Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 144


Днес, 27.09.2012 г., четвъртък, от 15:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Върховния касационен съд – проф. Лазар Груев, председател, Гроздан Илиев, заместник-председател на ВКС и председател на Наказателната колегия, Красимир Влахов, заместник-председател на ВКС и председател на Гражданската колегия и Антоанета Никова, началник на кабинета на Председателя на ВКС; от Висшия съдебен съвет – проф. Анелия Мингова, представляващ ВСС, Георги Шопов, член на ВСС; от Инспектората към Висшия съдебен съвет – Ана Караиванова, главен инспектор, Янка Гочева, инспектор и Николета Павлова, експерт; от Министерството на правосъдието – Пламен Георгиев и Деница Вълкова, заместник министри, Росица Дичева, главен експерт и Снежана Димитрова, държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство”; от Софийския университет „Климент Охридски” – Таня Бузева, доктор по право; от Агенцията по вписванията – Юлиан Митев, директор, Златозар Златев, длъжностно лице по регистрацията в Агенцията по вписванията; от Института за държавата и правото при БАН – Григор Григоров; от Софийски градски съд – Костадинка Недкова, съдия.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Искра Фидосова, председател на Комисията по правни въпроси.
Искра Фидосова:
Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по правни въпроси при предварително обявения дневен ред:
1. Доклад за прилагането на закона и за дейността на съдилищата през 2011 г. № 211-00-7, внесен от Висшия съдебен съвет на 23.07.2012 г.
2. Обобщен годишен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет и за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет за 2011 г. № 211-00-4, внесен от Висшия съдебен съвет на 28.05.2012 г.
3. Обсъждане за първо гласуване на законопроекти за изменение и допълнение на Търговския закон, № 254-01-15, внесен от Янаки Боянов Стоилов, Любен Андонов Корнезов и Евгений Желев Желев на 16.02.2012 г.; № 254-01-91, внесен от Емил Йорданов Радев, Красимир Георгиев Ципов и Фани Иванова Христова на 05.09.2012 г. и № 202-01-53, внесен от Министерския съвет на 12.09.2012 г. – водеща КПВ
4. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър, № 202-01-48, внесен от Министерския съвет на 17.07.2012 г. - водеща – КПВ
5. Обсъждане и приемане на процедурни правила за избор на Главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет.
6. Приемане на общ проект на приетите на първо гласуване законопроекти за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата: № 202–01–26, внесен от Министерски съвет на 23.04.2012 г. и № 254-01-70, внесен от нар. пр. Ралица Ангелова, Михаил Миков и Четин Казак на 13.06.2012 г.
По първа точка - Доклад за прилагането на закона и за дейността на съдилищата през 2011 г., № 211-00-7, внесен от Висшия съдебен съвет на 23.07.2012 г.
Г-н Груев, имате думата да представите доклада.
Проф. Лазар Груев:
Уважаема г-жо Фидосова,
Уважаеми народни представители,
Колеги,
Уважаеми гости, дами и господа,
Аз виждам, че дневният ред на днешното заседание на Комисията по правни въпроси е изключително натоварен. Убеден съм също така, че членовете на Комисията и техните експерти са се запознали предварително с изготвения от Председателя на Върховния касационен съд доклад за дейността на съдилищата, както и с онези от многобройните приложения, които представляват интерес за отделните народни представители и за отделните сфери на този анализ. Така че аз в своето изложение ще бъда съвсем кратък.
Ще започна с една най-обща бележка, която, струва ми се, дължа на народните представители и няколко по-конкретни, свързани с доклада и разбира се, най-вече ония изводи, до които сме достигнали при обсъждането на доклада във Висшия съдебен съвет и които са неразделна част от доклада.
Без съмнение, уважаеми колеги, уважаеми народни представители, четвъртата поправка в Конституцията на Република България от 2007 г., с която в правомощията на Народното събрание се определи и това да изслушва и приема годишните доклади на ВКС за прилагането на закона и дейността на съдилищата има вече, би могло така да се каже, своята традиция. Това е петият доклад, който различните легислатури на Народното събрание приемат и обсъждат. Разбира се, тази конституционна поправка беше конституционно обоснована, мотивирана или частично заложена още в 2005 г. в едно от решенията – Решение № 8 на Конституционния съд, където тогава Конституционният съд по недвусмислен начин, тълкувайки републиканското управление – парламентарното управление на Република България, каза за ролята и мястото на Народното събрание.
Моят личен опит сочи, че досегашните обсъждания на доклада и най-важното - факта на нашите срещи, наистина са израз на един от основополагащите принципи в съвременния конституционализъм, който е обратната страна на медала, който допълва обаче принципа на разделението на властите, именно принципът за тяхното сътрудничество. Така че аз съм дълбоко убеден, че днешната ни дискусия ще мине именно в този дух и именно от тази гледна точка.
Уважаеми народни представители, вие очевидно познавате цифрите. Няколко са нещата, които ние почти всяка година констатираме в началото на това изложение и в този доклад.
Първата ясна констатация е, че нараства броят на делата при запазване на щатния състав и на съдиите, които правораздават в Републиката. Да ви призная честно, когато миналата година обсъждахме доклада и аз докладвах числото 677410 ми се струваше, че това е горе-долу пределът. Тази година числата показват, че общият брой дела за разглеждане през съдилищата на Република България е 707942, повтарям, при запазване на щатната численост в някои видове съдилища. Посочваме конкретно в доклада, като има леки спадове и намаляване на тази численост, но това са конюнктурни числа, т.е. бройката, щатната численост не е променяна от години.
Радостното за съдебната система е, че един от основните показатели за съдилищата е фактът, че нарастват въпреки увеличеният абсолютен брой на делата, тези които са приключили. Това нарастване е с 22% спрямо 2009 г. и с 4.5% спрямо 2010 г. И онова, което винаги е чувствително и на което и обществото и в различните коментари винаги се обръща внимание, че са нараснали делата, приключили в разумния тримесечен срок. С 32% близо спрямо 2009 г. и с повече от 4% спрямо 2010 г. Тези структуроопределящи цифри показват общата картина за дейността на съдилищата.
В доклада се постарах да посоча, както обема и структурата, така и структурата на делата в отделните по степен съдилища – за районните, окръжните, апелативните и ВКС.
За мен е важно и ние положихме тази година да дадем и един анализ на качеството на правораздаване, отразено чрез решенията на касационната инстанция, т.е. затова колко от актовете се потвърждават, колко се отменят, в какви части, колко се връщат за доразглеждане. Но всичко това е написано в доклада. Казах, че налице са и цифрите, коректно са приложени таблиците, така че аз не мисля повече да акцентирам.
Струва ми се за важно обаче да обсъдим няколко неща, или да споделя с вас няколко неща, които на мен ми се виждат важни и които са насочени по-скоро към бъдещето и това, което може би е трябвало да се направи.
Първата препоръка, която аз съм си позволил да направя в доклада, е относно процедурите за подбор и кариерното израстване на магистратите. Но ще започна с втората препоръка, защото тя е изключително важна, струва ми се, и тя много често е и предмет на публични дебати. Това са онези мерки, които трябва да бъдат предприети за преодоляване на констатираната значителна неравномерност в натовареността, както на съдилищата по видове, така и между равните по степен съдилища в различните съдебни райони. Висшият съдебен съвет започна и предприе някои стъпки най-вече с изготвянето на свой доклад, който констатираше и точно анализираше проблема за неравномерната натовареност, като обаче се спря дотам – констатира се, имаме диагнозата, имаме цифрите, ясно е какво е положението, но понякога не е нужно да се прави доклад, за да е ясно, че най-натоварения е Софийският районен съд, след това Варна, Пловдив и Бургас, но там е аргументирано точно и научно обосновано са посочени тези цифри. Извеждам този проблем в началото на предложенията си, защото той е комплексен. Неговото разрешаване в никакъв случай не може да бъде само едно единствено. Най-лесно е да се мисли да се увеличи щатът и да се дадат повече пари, за да се назначат повече съдии и оттам да падне натовареността. Но това не е така.
Този проблем е пряко свързан с проблема за материалната база, който е отбелязан също в доклада. Защото дори и да си представим сега ,че г-жа Фидосова или парламентът като цяло с една магическа пръчка ще увеличи щата, ще дадат пари районния съд в София, примерно, те няма къде да заседават, няма къде да работят – няма зали и сгради. Но за сградите след малко. Аз си мисля, че новият Висш съдебен съвет трябва да пристъпи към решаването на този проблем стъпка по стъпка, за да изцеди (извинете за израза) най-напред вътрешните ресурси на системата – да се направи точна преценка на свободните незаети щатни бройки в цялата система - следствие, прокуратура, съдилища, както общи, така и административни, за да се види възможно ли е преструктуриране на тези свободни щатове и насочването им към най-натоварените съдилища, за да може за тях да бъдат обявени конкурси. След това да се пристъпи към следваща стъпка, което законът позволява, за преместване на някои заети щатни бройки (по чл. 194, ал. 3) от някои по-малко натоварени съдилища, т.е. човекът да се премести в натоварените съдилища и изобщо това трябва да върви последователно.
Но проблемът с натовареността има и един друг аспект и затова аз смятам, че той е комплексен и заедно да помислим. Ние предлагаме, а знам, че и Министерството на правосъдието предприема определени стъпки в тази насока, да се види няма ли някакъв резерв чрез промяна в законодателството промяна на подсъдността да се реши този въпрос. Давам пример. Обсъжда се идеята и знам, че уважаваната заместник-министър, която е тук, дали има работна група, но се обсъжда възможността в режима на заповедното производство да настъпят някои промени. То да отиде към държавните съдебни изпълнители, за да може само обжалваните заповеди за изпълнение тогава, когато става спорно производството, да отиват в съдилищата (ние имаме и цифри и сме ги дали), което би било една стъпка в тази насока. Освен това, миналата година аз го поставих този въпрос, защото именно миналата година в навечерието на обсъждането на доклада беше настъпила една промяна в подсъдността на актовете и оспорването по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, които от административните бяха прехвърлени на районните съдилища, въпреки на някои от тях прекомерна натовареност. Аз съм споделял и с Председателя на Върховния административен съд и с основание те започнаха определена дискусия в своите среди да помислим за една по-решителна стъпка административните дела – общия характер на административно-наказателните дела да се прехвърлят изцяло в подсъдността на административните съдилища, защото сега те се гледат на първа инстанция в районните, на втора – пред административните. По този начин уеднаквяването на практиката ще е много по-лесно. Защо сме създали отделна система на административното правораздаване, ако първата инстанция е районният съд. Така че, има, струва ми се, резерви и в законодателството в тези посоки. Това не са всички примери, но аз ще се огранича дотук, които, разбира се, са въпрос за политическа воля, на политическо разбиране, на програма. Това е изцяло във вашите компетенции, уважаеми народни представители. Ние можем да дадем само наши идеи и експертно да подпомогнем, ако вие решите, процеса по законодателното изготвяне на тези промени.
Също така, струва ми се, няма как в бъдеще да не се дискутира, защото това е тема на дискусия сред колегите съдии процедурите за подбор и кариерно израстване на магистратите. Както виждате и от доклада, практиката сочи, че при стриктно спазване на закона, аз никого не обвинявам, но общо взето се получава по един конкурс годишно. И веднага след приключването на този конкурс, ние сме изправени пред същите проблеми, които сме имали в неговото начало, защото през тази една година са настъпили редица промени. Така че и новият Висш съдебен съвет и всички ангажирани органи очевидно трябва да концентрират своето внимание в тази насока.
Направил съм и други предложения в доклада, но искам да спра до тук, с една забележка.
Изведен е много остро проблемът с управлението на съдебните сгради, което по Конституция е възложено на министъра на правосъдието, защото този проблем аз за четвърти пореден път при изготвянето на доклада се поставя в него. Става дума за Софийския районен съд. Трябва да стане ясно, че при написването и приемането на доклада от Висшия съдебен съвет до настоящия момент настъпиха определени промени. Очевидно има движение в тази насока. Започна ремонта на сградата на ГУСВ. Чухме идеите и за някои други сгради. Но фактът, че образно казано сградата е заградена, копае се, има работници, движат се нещата, дават някаква надежда. Премести се брачната колегия в друга сграда, за да може изцяло да може да бъде ремонтирана. Някакво движение има. Проблемът е до болка известен и аз се надявам, че той най-накрая ще бъде решен.
В заключение, искам да кажа, уважаеми народни представители, от това, с което аз разполагам като информация, бъдете сигурни обикалят съдилищата непрекъснато, искам да ви уверя, че съдиите в Република България много ясно съзнават своята отговорност и полагат максимални усилия така щото да прилагат закона правилно.
Мисля си в заключение, че за вас народните представители ще бъде интересно тогава, когато след януари-февруари започнат събранията по окръжните съдилища. Те са открити. Аз отправям една официална покана. Вие винаги сте добре дошли и моите съдии ще бъдат по-активни по места. Хубаво е да видите какво се обсъжда в съответните окръжни, респективно апелативни райони и така тази връзка ще стане по-тясна, по-конкретна, а убеден съм в това – по-полезна. Благодаря за вниманието. Дано да не съм ви отегчил.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Груев. Колеги, имате думата за изказвания и въпроси, както към г-н Груев, така и към останалите представители на съдилищата.
Проф. Лазар Груев:
Г-жо Председател, заместник председателя г-н Влахов закъсня не от неуважение към Народното събрание, но тъй като имаше общо събрание за приемане на тълкувателно решение, след приключването му той се включи в работата на комисията. А г-жа Райковска е в чужбина и затова не присъства.
Искра Фидосова:
Благодаря. Колеги, желаещи за въпроси? Г-жа Михайлова и след това г-н Казак.
Екатерина Михайлова:
Аз искам да продължа това, което каза г-н Груев и то е нещо, което коментирахме и миналата година и е нещо, по което лично аз съм се изказвала и по предишни доклади. То е във връзка с неравномерната натовареност на съдиите и прокуратурите, но в случая гледаме за съдилищата.
Проблемът не е нов, а проблемът е, че не се решава проблемът. Затова аз специално и по време на изслушването на кандидатите за новия Висш съдебен съвет от парламентарната квота им поставях именно този въпрос дали ще направи нещо новият Висш съдебен съвет, защото вече трябва от тях да очакваме. Няма смисъл да задаваме въпроси на настоящия все още Висш съдебен съвет, защото новият предстои да встъпи в длъжност. Дано да направят нещо. Аз взимам думата просто да го кажа, за да се присъединя към тази констатация и към очакването нещо да се случи. Защото вярно е, че част от проблемите могат да бъдат решени през законодателството и то е свързано с подсъдност, но останалата част е въпрос на решения, които са в рамките на управлението на съдебната система. Знаем добре и от вашия доклад и от другите доклад, че има райони, в които натоварването е почти символично, с много малко дела са колегите, които се занимават с това, но за сметка на това в другите съдилища и прокуратури просто е неимоверно много голямо натоварването, което не бива да продължава по този начин.
Вчера коментирахме нов закон и там колеги поставиха въпроса, че наново ще се получи подобна ситуация и увеличаване на броя на делата с новото изменение в Закон за отговорността на държавата. То е за бавно правосъдие, да могат да търсят обезщетение българските граждани първо в България от съда, което е хубаво, което трябва да се направи, но това е още работа, която отива в рамките на съдебните процедури, наново натовареност и наново ще е неравно поставено. В този смисъл изказването ми е по-скоро коментар, защото и нашият мандат изтича и не ни остава много време за законодателни промени, но все пак още нещо може да бъде направено. Но само с промяна в законодателството няма да се получи. Трябва да има един комплексен подход и го казвам не като нещо друго, а като препоръка да се запише за следващите, които трябва да извършват тази реформа, защото практически ние приемаме последните доклади в този парламент. Приемаме на Висшия съдебен съвет с изтекъл мандат, на съдиите не е, разбира се, но така или иначе, трябва приемайки доклада да дадем препоръки, за да продължи в тази посока. Приемствеността е важна. Смисълът на тези доклади е да се чуят препоръки, които да бъдат изпълнявани по един или друг начин.
Това е, което исках да споделя.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Михайлова. Г-н Груев.
Проф. Лазар Груев:
Не знам дали е прието веднага да взимам отношение, но мисля, че по-откровен и по-честен би бил разговорът, ако го кажа сега, защото бях го записал, но пропуснах.
Първата стъпка всъщност трябва да бъде много точно прецизиране на статистиката, която съдилищата изготвят и предават, защото ние имаме колебание понякога в това дали тя е точна, защото само на базата на откровена, ясна и точна статистика може да се тръгне нататък.
Вторият въпрос, такива срещи е имало, включително с участието на Министерството на правосъдието. Например, един от дискутираните въпроси е за прерайонирането, който обаче изцяло комплексен въпрос, тъй като участват и другите власти. Това е Министерството на вътрешните работи и т.н.
Искра Фидосова:
Г-н Казак, заповядайте.
Четин Казак:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Уважаеми г-н Председател на Върховния касационен съд,
Уважаеми членове на Висшия съдебен съвет,
Уважаеми гости, аз съвсем пунктуално искам да задам един общ въпрос, свързан с доклада и един конкретен въпрос, свързан с днешна информация, която изтече в медиите.
В доклада е записано на с. 16 по отношение на качеството на правораздавателната дейност по наказателни дела в подточка „А” Апелативни съдилища, следното изречение:
„Ръст бележи броят на делата, по които подсъдимите са оправдани – при 9 дела за 2009 г., и 2 дела за 2010 г., през 2011 г. решения с оправдателни диспозитиви са постановени по 10 касационни дела.”
Как си обяснявате този ръст на оправдателните дела? В сравнение ся предходната година е повече. Аз искам по-общо да задам въпроса, използвайки тези цифри. Ще се съгласите ли с една такава констатация, че Върховният касационен съд специално по отношение на наказателната практика се опитва все пак да запази, т.е. може би онзи съд, който е най-малко или най-добре е да кажа съхранен по отношение на обществен натиск, медиен натиск и политически натиск, по отношение на някои знакови дела, които предварително и медии, а и представители на други институции, в т.ч. и обвинението, медийно вече бяха излъчили едва ли не осъдителни присъди. Ще се съгласите ли, че Върховният касационен съд продължава да бъде единственият съд, който най-добре съхранява своята независимост от подобен род влияние. Това ми е въпросът.
Вторият ми пунктуален въпрос е във връзка с изтекла днес информация за решение на Висшия съдебен съвет за пенсиониране на една съдийка от Върховния касационен съд – Маргарита Тихчева, и наложени наказания на други двама съдии във връзка с делото Опицвет, доколкото пише в медиите.

