Доклад на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 158



Днес, 04.12.2012 г., вторник, от 10:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на външните работи, отдел Правно-нормативен” – Красимир Божанов, началник на отдел и Светослав Станков, юрисконсулт; от Българска национална телевизия – Бойко Василев, Кремена Кадиева, директор на дирекция „Правна”; проф. Михаил Константинов; от Асоциация „Прозрачност без граници” –Боряна Самарджиева; от Института за развитие на публичната среда – Антоанета Цонева.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на Комисията.
Заседанието се ръководи от Искра Фидосова, председател на Комисията по правни въпроси.
Предс. Искра Фидосова:
Добър ден на всички. Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси с единствена точка в дневен ред:
Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на общ проект вх. № 253-03-88/05.09.2012 г. на приетите на първо гласуване законопроекти за изменение и допълнение на Изборния кодекс: № 254-01-77, внесен от Екатерина Иванова Михайлова и група народни представители на 06.07.2012 г.; № 254-01-79, внесен от Яне Георгиев Янев и група народни представители на 10.07.2012 г.; № 254-01-81, внесен от Мая Божидарова Манолова и група народни представители на 10.07.2012 г. и № 254-01-83, внесен от Искра Фидосова Искренова и група народни представители на 10.07.2012 г. – продължение.
Още в началото правя уговорката, че днес ще го изкараме докрай, без предварително ограничение във времето. Финално още един път ще се наложи да прегледаме текстовете и ако има още нещо за прегласуване, ще го направим или в четвъртък след обяд, ако приключим по-рано, или ще остане за петък, в 14:00 ч.
§ 5. Отложено гласуването. Коментирали сме го, следва да го отхвърлим, тъй като въпросът на ЦИК е решен с чл. 22а. План-сметката е само за общи избори и не следва да се прави тук никаква промяна.
А в чл. 280, т. 10 сме определили, че разходите при частични избори са за сметка на общинския бюджет.
По отношение на общите избори в чл. 287 е посочено, че разходите са за сметка на държавния бюджет и те са заложени в бюджета на Министерския съвет, Програма „Избори”.
Възнагражденията за заседания и дежурства за периода от 7 дни след обявяване на резултатите от изборите до следващите избори за съветници и кметове, на членове на общинската избирателна комисия също са заложени в Програма „Избори”, като в чл. 32, ал. 2 изрично се добави, че тези възнаграждения са за сметка на държавния бюджет.
Тук всъщност трябва да отхвърлим и по вносител и всички други предложения, които са направени, тъй като отпада целия параграф.
Аз ви предлагам направо да гласуваме. Всъщност трябва да подложа на гласуване предложенията между първо и второ четене и основния текст.
Гласуваме предложението на н.пр. М. Михайлов за § 5. Който е „за”, моля да гласува. Двама „за”. Против? Няма. Шестнадесет „се въздържат”.
Предложението на н.пр. Фидосова, Ципов, Радев и Лазаров.
Красимир Ципов:
Ние оттегляме нашето предложение.
Ива ....
Защо го оттегляте. То е отразено на систематичното му място в 22а.
Предс. Искра Фидосова:
Извинявайте, колеги. При това положение трябва да го гласуваме, за да го изпратим на систематичното му място.
Гласуваме предложението на н.пр. Фидосова, Ципов, Радев и Лазаров за § 5, чл. 13 с осемнадесет „за”, без против и въздържали се и отива на систематичното му място в 22а, ал. 2. с осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
Подлагам на гласуване основното предложение по вносител за § 5. Няма „за”. Осемнадесет „въздържали се”. Без против.
Следващият параграф е § 8, накрая трябва да гласуваме едно уточнение в ал. 7.
„В ал. 7 накрая се добавя „регистриран по реда на чл. 29, ал. 1, т. 10, съответно чл. 33, ал. 1, т. 19”.”
Ние сме гласували § 8, но като чистихме текстовете се оказа, че трябва да се направят препратки и уточнения и трябва да гласуваме допълнително това изречение. Това уточнение е необходимо, тъй като текстът се отнася до участието на застъпниците на кандидатски листи на заседанията на РИК и ОИК, чл. 29, ал. 1, т. 10 и чл. 33, ал. 1, т. 19 изрично е предвидено, че в удостоверението на застъпниците се посочва само номера на избирателната секция, в която ще упражнят правата си. С това допълнение ще се избегне тълкуването, че застъпниците не могат да участват в РИК и ОИК, тъй като това не е записано изрично в удостоверенията им.
Простичко казано, ако ние от ГЕРБ имаме в район Кюстендил 100 секции и 100 застъпници на местните избори или на парламентарните избори всеки един от тези, които са по секции, може да отиде на заседанието на ОИК, съответно на РИК без да ги ограничаваме. Всеки да си прецени кой да изпрати. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 9 е интегралната бюлетина с преференция. Аз ви предлагам да изкараме всичко и да се върнем накрая на бюлетината.
Следващият текст, който трябва да гласуваме, е § 16, който е отложен.
Този текст е уточнен и всъщност го приехме на миналото заседание, когато тук бяха проф. Константинов и г-н Борисов. Уточнихме как става подаването на заявления електронно, подробно обясниха предложението, което направиха за ал. 1. Остана да видим редакцията финално и да гласуваме. Не сме го гласували, само уточнихме текста.
§ 16 по вносител е на Коалиция за България. В ал. 8 предлагате отказът да се впише в списъка да се обжалва, а не отказът да се приеме заявлението. Аз разбирам защо сте го предложили – заради проблема, който създаде ЦИК за pdf формата. Ние това го чистим. Ако влезем в тази спирала, няма никога да излезем. Никакви секции няма да правим в чужбина, защото всичко ще подлежи на обжалване и ще стане! Невъзможно е това. Няма човек в държавата, освен ЦИК, който да тълкува така. Писмено към всички експерти, към които сме се обърнали, към Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията – няма нито един от никъде, който да казва, че електронна форма може да се разбира формат. И сега, за да не се случи отново.
Те не ги приемаха заради pdf формата. Сега не могат да правят такъв отказ, защото това ще отпадне.
Мая Манолова:
Добре, но ако нещо друго се намери?
Предс. Искра Фидосова:
Изчистили сме го подробно. Писахме, че минава през сайта на ЦИК. Нямат основание. Всичко, което минава през сайта на ЦИК и електронно се попълни заявлението, те не могат да откажат да го приемат. Просто са длъжни.
Мая Манолова:
А отказът да се образува секция при събрани 100 заявления също не се обжалва?
Предс. Искра Фидосова:
Сега сме облекчили и могат и по e-mail да го пуснат. Аз само ви обръщам внимание, че това всъщност го променяме заради проблема, който създаде ЦИК с решението си, което няма нищо общо с текста. И ако продължаваме заради това, че някой грешно е консултирал или не знам какво се е случило там, ще забъркаме голяма каша.
Мая Манолова:
Тук сме предложили обжалване все пак пред ЦИК, а не някъде другаде.
Предс. Искра Фидосова:
Няма какво да обжалваш. Пращаш го и си мислиш, че е прието.
Мая Манолова:
Ако започнат пак да ги връщат на други основания?
Предс. Искра Фидосова:
Няма как, защото те ще постъпват на сайта на ЦИК. Те връщаха дипломатическите, а ние сега го изместваме. ЦИК изпраща на външно, а външно на дипломатическите представителства. И те са формално, за да разкрият, а не да преценяват. Нали ги обърнахме нещата, за да не може всеки посланик, примерно, или консул да тълкува кое може и кое не може, ги изпратихме тук.
Мая Манолова:
Аз разбирам аргументите, но предвид, че действията на ЦИК са непредвидими, аз лично не вярвам на всички органи там. Те всичките достатъчно странни решения взеха.
Предс. Искра Фидосова:
Аз не съм против, но това е безсмислено. Няма да има какво да обжалват. Няма да има отказ за вписване.
Мая Манолова:
Те ще го разберат в момента, в който не им разкрият секция и тогава ще го обжалват. Нали приемаме, че автоматично едното води към другото. Дайте тогава да напишем отказът да бъде вписан.
Предс. Искра Фидосова:
Аз точно това ви предложих, отказът да се впише, списък да се обжалва, а не точно това, с което нищо няма да дадем. Даже нататък сме го разнесли отказът да бъде вписан.
Мая Манолова:
Тук се приема по принцип и се редактира. Тук си му е мястото. Отказът да бъде включен в списъка, за да използваме действащата терминология на чл. 44. Докато провери, докато си пусне жалба.
Предс. Искра Фидосова:
Пишем нова ал. 3. Срок тридневен. И три дни да се произнесе. Накрая като свършим всичко, ще засечем сроковете.
Вижте редакциите на чл. 44. 25 дни в ал. 2 ги правим 30 и правим този текст, който миналата седмица уточнихме. Писменото е ясно, или чрез заявление по образец – чрез електронно заявление през интернет страницата на Централната избирателна комисия. ЦИК изпраща данните на Министерството на външните работи.
В нова ал. 4 се прави обжалването.
Ако приемем редакцията, следва да гласуваме и промяна в чл. 288, ал. 1, накрая на болтвания текст, препратката.
Подлагам на гласуване първо предложението на н.пр. Бисеров, Метин и Казак за § 16. Който е „за”, моля да гласува. Няма. Против? Няма. Осемнадесет „въздържали се”.
Мая Манолова:
Защо? Нали ги приемаме по принцип.
Предс. Искра Фидосова:
Защото тук е друго нещо. Тук пише, че отказ задължително се мотивира, изпраща се отговор на заявителя. Ние казваме, че обжалваме отказът да се впише. Няма как ЦИК да връща на всеки един мотивирано. Или който и да било.
Мая Манолова:
Но основният текст се приема по принцип. Нали така?
Предс. Искра Фидосова:
Да. Сега гласувахме на Бисеров.
Гласуваме предложението на н.пр. Фидосова, Ципов, Радев и Лазаров. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
Мая Манолова:
Предложението на г-н Бисеров и аз го подкрепям. Ако им отказват, те не са толкова много, да им кажат защо, за да могат да жалят за това.
Предс. Искра Фидосова:
Не е така. Заради pdf формата бяха 10 хиляди 2011 г. Случаят 2011 е отказ да приемат заявленията за валидни. Като не го приемат няма да г впишат в списъка и лицето ще го обжалва, като го ням в списъка. Лицето ще напише, че вижда че го няма в списъка и обжалва.
Мая Манолова:
Не трябва ли да напишат все пак, дори да не го връщат на адресата, да го качат на сайта тия и тия заявления с такива и такива мотиви.
Предс. Искра Фидосова:
Не знам при десетки хиляди дали ще е възможно това. Не мисля!
Мая Манолова:
Смисълът на това се отнася до Европа, където ще се събират заявления, за да се разкрие секция в Тулуза. Като са 95 заявления, няма да има секция.
Предс. Искра Фидосова:
Ама нали всички заявления ще ги има качени на сайта на ЦИК и ще се виждат. Нали затова ги пратихме там. Ако са постъпили, примерно 105 заявления, а ЦИК казва, че за Тулуза са постъпили 105 от които 90 са валидни, другите веднага ще излязат, че не ги приемат поради някаква причина. Но няма да ти пише мотивиран отказ и да го връща на подателя.
Мая Манолова:
Никой няма да знае колко са заявленията. Пускаш го през ЦИК, то отива във външно.
Предс. Искра Фидосова:
Напротив, написали сме изрично, че това се оповестява на сайта. Това вече изисква една сериозна администрация, която да го прави всеки ден в тези 15-20 или 30 дни, където ще вървят тези заявления. Нали затова го пратихме на ЦИК, за да няма вариант да не се види, защото от дипломатическите, както винаги е било досега, не можеш да видиш реално по никакъв начин, включително и ние да искаме не можем да видим колко заявления са постъпили. Официално такава информация няма.
Мая Манолова:
И ЦИК е длъжен да качва на сайта тази информация?
Предс. Искра Фидосова:
Да. В ЦИК тази информация е публична. Досега не е била.
Мая Манолова:
Колко е публична? Пише ли примерно на сайта, че на тази дата има постъпили толкова заявления на Тулуза.
Предс. Искра Фидосова:
Списъците на лицата, заявили желание да гласуват, се публикуват от министъра на външните работи не по-късно от 18 дни преди изборния ден.
Мая Манолова:
Това не е това, за което говорим. Говорим за информацията колко души са депозирали искане да бъдат включени – заявления.
Предс. Искра Фидосова:
В ал. 2 липсва изречение, че информацията се оповестява публично на сайта на ЦИК на постъпилите заявления.
Мая Манолова:
ЦИК никога нищо не обявява, ако не е длъжен и то да е ясно написано. Например, подадени 1000 заявления – 10 за Франция, 6 за Тулуза от тези 10. Да има такава информация. (Това го имаше някъде.) Никъде го няма.
Предс. Искра Фидосова:
Сега сменихме реда. Първо заявленията се попълват пред ЦИК. Моля да се запише изрично в ал. 2.
Мая Манолова:
Въпреки това, според мен, трябва да има някакъв начин, от който да е ясно защо отказват.
Предс. Искра Фидосова:
Мая, досега никога нищо не е имало в тази част. Ние сме направили свръх в момента. Нека да не правим правила, които тотално ще ги объркат и накрая няма да направим нищо. Сега сме сменили изцяло реда. Всичко е през ЦИК, проверява се, качват го. ЦИК има достъп до ГРАО. Като влезе в системата, веднага се засича по имена и по ЕГН.
Мая Манолова:
Фактически те трябва да направят съпоставка със забранителния списък, в който са лицата, на които им е забранено поради някое от всички тези основания. Разликата в цялото е, че неприемането на тези заявления води до едно обстоятелство, което не е налице в български условия, а именно образуване на секция. Защото все някога ще те включат.
Предс. Искра Фидосова:
В чл. 187 сме дописали, че тези, които заради подаване на заявления в чужбина, ако искат да бъдат дописани, те се явяват по същия ред от 187. Изрично сме го записали в 56, 60 и 61. Така че два пъти сме го описали това нещо.
Мая Манолова:
Дали да е мотивиран отказът и да се изпраща на заявителя от дипломатическите служби.
Предс. Искра Фидосова:
Това със сигурност няма как да стане. Това със сигурност няма да го направят, защото не е възможно да го изпълнят.
Четин Казак:
Може да се направи това нещо, но трябва да е достатъчно рано, за да излезе някакъв списък с всички. За да могат тези, които са заявили да видят включени ли са или не са.
Предс. Искра Фидосова:
Списъкът излиза 18 дни преди изборния ден. Казваме, че в тридневен срок могат да обжалват, в тридневен срок да се произнесе ЦИК. Това става 12 дни преди изборите. А 12 дни преди изборите го застъпваме с текста по 187, където още веднъж казваме, ако фигурираш, защото сме дали, че на 10-тия ден излиза списъка по 187 и дори, ако човекът и това е проспал - този ред по 44, още веднъж в 187.
Мая Манолонав:
Отказите на дипломатическите да включат отиват в забранителния списък, така ли е?
Предс. Искра Фидосова:
Тези, които са записани в чужбина, са заличени. И ги има вече там. Иначе един ще гласува два пъти. Никога не е било това. Не може човек да го има в два списъка – в България, и в чужбина.
Мая Манолова:
Примерно, ако някой ме е подал по електронен път.
Предс. Искра Фидосова:
Ние сме записали, че тези, които са командировка до два месеца и ги няма, и тях сме ги пратили в този списък. Редът сме го оправили, така че до три пъти може всеки да си провери. И ако три пъти не си провери има ли го, няма ли го?!
Мая Манолова:
Тук въпросът не е в това, че той ще бъде лишен. То е ясно, че няма да бъде лишен. Въпросът е ще се направи ли секция или не?
Предс. Искра Фидосова:
Ние няма какво повече да направим. Изцяло правим нов ред, подробен с изключителни ангажименти на ЦИК. Повече какво да направим от това, аз не знам. Но нека да го правим така, че да работи. А не да пишем нещо и да стане като други работи, дето две години стоят и нищо.
Добре. Дописваме ал. 2 и в петък отново ще видим редакцията на чл. 44.
Досега сме гласували нашето предложение и остана редакцията. Подкрепяме по принцип текста на вносителя по § 16 и редакцията на комисията с осемнадесет „за”. Новият текст, отделния го гласуваме с осемнадесет „за” за промяна в чл. 288, ал. 1 думите „ал. 5 и 6” се заменят с „6 и 7”. Осемнадесет „за”.
Следващия текст е § 22.
Тук н.пр. Бисеров, Метин и Казак предлагат да отпадне текстът на § 22 – чл. 56 да отпадне.
Предложението по вносител е да отпадне само МВР, което е грешка.
Мая Манолова:
Аз точно това поддържам. Като махнеш МВР няма да имаш информация.
Предс. Искра Фидосова:
Махането на МВР е в друг текст. Тук има някаква грешка.
Не с мен, а с двамата колеги. Край. Продължаваме с § 22.
Четин Казак:
Тук става въпрос за реален проблем, който се прояви на последните местни избори. Данните на МВР нито са верни, нито са актуални и заради това се получи така, че в забранителния списък попаднаха магистрати, областни управители, депутат точно, защото МВР данните, които е подало, реално са неверни или са подвеждащи.
Предс. Искра Фидосова:
Те не са неверни.
Четин Казак:
Добре. Не са актуални. Един път са го вкарали, че е излязъл, но след това не са го вкарали, че се е върнал. А човекът се е върнали от години си е в България, станал е областен управител, или пък си действа като прокурор. Един действащ прокурор беше в забранителния списък. Затова МВР не трябва да подава данни.
Предс. Искра Фидосова:
Това е защото след 1 януари 2007 г., когато минават през граница, която е част от Европейския съюз, МВР вече не отчита тези данни. Но когато излизаш през българо-турската граница, българо-сръбската граница, македонската и т.н – излизат и влизат, се отчита и го има в базата данни.
Четин Казак:
Какво като го има. Аз, ако изляза през Румъния и отида в Турция, кой ще ме хване, че съм излязъл. (Ще те хванат на връщане.) Ако се върна пак през Румъния? Точно затова хора, които преди 2007 г. са излезли и след това са се върнал, след 2007 г. са се върнали, не са били регистрирани, че са се върнали, бяха попаднали в забранителния списък, а те от години са си в България.
Предс. Искра Фидосова:
Сега сме им дали възможност. Забранителният списък го изнесохме още веднъж. Лицето три пъти може да види има ли го. И ако го няма? На всички избори досега веднъж се е гледал дали го има в списъка или го няма 40 дни преди изборите – общия избирателен списък, и ако го няма, пише заявление да бъде вписан, поради допусната грешка или еди-какво си. Сега за първи път им даваме три пъти възможност да го проверят: веднъж в общия списък, втори път в този по 187, а за тези в чужбина и със заявленията по чл. 44. И ако едно лице не иска да си провери за 40 дни, при три възможности, какво да направим ние. Значи този човек е недобросъвестен, а ние искаме още 10 пъти да проверяваме.
Четин Казак:
Хората не са длъжни непрекъснато да се ровят по списъци. Хората имат право да гласуват.

Предс. Искра Фидосова:
Ние им даваме това право. Не може едно лице да го има в два списъка едновременно и в Турция и в България, примерно.
Четин Казак:
Аз не говоря за това. Човекът е заличен по някакви неверни данни на МВР. И в изборния ден му казват, че е в забранителния списък и не може да гласува. Той казва, как така, аз от две години съм в България.
Предс. Искра Фидосова:
Г-н Казак, човекът като е излязъл в чужбина и е пет години там, или две години, да бъде така добър, съгласно закона да си декларира настоящия адрес, че е там. А той веднъж недобросъвестно не си декларирал къде се намира, а после МВР и ГРАО му виновни, а накрая и парламента по закона.
Мая Манолова:
Г-н Казак, тук има разлика между включването ти в забранителния списък и изключването ти от общия избирателен списък. Защото тук съществува възможността, ако МВР не е отразило, че ти си се върнал в страната и си изваден по тази причина, по реда на чл. 44, ал. 3 и 4, ако естествено не ги пипаме, да бъдеш дописан. Проблемът е, ако те включат в забранителния списък.
Четин Казак:
И това се случва точно поради тези неверни данни на МВР, поради неактуализирани данни. Хората са си в България и са включени в забранителния списък.
Предс. Искра Фидосова:
Това им е задължение по закон. Като си сменил настоящия си адрес, всеки има задължение да уведоми държавата къде му е адресът. Не може заради недобросъвестно поведение на граждани после да черпи права, след като не си е свършил неговите задължения. И въпреки това ние, пак казвам, даваме три пъти възможност на тия хора.
Гласуваме предложението на н. пр. Бисеров, Метин и Казак за § 22. Който е „за”, моля да гласува. Трима „за”. Против? Четирима „против”. Дванадесет „въздържали се”.
Гласуваме предложението по вносител за § 22. Трима „за” Шестнадесет „въздържали се”. Без против.
Предложението за редакция на комисията.
„В чл. 56, ал. 2 думите „чл. 46, ал. 3 и 4” се заменят с чл. 48а или чл. 48б”.”
Това са новите текстове. Шестнадесет „за”, трима „въздържали се”, без против.
Четин Казак:
Единствената меродавна информация е в ГРАО. В МВР информацията не е достоверна. Те регистрират, който се регистрира. Който излезе през турската граница го регистрират. Който излезе през румънската на летището с полет за Мюнхен никой не го регистрира.
Мая Манолова:
Караме ги да правят нещо, което не могат да правят и ще е същата ситуация и на следващите избори. Мога да ви прочета какво пише в чл. 46, ал. 3 и 4 от Изборния кодекс.
„(3) В избирателните списъци се дописват имената на гражданите, които имат право да гласуват в съответната секция, но са пропуснати.
По този ред тези, които са напуснали и са изключени, понеже са напуснали и не са се върнали, ако се окаже, че МВР няма пълната информация, че те са се върнали по някакви причини.
В ал. 4 пише:
„(4) Дописването по ал. 3 се извършва по искане на избирателя от органите по чл. 40, ал. 1 до предаването на списъците на секционните избирателни комисии или в изборния ден - от секционната избирателна комисия, след представяне на документ за самоличност и на удостоверение за пребиваване - за гражданин на друга държава - членка на Европейския съюз, подал декларация по чл. 59, ал. 1 или по чл. 63, ал. 1.”
Аз говоря за изборния ден, защото това е масовата хипотеза. Тогава беше достатъчно да се отиде в секцията, ето картата, физически съм аз, тук съм, моля запишете ме. А сега със забранителните списъци за първи път се създаде хипотезата: „Ти си в забранителния! Довиждане!”
Ива Йорданова:
Въпрос на тълкуване. Текстът винаги е бил един и същ във всички закони. Абсолютно е имало препратката към 46, там е бил някакъв друг член. Едно към едно са текстовете. Щом има тълкуване, дайте да се напише наистина това.
Предс. Искра Фидосова:
Г-жа Манолова твърди, че не било ясно. Сега действащият текст е едно към едно и не са пипани.
Мая Манолова:
Каква промяна правите в момента?
„В чл. 56, ал. 2 думите „чл. 46, ал. 3 и 4” се заменят с „чл. 48а или чл. 48б”.”
Предс. Искра Фидосова:
За кое спорите с Ива. От викането ви не можах да разбера за кое спорите в момента.
Мая Манолова:
За това, което току-що се гласува.
Предс. Искра Фидосова:
Да, това е грешно. Допълнителното предложение на Ива, което гласувахме, не е правилно. Редът си остава този, който е по Изборния кодекс досега.
Уточнявам. Тук няма предложение за редакция. Това, което гласувахме за чл. 56 отпада. Остават си действащите разпоредби на чл. 46, ал. 3 и 4. Не се променя нищо в действащите разпоредби на чл. 46.
За § 22 по вносител сме гласували трима „за” и шестнадесет „въздържали се”.
Продължаваме нататък.
Предложението на н.пр. Бисеров, Метин и Казак за създаване на нов § 23а, в чл. 72 да се създаде нова ал. 6
„(6) В градовете не се допуска образуване на избирателни секции извън квартала, където е адресната регистрация по постоянен адрес на избирателите от съответната секция.”
Понеже няма такова понятие и няма как да работим с „квартал” се опитахме да вървим по логиката, която са дали колегите и да напишем определение що е то квартал по смисъла на Изборния кодекс. Не можем да направим такова определение и не претендираме, че това е изчерпателно. Вижте някаква по-добра редакция на този текст:
„Не се допуска избирателни секции в сгради, находящи се на необичайно далечно разстояние от мястото, където е адресната регистрация по постоянен адрес на избирателя.”
Вярно е, че не значи кой знае какво, или дайте предложение как да го напишем.
Мая Манолова:
С този текст нищо не правим. Аз не казвам как може да стане. Просто ви казвам, че с този текст нищо не се постига. Аз изрично заявявам, че по този текст няма да гласувам, защото спекулациите, които ще последват от това са най-разнообразни. Но ви казвам, тъй като това не е само в Кюстендил, това е и във Видин и на други места в страната. Защото, когато един човек си е наумил нещо, ще го разтълкува, че това не е необичайно. Обикновено с областния управител, независимо от какъв цвят е в момента, се разбират с него. Така че е все едно да го няма.
Предс. Искра Фидосова:
Ако оставим нищо да не правим, може да се обжалва пред областния управител и той да отмени заповедта по отношение на преместването. Аз също си мисля, че е по-добре да го няма този текст. Ние се опитахме да го оправим с редакция.
