Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 142


Днес, 19.09.2012 г., сряда, от 15:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на правосъдието –Деница Вълкова, Велина Тодорова и Пламен Георгиев, заместник-министри, Милена Коцева, директор на дирекция „Процесуално представителство на Република България пред Европейския съд по правата на човека”, Елена Владимирова, Атанас Славов и Росица Дичева, държавни експерти в дирекция „Съвет по законодателство” и Елена Дойчева, държавен експерт в дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси”; от Висшия адвокатски съвет – Даниела Доковска, председател, Ели Христова, член и Валентин Бенатов, главен секретар; от Министерството на вътрешните работи – Веселин Вучков, заместник министър, Николай Нанков, началник на отдел „Нормотворческа дейност” в дирекция „Правно-нормативна дейност” в МВР, Мая Йовчева, главен юрисконсулт в Главна дирекция „Национална полиция” и Николай Григоров, началник сектор в Главна дирекция „Национална полиция”; от Министерството на физическото възпитание и спорта – Иван Ценов, заместник министър и Елена Попова, юрисконсулт в дирекция „Правна”.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на Комисията.
Заседанието се ръководи от Искра Фидосова, председател на Комисията по правни въпроси.
Искра Фидосова:
Добър ден на всички. Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси при следния дневен ред.
1. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, № 202-01-49, внесен от Министерски съвет на 23.07.2012 г. - водеща – КПВ
2. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата, № 202-01-26, внесен от Министерски съвет на 23.04.2012 г. - водеща – КПВ
3. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия, № 202-01-47, внесен от Министерски съвет на 17.07.2012 г.
4. Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на общ законопроект Вх. № 253-03-81/20.07.2012 на приетите на първо гласуване законопроекти за изменение на Закона за административните нарушения и наказания: № 254-01-62, внесен от Светослав Тончев Тончев и Ивайло Георгиев Тошев на 15.05.2012 г. и № 254-01-64, внесен от Димо Георгиев Гяуров и Мартин Димитров Димитров на 23.05.2012 г.
По първа точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, № 202-01-49, внесен от Министерски съвет на 23.07.2012 г.
Мотивите към законопроекта ще представи г-н Георгиев, заместник министър на правосъдието. Заповядайте, г-н Георгиев.
Пламен Георгиев:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми народни представители,
Министерският съвет е вносител на проект на Закон за отговорността на държавата и общините за вреди. Проектът е изработен от работна група към Министерството на правосъдието. Участвали са експерти от правителствени агенции, магистрати, представители на Софийска градска прокуратура, Административен съд-София-град, Софийски градски съд, Министерство на финансите – хора, които са прилагали този закон. Проведено е обсъждане и с неправителствени организации и са отразени целесъобразни предложения от практиката на Европейския съд по правата на човека и препоръки на Комитета на министрите към Съвета на Европа.
Настоящият проект на ЗИД на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди е поредната стъпка от пакета от мерки, които Министерството на правосъдието предприе по изпълнението на пилотна процедура срещу Република България. Аз бих казал, че това е може би вече последната стъпка да бъдат изпълнени тези мерки. От 10 август 2011 г. в сила за Република България са две пилотни решения на Европейския съд по правата на човека по делата „Фингър срещу България” и обединените „Димитров и Хамънов срещу България”, с които се констатират нарушения на чл. 6, § 1 от Конвенцията за правата на човека и основните свободи, гарантиращ право на съдебен процес в разумен срок.
Анализът на постановените до момента решения срещу българската страна показва, че най-съществен е броят на констатираните нарушения на правото на съдебен процес в разумен срок. Общо има 130 осъдителни решения по граждански и наказателни дела. Сключените с правителството споразумения при безспорни нарушения са 84. Тоест очевидно е, че има проблем, който считаме, че с предложените промени в този закон за изменение и допълнение ще бъде разрешен.
Предлага се разширяване на приложното поле на закона, така че той да обхване случаите на забавено правосъдие. С предлаганата промяна се създава средство за компенсация на вреди на гражданските и юридическите лица, чието право на разглеждане и решаване на делото в разумен срок по приключени производства е нарушено. Искът може да бъде предявен само когато е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на Глава трета „а” от Закона за съдебната власт, по която няма постигнато споразумение.
Същевременно случаите на отделни нарушения в рамките на съответното производство предявяването на иск за отделно нарушение не преклодира правото да се търси обезщетение за нарушение на правото на съдебен процес в разумен срок в случаите, когато е забавено производството. С цел да се улесни достъпа до правосъдие на гражданите е предвидено тези искове да бъдат предявявани пред съда в района, в който е настоящият адрес или седалището на ищеца. По този начин се преодолява забавянето на делата и решаването им извън разумния срок.
Втората основна група изменения, които се предлагат, с които се дава възможност за предявяване на иск за обезщетение на вреди при нарушаване на правата, гарантирани от разпоредбите на чл. 5 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи. Съдилищата ще преценяват дали при постановяването на законосъобразно лишаване от свобода компетентните органи не са нарушили разпоредбите на чл. 5 от Конвенцията. Подобно компенсаторно съдебно средство е приложено като мярка при изпълнението на голям брой осъдителни решения на Европейския съд по правата на човека, констатиращи нарушения по чл. 5 от Конвенцията.
Предлагат се преходни разпоредби, които уреждат отделните хипотези на заварени производства съгласно изискванията на пилотните решения, постановени от Европейския съд по правата на човека.
Ще завърша с това, че от 24 до 26 септември 2012 г. предстои заседание на Комитета на министрите към Съвета на Европа, на което ще бъдат разгледани мерките, взети от българската държава по изпълнението на пилотните решения на Европейския съд по правата на човека. Подготвя се меморандум, в който се очаква да бъде дадена оценка на компенсаторен механизъм по Закона за съдебната власт и по настоящия проект на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.
Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря Ви, г-н Георгиев. Колеги, имате думата за изказвания по законопроекта. Г-н Лазаров.
Димитър Лазаров:
Г-жо Председател, имам един въпрос. Може би аз неправилно схващам, но в предложения законопроект за изменение на закона в § 2 – ал. 1 на чл. 2 се изменя така:
„(1) Държавата отговаря за вредите, причинени на гражданите от разследващите органи, прокуратурата или съда, при:” и се изброяват точки 1, 2, 3 и в т. 4 се казва:
„4. налагане на наказание по Наказателния кодекс или на административно наказание, когато лицето бъде оправдано или административното наказание бъде отменено.”
Може би, ако се има предвид административно наказание по смисъла – препращащо към 78а, или прилагане от съда на административна мярка „или административното наказание бъде отменено”. Това не е ясно. Имам предвид следното. Ако се има предвид административно наказание административно наказващият орган не е посочен в този обхват на чл. 2 – разследващите органи и прокуратурата. Тогава трябва да бъде ясно казано, защото веднага възниква въпроса. Аз в началото направих уговорката, че може би аз неправилно разбирам.
Пламен Георгиев:
Напълно правилно сте се ориентирали, г-н Лазаров.
Това е и сега действащият текст, в момента. Горе общо се казва кои са органите и в т. 4 се казва конкретно. Но това е и сега действащия текст и е нямало затруднения. Правилно сте ориентиран – горе са органите и това е пояснение в т. 4. Само тези органи могат да бъдат ответници.
Димитър Лазаров:
Тоест имате предвид, ако бъде отменено при въззивно производство наложеното административно наказание. Иначе няма как. Само в този случай.
Искра Фидосова:
Други въпроси? Няма. Кворумът ни по подписите на колегите, които са и на други комисии, е 21.
Подлагам на първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, № 202-01-49, внесен от Министерски съвет на 23.07.2012 г. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Трима „въздържали се”.
Продължаваме с точка втора - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата, № 202-01-26, внесен от Министерски съвет на 23.04.2012 г.
Този законопроект вече го разглеждахме на едно заседание. Имаше споразумение при нас да се направи работна група с представители на Министерството на правосъдието и представители на Висшия адвокатски съвет и спорните теми, които се поставиха на това обсъждане да се опитате да ги преодолеете, доколкото е възможно, и да постигнете консенсус там, където можете. Идеята беше в максимална степен, ако успеем, да постигнем консенсус. Писмено няма нищо постъпило. Не знам как е завършило в детайли тази съвместна работа. Затова ви моля да ни въведете в това, което сте направили, докъде сте стигнали и къде продължава да има спорове, за да се ориентираме какво да правим, защото трябва да приемем промените – спорни или безспорни.
Г-н Георгиев, заповядайте.
Пламен Георгиев:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми народни представители,
Ще ви информирам как стоят нещата след проведеното на 14 юни 2012 г. заседание на Комисията по правни въпроси, на което беше отложено първото гласуване на проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата.
Преди да започна с това, обаче ми се ще само на две принципни положения да обърна внимание на процедурата.
Предмет на обсъждане е законопроект, който е внесен от Министерския съвет. Това ограничава правомощията на Министерството на правосъдието на този етап чисто откъм законодателна процедура да прави предложение към текстовете, които излизат от текста на вносителя. В този смисъл предложенията, които са направени от Висшия адвокатски съвет в рамките на срещите ни с техни представители, трябва да отбележим, че дори да са приемливи за нас, не могат да бъдат включени по наше предложение в законопроекта.
Искра Фидосова:
Ние ще ги включим, ако са приемливи. Кажете къде са спорните моменти и къде се срещате.
Пламен Георгиев:
Във връзка с направеното предложение за провеждане на допълнително обсъждане на текстове по законопроекта, такова обсъждане беше направено на две срещи с представители на Висшия адвокатски съвет. Голяма част от техните предложения бяха приети. От това следва, че Министерството на правосъдието няма да възрази, ако в законопроекта по съответния ред бъдат внесени такива предложения. Тоест имаме вече постигната яснота с тях по доста от спорните моменти. Част от направените предложения, включително изразени в коментарите от предходното заседание на Правната комисия. Обаче искам изрично да подчертая, че не попадат в целите на законопроекта, т.е. те са извън обхвата и евентуално, ако се смята, че трябва да бъдат направени допълнително такива промени, може би това би било предмет на една последваща процедура.
