Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 147


Днес, 24.10.2012 г., сряда, от 15:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Конституционния съд на Република България – Кети Маркова, член на КС; от Министерството на финансите – Владислав Горанов, заместник-министър, Диана Драгнева, директор на дирекция „Държавно юрисконсулство”, Цветослав Миков, началник на отдел в дирекция „Бюджет” и Никола Павлов, държавен експерт в дирекция „Държавно съкровище”; от Сметната палата – проф. Валери Димитров, председател и народните представители Стоян Иванов и Кирил Гумнеров, вносители на законопроект.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на Комисията.
Заседанието се ръководи от Искра Фидосова, председател на Комисията по правни въпроси.
Предс. Искра Фидосова:
Уважаеми колеги,
Уважаеми гости, кандидати за членове на Конституционния съд,
Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси по предварително обявения дневен ред:
1. Изслушване на предложените кандидати за съдии в Конституционния съд на Република България от квотата на Народното събрание. (Всички кандидати са представили необходимите документи и отговарят на изискванията на чл. 147, ал. 3 от Конституцията на Република България и чл. 4, ал. 3 от Закона за Конституционния съд.)
Кандидатите ще бъдат изслушани по азбучен ред както следва:
Анастас Василев Анастасов
Венета Петрова Петрова – Марковска
Екатерина Иванова Михайлова
Татяна Пенева Върбанова.
2. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за публичните финанси, № 202-01-60, внесен от Министерски съвет на 10.10.2012 г.
3. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение на Закона за защита от дискриминацията, № 254-01-100, внесен от Стоян Иванов Иванов и Кирил Владимиров Гумнеров на 16.10.2012 г.
По първа точка - Изслушване на предложените кандидати за съдии в Конституционния съд на Република България от квотата на Народното събрание.
Поканили сме представители на Конституционния съд.
Съгласно процедурните правила, които сме приели с решение на Народното събрание, всички документи на кандидатите за членове на Конституционния съд са ви предоставени. От предварителния преглед, който направихме, и четиримата кандидати, а именно, подредени по азбучен ред: г-н Анастас Василев Анастасов, г-жа Венета Петрова Петрова – Марковска, г-жа Екатерина Иванова Михайлова и г-жа Татяна Пенева Върбанова отговарят на изискванията на закона. Имат необходимия стаж. Отговарят и на изискването, което са декларирали в образеца на декларация, че нямат друго гражданство, освен българско. Това е изискването на българската Конституция.
По Правилата за избор на съдии в Конституционния съд на Република България от квотата на Народното събрание, които сме приели, ще проведем изслушването. Ще ви припомня накратко правилата.
Изслушването се провежда на открито заседание на Комисията по правни въпроси на 24.10.2012 г.
Комисията по правни въпроси изслушва допуснатите кандидати, като поредността се определя по азбучен ред, според личните им имена по списък, който се съставя след постъпване на предложенията.
Кандидатите се представят от вносител на предложението – до 2 минути.
Лично представяне на кандидата, с възможност за допълване на данни от професионалната си биография и представяне на вижданията си по тълкувателната роля и практиката на Конституционния съд, както и по отношение произнасянето по искания за установяване на противоконституционност на законите и други актове и споровете за компетентност – до 15 минути.
Въпроси от страна народни представители – до 3 минути.
Отговор на кандидата след изчерпване на зададените въпроси – до 10 минути.
Това са правилата, при които ще протече днешното изслушване.
Преди да преминем към процедурата на изслушване, искам от мое име и от името на Правната комисия да честитя рождения ден на един от кандидатите за конституционен съдия – г-жа Екатерина Михайлова с пожелание за здраве, късмет много успехи. (Ръкопляскания.)
Започваме с процедурата по изслушване. В заседанието участват 18 от членовете на Комисията по правни въпроси.
Първият кандидат г-н Анастас Василев Анастасов ще бъде представен от един от вносителите – г-жа Цецка Цачева. Заповядайте, г-жо Цачева.
Цецка Цачева:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми дами и господа членове на Комисията,
Уважаеми кандидати за членове на Конституционния съд,
За мен е привилегия да представя г-н Анастасов, който е номиниран по съответния ред, съгласно приетите Процедурни правила, за член на Конституционния съд.
Биографиите на публичните личности са обществено достояние и аз няма да се спирам подробно върху неговата биография, която е известна на всички ни. Ще акцентирам само, че до момента на избирането му за народен представител, както е прието да се казва, той е юрист от кариерата – прокурор, районен съдия, председател на районния съд, човек, който се е сблъсквал със законите, с Конституцията и това е до полагането на клетва за народен представител в името на конституцията, в името на законите да ги спазва и да се ръководи от интересите на народа.
След това, известно е, че като народен представител г-н Анастасов председателства една от най-тежките комисии – Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Известно е и, че към момента той е заместник-председател на Народното събрание.
И макар зад тези думи да се крие една хронология на неговите етапи на професионално израстване, аз мисля, че е особено важно да подчертая защо станах съвносител и се подписах под неговата кандидатура, още повече че тук виждам достатъчно сериозни кандидатури – с две от тях съм работила в Плевен в различни времена на моята биография, с третата кандидатура – на г-жа Михайлова, работим и в момента.
Онова, което е много важно за мен, освен професионалната подготовка, каквато не се съмнявам, че г-н Анастасов притежава, са и онези качества на характера, които трябва да притежава един член на Конституционния съд, и мисля, че тези, които сме работили с г-н Анастасов, ще се обединим и няма да имаме противоречие, той е устойчив човек, колеги. Устойчив на външни внушения. Устойчив на всякакви съблазни, които високият обществен пост предполага. Винаги е отстоявал своето мнение, обосновавайки и аргументирайки го изключително и само на закона и на конституцията. За мен той е човек с такава нравственост, която съм убедена, че би доказал своята безпристрастност и в не леката работа на Конституционния съд тогава, когато не сме лишени от изкушение с оглед на политически намеси, вмешателство от страна на неправителствени организации и т.н.
Повтарям, аз съм убедена, че г-н Анастасов достойни би представял Народното събрание като номиниран от нашата квота за член на Конституционния съд. Убедена съм, че каквито и провокации и препятствия да има пред него в бъдещата му работа, той ще намери необходимата сила, ще се справи подробно с материята, която трябва да обсъди и да вземе мнение по даден конституционен казус и няма да се поколебае от позициите на закона, на конституцията и най-вече на собствената си съвест да постанови и да участва в постановяването на един конституционен акт. По тези съображения аз съм подписала предложението за г-н Анастасов и мисля, че той ще бъде достойна кандидатура от името на Народното събрание.
И накрая още едно изречение. За мен е много важно част от конституционните съди да са имали практиката на Народното събрание, тъй като в крайна сметка те контролират, те се произнасят по актове на Народното събрание и е много полезно и аз съм убедена, че ако той бъде избран, ще бъде изключително полезен на Конституционния съд с оглед на това как изглежда даден конституционен въпрос и от гледна точка на народното представителство. Затова подкрепям кандидатурата и считам, че това е една много удачна кандидатура. Благодаря.
Предс. Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Цачева.
Съгласно приетите от нас правила, ще дам възможност на г-н Анастасов да представи в резюме своите виждания по тълкувателната роля и практика на Конституционния съд, както по отношение на произнасянето по искания за установяване на противоконституционност на законите и други актове, така и по отношение на спорове за компетентност, както и по отношение на себе си, ако има нещо да добави към това, което каза г-жа Цачева. Заповядайте, г-н Анастасов.
Анастас Анастасов:
Благодаря, г-жо Председател.
Уважаема г-жо Председател на Народното събрание,
Госпожо Председател на Комисията по правни въпроси,
Колеги,
Уважаеми гости,
Преди да започна искам да вметна две неща, много кратки.
През последните няколко дена прочетох и чух някои неща, които по някакъв начин се опитват да вкарат някакво отношение към това къде съм завършил. Аз завърших 1990 г. Висшия институт на МВР. Нямам никаква причина да се срамувам от това.
Другото е, че съм работил в Районен съд-Ямбол и съм бил председател на този съд 9 години, също ме кара да се гордея. Нямам никакви причини да се срамувам от тези два факта в собствената си биография и в собствения си живот.
Започнах кариерата си като прокурор, бях съдия, председател на Районен съд-Ямбол преди да бъда избран за народен представител в 41-то Народно събрание като мажоритарен кандидат.
Днес се представям пред вас като кандидат за съдия в Конституционния съд. Преди да споделя вижданията си за мисията и отговорността, с които бих желал да се нагърбя, искам да изразя признателността си към народните представители, които издигнаха моята кандидатура и честта, която ми оказват. Наистина ви благодаря за това.
Съгласно Правилата за избор на конституционни съди от квотата на Народното събрание вече имах възможност да развия писмено някои идеи за ролята на Конституционния съд, респективно за конституционния съдия в съвременната българска демократична система. Те бяха систематизирани около три основни пустулата: приемственост, принципност и независимост. В отреденото ми време ще се опитам да доразвия тезата по тези три основни аспекта.
На първо място искам да обясня пред вас защо отдавам толкова голямо значение на приемствеността. Може би тук трябва да се добави и последователността на работа на Конституционния съд. Въпреки частичното подновяване на състава му на всеки три години, Конституционният съд трябва да остане консервативна институция в най-добрия смисъл на думата. Неговите решения, независимо дали са постановени по искане за обявяване на противоконституционност или по тълкуване на дадена конституционна разпоредба, съдържат задължително за всички тълкуване на Конституцията. По този начин, водени от волята на създателите й, конституционните съди развиват Конституцията, обяснявайки нейния смисъл или ситуирайки я в реалната и обществено-политическата среда.
За разлика от законите и в още по-голяма степен от другите нормативни актове, Конституцията е защитена от чести и от резки промени. Тя не зависи пряко от промяната на политическото мнозинство, не се поддава на политическата конюнктура и именно на това до голяма степен се дължи нейното върховенство над политическата власт. Същото важи и за практиката на Конституционния съд. Той може да изпълнява пълноценно функцията си на гарант на конституционния ред само и единствено при стабилност и предвидимост на своите решения. В този смисъл всеки съдия в Конституционния съд следва да се чувства обвързан с решенията на своите предшественици. Разбира се, това не означава практиката на Конституционния съд да бъде бетонирана, циментирана един път завинаги.
Консервативният характер на институцията не се изразява в това, че не е възможно да настъпи частичен или дори пълен обрат в конституционната юриспруденция, а в това, че е необходимо да са налице сериозни причини това да се случи. Какво би могло да бъде причина затова?
Конституционните ценности не се променят. Днес те са същите, както и през 1991 г. – народовластие, равенство пред закона, политически плурализъм. Променят се обаче условията, в които тези ценности трябва да бъдат защитени. Надали някой би могъл да отрече, че свободата на словото и правото на свободна частна инициатива, например, днес се нуждаят от защита различна от тази, от която с имали нужда в края на миналия век. Това е така и поради обществената, икономическата и дори и техническата еволюция на нашата страна.
Конституционният съдия не може да не забелязва тези промени. Той трябва да ги приобщи към практиката на съда, а когато това е невъзможно, да ги измени в степен такава, каквато е необходима за ефективната защита на същите ценности, но при новите условия. При преценката на това кога тези условия да налице или кога не, съдията може да се осланя единствено на собствените си възприятия и принципност. Думата ”принципност” я използвам не в чистия юридически смисъл, а затова, че конституционният съдия трябва да отсъжда съгласно залегналите в Конституцията принципи. Това е азбучна истина и няма какво да го коментираме. Тук говоря за принципност в общо човешкото значение на тази дума. Не случайно конституционният съдия се изисква да е доказал високия си морал и нравственост през годините на професионалното си развитие. Въпросите, които се поставят пред Конституционния съд, не зависимо дали той е сезиран от парламентаристи, от върховни съдилища, от президента или от омбудствана на републиката, са от изключителна сложност и рядко могат да бъдат решени само чрез метода на юридическия силогизъм. Те изискват съдията да се допита и до своето лично светоусещане и свята собствена ценностна система.
Считам също така, че конституционните съдии (традицията в Конституционния съд в България продължава), ако мога така да цитирам, французите казват, че членовете на техния конституционен съвет са мъдреците на нацията, на народа, в нашия конституционен съд с работили видни професори, изтъкнати политици, общественици. (Естествено.) Естествено, г-н Корнезов, не само че сте от Ямбол, но сте и от тях.
Именно чрез тази принципност на своите съдии българският конституционен съд е доказал и своята независимост. Темата за независимостта може да се отнесе към почти всички въпроси, които могат да бъдат зададени към един кандидат за конституционен съдия. Ясно е, че конституционният съдия трябва да бъде независим от изпълнителната и законодателната власт. Техните актове той подлага на висша форма на контрол, а именно конституционното правосъдие.
Според мен , достатъчна гаранция за тази независимост се съдържа в Конституцията и в Закона за конституционния съд. Аз обаче бих искал да наблегна върху необходимостта конституционният съдия да бъде независим от органа, който го е назначил, съответно избрал. Ясно искам да заявя, че в Конституционния съд няма място за императивен мандат. Връзката с органа по назначението прекъсва отведнъж и безвъзвратно след като положи клетвата като конституционен съдия.
Като народен представител от политическа партия ГЕРБ и член на управляващото мнозинство пълно съзнавам подозренията за политическа пристрастност, които стоят над моята кандидатура. Смея да твърдя обаче, че подобни опасения са неоправдани. Представите ми за демокрация в Конституционния съд и в Конституцията стоят по високо от всякакви политически партии и пристрастия. Сигурен съм, че това важи и за останалите кандидати, издигнати от различните политически формации в парламента.
В заключение, бих желал да заявя, че, ако бъда удостоен с вашето доверие, ще заема мястото си сред конституционните съдии на Република България с необходимата затова отговорност, ще отстоявам независимостта на институцията и върховенството на Конституцията и при всеки случай на посегателство над тях, независимо от неговите автори или от техните мотиви.
Благодаря ви за вниманието. Ако има въпроси, с удоволствие ще отговоря на тях.
Предс. Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Анастасов. Колеги, имате думата за въпроси към г-н Анастасов. Г-н Стоилов, заповядайте.
Янаки Стоилов:
Благодаря, г-жо Председател.
Поставям един въпрос. Той може да не се възприема само към г-н Анастасов. Той самият даже даде повод от ясното представяне, което направи, да разглежда конституционния съд като една относително консервативна, бих казал в добрия смисъл, институция, осигуряваща стабилността на конституционната система и гаранция за върховенството на Конституцията спрямо текущите нормативни, специално законодателни актове. От тази гледна точка, тъй като според мен всеки един съдия и още повече конституционен съдия трябва да има яснота за своята тълкувателна философия.
Как Вие смятате, че по най-добрия начин ще отговорите на тази задача и кое, според вас, трябва да бъде предмет на тълкуване – волята на конституционния законодател, или търсенето на волята на Конституцията според средата, в която възниква даден спор, или нещо друго. Според мен, това е дискусия, която точно по отношение на Конституционния съд не е само теоретична, но има и много важни практически измерения. Благодаря.
Предс. Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Стоилов. Г-н Анастасов, заповядайте.
Анастас Анастасов:
Благодаря Ви, г-н Стоилов, за въпроса.
Преди малко, както сам казахте, дадох повод за такъв въпрос. Мисля, че към настоящия момент Конституционният съд е произнесъл вече над 400 решения, от тях над 60 са тълкувателни, доколкото знам. Тълкуват се разпоредбите на Конституцията. Всеки от нас би следвало да знае, така го знам и аз и би следвало да е така, че всяко едно тълкувателно решение на Конституционния съд става неизменна част от съответната норма на Конституцията. Затова, в това, което представих в първоначалния момент като виждания по темата, съм посочил, че трябва да се отнасяме към тази процедура с известно страхопочитание, защото все пак това е едно индиректно товарене на Конституцията, извън рамките на промяната, която е предвидена по общия ред как може да става тя. Според мен и може би трябва да се посочи изрично, че тълкуването е едно от най-важните неща, които конституционният съд може да прави, независимо към кой момент и кога. Пак казвам, че винаги съществува основание и може да се приеме, че могат да се създаден такива условия, при които дадена хипотеза, вече разгледана от Конституционния съд, отново да се окаже на вниманието на същия, но при различни условия. И тогава може би тълкуването на този съд ще бъде съобразено, както с конституционната разпоредба, но така и с новите условия, в които тя трябва да бъде обсъдена.
Янаки Стоилов:
Смятате ли, че решенията на Конституционния съд, включително и тълкувателните, имат сила на присъдено нещо? Защото казвате, че той може да е отговорил на този въпрос, но при други условия да отговори отново на него.
Анастас Анастасов:
Основната задача на Конституционния съд е да защитава ценностите, провъзгласени в Конституцията.
Предс. Искра Фидосова:
Други колеги, желаещи да зададат въпроси към г-н Анастасов. Г-н Корнезов, заповядайте.
Любен Корнезов:
Колеги, когато нашият председател представяше г-н Анастасов, каза, че сте председател на районен съд, но пропусна да каже откъде. Нека хубаво да се чуе – от Ямбол.
Конституционният съд има едно пълномощие – спор за компетентност, когато може да има спор за компетентност между държавни органи, органи за местно самоуправление. Що се отнася до тълкувателната дейност, тълкувателната дейност като самостоятелно правомощие имаше нужда в първите години след приемането на Конституцията. Чудехме се какво да правим. Сега има много конституционни съдилища – немски, унгарски и т.н.
