КОМИСИЯ ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ
Стенограма от заседание на комисия
П Р О Т О К О Л
№ 154
Днес, 21.11.2012 г., сряда, от 16:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на правосъдието –Деница Вълкова, заместник-министър, Милена Коцева, директор на дирекция „Процесуално представителство на РБ пред ЕСПЧ и Ива Станчева-Чинова, правителствен агент от дирекция „Процесуално представителство на РБ пред ЕСПЧ, Елена Владимирова и Атанас Славов, държавни експерти в дирекция „Съвет по законодателство”; от Министерството на регионалното развитие и благоустройството – Албена Михайлова, главен секретар и Евелина Минчева, юрист в дирекция „Правна”; от Министерството на вътрешните работи – Веселин Вучков, заместник министър, Николай Нанков, началник на отдел „Нормотворческа дейност” в дирекция „Правно-нормативна дейност” и Нина Чимова, държавен експерт в същата дирекция; от Министерството на външните работи, отдел „Правно-нормативен” – Красимир Божанов, началник на отдел и Светослав Станков, юрисконсулт; от Асоциация „Прозрачност без граници” – Ваня Нушева, програмен директор; от Института за развитие на публичната среда – Антоанета Цонева.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на Комисията.
Заседанието се ръководи от Искра Фидосова, председател на Комисията по правни въпроси.
Предс. Искра Фидосова:
Добър ден, колеги. Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси при предварително обявения дневен ред:
1. Обсъждане работен доклад за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, № 202-01-49, внесен от Министерски съвет на 23.07.2012 г.
2. Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на законопроект за допълнение на Закона за държавната собственост, № 202-01-56, внесен от Министерски съвет на 18.09.2012 г.
3. Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на общ проект вх. № 253-03-88/05.09.2012 г. на приетите на първо гласуване законопроекти за изменение и допълнение на Изборния кодекс: № 254-01-77, внесен от Екатерина Иванова Михайлова и група народни представители нa 06.07.2012 г.; № 254-01-79, внесен от Яне Георгиев Янев и група народни представители на 10.07.2012 г.; № 254-01-81, внесен от Мая Божидарова Манолова и група народни представители на 10.07.2012 г. и № 254-01-83, внесен от Искра Фидосова Искренова и група народни представители на 10.07.2012 г. (продължение)
По първа точка - Обсъждане работен доклад за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, № 202-01-49, внесен от Министерски съвет на 23.07.2012 г.
Раздаден ви е докладът за второ четене. Кворумът е 16.
Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, № 202-01-49, внесен от Министерски съвет на 23.07.2012 г., приет на първо гласуване на 26 септември 2012 г.
Закон за изменение и допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.
Желаещи за изказване по наименованието на закона? Няма.
Подлагам на гласуване наименованието на закона. При 16 гласуващи против има ли? Няма. Въздържали се? Няма. Шестнадесет „за”.
§ 1. Постъпило е предложение на н.пр. Христо Бисеров.
Желаещи за изказване по § 1. Г-жа Манолова, заповядайте.
Мая Манолова:
Уважаема г-жо Председател,
Предложенията ни са с аналогично съдържание. Ние от Коалиция за България сме изпратили до работната група, която работеше по текстовете на закона. Те са идентични с тези на Христо Бисеров, така че се ангажирам да защитя всички тези предложения, като се надявам, тъй като законът не е политически, да срещна разбиране по някои от текстовете.
В конкретния случай уточнението „при или по повод изпълнение на административна дейност” да бъде заличено се налага от превратната практика на някои от административните съдилища по тълкувателен път да дефинират някои типични административни дейности като различни, а не като административни, което стеснява обхвата на въпросния текст. Така че предлагам това да отпадне. Защото по принцип всички административни органи извършват административни дейности, а не други дейности. Те нямат в рамките на своите правомощия други дейности, освен административни. Така че, ако това отпадне, ще се спазва точният смисъл на закона и няма да се стига до превратно стеснително тълкуване. Благодаря.
Предс. Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Манолова. Други колеги, желаещи за изказване. Г-н Миков, заповядайте.
Михаил Миков:
Г-жо Председател, и аз искам да възразя срещу стеснителното ограничаване на възможните злоупотреби. Защото напоследък много зачести задържането и противозаконното отнемане на автомобили на граждани. Първо става от МВР, а после и прокуратурата участва в тези комбинации. Аз вече съм събрал доста случаи. Прокуратурата активно участва. Така че с това numbers clauses – описване, отговаря държавата, когато са нарушени правата на гражданите, включително и правото на собственост. Защото сега какво правят. Има в шенгенската информационна система сигнал. Сроковете по Закона за МВР изтичат. Прокурорът отказва да върне автомобила. Изнудват ги за пари, рекетират гражданите, а това са също увреждания – лишава се от правото на ползване собственика на вещта. По тези въпроси, когато още се приемаха тези неща в Закона за МВР за Шенгенския кодекс съм се изказвал, но сега вече са практика и има доста такива случаи. Поне аз знам за няколко такива случаи.
Така че сме против това ограничаване на прилагането на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.
Предс. Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Миков. Други желаещи за изказване? От вносителите? Заповядайте. Моля представете се.
Атанас Славов: държавен експерт в Съвета по законодателство към МП
Бих изразил следното становище. Ако отпадне това, което се предлага – в изпълнение на административна дейност, по-скоро бихме стигнали до едно действително много широко приложно поле на закона. Какво имам предвид?
Ако отпадне това словосъчетание бихме стигнали до извода, че държавата и общините отговарят за действия на всички техни органи. Това означава ли, че и срещу актове на парламента, може да се търси отговорност по този закон? Ще остане общото съдържание на този текст по чл. 1, което, струва ми се, ще е твърде широко. Още повече, че имаме принципа на чл. 7 от Конституцията, където е дадена изрична уредба на това, че държавата отговаря за вреди, причинени на граждани. Дали този закон може да покрие и хипотезите на отговорност спрямо законодателния орган? Това по-скоро като въпрос бихме поставили.
Все пак считам, че твърде широко ще стане приложното поле на този иначе специален закон.
Предс. Искра Фидосова:
Благодаря. Заповядайте.
Елена Владимирова:
Считам, че сега действащия текст на чл. 1 е част от фактическия състав – „при или по повод извършване на административна дейност”. Тъй като „административна” тук се употребява в смисъл на изпълнителна – разграничение от другите две власти, действително, ако отпадне този израз, това означава, че държавата и общините ще отговарят за техните служители и за самата личност на служителя, а не по повод на извършваните от него служебни функции. Струва ми се това прекомерно. Мисля, че такава е била волята на законодателя, тъй като това не е текст, който е променян от вносителя на законопроекта.
Предс. Искра Фидосова:
Други желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Христо Бисеров. Който е „за”, моля да гласува. Двама „за”. Против? Няма. Въздържали се? Четиринадесет „въздържали се”.
Подлагам на гласуване разпоредбата на § 1 по вносител. Който е „за”, моля да гласува. Четиринадесет „за”. Против? Двама „против”. Въздържали се няма.
§ 2. Предложение на н.пр. Христо Бисеров по § 2.
И предложение от работната група за редакция на комисията на § 2. Имате думата за изказване. Г-жа Манолова.
Мая Манолова:
Подкрепяме предложенията на г-н Бисеров поради следните съображения. Според нас, предложението да добавяне на „домашен арест” към основанията „задържане под стража” е за търсене евентуално на обезщетение. Според нас, би следвало и домашният арест да бъде основание за обезщетение, тъй като на практика и това е едно ограничително средство, на практика лишаване от свобода за определен период от време. Когато с него се злоупотребява, би следвало гражданинът да има възможност да търси обезщетение за нарушаване на стандартите по прилагане на тази мярка. Още повече, че в случаите, в които не съществува годно вътрешно правно средство за възмездяване на гражданите се открива пътят за дела в Страсбург.
По отношение на другото предложение за добавяне на хипотезите при прекратени поради изтичане на абсолютната давност наказателни преследвания на практика последиците за претърпялото вреди лице са същите, както и при основанието амнистирано, защото според едно тълкувателно решение тези лица, които поради изтичане на абсолютната давност са в хипотеза прекратени производства са виновни извършители и проблемът е и за държавата, че в рамките на наказателното производство не е доказала едното или другото по отношение на тези лица.
