Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 148


Днес, 25.10.2012 г., четвъртък, от 15:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на външните работи, отдел „Правно-нормативен” – Красимир Божанов, началник на отдел и Светослав Станков, юрисконсулт; от Сметната палата- проф. Валери Димитров, председател, Валери Апостолов, заместник председател и Иво Иванов, директор на дирекция „Специфични одити”; от Асоциация „Прозрачност без граници” – Калин Славов, изпълнителен директор и Ваня Нушева, програмен директор; от Института за развитие на публичната среда – Антоанета Цонева.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на Комисията.
Заседанието се ръководи от Искра Фидосова, председател на Комисията по правни въпроси.
Предс. Искра Фидосова:
Добър ден на всички. Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси по предварително обявения дневен ред:
1. Приемане на общ законопроект на приетите на първо гласуване законопроекти за изменение и допълнение на Търговския закон,№ 254-01-15, внесен от Янаки Боянов Стоилов, Любен Андонов Корнезов и Евгений Желев Желев на 16.02.2012 г.; № 254-01-91, внесен от Емил Йорданов Радев, Красимир Георгиев Ципов и Фани Иванова Христова, внесен на 05.09.2012 г. и № 202-01-53, внесен от Министерски съвет на 12.09.2012 г.
2. Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на общ законопроект вх. № 253-03-88/05.09.2012 г. на приетите на първо гласуване законопроекти за изменение и допълнение на Изборния кодекс: № 254-01-77, внесен от Екатерина Иванова Михайлова и група народни представители нa 06.07.2012 г.; № 254-01-79, внесен от Яне Георгиев Янев и група народни представители на 10.07.2012 г.; № 254-01-81, внесен от Мая Божидарова Манолова и група народни представители на 10.07.2012 г. и № 254-01-83, внесен от Искра Фидосова Искренова и група народни представители на 10.07.2012 г.
Колеги, тъй като все още ги няма колегите, вносители по първа точка, предлагам ви да започнем с втора точка и накрая ще се върнем към точка първа.
По втора точка - Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на общ законопроект вх. № 253-03-88/05.09.2012 г. на приетите на първо гласуване законопроекти за изменение и допълнение на Изборния кодекс: № 254-01-77, внесен от Екатерина Иванова Михайлова и група народни представители нa 06.07.2012 г.; № 254-01-79, внесен от Яне Георгиев Янев и група народни представители на 10.07.2012 г.; № 254-01-81, внесен от Мая Божидарова Манолова и група народни представители на 10.07.2012 г. и № 254-01-83, внесен от Искра Фидосова Искренова и група народни представители на 10.07.2012 г.
Започвам с наименованието на закона. Закон за изменение и допълнение на Изборния кодекс.
По наименованието на закона имате ли предложения. Няма. Подлагам на гласуване наименованието на закона. При 18 гласуващи, против има ли? Няма. Въздържали се? Няма. Осемнадесет „за”.
§ 1. Предложение по вносител.
Постъпило е предложение от н.пр. Яне Янев и група народни представители § 1 да отпадне.
Имате думата за изказвания по § 1. Заповядайте, г-жо Манолова.
Мая Манолова:
§ 1 е включен от законопроекта, внесен от Коалиция за България.
Ние сме се въздържали в Изборния кодекс да правим предложения, които са извън обхвата на предстоящите парламентарни избори и на избори за европейски парламент с изключение на това предложение, което е знаково за левицата, което е кауза за левицата, а именно предложението да бъдат избирани пряко кметовете на общини и кметовете на райони в градовете с районно деление. Считаме, че е в ущърб на демокрацията фактът, че се назначават районните кметове, а също така и кметовете на малките населени места до 350 души. По-нататък сме развили предложения, които визират връщане на старото положение, при което имаше пряк избор на кметовете на малки населени места с население над 350 души.
Само припомням, че в конституционно решение по повод наша жалба срещу Изборния кодекс, макар че в тази част жалбата не беше уважена, се отбелязва, че в интерес на развитието на демократичните процеси в България е да има пряк избор и на районните кметове и на кметовете на малките населени места.
Една промяна в позицията на управляващите би била знак, че биха се съобразили, както с мнението на Конституционния съд, така и с мнението на българските граждани. Още повече, че всички дефекти от назначаемостта на селските кметове след проведените местни избори вече са факт и те са еднакво видими и еднакво значими и в общините, в които кметовете са от управляващите и в общините, в които кметовете са от опозицията. В интерес на хората е те да избират селските кметове, а не да бъдат назначавани реално от победилата политическа сила. Благодаря.
Предс. Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Манолова. Други изказвания по § 1. Да разбирам, че няма. Аз няма да влизам в дискусия. Водили сме тази дискусия при приемането на Изборния кодекс и си следваме позицията, която сме изразили. Преминаваме към гласуване.
Първо подлагам на гласуване предложението, постъпило между първо и второ четене за отпадане на § 1. Който е „за”, отпадането на § 1, моля да гласува. Дванадесет „за”. Против? Седем „против”. Без въздържали се.
Не се подкрепя текста на вносителя за § 1.
§ 2. Постъпило е предложение на Мая Манолова и група народни представители § 2 да отпадне.
Предложение на н.пр. Христо Бисеров, Митхат Метин и Четин Казак за § 2. Това са предложения, които те са ги отстоявали при приемането на Изборния кодекс.
По § 2 желаещи за изказване? Г-жа Манолова.
Мая Манолова:
Предложението на вносителя г-н Янев и група народни представители е противоконституционно, доколкото участието в избори - активното избирателно право е право, а не задължение на българските граждани. Така че да не приемаме противоконституционни текстове.
Предс. Искра Фидосова:
Други желаещи за изказване? Г-н Корнезов.
Любен Корнезов:
Текстът е противоконституционен, ако го приемете. Как може да отнемеш правото на човека на труд? Няма ли пък да разберем как е гласувал, за да видим каква длъжност да му дадем?
Предс. Искра Фидосова:
Това как е гласувал, беше в други времена.
Гласуваме § 2. Подлагам на гласуване предложението на г-жа Манолова и група народни представители § 2 по вносител да отпадне. Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Против? Един „против”. Въздържали се? Един „въздържал се”.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Бисеров, Метин и Казак за § 2. Който е „за”, моля да гласува. Няма „за”. Против? Девет „против”. Въздържали се? Десет „въздържали се”.
Предложение на н.пр. Христо Бисеров, Митхат Метин и Четин Казак за създаване на нов § 2а.
Желаещи за изказване има ли? Няма.
Предложението е както е по предния параграф. Конституционният съд се произнесе по този въпрос.
Гласуваме предложението на н.пр. Христо Бисеров, Митхат Метин и Четин Казак за създаване на нов § 2а. Който е „за”, моля да гласува. Няма „за”. Против? Десет „против”. Въздържали се? Девет „въздържали се”.
Предложение на н.пр. Петър Хлебаров за създаване на нов § 2а.
Желаещи за изказване? Г-н Хлебаров, заповядайте.
Петър Хлебаров:
Предложил съм да заменим фразата „населено място” с думата „община”, тъй като мисля, че е подходящо да се разшири обхвата на активното избирателно право за кметовете, тъй като смятам, че сегашният текст лимитира политическия плурализъм и ограничава това право.
Предс. Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Хлебаров. Други колеги, желаещи за изказване има ли? Да разбирам, че няма. Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Петър Хлебаров за създаване на нов § 2а. Който е „за”, моля да гласува. Един „за”. Против? Няма. въздържали се? Осемнадесет „въздържали се”.
§ 3. Предложение на н.пр. Мая Манолова да отпадне § 3.
Желаещи за изказване? Г-жа Манолова.
Мая Манолова:
Това предложение е отново на г-н Янев. Той предлага прага за коалициите да бъде променен, като процентът се определя от броя на коалициите, от броя на партиите, участващи в коалицията плюс 2. Оставам настрана факта, че той точно си е сметнал начина по който той самият се кани да участва в изборите, защото формулата можеше да бъде 4 плюс броя на партиите и разни други варианти. Но тук, без да изпадам в разсъждения от конюнктурно политически характер, искам само да ви припомня решението на Конституционния съд, което при един подобен опит, в който участвахме ние да променяме прага преди избори, освен че ни предупреди, че преди избори подобни промени не се правят, но и разсъжденията на Конституционния съд в посока, че по този начин с различен праг за коалициите и за партиите се нарушава принципът на равното избирателно право, а именно тежестта на гласа на избирателите, гласували за политически субекти с един глас и по този начин тежестта на гласа на избирател, който е гласувал за партия и такъв, който е гласувал за коалиция са в неравно поставено положение. Излиза, че този, който е гласувал за коалиция, е гласувал по-малко, отколкото този, който е гласувал за партия, за да го преведа на общо употребяем език. Така че, ако бъде прието това предложени на г-н Янев, освен че то носи със себе си определени конюнктурни последици и обвинения към тези, които ще го приемат за краткосрочни политически цели, а именно за предстоящите избори, но и едно сериозно опасение, че при една атака в Конституционния съд, просто той ще си повтори мотивите, които вече е изразил по повод на друга конституционна жалба.
Така че апелирам, колеги от ГЕРБ, да не подкрепяте това предложение, което чисто политически вероятно ви устройва, но чисто от гледна точка на конституцията е в противоречие с нейни текстове, което е обявено от Конституционния съд в негово решение. Благодаря.
Предс. Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Манолова. Нас няма как да ни устройва, защото ние не се явяваме като коалиция. Нито ни пречи, нито ни устройва. Участваме сами.
Други желаещи за изказване? Г-н Методиев.
Веселин Методиев:
В духа на колегиалния тон да кажа на колегите, понеже сигурно не се знае, проф. Близнашки е професор в Софийския университет, бивш народен представител от БСП, един от авторите на Изборния закон навремето 1991 г. Когато отива да поиска от партийното си ръководство санкция, тъй като има два варианта за закона – дали да е 3 или 5% избирателният праг, тогава Младенов му е казал: „Направи го 4%.”. Казвам ви това, за да знаем, че тази бариера се е появила по един абсолютно случаен начин. С това искам да ви кажа, че тази игра с бариерата е една игра. От нея полза няма.
Предс. Искра Фидосова:
Други желаещи за изказване по този текст? Г-н Лазаров.
