Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 152

Днес, 15.11.2012 г., четвъртък, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на правосъдието –Велина Тодорова, заместник-министър, Росица Дичева, старши експерт в дирекция „Съвет по законодателство”, Борислав Петков, директор на дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси” и Елена Дойчева, държавен експерт в същата дирекция; от Висшия адвокатски съвет – Даниела Доковска, председател и Валентин Бенатов, главен секретар; от Министерството на правосъдието – Пламен Георгиев, заместник-министър; от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - главен комисар Митко Димитров, директор, Борис Стратиев, началник отдел „Правни дейности” и Валентина Караганова, началник на отдел „Социални дейности, възпитателна работа и пробация”; от Министерството на външните работи – Красимир Божанов, началник на отдел „Правно-нормативен” и Светослав Станков, юрисконсулт в отдел „Правно-нормативен”; от Асоциация „Прозрачност без граници” – Ваня Нушева, програмен директор; Обществен съвет на българите в чужбина – Тася Тасова и Васил Павлов.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на Комисията.
Заседанието се ръководи от Искра Фидосова, председател на Комисията по правни въпроси.
Предс. Искра Фидосова:
Добър ден на всички. Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси при кворум 19 от членовете на комисията със следния дневен ред:
1. Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на общ законопроект вх. № 253-03-109/02.10.2012 г. на приетите на първо гласуване законопроекти за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата: № 202–01–26, внесен от Министерски съвет на 23.04.2012 г. и № 254-01-70, внесен от нар. пр. Ралица Ангелова, Михаил Миков и Четин Казак на 13.06.2012 г. (продължение)
2. Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, № 202-01-25, внесен от Министерски съвет на 23.04.2012 г. (продължение)
3. Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на общ законопроект вх. № 253-03-88/05.09.2012 г. на приетите на първо гласуване законопроекти за изменение и допълнение на Изборния кодекс:
- № 254-01-77, внесен от Екатерина Иванова Михайлова и група народни представители на 06.07.2012 г.; № 254-01-79, внесен от Яне Георгиев Янев и група народни представители на 10.07.2012 г.; № 254-01-81, внесен от Мая Божидарова Манолова и група народни представители на 10.07.2012 г. и № 254-01-83, внесен от Искра Фидосова Искренова и група народни представители на 10.07.2012 г. (продължение)
По първа точка - Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на общ законопроект вх. № 253-03-109/02.10.2012 г. на приетите на първо гласуване законопроекти за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата: № 202–01–26, внесен от Министерски съвет на 23.04.2012 г. и № 254-01-70, внесен от нар. пр. Ралица Ангелова, Михаил Миков и Четин Казак на 13.06.2012 г. – продължение.
По Закона за адвокатурата имаше допълнителна работна група, на която трябваше да се изчистят неточностите, които възникнаха на предишното заседание. Стигнали сме до гласуване на § 40. Предлагам сега да продължим до края по законопроекта и след това да се върнем да прегласуваме текстовете, които се налага да бъдат прегласувани след заседанието от миналата седмица.
§ 40. Предложение от н.пр. Анастасов и Язов.
Има предложение на работната група за редакция на текста на вносителя и съдържа в себе си предложението на н.пр. Анастасов и Язов.
Желаещи за изказване по § 40 по вносител, а по доклада става § 52. Няма желаещи за изказване.
Първо подлагам на гласуване предложението на н.пр. Анастасов и Язов за § 40. При 18 гласуващи, против няма, въздържали се няма. Осемнадесет „за”.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 40, който става § 52 с подкрепа принцип на текста на вносителя и подкрепения текст на народните представители. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Осемнадесет „за”.
§ 41. Предложение на работната група за редакция на § 41, който съдържа принципна подкрепа на текста на вносителя и по доклада става § 53. Желаещи за изказване? Няма.
Гласуваме предложението за редакция, която съдържа принципната подкрепа на разпоредбата на § 41 по вносител, който става § 53 до доклада. При 18 гласуващи против има ли? Няма. Въздържали се? Няма. Осемнадесет „за”.
§ 42. Предложение за редакция от работната група с принципна подкрепа текста на вносителя. Желаещи за изказване? Няма.
Гласуваме разпоредбата на § 42, който става § 54. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 43. Предложение от н.пр. Анастасов и Язов.
Предложението на работната група е да подкрепим предложението на народните представители и предлага редакция на § 43 по вносител, който става § 55 д принципна подкрепа текста на вносителя и подкрепа на предложението на народните представители.
Желаещи за изказване? Няма.
Първо гласуваме предложението на н.пр. Анастасов и Язов за § 43. При 18 гласуващи, против има ли? Няма. Въздържали се? Няма. Осемнадесет „за”.
Гласуваме предложението за редакция на § 43 по вносител, който става § 55 по доклада с принципна подкрепа текста на вносителя, предложението на народните представители, която се съдържа в доклада за второ четене. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 44. Има предложение на работната група за редакция на комисията за § 44 с принципна подкрепа текста на вносителя, който става § 56 по доклада. Желаещи за изказване? Няма.
Гласуваме редакцията на комисията за § 56 по доклада. Против и въздържали се няма. Осемнадесет „за”.
Има предложение за създаване на нов параграф. Това е предложение на комисията. Ще стане § 57, ако се приеме.
„§ 57. В чл. 71, ал. 2 след думата „адвокат” се добавя „или адвокат от Европейския съюз”.
Желаещи за изказване? Няма. Гласуваме предложението на комисията за създаване на нов § 57. Против и въздържали се няма. Осемнадесет „за”.
§ 45. Предложение на работната група за редакция на комисията за § 45 по вносител, който става § 58 по доклада с принципна подкрепа текста на вносителя. Желаещи за изказване? Няма. Гласуваме редакцията на комисията за § 45 по вносител, който става § 58 с принципна подкрепа текста на вносителя. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 46 по вносител. Постъпило е предложение от н.пр. Анастасов и Язов. Има предложение от работната група за принципна подкрепа текста на вносителя и предложението на народните представители с редакция на § 46, който става § 59 доклада. Имате текста. Желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Анастасов и Язов по § 46. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
Подлагам на гласуване предложението за редакция на комисията за § 46 по вносител, който става § 59 по доклада. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 47 за наименованието на раздела. Има предложение за подкрепа по принцип текста на вносителя с редакция като разделът се изменя „Клон” и става § 60. Гласуваме. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 48. Няма постъпили предложения. Няма и предложение за редакция. Желаещи за изказване? Няма. Подлагам на гласуване разпоредбата на § 48 по вносител, който става § 61 по доклада. Против и въздържали се няма. Осемнадесет „за”.
§ 49. Предложение на работната група за редакция на § 49, който става § 62 по доклада. Желаещи за изказване? Няма. Гласуваме разпоредбата на § 49 по вносител, който става § 62 по доклада на комисията. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 50. Няма постъпили предложения.
§ 51. Също няма постъпили предложения.
§ 52 и § 53 също няма постъпили предложения.
По номерацията на доклада стават съответно § 63, § 64, § 65 и § 66. Гласуваме анблок параграфите от 63 до 66 включително. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 54. Предложение от работната група за принципна подкрепа текста на вносителя и предложение за редакция на комисията за § 54 по вносител, който става § 67 по доклада. Гласуваме. Против и въздържали се няма. Осемнадесет „за”.
§ 55. Няма предложения.
§ 56. също няма предложения.
Желаещи за изказване? Няма. Гласуваме параграфи § 55 и § 56 по вносител, който стават съответно § 68 и § 69. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 57 по вносител, който става § 70. Има предложение за редакция на комисията. Желаещи за изказване? Няма. Подлагам на гласуване разпоредбата на § 57 по вносител, който става § 70 с редакция, която е предложена, като редакция на комисията с принципна подкрепа текста на вносителя. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 58 по вносител. Става § 71 по доклада. Няма предложения. Желаещи за изказване? Няма. Гласуваме. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 59. Предложение от н.пр. Анастасов и Язов. И предложение на работната група за редакция на комисията за § 59, който става § 72.
Работната група предлага да се подкрепи по принцип текста на вносителя и предложението на народните представители и предлага редакция на § 59, който става § 72.
Желаещи за изказване? Няма. Гласуваме предложението на народните представители по § 59. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Осемнадесет „за”.
Гласуваме § 59 по вносител с редакцията на комисията, който става § 72. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 60. Има предложение от н.пр. Анастасов и Язов.
Има и предложени за редакция с принципна подкрепа текста на вносителя на § 60 по вносител, който става § 73 по доклада. Желаещи за изказване? Няма.
Гласуваме предложение от н.пр. Анастасов и Язов по § 60. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Осемнадесет „за”.
Гласуваме текста с редакцията на комисията на § 73 по доклада. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 61. Предложение от н.пр. Анастасов и Язов.
Предложение на работната група за принципна подкрепа текста на вносителя и подкрепа текста на народните представители и предложение за редакция та § 61, който става § 74 по доклада на комисията.
Желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Анастасов и Язов. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Осемнадесет „за”.
Подлагам на гласуване предложението за редакция на комисията за § 74 по доклада. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 62. Предложение от н.пр. Анастасов и Язов и предложение от работната група за редакция. Желаещи з изказване? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Анастасов и Язов по § 62. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
Подлагам на гласуване предложението за редакция на § 62 по вносител, който става § 75 по доклада с принципна подкрепа текста на вносителя и предложението на народните представители. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 63. Няма предложения. Желаещи за изказване? Няма.
Гласуваме § 63 по вносител, който става § 76. Против и въздържали се няма. Осемнадесет „за”.
§ 64. Има предложение на работната група за редакция на § 64, който става § 77. Желаещи за изказване? Няма. Гласуваме § 64 по вносител, който става § 77. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 65. Предложение за редакция от работната група. Желаещи за изказване? Няма.
Гласуваме § 65 по вносител с редакцията на комисията за § 78 по доклада. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 66. Има предложение за редакция с принципна подкрепа текста на вносителя за § 66, който става § 79 по доклада. Желаещи за изказване? Няма. Гласуваме редакцията на комисията за § 79. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 67, който става § 80. Предложение за редакция на комисията. Желаещи за изказване? Няма. Гласуваме § 80. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Осемнадесет „за”.
§ 68. Има предложение за редакция на комисията на § 68, който става § 81 по доклада. Желаещи за изказване? Няма. Гласуваме разпоредбата на § 81. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Осемнадесет „за”.
§ 69 по вносител, който става § 82. Има предложение за редакция от работната група като редакция на комисията. Желаещи за изказване? Няма. Гласуваме. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Осемнадесет „за” разпоредбата на § 82 по доклада.
§ 70 по вносител. Има предложение на работната група за редакция на комисията на § 70, който става § 83 по доклада. Желаещи за изказване? Няма. Гласуваме § 83. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 71 по вносител. Предложение за редакция на комисията и след редакцията параграфа по доклада на комисията става § 84. Желаещи за изказване? Няма. Гласуваме. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се за § 84 по доклада.
§ 72. Предложение на работната група за редакция на комисията за § 72, който става § 85. Желаещи за изказване? Няма. Гласуваме. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 73 по вносител, който става § 86 с предложение на работната група за редакция.
§ 74 по вносител, който става § 87. Също с предложение на работната група за редакция на комисията.
Желаещи за изказване по двата параграфа има ли? Няма.
Гласуваме анблок § 73 и § 74 по вносител, които стават съответно § 86 и § 87 по доклада с редакцията на комисията, която е предложена в доклада. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 75. Няма предложения. Желаещи за изказване няма. Гласуваме § 75 по носител, който става § 88 по доклада. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 76. Предложение на н.пр. Анастасов и Язов.
Предложение на работната група да се подкрепи предложението на народните представители, да се подкрепи текста по принцип на вносителя и редакция на комисията за § 76 по вносител, който става § 89 по доклада.
Желаещи за изказване?
Какво значи в новата т. 7, буква „а” „държат изцяло”. Няма такъв термин или аз нещо не се сещам. Аз не съм виждала такъв термин в някой закон. Ако бъркам, поправете ме.
„а) държат изцяло или отчасти капитала на групата.”
Какво значи държат?


Росица Дичева:
Ако позволите да обясня. Използвали сме терминологията в Директива 985.
Предс. Искра Фидосова:
В българското право има термини, които са общоизвестни и общоприети. И когато искаме да кажем, че притежава някаква част от капитала, има термини. А думата „държат” няма такъв израз в българското право.
Емил Радев:
Ако се използва този термин „държат”, може да се окаже, че с пълномощно упражняват права.
Предс. Искра Фидосова:
Какво значи „държат”? Лично или чрез пълномощни. Защото аз като пълномощник, мога да държа. По нашето право е така. Разликата е огромна с тази една думичка.
Даниела Доковска:
Думата „държат” да се замени с „притежават”.
Предс. Искра Фидосова:
Ако остане „държат” ще има спорове по тълкуванието, защото всеки пълномощник ще се яви държател. Да използваме общоприети термини, защото така създаване възможност за различно тълкуване.
Добре, в буква „а” на т. 7 думата „държат” се заменя с „притежават”.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Анастасов и Язов по § 76. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
Гласуваме предложението за редакция на § 76, който става § 89 по доклада с корекцията в буква „а” на т. 7 вместо „държат” да стане „притежават”. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
„Допълнителна разпоредба.”
Подкрепяме текста на вносителя за наименованието на подразделението с осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 77. Предложение на н.пр. Анастасов и Язов, което се подкрепя от работната група.
Работната група предлага редакция на § 77, който става § 90
Желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители по § 77. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
Подлагам на гласуване текста на § 77 по вносител, който става § 90 по доклада с принципна подкрепа текста по вносител и предложението на народните представители с редакцията в доклада. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Осемнадесет „за”.
С това завършихме доклада за второ гласуване.
Сега се връщаме да прегласуваме текстове от доклада, които имат нова редакция. Имате раздадено приложение към доклада.
