Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 151

Днес, 14.11.2012 г., сряда, от 16:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на финансите – Владислав Горанов, заместник-министър, Диана Драгнева, директор на дирекция „Държавно юрисконсулство”, Добрин Пинджуров, директор на дирекция „Бюджет”, Цветослав Миков, началник на отдел в дирекция „Бюджет”, Галя Николова, началник на отдел в дирекция „Бюджет”, Светла Костова, директор на дирекция „Държавно съкровище”, Цветанка Чипева, началник на отдел в дирекция „Държавно съкровище”, Никола Павлов, държавен експерт в дирекция „Държавно съкровище” и Жени Начева, началник на отдел в дирекция „Финанси на общините”; от Министерството на културата – Миглена Кацарова, началник отдел „Правно-нормативна дейност и търговски дружества”, Деяна Данаилова, директор на дирекция „Културна политика” и Аксения Бонева, главен експерт в дирекция „Културна политика”; от Министерството на образованието, младежта и науката – Яничка Труева, директор на дирекция „Младеж”; от Министерството на правосъдието – Велина Тодорова, заместник-министър, Борислав Петков, директор на дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси”, Елена Дойчинова, старши експерт в дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси” и Виолета Обретенова, старши експерт в дирекция „Съвет по законодателство”; от Министерството на външните работи – Красимир Божанов, началник на отдел „Правно-нормативен” и Светослав Станков, юрисконсулт в отдел „Правно-нормативен”; от Асоциация „Прозрачност без граници” – Ваня Нушева, програмен директор; Обществен съвет на българите в чужбина – Тася Тасова и Васил Павлов; от „Мобилтел”, Правна дирекция- Доротея Тошева, началник на отдел „Договорни взаимоотношения с клиенти”; от БТК, Правна дирекция – Женя Ангелова Момова, старши мениджър и народния представител Румен Такоров, вносител на законопроект.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на Комисията.
Заседанието се ръководи от Искра Фидосова, председател на Комисията по правни въпроси.


Предс. Искра Фидосова:
Добър ден на всички. Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси при кворум 19 от членовете на комисията със следния дневен ред:
1. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за публичните финанси, № 202-01-60, внесен от Министерски съвет на 10.10.2012 г.
2. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за доброволчеството, № 202-01-68, внесен от Министерски съвет на 26.10.2012 г.
3. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, № 254-01-98, внесен от Захари Димитров Георгиев, Румен Иванов Такоров и Атанас Тодоров Мерджанов на 12.10.2012 г.
4. Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на общ законопроект Вх. № 253-03-82/20.07.2012 на приетите на първо гласуване законопроекти за изменение и допълнение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност № 202-01-13, внесен от Министерски съвет на 17.02.2012 г. и № 254-01-68, внесен от Ивайло Георгиев Тошев, Светослав Тончев Тончев, Красимир Георгиев Ципов и Емил Йорданов Радев на 12.06.2012 г.
5. Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на общ законопроект вх. № 253-03-88/05.09.2012 г. на приетите на първо гласуване законопроекти за изменение и допълнение на Изборния кодекс:
- № 254-01-77, внесен от Екатерина Иванова Михайлова и група народни представители нa 06.07.2012 г.; № 254-01-79, внесен от Яне Георгиев Янев и група народни представители на 10.07.2012 г.; № 254-01-81, внесен от Мая Божидарова Манолова и група народни представители на 10.07.2012 г. и № 254-01-83, внесен от Искра Фидосова Искренова и група народни представители на 10.07.2012 г. (продължение)
По първа точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за публичните финанси, № 202-01-60, внесен от Министерски съвет на 10.10.2012 г.
Започнахме обсъждането на този законопроект на предишно наше заседание, на което г-н Владислав Горанов, заместник-министър на финансите го представи и дискусията продължи около час. Дискусията остана отворена за следващо заседание, тъй като беше последна точка от дневния ред и бяхме в по-малък състав. Разбрахме се, че ще продължим обсъждането на друго заседание, за да чуем и други колеги, които желаят да се изкажат по законопроекта. Ако няма желаещи за изказване на днешното заседание ще гласуваме законопроекта. Той е в програмата за тази седмица за пленарна зала. Въпросите, които сме поставили на предишното обсъждане ще ги отразим в доклада на комисията и между първо и второ четене ще направим съответните предложения.
Г-н Горанов, ако имате нещо да добавите, заповядайте.

Владислав Горанов:
Дискусията на предишното заседание беше много дълга и много въпроси се коментираха коректно, така че, ако народните представители имат допълнителни коментари, ще ги чуем. Ние нямаме какво да добавим.
Предс. Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Горанов. Колеги, имате ли допълнителни въпроси и желаещи за изказване по тази точка извън това, което сме коментирали досега. Стенограмата от обсъждането е качена на сайта. Да разбирам, че няма други изказвания. Преминаваме към гласуване.
Подлагам на първо гласуване на Законопроекта за публичните финанси, № 202-01-60, внесен от Министерски съвет на 10.10.2012 г.
Който е „за”, моля да гласува. Четиринадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Петима „въздържали се”.
Продължаваме със следващата точка от дневния ред.
По втора точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за доброволчеството, № 202-01-68, внесен от Министерски съвет на 26.10.2012 г.
Мотивите за законопроекта ще ни бъдат представени от г-жа Деяна Данаилова, директор на дирекция „Културна политика” в Министерството на културата. Заповядайте.
Деяна Данаилова:
Благодаря Ви, г-жо Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, 2012 г. бе обявена от Европейския съюз за европейска година на доброволческите дейности за насърчаване на активна гражданска позиция.
Министерството на културата заедно с Министерството на образованието, младежта и науката бе национален координатор за изпълнение на дейностите по тази инициатива.
Една от основните ни цели и усилията ни бяха насочени като национален координатор именно към изготвянето на проект на Закон за доброволчеството, водени от убеждението, че изграждането на благоприятна среда за доброволческа дейност в България спомага за утвърждаване на доброволчеството като неразделна част от усилията за насърчаване на активна гражданска позиция, както е и ключов елемент за социално сближаване и развитие на демокрацията.
С предложения законопроект се уреждат обществени отношения, свързани с организиране и извършване на доброволческа дейност. Регламентирани са основни принципи на доброволческата дейност - свободен избор, равнопоставеност, лична отговорност и законност.
Със законопроекта са регламентирани основните принципи на доброволческата дейност и е дадена легална дефиниция на „доброволческа организация”, „доброволческа дейност” и „доброволец”.
Разгледани са и възможностите за участие на доброволци, непълнолетни лица и доброволци-чужди граждани. Въведени са съответните разпоредби, които предвиждат участието на доброволци – български граждани, доброволци – гражданин на държава - членка на Европейския съюз, и доброволци – граждани на трети страни.
Очертан е кръгът от субекти, които пряко ще бъдат засегнати от създадената правна уредба – доброволчески организации и формирования. Зададени са основните положения, определящи статута на доброволеца, неговите основни права и задължения при осъществяване на доброволческата дейност.
Предвидени са защитни разпоредби, свързани с дейността на доброволеца относно възстановяване на разходи, застраховка, опазване на живота и здравето на доброволците. Предвидено е възстановяване на действително направените разходи от доброволеца при или по повод на извършването на доброволческата дейност. В определени случаи се предвижда застраховане на доброволеца срещу злополука или за вред, причинени от него на трети лица. Уредени са отношенията, свързани с обучение и квалификация на доброволци.
