Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 157



Днес, 29.11.2012 г., четвъртък, от 15:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на външните работи, отдел Правно-нормативен” – Красимир Божанов, началник на отдел и Светослав Станков, юрисконсулт; от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията – Валери Борисов, заместник-министър; проф. Михаил Константинов; от Асоциация „Прозрачност без граници” –Ваня Нушева, програмен директор; от Института за развитие на публичната среда – Антоанета Цонева.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на Комисията.
Заседанието се ръководи от Искра Фидосова, председател на Комисията по правни въпроси.
Предс. Искра Фидосова:
Добър ден на всички. Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси с предварително обявения дневен ред:
1.Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, № 254-01-112, внесен от Емил Йорданов Радев, Красимир Георгиев Ципов и Светослав Тончев Тончев на 27.11.2012 г. – водеща КПВ
2. Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на общ проект вх. № 253-03-88/05.09.2012 г. на приетите на първо гласуване законопроекти за изменение и допълнение на Изборния кодекс: № 254-01-77, внесен от Екатерина Иванова Михайлова и група народни представители на 06.07.2012 г.; № 254-01-79, внесен от Яне Георгиев Янев и група народни представители на 10.07.2012 г.; № 254-01-81, внесен от Мая Божидарова Манолова и група народни представители на 10.07.2012 г. и № 254-01-83, внесен от Искра Фидосова Искренова и група народни представители на 10.07.2012 г. – продължение.
Присъстват 18 от членовете на комисията по списък, като колегите от подкомисията до 10 минути ще приключат и ще се присъединят, но са ми обявили как гласуват по първа точка.
По първа точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, № 254-01-112, внесен от Емил Йорданов Радев, Красимир Георгиев Ципов и Светослав Тончев Тончев на 27.11.2012 г.
Законопроектът се обсъжда в момента и от Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Ние сме водещата комисия. Идеята е да обсъдим днес законопроекта, за да можем в зала да направим корекциите, съгласно конституционното решение, за да можем да пристъпим и към избора на комисията.
От вносителите има думата г-н Радев.
Емил Радев:
Благодаря, г-жо Председател.
Предложените изменения и допълнения на Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество са съобразени с Решение № 13 на Конституционния съд на Република България от 13.10. 2012 г. по к.д. № 6/ 2012г., като се уреждат правните последици, произтичащи от отменянето на някои норми от закона.
С разпоредбата на § 5 се определя десетгодишен времеви период на придобиване на имущество, подлежащо на изследване от органите на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество. Определянето на такъв период е необходимо за правилното и еднакво прилагане на закона, както и за ефективното упражняване на правото на защита на проверяваните лица. Този срок е съобразен с мотивите на Конституционния съд относно критериите за пропорционалност, изразени и в чл. 4 от закона, а именно - ограниченията на собствеността, предвидени в този закон, се прилагат в степента, която е необходима за постигане целта на закона.
С разпоредбата на § 6 се предлага правата на държавата по този закон да се погасяват с изтичането на десетгодишен срок, считано от датата на придобиване на процесното имущество. Този срок е съобразен с разпоредбата на чл. 171, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, определяща десетгодишна давност за погасяване на публични вземания и с тази на чл. 79, ал. 1 от Закона за собствеността относно общата придобивна давност на недвижими имоти при недобросъвестно владение.
С параграфи 1 и 7 се предотвратява възможността непосредствено пострадалите от престъпление лица да претърпят неблагоприятни последици от влязло в сила решение за отнемане на незаконно придобито имущество. Необходимостта от предлаганото допълнение е изрично подчертана в заключителните констатации на решението на Конституционния съд. Ние също бяхме казали за тази необходимост още при първото четене на закона, но по-нататък не влезе в самите разпоредби на закона.
Останалите промени са свързани с прецизиране на разпоредбите, свързани с възникването и прекратяването на правоотношенията на членовете на комисията.
Предс. Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Радев. Колеги имате думата за изказвания по законопроекта. Г-н Ципов.
Красимир Ципов:
Предложените промени от г-н Радев, от мен и г-н Тончев са свързани най-вече с това да се отговори на решението на Конституционния съд, а именно по отношение на сроковете за проверка и на давността, която е в чл. 73 от закона.
Другите промени са свързани с прецизиране на разпоредбите по отношение на правоотношенията на членовете на комисията. Това е всъщност минималното, което би следвало да направим към настоящия момент. Затова призовавам колегите от всички парламентарни групи да подкрепят внесения от нас законопроект.
Предс. Искра Фидосова:
Благодаря. Други желаещи за изказване. Г-н Казак.
Четин Казак:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми колеги,
Общо взето като един от съвносителите на искането до Конституционния съд, което предизвика и съответното Решение № 13, подкрепям направените предложения, целящи да отговорят на препоръките и констатациите, съдържащи в това решение.
Що се отнася до другите разпоредби, аз ги считам за уместни, тъй като все пак трябва да се създадат предпоставки с оглед на вече създалата се ситуация въобще с попълването на състава на такива органи. Все пак там да попаднат хора, т.е. условията да бъдат такива, че все пак да бъдат атрактивни за качествени хора, а не за хора, които имат някакви други мотиви. Мисля, че трябва да има някаква пропорционалност или някаква съпоставимост между изискванията за заемане на длъжности в други органи, които са аналогични и в този, от една страна и от друга страна, например изискванията за заемане на длъжност в съдебната власт.
Струва ми се, че тези промени са подходящи.
Предс. Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Казак. Други колеги, желаещи за изказване? Да разбирам, че няма.
Наистина промените с оглед на попълване на празнотите от конституционното решение, пропуск на водещата комисия, която е приемала закона е това предложение в чл. 8 магистрати, които се избират на тази длъжност, да могат след това да се върнат на длъжността като магистрат, която заемат. Това е свързано и с попълване на състава на комисията, който имаме ангажимент в двумесечен срок от влизане в сила на закона, да попълним, както и ние, така и другите две квоти.
Може би между първо и второ четене трябва да направим промени и в § 3 от Преходни и заключителни разпоредби, защото срокът е двумесечен от влизане в сила на закона. А ние няма как да стартираме процедурата за избор на комисия, защото има пропуски, които касаят самите кандидати. Тоест да го направим три месеца. Единият месец всъщност ще сме почти ваканция – 21 декември – 12 януари. Така че единият месец вече тече от 19 ноември, а след ваканцията изтича и вторият, поради което не е възможно на практика да се разгърне процедура на изслушване и всичко, което е необходимо да се развие. Ако не искаме просто да внесем предложение за гласуване в зала, трябва да го направим поне в един месец, веднага след ваканцията да стартираме процедурата. Сега не виждам това как ще стане. Ние имаме две седмици, в които трябва да приемем промените и да влязат в сила – да се обнародва, за да можем да стартираме процедурата.
Ако няма други желаещи, да преминем към гласуване. Предварително имаше разговори с колегите от различните групи и на тези разговори имаше изразена подкрепа от юристите на останалите парламентарни групи за тези безспорни текстове, както за попълване празнотите в закона, следствие решението на Конституционния съд, така и по отношение на двата текста, които касаят самите кандидати.
Имаше и коментар по т. 9 на чл. 9, но това са текстове, които могат да бъдат обсъждани за второ четене. Обръщам внимание, че възпрепятстват до голяма степен евентуални кандидати да се явят на изслушване за избиране като членове на комисията. И тъй като вече вървим в един омагьосан кръг на това да няма никакви кандидати за нищо, трябва бързо да оправим и тези текстове.
Друг желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, № 254-01-112, внесен от Емил Йорданов Радев, Красимир Георгиев Ципов и Светослав Тончев Тончев на 27.11.2012 г.
Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Колегите, които са на заседанието на подкомисията ме уведомиха, че гласуват „за” за законопроекта.
Разбираме се, че го пускаме в зала. Правим тридневен срок между първо и второ четене, за да може преди ваканцията да сме приели промените.
По втора точка - Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на общ проект вх. № 253-03-88/05.09.2012 г. на приетите на първо гласуване законопроекти за изменение и допълнение на Изборния кодекс: № 254-01-77, внесен от Екатерина Иванова Михайлова и група народни представители на 06.07.2012 г.; № 254-01-79, внесен от Яне Георгиев Янев и група народни представители на 10.07.2012 г.; № 254-01-81, внесен от Мая Божидарова Манолова и група народни представители на 10.07.2012 г. и № 254-01-83, внесен от Искра Фидосова Искренова и група народни представители на 10.07.2012 г. – продължение.
Колеги, продължаваме с § 39.
По това, което снощи говорихме за § 38, имате редакция, която се намира на допълнително раздадените ви листове от днес.
§ 39. Предложението по вносител е на г-н Яне Янев за създаване на нов чл. 137б.
Желаещи за изказване по § 39. Става въпрос аз огласяване на резултати. Заповядайте, г-жо Петрова.
Кристияна Петрова:
Уважаеми колеги, този параграф е създаден във връзка с § 38, във връзка с чл. 137а. Тук има една изрична забрана за публично представяне на фалшиви манипулативни данни. Всички знаем колко много социологическите агенции по време на избори предварително дават фалшиви резултати. В ал. 2 аналогично на правото на отговор и накърняване на права на доброто име. Това е като механизъм на една публична изява. Във връзка с доставчик на медийна услуга по чл. 131 и чл. 132 не може да откаже публикуване на отговор в размер до една трета от размера на целия материал, в който се съдържат оспорваните резултати.
Във връзка с това резултатите от допитвания до обществено мнение или социологически проучвания, свързани с изборите не могат да бъдат основание за решения на избирателните комисии за предимства или ограничения пред партии, коалиции от партии, инициативни комитети и кандидати, както и за разпределение на медийното време между тях в излъчванията на електронните медии по време на кампанията.
Считам, че това е разумно предложение. Благодаря.
Предс. Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Петрова. Други колеги, желаещи за изказване? Да разбирам, че няма. Предложение за редакция няма.
Гласуваме § 39 за създаване на чл. 137б по вносител. Против? Няма. Въздържали се? Осемнадесет „въздържали се”. Един „за”.
Предложение на н.пр. Фидосова, Ципов, Радев и Лазаров за създаване на нов § 39а. Създава се чл. 137в.
Има и предложение за редакция.
„§ 39а. Създава се чл. 137в:
Социологически агенции
Чл. 137в. (1) Централната избирателна комисия регистрира агенциите, които ще извършват социологически проучвания в изборния ден.
(2) Лицето, представляващо социологическата агенция, представя в Централната избирателна комисия списък с имената, единния граждански номер и номерата на избирателните секции, пред които ще се осъществява анкетирането.
(3) Анкетьорите носят в изборния ден само отличителни значи по образец, утвърден от Централната избирателна комисия.
(4) Едно лице не може да бъде едновременно анкетьор и наблюдател.
(5) Агенция, която е регистрирана да извършва социологически проучвания в изборния ден не може да участва и с наблюдатели в изборите.”
Желаещи за изказване по тази разпоредба.
Четин Казак:
Досега не бяха ли на регистрация.
Предс. Искра Фидосова:
Не. Но това създаваше пред секциите непрекъснато напрежение и проблеми за тия хора. Някъде ги гонят, на друго място да са пред външния двор, някъде са без отличителни знаци. Общо взето при всички избори става напрежение и скандали по отношение на лицата, които извършват екзит пол (exit poll). А винаги може да се представи някой за такъв и има десетки такива случаи, когато лица се представят, че са такива анкетьори, а всъщност не са, а използват присъствието си там, за да агитират в изборния ден. Така че както всички други подлежат на регистрационен (уведомителен режим) по съответния ред, така и лицата, които трябва да извършат екзит пол. Обикновено досега това е само една агенция или поне аз не знам на избори да е имало друга, която да е извършвала екзит пол. Трябва да се регистрира, да го заяви предварително. Ясно е, че подготовката там е 20-30 дни по-рано, за да си осигури хора в съответните населени места. Така че това е предложението – регистрира се агенцията, която ще го прави, и подава имената на лицата, които ще го правят. Така че при спор, че лицето, което стои пред съответната секция е анкетьор, нает от агенцията за екзит пол или не, да може да бъде установено веднага при справка с регистъра.
Досега те не са били на никакъв режим. Правят си екзит пол в изборния ден. Това винаги е била една фирма. Всички сме имали непрекъснато скандали с такива хора. И за агенцията е добре да има ред и за всички останали е добре да има ред, така че да се знае кой какъв е в изборния ден. Така че предложението е да се регистрират в ЦИК, ЦИК да им издаде разрешение, да си подадат хората, те да си имат съответните баджове.
Мая Манолова:
Досега не е ли имало регистрационен режим за тези хора?
Предс. Искра Фидосова:
Досега мисля, че пишеха писмо, с което уведомяваха коя агенция ще го извърши. Но понеже постоянно имаше скандали пред секциите с тези хора и то в цялата страна, правим това предложение за създаване на чл. 137в. Не са единични случаи, за да го подминем с лека ръка. В някои случаи са били прави хората, които правят анкетата, а в други случаи са били прави тези, които оспорват.
Мая Манолова:
Отличителен знак или удостоверение?
Предс. Искра Фидосова:
Отличителният знак всеки може да си го напечати. Нали досега това бяха скандалите. Обявяваха, че има екзит пол в еди-кой си град и изведнъж пред всички секции има хора и казват: Ние сме анкетьори. И например в град Кюстендил, където има 100 секции, истинските анкетьори са 20 човека пред 20 секции. В останалите 80 секции са лица, които се представят за анкетьори на агенцията, която прави екзит пол, а се оказва, че не са такива. В същото време стоят пред секциите и питат за кой си гласувал, защото отчитат гласове.
Затова тук в предложението за редакция трябваше да се напише, че подават си подават документи за регистрация, ЦИК издава удостоверение, че е регистрирана агенцията и на хората, които поименно са посочени, им се издават удостоверения, правят си баджове по образец от ЦИК и така всички знаем кой какъв е пред секцията и вътре в секцията. Ще има списък в ЦИК, защото само там се регистрира социологическата агенция със съответните хора и ще знае кои са и може да се направи проверка.
На всички избори сме наблюдавали как си стоят пред секциите и нагло си отчитат гласовете на хората, които са ангажирали.
Мая Манолова:
Този списък с наблюдателите също трябва да е конкретен. Пред коя секция кой стои.
Предс. Искра Фидосова:
Не. Всеки ще има удостоверение. Може да са му възложили, или поне аз така си представям, примерно, от 8:00 до 12:00 ч. ще стои пред секция на еди-кой си адрес, а от 12:00 ч. ще отиде на втора и след това пред трета секция, но ще има удостоверение, че е регистриран като анкетьор от социологическа агенция „Познай резултата” за изборния ден в еди-кой си град.
Реплика: Може да има и фалшиви удостоверения.
Предс. Искра Фидосова:
Може да има и фалшиви удостоверения, но все пак ще има някакъв контрол и е повече от това да няма нищо и да стават непрекъснато скандали.
Мая Манолова:
Тъй като на мен не ми е известно за това да е имало проблеми, а и не можем д бъдем обвинени, че сме ползвали някакви екзит пол, но да не създаваме повече проблеми, отколкото се налага. Това с удостоверенията си е сложно и го знам от собствен опит, че винаги нещо се случва, че винаги някой не идва, че еди-какво си.
Предс. Искра Фидосова:
Да се прави екзит пол – не се прави от хора, които нямат специална подготовка. Това не са случайно наети в деня на изборите лица от агенцията. Това са хора ,които правят социологически проучвания и имат специално обучение или по-скоро специално образование. Така че не са хора, паднали от Космоса в деня на изборите. Затова слагаме ред за всички фигури, които се явяват на изборния ден. Няма да отстъпя. Всеки да се знае какъв е.
Мая Манолова:
А предния текст? Това аз няма да го подкрепя. Но не е и от текстовете, които са ми кауза, за да водим 100 часа преговори.
За § 38 какво решаваме с предложението на г-н Янев.
Предс. Искра Фидосова:
§ 39 е предложението на г-н Янев и ние го решихме.
А за § 38 казах, че тъй като трябва да се гледат редакциите за това, което решихме снощи, които са раздадени сега, предложих да продължим нататък и след това да се върнем на § 38. Така че § 38 не сме го гледали.
Продължаваме с § 39а.
ЦИК регистрира агенциите. Лицето, което представлява социологическата агенция представя списък с имената. Липсва текст, че се издават удостоверения на тия лица и с тях те се легитимират в изборния ден. И липсва текстът, който да уреди, че анкетьорът не може да влиза в избирателната секция и не може да стои непосредствено пред нея. Това е изключително важно, тъй като точно затова има скандали по места.
Мая Манолова:
А § 39 го приехте ли го? Защото там има много странни текстове.
Предс. Искра Фидосова:
§ 39 не сме го приели.
Мая Манолова:
Какво значи да отговаряш на социологическо изследване? Според мен, това е доста безумен текст.
Предс. Искра Фидосова:
§ 39 не е приет. Той е като другия текст с поръчката. Трябва да има някакви правила за агенции и за всички.
Връщам се отново на § 39а. Това ви предлагам за § 39а, което вече казах. Друго сещате ли се по редакцията на § 39а.
Мая Манолова:
Стана ясно, че режимът не е регистрационен, а уведомителен.
Предс. Искра Фидосова:
Не. Режимът е регистрационен, но не се издава разрешително. Като се регистрира партията, издават ли ти разрешително да участваш в изборите. Дават ти удостоверение, че си регистриран. Имаш регистрационен режим. Както се регистрира партията, така се регистрира социологическата агенция. Така трябва да бъде редакцията. Има регистрация на агенцията, издава се удостоверение на агенцията.
Гласуваме § 39а с редакцията и корекцията – регистрация и удостоверения. Против има ли? Няма. Въздържали се? Шест „въздържали се”. Тринадесет „за”.
Мая Манолова:
Въздържам се от поименното регистриране. Иначе другото го приемам.
Предс. Искра Фидосова:
Тези хора са специално обучени в тези агенции. Те не са случайни минувачи. Те не са вързани със секциите. В смисъл те имат удостоверения и могат да бъдат изпратени където иска агенцията.
Предложение на н.пр. Михаил Михайлов за създаване на § 39а.
„В чл. 139 думата „хроники” се заличава.”
Мая Манолова:
Той е против хрониките. Тук ще направя предложение, за което вчера помолих Ива, но не знам какво са направили.
Моето предложение, което беше на стр. 66 § 35а, предложението да дойде тук, защото има подобно на М. Михайлов. Тоест идеята е при отразяване по медиите, доставчиците на медийни услуги, както ги наричат, всички платени материали или материали с платено съдържание да имат надпис „платено”. Просто не съм го адресирала правилно и моля да се прехвърли тук.
Ако искате сега да разгледаме и следващото предложение на Михаил Михайлов и тук да разгледаме и моето.
Предс. Искра Фидосова:
Трябва да отиде при агитационните материали, където пише от чие име са издадени и там да запишем, че когато е платено, че е платено и от кой е платено. Нали това се има предвид?
Мая Манолова:
Става дума за случаите, когато е излъчване по медиите. Защото, примерно, за плакатите е ясно, че като ги издава БСП, си ги е платило. Така че за плакатите е излишно.
