Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Парламентарни комисии
Състав /
Заседания /
Новини /
Контакти и правила /
Документи /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
КОМИСИЯ ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ
КОМИСИЯ ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ
13/12/2012
Стенограма от заседание на комисия
П Р О Т О К О Л
№161
Днес, 13.12.2012 г., четвъртък, от 16:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на правосъдието – Велина Тодорова, заместник-министър, Ирена Борисова и Христина Шикова, експерти в дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси; от Министерството на външните работи – Красимира Бешкова, началник на отдел в дирекция „Права на човека” и Албена Пеева, юрист в дирекция „Международно право и юридически въпроси”; от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията – Красимир Найденов, главен експерт в отдел „Международна дейност” в Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” и Ана Натова, директор на дирекция „Европейски съюз, международни отношения и проекти в Изпълнителна агенция „Морска администрация”; от Министерството на вътрешните работи – Веселин Вучков, заместник-министър и Петя Първанова, директор на дирекция „Европейски съюз и международно сътрудничество и народните представители Иван Вълков, Камен Петков и Димитър Чукарски, вносители на законопроекти.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на Комисията.
Заседанието се ръководи от Искра Фидосова, председател на Комисията по правни въпроси.
Искра Фидосова:
Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по правни въпроси. По списък присъстват 21 от членовете на комисията. Започваме при следния дневен ред:
1. Законопроект за ратифициране Споразумението между правителството на Република България и Правителството на Съединените американски щати за засилване на сътрудничеството в предотвратяването и борбата с тежката престъпност, № 202-02-32, внесен от Министерски съвет на 03.12.2012 г.
2. Законопроект за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа относно изпиране, издирване, изземване и конфискация на облагите от престъпление и относно финансирането на тероризма, № 202-02-33, внесен от Министерски съвет на 10.12.2012 г. –водеща КПВ
3. Законопроект за ратифициране на Споразумението за общо авиационно пространство между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Молдова, от друга страна, № 202-02-30, внесен от Министерски съвет на 29.11.2012 г.
4. Законопроект за ратифициране на Протокола от 2002 г. към Атинската конвенция относно превоза на пътници и личния им багаж по море от 1974 г., № 202-02-31, внесен от Министерски съвет на 03.12.2012 г.
5. Обсъждане на първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, № 254-01-114, внесен от Иван Стефанов Вълков и група народни представители на 29.11.2012 г.
6. Обсъждане на първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 254-01-101, внесен от Ваньо Евгениев Шарков и група народни представители на 18.10.2012 г.
7. Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, № 254-01-112, внесен от Емил Йорданов Радев, Красимир Георгиев Ципов и Светослав Тончев Тончев на 27.11.2012 г.
В момента заседават още няколко комисии. Колегите, които все още ги няма са ми заявили как гласуват по предложените ратификации.
По първа точка - Законопроект за ратифициране Споразумението между правителството на Република България и Правителството на Съединените американски щати за засилване на сътрудничеството в предотвратяването и борбата с тежката престъпност, № 202-02-32, внесен от Министерски съвет на 03.12.2012 г.
Г-н Вучков, Вие ли ще представите мотивите.
Веселин Вучков:
Г-жа Първанова ще представи накратко мотивите.
Петя Първанова:
Споразумението между правителството на Република България и Правителството на Съединените американски щати за засилване на сътрудничеството в предотвратяването и борбата с тежката престъпност, което предлагаме за ратификация е подписано на 10 октомври 2012 г. в София в изпълнение на решение на Министерския съвет от заместник-министър председателя и министър на вътрешните работи г-н Цветан Цветанов и секретарят по вътрешна сигурност на САЩ г-жа Ана Политано.
Целта на споразумението е осъществяване на по-ефективно сътрудничество между компетентните органи на България и Щатите в предотвратяването и борбата с тежката престъпност и тероризма. То регламентира равнопоставеност, реципрочен обмен на информация при спазване на изискванията за нейната защита и зачитане на основни права и свободи на гражданите.
По силата на споразумението ще се обменят дактилоскопни данни, ДНК профили, Лични данни и нелични данни.
В съответствие с целта и предмета на споразумението данните, които ще се обменят, се отнасят до лица, съпричастни към тежката престъпност и тероризма. Информацията ще се обменя по автоматизиран и неавтоматизиран начин. Техническите и процедурните правила за автоматизирано търсене ще се конкретизират в прилагащи споразумения.
На този етап има техническа възможност за обмяна само на дактилоскопни данни. За ДНК данни няма техническа възможност.
В споразумението е предвидено (чл. 7 и чл. 9) да се прилагат н по-късен етап, когато стане технически възможно.
Предс. Искра Фидосова:
Благодаря. Имате думата за въпроси към вносителите. Да разбирам, че няма. Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване Законопроекта за ратифициране Споразумението между правителството на Република България и Правителството на Съединените американски щати за засилване на сътрудничеството в предотвратяването и борбата с тежката престъпност, № 202-02-32, внесен от Министерски съвет на 03.12.2012 г.