Искра Фидосова:
Приключихте ли, г-н Казак. Заповядайте, г-н Груев.
Проф. Лазар Груев:
Аз имам две общи бележки по въпросите на г-н Казак.
Г-н Казак, за нас представителите на ВКС звучи добре да чуем, че един народен представител оценява така високо Върховния касационен съд като най-запазения. Аз обаче не бих си позволил да давам оценка на останалите съдилища, защото не е моя работа. Аз лично смятам, че като цяло съдилищата отстояват своята независимост и най-вече съдиите.
По втория въпрос. Очевидно има някаква грешка, която е недопустима и непростима. Общо взето делото от Опицвет приключи много отдавна. Аз мисля, че беше преди моя мандат. А съдия Тихчева, за съжаление, е покойник, така че няма как да сме я пенсионирали.
Четин Казак:
Съжалявам, ако грешно съм разбрал.
Искра Фидосова:
Колеги, други желаещи за изказване. Г-н Миков, заповядайте.
Михаил Миков:
Не знам дали въпросът ми е към Председателя на Върховния касационен съд г-н Груев или към другите колеги от Висшия съдебен съвет. Този ремонт на районния съд кой го прави, за колко пари се прави, имаше ли обществена поръчка. Въобще какво се случва там? Ако може някаква светлина по въпроса. Защото е хубаво, че се прави това.
Искра Фидосова:
Това не е ли въпрос към Министерството на правосъдието – г-жа Ковачева.
Проф. Лазар Груев:
Тази тема много отдавна е в центъра на вниманието. Обществената поръчка, доколкото на мен ми е известно, беше доста отдавна. Имаше определени пропуски, но сегашният екип на министерството може би ще отговори по-конкретно. За мен е важно, че има работници, които работят.
Михаил Миков:
Току-що ми отговори заместник-министъра на правосъдието. Извинявайте.
Но имам и един друг въпрос, който произтича от изказването на г-жа Екатерина Михайлова във връзка с измененията в Закона за обезщетяване от държавата и общините, как ще се отрази това. Аз имам мнение по въпроса. То е изказано в пленарна зала, различно от това на г-жа Михайлова. Дали сте мислили вие за възможни законодателни промени, свързани с натовареността, която беше мантрата, отключила вратите на кандидатите за Висшия съдебен съвет от всички квоти. Натовареността е проблем на четири-пет-десет, петнадесет, двадесет съда в България и за баланса с достъпа до правосъдие. Тоест какви резерви в законодателството можем да открием така че да запазим функциониращи съдилища, където демографията, социално икономическото развитие са обезлюдили цели райони така, че хем да имат достъп до правосъдие, хем да се разтоварят тези 10-15 съдилища. Аз знам, че веднага ще се яви битката от софийския и големите градове от адвокатите и провинциалните адвокати, която винаги е имала свои защитници в Народното събрание. Но това, което цяла България чу е натовареност, натовареност, натовареност. Това означава, че в следващия Висш съдебен съвет ще се говори как да разтовари тези съдилища – ще прехвърлим бройките от провинцията в София и така ще решим нещата. Защото това, което ще стане сега по закона, за да разтоварим съда в Страсбург, ще натовари пак софийските съдилища, само че гражданските. Мотали са се в наказателните инстанции, най-вече във фазата на досъдебното, преминали са онзи цикъл, ще минат и през Инспектората и ще се завърти нов цикъл. Днес имахме възможност на Волонте, този прословут докладчик на ПАСЕ, че това е пълна измишльотина. Ние не решаваме проблема с нарушените права, а ги завъртаме още една врътка в българското правосъдие. Иначе всички сме против натовареността. Тоест те са се завъртели един път през наказателното правосъдие, и вместо да отидат в Страсбург, за да спестим по силата на пилотните решения натовареност на Страсбург, ние ще натоварим Софийския градски съд.
Реплика:
Този въпрос го дъвкахме вече.
Михаил Миков:
Аз говоря с тях. Не говоря за нас. Тоест искам да чуя някаква позиция по този въпрос, защото вие най-високо седите и най-добре би трябвало да виждате такива възможни законодателни решения, които да разтоварят – законодателни решения на база подсъдност и да запазят и достъпа и функционирането на тези съдилища. Не знам дали бях достатъчно ясен. Благодаря.
Проф. Лазар Груев:
Г-н Миков, вашето изказване показва, че реалният проблем на съдилищата е проблем на всички парламентарни групи и мен това ме радва. Значи някак си ще се намери консенсус. Аз вече казах, даже вече предложих две конкретни идеи. Това е чрез промяна по отношение на заповедното производство, защото те са изключително много там. Има конкретни предложения. Работи се по тях в министерството. Ние сме ги дали писмено. Второто касае правораздаването в административните съдилища. Част от сега разглежданите от съдилищата административни дела, в частност районните, да отидат изцяло в системата на административното правораздаване. Това са законодателните промени.
Но преди това говорихме и за необходимостта от други комплексни мерки по отношение на щатовете. Понеже и миналата година говорих по този въпрос, аз съм изцяло съгласен и ще съм последният председател, който ще се съгласи въобще да се закрие който и да е съд. Проблемът със закриването на един малък съд някъде не решава този проблем. Това е ясно. Но пък трябва да има съд, защото гражданите трябва да имат достъп до правосъдие. Един пример. Ако закрием съда в Малко Търново ще се лишим от един съдия, който основно правораздава там и е командирован от Бургас. Ако проблемът на държавата е един съдия и на няколкото служители. Не е това проблемът. Този съд трябва да остане, защото гражданите трябва да получават правосъдие на място. Трябва да се намери онзи баланс, за който говорих – свободните щатове и т.н., но това беше вече казано.
Искра Фидосова:
Благодаря. Други колеги, желаещи за изказване. Въпроси? Да разбирам, че няма. Тъй като няма повече въпроси, ако вие желаете нещо още да кажете в заключение.
Проф. Лазар Груев:
Искам да благодаря на народните представители за конструктивната дискусия.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Груев.
Аз искам също да благодаря за изключително подробния доклад, който сте представили и който е изготвен в съответствие с изискванията на Закона за съдебната власт и изискванията на Висшия съдебен съвет. Разбира се, че в него има основно статистически данни, но има и изведени на преден план проблеми.
Благодаря и затова, че сте предоставили статистика, която беше препоръчана по доклада от миналата година по отношение на районните съдилища – за броя на делата, като брой отменени, изменени и потвърдени, което дава възможност да се направи един по-пълен и подробен анализ и да се търси отговор с балансирано консенсусно предложение за решаване на проблема с натовареността и неравномерното разпределение на делата по магистрати.
Аз мисля, че оттук нататък, след като вече е избран и Висшият съдебен съвет, всички заедно трябва да направим един подробен и обстоен анализ на темите, които се поставиха на всички обсъждания, темите, които вие засягате в четирите доклада на съдебната власт и всички заедно да обединим усилия и да намерим пътя с конкретни, както законодателни, така и вътрешни актове, които има и във висшия съдебен съвет и в съответните съдилища, за да може наистина да следваме посоката, за която всички говорим.
Подлагам на гласуване доклада, който е за сведение съгласно Конституцията на Република България.
Подлагам на гласуване Доклад за прилагането на закона и за дейността на съдилищата през 2011 г. № 211-00-7, внесен от Висшия съдебен съвет на 23.07.2012 г. При 19 кворум, против има ли? Няма. Въздържали се? Няма. Деветнадесет „за”.
По втора точка - Обобщен годишен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет и за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет за 2011 г. № 211-00-4, внесен от Висшия съдебен съвет на 28.05.2012 г.
Г-жа Мингова предполагам, че ще представи доклада. Заповядайте, г-жо Мингова.
Проф. Анелия Мингова:
Благодаря, г-жо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители,
Уважаеми колеги,
Представеният доклад е последният за дейността на сегашния Висш съдебен съвет, който приключва своя мандат след броени дни. Той е достатъчно подробен, конкретен, съдържа много данни, главно отразяващи дейността на тринадесетте комисии на Висшия съдебен съвет, обособени по предмет на дейност. И понеже този доклад е последен, и понеже аз или представители на този Висш съдебен съвет няма да имаме процесуалната възможност да представим доклада и в пленарна зала, това ще го направят следващите, затова аз няма да повтарям конкретика от доклада, а просто бих искала да кажа няколко обобщаващи думи, извън конкретиката на данните, тъй като вие, оценявайки този последен доклад, неминуемо ще оцените и цялостната дейност на този Висш съдебен съвет като един мандатен орган, чиито мандат изтича.
Безспорно дейността ни през отчетната 2011 г., за която е докладът, е едно продължение във всичките аспекти на конституционните правомощия на Съвета, отразени в предходните доклади в предходната наша дейност. Във всички тези аспекти ние сме прилагали закона, а той беше неколкократно променян в доста от областите, които засягат основни правомощия на Съвета, имам предвид кадровата политика, въпроса за създаването на законово ниво на Комисията по професионална етика. Така че всъщност докладът съдържа и отразява с положителен тон това ,което Съветът е свършил.
Вероятно най-лесно би било една такава обща оценка да се поддаде на общо сложилия се критичен дух по отношение на работата на Висшия съдебен съвет, особено през последните месеци и особено на фона на Доклада на Европейската комисия от юли тази година. И без, разбира се, да заявявам, че Съветът не е самокритичен, точно обратното – ние сме самокритични към нашата работа, твърдим, че сме имали през годините и погрешни решения и недостатъчно обосновани решения. Но като един такъв последен отчет, който тук аз правя за работата на този орган през целия му мандат, бих искала само с няколко думи да припомня откъде тръгнахме преди пет години. Искам да го припомня в аспектите на трите камъка на критика, в които всички бяха съсредоточили вниманието си, включително и в концепциите на новоизбраните членове на новия Висш съдебен съвет.
На първо място, проблемите в кадровата политика. И основното, критиките относно публичността и прозрачността. Искам да ви уверя, че по отношение на публичността, едва ли може още нещо повече да се постигне, с изключение на онлайн излъчването на нашите пленарни заседания. По този въпрос се работи, но това изисква и допълнителен финансов ресурс. Във всички останали аспекти няма какво по-публично да се случи, за да може да бъде видимо ясно това, което се случва.
Според мен, а това не е само мое мнение, проблемът продължава да стои и не е достатъчно добре решен по отношение на прозрачността. И аз се радвам, че в изказванията на новоизбраните членове на Висшия съдебен съвет ясно беше прокарана разликата между публичност и прозрачност. Прозрачността обаче, както и вие самите се убедихте и в изборите, които бяха направени за излъчване на членовете на Висшия съдебен съвет и от съдебната квота, и от парламентарната квота, е едно явление, което не се оценява еднозначно с оглед на своите измерения. Прозрачността всъщност е едно по-високо ниво на демократична култура, бих казала. Защото прозрачно, когато има избор сред повече от един кандидат за дадена позиция, а това е в основата на нашата работа в кадровата ни политика, се поставя въпроса не затова дали този, който е избран, има достатъчно добри професионални и морални качества, а се поставя въпроса защо този, който е избран, е предпочетен. И вече отговорът на този въпрос е много трудно да бъде намерен и даден, и очевидно следващият Висш съдебен съвет ще бъде изправен пред това изпитание позволявам си да отбележа, че това изпитание изисква отнапред зададени обективни, ясни критерии, на които няма как да не бъде даден отговор, когато се мотивира направеният избор. А такива предварително дадени критерии не може следващия Висш съдебен съвет да ги заложи сам, защото той първо няма, а вече и след решението на Конституционния съд, никаква нормотворческа компетентност. Апелирам усилията да бъдат обединени от институциите, имам предвид сега, когато тече четвъртото , предполагам доста съществено изменение, на Закона за съдебната власт, с оглед прозрачността да се предвидят някакви общоприети, консенсусни, обективни критерии, в които спазването им ще може да подреди по този начин кандидатите за една позиция, при което няма да може да има друг вариант, органът, който прави избора, освен спазвайки тези критерии да мотивира и да защити този избор. Вероятно подзаконов нормативен акт би могло, а би могъл и министърът на правосъдието доколкото очевидно там, съгласно Закона за нормативните актове, може да бъде съсредоточена подзаконовата нормативна дейност. А Съветът ще е длъжен чрез своите вътрешни устройствени правила да ги приложи така, че убедително да приема своите кадрови решения.
По отношение на един втори проблем – проблемът с дисциплинарната практика. Тук искам да изразя по-остро несъгласието си с общия тон на оценка на дисциплинарната практика на Съвета. Аз лично и моите колеги, бихме искали по някакъв начин не само от страниците на доклада и от предишните доклади, но да ви убедя, че и в сътрудничеството с работата на Инспектората, който образно казано ни захранваше за дисциплинарната ни практика, и със сложилия се в години вече много добър синхрон между Инспектората и Съвета по отношение главно на този въпрос, който поставям, този Съвет направи качествен скок в отношението на органа за управление към работата на магистратите по отношение на тяхната дисциплинарна отговорност. И само едно бегло сравнение, без да навлизам в конкретика на цифри, но не може да бъде оценено положително това, че повече от 10 пъти в рамките на този мандат в сравнение с всички останали години, за които е действал такъв орган за управление на съдебната власт, скочи броя на приключилите дисциплинарни производства. Тук нямам предвид само тези, които Съветът е разгледал, но и също наказанията, наложени от административни ръководители. Това даде от една страна положителен тласък към това системата някак си да се изчисти от тези, които години наред затормозяваха работата на съдебната власт с недостатъчно добри професионални практики с извършването на ненаказуеми в годините дисциплинарни нарушения. Далеч съм от мисълта, че с това една съдебна система трябва да се хвали колко е броят на наказаните. Давам го като пример затова, че в един момент трябваше да има такова отношение към дисциплинарните нарушения, за да може в крайна сметка да наблюдаваме това, което вече наблюдавате в последния доклад – едно доста чувствително намаляване на новообразуваните дисциплинарни дела, което просто показва, че превенцията си оказва действието от наложените наказания. Въпросът за противоречивата дисциплинарна практика не може да бъде така еднозначно поставен. Той се появи през лятото на тази година. И фактически той се появи не защото Съветът имаше противоречива дисциплинарна практика, а защото Върховният административен съд създаде последната година противоречива дисциплинарна практика. Впрочем това не е критика към Върховния административен съд. Той също по линията на своята задължителна тълкувателна дейност ще трябва да си уеднакви практиката. Това е апел и към вас народните представители, защото стана ясно, че се нуждае от промяна материята в закона за дисциплинарните производства. Може би по-нататък в дискусията да бъдат поставени въпроси в кои аспекти, затова сега ще си спестя точно този анализ или такива предложения. Но дисциплинарната практика на Съвета, включително и подаваните примери, струва ми се напоследък, без да цитирам от кого, по отношение на емблематичните случаи „Красьо” и „Приморско” говори точно обратното. Там добър или лош аршинът на Висшия съдебен съвет беше еднакъв. Той се промени във Върховния административен съд по отношение на казуса „Приморско” и наложените дисциплинарни наказания на тези конкретни случаи. Така че ако трябва да обобщя по отношение дисциплинарната практика, тя не е безгрешна. Но нека да отбележа, че преди последните, обърнали практиката си решения на съставите на Върховния административен съд по-малко от няколко процента са отменените дисциплинарни решения на Висшия съдебен съвет, а те са повече от 200 като обща бройка дела.
И на последно място да завърша с най-големия проблем, който тук беше поставен и при предишния доклад – този за натовареността. Аз честно да си призная и от това, което правехме през тези 5 години, и от това, което включително чувах като анализ на проблема и в добрите намерения на новоизбраните членове и на номинираните други кандидати, и в идеите, които се предлагат за комплексни и отчасти частични решения не съм голям оптимист за решаването на този проблем, което, разбира се, не означава, че не трябва да се търсят начини той да бъде решаван. Но тук трябва да се върви в две посоки.
Аз мисля, че последният доклад, който 2012 г. прие Висшия съдебен съвет и това беше казано и оценено от проф. Груев и при приемането на доклада и сега в днешното изказване, той е един доста обстоен анализ на статистически показатели, обърнете внимание на статистически показатели, които и в нашия мандат неколкократно са коригирани чрез указания, включително и при проверките, които Инспекторатът е вършил, за да можем да намерим най-добрия модул за статистическа отчетност на видовете дела, да можем да извършваме контрол, дали на шестмесечие, докладите, които административните ръководители ни подават съобразяват тези наши указания и критерии, за да бъдем и ние обективни в данните в нашия доклад. Там сме се опитали да направим едни изводи, включително и с конкретни мерки на базата на количествените показатели най-общо казано. На базата на тези количествени показатели аз съм убедена, че биха могли да бъдат предприети едни първи доста съществени стъпки, за да може да има едно изравняване, макар и най-общо казано, на количеството дела по конкретните статистически показатели, за да се потърси оптимален баланс или най-малкото да се търси това разтоварване на най-натоварените съдилища, които са ясни на всички. Но тук ще трябва да се решава комплексно проблемът. Ще си позволим ли да закриваме съдилища? Проф. Груев категорично каза „Не!” още когато го избрахме, защото ние го избирахме за председател на Върховния касационен съд. Но има други виждания и концепции, които съдържат аргументи за необходимостта от такива преформулиране на съдебната карта, така наречена. Кое ще се избере? Очевидно тук, ако не се постигне консенсус между 25 членове на Висшия съдебен съвет, по тази линия въпросът за натовареността няма да може да бъде решаван.
Остава въпроса с една друга наша идея, която също сме я давали като предложения, но тя също изисква допълнителни институционални и външни институционални усилия – не само в рамките на Съвета, това да се облекчат в щатно изражение някои съдилища, като те не бъдат изградени като юридически лица, а да станат отделения или поделения на други, като само се запази статута на този съд като някакво отделение, за да може поне с оглед достъпа до правосъдие да не се нарушават правата на гражданите или юридическите лица, които по подсъдност биха отнесли своя спор или проблем към този район. Затова също, обаче, не можа да бъде постигната някаква яснота или някакъв консенсус.
Другият проблем, аз няма да го повторя, е с оглед преразпределяне на щатове нееднократно, включително и в доклада за 2011 г., вие сте видели, имаме такова трансформиране на щатове в рамките обаче на общия щат, който не сме си позволявали да надхвърляме поради финансови съображения. Знаете, че от няколко години съблюдаваме стриктно политиката на рестрикция, включително и с оглед бюджета на съдебната власт, и не сме си позволили да разкриваме нови щатни бройки, да притискаме изпълнителната власт с оглед изискването на допълнително бюджетиране.
И последният проблем, който може да бъде решен също комплексно, беше свързан с промяна на районите – прерайониране с оглед подсъдност. Имаше едно хубаво, добре аргументирано, предложение на председателя тогава на Софийския районен съд г-н Влахов и Районния прокурор на София-град. То дойде до Висшия съдебен съвет. Ние го изпратихме както му е редът, на министъра на правосъдието и на всички други заинтересовани институции от изпълнителната власт – полиция, регионално развитие и т.н. Получиха се отрицателни отговори на нашето предложение. Очевидно въпросът не е само в доброто намерение нещо да разтоварим и да преместим. Очевидно проблемът е и някъде другаде в управлението на другите нива управленски в друга компетентност, които някак си биха почувствали неудобство от вземането на такова решение.
Въпросът с подсъдността, който г-н Миков постави, аз не съм мислила за конкретика и за конкретни предложения. Нека следващият Висшия съдебен съвет да захрани с идеи вас народните представители и да помисли върху този въпрос. Но струва ми се, че не е толкова еднозначно и промяната на подсъдността, защото критериите за промяна на подсъдността в закона, ако там дисбаланса в един момент започне да бъде нарушаван, може да опре до нарушаване на други конституционни принципи, включително и на принципа за равнопоставеност, принципът аз законност и други такива. Това също е една идея да променим идеята за инстанционността. Смея само в скоба да кажа, че Гражданския процесуален кодекс беше с добрите намерения да повлияе на това. Резултатите не са много обнадеждаващи, защото проверката за допустимост, която ВКС прави отново натовари тази касационна инстанция. Очевидно във времето, може би с тази силна тълкувателна практика, за която адмирирам представителите на Върховния касационен съд, която просто ни затруднява дори мнение да дадем по въпросите, които се обсъждат, би решила, но в годините занапред този проблем и би се стигнало до такова разтоварване на върховната инстанция. може би това е пътят за наказателното, за административното правораздаване, но това не е проблем, който аз сега с лека ръка бих могла да предложа като някакъв вариант.
И другият голям проблем за натовареността, който като чели така стои в големите очаквания – въпросът трябва ли и може ли да се намери така наречения качествени показатели, критерии за натовареността, за да може да се създаде една норма за натовареност. Искам да ви кажа, че ние добросъвестно в рамките на година и нещо в нашата създадена комисия в срещи с магистратската общност, с търсене на чужд опит, разбира се, със скромния ресурс - и финансов и експертен, който имахме, не успяхме да стигнем до никаква конкретна идея, която да бъде общо приета и която да бъде обективно възможна. Защото се каза. Добре, търсим времеви критерии. Един вид дело за колко време от началото до края. Различните видове дела в различните нива са различни по вид по сложност. Тоест това няма да бъде критерий за всички нива и за цялата съдебна карта на страната. Това може да бъде критерий за натовареност в един-два, три големи съдилища. В другите очевидно трябва да се търси друг критерий. И може отново да се стигне до някакъв омагьосан кръг. Тоест искам да ви убедя, че въпросът е изключително труден. Изисква се много време. Изисква се начален алгоритъм, който да бъде зададен първо като пилотен проект в няколко различни по степени, по нива съдилища по статистическа количествена натовареност, за да може една година да се трупа емпиричен опит (данни), оттам да се види дали този алгоритъм може да остане., оттам да се потърси експертна международна помощ (мисля, че министърът на правосъдието работи по такъв проект с чужди специалисти) и оттам Висшият съдебен съвет да се опитва да взима управленски решения.
Пожелавам на следващите колеги да бъдат в началото достатъчно оптимисти и да имат повече вяра, че това е възможно, защото аз лично не съм достатъчно оптимистично настроена към този втори подход. Той е много примамлив. Може би някъде има такава система в други държави, но това години, години наред е трупано като опит, за да може да се види че работи в тяхната практика.