Предс. Искра Фидосова:
Да. Но изискванията трябва да бъдат еднакви за всички. Ако ще пише изрично на медийните, че са платени от еди-кой си, трябва да пише на всички – и по телевизия, и във вестник, един трябва да е режимът.
Мая Манолова:
Тук му е систематичното място. Свързано е с отразяването на предизборната кампания и се отнася до доставчиците на медийни услуги. Предлагам да го обсъдим тук, защото мястото му е тук, а не на...
Моето предложение е на с. 66, „Да се създаде § 35а.”
Предложението ми не е коректно направено. Предлагам да дойде тук и да се има предвид в текста отразяване на предизборната кампания, където да се запише примерно: „Да се създаде чл. 140а”, както предлага Михаил Михайлов, в който да се запише, че при всяко платено съдържание при неговото разпространение доставчиците на медийни услуги отбелязват „платено съдържание”.
Обяснявам за колегите, които влизат сега. Аз съм го предложила в чл. 35а. Поради некоректно предложено там, сега предлагам да дойде тук. Сега сме на § 39а, чл. 139. Да дойде в чл. 140а, тъй като систематичното му място е тук и предлагам да се включи в члена „отразяване на предизборната кампания”, като се разпише нов чл. 140а със следното съдържание, което го комбинирам с това на г-н Михаил Михайлов.
„Доставчиците на медийни услуги – печатните медии, електронни издания/сайтове и телевизии са длъжни при разпространение на платено съдържание , свързано с предизборната кампания да отбелязват същото с надпис „Платено съдържание. Предизборна кампания”. В радиопредаванията задължително се съобщава преди началото и в края на предаването „В това предаване има платено съдържание, свързано с предизборната кампания”.”
Предс. Искра Фидосова:
То не може да бъде безплатно по смисъла на закона. (Платено е.) То е платено. То е ясно. Няма излъчване по медия, което да не е платено по смисъла на Изборния кодекс.
Мая Манолова:
Да. Но хората се объркват като гледат новини и премиерът реже ленти или Цветанов, за кажем.
Предс. Искра Фидосова:
Няма как да се объркат, защото това, което е предизборно върви в отделни хроники.
Мая Манолова:
Няма да го объркаш ти, но гражданинът, който седи и гледа.
Предс. Искра Фидосова:
Знаят, не са глупави хората. Свършват новините и започва предизборна хроника. Не съм съгласна. Логиката и текста, който прилагаме досега е, че всичко е платено. Няма безплатна услуга от който и да било доставчик на медийна услуга към кандидат за какъвто и да бил вид избор. Всичко се плаща. И БНТ и БНР също се плаща.
Мая Манолова:
Аз предлагам, като е платено, отдолу да пише „Платено. Предизборна кампания”. Както пиеш на плакатите купуването и продаването, а тук „Платено. Предизборна кампания”.
Предс. Искра Фидосова:
Просто няма неплатено. На плаката какво ще пише: „Платено от БСП” и „Платено от ГЕРБ”.
Мая Манолова:
Защо се правиш, че не ме разбираш. Защо ме караш да го обяснявам. За малоумни ли обяснявам, като казвам, че трябва да отиде в графата „Отразяване на предизборна кампания”, това което се излъчва по медиите.
Предс. Искра Фидосова:
Добре. Гласуваме. Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Мая Манолова, което е за § 35а да не се счита за § 35а, чл. 134, а да бъде част от чл. 140а и да звучи по начина, по който го каза г-жа Манолова.
Който е „за” това предложение, моля да гласува. Шест „за”. Против? Няма. Тринадесет „въздържали се”.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. М. Михайлов за създаване на § 39а. Който е „за”, моля да гласува. Няма „за”. Против? Двама „против”. Седемнадесет „въздържали се”.
Предложение на н.пр. Михаил Михайлов да се създаде § 140а. То е същото, като предложението на г-жа Манолова.
Който е „за”, моля да гласува. Шест „за”. Против? Няма. Тринадесет „въздържали се”.
Четин Казак:
Защо да не пише „платено”.
Предс. Искра Фидосова:
Не може да пише. То е ясно, че е платено. Има преден текст, който казва, че всяко участие се заплаща.
Мая Манолова:
Платено е за тези, които плащат. А за гражданина, той се обърква кое е реклама, кое е кампания, кое е новини.
Предс. Искра Фидосова:
Няма такъв загубен гражданин, Мая, който да не го разбере. Не подценявай хората. Хората са умни.
Мая Манолова:
Напротив! Тук не подценявам тези, които се опитват да манипулират общественото мнение. Да е ясно кое си платил и излиза като платено и кое е част от новините.
Предс. Искра Фидосова:
§ 40. Предложение на Коалиция за България.
„Чл. 142, ал. 1 накрая се поставя запетая и се добавя „които се излъчват безплатно”.
Това е ваше предложение. Ето изключение от общото правило, което предлагате, да се излъчва безплатно.
Мая Манолова:
Аз мисля, че е очевидно какво предлагаме.
Предс. Искра Фидосова:
Да. Затова обръщам внимание, че е ваше това предложение. Не може да са безплатни. Този спор сме го водили две години. В смисъл, ние не сме против, но няма как като се регистрират 30 или 40 партии БНТ и БНР ежедневно всички участници и равнопоставено да излъчват безплатно.
Мая Манолова:
А тези, които имат пари, ще им се излъчва, а тези, които нямат пари, няма да им се излъчва.
Предс. Искра Фидосова:
Няма такова нещо. На БНТ и БНР цените са такива, че всеки може да си позволи. И никой не излъчва безплатно повече от друг. Който иска и всеки може да го направи.
Мая Манолова:
Не е вярно.
Предс. Искра Фидосова:
Как да не е вярно. При вашия закон депозитът за регистрация на партия беше 100 и 200 хил. лв. Ние го направихме 10 хил. лв. и всеки може да плати.
Мая Манолова:
Тогава просто бяха други времената.
Предс. Искра Фидосова:
А, тогава бяха други времената и разсъжденията бяха на демократи и всичко беше перфектно.
Мая Манолова:
Никога не са били 100 и 200 хиляди, първо. И второ, в условията на криза за партиите е проблем да излъчват даже необходимия минимум неща.
Предс. Искра Фидосова:
Становищата на БНТ и БНР са категорични, че обективна възможност за такова нещо няма по основната причина, която изтъкват, че не могат за деня на всички участници да осигурят такова излъчване на материал. Финансовата е на второ място. Излъчва се кой каквото си е заявил.
Мая Манолова:
И как ги селектират – тези, които имат пари, ги излъчват. Изтъкват, че това е невъзможно, защото са много участниците, което означава, че по критерия пари ще ги селектират. В момента БНТ и БНР са обществени и ще правят каквото им каже парламентът. Те не съществуват извън времето и пространството.
Предс. Искра Фидосова:
Други изказвания има ли? Заповядайте.
Антоанета Цонева:
Искам да цитирам препоръката на ОССЕ по отношение на безплатното съдържание.
Предс. Искра Фидосова:
Знаем препоръката и сме я обяснявали многократно, че от писмата и изказванията на БНТ и БНР знаем, че са в обективна невъзможност това нещо да го осъществят. Викнете ги тях на дебат, разберете се с тях и в момента, в който се разберете, аз и колегите сме „за”.
Мая Манолова:
Защо ние?
Предс. Искра Фидосова:
Аз съм ги викала 10 пъти. Защо трябва да пишем нещо, което е неизпълнимо на практика. Викнете ги, поканете ги и като се договорите веднага го подкрепям. Знаем всички препоръки. Ако отворите доклада по приемането на Изборния кодекс, ще видите, че предложението да се излъчва безплатно от БНТ и БНР е лично мое, така че ни най-малко бихте могли да ме обвините в нещо. (И сега си променила мнение си.) Напротив. Аз съм се убедила, че е обективно невъзможно това нещо да се случи. Когато седнете и се разберете с тези две институции и намерим формулира, по която да можем да го осъществим на практика, веднага ще го подкрепя. Иначе всички препоръки ги знаем наизуст и аргументите за и против. И по-скоро тук няма за и против, а има възможност и невъзможност. Това е причината.
Ако искате за вторник ще поканя двамата директори на БНТ и БНР и повече да не се бавим заради този текст в момента. Това е нещо, което сме го коментирали надълго и нашироко при приемането на Изборния кодекс. Ако искате да го оставим за гласуване във вторник. Ще ги поканя и ако приемат да дойдат да си изразят за пореден път позицията. Най-лесното е ние да гласуваме „за” и да не може да се осъществи на практика. Ако ще е само популизъм, готова съм.
§ 40 отлагаме гласуването за вторник. Да се поканят БНТ и БНР и писмено становище по излъчването. Ако се намери вариант да се прави това нещо, ние сме „за”.
§ 41. Има предложение на н.пр. М. Михайлов за отпадане.
Предложение на н.пр. Мая Манолова и група народни представители за § 41 в чл. 144, ал. 1, след думата „излъчват” се добавя „безплатно”.
Желаещи за изказване? Г-жа Манолова.
Мая Манолова:
Г-н Михайлов предлага целият чл. 144 да отпадне.
Предс. Искра Фидосова:
Той предлага да отпадне целия член, защото е против хрониките. Ако няма желаещи за изказване, да гласуваме.
Първо подлагам на гласуване предложението на н.пр. М. Михайлов изцяло да отпадне чл. 144 така, както е по действащата разпоредба на Изборния кодекс. Който е „за”, моля да гласува. Няма „за”. Против? Двама „против”. Въздържали се? Седемнадесет „въздържали се”.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. М. Манолова за § 41 в чл. 144, ал. 1, след думата „излъчват” се добавя „безплатно”. Който е „за”, моля да гласува. Трима „за”. Против? Няма. Шестнадесет „въздържали се”.
Гласуваме предложението за § 41 по вносител. Който е „за”, моля да гласува. Шест „за”. Против? Няма. Тринадесет „въздържали се”.
Предложение на н.пр. М. Михайлов за промяна в чл. 145.
Желаещи за изказване?
Мая Манолова:
Защо отхвърлихте основното предложение по § 41? Не може без аргументи. Какво предлагаме - да се забрани излъчването на предизборни материали извън времето, което е определено със споразумението. Какво значи? Всеки може да си излъчва когато си иска.
Предс. Искра Фидосова:
Не значи това нещо. Има текстове по действащите закони, които ако не си ги четете, няма смисъл на всяко предложение да ги коментираме. Гледайте действащите текстове.
Мая Манолова:
Къде са действащите текстове?
Предс. Искра Фидосова:
Ще си ги потърсиш събота и неделя и ще ги прочетеш.
Мая Манолова:
Няма какво да ги търся. Щом съм го предложила, значи не е достатъчно ясно.
Предс. Искра Фидосова:
Това че ти не си го прочела, не означава, че го няма текста.
Мая Манолова:
Добре. Отговори тогава какво имаш предвид. (Не искам да ти отговоря.) Не можеш да ми отговориш, защото не е така.
Предс. Искра Фидосова:
Напротив, мога. Но няма да влизам в глупавия дебат. Стига вече. Моля да си прочетеш закона. Не сме детска градина тук. Има текстове. Достатъчно толерантна съм през цялото време. Има текстове и моля да ги прочетете.
Мая Манолова:
Има текстове, които трябва да се разпишат ясно, защото се нарушават. Това с удостоверенията, това с регистрациите, защо го пишем изрично на пет места.
Предс. Искра Фидосова:
Защото нямаше никакъв режим досега. Защото искаме да ограничим възможностите за злоупотреби.
Мая Манолова:
Защото, ако има режим, ще се спазва. Защото ви устройва да си правите кампания по 24 часа по всички медии. Трябва да е ясно, че не може извън това време да се прави.
Предс. Искра Фидосова:
Не ГЕРБ пуска клипове нон-стоп, а други партии, включително и вие.
Мая Манолова:
Не чрез клипове, а чрез десет пъти явявания във всички новини и във всякакви предавания. Пускаш и очите те заболяват да гледаш едни и същи през цялото време. Искам да се каже, че се забранява извън определеното време да се прави агитация.
Предс. Искра Фидосова:
Добре, обръщам се към медиите, които са тук. Снимайте Мая и БСП, а не снимайте нас и не питайте нас за нищо. Питайте тях.
Мая Манолова:
Това изобщо не зависи от теб. Други се разпореждат там.
Предс. Искра Фидосова:
По предложението на г-н Михайлов други желаещи за изказване има ли? Няма. Гласуваме предложението на г-н Михайлов. Който е „за”, моля да гласува. Четирима „за”. Против? Няма. Петнадесет „въздържали се”.
Предложение на н.пр. Мая Манолова да се създаде § 41а.
„В чл. 145, ал. 1 след думата „три” се добавя „безплатни”.
Желаещи за изказване има ли? Г-жа Манолова.
Мая Манолова:
Аз искам да кажа, че по начина, по който пренебрегвате всичките текстове, включително нищо не пречи поне диспутите да са безплатни. В крайна сметка ще се отразяват и ще се рекламират наистина тези, които имат пари. В момента една партия има пари. В крайна сметка нали трябва да се прави информиран избор от гражданите. Нали това са препоръките на ОССЕ. Нали затова променяме кодекса, за да са ясни правилата.
Предс. Искра Фидосова:
Добре. Приключи ли? (Да.) Гласуваме предложението на г-жа Манолова за създаване на нов § 41а. Който е „за”, моля да гласува. Пет „за”. Против? Няма. Четиринадесет се въздържат.
Предложение на н.пр. М. Михайлов за промени в чл. 146 – създава се нова ал. 2 и ал. 2 става ал. 3.
Желаещи за изказване? Няма.
Гласуваме предложението на Михайлов за промени в чл. 146. Който е „за”, моля да гласува. Четирима „за”. Против? Няма. Петнадесет се въздържат.
Предложение на н.пр. Мая Манолова и група народни представители за създаване на нов § 41б. „В чл. 146, ал. 2 преди думата „диспути” се добавя „безплатни”. Същият текст като преди малко. Гласуваме.
Мая Манолова:
Чакай малко. Тук какъв е аргументът? Преди малко беше, че БНР и БНТ не могат ад отразят всички желаещи по време на хрониките. За трите диспута какъв е проблемът, за да са безплатни? С какво го аргументирате?
Предс. Искра Фидосова:
Това са регионалните.
Мая Манолова:
Става дума и за регионалните и за националните. Ще обясня какво се случва на практика. От един диспут ти броят времето по минути колко време си участвал и накрая ти удрят сметката. Този диспут ти струва 800 лв. Този диспут ти струва 1200 лв., защото минутите са ти еди-колко си. А това са си цифри за местни избори. Те са си цифри и за национални избори.
Предс. Искра Фидосова:
Аз съм за това диспутите да са безплатни. Текстът на чл. 146 е за програмите на регионалните радио- и телевизионни центрове. Тук е различно от хрониките и за мен няма пречка.
Мая Манолова:
И за националните е същото. Това са все пак три диспута, които я се състоят, я не. Поне тези, които участват, да не се бъркат със суми, защото в крайна сметка това е в интерес на гражданите.
Предс. Искра Фидосова:
Да, но пак ще стане скандал заради малките, които пак няма да участват. И ще бъдем обвинени, че създаваме дискриминационни текстове.
Четин Казак:
Аз се опасявам, че като е безплатно, ще дойдат всички и ще искат да участват, а няма да има място и ще стане скандал.
Мая Манолова:
Г-н Казак, нали се сещате, че не може критерият имам - нямам пари да е определящ.
Предс. Искра Фидосова:
Не знам. Ако държиш на това предложение?
Мая Манолова:
Държа, защото знам какво е дереджето по места. Една партия има пари. Тогава да кажем едни партии имат пари, други – нямат.
Предс. Искра Фидосова:
Недей да говориш така. Ако вие си раздавате заплати при вас със субсидиите, ние не си раздаваме и нашите пари стоят на влог. Вие не получавате кой знае колко по-малко от нас. А ние ги и даряваме, така че поне по тази тема си мълчете.
Мая Манолова:
Как да си мълча по тази тема. То се знае къде е „черната каса” и се пълни нон-стоп. Как ще си мълча по тази тема? Интересно.
Предс. Искра Фидосова:
Къде е тази „черна каса”?
Мая Манолова:
Не е в теб, а е в щаба. Говоря за предизборния щаб и нямам предвид твоя кабинет.
Предс. Искра Фидосова:
Добре. Обръщам внимание. Не сме против това диспутите да са безплатни. Но се опасявам, че скандалите ще са толкова големи в медиите, че накрая от нас никой няма да отиде на диспут.
Четин Казак:
Аз пък се опасявам, че ще дойдат много и няма да стане истински дебат. Ще стане една говорилня. Няма да могат да отказват на никого. Примерно, БСП ще има 2 минути, за да каже нещо. Другите ще се надвикват.
Мая Манолова:
Ти не го мисли това. В повечето от случаите също е говорилня.
Предс. Искра Фидосова:
Примерно, като се отиде в телевизията, която и да е тя – btv, Нова телевизия, ТV7 как ще преценят, като отидат 20 участника от различни партии и искат да участват в един диспут, как ще преценят какво ще стане. Въпросът е за частните медии.
Мая Манолова:
Тук е за обществените.
Четин Казак:
В обществените медии има само три диспута.
Мая Манолова:
Три диспута, в които може да участва една партия. Могат да се направят няколко кръга.
Антоанета Цонева:
В обществените медии определеното време, примерно от 180 минути за диспут, както е в момента, се разделя на две равни половини. Първата половина я ползват парламентарно представените партии, като им се организира в рамките на това време дискусия, а във втората половина от време се прави за извън парламентарните партии. Поради това ние имахме предложение да отпаднат хрониките за сметка на това да се вдигне времето за диспути, така че да могат и извън парламентарните партии да имат достатъчно време за разпределение и да не стават големи калабалъци и така да не може никой да говори.
Предс. Искра Фидосова:
Няма как да отпаднат хрониките. Те са нещо съвсем различно.
Антоанета Цонева:
Аз обяснявам какъв е аргументът. Примерно, ако се вдигне времето за диспути...
Предс. Искра Фидосова:
Кой ще гледа тези диспути, ако са 5 часа.
Антоанета Цонева:
Може ли да се изкажа. Те няма да са 5 часа, а просто разпределението
Предс. Искра Фидосова:
Това не са 5 часа, а са много повече, като сте предложили 480 минути. Това са 8 часа. Извинявайте, но такова нещо никоя телевизия няма да се съгласи.
Антоанета Цонева:
Това са отделни диспути. Кампанията е четири седмици. Идеята е, ако в четири седмици кампания има по два часа диспути, няма никого да натовари това. Диспутът няма да продължи 8 часа.
Освен това, на миналите избори е имало регистрирани 22 партии и вижте какво разпределение става. В парламента са 6 партии и ако на тях се даде повече време, ще се разпредели и за останалите.
Предс. Искра Фидосова:
Добре. Прекъсвам Ви. Темата е ясна. Имаше месец и половина да коментираме всичко. Дайте ни възможност на депутатите все пак и ние да кажем нещо по тези текстове. Ясна е темата.