§ 5. Направена е допълнителна редакция на § 5. Има ли желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на прегласуване разпоредбата на § 5, който става § 17 така, както е по допълнителното предложение, а именно:
„§ 17. В чл. 22 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 в текста преди т. 1 думите „чуждестранният адвокат” се заменят с „адвокатът от Европейския съюз”.
2. В ал. 2 след думата „адвоката” се добавя „или адвоката от Европейския съюз”.”
Гласуваме. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Осемнадесет „за”.
Предложение за създаване на нов параграф.
„§ ... В чл. 24, ал. 2 след думата „адвокати” се добавя „или от адвокати от Европейския съюз”.”
Какво стана с чл. 16. В самия чл. 16 няма да пипаме, така ли? (Миналия път го гласувахме с направената корекция.) Добре. Сега ням да го гласуваме.
Номерацията по доклада ще се промени с този нов параграф за чл. 24 и отива с още един номер напред. Има и още един нов параграф за чл. 51, което ще рече, че с още два номера напред. С още два номера от това, което четох по доклада върви напред номерацията на параграфите.
По новия параграф има ли желаещи за изказване? Няма. Гласуваме. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
Следващия параграф, който трябва да бъде преграсуван е § 16. Имате новата редакция в доклада. Желаещи за изказване? Няма.
Прегласуваме § 16 с редакцията, която е раздадена като допълнение към доклада за второ четене. Промяната е само в т. 3.
„3. В ал. 4 след думата „карта” се поставя запетая и се добавя „а адвокатът от Европейския съюз – с адвокатска карта или удостоверение по чл. 19б, ал. 3.”.”
Желаещи за изказване няма. Против и въздържали се няма. Осемнадесет „за”.
Прегласуваме § 17 по вносител, който има нова редакция. Желаещи за изказване? Няма. Против и въздържали се няма. Осемнадесет „за”.
§ 25. Нова редакция в т. 2.
„2. В ал. 4 след думата „адвокати” се добавя „и адвокати от Европейския съюз”.”
Подлагам на прегласуване целия § 25 с редакцията, така както е в приложението към доклада. Против? Няма. въздържали се? Няма. Осемнадесет „за”.
§ 27. Има нова редакция. Желаещи за изказване? Няма.
Прегласуваме разпоредбата на § 27 по вносител, който става § 39 така, както е в приложението към доклада:
„§ 39. В чл. 45, ал. 1 и 2 след думата „Адвокатът” се поставя запетая и се добавя „както и адвокатът от Европейския съюз”.”
Гласуваме. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
Предложение за нов параграф
„§... В чл. 51 след думата „адвокатът” се добавя „или адвокатът от Европейския съюз”.”
Гласуваме. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
Номерацията ще следва номерацията по доклада.
§ 33. Предложение на н.пр. Анастасов и Язов. Предложението сме го гласували и сме го подкрепили.
Има предложение от новата работна група за редакция само в т. 2
„2. В ал. 2 след думата „адвокати” се добавя „или адвокати от Европейския съюз”.”
Подлагам на прегласуване разпоредбата на § 33 в цялост с промяната в т. 2, която прочетох. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 35. Предложение за изцяло нова редакция.
Желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване цялата нова редакция на § 35, които става § 47, както е по допълнителния доклад, а именно:
„§ 47. В чл. 54 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думата „адвокати” се добавя „по чл. 52, ал. 1”.
2. Алинея 2 се изменя така:
(2) В книжата си всеки от сдружените адвокати, адвокати от Европейския съюз и адвокатски дружества може да посочва сдружаването с думите „в сдружение” или „в асоциация с”, като изброява останалите сдружени лица или част от тях.”
А преценка кой да изброи си прави лицето? Така ли? (Да.) Гласуваме разпоредбата на § 35 с редакцията, която прочетох. Против и въздържали се няма. Осемнадесет „за”.
§ 38. Ново предложение за редакция.
По § 38 има и предложение на н.пр. Анастасов и Язов, но ние сме го гласували и сме го подкрепили. Трябва да прегласуваме само новата редакция на § 38. Желаещи за изказване има ли? Няма.
Гласуваме § 38 по вносител, който става § 50 в редакцията, която ви е раздадена. Против? Няма. въздържали се? Няма. Осемнадесет „за”.
Надявам се, че не сме пропуснали нищо. Благодаря ви.
По втора точка - Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, № 202-01-25, внесен от Министерски съвет на 23.04.2012 г. – продължение.
Стигнали сме до предложението на н.пр. Ципов, Лазаров и Тончев за създаване на нов § 42.
Работната група предлага да се подкрепи по принцип предложението и предлага редакция.
„§ 42. В чл. 128, ал. 2, изречение първо накрая се добавя „и придобиват статус на здравноосигурени лица с непрекъснати здравноосигурителни права”.”
Желаещи за изказване? Г-н Георгиев, заместник министър на правосъдието. Заповядайте.
Пламен Георгиев:
Уважаема г-жо Председател,
Направихме си труда да извадим резултатите и да ви представим една статистика. Около 5650 души (говорим за неосигурени лица) в местата за лишаване от свобода са с наказание до три години, което означава, че на тези хора ние ще започнем да им внасяме вноските и те никога няма да придобият здравноосигурителни права. Сумата, която е за един месец е около 65 хил. лв., а годишната сума е 790 хил. лв. Тоест за всички лица, които са с присъди до три години, на година ще се внасят 790 хил. лв. и няма да се получава нищо срещу това. Това е при сегашната уредба, ако не се приеме нашето предложение, което ще означава, че тези пари ще се плащат, а няма да се получава нищо, като това е само за лицата, които са с до тригодишни присъди. За останалите лица, които са с по-дълги присъди, в тези три години докато се възстановят техните права, няма да се получава нищо. Тоест отиват едни пари, които се дават, вадят се от бюджета, отиват в здравната каса, но не се получава нищо. Типичен е случаят от последните дни за лицето, на което беше прекъснато изтърпяване на наказанието. Той е бил осигуряван 2 години и 3 месеца, но не са му възстановени здравните права и той няма как да бъде лекуван по клинична пътека. А в същото време, ако не трябва да му се прекъсне наказанието, той трябва да се изпрати на лечение, за което ние трябва да извадим пари и втори път да платим за лечението. Това са пари, които при всички положения влизат в здравната система, но срещу тях не се получава нищо. Според мен, е важно да се разсъждава каква е била волята на законодателя. При положение, че законодателят е казал, че за тези лица се внасят здравни осигуровки, очевидно е, че идеята е била тези лица да са наистина здравно осигурени. Изхождайки от волята на законодателя, мисля, че това е единственото законосъобразно тълкуване. На тези лица ние отнемаме правото на свободно придвижване, отнемаме им много от правата, но трябва да им осигурим лечение. Това, според мен, е категоричната идея на законодателя и затова ви моля да подкрепите тази разпоредба, защото в противен случай се получава, че огромна сума отива за здравни осигуровки, а в същото време не се ползва нищо срещу тях. Благодаря ви.
Предс. Искра Фидосова:
Благодаря Ви, г-н Георгиев.
Всъщност това беше най-спорният и неизчистен момент. Но на мен ми се струва, че не се решава този проблем. Нали проблемът беше тези, които не са били осигурени.
Пламен Георгиев:
Така се решава, г-жо Председател, проблемът. Защото както беше случаят с това лице, пак ще повторя, на което е прекъснато наказанието, ако то беше здравно осигурено, нямаше нужда да се прекъсва наказанието, защото то можеше да отиде на лечение, защото има такава клинична пътека и можеше да се лекува.
Предс. Искра Фидосова:
Добре, ако не е здравно осигурено?
Пламен Георгиев:
Ако не е здравно осигурено, трябва да се плаща втори път за същото нещо, за което впоследствие сме уязвими дали не плащаме два пъти – веднъж му се плащат здравни осигуровки, второ път трябва да се плати за същото.
Предс. Искра Фидосова:
Ако сега едно лице нездравно осигурено се разболее в местата за задържане, какво се случва с него? Къде отива?
Пламен Георгиев:
Конкретно се търсят варианти и в краен случай се изваждат.
Предс. Искра Фидосова:
Затова казвам, че не сте го решили. Това беше проблемът.
Янаки Стоилов:
Има само един нерешен въпрос, но той не е в този закон. Това, което се предлага сега, решава въпроса на Министерството на правосъдието, защото с допълнителното предложение те автоматично ще могат да се ползват при заболяване с правата на здравноосигурени. Остава обаче проблема за здравната система, че те няма да внесат всички суми, които това лице дължи по общите правила, защото те трябва да бъдат и за определен предходен период. А те сега, внасяйки осигуровките, които той дължи за в бъдеще, решават техния проблем. Така че единственият въпрос, който остава, не е в затворите и задържаните лица, които ще имат гарантирана здравна помощ и няма да се налага те да доплащат, тъй като те няма да са встъпили по досегашната уредба винаги в правата си.
Но проблемът остава по отношение на вноските към здравната каса, защото тези лица ще ползват всички права за разлика от другите български граждани, които трябва да доплатят и за определен минал период, за да се включат в системата. Така че това е реалният проблем единствено, който остава, от текста.
Емил Радев:
И това не е точно проблем, защото това ще е само за периода, в който ще излежават наказанието си. Оттам нататък, излязат ли в обществото, те се приравняват на режима, който е за абсолютно всички български граждани. А тук става така, че веднъж му плащаме осигуровките, втори път му плащаме и лечението. С две думи с двойно плащане от бюджета за едно и също нещо, което другите граждани само с плащането на осигурителните вноски го получават.
Предс. Искра Фидосова:
Г-н Георгиев, искате нещо да добавите ли? Заповядайте.
Пламен Георгиев:
Аз исках точно това да добавя, че това е само за периода, докато са задържани. И това е разумът в тази разпоредба, че все пак като им отнемаме за този период голяма част от правата, които имат, все пак мисля, че е редно държавата да предвиди механизми, с които да осигури лечение на тези лица. И в Европа е така – лицата, които са задържани в местата за лишаване от свобода, са здравно осигурени и им се полагат здравни услуги.
В сегашното положение, за което ви дадох и статистика, ние всяка година превеждаме 790 хил. лв., срещу които не се получава нищо, защото това са лица до три години лишени от свобода, т.е. те излизат преди трите години. Внасят се 790 хил. лв., а не се получава нищо. Реално за нас по-изгодно би било да не беше предвидено в закона да се внасят здравни осигуровки, а да вадим пари за всеки конкретен случай и да плащаме и щеше да е икономически по-целесъобразно за нас. В момента се получава така, че всяка година се внасят 790 хил. лв., а не се получава срещу тях нищо и ние пак трябва да внасяме още веднъж пари за лечение на лицата. Разумът е бил да се внасят тези здравни осигуровки тези лица да са здравно осигурени. Друг е въпросът, че редакцията на текста не е добра и ако не придобие видът, в който се предлага, всъщност трябва да минат три години, за да бъдат здравно осигурени. Благодаря.
Предс. Искра Фидосова:
Г-н Казак, заповядайте.
Четин Казак:
Може ли да използвам случая, за да задам един въпрос. Понеже г-н Заместник-министърът спомена за случая в Шумен и понеже аз съм оттам, да попитам как се случи така, че едно лице изтърпяващо наказание беше пуснато без конвой да отиде да се лекува и той да изчезне и извърши ново престъпление. Това ли е практиката?
Пламен Георгиев:
Самото лице, след като диагностицирано, че има хепатит (ние имаме и изследванията и сме разпоредили проверка) е подало молба до прокуратурата да бъде прекъснато наказанието му заради това, че има заболяване хепатит. Това безспорно е много заразно заболяване и трябва да се предприемат спешни мерки. Прекъснали са му наказанието именно поради тази причина, че той не е здравно осигурен.
Главен комисар Митко Димитров:
Лицето придобива статут на свободен гражданин. След като му се прекъсне наказанието и освобождаването му от затвора, той придобива статут на свободен гражданин и ние нямаме правомощия върху него. Това се текстове от НПК и те се използват широко в момента.
Пламен Георгиев:
Самото лице си е подало молба. То има такова правомощие по закон да поиска прекъсване на наказанието. То го е поискало и наказанието е прекъснато. Самото лице го е поискало, а не ние.
Четин Казак:
Кой ще носи отговорност? Защо не е изпратен в лечебно заведение да се лекува. Защо ще му прекъсват наказанието?
Главен комисар Митко Димитров:
Самата болница отказва да го приеме, тъй като не е осигурен. Има такъв отказ от болницата и затова се принуждаваме да го пуснем. Имаме такъв текст по наредбата.
Емил Радев:
Ако е здравно осигурен, ще влезе нормално. Но той не е осигурен на практика, с прекъснати осигурителни права е и няма как да го приемат.
Янаки Стоилов:
Това е дефект на здравната система. Не може инфекциозните заболявания да бъдат поставени в зависимост от това дали лицето е осигурено или не. Това са заболявания, които имат обществено значение. Те може да не са здравно осигурени, но пак някой трябва да ги лекува, независимо от това, че са в затвора. Само че това е тема за здравната комисия и там трябва тези въпроси да се поставят. Тези заболявания би трябвало да са на издръжка на държавата и всеки, който е заплаха за здравето на другите да може да бъде лекуван.
Предс. Искра Фидосова:
Други желаещи за изказване по разпоредбата? Няма.
Подлагам на гласуване предложението за нов § 42 в редакцията на комисията с принципна подкрепа н предложението на вносителите. Против има ли? Няма. Въздържали се? Няма. Осемнадесет „за”.
§ 42 и § 43 по вносител няма предложения. Желаещи за изказване? Няма. Гласуваме. Против и въздържали се? Няма. Осемнадесет „за”.
Работната група предлага да се създадат нови § 43а и § 43б.
„§ 43а. В чл. 52, ал. 2, т. 2 думата „рецидива” се заменя с „риска от рецидив”, а думата „значителни” се заличава.”
„§ 43б. В глава единадесета, раздел І думата „рецидива” се заменя с „риска от рецидив”, а думата „значителни” се заличава.”
Желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване § 43а и 43б така както ги прочетох с редакция на комисията. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 44. Няма предложения. Желаещи за изказване? Няма. Гласуваме. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 45. Има предложение за редакция, което съдържа принципна подкрепа на текста на вносителя. Има ли желаещи за изказване по § 45? Няма. Гласуваме § 45 в редакцията на комисията. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Осемнадесет „за”.
§ 46. Предложение за редакция от комисията. Желаещи за изказване има ли по § 46? Няма. Гласуваме редакцията на § 46 така както ви е предоставена в доклада. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 47 и § 48. Няма постъпили предложения. Гласуваме анблок § 47 и § 48 по вносител. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 49. Предложение на н.пр. Михаил Миков. Работната група предлага да не се подкрепи това предложение и да се подкрепи текста на вносителя. Желаещи за изказване? Г-н Казак.
Четин Казак:
Тези средства дали са предвидено в бюджета на Министерството на образованието, младежта и науката?
Главен комисар Митко Димитров:
Г-н Казак, към настоящия момент е така. До този момент тези училища в местата за лишаване от свобода се поддържат от Министерството на образованието, младежта и науката и ние не даваме никакви разходи. Така че този текст в момента на ал. 2 в чл. 161 е неработещ и излишен и затова се предлага тази промяна. Учителите се назначават от Министерството на образованието, техните трудови възнаграждения са от тях, затова е предложен този текст. Благодаря.
Предс. Искра Фидосова:
Други желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване първо предложението на н.пр. Михаил Миков. Който е „за” това предложение, моля да гласува. Двама „за”. Против? Няма. Шестнадесет „въздържали се”.
Подлагам на гласуване предложението по вносител на § 49. Шестнадесет „за”. Против? Няма. Двама „въздържали се”.
§ 50. Няма предложения. Гласуваме. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се текста на вносителя.
§ 51. Предложение на н.пр. Михаил Миков § 51 да отпадне.
Предложението на работната група е да се подкрепи текстът на вносителя. Желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Михаил Миков. Който е „за”, моля да гласува. Двама „за”. Против? Няма. Шестнадесет „въздържали се”.
Гласуваме предложението по вносител на § 51. Шестнадесет „за”. Против? Няма. Двама „въздържали се.
§ 52. Няма постъпили предложения. Желаещи за изказване? Няма. Гласуваме. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 53. Предложение на н.пр. Ципов, Лазаров и Тончев.
Работната група предлага да бъде подкрепено предложението на народните представители.
Предлага редакция на § 53 с принципна подкрепа текста на вносителя. Желаещи за изказване по § 53? Г-н Радев.
Емил Радев:
Искам да задам един въпрос. Като казваме „съответното звено на Министерството на вътрешните работи” това може ли да стане от началник на районно управление, полицейски участък и т.н. (Да.) Да го тълкуваме, за да не стане, че може само от директора на РДВР. Става въпрос за самото населено място? Може би трябва да се напише „съответното териториално звено” или „съответното звено в населеното място”, или „съответното звено на Министерството на вътрешните работи в населеното място”.
Предс. Искра Фидосова:
Там може да има две или пък в населеното място София колко имаш? Не може така.
Емил Радев:
Ако се каже „съответното териториално звено на Министерството на вътрешните работи”.
Главен комисар Митко Димитров:
Имаше спор, че по Закона за МВР се води звено. Дали е структура, дали е поделение и стигнахме до извода да напишем „поделение на МВР”, тъй като така е написано в Закона за МВР. В работната група така го обсъдихме с г-н Ципов, г-н Лазаров.
Предс. Искра Фидосова:
Тогава така го напишете – поделение или звено, съгласно Закона за МВР.
Емил Радев:
На работна група е „звено”.
Пламен Георгиев:
Гледахме в Закона за МВР и оттам сме взели термина.
Предс. Искра Фидосова:
Другият вариант е да вържем териториалното звено и каквото и да се казва на МВР с района на действие на пробационната служба. Не знам правилно ли е така? Пробационните служби на какъв принцип са в страната - на общини ли са или на някакъв друг? Ако службите ви са по съдебни райони, тогава трябва да го вържем със съдебния район.
Главен комисар Митко Димитров:
Ако искате да си остане „съответното звено на МВР”.
Предс. Искра Фидосова:
Това не значи нищо. То предизвиква спорове.
Главен комисар Митко Димитров:
Преди това говорим за кмета на населеното място и съответното поделение на МВР.
Предс. Искра Фидосова:
Има населени места, където има участъци, както е София, Варна и други. Уточнете този текст още веднъж с МВР. Ние ще го гласуваме по принцип § 53 с уговорката, че трябва да бъде уточнено. Ясно е какво искате да кажете, но не е ясно записано и създава отсега спорове за приложното поле на тази разпоредба.
Гласуваме по принцип § 53 със съдържанието, което се влага от вносителите и остава да се изчисти терминологично как точно да се запише, за да отговаря на структурите на МВР, съгласно техния закон и да е приложимо за пробациноните служби. Да не се окаже да ходят в други градове.
Пламен Георгиев:
Аз имам аргументи. Защото както сме предвидили то така е било и досега по молба на осъдения да става. Чисто формално, ако осъденият на пробационна мярка си смени адресната регистрация и не си подаде молба, как ще му се промени мястото. Така че аз съм малко резервиран дали трябва да става по молба на осъдения изобщо.
Предс. Искра Фидосова:
Ще оставя § 53. Продължавам нататък. Вижте го.
§ 53 не го гласуваме с молба да се види дали трябва да става по молба на осъдения и да се изчисти терминологично за звеното на МВР.
§ 54. Няма предложения.
§ 55 също няма предложения.
Желаещи за изказване? Няма. Гласуваме анблок § 54 и § 55 по вносител. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 56. Има предложение за редакция на комисията.
Желаещи за изказване по предложението за редакция на § 56 има ли? Тук също има „съответното звено на МВР”.
По вносител е било съответното районно управление. А вие сте го променили на „съответното звено”.
Четин Казак:
Трябва да си остане съответното районно управление. Там поне е ясно.
Предс. Искра Фидосова:
Колеги, пропускаме и § 56. Той е същият казус.
§ 57. Няма предложения. Гласуваме. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 58. Има предложение за редакция. Желаещи за изказване има ли? Няма. Гласуваме § 58 редакцията на комисията. Но и тук имаме „с началника на съответното звено”.
Красимир Ципов:
Само едно изречение. Не навсякъде има районни полицейски управления. На някои места има полицейски участъци. На други места може да има.
Предс. Искра Фидосова:
Разбрахме го това, г-н Ципов. Но въпросът е да се уточни какво се има предвид под съответното, за да не започне спор при тълкуването на закона.
Красимир Ципов:
Това е терминология на Закона за Министерство на вътрешните работи и подзаконовите актове по прилагането му.
Предс. Искра Фидосова:
Тъй като нищо не означава „съответното звено”, трябва да се привърже с нещо, за да е ясно, че в едното място
Красимир Ципов:
Как да се привърже, като на някои места няма как да кажем, че там има районно управление на полицията, а на друго място има полицейски участък.
Предс. Искра Фидосова:
Аз не знам какво точно искате да кажете, но според това което има в даден район.
Четин Казак:
Има районни полицейски управления. Там където е по-голям районът на районното полицейски, има участък в рамките на районното полицейско управление в съответния град или по-голямо село има участък. Но това не пречи. Най-чисто е в районното полицейско управление, което обхваща даденото село и този участък.
Красимир Ципов:
Защо трябва да разкарваме лицето и по какъв начин ще се изпълнят целите на наказанието. По какъв начин, ако трябва да караме това лице, примерно, да пътува „Х” километри. Поправете ме, ако не съм прав.
Чл. 208 говори „За начало на изпълнение на наказанието се смята денят на явяването на осъдения пред пробационния служител, за което се уведомява съответния прокурор.”
Четин Казак:
И казваме, че се уведомява и съответния началник на РПУ. Ние не го разкарваме лицето.
Красимир Ципов:
Аз не разбирам какъв е проблемът, като това е терминологията на Закона за Министерството на вътрешните работи и подзаконовите актове по прилагането му. Тук визирам и правилника. Там е „съответно звено на Министерството на вътрешните работи”.
Аз не възразявам, ако искате за запишем „районно управление на полицията”.
Четин Казак:
Колкото по-неясно е записано, това отваря възможности за конфликтни ситуации и за недоразумения. Те могат да пуснат до участъка, а шефът на РПУ да казва защо аз не знам, защо сте пуснали там.
Красимир Ципов:
Ако навсякъде, където има „съответно звено” да направим съответната областна дирекция или съответното районно управление на полицията или съответния полицейски участък, ще бъде ли достатъчно? В някои места най-близкото съответно звено на Министерството на вътрешните работи, което трябва да бъде уведомено, може да се окаже самата областна дирекция. (Не е така.) Как да не е така?
Ако смятате, че текстът по вносител е по-добрата формулировка, наистина не възразявам.
Валентина Караганова:
Практиката показва, че това е една работеща форма и са създадени контактите и е наистина работен механизъм и ние така го бяхме предложили в нашето предложение.
Предс. Искра Фидосова:
Какво правим? В § 53, § 56 и § 58 – районно управление?
Гласуваме § 53, § 56 и § 58 със съдържанието по доклада, като „съответното звено” се заменя с „съответното районно управление на МВР”. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 59. Няма предложения. Гласуваме. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 60. Предложение на н.пр. Михаил Миков да отпадне § 60. Работната група предлага да не се подкрепи.
Предложение на н.пр. Ципов Лазаров и Тончев.
Красимир Ципов:
Предложението е оттеглено.
Предс. Искра Фидосова:
Добре. Оттеглено е. Предложение за редакция на комисията, като тук пак има „съответното звено”, което ще стане „съответното районно управление на МВР”.
Красимир Ципов:
Редакцията е заради съответното звено. Този текст и следващите няколко до § 65.
Предс. Искра Фидосова:
Работната група не знае ли защо г-н Миков предлага да отпадне § 60.
Красимир Ципов:
Ако не се лъжа да не се оправомощава длъжностно лице от началника и от пробационния служител. Това бяха мотивите му.
Предс. Искра Фидосова:
Като няма кой да обясни, се налага да го отхвърлим на г-н Миков. Ако го обясни по-добре, ще го подкрепим в зала. Ако някой знае, да каже. Може би иска да каже, че по план и график не се контролират, а трябва да е ненадейно, внезапно. Не знам! Като знаеш, че ще те проверяват по план-график, разбира се, че ще седиш у дома. Сигурно това е имал предвид и то е логично.
Пламен Георгиев:
Идеята е да има план-график, за да се координират служителите на МВР, за да могат двете институции заедно да проверяват. Да се координират по между си, а не да се уведомява лицето.
Предс. Искра Фидосова:
Добре. Гласуваме § 60. Първо предложението на н.пр. Михаил Миков. Който е „за”, моля да гласува. Няма „за”. Против? Няма. Осемнадесет „въздържали се”.
Предложението на н.пр. Ципов, Лазаров и Тончев е оттеглено.
Гласуваме § 60 по вносител без редакция. Седемнадесет „за”. Против? Няма. Един „въздържали се”.
§ 61. Няма предложения.
По § 62, § 63, § 64 и § 65 няма предложения. Желаещи за изказване няма. Гласуваме анблок параграфи 61, 62, 63, 64 и 65 по вносител. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
Макар че гласувахме, искам да попитам какво значи в § 65, в чл. 299 думите „специализиран пробационен служител на пробационната служба” се заменят с „определени пробационни служители със специална подготовка”. Този рейнджър ли е? Какво значи това?
Валентина Караганова:
Г-жо Председател, тук сме направил промяна, тъй като пробационната служба няма възможност във всяко звено там, където е по един служител, да има и специализиран служител за работа с непълнолетни, а всички минават специална подготовка за работа с оглед на ефективно използване на щатния ресурс, тъй като няма възможност за работа с непълнолетни навсякъде да се назначи допълнително по още един служител.
Предс. Искра Фидосова:
Моля да вникнете във въпроса ми. Опитах се да разбера, но не разбрах. „Специализиран пробационен служител” къде пише какъв е служителят досега. Какво значи „специализиран” досега? С някакво специ Валентина Караганова:
Под специализиран се разбира, че служителят е подготвен само за работа с непълнолетни осъдени с оглед на тяхната психика.


Предс. Искра Фидосова:
Къде пише какво е специализиран, тълкувание на това. Има ли текст, който да казва това.
Валентина Караганова:
Не, няма дефиниция на това какво е специализиран, но до момента се тълкува, че специализираният служител е този, който работи само с лица, които са осъдени на пробация и с непълнолетни, а всъщност няма възможност да работи с осъдени лица, които са пълнолетни. Във звената има по двама или трима непълнолетни осъдени веднага възниква въпроса как ще си уплътняват тези служители ефективно работното време.
Предс. Искра Фидосова:
Разбрах веднага, че има нещо гнило. Как може да пишем такива глупости? А служителите със специална подготовка какви са? Къде пише, че тези ще могат да работят и с пълнолетните престъпници.
Валентина Караганова:
Това ще бъде разработено в подзаконовата нормативна уредба, че ще минат специално обучение за работа с непълнолетни осъдени, т.е. ще бъде част от тяхната квалификация.
Предс. Искра Фидосова:
Като искате да кажете това нещо, текстът трябва да звучи „се заменя със служители със специална подготовка за работа с непълнолетни и пълнолетни.”
Каква ще е тази специална подготовка? С подзаконов акт утре ще измислите любимия пример от вчера, където се оказа, че съдия можеш да станеш, ако си горски и пишеш актове и имаш образование школата на МВР. Тук е същата работа. Ако съм горски със синя лампа ще стана, а ако съм юрист не може, ако си инженер не може, ако си танкист може! Как да го разберем това?