Който е „за”, моля да гласува. Двадесет и един „за”. Без против и въздържали се.
По втора точка - Законопроект за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа относно изпиране, издирване, изземване и конфискация на облагите от престъпление и относно финансирането на тероризма, № 202-02-33, внесен от Министерски съвет на 10.12.2012 г.
Тук сме водеща комисия. Ще представи мотивите г-жа Велина Тодорова, заместник-министър на правосъдието.
Велина Тодорова:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Конвенцията на Съвета на Европа относно изпиране, издирване, изземване и конфискация на облагите от престъпление и относно финансирането на тероризма е открита за подписване във Варшава на 16 май 2005 г. Подписана е от Република България през ноември 2006 г. при условие за последваща ратификация.
Към този момент Конвенцията е ратифицирана от 22 държави-членки на Съвета на Европа. 12 държави-членки, сред които е и Република България са я подписали, но не са ратифицирали Конвенцията. В допълнение посочваме, че Европейският съюз е подписал Конвенцията на 2 април 2009 г.
Накратко искам да акцентирам на тази част от мотивите, че предвид необходимостта от привеждане на разпоредбите на българското законодателство с тези на Конвенцията на Съвета на Европа относно изпиране, издирване, изземване и конфискация на облагите от престъпление и относно финансирането на тероризма през юли месец т.г. към министъра на правосъдието беше създадена междуведомствена работна група със съпредседатели заместник-министър на правосъдието и заместник-министър на вътрешните работи. Тази група имаше за задача в срок до края на тази година – до 31 декември, да извърши анализ на съответствието на горепосочената Конвенция с българското законодателство и да идентифицира дали е необходимо да се извършат законодателни промени и по отношение на кои актове. Предвид обхвата на Конвенцията в работната група участват представители на Министерството на вътрешните работи, Държавна агенция „Национална сигурност”, Народното събрание, Съда и Прокуратурата и Българска народна банка.
Въпреки че българското законодателство до голяма степен съответства на стандартите на Конвенцията от 2005 г., извършеният до момент анализ на съответствието показва, че е налице необходимост от законодателно изменение и бъдещите изменения са свързани с евентуална промяна на няколко кодекса: Наказателния кодекс, Наказателно-процесуалния кодекс и Гражданския процесуален кодекс.
Предлагаме на вашето внимание и някои резерви и декларации, които да бъдат част от ратификационния закон. Те са единодушно одобрени от работната група, за която споменах и които в съответствие с чл. 7, ал. 2 от Закона за международните договори на Република България са включени в проекта за решение на Министерския съвет.
Резервите се отнасят до определяне на централен орган, документите, които ще се обменят между държавите.
Ратифицирането на Конвенцията няма да окаже пряко или косвено въздействие върху държавния бюджет.
Благодаря за вниманието.
Предс. Искра Фидосова:
Благодаря. Колеги, имате думата за въпроси и изказвания? Няма желаещи за изказване. Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване Законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа относно изпиране, издирване, изземване и конфискация на облагите от престъпление и относно финансирането на тероризма, № 202-02-33, внесен от Министерски съвет на 10.12.2012 г.
Който е „за”, моля да гласува. Двадесет и един „за”. Без против и въздържали се.
По трета точка - Законопроект за ратифициране на Споразумението за общо авиационно пространство между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Молдова, от друга страна, № 202-02-30, внесен от Министерски съвет на 29.11.2012 г.
Мотивите ще ни представи г-н Красимир Найденов, главен експерт в отдел „Международна дейност” в Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация”.
Красимир Найденов:
Уважаеми дами и господа,
Уважаеми народни представители,
Споразумението за общо авиационно пространство между Европейския съюз и неговите държави членки и Република Молдова ще осигури равнопоставеност между всички въздушни превозвачи от Европейския съюз и ще позволи на пътниците във всички държави-членки да се ползват от сходни условия за засилен трафик между Европейския съюз и Молдова. В този смисъл споразумението преследва следните основни цели:
- постепенно отваряне на пазара посредством предоставяне на достъп до маршрути и капацитет на взаимна основа;
- насърчаване на регулаторното сътрудничество и хармонизацията на разпоредбите и подходите на основата на законодателството на Европейския съюз в областта на въздухоплаването;
- насърчаване на въздухоплавателни услуги на основата на конкуренция между въздушните превозвачи с минимална държавна намеса и контрол;
- недискриминационно отношение и равнопоставеност на икономическите субекти.
Изпълнението от българска страна на Споразумението за общо авиационно пространство между Европейския съюз и Република Молдова не налага използването на средства от държавния бюджет, както и промени в българското законодателство.