За диспутите в публичните медии – в БНТ и БНР. Ако има съгласие от всички парламентарни групи за промяна безплатно, гласуваме.
Второ, извън публичните медии при диспутите, ако има съгласие от всички парламентарни групи, променяме и отиваме към това да не се заплащат.
При първите – обществените медии. В чл. 145, ал. 1, където е обществените медиите сме „за”.
За регионалните в чл. 146 – също осемнадесет „за”, един „въздържал се”, без против.
Четин Казак:
Разбрахме ли се да поканим обществените медии – шефовете на БНТ и БНР за вторник? (Да.) Трябва да ги питаме дали могат практически да организират това.
Мая Манолова:
Защо да не могат.
Предс. Искра Фидосова:
Добре. Като дойдат във вторник ще ги питаме. Сега да не губим повече време.
Четин Казак:
Единственото опасение е, че ще стане едно стълпотворение, особено на местни избори с местните коалиции и партии и като е безплатно всички ще искат. И не искам да бъда на мястото на директор на регионалния център.
Мая Манолова:
Не си грижи за това. Те имат ли ангажимент да покажат кандидатите на хората?
Предс. Искра Фидосова:
Добре. Приключихме с чл. 146. Продължаваме нататък.
Предложение на н.пр. М. Михайлов за нов параграф.
„§... Да отпадне платеното отразяване на кампанията в обществените медии, извън излъчването на клипове за политическа реклама.”
Мая Манолова:
Хубав текст! Те едни си ги отразяват и без да си плащат извън кампанията. Така че?!
Предс. Искра Фидосова:
Други карат трамваи преди да е започнала кампанията и си пускат клипове. (Кой?) Станишев! Как кой.
Мая Манолова:
По темата за медиите не трябва и дума да казваш. В момента медиите нон-стоп отразяват едно и също, че просто не трябва да говориш.
Предс. Искра Фидосова:
Мая, аз мисля за медиите. Да не им създаваме неприятности.
Мая Манолова:
Гледаме денонощно едно и също.
Предс. Искра Фидосова:
Идете режете и вие лентички и вас ще дават. Аз обещавам, че няма да давам интервюта три месеца. Отстъпвам всички покани към мен на теб.
Мая Манолова:
Аз не се оплаквам от липса на медиен интерес. Аз говоря за нещо друго. За медиите не казвай нищо.
Предс. Искра Фидосова:
Аз уважавам медиите изключително много и каквото са поискали съм се съобразила.
Гласуваме предложението на н.пр. Михайлов, което е без предложение за член и параграф като номер. Прочетох ви предложението. Който е „за”, моля да гласува. Четирима „за”. Против? Няма. Петнадесет „въздържали се”.
Предложение на н.пр. Мая Манолова и група народни представители да се създаде § 41в за чл. 148 за нова ал. 3
За безплатно време. На кого ще се даде безплатно време.
Мая Манолова:
И безплатно време за отразяване на предизборната кампания по споразумение. Това да остане като една възможност.
Предс. Искра Фидосова:
На който им харесва?
Мая Манолова:
По споразумение съвместно между изпълнителните директори на електронните медии и представителите на партиите, участващи в изборите.
Предс. Искра Фидосова:
Виж какво си предложила.
Мая Манолова:
Хайде разкажи ми какво съм предложила.
Предс. Искра Фидосова:
Ако агенция „Лампа” е близка с БСП ще си направи споразумение с БСП да ги отразява безплатно. Ама не харесва ГЕРБ и ДПС и няма да ги отразява безплатно. Това си предложила. Чети какво си написала.
Мая Манолова:
Не можеш да разбереш какво пише? Това е подходът, който ме дразни максимално при кодекса. Старанието да бъде изопачено всичко! Ето тук има журналисти. Кажете ясно ли ви е какво пише?
„Електронните медии по ал. 1 предоставят и безплатно време за отразяване на предизборната кампания по споразумение съвместно между изпълнителните директори на електронните медии и упълномощени представители на партиите, коалициите от партии и инициативните комитети.”
Текстът е огледален на текста, в който се разбира за отразяването на кампанията. Огледален! Огледален! (Добре. Друго?) Нищо. Просто четеш текста като дявола как чете евангелието. При това същият текст в момента фигурира в Изборния кодекс по отношение на споразумението между изпълнителните директори и представителите на партиите и коалициите изобщо за отразяване на кампанията. В рамките на това споразумение да се включи и безплатно време за отразяване. Какво лошо има в този текст?
Предс. Искра Фидосова:
Добре. Други изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на г-жа Манолова. Който е „за”, моля да гласува. Четирима „за4. Против? Няма. Мъздържали се? Петнадесет „въздържали се”.
Предложение на н.пр. Петър Хлебаров за нов § 41а.
Това за народните представители го коментирахме, когато бяха тук представителите на Сметната палата. Тогава поехме ангажимента да има готови текстове. Готови ли са?
Не знам дали трябва да бъдат 25 хил. лева. За общински съветници и за кметове има, само за народни представители трябваше само да се напише. При общинските съветници и за кметовете таванът за собствените средства е 5 000. Ако търсим да намерим нещо, което да е съразмерно с другото, може би двойния или тройния размер, ако искате. 25 000 ми се струва малко множко.
Защото като сложиш листата, в един среден район, имаш двойния размер на броя на мандатите, ще имаш средно по около 15-16 човека в листа и ако сложим по 25 000 лв., така ще надминем лимита националния за всички листи още с две листи от 31. От това ще дойде проблемът. Според мен, тук е най-добре да го направим 10 000 лв., защото отиваме много нагоре и ще стане проблем с другата сума. За парламентарни избори колко беше лимитът – 4 млн. лв. По действа разпоредба е 4 млн. лв. за партия. Ако го направим по 25 000, например за Варна листата е дълга – 12 мандата, по 2 = 24 по 25 000 лв. Само там, само в един регион ще се из бумка половината сума на партията.
За общински съветник и за кмет таванът е 5 000 лв. Но обръщам внимание, че в отчета на партиите и на коалициите от партии в общия таван, в случая за парламентарни избори говорим, в 4 млн. лв. влизат и собствените средства на кандидата. И като напишем много висок таван, ще стане така, че като попълнят кандидатите в един момент можеш да изтървеш в една област само нещата и си приключил национално с отчета. По-добре да бъде 10 000 и да наруши някой и да си наси отговорност, но няма да. Аз следя отчетите и това го знам от опит. Все някой някъде ще е не разбрал нещо. Това са много хора в цялата страна. И това е проблем при всички. Казвам какъв проблем ще изскочи. Ние си пълним навсякъде листите докрай и ще стане проблем. Но при нас няма да избумка, защото ние сме си решили този проблем по друг начин и сме казали, че ползват само в момента това, което го разпределяме и е точно заради това да не превишим по някакъв начин лимита и нарушим закона. Но това не е решение за всички. При президентски може да се остави и 50 000 или 100 000, защото там няма други кандидати, които да могат да минат тавана, защото е само един.
Аз си мисля, че партиите, които следим стриктно тези отчети да създаваме предпоставки със закона и да стимулираме заобикаляне на закона по някакъв начин, без да искат.
По-правилно е да кажем, че таванът за един народен представител като средства, както е при общинските съветници, без да казваме лични.
Четин Казак:
За общински съветници не са лични.
Предс. Искра Фидосова:
Имаше и лични, но трябва да се намери текстът.
„В рамките на общия размер на финансирането при произвеждане на избори за общински съветници за един кандидат за общински съветник може да се разходват не повече от 5 000 лв.”
По аналогия на чл. 155, ал. 2 единият вариант е да кажем, че за парламентарните не могат да се разходват повече от 5 000 или 10 000 лв.
Мая Манолова:
Нека да го дадат съразмерно като редакция.
Четин Казак:
Не искам да въвеждате задължение за народния представител да се отчита лично.
Предс. Искра Фидосова:
Партията задължително, ако е плащал нещо с лични средства, сега се отчита задължително. И партията това нещо го декларира изрично в отчета пред Сметната палата.
Четин Казак:
Да, но това не трябва да се раздробява на всеки народен представител. Ако народният представител е участвал с лични средства, да ги декларира.
Мая Манолова:
Какъв да е таванът?
Четин Казак:
Понеже г-аж Фидосова казва, че за един народен представител не трябва да надхвърлят 5000лв.
Предс. Искра Фидосова:
По аналогия с общинския съветник. Пет или 10 хиляди, колкото решим.
Мая Манолова:
Нали 10 000 лв. е размерът на личното дарение.
Предс. Искра Фидосова:
Въпросът е принципен. Дали за народните представители приемем разпоредба като тази в чл. 155, ал. 2.
Мая Манолова:
Предлагам размерът да е този, който е симетрично с допустимия за дарението.
Предс. Искра Фидосова:
Преди да стигнем до размера имам въпрос ще правим ли такъв текст, който да е същият като чл. 155, ал. 2, където се казва, че „в рамките на общия размер на финансиране при произвеждане на избори за общински съветници за един кандидат за съветник могат да се разходват не повече от 5000 лв.” По същия начин трябва да звучи, ако го правим, че за народен представител могат да се разходват не повече от 5000 или 10000 – въпрос на решение.
Мая Манолова:
10 000 лв., защото това е размерът на личното дарение.
Предс. Искра Фидосова:
Добре. Разбрах. Но въпросът е ще правим ли такава разпоредба или не и тогава ще решим 5000, 10000, 15000 или 25000 лв., колкото предлага г-н Хлебаров.
Мая Манолова:
То е регламентирано. Защо е нужен отделен текст.
Предс. Искра Фидосова:
Не говорим за дарения. Говорим за това, което Сметната палата постави като въпрос.
Мая Манолова:
Има размер на личното дарение, което може да направи всеки, което трябва да се спазва и от съответния кандидат, независимо за какво.
Предс. Искра Фидосова:
Аз няма да говоря повече, ако не искаме да се разберем за какво говорим. Няма смисъл. Да гласуваме и да вървим напред.
Текстовете за финансиране са си много хубави. Както искате.
Мая Манолова:
Да не ги пипаме. Само казвам, че един кандидат за народен представител може да дари в рамките на една кампания до 10000 лв., което следва от общите текстове.
Предс. Искра Фидосова:
Права си. Ясно е, че може да дари до 10000 лв., но тези всичките, дарени до 10000 лв. влизат в общия кюп до 4 млн. лв. националното. И ако някой не го разбира това си е за негова сметка.
А това, което предлага г-н Хлебаров е максималният размер на собствените средства стане 25000 лв. В момента са 10000 лв., според дарението – общия текст.
Четин Казак:
Пише, че всяко физическо лице може да дари до 10000 лв., включително и кандидатът. Какъв е проблемът.
Предс. Искра Фидосова:
Няма проблем. Говорим за предложението на г-н Хлебаров. Гласуваме. Който е „за”, моля да гласува. Двама „за”. Против? Няма. Седемнадесет „въздържали се”.
§ 42. Предложение по вносител.
Предложение на М. Манолава и група народни представители.
Мая Манолова:
В допълнителното предложение съм предложила по-чиста редакция. Предлагам направо да обсъждате нея, а не основния текст, защото той също е мой.
Предс. Искра Фидосова:
Трябва да ги обсъдим и двете и да ги гласуваме.
Мая Манолова:
Добре. Обсъждай, ако искаш, и ланския сняг.
Предс. Искра Фидосова:
Няма да обсъждам ланския сняг. А по смисъла на правилника трябва да гласуваме и едното и другото.
Мая Манолова:
Обяснявам за целите на логиката, че това е подобрена редакция на основния текст. Предлагам я, аз да ви улесня. Ако искате с инат да обсъдим първото, да обсъждаме първото. Аз на моменти просто не разбирам ината. Сега ви казвам какво да обсъждаме. Вместо да си губим времето да обсъждаме основния текст, да обсъдим редакцията.
Предс. Искра Фидосова:
Не можем да не обсъждаме. Г-н казак.
Четин Казак:
По принцип изцяло подкрепям това предложение за § 42. Въпросът е как ще дефинираме и няма ли да създаде спорове що е това „публичен административен ресурс”?
Мая Манолова:
Вижте в Допълнителните разпоредби съм дала дефиниция. Обаче сега не мога да го намеря.
Четин Казак:
На 131 стр. § 82 относно § 1 от допълнителните разпоредби, т. 22.
„22. „Публичен административен ресурс” са финансови средства, помещения, транспортни средства, оборудване и всякакви други движими и недвижими вещи – държавна или общинска собственост, предоставени за ползване от администрацията, както и трудът на служителите в администрацията, включително на лицата, които работят по граждански договори в администрацията.”
Мая Манолова:
Само напомням, че това е изискване на ГРЕКО.
Четин Казак:
Аз приемам по-скоро първия вариант, отколкото предложението между първо и второ четене. Защото, уважаема г-жо Манолова, когато аз правя събрание в един квартал, например, в Кюстендил, там има само една зала на общината. Къде да ги събера тези хора, освен в общинския недвижим имот. Във втория вариант въобще се забранява, плащаш или не плащаш. Затова на мен ми харесва повече първия вариант, когато може да се ползва, но да се плати. Като наемаш зала от общината да платиш наема на залата. Просто да се добави дължимите такси или наем.
Мая Манолова:
Добре. И двата вариант са мои. Аз си поддържам втория, т.е. поддържам редакцията, която съм направила между първо и второ гласуване.
Предс. Искра Фидосова:
Обръщам внимание, че има в § 90 в Закона за администрацията такива разпоредби и Преходна разпоредба, която не разбрах кой параграф, която също трябва да гледаме в тази връзка.
Ако няма други желаещи за изказване, да подлагам на гласуване.
Ние си имаме наш § 90 по тази тема. Като стигнем до него ще си кажем мотивите и редакцията.
Мая Манолова:
Ако вие ще си приемате вашите текстове и ще си казвате мотивите, тогава ние с Казак да си ходим. Приемете си кодекса до края. Ако това е целта?
Предс. Искра Фидосова:
Ние по тази тема сме си дали становище. Направили сме редакция и ще я предложим.
Мая Манолова:
Кажете мотивите си или са някаква тайна.
Предс. Искра Фидосова:
Ще ги кажем, но не сме стигнали дотам. Няма да прескачаме отпред, отзад, настрани – непрекъснато.
Четин Казак:
Вие сте предложили само за моторните превозни средства.
Предс. Искра Фидосова:
То е ясно, че за всичко се плаща. Аз не знам къде прочетохте, че не се плаща, ако ползваш киносалон, или салон по читалище, или по селата.
Мая Манолова:
Впряга се цялата администрация да търчи по предизборната кампания на управляващите - нещо, което съм го поставила на парламентарен контрол. Юрват се всякакви регионални началници и инспекторати, шефове на общински
Предс. Искра Фидосова:
Партия ГЕРБ няма неплатено читалище или салон. Не говорим затова кой къде ходи. Г-н Казак говори за това. А ти говориш за друго, което ние не подкрепяме. Аз не видях някой тук да подкрепя твоята редакция.
Четин Казак:
Подкрепям редакцията, която е предложила или по-скоро втората редакция, но да се добави нещо за плащане на дължимите такси.
Предс. Искра Фидосова:
Тя казва, че въобще не може да се използва. (Кое не може да се използва?) Използването на публичен административен ресурс.
§ 42. Предложение на н.пр. Мая Манолова и група народни представители. Който е „за”, моля да гласува. Шест „за”. Против? Няма. Тринадесет „въздържали се”.
Гласуваме § 42 по вносител. Който е „за”, моля да гласува. Шест „за”. Против? Няма. Тринадесет „въздържали се”.
§ 43. В чл. 154 в ал. 1 думите „1000 лв. се заменят с „една минимална работна заплата”. Това е за проверката, като поехме ангажимент пред Сметната палата, че ще направим съответната редакция.
И сега има предложение за редакция. Вижте текста на раздадените ви допълнително листове на с. 5. Тук идеята е, когато размерът на средствата е над 1000 лв. Сметната палата извършва проверка. А когато е в размер от една минимална работна заплата до 1000 лв. само се декларира от лицето и Сметната палата няма ангажимент да проверява, когато е от минимална заплата до 1000 лв. Това е по споразумението, което постигнахме, когато бяха тук Председателят на Сметната палата, заместник-председателят и един от служителите. Нашата идея беше всички дарения, които са над една минимална работна заплата да се проверяват. Законът нищо не казва, а те трябва да ги проверят. Те казаха, че изключително много ще ги затрудни това нещо. Ние поехме ангажименти като вносители да остане, че над 1000 лв. подлежат на проверка задължително, а между минималната и 1000 лв. само се декларират от лицето.
Това е съдържанието на параграфа. Желаещи за изказване? Г-н Казак.
Четин Казак:
Аз абсолютно не подкрепям това предложение. Извинете, но в България колко хора работят на минимална работна заплата. Защо го обвързвате въобще? Хората си имат заплати, имат си спестявания. (Над 1000 лв. ще се проверява.) Защо трябва да проверяват всички, които са дарили над минималната работна заплата? Защо трябва да ги караш да декларират? 1000 лв. толкова ли са много, че трябва да декларират произхода.
Мая Манолова:
Те декларират произход и в момента. Но въпросът е защо Сметната палата трябва да проверява всеки дарител специално?
Предс. Искра Фидосова:
Защото има такива партийни другари, които няма 1000 лв. възнаграждения а пишат, че са дарили по 5-6 пъти по 1000 лв. Не ме карай да обяснявам сега. А в същото време са регистрирани в Бюрото по труда.
Четин Казак:
Какво са 1000 лв. Как може това да се прави? Как пенсионерът ще дари 1000 лв.
Мая Манолова:
Сметната палата да провери всички пенсионери!
Четин Казак:
За мен това се репресивни текстове. Това е текст, който цели да размаха пръст на всеки потенциален дарител. Внимавай! Щом даряваш, значи Сметната палата веднага открива проверка. Дава ви на данъчните.
Предс. Искра Фидосова:
Не. Приемаме едни препоръки на ОССЕ, други – не ги приемаме. Кое ни изнася, е добре. Кое не ни изнася, е лошо.
Четин Казак:
Какво е това за минималната работна заплата?
Предс. Искра Фидосова:
Добре. Чухме и вашата група, и вашата. Заповядайте.
Ваня Нушева:
Предполагам, че това предложение е въведено именно в отговор на изискванията за повече прозрачност и контрол. Само бих искала да дам един пример. При проверки, които извършвахме на миналите президентски избори виждахме саморъчно написани декларации на цели партийни организации – или членове, или симпатизанти, не зная, които са писани на ръка с почерк аз съм неграмотен, не мога да пиша, но съм дарил 10000 лв. Това е вероятно отговорът на подобна разпоредба. Трябва да има разумен праг.
Четин Казак:
Уважаеми колеги, сегашният действащият текст гласи, че когато едно физическо лице дари над 1000 лв. задължително подписва декларация. Тази декларация се прилага към цялата отчетна документация, която партията трябва да представи на Сметната палата. И Сметната палата, ако види, че има такива съмнителни случаи може да направи пълна проверка, да иска от НАП и т.н. За какво трябва да го разписвате по този начин – Сметна палата, НАП, ревизии.
Предс. Искра Фидосова:
Какво ви притеснява това?