Четин Казак:
Вижте какво пише в ал. 5 на действащия чл. 72.
„(5) Избирателните секции в градовете с районно деление се съобразяват с границите на района.”
Кои са градовете – София, Пловдив и Варна.
Аз предлагам една редакция:
„В градовете с обособени териториални образования (квартали) не се допуска образуване ..
Предс. Искра Фидосова:
Не може с думата „квартал”.
Четин Казак:
Район и квартал едно и също ли е? (Не.) Като не е едно и също, тогава? Има квартали, където няма улици и направо пише блок еди-кой си. Затова казвам в градовете, където има обособени жилищни комплекси не се допуска образуването на избирателни секции извън този комплекс за гражданите с постоянен адрес в този комплекс.
Предс. Искра Фидосова:
Предлагам ви следното за този текст. Ако до утре си намерите вариант на редакция, която е приемлива и разбираема, гледаме го на финалното преглеждане, гласуваме го и приключваме. До тук това е единственият текст, който остава нерешен – не е гласуван.
Мая Манолова:
Дай тогава да сменим предложението на г-н Бисеров и г-н Казак и това да се обжалва пред районния съд.
Предс. Искра Фидосова:
Защо да се обжалва пред районния съд? Знаеш ли кога ще се произнесе съдът? Когато сега ще се произнесе по жалбите за референдума. А иначе областният ще се произнесе веднага. (Както е казал кметът.) По какво съдиш, че както е казал кметът.
Мая Манолова:
От досегашната практика. Нека да си стои така. Аз лично нямам драма. Който стигне до там?
Предс. Искра Фидосова:
Наистина два града са. Да се обърне внимание на областните управители. Как да го напишем този фрапиращ случай?
Отиваме на § 25.
Г-жо Михайлова, това е за наименованието на коалицията. Тук имаме следния вариант. Или трябва да не го подкрепим вашето предложение. Или имаме само един вариант, да кажем, че по никакъв начин с наименованието или абревиатурата на коалиция от партии, не може да се съдържа името или част от името на физическо лице. Защото това със съгласието, което предлагате, за Зеленогорски е ясно – един или двама са в държавата, но, ако е Иван Петров, те са поне 10 хиляди, затова ви предлагаме или тотално забраняваме с ясното съзнание, че никога повече, никакви местни избори няма да има коалиция.
Екатерина Михайлова:
Това предложение не е от мен, а от колеги. Чета го и си мисля, че иначе можем да направим още по-голяма каша. Защото на всичкото отгоре коалициите се регистрират по новия ред първо партии, а после коалиции.
Предс. Искра Фидосова:
Аз това го обясних миналия път и няма как да знаеш името на лицето, защото то се регистрира после.
Екатерина Михайлова:
Те са две хипотези.
Предс. Искра Фидосова:
Да. Видях ги. Затова с ваше съгласие и ако вие дадете вариант, ще направим по-голям проблем.
Екатерина Михайлова:
Аз съм само това за физическото лице да остане, а другото? С ваше съгласие да говоря с колегите и ще ви дам отговор.
Предс. Искра Фидосова:
Ако искате това да го оставим финално за петък или четвъртък.
Екатерина Михайлова:
Другата част от текстовете, примерно една от партиите от Коалиция за България или от Синята коалиция по една или друга причина не участва в следващите избори. Това означава, че няма да може да се регистрира, което мисля?
Мая Манолова:
Тук да остане само това за физическото лице. Другото крие в себе безброй хипотези и тълкувания, а ЦИК са царе на тълкуванията.
Предс. Искра Фидосова:
Тук не трябва да правим никаква промяна. Мъчихме се и не можахме да намерим редакция. Ще засегнем по някакъв начин някой или ще създадем голяма каша и проблеми.
Или правим и чистим всичко, защото иначе подхождаме конюнктурно – по отношение на едни е така, по отношение на други - не е така. Не може да се кръстиш БЧК, или „Полумесец”. Въпросът е, че ако правим едното, трябва да чистим и другото. Този текст трябва да отиде в Закона за политическите партии.
Четин Казак:
Това важи само за коалиции, а не за партии.
Предс. Искра Фидосова:
За коалиции, защото партиите се регистрират в съда. В коалицията също не може да се ползва името, примерно „Коалиция с БЧК напред”.
Мая Манолова:
Но за напред. Тоест нито ГЕРБ, нито Кунева имат проблем.
Предс. Искра Фидосова:
ГЕРБ и Кунева не са коалиция, а са партии. Сега говорим за коалициите.
Екатерина Михайлова:
Проблемът с текста, който е предложен, аз виждам, че в горната част се свежда до това, че има злоупотреби по време на избори с коалициите. Примерно, ние имахме във Варна, където едни се регистрираха „Синя коалиция”, а други „Синята коалиция”. Там се оттегли една от партиите и отпадна. Иначе комисията каза, че всичко си е редовно. Тоест тук се опитваме да решим някакъв такъв проблем, обаче той е нерешим в някаква част. Тук е само за коалиции. Това, което разбирам, е, че не може да съдържа името или част от името на физическо лице, както и името на неправителствена организация. А на фондация?
Предс. Искра Фидосова:
Трябва да кажем, че втори случай с Найден Зеленогорски не може да има такава коалиция.
Колеги, на този етап се обръщам към вносителите в лицето на г-жа Михайлова да си помислят добре, защото това ще навлече други проблеми. Аз съм пас по този текст. Да отпадне ли?
Подлагам на гласуване предложението по вносител за § 25. Който е „за”, моля да гласува. Двама „за”. Против? Няма. Седемнадесет се въздържат.
§ 27. Обръщам внимание, че в чл. 20 казваме, че се обжалват по реда на този кодекс. Това са решенията на ОИК. В чл. 33 изрично сме записали, че се обжалват пред ВАС. И тук трябва по принцип да подкрепим. Всичко е в чл. 33, ал. 3, за да не става объркване.
Това е предложение на г-жа Манолова. Тъй като го има веднъж в чл. 20 и в чл. 33, ал. 3, където му е систематичното място. Предлагам да го подкрепим по принцип, за да не се случи така, че, ако не го разнесем навсякъде, може да стане проблем.
Мая Манолова:
Така или иначе нямаме съгласие. Ние сме затова всички решения на ЦИК да се обжалват.
Предс. Искра Фидосова:
Ние нямаме съгласие по отношение кръга решения, които могат, но по принцип това си е о’кей. Тук няма проблем.
Мая Манолова:
Тук не се съгласуваме с това, но това ни е едно от предложенията, на които държим – всичко да се обжалва.
Предс. Искра Фидосова:
Напротив, тук се съгласявате. Не може да сте против вашето предложение.
Мая Манолова:
Обяснявам, че това е една от хипотезите на отказ. Но реално това важи, когато решението е за ....
Предс. Искра Фидосова:
Какво искаш да кажеш. Ние подкрепяме на БСП, а Мая е против?
Мая Манолова:
Аз съм „за”, но с оня текст, в който го пращате, не съм „за”.
Предс. Искра Фидосова:
Тя не е съгласна с кръга на решенията, но това няма нищо общо с това. Тук става въпрос аз друго. Добре. Не си съгласна.
Мая Манолова:
По едно решение можеш да имаш отказ, както е тук, можеш да имаш и „за”. Ние сме за това – всичко и откази и „за”, да се обжалват. ЦИК решава с 8 гласа „за” за съставите на РИК. Аз съм против, нали обжалваме. Но сега понеже изрично не се обжалва, отиваш по общия ред и чакаш решение другата година ,когато вече си забравил за референдума и за парламентарни избори.
Предс. Искра Фидосова:
И понеже ще дойде другата година, направо тези РИК да ги напишем, че са и за парламентарни, защото ще дойде решение на ВАС със сигурност.
§ 27. Предложение на ГЕРБ. Това за сметката е безспорно – „след решението за създаване на коалицията”. (Да.) Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
Предложението по вносител по принцип.
Мая Манолова:
„За” съм естествено, но там където отива, имам забележки.
Предс. Искра Фидосова:
§ 27 по вносител деветнадесет „за”, без против и въздържали се.
Гласуваме и редакцията на § 27 от комисията, след като сме приели предложението за сметката – деветнадесет „за”, без против и въздържали се.
Отиваме на § 28, където сме гласували предложенията и редакцията и ви моля още веднъж да обърнете внимание на ал. 10. Имахме ангажимент в ал. 10 да дадем подробен текст за редакция за допълнителните застъпници. Ако сте съгласни с така направената редакция, ще го прегласуваме.
Мая Манолова:
Застъпникът връща удостоверението. Той може да не го върне. Ива си ги пише тук нещата, но на терен изглеждат другояче. На тези избори ще има РИК. РИК са на територията на областния град. Застъпниците са на територията на цялата област. И как цялата тази работа ще се случи в населеното място. Говоря и за предните текстове и изобщо за целия текст на § 28.
Четин Казак:
По редакцията на ал. 10. Не преди изборния ден. Може да се направи и в самия изборен ден. Например, в изборния ден се обажда координаторът от Бобошево и казва: Г-жо Манолова, застъпник еди-кой си не се яви в секция еди-коя си.
Предс. Искра Фидосова:
Нали говорихме, че предварително се регистрират, а в изборния ден си ги разхвърляй в които секции искаш.
Мая Манолова:
Има две хипотези: може да се направи преди изборния ден, а може да се направи и в изборния ден.
Предс. Искра Фидосова:
Имаш регистрирани примерно 30 застъпника.
Четин Казак:
Добре. Но може в изборния ден да установиш, че този застъпник не си върши работата, и го сменяш.
Предс. Искра Фидосова:
Да, сменяш го. Това вече го говорихме.
Мая Манолова:
Но трябва да има опция и преди изборния ден, защото примерно в някое далечно село, ако имаш информация, да го решиш преди изборния ден.
Четин Казак:
Връща, но ако не върне, това да не пречи да се регистрира друг застъпник. Застъпникът връща удостоверението, но ако не го върне, това да не пречи на новия застъпник.
Мая Манолова:
Не забравяйте, че този текст ще отиде в методически указания. Когато този е достатъчно противоречив, всичко, което пише в методическите указания всеки може да го тълкува както си иска. От това, което е написано тук, могат да последват няколко неща. Например, че ако застъпникът не си е върнал удостоверението, второ не се издава. Той ще дойде от другия край на областта, за да си върне удостоверението.
Предс. Искра Фидосова:
Колеги, вижте как трябва да бъде текстът. Затова го гледаме сега, защото не може да една нощ да изчистим всички текстове. След „преди изборния ден” се добавя „или в изборния ден”. И изречението „Застъпникът връща удостоверението си на РИК” и „съответно общинската избирателна комисия” се заличава и по този начин става това, което искаме да стане. По предложение на партията, като не се е явил на контролната среща, както каза г-н Метин, или на инструкцията, или на обучението, каквото и да се казва.
Митхат Метин:
Ако не го върне удостоверението, какво става?
Мая Манолова:
При коя хипотеза човек, който е отишъл в секция, ще го смениш с друг. Ако е отишъл, да, но ако въобще не е отишъл, какво става. Да се махне въобще текстът за връщането. Само създава предпоставки да се изтълкува, че без да се върне удостоверението, няма следващо действие.
Защо е необходимо по начина, по който е написано изречението: „Допълнително регистрираният застъпник замества застъпник, когато не се яви и т.н. Да се напише, че районната, съответно общинската издават допълнително удостоверение. Да не се пише „получава”, защото ще се изтълкува, че трябва да ходи да си го вземе или да даде нотариално пълномощно. И този човек вместо да гледа изборите, ще пътува и ще се връща. Или РИК и ОИК издава удостоверения на допълнително регистрираните застъпници.
Предс. Искра Фидосова:
Връщането пада, а преди изборния ден добавяме или в изборния ден.
Колеги, да прегласуваме редакцията на ал. 10, защото когато гласувахме текста на § 28 това го нямахме като редакция. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Деветнадесет „за”. Така цялата редакция на § 28 е изчистена.
Отиваме на § 29.
Сноши като преглеждахме текста на чл. 101а, дописахме едно изречение в ал. 6, което предлагаме сега на вашето внимание. Ясно е, че представителят на партията се легитимира с пълномощно, но да го напишем изрично, да го има в началото на ал. 6
„(6) Представител на партия, коалиция от партии и инициативен комитет се легитимира с издаденото му пълномощно.” И текстът на ал. 6 нататък си продължава.
Застъпникът е с удостоверение, наблюдателят е с удостоверение.
Мая Манолова:
Нали пълномощниците не ги вързахме с дадена секция. Те имат пълномощно и могат да обикалят.

Предс. Искра Фидосова:
Да, не сме ги вързали. Те имат пълномощно и с него се легитимират.
Мая Манолова:
Добре. Тогава този списък какво означава. Например, аз съм пълномощник. Искам да отида в дадена секция, слагат ме в списък. После отивам в друга секция, и там ме пишат в списъка. Влизам в следващата и пак ме пишат?
Предс. Искра Фидосова:
Нали искаме да ги засечем. Как да го направим.
Мая Манолова:
Няма смисъл от това. Застъпниците – да, наблюдателите – да, пълномощниците, когато са на броенето на бюлетините – да, обаче ако си влязъл...
Предс. Искра Фидосова:
Нали идеята беше да ги ограничим. Дори ти самата твърдеше, че чрез пълномощниците се заобикалят ограничението за застъпниците. Нека за всички да има ред, за да е ясно. Например, в Кюстендил имаш 100 секции. Регистрираш 100 пълномощника, излиза списъка на сайта на ОИК и знаеш тези 100 човека кои са. А кои от тях в коя секция ще отидат и колко пъти за деня, примерно, ще мине в 10-15 секции, е въпрос на преценка на ръководството на партията.
Мая Манолова:
Аз не виждам никакво противоречие. Пак е регистрационен режимът.
Предс. Искра Фидосова:
Не! Уведомителен, с имената.
Мая Манолова:
След като имам пълномощно, регистрирана съм там, защо е необходимо ЦИК да ме вписва на всяко място, на което съм влязла. Просто забравям, че сте полицейска партия. На моменти просто забравям. Застъпникът е на определена секция. За пълномощника решихме, че не е на определена секция. Пълномощникът се регистрира. Аз се притеснявам от това, че хората ще седят да пишат, вместо да си гледат работата.
Четин Казак:
Уважаеми колеги, по принцип ал. 1 казва, че в избирателна секция в изборния ден може да присъства само един представител на партия. Но от това не следва, че той трябва да бъде през целия ден, само той. Не всяка партия може да регистрира пълномощници във всяка секция. Какъв е проблемът да минат повече от един. Защо трябва да го впишеш това нещо?
Предс. Искра Фидосова:
В новата ал. 7 сме сложили текста за баджовете, който е еднакъв за всички видове представители в изборния процес.
„(7) Представителите на партиите, коалициите от партии и инициативните комитети са длъжни да носят в изборния ден само отличителни знаци по образец, утвърден от Централната избирателна комисия, като на бял фон с черни букви се изписва качеството им. Представителите, които не носят отличителни знаци, или носят отличителни знаци, извън одобрените от Централната избирателна комисия се отстраняват от участие в изборния ден с решение на секционната избирателна комисия. Решението може да се обжалва пред районната или общинската избирателна комисия, която се произнася незабавно.”
Това го уточнихме на миналото заседание и е безспорно.
За ал. 6 е ясно, че се легитимират пълномощниците, а за ал. 7 сме постигнали съгласие, но се коригира не в „изборния ден”, а от съответната секционна избирателна комисия. За отбелязването досега така сме го говорили през цялото време.
Четин Казак:
Кой ще отпечатва баджовете?
Предс. Искра Фидосова:
Баджовете на застъпници и на представители на партия е ангажимент на всяка една партия, коалиции от партии и инициативен комитет. Говорихме миналия път да мислим за вариант да има някакви резервни, стигнали сме до това, че се страхуваме и сега искам да го обсъдим, ако запишем, че ЦИК отпечатва, да не стане така, че никой да не си отпечата.
Мая Манолова:
Защо трябва да ги ангажираме партиите сами да си отпечатват.
Предс. Искра Фидосова:
Досега винаги е било така – партиите са си отпечатвали. Така го говорихме и миналия четвъртък.
Мая Манолова:
С това трябва да се натовари ЦИК, за да бъде всичко стандартно.
Предс. Искра Фидосова:
Не, ЦИК няма как да отпечата за всички и говорихме, че ако ще има отстраняване от секционната комисия, а не от изборния ден, а от самата секционна комисия, ако лицето няма бадж и не се знае качеството му, или пък на червен фон пише „застъпник”, или бяла розичка, тогава трябва да бъде изведено. То и досега е било така. Сега говорим за баджовете. Сутринта даваш удостоверението на СИК и приключваме с удостоверенията. Оттук нататък като влизат хората виждат в стаята наредени 10-15 човека и въпросът беше всеки да има бадж и да се знае кой какъв е. Който е наблюдател, пише „наблюдател”, който е застъпник, ще пише „застъпник”, представител на партия, анкетьорите на социологическата агенция, които са отвън, ще пише „анкетьор”. И новото, което написахме е „членовете на СИК”, защото досега имахме много спорове по това, че член на СИК стои там, отмята по списъка, да се знае кой е член, кой е застъпник, кой е наблюдател и да не стават повече разправии. Иначе знаете какво се случва в много секционни комисии, започват спорове, караници, кой да бъде изведен, кой да не бъде.
Мен ме притеснява само това, което миналия път говорихме, че ако ги отстраним и нямат резервен бадж откъде да се вземе, затова говорихме за вариант ЦИК да отпечатва и да дава служебни. И тук или трябва да се откажем от това изречение, или да има резервни.
Четин Казак:
За мен това отваря широко вратата за злоупотреби от страна на мнозинството в секционната комисия.
Предс. Искра Фидосова:
Мен също ме притеснява това. Или трябва да има резервни баджове в секционната комисия и това трябва да го напишем.
Четин Казак:
Кой ще направи тези баджове.
Предс. Искра Фидосова:
ЦИК. Според това, което говорихме в четвъртък, ако го направим, трябва да има задължително отпечатани резервни баджове от ЦИК, които да се дават на секционната комисия. Ако не, това изречение не може да остане в текста.
Четин Казак:
Иначе на мен не ми харесва баджа на Мая Манолова и я отстранявам.
Предс. Искра Фидосова:
Ако това остава, мен силно ме притеснява и аз няма да го подкрепя, ако няма отпечатани от ЦИК баджове, които да се раздават. Притеснявам се, ако тръгнем да отпечатваме в СИК. Предлагам да се махне това изречение и да си остане в останалата част и да вървим нататък. Става въпрос за текста за отстраняването.
Тук новото е в ал. 6 допълнителното изречение. Иначе текстът е гласуван. В ал. 7 първото изречение е безспорно.
Мая Манолова:
А за ал. 6?
Предс. Искра Фидосова:
В ал. 6 новото изречение е, че представителят се легитимира с пълномощно. Другото си е така, както сме го гласували.
Тези, които на баджовете имат написано, примерно партия ГЕРБ, или друга партия, се отстраняват.
Четин Казак:
Няма ли да пише на баджовете партия еди-коя си? Например, представител на ГЕРБ.
Предс. Искра Фидосова:
Пише само „застъпник” или „представител”, ако пише името на партията нали това ще е агитация в изборния ден.
Мая Манолова:
Тогава защо да си ги правят партиите.
Предс. Искра Фидосова:
Кой да ги прави? Разбира се, че партиите ще ги правят. ЦИК ги определя с решение и определя, че на картонче толкова на толкова, с големи букви пише, еди-какъв си с дебелина еди-каква си де прави баджът. Това се прави с решение на ЦИК. Ако не отговаря на изискванията се отстранява. По-миналата година БСП се бяха изхитрили и на вашите баджове бяхте сложили червена розичка пред „застъпник”. Това не става.
Мая Манолова:
Това не знам къде си го видяла.
Предс. Искра Фидосова:
Видяла съм. Като човек от националния щаб от сутринта рано из цялата страна БСП цъфнаха с бадж с червена розичка. Това е недопустимо. Не сте вие най-умни от всичките. Така беше. Писахме жалби до ЦИК. Не може това да се случи.
Изречението за този бадж, който не е по утвърдения образец, но го запиши Ива така: Има символ, от който може да се направи извод. Като не е по образеца, и сега ги гонят.
Четин Казак:
Аз съм да отпаднат и двете последни изречения. Ако има розичка, ще обжалват, а не секционната комисия да гони веднага. Ще се обжалва. Всеки ще си преценява какво е агитация и какво не е. Отваряме врата за произвол. Ако ЦИК реши, че може да се пише на баджовете името на партията? Какъв е проблемът, ако ЦИК реши да се пише с големи букви ГЕРБ, БСП и т.н. Какъв е проблемът. Каква агитация ще бъде. Както аз стоя зад ДПС, така ти стоиш зад ГЕРБ. Това агитация ли е?
Предс. Искра Фидосова:
В ал. 7 остава – „които носят отличителни знаци извън одобрените от ЦИК, се отстраняват от избирателната секция с решение на СИК. Гласуваме ал. 7. Против има ли? Трима „против”. Въздържали се? Четирима „се въздържат”. Дванадесет „за”.
За чл. 101б има думата г-н Ципов.
Кресимир Ципов:
В чл. 101б предлагаме да стане „наблюдателите членове или изрично упълномощени представители на неправителствени организации” в ал. 1.
И съответно в ал. 5 също – „съответно упълномощени членове или изрично упълномощени представители”.
И по ал. 7 с отличителните знаци по образец, утвърден от Централната избирателна комисия.
Предс. Искра Фидосова:
И тук ал. 7 ще претърпи редакцията, която направихме за ал. 7 в предишния параграф. Огледално се прави.
Мая Манолова:
Да си кажат НПО.
Предс. Искра Фидосова:
Нали искаха изрично упълномощени. Тези, които имат членове, са членове, а тези, които нямат членове, са изрично упълномощени.
И редакция в ал. 3, където сме написали, че може да бъде до една десе3та от броя на избирателните секции в страната.
Мая Манолова:
Аз не съм съгласна с това. Защо трябва да ги ограничаваме.
Мая Манолова:
Защо трябва да е бъде до една десета от боря на избирателните секции?
Предс. Искра Фидосова:
Така го предложи г-н Казак. Ако искате ще го прегласуваме.
По ал. 3 наблюдателите да не надхвърлят общия брой на избирателните секции в страната.
Гласуваме чл. 101б с уточненията, които направихме. Против има ли? Няма. Въздържали се? Няма. Деветнадесет „за”.
Четин Казак:
В чл. 101б в ал. 2 изрично трябва да се запише, че ЦИК издава удостоверение.
Предс. Искра Фидосова:
То е ясно. Има го в чл. 26 в правомощията на ЦИК. Това е при правомощията на ЦИК.
Продължаваме със следващия текст на § 32а. Това е гласувано, само ви обръщам внимание на редакцията в т. 1 на ал. 1, чл. 108.
Мая Манолова:
За наблюдателите остава ли да се отстраняват.
Предс. Искра Фидосова:
Не. Както е предният текст. Ще се изчисти текстът на ал. 7.
Мая Манолова:Къде са тези текстове на чл. 108.
Предс. Искра Фидосова:
Вижте редакцията. Ние сме ги гласували, само да видите каква е редакцията. Ние сме гласували тези текстове.
Мая Манолова:
Добре, но все пак да го кажа. Ние сме против тези текстове, защото се усложнява допълнително редът на регистрация на листите на коалиции и на партии, а и самите коалиции и партии за участие в изборите. Това ви е любимото да създавате проблеми пред коалициите.
Предс. Искра Фидосова:
Не ние пишем тези текстове как да се казват.
Мая Манолова:
Да не би да ги пишем ние? Тези текстове са нови рестрикции. Да ви покажем историята на партията с всички конкретни решения. С тези текстове лъсва нещо, което ще го приказвам. Чудите се какви проблеми да създадете пред регистрацията на коалициите.
Предс. Искра Фидосова:
Няма такова нещо. Коалициите се регистрират след като си регистрираш партията и нямаше никакъв проблем 2011 г. А подреждането на листите е според устава на всяка партия и разбира се, че е така. И навсякъде е така - и в търговското, и по Закона за политическите партии, и навсякъде е така.
Мая Манолова:
В търговското нали го изяснявахме с холдингите и с дружествата, с ООД и вътре с членовете ООД. И тук тревожното е, че преценката за регистрацията на листите, ще я прави един орган, каквато е ЦИК, който е абсолютно компрометиран за начина, по който взема решения. От този ЦИК може да се очаква всичко. В момента, в който ЦИК ще решава дали е спазено устава на еди-коя си партия от състава на еди-коя си коалиция, това е абсурдно.
Предс. Искра Фидосова:
Нали имаш право да го обжалваш.
Мая Манолова:
Тези текстове за първи път се приемат с такъв характер, в който ЦИК ни преценява устава.
Предс. Искра Фидосова:
И досега е било така.
Мая Манолова:
Никога не е било така.
Четин Казак:
Може ли да попитам нещо. Защо се включва в предложената редакция на т. 1 навсякъде „писмено одобрено от компетентния орган, съгласно устава на съответната партия в коалицията”.