Аз бих искала да ви благодаря за вниманието, с което ме изслушахте. Да ви благодаря и за предходните години, в които сте давали много реалистични и обективни оценки за нашата работа и за препоръките, които сте правили и да ви уверя, че нашият натрупан опит – и полезният и отрицателният, ще се опитваме да подмогнем с това, което сме направили, колегите, които идват след нас, за да може все пак да не се руши, а да се опитваме да надграждаме, да надстрояваме, тъй като това е в интерес на всички. Благодаря ви.
Тук са г-н Шопов и г-жа Караиванова и представители на Инспектората. Ако имате въпроси или някакви препоръки, бихме могли да ги изслушаме.
Искра Фидосова:
Благодаря Ви, г-жо Мингова. Да дадем думата по традиция и на г-жа Караиванова, за да маркира накратко дейността на органа. Имам предвид традиция като последователност на изслушването. Заповядайте, г-жо Караиванова.
Ана Караиванова:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми народни представители,
Аз съм улеснена в представянето на отчетния доклад, тъй като съвсем наскоро 50% от стария състав на Инспектората, т.е. 5 от десетте членове на първия екип са избрани за членове на Висшия съдебен съвет и това само по себе смятам, че е атестация за тяхната работа, която ние отчитаме.
Ние направихме, въпреки че по закон е годишен доклад и това е отчел Висшият съдебен съвет, но ние направихме и един отчет на четиригодишната дейност и затова днес ви предоставихме на магнитен носител (ние пестим), ако желаете да се запознаете, за четири годишната дейност на първия състав на този, бих казала, уникален орган в Европа, който конституционният законодател реши да създаде в България.
Именно за това аз искам да ви кажа, че нашият поглед, изпълнявайки повелята на конституционния законодател, който с една от гледните точки, с която натовари Инспектората, беше цитирам „да бъде окото на гражданското общество към правосъдието”, затова ние изхождахме в нашата дейност повече от нуждите на гражданите, от оплакванията на гражданите какво правосъдие искат, от потребителите. Защото правосъдието не е създадено, продължавам да твърдя, само за себе си, а то е създадено, защото трябва да реши конкретни потребности на гражданите. Затова трите основни точки в нашата дейност, съобразно и закона, са: първо, ускоряване приключването на делата, второ, дисциплинирането на процеса и трето, доброто административно ръководене на процеса. Смятам, че проверявайки почти всички съдебни органи, изключвам върховните съдилища, които не проверихме в предишния мандат, тук няма да обяснявам защо, доведе до определено добри процесуални практики. Принос в отчетеното от Председателя на Върховния касационен съд, ускоряване на приключването на процесите в тримесечен срок, в сравнение с 32% не малка част се дължи и на дейността на Инспектората. Това е моето мнение. Приемете го и като хвалба. Фактът, че магистратите знаят, че вече периодично и редовно ще бъдат проверявани, доведе и до превантивния дисциплиниращ ефект – преди още да сме отишли да констатираме, те започнаха да изпълняват ритмично и срочно своите задължения и смятам, че това е по-важната част, отколкото да им плащаме забавено правосъдие, т.е. да натоварваме данъкоплатеца с още един разход.
Втората голяма част от нашата дейност това е събиране и подпомагане за отстраняването на противоречивата съдебна практика. Това е един голям бич за нашето правосъдие, защото особено лозунгът, издигнат от някои, че законът се прилага по вътрешно убеждение, а не еднакво спрямо всички граждани, както пише, смятам, че води до произвол. И затова аз съм особено горда, че предишният екип на инспекторите изготви от 17 сигнала ,защото ние нямаме право на директно на предложения по тях, има образувани и приети 9 тълкувателни решения, включително и днешното, г-н Влахов. (9 са с днешното.) Да, правилно, ние го отчетохме. Сигналът е от миналата година и тази година излезе тълкувателното решение. Тук ще си позволя да се сравня с Министерството на правосъдието не защото искам да ги уязвя в нещо, г-жо Вълкова, а защото Инспекторатът от 1990 г. като е създаден до 2007 г. беше в структурата на Министерството на правосъдието и е най-естествено да се сравняваме с там. Министрите на правосъдието, които традиционно имат право директно да отправят предложения от 1990 г. до 2007 г. не са упражнили това си право. Затова на този фон 9 приети предложения смятам, че е много. Допринесли сме за уеднаквяване на практиката. Това е още един момент за избягване на корупционни елементи.
Освен това ,ние даваме редовно указания там, където сме забелязали, че в самия съд, който проверяваме, (прокуратурата по-малко – тя е по-централизирана) различно прилагат дадени правни институти – да свикат общо събрание, да се уточнят, да приемат едно и целият съд да го прилага, особено в гражданските – това, което отдавна им е записано в закона.
Другото, което постигнахме, приучихме административните ръководители на този контрол над по-долните съдилища, който традиционно фигурира в Закона за съдебната власт. Миналата година разбрахме, че за първи път председателят на окръжния съд в Кюстендил направи проверка на районните съдилища. Също така и председателят на Пловдивския апелативен съд не беше правил и направи проверка на окръжните съдилища. Това естествено много улеснява дейността на Инспектората, защото той не може всяка година да проверява всички съдебни органи, а всички заедно. Естествено това не важи за софийските съдилища. Те не правят все още на по-долните съдилища такива проверки.
Третата голяма част от нашата дейност това е редовната проверка за случайното разпределение на делата. Направихме тематични проверки и изготвихме обобщения и за прокуратурата и за съда. Разкрихме някои злоупотреби. Поредица заповеди издаде председателят на градския съд, както във връзка със скандалния случай с халите, така също и за „Петрол”. Там всяка страна си беше избрала по един съд и двете съдилища проверявахме. Давахме указания да се реши бързо въпроса.
Четвъртият голям сегмент от нашата дейност това е дисциплинарната практика. За тези четири години ние имаме общо 184 предложения за дисциплинарни наказания. Естествено по-голямата част от тях са до административните ръководители, които смятам, че е време да поемат отговорността си и още навреме да инициират тази дисциплинарна отговорност, за да не се получават такива големи забавяния и да чакат да отиде Инспектората.
Само до Висшия съдебен съвет сме отправили 78 предложения. Не съм броила колко са уважени. Смятам, че трябва да се постигне като атмосфера една нетърпимост към нарушителите на процесуалната дисциплина, а и други нарушения, те са по-малко, там където, както казваше Омбудсманът, когато има съмнения за корупция, поне да го уволним, ако не могат да го осъдят. Такива случаи имахме.
Аз бих подкрепила г-жа Мингова по така повдигнатия напоследък въпрос за противоречивата дисциплинарна практика. Аз смятам, че с Висшия съдебен съвет в значителна, изключая днешния случай, постигнахме едно уеднаквяване на критериите за дисциплинарни наказания. Смятам, че противоречивата практика е по-скоро във Върховния административен съд. Защото не може на 20-та година от съществуването на Висшия съдебен съвет точно през 2012 г. Върховният административен съд да се сети, че магистратите следвало да се изслушват пред Висшия съдебен съвет. 20 години този проблем не е поставян. 18 бяха за така наречения „Красьо”, потвърдиха ги под индиго и там не се постави въпроса за изслушването пред върховния съд. Ще продължим да настояваме да бъде еднаква практиката, защото в анализа, който направихме за четиригодишния период, ние открихме, че Върховният административен съд има практика за провинциални магистрати, където са потвърждавани наказанията, има практика за софийски магистрати, където само тези, които не са обжалвали, са им останали наказанията, наложени от Висшия съдебен съвет. Всички, които са обжалвали, най-различни поводи са намерени, нови законови възможности и са отменени. А в същото време ние от 2008 г. имаме за едни и същи софийски магистрати постъпват сигнали. Г-н Влахов знае, има един районен съдия и днес, като погледнах оставения доклад, имаше сигнал за него. От 2008 г. е така. Мести го от наказателното в гражданското, решиха се тежките семейни проблеми, хората продължават при нас да изпращат молби срещу него.
Затова, уважаеми народни представители, като още веднъж искам да ви благодаря за подкрепата на дейността на органа Инспекторат, който е орган избиран изцяло от вас и затова не може да бъде отдел на Висшия съдебен съвет, той е самостоятелен орган, аз смятам, че и пред вас трябва да се отчитаме. Това също е полезна форма. Бъдещият Главен инспектор ще вземе предвид всички ваши препоръки, които дадете. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Караиванова. Колеги, имате думата за изказвания по доклада за дейността на Висшия съдебен съвет. Г-н Казак, заповядайте.
Четин Казак:
Уважаеми колеги,
Уважаеми представители на Висшия съдебен съвет,
Уважаема г-жо Главен инспектор,
Специално тези два доклада, които сега разглеждаме, по повод на тях следва да се направи една цялостна оценка на целия мандат и не случайно това се застъпи в изказването на г-жа Мингова и на Главния инспектор към Инспектората. Тази оценка мисля, че трябва да бъде имунизирана срещу прекалено силното влияние на актуалните, на злободневните теми, скандали и събития, ако искаме да бъдем обективни. В интерес на тази обективност аз смятам, че все пак трябва да се отдаде заслуженото на това, което свършиха двете институции през изтичащия им мандат.
Наред с огромното количество, в доста голяма степен не съвсем заслужени негативни оценки, на които станаха обект, от страна на медии, политически атаки и т.н., трябва да се отчете, че и двете институции положиха усилия да се подобри функционирането на съдебната власт. Резултатите го показват. Разбира се, проблемите в съдебната система не са решени докрай и мисля, че няма човек, който да твърди обратното. Има още много какво да се направи, както се спомена, и по отношение на натовареността или неравномерната натовареност, по отношение на бързината, по отношение на противоречивата практика, на механизмите, на корупционните практики или корупционния натиск, който се упражнява системно върху представителите на съдебната власт. Това са предизвикателства пред новия състав, както на Висшия съдебен съвет, така и пред новия състав на Инспектората.
Мисля, че категорично трябва да се отбележи, че извършената реформа, от една страна създаването на Инспектората като орган, чрез промяна в Конституцията, от друга страна, превръщането на Висшия съдебен съвет от непостоянен в постоянно действащ орган, в който членовете му заседават редовно и не съвместяват тази си дейност с упражняването на функции в съдебната власт, мисля, че бяха положителни и показаха своите добри резултати. Категорично не трябва да се преосмисля и да се мисли за предприемане на стъпки за връщане към предишното статукво специално по отношение на Висшия съдебен съвет.
Аз мисля, че Висшият съдебен съвет не успя в последните месеци или последната година докрай да разясни своите решение или да обоснове своите решения по някои казуси, с които предизвикаха медиен интерес и негативни оценки. Мисля, че специално що се отнася до някои разминавания с практика между Висшия съдебен съвет и Върховния административен съд може би ако бяхме предвидили едно изключение в чл. 36 от Закона за съдебната власт, който касае подсъдността на решенията на Висшия съдебен съвет, която пунктуална поправка, ако беше гласяла, че когато се касае за кадрови въпроси, свързани с магистрати в самия върховен съд, не би трябвало тези решения на Висшия съдебен съвет да бъдат подсъдни на същия върховен административен съд, тогава може би щяха да се избегнат противоречивите практики, разминаванията и т.н. Специално имам предвид казуса „Приморско”, например.
Още един път поздравявам и двете институции и им пожелавам на тези, които скоро ще напуснат тези две институции успешно продължаване на тяхната кариера. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Казак. Г-н Миков, заповядайте. След това г-н Стоилов.
Михаил Миков:
Уважаема г-жо Председател,
Може би заслужават добра дума избраните в първия състав на постоянно действащия Висш съдебен съвет за опита им да утвърдят по някакъв начин и този орган. Аз ще направя няколко коментара и ще задам няколко въпроса.
Аз лично не споделям разбирането, че може с подзаконов акт на министъра на правосъдието, надявам се, че тя няма да прегърне тази идея, да се определят критериите за кадруване.
Проф. Анелия Мингова:
Няма такава идея.
Михаил Миков:
Аз разбрах за подзаконов акт. Не съм ви разбрал, извинявам се.
Вторият въпрос, който искам да коментирам, е въпросът за прозрачността. Мисля, че ще спечели работата на Съвета, ако се премахне практиката на така наречените „подготвителни заседания”, защото тези подготвителни заседания като чели предизвикват в публиката усещането за предрешеност и само за показ после пред телевизията решения, които вие взимате. Но това не е към вас всъщност. Аз съм споделял с членове на досегашния Висш съдебен съвет, но вие така решихте.
Аз имам въпрос колко дисциплинарни производства ще оставите висящи горе-долу, ако знаете, на вашите приемници. Защото покрай случая Тодорова, аз няма да навлизам в правотата на вашето решение, но възникна един друг въпрос за поредността на разглеждане на тези дисциплинарни дела. Тоест да има една скорост и безапелационност. Има ли дисциплинарни производства, които продължават повече от година-година и половина, защото скоростта в дисциплинарното правораздаване мисля, че в много висока степен е част от убеждаването на обществото за прилагането на еднаквите критерии и относително еднаквите срокове по относително еднакви по тежест случаи. Тогава вече би се изключило всякакво съмнение в персоналността на решенията. Пак казвам, всичко това е минало назад и вие можете много спокойно да го споделите сега, защото не ви тежи някакъв ангажимент в тази посока.
Другият ми въпрос е свързан с това, че в доклада вие сте посочили, че има много дисциплинарни производства, свързани с работата на Инспектората. Аз не съм споделял това досега, но ще си позволя да го споделя. Създаването на Инспектората имаше собствен смисъл и значение за отчетността, за създаването в обществото на усещане за отчетност на системата. Моето усещане беше, че Висшият съдебен съвет постепенно употреби Инспектората като захранващ орган за своята дисциплинарна практика, което създаде една леност в другите, които могат да инициират дисциплинарни производства. Може и да не съм прав. Но аз лично към следващия Висшия съдебен съвет бих препоръчал повече да се ползват и другите канали, по които вървят дисциплинарните дела, а не само това ,което подава Инспектората. Все пак Инспекторатът, макар и към Висшия съдебен съвет той не е органът, който трябва да обслужва неговата дисциплинарна практика. В обществото се създаде едно такова убеждение с тези шумни дисциплинарни дела повечето дойдоха по линия на Инспектората. А не е конституционният смисъл на Инспектората той да прави тази проверка и да изпраща за дисциплинарно наказание. Това е път, но има и други пътища. И следващият Висш съдебен съвет би трябвало да отвори и да види другите пътища, да ги динамизира, а не да лежи само на гърба на следващия Инспекторат. Пак казвам, максимално съм откровен, защото на всички няма какво да ви тежи и ще бъдете по-откровени да споделите какво мислите истински, а не обвързано с бъдещ мандат.
И един последен въпрос. Как стои въпроса за командироването, защото усещането в много от магистратите е, че чрез командироването създадохме константна практика за заобикаляне на конкурсното начало. Налага ли това промени в закона? Виждаме, че конкурсите са малко. Виждаме, че рядко се провеждат, че тежко се затрудни конкурсът. Тоест ние законодателите, за да кажем, че конкурсите са всё и вся, създадохме такива предпоставки, че те се случват рядко и са толкова тежки, обжалвания, системата веднага намери другия път - на командироването. И чрез командироването усещането е, че се заобикаля конкурсното начало. Примерно, може ли да се направи някаква статистика и може би си струва следващият Висш съдебен съвет да я направи колко от командированите след това са спечелили конкурсите. Да не се окаже, че командироването е едно „антре” за конкурса с около 90% шанс да спечелиш конкурса. Защото това обезсмисля във висока степен конкурсното начало.
Тези въпроси, ако можете свободно и искрено да споделите пред членовете на Правната комисия, ще бъдат полезни са работата й оттук насетне, а не като оценка за вашата работа даже. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Миков. Г-жо Мингова, заповядайте.
Проф. Анелия Мингова:
Въпросите са няколко и дори не в тази последователност, но така, както в момента ми подадоха данни ще отговоря.
Тъй като имаше конкретен въпрос колко дисциплинарни производства ще оставим недовършени? 5 дисциплинарни производства са спрени поради факта, че има образувани наказателни производства, а дисциплинарните състави са преценили, че основанията за търсене на дисциплинарна отговорност са тези, заради които е образувано наказателното производство. Обратно в други случаи, тогава когато дисциплинарната отговорност може да се търси и се налага независимо от наказателната отговорност, ние имаме редица случаи, включително и на няколко дисциплинарни уволнения, тъй като самите данни са за налагане на дисциплинарна отговорност. Едно е по болест, като няма да казвам името на конкретния магистрат. Едно друго е висящо, но не може да бъде движено не защото е спряно, а поради трайно заболяване.
Това са делата. В никакъв случай не сме оставили недовършена работа. От около всичките 200 образувани дисциплинарни дела, които текат по тази процедура, но може би не са точно 200, а около 190 са, но в момента не мога да кажа точната цифра, които са приключили, почти във всички случаи е спазен срокът за задължителна продължителност на самата дисциплинарна процедура. Мисля, че има единични случаи, но не мога да бъда сигурна, в които независимо от причините те малко по-дълго са продължили, но всичките са приключили. Това е по отношение на срокове и на висящи дела.
По отношение на ролята и функцията на Инспектората. Аз не знам откъде е останало впечатлението, това го няма нито в нашия доклад, нито в отчета на г-жа Караиванова, не е основна функция на Инспектората да ни захранвана, но по необходимост, когато той извършва проверките, той стига до изводите в кои случаи има такива действия, които покриват състава на някое дисциплинарно нарушение и изпълнявайки законовите си правомощия, той сезира Съвета преди административните ръководители, в зависимост от компетентността за налагане на съответно наказание. И нещо повече, образуваните от Съвета от всички лица, които имат такава инициатива, дела, които са над 180, вече цитира г-жа Караиванова, 78 са тези от Инспектората. Нещо повече, самите проверки на Инспектората, а и нашата дейност, която е свързана с последващия ни анализ за изпълнение на техните препоръки, стимулират административните ръководители, тъй като има опасност и заради това да им се налага на тях дисциплинарна отговорност, да образуват дисциплинарни производства. Така че всъщност пред съвета образуваните от Инспектората дисциплинарни дела са посочените 78, а някъде около 140 или над 200 са тези, които са потвърдени забележки и порицания от административни ръководители. Тоест цифрата е повече от два пъти наказания от административни ръководители.
За командироването може би г-н Шопов ще вземе отношение и за нещо друго, ако е останало като въпрос, от въпросите на г-н Миков.
Георги Шопов:
Уважаеми народни представители и колеги,
Днес на последното заседание на Висшия съдебен съвет ние направихме един отчет, който в никакъв случай не може да се каже, че е с детайли. Но всички наши комисии направиха отчет за това от кой какво е свършено. В представения отчет от комисията, която ръководя аз, използвахме израз, че „ние даваме фактите, а коментарът е ваш”. Вие ще се запознаете с него. Г-жа Мингова носи този отчет за вас.
На въпроса за дисциплинарните производства. Казвам на шега, винаги съм говорил, без да се съобразявам дали мандатът ми започва или мандатът ми свършва, защото животът продължава и трябва да сме живи и здрави. Но това, което направи този Висш съдебен съвет и това, което направи Инспектората, защото Инспекторатът аз не го приемам като някакви плашило, но той основно изпълни тази роля, че дисциплинира колегите. Ако направим едно изследване, ще се види, че в началото (винаги съм казвал, че това не е първи мандат на мен) за 20 години нямаше образувани толкова дисциплинарни производства. Какво се получи и вие ще го видите в отчета. В началото, 2007 г., когато започнахме, бяха образувани 7 дисциплинарни производства. Следващата година бяха 35, а след това 83, след това 39, след това – 19, до момента са 9, което показва, че в резултат на цялата тази дейност – не само на Инспектората, не само на Висшия съдебен съвет, но колегите разбраха, че няма да се допусне толериране на тези колеги, които не изпълняват своите функции, съобразно изискванията. И това е един голям плюс.
На въпроса за Инспектората. Да, те си имат техните функции. В резултат на техните планове или проверки по сигнал, те ни сигнализират. Освен това, в допълнение на казаното от г-жа Мингова, има производства по т. 1 и т. 2 за забележки и порицания 153. Вие ще ги видите. Но искам да ви кажа и нещо друго. Самите административни ръководители се възползваха от разпоредбата на чл. 327 от закона за съдебната власт. Това е обръщане на внимание. Г-жа Мингова говори, но понеже аз едва ли ще имам повече възможност да бъда тук, бих искал да споделя, че Правната комисия трябва да прецени в крайна сметка какво е това „обръщане на внимание” – наказание ли е или не е наказание? През този период на 284 колеги е обърнато внимание, което дава сбора на образуваните дисциплинарни производства. В крайна сметка, според мен, това е наказание, а според закона не е. Но искам да ви кажа, че те са 284. С това приключвам за дисциплинарните производства.
Няма да говоря за решенията на Върховния административен съд, защото съм съдия и съдът е винаги прав.
По втория въпрос. За хубаво или за лошо, тук е г-жа Вълкова, аз участвам в работната група за изменение на Закона за съдебната власт и тук чух, че се иска да се правят повече конкурси в годината. Колеги, ние също искаме да се направят много конкурси. Но ще ви кажа след петгодишен опит, че повече от един конкурс технологично не е възможно. Затова биха могли да се подготвят нещата за обжалванията или нещо друго. Ние съкратихме максимално сроковете. Вие проявихте разбиране с последните изменения на закона от 19 април. Ние сме ги съкратили на седмица, на две седмици. Ние сме направили обжалване пред една инстанция един месец и това се прие. Но дайте да разсъждаваме явно. Два конкурса в една година, това за мен е директно една фантазия. Но за мен това не е проблемът. Въобще не е проблем колко конкурса ще се проведат. Но в крайна сметка сега и в момента 4709 са магистратите в България по щат, не са заети около 300 бройки. Имаме ги точно данните и вие ще ги видите. При сега течащия конкурс те просто отиваха в по-горните сфери. Така че моето становище е не да правим пет конкурса, които да се направят само и само да кажем, че са направени. Нека да направим един, но той да бъде ясен и точен. По важен въпрос при тези конкурси, тъй като навсякъде в Европа са събеседване, то и ние натам трябва да насочим усилията. Нека да бъде един конкурс, но той да бъде такъв, че да бъде обективен и наистина хората, които заслужават, да бъдат оценени.
На въпроса за командироването. Колеги, командироването не е в правомощията на Висшия съдебен съвет. Аз смятам, че това като една временна мярка, като едно необходимо нещо по време на конкурс, е нещо добро и не виждам някакви проблеми там. Благодаря ви.