Димитър Лазаров:
В духа на това, което г-н Методиев каза. Да, има решение на Конституционния съд, що се касае до коалициите по повод 2009 г., което не означава, че противоконституционно би било прагът, за който г-н Методиев каза, че е избран случайно, и то не е традиция и няма и как да бъде за 4-5 избора. Би могъл да бъде и 5% и 6% и 7%, няма никаква пречка. Не говорим за коалиции, а говорим за равно право избирателно.
Предс. Искра Фидосова:
Други желаещи за изказване? Няма. Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението за отпадане на § 3. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”. Против? Един „против”. Въздържали се няма.
§ 3 отпада.
Предложение за създаване на нов § 3а от н.пр. Петър Хлебаров.
Желаещи за изказване? Г-н Хлебаров, заповядайте.
Петър Хлебаров:
Тъй като намерих дословно повторение на този текст в чл. 258, ал. 3, мисля, че там му е систематичното място и предлагам това да отпадне.

Предс. Искра Фидосова:
Благодаря. Други желаещи за изказване? Г-н Методиев, заповядайте.
Веселин Методиев:
Когато има система „Донт”, която изчислява гласовете с остатък и когато в общинските съвети си влизат без да има праг квота, това е общо правило. Когато има система „Хенри Маер”, която е приета общо за всички, тогава се изчислява по друг начин. Така че тук става сума наистина за принцип. Сега Изборният кодекс работи със системата „Хенри Маер”. От тази гледна точка, аз подкрепям просто другия принцип. Тук не става дума за политически различия. Просто да стане ясно как работи системата.
Екатерина Михайлова:
Аз този текст съм го подкрепила, когато беше направен на времето. Така че нищо ново не е, че гласувахме по различен начин.
Предс. Искра Фидосова:
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Петър Хлебаров за нов § 3а. Който е „за”, моля да гласува. Двама „за”. Против? Няма. Седемнадесет „въздържали се”.
Предложение на н.пр. Бисеров, Метин и Казак за създаване на нов § 3а. Желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване предложението. Който е „за4, моля да гласува. Няма „за”. Против? Двама „против”. Седемнадесет „въздържали се”.
§ 4. Няма постъпили предложения. Предложението е дните за изборните книжа вместо три да станат пет. Желаещи за изказване? Няма.
Който е „за”, моля да гласува. Деветнадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 5. Има предложение на н.пр. Михаил Михайлов.
Предложение на н.пр. Фидосова, Ципов, Радев и Лазаров.
Става въпрос за бюджета на Централната избирателна комисия. Желаещи за изказване? Заповядайте, г-жо Манолова.
Мая Манолова:
Това безспорно е важно. Защото бюджетът за изборите осигурява нормалното протичане на целия изборен процес. Всъщност основното предложение, което е влязло в общия законопроект, е наше – на Коалиция за България.
Аз лично не възразявам да се приеме предложението на колегите от ГЕРБ, а именно бюджетът да се съставя, изпълнява и отчита по реда на Закона за устройството на държавния бюджет. Това обаче ще означава определени ангажименти към бюджета за следващата година, който вече е в Народното събрание. Доколкото аз си го представям, това ще означава, че финансите за ЦИК и изобщо за предстоящите избори трябва да бъдат обособени в отделен ред в бюджета към бюджета на Министерския съвет и да е ясно предварително какво и как ще се харчи. Всъщност по принцип и това е идеята да се вложи мисъл в разход, а не накрая да се окаже, че вместо15-20 сме похарчили 39 и те пак не с стигнали.
Ще предложа, ако това предложение се приеме, в Преходните и заключителните разпоредби да се приеме един текст, който да ангажира финансовият министър или Министерският съвет (не съм готова с формулировката) по предложението за бюджета за изборите за следващата година, което да е свързано с бюджета за 2013 г. Очевидно има консенсус по темата, че трябва да са ясни парите за изборите и нека това наистина да се напише по начин, по който да бъдат обезпечени средствата.
Тук няма да изпадам в пикантерии от сорта, че когато не са ясни тези правила, се изпада в смешни ситуации, в които не е ясно ЦИК къде ще се помещава и с какви пари разполага. Това е една друга тема, която няма да я вкарвам тук.
Предс. Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Манолова. Колеги, тук бих искала да вметна нещо. Систематичното място на този въпрос не е тук, а трябва да отиде в чл. 39а. Иначе трябва да решим по принцип кой подход избираме по отношение на бюджета на ЦИК. Аз мисля също, че има консенсус по това, че трябва да са ясни нещата, сумите. Аз лично подкрепям парите за изборите да си останат по отделна сметка в Министерския съвет, да си има ангажимент, да знаем предварително колко са, а бюджетът за разходи на ЦИК си е чист бюджет на комисията, като на всички останали комисии, които са съответен разпоредител с бюджетни средства.
Ако искате сега да го подминем този текст и като стигнем до чл. 39а, да изчистим изречението. Дори вчера мислихме по редакцията, която да предложим в тази връзка, да го съгласуваме и с Министерството на финансите, за да няма спорове по отношение на бюджета. Разбира се, и колегите от ЦИК да го видят.
Мая Манолова:
Добре. Но самият чл. 39 ще бъде спорен. Самата идея за превръщането на ЦИК в юридическо лице на бюджетна издръжка и първостепенен разпоредител с бюджетни кредити е достатъчно спорна.
Предс. Искра Фидосова:
Ако се приеме, че е юридическо лице, там му е мястото за бюджета. Ако не се приеме, трябва да правим нов текст със съответно заглавие, защото този текст, който е в чл. 13 е „Подготовка на изборите” и няма отношение специално към бюджета на ЦИК. Но като говорим за бюджет на ЦИК то го има като въпрос само, когато е самостоятелно юридическо лице. Иначе няма такава тема.
Мая Манолова:
Добре. Нека го отложим.
Димитър Лазаров:
Да, чл. 13, а и заглавието е такова „Подготовка на изборите”, първата алинея е организационно—техническата подготовка от кого се осъществява, кой координира и т.н. Мисля, че мястото на този параграф да бъде наистина в чл. 39а, където се говори за ЦИК, юридическо лице. Там може би трябва да бъде дебата за това какво се включва в бюджета на ЦИК и разходите по осъществяване на изборите. Защото те не могат да бъдат вместени единствено само в бюджета на ЦИК, защото има разходи от други ведомства.
Предс. Искра Фидосова:
Тоест няма възражения да вървим нататък и като стигнем до текста, да коментираме варианти. (Да.)
§ 6. Предложение на н.пр. Бисеров, Метин и Казак.
Изказване по § 6. Г-жа Манолова.
Мая Манолова:
Да припомня смисъла на предложението, тъй като в основния текст е включено предложение от проекта на Коалиция за България”. Виждаме, че се подкрепя и от други народни представители. Става дума за изискването председателят и заместник-председателят и секретарят на всяка една избирателна комисия да бъдат представители на различни политически партии. Ясно е защо. Аз мисля, че е в интерес и на ГЕРБ да подкрепят това предложение предвид многобройните подозрения, че се извършват манипулации в изборите, особено на най-ниското ниво – секционни избирателни комисии, включително злоупотреба с бюлетини, подмяна на бюлетини, подмяна на секционни протоколи и колкото повече контрол от различни политически партии и прякото им участие и ангажиране с честността на вота, толкова по-добре за крайния резултат.
Предс. Искра Фидосова:
Това просто не е вярно. Дали ще има председател и заместник-председател или секретар и заместник-председател. Знаете как се взимат решенията в секционните комисии. Не може една партия да има мнозинство. Така че тези доводи са несъстоятелни и не ги приемам по същество.
Има ли други изказвания? Г-н Лазаров.
Димитър Лазаров:
Тези изявления отсега, това подгряване с оглед догодина кой ще загуби изборите са ясни. Предложете тогава да няма членове в секционните избирателни комисии на политическа партия ГЕРБ, ако мислите, че това ви е проблемът. Не искам да политизираме дебата. Няма повече да се изказвам.
Предс. Искра Фидосова:
Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложение на н.пр. Бисеров, Метин и Казак за § 6. Който е „за”, моля да гласува Шест „за”. Против? Няма. Въздържали се? Тринадесет „въздържали се”.
Подлагам на гласуване § 6 по вносител. Който е „за”, моля да гласува Шест „за”. Против? Няма. Въздържали се? Тринадесет „въздържали се”.
§ 7. Има постъпило предложение от н.пр. Яне Янев и група народни представители. Желаещи за изказване по § 7.
В момента в закона денят, който е след изборите, може да ползват неплатен отпуск. Въпросът е необходимо ли е да бъдат два дни след изборите, т.е. да стане понеделник и вторник, а денят преди изборите е съботен ден. Имате предвид, ако е работен ден за такива, които са членове на съответните комисии.
Кристияна Петрова:
Има се предвид, че не всички са държавни служители. Голяма част от членовете на секционните избирателни комисии работят в частния сектор и понякога там се работи и в събота, така че е необходимо тези хора с оглед на тяхната работоспособност да бъдат адекватни на работа, защото, примерно, някои работят и като миньори. Те трябва да са отпочинали. Все пак работата в изборния ден е достатъчно тежка. Работят без почивка. С тази цел сме го предложили.
Предс. Искра Фидосова:
Според мен, тук по-скоро аргументът ви е бил за това, че в съботния ден се предават документите, книжата и се подготвя помещението за следващия ден.
Г-н Методиев, заповядайте.
Веселин Методиев:
Аз виждам аргументи в полза на двата дни, следващи изборния ден, защото човек, който е ангажиран в секционна комисия в неделя сутринта от 6:00 часа вечерта до късно, а понякога и след полунощ, в понеделник може да се е прибрал в ранните часове. От тази гледна точка на него почивен ден му е вторник. Това е логиката. Защото вече понеделник денят е станал нощ. Той не е спал 24 часа. Става дума за 12 хиляди души. За денят преди изборите не виждам, за себе си, подкрепа и затова моето изказване е редакционно. Защото в съботния ден имат ангажименти председателя и секретаря по книжата. Докато членовете на комисията като цяло не са ангажирани в деня преди изборния ден. Но за края на изборите, нощта и пр. за мен има логика и затова аз бих подкрепил двата дни след изборния ден и ако е възможно да гласуваме разделно.
Емил Радев:
За мен има логика и денят преди изборния ден също, защото има доста организационна работа. Все пак председателят и секретарят също са членове на изборната комисия. Има хора, които работят на смени и събота и неделя, така че е добре и този ден, за да могат да с изпълнят все пак задълженията. Защото подготовката за изборния ден е особено важна също да стане в срок. Така или иначе неплатена отпуска е и мисля, че няма проблем и денят преди изборите. Има логика с цел доброто организиране на изборите.