Конкретният въпрос ми е спор за компетентност. Примерно, спори Ямбол и Сливен. Кой ще спечели делото?

Анастас Анастасов:
В зависимост от въпроса може да се окаже, че е по-добре да го гледа Сливен.
Предс. Искра Фидосова:
Г-н Радев, имате думата.
Емил Радев:
Г-н Анастасов, как оценявате наличието на особени мнения по едно конституционно решение? Смятате ли, че наличието на особено мнение намалява неговата тежест или авторитет, или напротив, свидетелства за един сериозен подход на дадения конституционен съдия към делото.
Анастас Анастасов:
Благодаря, г-н Радев. Сега вече ще ме накарате да си кажа особеното мнение по отношение на тази процедура, която в момента върви.
Ако искате сега ми кажете какво е вашето мнение, за да можа аз да ви кажа дали моето е противно на вашето, за да можем да се разберем. Практиката на конституционния съд е толкова нееднозначна, а тълкуванията са предмет на 11 години или на 20 и кусур години. В този срок от 14 дена като отворих да видя това, което е написано по повод решенията на конституционния съд, това мога да го чета не една, а може и две години да си изгубя време, за да мога осмисля това, което хората казват по едни и същи въпроси, но различни мнения. Така че считам на един такъв въпрос на тази тема няма как да ви отговоря. Естествено, че след като има по закон правно основание, то дава другото виждане на съдия от конституционния съд. Много често хора, които са били докладчици по делото са оставали в ситуация на особено мнение. Последното дело е точно такова. Затова считам, че на този въпрос няма как да дам конкретен отговор с абсолютна точност и вярност. Но съм категоричен, че особените мнения са изключително важни.
Предс. Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Анастасов. Колеги, имате ли други въпроси? Да разбирам, че няма. (Няма.) Добре.
Тъй като няма други въпроси към г-н Анастасов, преминаваме към следващия кандидат - г-жа Венета Петрова Петрова-Марковска. Тя ще бъде представена от народния представител г-н Дарин Матов. Заповядайте.
Дарин Матов:
Благодаря, Ви г-жо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, членове на Правната комисия,
Уважаеми кандидати за съдии в Конституционния съд,
Уважаеми гости, имам изключителното удоволствие да ви представя кандидатурата на Венета Петрова Петрова-Марковска за съдия в Конституционния съд на Република България.
Венета Марковска е завършила Юридическия факултет на Софийския университет „Климент Охридски” през далечната 1973 г. и има непрекъснат юридически стаж над 38 години, от които 36 години само в съдебната система. Тя е един от кандидатите с най-дълъг стаж и то съдийски и е доказал се съдия.
През 2008 г. г-жа Марковска придобива и магистърска степен по международни отношения и право на Европейския съюз в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”.
През годините започва работа по разпределение като юрисконсулт в ДСО „Промишлено строителство”-София и от 1977 г. започва да върви бавно по стълбицата на съдебната система като започва от младши съдия в Окръжен съд-Плевен, преминава през районен съдия в Районен съд-Плевен, Окръжен съд-Плевен, съдия в Софийски градски съд, съдия във Върховния съд на Република България и от 01.12.1996 г. е съдия във Върховния административен съд, като от 1997 г. до 2004 г. е председател на Второ отделение на Върховния административен съд. От 2004 г. е заместник-председател на Върховния административен съд и ръководител на Първа колегия, а понастоящем на Втора колегия.
Г-жа Венета Марковска е един доказал се магистрат и юрист със завиден професионален стаж и опит, преминала през всички етапи на кариерното израстване – от младши съдия до заместник-председател на Върховния административен съд, като длъжност заема в продължение на 8 години. През целия този период тя е разглеждала всякакъв вид спорове – наказателни, граждански и административни, като на всяка от заеманите длъжности е показвала своя висок професионализъм.
Стремежът й към усъвършенстване в областта на правото се изразява не само при решаване на конкретни дела, но и в това, че през 2008 г. придобива магистърска степен по международни отношения – Право на Европейския съюз в Юридическия факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски”. Освен това за повишаване на квалификацията си е участвала в множество семинари и курсове ,както в България ,така и в други страни – два пъти в САЩ, Белгия, Люксембург, Германия, Англия, Холандия, Финландия и други. Ръководител е на компонента „Административно правораздаване” по европейски проект „Компонентни административни съдии – гаранти за точното и еднакво прилагане на законите в административното правораздаване”.
През 2003 г. е избрана от квотата на съдиите за член на Висшия съдебен съвет, действащ до 03.10.2007 г.
С решение от 12.05.2011 г. Висшият съдебен съвет на Република България я награждава за отлична работа като съдия и административен ръководител с най-високото отличие, предвидено в Закона за съдебната власт – „Личен почетен знак – първа степен, златен”.
Една година преди това, през 2010 г. за активна обществена дейност и за високи професионални постижения е наградена с най-високата индивидуална награда – „Почетен знак на Съюза на юристите в България”.
Ето защо считам, че Венета Петрова-Марковска има необходимите качества и опит, изискващи се от Конституцията и Закона за конституционния съд да заеме длъжността „съдия” в Конституционния съд на Република България, поради което изготвихме и настоящето предложение. Благодаря ви за вниманието.
Предс. Искра Фидосова:
Благодаря Ви, г-н Матов.
Г-жо Марковска, имате възможност да допълните, ако желаете, нещо към това, което каза г-н Матов по отношение на представяне на Вашата кандидатура, както и по отношение на вашата професионална биография и да представите вижданията си по тълкувателната роля и практика на Конституционния съд, както по отношение на произнасяне по искания за установяване на противоконституционност на законите и други актове, така и по отношение на споровете за компетентност. Имате думата.
Венета Марковска:
Уважаема г-жа Фидосова,
Уважаеми народни представители,
На това заседание има и представител на Конституционния съд, а също така се обръщам и към медиите, защото виждам, че има и такива в залата.
Уважаеми кандидати,
Преди всичко аз искам да благодаря на вносителите на моето предложение, с което е издигната кандидатурата ми за съдия в Конституционния съд.
За мен днес е голяма чест, че се намирам тук в това качество. Признавам си, тъй като никога не съм се явявала пред такъв висок форум, че съм развълнувана и малко притеснена. Защото като всеки съдия, най-добре се изявявам по правни въпроси в съдебните актове, които постановявам и пиша.
В прочетеното от г-н Матов предложение се съдържат подробни биографични данни за моето професионално израстване и аз няма да ги повтарям. Мога да кажа, че съм преминала през целия път на кариерно израстване в съдийската професия – от младши съдия, районен, окръжен, върховен съдия и както разбрахте, през последните осем и половина години съм заместник председател на Върховния административен съд.
Дългогодишният ми опит като съдия, повече от 35 години, 20 от които са в най-висшата съдебна инстанция – Върховния съд на Република България, и след разделянето на съдилищата във Върховния административен съд, ме мотивираха да пожелая да продължа професионалното си развитие в една такава висока и отговорна институция, каквато е Конституционният съд на Република България.
Действително Конституционният съд като автономен орган е извън системата на съдилищата, но въпреки всичко като съд той има допирни точки, особено с работата на Върховния административен съд. Както казваше нашият учител на всички ни, големият учен проф. Живко Сталев, Върховният административен съд е по-малкият брат на Конституционния съд. И това е така, тъй като във Върховния административен съд се разглеждат жалби срещу подзаконови нормативни актове, когато гражданите считат, че те противоречат на Конституцията и на законите. Разглеждат се и жалби срещу решения на Централната избирателна комисия. И по тези показатели работата на двете съдилища има допирни точки.
През изминалите години, в които съм била в съдебната система, аз съм разглеждала всякакъв вид дела. Те не са стотици, те са хиляди – граждански, наказателни и административни. Работата ми обаче във Върховния административен съд ми дава основание да мисля, че ако бъда избрана от народните представители за конституционен съдия, бих могла да се справя с материята, която предстои да се разглежда. Разбира се, никой не знае каква би била тя, защото конституционния съд се сезира по различни поводи.
Конституционният съд така, както е прогласено в чл. 1 от Закона за Конституционния съд осигурява върховенството на Конституцията. В чл. 2 и в чл. 5 от Конституцията, са въведени основни начала. Република България е правова държава и се управлява според Конституцията и законите, а Конституцията е върховен закон и никой друг не може да му противоречи. Именно поради това с нашата последна, четвърта Конституция от 13 юли 1991 г. се учреди един нов орган - Конституционният съд, който в рамките на нашата правова и демократична държава, а сега и при нашето ефективно членство на България в Европейския съюз е един гарант за спазването на Конституцията от всички държавни органи, организации и граждани. Касае се за един напълно независим орган, който е извън съдебната система, изпълнителната власт и законодателната власт. Именно поради това в чл. 149, ал. 2 от Конституцията, за да се подчертае, че Конституционният съд е зависим само от нея, е провъзгласено правилото, че не може със закон да се отнемат и да се дават правомощия на Конституционния съд.
Независимостта на Конституционния съд се гарантира и от начина на сформирането на този съд. Както знаем съдиите се избират на паритетен принцип от три квоти – от Президент, Народно събрание и на съвместни пленуми на Върховния административен и Върховния касационен съд. От създаването на Конституционния съд до настоящия момент той е имал възможност да се произнася почти по всички правомощия, които има съгласно чл. 149, ал. 1 от Конституцията, като до настоящия момент Конституционният съд не се е произнесъл само по т. 8, а именно в хипотезата на повдигнати обвинения срещу президента и вицепрезидента.
Постарах се да проследя и без да ви отегчавам в цифри каква е дейността за тези 21 години на Конституционния съд. Разбира се, това ще го кажа съвсем накратко и то защото могат да се направят съответни изводи.
В Конституционния съд до 1 октомври има постъпили 424 дела с постановени 314 решения. 66 от тях са по искания за тълкуване на Конституцията, а 245 броя са по повод правомощието му за обявяване на закон за противоконституционен. От направената от мен справка е видно, че най-често е упражнявано правомощието по чл. 150, ал. 1 за сезиране на Конституционния съд по различни поводи от Народното събрание. И това не е случайно. Това е един от най-ярките изрази на правовата държава да се даде възможност на парламентарното малцинство тогава, когато счита, че един закон или отделни негови разпоредби са противоконституционни, да го атакува пред Конституционния съд.
Главният прокурор също многократно е упражнявал това правомощие, тъй като той осъществява върховен надзор за законност в нашата страна. Мисля, че са 62 пъти, Президентът 23 и т.н. Всички обаче субекти по чл. 150 от Конституцията, които имат право да отправят искания до Конституционния съд, в една или в друга степен са сезирали Конституционния съд, а това показва колко голямо е доверието в тази институция.
От прегледа на практиката за целия този период е видно, че Конституционният съд е имал възможност да се произнесе по различни нормативни актове, които уреждат отношенията във всички сфери на нашия социален, икономически и политически живот. Многократно Конституционният съд, почти ежегодно, например, се атакува Законът за държавния бюджет. Атакуват се многократно законите, които са свързани със здравеопазването в България - за лечебните заведения, за лекарствата и други. Атакува се Законът за съдебната власт, Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, решения, взети от Народното събрание по различни поводи.
В чл. 149, ал. 1, както казах, точно са очертани и изчерпателно правомощията на Конституционния съд.
Първото и най-значимото правомощие на Конституционния съд е визирано в чл. 149, ал. 1, т.1 от Конституцията, а именно възможността на Конституционния съд да дава задължително тълкуване на Конституцията и нейните разпоредби. Задължителното тълкуване е свързано винаги с установяване на точния смисъл на съответната правна норма. По този принцип и с това правомощие Конституционният съд се доближава най-близо до законодателя, след като има възможност да тълкува неговите разпоредби. Поначало Конституционния съд не може да дописва и да допълва Конституцията. Нормите на Конституцията обаче и даденото от Конституционния съд тяхно тълкуване образуват едно неделимо единство в смисъл, че те трябва да се тълкуват така, както Конституционният съд повелява в своите решения.
Тълкуването понякога се прави от Конституционния съд с превантивен характер, за да се осуети в един евентуален бъдещ законодателен процес допускането на грешки или неясноти при приемането на законите. Например, за мен като съдия във Върховния административен съд, от особена важност е приетото от Конституционния съд решение за тълкуване на чл. 120, ал. 2 от Конституцията. Тоест след това тълкуване се дава възможност на гражданите и на юридическите лица винаги, когато в един административен акт, независимо от неговия характер да са нарушени правата и интересите им, те имат право да отнесат въпроса до административния съд, съобразно компетентностите му.
Второто и съществено правомощие на Конституционния съд е това в чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията, а това е именно произнасяне по искания за обявяване на противоконституционност на закони или на отделни техни разпоредби, както и на указите на Президента. Характерно е, че тази норма и контрол за законност е един последващ контрол. Винаги актовете, които се атакуват пред Конституционния съд успяват да са влезли в сила. Допуска се само едно изключение в чл. 149, ал. 1, т. 4 от Конституцията, когато Конституционният съд се произнася за съответствието на международните договори с Конституцията преди тяхното ратифициране. Само това е изключението от общото правило.
Законите и нормативните актове и другите актове, приети от народното събрание подлежат неограничено във времето на съдебен контрол от Конституционния съд. Трябва да се каже, че и всички закони подлежат на такъв контрол. При всички случаи Конституционният съд трябва да отговори в какво точно се изразява противоречието на атакуваната норма с Конституцията. В едни случаи това може да бъде нарушаване на процесуалните правила при приемането на съответния акт. Тези случаи са по-малобройни. В други случаи обаче противоречието се изразява в различната уредба, която Конституцията и законът дава по един и същи правен въпрос. И двата случая Конституционният съд трябва да установи тази противоконституционност.
По отношение на указите на Президента също се осъществява нормен контрол за законност от Конституционния съд. Наистина указите на Президента нямат нормативен характер. Те по-скоро имат индивидуален характер. Това са указите за помилвания, за опрощаване и т.н. Само Конституционният съд в едно свое решение по отношение на указите е приел, че не може да навлиза в преценка за целесъобразност на издадения акт, а единствено проверява дали са спазени изискванията по неговото издаване. Мисля, че те са посочени в чл. 102.
Предс. Искра Фидосова:
Извинявайте, но ако може да се ориентирате към приключване. След това при отговора на въпросите ще имате възможност да дадете отговори.
Венета Марковска:
Добре. Ще се ориентирам към приключване. Придържам се към това, което е предвидено в правилата. Ако може само с няколко изречения да кажа за споровете за компетентност по ал. 3. Тук контролът е хоризонтален, когато се касае за спорове между Президент-Народно събрание-Министерски съвет и вертикален, когато се касае за спорове между централните органи на изпълнителната власт и местните органи на изпълнителната власт. Досега, аз лично, като проверявах решенията на Конституционния съд, опитах се да прегледам всичките за този кратък срок, мисля, че само два пъти общинските съвети и те са по тълкуване на закона, във връзка със спорове за компетентност за боклука са сезирали Конституционния съд.
Задължителна предпоставка за това Конституционният съд да се произнесе по едно такова питане, е установено в Закона за Конституционния съд, а именно преди това заинтересуваните страни да са обсъдили предварително въпроса помежду си.
И тъй като времето изтича, иска ми се да кажа повече неща, но всъщност аз съм развила тези въпроси в моето писмено изложение, което съм представила.
Искам да кажа и да повторя това, което каза г-н Анастасов за ролята на конституционния съдия, за особените мнения, за които стана въпрос. Тези особени мнения, които ги има почти във всички решения на Конституционния съд показват с каква задълбоченост и с каква прецизност работят конституционните съдии. Придържам се към това, че конституционните съдии трябва да са изключително компетентни, да не се поддават на каквито и да било външни влияния и вмешателства в своята работа, което всъщност е изискване и към всеки съдия в съдебната система. Благодаря.
Предс. Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Марковска. Бяхте изключително изчерпателна. Засегнахте много от въпросите, които стоят пред Конституционния съд
Колеги, имате думата за въпроси към г-жа Марковска. Г-н Стоилов, заповядайте.
Янаки Стоилов:
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Аз накратко искам да изразя мнение, не толкова въпрос.
Уважавам правото на всеки един от народните представители да прави предложение по такива въпроси. Казвам го в началото, тъй като всички ние тук имаме формално еднакви права. Но няма да скрия, че в редица случаи се отнасям с предварителни резерви към предложения, идващи от независими народни представители, със или без кавички, защото по такива въпроси всеки, който получава доверието на парламента, след това би трябвало да е свободен да действа по съвест и по закон. Но така или иначе, когато тези предложения се правят от хора ,които имат някаква обществена и политическа идентичност,те така или иначе носят в известна степен отговорност за дейността на хората, не за техните решения. Поради тази причина все пак искам да разгранича в някаква степен не от формална гледна точка, но по същество, направените предложения.
Второто съображение е във връзка със специалните професионални качества. Аз споделям това, което каза г-жа Марковска, че професионалният опит като съдия във Върховния административен съд е много подходящ по принцип за работа в Конституционния съд, тъй като тяхната дейност е много сходна – и едните и другите правят съпоставяне на юридически актове от гледна точка на тяхното съответствие с по-висши юридически актове – било то закона в единия случай или Конституцията в другия. Включително е възможно тази преценка на бъде за сравняването на актове, които са с общо действие, които имат абстрактен характер, а не само конкретни, както е за повечето от съдебните решения.