Димитър Лазаров:
Защото ЦИК поставиха въпроса, че когато има коалиции регистрират листи в решението на някои партии може да пише: „дава съгласие да се регистрира коалиция за избор на еди-кой си за кмет”. Няма проблем. На други партии пише: „взема решение за създаване на коалиция за избор на кмет”, но не пише името. Те казват, добре, органът на тази партия, която ще участва в коалиция, по устав е компетентна да каже лицето, което ще бъде издигнато за кмет. В някои решения на партии го има, в други – го няма. Това е проблемът на ЦИК.
Мая Манолова:
Стига! След като представляващият коалицията носи листата, ти сега ще искаш за листата в град Х одобрение изрично писмено, както сте го написали, от централното ръководство на партията.
Димитър Лазаров:
Това че имахте проблеми?
Предс. Искра Фидосова:
Сега всички партии носим одобрение. Пишем решение на изпълнителна комисия и пишем: Днес, еди-коя си дата, на заседание на изпълнителна комисия реши: за 21 мир да се регистрира листа за народни представители в следния състав и подредба: 1. Лазар, 2. Цветан и т.н.
Мая Манолова:
Защото вие сте го направили по максимално недемократичния начин. Решението се взима от изпълнителна комисия от пет човека. При нас решението е на конференция от 250 души. Вие взимате решението еднолично и след това се подписвате още пет души отдолу. Каква е разликата между 5 души и между конгрес от 1000 човека.
Предс. Искра Фидосова:
Г-жо Манолова, 2011 г. след като си видяхте гафа в Ямбол, заради който стана огромен скандал и ние ви подкрепихме, за да не кажете, че после заради вашите грешки не сте регистрирали – вие сте представили навсякъде в страната, в 264 общини решение на органа за регистрация и подредбата на листата. Какъв ви е проблемът не мога да разбера. А това, че някой е спал при вас и не е дал навреме съответните документи, указания правилно към структурите.
Мая Манолова:
Не сме променяли нищо! Нищо! Нищо! Не сте вие от ОИК с вашето мнозинство да решавате как ние да си регистрираме листата.
Предс. Искра Фидосова:
Мая, не си коректна. Вашият правен гаф в БСП всички ОИК в страната си затвориха очите затова, че сгафихте. Стига вече.
Мая Манолова:
С кое сгафихме ние, а вие не сте сгафили.
Предс. Искра Фидосова:
Не сме. При нас имаше ред, съгласно устава ни и всеки си е получил съответния документ. И като един напуска кандидатската листа, взимаме решение и си го променяме.
Мая Манолова:
Не е работа на РИК след като лице с пълномощно ми носи и с решение на коалицията състава на съответната листа, да преценява.
Предс. Искра Фидосова:
Тогава за какво са уставите на тези партии. Дайте да ги регистрираме кой когато му хрумне и както му дойде, подрежда листата, пише един да представлява и да подпише и с това приключваме.
Мая Манолова:
Не е работа на ЦИК да преценява устави, нито на РИК да преценява установи.
Четин Казак:
Може ли г-жо Фидосова?
Предс. Искра Фидосова:
Заповядайте, г-н Казак, но това вече е гласувано.
Четин Казак:
Това в болтваното не е гласувано. То е излишно, защото преповтаря във всеки един от тези три варианта вижте какво пише. Вижте какво пише в чл. 118 н т. 1 на ал. 1, след точка и запетаята „към предложението се прилага решението на партията или коалицията от партии, взето от компетентния, съгласно устава на партията или решението за образуване на коалицията от партии орган, за издигането и подреждането на кандидатите в кандидатската листа.”
Защо тогава допълвате „писмено одобрено от компетентния орган...”
Предс. Искра Фидосова:
То и сега е така. Г-н Лазаров се опита да каже, че тъй като за нас е ясно от действащия текст, че става въпрос за изрично решение, но имаше спор и той тръгна от ямболското решение, където отказаха да регистрират листата на БСП, те поискаха и помолиха за това, което обясни г-н Лазаров, да се допише това изречение, което го има в тяхното решение, за да няма спорове.
Мая Манолова:
Ние в момента угаждаме на ЦИК, като усложняваме процедурата.
Предс. Искра Фидосова:
То е така и сега. Обръщам внимание, че дори и да не го напишем това изречение, то е ясно, защото ЦИК в условията на действащата разпоредба, така е приложил закона в цялата страна на местните избори. Аз не съм против и да се махне. Но това е действаща норма.
Четин Казак:
Какво значи писмено одобрено. Какво имаме. Внася се предложение, плюс решение на съответните органи. Има решение на Изпълнителната комисия на ГЕРБ, подрежда монтанската листа еди-как си. Има предложение от лидера Бойко Борисов, че предлага тази листа. И вие искате още предложението на Бойко Борисов писмено да е одобрено от кого.
Предс. Искра Фидосова:
Това е за коалициите. Както важат правилата за партиите, така важат и за коалициите.
Мая Манолова:
Какъв е този израз „писмено одобрено”, като сте юристи. Г-н Лазаров, ограмоти ме.
Четин Казак:
Защо искате да бъде писмено одобрено втори път?
Предс. Искра Фидосова:
Защото, според ЦИК, за да не станел спорът, който е бил в Ямбол.
Мая Манолова:
Г-жо Фидосова, ти си юрист, какво значи „писмено одобрено”? Тогава го махни, защото това „писмено одобрено”, ако се напише още някъде такъв текст от сорта „писмено одобрено”, наистина може да бъде прецакан всеки. Защото какво значи „писмено одобрено”? Нормален човек може ли да напише този текст? Ясно е, че се взима решение, има протокол, в който се отразява нашето решение. Какво значи „писмено одобрено”?
Предс. Искра Фидосова:
Предлагам ви следното нещо. Текстът за мен е ясен по действащия. ЦИК при тези условия, тълкувайки така, прави избори в 264 общини. Изборите приключиха, резултатите са потвърдени. Това е практиката.
Аз ви предлагам да се оттегли това предложение. Няма смисъл нещо, което наистина е ясно и се повтаря, ЦИК също са го разбрали и са стигнали до този извод, защото така го приложиха. Това е действащ текст и няма смисъл за нещо, което е ясно, да го повтаряме по 6 пъти, защото пак някой нещо не бил разбрал.
Мая Манолова:
Г-н Лазаров, понеже ти си най-грамотен от тук присъстващите, отговори ми какво означава „писмено одобрено”, че аз не разбирам. По-умен текст от този в кодекса аз не съм виждала - „писмено одобрено”. Обясними как писмено да си одобрим решението на конгреса.
Предс. Искра Фидосова:
С решение. В ЦИК, ОИК и РИК се носи документ, а не отива Мая Манолова или Искра Фидосова и да каже: „Здравейте, ние си одобрихме Мая Манолова за водач на листа в Кюстендил.”
Мая Манолова:
А това кога е правено, кажете, защото на мен не ми е ясно. Кой е регистриран без да отнесе писмени документи.
Предс. Искра Фидосова:
Добре. Край. Т. 2 обаче остава:
„В ал. 2 числото „32” се заменя с „35”.
Всяка партия си потвърждава за коалицията подредбата на листата.
Мая Манолова:
Това са правилата на Фидосова за коалициите.
Предс. Искра Фидосова:
Ако във вашата партия не можете да се разберете 7 партии, си направете регистрацията – БСП сами без коалиция. В момента обиждат ЦИК и всички, защото в БСП Коалиция за България не можете да се оправите и малките партии и може би се притеснявате, че няма да ви дадат потвърждение за подреждането на листите. Без никакви документи се регистрирахте. 2009 г. има само решение за коалиция. Нито ви проверяваха партии, нито нищо. Затова се регистрирахте.
§ 33. Прегласуване. Подкрепяме по принцип предложението на БСП. БСП ли да ви наричаме, или Коалиция за България?
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, но предлага § 33 да се отхвърли, тъй като е отразен на систематичното му място в § 3 и в чл. 33, ал. 3. това го гласувахме преди малко. Деветнадесет „за”, без против и въздържали се. Като г-жа Манолова по принцип възразява. Нали така?
Следващ § 35. Този текст е гласуван. Моля да погледнете ал. 4.
„(4) Не се допуска предизборна агитация в държавните и общинските учреждения и институции.”
Добавихме и институции, като така считаме, че влизат всички училища, детски градини и т.н.
Текстът на § 34 е гласуван по принцип, но остана за редакция.
§ 34, § 35 и § 36 са останали да се гледа редакцията. Гласувани са по принцип.
„Агитация” е призив за подкрепа за определено лице, партия или коалиция от партии при участие в избори, наименованието и символите на партии и коалиции от партии, поставени върху предмети, в които не се съдържа призив за подкрепа, не се смятат за агитация по смисъла на този кодекс. С две думи, ако си правиш за Коледа химикалка, на която пише „Мая Манолова” или „Коалиция за България” не е агитация. Но ако си напишеш с призив „Гласувайте” е агитация.
Мая Манолова:
Тоест, ако си правя събрание и накрая не завършим с „Гласувайте за БСП” не правя агитация. Ако си направя събрание и кажа: „Гласувайте за БСП!” е агитация.
Предс. Искра Фидосова:
Да, нормално е да ходиш на изнесени приемни, да правиш събрания, но не да агитираш в момента.
Мая Манолова:
Ако викаш само „Победа!” какво е?
Предс. Искра Фидосова:
Ако имаш призив, с който показваш на избирателите и ги подканяш да гласуват, е агитация. Тоест не трябва да подканяш да те подкрепят на изборите.
Четин Казак:
Г-жо Фидосова, как ще коментирате това изречение: „Наименованието и символите на партии и коалиция от партии, поставени върху предмети, в които не се съдържа призив за подкрепа, не се смятат за агитация по смисъла на този кодекс.”
Аз ви питам, ако сложим червена розичка или на баджа пише „ГЕРБ” агитация ли е или не е агитация. По тази дефиниция не е агитация. Зори червената роза не е агитация. Защо казахте, че не може да се пише „ГЕРБ” на баджа.
Мая Манолова:
Аз предлагам това въобще да отпадне. Защото ако си разлепя билбордовете из страната 20 дена преди това и там пише „БКП” или „България за гражданите”? Казвам, че това не е агитация. Но ако пише „Гласувай за „България за гражданите” е агитация. Ако напиша само „България за гражданите” не е агитация.
Четин Казак:
Аз предлагам на баджа да се пише БСП, ДПС, ГЕРБ, за да се знае кой от коя партия е представител или застъпник.
Мая Манолова:
Една от причините да предложим този текст беше, че на местни избори месеци преди самите избори цъфват ликовете на различни хора и пише: „Иван Стоянов кандидат за кмет.” Или както беше случаят с билбордовете на РЗС. Това означава, че това остава, ако този текст остане. Аз ако си разлепя лика и напиша „Мая Манолова кандидат за кмет на еди-кое си” и не пиша отгоре „Гласувайте за Мая Манолова” значи мога пак да го направя. И РЗС могат да напълнят страната с аптеки или без аптеки. Като си направим митинг и викаме победа и оставка, какво значи? Агитираме ли? Да или не?
Четин Казак:
Трябва да се направи разлика между политическа агитация и предизборна агитация. Политическата агитация се прави във всеки един момент, а предизборната е само по време на предизборната кампания. Това е.
Мая Манолова:
И тогава в легалната дефиниция отзад трябва да пише не „агитация”, а „предизборна агитация”. Тук казваме, че предизборната агитация се забранява и затова отзад трябва да се напише „предизборна агитация е”, защото иначе агитация е и политическа агитация.
Какво означава така както а написано „държавните и общинските учреждения и институции” значи ли, че в Народното събрание не можем да правим агитация.
Четин Казак:
Уважаеми колеги, според мен точно заради тези проблеми трябва да отпадне ал. 2.
Мая Манолова:
Като не постигнем ефект, какъв е смисълът от този текст. Ние няма да ограничим плакатите на кметовете и на РЗС, но ще си ограничим изказванията в парламента.
Предс. Искра Фидосова:
Но това е твое предложение.
Мая Манолова:
Точно затова казвам, че като не може да се постигне ефектът, който искаме, по-добре да го няма.
Четин Казак:
Аз предлагам да отпадне ал. 2 и да се концентрираме само върху ал. 4 на следващия параграф. Тук е само в държавните и общински учреждения. Трябва да се дефинира какво е предизборна агитация. Нали има предизборна кампания по националната телевизия. Аз не говоря преди. Какъв е проблемът, аз не мога да разбера. Има държави, в които предизборната кампания трае три месеца преди изборите. Какъв е проблемът. Който смята, че ще бъде водач на листата във Враца може пет месеца преди изборите да агитира за себе си. Няма нищо лошо в това. То и сега е така – Станишев агитира за БСП, Бойко Борисов агитира за ГЕРБ. Всеки агитира. Какъв е проблемът?
Предс. Искра Фидосова:
Гласуваме, подкрепяме ги и това е.
Мая Манолова:
Ако това е смисълът? Погледни в 21, т.е. наименованието и символите не са агитация. Т.е. пак може да си разлепя болбордове из цялата страна и затова предлагам тук да не се подкрепи текстът.
Предс. Искра Фидосова:
Напротив, ще го гласуваме.
Четин Казак:
Г-жа Манолова го оттегли.
Предс. Искра Фидосова:
Не може. Той е по вносител.
Димитър Лазаров:
Г-жо Председател, процедурно предложение. Да гласуваме, а какъв е смисълът, да си го тълкува ЦИК и съдът.
Мая Манолова:
С този текст, който се предлага, се изкривява нашето предложение.
Предс. Искра Фидосова:
Това е текст по вносител. Ще подкрепим г-жа Манолова.
Димитър Лазаров:
Г-жо Председател, формално предлагам да добавим „и институциите в Европейския съюз”.
Мая Манолова:
А могат да говорят само министрите.
Предс. Искра Фидосова:
Г-н Лазаров, правим следното. Сега преглъщаме, защото сме добронамерени. Ако още веднъж излязат и кажат популистки глупости, в зала го гласуваме това и не ме интересува повече.
Мая Манолова:
Ако искате преглъщайте, аз ви казвам какъв е смисълът на моето предложение. В крайна сметка това удря по вашите министри не по-малко. Това ще е основно върху тях. Още отсега трябва да седне ЦИК и да пише актове. Всяка заявка за след юли 2013 г. е призив да се гласува за ГЕРБ.
Четин Казак:
Както искате, но предлагам преди да гласуваме да отидем на дефиницията накрая и тогава да спорим.
Предс. Искра Фидосова:
Добре. Вървим напред. Това ще го оправим накрая.
§ 38 не е гласуван. Предложението на н.пр. Яне Янев.
Има предложение за редакция и изцяло нова редакция на ал. 6, която гласи следното:
„(6) В тримесечен срок от обявяване на резултатите от изборите Националната агенция за приходите извършва проверка за съответствие между размера на декларираните средства от агенциите, провели допитвания до общественото мнение или извършили социологически проучвания и размера на декларираните и предоставени средства от възложителя на допитването или проучването. Когато допитванията и проучванията са възлагани и финансирани от партии, коалиции от партии и инициативни комитети проверката за съответствие се извършва от Сметната палата.”
Тук идеята е, че ние подаваме пред Сметната палата и там ес съдържат нашите данни.
Мая Манолова:
Тук искам да кажа, че рестрикциите, които въвеждате, минават всякакви граници. Погледнете какво пише в ал. 5
„(5) Лицата, които са провели допитвания до общественото мнение или са извършили социологически проучвания и са огласили резултати от тях, в нарушение на ал. 1 не могат да получат разрешението по чл. 137, ал. 1, а в случай, че е издадено разрешението се отнема.”
Което ще се прилага за тези, които не са огласили резултати за ГЕРБ остава, а за останалите?
Четин Казак:
Искам пак да изразя несъгласието си с този репресивен текст спрямо социологическите агенции.
Мая Манолова:
Категорично сме против текста на ал. 6 и на ал. 5.
Предс. Искра Фидосова:
Кое ви притеснява в ал. 6?
Мая Манолова:
Че ще се подхожда избирателно.
Предс. Искра Фидосова:
Всички се проверяват. Кое е избирателното.
Мая Манолова:
Националната агенция за приходите на едни лица за едни имоти казва едно, на други лица за същите имоти казва друго.
Предс. Искра Фидосова:
Е! Дай да закрием държавата така.
Мая Манолова:
Това за социолозите е поръчково. Те са си дружества.
Предс. Искра Фидосова:
Е как поръчково. Нали всички декларираме всички. Партиите имат задължение да декларират коя социологическа агенция ползват, медиите също. Договорите са качени. В отчетите пред Сметната палата има отделен ред за всичко това и се изписва изрично.
Четин Казак:
Знаеш ли какво ще стане?
Предс. Искра Фидосова:
Не знам какво ще стане.
Мая Манолова:
Знае много добре какво ще стане.
Митхат Метин:
Ползват едни и същи гнезда за допитване. И като започнат да се правят проверки по веригата, едно и също лице
Предс. Искра Фидосова:
Те не правят проверка по физическите лица, които правят допитване по гнездата, а правят проверка дали сумата, която сме декларирали ние от ГЕРБ в нашия отчет пред Сметната палата, че съм възложила, примерно, на Сова Харис социологическо проучване през м. май, за което сме заплатили 10 000 лв. дали те са си го отразили по същия начин, че са получили тези 10 000 лв. и са го декларирали. Това правят. А не физическите лица, които са по гнездата.
Проверяват се всички, които участват в изборния процес. Логиката, препоръките на ГРЕКО, ПАСЕ, ОССЕ са публичност и прозрачност по отношение на целия изборен процес и всички, декларирайки, оповестяват финансите.
Четин Казак:
За политическите субекти трябва да има прозрачност. Вие ако искате да разпространите това по целия български народ.
Мая Манолова:
На политическите субекти не им пращат НАП. Нито на телевизиите им пращат в НАП. Защо на телевизиите не пратите НАП. (Сега ще им пратят.)
Предс. Искра Фидосова:
Говорим за социологическите агенции, които се регистрират и сега по ред в ЦИК. Няма промяна на реда за регистрация. Защо се правите, че не разбирате какво пише в текста. Никъде не пише телевизия, вестник, агенция.
Мая Манолова:
Така или иначе тези агенции, като им дойде времето в края на годината или някаква планова или друга проверка – извънредна ревизия, ще си ги проверят.
Предс. Искра Фидосова:
По отношение на изборите всеки си подава отчет. Какъв е проблемът. Нали трябва да се установи това, което партиите декларират, дали е истина. Нали партиите отчитат на изричен ред какво са платили и на коя агенция и ние имаме задължение да го публикуваме това.
Нищо не променяме. Те се отчитат и сега.
Мая Манолова:
Те се отчитат и се проверяват, когато им дойде времето, а тук със социолозите и то по-точно едни, които не дават правилните резултати до изборите са предварително заплашени със секира. (Които не дават изискуемите.) Да.
Предс. Искра Фидосова:
Ива, ал. 5 отпада, не сме я подкрепили и редакцията на ал. 6.
Антоанета Цонева:
Аз имам един въпрос. НЦИОМ как попада в ал. 6?
Мая Манолова:
Не попада. На него партии не му възлагат.
Димитър Лазаров:
Ако няма възложител, няма да проверяват.
Христо Бисеров:
Защо трябва да има задължителна проверка на агенциите? Може ли някой да отговори на този въпрос.
Мая Манолова:
Може. Аз ти отговорих на въпроса.
Христо Бисеров:
Въпросът е принципен. Защо след изборите агенциите трябва да бъдат проверявани? Едно е засечка, друго е проверка. Защо трябва да бъдат проверявани агенциите всяка година след избори. Защото в следващите пет години всяка година има избори.
Предс. Искра Фидосова:
Проверяват се само за съответствие.
Христо Бисеров:
Когато Сметната палата проверява партията, тя си иска насрещна информация дали тя съвпада с агенцията и толкоз. Това не е проверка. Насрещната проверка е в рамките на проверката на партията. Не може да има изречение, че се проверява агенцията. Няма нужда да се пише, защото насрещната проверка е част от механизма, с който работи НАП. НАП си прави насрещни проверки, когато проверява партията в рамките на процедурата, насрещно.
Мая Манолова:
Може ли да кажа. Каква е дейността на една социологическа агенция? Прави социологически проучвания. Социологическите агенции подлежат на контрол от НАП, както всички останали търговски субекти в страната. Защо трябва да им въвеждаме извънреден режим за изборни резултати.
Христо Бисеров:
А възложителят длъжен ли е да декларира някъде тези разходи? Ако възложителят е физическо лице, той трябва ли да декларира в Сметната палата, че е поискал от една агенция проучване. (Не.) Тогава за какво ми говорите. Агенциите, ако обичат да не правят сондажи за изборите, защото ще бъдат проверявани. Даже и затова как хората се отнасят към други въпроси, но не и към изборите.
Предс. Искра Фидосова:
Моето разбиране по отношение на това е, че трябва да се направи насрещна проверка на това, което е заявено от партиите и коалициите и нищо друго.
Христо Бисеров:
Насрещна проверка се прави в рамките на другата проверка.
Предс. Искра Фидосова:
Г-н Бисеров, когато бяха тук представителите на Сметната палата преди около месец на едно наше заседание, те заявиха, че тъй като нямат изричен текст, както по отношение на декларирането, така и по отношение на насрещните проверки, а те пишат писмо до НАП и молят да се направи проверка, както се прави обикновената насрещна проверка за ДДС по фактурите. Нищо повече. Това е моето разбиране. Моето разбиране е, че трябва да има насрещна проверка.
Христо Бисеров:
Защо трябва да има такъв текст в Изборния кодекс.
Предс. Искра Фидосова:
Защото трябва да има текст, на който да стъпят, за да го правят. Този текст го коментираме в момента. Той не е гласуван. Ще се оправи. Питам какъв е проблемът да се прави насрещна проверка?
Христо Бисеров:
Няма проблем.
Предс. Искра Фидосова:
Те твърдят, че има проблем да се прави. Дали сумата, която ние сме декларирали на отделен ред в ГЕРБ е отразена.
Мая Манолова:
Тук не е насрещна проверка, а е проверка. Няма такава фигура в ДОПК.
Предс. Искра Фидосова:
Това е единият проблем, който се постави от Сметната палата. А другият проблем е следният. Ние декларираме – има неравнопоставеност между участниците в изборния процес, партиите и коалициите правят отчети и декларират това пред Сметната палата. Инициативните комитети не декларират. Излиза така, че ние показваме и ние сме о’кей всичко да показваме, но има едни субекти, които нищо не декларират – инициативните комитети.
Христо Бисеров:
Колко са на практика те?
Предс. Искра Фидосова:
Много са. За местните избори са сигурно 600. Много!
Мая Манолова:
Инициативните комитети да не би само да се занимават със социологически агенции. Те няма да си декларират медийните участия, рекламните материали и другите. (Важи за всичко при тях.) Нека да напишем това.
Предс. Искра Фидосова:
Ние се опитахме за местните избори да напишем нещо. Сега трябва да се доразвие. Текстът е по вносител. Аз не браня текста по вносител, но моето мнение го казах. За мен трябва да има насрещна проверка и нищо друго.
Мая Манолова:
Ама тук не става дума за насрещна проверка, а за проверка.
Предс. Искра Фидосова:
Добре. Ще напишем насрещна проверка.
Христо Бисеров:
Няма нужда. В ДОПК си има процедура за тази работа. Да напишем, че ДОПК се прилага и това е.
Мая Манолова:
Това означава, че оттук занапред всяка година социологическите агенции се проверяват винаги три месеца след изборите.
Димитър Лазаров:
Няма как да задължим частните медии да предоставят безплатно участие на всички.
Кристияна Петрова:
Не може да не се знае кой поръчва социологическото проучване и кой го финансира. Трябва да се прави проверка на това нещо.
Мая Манолова:
Ние сме за и ние сме го предложили. Но проверката ще се направи - тази проверка ще се направи, като му дойде времето.
Предс. Искра Фидосова:
Тогава дайте да направим друго. В отпечатването на резултатите от агенцията да декларират възложителя и с това да приключваме. Така да го изчистим и да приключим с този дебат. (Да.) И така е редно и е правилно. Не можеш да се криеш зад някакви субекти, да се появяват някакви странни резултати, да спорят седмично кой бил прав и кой не бил прав. Да си декларират възложителя е задължително и нормално. Не може да има тайни поръчки. Г-жа Манолова имаше такъв текст за „поръчка”.

Мая Манолова:
В поръчката няма нищо тайно. Пишете кой е възложил поръчката. Това е договор за поръчка. Тук сме юристи и ако на договора за поръчка влагаме онзи смисъл, то значи!! От текста на г-н Янев да остане само първата алинея.
Предс. Искра Фидосова:
Предложението на г-жа Манолова в § 37 е:
„(2) При оповестяване на резултатите от социологически проучвания и допитване до общественото мнение по повод изборите се обявява по чия поръчка са изготвени и с какъв обхват.”
Това ние сме подкрепили по принцип и остана да се даде редакция. Тук трябва да се напише, че в момента на обявяване на резултатите, трябва да е оповестено. Трябва да е ясен кой е моментът на оповестяване на възложителя.
Вижте предложението за редакция на § 38 за създаване на чл. 137а.