Предс. Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Радев.
Колеги, можем ад подкрепим и двете предложения, защото това е правна възможност, а не е задължение. Ако погледнете текста, имат право и то на неплатен отпуск. Така че всеки един ще си прецени дали да ползва само понеделник или и два дена. Предложението за събота за мен също има логика. Г-н Лазаров.
Димитър Лазаров:
В този смисъл ще ми е изказването. Очевидно става дума за тези, които не са заети в съботния ден, защото и сега в текста на ал. 4 е казано:
„(4) Лицата, включени в състава на избирателните комисии, се освобождават от служебните им задължения за времето, необходимо за работата им в съответната комисия. За това време те ползват неплатен служебен отпуск, който се зачита за стаж по специалността, или по тяхно искане – полагащия им се платен годишен отпуск.”
Тези, които са ангажирани в събота, председател и секретар, по силата на сега действащия текст те се освобождават. Става въпрос аз тези, които не са заети, както каза и колежката.
Въпросът за вторник - това, което каза г-н Методиев. Ако буквално тълкуваме, ако приключи в понеделник след 0:00 часа, то денят е започнал.
Но просто да добавим „могат да ползват”, за да бъде една правна възможност.
Предс. Искра Фидосова:
Текстът е „имат право”. Всеки ще си прецени. Не пречи да гласуваме този текст, а да си преценяват самите членове на комисиите. Говорим за § 7 по вносител. А Вие г-н Лазаров, говорите за ал. 4, която не фигурира в доклада по вносител. Вие ни цитирахте ал. 4 на действащия текст на чл. 18. (Да.) Добре. Разбрахме се.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Яне Янев за § 7. Който е „за4, моля да гласува. Четиринадесет „за”. Против? Няма. въздържали се? Петима „въздържали се”
Подлагам текста на вносителя за § 7. Който е „за” § 7 по вносител, моля да гласува. Деветнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
§ 8. Има два варианта. Желаещи за изказване по Вариант І и Вариант ІІ на § 8. Г-жа Манолова.
Мая Манолова:
Вариант І е предложен от Коалиция за България. Ние сме допуснали техническа грешка с изписването на ал. 3. Трябва да се има предвид ал. 8. Става дума за един проблем, който възникна в дейността на избирателните комисии, а именно за тяхното алогично тълкуване, за начина по който трябва да вземат решения с мнозинство от 2/3, а именно в случаите, в които не са събрали необходимото мнозинство да считат, че няма произнасяне на комисията, вместо че има произнасяне с отказ. Така че което и от предложенията да се приеме, следва това да бъде променено и да е разписано ясно, защото иначе те действат против елементарната правна логика. Поддържаме наше предложение.
Предложенията на колегите са в същия дух. Имам предвид на колегите от Синята коалиция.
Да е ясно, че в случаите, в които няма мнозинство от 2/3 има постановен отказ.
Предс. Искра Фидосова:
В Вариант І, който сте написали, така записано за мен означава абсолютно всички решения, включително решенията за членове на секционни комисии и т.н. Най-ежедневните и елементарни решения, ако следват тази логика и ако това сте имали предвид.
Мая Манолова:
Имате предвид обжалването?
Предс. Искра Фидосова:
Да. Така е неприложимо за мен. Разбирам идеята и по-скоро Вариант ІІ е чистият и по-нататък трябва да го развиваме вече с останалите текстове нататък. За мен Вариант І така означава всяко едно решение. Най-елементарното нещо – попълване на членове на секционните комисии, трябва да се обжалва до Върховния административен съд, което е абсурдно.
Мая Манолова:
Разбирането ни е било, че всички решения на Централната избирателна комисия, ние сме го дали по-нататък, трябва да подлежат на обжалване. Имаме предвид пропуските за обжалване на методиката, отказите за регистрациите на партии за участие в изборите и т.н.
Предс. Искра Фидосова:
Едно е да подлежи на обжалване методика и откази за регистрация, с което съм съгласна, защото и моята идея е била, когато сме приемали кодекса, че подлежат на обжалване отказите. Но не съм съгласна, че може да подлежат на обжалване пред ВАС решенията за членове на секционните комисии. Това е абсурдно, както и други такива ежедневно решения, с които са затрупани комисиите. Г-н Лазаров
Димитър Лазаров:
Дали ще се обжалват всички решения или не, не му е тук мястото. По-нататък ще стигнем и до това. Не му е тук мястото, г-жо Манолова. В чл. 26 е казано кои се обжалват.
Предс. Искра Фидосова:
Нашето предложение е било в ал. 2 изрично да се запише: „Когато за приемане на решение липсва необходимото мнозинство, се смята, че е налице решение за отхвърляне, което подлежи на обжалване по реда на този кодекс.”
Не всички решения, обаче. Не приемам да са всички решения по тази елементарна логика, че ще блокираме изцяло изборния процес. Ако тръгне някой просто да се заяжда и за всяко едно елементарно решение общинска избирателна комисия се жалва до ВАС, какво ще правим. (Защо до ВАС.) Защото така сте записали. Нали искате всички решения да стигнат до ВАС. Не може да са всички. Трябва да са тези, които са регистрация на партии, на коалиции, на инициативни комитети, на методологията. Може би има и още някакъв кръг, но да ги видим кои. Те и сега се обжалват.
Мая Манолова:
Решенията на ЦИК трябва да се обжалват.
Предс. Искра Фидосова:
Г-жо Манолова, не всички трябва да подлежат на обжалване пред ВАС и ви давам аргумент защо. Не може всички да отиват във ВАС. Всяка една общинска избирателна комисия има стотици решения в изборния процес. СИК има хиляди решения. Не може всяко решение, което е за застъпници, за членове на комисии, за нещо, което е станало.
Мая Манолова:
Принципът е, че всичко подлежи на обжалване, но някои на СИК до ОИК.
Предс. Искра Фидосова:
За ОИК никой не спори, не говорим за следваща инстанция. Говорим за пред ВАС.
Мая Манолова:
Говорим аз едно и също.
Предс. Искра Фидосова:
Не говорим за едно и също. Добре.
Съгласни ли сте тук да остане това, което е безспорно, по Вариант ІІ.
Да коментираме следващото предложение по ал. 4.
След още няколко параграфа ще стигнем до първия тежък текст - § 26, и там ще ги видим по отделните точки.
По предложението в ал. 4 думите „могат да” се заличават и т.н.
Г-жо Михайлова, това е ваше предложение. Това по принцип бих го подкрепила, но смятам, че трябва да направим редакция. Смятате ли, че ако направим следната редакция, съвпада с вашето предложение и идея.
„Членовете на избирателните комисии подписват протоколи и гласуват решения с особено мнение, когато не са съгласни с решението или с посоченото в протокола, като посочват в какво се изразява особеното мнение.”
Г-жо Михайлова, приемате ли го като редакция? Ако искате още веднъж да го прочета? (Не.) Мисля, че е ясно. (Да.) Добре.
Предложението по т. 3 във Вариант ІІ си остава.
„Създава се ал. 8.
„(8) На заседанията на избирателните комисии могат да присъстват наблюдатели.”
Изказвания по този текст има ли? Аз лично няма да го подкрепя.
Г-жа Манолова.
Мая Манолова:
Това предложение е внесено от Коалиция за България и мисля, че и от Синята коалиция за присъствието на наблюдатели и поради тази причина е включено в общия законопроект.
Мисля, че е задължително и това беше един от сериозните пропуски в дейността на изборната администрация до този момент, особено на СИК, да не се връщаме на това, което се случи, но си работиха на тъмно, на тайно без да обявяват нито протоколи, нито мотиви, нито аргументи за решения, нито кой как е гласувал и пр. От това само ще спечели прозрачността на изборния процес, ако освен всички други ангажименти, които вменяваме и на РИК и на Централната избирателна комисия, да допуснем възможността да присъстват наблюдатели.
Предс. Искра Фидосова:
Когато говорим за заседанията на Централната избирателна комисия, обаче аз съм против. Ние сме направили предложение да се излъчват онлайн, в реално време заседанията на комисията, което означава, че всичко, което ще се случва в комисията до най-малката подробност, ще се наблюдава от всички, а не само от наблюдатели, а от всички граждани, избиратели, кандидати в съответния вид избори. Присъствието на наблюдатели, които могат да бъдат 10-20-50-100 човека, (на последните избори си направете справка колко наблюдатели има регистрирани) например, от една организация има 3300. Това не означава, че тези хора трябва да отидат в залата, където заседава Централната избирателна комисия и да се възпрепятства работата на комисията. Затова, ние поехме ангажимент и казахме, че твърдо и категорично ще отстояваме изцяло публичност и прозрачност в работата на комисиите. Предложихме текст, който не само задължава ЦИК да оповестява публично всички тези документи, решения, протоколи, предварителни, окончателни резултати и всичко, което върви в изборния процес, но и онлайн, в реално време да излъчва заседанията. Така че всеки, който иска да наблюдава ще наблюдава. А да присъстват вътре безброй, десетки или стотици представители на различни организации наблюдатели, това би блокирало работата на комисията.
Мая Манолова:
Разбира се, че могат да се напишат правила, съгласно които могат да присъстват определен брой представители на една организация наблюдател. Освен това, ако ще се предава онлайн на ЦИК, то няма предложение за предаване онлайн на РИК и ОИК. Регистрациите се правят в общинските избирателни комисии и понякога за местни избори пораженията са изключително сериозни. Включително и листите се регистрират по места.
Предс. Искра Фидосова:
Не съм против да се излъчват и другите онлайн. Но съм против това да позволим 100 или 200, или 500 човека да влязат и да пречат на комисията.
Мая Манолова:
Да се каже, че могат да присъстват по един представител или по двама представители на наблюдател.
Предс. Искра Фидосова:
Добре, ако са се регистрирали 50 организации на наблюдатели и присъстват по двама са 100 човека.
Мая Манолова:
Колко са се регистрирали последния път наблюдатели, за да видим каква е възможността да присъства по един техен представител на заседанията на ЦИК.
Предс. Искра Фидосова:
Могат да бъдат безброй организациите, които могат да се регистрират. Заповядайте, г-жо Цонева.
Антоанета Цонева
Изказвам се от името на организацията, в която работя – Институт за развитие на публичната среда. Организацията е представила на 18 септември до комисията становище от 25 стр. И бих искала да получа уверение, че то е разпространено на членовете на комисията, защото не го виждам в материалите.