Това Споразумение ще доведе до разширяване на обхвата на авиационните превозвачи, нови възможности за авиационните оператори, икономически ползи и намаляване на регулаторната тежест за отрасъла, увеличаване на приходите от превоз на пътници и товари, увеличаване на броя на опериращите превозвачи, намаляване на цените на самолетните билети по линии с реална конкуренция, стимулиране на инвестициите в авиационния сектор, следствие прилагането на общи стабилни и предвидими правила.
Предвидено е и създаването на съвместен комитет, който да отговаря за качеството на прилагането на Споразумението и резултатите от това.
Благодаря за вниманието.
Предс. Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Найденов. Колеги, въпроси имате ли? Няма.
Подлагам на гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението за общо авиационно пространство между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Молдова, от друга страна, № 202-02-30, внесен от Министерски съвет на 29.11.2012 г.
Против има ли? Няма. Въздържали се? Няма. Двадесет и един „за”.
По четвърта точка - Законопроект за ратифициране на Протокола от 2002 г. към Атинската конвенция относно превоза на пътници и личния им багаж по море от 1974 г., № 202-02-31, внесен от Министерски съвет на 03.12.2012 г.
От Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията г-жа Ана Натова, директор на дирекция „Европейски съюз, международни отношения и проекти в Изпълнителна агенция „Морска администрация”. Заповядайте, г-жо Натова.
Ана Натова:
Благодаря, г-жо Председател.
Уважаеми народни представители,
Атинската конвенция относно превоза на пътници и личния им багаж по море, приета през 1974 г., регулира режима на гражданската отговорност за вреди, причинени на пътници при превоза им по море. Протоколът от 2002 г. предвижда двата инструмента да се разглеждат и тълкуват като един правен инструмент между страните по протокола и внася съществени изменения в Конвенцията.
Република България не е страна по Конвенцията от 1974 г., но ратифицирайки протокола от 2002 г. България ще се обвърже с консолидирания текст на Атинската конвенция.
По-голямата част от правилата на конвенцията са включени в правото на Европейския съюз посредством Регламент (ЕО) № 392/2009 на Европейския парламент. Въпреки че Европейският съюз се е присъединил към Конвенцията в качеството си на регионална организация за икономическа интеграция, остава необходимостта всяка държава членка отделно да стане страна по протокола от 2002 г., съгласно решение на Съвета. Република България като държава - членка на Европейския съюз, ратифицира протокола в изпълнение на това свое задължение. Благодаря.
Предс. Искра Фидосова:
Благодаря. Колеги, въпроси имате ли? Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване Законопроекта за ратифициране на Протокола от 2002 г. към Атинската конвенция относно превоза на пътници и личния им багаж по море от 1974 г., № 202-02-31, внесен от Министерски съвет на 03.12.2012 г.
Против? Няма. Въздържали се? Няма. Двадесет и един „за”.
По пета точка - Обсъждане на първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, № 254-01-114, внесен от Иван Стефанов Вълков и група народни представители на 29.11.2012 г.
Г-н Вълков, моля ви накратко да ни представите мотивите.
Иван Вълков:
Уважаема г-жо Председател,
Тъй като зачестиха особено много жалбите срещу нелоялни търговски практики – става дума за сключване на договорите от разстояние, голяма част от потребителите даже не знаят, че са сключили такъв договор от разстояние, затова сме направили нашите промени, които смятаме, че трябва да влязат точно в Закона за защита на потребителите, тъй като това е общият закон. В момента са пуснати още два такива законопроекта. Единият е минал през вас. Той е представен от група народни представители от БСП, а другият е от Синята коалиция и е за промени в Закона за електронните съобщения. Ние смятаме, че мястото на тези промени е в закона за защита на потребителите като общи промени.
Какво представляват те?
Акцентираме върху това не кога е сключен договорът, а кога влиза в сила. Тоест какво казваме ние. Предлагаме да се създаде чл. 54а.
„Чл. 54а. При сключването на договор от разстояние по телефона, договорът влиза в сила и потребителят се обвързва от предложението, от датата на която доставчикът е получил съгласието на потребителя, изразено в писмена форма или на друг траен носител.”
Освен това см предвидили и административно-наказателни разпоредби за случаите, в които не се изпълняват от страна на доставчика, тъй като до момента такива липсваха в Закона за защита на потребителите относно сключването на договори от разстояние.
Предс. Искра Фидосова:
Благодаря. Колеги, желаещи за изказване?
Припомням, че подкрепихме преди две седмици другия законопроект със забележки, че трябва да бъдат направени корекции в Закона за защита на потребителите.
В частта промяна на Закона за специалните разузнавателни средства е спорно дали това там трябва да бъде и какви да бъдат предложенията.
Всъщност това, което г-н Вълков предлага е на практика това, което ние дадохме като позиция – указание, когато бях тук вносителите на другия законопроект. Така че аз мисля, че трябва единодушно да подкрепим законопроекта.
Колегите, които в момента не присъстват са ми заявили, че по този законопроект ще гласуват „за”.