Борис Стратиев:
Може ли да уточня нещо. (Да.) Става дума за служител, който да има някаква специална подготовка. Използвахме, за да стане по-ясно терминология от НПК, чл. 385, където се говори, че досъдебното производство за непълнолетни се извършва от определени разследващи органи със специална подготовка. Терминологията е пренесена буквално.
Предс. Искра Фидосова:
Механично пренасяне на терминологията от процесуални закони внасят още по-голяма каша в материалните закони.
Ако четем разпоредбата на чл. 229 тя е единствено и само за непълнолетни осъдени лица. И тази специална подготовка за какво е?
Борис Стратиев:
Ние обучаваме всички за работа с пълнолетни и само част от тях се обучават и за работа с непълнолетни.

Четин Казак:
И те ще могат да работят, както с пълнолетни, така и с непълнолетни? (Да.)
Предс. Искра Фидосова:
С две думи вече няма да има профилирани за работа с непълнолетни. Аз мисля, че това е глупаво и грешно. Защото тези деца, които не са навършили пълнолетие, те са деца. Нали трябва специална подготовка за тези, които ще работят с непълнолетни, а не общите, които работят със закоравелите престъпници над 18 годишна, ще работят и с децата.
Четин Казак:
Някои от общите ще имат специална подготовка за работа и с непълнолетни. Те ще работят и с общия контингент и с непълнолетните.
Пламен Георгиев:
Г-жо Председател, няма да има специализирани, които са само за работа с непълнолетни, защото в по-малки райони, където няма голямо натоварване, конкретният служител ще може да специализира, за да работи и с непълнолетни. Тоест ще има допълнителна квалификация. Защото, ако имаме един служител, който да работи само с непълнолетни, той просто няма да има работа. Няма да има вече служители, които да работят само с деца.
Предс. Искра Фидосова:
Добре. Засега се съгласявам, че е ясен текстът, но за залата ще си помисля.
§ 66. Предложение за редакция.
Защо е „и по възможност служител от местната комисия за борба с противообществени прояви на малолетни и непълнолетни”.
Валентина Караганова:
По възможност е, защото не във всички населени места има представители на местната комисия. А с оглед на факта, че това са лица криминално проявени, а се предполага, че местната комисия е работила с тях и се познава добре и ще бъде изключително ефективна.
Предс. Искра Фидосова:
Аз не питам защо те участват, а защо „по възможност”? Нали на областно ниво има такава комисия.
Валентина Караганова:
Да, но не навсякъде ги има. На областно ниво ги има, но на общинско – няма. Понеже звената са навсякъде, където има районни съдилища.
Предс. Искра Фидосова:
Разбрах. Но нали на областно има и като няма на общинско, представителят на областната комисия да участва.


Валентина Караганова:
Това означава да затрудним работата. Например, в една област като Бургас, един човек трябва да обикаля цялата област да консултира работата с непълнолетните и всъщност няма как да се случи.
Предс. Искра Фидосова:
Аз разбирам финансовите причини. Обаче нещо друго не разбирам. Преди един месец вашата министърка каза, че ще има съд за непълнолетни, ще има различно отношение и политика в тази област. А сега с тези промени точно обратното се случва. Или аз нещо не разбирам, но като вървят послания?! Нали затова се създават тези комисии по места, за да участват техни представители задължително, когато става въпрос за противобществени прояви на малолетни и непълнолетни. Няма област, в която да няма такава комисия.
Пламен Георгиев:
Разширяваме все пак. Добавяме и по възможност да участва, защото досега въобще не е участвал. Ние предвиждаме участието на представител.
Предс. Искра Фидосова:
Аз питам защо по възможност, а не ги задължите, защото във всички области има областна комисия.
Пламен Георгиев:
Проблемът е, доколкото разбирам, че ако е един областен служител и ако на пет места едновременно се изпълняват пробационни мерки, той няма как да отиде.
Предс. Искра Фидосова:
Не е един. То е цяла комисия и тук става въпрос за представител на комисията, а не на областта. В тази комисия има поне 9 члена. И от тези 9 човека, ако не може по един да отговаря за община, където няма местна комисия?
Валентина Караганова:
Тази комисия не е от щатен състав, който работи само това. Тоест те имат други работни места, те са на обществени начала, и помежду другото изпълняват и тези функции в комисията. И ако наистина за един човек да задължаваме работодателят му непрекъснато да ходи за изпълнение на пробационни мерки и да участва в заседания?
Предс. Искра Фидосова:
Като ми казвате това, ще попитам тогава защо се формират тези комисии изобщо. То по тази логика не трябва да правим никакви комисии на общинско или областно ниво, защото си имат друга работа и няма нужда да правят нищо друго. Това противоречи на замисъла. В единия случай казвате, че ще участват - за местната, а за други няма да участват. И презумирате, че в тези комисии има един единствен служител, който ще участва.

Пламен Георгиев:
Г-жо Председател, може би при това положение най-разумно е да се оттегли текста, защото става дума за един служител и то при възможност, и щом като е един служител, той никога няма да има възможност, така че може би наистина е по-добре да отпадне.
Предс. Искра Фидосова:
Вие презумирате, че тези общински комисии за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни имат по един служител и сте имали предвид този служител, а не членовете на комисията да участват в тези комисии. Така ли е?
Пламен Георгиев:
При възможност ме имали предвид, че ако примерно има 5 комисии, той не може да отиде на всички, но може да отиде на една комисия. Но при това положение има разум да отпадне тази разпоредба.
Предс. Искра Фидосова:
Аз нямах предвид да отпадне. Нали затова се създават тези комисии по места. Иначе се губи връзката.
Пламен Георгиев:
То тогава не трябва да е служител, а представител на местната комисия. В крайна сметка, ако се уреди законодателно, работодателят ще го пуска да участва.
Предс. Искра Фидосова:
В една средна община колко лица има осъдени на пробация. Примерно в населено място от 20-30 хиляди жители? Има ли такава статистика?
Валентина Караганова:
Да. Например в Стара Загора са 700 осъдените лица. В община Раднево са 57-58 човека.
Предс. Искра Фидосова:
Аз питам за непълнолетните.
Валентина Караганова:
Непълнолетните в цялата страна осъдени на пробация са 1100 човека.
Предс. Искра Фидосова:
Разхвърляни на 264 общини средно се падат от 3 до 6, зависи от общината. И за трима човека за три дена в годината се разправяме дали може да отиде един представител. Трябва да ги задължим.
Ако местните комисии нямат връзка с вас, то цялото това упражнение няма никакъв смисъл. Те се събират и си говорят нещо, вие при вас си движите нещо и като нямат информация, обмен и съвместни действия?
Аз предлагам редакция на текста: да стане представител, а не служител и да отпадне „по възможност”. Тоест задължително представител на тези комисии да участва, когато става въпрос на малолетни и непълнолетни заедно да изготвят програмите. При участие от 2 до 3 пъти в годината въобще не трябва да става дума, че нямат възможност. В противен случай защо са ни тези комисии. Една от основните задачи на тези комисии трябва да е тази. Аз не знам какво правят, но трябва да участват задължително.
Махаме ли „по възможност”? (Да.) И вместо „служител” слагаме „представител” или „член на местната комисия”.
Гласуваме § 66 с редакцията, че задължително участва представител или член на местната комисия за .., както е по закона.
Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 67. Предложение за редакция. Желаещи за изказване има ли? Г-н Лазаров.
Димитър Лазаров:
Говорим за ал. 4.
„(4) Когато лицата с мярка за неотклонение задържане под стража не могат да бъдат настанени по реда на ал. 1, по мотивирано предложение на началника на областната служба „Изпълнение на наказанията” или на началника на арестите в съответната териториална служба, могат да бъдат настанени с разпореждане на съответния прокурор или съд в друг арест” и т.н.
Трябва ясно да го кажем. Като казваме „мярка за неотклонение задържане под стража” трябва да е постановено от съда. Другата мярка е малко по различна – за довеждане в съда. Така записано означава, че това лице е с мярка задържане под стража, взета от съда.
Предс. Искра Фидосова:
Къде е гаранцията, че лицето, особено когато става въпрос за непълнолетно, (дотук за всички става въпрос) задължително трябва да му се осигури място в арест, а няма да го пратите в затвора, защото няма място в ареста, и там да поседи малко – две-три седмици.
Димитър Лазаров:
Те предпочитат да бъдат в затвора, защото е по-добър режима, отколкото да го затворят в едно мазе. Въпросът е кой? Тогава трябва да кажем „мярка за неотклонение задържане под стража, взета по член еди-кой си от НПК, за да няма недоразумения. Сега не мога да кажа по кой член.
Пламен Георгиев:
Махаме прокурор и да стане „с разпореждане на съответния съд”.
Предс. Искра Фидосова:
Добре. Махаме „прокурор” и гласуваме § 67 с редакцията на комисията. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 68. Няма предложения.
Защо се заменя „колетни” с „хранителни”?
Главен комисар Митко Димитров:
В момента действа. Нямаме колетни пратки, само хранителни. Не се получават по пощата, а само на ръка по време на свиждане.
Предс. Искра Фидосова:
А дрехите къде влизат?
Главен комисар Митко Димитров:
Те се носят по време на свиждане. Нямат право да получават вече колети по пощата и затова вместо „колетни” се пише „хранителни”.
Предс. Искра Фидосова:
Разбрах, че вече не получават колети. Но в колега може да има дрехи, храна, книга, а като ги заменим с „хранителни”, къде отиват другите работи – дрехите, книгата, очилата.
Главен комисар Митко Димитров:
Те са разрешени вещи и се носят по време на свиждане. Има друга разпоредба. (Къде е тази друга разпоредба?) В списъка на разрешени вещи. Министърът на правосъдието определя списъка за разрешени вещи.
Пламен Георгиев:
Законът оправомощава министърът на правосъдието да приеме списък за разрешените вещи и ние имаме такъв приет списък, даже актуализиран. Там всичко е описано детайлно – какви дрехи, какви обувки, с връзки, без връзки – всичко е съвсем детайлно описани. Има препращаща норма в закона и въз основа на нея е издаден списък с разрешените вещи от министъра на правосъдието.
Предс. Искра Фидосова:
Други желаещи за изказване по § 68? Няма.
Гласуваме § 68 по вносител. Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Против? Няма. Двама „въздържали се”.
§ 69. Няма предложения. Желаещи за изказване? Няма. Гласуваме § 69 по вносител. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 70. Предложение на н.пр. Ципов, Лазаров и Тончев. Предложението е оттеглено.
Предложението е да се подкрепи текстът на вносителя.
Желаещи за изказване?
Когато говорихме по параграфа за здравните осигуровки, вие казахте, че по желание на лицето се изпраща на лечение, прекъсва се наказанието и се изпраща за лечение в болница.
А тук пише в ал. 4, че се изплащат на лечение по реда на ал. 3. А по реда на ал. 3 го няма това по предложение на лицето като хипотеза.
Пламен Георгиев:
Това е уредено в НПК. Специално за случая в Шумен, той си е подал молба до прокурора.
Тук става въпрос за обвиняеми и подсъдими. Това е разликата – дали са обвиняеми, дали са подсъдими.
Димитър Лазаров:
Ние гласувахме чл. 241, ал. 4, че когато лицата с мярка за неотклонение задържане под стража не могат да бъдат настанени по реда на ал. 1, по мотивирано предложение на началника на областната служба с решение на съда може да бъде преместен.
И тук веднага изпадаме в противоречие с действащия в момента текст. За подсъдимите е ясно. Обвиняемите, които са очевидно с мярка задържане под стража, могат да бъдат преместени от един затвор в друг, от един арест в друг само, забележете, по разпореждане на наблюдаващия прокурор или съда и само за извършване на действия по разследването. Това влиза веднага в колизия с приетия текст по чл. 241, ал. 4.
Става дума за чл. 250, ал. 1, което ще рече, че ал. 4, която гласувахме, трябва да дойде може би в чл. 250, за да уреди и тази хипотеза. Защото това „само за извършване на следствени действия” влиза в сериозно противоречие с ал. 4 на чл. 241, защото това е още едно основание за преместване.
Другият вариант е освен случаите по чл. 241, ал. 4 и за еди-какво си.
Пламен Георгиев:
Аз мисля, че не са в колизия. Това са две различни неща. Досега действащата уредба е била в този вид. Чл. 241 е за лицата, които са настанени, а другата разпоредба е когато се налага да се извършват някакви процесуално-следствени действия, да могат да се преместват. В сега действащия закон пак е така – в чл. 241 и в чл. 250.
Димитър Лазаров:
Тук трябва да се добави, че обвиняемите и подсъдимите могат да бъдат премествани от един затвор в друг и от един арест в друг, извън случаите по чл. 241, ал. 4 само в и да продължи текстът. Така ще е ясно.
Пламен Георгиев:
Досега не е създавал проблем този текст. Така си е действал, но ако прецените да се добави.
Първата разпоредба е когато се настаняват лицата за изтърпяване на мярка за постоянно, а тази касае, когато е временно, например, трябва да се извърши някакво процесуално-следствено действие, да речем по друго дело, и трябва да се премести от Пловдив в София. Прокурорът или съдът съответно издават разпореждане, преместват го и го връщат. Това е за временно. Действително пак е преместване, но то е само за извършване на някакво процесуално-следствено действие, а не за постоянно настаняване.
Димитър Лазаров:
Аз правя формално предложение, тъй като ние сме оттеглили едно наше предложение, след думите в чл. 250, ал. 1 „обвиняемите и подсъдимите могат да бъдат премествани от един затвор в друг и от един арест в друг, извън случаите по чл. 241, ал. 4, и нататък да продължи – „само по разпореждане на ...”. По-прецизно е.
Предс. Искра Фидосова:
Добре. § 70 го гласуваме с редакцията, която предлага г-н Лазаров и подкрепяме текста на вносителя. Ще помоля внимателно да се види при изписването в окончателния доклад. Седемнадесет „за”, един „въздържал се”, без против за § 70.