Регламентирани са видовете доброволчество, като се дава дефиниция за краткосрочно, дългосрочно и корпоративно доброволчество.
Въвежда се изискване за сключване на писмен договор за дългосрочно доброволчество, като се посочват необходимите документи и задължителните реквизити на договора.
Регламентиран е редът за водене на регистъра на доброволците от доброволческите организации и формирования, в полза на които ще се извършва дейността. С този регламент се постига прозрачност в уреждане на отношенията на доброволеца и съответната организация, гарантират се правата на доброволците и се осигурява защита на правата на заинтересуваните граждани.
Създадена е делегация за издаване на подзаконови актове за уреждане на отношенията, свързани с водене на регистрите на отделните организации, като се има предвид, че това са бюджетни организации или други юридически лица. С този регламент се постига необходимата прозрачност с разпореждането на отношенията между доброволеца и съответната организация, гарантират се правата на доброволците и се осигурява защита на правата на заинтересованите граждани и юридически лица.
Предвидено е издаването на идентификационна карта, чрез която доброволците да се легитимират по време на извършваната от тях доброволческа дейност.
Очакваните резултати от приемането на законопроекта са насърчаване на доброволческите дейности, които да отговорят на потребностите на обществото.
Това са накратко мотивите към законопроекта. Благодаря ви.
Предс. Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Данаилова.
Колеги, имате думата за изказвания и въпроси към вносителите. Г-н Казак, заповядайте.
Четин Казак:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми колеги,
По принцип ние подкрепяме законопроекта, тъй като не само в България, а и в цяла Европа, а и не само в Европа, този вид дейност заслужава да бъде подкрепена и стимулирана като една допълнителна възможност за обхващане на енергията на гражданското общество по един безкористен начин за извършването на обществено полезно дело.
За мен остава една въпросителна, свързана с това, че в чл. 7 е записано:
„Чл. 7. (1) Доброволческата дейност се организира от органи на изпълнителната власт, международни организации, други организации на бюджетна издръжка, юридически лица и регистрирани вероизповедания. Дейността се осъществява в тяхна полза или в полза на физически лица.
(2) Органите на изпълнителната власт и организациите на бюджетна издръжка създават доброволчески формирования за осъществяване на доброволческа дейност с решение на ръководителя на съответното ведомство или организация.”
Нуждае се от малко разяснение как това ще стане на практика. Да не стане доброволното доброзорно, както подсказва колегата Миков. За мен органите на изпълнителната власт да организират доброволчески формирования веднага се набива на очи и в съзнанието ми изплува това подозрение да не би този закон единствено и само да позволи на МВР да сформира доброволчески отряди за опазване на обществения ред. Защото аз не виждам къде и в коя друга сфера има някакъв проблем. И сега има стотици неправителствени организации и сдружения. Какъв е проблемът в момента на неправителствените организации, на сдруженията да работят безвъзмездно и да осъществяват обществено-полезна дейност, та се налага да се организира и така да се регламентира този вид доброволческа дейност.
Предс. Искра Фидосова:
Заповядайте и моля да се представите.
Миглена Кацарова: Министерство на културата, Правна дирекция.
Под органи на изпълнителната власт се има предвид централната и местната власт. В момента има специална законова уредба, която подробно регламентира доброволческата дейност, организирана от кметовете на общини. Тоест в момента тук в чл. 7 се въвежда легално определение за това какво е доброволческа организация и формирования.
Законът за бедствията и авариите и в нормативната уредба в системата на МВР използва понятието формирование. То е развито като нормативна уредба, прилага се от години, трайно установени обществени отношения за това, изградена е система. И ако вие обърнете внимание още в предмета на закона (чл. 1, ал. 3) ние казваме, че организираната доброволческа дейност се извършва при спазване на изискванията на този закон, освен ако в особен закон не е предвидено друго. Тоест ние отчитаме съществуващата до момента специална уредба, създадена на законово ниво и съответно в подзаконови нормативни актове, която в голяма степен касае органите на изпълнителната власт, както местните, така и централните. Тоест направен е опит да се даде легална дефиниция на понятието „доброволческа организация”.
Предс. Искра Фидосова:
Г-н Миков.
Михаил Миков:
Извинявайте, не смятате ли, че има дейности, които все пак не бива да се извършват доброволно от тези, които са възложени на изпълнителната власт – местна и централна. Защото ми се струва, че има някои сектори, в които не бива да има доброволно извършване на дейности, защото те са свързани с определени по-високи изисквания към извършващите ги и към съответни по-тежки отговорности отколкото на доброволците.
И не е ли добре изчерпателно да бъдат изброени секторите, в които не може да има доброволческа дейност. Това е един съвет, който дано да не е закъснял. Защото така излиза, че има редица юридически лица, органи на изпълнителната власт, например Комисията по ядрена енергия, която събира доброволци. Има дейности, които трябва да бъдат изключени от доброволните упражнения. Поне аз така смятам и такава позиция ще изложа на първо четене в пленарна зала.
Предс. Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Миков. Г-н Лазаров.
Димитър Лазаров:
На с. 3 заглавието е „Доброволчески организации и формирования”, а в ал. 1 и ал. 2 на чл. 7 се говори за доброволческа дейност, която се организира. И както е записано тук оставам с впечатлението, че единствено и само от органи на изпълнителната власт, международни организации, други организации на бюджетна издръжка, юридически лица и регистрирани вероизповедания. Дейността се осъществява в тяхна полза. А в Преходните и заключителните разпоредби е обяснено, че могат да бъдат неправителствени организации. Структурно не ми стои както трябва.
Оттам нататък има много неща – правата и задълженията на доброволеца се уреждат, т.е. договорът може да бъде прекратен, изброени са основанията. А едностранно от доброволеца може ли да бъде прекратен този договор? Не е записано и излиза, че не може. Така както е записан текстът в чл. 21 – Прекратяване на договор за дългосрочно доброволчество, едностранно доброволецът не може да прекрати договора. Като не може да го прекрати едностранно, ако е дългосрочно доброволчеството, значи трябва да има някакви санкции за този човек.
И много други такива дребни детайли – скача се от права и изведнъж се отива на задължения. За мен този закон не е добре структуриран и не ми е ясно всъщност какво регламентира.
Предс. Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Лазаров. Други желаещи за изказване.
Аз си направих труда да прочета това, което предлагате и се появиха много въпроси. Много ми е важно да чуя вашия отговор за текста на чл. 6, както за ал. 1, така и за ал. 2. Защо и какъв е мотивът да създаваме този извънреден статут и възможност за чужденци да придобият на базата на това, че без никакво ограничение могат да станат доброволци, т.е. кой когато и както си иска и от която и да била страна, обръщам внимание, и да придобие статут на постоянно пребиваващ – нещо, което означава, че е минал (прескочил) е няколко стъпки и последната стъпка преди кандидатстване за българско гражданство. Защото, ако не получа точен отговор, ще си мисля, че целият закон е написан с една единствена цел. Колегите ме разбраха! И аз няма да подкрепя законопроекта.
Имате думата да отговорите.