Желаещи за изказване? Няма. Гласуваме.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, № 254-01-114, внесен от Иван Стефанов Вълков и група народни представители на 29.11.2012 г.
Който е „за”, моля да гласува. Деветнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама „въздържали се”.
Г-н Вълков, моля да останете и за следващия законопроект.
По шеста точка - Обсъждане на първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 254-01-101, внесен от Ваньо Евгениев Шарков и група народни представители на 18.10.2012 г.
Тъй като няма никой от вносителите, аз ще прочета мотивите.
В последно време са налице редица сигнали за недобросъвестни практики, а нерядко и за злоупотреби, от страна на доставчици на телекомуникационни услуги, свързани с предлагане и дистанционно сключване на договори с крайни потребители. В някои случаи потребителят дори не разбира, че е дал съгласие за сключване на договор за една или друга услуга и осъзнава това чак с получаване на първата сметка по него, когато вече така сключеният договор не може да бъде прекратен при условията на чл. 228, ал. 3 без да са дължими неустойки към доставчика на услугата.
Горното налага приемане на законодателни промени, с които да се ограничат подобни нетърговски и недобросъвестни практики и да се защитят в пълна степен интересите на потребителите.
Същевременно, въведеният по-строг контрол при сключването на договори от разстояние ще се прилага само за крайните потребители и няма да затрудни обичайните търговските взаимоотношения между самите предприятия и техните доставчици.
Настоящите промени въвеждат и административна отговорност при нарушаването им както от самото предприятие, предоставящо електронни съобщителни услуги, така и от допусналото нарушението длъжностно лице.
Това са накратко мотивите към законопроекта на колегите.
Имате думата за изказвания по законопроекта. Г-н Тончев.
Светослав Тончев:
Има доста неща в законопроекта на г-н Шарков, които са резонни, но мисля, че транспортната комисия ще се запознае много по-подробно с това, което е представил.
От юридическа гледна точка, от правна страна гледайки го, мисля че е добре като законопроект, който да бъде приет.
Ние имаме още един законопроект на други двама колеги, така че те ще бъдат обединени в общ законопроект.
Предс. Искра Фидосова:
Не е точно така. Припомням. Законопроектът на другите колеги, който сме приели, е пак промяна в Закона за защита на потребителите. Сега ни беше представен законопроект за промени в Закона за защита на потребителите от г-н Вълков. Ако се приеме, ще станат два и в доклада ще се обединят в един. Но този, който покрива същата материя, но е ЗИС на друг закон, няма как да се обедини с тези
Аз лично смятам, че този може би трябва да се оттегли. И с преходни разпоредби, ако ще се пипа, да се пипа в Закона за електронните съобщения. Иначе ще стане проблем. Г-н Вълков, заповядайте.
Иван Вълков:
Уважаема г-жо Председател, още при представянето на мотивите на предходния закон, казах, че общият закон е Законът за защита на потребителите. Имам становища от Комисията за защита на потребителите и от Комисията за регулиране на съобщенията, в които се изразява мнението, че е по-добре да бъде променен Закона за защита на потребителите, още повече, че там са разписани всички условия, както и редът и начинът по който трябва да се сключват договорите от разстояние. В Закона за електронните съобщения това нещо не е направено. Просто се вкарва, присажда се нещо към този закон. И по-правилното е да бъдат приети в Закона за защита на потребителите, а ако е необходимо, да бъде променено нещо в Закона за електронните съобщения и тогава, както казахте и Вие, това може да стане в Преходни и заключителни разпоредби. Това е нашето мнение.
Предс. Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Мълков. Заповядайте, г-н Радев.
Емил Радев:
Законът за защита на потребителите в случая е общият закон, който на практика урежда сключването на договорите от разстояние и се касае не само за договори с мобилни оператори, а говорим въобще за дистанционно сключване на договори. Там са общите разпоредби. Така че ние трябва да си уточним целите, които преследваме и дали само с тези доставчици, които по Закона за електронните съобщения доставят услуги, ще ограничим дистанционното и ще въведем нови правила за дистанционно сключване на договорите или въобще за всички договори, които са сключвани от разстояние ще въведем правила.
Искам само да кажа, че в този закон, който в момента обсъждаме, може би е въведено нещо, което е пропуснато в предния законопроект, а именно в какъв срок се потвърждава договорът. Защото трябва да се сложи такъв срок за потвърждение, защото иначе договорът се смята за сключен, а стои във висящо положение неопределено дълго време, което с цел правната сигурност на оборота не е добре.
Тук виждам, че в 7-дневен срок е дадено писменото потвърждение или с електронен подпис. Може би същите разпоредби, ако се приеме, трябва да се включат и в Закона за защита на потребителите. Защото не може такъв договор да се смята сключен и ако не се потвърди за една година, той продължава да се смята за сключен, но не влязъл в сила. Просто трябва да ограничим този висящ период.
Предс. Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Радев. Други колеги?