Но в същото време аз не искам да скрия, казвам ги тези неща съвсем открито, вземайки известни изводи от резултати от изслушването по повод на изборите на членовете на Висшия съдебен съвет, че това изслушване беше открито, но то като чели не засегна много въпроси в дълбочина и по моя преценка не даде в нужната висока степен отражение при окончателното решение. Защото точно във Върховния административен съд, аз не мога да си позволя да дават оценки и това не е наша работа за цялостната му дейност, но по отношение на определени актове и взаимоотношения са възниквали редица въпроси, дори може би повече, отколкото в други сектори на съдебната система, също, според мен, по обясними причини. Това не искам да го скрия. Няма да навлизам в илюстративност. Тук ние сме получили като членове на комисията и председателите на парламентарните групи един сигнал. Аз няма да го огласявам и няма да го разпространявам. Защото в края на краищата не може едно отделно мнение да има тази тежест, каквато дискусията в комисията. Но ви предлагам този сигнал да го предоставите на г-жа Марковска, ако тя не разполага с него и ако пожелае до гласуването в парламента по някакъв начин да ни даде отговор или не. Нищо повече не искам да коментирам по този въпрос. Но предполагам, че с това нещо разполагате и вие. Нали? Аз го казвам, за да бъдат съвсем ясни нещата. Не искам да коментирам нещо, защото знам, че то трябва да получи сериозен отговор и преценката за това да принадлежи на хората, за чиято дейност там се коментира.
Предс. Искра Фидосова:
Всеки един народен представител, колеги, при равни права и условия може да направи предложение. Няма никакво значение дали е от парламентарна група, независим или какъвто и да се води в 41-то Народно събрание.
По отношение на сигналa. Ако Вие имате предоставен на вас сигнал, дайте го допълнително на г-жа Марковска в рамките на следващите дни, до гласуването ще Ви отговори. Аз не зная за какви сигнали говорите. Не съм излизала от залата. Всичко, което е постъпило в Комисията, е оповестено на сайта на Народното събрание. Тази сутрин по телефона съм уведомена, че има постъпил анонимен сигнал. Дайте ми го. Ще го предоставя на кандидата, който касае. Ако е г-жа Марковска, ще й бъде предоставен и ще намерим формата, по която да се отговори.
Съгласно т.4 от приетите в пленарна зала процедурни правила, анонимни сигнали не се обсъждат и разглеждат.
Моля ви колеги, обръщам се към всички членове на Комисията по правни въпроси, да не показваме тук ние, членовете на комисията, каквито и да било пристрастия или отношение – положително или отрицателно, по отношение на който и да било от кандидатите. Да спазим добрия тон, отношение и уважение към нас самите и по отношение на кандидатите за членове на Конституционния съд, а след това с гласуване в пленарна зала, съобразно това което са казали кандидатите, което са записали в своите концепции, съобразно качествата на всеки един от тях, всеки ще може да изрази своята воля като гласува по съответния начин.
Използвам възможността, че все още никой не е заявил желание за въпроси, аз имам един въпрос към Вас, г-жо Марковска.
Вие казахте, че от 20 години сте във Върховния административен съд, а от 8 години сте и заместник председател на Върховния административен съд. Казахте във вашето изложение, че най-много въпроси до Конституционния съд има в хипотезата на чл. 150, ал. 1 от Конституцията.
Моят въпрос е по отношение на чл. 150, ал. 2 от българската Конституция за компетентността на Конституционния съд.
„(2) Когато установят несъответствие между закона и Конституцията, Върховният касационен съд или Върховният административен съд спират производството по делото и внасят въпроса в Конституционния съд.”
От прегледа, който и Вие самата направихте и ние сме правили по различни поводи, прави впечатление, че изключително рядко се използва тази възможност. Имам въпрос към Вас и смятам, че подхожда да го зададем именно на вас в качеството ви на заместник-председател на Върховният административен съд. На какво смятате, че се дължи това? Дали това е защото малко норми в различните закони противоречат на Конституцията, дали поради нещо друго. Защото ние, както и днес имахме тежък дебат в пленарна зала повече от 5 час за противоречие евентуално на разпоредби на закона на Конституцията, дали пък по друга причина не са активни двете съдилища. Моля ви да отговорите на какво се дължи това и какво смятате, че може да се направи в тази посока, за да бъде в полза на обществото. Заповядайте.
Венета Марковска:
Ще започна с това, което г-н Стоилов каза, относно издигането на кандидатурата ми от независими народни представители. Мисля, че това е напълно нормално, поради това че аз винаги, и преди 10 ноември, съм била безпартийна.
Искра Фидосова:
Моля да отговорите на моите въпроси.
Венета Марковска:
Наистина прави впечатление, че не повече от 7-8 пъти, както нашия съд, така и Върховният касационен съд са сезирали по конкретни спорове Конституционния съд. Няма как точно да ви отговоря на какво се дължи,. според мен, по-малката активност и на страните и на съда, а възможно е не винаги, когато са разглеждани конкретни спорове да се установява такава противоконституционност. Може би не са попадали колегите на такива случаи. Винаги, когато попадаме на такива случаи, най-вече отделни течения или петчленни състави сезират Конституционния съд, въпреки че и пленума и общите събрания на двете съдилища имат такава своя възможност. И всъщност по този начин гражданите имат достъп чрез конкретните спорове и чрез двете съдилища до Конституционния съд. Няма еднозначен отговор по този въпрос.
Предс. Искра Фидосова:
Благодаря Ви, г-жо Марковска. Г-н Радев, заповядайте.
Емил Радев:
Благодаря, г-жо Председател.
Уважаема г-жо Марковска, според Вас подлежи ли на контрол от Конституционния съд Закона за изменение и допълнение на Конституцията, приет от обикновено Народно събрание.
Венета Марковска:
Както казах и в изказването си, всички закони, приети от Народното събрание подлежат на контрол, включително и Закона за изменение и допълнение на Конституцията, приет от обикновено Народно събрание. Само че трябва да се каже, че Конституционният съд проверява единствено дали е спазена процедурата, която е предвидена за приемането на този закон за промени в Конституцията и доколко въпросите не са прерогатив на Великото Народно събрание. Отговорът е положителен.
Предс. Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Марковска. Колеги, имате думата за въпроси към г-жа Марковска. Други желаещи? Г-н Корнезов.
Любен Корнезов:
С г-жа Венета Марковска сме състуденти. Познаваме се от когато бяхме млади 1969 г. И сега въпроса.
Какво ви е мнението за индивидуалната жалба. Знам, че е спорен въпрос, но да не го разискваме надълго и нашироко, но стои. Омбудсманът не може да го замести.
Венета Марковска:
Много накратко ще отговоря на този въпрос, който е дискусионен. Действително в някои страни гражданите имат право на индивидуална жалба. Лично аз считам, че при устройството на Конституционния съд, който се състои само от 12 члена, ако се даде такава възможност на всички граждани да се отнесат до Конституционния съд, твърде много би се затруднила неговата работа. Още повече, че нашият Конституционен съд не заседава в отделни състави, а целият състав на съда трябва да приеме съответно решение. Аз мисля, като разбира се това е пак право на законодателя, бих го казала като мое виждане, че би могъл да се разшири кръгът на съдилищата, които имат право, както Върховният касационен съд и Върховният административен съд да сезират Конституционния съд при решаване на конкретни спорове, че би могло да се даде възможност на съдилища от по-висок ранг, както са апелативните, също по конкретни спорове да сезират Конституционния съд. Мисля, че сега, на този етап и при това устройство на съда не е удачно едно такова разрешение.
Това е моето виждане.
Предс. Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Марковска. Колеги, други желаещи за въпроси? Няма. Благодаря, г-жо Марковска.
Продължаваме със следващия кандидат – г-жа Екатерина Иванова Михайлова. Тя ще бъде представена от един от вносителите - г-н Веселин Методиев. Заповядайте, г-н Методиев.
Веселин Методиев:
Благодаря, г-жо Председател.
Уважаеми колеги, гости и кандидати за членове на Конституционния съд, които не са колеги в смисъл народни представители,
За мен е чест да кажа няколко думи за кандидатурата, която предлагат народните представители от парламентарната група на Синята коалиция, тъй като формално е подписана от двама депутати от групата, но на заседание на групата в деня преди внасянето на документите имаше обсъждане и единодушно е подкрепена тази кандидатура от депутатите на нашата парламентарна група.
За две минути аз няма да казвам известни неща за г-жа Михайлова по простата причина, че тя е популярна. Ще кажа онова, което сигурно по-малко е влизало в медиите, оставало е по-настрани от шума на политическото всекидневие.
Първо, убедени сме, че смисълът на кооптирането на Конституционния съд е Народното събрание да излъчи, особено след една дълголетна практика на демократична уредба на страната ни, хора, които имат наистина опита на парламентаристи. В това отношение кандидатурата на г-жа Михайлова е безспорна. Тъй като онова, което е останало встрани от всекидневието на политиката е, че малцина са доказвали (и то в Комисията по правни въпроси да го кажа) последователност на позиции и отстояване на позиции, което за тези качества, за които се говори дотук – принципност, не пристрастност, независимост и пр., са изключително важни, когато са доказани в практиката. За нас политиците обикновено нещата трептят в конюнктурата и рядко се прави възможността за равносметка и анализ. В случая съм длъжен да го направя за честта на самите факти.
Г-жа Михайлова е поставяла и в момента продължава да демонстрира умението на политик, който има последователна позиция, почтеност и толерантност в поведението.
Второ, от кандидатурите, които са на ваше разположение на вашето мнение, уважаеми колеги, едната – тази на г-жа Михайлова, е получила реална широка обществена подкрепа и това не е случайно. Това се дължи на същото, което казах до момента. Това не натрапчиво поведение в гражданското общество – не да се търсят непременно камерите, а реално да се опитва човек да бъде активен български гражданин и то от позицията на народен представител да общува с този сектор, с тази мрежа от институции, които стоят вън от правителството, вън от изпълнителната власт, въз от законодателната власт, вън от съдебната власт. Мисля, че това също е много важно.
Онова, което на трето място искам ад поставя, е умението да се решават сложни въпроси и то от гледна точка на законодателството, на правенето на законите в трудни моменти. Както обичам да се шегувам, ще си позволя да го кажа сега тук като не юрист, лесно е да си умен в лесни моменти, трудно е да си умен в трудни моменти. Защото тогава се изисква да се взимат решения, да се взима страна в някаква спорна ситуация, а г-жа Михайлова е демонстрирала такъв тип умения. Аз самият като човек, който изпитва реален респект от Конституционния съд във всички тези негови години на функциониране, убеден в това, че той е една от най-престижните институции на модерна България, съм си давал сметка как конституционните съдии са поставени в такава трудна ситуация и то не един и два пъти. Разбира се, били са и в много леки ситуации. С колегата преди малко коментирахме, че е имало месеци на голяма лекота в тяхната работа. Същевременно обаче от техните решения понеже произтичат много тежки политически последствия, когато е трудна ситуацията, е много важно човек да съумее да запази здравия си разум и да постъпи, както се каза няколко пъти тук в добрия смисъл на думата консервативно. Аз не знам какъв е лошият смисъл, но понеже така го казахте, да продължа този стил на изразяване. (Лошият е в икономическия.) Това е някаква идеологическа тематика и с г-н Стоилов явно сме на различни позиции по тази тема.
Ще завърша, тъй като двете минути изтекоха със сигурност, с нещо, с което трябва да остана верен на себе си в смисъл да бъде не юриста в Правната комисия. Искам да ви кажа, че аз много съм се впечатлил от една фраза на Председателя на Народното събрание Захари Стоянов. Той е бил председател на Народното събрание и е казана в тази зала. Избирайки г за председател, той е казал: „Председателят на Народното събрание като власт дава на човека авторитет, но човекът с авторитета си може да съсипе авторитета на тази власт или пък да го укрепи.”
Аз мисля, че Екатерина Михайлова с авторитета си ще укрепи авторитета на такава институция като Конституционния съд.
Предс. Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Методиев. Г-жо Михайлова, съгласно приетите от нас правила, имате възможност да представите, както вашите виждания по отношение на тълкувателната роля и практика на Конституционния съд, така и да допълните нещо, ако решите, към представянето, което направи г-н Методиев. Заповядайте.
Екатерина Михайлова:
Благодаря Ви, г-жо Председател.
Уважаеми колеги, за първи път се провежда подобно изслушване за кандидати за членове на Конституционния съд. И това е предизвикателство, за мен е предизвикателство да участвам в тази процедура. Много пъти съм участвала по друг начин, гласувайки за едно или друго предложение. Този път реших точно защото имаме по-различен начин, по който се представяме и поради това, че мисля, че съм натрупала стаж и като практикуващ юрист, и като народен представител, а и като преподавател повече от 10 години в Нов български университет и в Пловдивския университет по парламентаризъм и правова държава да участвам в това състезание на идеи, и на представяне на личности. Защото Конституционният съд за мен след създаването на новата Конституция за мен е един от изключително важните органи на българската държава. За първи път имаме орган, който се занимава с конституционен надзор. Досега не е имало. И тъй като българската Конституция предвижда малко способи за ограничаване на властта, Конституционният съд се превръща в изключително важен орган. Защото практически гаранцията за спазването на Конституцията, за върховенството на правото, за разделението на властите се гарантира през институциите и начините да се възпират. Един от начините за възпиране на политическата власт, разбира се, е ветото на Президента, но другият е Конституционният съд. И в този смисъл Конституционният съд в тези 20 години се превърна не само в пазител на Конституцията и върховенството на правото, но се превърна в защитник на това да бъде ограничавана властта. Казвам го, защото това е важно. Една от причините да се създаде въобще Конституционен съд е да се защитават правата на малцинствата, в това число на политическото малцинство. За чест на българския Конституционен съд тези 20 години той изигра и тази роля и надявам се, че ще я върши и занапред. В този смисъл е важно и какви хора избира парламентът и разбира се, и останалите, които излъчват представителите от своите институции за квотата на Конституционния съд.
Относно практиката, която е повече от 20 години. Беше споменато, че в началото като чели беше тълкувателната практика най-много и това е така. Ако погледнем ще видим, че първите 10 години са всъщност годините, в които през тълкувателните си решения Конституционният съд моделира и доуточни това, което е сложил като норми в Конституцията и помогна на нас политиците да спрем тежкото си противопоставяне и да влезем в едни норми и правила поне затова как се формират институции и как функционират. Казвам го, защото през опита ми на парламентарист съм участвала, а не само съм чела, спорове например затова как се избира правителство. Сега всички знаем как се избира правителство. Но ако се върнем в 36 парламент ще видим ожесточения дебат трябва ли анблок да го избираме това правителство, не трябва ли всеки от министрите да се представя, а пък ние дали го харесваме или не. В този смисъл практиката, която имаме през тълкувателни решения, особено в първите години (първите около 10 години) постави една много важна яснота за това какво е мястото на съответните институции, как се разпределя разделението на властите, как си взаимодействат. Аз няма да изреждам всички сфери, в които има тълкувателни решения, но те са наистина изключително важни. Само бих отбелязала, че това е едно от правомощията на българския Конституционен съд, което не е често срещано. То е по-скоро изключение. Но българската практика го е създала по този начин.
Тук бих посочила и позитивите и негативите от тази дейност – тълкувателните решения на Конституционния съд. Позитивът безспорно е, че тълкувателните решения играят превантивна роля. Много често преди да се приеме определен закон, съпътстван с много спорове, се отнася въпросът до Конституционния съд и с отговора Конституционният съд сваля неяснотата и предпазва парламента от грешки. От друга страна, през тълкуването и тук мисля, че ще отговоря поне частично на един въпрос, който колегата Стоилов зададе, че през тълкуванията си разшири част от смисъла на това ,което е заложено в Конституцията. И това е една от критиките към Конституционния съд, че през тълкувателната си практика практически отива малко по-напред от това, което е заложено. Дали е добро или лошо? (Но някъде я стеснява.) Някъде я стеснява, но някъде я разширява. Аз обичам най-много Решение № 3 от 2003 г., което само казва, че разширява смисъла на нормите, които са заложени в Конституцията и това решение пък възпрепятства след това парламента да предприеме някакви по-сериозни промени в частта „Съдебна власт”. Но така или иначе ние имаме това правомощие на Конституционния съд и аз смятам, че то е изключително важно и изигра изключително голяма роля и нормализира и функционирането на институциите, а и, ако щете, нормализира и политическия дебат.
И понеже аз съм и политик, няма да се уплаша да кажа още нещо за Конституционния съд, което може би колегите, които идват от независимата съдебна власт изпитват притеснение, което е съвсем нормално. Решенията, които произнася Конституционният съд се отнасят по материя, която е предимно политически правна. Тя не е само чисто правна. От решенията на Конституционния съд следват политически последици и то много важни политически последици. И тук аз искам да кажа, че опитът ми като политик би бил полезен, ако бъда избрана за конституционен съдия, защото зная какво означават политическите последици от решенията на Конституционния съд. Зная и аз съм го посочила в изложението си как двама видни български граждани не можаха да станат кандидати за президенти благодарение на практика, която имаме от Конституционния съд. Зная, че благодарение на практика на Конституционния съд аз в момента съм народен представител, защото съм от Синята коалиция, която мина 4%-та бариера, а не 8%-та, която беше заложена и после отменена. И в този смисъл изключително важно е Конституционният съд като решения, които ще взима, да бъдат такива, че да стабилизират държавата, да осигуряват защитата на основни права и свободи, в това число и на политическите малцинства.
