я сравним с дела, които в момента се разследват в някои по-високи нива на органите на прокуратурата и на следствието, а, разбира се, и на полицейските разследващи органи?!
Трябва да се намери такъв критерий – оптимален, подчертавам, и по отношение на разследващите полицаи, тъй като те са масовият разследващ субект в момента в нашата страна. Следователите са разследващ вид – позволете ми тази шега, който вече е записан в Червената книга. Той е на изчезване. Така че само на следователите, които са около 500 души в България, не може да се разчита. Друго беше, когато бяха 1500.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, господин Рашков.
Господин Тодор Димитров.
Имате думата да зададете въпрос.
ТОДОР ДИМИТРОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин Рашков, аз се запознах подробно с Вашата концепция. Имам само един въпрос: как бихте дефинирали персоналната отговорност и отчетност на един член на Висшия съдебен съвет за работата му в този орган? Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, господин Димитров.
Господин Рашков, заповядайте.
БОЙКО РАШКОВ: Благодаря.
Всеки член на Висшия съдебен съвет е известно, че не може да бъде безконтролен. Той трябва да се отчита за своята работа пред Висшия съдебен съвет. Той трябва да се атестира – дори такава норма се съдържа в действащия в момента Закон за съдебната власт. Така че как ще стане това конкретно като процедура ще реши съответният състав на Висшия съдебен съвет. Не знам дали Ви удовлетворява.
ТОДОР ДИМИТРОВ: Вашето виждане.
БОЙКО РАШКОВ: Това е моето виждане, защото в момента повече конкретика не мога да Ви дам. Това ще бъде решение, което ще се обсъди във Висшия съдебен съвет, от новия състав и накрая ще се вземе някакво решение по тази материя. Смятам, че това би било добре. Сега да кажем какво ще бъде, какво няма да бъде след пет години – много трудно е за прогнозиране.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, господин Рашков.
Госпожа Мая Манолова.
Заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА: Един въпрос, който до известна степен е във връзка с предходния.
За да се разсее всякакво съмнение, че на кандидатите, включително на тези, издигнати от депутати от опозицията, ще бъдат спестени неудобни въпроси, ще си позволя да Ви задам един от въпросите, които бяха предложени от неправителствените организации, а именно: предвид връзката Ви с БСП, факта, че сте номиниран от БСП за различни позиции, как ще гарантирате своята независимост от БСП като член на Висшия съдебен съвет?
Този въпрос е зададен от неправителствените организации и аз мисля, че е редно да му дадете отговор от тази трибуна.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, госпожо Манолова.
Господин Рашков, имате думата.
БОЙКО РАШКОВ: Благодаря Ви.
Наистина проявих интерес, запознах се с въпросите на неправителствените организации. Направи ми впечатление, че те акцентират на тези въпроси и внушават по такъв начин, за голямо съжаление, че онзи, който е избран за член на Висшия съдебен съвет от висшата власт в нашата страна – парламентът, като че ли е сатанизиран или пък ще притежава някакви лоши качества. Разбира се, аз съм далеч от подобен начин на разсъждение. Смятам, че за всеки, който е номиниран за член на Висшия съдебен съвет от парламента, това е чест. Чест е, защото парламентът изразява интересите на най-широк кръг от българските граждани и по такъв начин транслира онези интереси, които имат българските граждани и по отношение на Висшия съдебен съвет.
Не можем в момента, при тази действаща Конституция да си представим нещо различно, защото онова помощно разглеждане на властите в страната като абсолютно капсулирани и независими е нещо дълбоко погрешно. Самата Конституция съдържа съвършено друга идея и тя е действително да има взаимодействие между отделните власти – онова взаимодействие, което в момента ще се реализира, а именно това парламентът да избере своята квота за Висшия съдебен съвет.
Дотук – тези, които прекалено акцентират на този въпрос, защото Конституцията и Законът за съдебната власт изобщо не предвиждат някакъв задължителен мандат на избрания от парламента член на Висшия съдебен съвет. Той не е обвързан със съответна политическа партия. Знаем, че парламентът е най-политическият орган в нашата страна по Конституция.
Така бих отговорил най-напред на този въпрос, но така би трябвало, според мен, да започне своя отговор и всеки един друг номиниран за член на Висшия съдебен съвет.
Аз бих казал и нещо допълнително за себе си. Аз имам 32 години юридически стаж. Може би съм един от доайените за членове на Висшия съдебен съвет – за хубаво или за лошо. Този ми продължителен стаж смятам, че е достатъчно силна гаранция за онези, които познават моето кариерно професионално развитие, за независимост при вземането на решенията от Висшия съдебен съвет с мое участие. Аз друга гаранция не мога да дам, защото в противен случай ние ще изпаднем в ситуацията да доказваме нещо, което не можем да докажем.
Така, че ако народните представители приемат моето досегашно професионално развитие за гаранция, че участието ми във Висшия съдебен съвет няма да бъде повлияно от политически въздействия – да ми окажат доверие. Ако те смятат, че аз ще се влияя от подобни политически и други въздействия – няма да ме изберат за член на Висшия съдебен съвет, и аз ще приема това. Толкоз по този въпрос, госпожо председател.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, господин Рашков.
Припомням на всички кандидати, че този въпрос е един от основните, и темите, които маркирах в началото. Наистина моля всички кандидати в своите изложения да представят своето виждане по този въпрос – как ще отстояват собствената си независимост и независимостта на съдебната система и на Висшия съдебен съвет, ако бъдат избрани за членове.
Господин Четин Казак, заповядайте.
ЧЕТИН КАЗАК: Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Рашков, понеже всички знаем Вашата професионална кариера в рамките на съдебната власт, а и опита, който сте натрупали в тази власт и по-специално в частта й досъдебно производство, бих искал да Ви попитам и с няколко думи Вие да ни запознаете с визията си по това какви идеи бихте споделили с Вашите колеги, ако бъдете избран във Висшия съдебен съвет за оптимизация организацията на досъдебното производство?
Вие квалифицирахте ролята на следствието в досегашния модел, който е установен в закона, и като че ли усетихме известна неудовлетвореност от ролята на следствието в цялостната организация на досъдебното производство. Какви са Вашите виждания за оптимизация на ролята на следствието в досъдебното производство?
И една малка скоба – как виждате ролята на военните следователи и военните прокурори в цялата тази оптимизация на организацията с цел по-справедливо разпределение на делата и натовареността в рамките на досъдебното производство? Това е първият ми въпрос.
Вторият ми въпрос: като евентуален член на бъдещия Висш съдебен съвет, как бихте очаквали да се провежда комуникацията между Висшия съдебен съвет и правителството – чрез кои точки на комуникация или парламентьори от двете страни? Очаквате ли това да стане чрез министъра на вътрешните работи или по-скоро чрез министъра на правосъдието, който председателства Висшия съдебен съвет по Конституция? Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, господин Казак.
Господин Рашков, заповядайте.
БОЙКО РАШКОВ: Господин Казак ми постави един въпрос, който ме интересува професионално от много дълги години, бих казал, дори в периодите, в които аз не съм бил действащ следовател в Националната следствена служба, но съм бил народен представител, заместник-министър на правосъдието или председател на Бюрото за контрол на специалните разузнавателни средства.
Във всичките тези периоди, независимо че съм бил встрани от съдебната власт, в частност от следствието, никога не съм изоставял идеята си, че следствието има изключително голям капацитет в нашата страна. Следствените органи в нашата страна са ценност за нашата съдебна власт. Малко са страните в Европа и извън Европа, които възлагат разследване на юристи и в този аспект, тъй като и тази система се е доказала във времето, винаги съм отстоявал становището, че тя трябва не да се руши, а да се укрепва. За мое лично неудовлетворение обаче в последните години, по една или друга причина, аз търпях, казвам го не без съжаление, да виждам как онова, което е съградено, включително и с моите усилия, се руши и да се сведе този апарат до един такъв, който в момента няма значение. Дори хората не знаят за неговото съществуване в момента. От една силна служба те са се стопили в цялата страна на около 500 души. Някъде дори чувам, че може и без тях. Вероятно може без много други неща.
Аз съм бил винаги за укрепване на този капацитет, който го има в следствената служба предвид квалификацията на тези, които работят в нея и опита, който те имат, и че това е ценност, която държавата трябва да ползва.
Дори като бях заместник-министър на правосъдието аз бях подготвил проект за промяна в НПК, респективно и в Закона за съдебната власт, който да разшири правомощията на следователите да разследват по-широк кръг дела, тъй като те бяха оставени без работа за дълъг период от време. Това е известно на всички. За голямо съжаление този проект не беше приет. Беше приет друг, който и в момента действа.
Аз лично в момента не съм удовлетворен от това, което се върши в следствената служба. Смятам, че не се използва пълният капацитет на тези квалифицирани хора – следователите, в нашата страна. Това е моето мнение по този въпрос, тоест аз съм неудовлетворен от състоянието на следствените органи в нашата страна, от Националната следствена служба.
Второ, за военните прокурори и за военните следователи. За съжаление, също по отношение на тях аз имам лично наблюдение как се стесняват непрекъснато техните правомощия при разследване, как намалява техният брой. Те също са на изчезване, ако мога така да се изразя.
Вярно е, че намалява броят на военнослужещите предвид съкращенията в армията и така нататък, но там – във военното правораздаване, има специфики. На тези специфики колегите, които сега работят, отговарят. Смятам, че този апарат трябва да бъде съхранен дотогава, докато е необходим.
Един съществен въпрос, който накрая искам да обсъдим или да кажа своето мнение по-точно, е за комуникацията между Висшия съдебен съвет и изпълнителната власт. Най-близо до Висшия съдебен съвет, разбира се стои министърът на правосъдието, защото той председателства заседания та на Висшия съдебен съвет. Там връзката е пряка, могат да се обсъждат и в заседания, и извън заседания, с министъра на правосъдието проблеми, които са на съдебната власт като цяло. Освен това по закон знаете, че министърът на правосъдието има доста сериозни правомощия във връзка с обезпечаване дейността на органите на съдебната власт. Там обективно необходимо е да има нормална комуникация. Такава досега е съществувала. Аз помня от преди 15 и повече години. Надявам се да продължава да съществува и занапред. Без това не може!
Второ, комуникацията с другите министерства има допирни точки и с ведомства, които тук в момента не можем даже да си представим, но тясна е връзката и с министъра на вътрешните работи.
Бих апелирал като член на Висшия съдебен съвет за едни спокойни взаимоотношения между Висшия съдебен съвет като висш орган на съдебната власт и всички министерства от изпълнителната власт. Само в диалог, само в едно на високо ниво и професионално обсъждане на въпросите ние ще можем да решаваме възникналите проблеми. В противен случай ще даваме, разбира се, много материал, и то излишно, на медиите, без съществени резултати. Така че в тази посока аз съм с нагласата, че комуникацията трябва да се засилва, взаимодействието също с изпълнителната власт. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, господин Рашков.
Господин Емил Василев заяви желание за отправяне на въпрос. По регламент всички народни представители, не само членовете на Комисията по правни въпроси, могат да задават въпроси към кандидатите.
Господин Василев, заповядайте.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви.
Господин Рашков, моят въпрос е свързан с правните фамилии. Правните фамилии – ще поясня. Вие сте следовател, съпругата Ви е нотариус, дъщеря Ви е съдия. Това впрочем касае не само Вас, а и други от кандидатите за членове на Висшия съдебен съвет, които са представители на правни фамилии, тоест семейства, в които съпрузите и децата са практикуващи юристи.
Самият аз съм дългогодишен адвокат и моят собствен опит показва, че някои практики на търговия с влияние, на злоупотреба с власт, пък и на корупция често пъти вървят по линия на някои лични семейни контакти. В някои от по-малките съдебни райони това е много голям проблем, защото, когато примерно съпругата е прокурор, съпругът е съдия в районния съд, синът, да речем, е заместник-началник на районното полицейско управление, а дъщерята е адвокат, в един момент стигаме до едни, бих казал, фамилни правни монополи.
Ето защо моят въпрос е в житейски план първо да ми отговорите, а след това и като юрист. В житейски план ще цитирам премиера: Можете ли да се закълнете в децата си, че примерно съпругата Ви никога не Ви е помолила във Вашата практика като следовател да вземете определено решение, или да предприемете определено действие? Или пък, като станете член на Висшия съдебен съвет, ако дъщеря Ви Ви помоли за един свой състудент да му помогнете да бъде назначен от районния в окръжния съд, Вие няма да го направите?
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ: Казвам това като представител на една правна фамилия, в която всичките Ви най-близки роднини са юристи.
А иначе, и с това приключвам, госпожо председател, как биха се разбили тези правни семейни монополи, които съществуват на много места в страната? Аз съм чувал радикални мнения – че трябва да се забрани на съпрузи и на деца, когато са практикуващи юристи, да практикуват в един и същ съдебен район. Как мислите по този въпрос? Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, господин Василев.
Обръщам се към всички колеги с молба да спазват процедурата, добрия тон. Имаме ангажимент всички ние, когато задаваме въпроси към всички кандидати, да не задаваме въпроси, които по някакъв начин ще уронят личното достойнство, име и чест както на кандидата, така и на неговото семейство. Моля Ви да задавате принципно въпросите. Да се въздържате от такова конкретизиране по отношение на лични примери, освен това, което законът изисква от нас, това, което е представено в документите на кандидатите, иначе при следващ път ще отнема думата на този, който задава такъв въпрос.
Преди да дам думата на господин Рашков, като Ви моля да отговорите принципно само на въпроса, ако решите, господин Рашков, да не влизате в тази конкретика и в клетви в никакъв случай. (Реплика от народния представител Михаил Миков. Шум в залата.)
Моля Ви, колеги, въздържайте се от такива искания към кандидатите. Обръщам се към всички присъстващи: недопустимо е да превръщаме днешното изслушване в някаква трибуна за наказание по някакъв начин и за даване на клетви от кандидатите в какъвто и да било план. Особено в личен план. Имаме този ангажимент всеки един от нас.
Господин Миков, нямате, предполагам, други възражения?
МИХАИЛ МИКОВ: Съпруги, деца, майки...
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Моля Ви, колеги, наистина изключително важен и сериозен е този днешен форум тук, така че спазвайте правилата.
Господин Рашков, заповядайте.
БОЙКО РАШКОВ: Аз много се надявах, че до края на представянето на всички кандидати за членове на Висшия съдебен съвет наистина ще се спестяват подобни лични въпроси. За съжаление обаче това не се случва. Много се надявам аз да съм последният кандидат – първи и последен, към който да се отправят подобни лични въпроси, особено от колега адвокат.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ: Въпросът е принципен.
БОЙКО РАШКОВ: Колегата, от една страна, смята, че задава принципен въпрос, от друга страна, ми задава конкретен въпрос, като на всички споделя, че моята дъщеря е съдия.
Да, моята дъщеря е съдия и аз съм горд от това. Тя е съдия в най-натоварения съд в Република България – в Софийския районен съд. Тъй като всички тези млади хора там са поставени при невъзможни условия за работа, аз, ако бъда избран, колега, ще положа всички усилия да подобрим заедно с колегата Ковачева – министър на правосъдието, условията, при които работят тези деца, независимо че моята дъщеря, колега адвокат, работи в този съд.
А иначе аз съм готов да обсъждаме така наречените семейни, фамилни и други, както колегата ги нарече, но при конкретни факти, но подобни внушения, съжалявам, не трябваше да се правят. Аз имам почтено семейство. Това че ние сме юристи и работим в тази област, не намалява цената нито на моето участие днес, нито пък авторитета на моята съпруга като нотариус, която не е работила само това през годините, нито на дъщеря ми, която от три години е съдия в районния съд. А Вие ако имате като адвокат бележки към нейната работа – как води съдебните заседания, отнесете се към председателя на районния съд, а не тук, в пленарната зала.
Госпожо председател, благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, господин Рашков.
И аз ще използвам правото си да задам въпрос. Не видях желание от други колеги народни представители.
Може би последен въпрос, господин Рашков.
Внимателно се запознах с концепцията, която сте представили пред нас. Направи ми впечатление времето и мястото, което сте отделили на недостатъците в кадровата политика. В тази връзка Вие споделяте, че има редица недостатъци в кадровата политика и те се коренят както в практиката досега на висшите съдебни съвети, така и на правилата, които са заложени, по които трябва да провеждат съответната политика конкурсните комисии.
Бихте ли конкретизирали? Това е изключително важен въпрос, който, пак обръщам внимание, помолих да се засяга в началото или след това в отговорите на други въпроси, които частично съдържат и този въпрос. Имате ли конкретни предложения? Какво конкретно бихте предложили Вие на колегите си по отношение на промяна на тази кадрова политика? Какви конкретни предложения бихте направили за промяна на вътрешните актове на Висшия съдебен съвет за промяна на тази политика? Какво бихте предприели? Каква процедура например, ако сте избран за член на Висшия съдебен съвет, ще предложите за избор на главен прокурор, за избор на председател на Върховния касационен съд, както и за избор на останалите административни ръководители, и не само на тях? Благодаря.
БОЙКО РАШКОВ: Благодаря за въпроса, който е доста важен и в голяма степен определя облика на висшия кадрови орган на съдебната власт, а именно по какъв начин протича процедурата за назначаване или тъй наречената дисциплинарна практика на ВСС, която става обществено достояние. Ще засегна малка част от проблематиката в това отношение.
Онова, на което ще обърна внимание, се отнася главно до някои конкурси и събеседвания. Смятам, че е възможно да се стигне до субективизъм, който в края на краищата не довежда до убедително решение, което да не дава основание на другите явили се на конкурса да мислят, че ВСС не провежда достатъчно прозрачни конкурси за назначаване, преместване и така нататък.
Натъкнах се на практика на ВСС, да ме извинят колегите, която аз лично смятам, че се разминава с принципни положения в Закона за съдебната власт, касаещи преместването. Преместването е от един в друг равен по степен съд по причини, без конкурси, по предложение на един ръководител на съдебната власт – намаляване щата на едното съдебно звено за сметка на другото и преместване на точно определен магистрат. Не мога да се съглася, че това е процедурата, съответстваща на духа на сега действащия Закон за съдебната власт, тоест за всяко място да се провежда конкурс и хората да имат равен шанс да спечелят конкурса.
Затова смятам, че трябва да се помисли по тези две-три неща, които съм отразил в концепцията си. Аз ще работя в тази сфера. Ще предложа промяна, ще предложа ако не се промени Законът за съдебната власт в тази му част (това е работа на депутатите), поне да не се прилага този институт въобще, да се изостави тази правна норма – чл. 194 от Закона за съдебната власт. Това компрометира кадровата политика на ВСС. Говоря за нещо, което е нелицеприятно. Още може да се говори, но отнех много време на залата.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, господин Рашков. Вашето изслушване продължи 50 минути.
Има ли други въпроси към господин Рашков? Няма.
Господин Рашков, благодаря за Вашето участие и за сериозните подробни отговори, които получихме на всички зададени въпроси. Пожелавам Ви успех.
БОЙКО РАШКОВ: И аз благодаря. Желая успешна по нататъшна работа.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Продължаваме със следващия кандидат по азбучен ред – госпожа Валентина Георгиева Драганова.
Госпожа Драганова ще бъде представена от народния представител Димитър Главчев.
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости, Ваши Превъзходителства! Позволете да Ви представя предложената от мен за член на ВСС госпожа Валентина Драганова.
През тези близо 29 години, които тя има в съдебната система, са прекарани почти изцяло в прокуратурата, като изключим едногодишния й стаж като стажант в Софийски градски съд през 1982 г. По нататък започва като младши прокурор през 1984 г. в Районна прокуратура – Ловеч. След това е заместник-районен прокурор в Софийска районна прокуратура през 1987 г. През 1991 г. започва работа като прокурор в Софийска градска прокуратура. През 1998 г. има повишаване в ранг – прокурор от Върховна касационна прокуратура и Върховна административна прокуратура, за да стане прокурор в Върховна административна прокуратура през 2006 г. Всичко това говори за нейния професионализъм, за нейните нравствени качества. Ще допълня, че тя е член на Комисията по професионална етика на Върховна административна прокуратура, което е допълнителен белег за нейните нравствени качества и професионализъм. Ползва се с висок авторитет сред колегите си.
Освен това е взела участие в проекта „Укрепване на административния капацитет на Република България за противодействие на нарушенията и престъпленията в защита на обществения интерес и правата на гражданите”, който се осъществява по Оперативна програма „Административен капацитет”, съфинансиран от Европейския съюз чрез Европейски социален фонд по приоритетна ос „Добро управление” и подприоритет „Прозрачна и ефективна съдебна система”. По гореспоменатата тема от 2009 г. до 2011 г. тя е била лектор в България, Унгария и Португалия.
Тя е един от авторите на учебното помагáло „Методика за взаимодействие на прокуратурата с контролните органи за противодействие на закононарушенията и престъпленията в защита на обществения интерес и правата на гражданите”, което помагáло е одобрено със заповед на главния прокурор на Република България и въведено в действие в работата на прокуратурите на регионално ниво в цяла България като помощно средство за прокурорите при взаимодействието им с контролните органи. Последното, което споменах, говори за нейните способности да има принос в борбата с корупцията – актуална тема у нас и в Европейския съюз.
Освен специализацията й в областта на наказателното право, в административното право и процес (след като е прокурор във Върховна административна прокуратура), тя има и специализации по гражданско право с насоченост „Интелектуална собственост” и специализация по „Търговско право”. Това нейно широко поле за изява според мен ще допринесе за връзката между отделните органи на съдебната власт. Тя би била полезна в това си качество и като член на Висшия съдебен съвет.
Накрая позволете да изразя личната убеденост, че ако бъде избрана за член на ВСС, тя ще даде своя принос Висшия съдебен съвет и съдебната система да се развиват в посока, препоръчана ни в доклада на Европейската комисия по механизма за сътрудничество и оценка, както и ще отговори на очакванията на цялото българско общество в тази посока. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря.
Уважаема госпожо Драганова, имате думата да представите своите виждания за дейността си като член на Висшия съдебен съвет по отношение на темите, които зададох в началото.
ВАЛЕНТИНА ДРАГАНОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми господа народни представители, уважаеми гости, Ваши Превъзходителства! Ще изложа накратко концепцията си за бъдещата си работа като кандидат за член на Висшия съдебен съвет. Основната ми цел и желание са да допринеса за подобряване работата на ВСС, на който Конституцията е поверила една от най-важните функции на държавата – бързото, справедливо, честно и обективно правораздаване.
Целият ми професионален стаж около 29 години е минал в системата на прокуратурата. Натрупала съм достатъчно опит. Считам, че съм развила своите знания в областта на правото до ниво, което ми е позволявало да изпълнявам служебните си задължения прецизно и по съвест. Считам, че притежавам и необходимите – може да прозвучи малко нескромно – професионални качества и квалификация, за да работя за промяна на досегашното статукво, изразяващо се в инертност, в известна степен и некомпетентност, липса на желание за честно правораздаване.
Какво имам предвид, че съдебните дела се проточват с години от първа до трета инстанция и обратно, като не се осъществява и необходимия контрол, и не се взема предвид съдействието на Висшия съдебен съвет?
Накратко ще изложа вижданията ми как трябва да работи новият Висш съдебен съвет. Считам, че той трябва да бъде активен орган, който чертае насоките, развитието и прилагането най-вече на европейските изисквания, като покаже пълна прозрачност за обществото. Следва да се изработят и нови правила в защита правата и законните интереси на гражданите, което е отразено в нашата Конституция – чл. 117.
Следващото нещо, което трябва да се направи от новия Висш съдебен съвет, е подобряване правната култура и етиката във взаимоотношенията между самите институции, както и подобряване кадровата политика на съдебната система, което е в правомощията на Комисията по предложенията и атестирането, която изработва съответните критерии.
Много е важно да се работи за уеднаквяване практиката в различните по степен съдилища, както и да се популяризира самата практика на Върховния съд, което ще помага за решаването на идентични казуси.
На следващо място, бих казала, е да се разшири дейността, свързана с квалификацията и специализацията на магистратите в различни сфери на правото чрез съвместното обсъждане на казуси и уеднаквяване противоречивата съдебна практика. Бих искала да се върна назад във времето, когато имаше такава практика – в един петък от месеца всичките магистрати, съдии, прокурори, и адвокати понякога присъстваха, сме обсъждали различни видове казуси – кой каквото го интересува и каквото не му е ясно, което в огромна степен допринася напредък в работата на магистратите в тяхното професионално израстване.
Друга задача, която може да стои пред Висшия съдебен съвет, е да се засили административната и контролно-ревизионната дейност, съобразявайки се с добрата превантивна практика, като се предприемат съответните действия, съобразени с конкретния вид проблеми.
На първо място, като основен приоритет в работата на Висшия съдебен съвет, извеждам независимостта и отчетността на съдебната система – сериозна и целенасочена дейност за независимо и прозрачно правораздаване, преследване на корупцията по високите етажи на властта, както и корупцията на всички нива в публичния сектор и борбата с организираната престъпност – неща, които са залегнали и в доклада на Европейската комисия.
На следващо място, бих казала, че би следвало да се търсят начини за оптимизиране на работата в съдебната система и да се поддържат високи изисквания за професионализъм на магистратите и начин на работа, съобразен както с националното, така и с европейското право.
Също така стриктно да се наблюдава от страна на Инспектората на Висшия съдебен съвет, който е помощен орган, за същността на решаването на преписките и делата, както и да се съсредоточи вниманието върху етиката и ефективността на съдебната система.
На следващо място, бих казала, че трябва да се спазва добър микроклимат, който се базира на взаимно уважение и професионален подход в дейността и взаимоотношенията между магистратите; да работим за бързото решаване на проблема, свързан с натовареността (допреди малко беше обсъждан този проблем) и последиците от това, както и да се помисли за равномерното разпределение на работата – да се установи единна система за разпределяне на съдебните дела на случайния принцип, който да се използва повсеместно в страната. Там, където се оказва, че се разпределят много тежки дела, мисля, че по преценка на съответния ръководител, би трябвало да се назначи и един помощен орган, тоест член от магистратите, за да се удвои работата, за да може да се преодолее голямата натовареност поотделно между колегите.
Също така в кратък срок следва да се определят изрични показатели от страна на новия Висш съдебен съвет, които да отразяват и качеството на законодателството в защитата на основните права и задължения на гражданите, както и достъпа до правосъдието, а не отказ от него, както в немалко случаи се получава.
В заключение, бих казала, че ако бъда избрана за член на Висшия съдебен съвет, цялостната ми работа ще е насочена към утвърждаване на Съвета като важен, ефективно работещ орган, чиято работа ще е последователна, прозрачна, осъществявайки не само институционен контрол върху дейността на всички магистрати, но и сериозно ще подпомага работата на съдебната система за справедливо и независимо правораздаване. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря Ви, госпожо Драганова.
Уважаеми колеги, имате думата за въпроси към госпожа Драганова.
Господин Нотев, заповядайте.
ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Госпожо Драганова, внимателно изслушах представянето на Вашата концепция, всъщност запознал съм се предварително с нея. Бих искал да конкретизирате и при възможност конкретно да посочите какви са методите за оптимизиране на работата в съдебната система, за които говорите във Вашата концепция? Наред с този абзац от нея, Вие посочихте и други цели, които заслужават да бъдат споделени. Ще ми се да чуя някаква конкретика в тази насока и пак Ви връщам именно към мисълта Ви: какъв е начинът за оптимизиране на работата, как си я представяте? Как си представяте ролята на членовете на Висшия съдебен съвет? Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря Ви, господин Нотев.
Госпожо Драганова, имате думата да отговорите.
ВАЛЕНТИНА ДРАГАНОВА: Оптимизирането на работната система на съдебната система преди всичко виждам като връзка с неправителствените организации – с тяхна помощ работата на Висшия съдебен съвет да стане по-прозрачна; връзка с медиите по същия начин – да се предизвика широка общественост и широка прозрачност за самата работа на Висшия съдебен съвет. В тази насока отиваме и в реформата на съдебната система, може би, където според мен преди всичко трябва да се повиши квалификацията на полицейското разследване, защото оттам се започва в кариерата. Докато едно дело стигне до съда, трябва да са събрани всички видове възможни доказателства, за да може, когато прокурорът пише обвинителен акт, той да не се връща. Когато се издаде присъда, тя да бъде потвърдена в йерархията.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, госпожо Драганова.
Господин Тодор Димитров заяви желание, заповядайте.
ТОДОР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо Драганова, запознах се подробно с Вашата концепция и въпросът ми е следният: в концепцията Вие заявявате „че следва да има подобряване правната култура и етика във взаимоотношенията между институциите”, цитирам дословно. На практика, как точно ще се постигне това? Как го виждате? Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
Госпожо Драганова, имате думата.
ВАЛЕНТИНА ДРАГАНОВА: По този въпрос, бих казала, че всеки магистрат трябва да притежава морални и етични качества, за да може да бъде независим. Да се спрем на аспекта за независимостта – да отстоява безкомпромисно своите решения и в този аспект е недопустимо, бих казала, да има вмешателство в работата на Висшия съдебен съвет. Именно това е качеството на бъдещите членове на Висшия съдебен съвет и на магистратите – да отстояват своите решения, без да има вмешателство в тях. Необходимо е да се работи, както казах, с всички неправителствени организации, с Министерството на правосъдието и Инспектората към Висшия съдебен съвет.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, госпожо Драганова.
Ще Ви помоля по въпроса, който госпожа Михайлова отправи в началото на заседанието – темите, които поставихме от името на комисията, да не ги повтаряме при всеки кандидат. Припомням въпросът, който зададе госпожа Михайлова: Вие самата ще предложите ли и ще застанете ли зад идеята за административна реформа вътре в самата съдебна система? Бихте ли отстоявали една такава позиция?
Моля Ви да се спрете и да отговорите на въпроса за Вашата лична независимост като кандидат и, ако бъдете избрана за член на Висшия съдебен съвет, както и за независимостта на целия орган и съдебната система.
Ако ми позволите да задам един въпрос: Смятате ли и бихте ли подкрепили една такава идея, когато се конституира новият Висш съдебен съвет, след обстоен анализ на това, което предстои да се извърши като съдебна реформа, след обстоен анализ на това какви са недостатъците до този момент, какви са порочните практики, темите и въпросите, които създават недоверие към съдебната система в обществото, бихте ли се ангажирали да предложите един, да го наречем, програмен документ в писмен вид, съвсем условно го наричам, който да ангажира целия Висш съдебен съвет с конкретни стъпки, действия, мерки, които ще предприемете, позиции, които ще отстоявате през целия мандат? Говорим за обективиране в един такъв документ на целите, които всеки един от вас като кандидат и като член, ако бъде избран, би си поставил, както и на целия Висш съдебен съвет.
Аз лично очаквам с интерес да чуя отговор на този въпрос не само от Вас, а и от други колеги, без предварително да подсказвам по някакъв начин какво очаквам да чуя като отговор. Благодаря.
ВАЛЕНТИНА ДРАГАНОВА: Благодаря за този въпрос на госпожа Михайлова относно натовареността и относно администрирането на съдилищата.
Първо, това касае натовареността – да се изработи една система за равномерно разпределение на работата. Както казах, в концепцията всичко да е на случайния принцип и да се помисли за кадровата политика точно по райониране на места и оттам да се мисли за самата натовареност на магистратите.
Аз мисля, че бих предложила едно такова администриране – за връщането към райониране на съдилищата по райони. Аз съм работила в тази схема на 11 или 12 района. Когато се намаляват районните прокуратури, стават няколко районни прокуратури, няколко съдилища и тогава се създава едно състезателно начало между самите тях, тогава работата по се концентрира и по-равномерно може да се разпределя на колегите и именно да не се получава точно такава голяма натовареност.
Бих предложила и бих работила в тази насока, именно за райониране на съдилищата. Да се върнем – не знам колко ще е успешно да се връщаме назад, но практиката в годините показва, че това беше една добра схема на работа.
С оглед Вашият въпрос за програмен документ за работата на Висшия съдебен съвет считам, че следва да се движим по посочените показатели в доклада. Програмата да е така направена, за да се движим в тези показатели от доклада на Европейската комисия, а именно вътре да фигурират независимостта, отчетността, прозрачност, ефективност, както и преследването на корупцията по високите етажи на властта. В тази форма да бъдат определени критерии на работа за всички магистрати от цялата страна.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, госпожо Драганова.
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: Госпожо Драганова, нито в концепцията си, нито във Вашето изложение споменавате една от важните дейности на Висшия съдебен съвет – дисциплинарната. От друга страна, говорихте доста по отношение необходимостта по принцип от уеднаквяване на съдебната практика и възможности това да се случи.
Смятате ли, че има проблем в дисциплинарната практика на Висшия съдебен съвет, че тя също се нуждае от уеднаквяване на критериите и от предвидимост в наказанията, да е ясно, че подобните случаи ще се решават по един и същи начин?
Считате ли, че е необходимо да се внесат корекции в процедурите, които да задължават наказващият орган, в случая Висшия съдебен съвет, да изслушва провинилия се магистрат? Какво е Вашето мнение? Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, госпожо Манолова.
Заповядайте, госпожо Драганова.
ВАЛЕНТИНА ДРАГАНОВА: Благодаря.
Считам, че по дисциплинарната практика към Висшия съдебен съвет трябва да се изработят определени критерии при какви случаи какви наказания следва да се прилагат на магистратите, за да се избегне този субективизъм. Считам, че е редно да се изслушват магистратите пред Висшия съдебен съвет с оглед привличането им към дисциплинарната отговорност, като се работи съвместно с помощния орган – Инспекторатът на Висшия съдебен съвет. Подробно да се разглежда съответно нарушението, касаещо административната отговорност на магистрата. Считам, че в този аспект следва да работи новият Висш съдебен съвет.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Метин.
МИТХАТ МЕТИН: Благодаря, госпожо председател.
Госпожо Драганова, първо Ви благодаря за отговорите, които дадохте досега на поставените въпроси.
Аз също се запознах с представената от Вас концепция и по параметрите, които сте представители като приоритети в тази концепция сте записали, че в работата си новият Висш съдебен съвет следва да работи за нови правила за защита на правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата.
Бихте ли ни доразвили тази идея, бихте ли представили пред нас малко по-подробно какво визирате, какво имате предвид в работата на Висшия съдебен съвет?
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, господин Метин.
Госпожо Драганова, заповядайте.
ВАЛЕНТИНА ДРАГАНОВА: В случая имам предвид достъп на гражданите, когато имат нужда – във връзка с моята работа, когато имат нужда от съвет, когато имат оплаквания да се обръща внимание на техните жалби, а не безотговорно да се препращат към контролната инстанция и с това нещата да приключват до тук и да чакаме контролният орган да разреши проблема. В много случаи прокуратурата може да помага на гражданите в това отношение. Когато съм работила тази дейност – и в наказателната, и в гражданската част, винаги съм се опитвала да помагам на хората да бъдат доволни и след това, ако има нужда, разбира се, съответно от контролните органи, които извършват съответната проверка, след което гражданите да бъдат удовлетворени от интересите и нуждите, които са очаквали да получат от магистратите.
Колкото работата е свързана с Висшия съдебен съвет, той все пак е на един контролен орган, към който също всички граждани биха могли да се обръщат и да получават съответни професионални отговори.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря.
Заповядайте да зададете своя въпрос, господин Кирил Калфин.
КИРИЛ КАЛФИН: Благодаря, госпожо председател.
Госпожо Драганова, моят въпрос е относно кадровата политика във Висшия съдебен съвет. Знаете, че това е един щекотлив въпрос, който се засяга не само в медиите, но и в цялото общество. Когато един магистрат е подготвен, знаещ, можещ, той по-лесно отстоява своите позиции и взима правилните решения.
Какво бихте направили Вие в тази посока за промяна в кадруването в съдебната система, като се има предвид, че в тази връзка се прави и атестирането, повишаването в ранг, квалификацията, преквалификацията на магистратите и така нататък? Какво конкретно бихте могли да предложите Вие, за да може да се подобри тази дейност във Висшия съдебен съвет? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, господин Калфин.
Заповядайте да отговорите, госпожо Драганова.
ВАЛЕНТИНА ДРАГАНОВА: По отношение на кадровата политика бих казала, че органът, който се занимава с кадровата политика е Комисията по предложения и атестирането на Висшия съдебен съвет, както и помощните атестационни комисии. Считам, че следва да се изградят критерии за оценка на магистратите – натовареност, количество, качество, също така да се съкратят сроковете за провеждане на конкурсите с цел адекватно попълване на щатните бройки. Освен това да се премахне субективизмът в конкурсните процедури. Трябва да има точни и ясни критерии според мен, с оглед кадровата политика съгласно чл. 130, ал. 6, т. 1 от Конституцията. Както знаем вече те назначават, повишават, преместват на длъжност дори освобождава съдии и прокурори. В този смисъл трябва да Ви отговоря. Считам, че би трябвало да няма субективизъм в кадровата политика в новата работа на Висшия съдебен съвет.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, госпожо Драганова.
Господин Ципов, заповядайте.
КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа, уважаема госпожо Драганова! Съвсем накратко искам да Ви попитам какво бихте предложили за повишаване на прозрачността в работата Ви като член на Висшия съдебен съвет? Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, господин Ципов.
ВАЛЕНТИНА ДРАГАНОВА: Като бъдещ член на Висшия съдебен съвет, с оглед повишаване прозрачността на съдебната власт бих казала, че следва да има една отвореност към всички медии. Да се предава непрекъсната информация чрез говорителите на всички съдебни инстанции, максимална прозрачност и предварително уведомяване на медиите за всеки дневен ред на Висшия съдебен съвет чрез протоколи, чрез обявяване в интернет. Освен това може да се създаде и пресцентър, който да е лесно достъпен за информация на цялото общество, на гражданите, на медиите за самата работа на Висшия съдебен съвет.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря.
Господин Ципов – за уточнение и допълнение към въпроса.
КРАСИМИР ЦИПОВ: Във връзка с въпроса, който Ви зададохме – считате ли, че към момента има пълен и неограничен достъп до съдебните актове, които постановяват отделните съдебни инстанции?
ВАЛЕНТИНА ДРАГАНОВА: Ни бих казала, че има пълен достъп, защото се завеждат редица дела за отказ от достъп до информация на гражданското общество. Висшия съдебен съвет може да работи в тази посока и да се преустанови непрозрачността и прикритостта с оглед прозрачността на работата на съдебната система и най-вече връзките ни с медиите, което много ще облекчи работата.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря.
Госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: Един уточняващ въпрос – не смятате ли, че в работата на досегашния Висш съдебен съвет и по-специално в неговите кадрови решения има достатъчно прозрачност за мотивите на едно или друго кадрово решение?
ВАЛЕНТИНА ДРАГАНОВА: Не бих казала, защото малко се различава от критериите за прозрачност. Различни критерии има досегашният Висш съдебен съвет с оглед налагането на наказанията на колегите, защото различни колеги с различен брой просрочени дела, а на едни се прилагат уволнения, на други по-леки административни наказания. Това според мен не води до прозрачност, а може би залитане за предпочитания към някои колеги.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря Ви, госпожо Драганова.
Господин Четин Казак, заповядайте.
ЧЕТИН КАЗАК: Благодаря.
Уважаема госпожо Драганова, разбрахме, че Вие сте един от авторите на изработената Методика за взаимодействието между прокуратурата и контролните органи. Това е една болна тема за прокуратурата и неведнъж в не един свой годишен доклад главният прокурор е изразявал своята неудовлетвореност от състоянието на това взаимодействие.
Считате ли, че в тази методика има вече осезаеми резултати? Има ли подобрение във взаимодействието между прокуратурата и контролните органи с цел оптимизация на наказателната политика и разтоварване на прокуратурата, поне на част от делата, за които в момента тя е сезирана? Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, господин Казак.
Госпожо Драганова, имате възможност да отговорите.
ВАЛЕНТИНА ДРАГАНОВА: Благодаря Ви.
Във връзка с написването на тази методика действително се чувстват положителните неща на методиката, която написахме, с оглед взаимодействието между прокуратурата и контролните органи. Това е така нареченият отпреди „общ надзор на законност”. В случая се получава едно много добро администриране, един голям обхват на контролните органи и действително, когато се обръщаме към прокуратурата за съдействие на контролните органи, за извършване на различни проверки в цялата страна има отзвук, има положителни мнения по въпроса. Считам, че издаването на тази методика има положителни качества за работата на прокуратурата при взаимодействието с контролните органи.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Да, благодаря, госпожо Драганова.
Има ли колеги, желаещи да зададат въпрос?
Позволете ми да отправя един въпрос към Вас, госпожо Драганова.
Изключително важна тема е какви са Вашите лични виждания за подобряване на кадровата политика на следващия Висш съдебен съвет и по-конкретно какви предложения и промени мислите да бъдат направени по отношение на атестирането на магистратите. Смятате ли, че трябва да има сериозно ограничаване при оценките, които се правят при атестиране, при критериите и методиката, която в момента е избрана? Смятате ли, че води до обективни и ефективни резултати? Като подвъпрос към този въпрос – необходимо ли е да има засилване на административния капацитет във връзка с дейността на атестиране на Висшия съдебен съвет? Бихте ли предприели стъпки в тази посока, имате ли конкретни предложения и идеи? Ако има такива предложения, представени на Вашето внимание от други кандидати, бихте ли подкрепили? Това е една от основните теми и проблеми, които стоят пред съдебната система. Мисля, че всеки кандидат трябва да бъде подготвен с конкретни отговори на един от основните въпроси и да бъде активен в своята позиция и поведение.
Благодаря, заповядайте.
ВАЛЕНТИНА ДРАГАНОВА: Благодаря за въпроса.
Считам, че до момента няма определени критерии при атестирането на колегите. Всичко е субективно. Има един определен брой от 100 точки и Комисията по атестирането трябва с качеството, с работата, със запознаването на самия атестиран колега. Всичко трябва да се проверява на място, а не да се проверява самата му работа и не субективно да се слагат оценките по точкуване, за да събере необходимия брой точки. Би трябвало да има определени критерии според мен, които да са ясни и точни, да се проверява самата работа на магистрата, да е прозрачна и неговата ефективна работа, личните му качества – също. Тогава вече може да се направи някаква визия за атестирания, за да се определят точно неговите качества и да се даде най-висока оценка за качествата на атестирания колега.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря госпожо Драганова.
Госпожо Михайлова, заповядайте.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Госпожо Драганова, имам един въпрос свързан с това, че съдебната власт е независима и Висшият съдебен съвет е този, който отговаря за съдебната власт – не за всичко, но в голяма степен се грижи за нея. Ако бъде нападнат, „нападнат” – говоря с думи, представител на съдебната власт, съдия, прокурор или следовател от представител на изпълнителната власт или от законодателната власт, или дори цял орган на изпълнителната власт, примерно, Министерския съвет, или парламента предприемат действия, които нарушават независимостта на съдебната власт, Вие като член на Висшия съдебен съвет, бихте ли предприели действия в защита на независимостта на съдебната власт?
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, госпожо Михайлова.
Госпожо Драганова, заповядайте.
ВАЛЕНТИНА ДРАГАНОВА: Да, разбира се. Считам, че е недопустимо всяко вмешателство в работата не само на Висшия съдебен съвет, а и в работата на всички магистрати. В дългогодишната ми практика не съм допускала такова вмешателство, независимо че е имало случаи, когато са се опитвали, разбира се, да влияят – странични обаждания, ходатайства и така нататък, но в моята практика нямам такива случаи, когато да съм се поддавала и бих защитила един казус, както Вие го определихте. А за тази цел е необходимо да се работи, с оглед независимостта, с всички неправителствени организации, с Министерството на правосъдието и с помощни органи – Инспектората на ВСС. Всички трябва да работим в екип, защото, ако всеки има някакво виждане, а не се споделя от другата страна, няма да стане нищо.
Всичко, което досега говорихме – за натовареността, за независимостта, за реформата в съдебната система – всичко това трябва, и всички колеги, които ще бъдем избрани в новия Висш съдебен съвет – да има екипност в работата ни.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Ако няма екипност, в смисъл, ако те не реагират, Вие бихте ли поставили въпроса?
ВАЛЕНТИНА ДРАГАНОВА: Да, разбира се, бих си отстоявала моето мнение и решение, не бих отстъпила.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, госпожо Драганова.
Колеги, други въпроси?
Няма други въпроси към госпожа Драганова.
Благодаря Ви, госпожо Драганова.
ВАЛЕНТИНА ДРАГАНОВА: Благодаря и аз.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Следващ по азбучен ред е кандидатът за член на Висш съдебен съвет от парламентарната квота, господин Васил Цветанов Петров.
Заповядайте, господин Петров.
Кандидатът господин Васил Петров ще бъде представен от народния представител господин Христо Бисеров.
Господин Бисеров, имате думата да представите кандидата за член на Висшия съдебен съвет.
ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа, Ваши Превъзходителства, колеги, уважаеми кандидати и гости на това заседание! Немалка част от Вас познават господин Петров. Познават го вероятно с мандата му като инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет, орган, както знаем, създаден с изрична промяна в българската Конституция, орган само с един мандат зад гърба си, вероятно най-трудният мандат, винаги е така.
Ние вносителите на това предложение оценяваме мандата на господин Петров като инспектор като успешен. Междупрочем, обръщаме внимание, че той е автор на Методика на Инспектората към Висшия съдебен съвет за извършване на проверки в съд и прокуратура.
Обаче ние дълбоко ценим и една друга част от неговата богата професионална активна юридическа практика, повече от 30 години. Господин Петров над 23 години е действащ адвокат, адвокат, който също е бил и председател на Адвокатския съвет в Благоевград в периода 1999-2001 г. и член на Висшия адвокатски съвет през един дълъг период от 2001 до 2008 г. Малко са кандидатите за членове на Висшия съдебен съвет с такова познание на адвокатската професия. Смятаме, че това е важен детайл и кандидатурата на господин Петров е удачна и от тази гледна точка.
Междупрочем господин Петров има практика малко по-далече във времето си и като районен прокурор, а така също и като юрисконсулт в общинската администрация. Той е възпитаник на Софийския университет и смятаме, че тази негова професионална биография, включително и като инспектор, го прави изключително подходящ за кандидат за новия състав на Висшия съдебен съвет.
Обръщам внимание на неговата концепция, особено в два от разделите – натовареността като проблем, нетърпящ отлагане за решаването му; случайния принцип за разпределение – гаранция за независимост; и третият аспект е антикорупционните мерки. Като добавя към това и познаването на работата на Инспектората, Ви го предлагаме на Вашето внимание като кандидат за член на Висшия съдебен съвет. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря Ви, господин Бисеров.
Господин Петров, заповядайте да изложите Вашите виждания по отношение на дейността Ви като член на Висшия съдебен съвет и всичко, което желаете да представите пред нашата аудитория, имате думата.
ВАСИЛ ПЕТРОВ: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо председател, Ваши Превъзходителства, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми гости, колеги! Заставането ми днес на тази трибуна за всички мои близки, приятели, разбира се, и за мен, е вълнение. Това е така не само защото за първи път прекрачвам прага на Народното събрание, а и заради ясната осъзнатост за особената важност на процеса по номиниране на кандидатите и избиране членовете на Висшия съдебен съвет. Възползвам се от тази привилегия и за да сторя нещо, което не съм направил досега, а то е да изкажа благодарност към вносителите на предложението за издигане кандидатурата ми за член на Висшия съдебен съвет.
Госпожи и господа народни представители, приетите от Вас процедурни правила за издигане кандидатури за членове на Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание в Раздел ІІІ, т. 4 позволяват на кандидата три неща – лично представяне, допълване на данни от професионалната биография, и на трето място – представяне на концепция за работа като член на Висшия съдебен съвет.
За процесуална икономия, а и с оглед обстоятелството, че господин Бисеров ме представи, позволете съвсем накратко да допълня някои данни от професионалната си биография, както и накратко да очертая философията при изготвяне на концепцията за работа като член на Висшия орган на съдебен съвет. Това според мен е по-различен ъгъл на представяне.
Позволявам си да подчертая, че общият ми юридически стаж, който е над 35 години, се разпределя така: юрисконсулт по разпределение от студентската скамейка, прокурор, адвокат и инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет, а към настоящия момент отново адвокат в Благоевградска адвокатска колегия.
Като уважавам дълбоко останалите юридически професии в своята професионална битност аз съм адвокат. Наблягам на това, защото 25 години активна адвокатска практика с поглед на работата от призовкаря до отделните състави на върховните съдилища ми дават основание да твърдя, че познавам добре българската правова система, а за всички нас е важно как се управлява и функционира тя.
Отделно от това, от 2008 г. в продължение на близо четири години имах шанса да работя като инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет – този нов орган на съдебната власт, създаден с четвъртото изменение на Конституцията на Република България.
За да Ви улесня при изграждане на преценката Ви за моите професионални качества, без да Ви натоварвам с цифри и статистика, посочвам, че работата включваше – пълна проверка на организацията на административната дейност на съответния съд или прокуратура и на организацията по образуването и движението на преписките и делата.
Оценка на работата на съответния съдебен орган, а при необходимост подобна оценка и на конкретния магистрат. Установяване на противоречива съдебна практика. В големи детайли или по-големи детайли се проверяваше щатната осигуреност, материалната база и техническата обезпеченост, организацията на работа в канцелариите, състоянието на книговодството, информационното обслужване, статистиката и анализа. Случайният принцип за разпределение на преписките и делата, натовареността на органа, на състава, на отделния магистрат. Разпределение на работата по надзор и в прокуратурата. Проведени общи събрания на магистрати за анализ и обобщаване на съдебната практика. Участие на съдии, прокурори, следователи и съдебни служители в обучителни мероприятия и други.
Проверяваха се още: данни за броя на делата, разгледани и приключени от всеки състав по видове производства, срокове по образуване и движение на делата, срокове за постановяване на съдебните актове и други.
Разглеждаха се въпросите по образуване, движение и приключване в установените срокове на преписките в съответните прокуратури, наблюдаваните досъдебни производства, инстанционния контрол, внесените в съда обвинителни актове, върнатите от съда дела с внесени обвинителни актове, административно-съдебния надзор, който провеждат прокуратурите, гражданско-съдебния надзор, както и организацията по образуването, движението и приключването на следствените дела, водени в следствените служби при окръжните прокуратури.
Искам да Ви осведомя, че работата на екипите продължаваше с изготвяне на анализи и обобщаване на резултатите от проведените проверки. Изследваха се моделите на администриране в проверяваните органи с цел въвеждане по-добрите практики.
Изготвени бяха сигнали, предложения и доклади до други държавни органи, включително и компетентните органи на съдебната власт. Изпращане на сигнали при установена противоречива практика за приемане на тълкувателни решения или тълкувателни постановления.
И не на последно място, предоставяне на Висшия съдебен съвет резултатите от проверките за приобщаване към критериите за атестиране на съдии, прокурори и следователи и кадровото им израстване.
Позволявам си да твърдя, че всичко изброено по-горе познавам добре. В голямата си част това са въпроси, свързани пряко с работата на Висшия съдебен съвет и затова си позволих да говоря за тях.
Госпожи и господа, този ми професионален опит е залегнал в основата при изготвянето на концепцията за работата като член на Висшия съдебен съвет, ако бъда избран в този висш орган на съдебната власт. Тя включва полагане на трайни усилия за достигане стандарти, съпоставими с тези на другите членове на Европейския съюз, които от своя страна да доведат до изпълнение на показателите, целящи извършване на реформи в съдебната система.
В концепцията са дефинирани и основните елементи на този процес – ефективност, прозрачност, бързина, качество и отчетност и борба с корупцията. Като е насочена към реалните нужди на гражданите и бизнеса, работата, според мен, на Висшия съдебен съвет следва да се стреми към повишаване доверието в съдебната система и гарантиране достъп до правосъдие.
Необходимо е, според мен, добро управление на системата, бюджетно планиране, отчетност, статистика и отговорност на избраните административни ръководители, както и на всеки един магистрат за неговата работа.
Уважаеми членове на специализираната комисия, като имате предвид изложеното преценете дали моят житейски и професионален опит ще бъдат полезни за работата на Висшия съдебен съвет. Както казваме често в съдебната зала: „Вие сте мъдри, очакваме мъдро решение”.
Позволявам си да отговоря на някои от въпросите, зададени в сайта от някои неправителствени организации. Към мен са зададени освен общите 40 въпроса и лични такива.
Първият от въпросите е: по какъв начин ще гарантирам своята независимост, след като съм предложен за избор като член на Висшия съдебен съвет от политическа партия, в случая Движението за права и свободи? Отговарям на този въпрос така: през 4 годишният си мандат като инспектор в този нов и уникален орган на съдебната власт – Инспекторатът към Висшия съдебен съвет, по никакъв начин, никой, от никоя политическа сила, най-малко от Движението за права и свободи, е направил дори и опит за въздействия или за намеса върху моята работа.
Зададен е и друг въпрос и ще се опитам по памет да го пресъздам, говоря за личните въпроси, които са зададени персонално към мен, а той доколкото си спомням е: работи ли сте като инспектор към Инспектората към Висшия съдебен съвет, отново сте кандидат за административна работа, няма ли да Ви липсват делата и съдебната зала?
Уважаеми госпожи и господа, уважаеми представители на неправителствените организации! Налага се за отговора на този въпрос отново да подчертая дългогодишния си практически опит – 35 години активна юридическа дейност, от които: 3 години като юрисконсулт в съдебните и в арбитражните зали; 3 години като районен прокурор на Благоевград – всеки ден в залите на Районен съд - Благоевград по наказателни дела; 25 години като адвокат – почти всеки ден в съдебните зали. Отговарям на въпроса кратко така: 31 години активна практическа дейност струва ми се, че не е малко време. Пожелавам на всекиго практикуване по този начин, както съм практикувал аз.
Госпожо председател, завърших моето изложение. Благодаря на всички.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, господин Петров.
Позволих си да дам малко допълнително време в сравнение с останалите кандидати в рамките на две минути, защото сам пожелахте и зададохте сам въпросите, които са отправени от представители на неправителствения сектор и вече отговорихте на тях.
Уважаеми колеги, имате думата за въпроси към господин Петров.
Господин Тончев, заповядайте.
СВЕТОСЛАВ ТОНЧЕВ: Уважаеми господин Петров, господин Бисеров при своето изложение и представянето на Вашата кандидатура обърна внимание на колегите и на гостите в залата на Вашата концепция и по-точно в частта за натовареността – натовареността както на самата съдебна система, така и на отделните магистрати. Виждам, че Вие сте обърнали внимание на натовареността. Отбелязали сте го като проблем, нетърпящ отлагане за решаването му от новия Висш съдебен съвет.
Моят конкретен въпрос към Вас е как според Вас може да се реши този проблем и какви виждания имате по отношение на това решаване?
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, господин Тончев.
Господин Петров, заповядайте.
ВАСИЛ ПЕТРОВ: Позволил съм си да нарека този проблем или по-точно да го включа в приоритетите за работата на членовете на Висшия съдебен съвет. Поддържам, че това е проблем, решаването на който не търпи отлагане. Ненапразно точно така съм го посочил и в своята концепция. Според мен, това беше посочено и от изслушаните двама колеги досега.
