Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 145


Днес, 11.10.2012 г., четвъртък, от 16:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, дирекция „Инвестиции, иновации и предприемачество”– Елена Пищовколева, и.д. директор и Илия Табаков, експерт; от Министерството на вътрешните работи, дирекция „Правно-нормативна дейност” – Николай Нанков, началник на отдел „Нормотворческа дейност” и Нина Чимова, държавен експерт; от Министерството на регионалното развитие и благоустройството – Албена Михайлова, главен секретар.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на Комисията.
Заседанието се ръководи от Искра Фидосова, председател на Комисията по правни въпроси.
Искра Фидосова:
Добър ден, колеги. По присъствен списък са 18 от членовете на комисията. Започваме заседанието по предварително обявения дневен ред:
1. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите, № 202-01-54, внесен от Министерски съвет на 12.09.2012 г.
2. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за допълнение на Закона за държавната собственост, № 202-01-56, внесен от Министерски съвет на 18.09.2012 г. - водеща КПВ
3. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за отмяна на Закона за защита от дискриминация, № 254-01-88, внесен от Борислав Тодоров Стоянов и Петър Иванов Хлебаров на 21.08.2012 г.
4. Законопроект за допълнение на Закона за ратифициране на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и на Допълнителния протокол към нея от 20 март 1952 г., № 254-01-41, внесен от Лютви Ахмед Местан, Четин Хюсеин Казак, Юнал Саид Лютфи и Тунчер Мехмедов Кърджалиев на 15.03.2012 г. - водеща КПВ
5. Обсъждане и приемане на Процедурни правила за изслушване на кандидати и провеждане на избор на главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет.
По първа точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите, № 202-01-54, внесен от Министерски съвет на 12.09.2012 г.
Мотивите за законопроекта ще представи г-жа Пищовколева.
Елена Пищовколева:
С предложените промени в Закона за насърчаване на инвестициите сме работили в няколко посоки.
На първо място, през последните години наблюдаваме една негативна тенденция във входящите инвестиционни потоци в България. Те се дължат основно на световната икономическа криза. Опитахме се да потърсим нови възможности за привличане на инвестиции, за привличане на стойностни проекти в България, от една страна, от друга страна, да отговорим на съществуващия инвестиционен интерес на компании, потенциални инвеститори. Във връзка с това предлагаме въвеждането на допълнителен критерий за издаване на сертификат за клас инвестиция, свързан с броя на работните места и нова насърчителна мярка, която е свързана с възстановяването на вноските за социални и здравни осигуровки на работодателя-инвеститор.
Защо предлагаме тези мерки?
В последно време проектите, които проявяват интерес към България не са свързани с големи инвестиции в дълготрайни материални активи, а по-скоро това са проекти в сферата на услугите, които създават значима заетост. Хубавото при тези проекти е, че те са свързани с назначаването на висококвалифицирани служители. Затова предложихме издаването на сертификат да може да се издава и въз основа на броя създадени и поддържани работни места и съответно инвеститорът да ползва насърчителна мярка, която отговаря на спецификата на проекта – да бъдат покривани вече направени вноски за социални осигуровки.
Ползвали сме практиката на другите държави – наши основни конкуренти. Във всички се прилагат подобни насърчителни мерки. Това, което сме заложили в закона, е поддържането за един дълъг период от време на заетостта и заплатите, които работодателят плаща на новоназначените служители да бъдат по-високи от средните за съответната професия. Това е едното направление, в което сме работили.
Другото направление е свързано с създаването на нови възможности за общините за прилагане на насърчителните мерки по начина, по който се прилагат от държавата до момента. Това е направено по решение на Съвета за децентрализация, с което се иска да се създадат по-широки правомощия на общините в тази област.
Предлагаме кметът на общината да може да издава сертификат за инвестиция клас „Б”, чиито праг да бъде по-нисък от най-ниския, действащ праг в момента. Това е всъщност инвестиция под 2 млн. лв.
Другото ни предложение е в наредба на общинските съвети да бъдат описани насърчителните мерки, които могат да ползват инвеститорите на общинско ниво. Основно те са свързани с административното обслужване, включително в съкратени срокове от общинската администрация и предоставянето без търг на имоти общинска собственост на инвеститорите, като сме предвидили клауза за съизмеримост на имота с размера на инвестицията.
Третото направление, в което сме работили, е свързано с пребиваването на чужденците, които извършват проекти по закона за инвестициите в страната. Тук сме прецизирали съществуващите разпоредби на Закона за чужденците и сме ги обвързали с прилагането на разпоредбите на Закона за инвестициите. Уточнили сме за кои категории лица може да се прилагат тези разпоредби. Това са собственици на капитала, ключови мениджъри, прокуристи и управляващи. Предлагаме в подзаконов нормативен акт да се уточнят икономическите критерии, на които трябва да отговарят тези лица, за да могат да ползват възможностите по Закона за чужденците за постоянно и продължително пребиваване.
Освен това, в Закона за българското гражданство съществува възможност за приоритетна натурализация за особени заслуги. Това е чл. 16 от Закона за българското гражданство. Предвиждаме също така да разпишем конкретни критерии, при които за особени заслуги в икономическата област да може да се получи такава приоритетна натурализация, т.е. да се направи предложение от страна на нашия министър.
Това са основните ни предложения.