По отношение на Глава 25 от Гражданско-процесуалния кодекс би било справедливо и тези производства да се движат по реда на бързото производство. Защото има ред дела, които се движат по бързото производство и които обслужват и монополите, и доставчиците на услуги срещу гражданите, би следвало със същото право с приоритетност на своите дела да се ползват и гражданите, които са пострадали от бавно правораздаване.
Това е по трите хипотези в предложението на г-н Бисеров.
Предс. Тодор Димитров:
Благодаря, г-жо Манолова. Колеги, други изказвания? Заместник-министър Вълкова, заповядайте.
Деница Вълкова:
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Ние не се противопоставяме на това предложение. Смятаме, че действително домашният арест е вид лишаване от свобода. Има практика в Европейския съд по правата на човека на заведени такива жалби по повод оплакване на лица, които са били обект на такава мярка за неотклонение.
Предвид използваната от нас законодателна техника с препращане към чл. 5, § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, която обхваща на практика и тази хипотеза , ние смятаме, че сме я обхванали. Но, ако искате още по-ясно да стане, че идеята ни като вносител е била да обхванем и домашния арест, предлагаме редакция на разпоредбата. Точка 1 да звучи:
„1. нарушаване на правото на свобода и сигурност по чл. 5, § 1-4 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, съставена в Рим на 4 ноември 1950 г.(ратифицирана със закон – ДВ, бр. 66 от 1992 г.) (обн., ДВ, бр. 80 от 1992 г., изм., бр. 137 от 1998 г., попр., бр. 97 от 1999 г. и бр. 38 от 2010 г.), наричана по-нататък „Конвенцията”.”
Ако смятате, че това е удачна законодателна техника с директно препращане към Конвенцията, ние предлагаме по този начин да се прередактира нашето предложение, за да е безусловно ясно, че се обхваща и хипотезата на домашен арест.
Предс. Тодор Димитров:
Благодаря. Колеги, други изказвания?
Г-жо Вълкова, да уточним, че в § 2 така, както е представен, вие приемате, че обхваща и тази хипотеза.
Деница Вълкова:
Да. Защото в т. 1 има директно препращане към чл. 5 от Конвенцията и отделно в т. 2 отново се говори за хипотезите в чл. 5. Ако приемете обаче тази редакция, която току-що изчетох, трябва да отпадне т. 1 и 2 от нашите предложения и да има само една точка 1, която да обхваща всички хипотези на чл. 5. Защото в практиката си Европейският съд приема, че лишаването от свобода включва и домашния арест. И ако приемем само в една точка директно препращане към чл. 5, нашето предложение е т. 1 и т. 2 да отпаднат и да обхванем всички хипотези, но не мога да преценя доколко вие ще приемете за удачна такава законодателна техника.
По предложението в буква „б” ние не изразяваме съгласие с него, защото на практика, особено по наказателните дела от частен характер, наказателното производство се прекратява поради изтичане на абсолютната давност за наказателно преследване обичайно поради шаканиране на процеса от страна на подсъдимия или неговия официален представител (имаме предвид защитника). И ако в текста на закона влезе и тази хипотеза, това означава, че и при такова шаканиране, за което държавата няма никаква вина, ще трябва да се ангажира нейната финансова отговорност, което считаме за несправедливо. Това от една страна. От друга страна, смятаме, че ще бъдат насърчени подсъдимите и защитниците да забавят производствата.
По отношение на предложението в т. 2 струва ни се разумно този вид дела да се гледат по реда на бързото производство, но към днешна дата не можем ад заявим принципна подкрепа за това предложение, защото знаете, че най-сериозният проблем на съдебната система е натовареността. В Министерството на правосъдието работим конкретно по стъпки, които ще доведат до разтоварване на съдебната система и ако ние натоварим съдилищата с такива бързи производства, на практика се разграничаваме от концепцията, която в момента следваме.
Освен това смятаме, че трябва да се направи поне тригодишен мониторинг по отношение на законодателството, което предлагаме с оглед броя постъпления на тези дела, които в момента никой не може да прогнозира колко на брой ще бъдат и едва тогава да преценим дали можем да натоварим общите съдилища с нови бързи производства.
Законодателството в Италия, което движено от такива съображения за въвеждане на бързи ефективни национални средства за обезвреда, стигна до парадокса да генерира обратен поток на дела към Страсбург, защото по реда на бързите производства не успяха съдебните власти на Италия да се справят със срочно правораздаване по този вид дела.
Поради това на този етап ние се въздържаме да подкрепим това предложение, като го считаме за изключително разумно при условие, че мониторингът ще докаже, че тези дела могат да бъдат поети от общите съдилища след поне три години.
Предс. Искра Фидосова:
Други желаещи за изказване?
Предложението на г-н Бисеров по т. 1, буква „а” се подкрепя, тъй като се съдържа в общото.
А по буква „б” и т. 2 не се подкрепя.
Мая Манолова:
Нашето предложение реално съвпада с това на Христо Бисеров и ние ги подкрепяме и трите негови предложения. Мотивирали сме защо.
Предс. Искра Фидосова:
Аз също подкрепям предложението на г-н Бисеров. Не можах да разбера защо сте против.
Деница Вълкова:
Ако трябва да повторя аргументите, защо сме против към момента.
Предс. Искра Фидосова:
Към момента, а утре може да не сте против, така ли?
Деница Вълкова:
Напротив. По т. 2 считаме, че трябва да се направи мониторинг. Когато има достатъчно постъпления, които да доказват дали общите съдилища могат да разглеждат в срок дела по бързите производства. И тъй като към днешна дата няма такава статистика, а ние работим в посока да разтоварваме съдилищата, защото натовареността е идентифицирана като най-тежкия нерешен проблем на съдебната система, към днешна дата не подкрепяме това предложение. Считаме, че това трябва да стане с едно допълнение, след като се проведе мониторинг по отношение на ефективността на този вид дела, които тепърва предстои да бъдат разглеждани от българските съдилища. Досега не е имало такава практика и няма на каква база да направим мониторинг.
По отношение на буква „б”, за т. 3 аргументите ни са не че към днешна дата, а по принцип не споделяме искането за такова допълнение, защото смятаме, че по-този начин ще бъдат насърчени подсъдимите и защитниците да продължат да шаканират процесите, особено с наказателно частен характер дела и когато се стигне до прекратяване на наказателното производство поради изтичане на абсолютната давност за наказателно преследване, държавата ще бъда държана отговорна за нейно абсолютно безвиновно поведение.
Предс. Искра Фидосова:
Други желаещи за изказване? Няма.
Предложението на н.пр. Христо Бисеров ще го подложа на гласуване поотделно. Подлагам на гласуване т. 1, буква „а”. Който е „за”, моля да гласува. Тринадесет „за”. Против? Няма. Трима „въздържали се”.
Подлагам на гласуване буква „б” на т. 1 и т. 2. Който е „за”, моля да гласува. Четирима „за”. Против? Няма. Дванадесет „въздържали се”.
Подлагам на гласуване § 2 с принципна подкрепа текста на вносителя с редакцията, която се предлага като редакция на комисията, съдържаща и първата част от предложението на н.пр. Христо Бисеров, отразено на систематичното му място. Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Без против и въздържали се.
§ 3. Предложение на н.пр. Христо Бисеров.
Има и предложение за редакция на комисията. Желаещи за изказване? Г-жа Манолова.
Мая Манолова:
Подкрепяме предложението на Христо Бисеров и в двете му части – и по отношение на искане тези дела да се разглеждат по реда на бързото производство по Глава 25 на ГПК и по отношение на въвеждането на презумпция, че вредите от забавеното производство се предполагат до доказване на противното, тъй като такава е установената европейска практика в подобни искове, в които се претендира обезщетяване на неимуществени вреди за забавени съдопроизводства. По принцип тази оборима презумпция би била задължителна към всички хипотези, към които се претендира обезщетяване за забавени дела. Това, според нас, произтича и от пилотното дело „Фингър против България”, което беше основание за започване на всичките промени по създаване на национален механизъм за обезщетяване за вреди от забавено съдопроизводство.