Предс. Искра Фидосова:
За всички материали, които постъпват, се уведомяват своевременно всички колеги. Всичко е дадено на колегите. Уведомени са и всичко, което искат по електронен път се получава. Който иска си разпечатва.
Всичко е дадено. Кажете какво е вашето предложение по този текст, който обсъждаме в момента.
Антоанета Цонева:
Предложението е в подкрепа на предложението на Коалиция за България и новите предложения, които са внесени от Христо Бисеров – на заседанията на избирателните комисии да могат да присъстват наблюдатели. В защита на това, за което всъщност взех думата, и част от нашето становище е в тази посока, че приоритетна препоръка на ОССЕ беше следната.
Изборният кодекс трябва изрично да уточни, че упълномощени представители на участниците в изборите местни и чуждестранни наблюдатели и представители на медиите могат да присъстват на заседанията на изборните комисии. А кодексът на добрите практики, на Венецианската комисия посочва, че заседанията на Централната избирателна комисия трябва да бъдат отворени за всеки.
Предс. Искра Фидосова:
Затова се предават публично, онлайн в реално време.
Антоанета Цонева:
Да, но достъпът до останалите изборни администрации – РИК, ОИК.
Предс. Искра Фидосова:
Сега сме на общия текст. В СИК наблюдателите изрично са изписани. В ЦИК на този етап има предложение, в РИК ще се предава пряко също, в ОИК - ще до ОИК и ще го коментираме.
Антоанета Цонева:
Аз просто давам нашия коментар. За нас в духа на международните стандарти за наблюдение на избори е достъпът на наблюдатели до заседанията на изборната администрация. В този смисъл беше и учудването на международните наблюдатели, които бяха поканени миналата година ,които трябваше изрично да получат позволение да присъстват на заседанието на ЦИК, което впрочем се случи, но това не може да се отнася за нито един местен наблюдател, който няма да получи достъп до заседанията нито на ЦИК, нито на РИК, нито на ОИК.
Предс. Искра Фидосова:
Но когато ще се предават пряко, в реално време това не е ли достъп.
Антоанета Цонева:
Това е само една възможност.
Предс. Искра Фидосова:
Добре, отговорете ми, за какво ви е достъп, ако ще го гледате в интернет, в реално време, по телевизия – Канал 1, ако приемем, че ще се излъчва.
Мая Манолова:
Могат да изкажат становище. Това е предложението на Христо Бисеров.
Предс. Искра Фидосова:
Откъде накъде ще изказват становище. Как ще изказват становище? На какво основание?
Мая Манолова:
Защо да не изказват становища. Това са наблюдатели, които наблюдават процеса. Мисля, че от това парламентът само печели.
Предс. Искра Фидосова:
Как ще се бъркат в органа. Чета:
„Списък на регистрираните наблюдатели за изборите на 23 и 30 октомври 2011 г.” (Официална справка от ЦИК)
Първи тур – брой регистрирани – 5136
Втори тур – брой регистрирани – 5272.”
(От колко организации?) От 12 организации.
Антоанета Цонева:
Ако въведете регламент, че от една организация може да присъства не повече от един наблюдател, няма да има проблем.
Предс. Искра Фидосова:
Тогава ще въведем регламент, че една организация не може да регистрира повече от 10 членове за наблюдатели.
Ваня Нушева: Асоциация „Прозрачност без граници”.
Благодаря за възможността да аргументирам подобно предложение.
Извършваме наблюдение от 2007 г. на начина, по който протича изборния процес. И проблемът, с който се сблъскват нашите наблюдатели е най-вече с достъпа до коректна информация относно работата на общинските избирателни комисии и районните избирателни комисии.
Разбирам, че с регламентирането на възможността за предаване онлайн на заседанията на ЦИК въпросът до голяма степен е решен. Но остава неразрешен въпросът с наблюдението на работата на общинските избирателни комисии и районните избирателни комисии. Това, което бих искала, е наистина да апелирам вашето внимание е да фокусираме вниманието и върху работата на тези нива на комисии, защото там има сериозни дефицити. По-добре е да имат наблюдателите достъп до работата, за да могат коректно да отразяват, а не да бъдат пред залата и да се позовават на слухове и допълнителни интерпретации.
В подкрепа на това бих искала да кажа, че в общинските избирателни комисии и в районните избирателни комисии застъпниците на партиите имат възможност да присъстват. Коректно е и наблюдателите да имат тази възможност. Може да се изчисти формулировката с регламентиране на определен брой – един или двама максимум наблюдатели във всяка конкретна комисия, за да не се затруднява работата на комисиите. Благодаря.
Веселин Методиев:
Г-жо Председател,
Колеги, мисля, че става въпрос за принцип. Ако принципът е на заседанията на избирателните могат да присъстват наблюдатели така, както е записано в текста, то тогава това нещо може да се ограничава в йерархията на тези комисии. Ако общият принцип е, че могат да присъстват и бъде записано в текст, който изяснява принципно нещата, както вие самата твърдите тук, то след това може да се детайлизира при съответните комисии. Защото е съвсем естествено, че принципът е един за Централната избирателна комисия, ще получи друга реализация в районната, трета - в общинската, и четвърта – в секционната. Това е съвсем естествено. Ако се отхвърли принципът, се допуска политическа грешка. Защото се позволява да се тълкува на моменти почти на спекулативния ръб, че тук има воля против това да има възможност наблюдателите да могат да присъстват.
Затова моят призив е да се приеме принципът, а след това да започне ограничението. Например, ако в районната избирателна комисия наистина има проблем, защото те са все пак малко, за разлика от общинските, които са повече от тях, да кажем стотици, нека да влязат по един или по двама, а в секционните да бъдат максимум 15. нека там да се слагат такива лимити. Но принципът да се приеме, че могат да присъстват. Още повече, че става дума за препоръка.
Когато българското законодателство или ние политиците започваме срещу такива неща да заставаме, изхождайки от конкретен случай, не приемаме принципа. Затова моят призив е да приемем принципа и да го уреждаме след това в съответните пропорции. Защото няма разумен човек, аз смятам себе си за такъв, който да не приеме в момента, че в ЦИК не могат да нахлуят 180 човека. Явно, че в ЦИК при предаване онлайн, могат да присъстват по един.
Предс. Искра Фидосова:
Защо и един, когато всички ще го гледат.
Веселин Методиев:
Защото, г-жо Председател, присъствието означава, ако приемем, че този човек е възпитан като мен, да каже: Имам еди-какво си мнение. Моля да си оставя документа при вас. Няма да създадем проблеми. Няма да пазим хората от ЦИК от някакъв човек, който ще предостави папка. Аз съм участвал в доста органи. Бил съм във върха на изпълнителната власт. Не виждам никакъв проблем в това, че някой ще остави една папка със становище.
Предс. Искра Фидосова:
Има деловодство за тази работа!
Веселин Методиев:
Продължавам. Затова, политически разумно е да се приеме принципът. Благодаря ви.
Предс. Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Методиев. Не го приемам, защото логиката на кодекса e обратната. Там където могат да присъстват и това, което досега сме следвали, това значи да обърнем целия кодекс. Ако тук напишем, че могат, това означава, че могат наистина навсякъде. Те сега могат в секционните, в Централна избирателна комисия няма необходимост, защото ще се предава в реално време, в районните също, по ОИК – нека да стигнем дотам, да решим какво ще правим. Аз не съм против, ако смятате, че можем да осигурим в ОИК да се предава в реално време, съм съгласна. Не съм против. Три години има да мислят кметовете какво ще правят.
Г-н Лазаров.
Димитър Лазаров:
Уважаема г-жо Председател,
Г-н Методиев, в предложенията, които са направени по § 8 ние ограничаваме броя на застъпниците на кандидатските листи до един, не повече от един, независимо колко кандидатски листи са. Понякога те са повече от 3 или 4 при местните избори. Забележете, там има избори за кмет, общински, на населено място – всеки би претендирал да си има застъпник. В нашите предложения ограничаваме и броя на тези, които са упълномощени от политическите партии, (досега нямаше такива ограничения) изхождайки от презумпцията, че видите ли тези хора под една или друга форма биват ползвани за контролиран вот, за изкривяване на вота и т.н. Казвам презумпция, а може би някога или на някои места е била основателна. Мисля, че тук има консенсус.
Сега сме изправени пред хипотезата в РИК и ОИК и в ЦИК броят на наблюдателите, и аз тук ще отворя една скоба – наблюдателите, за да наблюдават процеса, или наблюдателите, за да вземат становище и да изразяват становище по решенията, които ще вземат ЦИК, РИК и ОИК, хайде да го свалим и надолу, защото там присъстват наблюдатели, да изразяват становище и мнение в СИК по валидността на бюлетините – дали е валидна или не е валидна. Хайде да видим докъде можем да стигнем?! В случая разсъждавам, не изразявам мнение. Ние ограничаваме наистина представителите на политическите партии, а в същото време вие казвате защо да няма 15 наблюдатели в една секционна избирателна комисия. Между другото логика има. Могат да бъдат и представители на медиите, лошо няма, в СИК. Защото не беше пропуснато да се каже, че като чели там са предположенията за най-големи нарушения и манипулации в СИК. Да, нормално е там да има наблюдатели.
Всички решения, или почти всички решения, ние вървим натам по-голямата част от решенията на РИК и на Общинска избирателна комисия и на ЦИК, където ще бъдат предавани онлайн техните заседания, ще биват подлагани на контрол от по-горна инстанция или от съда.
Ако ще приемем, че наблюдателите ще участват в заседанията на РИК, ОИК и на ЦИК да изразяват свои становища, свои мнения как да се гласува, кое е законосъобразното, кое не е законосъобразното решение, кое би било и как би било, по същата логика представителите на медиите също биха могли да искат такова право и правомощие. Затова става въпрос – ние вървим към ограничаване на присъствието на хората. Извинявайте, но аз по същата логика мога да задам, след като предполагаме, че застъпниците на политическите партии на листите, пълномощниците на партиите са недобросъвестни, що се касае до контролиран вот, защо трябва да допускаме, че тези наблюдатели ще бъдат добросъвестни. Да не се окаже, че ако 15 от тях са в една избирателна секция, те са най-добросъвестните. Нищо лошо не искам да кажа, но да не тръгнем там в същата тази посока след време. Това са ограниченията. Колкото повече намеса има в работата на СИК, нека да има контрол. Никакъв проблем няма – нека има наблюдатели, стига да не пречат. Това е казано. Има журналисти. Е да вземат отношение и становище? Извинявайте, ние даже казваме, че може да има само един застъпник от една политическа партия, без значение дали е застъпник, дали е политически представител. Благодаря.