Искра Фидосова:
Благодаря. От вносителите друг ще каже ли нещо в допълнение? Няма. Колеги, имате думата за изказвания и въпроси по законопроекта към вносителите. Г-н Казак, заповядайте.
Четин Казак:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми колеги,
Естествено всеки законопроект за усъвършенстване на материята, регламентирана в Закона за насърчаване на инвестициите трябва да бъде разгледан добросъвестно и добронамерено, тъй като по принцип усилията, които трябва да полагаме всички за насърчаване на инвестициите трябва да бъдат подкрепени.
Аз искам само да обърна внимание, тъй като ние не сме водеща комисия, че, според мен, не е удачно Глава девета „Допълнителни мерки за чужденци-граждани на трети страни, при извършвани инвестиции в България – възможности за пребиваване и след това и за придобиване на българско гражданство. Това са материи, които са детайлно регламентирани в съответните закони и ако има нещо, което трябва да се прецизира, то това трябва да бъде направено в тези закони чрез преходни и заключителни разпоредби, а не в този закон. Иначе се получава разпиляване на регламентацията и може да се стигне до противоречие между двата закона.
Бих предложил Комисията да препоръча Глава девета да бъде преформулирана в преходни и заключителни разпоредби, като съответни изменения в Закона за чужденците и Закона за българското гражданство. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Казак. Други колеги, желаещи за изказване и въпроси? Аз също подкрепям това, което каза г-н Казак. Смятам, че не тук е мястото на тези разпоредби. Още повече, в момента има внесен ЗИД на Закон за българското гражданство. Друг е въпросът дали подкрепяме така предложените текстове. Аз лично имам доста възражения по отношение на разпоредбата на чл. 41 по принцип.
Иначе не му е тук мястото нито на едната част по отношение на пребиваването, нито по отношение на гражданството като ЗИД.
Заповядайте.
Елена Пищовколева:
Предложенията в Глава девета са свързани с конкретни проблеми на инвеститори, осъществяващи проекти по Закона за насърчаване на инвестициите. Освен това, имахме парламентарно питане, свързано с членове, които вече са отпаднали от Закона за чужденците. Въз основа на това направихме междуведомствена работна група в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, в която участваха представители на дирекция „Миграция” на МВР, на Министерството на правосъдието, на Министерството на външните работи, Министерството на труда и на ДАНС. Първоначално предложенията ни бяха точно за прецизиране на текстове и допълване на текстове в Закона за чужденците основно по отношение на пребиваването, но решението на работната група, в която бяха хора, които прилагат Закона за чужденците и Закона за гражданството. Конкретно по Закона за чужденците във връзка с разпоредбите, свързани с пребиваването, предложението беше тази част да не бъде в Закона за чужденците, а да бъде част от Закона за насърчаване на инвестициите, тъй като това са специфични разпоредби, свързани с осъществяването на проекти по Закона за инвестициите. Всъщност нашето предложение е да бъдат заложени конкретни икономически критерии, свързани с осъществяваните инвестиции и заетостта. Всъщност тук ние само прецизираме разпоредбите в Закона за чужденците.
Колегите от дирекция „Правно-нормативна дейност” на МВР са тук, ако желаете, и те ще коментират това.
Искра Фидосова:
Заповядайте.
Нина Чимова:
Госпожо Председател,
Уважаеми народни представители,
Най-общо идеята е наистина в подкрепа на това, което казаха и колегите от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, беше да се даде възможност за една по-добра връзка между действащия Закон за чужденците и съответно възможностите за предоставяне пребиваване, било по-продължително или постоянно, които произтичат от оценка на икономически показатели и инвестиционна дейност, която зависи от една експертиза на структури към Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. В противен случай би се стигнало до обстоятелството, че една такава много специфична голяма материя, свързана с оценка, с прагове на инвестиции, с което ще се натовари много уредбата на действащия Закон за чужденците в Република България.
От друга страна, това не са нови моменти, а те само поясняват препратките, приети и в досега действащия Закон за чужденците, който препраща при условията и по реда на Закона за насърчаване на инвестициите. Все още няма фиксирани на законово ниво кои лица от съответния инвестиционен проект следва да се считат за такива инвеститори. Тоест това само мениджърите ли са или това са и други лица, които имат конкретен принос. Дали това са само сертифицирани проекти или преди тяхната сертификация, която продължава като един по-дълъг процес, те ще имат право на продължително пребиваване. Така че с тази експертиза, която ще помогне на структурите за миграция да издават своите разрешения, която ще идва по реда и условията на Закона за насърчаване на инвестициите, ще може да се подпомогне процеса на самото административно издаване на разрешения.
Но за нас е важно, както и по въпросите за трудовата заетост – материята влиза в съответния Закон за насърчаване на заетостта и неговата подзаконова уредба, и след преценка на МТСП се произнася компетентният орган на МВР, така че беше важно именно тази специфична материя – експертизата на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, да бъдат записани в Закона за насърчаване на инвестициите.
Искра Фидосова:
Г-жа Михайлова.
Екатерина Михайлова:
Аз ще поставя един въпрос, който ми го поставиха и го коментирахме и с който искам да се обърна към вас.