Четин Казак:
Нищо не ни притеснява. Вие издевателствате първо над потенциалните дарители и второ над собствената си държавна администрация и над НАП най-вече и над Сметната палата. Възлагате им непосилна работа. Обаче те не смеят да ви се противопоставят и затова само охкат и пъшкат и се чудят. Не възлагайте такива непосилни неща на тези органи. Те имат и друга работа. И сега го правят, но ако усети съмнение в цялостната отчетна документация. Тогава те ще го правят, но без да ги задължавате системно да го правят.
Предс. Искра Фидосова:
Гласуваме. Предложение на н.пр. Яне Янев – „към § 43 – точка 1 да отпадне.” Който е „за”, моля да гласува. Трима „за”. Против? Няма. Шестнадесет „въздържали се”.
Гласуваме основното предложение на § 43 по вносител с редакцията, която ви е раздадена на допълнителните листове с уточнението, че проверката е за сумите над 1000 лв., а останалите се декларират така, както изисква законът със съответните проверки.
Който е против, моля да гласува. Седем „против”. Дванадесет „за”, без въздържали се.
Предложение на н.пр. Петър Хлебаров за създаване на нови § 43а и § 43б. Г-н Хлебаров, заповядайте.
Петър Хлебаров:
Тъй като при провеждането на изборите има неравнопоставено положение при финансирането на кампанията – независимите кандидати са около 20 пъти по-малко, от това на партиите и коалициите, което ги поставя в неравнопоставено положение.
Предс. Искра Фидосова:
То е така, защото там се явява един кандидат, а при партиите са десетки или стотици и затова е различна сумата.
В чл. 155 г-н Хлебаров предлага прагът и за независимите да бъде 2 000 000 лв. Те не са с еднакъв размер на тавана на партии и коалиции, защото при партии и коалиции има листи от десетки и стотици кандидати в зависимост от това за кой вид избори са. Независимият е само един единствен човек и няма как за един единствен човек таванът да е 2 000 000 лв. и за 300 човека таванът да е 2 000 000 лв.
Предс. Искра Фидосова:
Предложение за създаване на нов § 43б, за създаване на нов чл. 156а.
Петър Хлебаров:
Изчерпателно изброяване на разходите по обслужване на предизборната кампания, като се обяснява кое за какво е.
Предс. Искра Фидосова:
Това също го коментирахме като бяха тук представителите на Сметната палата. Възражения има ли по този текст. Няма.
Гласуваме първо предложението на н.пр. Петър Хлебаров за чл. 155.
Против има ли? Няма. Въздържали се? Няма. Деветнадесет „за”.
Гласуваме за нов чл. 156а. Против има ли? Няма. Въздържали се? Няма. Деветнадесет „за”.
Гласуваме редакцията на комисията за чл. 156а. Деветнадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 44. В чл. 158, ал. 4 след думата „изпращат” се добавя „в тридневен срок”. Против има ли? Няма. Въздържали се? Няма. Деветнадесет „за”.
§ 45. В чл. 159, ал. 2 думите 1000 лв. се заменят с „една минимална работна заплата”.
И предложение на н.пр. Фидосова, Ципов, Радев и Лазаров.
При отчетите се прилага и декларацията от лицето, което е дарило, когато сумата над една минимална работна заплата. Не става дума за проверка, а само се декларира.
Желаещи за изказване?
Мая Манолова:
Това за тридневния срок прие ли се? То е неизпълнимо. Сложете го 7-дневен срок.
Предс. Искра Фидосова:
Да. Досега беше незабавно. Приели сме тридневен срок.
Мая Манолова:
Предполагам, че не сте ме писали, че съм гласувала „за”.
Предс. Искра Фидосова:
Да си стояла тук. Продължаваме с § 45.
Четин Казак:
Това ваше предложение ли е? (Да.) Защо го правите това?
Красимир Ципов:
Това е във връзка с приетия чл. 156а.
Предс. Искра Фидосова:
Обясних го. Всички физически лица, които даряват над една минимална работна заплата, попълват декларация.
Вместо думите „партиите, коалициите от партии и инициативните комитети” пишем „лицето, което представлява” – това е разликата, за да има отговорност.
Това е по препоръка на ГРЕКО и затова уточняваме, че е лицето.
Гласуваме. Има ли против предложението за § 45, постъпило от мен, Ципов, Радев и Лазаров между първо и второ четене. Няма. Въздържали се? Шест „въздържали се”. Тринадесет „за”.
Гласуваме основния текст § 45. Седемнадесет „за”. Против? Няма. Двама „въздържали се”.
Предложение на н.пр. Мая Манолова и група народни представители да се създаде нов § 45а.
„В чл. 162, ал. 4 думите „при избори за президент и вицепрезидент на републиката и за общински съветници и кметове” се заличават.”
Мая Манолова:
Предлагам да го отложим този текст.
Предс. Искра Фидосова:
Добре. Но това са група от текстове, които трябва да ги уточним допълнително.
Мая Манолова:
Тук има и предложения на Яне Янев, които не са свързани с моите предложения. Примерно предложението по § 48. Той предлага да отпадне § 48. В момента искаме да отложим текстовете, които са за интегралната бюлетина.
Предс. Искра Фидосова:
§ 48 основното предложение е на БСП – В чл. 167, ал. 6 се отменя.
Г-жо Манолова, това е Ваше предложение. А те предлагат да отпадне. Правилно предлагат. Това е текстът за президент.
Колеги, гласуваме предложението на н.пр. Яне Янев да отпадне § 48 по вносител. Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за” отпадането на § 48. Против? Един „против”. Двама „въздържали се”.
Прескачаме параграфите, свързани с бюлетините и продължаваме с § 50.
Стигаме до § 50, с който се иска промяна в чл. 176, ал. 1, думите „документ на ТЕЛК/НЕЛК” се заменят с „медицински документ за здравословно състояние”.
Желаещи за изказване? Г-жа Манолова.
Мая Манолова:
Това е наше предложение в основния доклад. То е правено и по други поводи и аргументите са очевидни – да не се усложнява гласуването на хората, които имат проблемно здравословно състояние – хората с увреждания. Знаете, че има проблеми с документите на ТЕЛК и НЕЛК. Част от тях се бавят с години. Достатъчно е да представи някакъв медицински документ за здравословното състояние на човека, от който да е видно, че същият не може да упражни сам правото си на глас.
Ако искате този дебат ще го оставим за в зала. Нашата позиция е ясна. Не еднократно сме я защитавали.
Предс. Искра Фидосова:
Подлагам на гласуване § 50 по вносител. Който е „за”, моля да гласува. Шест „за”. Против? Няма. Тринадесет „въздържали се”
Следващ текст. Предложение на н.-пр. Фидосова, Ципов, Радев и Лазаров да се създаде нов § 50а.
„§ 50а. В чл. 184, ал. 1, изречение първо думите „19:00 часа” се заменят с „20:00 часа”.”
Тук идеята беше, тъй като почти винаги се установява в практиката, особено когато са в летния период, както са парламентарните, евро-изборите също, на практика така се получава, че времето не стига. Предложението е да се обсъди дали да се даде още един час време, за да може да се гласува спокойно, без да става напрежение пред секциите. Предлагаме изборният ден да бъде с по-голяма продължителност. Получава се така, че от 6.00 часа до 7.00 ч. не ходи никой в секциите, а от 18:00 часа се натрупват много хора. Различни са критериите – в ромските махали се трупат по една причините, в Студентски град или в големите градове – по друга причина, защото просто по-младите хора се прибират тогава от уикенд, било от работа. Това е темата тук.
Янаки Стоилов:
Но с това удължаване на времето много се затормозява работата на комисиите. Те не могат до 12:00 часа да преброят бюлетините.
Предс. Искра Фидосова:
Това е само с 1 час. Те така или иначе събират личните карти на хората, които стоят пред секцията.
Димитър Лазаров:
Пред летния период хората, които работят на полето, наистина се прибират след 18:00 часа. Те споделят, че не могат да отидат, защото трябва да си зарежат работата на полето.
Мая Манолова:
Аз съм скептична по отношение на промени в правила, които са установени с десетилетия. Не знам дали това е създавало проблеми през годините, освен на изборите, които бяха две в едно.
Предс. Искра Фидосова:
Създавало е проблеми. Много хора се прибират в неделя с децата си от село, от уикенд и други.
Димитър Лазаров:
Аз искам още нещо да припомня. Г-н Стоилов, ако последните години земята пустееше и не се работеше, факт е, че от 3-4 години насам масово в земеделието хората работят, гледат животни и обработват земята. Това е видимо с просто око. Тези хора са вече по полето. Това е факт. Преди години не беше така. Това са ваши избиратели.
Янаки Стоилов:
Проблемите не са в селата, а в градовете.
Предс. Искра Фидосова:
Направихме един анализ на страните-членки на Европейския съюз от колко до колко часа започва и приключва изборния ден. Полша – започва в 07:00 часа и завършва в 21:00 часа. Швеция започва в 08:00 часа и завършва в 21:00 часа. Финландия започва в 09:00 и завършва в 20:00 часа. Словакия започва в 07:00 и завършва в 22:00 часа. Словения – започва в 07:00 и завършва в 19:00 часа. Румъния – започва в 07:00 завършва в 21:00; Литва започва в 07:00 завършва в 20:00 часа. Латвия започва в 07:00 завършва в 22:00 часа. Толкова къс изборен ден като при нас няма по света, т.е. с още 1 до 3 часа по-дълъг изборен ден.
Ние ако променяме е хубаво да го направим от 07:00 до 20:00 часа. Защото от 06:00 до 07:00 маса никой не отива, а след това хората чакат на опашки и се тормозят и създават напрежения.
Г-н казак, заповядайте.
Четин Казак:
Уважаеми колеги, ние сме предложили да се утежни допълнително работата от гледна точка на документи, попълване на протоколи и т.н. Знаете много добре, че голяма част от членовете на секционните комисии се отегчават, уморяват се. Повечето от тях си тръгват още след преброяването и не искат да остават. Ако удължим с още един час, ще стане още по-лошо. Ако искате да се направи от 07:00 до 19:00 часа.
Емил Радев:
По-добре е да могат максимален брой гласоподаватели да си подадат гласа и да упражнят вота си, отколкото да се притесняваме в една секция с 500 човека, че няма да успеят да гласуват 50 или 100 човека, отколкото за 9х члена на комисията, че ще работят с още един час повече. Ясно е какво е напрежението. Напрежението беше при изборите, които бяха две в едно. В момента не е чак такава документацията, нито утежняване на режима, че членовете на СИК да не могат да се справят.
Четин Казак:
Те ще се справят, но още повече създаваме рискове да има след това спорове. Нали им вменяваме след това на всички да подпишат протоколите и още други задължения, за да гарантираме че няма да има злоупотреби, фалшификации, подмяна и т.н.
Янаки Стоилов:
Така е по-добре да остане, защото имаме опция да се удължи времето, ако има хора пред секцията.
Предс. Искра Фидосова:
Точно затова се предлага това време, за да не се удължава повече. На практика на всички избори това се получава.
Янаки Стоилов:
Получава се, но не във всички секции, а само в някои секции.
Четин Казак:
Добре, защо го предлагате това. Няма да могат хората да гласуват до 19:00 часа ли. Още повече, че има възможност да се удължи с 1 час.
Предс. Искра Фидосова:
Това не е удължаване на времето за гласуване. Това е събиране на личните карти на тези, които са пред секцията и стоят на опашка.
Четин Казак:
Ако искате да махнем ограничението за тези, които чакат пред секцията, докато свършат.
Предс. Искра Фидосова:
Какво ви притеснява времето да бъде до 20:00 часа.
Четин Казак:
Притеснява ни, че с това се удължава целият процес, затруднява и работата на комисиите.
Янаки Стоилов:
Най-важното, в името на либерализиране на това решение подлагаме на съмнение точното отразяване на резултатите. (Защо?) Защото тази комисия не може да работи 20 часа без прекъсване. Тези хора трябва да имат някаква все пак способност, за да могат да отчетат точно данните.
Предс. Искра Фидосова:
Ние сме съгласни да го направим от 07:00 до 20:00 часа. Практиката показа, че почти никой не отива от 06:00 до 07:00 часа. Пак остава същото време за работа на комисията и ще става един час по-късно.
Четин Казак:
Аз предлагам да започва в 07:00 часа и да остане до 19:00 чака.
Предс. Искра Фидосова:
Не. Така се намалява изборният ден с още един час. Става още по-лошо. Това е възпрепятстване по административен ред на хората да упражнят правото си на глас. Не трябва да спираме хората да могат да гласуват.
Димитър Лазаров:
Колко хора гласуват сутрин от 06:00 да 07:00 часа, хората от секционните комисии, за които вие проявявате грижа, ние ги вдигаме в 04:00 часа, за да отидат до секцията. По-добре е да започват в 07:00 часа.
Четин Казак:
И да стоят в секцията до 12 часа през нощта. Така ли? А сега искате още 1 час повече. Хора, мислете за цялостния процес, който ще се удължи.
Предс. Искра Фидосова:
Нали ще отидат с 1 час по-късно на работа. С какво се удължава?
Предложенията са да се започне от 07:00 и да приключи в 20:00 часа изборния ден. Това е хипотезата за ал. 1.
Другото предложение е, тъй като се констатира на практика такъв проблем, на тези хора, на които са събрани личните карти след изтичане на изборния ден – сега е 19:00 часа, ако се приеме ще стане 20:00 часа, да гласуват всички, на които са събрани личните карти. Да не се ограничават. Защото, ако са примерно, 30 човека, и ако не минат до 21:00 часа, ще им се върнат ли картите?
Димитър Лазаров:
Имам един въпрос. ЦИК обявява края на изборния ден. И ако ще чака във всяка една секция, ако е до 19:00 часа и се чака да гласуват до 20:00 , до 21:00 или до 22:00 часа, никаква гаранция няма, че изборният ден няма да приключи в 21:00 часа, което ще означава, че цялата страна ще стои и чака, поради което аз не съм съгласен с този вариант.
Предс. Искра Фидосова:
След изтичане на единия час, а са събрани, примерно, 50 карти, но не успеят да гласуват всичките до изтичането на този един час, другите ще гласуват ли.
Нашето предложение е да се удължи продължителността на изборния ден вместо до 19:00 часа само в ал. 1 основния текст да стане до 20:00 часа.
Другото предложение е вместо да започва изборният ден в 06:00 часа по ал. 1, да започва в 07:00 часа.
Ако това се приеме, трябва в ал. 2 да стане, че до гласуване след 20:00 се допускат само тези, на които са събрани личните карти, но не по-късно от 21:00 часа, когато ЦИК е взел решението, ако се приеме това по ал. 1.
Да разбирам, че постигаме съгласие от 07:00 до 20:00 часа и съответно в ал. 2 – не по-късно от 21:00 часа.
Четин Казак:
Искат да удължат изборния процес, за да правят шашмалогиите по-късни доби. Колкото е по-късно и по-тъмно през нощта, толкова е по-опасно. И последно казвам, за мен абсолютно неоснователно е това предложение. Не е имало никакви проблеми с невъзможността да се гласува.
Предс. Искра Фидосова:
Който е за в ал. 1 на чл. 184 продължителността на изборния ден да бъде до 20:00 часа, моля да гласува. Тринадесет „за”. Против? Шест „против”. Въздържали се? Няма. Т.е. изборният ден завършва в 20:00 часа.
В хипотезата на ал. 2 продължителността след събиране на личните карти е 1 час и се допуска гласуване след 20:00 часа, но не по-късно от 21:00 часа. Гласуваме. Тринадесет „за”. Шест „против”, без въздържали се.
Четин Казак:
Аз предлагам в полунощ да приключи изборния ден, за да може младите хора като се връщат от дискотека, да ходят да гласуват или като отиват на дискотека да минат да гласуват.
Предс. Искра Фидосова:
За началния час какво решаване – 06:00 или 07:00 часа.
Който е за това изборният ден да започва в 07:00 часа, моля да гласува. Петнадесет „за”. Двама „против”. Двама „въздържали се”.
Така изборният ден започва в 07:00 и приключва в 20:00 часа. Като се съберат личните карти в 20:00 часа най-късният час е 1 час по късно – 21:00 часа. Никакви конюнктурни причини по отделни райони не могат да доведат до удължаване на изборния ден.
Във всички текстове, включително за подвижните урни с един час се измества изборния ден, както в чужбина, така и в България.
§ 51. Този текст го изчистихме с предните текстове.
Всичко, което се отбелязва за СИК трябва да дойде и в този текст на чл. 187. Този текст трябва да го гласуваме накрая.
Отлага се гласуването на § 51, чл. 187.
Предложение на Мая Манолова да се създаде § 51а.
„§ 51а. В чл. 190, ал. 3 се отменя.”
Отлага се гласуването след като се изчисти текстът за бюлетината.
§ 52. Тук се добавя и текста за наблюдателите.
Няма да гласуваме този текст сега. В чл. 101 създадохме режим поотделно с а, б и в на всички фигури – на застъпник, на представител на партия, на наблюдател. Понеже досега ги нямаше наблюдателите, сложихме и в чл. 101 и в този текст добавяме чл. 101а, ал. 1 и наблюдателя по чл. 101б, ал. 5 и застъпника – чл. 101. Трябва да има някъде и представителят на партия.
За да не гласуваме този член на две парчета - сега да гласуваме за застъпници и наблюдатели, а във вторник да гласуваме за бюлетина, днес не го гласуваме.
По § 52 предложението на г-жа Манолова е за бюлетините.
Не можем сега да гласуваме едното предложение по § 52, а другото – във вторник.
Четин Казак:
Кой има право да присъства в секцията? Аз съм против, че когато застъпникът е там, представителят да не може да бъде.
Предс. Искра Фидосова:
Кой казва, че не може. Няма такъв дебат.
Повтарям, днес не можем да гласуваме § 52, защото предложението на г-жа Манолова е за бюлетините. И понеже така или иначе трябва да го оставим с общия, тогава ще гласуваме целият параграф.
Четин Казак:
Искам да обсъдим вашето предложение, че „в изборното помещение може да присъства само по един регистриран наблюдател на една и съща организация.”
Става въпрос за чл. 192, ал. 2.
Янаки Стоилов:
Застъпникът стои цял ден и наблюдава целия процес. Влиза някой представител на партията инцидентно за 5 минути, онзи трябва да излезе, докато стои този. Това ли предлагате?
Димитър Лазаров:
Четете основния текст. При откриването.
Мая Манолова:
Г-н Лазаров, прочетете накрая. Аз не знам защо през цялото време ни шашмалосвате. Това е и по отношение на броенето на бюлетините.
Предс. Искра Фидосова:
Г-жо Манолова, ако при броенето присъстват всички 20 партии по двама никога няма да преброят. Защото няма толкова място в помещението. (Защо да няма?) Влизала ли си в секции?
Мая Манолова:
Да, даже и Европейският съюз видя, че съм влизала. То беше отразено документално.
Димитър Лазаров:
Чл. 192 касае откриването на изборния ден.
Четин Казак:
Не касае само това.
Мая Манолова:
По-надолу е закриването. Прочети на същата страница по-надолу е закриването (§ 53). Аз говоря, че е симетричен текстът при закриването.