Предс. Искра Фидосова:
Благодаря. Г-н Радев, заповядайте.
Емил Радев:
Благодаря, г-жо Председател.
Аз смятам, че никъде в нашето законодателство няма презумпция за автоматично признаване на вреди и пропуснати ползи. Напротив, навсякъде вредите се доказват и те трябва да са не само количествено и стойностно, а и трябва да са пряко последствие от действието на лицето или органа, поради чиито действия на практика са причинени вреди. Така че ние не можем да въведем оборима презумпция тук, защото просто всички принципи на нашето право и действащо законодателство ще ги обърнем наопаки, особено що се касае до вреди.
По Глава 25 след като приехме в предходния параграф, че не вървим по бързото производство, аз мисля, че оттук нататък предложенията да се върви по Глава 25 на ГПК би трябвало да се отхвърлят.
Предс. Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Радев. Други желаещи заизказване? Заповядайте.
Деница Вълкова:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Освен доводите, които току-що изтъкна народния представител г-н Радев, ние имаме и друг аргумент да не подкрепяме това предложение.
Ако в тази редакция бъде подкрепено предложението, означава и имуществените вреди да бъдат презумирани – нещо, което противоречи на принципите за доказване на имуществените вреди. Най-малко, за да се приеме такова предложение, трябва да се направи диференциация между имуществени и неимуществени вреди. И доколкото имуществените винаги са конкретни и различни според случая и се доказват с документи, няма как да бъдат презумирани. Това ще създаде много сериозни проблеми в правоприлагането.
Атанас Славов:
Ако позволите още един допълнителен аргумент. В практиката си в пилотните решения съдът говори, че неимуществените вреди следва да се предполагат, а не всички вреди. В тази връзка редакцията, предложена от г-н Бисеров не може, според мен, да бъде приета. Тя не отговаря в пълнота на това, което е записано в пилотните решения.
И още един аргумент за това да не подкрепяме предложението е, че доколкото практиката, която е обвързваща за страната, нямаме нужда от изрично записване в закона на нещо, което съдът е приел, утвърдил и е трайна негова доктрина. Ето защо ми се струва, че редакцията, предложена от г-н Бисеров, е твърде широка. От една страна, не отговаря изцяло на практиката на съда, а от друга страна, задължителността на практиката така или иначе е факт и няма смисъл да дописваме закона в тази негова част. Благодаря ви.
Предс. Искра Фидосова:
Други желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Христо Бисеров за § 3. Който е „за”, моля да гласува. Трима „за”. Против? Няма. Тринадесет въздържали се”.
Подлагам на гласуване § 3 по вносител с принципна подкрепа текста на вносителя и редакцията на комисията. Тринадесет „за”. Против? Трима „против”. Въздържали се няма.
§ 4. Предложение от н.пр. Христо Бисеров.
Желаещи за изказване? Г-жа Манолова.
Мая Манолова:
По предложението на г-н Бисеров. С предложението на вносителя се създава двоен стандарт по отношение на подсъдността на делата за една по-голяма част от тях и за друга, които са само за забавени производства. Всъщност това е текстът на ал. 2, която Бисеров предлага да отпадне.
В основния текст увредените лица имат възможност за избор – дали по мястото на увреждане или по местожителството на увредения, което, според нас, би следвало да се запази като възможност за всички видове дела по този закон.
Предс. Искра Фидосова:
Други желаещи за изказване? Заповядайте.
Деница Вълкова:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Ние сме предложили този вид местна подсъдност, изхождайки от препоръките на Комитета на министрите, с които през цялото време на изработването на законопроекта сме правили консултации с оглед ефективността на националното средство, което предлагаме. Тяхната гледна точка е, че този вид подсъдност обезпечава по-лесен достъп до правосъдие за пострадалите лица, за тези, които са потенциалните ищци по този вид дела и поради това, за да бъде отчетено националното средство като ефективно, сме предложили този вид по-благоприятна за ищците подсъдност.
Мая Манолова:
В едната хипотеза те имат право на избор. В другата вие презумирате от тяхно име кое им е по-изгодно.
Деница Вълкова:
В коя хипотеза? За бавното правосъдие само. Само за бавното правосъдие предлагаме тази подсъдност – 2б.
Мая Манолова:
Тук е само по адрес.
Деница Вълкова:
Да, защото тази местна подсъдност се отнася само до разпоредбата на чл. 2б, която урежда възможността да търсят обезщетение от бавно правосъдие. Тоест това е една специална хипотеза.
Мая Манолова:
Това, което казвате, няма опора в предложението. В едната хипотеза те имат право на избор. В общия текст е, че те имат избор, а тук е само по адрес.
Елена Владимирова:
Искам само да допълня, че в тази хипотеза обикновено извършването на нарушението и местожителството съвпадат. Делата всъщност са подсъдни на съдилищата в района, където е и органът, който е извършил нарушението. Според нас, това би могло да създаде у ищеца съмнение, че съдът е пристрастен, особено когато искът е насочен срещу същия съд съставът на който разглежда претенцията за обезщетение.
Освен това, той има възможност в тези случаи да поиска и отвод.
Предс. Искра Фидосова:
Други желаещи за изказване? Няма. Гласуваме.
Който подкрепя предложението на н.пр. Христо Бисеров в § 4, т. 2 за създаване на ал. 2 да отпадне, моля да гласува. Девет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Седем „въздържали се”.
Гласуваме § 4, т. 1 по вносител. Точка 2 отпадна.
Който е „за” т. 1 на § 4 по вносител, моля да гласува. Шестнадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 5. Предложение на н.пр. Христо Бисеров.
Желаещи за изказване? Г-жа Манолова.
Мая Манолова:
По отношение на максималния размер, който е предвиден в закона, а именно такива над 10 хиляди, няма смисъл да се върти процедурата по административното производство с оглед даже само на този размер, така че тя би могла да бъде спестена. В изключенията да се добави когато претендират обезщетения, които надхвърлят максималния размер. Това е с оглед процесуална икономия. Така или иначе, ако искаш повече от 10 хиляди няма да ти го удовлетворят, защо трябва да го въртиш това производство излишно. Така или иначе като не е съгласен на 10 хиляди, защо да ходи да губи време, като иска повече от 10 хиляди. Те могат да му предложат само 10 хиляди. А тук го задължаваш да ходи да върти административна процедура, да се харчат пари, да се губи време. Като иска повече от 10 хиляди да ходи направо в съда.
Предс. Искра Фидосова:
Аз също подкрепям г-н Бисеров. Други желаещи за изказване? Заповядайте.
Деница Вълкова:
Уважаема г-жо Председател,
Госпожи и господа народни представители,
Ние не подкрепяме това предложение, защото това на практика означава да се бламира процедурата, която беше приета през април в Закона за съдебната власт. Да, има резон да се разсъждава в посока, че някой може да иска повече от 10 хиляди лева и тогава няма нужда да се обръща към министъра на правосъдието по реда на ЗСВ. Тези 10 хиляди лева обаче са определени в Закона за съдебната власт на база на статистиката, която водим за изплатените обезщетения по осъдителни решения, както и на базата на платените суми от правителството по приятелските споразумения. Инцидентни са случаите, в които има плащане над 10 хиляди лева. Има едно плащане за 14 хил. лв. и едно за 17 хил. лв. Средният размер на платени обезщетения е между 1500 и 2000 евро. И още един аргумент. От Европейския съд по правата на човека приемат, че когато се въведе национален механизъм за обезвреда, размерът на обезщетението, което се плаща при тях на база на техните решения може да бъде по-нисък, защото средната продължителност на делата в Европейския съд е от 6 до 10 години, докато тук предлагаме 6 месеца. Така че, за да не се бламира тази административна процедура и аз отново подчертавам, че съдебната система има невероятен проблем с натовареността, ние предлагаме това предложение да не бъде подкрепяно.
Предс. Искра Фидосова:
Г-жа Манолова.
Мая Манолова:
Административната процедура не съществува, за да оправдава съществуването си. По принцип всички администрации имат способността да се самовъзпроизвеждат и самоутвърждават. Но в случая е ясно, че ако един човек няма да се съгласи с обезщетение до 10 хил. лв., заявил е ясно, че иска повече от 10 хил. лв., защо да се върти излишно тази процедура. Само за да има смисъл от нея.
