Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 155



Днес, 22.11.2012 г., четвъртък, от 16:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на правосъдието –Деница Вълкова, заместник-министър; от Агенцията по вписванията – Юлиян Митев, изпълнителен директор, Златозар Златев, длъжностно лице по регистрацията; от Института за държавата и правото към БАН– доц. Григор Григоров; от Софийски градски съд – Костадинка Недкова, съдия; от Министерството на външните работи – Светослав Станков, юрисконсулт в дирекция „Международно право и юридически въпроси”, Красимир Божанов, началник отдел „Правно-нормативен”; от Асоциация „Прозрачност без граници” –Ваня Нушева, програмен директор; от Института за развитие на публичната среда – Антоанета Цонева.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на Комисията.
Заседанието се ръководи от Искра Фидосова, председател на Комисията по правни въпроси.
Предс. Искра Фидосова:
Добър ден, колеги. Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси. Присъстват 18 от членовете на комисията по списък. Заседават и други комисии и колегите ще се присъединят по-късно към заседанието. Дневният ред е обявен предварително:
1. Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър, № 202-01-48, внесен от Министерски съвет на 17.07.2012 г.
2. Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на общ проект вх. № 253-03-88/05.09.2012 г. на приетите на първо гласуване законопроекти за изменение и допълнение на Изборния кодекс: № 254-01-77, внесен от Екатерина Иванова Михайлова и група народни представители нa 06.07.2012 г.; № 254-01-79, внесен от Яне Георгиев Янев и група народни представители на 10.07.2012 г.; № 254-01-81, внесен от Мая Божидарова Манолова и група народни представители на 10.07.2012 г. и № 254-01-83, внесен от Искра Фидосова Искренова и група народни представители на 10.07.2012 г. – продължение.
По първа точка - Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър, № 202-01-48, внесен от Министерски съвет на 17.07.2012 г.
Започваме по доклада.
Закон за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър.
По наименованието на закона има ли желаещи за изказване? Няма. Гласуваме наименованието на закона. При 18 гласуващи против има ли? Няма. Въздържали се? Няма. Осемнадесет „за”.
§ 1. Няма постъпили предложения.
Има предложение от работната група за редакция на § 1 с принципна подкрепа текста на вносителя. „Писмени документи” да се заменени с „документи на хартиен носител”.
Желаещи за изказване по § 1? Какви са тези „документи на хартиен носител”, та не са „писмени документи”? Заповядайте.
Мария Косева: експерт
Едно уточнение. Направили сме тази промяна, за да бъде в синхрон, тъй като Законът за търговския регистър работи с това понятие. И чл. 16 е със заглавие „Хартиен носител”, поради тази причина, за да има единство със заглавието. Единствено от гледна точка на единство в използването на понятията, т.е. няма нещо друго, което да стои зад това редакционно предложение.
Освен това, има и документи в електронна форма.
Златозар Златев: длъжностно лице по регистрацията
Документите на електронен носител се съхраняват безсрочно от страна на Агенцията в електронната база данни, която представлява търговския регистър. Когато бъде подаден документ на хартиен носител в Агенцията, се снема неговият електронен образ от служители на Агенцията и той се пази неограничен брой години. Хартиеният носител, който представлява архив и то частичен, тъй като са подадени само част от заявленията на хартиен носител в Агенция по вписванията, в момента се предлага регламентация на съхраняването именно на хартиените документи.
Когато се подава по електронен път заявление, електронните образи от документите се снемат също в документи на хартиен носител, които се съхраняват при самия заявител, който и да е той – дали законният представител на търговеца, дали когато действа чрез адвокат – при адвоката, те следва да пазят оригиналите от съответните документи.
Юлиян Митев:
Само да добавя, че към момента архивните помещения на Агенцията по вписванията са запълнени почти до краен предел. Предоставена ни е сграда в Ботевград за Северна България и в Асеновград – за Южна България, където ще продължим съхранението, в смисъл да се въведе някакъв срок за съхранение. Това е идеята на този текст.
Предс. Искра Фидосова:
За електронни документи, които са на електронен носител, защо няма някакъв минимален срок за съхранение, поне минимален. Защо се поставят различни стандарти за единия вид документи и за другия вид документи. Аз това не мога да разбера. Тоест, ако го изпратя по електронен път, се съхранява 100 години, примерно, защото няма те написани години. А ако го изпратя на хартиен носител, както сте го написали, ще се съхранява 10 години и след това отива в Държавния архив.
Г-н Радев.
Емил Радев:
Уважаема г-жо Фидосова, тъй като това е електронен регистър и съдържа електронна база данни, ние задължихме акционерните дружества с предната поправка задължително да пускат по електронен път документите – с две думи сканирани с електронен подпис. А тези документи, които в момента се пускат на хартиен носител, те задължително се сканират в Агенцията по вписванията и техният електронен образ на практика се запазва и се съхранява неограничено дълъг период от време в електронния му вид. Въпросът в този случай е дали трябва да се пазят и колко време трябва да се запазят документите на хартиен носител. Но тъй като в повечето случаи се пускат само в електронен вид, те в електронен вид се пазят неограничено дълъг период. Затова тук говорим само за хартиения носител. Няма задължение от електронен носител ад се прехвърлят на хартиен носител и затова търговският регистър е електронен. Документите се съхраняват само в електронен вид. Няма задължение тези, които са подадени по електронен път да се разпечатват на хартиен носител и да се съхраняват в дадено дело и да се трупат някъде и да се прошнуроват.
Явор Нотев:
Въпрос към вносителите.
Последната редакция, предложена от вас звучи така: „След изтичане на 10-годишния срок за съхранение те могат да се унищожават, ако не подлежат на предаване в Националния архивен фонд.” Защо е тази форма „могат да се унищожат”? Кои ще бъдат унищожени и кои няма да се унищожават. Предпоставки за различен режим да се прилага.
Предс. Искра Фидосова:
Няма никакви критерии, нищо няма тук – нито за съхранение, нито за унищожаване. Правилата, стандартът и критериите трябва да бъдат едни и същи.
Деница Вълкова:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Направили сме това предложение, приемаме и бележките за нова редакция поради факта, че в Агенцията по вписванията и във всички регионални и териториални структури има проблем с архивирането, съхранението на тези хартиени документи. Този проблем не е възниквал през годините от началото на функциониране на търговския регистър просто защото е имало достатъчно помещения, в които да се складират и съхраняват тези документи. Към днешна дата вече имаме регистрирани сериозни проблеми с архивните помещения и затова сме предложили.
На въпроса защо е в диспозитивна уредба – „могат да се унищожават”, защото в много помещения от регионалните структури в страна няма такъв проблем, така че там където няма проблем, те да си преценят и да си ги пазят, без да ги задължаваме да ги унищожават, защото самото унищожаване също струва средства. Трябва да се намери ресурс, за да бъдат унищожени.
По отношение на това, че няма критерии, ние не считаме, че няма критерии. Критерият е именно правилата в Закона за националния архивен фонд, т.е. там, ако има задължение да се пазят, няма основание да бъдат унищожени.
Предс. Искра Фидосова:
Аз ще гласувам против тази разпоредба и ще си отстоявам аргументите. Смятам, че е недопустимо да има двоен стандарт за съхраняване на документите. Смятам, че е недопустимо да създаваме хаос и възможност да се вадят в различно време, според интересите на определени лица, едни документи, а други да не се вадят. Така както сте направили този режим означава, че ако аз съм лицето, което отговаря за съхраняване или унищожаване на документи, аз мога да преценя едни да унищожа, защото не са угодни на определени хора, а другите да ги съхраня и да ми трябват и след 20 и след 30 години, когато е удобно да бъдат извадени. Не можете да ме убедите, че електронният вариант на документ и хартиеният вариант на документ трябва да имат различен режим по отношение на съхраняване или унищожаване на документи. Няма такова нещо. Аналог мога да направя със Закона за нотариусите и нотариалната дейност, където този нотариус, който има електронен регистър има задължение всеки ден да изпринти това, което е в електронния регистър на хартия, да го прошнурова и прономерова и това след петата година, или десетата, или петдесетата в държавния архив. Няма такъв двойствен стандарт по отношение на това на какъв носител ти е документът.