Г-н Радев, предлагате д подкрепим и този законопроект? И какво ще правим? Не пречи да го подкрепим в комисията, но ще трябва да се оттегли и в другия да се подготвят промените. С този мотив в зала трябва да не се подкрепи. Иначе няма как да се оправим след това.
Иван Вълков:
Становищата, които сме получили, са за неподкрепа на промените в Закона за електронните съобщения, поради това че това е специалният закон.
Освен това, съгласно Директивата за сключването на договорите от разстояние, за такива можем да правим и налагаме ограничения само за договорите, сключени по телефона.
Светослав Тончев:
Аз предлага Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения да не го приемаме, г-жо Председател, а в двата закона, които имаме за защита на потребителите с преходните и заключителните разпоредби ще направим съответните изменения, които са необходими.
Предс. Искра Фидосова:
С аргументите, които казаха г-н Вълков и останалите колеги подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 254-01-101, внесен от Ваньо Евгениев Шарков и група народни представители на 18.10.2012 г.
Който е „за”, моля да гласува. Петима „за”. Против? Няма. Шестнадесет „въздържали се”.
По седма точка - Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, № 254-01-112, внесен от Емил Йорданов Радев, Красимир Георгиев Ципов и Светослав Тончев Тончев на 27.11.2012 г.
Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, № 254-01-112, внесен от н.пр. Емил Радев, Красимир Ципов и Светослав Тончев на 27 ноември 2012 г., приет на първо гласуване на 7 декември 2012 г.
Закон за изменение и допълнение на Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество.
По наименованието на закона желаещи за изказване има ли? Няма. Гласуваме. Двадесет и един „за”, без против и въздържали се.
§ 1. Предложението е да подкрепим по принцип текста на вносителя с редакция на комисията в следния окончателен вариант:
„§ 1. В чл. 3, ал. 2 след думата „лица” се добавя „и на пострадалите от престъпления”.”
Тоест поправяме това, което падна в зала, не знам защо, и след това падна в Конституционния съд, знам защо – защото падна в зала и не мина. Сега поправяме грешките на тези, които ги направиха.
Желаещи за изказване? Няма. Гласуваме § 1, редакцията на комисията. Двадесет и един „за”, без против и въздържали се.
§ 2 по вносител.
Постъпило е предложение от н.пр. Камен Петков и група народни представители.
„В чл. 6, ал. 3 в изречение второ след думите „Народното събрание” се допълва „по предложение на народните представители”.
Желаещи за изказване? Г-н Чукарски, заповядайте.
Димитър Чукарски:
Благодаря, г-жо Председател.
Предлагаме да не бъде от парламентарни групи, а да бъде написано „ от народни представители”, както го мотивира и Конституцията и всички останали процедури, които провеждаме реално.
Мая Манолова:
Ние сме против закона. Бяхме „въздържали се” при приемането на първо четене. Нашата позиция е, че ние най-малкото се въздържаме по този въпрос. По всички предложения по този закон ние се въздържаме. Аз съм видяла по-голямата част от тях.
Предс. Искра Фидосова:
Извинявайте, г-н Чукарски. Моля продължете.
Димитър Чукарски:
Това, което ни мотивира да направим това предложение, е най-напред практиката, която показва при дебата в зала от първо четене, беше, че тогава всички казваха: „Нито един повече.” Имам предвид следващата ал. 4, където се казва, че не може да избира повече от един от една парламентарна група. Тогава г-жа Манолова заяви, че сигурно всички ще бъдат представители на независимите по тази логика. Впоследствие обаче се разбра ,че някои хора разбират този текст в ал. 4 като текст, който свежда възможността за номиниране и за предлагане на членове и като право единствено на парламентарните групи. Това в текста на закона никъде не е упоменато. А и всички процедури, които ние провеждаме за избор на Висш съдебен съвет, за конституционни съдии - всички тези процедури, които се провеждат и регламента на правата и задълженията на народния представител в Конституция, дават тези права съответно на народните представители.
Този текст тук идва единствено и само, за да не се налага да се допуска допълнително тълкувание дали народните представители, като такива, имат правото да номинират – да издигат членове, или парламентарните групи с оглед на регламента от ал. 4 на този член.
Смятам, че това е една козметична, редакционна, уточняваща поправка, която не би пречело да бъде приета, а оттам нататък ал. 4 продължава да действа и съответно няма регламентация по отношение на предложените от независими народни представители. То говори само за предложените от парламентарните групи номинации за заместник председател и двама от членовете от квотата на Народното събрание.
Това е, което исках да представя. Благодаря.
Предс. Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Чукарски. Колеги, имате думата за изказвания по § 2. Да разбирам, че няма.
Колеги, предлагам да продължим с коментара и по останалите параграфи и след това да се върнем да ги гласуваме.
§ 3. В сл. 8 се създава ал. 5 – за магистратите, които биха станали членове на комисията. Този текст е пропуснат в закона. Магистрат, който бъде избран или назначен, не може да се възстанови на заеманата длъжност, след като му изтече мандата.