§ 71. Има предложение от работната група за редакция на § 71. Желаещи за изказване има ли? Няма. Гласуваме § 71 с редакцията на комисията. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
По § 72 и § 73 няма постъпили предложения. Няма предложения за редакция. Желаещи за изказване има ли? Няма.
Гласуваме анблок §72 и § 73 по вносител. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 74. Предложение на н.пр. Михаил Миков § 74 да отпадне.
Г-н Миков моли да се върнем на § 40.
Имате предложени по § 74. Предлагате предложението на вносителя по § 13 от преходните и заключителните разпоредби да отпадне.
Михаил Миков:
Уважаема г-жо Председател, кое налага да отпадне изискването от три години и да стане от 1 януари 2019 г. Става дума за програмите за подобряване на условията в затворите, ако не ме лъже паметта. Защо? Ние такъв сигнал ще дадем към Европа. И без това сме на постоянен мониторинг. И сега като махнем и това, те ще кажат: Не са европейски тези затвори. Те са азиатски или африкански, без да искам да обидя някой континент. Не би трябвало да се прави това отлагане. Ще ни пропилеят.
Плавен Георгиев:
За съжаление, г-н Миков, реално ние нямаме предвидени в следващата година средства за построяване на нов затвор, въпреки че ще построим по международен механизъм едно общежитие в Бургас, но ако го оставим текста непроменен, просто няма как да го спазим.
Михаил Миков:
Извинявайте, че влизаме в такъв режим.
Г-н Георгиев, едно е първо да нямаш възможност, второ, да се откажеш от целта, която си заложил и да го отложиш за след 7 години? Каква държава е това? И в същото време да повишаваш санкциите и да крещиш по съдиите, че не им дават достатъчно ефективни присъди, а в затворите е пълно с народ - ходят си по главите. Това ще ви го кажа и в пленарна зала. Само по себе в това има някакъв абсурд. Добре, не можеш, но отложи с една година. Каква 2019 г. Може би 2029 г. да го сложите, а дотогава да ги тъпчем. Управлявайте! На този народ това му се пада, може би.
Въпросът е, че не може законодателят да подаде този сигнал. 2019 г.? Давате ли си сметка за какво говорим. Нали знаете, че има права на човека, има Vivienne Redding, Sicilia Maelstrom, има европейски документи, има ПАСЕ. Има стандарти, има изисквания. За какво правим програма в МВР за следствените арести. Там върви програма и там трябва да има стандарти – еди-колко си квадратни метра, еди-какви си условия, еди-какви си тоалетни. Скъпи са! Но като искате да ги държите вътре, скъпо е. Не може да ги държите в затвора и да не ги храните, да не ги лекувате, да не ги охранявате и ако може да получавате заплати. Скъпо е! Три години вдигате санкциите, а сега 2019 г. ще изпълнявате стандартите за затворите.
Пламен Георгиев:
Проблемът е чисто финансов.
Михаил Миков:
Няма тогава да водите наказателна политика, свързана с лишаване от свобода. Не може, за да удовлетвориш обществените нагласи постоянно да помпаш усърдие за лишаване от свобода, а в същото време да няма къде да ги държиш тези хора. Леките наказания ще ги извадиш оттам.
Пламен Георгиев:
С новия Наказателен кодекс точно това се предвижда.
Михаил Миков:
До 2019 г. ли ще го предвиждате?
Пламен Георгиев:
Въпросът е, че ние трябва да имаме възможност наистина да проведем обществена поръчка и да изградим
Предс. Искра Фидосова:
Прав е г-н Миков по принцип, но истина е, че няма пари и възможности. Това са реалните възможности.
Г-н Миков, кажете какво имате по § 40, докато колегите умуват по последни параграф.
Михаил Миков:
Става въпрос за изолиране в единична килия.
Досега шефът на главна дирекция може при определени предпоставки, достатъчно обтекаеми, но няма значение, а сега се дават правомощия на шефа на отделното penitentiary заведение, той да може до един месец. Аз мисля, че става въпрос за една изключителна мярка и тя затова е дадена само на началника на Главната дирекция. Защото тя по същество е за един достатъчно дълъг период от два месеца – за срок от два месеца променя по същество от лек режим, ако е лицето, преминава в един ограничителен режим с изолиране.
Колко случая са били на началника на Главната дирекция, та се налага сега да се възложи на всеки ръководител на затвор. Това значи, че този тип деяние вътре в затворите са доста чести случаи и то би трябвало да се доказва с издадени заповеди от началника на главна дирекция за настаняване в изолатора. Ако знаете, кажете, ако не знаете, ще пусна един въпрос до министъра. Или вие ако можете да направите справка.

Главен комисар Митко Димитров:
Разбрах ви прекрасно, въпросът е, че към настоящия момент не мога да цитирам точната бройка. Мисля, че не са повече от 50 случая на година.
Михаил Миков:
След като са 50 случая на година, струва ли си тази достатъчно тежка мярка за промяна по същество на режима с изолация до един месец, да се възлага на всеки директор на penitentiary заведение.
И още един аргумент. Отношенията в едно penitentiary заведение винаги са свързани и с друго – оплакват се от храната, оплакват се от режима, оплакват се от охраната, и веднага началникът казва ти има опасност еди-какво си да направиш. Отношенията между началник на затвор конкретен и затворник има достатъчно американски филми какви са. Тук нарочно законодателят казва шефът на Главната дирекция, който е по-откъснат. Тази мярка е изключителна. За два месеца да се сложат в изолатор, това по същество означава друго. Да не се използва тя са репресивни действия – разрешаване на отношенията вътре в самите penitentiary заведение. Не е случайно дадено това правомощие, за което вие казахте, че се упражнява около 50-60 случая, за да може началникът отгоре да проучи и да е откъснат от конкретната среда в самото penitentiary заведение. Защо трябва да дадем това правомощие на конкретния началник на затвора. Понеже не е доволен от осъденото лице Х или У, понеже то пише жалби и се оплаква, ще го вкарам в изолатор, за да го превъзпитам. Това ли е смисълът. Защото смисълът на изолатора е да с предотврати бягство, да се предотврати извършване на друго престъпление, а не да се използва за дисциплинарно наказване на затворника. Там има други средства. Това е много тежко нещо. Не случайно е предвидено и обжалване веднага. Като една достатъчно тежка мярка – изолиране до два месеца. Тя по същество административно навлиза в дискреция на съда по отношение на режима. Отишъл той на лек режим, понеже не се разбира нещо или се оплаква от затворническата администрация на конкретното място, нека началника на Главната дирекция да е този, който го ограничава извън режима, постановен му по изпълнение на съответното наказание. Това имам предвид.
Главен комисар Митко Димитров:
Тази мярка действително не е репресивна, както Вие казвате. Това е направено с цел началникът на затвора да действа по-оперативно, по-бързо, тъй като предложението до главния директор, направено от ръководството на затвора изисква няколко дни обработка на информацията, пристигане при нас и т.н. и се губи време. А много ясно е казано в чл. 120 при какви условия се налага тази мярка. С оглед оперативно действие и по-бързо действие, за да може началникът на затвора да реагира веднага не с оглед репресия, тъй като при отпадане на необходимостта, мярката може да бъде отнета веднага от началника. Така че аз не виждам някакви проблеми. Още повече, че има и съдебен контрол, както и контрол от главния директор. Благодаря ви.
Михаил Миков:
Аз съжалявам, че Вие не виждате, защото преди 10 ноември такъв манталитет се наказваше. Можете да говорите със Здравко Трайков да видите друг поглед върху пенитенционалното дело. Това е мярка, която цели да изолира, а вие казвате оперативна мярка. Ако има някакви действия да се подготвя престъпление, няма да се прилага мярката изолатор. Друго ще се приложи. Колегите знаят какво се прилага, когато знаете, че се готви престъпление, събират средства и пр. Това не е. това е друга мярка.
Емил Радев:
И все пак да не забравяме, че ние сме в 21 век и отдавна сме открили факса и електронната поща, така че въпрос на комуникация, въпрос на няколко часа. И като правомощия, смятам, че 50 случая не са толкова натоварващи на година, че да имаме чак такава нужда от разтоварване на административна отговорност.
Аз предлагам да го прегласуваме това предложение.
Предс. Искра Фидосова:
Предложението е в § 39, ал. 1 на чл. 120 последната част на изречението, а именно „или с мотивирана заповед на началника на затвора – за срок до един месец” да отпадне.
Подлагам на гласуване това предложение. Против има ли? Няма. Въздържали се? Няма. Осемнадесет „за”.
Реплики:
Трябва да отпадне цялата ал. 1 и ал. 2 на чл. 120.
Димитър Лазаров:
Г-н Миков, очевидно заповедта на главния директор става по предложение на съответния началник. Е какво пречи да бъде изслушан и това изслушване да бъде отразено преди да бъде комплектовано предложението. Или директорът ще направи предложение въз основа на някакви други данни. Нормално е да бъде изслушано лицето. Това го няма в сега действащия текст. Няма задължение да бъде изслушано лицето.
Михаил Миков:
Прави се доклад, че са му налагани други наказания, протокол за изземване на вещи от килията и това се слага в преписката до началника на Главната дирекция и той на база на документи решава. Ако не са доволни от заповедта му за изолиране, жали пред съда и там едно спорно производство.
Димитър Лазаров:
При всяко едно административно наказание има изискване да бъде изслушано лицето, на което се налага наказанието или тази мярка. Това е ал. 4. какво пречи да бъде изслушано това лице и неговото обяснение да бъде в преписката – още една по-голяма гаранция, че няма да се съберат трима души кошаревски свидетели и лицето няма да бъде изслушано и настанено там. Това е четвъртата алинея.
Михаил Миков:
Съгласен съм, но сега ще затрудните повече процедурата.
Димитър Лазаров:
Предлагам ал. 4 да добие следното съдържание:
„(4) Преди предложение за изолиране в единична килия лишеният от свобода се изслушва от началника на затвора, като в предложението се отразява проведеното изслушване.”
Те го правят и нека да бъде разписано.
Предс. Искра Фидосова:
Колеги, приемате ли тази редакция – преди да се направи предложението, да се изслуша лицето и изслушването да се отрази в предложението.
Коригираме ал. 4 че лицето се изслушва преди да се направи предложението и се отразява в предложението, че лицето е изслушано.
И ал. 5 си остава същата.
Така го гласуваме. Против има ли? Няма. Въздържали се? Няма Осемнадесет „за”.
Връщаме се на § 74. Кажете какво решихте.
Главен комисар Митко Димитров:
Дори и да се приеме програма, дори и да бъде финансирана по някакъв начин, усвояването на тези средства ще коства минимум три години. Един затвор се прави минимум за две години и половина, а как ще усвоим, примерно, за една година средства, които се предоставят. А ако говорим за повече затвори, става въпрос за много пари. Най-бързите затвори се правят за 26 месеца. Просто няма как да се случи за една година. Един затвор за 2000 души е за 70-80 млн. евро. Това са ориентировъчни суми, за които се правят в Европа.
Предс. Искра Фидосова:
Какво става последно с § 74. Така ли си остава?
Пламен Георгиев:
Според нас, това е разумният срок, в който може да се случи това нещо и затова сме го предложили.
Предс. Искра Фидосова:
Добре. Гласуваме предложението на г-н Миков за отпадане на § 74. Един „за”. Против? Няма. Седемнадесет „въздържали се”.
Гласуваме § 74 по вносител. Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Един „против”, без въздържали се
Приехме целия закон. Пускам го за пленарна зала другата седмица.



По трета точка - Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на общ законопроект вх. № 253-03-88/05.09.2012 г. на приетите на първо гласуване законопроекти за изменение и допълнение на Изборния кодекс: № 254-01-77, внесен от Екатерина Иванова Михайлова и група народни представители на 06.07.2012 г.; № 254-01-79, внесен от Яне Георгиев Янев и група народни представители на 10.07.2012 г.; № 254-01-81, внесен от Мая Божидарова Манолова и група народни представители на 10.07.2012 г. и № 254-01-83, внесен от Искра Фидосова Искренова и група народни представители на 10.07.2012 г. – продължение.
Колеги, продължаваме по доклада за второ гласуване. Докъде сме стигнали? § 5 го отложихме за да гласуваме първо § 39а и след това да се върнем на § 5. Но междувременно изяснихме, че § 5 следва да бъде обсъден, тъй като въпросът с бюджета е решен в § 13 по вносител. План-сметката е само за общи избори и не следва да се прави в § 5 никаква промяна, като в чл. 280, т. 10 е определено, че „разходите по организационно-техническата подготовка за частични избори са за сметка на общинския бюджет.”
По отношение на общите избори в чл. 287 е посочено, че разходите са за сметка на държавния бюджет и те са заложени в бюджета на Министерския съвет, програма „Избори”.
А възнагражденията за заседания, дежурства за периода от 7 дни след обявяване на резултатите от изборите до следващите за общински съветници и кметове на членовете на ОИК също са заложени в програма „Избори”, тъй като в Изборния кодекс не е оказано откъде се вземат тези пари. Затова говорихме, че е добре в чл. 32, ал. 2 изрично да се добави, че тези възнаграждения са за сметка на държавния бюджет и ние сме го направили по предложение на комисията.
Това е § 5. Ако не възразявате накрая да се върнем да го гласуваме, след 39, но вече доста време го изяснявахме. Вчера говорихме и с Министерството на финансите. Гледахме и 39 и § 5.
Следващият текст, който не сме гласували, е § 9. Там е заради вида на бюлетините.
Мая Манолова:
Той си остава висящ.
Предс. Искра Фидосова:
Да, висящ, поради това, че трябва назад да гласуваме и после да се върнем.
Отиваме на § 10, чл. 26. Обсъждали сме го и затова направо вървим към гласуване. Какво сме направили с редакцията, която среща на 99% подкрепа. Разлика има по чл. 26 за подлежащи на обжалване точки и финално ще ги четем за това, което тук е направено.