Деница Вълкова:
Защото ние не считаме, че законът трябва да се прави на база на няколко частни случая. Аз не случайно подчертах, че само няколко (три или четири) са случаите, в които има платени обезщетения над 10 хил. лв. Всички останали, масовият случай са много под 10 хил. лв. И точно заради това смятаме, че трябва да бъде изчерпана административната процедура. В противен случай, ако това предложение се възприеме, означава, че никой няма да се обръща към административната процедура и към министъра, а всеки ще претендира сума над 10 хил. лв. по реда на гражданското дело.
Предс. Искра Фидосова:
Други желаещи за изказване има ли? Г-жа Манолова.
Мая Манолова:
Тук аргументите не са относими към спора. Аз не коментирам какво ще бъде крайното решение. Може съдът да даде 1000 лв., а административният орган да даде 7000 лв. Но, ако човекът е убеден, че иска повече от 10 хил. лв., това че ще се върти п административен ред, ако той си е наумил и точно това е хипотезата – „при обезщетения, които надхвърлят максималния размер”.Така или иначе той иска повече и другото е излишно. Само ще създаваме работа на органа.
Предс. Искра Фидосова:
Г-н Радев.
Емил Радев:
Аз не смятам, че органът ще върти по цялата процедура. Достатъчно е тогава да се пусне една молба от лицето до органа и да се каже: Желая обезщетение от над 10 хил. лв. и не съм съгласен на споразумение и ето го края на процедурата. Всичко това е само една молба, която не изисква нито такси, а и може да се пусне по пощата. Изчерпва процедурата на практика. Това ще стане само като уведомят органа – Министерството на правосъдието, че не желаят да сключат споразумение. Аз не смятам, че ще се завърти цялата процедура, след като още в самото начало лицето заявява, че не иска да върви по тази процедура и че няма да приеме споразумение в императивните граници от закона. Така че когато Министерството на правосъдието получи такава молба, оттам нататък въобще не трябва да завърта цялата процедура и да обследва случая. Оттам нататък тази преписка там се прекратява и той може да си води иска.
Деница Вълкова:
На 28 ноември планираме обучение в НИП между правителствените агенти, които ще се занимават от страна на Министерството на правосъдието с експертите от Инспектората към Висшия съдебен съвет.
Предс. Искра Фидосова:
При липса на съгласие няма как да стане. Аз също подкрепям т. 1 и мисля, че такава хипотеза липсва в промените, които се приеха и тогава водихме разговор и вие сигурно си спомняте това. Тогава лично вие, г-жо Вълкова, персонално поехте отговорност за последиците от текстовете, които се разписаха тогава. Аз не смятам, че не трябва да преграждаме пред гражданите възможността да вървят по съдебен ред, когато смятат, че обезщетението трябва да е повече от 10 хил. лв.
Красимир Ципов:
Не винаги ще искат над 10 хиляди, г-жо Председател.
Предс. Искра Фидосова:
Аз не знам кой ще иска г-н Ципов. Всеки един гражданин, на който е причинена такава вреда, може да поиска. А кой ще поиска не е моя работа и ваша, а на гражданите. Всеки, на който са причинени такива вреди, може да поиска. Ние не може да презумираме, че никой няма да иска. Аз не мисля, че никой няма да иска.
Освен това, това че има статистика за средния размер на обезщетението, не означава, че това е мотив гражданите да не искат повече от 10 хил. лв., като им е причинена вреда.
Деница Вълкова:
Ние не смятаме, че със законодателството в ЗСВ и с редакциите, които предлагаме по ЗОДОВ по някакъв начин се препятства възможността на гражданите да искат над 10 хил. лв. Те и сега завеждат делата си за обезвреда над 10 хил. лв. Много редки са случаите, в които искат под 10 хил. лв. Но в мнозинството си Европейският съд по правата на човека присъжда между 1500 и 2000 евро. Въпросът е логично ли е, резонно ли е ние да натоварваме съдебната система, при положение, че дори и да се завърти триинстанционната машина, те няма да получат повече от тази сума.
Предс. Искра Фидосова:
Тук пише, че когато надхвърлят максималния размер, те ако не искат максималният, т.е. по-малко, те си вървят по другата процедура. Аз не мога да разбера защо. Вие досега не дадохте нито един аргумент, освен че има определен среден размер, и че ще имате обучителни семинари. Аз не чух аргумент защо сте против т. 1 от предложението на г-н Бисеров.
За т. 2 аз също съм против.
Деница Вълкова:
Защото абсолютно всеки ще претендира за над 10 хил. лв. и по този начин законодателството по ЗСВ, новата глава се обезсмисля.
Предс. Искра Фидосова:
Защо да претендира за над 10 хиляди всеки, ако знае, че на края съдът ще постанови 5 хил. лв. и ако знае, че ще загуби три или четири години да върти в тази процедура или не знам колко време.
Емил Радев:
Защото новата процедура по ЗСВ първо не се знае от гражданите, няма достатъчна информационна кампания, а адвокатите към които ще се обърне гражданинът, защото това е специфична процедура и няма как гражданинът сам да си я води и административната, а и още повече съдебната, говорим за вреди, оттам нататък всеки нормален адвокат ще предпочете да влезе в триинстанционно производство, където на практика хонорарите са много по-големи, отколкото да влезе в административното производство, което макар че ще бъде по-изгодно за клиента, няма да може да събере същите хонорари, като в едно триинстанционно производство. Даже гражданинът няма да разбере, че съществува такова административно производство.
Предс. Искра Фидосова:
По тази логика ние да не приемаме никакви закони. Това беше абсурдно изказване. И дайте за това, че няма да разберат гражданите, нищо да не правим. Няма смисъл. Аз не знам тогава какви закони правим и въобще какво правим.
Г-н Радев, това беше много крайно и груби. Юристи сме в крайна сметка.
Аз ще гласувам за предложението на г-н Бисеров по т. 1 на § 5.
Подлагам на гласуване предложението на г-н Бисеров по т. 1 на § 5. Който е „за” това предложение, моля да гласува. Единадесет „за”. Против? Един „против”. Четирима „въздържали се”.
Точка 1 от предложението на г-н Бисеров се приема.
Подлагам на гласуване т. 2 от предложението на г-н Бисеров. Който е „за”, моля да гласува. Четирима „за”. Против? Няма. Дванадесет „въздържали се”. Не се приема предложението на г-н Бисеров по т. 2.
Подлагам на гласуване разпоредбата на § 5 по вносител, като се съобрази промяната в ал. 2, която приехме по предложението на г-н Бисеров. Който е „за”, моля да гласува. Дванадесет „за”. Против? Няма. Четирима „въздържали се”.
§ 6. Няма внесени предложения. Няма и предложения за редакция.
Има ли желаещи за изказване по § 6? Няма.
Подлагам на гласуване § 6 така, както е по вносител. Шестнадесет „за”, без против и въздържали се.
Предложение на н.пр. Христо Бисеров за създаване на нов § 6а.
„§ 6а. В чл. 10, ал. 1 се отменя.”
Г-н Метин, знаете ли мотивацията на г-н Бисеров защо в ал. 1 на чл. 10. да отпадне задължителното участие на прокурора.
Желаещи за изказване? Заповядайте.
Атанас Славов:
Уважаема г-жо Председател, считаме, че по тези дела е наложително участието на прокурор, каквато е досегашната практика, тъй като прокурорът на практика защитава в случая държавния интерес. Възможни са хипотези, при които институциите, които би трябвало да бранят държавния интерес не изпращат свои процесуални представители и в тези хипотези прокурорът ще е единственият, който ще защити все пак интереса на държавата от една необоснована претенция за обезщетение.
Така че не считаме за необходимо отпадането на участието на прокурора в тези дела (ал. 1 на чл. 10).
Предс. Искра Фидосова:
Други желаещи за изказване няма.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Христо Бисеров за създаване на нов § 6а. Който е „за”, моля да гласува. Двама „за”. Против? Няма. Четиринадесет „въздържали се”.
§ 7. Няма постъпили предложения. Желаещи за изказване? Няма. Гласуваме § 7 по вносител. Шестнадесет „за”, без против и въздържали се.