Освен това, в момента аз разбирам, че искате от нас - законодателят, да ви разчисти терена затова, че нямате помещения и сгради и не знам къде ще щели да имате сграда, за да се уповавате на законодателя утре, че по силата на закона унищожавате документи. Аз това няма да го подкрепя съвсем съзнателно.
Деница Вълкова:
Г-жо Председател, това, разбира се, е Ваше право.
Мотивите да направим това предложение са именно практическите проблеми по архивирането и съхранението на документите. Но категорично възразяваме да се приема, че има двоен режим. Защото независимо дали се получават документите на хартиен или на електронен носител, и в двата случая те се сканират и се пазят безсрочно. Тоест няма двоен стандарт. Дали на входа на търговския регистър документът ще влезе на хартиен носител, или ще бъде подаден по електронен път, този документ е задължително сканиран и безсрочно съхраняван. Тоест хартиените документи се унищожават, защото те са сканирани и безсрочно съхранени абсолютно паралелно на режима на електронно подадените. Така че ние не смятаме, че има двоен стандарт.
Предс. Искра Фидосова:
Уважаема г-жо Вълкова, къде четете в текста, че има задължение незабавно да се качи този документ и да се съхранява в този вид. Аз не мога д видя такъв текст. А това, че се опитвате с по-висок тон да говорите, не значи че звучите по-убедително.
Г-жа Михайлова, заповядайте.
Екатерина Михайлова:
С колежката до мен си задаваме въпрос помежду си и решихме да г зададем гласно.
Един електронен архив има рискове да бъде унищожен по един или друг начин. Все пак тези неща стават. В този смисъл има ли подсигуряване, съхраняване на друго място, защото сървърът да се хакне и хората са доста по-добре технически от нас, но въпросът е, след като казвате, че е гарантирано електронното съхранение на всички документи, то подсигурено ли е по някакъв начин.
Юлиян Митев:
Абсолютно сте права в случая. В момента закупуваме втори storage, който ще осигури резервираност на базата данни. Освен всичко друго, преди седмица разговаряхме с Министерството на транспорта. Започваме обиколка за резервираност при инциденти над 100 км от Агенцията по вписванията. Предложили са ни четири пункта в страната: Сливен Стара Загора, Варна и Шумен, където наши експерти започват обиколка. Разбира се това е вид класифицирана информация, която не мога да оповестя сега. Надявам се до края на годината да имаме тази резервираност и над 100 км., където там се изследва тектонична база и т.н., в смисъл такъв, че резервираност на базата данни ще има. В момента имаме два сървъра и правим трети над 100 км от Агенцията по вписванията.
Предс. Искра Фидосова:
Тоест в момента не сте готови да осигурите това, което говори г-жа Вълкова, а тепърва сте щели да правите някакъв софтуер, да получите някъде някакви сгради и не знам какво да се случи.
Юлиян Митев:
Не е точно това. За сградите, които говорих в началото са за архивите. А това, което в момента говоря е за резервираност при инциденти.
Предс. Искра Фидосова:
За мен тази норма е притеснителна.
Други желаещи за изказване има ли?
Емилия Петкова:
Само да се опитам ад разсея част от притесненията.
Тези документи на хартиен носител, за които в момента говорим по ал. 3 на чл. 16 са пряко вързани с ал. 4 на чл. 16, която не се изменя. Смисълът на този архив е да послужи само за доказателствено средство и за експертизи в случаите на съдебни спорове. Това не са фирмените досиета, това не са партидите на търговците, които са на хартия. Това са частично подадени документи, отделни документи, отделни заявления, които все пак се съхраняват за един санитарен срок задължително 10 години. Такъв документ може да се ползва само при съдебни спорове.
Предс. Искра Фидосова:
За мен всички тези документи трябва да бъдат съхранявани и не могат да бъдат унищожени. И не случайно досега законодателят е искал съхраняване на тези документи. Защото утре когато се стигне до правен спор, трябва да има откъде да извадиш този документ и да го представиш.
Подлагам на гласуване предложението на § 1 по вносител с редакцията на комисията. Който е „за”, моля да гласува. Пет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Тринадесет „въздържали се”.
§ 2. Предложение на работната група да не се подкрепи текстът на вносителя с редакция на § 2.
Параграф 2 се изменя така:
„§ 2. В допълнителната разпоредба т. 4 се отменя.”
Отпада „заинтересовано лице”. Желаещи за изказване? Няма.
Как да разбирам това, което се предлага тук? Не се подкрепя § 2?
Мария Косева:
Г-жо Председател, предложението от работната група е направено с един единствен аргумент.
Предс. Искра Фидосова:
Аз аргументите ги знам. Питам това, което пише в доклада, как да го разбирам, защото не мога да го схвана.


Мария Косева:
Предлагаме това, защото не може да има допълнителна разпоредба, която да обяснява „заинтересовано лице”, а това заинтересовано лице да засяга само съдържанието на Преходни и заключителни разпоредби.
Предс. Искра Фидосова:
Аз аргументите за „заинтересовано лице” ги знам. Питам защо в доклада сте ми написали така. Какво значи това „§ 2 се изменя така: § 2. В допълнителната разпоредба т. 4 се отменя.”
Емилия Петкова:
В Допълнителната разпоредба в момента има действаща т. 4. Вносителят предлага редакция, а ние предлагаме изобщо да отпадне т. 4 от действащия текст, тъй като въпросът е уреден на друго систематично място с друга редакция, приета от възложителя.
Предс. Искра Фидосова:
Тогава трябва да ми напишете, че § 2 не се подкрепя. И ново предложение на комисията да отпадне т. 4. Извинявайте, но вече четири години се учим как да пишем доклад. Нали това искате да кажете? (Да.)
Предложение към експертите, които са писали доклада.
Не приемаме § 2. И предложение за нов параграф, на който сигурно не му е тук мястото с предложение разпоредбата на т. 4 в еди-кой си параграф да отпадне.
Гласуваме § 2 по вносител да отпадне.
Отделно гласуваме § 1, т. 4 от действащия закон да отпадне.
Подлагам на гласуване § 2 по вносител. Който е „за”, моля да гласува. Няма „за”. Против? Няма. Осемнадесет „въздържали се”.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за създаване на нов § 2 по доклада, с който се предлага в § 1 от Допълнителните разпоредби на действащия закон, т. 4 да се отмени.
Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
§ 3. Има предложение за редакция на § 3.
Желаещи за изказване?
Мария Косева:
Принципът в ал. 5 на § 5б „Разноските по ликвидация са за сметка на търговеца” следва абсолютно идентичния принцип с уредбата в Търговския закон на ликвидационното производство, а именно в чл. 266, ал. 5, където изрично са посочени как се определя възнаграждението на ликвидатора и от кои субекти. Тоест тук ние само повтаряме в първото изречение на ал. 5 същият принцип, че разноските са за сметка на търговеца.
Във второто изречение уреждаме хипотезата, когато търговецът по общия принцип на ликвидационното производство в Търговския закон няма средства, че се определят по този ред от лицето, което е подало заявление.
Предс. Искра Фидосова:
Г-н Радев казваше досега, че под заявител по втората хипотеза се разбира лице, което обикновено не е търговец. (Точно така.)
А в ал. 5 на т. 3 като пише, че при повече заявления средствата се осигуряват по равно, ако някой не иска да даде по равно, спира ли?
Това са кухи норми. Който иска да си свърши работа, ще си плати.
Гласуваме § 3 с принципна подкрепа текста на вносителя с редакциите, които се предлагат от работната група на комисията с нова редакция в т. 3 на ал. 4. Против има ли? Няма. Въздържали се? Двама „въздържали се”. Шестнадесет „за”.