Сега ще прочета какво се случва с предложенията.
§ 10. Какво сме направили в чл. 26 дотук, след всички разговори, дебат в комисия, в работни групи.
Стигнали сме до това, че няма да подкрепим Вариант І. Разминаването ни е във Вариант ІІ. Г-жа Манолова държи този текст да остане в редакцията, както сте го предложили.
Мая Манолова:
Да и ще ви кажа защо.
Защо отхвърляте Вариант І? Реално не го отхвърляте. Това са кои решения подлежат на обжалване. Моля да видите на с. 14, Вариант І и Вариант ІІ. Вариант ІІ е моят, който след малко ще го обсъждаме.
Става дума за Вариант І – какви актове се добавят за обжалване пред ВАС през Централната избирателна комисия. Тук предложението е да се добави т. 4 и т.16. Аз доколкото следях обсъждането точка по точка вие, имам предвид ГЕРБ, се съгласихте тези хипотези да се включат към подлежащите на обжалване актове на ЦИК.
Предс. Искра Фидосова:
Какво трябва да се обжалва на техническия образец на бюлетините?
Мая Манолова:
Аз като гледам произнасянията на ЦИК, там е възможно всичко да се случи. Техническият образец, особено ако има интегрална бюлетина с преференциално гласуване. Говоря по принцип – интегрална бюлетина преференциално гласуване. Този ЦИК може всичко да сътвори, така че.
Предс. Искра Фидосова:
Ако презумираме, че ЦИК ще обърнат с краката нагоре закона и няма да спазват разпоредбите, ние тогава няма смисъл да правим нищо.
Мая Манолова:
Това е достатъчно важно. Техническият образец е достатъчно важен. Редът и условията за гласуване.
Предс. Искра Фидосова:
Това че са допускали грешки е истина за ЦИК, но не може да презумираме за всеки текст, че ЦИК няма да спазва закона.
Мая Манолова:
Аз не разбирам какво ви притеснява в обжалването. Обжалването не спира изпълнението. ЦИК си работи. Някой ако има съмнение по отношение на отделен акт, се обжалва.
Предс. Искра Фидосова:
Нашето разбиране е, че всяко едно решение не следва да подлежи на обжалване, тъй като рискуваме и поставяме под съмнение целия изборен процес да бъде спрян, да се създаде изкуствена преграда за осъществяване и продължаване на процеса. Не може всяко едно решение, дори за най-обикновеното и дребно нещо да се обжалва по съдебен ред. Това никога не се е случвало. Затова има специални особени правила при изборния процес. Има бързина на производството в определени случаи, разбира се с гаранции за честни и прозрачни избори и правата на всички избиратели и кандидати да бъдат осигурени. Но да обжалваме, например, членовете на секционните комисии, да обжалваме техническия образец на един или друг документ – всяко нещо за спорта да си обжалваме, това означава да блокираме целия изборен процес и да не проведем избори.
Мая Манолова:
Това е право да се обжалва, а не е задължение.
Предс. Искра Фидосова:
Да, но не може да се злоупотребява с това право. С това допускаме възможност N на брой лица да злоупотребяват с това право и да блокират изборния процес. Никога не е съществувала такава възможност. И затова винаги досега законодателят е казвал кое подлежи изрично на обжалване и кое не подлежи. И никога елементарни решения, които безброй пъти коментирахме, не могат да подлежат на обжалване. Не бива! Така ще блокираме и до никъде няма да стигнем с изборния процес. Ще чакаме решенията на съда за първото нещо, което се обжалва, след това се обжалва второто и т.н. до 50-тото и тогава няма да правим избори изобщо.
Мая Манолова:
Напротив, няма да ги дочакаме, ако не предвидим ред за обжалване по процедурите в Изборния кодекс, което означава съкратена процедура и бързо произнасяне. Защото, ако самият Конституционен съд каза, че по принцип всички актове подлежат на контрол, само че когато не е посочена съкратена процедура, те ще вървят по общия ред. А сега защо се налага да се предвиди възможност за обжалване на всички актове на ЦИК, аз ще дам този пример, за да се знае и да се запише в протокола. Не че не го обявих преди това. Защото с поредица скандални решения по предстоящия референдум ЦИК буквално изопачава, нарушава и пренаписва закона. Тези решения нямат обяснения.
Предс. Искра Фидосова:
Аз няма да им ставам адвокат, но то е защото Законът за референдумите е сбъркан. Там няма нищо. Не ги защитавам. Не знам какво са написали, не съм гледала. Но има причина за цялата тази неразбория.
Какво ще стане ако обжалват жребия за последователността на кандидатите. На мен не ми харесва, че партия ГЕРБ се е паднала на 33-то или 32-ро място в бюлетината и ще обжалвам. Или пък БСП ще обжалва, защото не му харесва че е на 8-мо място и всички други, освен номер първи няма да обжалва.
Мая Манолова:
Всеки може да обжалва. Съдът преценява основателността на жалбата.
Предс. Искра Фидосова:
Кога ще я прецени? Докога ще чакат участниците в изборния процес.
Мая Манолова:
Обжалването не спира изпълнението. Произнасянето е в тридневен срок.
Предс. Искра Фидосова:
Добре, аз ще агитирам избирателите, че номерът ми е 3, а изведнъж съдът прецени, което аз не мога да го представя като казус, че съдът ще се произнесе жребият да падне. Такова чудо не знам как може да се случи. Досега си агитирал за номер 3, а от утре започваш с нов жребий, че си номер 16.
Мая Манолова:
Мога ли да кажа? Ако при тегленето на жребия е пропусната една партия. Стои или не стои, приемаме, че една партия е пропусната. Защо това да не се обжалва?
Предс. Искра Фидосова:
Нали всичко е публично.
Мая Манолова:
Това че е публично не значи, че грешки не могат да станат. Възможността за обжалване е една правна възможност, която предполага съкратени срокове.
Предс. Искра Фидосова:
Колеги, дайте да не създаваме напрежение. Това е тема, по която говорим трета седмица. Дайте да гласуваме.
Димитър Лазаров:
Все пак възможността за обжалване е предвидена по принцип в правните норми. Но когато тази възможност има вероятност чрез злоупотреба с право да бъде блокиран изборният процес, където сроковете наистина са много кратки, аз не мисля, че това, което ние го говорим от няколко седмици, че би трябвало да се даде възможност всякакви актове на изборната администрация да бъдат обжалвани. Примерът с жребия, примерът с назначаване на СИК, примерът с назначаване на застъпници. Вярно е, че жалбата не спира акта, но това означава, че един административен съд би могъл теоретично, а и на практика ще стане, да бъде затрупан с всевъзможни жалби от този род, поради което не считам, че трябва всички актове на изборната администрация да бъдат съдебно обжалвани. Още повече, че има институционален контрол от по-горния орган.
Предс. Искра Фидосова:
То е като другото предложение, когато един избирател в изборния ден по някаква причина не го допускат да гласува в една секция. Може да обжалва пред ОИК или пред РИК. Под въпрос стои дали ще може да обжалва в ЦИК, т.е. изборният ден ще приключи. Ама да жали и в съда, кога ще дойде това решение. Изборният ден е свършил. Какво да жали, какво да чака човека. Какво трябва да направим. Да чакаме приключването на изборния ден, да го удължим с 24 часа, за да може тези които обжалват, да могат да гласуват. То едно повлича след себе си още много.
Аз мисля, че трябва да преминем към гласуване и да не спорим повече по нещо, по което спорът ще си продължи.
Г-н Казак, заповядайте.
Четин Казак:
Аз искам само да отправя настоятелно искане да се подкрепи нашето предложение за обжалваемост на решенията по ал. 2, т. 1 от чл. 26, а именно разпределението на мандатите. Тоест правомощието на Централната избирателна комисия да определя броя на мандатите в многомандатните изборни райони. Т. 3 от нашето предложение:
„3. В ал. 7 след думите „по ал. 1, т. 5, 6, 21, 26 и 29” се добавя „и по ал. 2, т. 1”.”
Защото е записано, че комисията не подкрепя предложението по т. 3.
Мая Манолова:
Предвид практиката на ЦИК да се произнася по въпроси по същество с технически решения, които са кръстени от самата ЦИК „протоколни решения” и особено, ако сега, тъй като знаете, че сме подали жалби срещу решения на ЦИК, които се отнасят до характера на избирателните комисии, на РИК как да бъдат назначавани, но понеже актовете на ЦИК са оформени по един начин, който от формална страна няма реквизитите на решение - няма номер, дата, мотиви, ако се стигне до нещо подобно, не трябва ли тук да напишем, че сегашният състав на ЦИК, който ще прави следващите избори, реално по какъв начин трябва да се произнася. Аз като юрист съм шокирана, как този ЦИК успя да сътвори някои абсолютни правни абсурди, с които се намесва пряко в изборния процес. Примера с предстоящия референдум.
Предс. Искра Фидосова:
Аз предлагам да не забъркваме референдума с Изборния кодекс. За мен ЦИК трябва да качи всичко – цялата стенограма от заседанието, решението трябва да има всички елементи на решение и това никога не е стояло като въпрос. Аз даже не знам конкретно какво имаш предвид. Не можах да видя на страницата такова решение, което ти цитираш като протоколно.
Мая Манолова:
Има съобщение, че ЦИК се е произнесла с протоколни решения по няколко въпроса. Единият е, че решава тя да назначи РИК за провеждане на референдума.
Предс. Искра Фидосова:
Помолих ЦИК за справка, защото г-жа Манолова твърдеше на предишно заседание, че ЦИК протоколно са сложили като съобщение. Обадих се в ЦИК и помолих да ми направят справка и дами отговорят вярно ли е, че има такова протоколно решение. Оттам ми се отговори, че по отношение на решението за РИК съобщението е сложено и е стояло часове на сайта, докато оформят и извадят решението. Цялото решение е десетина страници, четох го преди малко, то е подробно и е разписано абсолютно всичко.
Мая Манолова:
Нещата стават още по-тежки. Те подменят актовете на страницата.
Димитър Лазаров:
Г-жо Манолова, ако се занимавате с право, ще знаете, че съдът се произнася с присъда. Имате срок да обжалвате, а мотивите излизат след това. Защо искате ЦИК за една минута да ви публикува мотивите. Моля ви се не злоупотребявайте.
Мая Манолова:
Аз ви донесох съобщението. То нямаше никакви реквизити – нито номер, нито подпис, нито нищо.
Предс. Искра Фидосова:
Ето го решението, за което говори г-жа Манолова. То е № 8 от 13 ноември 2012 г.
Мая Манолова:
Това не е вярно. Ние имахме работна група във вторник. Срокът за обжалване изтече в неделя. Значи те са го сменили, след като аз вдигнах аларма.
Предс. Искра Фидосова:
По Вашето твърдение аз незабавно след комисията направих справка, както в сайта на ЦИК, така и по телефона с представители на ЦИК и лично се убедих, че това решение стои на сайта в този вид. Изпринтих си го и го прочетох. (Кога стана това?) Стана в деня, в който го оспори.
Мая Манолова:
Срокът за обжалване беше изтекъл. Освен ако са се произнесли втори път в резултат на джабалата, която вдигнах аз.
Предс. Искра Фидосова:
Аз не знам какви са били твоите разправии с някои в ЦИК и не искам да влизам в тези неща.
Колеги, тъй като така няма да стигнем доникъде, всеки имаше достатъчно време, да прегледа текстовете, да си види личните неща. Започваме да гласуваме. Кой каквото има да казва, го е казал. Няма смисъл да повтаряме едно и също нещо по 50 пъти. Референдумът е друга тема. Нека да не объркваме нещата в момента. Аз не искам да давам оценка на хората. Избрали сме съответните хора в съответните институции и трябва да уважаваме институциите. Този, който е сбъркал, трябва да се коригира. Тези, които са сбъркали, трябва да им се обърне внимание и да се коригират. Но аз ви казвам, че след твоя сигнал проверих и видях това. Не съм видяла другото, което ти казваш. Не знам кое е вярно.

Четин Казак:
Аз искам да поставя и един друг въпрос.
Определянето на броя на мандатите по избирателни райони. Отпада частта „по актуализирани прогнозни данни”, защото какво значи „прогнозни данни”?
Предс. Искра Фидосова:
И това го коментирахме на предишни заседания.
Четин Казак:
Хубаво е, че е отпаднало „прогнозни данни”, защото нищо не значи. Трябва да се определя не според последното преброяване, тъй като последното преброяване казва, че в момента на преброяването има еди-колко си. Но някои може да са отишли да работят извън страната и след това са се върнали.
Предс. Искра Фидосова:
Разберете се във вашата парламентарна група каква позиция застъпвате. Г-н Бисеров каза миналия път, че държите вашата парламентарна група на това мандатите да се определят по последните данни от последното преброяване на Националния статистически институт. Г-жа Манолова има друго предложение и казва, че трябва да бъдат по списъка на ГРАО по постоянен адрес на избирателите, което съвсем различно от това, което вие предлагате. Ние подкрепяме и имаме позиция като вашата в случая. Но ако вие във вашата група не можете да се разберете, няма смисъл повече да говорим. Аз предлагам да гласуваме. Този спор просто е излишен. Ние се връщаме нонстоп на едно и също. Разберете се. Аз за нашата група знам какво отстояваме, какви са нашите позиции и моля да вървим нататък. Разбира се, че изселниците са в чужбина, но мандатите са тук. Ясно е.
Четин Казак:
Но те гласуват в чужбина. И второ, има хора, които временно са в чужбина. Примерно, в момента на преброяването са били в чужбина, но после са се върнали. Има много сезонни работници.
Предс. Искра Фидосова:
Започваме да гласуваме. Първо гласуваме предложенията.
Предложението на н.пр. Янев и група народни представители. Предлагат Вариант ІІ да отпадне. И буква „г” от точка 1 да отпадне.