Въпреки направените усилия от двете страни, не беше постигнато съгласие от проекта да отпаднат разпоредбите, чрез които се изравнява достъпа до пазара на адвокатски услуги на временно упражняващите професията. Министерството на правосъдието категорично поддържа направените в тази посока предложения в законопроекта, а именно адвокатите, временно упражняващи професията първо, да могат да обединяват дейността чрез договор за сдружение (§ 33), който е във внесения законопроект; да учредяват адвокатско дружество (§ 38 и § 39); да членуват самостоятелно или съвместно с адвокати от Европейския съюз в адвокатско дружество, както и да са учредители на такова дружество (§ 40 и § 43). Адвокатите от ЕС или група адвокати от ЕС да сключват помежду си договор за постоянна работа (§ 46); правото на временно упражняване на адвокатска професия на територията на държава-членка, различна от тази, в която е придобита адвокатската способност произтича от първичното право на Европейския съюз, на който България е членка. В договора за функциониране на Европейския съюз е установена забрана за различно третиране на представящите услуги, включително и за временно представящите услуги. По друг начин казано, забраната за дискриминация цели постигането на равнопоставеност на адвокатите, с което се гарантира и по-добър достъп на гражданите, включително и на българските граждани, до качествени адвокатски услуги. Същите са в духа и буквата на Директива 77249 ЕО. Смятам, че това е ясно за българския законодател. Република България трябва да гарантира тези условия чрез този закон и по-специално чрез предоставяне на права на временно упражняващите да организират дейността си в различни форми, а именно договор за съдружите по чл. 52 от Закона за адвокатурата, договор за адвокатско дружество по чл. 57 или чрез сключване на договорите за сътрудничество по чл. 76 и чл. 77 от Закона за адвокатурата. Ние лично не виждаме противоречие с вътрешното законодателство при въвеждането на тези възможности. То и сега не се въвежда де факто белегът трайност, като условие за упражняване на правото за сдружаване, каквито доводи бяха изтъкнати в предходната заседание.
Личното упражняване на професията не може да се ограничава и от белега уседналост или пребиваване на територията. Обратното би поставило закона с противоречие с първичното право на Европейския съюз, а именно с чл. 49 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС) или така наречената Конституция на Европейския съюз.
Не одобряваме по същество съображения и предложението на Висшия адвокатски съвет, с което се предвижда съответният адвокатски съвет да издава удостоверения за извършването на писмено уведомление по Раздел3, чл. 19б и чл. 19в от страна на временно упражняващите адвокатска професия от Европейския съюз. Тази процедура не предоставя гаранции, че временно упражняващия адвокатска професия няма да бъдат изрично възпрепятствани и на практика това да доведе до ограничаване на правата им, вместо до улесняването им.
Освен това, предложената процедура по издаване на удостоверение сама по себе си представлява потенциална опасност за откриване на нови процедури за нарушение от Европейската комисия. Напомняме ви, че предвидената в законопроекта уредба произтича от регламентираното в Договора за функциониране на Европейския съюз право на свободно предоставяне на услуги (чл. 56 и чл. 57), както и от Директива 77/249 ЕО.
В заключение, тъй като е отправено искане, ние сме предоставили кореспонденцията, която е водена между Министерството на правосъдието и Европейската комисия.
Това е, което имам да кажа.
Предс. Тодор Димитров:
Благодаря. От името на Висшия адвокатски съвет кой ще вземе думата? Г-жо Доковска, заповядайте.
Даниела Доковска:
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Благодаря за поканата да участваме в това обсъждане. Благодаря на народните представители затова, че осигуриха възможност на Висшия адвокатски съвет да води разговори с Министерството на правосъдието и с ръководството на министерството и затова, че тези разговори се състояха.
Действително постигнати са доста договорености по проекта, който беше изготвен без наше съгласие и знание въобще, но впоследствие този недостатък беше коригиран след разговорите. Мисля, че е важно днес да се уточни как договореностите, които ние постигнахме, да бъдат доведени до знанието на Ръководството на Правната комисия, за да може да се осъществи редът, предвиден в Конституцията за внасянето на тези промени в проекта на Министерския съвет.
Не се постигнаха договорености по две групи въпроси, които са от изключително значение за българската адвокатура. Предварително искам да ви помоля за сериозно внимание по тези въпроси, защото те пораждат голяма тревога в 12000 българска адвокатура.
Откровено искам да кажа, че не ми е ясно защо не постигнахме договореност по първата група въпроси. Международното законодателство предвижда чуждестранният адвокат да може да се явява пред съда и пред другите органи на процеса, удостоверявайки с необходимите документи своята самоличност и качеството си на адвокат. За целта ние предложихме чуждестранният адвокат да се представи на съответния адвокатски съвет, както това става в много държави. Съответният адвокатски съвет веднага да провери документите и да издаде един документ, който той да представи пред съда. Смятахме, че по този начин постигаме две цели: първо, имаме контрола върху това кой се явява – адвокат ли е или не е адвокат, отговаря ли на условията. Ако не отговаря, да се предвиди една бърза процедура на обжалване на този отказ да се издаде удостоверение или мълчалив отказ. От друга страна, ние най-добросъвестно смятахме, че улесняваме и съда. Защото как така някой се явява пред съда и казва: „Здравейте. Аз съм адвокат от Англия.” И представя на съда (на съдебното заседание) четири документа на английски език. Отлага ли се делото, за да се превеждат тези документи. А известно е, че не могат да се представят документи на чужд език, нито пък се презумира, че съдът знае нещо друго, освен правото, така че той да ползва някакви лични познания, за да се запознава с документите, които са му представени.
Нашият опит на адвокати, които се явяват и в други държави, показва, че е съвсем прието чуждестранният адвокат да се представи в адвокатския съвет и веднага да му се издаде удостоверение, което той да представи пред съответния орган. Говорим за временно упражняващия. Не разбрах защо това не се прие. Според на Ръководството на министерството очевидно най-подходящото е на съда да се хвърлят няколко документа на чужд език и той да се оправя. Не ми изглежда дори рационално, а и това няма връзка с процедурата, на която министерството толкова много се оповава в тези изменения.
Така че първата група въпроси аз не виждам никакъв проблем да се решат тук по нормален начин. Защо адвокатът да отиде при органа на досъдебното производство, пак ви питам, и да си носи няколко документа на чужд език, след като ние няма да правим експертизи. Ние разполагаме с възможност веднага да се запознаем. Не е сложно при нас процедурата и не се изисква, както е при едно дело, да се прави превод. Защо министерството не се съгласи по този въпрос аз не съм наясно. Може би има някакви аргументи, които ние обаче не сме чули или не сме схванали. Смятам, че нямаше нужда от противопоставяне по тази тема.
Все пак временно упражняващия адвокат ад се представи в адвокатурата, за да знаем ние, че той, макар и временно, осъществява някакви действия тук. Защото той попада пред дисциплинарната юрисдикция на адвокатурата, ако той извърши една измама или пък някакво грубо нарушение, ние не знаем, че той се е явил да адвокатства. Съдът знае! Адвокатурата във всяка държава е самоконтролираща се, самоуправляваща се институция по всички европейски и не само европейски правила. Това не е безконтролна институция. Ние не можем да оставим така някой да идва и да адвокатства в България, макар и временно, без контрола на своята собствена адвокатура, но и на нашата адвокатура.
Това противопоставяне по този пункт на мен и изглежда самоцелно, като чели съдът да поеме контрола и в никакъв случай не адвокатурата. Защо? Това не е работа на съда.
И другата група въпроси, която е много важна. Аз разбирам безпокойството на министерството, защото министерството буквално е тормозено с едни писма от Европейската комисия. Говори се за започната процедура. Ние се запознахме с част от тези писма. Видяхме тяхното съдържание. Тук има едно много сериозно различие между нас и министерството и между тезата, която Европейската комисия лансира. Ние смятаме, че става дума за една грешка в съпоставката на две директиви. Има една директива, на която се позовава министерството затова, че не бива да се налагат ограничения на онези лица, които временно упражняват професията си в друга страна. Има такава директива. Има Директива 98/5/ЕО, която е свързана специално с адвокатурата. Кое е проблемът?
Всички въпроси на чуждестранните адвокати у нас са решени много добре. Нямаме и проблеми. Има проблем със Royal Society, които ни е известно, че лобират силно в Европейската комисия и упражняват натиск. Там какво се получава? Те искат временно упражняващият дейността да идва тук заедно процесуално действие или за едно дело и си отива. Те смятат, че временно идващият адвокат има право на сдружаване в страната. Защо ние смятаме, че това е ок симулант, че това е нещо като дървено желязо? Защото ние няма да му налагаме ограничения, но той идва временно, а като идва временно, сдружаването не е временна форма на упражняване на професията. Нито едно сдружение не е временно.
Преди малко аз имах разговор с колегата Тодорова и неправилно се изразих в разговора с нея. Аз и казах, че никъде това не е допустимо. А Вие ми напомнихте, че е допустимо в Австрия и Германия. Но това е така, защото в Австрия и в Германия в адвокатските дружества адвокатите могат да се сдружават с най-различни други граждани. Те могат да се сдружават с лекари, с инженери, със счетоводители, с експерти и с каквито поискате. Това е изключението, а не е правилото. Само там това е възможно. И във Великобритания е възможно адвокатите да се сдружават с хора от други специалности. А в континенталната система поначало това е изключението. Принципът е, че адвокатите се сдружават с адвокати. И сега се иска временно пребиваващият, който идва тук за еднократно действие, да се сдружава така да се каже завинаги. Не използвам в момента точни термини, защото искам да обясня логиката.
Естествено, че всичко е временно, както и самият живот. Но до какво ще доведе това. Когато адвокатът, който идва временно в страната, за да се яви по едно процесуално действие, ние му дадем възможност да се сдружава, той ще се сдружи. Той няма никога да използва реда в закона, който е предвиден за европейските адвокати: да дойде, да упражнява три години професията, да се впише в колегията, да ползва правата, които му се дават от Директива 98/5 и т.н. Целият ред, който е предвиден в закона всъщност ще стане факултативен, а основният начин ще стане този – най-лесният, най-простият, най-безобидният и най-безконтролният. Идва за временно участие в делото и си прави сдружение.
Искам да кажа, че злепоставяме интересите на българските адвокати. Защото ние ги поставяхме по отношение на останалите адвокати в другите страни в дискриминация. Уверявам ви, че българският адвокат не може да отиде временно в Полша и да си направи дружество. Не може да отиде временно в Унгария и да си направи дружество. Но унгарският адвокат може да дойде у нас под претекста, че ще участва в едно дело и да си направи тук дружество и дошъл временно, да си има постоянно дружество. Пак казва, че не използвам точните думи, за да се види логиката. Мисля, че трябва да се съпоставят двете директиви и държавата трябваше, когато води преговорите с Европейската комисия по този въпрос, да изпрати свои представители и между тези представители да има представители на независимата и самоуправляващата се адвокатура, който да изложи становището на нашите колеги 12 хиляди адвокати.
Аз не съм работила в детайли по този законопроект. Главният секретар и колегата Ели Христова са работили. Дори ние представихме на Министерството на правосъдието един вариант за удобство с черно и червено на това, което е прието и това, което не е прието. Ние сме готови да го представим на г-жа Фидосова, макар че мисля, че добрият вариант е министерството да представи това, с което са съгласни и съответно народните представители да внесат предложения.