Заключителна разпоредба.
Какво сте предложили? Онова, което преди го спряхме?!
„Преходни и заключителни разпоредби”
Работната група предлага да се създадат нови § и § 5.
„§ 4. Образуваните към 1 януари 2012 г. съдебни и арбитражни производства, спрени на основание § 5в, ал. 1 се възобновяват след влизането в сила на този закон.
§ 5. Спрените до влизането в сила на този закон изпълнителни производства по § 5в, ал. 1 се възобновяват след вписване на ликвидацията.”
По това веднъж спорихме и го отхвърлихме. Сега пак го пробутване, но няма да мине номера. Разбрахме се и дадох съгласие за минимума по вносител с редакции и оправяне на текстове. Това е ново.
Има допълнителна разпоредба § 4 за чл. 77 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Новите параграфи 4 и 5, които предлагате, няма да го подкрепим. Това на първо четене го няма в закона – извън обхвата на закона е. Няма предложения по смисъла на правилника от работната група. И няма да подлагам нищо на гласуване.
Заключителна разпоредба. Гласуваме наименованието на подразделението. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
Тоест няма преходни и заключителни разпоредби.
§ 4. В чл. 77 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс за промяна в ал. 1.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 4, който става § 6 с редакция комисията.
Желаещи за изказване? Търговецът или заявителят? Търговецът може да е заявител, а може да има и друго лице заявител.
Емил Радев:
В момента, когато търговецът и сам вземе решение и общото му събрание вземе решение за ликвидация, той е длъжен дауведоми Националната агенция по приходите предварително, че започва процедура за ликвидация. В момента ние слагаме, защото търговецът в случая не може да уведоми, заявителят, който иска тръгването на тази процедура по ликвидация, да се добави, че заявителят ще уведоми НАП за започнатата процедура по ликвидация. Защото, ако кажем само търговеца, търговецът органите му може да ги няма, те да не искат въобще да сезират НАП и т.н. Ние казваме, че този, който инициира производството за пререгистрация и обявяване ликвидация на този търговец, той трябва да уведоми и НАП, че започва такава процедура.
Предс. Искра Фидосова:
Може ли да има заинтересовано лице, което да има интерес да заяви това обстоятелство и да не е заявител по смисъла на предходния параграф. Какво са имали предвид вносителите под заинтересовано лице – Министерството на правосъдието.
Доц. Григор Григоров:
Министерството на правосъдието в законопроекта под заявител е имал предвид лицата, които бяха изброени в § 1 от Допълнителните разпоредби, т. 4, която отпадна. Отпадането й наложи терминът „заинтересовано лице” да се замени със заявител.
Предс. Искра Фидосова:
Гласуваме § 4 по вносител с редакцията в ал. 1 на чл. 77 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Против има ли? Няма. Въздържали се? Няма. Осемнадесет „за”.
Работната група предлага нови § 7 и § 8.
В Закона за регистър БУЛСТАТ.
Емил Радев:
В момента на практика няма норма, с която всички ония заличени еднолични търговци, чуждестранни търговци и клонове на чуждестранни търговци, те са заличени по смисъла на закона, но стоят в регистър БУЛСТАТ и няма норма, която на практика да изчисти.
Предс. Искра Фидосова:
Какво пречи, ч стоят в регистъра. Ако някой иска да си направи справка, си отваря.
Емил Радев:
Такива фирми стоят като активни в момента в регистър БУЛСТАТ и няма норма, че са прекратени по силата на закона и никой не е уведомил регистър БУЛСТАТ, че те вече не съществуват и не са активни правни субекти.
Предс. Искра Фидосова:
Сега кой ще ги уведоми? Търговският регистър. .
Емил Радев:
Търговският регистър. Базите им данни са свързани.

Предс. Искра Фидосова:
Къде пише, че те ще ги уведомят? Аз не мога да разбера каква е тази мания да махаме всичко, да трием следи, да заличаваме. Какво ви притеснява, че всичко трябва да трием и да заличаваме. Какво ви пречи този регистър не мога да разбера.
Емил Радев:
Те не се трият. Те се изключват като активни на практика.
В ал. 3 пише, че Агенцията по вписванията запазва базата данни за вписванията в регистър БУЛСТАТ на изключените лица изрично.
Предс. Искра Фидосова:
И как може да се направи справка, като ги изключим от регистъра.
Емил Радев:
Те няма да излизат активни в регистъра.
Предс. Искра Фидосова:
Като едно дружество е заличено и искам ад направя справка, как ще направя справка? Нали предлагате да се изключи този номер от регистър БУЛСТАТ. Например, миналата година са заличени 10 дружества на лице, което е осъдено за измама. Аз искам да видя фирмите на това лице.
Емил Радев:
Този регистър по принцип не е регистърът, в който са регистрациите вътре.
Доц. Григор Григоров:
В регистър БУЛСТАТ никаква информация няма да се заличава по отношение на тези търговци.
Предс. Искра Фидосова:
Аз разбрах, че няма да се заличава по отношение на търговците. По отношение на третите лица.
Доц. Григор Григоров:
По отношение на третите лица търсенето ще бъде свободно по същия начин, както е свободно и в момента. Срещу наименованието на търговеца ще бъде посочено чисто практически, че съответният търговец е заличен на основание § 5 от Закона за търговския регистър. Понастоящем това, което е посочено като статус на търговеца, е, че той е активен.
Предс. Искра Фидосова:
Това също го няма за първо четене в закона. Аз съм против всички заличавания, махане на публичността и т.н. И тъй като е извън обхвата на първо четене на закона, няма да го подлагам на гласуване изобщо. Няма да подлагам на гласуване промяната в Закона за регистър БУЛСТАТ.
Няма предложение, постъпило от народни представители между първо и второ четене. По силата на правилника това нещо няма да го подложа на гласуване. Тази практика я забравете, където между първо и второ четене фиктивна форма безименна ще правим промени, с които ще заличаваме, ще закриваме. Извинявайте, но така не става.
Особеното с този закон е, че между първо и второ четене нямаше постъпило нито едно предложение от никой. И в момента това, което предлага работната група, е крайно некоректно, защото ми се предлагат промени, които нямат нищо общо със законопроекта, няма и предложения между първо и второ четене, постъпило от който и да било народен представител. И утре пак аз да нося отговорността единствена, просто няма как да стане.
И сега предложението за § 7. Заповядайте, г-н Тончев.
Светослав Тончев:
Предложението е за промяна в чл. 536 от Гражданския процесуален кодекс да се създаде една нова ал. 3.
Тъй като към настоящия момент при отмяна на решението на общото събрание на дружеството по чл. 74 от Търговския закон при предявяване на иск от съдружник или акционер за отмяна на това решение на общото събрание, всяко едно заинтересовано лице може във връзка с чл. 19, ал. 5 от съществуващия и действащ текст от Закона за търговския регистър може да поиска спиране на регистърното производство и съдът се произнася по чл. 536 по реда на охранителното производство с определение, което не подлежи на обжалване. Процедурата е двуинстанционна. Затова предлагаме създаването на нова ал. 3 в чл. 536 от ГПК. Тя е в следния вид:
„(3) Охранителното производство по ал. 1 се спира, ако са налице условията за издаване на искания акт, в случаите на чл. 19, ал. 5 от Закона за търговския регистър. Определението на съда за спиране подлежи на обжалване по реда на глава двадесет и първа от ГПК.”
Глава двадесет и първа е свързана с обжалването на определението, като жалбата не спира изпълнението. Мисля, че предложението е резонно, но все пак колегите да си кажат мнението.
Предс. Искра Фидосова:
Обещах им, че ако е безспорно за всички в Правната комисия го гледаме това предложение. Имаха ангажимент да коментират с всички това свое предложение. Имате думата за изказвания по направеното предложение? Няма изказвания.