„Публичност на информацията за възложителя и финансирането”
„(1) От деня на обнародване в „Държавен вестник” на указа на президента за насрочване на съответния вид избор до изборния ден включително, всяко огласяване на резултати от допитвания до общественото мнение или на социологически проучвания по повод на изборите, извършено чрез медийна услуга или по друг начин, трябва да съдържа информация за възложителя на допитването или проучването, агенцията, извършила допитването или проучването и източниците на финансирането му.”
Само трябва да кажем при огласяването. Ива, добави „при оповестяването или публикуването на това проучване”, защото го няма, за да е ясен кой е моментът.
„(2) Информацията по ал. 1 се представя пълно и ясно, като в печатен или друг текстови материал е в обособено поле, на видно място и заема не по-малко от 5 на сто от общата площ на материала, а в аудио- и аудио-визуални материали, излъчени по електронните медии , или в представяне пред публика – веднъж в началото и веднъж в края на материала или представянето.”
Тук всичко е о’кей.
„(3) Разпоредбите на ал. 1 и 2 се прилагат и в случаите, когато агитационни материали на партии, коалиции от партии, инициативни комитети и кандидати съдържат или се позовават на резултати от допитвания до общественото мнение или на социологически проучвания.”
Това също е коректно. Да се знае на кое се позоваваш.
„(4) Лицата, които провеждат допитвания до общественото мнение или социологически проучвания по повод на изборите и/или огласяват резултати от тях, не могат да се позовават на служебна, търговска или друга, защитена от закона тайна, за да укриват информацията по ал. 1.”
Тези текстове до тук са безспорни. Какво спорите?
Митхат Метин:
А с ал. 5 и 6 какво правим?
Предс. Искра Фидосова:
Няма ги. Падат. Този член не е гласуван.
Има административна разпоредба на края, където ще видите, че тези, които нарушат разпоредбата, има глоба. Снощи ги гледахме текстовете, но е въпросът да уточним размерите на глобите. Но това ще стане като стигнем до тези текстове. Даден е изричен текст за административна санкция и това е достатъчно.
Колеги, мисля, че така прочетеният текст вече е безспорен.
Гласуваме. § 37 сме го подкрепили по принцип и мястото му е отразено в § 38, чл. 137а, ал. 1.
Повтарям, § 37 по вносител принципно се подкрепя. Гласували сме го и отива в § 38.
След това новия параграф по комисия – промяната в чл. 137 е гласувана на миналото заседание.
§ 38 по вносител.
Гласуваме предложението на н.пр. Михаил Михайлов. Двама „за”. Против? Няма. Седемнадесет „въздържали се”.
Предложението за редакция на комисията така, както го прочетох, като в ал. 1 на чл. 137а се добави да е ясен моментът на публикуване, оповестяване, че тази информация трябва да е задължително оповестена.
Ал. 2, ал. 3 и ал. 4 са така, както ви ги прочетох, а ал. 5 и ал. 6 отпадат.
Мая Манолова:
Не е ли хубаво да се знае кой е поръчал изследването и в интервала преди обнародване в „Държавен вестник” на указа.
Предс. Искра Фидосова:
Трябва да се знае. Но нека сега да видим § 39 и след това ще се върнем да видим интервалът преди това. Другият вариант е да пипаме тук 137. Тоест постоянно да се знае за всички. Но това е Изборен кодекс и той урежда изборните правила. Няма как тук ад го направим.
Г-жа Манолова е права и аз съм затова, но въпросът е къде да го напишем, че агенциите да знаят, че винаги публикуват кой е възложителят на проучването.
Мая Манолова:
Значи тези правила ще важат от 1 май нататък.
Предс. Искра Фидосова:
Не пречи да сложим една преходна. Но в кой закон можем да го сложим. Поне на мен не ми е ясно.
Гласуваме новия § 38, чл. 137а. Против има ли? Няма. Въздържали се? Трима „въздържали се”. Шестнадесет „за”.
§ 39. Създава се чл. 137б.
„Огласяване на резултати.
Чл. 137б. (1) Забранява се огласяване чрез медийна услуга или по друг публичен начин на резултати от допитвания до общественото мнение или на социологически проучвания по повод на изборите, които са получени или представени по въвеждащ в заблуждение начин.
(2) Когато партия, коалиция от партии, инициативен комитет или кандидат прецени, че огласени в медиите резултати от допитвания до общественото мнение или социологическо проучване са получени или представени по въвеждащ в заблуждение начин, има право на отговор по реда на чл. 131 и чл. 132. Доставчик на медийна услуга по чл. 131, ал. 1 не може да откаже публикуване на отговор в размер на една трета от размера на целия материал, в който се съдържат оспорваните резултати.
(3) Резултатите от допитвания до общественото мнение или социологически проучвания по повод на изборите, не могат да бъдат основание за приемане на решения на избирателните комисии за предимства или ограничения пред партии, коалиции от партии, инициативни комитети и кандидати, както и за разпределение на медийното време между тях в излъчванията на електронните медии по време на кампанията.”
Гласуваме предложението. Един „за”. Против? Седем „против”. Единадесет „въздържали се”.
Предложение на н.пр. Фидосова, Ципов, Радев и Лазаров за създаване на § 39а подкрепяме по принцип.
Мая Манолова:
Аз съм против. Още предния път казах. (За кое?) За регистрациите, за имената и за пр.
Предс. Искра Фидосова:
Те и сега се регистрират в ЦИК. Агенцията, която прави екзит пола се регистрира. Нали говорихме за това. В изборния ден стоят анкетьори пред секциите.
Мая Манолова:
Аз се въздържам по тези текстове.
Предс. Искра Фидосова:
По нашето предложение между първо и второ четене правя изрично уточнение, че е само в изборния ден. Чл. 137 е само и единствено в изборния ден и това е екзит пола. Няма как анкетьорите да не ги регистрираме, защото тези хора стоят пред секциите, питат за кой си гласувал, за да си отбележат и тогава стават скандали навсякъде. Анкетьорите да си имат бадж.
Мая Манолова:
Тъй като регистрацията се прави от ЦИК, може да се случи така, че да има разместване в местата.
Предс. Искра Фидосова:
Те не се регистрират по секции. Те се регистрират национално. Става въпрос за следното. Например, става скандал пред секцията на ромската махала в Кюстендил. Отпред стоят две лица и казват, че са анкетьори на единствената агенция, която прави екзит пола. Трябва да имат удостоверение, легитимират се. Прави се справка на сайта на ЦИК дали това лице го има, виждаш че го има и всичко е о’кей. Ако го няма лицето, това значи, че тези лица не са анкетьори на въпросната агенция, която прави екзит пола. Никой не казва, че трябва да бъдат в деня в Кюстендил, Монтана или в Стара Загора. Те са национално регистрирани. Това е само за изборния ден, само за екзит пола.
Четин Казак:
Първо искам да попитам има ли някъде споменат или е в правомощията на ЦИК срока, в който става тази регистрация.
Вторият въпрос. Ал. 6, според мен, трябва да се редактира и да стане:
„(6) Анкетьорите не могат да извършват социологически проучвания непосредствено пред вратата на избирателната секция.”
Предс. Искра Фидосова:
Не пред вратата. Те казват, че на 50 м от секцията не могат да правят. Винаги има решение на ЦИК, в което се казва, че на еди-колко си метра не могат да правят анкета.
Четин Казак:
Къде на 50 м. от секцията ще хванат избирателя.
Предс. Искра Фидосова:
Те и сега така го правят – извън двора на училището.
„Чл. 137б. (1) Централната избирателна комисия регистрира агенциите, които ще извършват социологически проучвания в изборния ден въз основа на заявление, подписано от представляващия съответната агенция или от изрично упълномощено от него лице.
(2) Лицето, представляващо социологическата агенция, представя в Централната избирателна комисия списък с имената, единния граждански номер на анкетьорите и номерата на избирателните секции, извън които ще се осъществява анкетирането. Когато заявлението и списъкът се подават от упълномощено лице, се представя и съответното пълномощно.”
Това проверихте ли дават ли го предварително или се определя в изборния ден. Това още веднъж да се види. За мен е достатъчно да го видиш, чуваш го, че пита за кой си гласувал, защото може да е купувач на гласове, проверяваш го по удостоверението дали го има на сайта.
Текстът, че списъкът се публикува на сайта на ЦИК къде е? Къде е, че се оповестява публично. Как ще го проверя аз. Нали това беше основното. Това за номера на избирателните секции, ако го няма досега, го махаме като текст.
„(3) Анкетьорите са длъжни да носят в изборния ден само отличителни знаци по образец, утвърден от Централната избирателна комисия, като на бял фон с черни букви се изписва качеството им. Те се легитимират с издаденото им удостоверение.”
(4) Едно лице не може да бъде едновременно анкетьор и наблюдател.
(5) Агенцията, която е регистрирана да извършва социологически проучвания в изборния ден, не може да участва и с наблюдатели в изборите.
(6) Анкетьорите не могат да извършват социологически проучвания непосредствено пред избирателните секции.”
Тук ако мислите, че нещо не е ясно, да го допишем в ал. 6.
Заповядайте.
Антоанета Цонева:
Самата методология на екзит пола предполага, че наблюдателят трябва да стои пред самата секция. Той разполага с броя на избирателите. Той мери успоредно с това и избирателна активност. Те не могат да из-вадят резултати, ако случайни хора пред училището питат. Методологията на екзит пол е свързана с конкретната секция. И ако вие не им позволите да застанат пред секцията, казвам го, защото ще се създаде проблем и ще бъде много страшно.
Предс. Искра Фидосова:
Проблемът сега го има. В изборния ден започват скандали. Ако застанат непосредствено пред вратата, всички, които стоят на опашката, чуват това, което пита анкетьорът.
Антоанета Цонева:
Въпросът е, че трябва да имат свързаност със самата секция.
Предс. Искра Фидосова:
Досега се прилага този режим и остава да се прилага този, който е досега. Тоест има вече утвърдена практика. Ако в училището е една секция, всички, които влизат е ясно, че отиват да гласуват и на входа като ги питат, няма проблем. Ако в училището има няколко секции, те са в различни коридори на различни места.
Четин Казак:
В едно училище в един коридор има три секции.
Предс. Искра Фидосова:
Те не стоят пред вратата на секцията. Защото е все тая дали е гласувал в секция 39 или секция 40, защото те са му дали на тези три секции да прави екзит пол.
Антоанета Цонева:
Това е важно, защото пак казвам, те знаят в тази секция какъв е броят на избирателите, колко души са гласували.
Предс. Искра Фидосова:
Да, но когато в едно училище, в един коридор се гласува в три различни класни стаи, те няма как да застанат пред вратата и там, където стоят на опашка хората, те да питат този, който излиза, за кой е гласувал. Тогава може всички да гласуват за него и това ще бъде агитация, непозволена в изборния ден.
Антоанета Цонева:
Аз разбирам това, но ако се напише не пред вратата, да не ги изгонят в двора.
Предс. Искра Фидосова:
Аз не съм съгласна с това, което предлага г-н Казак. Аз казах, че не могат да извършват пред избирателната секция, непосредствено пред нея. И сега е така. Не знам дали е на 50 метра, но на 20 метра. В случая е по-важно да не се чува от избирателите, които чакат, кой за кого е гласувал, защото това е недопустимо с оглед на запазване на тайната на вота.
Нашето предложение по принцип се подкрепя.
Новото заглавие да бъде „Социологически проучвания в изборния ден.” В сега действащия кодекс е „Социологически проучвания” и сега да добавим „в изборния ден”, а не както е записано тук „Социологически агенции”?
За ал. 2 да се провери дали така е било – по номера ли са били регистрирани досега предварително? И ако не е, това се маха от ал. 2.
В ал. 6 да видим решенията досега на СИК.
Първо гласуваме предложението на н.пр. Фидосова, Ципов, Радев и Лазаров. Шестнадесет „за”. Против? Няма. Трима „въздържали се”.
Гласуваме текста, както го уточнихме, за създаване на нов параграф, като специално се провери текстът на ал. 2 и ал. 6. Шестнадесет „за”. Против? Няма. Трима „въздържали се”.
§ 42. Предложението за редакцията на § 42 е да се добави думата „безплатно” за залите. Така мисля, че след разговора в миналия четвъртък решаваме въпроса.
„В чл. 152 се създава ал. 3
„(3) За целите на предизборната кампания се забранява безплатно използване на публичен административен ресурс.”
Тоест, ако искаш да ползваш зала в общинския съвет, или на друго място, плащаш си.
При това положение гласуваме по принцип предложението на н.пр. Мая Манолова с деветнадесет „за”, без против и въздържали се.
Гласуваме предложението за редакция с шестнадесет „за” и трима „въздържали се”, без против за § 42.
Отиваме на § 45. Редакцията на § 45 сме го изчистили със Сметната палата. Над 1000 лв. се прави проверка. От минималната работна заплата до 1000 лв. се декларира. Това сме го гласували.
Обещахме да направим текст, който не е обсъждан, в § 45 и той е във връзка с това дали трябва да се представят отчети пред Сметната палата на агенциите и организациите, които са участвали в изборите.
Четин Казак:
Искате да задължите частни субекти да декларират пред Сметната палата.
Предс. Искра Фидосова:
Никого не задължаваме. Само казвам, че имаше такъв разговор в миналия четвъртък и затова е дадено като текст. Ако има желание за обсъждане и приемане, да има какво да се обсъжда. А останалия текст е гласуван и затова засега го подминавам.
Повтарям, ако искаме да правим такъв текст, трябва да го обсъдим и да решим къде му е мястото. Сега няма такъв текст.
От § 46 започват бюлетините.
Четин Казак:
Не можах да разбера предложението за създаване на нова ал. 3 прието ли е?
Предс. Искра Фидосова:
Не е прието. В § 45, чл. 159 е приета ал. 1 и ал. 2. Това е гласувано.
Четин Казак:
Значи ал. 3 отпада.
Предс. Искра Фидосова:
Няма ал. 3. Това е текст, който подлежи на обсъждане, ако решим че се правим такова обсъждане. Реално ал. 3 няма. И не е гласувано това.
Продължаваме нататък. От § 46 започват текстовете за бюлетините. Сега подминаваме текстовете за бюлетините и след това ще се върнем на тях, когато решим какво ще представляват бюлетините.
Отиваме на § 51, който можем да гласуваме. Пак е за бюлетини, но специално за отличителните знаци се предлага да се създаде т. 14а.
„14а отличителните знаци на членовете на секционните избирателни комисии по чл. 192а.”
За това говорихме и мисля, че баджовете са безспорни.
Да не забравяме в чл. 26, че ЦИК отговаря за баджовете на членовете на комисиите.
Мая Манолова:
Като баджовете стоят в набора с материали. Не се раздават предварително, нали?
Предс. Искра Фидосова:
Когато се дават изборните книжа предния ден преди изборите, се дават и баджовете.
Ако искате да приемем т. 14а и след това, когато стигнем до бюлетините, ще изчистим и другото. (Да.)
Гласуваме т. 14а за баджовете на секционните комисии. Деветнадесет „за”, без против и въздържали се.
И след това да проверим чл. 26.
Прескачаме параграфите с бюлетините и отиваме на § 52.
Четин Казак:
Ако ЦИК ще отпечатва тези баджове, те имат ли информация за всички членове на секционни комисии.
Предс. Искра Фидосова:
Те не са поименни. ЦИК има бройката за цялата страна.
Четин Казак:
Но тук пише трите имена.
Предс. Искра Фидосова:
Не сме говорили за трите имена. Къде пише трите имена. Как ще отпечатват трите имена на 12000 души.
Мая Манолова:
И там се правят промени. Нали партиите ...
Предс. Искра Фидосова:
Такова нещо не сме казвали. Само длъжността.
Мая Манолова:
Използвам случая нещо да попитам, защото не мога да го намеря в кодекса. Остава тази възможност за партиите да си променят съставите на СИК, включително и в изборния ден.
Предс. Искра Фидосова:
Да, включително и в изборния ден. Няма проблем. Никой не е говорил да са поименни. Това Ива си го е измислила. Изрично казахме само длъжностите. Никога не сме говорили поименно.
§ 52. Сложили сме нов текст за чл. 192а. Само да го видите. Иначе сме го гласували.
„Създава се чл. 192а.
Отличителни знаци на членовете на секционните избирателни комисии
Чл. 192а. Членовете на секционните избирателни комисии са длъжни да носят в изборния ден отличителни знаци по образец, утвърден от Централната избирателна комисия, като на бял фон с черни букви се изписва заеманата длъжност. Отличителните значи се отпечатват от Централната избирателна комисия.”
Деветнадесет „за”, без против и въздържали се за окончателната редакция.
§ 53. В нашето предложение сме оттеглили първото изречение. Остава второто изречение. Това е гласувано, но ако трябва ще го прегласуваме. Против има ли? Няма. въздържали се? Няма. Деветнадесет „за” последната редакция на чл. 193.
Отиваме на § 58. Това е за машинното гласуване. Тук трябва да го отхвърлим това като текст и отиваме накрая в преходните да гледаме това, което ни предложиха експертите.
Този текст го сравнявахме с Ива. Дума по дума текстът е от немския закон, който е обявен за противоконституционен. Мисля, че и финландския беше същия. Там се казва, че гласуването става машинно със закон, а в закона го пише. Само припомням, че този текст го има в немското и във финландското. Във Финландия касираха изборите, а в Германия не помня какво се случи.
Мая Манолова:
Имало е проблем в една провинция.
Предс. Искра Фидосова:
Имало е проблем с машинното гласуване и казват, че не може да се защити тайната на вота и не може да се направи след това проверка по отношение на крайните резултати от гласуването, защото достъпът до софтуера, или по-точно не може да се извърши преброяване. Защото дадено лице може д бръкне и да каже, в тази секция за БСП са гласували 100 човека, а за ГЕРБ – 200.
Мая Манолова:
Тук има начин, който е и в Русия, а колегите бяха в Америка и твърдят, че там в някои щати е имало машинно гласуване с някаква скейнерна машина. При един от вариантите си гласуваш. Например, ГЕРБ е номер три. Гласуваш с три. Машината първо ти го отчита, второ ти излиза една бележка „гласувал с № 3” и я пускаш в една урна. Този въпрос, че не може да се провери и втори път, отпада. При съмнения имаш една урна, в която всеки си е пуснал бележката, на която аз съм видяла № 3 и може да се направи съпоставка. Така че проблемът не е затова ,че предлагаме в отделен закон, а проблемът е в конкретните машини. Макар че в Германия са им доста спорни аргументите на Конституционния съд и не са в тази посока.
Предс. Искра Фидосова:
Във Финландия и Холандия се стигнало до касиране изцяло на изборите. Добре. Нали се разбрахме Дадохме задача на експертите. Там е бил и г-н Само Петров. Проф. Константинов ни е дал това, което са написали. Той ще дойде след малко и като стигнем до там, започваме да го гледаме.
Сега гласуваме § 58. Четирима „за” и петнадесет „въздържали се”.
Мая Манолова:
За § 58 беше хубаво да кажат тези, които наблюдаваха изборите в Америка. Защото те твърдят, че е имало машинно гласуване. Сложната интегрална бюлетина, в която гласуваш за 10 работи едновременно, гаранцията е, че всичко ще е о’кей с отчитането на тази сложна интегрална бюлетина е, че се проверя през машина. Не седи комисия да отмяна тук и там как е.
Предс. Искра Фидосова:
Това, което са дали Константинов и групата експерти, също е през машина.
§ 61. Гласуван е. Не подкрепяме текста на вносителя.
Гласували сме в § 61 нашето предложение.
Тук е предложението за бюлетините и след това ще се върнем, като уточним основните въпроси.
Отиваме на тон параграф за чл. 211, ал. 2, където думата „трипластова” се заменя с „четирипластова”.
Мая Манолова:
Тук се отхвърли нашето предложение за това всички участници в изборите за получат извлечение от протокола подпис и печат на секцията – нещо, което за нас е изключително важно.
Предс. Искра Фидосова:
Добре. Но това сме го приключили.
Мая Манолова:
Питам какво последно ще получават участниците в изборите.
Предс. Искра Фидосова:
Това, което досега, като се разбрахме, четвъртият екземпляр, който е максимумът, който може да се направи.
Мая Манолова:
Понеже за първи път се правят парламентарни избори какво?
Предс. Искра Фидосова:
Същото извлечение, което досега са получавали. (Подписано от кого?) От никой. А четвъртият екземпляр стои окачен.
Мая Манолова:
Питам за подписано от председател извлечение. Питам подписано ли е от председателя.
Предс. Искра Фидосова:
Това, което досега са получавали. Както досега на всички избори е получавано, така и сега.
Мая Манолова:
Добре. Какъв е проблемът да не се подписва.
Предс. Искра Фидосова:
Няма да започваме отначало този спор.
Мая Манолова:
Защо да не започваме. Тук спорът беше да се подписват всички членове на комисията. Какъв е проблемът да се подпише поне един член от комисията. Защото това е единственото доказателство, че не са изментени резултатите.
Предс. Искра Фидосова:
Гласувано е това. Четвъртият екземпляр стои на публично място. Най-справедливо и правилно за всички е да има ксерокс в СИК и да се дадат подписани от председател/секретар ксерокопия от оригиналния протокол на всички застъпници.
Мая Манолова:
Какво като стои. Като стои там, да не е в мен. Това е най-скандалният текст в този кодекс. Аз най-много държа на това.
Предс. Искра Фидосова:
Викай колкото си искаш. В залата ще се изкажеш. Продължава същият ред, по който са се получавали досега.
Мая Манолова:
Ще има ли поне подпис.
Предс. Искра Фидосова:
Подпис не може да има, защото означава да има спор по автентичността на резултата.
Мая Манолова:
Ти като нотариус в момента, в който издаваш удостоверение, че някой акт съществува, както правиш?
Предс. Искра Фидосова:
С различен номер заверявам всеки един препис точно, защото не може да има спор по отношение на автентичността. Това сме го говорили, спорили и оттук нататък в зала ще продължим.
Мая Манолова:
Но за да е документ, нали трябва да има някакъв подпис. Препис от общината как правят.
Предс. Искра Фидосова:
В чл. 212, ал. 6 думата „Извлечение” се заменя с „Четвъртият екземпляр”.
Не сме гласували това. Шестнадесет „за”, трима се въздържат.
Четин Казак:
Споменато ли е в протокола от предишно заседание, че аз съм предложил в комисия да има подпис на извлечението.
Предс. Искра Фидосова:
Вие имате такова предложение между първо и второ четене. Протоколът не го правя аз, а има пълна стенограма, която се публикува.
Четин Казак:
Ние имаме екземпляр.
Мая Манолова:
Той иска екземпляр и аз го подкрепям. Аз искам извлечение.
Предс. Искра Фидосова:
Всичко, което казваш, го има в стенограмата.
Четин Казак:
Защото и аз предложих, ако ще има извлечение, то поне това извлечение да бъде подписано.
Мая Манолова:
Поне от някой. Поне от председателя.
Предс. Искра Фидосова:
§ 64. Не сме го гласували.
Четин Казак:
Това наше предложение гласувано ли е в комисия.
Мая Манолова:
И нашето предложение.
Предс. Искра Фидосова:
Няма такова предложение.
Четин Казак:
Ние го правим в комисията. Трябва да има формално гласуване на това предложение.
Предс. Искра Фидосова:
Да, и не го приехме.
Четин Казак:
Но не сме го гласували.
Предс. Искра Фидосова:
Разбира се, че сме го гласували и не се прие. Ако искаш втори път ще го подложа на гласуване.
Демокрацията и популизма нямат общо.
Предложението, което направиха Мая Манолова и Четин Казак, което беше гласувано миналия четвъртък е да се добави:
Четин Казак:
В ал. 7 след думата „протокола”, точката се заменя със запетая и се добавя „подписано от председателя и секретаря.
Предс. Искра Фидосова:
Гласуваме това предложение на г-н Казак.
Който е „за”, моля да гласува. Седем „за”. Против? Няма. Дванадесет „въздържали се”. Тоест няма предложение на комисията да влезе в доклада като редакция на комисията.
Мая Манолова:
Аз имам такова предложение, което е в следния смисъл: Извлечението се подписва от всички членове на СИК и се подпечатва с печата на комисията.
Предс. Искра Фидосова:
Гласували сме го това предложение и не се подкрепи.
Мая Манолова:
Предлагам да се гласува следния текст: Извлечението се подписва от член на комисията.
Предс. Искра Фидосова:
В зала ще го предложиш. А ние ще предложим ксерокопие на оригиналния протокол, подписано от председателя.
§ 64 – текст за бюлетина. Прескачаме.
Не сме гласували предложението на н.пр. Мая Манолова за създаване на нов § 70е.
Предлагаш в чл. 243 да се направят изменения и допълнения.
По т. 1 за избора на районен кмет не го подкрепяме.
По т. 2 предлагаме твоето предложение да се подкрепи:
„2. В ал. 3, изречение пето накрая се добавя „и се съхранява до следващите избори”.
Не си спомням дали сме го гласували миналия път. Не бях убедена дали сме го гласували. Затова предлагам да подкрепим т. 2 от твоето предложение.
Гласуваме поотделно предложението на Мая Манолова.
По т. 1, който е „за”, моля да гласува. Шест „за”. Против? Няма. Тринадесет „въздържали се”.
Гласуваме предложението по т. 2 с предложената редакция. Деветнадесет „за”, без против и въздържали се.
Гласуваме редакцията на комисията за чл. 243. Деветнадесет „за”, без против и въздържали се.
Следващият текст, който ще подложа на гласуване е предложението на комисията да се създаде нов параграф.