Аз ви моля за 5 минути да изслушате главния секретар и колегата Ели Христова, защото тя сподели с международната организация в Брюксел този проблем.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Доковска. Г-н Бенатов.
Валентин Бенатов:
Благодаря, г-жо Председател.
Уважаеми народни представители, членове на Комисията по правни въпроси,
Уважаеми представители на Министерството на правосъдието,
Председателят на Висшия адвокатски съвет подробно и съвсем точно очерта двете основни групи въпроси, по които имаме сериозни различия с Министерството на правосъдието.
Мисля, че по първата група в самото становище на министерството се съзира възможност да се преодолеят по-лесно противоречията. Става въпрос кой орган трябва да бъде уведомен от временно упражняващият адвокатската професия на територията на Република България така че нито той да бъде затрудняван, нито процедурата, в която участва, да бъде затруднявана. Ние предлагаме това да е адвокатурата. Режимът е уведомителен и за органа, пред който се явява лицето временно упражняващ професията адвокат е важно той да удостовери факта, че е осъществил изискващото се от закона уведомяване. Най-лесно това може да стане, като уведомяването стане пред съответния адвокатски съвет и веднага му бъде издадено удостоверение за това. Не е необходимо съответният орган да проверява този човек адвокат ли е, в коя държава, важат ли му документите, три месеца минали ли са или не са минали от издаването им и т.н. Тоест и процедурата, за която той е дошъл, няма да бъде накърнявана по никакъв начин във времето за изясняване на неговия статут. И вторият, изключително важен ефект, който Директива 98/5 изисква при упражняването на адвокатската професия в друга държава да има контрол на институцията. Естествено е, че като един чуждестранен адвокат, европейски адвокат от друга държава не уведоми по силата на законово изискване българската адвокатура – орган на българската адвокатура, че е дошъл тук да извърши едно конкретно определено действие, никой няма да знае за това и той няма да бъде под контрола нито на собствената си адвокатура, нито на местната адвокатура, която има задължението при извършване на някакви нарушения, неспазване на етичните правила и т.н., да уведоми институцията, в която той трайно участва.
Така че предложеният от нас вариант, който вие ще видите в подробни текстове, които ще предоставим, е по-удачен, както от гледна точка на правата на чуждестранния адвокат, така и от гледна точка на контрола върху упражняването на тази регулирана професия. Това не е обикновена търговска услуга, за да може по този начин да се прилага директивата, на която се позовава министерството и заради която всъщност министерството, доколкото разбрахме, е доста притискано.
По втората група въпроси. Адвокатското сдружение и адвокатското съдружие са колективни форми за упражняване на адвокатската професия, които в Закона за адвокатурата са регламентирани като трайни форми за упражняване на адвокатската професия. Тоест те предполагат непрекъснато упражняване на адвокатската професия на територията на Република България. По българското законодателство, в съответствие с традициите на континенталната система – както е във Франция, както е в Италия и в другите страни, които се ръководят от това законодателство, колективните форми за упражняване на адвокатската професия изискват лично участие. По начина, по който се предлага в законопроекта, временно упражняващият професията да дойде тук и да извърши някакво действие пред някакъв орган и да се включи или да създаде съдружие или сдружение, което да остане територията на Република България влиза в противоречие с този принцип. Това означава да превърнем колективните форми за трайно упражняване на адвокатската професия в Република България в капиталови дружества, подобни на тези, които са регламентирани в Търговския закон. Това ще наруши правния ред. В Директива 98/5 е обърнато внимание, че в подобни случаи следва да се спазват традициите на местното законодателство. Традициите на българското законодателство не противоречат на директивите, включително и Директивата за свободно движение на стоки и слуги, поради което мисля, че нашите предложения би следвало да се анализират по-внимателно и да се вникне в техния смисъл. Няма пречка, ако смятате, че това е целесъобразно, временно упражняващите да се сдружават временно за целите на временното упражняване на професията. Но временното упражняване на професията не може да бъде повод за участие в колективни форми за трайно упражняване на адвокатската професия в Република България. Иначе, ако се възприеме това предложение, ще се стигне до превръщането на сегашния, основния ред във факултативен и пълното му заобикаляне чрез формалното упражняване на едно единствено действие в Република България.
Отделно от това, на финала вие ще видите, ние сме обърнали внимание чисто правно технически, в законопроекта има множество текстове, които повтарят едно и също, които правно технически ще натежи законопроекта. Ние предлагаме един единствен текст да има по този въпрос, препращаш, но аз не съм специалист по въпросите за първо и второ четене. Вероятно този въпрос ще се обсъжда в Правната комисия при второто четене на законопроекта.
Ние имаме подкрепата и на международните организации, както изтъкна Председателят. Колегата Ели Христова ще сподели за това.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Бенатов. Може би съвсем накратко от Министерството на правосъдието по двата пункта, по които повдигнаха и на предишни обсъждания колегите от комисията, които се изказаха и подкрепиха по тези два въпроса предложението на Висшия адвокатски съвет. Аз мисля, че не е късно и можем да намерим решение и то в посока, в която предлагат, между първо и второ четене и да се подкрепи на първо четене закона, за да не го спираме целия. Моля накратко какви са ви мотивите да сте против или пък сте променили междувременно позицията си. Не знам. Заповядайте.
Велина Тодорова:
Ако ми позволите, г-жо Председател, Велина Тодорова, заместник министър на правосъдието.
Не сме променили позицията си. Между другото не бяха много коректни колегите, които описаха как са вървели нашите дискусии по първата група въпроси, които се отнасят до удостоверяването от страна на временно упражняващия адвокатска професия адвокат на Европейския съюз. В законопроекта, приет от Министерския съвет, има два текста, които именно целят да се извърши това удостоверяване първо при поискване и втората хипотеза е писмено да бъде уведомен Висшия адвокатски съвет от временно упражняващия, като се представят съответните изискуеми документи. Те са описани в законопроекта.
Г-жо Доковска, Вие леко манипулирахте аудиторията, като казахте, че на съда ще бъдат подхвърлени някакви документи на английски език. Имаме една специална разпоредба, която поставя изисквания в какъв вид, на какъв език и как да бъдат заверени и съответно представени документите в двете хипотези - в 19б и 19в. Българският съд няма да бъде принуден да чете на английски език и на езика, който му е непознат вероятно.
Когато водихме преговори, г-жо Фидосова, с представители на Висшия адвокатски съвет по исканата от тях процедура удостоверяването да бъде част от допълнителна процедура по издаване на удостоверения от съответната адвокатска колегия, ние достигнахме до едно ниво на споразумяване, отстъпихме в известна степен, но не се споразумяхме по гаранциите, които ще предостави тази процедура, че това удостоверяване ще бъде извършено веднага, тъй като временно упражняващият професията по дефиниция идва за кратко време, идва да защити един определен интерес на клиента и Договорът за функциониране на Европейския съюз изрично казва, че не трябва да се поставят допълнително пречки пред временно упражняващия професията. Текстът е пред мен и мога да го прочета дословно. По този въпрос можехме да се споразумеем, но колегите не предложиха процедура за гаранции.
Искра Фидосова:
Вие приемате, че уведомителният режим е пречка за упражняване на професията.
Моля ви да се въздържате от констатации и оценки кой как е говорил, а изложете Вашата позиция.
Венелина Тодорова:
Не смятаме, че е притеснителен режимът, който сме предложили. Но не бихме възразили, ако се предложат текстове в посока въвличане на съответната адвокатска колегия да издаде удостоверение на временно упражняващия професията, ако, разбира се, не попадне в дълга процедура, липса на гаранции и отново да сме обект на производство пред Европейския съд за създаване на пречки. Искаме да минимизираме риска от създаване на пречки пред временно упражняващия адвокатска професия
Искра Фидосова:
Уведомителният режим каква пречка е при това, което те предлагат.
Венелина Тодорова:
Ние сме предвидили уведомителен режим в чл. 19б и чл. 19в. В 19в имахме предложения при писменото уведомяване на Висшия адвокатски съвет, вместо към Висшия адвокатски съвет писменото уведомяване да се насочи към съответната адвокатска колегия. По-нататък, когато тръгнахме да дефинираме процедурата, по която ще се осъществи това удостоверяване, което съответната адвокатска колегия ще извърши, не постигнахме съгласие, тъй като не можахме да бъдем убедени, че това ще се извърши действително веднага. Възникнаха въпроси за обжалване, за отказ и тези процедурни въпроси не можахме да решим.

Искра Фидосова:
Като е уведомителен режим, или аз нещо не разбрах, как ще има отказ при уведомителен режим. Нали казахте, че няма да проверявате нищо – чисто формално, няма да проверявате в държавата, в която са издадени.
Даниела Доковска:
Г-жо Председател, моля да прочета нашето предложение. То е толкова просто.
След изпълнение на изискванията по ал. 2, това е нашето предложение, което дадохме на министерството. Това, което казва колегата Тодорова, чуждестранният адвокат трябва да представи пред съда заверени, преведени и т.н документи, което сигурно повече го улеснява от това ако отиде в адвокатския съвет и само си покаже документите и ние кажем да и ви издаваме удостоверение, защото сте вие. Искам да ви кажа, че досега ние не сме върнали чуждестранен адвокат. Защо мислите, че адвокатурата подхожда недобросъвестно. Ние сме колеги. Нашите колеги също се явяват в чужбина. Ние имаме отлични отношения с всички европейски бюра. Защо смятате, че ние ще накърняваме собствения си престиж на адвокати и ще създаваме пречки. Защо смятате, че съдът или всеки друг орган заслужава повече доверие от адвокатурата.
Ние предлагаме той да си представи документите и председателят на адвокатската колегия или натоварен от него член на колегията, значи по най-неформалния начин, да му издаде удостоверение, че е уведомил. Тоест ние няма за какво да го бавим. Ние му издаваме удостоверение, че е уведомил. Това го улеснява него. Не го затруднява със заверени преводи.
Велина Тодорова:
Г-жо Доковска, представете си в н-ския съд, адвокатската колегия в Малко Търново пристига в края на м. юли вашия колега от Испания да защитава клиент, съответният член или представител на адвокатската колегия от Малко Търново е в отпуска.
Даниела Доковска:
Така може да се постави въпроса за един съд, ако дежурният съдия е в отпуска или е болен.
Велина Тодорова:
Ние сме предвидили уведомителен режим.
Даниела Доковска:
Решенията на Висшия адвокатски съвет са задължителни за всички адвокатски колегии. Ние нямаме причина да пречим. Даже е малко обидно да няма доверие. Тук съществува някаква презумпция за недобросъвестност. Ние му даваме документ в него интерес, че ни е уведомил.