Предложение от работната група, чиито състав ще се приложи към стенограмата от днешното заседание, за нов § 7 за промяна в чл. 536 от ГПК за създаване на ал. 3.
„(3) Охранителното производство по ал. 1 се спира, ако са налице условията за издаване на искания акт, в случаите на чл. 19, ал. 5 от Закона за търговския регистър. Определението на съда за спиране подлежи на обжалване по реда на глава двадесет и първа.”
Против? Няма. Въздържали се? Един „въздържал се”. Седемнадесет „за”. Аз лично се въздържам заради нарушаване на принципа.
И последен § 9, който ще има друго номерация по доклада.
„§ 9. Наредбата по чл. 31 се привежда в съответствие с този закон в тримесечен срок от влизането му в сила.”
Г-н Радев предлага срокът да е едномесечен. Аз ще го подкрепя. Други предложения има ли? Няма.
Гласуваме § 9 с промяна на срока – вместо „тримесечен” да стане „едномесечен срок”. Против? Няма. въздържали се? Няма. Осемнадесет „за”.
С това приключваме с доклада за второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър.
По втора точка - Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на общ проект вх. № 253-03-88/05.09.2012 г. на приетите на първо гласуване законопроекти за изменение и допълнение на Изборния кодекс: № 254-01-77, внесен от Екатерина Иванова Михайлова и група народни представители нa 06.07.2012 г.; № 254-01-79, внесен от Яне Георгиев Янев и група народни представители на 10.07.2012 г.; № 254-01-81, внесен от Мая Божидарова Манолова и група народни представители на 10.07.2012 г. и № 254-01-83, внесен от Искра Фидосова Искренова и група народни представители на 10.07.2012 г. – продължение.
Колеги, продължаваме с промените в Изборния кодекс.
Мая Манолова:
Бих искала нещо предварително да кажа, преди да продължим по доклада.
Когато не са изрично изброени, че се обжалват какъвто е сега случаят с нашите обжалвания на решенията за СИК, за РИК, за застъпниците, за регистрацията на двете страни по референдума, се получава следното. Те не остават без обжалване, тръгвайки от онази логика на конституционното решение, само ги пращат. Тук единствено е процедурата. И че едната е кратката, а другата е общата по АПК. Така че решенията по тези жалби в един момент ще се получат далече след деня на изборите. Сега има и съдебна практика, която потвърждава това.
Предс. Искра Фидосова:
Г-жо Манолова, нали това говорим, че Изборният кодекс е динамичен и затова никога досега не са подлежали на обжалване толкова голям кръг от актове – от решенията на комисиите, защото не може в такива бързи срокове съдът да се произнесе и те се обезсмилят. През това време изборният процес върви. Той не може да бъде спрян.
Мая Манолова:
Ти не ме разбираш, или с правиш, че не ме разбираш.
Когато обжалването върви по реда на Изборния кодекс става бързо и ефикасно. Ама има едни актове.
Предс. Искра Фидосова:
Добре, жалбите, които сте подали срещу ЦИК, излязоха ли решения на съда.
Мая Манолова:
Не! Пращат ги по общия ред. Нямаме решения.
Предс. Искра Фидосова:
Кога ще имате?
Мая Манолова:
След референдума.
Предс. Искра Фидосова:
§ 14. това е за списъците. Тук предложението беше да се създаде нов чл. 48а. Имате го раздаден текстът. Желанието е на едно място да се опише цялата процедура по въпросния „забранителен списък” по 187, ал., т. 7. Този списък се публикува на интернет страницата на съответната община не по-късно от 7 или 10 дни (това тук ще преценим колко) преди изборния ден и съдържа имената на лицето, номера и адреса на избирателната секция.
Ал. 2. Всяко лице, което е включено в списъка, но има право да гласува, може да поиска да бъде заличено от списъка по ал. 1 с писмено заявление до кмета на общината, или района, или кметството.
(3) Заявлението се подава в срок до 48 часа/три дни от публикуването на списъка по ал. 1 и съдържа доказателства и документи за заличаването на лицето от списъка.
(4) Кметът на общината или района или кметството разглежда заявлението незабавно и се произнася с мотивирано решение.
(5) Отказът за заличаване от списъка по ал. 1 се съобщава на заявителя незабавно и може да се обжалва пред районния съд в срок до 24 часа от съобщението. Съдът разглежда жалбата в открито заседание в срок до 24 часа от постъпването й с призоваване на жалбоподателя и на кмета. Решението на съда се обявява незабавно и не подлежи на обжалване.”
Мая Манолова:
От това се вижда, че предложението, което сме направили, не е намерило отражение в този окончателен текст. Това се вижда с просто око от пръв поглед.
Предс. Искра Фидосова:
Това са различни хипотези. Да започнем оттам.
Първо, списъците се намират в общините и кметът на съответната община, район или кметство може да прави промяна в избирателния списък. И затова голяма хипотеза първо трябва да я изчистим. Трябва да съобразим, че промените в този списък могат да се правят до момента, в който списъците са при общините. Списъкът в четвъртък вечерта напуска кметствата и в петък тръгва по страната с разпечатани индигирани екземпляри на списъка. От този момент нататък списъците вече не са при кметовете. Отиват в ОИК, съответно РИК и в съботния ден, преди изборите, те ги раздават на секционните комисии. Затова първо трябва да изчистим тази хипотеза – не по-късно от кой ден можем да публикуваме този списък. Защото трябва да обръщаме внимание на това този списък да бъде максимално актуален. Ние можем да го публикуваме и 30 дни преди изборния ден, но той ще бъде крайно неактуален. Той няма как ад е актуален и затова н може да се случи. Затова трябва да преценим дали 5 дни, дали 7 дни или 10 дни и да преценим колко време ще дадем – дали 48 часа, но не повече от три дни, защото тогава връщаме по-назад и списъкът става пак супер неактуален. И тогава ще отидем в изборния ден. Това са различни хипотези.
Мая Манолова:
Аз разбирам усилията да се стигне до някакъв по-добър вариант от абсурдния, който беше на президентските избори, но искам да кажа
Предс. Искра Фидосова:
На президентските няма абсурден вариант. Там има заради уседналостта.
Мая Манолова:
Да, но това имаше отражение и на другите списъци.
Предс. Искра Фидосова:
Не. В другите списъци всички фигурират по постоянен адрес всеки български гражданин.
Мая Манолова:
Гражданинът, за да бъде предпазен от грешки или от ново настъпили обстоятелства след създаването на тези забранителни списъци, трябва да се даде възможност на избирателя в момента, в който научи, че е в забранителния списък, а това винаги става в изборния ден, защото да не се заблуждаваме, че.
Предс. Искра Фидосова:
Чакай! Дай да изчистим сега преди изборния ден. За изборния има следващ текст.
Мая Манолова:
Трябваше да е тук. Щом го няма тук, значи е отпаднало по-нататък.
Предс. Искра Фидосова:
Как ще е тук, като тук са кметовете на общини. В деня на изборите кметът няма общо с този списък.
Мая Манолова:
Нали се разбрахме преди малко, че всичко с тези списъци се пише в един текст.
Предс. Искра Фидосова:
Как ще се напише в един текст, като са различни органите, адресатите и т.н.
Предс. Искра Фидосова:
Тук са няколко такива текста. Тук е цялата хипотеза, която се отнася до
Предс. Искра Фидосова:
До изборния ден, до предаването на списъка от кметовете. И тръгват към ОИК и към РИК. И оттам насетне ОИК и РИК не могат да пипат списъците, защото те ги получават запечатани, отварят ги с комисия и ги предават на СИК.
Предс. Искра Фидосова:
Тук са всички хипотези, включително и за изборния ден. Дай да изчистим първото и след това отиваме на ал. 6. Дайте да видим текстовете от ал. 1 до ал. 5 и след това ще коментираме ал. 6.
Михаил Миков:
Г-жо Председател, може ли едно принципно становище по въпроса.