Миглена Кацарова:
По отношение на чл. 6 и изобщо по отношение на целия закон можем да кажем най-общо, че се разработва в много широк състав - с представители на всички министерства. Доброволчеството не е дейност позната и присъща за Министерството на културата. Ангажиментът беше поет на ниво министри, но работният състав се изнесе в министерството. Присъстваха представители на всички заинтересовани ведомства.
Предс. Искра Фидосова:
Дайте ми конкретен отговор. Кажете ми какво точно сте имали предвид в чл. 6.
Миглена Кацарова:
За чл. 6 мога да ви кажа, че в Допълнителната разпоредба е предвиден текст.
Предс. Искра Фидосова:
За чл. 6. Не допълнителната разпоредба. Имам конкретен въпрос за чл. 6.
Миглена Кацарова:
Директива 2414 на Европейския съюз относно пребиваването на граждани на трети страни (Кой член от Директивата?) В момента не мога да ви цитирам точните разпоредби на Директивата, но тя въвежда изисквания за пребиваване на доброволчески граждани на трети страни на територията на Европейския съюз.
Предс. Искра Фидосова:
Къде в Директивата пише, че придобиват статут на постоянно пребиваващи? Дайте ми текста от директивата. Аз я имам директивата, но Вие кажете кой член. Кажете кой текст от директивата, като номер, за да го прочетем на глас, пише, че тези доброволци ще получат статут на постоянно пребиваващи. Това е много сериозно. Ако не можете да намерите текста, ще дойдете пак на комисия и тогава ще отхвърлим законопроекта, ако не ни покажете текста.
Миглена Кацарова:
Не мога в момента да ви кажа кой е конкретният текст на разпоредбата в Директивата.
Предс. Искра Фидосова:
Какво правим сега?
В ал. 1 на чл. 6 има „продължително пребиваване” за гражданите на Европейския съюз, а в ал. 2 – за всички граждани на трети страни.
Заповядайте.
Яничка Труева: МОМН
Във връзка с въвеждането на Европейската харта за доброволчество и изпълнение на съответния регламент реално трябва България да приведе в съответна нормативна разпоредба
Предс. Искра Фидосова:
Дайте ми текста от директивата. Директивата е пред мен. Кажете номера, за да прочетем. Къде пише, че трябва да получат такъв статут доброволците?
Яничка Труева:
В самата Харта е разписано. Но сега в момента не мога да ви кажа кой член е.
Предс. Искра Фидосова:
Колеги, правя процедурно предложение за отлагане обсъждането на законопроекта до представянето на становище по поставените въпроси.
Ако сте намерили текста, моля кажете го.
Миглена Кацарова:
Чл. 3 Приложното поле на Директива 2414.
„Държавите членки могат да решат да прилагат директивата и по отношение на граждани на трети страни, кандидатстващи за прием на територията на страната с цел доброволческа дейност.”
Предс. Искра Фидосова:
Или не ме чувате или не искате нарочно да ми отговорите и заобикаляте въпроса. Аз ви питам къде прочетохте, че доброволците, които са граждани на страни на Европейския съюз или ал. 2, които са граждани на трети страни, трябва да получат статут на продължително пребиваващи чужденци по смисъла на Закона за чужденците в Република България.
Миглена Кацарова:
Директивата има указателен характер и няма изричен текст, който да ни задължи.
Предс. Искра Фидосова:
Защо и как ви хрумна да дадете този статут на тези хора. Това ви питам.
Миглена Кацарова:
Законопроектът е съгласуван с Министерството на вътрешните работи и съответните министерства и е получено тяхното съгласие.
Предс. Искра Фидосова:
Министерството на вътрешните работи по друг закон, който касае същото нещо, даде отрицателно становище.
Миглена Кацарова:
Тоест имаме консолидирано становище по този текст от заинтересованите министерства.
Предс. Искра Фидосова:
Г-н Лазаров.
Димитър Лазаров:
Г-жо Председател, аз искам да допълня Вашето предложение. Не засега да се отложи, а просто да се отложи, защото има и много други въпроси. Например, аз тук не виждам кой не може да бъде доброволец. Лица под запрещение могат ли да бъдат? Осъжданите могат ли да бъдат? Изтърпяващите наказание могат ли да бъдат? Ще си направят една доброволческа организация в затвора. Граждани на трети държави, както вие сте записало в чл. 6, ал. 2, ако дойдат 100 човека и извършват доброволческа дейност – събират дрехи, по силата на това, което сега вие изрично сте записали, трябва да им се даде статут на постоянно пребиваващи в България граждани, като се заобикалят ред други закони. И много, много други въпроси има в този закон. Затова аз казах, че той не е подреден и не мога да разбера какво в крайна сметка е регламентирано.
Освен това, което каза г-жа Фидосова за чл.6, предлагам да с даде отговор на въпросите, които поставих. Например, имам договор за постоянно доброволчество или временно при какви условия може да ми се прекрати този договор. Ако злоупотребявам или нещо такова, повече мога ли да бъда?
Предс. Искра Фидосова:
Всичко тръгва от чл. 6, защото всяко едно лице без ограничение, може да бъде доброволец по смисъла на това, което сте написали, което звучи абсурдно. Разбирате ли какъв статут даваме на хора, които не могат да придобият този статут по смисъла на Закона за чужденците и няма как да го придобият. Никога няма да се съгласи МВР да даде „да” за такъв текст. Защото преди три седмици ние водихме тази дискусия по Закона за чуждестранните инвестиции и по Закона за българското гражданство и аз знам какво е мнението и позицията там. И там има предложение за отхвърляне на текста, който е за промяна на чл. 16 от закона за българското гражданство, както и за промени, които касаят този режим на временно, постоянно пребиваващи и за придобиване на гражданство. Защото това е стъпка за придобиване на гражданство, без лицата да минават през съответните етапи и през съответните проверки. Когато няма ограничаване на тези лица всеки един, който влезе под предтекста, че ще става доброволец, изведнъж се окаже с такъв статут.
Г-н Лазаров.
Димитър Лазаров:
И да довърша като въпрос. В Допълнителните разпоредби, § 1, т. 2.
„2. „Доброволческа организация” е юридическо лице с нестопанска цел, чийто предмет на дейност включва привличане, организиране и обучаване на доброволци, и което е приело съответни вътрешни правила за дейността си.”
С каква цел ги привлича, какво да правят? Някъде записано ли е? И какво не могат да правят тези доброволчески организации? За формированията не срещнах определение, но се спирам на доброволческите организации - привлича, организира, обучава, това е казано като предмет, като дейност, ама за какво го правят всичко това, не е ясно. Никъде не е ясно!
Предс. Искра Фидосова:
Г-н Димитров.
Тодор Димитров:
Г-жо Председател,у
Колеги, според мен, фундаменталният въпрос е дали въобще трябва да се уреждат тези доброволчески отношения и лично моето разбиране е не. И вие неправилно сте написали в мотивите към законопроекта – „законопроектът се предлага в изпълнение на законодателната резолюция на Европейския парламент от 26 ноември 2009 г.” и т.н. Нищо подобно не предвижда тази резолюция. Тя не ни задължава да имаме такъв закон. Резолюцията, доколкото разбирам, коментира и прави предложение единствено и само 2011 г. да бъде Европейската година на доброволчеството. Така че по никакъв начин в изпълнение на тази европейска резолюция не следва да се приема такъв закон.