„В чл. 248, ал. 1 думата „Извлечение” се заменя с „Третият екземпляр”.
Тук сме написали, тъй като този екземпляр, който стоеше на таблото като официален, не се подписваше. Сега да не заблуждаваме и другите хора, на таблото вече ще стои екземплярът, който е подписан от членовете на комисията, за да няма спорове по автентичността от това, което ще преписват и всеки си преписва оттам.
Мая Манолова:
Какво значение има това, което виси на вратата или където и да било.
Предс. Искра Фидосова:
Обясни ми 22 години това, което е било или на последните избори какво сте давали.
Мая Манолова:
На последните избори станаха най-големите парадокси в крайна сметка в ЦИК да се отчитат резултати, които реално не са така, което е видно от бюлетина на ЦИК.
Предс. Искра Фидосова:
Аз не нося отговорност за печатна книжка на ЦИК, ако има техническа грешка, нито пък някой от нас от парламента.
Гласуваме чл. 248. Петнадесет „за” и четирима „въздържали се”.
Мая Манолова:
Ние да не сме толкова прости, че да не знаем кой къде и защо е сложен. Нещата тръгват от СИК затова, че няма да имат информация за реалните резултати. Започваме от СИК и завършваме с ЦИК. То е цяла верига.
Предс. Искра Фидосова:
Продължаваме с § 73. Текст за бюлетините.
Предложение на н.пр. П. Хлебаров за създаване на §73а. Не е гласуван. Деветнадесет „въздържали се”, „за” и „против”.
§ 74. Гласуваме. Четирима „за”. Петнадесет „въздържали се”.
Следващото е предложение на н.пр. Фидосова, Ципов, Радев и Лазаров за създаване на § 74а.
Предложение за редакция на комисията.
Имате думата за изказвания.
Мая Манолова:
Това е задължително да го има. Защото досега се правеха едни неща?
Предс. Искра Фидосова:
Гласуваме § 74а в чл. 279, ал. 1 се създава изречение второ:
„Частични и нови избори за кмет на кметство се насрочват само в населени места, които към датата на прекратяване на пълномощията на кмета отговарят на изискванията на чл. 16, т. 1 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България.”
Който е „за”, моля да гласува. Деветнадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 75 по вносител.
Това е предложение на н.пр. Мая Манолова и група народни представители. Сигурно ви е дадено от Руми Сидерова от ЦИК.
Колегите са се опитали да изброят срокове по частичните избори.
Мая Манолова:
Те твърдяха, че им създават проблеми.
Предс. Искра Фидосова:
Не са прави. Така изброено, ще ти кажа, че липсват поне десет срока. Ние тръгнахме да ги гледаме и това установихме. (Да си ги допишат.) Не могат да си ги допишат, защото ще стане гаф. Предлагаме, макар че и сега е ясно, винаги така са правени частични избори, да направим един текст, който гласи:
„§ 75. В чл. 280 се създава т. 12.
12. сроковете, предвидени в кодекса, свързани с подготовката и произвеждането на изборите, се прилагат съответно на сроковете, посочени в т.1-11.”
Ясно е. Изчисляват, иначе няма как да прехвърляме целия кодекс в един параграф със сто подточки за сроковете. Знам какво е мнението на ЦИК.
Мая Манолова:
Това предложение е по тяхно настояване.
Предс. Искра Фидосова:
Знам. Това казах и аз. Предлагам ви така да приемем т. 12. Ясна е. Иначе могат да се изпуснат срокове и ще сбъркаме. А и тук има липсващи срокове и ще стане проблем.
Гласуваме § 75 по вносител. Четирима „за”. Петнадесет „въздържали се”.
Гласуваме предложението на комисията за редакция на § 75, което прочетох за т. 12 в чл. 280. Деветнадесет „за”, без против и въздържали се.
Предложение на н.пр. Фидосова, Ципов, Радев и Лазаров за създаване на § 75а.
Предложение за редакция на комисията за нов параграф.
„В чл. 285, ал. 3 думите „в срока по ал. 2” се заличават.
Гласуваме. . Деветнадесет „за”, без против и въздържали се.
Предложение на н.пр. Веселин Методиев за създаване на нов § 75а. Г-н Методиев иска първите десет партии да имат безплатен достъп.
Мая Манолова:
По принцип сме „за” безплатното излъчване не на първите десет, а на всички. Не мога да гласувам против.
Предс. Искра Фидосова:
Гласуваме предложението на г-н Методиев за нов § 75а. Четирима „за4. Петнадесет „въздържали се”. Без против.
§ 76. В чл. 288 се създават ал. 3 и ал. 4. това са текстове за глобите. Ние по принцип ги подкрепяме. Моля да видим размерите.
Има предложение за редакция на комисията:
„§ 76. Създава се чл. 288а.
Използване на публичен и административен ресурс.
Чл. 288а. (1) Който наруши чл. 152, ал. 3 се наказва с глоба от 500 до 2000 лв. Когато нарушението е извършено повторно, глобата е от 1000 до 3000 лв.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от длъжностно лице глобата е от 1000 до 3000 лв. При повторно извършено нарушение на длъжностното лице се налага глоба от 3000 до 5000 лв. и административно наказание лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност за срок от една година.”
Г-жо Манолова, предложението по вносител е вашето. Моля те да видиш предложението за редакция. Много е това, което предлагате. За един държавен служител тази глоба е несъбираема. Предлагаме в редакцията от 500 до 2000 лв., макар да не знам дали и това не е високо. (Въобще не е високо.) Но това е нещо по-нормално от другото. По ал. 1 излиза, че един служител, който е на заплата, трябва да плати глоба от 3000 лв. Даже и 500 лв. като долна граница, мисля че е висока. Ако искате да сложим 300 лв. долна граница в ал. 1.
Мая Манолова:
Добре. Но вие сте обърнали текстът наопаки. „Който използва публичен административен ресурс.” Тук имам предвид ползвателя на ресурса, а не длъжностното лице. Който използва, например, политическа партия ГЕРБ или БСП. Аз съм го дала в две хипотези. Първа хипотеза е длъжностно лице първи път и длъжностно лице повторно.
Втора хипотеза – партия първи път, партия – повторно.
Във вашата редакция сте го омешали. В моята редакция ги разграничавам на този принцип – длъжностно лице и партия, т.е. употребен и употребяващ, а тук как сте го написали?
Предс. Искра Фидосова:
Твоите хипотези само ти си ги разбираш.
Мая Манолова:
На мен вашите не са ми ясни. При мен е и от двете страни – и партията и длъжностното лице. Не може да е едно и също и за длъжностното и за партията. Досега ми обясняваше, че за един държавен служител е много. А за партията, очевидно като злоупотребява, не е много.
Вие въведохте в кодекса председателят на партията като отговорно лице. Ако е физическото лице, му се налага глоба. Ако е партията – имуществена санкция.
Освен това, посочете ми колко наказателни постановления са издадени. Сигурно са десетина в страната и от тях не е оцеляло нито едно пред съда.
Който наруши се наказва с глоба от еди-колко си или имуществена санкция от до. Защото който е физическо лице.
Предс. Искра Фидосова:
Уточнявам какво остава от предложението за редакция чл. 288а. В ал. 1 глобата става от 300 до 1000 лв., а повторното нарушение остава от 1000 до 3000 лв.
Ал. 2 пада.
На тези да издадат е достатъчно. Въпросът е, че никой не издава никакво постановление.
Мая Манолова:
Това е най-солидният ти аргумент. За съжаление, аз ти го дадох. Самоопровергах се. Твой е ангажиментът да готвиш доклада, а моят е да стане по-добър.
Предс. Искра Фидосова:
Гласуваме редакцията на комисията. Деветнадесет „за”, без против и въздържали се.
Продължаваме по доклада. Предложение на н.пр. М. Михайлов, което не подкрепяме. Гласуваме. Деветнадесет „въздържали се”.
§ 77. Предложенията по вносител са н.пр. Яне Янев и на М. Манолова. Глобите отново са много големи.
Мая Манолова:
Това изцяло е на г-н Янев. Не е мое. Не знам кое имате предвид.
Предс. Искра Фидосова:
За това, че имате общ текст с г-н Янев.
Мая Манолова:
Много ви моля. Това си е изцяло текст на г-н Янев. Ще се обиди.
Предс. Искра Фидосова:
Колеги, моля да уточним размерите.
Мая Манолова:
В предложението за редакция трябва да остане само първата алинея.
Предс. Искра Фидосова:
И да стане общ текст.
Красимир Ципов:
И в ал. 1 да се добави и чл. 137а.
Предс. Искра Фидосова:
Въпросът е да има ли от до.
Мая Манолова:
Когато е за първи път да бъде от 1000 до 5000 лв. Могат да го персонализират – да го направят и на физическо лице, представляващо агенцията. Нормално е от 1000 до 5000 лв. за първи път и втори път от 5000 до 10 000 лв.
Предс. Искра Фидосова:
Колеги, какво правим тук.
Четин Казак:
Аз съм против такъв текст. Това е репресия.
Предс. Искра Фидосова:
От 2000 до 5000 лв. и по същата градация и нагоре - от 5000 до 10 000 лв. и приключваме.
Гласуваме. Шестнадесет „за” и трима „въздържали се”.
Предложение на н.пр. Бисеров, Метин и Казак за създаване на нов § 77а. Така написано означава, че протоколът, ако не е подписан от някой от членовете на комисията, е недействителен. А ние точно обратното сме написали, защото по места като се дадат указания на някои хора отказват да подписват. Така, както сте го дали, г-н Казак, означава, че ще стане недействителен протоколът.
Четин Казак:
Има разлика между личната санкция за някой, който не си изпълни задължението по закон, защото ние пишем, че който не е съгласен, пак трябва да го подпише, но с особено мнение. Но той трябва да го подпише така или иначе и който не го направи да се накаже.
Предс. Искра Фидосова:
И въпреки това, пак отказват да подпишат и протоколът е действителен.
Четин Казак:
Добре, той ще е действителен, но човекът трябва да се накаже. Едно е действителността на документа, друго си е персоналната санкция. Просто да знаят, че тези които отказват, ще бъдат глобени.
Предс. Искра Фидосова:
Гласуваме. Трима „за” и шестнадесет „въздържали се” по предложението на н.пр. Бисеров, Метин и Казак за създаване на нов § 77а за чл. 296, ал. 1.
§ 78 по вносител.
Това е за билбордовете извън предизборната кампания да се поставят на републиканската и общинската пътна мрежа агитационни материали в смисъл да призовават да гласуваме за определени кандидати, партии и коалиции от партии. Тоест това, което се получи 2011 г. пет месеца по-рано имаше билбордове, призоваващи за еди-какво си. А това е санкцията.
Колеги, вижте глобите.
Мая Манолова:
Агитационен материал по смисъла, примерно, ако си сложа плакат „БСП”, но няма „Гласувай за БСП” не съм в нарушение. Нали така?
Предс. Искра Фидосова:
Това като стигнем до преходната разпоредба. Тук въпросът е този, който наруши, каква глоба ще носи. По глобите. Така добре ли са?
Мая Манолова:
Много са големи. Може и аз да съм ги внесла ,но сега ми изглеждат много големи. Допускам, че може и аз да съм се ожесточила, като съм ги писала, но са прекалени.
Предс. Искра Фидосова:
Това е за партии.
Мая Манолова:
Въпреки това. При 20 000 лв. някоя партия ще изчезне, а тази дето има пари за билбордове няма да изчезне със сигурност.
Предс. Искра Фидосова:
Тогава слагаме от 1000 до 3000 лв., а следващата – за повторно от 3000 до 10 000 лв.
Гласуваме текста с така променените числа. Шестнадесет за”. Трима „въздържали се”. Без против.
Предложение на н.пр. Мая Манолова за създаване на § 78а за създаване на чл. 298 а.
Обръщаме внимание на г-жа Манолова, че това е престъпление по Наказателния кодекс и така записано тук, излиза, че на това лице ще налагаме и административна и наказателна отговорност.
Мая Манолова:
Извинявайте много. Който дава имотна облага. Това, което казваш не е вярно. Колеги, нека да сме коректни. Такава санкция в Наказателния кодекс няма. Моля г-н Лазаров да извади текста от Наказателния кодекс, за да не правим свободни интерпретации и да видим какво съм написала тук.
Димитър Лазаров:
Аз виждам какво си написала тук.
Мая Манолова:
Да, но в момента не се сещаш какво пише в Наказателния кодекс. В Наказателния кодекс санкциите са за купуване, продаване, брокерство и пр. на гласове, но не и за натиск. Примерно, на счетоводителя в един завод му казвам, ако искаш да останеш на работа, гласувай за еди-кой си. И ще кажа коя конкретна хипотеза имам предвид. Една политическа партия с много работници, върху които натискът върху съответното длъжностно лице. Вие десетимата живеете в село Х. Очаквам на изборите да има 10 по 4 равно на четиридесет, в противен случай десетимата си заминавате. Това е действителен случай. Такъв текст в наказателния кодекс няма. Престъпленията срещу политическата система са ясно изписани. По отношение на избори не могат да се прилагат други текстове, освен тези, които са конкретно в този раздел. В този раздел има текст за купуване на гласове, има ако те заключа и не можеш да отидеш да гласуваш, обаче няма, ако ти кажа, ако няма такъв резултат за мен, си аут. Това съм имала предвид. Ако искате го отхвърляйте. Ваша си е работата.
Предс. Искра Фидосова:
Гласуваме предложението на н.пр. Мая Манолова за създаване на § 78а, чл. 298а. Който е „за”, моля да гласува. Седем „за”. Против? Няма. Дванадесет „въздържали се”.
§ 79 по вносител.
Предложение на н.пр. Яне Янев и група народни представители по § 79.
Колеги, прескачаме тези текстове.
Мая Манолова:
Така или иначе глобите трябва да се намалят.
Предс. Искра Фидосова:
Сега го подминаваме този текст. Като гласуваме чл. 128 и тук ще редуцираме глобите, както е в другите текстове.
§ 80 не се подкрепя
Предложението на н.пр. Я. Янев за § 80. Един „за” и осемнадесет „въздържали се”.
Гласуваме § 80 по вносител. Няма „за”. Деветнадесет „въздържали се”.
§ 81. Не може да има такива текстове. Не ги подкрепяме.
Мая Манолова:
В предложението между първо и второ четене съм го поправила.
В чл. 300 се правят промени, които касаят начина за съставяне актовете за установяване на административни нарушения. Каквато и е драмата точно?
Предс. Искра Фидосова:
Аз нямам никаква драма.
Ако гласуваме чл. 128 ще имаме и чл. 289.
Мая Манолова:
Коректно изброяваме текстовете, в които сме правили предложения за наказване на административни нарушения.
Предложение на н.пр. Я. Янев по § 81. Гласуваме. Един.„въздържал се” и осемнадесет „за” .
Текстът на § 81 по вносител и предложението на М. Манолова между първо и второ четене не можем да го оправим сега. Прескачаме го.
§ 82 по вносител.
Предложение на н.пр. Яне Янев думите „поканени от Министерството на външните работи” се заличават. Не ми е ясно защо.
И друго предложение на „Синята коалиция” - „за дейността си наблюдателите не могат да получават възнаграждение от политически партии и техни кандидати.”
Предложение за това „що е агитация”?
И що е „Публичен административен ресурс”.
Сега какво ще правим с „Агитацията”.
Мая Манолова:
Досега какъв беше текстът за парламентарно представените. Които имат депутати да си направят парламентарна група ли?
Предс. Искра Фидосова:
Ограничението с групата. Така сме го заварили от вас.
Мая Манолова:
Това не знам кой го е писал, но вдига процента по схемата, за която говорихме с г-н Казак. В смисъл защо трябва да се променя.
Предс. Искра Фидосова:
Не знам за какви схеми говориш. А защо трябва да се променя? Защото идеята е, че тези които са влезли в парламента, всички, които и да са, до края на парламента останат без групи, те са влезли и им се полагат в комисиите. По тази логика утре може да няма още три групи, примерно. Това не значи, че няма да имат право на участие. Това така сме го заварили от вас и така го оставихме тогава. И тогава имаше предложение, който е влязъл в парламента, като партия, коалиция има право на представители. Така е справедливо.
Мая Манолова:
„не по-малко от 4 на сто от действителните гласове на национално ниво”.
Предс. Искра Фидосова:
А вижте какво казва г-н Миков в момента официално на пресконференция на БСП.
„Промените в Изборния кодекс се правят извън закона на тъмно.” Боже господи! Този човек дойде един път за един час на заседание. Аз не знам да сме гледали при закрита комисия някога нещо по Изборния кодекс.
Ние сме публична комисия. Няма закрито заседание при нас никога. За три години и половина не знам да сме правили закрито заседание, на което да не присъстват журналисти.
Колеги, давайте предложения за дефиниция на „Агитация” и „Публичен ресурс”.
Да разбирам мълчанието ви като съгласие така да останат тези текстове.
Мая Манолова:
Аз предлагам да паднат тези текстове. Агитацията не може да е само призив за подкрепа на определено лице. Ако искаш да сложим „предизборна агитация”. Тук трябва да се запише „предизборна агитация” най-малко.
Предс. Искра Фидосова:
Политическата агитация не е забранена. Това е основното. И това е основното. Във всички нормални държави политическата агитация се разрешава и тя е постоянна през цялото време, независимо от това имаш или нямаш избори. А самата агитация, ако тук сложим „предизборна агитация” трябва да пишем какво е политическа агитация.
Мая Манолова:
В кодекса ние не използваме политическа агитация. Ние използваме предизборна агитация. Защото изборният кодекс се занимава с изборите и с предизборната кампания, а не с предишни периоди. Така че терминът, който тук трябва да се дефинира е „предизборна агитация” и нека да е това, което се предлага.
(Димитър Лазаров прави коментар, но не го прави на микрофона и не се чува.)
Предс. Искра Фидосова:
Да бъде „предизборна агитация” е призив за подкрепа за определен кандидат, кандидатска листа на партия и коалиция от партии или инициативен комитет при участие в избори.
Второто изречение да остане, за да не се прави смесване с политическа агитация. Политическата реклама, ако е правилен този израз, е нещо съвсем различно и навсякъде е уредено по един и същи начин. Може целогодишно да се прави. Например, химикалка със съответния надпис, тефтер, календар и някакви други материали. Това не е предизборна агитация. Потретите също не са предизборна агитация. Разликата е, че в едното призоваваш, а другото е политическа реклама. Това е нормално.
Мая Манолова:
Тогава да паднат онези забрани. Ако Борисов ще грее отвсякъде и това няма да е агитация, тогава защо го въвеждаме.
Предс. Искра Фидосова:
Г-жо Манолова, сега сме на друг текст. Така ли остава „агитация”, за да гласуваме.
Мая Манолова:
Тук пред думата „агитация” да се сложи „предизборна” и онези текстове, които я забраняват, да отпаднат, защото няма смисъл от тях.
Моля да се върнем на предишните текстове. Там предложението е: „не се разрешава предизборна агитация ..... Значи и тук терминът е „предизборна агитация”. Ако това отпадне, нека тук да си стои „агитация4. Но ако това остане, трябва някъде да има дефинирана „предизборна агитация”. Ние в момента дефинираме „агитация”.
Предс. Искра Фидосова:
Първото предложение е на г-жа Манолова, което не сме гласували. Тя вече апелира и се моли да не го подкрепяме.
Мая Манолова:
Приемете го.
Предс. Искра Фидосова:
Г-н Лазаров иска да го подкрепим.
Мая Манолова:
Подкрепете го. То от него нищо не следва просто с тази преходна разпоредба.
Предс. Искра Фидосова:
Добре, това остава за в зала. В Комисията подкрепяме г-жа Манолова.
Димитър Лазаров:
Г-жо Фидосова, предлагам в залата, там е най-светло, там да гласуваме това предложение.
Мая Манолова:
Послушайте ме легалната дефиниция да е за „предизборна агитация”.
Димитър Лазаров:
То е за участие в избори.
Мая Манолова:
Терминът е „предизборна агитация” и трябва да има дефиниция на предизборна агитация
Предс. Искра Фидосова:
Ако сложим думата „предизборна” ще важи само за периода 30 дни преди изборния ден. А тук има друг смисъл – три месеца преди кампанията, ако си сложиш билборд с призив „подкрепи ДПС”.
Четин Казак:
Какъв е проблемът.
Предс. Искра Фидосова:
Тогава защо да правим предизборна кампания. Да кажем, че нонстоп сме в предизборна кампания.
Четин Казак:
Предизборната кампания е регламентирана. Но извън предизборната кампания всеки може да прави политическа агитация. Искаш да кажеш, че преди изборната кампания никой.
Предс. Искра Фидосова:
Ако кажем тук „предизборна агитация” трябва да дадем определение и за „политическа агитация”.
Мая Манолова:
Политическа агитация не е предмет на Изборния кодекс за уреждане.
Четин Казак:
Малко разум трябва да има. Не трябва да се ограничава агитацията преди началото на предизборната кампания.
Димитър Лазаров:
Предизборната кампания е проблем на медиите, защото не ти публикуват нищо, ако не си плащаш по тарифите.
Четин Казак:
Точно. Предизборната кампания е точно в периода, в който всичко е регламентирано – квоти и т.н.
Мая Манолова:
Може ли докато се разправяме тук да помолим проф. Константинов да направи едно изчисление, защото тук от т. 1 от преходните е ясно, че се отваря вратата на Янев и Марешки, а кого удря – нас или някой друг. Имам предвид т. 11.
„11. „Парламентарно представени” са партиите и коалициите от партии, които са участвали на последните избори за народни представители и са получили не по-малко от 4 на сто от действителните гласове на национално ниво”.
Защото смисълът това да се сложи тук е един единствен – да получат места в РИК и СИК.
Предс. Искра Фидосова:
Смисълът е да върнем това, което вие заграбихте от всички.
Мая Манолова:
Смисълът е да услужите на Яне Янев и на Марешки.
Предс. Искра Фидосова:
Това не е вярно. Ако утре няма други парламентарни групи, например, ако се разпадне Атака или Синята коалиция, или Коалиция за България, ще имат ли право на членове. Защо говориш глупости? Това са пълни глупости. Поправяме глупостта, която вие сътворихте. (Защо сега я поправяте?) Кога да я поправяме.
Мая Манолова:
Защо при общинските избори беше друго. Защо при президентските беше друго? Защото тогава се играеше друга игра.
Предс. Искра Фидосова:
Това е ваш текст, който го променихте 2009 г.
Мая Манолова:
Защо не го променихте за президентските избори?
Предс. Искра Фидосова:
Защото нямаше предложение.
Мая Манолова:
Защото Янев не ви беше удобен тогава.
Димитър Лазаров:
Защото нямаше предложение, г-жо Манолова.
Мая Манолова:
Напротив, имаше предложение.
Предс. Искра Фидосова:
Изборният кодекс е приет 2010 г., но този текст от 2009 г. е преписан. Текстът от 2009 г. го приеха за парламентарните избори. 2010 г. сме го взели едно към едно от действащия закон. Истина е, че го оставихме, но това е вашият текст от 2009 г. и е преписан. Тогава вие го направихте, за да елиминирате определени хора от парламента да нямат право на членове в комисиите.
Мая Манолова:
Този текст не е от 2009 г. този текст е откакто се правят комисии.
Димитър Лазаров:
Този текст е откакто вкарахте, че кметовете не могат да бъдат председатели на партии.
Предс. Искра Фидосова:
Колеги, моля ви за тишина, за да ви прочета и държа г-жа Цонева да ми се извини.
2009 г., Закон за избиране на народни представители, т. 1.
„По смисъла на този закон” и следва т. 4. Ще го дам г-жа Цонева да го види и останалите колеги.
„4. Парламентарно представени са партиите и коалициите, които са участвали на последните избори за народни представители и имат парламентарна група в Народното събрание.”
Прието 24 април 2009 г.
Мая Манолова:
Да видим кои са предишните текстове.
Предс. Искра Фидосова:
Всички може да видите текста. Всички, които сега връщаме, имаха право. 2009 г. защото са се разпаднали определени групи, 2009 г. м. април, два месеца преди парламентарните избори се прави това изменение.
Моля, предайте на г-жа Цонева текста, за да ми се извини.
И сега ще запишем връщаме несправедливостта, която БСП направиха 2009 г. с оглед на това, кои са се разпаднали.
Колеги, връщаме се към текстовете в Изборния кодекс. Г-н Ципов, заповядайте.
Красимир Ципов:
По т. 22 и т. 23 предложения за редакция. Те са в съответствие с предложенията ,направени от г-жа Манолова.
„22. „Публичен административен ресурс” са финансови средства, помещения, транспортни средства, оборудване и всякакви други движими и недвижими вещи държавна или общинска собственост, предоставени за ползване от администрацията.”
23. „Повторно” е нарушението, извършено в тримесечен срок от влизане в сила на наказателното постановление, с което е наложено наказание за същото по вид нарушение.”
Предс. Искра Фидосова:
Колеги, преминаваме към гласуване.
Гласуваме предложението на н.пр. Бисеров, Метин и Казак за § 82. Трима „за” и шестнадесет „въздържали се”.
Гласуваме предложението на н.пр. Георги Анастасов. Четирима „за”. Петнадесет „въздържали се”.