Желаещи за изказване? Г-н Радев.
Емил Радев:
Това предложение във всички специално закони го има, че се възстановяват магистратите. Просто уеднаквяваме режима с останалото законодателство.
Предс. Искра Фидосова:
Добре. Тук имаме пълно съгласие. Но ще гласуваме после.
По § 4. В чл. 9, ал. 1, т. 8 се отменя.
Това е за 65 годишна възраст. Тук логиката е, че ако са те избрали на 62 години, като станеш на 65 години, ти прекратяват мандата. Г-н Радев.
Емил Радев:
Г-жо Председател, като гледам т. 8, е добре да коментираме и т. 9, където е „отнемане на разрешението за достъп до класифицирана информация с ниво на класификация „строго секретно”.
Комисията не борави с класифицирана информация от такъв тип „Строго секретно”, защото знаем, че цялата информация, която използва Комисията след това се предоставя в съда и с разглежда в открити заседания. Нямаме въобще ред, който изисква такова ниво „Строго секретно” на класифицирана информация. Този дебат сме го водили във връзка с Висшия съдебен съвет. Там имаше също предложения, които не се приеха, при отпадане на допуска да се прекратяват правомощията. И може би е редно и тук тази т. 9 да отпадне, защото това изискване за комисарите не е в техните преки задължения и няма да им попречи по никакъв начин да си изпълняват задълженията.
Предс. Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Радев.
За Закона за съдебната власт там предложението беше за чл. 4, ако не ме лъже паметта, това да бъде изискване за заемане на длъжността „член на Висшия съдебен съвет” и Конституционният съд го обяви за противоконституционен този текст. Казвам го в допълнение, защото тук също има такова изискване.
Заповядайте, г-н Ципов.
Красимир Ципов:
Разбира се, че не е нужно дотолкова, доколкото ако тази комисия работи с някакви преписки, които имат гриф, те едва ли са с по-висок гриф от „За служебно ползване” или в най-лошия случай „Поверително”.
Поне за мен, още в самото начало на приемането на законопроекта не беше съвсем ясно защо е необходимо това да го има като изискване за заемане на длъжността „член на комисията”.
Затова наистина може ми трябва да помислим и да се обединим, ако има необходимост да отпадне от чл. 8, ал. 1, т. 4, т.е. да се отмени. Благодаря.
Предс. Искра Фидосова:
В чл. 9 за мен е абсолютно неприемливо да има такава точка като възможност за предсрочно прекратяване на правомощие. Аз лично не го подкрепям, защото споделям и това, което казаха колегите като аргументи. Защото там няма преписки, които да са с такъв гриф, а има и решение на Конституционния съд по точно такъв текст от Закона за съдебната власт отпреди една година.
Тук обединяваме ли се всички с редакция да го направим в чл. 8 и в чл. 9. (Да.)
Редакция по предложение на Комисията за чл. 8 и с редакция за чл. 9.
В чл. 9, ал. 1, т. 8 „Навършване на 65-годишна възраст” да отпадне. И трябва да влезе и т. 9.
След това е предложението на н.пр. Красимир Ципов за нов § 4а.
Г-н Ципов, заповядайте.
Красимир Ципов:
Благодаря, г-жо Председател.
Предложението е свързано със статута на инспекторите, като държавни служители в Комисията.
Сегашната редакция на т. 6 гласи, че комисията приема решение за назначаване на директорите и по тяхно предложение на инспекторите в тях, както и за изменение и прекратяване на трудовите им правоотношения.
Обръщам внимание, че по действащия закон, както директорите, така и инспекторите се назначават с конкурс. А решението, което трябва да приеме Комисията, е за назначаване на тези директори и инспектори, след проведения конкурси.
По никакъв начин не трябва да остава в действащия закон директорите на териториални дирекции да предлагат назначаване на инспекторите, след като са държавни служители. Това беше свързано с това, че до влизането в сила на закона, се предвиждаше те да бъдат лица по трудово правоотношение, както директорите, така и инспекторите. С оглед на това съм направил това предложение и се обръщам към колегите за подкрепа. Мисля, че по този начин ще изчистим окончателно въпроса, свързан със статута на служителите в тази Комисия.
Предс. Искра Фидосова:
Благодаря. Мисля, че това е безспорно.
„§ 5. В чл. 27, ал. 3 се изменя така:
(3) Проверката обхваща период от 10 години назад, считано от датата на започването й.”
Това е съобразено с мотивите на конституционното решение. Беше 15 години. Тук има ли различни мнения? Няма.
„§ 6. В чл. 73, ал. 1 се изменя така:
(1) Правата на държавата по този закон се погасяват с изтичането на 10-годишна давност.”
Мисля, че и тук всички са „за”.
§ 7. По него има ли бележки или други предложения. Няма други предложения. И той ще е безспорен.
Предложение на н.пр. Красимир Ципов да се създаде § 8.