Мая Манолова:
В буква „г” става дума за отпадане на изискването ЦИК да отказва регистрация в случаите, в които партиите не са си представили доказателства за последни провеждания на националните им ръководни органи.
Предс. Искра Фидосова:
Коментирали сме го. Имаше регистрация при тези условия миналата година и нямаше никакви проблеми. Няма да сe връщаме и да го коментираме отново. Преди да го гласуваме припомням докъде сме стигнали.
Предложението на н.пр. Бисеров, Метин и Казак. Предложението беше по т. 3 да не се подкрепи, а да се подкрепи по т. 2 и по принцип по т. 1.
Предложението на н.пр. Георги Анастасов. Предложението на работната група е да не се подкрепя. Няма го в редакцията.
Предложение на н.пр. Михайлов. Подкрепяме по принцип предложението по т. 1, букви „б” и „в” и не го подкрепяме в останалата част.
По предложението на н.пр. Хлебаров – да не се подкрепи. Коментирахме го на предишно заседание подробно.
Предложението на н.пр. Мая Манолова и група народни представители. Не подкрепяме по буква „а” относно т. 22в и по буква „б” и „в” и в останалата част е подкрепено. Да се определя броят на мандатите по списъка на ГРАО.
Предложението на ГЕРБ се подкрепя, но с редакциите и с вашите, които се подкрепят с редакция.
На базата на това е направена редакция на § 10 за чл. 26.
Всъщност разминаваме имаме в начина на определяне на мандатите и по отношение на финалния текст за това кои решения изрично не подлежат на обжалване по съдебен ред. Започваме да гласуваме.
Първо предложението на н.пр. Яне Янев и група народни представители. Те са две: едното е буква „г” за изискването на 19а от Закона за политическите партии, и другото е Вариант ІІ с общия текст, че решенията на ЦИК, с изключение на тези по А8, могат да се обжалват, т.е. абсолютно всички по съдебен ред.
Гласуваме. Който е „за”, моля да гласува. Дванадесет „за”. Против? Шест „против”. Въздържали се? Няма.
Гласуваме предложението на н.пр. Бисеров, Метин и Казак, като по т. 3 ще го подложа отделно на гласуване. Това е за определяне на броя на мандатите. Те искат да се обжалва и определянето на броя на мандатите – нещо, което никога не се обжалвало досега и не виждам как може да е спорно.
Първо подлагам на гласуване предложението на н.пр. Бисеров, Метин и Казак по т. 3. Шестима „за”. Против? Няма. Дванадесет „въздържали се”.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Бисеров, Метин и Казак по т. 1 и по т. 2., като подкрепата по т. 1 е по принцип, защото в т. 1 има една разлика – отразяването на начина на гласуване поименно на членовете. По принцип е подкрепена, без тази част от т. 1 и затова е по принцип. Това не подкрепяме в т. 1. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
Предложението на н.пр. Георги Анастасов. Предлага се да не се подкрепя. Който е „за”, моля да гласува. Трима „за”. Против? Няма. Петнадесет „въздържали се”.
Предложение на н.пр. М. Михайлов.Подлагам на гласуване отделно предложението по т. 1, букви „б” и „в”. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
Подлагам на гласуване останалата част от предложението на г-н Михайлов – буква „а” и „г”, т. 2 и т. 3. По буква „а” не сме против да има процедурни правила. Те са част от правилника на ЦИК. Това сме го приели и е разписано. Тоест по принцип не сме против процедурните правила, но вече го има и ЦИК е длъжен да си приеме правилник, в който всичко това се урежда. Не можем на парче всеки един раздел от правилника да го пишем някъде. Такъв подход няма. По буква „г” – съхраняване на архив от записите, не го подкрепяме. Смятаме, че това трябва да е функция на ЦИК. И по т. 2- същото обжалване като предложението на г-жа Манолова за ал. 8. И т. 3 – да се произнася ЦИК по жалби на всички граждани в изборния ден - на наблюдатели, застъпници и участници в изборния ден.
Мая Манолова:
Ние четиримата гласуваме „за” това предложение.
Предс. Искра Фидосова:
Подлагам на гласуване цитираните точки от предложението на г-н Михайлов – по т. 1, буква „а” и „г”, по т. 2 и по т. 3. Който е „за”, моля да гласува. Четирима „за”. Против? Няма. Четиринадесет „въздържали се”.
Предложението на н.пр. Хлебаров. Предложение да не се подкрепя. Който е „за” това предложение, моля да гласува. Няма „за”. Против? Няма. Осемнадесет „въздържали се”.
Предложение на н.пр. Мая Манолова и група народни представители. Първо подлагам на гласуване предложението по буква „а”, относно т. 22в и по буква „в”. Който е „за”, моля да гласува. Шест „за”. Против? Няма. Дванадесет „въздържали се”.
По буква „б” вие предлагате мандатите да се определят по регистъра на ГРАО, а ние подкрепяме досегашния текст, само че се махат актуализираните данни, ако това буди някакво съмнение за нещо. Четирима „за”. Против? Няма. Четиринадесет „въздържали се”.
В останалата част предложението на н.пр. Мая Манолова и група народни представители се подкрепя с осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
Предложението на н.пр. Фидосова, Ципов, Радев и Лазаров. Тук няма предварително предложение, че нещо не се подкрепя. То се съдържа във всички други предложения това, което сме подкрепили.
Искате ли някоя точка отделно да се подлага на гласуване?


Мая Манолова:
Например, досега беше горе-долу уведомителен режим по отношение на наблюдателите. Сега предвид цялата.
Предс. Искра Фидосова:
Те не са тук. Те са нататък в текстовете.
Мая Манолова:
Тук са. Т. 26 след думата „ден” се добавя „регистрира наблюдателите за всеки вид избор, включително при нови и частични избори”.
Предс. Искра Фидосова:
Те и досега са били на регистрационен режим и са им давали удостоверения.
Мая Манолова:
Но не е регистрация. Тоест за първи път сега влиза като правомощие.
Предс. Искра Фидосова:
Не. Досега са се регистрирали. Нали така? И са давани удостоверения.
Мая Манолова:
Досега не се регистрираха, след като за първи път в правомощията се появява това.
Предс. Искра Фидосова:
Как да не са се регистрирали. Регистрираха се на базата на § 1. Всички наблюдатели се регистрират първо като организация, след това човек по човек получават удостоверение. И на сайта на ЦИК стоят официално и организациите и човек по човек. Нали така?
Реплика: Да, но на сайта не седят регистрацията на човек по човек, а седи регистрацията на организацията.
Предс. Искра Фидосова:
Но всеки човек получава удостоверение. (Да.) Това е регистрационен режим. А сега ние казваме, че и за застъпниците, и за наблюдателите ще стоят имената – правим регистър.
Мая Манолова:
Аз коментирам какво пише тук. Тук пише: „регистрира наблюдателите за всеки вид избор, включително при нови и частични избори”. Питам какво се има предвид.
Предс. Искра Фидосова:
Претенцията беше, че не е достатъчно само в § 1 да има разпоредба по отношение на наблюдателите и трябва в правомощията на ЦИК изрично да се запише с отделна точка.
Мая Манолова:
Добре. Аз само питам какво имате предвид - че организациите, или конкретните лица.
Предс. Искра Фидосова:
Това, което е досега, продължава.
Мая Манолова:
Питам. Кое точно, какво точно означава.
Предс. Искра Фидосова:
Подробният текст е в чл. 101. Като стигнем там, ако има нещо да коригираме, ще го направим. Тук се казва това, което досега се прави по разпоредбата на § 1.
Мая Манолова:
Все пак да видя какво пише в т. 26 на чл. 26, ал. 1.
„26. определя условията и реда за участие на наблюдатели не по-късно от 50 дни преди изборния ден и им издава удостоверения.”
Сега включваме нова процедура – регистрира. За това става дума и затова питам.
Предс. Искра Фидосова:
И досега ги регистрирахме. Само че претенцията им беше, че не може да бъде само в § 1 разписано и трябва да дойде и в чл. 26 при правомощията на ЦИК. И да се напише този режим и в правомощията на ЦИК. А мен, ако питаш, е достатъчно това, което пише и сега.
Мая Манолова:
Аз просто питам какво се има предвид – наблюдателите като организации или поименно.
Предс. Искра Фидосова:
Организациите се регистрират в ЦИК като организации. ЦИК излезе с едно решение и сега пак ще излезе с решение какви документи трябва да представят организациите, за да се регистрират в ЦИК. А след това въпросните лица, които ще бъдат предложени от тези организации, получават удостоверение, че са наблюдатели и с това се легитимират в изборния ден. Кое не е ясно, не знам.
Имаш ли нещо, което отделно да се гласува тук?
Мая Манолова:
Ако се има предвид организации, не.
Предс. Искра Фидосова:
Да, организациите. Другото е в чл. 101.
Гласуваме цялата разпоредба от предложението на н.пр. Фидосова, Ципов, Радев и Лазаров. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Осемнадесет „за”.
Сега стигаме до гласуване на окончателната редакция на § 10, чл. 26 след като сме изгласували предложенията.
Ясно ли е какво се има предвид в 13б, буква „е” какво се има предвид със сканираните и получени по електронен път екземпляри от протоколите. Ако още нещо трябва да се коригира, да го направим сега. Редактирали сме го така, че да е безспорно. Но въпреки това, ако има доуточняване, да се каже.
За мен остава само спора в т. 6 и в т. 7 (втората страница накрая).
Гласуваме ли? Има ли нещо, което да трябва да се коригира.
В т. 3 стана не по-късно от 15 дни, а бяха 10. Ако е ясна за вас т. 22 (буква „е”) за сканираните протоколи, другото е наред. Да не тълкува някой ,че СИК сканират протоколи. Не сканират СИК протоколи. И дай Боже след няколко години да напреднем до там, че да може да се прави и в СИК, но засега не е възможно.
Подлагам на гласуване разпоредбата на § 10 за окончателна редакция на чл. 26 така, както ви е раздадена като допълнение към доклада за второ четене. Който е „за”, моля да гласува. Дванадесет „за”. Против? Няма. Шест „въздържали се”.
Продължаваме по доклада.
Предложение на н.пр. П. Хлебаров за нов § 10а. Предложението е оттеглено.
§ 11. Чл. 29. Това е за РИК. Това, което аналогично сме изговорили за ЦИК отива в РИК навсякъде, включително и онлайн излъчването.
Има предложение на н.пр. Я. Янев и група народни представители.
Предложението на работната група е да не се подкрепи предложението по т. 2 и по т. 4 относно отпадането на т. 4 по вносител и го подкрепяме по принцип в останалата част.
Мая Манолова:
Г-н Янев предлага да няма регистър на застъпниците. Предлага да отпадне воденето на регистър на застъпниците по кандидатски листи.
Предс. Искра Фидосова:
Според мен нещо е объркано в това предложение.
Мая Манолова:
Не е объркано. Той просто не иска застъпниците да са на кандидатски листи.
Предс. Искра Фидосова:
Добре. Ние не подкрепяме предложението по т. 2 и по т. 4 относно отпадането на т. 4.
Мая Манолова:
Така вие искате да се проточат сроковете. Т. 4 е, че не се използва АПК, а съкратени процедури в изборния кодекс и вие предлагате това да отпадне.
Предс. Искра Фидосова:
Ако го приемем това, ще правим избори на Коледа на година.
Другият вариант е това да си го оттеглите. Както решите.
Гласуваме предложението на н.пр. Яне Янев и група народни представители за § 11, като комисията не подкрепя предложението по т. 2 и по т. 4 относно отпадането на т. 4 по вносител и го подкрепяме по принцип в останалата част. Шестнадесет „за”. Против? Няма. Двама „въздържали се”.
Предложение на н.пр. Бисеров, Метин и Казак.
Работната група предлага комисията да подкрепи по принцип предложението по т. 1, буква „а” относно т. 17 и т. 2 и не го подкрепи в останалата част.
И сега г-н Казак не е съгласен. (Да.)
Мая Манолова:
И аз не съм съгласна.
Предс. Искра Фидосова:
Това е за извлеченията от протоколите. Тук принципно имаме следния спор и следната ситуация. В секционната избирателна комисия, когато приключи работата – преброят бюлетините и се попълни протокола, предложението на н.пр. Бисеров, Метин и Казак е всеки, който иска извлечение от протокола, било член на комисията, било застъпник, кандидат, наблюдател и всичко което присъства в секционната комисия, да получи извлечение от протокола, като екземпляр, подписан от всички членове на комисията и подпечатан с печата на комисията. (Това е вместо сканиране.) И ние тук казваме, че това нещо не го подкрепяме поради следните причини и съображения, както и досега е било.
В една секционна комисия има не по-малко от 10 или 15 човека, защото има поне толкова партии и отделно при различните видове избори инициативни комитети, кандидати и т.н., които искат екземпляри. Попълването на един протокол отнема някъде около половин час. Нашата позиция е, че това на практика не е възможно, защото така никога няма да приключи изборния ден в секционната комисия. Опасността, която съществува, защото трябва да препишеш 15 броя протоколи, да ги попълниш, в N на брой от тях да допуснеш грешка, защото всеки един от хората, които са вътре като членове на комисията, застъпник, наблюдател, пълномощник на партия, трябва да наблюдава всеки един ред. В момента, в който в тези 15 екземпляра си допуснал на различните редове да се изпишат грешни данни и не нарочно, а поради грешка, защото има и такива, които нарочно ще го правят, и това е много опасен текст при секционните комисии, поставя под съмнение изборния резултат изобщо. Кой е автентичният протокол. Ясно е, че това е първият екземпляр, който ще тръгне. Но на базата на тези протоколи (екземпляри), които ще получат всичките останали писани с подписи, друг е въпросът, че може би не всички ще искат да се подпишат, защото няма да искат да седят още 6 часа да попълват протоколи, а ще тръгнат да си предават книжата и бюлетините, ще се получи правен абсурд, в който ще се окажем изведнъж с N на брой протоколи и ще започне спорът кой резултат е истински в тези протоколи – нещо, което за мен е недопустимо и поставя под съмнение изобщо изборните резултати. А за национален избор, като имаш такива 10 секции, пада всичко. Аз съм съгласна всеки да получи протокол. Ако имахме скенери, щеше да е лесно или ксерокс в секцията, ще снимаме единия екземпляр и всеки ще получи едно и също. Но представете си още по-тежката ситуация, умишлено да се допусне грешка. Например, един ще попълва. Останалите 6-7 човека членове на комисията не могат да гледат 6 часа без откъсване във всеки един ред на тези N екземпляри какво се попълва. И тогава някой недобросъвестен, дадена му е команда от центъра, да не цитираме партии и други групички, които си служат и по-често ползват и формата за контролиране и купуване на гласове, разпоредят умишлено да се допуснат тези грешки, ние блокираме и поставяме под заплаха целия изборен процес. Ние няма да имаме на практика приключили избори с резултат.