Предс. Искра Фидосова:
Дайте да гледаме текстовете.
Михаил Миков:
Да вкарваме нов орган „кмет”. (Нищо ново не вкарваме.) Не. Мисълта ми е кметът фактически веднъж ще се произнася ели, не е ли. Втори път ГРАО. Но функцията ГРАО е държавна функция. Дайте да извадим кмета от цялата работа. Дайте, ако иска да си върви жалба пред този, който прави списъка. Списъкът не го прави кмета. Той е при него, но не е при него ГРАО. Защото ще се извъртят едни опашки пред кмета на София, примерно. Исках само да ви кажа, че има една служба, която фактически прави списъка.

Предс. Искра Фидосова:
Г-н Ципов, моля да продължите да водите заседанието.
Предс. Красимир Ципов:
Колеги, да гласуваме § 14 и § 15.
Ива ....
Да обясня за дните. Всички дни в кодекса, свързани със списъците, до 12-ия ден. Какво се случва, се случва до 12-тия ден. След 12-тия ден те започват да се предават за отпечатване. Тоест от 11-тия, максимум от 10-тия те започват да се отпечатват, т.е. вече няма нищо в общината. – нито забранителни, нито другите. Тоест от 10-тия ден ние можем да го направим. Тоест до десетия можем да го въведем и хората да искат от общината, ако има някаква поправка, тя се прави ръчно от кмета и заличаването става ръчно, не автоматично, както са отпечатани.
Така че в този случай можем да дадем 7 дни, или 10 дни, за да има време хората да видят списъка, да могат да отидат да обжалват тази процедура, защото все пак всичко се случва.
Предс. Искра Фидосова:
Ако дадем по ал. 1 десет дни, в ал. 3 можем да дадем три дни. Трябва до третия ден преди изборите всичко да е приключило. Вече кметът няма какво да прави, защото списъците са излезли. Четвъртък, петък и събота са три дни. До четвъртия ден преди изборите може дори може с химикалка, съответно подпис и печат на длъжностно лице да се попълни списъкът.
Колеги, уточнявам, в ал. 1 слагаме 10 дни, а в ал. 3 – три дни. Така текстът до ал. 5 включително е изчистен.
Ал. 6. Кой ще преценява основанието за заличаване. Защото основание за заличаване – в този списък обикновено са лицата, които са не дееспособни, които са..... Как ще преценят? Не е квалифицирана секционната комисия, за да разбере правно едно решение.
Мая Манолова:
Имам следното предложение. Всички сме единодушни, че се засягат сериозни прав на гражданите – лишават се от гласуване в изборни ден. Нали така? (Не се лишават от гласуване.) Лишават се. Ако си в забранителния списък, не може да гласуваш. Понеже се засягат сериозни права, в този списък да се добави една графа, която да включва основанието, на което гражданинът е заличен. Например, тук може да се напише лишаване поради недееспособност. Изтърпяващите наказание не са лишени от право да гласуват.
Предс. Искра Фидосова:
Не сме против, но няма как да го направим. Защото това не може да бъде публично достояние.
Мая Манолова:
Така или иначе е публичен фактът.
Предс. Искра Фидосова:
Пише, че не могат да гласуват, но не пише защо.
Мая Манолова:
Аз точно това предлагам – да се създаде още една графа, в която се записва защо. Така или иначе е публично известно, че едно лице изтърпява наказание. Не знам, но така или иначе трябва те да могат в изборния ден ад проверят на какво основание не могат да гласуват.
Предс. Искра Фидосова:
Предлагам следното. Да кажем, че в изборния ден лице, което установи, въпреки че е изпуснало срока, допълнителния срок, и установи, че фигурира сутринта в изборния ден в този списък, да отиде в общината, където се води регистърът на населението и да поиска справка и ако оттам му дадат, както се взима удостоверение с подпис и печат, че има грешка в списъка и е отпаднало основанието, да му се даде изрично удостоверение, с което да отиде в секционната комисия и да гласува. Така може. Защото органът е ГРАО. Ние не можем да оповестяваме тези данни, нито пък някой друг да пипа списъците.
Мая Манолова:
Отиваш в изборния ден, виждаш се в забранителния списък, не е ясно какво е основанието. Примерно, отивайки в ГРАО, където се изготвят списъците, се установява, че основанието е, че е поставен под запрещение. Ако не е?
Предс. Искра Фидосова:
Ако в ГРАО няма данни, че е поставен под запрещение и има допусната грешка в списъка, защото може да има техническа грешка в списъка. Когато има техническа грешка, допусната в списъка, тогава веднага ГРАО –съответната общинска администрация ще му издаде удостоверението, че няма основание лицето да фигурира в този списък. Може да е отпаднало наказанието, може да е изтърпял наказанието лишаване от свобода и да е освободено лицето и да се отпаднало основанието. Например, лицето да е освободено три дни преди изборите. Но органът е ГРАО, който преценява Не може СИК да преценява.
Мая Манолова:
Мисълта ми е, че гражданите обикновено не проверяват дали са включени в списъка.
Предс. Искра Фидосова:
Да проверяват. Ние им даваме 50 дена затова. Втори път им даваше още.
Мая Манолова:
Но те не знаят, че им даваме.
Предс. Искра Фидосова:
Ще им кажем, вместо да се караме и да говорим глупости от сутрин до вечер, да излезем 20 пъти да ден и да им казваме, че могат да си проверят.
Мая Манолова:
Добре. Това решава въпроса – удостоверение от ГРАО, че основанието е отпаднало.
Предс. Искра Фидосова:
Добре. Записваме го. Даже ако искате да бъде чл. 48б, за да не се бърка. Ясно е, че чл. 48а е до изборния ден. Има един луфт от три дни, защото няма какво да правим. Просто списъците ги няма. Те са в кашони и пътуват. И в изборни ден лицето, ако установи, че фигурира в този списъка, отива в съответната общинска администрация.
Ако съответната администрация установи, че по отношение на лицето няма основания, поради които е загубило избирателни права, съответно да фигурира в списъка по чл. 187, му издава удостоверение за гласуване, с което удостоверение лицето се дописва в допълнителния списък и удостоверението задължително се прилага към списъка. В графа „Забележки” се отбелязва.
Всичко, което създаваме ново, след това с търсачката ще го изчистим.
Сега да преминем към гласуване на предложенията по § 14, или колегите да си ги оттеглят и да правим текстовете в чл. 48а и чл. 48б и приключваме с § 14.
Мая Манолова:
Аз не мога да си го оттегля, но можете да кажете, че го приемате по принцип. По принцип го приемате.
Предс. Искра Фидосова:
Добре. Гласуваме.
Предложение на н.пр. Бисеров, Метин и Казак по § 14 по вносител. Който е „за”, моля да гласува. Трима „за”. Против? Няма. Петнадесет „въздържали се”.
Гласуваме предложението на н.пр. Георги Анастасов по § 14. Трима „за”. Против? Няма. Петнадесет „въздържали се”.
Гласуваме предложението на н.пр. Михаил Михайлов. Който е „за”, моля да гласува. Петима „за”. Против? Няма. Тринадесет „въздържали се”.
Гласуваме § 14 по вносител. В чл. 40 се създават ал. 3, 4, 5 и 6. Който е „за”, моля да гласува. Пет „за”. Против? Няма. Тринадесет „въздържали се”.
§ 15. Гласуваме § 15 по вносител. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
Подкрепяме го по принцип, но систематичното му място е в чл. 48а.
Мая Манолова:
И за § 14 за чл. 40 е същото. Приемате по принцип предложението ни. Не го отхвърляте, а приемате по принцип предложението.
Предс. Искра Фидосова:
§ 16 за промени в чл. 44.
Мая Манолова:
Това вчера го обсъждахме с представителите от външно министерство.
Предс. Искра Фидосова:
Предлагаме текстът за § 16. Направихме среща с Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщения. Те ни изпратиха становище, което сме ви раздали миналата или по-миналата седмица.