Гласуваме предложението на н.пр. П. Хлебаров за изменения в § 82. Деветнадесет „въздържали се”. Няма „за” и „против”
Предложението на н.пр. Мая Манолова в буква „б” има допълнение с оглед на това, което приехме за упълномощените представители и текстът, който уточнихме преди малко за т. 22. Тоест по принцип подкрепяме предложението на г-жа Манолова с деветнадесет „за4, без против и въздържали се.
Предложение на н.пр. Фидосова, Ципов, Радев и Лазаров за § 82 – добавяме ПАСЕ. Деветнадесет „за”, без против и въздържали се.
И предложение за редакция на комисията за § 82.
Предлагам ви т. 21 за „Агитация” да го гласуваме, както е в предложения ви текст, а ако решите да добавим „предизборна” или нещо друго, ще го направим в петък, когато окончателно чистим текстовете в доклада.
Гласуваме предложението за редакция с шестнадесет „за” и трима „въздържали се”.
Четин Казак:
Аз предлагам не само ПАСЕ, а да се включат и други парламентарни асамблеи.
Предс. Искра Фидосова:
Те са изброени.
Четин Казак:
Къде са изброени интерпарламентарни асамблеи.
Предс. Искра Фидосова:
В т. 18, буква „а” на действащия § 1.
Четин Казак:
„а) представители на Европейския парламент, на чуждестранни парламенти, на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, на чуждестранни партии и т.н.”
Няма ги интерпарламентарните асамблеи. Има парламентарна асамблея на НАТО, има Парламентарна асамблея ПАЧИ, или нещо такова, на която г-жа Цачева е председател, а има и други парламентарни асамблеи. Дори на франкофоните има парламентарна асамблея. Те също могат да решат да изпратят наблюдатели.
Предс. Искра Фидосова:
Да, тук бихме могли освен ПАСЕ да добавим и други парламентарни асамблеи. Против Има ли някой? Няма. Приема се единодушно.
Четин Казак:
Другите точки гласувахме ли ги? Мисля, че т. 11 не я гласувахме. Аз държа да гласуваме отделно т. 11.
Предс. Искра Фидосова:
При гласуването на целия параграф ви броих „въздържали се”.
Мая Манолова:
Аз съм против т. 11.
Предс. Искра Фидосова:
Добре. Гласуваме отделно т. 11.
Подлагам на гласуване т. 11 на § 1. Който е „за”, моля да гласува. Дванадесет „за”. Против? Четирима „против”. Трима „въздържали се”.
Останаха още няколко текста за гласуване, но тъй като вече са тук г-н Бойко Василев и г-жа Кремена Кадиева, директор на дирекция „Правна” ви предлагам да се върнем към текстовете за публичните медии, за БНТ -Канал 1 и предполагам, че г-н Василев ще вземе отношение по текстовете, по които имаме спор.
Имаме следния дебат. Има предложение по отношение на хрониките по отношение на изборите да се излъчват безплатно за всички участници във всички видове избори. Другото е за клиповете и обръщения също безплатно да се излъчват и диспутите. Тоест с две думи, всичко, което прави БНТ и БНР като държавни телевизия и радио по време на предизборна кампания за всеки един участник – партия, коалиции от партии и инициативен комитет да се излъчва безплатно. За клиповете също има предложение да бъдат безплатно. Това е дебатът. Аз съм обяснила, че ние 2010 г. водихме този дебат. Тогава имаше присъствие от ваша страна. Мисля, че г-жа Вяра Анкова тогава присъстваше, а имахме и писмени становища. Може би да ви дам думата сега.
Моля да дадете текстове на представителите на БНТ.
Преди това г-жа Манолова иска думата
Мая Манолова:
Едно от предложенията, които регламентират възможност за безплатно представяне на субектите в предизборната кампания е на Коалиция за България, като то е разделено в няколко части. Едното предложение се отнася за обществените медии – за БНР, БНТ и БТА. Другото предложение се отнася за частните медии, в които ние предлагаме възможност заедно с участниците в изборите да договарят и безплатни излъчвания на съответните кандидати в рамките на една предизборна кампания.
Предложението ни е мотивирано с оглед на това, в условията на криза участниците в едни избори да имат възможност за представяне пред публика и за възможността хората да направят в крайна сметка информиран избор за това какво се предлага на политическия пазар.
Нашето разбиране е и ние сме направили такива предложения за изменения и в другите закони – в Закона за радиото и телевизията, и в други закони. Идеята беше и в Закона за бюджета за следващата година колегите от съответната парламентарна комисия по медии да направи предложение за увеличаване на бюджета на БНР и на БНТ.
Предс. Искра Фидосова:
Това са интерпретации, които досега не сме ги чули.
Мая Манолова:
Тоест искам да обясня какъв е смисълът на това предложение. Нашата идея е обществената телевизия, т.е. вие БНР и БТА да бъдете компенсирани с повече пари, които са предвидени в бюджета и които се плащат от държавата. А партиите да имат възможност да участват безплатно в рамките на предизборната кампания в рамките на предвидения начин – три диспута, предизборни хроники и клипове. Тоест държавата да участва с един по-сериозен бюджет в рамките на изборна година, за да не ощетява телевизиите, а партиите да имат достъп, независимо от това с какви финансови ресурси разполагат до публично отразяване.
А за другите сме го дали с възможност за договаряне между собствениците и представителите на партии, участници в процеса.
Предс. Искра Фидосова:
Само пропусна да кажеш, ако има регистрирани 50 партии, в един ден в един блок ще излъчат на всички.
Мая Манолова:
Телевизиите си имат схема, по която да дадат възможност по групи да се направят предаванията.
Предс. Искра Фидосова:
Все пак да дадем възможност на г-н Василев да каже нещо. Заповядайте, г-н Василев.
Бойко Василев:
Благодаря ви.
Това е разговор, който водим от 23 години. Ние сме стигнали до следните изводи. Не е въпросът, че телевизията иска да спечели от тези платени форми, но трябва да се въведе някакъв нормален ограничителен критерий, който да направи от тези форми нещо като гледаема телевизия.
Идеалният живот казва: Да, трябва да има безплатно – всички форми по БНТ и БНР трябва да бъдат безплатни. Но в реалния живот имаме около 60-70 регистрирани партии. Реално законът им дава право по една минута хроника на ден. Това означава 60-70 до 100 произведени репортажа само за един ден. Ние този ресурс нямаме. Дори го нямахме, когато бяхме единствена телевизия. Сега хрониките са най-скъпата като производство предизборна форма. Тя се произвежда в цялата страна по желание на партиите. Ако партиите заявят, че искат да бъде произведено в Кърджали, в Черноочене, в Исперих, където и да е, ние осигуряваме това нещо. Едновременно с това те са и най-евтината форма по разписа на Министерския съвет.
Това е едното нещо, че в реалния живот това не може да се случи не само заради въпроса на парите. Дори хипотетично да приемем, че нашата субсидия ще бъде увеличена, че ние ще имаме парите да направим това нещо, ние нямаме тези 70 репортера на ден. Дори хипотетично да приемем, че Българската национална телевизия няма да излъчва нищо друго, освен предизборни послания, ние нямаме тези 70 екипа на ден, които да произведат тези форми. А нашият опит абсолютно сочи, че винаги към безплатните форми има 100 процентов интерес от всички партии.
Второ, за диспутите. Ние винаги сме стояли зад това, че диспутите трябва да бъдат безплатни. Но там се появява същият проблем. Законът разделяше диспутите между парламентарни и извън парламентарни, но теоретично, ако диспутът е безплатен, няма никакъв ограничителен критерий в извън парламентарната му част да поискат да участват 70 участници, което няма как да стане. Няма измислено студио в света, че това да бъде поето. При това положение, дори участници, които не са решили да рискуват, не са решили да поемат и да финансират предизборната си кампания, ще участват в диспути. Имали сме случай с 30 души в диспут и 40 души в диспут, който, като сме разделили времето, понеже законът предопределя разделение на времето, сме изчислявали всеки да каже по около 14 секунди или 20 секунди. Делили сме ги в годините и това е изглеждало абсурдно.
А що се отнася до възможността, до това какво би се получило, ако БНТ и БНР направят всичките си форми безплатни.
Това, на първо място, е неизпълнимо от гледна точка на чистата представа за време. Просто 24 часа в денонощието няма да ни стигнат за всички предизборни форми, които партиите ще пожелаят и ще си позволят.
Второ, ние няма да имаме ресурс да го направим.
Трето, позволете ми да предвидя, че това ще срещне изключителна съпротива от частните телевизии, които за разлика от нас ще поискат да участват с платена реклама на изборите.
Четвъртото, което според мен също е много важен аргумент, това е, че политическата реклама навсякъде по света е платена. Имам предвид рекламните клипове, включително хрониките, които по принцип за нас и това е наше дълбоко убеждение, са остаряла форма. Но политическата традиция в България е такава - партиите държат на хрониките. Те не са премахнати. За нас това е остаряла форма на политическа реклама.
Къде виждаме ние изхода? Ние винаги, на всяка кампания предлагаме безплатни форми. Ние ги предлагаме сами в нашата програма. Но, ако те са фиксирани по закон, и ако до тях имат достъп всички пожелали, ние ще стигнем до абсурда да трябва да надхвърлим денонощието с часове. Единствено изходът при безплатните форми е ние, поемайки някакъв тип отговорности, съгласувано с ЦИК, да се опитаме да ги направим в съществуващите ни предавания – референдум, панорама, сутрешен блок и т.н. Така че ние осъзнаваме какво тежи върху нас. Ние знаем, че темата за безплатното време по БНТ и БНР тежи и ние не искаме, включително и в ефир събеседниците да продължават да ни казват: „Защо взимате пари?” Но, ако трябва да има алтернатива на това, тя трябва да бъде кардинална. Трябва да се измисли ограничителен критерий или някакъв друг тип на разпределение на времето, който да позволи да стигнем до нормален, до някакъв рационален начин да водим кампания и да направим нещо като телевизия.
Колкото до клиповете, ние сме категорично против те да бъдат безплатни. Това противоречи главно на интереса на зрителя. Не може скъпо платена, технологично висока форма на предизборна кампания, да бъде безплатна. Това го няма никъде по света. Имайте предвид, че докато по БНТ тя би била безплатна, по същото време по другите телевизии тя ще се върти по много, много, много високи цени и това публиката ще го забележи и ще го критикува.
Накратко, за да обобщя, няма друг ограничителен критерий за сега. 23 години не можем да стигнем до такъв вариант, който да може да комбинира двата принципа за предизборна кампания – от една страна, равнопоставеност, от друга страна, съзнанието, че в тези дебати трябва да участват действително важните субекти. Това е огромният проблем на БНТ. Проблемът на БНТ е, че при условие, че ние работим в рамките на закона, много рядко ЦИК ни дава възможност да направим дебат от трима, четирима, петима, шестима значителни участници, защото ние сме атакувани по закон. Но ние сме готови да поемем този кръст. Той ни коства много. Той ни вади от играта при всяка предизборна кампания чисто рейтингово, но в името на това да спазим закона и да има нормален закон, за да има справедливост и равнопоставеност, ние сме готови да го поемем, но не можем да правим безплатни хроники. Просто това е абсолютно невъзможно. Реално, практически и реалистично това е абсолютно невъзможно.
Предс. Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Василев.
Какъв е спорът, освен това, което засегнахте. Ние сме гласували на комисия и сме отхвърлили като възможност да се излъчват безплатно хрониките и клиповете
Колегите от БСП с парламентарната група застават зад излъчването безплатно, и ако не се лъжа и от Синята коалиция. Всъщност от Синята коалиция има предложение да отпаднат хрониките и увеличаване на времето от 180 минути на 480 минути за диспутите. Казвам какво сме направили, но се разбрахме да ви поканим, за да ви чуем още веднъж. Аз съм обяснила вашите аргументи и доводи, които сега казахте. Всъщност ние 2010 г. сме ги слушали, но сега решихме финално да дойдете още веднъж и да кажете вашата позиция и ако трябва да прегласуваме текстовете.
Вторият уточняващ въпрос е смятате ли, че ще се създаде голям проблем, ако на регионалните излъчвания на диспутите в радио и телевизионните центрове се даде възможност на всички да участват, като там проблемът ще дойде може би на местните избори. За националните не мога да преценя доколко.
За въпрос има думата г-жа Манолова.
Мая Манолова:
Чухме Вашите аргументи. Но от друга страна, нали с това не искате да кажете. Да има 70 политически субекта, които участват в избори. Едни от тях имат финансов ресурс, други – нямат. Нали не искате да кажете, че вие бягате от своята отговорност и в един момент фактът, че някой има пари да си плати, а друг – няма, е определящият за това кой ще участва.
Бойко Василев:
Категорично не бягам от моята отговорност, но ако от тези 70 не допуснем един, той на другия ден ще подаде заявление в ЦИК и това заявление ще бъде уважено. Защото законът не прави разлика между тези 70. И дори и да поискаме да го направим и ние сме имали такива случаи в историята, включително на предишните избори, не стигнахме до споразумение между политическите сили, защото законът ни задължава да сключим споразумение с политическите сили. След това, това споразумение да бъде представено в ЦИК. Политическите сили не се съгласиха да направим дебат във форма трима кандидати, камо ли за двама – говоря за президентските избори, не стигнахме до споразумение и това ще е съдбата на всеки наш опит да кажем от тези 70, че 7 са важни. Това ще бъде съдбата. Категорично ви казвам. Ако от 70-те изберем ние седем, а законът допуска равнопоставеност между всички, на следващия ден ще имаме 63 жалби в ЦИК. И тези жалби ще бъдат уважени. Повярвайте ми!
Мая Манолова:
Това е аргумент именно в подкрепа на твърдението, оставам хрониките и клиповете, за клиповете се съгласих с Вас, за хрониките наистина са отживелица, но при това положение проблемът за провеждането на диспути не е във финансите се оказва.
Бойко Василев:
Проблемът при провеждането на диспути е проблем на здравия разум. Защото при 70-80 кандидата и изискването на закона да се проведе равностоен диспут, както и делите времето, не можете да го съберете заедно. Разбира се, въпросът с парите има дотам значение, че той е някакъв тип ограничителен критерий. Когато имате 70 и обикновено на кампания се случва да са 7-8 парламентарни, които категорично участват в кампанията, имат тези средства и извън парламентарните около 10-12, което е допустима бройка, които са решили да правят кампания, не са само „мюрета” с някаква задна цел, участвайки в кампанията, решили са да правят кампанията, отделили са пари (това не са много пари) – диспутът също е една от евтините форми. Парите при диспута са някакъв тип ангажимент, че ти участваш, че ти заявяваш участие. Ние стигнахме до срамни сцени в последната кампания, до срамни сцени. Имаше един кандидат за президент, който дойде с евро в ръка и поиска ние да му обменим. Той поиска веднага да си плати и колко да си плати, за да влезе. Това е срамно и срамът брахме ние, защото спазваме закона. И ако законодателят не е абсолютно категоричен по въпроса, правилата ще бъдат извивани до последния момент и ще се чудим, особено ЦИК ще се чуди накрая как да се направи диспут, колкото и минути да го направите, между 60 участника. Защото когато е безплатно, всички, включително и мюретата, ще участват.
Мая Манолова:
Добре де. Нали вие все пак ги селектирате. Досега диспутите са се провеждали по един адекватен начин.
Бойко Василев:
Да. Ще ви кажа как. Имам много богат опит за това. Създали сме организация. Стигнали сме до споразумение. Задължителните форми по закон при нас се плащат 24 часа по-рано. Следователно 48 часа по-рано се заявяват. Тоест два дни преди съответния диспут ние знаем колко души са заявили и съответно готови да платят. Никога, треперили сме за това, но никога извън парламентарните тази бройка не е стигала повече от 12. Ние с 12 можем да се оправим. Това е. Защото реално 12-13 извън парламентарни и 7-8 парламентарни, това е реалната бройка на сериозните участници във всеки избор. И след като българският законодател не прави разлика между сериозни и несериозни участници. Ако ние направим тази разлика, ще бъдем атакувани от ЦИК, осъдени и това ще даде повод да бъде хвърлено сериозно съмнение върху целия изборен процес.
Затова, пак казвам, ние предлагаме, впрягаме целия си интелект, и преди кампанията предлагаме ние самите безплатни форми. Но когато ние ги инициираме, когато те са извън това, което законът задължително предлага, тогава ние можем да отговорим на въпроса защо избираме 7. Тогава за нас стои тази отговорност. Законодателят ни е дал възможност да направим тези незадължителни неплатени форми. Тук обаче върху нас лежи въпроса и ние залагаме на това и така изпълняваме по някакъв начин обществения си ангажимент.
Мая Манолова:
Тоест финансите се явяват някакъв естествен регулатор. Опитът е показал това. Така излиза? На път сте да ме убедите.
Бойко Василев:
Да. Като изключим хрониките, където, бидейки това една доста остаряла форма, финансите са, как да кажа, ние и днес издъхваме. Финансите са единственият регулатор, специално за хрониките.
Изучавал съм чуждото законодателство. Има много интересни примери в Гърция и т.н., където се делят по съвсем различен принцип минутите, отделени за всяка партия, но има по-голяма възможност самите телевизии да решават. Но това не е нашата традиция. Ако радикално в момента вие като законодател промените правилата за отразяването, ще легнат подозрения за какво ли не.
Мая Манолова:
Колегите също бяха проучвали опита и идеята беше да се създаде обществен фонд за частните телевизии.
Предс. Искра Фидосова:
Г-жо Манолова, и други колеги искат да вземат думата. Моля Ви. Г-н Метин.
Митхат Метин:
Към господата от телевизията. За сравнение, дадохте пример от Гърция. Там са повече безплатните форми на представяне на кампанията. Така ли е?
Бойко Василев:
Там времето се дели по друг принцип. Примерно, смята се, че партията, която е най-добре представена в парламента им, да речем българският случай ГЕРБ, получава за цялата кампания, да речем, 100 минути. Втората партия, да речем БСП, получава 60 минути за цялата кампания. Говоря принципно. Третата партия получава еди-колко си минути. Това е изчислено по някакъв критерий, по някакъв закон и тези партии вече по договорка с телевизиите се разпределят в различни форми. Примерно, казват, нашите 100 минути ще ги вложим в дебат, репортажи, но това е съвсем различна система, съвсем различна традиция, съвсем различни медии. Не забравяйте, например, че в Гърция са забранени социологическите изследвания две седмици преди изборите.
Така че има различни варианти, но всички се сблъскват със следния парадокс. Изискването за равнопоставеност и изискването за това в дебата да участват действително редовните и значителните субекти. Тоест изискването за правдивост по някакъв начин към истината и изискването за равнопоставеност. Колизията между тези два принципа са причината за катастрофата на отразяването по БНТ през годините. Защото винаги е имало един извън парламентарен субект сериозен – дали това е НДСВ, след това е Атака, или след това е ГЕРБ, винаги е имало един сериозен извън парламентарен субект, който законодателят не може да го хване.
Предс. Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Василев. Г-н Казак.
Четин Казак:
Благодаря, г-жо Председател.
Уважаеми колеги, след това, което чухме като изложение, у мен се затвърди убеждението, че сегашната система не трябва да се пипа. За мен специално не може да устои на критиките и да тежи като аргументация позицията да спестим на партиите парите от държавната субсидия за реклама, а за сметка на това да натоварим всички данъкоплатци да компенсират обществените медии, заради предизборната кампания на партиите. Просто морално, според мен, не може да бъде удържана тезата, че партиите ще си пазят парите, пак получени от данъкоплатците веднъж чрез субсидията и отделно ние ще товарим още данъкоплатците да компенсират обществените медии затова, че партиите ползват безплатно обществения ресурс. А тези субсидии се дават точно за това да могат партиите да ги харчат за предизборна и за политическа кампания и за всичко, което е свързано с поддържането на техния имидж за тяхната реклама.
Чухме, че има и организационни проблеми. Трябва да има някакъв разумен отграничител между сериозни и несериозните политически субекти.
Както и за гласуването в чужбина на всички ни се иска всеки гражданин, където и да се намира, да може да гласува, но знаем, че фактически не може във всеки един дом в чужбина да разкриеш избирателна секция или във всеки един град по света. Затова има някакви разумни параметри, в които правото на глас на всеки български гражданин, където и да се намира, се ограничава. И по същия начин е и тук.
За хрониките, не знам. Ако искате да отпаднат хрониките. За мен всичко трябва да си е платено, както е досега, естествено по някакви разумни тарифи, които мисля, че досега не са поставяли проблем.
Мая Манолова:
Във финансова криза не може финансовият критерий да е по принцип определящ за представянето. Така или иначе не предлагаме генерална реформа, така че аргументите на телевизията звучат убедително.
Димитър Лазаров:
Една реплика, не мисля, че в условията на криза са проблемът. С този кодекс се ограничи непрозрачното финансиране на политическите партии, нека да си го кажем. Знаете много добре, тук заедно го гласувахме, забранихме анонимните дарения, забранихме дарения над определена сума и т.н. Нека сложим нещата наясно. Субсидиите се получават редовно и прозрачността във финансирането на политическите партии нека не го наричаме „пречка” или „в условия на криза”. Нека да бъде по-точни.
Предс. Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Лазаров. Г-н Василев и приключваме по тази тема.
Бойко Василев:
Последно изречение. Уверявам ви, казвам ви го и въобще не е лицемерно. Много ни тежи упрека, защото в крайна сметка той стига до нас, че ние печелбарстваме по време на избори. Това не е нещо, на което ние гледаме с лека ръка. То стига до нас, то се казва в нашите студия. То се казва в нашите предавания, създава „вятър” и по парадоксален начин помага на няколко маргинални кандидати, извън политическия мейнстрийм, да направят предизборната си кампания. Огромна част от маргиналните политически субекти в България правят кампанията си под мотото „Нямам пари за БНТ и не мога да вляза медиите.”
Но искам финално да ви задам един въпрос за мислене. Вие съгласни ли сте певец, актьор или шоумен да използва едни хипотетично безплатни форми с цел своя собствен имидж, продажбата на собствените си дискове или пък продажбата на собственото си шоу, или продажбата на това, което той предлага, човек бизнесмен, който бизнесмен с търговската си марка, съгласни ли сте този човек – хипотетичен бизнесмен, или шоумен, или какъвто и да е, да се ползва от безплатни форми - на гърба на данъкоплатеца той да направи безплатната си предизборна кампания с цел обогатяване в някаква друга сфера. Това е сериозен въпрос, върху който вие като законодатели трябва да помислите, съгласни ли сте на това нещо.
Ние сме убедени, че в крайна сметка да отидеш на избори е ангажимент и организация. Парите в БНТ не са чак толкова много. Определя ги не БНТ, а Министерският съвет по някаква разумна тарифа. В крайна сметка, да ви кажа честно, те едвам стигат да покрият разходите. Почти никаква печалба няма от тях. Напрежението на екипите е огромно. Но все пак въпросът за отграничаването, както каза г-н Казак, на важните от неважните субекти остава.
Благодаря ви за изключително полезния за нас диалог. Защото за нас също е важно това, което вие мислите. И общо взето, по парадоксален начин, но сме съгласни с всички вас.
Предс. Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Василев.
Ние продължаваме с § 84. Това е предложение на Коалиция за България. Този текст, г-жо Манолова, е само за изборите 2011 г. Той няма повече действие. Понеже сте направили предложение. Ние така или иначе ще го отхвърлим. Той е за избори на районни кметове. Но обръщам внимание, че този текст имал е действие само и единствено за изборите 2011 г. Искали сте промяна на Закона за местното самоуправление и местната администрация.
Гласуваме § 84. Четирима „за”. Против? Няма. Петнадесет „въздържали се”.
Стигаме до § 85 и § 86, които след малко ще обсъждаме, след като видим какво проф. Константинов ни предлага.
Стигаме до предложение на н.пр. Мая Манолова за § 88, ал. 12 да се измени.
Мая Манолова:
Преди § 88 има § 87.
Предс. Искра Фидосова:
Моя грешка. Моля за извинение.
Продължаваме с § 87.
Предложение на н.пр. Яне Янев по § 87. Тук въпросът е следният. Не знам дали ще има такива случаи, но ако има издаден указ на президента за частични, те се провеждат по досегашния ред. Мисля ,че това е нормално. Не пречи да го приемем. За сега нямаме такъв указ. Но това не означава, че не може да има в следващите 3-4 седмици. Обръщам само внимание. Мисля, че не пречи да се застраховаме и да има такава разпоредба. Гласуваме. Против има ли? Няма. Въздържали се? Няма. Деветнадесет „за”.
Предложение на н.пр. Мая Манолова в § 87, ал. 12 да се измени така.
Мая Манолова:
Бих искала да ви обърна внимание, че предния път имаше спор, който аз си го проверих. Винаги досега чувалите с бюлетините са се съхранявали в общинските, респективно в районните избирателни комисии. За първи път правите предложение, с което бюлетините ще се съхраняват при областните управители. Аз не съм сигурна, че те имат ресурс да ги съхраняват.
Предс. Искра Фидосова:
Това са действащи текстове.
Мая Манолова:
Предложението ми по § 87 е част от другите текстове.
Предс. Искра Фидосова:
Текстовете за съхраняването са действащи текстове по Изборния кодекс от 2010 г.
Мая Манолова:
За първи път са въведени през 2010 г. А досега винаги.
Предс. Искра Фидосова:
Да, но са действащи и така сме го правили и през 2011 г.