Според мен, фундаментално трябва да си отговорим на въпроса трябва ли да има законодателно регулиране на тези доброволчески отношения или не. Според мен, не трябва да има такова регулиране. Затова в момента не можем да си отговорим на много от въпросите и се въртим около чл. 6, защото явно там е неговата същност.
Според мен, не трябва да подкрепяме законопроекта изцяло още на първо четене. Това е моето лично мнение. Благодаря.
Димитър Лазаров:
Аз ще възразя с една реплика.Хубаво е да се регламентират тези отношения, защото да е ясно все пак кой може да осъществява такава дейност, кога може и т.н. Като идея е добро. Особено в съвременния свят на комуникации всякакви такива спонтанни организации се правят, събират се средства, злоупотребява се може би, ако не е регламентирано, но нека да бъде добре подредено и да бъде ясно каква е регламентацията – кой може, кой не може, какви са отношенията.
Тодор Димитров:
Само една кратка дуплика във връзка с това, което каза колегата Лазаров. Ние имаме юридически лица с нестопанска цел, неправителствени организации. Според мен, това, което е трябвало да се регулира, е регулирано законодателно. Тази доброволческа дейност, според мен, няма необходимост да се урегулира законодателно. Същността й е такава, че няма как, според мен, да стане. Даже някои от текстовете звучат несериозно. Благодаря.
Предс. Искра Фидосова:
Тук въпросът, който трябва да се зададе, е, ако утре има необходимост от включване на доброволци заради някаква възникнала ситуация по смисъла на това, което сте разписали, или поне аз така го разбирам, тези хора, които трябва да се явят като доброволци, не могат да се явят, защото те не са подписали договори, не са предварително минали цели този ред. Случаите за бедствия и аварии те са изобщо в този закон. Това е в специалните закони. Те това казаха.
Аксения Бонева:
В закона изрично са разграничени краткосрочно и дългосрочно доброволчество. Краткосрочното доброволчество е по-малко от 30 дни и всички тези инцидентни случаи, в които се включва почистване на Витоша или гасене на пожар, доброволчеството влиза в краткосрочното. Дългосрочното доброволчество е за повече от 30 дни.
По отношение на това защо е необходим такъв закон, в рамките на европейската година на доброволчеството на няколко нива на срещи на Европейския съюз стана ясно, че от 27 държави –членки в Европейския съюз, единствено България и Словения все още нямат Закон за доброволчеството и няма регламентирани взаимоотношения за това кой е доброволец, как са защитени правата му, какви задължения има той.
Съгласна съм с г-н Лазаров за нещата, които би могло да се изчистят в този закон, но необходимостта от него през тази една година беше неколкократно подчертана.
Предс. Искра Фидосова:
Други желаещи за изказване? Г-н Тончев и след това Казак.
Светослав Тончев:
Това, което казахте преди малко, не е вярно. Вижте чл. 23, където сте записали, че за да стана доброволец, трябва да ме впишете в един регистър. Ако възникне някакво събитие, вие кога ще ме впишете в този регистър. Вие искате „данните на доброволеца”, видове доброволчество, номер и дата на договор за дългосрочно доброволчество и т.н. Това означава, че в моментна ситуация аз не мога веднага да реагирам, да събера 100 човека доброволци и да дойдат да работят. Така ли е?
Реплика:
Това е за дългосрочното доброволчество.
Светослав Тончев:
Как ще е за дългосрочното. Я си прочетете чл. 23. В т. 2 пише: „видове доброволчество (краткосрочно/ дългосрочно)” и т.н.
Другата забележка по законопроекта, която имам, е на какво основание решихте да включите изменение в чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата. Адвокатурата в Република България е самостоятелна и независима. Това ваше решение да създадете нова т. 4 коментирано ли е съвместно с Висшия адвокатски съвет или други органи на адвокатурата. Защото аз съм абсолютно против това, което сте записали там.
Четин Казак:
Уважаема г-жо Председател,
Аз съм удовлетворен от това, че провежда дебат и явно споделям мнението, че законопроектът се нуждае от сериозна преработка и усъвършенстване, тъй като много от неговите разпоредби най-малкото са спорни. Така че подкрепям идеята да бъде отложено неговото гласуване.
Предс. Искра Фидосова:
Подлагам на гласуване процедурното предложение за отлагане разглеждането и гласуването на първо четене на Законопроекта за доброволчеството, № 202-01-68, внесен от Министерски съвет на 26.10.2012 г. Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Против? Двама „против”. Въздържали се? Няма.
Продължаваме по дневния ред.
По трета точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, № 254-01-98, внесен от Захари Димитров Георгиев, Румен Иванов Такоров и Атанас Тодоров Мерджанов на 12.10.2012 г.
Г-н Такоров, заповядайте да представите мотивите за законопроекта.
Румен Такоров:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми господа заместник-председатели, колеги и гости на комисията, проектозаконът е за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, като има три основни моменти:
Първият е за злоупотреби, които станаха в последно време в мобилните оператори при сключването на договори от разстояние. Много хора идваха и се оплакваха, получавахме сигнали за неправомерно сключване на договори по телефона. Обаждат се на хората и им казват, че ще представят нов тарифен план, който е много по-добър, много по-изгоден и човекът казва: Да, разбирам, така е и това е вече повод, за да може той следващия месец да получи сметката с нов тарифен план, с нова сметка и с нов договор за още една година и половина, сключен срочен договор, въпреки че ние в момента не откриваме топлата вода. Защото чл. 229 от Закона за електронните съобщения изрично е записано, че срочен договор може да бъде продължен само с изричното съгласие на абоната. В момента ние този текст го прехвърляме в Закона за потребителите, за да е ясно, че не може да се сключи договор от разстояние без изричното писмено съгласие на абоната, което е една допълнителна защита на потребителя.
Вторият момент в нашия законопроект е за кабелните оператори. В последните няколко месеца се случи така, че някои от кабелните оператори изключиха от основните с пакети някои от телевизиите, които бяха включени в тези пакети. Именно потребителите бяха ощетени, защото обикновено договорите, които се сключват, се сключват на базата бройка телевизионни програми. В основния пакет, който се предлага, някои от тези, които са по-скъпи, бяха извадени и на тяхно място бяха сложени други, дори и по-голям брой телевизионни програми, но не беше от пакета, за който е сключен договорът. Именно затова ние предлагаме в нашия законопроект, че когато има нарушаване на предварителния пакет от програми, да се даде възможност на потребителя в едномесечен срок също да прекрати договора си с кабелния оператор. В някои от становищата, които получихме, се казва, че кабелните оператори нямат възможност да допълват програмите, без да сменят цената на пакета. Това не е така. Могат да се допълват, но основният пакет, за който е сключен договорът, не може да се променя. Това е основното, което ние предлагаме в законопроекта. Могат да се слагат допълнително програми, но не да се махат от основния пакет, за който е сключен договорът. Затова, ако е необходимо, между двете четения това нещо ще бъде оправено.
Може би пропуснах да кажа за мобилните оператори, че когато се сключи такъв договор, вече защитата пада върху потребителя. Той трябва да заведе съдебно дело, за да може да защитава правата си. А обратното не е възможно. Заради това ние го дублираме в Закона за потребителите.