Предложението, което оформихме с тях, е:
„Чрез писмо или електронно заявление през интернет страницата на ЦИК.”
Каква беше идеята? На интернет страницата на ЦИК да има цялата информация, за да не стават скандали и разправии, каквито се получиха за президентските избори по дипломатически, консулски и т.н служби, всичко това да минава през страницата на ЦИК, да може да се направи справка във всеки един момент, защото в 2011 г. имахме случаи на не приемане на заявления и то многократно – нещо, което никой от нас не е допускал, когато сме подготвяли текста. И то е защото ЦИК взе онова безумно решение за PDF формата. А специалистите и експертите в тази област казаха, че в никакъв случай не може да се прави такова ограничение и в никакъв случай нашият текст „електронна форма” не означава формат PDF, GP или каквото и да било. Ние и тогава се консултирахме, когато записахме всички дружно „електронна форма”, защото никой никога от нас не си е представял, че може да става въпрос за електронен формат, за да ограничим хората. И затова сега ние така трябва да напишем текста, че да бъде ясно веднъж, че ЦИК повече такова решение е недопустимо да взима и да ограничава с формат, и в същото време говорихме, че ако минава през страницата на ЦИК, обяснението беше следното. Ако на страницата на ЦИК има формуляр-заявление, ти си го попълваш и го изпращаш през интернет страницата в електронна форма.
Въпросът беше да се изчисти, че не могат да пишат формат и да е ясно какво се има предвид под електронна форма. Писмото си остава.
Електронно заявление през интернет страницата на ЦИК.
В Закона за електронното управление гледахме дали се ползва портал, интернет страница и видяхме, че се ползват всички термини, които коментирахме. Затова накрая се предложи електронно заявление чрез интернет страницата на ЦИК. Това се съдържа и в писмото от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Те са написали, че е недопустимо да се определя PDF формат и какъвто и да било друг. Ще ви цитирам част от писмото:
„Предлагаме в Решение № 41-ПВР/29.07.2011 г. на Централната избирателна комисия да отпадне ограничението за формат на сканираното изображение на саморъчно подписано заявление, в случай че се запази възможността за изпращане на такива заявления по електронен път.”
Аз ви предлагам това да го приключим следващата седмица, като поканим заместник-министър Валери Борисов, който отговаря за информационните технологии и съобщенията и този текст да го гласуваме следващата седмица, за да чуете всички обяснението, да го коментираме, ако трябва. Текстът е важен. Важно е какво ще остане в стенограмата, за да не направи ЦИК ново творение след няколко месеца в тази посока.
§ 17. чл. 47, който се приема по принцип. Систематичното му място е в чл. 48а и чл. 49б. Гласуваме § 17 по вносител. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 18. Чл. 48. Също се приемат по принцип предложенията по вносител и на н.пр. Бисеров, Метин и Казак. Систематичното място е в чл. 48а и чл. 48б. Гласуваме. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
И следват два нови параграфа: единият за чл. 48а и другия - за чл. 48б. Текстът на двата параграфа е в допълнителния лист, който сме в раздали – в чл. 48а са алинеи от 1 до 5. В ал. 1 са 10 дни, а в ал. 3 – три дни от публикуването на списъка.
Чл. 48б се включва всичко, което говорихме за дена на изборите – като констатира, че не фигурира в списъка, отива в съответната общинска администрация и в ГРАО и му дават удостоверение.
Първият параграф е за чл. 48а от ал. 1 до ал. 6.
Вторият параграф е за чл. 48б, който преди малко го коментирахме.
Гласуваме анблок двата параграфа за чл. 48а и чл. 48б. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 19 по вносител се приема по принцип.
Предложение на н.пр. Георги Анастасов за § 19. Гласуваме предложението. Който е „за” моля да гласува. Пет. „за”. Против? Няма. Тринадесет „въздържали се”.
Гласуваме § 19 по вносител. Пет. „за”. Против? Няма. Тринадесет „въздържали се”. Систематичното място е в двата параграфа, които вече гласувахме.
Предлагам ви да направим следното. Приемаме едно процедурно решение в зала по всички текстове, където пише че са подкрепят по принцип, няма да се допускат изказвания. Съгласни ли сте? (Не.) Защо?
Г-жо Манолова, правили сме го това нещо.
Мая Манолова:
По текстове, които не са важни, никой няма да се изказва. Аз съм казала какво е важното – обжалванията, протоколите, СИК. Има неща, по които казваме, че не сме се разбрали и неща, по които сме се разбрали. Такъв е случаят със списъците. Тук см се разбрали.
Предс. Искра Фидосова:
§ 20. Подкрепяме по принцип т. 1.
Мая Манолова:
Да. Само, че се разбрахме, че ги прави ГРАО.
Предс. Искра Фидосова:
Тук подкрепяме по принцип нашето, вашето, на Бисеров и казваме, че е отразено на систематичното му място в чл. 48а и чл. 48б.
Гласуваме анблок § 20 по вносител и предложенията на н-пр. Бисеров, Метин и Казак и на Фидосова, Ципов, Радев и Лазаров по § 20. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 21. Приема се по принцип. Осемнадесет „за” § 21, без против и въздържали се. Отива на систематичното му място.
§ 22 по вносител.
Предложение на н.пр. Бисеров, Метин и Казак чл. 56 да отпадне.
В Закона за гражданската регистрация направихме промяна и всички данни са само от ГРАО. Затова тук е безспорно нашето предложение, че махаме служебно от МВР.
Въпросът е за предложението на г-н Бисеров.
Мая Манолова:
Помислете си как ще действа. Онова беше по Закона за гражданската регистрация. Беше за случаите, в които лица имат настоящ адрес извън България. Това беше в ГРАО. И данните да не се пращат служебно в МВР, а да отиват служебно в ГРАО, за да има ГРАО да има база данни затова кои са лицата, които имат настоящ адрес извън България. Това е на практика уседналостта. Обаче тук не става дума за това. Става дума, че се махат лицата, които са заминали два месеца и се възстановяват, ако тези лица са се върнали. Обаче тук е въпросът тези лица могат да излязат през европейска граница и да не се запишат и да влязат през друга граница и да се отразят. Какъв е смисълът изобщо от този текст?
Красимир Ципов:
Има смисъл. ГРАО започна да води електронен списък. Подават заявления по електронен път. Нормално е тези граждани да проявят някаква съвест и да си пускат, когато са в тази хипотеза, тия заявления, за да има някакви акуратни данни ГРАО.
Мая Манолова:
Те се вписват отново по реда на чл. 46, ал. 3 и 4. Това е текст от предишните закони. Но въпросът е, че все по-малко границите стават установими, когато се прибират в България.
Предс. Искра Фидосова:
Гласуваме § 22 предложението на н.пр. Бисеров, Метин и Казак. Трима „за”. Против? Няма. Петнадесет „въздържали се”.
Гласуваме § 22 по вносител. Тринадесет „за”. Против? Няма. Петима „въздържали се”.
Мая Манолова:
А бихте ли обяснили защо тук вадим МВР.
Предс. Искра Фидосова:
Защото променихме Закона за гражданската регистрация.
Мая Манолова:
Ние го променихме само в онази част. Откъде ще има данни ГРАО кой е излязъл и кой се е върнал. Онова е хипотеза, в която гражданин има настоящ адрес навън.
Красимир Ципов:
Г-жо Манолова, моля прочетете Закона за гражданската регистрация с промените от 2011 г. и тогава ще говорим. Много ви моля.
Мая Манолова:
Аз не разбирам откъде ГРАО ще има информация кои граждани са напуснали страната до два месеца преди изборния ден.
Красимир Ципов:
В рамките на Европейския съюз няма как да се установи това от когото и да е. Затова се даде тази възможност гражданите да заявяват не само на хартия, когато има промяна в настоящия им адрес, но и по електронен път, ако са в чужбина.