Практически това, което предвиждане е въз основа на инвестиции да се получава или пребиваване или гражданство. В какъв размер инвестиции ще може да се прави това, защото в закона това не е казано. И според мен, това е един от дефектите на закона. Ако го оставим извън закона в ръцете на който се случи , съгласно закона, примерно в ръцете на изпълнителната власт, и то на ниво министерство или агенция, то това може да се превърне в един от не много добрите способи, с които да се превърнат дори в корупционна практика – да започне да слиза много ниско прага. И това ще остане скрито или да се разбере много по-късно, когато вече са станали бели. Без да изказвам недоверие към представителите на тези органи, но това се прави в закон, за да може има защита, за да може д се прецени един наистина разумен праг, ако въобще с въвежда този механизъм. Друго е казано в закон, друго е в наредба. Смятам, че мястото е в закон да се посочи.
Кажете какви са били аргументите ви.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Михайлова.
Г-н Стоилов, заповядайте.
Янаки Стоилов:
Нашата група смята, че по принцип Законопроектът за насърчаване на инвестициите трябва да бъде подкрепен. Но не смятам, че тази тема трябва да включва в себе си проблеми на гражданството, дори и да допускаме обсъждането й. Тя трябва да бъде предмет на специалния Закон за придобиване на българско гражданство. И там може да се посочи, ако вие настоявате, аз го поставям като открит въпроса, там да се разисква темата какви са критериите с оглед на инвестиционна дейност дали и при какви условия това може да стане. Така че аз искам да чуя вносителите дали те са готови да кажат, че не държат на тази част в законопроекта и евентуално тя да отпадне, за да можем да си ориентираме позицията само с оглед наистина инвестиционните теми и на допълнителните възможности за привличане и развитие на инвестициите в България. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря. Заповядайте.
Елена Пищовколева:
По отношение на гражданството бих искала да уточня, че ние не въвеждаме никакви нови възможности, а всъщност желаем да въведем конкретни и измерими икономически критерии за това какво са особени заслуги в областта на икономиката. Защото в Закона за българското гражданство, чл. 16 съществува текст, който казва, че за особени заслуги в някоя сфера и конкретно при нас икономическата, може да бъде получено гражданство, без да е дефинирано какво са „особени заслуги”. Ние бяхме предложили в акт на Министерския съвет да се обединят критериите на всички министерства, които прилагат тези разпоредби, включително и нашите, за да има една прозрачност на целия процес. Всъщност нашето предложение е да можем ние да разпишем тези конкретни критерии, свързани с прилагането на съществуващата разпоредба в Закона за българското гражданство.
Какви ще бъдат тези критерии? Става въпрос аз инвестиции и заетост – създаване и поддържане на инвестиции, създаване и поддържане на заетост в определени граници. Това са и критериите, които ще бъдат заложени в тази най-вероятна наредба, която ще бъде за прилагането на разпоредбите, свързани със закона. В Закона за насърчаване на инвестициите по отношение на пребиваването
Искра Фидосова:
Нека първо за свършим със Закона за българското гражданство. Вие казахте, че искате да създадете критерии в чл. 16. Чл. 16 е една обща разпоредба, която казва, че за особени заслуги към икономиката, науката, технологията, културата или спорта може да се придобие българско гражданство. И ако тръгнем да правим критерии, което е хубаво, трябва да се направят критерии за всички сфери, които са в чл. 16 на Закона за българското гражданство. И в същото време вие не поставяте критерии с това, което предлагате, а говорите, че искате да го направите с подзаконов акт. И смесвате разпоредбите на единия закон с разпоредбите на другия закон. Същото важи и за пребиваването. Темите са близки, но аз лично за гражданството няма да го подкрепя категорично. Мисля, че и по другата част ще се въздържа.
Г-н Лазаров, заповядайте.
Димитър Лазаров:
Вие казвате две взаимно изключващи се твърдения. Първото е вярно. Посочени са критерии. Няма да повтарям г-жа Фидосова, в чл. 16 те са определени, но са прекалено общи. След това казахте, че целта ви е тези критерии да бъдат малко по-конкретни. И в същото време във вашия закон казвате, че с наредба (ал. 2) ще определите критериите за установяване на особените заслуги в икономическата сфера. Вашето изказване си противоречи. Ако ще трябва тези критерии да се конкретизират, то това трябва да бъде в Закона за българското гражданство и трябва да бъде за всички. Поради тази причина считаме, че не е правилно. Да не говорим, че с подзаконов акт в едната категория вие ще въведете някакви неясни критерии. И ако наистина искате първата ви част, която е вярна, то в чл. 16 на Закона за българското гражданство трябва да бъдат въведени тези критерии със закон, за да бъдат общи за всички в Закона за българското гражданство. Поради това аз също в тази част просто не мога да приема това предложение. Ще се получи така, че всеки ще започне да си издава някакви наредби и в различните сфери критериите могат да бъдат изключително противоречащи си.
Искра Фидосова:
Има ли други колеги? Заповядайте.
Елена Пищовколева:
Бих искала да уточня, че по Закона за българското гражданство също имаше работна група от Министерството на правосъдието и сме коментирали тези въпроси. Конкретните критерии, за да уточня за какво става въпрос, става въпрос за инвестиции над 4 млн. лв. и поддържане на работни места за 50 човека, като някакъв ориентир.
Нашето предложение е да има един общ нормативен акт, в който да се уточнят критериите. Ние сме постъпили така, защото от Министерството на правосъдието така ни насочиха. Тъй като икономическите критерии са от компетентността на министъра на икономиката, предложението беше да се разпишат от нашето министерство и съответно д се прилагат.