И още нещо за практиката на Конституционния съд, която искам да отбележа и която, струва ми се, е важно да посоча в този момент. В тези 20 години ние видяхме, че Конституционният съд в част от решенията си има сериозни различия при постановяване на актовете си. Една от тях е свързана с актове, които са приети преди новата Конституция, други са във връзка с други закони. Причината обикновено е в съставите на самите конституционни съдилища. Разбира се, и затова че се променя обществената и политическата среда.
И тъй като разполагаме с малко време и няма да правя обзор на цялата практика, искам да кажа нещо, което беше зададено като въпрос, но аз съм отбелязала в моята позиция, която съм я представила и смятам, че е важна и е предизвикателство към институциите какво ще направят оттук нататък. Въпросът за сезирането на Конституционния съд. Така, както е предвидено в българската Конституция кръгът на субектите, които могат да отнесат въпрос до Конституционния съд е ограничен – 1/5 от народните представители, Президент, върховни съдилища, Главен прокурор, съответно сега имаме разширяване и с Омбудсмана, т.е. имаме точно лимитирани лица и институции, които могат да сезират Конституционния съд. Поставя се въпросът достатъчно ли е това, което имаме като възможност. Аз искам да изразя своята позиция. Смятам, че трябва да се разширят възможностите за сезиране на Конституционния съд и ще посоча къде виждам възможности затова.
Първо, смятам, че абсолютно ненормално е да не могат участниците в изборния процес да обжалват резултатите на изборите, а да има правомощие, което да е дадено на Конституционния съд и вече имаме решение на Конституционния съд, които се произнасят относно законността или не на избора на народни представители. Сега практически участниците в изборния процес нямат пряк достъп до Конституционния съд, което, според мен, е ненормална ситуация. Вярно е, че трябва да се промени Конституцията, но съм убедена, че рано или късно това ще се направи.
Второ, преглеждайки практиката на Конституционния съд, ще видим, че най-много дела, по които се е произнесъл, е в резултат на сезиране от страна на народни представители. 48 народни представители са необходими да сезират Конституционния съд. Ако прегледаме по години, ще видим, че има периоди, в които много рядко е бил сезиран Конституционният съд от народни представители. И това е защото сме имали раздробен парламент и трудно е било да се съберат 48 подписа под едно искане. Аз смятам, че може да се направи промяна, която да даде възможност на всяка една парламентарна група, независимо от състава й, т.е. от големината й, да отнесе въпрос пред Конституционния съд. Това е един начин, през който би могло много повече да се стига и да се облекчи пътят до Конституционният съд. Това е и начин, макар и не направо с индивидуална жалба, но по косвен път, така както дадохме на Омбудсмана за защита на права и свободи, така както вече има трайна практика чрез състави на Върховния административен съд и Върховния касационен съд да сезират, това би облекчило достъпа до конституционно правосъдие.
Още нещо, което и колегата спомена. Наистина може да се мисли дали да не се слезе по-надолу в нивото на съдилищата, които биха могли да сезират Конституционния съд.
Това са неща, които смятам, че рано или късно ще се случат. Дали точно тези предложения, които аз изреждам като виждане. Видях част от колегите, които не са съгласни всяка група да сезира, но няма нищо. Нека да поспорим. Въпросът е, че не трябва да се плашим да отворим по-лесен достъп до сезирането на Конституционния съд. Не бива да се плашим. Това е част от защитата на правата и свободите, от демократичното устройство на държавата. това е начин да се гарантира върховенството на правото. Спирам дотук.
Предс. Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Михайлова. Колеги, имате думата за въпроси. Г-н Стоилов.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви. Аз ще поставя един въпрос към г-жа Михайлова, но нека да го мотивирам. В него се съдържа и малко коментар.
Смятам, че тя е измежду тези политици юристи, които имат продължителен стаж и в същото време последователно поведение. Изтъквам го, защото това не е особено характерна черта за българския политически живот през тези 20 години.
Освен това, тя е от хората, които са поставяли на преден план политическите мотиви, хората които смята че представлява и не е търсила облагодетелстване в други направления – нещо, което също не е толкова масово за периода, в който живеем. Това мисля, че е необходимо като една характеристика, отправна точка при нашата дискусия.
От какво обаче са моите резерви. Искам да ги формулирам. На няколко пъти политическата формация, към която тя принадлежи и която представлява, поставя много категорични оценки за действащата Конституция – от периода на нейното приемане до преди десетина години, когато имаше 24 идеи за промяна на Конституцията, много от тях значително различни и дискусионни. Аз не искам да се впускам в дискусия нито по това, което сега беше заявено, защото това са все пак фрагменти в някакво възможно развитие на Конституцията. Но тази система, въпреки че, според мен, не е много системна позицията, но в нея се съдържат множество предложения, които по същество представляват значителна критика към сегашната Конституция.
Затова поставям въпроса няма ли позицията в Конституционния съд по някакъв начин ад послужи д бъдат мотивирани решения, които са по посока на едни или други от тези предложения в тази ситуация. Нека да е ясно. Всеки един може да критикува Конституцията, може да има идеи за нейната промяна, но тук става дума за атака на Конституцията в нейните основи. А ролята на конституционния съдия е да бъде защитник на Конституцията такава, каквато е тя в момента. Мисля, че този въпрос трябва да бъде дискутиран от нейна страна. Благодаря.
Предс. Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Стоилов. Заповядайте, г-жо Михайлова.
Екатерина Михайлова:
Не съм била никога в позицията да атакувам Конституцията в нейните основи. Имам виждания и предложения за промяна в Конституцията и не се срамувам от това. Смятам, че това е нещо съвсем нормално. Фактът, че вече четири изменения има на българската Конституция, само по себе си е достатъчно говорещо, че животът се променя, предизвикателствата пред страната се явяват и оттам и основният закон се налага да бъде променян в една или в друга посока.
Освен това, работата, отговорността на члена на Конституционния съд – конституционният съдия да се съобразява с началата и принципите, заложени в Конституцията, а не да я изменя. Изменянето на Конституцията е работа на парламента.
Дали може да повлияе, пита г-н Корнезов, кимайки с глава? Да, може, ако прави разширителни тълкувания, каквито си е позволявал. Това е възможно. Аз отговарям за себе си, че мога да правя това, което има в Конституцията като дух, като начала и заложени принципи. Не съм никога атакувала из основи въобще Конституцията!
Предс. Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Михайлова. Един въпрос в тази връзка и като продължение на предишния въпрос. Вие сте депутат, ако не се лъжа, от 36-то до настоящото Народно събрание – 6 по ред народни събрания. Наистина изключителен парламентарен опит.
Смятате ли, че като народен представител и като участник в почти всички закони, които е приемало Народното събрание и решения, ще ви направи безпристрастна, когато бъде сезират Конституционния съд и ще бъдете обективна и безпристрастна, когато ще трябва да се произнесете по дадено сезиране. Как ще постъпите, ако бъдете избрана за конституционен съдия и първото дело, което постъпи в Конституционния съд е по закон, за който вие сте гласували и сте председателствали в пленарна з-ала приемането на този закон.
Екатерина Михайлова:
Дали съм председателствала или не приемането на един закон няма никакво значение. Защото този, който води заседанието подлага на гласуване направените предложения и от него нищо не зависи затова дали ще бъде приет или не един закон. Един закон се приема от мнозинството, което застава зад него.
Дали ще бъде безпристрастна? Ще внимавам много кой какво предлага като аргументи. Ще чета всичко. Ще чувам всичко. Ще дискутирам и ще оформя своето мнение накрая. Така, според мен, се формира волята на всеки един. А формално да ви кажа „да” и да се закълна в момента, който и да го направи, това няма да е вярно. Всички сме пристрастни по някакъв начин. Аз ще съм пристрастна да си гледам работата, както трябва.
Предс. Искра Фидосова:
А ако сте гласували по отделни разпоредби на закона и ако сте правили предложения, как ще постъпите.
Екатерина Михайлова:
Ще напиша, примерно, особено мнение, ако не съвпада моето мнение с останалите. Как ще постъпя зависи от конкретния въпрос и конкретното дело, г-жо Председател.
Предс. Искра Фидосова:
Благодаря. Г-н Радев, заповядайте.
Емил Радев:
Уважаема г-жо Михайлова, каква е позицията Ви относно произнасянето на Конституционния съд за съответствие на законите с общоприетите норми на международното право и с международните договори, по които Република България е страна.
Екатерина Михайлова:
Това е едно от изключенията като предварителен контрол. По принцип нашият Конституционен съд е направен да действа с последващ контрол върху актовете, които се приемат. Основно това са законите, разбира се, и другите актове на парламента, както и на указите на Президента, но имаме последващ контрол. Едно е от малкото изключения за превантивен контрол е именно тези случаи. На няколко пъти е сезиран Конституционният съд да се произнесе за съответствие на такива актове дали са конституционно съобразни. Аз съм посочила един пример. Може би по някакво пристрастие, защото говорим за страсти, а именно във връзка с питането до Конституционния съд дали отговаря на изискванията на българската Конституция Конвенцията за защита на националните малцинства – един въпрос, много спорен преди години, с много тежки политически противопоставяния. В резултат на решение на Конституционния съд в крайна сметка се стигна до ратификацията на тази конвенция, за която имаше много спорове доколко съответства на българското право. В този смисъл наистина това правомощие е правилно дадено като превенция, особено в сложни случаи да може да бъде гарантирана подобна дейност. Аз мисля, че такива предизвикателства ще стоят пред Конституционния съд след членството ни в Европейския съюз и всички тези тенденции, които вървят вътре и идеи, които се появяват, мисля, че доста работа ще има Конституционният съд точно в тази посока в бъдеще.
Предс. Искра Фидосова:
Благодаря. Колеги, имате думата за въпроси към г-жа Михайлова. Заповядайте, г-н Корнезов.
Любен Корнезов:
С г-жа Екатерина Михайлова от много години се познаваме. Заедно сме работили. Ще си позволя само едно изречение. Независимо, че сме от различни парламентарни групи и с различни виждания, разбира се, много често, изключително високо я ценя. Тя е принципен човек. Убеден съм, че, ако бъде избрана, принципно ще постъпва и като конституционен съдия.
Направило ми е впечатление. Малко са хората като Вас, г-жо Михайлова. Да продължа въпроса, който постави г-жа Фидосова. Проблемът стои. Той е стоял и стоеше още пред първия състав на Конституционния съд. Там бяхме бивши депутати, с които заедно приемахме законите. След това законите дойдоха при нас. Получи се така, че няма състав, който да гледа тези закони. Сега вече е малко по-друго. Проблем има и в сегашния състав. Защото понякога лица, например съдии, има съмнения за тяхната пристрастност към даден въпрос, трябва ли да си направят отвод или не. Г-жа Фидосова каза, например, за закон, който вие сте гласували, независимо „за” или „против” сте гласували. Даже днес взехме едно решение във връзка с референдума. Ако дойде в Конституционния съд? (Аз казах мнението си в Правната комисия.) Да, но ще ви извадя стенографския протокол какво сте казали в Правната комисия. Трябва ли да си прави отвод или самоотвод един конституционен съдия? Аз не знам. Просто не се явява.
Екатерина Михайлова:
Аз не знам да има такъв случай. Не съм прочела някъде някой да си е правил отвод досега.
Предс. Искра Фидосова:
Аз не случайно зададох този въпрос, защото смятам, че ще стои в близко бъдеще на вниманието на Конституционния съд.
Екатерина Михайлова:
Той стои, както каза г-н Корнезов, стоял е и той не е свързан само с моята персона.
Първо, благодаря за думите, които казахте, г-н Корнезов. Помислих си и още нещо. Колко по-хубаво е да не си седял толкова време пред очите на всички. Тогава няма да има въпроси за това дали ще си достатъчно безпристрастен или не.
В крайна сметка пак ще кажа, че ние сме хора. Не казвам, че проблем няма, но този проблем стои за всеки един от членовете в момента и бъдещите членове, които и да са те. При мен се явява като проблем, който е свързан с парламента, при колегите може да попадне дело, което е пратено от техни колеги по една или друга причина по-близо до тях като материя, като хора, които познават. По-важно е да си стоим на позициите и да не се залита. Това е.
Предс. Искра Фидосова:
Благодаря. Други въпроси към г-жа Михайлова има ли, колеги? Г-н Димитров, заповядайте.
Тодор Димитров:
Благодаря, г-жо Председател.
Г-жо Михайлова, аз имам следния въпрос.
Според Вас, необходимо ли е конституционният съдия да има пълен имунитет? Например, след като Вие станете конституционен съдия, ако ви изберат, дай Боже, на практика се деполитизирате. Тоест необходимо ли е да има този пълен имунитет?
Екатерина Михайлова:
Благодаря Ви, г-н Димитров.
Това е едно от нещата, на които съм била привърженик – за махане на имунитетите на магистратите и на депутатите. Така че въпросът ви е лесен, защото аз съм застъпвала подобни позиции и преди, а не сега в момента. Мисля, че отговорих. Да, смятам, че няма необходимост.
Предс. Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Михайлова. Г-н Матов изяви желание да зададе въпрос. Заповядайте.
Дарин Матов:
Аз въпреки че не съм юрист, не съм член на Правната комисия, но преди малко г-жа Михайлова каза едно революционно мнение по отношение на това да бъде сезиран Конституционният съд от парламентарни групи. И понеже споменахте парламентарни групи, какво мислите по този въпрос – за това революционно мнение, изказано от ваша страна, след като в 41-то Народно събрание има 24 народни представители, които са независими и те, както знаем, могат да бъдат част от тези 48, които могат да сезират Конституционния съд по определени въпроси. И това, което чухме, че най-много сезирания на Конституционния съд има именно от народните представители, и това, че народните представители, съгласно именно българската Конституция веднъж избрани представляват всички български граждани, така е записано доколкото знам в Конституцията, Вие какво мислите по този въпрос? Понеже споменахте само парламентарните групи, какво мислите за независимите народни представители?
Екатерина Михайлова:
Вие сам, г-н Матов, казахте, че когато правомощието с 1/5, а това са 48 народни представители, никой не се интересува дал са от една парламентарна група или от повече парламентарни групи или въобще не са в парламентарна група, може и да са независими. Това няма отношение, няма изискване – достатъчно е да има изискуемият брой депутати.
Моето предложение с оглед група беше, за да може да се даде още една възможност допълнително, която да е с по-малък брой народни представители. Това го има в някои страни и не е нещо, което аз съм го измислила. Срещала съм го като конституционна практика и като един по-лесен начин, през който да се стига за сезиране на Конституционния съд. Тоест, ако подобно нещо бъде прието, не бива да се премахва това, което вече имаме като съществуваща практика с 48-те подписа. То не елиминира другото.
Предс. Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Михайлова. Други въпроси няма. Пристъпваме към представянето на последния кандидат – г-жа Татяна Пенева Върбанова. Тя ще бъде представена от един от вносителите на предложението. Г-н Стоилов, заповядайте.
Янаки Стоилов:
Имам възможност да представя кандидатурата на г-жа Татяна Върбанова. Смятаме, че възможностите за избор в такива случаи са много важен фактор за приемане на решения, които са убедителни и за професионалната общност и за българските граждани.
Както може да видите, г-жа Върбанова има последователна кариера като съдия, започвайки от районния съд, преминавайки през другите нива и достигайки до върховен касационен съдия и специално до ръководител на Търговската колегия – отделение във Върховния касационен съд. Заедно с това тя има и преподавателска практика в Националния институт на правосъдието и в академични институции, което, според мен, обогатява нейния професионален опит.
Мога също да подчертая, че според нас, тя във висока степен отговаря на изискването на Конституцията за член на Конституционния съд. Там има едно формално изискване за не по-малко от 15 години юридически стаж и има още две изисквания това да са юристи с високи професионални и нравствени качества. Ние възприемаме това не просто като пожелание, а като висок стандарт за заемане на посочените длъжности. И колкото и да е ангажиращо определено заявление, ние смятаме, че предлагаме високо подготвен и не корумпиран магистрат за тази длъжност. Мисля, че когато Народното събрание в различните процедури разглежда кандидатури, трябва да си отговаря на тези въпроси. Според мен, ние имаме добър шанс, че в случая се предлагат двама висши магистрати и двама парламентаристи юристи, което в голяма степен отговаря на облика и предназначението на Конституционния съд.
Искам да се позова сам на две нейни съждения в становището, което тя е представила, тъй като това становище в много голяма степен отговаря на моите представи за ролята на конституционния съдия. Само две изречения ще цитирам.
„При искане за тълкуване, обосновано единствено с научни съображения, Конституционният съд би трябвал да отклони искането. Като цяло при произнасяне на допустимостта на искането Конституционният съд дължи изключително внимание, тъй като извън правомощията му е да дописва основния закон.”