„§ 8. В § 3, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби думата „двумесечен” се заменя с „тримесечен”.
Обяснявам. Двумесечен е срокът, който тече от влизане в сила на закона 19 ноември и изтича на 19 януари. С оглед на това, че трябва да приемем промените, които са в ЗИД, за да стартираме процедура за избор на членове, предложението е от двумесечен, да стане тримесечен с идеята, че изборът ще бъде през месец февруари. Иначе няма как да го направим, защото с изтичането на ваканцията вече ще е изтекъл и срокът.
Г-н Миков, тъй като дойдохте по-късно бих искала да ви обясня, че прегледахме текстовете по този ЗИД и сега ще ги подлагам на гласуване. Г-жа Манолова беше тук и каза, че Вие ще възразите на § 2. Всъщност това е уточнението кой може да прави предложения за членове на Комисията.
Има постъпило предложение това да са народни представители, т.е. да стане „по предложение на народните представители”.
И да уточним за § 4. В § 4 в чл. 9, т. 8 има подкрепа за отпадане на изискването за предсрочно прекратяване на мандата на лицата, навършили 65 годишна възраст. Тоест, ако го изберем на 62, като навърши 65 няма да може да си изкара мандата.
Постъпи и предложение да махнем противоконституционния текст на т. 9 от същия член, който казва, че предсрочно се прекратява мандата на член на органа при отнемане на разрешението за достъп до класифицирана информация с ниво на класификация „Строго секретно” и оттук се постави въпроса за промяна в чл. 8, т. 4, където са основанията, за да стане член на Комисията. Тук аргументът е, че има произнасяне на Конституционния съд в тази част. В друг закон обаче – в Закона за съдебната власт, по аналогия очевидно е, че е противоконституционно. Повдига се въпроса и за чл. 8.
Как гласувате тук, г-н Миков. (За.)
Подлагам на гласуване § 4 с редакцията, че двете точки отпадат – т. 8 и т. 9. Който е „за”, моля да гласува Шестнадесет „за”. Против? Няма. Пет „въздържали се”.
Подлагам на гласуване нов параграф за промяна в чл. 8 за отпадане на т. 4. Който е „за”, моля да гласува Шестнадесет „за”. Против? Няма. Пет „въздържали се”.
Предложението на н.пр. Красимир Ципов за създаване на § 4а. Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за” и пет „въздържали се” за редакцията, която е предложена от комисията.
§ 5. Гласуваме § 5 по вносител. Шестнадесет „за”. Против? Няма. Пет „въздържали се”.
Гласуваме § 6 по вносител. Шестнадесет „за”. Против? Няма. Пет „въздържали се”.
§ 7. Г-н Миков, имате ли бележки по § 7. Заповядайте.
Михаил Миков:
Тук се създава специално основание и то ограничава отговорността. Стойността на имуществото. А тук трябва да се включат и лихви и други. Струва ми се, че това е по-малък праг. По-скоро се казва, че държавата отговаря до размера на имуществото и не повече.
Г-жо Председател, извинявайте, но и по този текст ще се въздържа.
Предс. Искра Фидосова:
Дайте да го чистим сега, ако има нещо.
Михаил Миков:
Не можем да го оправим сега. Защото, когато се приемаше законът, аз в дискусията този въпрос го поставих, че отнемането, особено при тези престъпления, които са изброени, практически ще обезсмисли обезвредата на пострадалия. Тук с оказва, че един път ще се отнеме имуществото, а после на това основание държавата ще отговаря. Моята идея, когато говорихме тези неща, беше онази част от имуществото, която отива за обезщетение на пострадалия от престъплението, директно да не подлежи на отнемане, а да си отиде там. Защото сега ние го отнемаме веднъж. Но това не можем да го оправим в този ЗИД.
Въпросът е, когато едно лице, пострадало от престъпление, има тази претенция, онова имущество директно да не подлежи на отнемане и държавата да не си губи времето веднъж да го отнема, да го описва и пр.
Читхат Метин:
Аз го разбирам така. Регресният иск от пострадалото лице да бъде насочен директно към извършителя на деянието, без да се ползва посредничеството на държавата и държавен ресурс. При участието на прокурор в съдебен състав до там да се ограничи участието на държавата.
Михаил Миков:
За това се въздържам.
Емил Радев:
Ние първо не знаем в какъв размер ще се удовлетвори искът на пострадалия. Защото, ако говорим за вреди и т.н., ние никога не знаем дали целият иск ще бъде удовлетворен или частично и какъв ще е размерът. Така че не знаем точно какво става и нямаме дадена сума, за да знаем, че тя е от 100 единици, не знаем как се формира, така че? А оттам нататък, даже и да се удовлетвори искът, какво става? Лицето започва да води едно изпълнително производство, да си търси имущество и т.н. А така ще се възползва на практика от цялата процедура, която извършва държавата на практика и ще си вземе парите на готово, без да влага ресурс за съдебни изпълнители и да води цялото изпълнително производство и да се опитва да издири имуществото, да го продава и т.н. и да се удовлетворява. Там имаме едно отнето имущество и едни пари, които оттам нататък той ще влезе много долу в цялата процедура.