Проф. Лазар Груев:
Г-н Миков, извинявайте,че взимам думата, но понеже въпросът за командироването е въпрос на административните ръководители, а не на органите на съдебната власт, е добре да кажа какво мисля.
В изказването на г-н Шопов личеше разбирането като чели той е почувствал упрек, че по един конкурс годишно. Няма такова нещо г-н Шопов. Аз само съобщих фактите. Даже за петте години не са пет конкурса, а са по-малко, защото имаше законодателен проблем и вие го знаете в Закона за съдебната власт.
Аз използвам повода и ще заявя публично, че аз съм готов да стана домакин, инициатор, модератор на една наистина сериозна дискусия, защото опитът от последните години показва, че нещо трябва да се промени. Иначе, г-н Миков, и уважаеми народни представители, ние никога няма да престанем с командироването. Разберете, при един конкурс годишно или при по-малко от един конкурс годишно за моя мандат, който е, се случва така, че ако започнем от върховния съд, от момента на подаването на свободните бройки, които са за този конкурс и които се очаква да бъдат запълнени във върховния съд, до момента на встъпването на тези съдии, минава повече от една година и междувременно са се освободили места по различни причини. Те са естествени, биологични, избори във ВСС, избори в Конституционен съд, избори не знам къде още. Същият брой места, т.е. ние имаме същия проблем. Затова казах, че конкурсите в този им вид на практика не решават този проблем. И ако някой смята, че аз, като ръководител на съда, ще оставя съда 15 месеца без 6 съдии, няма как да стане. И нещата започват по веригата. Същото се случва в апелативните съдилища. Те изсмукват от окръжните съдилища по пътя на командироването.
Уважаеми народни представители, гости и колеги, да речем картината в Софийския районен съд в момента, независимо дали е приключил или не конкурсът, е 30 липсващи съдии, от които 20 или двадесет и няколко са командировани в Градския съд. Фертилна е възрастта на тези девойки – 10 са по майчинство, двама са в чужбина по линия на Европейския съюз за по една година, как ще оставим районния съд при средна натовареност 1200 дела годишно на граждански съдия без съдии и без да търсим възможност за командироване. Това е абсурд. Това значи той да откаже правораздаване.
Следователно, ние настояваме, може да е еретично, има различни законодателни и вътрешни механизми в системата, да се проведе наистина една дискусия това ли е моделът на конкурсите, който решава проблемите. Това ли е, или има друг модел. Да направим дискусия и без в нея да използваме фразите: „Конкурс - да, централизирани критерии – да, предварително зададени позиции – да, предварително централизирано определяне на комисиите – да”. Но дали всичко трябва да бъде наведнъж? Защото, както виждате, това не решава проблема. Ако беше дадена възможност да диференциране и върховният съд да обявява тогава ,когато има свободните места, и да има конкурс за него при централизирани критерии, и всеки един от другите органи, щеше да бъде друго, но това е въпрос на дискусия.
Няма как да се откажем от командироването! То решава временно въпроса. Въпрос на статистика е колко от командированите са спечелили конкурсите, дали това е вход или изход за системата. Трябва да се направи този анализ и ще ви го предоставим. Щом народните представители желаят ще направим тази статистика. Всеки ръководител си има статистика и ще ви предоставим такъв анализ.
Искра Фидосова:
Благодаря. Г-жа Караиванова.
Ана Караиванова:
Аз не разбрах въпроса на г-н Миков, а може би съм и говорила в този момент с колегите, но за какво сме употребени от Висшия съдебен съвет. Аз не случайно казах, че не сме отдел на тях и дълго отстоявах нашата независимост – това, което сте записали в Конституцията. Има координация помежду ни. Ако имате предвид три случая. Ние набираме за дисциплинарната си дейност от плановите проверки, от сигналите, от служебно, както е записано в Конституцията, че можем да правим проверки.
Освен това, ако аз съм известна като по-строга или по hard, както е модерно, то държа да ви кажа, че и това е добре. Така сте написали закона, че решенията при нас се взимат с квалифицирано мнозинство, т.е. най-малко с 6 гласа и всички предложения за дисциплинарни нарушения са обсъдени много детайлно на общите събрания на Инспектората и са гласувани с минимум 6 гласа и то, ако е имало повече в командировка, и винаги с повече. Така че тази засилена дисциплинарна дейност е резултат на целия орган, с решение. Защото крайно време беше нашата съдебна система да се дисциплинира, а не да плащаме на Страсбург или да мислим други механизми.
Искра Фидосова:
Благодаря. Г-н Миков.
Михаил Миков:
Г-жо Караиванова, приятно ми беше, че не сте ме разбрали, защото това е поради една емоционална откровеност. Само че дисциплинарната дейност е функция на Висшия съдебен съвет. Вие нямате такава функция. И хубаво е, че се постига от Висшия съдебен съвет. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Други желаещи? Г-н Стоилов.
Янаки Стоилов:
Г-жо Председател, аз предполагам, че вече няма други изказвания и затова взимам накрая думата.
Нека да се обърна общо към уважаемите магистрати, представители на Висшия съдебен съвет, на Инспектората, на заместник-министрите на правосъдието и към всички участници в това заседание не с предложение, тъй като това не може да има дори такава характеристика, а с пожелание. Според мен, би било полезно в оставащите няколко дни, тъй като другата седмица приключва мандата на този състав на Висшия съдебен съвет, да бъдат поканени членовете на новия Висш съдебен съвет още преди встъпването им в длъжност на заседание или на разговор. Според мен, е по добре той да се проведе не на открито заседание, а на закрито, за да споделите вашия опит, който смятате за положителен и отрицателен, проблемите, пред които те ще се изправят. Мисля, че това ще бъде добра приемственост за всички, които искат да се ориентират в проблематиката още със започването на своята дейност. Не знам дали може да има опасения, тъй като в последните години стана практика, всеки състав на следващия орган първо да обследва дейността на предишния. Може би това ще ви накара да се въздържите от прекалена откровеност, но ако няма такива значителни опасения, смятам, че такава среща и разговор ще бъде полезна за по-нататъшната дейност на Висшия съдебен съвет. Благодаря.
Георги Шопов:
Във връзка с това пожелание от г-н Янаки Стоилов бих искал да кажа, че ние изготвихме тези отчети, които са точно с тази цел. Така че дали ще се срещнем или не, ако се срещнем, ще е чудесно, но ние оставяме всичко това, което е направено в писмен вид.
Искра Фидосова:
Г-н Лазаров, заповядайте.
Димитър Лазаров:
Г-жо Председател,
Уважаеми членове на Висшия съдебен съвет,
Г-н Груев,
Заместник-министри,
Отива си този Висш съдебен съвет, идва следващия и това е нормално. Мандатът свършва. Нормално е. разбира се, добре е да има приемственост в органите, още повече, че Конституцията дава една такава възможност. Преди не се изкарваха мандатите, или нямаше такава приемственост. Лично за мен, както каза г-н Стоилов, е добре да има една такава среща. Нека да не бъде обявявана като закрита. В крайна сметка ние направихме наистина един открит избор, едни открити изслушвания на членовете и аз не мисля, г-жо Мингова, че вие имате какво да криете. Поне не я обявявайте закрита. Да бъде работна среща или ритуална среща.
Ще бъда съвсем кратък. Хареса м идеята на г-н Груев. Да, може би има място такава „кръгла маса”. Организирайте.
Що се касае до натовареността и до статистиката, очевидно има някакви разминавания в различните съдилища, както и за командированите, макар че моето лично мнение е, че донякъде това би могло и да се прогнозира кога ще настъпи фактът да бъде прекратена дейността и да се обявява конкурс преди да бъде освободено мястото. Ние говорим за това в Правната комисия, че би могло да се обсъди, за да се промени законът. Има неща, които могат да се планират. Така че аз приветствам нещо такова с новите членове на Висшия съдебен съвет и с наше участие да се проведе.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Лазаров. Все пак дадем възможност на още действащия до следващата седмица Висш съдебен съвет и на новоизбрания сами да решат в какъв формат, къде и как да направят обмяна на опит и предаване, така да се каже, на щафетата.
Аз също искам да благодаря, както на г-жа Караиванова и на инспекторите в Инспектората, така и на г-жа Мингова и на всички колеги, членове на Висшия съдебен съвет. Аз не смятам и никога не сте чули от мен публично да казвам, че този Висш съдебен съвет и Инспектората и по-специално Висшия съдебен съвет е толкова черен, колкото често сме чували и виждаме. Смятам, че някак си не успя да се даде превес и приоритет на всички положителни неща, които се направиха. Те не бяха поднесени или нямаше толкова интерес да бъдат оповестени публично по начина, по който се оповестяват малкото отрицателни неща, които се слушат. Затова се създаде може би и такова отношение в обществото. Даже ние като си говорим с колеги сравняваме обикновено Висшия съдебен съвет с отношението към парламента. И ние сме черни, но за всичко, което се случи в държавата, обвиняват нас парламента обикновено, а то не е така.
Надявам се и очаквам от новите членове на Висшия съдебен съвет наистина да надграждат това, което вие постигнахте. Наистина много се направи. Много има още какво да се направи. Нещо много простичко, например, за което сме си говорили и аз мисля, че може би просто не ви стигна времето, за дисциплинарните производства едно обобщение на дисциплинарната практика и оповестяване публично на всичко това. То по този начин ще има превантивен ефект по отношение на всички магистрати. Когато има обобщена дисциплинарна практика и съответния анализ на нарушенията и наложените наказания, всеки един магистрат, който го прочете, ще знае, че това не е правомерно и ще се въздържа да го извърши. Но това са теми, които оттук нататък трябва да обсъждаме.
Благодаря от името на всички колеги. Мисля, че ще се виждаме пак и в различни формати ще продължим да работим заедно. Полезно е да продължаваме да общуваме помежду си и когато се подготвят законодателни промени трябва да участват представители на всички институции, а не капсулирано и определена група да подготвят нещо. След това идва при нас, започват проблемите, споровете и т.н., което не е полезно за никой.
Подлагам на гласуване обобщения годишен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет и за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет за 2011 г., № 211-00-4, внесен от Висшия съдебен съвет на 28.05.2012 г.
При 19 гласуващи, който е против, моля да гласува. Няма против. Въздържали се? Няма. Деветнадесет „за”.
Благодаря ви. Ако имате интерес за следващите точки, можете да останете.
По трета точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроекти за изменение и допълнение на Търговския закон, № 254-01-15, внесен от Янаки Боянов Стоилов, Любен Андонов Корнезов и Евгений Желев Желев на 16.02.2012 г.; № 254-01-91, внесен от Емил Йорданов Радев, Красимир Георгиев Ципов и Фани Иванова Христова на 05.09.2012 г. и № 202-01-53, внесен от Министерския съвет на 12.09.2012 г.
По законопроекта за изменение и допълнение на Търговския закон, № 254-01-15, внесен от Янаки Боянов Стоилов, Любен Андонов Корнезов и Евгений Желев Желев на 16.02.2012 г.
Ще представи мотивите за законопроекта г-н Стоилов. Заповядайте.
Янаки Стоилов:
Уважаеми представители на министерството,
Госпожи и господа народни представители,
Предлаганият на вашето внимание законопроект поставя не много, но много сложни от правна и финансово-икономическа гледна точка въпроси. Този законопроект е внесен преди повече от половин година. Добре е, че днес ние пристъпваме към неговото обсъждане. Но проблемите, които той визира са създадени години назад.
И нека, за да бъда сравнително кратък при представянето, да се спра на причините за внасянето на законопроекта, а след това за основните предложения в него и за някои изводи, които, според мен, надхвърлят и представените на вашето внимание разпоредби.
Редица проблемни случаи възникнаха, включително и злоупотреби в процеса на определяне на датата на неплатежоспособността и оттук на така наречения „подозрителен период”, в който се засягат вече възникнали, а в някои случаи и приключили правоотношения. Като илюстрация мога да посоча, че има случаи в съдебната практика, когато обявената дата на неплатежоспособност се връща 6-7 години назад от момента, в който тези въпроси са поставени за разглеждане. Редица от делата продължават повече от пет години. Икономическите интереси, които се засягат по някои от тези дела са в размер на стотици хиляди, а в отделни случаи - на милиони и десетки милиони левове.
Измежду причините да се постави на вашето внимание този въпрос е стремежът да се подобри законодателната уредба, защото самата уредба в Търговския закон поради не прецизност дава възможности за пораждането на част от проблемите.
Също този законопроект в някаква степен може да се разглежда и като компенсация за почти липсващата практика в областта на наказателното правораздаване, която засяга случаите на умишлени фалити, а такива в тази практика почти липсват не затова, че няма основания, а вероятно и поради недостатъчна подготвеност на съответните органи или по други причини.
И накрая като причина трябва да посоча необходимостта да се преодолеят противоречия в съдебната практика, защото по някои от тези случаи се натъкваме на съдебни решения, които отправят в различни посоки.
Какви са основните предложения:
Уточняване и известно разширяване на понятието „неплатежоспособност”, което дава възможност за по-добра защита и на кредиторите, включително и на държавните интереси. В това отношение се извършва синхронизиране на материалната разпоредба в Търговския закон с по-сполучливата уредба, която се съдържа в чл. 365, т. 1 на Гражданско процесуалния кодекс.
Друго важно предложение. Преминаването от института на нищожност към недействителност и по-специално на относителна недействителност, т.е. създаването на по-гъвкав режим и разглеждането на тази недействителност по отношение на част от сделките като възможност, която трябва да бъде преценявана в хода на съдебното производство. Защото обявяването на редица сделки за нищожни засяга множество отношения не само между длъжника и кредиторите, но и на трети лица, включително при обичайно извършвани дейности при най-различни доставки на стоки и услуги и по този начин се оказва, че се засяга една много по-широка мрежа от отношения и то без основание, тъй като те влизат в предмета на традиционни отношения и по този начин обявяваната нищожност рефлектира върху тези отношения.
Променя се и подходът към неплатежоспособността. Давам си сметка, че това е много дискусионна материя, че неплатежоспособността е определено фактическо състояние, но смятам, че избраният подход на известна формализация на момента, от който може да се обявява неплатежоспособност ще доведе до дисциплиниране на търговската практика и до намаляване на злоупотребите в процеса на самата съдебна практика. Така че предлага се това връщане да бъде в общия случай с една година назад от завеждането на иска или две години при наличието на свързани лица, за които тези критерии трябва да бъдат завишени.
Също се предвижда всеки кредитор да може да се ползва от иска по чл. 135 от ЗЗД, а не само този, който го е предявил. Поради тази причина ефектът от производството може да се разпространява и върху останалите заинтересовани.
В заключение мога да поставя ударението върху това, че действащата уредба позволява чрез фиктивни кредитори, за които в някои случаи стои самият неплатежоспособен длъжник, и изкуствено изтегляне на началната дата на неплатежоспособността длъжникът, а не кредиторите да управляват масата на несъстоятелността и производството по несъстоятелност и вместо форма на универсално принудително изпълнение да се превръща в симулативно осребряване на определени активи.
На практика също редица плащания, извършени в рамките на обичайната търговска дейност от различни търговци, например, на доставки на вода, на електроенергия, при закупуване на машини, суровини, при действащата нормативна уредба стават атакуеми при определено производство на несъстоятелност, без добросъвестните контрагенти на търговеца да разполагат с възможност за ефективна защита.
Смятам, че тези няколко промени са много важни и мисля, че приемането на законопроекта, включително и този, който представят колегите от ГЕРБ (те предлагат детайлизация на някои от тези хипотези) и аз мисля, че моят законопроект даде тласък на тази дискусия, защото знам, че по тези въпроси са работили в Министерството на правосъдието. Те са тематично много повече, но мисля, че тази дискусия е твърде оживена и в научната общност и в професионалните среди и е назрял моментът, за да бъдат извършени промени точно в областта на неплатежоспособността и свързаните с нея последици.
Оттам нататък мисля, че ние трябва да помислим и за други промени в търговското законодателство и не само в него, но и в други закони, като, например, в Закона за обществените поръчки, в Закона за приватизация и да не изброявам всички, с които да се намалят злоупотребите. Защото тези закони трябва да бъдат съобразени с актуалната икономическа действителност в България. Тоест ние не можем да се задоволяваме само с възпроизвеждане на класически институти, заимствани от търговското законодателство на други страни или с въвеждане на европейските изисквания. Защото е необходимо да се обсъди въпросът за капиталовата форма на търговските банки, темата за свързаните лица, чрез която се заобикалят редица изисквания на законодателството, статутът на офшорните фирми и създадените от тях търговски дружества, но това са други въпроси, които аз сега само маркирам, защото те стават източник на формално законни юридически решения, а всъщност на действия, които в голяма степен ощетяват интересите на голяма част от гражданите и на част от тези, които са включени в търговския оборот.
Това, което съдържа допълнително втория законопроект, е уреждането на преходния период. На тези теми ние не сме обърнали внимание, но те са много важни в такива случаи и смятам, че сериозното отношение към темата изисква приемането на тези законопроекти и изготвянето на общ законопроект и допълнителна дискусия върху някои от формите на решение, които се предлагат. Мисля, че те като рамка са сполучливи и трябва по-нататък, при второто четене, да преценим всички ефекти, така че в най-голяма степен да бъдат принципно защитени интересите в областта на търговските взаимоотношения, да сне се подценят държавните интереси, когато държавата е кредитор и да не се допуснат злоупотреби в нови посоки, различни от тези, които съществуват в момента и които могат да бъдат илюстрирани с конкретни примери.
Най-накрая този въпрос, според мен, беше очертан като важен, но след внасянето на законопроекта, се оказа, че той има много по-голямо значение дори, отколкото съм очаквал, съдейки по реакцията на различни заинтересовани лица и организации. Така че без той да отговаря на нечии конкретни очаквания, мисля, че засяга важна тема. Надявам се, че с участието на специалистите, които непосредствено работят в тази материя, да се постигнат още по-сполучливи решения.
Подкрепата е принципно изразена от Министерството на правосъдието. Благодаря.
Предс. Тодор Димитров:
По законопроекта за изменение и допълнение на Търговския закон, № 254-01-91, внесен от Емил Йорданов Радев, Красимир Георгиев Ципов и Фани Иванова Христова на 05.09.2012 г.
Има думата да представи законопроекта г-жа Христова.
Фани Христова:
Аз също благодаря за принципната подкрепа на Министерството на правосъдието за законопроекта.
Ще се опитам да бъда кратка, за да не преповтарям колегата Стоилов, но все пак трябва да представя мотивите към нашия законопроект – една доста сложна и тежка материя.
Действащата правна уредба на исковете за попълване на масата на несъстоятелността страда от редица слабости, които придобиха публичност през последните години на финансова криза и влошена платежоспособност на стопанските субекти.
В множество случаи третите лица трябва да връщат в масата на несъстоятелността милиони левове, а обезпечения, които са учредени преди много години се оказват относително недействителни. Тези особености на действащата правна уредба пораждат риска от верижна неплатежоспособност на стопанските субекти и висока степен на правна несигурност. Презумпцията за несъстоятелността по прилагания в момента чл. 646 от Търговския закон, принуждават всъщност търговците и инвеститорите да върнат оборот за стотици хиляди или милиони левове в масата на несъстоятелността на фалирали фирми. Въпросният текст от закона се е превърнал в своеобразен капан за свободната търговия между лицата на пазара, превръщайки през преувеличения всички тях в заложници на бъдещи синдици и недобросъвестни вещни лица. Застрашен е целият стопански оборот в страната.
Действащата правна уредба е основната причина за все по-честите в практиката случаи на манипулиране на началната дата на неплатежоспособността с цел обявяването на относителна недействителност на извършени от длъжника действия и сделки. Жертви на подобни практики най-често се оказват банките.
Сравнително правният анализ показва, че уредбата на исковете за попълване на масата на несъстоятелността не съответства на утвърдените добри стандарти и европейската практика. Всички европейски законодателства ограничават възможността за атакуване на извършени от неплатежоспособния длъжник сделки чрез редица критерии – кратки подозрителни периоди между три месеца и две години, защита на определени действия и сделки, отчитане на добросъвестността на кредитора и третите лица. А нашата действаща правна уредба е в драстичен контраст с тези утвърдени стандарти и поставя българското право в архаична, несъвместима с ценностите на Европейския съюз рамка.
Горните причини, както и все по-честите злоупотреби с исковете за попълване на масата на несъстоятелността налагат съответни промени в Търговския закон. Предметът на нашия законопроект е ограничен до най-належащите промени, свързани с отстраняването на слабостите в действащите чл. 646 и чл. 647 от Търговския закон.
Първото принципно предложение е конкретните подозрителни периоди по исковете за попълване на масата на несъстоятелността да бъдат изчислявани не от началната дата на неплатежоспособността или свръх задължеността, съответно, от датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, а от датата на подаване на молбата за откриване на производството. Наред с това се предлага подозрителните периоди да бъдат дефинирани изцяло по календарен модел, като в интерес на правната сигурност се предвиждат относително кратки срокове. По този начин се постигат едновременно две цели:
- Съкращаване на подозрителните периоди до разумни от гледище на оборота граници;
- Независимост на защитния ефект на подозрителните периоди от евентуално бавно развитие на фазата по откриване на производството по несъстоятелност.
С цел гарантиране на практическото приложение на така удължените подозрителни периоди в ал. 5 са предвидени съответни презумпции за недобросъвестност на кредитора. Тези презумпции са в синхрон с европейската практика, а като техен конкретен модел е ползван немският Закон за несъстоятелността от 1999г.
Тъй като сме на първо четене, няма да ви чета нашите предложения член по член, като принципно е това, което искам да кажа и да ви помоля да подкрепите нашия законопроект. Достатъчно е обширна темата, която можем да обсъждаме, но сме на първо четене и смятам, че идеята на нашия законопроект следва да бъде подкрепена.
Предс. Тодор Димитров:
Благодаря, г-жо Христова. Продължаваме със законопроекта, внесен от Министерския съвет.