Мая Манолова:
Защото тогава кръгозорът беше с предстоящите избори и не мога да се сетя какъв дебат е бил тогава. Но така или иначе на никои избори от досега провежданите, на никой избори не са съхранявани чувалите с бюлетини от областни управители – никога и по никакъв повод. Защо се прави сега? Винаги на парламентарни избори, провеждани досега, чувалите с бюлетините се съхраняват в общинските администрации.
Предс. Искра Фидосова:
Сега те са при РИК. На едно място се предават резултатите от целия изборен район и затова на едно място се съхраняват. Това означава първо да отидат в общината, да си оставят чувалите и след това да отпътуват за областния град, където да представят резултатите.
Мая Манолова:
Това означава да разнасят чувалите до областния град, да висят на опашка там.
Предс. Искра Фидосова:
Ако се налага да броят, ще се връщат пак?
Мая Манолова:
Написали сме процедура. И това е проблемът, че не трябва да се налага да броят. Защото където се наложи да броят стават недоразумение.
Предс. Искра Фидосова:
Примерно, ако има сбъркан фабричен номер. Тогава какво ще правим. Ще се върнат в ОИК да си вземат чувала. Няма да спора изобщо. Това е като с другото.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Мая Манолова за § 82, ал. 12. Четирима „за”, петнадесет „въздържали се”, без против.
Предложение за редакция на комисията за § 87
Предложението е да разширим още веднъж и да тестваме регионалните преброителни центрове, като сме добавили, че и при провеждане на частични избори за кметове, когато е до 30 хиляди избиратели леко сме увеличи, за да разширим леко приложното поле - да тестваме и там се създава преброителна комисия, както и когато има редовни избори, като текстът е редактиран.
Мая Манолова:
Вече повсеместно ли се въвеждат преброителните комисии. Във всички до 30 хиляди избиратели.
Предс. Искра Фидосова:
Не във всички. За частични с население до 30 хиляди души. А за останалите разширяваме от една до три общини. В § 87 е за частични избори. Тук идеята беше, ако има частични избори за кмет и общински съветници да тестваме на спокойствие общината, ако е до 30 000 избиратели. При частичните е само за кметове на общини, а не за кметове на села и за общински съветници. Само когато се падне да има частичен избор за кмет на община предлагаме да се направи, да се тества.
В следващия параграф - § 88, трябва да излезе паралелно. Предложението е да разширим до три да направим за следващите местни избори 2015 г. регионални преброителни центрове.
Това са предложенията. Желаещи за изказване? Няма.
Мая Манолова:
Така или иначе е правено с преброител нали? И при частичните се прави пак?
Предс. Искра Фидосова:
Ние правим два отделни текста. Досега при частични не е имало. Ние предлагаме в оставащите две години от мандата, защото в последната не могат да се правят нови избори, ако някъде има избор частично на общински кмет и то в община до 30 000 да се направи такова преброяване с регионална преброителна комисия.
Мая Манолова:
Въздържам се. 2011 г. го направихме в една община.
Предс. Искра Фидосова:
Да. И сега става въпрос за това. Сигурно няма да е в една или две. Ако искате и да отпадне за частичните. Но мисля, че така по-спокойно ще се направи тестването и това е възможно най-подходящото време за тестване.
Гласуваме § 87. Който е „за, моля да гласува. Дванадесет „за”. Против? Няма. Седем „въздържали се”.
Текстът на § 88 също е до 30 000 избиратели и е за три. Можем да ги намалим за две общини, ако искате. Смятаме, че е реално за оставащите 2 години да се разшири и да се тества в няколко паралелно едновременно да се направи.
И преди да подложа на гласуване § 88 да се намали и вместо в три общини, да стане в две общини. Гласуваме. Който е „за”, моля да гласува. Дванадесет „за”. Против? Трима „против. Четирима „въздържали се”.
По § 88 има предложеие на н.пр. Мая Манолова.
Гласуваме предложението на г-жа Манолова. Четирима „за”. Против? Няма. Петнадесет „въздържали се”.
Гласуваме § 88. Който е „за, моля да гласува. Дванадесет „за”. Против? Няма. Седем „въздържали се”.
Предложение на н.пр. П. Хребаров в Преходни и заключителни разпоредби се правят следните изменения – за предсрочно прекратяване мандата на членовете на Централната избирателна комисия.
Гласуваме предложението. Деветнадесет „въздържали се”. За и против няма.
§ 89. Промени в Закона за административно-териториалното устройство на Република България.
Има предложение по вносител
Има и предложение за редакция.
Красимир Ципов:
Редакцията е след числото „350 души” да се добави „с постоянен и настоящ адрес”.
Проблемът е свързан с това, че в населени места продължават в някои райони да се провеждат избори и да се избират кметове на тези населени места с по 15-20 човека, от които половината или малко повече от половината гласуват „за”. Именно затова внасяме такова предложение, защото списъците с правят по постоянен адрес. Нека такива избори в такива населени места да се правят, когато става дума за 350 души общо с постоянен и настоящ адрес.
Предс. Искра Фидосова:
Не общо, а и едните да са 350 и другите да са 350.
Това предложение е по повод на това, което се натъкнахме 2011 г., че имаше две села, в които при постоянен адрес 400 човека, настоящ адрес се оказа, че имат 10 човека и кмет се избра със 7 човека, което е пълен абсурд. Взимаме повод от това, което констатирахме, че на практика съществува. Уточнявам, че тук става въпрос поотделно и постоянният и настоящият да е 350, а не общо. Не сумарно и двата да правят 350.
Димитър Лазаров:
Така е записано в действащия текст „наличие на население над 350 души общо в населените места, образуващи кметство;”.
Предс. Искра Фидосова:
Трябва да пише и по постоянен и по настоящ адрес. Не е коректно дадена редакцията.
Красимир Ципов: С постоянен и настоящ адрес 350 души.
Предс. Искра Фидосова:
Не. И по двете трябва да е ясно, че поотделно са по 350 души. Ива, редакцията не е коректна. Не трябва да ги сумирате. Тоест, сега ако имаш 350 души по постоянен адрес, правиш избори на село, без значение колко са ти тези по настоящ адрес. Имаше няколко случая - 2-3 може би, защото не можех да си представя, че има села, в които има 400 човека по постоянен адрес, а реално по настоящ са 10 човека. Това е най-абсурдният пример. Оказа се така, че от 10 гласували 7 избраха кмет, което просто е невъзможно. Затова предложението на колегите от това, което сме засекли 2011 г. и което се получи на няколко места е, че ако имат 350 постоянен трябва да има и поне 350 човека трябва да имат настоящ адрес, не същите, нали това е вашето предложение. Или аз нещо не разбирам.
Така предложението, както се го написали, не е коректно. Трябва да се сумират и трябва да пише „и по постоянен” и по „настоящ адрес”, за да ясно, че е и за двете поотделно.
Предложението на колегите е да се направи такава норма, че този абсурд да не се повтаря повече.
Ако искате този текст да го погледнем още веднъж. Но това е казусът тук.
Мая Манолова:
Не знам ще го регламентирате.
Красимир Ципов:
В едно населено място, където с постоянен адрес има над 350 човека, а всъщност реално в селото живеят 10 човека и със 7 гласа се избира кмет. Няма логика.
Четин Казак:
Само, че тълкуванието на г-жа Фидосова е грешно. Вашето е правилно. Трябва да има кумулация – и постоянен и настоящ адрес, за да е ясно, че това са реално жителите на това село. Ако тя отделно брои 300 по постоянен и още 60 с настоящ, които нямат постоянен адрес в селото, това означава изборен туризъм само за целите на тези избори.
Предс. Искра Фидосова:
Тогава въвеждате изискване за уседналост по отношение на това дали да има избор в това село. Това казах аз и на това обърнах внимание. Уседналост въвеждаме и в този случай. Но аз не съм казала такова нещо. Затова казах, че не съм убедена как трябва да се направи това.
Четин Казак:
Най-лесно е в дадено село да се регистрират 400 човека, в което реално живеят 5 човека. В едно село има 300 жители, които живеят там. По постоянен адрес се водят 500. Това ще стимулира някоя партия да докара 100 човека да гласуват и да обърне резултата в това село.
Предс. Искра Фидосова:
Колеги, помислете за редакцията. Няма да го гласуваме днес.
Четин Казак:
Нали искате разум при избори на кметове. Разумът е да не се стимулира прехождащи на хора от други места само за целите на частичния избор в това село. Затова трябва да бъде редактиран много внимателно този текст. Като се казва население, влизат и децата, които не са избиратели.
Предс. Искра Фидосова:
Нека да го изчистим този текст.
Продължаваме с § 90 Промени в Закона за администрацията. Това е наш текст. Гласуваме. Дванадесет „за”. Седем „въздържали се”.
§ 91. Закона за местното самоуправление и местната администрация. Това е за районните кметове Гласуваме Шест „за”. Тринадесет „въздържали се”.
§ 92. Закона за радиото и телевизията.
Предложение на н.пр. М. Михайлов.
Антоанета Цонева:
Така както е записано – доставчици на медийни услуги, може да се тълкува ограничително и да обхване само.
Предс. Искра Фидосова:
Предложението е в Закона за радиото и телевизията.
Антоанета Цонева:
Записано е за доставчици на медийни услуги, но така или иначе в самия закон, е възможно да има порочно тълкуване. Ако включите текстът в Изборния кодекс, така както вие сте го формулирали, ще обхване всичик доставчици на медийни услуги.
Предс. Искра Фидосова:
Ние това го подкрепяме.
Антоанета Цонева:
Да влезе в Изборния кодекс и да се извади от Закона за радиото и телевизията.
Предс. Искра Фидосова:
Да не се прави промяна в Закона за радиото и телевизията? Предлагате нашият текст да отиде в Изборния кодекс. (Да.)
В Закона за радиото и телевизията има такъв текст и там трябва да бъде променен.
Антоанета Цонева:
Законът за радиото и телевизията урежда дейността на радиото и телевизията.
Предс. Искра Фидосова:
Да, разбрах. Текстът в Закона за радиото и телевизията трябва да бъде подкрепен, а допълнително това, което казвате, да се включи в Изборния кодекс и за останалите медии.
Това трябва да се подкрепи задължително и да видим в кой член да се запише същия текст. (Да му се намери мястото някъде между чл. 140...).
Гласуваме предложението на н.пр. М. Михайлов по § 92. Деветнадесет „за”., без против и въздържали се.
Гласуваме § 92 по вносител. Който е „за”, моля да гласува. Деветнадесет „за”, без против и въздържали се.
И същия текст го слагаме и в Изборния кодекс в началото като предложение за редакция на комисията. Гласуваме го с деветнадесет „за”, без против и въздържали се.
Колеги, връщаме се на чл. 144 – за предизборните материали, § 41.
Гласуваме първо предложението на н.пр. Мая Манолова за § 41, чл. 144, ал. 1. Четирима „за”. Против? Няма. Петнадесет „въздържали се”.
По предложението на Мая Манолова за чл. 145. Четирима „за” и петнадесет „се въздържат”.
Гласуваме предложението на н.пр. Мая Манолова за диспутите - § 41б, чл. 146, ал. 2. Четирима „за” и петнадесет „се въздържат”.
Гласуваме и предложението на н.пр. М. Михайлов за чл. 146. Четирима „за” и петнадесет „се въздържат”.
И от тази серия още не сме гласували § 40 по вносител. Четирима „за” и петнадесет „се въздържат”.
И отново се връщаме накрая на § 93. Промени в Наказателния кодекс. Предложението по вносител е в чл. 167, ал. 3 думите „до шест” се заменят с „от една до шест”. Тоест поставя се само в този случай долна граница.
Предложение на н.пр. Мая Манолова за § 93, като са включени и текстове за референдума.
§ 94 промени в Наказателно-процесуалния кодекс.
Имате думата за изказвания. Г-н Ципов.
Красимир Ципов:
Съвсем накратко ще обоснова основния текст.
Предложението ни беше свързано с това да се въведе специален минимум в ал. 3, а именно:
„Който организира предлагането и даването на другиго на имотна облага с цел да го склони да упражни избирателното си право в полза на определен кандидат, политическа партия или коалиция, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и с глоба от пет хиляди до десет хиляди лева.”
Идеята е с този текст да се постави специален минимум във връзка с организацията за купуване на гласове като престъпление.
Предс. Искра Фидосова:
Има думата г-жа Манолова.
Мая Манолова:
Предложението ни, направено между първо и второ гласуване, е за въвеждане на по-симетрични наказателно-правни санкции за купуване на гласове при референдуми. Защото по понятни съображения, които бяха изтъкнати и по-рано в дебата, в Наказателния кодекс няма предвидени санкции за купувачи на гласове, или такива, които препятстват упражняване на избирателни права по време на референдум, което определено е законодателен пропуск. С оглед на предстоящия първи национален референдум би следвало тези непълноти в Наказателния кодекс да бъдат отстранени и да е ясно, че всички, които пазаруват гласове „за” или „против” първия референдум във всички хипотези – купил, продал, организирал търговия с гласове, препятствал хората да си упражнят правото на глас в референдум, да бъдат санкционирани със санкции, които са симетрични с тези, които се отнасят за всички видове избори.
Между другото, и в практиката се появи този проблем. В едно от пловдивските села, мисля че в община Ягодово, в която имаше местен референдум относно присъединяването на едно село към една община, че купуването на гласове за вота беше констатирано на практика, но тъй като липсват санкция в Наказателния кодекс, въпросните лица не бяха санкционирани. Аз не мисля, че са необходими някакви допълнителни аргументи, за да ви убедя, че това трябва да бъде поправено и тези санкции да бъдат въведени.
Димитър Лазаров:
По отношение на предложението, което не е по вносител, дискутирам в хипотезата, че между първо и второ четене, т.е. на едно четене създаваме нови наказателни състави в Наказателния кодекс, колкото и да ни се иска да бъде регулирана тази материя. Тя наистина трябва да бъде регулирана, но не по този начин. Защото променяме Наказателен кодекс и създаваме горе-долу около седем нови наказателни състава само на едно четене в Наказателния кодекс.
Красимир Ципов:
Не е това основният аргумент. Основният аргумент, който може да се извади против една такава промяна или поне това е моята гледна точка, че не може така механично да се наслагват на тези действащи състави добавката във връзка с гласуването на референдум.
Мая Манолова:
Не са така механично определени. Кажи срещу кой от текстовете възразяваш, защото съм ги гледала текст по текст.
Красимир Ципов:
По ал. 1 само няма да коментирам какво ми е мнението. Но по ал. 2, 3, 4 на чл. 167 и по чл. 167а.
Мая Манолова:
Дайте тогава поотделно да ги гласуваме. Може и да подкрепите някой. Даже да извадим Наказателния кодекс или само чл. 167.
Предс. Искра Фидосова:
Колеги, наистина има логика по това да мислим за текстове в НК за референдуми.
Аз подкрепям г-н Лазаров, че на едно четене не е редно. Иначе сигурно г-жа Манолова принципно е права. Но трябва да седнем внимателно да го гледаме текст по текст. Имаме внесен закон за референдумите. Дайте там да го видим.
Мая Манолова:
Хора, нали разбирате, че няма кой да ви повярва. Референдумът ще се проведе на 27 януари. Или искате да има наказателни санкции или не.
Четирима „за” и петнадесет „се въздържат”. Г-н Лазаров, другият вариант е за четвъртък, ако успеем да направим в някои от текстовете, защото не във всички трябва да има промяна, трябва да се види къде точно.
Четин Казак:
Кой купува гласове на референдум.
Предс. Искра Фидосова:
Правилно е, че трябва да има такива текстове. На националния референдум кой ще купува гласове.
Мая Манолова:
Тук има политически сили, които разполагат и с властови ресурс, освен тези, които нямат. Нямам предвид вас в случая. Има политически сили, които имат икономико-властови ресурс, които са заявили против участието на референдум. Те ще си натиснат хората, включително със заплаха за уволнение и си имат стройна система да ги проверят гласували ли са или не.
Предс. Искра Фидосова:
Добре. Давам ви последно и утре време, ако успеем да направим два или три текста, о’кей.
Сега гласуваме § 93 по вносител. Който е „за”, моля да гласува. Дванадесет „за”. Против? Няма. Седем „въздържали се”.
Колеги, прекъсваме гласуването по доклада, за да дам думата на проф. Константинов, който има ангажимент, за да ни каже няколко думи за електронното гласуване.
Проф. Михаил Константинов:
Имам жури в 17:00 часа, а съгласно новия Закон за развитие на академичния състав, на второто жури, ако един от членовете отсъства, заседанието пропада. Тъй като става въпрос за професура, не мога да си позволя да пропадне зари мен.
Уважаеми колеги, в момента в текстовете, които са пред вас, има два параграфа - § 85 и § 86, които по същество третират същата материя, само че § 86 е по кратък и е ясно, че е добре да се приеме текстът в § 85.
Дефект на този текст е, че механично всички цитирания, които виждате, например в ал. 9 започва едно цитиране – чл. 15, ал. 1 и чл. 19, ал. 1. Това са механични цитирания, взети от проектозакона за електронното гласуване. Така че вие ако се спрете на текста на § 85, който е предложен, трябва просто много внимателно технически да се изчистят тези неща.
Освен това, в ал. 13 следва едно изброяване с квадратчета, които са всъщност 25 изисквания към системата. Добре е тези изисквания да се оформят като точки, както е в един друг документ.
Миналия път, когато се обсъждаше този въпрос, се раздаде един текст, който е почти същия като този, но са изчистени някои работи.
Предс. Искра Фидосова:
Проф. Константинов, нашата идея тук е, което може да не е станало ясно, и § 85 и § 86 се подкрепят по принцип, и от двата текста, които вече не ги коментираме в детайли, правим изцяло по редакция на комисията нов текст. Не сме длъжни да стъпваме нито върху единия, нито върху другия, но да го направим така, че да работи и да минимизираме и дай Боже да изключим възможностите някаква грешка.
Проф. Михаил Константинов:
Аз мисля, че този текст, който тогава вие раздадохте и който би трябвало да е тук и който на отделни листове, представлява точно това нещо. Идеите от двете неща са взети.
Ние трябва да си спомним и критиките от Конституционния съд, защото първите текстове, които бяха в проекта на Изборен кодекс, паднаха не защото той е против този вид гласуване, Слава Богу не е като в Германия, но паднаха по причина недостатъчна яснота, пълнота – изобщо той препоръча на съответния законодател да си преработи текстовете за електронно гласуване. В този смисъл това е направено сега. Сегашните текстове са всъщност изцяло съобразени с изисквания на Съвета на Европа - документ, подписан от българския външен министър през 2004 г., по които България е страна. В този смисъл много експерти са се изказвали по тези текстове. Всички тези неща са съобразени. И пак повтарям, 25 квадратчета в сегашната ал. 13 са точно тези изисквания към техническата система.
И ако вие не възразявате, в документа, който е по електронното гласуване, отделно раздаден, той в някакъв смисъл прави това, което председателката каза. Той замества сегашните § 85 и § 86, като в него е казано и в колко секции се прави това електронно гласуване. Няма подробно казано къде са избрани тези секции. Това може да се предостави на ЦИК да направи, но вие може да кажете, че те ще бъдат в една община. Могат да бъдат случайно избрани в цялата страна, за да не фаворизираме една отделна община.
Такива въпроси би трябвало да бъдат решени.
И още нещо. Това не е направено в текстовете на § 85 и § 86, които вие виждате, а в предложения материал, който е сборен. Така че, ако не възразявате, аз съм готов да дам обяснения по сборния текст.
Предс. Искра Фидосова:
Добре. Колеги, ако имате конкретни въпроси по така предложения материал, ако не, да го направим с редакция финално и да ви го пуснем утре вечер по e-mail на всички. И ако в четвъртък ще имаме кратко заседание финално да го огледаме.
Мая Манолова:
Аз имам въпрос. Във вашия текст вие предлагате ли машинно гласуване.
Проф. Михаил Константинов:
Нека да не го наричаме мой текст.
Мая Манолова:
Под вашия текст, имам предвид групата, която е работила по този текст. Тоест вашия на групата. Защото имахме спор дали това предвижда някакъв вариант за машинно гласуване. Тук давате две хипотези – контролирана среда и нещо си. Но контролираната среда, според мен, не я развивате.
Проф. Михаил Константинов:
Много хубаво си го забелязала. Това е текст, в който са махнати подробностите по така нареченото машинно гласуване в секции. А това е дистанционното гласуване по интернет.
Миналите парламентарни избори 2009 г. се проведе успешно машинно гласуване в деветте секции във Френската гимназия. Опитът е позитивен. Но тук е въпрос на решение дали този вид гласуване ще се въведе масово. Ако се реши да се въведе масово, няма проблем.
Мая Манолова:
Онова си беше компютърно гласуване в контролирана среда. А ние сега предлагаме машинно гласуване и затова сме го написали не електронно контролирана среда, а да направим експеримент поне в някакви секции, като вземе примерно американския опит или някои от тези, за проба.
Проблемът с кутиите е, че ще се отрази на крайния резултат.
А проблемът с това е, че ако нещо не доправят, то е експериментално. Може да се опитат нещо да се направи.
Проф. Михаил Константинов:
Възможно е. Защото има няколко специализирани фирми, които произвеждат машини за гласуване. Едната е идвала няколко пъти в България. Например, тази за която се сещам е испанската, произвежда машини за гласуване и правят и хартии. Няма никакъв смисъл да ги проектираме тепърва. Вие си гласувате електронно, отделно се отпечатва една хартия. Електронно се брои. Ако трябва да се прави одит, могат да бъдат втори път преброени подадените хартии. Ако нещо изтряска електрониката, този който е гласувал вече гласът му е записан и е пуснат в една кутия, която никой не вижда. Такива машини се предлагат. Цената е малко неприятна. В момента цената е около 1000 евро за машина.
Предс. Искра Фидосова:
Ако изберем две секции и в тях сложим машини, приемаме, че ЦИК за три месеца ще се справят – да намерят машини, да направят обществена поръчка, да вземат тези пробни екземпляри и софтуер и т.н. Тези хора, които ще бъдат в тези секции, трябва да гласуват по два пъти – веднъж в прозрачната урна и веднъж в машината.
Проф. Михаил Константинов:
Момент! Принципът на електронното гласуване е, че човек избира как ще гласува. Дали електронно с машина, дали дистанционно. Тази машина, за която стана въпрос, тя след всяко гласуване произвежда хартиена бюлетина и я пуска в едно чекмедже. В момента, в който примерно е станал токов удар и машината е спряла, в този момент се отваря това чекмедже и се брои бюлетината на тези, които са гласували до момента. Те са анонимни. В тях е отбелязано само гласуването. Така че на никой няма да пропадне гласа. Машината за гласуване ви хвърля една виртуална бюлетина, вие гледате и си правите вашия избор, примерно с тап скрин. В момента, в който потвърдите вашия избор, гласът изчезва от екрана и попада в паметта на машината, отдолу излиза една бюлетина с бар-код. Това, което се отпечатва не е модел на голямата бюлетина, а едно такова като касова бележка. По-нататък този бар-код се чете. Тя не ви пуска чаршаф бюлетина.
Най-радикалното решение в Европа е решението на Германския конституционен съд.
Предс. Искра Фидосова:
Не съм против да тестваме, но ме притеснява, че на национални избори не можем да тестваме машинното, а трябва да отделим или в частични. Да напишем в частични местни избори да тестваме някъде в една секция. За да не опорочим целия национален вот, ако нещо стане.
Проф.Константинов:
Машината, за която говорих, е пробвана. Продава се навсякъде по света. Прави нещата, за които ви казах. Освен това, машината си има екип за препрограмиране. Имаше в Словакия, в Чехия и съответно се преведе на чешки.
Предс. Искра Фидосова:
Добре. Да го тестваме. Да вземем три машини и да кажем, че тези частични избори трябва да се проведат в периода между 1 януари 2014 г. и 1 януари 2015 г. Така ЦИК ще имат една година срок да търсят машини, да правят софтуер, поръчки, за да не сме ние виновни. Сега няма как да го направим.
Припомням и още нещо. Ние бяхме предвидили експериментално електронно гласуване – в тази част, която Конституционният съд обяви за противоконституционно с неясни за мен мотиви, само ей така на ангро само за местни избори, защото там, ако стане грешка, тя е по отношение само на определен район. А тук? Ако тук стане грешка с резултата, става грешка за всички. Национален избор е. Поне да се повтори общината, а да не се повтаря национален избор.
Ако искате, да сложим и едното и другото, но да го направим на частични, за да сме спокойни, че има време да се отработи сега и да знаят, че от 1 януари 2014 г. са длъжни на обществото да подготвят цялата процедура и да го тестваме на частични избори. Иначе рискуваме да стане беля.
Мая Манолова:
Единият електронно гласуване, а другият само машинно преброяване. Защото честно казано, от това, което слушам за Америка, ти си попълваш интегралната бюлетина, но я пускаш на скенер, който ти я отчита.
Предс. Искра Фидосова:
Проф. Константинов, за да не направим грешка, с оглед на това, че ЦИК ще имат няколко месеца, в които аз преценявам, че ще се справят с това нещо, дал да не направим следното. За машинното съм категорична, тъй като там са по-големи рисковете и практиката го е показала в европейските страни, които са го ползвали и го подмениха, да дадем възможност за експериментално в две или три секции, но да бъде изпълнено само в частични избори, за да видим в по-ограничен – или само за кмет, или за общински съветници, и то да бъде проведено в периода на частични избори, които ще се проведат в интервала между 1 януари 2014 г. и 1 януари 2015 г. Така ЦИК ще имат една година да си подредят нещата. Като махнеш празниците и референдума, ще им останат пак 10 месеца, но достатъчно време това нещо да стане.