Велина Тодорова:
Другата презумпция е, че временно упражняващите са измамници.
Искра Фидосова:
Г-жо Тодорова, няма да Ви давам повече думата, ако продължавате да ползвате такива квалификации. Ако това е Вашият стил на работа, жалко. Моля ви да не уронвате престижа нито на хората, които присъстват тук, нито на институциите. Последен път ви правя бележка.
Прекъснах ви, за да чистим темите една по една.
Желаещи колеги за изказване по първия въпрос, който поставят за уведомителния режим за издаване на удостоверение по отношение на тези адвокати, които временно ще упражняват адвокатска професия. В момента ще раздадем на колегите това, което ни предоставихте, за да могат да го видят като предложение.
Г-н Нотев, заповядайте.
Явор Нотев:
Уважаеми колеги, от острия дебат, който се разви пред нашите очи на заседанието на Правната комисия, разбираме, че срокът който беше даден с отлагането на разглеждането на законопроекта очевидно не е бил достатъчен, за да се изгладят тези противоречия, привидно дребни, привидно такива, които имат своето решение и в проекта на министерството и в предложеното от Висшия адвокатски съвет. Лично аз съм огорчен от начина, по който се отстояват позиции в един такъв спор, който трябва да се отнася до разрешаване на упражняване на една уважавана професия от европейски адвокати на територията на страната. Във всички случаи обаче това, което казах, че решение не се вижда и не се отстоява убедително за членовете на комисията, мен ще ме накара да се въздържа от подкрепа на проекта, който е внесен от името на Министерския съвет. За мен това е по-лесно като представител на парламентарна група на партия, която в момента е в опозиция. Опасявам се, че колегите, които са от управляващото мнозинство, ще бъдат затруднени от едно такова решение, независимо, че може би по същество и като съдържание го споделят.
Между двете четения бих настоявал за един по-голям период, г-жо Фидосова, за обсъждане и срок за внасяне на предложения за изменения в текстовете по законопроекта, опасявайки се, че този законопроект ще мине в този вид и по казаните вече съображения би могъл да бъде приет в ущърб и на професията на адвоката, на българската адвокатура и в крайна сметка в ущърб на страната. Няма защо да се бяга преди вятъра и да се осигуряват условия, които така или иначе не намират своята реципрочност в отношенията ни с други адвокатури. Това не способства за изграждане на достойнството, за доброто име на българската адвокатура и в крайна сметка не би ни поставило в равнопоставено положение с колеги адвокати, които упражняват тази професия пред българските съдилища.

Обидно би било да не се гласува доверие на институция, каквато е Висшия адвокатски съвет, доказала възможностите да упражнява контрола, който е вменен от Закона за адвокатурата по отношение на начина, по който се упражнява професията адвокат в страната. Няма нито едно основание и тук не чухме съдържателно оборване на презумпцията, че тази дейност към момента се упражнява в интерес на професията адвокат – такава, каквато ще упражняват и лицата, които ще дойдат тук да я упражняват за по-дълъг период или кратковременно.
Иначе споделям и съображенията, които се изказаха и в подкрепа на това, че граматическото тълкуване на български език на пребиваването тук с една цел - конкретно поставена задача пред адвоката, която би трябвало да изпълни, временно упражнявайки професията тук на наша територия, някак си не се вмества с неговото намерение да премине към формите на упражняване на професията при условията на сдружение. Много по-логично звучи опасението, че тогава неговото участие в адвокатско дружество ще премине в капиталово участие – нещо, от което той би могъл да печели чисто финансово, експлоатирайки, условно казано, труда на съдружници български адвокати и нещо, което противоречи на начина, по който българските адвокати, българските юристи, а мисля, че и българските граждани биха могли да приемат да сътрудничат неравнопоставено, подчертавам, подценявайки себе си, предоставяйки такава възможност пред лица със същата квалификация наши уважавани колеги, които са добре дошли, но тогава когато работят при условия на реципрочност и взаимно зачитане на правомощията.
Няма как да се подкрепи в този вид проекта в частите, които бяха коментирани от представителите на Висшия адвокатски съвет.
Призовавам отново да се даде достатъчно време на членовете на комисията да обсъдим и да спомогнем намирането на един подходящ и достоен вариант, по който тези текстове биха могли да влязат в законопроекта, който без друго трябва да бъде приет заради други съображения, които вече няма как да не споделим – заплахата от наказателна процедура по отношение на страната ни.
От друга страна намирам, че в този разговор няма никаква пречка да бъдем ангажирани пряко с колегите, които след това ще обсъдим на второ четене конкретните текстове, за да може във времето по-темпово и по-разумно да използваме това време за достигане на краен отговор в решението на тази задача.
Личното ми решение е, че аз няма да подкрепя този проект дори и на първо четене. Знам, че вероятно ще мине на първо четене, тъй като това не е проблем.
Благодаря, г-жо Председател.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Нотев.
Идеята да дадем тези четири месеца беше наистина в условията на диалог, чуваемост, подчертавам тази дума, тъй като бих повторила и аз думата, която използва г-н Нотев, огорчена съм от това, че може би диалогът не е постигнал целта си, защото не е имало чуваемост в тези срещи. Дадохме ви възможност да се споразумеете, защото иначе сме пред угрозата да не получи подкрепа в комисията този законопроект. Това беше реалната ситуация, когато го гледахме на първо четене. Като слушам мнението на колегите май вървим пак натам и е време да прецизирате. Ако искате, сега ще спра обсъждането по тази точка, ще продължим със следващите точки от дневния ред, за да ви дадем възможност да се разберете по тези две точки, за да го гласуваме на първо четене. Ако го гласуваме, и получи отрицателно становище, не мисля, че е добре нито за Министерството на правосъдието, нито за това, което трябва да се приеме в този закон, в който има безспорни неща. Това беше целта на дългия срок. По правилник едномесечен е срокът. Ще направим работна група. Но ако не мине на първо четене, няма да има нужда от работна група.
Аз самата съм изненадана от това, че има хора, които са представители на вносителите и не разбират важността на проблема и ситуацията и да се реагира емоционално и на всяка цена да се противопоставя на разумни предложения, не бива.
Г-н Радев поиска думата. Заповядайте.
Емил Радев:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми представители на Висшия адвокатски съвет,
Уважаеми заместник-министри,
Колеги, аз подкрепям напълно аргументите, казани от колегата Нотев. Няма да се спирам подробно на тях. Но когато говорим за участие на адвокат въобще за консултиране на български граждани, ние трябва ясно да си дадем представата за това, че Висшият адвокатски съвет е органът, който контролира и предпазва от извършване на каквито и да е измами на територията на Република България от хора, които упражняват адвокатска професия и твърдят, че имат правоспособността да я упражняват. Защото що се касае да поемем отговорността и спрямо гражданите, които може да се окажат в един момент потърпевши от неправомерно извършвана такава дейност.
Има вътрешно противоречие в нормите, които предлагате. Защото какво значи подава се уведомление, изискват се документи, които трябва да отговарят на императивни условия на закона, със срок да са издадени три месеца преди уведомлението. А също така и нещо много важно – доказателство за сключена застраховка. Представете си какво става, когато няма застраховка в това уведомление. Някой ще размаха една обратна разписка, че е изпратил до Висшия адвокатски съвет дадени документи и ако те не са в изисквания от закона вид какво правим. Ако няма валидна застраховка, кой утре ще поеме отговорността за увреден наш гражданин от неправомерни действия. Какво пречи, ние възлагаме задължения на Висшия адвокатски съвет и то да провери външно формата на документите дали отговарят на императивните норми на закона. Оттам нататък с удостоверението в случай ,ч бъде дадено такова, значи че някой все пак е проверил формално, от външна гледна точка дали отговарят на изискванията на нашия закон тези чуждестранни адвокати.
А що се касае до втория въпрос, дадем ли право по този начин да се учредяват капиталови дружества, ние на практика игнорираме всички онези добри практики, които се касаят за европейски адвокати, отседнали тук в тригодишния срок и ние сами дерогираме на практика режима, който самите ние сме създали. Никой няма да тръгне по другия режим, който е много по-сложен, но даващ много по-големи гаранции, а ще се използва тази вратичка в закона, която на практика ще създадем, ако приемем така нормите.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Радев. Други желаещи за изказване? Г-н Лазаров.
Димитър Лазаров:
Аз ще бъда съвсем кратък. Няма да повтарям доводите на колегите, уважаема г-жо Председател. Но целта на Закона за адвокатурата и на другите закони все пак донякъде, и не само донякъде, а и в голям степен, са да допринасят за защита правата на гражданите. Понеже говорихме за хипотези, ще кажа, че вие сте предвидили в § 13, че „с правата по ал. 1 се ползва и адвокатът от Европейския съюз, временно упражняващ адвокатската професия на територията на Република България, след представяне на пълномощно от доверителя.”
Какво правим. Доверителят трябва да тръгне да проверява има ли правата този адвокат, като вие не сте го задължили на доверителя да предоставя каквото и да било.
Това е в подкрепа на казаното преди малко. Аз не виждам никакво затруднение, освен една презумпция за неправомерно поведение от страна на адвокатските колегии, че видите ли, че те щели да затрудняват. В крайна сметка доверителят, освен пълномощно, понякога става и плащане, е той доверителят как ще бъде по-защитени неговите права, ако получи, т.е. този адвокат, временно изпълняващ, представи удостоверението или каквото го наречете, от адвокатския съвет или просто нищо не представи, получи едно пълномощно, разпорежда се с едни права и в един момент, представяйки ги пред съда, защото вие така го задължавате, да казва: Да, ама вие нямате все пак тези права и аз не бих приел вие да защитавате и да изпълнявате тези действия.
Аз съм напълно съгласен с колегите, само казвам още един довод. В крайна сметка трябва да се защитават и правата на българските граждани също, а не само на колегите адвокати от държава членка на Европейския съюз. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Лазаров. Други колеги, желаещи за изказване има ли? Г-н Тончев, заповядайте.
Светослав Тончев:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми колеги,
Уважаеми гости,
Аз също ще бъда много кратък, защото мисля, че и колегата Нотев и колегата Радев и Лазаров казаха доста голяма част от негативните моменти в този законопроект. Аз също не бих могъл да подкрепя такъв законопроект във вида, в който ни е представен от Министерството на правосъдието. За мен е изненадващо в дългия срок, който дадохме на двете страни да не могат да се споразумеят по този проблем.