Искра Фидосова:
В Комисията по правни въпроси се обединяваме около това, че не е мястото в този ЗИД на Глава девета. Г-н Казак.
Четин Казак:
Аз се радвам, че срещнах разбиране от колегите. За мен тази част от закона е добър повод Правната комисия наистина да проведем един сериозен разговор при предстоящото обсъждане на законите за българското гражданство с екипа на министъра на правосъдието затова въобще каква е визията за усъвършенстване на тази материя и специално по чл. 16. Сигурно не е тайна за всички, че практиката досега е била много противоречива, с много оскъдно правно основание. Само по чл. 16 се е давало българско гражданство. Така че трябва да има някаква стройна, уеднаквена позиция на правителството за това как да се регламентират тези изключителни заслуги в различните сфери, на базата на които да се дава българско гражданство по чл. 16, за да не се получава това, което е в момента. Понеже не могат да се разберат сега, казват, давайте поединично. Например, от икономиката с наредба, вие от правосъдието ще изготвите ваша наредба и т.н. – неща, които не би трябвало да се случват. Защото трябва да има някаква предвидимост, някаква стиковка на всичко това.
Искра Фидосова:
Благодаря. Други колеги, желаещи за изказване, има ли? Няма.
Цялата Правна комисия е на позиция, че трябва да отпадне цялата Глава девета с двата раздела – по отношение на пребиваването на чужденци в Република България и възможностите за придобиване на българско гражданство (т. 10) , да си отидат в съответните закони, като при българското гражданство е хубаво да се поставят критерии по чл. 16, но те трябва да бъдат за всички. Не може да се извади едната сфера, в която вие ще си поставите критериите, а друг е въпросът дали са най-добрите и дали са изчерпателни. А и в предложения ЗИД всъщност няма критерии. Те са във вашите представи за нещо в бъдеще, което ще се включи в една наредба, но не се знае какво ще напишете и какво може да ви хрумне. Днес примерно ни казвате 4 млн. лв., а утре може да напишете 40 хиляди или 400 хиляди или каквато и да е сумата, но тя не е достатъчна като критерии.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите, № 202-01-54, внесен от Министерски съвет на 12.09.2012 г.
Който е „за”, моля да гласува. Единадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Седем „въздържали се”.
Категорично няма да го подкрепим за второ четене с тези разпоредби и ще си подготвим доклад за отпадането им на второ четене. Другите текстове от закона са хубави.
По втора точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за допълнение на Закона за държавната собственост, № 202-01-56, внесен от Министерски съвет на 18.09.2012 г.
От Министерството на регионалното развитие и благоустройството г-жа Албена Михайлова. Заповядайте, г-жо Михайлова, да представите мотивите.
Албена Михайлова:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Представям на вашето внимание Закон за допълнение на Закона за държавната собственост, с който предлагаме да бъде въведено допълнение в чл. 12, ал. 1 Закона за държавната собственост въвеждането на задължителна застраховка за природни бедствия и земетресения.
Предлагаме създаването на ал. 3 в чл. 12, с която да се изключи самоучастието по отношение на задължителните застраховки на застроени имоти –публична държавна собственост в обхвата на рисковете „природни бедствия” и „земетресение”.
Направените предложения в законопроекта са породени с оглед на последните бедствия – наводненията през февруари 2012 г., както и земетресението, което се случи на 22 май 2012 г.
Към настоящия момент в закона е предвидено такъв вид застраховане за всички имоти. В момента предлагаме единствено въвеждането на задължителните застраховки.
Благодаря за вниманието.
Искра Фидосова:
Благодаря. Заповядайте, г-н Лазаров.
Димитър Лазаров:
Имам един въпрос. С този закон ние задължаваме тези, на които е възложено управлението, да направят тези застраховки. Но има едно но. Можем ли да задължим застрахователните компании да включат тези рискове. Въпросът ми е, внасяйки този законопроект за допълнение, вменявайки такова задължение, това в някаква степен коментирано ли е със застрахователните компании, за да не се окаже, че ние ще приемем един акт, който няма да бъде изпълнен.
Албена Михайлова:
Доколкото ние направихме анализ на пазара, има застрахователни компании, които предлагат и такъв риск, но не са всичките. В крайна сметка самият пазар би следвало да определи. При всяко положение това застраховане ще се извърши на базата на Закона за обществените поръчки, така че всеки би могъл да си преразгледа политиката и да оферира съответната оферта.
По принцип нашето проучване показа, че има застрахователни компании, които предлагат такъв вид застраховка. Идеята е, че когато се провеждат процедури по Закона за обществените поръчки за избиране на застраховател, всеки един ще може да преразгледа своята политика в тази област.
Искра Фидосова:
Г-н Казак и след това г-н Стоилов.
Четин Казак:
Аз имам два въпроса. Първият, вече е записано в Закона за държавната собственост, че задължително се застраховат. Защо трябва в закон да се посочи изрично срещу природни бедствия и земетресения? Ако е ясна позицията на държавата и на правителството, че трябва задължително да се застраховат за този вид рискове, те ще се застраховат и срещу земетресение. Защо трябва изрично да записваме в закона? Това не мога да го разбера. По принцип застраховката се заплаща. Мисля, че ако на министерствата и на областните управители им се разпореди за какво да застраховат, няма нужда това да се запише в закон.