Третият момент в нашия законопроект е в Преходните и заключителните разпоредби предлагаме промени в Закона за радиото и телевизията. Може би ще се зададе веднага въпросът защо с този законопроект правим промени в Закона за радиото и телевизията. Защото проблемът, който засягаме, също касае потребителите. От няколко години има недоволство от всички, но мисля, че болшинството е от хората, които се намират в тази зала, от повишаването на силата на звука при излъчването на рекламите по телевизиите. Няма смисъл да обяснявам какво неудобство създава това нещо, но това неудобство на потребителите, според мен, се отразява и върху рекламодателите, поради простата причина, че има едно дистанционно и когато се повиши силата на звука и тръгнат рекламите, веднага се превключва на друга телевизия или се изключват рекламите. Така че това е и от полза на рекламодателите.
Днес от 14:30 часа имаше дискусия по темата за силата на звука на електронните съобщения и болшинството от хората подкрепиха тази идея като цяло. Стана въпрос дали е „сила на звука” или е „ниво на звука”, „наситеност на звука”, но по принцип „сила на звука” според нас е физичен термин, който може да се регулира и в някои от телевизиите, например „Канал 1” вече започват ръчно това да се регулира. Мисля, че това е нещо, което трябва да се регулира. Това не е проблем само за България. Това е проблем и за Европа и за Щатите и на много места вече е започнала регулацията на този проблем.
Ние предлагаме на вас тези текстове, защото още отсега мога да ви кажа, че изискванията за Глава шеста. „Лицензиране и регистриране на радио- и телевизионни оператори” ще я изтеглим, защото от разговорите, които проведохме със СЕМ и с Асоциацията на кабелните оператори казаха, че е една огромна бумащина, която не води до нищо – намаляването на срока, и мисля, че това нещо ще го изтеглим между първо и второ четене. Просто да се счита, че тази точка ще отпадне от § 4.
Искам да благодаря за получените положителни становища на Министерството на икономиката, на Министерството на културата и от много други, които днес получих в подкрепа на законопроекта. Мисля, че тези становища са постъпили и при вас. Благодаря ви.
Предс. Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Такоров. Колеги, имате думата за изказвания по законопроекта. Г-н Казак.
Четин Казак:
Благодаря, уважаема г-жо Председател.
Уважаеми колеги, аз ще подкрепя законопроекта, защото считам, че той съдържа в себе си предложения за решение на някои наистина наболели проблеми в отношенията между гражданите и някои търговски субекти, най-вече доставчици на определен вид услуги. За мен никога няма да бъде прекалено излишно да се защитят в максимална степен правата на потребителите тогава, когато явно се констатират злоупотреби от страна на определени доставчици на определени услуги, било то телефонни, било то телевизионни и т.н. За мен категорично би следвало от основните принципи на правото, че когато един договор е сключен в писмена форма, неговото изменение също трябва да бъде в писмена форма. И не може едностранно и без съгласието на другата страна някой да прецени да удължава, да подновява договор и т.н. .
По отношение на списъка с каналите общо взето сключваш договор с даден кабелен оператор, той ти рекламира основния пакет и ти казва давам 76 канала или 72 и ти дава списъка на каналите. Ти казваш: Да, тук са каналите, които ми харесват. И изведнъж след няколко месеца констатираш, че някои от каналите, за които си сключил договор, просто ги няма – или са изключени или са заменени с други канали. Ти нямаш никаква възможност да реагираш. Това е основният предмет на тази сделка – съдържанието на услугата. Съдържанието на услугата е основният състав на каналите, които се предлагат в съответния пакет. И ако една от страните изведнъж реши, че не може да ти предостави този пакет, тя най-малкото трябва да те информира и ти трябва да имаш възможност да преразгледаш решението си, да преразгледаш съгласието си.
Четох някъде становище, че нямало нужда от такива изрични записи и че в други разпоредби на Закона за защита на потребителите можело по силата на тези разпоредби да се прекратяват договорите. Тогава, когато ние се сблъскваме с недобросъвестното прилагане на законодателството и използване незнанието на потребителите относно техните права ,никога не е излишно дадено право да бъде гарантирано по един изричен начин отделно.
Що се отнася до § 4 за силата на звука, категорично подкрепям. Аз присъствах и на обсъждането преди малко в Комисията по култура и медии, там преобладаващата част от мненията бяха в подкрепа на това. Най-малкото е дразнещо, за да не използвам по-силна дума, изведнъж както си гледаш спокойно телевизия, да се бомбардират с реклама със сила на звука двойно по-висока от тази, на която е привикнало ухото. Така че категорично трябва да се сложи ред и да се прекрати тази порочна практика на телевизионните канали. Благодаря.
Предс. Искра Фидосова:
Благодаря, г-н казак. Други желаещи за изказване? Г-н Лазаров.
Димитър Лазаров:
Аз съм съгласен с част от нещата. Дали им е тук мястото е друга тема. По отношение на изискването за намаляването или подменянето на програмите при операторите, аз практически не го виждам как ще сработи. Да се иска писменото съгласие при 2-3 или 5 хиляди потребители, ако няма някакви санкции. Тоест тук това, което е предвидено, е добре, че би могъл да се прекрати договора, ако е срочен, без последици за потребителя. Но оттам нататък, ако няма предвидени санкции, ще се откаже клиентът и ще мине към друг оператор. Но да се иска съгласие, аз не виждам практически как ще стане. При положение, че половината са за тези канали, другата половина – не са. За да се прави един закон, трябва да се мисли и как ще се прилага.
Предс. Искра Фидосова:
Благодаря. Г-н Такоров, заповядайте.
Румен Такоров:
Г-н Лазаров, тук не става въпрос за санкции. Санкцията е на потребителя, който иска д се прекрати договорът.
Тук става въпрос за предварителния пакет, за който е сключен договорът. Ако от него отпадат няколко канала и ти си съгласен с това, ти си продължаваш договора. А когато не си съгласен, срочният договор, който вие не можете да го прекратите. И тук става въпрос за срочен договор, който е за година и половина или за два години и като не си съгласен.
Димитър Лазаров:
Имам предвид ал. 4, която гласи:
„(4) Промени в списъка на телевизионните програми по ал. 1 не може да се извършват без изричното потвърждение от страна на потребителя, изразено в писмена форма.”
Предс. Искра Фидосова:
Г-н Лазаров е прав. Идеята е да кажете, че потребителят може да отиде и да прекрати договора, без да има никакви санкции и плащане на някакви неустойки и каквото и да било, да го задължава да изпълни договора. Това е постижимо и правилно.
Аз ще подкрепя законопроекта с всичките му параграфи. Има сериозна необходимост от оправяне на текстовете- трябва да се разпишат подробно по отношение на договорите, чисто правно трябва да се изчистят текстовете, но и в четирите параграфа аз твърдо и категорично подкрепям законопроекта.
По отношение на § 2. Трябва да помислим къде е мястото му – дали в ЗЕС или в Закона за защита на потребителите. Може би и на двете места можем да си позволим да го разпишем.