Предс. Искра Фидосовa:
Г-н Методиев, за реплика. Но преди репликата само да ви кажа ГИЗДИ какво си е регистрирало 2011 г. – 3430 наблюдатели. Примерно, в община Калофер са 22 на 7 октомври тази година, какво имат да правят наблюдатели по 5 човека на секция. Аз не мога да разбера какво трябва да правят толкова много наблюдатели на една секция.
Антоанета Цонева:
Вие виждате, хората, които са се регистрирали от нашата организация са 17.
Предс. Искра Фидосов:
Да, така е, но кажете ми при 3430 регистрирани какво трябва да бъде законодателството.
Антоанета Цонева:
Съжалявам, те са тук и могат да обосноват своето действие. Колкото повече, толкова по-добре. Ако смятате, че 3 хиляди е много, ограничете бройката.
Предс. Искра Фидосов:
Добре, вие сте регистрирали 17 и казвате, че работите за честни избори. Те са регистрирали 3430 и правят същото. Аз Ви питам къде е логиката, защото вие казвате, че сте наблюдавали изборите в цялата страна и сте направили анализ. (Не сме в цялата страна.) Добре. В колко града ги наблюдавахте. Г-жа Цонева е наблюдавала изборите и ни е изпратила доклад от 25 страници, а ГИЗДИ нищо не ни изпрати с 3430 човека.
Г-н Методиев, заповядайте.
Веселин Методиев:
Г-н Лазаров, репликата ми е следната. Аз съм убеден, (Вие, разбира се, не означава, че трябва да го приемете това нещо) че когато политическите партии са изхарчили голяма част от авторитета си - говоря за всички партии, не говоря за управляващата партия – просто вие вече сте част от този спектър, когато са изхарчили авторитета си за гарантиране на честни избори и е създала в обществото мнение, настроение, че партиите, както вие сам казахте, по презумпция, че застъпниците правят някакви бели, нещо нечестно се случва и пр. и това е станало обществено значимо действие, начинът да се запази демократичността в едно общество е когато се разшири възможността да се контролира същия този процес, чиито участници вече са дали достатъчно основание за неговата нечестност.
Случаят, за който каза г-жа Фидосова, (сега моля г-жа Манолова да си вземе въздух, за да не ме реплекира веднага) ГИЗДИ е организация на Позитано от началото на 90-те години. Утре друга организация ще стане на Демократи за силна България или на ГЕРБ, в случая не визирам, че това се прави само от БСП. Явно е, че е възможно.
Връщам се на най-главното, за което правя реплика. Когато се даде шанс, да се увеличи общественият контрол, доверието към самата демократичност се запазва. Това е наша задача на законодателите. Това не е задача на неправителствените организации. Затова трябва да бъдем с повече внимание отнесени към подобни неща.
Аз веднага ще ви кажа, че текстът на г-н Бисеров заедно с г-н Метин и г-н Казак, (съжалявам че ги няма в момента), наистина създава тези неща, за които Вие опонирате, г-н Лазаров. Защото там е написано, че на заседанията на всички видове комисии „могат да присъстват кандидати, застъпници, представители на ръководствата на партии и коалиции, чуждестранни и местни наблюдатели, журналисти, представители на неправителствени организации.” Това наистина става неограничен брой от субекти, докато тук ние дебатираме с вас въпроса за наблюдателите. Тоест онези, които могат да гарантират в някаква степен изразходеният от нас политически авторитет на партиите за честността на изборите. Това е патосът на защитата на този текст. Нищо друго няма в него. А това, че ще го провали една или друга неправителствена организация, ние не трябва веднага да подхождаме към това с инструмента „откажи се, не го прави” или както колегата ми подхвърля, и ме прати в деловодството, което е абсурдно поведение политически.
Димитър Лазаров:
Г-н Методиев, аз може би просто зададох на глас въпроса, който и на себе си съм задавал – въпроси, на които търсим отговор. Аз не дадох отговор докъде биха могли, по колко, в каква степен биха могли да се намесват. Така ми беше конструирана темата. Казах, да, в СИК, където са най-големите атаки, има наблюдатели, има и журналисти, без да пречат на броенето и без да се намесват. Остана темата за РИК и ОИК и до каква степен, след като там решенията биват обжалвани. Ако е по един при 17 как? Защото, според мен, 17 да присъстват е ненормално, и да вземат отношение и становища.
Предс. Искра Фидосова:
Не забравяйте, че там има застъпници. И ако на 50 участника има по един застъпник стават 117. Затова пак апелирам към всяка комисия поотделно, където му е мястото.
Преди да зададете въпрос, да ни кажете за ГИЗДИ, защото ми е интересно.
Имам въпрос към г-жа Цонева. Не го приемайте като нещо лично. Имате 17 регистрирани наблюдатели на предишните избори 2011 г. Защо трябва да намерим баланса? Този разговор го водим няколко дни и затова направихме тези справки, за да намерим наистина баланса. При 17 човека колко избирателни района сте покрили и тези изводи, които сте ни написали и в които казвате, че има данни затова, че изборите са манипулирани и т.н., на базата на колко секции ги направихте и на базата на колко избирателни района. Опитвам се да намеря логиката на нещата. Ако са 17 са били в два района от 264, а тези от ГИЗДИ с 3430 са били в 264 и г-жа Манолова като техен говорител казва, че са манипулирани изборите.
Мая Манолова:
Моля да не прекалявате. Аз не съм говорител на ГИЗДИ и нямам никакъв ангажимент към тях.
Предс. Искра Фидосова:
Не прекалявам. Искам да намерим баланса за наблюдателите.
Мая Манолова:
Запишете това, което не ви харесва. Но наблюдателите, регистрирани по ясен ред, трябва да имат възможност да присъстват навсякъде, за да е ясно, че няма да изместят изборите, както предишните.
Предс. Искра Фидосова:
Ние нямаме нито едно сдружение, нито един наблюдател не сме пратили или партиен функционер допълнително да.
Любен Корнезов:
Само МВР.
Искра Фидосова:
Какво правят МВР. Седят и охраняват секциите.
Мая Манолова:
МВР просто надминаха себе си на последните избори. Повече полицаи, отколкото избиратели.
Предс. Искра Фидосова:
Аз искам да чуя г-жа Цонева. Заповядайте, г-жо Цонева
Антоанета Цонева:
Това, което искам да кажа, е, че нашето становище съдържа експертиза, която ние притежаваме. Това, че правим едни или други заключения, те винаги само са единствено на базата на факти. Нямам претенциите, че сме покривали цялата страна, защото тогава щеше да има обвинения към нас, че сме хиляди и кой как ни организира. Не е правилно зададен въпросът към нас. Нашите наблюдения са публични. Винаги са стъпвали на факти, на изследване на документи и на доказателствата на нашите наблюдатели.
Предс. Искра Фидосова:
Моят въпрос беше конкретен. Тези 17 човека в колко общински избирателни района бяха. Искам да ми отговори, за да си направя изводите за себе си къде да търся баланса – по един ли, по двама ли?
Антоанета Цонева:
Ние нямаме претенциите да имаме представително наблюдение, на базата на което да се прави паралелно броене или някакво заключение. Това са различни методики, абсолютно различни принципи имат, могат да се наблюдават едни или други части на процеса. Например, Трансферънс имат друга методология. Те ще ви разкажат за нея. Те търсят представителност по отношение на своята мрежа. Така че това са различни подходи, които прибавят качество към изборния процес.
Искра Фидосова:
Тоест искате да кажете, че вие черпите огромната си част от информацията – данните, фактите, въз основа на които правите анализите от това, което виждате в публичното пространство изнесено, било на сайтове. В такъв случай не е ли достатъчно, че ЦИК ще излъчва онлайн в реално време своите заседания, за да продължите да черпите тези факти, обстоятелства, данни.
Антоанета Цонева:
Не е въпросът до нас. Аз не съм тук, за да защитя нашите възможности. Ние каквото сме правили през годините, ще го правим при всякакви обстоятелства – рестриктивни, забрани и т.н. Въпросът е за стандартите. Стандартът в света е различен. Ако погледнете, дори изборите в Русия, аз не знам дали тук някой не е бил наблюдател на избори някъде извън България, за да ви каже, че наблюдателите са допуснати навсякъде. Не говоря за изборния ден. Говоря за всички етапи на изборния процес. Това е стандарт. Това, заседанията да бъдат излъчвани онлайн, е техническа възможност. Освен всичко друго, никъде в кодекса не е записано, че заседанията на районните избирателни комисии се излъчват онлайн. Но това е техническа възможност. Това не е право. Наблюдателят трябва да имат статут. В момента в българското законодателство статутът се осигурява дори не от самия Изборен кодекс, а от решение на Централната избирателна комисия, която определя периметърът, в който да действат наблюдателите.
Това са моите аргументи. Казвам, че има различни методологии за наблюдение на честността на изборите.
Ваня Нушева:
Мога ли да направя едно кратко предложение, което мисля, че може да отговори до голяма степен на въпросите, които възникват.
Първо, наблюдателите наблюдават. Те не изразяват становища, не се намесват в работата на комисиите. Впоследствие изработват своите предложения и становища, след изборния процес. Мисля, че предложението беше „присъстват”!
Мая Манолова:
Христо Бисеров е направил такова предложение. След малко ще се обсъжда и ще се гласува.
Ваня Нушева:
Другото ми предложение. Участвала съм в международни мисии. Стандартът винаги е двама наблюдатели. В случай, че са чужденци, има и преводач. Така че двама наблюдатели на секция е максимумът. А оптималният вариант, който позволява единият наблюдател да присъства, другият евентуално, ако има необходимост, да е извън секцията, да се заменят. Това е стандартът, който обосновава два наблюдатели. Мисля, че това е разумно.
Предс. Искра Фидосова:
Аз не съм против двама. Въпросът е, че идва дисбаланса за застъпниците и представителите на партиите и така наречените пълномощници от г-жа Манолова в кодекса. Ако ще дадем двама на наблюдателите, това значи, че трябва да оставим двама за застъпниците и двама на пълномощниците. Защото не можем да дадем на наблюдателите, а на останалите да не дадем.
Мая Манолова:
Защо да не може. Те нямат еднаква тежест.