По законопроекта за изменение и допълнение на Търговския закон, № 202-01-53, внесен от Министерския съвет на 12.09.2012 г.
Ще представи законопроекта г-н Пламен Георгиев.
Пламен Георгиев:
Уважаеми народни представители,
Действително има необходимост от промени в Търговския закон. Това е и нашето виждане и поради това и ние сме внесли проект за изменение на Търговския закон.
С проекта на Закон за изменение и допълнение на Търговския закон, който е внесен от Министерството на правосъдието се предлага транспонирането на изискванията на Директива 2011/7/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки. Крайният срок за транспонирането на тази директива е 16 март 2013 г., т.е. ще имаме достатъчно време да въведем изискванията на тази Директива.
Изготвянето и приемането на законопроекта е в изпълнение на мярка 35 от Плана за действие за 2012 г. от мерките, произтичащи от членството на Република България в Европейския съюз.
Целта както на директивата, така и на законопроекта, е да се въведат законодателни мерки, чрез които да се противодейства на наложилата се напоследък практика плащанията по търговски сделки между отделни предприятия или между предприятия и държавни органи да се извършват с голямо закъснение, като се въвеждат нови разпоредби относно сроковете за плащане. Предвижда се обезщетяването на кредиторите за понесени разходи и разноски за събиране на вземания.
В съответствие с Директива 2011/7/ЕС законопроектът предвижда съществуването на два режима – диспозитивен и императивен, в зависимост от качеството на длъжника. Когато длъжник по търговска сделка е субект по чл. 7 т. 1 - 4 от Закона за обществените поръчки, защото източниците на приходи на публичните органи са по-сигурни. Получават финансиране по по-привлекателни условия и зависят по-малко от изграждането на стабилни търговски връзки.
Когато длъжникът е възложител по чл. 7, т. т. 1 - 4 от Закона за обществените поръчки и естеството на стоката или услугата, предмет на сделката позволяват това, се допуска уговаряне на срок за плащане по-дълъг от 30 дни, но не повече от 60 дни. Не повече от 60 дни, защото това е изискването на Директивата.
По предложение на Министерството на здравеопазването се създаде и заключителна разпоредба (§ 6), която предвижда допълнение в Закона за лечебните заведения, която предвижда лечебните заведения по чл. 5, ал. 1 и държавните лечебни заведения – търговски дружества, да извършват плащанията по търговски сделки в срок от 60 дни до края на получаване на фактурата или друга покана за плащане – от деня на получаване на фактурата.
Държа да отбележа, че в Министерството на правосъдието беше проведено публично обсъждане на законопроекта, като предлаганите промени бяха подкрепени от представителите на бизнеса, Българска стопанска камара, Българската търговско-промишлена палата, Конфедерация на работодателите и индустриалците в България, Асоциацията на индустриалния капитал в България, Българския форум на бизнес лидерите, Института за държавата и правото към БАН. Мисля, че така предложените текстове са получили широка прозрачност и съгласие от бизнеса. Благодаря ви.
Предс. Тодор Димитров:
Благодаря. Колеги, откривам дискусията по трите законопроекта. Имате думата за изказвания и въпроси. Г-н Радев.
Емил Радев:
Аз искам да взема отношение по двата законопроекта, касаещи материята на Глава „Несъстоятелност” на Търговския закон. Смятам, че и двата законопроекта са с една цел и горе-долу с еднакви правни средства се опитват да решат много наболелите проблеми. Когато се опитвахме да решим тези проблеми, специално ние сме взели под внимание и Френския търговски кодекс. Също така Федералния закон за принудително събиране на дългове и несъстоятелност на Федерална република Германия, Гръцкия търговски закон, където по сходен начин се решават тези проблеми, а именно с отменителните искове, с първоначалната дата на неплатежоспособността. Смятам, че с подхода и в двата законопроекта ние ще решим голяма част от проблемите, за които бизнесът, съдилищата от доста дълго време ни сигнализират, че именно със заобикалянето на закона и използването му не за целите, за които той е предвиден, се избягват плащания на добросъвестни кредитори, събарят се обезпечения от които страда търговския оборот и най-вече сигурността му.
Аз апелирам да подкрепим първите два законопроекта. Те касаят материята за несъстоятелността.
А що се касае до третия законопроект на Министерския съвет, да това е Директива 2011/7/ЕС. Ние трябва да приемем тези норми. Месец март 2013 г. изтича срока. Мисля, че съвсем навреме приемаме тези норми. Но тук имам само един технически въпрос.
Като прочетох текста на § 2, в чл. 303, ал. 2 се говори, че ако друго не е уговорено, плащането трябва да се извърши от длъжника в срок от 30 дни от получаването на фактурата. А в последното изречение на ал. 2 се казва, че „страните могат да уговорят срок за плащане по-дълъг от 60 дни при условията на чл. 307б.”
Какво става? Кой подход ще приемаме – 30-те дни, или 60 дни, така както директивата ни дава – до 60 дни. Какво става между 30 и 60-ия ден?
Предс. Тодор Димитров:
Благодаря. Заповядайте.
Росица Дичева: Министерството на правосъдието
Третото изречение на ал. 2 „Страните могат да уговорят срок за плащане по-дълъг от 60 дни при условията на чл. 307б.” означава, че в случаите, когато едната страна не е публично предприятие по смисъла на Закона за обществените поръчки, т.е. там срокът може да е само до 60 дни. Тоест когато това е орган на държавна власт – Президент, Омбудсман, БНБ, както и други държавни институции или публично-правни организации. При тях задължително в съответствие с Директивата е да бъдат изпълнени задълженията в срок от 60 дни. Докато когато сделките са между предприятия, тогава срокът се допуска да е по-дълъг от 60 дни – до 90 дни в съответствие с Директивата.
Емил Радев:
Това е ясно. Но в началото на ал. 2 даваме срок 30 дни за заплащане. Долу казваме, че може да бъде срокът по-дълъг от тези 30 дни. Казваме, че може да бъде и по-дълъг от 60 дни така, както е в Директивата. Не трябва ли да изравним двата срока в първо и в трето изречение?
Росица Дичева:
По-дълъг от 60 дни може да е само когато сделката е между две търговски предприятия. До 60 дни е задължително, когато едната страна е публичен орган. Тогава само до 60 дни може да се удължава срокът. Така е предвидено в съответствие с директивата. Дори и да уговорят нещо повече, ще е нищожна уговорката, тъй като изискването е до 60 дни да се извършва плащането.
Предс. Тодор Димитров:
Благодаря. Г-жа Бузева, заповядайте.
Таня Бузева: Софийски университет
Ще ми позволите, колеги, да ви възразя. Смисълът на Директивата не е този. Директивата допуска и в отношения между търговци да се договаря и по-дълъг срок от 60 дневния, но при определени условия. За така наречените „секторни доставчици” е изключено уговарянето на по-голям от 60 дневния срок. Така че в този смисъл колегата Радев правилно поставя въпроса и аз мисля, че имах повод предварително и на Министерството на правосъдието да дам моите бележки. За мен този текст на законопроекта е твърде неясен и той просто ще направи невъзможно неговото разбиране и прилагане.
Всъщност в чл. 303, ал. 2, която цитира колегата Радев, имате няколко разпоредби, които са сложени една през друга. От една страна, не е ясно какъв срок може да бъде договарян. Следващата разпоредба е, че, ако не е договорен такъв, се дължи плащане в 30 дневен срок и изключението кога може да бъде договорен срок над 60 дневния.
Според мен, ако идеята на законопроекта по принцип следва да бъде подкрепена, тъй като Директивата трябва да бъде въведена, за мен този текст, всъщност този начин на изписване на разпоредбите малко не отива на стила на Търговския закон, тъй като Търговският закон има кодификационно значение. Той се прилага магистрално за уреждане на отношенията между търговците и един подобен wording (извинявам се за думата), който рискува да подведе, да бъде неразбран, в общи линии ще направи невъзможно прилагането, още повече в една такава материя, която е твърде чувствителна по отношение на плащанията.
Второто възражение, което аз имам, е, че тези текстове, т.е. начинът по който са въведени тези нови разпоредби – чл. 303, чл. 307а и чл. 307б, систематично те не се поместват добре в този раздел на Търговския закон. За мен те трябва да бъдат изнесени най-накрая, защото тук са институтите на стопанска непоносимост, чл. 306 е непреодолима сила, чл. 307 – стопанска непоносимост, т.е. изпълнението и неизпълнението трябва да бъдат изведени накрая. Това е относително малък проблем. Те могат да бъдат разместени в рамките на първо и второ четене.
Във всички случаи идеята на законопроекта е добра, но за мен категорично следва да бъде преработен текстът, защото в този вариант той няма как да бъде разбран.
Това е моето становище.
Предс. Тодор Димитров:
Благодаря, г-жо Бузева. Колеги, други изказвания? Ако няма други изказвания, накратко и аз ще кажа моето становище.
Действително имаше необходимост от промени в Търговския закон. Двете предложения на колегите отговарят на тази необходимост.
Аз изразявам известни резерви в новите ал. 3 до ал. 8 на чл. 646, но между първо и второ четене се надявам наистина дискусията да бъде пълноценна, за да не стане като решаваме един проблем, да създадем друг. Новите ал. 3 до ал. 8 са спорни. Ще ни бъде полезно и действащи съдии, които прилагат Търговския закон също да изкажат становище, защото ми се струва, че в тях има текстове, които ще създадат сериозни проблеми.
Но като концепция, като философия подкрепям и трите законопроекта. Ако няма други изказвания, минаваме към гласуване.
Първо подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Търговския закон, № 254-01-15, внесен от Янаки Боянов Стоилов, Любен Андонов Корнезов и Евгений Желев Желев на 16.02.2012 г.
Който е „за”, моля да гласува. Деветнадесет „за”. Против и въздържали се няма. Приема се.
Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Търговския закон, № 254-01-91, внесен от Емил Йорданов Радев, Красимир Георгиев Ципов и Фани Иванова Христова на 05.09.2012 г.
Който е „за”, моля да гласува. Деветнадесет „за”. Против и въздържали се няма. Приема се.
Гласуваме Законопроекта за изменение и допълнение на Търговския закон, № 202-01-53, внесен от Министерския съвет на 12.09.2012 г. Който е „за”, моля да гласува. Деветнадесет „за”. Против и въздържали се няма. Приема се.
Благодаря. Преминаваме към точка четвърта.
По четвърта точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър, № 202-01-48, внесен от Министерския съвет на 17.07.2012 г.
Има думата да представи законопроекта г-н Георгиев, заместник министър на правосъдието.
Пламен Георгиев:
Уважаеми народни представители,
Министерският съвет е вносител на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър, одобрен с Решение № 605 от 13.07.2012 г. Основен предмет на законопроекта са измененията и допълненията на Преходните и заключителните разпоредби на Закона за търговския регистър в уредбата на последиците, свързани със заличаването на търговските дружества и кооперации, които не са направили искане за пререгистрация в срока по § 4, ал. 1 или имат влязъл в сила отказ за пререгистрация.
Целта на законопроекта е да се осигури практическото прилагане на нормите относно ликвидацията и заличаването на непререгистрираните търговски дружества и кооперации, като правни субекти.
Принципните промени, предвидени в предложения Закон за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър засягат основно § 5а и § 5б от Преходните и заключителните разпоредби на закона, които уреждат условията и реда на извършването на пререгистрацията на търговците по § 5, ал. 2, както и последиците от нейното извършване или неизвършване.
В тясна връзка с тях е и отпадането на изискването за изготвянето от съдилищата на списъци на непререгистрираните търговци по § 5, ал. 4 и 5 от Преходните и заключителните разпоредби на закона.
Принципна промяна е отпадането на изискването за изготвяне на списъци на непререгистрираните търговци по § 5, ал. 4. Съображението за това е техническа трудност и скъпо струваща дейност по изготвянето на списъците от съдилищата, която прави тяхното изготвяне необосновано с оглед на обществения интерес.
Отпадането на списъците от § 5, ал. 4 наложи отпадането и на изискването за тяхното обявяване по ал. 6 и с това и отмяната на ал. 6.
Във връзка с нейната отмяна се предлага да се измени и чл. 77, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
На второ място отпада изискването в § 5а подаването на заявлението за откриване на производство по ликвидация на непререгистрираните търговски дружества и кооперации да се обусловено от обявяването на списъците по § 5, ал. 4 и 5 от Предходните и заключителните разпоредби. Подобна обусловеност би отложила във времето подаването на заявлението за откриване на производство по ликвидация едва за края на 2013 г., а това би забавило извършването на пререгистрацията на търговското дружество или кооперация, като се има предвид факта, че обективно големите съдилища могат да изготвят списъците по § 5, ал. 4 най-рано на 31 декември 2013 г. Те не са в състояние да изготвят списъците до 1 октомври 2012 г., каквото понастоящем е изискването на закона.
Целта на изменението е да се даде възможност на заинтересованото лице да подаде максимално бързо заявление за откриване на производство по ликвидация, което е условие за възобновяване и бързо приключане на спрените понастоящем по § 5в от Преходните и заключителните разпоредби на закона висящи към 1 януари 2012 г. съдебни или изпълнителни производства, по които страна е непререгистрираното търговско дружество или кооперация. Съдебните или изпълнителните производства, по които страна е такова дружество, или кооперация са спрени до извършването на неговата пререгистрация.
С цел да се ускори стопанският оборот и да се облекчат максимално кредиторите на непререгистрирани търговеци по § 5, ал. 2 в § 2 се предвижда, че висящото към 1 януари 2012 г. и спрямо понастоящем съдебно производство, по което страна е непререгистрирано търговско дружество или кооперация щ се възобнови и ще продължи. Тоест отсъствието на пререгистрация не е пречка за развитието на производството. Отсъствието й е пречка единствено за продължаване на висящите към 1 януари 2012 г. изпълнителни производства, както и на образуваните нови изпълнителни производства срещу търговското дружество или кооперация след тази дата. Спряното производство ще се възобнови по молба на страната или служебно от съдебния или публичния изпълнител след пререгистрацията на търговското дружество или кооперация. То ще се прекрати, когато по подаденото заявление е постановен влязъл в сила отказ.
В § 5в са уредени последиците, които има непререгистрацията на заварените производства по несъстоятелност, открити към 1 януари 2012 г. срещу непререгистрирани търговски дружества или кооперации, както и за откриването на производство по несъстоятелност срещу тях след тази дата.
Другите промени, които са предвидени, в § 1, т. 4 от Допълнителните разпоредби на закона се разширява кръгът на заинтересованите лица, засегнати от прекратяването на дейността на търговеца и които в случаите на непререгистрирани търговски дружества и кооперации могат да поискат откриване на производство по ликвидация.
Прецизират се доказателствата, с които се установява качеството на страна по съдебни, арбитражни, изпълнителни дела, както и качеството на кредитор.
С цел да се облекчат гражданите и съдилищата с § 5б, ал. 1 от Предходните и заключителните разпоредби се изменя редът за подаване на заявленията за пререгистрация на търговските дружества или кооперации по § 5, ал. 2. Те ще се подават до Агенцията по вписванията. В тази връзка се изменя редът за размяна на документи между окръжните съдилища и Агенцията във връзка с пререгистрацията.
За да завърша, с измененията на § 5г от законопроекта се уточняват условията за архивиране и реда за предоставяне на достъп до архивните фирмени дела на заличени търговци, както и сроковете за тяхното унищожаване от съдилищата (ал. 2).
Прецизират се възможните хипотези на служебно заличаване от Агенцията по вписванията на търговско дружество или кооперация с прекратена дейност в ал.4.
Благодаря ви.
Предс. Тодор Димитров:
Благодаря, г-н Георгиев. По тази точка са поканени и присъстват Снежана Димитрова, държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство”, Юлиан Митев, директор на Агенцията по вписванията. Златозар Златев, длъжностно лице по регистрацията в Агенцията по вписванията, Григор Григоров, Институт за държавата и правото към БАН и Костадинка Недкова, съдия в Софийски градски съд.
Колеги, имате думата за изказвания и въпроси към вносителите. Г-н Стоилов.
Янаки Стоилов:
Аз няма да се впускам в обсъждане на съдържанието на законопроекта, но ще изразя смущението си, че този закон от самото му приемане досега почти с ритмична последователност се променя на три месеца, в най-добрия случай на шест месеца. Част от сега предлаганите изменения са връщане към нещо, което неотдавна беше отменено.
Питам се тези неща кой ги работи, кой ги мисли и какво се прави, защото те постоянно увеличават кашата в тази област, вместо някак стройно да се върви в определена посока и да се решават проблемите.
Част от идеите на законопроекта са обосновани, но те пораждат въпроса защо те бяха премахнати и сега отново се връщаме на част от стария път. Тази материя от самото начало с някаква упорита повърхностност и конюнктурност се обсъжда, предлага на доверие и ние тук сме постоянно обект на тези изменения.