Преходни и заключителни разпоредби.
Желаещи за изказване по наименованието на подразделението на закона? Няма. Гласуваме наименованието. Шестнадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 8. Има предложение за подкрепа текста на вносителя с редакция на комисията за § 8. Редакцията е „този закон” и в двете алинеи. Между „закона” и „този закон” има огромна разлика, защото са различни закони. Не е правно техническа редакция.
Желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване § 8 по вносител с редакцията на комисията „в сила на този закон”, т.е. на изменителния закон в ал. 1 и ал. 2. Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 9. Предложение за редакция на комисията. Отново редакцията е „този закон” и правно технически „шестмесечен срок” изписано не с думи, а с цифра „6-месечен срок” и „6 месеца”.
Желаещи за изказване по § 9 има ли? Няма.
Гласуваме § 9 с редакцията на комисията. Шестнадесет „за”, без против и въздържали се.
Предложение на н.пр. Христо Бисеров за създаване на нов § 9а.
Желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Христо Бисеров за създаване на нов § 9а. Който е „за”, моля да гласува. Четирима „за”. Против? Няма. Дванадесет „въздържали се”.
§ 10. Има предложение да не се подкрепи текстът на вносителя.
Има предложение за редакция на § 10. „Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.”
Малко сте се престарали. По общия ред, т.е. да отпадне само текстът на вносителя. Предложението е да отпадне текстът на вносителя.
Други желаещи за изказване има ли? Няма.
Подлагам на гласуване § 10 по вносител. Който е „за”, моля да гласува. Няма „за”. Против? Шестнадесет „против”. Без въздържали се.
Благодаря. Продължаваме със следващата точка от дневния ред.
По втора точка - Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на законопроект за допълнение на Закона за държавната собственост, № 202-01-56, внесен от Министерски съвет на 18.09.2012 г.
Колеги, имате доклада за второ гласуване.
Закон за допълнение на Закона за държавната собственост.
По наименованието на закона желаещи за изказване няма.
Гласуваме наименованието на закона. Шестнадесет „за”, без против и въздържали се.
По § 1. Има постъпило предложение от н.пр. Искра Фидосова. То е съобразено с това, което сме коментирали на разглеждането на първо четене на закона в Комисията по правни въпроси, а именно в Правилника за прилагане на закона да се определят рисковете, срещу които застрахователите застраховат задължително имотите публична държавна собственост и по отношение на това, че не се допуска самоучастие при задължително застраховане на имотите срещу рисковете, определени по реда на ал. 3. Тук идеята беше, че така както е изписано с опит да се изброят изчерпателно природните бедствия и земетресения, се оказа, че само те така изчерпателно изписани, се оказа, че останалите не са задължителни. Затова идеята беше да направим тук препратка към правилника, а там всички, които са задължителни, да могат да се изпишат.
Желаещи за изказване по § 1. Г-н Вучков, заповядайте.
Веселин Вучков:
Г-жо Председател,
Госпожи и господа народни представители,
Вицепремиерът Цветанов ме помоли да дойда и да изкажа подкрепа за този законопроект от името и на Министерството на отбраната и на ДАНС, тъй като и ние сме собственици на голяма част държавни имоти публична държавна собственост, така че изцяло подкрепяме законопроекта.
Още повече, че г-н Цветанов е и председател на Международната комисия за подпомагане и възстановяване. Това има пряко отношение към разходите на тази комисия за по-добро справяне с бъдещи природни бедствия.
Същото се отнася и за подкрепата ни на заключителните разпоредби, където се дава по-добра дефиниция за специалните обекти и отново казвам не само от името на МВР, но и на ДАНС и МО. Подкрепям редакцията, която сте предложили, за да си продължат работата на експертните съвети по устройството на територията в тези три ведомства. Благодаря.
Предс. Искра Фидосова:
Други желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване моето предложение по § 1. Който е „за”, моля да гласува. Дванадесет „за”. Против? Няма. Четирима „въздържали се”.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 1 по т. 1 и го подкрепя по т. ?
Има предложение за редакция на комисията за § 1. Желаещи за изказване? Няма.
Ще гласуваме отделно точките на § 1по вносител.
Първо гласуваме т. 2 по вносител. Няма „за”. Против? Няма. Шестнадесет „Въздържали се”.
Гласуваме т. 1 на § 1 по вносител с принципна подкрепа текста на вносителя с редакцията на комисията, която съдържа предложението между първо и второ четене. Дванадесет „за”. Против? Няма. Четирима „въздържали се”.
Заключителна разпоредба.
Предложение от н.пр. Искра Фидосова наименованието „Заключителна разпоредба” да се замени със „Заключителни разпоредби”.
Внасям предложение за създаване на нов § 2. Аз съм го направила, тъй като няколко дни преди да внеса това предложение приехме на второ четене в пленарна зала Закона за устройство на територията. Там в § 5 от допълнителните разпоредби е пропуснато да се даде легална дефиниция на „специални обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната”. С това предложение се предлага такава дефиниция. Използвахме възможността, че има такъв закон, свързан с собствеността, за да може по-бързо да направим тази разпоредба, тъй като ЗУТ влиза в сила в близките дни – 26 ноември 2012 г.
Желаещи за изказване по наименованието на подразделението и по тази разпоредба? Няма.
Подлагам на гласуване предложението за създаване на нов § 2 за промяна в Закона за устройството на територията. Който е „за”, моля да гласува. Дванадесет „за”. Против? Няма. Четирима „въздържали се”.
Гласуваме наименованието на подразделението на закона, което се изменя така: „Заключителни разпоредби”. Шестнадесет „за”, без против и въздържали се.
Гласуваме предложението за редакция на комисията за § 2. Шестнадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 2 по вносител.
„§ 2. Законът влиза в сила от 1 януари 2013 г.”
А какво правим с новия § 2 за промяната в Закона за устройството на територията?
Красимир Ципов:
§ 2 по вносител да звучи така:
„ § 2. Законът влиза в сила от 1 януари 2013 г. с изключение на § 2, който влиза в сила от деня на обнародването.”
Предс. Искра Фидосова:
Подлагам на гласуване предложението, направено от г-н Ципов за редакция на § 2 по вносител. Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”, без против и въздържали се.
По трета точка - Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на общ проект вх. № 253-03-88/05.09.2012 г. на приетите на първо гласуване законопроекти за изменение и допълнение на Изборния кодекс: № 254-01-77, внесен от Екатерина Иванова Михайлова и група народни представители нa 06.07.2012 г.; № 254-01-79, внесен от Яне Георгиев Янев и група народни представители на 10.07.2012 г.; № 254-01-81, внесен от Мая Божидарова Манолова и група народни представители на 10.07.2012 г. и № 254-01-83, внесен от Искра Фидосова Искренова и група народни представители на 10.07.2012 г. – продължение.
Моля г-н Ципов да води заседанието, тъй като ми се налага да изляза за малко. Заповядайте, г-н Ципов.
Предс. Красимир Ципов:
Продължаваме с гласуването на § 11 за чл. 29 с предложението на н.пр. Хр. Бисеров, М. Метин и Ч. Казак.
Предложението е комисията да подкрепи по принцип предложението по т. 1, буква „а” относно т. 17 и т. 2 и не го подкрепи в останалата част.
Мая Манолова:
Миналия път приключихме с дебат по въпроса за екземплярите от протоколите, а именно т. 18. от предложението на Христо Бисеров. Разсъжденията бяха затова ще се издават ли автентични екземпляри от протоколите на СИК на представителите на политическите партии в изборния ден? Дебатът приключи с идеята да се търси техническа възможност за получаване на необходимия брой индигирани извлечения от протоколите, като г-жа Фидосова изрази категорично несъгласие да се дават преписи от протоколите с подписи и печати, но е съгласна да се дава екземпляр от оригиналния протокол.
И за да бъда докрай коректна това, което ние от опозицията заявихме, е, че това е едно от предложенията, на които категорично държим и което според нас са една от гаранциите, че няма да се подменят резултатите в СИК.
Това е дотук фактическата обстановка.
Искаме екземпляр от това какво отива в ОИК и РИК – да имаме автентично с подписи, за да можем после да си направим паралелно преброяване и да снабдяваме с достоверни данни.