Янаки Стоилов:
Става малко безсмислен текстът с вашето предложение, защото двете изречения си противоречат. Ако се запази първото изречение, то изброява кои могат да присъстват. Тоест по първото изречение могат, а по второто – не могат.
Четин Казак:
При откриването могат, а след това искате, всеки път когато дойде представител застъпникът да излезе. Това искате.
Мая Манолова:
За да може да не се види как се брои и какво се случва с урната сутринта. Кога е пречил този текст.
Янаки Стоилов:
Ал. 2 си е добра. Защо я променяте?
Димитър Лазаров:
Ние приеме, че по време на изборния ден присъства вътре един – или застъпник, или представител.
Янаки Стоилов:
Това са ключовите моменти – откриването и закриването на изборния ден. Това са по-важните моменти. Защото по време на гласуването е достатъчно. Откриването е един момент, който трае кратко време. И откриването и закриването е по-важно, отколкото времето на самото гласуване. Откриването е по-важно, защото те трябва да видят какви са кутиите и т.н.
Красимир Ципов:
Има препратка – по един представител и по един застъпник.
Четин Казак:
Уважаеми колеги, досегашният текст беше по един застъпник и един представител и по време на откриването и по време на гласуването. Сега понеже направихме само по един застъпник на цяла листа, т.е. ще има реално един застъпник.
Предс. Искра Фидосова:
Говорите за различни неща. Г-н Ципов говори за редакцията, в която това предложение не е подкрепено. В нея си остава един представител, един застъпник. Говорим за § 52, чл. 192. Има предложение за редакция. И става, че се добавя наблюдател по чл. 101 б, ал. 5. Остава застъпник, представител на партия и наблюдател.
Г-н Казак гледа в моите материали и аз не мога да разбера за какво си говорите.
Четин Казак:
Принципно сме съгласни, че присъстват застъпника, един представител и един наблюдател.
Предс. Искра Фидосова:
Остана да гласуваме за наблюдателите дали ще им дадем да бъдат по един и се предложи средно аритметично на броя да го изчислим и да намерим колко да бъде таванът. 1/10 предложи г-н Казак. Аз казах да вземем списъка на броя регистрирани, да извадим най-високия брой и най-ниския и да намерим средно аритметичното число и колкото се падат – 300, 500 – не знам.
Янаки Стоилов:
Няма такова нещо по света.
Предс. Искра Фидосова:
Но и няма нормална държава, в която един да регистрира 15 хиляди, а друг – 20 човека. (Кой е регистрирал 15 хиляди?) ГИЗДИ както вървят, ще регистрират 15 хиляди.
Янаки Стоилов:
Тази формула ще я изчислите и ще я предложите допълнително?
Предс. Искра Фидосова:
Г-н Казак предложи 1/10, което е по-малко от това, което аз предложих. Гласуваме 1/10 – предложението на г-н Казак – 1200 човека.
Мая Манолова:
Моето предложение е колкото са секциите, толкова да са и наблюдателите. Говорим за една организация колко наблюдатели може да има.
Предс. Искра Фидосова:
Вчера ме уведомиха, че сме пропуснали да гласуваме за наблюдателите. Грешката е моя. Има думата г-н Казак.
Четин Казак:
Уважаеми колеги, съгласно внесеното предложение от н.пр. Искра Фидосова, Красимир Ципов, Емил Радев и Димитър Лазаров последното изречение гласи: „В изборното помещение може да присъства само по един регистриран наблюдател на една и съща организация.” Тоест на ГИЗДИ може да присъства само един наблюдател. Но това не означава, че на NGO не може да присъства наблюдател.
Предс. Искра Фидосова:
Не, не значи. Както досега беше за застъпниците. Тоест нашето предложение последното изречение задължително трябва да остане, защото следваме принципа, че на една организация, включително застъпник и каквото ще да е, не може да има повече от един представител вътре.
Отделна тема е колко е общият брой - таван на наблюдателите.
Янаки Стоилов:
В една секция или в страната.
Предс. Искра Фидосова:
Не, изобщо. Те не са привързани към секциите с номер. В удостоверението не се изписва номер на секцията, не следват режима, който е на застъпниците.
Янаки Стоилов:
Защо не се запише, че наблюдател не може да има повече от три секции или нещо такова.
Предс. Искра Фидосова:
И сега г-н Казак предложи 1/10 и като имаме предвид, че общият брой на секциите в страната е 12 хиляди, 1/10 са 1200 наблюдатели. Като видим колко са се регистрирали през 2011 г. в 80% от случаите между 17 и 25 човека на една организация. А само ГИЗДИ са 3500. Аз питам кое е мерилото?
Мая Манолова:
Може да има различни методики, различни цели, различни подходи.
Предс. Искра Фидосова:
Може ли в няколко избора под ред едните правят анализ със 17 човека, а другите с 3500.
Четин Казак:
Искам да задам следния въпрос на представителите на NGO. Колко души са нужни? Или колко е представителната извадка, която се анкетира, за да се направи социологическо проучване като процент.
Янаки Стоилов:
Каква е връзката между социологическо проучване и наблюдение на изборите? Няма никаква съпоставимост между двете неща.
Мая Манолова:
Тук се приема само информация, която подкрепя тезата на управляващите. Ще дойдат наблюдатели, колкото и да не ви се иска.
Предс. Искра Фидосова:
Ще дойдат, защото ние сме ги поканили. Преминаваме към гласуване.
Предложението на н.пр. Четин Казак за 1/10 от общия брой на всички. Който е „за”, предложението на г-н Казак за 1/10, моля да гласува. Петнадесет „за”. Против? Един „против”. Трима „въздържали се”.
Обръщам се към г-жа Мая Манолова и към г-н Лазаров. Ако още веднъж, който и да било от двамата обвини едната или другата партия в манипулации и купуване на гласове ще дойдете на следващо заседание, а ние ще продължим да работим по текстовете в законопроекта.
Ваня Нушева:
Става въпрос за това, че когато говорихме наблюдателите да не присъстват на заседанията на ЦИК, защото там не е систематичното място на ЦИК, РИК и ОИК, тъй като в ЦИК въпросът е изяснен, не разбрах или по-точно не видях разпоредби – има ли в РИК и ОИК регламентирана възможност наблюдатели да присъстват. Да не пропуснем този момент.
Предс. Искра Фидосова:
Няма да се спирам на тези текстове, защото няма да изкараме кодекса. В ЦИК и в РИК сме ги гласували. В ОИК остана, когато направим целия доклад. Затова бързам да приключим до края, за да може в събота и неделя да направим текстовете с всичко гласувано досега, да видим къде има да се догласува и да сложим ред. И ако още един път се върнем назад, няма да стигнем до крaя.
§ 53. Предложение на н.пр. Фидосова, Ципов, Радев и Лазаров. И тук трябва да остане последното изречение.
Димитър Лазаров:
Оттеглям първата част на текста на § 53.
Предс. Искра Фидосова:
Г-н Лазаров оттегля първата част на § 53 и остава последното изречение. Гласуваме. Против има ли? Няма. Въздържали се? Няма. Деветнадесет „за”.
Гласуваме предложението по вносител по принцип с редакцията. Деветнадесет „за”, без против и въздържали се.
Янаки Стоилов:
Има един практически казус за отличителните знаци на застъпниците и наблюдателите. (чл. 193) Тъй като трябва да разширим неговия обхват, защото те не могат да носят отличителни знаци на партиите, но не би следвало да носят и отличителни, уеднаквяващи знаци. Защото имаше на едни от изборите едни момчета, облечени с едни и същи анцузи, шапки и т.н, които много красноречиво говореха, повече от това да имат някакъв етикет. Така че трябва да разширим текста и да се каже, че не могат да носят общи отличителни значи, независимо какво сигнализират и чрез какво го сигнализират. Когато видиш във всички секции в едно училище по един и същи начин облечени определени хора. Те не могат да идват униформени там.
Антоанета Цонева:
Трябва да се предвиди много висока санкция. Масово са без никакви баджове. Изобщо не може да се разбере в помещението кой какъв е – кой е член на комисията, кой е застъпник, абсолютно не е ясно нищо.
Предс. Искра Фидосова:
На последните избори всички имаха баджове.
Антоанета Цонева:
Може да сте видели, но масово нямаше и ние се обаждахме в ОИК да настояваме да си сложат баджове.
Предс. Искра Фидосова:
А Вие как видяхте със 17 човека, че масово не е имало баджове.
Антоанета Цонева:
В Кюстендил, например, с моите наблюдатели сме покрили целия град, въпреки че са 15. Нямаха баджове и имаше страшни проблеми. Не е ясно кой, кой е. Дори не се различаваха членовете на комисията от другите присъстващи. Това е голям проблем.
Предс. Искра Фидосова:
Аз не мисля, че има такъв проблем. Изчистихме текстовете.
Янаки Стоилов:
Аз ви предлагам горе-долу как да бъде сегашният текст:
„Застъпниците носят в изборния ден отличителни знаци по образец, утвърден от Централната избирателна комисия.”
И в секцията да има приготвени и да им ги раздават. Като махнем „могат да” и добавим едно изречение.
Предс. Искра Фидосова:
То е „могат да”, защото на предишните избори и на по-предишните имаше на БСП с розичка, на които пише „застъпник”, а имаше и едни други, които не знам с какво бяха.
Янаки Стоилов:
Ние говорим само за по утвърден образец.
Предс. Искра Фидосова:
Трябва да стане, че не могат друг различен и отделно да се добави твоята хипотеза.
Янаки Стоилов:
Като няма „могат да” са задължени.
И да запишем още едно изречение: „Те не могат да използват други отличителни значи, чрез облекло, аксесоари и други.” Примерно, някои могат да си вържат червени шалчета. Това също не би следвало да е допустимо.
Четин Казак:
Така се отваря вратата за произвол. Правото да го отстранят заради тези неща, ти го подлагаш на риск да му намерят някакъв кусур и да го отстранят.
Янаки Стоилов:
Не могат всички да бъдат с едни и същи шапки, с едни и същи анцузи или с нещо друго едно и също десетки хора.
Предс. Искра Фидосова:
Прав сте, г-н Стоилов. Но представи си, че примерно сега правим избори, студено е и всички дойдат с черни якета. И на това основание ще има саморазправа в комисията и ще изгонят застъпници и представители на партии. Всяко нещо крие риск.
Дайте да напишем, че които не носят се отстраняват. А ЦИК да си прочете стенограмата от днес и да види, че има ангажимент да отпечата N на брой баджове и всяка комисия да бъде обезпечена с резервни. Ако остане партиите да си носят отговорност и участниците ще изгонят представителите на доста партии и ще стане проблем.
Янаки Стоилов:
Да се направят служебно.
Предс. Искра Фидосова:
Да, иначе има опасност от саморазправа в комисиите и може да се стигне до изгонване на маса хора. Недейте заради нещо дребно да обръщаме всичко наопаки.
Димитър Лазаров:
Г-жо Фидосова, такова задължение няма, а е хубаво да има и за членовете и председателя на СИК и те да си имат баджове със съответния надпис „председател”, „секретар”, „заместник председател”, „член”. Защото наистина стоят едни хора вътре и не можеш да разбереш какви са.
Предс. Искра Фидосова:
Изречението е следното:
1. ЦИК служебно отпечатва баджове за членовете на секционните комисии на бял формат. Ползваме същия текст, който е за баджовете на застъпниците, на който пише качеството му с което участва в комисията.
2. Отпечатва служебно и резервни баджове за застъпници. Защото слагаме в чл. 193 текст, че лице, което няма отличителен знак по образец, съгласно изискванията на член еди-кой си се отстранява от изборното помещение и не може да присъства.
Четин Казак:
Да ви прочета сегашния текст: „Застъпниците, които носят отличителни знаци извън одобрените от Централната избирателна комисия, се отстраняват от участие в изборния ден с решение на секционната избирателна комисия.”
Предс. Искра Фидосова:
Не. Г-н Стоилов има предвид облекло. А тук се имат предвид знак-бадж.
Четин Казак:
По принцип отстраняването трябва да бъде с решение на СИК, а не еднолично на председателя.
Предс. Искра Фидосова:
Защо? Председателят трябва да го отстрани веднага. Като не е с бадж, ще го отстрани. Законът е еднакъв за всички.
Четин Казак:
Председателят е от БСП и като види, че на застъпника на ГЕРБ нещо не му харесва на баджа, го отстранява.
Димитър Лазаров:
Ще прекъснат изборния ден, ще се затвори комисията, за да вземе решение да отстрани бай Пешо, че нямал бадж.
Янаки Стоилов:
Аз ви предлагам по-проста редакция, използвайки съществуващото второ изречение: „Застъпниците, които носят или използват отличителни знаци (облекло, аксесоари и други) извън одобрените от Централната избирателна комисия, се отстраняват от участие в изборния ден с решение на секционната избирателна комисия.”
Предс. Искра Фидосова:
Но така написано облекло означава следното и така ще го разберат. Например, тениска, на която пише ГЕРБ, БСП или нещо друго.
Янаки Стоилов:
Може да не пише и нищо на нея. Но, ако всички се явят, примерно, с фланелки, на които има едно слънце, значи тези хора имат нещо, което ги отличава. Аз го предлагам този текст и за наблюдателите и за застъпниците.
Четин Казак:
Всяка секционна комисия си е отделна. Не може председателят на секция 51 да гледа, че в 52, 53 и 54 има жълти тениски и да каже: „Щом има и в другите секции, аз те отстранявам.”
Янаки Стоилов:
Те обикновено стоят пред секцията, а не в секцията.
Предс. Искра Фидосова:
Да, но председателят на една секционна комисия няма да обиколи целия град, за да види къде на друго място има червени шапки. Като стои пред секцията и е облечен, примерно, със зелена вратовръзка, зелена шапка и черно яке, нарушение ли е на закона.
Янаки Стоилов:
Нарушение е, ако види такива 5-6 души в другите секции в същия избирателен участък.
Предс. Искра Фидосова:
§ 54. Гласуваме. Деветнадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 55. Предложение на н.пр. Георги Анастасов.
И предложение на н.пр. Фидосова, Ципов, Радев и Лазаров за § 55.
Първо гласуваме предложението на г-н Анастасов. Който е „за”, моля да гласува. Четирима „за”. Против? Няма. Петнадесет „Въздържали се”.
Гласуваме предложението на н.пр. Фидосова, Ципов, Радев и Лазаров. Деветнадесет „за”, без против и въздържали се.
Гласуваме § 55 по вносител. Деветнадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 56. Предложение на н.пр. Фидосова, Ципов, Радев и Лазаров.
И предложение за редакция на комисията
Желаещи за изказване. Г-жа Манолова.
Мая Манолова:
§ 56 го приемаме по принцип с редакцията, която сте предложили.
Предс. Искра Фидосова:
Добре. Гласуваме. Деветнадесет „за”, без против и въздържали се за предложението на н.пр. Фидосова, Ципов, Радев и Лазаров, постъпило между първо и второ четене за § 56.
Гласуваме по принцип предложението на вносителя за § 56 с редакцията на комисията, която е на допълнителния лист. Деветнадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 57. Прескачаме § 57 по вносител и направените предложения.
Предложение на н.пр. Мая Манолова да се създадат нови § 57а, § 57б и § 57в. Това са текстове за интегралната бюлетина. Прескачаме ги.
§ 58. Прескачаме и този параграф.
Бях помолила проф. Константинов да ни представи варианта за електронно гласуване, върху който работихме миналата седмица.
Мая Манолова:
В § 58 предлагаме машинно гласуване.
Предс. Искра Фидосова:
Предлагам да продължим нататък по текстовете, докато дойде проф. Константинов да представи електронното гласуване.
§ 59. „Гласуване на избиратели с физически увреждания”.
Димитър Лазаров:
Отпада „опорно двигателния апарат”.
Предс. Искра Фидосова:
Не може. Ние сме гласували точно за опорно двигателния апарат. Това е много подвеждащо. На предишни избори имаше стотици слепи. Това невинно предложение, фино изработено, е много съществено.
Гласуваме § 59 по вносител. Който е „за”, моля да гласува. Четирима „за”. Против? Няма. Въздържали се? Петнадесет „въздържали се”.
§ 60. Желаещи за изказване? Няма. Гласуваме § 60 по вносител. Който е „за”, моля да гласува. Шест „за”. Против? Няма. Тринадесет „въздържали се”.
§ 61. Желаещи за изказване? Г-н Казак.
Четин Казак:
Аз подкрепям § 61 по вносител. Аз съм против ТЕЛК и НЕЛК.
Предс. Искра Фидосова:
Гласуваме § 61 по вносител. Шест „за”. Против? Няма. Тринадесет се въздържат.
Предложение на н.пр. Фидосова, Ципов, Радев и Лазаров да се създаде § 61а. „В чл. 205, ал. 2 след думите „модулна кутия с бюлетините” се добавя „и приковете”.
Това беше пропуснато. То изобщо не е във връзка с ония.
Мая Манолова:
Ако отпадне изобщо модулната кутия отпадат и пликовете.
Предс. Искра Фидосова:
Добре. Прескачаме § 61а.
Предложение на н.пр. Мая Манолова и група народни представители да се създаде нов § 61а. Прескачаме го.
§ 62 за промени в чл. 209, ал. 2. Това е безспорно. Да го гласуваме.
Мая Манолова:
То е само за народни представители. В смисъл всичко това може да бъде подкрепено, като се реши въпроса с бюлетината.
Предс. Искра Фидосова:
Отлагаме го.
§ 63. За извлеченията от протоколите. Това го коментирахме многократно и да не започваме отново целия дебат.
Мая Манолова:
Но не сме го решили.
Предс. Искра Фидосова:
Това е за извлеченията от протоколите кой какво има право да получи.
Предложение на н.пр. Фидосова, Ципов, Радев и Лазаров за § 63.
Мая Манолова:
Специално за г-н Лазаров искам да прочета предложението за чл. 210:
„В случаите, когато от една и съща партия, коалиция от партии или инициативен комитет в избирателната секция има застъпник и представител в изборното помещение може да присъства само единия от тях. В изборното помещение може да присъства само по един регистриран наблюдател на една и съща организация.”
Четин Казак:
Вече се разбрахме принципно, че във всеки един момент – и при откриване, и по време на гласуването, и по време на броенето, ще присъства застъпник представител на партия.
Предс. Искра Фидосова:
Тук отпада първата част и остава второто изречение.
Извлеченията от протоколите ги коментирахме в началото.
Мая Манолова:
Аз предлагам тези текстове да ги оставим за вторник.
Предс. Искра Фидосова:
Добре. Отбелязваме го и във вторник го чистим.
Продължаваме нататък. Предложение на н.пр. Бисеров, Метин и Казак. Създава се § 63а за чл. 212. Това е за извлечението от протокола. Говорихме, че един ще окачим публично и пак един трябва да се преписва. Остава си така и се преписва. Облекчението, което правим е, че се отпечатва в протоколите партиите, коалициите и инициативните комитети като наименование, за да облекчим хората да не ги преписват. Това е решението.
Четин Казак:
Един оригинал и го закачваме на стената.