Мая Манолова:
Тогава този текст става безсмислен. Кой в Турция ще го заяви доброволно на ГРАО? Хубаво, това си е ваш текст.
Предс. Искра Фидосова:
Това, което г-жа Манолова казва е, че по тази логика трябва да отпадне и ГРАО и да остане само по заявяване на лицето.
Мая Манолова:
Аз само искам да кажа, че тези, които са напуснали страната преди два месеца, няма как ГРАО да има тези данни. МВР ги има тези данни. но като искате, го извадете.
Предс. Искра Фидосова:
Нямат ги. Имат само за извън Европейския съюз. За Турция го има МВР, но за Европейския съюз никой го няма.
Мая Манолова:
Може да знае кои са в Турция по други причини, но които са напуснали страната?
Предс. Искра Фидосова:
Знае, защото много български граждани са спазили изискванията на закона и са заявили настоящ адрес. Тези, които живеят в чужбина с настоящ адрес, ГРАО ги знае, защото единственото място, където се вписва настоящ адрес е регистърът на населението в ГРАО. Ние променихме Закона за гражданската регистрация и като отидат да подадат заявление за паспорт от годината, в която променихме разпоредбите, попълват и постоянен и настоящ адрес лицата, които са и в България и в чужбина. И от няколко месеца наново се събира и попълва базата данни. В последните години, като си вадиш паспорт, пише само постоянен адрес, а не пише настоящ. И по този начин се оказа, че лицата, които са в чужбина, държавата се оказа без данни за настоящия им адрес.
Мая Манолова:
Това не е този текст. Текстът, че в списъка не се включват тези с настоящ адрес в чужбина е при местните избори. Това е друг текст.
Предс. Искра Фидосова:
Това са и тези, които заминават командировка за по-дълго време. (Откъде ГРАО знае, че са в такава командировка.) Нали заявяват. Те са длъжни да заявят по смисъла на закона, не на изборния, а по Закона за гражданската регистрация. И ако лицето не заяви в едномесечен срок, ако не се лъжа в закона пише „30 дневен”, лицето е длъжно да заяви. Като заяви, тези данни ги има ГРАО. Чета текста:
„От списъците се заличават имената на гражданите, които са заминали извън България не по-малко от два месеца преди изборния ден и не са се завърнали до предаването на списъците на ЦИК.”
Мая Манолова:
Тези, които имат настоящ адрес в чужбина са една малка част от тези, които са заминали. Ако искаш този текст да работи изобщо, това не е моя работа, трябва да оставиш МВР. Защото МВР знае кои са заминали от данни на границата два месеца преди изборния ден. Единствено то! Останалите заявяват настоящ адрес. Настоящият адрес е една малка част от хипотезите на хора, заминали навън. Откъде ГРАО знае кои са заминали два месеца преди изборния ден.
Предс. Искра Фидосова:
От задължението на гражданите да заявят по смисъла на Закона за гражданска регистрация къде е настоящият им адрес. Настоящият адрес значи дали живеят в момента в България фактически и реално.
Мая Манолова:
Текстът не е този. Не кои имат настоящ адрес в чужбина, а които са напуснали страната до два месеца преди изборния ден.
Предс. Искра Фидосова:
Като напускат страната и ще останат повече, те заявяват настоящ адрес на друго място и това се отразява в регистъра. Защото те изпращат по смисъла на Закона за гражданската регистрация тази информация и тя влиза в регистъра на населението.
Мая Манолова:
Ако ще остават повече. Но ако няма да остават повече?
Предс. Искра Фидосова:
Няма да влязат и ГРАО няма такава информация. Ако искате да отидем в ГРАО, да ни отворят регистъра и да видите как срещу много хора, които живеят в чужбина, имат настоящ адрес в чужбина актуален, те са си изпълнили тяхното задължение по смисъл на закона. А има и такива, срещу които фигурира само последен адрес в България, но те реално 10 или 20 години въобще не са в България. Затова избирателният списък не е пълен с „мъртви души”, а с хора, които живеят в чужбина.
Продължаваме по доклада. Ако трябва, това ще го видим още веднъж.
Предложение на н.пр. Фидосова, Ципов, Радев и Лазаров за създаване на нов § 22а. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
И предложение за редакция в чл. 59, ал. 1.
Гласуваме предложението за редакция. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
И предложение на н.пр. Бисеров, Метин и Казак за създаване на нови § 22а, § 22б и § 22в.
Това са текстовете за изселниците.
Гласуваме. Който е „за”, моля да гласува. Трима „за”. Против? Петнадесет „против”. Без „въздържали се”.
Предложение да се създаде нов § …
§…..В чл. 63, ал. 1 т. 3 се отменя.
То е във връзка с изискването на Европейската комисия при гласуване на граждани на държави - членки на Европейския съюз от декларацията, която подават в общинската администрация по адреса на пребиваване на територията на съответното населено място не по-късно от 40 дни преди изборния ден, да отпадне номера на удостоверението за пребиваване и датата на регистрация, посочена в него.
Предложение на н.пр. Бисеров, Метин и Казак за създаване на нов § 22г. Гласуваме. Четиринадесет „за”. Против? Няма. Четирима се въздържат.
Предложение на н.пр. Мая Манолова и група народни представители за създаване на нов § 22а. Гласуваме. Четирима „за”, без против и четиринадесет „въздържали се”.
§ 23 по вносител.
И предложение на н.пр. Бисеров, Метин и Казак по § 23.
Гласуваме първо предложението на н.пр. Бисеров, Метин и Казак за § 23. Пет „за”. Против? Тринадесет „против”. Без въздържали се.
Гласуваме предложението за § 23 по вносител. Пет „за”. Тринадесет „въздържали се”, без против.
Предложение на н.пр. Бисеров, Метин и Казак за създаване на нов § 23а. Това е за ромските махали. Ако следваме примера на кюстендилския кмет, трябва да ги образуваме на околовръстното шосе всички секции. Аз съм против да правим каквито и да било такива текстове, защото могат да се използват в една или в друга посока такива разпоредби. Този текст се предлага, за да не се прави нещо от ЦИК, което кодексът не казва, че може. Тук става въпрос, че не бива дискриминационно да се отнасяме към определена група български граждани, няма значение дали са роми, арменци и т.н. Дискриминационно е това, което г-н Петър Паунов прави, като решава, че в еди-кои си квартали ще става еди-какво си. В паспорта на никой човек не пише, че е ром или нещо друго. Може да има логика в това, което е направил този човек, но за мен подходът е дискриминационен. Не може да казваме, че едни хора са една категория, а други – друга, и според категорията.
Аз съм за подкрепата на този текст, защото смятам, че другото е дискриминационно по отношение на групи хора.
Освен това, с организирането на специални секции извън квартала, много лесно се контролира вота, защото идеята е, че те пращат автобуси да ги изкарат със специален превоз, нарочен, и в автобуса винаги могат да получат указания или нещо друго. И тогава като отидат пред една друга секция, където има и едни други хора, те ще спрат и тези да не могат да гласуват.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Бисеров Метин и Казак за нов § 23а. Петнадесет „за”. Против? Един „против”. Въздържали се? Двама „въздържали се”.
Текстът се приема, като ще се помисли още по редакцията му. Защото, примерно, „квартал” няма как да остане. Няма такъв термин. Има го разговорно.
Предложение за нов параграф:
„§ ... В чл. 72, ал. 1 накрая се добавя „освен в случаите по чл. 93, ал. 4 от Закона за гражданската регистрация”.
Това трябва да се приеме, защото пак ще имаме празни секции.
Гласуваме предложението за създаване на нов параграф за промяна в чл. 72, ал.1. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 24 по вносител за чл. 74.
Предложение на н.пр. Петър Хлебаров за § 24.
И предложение на н.пр. Екатерина Михайлова за § 24. „В чл. 74 се създава ал. 6.”