Тодор Димитров:
Г-жо Манолова, само да уточним. На практика Вие искате екземпляр оригинал от протоколите, а не извлечение. Нали така?
Мая Манолова:
Ние сме съгласни и на извлечение, стига да носи подписите на комисията и да има печат.
Тодор Димитров:
На практика протоколът като носи подписите на всички, той не е извлечение. Той е протокол едно към едно.
Мая Манолова:
Той би бил извлечение, ако не съдържа дословно всички данни от основния протокол, а тези, които са ни важни, а именно брой на недействителни бюлетини, брой гласували и как се разпределят действителните бюлетини.
Тодор Димитров:
Тоест вие приемате варианта сега тези извлечения, които се дават, да са в същия вид, но да са подписани от абсолютно от всички членове на секционната избирателна комисия и да съдържат и печат.
Мая Манолова:
Тези, които сега се дават, не съдържат всички данни.
Ние предпочитаме да получим екземпляр с всички данни. Сега дебатираме кои данни да бъдат включени – необходимият минимум данни. Другото, което се обмисляше, г-н Ципов, с цел улесняване на процеса самият образец от протокола да съдържа част от данните още предварително, а именно участващите партии и някакви други първоначални данни, които да улеснят попълването на тези извлечения.
Ива Йорданова:
Нали се обединихте за имената на партиите.
Мая Манолова:
Да, искаме автентично. Искаме данни, които да са официално удостоверени, че отговарят на тези, които се съдържат в секционния протокол.
Предс. Красимир Ципов
Уважаеми колеги, ясна е позицията. Но нека все пак да преминем към гласуване на тези предложения, защото дискутираме по чл. 29 може би трето или четвърто заседание. Нека да преминем към гласуване.
Предложението на н.пр. Я. Янев и група народни представители е гласувано.
Предложението на н.пр. Бисеров, Метин и Казак.
Предложението е да се подкрепи по принцип предложението по т. 1, буква „а” относно т. 17 и т. 2 и да не бъде подкрепено в останалата част.
Поставям на гласуване неподкрепената част на господата Бисеров, Метин и Казак.
Мая Манолова:
Може ли все пак нещо да кажа. (Заповядайте.)
Все пак, уважаеми колеги, тук става дума за екземпляри от протоколите на РИК. Ние разширихме дебата и по отношение на протоколите от СИК. Но тук става дума за РИК.
Така че предложението комисията да подкрепи по принцип предложението по т. 1, буква „а” относно т. 17 и т. 2 и да не го подкрепи в останалата част, след дебата би следвало да бъде преосмисляно от вас, тъй като и г-жа Фидосова заяви, че по отношение на РИК подобно притеснение не съществува.
Предс. Красимир Ципов:
Ще бъде преосмисляно, г-жо Манолова, с подходяща редакция на § 11.
Поставям на гласуване предложението на господата Бисеров, Метин и Казак в неподкрепената част. Който е „за”, моля да гласува. Шест „за”. Против? Няма. Десет „въздържали се”.
Предложение на н.пр. Петър Хлебаров.
Предложението е комисията да подкрепи по принцип предложението.
Предложение на н.пр. Мая Манолова и група народни представители за § 11.
Предложението е комисията да подкрепи предложението по буква „а” относно т. 21 и да не бъде подкрепено в останалата част.
Мая Манолова:
Аз не разбирам защо не подкрепяте поне предложението ми в подточки „аа”, в което регламентираме броя на пълномощниците. Можем да ги кръстим „представители”. Аз се съгласих, че наименованието трябва д е коректно. Нали се разбрахме броят на представителите да съответства на броя на избирателните секции. Същото е и за застъпниците.
Предс. Красимир Ципов:
Тогава по принцип, ако не възразяват останалите колеги, защото фактически по-голяма част от предложението ще бъде подкрепено.
Мая Манолова:
Тъй като сме в хипотеза да гласуваме предложението, тъй като те не са дебатирани, да кажа, че подкрепяме в цялата му част, както по отношение на броя на пълномощниците, така и на застъпниците, така и по отношение на публичния регистър, така и по отношение възможността жалби да бъдат подавани от застъпници, наблюдатели и други участници в изборния процес.
А също и в т. 3 по отношение обжалваемостта на актовете на Централната избирателна комисия. В подкрепа на нашето твърдение ще развием и съображения и в пленарна зала, защото практиката сега на ЦИК по насрочения първи национален референдум е безобразна. И както и очаквахме среща подкрепа във Върховния административен съд, който и в нарушение на конституционни принципи и конституционни решения отказва да разглежда жалби по актове на ЦИК, които изрично не са описани като обжалваеми. Така че тук, пак ви казвам, ще стане голям скандал във връзка с това, че се дава възможност на тази ЦИК, която не творчески, а безобразно прилага закона, дописва го, променя го, изменя го, пренаписва го, да има думата на последна инстанция, включително и по отношение на парламента. Утре няма да си познаете мнозинството даже и вие това, какво сте предложили в текстовете, ако актовете на ЦИК не се обжалват през ВАС по съкратения ред. Тук сме предложили по реда на чл. 26, ал. 8, което значи по бързата съкратена процедура, заложена в Изборния кодекс. Обжалването не спира изпълнението. Проблем за осъществяването на изборния процес не се създава.
Предс. Красимир Ципов:
По § 11, чл. 29 Комисията подкрепя по принцип предложението на н.пр. Мая Манолова и група народни представители.
По предложението на комисията за редакция на § 11, чл. 29, като се отрази дискусията за протоколите, които в РИК се раздават на членовете има ли други изказвания? Няма.
Поставям на гласуване редакцията на § 11 за чл. 29. Против има ли? Шест „против”. Въздържали се? Няма. Десет „за”.
Мая Манолова:
Какво гласувахме досега?
Предс. Красимир Ципов:
Гласувахме окончателната редакция на § 11, чл. 29.
Мая Манолова:
А моето предложение не го ли гласувахме.
Предс. Красимир Ципов:
Всъщност няма какво да гласуваме, защото ще бъде подкрепено по принцип. По-голямата част от него е подкрепена и трябва да се отрази под предложението, че е подкрепено по принцип.
Мая Манолова:
То е подкрепено по принцип, обаче обжалваемостта изобщо не влиза в тази подкрепа по принцип. Възможността жалби да подават застъпници, наблюдатели и други участници в изборите също не влиза в този принцип.
Предс. Красимир Ципов:
Ако искате няма проблем да го подложим на гласуване точка по точка. (Да.) Добре.
Фактически с подкрепя по буква „а”, буква „аа”, подкрепя се в буква „бб”. Подкрепя се и по буква „вв”.
Не се подкрепя по т. 22 и по точка „б”. Ако искате така да го запишем.
Мая Манолова:
Ще ви помоля след това като се оформя протоколът за второ гласуване, това всичкото да се опише абсолютно коректно – предложението се подкрепя в тази и тази част, а не се подкрепя в другата, за да е ясно какво гласуваме.
Предс. Красимир Ципов:
Разбрах Ви. Поставям на гласуване неподкрепената част от предложението на н.пр. Мая Манолова и група народни представители.
Който е „за”, моля да гласува. Шест „за”. Против? Няма. Въздържали се? Десет „въздържали се”.
Има предложение на н.пр. П. Хлебаров за създаване на § 11а.
Поставям на гласуване предложението на н.пр. Петър Хлебаров за създаване на нов § 11а. Който е „за”, моля да гласува. Един „за”. Против? Няма. Петнадесет „въздържали се”.
Има предложение за създаване на нов §...
„В чл. 32, ал. 2 след думата „получават” се добавя „за сметка на държавния бюджет”.”
Това е свързано с предложението, което разглеждахме малко по-рано. Всички средства за възнаграждения да са по план-сметката на Министерския съвет, по програма „Избори”.
Изказвания има ли? Не виждам.
Поставям на гласуване предложението за създаване на нов § за промяна в чл. 32, ал. 2. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Шестнадесет „за”.
Мая Манолова:
Може ли малко пояснение.
Ива Йорданова:
Парите и досега за частични избори и за нови избори са за сметка на държавния бюджет. Не е записано какво се случва с парите, откъде идват. И ЦИК казаха, че тъй като не е било ясно и ставало спор откъде се взимат, да се запише изрично, че са за сметка на държавния бюджет, де мек че са от Програма „Избори” от парите на Министерския съвет.