Вторият ми въпрос е защо само публична държавна собственост? Аз предлагам да се добави и „частна държавна собственост”, ако не са отдадени имотите на трети лица. По принцип поставям въпроса за имотите частната държавна собственост, защо те да не се застраховат също задължително.
Искра Фидосова:
Г-н Стоилов, заповядайте.
Янаки Стоилов:
Това допълнение е разбираемо. То само по себе си е приемливо. Но за мен проблемът идва повече от практиката, а не от сегашното съдържание на закона, тъй като принципът на задължителното застраховане на тези имоти е въведен със сега действащия чл. 12. А в Закона за защита при бедствия е дадено определението. Бедствието води до нарушаване на целостта на имота и то е предизвикано от природни явления. Ясно е, че земетресението е природно явление и това една ли някой би оспорвал. Ясно е, че причината е финансова. Държавата и общините, за да намалят разходите, не застраховат срещу всички видове рискове. Иначе друга причина едва ли има.
Аз не знам застраховките, които се правят при условията на задължително застраховане имат ли универсалност. Тоест този пакет бил ли е определен до момента или всеки решава какъв е обхватът на задължителното застраховане. Защото е казано „задължително се застраховат”. Дали това се свързва автоматично със Закона за защита при бедствия или е имало възможност практически без да се нарушава законът, да бъде различен обхватът на тези застраховки. Ако имаме яснота по този въпрос, тогава можем по същество да отговорим дали е необходимо или не това допълнение.
Четин Казак:
Мисля, че към този закон има правилник за приложение, или се лъжа. Има! Именно в Правилника за приложение на закона (подзаконов нормативен акт) ще упоменете, че задължително застраховката по член еди-кой си трябва да включва земетресение и с това се решава въпросът. Няма смисъл да се прави закон за това нещо, според мен.
Искра Фидосова:
Заповядайте, г-жо Михайлова.
Албена Михайлова:
По отношение на практиката, която е към момента. Действително няма нормативна уредба, която да изисква видовете застраховки покритията, които те да покрият към този момент. Така че не всички организации са правили застраховки за земетресение и за други бедствия. Обикновено логиката досега е била да се прави застраховка на имота срещу посегателство или някакъв друг вид дейности.
Това, че не се предлага застраховане на имотите частна държавна собственост, считаме че към този момент и в условията на криза и с оглед на ограничения финансов ресурс, в момента е най-важното и задължително е имотите, които са публична държавна собственост, които имат обществена насоченост все пак да бъдат застраховани. Докато имотите, които са частна държавна собственост, има възможност по закон да бъдат предоставени под наем или друг вид стопанисване, което автоматично води до ангажимент на лицата, които са техни наематели или ползватели да извършат такава застраховка, ако сметнат, че това е необходимо.
Янаки Стоилов:
Г-жо Председател, този отговор дава яснота. Но в такъв случай няма ли опасност да се получи обратното. Сега ще започнат задължително да се застраховат за бедствия, а няма да се застраховат за пожари, за кражби или други неща. Или трябва някъде да се определи какъв е пакетът на задължителното застраховане и това едва ли е законът, или има опасност той да бъде заобикалян и тогава да се прави само това, което е включително. И тогава ще дойдете с другия проблем.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Стоилов. С такова съдържание щеше да бъде и моето изказване. Но когато чух, че няма такъв пакет, определен никъде нормативно, за мен означава точно това – задължително застраховане само за тези два случая и всичко друго остава извън, което не мисля, че е целта на закона. От тази гледна точка мисля, че не трябва да го подкрепяме. Или трябва да се изпише пакетът и да се каже задължително за пожар, посегателство, земетресение, бедствия – всичко, което да се види по видовете застраховки, както го изписват застрахователите, и да се направи като задължителен пакет в закона или в правилника за приложение, решава проблема. Но мястото му е наистина в Правилника за приложение на закона с една разпоредба за подробен пакет и няма никакъв проблем.
Янаки Стоилов:
В закона трябва по-скоро да се запише, че в правилника се определя обхватът на пакета на задължителната застраховка. Там ще се изброят категориите и няма да има заобикаляне.
Четин Казак:
За мен е необосновано да се прави разграничение публична и частна, след като и частната е държавна собственост. Все пак това са държавни имоти, в крайна сметка и държавата има интерес да ги запази, да ги защити максимално. Ако не са отдадени на трети лица, според мен, те трябва изцяло да се приравнят с другите. Ако са отдадени, да се предвиди механизъм да се задължат ползвателите да ги застраховат. Все пак държавата трябва да си защитава интереса.
Искра Фидосова:
Други колеги, желаещи за изказване? Няма.
Защо не го предлагате в правилника да се реши, а тук да се мине на варианта да се направи само като изписване пакет на задължително застраховане.
Албена Михайлова:
Идеята беше, тъй като се създава едно задължение да е мястото му в закон.
Искра Фидосова:
Вие създавате едно, а сте махнали всичко друго.
Албена Михайлова:
Идеята беше, че това е един вид допълнителна застраховка извън обхвата на тази застраховка, която се прави към момента.
Искра Фидосова:
Нали казахте, че няма нормативно определение за задължителен пакет? (Да.) Искате да кажете, че в закона пише, че практиката, която е до момента, трябва да се продължи, като към нея се добави и това. (Да.) Това няма как да стане при така предложения текст.
Колеги, предлагам да го подкрепим с идеята, че ще направим изцяло ново съдържание на закона в посоката, в която говорихме.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за допълнение на Закона за държавната собственост, № 202-01-56, внесен от Министерски съвет на 18.09.2012 г.
Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама „въздържали се”.
По трета точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за отмяна на Закона за защита от дискриминация, № 254-01-88, внесен от Борислав Тодоров Стоянов и Петър Иванов Хлебаров на 21.08.2012 г.
Г-н Хлебаров, заповядайте да представите мотивите.
Петър Хлебаров:
Благодаря, г-жо Председател,
Уважаеми колеги, накратко ще ви запозная с мотивите.
Внесено от нас предложение има за цел незабавното закриване на станалата позорно известна с посегателството си върху творчеството на Ботев и Вазов Комисия за защита от дискриминация. Вносителите смятаме, че дискриминацията е ясно забранена в редица текстове на Конституцията и законите. Това прави съществуването на специален закон излишно, а функциониралата повече от 8 години Комисия за защита от дискриминация, която се назначава по политически принцип и многократно беше използвана от предишното управление за репресии срещу политически противници на властта, доказа систематично с дейността си, че не само не действа за предотвратяване на дискриминацията, но всъщност активно работи за създаването на такава, но срещу българите в собствената им държава. От 2009 г. насам всички годишни доклади за дейността на Комисията за защита от дискриминация бяха категорично отхвърлени от Народното събрание. Тези факти показват паразитната и вредна същност на Комисията за защита от дискриминация, погълнала 25 милиона от парите на данъкоплатците, и за това ние смятаме, че тя трябва да бъде закрита, а създалият я закон – отменен. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря Ви, г-н Хлебаров.
Колеги, имате думата за изказвания. Г-н Казак.
Четин Казак:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми колеги, ние категорично няма да подкрепим внесения законопроект, тъй като считаме, че това предложение абсолютно е необосновано и противопоказно за имиджа на България, за всичко, което тя е постигнала досега през тези години, включително и процеса на хармонизиране на нашето законодателство с европейското. Искам да напомня, че създаването на тази комисия беше едно от основните изисквания навремето, когато се водеха преговорите по Глава „Политически критерии” за присъединяване на България към Европейския съюз.
Мисля, че Комисията като орган си намери своето място с течение на времето. Вече има богата практика, има изработен и натрупан опит.
А що с отнася до конкретния повод, поради което се внася този законопроект, аз смятам, че този скандал беше абсолютно раздухан по един спекулативен начин чрез тотално изопачаване на реалното съдържание на констатациите в този експертен доклад. В самия доклад никъде никой не е предлагал да се редактират произведения и т.н. Там констатациите бяха съвсем други. За съжаление, заради абсолютно спекулативно написаното становище на издателство „Просвета” с абсолютно провокативни въпроси от рода „Да забраним ли Ботев в учебниците?” се раздуха този скандал по един недопустим начин.
Мисля, че няма никакво основание този орган да бъде закрит. Напротив, трябва да бъде оставен да работи спокойно, тъй като тази проблематика продължава да бъде актуална, както става ясно от многобройните дела и преписки, с които се занимава тази комисия, че проблемът с дискриминацията на всякаква основа в България съществува и заслужава с него да се води борба. Това е.
Искра Фидосова:
Благодаря. Други колеги, желаещи за изказване? Г-н Радев.
Емил Радев:
Уважаеми колеги, нека да не забравяме, че създаването на този орган през 2003 г., освен всичко останало, също трябва да се вземе предвид и Директива 2000/43/ЕО на Съвета. Там именно в чл. 13, т. 1 се посочва, че „Държавите-членки посочват орган или органи за насърчаване на равното третиране на всички лица без дискриминация, основана на расов признак или етнически произход. Тези органи могат да бъдат част от агенции, натоварени на национално ниво със защитата на правата на човека или на правата на отделните индивиди.”
Така че освен вътрешните ни норми, които обуславят създаването на такъв орган, ние все пак и по силата на тази директива е трябвало да създадем и сме създали този орган, а именно Комисията за защита от дискриминация.
Искра Фидосова:
Благодаря. Г-н Нотев, заповядайте.
Явор Нотев:
Г-жо Председател, взимам думата само, за да заявя, че аз ще подкрепя така направеното предложение, защото то има своето място за обсъждане и съответно решение по начина, по който взима решение Народното събрание на Републиката.
Ако всичко това, което каза г-н Казак, допълнено с изявлението на г-н Радев беше вярно и точно, нямаше да бъде направена констатацията от вносителите, която отговаря на истината, че от 2009 г. нито един отчетен доклад на Комисията не е подкрепен и не е приет от българския парламент.
Разбира се, международните ангажименти на страната ни предполагат наличието на такъв орган, но този орган трябва да бъде пълнокръвен, действията му пълноценни и тогава неговите отчети биха били задоволили критериите за добра работа и създаване на практика именно в тази насока –защита от дискриминация. Няма никакъв спор, че тази защита се държи на съвременния европейски граждани, български гражданин. Но аз съм смутен от начина, по който функционира комисията и най-вече намирам основание за това мое смущение и резерви към нейната дейност в оценката, която се дава с отхвърлянето и неприемането на нейните доклади.
Припомням само и още едно обстоятелство. Комисията работи продължително време с незаконен състав. Беше време, в което мандатът на членовете на комисията категорично беше изтекъл, но тя продължаваше да се произнася и да изпълнява процедура, която й е възложена със закон, без никакво смущение от това противоречие с правомощията си по закон във времето.