И още нещо, бих се съгласил на това, което министерството казва по отношение на издаденото удостоверение и по отношение на уведомлението за това удостоверение от чуждестранния адвокат, но в никакъв случай не бих се съгласил на втория проблем, който е много по-важен и той е по отношение на временно упражняващият адвокатска дейност в България да може да се сдружава. Според мен, това е абсолютно недопустимо и това е в абсолютно противоречие на това, което министерството е записало в самия законопроект по отношение на сдружаването на чуждестранните адвокати, които трайно искат да се установят на територията на Република България. Наистина, както и г-н Радев каза, ние създаваме, от една страна, законови изисквания за тези, които се настаняват трайно на територията на Република България и от друга страна, отваряме една голяма врата в полето да разрешаваме по друг, много по-лесен начин, като временно пребиваващи на територията на България да дойдат тук, да създадат сдружения, които наистина ще имат формата на търговски капиталови дружества. По този начин ние създаваме едни дискриминационни мерки спрямо нашата адвокатура. Абсолютно, в никакъв случай не бих допуснал такъв законопроект да мине през Правна комисия. Бих се въздържал.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Тончев. Други колеги, желаещи за изказване, има ли? Г-н Георгиев, заповядайте.
Пламен Георгиев:
Уважаема г-жо Фидосова, аз мисля, че по първата спорна точка чухме доста солидни аргументи от страна на Висшия адвокатски съвет и ако ни дадете възможност и ако отложите тази точка за последна от дневния ред, ние бихме могли последно да уточним с колегите от Висшия адвокатски съвет и в диалог да намерим изхода. Защото все пак изключително важно е приемането на този закон чисто концептуално. Мисля, че вече ще намерим общ език и ще отстъпим може би от някои наши позиции. Наистина тук се чуха много разумни мнения. Имаме готовност за диалог.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Георгиев. Аз нямам нищо против да отложим обсъждането като последна точка от днешния дневен ред, а мисля, че и колегите няма да имат против.
Колеги, т. 5 от предварително обявения дневен ред за обсъждане на процедурните правила за избор на съдии в Конституционния съд предлагам да остане за утре, тъй като не успяхме да подготвим в окончателен вариант процедурните правила. В такъв случай имаме още две точки – трета и четвърта, което, г-н Георгиев, означава, че разполагате с 30-40 минути за уточнения.
Даниела Доковска:
Г-жо Председател, аз доколкото разбирам министерството е склонно да се съобрази с направените доводи по първата точка. А се чуха и доста негативни реакции и по втората точка. Ако постигнем някакъв общ регламент по първата точка, какъв е смисълът, ако не можем по втората?
Искра Фидосова:
Седнете да поговорите 30 минути и след това ще гласуваме законопроекта.
По трета точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия, № 202-01-47, внесен от Министерски съвет на 17.07.2012 г.
От представителите на вносителите мотивите на законопроекта ще представи г-н Веселин Вучков, заместник министър на вътрешните работи. Заповядайте, г-н Вучков.
Веселин Вучков:
Г-жо Председател,
Госпожи и господа народни представители,
На вашето внимание е един дълго подготвян законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия, популярен като закон за противодействие на спортното хулиганство.
Законопроектът беше разработван много дълго време. Още от м. април миналата година по един формален повод - една футболна среща между двата най-популярни футболни отбори в България, министърът на спорта проф. Свилен Нейков и председателят на Българския футболен съюз Борислав Михайлов свикаха няколко обществени дискусии, подкрепени от вицепремиера Цветанов затова да се види какъв е проблемът. Като резултат от всички тези дискусии и като елемент от идеята да се направят промени и да не се допускат такива много силни прояви на спортно хулиганство, подчертавам само като елемент от всички промени, които се предложиха, в крайна сметка се разработи от една широко мащабна междуведомствена работна група този законопроект. В тази работна група имаше представители основно на двете министерства – Министерството на вътрешните работи и Министерството на физическото възпитание и спорта. Имаше и представители на Българския футболен съюз и на различни спортни асоциации. Имаше и представители, обърнете внимание, и на фен клубовете. Идеята беше да се обединят по точки, по които няма да има големи съществени спорове.
Този законопроект беше представен пред правителството и премина на разглеждане през две от парламентарните комисии. С този законопроект се променя закон, който е приет през 2004 г. Аз няма да се спирам конкретно в детайли на всяка една промяна, която е гласувана в правителството, още повече, че не съм присъствал на обществените обсъждания, а и не бих искал центърът на тежестта да се пренася върху полицията. Това го споделих и в Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта, на която присъствахме преди малко. Този проблем за спортното хулиганство не трябва да се разглежда като централен проблем, който трябва да бъде решаван от полицията. И ще държа това да се спазва и от наша страна и при обсъжданията в пленарна зала. Полицията и прокуратурата ще противодействат на това хулиганство накрая. Преди това има много други институции, а и извън ведомствени звена и структури, които трябва да подобрят своята организация, хармонизация, координация, за да не се стига до прояви на спортно хулиганство. И едва след това да се ползва репресивния апарат на държавата в лицето на полицията, прокуратурата или съда.
Текстовете основно са две групи: първата е да се коригират настоящи текстове в закона и втората е да се въведат съвсем нови текстове, непознати досега в закона, за спортното хулиганство. Ще маркирам само най-важните от текстовете.
Изцяло нов момент е въвеждането на непознатата досега, но позната в европейските практики фигура на стюарда. Може би сте прочели текстовете. Те ще преминават специализирано обучение. Тя не е задължителен елемент, който съпътства спортните прояви. Той е диспозитивна възможност, защото не всички могат да си назначат стюарди. Но за по-масовите спортни мероприятия и това беше подкрепено от фен клубовете, макар че се изказаха в обратна посока преди малко в другата комисия, аз мисля, че това е много положително решение, включително и обучението, което е предвидено да се осъществи по програма, одобрена от Министерството на физическото възпитание и спорта и Министерството на вътрешните работи.
Има промяна по отношение на критериите и условията при които лица под 18 години могат да бъдат допускани като посетители на спортни мероприятия, по-добри и нови ограничения при внасянето на спиртни напитки, по отношение на монтирането и използването на видеокамери.
Въвеждане на възможност за обжалване на всички решения на първоинстанционния съд по отношение налагани административни мерки и наказания. Аз мисля, че това е една положителна инициатива, още повече, че има и конституционна опора, а и пък Омбудсманът в последно време прояви много настоятелна политика – всичко закони, които възпрепятстват подобен съдебен контрол върху административни санкции, да бъдат променени. Тук сме предвидили възможност за обжалване на решенията на първоинстанционния съд за налагане на административни наказания пред окръжния съд.
Има и други детайли по отношение на увеличаване на глобите, въвеждането на санкции за неизпълнение на всяко конкретно задължение по закона и разширяване кръга на субектите.
В същото време искам да кажа и нещо друго. Необходима е може би сериозна работа по този законопроект. С такова впечатление останахме след обсъжданията във водещата Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред и в Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта, оглавявана от г-н Огнян Стоичков. Може би някои дефиниции са твърде спорни, макар че дефиницията за „спортно хулиганство”, която сега я виждате в чл. 21, искам да ви обърна внимание, че абсолютно едно към едно преписва действащата дефиниция за спортно хулиганство, само че отделните примери са изброени като точки – 1, 2,3 и 4, а не както е изложено в сегашния текст. Няма никаква промяна. Това е направено, за да се улесни съдебната практика по въпроса с цитирането на съответните проявни форми на спортно хулиганство в съответните съдебни решения.
Има спор по отношение на това какви са точно правомощията на стюардите.
Има спор по отношение на това какви да са размерите на глобите, предвидени тук.
С по-голямата част от съображенията, които се изложиха на предишните две комисии, ние сме склонни да се съобразим. Но пак казвам, може би ще бъде необходимо към някоя от парламентарните комисии, може би водещата – по вътрешна сигурност и обществен ред, да се направи ново обществено обсъждане с участието на спортните федерации, с активното участие на Министерството на физическото възпитание и спорта, участието на фен клубовете и общините. И разбира се и с участието на Министерството на вътрешните работи. Няма да избягаме от своята отговорност и пак казвам, но не искам този законопроект да се възприема като разработен от вътрешното министерство. Имам чувството, че това е една лоша практика, която се наслагва в последно време, защото не е работа на МВР да регламентира изобщо проблема с организирането на спортни мероприятия, а само да се регламентира дейността на полицията да противодейства на извършени вече прояви. Дотогава има много друга организационна работа, която трябва да се поеме от съвсем други структури и затова ви моля да обсъдите този законопроект, да дадете своите бележки, ако имате такива, а по-нататък в хода на парламентарните обсъждания ние сме готови да участваме и в нова работна група, където да подобрим предложените на вашето внимание текстове. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Вучков.
Колеги, имате думата за изказвания по законопроекта. Г-н Стоилов, заповядайте.
Янаки Стоилов:
Г-жо Председател,
Господа заместник министри,
Госпожи и господа народни представители,
Аз нямам значителни забележки към представения законопроект. Разликата с вносителите е в това, че аз не възлагам особени надежди, че тази подобрена редакция на закона ще промени съществено действителността по ред причини, които не са затворени само в спортните среди и начина на организация на спортните прояви. Наистина има няколко нововъведения, като това да стюардите, въпреки че тази практика не е непозната на България. Аз си спомням, защото съм тръгнал по стадионите преди да тръгна на училище, и още тогава имаше разни лица, разбира се, не така организирани форми, но с отличителни знаци, които заедно с тогава милицията осъществяваха ефективно сътрудничество и превенция. Отделен е въпросът, че тогава нямаше нужда от разделяне на такива зони на запалянковци, защото хората можеха да гледат и да спорят. А сега има организирани групи, които не отиват заради спортната проява, а за да я използват да организират някакви сбивания помежду си. Даже сюжетът на спортното събитие няма значение за голяма част от хората, които са потенциален обект на закона. Но вероятно няма нужда да се измислят други думи. Тази практика се внася повторно, но този път отвън. Отново и традиционният подход да се увеличат глобите за същите нарушения, които са предвидени и уточняване на някои от проблемите.
Аз единствено имам предложения, които съзнавам, че някои от тях засягат дискусията при второто четене, но моята препоръка е в § 7, където се говори за задълженията на организаторите на спортни мероприятия, да предприемат необходимите мерки до територията на спортната зона да се допускат само определени лица и превозни средства, тази ограничителна мярка да бъде стеснена и да бъде записано не „в дните”, а в определените часове преди спортното мероприятие. Достатъчно е да видим най-големия ни стадион, когато за срещи се събират по 1000-2000 души започват да отцепват района. А много често такива съоръжения са в паркове и в други зони и те не трябва да бъдат парализирани целодневно, затова че примерно в късните вечерни часове някакво не много популярно спортно събитие се провежда. Мисля, че това вносителите биха го уточнили по-оперативно и няма да навреди на организацията.