Предс. Искра Фидосова:
Както си е сега, само добавяме, че като се отпечатват протоколите предварително се изписват участниците – регистрираните партии и коалиции и инициативни комитети се отпечатват в протокола, както са по реда в бюлетините, за да не преписват хората и това, за да не се допускат грешки и един се окачва. Тоест трябва да го направим в два. Ако могат да станат четири, четвъртият да се окачи пред секцията. Другото не можем да го изпълним. Коментирахме го надълго и нашироко.
Мая Манолова:
Тогава искаме извлечение от протокола пак така подписано от всички членове.
Предс. Искра Фидосова:
Няма да ти подпишат всички членове и така няма да вземеш нищо.
Мая Манолова:
Защо да не подпишат? Да пише, че са длъжни, а дали ще се подпише?
Предс. Искра Фидосова:
И сега пише, че са длъжни. Те не искат основния протокол да подпишат.
Мая Манолова:
Сега няма изискване извлечението да се подпише от всички членове. Ако не го въведем, ще го подписват ли? Няма. Тогава защо да не го въведем.
Предс. Искра Фидосова:
Основният протокол да се подпише от всички. И сега не го подписват масово всички. (Ако го има тук, ще го подпиша.) Няма да го подпишат. Трябва да се провери дали се вижда на четвъртия екземпляр.
Мая Манолова:
Това не ни върши работа. Ние тук сме категорични!
Предс. Искра Фидосова:
Добре. В зала ще се срещнем по това.
Мая Манолова:
Няма какво да се срещаме. Поне тогава да получим удостоверение с подписи на комисията. Разбрахме се, че ще отложим дебата, а вие сте си го пререшили.
Предс. Искра Фидосова:
Не сме го пререшили. Не сме го гласували.
Четин Казак:
Минимум предлагам следното. Четвъртият оригинал, подписан от всички се окачва на стената и оттам нататък се дават извлечения.
Мая Манолова:
Да се запише като задължение, че задълженията се подписват от всички. Който не се подпише, че бъде глобен. Да го има като задължение.
Четин Казак:
Точно това исках да предложа.
Предс. Искра Фидосова:
Не съм съгласна. Защото ще ми изкарате 6 с подписи и няма да се разбере кой е автентичният резултат. Това значи да поставим под съмнение всички резултати.
Мая Манолова:
Не искате, защото ти не искаш.
Предс. Искра Фидосова:
Не е вярно, че аз не искам. Никой нормален човек не иска, защото поставя под съмнение всички резултати. Защото утре г-жа Манолова ще размаха един протокол, г-н Лазаров – втори, г-н Тодоров – трети, г-н Казак – четвърти. Това значи да блокираме всичко. Това ще постави под съмнение всички резултати.
Мая Манолова:
Аз искам подписано извлечение.
Димитър Лазаров:
Колеги, да прочетем какво сме приели.
„Чл. 212 (1) Протоколът на секционната избирателна комисия след съставянето му се подписва от всички членове на комисията. След подписването председателят обявява резултатите ...” и т.н.
Но има още нещо, което го приехме с консенсус в работната група, защото имало и ваши представители ,които не желаят да подписват протокола. И ние приехме текст, че неподписването на протокола от член на СИК не го прави недействителен, за да не се блокира процесът.
Мая Манолова:
Каква връзка има това с това, което ние искаме в момента?
Предс. Искра Фидосова:
И това за четирите екземпляра – досега са три, а ние говорим за четири, като четвъртият се окачва на видно място. А оттук нататък г-жа Манолова говори.
Мая Манолова:
Е и какво като се окачва на видно място. Аз да го снимам ли? Няма да седя и да ви гледам как сте измислили изборната измама и да си мълча.
Предс. Искра Фидосова:
Как ще направиш един официален документ с различно съдържание. Кой ще провери на 20 застъпника на 20 пълномощници на партиите какво са преписали в препис извлечението като резултат.
Четин Казак:
Държа на следното. Ние също държим да има такива гаранции, но виждаме, че няма разбиране, затова поне трите оригинала стават четири. Подписаният четвърти оригинал се окачва и няма предвидена санкция за всеки, който откаже да го подпише от членовете на СИК. Трябва да има санкция.
Предс. Искра Фидосова:
Има санкция и ако не ме лъже паметта е 1000 лв.
Димитър Лазаров:
„Чл. 296 (1) Член на секционна избирателна комисия, който откаже да подпише протокола на комисията по чл. 212, се наказва с глоба от 1000 лв.”
Четин Казак:
Добре. И извлечението, което ще се дава, да бъде подписано поне от председателя и от секретаря, а не да бъде без подпис.
Предс. Искра Фидосова:
Не може да подписва председателят, вместо да си комплектова документите и да тръгне към РИК или ОИК да седи и да подписва.
Четин Казак:
Г-жо Фидосова, всяко официално извлечение все пак се подписва от някого. Когато взимаш препис-извлечение от официален документ, се подписва от някого. Нали все пак трябва някой да удостовери, че това извлечение не е произволно съставено. Какъв е проблемът да се подписват от председателя и секретаря?
Емил Радев:
До преди малко говорихме как един час ще работи повече СИК и ще блокират, а в момента искате да се направи норма, която ще блокира СИК тотално. Как председателят ще проверява всички преписи.
Димитър Лазаров:
Г-жо Председател, тази тема я дискутирахме достатъчно дълго. Предлагам да гласуваме. Очевидно се правят предложения, които целят да се блокира изборния процес.
Предс. Искра Фидосова:
Гласуваме предложението на н.пр. Бисеров, Метин и Казак за създаване на § 63а. Който е „за”, моля да гласува. Шест „за”. Против? Няма. Тринадесет „въздържали се”.
Гласуваме предложението на Н.пр. Мая Манолова за § 63а. Шест „за”. Против? Няма. Тринадесет „въздържали се”.
§ 64 се отнася до бюлетините. Прескачаме. Ще го обсъждаме във вторник.
Предложение на н.пр. Мая Манолова да се създадат § 64а и § 64б – също прескачаме.
§ 65 също. Предложение на н.пр. Мая Манолова за § 65 също прескачаме.
§ 66 също прехвърляме. Предложенията по § 66 също прескачаме.
Предложение на н.пр. Бисеров, Метин и Казак да се създаде § 66а –прескачаме.
Предложение на н.пр. Мая Манолова за § 66а – също прескачаме.
§ 67, § 68 и § 69 и § 70 също прескачаме.
Четин Казак:
Искам да поставя един принципен въпрос. Има ли някъде упоменато кой предава секционните протоколи? Пише ли някъде кой ги приема, кой ги предоставя?
Предс. Искра Фидосова:
Предложение на н.пр. Мая Манолова да се създадат § 70а и § 70б
Мая Манолова:
Можем да гласуваме това предложение.
Предс. Искра Фидосова:
Гласуваме предложението за създаване на § 70а и § 70б. Който е „за”, моля да гласува. Шест „за”. Против? Няма. Тринадесет „въздържали се”.
Предложение на н.пр. Фидосова, Ципов, Радев и Лазаров да се създаде § 70а.
„В чл. 232, ал. 2 се изменя така:
(2) Изборните книжа и материали от гласуването извън страната се предават от секционните избирателни комисии извън страната на ръководителя на българското дипломатическо или консулско представителство или на оправомощен от него представител. Изборните книжа и материали се изпращат по първата дипломатическа поща, не по-късно от 14 дни след изборния ден до Министерството на външните работи за предаването им в Централната избирателна комисия, където се съхраняват до следващите избори.”
Това е уточняващ текст по искане на Министерството на външните работи с наша редакция. Желаещи за изказване? Няма.
Гласуваме така предложения текст за § 70а, чл. 232, ал. 2. Деветнадесет „за”, без против и въздържали се.
Четин Казак:
Искам да попитам за чл. 231. Аз искам да предложа предаването да става задължително от три лица: председател, заместник-председател и секретар и член и тримата от различни. Сега е председател или заместник-председател, секретар и член. Защото се разбрахме, председателят, заместник-председателя и секретарят да бъдат поне от трите основни партии. Трябва да има от трите основни партии там.
Предс. Искра Фидосова:
Това къде го пише. А по-малките партии?
Четин Казак:
Защото са в съдружие с някоя от по-големите партии, за това.
Предс. Искра Фидосова:
Това го кажи на Катя Михайлова и на Явор Нотев от Атака и виж какво ще ти отговорят. Тогава аз предлагам да запишем ГЕРБ, БСП и ДПС участват на изборите. Резултатите се делят помежду им и се разпределят така местата в парламента. Така може ли?
Четин Казак:
Или поне да запишем, че и други членове на секционната комисия също могат да придружат, ако желаят. Този промеждутък от време от изготвяне на протоколите до предаването им е най-важен. Това е един от най-сюблимните моменти в изборния процес е предаването на книжата. Видяхме го. То не бяха чували!
Предс. Искра Фидосова:
Нямат отношение чувалите към резултатите. Резултатът е в протокола. Това, ако не сте го разбрали, няма смисъл да продължаваме. Не могат да се броят повторно бюлетини с изключение на един единствен случай – когато има разминаване във фабричния номер на идентификатора.
Четин Казак:
В Кърджали по жалба на Цвета Караянчева се броиха бюлетини. И накрая след преброяването излезе, че ДПС е имал още повече гласове. Най-големите подмени и фалшификации стават там. Затова там трябва да има максимален контрол и присъствие на повече хора от различни партии. Кел файда, че 9 часа са стояли в секцията, че после са броили, че после са съставили протокол, ако в промеждутъка от секцията до РИК или ОИК някой направи шашмалогията – подмени протокола, поправи го нарочно, задраска нещо, после възниква спор, после не можем да намерим бюлетините и накрая всичко отива по дяволите.
Предс. Искра Фидосова:
Може ли да предложа на организациите, които регистрират наблюдатели задължително да си изпратят поне в 6 секции в Турция наблюдатели за парламентарните избори.
Четин Казак:
Пратете! В Испания 3000 гласоподаватели бяха обявени, че са гласували в една секция. Никой не оспорва как е станало това. Те гласуваха за ГЕРБ 90%. Как от 3000 човека 90% гласуват за ГЕРБ и вие не сте правили нищо. А тук експерти и г-н Яне Янев ни уверяват, че повече от 1000 човека е абсурд да гласуват в една секция, а в Испания гласуваха 3000 в една секция. Гласуваха за ГЕРБ. Е? В Палма де Майорка над 2500 души. В Лондон в две секции 3500 души. Също 90% за ГЕРБ гласовете. Обаче никой не оспори пред Конституционния съд тези резултати. Никой не отиде там да проверява нито протоколи, нито бюлетини.
Затова председател, заместник-председател, секретар или ако няма някой от тях един член, плюс който желае от другите членове също. Какъв е проблемът да добавим, че който от другите членове желае, също може да придружи.
Предс. Искра Фидосова:
Първо, не са гласували за ГЕРБ 3000.
Второ, такова предложение няма между първо и второ четене.
Четин Казак:
Правя го в момента в комисията.
Предс. Искра Фидосова:
Комисията не приема предложението за промяна в чл. 230.
Четин Казак:
За чл. 230, в чл. 231 и навсякъде да може който желае от останалите членове да приддружи.
Предс. Искра Фидосова:
И за чл. 231 също не приема. Продължаваме по доклада.
Предложението на н.пр. Мая Манолова за нов § 70в за промени в чл. 233.
Мая Манолова:
Аз съм разписала подробно, когато се налага да се броят бюлетини при несъответствие на данните или както е описано в чл. 233. В случаите на установено несъответствие в номерата на протоколите. (Така е и сега.) Предлагам в тези случаи бюлетините да се транспортират от общинските, съответно районните администрации, защото предложението ми е както беше досега да се съхраняват от общинските, в София в районните администрации, за да не е това стълпотворение на едно място, както е било. Предлагам бюлетините да не се съхраняват при областния управител.
Предс. Искра Фидосова:
Те не се съхраняват при областния управител.
Мая Манолова:
А къде. Вие не предлагате ли така? (Не.) Къде предлагате в София да се съхраняват?
Предс. Искра Фидосова:
Те сега се съхраняват в районните. За местните се съхраняват при областния. Всички национални са били съхранявани в областна администрация.
Мая Манолова:
Добре. Значи сме на едно мнение. Предлагаме да се съхраняват в общинските администрации или в районните.
Предс. Искра Фидосова:
Как ще съхраним бюлетините от изборите за парламент, като са 31 РИК, как ще ги разделим в 11 общини в Монтана. Областта ни има 11 общини.
Мая Манолова:
Те се носят не от РИК, а от СИК. СИК го носи на района на чиято територия се намира. В СИК във всяка община в съответната община. (Само за общинските избори.) Искам да ти кажа, че панаирът, който беше, ще се повтори с още по-голяма сила.
Красимир Ципов:
Тук се има предвид не къде стоят окончателно, а като спрат да броят в училището и са готови с протоколите, да останат в районните и общинските администрации.
Мая Манолова:
Г-н Ципов е прочел и е разбрал.
Предс. Искра Фидосова:
Досега говорехте, че бюлетините с чувалите с бюлетините са вързани с резултатите. Сега като се оставят чувалите с бюлетините на едно място, а носиш протокола на друго място в друга сграда какво става.
Мая Манолова:
Защото видяхме висенето с протоколите и разнасянето на чувалите.
Предс. Искра Фидосова:
Г-жо Манолова, това е аргумент срещу собственото ти изказване, че бюлетините имат отношение към протокола и резултатът в него.
Мая Манолова:
Аз съм разписала механизъм, по който когато се наложи да се спори. Моля вижте предложението ми на стр. 113 в т. 1.
Предс. Искра Фидосова:
Това е въпрос на организация. Ние разписахме график и изрично в закона има график, по който отиват да носят. Но тук не си свършиха работата в София, не направиха графика и затова стана това нещо. Иначе всичко си е написано. Как нямаше проблеми в други градове, а само в София. Просто лоша организация. Аз не мога да кажа друго. Това е истината.
Димитър Лазаров:
В ал. 3 на чл. 233 от предложението на г-жа Манолова пише: „След преброяването на гласовете бюлетините се транспортират по..”.
Кои гласове се броят?
Мая Манолова:
Прочети чл. 233 сега действащия текст, който е даден на стр. 214. Това е хипотезата, когато има несъответствие на фабричния номер и се налага да се брои отново. Това е чл. 233, ал. 3, действащ текст, за да разбереш какъв е смисълът.
Предс. Искра Фидосова:
Гласуваме предложението на н.пр. Мая Манолова за нов § 70в. Колко са „за” разделянето на бюлетините от протоколите? Шест „за”. Против? Няма. Тринадесет „въздържали се”.
Мая Манолова:
Те и сега са разделени, само че се отнасят при областния чувалите.
Предложение на н.пр. Бисеров, Метин и Казак да се създаде § 70а.
„В чл. 233, ал. 6 се създава ново изречение второ: „Окончателно приетият от районната избирателна комисия протокол на секционната избирателна комисия се сканира и се публикува незабавно на интернет страницата на комисията.”
Това го приехме в началото.
Предложение на н.пр. Георги Анастасов да се създаде § 70а.
„В чл. 238, ал. 1 в края на изречението се добавя: „като застъпниците имат право да вписват в него мнения, възражения и препоръки и да получат заверен препис от протокола.”
Мая Манолова:
По принцип възраженията на застъпниците могат да отделен лист да се приложат към протокола. Какво пречи. Констатирам това и това и моля да го приложат към протокола. Какво лошо има в това.
Предс. Искра Фидосова:
Гласуваме предложението на н.пр. Анастасов. Който е „за”, моля да гласува. Четирима „за”. Петнадесет „въздържали се”. Без против.
Предложение на н.пр. Мая Манолова да се създаде § 70г.
Мая Манолова:
Това е във връзка с общинските избори.
Предс. Искра Фидосова:
Гласуваме предложението на н.пр. Мая Манолова за § 70г. Който е „за”, моля да гласува. Пет „за”. Четиринадесет „въздържали се”. Без против.
Предложение на н.пр. Мая Манолова да се създаде § 70д. Гласуваме. Четирима „за”. Петнадесет „въздържали се”. Без против.
Предложение на н.пр. Бисеров, Метин и Казак да се създаде § 70б.
Приели сме го по принцип.
Следващо предложение на н.пр. Мая Манолова да се създаде § 70е, чл. 243, ал. 1, т. 3. „за избор на кмет на район”. Гласуваме. Шест „за”. Тринадесет „въздържали се”. Без против. По т. 2 – Деветнадесет „за”.
§ 71. В чл. 244, ал. 1 се създава т.17а.
И предложение на н.пр. Фидосова, Ципов, Радев и Лазаров в чл. 244, ал. 1 се създават и т.17б и ,7в.
Тук сме „за” с редакцията. Гласуваме. Деветнадесет „за”, без против и въздържали се.
Предложение на н.пр. Георги Анастасов да се създаде § 71а за чл. 245, ал. 1. Гласуваме. Четирима „за”. Петнадесет „въздържали се”. Без против.
Предложение на н.пр. Мая Манолова за създаване на § 71а.
Мая Манолова:
За сканирането реши ли се?
Предс. Искра Фидосова:
За сканирането твърдо „за”. А за извлечението вече го решихме и ще гласуваме по същия начин.
Гласуваме предложението на г-жа Манолова. Шест „за”. Тринадесет „въздържали се”. Без против.
Четин Казак:
За извлечението. Все пак трябва да се подписва от някой това извлечение.
Предс. Искра Фидосова:
Не може! Никога не се е подписвало, защото в момента, в който се подпише носи характеристиката на официален документ, удостоверяващ резултати.
§ 72. Това е решено на друго място - в началото.
§ 73. В чл. 252, ал. 2 цифрата „9” се заменя с „20”.
Предложение на н.пр. М. Михайлов за § 73 цифрата „9” се заменя със „7 на сто от националната избирателна квота”.
Имаме проблем. Когато писахме тези текстове, си мислехме, че две години ще им стигнат, за да си направят поръчка, да направят кутии, да пускат по една бюлетина и т.н. Сега обаче с притеснение всички разбираме, че не само че нищо не е започнато да се прави, не се е мислило по този въпрос и ни се отговори, че като свърши референдума тепърва ще започне да се мисли. Това ни хвърли в ужас. Става въпрос за модулните кутии, които бяха задължителната част, за да ползваме бюлетините, които не са интегрални заради преференцията, а отделни.
Въпросът е какво ще правим, като ще ни останат 2-3 месеца, през което време нито ще могат да се поръчат модулни кутии, ни ще може да се пробва нещо. Интегрални бюлетини с преференция няма как да направим, защото ще бъдат огромни – дълги метри. Ако направим на книжка, още по-лошо, че може да се слепват при отпечатването случайно определени страници например. Сега ще прескочим тези параграфи, но ще призная, че г-жа Манолова тук е може би права.
Мая Манолова:
Доживях. И в момента ям лимон, за да не ми видите доволната физиономия.
Предс. Искра Фидосова:
Проф. Константинов, какво бихте казали Вие като страничен наблюдател на това.