Предс. Красимир Ципов:
§ 12. Направено е предложение от н.пр. Яне Янев и група народни представители.
Предложението е комисията да не го подкрепи по т. 2 и по т. 4 относно отпадането на т. 4 по вносител и го подкрепя по принцип в останалата част.
Мая Манолова:
Не гледаме ли вариант І и вариант ІІ. Нека да разгледаме първо вариант І и вариант ІІ.
Предс. Красимир Ципов:
Първо се поставят на гласуване предложенията и след това текстовете по вносител.
Нека да изчистим предложенията и след това текстът по вносител.
Предложението на г-н Янев е идентично с предложението му по § 11 за промените в чл. 29.
Мая Манолова:
Защо не отпадне т. 3. Тоест тук минаваме на онзи ред, който си е стандартният за ЦИК. Не се приема идеята да отиват на съответния административен съд.
Ива Йорданова:
Тук се приема регистрациите и отказите да стигат до ВАС, а всичко друго да е до ЦИК – последното предложение.
Мая Манолова:
Тук би било коректно за вариант І да се напише, че се приема по принцип.
Предс. Красимир Ципов:
Ще стигнем до вариант І, но нека първо да изчистим предложенията.
Мая Манолова:
Аз казвам тези неща, за да знам как да гласувам предложението на Яне Янев, защото той предлага вариант І да отпадне.
Ива Йорданова:
Работата във вариантите е, че ти предлагаш регистрационен режим. Разликата е, че те предлагат уведомителен режим, а вие регистрационен режим за партиите.
Мая Манолова:
Аз ще се съглася с техния режим, но би било коректно да се каже, че вариант І се приема по принцип и в тази част предложението на Яне Янев по т. 1 да не се приема, отпада, тъй като е прието по принцип с уточнението, което се направи.
Предс. Красимир Ципов:
Приключихме ли с предложението на г-н Янев, за да го поставя на гласуване. Фактически комисията не подкрепя предложението по т. 1, т. 2 и т. 4 относно отпадането на т. 4 по вносител и го подкрепя в останалата част.
Поставям на гласуване предложението на н.пр. Яне Янев и група народни представители. Който е „за”, моля да гласува. Двама „за”. Против? Няма. Четиринадесет се въздържат в неподкрепената му част.
Следващото предложение е на н.пр. Бисеров, Метин и Казак.
Ива Йорданова:
Те искат решенията да се публикуват на страницата на общината. А досега е на страницата на ОИК. Вече се публикуват на самата страница на ОИК. Защо да се публикуват на общината. Няма смисъл на общината.
Предс. Красимир Ципов:
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Бисеров, Метин и Казак за § 12. Който е „за”, моля да гласува. Трима „за”. Против? Няма. Тринадесет „въздържали се”.
Предложение на н.пр. Петър Хлебаров.
Предложението на работната група е да се подкрепи по принцип.
Предложение на н.пр. Мая Манолова и група народни представители.
Аз предлагам да се запише, че се подкрепя по принцип или желаете да кажем, че се подкрепя по буква „аа”, буква „бб” и буква „вв” за т. 29 относно чл. 29 и не се подкрепя за т. 30 и буква „б”.
Подлагам на гласуване неподкрепената част от предложението на н.пр. мая Манолова и група народни представители. Който е „за”, моля да гласува. Шест „за”. Против? Няма. 10 „въздържали се”.
Предложението на н.пр. Искра Фидосова и група народни представители се предлага да бъде подкрепено.
Предложение за редакция на § 12. Поставям на гласуване предложението за редакция на § 12, чл. 33. Десет „за”, Против? Няма. Шест „въздържали се”.
Предложение на н.пр. Бисеров, Метин и Казак за създаване на нов § 12а.
„В чл. 36, ал. 4 се създава ново изречение „Решението на районната или общинската избирателна комисия може да се обжалва пред Централната избирателна комисия, която се произнася незабавно.”
Ива Йорданова:
Обръщам внимание, че в чл. 29 действащия, т. 15 и чл. 33, ал. 1, т. 13 изрично е казано, че те не подлежат на обжалване. Тези текстове вече минаха.
Предс. Красимир Ципов:
Поставям на гласуване предложението на н.пр. Бисеров, Метин и Казак за нов § 12а. Който е „за”, моля да гласува. Шест „за”. Против? Няма. Десет „въздържали се”.
§ 13. Предложението е да се подкрепи по принцип текста на вносителя и се предлага чл. 39а да бъде разделен на два параграфа, с които да се създаде чл. 22а и чл. 26а, които да бъдат отразени на систематичното им място.
Колеги, пред вас е предложението. Може да се запознаете и ако имате някакви бележки и изказвания, да заявите.
Мая Манолова:
По тези текст вървя сериозен дебат. Ние повтаряме аргументите от тогавашния дебат – преди четири-пет заседания на Правна комисия, в който поставяме изобщо под съмнение правната възможност ЦИК да е юридическо лице на бюджетна издръжка и да е първостепенен разпоредител с бюджетни кредити и да се оглавява от магистрат във връзка с противоречието с духа и буквата на Закона за съдебната власт.
Опитът административното ръководство на администрацията на ЦИК да се осигурява от главен секретар, което е записано в ал. 3 на чл. 26а, също няма как да срещне нашата подкрепа, защото това означава цялото кадрово осигуряване на ЦИК да се предостави в ръцете на едно лице главен секретар, което да коли и да беси там - в един орган, който се формира на партийно политически квотен принцип. Ясно е как ще си назначите един главен секретар. Той ще назначава експерти, деловодители, чистачки и пр. По чистачките и деловодителите нямаме забележки, но до момента все пак каквато и да е ЦИК по отношение на експертния състав е необходимо съответно решение на ЦИК. Тоест комисията решава кои са хората, които обезпечават нейната дейност. Сега с това предложение оставяме един главен секретар да се вихри там, което е абсолютно неприемливо. Или ще си отговаря председателят на ЦИК за кадровите назначения, за взаимоотношенията на ЦИК с всички останали институции и какво се случва в комисията или да й сложите там един партийно ангажиран човек, е абсолютно неприемливо.
Предс. Красимир Ципов:
Ясна е позицията.
Уважаеми колеги, обръща ви се внимание на ал. 3 и ал. 4.
В крайна сметка при условия и по ред, определени с вътрешните правила на комисията този главен секретар ще може да осъществява такива правомощия, така че всички представители в тази комисия ще могат да вземат съответното решение, да преценят как да гласуват.
Мая Манолова:
Откъде следва това?
Предс. Красимир Ципов:
Това следва от Закона за администрацията и от промените в закона за държавния служител, който се прие преди няколко месеца.
Мая Манолова:
Не е вярно това. Сключва договори от името на комисията, включително и трудовите договори сключва главният секретар. При положение, че тази комисия не е стандартната комисия, която се формира или от някой друг държавен орган или се избира от парламента или каквото и да е, това е комисия, която е на партийно политически квотен принцип. Едно е да си носи отговорност председателят на тази комисия, едно е административно лице реално да върши там цялата административна дейност и пакости съответно.
Предс. Красимир Ципов:
Други изказвания има ли, уважаеми колеги? Заповядайте.
Антоанета Цонева:
Имам един въпрос. Дали администрацията на ЦИК ще има устройствен правилник за дейността ис, както имат всички останали администрации. Защото до момента уредбата предполага, че ще има правила за дейността на ЦИК, което обаче са процедурни правила, които трябва да описват нейната дейност. А за дейността на самата администрация нашето виждане е, че следва да има устройствен правилник, който е достатъчно висок нормативен акт, отколкото чрез някакви правила, ако искате ги оставете вътрешни, да се уреждат правомощията на главния секретар. Смятаме, че трябва да има устройствен правилник за дейността на тази администрация. Защото една администрация има обща администрация, специализирана. Има изисквания какъв да бъде броят на хората, как да бъдат разпределени в специализираната и в общата администрация, какви дирекции да има и т.н. Това не може да бъде някаква извънредна администрация, която вие ще уреждате като самостоятелно юридическо лице. За нея ще важи Закона за държавния служител и Закона за администрацията. Според мен, трябва да има по-подробна уредба, която да изравни тази администрация с държавната администрация в България. Това беше моето предложение.