Предс. Искра Фидосова:
Нямат. Застъпникът е на кандидата или на листата, ако приемем новите предложения. Сега застъпниците са на кандидати. Сега ние предлагаме да станат на листи.
Мая Манолова:
Значи един застъпник на партийна листа, един представител на партията, която има партийна листа, стават двама наблюдатели от една партия. Нека да е по един наблюдател, тогава.
Предс. Искра Фидосова:
О’кей, по един. Опитваме се да намерим баланса.
Ваня Нушева:
Мисля, че ясно се изразих. За съответна комисия двама. В случая обсъждаме максимум двама, не повече. За съответна комисия, която и да е. Принципът е много ясен.
Предс. Искра Фидосова:
Г-жа Нушева казва нещо, което е много важно. Че наблюдателят има функцията да наблюдава процеса. Той не участва в този процес по никакъв начин. Той не се бърка в това какво решение взима съответната комисия. И това са и моите разбирания досега. Но от г-жа Манолова чуваме друго, че трябва да участва, да дава мнения и да си внася документи на председателя и на не знам кой и деловодството не било достатъчно. (Това го каза г-н Методиев.) Добре г-н Методиев.
Мая Манолова:
Г-жо Председател, в момента обсъждаме дали да присъстват физически или не наблюдателите.
Предс. Искра Фидосова:
Последно, това ли казвате. Наблюдателят си е наблюдател и няма да се бърка и да участва в решенията на комисията.
Мая Манолова:
По това дали да се бърка, трябва да гласуваме предложението на г-н Бисеров, което е малко по-надолу.
Предс. Искра Фидосова:
Може ли да изразява становища и позиции по отделните точки от дневния ред на комисията и това да се вписва в протоколите на комисията, според Вас. Може ли, г-жо Манолова, според Вас, фигурата на наблюдател да има.
Мая Манолова:
Първо нека да гласуваме тяхното присъствие, а след това ще решаваме какво да правят.
Предс. Искра Фидосова:
Нали за да определим присъствието, трябва да знаем функциите и правомощията.
Любен Корнезов:
Дайте да гласуваме.
Предс. Искра Фидосова:
Моето разбиране за наблюдателя е това, което каза и представителят на „Прозрачност без граници”. Ако това е позицията на всички, които имат наблюдатели и се регистрират, няма проблем. Но ако ще имат право да правят изявления, да дават становища по време на заседания, това което се каза преди малко, да се вписват тези мнения и позиции, това нещо е съвсем друго. Това е фигурата на застъпника, защото той брани и отстоява интересите и правата на определения кандидат. Затова той има право да присъства на заседанията на РИК и на ОИК.
Готови ли сме да гласуваме? Всъщност още не сме обсъдили предложението на н.пр. Михаил Михайлов за § 8 и предложението на н.пр. Фидосова1 Ципов, Радев и Лазаров, за начина на регистриране на застъпниците, че са на кандидатска листа, т.е. предложение за изменение на ал. 7
„(7) На заседанията на районните и общинските избирателни комисии може да присъстват по един застъпник от всяка партия, коалиция от партии или инициативен комитет. Изказаните от него становища, мнения и възражения се записват в протокола.”
Тук вместо „от всяка” да се каже „на кандидатска листа на” с оглед на промените, които правим в целия кодекс за застъпниците.
По това предложение спорове няма, нали г-жо Манолова?
Любен Корнезов:
Ще гласуваме и ще видим.
Предс. Искра Фидосова:
Променяме начина на регистрация на застъпниците –на листа става. (Да.)
Остава предложението на г-н Михайлов, в § 8. „В чл. 20, ал. 2, Вариант І в изречение второ се записва „в сроковете по чл. 26, ал. 8”.”
Ние се разбрахме, че Вариант І отпада и приехме Вариант ІІ.
А това, което той иска е тридневен срок за всички обжалвания.
Всички обжалвания да са в 24 часов срок.
Колеги, преминаваме към гласуване.
Започваме с Вариант І на § 8. Разбрахме се, че не му е тук мястото и приехме текст, който се подкрепя от всички, а именно да се подкрепи Вариант ІІ със следния текст: „Когато за приемане на решение липсва необходимото мнозинство, се смята, че е налице решение за отхвърляне, което подлежи на обжалване по реда на този кодекс.”, т.е. както е във Вариант ІІ за ал. 2.
Подлагам на гласуване Вариант І на § 8. Който е „за”, моля да гласува. Четири „за”. Против? Няма. Петнадесет „въздържали се”.
Подлагам на гласуване Вариант ІІ на § 8 за ал. 2.
Който е „за”, моля да гласува. Деветнадесет „за”, без против и въздържали се.
Подлагам на гласуване предложението за ал. 4. Г-жа Михайлова даде съгласие за редакцията, която предложихме да стане редакция на комисията.
Който е „за”, моля да гласува. Деветнадесет „за”, без против и въздържали се.
По т. 3. Създава се нова ал. 8.
„(8) На заседанията на избирателните комисии могат да присъстват наблюдатели.”
Който е „за”, моля да гласува. Шест „за”. Против? Няма. Въздържали се? Тринадесет „въздържали се”.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Мая Манолова в § 8, чл. 20, Вариант І, т. 1 думите „ал. 3” да се заменят с „ал. 8”. Това е техническата грешка. Който е „за”, моля да гласува. Четирима „за”. Против? Няма. Петнадесет „въздържали се”.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Бисеров, Метин и Казак за § 8. В първата част го подкрепяме по принцип с редакция, защото по т. 1 се покрива с нашето предложение, което се прие.
Отделно подлагам на гласуване предложението по т. 2. от предложението на н.пр. Бисеров и група народни представители. Който е „за”, моля да гласува Пет „за”. Четиринадесет „въздържали се”. Без против.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Михаил Михайлов по § 8. Който е „за”, моля да гласува. Четирима „за”. Против? Няма. Петнадесет „въздържали се”.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Фидосова, Ципов, Радев и Лазаров за § 8, чл. 20, за създаване на нова т. 3 в ал. 7 думите „от всяка” се заменят с „на кандидатска листа на”.
Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”. Против? Няма. Един „въздържал се”.
§ 9. Предлагам ви да отложим обсъждането на § 9, тъй като трябва да бъдат приети първо текстовете за бюлетините и тогава да се върнем на него.
Предложение на н.пр. Петър Хлебаров за създаване на нов § 9а.
Желаещи за изказване по предложението на г-н Хлебаров. Няма желаещи за изказване. Подлагам го на гласуване. Който е „за”, моля да гласува. Един „за”. Против? Няма. Въздържали се? Осемнадесет „въздържали се”.
§ 10. Предложения за изменения и допълнения в чл. 26.
Колеги, предлагам да коментираме предложените текстове, а гласуването ще отложим, защото ние работихме по редакцията на текстовете, за да направим уточненията. Наистина предложенията са много, но да направим предварителен коментар по всички.
В ал. 1, т. 1 вътрешните правила мисля, че са безспорни.
В т. 2 интернет страницата на районните избирателни комисии и общинските избирателни комисии е безспорна.
Т. 3 се изменя така: „издава методически указания за работата на избирателните комисии по прилагане...”.
Това е така и сега. Въпросът е, че ЦИК закъсняха с издаването на методическите указания и с провеждането на обучението. Ако намерим някаква по-добра редакция, аз не съм против да го подкрепим, макар че е ясно това. В смисъл, ако тръгнем всяко нещо, по което ЦИК се е забавил и го има като ангажимент и задължение по закона ,но не го е из0пълнил, да се опитваме да им слагаме срокове, мисля, че ще е много трудно да го направим навсякъде в закона.
Мая Манолова:
Според мен, е важно да им сложим срокове, защото това означава и следващия път да говорим за това. Искам да ви дам примера с разяснителната кампания, включително и за забранителните списъци. Те я проведоха след като сроковете бяха изтекли. Само похарчиха едни пари без никакъв смисъл.
Красимир Ципов:
Г-жо Председател, мисля, че това е въпрос на хронограмата, но наистина не е лошо да се запише нещо в текста на т. 3. Да използваме като критерий това, което е заложено в хронограмата и да кажем, че методическите указания се издават не по-късно от 60 дни преди изборния ден, а провеждането на обучението на районните и общинските избирателни комисии не по-късно от 10 дни от назначаването им.
Това е моето предложение. Нека да го обсъдим.
За членовете на секционните избирателни комисии извън страната, преди заминаването им съответно.
Предс. Искра Фидосова:
Всъщност това е в подкрепа на предложението да сложим срокове, но съобразени с начина, по който сме определили другите срокове за хронограмата.
По буква „г”. Ние тук сме против. Следваме си това, което сме имали като идея, когато сме го приемали.
По буква „д”. Тук нашите се препокриват с вашите, като има различен начин на редакция. Опитали сме се от двете предложения да направим текстове общи като по-добър окончателен текст, като редакция на предложенията. Тук имаме пълно съгласие, но има различни предложения за редакции. Тоест така, както са внесени предложенията като съдържание имат разлика – нашите и вашите, и сме се опитали на едно място с по-добра редакция да ги дадем.
Ако приемате, т. 22 да стане с редакция след думата „която”.
Мая Манолова:
Това има ли го някъде тук в тези текстове или сега го четете.
Предс. Искра Фидосова:
Писахме го точно преди заседанието и не е раздадено. Казвам го на прима виста и ако в тази посока сме о’кей, да го оправяме на следващото заседание, за да можем да го раздадем и да го гледаме в детайли.
Мая Манолова:
Добре. Протоколите от районните и от общинските избирателни комисии.
Предс. Искра Фидосова:
В т. 22. След думата „която” се добавя „не по-късно от 24 часа”, след думите „решенията си” се добавя „стенографските протоколи от заседанията си”, а след сумата „изборите” се поставя запетая и се добавя „сканираните и получени по електронен път екземпляри от протоколите на районните и общинските избирателни комисии”.
Тоест във вашето предложение имаше срок не по-късно от кога да се публикуват. Ние сме взели срока, прибавили сме го към този текст, който е по-големият и основният, и сме направили един общ текст.
Мая Манолова:
Добре, отразено е нашето предложение.
Предс. Искра Фидосова:
Следващата буква „е”. Направили сме същото с редакции, като предложението е да звучи по следния начин:
„22а. Излъчва заседанията си в реално време чрез интернет страницата на комисията, на която предварително обявява дневния си ред.”
„22б. Създава и поддържа електронен публичен регистър на жалбите, подадени до комисията и решенията по тях.