Изключително остра е нуждата от изработване на система или методика за отчитане на натовареността на магистрата и на органа. Не се спори, че натовареността е елемент от работата на магистрата, засягащ чувствително доверието в съдебната система, ефективността на съдебния процес, гарантиране на достъпа до правосъдие, кариерното развитие на магистрата, включително и дисциплинарната практика – както казаха и колегите преди мен, изключително тежък и сложен въпрос за решаване.
Наши и чужди експерти, доколкото имат информация за това, препоръчват да се вземат предвид броя на часовете за една година, които магистратът трябва да отработи по възложените му дела при отчитане на правната и фактическа сложност на делата.
Други експерти и магистрати излагат доводи в по-различна посока или друга, различна от първата, система за отчитане натовареността на органите на съдебната система.
Струва ми се, че е наложително и активното участие при решаване на този проблем на Министерството на правосъдието при анализиране на същия проблем, най-малкото поради връзката му със собствеността и управлението на сградния фонд.
Според мен това налага Висшият съдебен съвет да работи в следната посока.
На първо място, необходим е един обективен мониторинг на натовареността на съдебните органи в страната, необходимо е изработване на методика за оценка и планиране на натовареността.
Според мен е необходимо ползване на уеднаквена информационна система и уеднаквена статистика, доколкото се знае, че в страната различните органи на съдебната власт не работят по единна информационна система и статистика.
Според мен за решаването на този въпрос е необходимо да има изработени стандарти за условията на труд за магистратите, доколкото те са в непосредствена връзка с натовареността и с решаването на този проблем.
Ненапразно беше посочено от двамата колеги изключителната важност на решаване на проблема със сградния фонд, най-вече на Софийския районен съд, Софийска районна прокуратура, а има и други съдилища и прокуратури в страната с подобни нужди.
Не на последно място бих казал, че е необходимо оптимизиране, разбира се след един сериозен анализ на натовареността, на броя на органите на съдебната власт.
Струва ми се, че с последното отговарям и на въпроса на народния представител Екатерина Михайлова за нуждата от административна реформа в съдебната власт. Допълвам и този въпрос с това, че ясно и точно може да бъде отговорено нуждае ли се съдебната власт от подобна административна реформа само тогава, когато се отговори на въпроса и тогава, когато има яснота по проблема или решение на проблема за натовареността на органа, на съдебния орган и в частност на отделния магистрат.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, господин Петров.
Господин Радев, имате думата, за да зададете своя въпрос.
Господин Петров, само ще Ви помоля да се придържате към даденото време за отговор.
Заповядайте, господин Радев.
ЕМИЛ РАДЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин Петров, аз ще задам един въпрос, свързан с предходния, а именно смятате ли, че създаването на единен програмен продукт на случайно разпределение на преписките и делата ще допринесе допълнително за намаляване на натовареността на магистратите?
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Заповядайте, господин Петров.
ВАСИЛ ПЕТРОВ: Уважаеми господин Радев, струва ми се, че в отговора на предходния въпрос засегнах темата. Според мен е необходимо изграждане на единен централизиран модел на програмно и информационно осигуряване на съдебната система.
На второ място, според мен е необходимо повишаване сигурността на информационните продукти и постигане на пълна гаранция за така нареченото случайно разпределение на преписките и делата. Така че на въпроса Ви: необходим ли е единен продукт за случайно разпределение на делата и дали той ще повлияе положително при решаването на проблема с натовареността на съдебните органи и отделните магистрати, отговарям положително: да, и ще работя, ако бъда избран за член на Висшия съдебен съвет, активно и в тази посока.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, господин Петров.
Господин Ципов, заповядайте.
КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин Петров, имате дългогодишен опит като адвокат. Моля да ми отговорите според Вас какви мерки биха могли да бъдат предприети за преодоляване забавянето на делата? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, господин Ципов.
Заповядайте, господин Петров.
ВАСИЛ ПЕТРОВ: Изключително важен, интересен и много труден въпрос, господин Ципов, дотолкова, доколкото работата на Висшия съдебен съвет е ограничена в съответната законова норма и от съответната законодателна рамка. Това не означава, че Висшият съдебен съвет не трябва да работи за постигане на ефективен съдебен процес, в частност и за решаване на делата в предвидените от процесуалните закони срокове.
Струва ми се, че решаването на редица проблеми, посочени в изработената от мен концепция, както смея да твърдя и да се съглася и с онези части от концепциите на всички колеги – кандидати за членове на Висшия съдебен съвет не само от квотата на Парламента, но и от съдебната квота, които са засегнали този въпрос, ще свържат работата на Висшия съдебен съвет и произнасянето на съдебния орган в съответните срокове с решаването на останалите проблеми: натовареност, финансова обезпеченост, сериозен бюджет, добър сграден фонд и всички други неща, които са посочени от мен в концепцията и изброени тук при това представяне.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря Ви.
Господин Димитров, заповядайте.
ТОДОР ДИМИТРОВ: Благодаря, госпожо председател.
Аз имам само един уточняващ въпрос, който е по този програмен документ. Как точно виждате какво трябва да съдържа този програмен документ по-подробно, тъй като Вие имате достатъчно опит, били сте в Инспектората. Какви трябва да бъдат по-конкретно стъпките, които според Вас трябва да се извървят, за да променим визията на новия Висш съдебен съвет в сравнение с този, който е в момента? Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря.
ВАСИЛ ПЕТРОВ: Моля да ме улесните: става дума за програмния документ, за който говори госпожа председателят – да, а не за програмния продукт за случайното разпределение? Става въпрос за допълнителния въпрос на госпожа Фидосова?
ТОДОР ДИМИТРОВ: Да.
ВАСИЛ ПЕТРОВ: В никакъв случай не смея да кажа и да посоча в това заседание какво конкретно ще съдържа този програмен продукт. Както обаче казват на първо четене, на първо място, Висшият съдебен съвет трябва да приеме своя програма. В тази програма най-вероятно новият състав на Висшия съдебен съвет ще си постави целите, които преследва, и задачите, които трябва да реши. Така виждам съдържанието на един програмен документ, който може би ще обещава някои неща. В крайна сметка, това е документ, който ще бъде предложен и ще бъде взето решение за приемането му от пълния състав на колективния орган.
Аз обещавам за себе си, защото сега нямам готовност да Ви отговоря конкретно, но да се замисля сериозно какво трябва да включва такъв документ. Ако бъда избран за член на Висшия съдебен съвет, ще изложа своите виждания пред останалите членове на Висшия съдебен съвет. Разбира се, ще се съобразя и със сериозните доводи, които ще изложа пред тях. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, господин Петров.
Господин Нотев има желание за въпрос.
Заповядайте.
ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Въпросът ми е провокиран от предходния въпрос и отговора на господин Петров.
Господин Петров, ще помоля за малко повече конкретика. Имам предвид Вашия стаж като инспектор в Инспектората на Висшия съдебен съвет, за който вече стана дума, както и качеството Ви на автор на Методиката за извършване на проверки от органите на Инспектората.
Приемате ли критиките, които получи Инспекторатът в посока, че проверките до известна степен са се оказали формални – проследявали са процесуалните срокове, в които е следвало да се извършат съответните действия, и по-малко внимание е обърнато на въпроси, чието разрешаване би допринесло за усъвършенстване на работата на съответните органи на съдебната система. Имам предвид точно въпросите за натовареността, за разпределението на делата и въпроси, които биха могли фундаментално, из основи да поднесат ново решение на проблемите, за които днес говорим.
Моля Ви за Вашите впечатления и намерения в тази посока като член на Висшия съдебен съвет, ако бъдете избран в резултат на днешната и следващите процедури. Благодаря Ви.
ВАСИЛ ПЕТРОВ: Благодаря Ви. Разбрах Ви добре, господин Нотев.
Това е и един от въпросите, включен в набора от въпроси на неправителствените организации, а не затова, че госпожа Караиванова е в залата, в която се провежда това изслушване.
Ясно искам да изразя в голяма степен несъгласието си с подобни критики за работата на Инспектората към Висшия съдебен съвет. В проверките, които сме извършвали в цялата страна, никога не са подминавани въпросите за натовареността на органа, натовареността на отделния магистрат, както и въпросите за случайното разпределение на делата.
Ще призная нещо, за което стана реч няколко часа преди влизането в тази зала на Народното събрание. В разговор с мой колега, коментирайки точно този въпрос, си позволих да изразя ясно и категорично несъгласието си с подобни критики. Този разговор споделям с Вас. Стана дума, че за да изготви Инспекторатът, инспекторът и неговият екип ясен доклад за работата на съответния проверяван орган или съответния магистрат, е необходимо да се прочетат стотици дела.
Имах намерение да попитам в деловодството и архива на Инспектората към Висшия съдебен съвет колко страници е докладът, изработен след извършената проверка на Софийска градска прокуратура. Доколкото си спомням, защото тази проверка беше направена от моя екип – един инспектор и двама експерти, докладът беше над 200 страници.
Наложи се да бъдат прочетени стотици дела, за да може да се отговори на въпросите: има ли проблеми в този съдебен орган, има ли проблеми при отделен магистрат (а това са над 100 прокурора, работещи в Софийска градска прокуратура), какви са проблемите? За всички тези проблеми е разговаряно със съответните прокурори, всички проблеми са описани ясно и конкретно в изготвения доклад. За тях и за тяхното решаване са дадени съответните писмени препоръки.
Запознати сме с протокола от Общото събрание на прокурорите от Софийска градска прокуратура, които приеха резултатите от извършената проверка. Запознати сме като екип и като Инспекторат и с оценката на магистратите (в конкретния случай дадох пример за прокурорите от Софийска градска прокуратура) – оценка, че всичко, което е отразено в изготвения доклад, отговаря на това, което е намерено в книгите, в архива, в деловодството, в досъдебните производства, в предпрокурорските преписки.
По този начин се позволявам още веднъж да заявя личното си становище и отговор по този въпрос. Макар и да си навлека ядовете на някои, струва ми се, че в голяма степен критиките към работата на Инспектората не трябва да бъдат споделяни. Това е моето мнение.
ЯВОР НОТЕВ: Аз бих изразил становище и отношение към отговора, който получих.
Зададох въпроса си неслучайно с начало „Дали споделяте критиките” и не много тайно се надявах да получа отговора, който Вие поднесохте на аудиторията.
Заявявам, че съм удовлетворен от отговора, споделям неговото съдържание и имам повода да изразя личното си уважение и респект към работата на Инспектората, Вашата лична работа и работата на госпожа Караиванова, която е в залата.
Благодаря Ви още веднъж за отговора.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря на господин Петров и на господин Нотев.
Има думата госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми господин Петров, и аз съм впечатлена от откровеността, с която отговорихте на поставения въпрос и предполагам, че ще проявите същата откровеност и смелост за един друг въпрос, който пряко е свързан с дейността на Инспектората, а именно относно дисциплинарната практика на досегашния Висш съдебен съвет. Още повече, че Вие в своята концепция ясно сте извели някои основни препоръки, които трябва да се случат за подобряване на тази практика.
Смятате ли, например, че при разписването на ясни критерии за дисциплинарните нарушения следва да се включи и натовареността на магистратите? Смятате ли, че тогава, когато броят на върнатите или отменени актове е прекалено голям, трябва да се изследват причините за това? И смятате ли, че трябва да има промени в самата дисциплинарна процедура, като се даде възможност на наказваното лице лично да даде обяснения пред наказващия орган?
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, госпожо Манолова.
Господин Петров, заповядайте.
ВАСИЛ ПЕТРОВ: Уважаема госпожо Манолова, ще бъда максимално кратък, доколкото в изготвената от мен концепция съм отговорил положително на тези въпроси. Ще отговоря на частта, в която нямам отговор, а това е последната част от Вашия въпрос.
Намирам, че е наложително, такова е моето мнение, лицето, което е подлагано под дисциплинарна отговорност да бъде изслушано от наказващия орган. Дали съм прав или не ще преценявате Вие, пък защо не и всички колеги, които най вероятно слушат това заседание на Правната комисия. Вадя аргумент за това право на лицето, срещу което е образувано дисциплинарно производство и се иска налагане на дисциплинарно наказание, включително и от правото му на защита. Той има такова право.
Конституцията е тази, която дава правата на обвиненото лице да има защита от момента на повдигане на обвинението. Това е записано и в Наказателнопроцесуалния кодекс. Струва ми се, че в още по-голяма степен тогава, когато е налице търсене на наказателна отговорност в случая, но тогава, когато се търси дисциплинарна отговорност и то – нека не забравяме това – от магистрат, най-малкото се дължи неговото заслушване и осигуряване на възможността да реализира в пълна степен правата си да защити себе си, след като изслуша какво е обвинението по дисциплинарното производство. Така мисля.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря на господин Петров.
Господин Ивайло Тошев, заповядайте да зададете своя въпрос.
ИВАЙЛО ТОШЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Господин Петров, според Вас необходимо ли е нещо да се промени в дейността на Висшия съдебен съвет с цел да се постигне по-ефективно управление на бюджета на съдебната власт? Това ми е въпросът.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, господин Тошев.
Господин Петров, чухте ли въпроса или да го повторя?
ВАСИЛ ПЕТРОВ: Чух въпроса. Труден е за мен, защото никога не съм се занимавал с бюджетиране. Но въпросът е по доброто управление на бюджета. Аз бих тръгнал от малко по друг ъгъл.
Първо, според мен, Висшият съдебен съвет трябва да свърши много работа тогава, когато се прави бюджетът на съдебната власт, за да може да постигне този бюджет, който ще обезпечи в крайна сметка независимостта на съдебната система. Защото, господин Тошев, аз поддържам, че добрият бюджет, осигуреният бюджет е гаранция за независимост на съдебната власт.
Що се отнася до доброто управление, ако бъда избран за член на Висшия съдебен съвет, ще подкрепям всеки един довод на колега или на добър бюджетар, който да води до по-доброто и, бих казал, по прозрачно управление на бюджета на съдебната власт.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, господин Петров.
Други въпроси?
Господин Василев, заповядайте.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Господин Петров, аз се радвам, че между кандидатите за членове на Висшия съдебен съвет има дългогодишен адвокат като Вас. Самият аз упражнявам тази професия и бих Ви подкрепил.
Ще преформулирам въпрос, който зададох на един от предишните кандидати, който неправилно бе възприет като личен въпрос, а именно: как ще се справим с опашките, които години наред наблюдавахме пред канторите на адвокати, чиито съпрузи са съдии или прокурори в съответния Районен съд, докато в същото време пред другите адвокатски кантори няма никого? Вие смятате ли, че опашките пред адвокатските кантори на адвокатите, чиито близки роднини са съдии или прокурори в съответния съд, са здравословен признак за нашата съдебна система? Ако смятате, че не са здравословен признак, как бихме отстранили или поне редуцирали този проблем?
Вторият ми въпрос: ако в Конституцията имаше механизъм за пряк избор на член на Висшия съдебен съвет от адвокатурата, Вие какво бихте предпочели – да сте излъчен от адвокатурата или от политическа партия? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, господин Василев.
Господин Петров, заповядайте.
ВАСИЛ ПЕТРОВ: Уважаеми господин Василев или колега Василев, труден въпрос за отговор, защото той не намери решение и в периода 2004-2005 г., когато като член на Висшия адвокатски съвет създавахме, работехме проекта, впоследствие приет, на Закон за адвокатурата. В първите текстове на проекта на Закон за адвокатурата беше предложена норма, която аз подкрепях – да има някакво ограничение за явяване на адвокати в съдебните райони на своите съпрузи.
Когато беше разглеждана тази норма в присъствието на колеги от Австрия и Съединените щати и се постави конкретно въпросът: как оценяват подобна норма, беше ясно и категорично заявено, че подобна норма би противоречала на Конституцията, с което ние впоследствие, и аз самият, се съгласихме. Но това не реши проблема. В Закона за адвокатурата не можа да влезе подобен текст. Това не реши проблема.
Не мисля, че правомощията на Висшия съдебен съвет, посочени в конституционната норма и в нормите от Закона за съдебната власт, му дават право да се занимава с този въпрос.
Иначе лично за себе си – аз бих отговорил така, както отговори един австрийски колега. Когато му се зададе същият въпрос, неговият отговор беше: „Това не може да бъде законова норма, не може да бъде законова пречка”. Но тук става дума за морална норма. Всеки магистрат или адвокат в подобна ситуация, каквато я посочихте Вие, според мен би следвало да се придържа преди всичко към моралната норма. Така отговарям на този въпрос.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря Ви, господин Петров.
Други въпроси, колеги? Няма.
Благодаря, господин Петров, за това представяне, за откровените и честни отговори, които дадохте. Пожелавам успех.
ВАСИЛ ПЕТРОВ: Аз също Ви благодаря.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Уважаеми колеги, продължаваме със следващия кандидат – господин Владислав Петров Славов.
Заповядайте, господин Славов, да заемете своето място.
Господин Славов е предложен от колеги народни представители и ще бъде представен от колегата господин Мартин Димитров.
Господин Димитров, имате думата да представите своя кандидат за член на Висшия съдебен съвет.
Заповядайте.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, гости, Ваши превъзходителства! Представям на Вашето внимание кандидатурата на господин Владислав Славов, понастоящем член-съдия на Конституционния съд, за член на Висшия съдебен съвет, внесена от мен и от колегата Димо Гяуров.
Кандидатурата на господин Славов се откроява сред останалите предложения не само с дългогодишния юридически стаж – над 36 години, но и с отговорните длъжности, заемани от него в съдебната система, като заместник главен прокурор на Република България, първия председател на възстановения Върховен административен съд през 1996 г., член на Висшия съдебен съвет до 2003 г., с приноса му за изграждането, реформирането и привеждането на съдебната ни система в съответствие със заложеното в Конституцията, европейските и световни принципи на демократичната правова държава. Тоест виждаме и добри неща в българската съдебна система.
След 2003 г. и до момента господин Славов е член-съдия на Конституционния съд. И през този период, на база опита си и като председател на най-голямата неправителствена организация на юристите у нас – Съюзът на юристите в България, работи активно за изготвянето и приемането на модерен Административнопроцесуален кодекс, изграждането на административните съдилища, въвеждането на модерно и ефективно правосъдие в България.
За дейността му като магистрат, за приноса му за въвеждането на модерно административно правосъдие у нас, за усилията му за институционалното укрепване и гарантиране на независимостта, прозрачността и ефективността на съдебната система в България господин Славов е награден с най-високото държавно отличие – орден „Стара планина” І степен.
Същевременно искам да акцентирам, че редица от въведените от него практики на работа както в дейността на Върховния административен съд, така и на Висшия съдебен съвет през вече далечните 1997 и 2003 г. и до днес не само запазват своята актуалност, но е крайно наложително тяхното заимстване в работата на останалите съдилища и в самия Висш съдебен съвет.
Тук имам предвид цялостната компютризация на ВАС и осигуряването на оптимални условия за работа на магистратите още с възстановяването на съда, въвеждането на електронната папка на делата и уникалната информационна система, която за времето си е без аналог, дори и в Европа, и функционира непроменена и до днес.
Необходимостта от въвеждане на Единна информационна система в рамките на съдебната система, Единна система за оценка на натовареността на магистратите, Единна система за противодействие на престъпността – все важни стъпки към реализацията на независимата, прозрачната и ефективна съдебна система.
Неотложността на бързото въвеждане на тези мерки личи от критиките в последния доклад на Европейската комисия, където се сочи продължаващата липса на прозрачност при разпределението на делата и трудностите при проследяване на движението им в повечето български съдилища, непоследователната дисциплинарна практика на Висшия съдебен съвет и други.
Като икономист много ми импонира изложеното в концепцията от господин Славов становище, че чрез преструктуриране, реформиране на процесите и разходването на средства в съдебната система в бюджета й могат да се разкрият резерви за финансиране на всички необходими, неотложни промени, свързани със съдебната реформа, в това число за електронното правораздаване, за подобряване условията на работа и заплащане на магистратите. Тоест не просто да се искат повече пари, а да се предложи как те да се харчат по по-добър начин.
Не на последно място бих искал да изтъкна добрите контакти, които господин Славов като председател на Съюза на юристите в България е изградил през годините с редица неправителствени организации. Кандидатурата му се поддържа например от Български адвокати за правата на човека и други авторитетни неправителствени организации, ангажирани с работата си по проблемите на съдебната система.
Уважаеми колеги, апелирам за Вашата подкрепа за един професионалист, един достоен човек, който ще даде своя принос за реформиране и подобряване работата на съдебната система в България. Благодаря за Вашето внимание.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, господин Димитров.
Господин Славов, имате думата в рамките на времето, което сме определили, да представите своите виждания по отношение на дейността си като член на Висшия съдебен съвет, както и всичко, което желаете да допълните по отношение на Вашите професионални и нравствени качества.
Заповядайте.
ВЛАДИСЛАВ СЛАВОВ: Благодаря, уважаема госпожо председател на Комисията по правни въпроси.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми висши магистрати, госпожо министър, уважаеми колеги, Ваши Превъзходителства! Мисля, че е задължително в началото да кажа няколко думи затова, което правим в момента. Облекчен съм от казаното от колегата Рашков, не искам да го повтарям, но наистина това е една процедура, която трябва да бъде адмирирана. Тя е една процедура, която реално трябва да бъде последвана и от други органи и мисля, че първият, който следва да го направи, е Висшият съдебен съвет, за който съм се кандидатирал.
В рамките на изискванията, които се съдържат в правилата за това изслушване, всеки от нас е представил концепция, която, най-общо казано, маркира основните виждания по проблемите, които всеки от нас би поддържал в рамките на работата си като член на Висшия съдебен съвет.
Аз няма да се спирам подробно на всичко това, което съм изложил в концепцията, а искам да се спра на няколко по-важни въпроси, които кореспондират донякъде и с този прагматизъм, който се съдържа във въпросите, които Вие задавате на кандидатите.
Общите неща, свързани с дейността на Висшия съдебен съвет преди всичко като висш административен орган за ръководство на съдебната власт и правомощията, които са посочени в Конституцията, са ясни на всички нас. Водещо начало, според мен, в работата на всеки един член на Висшия съдебен съвет, ще бъде създаването на условия за подобряване дейността на органите на съдебната власт – на първо място, за повишаване на доверието в системата, гарантиране правовия ред в страната и за постигане съществената цел на всяко правораздаване – утвърждаване върховенството на закона.
За постигането на тези задачи членовете на Съвета трябва съвместно с други държавни органи да работим активно за изпълнение на Стратегията за реформа на съдебната власт.
Тук засягаме и въпроса за независимостта, защото независимостта не е сама по себе си независимост въобще, а е независимост в рамките на общото разделение на властите, предвидено в Конституцията, съгласно което всяка една от трите власти осъществява дейността си в изпълнение на държавната власт и ние не можем да се разграничаваме едни от други, тоест трябва да търсим съвместно решение на много от проблемите, които стоят пред съдебната власт.
И тук на първо място бих допълнил това, което съм записал в концепцията, с въпросите, които са засегнати в тази Стратегия за реформа на съдебната система.
Стратегията е одобрена от правителството на Република България от месец юни 2010 г.
Съвсем наскоро, може би преди два месеца, Министерството на правосъдието направи една оценка на изпълнението на стратегията до този момент. Много интересно е, че частите, където има отразено неизпълнение на тази стратегия, до голяма степен кореспондират с това, което четем в докладите на Еврокомисията, тоест очевидно е, че стратегията е добра, би трябвало да я познаваме, да я следваме, защото е очевидно, че не можем да работим на парче около докладите на комисията, решавайки един или друг проблем, а трябва да търсим едно постигане на една цел, която реално е поставена в тази стратегия. Ние трябва да търсим този завършек на стратегията.
И в този смисъл мисля, че първото, което бих направил като член на Висшия съдебен съвет, е да предложа да стимулираме активността на съвета в контактите с представителите на Европейската комисия по отношение на подготовката, събирането на информация, препоръките, които се правят и така нататък, тоест една непрекъсната връзка с тези представители на Еврокомисията, за да имаме преди всичко възможност да предоставим информация по-точно, и второто нещо е да не се изненадваме от резултатите, които получаваме на базата на една неточна статистика или информация, получена от Еврокомисията.
Много често между нас споделяме мисли в тази насока, че не сме съгласни с някои неща. Главният прокурор дори го каза гласно на няколко пъти и очевидно е, че това може да се преодолее с едни такива контакти с представители на Еврокомисията.
Разбира се, не мога да не започна с най-сериозния проблем, който постоянно се дискутира – въпросът за натовареността. Той има два аспекта. Той има институционален аспект от гледна точна натовареността на отделните органи за съдебната власт, има и личностен – от гледна точка натовареността на всеки един магистрат. Какво е статуквото в момента?
Мисля, че не е безинтересно да кажа няколко цифри в тази насока. Те са почерпени от Доклада на Висшия съдебен съвет от 2011 г.: натовареността във Върховния касационен съд и Върховния административен съд – 20-22 дела на месец за съдия докладчик или средногодишно над 200, а при отделни съдии – над 300.
В апелативните съдилища средна натовареност на месец – около 7. С най-висока натовареност, разбира се в София. Тук вече има много сериозни диспропорции. Натовареността между отделните съдилища стига разлика до 6 пъти.
При административните съдилища, без да споменавам вече цифри като натовареност, тази диспропорция е около 5 пъти, при окръжните съдилища – около 6 пъти, а при районните съдилища е над 8 пъти. Очевидно е, че мерки трябва да вземат в това отношение.
Първото, което може да се направи, това е на основата на приетата от Висшия съдебен съвет Единна система за оценка натовареността на магистратите и съдебните служители, която все още не се прилага, да се предприемат действия с цел нейното пряко приложение, независимо че към момента ние нямаме готовност да намерим това идеално решение, към което очевидно сме се стремели толкова време, след като не прилагаме една такава система за оценка натовареността на магистратите. Вярно е, че имаме много положителни примери. Почти всички от вас са ги чували.
Знаем, че в някои държави на базата на тази натовареност, дето се казва, се определя и численост, и бюджет всяка година на един съд. Очевидно е, че не можем да го направим незабавно, но можем постепенно да го постигнем, тоест първото нещо, което мисля, че трябва да направим на база на съществуващата обективна статистика в момента – брой на дела, вид дела, материя на делата, по видове закони, тоест да направим една оценка на база на тези критерии и да започнем да правим преценка за натовареността на съдиите, тоест да започнем фактически да решаваме проблемите с оглед поне малко от малко изравняване на тази натовареност, която във всички случаи ще подобри дейността на отделния магистрат.
Как да решим проблема на върховните съдилища? Повече от 10 години го решаваме с увеличаване числеността на тези съдилища. Те станаха вече толкова големи, че започнаха сами да раждат противоречива практика, което е точно обратното на това, което Конституцията им разпорежда да правят.
Имам едно кардинално решение. Между другото, не съм срещал досега противно мнение от колега, когато съм го обсъждал с него, включително и на някои магистратски форуми. Ами, защо след като вече 14 години прилагаме това триинстанационно производство не се замислим дали да не се върнем към двуинстанционното производство?
Аз мисля, ако стана член на Съвета, да го предложа – да направим един анализ, да обсъдим този въпрос и да помислим дали с това няма да решим някои много сериозни проблеми, които съществуват в момента.
Бих отишъл и по-далеч, провокиран от въпроса на госпожа Екатерина Михайлова, за административни промени. Бих предложил, разбира се след много сериозен анализ и изследване на въпроса, сега го правя като предложение в най-суров вид, хубаво е да се чуят повече хора, защото реално, който бъде избран във Висшия съдебен съвет може да му хареса тази идея, не съм я измислил аз. Видял съм я в Европа и между другото оценката за това е много положителна. За какво става въпрос?
В момента Конституцията регламентира четири степени съдилища – районни, окръжни, апелативни, върховни. Можем да обединим съществуващите районни и окръжни съдилища, които в момента са 115 плюс 28 – 143, изключвам съдебната структура, и на основата на тези 143 съдилища да създадем единен първоинстанционен съд с, едва ли не, компетентност по цялата материя, която би могла да бъде предмет на правораздаване, като те, по моя най-обща преценка, могат да бъдат до 70 за цялата страна.
Какви са предимствата? Започвам с икономическата страна, защото обикновено, когато нещо предлагаме, всеки каза: „Откъде пари?” Тук пари няма да искаме, просто защото най-груба преценка показва, че около една шеста от бюджета на съдебната власт може да бъде намален, защото една от степените съдилища изчезва. Изчезва обслужването на тази степен, изчезва сградният фонд, изчезват всичките разходи, които са свързани с него, материални активи и много други неща.
Второто нещо, което е: опростяване организационната структура на системата, което ще облекчи нейното управление във всички случаи – един проблем, който е много сериозен и което е заложено в стратегията като проблем, който следва да се решава.
На трето място, което е най-важното за нас с оглед на целите, които си поставяме на първо място, това е, че във всеки един такъв първоинстанционен съд ще има достатъчно съдии, за да може да има специализация на съдиите по материята. Какво означава това? Това означава, че в този съд на базата на специализацията вече можем да говорим за по-добро качество на работата на всеки един магистрат и с подобрена срочност, тоест бързината ще бъде подобрена. Можем да помислим. Представям въпроса много сурово, но очевидно можем да помислим по този проблем.
Много важни въпроси, които съм се опитал да засегна в концепцията, са свързани с автоматизираните системи на управление. Знаете, че вече четиринадесета година, или повече дори станаха, правим единната информационна система за противодействие на престъпността. Сега топката вече е във Висшия съдебен съвет, и по-специално в прокуратурата, която реално е натоварена да направи ядрото на системата. Беше казано, че има осигурено финансиране около шест милиона и в рамките на година и половина се надяваме наистина най-после да приключим тази система. Всички разбираме колко е важна за досъдебното производство особено, и колко е важно да могат и другите органи на съдебната власт бързо да се включат към системата, защото те трябва да изградят съответни автоматизирани системи, които да подават необходимата информация. Нямаме готовност за това във всички съдилища, а това нещо е следващото, което трябва задължително Висшият съдебен съвет да направи, защото последните години има едно много слабо движение на проблема с въвеждането на така наречените „автоматизирани системи на управление на делата”.
Във Върховния административен съд работи една такава система от 1998 г., доказала е надеждност и очевидно можем да продължим да развиваме този въпрос. Аз мисля, че много добър пример може да даде административното правораздаване в тази насока, защото на базата на постигнато и с не много усилия в рамките на година и половина до две може да се въведе във всичките административни съдилища в страната работа с така наречената „електронна папка” – процес, който особено би се улеснил след няколко месеца, когато правителството ще включи в действие така нареченото „електронно управление на изпълнителната власт”.
Какво е моментното състояние по отношение на другите съдилища? Имахме одобрени два продукта за внедряване 2003 г. Те така и не се внедриха. В момента има четири продукта, които трябва да бъдат синхронизирани. Във всички случаи трябва да се тръгне към прилагането на продукта във всички съдилища до електронната папка, но тук слабото място е досъдебното производство. И прокуратурата, и следователите, и разследващите полицаи трябва да започнат да работят с тези системи, защото те нямат нищо общо с единната информационна система. Това е нещо различно. От момента на започването на едно наказателно производство, всичко трябва да започне да се качва фактически в електронната страница на делото. Простичко казано: европейският и световният опит показват, че няколко години, при наличие на една такава система, се работи успоредно и на хартиен, и на електронен носител, а след това се преминава изцяло на електронен.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Господин Славов, извинявайте! Много напредна времето, дадох Ви почти 5 минути повече. Моля Ви финални думи. Ще имате възможност да отговорите на въпросите.
ВЛАДИСЛАВ СЛАВОВ: Завършвам.
Похвални са усилията на Министерството на правосъдието, което вече има разработени проекти за изменение на Закона за съдебната власт и на някои процесуални закони, в които са предвидени вече действия, свързани с получаване на информация на електронен носител от съответните страни по делата, или евентуално извършване на процесуални действия на електронен носител при образуването или по движението на делата.
Исках да засегна и проблеми на кадрите, и други, но те са допълнителни въпроси. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Да, моля Ви да се съобразявате и с времето.
Благодаря, господин Славов.
Господин Петър Хлебаров заяви желание за въпрос.
Заповядайте.
ПЕТЪР ХЛЕБАРОВ: Уважаеми господин Славов, след като прочетох концепцията Ви, видях, че сте засегнали един въпрос, на който бих желал да чуя някакъв отговор, а той е именно: какво е Вашето виждане относно повишаване на квалификацията и обучението на всички магистрати? Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, господин Хлебаров.
Заповядайте, господин Славов.
ВЛАДИСЛАВ СЛАВОВ: Благодаря.
Господин Хлебаров, благодаря Ви за въпроса, защото в изложението и това исках да засегна. Много важен въпрос. По действащия Закон за съдебната власт е задължение и на Висшия съдебен съвет, и на Министерството на правосъдието извършването на тази квалификация на магистратите. Написал съм в концепцията, че възможностите на Националния институт на правосъдието са крайно недостатъчни. Затова преди доста години се развиха предложения да създадем система, използвайки неправителствения сектор, който има реално много големи възможности в тази посока и реално ги осъществява, защото мога да кажа само в Съюза на юристите годишно прави десетки семинари за квалификация на магистрати, да разширим възможностите до такава степен, че поне веднъж годишно всеки един магистрат да участва в някакво квалификационно мероприятие и то по тема, по която има интерес и по която правораздава.
Другият проблем, който тук можем да засегнем, беше споменат. Преди около повече от година Съюзът на юристите предложи на Висшия съдебен съвет да възстановим квалификационните петъци – много хубава форма на квалификация, която преди години се прилагаше. Висшият съдебен съвет взе положително решение. Вече в някои региони на страната тези квалификационни петъци, нерегулярно, разбира се, се провеждат с активно участие на неправителствения сектор, на съответните дружества по места на Съюза на юристите и, разбира се, с много активното съдействие и помощ, което оказват и върховните съдилища, и Главна прокуратура, осигурявайки лектори на тези семинари.
Мисля, че това е моят отговор на Вашия въпрос.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, господин Славов.
Господин Костадинов, заповядайте.
НИКОЛАЙ КОСТАДИНОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин Славов, въпросът ми е такъв: според Вас необходимо ли е осигуряването на по-голяма прозрачност в дейността на Висшия съдебен съвет? Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Заповядайте, господин Славов, да отговорите.
ВЛАДИСЛАВ СЛАВОВ: Господин Костадинов, чухме мнения по този въпрос. И аз бих отговорил положително, написал съм го и в концепцията. Мисля, че можем да разширим тази прозрачност както в работата на комисиите, тоест те да не работят, дето се казва, при закрити врата, така и в работата на другите органи на Висшия съдебен съвет, дотолкова доколкото се проявява интерес към тяхната работа. Самият пример, който ни дава в момента с това изслушване Народното събрание, трябва да бъде последван, и няма никакъв проблем според мен това нещо да стане в дейността на Висшия съдебен съвет.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря.
Господин Ципов, имате думата.
КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин Славов, запознавайки се с автобиографията Ви и богатия професионален опит, бих искал да Ви попитам: какви бяха мотивите Ви да дадете съгласие да бъдете номиниран за член на Висшия съдебен съвет, след като сте заемали високи постове като заместник главен прокурор, председател на Върховния административен съд и конституционен съдия?
И в концепцията, и във Вашето изложение преди малко начертахте няколко основни приоритета. Кой според Вас от тях е водещ и най-належащ като въпрос за решаване, ако бъдете избран като член на Висшия съдебен съвет? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, господин Ципов.
ВЛАДИСЛАВ СЛАВОВ: Уважаеми господин Ципов, трудно решение. Убедиха ме колеги, с които сме работили заедно, които очевидно са оценили качествата ми, оценили са приноса ми към положителните неща, създадени в системата. Донякъде това ме мотивира да се включа в тъй нареченото изслушване след подаване на кандидатурата ми. Мисля, че мога да бъда полезен на следващия Висш съдебен съвет.
КРАСИМИР ЦИПОВ: Начертахте няколко основни приоритета. Кой от тях е водещ и трябва да бъде поставен като водещ проблем, чието решаване не търпи отлагане?
ВЛАДИСЛАВ СЛАВОВ: Мисля, че водещ в момента е проблемът с натовареността от гледна точка на проблемите, които създава. Има много лоши примери, много неприятни скандали се развиха в публичното пространство. Много бързо трябва да потърсим решение на тези въпроси.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, господин Славов.
Госпожа Кристияна Петрова заяви желание за въпрос.
КРИСТИЯНА ПЕТРОВА: Господин Славов, имайки предвид Вашата богата автобиография, Вашия богат професионален опит, представянето, което направиха за Вас, искам да Ви задам един въпрос, предоставен ни от неправителствените организации.
Вие сте бил заместник главен прокурор, член на ВСС, председател на ВАС. Как оценявате собствения си принос за нереформираното състояние на прокуратурата и администрирането на съдилищата? Считате ли, че сте допуснал грешки или че сте могъл да направите повече?
ВЛАДИСЛАВ СЛАВОВ: Трудно е лично да оценявам работата си. Напуснах системата през 2003 г. Може би като оценка на работата ми е, че бях избран за съдия в Конституционния съд. Беше направено доста на „празна поляна”, защото такъв съд нямаше. Реално аз съм му първият председател. Всичко, което остана през 2003 г., е направено в този период.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря.
Господин Янев заяви желание за въпрос.
ЯНЕ ЯНЕВ (независим): Господин Славов, моят въпрос е свързан с Вашето конкретно виждане в контекста на последния доклад на Европейската комисия относно напредъка на България по механизма за сътрудничество. Дали считате, че съдебната реформа е възможна без радикална конституционна промяна в няколко аспекта?
На първо място, считате ли, че прокуратурата трябва да продължи да бъде в рамките на съдебната власт?
Второ, считате ли, че този състав от 25 души на ВСС е оптимален и предразполага към възможност да се вземат необходимите решения.
Трето, възможно ли е при това конституционно устройство да има завършена реформа в контекста на препоръките на Европейската комисия?
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Славов.
ВЛАДИСЛАВ СЛАВОВ: Уважаеми господин Янев, ще разделя на две въпроса, който ми задавате.
Самият аз направих няколко предложения, които не биха могли да станат без конституционна промяна. Тоест в рамките на реформата, която искаме да извършваме, такава е необходима. Дори и след Юлския доклад миналата година на една кръгла маса, проведена във връзка с конституционния модел на ВСС, бяха направени много препоръки в тази посока. Те бяха изпратени на Народното събрание. Тогава кръглата маса беше проведена под патронажа и личното участие на госпожа Цачева.
В единия случай промяна на Конституцията може да се направи и от това Народно събрание в посока, в която считаме, че можем да извършим качествена реформа на съдебната система.
Промените обаче не могат да бъдат направени без Велико народно събрание. Сложно е сега лично да Ви отговоря как виждам проблема. Няма друго решение на тези въпроси.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, госпожи и господа народни представители, участници и гости на днешното заседание! Господин Владислав Славов има голям опит в администрирането на съдебната власт. Той има богати организационни умения. Мисля, че това се вижда и оценява от всички. Аз лично нямам мотиви да оспорвам или подкрепям неговата кандидатура. В началото беше зададен принципният въпрос за сегашните позиции в съдебната власт и за възможността отново той да бъде член на ВСС.
Имам въпрос, който за по-голяма яснота ще илюстрирам. Как смята той, че трябва ВСС да не създава условия за определени конфликти на интереси? Може би тази оценка е силна, но по-лесно разбираема. Ще я илюстрирам с един пример.
По Ваше предложение беше създаден Районен съд в Царево. След това висши магистрати и техни близки в рамките на този съдебен район чрез местната власт придобиха поземлени имоти на доста благоприятни цени. Тези въпроси, които стоят може би непряко в процесуалните и организационните функции на различните институции на съдебната власт, също оказват влияние върху нейния авторитет. Как от днешна гледна точка смятате, че такъв род проблеми не трябва да бъдат допускани или пък да се реагира на тях?
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Славов.
ВЛАДИСЛАВ СЛАВОВ: Уважаеми господин Стоилов, съдът в Царево беше създаден по предложение на министъра на правосъдието тогава. Предложението беше подкрепено от няколко депутати от БСП, доколкото си спомням. Мисля, че това беше през 1994-1995 г.
Може би трябва да свържем проблема с имотите с образуването на друг съд по друго време, когато аз не съм бил член на Висшия съдебен съвет. По принцип нещата са раздалечени във времето. Има определени изисквания в закона за създаването на един съд, определени критерии, на основание на които трябва да стигнем до такива решения. Кой би могъл да предположи, че могат да възникнат действия в последващ момент?! Въпросът е труден. Създаването на съда в Царево беше належащо. То доказа правотата на тогавашното решение на ВСС.
Другото, което ми казвате, е свързано с друг съд – съдът в Приморско.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря
Има думата господин Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин Славов, прави впечатление, че като точка първа във Вашата концепция сте извели като основен въпроса – всеки член на съвета да осигурява независимостта на съдебната система. Считате ли, че има проблем - не само в сегашно време, а и в годините на прехода? Как бихте го формулирали?
Добавка към въпроса – считате ли, че има проблем с обратен знак – злоупотреба с независимостта на съдебната система? Човек с богат опит би могъл да формулира проблема и изхода.
ВЛАДИСЛАВ СЛАВОВ: Аз лично смятам, че проблемът с независимостта, както казах и в началото, има няколко аспекта, но този, за който Вие ме питате, е институционален и по принцип би трябвало да се разглежда преди всичко на основата на едно по-добро сътрудничество между отделните власти. Спомням си дори едни сериозни усилия, които Висшият съдебен съвет направи през 1996 г., и дори се стигна до меморандум, който беше подписан от парламента, изпълнителната власт – председателят на Министерския съвет, и министърът на правосъдието тогава, който представляваше Висшия съдебен съвет. Той беше в сътрудничество и в него имаше около седем-осем набелязани конкретни действия, по които да се търси съвместна дейност и постигане на резултати. В този смисъл разбирам независимостта в сътрудничество между властите, но и независимост от гледна точка на конкретните ангажименти, възложени от Конституцията, независимостта, която е прогласила тя, и отговорността, която трябва да носи съдебната власт при изпълнението на тези конкретни задачи, възложени от Конституцията.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря Ви, господин Славов.
Господин Василев, заповядайте.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ: Господин Славов, един уточняващ въпрос към този, който господин Янев Ви зададе, тъй като за мен не стана ясен вашият отговор. В официалните си документи, а също и в неофициални коментари Европейската комисия настоява, включително и говорителят на Европейската комисия господин Марк Грей, за пряк избор на всички членове на Висшия съдебен съвет. Настоява и за отпадане на политическите квоти на Висшия съдебен съвет.
Същевременно процедурите в сега действащата Конституция не допускат препоръките на Европейската комисия да се реализират. Същевременно ние не можем да избягаме от този проблем, защото сме членове на Европейския съюз. Дължите по-ясен отговор, защото сте и конституционалист.
Другият ми въпрос: Вашата идея за създаването на единни първоинстанционни съдилища заслужава да бъде обсъдена. Тя се коментира в юридическите среди, аз съм присъствал на такива обсъждания, има и предимства, има и недостатъци. Основният недостатък би бил отдалечаването на съдилищата от народа.
Искам ясен отговор: ако действително се тръгне на такава съдебна реформа, защото няма смисъл повечето производства, всички административни и голяма част от наказателните, гражданските са двуинстанционни, да имаме четиристепенни съдилища, какво ще стане с административните съдилища? Отговорете ясно: ако имаме единен първоинстанционен съд, какъв е смисълът тогава от съществуването на самостоятелните административни съдилища и защо си направихме такива? Не е ли по-добре за в бъдеще те да бъдат първоинстанционни отделения към единия първоинстанционен съд?
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря Ви, господин Василев.
Господин Славов, заповядайте.
ВЛАДИСЛАВ СЛАВОВ: Уважаеми господин Василев, започвам по обратен път. Когато се разработваше концепцията за административното правораздаване и се готвеше Проектът за административнопроцесуален кодекс, в него беше заложена идеята да се създадат от осем до дванадесет регионални административни съдилища в страната. Когато парламентът обаче прие този административнопроцесуален кодекс, без да казвам, че е извършил нещо, което не му е работа, реши сам да създаде двадесет и осем административни съдилища. Знаете, че по смисъла на Закона за съдебната власт това е компетентност на Висшия съдебен съвет, но не е конституционна, а е законова, така че парламентът винаги може да я изземе. Тогава парламентът реши този въпрос.
Сега, гледайки статистиката на натовареността на тези съдилища, казах Ви някои цифри, виждаме, че разликата в натовареността на съдилищата е около пет пъти – в София средно двадесет и шест дела и половина на месец на съдия, в някои региони, да не ги споменавам – четири до пет дела на месец, тоест разлика над пет пъти. Най-простото решение в случая е, да се обсъди необходимостта от съществуването на тези съдилища. Дори бих си позволил да спомена, че в периода, в който разработвахме този административнопроцесуален кодекс, понеже програмата беше финансирана от UNDP и от британското посолство, ползвахме двама консултанти – професори от Англия и от Канада. Те бяха дошли с много амбициозна идея – да вкараме процедурата по Закона за административните наказания и нарушения в АПК. Когато им обяснихме, че това е много трудно изпълнимо, защото делата са толкова много, че ние просто не бихме могли да създадем толкова съдилища, които да ги решават, те много учудено попитаха: „Добре, но защо се получава така?” Аз ги попитах: „При Вас по административните наказания колко се обжалват, колко процента се обжалват?” Не повече от един-два, ми отговориха те. Колко процента при нас се обжалват от наказателните постановления? Почти сто, 99. Така че проблемът не може да бъде решен по този начин.
Въпросът с административните съдилища се обсъжда. Разговарял съм с колегата Георги Колев по този въпрос няколко пъти, той ме е питал и за мнението ми. Казал съм си мнението. Може да се извърши редукция и на основата на това и особено на база на първоначалния проект, разбира се, с последни анализи на натовареността на административните съдилища да се премине към действия. Това обаче, за да може да стане, първо, Народното събрание трябва да измени АПК в частта, в която е определило съществуването на двадесет и осем регионални административни съдилища. Тогава вече Висшият съдебен съвет може сам да вземе решение колко да бъдат те в страната.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря Ви, господин Славов.
Господин Радев, заповядайте.
ЕМИЛ РАДЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин Славов, според Вас необходими ли са промени по отношение на събирането и обработването на статистическата информация за съдебната власт, за да се осигури навременна и точна съдебна статистика за нуждите на управлението на системата и за улесняване на академичните проучвания по делата?
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря Ви, господин Радев.
Заповядайте, господин Славов.
ВЛАДИСЛАВ СЛАВОВ: Уважаеми господин Радев, нещата могат да бъдат решени много просто. Ако въведем автоматизираните системи за управление на делата в съдилищата, в техния софтуер автоматично ще направим съответните задания, които ще подават необходимата информация в пълнота като статистически данни по всички показатели. Те автоматично ще пристигат в органа, който има нужда от тях, включително и в Единната информационна система, за противодействие на престъпността, свързана с наказателните дела. Тоест решаването на проблема с автоматизираните системи за управление решава много проблеми на статистиката, на изводите по отношение на видовете дела и натовареността на дадени съдилища, включително бихме могли да увеличим отговорността на административните ръководители и в посока наблюдение на сроковете за решаване на делата. Защото примерно продуктът, който работи във Върховния административен съд ми позволяваше съвсем спокойно във всеки един момент да видя всеки един съдия колко нерешени висящи дела има и какви срокове текат зад тези дела. Затова към 2003 г., когато ми изтече мандатът, може би са единични случаите, в които имаше дела, просрочени над три месеца. Тогава, когато административният ръководител е на мястото си, следи процеса и изисква от съответния магистрат, няма да стигнем до случаи като тези, които станаха публични в последните месеци. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря Ви, господин Славов.
Колеги, други въпроси към господин Славов има ли? Няма.
Господин Славов, благодаря Ви.
Следващият кандидат е госпожа Галина Пачовска-Карагьозова.
Заповядайте, госпожо Карагьозова.
Кандидатурата на госпожа Карагьозова е предложена от госпожа Мая Манолова.
Преди да дам възможност на госпожа Манолова, да обявя, че след като приключи изслушването на госпожа Карагьозова, ще дам почивка.
Госпожо Манолова, моля да представите Вашия кандидат.
Заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, уважаеми гости, като народен представител, член на Правната комисия, и като юрист подходих с огромна отговорност към предоставената ми от закона възможност да направя номинация за член на Висшия съдебен съвет, признавам си, с ентусиазъм и вълнение по няколко причини.
От една страна, заради нарастващата критика и от българските граждани, и от Европейската комисия по отношение начина, по който функционира съдебната система и работата на нейния управителен орган – Висшият съдебен съвет, и по-специално неговата невъзможност да защити независимостта на съдебната система. От друга страна, заради недоверието, че парламентът е в състояние от своята парламентарна квота да издигне и да избере достойни и смели професионалисти и заради подозрението, че ще бъдат номинирани послушни и партийно зависими кандидати. Слава Богу, това не е така, което се вижда и доказва от една голяма част от предложените кандидати.
Аз имам честта да ли представя именно такъв кандидат в лицето на съдия Галя Карагьозова, която е един перфектен професионалист с безукорна, професионална и житейска репутация, честен и почтен магистрат, който има собствена позиция, която не се страхува да защитава.
Подробности за 30-годишния професионален стаж на госпожа Карагьозова като съдия могат да се видят в представените документи. Това, на което ще обърна внимание, е, че за своята 30-годишна съдийска кариера съдия Карагьозова е преминала през всички стъпала на съдийската професия, започвайки от младши съдия, през районен съдия, административен съдия, в момента е върховен съдия в Административния съд, като има и 5 годишен стаж като административен ръководител, бивайки заместник-председател на Софийския районен съд, неговата ?рачна колегия. Особен плюс на съдия Карагьозова е фактът, че 15 години от съдийският й стаж е свързан с административното правораздаване, което гарантира, че тя познава в детайли администрирането на съдебната система и проблемите в работата на нейния управителен орган – Висшият съдебен съвет, и затова е в състояние да предложи адекватни и работещи решения. Че това е факт се е убедил всеки, който се е запознал с концепцията на съдия Карагьозова, от която е видно, че тя е абсолютно наясно и с проблемите на съдебната система, и с проблемите в работата на Висшия съдебен съвет като е предложила ясни, точни, конкретни решения на съществуващите проблеми.
Аз нямам никакво съмнение, че тя ще бъде един достоен член на Висшия съдебен съвет. Предполагам, че и лие ще се убедите в това като изслушате нейното представяне. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, госпожо Манолова.
Госпожо Карагьозова, заповядайте да представите своето виждане по отношение на дейността си като член на Висшия съдебен съвет, както да отговорите и засегнете предварително маркираните, обявени от мен, в началото на заседанието въпроси.
Заповядайте.
ГАЛИНА ПЕТКОВА ПАЧОВСКА-КАРАГЬОЗОВА: Уважаема госпожо председател на Правната комисия, уважаеми госпожи и господа народни представители, Ваши превъзходителства, уважаеми гости, участници в дискусията! Благодаря много на госпожа Манолова за това представяне, дори малко съм смутена от него, но, от друга страна, съм удовлетворена, че именно госпожа Манолова ме номинира, тъй като тя също е известна с рязкото понякога, но винаги ясно изразяване на гражданска позиция. За мен е изключително удоволствие и чест, че точно тя ме номинира.

Позволете ми да се възползвам от възможността, която ми дават Правилата за издигане на кандидатури за избор на членове на Висшия съдебен съвет, и аз да добавя нещо в представянето си. Ще го направя, тъй като не съм толкова публично известна личност колкото са, да речем, господин Бойко Рашков, господин Владислав Славов, тези кандидати, които са били членове на Инспектората към Висшия съдебен съвет.
Личното ми представяне ще се ограничи само в това какво ме мотивира да приема да бъде направено предложение за кандидатурата ми за изборен член на Висшия съдебен съвет, защото преди всичко това го схващам като една огромна отговорност и не ми беше лесно да взема това решение. Говорих и с колеги, обмислих дали имам какво да предложа, дали имам сили, дали имам опит, дали бих била полезна в работата на новия Висш съдебен съвет. Счетох, че отговорът е положителен, позовавайки се на няколко обстоятелства.
Освен стажът в системата, който е над 30 години, за който спомена госпожа Манолова, искам да добавя, че познавам проблемите, буквално защото съм ги изпитала на гърба си. По стечение на обстоятелствата целият ми професионален стаж е протекъл в едни съдилища, които са били свръхнатоварени – все в софийските съдилища. Така че много добре познавам проблема с неравномерното разпределение на делата, с това да работиш в един свръхнатоварен съд, включително и работата във Върховния съд – господин Славов спомена някои цифри: решават се средно между 200-250 дела годишно на човек, което е огромно натоварване. Знам какво е всеки ден на бюрото ти да са дела, свързани с изключително сериозни обществени интереси и средства. Отделението, в което работя, се занимава с дела за обществени поръчки, концесии, същинската конкуренция, актовете на Комисията за защита на конкуренцията, актове във връзка с Изборния кодекс, актове във връзка с Комисията за енергийно и водно регулиране и много други такива. Въпреки тези тежки дела по статистика всички те се отчитат само като една-единствена бройка, независимо от тяхната тежест. Затова за мен е особено важен този въпрос – по-нататък ще се спра в концепцията си – за въвеждане на качествено нови критерии за отчитане натовареността в съдебната система.
На второ място бих изложила като свое предимство това, че познавам проблемите в системата и поради това, че съм работила в помощните органи към Висшия съдебен съвет. По силата на законовата процедура съдиите от Върховния административен съд формират помощните атестационни комисии при атестирането на административните съдии. Всеки един от проблемите по атестирането ми е много добре познат.
Работила съм и в няколко конкурсни комисии във връзка с първоначално назначаване на магистрати, във връзка със заемането на места във Върховния съд и от тази гледна точка имам познания по отношение кадровата политика на Съвета.
Освен това за особено важно считам обстоятелството, че съм редови съдия. Лутанията в реформата на съдебната система буквално се изстрадаха от колегите и считам, че е крайно време във Висшия съдебен съвет да влезе и един редови съдия и да се чува гласът на всички колеги. Още повече, че когато говорим за промяна, за градеж, считам, че е редно градежът да започне от основите, за да е здрав темелът и тези промени да бъдат осъзнати, да бъдат желани, да бъдат постигнати с активното съдействие на магистратурата, а не както досега да бъдат спускани отгоре готови, понякога не съвсем обмислени решения.
Работя в една от професионалните организации на съдиите. Членувам в Асоциацията на българските административни съдии като съм член и на Управителния съвет.
Не на последно място бих искала да изтъкна и обстоятелството, че на мен ми предстои още много дълго време да работя в тази система – близо 11 години. Всичко това, което казах, ме мотивира с огромно желание да работя, разбира се, ако бъда избрана за член на кадровия орган, за отстраняване на всички натрупани проблеми.

По отношение на концепцията. Концепцията ми изцяло е съобразена с действащата конституционна и законодателна рамка. В някои от концепциите и тук се чуват едни прекрасни предложения за Леге Ференда, но считам, че те, първо, не са в компетенциите на Висшия съдебен съвет, освен даване на становища по такива предложения и на второ място, считам, че е много важно веднага след конституирането си Висшият съдебен съвет да започне веднага делова работа, може би скучна, досадна, но веднага да започне решаването на някои от тези проблеми, които са в правомощията му по Конституция и по Закона за съдебната власт.