Предс. Тодор Димитров:
Благодаря, г-н Стоилов. Г-н Радев.
Емил Радев:
Уважаеми колеги, аз смятам, че тези промени са много наложителни от чисто практична гледна точка и те решават множество практически проблеми, които възникнаха след 1 януари 2012 г.
Вие знаете, че когато обсъждахме преди две години промените с предходния екип на Министерството на правосъдието, ние тогава казахме, че няма да вкарваме промени между първо и второ четене именно на § 5 и следващите, тъй като моделът, който беше заложен, не позволяваше частични промени и той беше заложен по този начин, когато ги предупредихме, че могат да възникнат проблеми с прилагането му. Но тогава наближаваше и срока за пререгистрация. Проектът ни беше предоставен в последния момент. Механизмът беше заложен още с приемането на Закона за търговския регистър и продължи да се следва един не толкова правилен модел, което показа след 1 януари своите грешки от чисто практически характер, които затрудниха, както дейността на компетентните органи - и съдилищата, и Агенцията по вписванията, така затрудниха и самите търговци. Възникваха много проблеми и с обжалванията, и с влизането в сила на актовете, и с възможността кредиторите да продължат изпълнителни съдебни производства. Имаше случаи даже на възпрепятстване на производства по несъстоятелност.
Аз мисля, че с всичко това, което в момента ние приемаме, даваме добро решение на възникналите проблеми. Също така се спестяват и огромни средства за сметка на държавата. Аз мисля, че ако приемем този законопроект ще спестим около 5 млн. лв. от изготвянето на списъците. Така че ви призовавам да го подкрепим.
Искра Фидосова:
Благодаря. Г-н Миков, заповядайте.
Михаил Миков:
Да, ние ще го подкрепим. Но понеже казвате, че е заложено със Закона за търговския регистър, през 2011 г. се въведе така нареченото „заинтересовано лице”. До тогава имаше така наречената „служебна ликвидация”. И тогава се стигна до примитивната казуистика да ги изброяваме. Сигурен съм, че сега при добавянето, след три месеца някой ще се сети за един субект, който пак ще дойде тук, защото не сте намерили формула, при която не идвате всеки ден да изброявате на опашката на казуистиката. Това искам да ви кажа.