Споделям предложението, което се съдържа за използването на санкцията полагане на безвъзмезден труд в полза на обществото, но тя е дадена с уговорката, ако тези лица не могат да платят глобите. Аз мисля, че няма нужда от такава уговорка. По някой път е много по-добре точно лица, които могат да си платят глобата, заради тези действия да отидат да поработят. Това много повече ще ги респектира, ще ги постави в една по-деликатна ситуация пред други хора, отколкото да си платят за някакво нарушение, за което са санкционирани.
И в скоба към нас юристите, мисля, че цялата ни наказателна политика в административното и в наказателното право трябва да се насочи към обезщетяване на вредите и към действия, които са в някаква степен реципрочни на причинените вреди. Това има много по-голямо въздействие върху нарушителя, отколкото някакви други санкции или поне съвместно заедно с тях.
Завършвам с изразяване на разбиране към предприетата инициатива и с потвърждаване на скептицизма, че ще променим значително обстановката, защото често системи, защото ние отиваме в крайната фаза на санкциониране на определени противоправни прояви, дават достатъчно повода от начина на вътрешната им организация и функциониране да пораждат подобни явления. Няма да ги коментирам Не е сега моментът. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Стоилов. Други изказвания? Г-н Казак, заповядайте.
Четин Казак:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми колеги,
Уважаеми господа заместник-министри,
Уважаеми гости,
Аз също споделям мотивите, споделям необходимостта от усъвършенстване на закона и на нормативната база по превенция и санкциониране на прояви на спортно хулиганство, тъй като те станаха ежедневие и обществото и обществената загриженост по отношение на тях не спира да нараства. Същевременно обаче изказвам доста резерви по отношение на така изписаните текстове относно тяхната приложимост на практика. Както стана ясно – г-н Вучков сам призна, че законопроектът е изготвен от МВР, и аз бих искал да получим информация в съгласувателната процедура дали са били включени представителите на местните власти, т.е. Националното сдружение на общините, които са пряко засегнати, тъй като голяма част от спортните обекти са общинска собственост. Какво имам предвид?
Например, в § 2. Създава се чл. 7а.
„Чл. 7а. Спортни мероприятия може да се провеждат само на съоръжения, за които има издаден акт, разрешаващ използването на обекта за спортни прояви.”
Имаме ли яснота относно естеството на този акт, кой го издава? Има ли издадени актове за всички селски стадиони в страната и от кой орган, че те са предназначени за спортни цели. Тоест утре някой да не каже, че селският стадион в село Долно нанагорнище няма издаден акт и затова там повече не могат да се играят междуселски мачове.
На второ място, г-н Янаки Стоилов изказа спомени от своето детство. Доколкото си спомням и аз като бях малък никой не ме проверяваше и не ми искаше документ за самоличност, лична карта. В момента нямам представа прави ли се такъв щателен контрол за самоличност на всеки един, който се допуска на всякакви спортни обекти. Нямам предвид само Националния стадион „Васил Левски”. Имам предвид общинския стадион в Шумен, имам предвид селския стадион в село еди-кое си. Оттам нататък, за да разграничим кои са пълнолетни и кои са непълнолетни контролът трябва да бъде навсякъде. Хубаво се пишат тези текстове, но как ще се прилагат навсякъде? Това е въпросът.
На следващо място за придружителите. Тази декларация, която ще се изисква съгласно разпоредбата, кой ще я изисква от всяко дете или от всеки, изглеждащ на външен вид непълнолетен. Тази декларация от родителите дали ти разрешава да дойдеш с придружител и с този придружител конкретно.
Изказвам резерви относно практическата приложимост на всички тези разпоредби, които иначе добре звучат, но как ще се прилагат в практиката? Това ми е въпросът. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Казак.
Взимам повод от това, което каза г-н Казак, за да попитам за § 9, ал. 3. Или аз не мога да разбера текста, или нещо е объркано по повод на придружаване на непълнолетно лице от пълнолетен дееспособен придружител.
„(3) В случаите на придружаване на непълнолетно лице от пълнолетен дееспособен придружител съгласието на родител, попечител или други лица, които полагат грижи за дете, и на приемащото лице/ придружител се изразява с декларация по образец, съгласно приложението.”
Ако детето отива с родителя си, трябва ли родителят да носи акт за раждане на детето? Какво сте имали предвид. Защо трябва декларация, ако отивате вие на стадиона като баща и водите двете си непълнолетни деца с вас? Защо ще искаме декларация в този случай? Поне аз така чета текста. Няколко пъти го прочетох и не мога да го разбера по друг начин, освен по този.
Големият въпрос е как на всички спортни мероприятия и кой ще осигурява този контрол и тази легитимация на лицата, които ще влизат в спортните съоръжения. Какво ще трябва да практика да носят и какво ще се проверява, за да влязат непълнолетни лица с тях.
И още нещо, което може би съм изпуснала от изказването на г-н Вучков в мотивите по отношение на стюардите. В моите представи, за да има смисъл от въвеждането на тази фигура, и те да охраняват и да се грижат за безопасността и всичко, което сте разписали в закона, аз си мисля, че тези стюарди трябва да присъстват задължително поне на мероприятия, които са от някакъв ранг нагоре. Например, когато се провеждат футболни срещи от А професионална футболна група или и от Б група, където има повече възможност да се случи нещо, което да наруши обществения ред и да се стигне до хулигански прояви. Иначе като се запише само „могат да използват стюарди”, те всички могат да решат да не използват стюарди и да заобиколят всички тези текстове. Отиваме към това да запишем нещо, което може да се реши никой да не го прави и няма санкция за това, че няма да го направи.
От пръв поглед прави впечатление различния режим по отношение на административните актове (§ 22, § 23 и § 24). Интересен подход и е интересно да чуем позиция защо предлагате различен ред от ЗАНН по отношение на тези текстове.
И за § 16, чл. 21 г-н Вучков вече каза, че няма разлика като съдържание в определението с действащия текст за противообществена проява.
Споделям също и за неяснотата, за която каза г-н Казак, по отношение на § 2. Какво точно се има предвид. Ако остане този текст, трябва да има някакво сериозно разширяване на обхвата на текста с обяснение какъв е този акт, къде се представя, кой го проверява. Защото след това има наказателни разпоредби и няма как да се приложат без да е ясно какво ще бъде нарушението. За да се констатира, че е нарушение, трябва да е ясно какво е нарушено. А така разписан текста не може да се разбере какво ще бъде нарушението.
Ако няма други желаещи в момента за въпроси, да дадем думата на вносителите. Г-н Тошев, заповядайте.
Ивайло Тошев:
Уважаеми заместник министри,
Уважаеми колеги,
И в Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта, доколкото разбирам и във водещата комисия идеята, духа на законопроекта се подкрепя и основните проблеми възникват в детайлите, които следва да бъдат изчистени – проблематиката да бъде изчистена между първо и второ четене.
Към всички изложени позиции или неудобства, които са в една или друга насока в предложените разпоредби, искам да попитам, тъй като погледнах и в Закона за физическото възпитание и спорта, а и в този закон няма официална дефиниция за спортно мероприятие. Поне аз не срещнах, а може би и оттам идва проблема за кои мероприятия се отнасят.
Искам да предложа нещо, което се засегна и в тази комисия по отношение на наказанията. Защо трябва да следваме процедурата глоба, обществено полезен труд, отново глоба и защо да не бъде направо обществено полезен труд, дори и това лице да свърши нещо на стадиона и ако не го положи, тогава да отидем на варианта глоба. В тази насока може и според мен трябва да се помисли за второ четене на законопроекта. Благодаря.
Четин Казак:
В допълнение на казаното още един въпрос. В момента действа ли някаква ефективна система за контрол върху недопускане до спортни мероприятия на лица, на които има наложена мярка забрана за допускане на такива мероприятия. И особено сега, като създадем стюарди и т.н., които вече ще се занимават с контрола за достъпа до спортните зони и спортните обекти, те трябва да имат онлайн база данни за всички тези лица и да контролират, първо, системно самоличността на всеки, за да могат да го идентифицират веднага и да знаят дали това лице е с наложена мярка забрана за допускане до спортно мероприятие, за да го спрат. Иначе всякаква ефективност от тези мерки забрана за допускане до спортни мероприятия отпада. Това ми е въпросът.
Веселин Вучков:
Ще помоля на въпроса за акта (§ 2) да отговорят от Министерството на физическото възпитание и спорта, защото по тяхна идея е включен този параграф.
Г-н Григоров да вземе отношение по въпроса за базата данни на лица с наложена такава мярка за недопускане на спортни мероприятия. Ако е необходимо и някои други разяснения да дадете с Мая Йовчева по отношение на това, че не само стюардът е важната фигура, но сега я въвеждаме като алтернативна възможност. Има и други фигури, които са ангажимент на клубове, на федерации, на фен клубове, на общини.
Г-н Казак, този законопроект не е правен от МВР или не е правен само от МВР. Не знам защо сте останали с такова впечатление. В подготовката на законопроекта имаше участници от всички звена, които изброих в началото, така че в момента ние сме говорители и на тях – от Сдружението на общините, и от фен клубовете, от спортните федерации.
Искам да кажа и нещо за действащия закон. Някой да не остане с впечатлението, че законът от 2004 г. не работи. Този закон работи и то мисля, че все по-добре. И аз имах такова впечатление преди да съм на този пост, че този закон не работи, а не е така. Има много стройна организация, особено на големи футболни прояви. Със съд и прокуратура за една нощ или за един ден много лица минават през тази процедура и според нас ефективността е много голяма с наложените административни санкции. Наистина е много голяма ефективността. Всичко е въпрос на организация, особено в София. Но са забелязани някои пропуски, които трябва да се отстранят и не само законодателно, но и чисто организационно.
Моля колегите Йовчева и Григоров от Главна дирекция „Национална полиция” да вземат отношение по въпроса.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Вучков. Преди да дам думата искам да обърна внимание на колегите, за да не се остава с впечатление, че това е закон само на МВР, че тук са и представителите на Министерството на физическото възпитание и спорта – г-н Иван Ценов, заместник-министър и г-жа Елена Попова, юрисконсулт в дирекция „Правна”. Вие сте представители на Министерския съвет и въпросите са към всички. Заповядайте, г-н Ценов.
Иван Ценов:
Благодаря, г-жо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители,
По отношение на § 2 актът е от министъра на физическото възпитание и спорта за разрешение за ползване на даден обект, съгласувано с министъра на вътрешните работи. Това не е нещо ново, не е по наше предложение, а съществува и в предишния закон от 2004 г. Сега малко се уточнява процедурата как се извършва това нещо. Има такъв акт. В интерес на истината наше желание беше това да не е акт на министъра на физическото възпитание и спорта, защото 90% от спортните обекти в България са общинска собственост и малко се нарушават правомощия. Но както и да е, така е приет по-рано и така се предлага сега в законопроекта.