Проф. Михаил Константинов:
Ако преференциалният праг ще бъде толкова висок, колкото се очертава че ще бъде, няма нищо да се случи от преференциите. Освен това, тази технология на гласуване обърква масово хората, което ще доведе до много голям процент недействителни бюлетини. Така че бих казал с болка на сърцето, че на този етап е по-добре в името на причините, които споменах, да се откажем от преференциите, освен ако уважаемите народни представители не са съгласни да направим 3% праг, когато преференциите действат.
Предс. Искра Фидосова:
Горе-долу в същата посока са и моите притеснения и аз съм човекът, който го предложи и държеше много на това, но всички тогава си давахме ясна сметка и очаквахме, че ЦИК зад две години ще има възможност да види опита в другите страни, да направи поръчка. Не знам за колко време ще се изработят тези кутии. Не знам този производител, като даде задание, ще го направи ли.
Мая Манолова:
По-лесно ще стане да се купят машини за гласуване.
Предс. Искра Фидосова:
И това не може да стане. Нали трябва да се тества, за да се пусне навсякъде. Замислих се за това дали не трябва да направим някъде експеримент, за да видим какво ще стане, а другото за мен към днешна дата е изключително притеснително.
Тук бих застанала на същата позиция, която изрази проф. Константинов.
Проф. Михаил Константинов:
Обществото и неправителствените организации ще ви дигнат на ура, защото пак лишавате гражданското общество от право на избор, което не е без основание в някакъв смисъл. Да видим какво мислят хората, които правят общественото мнение. Дали това ще бъде прието, ако се обясни на хората.
Предс. Искра Фидосова:
Ние всички сме били „за” и затова го направихме. Но сега въпросът е да сложим на кантара плюсовете и минусите – сигурността на вота и тайната на вота срещу другото.
Проф. Михаил Константинов:
Досега два пъти сме използвали преференции на двата евроизбори – 2007 г. и 2009 г. Ей Богу, нищо не се е разместило, както помните.
Димитър Лазаров:
Г-н Професор, може ли да попитам 3%. (Вече вести.) 3% от 12 хиляди ще променят вота на останалите 97%, които са съгласни с тази подредба.
Проф. Михаил Константинов:
Това съображение не е съвсем точно, защото тези, които не избират преференции го правят не защото не им харесва тази подредба, а защото не ги интересува в момента. Има различни концепции по въпроса. Това е едната, която току-що я чухме. В Италия преди години след големите скандали направиха 0% и разместиха. Словакия показа, че при 10% преференциите не действат. Ние направихме, както знаете, експеримент с резултатите от 2007 г. и 2009 г., когато единствено в България имаше преференции и резултатите бяха представени на комисията, която работеше по Изборния кодекс. И всъщност всички видяха, че когато прагът е между 3 и 5% нещо от време на време мърда.
Мая Манолова:
Мога ли аз да попитам нещо. Дали проф. Константинов е смятал при случаите, при които имаше преференция 15% и нищо не се размести, ако същата беше 9%, щеше ли да има разместване. За евроизборите беше 15% и нищо не се размести. Ако беше 9%, щеше ли да има резултат, щеше ли да има разместване?
Проф. Михаил Константинов:
Тогава Антония Първанова имаше 8.9% - някъде 9%. Тя единствена щеше да отиде на мястото на.... Имаше и хора, които минаваха тази преференция, но те бяха в партии, които изобщо не се класираха. Например, Стефан Софиянски имаше 20 на сто, но той не отиде, защото неговата партия нямаше евромандат. В този смисъл преференциите прескочиха този праг, но партиите им нямах мандат.
Много е интересен въпросът. Но всеки от нас трябва да си отговори на въпроса, ако има в неговия собствен район преференции, щеше ли да ги използва. Аз на себе си зададох този въпрос и си отговорих отрицателно.
На този етап аз лично бих ви посъветвал да се откажете от преференциите за изборите 2013 г.
Четин Казак:
Аз искам само да потвърдя нашата принципна дългогодишна позиция против преференциите или по-скоро ниския праг на преференциите и оттам въобще принципно за нас това е. Не съм съгласен с тезата на проф. Константинов, че тези, които не отбелязват преференции не им пука и не ги интересува. Напротив, за нас всеки гласувал за дадена партия значи демонстрира някаква съпричастност, някаква подкрепа за нея и за нейната листа такава, каквато му е представена. Ако не се интересува и не му пука, той няма да гласува за тази партия. За нас всяко гласуване с бюлетината на дадена партия създава презумпцията, че този избирател не че не го интересува, напротив, го интересува и подкрепя тази листа такава, каквато неговата партия му предлага. Затова е напълно прав г-н Лазаров да постави въпроса как може с 3% преференция ти да подменяш вота на 97%, които са подкрепили подредбата такава, каквато им е представена. Лично аз и още от минали мандати моята теза е била всеки праг под 50% е реално подмяна на вота на останалите. Затова аз и ние сме против преференциите въобще.
Мая Манолова:
Ние сме разписали интегрална бюлетина с преференции. Това, което мен ме притеснява при преференциите, е нещо друго, а именно броенето от 21:00 часа, както сега се прие, до неизвестен час, когато вече членовете на СИК ще са омаломощени и ще се получи онази неразбория, която гледахме и на предните избори. И тук, за да спасим преференциите, да не изпуснем крайния резултат. Макар че аз имам моите много велики опасения от цялата тази процедура, която вече споделих, от СИК до броенето на проф. Константинов на целия вот. Но така или иначе нашето предложение е разписано в текстовете.
Предс. Искра Фидосова:
Горе-долу май се очертава единна позиция на всички. Ясно си дава сметка всеки един от нас с ясното съзнание каква отговорност поема и в единия и в другия случай. Аз продължавам да бъда за преференцията, защото такова е моето разбиране, но ясно си давам сметка, че в момента това нещо ще донесе и ще доведе в огромната си част до проблем. Първо, по отношение на отчитането и броенето, защото за първи път ще се направи и то за цялата страна. Времето ще покаже.
Връщам се на това, че тогава ние бяхме убедени, че две години са достатъчни да се направят всички тези модулни кутии, да се закупят, да се гарантира, че не могат да се изнасят бюлетини, а само по една ще има. Ще има звуков сигнал като се влезе вътре и се изтегли една бюлетина. Това всичко, след като нищо не е започнато да се прави досега, въпреки действието на закона и изрично разписаното в него, аз не виждам наистина как за няколко месеца нещо може да се случи. По-скоро не може да се случи. Готова съм да подкрепя само интегралната бюлетина, ако трябва да избирам между това да се провалят изборите, но такава опция пред мен не може да има.
Четин казак:
Без преференции.
Предс. Искра Фидосова:
То няма как да стане с преференции. Ние го мислихме и проигравахме всякак. Представете си има 30 партии, колкото очакваме горе-долу да се регистрират. Ако го направим на бюлетина по дължина ,ще стане някъде около 2-3 метра – нещо, което ще създаде проблем, хаос и при гласуване и при броене. Ако го направим на книжка, най-елементарното нещо и скандалите ще бъдат ежеминутни е още при отпечатването, защото ние няма как да проверяваме и не е наша работа, или на някой друг, ще има при печата залепнали страници по между си и това показа практиката. И ние затова бяхме против книжката и винаги сме били, защото практиката е показала, че на книжка не става и не бива, защото може да са залепнали или да ги няма страниците. Тогава ще бъдат слепени било поради технически причини, било и умишлено от тези, които ги печатат. Примерно в едно пале ще им известен брой разпластени, а останалите? Как ще се разпластяват милионите бюлетини, които трябва да се доставят. Това не е възможно. С това ще се затрудни един млад човек, а да не говорим за възрастните хора. Ще поставим хората в ситуация да пускат празни бюлетини и въобще да не могат да гласуват.
Четин Казак:
Интегрална бюлетина, но без преференции.
Предс. Искра Фидосова:
Затова от няколко заседания обсъждаме предложение да се подложи на гласуване интегрална бюлетина за парламентарните избори без преференции. Това е предложението.
Митхат Метин:
Това и ние ще го подкрепим.
Четин Казак:
Или интегрална бюлетина без преференции или отделни бюлетини.
Предс. Искра Фидосова:
Ще има ли обединение по това от всички. Защото предложението ще бъде на комисията.
Мая Манолова:
Аз нямам такъв мандат. Виждате, че под това което се е подписал г-н Миков и което е с решение на парламентарната група пак скача, а за това нямам мандат да променям това наше предложение.
Четин Казак:
Да гласуваме за преференцията отделно.
Предс. Искра Фидосова:
Разбираме се, че ако има единна позиция, във вторник гласуваме. Ако няма, да носи някой отговорност за парламентарните избори. Каквото приеме мнозинството. Ако стане проблем и наистина не е възможно това да се случи в момента?! ЦИК е постоянно действащ орган. Законът е приет преди два години. Каквото и да пишем в кодекса като законодател, ако няма орган, който да го изпълнява, няма смисъл.
Четин Казак:
Какво да направи ЦИК? То е ясно, че ще има проблем, когато е интегрална бюлетината по принцип.
Димитър Лазаров:
За да няма този проблем, направихме другите бюлетини. Обяснихме всичко. Има го написано в стенограмите. Да има звуков сигнал, като влезеш вътре да не можеш да извадиш пет и да ги разнесеш. При тази ситуация ние приехме да не са интегрални бюлетини. И сега се оказва, че това не може да се случи, защото две години те не са правили задание, не са възложили да дойдат изпълнители и да има поръчка по ЗОП, да има модели, да се тестват така, както беше с регионалните преброителни центрове. Как да стане сега?
Четин Казак:
Не са постоянно действащи членовете на ЦИК. Те си работят някъде другаде.
Предс. Искра Фидосова:
Това не им пречи да направят задание. Нали има частични избори през цялата година. Нали затова ги направихме постоянно действащи за всички избори. А не да се оправдават, че за всеки избор ще има нов ЦИК и те няма какво да правят 8 месеца по-рано. И сега не ЦИК е виновен, а ние сме виновни. Какво да обясня и как да го обясня.
Ваня Нушева:
Сблъскваме се с един доста по-голям проблем, но това е една друга тема за това дали вътре в самите партии се намират механизми за обновяване на своите елити и за отговаряне на очакванията на избирателите или се наблюдава една тенденция за едно специфично вкостеняване, закостеняване в рамките на самата партия и липса на механизми за отмяна на този риск. Когато една партия не намира механизми за обмяна, за промяна и динамика вътре в елита, която да отговаря на очакванията на избирателите, то тя на следващите избори се сблъсква с отлив на избиратели и намаляване н избирателната подкрепа. Това е една от причините, поради която всъщност през последните 20 години има една много голяма динамика – появяват се партии, излизат на небосклона и залязват.
Преференциите са една възможност да се чуе и да се отчете подкрепата на членската маса и на избирателите. Няма смисъл за въвеждане на преференции, които са неизпълними – 10% праг, още повече 20% не работят. Ако искате реално да въведете праг, който да е ефективен и да е ефективно средство за контрол, за въздействие от страна на избирателите върху тези твърди партийни ядра, то тогава ще има ефект от преференциите.
Предс. Искра Фидосова:
Представите ни са различни за ефективен. Вашите представи са едни, нашите - други. Това не е реално.
Димитър Лазаров:

Вие говорите за проблема на една единствена партия. Защото другите партии си правят вътрешни избори, имат си проблеми при вътрешните избори.
Ваня Нушева:
Ако погледнем назад във времето ще видим как това е и една от причините за залеза на десните партии и при левите има проблеми. Това е една философия, която вие можете да решите. Въпрос на стратегия на всяка политическа партия.
Предс. Искра Фидосова:
Има и още нещо. Да не забравяме 2009 г. с мажоритарния вот. Той беше класически по документи и по закон мажоритарен вот. И какво стана. Там беше 0% преференцията и какво стана. По това, коя е първа политическа сила национално и регионално в определени райони, поема мажоритарни кандидати – ние двете партии.
Но не съм съгласна с голяма част от това, което казахте, защото то не е така. Ние не го разбираме по този начин.
Ваня Нушева:
Всяка партия сама избира подхода и визията към този проблем, към този въпрос. Въпрос на решение на партиите. Не би могла неправителствена организация да се ангажира с преференциите.
Четин Казак:
Аз искам да изразя следното възражение. Историята на прехода показа, че партии, които сравнително малко са променяли своя облик, своя ръководен състав, своите лидери, са останали относително стабилни в своята подкрепа. Пример за това са нашата партия и БСП. СДС – сините, които смениха 10 лидери, в момента виждате на какво дередже са. Обновлението в СДС беше тотално. Какво беше СДС в началото, какво е сега и т.н. Първо.
Второ, явлението обновление по принцип на политическия живот избирателите си го правят именно по време на изборите чрез инициирането на една нова изборна вълна, която да качи някакъв нов политически субект. Нито една преференция няма да попречи. Например, както не попречи на НДСВ да изригне като вълна и да обнови българската политическа класа 2001 г. и никаква преференция не можеше да повлияе на това 2009 г. вълната ГЕРБ да помете българската политическа класа и да дойдат в парламента хора, които нямат нищо общо с българската политическа класа. Хората намират начин да си обновят политиците, ако искат промяна. Това е нашата система. Тя не е британската, не е германската, където има две или три партии, които се въртят. При нас се обновява политическата класа непрекъснато по едни или други начини. При нас не се редува лидерът на БСП, лидерът на десните, както в други държави. Така че тази преференция няма никаква стойност. Никаква, никаква стойност!
Ваня Нушева:
При висок праг наистина няма. принципно преференцията е един компесаторен механизъм за пропорционални системи, в които има само пропорционален вот и няма мажоритарен избор. Това е въвеждане на един по-мек вариант на мажоритарен избор в пропорционалната система, но това е въпрос на избор на партията. Това е широка дискусия.
Предс. Искра Фидосова:
Това на теория е така, но на практика не е така.
Колеги, предлагам да минем към електронното гласуване. Тук ни останаха десетина параграфа. Заповядайте.
Колеги, възложих да се направи група от експерти, които не са експерти на ГЕРБ. Проф. Константинов, моля да разкажете кои са се включили и какво предлагат по отношение на електронното гласуване. Искам да го чуете, да го обсъдим, за да можем да продължим във вторник с гласуването по текстовете.
Проф. Михаил Константинов:
Най-напред бих искал да кажа, че има два подхода за регламентиране на тази материя.
Единият подход е в най-общи термини да опише този процес - нещо, което е направено в сегашния § 85 на с. 140. Там по същество е изведена есенцията от несбъднатия закон за електронното гласуване от 2004 г. и в най-общи термини нещата са дефинирани. Всеки път повтарям и съжалявам, че и сега трябва да го кажа, но в продължение на 8 години аз представлявах България в Съвета на Европа по въпросите на електронното гласуване, така че имам известен поглед по този въпрос. Мога да кажа, че сега съществуващият текст като цяло върши работа, но ще се наложи ЦИК доста по-детайлно да регламентира разни други неща. Например, от рода на това, което ви е раздадено в материала, на който пише „Електронно гласуване”. Ще резюмирам първия подход. Като цяло се приемат тези текстове, описани в момента в § 85 с едно на ум, че Централната избирателна комисия допълнително ще детайлизира в духа на материала, с който разполагате.
Другият възможен вариант е този материал да влезе в кодекса, който в момента е зададен като „Електронно гласуване”. В допълнително раздадения материал са залегнали законовите технически и операционни стандарти, които Съветът на Европа прие през 2004 г. и които България и подписала в лицето на външния министър тогава Соломон Паси. Той е подписал този документ, т.е. България е приела, че като цяло спазва тези стандарти. Даже има един много дълъг текст на чл. 11. Там са включени 25 изисквания към техническата система. Точките са от 1 до 25.
Веднага виждам, че в чл. 12 има техническа грешка, тъй като word e продължил да ги номерира, а става въпрос за 1, 2 и 3 като точки.
Това са двете възможности. Доколкото разбирам все пак в един достатъчно общ документ, какъвто е кодексът, е може би по-добре да се постави с общата регламентация, а този документ, за който говоря в евентуално променена форма, да влезе в решенията на ЦИК и да задължи изпълнителя на този технически проект да спазва тези принципи.
Естествено за изпълнител ще се направи конкурс. Различни фирми в България имат капацитета и възможността да го направят. Една от тях е тази фирма, в която имам честта да участвам в момента в нейния борд. Но в крайна сметка има кой в България да го направи това нещо.
Групата, която е работила по този текст – не само сега, а и преди това, са участвали представители на различни политически сили. Специално за БСП там сме работили ние със Сашо Петров, с който сме колеги математици. В тази група е и Димитър Димитров, който е независим експерт, преподавател в Софийския университет и други хора.
Колеги, този текст в някаква модифицирана форма два пъти е бил приеман от съответните комисии в предишните две Народни събрания, като включително в 40-то Народно събрание той стигна до 160 гласа в зала в смисъл този документ с малки модификации. Защото в крайна сметка аз предлагам този документ, който съм писал 2004 г. Това показва, че е имало някакво съгласие не само между политиците, но и измежду експертите. Това е излязло фактически от всички хора в България, които са се занимавали с проблеми на електронното гласуване.
Това е, което мога да ви кажа в момента. Вие трябва да решите дали ще приемете един подобен вариант, който да залегне в кодекса, или ще остане този, който е в момента, с техническата част, изнесена в решение на ЦИК. В този документ е третирано главно дистанционното гласуване в неконтролирана среда. Тоест гласуването чрез интернет терминали. В първоначалния вариант на закона се говореше и за цифрови телефони. Това беше преди 8 години. Сега вече говорим по-скоро за айфони, които са абсолютно равноправни на интернет. Това е махнато, за да могат всички да получат еднаква виртуална бюлетина. В крайна сметка избирателят дали на големия монитор, дали на малкия монитор на айфона той получава виртуална бюлетина с избор на всички обекти. Има гласуване против. Тоест не избирам нито един от субектите. Тези неща са описани. Но наистина съм съгласен, че когато човек в момента получава този документ и го чете, малко му трябва време, особено в тази част на деня.
Мая Манолова:
Колко души могат да гласуват с един ip адрес.
Проф. Михаил Константинов:
Според този вариант тук двама. Но забележете, това не е истинско ограничение. Всички знаем, че могат да се използват прокси сървър и тогава фактически един ip адрес можете да го товарите както си искате, за съжаление. Има начин да се проследяват и прокси сървърите, говорихме с браузърджиите, ще го проследим. Но кел файда, след като накрая те са свършили, отчетени са. Терористите ги гонят точно като им проследяват прокси сървърите, но да изкарваме тази техника на избори няма смисъл.
Предс. Искра Фидосова:
Имаме следната тема. Поели сме ангажимент, че ще тестваме това електронно гласуване. Проф. Константинов, моля да кажете в този вариант, който предлагате, как става заявяването от лицата, които желаят, колко, според вас, може да се обхване сега експериментално, ще се зачитат ли резултатите. Какво предлагате като цяло.
Проф. Михаил Константинов:
Специално пилотът е предложен в един минимален вариант. Във вашия текст, който вие предвиждате, видях само в пет секции, което ми се струва малко. Аз съм написал 10 секции. Но има възможности хората в една средно голяма община да получат теоретичната възможност да се регистрират за електронно гласуване. В момент се предвижда минимален пилот. Пилотът е 10 секции. В тези 10 секции ще има от 5 до 10 хиляди избиратели. Те ще бъдат случайно избрани в една община. Тези хора ще бъдат информирани, че могат да изберат електронно гласуване.