Стегнете експертите, много пари се харчат, да седнат и да четат.
И един въпрос за случайното разпределение. Как се пада така случайно разпределение между едни и същи лица 10-15 все на едно и също.

Емил Радев:
Г-н Миков, знаете, че подходът със служебната ликвидация щеше да ни струва няколко десетки милиона лева, които не бяха предвидени в никой бюджет. И точно затова 2011 г. се наложи именно подхода да въвеждаме заинтересовани лица. Апелирам и към вас, ако сте видели още нещо, което трябва да добавим, нека между първо и второ четене да го добавим, за да не чакаме следващ законопроект.

Искра Фидосова:
Аз също бих подходила критично към предложенията на Закона за изменение и допълнение на Закона за Търговския регистър.
Най на първо място, защото този проблем сме го коментирали и той не е към сегашните представители на Министерството на правосъдието, защото когато се приемаха тези промени, те бяха отстоявани с тропане по масата, с убеждения, че поемат отговорност – персонално от г-жа Попова и Жанета Петрова. А отговорността на г-жа Николова се изрази в това, че получи 70 хил. лв. или нещо подобно. Тогава ние всички дружно казахме, че не подкрепяме това, което се предлага, че това е неработещ механизъм.
Проблемът не е в парите и в 5-те млн. лв. Адвокати и защитници на грешките на хора персонално, които ги допуснаха да се случат, не трябва да бъдем, защото не ни отива. И трябва да запазим честта и достойнството, както нашето лично, така и на комисията и на парламента и тук аз не подкрепям втората част от Вашето изказване г-н Радев. Не искам да нося тази отговорност и да я споделям, защото тя не е наша. Тогава в пакета, който ни беше представен, нямаше как да се правят предложения за каквото и да било като промяна, защото се нарушаваше логиката, рамката, концепцията на цялата тази промяна, която беше предложена. Аз и тогава се изказах по същия начин – остро, критично, не съм гласувала за законопроекта. Аз не съм гласувала за разлика от г-н Радев за тези промени тогава и с чиста съвест мога да кажа това, което мисля.
Продължават обаче за мен проблемите в търговския регистър. Аз също чувам разни неща, помолихме преди 8 месеца, когато се гледаха предишните промени, да се види какво още трябва да се промени, къде са проблемите и да се направи една последна промяна, с която да се изчисти всичко. А не на всеки два месеца да идва нещо, да се внася, да се променя и да се правят някакви безумни уговорки от рода дайте за последен път, в края на мандата и т.н. да пробутаме и да подкрепим нещо с идеята, че търговският регистър няма да има повече проблеми.
Реплика: И сега не е гарантирано, че няма да има проблеми.


Искра Фидосова:
Не е гарантирано. Аз сега пак ще се въздържа не затова, че не е правилно това, което се прави, а защото аз си следвам едно и също мислене и отношение по този проблем. Принципно има логика, но не споделям мотивите. Да ми обясняват, че съдиите нямали да могат да направят списъци не го приемам за нормално. Като има заложено в закона изискване, и съдиите, и ние, ако трябва, ще правим списъци, и министрите – всеки, на който законът е възложил някакво задължение, ще го направи. И на нас не ни е лесно днес да гледаме 7 точки, но го правим.
Съжалявам, че изпуснах предната точка, защото и там щях да бъда критична по предния законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон по отношение на въвеждане на директивата. Няма да се връщам сега. Точката е минала, но ще се изкажа в зала или за второ четене.
Г-н Миков, ако имате нещо проблемно, дайте го.

Михаил Миков:
Разноските по ликвидацията. Смятате ли, че така както е предвидено изменението, ще забавят процеса – промяната в реда, по който се удовлетворяват. Питам ги вносителите. Като ги бутнете по-назад, това ще забави ликвидацията. Сега са напред.
Искра Фидосова:
Кой ще отговори от вносителите? Г-н Георгиев, заповядайте.
Пламен Георгиев:
Бих искал да кажа, че въпросите, които постави г-н Миков, на тях ще бъде отговорено по време на парламентарния контрол следващата седмица. Колегите ще вземат отношение по конкретно поставените въпроси.

Михаил Миков:
Ал. 6 на § 5б. Какъв е смисълът на това изменение?
Костадинка Недкова: Софийски градски съд
Предвидено е, защото те всъщност финансират цялото ликвидационно производство в интерес на всички кредитори. Това заинтересовано лице - подобието е с това, което става в производството по несъстоятелност. Едното е доброволно, а другото е принудително производство. Но в едното производство несъстоятелността когато се финансира от един кредитор производството, впоследствие той има приоритет за тези разноски, защото той всъщност самоиздържа производството, но това производство ползва всички. Подобна е аналогията и в ликвидационното производство.
Що с касае з другите неща, примерно, за заинтересованите лица, акцентът на промените е по-скоро не в това кой е заинтересовано лице, а как се легитимира пред Агенцията по вписванията. Защото всъщност се оказва, че не само длъжностните лица, но и самите колеги, които подават заявленията в Агенцията и биха подали, имат затруднение с легитимацията. Там не може да се развие спорно производство и много е важно да се знае легитимационния документ, с който лицето ще се легитимира като заинтересовано такова. Затова е ясно разписано. Ще дам само един пример за акционерите и член-кооператорите - обстоятелствата, които не подлежат на вписване в регистъра. След като не подлежи, как да се легитимира това лице, защото то е в кръга на заинтересованите като такова пред длъжностното лице по вписванията. Предвидено е по подобие в Търговския закон в други случаи това да става с писмена декларация. Това е нещо, което се ползва в други разпоредби на Търговския закон, отработено е. Тоест дава се една яснота, за да няма откази и да има яснота, както за страните, участващи в това производство пред Агенцията по вписванията, така и за самите длъжностни лица.
Има и някои уточнения. Примерно, вместо управителен съвет е цитирано „управителен орган”, за да можем да се вместим в съвет на директорите и управителен съвет и двете са управителни органи. Тоест някакво прецизиране също има.
Тъй като стана въпрос за заинтересовано лице, отпадат кредиторите на член-кооператорите, защото те по никакъв начин не могат да се ползват от имуществото на кооперацията. Тоест малко е прецизирана разпоредбата. Но по-основните изменения са във връзка с това, че не бяха обхванати започнатите ликвидационни производства, по които да кажем ще искат не пререгистрирани търговски дружества да си впишат промени. Това просто беше убягнало от законодателя, поради което на това също е разширен кръгът.
Освен заинтересовани лица, се оказва, че самото дружество само не може (непререгистрираното) да тръгне на ликвидационно производство, въпреки че ex lege му е прекратена дейността. Всъщност ние заинтересованите лица ги включихме да се разшири кръгът на лицата, които могат да предизвикат ликвидационното производство, защото имат интерес то да се развие, ако не го развие търговеца и той не желае да се пререгистрира. Но защо той самият да не може да си понесе разноските. Тоест би трябвало той на първо основание да може. Това също беше изпуснато.
Разпоредбите така са разписани, че се превръща съдът в една пощенска кутия на заявленията, които трябва да бъдат адресирани към Агенцията по вписванията. Само тя е единствено компетентният орган, който може да ги разгледа. Тоест тези заявления, които са за ликвидационното производство на непререгистрираните търговски дружества и кооперации. Това означава, че те не могат да ползват електронна форма, примерно, заявление, всички заявители.
Освен това, съдът по никакъв начин не може да провери документите по заявлението. Той просто играе ролята на поща, защото не е компетентен орган да се произнася нито по допустимост, нито по основателност на заявлението, поради което то трябва да си постъпва при органа ,който трябва да го разгледа, а след това да искат от нас документите. Предвижда се служебно, ако постъпи заявление за пререгистрация във връзка с ликвидацията, да поискат от нас да им издадем удостоверението за пререгистрация служебно и акта за учредяване, при което, като им го изпратим служебно, ние пресичаме пътя на всички измами, тъй като досега представяха някакво удостоверение преди 1 януари при пререгистрацията фалшиви пред Агенцията по вписванията. Това създаваше големи проблеми. Но сега това ще става по електронен път - от съдилищата имаме електронна връзка с Агенцията по вписванията, което ще облекчи времево и ще обезпечи бързина и сигурност.
За списъците. Имаме 700 хиляди непререгистрирани. Говорим за физически и финансов ресурс. При четирите големи окръжни съдилища са 48% от непререгистриралите се търговци. Изчислявахме го с човешки ресурс и всякакви други, визирахме най-рано края на 2013 г. при положение, че се работи по тези списъци. Но истината е, че никой не отпусна и финансов ресурс за това, при което в момента списъци не се изготвят. Освен това, тези списъци всъщност доказват един отрицателен факт, че някой не се е пререгистрирал. Вие като влезете в търговския регистър и напишете наименованието на търговското дружество и то не излезе, ясно е, че то не се е преригистрирало. Значи ще го търсите в съответния окръжен съд. За какво е този списък?
Искра Фидосова:
Категорично не съм съгласна с мотивите, които чувам и тук от колеги ми се обясняват в продължение на два месеца. Аз също смятам, че тук се вади горещият картоф и проблемът от едно място и се хвърля на друго място за улеснение на една група администрация, прехвърля се на друго място, като в същото време тежестта остава върху гражданите.
По заинтересовано лице – какъв е този административен акт, с който кредиторът ще доказва, че е кредитор, освен удостоверението. Банката как ще доказва, че е кредитор, т.е. трябва да се води съдебно производство. Защо е необходимо при ипотеките например.