По отношение на концепцията с удовлетворение установих, че всички концепции на колегите, включително на тези от професионалната квота, на тези, които са предложени и номинирани от народни представители, са идентифицирани като цел за разрешаване на едни и същи проблеми, стоящи пред кадровия орган. Това е предпоставка веднага след като се конституира органът, той да направи своята концепция, да планира работата си в един краткосрочен план и веднага да започне да се занимава със задачите, които счете за приоритетни, по които, пак повтарям, има консенсус. Консенсус, че това са проблемите, които има и в магистратурата. В последно време във връзка с отчитане изпълнението на стратегията, същите проблеми бяха идентифицирани и в изпълнителната власт, като госпожа Попова ги обобщи в няколко насоки. Това са: създаването на критерии за оценка на натовареността, както във всички звена на системата, така и създаване на индивидуална норма на натовареност, спорната дисциплинарна практика, кадровата политика, противодействието и превенцията на корупцията и развитие на информационните системи до достигане на стратегическата цел – въвеждане на електронно правосъдие.
Между другото, по повод казаното от някои от предишните кандидати, бих искала да внеса известно уточнение, че с последните изменения в Закона за съдебната власт, ако не ме лъже паметта, нормата на чл. 377а – правомощието, което досега беше разписано за изработване на информационни системи, като такова на Висшия съдебен съвет, сега е предоставено на министъра на правосъдието. Висшият съдебен съвет има само една съгласувателна функция и затова аз изрично съм отразила в концепцията си, че е много важно преди да се изработят нормативните актове в тази насока, Висшият съдебен съвет вече да има ясно изразено становище, което да защитава и да предложи разумни идеи, които да се включат в изготвените бъдещи документи.
Мисля, че тук е мястото да се спомене, че независимо от всички критики, които се отправиха към Висшия съдебен съвет, този, чийто мандат изтича, той успя като първи и постоянно действащ орган да свърши и не малко работа. Същият създаде редица документи – правилници, вътрешни правила, методики, чрез които се опита да регламентира дейността и да наложи онези минимални стандарти в областта на кадровата политика, в това число и атестирането. Създаде етичните кодекси на магистратите и на съдебните служители, създаде някаква дисциплинарна практика, при всичката условност на това понятие, тъй като дисциплинарна практика се създава само от съда. Именно на тази основа новият Висш съдебен съвет би следвало да надгражда и, разбира се, да отстрани констатираните слабости.
Това, което не изпълни Висшият съдебен съвет, е, че той не успя да прокара докрай правилата, които самият той създаде. Всичко това, естествено, срина доверието. Прояви страх от решаване на някои от проблемите. Единият от тях е широко обсъжданият проблем с натовареността на съдилищата. Вземаше някои конюнктурни решения. Именно в тази насока би следвало да бъдат насочени усилията на новия орган.
Съвсем тезисно ще нахвърля някои от основните моменти в моята концепция. Тя е достъпна и всеки може да се запознае с нея.
По отношение на кадровата политика. Трябва да се променят правилата и основно крайъгълният й камък – атестирането, като подробно се разпишат и изпълнят със съдържание показателите за оценка. Сегашните показатели за оценка са свързани изключително и само с количествени показатели. Това, което е необходимо, е да се включи натоварването не само като брой дела, на базата на което между впрочем е изградена и цялата статистика, а оттам тя е и недостоверна, трябва да се включат показатели, които измерват тежестта на делата.
По отношение на атестирането следва да се засили ролята на Постоянната комисия към Висшия съдебен съвет, която е една от двете законно регулирани комисии, тъй като понастоящем тя в известна степен прехвърля изпълнението на своите правомощия на помощните атестационни комисии.
Задължително трябва да се въведат мерки, които да ограничат субективизма при оценяването и отделно да се създадат мерки, които да въведат вярна статистика. Вярно беше това, което каза господин Славов и е много точно – статистиката в момента не е актуална. Отново ми се иска да направя едно известно уточнение: в закона добре са разписани критериите за оценяване, но те са тези общи качества, които следва да бъдат оценявани чрез мерилките, които са вкарани в показателите за оценка. Показателите за оценка, така както са разписани в момента в законовата норма, не отразяват целия обем работа, качеството, тежестта на работата на съдиите и всичко онова, което е свързано с работата по едно дело.
Кадровата политика следва да се превърне в прозрачна. Пак правя уговорка – има разлика между публична и прозрачна. (Реплики от залата.)
Да, ще се опитам да бъда кратка.
Сега разписаните процедури в закона са публични, но те не са прозрачни. Особено, когато става дума за избор на ръководители в системата и особено, когато става дума за избор на така добилите популярност в обществото „тримата големи”, трябва да се набележат мерки, за да се знае защо се номинира едно конкретно лице, какво стои зад тази номинация и да се създадат стройни показатели за оценяването на всички онези качества, които са вкарани в закона като изискуеми за заемането на тази длъжност.
Откроила съм проблемите – неравномерното натоварване, дисциплинарната практика, по-активното изпълнение на задълженията за повишаване квалификацията на кадрите и още много други неща, с които трябва Висшият съдебен съвет да се справи, за да върви напред реформата.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря Ви, госпожо Карагьозова.
Заявка за отправяне на въпроси са дали няколко колеги. Първо, господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги и гости!
Уважаема госпожо Карагьозова, имам въпрос към Вас за принципа на случайното разпределение на делата. Вие донякъде го засегнахте, а в концепцията си сте го развили по-детайлно. Очевидно тук се изговори достатъчно дали сега действащият принцип дава възможност за едно по-справедливо разпределение на делата с оглед натовареността и различното естество на различните дела. Това е първият ми въпрос.
Вторият ми въпрос е: как според Вас трябва да се отстоява независимостта на съдебната власт и какво разбирате под независимост на съдебната власт? Значи ли това, че никой не трябва да си позволява да дава оценки за дейността на съдебната власт? Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, господин Лазаров.
Заповядайте.
ГАЛИНА ПЕТКОВА ПАЧОВСКА-КАРАГЬОЗОВА: Благодаря.
Мога да започна отзад-напред, нали?
Независимостта на съдебната власт е крайъгълен камък на демократичните принципи. Тази независимост има, как да кажа, две направления. Едното е осигуряване на институционалната независимост, и другото е личната независимост на магистрата, която до известна степен зависи и от неговата личност. Именно затова считам, че много сериозно трябва да се промени кадровата политика, за да може действително в системата да влязат едни независими, почтени и достойни хора, които да си изпълняват съвестно задълженията.
Що се касае до институционалната – там могат да се набележат страшно много мерки, трябва да се работи и в обществото да се създаде състояние на нетърпимост към всякакво посегателство върху съдебната система. Няма защо да се връщаме към Монтескьо и към разделението на властите, но за мен като действащ магистрат е много по-важна индивидуалната независимост. Там да се даде възможност така да се разпишат процедурите, че в магистратурата да влизат най-достойните.
Втората част на въпроса Ви е по-важна. Не бива да се бърка независимост с безконтролност. Никой не протестира против това системата да бъде контролирана, но в никакъв случай да не се засяга независимостта, всеки магистрат да решава делата си сам и единствено по закона, по доказателствата такива, каквито са събрали в корицата на делото и по своето вътрешно убеждение.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, госпожо Карагьозова.
Господин Тошев, имате възможност да зададете своя въпрос.
Заповядайте.
ИВАЙЛО ТОШЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Госпожо Карагьозова, въпросът ми отново е свързан с бюджета на съдебната власт. Такъв въпрос зададох и на господин Петров и същия отправям и към Вас.
Какво е необходимо, според Вас, да се направи за по-ефективното управление на бюджета на съдебната власт?
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, господин Тошев.
Заповядайте.
ГАЛИНА ПЕТКОВА ПАЧОВСКА-КАРАГЬОЗОВА: Парадоксално е, че в момента много пари се отделят за съдебната власт и като процент от брутния вътрешен продукт, и сравнено със страните в Европейския съюз. Българската съдебна система е финансирана със средства, които й позволяват да се нареди горе-долу в челните места на финансирането. Но ми се струва, че една от основните мерки, една от първите мерки, трябва да бъде едно планиране на средствата в системата. Просто, да се определят приоритетите и постъпателно да се следват целите, които са набелязани от кадровия орган. Разбира се, в тази насока много сериозно трябва да се взаимодейства с изпълнителната власт, разбира се, чрез Министерството на правосъдието, което управлява цялата собственост на системата, за да не се стига, както сега, до неяснота както в магистратурата, така и в обществото – къде, за Бога, отиват толкова много средства, които се отделят за системата?
Мисля, че това е за мен приоритетът – много сериозно да се планира, като постепенно се стига и до тези цели, за които и господин Славов говори, да се определя необходимостта от финансиране с оглед конкретното съдийско място, с оглед конкретната работа, която върши един съдия, като в тази връзка отново се връщаме към необходимостта за създаване на единна норма за натовареност.
Вярно, че това ще изисква страшно много усилия. Висшият съдебен съвет и сега е работил по тази тема. Знам, че са провеждани няколко такива изследвания, включително и по международни проекти. Трябва да се привлече капацитетът на неправителсвените организации, в това число магистратските, които знам, че работят активно в тази насока. И вече, когато се рационализира системата на база – постъпления дела, на база – решени дела, оттам-насетне ще се рационализират и финансите в системата.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря Ви.
Господин Радев, а след това господин Митхат Метин.
ЕМИЛ РАДЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо Карагьозова! Темата с текущото обучение и квалификация на магистратите е една доста съществена тема. Във връзка с това, смятате ли, че Висшият съдебен съвет следва по-активно да осъществява правомощието си за организиране квалификацията на съдии, прокурори и следователи?
ГАЛИНА ПЕТКОВА ПАЧОВСКА-КАРАГЬОЗОВА: Категорично, да. Обучението на магистратите е изключително важна роля на Висшия съдебен съвет особено в настоящия момент, когато пред системата стоят предизвикателствата българският съдия да бъде като национален съдия, да бъде и европейски съдия. Изключителна нужда от обучение по европейско право, а и не само обучение по европейско право. Това трябва да бъде един непрекъснат, текущ процес и да обхваща всички нива в системата – както низовите, така до върховните съдилища. Добре подготвеният магистрат е и по-качествено правораздаващ магистрат. Много по-добре организира работата си, защото знае какво трябва да прави. Затова за мен е един от приоритетите.
В концепцията си съм се спряла и на някои подробности във връзка с това, като съм посочила, че недостатъчно се използват механизмите за организиране на обучение чрез набавяне на средства по различни програми.
Висшият съдебен съвет може да бъде бенефициент по Програмата ОПАК. Не само, че може да бъде бенефициент, той е длъжен да осигурява методическо ръководство на всички онези звена в системата, които биха искали да провеждат подобно обучение.
Понастоящем поради трудността за писането на проекти много малко колеги, в смисъл – низови съдилища, се ангажират с тази трудоемка, времеемка дейност, която ги отклонява от преките им задължения, които и без това са много. Поради което считам, че Висшият съдебен съвет трябва да поеме именно тази методическа подготовка – да помага на колегите също активно да участват, и сами да осигуряват средства за обучението си.
Обученията позволяват срещи между магистратите, споделяне на впечатления, включително и по практиката. Не пречи при такива обучителни програми да се обсъжда и практиката, което също би имало и ефект по отношение нейното уеднаквяване, тъй като в момента противоречивата практика е един от сериозните бичове в системата и факторът, който поражда сериозно недоверие към нея. Всеки идва и казва: „А да, ама на съседа ми решихте делото по еди-кой си начин, а пък моето го решавате по съвсем друг”. Така че необходимостта от обучение е безспорна, за мен поне.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря Ви.
Господин Метин, заповядайте.
МИТХАТ МЕТИН: Благодаря, госпожо председател.
Госпожо Карагьозова, почти целият Ви професионален път, който сте извървели досега е в сферата на съдебната система като съдия. Съдейки от биографичната Ви справка, сте натрупали огромен професионален и житейски опит като съдия, а понастоящем работите във Върховния административен съд, където са съсредоточени огромни интереси, интереси от сферата на централната изпълнителна власт и така нататък.
Имайки и Вашия опит, какво бихте предложили, като бъдещ член на Висшия съдебен съвет, с оглед ограничаване на корупционния натиск върху съдебната система и в частност – съдиите като магистрати, които правораздават. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, господин Метин.
Господин Янаки Стоилов желае да направи допълнение.
МИТХАТ МЕТИН: Да, да не възразявам, може да го доразвие.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Тъй като моят въпрос е твърде близък, искам да го продължа и предполагам, че по-удобен ще бъде отговорът.
Съзнавам, че този въпрос е труден, защото, както правилно се посочи, във Върховния административен съд, специално в отделението, в което работи госпожа Пачовска, едновременно се сблъскват големи административно-политически и икономически интереси, тъй като там се засягат решения на висши изпълнителни органи, там се разглеждат спорове, свързани с обществени поръчки, концесии и приватизация, тоест и едни от най-големите икономически интереси със съответните юридически проекции.
Тъй като тук госпожа Пачовска не е буквално в качеството на съдия, тоест да си позволява да говори само това, което може да бъде доказано с процесуални средства, а тя е като кандидат за член на органа за управление на съдебната власт, позволявам си да я попитам не в нейната дейност, а от нейните впечатления: забелязала ли е тя системни проблеми, не от законодателя, но от практическия характер като начини за въздействие върху магистрати, било от политическо или от икономическо естество, и какви са тези най-типични начини на въздействие, които смятате, че трябва да се преодолеят и чрез кадровата дейност на Висшия съдебен съвет да бъдат сведени до минимум и отвън, или вътре – от самата съдебна система? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, господин Стоилов.
Имате думата госпожо Карагьозова, ако не е достатъчно времето, тъй като станаха доста сериозни за отговор двата въпроса, ще имате възможност на повече време, за да отговорите на тях.
ГАЛИНА ПЕТКОВА ПАЧОВСКА-КАРАГЬОЗОВА: Би било глупаво да отричаме, че няма опити за подобни влияния – както отвън, така и отвътре в системата.
Аз се изкушавам да направя точно това, което Вие казвате. Вече е въпрос на устойчивост на всеки съдия как ще отговори на подобен опит.
Що се касае до системните мерки, да, според мен трябва да се запази тази комисия, която е по превенция на корупцията към Висшия съдебен съвет и да се задълбочи нейната дейност. Много стриктно да се проверяват всички сигнали, които тя получава, а и всички сигнали, които са представени до етичните комисии по места, да се препращат и да се правят едни много сериозни и задълбочени изследвания, както за подобни конфликти за интереси, така и за други чисто корупционни практики разследването, на които, разбира се, е извън правомощията на Висшия съдебен съвет.
Във Висшия съдебен съвет, чиито мандат изтича, имаме примери за подобни добри практики. Примерно проблемите, които възникнаха с конкуренцията за избиране на председател на Благоевградския окръжен съд преди много време и се показа, че когато има воля тогава членове на комисията, разследвала тези появили се сигнали за нередни отношения – комисията беше в състав, доколкото си спомням, Божидар Сукнаров, Капка Костова и Галя Захарова. Те написаха един прекрасен аналитичен доклад, от който действително успяха да установят подобни нередни отношения. Значи, ако има воля, е възможно да се пресече пътят на всякакво подобно влияние. Поне аз така считам.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, госпожо Карагьозова.
Господин Василев желае да зададе въпрос.
Заповядайте.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Госпожо Карагьозова, на 15 април тази година състав на Върховния касационен съд излезе с решение, с което потвърди осъдителна присъда на едно лице – въпросът е принципен, не поставям конкретен казус, няма да споменавам имена, за престъпление извършено преди 18 години. В момента лицето се намира в Ловешкия затвор и изтърпява своята присъда – лишаване от свобода. Мислите ли, че е нормално – в конкретния случай 10 години е продължило разследването на досъдебна фаза, 8 години на съдебна фаза, общо 18 години? Вие лично като магистрат, като човек, смятате ли, че е редно да се произнасят осъдителни присъди на 18-та година и ако бъдете избрана за член на Висшия съдебен съвет: какво конкретно бихте предприели, ако знаете за друг подобен случай? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Да, благодаря, господин Василев.
Заповядайте.
ГАЛИНА ПЕТКОВА ПАЧОВСКА-КАРАГЬОЗОВА: Макар че направихте уговорка, че няма да изпадате в конкретика на практика изпаднахте в конкретика, а аз си признавам, че този случай не ми е известен. Много ми е трудно да Ви отговоря и заради това, че никога не съм се занимавала с наказателно право. Но ако разглеждаме принципно въпроса дали следва да има някакви мерки, които да се взимат срещу дисциплинарното нарушение на изготвяне в срок мотиви или решения по съдебни актове – да, разбира се, такива мерки трябва да се взимат.
Не бих могла да коментирам без каквато и да е конкретика по въпроса. Нали тъкмо затова спорим, че е противоречива дисциплинарната практика на Висшия съдебен съвет, защото не се изследват конкретните обстоятелства във връзка със случаите, не се изследва конкретната натовареност на съдията. В никакъв случай не бих могла да взема априори такова принципно становище: какво трябва да бъде наказанието? Очевидно, ако е много сериозно нарушението и наказанието следва да е много сериозно. Корелацията не буди съмнение.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, госпожо Карагьозова.
Позволете ми и от мен един въпрос с няколко подвъпроса и той е във връзка с последното, което казахте по отношение на дисциплинарната практика на Висшия съдебен съвет. Безспорно всички констатираме, че има проблеми и те трябва да бъдат установени, конкретизирани, за да може да се намерят правилните решения за тяхното отстраняване. Какви конкретни действия смятате, че следва да се предприемат от Висшия съдебен съвет по отношение на прозрачността на дисциплинарната практика на следващия Висш съдебен съвет? Смятате ли и ако смятате, какво трябва да предприеме Висшия съдебен съвет за уеднаквяване на дисциплинарната си практика? Трябва ли, според Вас, да се публикуват решенията в детайли с мотивите на Висшия съдебен съвет по отношение на наложени дисциплинарни наказания – в какъв вид и форма, разбира се, спазвайки изискванията на закона и не допускайки уронване престижа и доброто име, на който и да било магистрат? Какви препоръки и предложения бихте направили в тази посока? Една изключително важна тема, по която на всички нас – членовете на комисията, ни се ще да чуем Вашите предложения и разсъждения, не само Вашите конкретно, а и на останалите кандидати.
Още веднъж използвам възможността, че съм взел думата да отправя към Вас въпрос, да помоля и другите кандидати да бъдат малко по-конкретни по отношение на тази тема за дисциплинарната отговорност, по отношение на натовареността на магистратите.
Заповядайте, госпожо Карагьозова.
ГАЛИНА ПЕТКОВА ПАЧОВСКА-КАРАГЬОЗОВА: В последно време много се изписа по тези тема, като особено чувствителна е реакцията на магистратурата. Интернет форумите просто се взривиха от полярни мнения по спорния въпрос.
Считам, че за да се разреши този очевидно много чувствителен проблем дисциплинарните състави на бъдещия Висш съдебен съвет трябва да изследват и анализират много задълбочено досега натрупаната практика на предходните дисциплинарни състави и особено на Върховния административен съд, да започнат да се прилагат едни уеднаквени разрешения относно съществуващите сега спорни моменти в практиката. Това са: какъв е характерът на нарушението, въвеждането на някакви доказателствени стандарти, които да са предварителни и ясни, за да може да се осъществи една защита на лицето, което е уличено в някакво нарушение. Спорове има по отношение давностните срокове и по отношение избора на наказание. Спори се особено по това: съществено нарушение ли е невъзможността на наказвания магистрат да бъде изслушан от наказващия орган, а се изслушва само от дисциплинарния състав? Във Върховния административен съд, за съжаление, по този въпрос вече се породи противоречива практика и очевидно трябва да се върви към тълкувателно решение.
Моето лично становище е, че категорично с оглед и критериите на чл. 6 от Конвенцията за ЕКПЧОС трябва да се стига до изслушване на магистрата, не само пред дисциплинарния състав, а и пред наказващия орган. За да се загуби чувството, че с наказанията си един път наказващият орган толерира някои нарушения, а друг път се стига до репресиране, стриктно трябва да се следва принципът за предвидимост на наказанието. Именно затова считам, че е особено наложително изготвянето на този анализ и изчистването на спорните моменти.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря Ви.
Господин Лазаров, заповядайте.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: В контекста на това, което казахте, понеже и преди това беше застъпена тази тема за задължителното изслушване, подходите са два. В наказателното право в повечето случаи е задължително наистина, а в административнонаказателното право, се дава възможност да бъде изслушано лицето, което ще бъде наказано. Ако то не пожелае, няма да бъде изслушано. В първия случай неявяването води до санкции, главно принудително довеждане и промяна на мярката, а във втория случай делото си продължава.
Просто моля да конкретизирате какво имате предвид – да се даде възможност да бъде изслушано лицето или задължително да бъде изслушано?
ГАЛИНА ПЕТКОВА ПАЧОВСКА-КАРАГЬОЗОВА: Задължително следва да бъде изслушвано лицето, като в тази насока следва да се направи и промяна в закона. Така, както сега е формулирана нормата, изслушването е задължително само пред дисциплинарния състав.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Ще трябва да бъде принудително, да бъде доведено, за да не се шиканира.
ГАЛИНА ПЕТКОВА ПАЧОВСКА-КАРАГЬОЗОВА: Разбира се, че не трябва да не бъде принудително довеждано. Това е норма, която ще бъде… Ограничават се само тогава, когато нормите са уточняващи, а в случая даваме права. Така че няма как да не бъде разписано подобно нещо.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, госпожо Карагьозова.
Има ли въпроси?
Заповядайте, господин Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ: Бих искал да задам един изключително конкретен въпрос и да получа конкретен отговор. Надявам се, знаете, че сегашният Висш съдебен съвет на 20 май миналата година прие Единен етичен кодекс. Считате ли, че този Етичен кодекс трябва да бъде променен в новия Висш съдебен съвет? Вие лично бихте ли подкрепили текста в него, забраняващ възможността, докато сте членове на новия Висш съдебен съвет Ваши роднини да бъдат избирани за магистрати? Говоря за близки роднини – синове, дъщери, съпрузи и така нататък. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, господин Янев.
Заповядайте, госпожо Карагьозова.
ГАЛИНА ПЕТКОВА ПАЧОВСКА-КАРАГЬОЗОВА: И преди малко имаше един такъв въпрос, свързан с общо взето проявен непукизъм. И в момента в Етичния кодекс са разписани правила относно конфликт на интереси и отделно правилата, които са в частта за етичните правила.
Аз бих отговорила положително. Да, считам, че, тъй като изискванията за кадровия орган трябва да бъдат много високи, би следвало към тях да се поставят и такива бариери.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, госпожо Карагьозова.
Колеги, има ли други въпроси? Няма.
Госпожо Карагьозова, искам да Ви благодаря за отговорите, които получихме на поставените въпроси и да Ви пожелая успех!
ГАЛИНА ПЕТКОВА ПАЧОВСКА-КАРАГЬОЗОВА: Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Колеги, обявявам почивка до 14,30 ч.
Моля всички в 14,30 ч. да са в пленарната зала, за да продължим заседанието.

(След почивката.)

ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Колеги, моля да заемете местата си, за да продължи заседанието.
Следващият кандидат за член на Висшия съдебен съвет е господин Димитър Костадинов Узунов.
Господин Узунов, заповядайте.
Господин Узунов ще бъде представен от народния представител Яне Янев.
Господин Янев, имате дума да представите кандидата.
ЯНЕ ЯНЕВ: Уважаеми дами и господа! Димитър Костадинов Узунов е роден през 1969 г. От 1998 г. е съдия в Районен съд – град Сандански, като от 2001 г. досега е негов председател. От 2003 г. е повишен в ранг съдия в Окръжен съд, а от 2008 г. в ранг съдия в Апелативен съд.
Според представените от кандидата документи той отговаря на конституционното условие за най-малко 15-годишен юридически стаж, както и на изискванията на чл. 18, ал. 1 от Закона за съдебната власт.
Съдия Узунов работи преимуществено в областта на наказателното право, като демонстрира висока работоспособност и оперативност и това се вижда от конкретните данни.
През 2010 г. е приключил 222 дела, което представлява 88% от разглежданите от него дела за съответната година. През 2011 г. е приключил 285 дела, което съставлява 90% от разглежданите от него дела за годината. Забележете, 85% от тях са приключени в тримесечен срок. От постановените актове са обжалвани 35, като в резултат са отменени само 6.
От цитираните данни се вижда, че Димитър Узунов работи като съдия с голяма натовареност, при това над средното ниво за страната.
Следва да се отбележи също така, че Димитър Узунов е познат не само в Благоевградския съдебен район, но и в цялата страна по дела със сериозен обществен интерес и значимост. Първото дело за купуване на гласове в Република България е постановено от него. Също така едни от най-тежките дела, свързани с трафик на хора, склоняване към проституция, дрога, държане на акцизни стоки без бандерол и футболно хулиганство са все с решения, постановени от него.
Съдия Узунов не само че не е наказван с дисциплинарно уволнение за цялата си кариера като съдия и административен ръководител, но няма каквото и да било дисциплинарно наказание.
Районен съд – Сандански, има много висока и непрекъснато повишаваща се ефективност. Посочените показатели, които сме предоставили на уважаемите членове на комисията, показват това. През 2009 г. Районен съд – Сандански, е разгледал 2662 дела, от които са приключили 2228 или 86%. Очевидно неговият ръководител съумява да предаде на екипа своите принципи за работа, да внуши и да поддържа организираност и отговорност, да изисква и стимулира изпълнение на задълженията по високите критерии за правна компетентност и магистратска етика.
В дейността си на административен ръководител на Районен съд – Сандански, Димитър Узунов демонстрира инициативност, независимост и способности да управлява екип.
В Районен съд – Сандански, е създадена компютърна система за разпределение на делата между съдиите на случаен принцип, като разделението се извършва в присъствието на страните по спора или на техни процесуални представители. Забележете, колеги, това е въведено през 2005 г. – една година преди да бъде заложен случайният принцип в закона.
Бих искал да посоча освен това, че могат да се представят много факти, свързани с кандидатурата на Димитър Узунов в контекста на препоръките на Европейската комисия за реформа в съдебната система и специално от последния мониторингов доклад. Няма как обаче в този формат и това времетраене те да бъдат изложени. Важно е да подчертае, че всички реформи, проведени от Узунов в ръководения от него съд, имат като цел и резултат прозрачност на съдебния процес.
Освен това изричната препоръка на Европейската комисия за въвеждане на случайния принцип при разпределението на делата е изпълнена едно към едно. Много съдилища и магистрати от Щатите и Европейския съюз са посещавали Районен съд – Сандански, и са го вземали за пример. При едно от последните посещения на магистрати от Ню Йорк ми направи впечатление, че заимстват практики от български съд. С това приключвам. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, господин Янев.
Уважаеми господин Узунов, имате възможност в рамките на времето, което предоставяме на всички кандидати, да представите своите виждания по отношение на дейността Ви като член на Висшия съдебен съвет, по отношение на въпросите и темите, които поставихме в началото на заседанието и по-късно, когато колегите задаваха въпроси, които имат отношение към всички кандидати.
Заповядайте.
ДИМИТЪР УЗУНОВ: Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми господа народни представители, уважаеми гости! Преди да започна в експозе представянето си, искам да споделя пред Вас, че изпитвам същите чувства и вълнения, както преди 15 години, когато за първи път влязох в съдебната зала. Затова ще Ви помоля да ме извините, ако вълнението ми се прояви. (Оживление.)
Заставам пред Вас, осъзнавайки огромната отговорност на членовете на Висшия съдебен съвет пред обществото и пред магистратите за развитието на българската съдебна система. От Висшия съдебен съвет зависи какви мерки да вземе, за да бъде процесът на правораздаване едновременно по-бърз, по-качествен, с други думи по-ефективен. От Висшия съдебен съвет зависи дали да преустанови многократното повторение и мултиплицирането на едни и същи системни недостатъци на съдебната власт. От Висшия съдебен съвет зависи дали и как да гарантира отчетността, съблюдаването на етичните норми от съдебната система, да осигури спазването на високи професионални стандарти в работата на съдебната система. От Висшия съдебен съвет зависи и какъв стандарт на културна независимост ще утвърди.
Кандидат съм за член на Висшия съдебен съвет с мотивацията да допринеса за развитието на системата с прогресивни идеи и оптимизиране на същата, и пряко да участвам с личния си труд, знания и умения, с решимост в реформата на съдебната система. Смятам, че Висшият съдебен съвет може и следва да се отвори към редовите магистрати, какъвто съм и аз самият, за общо участие при вземането на решения и тяхното последващо проконтролиране. Да се отвори, разбира се, към гражданското общество чрез повишаване на прозрачността и отчетността.
Проблемите в съдебната система не са вътрешен въпрос, а вълнуват и се дискутират от цялото общество. Правосъдието е основа на правовата държава и ако съдебната власт е слаба, неефективна, непрозрачна, бавна и неефективна, тези слабости неминуемо се отразяват и върху самата държава. Когато държавата не е способна да осигури на гражданите си обективно, качествено и справедливо правосъдие, говорим за дефицит на справедливост, който засяга всеки гражданин.
Прави впечатление, че обществеността концентрира вниманието си върху добилите гласност отделни конкретни казуси от кадровата дейност на Съвета – имам предвид случая с Красимир Георгиев, изборите на някои председатели на големи звена от съдебната система, случая с имотите в Приморско, уволнението на магистрати. Считам, че конкретиката на тези случаи има значение в принципен план, доколкото представлява ярка илюстрация на някои от основните нерешени досега проблеми на съдебната система. Тези проблеми са комплексни и съпътстват цялостната кадрова и дисциплинарна дейност на Съвета, като не следва да бъдат свеждани до частни въпроси на един или друг орган от съдебната власт, нито до конкретната личност.
Анализът на частните случаи обаче е необходим, защото отразява общите слабости и недостатъци на системата, които следва да бъдат разрешени генерално, без да се допуска различен подход и разделение. Като сега съм убеден, че правото трябва да се прилага по еднакъв начин спрямо всички, защото справедливостта е еднаквост в еднаквото.
Изборът на административни ръководители на най-големите органи на съдебната власт трябва да протичат по същите правила и механизми, както и в най-малките по численост. И обратно: изборът на съдия в най-малкия съдебен орган следва да е подчинен на същите критерии, както е в най-големия, но с една-единствена разлика – колкото по-висока е съответната позиция, толкова по завишени трябва да бъдат изискванията към лицата, които ги заемат.
С оглед на изложеното смятам, че конструктивният подход към реформата в съдебната система изисква няколко неща:
- първо, дефиниране на актуалните проблеми на съдебната система; и
- второ, предприемане на мерки за тяхното преодоляване.
В концепцията, която съм представил в срок, съм се опитал и посочил същностните проблеми на съдебната власт и реалните възможности за разрешаването им от Съвета.
В резюме, приоритетите на Висшия съдебен съвет се свеждат до следните основни насоки.
На първо място, този въпрос бе многократно задаван на членове на Правната комисия, отстояване на независимостта на съдебната власт.
На второ място, кадрова функция, включваща проблематиката за натовареност на магистратите, атестиране, кадровото израстване, подбор, назначаване, повишаване, преместване на магистрати, назначаване на административни ръководители, повишение на място, системата от поощрения.
На трето място, противодействие на корупцията в съдебната власт, включваща дисциплинарната практика, функция на Висшия съдебен съвет, въпросите за състоянието на съдебните дела и превенция на конфликт на интересите.
И на последно място, но не и по-важно, бюджетната дейност на Висшия съдебен съвет, която се явява материална основа на независимостта на съдебната власт. Разрешаването на въпросите и задачите във всяка една от тези сфери на практика изпълва съдържанието на реформата в съдебната власт. Понеже също членове на комисията питаха какво всъщност представлява реформата.
Основни средства за нейното провеждане, на първо място, са създаването на ясни, прозрачни и еднакви за всички правила и критерии, а след това неотклонното им спазване. Отсъствието на второто, обезсмисля първото и всякакви опити за реформа за обречени на провал. Така например най-сериозните слабости в кадровата сфера се дължат на липса на формулирана цялостна концепция на Висшия съдебен съвет за кадрово израстване на магистратите, комплексно включваща всички аспекти на кадровата дейност – регулиране и оценка на натовареността, формулиране на критериите и показатели за оценка на количество, качество, срочност на работа на магистратите, обективно цялостно оценяване на дейността на всеки магистрат при атестиране, създаване на конкретни профили на магистратски длъжностни и други.
Видимият израз на тези проблеми се проявява в забавянето на провеждането на конкурса за заемане на свободни места в органите на съдебната власт и заместването им с института на командироването. Магистратската общност знае и помни, че последният конкурс за назначаване бе проведен от Висшия съдебен съвет след близо 2-годишно забавяне. Можете да си представите до какви проблеми доведе това за системата.
Самостоятелно и изолирано разглеждане на отделните проблеми на кадровата дейност няма как да доведе до ефективни резултати. Кадровата дейност на Висшия съдебен съвет следва да представлява работеща система от правила, набор от конкретни етапи, неделимо свързани обаче помежду си, но всеки със собствено значение, като взаимодействието им гарантира ефективността, прозрачността на целия процес. Формулата за работеща и резултатна кадрова дейност (имаше такъв въпрос от представители на комисията) се корени в обективната проверка на всички факти и обстоятелства, относими към работата на съответния магистрат с акцент върху професионалните му разсъждения и нравствените му качества, и вземане на информирано мотивирано решение, от което да е ясно за магистратите, а и за обществото защо, по какъв начин и въз основа на какви съображения се е стигнало до конкретно заключение. Същото се отнася до дисциплинарната дейност. Всички Вие, и някои от колегите говореха за дисциплинарна практика, но приемам, че тя се обозначава условно с този термин, отколкото решенията на Висшия съдебен съвет по тези въпроси подлежат на институционен контрол. Практика може да създава единствено ВАС.
Основанията за търсене на дисциплинарна отговорност не са достатъчно ясни по съдържание и обхват. Дисциплинарните процедури не са прозрачни и обективни в необходимата степен, а механизмите за иницииране на производството и гаранцията за защита на дисциплинарно привлечените магистрати не са ефективни. Това дава основание да се говори за несправедливост и двоен аршин при дисциплинарните процедури. Противоречивото различаване на еднакви дисциплинарни казуси, непрозрачността на дисциплинарната процедура дават лош знак за обществото, тъй като лишават дисциплинарните решения от предвидимост и откриват широки възможности за интерпретация.
Следва да се има предвид също така, че Висшият съдебен съвет, което и казах, не може да формулира самостоятелна дисциплинарна практика. Дисциплинарната практика реално се създава от Върховния административен съд, поради което е от изключително значение както за Съвета, така и за Инспектората към него да концентрират усилията си в проучването, обобщаването и анализа на решенията на ВАС по атакуваните дисциплинарни решения на ВСС. Такъв въпрос също бе зададен.
При констатация за наличието на утвърдени еднакви разрешения на ВАС по еднотипни дисциплинарни казуси, Съветът следва задължително да ги съобрази при провеждането на дисциплинарните си правомощия. В случаите на противоречива съдебна практика следва да бъдат използвани всички законови възможности за преодоляването й, защото въпросът е от изключително значение за утвърждаване принципа на върховенството на закона и справедливост на правосъдието като цяло.
Подобряването дейността на Висшия съдебен съвет в посочените приоритетни сфери на дейност гарантира видимо за обществото ефективно правосъдие, а то е такова, когато е качествено, справедливо, експедитивно, от една страна, и от друга, допринася за утвърждаване на независимостта.
Независимостта на съдебната власт е понятие с двойно значение, означава независимост на съда или така наречената институционална независимост, и независимост на съдиите или така наречената индивидуална независимост. Институционалната независимост на съдебната власт е различна от индивидуалната независимост на съдиите, но двете понятия не бива и не могат да бъдат отделяни, тъй като независимостта на съдебната власт е основна предпоставка за независимостта на самите съдии. Независимият съд, обратно, не може да съществува без независими съдии.
Убеден съм, че в тази насока Висшият съдебен съвет следва да заеме отредената му по силата на правилото на чл. 16, ал. 1 от Закона за съдебната власт позиция като говорител и трибун, който неотклонно брани независимостта на съдебната власт в цяло, отстоява върховенството на закона и защитава всеки отделен магистрат от незаслужени нападки и опити за легитимно въздействие.
По силата на закона, Съветът осигурява независимостта на съдебната власт, в съдържанието на което задължение се включва подкрепа на институционалната независимост, винаги и всякога, когато се налага, суверенно вземане на решение от неговата компетентност, необходима защита на почтените и професионалисти магистрати, когато се оспорва правомощието им суверенно да вземат решение в тяхна компетентност. Висшият съдебен съвет не може и не трябва да се дистанцира от подкрепата на всеки магистрат, който стриктно и добросъвестно е осъществил правомощието си по закон.
И понеже времето напредна, в заключение искам само да посоча, че е необходима действена, цялостна реформа в съдебната система, предприета с ясна политическа воля, осъществена обаче от самата съдебна власт с подкрепата на гражданското общество, дори в определени случаи с легитимен натиск от нея.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, господин Узунов.
Колеги, имате думата за въпроси.
Заповядайте, господин Радев.
ЕМИЛ РАДЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин Узунов, в концепцията си сте засегнали въпроса за процедурата за назначаване на административни ръководители. Какво, според Вас, е необходимо да се подобри в тази насока?
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, господин Радев.
Господин Узунов, заповядайте.
ДИМИТЪР УЗУНОВ: Изборът на административни ръководители е изключително важен в дейността на Висшия съдебен съвет, защото по закон административният ръководител има определени възможности да влияе пряко върху организацията на работа. Дори има и трайно установени практически възможности да влияе и върху работата на отделния магистрат.
При всички положения трябва да се избират и назначават качествени ръководители – квалифицирани, организирани, почтени, отговорни, независими и справедливи. Законът за съдебната власт в настоящата му редакция ясно дефинира критериите за преценка на качествата – професионална подготовка като съдия, управленска компетентност и нравствени качества. Актуалната законова рамка предвижда изборът на административни ръководители да се извършва въз основа на конкурс със събеседване.
Намирам за целесъобразно управленческата подготовка и компетентност на съответния кандидат да бъде внимателно анализирана чрез представяне на концепция за развитието на съответния орган, който кандидатът желае да управлява. В закона и Вътрешните правила на Съвета обаче липсва конкретно какво съдържание трябва да представлява концепцията, това е много важно. Обикновено се представят концепции, в които се използват общи клишета, общи фрази, не може в аналитичен вид да се установят конкретните качества, които са необходими за заемане на конкурсната длъжност. Необходимо е при всички положения, това нещо да бъде коригирано от Висшия съдебен съвет. Необходимо е да се създадат профили на длъжностите „административен ръководител” във всяко едно звено, които да конкретизират точно какви качества са необходими. Необходимо е да се промени рамката на провеждането на събеседването, защото също така никъде във Вътрешните правила не е указано по какъв начин се провежда едно събеседване. То е много важно, защото влияе върху крайната оценка и последващото класиране на кандидата.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, господин Узунов.
Моля да ме извини господин Хлебаров, само едно допълнение към въпроса на господин Радев и това, което казахте.
Всъщност исках да Ви задам въпрос какви са Вашите конкретни предложения за повишаването на прозрачността в органите на съдебната власт и в работата на Висшия съдебен съвет. Какво конкретно Вие бихте предложили по отношение на процедурните правила за избор на административни ръководители, включително и тримата големи? Как лично Вие виждате тези правила? Какво трябва да съдържат, по какъв начин трябва да бъде организирана като стъпки и действия тази процедура? Смятате ли, че е необходимо по-широко оповестяване на конкурсите? Достатъчно информация и достатъчно рано ли има в момента информация за конкурсите, които предстоят в съдебната система? Запознати ли са кандидатите с тях? Цикличността, периодичността на тези конкурси, които се провеждат?
Смятате ли във връзка с това, че Висшият съдебен съвет следва да се ангажира с приемането на някакъв план или програма, в която да запише предварително цикличността на конкурсите, които следва да проведе, за да не се окаже в ситуацията, която и Вие маркирахте, че близо 2 години нямаше конкурс за магистрати? Благодаря.
ДИМИТЪР УЗУНОВ: Зададохте много въпроси.
Актуалната законова рамка, струва ми се, в достатъчна степен гарантира прозрачността на всеки един от процесите по дискутираната проблематика. Решенията са публични, но считам, че не са в пълна степен прозрачни. Липсва прозрачност в цялостния етап – от обсъждането до вземането на проекторешение и последващото гласуване и вземане на окончателно решение от Висшия съдебен съвет. В тази връзка в бъдеще този процес на вземане на решения трябва да се осветли. Много често, както колеги споделиха преди мен, публичността се бърка с прозрачността. Действително заседанията са открити, има широка възможност те да се проследяват от заинтересованите лица, от медии, но заседанията на Комисията по предложенията и атестирането не са прозрачни.
Изборът на административни ръководители, особено на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и на главния прокурор е от съществено значение за съдебната система, тъй като те в по-продължителен период от време (всички знаем, че техните мандати са от по 7 години) оказват някакво влияние върху развитието на съдебната система.
Неслучайно следващият Висш съдебен съвет е натоварен с огромни очаквания. Дори в доклада на Европейската комисия от месец юли 2012 г. е посочено, че изборът на тримата големи представлява емблематичен тест за новия подход – с отворени, прозрачни процедури, ясни критерии и реална конкуренция. Затова пред Висшия съдебен съвет стои огромната задача, тежката задача да проведе справедлива, обективна, публична и прозрачна процедура. По този начин считам, че би се гарантирала реална състезателност между евентуални кандидатури, основани на критерия за професионализъм, етика и ефективност.
Смятам, че задължително Висшият съдебен съвет следва да изостави порочната до момента практика, използвана от предходни състави на Висшия съдебен съвет – номинациите за главен прокурор, председател на Касационен съд да се правят задължително от две трети от членовете на Висшия съдебен съвет, защото този подход обезсмисля и на практика поставя под съмнение условията за реална състезателност, условията за реална конкуренция на личности и идеи. Задължително считам, че Висшият съдебен съвет трябва да изготви профили, които ясно да дефинират необходимите качества, които кандидатите да притежават, необходимо е да се доконкретизира процедурата, включително защо не да се използва опитът на Правната комисия по това публично изслушване.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, господин Узунов.
Господин Петър Хлебаров.
Имате думата.
ПЕТЪР ХЛЕБАРОВ: Благодаря, госпожо председател.
Господин Узунов, как според Вас би могъл да бъде решен проблемът с натовареността на магистратите?
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Узунов.
ДИМИТЪР УЗУНОВ: Натовареността е сложен проблем, сложен въпрос. Сега действащият Висш съдебен съвет положи, трябва да признаем, огромни усилия да разреши този проблем, но струва ми се, че не успя. От Висшия съдебен съвет се задоволиха единствено и само да събират статистически данни за отделните органи на съдебната власт и въз основа на тях определиха няколко групи съдилища – съдилища с ниска натовареност, със средна натовареност, съдилища със свръхнатовареност.
Струва ми се, че следващият Висш съдебен съвет в спешен порядък трябва да изработи времеви стандарти както в количествено отношение, така и в качествено с оглед фактическата и правната сложност на делата. Знаем, че делата не са еднакви по сложност. Едни дела се решават по-бързо, приключват по-бързо, други – по-бавно.
Задачата на Висшия съдебен съвет е да контролира натовареността на съдебните органи и въз основа на тези данни да разпределя оптимално щатните бройки. Задължение обаче на административния ръководител е да контролира и регулира индивидуалната натовареност на всеки един магистрат. Затова считам, че мерките, които Висшият съдебен съвет трябва да предприеме по бърз начин, са: на първо място, отчитане степента на натовареност и върху определянето на норма натовареност; на второ място, създаване на механизъм за отчитане на тази степен на натовареност; и на трето място, дефиниране на критерии и показатели за измерване на фактическата и правната сложност на делата.
Изработването на норма натовареност е сложен въпрос и проблем за системата. Тя трудно ще бъде решена от Висшия съдебен съвет със собствени сили. При всички положения трябва да бъде използвана магистратската общност, задължително трябва да бъдат използвани специалисти, задължително трябва да бъдат проучени много добре и внимателно международните стандарти в тази област. Едва тогава да се вземе някакво решение.
Разберете, че натовареността затлачва органите на съдебната власт, а оттук вече влияе и на много други неща, като кариерното израстване на магистратите, като създаване на опасна видимост за обществото, че съдебната система не работи ефективно, а всичко това е много опасно.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря Ви.
Господин Четин Казак.
Заповядайте.
ЧЕТИН КАЗАК: Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Узунов, имам два въпроса към Вас. Първият е свързан с позицията, в която се намирате в момента, от която кандидатствате, а именно като административен ръководител на звено от съдебната власт. Едно от неотдавнашните изменения на Закона за съдебната власт въведе принципа на абсолютната зависимост на заместниците на административните ръководители в съдебната власт от техния началник. Докато до този момент заместниците на административния ръководител се ползваха с относителна независимост при тяхното назначаване и освобождаване, то сега съдбата им като негови заместници изцяло зависи от волята на административния ръководител. Той има право да предлага на Висшия съдебен съвет във всеки един момент тяхното освобождаване от тази длъжност по свое усмотрение.
Считате ли като административен ръководител, че подобна ситуация, в която са изпаднали заместниците на един административен ръководител, не ги поставя в ситуация, която да накърни тяхната независимост като магистрати, имайки предвид, че те правораздават в същото време, бидейки и заместник административни ръководители?
Считате ли, че в името на принципа на екипността в ръководството на дадено звено в съдебната власт понякога се жертва принципът на независимост на съответния магистрат, бидейки заместник? Това ми е първият въпрос.
Вторият ми въпрос. Един от колегите народни представители зададе на предходни кандидати въпрос, свързан с роднинството в съдебната система. По-специално той спомена, че този проблем с роднинството в съдебната власт е остър най-вече в малките съдебни райони.
Произлизайки от такъв малък съдебен район, какъвто е район Сандански, считате ли, че този проблем е остър във Вашия район и какви са Вашите идеи за неговото преодоляване, ако считате, че това е сериозен проблем за съдебната власт? Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, господин Казак.
Заповядайте.
ДИМИТЪР УЗУНОВ: По отношение на първия въпрос – актулната законова рамка действително дава възможност на административните ръководители да предлагат своите заместници. Това бе въведено като изискване с оглед даване възможност на административния ръководител да подбере екипа, с който и посредством който ще постигне заложените в концепцията му цели.
Няколко години подред се наблюдаваше обратната тенденция – на определени административни ръководители се налагаше да работят със заместници, които те, по една или друга причина, не одобряват и не харесват. Аз не виждам по какъв начин Вие съзирате, че има зависимост между заместниците и ръководителите. Имайте предвид, че за всички органи в съдебната власт, говоря и конкретно за съда, са разработени подробни правила за вътрешно управление. Как, примерно, заместникът ще бъде облагодетелстван при разпределение на благата, след като действат общовалидни правила? Как, примерно, заместникът ще получава по-голямо трудово възнаграждение от това, което му се полага по закон? Как ще ползва повече отпуска отколкото се следва? Изобщо не считам, че има някакъв проблем в това законово решение всеки един ръководител да си предлага екипа. В крайна сметка това е направено с идеята този екип да носи отговорност при евентуални провали.
По отношение на втория въпрос – за роднинството. Аз няма да крия, че и в автобиографията си и в съответната декларация за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси съм посочил точно, че имам брат, който е съдия в окръжен съд. Не виждам какъв проблем има и може да произлезе от този факт.
Първо, като съдии ние няма как да гледаме дела на своите роднини, защото има основание за отвод.
На второ място, като евентуален член на Съвета, този въпрос много подробно, ясно и категорично е регламентиран в закона. Член на Висшия съдебен съвет няма право да участва във вземането на решение, което се отнася до негови роднини по права линия, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до трета степен. Има и механизъм в случаите, когато такъв член на Съвета откаже да напусне заседанието, той да бъде отстранен от гласуване.
В заключение искам да кажа в контекста на втория въпрос: аз съм дългогодишен председател на Районен съд-Сандански, до момента не е имало нито едно оплакване до момента с оглед на факта, че имам брат в по-горен съд.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, господин Узунов.
Господин Тодор Димитров има думата за въпрос.
ТОДОР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин Узунов, аз виждам, че единствен от всички кандидати в своята концепция сте засегнали практиката на неоснователно самоотвеждане на определени съдии от разглеждане на дела. Аз също считам, че това е наистина една сериозна порочна практика. В един случай тази практика се използва от определени съдии да избягат от гледането на конкретни дела с фактически правна сложност, а в друг случай – за да се гледат конкретни дела от конкретни състави.
Вие, като евентуален член на Висшия съдебен съвет, как виждате възможността Висшият съдебен съвет да вземе мерки евентуално срещу тази порочна практика? Считам, че това е сериозен проблем на съдебната система.
ДИМИТЪР УЗУНОВ: За съжаление, отговорността за разрешаването на този проблем лежи единствено и изцяло върху плещите на съответния административен ръководител. Отводите не подлежат на институционен контрол. Това е акт строго морален. Това дали един съдия ще гледа даден казус или няма да го гледа е предоставено на неговата преценка, той да вземе суверенно решение. Отделен е въпросът, че се стига до злоупотреба с това правомощие.
И пак казвам, че Висшият съдебен съвет няма какво да направи в случая, освен да изисква от административните ръководители по-строга отчетност по този въпрос. И не случайно, ако погледнете в концепцията ми, този проблем съм го включил към Глава „Борба с корупцията”, защото едно от средствата, един от начините едно дело да бъде дотикано до определен състав за разглеждане, е именно отводът.
Условно, ако в едно отделение работят няколко състава и ако трябва съставът Х да разгледа конкретно дело, предните два състава си правят по някакъв начин отвод, за да стигне делото до „правилния състав”. За такава практика като член на Съвета просто ще налагам вземането на някакво решение и този въпрос да бъде разрешен. Пак повтарям, че няма как да се контролират тези актове, може би с откриването на някакъв регистър, но просто да се извадят на показ хората, съставите и с какви мотиви правят отводите. Сложен е проблемът! На пръв поглед проблемът е прост и елементарен, но не е лесен за разрешаване.
Същият е и проблемът с разпределението на делата. Разпределя се делото на случаен принцип, съгласно изискванията на чл. 9 от Закона за съдебната власт. То отива при един състав, той пък по някакъв начин измисля субективни и обективни причини, докато делото бъде дотикано до съответния състав. Затова трябва строга отчетност и дисциплинарна ангажираност. Други средства, друг ред за разрешаване на въпроса не виждам.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря Ви, господин Узунов.
Госпожа Манолова има думата.
МАЯ МАНОЛОВА: Аз наистина съм впечатлена от Вашата концепция, от нейната аналитичност, критика на съществуващата ситуация и конкретни предложения за решения. Ако наистина бъдете избран на член на бъдещия Висш съдебен съвет предполагам, че ще има поводи на Вас да Ви бъдат зададени въпроси от сорта дали това, което е залегнало във Вашата концепция на практика се реализира. Затова и аз искам сега да Ви попитам наистина ли имате в себе си усещането за сила и смелост, за да работите така, че Висшият съдебен съвет да се превърне в трибун и говорител на съдебната власт, защитавайки нейната независимост както институционална, така и на всеки отделен магистрат? Бихте ли реагирали в случаите, в които Висшият съдебен съвет не изпълнява тази функция?
Имате доста интересни идеи по отношение на това как трябва да бъде осигурена прозрачност в процедурите по избор и в кадровата дейност на бъдещия Висш съдебен съвет, включително и по повод избора на тримата големи в съдебната власт, с идеи за реална състезателност, за публичност, с предварително изготвяне на профили на лицата, които ще бъдат избрани, на конкретните критерии, на които отговарят, разширяване на процедурата с възможности за номинации от страна на неправителствения сектор. Ще предложите ли конкретно тези промени в процедурите при избора на бъдещия главен прокурор?
ДИМИТЪР УЗУНОВ: По отношение на първия въпрос, а той беше за това как ще отстоявам независимостта на съдебната власт - независимостта на съдебната власт е приоритет и на европейските институции. Това задължително трябва да бъде приоритет и във вътрешен план. Освен това законово задължение на Висшия съдебен съвет като орган е да брани самостоятелността на съдебната система. Затова и в експозето си казах, че абсолютно задължително е институционалната независимост да бъде защитавана винаги, когато това се налага.
Да, като член на Висшия съдебен съвет, ще предприемам действия, за да защитавам винаги институции – съд, прокуратура, следствие. Ще предприемам действие да защитавам винаги отделния магистрат, но при условие, че той честно и добросъвестно си е упражнил правомощието си по закон, а не всякога!
По отношение на втория Ви въпрос – аз цитирах част от констатацията в Доклада на Европейската комисия от месец юли 2012 г. Следващият Висш съдебен съвет е натоварен с огромни очаквания за нови правила, нови процедури, така че щом се открие процедура, а и преди това, аз ще предложа евентуално на Съвета тези идеи да залегнат и да станат част от вътрешните правила.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря Ви, господин Узунов.
Господин Стоилов, заповядайте.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви.
Господин Узунов, Вие сте представили много подробна концепция за работата на Висшия съдебен съвет. Обръщате внимание върху осигуряването на независимост, решаването на проблемите със заетостта и разпределението на делата, но в досегашната ни дискусия ми прави впечатление, че ние започваме много да затваряме проблемите на самата съдебна власт вътре и като че ли пропускаме въпроса как да се осигури по-добър достъп на гражданите до правосъдие.
Давам си сметка, че в тази област правомощия имат законодателната, изпълнителната власт, но и Висшия съдебен съвет и мисля, че много от тези проблеми е добре да ги видим, включително и натовареността, през това как да се гарантира по-добър достъп, като достатъчно време и внимание за разглеждане на определено дело, като своевременност за неговото насрочване.
Моят въпрос е, тъй като тази тема като че ли убягва досега от дискусията, виждате ли някакви възможности Висшият съдебен съвет да предприеме действия, които да подобрят достъпа до правосъдие на българските граждани? Благодаря.
ДИМИТЪР УЗУНОВ: Вижте, не знам кой и въз основа на какви критерии наложи и определи определени дела да се движат с приоритет пред останалите. Дълбокото ми убеждение, че всяко едно дело, което е влязло в съда, което е отнесено до съда за разрешаване, е особено важно. В този смисъл всяко едно дело трябва да бъде разгледано с необходимото внимание, с необходимата компетентност, защото основна функция на съда, освен всичко друго, е да раздаде, да възстанови справедливостта. Аз мисля, че и към момента достъпът на гражданите до правосъдието е достатъчно добре гарантиран.
Възможностите на Висшия съдебен съвет в тази насока са сведени до възможността да разработят още по-подробни правила за функциониране на съдилищата. Ние такива правила във всеки един орган на съдебната власт сме разработили. Много зависи от конкретната инициативност на административния ръководител. Много зависи административният ръководител да бъде малко по-смел в сравнение с общоприетите норми и правила.