От друга страна, парламентът не направи необходимото за своевременната подмяна на личния състав на тази Комисия.
Тези обстоятелства смущават и е време да погледнем тази истина в очите и да си кажем, че може да се отговори на изискванията ни като страна-член на Европейския съюз и под друг начин, а не с тази Комисия.
Последният скандал, струва ми се, че имаше своите основания. Самият факт, че има скандал, за начина по който беше изготвен този доклад, за финансирането на този доклад, изводите в този доклад не могат да бъдат прехвърлени от болната глава на друга в лицето на издателство, което е било провокирало общественото внимание по некоректен начин. Всеки има своето мнение и право да коментира скандала. Но не това е същественото. Това е конкретният повод.
По съображенията, които изложих в допълнение на мотивите, аз мисля, че трябва да бъде подкрепен този закон и точно така ще гласувам. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря. Г-н Казак.
Четин Казак:
Само една реплика. Фактът, че дълго време Комисията остана с не подновен състав е изцяло по вина на Народното събрание и по никакъв начин Комисията като орган не носи вина за този факт. Не може да се изхожда от тази констатация и да се вменява вина на Комисията и тя да носи отговорност затова, че била работила повече от две години отвъд мандата си и това като аргумент не би трябвало да бъде използвано срещу Комисията, според мен.
Второ, фактът че не са били подкрепени от 2009 г. нейните доклади, мисля, че причината е именно тази. Просто комисията не беше подновена.
Аз съм готов да се обзаложа, че следващият доклад на Комисията ще бъде подкрепен от Народното събрание. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря. Г-н Стоилов.
Янаки Стоилов:
Благодаря, г-жо Председател.
Аз смятам, че специализиран орган за защита от дискриминация поне на този етап е необходим и вероятно в бъдеще могат да се намерят и други, по-рационални форми за осъществяване на тази дейност. Но както и вносителите посочиха, те предявяват редица претенции към дейността на тази комисия. Отчасти аз споделям техните мотиви. Искам само да дам един пример, който е в област, която няма да предизвика такава чувствителност, защото обикновено въпросите на дискриминацията се свързват в повечето случаи с етническа и религиозна. Аз искам да посоча едно решение в областта на образованието, което, според мен, няма конституционно основание и с което тази Комисия постави под въпрос своята състоятелност. Това е, че финансирането от държавата само на държавните и общинските училища поставяло в дискриминационно положение тези, които учат на други места, след като на този въпрос самата Конституция е дала отговор какви са задълженията на държавата в областта на средното образование. Така че това трябва да е един ясен сигнал Народното събрание като орган, който приема годишните отчети, който избира състава на Комисията, да бъде достатъчно взискателно и да държи тази комисия да се придържа към своите конституционни законови правомощия, а да не с поставя дори над Конституцията – да играе ролята на нещо като конституционен съд в сянка или нещо друго.
Поради тази причина аз ще се въздържа по законопроекта, защото смятам, че има достатъчно конкретни основания да се отправят критични бележки към досегашната дейност на Комисията и това трябва да е сигнал към нейния новоизбран състав. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря. Г-н Казак.
Четин Казак:
Само една реплика към г-н Стоилов.
Г-н Стоилов, аз също споделям мнението, че е противоконституционно да се финансират частни учебни заведения от държавата.
Янаки Стоилов:
Те казват, че е противоконституционно това, че не се финансират.
Четин Казак:
Аз съм съгласен с Вашата теза. Само че, уважаеми колега Стоилов, Вие прекрасно знаете, че докато Конституционният съд не го заяви ясно и категорично, всеки може да твърди, че едно нещо е противоконституционно или друго.
Г-н Стоилов, Вие прекрасно знаете, че самото правителството предлага сега точно това. Вие не можете да обвинявате Комисията, че е взела някакво становище, след като Правителството предлага същото. Затова казвам, че докато не сезираме Конституционния съд и той ясно и категорично не се произнесе, всеки има право да издава становища „за” или „против” – дали е противоконституционно или не. Докато Конституционният съд не каже: „Да, противоконституционно е да се финансират частни училища от държавата” ние можем да си обвиняваме правителството, Вие може да си обвинявате комисията, в крайна сметка последната дума има Конституционният съд.
Искра Фидосова:
Г-н Лазаров, заповядайте.
Димитър Лазаров:
Аз няма да взимам становище, но мен ме смущава твърдението на уважаемия колега. Всеки може да си върти свободни разговори по медии, по телевизия, но когато един орган взема решения, извън неговата компетенция е едно, първо и второ, да твърди, че даден акт и дадено поведение е противоконституционно, това просто е изключително опасно с оглед някакъв правен порядък, г-н Казак. Аз просто не си представям как Народното събрание може да вземе решение, че някакъв факт е противоконституционен. Това е единствено и само в компетенциите на Конституционния съд. Извинявайте, но по същата логика един съдебен състав може да вземе решение, че някаква наредба или акт е противоконституционна. Административният съд не може да взима такива решения, а може да се обърне директно към Конституционния съд. Изключително ме смущава такова твърдение и поведение на един орган, който изземва и то в най-чувствителната и отговорна сфера компетенциите на Конституционния съд. Благодаря.