22в. води и поддържа постоянно актуален списък на лицата с избирателни права по данни от регистъра на населението „Ннационална база данни „Население”, като се осигурява възможност всеки избирател да може да прави справка в списъка по единен граждански номер.”
Мая Манолова:
Добре.
Предс. Искра Фидосова:
Отива на „ж”. Не по-късно от 60 дни преди изборния ден в т. 25 да се добави.
Мая Манолова:
Тук е важно да се сложи срок, за да има някакъв смисъл изобщо от харченето на пари за тази кампания.
Предс. Искра Фидосова:
Затова предлагаме да се добави срок не „по-късно от 60 дни”. Но ако искате да преценим какъв да бъде срокът. Много е 60. Защо е записано 60 дни? Нещо е объркано. В т. 25 трябва да бъде някъде 15-20 дни.
Мая Манолова:
Да, но зависи за какво става дума. Защото, ако става дума за някакво право, което имат – за списък или за нещо друго?
Предс. Искра Фидосова:
Да, защото обхваща избирателните списъци, затова е 60 дни. Тоест преди да започнат да текат сроковете по който и да било текст от изборния закон.
Мая Манолова:
Според мен, ако тук ще се прави редакция, трябва срокът да е преди събитието. Защото разяснителна кампания за начина на гласуване 60 дена преди изборите, хората ще забравят за тази работа. Примерно, за срока, в който могат да си проверят фигурират ли в списъците, срокът може да бъде друг.
Предс. Искра Фидосова:
Текстът е един в 25. Ако правим различни срокове за всяко нещо, няма как да го направим с една точка.
Мая Манолова:
Сроковете са по различни теми. Например темата как да гласуваш, не може да бъде със срок 60 дни.
Предс. Искра Фидосова:
Затова не може да бъде един срок. Трябва да кажем друго нещо, че разяснителната кампания не по-късно от 10 дни преди да изтече съответния срок. Като им обясним 60 дни по-рано какво ще правят в изборния ден, то е неизпълнимо. Отделно е, че ще се забрави. Това е неприложимо.
Мая Манолова:
Сроковете за списъците са 45 дни преди това. Да ги сложиш 30 дена преди изборите, ще е минус срокът. Както беше сега за забранителните.
Предс. Искра Фидосова:
Мислете срок – нещо от сорта 10 дни е нормално, преди да изтече съответния срок. (15 дена) Някои срокове са кратки и няма 15 дена. Говорим не по-късно от 10 дни преди да изтече срокът, да приключи разяснителната кампания. Тоест пак има 10 дни хората да го направят. Ние не говорим кога да започне, а кога да завърши. Ние говорим кога свършва. Това е разликата между моето и твоето говорене. Нямаме толкова дълги срокове. Свързваме го с това не кога да започне, а кога да свърши, защото имаме кратки срокове – между 5 и 10 дни, и тогава ще се окажем в едни текстове с нищо. Каквото кажете, само да е ясно за хората.
Мая Манолова:
Нека експертите да го помислят. Ясна е идеята. Крайният не. Крайният срок е в деня на събитието. Не по-късно от 15 дни преди изтичане на съответния срок в Изборния кодекс.
Предс. Искра Фидосова:
Идеята е, че трябва да продължи до последния ден на срока. Въпросът е да не спира и да кара до последния ден, до който върви въпроса.
Стигаме до обжалването.
Мая Манолова:
Приехте ли електронния регистър на жалбите и сигналите.
Предс. Искра Фидосова:
Преди малко говорихме, но ще го гласуваме на следващо заседание.
Мая Манолова:
Нещо, което е важно. Гледам, че го е предложил г-н Михайлов, но и аз съм го предложила. Явно е на друго място.
Предс. Искра Фидосова:
Приели сме го по буква „б” и „в”.
Мая Манолова:
Че ЦИК се произнася по жалби и сигнали, включително подадени от наблюдатели, застъпници и участници в изборите. Аз имам такова предложение. Ако сме на предложението на г-н Михайлов на с. 15, т. 3 за създаване на ал. 11.
„(11) ЦИК се произнася по жалби и сигнали за нарушения на предизборната кампания и изборния процес, подадени от граждани, наблюдатели, застъпници и участници в изборите.”
Подкрепям това предложение.
Предс. Искра Фидосова:
Не. Защото, ако дадем на ЦИК да се произнася по жалби на граждани и т.н., аз не знам кога ще се произнесе по жалбите на участниците в изборния процес. Сигурно ще трябва да чакаме до следващите избори.
Мая Манолова:
Много ги жалим тия от ЦИК.
Предс. Искра Фидосова:
Не ги жалим, г-жо Манолова, а гледаме реално на нещата.
Мая Манолова:
Зависи за какво става дума. Има жалби, които са от компетенциите на ЦИК – за начина, по който тече кампанията, медийното отразяване, поведението на участниците в процеса.
Димитър Лазаров:
Този текст означава, че всеки може да подава за всичко жалби в ЦИК.
Мая Манолова:
Не означава това. Това е кои са и субекти.
Предс. Искра Фидосова:
Гражданите са субекти. Всеки един участник може да подаде жалба, всеки един кандидат. Защо пишем всички граждани.
Мая Манолова:
Защото гражданите също участват в изборите.
Предс. Искра Фидосова:
И мога да пишат жалби до ЦИК? Днес 1000 граждани ще напишат 1000 жалби до ЦИК. Моля ви се.
Мая Манолова:
Съобразно компетентността на ЦИК. То се подразбира. Ясно е, че в ЦИК отиват тези, които са за ЦИК. Тук става дума за субектите, а не за същността на жалбите.
Предс. Искра Фидосова:
По т. 1 нещата ги коментирахме вече.
По т. 2 го имаше на още няколко места.
Мая Манолова:
Предложението на Бисеров. Предложението ми е във връзка с промяната на мандатите.
Предс. Искра Фидосова:
Да, но там е различно. Ти предлагаш да се формират на база на брой население по регистър ГРАО. А в Изборния закон са на база на данни от последно преброяване, като когато приехме окончателната редакция на закона, тя ни беше дадена от математиците – г-н Петров и Калинов.
Актуализирани прогнозни данни на мен ми звучи странно и си мисля, че не трябва да е. Но вие предлагате различни неща. Г-жа Манолова предлага ГРАО, а те предлагат на база последно преброяване. Ние това сме приели в кодекса и не виждам причина в момента да се обръщаме на 180 градуса и да отиваме към ГРАО, което прави по съвсем нов начин подредбата на мандатите.
Мая Манолова:
Аз изхождам единствено от факта, че ГРАО дава реалното състояние, докато преброяването всички обясняват, че преброяването на дава точна информация за реалната картина на избирателите.
Предс. Искра Фидосова:
Истината е, че нито ГРАО, нито преброяването дават реалната, защото при ГРАО са по постоянен адрес всички, независимо дали са в страната или ги няма, много са в чужбина, а при преброяването са тези, които са преброили, а останалите ги няма.
Сега е по последно преброяване. Аз го подкрепям. Предложението на ДПС е да падне текста отпред.
И накрая нашето предложение по § 10, чл. 26 – 13а и 13б със всички точки: за регистриране на застъпниците, регистъра на застъпниците, регистриране на наблюдателите, като сме направили изричен текст за тях.
Добавили сме и разяснителната кампания за гражданите на Европейския съюз.
Г-жо Манолова, по това трябва да сте о’кей, според мен. За застъпниците се покриваме. За другото е по препоръката на европейските граждани, че не им е ясно.
Мая Манолова:
Това за наблюдателите просто го добавяте формално. Тук изрично добавяте правомощия.
Предс. Искра Фидосова:
ЦИК регистрира наблюдателите, изрично. (Добре.)
Всъщност това е всичко по § 10, чл. 26.
Колеги, предлагам ви сега да видим текстовете на Сметната палата и предложенията.
Г-н Димитров, кажете по кои текстове имате предложения.
Проф. Валери Димитров:
Уважаема г-жо Председател,
Дами и господа народни представители,
На с. 77, § 43 от доклада. Какво е нашето притеснение?
В чл. 154, ал. 1 думите „1000 лв.” се заменят с „една минимална работна заплата”.
Очевидно става дума за прага на средствата, който подлежи на деклариране.
Създава се и нова ал. 5, която силно ни смущава, защото смятаме, че този текст ни възлага практически неизпълнима задача.
„(5) Сметната палата извършва проверка на подадените декларации по ал. 1 и 2.”
Това са декларации, които ние при сега действащия режим поставяме на нашата страница на специално създадения регистър за изборите, който създадохме по силата на Изборния кодекс, когато влезе в действие.
Поставя се въпроса какво означава проверка на подадени декларации? Сумите са малки и проверката на тези декларации поставя пред нас въпроси, които за нас са просто неразрешими. Защо? Защото ние не разполагаме с бази данни с оглед на които да съотнесем декларираните данни в декларациите.
Какво означава да се проверят тези декларации? Дали това, което е предоставено на съответния участник в изборите е в рамките на легитимните доходи или законните доходи на подаряващия, дали не става дума за средства, които подлежат на проверка за изпиране на пари, или за средства, които не са били обложени с данъци.Но тъй като подобни проверки ние не можем да правим, не разполагаме с база данни, за да можем да съотносем декларираните данни към някакви други данни.
При нас има единствено база данни за лицата, заемащи висши държавни длъжности, които декларират своите доходи и имущества. Ние съпоставяме декларираното с тези бази данни, които имаме при нас или по които ние въз основа на споразумение с различни държавни институции можем да проверим. Тук обаче, според мен, това е невъзможно. Поставя се въпросът какъв е смисълът на тази проверка. Не можем да намерим смисъла за проверка на какво. Проверка на подадените декларации за вярност или за автентичност? Дали лицето, което е декларирало, дали е истинското лице или дали наистина това лице има такива доходи, които му позволяват да подарява на участник в изборния процес.
Предс. Искра Фидосова:
Дали има доходи?
Проф. Валери Димитров:
Тези доходи, г-жо Фидосова, ние можем да ги съпоставим само ако разполагаме с базата данни, а такава база данни има Националната агенция по приходите, където има данни от създадените досиета на всички, които трябва да декларират своите доходи, подлежащи на данъчно облагане. При обаче такава база данни няма. Тоест тази проверка е невъзможна.