Тук стои принципният въпрос дали за конкретното право на потребителите трябва да изписваме текста в Закона за защита на потребителите или ще си остане в специалните закони, където са разпоредбите – съответно в ЗЕС, Закона за радиото и телевизията, но това принципно не променя нещата. Дали ще се разпише на едното място или на едното и на другото по някакъв начин с обвързаност между двата текста, принципно аз ще гласувам за законопроекта.
Румен Такоров:
Извинявайте, че ще се включа без да ми дадете дума, но в момента има внесен законопроект от Ваньо Шарков и група народни представители, който третира промяна в Закона за електронните съобщения, който е със същата насоченост. Но нашето предложение е конкретно за Закона за потребителите. Вижте този закон, който също третира този въпрос. По изключение да може да се сключва договор, защото българското законодателство дава възможност за сключване на договор от разстояние, въпреки че в чл. 14 от Директива 97/7 на Европейския парламент на Съвета от 20 май се казва, че по отношение на договорите държавите-членки могат да приемат и да запазят в сила и по-строги разпоредби в съответствие с договора в областта, гледана от настоящата директива. Така че правят това нещо и аз съм съгласен, че това нещо може да стане и те са го представили с техния законопроект. А ние искаме това нещо да се повтори в Закона за защита на потребителите, което на практика дава една по-голяма сила на потребителите, защото е в техния закон. Иначе съм абсолютно съгласен с това, което Вие казвате.
Мая Манолова:
Макар че е очевидно, но бих искала да кажа, че нашата парламентарна група подкрепя този законопроект. Въпреки че има внесен с подобно съдържание от представители на Синята коалиция, ние считаме, че тези промени трябва да бъдат направени именно в Закона за защита на потребителите, защото т са свързани със съответни процедури и със съответни санкции. Двата закона не си противоречат, а напротив, се допълват.
Предвид факта, че тук го обсъждаме на първо гласуване, въпреки направените забележки от част от колегите от Правна комисия няма пречка да бъде подкрепен и съответно да бъде изписан.
Предлагам ви, макар да не знам дали другият законопроект е разпределен на Правна комисия, но евентуално да поискате да го погледнем и него, за да може в крайна сметка да имаме един годен продукт, който да действа в интерес на българските граждани, включително и срещу монопола на интернет доставчиците.
Предс. Искра Фидосова:
Ако наистина приложното поле е едно и също и на двата закона, ще трябва да помислим и да видим дали да не направим от двата (те са различни). Аз разбирам, че са различни, но трябва да гледаме и другия и ако се формира мнозинство в парламента да се направят тези промени, да се опитаме с един. Но ние не можем да направим доклад между двата, защото са ЗИД на различни закони. Чисто формално по правилника не може. Но това, което се опитвам да кажа е, че може би трябва да направим една работна група от всички парламентарни групи по един-двама представители, да разпишем текстовете и да излезем с общ текст, независимо дали ще го прикачим към единия или към другия или ще направим един нов, който да се внесе, за да се изчистят тези неща. Защото и едното и другото е вярно. Иначе ще се наложи да се препокрият нещата и няма как да се изчисти. Те паралелно трябва да вървят с отделни ЗИД. Принципно може би трябва да се подкрепят в комисии на първо четене и да видим преди зала има ли воля да се обединят и да се направи в един. Защото като се мине на първо четене в зала, нещата стават сложни и трябва да се довършат двата ЗИД.
Румен Такоров:
Не искам да ви противореча, но на практика тук това нещо не може да стане. Защото едното третира членове от Закона за радиото и телевизията.
Предс. Искра Фидосова:
Точно това казвам, че те третира една и съща материя, но в различни закони. Вариантът е друг, за да се оправят нещата, но това да го говорим преди да влезе в пленарна зала, за да видим как ще се направи.
Други желаещи за изказване има ли? Няма.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, № 254-01-98, внесен от Захари Димитров Георгиев, Румен Иванов Такоров и Атанас Тодоров Мерджанов на 12.10.2012 г.
Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Един „въздържал се”.
По четвърта точка - Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на общ законопроект Вх. № 253-03-82/20.07.2012 на приетите на първо гласуване законопроекти за изменение и допълнение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност № 202-01-13, внесен от Министерски съвет на 17.02.2012 г. и № 254-01-68, внесен от Ивайло Георгиев Тошев, Светослав Тончев Тончев, Красимир Георгиев Ципов и Емил Йорданов Радев на 12.06.2012 г.
Започваме с доклада за второ гласуване.
Доклад относно общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност, № 253-03-82 от 20 юли 2012 г., на основание чл. 71, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Закон за изменение и допълнение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност.
По наименованието на закона желаещи за изказване? Няма. Гласуваме наименование на закона. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Осемнадесет „за”.
§ 1. Има предложение за редакция на § 1.
„§ 1. В чл. 8 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 текстът преди т. 1 се изменя така: „Правоспособност на нотариус може да придобие дееспособно физическо лице на възраст до 60 години, което е български гражданин, гражданин на държава-членка на Европейския съюз, на държава-страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария и отговаря на следните изисквания:”
2. Ал. 2 се изменя така:
(2) За стаж по ал. 1, т. 3 се зачита стажът по чл. 164, ал. 8 и 9 от Закона за съдебната власт.
3. Създава се ал. 3:
(3) За стаж по ал. 1, т. 3 се зачита и тригодишният стаж, който се смята за юридически стаж, съгласно законодателството на държавата-членка на Европейския съюз, на държавата-страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, на чиято територия този стаж е придобит.”
Желаещи за изказване по редакцията и по текста на вносителя на § 1 има ли? Г-н Казак, заповядайте.
Четин Казак:
Аз искам да поставя един принципен въпрос, който ние трябва да решим преди края на мандата и той е за юридическия стаж, който е общ не само за нотариусите, но въобще по Закона за съдебната власт.
За мен има един пропуск в Закона за съдебната власт, който трябва да се преодолее, а именно стажът като народен представител не се зачита за юридически стаж, независимо дали си член на Правна комисия или не. Искам да ви обърна внимание на това. Ако паралелно не тече друг стаж, като адвокат или като научен работник по правни науки де факто в момента по сегашното законодателство на тече юридически стаж когато си народен представител. Тук пише, че ако си експерт по законодателството, в чл. 8 на Закона за нотариусите се изброяват съдия, младши прокурор, следовател, съдия –изпълнител, държавен съдебен изпълнител, частен съдебен изпълнител, помощник частен съдебен изпълнител, нотариус, съдия по вписванията, помощник нотариус, научен работник по правни науки, съдебен инспектор, експерт по законодателството (какъв е този експерт по законодателството не знам) или в органите на съдебната власт, юрисконсулт, правен съветник или експерт по правни въпроси в държавно или общинско управление.
Просто искам да обърна внимание. Тези колеги, които са тук и които не са адвокати и научни работници, че не им тече юридическия стаж и ако това не се коригира до края на мандата, ще имате една дупка от четири години в юридическия стаж. Това е.
Предс. Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Казак. Това не е пряко свързано по принцип с разпоредбата на § 1. Други колеги, желаещи за изказване?
Г-н Казак, вие цитирахте ал. 2 на действащия чл. 8. Сега се изменя ал. 2.
„(2) За стаж по ал. 1, т. 3 се зачита стажът по чл. 164, ал. 8 и 9 от Закона за съдебната власт.”