А за РИК съм съгласна. Но там не трябва да се попълват с подписи и печати, а според мен, там в РИК има техника, има ксерокс, има скенер и там е лесно като се приключи протоколът, да се ксерокопира 15-20 пъти, колкото трябва д се получи. Въпросът е кой ще го получи там и как ще го получи, защото в РИК не отиват представителите на всичките партии, коалиции и инициативни комитети.
Рискът е огромен дори от неволна грешка, която ще провали целият изборен процес. Няма да има приключили избори, няма д се случи нищо – нито ще има парламент, нито президент, нито кмет, нито общински съветник.
При РИК съм съгласна да го подкрепим, само че, според мен, трябва да изпишем изрично, че оригиналният екземпляр, който отива в ЦИК, да се сложи подпис на председателя или контролно на председателя и секретаря, но тогава идва другия въпрос. Кой ще даде на тези застъпници, кандидати и представители на различни партии и коалиции, инициативни комитети екземплярите от РИК, защото хората не са в РИК. Дали не може да се направи при поискване. Така да го формулираме става, но другото не.
Има думата г-жа Манолова.
Мая Манолова:
Ние ще държим на някои текстове в Изборния кодекс категорично. Единият от тях беше относно обжалваемостта на всички актове на ЦИК. Виждате, че там беше дебат и след това начините, по които да се смята дебатите не е от съществените за нас предложения, така че с него минахме само с гласуване как се определят мандатите.
Това решение за снабдяване на представителите на всички партии в СИК с автентичен екземпляр от протокола е едно от предложенията, на които ние ще държим категорично. Защото една част от фалшификациите на изборните резултати, ако вие презумирате недобросъвестно поведение при попълване на преписите за партиите, то ние презумираме недобросъвестно поведение при изготвянето на основния протокол, включително корекциите в основния протокол при неговото превозване в РИК. Както имаше много случаи в общинските избирателни комисии, когато там против всякакви правила се отваряха чували, правеше се ново броене, защото бил зачеркван или поправян протокола и всякакви други хипотези. За нас чистият вариант беше сканиране в СИК. В крайна сметка се получава един протокол, който е съвсем далечен от първия вариант.
Освен това, знаете как протичат нещата в една секция. Аз със сигурност съм била там, когато си припомнихме секция 69 в Кюстендил. Искам да ви кажа как протича процедурата. Седи председателят тук, а другите са на три метра от него. Брои се, после се попълва протоколът, и данните в протокола се виждат от трима души. Аз бях и видях как се прилага Изборният кодекс и то не в някое забутано село, а в Кюстендил и нищо не можах да направя. По едната част имаше последващо решение на ЦИК, слава Богу, как да смятат недействителните бюлетини. По другата те продължиха да си действат по този начин.
Тоест аз твърдя, че това какво пише председателят и комисията не винаги става достояние на присъстващите в секцията лица.
Освен това твърдя, че има много случаи на преправяне на протоколите в отсечката ЦИК - РИК.
И доказателство, че има освен допускани технически грешки, е коментарът, който правихме последния път относно недействителните бюлетини в хипотезата показана бюлетина при излизане от тъмната стаичка. Ако погледнете бюлетина на ЦИК ще се натъкнете на парадокса, че там са отразени цели избирателни секции – всички гласували там сто на сто, примерно, 350 души – 350 недействителни, поради това че са си показали бюлетините. В момента имаме основание, след като в резултат на тази техническа по официални не технически сгрешени резултати има 30 хиляди недействителни бюлетини не за президент, а за общински съветници. Значи тази техническа грешка е довела до изкривяване на резултата с 30 хиляди. Добре, хиляда да са били. Вие всички тук сте изборджии, колко случаи имаше, когато бюлетините се обявяват за недействителни, защото някой ги показват. В Кюстендилска община нито една. Но искам да преброя, че има 7 такива секции в Пловдив. Можете сами да ги видите сами.
Предс. Искра Фидосова:
Нека да не забравяме, че хората затова, че изключително се усложни протоколът, именно с идеята да се опише всичко, да няма нещо скрито-покрито, на практика докара хората до състояние да не могат да попълнят в много секционни комисии протокола без грешка. Наблюдателите са наблюдавали и са видели. Това са го записали в препоръките. И ако те не могат да попълнят без грешка един единствен екземпляр на протокола, как ще попълнят 15-20 или 30 екземпляра, за да ги раздадат на всички.
Ако проблемът е, че ги пращат на три метра, ако трябва ще запишем един метър, как се показва бюлетината. Но не може заради това, че има секции, в които някой нарушава закона. Защото ако говорим за нарушение, най-фрапиращо беше в кюстендилското село, където председателят беше разпоредил да не се пише ЕГН и лична карта на нито един човек.
Димитър Лазаров:
Г-жо Манолова, не бяхте коректна в цитата. Първо, това е една справка, която е за президентски избори. Второ, тя е дадена не по секции. Например, в София е дадена по райони.
Мая Манолова:
Дайте да погледнем бюлетина. Г-н Лазаров, дайте да извадим бюлетина и да направим справки.
Димитър Лазаров:
Чета: Асеновград, първи тур – 130, втори тур –нула. Нека да бъдем коректни. В Асеновград има 200 секции. Извинявай, не е коректно така. Не подвеждай колегите.
Предс. Искра Фидосова:
Представете си 12 хиляди СИК да направят по две технически грешки в протоколите, какво чудо ще стане. Г-н Казак има думата.
Четин Казак:
Точно, за да не се допускат такива случаи. Има наистина случаи, в които всички избиратели, които са гласували в дадена секция, са обявени за недействителни. Това е проблемът и това не е техническа грешка.
Димитър Лазаров:
Това е когато дадохте указания на вашите избиратели да гласуват с невалидни бюлетини.
Митхат Метин:
Такива указания не сме давали.
Четин Казак:
Г-н Лазаров, нека да не се прекъсваме. Моля ви се.
Реплика:
По какъв начин се реализира контролът и инстанционирането от страна на по-висшата комисия за нарушенията на членове на такива комисии.
Четин Казак:
Категорично това не са технически грешки. Това е реална фалшификация на реален изборен резултат.
Димитър Лазаров:
За да бъде наясно по тази тема. Броят на недействителните бюлетини при проведените миналата година избори – президентски и местни, е по-малък отколкото предходните президентски избори и предходните местни избори. Това е факт. Има го, сравнете го. Отделен е въпросът, че сега в кодекса са дадени повече основания и те се посочват, за да има все пак възможност да се правят тези изводи.
Така че да не злоупотребяваме с тази тема. Да вземем данните в пълен обем и тогава да коментираме.
Четин Казак:
За нас е важно всеки член на секционната комисия да получи интегрално копие на протокола, а не извлечение, подписано от председателя и секретаря. Интегрално копие. Може би за застъпници и наблюдатели не, но поне членовете на секционната комисия – всеки един от тях да получи.
Предс. Искра Фидосова:
Но така поставяш в неравностойно положение партиите, които не са парламентарно представени. Те са четири и ще имат право, а останалите 20 няма да имат право.
Четин Казак:
Добре, но ако вие прецените, че е толкова трудно на всички наблюдатели. Защо държим. За да може всеки член да сравни когато се сканира и се качи протоколът от секционната комисия на сайта на РИК, той да го сравни със своето копие и да види има ли разминаване. Защото сега се получава така, че той има някакво извлечение, но то не е пълно, след което председателят и секретарят отиват да внасят протокола и междувременно там се оказва някакво разминаване. Дайте да го поправим, да го коригираме и на място се коригира и накрая в РИК се качват съвсем други резултати.
Г-жо Председател, първоначалното изготвяне на протокола може да отнема време, но неговото пренаписване в 10-12 или 15 екземпляра не отнема толкова много време. Какъв е проблемът да се преписват числата. И понеже не могат да се закупят скенери, затова ние предлагаме да се попълват екземпляри.
Димитър Лазаров:
Има ли изискване копие от протокола на СИК сега да бъде даден препис, заверен от председателя. Има ли изискване този протокол ад бъде сложен на видно място, за да се запознаят членовете. Има ли изискване да се залепи отпред. Това е друга тема. Първа контрола, втора контрола.
Аз питам. Ние вкарахме в кодекса санкции за тези членове на СИК, тъй като беше масова практика да откажат да подпишат протокола. И питам. Подписали са 5 човека, залепили са го, показали са го, но при преписите се подписват трима. Другите не желаят да се подписват. Отишли са вече да празнуват и да носят книжа. Кой от двата протокола - този с петте подписа или с двата, е валиден при оспорване. И двата са официални документи.
Г-жо Манолова, оказва се, че някой нарочно или без да иска подписва двама, които ги няма и положи подпис вместо тях двамата нарочно. Нали затова говорим, че се слага протокола на СИК пред секцията, за да бъде видно за всички. Има мобилни телефони и може да се снима.
Четин Казак:
Копие от протоколите се дава, за да може да разполага и да сравни това, което е в протокола и което е качено сканирано на страницата на РИК.
Предс. Искра Фидосова:
Официалният екземпляр от протокола, един единствен в изборните книжа, трябва да задължим и да вменим, че трябва да бъде разпечатан в 6-7 екземпляра и възниква въпроса как ще отпечатаме 7 екземпляра. Казват, че технически не е възможно. Аз съм съгласна на всичко само и само да сложим край. Всички искаме да са честни изборите и по никакъв начин да не се допуска поправка на протоколи. Ако ги попълваме, т.е. преписваме, тогава се получават различни данни. Десетки часове ще отидат за попълване на екземпляри и да се сравнява ред по ред.
Съгласна съм и по жребий – три екземпляра, и на който се падне, и никой няма да се сърди на никой. Това е постижимо – три екземпляра, и колкото да звучи не добре, по жребий да се раздават.
Антоанета Цонева:
Мога ли да изкажа мнение. За да стане много лесно това с преписите, за парламентарни избори печатниците да печатат имената на партиите в протоколите. Защото голяма част от времето на преписващите отива, за да изпишат 25 партии, примерно, десет пъти. Аз съм била свидетел на два пъти какво става. През изборния ден част от комисията се занимава с това да пише на ръка тези части от протокола, които след това ние като наблюдатели искаме да вземем преписи. За местни избори не говоря, защото книжата са различни за всяка община, но за парламентарни, президентски и европейски избори, протоколите, извлеченията може да са изписани имената на участниците в изборите, за да остава само попълването на числата. И тогава преписването ще става много по-бързо. Сега най-много време се губи в преписването на имената на партиите.
Предс. Искра Фидосова:
Не казвам, че не може да стане това. Но ще ви кажа, че ЦИК одобрява изборните книжа и определя и одобрява като книга и го одобрява в началото, преди да започне изборният процес. Това значи да създадем режим за повторно одобряване на всеки един протокол, защото иначе няма как да стане. Те в началото одобряват образеца. Трябва да има повторно решение и това може да стане само на национални избори. На местни избори не става, не може. Проблемът си остава на местните избори, а там са основно фантасмагориите.
Това обаче не ни решава проблема за екземпляра. Това решава проблема за преписите от протоколите, че няма да преписват много. Но пак остава проблема да се напишат различни и опорочаване на целите избори. Това не се променя. Един е автентичният документ – оригиналът.
Имаме два варианта: при националните може да се изпишат, но при местните няма как да го направим. Но при местните си остава проблема. Това е нещото, което касае преписите на протоколите.
Вариантът да правим многопластов протокол, като до три страници дават гаранция, че може да стане. Оттам насетне няма смисъл да го правим, защото няма да се чете. Тогава ще започне проблемът, дали цифрата 3 е 8 или обратното. Затова един екземпляр трябва да бъде. Всичко друго е грешно. Ще стане огромна каша.
Пишем задължение на тези, които ще печатат протоколите да изписват имената на партии, коалиции и инициативни комитети – не имената на кандидатите, а регистрацията на партия, коалиция и инициативен комитет, както са регистрирани. И това се записва на всички места. За ОИК не може. За местните избори засега няма решение. И така облекчаваме преписването. До тук. Друго нищо повече не правим.
Тук сме елиминирали възможността да се подмени протоколът. Остава ни да решим проблема, когато си написал резултатите и пише за БСП 42 гласа, а човекът по пътя поправи и напише 92. То ще е поправено с химикал и се вижда. Въпросът е, ако им кажем, че не се приемат в ОИК и в РИК поправен на ръка с химикал данна, цифра, число, резултат, трябва да ги караме да преписват пак N на брой пъти.
Дайте примери къде е поправен протоколът. Кажете секция.
Мая Манолова:
Да изискаме справка от ЦИК, където ги има сканирани и ще видим колко са подправени.
Предс. Искра Фидосова:
Няма такива. Поправени и подправени са различни неща. Поправянето става с подпис отстрани. Имаме член в кодекса за поправянето. А подправянето е нещо друго.
Колеги, за днес приключваме. Другата седмица заседания в сряда и четвъртък. Благодаря ви. Закривам заседанието.





Председател:
Искра Фидосова