Предс. Искра Фидосова:
Ние сме наясно. Но вие сте органът, който проверява, контролира финансирането както на предизборната кампания, така на партии, коалиции и съответно на инициативни комитети и затова проверката формално и по закон е ваш ангажимент и отговорност. А вие трябва да си изискате данни от НАП. Ако смятате, че ви е проблем без да има препратка да искате такива данни, това е друг въпрос. Да мислим дали може и трябва да напишем още нещо към това изречение. Но вие по същия начин проверявате, когато ние попълваме декларациите си, вие изисквате също справка от НАП за всеки един от нас, за да можете за засечете това, което сме подали като данни в годишните декларации. Следвали сме същата логика, за да напишем този текст. Ако няма да правите проверка, то няма никакъв смисъл и значение дали ще има ограничение до 1000 лв., 5000 лв., 10000 лв. или 200 лв. То няма смисъл от всички тези текстове.
Проф. Валери Димитров:
Г-жо Фидосова, това е прекалено малък праг. Ако става въпрос за дарение на една значима сума, която да поражда основание да се провери дали тези дарени средства са в рамките на легитимните и на законните приходи на едно лице. Когато става дума за дарение от порядъка на 5-10-15 хиляди лева. Но в рамките на една минимална работна заплата, аз мисля, че и най-бедните хора могат да подарят такива средства. И какво трябва да търсим? Дали примерно 310 лв. се съотнасят с доходите на дарителя? Това ли трябва да проверим?
Предс. Искра Фидосова:
Тоест искате да кажете, че 1000 лв. бихте проверявали, а ако е от 250 лв. до 1000 лв. да остане само в режима, както е досега. Подават декларация, огласявате ги на сайта и всеки да си направи справка и проверка.
Проф. Валери Димитров:
Не. Ние поставяме този въпрос – смисълът на тази разпоредба, предназначението на тази разпоредба, защото тя има някаква логика, какво е. Да се види доколко дарителят има законни приходи, въз основа на които може да прави това дарение. Нали това е? (Да.) Значи без достъп до данъчните досиета и данъчната тайна, това не може да се случи.
Предс. Искра Фидосова:
Достъпът до базата данни на НАП, т.е. не до базата данни, а до данните, които те имат, как ви ги предоставят по нашите декларации. Изпращате им писмо и искате данните за еди-кое си лице?
Проф. Валери Димитров:
Ние имаме електронна връзка до базата данни само за тези лица – за лицата, които са задължени по силата на закона да подават декларация. Те са от порядъка на 6 хиляди души. Там проверяваме чрез този достъп по силата на онзи закон.
Предс. Искра Фидосова:
Добре. Тогава трябва да кажем, че органите на НАП ви съдействат и ви предоставят данни за проверка на еди-какво си.
Проф. Валери Димитров:
НАП трябва да бъде задължен, защото данните по данъчните досиета са покрити с данъчна тайна. За да имаме достъп до тази данъчна тайна, ние трябва да имаме оправомощаване, т.е. трябва да бъде задължена Националната агенция по приходите.
И поставям отново въпроса, г-жо Фидосова, дали това е разумното с такъв праг.
Предс. Искра Фидосова:
Коя е разумната граница, според вас, г-н Димитров, за да правите проверка.
Проф. Валери Димитров:
В одитната практика изхождаме от прага на същественост. Не се занимаваме с дреболиите.
Предс. Искра Фидосова:
Кои са дреболиите. Кажете граница.
Проф. Валери Димитров:
Когато правим одити, имаме праг на същественост 2% от съответната стойност на проверяваното имущество. Например, 2% от бюджета на организацията или от стойността на
Предс. Искра Фидосова:
На фона на това, че проверявате в организации, които боравят с милиони ви се струва нищожно малко. Но за нас не е малко. Препоръките на ГРЕКО, ПАСЕ и на ОССЕ в тази посока са ясни и категорични и аз смятам, че трябва задължително да се извършва проверка.
Кажете коя за вас е разумната граница, от която трябва да проверявате.
Проф. Валери Димитров:
Лично за нас разумната граница е да има дарения с по-висока стойност. (Число?) Аз бих предложил поне 1000 лв. да бъде прагът на дарението. Но минималната работна заплата просто е неразумно.
Предс. Искра Фидосова:
Това, което е в момента по кодекса, пишем, че проверявате за 1000 лв., а от 250 лв. до 1000 лв. се оповестява само на сайта, т.е. само попълват декларации, декларират. Добре, допълваме текста.
Правомощие имате. Но трябва да създадем задължение на НАП да ви предоставя информацията.
Дайте текст, който да бъде за НАП, за да го погледнем и да го запишем в кодекса. Не сега, а за следващата седмица, за да имаме възможност да го приемем с гласуване.
Г-н Димитров, кой е следващият текст, по който имате бележки.
Проф. Валери Димитров:
По § 44, чл. 158 нямаме бележки.
Предс. Искра Фидосова:
По текстовете, които засягат Сметната палата, за финансирането, може да ги няма в този доклад, но тези, които са в раздела, има ли нещо, което да ви притеснява, нещо, което да смятате, че трябва да обсъдим.
Проф. Валери Димитров:
Това е. Нека прагът да бъде 1000 лв.
Предс. Искра Фидосова:
По това се разбрахме. Край. Готово. Има ли друго нещо, което да ви притеснява от практиката, за тези 8 месеца да сте констатирали, че не е толкова добре направено. Трябва ли нещо?
Проф. Валери Димитров:
Нека да каже г-н Иванов, защото той е директорът, който има сериозна практика с финансите на политическите партии.
Иво Иванов:
От нашата практика се появява едно противоречие между Закона за политическите партии и Изборния кодекс във връзка с предоставянето на средствата от издигнати кандидати или членове на инициативния комитет.
Конкретно за политическите партии в Закона за политическите партии те не са предвидени като вид приход и се получава проблем със счетоводната отчетност. Тоест предоставени средства от един кандидат на една партия, виждам, че сте въвели лимити, което е чудесно, но те реално не са средства на политическата партия. Защото Законът за политическите партии във видовете приходи говори единствено за дарение от физически лица.
Проф. Валери Димитров:
Самият кандидат може да се самофинансира.
Предс. Искра Фидосова:
Говорите за собствени средства на кандидата ли?
Иво Иванов:
Да, за собствените средства на кандидата, които от гледна точка на Закона за политическите партии не се явяват приход на самата партия.
Предс. Искра Фидосова:
Те не са средства на партията и разбира се, че няма да са приход. Те са собствени средства за собствената кампания на физическото лице. Кандидатът за кмет мажоритарно е кандидат мажоритарен на партията вади от джоба си 2000 лв. за собствената си кампания.
Иво Иванов:
Той трябва да ги даде на представляващия. Да, не става приход на партията.
Предс. Искра Фидосова:
Защо да ги дава на представляващия? Поръчва си един костюм или един концерт за кампанията. Вие бъркате нещо концептуално. Ако си купя пет костюма и съм кандидат за народен представител на партия ГЕРБ, участвам със собствени средства, това не са средства на партията.
Иво Иванов:
Но те са за кампанията и реално трябва да бъдат отчетени от партията, че са похарчени тези средства. Кандидатът си прави отчет и този отчет трябва да кореспондира с отчета на партията. А когато Законът за политическите партии не дава възможност за това нещо да се явява приход на партията, защото то не е приход.
Предс. Искра Фидосова:
Защо смесвате приход на партия и разходи за кампания?
Иво Иванов:
Нали говорим за неща от практиката. Да кажем, че една политическа партия, включително и средствата на даден кандидат, е похарчила определен брой средства, определен брой единици. Когато един кандидат за кмет, издигнат от една политическа партия сам си плаща някакви мероприятия, кодексът го позволява това, няма проблем, но след това тези средства трябва да бъдат отчетени в отчета на самата политическа партия. Те се отчитат на отделен ред.
Проф. Валери Димитров:
Ако не възразявате, г-жо Фидосова, да се върнем на проверките на декларации над 1000 лв., както се уточнихме. Тук възниква следния проблем. Какви са последиците, ако открием разминаване между дареното и законните приходи. Да кажем, че се оказва, че лицето няма приходи, които да му позволят да направи това дарение. Тогава възниква основателно съмнение за нещо, че някой му е дал тези пари, за да ги дари и т.н. Какво следва от това? С какво ще приключи проверката? Какви ще бъдат юридическите последици от проверката?
Нека само да ви кажа аналогията, какво се случва, когато открием разминаване по Закона за публичност на имущество на лица, заемащи висши държавни длъжности. Ние правим едно заключение за несъответствие, което се изпраща на ДАНС и на Националната агенция по приходите и оттам следва, че те правят проверка или ревизия. Те решават кое от тях да направят. Но така или иначе има някаква последица и резултатът от тази проверка се връща при нас и ние го оповестяваме на нашата страница.
Поставя се въпросът, че тук не е ясно какви ще бъдат юридическите последици от тази проверка. Ние ще ги оповестим на нашата страница, че еди-какво си и какво следва от това. Говорим за това, че ако има сериозно дарение, над определен праг, не е ли по-добре да се изпрати на НАП, които да си направят данъчна проверка откъде това лице има тези приходи, за да дарява на партии, а при тях не е декларирало нищо.
Предс. Искра Фидосова:
В момента прагът е 1000 лв. Говорим от 1000 лв. нагоре да се проверява за физическото лице.
Проф. Валери Димитров:
При разминавания, които надхвърлят определен праг, например 10 хиляди лева е добре да се направи задължителна данъчна проверка.
Предс. Искра Фидосова:
Няма да превръщаме Изборния закон в данъчен или в Закон за Сметната палата. По-нататък вие се оправяте. Достатъчно е това, което уточнихме. Като ви дадат данните НАП, те ще се сезират и ще видят че има разминаване и ще си предприемат ревизия. Защо да пишем още текстове?
Проф. Валери Димитров:
Аз предлагам, ако позволите, поне резултатите от тези проверки да се оповестяват на нашата интернет страница и дотук.
Предс. Искра Фидосова:
Разбира се, че ще се оповестяват. Нали вие сте органа и затова всичко е при вас. Вие си кореспондирате с НАП, връщат ви данните, качвате ги на сайта. И сега е така. Единственият нов текст е за проверката.
Проф. Валери Димитров:
Става дума за големите суми – над 10 хил. лв. Аз само разсъждавам в тази посока.
Предс. Искра Фидосова:
Има ли друго? Няма. Колеги, спираме дотук.
Продължаваме с Изборния кодекс на следващо заседание.
Закривам заседанието.




Председател:
Искра Фидосова