Аз няма да скрия, че съм удовлетворен от факта – и пак в контекста на това, което питате, за достъп на правосъдието, в Районен съд, гр. Сандански, един малък съд по същество в сравнение с останалите съдилища, през пролетта на тази година въведохме три ПОС терминални устройства, и това е направено с идея да улесним гражданите. Особено в условията на финансова криза, знаете ли какви средства се плащат за комисионни за банкови преводи?! Едно свидетелство за съдимост само ще Ви кажа, че струва по държавна такса, по тарифата, 5 лв., а гражданите плащат по 8, а някъде и 9 лв.
Никъде в правилата си Висшият съдебен съвет не е предвидил, а и във вътрешните актове не са предвидили въвеждането на такива ПОС терминални устройства. Проявил съм настойчивост, рискувал съм. Аз даже съм имал обаждания от колеги, които ме питат: „Ама как посмя, уведоми ли Съвета?”. Не, не съм ги уведомил и ги поставих пред свършен факт. А да видим сега какво става оттук насетне? Нека някой да каже: „Махни ги!”. В интерес на истината ПОС терминалните устройства натоварват бюджета, но бюджета на съда. Ние плащаме, тоест услугата, преводът, не е съвсем безплатна, но никой не смее да каже: „Махни ги сега!”. И няма да ги махна, те до ден-днешен функционират. Това е един от примерите ми.
Има още десетки такива примери. Имайте предвид, че информационните системи във всеки един съд, прокуратура, следствие са в достатъчна степен развити, за да могат хората бързо да се ориентират и да потърсят административната услуга.
В контекста на въпроса на госпожа Екатерина Михайлова по отношение на административната реформа. Аз разбирам по-скоро нейния въпрос: бих ли предложил ново райониране на съдилищата?
Ние, госпожо Михайлова, на това му викаме съдебна карта. Това е правомощие на Висшия съдебен съвет, но съчетано по предложение или с министъра на правосъдието. Да, като правомощие би могло като хипотеза да се упражни, но аз лично смятам, че не следва да се избързва по този въпрос, защото съществуването, респективно несъществуването на един орган в съдебната власт, води до други социални последствия, ако щете.
Пак в контекста на въпроса на господин Стоилов. Господин Миков го няма, дано не ми се разсърди. Видинските съдилища са едни от най-малко натоварените съдилища. Това означава ли, че изобщо във Видинска област не трябва да има окръжен, районен, административен съд? Да, сега живеем в условията на финансова криза, но след година, две, три хората ще се върнат по местата си. Правосъдието освен всичко, модерното схващане е, че е и услуга за хората, а много малка част от нас това нещо го схващат и го прилагат в работата си.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, господин Узунов.
Колеги, други въпроси?
Господин Бисеров, заповядайте.
ХРИСТО БИСЕРОВ: Госпожо председател!
Господин Узунов, сам казахте, че очакванията към новия Висш съдебен съвет са много големи. Самият Вие имате много амбициозна програма за работа, изложена във Вашата концепция. Вероятно Ви е известно, че и в политическите, и в магистратските среди обаче съществува разбиране, че Конституцията със своите разпоредби е една от основните пречки за провеждане на ефективна съдебна реформа, дори че тази Конституция е толкова непоправима в тази посока, че трябва нова Конституция. Въобще съзирате ли такъв проблем: амбициозна програма в тесни рамки? Има ли такъв проблем, без да давате политическа оценка на Конституцията?
ДИМИТЪР УЗУНОВ: В концепцията си съм отделил една малка част по този въпрос. Считам, че в известна степен невървежът на реформата, ако мога така да се изразя, в съдебната система се дължи и на законовата рамка.
По въпроса какво всъщност представлява Висшият съдебен съвет като орган се е произнасял Конституционният съд по две дела: едното от месец ноември 2011 г. и едно от 1994 г., ако не се лъжа. И в двете решения Конституционният съд така мотивира отношението си към кадровия орган, че реално стесняват обхвата на неговите правомощия. Държавниците обикновено определят – тук чух и въпрос от член на комисията, Висшия съдебен съвет като правителство на съдебната власт. Това е погрешно схващане, по простата причина че ВСС не управлява съдебната система, за разлика от Министерския съвет – изпълнителната власт, а ръководи дейността й, без да накърнява независимостта на отделните органи. В този смисъл това е извън правомощията и компетентността на Висшия съдебен съвет, но добре е да има дебат по въпроса – да се изясни същността на кадровия орган, и оттам за евентуални конституционни и законови промени.
Решенията на Конституционния съд, които посочих, мотивират и определят Висшия съдебен съвет единствено като кадрови орган. Всъщност такава е била идеята на Конституцията, която е била приета: съдиите, прокурорите и следователите да бъдат назначавани от един и същи орган, по един и същи ред, включително и приемане проектобюджета на съдебната власт. Това са двете основни правомощия. Аз с тези две правомощия нека да провеждам съдебна реформа, останалите правомощия на съвета, посочени и конкретизирани в Закона за съдебната власт, а и в Конституцията, са определени от Конституционния съд като дейности от технически характер. Имам предвид дисциплинарната дейност; имам предвид обучението на магистрати; имам предвид определяне структурата и на годишните доклади. Разбира се, съветът има и друго правомощие, както казах, да променя седалищата на съдилищата, но те са второстепенни, технически длъжности.
Отделно от това проблеми създава и самият статут на Висшия съдебен съвет по отношение на това, че е съставен на практика от немагистрати. Има едни европейски стандарти, където се говори, че магистрат може да бъде назначаван, наказван и освобождаван от магистрати. По този въпрос се мълчи, а също е някакъв проблем.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, господин Узунов.
Колеги, други въпроси към господин Узунов? Няма.
Господин Узунов, благодаря Ви за отговорите, които дадохте, за откровеността, която проявихте, и смелостта да поставите и нови теми в днешното обсъждане през Вашия поглед.
ДИМИТЪР УЗУНОВ: Много благодаря.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Следващият кандидат е господин Йордан Костадинов Давчев.
Господин Давчев, заповядайте.
Господин Давчев ще бъде представен от народния представител господин Явор Нотев.
Господин Нотев, имате думата.
ЯВОР НОТЕВ: Уважаеми народни представители, гости! Предложението за номиниране на господин Давчев за кандидат за член на Висшия съдебен съвет е постъпило от народния представител Волен Сидеров. Поради служебна заетост господин Сидеров не присъства на днешното заседание.
Мотивите за представяне на тази кандидатура са следните:
Йордан Костадинов Давчев е завършил висшето си юридическо образование в Софийския университет „Св. Климент Охридски” през 1979 г. През цялото време оттогава – 33 години, е работил като юрист: стажант съдия, прокурор, адвокат и следовател. След приключване на стажа му като стажант съдия Йордан Давчев е продължил кариерата си като младши прокурор, заместник-районен прокурор и районен прокурор в град Пловдив до 21 април 1992 г. Работил е като адвокат до 2004 г. От 2004 до 2009 г. е бил директор на Окръжна следствена служба – Пловдив. От 2009 г. до днес е завеждащ отдел „Следствен” при Окръжна прокуратура – Пловдив.
За високото теоретично и практическо ниво на работата на господин Давчев доказателство е не само продължителният му стаж от 33 години, но и резултатите, които е показал в своята работа. Доказателство е и това, че извършените ревизии от Инспектората на Висшия съдебен съвет и от Инспектората на Следствената служба са завършили без негативни резултати, без забележки към работата на юриста и ръководителя Йордан Давчев.
По време на юридическата си практика Йордан Давчев е участвал в курсове и семинари в страната и извън нея в областта на наказателното право, където работи и се изявява. Не без значение е и фактът, че той притежава огромен организационен опит като ръководител на най-голямата районна прокуратура в страната към един момент. Вероятно става дума за момента преди обединяването на Районна прокуратура – София. Кандидатът се ползва с изключително добра репутация сред колегите си юристи и обществеността на град Пловдив. Йордан Давчев винаги е имал активно отношение и е притежавал визия за развитието на съдебната система, в частност относно усъвършенстването и развитието на наказателното право и процес.
Считам, че с безспорния си практически и теоретически опит и резултатите, които е показал в досегашната си работа, както и с високите морални качества, Йордан Давчев ще бъде активен, принципен и полезен член на новия Висш съдебен съвет.
Това са мотивите, с които народният представител Волен Сидеров е внесъл кандидатурата на господин Давчев.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря.
Господин Давчев, заповядайте да представите своята концепция за дейността на Висшия съдебен съвет.
ЙОРДАН ДАВЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаеми гости и колеги! Първо искам да изразя задоволството си като други предшестващи колеги, че Четиридесет и първото Народно събрание създаде обстановка за прозрачност при избора на членове на Висшия съдебен съвет от квотата на парламента, тъй като това дава възможност всеки, който проявява интерес към тази процедура и избор, да се запознае с всеки от кандидатите, с неговите виждания, та оттам той да понесе съответната не само морална, но и друга отговорност, когато не изпълни това, което е обещал или приел за своя кауза като член на Висшия съдебен съвет.
На второ място, искам да благодаря, че бях издигнат като кандидат за член на Висшия съдебен съвет от квотата на парламента, конкретно от Партия „Атака”. Затова искам да кажа няколко думи за мотивите, които бяха ръководещи, за да дам съгласието си да бъда издигнат за такъв кандидат.
На първо място, намирам, че съм постигнал достатъчно, което мога да постигна на настоящата си длъжност като завеждащ отдел „Следствен” и мога да дам рационални идеи за подобряване дейността на новия Висш съдебен съвет, ако евентуално бъда избран от квотата на парламента. За да мисля така, основания ми дават дългогодишният стаж, натрупан опит и че се ползвам с авторитет сред колегите, които по този начин ми дават да мисля, че оценяват моите качества – морални и професионални.
В своята концепция съм маркирал някои основни проблеми, които забелязах в повече от концепциите на колегите. Това означава, че по-голяма част от колегите са забелязали онези проблеми, които не бяха напълно или в достатъчна степен решени от настоящия Висш съдебен съвет.
Първо искам да отбележа, че Висшият съдебен съвет и в бъдеще трябва да отстоява своята независимост изключително настойчиво и безкомпромисно, защото независимостта ще му даде възможност да реши онези задачи, които стоят пред нашата съдебна система, да отговори на изискванията на Европейската комисия за реформирането й, за постигането на положителни резултати, каквито иска и обществото.
Считам, че независимостта на съдебната система е функция от независимостта на всеки един от нейните членове. Ето защо смятам, че ако бъда избран за член на Висшия съдебен съвет, ще отстоявам своята независимост от всякакви външни и вътрешни на системата влияния – било от страна на изпълнителната власт или на обществени групи, или пък на вътрешните сили – авторитетни членове в системата или магистрати, които биха могли да повлияят по някакъв начин на решенията на Висшия съдебен съвет.
Освен това си давам ясна сметка, че в това отношение във всички случаи ще има опити за вмешателство или за безпринципно вземане на определени решения – както по отношение на кадровото израстване на определени магистрати, така и за избор на административни ръководители. Считам, че в себе си имам необходимата воля и смелост, за да отстоявам такава независимост при отстояване на общата институционална независимост на Висшия съдебен съвет.
В това отношение особено важна е прозрачността в професионалната, обществена и морална дейност на всеки член на Висшия съдебен съвет. По тази причина считам, че как всеки член на Висшия съдебен съвет ще прогласува едно или друго решение, трябва да бъде резултат на убедителни, мотивирани, справедливи, ясни и еднакви правила по отношение на всички магистрати, съдебни служители, които да почиват на буквата и духа на закона.
Втори проблем са кадровите кабинетни решения, които взема Висшият съдебен съвет, тоест неговата кадрова политика. Считам, че в това отношение следва да се подобри дейността на Висшия съдебен съвет за изграждане на ясни, точни и еднакви правила за вземане на всички кадрови решения.
Защо мисля, че настоящият Висш съдебен съвет в определени случаи не беше последователен при вземане на кадрови решения, особено свързани с издигането на административни ръководители?
Защото в определени случаи се получаваше така, че една кандидатура се отстояваше с твърдението, че това е магистрат с продължителен професионален опит, с много стаж, поради което аргументираха становището си да вземат решение в негова полза. В другия случай същите членове на Висшия съдебен съвет си позволяваха да отстояват друга теза – че трябва да се даде път на младостта, защото младостта е тази, която може да освежи Висшия съдебен съвет и да даде възможност да се направи истинска реформа по отношение на неговата политика. И двата подхода са несъстоятелни, защото те донякъде изразяват известна дискриминация по отношение на възрастта.
Преди всичко трябва да се изхожда от качествата на кандидата както професионални, така и морални. Разбира се, това се отнася и за кадровото израстване в по-голяма степен, в по-голям съд и прокуратура или следствена институция, като правилата са предварително ясни и определени. Наред с това считам, че Висшият съдебен съвет по отношение на административните ръководители независимо на какво ниво се намират, следва да даде ясен профил на административните ръководители на определените нива и освен това, критериите, на които ще изгражда своето решение. Сега не е ясно. Да, искат съответният кандидат за ръководител да представи концепция, заслушват го в рамките на 5-10 минути, но не става ясно този или другият кандидат е по-добър, кой е представил по-добра концепция, какво виждат в концепцията му като рационално, като положително, като нещо ново, което ще раздвижи системата и ще даде възможност да се вземат по-добри управленчески решения. В тази насока трябва да има яснота и аз ще работя, ако бъда избран, за постигане на такива условия.
Мисля, че в това отношение особено важно е да се обърне внимание на критериите за атестиране. Мисля, че в момента има достатъчно критерии, но тежестта на отделните критерии в атестирането трябва да се прецизира. Наред с това трябва да се видят най-вече качествените резултати на всеки магистрат. Сегашните количествени показатели не дават винаги основания за обективна оценка. Едно дело на един магистрат може да бъде много по-сложно, много по-тежко отколкото 15 дела, които ще реши друг магистрат. Когато се прилага критерият количество, ще се отчете само едно дело и няма да се забележи важната работа, която извършва другият магистрат по такова сложно откъм правна и фактическа страна дело. За да може атестирането да бъде обективно, смятам, че трябва да се изследват съвсем задълбочено качествата, успехите и постиженията на всеки магистрат.
Какво се получава сега? Обществото критикува съдебната система за бавност, мудност, отлагане, некачествена работа, а същевременно почти всички магистрати са с „много добра” и „добра” атестация. Как да се обясни това противоречие? Значи има нещо, което не е в ред, и този проблем трябва да бъде решение на бъдещия Висш съдебен съвет, което със съответните подобрения на показателите в атестирането, ще може да се постигне по-добър резултат.
При решаването на всички тези въпроси не може да се вземе правилно решение, ако не се вземе предвид становището на отделните магистрати или магистратски общности, защото те са в кухнята на работата и те ще дадат най-правилния подход или най-малкото много ценни идеи, от които Висшият съдебен съвет би могъл да се възползва и да вземе правилни решения.
По отношение на натовареността. Действително крайно наболял въпрос. Безспорно е, че цялото общество страда от различната натовареност и прекомерната натовареност на съдебната система. Както много колеги отбелязаха, този въпрос никак не е лесен за решаване, защото той е въпрос на дълговременно изследване на причините, основанията за задръстване на съдебната система с дела. Според мен не навсякъде причините са еднакви. Както тук се спомена, в съдебната система има хора, които си правят отвод или пускат докладни, искат да се вземе делото от тях по различна причина, която излагат като субективна или обективна, но в крайна сметка това е начин да се отърве от съответното дело и съответната отговорност. Наред с това следва да се помисли и за социалния ефект. Тук искам да отговоря и на въпроса на госпожа Михайлова – дали трябва веднага да се прибегне към административна реформа? Мисля, че не бива в никакъв случай да се бърза в това отношение, защото това ще отдалечи правната услуга от гражданите. Представете си да се закрие Девинският съд, който не е може би толкова натоварен и да се ползват услугите на Маданския съд. Това е повече от 100 км. В тежка зима как хората ще имат достъп до правосъдие. И обратно – дали не трябва да се мисли частично да се прекрои картата. Например Чепеларският районен съд е на 15 км от Смолян, където има Районен съд. Този, който ще дойде в Чепеларе, ще пропътува още 15 км и до Смолян. Тоест има неща за оптимизиране. Аз мисля, че в момента трябва да се търсят, тъй като проблемът е спешно належащ, възможности в щатовете. Първо, има много свободни щатове и следва да се обявяват конкурси. Второ, има места, откъдето могат да се вземат щатове и да се пренасочат към по-натоварените съдилища.
В настоящия момент виждам и друг проблем, свързан с тази натовареност – дълго време не се назначават конкурси, а същевременно се извършва понякога командироване в по-горестоящ съд или прокуратура, което пък е в нарушение на конкурсното начало. Това не трябва да бъде допускано от бъдещия Висш съдебен съвет.
Не без значение е и материалното осигуряване за доброто функциониране на съдебната система. Ще завърша с няколко думи. Искам да кажа, че бюджетът на съдебната система може да се оптимизира, не да се намалява, не са много парите. Да, ние харчим повече отколкото някои страни в Европа. Нека обаче да не забравяме, че дълго време за съдебната система не беше полагана никаква грижа – липса на материална база, липса на сгради, липса на оборудване, ниски заплати. Естествено е, че в един период харчим повече, за да наваксаме онова, с което сме изостанали от останалите европейски страни. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря и аз, господин Давчев, за подробната и изчерпателно представена от Вас концепция и вижданията Ви за дейността на Висшия съдебен съвет и промените, които следва да се извършат в съдебната система.
Колеги, имате думата за въпроси.
Заповядайте, господин Радев.
ЕМИЛ РАДЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин Давчев, какъв според Вас е пътят за подобряване на взаимоотношенията между звената в съдебната система, както и между самата съдебна власт и представителите на изпълнителната и законодателната власт?
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Заповядайте, господин Давчев.
ЙОРДАН ДАВЧЕВ: Господин Радев, в концепцията съм отразил накратко какви трябва да бъдат отношенията между отделните звена на съдебната система – че те трябва да почиват, на първо място, на принципите, залегнали в Съдебния закон от чл. 5 до чл. 9, тоест на законност, справедливост и принципност.
Наред с това обаче има случаи, когато отделни звена в съдебната система си говорят на различни езици. Например често ми се е случвало, като ръководещ следствието в Пловдив, да се говори, че следователите не работят, че мързелуват, а другите системи – работят. Това не е вярно, защото, първо, следователите в Пловдив не са просрочили нито едно дело за последните 6-7 години. Няма просрочено нито едно дело! Работят качествено и бракът, който дава Следственият отдел в Пловдив, е минимален. Казвам това, защото го познавам. Езикът трябва да бъде друг. Това, че някой не ни е възложил достатъчно дела, не дава основание да си говорим на този език.
Освен това мисля, че в определени случаи определени магистрати си позволяват да говорят високомерно със своите колеги, което за мен е недопустимо. Всички сме равни, завършили сме един вид образование. Разбира се, възможностите на всички не са еднакви, но всеки трябва да полага усилия в отношенията между отделните звена в съдебната система, да има толерантност, доброжелателност и правна култура при общуването.
По отношение на втората част на въпроса Ви. Отбелязал съм и в концепцията си, че съдебната система има преди всичко допир с Министерството на правосъдието – по обясними причини, с Министерството на вътрешните работи, поради това че имат общи задачи, които се преплитат или най-малкото – доближават. Затова не бива да се изпада в дребнави и ненужни нападки от нито една от страните, защото това не е полезно както за развитието на правосъдната система, така и за борбата с тежката, а и не само с тежката, но и с битовата престъпност. Трябва да се води един постоянен диалог за уточняване на взаимоотношенията и в никакъв случай да не се изпада в махленски разправии.
В това отношение мисля, че ще помогнат много, ако Висшият съдебен съвет и съдебната система се отворят повече за гражданските сдружения и организации, имащи отношение към правната дейност или към правните проблеми, защото те също могат да бъдат извори на идеи, които могат да дават за развитието на системата. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря и аз, господин Давчев.
Заповядайте, господин Тончев.
СВЕТОСЛАВ ТОНЧЕВ: Уважаеми господин Давчев, знаете какво е мнението на хората в нашата държава по отношение на съдебната ни система. Моят въпрос е в тази връзка: мислите ли, че новият Висш съдебен съвет и евентуално Вашето участие в него, може да подобри по някакъв начин обществената оценка за своята дейност и за дейността на цялата съдебна система? Ако виждате някакъв такъв начин, какви според Вас са мерките, които би трябвало да предприеме новият Висш съдебен съвет? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Заповядайте.
ЙОРДАН ДАВЧЕВ: Уважаеми господин Тончев, съдебната система упражнява една особена дейност, която, за съжаление, често разделя гражданите на две мнения – едната част е доволна от решението, другата е недоволна. Това често създава предпоставки за една част да гледа негативно на съдебната дейност, особено ако тя е имала някакъв достъп или досег и не е останала удовлетворена от това.
Аз виждам начини за подобряване, ако мога така да се изразя, имиджът на съдебната система в решаването от Висшия съдебен съвет на няколко проблема чрез административните ръководители.
На първо време, подобряване на срочността на разглеждане на делата, независимо от какъв вид са и независимо колко са сложни или по-обикновени. Защото за един гражданин делото му е най-важното. Дали са влезли в жилището му и са откраднали лаптопа или пък са извършили по-тежко престъпление като са го ограбили някъде на улицата, опирайки му нож или пистолет до шията, това няма никакво значение за гражданина. Гражданинът иска неговото дело да се реши в срокове, бързо, качествено и резултатно.
Затова, ако Висшият съдебен съвет успее, а той има механизми да въздейства по силата на правомощията си по чл. 30 от закона и по-конкретно по т. 13 от ал. 1, т. 10, има възможности за въздействие да може да подобри срочността и качеството в работата на магистратурата, разбира се, като не накърнява независимостта на нито един магистрат.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, господин Давчев.
Господин Бисеров, имате думата да зададете Вашите въпроси.
ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря, госпожо председател.
Господин Давчев, моят въпрос ще бъде продължение на Вашия отговор на първия. Правя връзка и с думи на главния прокурор, който беше преди около 2 месеца в нашата комисия. Той каза, че един от проблемите на прокуратурата е, че не се натоварват следствените отдели в окръжните прокуратури, при положение че законът дава широки възможности. Аз поставих допълнително въпроса: защо е така? Няма логика един административен ръководител на окръжна прокуратура да не използва капацитета на няколко души-професионали от години.
Отговорът беше неясен, честно казано, включително той намекна за субективни отношения. Във Вашият отговор на втория въпрос също има такива нюанси. Какъв е проблемът? Защото това не е проблем само на работа на прокуратурата, а това опира и до една евентуално бъдеща Ваша и на колегите Ви работа във Висшия съдебен съвет.
Аз бях със съзнанието, че промяната, която беше направена преди 3 години, всъщност даде възможност на прокуратурата да използва капацитета, а се оказва, че на практика не проработва както трябва.
ЙОРДАН ДАВЧЕВ: Ще кажа моето мнение по въпроса.
Уважаеми господин Бисеров, по предходната промяна на чл. 194 знаете, че беше възложено на Следствието да води само определени дела – малки по обем. След изменението вече се даде възможност за по-широко тълкуване, даже бих казал, че се даде една почти неограничена възможност да се води разследването от следователите.
Как аз виждам проблема и защо сега не се натоварва Следствието достатъчно?
Първо, поради инерцията няколко години, която съществува в окръжните прокурори най-вече, защото те трябва да инициират този проблем. Там, където окръжните прокурори са инициативни, следствените отдели са по-натоварени.
Не е тайна и не трябва да скриваме, че освен това прокуратурата предпочита да работи с дознателите, защото на дознателите каквото им кажат, това изпълняват. Те не се занимават с разширяване на разследването или събиране на доказателства извън това, което се указва – да се води пълно и всестранно разследване. За тях е по-лесно – това вършиш, свършваш, донасяш го. Поради тази причина много от прокурорите избягват да възлагат дела на следствените отдели, а това е един огромен резерв, който ще отпуши системата, тъй като един сериозен капацитет не е напълно уплътнен така, както трябва да бъде.
Искам да кажа, че когато станах директор 2004 г., заварих 7800 и няколко дела на производство, които бяха свършени за 2-3 години и ние след това помагахме на следствени отдели в София, в Ямбол, в Пазарджик, които бяха задръстени от повече дела. Така че Висшият съдебен съвет е този, който може да подтикне инициативата на ръководителите на окръжните прокуратури и да реши този проблем без никакви затруднения.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря.
Следващият въпрос е от господин Анастасов.
Заповядайте.
АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, госпожо председател.
Господин Давчев, в началото споменахте накратко по отношение решенията на Висшия съдебен съвет и техния разнобой, ако може така да се каже, че имат различни мотивации и различни съображения по произнасянето на някои решения. В анкетата на Българския институт за правни инициативи – ще си позволя да Ви цитирам това, което сте написал, сте посочили като основен проблем в работата на досегашния Висш съдебен съвет непрозрачните мотиви и съображения, примерно че там даже някои от решенията изобщо нямат мотиви, но както и исковите механизми за издигане и гласуване на една или друга кандидатура. Така, като недоизказано твърдение, ако може да ни кажете, знаете ли за такива механизми, без да влизаме в някаква конкретика, защото не искам да Ви подвеждам в това отношение?
Още един съвсем кратък въпрос. Вие сте дългогодишен следовател. Какво мислите за практиката на прокуратурата – оставям настрана МВР, тъй като все пак не коментираме тяхната дейност?
Миналата седмица показаха по телевизията едно момче с 35 висящи производства, тоест, неприлагането на чл. 26, обединяването на делата, произнасянето. Считате ли, че има такава практика с цел да се поддържа един висок брой на висящи производства, оттам и да се твърди, че има много работа и ангажимент, натовареност на съответните служби? Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Заповядайте, господин Давчев.
ЙОРДАН ДАВЧЕВ: По първия въпрос, господин Анастасов, бих казал следното: това, което съм заявил в тази анкета, е продиктувано от факта, че всички ние сме свидетели, че научихме цената на някои административни ръководители месеци преди да бъдат изслушани. Това е твърде странно за мен, защото при пет шест кандидати, или при двама-трима кандидати, става неясно как ръководителят, посочен преди два-три месеца изведнъж става ръководител на съответния съд, на съответната прокуратура или на следствие навремето. Затова считам, че има някакви скрити механизми, които са способствали за ходатайстването за един или друг. В това отношение основание ми дава да говоря и случая с Красьо Черничкия. Вие знаете, че това беше един грандиозен скандал в съдебната система, който удари много по авторитета на Висшия съдебен съвет, на самата съдебна система, разбуни обществото, разбуни магистратската общност. Тези негативи ще се търпят още дълго време.
Какъв беше вторият въпрос?
АНАСТАС АНАСТАСОВ: По отношение на делата.
ЙОРДАН ДАВЧЕВ: Да, Вие знаете, че тук е и въпрос на фактология, защото продължаваното престъпление е въпрос на непродължително време. Ако има основание да бъде включено едно престъпление в продължавана деятелност, то за мен е заобикаляне на закона, да го наречем най-меко това, че се образуват множество висящи дела и са повече като бройка, като всичко може да се приключи с едно дело.
Освен това искам да кажа, че понякога не е толкова важно един извършител на престъпление да го осъдим за 50 кражби, като може много бързо да го осъдим за 40 кражби и той да влезе в затвора и да отиде там, където му е мястото. В това отношение има резерви и самите ръководители, особено на прокуратурата, могат да решат тези въпроси в един много положителен аспект.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря.
Госпожо Манолова – за допълнение.
МАЯ МАНОЛОВА: Допълнение към първия въпрос. Безспорно кадровата дейност във Висшия съдебен съвет е изключително важна и както личи от Вашето изложение в досегашната дейност във Висшия съдебен съвет определено има проблеми в тази сфера. Доколкото схващам Вашата концепция, Вие споделяте мнението, че дейността на Висшия съдебен съвет е публична, но не е прозрачна, защото не става ясно как се взема едно или друго кадрово решение.
Във връзка с това искам да Ви попитам: как мислите, че може да бъде подобрен този процес, още повече, че едно от първите решения, което предстои да вземе новоизбраният орган, ще бъде именно кадрово решение, и то е изключително важно решение с обществено значение? Как мислите, че може да се подобри максимално този процес?
ЙОРДАН ДАВЧЕВ: Максимално бързо този процес може да се подобри и мисля, че го коментирахме вече, госпожо Манолова, като се изготвят профили на административните ръководители, първо. Второ, цялата процедура да бъде прозрачна и ясна от началото до края, да няма скрити етапи на номиниране, на изслушване или пък на обсъждане на кандидатурите.
На трето място, според мен може би най-важното е: ясни, равни, справедливи и обективни критерии, за да може да се избегне субективизма при вземане на решения.
В това отношение виждам, че особено при издигане на административни ръководители би могло да се чуе и думата на магистратите в района, в който те ще управляват или звеното, което те ще управляват. Нека да се чуе и тяхната дума за качествата, за професионализма и за морала на човека, който ще ги ръководи в бъдещите пет години. Висшият съдебен съвет може да направи това, като разпише правила в тази посока.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря Ви.
Госпожа Кристияна Петрова заяви желание за въпрос.
Заповядайте.
КРИСТИЯНА ПЕТРОВА: Благодаря, уважаема госпожо председател.
Господин Давчев, ще отправя няколко въпроса към Вас. Внимателно прочетох концепцията Ви и ще Ви задам въпрос във връзка с независимостта на съдебната власт. Как според Вас Висшият съдебен съвет трябва да отстоява тази независимост? Знам, че въпросът е многообхватен и считам, че ще отговорите изчерпателно на него.
Искам да задам още един въпрос във връзка с Ваши декларации. Тези декларации са публични. Позволих си да вляза в сайта на Сметната палата и бих искала да обясните разминаването в тези декларации – от 2008 г., която сте подали през 2009 и тази, която сте подали сега пред Правната комисия, защото се получават разминавания. Имам предвид цената на придобиване на апартамент от 114 кв. м с 19 кв. м гараж, намиращ се в София, закупен през 2008 г. и произходът на средствата за него. В първата, декларирате цена на закупуване 126 хил. 145.45 лв. и произход на средствата – кредити и спестявания от адвокатски възнаграждения.
Във втората – апартамент в София, 104 кв. м, с гараж 18 кв. м за сумата от 12 хил. 340 лв. и произход на средствата – заплати. Дали не става въпрос за два различни имота, или е въпрос на нещо съвсем различно, може би на техническа грешка? Аз не знам, това Вие трябва да обясните, за да бъде по-прозрачна цялата процедура. Благодаря.
ЙОРДАН ДАВЧЕВ: Първо – по втория въпрос. Който попълва декларации за имотното състояние по закона е наясно, че изискване на Сметната палата е да не се декларират два пъти едни и същи факти.
През 2005 г., тук имам копие на декларацията ми, който проявява интерес после може да се запознае. За апартамента, за който Вие говорите, съм декларирал, че съм платил 110 хил. лв. Произходът на средствата се вижда в същата декларация и е продажба на имоти – на един автомобил, и от едно дарение на съпругата ми от 20 хил. лв. Общият приход извън заплати е 243 хил. лв., а съм платил 110 хил. лв. Затова през 2008 г. аз декларирам единствено сумата, която последно съм платил като вноска, тъй като това жилище е придобито в резултат на предварителен договор за строеж с държавно предприятие „Възстановяване и развитие” от 2004 г., преди да стана следовател и съм платил известно неголямо капаро. Като съберете стойността на апартамента с гаража и сумите, които съм платил, ще видите, че съответства изцяло на това, което съм придобил законно като парични средства и съм отразил всичките си плащания в декларациите.
Не мога през 2008 г. аз отново да декларирам, че плащам 130 и няколко, защото не съм ги платил и защото могат да ме попитат откъде са тези пари, с които плащам.
Тук е декларацията ми, ако желаете, можете да се запознаете. Ще Ви я предоставя.
По отношение произхода на средствата, доколкото разбрах първия път съм декларирал от заплати – през 2008 г., а сега съм декларирал от кредити и заплати.
КРИСТИЯНА ПЕТРОВА: Обратното е.
ЙОРДАН ДАВЧЕВ: Вижте, тъй като ние всички сме юристи, парите са родово определени вещи. Аз държа парите, които спестявам от адвокатски хонорари, от заплати, от имотите и движимото имущество, които съм продал, на едно място.
Все пак са минали 4 години. Ако сте погледнали декларацията ми, аз имам малко интензивно движение на имотите и оттам може би да не съм бил съвсем прецизен. Факт е, че съм платил от заплати и от имотите, които съм продал.
Отделно от това, ако сте направили прецизна проверка, ще видите, че от 2006 г. до 2008 г. аз имам доходи още от наеми и продажба на един автомобил плюс възстановяване на една сума за нереализиран предварителен договор в размер на 145 хил. лв., а след това имам още 60 хил. лв. до 2010 г., извън заплати, казвам. Това са наеми и продажбата на един автомобил плюс, както казах, възстановяване на сума 60 хил. лв. за един магазин, който не беше купен, който съм декларирал 85-та година – ще видите, че съм заплатил тази сума за магазина.
Няма никакво разминаване в моите декларации. Те са прецизни и точни и доходите ми са ясни.
КРИСТИЯНА ПЕТРОВА: Става въпрос за различна квадратура, въпросът е в квадратурата.
ЙОРДАН ДАВЧЕВ: Квадратурата по нотариален акт (тук ми е нотариалният акт) е 104 квадрата. Аз погрешно съм декларирал сега в новата – 114. Това е грешка. Но съм изяснил, когато ми се обадиха от организацията, която поиска от мен информация, казах, че това е фактическа грешка.
Ще отговоря и на другия въпрос, който беше свързан с независимостта на Висшия съдебен съвет.
Какъв точно Ви е въпросът? Ако обичате, да го повторите.
КРИСТИЯНА ПЕТРОВА: Как трябва да се отстоява независимостта на съдебната власт?
ЙОРДАН ДАВЧЕВ: Висшият съдебен съвет трябва да реагира на всеки опит за накърняване на независимостта на съдебната система, включително и неговата независимост.
По отношение накърняването на отделния магистрат – има си дисциплинарни процедури, защото вмешателството на други хора в работата на магистрати, особено ако са от магистратурата, представлява дисциплинарно нарушение. В тази насока трябва да работи Висшият съдебен съвет.
А по отношение на независимостта на институцията, би следвало да се реагира от Висшия съдебен съвет със съответните декларации или изявления в средствата за масова информация, или други форми, с които да покаже, че те категорично се борят за отстояване на тази независимост. Но най-вече, всеки магистрат, член на Висшия съдебен съвет, трябва да се бори за отстояване независимостта на себе си, първо, а след това и на Висшия съдебен съвет. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, господин Давчев.
Тъй като няма повече въпроси, благодаря за отговорите, които получихме от Вас, и за позициите, които изразихте.
Пожелавам Ви успех!
Следващият кандидат е госпожа Каролина Неделчева Михайлова.
Госпожо Михайлова, заповядайте.
Тя е предложена от група народни представители. Нейната кандидатура ще бъде представена от народния представител господин Емил Радев.
Господин Радев, имате думата за представите кандидата.
ЕМИЛ РАДЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми гости, уважаеми колеги! Имам честта да представя пред Вас кандидатурата на госпожа Каролина Неделчева Михайлова.
Каролина Михайлова е завършила Правния факултет на Софийския университет „Климент Охридски” през 1987 г. Професионалният й път в съдебната система започва като младши прокурор в Районна прокуратура – Попово, а две години по-късно вече е заместник-районен прокурор в същата прокуратура. След седем години в държавното обвинение започва работа като съдия в Районен съд – Попово, а от месец юли 1995 г. става негов административен ръководител.
В продължение на 15 години трупа административен и управленски опит, а заедно с това изгражда качество на съдия с безупречна репутация и с високи оценки от проверяващи инстанции за качество на произнесените от нея съдебни актове.
От първите дни на 2010 г. е повишена в длъжност съдия в Окръжен съд – Варна и назначена в гражданското отделение, където разглежда граждански дела първа инстанция.
Четиридесет и осем годишната юристка има ранг съдия от апелативен съд, а 24-годишният й юридически стаж е преминал изцяло в съдебната система. Колегите й ценят високо прецизния стил на подготовка за всяко едно дело и съдебно заседание. Компетентна, висококвалифицирана и пословична с безупречната отговорност за спазване на законността и правилата на професионалната етика, съдия Неделчева има доверието и уважението на своите колеги. Натрупаният управленски опит е изградил у нея лидерски умения и качества, които й дават възможност да предлага управленски решения и да мотивира колегите си за по-сериозен процес на наблюдение и анализ на практиката.
С оглед натрупания личен опит при разглеждане на дела по закона за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, както и този на целия състав на Гражданско отделение на Варненския окръжен съд по тази категория дела, съдия Неделчева извърши цялостен преглед и анализ на практиката на Варненския окръжен съд по делата на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност. Анализът бе повод за първа сериозна и аналитична дискусия, породена от практиката на съда, между комисията и магистратите, които прилагат закона.
Мотивирана, отговорна и с безупречна професионална биография, съдия Неделчева има високи оценки за цялостната си работа по организацията на делата, движението им и съдебните актове. За две години и половина работа в Гражданско отделение на Варненския окръжен съд тя е разгледала 408 дела и е приключила 284 от тях. Изключително респектиращ е фактът, че 283 от свършените от съдия Неделчева дела са постановени в едномесечен срок. За качеството на съдебните актове, произнесени от нея, свидетелстват минималния брой на отменени съдебни актове за целия период, а именно два броя решения и десет броя определения.
Съдия Неделчева няма дисциплинарни и други наказания. Професионалната етика и компетентност са водещи в пряката й работа и във взаимоотношенията й с колектива на Окръжен съд – Варна. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, господин Радев.
Госпожо Михайлова, имате думата да представите своите виждания за дейността на Висшия съдебен съвет, както и да добавите това, което счетете за необходимо по отношение на Вашите професионални качества.
Моля в конкретика в изложението да чуем и поне кратки отговори на темите, които поставихме като общи въпроси към всички. Благодаря, заповядайте.
КАРОЛИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Уважаеми дами и господа народни представители! Започнахме заседанието днес, отчитайки 11 години от терористичния акт над Световния търговски център в Ню Йорк. Може би някой от Вас си спомнят думите на тогавашния кмет на града Рудолф Джулиани, който казва, че е видял как хората се обединяват по време на криза. Джулиани направи две основни поуки, свързани с огромното значение на две прости неща – първото, да видиш всичко с очите си, и второто, да дадеш личен пример. Струва ми се, че кризата на общественото доверие в съдебната система ще ни помогне да преживеем катарзиса на тези две поуки.
Последните години ни потопиха в море от проблеми, свързани както с дейността на съдебната система, така и на Висшия съдебен съвет. Видяхме с очите си и преживяхме, в буквалния и в преносния смисъл на думата, процесите на реформиращото се законодателство, на наблюдението и корекциите на Европейската комисия, на растящото напрежение сред магистратската общност, породено от неефективни и недалновидни управленски решения, преживяхме на собствен гръб срива на общественото доверие. Ето защо считам, че като човек, който 24 години служи вярно на закона и морала не само имам волята, но мога да поема и отговорността да бъда част от екипа на новия Висш съдебен съвет. Този съвет, който с реални действия и мерки ще върне достойнството на съдебната власт, ще брани и гарантира нейната независимост, този съвет, който ще провежда прозрачна и последователна кадрова политика, основана на ясни правила и в непрекъснат диалог с магистратската общност.
Най-силният личен аргумент, с който приех да бъда номинирана и от парламентарната квота беше, че мога да поема отговорност за изработване на дефинирана политика на взаимодействие между законодателната, изпълнителната и съдебната власт. Политика, основаваща се на всички международни стандарти, които дефинират и гарантират независимостта на всяка една от властите.
Сред най-важните и неотложни дейности пред новия Съдебен съвет бих извела тези, които са от изключително значение за професионалната общност. Публичният дебат вече подреди приоритетите пред новия Съдебен съвет и най-сериозните сред тях са въпросите, свързани с независимостта и администрирането на съдебната система.
Първо, гарантирането и пълноценната защита на независимостта на съдебната власт е ключов проблем за Висшия съдебен съвет. Разрешаването му не само ще върне достойнството и себеуважението на почтените професионалисти в системата, но ще подобри комуникацията със законодателната и изпълнителна власт. Независимостта на магистрата е задължителен международен стандарт за дейността на всяка съдебна система. Тя не е лична привилегия на съдиите и прокурорите. Независимостта, регламентирана в Конституцията ни и в Закона за съдебната власт, ни позволяват да гарантираме и защитаваме правата и свободите на гражданите. В този смисъл считам, че Висшият съдебен съвет следва да утвърди стандарти за външна и вътрешна независимост на магистратите. Това може да се осъществи чрез създаване на такива правила и процедури, по които съдебният съвет да извършва подбора, назначенията и да гарантира кариерното развитие на магистратите. Такива прозрачни критерии, при които се избират магистратите и се назначават на длъжност, свързани с тяхната компетентност, етичност, квалификация, лични качества и така нататък. Чрез изработване на стандарти за външна независимост, такава, която гарантира независимостта на магистратите от неправомерно външно влияние на други държавни институции. Чрез регламентиране приложението на принципа sub judice – неприключения процес, за да се гарантира баланс между независимия съдебен процес и свободата на медиите. Повече гаранции за вътрешна независимост, включително и чрез създаване на последователна съдебна практика.
Втори ключов проблем в дейността на бъдещия Висш съдебен съвет, фаворит сред проблемите отново, е въпросът свързан с регулиране процесите на натовареността в съдебната система. За да бъде преодолян този проблем едно от първите задължения на новия Съдебен съвет следва да бъде създаване на работна група към съвета, в това число с участие на експерти, работили вече по проблема с натовареността, която да изготви диагностика и анализ на състоянието.
На следващо място да изработи и да предложи на обсъждане сред магистратската общност критерии за натовареност.
На следващо място, мярка е да изработи модел за оптимално разпределение на ресурсите в структурите на съдебната система, включително, ако се наложи чрез преструктуриране на съдилища.
Третият акцент в моята концепция и съгласно зададените днес теми от председателя на Правната комисия, е провеждане от бъдещия Висш съдебен съвет на ясна политика за управление на човешките ресурси и кариерното им развитие. Висшият съдебен съвет като орган, който управлява съдебната власт, е длъжен да предложи правила за обективно разпределение на човешките и материални ресурси. Тези процеси са пряко обусловени, разбира се, от процесите на натовареността и техните тенденции. За преодоляване на този проблем считам, че могат да бъдат взети следните мерки: изработване на методика за адекватно разпределение на ресурсите; въвеждане на непротиворечива и надеждна статистическа отчетност; изработване на критерии и индикатори, по които да се отчита дейността на магистратите; провеждане на конкурси поне два пъти в годината; ограничаване възможността за командироване на магистратите; разработване на модел за стимулиране на магистрати, показали високо качество и етичност в ежедневната си работа.
Четвърти много важен проблем, който стои за разрешаване пред новия Висш съдебен съвет, е провеждането на последователна дисциплинарна практика. Дисциплинарната практика на Съдебния съвет следва да бъде обвързана изцяло от прозрачност, ясна воля за очистване на системата от корупционен и всякакъв друг вид натиск. С оглед на непоследователната досегашна практика критиките в последния мониторингов доклад на Европейската комисия от месец юли считам, че могат да се осъществят следните мерки:
Първо, въвеждането на ясни и предвидими стандарти за образуване на дисциплинарни производства и за налагане на дисциплинарни наказания за всяко отделно нарушение – като вид.
Второ – като мярка, уеднаквяване критериите за дисциплинарни нарушения и наказания в практиките на Инспектората към Висшия съдебен съвет, на Съдебния съвет и на Върховния административен съд.
Трето, да бъде подложена на широко обсъждане с магистратската общност и правните неправителствени организации възможността за създаване на дисциплинарен съд, който да се състои от действащи магистрати, избрани на принцип, аналогичен на който се избират членовете на Висшия съдебен съвет.
Петият акцент, отразен в моята концепция, който считам, че е много важен в бъдещата работа на бъдещия нов Съдебен съвет, е активно взаимодействие както с магистратската общност, така и с неправителствените организации, професионалните сдружения, медиите и гражданското общество.
Комуникационният модел на Висшия съдебен съвет следва да бъде насочен изцяло към взаимодействие с посочените субекти, защото съдебната реформа се прави не заради магистратите и служителите, а заради гражданите, на които правосъдието служи.
В този смисъл, ангажирано с процеса на съдебната реформа, както и причините, които са забавили нейното провеждане, липсва в елемента на говорене за съдебната система. Обществото трябва да знае какви реформи се провеждат, кои са проблемите, които предстоят да се решават, какъв е резултатът от тяхното разрешаване.
В този смисъл считам, че ролята на Висшия съдебен съвет в тази комуникация, в това взаимодействие следва да бъде на активната страна, във връзка с което може да бъде изработен план за взаимодействие, който да очертае широките граници на ангажиментите на всички с цел подобряване дейността на съдебната система.
Към така предложените пет приоритета и мерки бих могла да добавя и още.
Искам само да кажа, че опитът ми на магистрат ми дава очи не само да виждам и да анализирам проблемите, но да търся и ефективни решения за тях.
В заключение искам да Ви кажа, че ще положа усилия да бъде създадена политика на баланс във взаимоотношенията между Висшия съдебен съвет и законодателната власт – баланс, основан на активно взаимодействие, насочено към цялостното подобряване на правораздавателната система в България. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, госпожо Михайлова.
Колеги, имате думата за въпроси.
Господин Лазаров, заповядайте.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Уважаема госпожо председател! Уважаема госпожо Михайлова, с внимание слушах Вашето представяне на концепцията. Ще ми се обаче малко по-подробно да се спрете на качеството на съдебните актове. Вярно е, че всички говорят за натовареност, но някак си настрана остават качеството на съдебните актове. Те би трябвало да бъдат един от критериите за оценка на работата на магистрата, освен натовареността, а оттам и обучението на самите магистрати. Има ли нужда, според Вас, от обучение и в каква форма би могло Вие да предложите? Как Вие виждате Висшият съдебен съвет да организира едно такова обучение? В интерес на истината от отчета за 2011 г. от 44-47% от актовете на Върховния касационен съд са отмяна, измяна, промяна на обжалваните актове, което говори за един висок процент на некачествените актове. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, господин Лазаров.
Госпожо Михайлова, заповядайте.
КАРОЛИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря за въпроса.
Аз не мога да си представя един уважаващ себе си магистрат да не полага усилия за повишаване своята квалификация и компетентност ежедневно и за повишаване на професионализма си!
Считам, че има какво да се желае към бъдещата работа на създадения Национален институт на правосъдието, който изпълнява тази роля, свързана с повишаване на квалификацията на магистратите, за въвеждане на такива теми и форми на обучение на действащи магистрати, които действително да повишават и да актуализират знанията им с оглед уеднаквяване на практиката в правораздаването.
Въпросът Ви, господин Лазаров, имаше и друга страна – качеството на съдебните актове, какво е отношението му към натовареността. Така ли да го разбирам?
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: И това, и доколко качеството на съдебните актове заедно с натовареността би могло да бъде критерий за оценка за работата на един магистрат?
КАРОЛИНА МИХАЙЛОВА: Разбира се, че качеството на съдебните актове е един от показателите за качеството на работата.
В сегашната методика за атестиране на магистратите един от критериите освен брой разглеждане на делата, са и срок на продължителност на разглеждане, включително и брой отменени и потвърдени актове. Това е един от белезите, на който се държи при атестиране и отчитане професионализма в работата на един магистрат.
Считам, че в следващата методика за атестиране, която, надявам се, бъдещият Съдебен съвет ще приеме и актуализира, след обсъждане с магистратската общност, в критериите за натовареност да бъдат отразени показатели, именно свързани освен с брой разгледани дела и потвърдени, отменени и изменени, сложност на разгледаните дела, такива с фактори, относими към социално-икономическите и демографски показатели, които пряко влияят също върху критериите за натовареност в съдебните звена на системата.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря Ви.
Господин Казак, заповядайте да зададете своя въпрос.
ЧЕТИН КАЗАК: Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Михайлова, видно е от Вашата биография, че сте преминали последователно през прокурорската и съдийската кариера. Най-вече е видно, че имате поглед и върху двете основни нива на съдебната система – районно и окръжно ниво, най-вече районно ниво, където е преминала по-голямата част от Вашата кариера.
Изхождайки от този разностранен опит и тезата, която изтъкнахте за диференцирания подход и за баланса в провеждането на отделните политики и приоритети от страна на Висшия съдебен съвет, какви са Вашите наблюдения и за какво бихте работили именно целенасочено, балансирано и диференцирано по отношение на тези две основни звена? Според Вас какви са основните проблеми в работата на магистратите на ниво районен съд и на ниво окръжен съд, които сте констатирали? Това е първият ми въпрос.
Вторият ми въпрос. Видях, че имате опит и в прилагането на вече отменения Закон за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност и свързаните с неговото прилагане съдебни дела, какви са изводите, които бихте направили от неговото прилагане, специално в съдебната фаза? Моля, с две думи накратко.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Заповядайте за отговор, госпожо Михайлова.
КАРОЛИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря за въпроса.
В звената, в които съм работила – в прокуратура, в районен и в окръжен съд, проблемите са едни и същи – неравномерна натовареност, липса на ясна политика за управление на кадрите, липса на усещане у магистратите, че органът, който ги представлява по закон, достатъчно ги защитава от неправомерни посегателства, липса на усещане за прозрачност в работата на съвета, включително и чрез даване на информация за дейността си. Това са проблемите, които съм забелязала и мисля, че все още ги има.
По втория Ви въпрос – впечатлението ми по прилагането на Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, аз искам да изразя едно лично мое мнение. Считам, че в много от правните системи в Европа този проблем е разрешен чрез една-единствена разпоредба, съдържащата се в Наказателния кодекс, която я има и в нашия. Това е чл. 53. Този закон детайлно урежда начините за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност извън това, което е било обект на престъпление, по повод на което се започва производството по този закон. Мога да кажа, че делата са изключително трудоемки, с правна и фактическа сложност.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, госпожо Михайлова.
Госпожа Манолова заяви желание за въпрос.
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: Уважаема госпожо Михайлова! И в концепцията, и в изложението си Вие заявихте, че независимостта на съдебната власт и нейната защита е един от основните приоритети на Вашата евентуална бъдеща дейност като член на Висшия съдебен съвет. Смятате ли, че досегашният Висш съдебен съвет наистина защитаваше независимостта на съдебната система? Бихте ли реагирали, ако подобна линия на поведение бъде възприета и от следващия Висш съдебен съвет?
Кадровата дейност, кадровите решения на Висшия съдебен съвет са едно от проявленията за наличието или липсата на независимост. Една от първите задачи, от първите решения на новия състав на Висшия съдебен съвет ще бъде изборът на нов главен прокурор. Какво е Вашето виждане за това как трябва да протече тази процедура, за да се осигури наистина публичност и прозрачност, за която Вие говорите, и реална състезателност между различните кандидатури?
КАРОЛИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви за въпросите.
Ще започна с отговор на последния Ви въпрос. Може би той е повод да изразя мнението си по организацията на провежданото от Народното събрание изслушване на кандидатите за членове на Висшия съдебен съвет днес. Този пример може да се използва като прозрачна процедура при изслушването и избирането на нов главен прокурор. Впрочем, то трябва да важи и за председателите на Върховния административен съд и Върховния касационен съд. Това е изключително добра организация, даваща възможност да се прояви състезателност на участниците, да се видят качествата им и техните умения в условията на пълна прозрачност и безпрецедентна публичност.
По въпроса за независимостта. Считам, че в действията си досегашният Висш съдебен съвет много слабо, да не кажа хич не изпълни това свое вменено му в закона задължение – да отстоява независимостта на съдебната система, нито външната независимост, нито вътрешната независимост.
Считам, че утвърждавайки стандарти за независимост съвместно със законодателната и изпълнителната власт, ще бъде гарантирано това неправомерно въздействие върху магистратите от други органи и институции.
Вътрешната независимост може да бъде отстоявана именно чрез подбора на кадрите с висок морал и професионализъм. А иначе, независимостта е един личен елемент, момент, който всеки носи в себе си и тя може да бъде нарушена от някого, ако той позволи това. Затова говорим за обективни критерии, при които се извършват подборът и назначението на магистратите. Те трябва да бъдат освен професионалисти, но и хора с висок морал и с усет за правда, за да не се нарушава тази независимост.
А как ще бъдат отстоявани занапред евентуални външни посегателства върху съдебната система, върху Висшия съдебен съвет или отделен магистрат, считам, че Висшият съдебен съвет следва да проявява политика на лоялност към системата, доколкото той я представлява. При всяка неоснователна, неправомерна или злонамерена нападка било към неин член, било към който и да е магистрат, Висшият съдебен съвет трябва, разбира се, предвиждайки и изработвайки това в правилника, чрез говорителите на съответните съдилища да защитава този неоснователно обвинен или злонамерено накърнен магистрат. Според мен това е политиката на коректност и на лоялност, която досега Съветът не прилага по никакъв начин. Пожелавам бъдещият Съвет да го прави!
Много държа да кажа: убедена съм, че в съдебната система работят хиляди почтени професионалисти и те заслужават да бъдат защитавани!
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, госпожо Михайлова.
Колеги, въпроси към госпожа Михайлова? Няма.
Госпожо Михайлова, благодаря Ви от името на цялата Комисия по правни въпроси за блестящото Ваше представяне днес. Пожелавам Ви успех!
Следващият кандидат е госпожа Магдалена Атанасова Лазарова-Проданова.
Заповядайте, госпожо Проданова.
Тя е предложена от група народни представители и ще бъде представена от народния представител Христо Бисеров.
Заповядайте, господин Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Това е втората кандидатура, която имам удоволствието да представя днес.
Вие, които познавате досиетата на кандидатите, вероятно забелязвате, че тя е с доста по-различен профил от първия ни кандидат не само поколенчески, а и като изграден магистрат с професионален опит в наказателното правораздаване.
Госпожа Лазарова-Проданова е работила на три нива от четирите нива на прокуратурата – районно, окръжно, понастоящем апелативно. Всъщност тя е в ранг прокурор във Върховна касационна прокуратура и Върховна административна прокуратура. Заместник-ръководител е на най-тежката апелативна прокуратура – Софийската, която включва осем окръжни и 32 районни прокуратури. В това число са Софийска градска и Софийска районна прокуратури.
Това е професионален опит, бих го нарекъл много сгъстен, много концентриран. Той дава основания да се предполага, ние вярваме, че това е така, че познава в дълбочина проблематиката.
Ако в досието на господин Петров имаше само една диплома, то в досието на госпожа Лазарова има няколко дипломи. Впрочем, тя е магистър по международни отношения, не само магистър по право. Има удостоверение за квалификация в областта „Противодействие на корупцията и организираната престъпност”, удостоверение за квалификация в областта „Борба срещу прането на пари”, сертификат за участие в Европейска регионална конференция на Международната асоциация на прокурорите на тема „По следите на парите” – все важна тематика.
Аз лично много високо ценя обстоятелството, че тя е ръководила работна група на ниво апелативна прокуратура по проекта на Висшия съдебен съвет за правилата за отчитане степента на натовареност на органите на съдебната власт и индивидуалната натовареност на прокурорите. Това е една от най-бодливите теми на днешното време, на днешната година. Очевидно е да очакваме тя да е компетентен магистрат. Затова предлагаме тази кандидатура.