Четин Казак:
Колега Лазаров, Вие прекрасно знаете, че Конституцията е с пряко действие и на нея може да се позовава всеки български съд, когато правораздава. Нали знаете много добре, че всеки български съд, специално административният може да обяви дадена норма или Върховният административен съд да обяви дадена норма за противоконституционна и без да пита Конституционния съд.
За мен Вие не познавате правомощията на Комисията. Комисията квази юрисдикция. Тя заседава и издава решения, които имат задължителен характер за страните. Нейните решения след това се обжалват пред съда. И ако съдът прецени, че комисията не е решила правилно, може да отмени нейното решение, както го знаете прекрасно. Но Комисията е квази юрисдикция.
Искра Фидосова:
Други желаещи за изказване има ли? Няма.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за отмяна на Закона за защита от дискриминация, № 254-01-88, внесен от Борислав Тодоров Стоянов и Петър Иванов Хлебаров на 21.08.2012 г.
Който е „за”, моля да гласува. Двама „за”. Против? Двама „против”. Въздържали се? Четиринадесет „въздържали се”.
По четвърта точка - Законопроект за допълнение на Закона за ратифициране на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и на Допълнителния протокол към нея от 20 март 1952 г., № 254-01-41, внесен от Лютви Ахмед Местан, Четин Хюсеин Казак, Юнал Саид Лютфи и Тунчер Мехмедов Кърджалиев на 15.03.2012 г.
Колеги, този законопроект сме го разглеждали на заседание, без да е гласуван и без да е закрита дискусията. Г-н Казак заяви, че има да допълни нещо по законопроекта. Заповядайте.
Четин Казак:
Уважаеми колеги, проведе се дискусията, както си спомняте. Вие всички подкрепихте по принцип, но имахте колебания дали това трябва да стане в Закона за ратифициране на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. За мен тази материя е най-точното място за регламентация, подчертавам за трайното й регламентиране и то е именно тук. За съжаление, този подход не се възприе. Законът беше оставен да престои малко във фризера. Междувременно група народни представители внесоха решение с почти същия текст, който след обсъждане, както си спомняте, беше приет в пленарна зала. Така че вече реално материята е регламентирана в този закон и е уредена, за съжаление, поне за мен, в не съответстваща на степента на важност и на необходимостта от трайно уреждане на тази материя нормативен акт, наречен решение на Народното събрание. От тази гледна точка аз мисля, че най-добре би било този закон да бъде приет и да се отмени онова решение, което беше прието, тъй като за мен тази материя трябва да се уреди в закон, а не с решение на Народното събрание, което има по-конюнктурен характер. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Казак. Други желаещи за изказване има ли? Няма.
Подлагам на гласуване Законопроект за допълнение на Закона за ратифициране на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и на Допълнителния протокол към нея от 20 март 1952 г., № 254-01-41, внесен от Лютви Ахмед Местан, Четин Хюсеин Казак, Юнал Саид Лютфи и Тунчер Мехмедов Кърджалиев на 15.03.2012 г.
Който е „за”, моля да гласува. Шест „за”. Против? Няма. Въздържали се? Дванадесет „въздържали се”.
По пета точка - Обсъждане и приемане на Процедурни правила за изслушване на кандидати и провеждане на избор на главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет.
Колеги, разполагате с проекта на процедурни правила за избор на главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет, който в общи линии преповтаря процедурата за избор на членове на Висшия съдебен съвет, тъй като текстовете в Закона за съдебната власт са почти идентични. Има няколко корекции. Има малко облекчения по отношение на подробностите на процедурата – по отношение на излъчване и още някои неща. Оставили сме прякото излъчване на нашия сайт. Не сме предложили излъчване по БНТ и БНР, но ако се реши допълнително, няма пречка да го направим.
Предлагам сега да обсъдим датите. До края на този месец приключваме с Конституционния съд. На 24 октомври е изслушването на кандидатите за Конституционния съд и на 31 октомври е гласуването.
По процедурните правила за изслушване на кандидати и провеждане на избор на главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет ви предлагам да започне срокът за предложенията на 5 ноември. Да се подават предложенията до 14 или 15 ноември. Това са 11 дни.
Изслушването да стане на 28 или на 29 ноември. Да решим сега в кой ден да го направим - сряда или четвъртък.
Преди това има 7 дни, в които кандидатите трябва да представят концепция и декларация.
Уточняваме, че датата за изслушване е 28 ноември.
Гласуването ще стане през м. декември. Варианти – сряда, 5 декември, или 12 декември. Но 12 декември е късно.
Уточняваме гласуване на 5 декември.
Проектите за декларации са същите като за кандидатите за ВСС със съответното отбелязване, че е за главен инспектор.
Към процедурните правила са приложени образците на декларации. Образец на декларация, че е съгласно лицето да бъде предложено за длъжността „главен инспектор” и че не е дисциплинарно освободен от длъжността „изборен член на ВСС”.
Проект за решение за избор за пленарна зала.
Има ли желаещи за изказване? Няма. Гласуваме.
Подлагам на гласуване така представените Процедурни правила за изслушване на кандидати и провеждане на избор на главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет с приложените към тях образци на декларации – Декларация на лицето, че е съгласно да бъде предложено за длъжността „главен инспектор”, Декларация по чл. 18, ал. 1, т. 10 от Закона за съдебната власт и Декларация за имотното състояние и произхода на средствата за придобиване на имуществото.
Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Благодаря. С това приключваме с дневния ред за днес.
Закривам заседанието.



Председател:
Искра Фидосова