И още един пасаж:
„Конституционният законодател не определя изчерпателно вида на решенията, които Народното събрание може да приема – те могат да бдат индивидуални актове, да имат нормативен характер или счетани, нито ограничава контрола за тяхната конституционна съобразност, според вида на акта. Упражнявайки това свое правомощие Конституционният съд е длъжен да извърши преценка единствено с оглед на това, дали са нарушени конституционни разпоредби, а не други нормативни актове.”
Мисля, че това са много ясни предели, които тя поставя като разбиране за обхвата на дейността на Конституционния съд.
И нека да завърша. Според мен, качествата, които тя притежава, дейността, която е извършвала до този момент, мисля че дават пълно основание на Народното събрание при критична и в същото време обективна преценка, да подкрепи нейната кандидатура за конституционен съдия. Тук ще си позволя едно отклонение. Ако това се правеше с квалифицирано мнозинство, аз почти нямам съмнение, че този резултат, за който апелирам, щеше да бъде постигнат.
Искам да обясня защо самата Конституция в някои разпоредби не изглежда достатъчно убедителна. Защото по-късно, когато се правеха промените, стана така, че членовете на Инспектората да се избират с квалифицирано мнозинство, а членовете на Конституционния съд с обикновено. Може би тогава част от последващите въпроси не са стояли и практически така остро, може би ние самите сме имали една по-голяма доза конституционен романтизъм, смятайки, че когато парламентът излъчва определени лица, той се ръководи предимно от това, което е заложила Конституцията, да прецени тези техни качества, за които говоря, а не толкова от това каква е политическата инициатива за тяхното избиране. Така че този пример мисля, че е показателен, но въпреки това аз очаквам и по-скоро настоявам вие да вземете предвид реалните качества на кандидатите така че да се направи преценка, която по най-убедителен начин ще представи парламента в този много важен избор. Благодаря.
Предс. Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Стоилов. Г-жо Върбанова, имате възможност да представите вашите виждания по отношение на тълкувателната роля и практика на Конституционния съд, както и да добавите, ако считате за необходимо, нещо към Вашата професионална биография. Заповядайте.
Татяна Върбанова:
Благодаря, г-жо Председател на Комисията по правни въпроси.
Уважаеми дами и господа народни представители,
Уважаеми колеги,
Уважаеми гости,
Аз приех предизвикателството да бъда номинирана за съдия в Конституционния съд на Република България, отчитайки моя продължителен съдийски стаж и моя опит в правораздаването по всички видове граждански и търговски дела, както и участието ми на експертно ниво, разбира се, в законодателния процес.
В продължение на 30 години аз работя само като съдия, като съм започнал развитието си от най-ниското ниво в йерархията – младши съдия по разпределение в Окръжен съд-Плевен, за да достигна преди 15 години до избира ми за съдия във Върховния касационен съд. Съдия в този съд съм и понастоящем. От създаването на Търговска колегия, като самостоятелна колегия във Върховния касационен съд, това е през 2003 г., аз съм избрана за председател на едно от отделенията в тази колегия.
В своето писмено становище, което съм представила на вашето внимание, аз подробно, или поне се постарах да бъде подробно, съм очертала правомощията на Конституционния съд така, както са му възложени от конституционния законодател. Те са очертани в чл. 149 от Конституцията. Акцентирала съм обаче на правомощията, свързани с абстрактната тълкувателна дейност, както и на правомощията на Конституционния съд по тълкуване на основни права и свободи на гражданите, както и допустимите ограничения, които могат да се налагат, разбира се, на част от тези свободи, изключая абсолютните, в рамките на параметрите, които са очертани в Конституцията в чл. 57, ал. 3.
Преглеждайки юриспруденцията на Конституционния съд на Република България, аз в писменото си становище съм засегнала и съм посочила част от тълкувателните решения, които касаят основни права на гражданите и техни свободи. Например, правото на сдружаване, правото на информация, правото на сведения, а също така и правото на свободно изразяване на мнение, правото на свобода на убежденията, религията и други. При тълкуване на конституционни разпоредби, които се отнасят до основни права и свободи на гражданите, неизменно Конституционният съд следва да прецени не само международно правни актове, които касаят тези права и свободи, например Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, но и да познава и да съобразява юриспруденцията на Европейския съд по правата на човека.
При упражняване на възложени от основния закон правомощия, Конституционният съд многократно се е произнасял и по това дали нашето законодателство съответства с международни договори, по които Република България е страна. Например, Международния пакт за граждански политически права, Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, която вече споменах, Международния пакт за икономически, социални и културни права и други. Говорейки за международните договори, искам да внеса едно пояснение или допълнение по-скоро към писменото си становище, което е в следния смисъл.
С оглед на конституционната уредба, въвеждането на международното право във вътрешния правен ред и предвидения в чл. 5, ал. 4 от Конституцията приоритет на международните договори над нормите на националния закон, би могло да се постави следния въпрос. Дали международен договор има приоритет над Конституцията? Тогава би следвало, на първо място, да тълкуваме или по-скоро да се обърнем към няколко разпоредби на Конституцията.
На първо място, чл. 5, ал. 4. На второ място, чл. 85, ал. 4, която е предишна ал. 3 (преди изменението през 1996 г.) и която въвежда изрично изискване за сключване на международни договори, които изискват изменение на Конституцията. Тоест, че първо трябва да бъде осъществено това изменение на Конституцията и след това да бъдат сключени съответните международни договори, както се изисква и да погледнем към изричното правомощие на Конституционния съд да се произнася за съответствието на сключените от Република България международни договори с Конституцията преди ратификацията им - предварителният контрол, който е възложен в правомощията на Конституцията. Именно, проследявайки или тълкувайки тези текстове, които посочих, съвместно биха довели до извода, че международно правните норми не преодоляват върховенството на Конституцията.
Изключителна значимост за изясняване на въпроса за примата на правото на Европейския съюз пред националното право на страната, както и за вторичното право на Европейския съюз, има тълкувателно решение № 3 от 2004 г., така нареченото „Европейско решение”. В това решение, (аз подробно съм го цитирала в своето писмено становище и тук няма да се спирам подробно) категорично конституционните съдии, които са участвали при постановяването му, съдът като цяло, правят извода, че с подписването на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз, неговото ратифициране, обнародване и влизане в сила, България става страна по учредителните договори - приема съдържанието им и поради това, като актове на първичното право, те представляват международни договори по смисъла на чл. 5, ал. 4 от Конституцията.
По отношение на вторичното право за актовете, приемани от институциите на Европейския съюз, считам, че също има категорично заявено становище в това тълкувателно решение и то е основано на това, че вторичното право се приема на база на първичното и по този начин се включва във вътрешния правен ред. Именно това е дало възможност на Конституционния съд при множество произнасяния, особено в последните години, да обяви закон, както за противоконституционен, така и за не съответстващ на регламент, но изхождайки от първичното право, т.е. позовавайки се на правомощието си по чл. 149, ал. 1, т. 4.
Тук е важен въпросът какво става при прехвърлянето на суверенитет и доколко актовете, приети от институциите при прехвърляне на суверенитет, биха могли да надхвърлят Конституцията. След като в нашата Конституция е предвидена такава възможност, именно след приемане на това тълкувателно решение и преди присъединяването на Република България към Европейския съюз, считам, че прехвърляне на суверенитет с предимство се ползва именно това над национално правно пространство, създаденото по този ред над национално правно пространство пред вътрешното законодателство.
Разбира се, както е очертано изрично в чл. 149, ал. 1 на конституционен контрол подлежат и другите актове на Народното събрание, нормативни и не нормативни актове, указите на Президента и т.н.
Това, което е във връзка с решаване на спорове за компетентност, аз съм прегледала няколко такива решения, които са допуснати по същество. Мисля, че две бяха прекратени поради това, че не са представени писмени доказателства, което е изискване, както на Закона за Конституционния съд, така и на Правилника и организацията на дейността на Конституционния съд – не са представени писмени доказателства, че са водени преговори със заинтересованите страни, между спорещите. Те трябва да бъдат обективирани в писмен вид, тъй като това е изискване за допустимост на самото искане.
По спорове за конституционност на политически партии и сдружения Конституционният съд дължи произнасяне след регистрацията им и то вземайки предвид не само документите, които са необходими за регистрацията на политическа партия или сдружение, а и фактическата дейност, която упражнява дадена партия или сдружение. Две такива произнасяния или поне аз не видях повече, има през 1991 г. и 2000 г. След произнасянето, ако бъде обявена една дейност на политическа партия за противоконституционна, то тогава е необходимо да се сезира Главния прокурор, за да може да бъде подадена искова молба съответно за прекратяване на дейността и заличаване от регистъра.
В заключение, Конституционният съд като специална юрисдикция, извън рамките на съдебната власт, е призван да охранява върховенството на Конституцията и да бъде основен страж на човешките права и законността в държавата. Затова чрез постановяваните решения тази мисия считам, че тази мисия трябва да продължи да се изпълнява.
Уважаеми дами и господа, съвсем накрая искам да благодаря, макар че би трябвало в началото да го сторя, на вносителите на предложението. Същевременно искам да заявя, че не приемам кандидатурата си за съдия в Конституционния съд като партийна кандидатура, а само и единствено като оценка на моята работа от депутати-юристи, с които съм работила в миналия парламент. Аз декларирам пред вас, че през целия си професионален стаж винаги съм защитавала името си и досега не съм го предавала. Считам, че няма да го предам и за в бъдеще. Благодаря ви.
Предс. Искра Фидосова:
Благодаря Ви, г -жо Върбанова. Колеги, имате думата за въпроси. Г-н Радев заяви желание. Заповядайте.
Емил Радев:
Благодаря, г-жо Председател.
Уважаема г-жо Върбанова, с оглед пространното Ви изложение във връзка с правомощията на Конституционния съд във връзка с международните актове и договори, по които Република България е страна, какво ви е мнението за възможността Конституционният съд да отправя преюдициални запитвания до съда на Европейския съюз в Люксембург, който е единственият компетентен да дава задължително тълкуване на нормите на първичното и вторичното право на Европейския съюз и по-конкретно в хипотезите, когато Конституционният съд констатира противоречие на закон с регламент на Европейския съюз.
Предс. Искра Фидосова:
Заповядайте, г-жо Върбанова.
Татяна Върбанова:
Уважаеми колеги, по този въпрос има спор. До този момент българският Конституционен съд все още не е отправял преюдициални запитвания до съда в Люксембург – Съда на Европейския съюз.
За да се отговори на този въпрос всъщност трябва да отговорим на въпроса дали Конституционният съд е юрисдикция. Ако ние кажем да, юрисдикция е, както и аз считам, че е юрисдикция, това е моето лично становище, би трябвало по силата на Договора за функциониране на Европейския съюз (чл. 267) да може българският Конституционен съд да отправя преюдициално запитване до съда на Европейския съюз в Люксембург. Тогава обаче, когато се касае за въпроси, свързани с тълкуване на учредителните договори или на вторично право, така както е възложено в основното правомощие на съда в Люксембург.
Дали съставлява пречка за отправяне на такова искане - преюдициално запитване, липсата на изрична уредба? Знаем в ГПК, чл. 628 е предвидена такава уредба. Също така в АПК е предвидена възможност да се отправят преюдициални запитвания и това е задължително, когато се поставя въпрос на ниво последна инстанция, т.е. чиито решения не подлежат на по-нататъшно обжалване. В Конституцията такава възможност няма. Такава възможност липсва и в Закона за Конституционния съд. И дали е необходимо изрично законодателят - обикновено или велико Народно събрание, да предвиди тази възможност, за да може да се отправя преюдициално запитване? Аз лично считам, че дори не е необходима изрична регламентация, за да може Конституционният съд да отправя запитване. Такива запитвания са отправени още през 1997 г. от австрийския Конституционен съд, без да има към този момент регламентирано, впоследствие от испанския Конституционен съд и от други конституционни съдилища. В част от конституциите на тези държави има изрична регламентация, а в други няма изрична регламентация. Но единствено, основавайки се на Договора за функциониране на Европейския съюз считам, че няма пречка и това няма да доведе до промяна в модела на конституционно правосъдие.
Предс. Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Върбанова.
Колеги, имате думата за въпроси към г-жа Върбанова.
Г-жо Върбанова, смятате ли, че е налице противоречива практика на Конституционния съд до този момент. Ако смятате, че да, кои според Вас са причините за това и как смятате, че те могат да бъдат преодолени и, ако Вие бъдете избрана за конституционен съдия, какво ще направите в тази посока.
Татяна Върбанова:
Аз лично, преглеждайки отново изцяло юриспруденцията на Конституционния съд всички тези решения и определения, които е постановил през годините, не считам, че има очевадни различия и противоречия в неговата практика, когато обект на тълкуване е една и съща или едни и същи конституционни норми или пък когато се е произнасял по един и същ спор за конституционна съобразност на законите.
Разбира се, в чл. 21, ал. 5 от Закона за Конституционния съд изрично е предвидена недопустимост от повторни искания тогава, когато те са отклонени с определения или когато вече има произнасяне с решение по същия въпрос. Това, че обект на тълкуване е една и съща конституционна разпоредба, не означава, че предметът на тълкуване е еднакъв, че съвпада с предишни сезирания, с предишни решения. Защото много е важно още в тълкувателното питане да стане ясно в какъв аспект се иска приоритета на тълкуването, значението на тълкуването и ролята и целта, която се иска д се постигне при това тълкуване. Аз съм цитирала в становището си – така е и по чл. 158 и чл. 153 за възможността дали Народно събрание или Велико Народно събрание трябва да внасяне промени във формата на държавно устройство и на държавно управление, така е и във връзка с правомощието на Министерския съвет по чл. 106. Последващите тълкувателни искания са в аспект, примерно, или принципа за разделение на властите, или необходимостта от предприемане на мерки, необходими за институционално изграждане на предвидените в Конституцията органи.
Разбира се, когато е необходима промяна във вече постановени решения, то тогава още в самите определения Конституционният съд е мотивирал позицията си защо се налага отстъпление или еволюция във вече дадено тълкуване. Така е примерно във връзка с § 3 от Преходните и заключителните разпоредби на Конституцията, който има предвид прякото действие на Конституцията спрямо заварените закони и невъзможността да се прилагат стари закони, приети преди Конституцията от 1991 г., които й противоречат - в Определение № 1 от 11 януари 1996 г. по Конституционно дело 3195, това, за което говоря. Но като цяло когато има промяна в обществено-икономическите, политическите условия, социални условия или пък законодателни промени, то би могло да се наложи изменение, еволюция във вече дадено тълкуване, което трябва да бъда много стриктно и точно мотивирано защо се налага тази промяна или еволюция. В противен случай ще се окаже, че решенията на Конституционния съд са задължителни за всички, само не и за конституционните съдии, което мисля, че няма как да се случва.
Предс. Искра Фидосова:
Благодаря Ви, г-жо Върбанова. Аз за разлика от Вас смятам, че има различия в тълкуванията на Конституционния съд и ние многократно сме се натъквали на такива. Налага се да четем често решения на Конституционния съд и да търсим отговори. В Правна комисия сме имали не един такъв случай. Изразявам несъгласие с нашата позиция в тази връзка.
Възможно ли е, при положение че приемем че има такива несъответствия, според вас многократно тълкуване на определена разпоредба от Конституцията и ако се установи, че има противоречиво тълкувание в различни решения на Конституционния съд, как бихте постъпили, ако констатирате такова несъответствие. Смятате ли и бихте ли допуснали Вие като конституционен съдия тази възможност за повторно тълкуване на съответната норма.
Татяна Върбанова:
Благодаря за въпроса. Ако се констатира противоречие в решения или в дадени тълкувания по отделни конституционни дела и съдът бъде сезиран с ново искане за тълкуване, основано именно на тези различни становища, взети по един и същи въпрос, според мен би трябвало, ако е мотивирано това становище от различен ъгъл, различна цел, но само за преодоляване на някакво различие не знам доколко Конституционният съд би изразил положително становище по допустимостта на такова искане. Разбира се, ако тази противоречива практика следва да бъде отстранена, а това във въпроса, който ми зададохте очевидно е така, би следвало да се допусне това искане, като се мотивира с необходимостта от отстраняване на тези противоречия.
Предс. Искра Фидосова:
Благодаря Ви, г-жо Върбанова. Колеги, имате думата за въпроси към г-жа Върбанова. Г-н Корнезов, заповядайте.
Любен Корнезов:
Аз познавам г-жа Върбанова. Даже съм чел няколко нейни решения, без тя да знае. Не съм влизал в кабинета й. Носили са ми ги и съм осветлен за нивото на една дама, върховен съдия и юридически познания, защото аз съм скептик към жената-юрист.
Понеже Вие обърнахте във вашето изложение доста време и внимание на международните договори, дейността на Конституционния съд, а колегата ви зададе въпрос и за преюдициално запитване, което е свързано с тази работа, като съдия във върховния съд.
Правили ли сте преюдициално запитване до Люксембург, защото върховният съд е правил няколко, доколкото ми е известно. Даже има една монография „Практика на съдилищата в България във връзка с преюдициалното запитване”, която може би ви е известна.