Г-жа Манолова иска в т. 2, ал. 4 на чл. 74 числото „100” да се замени с „20”. Ние обаче смятаме, че трябва да си остане 100. Драма нямаше, но проблемът дойде от PDF.
Гласуваме § 24 по вносител. Пет „за”. Против? Няма. Тринадесет „въздържали се”.
Гласуваме предложението на г-н Хлебаров. Един „за”. Трима „против” Четиринадесет „въздържали се”.
Гласуваме предложението на н.пр. Е. Михайлова. Пет „за”. Против? Няма. Тринадесет „въздържали се”.
Предложение на н.пр. Екатерина Михайлова за създаване на нов § 24а. Гласуваме. Пет „за”. Против? Няма. Тринадесет „въздържали се”.
Предложение на н.пр. Мая Манолова и група народни представители за създаване на нов § 24а. Гласуваме Шест „за”. Против? Няма. Дванадесет „въздържали се”.
§ 25. Казусът „Зеленогорски”. Аз съм „за”, че не трябва да се прави такава гавра и извращение. Но въпросът е как ние като законодатели можем да го напишем. Тоест, ако аз и ти сме кандидатите и се прави „Коалиция за Манолова” или „Коалиция за Фидосова” и ние искаме да си го напишем така, не могат да ни откажат.
Мая Манолова:
Не може, ама тук го пише: ..... освен когато физическото лице е регистрирано като кандидат от името на същата коалиция.”
Предс. Искра Фидосова:
Ще кажа защо това не става. Защото коалицията се регистрира най-напред, а физическото лице се регистрира после. Това е неприложимо, защото в ЦИК и в ОИК и РИК първо имаш регистрацията на партията и на коалицията, а физическото лице е след това като кандидат. И затова няма как да презумираш. („или е дадено неговото изрично съгласие”.) Ако се казват 10 човека Мая Манолова и Искра Фидосова. А Зеленогорски е изключение това име да го няма друг човек или още един. И моето, примерно, е рядко. Но например Петров? Или пък Мая Манолова има много. Или например Тодор Димитров. Има много Тодор Димитров.
Аз съм „за” да търсим вариант, но да не стане така, че утре никой да не може да се регистрира с името си. Въпросът е заради едно изключение, което се случи, да не направим по-голям гаф.
Ако искате да го изчистим така. Да кажем, че местна коалиция може д се казва: „Коалиция за кмет” (за вида избор) или пък „Коалиция за общински съветници” и да ги номерираме от едно до сто, според поредността на постъпването в ОИК и РИК.
Вижте какво беше написано в изборните закони, което ние го променихме с Изборния кодекс. Пишеше „партии, регистрирани до 2007 г.” и понеже нашата регистрация е от м. март 2007 г. на местните избори 2007 г. имаше местни коалиции десетина в страната, които бяха ГЕРБ с „П”, с ГЕРБ-1. Същият беше и текстът, че кмет не може да бъде ръководител на партия. Само го казвам. Затова трябва много да внимаваме, за д не направим грешки и по-голяма драма.
Остава по предложението за § 25, чл. 77 да помислим още. Отлагаме гласуването.
§ 26. „В чл. 79, ал. 1 числото „10 000” се заменя с числото „20 000”.”
Този дебат го водихме преди 2 години. Тогава направихме двустепенната система на регистрация, намалихме депозитите и няма смисъл да отстъпваме от това.
Гласуваме § 26 по вносител. Трима „за”. Петнадесет „въздържали се”, без против.
Предложение на н.пр. Георги Анастасов - § 26 да отпадне.
Същото е и предложението на н.пр. Мая Манолова и група народни представители - § 26 да отпадне.
Гласуваме анблок двете предложения Петнадесет „за”. Против? Трима „против”, без въздържали се.
Предложение на н.пр. Георги Анастасов за създаване на нов § 26. Гласуваме. Трима „за”. Петнадесет „въздържали се”, без против.
Предложение на н.пр. Фидосова, Ципов, Радев и Лазаров за създаване на нов § 26а.
„§ 26а. В чл. 82, ал. 3, т. 7 създава се изречение трето: „Всеки избирател може да участва само в една подписка.”
Този текст беше изпуснат. Гласуваме. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
Предложение на н.пр. Фидосова, Ципов, Радев и Лазаров да се създадат нови § 26б, 26в и 26г. Гласуваме. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 27 по вносител.
И предложение на н.пр. Фидосова, Ципов, Радев и Лазаров.
Отказът на ЦИК да се произнесе по жалба, когато няма 2/3 от гласовете на присъстващите членове, може да бъде обжалван.
Гласуваме § 27 по вносител. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
И предложението на н.пр. Фидосова, Ципов, Радев и Лазаров за § 27. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 28. Чл. 101 – за застъпниците. Тук сме изчистили всичко, освен броя. Финално по един застъпник на секция. Ние това споделяме. ДПС искат по двама, но ще се присъединят към нас, защото така правим мнозинство. Ние се разбрахме, че каквото кажат всички, който остане сам, отстъпва. Иначе малките, които купуват гласове, правят безобразия. За наблюдателите също. Ако дадем по двама, пак се изтървава работата.
Тоест тук се подкрепя нашето. Подкрепя се и вашето, само че вместо двама, става един.
Мая Манолова:
Всички много добре знаете, че в изборния ден стават смени на СИК. Предс. Искра Фидосова:
Да. Но това няма да го гледаме сега.
Мая Манолова:
Дайте да дадем такава възможност и за застъпниците, защото някой се е разболял, не е дошъл.
Предс. Искра Фидосова:
Добре. Пишем следния текст. В изборния ден може да бъде регистриран по изключение застъпник на мястото на друг застъпник, като задължително трябва да се запише, че удостоверението се връща в ОИК или РИК, за да се издаде друго. Иначе, ако не го кажем това, по този ред ще си изваждат и други.
Мая Манолова:
Седят в централата на партията и им се дават в изборния ден.
Предс. Искра Фидосова:
Сега ми хрумва и нещо друго. Дайте да кажем, че всяка една партия и инициативен комитет може да има допълнителна регистрация на 1/20 или на 1/10 от общия брой секции в района на резервни застъпници, които получават удостоверенията си в изборния ден за секциите, в които не се е явил регистрираният застъпник. Така харесвали ви? (Да.) Така хем ще имаме резерв, хем няма да се допуснат злоупотреби. (Половината.) Много е половината.
Мая Манолова:
Ние бяхме склонни да дадем по двама. Половината значи едно и половина на секция, ако кажем, че всяка партия го реализира. Къде е драмата?
Предс. Искра Фидосова:
То ще бъде „до”, и всеки ще си прецени колко да регистрира. Помислете го, но ще стане много 50%. Дайте 1/3.
Мая Манолова:
Ще го уточним този текст. 1/3 от броя да се запише.
Предс. Искра Фидосова:
1/3 от броя на секциите във всеки избирателен район. (Да.)
Мая Манолова:
Тази 1/3 да не са на предварителна регистрация, защото в деня възниква обстоятелството.
Предс. Искра Фидосова:
Напротив. Трябва да са на предварителна регистрация, за да са готови и в изборния ден да ги вземеш. Имай предвид, че ОИК или РИК трябва да удостоверението да им напишат за коя секция. Трябва да ги направим по секции, за да можем да ги контролираме. (Помислете го. Нека това да отложим.) Трябва да бъдат регистрирани предния ден, за да може като има ситуация, да се реагира. Така за половин час можеш да решиш проблема, ако е възникнал такъв. Като в изборния ден се попълва номера на секцията, където отива застъпника. Ако се направи 1/3 няма да има проблем и няма да се връща и старото удостоверение. Но няма да се създадат и възможности за злоупотреби.
Готов ли е общият текст за чл. 101?
Мая Манолова:
Предлагам да спрем дотук.
Предс. Искра Фидосова:
Добре, спираме. Ще продължим следващата седмица.
Колеги, приключваме за днес.





Председател:
Искра Фидосова