Предс. Красимир Ципов:
Уважаеми колеги, в отговор на Вашия въпрос, г-жо Цонева, че статутът на тази администрация с брой на служители, със звена вътре в нея, дирекции, отдели и т.н. трябва да бъде уреден в Правилника за работата на Централната избирателна комисия. Много комисии работят с такива актове.
Поставям на гласуване предложението за създаване на тези два параграфа за чл. 22а и за чл. 26а, които да бъдат отразени на систематичното им място. Против има ли? Шест „против”. Въздържали се? Няма. Десет „за”.
Г-жо Манолова, предлагам нека да чуем представителите на Министерството на външните работи.
Мая Манолова:
Аз предлагам те да си кажат мнението. То ще се протоколира и ние ще имаме възможност следващия път да вземем решение.
Предс. Красимир Ципов:
Заповядайте, господа.
Красимир Божанов:началник на отдел „Правно-нормативен” в МВнР
По всички текстове, които ни касаят, или само по чл. 44, който е наред?
По предложенията за чл. 44, свързани с въвеждането на изискване за мотивиран отказ в случаи, че заявленията не се приемат от представителствата, като отказите се изпращат на заявителите на посочен от тях адрес и с възможност за обжалване пред ЦИК.
Това, което ни смущава, е следното. Справката, която са ни дали колегите за последните президентски избори през 2011 г. за броя на нередовни заявления, отчетени от нашите представителства – 8389 нередовни заявления. При положение, че за всяко едно от тях се съставя писмо, което се изпраща в плик и пощенска марка обратно на заявителя, тъй като имаме и заявления, които ги получаваме по електронна поща и които се носят лично, просто няма нужда от обяснение какво означава да напишем над 8000 писма с мотивирани откази и да ги изпратим на всеки заявител поотделно.
Ако има някакви съмнения, че Министерството на външните работи (имам предвид нашите звена, нашите представителства) неоснователно отказват да приемат заявления, бихме ви предложили някакво решение от типа в Изборния кодекс изчерпателно да се уредят хипотезите, в които едно заявление се счита за нередовно. Например, едно от трите имена липсва, ЕГН няма десет цифри, или сбъркано ЕГН, не е посочен адрес, което позволява да бъде заличен избирателят от списъка за гласуване в страната.
Другото ни съображение е, че все пак нередовността на заявлението и не приемането му не препятства упражняване на избирателно право. Всеки избирател може да се яви в изборния ден в чужбина в секцията, която е сформирана, без да е подал предварително заявление и да гласува.
Това са нашите съображения, най-вече чисто практически как бихме изпълнили това условие.
Предс. Красимир Ципов:
Благодаря. Други изказвания? Г-жа Манолова.
Мая Манолова:
Вярно ли е, че неприемането на някое заявление не препятства правото на гражданина да упражни правото си на глас.
Но, от друга страна, има изискване за минимален брой заявления за организиране на избирателни секции. Едно от настояванията на българите в чужбина е този ред да бъде облекчен, за да имат възможност да се разкрият секции на места, в които има български диаспори. Изискването за 100 заявления, тук не искам да се конфронтирам с колегите от ДПС, но искам категорично да кажа, че това не касае Република Турция, защото те там са концентрирани и няма никакъв проблем да се съберат 100, 200, 300, 500 или колкото искате заявления. Става дума за българите, които живеят във Франция, Испания, Италия, които не са толкова добре организирани, за които 100 заявления е на практика трудно преодолима преграда. Защото те се издирват по адреси, за да се уведомят за режима. Каквото и да си говорим, хората не живеят с проблемите на изборното законодателство и не следят промените в закона така, че да могат да упражнят адекватно своите права. Така че трябва да им бъдат дадени максимални възможности за считане за валидни на тези заявления, за да може да се покрие стандарта, освен ако ГЕРБ не декларират, че ще свалят границата от 100 на 20, за да може в ред населени места с български диаспори да има избирателни секции.
Красимир Божанов:
Говорим за различни текстове. Вие говорите за предложението за чл. 74, а аз коментирах само чл. 44.
Мая Манолова:
Обжалването на едно заявление, което не е прието за гласуване, кореспондира с другия текст. Тоест максимално облекченият режим да се заявява желание за гласуване е важна предпоставка и за другото. Да не говорим тук за PDF формата, за който ще стане дума. Ако тези текстове не се разпишат максимално коректно в кодекса, това което искам да ви кажа е (не знам дали Вие сте следили предишните избори), че ЦИК в сегашния си състав е опасна за реализирането на адекватен изборен процес. Възможни са всякакви нейни тълкувания и интерпретации по темата и тогава вече не може да се намеси никой. Така че нещата трябва да са максимално прецизно разписани и максимално в полза на гражданина. Защото ние имаме задължението да му облекчим условията за да гласува, а не да му създаваме допълнителни прегради.
Часът е 18:00. Днес е празник. Разбрах, че повече няма да се гласува. Но бих искала отново да повторя и даже предлагам на колегите от външно министерство, да прочетете стенограмата от дебатите по приемането на Изборния кодекс. Там с г-жа Фидосова детайлно сме разнищили основния смисъл на съществуващия текст. Прочетете го едно към едно и там ще разберете и волята на управляващото мнозинство, която е въплътена в закона и следва, когато има неясноти в закона, да се извлича точният му смисъл от стенограмата.
Там нашият спор беше и твърдението на г-жа Фидосова беше, че идеята е максимално да се облекчат гражданите при подаването на тези електронни заявления – да не се изискват никакви електронни подписи, нито някакви специални електронни формати и едва ли не всяко подадено заявление ще бъде считано за надлежно подадено такова. Разсъжденията ни трябва да са в посока да се улеснят гражданите. Мисля, че това е не само наш ангажимент, а и на вас като хора, които работите с българите, които живеят в чужбина.
Предс. Тодор Димитров:
Г-жо Манолова, този въпрос има и друга страна. Трябва да се знае, че зад всяко заявление стои различен човек. Така че трябва да има все пак някакъв минимум от данни в това заявление. Защото в противен случай един ще може да пусне, примерно, 100 заявления и да осъществи изискването на закона.
Мая Манолова:
Да има всички данни, но да няма изисквания за електронни подписи или PDF формат.
Красимир Божанов:
Аз ще отговоря съвсем накратко. Нашето предложение е свързано не в посока ограничаване на правата на избирателите зад граница, а със съмнението ни колко чисто практически сме способни, дори и ако направим една кампания, която ни позволява драстично да намалим броя на отказите от приемане на заявления, да не пишем 1000, 2000 или 3000 писма.
На въпроса, който се зададе. Има утвърден образец на заявление, който е утвърден с решение на ЦИК. Това е образецът на заявление, който си свалят гражданите от сайта, което попълват и в което всички реквизити ги има. Ясно е, че трябва да си напишат трите имена, ЕГН и т.н. Ние получаваме заявления, в които липсва постоянен адрес в България и ГРАО не може да ги заличи впоследствие. Нали идеята е да няма възможност за присъствие в два избирателни списъка.
Относно това защо броят е толкова голям, да си призная имам някакви таблици, които са ми дали колегите и където са разбити по групи. Но в същото време нямаме детайли кое преобладава. В повечето случаи наистина става дума за неточно, некоректно попълване на заявленията. Например, има заявления с две имена, липсва постоянен адрес в България, ЕГН с по-малко цифри, или пък е записано улица и номер, но не е записан градът. Най-разнообразни са.
А относно формата. За този формат, за който говори г-жа Манолова, ние сме обвързани от решението на ЦИК. Ние не сме си измислили сами да се подават във формат PDF. Има решение на ЦИК и ние се съобразяваме с него. Всички други формати, които не са формат PDF просто сме задължени да не ги приемаме. Иначе нарушаваме изискванията на ЦИК.
Моля правилно да ни разберете позицията.
Предс. Тодор Димитров:
Благодаря. Колеги, приключваме заседанието за днес.
Утре продължаваме с Изборния кодекс.
Председател:
Искра Фидосова