Що се отнася до противоречивата практика, може би към г-жа Фидосова. Имало е и ще има противоречива практика. Имало е и ще има противоречива практика и в обикновеното правораздаване от преди девети, и след девети и след десети. Няма начин да няма. Само че в обикновеното правораздаване има йерархия и има тълкувателни решения, а не постановления. Тук няма механизъм. Но като преформулирам по друг начин въпроса, пак целта мога да си я постигна. Така е. Няма нищо страшно в противоречивата практика. Благодаря ви.
Предс. Искра Фидосова:
Всъщност нямаше въпрос към г-жа Върбанова, само че сте чели нейните решения и сте запознати с практиката й.
Г-жо Върбанова, взимам повод от изказването на г-н Корнезов, казахте, че сте работили с вносителите на вашето предложение. Каква точно тип работа вършихте с тя? Защото като съдия каква може да е тази съвместна работа помежду с вносителите г-н Стоилов и г-жа Манолова. И в тази връзка какво смятате, какви са взаимоотношенията на Конституционния съд с трите власти - законодателна, изпълнителна и съдебна власт.
Татяна Върбанова:
Искам да уточня, че съм работила в работна група към Правна комисия в 40-то Народно събрание по изработване на проекта за новия ГПК. Работихме в продължение на една година изключително усилено. Еднакво добре работихме с колегите юристи от всички парламентарни групи, а не само с колегите, които са вносители на моето предложение.
Янаки Стоилов:
Аз не съм бил в работната група.
Татяна Върбанова:
Бяхме поканени като работна група да участваме в работата на Комисията по правни въпроси при обсъждане на отделни части от ГПК. В това се изразявала на експертно ниво моята работа в работна група към Правната комисия.
Що се касае до другия въпрос за взаимоотношенията на Конституционния съд с трите власти, очевидно трябва да се спазва принципът на разделение на властите. Но е естествено да си взаимодействат трите власти, разбира се, при отчитане независимостта на съдебната власт, както и независимостта на останалите власти – на законодателната и изпълнителната власт. Не би могло да има някакво вмешателство в работата на тези власти, както и при правораздаването да се оказва някакво влияние върху законодателна и изпълнителна власт, така и обратния процес.
Нова е най-общо.
Предс. Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Върбанова. Колеги, други въпроси има ли? Няма.
С това приключихме изслушването и на последния кандидат за член на Конституционния съд.
Съгласно нашите процедурни правила следва да проведем гласуване по предложение на Комисията по правни въпроси в пленарна зала за избор на двама съдии от квотата на Народното събрание за членове на Конституционния съд на 31 октомври 2012 г. Поредността на точката в дневния ред ще бъде уточнена на Председателски съвет.
Искам да благодаря на всички кандидати за представянето. Затова че представиха в детайли своите виждания по отношение на дейността на Конституционния съд, затова че отговориха изчерпателно на нашите въпроси, затова че ни изчакаха поради удължаване на работното ни време в пленарна зала.
Пожелавам успех на всички, а кой ще стане е въпрос на гласуване в пленарна зала. Всеки един от колегите в пленарна зала трябва да направи преценка по отношение на изискуемите от Конституцията на Република България чл. 147, ал. 3 нравствени и професионални качества на всеки един от кандидатите, като вземат предвид както подготвените от тях становища и позиции, така и представянето им днес в заседанието на Комисията по правни въпроси по отношение на изслушването, така и по отношение на постъпили становища от различни представители на неправителствени организации, висши училища и т.н., както сме записали в процедурата.
Към членовете на Комисията по правни въпроси се обръщам с молба да останат, за да продължим с другите две точки от дневния ред.
По втора точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за публичните финанси, № 202-01-60, внесен от Министерски съвет на 10.10.2012 г.
По този законопроект присъства г-н Владислав Горанов, заместник-министър на финансите и проф. Валери Димитров, председател на Сметната палата. Кой ще представи мотивите на законопроекта? Г-н Горанов, заповядайте, като съобразите правните аспекти на закона.
Владислав Горанов:
Благодаря, г-жо Председател.
Госпожи и господа народни представители,
Законопроектът изпълнява целта от програмата на правителството за приемане на нова рамка за управление на публичните финанси. Сегашният Закон за устройството на държавния бюджет е от 1996 г. с определени празноти в него, достижения на съвременната бюджетна практика и е необходимо да бъде осъвременен с предложения от нас законопроект.
С този законопроект се транспонира европейското законодателство относно изискването за бюджетните рамки на държавите-членки, както и условията за изпълнение на относимите регламенти, приети в края на 2011 г. Той е естествено продължение на Пакта за финансова стабилност и е в изпълнение на препоръките на Сметната палата за ограничаване на промените, които се извършват в рамките на текущото изпълнение на бюджета.
С този законопроект се въвеждат и разпоредбите на Дял ІІІ „Фискален пакт” от договора за стабилност, координация и управление в икономическия и паричен съюз.
Законопроектът предвижда уреждането с един нормативен акт на общото устройство и структурата на публичните финанси. С влизането му в сила ще бъде отменен Закона за устройството на държавния бюджет и Закона за общинските бюджети.
С него са обобщени националните фискални правила, приложими за сектор „Държавно управление” и подсекторите на централно и местно ниво. Предвидени са разпоредби, уреждащи целия бюджетен процес с акцент върху годишното фискално управление, строга отчетност и бюджетна дисциплина.
Със заложената в законопроекта бюджетна процедура се регламентира съставянето на средносрочната бюджетна прогноза и на държавния бюджет, като са определени съответните етапи, срокове, отговорности и изисквания. Запазени са основни елементи на процедурите, въведени през последните няколко години, с което се цели поддържане на устойчивост и последователност на процесите и процедурите за разпределение и управление на финансовите ресурси. Бюджетната процедура е синхронизирана и съобразена със сроковете процедурите от механизма за засилена предварителна координация на икономическите политики - „Европейски семестър”.
В законопроекта са засегнати редица нови моменти, свързани с въвеждане на практики за прогнозиране, наблюдение и управление на бюджетите, включени с консолидираната фискална програма. Разширяват се използваните финансово-правни форми и се заличават съществуващи практики, несъотносими към новата уредба в резултат на което се прецизират терминологията и дефинициите в резултат на анализ на нормативната уредба.
С преходните и заключителните разпоредби на закона са предложени изменения на редица закони, произтичащи от влизането в сила на предложения законопроект, включително и във връзка със закриването на извънбюджетните сметки и фондове.
Проектът на Закон за публичните финанси ще осигури търсената приемственост в провежданата фискална политика и ще гарантира в национален и международен план, че България ще продължи да бъде бюджетно дисциплинирана страна, пример за стабилност.
В него сме се постарали да съобразим фиксираните в Конституцията съотношения между отделните независими бюджети. Според нас, с неговото приемане ще се постигне една нова, по-добра регламентация на съставянето и изпълнението на финансите на целия публичен сектор. Благодаря.
Предс. Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Горанов. Г-н Димитров, заповядайте.
Проф. Валери Димитров:
Благодаря Ви, уважаема г-жо Председател.
Дами и господа народни представители, аз ще бъда съвсем кратък. В допълнение на това, което каза г-н Заместник-министъра, искам ад изразя от мое име и от името на институцията нашето удовлетворение от този закон. Той поначало мисля, че наистина е една много по-солидна основа за уреждане на бюджетния процес. Той е един модерен закон, изграден на модерни принципи и запълва съществени празноти в сега действащата уредба, тъй като сегашният устройствен закон е твърде стар. Мисля, че от гледна точка на Сметната палата, на нашата одитна функция, този закон дава една много по-добра основа за одитиране и съответно ни облекчава.
Това е категорично и аз смятам, че законът трябва да бъде подкрепен.
Няма да се спирам подробно на неговите достойнства. Бих казал само, че изказваме едно опасение доколкото с него се променя чл. 11 от Закона за Сметната палата. В сега действащия закон се казва, че Сметната палата има самостоятелен бюджет, който е част от републиканския бюджет. Сега думата „самостоятелен” е отпаднала. Това, което нас ни безпокои е, че отпадането на думата „самостоятелен” би означавало, би се третирало в нашата професионална международна общност – Световната организация на сетните палати, и Европейската организация на сметните палати като известно накърняване на независимостта на Сметната палата, тъй като там има Декларация от Лима, Декларация от Мексико, където специално акцентът се поставя върху независимостта на Сметната палата. За Сметните палати като институции, съответно част от тази независимост е от тяхната относителна финансова автономия – финансова бюджетна автономия. Това е единствената ми забележка по този законопроект.
Ние сме представили на Министерството на финансите нашите бележки. Мисля, че това е въпрос на един дебат с вносителите на законопроекта. Надявам се тази наша бележка да даде основание за един по-сериозен дебат, за да може ние да имаме увереността, че няма да се посегне на независимостта на институцията. Благодаря.
Предс. Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Димитров. Колеги, имате думата за изказвания по законопроекта.
Аз се опитах да го прочета. Разбира се, че не успях да го направя, не защото само не ми стигна времето, а и защото ми се стори прекалено експертен. Не съм финансист и не се притеснявам да кажа, че някои норми ме затрудниха.
Но, впечатляващ законопроект и в същото време много рисков! Да подготвите законопроект, който отменя Закона за устройството на държавния бюджет, Закона за общинските бюджети, много сериозни промени в над 70-80 закона, нямах време да ги преброя, е изключително сериозно.
Мен, като юрист, най-напред видях какво пише отзад – кога влиза в сила закона. Видях, че няма залитане и няма предложение да влезе в сила от 1 януари 2013 г. Поне сте дали една година да се огледат нещата и да се види ели е възможно да се прилага или не.
Струва ми се, че Министерството на финансите изземва и в контекста на това, което каза г-н Димитров, самостоятелността не само по отношение на Сметната палата, а и по отношение на други институции в държавата. Струва ми се, че са написани текстовете някак си?! Ние говорим за децентрализация, както по вертикала, така и по хоризонтала, а според мен с този закон е точно обратното. Съжалявам за себе си, че нямах време да се запозная в детайли, за да дам конкретни бележки, но за пленарна зала ще се запозная, защото наистина е много сериозен закон и ние тук като юристи трябва да погледнем освен правните аспекти, и това дали няма нарушаване на други закони, на основни правила, цели и принципи на други закони, включително и така преуредена материята дали е в съответствие с Конституцията.
Като направя връзка с темата отпреди малко, за решенията на Конституционния съд, така разписан изцяло и преуреждащ наново с този закон материята по отношение на държавни и общински бюджети, както и бюджетите на множеството учреждения и организации си мисля, че ще бъде много трудно и ще бъде противоречива и практиката през първите години на прилагането на закона с оглед на това, че цялата практика до момента по отношение на Закона за устройството на държавния бюджет е минала през Конституционния съд не веднъж и в тази връзка си мисля, че това, което до момента се е случило с така разписана и преуредена материята изцяло отново може в годините напред да извървим целият този път, който е извървян дотук. Не го казвам с някакъв упрек. Казвам, че на мен ми звучи прекалено амбициозно да се приеме такъв закон, който да преуреди всичко. Не знам дали е достатъчна една година. Най-малкото има време да удължим срока, ако видим ч нещо трябва да се доправи.
А що се отнася до конкретни разпоредби, ми направиха впечатление разпоредбите, като например разпоредбата за административно-наказателни разпоредби.Дава се възможност актовете за установяване на нарушения да се съставят от оправомощени от министъра на финансите длъжностни лица, а наказателните постановления по същите актове също могат да се издават от оправомощени от него длъжностни лица.
Аз смятам, че това не трябва да се допуска. Защото не може при хипотезата, така както е записана в чл. 175 излиза на практика, че едно и също лице може да си издаде и акта, може да си издаде наказателното постановление. Да, ама не! Това няма как да се случи и не трябва да се случва.
Такива точно текстове имам предвид, като преглеждах законопроекта, които обръщат с краката нагоре основни правни постулати, които следваме и практиката, която се е наложила във връзка с тяхното прилагане.
Не мога да разбера каква точно е била идеята да се събере всичко това на едно място. Всъщност аз чух изказването на г-н Горанов, но не чух истинските мотиви защо се отменят тези закони и защо се прави това нещо в момента. В смисъл защо ни е нужно това да го правим, след като си работи много добре Закона за държавния бюджет. Има достатъчна практика и опит от всички по прилагането на този закон. Защо трябва сега да го отменяме.
Проф. Димитров, заповядайте.
Проф. Валери Димитров:
Г-н Горанов може би много по-обстойно ще обясни нещата, но аз да кажа само две съображения, тъй като все пак в институцията следим този закон и сме длъжни да го прилагаме.
От чисто юридическа гледна точка нека да кажа, че това е изключително амбициозен законопроект. Вие виждате, че той се приближава, без да има декларирано такова намерение, но той има амбицията да кодифицира определена материя. Виждате колко мащабна е амбицията на законодателя. Действително смятам, че това е нещо позитивно. Включително да кажа и това, че имаше една практика в годишните бюджетни закони да се слагат норми с трайно действие, което не беше добра практика и след това се възпроизвеждаха във всеки следващ годишен закон. Сега част от тези трайно установени правила, доказали своята жизненост, са сложени в този закон. Тоест направен е опит да се реши и проблемът за съотношението между устройствения бюджетен закон и годишните бюджетни закони, които често попълваха празноти в устройствения бюджетен закон. В този смисъл аз мисля, че амбицията на колегите от Министерството на финансите заслужава поздравления. Разбира се, останалото е въпрос на дебат.
Предс. Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Димитров. Г-н Горанов, заповядайте.
Владислав Горанов:
Трябва да ви призная този законопроект, малко преди да го финализираме и да го пуснем за съгласуване, се навършиха десет години от работата на работната група за неговото съставяне. Аз съм член от първия момент на тази работна група. Десет години се колебаехме дали трябва да слагаме сами на себе си ограничения и десет години по ред институцията, представлявана от проф. Димитров пишеше, че бюджетът се управлява непрозрачно, без достатъчно гаранция за ефективност и ефикасност на разходите, с изключително много промени, които се извършват в рамките на изпълнителната власт и на практика променят волята на законодателя.
На въпроса защо сме с опитали сегашният устройствен закон, който е много хубав и дава толкова много правомощия на министъра на финансите, че е неразумно на пръв поглед, ако някой министър на финансите предложи той да бъде отменен, защото в този законопроект, който сме ви предложили преките правомощия на министъра на финансите са доста ограничени и прехвърлени към Парламента или към Министерския съвет. По същия начин Законът за общинските бюджети, който на 90% е възпроизведен тук като принципи и правила на субординация.
Къде е проблемът? Защо ги събрахме на едно?
Първо, хубаво е когато се говори с една и съща икономическа терминология навсякъде в законодателството тя да звучи по еднакъв начин. Законът за общинските бюджети е писан доста по-късно от Закона за устройството на държавния бюджет и боравеше с различни терминологии, които понякога бяха в дисонанс с общо утвърдените норми, правила и процедури, които не са само български. Сигурен съм че знаете, че ние общо взето годишният закон за бюджета, който приемаме и гласуваме в парламент, за съжаление, е много далече от това, което казваме на Брюксел, че са публичните финанси. Този нов законопроект дава част от отговора на въпроса защо това е така. Държавите-членки по Договора за функциониране на Европейския съюз са длъжни да информират комисията и нейните служби, в случая Евростат, за публичните си финанси, за дефицита и дълга и за балансите на отделните сектори. Те са общо взето сектор „Централно управление”, имат „Социално осигурителни фондове” и „Местни бюджети”. Това са трите основни структури, които се консолидират, за да съставят баланса на една държава-членка, което се изчислява по съвсем различна методология от така известната при нас касова основа на изпълнение на бюджета. Затова понякога салдото, което парламентът гласува, е много по-различно от това, което Европейската комисия отчита като данни за определена държава-членка. Именно в тази посока бяха многото законодателни инициативи, които Европейския съюз предприе. Част от тях сме цитирали в мотивите, като необходимост от хармонизиране в националното законодателство.
Общо взето това, което е важно да се отбележи, е, че децентрализацията на отговорностите, която трябва да се провежда и за която Вие споменахте, е добра тема, но тя е в частична колизия с това, че всички сметки на всички бюджетни организации в държавата, дори не само на бюджетните организации, а и на тези организации, които получават от държавата над 50 на сто от средствата, дори те да са друга правно организационна форма, давам пример с БДЖ, което влияе на дефицита на държавата по правилата на регламента на Евростат за нотификацията на дефицита и дълга, изискват всички бюджетни предприятия да се подчиняват на общи правила, за да може да се гарантира, че правителството, което е отговорно за цялостното изпълнение на бюджета има възможност да държи публичните финанси под общ контрол.
Ще видите в закона, че ние препоръчваме на определени институции, които са конституционно определени като самостоятелни, да спазват определени правила и процедури. Препоръчваме, например на общините, при съставянето и изпълнението на бюджета да се стремят той да е балансиран. Още по-свободно като терминология звучат европейските директиви. Вие знаете тяхната законодателна практика, изписват текстове, които в нашата правна практика не знаем как да ги формулираме така че да имат вид на норми. Затова някои текстове в законопроекта като опит за хармонизация на Директива 2011/85/ЕС и регламентите на Европейския съюз, свързани с финансите на държавите-членки са преписани като текстове, които сме се опитали да ги вкараме в нашата практика. Някои от тях звучат или твърде абстрактно, или както Вие сама отбелязахте, има текстове, които са чисто икономически, които всяка година може да ги видите в годишния Закон за бюджета, свързани с касовото управление на бюджета, с банковото обслужване, които наистина са в кавички казано доста технически текстове. Но това е финансовата материята.