Не бива да подминаваме с лека ръка и обстоятелството, че три неправителствени организации са заявили подкрепа за нейната кандидатура, каквито са Асоциацията на прокурорите в България, Асоциация „Форум” и сдружение „Център „Знанието е сила” в Разград.
На Вашето внимание е една достойна кандидатура, професионалист с бъдеще пред себе си. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, господин Бисеров.
Госпожо Лазарова-Проданова, имате думата да представите своите виждания по отношение на дейността Ви като член на Висшия съдебен съвет, както и да отговорите на предварително зададените към всички кандидати въпроси.
Заповядайте.
МАГДАЛЕНА ЛАЗАРОВА-ПРОДАНОВА: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаеми гости! Несъмнено очакванията, възлагани към новия Висш съдебен съвет, са големи. Големи са и предизвикателствата, пред които той ще бъде изправен в петгодишния си мандат. Още повече, в първите дни и часове от този мандат той ще започне с активна дейност, предвид предстоящия избор на нов главен прокурор и останалите нерешени проблеми и въпроси от предишния Висш съдебен съвет.
Затова ми разрешете да започна с мотивите и причините, поради които смятам, че моето евентуално персонално участие в новия Висш съдебен съвет ще бъде от полза за компетентното и отговорно управление за съдебната система.
Целият ми юридически опит е преминал в системата на прокуратурата, в три от нейните нива – районно, окръжно и апелативно, и смея да твърдя, че проблемите на съдебната система са били част от ежедневната ми работа, от моето ежедневие. През последните две години имам опит и като заместник-административен ръководител на Софийска апелативна прокуратура, която е с най-голям териториален обхват от 5 те апелативни прокуратури и обхваща цяла Западна България. В нея влизат и две от най-натоварените в страната прокуратури, а именно Софийска районна и Софийска градска прокуратура, които са най-натоварени, смея да твърдя, не само с оглед количество и обем на делата, но и на тяхната сложност.
Също така в хода на извършваните ежегодно комплексни ревизии и тематични проверки в целия апелативен район съм се запознала на място с проблемите от битов, финансов и професионален характер, пред чието разрешаване са изправени административните ръководители и редовите прокурори.
И не на последно място, през 2009-2010 г. работех като постоянен експерт от страна на прокуратурата в един проект, който се реализира между Висшия съдебен съвет на Република България, Генералния съвет на Кралство Испания в сътрудничество с Германската фондация за международно правно сътрудничество. Този проект имаше за обект на работните срещи именно проблемите, свързани с атестирането, кариерното развитие, натовареността и съответно проектът беше на тема: „Укрепване на публичното управление на съдебната власт и съдебната администрация”.
По мое лично виждане новият Висш съдебен съвет в работата си трябва да запази добрите практики, които са наложени от предходните състави, като съответно ги надгради със свои такива, продиктувани от нуждите на протичащата съдебна реформа.
Целите, стоящи пред новия Висш съдебен съвет, на първо място, считам, че това е подобряване на състоянието на съдебната система и нейната резултатност; подобряване на вътрешната организация на самия Висш съдебен съвет; осъществяване на пълноценно сътрудничество и координация с всички други останали държавни органи и институции, имащи ангажименти към съдебната реформа; създаване на механизми на засилване на международната дейност на Висшия съдебен съвет и укрепване на международния й имидж пред европейските ни партньори; оправдаване очакванията на българските граждани за бързина, ефективност и прозрачност на съдебните процедури и съответно разработване на механизми на сътрудничество с неправителствения сектор и съсловните организации. И не на последно място, разбира се, възстановяване доверието на редовите магистрати във Висшия съдебен съвет и съответно защита на тяхната независимост и интереси.
По мое лично виждане приоритетите в дейността на Висшия съдебен съвет са последователна и прозрачна кадрова политика. Кариерното развитие следва да почива на ясни единни критерии и реални професионални заслуги. Понастоящем атестирането, което е част от това кариерно развитие, е напълно формално, бих казала, най-вече периодичното атестиране и атестирането за несменяемост, защото той, освен че трябва да отразява професионалния път на магистратите, трябва да представлява и обективна реална оценка за натрупания досега от тях опит, показаните постижения в работата, знанията и уменията им. Фактът, че над 90% от атестираните магистрати до момента получават оценка „много добра”, безспорно сам по себе си говори, че самата процедура на атестирането е загубила смисъл и не позволява открояването на качествените професионалисти от посредствените магистрати.
В момента крайната оценка, механизмът на оценяването при атестирането представлява механичен сбор от точки, определени по различните критерии и като липса на възможност за преценка за относителната тежест на всеки отделен критерий при комплексното оценяване. Съответно не се отчитат и обученията на магистратите, техните специализации, участията им в работни групи и други такива, чисто извънслужебни дейности по подобряване на тяхната квалификация.
Също така моето лично мнение е, че липсата на единни критерии и единен подход при атестирането могат да бъдат преодолени чрез създаването на постоянно действащ централен орган по атестирането към Висшия съдебен съвет, като в този централен орган трябва да участват магистрати с опит в атестирането и оценяването, които за определен период от време да се занимават само с тази дейност. Това, от една страна, ще осигури унифициран подход при оценяването на всички магистрати в цялата страна, ще позволи осъществяването на пряко наблюдение от Висшия съдебен съвет върху дейността на този орган. И на следващо място, което не е за подценяване, ще освободи редовите магистрати, които в момента са включени в помощните атестационни комисии по места, от тази неприсъща дейност и те ще имат възможност да се концентрират върху типично служебните си задължения по разглеждане и решаване на дела.
По отношение на конкурсните процедури, само ще маркирам няколко промени, които по мое лично виждане трябва да бъдат направени. За първоначално назначаване размерът на юридическия стаж за лица, извън системата, считам, че следва да бъде завишен, като възможността за такива назначения на външни лица в системата следва да се сведе до районно, максимум окръжно ниво.
За кариерното израстване и преместване-конкурсите повишаването следва да следва йерархичния модел от най-ниското към най-високото ниво, без възможност да се прескачат междинни нива. Освен това, при случаите на сформиране на няколко конкурсни комисии при провеждането на един конкурс следва да се въведат единни критерии за провеждане на събеседването и съответно оценяването на кандидатите, защото досегашният подход води до прилагане на различни критерии от различните комисии. Това е един от основните аргументи при обжалването на последно протеклите конкурси.
На следващо място, считам, че при кандидатстването с предимство трябва да бъдат кандидатите, които имат съответен професионален опит в областта на правото съответно за обявената длъжност.
Следващият приоритет е етичното поведение и дисциплинарната отговорност. В момента в чл. 307, ал. 4, т. 3 от Закона за съдебната власт е предвидено, че всяко нарушение на етичните правила съставлява дисциплинарно нарушение. Ето защо аз считам, че в случая трябва да се направи разграничение между етични норми и дисциплинарни нарушения, защото в момента такова разграничение липсва. Това води до възможност и реална опасност от произвол и репресия.
На следващо място считам, че трябва да има точно и ясно законово дефиниране на дисциплинарните нарушения и степенуването им според тежестта на тежки, средни и леки, както и обвързването им със съответни санкции, пропорционални на съответното нарушение.
До момента докладите на Висшия съдебен съвет по отношение на дисциплинарното производство представляват само статистическа информация, като липсва адекватен навик. Считам, че с оглед упреците, отправени към Висшия съдебен съвет, за непоследователна и непрозрачна съдебна практика, се налага новият Висш съдебен съвет в първите дни от своята дейност да пристъпи към анализ на досегашната дисциплинарна практика на Висшия съдебен съвет и на Върховния административен съд, както и за в бъдеще да се осъществява един постоянен мониторинг върху тази дисциплинарна практика.
Не на последно място считам, че трябва да се въведе и качествен електронен публичен регистър за дисциплинарните производства, като този регистър всъщност ще предостави възможност за извършване на съпоставка на сходни случаи и прилагане на унифициран подход при тяхното решаване.
И не на последно място е въпросът с натовареността на магистратите. Този въпрос е от съществено значение за нормалното функциониране на съдебната система за бързото, ефективно и качествено правораздаване. Основен принцип в системата за оценка на натовареността следва да бъде изчерпателният подход при определяне на количествените и качествени показатели. Трябва да бъде въведен коефициент за сложност на делата и обем на делата, средна натовареност, оптимални граници за натовареност и съответно часова норма за разглеждане на едно дело, включваща всички действия от неговото образуване, разглеждане и приключване със съответен окончателен съдебен акт.
Считам, че проблемът с натовареността е от съществено значение и за рационализиране на предстоящото райониране на съдилищата и прокуратурите. На база на получените данни следва евентуално да се помисли за прекатегоризиране на съдилищата.
Виждам, че просрочвам времето, имам още какво да кажа, но може би в последващите въпроси.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря Ви, госпожо Лазарова.
Следват въпросите, които ще отправят към Вас колегите. Предварително заявиха желание за въпроси господин Тошев, след това – господин Светослав Тончев.
Заповядайте, господин Тошев.
ИВАЙЛО ТОШЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Госпожо Лазарова, в едно от предходните изказвания бе застъпена позицията за приоритет на принципа за срочно и бързо решаване на делата. Вие подкрепяте ли този приоритет? Какъв според Вас трябва да бъде балансът между ефективното, качествено и срочно решаване на делата?
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, господин Тошев.
Госпожо Лазарова, заповядайте.
МАГДАЛЕНА ЛАЗАРОВА-ПРОДАНОВА: Както казах в изложението на моята концепция, една от целите, стоящи пред Висшия съдебен съвет, е именно оправдаване очакванията на българските граждани за ефективно, качествено и бързо правораздаване. Считам, че постигането на такова правораздаване следва да премине през съответни законодателни промени, прозрачна кадрова политика, регулиране и осигуряване на равномерна натовареност на магистратите, еднакви условия за тяхната специализация и обучение, съответно осигуряване на равни условия на работа, адекватно заплащане и адекватни условия на труд.
Считам, че ВСС следва да поеме ролята на лидер при обсъждане на предложения за законодателни промени, целящи разтоварване на системата от излишен формализъм и концентриране усилията на магистратите върху разследването на същински тежките дела.
В този смисъл считам, че в новия Наказателен кодекс трябва да отпаднат, да бъдат декриминализирани деянията с ниска степен на обществена опасност и съответно да има делението на тежки, леки престъпления и простъпки, като съответно да се предвидят облекчени процедури при разследване и доказване на леките престъпления.
Относно кариерното развитие. Трябва да бъде, както казах в предишното си изложение, базирано на единни критерии и съответно на действителните професионални заслуги на магистратите. В правомощията и задълженията на Висшия съдебен съвет е съответно да осигури и равни условия за обучение и специализация на българските магистрати, защото именно опитните, можещи и знаещи магистрати са в основата на успешното реформиране на съдебната система и съответно в успешната борба с организираната и всякакъв друг вид престъпност.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, госпожо Лазарова.
Господин Тончев, заповядайте.
СВЕТОСЛАВ ТОНЧЕВ: Госпожо Лазарова, имам два въпроса към Вас.
Първият. Повечето от номинираните кандидати за членове на Висшия съдебен съвет в концепциите си са посочили и са се спрели върху прозрачността на действията на Висшия съдебен съвет. Мислите ли, че тя е достатъчно открита? Имате ли някакви виждания в тази посока с оглед имиджа на съдебната система? Това е първият ми въпрос.
Вторият ми въпрос е: евентуално ако Вие като номиниран кандидат спечелите доверието на Народното събрание и бъдете избрана за член на Висшия съдебен съвет, бихте ли приели като Ваша лична кауза продължаването на съдебната реформа в областта на кадровата политика, атестирането, дисциплинарната отговорност, борбата с корупционните практики? Благодаря Ви.
МАГДАЛЕНА ЛАЗАРОВА-ПРОДАНОВА: Благодаря Ви.
Моето лично мнение е, че доверието във всеки един случай трябва да бъде заслужено. То не се получава даром. В този смисъл и Висшият съдебен съвет трябва да положи неимоверни усилия, за да може да има по-добър имидж в обществото. Авторитетът на Висшия съдебен съвет трябва да се гради не на декларативно поети ангажименти и клиширани обещания, а именно на реално свършена ефективна работа. Той трябва да се превърне в говорител на съдебната система, като обясни на разбираем за българските граждани език не само собствените си кадрови решения, но и усилията, ежедневно полагани от редовите български магистрати, за успешното реформиране на съдебната система.
Считам, че Висшият съдебен съвет следва да инициира нова политика по информираност на обществото, като във всеки случай на отправени критики към съдебната система в цялост или на отделни нейни членове следва да се извърши незабавна проверка на изнесените сигнали, съответно данни, като се даде ясен, категоричен и недвусмислен отговор, когато тези критики са неоправдани и несъстоятелни. Ако се потвърдят данните за корупционни практики, неетично поведение или конфликт на интереси, да бъдат предприети незабавно съответните законови действия, защото считам, че обществото има право и трябва да знае как се променя съдебната система отвътре.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря Ви.
Господин Анастас Анастасов има думата за въпроси.
АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Госпожо Лазарова, първият въпрос. Вие сама знаете – не само от този състав на Висшия съдебен съвет, но и от предхождащите такива бяха разработени изключително много актове, стратегии, програми за превенция и борба с корупцията в правосъдната система.
Считате ли, че е необходимо сегашният или новият състав на ВСС да работи в тази сфера, в тази област? Необходими ли са нови правила или изисквания по този повод?
Вторият ми въпрос, госпожо председател, ще Ви помоля да бъде към всички останали кандидати – пропуснах началото, защото имах ангажимент. Съвсем скоро излезе изследване на една социологическа агенция, в което голям процент от българските граждани (без да претендирам за точност, мисля, че близо 70%) твърдят, че най-корумпираната система в България е правосъдната.
На следващата страница имаше статистика, която сочи, че едва 3% от българските граждани бяха ползвали услугите на правосъдната система за предходната година, което е голям разнобой в отношението към магистратурата и реално хората, които са ползвали услугите на тази система.
Винаги съм го казвал и считам, че отношението към съда, прокуратурата, изобщо към правосъдието се дължи на негативна обществена нагласа, породена от различни причини – обективни и субективни.
За мен лично досега нито един състав на Висшия съдебен съвет не е успял да рекламира, така ще го кажа, доброто в работата на съдилищата и прокуратурите в България.
Имате ли идея в тази посока – как това да се случи? Все пак когато вършиш нещо и когато си вършиш работата както трябва, хората, когато не знаят за това, няма как да те оценят. Това са ми въпросите. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, господин Анастасов.
Заповядайте.
МАГДАЛЕНА ЛАЗАРОВА: По първия въпрос – превенцията за въздействие на корупцията в съдебната система, аз съм отделила специално място в своята концепция. Подробно съм се спряла на този въпрос и затова ще си позволя да маркирам само част от основните си виждания по този проблем.
Смятам, че съдебната система, независимо че има решаваща роля в борбата с корупцията, самата тя не е застрахована срещу възникване на корупционни практики в собствените си редици.
Понастоящем в България съществуват много органи и комисии, които имат за предмет именно борбата с корупцията. Смятам обаче, че между тях няма трайно установени механизми за сътрудничество и съответно обмен на информация, затова е наложително по мое лично виждане създаването на Единна стратегия за превенция и борба с корупцията в съдебната система, като съответно в нея следва да се заложат целите, приоритетите в краткосрочен и дългосрочен план и съответно начините и подходите за тяхното разрешаване. Инициатор за създаването на тази обща стратегия трябва да бъде именно Висшия съдебен съвет, а в основата на същата следва да бъде трайното сътрудничество между държавните институции, неправителствените организации и медиите.
На следващо място смятам, че трябва да се предвиди формирането на Изследователско-аналитичен център, който да проучва причините, факторите и условията, генериращи корупция, като в същото време прави изследвания на тенденциите и ръста на корупцията, ефективността на прилаганите до момента практики за нейното преодоляване, да предлага конкретни мерки и насоки за създаването на нови такива практики и механизми и съответно да отправя и предложения за законодателни промени.
По втория Ви въпрос – той е свързан с отговора на първия.
На база на данните от това проучване, което ще се прави от този Изследователско-аналитичен център, трябва да се провокира широка обществена дискусия сред магистратската общност и сред обществото, която от една страна да предпази, един вид да въздейства превантивно върху гражданите и върху магистратите за неучастие в подобни прояви, както и за формиране на активна гражданска позиция съответно за сигнализиране за такива прояви до компетентните органи в случай на получаване на сигнали за такава.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря Ви.
Господин Стоилов, имате думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Госпожо Лазарова, имам въпрос, който е относим и към досегашната Ви дейност – как се отнасяте към широко разпространената практика прокуратурата да иска в рамките на съдебния процес да бъдат засекретявани доказателства, събрани със специални разузнавателни средства без в много случаи това да засяга националната сигурност или личното достойнство на гражданите?
Задавам този въпрос, тъй като Висшия съдебен съвет би трябвало да проявява внимание и към прозрачността в своята работа, но и към осигуряване на по-голяма прозрачност и публичност в дейността на съдебните институции. Благодаря.
МАГДАЛЕНА ЛАЗАРОВА: Засекретяването на конкретни материали или цели дела става по преценка на наблюдаващия прокурор. Мисля, че и в конкретния случай не мога да Ви дам някакъв категоричен отговор, защото всеки случай, всяко дело е строго индивидуално. Независимо от това, че, примерно, не се застрашава националната сигурност, може други държавни или лични интереси да налагат такова засекретяване, така че принципно мисля, че не мога...
ЯНАКИ СТОИЛОВ (от място): Какво означава това „други държавни или лични интереси”?!
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, госпожо Лазарова.
Други въпроси, колеги, към госпожа Лазарова? Няма.
Благодаря Ви.
Пожелавам Ви успех!
Следващият кандидат е госпожа Мария Василева Кузманова.
Заповядайте, госпожо Кузманова.
Тя е предложена от група народни представители.
Нейната кандидатура ще бъде представена от господин Доброслав Димитров.
Господин Димитров, заповядайте. Имате думата.
ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, гости! Аз ще се спра на няколко основни момента от дългата юридическа биография на госпожа Кузманова, която смятам, че са от особена важност за днешното изслушване.
Госпожа Кузманова е завършила Софийския университет през 1978 г. и към настоящия момент има над 30 години юридически стаж, от които над 20 работи като съдия.
Трудовата й биография започва като стажант-съдия в Софийския градски съд, преминава през районен, окръжен съд, адвокатура, Инспекторат в Министерство на правосъдието и първия Инспекторат към Висшия съдебен съвет. Понастоящем е с ранг на съдия във Върховния касационен съд.
Трите основни момента, които са от съществено значение към днешното изслушване, са следните: първо, госпожа Кузманова познава съдебната система като съдия. Тя има изключително дълъг юридически стаж в различни съдилища, включително и в най-натоварения в България.
Второ, тя познава системата и в работата си като инспектор към Инспектората на Висшия съдебен съвет е участвала в плановите и комплексни проверки на съдилища в България, включително и в най-натоварените, като проверката на Първо гражданско отделение на Софийския районен съд и тази по гражданските дела на съдилищата от района на Софийския окръжен съд.
Трето, участвала в многобройни работни групи за изготвяне на промени в законодателството за регистърното производство, както и в дейността по подготовката на стратегията за създаване на център за Единен регистър и има личен принос в обучението на длъжностните лица в новосъздадената Агенция по вписванията.
Тези три факта свидетелстват, че тя е наясно с проблемите, които са в системата от всички по-важни гледни точки, има необходимия опит, знае какво е реформирано и какво не, и какви трябва да бъдат следващите действия, за да се продължи реформата. Ето защо смятам, че тя достойно ще се справи с предизвикателствата, свързани с ефективно, компетентно и отговорно управление на съдебната власт. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
Госпожо Кузманова, имате думата, за да очертаете своите виждания за дейността си като член на Висшия съдебен съвет.
Заповядайте!
МАРИЯ КУЗМАНОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми господа народни представители, уважаема госпожо министър, уважаеми гости и Ваши Превъзходителства! В рамките на регламента накратко ще изложа пред Вас основните си виждания, които са залегнали в концепцията ми относно приоритетите в дейността на Висшия съдебен съвет и насоките, по които ще работя в случай, че бъда избрана за член на този орган.
Имах уникалната възможност, като съдия с дългогодишен стаж и като инспектор по време на мандата на първия Инспекторат към Висшия съдебен съвет, да бъда запозната и да следя за проблемите в съдебната система, за промените в законодателството до 2007 г., а след 2007 г., вече след като България стана пълноправен член на Европейския съюз, по време на действието на Механизма за оценка и сътрудничество.
При инспекциите добих конкретни впечатления от организацията на работа на съдиите по места, а в личните си разговори с мен те споделиха своите виждания относно промените в законодателството и съдебната реформа.
Правомощията на Висшия съдебен съвет, очертани в Конституцията и в Закона за съдебната власт, го характеризират като един специфичен, самостоятелен, кадрови орган на съдебната власт, чиято най-важна функция е да отстоява нейната независимост.
През следващите пет години, по моему, основните направления в дейността на Висшия съдебен съвет аз ги виждам в три насоки – първата, това е усъвършенстване процедурата за компетентно и отговорно управление на съдебната система.
Второто направление – актуализиране показателите за несменяемост и разработване показатели за натовареност на магистратите, на съдебните органи и съобразно съдебните райони.
Първото направление включва, от една страна, вече ясно разписаните правила досежно избора на членове на Висшия съдебен съвет от двете квоти, което е заслуга на този парламент. Същевременно може би това трябва да се направи от новия Висш съдебен съвет, за да се допълни тази процедура, която вече е въведена за административните ръководители, с нови подробни правила, със съответно подробни регламенти, които обаче да важат не само за най-висшите магистратски позиции, но и за останалите позиции в съдебната система.
Второто направление обхваща прецизиране изискванията за несменяемост. Може би с риск да кажа нещо неприятно, считам, че досега тези критерии за несменяемост по някакъв начин не изпълниха своята роля, защото досега няма постановен нито един отказ по този статут.
Наложително е разработване и критерии за натовареност в съдебната система, доколкото те трябва да бъдат направени, след като се изискат едни аргументирани становища от всички съдебни органи по апелативните райони, също така от професионалните организации и да се направи анализ на вече приетите, въведените първоначално в Наредба № 3, а впоследствие вече методика, показатели, доколкото при атестирането се взема предвид натовареността. Критериите за натовареност могат да бъдат различни и следва да бъдат различни за районните, окръжните, административните, апелативните и върховните съдилища, но тук считам определено, че следва да има както основни критерии, така и допълнителни с оглед спецификата на делата и някои съдилища, като например военните, специализираният наказателен и други, които съм засегнала в концепцията.
Третото направление се отнася до информационното и технологично модернизиране. Какво имам предвид? Ще използвам като пример съдилищата, тъй като съм правила проверките като инспектор в тях. Всички съдилища разполагат с информационни системи, но мисля, че трябва да се направи оценка на тяхното действие. В тази насока трябва да се упражни контрол от страна на Висшия съдебен съвет и по отношение на несвоевременното публикуване на съдебните решения. Натъкнала съм се лично аз с оглед практиката, която ползвам по отношение на пряката си работа, тъй като сега в момента съм съдия, че има съдилища, в които не са обявени решения, за които аз знам, че вече са публикувани. Може би това е свързано със заличаване на данните, но затова считам, че трябва да се усъвършенства изграденият интернет портал на съдебната система.
Компетентното и отговорно управление на съдебната система се изразява с осъществяваните от Висшия съдебен съвет политики в областта на бюджета, в областта на управлението на човешките ресурси, в областта на натовареността и дисциплинарната практика, както и други, на които ще се спра малко по-нататък.
Бюджетната политика – само с едно изречение. Според мен всички знаем какво прави Висшият съдебен съвет в областта на бюджета, но тук най-важното е отстояването на принципа за адекватно възнаграждение на магистрата в България съобразно обема на работа и мястото му в съдебния орган. Като изключително полезна считам практиката на някои председатели на съдилища в страната от различни нива, която вече съществува от години, да обвързват някои възнаграждения с изпълнение на служебните задължения на магистратите, най-вече във връзка със срочността при изготвяните от тях съдебни актове, лишавайки ги от такова, или намалявайки определеното. Тази практика според мен би могла да бъде въведена – било то с правила или с методика от Висшия съдебен съвет, и да се ползва и да се прилага от всички ръководители в съдебната система.
Политиката за управление на човешките ресурси. Тя е свързана с едно от най-важните правомощия на Висшия съдебен съвет: да назначава, да повишава, да премества, да освобождава магистратите и също така да назначава и освобождава административните ръководители. Това кариерно развитие на магистратите е свързано с определените критерии за атестация и показателите за оценка в наредбата, тоест методиката, която вече е приел Висшият съдебен съвет. По моему критериите и показателите следва да бъдат прецизиране по обективност и прозрачност, след като комплексните оценки могат да са положителни или отрицателни. Пак не ми е известно да има досега дадена отрицателна оценка, а положителната пък, от друга страна, има три степени. Може би би могло да се помисли положителната оценка да има повече степени, защото досега те са задоволителна, добра и много добра. При извършената атестация през 2011 г., това е посочено и в два доклада, 98% от атестираните магистрати са получили оценка „Много добра”. Според мен не е направено разграничение между професионалистите и недотам добрите магистрати.
В концепцията съм изложила конкретни добри практики, с които в качеството си на инспектор съм се запознала в съдилищата в страната, които би могло да се ползват от Висшия съдебен съвет, съответната комисия, с оглед повечко данни, тъй като тези справки, да го нарека, анализи, практики са допринесли по някакъв начин, и то добър, за подобряване работата на съдебните органи по съответните съдебни райони на места.
При изборите за административни ръководители критериите за оценка на управленските и лидерските им способности, умението им да поемат отговорност трябва да са ясни. В тази насока аз съм цитирала два показателя в концепцията си, които според мен са позитивни. Тоест, те трябва да бъдат изпълнени със съдържание.
Политиката за активно управление на натовареността. Това е изключително щекотлив въпрос. Преди да се пристъпи към съответната реорганизация, за която говориха и колегите, имам предвид и този добре поставен от Вас, госпожо Михайлова, въпрос, трябва да се направи оценка на натовареността в самите съдебни органи на магистратите, съответно трите структури, и също така по апелативни райони, защото някак си, ако се говори сега за оценка, тази оценка е осреднена. На база един съд, който има най-малко брой дела, и един съд, който има най-много дела, и по този начин се взема предвид средната оценка.
Считам, че трябва да има подробни аргументирани становища от магистратите от съдебните райони. След това трябва да има подробни други анализи за дейността им, които да бъдат съпоставени със статистическите данни.
Моля да ме извините, че доста често цитирам моята практика, но тя за мен е изключително полезна, за да бъда наясно по отношение на проблемите, които чувам и виждам в публичното пространство. Тези статистически отчети и данни понякога не са съвършени, доколкото трябва да са съобразени с промените в законодателството. Може би трябва да се направи подробен цялостен анализ.
Ефективността на работата на магистрата, свързана с разумния срок при разглеждане на делата, е следващият сложен анализ, който трябва да бъде направен с оглед изискванията за бърз, качествен и справедлив процес. Това са точки 31 и 62 от Препоръката на Комитета на министрите 12/2010 г. на Съвета на Европа. В тази връзка ще бъдат и предстоящите анализи по отношение на промените в Глава трета на ЗСВ – причините за нарушенията въз основа подаваните регулярно информации от Инспектората към Висшия съдебен съвет и от Министерството на правосъдието.
Би могло да се помисли за категории и зони, госпожо Михайлова, защото ние с Вас от дълго време се сблъскваме със съдебната практика. Имаме дълъг стаж. Преди години имаше категории и зони. Дали така ще е в бъдеще – не мога да дам отговор на този сложен въпрос.
Някой от преждеговорившите посочи пример със съдилищата от Видинския съдебен район. Да, направих проверка там. Запозната съм лично с бройките и резултатите. Лично мога да кажа, че това предстои да бъде уредено законодателно. Какво пречи Видинският окръжен съд да има отделение в Кула или в Белоградчик?! Пак ще се запази деловодството на съда. Гражданите ще имат достъп до правосъдие с оглед книжата, които ще постъпват, но това е бъдещо законодателно уреждане.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Колеги, моля да се придържате към определеното време.
За въпрос има думата госпожа Ралица Тодорова.
РАЛИЦА ТОДОРОВА: Госпожо Кузманова, в своята концепция и в изложението си засегнахте критериите за кариерно развитие на магистратите, за тяхното прецизиране. Моля да развитието Вашето становище.
МАРИЯ КУЗМАНОВА: Бих допълнила, че ако внимателно се запознаем с методиката, там критериите са чудесно представени. Когато се тръгне към оценката на даден магистрат, тя би могла да не е както е определена – добра или много добра. Трябва по-отговорно да се подходи към качествата на магистрата, защото считам, че обществената нагласа към съдебната власт и по-специално към съдиите не е добра с оглед данните, които сега не бих могла да цитирам. Нищо не пречи на Висшия съдебен съвет да направи прозрачни тези показатели, като се имат предвид становищата на редица неправителствени и други организации за магистрата, който ще се атестира.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря.
Има думата народният представител Даниела Миткова.
ДАНИЕЛА МИТКОВА: Госпожо Кузманова, според Вас необходимо ли е усъвършенстване на медийната политика на Висшия съдебен съвет?
МАРИЯ КУЗМАНОВА: Понеже не се спрях на медийната политика, ще кажа какво имам предвид и с какви средства това може да бъде изпълнено.
Изграждането на положителен имидж в публичното пространство предполага на първо място да бъде доразвита медийната стратегия на съдебната власт. Не че такава няма, но тя трябва да бъде доразвита и доусъвършенствана, в частност и на Висшия съдебен съвет, като се провеждат редовно брифинги по приключилите заседания. В тази връзка да се активизира дейността на говорител на Висшия съдебен съвет. В зависимост от решенията би могло да се възлага на определени членове на Висшия съдебен съвет да коментират и да излагат информация по тези решения. Личното ми мнение е, че може да се излъчат няколко членове, било на ротационен принцип за определен период, и всеки член да отговаря – един за кадровата политика, друг за дисциплинарната практика, трети – във връзка с натовареността. Това ще бъде решено от новия Висш съдебен съвет.
Може да се мисли за постоянно място за срещи с представителите на медийте или други партньори или да се оформи един вид клуб на журналистите и юристите, със своя програма – дискусия и новини от съдебната система у нас и в Европа.
Би следвало да се предостави кратка информация на тези срещи на писмен носител. Неприятно е да чувам и да чета критики и нападки в медиите срещу съдебната система, срещу институциите в нея, срещу ръководителите на отделни органи и срещу отделни съдии. Има много сензационни заглавия, които не кореспондират със съдържанието в самата статия. Всички знаем за такива „сензации”. Това рефлектира не само върху авторитета на съдебната власт, но и върху авторитета на Висшия съдебен съвет, на съдията, на институцията. Авторитетът на една институция се определя от ефективната работа, която се извършва от съдиите. Ефективната работа на съдиите пък се изразява чрез техните резултати. Всичко това допринася как да се оцени съдебната власт.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря.
Има думата за въпрос народният представител Димитър Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Уважаема госпожо председател, колеги! Госпожо Кузманова, във Вашата практика в Съдебния инспекторат имало ли е случаи изкуствено да се дават показатели на завишена натовареност? Ако Вие или Ваши колеги от Инспектората сте се натъквали на такива случаи, то ако Ви изберат за член на Висшия съдебен съвет, това би могло да залегне като преценка в бъдещата Ви работа.
МАРИЯ КУЗМАНОВА: Благодаря Ви за въпроса. Това е хубав въпрос, защото действително имаше случаи на изкуствено завишаване бройките дела в някои съдилища. Това сме констатирали не само аз, но и други колеги при проверките, които извършихме в съдебните органи.
Като пример бих могла да дам: според мен неправилната практика, не бих могла да кажа порочна или не, но според мен тя е неправилна – да се образуват отделно дела, а молбите, които постъпват, тоест, да се разделя производството по дело, по което има направено искане за обезпечителна мярка, и по този начин то се разпределя на друг съдия. Делото веднъж е образувано, разпределено е по случайния избор на един докладчик, отделят се съответно материалите, досежно книжата, досежно определението, с което трябва да се произнесе и се произнася друг съдия. Тоест от едно дело се правят две бройки. Колегите се натъкнаха на такива случаи по наказателните дела, но там вече не си спомням. Това сме го коментирали в Инспектората, дори сме го давали като препоръка в актовете.
Освен това, стигна се и дотам, че все пак направихме анализ и в комисията, която беше от представители на Висшия съдебен съвет и на Инспектората към Висшия съдебен съвет. Те отреагираха и всъщност бяха изготвени правила и допълнен Правилникът за организация на работата, като изрично беше казано кои дела се образуват отделно.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, госпожо Кузманова.
Госпожа Михайлова има допълнение към този въпрос.
Заповядайте, госпожо Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Допълнителен въпрос към отговора, който дадохте: казахте, че в резултат на констатираната практика – на места разделяне на дела, сте направили нови правила. А санкции понесоха ли лицата, които са ги правили?
МАРИЯ КУЗМАНОВА: Не правила, може би не съм се изказала правилно.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: В правилника сте заложили...
МАРИЯ КУЗМАНОВА: Правилникът е на Висшия съдебен съвет. Първо, дадохме препоръки до съответните...
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: По-скоро въпросът ми е: имало ли е санкция?
МАРИЯ КУЗМАНОВА: Не, дадохме препоръки тази практика да бъде преустановена. Всъщност материалите бяха изпратени на тази постоянна комисия във Висшия съдебен съвет, те разпределиха и се стигна до промени в правилника. Същевременно това се изложи в анализа от дейността тази комисия, който излезе. Тези материали ги изпращат до всички съдилища.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Моят въпрос беше дали е последвала санкция?
МАРИЯ КУЗМАНОВА: Санкция не е имало. Това е въпрос на организация на работата.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Това е само констатация.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря Ви.
Госпожо Манолова, заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА: Уважаема госпожо Кузманова, доста нестандартна концепция за работата на Висшия съдебен съвет сте представили. Това, което ми направи впечатление, е, че в нея няма нито дума за проблема с независимостта на съдебната власт и предложения как тя да бъде отстоявана. Има обаче развити интересни основни приоритети, като например този за необходимостта от промяна в показателите за несменяемост на магистратите или специалното внимание, което отделяте на медийната политика на Висшия съдебен съвет.
Според мен се нуждае от доуточняване намерението Ви да предприемете инициативи по прецизиране на критериите за придобиване на несменяемост. Цитирам Вашата концепция в контекста на Вашата практика като инспектор, където, както сте се изразили: „Сте установили магистрати с нестандартна организация на работа, подчертани интереси към теоретизиране и неумения за работа в екип”. Не искам да давам своето мнение по отношение на този израз, би било по-коректно Вие да го изясните.
Освен това, не мислех да поставям въпроса, но тъй като Вие на няколко пъти го повторихте в своето изложение, очевидно е, че Вие се дразните и според мен обяснимо в случаите, в които медиите несправедливо нападат магистрати, административни ръководители и прочие и считате, че е необходимо да бъдат предприети действия, за да бъдат защитени тези магистрати от Висшия съдебен съвет. Не се ли дразните обаче, когато магистрати, административни ръководители и други лица от съдебната власт биват нападани от представители на другите власти, например на изпълнителната власт? Не считате ли, че пропорционално на защитата от медийни нападки, такава защита би следвало да бъде организирана, когато има основания за това, от Висшия съдебен съвет и в другите случаи на уронване престижа на отделните магистрати на съдебната система като цяло?
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, госпожо Манолова.
Госпожа Михайлова има допълнение към въпроса.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Въпросът, който искам да задам има връзка и е допълващ към първия въпрос на госпожа Манолова. Мисля, че ще е по-коректно сега да го задам, за да може госпожа Кузманова да отговори общо. Той е пак във връзка относно критерии за придобиване на статут за несменяемост, че трябва да бъдат конкретизирани и прецизирани, тъй като е нещо по-различно от концепциите на другите кандидати.
Въпросът ми е: бихте ли могли конкретно да посочите какво трябва да се конкретизира и прецизира? Да дадете по-голяма конкретика за идеите, които имате, за да бъдат приложени тези критерии.
МАРИЯ КУЗМАНОВА: Този въпрос е свързан с една много отговорна работа, която предстои да се извърши от Висшия съдебен съвет. Както казах, най-напред трябва да се направи анализ на действието на тези показатели, който според мен е належащ. Дадох примери с процентите за атестацията, която са получили голяма част от магистратите. Не считам, че всички трябва да имат много добра оценка в цялата страна.
От проверките, направени в страната, ние се натъкнахме и това съм го посочила, на колеги с нестандартна организация на работа. Имам предвид следното.
Обикновено при проверките, които извърши Инспекторатът, ние сме проверявали делата. На следващо място сме провеждали разговори със самите магистрати, за да разберем все пак кои са причините, когато забележим някакви проблеми в неговата дейност. Когато попитахме този колега, защо така действа, тоест, неговата организация на работа беше следната: той беше възложил на деловодителя си да му подрежда в кашони всичките молби, които постъпват по делата. Когато видях тези кашони, аз попитах деловодителя за какво са тези кашони. Деловодителят отговори, че така му е възложил съдията. Друг такъв начин на организация на работа, аз никъде не съм видяла в страната. Това имам предвид като нестандартна организация на работа.
Какво имам предвид като неумение за работа в екип? Натъкнахме се на случай – колега, който беше доста пообиколил няколко отделения в Окръжен съд. Окръжните съдилища общо взето имат две отделения – гражданско и търговско, и съответно няма възможност за еднолични първоинстанционни състави и от въззивно. Когато попитах защо този колега пътешества в рамките на 4-5 месеца, се оказа, че някои от колегите не желаят да работят с него. На такива случаи се натъкнах и в качеството ми и на действащ съдия. Това за мен е неумение за работа в екип. Този човек беше с добра теоретична подготовка, но той би следвало да работи еднолично. Организацията му на работа някак си не можеше да се стикова с организацията на работа на останалите двама колеги в този въззивен състав. Мисля, че не трябва да се стига дори до преместването му с негово желание в района.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, госпожо Кузманова.
МАРИЯ КУЗМАНОВА: Мисля, че нещо друго беше.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Госпожа Манолова?
МАРИЯ КУЗМАНОВА: Вашите въпроси бяха досежно независимостта.
Независимостта на съдебната система, гаранциите за независимост са определени в Конституцията. Това е несменяемостта; ясно посочените случаи на освобождаване; бюджетът, който всъщност е предоставен в прерогативите на Висшия съдебен съвет, и редът за назначаване, повишаване, кариерната политика на Висшия съдебен съвет.
В смисъл независимостта на съдебната система е един много важен въпрос, който мисля, че всеки един от колегите съзнава неговата важност и ще работи в тази насока да няма нападки, неоснователни критики.
Винаги ще има критики. Такива критики има и в Доклада на Европейската комисия. Аз по никакъв начин не бих приела тези критики за натиск върху съдебната система. Още повече, че тези критики са отнесени към „Правосъдие” и „Вътрешни работи”.
Правителството е това, което отговаря по механизма за оценка и сътрудничество, и оттам вече мненията, които са. Да, и на мен не са ми приятни някои мнения, които се изказват и които изтичат в обществото, но това вече е процес на едно лично изразяване. Друг е въпросът: какво би направил следващият Висш съдебен съвет?
Моето поведение ще бъде, че лично аз ще имам една позиция, която ще отстоявам, да няма такива безпочвени критики към съответните магистрати.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, госпожо Кузманова.
Госпожо Манолова? Нямате допълнителни въпроси.
Заповядайте, господин Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря, госпожо председател.
Аз пак ще Ви върна към точка пета от Вашата концепция – медийната политика. Без да задълбаваме много, но вероятно сте забелязали, че тя е предизвикала няколко въпроса от неправителствени организации. Все пак, без да ги преповтарям и да съм говорител на тези въпроси, добре е нещо да кажете. Примерно един от въпросите малко внушава сякаш имате нещо против възможността на магистрати чрез професионални сдружения да изказват мнения. Това наистина ли е така или е въпрос на неточна интерпретация във Вашата концепция в тази част?
Безспорно е, че магистратите говорят предимно чрез актовете си. Все пак това са професионални гилдии.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря.
Заповядайте, госпожо Кузманова.
МАРИЯ КУЗМАНОВА: Опитвам се намеря точно страницата с въпросите, които бяха поставени към мен от неправителствения сектор.
ХРИСТО БИСЕРОВ: По същество ли е у Вас разбирането, че магистратите могат да говорят на обществото само чрез актове си и трябва да бъдат много по-въздържани, да изразяват позиции чрез професионалните си организации?
МАРИЯ КУЗМАНОВА: В момента не мога да цитирам коя беше разпоредбата от Кодекса за етично поведение, досежно това, което съм изложила, че магистратите, съдиите са задължени по Конституцията и Закона за съдебната власт да прилагат еднакво законите. Те пред обществото лично или чрез медиите могат да изложат единствено мотивите за своите решения. Това е норма от Етичния кодекс.
Аз не съм против и мисля, че никой друг от колегите и считам, че трябва да бъде така. Магистратите имат това право да отправят писма, декларации тогава, когато се касае за въпроси относно натовареността по тези важните, наболелите въпроси – кадрова политика, кариерното израстване. Това са въпроси, които касаят цялата магистратска общност.
Защо да не бъдат поставени в такива открити писма или пък съответно декларации до Висшия съдебен съвет? Искам все пак да отбележа и това, че при проверките ние установихме, особено мога да кажа при проверката на Първо отделение на Софийския районен съд, на която актът с препоръките беше над 300 страници, там изрично съм откроила тези, които са показали образцово изпълнение, дори на служебните си задължения. Това не са един или двама колеги. Те са цитирани. Дори аз съм си позволила там и нещо повече – да дам едва ли не една оценка, която обаче лично аз направих дори в качеството си на бивш съдия – с перфектна организация на работа, с бързо решаване на делата в съответен срок. Имаше колега, който дори решаваше делата си в едномесечен срок.
По отношение на качеството Инспекторатът не е имал правомощия, пък и никой няма правомощия. Качеството подлежи единствено и само на инстанционен контрол.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря.
Други въпроси, колеги? Няма.
Госпожо Кузманова, благодаря Ви за отговорите, които получихме.
Колеги, следващият кандидат, който следва да бъде изслушан е госпожа Надя Георгиева Пеловска-Дилкова.
Заповядайте, госпожо Пеловска.
Предварително искам да обявя, че след нейното изслушване ще дам 15 минути почивка преди да продължим с последните кандидати.
Госпожа Пеловска е предложена от народния представител господин Георги Божинов.
Господин Божинов, имате думата да представите Вашия кандидат. Заповядайте.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми кандидати за членове на Висшия съдебен съвет, уважаеми колеги народни представители, уважаеми дами и господа! Издигането на кандидатурата, която имам честта да представя, е малко по-различно и е единствено в случая. Голяма група неправителствени и обществени организации, браншови и съсловни организации издигнаха шест кандидата за членове на Висшия съдебен съвет. В своята аргументация те посочват, че това са хора, които отговарят на изискванията на закона, че това са хора с доказани професионални качества, носители на висок морал и притежават обществено признание.
В своето обръщение до народните представители тази голяма група обществени организации ни призовава да не припознаваме като свои персонални или партийни тези кандидати, а да им дадем шанс да изложат своите концепции и да участват в това първо по рода си състезание.
Когато видях няколко часа преди приключване на номинациите този списък от шест имена, аз категорично и по дълбоко убеждение реших да издигна и да подкрепя кандидатурата на Надя Пеловска. Ще се опитам да изразя с една дума основанията и мотивите ми за това действие, освен качествата, които са обрисувани от неправителствени организации и изпратени до всеки един народен представител.
Това е, че в общественото съзнание във Врачанската широка общност битува безукорно отношение към административния ръководител на Врачанския съд, към съдията, човека и професионалиста Надя Пеловска. Всичко това е резултат на една дългогодишна, упорита, високо професионална и енергична дейност. Към това искам да й пожелая още повече смелост и всичко това прави достатъчни качествата един млад човек да бъде избран в състава на Висшия съдебен съвет.
Благодаря Ви, госпожо председател, за предоставената ми възможност.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря Ви, господин Божинов.
Госпожо Пеловска, имате думата да представите акценти от концепцията, която сте представили на Комисията по правни въпроси и дадете отговори на предварително поставените Ви от групите въпроси, които уточнихме в началото на заседанието, както и отправените към всички кандидати допълнителни въпроси в хода на изслушването – от госпожа Михайлова и господин Анастасов, по отношение на на административната реформа в самата система и по отношение рекламиране на положителните неща, свършени в съдебната система. Заповядайте.
НАДЯ ПЕЛОВСКА: Благодаря, госпожо председател.
Първо, благодаря на господин Божинов за добрите думи. Може би с оглед напредналото време и хората, останали по-малко в залата, по скоро чувствам като тежест за мен, в смисъл, че трябва да съумея да задържа вниманието Ви и всъщност да Ви убедя в идеите, които съм развила в своята концепция.
Ще започна, първо, с едно много кратко представяне на себе си и по-скоро представяне на съда, от който идвам.
Дългогодишен съдия съм и председател на Районен съд – Враца, от седем години. През целия си професионален стаж съм била само и единствено съдия, с което изключително много се гордея.
Мога да твърдя, че Районен съд – Враца, е един действително от водещите авторитетни съдилища в страната. Ще Ви кажа само няколко важни според мен факта за него. На първо място, това е съд в град, който е областен център. Този съд се състои от 14 съдии, които са изключително отговорни, съвестни и добри професионалисти. Районен съд – Враца, е съд, който участва активно в различни проекти. Не на последно място, това е един изключително натоварен съд. Ще Ви дам кратка статистика за натовареността на съда, след което ще поясня защо считам тази статистика за важна.
През последните три години в Районен съд – Враца, се разглеждат средно по осем хиляди дела годишно и се приключват около този брой. Само за изминалата 2011 г. разгледаните от нашия съд дела са били 8850 броя. Средномесечно всеки съдия е разгледал 74 броя дела, а годишно един наказателен съдия е разглеждал около 400 дела, а гражданските съдии – около 900.
Сами разбирате, че тези важни цифри говорят колко натоварен е съдът и именно това ми дава самочувствието да смятам, че добре познавам проблемите на системата и един от нейните основни проблеми е натовареността.
Трябва да се отбележи също така, че като основен първоинстанционен съд по смисъла на закона, в районния съд се съсредоточават най многобройните дела и се предлагат най-основните за съдебната система административни услуги. Действително това дава възможност системата да се познава както се казва „из основи”.
В концепцията, която съм представила пред Вас предварително, съм маркирала четири приоритетни според мен области, в които трябва да насочи работата си новият Висш съдебен съвет, като считам, че това са четирите основни проблеми на съдебната система. Това са: кадровата политика, дисциплинарната политика на Висшия съдебен съвет, натовареността и управлението на бюджетните средства.
Всички други приоритетни области според мен неизменно са свързани с така посочените четири.
За да се вместя в ограниченото време, ще маркирам, всъщност ще акцентирам върху основните неща по четирите приоритетни области.
В областта на кадровата политика и кариерното израстване. Висшият съдебен съвет трябва да работи преди всичко за създаването на обективен атестационен процес. Няколко пъти вече казах, че атестирането е в основата на цялата кадрова дейност на Висшия съдебен съвет. Атестирането е в основата и на повишаването, и на освобождаването, и на дисциплинарната отговорност, и най-вече на въпроса да бъде ли несменяем един магистрат.
По отношение на кадровата политика Висшият съдебен съвет определено следва да предприеме незабавни мерки за утвърждаване на конкурсното начало и на временността на конкурсите; за зачитане на професионалните достижения на магистратите и за етичното им поведение; да обяви ясни предварителни критерии и комплексен подход при атестирането, както при избор и на административни ръководители; да осигури открита, ясна и публична процедура по издигането на кандидатури за административни ръководители и след това процедура по техния избор; да осигури публични изслушвания и активни дебати при самия избор.
Тук много се говори за това до колко е прозрачна съдебната система. Много често до момента слушахме становища, че тайният вот на вземане на решение за повишаване, всъщност тайната форма на вота на вземане на решение за повишаване и понижаване на магистрати бил пречка решенията на Висшия съдебен съвет да се мотивират. Категорично смятам, че това нещо не е вярно. Висшият съдебен съвет според мен дължи мотивировка на всички свои решения, особено на важните от тях. Мотивираността в случая, освен по критериите, заложени в самия закон, ще намери израз точно в начина, по който Висшият съдебен съвет взема решението.
В областта на натовареността като един от действително най важните за системата въпроси смятам, че трите конкретни мерки, които трябва да се вземат са така наречената „нова съдебна география”, свързана с преразпределение на съдебните райони и съдебните щатове; изработването на норми за натовареност и утвърждаването на командироването като приложим способ само по изключение и само в рамките на предвиденото в закона.
По отношение на дисциплинарната практика промени трябва да настъпят в самата дисциплинарна процедура. Трябва да има единност на подхода и решенията по сходни дисциплинарни въпроси, а и последователност. Дисциплинарната практика на Висшия съдебен съвет трябва да е съобразена и с решенията на Върховния административен съд, както и да се постановява в пряко взаимодействие с Инспектората към ВСС и етичните комисии.
По отношение на управлението на бюджета съм изложила съображение, че Висшият съдебен съвет задължително трябва да определи приоритетните разходи, съобразно вида на нуждите, да има политика насочена към разумни икономии и към строга отчетност и не на последно място, координирано с Министерството на правосъдието, да решава въпросите за съдебните сгради и охраната на съдебната власт, като за мен е изключително важно приоритетното решаване на въпроса за сградата на Районен съд – София.
Искам да засегна допълнително два въпроса, които не съм посочила в концепцията, но които според мен са изключително важни.
Единият от тях е за независимостта на съдебната власт. Слушахме досега, и това е вярно, че независимостта е както институционална, така и индивидуална, и лична. Въпросът обаче е: какви да бъдат мерките, каква да бъде работата на Висшия съдебен съвет, че да постигне тази независимост?
Моето лично мнение е, че съдебната система ще бъде независима винаги, когато се ползва от доверието на гражданите и обществото, а факт е, че тя е загубила това доверие. И точно заради загубата на доверието, смятам, че тя не е независима. За да се възвърне доверието, Висшият съдебен съвет според мен трябва да работи едновременно по приоритетните области, които съм посочила. Те са дотолкова взаимосвързани, че всяко извеждане на преден план на една от тях би довело точно до загуба на тази взаимовръзка и в крайна сметка до забавяне на реформата.
Трябва да се започне с незабавното изготвяне на мерки за натовареност с изготвянето на правила и процедури, които да гарантират, че кариерно ще израстват онези магистрати, които са действително професионално и морално заслужили, и тези магистрати, чиито професионални и морални заслуги са доказани.
На следващо място, независимостта се постига и чрез квалифициране на магистратите, защото действително качествената работа на магистратите е от изключително важно значение за доверието, което ще имат хората в тях. Трябва да се провежда задълбочена и последователна дисциплинарна политика, която пък би гарантирала на самите магистрати, че тяхната добра работа ще бъде съответно добре оценена, но всички техни пропуски и дисциплинарни нарушения в случая ще бъдат наказвани с подобаващата и справедлива мярка.
Според мен важното е предприемането на всички тези конкретни мерки да бъде съпътствано с една добра медийна политика на Висшия съдебен съвет, едно добро и съобразено с Конституцията взаимодействие с останалите власти, с широката ангажираност на гражданското общество и на самите магистратски среди. ВСС следва да се отвори към обществото, към останалите власти и към магистратските среди и сам да търси контакти с всички тях. Той трябва активно да ръководи тези свои взаимодействия, тъй като по смисъла на Конституцията и на Закона за съдебната власт той е призван да брани независимостта.
Необходимо е Висшият съдебен съвет категорично и публично да отстоява независимостта като конкретните мерки, които предлагам, са свързани с широка и навременна информираност за процесите на правораздаване, до допитване до общественото мнение, с повишаване на общественото правосъзнание, включително чрез работа за повишаване капацитета на медиите, създаването на постоянни контактни групи за регулярни срещи с представители на останалите власти, с изграждането, не на последно място, на компетентна система по места за връзки с обществото, медиите и гражданите. Тук имам предвид фигурата на професионалния пиар. Мисля, че в тази връзка отговарям и на въпроса на господин Анастасов. В системата се дават средства общо взето за какво ли не. Мисля, че няма две мнения по въпроса, че системата може да отдели бюджет за назначаването на такива професионални пиари. Дотолкова е сринато доверието в съдебната власт, че ние спешно трябва да търсим начини за възвръщане на това доверие действително чрез популяризация на работата на магистратите.
Другият въпрос, който не съм застъпила в концепцията си, но искам да доразвия пред Вас, е този за избор на нов главен прокурор. Обяснявам веднага защо не съм го застъпила в концепцията. В крайна сметка главният прокурор и председателите на Върховния касационен и Върховния административен съд са административни ръководители, поради което тяхното назначаване не бива да стъпва на различни принципи от назначаването на останалите административни ръководители. Факт е обаче, че правомощията на тези фигури, които дава Закона за съдебната власт, задължават Висшия съдебен съвет да погледне много по-задълбочено както върху процедурата по избор на така наречените „трима големи”, така и върху начина, по който взима решението за този избор. Всъщност по отношение на процедурата, самите последни промени, които Вие сте приели в Закона за съдебната власт, акцентират точно върху нея. Тези промени не касаят някаква друга част от избора на главен прокурор, а се акцентират точно върху процедурата.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Госпожо Пеловска, трябва да Ви прекъсна. Дадох Ви 5 минути в повече, съжалявам.
Във въпросите, които ще бъдат отправени, ще доразвиете и последния въпрос, който засегнахте.
Колеги, имате думата за въпроси към госпожа Пеловска.
Господин Анастасов изяви желание.
Заповядайте.
АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Познаваме се все пак от доста години. В концепцията си много подробно сте разработили натовареността по отношение на съдебните органи и така наречената „съдебна биография” (второ римско). Ще се опитам да Ви помогна от гледна точка изцяло на професионална позиция.
Една голяма част от делата, които се разглеждат в районните съдилища, говоря за гражданските съдии, са от така нареченото „западно производство”. Считате ли, че ако това производство мине към държавните съдебни изпълнители, би освободило определен ресурс от съдилищата, който може да бъде пренасочен, както са и Вашите идеи в концепцията, към софийските или към сериозно натоварените съдилища? Дали би била дадена такава възможност всъщност, да се освободи ресурс?
Вторият ми въпрос е извънредно кратък. Той е по отношение на избора на административни ръководители – прозрачност, обществено обсъждане и така нататък. Правим разлика между граждански организации и неправителствени. Докъде смятате, че биха могли да бъдат допуснати, в участъците в тези обществени обсъждания, тези организации? Все пак има и професионални качества и професионални неща, които се търсят в определените кандидати, докато аз лично за себе си в тези въпроси, които постъпиха в Народното събрание, в част от неправителствения сектор, смятам, че някои от тях даже унижават и кандидатите в някаква степен? Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, господин Анастасов.