Костадинка Недкова:
Банката го доказва с всички актове по чл. 404 на ГПК. Със заповед за изпълнение може да го докаже. Все пак това създава някаква сигурност, че това е кредитор.

Искра Фидосова:
Един ще си мисли един документ, друг ще си мисли друг документ. Пише с акт по чл. 404.

Костадинка Недкова:
В чл. 404 са изброени всички изпълнителни титули. Това е една степен на сигурност, че това е кредитор.

Искра Фидосова:
Защо отпада задължението на ликвидатора да изготви становище относно необходимостта от подаване на молба за откриване на производство по несъстоятелност.

Костадинка Недкова:
Това може и да не отпадне, но то е удар във въздуха, защото той, ако реши, че те са в неплатежоспособност, свръх задълженост по Търговския закон в част „Несъстоятелност”, той е абсолютно задължен да подаде молбата.
Григор Григоров:
Първо да отговоря на двата въпроса или да допълня отговора, който даде съдия Недкова на г-н Миков.
Г-н Миков, абсолютно категорично изменението на § 5б, ал. 6 няма да забави процедурата по ликвидация. Корекциите, които са извършени в тази алинея, в първата й част са само технически, а във втората й част сме заложили правилото, че заинтересованото лице, това е кредитор най-често, който е направил разноските във връзка с ликвидацията, ще ги получи преди всички необезпечени кредитори. Бързината на производството по ликвидация зависи от дейността на ликвидатора или ликвидаторите, но не от реда за разпределяне на осребреното имущество след нейното извършване.
Колкото до заинтересованите лица. Съгласен съм с Вас, че винаги едно изброяване казуистично крие много рискове, но все пак аз мисля, че това е подходът, който е най-удачен в случая. И ако вие мислите, че има друг по-удачен подход, аз предполагам, че ще го предложите.
В § 1, т. 4 от Допълнителните разпоредби на практика сме направили съвсем дребни корекции, защото преди наистина много казуистично бяха изброени част от изпълнителните основания за започване на принудително изпълнение. Тази казуистика беше грешна, защото бяха изпуснати друга много съществена част от тези основания. Ние просто обобщихме нещата и посочихме чл. 404 от ГПК, защото в него са изброени всички изпълнителни основания, които позволяват да се започне принудително изпълнение. Това е във връзка с въпросите на г-н Миков.
Михаил миков:
Колега, съгласете се, че снемането на електронния образ се извършва съвместно от служители на съда и на агенцията. Това не е въпрос на закон. Вие си имате ред, съберете се, уточнете се и „последният да затвори вратата”. Написали сте пет текста и накрая важния въпрос, който законът трябва да уреди, че снемането на електронния образ се извършва съвместно от служители на съда и на агенцията.
Таня Бузева:
Може ли и аз да се намеся. Ние няма да стигнем до кой знае колко плодотворен резултат от цялата тази дискусия. Абсолютно сте прави с всички тези възражения. Аз искам да върна нещата назад във времето, когато всъщност изобщо се прие Закона за търговския регистър.
В момента ние опитваме да решим един проблем, който е заложен много по-рано със съдбата на така наречените „непререгистрирани търговци”. От една страна, целта на онази реформа тогава с приемането на закона за търговския регистър беше тези, които не се пререгистрират в един срок, който не беше кратък – три години с едно удължение, ако не греша, т.е. с едногодишно удължаване по някакъв начин да им се реши съдбата, защото това били субекти, които са мъртви, които не работели и т.н. Отделен е въпросът, в скоба казано, че паралелно с едно от последните изменения или по-скоро в началото на това правителство, се допусна създаването на ООД с 2 лв. капитал, с което от една страна, опитваме да ликвидираме онези, така наречени несъществуващи, а от друга страна, дадохме възможността да се създават нови субекти. Но така или иначе това е история. Единственото хубаво на цялата тази проблематика на Преходните разпоредби на Закона за търговския регистър е, че всъщност ние решаваме не проблеми на функциониращите търговци, които добросъвестно са се пререгистрирали, а ние опитваме да решим проблеми на търговци, които или наистина отдавна не функционират, или които поради някаква причина – дали недобронамереност, дали недобросъвестност и пр. отказват да се пререгистрират. Когато някой не се е пререгистрирал, вече минаха 3 или 4 години, от изтичането на сроковете означава, че не се знае как функционират, това означава, че те никаква промяна не са вписали до момента, баланси, отчети и т.н., значи по-голяма е вероятността те да не извършват дейност. Не зная доколко голям е практическият проблем в момента. Може би Търговският регистър има информация за това. Но ако ние трябва да положим на този етап грижа за някого, то това е грижата за евентуалните кредитори на тези дружества., поради което онова, което аз намирам за абсолютно положително в този законопроект е, че Министерството на правосъдието предлага да се изостави идеята на така наречените списъци. Дори не е въпросът затова дали би било усилие на съдилищата, което за мен е повече от неоправдано при тази натовареност, за която слушахме в началото на заседанието, дори не е въпрос на разходи. За мен като експерт, създаването, т.е. изработването на тези списъци на непререгистрираните търговци кого обслужва, освен да придава смисъл на съдебната администрация, която и без това има други занимания.
Законът ни задължава, плюс всички европейски изисквания, ние да осигурим публичност на търговците и това става чрез търговския регистър. Защо ще осигуряваме публичност на непререгистрираните? Да знаели обществото! Не сме длъжни да осигуряваме клюкарските потребности на журналисти и пр. Ние сме длъжни да гарантираме сигурност на оборота чрез тази публичност.
С Министерството на правосъдието проведохме една среща с НАП, защото тези списъци щели да дадат на НАП информация кои са непререгистрираните търговци. Когато вие дадете на НАП един списък с неколкостотин хиляди фирми, дали веднага ще разбере, че тези фирми от този момент нататък са автоматично прекратени. Също не обслужва тази идея.
Затова се появи тази идея за уведомлението на НАП, когато кредитор или трето лице пристъпи към ликвидация.
Така че, според мен, историята със списъците като предпоставка изобщо да се предприемат някакви действия за заличаване, ликвидация и т.н. трябва да бъде изоставена, и да се опитаме да регулираме другите неща.
Второто, което за мен е също много съществено и изключително разумно в този законопроект, е, че той изоставя идеята, която съществуваше до момента, когато кредитор води иск срещу непререгистриран търговец, кредиторът ад има тежестта и задължението той да го пререгистрира. Отговор беше, ама той не плаща разноски. Не само разноските на регистъра са тежест на кредитора. Той трябва да ангажира някого, който да отиде да подаде и пр. да го пререгистрира. Оттам насетне, ако поради някаква причина агенцията направи отказ, той трябва да обжалва. И ако и съдът поради някаква формална причина откаже пререгистрацията, пак беше предвидено производството се прекратява. За мен това е скрит отказ от правосъдие. Аз имам кредитор, той е бил недобросъвестен, че не се е пререгистрирал, аз трябва да го пререгистрирам, да не говорим, че моят съдебен процес може да не приключи изобщо с осъдително решение в моя полза. Тоест защо прави цялото това усилие, затрудняваме бизнеса допълнително да се грижи з тези недобросъвестни търговци.
В момента този вариант, който се предлага, за мен това са съществените изменения, които трябва да бъдат подкрепени. Наистина да дадем шанс на кредиторите да си придобият осъдителен титул и едва при започване на изпълнително производство те да искат заявяване на ликвидация, защото тогава явно ще екзекутират върху имуществото, тогава трябва да уведомят НАП и най-късно към този момент трябва да бъде пререгистриран и да бъде заявено откриване на производство по ликвидация. За мен това са разумните и съществени неща, които просто трябва да бъдат подкрепени. Защо и поради каква причина? В момента се намираме в това нещо – тема, която не е моя, но мисълта ми е, че това трябва да бъде направено.
Чест прави на министерството в този състав, че предлагат отказ от тази история списъците и с всички тези процедури, водени буквално от безумната идея да осигурим публичност на ония недобросъвестни търговци, която има само единствено морален смисъл. Ние не се грижим аз онези, които са се пререгистрирали, които имат да вземат, грижим се за непререгистрираните и завъртаме обществена енергия в нещо, което е nonsense.
И за да се върна на това, което г-н Стоилов каза. Да се надяваме, че този проблем много скоро ще приключи. Единствено нещата, които трябва да бъдат гарантирани, според мен, е да не се окаже, че множеството чуждестранни фирми, т.е. онези ООД, които са собственици на недвижими имоти от времето на 2007-2008 г., да станат жертва на злонамерени кредитори, да бъдат обявени в ликвидация, без те да подозират. Аз не зная в тази посока, може би Агенцията или министерството е редно през посолства да се направи, но мисля, че вие полагахте усилия в това отношение, да бъде съобщено на такива инвеститори. В този смисъл трябва да бъде гарантирано.
Мисля, че един срок от 4 и повече години беше повече от достатъчен тези хора да са разбрал, че трябва да се пререгистрират фирмите.
Вън от всички технически забележки, че се допълват разни детайли на закона, за мен просто да бъде подкрепен, за да могат генералните неща да се проведат. И пак казвам, че се решава един проблем, който е страничен за реалния бизнес.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Бузева. Всичко това, което казахте, е така и тези проблеми са факт и ние сме ги коментирали и 2009 г. и 2010 г., и 2011 г. И всички сме съгласни с това. Не мисля, че някой от нас тук е казал нещо различно. Само че тук ставаше въпрос за друго нещо. И ако се върнем на темата за кредитора. Като казваме кредитори, се подхожда по различен начин – да има го този текст в момента, но този текст е проблемен. Той беше формулиран като текст 2011 г. при същото предложение от същите хора, които тогава не разбираха какво точно предлагат.

Димитър Лазаров:
Аз съм съгласен принципно с това, което беше казано тук. Малко ми е по-далечна дискусията, но в крайна сметка съм съгласен с това, че ние не трябва да защитаваме недобросъвестните и да обвиняваме ей така публичен интерес. Но тук стои въпроса в крайна сметка този кредитор в продължение на три години или вече четири години, докато не се е пререгистрирала тази фирма, какви действия предприе, за да си реализира вземанията. Защо да защитаваме този кредитор, който се е сетил след 6 години да прави някакви изкуствени хипотези за двама-трима или петима кредитори. Защото това е същият въпрос.
Емил Радев:
До края на 2011 г. той е имал възможност да се пререгистрира. Нямало е никакъв белег, че този субект не функционира.
Димитър Лазаров:
Не трябва да абсолютизираме и това.
Емил Радев:
Не, в никакъв случай. Ние просто улесняваме по този начин режима. И практиката е показала, че трябва да има тук промяна. Имайте предвид, че това няма да тръгне срещу всички търговци. Едва, когато кредиторът е открил някакво имущество в този непререгистриран търговец, едва тогава той ще тръгне. За да направи всички тези разноски и всички тези усилия, то насреща трябва да има някакво имущество, което да се продаде в ликвидационното производство и той да бъде удовлетворен.
Димитър Лазаров:
В подкрепа на това и също съгласявайки се, но да изпращаме списъци на НАП, но НАП? Все пак тези фирми са имали някаква дейност, те са живеели в НАП, подавали са документи и в един момент са преустановили. А ние сега тепърва да уведомяваме НАП, който се е дезинтересирал от три-четири години, че тези фирми не упражняват дейност. Би трябвало да е обратното. Те да са наясно вече и да подават това нещо.
Искра Фидосова:
Друг желаещ за изказване има ли? Чакам да чуя регистъра. Шефът на регистъра нищо не каза. Какво ще правим с този регистър? Работи ли? Не работи ли? Нормално ли работи?
Юлиан Митев:
Регистърът работи. Всички преписки се разпределят съобразно принципа на случайния подбор. Ще проверим случая, за който каза г-н Миков. В момента длъжностните лица по регистрация се произнасят в рамките на единия ден за даване на указания – това, което го смятам за голям успех на регистъра в момента.
Това, което е предложено в този законопроект, е изключително важно, за да се стартира в момента блокирания търговски оборот. Непрекъснато при нас постъпват сигнали от съдилищата и от търговци.
Моля ви да подкрепите законопроекта, защото ситуацията е сложна.
Емил Радев:
Какво става със системата, която беше за регистрация на тези, които правят справка в регистъра. Вървят ли там напред нещата? Имахме мерки. Става въпрос за регистрирания достъп.
Юлиан Митев:
В петък се въвежда тази функционалност. Всички тестове минаха успешно. Надявам се да заработи от 1 януари 2012 г.
Емил Радев:
Кога ще започнете да давате цифрови сертификати на тези, които нямат електронни подписи? Защото и това е организация?
Златозар Златев: длъжностно лице по регистрацията
По първия въпрос. Обществената поръчка, която беше стартирана в края на миналата година и обхваща изграждането на тези функционалности, включително и изграждането на функционалностите от гледна точка на търговския регистър за осигуряване на регистрирания достъп, ще бъдат внедрени в събота вечерта срещу неделя, но ще бъдат активирани на 1 януари 2013 г., когато влиза в сила тази разпоредба от Закона за търговския регистър.
Втората част на въпроса касаеше издаването на сертификати, което най-вече засяга държавните органи, тъй като те в твърде малка степен притежават електронни подписи, които са им закупени. По този въпрос се работи отделно, тъй като е необходимо да бъде вдигнат сертификационен сървър, като сертификати би следвало и ще се издават от началото на следващата година, като там може би малко по-бавно и малко по-късно ще има окончателен резултат. Но всичко това следва да стане в рамките на тази година, преди влизането в сила на това изменение в Закона за търговския регистър.
Искра Фидосова:
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър, № 202-01-48, внесен от Министерския съвет на 17.07.2012 г. Който е „за”, моля да гласува. Тринадесет „за”. Против? Няма против. Въздържали се? Шест „въздържали се”.
По пета точка - Обсъждане и приемане на процедурни правила за избор на Главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет.
Колеги, раздаден ви е проектът на процедурни правила за избор на Главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет. Моля колегите да видят този проект, но ви предлагам да не го обсъждаме днес, а да го оставим за другата седмица.
По шеста точка - Приемане на общ проект на приетите на първо гласуване законопроекти за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата: № 202–01–26, внесен от Министерски съвет на 23.04.2012 г. и № 254-01-70, внесен от нар. пр. Ралица Ангелова, Михаил Миков и Четин Казак на 13.06.2012 г.
Имате ли въпроси и предложения по така предложения ви общ проект на приетите на първо гласуване законопроекти? Няма.
Подлагам на гласуване общия проект на приетите на първо гласуване законопроекти за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата: № 202–01–26, внесен от Министерски съвет на 23.04.2012 г. и № 254-01-70, внесен от нар. пр. Ралица Ангелова, Михаил Миков и Четин Казак на 13.06.2012 г. Който е „за” моля да гласува. Деветнадесет „за”, без против и въздържали се.
Закривам заседанието.





Председател:
Искра Фидосова