Предс. Искра Фидосова:
Аз не виждам текстовете на това, което обяснявате в момента. Отменяте Закона за устройството на държавния бюджет. А по годишните бюджети, които ще приемане – Законът за годишния бюджет, пак ще си бъдат тези текстове или една голяма част от тях.
Владислав Горанов:
Не. Не е така, г-жо Председател.
В годишните закони за бюджета именно поради остарялата устройствена уредба на публичните финанси се налага да вкараме десетки, да не казвам стотици норми, защото параграфите в годишния закон са над 100, десетки норми от годишния закон за бюджета, ако ги отворите, в последните десет години ще видите, че § 1 винаги има едно и също съдържание. Параграфите между 20 и 40 винаги са свързани с касовото изпълнение и регламентация на системата на единната сметка, параграфите, примерно, свързани с финансиране на здравеопазването, финансиране на делегираните бюджети в средното образование.
Предс. Искра Фидосова:
Въпросът тук е не беше ли достатъчно да се променят тези текстове и да се допълнят в Закона за устройството на държавния бюджет, в Закона за общинските бюджети и останалите, а не да се отива към кодифициране, както Вие го казахте.
Владислав Горанов:
Аз не го казах. Каза го Председателя на Сметната палата. Нашият стремеж не е било кодификация. Ние, ако бяхме чак толкова амбициозни, може би, би трябвало Законът за здравното осигуряване и Кодекса за социално осигуряване също да намерят място в един такъв закон, защото с тях се регулира управлението на 12 милиарда – на бюджета на Здравноосигурителната каса и на бюджета на Държавното обществено осигуряване. Тук просто правим връзката между всички финансови потоци в държавата да са подчинени на общи принципи и правила, така че когато парламентът приема трите рамкови закони, които дават финансовия план на държавата, да е ясно, че те са синхронизирани помежду си и резултатът от всичко това ще бъде публични финанси, които отговарят на това, което България ратифицирала към Брюксел.
Аз разбирам, примерно, Сдружението на общините има една принципна позиция защо трябва нашия закон да го отменяте и да го вкарвате тук?
Предс. Искра Фидосова:
И аз питам същото, примерно. И не само той.
Владислав Горанов:
O’кей. Разбрах, понеже се въртим около това. Онзи закон не е лош. Голяма част от него е намерила място и тук. В онзи закон, примерно, има доста терминологични непълноти. Примерно, не ви е работа да го знаете, но вероятно го знаете, вие знаете ли от какво се състои един общински бюджет. В Закона за съставяне и изпълнение на общинските бюджети не го пише, няма устройството на този бюджет. Вътре няма дори и понятието „дефицит”. Общинските съвети си гласуват бюджети.
Предс. Искра Фидосова:
Добре, но защо не се коригираха двата закона и с това да се свърши.
Владислав Горанов:
Въпрос на целесъобразност. Ние от години, разбирайте експерти и различни екипи от Министерството на финансите цел е било, а и критиката от Сметната палата всяка година, наскоро пак излязоха с одитния доклад за 2011 г. и точно това отново ни написаха, сме се стремели да направим такъв закон, който да подчинява цялото управление на публичните финанси на единни общи правила. Да, 90% от нормите на сегашния Закон за общинските бюджети са пренесени тук. Дори и норми от годишния закон за 15% ограничения за заемането на дълг и други такива неща са тук. Ние можем да ги обсъдим, ако Народното събрание смята, че някаква част от сегашната уредба е несъвършена или некоректна, да мислим. Най-малкото и Вие казахте, че сме си дали достатъчно време да преценим дали сме уцелили взаимоотношенията между отделните бюджети в рамките на този закон, но като цяло най-обобщено мога да кажа така. Когато се говори за дефицит на държавата, която и да е тя, се говори за едно число. Това едно число е сбор от всички бюджети в тази държава, приемани от различни органи. Това е сбор от салдото на бюджета на съдебната власт, от бюджета на Народното събрание, на всички министерства, на всички общини в държавата до последната бюджетна единица. Ако нямаме инструментариум да ги подчиняваме на общи фискални правила, аз не говоря да се месим в дейността на един или друг, особено конституционно самостоятелно обособените органи, което и да е правителство няма да има никакъв инструментариум да държи под контрол публичните си финанси. Давам пример с Испания, в която в момента всички области са фалирали и търсят помощ от централното правителство, но тези области са консолидирани в дефицита на Испания. Същият пример може да се даде за много други държави европейски членки, които имат голям проблем с това, че местните им финанси са на големи дефицити и те принуждават правителството да си реже собствени разходи, за да може общата сметка на цялата държава, защото Брюксел не се интересува от държавното устройство на съответната държава-членка, а той гледа едно число, за да може балансът на държавата да е под контрол. Една провокация, извинявайте, че съм точно в „Храма на законността” -. В Правната комисия, вие някога със закон да сте виждали бюджетния дефицит някъде написан. Никъде го няма.
Предс. Искра Фидосова:
Включихме такава разпоредба миналата година в Закона за устройството на държавния бюджет.
Да попитам нещо, за което признавам, че не го разбирам и каква е идеята, или просто трябва да отворя законите, които променяте.
Защо се заличават думите по принцип в редица държавни органи „е първостепенен разпоредител с бюджетни кредити”, а се създават нови текстове, че председателят или съответния ръководител на съответното учреждение е първостепенният разпоредител с бюджета. Вие махате „бюджетни кредити” по принцип и слагате термина „бюджет”. Това почти навсякъде сте го направили.
Защо махате органа и казвате, че председателят е първостепенният разпоредител. По смисъла на закона е възможно председателят да няма такова правомощие да бъде разпоредител с бюджета. Може да е колективният орган, който той представлява. На какво основание променяте? Ще ви дам два примера веднага. В Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество и още 5-6 такива закона.
Владислав Горанов:
Общо взето колективните органи също са изредени, ако отворите чл. 11 и правомощията на първостепенен разпоредител с бюджета в този закон може да се делегира от съответния първостепенен разпоредител на негов заместник или на главен секретар. В бюджетни организации с колективни органи на управление (има го в чл. 11, ал. 4) „на определен от председателя член на колективния орган”. Но откъде идва необходимостта това да бъде сведено до едноличен орган? Ако щете до това, че дори в системата на двоен подпис, която фигурира при платежните процедури, винаги трябва да има едно лице, което да носи материално отчетната отговорност.
Предс. Искра Фидосова:
Правно това не е вярно. Това е техническото изпълнение на правомощие, което съществува по смисъла на закона.
Владислав Горанов:
Няма да спорим. Вие сте права. Там където има колективни органи е запазена възможността да бъдат определени като колективни органи.
Предс. Искра Фидосова:
Това, което ви цитирах, например Комисията за отнемане на имущество е колективен орган. Защо председателят на комисията еднолично ще бъде разпоредител с бюджета, а не комисията.
Проф. Валери Димитров:
Г-жо Председател, може ли да добавя нещо. Спорът е интересен, но бих искал нещо да кажа в допълнение на това, което каза г-н Горанов, той не е юрист все пак. (Заповядайте.) Това действително е така.
В бюджетно финансовата материя се е наложила практиката едноличен орган, едно лице да упражнява правомощия на разпоредител с бюджетни средства. Типично изключение е Висшият съдебен съвет, където колегията – Висшият съдебен съвет е който упражнява това правомощие, но всъщност мисля, че всъщност това е най-добрата практика – едно лице да упражнява правомощията на разпоредител с бюджетни средства. Например, Сметната палата, която също е колегия от трима, а преди беше колегия от 11 души и при всички колегиални органи пак ръководителят на колегиалния орган упражняваше тези правомощия. Практически беше така. Понякога старото бюджетно законодателство не прави разлика между бюджетна организация и органът, който управлява тази бюджетна организация. Орган и организация са различни неща. Органът е или едно лице или колегия от лица. В бюджетно-финансовата материя наистина е добре да бъде едно лице, което да упражнява тези правомощия от гледна точка на отговорност.
Предс. Искра Фидосова:
Да, за да можете да съставяте актове за нарушения. Защото при колективните органи ви е трудно да накажете определено лице.
Проф. Валери Димитров:
Става дума за управленска, имуществена и всякаква друга отговорност.
Предс. Искра Фидосова:
Г-н Радев има думата.
Емил Радев:
В закона съществува Глава пета. Финансови взаимоотношения с общия бюджет на Европейския съюз и други международни програми и договори, което касае управлението на средствата от Европейския съюз и другите международни програми и договори.
Дотолкова доколкото в момента в закона няма преходна разпоредба какво става с действащите в момента сключени договори, действащите програми и т.н., няма ли това в един момент да създаде проблем с усвояването на евросредствата. Как ще действат управляващите органи във вододела, когато 2014 г. влезе този закон.
И нещо, което много ме учудва. В § 115 се казва:
„§ 115. Бюджетната процедура за съставянето на бюджетите и разчетите за сметките за средствата от Европейския съюз за 2014 г. се провежда по правилата на този закон.”
А в следващия параграф се казва, че този закон влиза в сила от 1 януари 2014 г.
С две думи ще се правят бюджети преди влизането в сила на този закон по тези правила ли? Така ли да го разбирам? Това в един момент ще доведе до огромен проблем.
Предс. Искра Фидосова:
Другите закони те ги отменят, а от 1 януари 2014 г. ще действа този закон. Подкрепям казаното, разбрах. Г-н Горанов, заповядайте.
Владислав Горанов:
Специално за европейските средства текстовете, които виждате в законопроекта, те по никакъв начин не променят правилата за управление на европейските фондове, тъй като знаете, че начинът, по който се управляват те е извън прерогатива на националното законодателство. Как се управляват структурните и Кохезионния фонд и Европейския земеделски фонд за гарантиране и другият, който е с много сложно име и в момента не мога да го цитирам, се управляват по регламенти на Европейския съюз. Тоест всички договори, правила и процедури по управление на европейските средства са извън националното законодателство. Този закон регламентира празноти в националното законодателство по отношение на планирането на достъпа на Република България в Европейския съюз по отношение на това какво се случва, примерно, когато даден управляващ орган извършва финансова корекция и общо взето запълва една съществуваща празнота в законодателството без по никакъв начин да преурежда действащите отношения между управляващите органи и техните бенефициенти. Ако видите тук такава норма, която според вас представлява риск за текущото управление на европейските фондове, съм съгласен да я дискутираме. Но в съставянето на законопроекта дейно участие взеха и експертите от сертифициращия орган и от одитния орган, така че не смятам, че има някакъв риск по отношение на сегашния, дори и следващия програмен период.
Емил Радев:
Най-малкото в момента има 38 легални дефиниции в закона нови. От тях поне в десетина има промяна в определенията и тогава говорим, че оттук нататък, когато сменяме една легална дефиниция с друга за определено понятие могат да стават доста колизии в един момент, особено когато не слагаме и преходна норма. 38 легални дефиниции има на гърба на този закон! Не знам какви са промените. Трябва една по една да ги сравняваме доколко са идентични със сега действащите, но на пръв поглед виждам няколко, които не са със сигурност.
Владислав Горанов:
Г-н Радев, аз ви предлагам, ако искате, по-конкретно да говорим, защото вашите притеснения са по принцип.
Емил Радев:
Моите притеснения са чисто юридически. Аз знам какво става в един момент, когато сменим легална дефиниция и когато започнем да спорим коя легална дефиниция се прилага, когато има един вододел, един договор, в който такива понятия се използват и в един момент променим закона и не казваме нищо в преходни и заключителни разпоредби кои легални дефиниции, кои процедури ще се ползват за заварените положения. Във всеки един закон това води до едни безкрайни дела и до едни правни спорове, които оставяме на съда да тълкува както си иска процедурите.
И пак казвам, отгоре на това в 2013 г. ще действаме по правила, които влизат в сила 2014 г. най-малкото. Какво правим там? Това пише в § 115 и § 116.
Владислав Горанов:
Факт е. И това, което правим през 2013 г., съставяйки бюджета за 2014 г. е да спазваме правилата и процедурите, описани в този закон, от гледна точка на процедури.
Предс. Искра Фидосова:
Ама той не съществува, не е влязъл в сила към момента на приемане на бюджета за 2014 г. Това пита г-н Радев.
Владислав Горанов:
И по действащия Закон за устройството на държавния бюджет Министерският съвет съставя тригодишна бюджетна прогноза, само че в новия закон е предвидено тя да замества мотивите доклада към годишния закон за държавния бюджет, за да може парламентът...
Предс. Искра Фидосова:
Значи Законът за държавния бюджет за 2014 г. ще бъде приет по действащия сега и към оня момент Закон за устройството на държавния бюджет. Вие го отменяте с дата 1 януари 2014 г. и излиза, че тези разпоредби, които са приети въз основа на този закон, който ще бъде отменен, тъй като там има позоваване и те така са направени, а вие самият го казахте, така са разписани, именно кореспондирайки си със Закона за устройството на държавния бюджет и запълвайки празнотите и несъответствията в този закон. Това се опитваме да питаме.
Владислав Горанов:
Ако не ни стигнат силите да изпълним § 115, тогава ще го отменим и ще загубим още една година, което не е фатално.
Предс. Искра Фидосова:
Трябва да търсите някакъв междинен вариант.
Владислав Горанов:
Този преход винаги е труден. В много държави, примерно във Франция е продължило 20 години адаптирането към новия им бюджетен закон. Но в § 115 говорим само за бюджетната процедура, като взаимоотношение между отделните институции, които участват в нея – нещо, което обикновено се регламентира в сегашния Закон за устройството на държавния бюджет с указание на министъра на финансите.
Предс. Искра Фидосова:
Не знам дали това, което в момента ми хрумва е правилно и може би това има предвид и колегата Радев.
Ако приемем, че законът влиза в сила от 1 януари 2014 г., според мен, трябва да има още една норма, която да каже, че бюджетът за 2015 г., за 2014 г. за мен е невъзможно, ако приемем тази норма, ще бъде Законът за държавния бюджет за 2015 г. и за европейските средства ще се приема въз основа на действащите разпоредби на този закон.
Владислав Горанов:
Г-жо Председател, извинявайте, че влизаме в диалогов режим. Винаги при бюджетирането има един проблем, че годишният закон за бюджета, като се има предвид и „Европейския семестър”, започва да се съставя почти от 1 януари на предходната година. Това, което сме имали предвид с тази норма, тя не е съвършена безспорно, е, че всички взаимоотношения по подготовката на годишния законопроект, структурата на годишния законопроект за държавния бюджет. Наистина заслужава си още един път внимателно да го прегледаме доколко е реализуемо. Това е вложената идея. Ако не успеем да преценим, че е възможно, ще се съобразим с казаното от вас. Готови сме за диалог. Не случайно е разпределено при вас, защото наистина е много сериозен този законопроект. Готови сме. Ние не претендираме, че той е съвършен. Десет години го пишем.
Предс. Искра Фидосова:
Бих искала да погледна текста за Закона за съдебната власт.
Владислав Горанов:
Те са споменати на много места. Но ви уверявам, че действащите правила и процедури са възпроизведени в този закон.
Предс. Искра Фидосова:
Те ако са възпроизведени на 90% защо ви е нов закон?
Владислав Горанов:
В този закон има много неща, които ги няма в нито един друг закон.
Предс. Искра Фидосова:
Кои са тези 10% много нови неща?
Владислав Горанов:
Примерно програмното бюджетиране в нито един друг закон не е регламентирано. А фискалните правила отчасти са регламентирани в приетия с ваша помощ изменен Закон за устройството на държавния бюджет. Но има много неща по Директива 85 от 2011 г., която ние трябва да хармонизираме в нашето законодателство, свързани с понятия като „структурен дефицит”, и други фискални правила, които трябва държавите членки да приемат в националното законодателство.
Пак казвам, по мое лично мнение правомощията на министъра на финансите в този законопроект са орязани спрямо действащия Закон за устройството на държавния бюджет, който има три най-общи норми, които му дават абсолютна свобода да извършва каквито и да било промени в параметрите на одобрения от Народното събрание Закон за бюджета. И не само това, министърът на финансите може със собствен подпис да променя утвърдени от вас политики и програми. Вещата тук са намерили много по-ясна регламентация, което ще засили отговорността при планирането. Защото, примерно, един министър, когато иска да промени параметри от едната политика, той ще трябва да иде в правителството. А в правителството се ходи с доклад, публично съгласуван, качен на сайта и т.н. и министрите няма да могат необезпокоявано да извършват каквито и да е промени и пренасочване на средства от една политика и програма към друга.
Предс. Искра Фидосова:
Да, ама ние това не сме питали.
Владислав Горанов:
Вие питате какво е новото в този закон. Този закон създава устойчивост на тригодишната бюджетна прогноза и в парламента ще влиза само годишния закон и бюджета за три години. Според нас, запълва редица празноти, които трудно биха могли да бъдат решени само с някакви изменения на действащия закон.
Проф. Валери Димитров:
Може ли да добавя нещо, г-жо Фидосова.