Аз искам да използвам възможността да кажа и още нещо, че имахме предложение в смисъла на това, което каза г-н Тошев. Това, което нас ни притеснява и е добре работната група да го изясни, е тълкуванието за спортно мероприятие, защото в една процедура влизат, примерно и състезания, които са ученически първенства, както и финал на футболен мач на първенството. Това е нещо, за което би трябвало да се намери вариант да се уточни.
Като съвносители подкрепяме законопроекта и считаме, че той ще помогне много за подобряване на обществения ред по време на спортни мероприятия. Благодаря ви.

Искра Фидосова:
Благодаря. По § 2 отговорът, който получихме, говори, че наистина § 2 нищо не води след себе си така, както е написан. И ако смисълът е да има действие този параграф, трябва да се конкретизира, да се разпише кой издава този акт в едните случаи, в другите случаи, когато е общинска собственост какъв е актът, когато е собственост на клубове или на държавата, кой е актът и къде се представя. В действащия чл. 7 аз не виждам никакъв ред.
Иван Ценов:
В действащия закон от 2004 г.
Искра Фидосова:
Аз гледам точно чл. 7 от действащия закон и не си отговарям на въпроса. Г-н Григоров, заповядайте.
Николай Григоров:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Аз ще говоря по чл. 7а, а след това по другите въпроси, защото ние участваме активно в този процес. Има Наредба за сигурността на спортните обекти.
Искра Фидосова:
Уважаеми колега, наредбата не е закон. Въпросът е по закон. Законът определя рамката. Кажете по вашите въпроси от МВР.
Николай Григоров:
Точно това исках да кажа. Тази наредба е издадена на основание Закона за физическото възпитание и спорта, в който е регламентирано на какви изисквания трябва да отговарят спортните обекти. Във всяка една община има Комисия по сигурността на спортните обекти. Тази комисия всяка година (ежегодно) прави обследвания на тези обекти и дават предписания.
Искра Фидосова:
Обаче те твърдят, че не е по Закона за физическото възпитание и спорта, а е по този закон от 2004 г.
Николай Григоров:
Не. Този член само казва, че трябва да има такова разрешение. Той не казва какъв е редът. Законът за опазване на обществения ред не регламентира дали съоръжението има лиценз или не, а той казва, че за да се проведе спортното мероприятие на такъв обект, трябва да има издадено съответно разрешение. Това е нашата идея. Ако не е ясна, може да се редактира текстът.
Искра Фидосова:
Разбрах вашата идея. Текстът не води до реализиране на тази идея.
Сега моля по въпросите за МВР.

Николай Григоров:
По въпросите за МВР. Съгласно същия закон има създадена информационна система „спортни хулигани”, в която след всяка футболна среща, ако има такива лица и те са осъдени от съда, се регистрират в тази система за съответния срок, за който е издадена забраната, съответно наложената мярка. В момента нямаме технически средства, за да ги контролираме и за тези лица се изготвят списъци със снимки на тези лица и се предоставят на лицата, служители на МВР, които извършват охрана на самия обект. Те следят дали дадено лице от този списък дали посещава спортната проява и ако се констатира, че такова лице посещава спортната проява се предприемат съответните мерки, предвидени в българското законодателство. Това е редът, който е към момента. Ако имаме технически средства и на всички стадиони има видео-наблюдение, тези лица могат да се контролират и от център, изграден на самия стадион. Такъв център има само на Националния стадион „Васил Левски”, но и там все още няма връзка с базата данни, за да може лицето, когато го види камерата, моментално да го идентифицира и да даде сигнал, че това лице има забрана за посещение на спортното мероприятие.
Относно стюардите е дадена възможност на клубовете, ако те преценят, да си назначат такива лица. Но от представителите на професионалните футболни клубове и сдруженията и на Българския футболен съюз беше изтъкнато, че не всички клубове имат такива финансови възможности, за да могат да си позволят да назначат стюарди, които да осъществяват такава дейност. Затова нормата е диспозитивна, тъй като дава възможност да избират: или да си назначат, или да не назначат. Стюардите имат спомагателни функции, както за нас, така и на охранителните фирми, ако евентуално спортната проява се охранява от частна охранителна фирма, а не от МВР – просто да ги подпомага, най-вече разпоредителни функции, пропускателен режим, разпореждане на стадиона и т.н.
Искра Фидосова:
Трябва да има легална дефиниция на спортно мероприятие. Трябва да има сигурно и някаква допълнителна дефиниция по отношение на следното – в смисъл едно е да има национално мероприятие, като футболна среща между ЦСКА и Левски на стадиона или на националния отбор, друго е да има спортно мероприятие с 30 човека в една зала три реда пейки. Какъв е смисълът на това, което сте написали „могат да имат стюарди”, като моите разбирания за големите спортни мероприятия с национално значение или с присъствие на повече от 500 човека или не знам колко, вие сте специалисти да определите, за мен логиката е, че трябва да има такива стюарди. Тези стюарди освен тези правомощия, които сте записали тук, трябва да имат и други, допълнителни, които са по други закони. Например, забраната да се пуши на стадиона. Кой ще го следи това нещо? Идеята беше стюардите да го правят. Като сте написали, че могат да имат стюарди, то никой няма да си вземе такива стюарди и никой няма да следи това. Това беше заданието към министъра на физическото възпитание и спорта, когато приехме промяната в този закон.
Николай Григоров:
Действително първоначалната идея може би беше такава, само че има колизия със Закона за частната охранителна дейност, тъй като там е разписано кои лица могат да извършват охранителна дейност. И стюардите не могат да извършват охранителна дейност. Те не са длъжностни лица и не могат да извършват такава дейност.
Искра Фидосова:
Аз не говоря за охранителна дейност, а за спазване на определени разпоредби по други закони. Аз не казах, че те ще гледат да не се бият запалянковците. Това си е ваша работа и на охранителните фирми.
Николай Григоров:
Те ще имат точно такива функции, като видят нарушител да ни сигнализират нас. Но функциите им на стадиона ще бъдат спомагателни.
Искра Фидосова:
Как ще ви сигнализират, като не е задължително да има стюарди. Кой ще ви сигнализира, като пише „могат”. Никъде няма да има. Кой ще си назначи стюарди, като ще трябва да се плаща на тези хора.
Николай Григоров:
Професионалните футболни клубове имат интереси и предложението е тяхно и те искат да има стюарди и ще ги има. Към момента „Левски” има стюарди, само че го правят под формата на частна охранителна фирма. ЦСКА също искаха.
Искра Фидосова:
Какво още остана. Подходът за административно наказателните разпоредби, които са отклонение от формите на ЗАНН (§ 22, 23 и 24). Там каква е идеята?
Николай Григоров:
Идеята на § 22, 23 и 24, тъй като досегашните членове не регламентираха как ще се събират глобите и кой ще ги събира. Текстът е предложен от Министерството на финансите, тъй като когато има влязло в сила решение (по ДОПК) да се дава възможност по сметка на съда, тъй като глобата е наложена от съда и трябва да бъде в съда. Ако задължението не бъде изпълнено, компетентният орган да изпраща решението на териториалната данъчна агенция. Към момента тези глоби ги има като факт, но не се пращат на НАП и те не ги събират. Това беше проблем, който констатирахме. Тук правим само едно уточнение съдът да ги изпраща на НАП. Просто създаваме механизма, който в стария закон липсва и глобите не се събираха. Не можем да направим статистика колко от глобите са платени и колко не са. Това е идеята на тези два члена.
Искра Фидосова:
Г-н Радев, заповядайте.
Емил Радев:
Може ли тук да направя аналогия с един сходен режим, който въведохме с електронния фиш, а именно когато е в срока на доброволно изпълнение, глобите се намаляват с 30%, което докара доста повече приходи. Примерно, ако в седемдневния срок се плати глобата, да има бонус. В случай, че не се плати, продължава да влиза в НАП и да го търсят по принудителен ред. Това има добър ефект с електронните фишове. Казвам го като действащ модел в момента в Закона за движение по пътищата.
Анастас Анастасов:
Колеги, ние споменахме за това, когато обсъждахме законопроекта в нашата комисия. Съдът не е изпълнителен орган и той не може да кани за доброволно изпълнение задължени лица. След като няма орган, който да прави това, това е НАП. Съдът си изпраща решението на НАП, когато влезе в сила, той си поканва длъжника в седемдневен срок и пристъпва към принудително изпълнение или към замяна.
Емил Радев:
С какъв акт ще го направи съдът. С разпореждане? Подлежи ли на обжалване? Може ли някой да каже аз не дължа и да започне още веднъж да завърти машината.
Николай Нанков:
Никъде не казваме с какъв акт. Ние казваме, че влязлото в сила решение се изпълнява доброволно в седемдневен срок.
Анастас Анастасов:
Кой ще уведоми този, който трябва да го изпълни. Ако има втора инстанция?
Николай Нанков:
В ДОПК е казано. Ако има втора инстанция е казано 24 часа за разглеждане на втора инстанция. Съдът веднага обявява решението.
Емил Радев:
И още един проблем. Ако влезе това нещо по сметка на съда, нали знаете, че отива в бюджета на съдебната власт.
Николай Нанков:
Понеже попитахме къде отиват тези сметки, беше ни казано, че отиват по сметки на съда и затова така го записахме.
Искра Фидосова:
ЗАНН важи за всички и не е изключение нито Законът за МВР, нито Законът за физическото възпитание и спорта.
Г-н Лазаров, заповядайте.


Димитър Лазаров:
В Закона за движение по пътищата за електронния фиш се въведе за първи път един подход, който е крайно време да бъде въведен и в другите закони, ако се заплати в един разумен срок на влязло в сила решение, се плащат 2/3 от стойността, а моето предложение беше за половината, за да има стимул да бъдат плащани тези глоби, а не да търсим замени с принудителен труд и не знам какво още.
Искра Фидосова:
Аз мисля, че можем спокойно да сезираме Омбудсмана и Конституционния съд за § 22, § 23 и § 24, ако мине във водещата комисия като текстове.
Николай Нанков:
Дългогодишен проблем на практическото приложение на този закон и подобни, е точно това, че въобще не е констатирана каквато и да е събираемост на глоби по него. Каквато и да е събираемост? И тук именно с тези текстове след дълги консултации с Министерството на финансите - специалисти в областта, мислим да от почнем поне в правилната посока.