Госпожа Пеловска, имате възможност да отговорите.
Заповядайте.

НАДЯ ГЕОРГИЕВА ПЕЛОВСКА-ДИЛКОВА: Според мен въпросът с преминаването на така наречените заповедни дела към държавните съдебни изпълнители не може в никакъв случай да се преценява еднозначно. Защо? Защото това вече действително е малко по-професионален въпрос – заповедните производства се разделят на две, такива по издаването на обикновена заповед за изпълнение и такива по заповед за незабавно изпълнение. Докато обикновената заповед за изпълнение цели просто една проверка дали вземането е спорно, за което се претендира в заявлението, то вече при заповедите за незабавно изпълнение следва да се извършва преценка доколко документът, който се представя и въз основа на който се иска издаването на такава заповед за изпълнение, първо, отговаря на закона, на изискванията на материалния закон и, на следващо място, доколко този документ доказва изискуемост на вземането. Уверявам Ви, че преценката на тези факти е изключително сложна на моменти и не смятам, че би могла да бъде от компетентността на държавните съдебни изпълнители. В този смисъл, ако така разделим условно заповедните производства може би би било удачно към държавното съдебно изпълнение да премине само издаването на заповеди по чл. 410 от ГПК, тоест тези така наречени обикновени заповеди, но в никакъв случай не бива да преминава и издаването на заповед с незабавно изпълнение. Тук вече професионално могат да се развият още хиляди съображения за това какви са последващите процедури при втория вид заповеди и така нататък.
Има обаче един друг съществен проблем. На места държавното съдебно изпълнение, съжалявам, не разполагам с официална статистика, но това съм чула от мои колеги от страната, има съдилища, в които държавните съдебни изпълнители действително се разтовариха откъм постъпления с оглед навлизането на частното съдебно изпълнение, но има и такива, в които се наблюдава обратната тенденция.
Районен съд – Враца е точно от съдилищата с обратната тенденция, в който се оказа, че постъпленията на трима държавни съдебни изпълнители годишно са около 1000 дела. Не виждам как физически тези хора биха могли да поемат още производства на гърба си и съответно да ги приключат. Тук вече ще стои въпросът за увеличаване на щатната им численост, който не намирам за удачен.
Моето лично, професионално мнение е, че е хубаво заповедното производство, но може би този начин на разтоварване на съдилищата не е най-подходящият.
Вторият Ви въпрос беше за участието на неправителствените организации в процеса, по-точно в процедурата по избор на административни ръководители. Действително провеждането на избор за административни ръководители е изключително правомощие на Висшия съдебен съвет. То по никакъв начин не бива да бъде изземвано, дори фактически, от други органи или най-малко неправителствени организации. Те обаче биха могли да играят съществена роля като коректив за една реална проверка на действителните качества на кандидатите. В този смисъл преди малко казах, че Висшият съдебен съвет трябва да осигури възможност за предварително набиране на достатъчно информация за деловите, професионални и личностни, морални качества на кандидатите. Може би точно тук е ролята на неправителствения сектор, а отделно от това най-съществената му роля разбирам като един коректив за прозрачността на провеждане на избора.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря Ви.
Господин Стоилов, заповядайте.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви.
Госпожо Пеловска, направи ми добро впечатление Вашата концепция, че тя започва от принципи за дейността на Съдебния съвет. Споделяме това, което казахте за ограничаване на командироването, защото в някои случаи неговите срокове са толкова, колкото за решаване на едно дело и всъщност се оказва, че често едно дело се прехвърля между няколко командировани съдии.
Моят въпрос се отнася към това, което казахте, Вие сте го и отбелязали, че доверието към съдебната власт не е високо и въпросът е как то да бъде повишено. Смятате ли, че вече е достигната такава критична енергия вътре в съдебната власт, която да използва и Висшият съдебен съвет, за да се почувства значителна промяна в подобрение? Какви конкретни действия в рамките на Вашите функции като евентуален член на Висшия съдебен съвет бихте предприели в тази насока? Благодаря.
НАДЯ ГЕОРГИЕВА ПЕЛОВСКА-ДИЛКОВА: Потенциалът, с който разполагат магистратските среди, според мен, е огромен и той до момента не се използваше достатъчно ефективно. Факт е, че магистратите под една или друга форма сами потърсиха начини и средства да подобрят работата си, да я улеснят, но да я улеснят в посока да я направят по-ефективна и по-качествена. Свидетели сме – специално в съдилищата, на безпрецедентни, според мен, действия от страна на самите магистрати, с които те се опитаха, подсказвайки на Висшия съдебен съвет, да решат проблемите си и да им посочат начините за тяхното отстраняване. Тук ще посоча едни емблематични, според мен, за съдебната система проекти, а това са: така нареченият американски проект за съдилища-модели и съдилища-партньори и в последствие с гордост мога да кажа един проект по ОПАК „Форум на районните съдилища”, в който съм участвала и който действително беше изключително полезен на съдебната система, защото там се говореше именно за начин на разпределение на делата – специално за случайното разпределение, говореше се за норми за натовареност, говореше се за публикуване на съдебните актове и публичност изобщо на целия процес на правораздаване.
Магистратите като че ли принудихме Висшият съдебен съвет да търси нашето съдействие, принудихме го упорито, използвайки както се казва легални и нелегални – естествено на шега казано, средства за това. В този смисъл, ако бъда избрана за член на Висшия съдебен съвет определено бих използвала този потенциал. Как ще го използвам? Първо, чрез предоставяне на възможност на магистратите да участват в проекти и да дават предложения в съответната форма до Висшия съдебен съвет за подобряване на организацията на работата си. При всички положения по някакъв начин Висшият съдебен съвет трябва да се доближи до магистратите, не трябва да нарушава тази естествена връзка с тях.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря Ви, госпожо Пеловска.
Господин Ципов има думата.
КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо Пеловска, два съвсем кратки въпроса. Първият въпрос е свързан с това, което сте ни посочили в концепцията – нуждата от по-ефективно управление на бюджета на съдебната власт. Как смятате, че в един орган на съдебната власт може да се постигне тази по-голяма ефективност? Това, на първо място.
На второ място, искам да Ви попитам смятате ли, че има нужда от реформа на института на съдебния заседател и по какъв начин смятате, ако бъдете избран за член на Висшия съдебен съвет, може да допринесете евентуално това? Благодаря.
НАДЯ ПЕЛОВСКА-ДИЛКОВА: Вече беше казано и от говорилите преди мен и това действително е факт, е, че за съдебната власт като процент от брутния вътрешен продукт България в рамките на Европейския съюз отделя действително много. Проблемът според мен е дали бюджетът се управлява правилно. Аз съм изложила концепцията, че да се мисли за увеличаване на бюджета на съдебната власт е меко казано невъзможно и не е необходимо в крайна сметка. Ние просто трябва да се научим как да управляваме добре този според мен достатъчен бюджет.
Отделните органи на съдебната власт са второстепенни разпоредители с бюджетни средства. В този смисъл Висшият съдебен съвет действително играе огромна роля не само в разпределението на бюджета, но и в разрешаването на неговото разходване, защото нито един административен ръководител не може да си позволи да прави разход, който не е одобрен от Висшия съдебен съвет.
Смятам, че бюджетните средства твърде много се разхищават. Няма определени приоритети къде да бъдат насочени бюджетни средства и съответно до какъв размер да бъдат разходвани. Съжалявам, че ще използвам такъв пример. Не мога да кажа вече колко години станаха, но сме свидетели как бюджетът на съдебната власт се разхищаваше в създаването на комфортни условия, да речем, за работа на административните съдии, и то при цялото ми уважение към тези хора. Но не е нормално, когато например Районен съд – София, няма съдебна сграда и с очите си съм виждала в какви условия работят хората там, да се дават пари за скъпи мебели и така нататък. Значи, приоритетите тук не са правилно определени.
Може много да се мисли за набавяне на ресурс на бюджетни средства от правилното провеждане на обществените поръчки, ако щете, в системата. Според мен никой не контролира как отделните административни ръководители провеждат обществените поръчки. Според мен там са съсредоточени доста средства от бюджета.
По отношение на съдебните заседатели. Съдебни заседатели има в абсолютно всички развити съдебни системи по света. За мен проблеми има в начина на тяхното набиране. Проблеми има и в това как съдебните заседатели биват обучавани да изпълняват функциите си.
Самата аз като административен ръководител по силата на закона съм задължена да поема клетвата на съдебните заседатели и с ужас установих как някои от тях изобщо не се грижат за обществената роля, която имат, а единствено ги е грижа колко ще им бъде платено от съдебните заседания.
Според мен съдебните заседатели така трябва да бъдат подбирани и да преминат на някакво последващо обучение, просто да придобият елементарна правна култура, ако щете, че те действително да схващат себе си като лице, от което зависи справедливото решаване на въпроса с извършване на престъплението, на налагането на наказание и съответно за лицето, което трябва да бъде привлечено под отговорност.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря Ви.
Господин Христо Бисеров има думата.
ХРИСТО БИСЕРОВ: Във Вашата концепция в раздел „Съдебна география” има две точки: „Териториални промени в съдебните райони” и „Оптимизиране на структурата на военните съдилища и прокуратури”. Кажете по няколко изречения.
НАДЯ ПЕЛОВСКА-ДИЛКОВА: Общо казано съдебната география е въпрос от компетентността на Висшия съдебен съвет по силата на чл. 30 от Закона за съдебната власт. Едно от правомощията му е да определя съдебните райони. Това е един чист териториален принцип, но той е свързан пряко с натовареността. И веднага обяснявам защо, даже ще дам и пример. Оказва се, че Пловдивският районен съд, който действително е един от най-натоварените в страната, териториално граничи със съда – извинявайте, ще кажа наизуст, примерно, Първомай. Съжалявам, ако тук географията може да ми избяга. Оказва се обаче така, че селища, които териториално са по-близо до Първомай, неизвестно защо се оказват в съдебния район на Районен съд – Пловдив. Докато Първомайският съд, пак се извинявам на колегите, ако съм сгрешила съда, ако Първомайският съд, образно казано, плаче да има дела, плаче за работа, Пловдивският районен съд издъхва.
Не виждам какво пречеше до момента на Висшия съдебен съвет да погледне тази територия, да види колко дела годишно постъпват от съответните населени места и действително с едно най-обикновено свое решение на основата на най-обикновена статистика да придаде едно селище от един район в друг. Това имам предвид в случая.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Извинявайте, може би точно затова тук по-тясно трябва да е взаимодействието между Висшия съдебен съвет и министъра на правосъдието,...
НАДЯ ПЕЛОВСКА-ДИЛКОВА: Разбира се!
ЯНАКИ СТОИЛОВ: ... тъй като гражданите се обръщат главно към изпълнителната власт и трябва да има такава кореспонденция.
НАДЯ ПЕЛОВСКА-ДИЛКОВА: Разбира се, че е така.
Между другото по повод взаимодействието, използвам възможността нещо да кажа. В крайна сметка въпросът дали трите власти са независими и доколко са взаимно зависими, за мен са поставени още в Конституцията. Трябва непрекъснато трите власти да търсят едновременно път една към друга. Проблемите на нито една власт не могат да бъдат решени от самата нея, няма как. Въпросът обаче е взаимодействието действително да се осъществява в рамките на техните конституционни законови правомощия и да се търси пълната форма на институционален диалог, да не се говори може би толкова публично, а действително. Затова казвам, нека Висшият съдебен съвет да създаде тези групи за контакти. Нека да се знае, да кажем, че за работа с Министерството на правосъдието отговарят тези членове на съвета, те най-добре ще познават проблемите на това взаимодействие, да речем, с Народното събрание – друга група, и така нататък.
ХРИСТО БИСЕРОВ: За военните съдилища?
НАДЯ ПЕЛОВСКА-ДИЛКОВА: Едно сравнително неотдавнашно проучване, което проведе Висшият съдебен съвет, показва, че във военните съдилища, независимо от спецификата на дейността им, са съсредоточени просто много малък брой дела. Това естествено е свързано с намаляване броя на армията.
Самите военни съдилища са конституционно предвидени, което означава, че Висшият съдебен съвет в никакъв случай не може да каже – не, нямаме повече нужда от военни съдилища и ще ги закрием. Но според мен той може да помисли колко да бъде техният брой, за да се съсредоточат в тези съдилища действително компетентни хора с оглед точната специфика на функциите им и в крайна сметка да се стигне до ефекта на по-евтино правораздаване, защото всичко си има цена.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря Ви.
Господин Нотев, заповядайте.
ЯВОР НОТЕВ: Госпожо Пеловска, развихте пред нас интересната теза за връзката между доверието и авторитета на съдебната власт и нейната независимост, като първите две обстоятелства разглеждате като предпоставка за постигане на независимост.
Въпросът ми е: с цената на какви компромиси бихте бранили авторитета и доверието в съдебната власт? Веднага с една заемка от списъка с въпроси, предложени ни от неправителствените организации, конкретизирам питането. Става дума за това как бихте постъпила във Вашия мандат на член на Висшия съдебен съвет, ако до Вас достигне информация за поведение на магистрат, което уронва авторитета на съдебната система и на съдебни органи конкретно? Какви ще бъдат вашите действия и реакции?
НАДЯ ПЕЛОВСКА-ДИЛКОВА: Ще започна направо с отговор на втория въпрос. Няма спор, че гражданите, организациите, институциите имат право да се обръщат директно към Висшия съдебен съвет, за да подават сигнали срещу неетично поведение на определени магистрати. Първата работа на Висшия съдебен съвет в рамките на своите правомощия е да възложи на съответните компетентни органи – може сам, може на етичните комисии към съответния орган, може на административния ръководител да извърши проверка по случая.
Много внимателно трябва да се действа при извършването на такава проверка, в смисъл, че за мен сигналите за неетично поведение трябва да бъдат добре проверени. В същото време, етичното поведение е такава категория, която не подлежи на доказване с някакви строги и ясни доказателства. Не можем да кажем за неетично поведение от такъв вид: „Дължите събиране на еди какви си доказателства”.
Ако при проверката останат основателни съмнения, че действително магистратът е нарушил Етичния кодекс и поведението му е било етично укоримо, Висшият съдебен съвет дори въз основа само на тези основателни съмнения трябва да пристъпи към откриване на съответната дисциплинарна процедура. Ако е от категорията на по-леко наказуемите, да сигнализира съответния административен ръководител.
Мисля, че това е много важно, за да бъде изчистена съдебната система от всякакви съмнения за нейната неетичност.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря Ви, госпожо Пеловска.
Колеги, други въпроси към госпожа Пеловска? Няма.
Госпожо Пеловска, благодаря за изчерпателните отговори, пожелавам успехи на Вас!
Колеги, обявявам 15 минути почивка. Моля в 19,00 ч. всички да сте тук, за да продължим.

(След почивката.)

ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Колеги, моля Ви за внимание. Продължаваме заседанието за изслушване на кандидатите за членове на Висшия съдебен съвет.
Следващият кандидат по азбучен ред е госпожа Незабравка Иванова Стоева.
Госпожо Стоева, моля, заповядайте да вземете мястото си.
Тя е предложена от народния представител Корнелия Нинова.
Госпожо Нинова, имате думата да представите своя кандидат.
Заповядайте.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми кандидати и гости! Предлагам Незабравка Иванова Стоева за член на Висшия съдебен съвет. Мотивът ми да го направя е да отговорим на очакването на българите за кандидати да бъдат предлагани професионалисти, почтени хора и юристи с богат опит. Смятам, че госпожа Стоева е такъв човек. Има над 25 години юридически стаж. Работила е като адвокат, нотариус, съдия, преподавател в Югозападния университет „Неофит Рилски”, инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет.
Работила е в Инспектората в годините, когато този орган получи висока и достойна оценка в България, от нашите външни партньори от Европейската комисия в докладите по правосъдие и вътрешен ред. Мисля, че е имала и личен принос за тази висока оценка на Инспектората. Направила е най-много сигнали за издаване на тълкувателни решения по граждански и административни казуси до Върховния касационен съд и Върховния административен съд. Това показва както познаване на проблемите в съдебната система, така и конкретни решения, които е предлагала за тяхното разрешаване.
Мисля, че госпожа Стоева е почтен човек, с висок морал, с богат опит. Личното й участие във Висшия съдебен съвет би допринесло както за разрешаване на конкретни проблеми, така и за увеличаване на авторитета на институцията. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря Ви, госпожо Нинова.
Госпожо Стоева, заповядайте да представите пред всички нас своите виждания за дейността си като член на Висшия съдебен съвет и да отговорите в резюме на поставените предварително теми и въпроси към всички кандидати.
Заповядайте.
НЕЗАБРАВКА СТОЕВА: Благодаря на госпожа Нинова за представянето ми. Благодаря и за номинирането ми за кандидат член на Висшия съдебен съвет.
Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаеми колеги! Концепцията си изготвих на базата на установената в Конституцията и Закона за съдебната власт рамка от компетентност и правомощия на Висшия съдебен съвет, като орган на управление на съдебната власт.
Разбира се, за разлика от другите колеги, ми се иска малко да променя това, което смятам по повод на бъдещата работа на Висшия съдебен съвет, като изложа в краткост пред Вас проблемите, които стоят пред съдебната система, които смея да твърдя, че познавам в хода на изграждането на моя професионален опит като съдия, като адвокат, като преподавател, може би най-много като опит от работата ми в Инспектората към Висшия съдебен съвет в качеството ми на инспектор.
При изготвянето на концепцията си взех предвид констатациите и препоръките, които се съдържат и в докладите на Европейската комисия в периода 2007-2012 г. Не пропуснах оценката на гражданите, на обществото, на неправителствените организации и на медиите за работата на органите на съдебна власт до настоящия момент. Концепцията ми не съдържа предложения за законодателни промени, нито пък съдържа критика за несъвършенствата на закона. Това няма да правя и сега пред Вас по три причини.
На първо място, защото всички знаем, че Конституцията е възложила законодателната инициатива на други органи. Разбира се, тук не пропускам правомощието на Висшия съдебен съвет, дадено му с разпоредбата на чл. 31 от Закона за съдебната власт, да дава становища по законопроекти, предложени от Народното събрание и от Министерския съвет по проблеми, отнасящи се до съдебната власт, към което правомощие бъдещият Съвет следва да се отнася задълбочено, регламентирано и много професионално.
Втората причина, поради която не правя такива предложения и критики, е, че моето мнение е, че през последните 20 години съдебната ни система е в състояние на постоянен експеримент. Години наред бързо променяме правилата, все нещо в правилата не ни харесва още от самото начало и започваме да не ги изпълняваме, търсим си причините в модела и така ни останаха отново само проблемите.
И на последно място от тези три причини смятам, че първо и основно задължение на членовете на Висшия съдебен съвет е да приема и уважава законите. Разбира се и да ги спазва. Иначе как постоянно ще говорим за принципа на върховенството на закона в държавата ни.
Твърдя, че българската съдебна система е длъжница на българските граждани. Макар в отчетите и в статистическите анализи на органите на съдебна власт приблизително 90% от делата (и наказателни, и граждански) да приключват в разумни срокове и справедливо потвърдени, оценката на обществото е, че българското правосъдие е бавно, наложените от него резултати – несправедливи.
И тук един малък, много малък процент прави общата негативна оценка за работата на цялата съдебна система. Това, според мен, се дължи, защото в този малък процент се съдържат рецидиви от характер висящи граждански дела, неприключили в продължение на повече от 10-15 години. Големият брой дела, по които България е осъдена в Страсбург, е заради неприключил в срок наказателен процес или воден несправедлив наказателен процес.
И не на последно място – несправедливост, установявана с противоречивата съдебна практика. Не може два съседни имота, отчуждени с един административен акт, на едно и също правно основание, единият имот да е възстановен на собственика, а другият – не. Не може двама работника, работещи в едно и също търговско дружество, заемащи една и съща длъжност, съкратени едновременно, обжалвали паралелно заповедите си за прекратяване на трудовия договор, при една и съща фактическа обстановка, единият работник да е възстановен на работа, а другият отново да не е възстановен.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: При един и същи съдия или при различни?
НЕЗАБРАВКА СТОЕВА: При различни съдии.
Тази противоречива съдебна практика според мен наслагва у обществото чувство за неравенство, чувство за несправедливост, но и съмнения за корупция, внушения, че в България можеш да получиш каквото си поискаш решение, стига да си богат, стига да имаш власт, стига да имаш влиятелни приятели.
Как да обясним или трудно можем да обясним инцидентно решение и създаващо противоречива съдебна практика, с което държавата се лишава от милиони приходи.
Успоредно с това искам да споделя и една голяма част от проблемите, които стоят пред българските магистрати.
Първият проблем са симптомите на застрашаване на независимостта на съдебната власт – и институционална, и индивидуална. Независимостта според мен е една висока отговорност за отделните магистрати. За тях това е висша форма на самоконтрол. Но трябва да признаем, че живеем в глобализирано, във взаимозависимо общество, поради което, според мен, независимостта е немислима без висока нравственост и морал за всеки член от обществото ни. Независимостта е необходима, според мен. Тя не е привилегия на съдията. Тя е гаранция за безпристрастно правосъдие, за правосъдие, лишено от външно влияние. И в този смисъл всички ние трябва по какъвто и да е повод, в случай дори на симптом на застрашаване на независимостта на съдебната система, трябва да я браним. Обратното означава, че отново ще загуби цялото ни общество.
Друг голям проблем за българските магистрати, според мен, е това, че разколебаният общ авторитет за системата повлиява техния личен авторитет. А по-голямата част от българските магистрати са хора, отдадени на професията си, работещи честно. За тях няма работно време. За тях няма почивни дни. Техният професионализъм ни респектира. Но за тях никой не говори, тях никой не поощрява. Именно тези магистрати са демотивирани в своята работа поради негативната оценка на обществото за тяхната работа, поради липсата на обективни критерии за тяхното атестиране, поради липсата на ясни, конкурентни, прозрачни правила при тяхното назначаване и липсата на гаранции за тяхното кариерно развитие.
Не пропускам проблема с нетипичната натовареност на една голяма част от българските магистрати. Този проблем Висшият съдебен съвет следва да реши, разбира се като го изследва много внимателно. Аз казвам, че проблемът е труден, той не би могъл да се реши в никакъв момент за месец, за два в тази натовареност и в цифри. Да, ние в хода на проверките си имаме магистрати, които стигат до 50, до 60 дела средно месечно, решавани в определени моменти. Но какво се съдържа в тези 50 60 дела? Дали всичките касаят дела с решения, постановени по съществото на делото, или касаят други производства? Но самата бройка сама по себе си говори за проблем.
В концепцията си наричам този проблем прастар, защото не е изненада за всички, които сме работили само в системата, че софийските магистрати са натоварени. Това нов проблем ли е? Кого изненадва този проблем? Смятам, че той просто трябва да се вземе – има много опит, имаме опита на много европейски държави. Изследвайки всеки отделен орган на съдебната власт с оглед на спецификата, на правната сложност на делата, тук казвам, че принципът на случайно разпределение следва да бъде много усъвършенстван. Дано ми стигне времето, за да поговоря и по този проблем.
Другият голям проблем, който отново демотивира българските магистрати, е противоречивата дисциплинарна практика. Ние имаме огромна ножица в разлика на санкционирани магистрати и други, които не са санкционирани. Тук следва един много задълбочен анализ, един много детайлен анализ на цялата дисциплинарна практика. В тази посока смея да твърдя, че в Инспектората на Висшия съдебен съвет много време сме отделили, много време сме работили, защото никой в работата си не е имал идеята съзнателно да уврежда колега. Просто сме си вършили работата при констатирани големи, тежки забавяния в производствата. Съответно сме мислили и по основанията за ангажиране на дисциплинарната отговорност на магистрата.
Винаги сме се съобразявали с натовареността, но има разлика в натовареността между самите магистрати. Нещо, което една част от системите на електронно разпределение на делата някъде постоянно следи; постоянно имаме графики, които следят равномерното разпределение и натовареността между колегите. На други места това не съществува.
Още много и други са проблемите, които стоят пред българските магистрати. Тук в никакъв случай не бива да пропусна не съвсем добрите материално-битови условия и техническите условия на работа; липсата на здрава, комфортна професионална среда, което се повлиява и от политиката, която е провеждана от Висшия съдебен съвет във връзка с избор на административния ръководител, във връзка с недотам обективно провеждане на конкурсите, във връзка с атестирането. Двама колеги, работещи в съседни кабинети, при еднаква натовареност получават оценки, които се разминават. Или пък колега, който не е работил, получава много добра оценка. Налице е механично…
Изтече времето ли? Ако имате конкретни въпроси, ще продължа по-нататък. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, госпожо Стоева. Дадох и на Вас това време, което и на останалите кандидати.
Ще си позволя първо да задам въпрос, тъй като не Ви стигна времето за два важни въпроса, които маркирахте още в самото начало и които с интерес прочетох като съждение във Вашата концепция, както и в едно изказване, което направихте пред Комисията по правни въпроси по време на наше заседание. Това е темата с принципа на случайно разпределение на делата.
Какви са наблюденията Ви във връзка със спазване на този принцип за случайно разпределение на делата? Смятате ли, че тази система има дефекти? Какви са проблемите, дефектите на системата и какво смятате, че трябва да се промени, за да бъде по-ефективно това разпределение на делата, така че да не пренатоварва прекомерно (това, което казахте преди малко във Вашето изказване) определени магистрати за сметка на други, тъй като все пак има електронен вид на разпределение на делата и системата или компютърът не може да прецени натовареността на един или друг съдия от гледна точка на сложност на определено дело?
НЕЗАБРАВКА СТОЕВА: Госпожо председател, аз много Ви благодаря за този въпрос. По стечение на обстоятелствата съм подготвена.
При всяка проверка, която Инспекторатът към Висшия съдебен съвет извършваше, проверяваше и дали се прилага принципът на случайно разпределение на делата. Няма акт от проверка на Инспектората към Висшия съдебен съвет, който да не съдържа графа „принцип на случайно разпределение на делата”.
Ще говоря за проблемите, на които се натъкнах в проверките, които аз съм извършвала. Даже си спомням, че миналата година моят екип извърши три тематични проверки за този проблем в Окръжен съд – Пловдив, в Районен съд – Пловдив, и в Районен съд – Кърджали. Ще започна с най-големия проблем. Натъкнахме се на опити самият принцип на случайно разпределение да бъде заобикалян. Натъкнахме се и на констатации, в които случайният принцип на разпределение беше пробит. Натъкнахме се и на констатации, при които електронният носител на протоколите по случайно разпределение на делата беше изчезнал. Натъкнахме се и на тези проблеми, които преди малко споменах в изложението си.
Понеже Вашият въпрос е: може ли този случаен принцип да регулира натовареността и характеристиката на делата, мисля, че първото основно нещо, върху което трябва да мисли Висшият съдебен съвет, е за един унифициран, единен продукт на разпределение. Мисля, че последно две са системите, които се използват. Но системата отчита бройката, системата разпределя бройката. Машината няма как да отчете правната фактическа сложност и не я отчита. Така че в едно гражданско отделение на един колега от окръжен съд могат да се паднат три несъстоятелности, а на друг – три обикновени парични искове.
Всички ние отново знаем какво съдържа в себе си едно производство по несъстоятелност с възможна най-голяма сложност. Не подценявам и приемам – няма да повтарям, по-голямата част от колегите казаха, че всеки проблем е важен, всяко дело е значимо и важно. Аз не подценявам. Говоря заради самото сравнение.
В този смисъл вероятно единна система, която обаче да мисли за модул, характеристика поне по първоначално правно основание, макар и това да не е определящото, доколкото знаем, че нямаме задължение, страната, особено по гражданските дела да е определила правното основание на претенцията си.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря Ви за изчерпателния отговор, за констатациите, които сте направили и предложенията, които давате.
Господин Радев, заповядайте.
ЕМИЛ РАДЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо Стоева, в концепцията си сте посочили, че трябва да се направи нов анализ на неприключилите дела с обществена значимост. В какво ще се състои проверката на Висшия съдебен съвет по такива дела, в частност на причините за постановяване на оправдателни присъди? Как тази проверка ще се съчетава с независимостта на съдиите и с инстанционния контрол върху съдебните актове? Въобще смятате ли, че трябва да има дела с обществена значимост?


НЕЗАБРАВКА СТОЕВА: Вижте, аз се опитах да направя едно определение на дела. Разбира се, това е моя интерпретация. За да тръгна да отговарям, ще се опитам отново да го възпроизведа.
Правя отново това уточнение, че за всеки човек, който има накърнено право, неговият интерес е най-главен. Но тук дела с висок, с обществен интерес за мен са тази категория дела, при които са засегнати обществени отношения, възстановяването на които има пряко отношение на интегрирането ни и в света, и в Европа. В този смисъл аз не смятам, че е неправилно с оглед правомощията на Висшия съдебен съвет като орган на управление. Ако той няма поглед върху подобни дела, които имат отношение и за правовата ни държава, и за интегрирането ни като такава в европейското семейство, кой друг ще ги наблюдава? В този смисъл и сега има създадена такава комисия към ВСС, чиято работа смятам, че трябва да бъде засилена, активизирана. Разбира се, преди това трябва да приеме ясни критерии, които да популяризира, да обсъди и да приеме, че това са определена категория дела, чието наблюдение ще е свързано с образуването, движението и приключването на делата, и в никакъв случай по съществото на спора, без да се смущава независимостта на съдията, но и да се осигурява равенството на страните по делата.
Тук има един подвъпрос: защо само оправдателните присъди се проверяват и защо само причините по тях? Аз не мога да отговоря на процес, защото въпросът е: се проверяват, по процес, в който нито съм участвала, пък и нито съм мислила.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря Ви, госпожо Стоева.
Госпожо Миткова, заповядайте да зададете своя въпрос.
ДАНИЕЛА МИТКОВА: Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо Стоева, вземам повод от изложеното във Вашата концепция, а именно създаване на нови, обективни, точни и максимално прозрачни правила за провеждане на конкурсите, които се провеждат от Висшия съдебен съвет за първоначално назначаване, за повишаване в длъжност и за избор на административни ръководители.
Във връзка с това Ваше изложение в концепцията бих искала да Ви помоля пред нас да изложите Вашата визия как според Вас работата на Висшия съдебен съвет би могла да се подобри в тази сфера, а именно при провеждане на конкурсите? Благодаря Ви.
НЕЗАБРАВКА СТОЕВА: Дойде ми като отговор евентуално и слушайки колегите в днешния ден, в цялостния дебат за това какво предстои за бъдещия Висш съдебен съвет. Специално за избора на административни ръководители – нямах време да стигна до това, че работата на ВСС трябва да е прозрачна, да има ясни правила. Прозрачността всъщност е основният фактор, чрез който бихме могли да повишим доверието в работата на съдебната система и доверието на самите магистрати, защото и една част от магистратите не вярват на процесите, които се случват в самата система, което за мен лично не е нормално. Затова казвам, че при избор на административни ръководители, макар всички днес много да се уморихме, уверявам Ви, хареса ми днешната процедура. Защо подобно заслушване на концепции, на въпроси при условията на тази публичност или на възможната публичност, която може да се осигури, да не се провежда по този начин изборът на административни ръководители? Разбира се, медии – това е свързано и със средства.
Тук може ли да направя едно отклонение? Не съм съгласна, че в съдебната система средствата се харчат за какво ли не. В една проверка миналата година в Районен съд – Кърджали, помолих административен секретар да ми снима три листчета. Три листчета хартия! Жената отговори: „Не мога, госпожо Стоева, без разрешението на административен ръководител. Нямаме хартия, нямаме пари за хартия.” Според мен има дори недостиг на финанси, които много разумно трябва да се планират, трябва да се използват. Така или иначе в самата система и вътре в органите на съдебната власт има толкова много конкретни проблеми, които аз в концепцията си предлагам да бъдат решавани чрез активизиране ролята на административните ръководители и осигуряване на възможности за тяхно пряко участие в работата, защото те са по-близко до проблемите. Те са тези, които могат да участват в работата на Висшия съдебен съвет.
По същия начин предлагам да се оптимизират и възможности самите магистрати лично да могат да участват в работата на Съвета. Тук в тази връзка искам да кажа, че биха могли да се получат доста разумни предложения. И това ми предложение е водено от съображението, че ВСС първо трябва да свърши много работа, да поеме много сериозни отговорности, но в същото време веднъж да се отвори към проблемите вътре на системата, втори път да се отвори към проблемите извън системата. Разбира се, Висшият съдебен съвет в никакъв случай не трябва да капсулира себе си. Колкото по-активен е и във външната си, и във вътрешната си политика – твърдя: политика, защото наистина трябва, и с това ще отговоря на Вашия въпрос, госпожо председател, Висшият съдебен съвет трябва да формира политика.
За мен едно от основните, от първите неща, които той трябва да направи, е да покаже своя стратегия, свой план – какво и с какво ще се ангажира в предстоящия си мандат. По този начин той самият ще се освободи евентуално от непоследователна, от колеблива своя политика, а и по този начин смятам, че ще може да се осъществи контролът върху работата му. Той трябва да заяви: ще направим това, и този контрол всъщност пък Вие, народните представители, с оглед на компетентността, която имате по приемането на отчетите, защото искам да отбележа, че специален акцент в концепцията ми е отговорността на Висшия съдебен съвет, отговорността на отделните членове на Висшия съдебен съвет.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, госпожо Стоева.
Господин Бисеров, заповядайте да зададете въпрос.
ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря, госпожо председател.
Госпожо Стоева, аз все пак бих искал да довършим въпроса на господин Радев, по-скоро да довършим Вашия отговор, защото на финала той беше малко кратък.
Казвате в концепцията си, че „има нужда от нов анализ на основанията и причините за постановяване на оправдателни присъди”.
НЕЗАБРАВКА СТОЕВА: Аз пропуснах... Аз нещо пропуснах, но задайте си въпроса...
ХРИСТО БИСЕРОВ: „Нов анализ на причините” – разбирам, но „на основанията”? Въобще, какво имате предвид?
НЕЗАБРАВКА СТОЕВА: Ама аз това в концепцията си го нямам. Имам „анализ на делата с обществен интерес”, а това е подвъпрос на неправителствените организации.
ХРИСТО БИСЕРОВ: Не! „В тази връзка предстои нов анализ на” – първо, второ, трето, четвърто… ”основанията и причините за постановяването на оправдателните присъди”. Може би има някаква неяснота, неразбиране...
НЕЗАБРАВКА СТОЕВА: И „основанията ли”? Значи, грешка е! Не го поддържам. Не го поддържам! Извинявам се. Не го поддържам!
ХРИСТО БИСЕРОВ: Не, аз не възразявам да се анализират причините за оправдателните присъди, защото ако се окаже...
НЕЗАБРАВКА СТОЕВА: Господин Бисеров, извинявам се за грешката. Не го поддържам.
ХРИСТО БИСЕРОВ: А имате един друг абзац, който ми харесва. Бихте могли да кажете още нещо и това е във връзка с идеята за „нова, съвременна концепция за вещите лица”. Както правилно отбелязвате – един проблем, който повече от 10 години всички активно констатираме, но не решаваме.
Споделете някакви виждания, защото Вие сте единствената, поне аз забелязах, от кандидатите, който посочва този проблем.
НЕЗАБРАВКА СТОЕВА: Тук много са проблемите с вещите лица – и в наказателните, и в гражданските...
Първо трябва да се помисли! Остарял е екипът на вещи лица. Оттам с цялото си уважение към всички, които повече са пораснали, но по естествен начин всяка система трябва и да се обновява, всяка част от капацитета на системата трябва да се обновява и оттам една част от вещите лица, особено по по-сложните дела, като че ли започват...
И понеже се искат много специални знания, оттук смятам, че трябва да се мисли за една политика, чрез която да се привлекат високи специалисти, по-млад състав, високо възнаграждение.
Високо възнаграждение – и аз затова в реплика си позволих това за средствата в съдебната система. Ами, скъпа дейност е съдебната система. За съжаление, за да можем да установим една истина – сложни, скъпи експертизи, и, разбира се, трябва ни квалифицирано знание в определени части при решаването на делата. По същество ни трябва изключително и много специализирано знание.
Затова аз казвам, че в тази част другият проблем е, че те стоят като проблем в отделни области. Стоят като проблем – няма кой да се назначи. И в този смисъл пак е въпрос и на политика. Тук могат да помогнат и неправителствени организации, и цялото гражданско общество. Ето един проблем, по който можем всички да работим, да кажем, в рамките на една година - какво правим с вещите лица?
Отделно от това сега чувам, че колегите съдии се оплакват от избора, от случайното разпределение, от определянето на вещите лица. Ами, оказва се, че това е проблем, по който аз твърдя, че в детайли не го познавам и затова казвам, че той е бъдеща работа и трябва всеки детайл да се опипа, да имаме една друга адекватна уредба на целия проблем за вещите лица – и за гражданските, и за...
Ами, при несъстоятелностите? Изключително тежка материя! Ами, икономическите знания общо взето, тук ето и господин Анастасов каза… (Смее се. Реплики.)
Ами, да – имаме недостиг на подобно включване.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря Ви, госпожо Стоева.
Господин Ивайло Тошев има думата, за да зададе своя въпрос.
ИВАЙЛО ТОШЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Госпожо Стоева, в отговора на предходен въпрос, а и в концепцията си, засягате въпроса за средствата в съдебната система, бюджета на тази съдебна система.
Моят въпрос е свързан с това: според Вас е ли е необходимо да се промени нещо в дейността на Висшия съдебен съвет относно механизмите на разпределение на средствата в съдебната система с цел постигане по-ефективно управление на този бюджет?
НЕЗАБРАВКА СТОЕВА: Ами, с този проблем, аз в този процес не съм участвала. Споделям част от проблемите, заради които очевидно средствата не стигат.
Лично аз смятам, че в републиканския бюджет, бюджетът на съдебната власт е много главно перо, всъщност липсата на средства няма как да осигури добрите системи.
Аз сега се сещам, например в Благоевград, системата за електронно разпределение на делата, за административното обслужване на граждани е подарък от една от първите програми на Американския университет и на Агенцията. Тя е вече повече от 18 години. Административните ръководители и на районен, и на окръжен съд, казват, че всеки момент системата може да се разпадне, да гръмне. Ние сме притеснени от този проблем.
Ето един проблем, който не търпи отлагане. Всъщност как ще стане разрешаването му без парични средства? А това на практика нали всички знаем, че означава блокиране работата на два големи органа на съдебна власт в района за един незнайно дълъг период от време.
Така че, първо, изследване на потребностите, на нуждите на всеки един орган на съдебна власт, оттам формирането и на това какви пари ще ни трябват. Разбира се, аз мога да говоря по принцип, а не, че трябват точно пари за това, но ето, споделям сега един пример, който при всички положения означава – първо, верен анализ на проблемите, включително и прогноза по отношение на формирането на самите бюджетни средства и възможност да се реагира адекватно и веднага.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря Ви, госпожо Стоева.
Колеги, други въпроси има ли към госпожа Стоева? Няма.
Благодаря Ви за участието.
НЕЗАБРАВКА СТОЕВА: И аз благодаря.
Пожелавам успешно и спокойно представяне на всички останали колеги след мен!
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Успех и на Вас, госпожо Стоева.
Уважаеми колеги, продължаваме със следващия кандидат – госпожа Светла Димитрова Петкова.
Заповядайте, госпожо Петкова.
Тя е предложена от група народни представители.
Кандидатурата ще бъде представена от госпожа Цвета Караянчева.
Госпожо Караянчева, заповядайте, имате думата.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, колеги и гости! Госпожа Светла Петкова е юрист с богат професионален, административен и житейски опит. Има изключителен принос за развитие на системата на административното правосъдие в България и утвърждаване на Върховния административен съд, като гарант за защита на законните права и свободи на гражданите и организациите.
Малко биографични данни, от които става ясно по какъв начин се развива нейното кариерно развитие: госпожа Петкова е завършила Юридическия факултет на Софийския университет и има близо 35 години, от които пет години – юрисконсулт, осем години – арбитър в Градския и Върховния държавен арбитраж, две години – прокурор в Главна прокуратура на Република България, пет години съдия във Върховния съд на Република България.
От 1996 г. до 2000 г. е съдия и председател на първото данъчно отделение, след което е последователно заместник-председател и изпълняващ длъжността председател на Върховния административен съд.
От 2005 г. до момента е председател на Шесто отделение на Върховния административен съд.
С разбирането за постигане на бързо и качествено административно правораздаване тя е от създателите на Работната група и участник в работата по изготвяне на Законопроект на Административнопроцесуалния кодекс, приет през 2006 г. и при учредяване и укрепване на първоинстанционните административни съдилища в страната, които повече от седем години функционират успешно.
С правораздавателната си и ректорска дейност госпожа Петкова допринася за повишаване на компетентността на административните органи в работата им по издаване на административни актове и действията им в услуга на гражданите.
За постижения в професионалната сфера през 2006 г. е наградена със Златна значка от Върховния административен съд, а през 2011 г. – с Диплома и Почетен знак на Съюза на юристите в България за постигнати професионални успехи и активна съюзна дейност.
Важен щрих от биографията на госпожа Петкова като заместник-председател, изпълняващ длъжността председател на Върховния административен съд, е фактът, че тя е в ръководния екип, който пръв открива пътя за прозрачност в работата на този съд чрез компютризиране на всички работни места. По този повод на съда е присъдена награда от фондация „Програма за информация” за най добър уеб сайт от гледна точка на Закона за достъп до обществена информация.
През годините на работа във Върховния административен съд госпожа Петкова развива активна дейност за приемане на съда за пълноправен член на Международната асоциация на висшите административни съдилища със седалище в Париж и за публикуване на българските съдебни решения в годишния сборник на асоциацията. Тя е осъществила ползотворни контакти на съда с върховни съдилища от другите страни и международните организации. Представлявала е България като експерт в заседанията на Работната група по административно право към Съвета на Европа и е експерт в Работната група за организиране на Международната конференция в Киев – Украйна, по прилагане на Уркутската конвенция.
С участието си като председател на Етичната комисия при Върховния административен съд госпожа Светла Петкова отстоява за по-добър подбор на кадрите в съдебната система при назначаване, повишаване и атестиране
Считам, че с тези качества госпожа Светла Димитрова Петкова отговаря на изискванията, направени с последните изменения и допълнения на Закона за съдебната власт, и на Доклада на Европейската комисия за избор на членове на Висшия съдебен съвет от кандидатури на компетентни и мотивирани магистрати, авторитетни и публично известни, некорумпирани и способни качествено и отговорно да изпълняват значителните по обем и степен на сложност правомощия, предвидени в Конституцията на Република България и от Закона за съдебната власт.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря.
Госпожо Петкова, имате думата да представите своята концепция за дейността на Висшия съдебен съвет и да отговорите в резюме на въпросите, които уточнихме към всички кандидати, включително и допълнително уточнените в хода на изслушването въпроси, които бяха поставени от колеги народни представители.
СВЕТЛА ПЕТКОВА: Уважаема госпожо председател на Комисията по правни въпроси, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости, колеги! Своите виждания за приоритетите и дейността на Висшия съдебен съвет съм изложила в концепцията си, която е публикувана и на сайта на Народното събрание. В резюме ще се спра на основните въпроси.
С Конституцията на Република България и Закона за съдебната власт са предоставени правомощия на Висшия съдебен съвет да представлява съдебната власт и осигурява нейната независимост, да осъществява добро управление на съдебните органи за предоставяне на качествено правораздаване – бързо, ефективно, прозрачно, достъпно.
Считам, че реформата в съдебната власт трябва да започне преди всичко с реформиране дейността на Висшия съдебен съвет чрез отстраняване на статуквото и насочването й към проблемите области и нерешените въпроси на съдебната система, с цел да се постигнат реални резултати в краткосрочен и средносрочен аспект по шестте индикативни показателя – независимост, отчетност, прозрачност, ефикасност, преследване на корупцията по високите етажи на властта и преследване на корупцията на всички нива в публичния сектор и борба с организираната престъпност.
Ще започна с дейността по планиране работата на Висшия съдебен съвет, който ще бъде избран, с тъй наречената Програма за дейността на Висшия съдебен съвет, която трябва да определи насоките на работа и приоритетните цели, като се приеме План за действие през 5-годишния мандат, с който да се набележат конкретни мерки в краткосрочен и средносрочен аспект. За изпълнението на тези мерки следва да се определят отговорни комисии от органи, служби и лица, да се създаде вътрешен контролен орган, който да прави периодични проверки на свършеното, да сигнализира при констатирани неизпълнения и да дава препоръки за преодоляването им.
Първата задача в работата на новия Висшия съдебен съвет е да проведе задълбочен анализ на Доклада на Европейската комисия от 18 юли 2012 г. с обсъждане на препоръките в него относно дейността на съдебната система и да приеме решение и конкретни действия за изпълнението им. Европейската комисия отчита напредък в основната законодателна рамка за постигане на дълбока и трайна реформа на съдебната власт с последните изменения на Закона за съдебната власт, с които се предвидиха прозрачни и демократични процедури за избор на членове на Висшия съдебен съвет, в която процедура имам удоволствието да участвам и аз, а също така и други промени – за избор на главен инспектор и инспектори към Инспектората, както и всички промени, приети със Закона за съдебната власт, обнародвани в бр. 50 на „Държавен вестник” от 2012 г. В Мониторинговия доклад се посочва, че предизвикателството сега е да се запълнят някои ключови стратегически пропуски и да се осигури ефективно прилагане на законодателната рамка. В тази насока до края на 2013 г., когато предстои оценка на Европейската комисия за реалните резултати в напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка, трябва да са изпълнени следните мерки, които да осигурят ефективното прилагане на Закона за съдебната власт при провеждане на реформата в съдебната власт.
Първият индикативен показател – за отстояване на независимостта на съдебната власт, е Висшият съдебен съвет да бъде независим. Това означава от една страна, че той ще взема своите решения без всякаква намеса на други органи и организации.
Второ, във връзка с неотложните мерки и като гаранция за независимостта на Висшия съдебен съвет е да му се предостави законодателна инициатива за приемане на подзаконови нормативни актове във връзка с неговата дейност.
Като първа необходима и неотложна законодателна мярка е да се приеме законодателна промяна в Закона за нормативните актове. Изтъквам това, но по-нататък ще обоснова защо. Това е важен момент, за да се издигне авторитетът на такъв висш административен орган, който ръководи съдебната система, та да отговори на конституционните изисквания за ефективност в работата на Висшия съдебен съвет.
В тази връзка най-лесно е чрез изменение на Закона за нормативните актове, например да се създаде нов чл. 8а, да му се предостави нормотворческа компетентност да издава наредби, с които да урежда съгласно Закона за съдебната власт неуредени от него обществени отношения, свързани с управлението на съдебната власт и ефективното осъществяване на функциите на съдебните органи. Изпълнението на тази мярка е особено важно и неотложно, след като с Решение № 10 по Конституционно дело № 6 от 2011 г. Конституционният съд обяви за противоконституционни разпоредбите на чл. 194в и чл. 209а от Закона за съдебната власт и отрече правото на Висшия съдебен съвет да издава подзаконови нормативни актове по въпроси, непосредствено обвързани с изпълнението на конституционните правомощия и същевременно са извън изрично включените в чл. 133 от Конституцията в предмета на задължително законодателно регулиране.
С влизането в сила на конституционното решение престанаха да действат приетите от Висшия съдебен съвет Наредба за реда за провеждане на конкурсите и избор по раздели първи и втори на Закона за съдебната власт, и за съставяне на конкурсните комисии; Наредба за показателите и методиката за атестиране на съдии, прокурори и следователи и на административни ръководители, и заместници на административните ръководители, както и редът за провеждане на атестирането. В наредбата се определят и критериите за отчитане на степента на натовареност на органите на съдебната власт.
Висшият съдебен съвет в период на провеждане на конкурс беше изправен и е изправен пред ситуация, при която от него, като висш управленски кадрови орган, се изисква да проведе реформа в съдебната власт; да осъществи прозрачна и ефективна кадрова политика; да определи критерии и ред за провеждане на атестирането на магистратите, административните ръководители и техните заместници; да определи критерии за отчитане степента на натовареност на органите на съдебната власт. За да може успешно да осъществи тази си функция трябва да му бъде делегирана с Конституцията или със Закона за нормативните актове – това е препоръка в мотивите на конституционното решение, само по този начин би могло да се предостави правомощие на Висшия съдебен съвет за нормотворческа компетентност, каквото той не притежава.
Ако не се отнесе отговорно за решаването на този въпрос, новият Висш съдебен съвет ще продължи да изпълнява конституционното си правомощие по чл. 130, ал. 6, т. 1 от Конституцията да назначава, повишава, премества и атестира съдиите, прокурорите и следователите с вътрешни правила по прилагането на Закона за съдебната власт, които единствено е компетентен да приеме в условия на оперативна самостоятелност. Това са правилата по чл. 13 от АПК, които всъщност се приемат, когато един орган в условията на оперативна самостоятелност може да огласи правила и въз основа на тях да вземе решение. Съгласете се, че назначаването, изобщо кадруването не би могло и не е редно да се извършва с вътрешни правила, още повече че ако се направи паралел с държавния служител, регулирането на кадровата политика е със Закона за държавния служител. Има Правилник за приложение на Закона за държавния служител и редица подзаконови нормативни актове.
Също така бих направила и паралел със Закона за МВР, където също са държавни служители. Съществува правилник на закона, съществуват множество нормативни актове за нормиране на труда и така нататък. Тук, при назначаването, атестирането и преместването на висшите магистрати имаме хубав Закон за съдебната власт, но не е достатъчен. В детайли нямаме действаща подзаконова нормативна уредба, която трябва спешно по някакъв начин да се създаде.
Ако се възприеме подхода за изменение на Закона за нормативните актове, Висшият съдебен съвет незабавно трябва да приеме критерии във връзка с дейността си по прилагане на Закона за съдебната власт. Аз съм ги изброила и те са съществени. Всички колеги преди това казаха за критерии, за правила, но никой не обърна внимание, че се касае за вътрешни правила, а всъщност трябва да се приемат нормативни критерии. Това е именно, за да може на законово ниво да се проведат конкурсите, оценяване при назначаване, повишаване и преместване на магистрати; за оценяване на кандидатите за избор на административни ръководители; за атестиране на магистратите; за отчитане степента на натовареност на магистратите от всички нива; критерии за звената в съдебната система, респективно за определяне на числения им състав; за определяне на разумен срок (трябва да се даде нормативна дефиниция какво е разумен срок); за постановяване актовете на съдебните органи – конкретно за всички нива на магистратурата; за изискванията за поощряване и санкциониране на магистрати и също така съм добавила и критерии за възнаграждение на вещите лица. Също смятам, че трябва да се определи максимален и минимален праг на възнаграждение, нормативно да се установи.
Съвсем наскоро дело, което беше решено от наш състав, поради затруднение на вещи лица – лекари, именно поради ниско възнаграждение това дело се забави в решаването му почти 10 години. Добре че решихме в негова полза, става въпрос за актовете на ТЕЛК, НЕЛК. Именно тези болни хора, представяте ли си 10 години е с някакво заболяване и е забавено поради това, че вещи лица не могат да поемат и се прехвърля не само в София, после и в цялата страна именно защото възнагражденията са недостатъчни и не могат да поемат отговорност. Мисълта ми е, че това е една от причините за забавеното правосъдие.
При положение че не се възприема подходът за допълнение на Закона за нормативните актове, тогава Висшият съдебен съвет следва да координира дейността си с Министерството на правосъдието и с други компетентни институции и експерти за срочно изготвяне и внасяне в Министерския съвет на проект за правилник за прилагане на Закона за съдебната власт, с който да се уредят изчерпателно всички неуредени в закона въпроси, свързани с управлението на съдебната власт, в това число с назначаването. Именно, ако не приеме наредба, трябва да се приеме правилник за приложение на Закона за съдебната власт.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Госпожо Петкова, трябва да Ви прекъсна. Толерансът от плюс пет минути просто е изчерпан. Във въпросите ще имате възможност да отговорите в подробности.
Господин Христо Бисеров заяви желание за въпрос, след това госпожа Мая Манолова.
ХРИСТО БИСЕРОВ: Госпожо Петкова, бързам да взема думата, защото честно казано съм малко изненадан от смелостта, с която лансирате идеята за промяна в Конституцията, така че Висшият съдебен съвет да придобие нормотворческа компетентност.
СВЕТЛАНА ПЕТКОВА: Всъщност промяна на Закона за нормативните актове...
ХРИСТО БИСЕРОВ: Не, ако прочетем текста, в който Вие цитирахте чл. 130, ал. 6 от Конституцията, там няма нормотворческа дейност под никаква форма и по никакъв начин, и няма как чрез закон това да се получи. Ако сте гледали виждането на Конституцията, че нормотворческата дейност е дълбоко неприсъща за органите на съдебната власт, няма как да я получи Висшият съдебен съвет. Без да влизаме в конституционен спор, вероятно има по-добри специалисти от нас, не се ли опасявате, че ако органът Висш съдебен съвет получи нормотворческа дейност, тя е реципрочна дейност както парламентарен контрол, нали? Тоест много е смела тази идея, а й отделихте много голямо внимание в концепцията си.
СВЕТЛА ПЕТКОВА: Не, може би не се изказах добре. В такъв смисъл и досега Висшият съдебен съвет със Закона за съдебната власт имаше редица текстове, а включително и остана чл. 30, ал. 4, който му дава все още правомощията да приема правилник за дейността си като подзаконов нормативен акт. Тъй като вече практиката на Конституционния съд е ясна, ако в момента някой сезира Конституционния съд, въз основа на практиката си, с която обяви за противоконституционни двата текста, с които се даваше право на Висшия съдебен съвет да приема наредби, по същия начин Висшият съдебен съвет ще изпадне и в ситуация да не може да си приеме правилник като нормативен акт, като подзаконов нормативен акт.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Двата акта са разлини.
СВЕТЛА ПЕТКОВА: Но все пак е въз основа на текст от Закона за съдебната власт, делегирано е. В чл.30 е дадено, казано е, действително имат някаква разлика, но аз затова обърнах внимание за наредбите и те са много важни. Това са именно за атестирането на кадрите. Ако няма критерии за атестиране на кадрите, как ще стане?
ХРИСТО БИСЕРОВ: Сигурно има по по-лесен начин да се реши проблемът, а не да се отива на промяна на Конституцията по такъв базисен въпрос. Може би хората на съдебната власт да имат нормотворчески правомощия. Както и да е. Няма нужда да задълбочаваме спора.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Ако мога да добавя едно изречение? Аз останах с друго впечатление и друго разбиране от изявлението и изказването на госпожа Петкова. Когато тя говореше за промяна в Закона на нормативните актове, имаше предвид в законова рамка ние да разпишем една рамка на критериите. Минимум критерии, които да дадем в закона, за да стъпите на тях членовете на Висшия съдебен съвет.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Законът да делегира едно нормотворчество.
СВЕТЛА ПЕТКОВА: Както общинските съвети могат да приемат ...
ХРИСТО БИСЕРОВ: Темата е много дълбока.