Според мен, проектът има това достойнство, че той урежда системните връзки между различните бюджетни системи на основата на единни принципи. Тоест вече всички бюджети се разглеждат като една система, подчинена на единни принципи и според мен, това е достойнството. Защото все пак не може да се отрече, че между устройствения бюджетен закон и Закона за общинските бюджети и местното самоуправление и местната администрация, специалните закони за Здравноосигурителната каса и Националния осигурителен институт, тези системни връзки се губят, защото те са отделни закони, наредени един до друг, но като цяло не може да се каже кое е общото, кое е различното.
Тук, разбира се, юристите ще поставят въпроса: Кой е специалният и кой е общият закон? Подчинява ли се, например, Законът за здравноосигурителната каса на устройствения бюджетен закон, какво е съотношението между тях? Тоест това е достойнството на закона. Колегите от Министерството на финансите са се опитали и според мен решават този проблем със Закона за публичните финанси. Не говоря за конкретни разпоредби и конкретни нормативни решения, но, според мен, бих казал опитът за известно кодифициране на материята, заслужава поздравления. Не казвам, че това е кодекс. Но това е закон, който съществено се отличава от един обикновен, редови закон. Той е с изключително значение за публичните финанси.
Предс. Искра Фидосова:
Добре. Да попитам пак за съдебната власт. Защо махате Главна дирекция „Охрана” да не е повече второстепенен разпоредител с бюджетни кредити, например, г-н Горанов.
Пак не разбрах какво става с бюджета на ВСС, защото няма нищо в Закона за съдебната власт по отношение на този бюджет.
Владислав Горанов:
Какво става. Нищо не се променя. Сегашните норми в Закона за съдебната власт и в Закона за устройството на държавния бюджет.
Предс. Искра Фидосова:
Нали казахте, че има проблем. Тогава като нищо не се променя, защо е този закон?
Владислав Горанов:
Продължава да има проблем и аз ще ви кажа къде е проблемът. В момента законодателната инициатива на Министерския съвет по отношение на държавния бюджет е ограничена.
Предс. Искра Фидосова:
Защо махате Главна дирекция „Охрана” да не е повече второстепенен разпоредител с бюджетни кредити, след като е юридическо лице и е самостоятелно и това остава по смисъла на закона.
Владислав Горанов:
Това, което подсказват колегите услужливо, защото наистина законът е доста голям, е, че сме възприели подход второстепенните разпоредители, то и в сегашния Закон за устройството на държавния бюджет е записано в чл. 7, че Министерският съвет определя първостепенните и второстепенните разпоредители, но в годините, в много закони в самите тях е определена разпоредителността с бюджетни кредити – нещо, което да не казваме, че е било в противоречие, но
Предс. Искра Фидосова:
Което е хубаво и ще ви кажа защо. Защото като си отворим и четем специалния закон ние юристите и не само ние, защото не само юристи четат законите, ние веднага виждаме всичко, което е необходимо да видим по отношение на съответния орган. Иначе в продължение на Вашата мисъл и логика, ако ще ми кажете, че ще има един списък, в който ще се определят кои са второстепенни, кои не, това значи да отваряме и да правим проверка.
Владислав Горанов:
То и сега го има, г-жо Фидосова.
Предс. Искра Фидосова:
Какво ви пречи да го има в тези всичките закони и сега да ги махаме.
Владислав горанов:
Принципът, който се извежда и който и сега съществува е, че Министерският съвет ги определя. Ако първостепенните се определят със закон, то второстепенните и по-ниските, като по-ниските се определят от министъра, а второстепенните се определят от Министерския съвет. Това е и действащата норма. Ние сме се опитали да изчистим натрупаните, защото не във всички закони е така, но има доста закони, в които на ниво закон е решена тази субординация, да ги подчиним на общия принцип в Закона за публичните финанси. Не е имало някаква специална друга промисъл в промените.
Предс. Искра Фидосова:
Колеги, аз ви предлагам днес да не гласуваме законопроекта, тъй като колегите в голямата си част ги няма. А си мисля, че ще се потрудя да прочета в следващите дни тези разпоредби внимателно. Сигурно сте прави в това, което казвате. Не знам.
Владислав Горанов:
Аз съм готов по всяко време, когато Вие прецените че е нужно с експерти и с мое участие да разказваме в детайли какво сме имали предвид, за да се разбере дали сме били прави и дали сме уцелили.
Предс. Искра Фидосова:
Нали не бързате с този закон? (Не.) Добре.
Колегите са изморени от дългия работен ден. Затова мисля, че е добре днес да не го гласуваме и ако трябва да продължим дебата на следващо заседание, ще го направим. Защото не е коректно. Може би ще искат да се изкажат и останалите колеги. В момента от опозицията няма никой и няма как да продължим. Тук е г-н Нотев и той каза, че иска да се отложи. Единственият представител на опозицията предлага да се видим още един път по този законопроект.
Иначе чухме доста неща и мисля, че е достатъчна база, за да седнем да разсъждаваме и да четем внимателно правните аспекти. Далеч съм от мисълта да чета финансовите. Не ги разбирам.
Преминаваме към следващата точка.
По трета точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение на Закона за защита от дискриминацията, № 254-01-100, внесен от Стоян Иванов Иванов и Кирил Владимиров Гумнеров на 16.10.2012 г.
Миналата седмица гледахме подобен законопроект.
Г-н Иванов, моля да представите законопроекта.
Стоян Иванов:
Тъй като виждам, че няма кворум, а и вероятно сте силно уморени, разбира се, че си имате процедури, но ще се опитам да бъда максимално кратък.
Всъщност това, което ние предлагаме в този законопроект за изменение на Закона за защита от дискриминация е отнемане на правомощията на Комисията за защита от дискриминация и закриването на самата комисия. Наистина предната седмица сте гледали друг подобен законопроект, написан от колеги, който предлагаше отпадането на целия закон. Ние сме избрали друг подход, тъй като смятаме, че такъв закон е необходим. Може би са необходими и някои други промени в него, но изхождаме от неколкогодишната практика на съществуването на тази комисия, която, уви, е доказала, че е изключително ниско ефективна в действията си. Това го оценихме дружно ние по-голямата част от народните представители в това Народно събрание – две или три години подред отхвърляхме докладите за дейността на Комисията за защита от дискриминация.
Аз няма да ви давам примери. Всеки един от вас сигурно ще се сети за достатъчно примери, когато комисията е била използвана, за съжаление, като орган за политическо преследване на неудобни опоненти и също така за не един случай, когато комисията е отказвала да изпълни функциите си при случай на дискриминация на български граждани, с българско етническо самосъзнание и православна религия. Няма да се спирам на това, но най-пресният скандал е решението на комисията и съпътстващите го доклади, с които се препоръчваше да се ограничи изучаването на българските класици, като Вазов и Ботев и националният герой Васил Левски да бъде изучаван в българските училища в контекста на смутител на реда в Османската империя.
Нашите класици бяха обвинени в това, че техните текстове, класически текстове, създавали условия за дискриминация и там имаше едни доста странни препоръки на същата тази комисия – в решението и в съпътстващите доклади, какво точно трябва да се прави и какво да не се прави. Един от най-смешните текстове беше и не случайно съм го написал в мотивите. Ангел Каралийчев беше обвинен, че разказът „Майчина сълза” бил дискриминационен спрямо хората с увреждания.
Мога да ви дам много примери за безумия в решения на комисията. Аз лично си спомням един случай от моята практика, с който се сблъсках, как срещу един вестник в Смолян беше започнато производство за защита от дискриминация, тъй като във вестника бе публикувана една научна статия, която критикуваше една книга. В книгата се твърдеше, че мюсюлманите по българските земи са се били появили по българските земи преди българите и че всъщност това население там били траки, които са ислямизирани и никога не са били българи. С научни аргументи авторът-историк в този вестник излагаше факти, че това не може да е така, т.е. оспорваше доводите на авторите на книгата. Комисията започна производство.
Сега ще ми кажете, че комисията вече е в нов състав. Само че това, че комисията е в нов състав, не означава нищо. Тя след време може да бъде в друг състав. Начинът, по който е конституирана тази комисия, правомощията, които са й дадени, които впрочем до голяма степен дублират – те създават едно псевдо съдебно производство, създава едни постоянни рискове. И ако има нужда да се засили цялата система за защита от дискриминация в България, ние сме „за”. Но не и чрез такава комисия, която е доказала наистина, че не може да работи ефективно и всъщност много често работи точно за обратното – да дискриминира българските граждани и против интересите на българските граждани в България.
Кирил Гумнеров:
Уважаеми колеги, понеже знам, че сте изморени, аз ще бъда много по-кратък от колегата Иванов и за разлика от него, който е дипломат по душа и по призвание депутат, аз ще бъда далеч по-прям.
За мен Комисията за защита от дискриминация е една паразитна структура, която, за съжаление, не изпълнява нито съществени, нито пък някои необходими функции в държавата. Нещо повече, тя е КЗД. По мое мнение тя се явява една пиявица на българския данъкоплатец, при това не лековита пиявица, уважаеми колеги, а пиявица бацилоносител. Тя само смуче пари от българския бюджет, а не произвежда справедливост.
Друг е въпросът, че след поредицата гафове, за които и колегата Иванов каза, които те направиха през всичките тези години, тази комисия на практика изгуби своята обществена легитимност. Та не се посреща вече с доверие никъде в обществото. Аз съм много любопитен защо не се направи, например от НЦИОМ или от други агенции едно проучване доколко наистина хората в България вярват, че Комисията за защита от дискриминация е полезна. Защото аз съм убеден, че над 80-90% ще се изсмеят изобщо на тази идея, че тя може да върши някакви функции.
А всъщност основен принцип на демокрацията, уважаеми колеги, е, че институциите съществуват и функционират само ако са обществено приемливи. Когато те загубят своята легитимност, те на практика загубват и правото си на съществуване. Защото в крайна сметка те се издържат с парите на тези хора, които не ги приемат. Те не приемат техните решения за меродавни.
А друг е въпросът, че КЗД на практика прокарваше и прокарва политически интереси и това бяха интересите на ДПС. И сега са такива. Тя всъщност затова беше създадена. За съжаление, ГЕРБ забави промяната на състава на тази комисия. За съжаление, ГЕРБ не промени това навреме, като по този начин и ние в това Народно събрание и това управляващо мнозинство дадоха тази предпоставка да се случи този скандал, примерно, за който г-н Иванов спомена – за Левски, Ботев, Вазов и изваждането им от българските учебници.
Уважаеми колеги, тъй като аз не вярвам в конспиративната хипотеза, че оставянето на тази комисия и оставянето на същите тези хора в нея е част от договорката между ДПС и ГЕРБ за едно бъдещо управление съвместно. Казвам, че не вярвам в тази хипотеза, която се лансира много упорито. Затова аз вярвам, че вие ще ни подкрепите в идеята ни да забраним тази комисия, което ще бъде удар директно върху ДПС. Благодаря ви.
Предс. Искра Фидосова:
Благодаря. Желаещи за изказване? Г-н Радев, заповядайте.
Емил Радев:
Първо, добре беше да се уточни, че тези решения не са на този състав на комисията, който действа в момента.
Второ, тези решения в никакъв случай не са окончателни и ние имаме контрол на съдебна инстанция и то на Върховния административен съд над решенията на тази комисия.
Тази комисия е орган с особена юрисдикция, както и Комисията за защита на конкуренцията и т.н. Ние нямаме гаранция, ако виждаме проблем в момента със залитане в крайности, такива каквито са за произведенията на Ботев и други, може би това е проблем на закона, че разрешава такова въобще тълкуване. Защото 100% не това е целта на закона, не това защитава този закон. Така че някой повратно е тълкувал и е използвал въобще законовите текстове за политически ели в някакъв момент, тези хора така или иначе вече не са в състава на тази комисия.
По принцип на тази комисия трябва да дадем шанс и най-малкото трябва да видим как продължава дейността й, защото ние сменихме съвсем отскоро състава на комисията. Така че заради действия на няколко човека в предходен период, не би трябвало да отменяме половината закон. Ние на практика орязваме тотално закона. Може би тук трябва да помислим какви норми трябва да въведем, когато говорим за дискриминация, така че да не се заобикаля законът и да се използва за политически цели.
Тази комисия изпълнява важна роля и не само в страната. Нашите международни партньори също отчитат това в докладите, които получаваме от Европейската комисия. Ние нямаме никаква гаранция, че с тези текстове утре някой състав, мисля че се говори за районният съд, няма да произнесе подобно решение. Нямаме гаранция. Надяваме се, че няма да се случи това. Например, няма да закриваме след това и районни съдилища, защото ако направим статистика какъв е рейтингът на даден районен съд, може да видим, че също не се ползва с доверие. Това не значи, че трябва да го закрием. Ако направим статистика с какво доверие се ползва НАП, примерно, сигурно ще я закрием веднага приходната агенция по причини, че не се харесват хората по повод на дейността, която извършват.
Нека да не подхождаме по този начин. Нека да им дадем шанс все пак. Ние ще приемем доклада на тази комисия може би след 6 месеца. И да помислим в този период дали да направим в нормите, които уреждат действието на комисията не административно, а именно в нормите, които дават дефинициите на дискриминацията и как се прилагат тези норми. Може би там трябва да се пипне така, че да не могат да се произвеждат решения с политически привкус.
Кирил Гумнеров:
Без да влизам в спор с Вас, защото Вие бяхте доста обстоен и убедителен, моето мнение е, че тази комисия, като не става въпрос за дейността на двама-трима човека, които са успели да настроят общественото мнение против нея, а тази комисия в течение на много години наистина успя да подкопае доверието в самата нея като институция. Аз смятам, че тя трябва да бъде закрита тъкмо заради това. Ако европейските партньори, за които казвате, които аз не уважавам кой знае колко, но ако така наречените европейски партньори толкова държат на нея и вие държите да последвате това, което те искат, нека да направим една нова структура на наистина нова законодателна база. Затова ви казвам далеч по-добре е де факто тези неща да се решават в съдилищата, отколкото да правим приют за няколко поставени кадри на бивши партии – ДПС, и т.н., които да се спасяват там и да се опитват да дирижират българската политика и българския обществен живот.
Стоян Иванов:
Много логичен аргумент е това, което казахте – подобряване на дефиницията за дискриминация и т.н., в районния съд много не харесват, само че там производството, вие много добре го знаете, е няколко инстанционно и по принцип по дефиниция съдебната власт е независима. Тук обаче вижте какво се получава и защо ви казвам, че е порочна самата система. Тя е наистина от закона и от начина на конституиране. Тя и сега е конституирана така. Вкарахме хора, ама пак с политически квоти. И не ми казвайте, че всички са нови. Защото бившият председател, в момента е заместник председател.
Предс. Йскра Фидосова:
Не е заместник председател.
Стоян Иванов:
Хубаво. Добре. Член е. Но когато се работи с политически квоти в тази материя, резултатът ще бъде такъв. Да допуснем, че тези хора ще са съвестни и няма да го направят. В следващите каква е гаранцията?
Затова ние предложихме такава драстична промяна. Но, ако вие смятате, че е необходима друга промяна, ние сме готови да седнем да обсъждаме и ще подкрепим една такава инициатива и ще внесем своите идеи.
Емил Радев:
Колеги, да говорим чисто юридически, защото сме Прана комисия. Вие предлагате да заместим комисията с районния съд.
Първо, тук имаме едно производство по Административно-процесуалния кодекс. Това производство в момента е двуинстанционно. Ако кажем районния съд, в никакъв случай не го правим триинстанционно, защото даже нямаме и такъв прецедент – актове на районния съд, което след това ще се качи във Върховния административен съд. Това е административно производство. В много редки случаи има за някои наказателни постановления, където се произнася районният съд и касационна инстанция са административните съдилища в състав. Но пак казвам, материята тук е такава, че ние не трябва да допускаме въобще да се решава въпросът от административните съдилища, защото в един момент от 28 съдилища ням да има единна практика. Много е комплицирана материята. С две думи е тясно специализирана. Всеки районен съдия, който в малките съдилища се занимава и с наказателни, и с граждански дела, в един момент ще му изсипем материята по дискриминация. Оттам нататък не могат директно да отидат във Върховния административен съд, където все пак е тълкувателната дейност и те са коректива да се прилага законът така, както трябва. Ще имаме практика по 28 съдилища, която ще бъде, повярвайте ми, строго разнопосочна. Няма да подобрим, напротив в някои райони и точно може би в смесените райони практиката ще бъде тотално различна въобще от целите на закона.
Не смятам, че чисто правно това е възможно да бъде на районен съд в момента. И ако бъде, ние трябва да направим специални норми в АПК.
Така че разберете, не това е начинът и подходът с този законопроект, чисто юридически всички мотиви, които казахте и които споделих и аз, са по целесъобразност. А тук се говори за чиста законосъобразност.
Предс. Искра Фидосова:
Благодаря. Други изказвания има ли? Няма.
Подлагам на първо гласуване законопроекта за изменение на Закона за защита от дискриминацията, № 254-01-100, внесен от Стоян Иванов Иванов и Кирил Владимиров Гумнеров на 16.10.2012 г.
При 18 гласуващи, който е „за”, моля да гласува. Двама „за”. Против? Няма. Шестнадесет „въздържали се”.
Колеги, благодаря ви за участието.
Утре заседанието на Комисията по правни въпроси е от 15:30 часа. Обсъждаме Изборния кодекс.
Закривам заседанието.




Председател:
Искра Фидосова