Веселин Вучков:
Не съм участвал в дискусиите, макар че може би трябваше да участвам от самото начало в дискусиите. Но се замислих за фонда с електронния фиш. Там от самото начало принципът беше съвсем друг. Това е фонд, който ще се попълва по някакъв нов ред, може би е известен експеримент, но можем да кажем, че е успешен експеримент. Фондът се попълва. Повдигнатите пешеходните пътеки, които се правят из страната, се правят от този фонд. Това помага за всички граждани за безопасността. Събираемостта не е сто процентова, но съпоставима с другата, е в пъти по-голяма. Всеки има приятел, познат, роднина, който е побързал в 7-дневен срок да си плати глобата, когато е наложена с електронен фиш. Но там принципът на обсъждане беше по-различен, самото управление на фонда е по-различно от общия ред, по който се събират глобите от НАП. Той се регистрира и от МВР и от една комисия, която финансира. Така че може би има проблем със събирането изобщо на глобите с НАП, но аз мисля, че наистина не трябва да правим някакво изключение от общия ред, по който се събират приходите.
Искра Фидосова:
Недопустимо е да правим такова изключение.
Надявам се тези всички неща, за които говорихме, да ги изчистите между първо и второ четене.
Други желаещи за изказване има ли? Няма.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия, № 202-01-47, внесен от Министерски съвет на 17.07.2012 г. Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Четирима „въздържали се”.
Благодаря за участието.
Колеги, връщаме се към втора точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата, № 202-01-26, внесен от Министерски съвет на 23.04.2012 г.
Има думата г-н Георгиев.
Пламен Георгиев:
Бяха ни представени разпоредби, с които по една или друга причина ние не сме бяхме запознали. Тоест с проекта, изготвен от Висшия адвокатски съвет, ние бяхме се запознали и на първо четене, след внимателно запознаване нашите експерти считат, че с така предложените разпоредби от Висшия адвокатски съвет се отговаря на изискванията на Директивата и сме склонни да приемем, че това е добра редакция.
Предлагаме между първо и второ четене тези разпоредби, които се предлагат от Висшия адвокатски съвет, в този вид да влязат в законопроекта. Считаме, че така няма да съществува проблем за България.
Искра Фидосова:
Благодаря. Както казва г-н Стоилов, освен съдебни споразумения, има вече и споразумения между Комисията, Висшия адвокатски съвет и Министерството на правосъдието.
Заповядайте, г-жо Доковска.
Даниела Доковска:
Аз много благодаря на Председателя на Комисията и на народните представители, че се включиха в разговорите, защото участието им беше изключително важно и решаващо да се постигне най-добрият ефект за страната и за гражданите. Благодаря много.
Искра Фидосова:
Благодаря на всички затова, че успяхте, въпреки предварителната настройка, да постигнете този консенсус и мисля, че няма причина някой да се въздържи при гласуването от тези, които присъстват. А тези, които предварително са заявили как гласуват, ще ги преброя при гласуването.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата, № 202-01-26, внесен от Министерски съвет на 23.04.2012 г. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”. Против? Няма. Трима „въздържали се”.
Тридесет дневен срок ли ще дадем, за да се справите с текстовете?
Пламен Георгиев:
Може да бъде и по-кратък срокът от гледна точка на това, че все пак имаме процедура.
Даниела Доковска:
Ние можем до три дни да представим текста. Той практически е готов, но до три дни ще го представим, като изпратим и копие до министерството, за да се убедят че е това, което е съгласувано.
Искра Фидосова:
Разбираме се за следното. Следващата седмица влиза в пленарна зала. Срокът започва да тече от следващия четвъртък или петък в зависимост от това в кой ден ще го гледаме. Седемте дни са ни достатъчни, защото с тези седем докато влезе в пленарна зала, имате на практика 14 дни да се направят предложенията, където има нужда от редакция също да се направи.
Г-н Георгиев, може ли да ви възложим да поемете работната група. (Да.) От колегите няколко човека също ще се включат – г-н Тончев, г-н Тодор Димитров, Явор Нотев и Фани Христова.
По четвърта точка - Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на общ законопроект Вх. № 253-03-81/20.07.2012 на приетите на първо гласуване законопроекти за изменение на Закона за административните нарушения и наказания: № 254-01-62, внесен от Светослав Тончев Тончев и Ивайло Георгиев Тошев на 15.05.2012 г. и № 254-01-64, внесен от Димо Георгиев Гяуров и Мартин Димитров Димитров на 23.05.2012 г.
Закон за изменение и допълнение на Закона за административните нарушения и наказания.
По наименованието на закона има ли предложения и желаещи за изказване? Няма.
По предложение на комисията става Закон за изменение на Закона за административните нарушения и наказания. Това е редакцията на комисията. Който е „за”, моля да гласува. Двадесет и един „за”, без против и въздържали се.
§ 1. По § 1 има ли предложения? Желаещи за изказване по § 1 има ли? Постъпили предложения няма. Няма желаещи за изказване по § 1.
Подлагам на гласуване § 1 по вносител. Който е „за”, моля да гласува. Двадесет и един „за”, без против и въздържали се.
§ 2. Предложение от н.пр. Светослав Тончев и Ивайло Тошев § 2 да отпадне.
Желаещи за изказване по § 2? Г-н Тончев, заповядайте.
Светослав Тончев:
Г-жо Председател, § 2 е от законопроекта на колегите Димо Гяуров и Мартин Димитров. На първо четене с колегата Ивайло Тошев изложихме подробно нашето становище защо желаем отпадането на § 2.
Искра Фидосова:
Благодаря. Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Светослав Тончев и Ивайло Тошев § 2 да отпадне. Който е „за”, моля да гласува. Деветнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама „въздържали се”.
Отпада разпоредбата на § 2.
§ 3. Предложение от н.пр. Светослав Тончев и Ивайло Тошев § 3 да отпадне по същата причина. Желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Светослав Тончев и Ивайло Тошев § 3 да отпадне. Който е „за”, моля да гласува. Деветнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама „въздържали се”.
Предложението се приема и разпоредбата на § 3 по вносител не се приема и § 3 отпада.
Заключителни разпоредби.
Който подкрепя наименованието на подразделението на закона, моля да гласува. Двадесет и един „за”, без против и въздържали се.
§ 4. Няма постъпили предложения. Желаещи за изказване по § 4 има ли? Няма. Подлагам на гласуване § 4 по вносител, който става § 2. Който е „за”, моля да гласува. Двадесет и един „за”, без против и въздържали се.
§ 5. Предложение от н.пр. Светослав Тончев и Ивайло Тошев в § 5 от Кодекса за застраховането в чл. 320, ал. 4 да се отмени изречение второ.
Светослав Тончев:
Г-жо Председател, заедно с г-н Ивайло Тошев оттегляме нашето предложение по § 5.
Ивайло Тошев:
Оттегляме го, защото смятаме, че отпадането на цялата ал. 4 е по-доброто решение с оглед въпреки препращането към разпоредбата на чл. 39, ал. 2 от ЗАНН, нарушенията предвидени в чл. 320, ал. 4 от Кодекса за застраховането се установяват с акт за установяване на административно нарушение.
Светослав Тончев:
В Кодекса за застраховането в чл. 320, ал. 4, доколкото си спомням бяха такива нарушения, които са извършени от застрахователите, а в момента тези застрахователи няма как да ги извършат след промяната, която извършихме в Кодекса за застраховането и въвеждането на електронната застрахователна полица.
Освен това там има препратка към чл. 317а от Кодекса за застраховането и това са извършени деяния, които се наказват по реда на чл. 39, ал. 2 от ЗАНН, което е на място съставен акт. Ако изцяло премахнем чл. 320, ал. 4 общата разпоредба на чл. 317а, ал. 3 или 4 прехвърля към .....
Искра Фидосова
Подлагам на гласуване § 5 по вносител, тъй като беше оттеглено постъпилото предложение от колегите Тончев и Тошев. Който подкрепя § 5 по вносител, който става § 3, моля да гласува. Двадесет и един „за”, без против и въздържали се.
§ 6. Има предложение от н.пр. Тончев и Тошев в § 6, т. 1 да отпадне.
Работната група предлага да не подкрепим текста на вносителя по т. 1, да се подкрепи по т. 2 и предложение за редакция.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Тончев и Тошев в § 6 да отпадне т. 1. Който е „за”, моля да гласува. Двадесет и един „за”, без против и въздържали се.
Подкрепяме по принцип предложението за § 6 по вносител с редакция на комисията, който става § 4:
„В Кодекса на труда в чл. 416, ал. 7 се отменя.”
Двадесет и един „за”, без против и въздържали се.
§ 7. Няма предложения Няма желаещи за изказване.
Гласуваме § 7 по вносител, който става § 5. Който е „за”, моля да гласува. Двадесет и един „за”, без против и въздържали се.
§ 8. Няма предложения. Желаещи за изказване няма.
Гласуваме § 8 текста на вносителя, който става § 6. Двадесет и един „за”, без против и въздържали се.
§ 9. Закона за ветеринарномедицинската дейност. Няма постъпили предложения. Желаещи за изказване няма. Двадесет и един „за”, без против и въздържали се за § 9 по вносител, който става § 7.
§ 10, § 11 и § 12. Няма постъпили предложения. Желаещи за изказване няма. Гласуваме анблок параграфи 10, 11 и 12 по вносител, които стават съответно 8, 9 и 10. Двадесет и един „за”, без против и въздържали се.
§ 13. Закона за горите. § 13 отпада, тъй като промяната вече е извършена в закона за горите. Който подкрепя § 13 по вносител, моля да гласува. Няма „за”. Против? Няма. Двадесет и един „въздържали се”.
§ 14, § 15, § 16, § 17, § 18 и § 19. Няма постъпили предложения. Гласуваме параграфи 14, 15, 16, 17, 18 и 19 по вносител, които стават съответно 11, 12, 13, 14, 15 и 16. Който е „за”, моля да гласува. Двадесет и един „за”, без против и въздържали се.
§ 20. Закона за управление на отпадъците. Предложението на работната група е да не се подкрепя предложението по вносител и да бъде отхвърлен с мотива, че има нов Закон за управление на отпадъците и няма подобен текст.
Гласуваме § 20. Няма „за”. Против? Няма. Двадесет и един „въздържали се”.
§ 21, § 22 и § 23. Няма предложения. Желаещи за изказване няма. Гласуваме § 21, 22 и 23 по вносител, които стават § 17, § 18 и § 19. Двадесет и един „за”, без против и въздържали се.
С това приключихме дневния ред за днес.
За утре в предварително обявения дневен ред ме помолиха да отпадне точката за ЗИД на Търговския регистър и да се включи в дневния ред за другата седмица.
В дневния ред за утре включваме Правилата за избор на конституционни съдии, които отпаднаха от днешния дневен ред.
За другата седмица оставяме Годишния доклад на ВСС, Годишния доклад на Върховния касационен съд и двата ЗИД на Търговския закон и ЗИД на Търговския регистър.
Закривам заседанието.



Председател:
Искра Фидосова