Оттам нататък отваря се портал. Човекът влиза в портала, като казваме по какъв начин. Съобщава си в момента адреса, на който се намира. Изборната администрация му създава персонален код за достъп и му връчва, забележете, при електронното гласуване трябва да има физически контакт между изборните власти и човека, за да сме сигурни, че паролите се получават от правилния човек. Това може да стане като отидете в общината и си получавате ПИН код. Всеки има банкова карта и знае как се получава ПИН код. Другият вариант е с писмо до поискване. Това е в случаите, че този човек, който има право да гласува, защото адресът му е в тази секция в момента е в Щатите, ние няма да го лишим от глас. Напротив, едни от главните кандидати за електронно гласуване са българите в чужбина. В този момент той от Щатите е влязъл в сайта, изпратил е адрес, на който да му изпратим въпросния ПИН код в препоръчано писмо. Той го получава и в някакъв смисъл контактът се осъществява между американските пощенски власти и него.
Има още един вариант. Хората пътуват през граница и т.н. Винаги има възможност да си получите на граничния пункт паролите и т.н. И това се прави. В този смисъл нещата са сравнително сигурни. Сигурността на системата е съизмерима с банкова система. Това са стандартите. Някой ще каже: Крадат по интернет и данни и пари. Крадат, но в крайна сметка човек си поверява парите на интернет. В този смисъл можем да си поверим и гласа.
Основният проблем, както всички знаем, за който и г-жа Манолова намекна, това е контролираният вот. Защото, ако сега вотът е контролиран, можете да си представите как се контролира вотът при положение, че ние не виждаме на другия край на линията кой как гласува. Контролираният вот, нека да бъдем абсолютно честни, е явление, което не може да бъде прескочено. Той е огромен проблем и на Запад. Там му викат скромно family vaulting, защото там няма такива големи етнически групи, които да гласуват контролирано, но там има големи семейства, каквито са мюсюлманските семейства, където бащата му казва за кого да се ожени, та камо ли как да гласува. Там всичко става под контрола на главата на семейството.
Предвидена е и тук възможност да гласувате колкото искате пъти. Последният се зачита. Обаче какво прави главата на семейството. Преди да падне мандалото, той ги събира всички вкъщи под контрол на големия му син, който разбира от техника, гласуват от един, два или пет терминала. В този смисъл те гласуват и кротко стоят на столчетата и чакат да свърши времето, след което той ги пуска да си ходят. Защото иначе могат да гласуват от интернет кафетата и ще гласуват както си искат. В този смисъл решение за контролиран вот няма.
Позитивният аргумент е, че вкарвате в ход хората, които са неподвижно болни. Много от тях са изключително интелигентни хора. Те работят в интернет, там си вадят хляба, там живеят. В момента не гласуват и това ги изолира от живота. Всички тези геймъри, хакери, които иначе посмъртно не отиват да гласуват с баба си с хартиените бюлетини, този човек докато щрака нещо на компютъра гласува. Българите в чужбина не ги карате толкова много да пътуват. В момента пътуват хиляди километра, въпреки че в момента се отварят повече секции, но пак е проблем. Цял ден му отива на човека.
Така че огромни групи могат да бъдат вкарани за увеличаване на актуалния корпус. Рискът е контролиран вот от определени групи хора. И даже не от големи групи. Някой може да накара семейството си да гласува някъде, ако е някакъв сатрап. Но както се казва, човек поема този риск.
Опитах се накратко да ви резюмирам плюсовете и минусите на електронното гласуване. Предполагам, че повечето ги знаете.
Предс. Искра Фидосова:
В тези 10 секции резултатът?
Проф. Михаил Константинов:
В тези 10 секции вече са казали, че те ще гласуват или само с хартия, или само електронно. Щом са казали, че ще гласуват електронно, те се подписват в избирателния списък, т.е. те остават, но пише, че ще гласуват електронно. Тъй като смятаме, че електронното гласуване ще завърши преди завършването на изборния ден, има възможност той да си каже, че иска да гласува на хартия. Отива в секцията, анулира му се електронния вот. Защото той се пази. За да се запази анонимността, електронната кутия известно време се съхранява гласа като вид глас и идентичността на избирателя. Преди прочитането обаче връзката се прекъсва. Технологията е известна на това нещо. Тоест ние можем докато той е в кутията този глас да го анулираме и да отиде неговият вот да бъде упражнен в секцията.
Според мен, единствено може още да се разшири обхватът. Тоест да не са 10 секции, а повече. Примерно, да разрешим на 5 хиляди души да гласуват електронно.
Освен това, издънва се по някакви причини проектът. Хакерите го налазиха, всичко разрушиха, но поне тези, които са в страната, ще получат възможност отново да гласуват. А тези които са в чужбина, също могат да отидат в изборния ден в консулството и посолството. Така че ние свършваме гласуването, пазим гласовете, те са изолирани от хакерите и ги броим в изборния ден. Те са всъщност преброени. Те се броят за една милисекунда. Ако е имало хакерска атака, извиняваме се на хората и ги каним да отидат да гласуват в секцията. В този смисъл няма опасност да нарушим конституционното право на глас на всеки, поне в рамките на пилотния проект. Мисля, че това трябва да го опитаме. Рано или късно се отива към това нещо. Защо да сме последни в Европа.
Предс. Искра Фидосова:
Г-н Борисов, заповядайте.
Валери Борисов:
Съвсем кратък ще бъда в допълнение на това, което проф. Константинов каза.
Само искам да ви припомня каква огромна част от българите се преброихме през интернет. Не подценявайте българските граждани. Готови са за всичко що е електронно. Администрацията ,за съжаление, в момента не отговаря със същите темпове, с които гражданите са готови да поемат електронното обслужване. Генерално го казвам. Така че абсолютно подкрепям думите на професора. 10 секции, според мен, са малко.
Предс. Искра Фидосова:
А вотът ще се зачита ли?
Валери Борисов:
В този материал, който е разпространен електронният вот и хартиеният вот са еквивалент.
Мая Манолова:
Ние нямаме притеснения, че гражданите няма да се справят. Нито даже, че някой ще разбие системата. Защото и банкирането става по електронен път. Тук нашето притеснение и проф. Константинов много добре го знае, че проблемът е с контролирания вот. Не може да се гарантира, че този човек ще гласува лично и че няма да гласува контролиран от някой, което е най-големият проблем на изборите в България в момента.
Предс. Искра Фидосова:
Контролираният вот е и на другите бюлетини – хартиените. И там не можем да се справим изцяло, каквото и да приемем. Не можем да се справим!
Проф. Михаил Константинов:
Все пак при парламентарни избори, за да смениш един мандат, трябват 16 хил. гласа и то тези 16 хиляди да отидат точно в една посока. Не е толкова страшно, а вкарваш още 300-400-500 хиляди души контингент, които сега не са гласували. Сега ги добавяш. Това са инвалиди, хакери, българи в чужбина. А да не говорим, че има много българи интелигентни хора, на които не им се отива до секцията.
Мая Манолова:
Единственото притеснение е контролираният вот. Ще ви кажа резултатите от последните избори в Кюстендил. Кметът 28%, БСП 19% и нещо, ГЕРБ 10%, Лидер 9.8%, РЗС – 9.6%. Това, според теб, дали е реално. Това е областен град Кюстендил.
Проф. Михаил Константинов:
Колко хиляди гласа взеха Лидер и РЗС.
Мая Манолова:
Беше ниска изборната активност и взеха по около 2 хил. гласа.
Проф. Михаил Константинов:
Един мандат е 16 хиляди.
Мая Манолова:
В Кюстендил 1 мандат беше 4 хиляди на РЗС. (Не е вярно.) Добре. Мога да ти дам от предишните парламентарни избори. Рискът е колосален. Не искам да обиждам никой, но тези резултати са красноречиви сами за себе си. Защото не са ГЕРБ на едно ниво с РЗС и с Лидер в Кюстендил. Това го казвам аз. А от друга страна имаше и наблюдатели. Но какво можеха да видят?
Четин Казак:
Аз искам да попитам какво значи пилотни секции при електронното гласуване в интернет. Какво значи пилотни секции?
Проф. Михаил Константинов:
Избираме една община. От тази община избираме 10 секции. Тя има 50 секции. Тези избиратели, на които имаме постоянните адреси и които са в избирателния списък, получат съобщение по пощата, че те имат право да гласуват електронно. Ако искате да гласувате електронно, регистрирайте се на сайта на портала на ЦИК.
Четин Казак:
За целите парламентарни избори 2013 г. ние ще изберем само 10 секции от една община.
Проф. Михаил Константинов:
Да. Вижте чл. 1, ал. 2.
Четин Казак:
Какво значи интернет терминали.
Проф. Михаил Константинов:
Веднага пояснявам. Настолни компютри, лаптоп, айфон, работни станции – всичко на което може да се върже интернет, и да получиш образа на виртуалната бюлетина. Защото трябва да получиш виртуална бюлетина и да я активираш.
Четин Казак:
Всеки компютър е интернет терминал.
Проф. Михаил Константинов:
Щом е вързан с интернет. Накрая има определение за „интернет терминали” (т. 6) Пише:
„6. „интернет терминали” са устройства за включване в интернет, като персонални и преносими компютри, работни станции, айфони и други; терминалите могат да бъдат от визуален, аудио или тактилен вид.”
Има хора, които са слепи, но чуват много добре. При тях терминалите са аудио терминали. Той чува определени звучи и ги командва. Така че тук е предвидено даже за хора с тежки увреждания да могат да използват интернет връзката, защото ние все пак искаме да им създадем условия. Вие знаете колко слепи хора работят в интернет и то много успешно.
Четин Казак:
Ние не се притесняваме от компютърната грамотност на българина. Притесняваме се от прекалената компютърна грамотност на някои. Не можем да сравняваме преброяванията и електронното правителство и електронното обслужване административно с избори, тъй като при първите два случая няма политически интерес. Там няма интерес. Но тук има.
Предс. Искра Фидосова:
Нека да го тестваме и да видим какво ще стане.
Красимир Ципов:
Г-н Борисов, какво се случи с концепцията за предоставянето на услуги от държавната администрация. Там всъщност този уникален код беше на основата на ЕГН с различни разширения, които се ползват, когато трябва да се предоставят някакви услуги, от съответната държавна администрация. Правилно ли съм го разбрал?
Валери Борисов:
Точно така.
Красимир Ципов:
Каква е вероятността, според Вас, той да бъде пробит.
Валери Борисов:
Важен е носителят. Тук пропускате момента, че ние говорим за един носител, в случая една пластика, аналогична на банковата карта, която върху чипа съдържа вашия електронен идентификатор. Докато тук идентификацията става чрез регистрация в един сайт, в който вие сам публикувате трите имена, постоянен адрес, ЕГН и всички други данни, които са описани в този документ. И както професорът каза, по пощата си получавате по аналогичен начин ПИН на карта – на банковата карта, или лично отивате да си вземете това нещо.
Предс. Искра Фидосова:
Да се обединим около варианта, че този път ще го тестваме.
Димитър Лазаров:
От това, което каза проф. Константинов разбрах, че от един ip адрес могат да гласуват двама души. В какво се съдържат опасенията.
Проф. Михаил Константинов:
IP адресът се чете директно. Това е грубо казано кодът на процесора, ЕГН на процесора. Всички производители на процесори са длъжни да сложат уникален номер, който не се повтаря. В света няма второ IP, както няма повтарящи се ЕГН по презумпция у нас. Когато, обаче, по някакви причини искате да останете скрит, има такава възможност, това може да не е заради недобросъвестно, а просто искате да не ви проследяват, може да използвате така наречените помощни или спомагателни сървъри. Те са така нагодени, че първо влизате в един универсален сървър, който също се идентифицира, но не е ясно кои сте вие там, та го дърпате за опашката. Това е цялата история. Тоест този, който получава съобщението, вижда, че идвате от един голям прокси сървър, но кой точно сте вие не се казва, защото там са влезли няколко милиона потребители. С други думи там вашето ЕГН се скрива в голямата структура, която контактува с крайния потребител.
Димитър Лазаров:
Заявката се прави, вижда се бюлетината и след това със сървърът.
Проф. Михаил Константинов:
Ние можем да кажем, ако искате, че няма да се разглеждат заявления и гласове, подадени с прокси сървър. И това можем да го кажем, ако искате. Проблемът е, че може да попаднете на прокси съвър, който не знаете, че е прокси сървър.
Валери Борисов:
Навлязохме в технически подробности. Ще ви дам още една идея. Когато се обсъждаше този материал със специалисти от ГДБОП стигнахме до заключението, че системата чрез която може да се прави електронно гласуване, може да бъде така проектирана и изпълнена, че от един ip адрес в рамките на 1 час да може да се гласува веднъж. Нали се сещате тогава как се затруднява въпросният контролиран вот. От един телефон мога да гласувам един път в рамките на 1 час. Това е само един от защитните механизми. Има и други механизми.
Проф. Михаил Константинов:
Когато правим пилотни секции ние искаме предварително да ограничим кръга от хора. И това е една от идеите. Например, 200 хиляди българи не излизат от домовете си. Това е чудовищно число. Това са млади и интелигентни хора. Не излизат, защото са с тежка и средна форма на инвалидност, а някои изобщо не могат да ходят. Те живеят в интернет. Те са там. Никой не чува тези хора, защото те не гласуват. Ако те тръгнат да гласуват, политиците следващия път ще направят нещо за тях. А ние досега какво сме направили? По един асансьор. Но те не могат да стигнат до асансьора. Те не могат да слязат до вход на кооперацията, в която живеят. А за тези хора е много важно да усетят, че са граждани на тази държава.
Предс. Искра Фидосова:
Имате време, колеги, събота и неделя всеки да помисли по това, което чухме сега. Аз смятам, че дължим на цялото българско общество пилотен проект и трябва да тръгнем от някъде и да го тестваме. Дали ще са три секции, пет или десет – въпрос на решение. Може с жребий да се определят. Въпросът е да тестваме. Не трябва да се страхуваме от това. Този пилотен проект сме длъжни да го направим.
Колеги, много ви моля да чуем предложението по втората тема накратко, защото хората ни чакаха часове наред.
Чл. 44 – електронна форма за подаване на заявленията за образуване на секции за гласуването в чужбина. Водихме разговори, писах писмо до Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и получихме отговор. Моля ви съвсем накратко по това, което се предлага като текст, за да финализираме дискусията и да можем да го приключим във вторник. Заповядайте, г-н Борисов.
Валери Борисов:
Предлагаме текстът на чл. 44, ал. 2 да бъде изменен така:
„(2) Български гражданин, който желае да гласува, заявява това не по-късно от 25 дни (вие можете да сложите и 30 дни) преди изборния ден в писмена форма чрез заявление по образец, подписано саморъчно и подадено лично чрез писмо до дипломатическото или консулското представителство на Република България в съответната държава (До тук няма промяна. И тук е нашето предложение.) или чрез електронно заявление през интернет страницата на Централната избирателна комисия.”
Нататък следва текстът такъв, какъвто е. Допълнението е „или чрез електронно заявление през интернет страницата на Централната избирателна комисия.” Тук става дума само за подаване на заявление за желание да гласува някъде в чужбина.
Нашите аргументи са следните. Писмено, на хартия, човекът може да изяви желание да гласува в даден град в чужбина, но в 21 век добре е той да може да го направи по електронен път. Как? Специална страница, която така или иначе се поддържа в интернет на Централната избирателна комисия, която е в защитена среда. Ще бъде разработена една електронна форма на заявление, в която избирателят ще посочи тези данни, които Централната избирателна комисия или в Избирателния кодекс са записани, например, три имена, ЕГН, защото е български гражданин, за да може да бъде проверен в ГРАО, адреса на който живее в чужбина и мястото, където желае да гласува в чужбина. На база на тази информация външно министерство преценява къде да открие изборни секции зад граница. По този начин улесняваме нашите съграждани, живеещи в чужбина, да не пишат на хартия, саморъчен подпис, да го пращат по пощата и това да се трупа в задграничните ни представителства.
Предс. Искра Фидосова:
Ограничения във формата няма да има?
Валери Борисов:
Ограничения във формата няма да има, защото това е една електронна форма, която се намира в интернет пространството. Данните от тази електронна форма ще се съхраняват в Централната избирателна комисия в защитена среда. Така или иначе днес Централната избирателна комисия има своята интернет страница, на която публикуваме и резултатите не знам колко години назад. Това не е технически проблем да бъде реализирано. Така още веднъж улесняваме избирателите, които живеят зад граница. Не само тях, а и изборната администрация, да си го кажем откровено. Защото много по-лесно е да бъдат обработвани данни в електронен вид, отколкото някой да брои хартиите в еди-кой си град зад граница на явилите се, примерно, 83 души. Това става практически мигновено през една електронна система. Това са нашите аргументи в подкрепа на предложението за чл. 44, ал. 2. Благодаря.
Предс. Искра Фидосова:
Колеги, аз съм в течение на този въпрос. Направихме две срещи и това е най-чистият вариант засега. Доста умувахме как да стане, съобразявайки се с всички пропуски от последните избори. Грешката, която се направи, да се изпращат заявления от български граждани в pdf формат, който не е такъв да се връща и не се откриха секции на много места в чужбина, заради това ограничение, което никой от нас като законодател никога не си е представял и помислил. Електронна форма и като се съветвахме с експертите, поне аз съм се съветвала с 5 и нито един от тях не каза, че електронна форма означава формат, ограничен pdf и каквото и да било. Ако това ще сложи край на спора и ще прегради възможността ЦИК да направят нова интерпретация.
Валери Борисов:
ЦИК съхранява тази информация и я изпраща на външно министерство. На база на тази информация външно министерство преценява къде и колко секции да открие. Все пак става въпрос за избори и е логично Централната избирателна комисия да е органът, който приема тези заявления. След това не е проблем. Прави се един екстракт от базата и се праща на външно министерство и те преценяват. Но дотолкова доколкото става дума за избори, ние си мислим, че ЦИК е органът. И след това ЦИК адресира до външно министерство.
Казахме, че има два канала за подаване на заявление. Единият е електронният, а другият е хартиеният през дипломатическите консулства. В момента, в който е получена хартията в дипломатическото представителство на България зад граница, някой от служителите в това представителство в чужбина въвежда тези данни в същата система на ЦИК. Това се прави, защото трябва да се обобщи тази информация във външно министерство, защото то в крайна сметка взима решение в дадена държава колко секции и в кои градове да се открият. Първо се определят населените места, но за да се определят населените места ЦИК трябва да има информацията. След това ЦИК връща информацията на външно министерство.
Предс. Искра Фидосова:
Ако сте съгласни с това да се подготвят текстовете, за да ги гласуваме и да приключваме и с този въпрос.
Колеги, понеже напредна времето, приключваме за днес.
Във вторник в 10:00 часа продължаваме. Благодаря.







Председател:
Искра Фидосова