И втората тема е електронното дистанционно гласуване, т.е. това, което тук ни е написано. Ако преценяваме ,че ЦИК няма да могат да се оправят сега, тях ако ги питаме, ще ни кажат на 1000%, че не могат да се оправят. Всеки ден ни звънят и ни казват: това не приемайте, онова не приемайте, няма да се оправим. Ако смятаме, че това ще е така, тогава и за другото да запишем, както направихме за преброителните центрове същото, но там ще разширим обхвата и ще кажем, че ще го направим не в 10, а в 20. В чужбина да тестваме също. В чужбина местен вот няма. Там можем да евро изборите да го тестваме. Защото първите след парламентарните – 2014 г., са евро изборите. Така че ако решим да тестваме на национален вот в чужбина, най-подходящо е евро изборите да тестваме в чужбина, а за местните избори през същата година да тестваме и едното и другото като форма.
Г-н Казак, заповядайте.
Проф. Михаил Константинов:
Ако се изберат машините, които произвеждат хартиена следа след себе си, няма технологическа ситуация техническа, при която да изчезне вота на хората, както се е случвало.
И друго. Ако електронното дистанционно гласуване го приключим 24 часа преди другото, и това се прави по света, тогава каквото и да се е случило със системата, хората ще имат възможност да гласуват на хартия. Защото и това е възможно. И ще стане ясно, че тези примерно 1000 души, които са си дали гласа дистанционно, но те имат цял изборен ден пред себе си да гласуват там, където е постоянният им адрес и където са в избирателните списъци. Защото тези хора, регистрирайки се да гласуват електронно, те биват „потиснати”, но те си остават, само пише, че гласуват електронно. В този момент забраната се сваля и той може да отиде в секцията и да гласува.
Така че аз действително не виждам какъв е този катаклизъм, който ще унищожи вота на тези хора. Няма как да бъде унищожен.
Пляс това тук става въпрос за хиляди гласове, които съвсем лесно се организират. Въобще не съм съгласен, че ЦИК не може да се справи. Ако не могат да се справят, ще викнат експерти и ще се направи това нещо. Аз лично съм говорил с няколко високо технологични български фирми, включително и една от тях, която представлявам, екипите са готови. Всеки от тях си е направил екип. Никакъв проблем няма. Швейцарците го направиха в най-последния си кантон. Ноу-хао се публикува. От компютри, както се казва, разбираме. Но както решите.
Четин Казак:
Аз предлагам следното. Ние веднъж завинаги трябва да решим накъде вървим в смисъл не може да експериментираме и двата вида електронно гласуване. Аз не знам държава, в която да има и машинно гласуване и дистанционно гласуване. Ако въобще избираме, ние трябва да решим, ако искаме да вървим към електронно гласуване, дали избираме машинното или електронното. Като решим това, захвърляме другото и се концентрираме върху това. И затова аз съм за това, ако решим, че вървим към електронно дистанционно по интернет, което за мен е най-напредничавото, най-модерното и натам върви, забравете ги тези машини, забравете бар кодове.
Мая Манолова:
В Америка гласуват с машини.
Четин Казак:
В Америка от кога гласуват с машини!
Проф. Михаил Константинов:
За Америка не говорете. Там в 50 щата има 50 различни закона. В Монтана гласуват само по пощата с писма. Там са 50 различни закона.
Четин Казак:
А Монтана в България иска да гласува дистанционно. Затова аз предлагам, ако ще правим някакъв експеримент, да се концентрираме само върху електронното дистанционно гласуване – да видим в две-три секции експериментално. И то не на тези избори, а на частичните, както каза г-жа Фидосова, между 2014 г. и 2015 г. И толкова. Да не подлагаме на риск парламентарните избори.
Предс. Искра Фидосова:
Добре. Това го оставяме за четвъртък.
Проф. Михаил Константинов:
Поставете ни задачата, за да ви кажем какво ще правим.
Мая Манолова:
Да напише за електронно, за машинно, за дистанционно, истинско и...
Проф. Михаил Константинов:
Дистанционното съм го описал. За дистанционното повече не мога да кажа нищо, освен правописните грешки, които си намерих. Ще ги оправя.
Предс. Искра Фидосова:
С дистанционното електронно сме готови. Молбата към колегите е да го прегледат.
Проф. Михаил Константинов:
Ще ви напиша и един по-къс текст за машинно гласуване.
Друго нещо от мен?
Предс. Искра Фидосова:
Проф. Константинов, според вашия екип и Вас самия реално постижимо ли е за парламентарните избори за електронно дистанционно гласуване?
Проф. Михаил Константинов:
Абсолютно достижимо е. Залагам си професионалната чест. Ако ЦИК реши да го прави и се избере експертната група, която ще го прави, тя ще приготви и документацията. Има няколко фирми, които могат да го направят и в момента това.
Предс. Искра Фидосова:
С уговорката, че дистанционното електронно гласуване завършва 48 часа преди изборния ден, или 72 часа, така че, ако има проблем, хората в тази секция или въпросните няколко секции да знаят, че могат да гласуват и на хартия.
Н е малко 5-6 месеца да се оправят. Но ние им дадохме две години за бюлетините и те не се оправиха. Те всъщност не започнаха да го правят. И 6 години да им дадем, ако няма да го правят, няма смисъл да пишем промени. По тази логика никога няма да стигнем до нищо.
Проф. Михаил Константинов:
Добре. Аз ще напиша още един текст за машинно гласуване.
Предс. Искра Фидосова:
Моля за утре, защото ние утре ще работим пак по това, за да го финализираме.
Още 5 минути за гласуване и отиваме на бюлетините, за да приключим.
§ 94. Промени в НПК.
Предложение на Мая Манолова да отпадне.
Желаещи за изказване има ли?
Мая Манолова:
В зала с целия патос ще си направя изказването. Сега ще ви го спестя, но според мен, това минава всякакви граници – въвеждането на СРС в изборния процес. Вече започна и практика с назначаването на два окръжни прокурори за шефове на СИК, какъвто е Кюстендил. Така че от цялата тази симбиоза не знам какво ще стане? Пълна полицейщина. Легален начин да се слушат опонентите. Кюстендил е просто проба. Аз не съм опищяла света по една единствена причина, че въпросният зам. Окръжен прокурор е изключително читав човек. Аз не се съмнявам в него и той няма да злоупотреби. Като се тръгне оттук, на следващите избори не знам по страната какви ще ги назначите.
Предс. Искра Фидосов:
Много модели на много страни, особено в Европа, комисиите са с магистрати. Ние това сме го говорили когато правихме Изборния закон. Хем нашите са лоши като политически назначения, хем защо са магистрати. Аз не знам кое правилно.
Мая Манолова:
Магистратите не са прокурори. Магистратите са само съдии. Прокуратурата е към изпълнителната власт. В България е едно изключение. Прокуратурата има изключително правомощие.
Предс. Искра Фидосов:
Да не би да искаш да кажеш да върнем прокуратурата в изпълнителната власт.
Мая Манолова:
В България не е в изпълнителната власт.
Предс. Искра Фидосов:
Знам. Но да не искаш да кажеш да стане това?
Мая Манолова:
Не искам. Но трябва да се внимава с прокурорите, защото този в Кюстендил е читав, но познавам много, които не са читави. Тръгвайки оттук, давайки възможност за СРС, спиралата е ????. Само можем да предполагаме как ще свърши.
Предс. Искра Фидосов:
Г-н Калфин, ще си смените ли председателя?
Кирил Калфин:
Не. Аз мисля, че колежката Манолова беше коректна и каза, че е читав. Мисля, че изборът е добър. Още повече няма законова пречка да бъде такъв.
Мая Манолова:
Аз поради тази причина никъде не съм повдигнала въпроса, нито медийно, нито съм писала жалба срещу него.
Предс. Искра Фидосов:
Ясно е. Колеги, гласуваме § 94.
Предложение на н.пр. Мая Манолова § 94 да отпадне. Който е „за”, моля да гласува. Осем „за”. Против? Единадесет „против”. Без въздържали се.
Гласуваме § 94 по вносител. Единадесет „за”. Осем „против”. Без въздържали се.
§ 95. Промени в Закона за специалните разузнавателни средства.
Предложение на н.пр. Мая Манолова § 95 да отпадне.
Желаещи за изказване няма.
Гласуваме предложението на н.пр. Мая Манолова за отпадане на § 95. Който е „за4, моля да гласува. Осем „за”. Единадесет „против”. Без въздържали се.
Гласуваме § 95 по вносител. Единадесет „за”. Осем „против”. Без въздържали се.
Мая Манолова:
Протоколите на ЦИК, обжалваемостта на решенията на ЦИК - това са ни кауза. Така че оттук до Брюксел и обратно.
Предс. Искра Фидосов:
Предложение на н.пр. Фидосова, Ципов, Радев и Лазаров за създаване на нов § 96 за промени в Закона за административните нарушения и наказания.
Желаещи за изказване има ли? Няма. Гласуваме. Има ли против? Няма. Въздържали се? Няма. Деветнадесет „за”.
И последно предложение за промени в Закона за съдебната власт.
„В чл. 195, ал. 1, т. 2 се изменя така:
2. заема длъжност в държавни органи, с изключение на член на Централната избирателна комисия, в общински органи или в институции на Европейския съюз.”
Мая Манолова:
Аз не съм съгласна с този текст по простата причина, че превърнахме ЦИК в държавен орган. Така че ние сме против.
Предс. Искра Фидосов:
Добре. Други изказвания има ли? Няма. Гласуваме.
Който е „за”, моля да гласува. Петнадесет „за”. Против? Четирима „против”. Без въздържали се.
Връщаме се на текстовете за бюлетината. За да не бъда цитирана грешно, както се случи миналия път, когато нямаше никой от медиите, но след се видях цитирана некоректно, този който предава от името на някой да предава коректно. Нямаше представители на медиите в залата, така че предавателят да предава коректно нещата, моля. Понеже сега присъстват медиите, искат да кажа какво казва Фидосова. А всъщност изказването беше от друго място и потвърдено от мен.
Красимир Ципов:
Искам да напомня за ЦИК, че може би трябва да прегласуваме вътрешните правила да станат правилник.
Предс. Искра Фидосов:
Нека да завършим с бюлетината и ще се върнем и на това и на още няколко текста.
Бюлетината. Защо беше големият спор?
Може ли при преференциално гласуване да има интегрална бюлетина. И снощи се опитвахме да разчертаем всички възможни варианти на интегрална бюлетина с преференции. Аз казвам личното си мнение. Колегите, които са били тук и работиха с нас също да си кажат мнението.
Аз смятам, че който и вариант да изберем от няколкото рискуваме да объркаме страшно българските граждани. Защо? Защото дори да приемем варианта на дълга бюлетина, която да бъде няколко метра, дали ще приемем в началото да се изписват всички партии и да се гласува първо за партии, а после надолу всеки да си търси по дължината на бюлетината имената, за да гласува с преференция, или на едно и също подлистниче, вървейки надолу, а горе да е изписана партията и отдолу имената, ако е така и гласуваш с Х пред името, но не сложиш Х пред партията, бюлетината е недействителна за партията. Оттам и недействителна по отношение на преференцията, защото преференцията няма задължителен характер. Това е огромният риск, че ще има огромен брой и го казвам съвсем ясно – огромен брой недействителни бюлетини, и голямо объркване по отношение на това къде задължително трябва да се сложи Х и къде избирателно, по отношение на който изберат. Затова интегрална бюлетина с преференция всъщност не се практикува. Аз не знам някъде да има такова чудо.
Но ние ще подкрепим интегралната бюлетина. Казвам го със съжаление, защото аз съм човека, който държеше много на преференцията и така се предложи да има преференции за парламентарните избори, когато писахме Изборния кодекс. И предишния път стана въпрос, че ако няма съгласие от всички, трябва да вървим към интегрална с преференция не за друго, а защото съм наясно, че въпросните машини, които гласувахме преди две години няма как да бъдат изпълнени реално до парламентарните избори, което за мен също е огромен проблем. Не по наша вина, разбира се, но това е реалната ситуация. Който както реши така да го отрази, но това е истината.
Г-жа Манолова е дала предложение за промени в текстовете за интегрална бюлетина. Може би трябва да кажете как си представяте в тези текстове, които сте дали за интегралната бюлетина, как точно ще изглежда, къде ще се слага кръстчето за партията и за коалицията от партии и къде ще се слага за преференциалния избор. Защото това трябва да го разпишем, ако ще остане бюлетина с преференции, за да е ясно и да знаят след това ЦИК как да си направят методическите указания и решенията и как да се отпечатат бюлетините. Такова нещо в момента няма.
Ако се мисли друг вариант, това което се постави, да се върнем пак към интегрална бюлетина ,но да отпаднат преференциите, това е лесно да се оправи във всички 50 текста. Лесно, но една нощ и един ден плътна работа и ще го направим.
Г-жо Манолова, кажете как си го представяте варианта на бюлетината, как ще изглежда.
Мая Манолова:
Тук изредих текстовете, които са ни кауза и които, според нас, са изключително важни най-вече заради това да имаме някакви минимални гаранции за честно гласуване и честно отразяване на резултатите.
И пак започвам от протоколите на секциите, през съхраняването на чувалите, през информационно отпред решенията на ЦИК и интегралната бюлетина. Интегралната бюлетина е един от начините за относително гарантиране честността на вота. Отделната бюлетина означава предварително попълване, раздаване и в крайна сметка варианти, които са за контролиран вот с облекчения. Така че ако въпросът ще постави отделна с преференции или интегрална без преференции, ние сме за интегрална бюлетина. Но така или иначе отговорността какво решение ще вземете и какъв ще е видът на бюлетината е вашата. Как точно ще направи ЦИК тази бюлетина, откъде да знам. Аз не съм правила варианти. Ние сме го разписали интегрална с преференции. Дали това е възможно да се направи по някакъв безспорен и за най-възрастните хора начин. Интегралната бюлетина сама по себе си е важна, за да не се раздават предварително бюлетините.
Предс. Искра Фидосова:
Да, така е. Когато ние разписахме да бъде с въпросните машинки или както и да се казват, имаше гаранция, че няма да се изнасят повече бюлетини, индианска нишка и т.н. Основният въпрос преди да се приеме интегрална бюлетина с преференция е да знаем как ще изглежда тази бюлетина и как ще става гласуването.
Когато е отбелязано само за партията, тогава вота за партията е действителен, но не се зачита преференцията. Ако обаче е пропуснато да се отбележи вота за партията, а само е отбелязана Искра Фидосова, където е нашата партия на № 15, тогава бюлетината е недействителна. Дал си преференциален вот, но не се брои за партията.
Има и друг подход – квадратчета и имена. На всяко парченце-подлистник, отгоре е партията, коалицията от партии или инициативен комитет. При парламентарните може би такива няма да имаме или ако има, ще е един единствен, както винаги е било. Слага се тук задължително и решаваш дали ще си сложиш преференцията или не. Но пак е същата хипотеза. Да приемем, че си мислил, че като сложиш пред Искра Фидосова кръстчето за преференция, но не си сложил върху ГЕРБ, това не се брои като бюлетина за ГЕРБ. Тази бюлетина не е действителна. Но ако горе сложиш Х, а долу не сложиш, нямаш преференция, но имаш действителна бюлетина. Преференциалният вот не е задължителен. Той е пожелателен.
Другият вариант, ако не ползваме дългата бюлетина, която не съм я изчислявала точно, но може би ще бъде около 2-3 метра, е много дълга. Изчислявахме я тогава и при 20 партии средно това се получава. Получаваше се около 3 метра и нещо при 20 регистрирани. Преценете реално това възможно ли е.
Ако отидем на книжка, ситуацията е същата, пак с двата варианта – на първата страница обръщаме, а назад прелистваме да намерим партията с имената. Другият вариант е страничка по страничка. Все е тая дали ще е на дължина или на книжка – или това или това.
Аз трето не мога да се сетя. Ако някой се сеща за трети вариант, да го каже.
И ако ще го правим така, трябва да решим кой вариант ще се прави.
Христо Бисеров:
А преференцията колко ще бъде.
Предс. Искра Фидосова:
За парламентарните е 9%. Но до размера не съм стигнала, защото ни е друг проблемът – с бюлетината.
При това объркване не знам доколко ще има преференции. Това ми е трудно да преценя. Наистина ще има голям брой недействителни. Например в Кюстендил хората виждат името на Сергей Станишев и вашите хора знаят, че Сергей Станишев е лидер на БСП, отбелязват Х пред неговото име и си мислят, че са гласували за БСП, но не са гласували. Тогава бюлетината е недействителна. Затова хората интегрална с преференция не правят. Преференцията не е задължителна.
За мен е най-лесно да подкрепим интегралната бюлетина с преференции с ясното съзнание, че не ГЕРБ ще носи отговорност за това нещо, но ще го подкрепим. Това не са мои предложения. Дали ще е дългата, дали ще е книжката няма значение. Въпросът е дали се избира първият подход, или се избира вторият.
Аз питам кой вариант да се избере, ако е интегрална с преференция, да е ясно и комисията да го приеме. Дали ще бъде този първо да се изпишат всички партии и да се гласува за партията и след това да се отиде да се гласува за преференцията в съответната бюлетина на партията или коалицията, или било на книжка, било на дължината на листа с подразделения в рамката на отделната партия, отгоре да е партията с квадратчето за партията и под нея да е листата с имената. Дали ще е книжка или дължина е едно и също. Единият вариант е партия и коалиции на едно място, а другият вариант е отпред са партиите и гласуваш веднъж за партията, за да е сигурно, че бюлетината ти е действителна и няма да има голям брой недействителни, и след това търсиш името. Това са двата варианта. А дали е дългата бюлетина или книжката, е въпрос на техническо изпълнение. Това е основен въпрос, защото от него ще произтече броят на недействителните бюлетини. Това е важно.
Къде уловката. При единият вариант, хората ще слагат кръстче пред името и ще смятат, че са гласували за партията, но бюлетината няма да е действителна, защото няма да има вот за партията. При другия вариант 100% ще има гласуване за партията, всеки ще си прецени, след като преференцията е по желание, дали ще има преференция или не.
Моят въпрос е кое от двете е по-добре. Аз не съм врачка и не мога да кажа кое от двете ще е по-сложно.
Аз съм готова да подкрепим интегралната бюлетина не за друго, защото ЦИК не може да направи кутиите за другите бюлетини, както е редно. За преференцията – ще я подкрепя, но не ГЕРБ ще носи отговорност. Това го заявявам категорично. Аз също съм за преференция. Г-жа Цонева казва, че трябва да има още намаление на процента на преференция. А поносим ли е рискът от броя недействителни бюлетини, за да го правим това нещо. И за да не бъдем грешно разбрани, от ГЕРБ ще подкрепим интегралната бюлетина с преференцията. Искам да решим тук кой вариант се приема. Обръщам внимание, че в предложението това не е разписано и кодексът не може да тръгне без да има разписано как ще става това и гласуването.
Антоанета Цонева:
Много е важна информационната кампания. Зависи много. Защото в момента е обявен конкурс за информационната кампания за референдума, който е в рамките на една седмица при някакви минимистични бюджети. И пак хората няма да разберат за какво става дума.
Предс. Искра Фидосова:
Ние сме законодател и пишем закона, а не отговаряме за техническото изпълнение.
Антоанета Цонева:
Трябва да има яснота информационната кампания каква е. При всички случаи да бъде добре финансово обезпечена. Да бъде обезпечена със социологически и други изследвания, за да знаят хората какво се случва. Няма начин българите да не разберат как да гласуват, ако се приложи цялата технология на информационна кампания, каквато се прави по света.
Димитър Лазаров:
За това се обърнете към медиите. Всеки ден да отделят по страница за това и затова да не се плаща. Направете обръщение към медиите.
Антоанета Цонева:
Аз просто ви казвам къде е проблемът.
Предс. Искра Фидосова:
Всеки разбира, че ще си води кампанията и ще обяснява. И досега сме обяснявали. За да не прочета утре неща, които не съм казала, г-н Лазаров, аз ви предлагам ние да подкрепим това, което говорихме и вчера, и преди седмица, и преди три седмици.
Пак казвам, единствената причина да водим този дебат и да се откажем от другата бюлетина – да приемем интегралната, е невъзможността реално наистина да се направят въпросните модулни кутии, за да се гарантира да не се изнася бюлетината. Преди две години сме ги приели, м. декември.
Трябва да решим кой вариант избираме и оттам нататък аз и ние от ГЕРБ отговорност за това нещо не поемаме. Г-н Казак.
Четин Казак:
Колеги, аз предлагам тази игра „ние не носим отговорност” – никой не иска да носи отговорност. Защо сте избрани тогава, като никой не е готов да носи отговорност.
Проблем ли е, че с интегрална бюлетина ще има сериозни проблеми при преференциите? Да, ще има проблеми. Ще има хора, които ще се объркат къде да зачеркнат, колко пъти да зачеркнат – да зачертават два пъти – един път за партия и друг – за преференция. Някои ще се объркат и ще зачеркнат три пъти. Ще се объркат, ако е книжка, да намерят страницата на тяхната партия. За мен освен книжката, и дългата бюлетина е абсолютно неприложима. Ако остане това ,трябва д бъде като книжка и ще трябва да разгръщат, за да търсят ГЕРБ, ДПС и т.н. Оставете тази работа. Аз не мога да разбера защо е тази фиксация върху преференциалния вот, за да угодим на някои неправителствени организации, които са си поставили това като фикс идея. Както и някои специалисти, които 20 години се опитват да наложат не присъща за България система за електронно гласуване, защото те се занимават с това и искат да го наложат на цяла България. И сега понеже някои неправителствени организации имат фикс идея да наложат преференциалното гласуване, дайте да го наложим. И никой не поема отговорността да им откаже.
Оставете го това преференциално гласуване. Както казах и миналия път, в България по естествен начин политическата класа се обновява в България всеки път. Сега ще дойде Миглена Кунева и нови хора. Преди това бяха ГЕРБ. Преди това НДСВ. Българската политическа система е далеч от закостенелите системи на Гърция, Германия, Великобритания, където едни и същи депутати по 100 мандата. Тук се обновява по други механизми и няма нужди с преференции да подменим този или онзи. Хората, когато гласуват за една партия, те гласуват за нея. Когато са разочаровани от една партия, каквито и личности да им сложите за преференции, те няма да гласуват за тази партия. Само ще създадем проблеми и ще увеличим неимоверно броя на недействителните гласове. Това е. Нищо друго ням да направим.
Антоанета Цонева:
Това с преференцията не сме го измислили ние. Ще ви цитирам нещо, казано на 4 септември 2009 г.
„Моето мнение е, че трябва да се запази пропорционална избирателна система с преференция. Преференцията обаче трябва да има разумен праг в рамките на 5-7%. Не бива да отиваме в крайности на висок праг на преференция, както е сега и т.н”.
Искра Фидосова. Вестник „Политика”, 4 септември.
Мога да ви цитирам и от стенограмата на
Предс. Искра Фидосова:
Да, между 5 и 7 % за евро избори. Никога няма да се отметна от това.
Винаги моето мнение е било между 8 и 12%. Парламентарните са 9%, а евро изборите са 5 и 6. Към днешна дата продължавам да съм твърдо „за” преференция – твърдо и категорично. Но при положение, че има проблем с бюлетините и че не могат да се направят въпросните кутии, за да гарантират сигурността на вота, да няма индиански нишки, връщане на порочната практика отпреди 2009 г., аз ще избера и ще подкрепя предложението на „Коалиция за България” за интегрална бюлетина с преференция. Кое не разбрахте точно?
Предс. Искра Фидосова:
Не искам да споря с Вас. Да няма грешни тълкувания на изказванията. Преференция с интегрална бюлетина – аз ще подкрепя предложението на „Коалиция за България”. Текстовете на г-жа Манолова, само че в текстовете липсва как ще се гласува с бюлетината.
Четин Казак:
Как ще гласуват хората тогава ?
Предс. Искра Фидосова:
Да обясни г-жа Манолова как ще се гласува. Моите знания са тук. Ще се направя на незнаеща. Може и да съм незнаеща. Ще ги подкрепим и приключваме.
Четин Казак:
С какъв праг?
Предс. Искра Фидосова:
Той е отделен текст. Той не касае дали е интегрална и дали не е интегрална бюлетина. Да приемем, че си остава действащият праг.
А миналия път проф. Константинов каза, че при тази преференция и при това, че в момента трябва да се направи избор при положение, че не могат да станат кутиите и всички тези неща, за които си говорим, е по-добре да се откажем от преференциите.
Четин Казак:
Г-жо Фидосова, който държи на интегрална бюлетина с преференции, да бъде така добър да разпише как ще изглежда бюлетината, как ще се гласува, цялата процедура и т.н. Днес да не ни занимават нас, които не искаме това нещо да е така.
Предс. Искра Фидосова:
Колеги, спираме дотук. Ще продължим в четвъртък или петък.
Благодаря ви. Закривам заседанието.



Председател:
Искра Фидосова