В Закона за съдебната власт чл. 164, ал. 8 е:
„8) За стаж по ал. 1 - 7 се зачита стажът, придобит на длъжност или професия, за която се изисква висше юридическо образование, включително стаж на лицата с висше юридическо образование на длъжност разследващ полицай с висше юридическо образование в системата на Министерството на вътрешните работи или разследващ полицай с висше юридическо образование в Министерството на отбраната или разследващ митнически инспектор в Агенция „Митници”.”
А в ал. 9 е казано:
„(9) За стаж по ал. 1 - 7 се зачита и стажът на длъжност, за която се изисква висше юридическо образование в институциите и органите на Европейския съюз, в международните правораздавателни органи или организации, създадени по силата на международен договор, по който Република България е страна.”
С кой закон са променени ал. 8 и 9, защото това не е минавало през нас.
Красимир Ципов:
Г-жо Председател, в чл. 116 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание гласи:
„Чл. 116. Времето, през което народните представители изпълняват своите функции, се зачита за трудов стаж по специалността им, съответно за служебен стаж за длъжността, която са заемали до избора им.”
Ако наистина трябва да търсим разрешение на този въпрос, трябва да има някаква синхронизация между текста на правилника и евентуално Закона за съдебната власт.
Предс. Искра Фидосова:
Аз мисля, че текстът на правилника е ясен и тъй като правилникът е със статут на закон няма необходимост да правим каквото и да било в Закона за съдебната власт.
Но мен друго ме притеснява. Струва ми се, че този текст и аз не поставям въпроса за народните представители. Напротив, тук това е променено покрай промяната, която вървеше за дознателите – за митническото дознание. Нека да го видим откъде е дошла промяната. Тук за мен има проблем в разпоредбата изобщо и то касае всички, а не конкретно Закона за нотариусите. А със Закона за нотариусите се забърква каша и при нотариусите. Това е объркано - правосъдното министерство 2011 г.
По другите редакции, като изключи5м стажа по ал. 2, има ли желаещи за изказване по § 1 от доклада по Закона за нотариусите и нотариалната дейност.
Докато дойдат справките ви предлагам да вървим по доклада нататък и след това ще се върнем.
В ал. 3 вместо „се смята” трябва да бъде „се счита”. Със сигурност не трябва да е „се смята”.
Колеги, ще се върнем допълнително на § 1.
Продължаваме с § 2. Няма постъпили предложения. Желаещи за изказване по § 2 по вносител. Няма желаещи за изказване.
Подлагам на гласуване разпоредбата на § 2. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”. Против и въздържали се няма.
§ 3. Няма постъпили предложения. Няма и предложения за редакция. по § 3 има ли желаещи за изказване? Г-н Казак.
Четин Казак:
Има ли на практика много такива казуси?
Димитър Танев:
Не са много случаите, но ги има на практика. Миналия път ги коментирахме – има 4-5 случая.
Предс. Искра Фидосова:
Подлагам на гласуване § 3 по вносител. Който е „за4, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Против? Няма. Двама „въздържали се”.
§ 4. Няма предложения. Желаещи за изказване? Няма.
Гласуваме § 4. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 5. Няма постъпили предложения. Желаещи заизказване? Няма.
Подлагам на гласуване разпоредбата на § 5 така както е по вносител. Против има ли? Няма. Въздържали се? Двама „въздържали се”. Шестнадесет „за”.
§ 6. Няма постъпили предложения. Желаещи за изказване2 Няма. Подлагам на гласуване разпоредбата на § 6. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Осемнадесет „за”
§ 7. Няма предложения. Желаещи за изказване? Г-н Казак, заповядайте.
Четин Казак:
Терминът „при закрити врата” дали е коректен, дали е правно издържан. Не може ли да се запише „са закрити”.
Предс. Искра Фидосова:
То сега е така – „са закрити”. В действащата разпоредба на ал. 2 на чл. 78 е: „(2) Заседанията на дисциплинарната комисия са закрити.”
Четин Казак:
Не съм сигурен, че този термин „при закрити врата” е правно технически издържан.
Красимир Димитров:
От чисто процесуално съответствие с ГПК и с НПК. Когато става дума за закрито заседание, това означава, че участва само дисциплинарният състав и никой друг. А когато става дума за заседание при закрити врата, освен съставът участва и представителство в случая на Съвета на нотариусите, нотариусът, срещу когото има повдигнато дисциплинарно производство и евентуално негов адвокат. Но не могат други да присъстват, както е на публичните заседания. Това е идеята.
Предс. Искра Фидосова:
Аз не мисля така да ви кажа честно и си черпя от нашите заседания на парламента. Като са закрити заседанията си присъства представляващият ДАНС и БОП и който друг трябва. Не мисля, че това е така. ГПК и НПК нямат отношение по заседанията на органите на дисциплинарен състав на която и да било гилдия – адвокатура, нотариуси и съдебни изпълнители. Аз въобще не мисля, че това е така. ГПК и НПК са за друго.
Димитър Танев:
Аз съм съгласен, че по аналогия процесуални правила не следва да се прилагат.
Предс. Искра Фидосова:
Абсолютно не следва и въобще не е вярно това, което ни каза г-н Димитров преди малко. Точно обратното правим и ние в парламента с нашите заседания. Според мен, това не следва да се подкрепя, защото първо нищо не казва и след това създава впечатление, че наистина има някаква разлика, когато става въпрос за орган – между закрити заседания и между закрити врати. И ще се чудим какво е това „закрити врата” и какво ще е това само „закрити”. За мен е ясно. Не следва да се прилага ГПК и НПК тук. Правим ли разлика между закрити заседания и при закрита врата.
Четин Казак:
Ясно е, че на тези заседания ще присъства засегнатият нотариус срещу когото се води дисциплинарно производство.
Предс. Искра Фидосова:
Комисията е голямото, а комисията има n на брой състави. Щом заседанията на голямата комисия са закрити, то е ясно, че на съставите не могат да са открити. Нали съставът е част от цялата комисия.
Нали дисциплинарното дело се дава на дисциплинарната комисия и тя определя кой състав, а не съветът на нотариусите. Затова трябва да си остане комисията и комисията е органът, който предоставя по-нататък решението. Като казва в състав, еди-кой си. Нали така. (Да.) Тоест това, което е написано, е грешно. Трябва да е комисията, а не съставът, те. както е било досега. Комисията определя състава и комисията е тази, която по смисъла на закона досега е предоставяла решението в състав еди-какъв си.
Аз няма да гласувам по причина, по която винаги не гласувам по този закон, но това не е правилно.
Димитър Танев:
Органът на Камарата действително е комисията, а не съставът.
Предс. Искра Фидосова:
На Нотариалната камара орган не е съставът. Съставът е подорган на комисията.
Димитър Танев:
Дисциплинарната комисия чрез състава си решава, но органът е комисията. За мен не е необходимо да се променя в закона този текст.
Предс. Искра Фидосова:
Досега имало ли е проблем с този текст?
Димитър Танев:
Не, не е имало.
Предс. Искра Фидосова:
Аз ви предлагам да отпадне § 7, за да не направим противоречие в закона.
Красимир Ципов:
Правя формално предложение да отпаднат § 7 и § 8.