СВЕТЛА ПЕТКОВА: Аз затова и посочих чл. 8а от закона – тъй както на общинските съвети е предоставена компетентност да приема наредби за своята дейност, по същия начин аз смятам, че Висшият съдебен съвет е орган на такова ниво, който също би трябвало да има възможност да приема подзаконови актове за своята дейност, именно за осъществяване на дейността по приложение на Закона за съдебната власт. Това имах предвид.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: Аз мисля, че въпросът наистина е важен, тъй като се отнася до една от най-важните дейности на Висшия съдебен съвет, а именно кадровата дейност, тъй като наистина след отмяната на нормата на чл. 209а реално Наредба № 3 вече не действа като издадена въз основа на обявен за противоконституционен законов текст.
Предложението, което Вие правите за промяна в нормативни актове, във всички случаи това е едно евентуално действие за законодателния орган, което при всички случаи би се проточило във времето. Така или иначе кадровата политика и важните кадрови решения, които ще следва да взима Висшият съдебен съвет, ще бъдат негова първа и непосредствена задача.
Между другото и в момента действат вътрешни правила, които биха могли да бъдат усъвършенствани и приложени, а според мен би следвало да се изследва и възможността на Висшия съдебен съвет като орган по администрирането на съдебната власт да издава общи административни актове. Така или иначе това е една спорна тема, която касае обаче правната форма.
Това означава ли, че коментирайки правната форма, Вие приемате, че всичко по същество е наред и че и в момента, в който беше действаща Наредба № 3, тя беше осигурила на досегашния Висш съдебен съвет една добра кадрова дейност, добра кадрова преценка, включително на избора и на административните ръководители? По-скоро може би за тези, които следят този дебат, е по-важна не толкова формата, която ще добият нормите, които ще прилага бъдещият Висш съдебен съвет, а тяхната същност и по-точно промените, които трябва да бъдат направени по отношение на критериите, по отношение на профила на кандидатите, които предстои да бъдат избрани, включително на главния прокурор, включително процедурите по номинация на кандидатурите, които ще бъдат обсъждани, осигуряването на прозрачност на избора и на реална конкуренция. Всички тези неща, според мен, са важни и би следвало да чуем Вашето мнение за това как те ще бъдат осигурени, защото това е следващото важно действие в сферата по управление на съдебната власт след избора на нов Висш съдебен съвет.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Заповядайте, госпожо Петкова.
СВЕТЛА ПЕТКОВА: Благодаря.
Действително дори и при липсата на такава подзаконова база, която съществуваше, Висшият съдебен съвет е длъжен да създаде вътрешни правила, както казах, на основание чл. 13 от Административно-процесуалния кодекс, макар че все още считам, че принизява тази дейност – избор на главен прокурор, избор на председател на Върховен касационен съд и така нататък. В тези вътрешни правила ще бъдат разписани всички изисквания за осигуряване на прозрачност, още повече че ние вече и по Закона за съдебната власт имаме и се провежда както и сега този избор за кандидати за членове на Висшия съдебен съвет, така че все пак има пред Висшия съдебен съвет някакъв, въз основа на Закона за съдебната власт и примерът, който сега се дава с провеждане на тези изслушвания и назначаване на този орган, да се проведат по-нататък и другите избори. Това е вече въпрос на една амбиция, една непрекъсната организация на Висшия съдебен съвет, за да може да проведе ефективно, прозрачно и изборите на тези ръководители, които предстоят в скоро време.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря Ви.
Господин Стоилов, заповядайте.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Госпожо Петкова, във Вашата концепция има един абзац, който мисля, че е важен и той отличава – в организационните мерки, където Вие заявявате необходимостта Висшият съдебен съвет, заедно с Министерството на правосъдието и неправителствените организации да направят подробен и ясен анализ за причините, довели до осъдителни решения на България в Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Смятам това за много подходящо занимание, за да се избегнат по-нататък повторенията на такива проблеми. Вие сте посочили и развили тази идея. Смятам, че именно в тази посока трябва да се съсредоточат усилията, а не толкова в прекалено големи нормотворчески усилия от страна на Висшия съдебен съвет.
Имам един въпрос, който също е концептуален, за отношенията между Висшия съдебен съвет и Инспектората към него. Тъй като Вие казвате, че Инспекторатът подпомага Висшия съдебен съвет, някои от предишните колеги тук в изслушването казаха, че той е помощен орган. Всъщност не се ли подценява по този начин ролята на Инспектората? Аз бих я оприличил по-скоро като отношение между прокуратурата и съда в областта на дисциплинарните производства. Решаващият орган е Висшият съдебен съвет, но Инспекторатът има своя самостоятелна функция, която не е помощна, консултативна и така нататък. Какво е Вашето виждане за взаимодействието между тези два органа?
СВЕТЛА ПЕТКОВА: Поначало аз в изложението съм отчела, че дейността на Инспектората крие много резерви, особено във връзка с проверките, които прави, и съответно материалите от тези проверки във връзка с иницииране на дисциплинарната отговорност на магистратите.
Също така има още един момент, който колегата Васил Попов преди това мисля, че спомена – за сигналите на Инспектората, които са във връзка с противоречивата съдебна практика. Той каза, че са отправени такива сигнали. Вместо да се отправят към други органи, които са компетентни, за да могат да искат пред Общото събрание на съдиите от Върховния административен съд и Върховния касационен съд произнасяне с тълкувателни решения би могло директно резултатите от проверките на Инспектората да се сезира Висшия съдебен съвет. Естествено, че той е органът, който може да ги възприема. Тук пак се поставя въпросът за една компетентност на Висшия съдебен съвет да може да иска директно да представя пред общите събрания на ВКС и ВАС произнасяне с тълкувателни решения по противоречива и неправилна практика. Това също е много важен момент, защото особено противоречивата практика е именно източник на корупция. Тя създава недоверие в съдебната власт и авторитета, който има съдебната власт – ниското ниво на авторитет, това е именно с допуснатата противоречива практика. Начинът за нейното отстраняване е именно чрез произнасяне с тълкувателни решения.
Висшият съдебен съвет е именно този орган, при който най-бързо стигат сигналите за противоречива практика било, както казах, чрез проверките на Инспектората – констатациите, било чрез сигналите и оплакванията на гражданите и юридическите лица. Също така Висшият съдебен съвет в своята дейност с неправителствените организации, в едно сътрудничество и с медиите, които непрекъснато констатират и дават примери за противоречива съдебна практика, ще бъде много добре, за да може бързо да се реагира, за да може да се отстрани, особено когато става въпрос за дисциплинарните производства и съставите, които са особено важни. Там трябва да се избегне противоречива практика, която сега се генерира по някои дела.
Например противоречива практика се създаде във връзка с участието дали магистратът трябва да бъде изслушан от Висшия съдебен съвет. Законът не предвижда магистратът да бъде изслушан от Висшия съдебен съвет. Законът казва: „Може да бъде изслушан от Инспектората или от Дисциплинарната комисия, но не и от Висшия съдебен съвет”.
Ние сме съдии, ние прилагаме закона, а не го дописваме. В някои състави се получи, че се прие, че трябва да бъде изслушан, но според мен тук трябва също една законодателна промяна в Закона на съдебната власт, за да може да се допусне както главният инспектор или представител на Инспектората фигурира на заседанието на Висшия съдебен съвет при санкциониране, при налагане на наказания, така и магистратът, който ще бъде санкциониран, който ще носи дисциплинарна отговорност, трябва да бъде допуснат, за да има една равнопоставеност. Това трябва да го уреди закона, а не Висшият съдебен съвет или пък Върховният административен съд със съдебната практика. Това е.


ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря Ви.
Госпожа Ралица Тодорова. Заповядайте.
РАЛИЦА ТОДОРОВА: Благодаря, госпожо председател!
Госпожо Петкова, в своята концепция Вие засягате проблема с неравномерната натовареност на магистратите. Моят въпрос към Вас е: какви конкретни решения можете да предложите в тази насока? Благодаря Ви.
СВЕТЛА ПЕТКОВА: Благодаря.
Поначало това е, както и колегите изтъкнаха, един наболял въпрос, който съществува от години. Във връзка с това може би Висшият съдебен съвет трябва съвместно с неправителствените организации, със Съюза на съдиите в България, изобщо с всички професионални организации на магистратите, да направи един анализ, едно изследване на тежестта и натовареността на магистратите от различни звена в съдебната власт.
В концепцията си съм посочила дори едно изследване, в което се казва, че всъщност натоварени са звената, както и колегите споменаха, в София и големите градове, и то са свръхнатоварени, за сметка на другите райони, където има нормална натовареност. Тук заедно с участието на магистратите трябва да се нормира трудът на магистратите, да се прецени сложността и тежестта на казусите, по колко дела могат да се разглеждат и решават месечно, годишно и така нататък, за да се постигне някаква равномерност на натовареността. Това съответно следва да рефлектира и в начина на заплащане.
Сега например има уравниловка в заплащането на магистратите. Би могло при едни по-натоварени съдии, защото има колеги, които независимо от обема, не се оплакват. Затова бих искала да дам пример и да отговаря може би на последния въпрос, който неправителствените организации са посочили, но в тази връзка мога да кажа, че отделението, в което работя и което ръководя, колегите преди няколко години са решавали по 400 дела, а сега надвишават при всички случаи над 250 и никой не се оплаква. Създадена е организация.
Във връзка с това се наложи, когато се провеждаха конкурсите за магистрати в края на миналата година и в началото на тази, и се прецени, че голям обем от работата при конкурсите ще бъдат обжалвани от кандидатите, които не са спечелили, именно тази дейност беше възложена по обжалване на резултатите от провежданите конкурси на Шесто отделение и въпросът на неправителствените организации дали със заповед на председателя на Върховния административен съд е законосъобразно, материята по делата по Закона за съдебната власт, да се разглеждат от определено отделение. Именно в тази връзка искам да отговоря, че е законосъобразно, защото, когато в Административнопроцесуалния кодекс се обжалва някой акт, се казва: „Обжалва се пред Върховния административен съд”, а не се казва: „Пред Шесто отделение” или „Пред Седмо отделение” и така нататък.
Съдиите от този съд са с обща компетентност и изискването е да е тричленен съставът, съответно ако е на втора инстанция – петчленен.
Тъй като Пленумът на Върховния административен съд по Закона за съдебната власт определя броя на колегите и броя на отделението и съответно съдиите, които да бъдат разпределени в тези отделения. Пленумът не говори за разпределяне по материи. Това е въпрос, който председателят на Върховния административен съд като административен ръководител има организационни правомощия, които са му предоставени със Закона за съдебната власт – мисля, че беше чл. 122, с което той може да прехвърля дейност от едно отделение в друго. Именно това е необходимо, за да може да се решат по-бързо въпросите. Тази дейност по провеждане на конкурсите, а и оттам по решенията на Висшия съдебен съвет, беше прехвърлена в Шесто отделение. В този смисъл искам да кажа, че преди това във времето е била в Пето, във Второ, в Седмо, в Шесто, така че няма специализация по материя. Това е отговор на въпроса на неправителствените организации.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, госпожо Петкова.
Други въпроси към госпожа Петкова?
Господин Калфин, заповядайте.
КИРИЛ КАЛФИН: Госпожо Петкова, във връзка с въпроса, който Ви зададе колежката преди малко, за натовареността на съдиите, искам да продължа и да чуя Вашия отговор, а именно: целесъобразно ли е административните ръководители, когато се касае за дела с практическа правна сложност, да се намесват при разпределението на делата, за да може такива дела съответно да бъдат разпределени първо при най-добрите, които могат да ги разгледат законосъобразно и от други органи, които правораздават и да бъде равнопоставена тази натовареност в съдебната система?
СВЕТЛА ПЕТКОВА: Благодаря за въпроса, но аз мисля, че административните ръководители няма как да се намесват в определянето на състави, които специално да гледат дела с по-голяма сложност, защото принципът на случайния подбор е валиден дотолкова, доколкото материята предоставена на това отделение за разглеждане, но кой ще бъде докладчик по делото и съответно това се определя от случайния подбор. Не виждам това как би могло да стане и не знам за случаи, при които да има намеса на административния ръководител, освен болезненият въпрос с отводите. Стана практика, които съдии повече се страхуват, да не поемат отговорност и започват да търсят причини за отвод, които някой път са съвсем неоснователни.
Затова тук смятам, че законодателно също трябва да се предвиди възможност за обжалване на отводите. Защото – да, това е личен мотив, обаче, когато с него се злоупотребява, нека да имаме възможност една по-горна инстанция да прецени. Защото се получава така, че може и има такива дела – по-щекотливи, по-трудни и никой не иска да застане да решава това дело и съответно се правят отводи. Тогава обричаме страната, фактически ние я подлагаме на отказ от правосъдие. И трябва да поеме вече някой, който да остане, няколко човека. Ето това са случаи, където би могло да се стигне до възлагане на делото на хора, които няма вече на кой друг да се възложи.
Затова също така правя предложение отводите на тези актове, те са индивидуални актове на съдията или съответно на състава, да могат да подлежат на един съдебен контрол, в смисъл с една частна жалба по-горната инстанция да прецени, защото законът определя точно основанията за отвод, то е казано в кои случаи, когато не са налице. Все пак трябва да докаже и съдията: защо пък си прави отвод?
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря Ви, госпожо Петкова.
Тъй като няма други въпроси към Вас, благодаря за Вашето участие в това изслушване.
Пожелавам Ви успех и на Вас.
Каня следващия кандидат – госпожа Соня Николова Найденова.
Заповядайте, госпожо Найденова.
Госпожа Найденова е предложена от група народни представители и ще бъде представена от народния представител господин Димитър Лазаров.
Господин Лазаров, имате думата.
Заповядайте.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо министър! Госпожа Найденова е на 43 години и е завършила право в Юридическия факултет на Софийския университет „Климент Охридски” през 1993 г. с отличен успех. През времето от 24 януари 1994 г. – 24 юли 1994 г. е била стажант-съдия в Софийския окръжен съд. От 1 август 1994 г. след конкурс започва професионалната си кариера като младши съдия в Софийския градски съд, а от 19 януари 1995 г. е съдия в Софийския районен съд. За периода от 17 октомври 2007 г. до 10 май 2010 г. е командирована да изпълнява длъжността съдия в Софийски градски съд, която длъжност заема и в момента, след като е назначена за такава през месец май 2010 г. Има повече от минимално изискуемия се стаж по чл. 17, ал. 1 от Закона за съдебната власт.
Професионалният път на госпожа Найденова е предпоставка за отлично познаване на реалности от съдебната система, както и на проблемите в развитието й, останали неразрешени с годините. Опитът на предлагания кандидат натрупан в най-натовареното съдилище в страната – Районният и Градски съд в град София, е затвърдил личните умения и професионални качества за справяне с големия обем работа и успешното преодоляване на различни проблеми. Същевременно този опит е формирал при нея ясна мотивация за издигане авторитета на българските магистрати.
Госпожа Соня Найденова е изразител на нуждите и очакванията на редовите магистрати в активна възраст за адекватно разрешаване на наболелите и важни за нормалното функциониране на съдебната система въпроси като повишаване на професионалната квалификация, атестирането на магистратите, тяхното кариерно развитие, управлението на отделните структури в съдебната власт, натовареността, осигуряването на нормални и здравословни условия за работа на магистратите, така че те да са удовлетворени от дейността си, както и чувство за справедливост у гражданите да бъде удовлетворено. Това са и непосредствените проблеми, които следващият Висш съдебен съвет трябва да разреши.
Госпожа Найденова има отлична репутация в професионалните среди. Изградила име на почтен магистрат, отнасящ се с уважение към страните в процеса – отзивчива, толерантна е към колегите си, стреми се да повишава правните си познания. В продължителния си стаж и съвместната работа с различни хора е придобила оценъчен подход към личните, нравствените и професионалните качества, които трябва да притежава всеки магистрат, със съзнание за отговорности, които законът възлага и обществените очаквания в резултат на правораздавателната дейност, при стриктно спазване на правилата на морала, професионалната етика и на закона.
Считам, че тези качества на госпожа Найденова, както и нейната репутация и енергичност, ще способства за формиране на състав на Висшия съдебен съвет, който да върне доверието в него както на магистратите, така и на обществото, и да отговори на поставените пред страната и на очаквания от партньорите ни от Европейския съюз.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, господин Лазаров.
Госпожо Найденова, заповядайте. Имате възможност както да отговорите във Вашето представяне на обобщените към всички кандидати от нас в заседанието въпроси, така и да представите Вашите виждания по отношение на Вашата дейност като член на Висшия съдебен съвет, както и по отношение на концепцията и темите, които са залегнали в предложената от Вас концепция.
Заповядайте, имате думата.
СОНЯ НАЙДЕНОВА: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми гости, колеги! Развълнувана съм да застана днес на този „горещ” стол тук пред Вас и да бъда участник в тази процедура по изслушване на кандидатите за членове на следващия Висш съдебен съвет, защото очакванията както на магистратите, така и на цялото общество са насочени в посока той да се справи с належащите проблеми на съдебната система, както и с кризата на общественото доверие.
Поех тази отговорност със съзнанието, че това ще има отражение за мен както в професионален, така и в личен план, но бях водена от желанието си да се промени негативното отношение на обществото към магистратите, респективно и към дейността на Висшия съдебен съвет.
Започнах професионалния си път с ентусиазъм, който смятам, че все още не съм изгубила и какъвто ентусиазъм виждам и в по-младите колеги от мен. Споменаването от господин Лазаров на професионалния ми път, който е в софийските съдилища, сочи на това, че работата на един магистрат в натоварен съд какъвто е Софийският районен съд, Софийския градски съд, както и някои от другите съдилища в страната, значително съкращава времето през което работещият магистрат се сблъсква с проблемите на съдебната система и съответно може да дефинира някакви мерки за тяхното преодоляване.
Именно това ме мотивира да приема предложението да бъде издигната кандидатурата ми за член на следващия състав на Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание, защото считам, че всички ние, които изпълняваме професията си достойно, трябва да се чувстваме удовлетворени от нашата работа. И смятам, че в случаи, че бъда член от състава на следващия Висш съдебен съвет ще работя така, че когато отново се върна сред колегите си както аз, така и те, да бъдем доволни от работата на този следващ Висш съдебен съвет, на който всички ние възлагаме големи очаквания.
Разбирам, че това е една много амбициозна задача както за мен, така и за останалите кандидати, защото към следващия Висш съдебен съвет се подхожда както с големи очаквания, така и с някаква доза скептицизъм, с нагласата, че каквито и да са членовете му, този следващ Висш съдебен съвет няма да приключи съдебната реформа, няма да успее да се справи с належащите проблеми, няма да притежава нужния капацитет.
Подхождам към избора на следващия Висш съдебен съвет с една положителна нагласа, че той ще има както човешкият, така и необходимият професионален капацитет да отстои, както независимостта на съдебната система да изпълни в цялост законово определените му функции, да отговори на очакванията на обществото съдебната система да бъде независима, съдебните актове да бъдат справедливи, гражданите да бъдат удовлетворени и да бъдат спокойни, че техните права ще бъдат защитавани от едни независими и справедливи магистрати.
Няколко са проблемите, които вече бяха изтъкнати тук от кандидатите, които бяха представени и изложиха вижданията си пред Вас, пред мен. Те са идентични и няма как да не бъдат идентични, защото това са работни проблеми, с които всеки един от нас се сблъсква в ежедневната си работа и които проблеми не могат да останат и скрити за обществото, защото по някои от тях вече се повдигнаха много публични дискусии. Получиха се, разбира се, и съответни конфликти, някои от които дадоха и негативно отражение върху авторитета на съдебната система.
Затова, както беше поставен и един от въпросите на депутатите при днешното изслушване, при конституирането си следващият Висш съдебен съвет следва да очертае най-важните непосредствени и приоритетни свои дейности, както и да предложи конкретните мерки, с които ще реши наболелите проблеми. Не означава, че това ще бъде първоначален документ, както и да го наречем – план, програма, прокламация за дейността за целия период, но минимално той трябва да очертае най-непосредствените задачи, които стоят пред него. Считам, че това няма да бъде трудно, тъй като всеки от кандидатите както от квотата на Народното събрание, така и от квотата на съдебната власт, е набелязал непосредствените проблеми, подлежащи на решаване, и е предложил конкретни мерки за тяхното преодоляване.
Ще маркирам само някои от тях, които съм засегнала и в концепцията си и на които смятам да отделя по няколко минути в своето изложение, защото то представя вижданията ми за дейността на Висшия съдебен съвет като една съвкупност от действия по проучване, по анализ и оценка, по вземане на решения, както и по отправяне на препоръки към административните ръководители. Съответно считам, че Висшият съдебен съвет следва и да осъществи адекватен контрол за изпълнение на неговите решения и отправените препоръки, за да може наистина неговата дейност да бъде ефективна.
На първо място, но не и по важност, а по реда, изложен от мен в моята писмена концепция, представена съобразно процедурните правила, гласувани от Народното събрание, това е дейността на Висшия съдебен съвет по управление на човешките ресурси в съдебната система. Тази дейност предполага правилна преценка на необходимия брой магистрати и съдебни служители, както и тяхното разпределение освен по съдебни райони, така и по органи на съдебната власт, за да може правораздаването да бъде ефикасно, достъпно и ефективно. Затова смятам, че усилията на Висшия съдебен съвет следва да бъдат насочени към разрешаване на проблема с неравномерната натовареност – данни, за която бяха изнесени в доклад, изготвен вследствие на проучване от действащия Висш съдебен съвет. Тези данни, показващи големи диспропорции, сочат на необходимостта да се осмисли цялостната стратегия по необходимите щатове в съответни органи на съдебната власт и тяхното адекватно разпределение по райони. Дали тази преценка и този анализ ще доведат до необходимостта и вземане на решение за промяна на съдебната карта, считам, че това решение не трябва да се взема с лека ръка и въз основа само на така предлаганите от нас мерки за решаване на работната натовареност, защото една такава промяна на съдебната карта неизменно е обвързана както с демографски, така и с икономически критерии. Отделно от това считам, че тя е обвързана и със заложени в процесуалните закони критерии за определяне на подсъдността на делата, защото се чуха и някои предложения просто за прехвърляне на определени населени места към района на един или друг съд, а това би влязло в противоречие със заложени в процесуалния закон, например в Гражданско-процесуалния закон, с който аз лично работя за определяне подсъдността на делата съобразно постоянния адрес на ответната страна по делото, респективно по седалището на юридическото лице. Считам, че всички тези проблеми следва да бъдат обсъдени, не бива да се подценява тежестта на нито един от тези фактори, които могат да доведат до някаква идея и решение за промяна на съдебната карта като една от мерките за решаване на проблема с натовареността на магистратите.
Искам да отбележа тук и едно виждане, което имам в тази насока за определяне освен на индекс за натовареност на магистратите, така за определяне на времето, необходимо за разглеждане на едно дело или преписка. Говоря за един среден показател, който ще даде възможност на Висшия съдебен съвет въз основа на анализ на натрупаните данни в предходните години колко по брой дела и преписки постъпват и се решават в съответния орган на съдебната власт и съпоставено с времето за решаване като някакъв среден стандарт, който в никакъв случай не може да е единен, каква нужда от човешки ресурс ще има като цяло в съдебната система и в съответния орган, респективно какво съотношение следва да спази между броя магистрати и броя съдебни служители в този орган. Защото в изнесените данни от направеното проучване на Висшия съдебен съвет не във всички органи на съдебната власт това съотношение между брой магистрати и съдебни служители е еднакво, тоест набелязват се органи, където това съотношение превишава съотношението на магистрати към съдебни служители в други органи.
Друг аспект от дейността на Висшия съдебен съвет, изложен в моето виждане, това е подобряване отчетността и достъпа до правосъдието. Необходимо е Висшият съдебен съвет да насочи усилията си към унифициране на въведените системи за разпределение, защото е известно на всички, че в съдилищата и прокуратурите не се използва един програмен продукт за извършване на това разпределение. Освен това, считам за необходимо да се въведе и използването на Единна деловодна програма за образуване и движение на делата. Тези набелязани конкретни мерки имат отношение както към отчетността на съдебната система, така и към подобряване достъпа на гражданите до правосъдие и в тази насока на мисли може да се помисли от следващия състав на Висшия съдебен съвет унифициране съответно и на сайтовете на съдилищата и прокуратурите, за да може гражданинът, когато реши да направи справка по електронен път за движение на делото, да има един и същи път за достъп, защото сайтовете на отделните съдилища са конструирани по различен начин и начинът на правене на справки от тях респективно е различен и това би могло да доведе до някакви затруднения на гражданите да осъществят бързо, точно и лесно справка по движението на делата.
Статистиката, която изготвя Висшият съдебен съвет, се основава на попълването на статистически таблици, утвърдени от него от всеки орган на съдебната власт. Считам, че е уместно попълването на статистическите данни в тези таблици да почива на еднакви изисквания, за да може да се отчете реалната натовареност на съответния орган като Висшият съдебен съвет следва да следи за спазване на правилника за образуване на делата по вид, за да може подаваната статистическа информация от всеки орган на съдебната власт да бъде адекватна. Защото именно тази информация е базата, въз основа на която Висшият съдебен съвет извършва своите анализи както за натовареността, така и за отчитане ефикасността на работа, а освен това ползва тези статистически данни и като основа за изготвяне на проекта за бюджета на съдебната власт и по-точно от неговото обсъждане и приемане на този проект.
Намирам за необходимо Висшият съдебен съвет да отчете тенденциите на нарастване, респективно на намаление, ако има такава тенденция, на броя разглеждани и приключили дела и преписки за предходния период, за да може адекватно да планира нужния финансов ресурс, който да обезпечи работата на цялата съдебна система за един следващ период от време, както и да контролира неговото изпълнение. Разбира се, този бюджет трябва да обезпечи и нормални битови условия за работа, адекватно възнаграждение на магистратите и на съдебните служители, защото всички знаем, че законът налага доста ограничения на магистратите поради техния статут.
Друга насока от дейността на Висшия съдебен съвет, която считам за важна, е подобряване на неговата кадрова политика. Защото точното прилагане на законите и справедливото правораздаване неизменно изисква мотивирани и компетентни магистрати. Затова трябва да се подредят по друг начин приоритетите на критериите за атестиране на магистратите, защото атестирането е в основата на кариерното развитие на магистратите. Така, за да може Висшият съдебен съвет да обезпечи състезателност на магистратите при участие в конкурсите за повишаване.
Разбира се усилията на Висшия съдебен съвет следва да бъдат насочени и към стимулиране на магистратите да повишават професионалната си квалификация, като това повишаване следва да бъде мотивирано с конкретна насоченост към работата на съответния магистрат, като се даде възможност на магистратите да участват при равни възможности в различни форми на повишаване на тяхната професионална квалификация. Считам, че Висшият съдебен съвет трябва да поощрява тези магистрати, които изпълняват работата си над средното ниво, за да могат те да бъдат удовлетворени, че свършвайки добре работата си, ще бъдат и оценени. С практическа насоченост биха били и действията по съкращаване на периодите за извършване на конкурсите.
Виждам, че превишавам времето, госпожо председател. Предполагам, че с някои от въпросите ще мога да изложа и другите акценти в своето виждане за дейността на Висшия съдебен съвет и участието на всеки един член. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря и аз, госпожо Найденова.
Господин Ципов заяви желание за отправяне на въпрос към госпожа Найденова.
Заповядайте!
КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател! Уважаема госпожо Найденова, в своята концепция посочвате, че е необходимо да се разработи методика за остойностяване на съдебните процедури в гражданския, наказателния и административния процес, за да се предложат на законодателната и на изпълнителната власт мерки за възстановяване на действителните разходи на правораздаването. Може ли да Ви помоля да внесете малко повече разяснение и да развиете това Ваше предложение? Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Заповядайте, госпожо Найденова.
СОНЯ НАЙДЕНОВА: По въпроса на господин Ципов, уточнението, което искам да направя, е, че идеята за остойностяване на съдебните процедури в различните процеси – граждански, наказателен и административен, е изложена в моето виждане в светлината на дейността на Висшия съдебен съвет при обсъждане и приемане на проекта за бюджета на съдебната власт. Когато знаем колко струва на съдебната власт един съдебен процес, тогава ще може адекватно да се планира необходимостта от нужните финансови средства, за да може правораздаването да бъде обезпечено с финансовия ресурс и да функционира. Това е била идеята, заложена в моята концепция. Ако терминът остава малко неразбран като „възстановяване” на действителните разходи, насоката е именно бюджетът на съдебната власт да може да осигури финансовия ресурс за осъществяване на тези съдебни процедури.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря.
Господин Бисеров има допълнение към този въпрос.
ХРИСТО БИСЕРОВ: Господин Ципов ме изпревари и зададе точно този въпрос, който и аз исках да задам, но все пак и аз ще се включа във въпроса.
Как ще остойностяваме разходите на органите на предварителното производство, които са извън съдебната система – на разследващите полицаи, на МВР? Или Вие говорите само за съдебната власт?
СОНЯ НАЙДЕНОВА: Техните разходи не се поемат от бюджета на съдебната система.
ХРИСТО БИСЕРОВ: Тази идея е много добра. Тя кореспондира с виждания, които ние сме защитавали по други поводи, да се остойностяват предварително разходи. Ето, и с господин Нотев сме коментирали темата за специалните разузнавателни средства. Идеята е много добра и ако успеете да предвидите някаква по-конкретна рамка, не сега, в този днешен разговор, а в една бъдеща работа евентуално.
СОНЯ НАЙДЕНОВА: Това е тема, която ме е вълнувала от гледна точка на това, че правораздаването е вид дейност. Спомена тук един от кандидатите, че това е вид услуга. Всяка дейност, всяка работа както може да се измери с количеството време за нейното извършване, така има и някакво икономическо изражение. Тоест, тя изисква някакъв финансов ресурси, за да бъде свършена, и то добре. Когато този финансов ресурс е достатъчен, той няма как да не обезпечи, да създаде предпоставките тази работа да бъде свършена добре. Разбира се, при всичките условности на човешкия фактор, който трябва да придаде смисъл тази работа наистина да отговаря на своята цел.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря.
Госпожа Фани Христова – заповядайте.
ФАНИ ХРИСТОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Госпожо Найденова, бих искала да чуя и Вашето мнение по-подробно – необходимо ли е подобряване на принципа за случайно разпределение на преписките и делата и в каква насока? Както във Вашето изложение, така и в концепцията си Вие щрихирате, че системите трябва да се унифицират и адаптират? Моля да обясните по-подробно какво имате предвид.
СОНЯ НАЙДЕНОВА: Виждането ми за унифициране идва оттам, че за да може да имаме ясна представа, ние като магистрати, Висшият съдебен съвет, като управляващ, администриращ орган на съдебната власт, така и гражданите да не остават със съмнение цялата общественост, че в съдебната система нещата не се случват прозрачно, не се разпределят делата прозрачно, не се разпределят при спазване заложеното законово изискване за случаен принцип, имам виждането, че системите за разпределение за случаен избор на докладчик на делата, трябва да бъдат еднакви за всички органи на съдебната власт, защото в момента се ползват повече от една такива системи. Идеята за тяхното адаптиране идва от това, че тази система освен да ги разпределя по брой, отговаряйки на законовото изискване те да се разпределят на случаен признак, съобразно поредността на тяхното постъпване, както го дефинира чл. 9 от Закона за съдебната власт, може да се мисли тези системи да се адаптират така, че да разпределят делата освен по брой, но отчитайки и по някакъв начин тяхната сложност. Такъв подход смятам, че не е немислим и той би имал софтуерно разрешение, разбира се, при воля на всички членове на Висшия съдебен съвет това да бъде заложено, да бъде възложена задача да се направи проучване дали това е възможно да се реши, дали да се зададат някакви групи критерии, които да са по реда на постъпването и по сложността на делата, те да бъдат разпределяни.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря Ви.
Госпожо Манолова, заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА: Госпожо Найденова, признавам си, че ми хареса Вашия ентусиазъм и амбициозните цели, които си поставяте, а именно да се промени отношението и доверието на хората към съдебната система и най-вече към дейността на Висшия съдебен съвет. Определено за всички нас е ясно, че Висшият съдебен съвет няма да приключи в своя мандат съдебната реформа, но от друга страна си даваме сметка, че много скоро по първите стъпки на Висшия съдебен съвет хората ще си формират едно отношение, което след това трудно ще бъде променено.
Какво имам предвид? Предстои да се вземе едно изключително важно решение, каквото е изборът на бъдещия главен прокурор. Така или иначе първите решения на този кадрови орган ще бъдат свързани и с избор на административни ръководители в някои съдебни структури. Ще Ви предстои неизбежно да се занимавате и с дисциплинарни преписки и с дисциплинарни дела.
Аз много искам и хората, а и аз лично да не остана разочарована както от целия Висш съдебен съвет, но и от кандидати като Вас, които определено правят добро впечатление на хора, които искат да променят статуквото с Вашето поведение при тези първи действия.
Затова отсега искам ясно да Ви попитам: какво ще направите Вие например изборът на главен прокурор наистина да бъде прозрачен, да бъде честен, да бъде състезателен, да бъде ясен как се издигат кандидатурите и че наистина ще бъдат преценени най-добрите кандидати с най-добрите концепции? Или например какво изобщо ще предприемете към промяна на кадровата политика, така че хората да уважават решенията на бъдещия Висш съдебен съвет?
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря.
Госпожо Найденова, заповядайте.
СОНЯ НАЙДЕНОВА: Започвам по поредността на зададените от Вас, разбрани от мен като два въпроса. Не смятам, че само един член на Висшия съдебен съвет може да вземе някакво решение. Той като колективен орган ще вземе такова решение, но смятам, че както мой ангажимент, в случай че бъда избрана за член на Висшия съдебен съвет е при предстоящия избор – в най-скоро време след неговото конституиране има предстояща процедура за избор на главен прокурор, да се вземе решение да се изготвят такива правила, които да обезпечат провеждането на законоустановената процедура по начин, че членовете на Висшия съдебен съвет да бъдат убедени, че избраният от тях кандидат ще бъде най-добрият.
Какво имам предвид? Образно казано, надявам се кандидатите за поста главен прокурор да бъдат повече от един, за да се осигури възможност за състезателност и конкурентност между тях, но да се изработят такива правила, които да поставят тези кандидати на горещия стол, както аз и другите кандидати за членове на Висшия съдебен съвет днес сме застанали тук пред Вас.
Имам предвид следното. Висшият съдебен съвет да подготви конкретни стъпки, правила, които да дадат живот на записаната в закона процедура. Да се каже как ще се издигат номинациите. Би могъл да даде някакви параметри на концепцията, ако това се прецени за необходимо. Да се каже как да се проведе самата процедура, как да стане самото изслушване, така че да се гарантира, че всеки един от кандидатите, които ще бъдат издигнати за главен прокурор, разбира се, това е съотносимо към избора и на председател на Върховния касационен съд, който ще предстои след повече от година, както и при избора на други административни ръководители, тези правила да дадат възможност Висшият съдебен съвет, магистратската общност и цялото общество да знае какви професионални качества притежава кандидатът, концепцията му. Да се даде възможност на кандидатите да представят своите виждания за работата (в случая при избора на главния прокурор – на Прокуратурата, а на другите административни ръководители – съответно органа, за ръководството на който кандидатстват), какво виждане имат те, дали виждат проблемите в този орган, какви мерки предлагат за тяхното разрешаване, дали ще имат отговорността, желанието и амбицията да провеждат своите виждания и политиката, които ще изложат пред Висшия съдебен съвет. Това имам предвид. Надявам се, че отговарям на Вашия въпрос.
Смятам, че тази задача не би била трудна за следващия Висш съдебен съвет, защото почти всички кандидати имат някакво виждане за приоритетните насоки, както и за това как би протекла процедурата за избор на главния прокурор и на останалите административни ръководители, чиито назначения предстоят.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря Ви.
Следва въпрос от госпожа Ралица Тодорова.
Заповядайте.
РАЛИЦА ТОДОРОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Госпожо Найденова, моят въпрос към Вас е следният: какви мерки за отстояване на независимостта на съдебната система можете и смятате да предложите, ако бъдете избрана за член на Висшия съдебен съвет? Благодаря Ви.
СОНЯ НАЙДЕНОВА: Мерки за отстояване на независимостта на съдебната система. Смятам, че имаме създадена констативна и законово определена рамка за независимостта на съдебната система. Тази независимост отстояваме както всички ние – магистратите, които работим, защото сме длъжни да правораздаваме съобразно закона, така и Висшият съдебен съвет като кадрови орган, който трябва да осигури рамката, в която правораздавателната дейност да се извършва така, че магистратите да осъществяват функциите си съобразно закона и да не се поддават на влияния, с изискване за стриктно спазване на закона и на етичните норми.
Смятам, че този ангажимент е не само на Висшия съдебен съвет, а и на всеки един магистрат. Магистратът има свободна воля, той е задължен да бъде независим, безпристрастен, да спазва правилата на етично поведение. Ако обаче някой от тях реши да преодолее тази независимост, тоест да се лиши от нея, Висшият съдебен съвет не би могъл да му помогне.
Гледам на ролята на Висшия съдебен съвет като гарант за отстояване на тази независимост със своята обективна кадрова политика, чрез която да определи обективни и ясни критерии, по които магистратите да се състезават, когато кандидатстват за повишение или за административни ръководители чрез дейност, която да гарантира нормални условия за работа, справедливо работно натоварване, дейност, да създава усещане у магистратите, че те не са незащитени при опити за въздействие върху правомощията, които Конституцията им дава да правораздават независимо и съобразно закона. В този ред на мисли виждам ролята на Висшия съдебен съвет като гарант за отстояване на тази независимост, като използва законово предоставените му правомощия.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря Ви, госпожо Найденова.
Колеги, има ли други въпроси към госпожа Найденова? Няма.
Госпожо Найденов, за мен беше удоволствие да чуем Вашето изявление и отговорите на въпросите, които Ви бяха зададени. Пожелавам Ви успех!
Благодаря Ви за участието Ви в днешното изслушване.
СОНЯ НАЙДЕНОВА: И аз благодаря на Правната комисия и на депутатите за предоставената възможност да изложа вижданията си пред Вас и да отговоря на поставените въпроси. Надявам се да сте удовлетворени, ако не изцяло, поне частично от дадените от мен отговори. Благодаря.
ПРЕДС. ЯВОР НОТЕВ: Следващата кандидатура е на господин Тодор Димитров Мерджанов.
Господин Мерджанов, заповядайте да заемете мястото си.
Вносител на предложението е народният представител Дарин Матов.
Господин Матов, заповядайте да представите кандидатурата.
ДАРИН МАТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми дами и господа кандидати за членове на Висшия съдебен съвет, уважаеми гости! Искам да предложа на Вашето внимание кандидатурата за член на Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание на господин Тодор Димитров Мерджанов.
Господин Мерджанов работи като прокурор в съдебната система повече от 23 години, което съвпада с годините на прехода в България. Започва работа в съдебната система през 1989 г. като районен прокурор в град Панагюрище. От 1990 до 2001 г. е районен прокурор в Районна прокуратура – Велинград. През 2001 г. постъпва като прокурор в Окръжна прокуратура – Благоевград, където работи до 2006 г. От 2006 до 2008 г. е прокурор в Апелативна прокуратура – София. След проведен конкурс през 2008 г. е назначен за прокурор при Върховна административна прокуратура, където работи и досега.
Господин Тодор Мерджанов е един от кандидатите за член на Висшия съдебен съвет с най-дълъг стаж в съдебната система. Той е преминал през всички нива на прокуратурата в българската съдебна система. Като прокурор освен с наказателно, работи и с административно право. Считам, че със своя дългогодишен опит и знания ще допринесе за работата на Висшия съдебен съвет, предвид на европейските изисквания за реформа в съдебната система.
Като лични качества господин Мерджанов притежава висок морал, оперативност, самостоятелност и независимост при вземането на решенията си, не се поддава на външни влияния, водещи до конфликт на интереси и нарушаване на закона. Работата му се характеризира с безпристрастност, като обосновава актовете си съобразно своята вътрешна убеденост и закона. В своето поведение господин Тодор Мерджанов е спазвал изцяло изискванията на Етичния кодекс на магистратите. Неслучайно за изминалите 24 години стаж като прокурор той няма нито едно наложено наказание, дори забележка от административните си ръководители.
Член е на Асоциацията на прокурорите в България. Участва в семинари, организирани от отдел „Международно правно сътрудничество” към главния прокурор, от Департамента на правосъдието на Съединените американски щати и Американската асоциация за Международно развитие с оглед повишаване на неговата правна подготовка. Утвърден е за лектор в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски” в специалността „Компютърно право”.
Смятам, че с дългогодишния си опит и добрата правна квалификация господин Тодор Димитров Мерджанов ще допринесе за добрата работа на новия Висш съдебен съвет, съответстваща на изискванията на обществото и насоките, дадени от Европейската комисия за преустройство на съдебната система. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЯВОР НОТЕВ: Господин Мерджанов, имате възможност да поднесете своите виждания за работата на Висшия съдебен съвет, както и за Вашето участие в нея.
Заповядайте.
ТОДОР МЕРДЖАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми гости, уважаеми колеги! За мен беше чест, че бях издигнат като кандидат-член на Висшия съдебен съвет от квотата на парламента. Това е квотата, която отразява гражданското общество в самата съдебна система. Това са хората, избрани от парламента, които трябва да осъществят правилно взаимодействие между съдебната, изпълнителната и законодателната власт. Това са хората, които би трябвало да бъдат като коректив при възникване на съответни противоречия между различните власти.
Реших да се включа в избора за кандидат-член на ВСС, тъй като повече от 20 години, в които работя в прокуратурата и в съдебната система като цяло, спрямо нея се сипят постоянни критики, а в последно време общественото доверие още повече намалява. Считам, че с опита, който имам в съдебната система – над 24 години, ще мога със своите действия по някакъв начин с останалия персонален състав на ВСС, който ще бъде избран, да допринеса за възвръщане на доверието на обществото към съдебната система и най-вече на магистратската общност към нея.
Пред новия Висш съдебен съвет, с оглед констатациите на Европейската комисия, стоят за решаване в най-скоро, дори в спешно време такива наболели въпроси като въпроса за независимостта на съдебната система, кариерното развитие на кадрите, уеднаквяване на дисциплинарната практика и натовареността. Всички мои колеги, които говориха по тези теми, изказаха изключително добри идеи. Явно един човек не може да реши изцяло тези проблеми, които са възниквали с години. Но, считам, че с общи усилия и това, което беше изложено от колегите досега, лично съм убеден, че в някакви срокове новият Висш съдебен съвет, според мен, ще успее да ги реши.
Това, което би трябвало да направи новият Висш съдебен съвет, е още със започването си да изработи една амбициозна програма с оглед правомощията, които той притежава, също да наблегне на наболелите проблеми, които са констатирани от Европейската комисия, от магистратската общност, от неправителствените организации, като в тази програма посочи точно разписани срокове, в които трябва да бъдат решени проблемите.
Без такава програма смятам, че новият Висш съдебен съвет едва ли ще може да извърши това, за което обществото му възлага доверие. Ако не бъде изготвена програма, няма как всички тези проблеми да бъдат решавани на парче.
От това, което основно се дискутира като проблеми, и от това, което казаха и колегите, очертават се няколко наболели проблема пред новия Висш съдебен съвет, които той трябва да реши. Това са: независимостта, кариерното развитие, дисциплинарната практика, а също и справяне на Висшия съдебен съвет с кариерното развитие.
Според мен независимостта може да се разглежда в два аспекта.
Първо, независимостта може да бъде повлияна както от външен натиск на съответни политически партии, политически членове и на определени кръгове, така и отвътре в самата съдебна система. Имам предвид така наречените групи или лобита, които се установяват с оглед решаването на един или друг проблем, извън разписаните правила в закона.
Смятам, че не всякакво изказване повлиява и накърнява престижа и независимостта на съдебната власт. Едно изказване, което е в общ план, има общ аспект, не смятам, че накърнява независимостта на съдебната система. Може би независимостта на съдебната система се накърнява най-вече тогава, когато се отправят критики към определен съдия с определени дела. Може би тогава по някакъв начин се накърнява независимостта на магистрата да реши той своето дело или да постанови своите актове като спази върховенството на закона.
Но отстояването на независимостта не може да се очаква да бъде извършено само от Висшия съдебен съвет, ако всеки един магистрат не отстоява сам своята независимост. А може би по този начин, ако всеки магистрат отстоява независимостта, много по-лесно ще бъде на Висшия съдебен съвет да отстоява тази независимост като цяло и много по-лесно е да отреагира спрямо намесата на другите власти, ако има такава.
Според мен при защитаване на независимостта Висшият съдебен съвет като орган, който администрира съдебната система, трябва да даде ясни гаранции на всеки магистрат, че той ще бъде защитен тогава, когато е приложил върховенството на закона. Според мен ВСС би трябвало да отреагира понякога при непремерени изказвания и то отново когато са насочени спрямо определен магистрат и спрямо конкретно дело.
Смятам, че един от начините да се защитава независимостта на съдебната система е Висшият съдебен съвет методично и постоянно да работи за доброто заплащане на магистрата, да не е той по някакъв начин икономически зависим от определени хора или групи, и постоянно да повишава неговия статус в обществото.
Смятам също, че за независимостта на съдебната система, лично според мен, може би трябва да се направят и две промени в Конституцията, които според мен са възможни от обикновеното Народно събрание с оглед двете конституционни решения на Конституционния съд, тъй като не засягат държавното устройство.
Знаем в Конституция разделението на властите, знаем, че съществува равнопоставеност, но законодателна инициатива има всеки народен представител и Министерският съвет. Законодателната инициатива на Висшия съдебен съвет като орган, представляващ съдебната система, няма. Смятам, че при една такава промяна Висшият съдебен съвет ще има равна възможност с останалите три власти да осъществява един паритет и правилно разделение в страната с оглед определената от Конституцията равнопоставеност.
Друго, което считам, че би следвало да се промени. В момента съдебното имущество, съдебните сгради се управляват от министъра на правосъдието. Смятам, че няма пречка съдебните сгради, въобще съдебното имущество да бъде управлявано от Висшия съдебен съвет. Това ще даде възможност на Висшия съдебен съвет да реши много по-добре и по-бързо някои битови проблеми, които постоянно назряват в съдебната система, а и да повиши социалния статус на съответните магистрати с оглед предоставяне на възможност за почивка и отдих.
В момента примерно съществуват почивни бази, които са на съда, на прокуратурата. Според мен те трябва да бъдат използвани еднакво от всички магистрати, които са в съдебната система.
Относно натовареността – един много сериозен проблем, считам, че с оглед правомощията, които има Висшият съдебен съвет по чл. 30 и чл. 194 от Закона за съдебната власт, е във възможност да реши тези проблеми.
Малко преди мен колежката Соня Найденова постави един въпрос. С оглед наличието на модерни технологии в момента, с оглед това, че може по някакъв начин съответни софтуери и определени програми да бъдат настроени трябва да се изработят критерии за сложност на делата с оглед тяхната фактическа и правна сложност. Тези критерии за сложност и коефициенти, ако можем да ги наречем, трябва да бъдат свързани със съответната материя, със съответните текстове, за да могат да бъдат заложени в програмата на компютъра и определените критерии, които са заложени, да превръщат сложността на делото в брой дела.
Така например не може по един и същи начин да се решава едно дело за делба или молба, възстановителен иск за собственост. Разликата е голяма. Не може по един и същи начин да се решава дело примерно за присвояване по Наказателния кодекс и обикновена кражба.
С оглед технологиите, които съществуват, е възможно примерно дело, което е за делба, веднага да бъде превърнато в пет или шест броя дела. По този начин според мен ще се даде възможност, след като със съответна форма се преобразуват делата в брой, да се даде и някаква натовареност на всеки конкретен магистрат, а оттам и натовареността на отделните съдилища.
ПРЕДС. ЯВОР НОТЕВ: Господин Мерджанов, прощавайте –принуден съм да Ви прекъсна. Изтече времето, включително и толерансът, който обичайно даваме. Моля Ви да имате търпение да чуете въпросите, които са приготвени за Вас от колегите и в рамките на отговора да допълните изложението си.
Първа за въпрос е заявила желание народният представител Даниела Миткова.
ДАНИЕЛА МИТКОВА: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Мерджанов, искам да Ви задам следния въпрос: според Вас трябва ли Висшият съдебен съвет да предприеме действия във връзка с промени по отношение на прозрачността на дисциплинарната практика?
ТОДОР МЕРДЖАНОВ: Това е един от проблемите, който съществува в дейността не само на този Висш съдебен съвет, но и на предишните съвети. От начина на прозрачните действия на съвета естествено се формира и общественото доверие към съответния орган. Според мен за да се увеличи тази прозрачност на действията на Висшия съдебен съвет, би трябвало да се работи в две насоки. Всички решения на Висшия съдебен съвет като административни актове, които са такива и би трябвало да отговарят на АПК, следва да бъдат мотивирани, и то много точно мотивирани, за да се определя тяхната законосъобразност и да дават по-добра информация на всеки, който се запознава с решението.
Освен че трябва по-добре да бъдат мотивирани, а според мен на някои решения въобще липсва такава мотивация, трябва по някакъв начин в сайта на Висшия съдебен съвет да бъдат качвани всички стенографски протоколи, за да може всеки да черпи съответната информация.
Друг проблем, който съществува според мен – Висшият съдебен съвет трябва да води честен диалог относно проблемите с магистратската общност, с неправителствените организации, с другите власти в страната. Всички тези проблеми няма как да достигнат до съответните хора, ако Висшият съдебен съвет не подобри отношението си с медиите. Считам, че в тази насока има много какво да се направи от новия Висш съдебен съвет и това също трябва да бъде заложено в програма, която според мен трябва да бъде изработена в първите дни на новия Висш съдебен съвет.
Относно прозрачността. Със започване на работа членовете на новия Висш съдебен съвет вероятно ще усетят и други проблеми, които сега дискутираме – най-наболелите, но може би ще излязат и проблеми, които в момента въобще не се дискутират. Хората, които следва да бъдат избрани във Висшия съдебен съвет, трябва да познават много добре съдебната система, защото във всеки един момент могат да възникнат различни проблеми.
ПРЕДС. ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Мерджанов.
Въпрос е заявил и господин Калфин.
Имате възможност, колега Калфин.
КИРИЛ КАЛФИН: Господин Мерджанов, моят въпрос към Вас е относно избора на административни ръководители, и по точно: необходима ли е промяна в правилата за избор на административни ръководители и ако да, в каква посока?
ТОДОР МЕРДЖАНОВ: Според мен е необходимо някои неща да бъдат променени. Освен че на този етап се изготвят концепции от съответните административни ръководители, мисля, че при самата преценка дали даден кандидат следва да бъде избран, в самото негово атестиране трябва да бъдат заложени такива показатели, които да дадат все пак някаква картина за неговите организаторски способности. Също следва да се вземе предвид при назначаването на административните ръководители дали те въобще са хора, които могат да работят в екип.
Може би следва да се приеме, което се дискутира между магистратите, че когато се назначава един административен ръководител, следва да се взема становището и на съответния колектив. Всички тези неща, ако бъдат събрани заедно, мисля, че могат да дадат възможност за по-добър избор на административен ръководител.
ПРЕДС. ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Мерджанов за този отговор.
Господин Радев заяви въпрос.
Имате думата да го поставите.
ЕМИЛ РАДЕВ: Благодаря.
Уважаеми господин Мерджанов, считате ли, че Инспекторатът към Висшия съдебен съвет трябва да има материална компетентност да упражнява правомощия във връзка с кариерното израстване на магистратите?
ПРЕДС. ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Радев.
МАЯ МАНОЛОВА: Тъй като в тази посока беше и моят въпрос, а той, разбира се, е породен от Вашата концепция, звучат логично Вашите забележки по отношение на сега съществуващата процедура по атестиране на магистратите. Предлагате една радикална мярка, а именно комисиите по атестиране да бъдат заменени с дейност на Инспектората към Висшия съдебен съвет. Предполагам, че това е причината да Ви зададе този въпрос колегата Радев.
Очаквам и аз Вашият отговор на въпроса: дали считате, че няма, включително и конституционна пречка, по отношение компетентностите на Инспектората към Висшия съдебен съвет?
Освен това има и други авангардни идеи във Вашата концепция, включително и такива, които касаят законодателната инициатива на Висшия съдебен съвет. Това, според мен, също е достатъчно спорно и би следвало да го обосновете, но пък от друга страна аз Ви поздравявам за конкретното, ясно и ангажирано звучене на други части от Вашата концепция, защото много просто и прегледно сте обяснили какви стъпки трябва да се предприемат по отношение опазване независимостта на съдебната система от страна на Висшия съдебен съвет, а също и конкретните стъпки за избора на бъдещия главен прокурор, което е стъпка номер едно на бъдещия Висш съдебен съвет.
Не разбирайте нашия въпрос в негативен порядък. Просто това е допълнително уточнение за идеята за Инспектората.
ТОДОР МЕРДЖАНОВ: Аз благодаря за този въпрос.
Имал съм в предвид начинът, по който сега се извършва атестирането. Помощните атестационни комисии са определени вярно, в закона съществуват такива, а след това нещата се уреждат в един вътрешен нормативен акт на Съвета.
Съответните съдии, прокурори или колегите, те също нямат по закон такава материална компетентност да изготвят атестации. Дори изготвянето на тези атестации затруднява и без това натоварената им работа.
По принцип какво се получава – колеги би трябвало да атестират колеги. Винаги съществува една колегиалност. Винаги съществува една доза субективизъм.
Имал съм в предвид, че би трябвало по някакъв начин помощните атестационни комисии или самото атестиране да се извършва от един независим орган, който да дава една вярна и обективна оценка за всеки атестиран кандидат.
Обикновено какво се получава? Всички получават „добър”, „много добър” и оттам-нататък действително се получава затруднение при избора на най-достойния и на този, който може би най-заслужава за заслуги да бъде повишен на друга длъжност.
Що се отнася до материалната компетентност – естествено, че Инспекторатът има съвсем други функции, извършва проверка за организацията на работата в съдилищата, извършва проверка по работата и актовете за срочност на магистратите, без да накърнява съответно и да взема отношение по законосъобразността на акта.
Действително Инспекторатът, който е към Висшия съдебен съвет, няма такава материална компетентност, но в крайна сметка инспекторите, когато извършват проверка, се натъкват на много неща, които дават някакъв профил на магистрата, който е проверяван и съответно дават някаква информация за организацията на определен съд или съответна прокуратура и затова как се работи.
Що се отнася до самото атестиране, това имам в предвид, че би трябвало по някакъв начин да се търси съвсем нов модел на атестиране, защото този модел се оказа неудачен. Оттам тръгнаха и се завихриха скандали със съответни назначения.
Лично аз не мога, както казах, да дам една готова рецепта, но би трябвало новия ни Съдебен съвет в тази насока да помисли много сериозно, ако трябва – да вземе становища от съответните съсловни организации за това как да се извърши атестирането, ако трябва да почерпи и международен опит, но при всички случаи трябва да се даде, според мен, един нов модел на атестиране при повишаване на изискванията при назначаване на кадрите в съдебната система.
ПРЕДС. ЯВОР НОТЕВ: Благодаря за този отговор, господин Мерджанов.
Господин Бисеров, имате възможност да формулирате въпрос към кандидата.
ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря.
Аз ще направя един коментар и след това ще задам и въпрос.
Във връзка с повдигнатия въпрос от колегите, но всъщност той не е само един. По-скоро нашите очаквания са кандидатите за Висшия съдебен съвет не да дават идеи за законодателни промени, а да дават модели за подобряване на съществуващите модели. Най-лесно е да кажем: хайде да променим закона и нещата ще се оправят.
Идеята, че Инспекторатът може да кадрува, не се вписа в Конституцията по никакъв начин, а идеята, че Висшия съдебен съвет е добре да има законодателна инициатива, а преди малко чухме и друга идея – да има и правно-нормотворческа дейност, е толкова смела, че някак си излиза извън разбиранията, че съдебната власт се занимава само с прилагане на законите.
В момента, в който съдебната власт излезе от тази рамка, веднага се отваря въпроса не трябва ли да е под парламентарен контрол, така че нека тези баланси да ги спазваме.
В същото време искам обаче да заявя, че много ми харесва идеята Ви за разделяне на Комисията за кариерното развитие – отделно за съдии, отделно за прокурори. Ето това е работещо предложение за подобряване на модела в рамките на действащия закон. Наистина тези две магистратски професии са със своите специфики и ако успеете да прокарате такава една идея, би било положително от моя гледна точка.
Аз по-скоро правя коментар. Ако желаете, нещо можете да отговорите, но да не задълбаваме прекалено много в една точка разговорът.
ПРЕДС. ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Бисеров.
Господин Мерджанов, имате ли коментар? Не, благодаря.
Господин Димитров, заповядайте.
ТОДОР ДИМИТРОВ: Благодаря.
Господин Мерджанов, моят въпрос също е в контекста на това, което каза колегата Бисеров.
Считате ли, че може да се осъществи ефективна реформа в съдебната система без да се прави промяна в Конституцията и да се дава законодателна инициатива на Висш съдебен съвет наравно с Министерския съвет и народните представители във връзка с това, което сте изказали като виждане в концепцията? Благодаря.
ПРЕДС. ЯВОР НОТЕВ: Благодаря.
Допълнение от господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Въпросът ми засяга общо-взето един и същи кръг въпроси, които са зададени на колегите.
Вие във Вашата концепция сте казали в точка втора: да се направи към Висшия съдебен съвет Консултативен съвет, включващ специалисти в областта на наказателното право, които да направят дискусия и да изработят проект на Наказателен кодекс, който да бъде предоставен на Министерския съвет. По същия начин да се подходи и към проблемите в НПК, в Закона за предотвратяване и установяване конфликт на интереси и при изработване на Административнопроцесуален кодекс. Тоест, Вие изцяло вкарвате някакви законодателни правомощия на Висшия съдебен съвет за изработка на закони и предлагането им на Министерския съвет.
Да, винаги са канени представители на Висшия съдебен съвет да участват в изработването или да дават становища по внесени законопроекти, но ми идва малко в повече Висшия съдебен съвет да изготвя проекти за Наказателен кодекс, за административния процес и да ги представя на Министерския съвет. Може би нещо аз не мога да разбера?
ПРЕДС. ЯВОР НОТЕВ: Господин Мерджанов, Ваш ред е.
ТОДОР МЕРДЖАНОВ: На въпроса на господин Димитров – действително считам, че промени в съдебната система могат да станат и без промени в Конституцията. Има достатъчно възможности, достатъчни резерви, които могат да бъдат използвани, за да се извърши една реформа, такава каквато се иска от магистратската общност.
Що се отнася до въпроса на господин Лазаров, може би неправилно съм го записал „проект”. Имал съм предвид, че при изготвяне на тези нормативни актове Висшият съдебен съвет трябва да вземе активно участие при изготвяне на експертно становище, да бъде запознат с материята, съответно Министерството на правосъдието да даде една по-добре разработена материя, съобразена с експерти, с хора, работили в наказателната област, в административната област. Може би неправилно е записано от мен проект.
Аз знам, че няма законодателна инициатива и няма как да стане да бъде внесен такъв проект. Може би не е записано правилно от мен при изготвяне на концепцията.
ПРЕДС. ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Мерджанов.
Други въпроси не виждам.
Благодаря Ви за цялостното представяне на концепцията.
ТОДОР МЕРДЖАНОВ: Благодаря и аз.
ПРЕДС. ЯВОР НОТЕВ: Колеги, следващият кандидат е Юлиана Генчева Колева.
Моля, госпожо Колева, заемете мястото си.
Предложението ще бъде представено от господин Красимир Ципов.
Господин Ципов, имате думата за представяне на предложението като вносител.
КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря.
Уважаемо ръководство на Правната комисия, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо министър на правосъдието, уважаеми гости, уважаеми кандидати! За мен е огромна чест и удоволствие да представя кандидатурата на Юлиана Генчева Колева за член на Висшия съдебен съвет.
Госпожа Колева е завършила средното си образование в гимназия с преподаване на френски език в гр. Сливен, а висшето си образование – в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”.
Нейният професионален път започва през 1985 г. като младши съдия в Окръжния съд на гр. Сливен, преминава последователно като районен съдия в гр. Сливен, заместник-председател на Районния съд – гр. Сливен, и изпълняващ длъжността председател на Районния съд в гр. Сливен.
От 1990 г. госпожа Колева е придобила ранг на съдия в окръжен съд.
От 1995 г. тя е адвокат в Адвокатска колегия – гр. Сливен.
За нейните качества бих искал да наблегна най-вече на това, което аз съм придобил като впечатление. Тя има повече от 25 години, близо 27 години юридически стаж.
Юлиана Генчева от 2009 г. е народен представител от Парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ. Член е на Комисията по правни въпроси и на Комисията по земеделието и горите, на Постоянната делегация в Парламентарната асамблея по франкофония и резервен член на Постоянната делегация в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.
За нейните професионални качества смятам, че следва да се посочи като един много важен елемент изборът й за председател на адвокатската колегия в гр. Сливен. Целият този сериозен опит, който тя е придобила, свързан с гражданското, с наказателното и с административното право, е показател, че тя е имала възможност да наблюдава много отблизо всички процеси, свързани със съдебната система. Придобила е един поглед както от страна на магистрат, така и от страна на адвокат, който ще й даде възможност да покаже по какъв начин би могла да бъде проведена съдебната реформа.
Госпожа Колева участва в много обучителни семинари и курсове за квалификация. За мен лично е изключително важно, че тя винаги се е отличавала със своята принципна позиция в дебатите, които сме водили по множество законопроекти както в постоянните комисии на Народното събрание, така и в пленарната зала.
Юлиана Генчева Колева не е наказвана в дългогодишната си практика и смятам, че притежава всички необходими качества да бъде избрана за член на Висшия съдебен съвет. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЯВОР НОТЕВ: Благодаря и аз, господин Ципов.
Госпожо Колева, внимателно слушаме Вашето изложение на мотивите и концепцията Ви за работа като бъдещ член на Висшия съдебен съвет, ако получите доверието на парламента. Заповядайте.
ЮЛИАНА КОЛЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа! Аз благодаря на всички Вас, че останахте до този късен час в залата. Благодаря и на групата народни представители, които поднесоха моята номинация за кандидат за член на Висшия съдебен съвет.
Ако позволите, една шега. Това изслушване се превърна и в един тест за психическа и физическа издръжливост на кандидатите. Смятам, че тя ще е необходима в бъдещата работа на Висшия съдебен съвет, защото, както вече доста колеги казаха, той е натоварен с толкова много очаквания, че просто ще бъде чудо, ако успее да сбъдне тези очаквания.
Ще започна с това, че имам пристрастие към темата за съдебната реформа не от вчера. Интересувам се от процесите в съдебната система и утвърждаването на съдебната власт като независима власт в страната ни. Не бих си позволила да се съглася с кандидати, някои от които казаха, че съдебната реформа ще започне, а други казаха, че ние правим повече експерименти, отколкото действителни реформаторски усилия. Мисля, че съдебната система и органите на съдебната власт, които по дефиниция всъщност са най-консервативната публична сфера и властова организация в една държава, не може да се очаква, че могат толкова бързо да бъдат реформирани. Реформата в тази система се извършва бавно, стъпка по стъпка, последователно и тогава, когато все пак в обществото и в хората, които са ангажирани с тази реформа, настъпи онзи процес на узряване, който е необходим, за да може да се предприеме следващата стъпка.
Тези, които са наблюдавали съдебната система по-дълго време (а виждам, че повечето от кандидатите са такива), си спомнят добре как съдебната реформа тръгна от институционалното утвърждаване на независимостта на съдебната власт. Вероятно по-голямата част от Вас, кандидатите, си спомнят, че до приемането на новата Конституция съдебната власт в България не беше съдебна власт. Съдилищата и прокуратурите изпълняваха административно-правни услуги на гражданите. Нека да не надскачаме себе си в желанията си, а да бъдем реалисти по отношение на постигнатото в рамките на тези 20 години.
Убедена съм, че огромната част от хората, които работят в съдебната система, работят със знанието, че по независим начин трябва да изпълняват своята функция. Убедена съм, че те са достатъчно компетентни, устойчиви в изпълнението на тази функция. Ние имаме какво да направим като Висш съдебен съвет, като част от органите, които продължават да провеждат съдебната реформа. Разбира се, не можем да имаме очакването, че ние като кандидати за Висш съдебен съвет, ако попаднем в този орган, ще можем да приключим с тази реформа, защото приключването на съдебната реформа изисква усилията на всички органи на властта в нашата страна.
За независимостта на съдебната власт. Имаше въпрос, зададен от неправителствена организация – „Считате ли, че независимостта на съдебната власт е поставена под въпрос?” Ще започна с отговора на този въпрос, защото той беше част от въпросите, зададени към мен персонално. За да бъде поставен под въпрос един процес, той трябва 100% да се е случил. Едва ли има човек тук, който да смята, че степента на независимост на съдебната власт е постигната 100% и оттук нататък има някакви сили, които работят срещу нейната независимост. Независимостта на съдебната власт е фактор, който в крайна сметка е поставен като условие за работата на тази власт в изпълнение на нейния основен държавен ангажимент – осигуряване на независим съдебен процес, на адекватно, справедливо и законово решение за всеки, потърсил решаване на своя спор в съдебната система. Тя не е самоцел, политическо предизвикателство, нито може според мен с отделни действия, ако е в степента, в която е възможно да осигури достатъчно стабилност на упражняването на властта, да бъде разколебана.
В този смисъл смятам, че Висшият съдебен съвет трябва да осигурява независимостта на съдебната власт не по някакъв имагинерен начин, не чрез декларации, а като изпълнява стриктно и коректно своите правомощия по Конституция и закон. Когато Висшият съдебен съвет осигурява упражняването на съдебната власт да се осъществява по ясни правила от хора, които са кадрувани по ясни правила, от хора, решени да отстояват независимостта на собствените си решения и подчинението им само на закона, тогава съвсем ясно Висшият съдебен съвет ще е изпълнил своето конституционно предназначение. В този смисъл съвсем пряка е връзката между осигуряването на независимостта на съдебната власт и стриктното изпълнение на функциите на Висшия съдебен съвет като орган по кадруване на съдебната власт.
Доколкото имаше критика към определени законодателни решения в тази посока, в чието приемане съм активен участник, бих отговорила и на няколко въпроса, свързани с възможността в общите правила за атестиране, повишаване и преместване в длъжност, да се включват правила, позволяващи чрез изключване от общите правила преместване на някакви длъжности. Въпросите визираха два проблема, които ние като парламентарна група бяхме предложили и те се приеха от Народното събрание, а именно възможността при закриване на съдилища и отделни длъжности в тях магистратите да се преместват без конкурс.
Уважаеми госпожи господа, смятам, че всеки, който е прочел текста на закона, не може да открие в него лош разум или посока към лошата практика, която впоследствие установихме във Висшия съдебен съвет. След като на Висшия съдебен съвет е дадено правомощието да закрива звена на съдебната система, веднага възниква въпросът – магистратите, които работят в тази съдебна система, по какъв начин ще бъдат устроени, след като голямата част от тях вероятно са несменяеми? Всички ще се съгласите, че не е справедливо те да излязат на конкурс по общите правила, както хората, които желаят своето преместване или повишаване и се явяват, за да го заслужат. Това е смисълът на тази разпоредба. Това е част от правомощията на Висшия съдебен съвет, които той упражнява, администрирайки съдебната система. В никакъв случай не би трябвало тази практика да се изкривява и да се получава така, че това да става по искане на председатели на съдилища или други административни ръководители – да се вземе бройка от един съд и да се премести в друг. Смятам, че никой от нас не би се усъмнил в добрата воля на законодателя в тази посока. Новият състав на Висшия съдебен съвет, какъвто и да е той, трябва да пресече тези практики.
Същото е и с командироването. Принципно ясно е, че командироването е практика, която временно подпомага и улеснява звената, които имат прекомерна заетост. Израждането на тази практика в кариерни хватки, в заобикаляния на общите правила, според мен трябва рязко да бъде пресечена.
В концепцията си имам разработени въпроси във връзка с атестирането, във връзка с дисциплинарната практика, във връзка с антикорупционните мерки, които Висшият съдебен съвет предприема.
Смятам, че е по-рационално да използваме времето за въпроси и отговори, отколкото да повтарям това, което съм изложила в концепцията, още повече, очевидно е, че то беше споделено от много от кандидатите, които говориха преди мен. Това е, ще приключа с това моето изложение.
ПРЕДС. ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Колева.
Има заявени въпроси. На първо място от господин Светослав Тончев.
Заповядайте.
СВЕТОСЛАВ ТОНЧЕВ: Уважаема госпожо Колева, за мен е интересно да разбера становището Ви по отношение на дисциплинарната практика на Висшия съдебен съвет, тъй като всички ние знаем, че в момента тя е много силно критикувана в обществото ни. Моля Ви, ако е възможно, накратко да ни кажете вижданията Ви в тази насока. Мислите ли, че тя трябва да се промени? Ако имате някакво разбиране по отношение на това в каква посока, да го изразите пред нас? Благодаря Ви.
ЮЛИАНА КОЛЕВА: Моето виждане за дисциплинарната практика не се отличава съществено от вече изказаните становища по този въпрос, само с единствената уговорка, че за да правим изводи и заключения дали дисциплинарната практика е последователна или не, ние всички трябва да я познаваме. Вероятно някои от кандидатите я познават. Аз предварително ще кажа, че не я познавам и не бих могла да се запозная с нея по простата причина, че тя не се публикува на страницата на Висшия съдебен съвет към момента. Това, което в момента може да се види на страницата на Висшия съдебен съвет, е отчет за това ежегодно какви дисциплинарни производства, по какви текстове са провеждани, какви са наказанията по тях, което всъщност е статистически отчет. Липсват анализи за уеднаквяване на дисциплинарната практика, липсват и други материали и документи, от които може да се направи извод дали дисциплинарната практика е последователна, или не.
Аз обаче ще направя уговорката, че дисциплинарната практика на Висшия съдебен съвет е подчинена и на съдебната практика на Върховния административен съд. В този смисъл каквито и мерки да предприеме Висшия съдебен съвет, те са ограничени в законовата рамка и в рамката, която поставя със своята съдебна практика Върховният административен съд.
Много държа да подчертая собственото си мнение, че действително в тази част, като че ли, Законът за съдебната власт страда от много пропуски и те трябва наистина да бъдат много внимателно прегледани от органите, които имат своята законодателна инициатива. В сегашното дисциплинарно производство се съдържат твърде много противоречия. Противоречия, които един юрист не може да понесе. Не прави чест на Законът за съдебната власт да съдържа такива противоречия. Точно дисциплинарното производство, свързано с органите на съдебната власт, да бъде в това законово състояние.
ПРЕДС. ЯВОР НОТЕВ: Завършихте ли отговора госпожо Колева? Благодаря Ви.
За въпрос думата има господин Бисеров, след това госпожа Мая Манолова е заявила желание.
ХРИСТО БИСЕРОВ: Аз по-скоро ще направя коментар. Повече от три години сме в една комисия, работим заедно. По повечето от въпросите сме били на едно мнение, но по част от въпроса сме били на коренно различни мнения. Сега ситуацията е горе-долу подобна. Концепцията, която ни представяте, 90 % и повече я споделям. Не мога обаче да не взема отношение по тази щекотлива, както Вие я наричате, рискова и еретична идея за това Висшият съдебен съвет да оценява пропуските по конкретните дела. Тук става въпрос за конкретни дела и то предизвикващи обществено любопитство, както се изразявате. Много смела ми се струва идеята примерно Висшият съдебен съвет да може да прецени, да оцени, да даде мнение, че деянието в обвинителния акт не е било неправилно квалифицирано, ако съдът го е казал. Ако съдът е постановил оправдателна присъда, как Висшият съдебен съвет изобщо ще си позволи, да не говоря за хипотезата, да каже, че съдебната инстанция е преценила неправилно доказателствата.
ЮЛИАНА КОЛЕВА: Да, разбрах Ви.
ХРИСТО БИСЕРОВ: Идете в този Висш съдебен съвет в рамките на регламентите, които действат, които сме създавали заедно къде със съгласие, къде малко насила, защото ще ми позволите да направя и такъв коментар: ние ще имаме такъв Висш съдебен съвет, какъвто днешният ден позволявам да имаме. Политиката, която беше провеждана през парламента през последните три години, ще Ви постави всички Вас в едни рамки, в които няма да е лесно да отстоявате на външен натиск. Затова личните Ви качества ще бъдат изключително важни. Това по-скоро е коментар, отколкото някакъв конкретен въпрос, но наистина прекалено рисково и еретично е да може Висшият съдебен съвет по такъв начин да анализира конкретни дела. Благодаря.
ПРЕДС. ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Бисеров. Наистина нямаше въпрос, но това, което казахте имаше своето място в днешното заседание.
Заповядайте, госпожо Манолова, имате думата за въпрос.
МАЯ МАНОЛОВА: Уважаема госпожо Колева, нормално е Вашето представяне да представлява особен интерес и да е натоварено с много очаквания както от членовете на Правната комисия, така и от хората, които следят това изслушване.
Лично аз харесах Вашата концепция, защото в голямата си част тя показва познаване на проблемите на съдебната власт. Нещо, което е по-важно и липсва в много от концепциите – предлага решения за решаване на тези проблеми.
Не зная обаче защо решихте във Вашето представяне пред Правната комисия да започнете с най-слабата част на Вашата концепция – частта, в която разсъждавате по отношение на независимостта на съдебната власт.
Няма как да се съглася с Вас, че независимостта на съдебната власт и по-специално усилията, които полага Висшият съдебен съвет в тази посока са имагинерно, абстрактно понятие. Според мен това си е много конкретно понятие и аргумент в подкрепа на моето мнение е тъкмо Вашето изявление, че за това има или не независимост в действията на Висшия съдебен съвет се съди по начина, по който той изпълнява своите правомощия. Какви са правомощията на Висшия съдебен съвет, тези които най-вече и най-пряко са свързани с въпроса за независимостта? Безспорно това е неговата кадрова политика, неговата дисциплинарна практика, безспорно това е начинът изобщо реагира ли той срещу нападки и опити за натиск върху съдебната система и върху отделни магистрати. Така че според мен, тъй като с Вас разговаряме и като колеги, няма как да избягате от този въпрос и да отговорите на база, начина по който осъществяваше правомощията си Висшият съдебен съвет до този момент, дали наистина действаше като независим орган? Дали неговата кадрова политика не поставяше под съмнение именно факта, че решенията се вземат прозрачно въз основа на реална конкуренция, че изборът е обективен само върху професионалните качества на кандидатите, дали е мотивиран или действат някакви други влияния, които поставят под съмнение независимостта на този орган?
Няма как да избягате и от въпроса за дисциплинарната практика, защото макар да не се публикуват всички дисциплинарни производства, всички ние, а предполагам, че Вие повече и от нас, тъй като сте се готвили за днешното изслушване и за тази концепция, сте запозната с начина, по който Висшият съдебен съвет упражняваше тези правомощия.
Няма как да не се спра, според мен, на най-спорния момент във Вашата концепция в тази част, а именно, че бъдещият Висш съдебен съвет трябва да изработи примери и модели, чрез които да различава намесата и натиска от критиката и изказванията в отрицателен аспект за работата на съдебната власт. Едно много спорно твърдение, спорно предложение, според мен, изобщо тази тема, че, видите ли, натискът върху съдебната система е просто гражданска критика е наистина, според мен, даже едно доста опасно твърдение. (Реплика от народния представител Димитър Лазаров.)
Въпросите са ми зададени абсолютно добронамерено, защото предполагам, че Вие като човек с достатъчно опит в съдебната система си давате сметка. Да, ще приключи това изслушване, ще Ви изберем за член на Висшия съдебен съвет, но утре Вие ще се изправите пред редица изключително сложни задачи, а именно да отстоите това, което говорите днес, което сте правили в първите решения, които ще вземете. Тогава няма как да избягате.
ПРЕДС. ЯВОР НОТЕВ: Госпожо Манолова, ще има ли въпрос? Времето изтече.
МАЯ МАНОЛОВА: Аз зададох въпросите. Мисля, че госпожа Колева ги разбра.
ПРЕДС. ЯВОР НОТЕВ: Госпожо Колева, моля отговорете на въпросите.
ЮЛИАНА КОЛЕВА: От изложението, госпожо Манолова, аз откроявам три въпроса, ако правилно съм ги преброила. Ще започна с това, че ако работата на Висшия съдебен съвет беше перфектна ние тук нямаше толкова дълги часове да обсъждаме какво трябва да се подобри.
Естествено, както аз, като един от кандидатите, в концепцията си съм посочила слабостите, които виждам именно в политиката на кадруване на Висшия съдебен съвет.
Аз не мога да кажа дали, когато Висшият съдебен съвет взема решения с 19 или с 18 гласа „за”, той е политически повлиян – нещо, което мен дълбоко ме учудва и смятам, че е против здравия разум. Все пак този Висш съдебен съвет се състои от хора, които са избирани, ако не по подобен начин, то по начин, близък до това, което се случва в момента. Когато Вие сте участвали в този избор и сте ги избирали, Вие сте избирали хора, работещи, достойни, които да взимат решенията като орган, администриращ съдебната власт. Не може сега изведнъж всички вкупом да твърдите, че този орган е политически повлиян.
МАЯ МАНОЛОВА: А Вие какво твърдите?
ЮЛИАНА КОЛЕВА: Ние твърдим обратното и, според мен, здравият разум е на наша страна в момента, но така или иначе това е един частен въпрос.
Факт е, че кадруванията, особено на административните ръководители, са поставени под съмнение и са изложени на критика, това означава, че по някакъв начин Висшият съдебен съвет не е убедил било магистратската общност, било обществото като цяло в правилността на своя избор.
Аз смятам, че това не трябва да се допуска при бъдещите избори, които бъдещият Висш съдебен съвет ще провежда. Затова съм изложила и като част от концепцията си идеята, че провеждането по възможно най-прозрачния начин на изборите на административни ръководители, е гаранция за това, че обществото ще може да прецени или магистратската общност също ще може да прецени кой от кандидатите е неговият кандидат и дали неговият избор съвпада с избора на Висшия съдебен съвет.
ПРЕДС. ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Колева.
Има ли други въпроси?
Заповядайте, господин Радев.
ЕМИЛ РАДЕВ: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Колева, в концепцията Ви много подробно са залегнали вижданията Ви за кариерното израстване на магистрати и начинът, по който това ще се случва. Във връзка с това моят въпрос е: какво е виждането Ви за практиката на Висшия съдебен съвет за кариерно израстване на магистратите и каква промяна предлагате в тази посока?
ЮЛИАНА КОЛЕВА: Аз съм включила в понятието „кариерно израстване” няколко института за кариерен растеж. Едното е атестирането, а другият важен институт, според мен, е повишаването в ранг, което остава малко по-встрани от дебатите в момента, и третото е съответно преместването и повишаването в длъжност чрез конкурс. За всеки един от тези проблеми съм дала някакви конкретни предложения, които евентуално биха могли да бъдат включени в общата концепция на Висшия съдебен съвет по подобряване на работата в тези сфери.
Лично аз бих предпочела да се спра на повишаването в ранг, тъй като досега никой не го беше засегнал. Аз мисля, че този институт е силно подценен както в законодателната рамка, така и в рамките на Висшия съдебен съвет, защото той може да разгърне един потенциал, който да се използва едновременно и в някаква степен за разтоварване на натоварените звена, и в същото време – за стимулиране на магистрата, който е повишен в ранг. Защото, ако бъде дадена законовата възможност този човек, който е повишен в ранг, не просто да седи на мястото си и да върши същата работа, която е вършил и преди да бъде повишен в ранг, а да взема някакво макар и частично участие в работата на звеното, в чийто ранг е повишен, той ще бъде по-полезен и в същото време ще изпитва по-голямо удовлетворение от факта, че е повишен в ранг.
В този смисъл съм дал известни предложения, които по по-сериозен начин да утвърдят този институт в градацията или в кариерното израстване на магистратите, които така или иначе остават по места.
ПРЕДС. ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Колева.
Има ли други въпроси?
Заповядайте, госпожо Фидосова.
ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря Ви, господин Нотев.
Уважаема госпожо Колева, имам два въпроса към Вас. Ако бъдете избрана за член на Висшия съдебен съвет, какви предложения бихте направили и бихте отстоявали във Висшия съдебен съвет по отношение на предстоящи избори, както на тримата големи – знаете, най-напред предстои изборът на главен прокурор, разбира се, в рамките на последните промени, които приехме в Закона за съдебната власт, но в допълнение на това, така и на останалите по отношение също така на административните ръководители и защо немалко по-напред по отношение на всички назначения, тъй като смятам, че там също има още много какво да се желае и да се прави, за да отговорим на големия въпрос, който се задава като цяла тема в днешния дебат?
С втория ми въпрос искам да ви върна малко към дисциплинарната отговорност. Това е важен въпрос, който беше засегнат от всички кандидати, както в концепциите им, така и в изявленията и в отговорите на въпросите, които бяха задавани.
Дисциплинарната отговорност за мен, когато бъде потърсена и когато се обективира с решение на Висшия съдебен съвет, това решение трябва по някакъв начин да бъде оповестено публично. Решението трябва да бъде публично, за да постигне превантивния ефект по отношение на всички останали магистрати. Тоест, те трябва да знаят какъв е точно казусът, какво е конкретното решение и да се предпазват в своята практика и дейност от допускане на такова нарушение.
Разбира се, съобразно изискванията на закона, аз смятам, и не веднъж сме водили с Вас такъв разговор, че за да постигнем най добрите законови разпоредби, в условията на диалог и взаимодействие между институциите и властите, ние трябва съвместно да изработим такива текстове.
Във връзка с това какви предложения бихте направили Вие във Висшия съдебен съвет, които да дойдат към нас, като предложения от органа Висш съдебен съвет конкретно за промяна за решаване на проблемите в областта на дисциплинарните производства? Друго нещо, което ми направи така впечатление и се засегна от всички участници днес в дебата, но някак си не се стигна докрай с по-конкретни предложения, е по отношение пак на дисциплинарната практика – няма някакво обобщение на дисциплинарната практика до този момент. Наистина няма къде да прочетем и да видим мотивите за решенията, какви са казусите, какви са нарушенията, какви са наказанията.
ЮЛИАНА КОЛЕВА: Направи ми впечатление, че в самия правилник на сега действащия Висш съдебен съвет е предвидено, като негово задължение, да изработи и да поддържа публичен регистър на своите решения. Това решение обаче, тази разпоредба на правилника очевидно не е спазена или поне такова нещо не е видно от сайта им. Защо казвам това? Според мен по принцип всички решения на ВСС действително трябва да бъдат подредени в един публичен регистър и по възможно най-лесния начин да се откриват на сайта на самия съвет. В още по-голяма степен това важи за решенията по дисциплинарните производства, разбира се, когато те влезли в сила.
Мислила съм по въпроса до колко и дали публикуването на тези решения няма изначално да урони престижа на магистрати, на които са наложени леки наказания. Смятам обаче, че смисълът на публикуването на тези решения е в крайна сметка те действително да станат достояние на всички и спрямо тях да се възприемат тези стандарти, които се възприемат според мен при публикуване на самите съдебни решения на сайтовете на съдилищата тоест, да бъдат заличени личните данни, да бъдат заличени онези данни, които има опасност да бъдат използвани в недобър смисъл, а съдържанието на решенията да бъде поместено, за да се вижда от тях за какво нарушение какво наказание е наложено. Според мен това е най-чистият вариант за решаване на този въпрос.
Що се отнася до административните ръководители и техния избор, за мен като че ли гаранция в тази посока са точно правилата и процедурите, които гарантират широко обсъждане, широка възможност за предложения, изразяване на становища, включително и от страна на Общото събрание на органите, чиито административни ръководители се избират. Това може би е най важното становище, да ме прощават неправителствените организации в този случай. Като че ли това е най-важното становище извън мнението на Висшия съдебен съвет – максимална прозрачност. Няма друг път. За мен това е най-голямата гаранция да бъдат преустановени вътрешните и външни зависимости, институционални политически, бизнес и всякакви други назовани и неназовани, и това лобиране в лошия смисъл на думата за един или за друг ръководител.
ПРЕДС. ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Колева. Няма записани други въпроси. Не виждам знак за желание за въпрос. Да приемем, че сме приключили с изслушването на госпожа Колева.
Благодаря за Вашето представяне днес в комисията.
За разглеждане на последната кандидатура предоставям възможност на председателя на комисията да представи последния кандидат и да закрие заседанието на днешната комисия, разбира се, след успешното му приключване. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, господин Нотев.
Наистина последният кандидат по азбучен ред е господин Ясен Тодоров Тодоров.
Заповядайте, господин Тодоров.
Той е предложен от народния представител Николай Пехливанов.
Господин Пехливанов, имате думата да представите кандидата. Заповядайте.
НИКОЛАЙ ПЕХЛИВАНОВ: Уважаеми колеги и гости! Представям кандидатурата на господин Ясен Тодоров Тодоров. Той е роден през 1968 г. в София. Завършил е средното си образование в 35-та Руска езикова гимназия в София. Висшето си образование – със специалности „право и охрана на обществения ред” и „борба срещу престъпността” е завършил през 1993 г. във Висшия институт на подготовка офицери и научно-изследователска дейност към МВР, в момента – Академия на МВР.
На 1 декември 1993 г. господин Ясен Тодоров е встъпил в длъжност като следовател във Втора районна следствена служба в София, а от 1 август с решение на Висшия съдебен съвет е назначен за ръководител на Втора районна следствена служба в София. Тази длъжност той изпълнява до месец юли 2004 г., когато е назначен за ръководител на Шесто териториално отделение при Столична следствена служба.
От 10 януари 2005 г. до 16 януари 2008 г. е бил ръководител на Десето териториално отделение на Столична следствена служба, като временно е изпълнявал и длъжността ръководител на Специализираното икономическо отделение при Столичната следствена служба.
С решение на Четиридесетото Народно събрание от 19 декември 2007 г. Ясен Тодоров е избран за инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет. Тази длъжност е изпълнявал до изтичането на мандата му на 18 януари тази година. В момента е следовател в Специализираното звено „Противодействие на корупцията и финансово данъчните измами” към Софийска градска прокуратура.
Целият трудов стаж – близо 19 години, на Ясен Тодоров е преминал при различни длъжности в съдебната система. Той е водил разследвания по дела за криминални, икономически и транспортни престъпления. Бил е ръководител на една от най-натоварените следствени служби в столицата. При него са започнали професионалния си юридически път, като съдебни кандидати, следователи, помощник-следователи, много практикуващи в момента юристи, както магистрати, така и адвокати.
Освен личния си следователски опит, Ясен Тодоров притежава и богат административен опит. Той е бил ръководител на три териториално-следствени служби – втора, шеста и десета, обслужващи общо територията на шест столични района с население от около половин милион души и доста усложнена криминогенна обстановка.
За няколко месеца временно е ръководил и специализираното икономическо отделение в Столична следствена служба, където се разследват едни от най-сложните от юридическа и фактическа страна дела в държавата.
В периода месец януари 2008 г. – януари 2012 г. Ясен Тодоров е бил инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет. През това време той е имал възможност непосредствено да се запознае с работите на органите на съдебната власт, най-вече с тези на прокуратурата и следствието на територията на цялата страна. Лично е извършвал планови, тематични и инцидентни проверки и в петте апелативни района на страната. Изготвял е стотици актове и становища по извършените проверки. Участвал е в заседанията на Постоянната комисия по дисциплинарните производства към Висшия съдебен съвет. Много добре е запознат с дисциплинарните процедури и с дисциплинарната практика на Висшия съдебен съвет.
С работата си като инспектор Ясен Тодоров е бил част от екипа на Инспектората на Висшия съдебен съвет, чиято дейност без изключение е положително оценявана в междинните и редовни доклади на Европейската комисия .
Предвид изложеното считам, че с богатия си магистратски и административен опит, господин Ясен Тодоров може съществено да допринесе за изграждането на един Висш съдебен съвет, който значително да подобри своята работа като наложи по-добри практики в процедурите по повишаване и преместване на магистрати, при избор на административни ръководители, при установяване на ясни, единни критерии за налагане на дисциплинарни наказания и за уеднаквяване на дисциплинарната практика.
Това всичко би довело, от една страна, до по-добро администриране и функциониране на съдебната система, а от друга, до издигане авторитета на Висшия съдебен съвет както пред магистратската общност, така и пред цялото българско общество. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, господин Пехливанов.
Господин Тодоров, заповядайте да представите Вашата визия за дейността на Висшия съдебен съвет, да чуем Вашите отговори на поставените теми и въпроси и това, което желаете да представите пред нас като акценти от концепцията, която сте предложили. Имате думата.
ЯСЕН ТОДОРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, членове на Комисията по правни въпроси към Четиридесет и първото Народно събрание на Република България, госпожо министър! Искам, първо, да благодаря на господин Пехливанов за направената номинация и за изчерпателната презентация. Искам да благодаря на всички Вас за търпението, което проявявате. Не знам колко часа станаха вече – 12 часа, да изслушате всички кандидати номинирани за членове на бъдещия Висш съдебен съвет.
За мен е огромна чест и професионално признание да застана днес пред Вас на тази парламентарна трибуна. Считам, че голям принос за това имат всички мои колеги следователи, с които съм работил и на които съм бил административен ръководител в продължение на 15 години, колкото е моят следователски стаж. Искам специално да благодаря и на експертите, които ме подпомагаха в работата ми като инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет и специално да спомена техните имена, а именно експерт Димитрина Долапчиева и експерт Сия Иванчова. Споменавам ги нарочно, защото считам, че тази номинация се явява една оценка за работата ми като инспектор през първия мандат на този новосъздаден орган.
Ще маркирам няколко лични факти за мен и след това ще пристъпя към основните проблеми в съдебната система и към начините за решаването им според мен.
Декларирам пред Вас, че нямам неплатени данъчни задължения. Затова съм депозирал в Правната комисия и съответните удостоверения. Не членувам в тайни организации, не съм масон, не съм бил агент на Държавна сигурност, не съм бил в конфликт на интереси. Тук трябва да отворя една скоба и да отбележа – мисля, че преди 2 години направих запитваме до ресорната комисия в Народното събрание, защото по време на мандата ми като инспектор бях избран по предложение на Професионалната футболна лига за арбитър в новосъздадения арбитражен съд към Българския футболен съюз, а точно по това време Висшият съдебен съвет излезе с една препоръка към всички магистрати да преустановят участието си в арбитражни съдилища. Аз лично не получавах никакво възнаграждение и считах, че в случая няма нарушаване на Закона за съдебната власт, че няма несъвместимост, че няма конфликт на интереси, но спазих законовото си задължение и се допитах до Комисията. Тя излезе с едно решение, с което ми препоръча да изпълня препоръката на Висшия съдебен съвет и аз подадох оставка като арбитър и така приключи кариерата ми.
Искам да използвам този момент и да пожелая успех на националния ни отбор по футбол, който на полувремето водеше с 1:0 на Армения. Не знам в момента какъв е резултатът.
Да преминем към по-сериозните неща. Внимателно слушах въпросите, които задавахте на колегите-кандидати. Лично аз считам, че няма нужда от конституционни законови промени, за да могат членовете на бъдещия Висш съдебен съвет да изпълняват правомощията си.
И в момента и в Конституцията, и в Закона за съдебната власт има достатъчно разписани правила, които дават възможност за това. Считам, че основен фактор за добрата работа на бъдещия Висш съдебен съвет ще бъде човешкият фактор, по-точно волята на бъдещите членове на Висшия съдебен съвет да вършат качествено работата си, да изпълняват правомощията си и да дават по този начин добър пример на всички магистрати в страната, които от своя страна дължат едно бързо, справедливо и най-вече предвидимо правосъдие на българските граждани.
Лично за себе си считам, че имам прилични юридически познания, притежавам богат административен опит като ръководител, имам много добър поглед върху състоянието на съдебната система в цялата страна. Считам, че с работата си като евентуален бъдещ член на Висшия съдебен съвет бих могъл да допринеса за повишаване имиджа на самия съвет сред магистратската общност и за повишаване на доверието към съдебната система като цяло сред българското общество. Както спомена господин Анастасов, това доверие е доста ниско в момента.
Когато прочетох приетите от Вас процедурни правила по номинация, изслушване и избор на кандидати за членове на Висшия съдебен съвет, установих, че явно ще бъда изслушан последен и предположих, че всички основни проблеми, касаещи съдебната система вече ще бъдат изчерпани от останалите кандидати. Затова прецених, че е най-удачно да изготвя своевременно своята концепция и да я депозирам. Така и направих. Изготвих я в рамките, може би на около час, където нахвърлих основните проблеми според мен за съдебната система. Направих го, за да не остане някои с впечатлението, че съм преписвал, плагиатствал или някой друг ми е написал концепцията. Тя наистина е твърде обща, но със задоволство установих впоследствие, че проблемите, които съм посочил общо взето се повтарят и в концепциите и на другите кандидати.
Даже с много голямо учудване, пак в рамките на шегата, явно и премиерът е чел концепцията, защото един месец след нейното депозиране вече се повдигна въпросът за сградата на Софийския районен съд и Софийска районна прокуратура и започна да се търси неговото разрешаване. Този проблем аз съм засегнал в акта ми за проверка на работа на Софийска районна прокуратура още през 2010 г., но досега по него не се взимаше никакво отношение. Явно вече някаква процедура е задействана.
Тук искам да се обърна към министър Ковачева, защото не съм сигурен, че това, което се прави в момента е най-добрия вариант – да се търси една сграда, която е пригодена за други нужди, да се нагажда за нуждите на прокуратурата и съда. Според мен най-удачният вариант е да има чисто нова сграда, която да е функционално пригодена за тези нужди, но тук естествено, че играят няколко фактора, първо е функционалността на сградата, второ е времето, което е нужно за пригаждане на готова вече сграда и за построяване на нова и естествено финансовият фактор колко ще струва едното и колко ще струва другото. Това е моето лично становище по случая.
Аз не мисля да Ви отегчавам с монотонно четене на моята концепция и без това не е толкова дълга. Качена е на Вашия сайт, предполагам, че всички сте запознати с нея. На сайта на Българския институт за правни инициативи са качени моите отговори на анкетата, която този институт направи с кандидатите. Там са засегнати много от въпросите, които днес бяха задавани, който се интересува може да види тези отговори.
Ще се опитам в рамките на моята презентация малко по-практически да я насоча и същевременно да отговоря на един въпрос, който е поставен от неправителствените организации лично към мен. Това е въпроса: дейността на Инспектората беше обект на много критики за липса на отношение към проблеми като натовареност на магистрата, случайно разпределение на делата, изпълнение на поръчки – как оценявате тези критики и какви ще бъдат Вашите изисквания към Инспектората, ако бъдете избран в новия ВСС?
Започвам от изпълнението на поръчки. Изпълнението на поръчки означава, че някои от инспекторите са изпаднали в някаква зависимост. Аз гарантирам пред Вас, че по никакъв повод, никой не се е опитвал да ми оказва влияние при извършваните от мен проверки. Просто този термин – изпълнение на поръчки, остава непонятен за мен. Аз бях избран за инспектор като единствения опозиционен кандидат в миналото Народно събрание, всички избрани от парламента членове на парламентарната квота на Висшия съдебен съвет и останалите десет инспектори, включително главният инспектор бяха номинирани от партии от тройната коалиция, аз бях номиниран от БНС. Гарантирам, че никой – нито от вносителите на моята номинация, нито някой друг се е опитал по някакъв начин да влияе на вътрешното ми убеждение при написването на моите актове за извършените проверки.
Искам да засегна още един въпрос. Сблъсках се със следния проблем при работата ми като инспектор, а именно невъзможността да проверявам дела, които са засекретени поради използване на специални разузнавателни средства по тях, защото в закона инспекторите нямат разписан достъп до класифицирана информация. Това принуди мен, главния инспектор и още един инспектор да подадем заявления за извършване на проучване. ДАНС извърши такова проучване, получихме достъп и така успях да върша служебните си задължения като проверявам и такива дела.
По отношение на критиката, че не е имало отношение на Инспектората относно случайното разпределение на делата ще Ви зачета само две неща. Ще предоставя на госпожа Фидосова изготвен лично от мен анализ по приложението на чл. 9 от ЗСВ в прокуратурите и следствените отдели. Този анализ е от края на миналата година – месец декември, точно преди да изтече нашият мандат, който беше предоставен на Висшия съдебен съвет и на Върховна касационна прокуратура и въз основа на този анализ, явно в него е имало важни неща, главният прокурор издаде на 9 януари една изцяло нова заповед, която урежда разпределението на делата в прокуратурите и следствените отдели. Ще Ви предоставя както анализа, така и заповедта на главния прокурор.
През 2010 г. направихме предложение до Висшия съдебен съвет, изпратихме нашата годишна програма с всички запланувани проверки, направихме предложение техен IT специалист да присъства на проверките, където да може да се „бръкне” в софтуер, да се види дали има някакви манипулации на програмите. Висшият съдебен съвет не откликнаха на това наше предложение и то си остана само едно добро предложение. Лично аз съм правил проверка в Софийския районен съд като съм използвал такъв специалист по повод на една публикация в „Правен свят”, че има манипулация на системата от страна на изпълняващия тогава длъжността председател на съда господин Маджаров, но такова нещо просто не се установи.
Следващият проблем – проблемът с неравномерната натовареност. Всички споменават и констатират този проблем, но така и не разбрах какво правим с тези констатации. Мисля, че господин Лазаров или някой спомена, че има шест пъти разминаване в натовареността.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Господин Славов.
ЯСЕН ТОДОРОВ: За мен практическите изходи от ситуацията са няколко, но съм убеден, че който и да тръгнем да прилагаме ще срещнем страхотна съпротива от отделни магистрати или цели звена, защото сегашното статукво, според мен, е много удобно на някои. Удобно е на тези, които са слабо натоварени, а получават заплащане като останалите си колеги. Удобно е на тези, които са натоварени и използват натовареността си като извинение за недотам добрата си работа. Някакви гениални идеи аз нямам в тази насока.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Вече пет минути повече говорите. Да се ориентираме към приключване.
ЯСЕН ТОДОРОВ: Дисциплинарната практика и атестирането исках да засегна.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Тъй като изтече времето с толеранса, който дадохме на всички кандидати, за да бъде равнопоставено и справедливо, еднакво спрямо всички, аз ще си позволя да Ви задам въпрос, който искахте да продължите всъщност. Какво е Вашето мнение по отношение на дисциплинарната практика? Какви предложения конкретно бихте направили по отношение на съответни необходими промени относно дисциплинарната практика? Имате ли конкретни предложения, които бихте предложили и отстоявали във Висшия съдебен съвет?
ЯСЕН ТОДОРОВ: Едно предложение имам, никой досега не го е правил, не знам дали би било възприето. Например такава е практиката в Кралство Испания. Там да диференцирани дисциплинарните нарушения. Те са разделени на три групи по своята тежест – леки, средни и тежки и са разписани предварително в закона съответните наказания, така че няма опасност магистрат, който е извършил леко нарушение да бъде например уволнен. В момента, според мен, съществува теоретична възможност и на практика така се получава – при сходни казуси се налагат различни наказания. Примерно за някакво елементарно нарушаване на етичния кодекс на българския магистрат може да се стигне до там някой да бъде дисциплинарно отстранен от длъжност.
Проблеми с непостоянната дисциплинарна практика на Висшия съдебен съвет срещна и Инспектората и затова през 2010 г. ние организирахме по наша инициатива един семинар, на който поканихме членовете на Съвета, представители на Върховния административен съд и магистрати, където обсъдихме най-щекотливите проблеми и стигнахме до два основни изводи, които всъщност бяха вменени в задължения на Инспектората при правенето на предложения за дисциплинарни наказания. Едното се отнасяше до правото на защита на дисциплинарно привлеченото лице, а по-точно спазването на седемдневния срок за неговите възражения. Второто беше задължително условие е да се изследва натовареността на съответния магистрат. Сега в момента има страхотен проблем – всички го знаете, с отмяната на няколко дисциплинарни наказания от страна на Върховния административен съд с мотива, че е нарушено правото на защита на дисциплинарно привлеченото лице като не му е дадена възможност да бъде изслушано то от решаващия орган и това е една бомба със закъснител, която минира всяко следващо решение на Съвета за налагане на дисциплинарно наказание, ако това лице не е изслушано.
Мисля, че една от първите работи на съвета е да свика някакво съвещание, на което да бъдат поканени и членове на ВАС, ако трябва, неправителствени организации – всички, които имат отношение към това нещо, за да тръгне някаква практика в тази насока. Може би ще има и тълкувателно решение, но преди това нещо, трябва да се установи някаква единна практика.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, господин Тодоров.
Господин Бисеров заяви желание за въпрос.
Заповядайте!
ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря, госпожо председател.
Господин Тодоров, Вашата концепция е заредена с доста оптимизъм, дори бих казал малко повече отколкото сме очаквали. Една наша колежка от БСП понякога използва израза „бодряшки стил”, което не е лошо разбира се.
Особеното е в тази част за адекватното заплащане. То звучи толкова хубаво, че някак си е малко бих казал нереалистично – в рамките на следващия Висш съдебен съвет да може да бъде проведена такава политика, още повече че лошото дете реално не се превива. Както и да е.
Ще ми се да кажете няколко думи повече по отношение гарантирането на обективността при избора на административните ръководители, не на прозрачността – там отговорът е лесен. Там ще кажете – така, както Вие правите, ние така ще правим. А обективността.
ЯСЕН ТОДОРОВ: Безспорно е, че настоящото изслушване е един добър модел, който може да се възприеме и според мен е задължително да се възприеме.
Първо, за да има обективност при избора, трябва да има алтернативност при избора, тоест да има поне две кандидатури.
За обективността, аз мога да говоря за себе си – че бих гласувал за този кандидат, който считам за по-подходящ и мога да обещая, че ако бъда избран за член на Висшия съдебен съвет, при всеки такъв по-важен избор, не казвам, че при всички избори, но наистина при най-важните избори ще оповестявам мотивите за своето решение. Защото е абсолютно недопустимо примерно кандидат, който не е получил никаква подкрепа от член на съвета, никакво изказване в своя полза при гласуването да бъде избран или да събере някакъв огромен, много голям брой гласове. Това мога да Ви отговоря.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, господин Тодорова.
Госпожо Петрова, заповядайте.
КРИСТИЯНА ПЕТРОВА: Благодаря, уважаема госпожо председател.
Господин Тодоров, имах възможността да прочета Вашата концепция и никъде в нея не намерих Вашето становище относно независимостта. Това е един от основните принципи и госпожа председателката още в самото начало апелира към всички кандидати да отговарят в своите експозета на тези въпроси.
Бих искала да Ви задам следния въпрос: как според Вас Висшият съдебен съвет трябва да отстоява независимостта на съдебната власт? Благодаря.
ЯСЕН ТОДОРОВ: Благодаря за въпроса.
Аз мисля, че преди малко частично отговорих на този въпрос. Такова нещо имаше, ставаше дума за изпълнение на поръчки. Но Вашият въпрос е в малко по-друга насока, доколкото разбирам.
Независимостта, първо е независимост на всеки отделен член на съвета, независимост на всеки магистрат, неподатливост на влияния, висок интегритет. Безспорно Висшият съдебен съвет, който така жаргонно се нарича „правителство” и „правителство на съдебната власт” е длъжен да защитава авторитета на съдебната система и при някакви опити за нерегламентирана намеса, за вмешателство в работата на отделен магистрат или на звено на съдебната власт, редно е той да вземе подобаващо отношение. Това е моят отговор.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, господин Тодоров.
Колеги, имате ли други въпроси към господин Тодоров?
Господин Ципов, заповядайте.
КРАСИМИР ЦИПОВ :Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин Тодоров, интересува ме, ако бъдете избран за член на Висшия съдебен съвет, какви мерки бихте предприели или по-скоро бихте предложили за превенция и противодействие на корупцията? Благодаря.
ЯСЕН ТОДОРОВ: Въпросът е доколко това нещо е от компетентността на Висшия съдебен съвет. Аз в момента работя в специализираната зона към Софийска градска прокуратура, която се казва „Борба с корупцията и финансово-данъчните измами” и когато има достатъчно данни за корупционно престъпление, знаем, че се образува наказателно производство. Това сме коментирали и с много от колегите от Инспектората при извършените от нас проверки.
Корупцията е нещо, за което се говори, но е трудно да се докаже. При всички случаи тя оставя някакви обективирани следи в работата на даден магистрат. Няма дисциплинарно нарушение „корупция”, но по работата по определени дела могат да се извлекат изводи за някакви неправилни действия или действия, породени от необясними фактори. Това най-често се случва, забелязвали сме, при спирането на дела, наказателни производства срещу неизвестен извършител на някакви основания. Знаем извършителят, той е на разположение, примерно търсим някой свидетел, но не го намираме на адреса и спираме делото. То стои така 10-15 години, докато изтече давността. Реалните лостовете, с които разполага Висшият съдебен съвет, според мен, са да търси там тези проблеми и с дисциплинарни наказания да наказва тези, за които има някакви съмнения. Защото ако има доказателства за корупция, нещата излизат извън правомощията на съвета. Това мога да Ви отговоря.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, господин Тодорова.
Въпроси имате ли?
Заповядайте, господин Анастасов.
АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, госпожо председател.
Аз ще се опитам да развия въпроса на господин Ципов в тази посока. Знаете ли каква е практиката на Висшия съдебен съвет по отношение на дисциплинарни производства – материали, които са със съответно съдържание, не могат да бъдат ползвани при определянето или вземането на някакви отношения? Това искаше да ви пита господин Ципов – постановяват се факти и обстоятелства, Вие сам казахте, по дела, могат да навеждат на някаква такава идея, че има определено корупционно поведение на даден магистрат, но няма доказателства, за да се образува наказателно производство. Какво прави Висшият съдебен съвет и какви мерки може да вземе? Защото Вие де факто не можете да използвате това в едно открито производство и да пишете във Вашето решение:” Уволнявам” или „наказвам”, заради „еди-какво си”, защото няма как да го обективирате в пространството, но, от друга страна, целият Висш съдебен съвет знае, че този човек уговаря сделки, търгува с влияние и т.н.
ЯСЕН ТОДОРОВ: Ако бъда избран за член на съвета, първото, което ще направя, е това, което направих като инспектор – ще пусна заявление за получаване на достъп до класифицирана информация, защото без това... Въпреки че лично моето мнение е, че текстът, който бяхте приели, е наистина правилно отменен, защото не може да се вменява такова задължение. Лично моето становище е, че за да си върша работата, трябва да имам такъв достъп.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря.
Други въпроси към господин Тодоров? Няма.
Благодаря, господин Тодоров, за участието в това изслушване.
ЯСЕН ТОДОРОВ: И аз Ви благодаря за търпението.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Пожелавам Ви успех!
Колеги, преди да закрия заседанието, искам да кажа няколко заключителни думи.
Първо, днес се води стенограма. Благодаря на стенографите, че повече от 12 часа работиха без прекъсване, за да водят подробна стенограма от днешното заседание. Тя ще бъде качена на тематичния сайт веднага щом бъде готова, може би още преди края на утрешния ден.
В следващите три дни пред Комисията по правни въпроси предстои да изработи доклад от днешното изслушване, в който освен заключения за минималните законови изисквания за заемане на длъжността член на Висшия съдебен съвет за кандидатите трябва да разпишем оценка за квалификацията, опита, професионалните качества, специфичната подготовка, качествата и мотивацията на съответните кандидати – оценка, която засяга публичната репутация и обществената подкрепа за кандидатите, обобщение на днешния дебат по отношение на всеки един от кандидатите. Този доклад също ще бъде оповестен публично на тематичния сайт и ще бъде на разположение на всички преди самото гласуване на самите членове на Висшия съдебен съвет, което ще се проведе в пленарно заседание на Четиридесет и първото народно събрание на 26 септември 2012 г., както сме приели по нашите процедурни правила.
Искам да благодаря първо на кандидатите за прекрасното представяне днес, че всички кандидати намериха сили да издържат докрай, дори тези, които още в началото първи минаха в процедурата на изслушване. Благодаря за подробните анализи, които сте направили във своите концепции, за множеството конкретни предложения, които имате по отношение на продължаването на съдебната реформа, работата на Висшия съдебен съвет, конкретни предложения също за промени в подзаконови нормативни актове, защо не и по отношение на някои законодателни промени. Благодаря за смелостта на онези от вас, които имаха по-смели идеи и предложения и ги отстояваха.
Имам увереността както аз, така и всички колеги – членове на Комисията, както и всички други, които присъствахме и бяхме свидетели на този дебат, както прочетох вече в коментарите, които вървят за днес – безпрецедентен по отношение на избор на орган за Република България.
Пожелавам на всички успех! Всеки един от нас – народните представители, ще прецени в детайли Вашето представяне и ще реши как да даде своя глас на 26 септември.
Благодаря на колегите от Комисията по правни въпроси затова, че бяха активни и че всички ние създадохме атмосфера на равнопоставеност и толерантност към всички кандидати, че дадохме възможност да представят в детайли своите виждания за дейността си като членове на Висшия съдебен съвет и да отговорят както на удобни, така и на неудобни въпроси. Зададохме въпроси както от предложените ни от представители на неправителствените организации, така и въпроси, които всеки един си е подготвил предварително към всеки от кандидатите, запознавайки се с неговата концепция.
Благодаря на всички сътрудници, които помагаха в целия този процес, който продължава вече три месеца и има още две седмици, за да извървим пътя докрай.
Следващата задача, която стои пред нас, е следващата седмица да стартираме процедура за следващия избор – нещо, което се очаква от всички нас, това е изборът на членове на Конституционния съд, избор на главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет.
Министър Ковачева е тук. Благодаря за търпението и за отношението.
Благодаря на всички гости, които бяха днес тук с нас, които показаха своето отношение към важността на този дебат.
Благодаря и на всички тези, които останаха до последната минута на този дванадесет часа и половина маратон по изслушване на кандидатите за членове на Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание.
Пожелавам успех на всички!
Утре се надявам да се видим с нови сили в пленарното заседание.
Закривам днешното заседание.

(Закрито в 23.05 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Искра Фидосова