Предс. Искра Фидосова:
Колеги, обединявате ли се около това предложение. Гласувате 18 при кворум 19. Аз не гласувам.
Предлагате да отпаднат § 7 и § 8. Има постъпило предложение от комисията § 7 и § 8 по вносител да отпаднат. Който е „за” отпадането на § 7 и § 8, моля да гласува. Осемнадесет „за”. Против и въздържали се няма.
Допълнителна разпоредба. Желаещи за изказване по наименованието на подразделението на закона? Няма. Гласуваме наименованието Допълнителна разпоредба. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 9. Има предложение за редакция. Моля да огледате предложението за редакция. Желаещи за изказване? Няма. Гласуваме редакцията на § 9 с принципна подкрепа на текста на вносителя. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
Колеги, връщаме се на § 1.
Още не сме стигнали до това кога е променен текстът на чл.164, ал. 8 и 9 от Закона за съдебната власт. Най-вероятно 2009 г., м. април от едно изменение на Закона за съдебната власт, което е най-първото. След това има и други изменения, но не мога толкова бързо да ги проследя и да се извадят от системата. Но това е принципен въпрос за текста на чл. 164, ал. 8 и 9 на Закона за съдебната власт.
Желаещи за изказване по § 1. Освен промяната в ал. 3, където думата „смята” се заменя със „счита” други предложения има ли по редакцията на § 1?
ГПК и НПК са процесуални закони и те са за друго.
Изказвания по стажа за ал. 2. Защо променяте ал. 2?
Велина Тодорова:
Уважаема г-жо Председател, идеята е била да се избегне това изброяване.
Предс. Искра Фидосова:
Сега е изброено. Защо го променяте? Всъщност променяте изцяло ал. 2.
Велина Тодорова:
Именно, за да избегнем изброяването, което е в сега действащия текст и чрез препращане да направим разпоредбата по-кратка и ясна.
Предс. Искра Фидосова:
Според мен другият текст – на чл. 164, ал. 8 и ал. 9, е объркан.
Велина Тодорова:
За мен е ясна разпоредбата.
Предс. Искра Фидосова:
Как ще се ясна. Например, съветник в някакво учреждение, на който в длъжностната характеристика пише, че може да бъде с юридическо, икономическо или някаква хуманитарна наука, или богослов. Множество такива има в администрацията. Това означава ли, че стажът на този човек ще се зачита за юридически стаж по смисъла на Закона за съдебната власт. Очевидно не. Ако разсъждаваме трезво е не. Ако четем текста на ал. 8 и ал. 9 е да. Това не е чист юридически стаж на юридическа длъжност. Затова казвам, че законът е объркан. Защото освен Правна комисия се получи така, че миналата година други комисии пипаха ЗСВ, на които не им е работа. А Министерството на правосъдието не знам къде сте гледали. Но аз сега го виждам, признавам. Текстовете на ал. 8 и ал. 9 на чл. 164 от Закона за съдебната власт звучат абсурдно. Излиза, че съдия може да стане, ако си бил на длъжност 15 години съветник в някаква администрация и в длъжностната ти характеристика пише, че за да бъдеш съветник на еди-кой си трябва да имаш юридическо или не знам какво друго образование и това е достатъчно, което за мен е пълен абсурд и не може да значи това.
И казвам и още нещо. След като е объркан текстът в Закона за съдебната власт, сега препращате към сбъркания текст и в тези гилдии, в които още не е объркано, ще се обърка и там.
Красимир Димитров:
Дали не е по-добре да си остане действащата ал. 2 и когато се оправи Законът за съдебната власт, тогава да препращаме. Въпреки че се изброява много подробно, това не е създавало проблем и е достатъчно ясна разпоредбата.
Димитър Танев:
Ние също сме на становището да остане сегашната ал. 2, тъй като детайлното изброяване улеснява и създава безспорност. Ако се приеме новата разпоредба на ал. 2 ще се мултиплицира грешката от Закона за съдебната власт, което правилно забелязахте.
Велина Тодорова:
Ако остане старият текст на ал. 2, трябва да се добавят и професиите от ал. 9 на чл. 164 от Закона за съдебната власт, защото те липсват в изброяването в текста на сега действащата ал. 2 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност.
Предс. Искра Фидосова:
Ако си член на Висшия съдебен свет, инспектор, главен прокурор и други длъжности, за които се иска 15 години, от това описание излиза, че не ти се зачита това време за юридически стаж.
Красимир Ципов:
Най-добре е сега да отпадне т. 2 на § 1.
Красимир Димитров:
Добре, т. 2 да отпадне, но към действащия текст да прибавим текста от ал. 9 за органите на Европейския съюз и повече нищо да не пипаме. Аз така предлагам.
Освен това, предлагам т. 3 в текста на ал. 3 вместо изразът „се смята за” да се запише „е” и да стане:
„(3) За стаж по ал. 1, т. 3 се зачита и тригодишният стаж, който е юридически стаж, съгласно законодателството на държавата-членка на Европейския съюз,” и т.н.
Предс. Искра Фидосова:
Подлагам на гласуване § 1 с редакцията, която се предложи – да остане разпоредбата на сега действащата ал. 2 на чл. 8, като се добави текста на ал. 9 на чл. 164 от Закона за съдебната власт, а в ал. 3 думата „смята” се заменя със „счита”.
Против има ли? Няма. Въздържали се? Няма. Осемнадесет „за”.
Благодаря. С това завършваме второ четене на промените в Закона за нотариусите и нотариалната дейност.
По пета точка - Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на общ законопроект вх. № 253-03-88/05.09.2012 г. на приетите на първо гласуване законопроекти за изменение и допълнение на Изборния кодекс: № 254-01-77, внесен от Екатерина Иванова Михайлова и група народни представители нa 06.07.2012 г.; № 254-01-79, внесен от Яне Георгиев Янев и група народни представители на 10.07.2012 г.; № 254-01-81, внесен от Мая Божидарова Манолова и група народни представители на 10.07.2012 г. и № 254-01-83, внесен от Искра Фидосова Искренова и група народни представители на 10.07.2012 г. – продължение.
Колеги, имаме готовност в работната група с доста текстове.
Да ви докладвам в работна група докъде сме стигнали: със списъците за ОИК, РИК за застъпници, пълномощници или представители на партии сме готови, което значи, че три от големите теми са изчистени. Имаме готовност да започнем с гласуване.
Имаме да обсъждаме още две групички принципни предложения, за да ги подготвим на гласуване.
Обръщам се към колегите от ДПС, че никой от вас не идва на работната група. Всички други идват редовно на заседанията на работната група. Всеки път съобщаваме часовете за работа на работната група, но колегите от ДПС не идват. Събираме се по два-три пъти на седмица.
Колеги, започваме ли по текстовете?
Реплика: Не. Да го отложим за утре, като започнем по-рано заседанието.
Мая Манолова:
Аз предлагам да започнем от 14:00 часа.
Предс. Искра Фидосова:
Добре. Ако сменим часа на заседанието утре и то да бъде от 15:00 часа и до 15:30 свършим с второ четене на Закона за адвокатурата и по Закона за изпълнение на наказанията, където също има два-три текста за гласуване и след това продължаваме с Изборния кодекс. Уточнихме се.
Закривам заседанието.




Председател:
Искра Фидосова