Тук говорим за равностойността, само ако е погинала. Ако ли не е, още след приключване на производството. Като ми открадне някой колата, хващат я за веществено доказателство и като мине процеса, не връщат колата, защото престъпникът не е станал собственик.
Красимир Ципов:
Тази процедура, която предлагаме, може да не е най-доброто произведение на изкуството. В крайна сметка идеята е да има някаква процедура, която да даде възможност на това пострадало лице от престъплението, да получи някакво обезщетение от отнетото от държавата имущество. Това е целта на предложения текст.
Предлагаме такава процедура, за да се стигне в крайна сметка до един такъв резултат.
Емил Радев :
В никакъв случай не се погасяват правата по другите закони. Вещта, ако съществува, той ще си я върне по другия ред. Ако е унищожена, оттам нататък може да претендира за равностойността й и оттам нататък също говорим и за вредите, които са и неимуществени. По този на практика ние говорим да обезщетим, а не да се върне вещта, която е собственост н пострадалия.
Михаил Миков:
Като встъпва държавата, тя носи солидарна отговорност или отговаря държавата за това. Защото встъпването означава да стъпи. Всички знаят какво значи да встъпи. Според мен, по-скоро държавата отговаря някак си за тези парични задължения, отколкото за встъпва. Встъпването по закон. Някак си не е баш така?
Емил Радев:
Обезщетението - държавата встъпва в правата на обезщетеното лице. Аз гледам ал. 3. В ал. 3 е встъпва. В ал. 1 държавата встъпва в правата на длъжника, а в ал. 3 държавата встъпва в правата на кредитора.
Признато изискуемо задължение и трябва да се води дело.
Михаил Миков:
Г-жо Председател, аз разбирам, че е вторична отговорността на държавата в това имущество, когато не може пострадалият да си го събере от друго имущество на този, от който е отнето. Тогава се удовлетворява, ангажирайки отговорността на държавата до размера на отнетото. Иначе, ако той може да си го вземе от извършителя на престъплението, защо да ходи при държавата. А сега ще дойде при държавата, държавата пак ще се съди, пак ще отнема, пак чиновници, пак съдебни процеси, пак чудеса.
Емил Радев:
Ако пострадалият се снабди и го осъдят престъпника много по-бързо, отколкото се води това производство за отнемане и той се снабди с изпълнителен лист, може да си го търси на основание, примерно, има някакво незастопорено имущество, да отиде съдия изпълнител да го продаде и той да се удовлетвори. Ако прецени, че това е по-бързият ред. Ако не става така, с две думи присъдата е далече във времето, и през това време държавата е успяла да отнеме това имущество и вече има отнето имущество към момента, в който пострадалият се снабди с изпълнителен титул, съответно има влязло в сила решение, той оттам нататък ще отиде в по-лесния ред – директно ще каже на държава: „Аз имам да взимам 100 единици, вие сте отнели 300 единици, я ми изплатете 100 единици.” Държавата му ги изплаща и оттам нататък държавата си завежда делата срещу престъпника за останалите 100 единици. Това са отделно от процедурата по отнемане. Защо ги намесвате двете процедури.
Михаил Миков:
Защото всичко е разход на хора.
Емил Радев:
Как ще знае първоначално държавата, че някой ще осъди престъпника след три години за вреди и пропуснати ползи за еди-колко си.
Михаил Миков:
Това се знае горе-долу. Аз съм „въздържал се” по всички текстове.
Емил Радев:
Недейте да говорите в правото с горе-долу.
Митхат Метин:
Г-жо Председател, има още един момент в полза на това. Защото, когато пострадалото лице само претендира от извършителя на престъплението по граждански ред, извършителят на престъплението много по-лесно може да спира едно производство, да го бави, да го шаканира и така насетне. Докато това нещо той не може да го осъществи срещу държавата, доста по-трудно е. Може в хода на изпълнителното производство да накара взискателят да се оттегли. И това го има.
Предс. Искра Фидосова:
Колеги, да напишем само една ал. 4
Гласуваме § 7. Шестнадесет „за”. Против? Няма. Петима „въздържали се”.
Предложението на н.пр. Ципов за срока гласуваме с шестнадесет „за” и пет „въздържали се”. Без против.
Нов преходен параграф. В преходни и заключителни разпоредби за срока за наредбата – тримесечен срок. Шестнадесет „за”. Против? Няма. Пет „въздържали се”.
Гласуваме § 3 по вносител. Шестнадесет „за” и петима „въздържали се”, заради принципа, че се въздържат.
§ 2. Гласуваме. Шестнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Пет „въздържали се”.
Гласуваме предложението на н.пр. Камен Петков и група народни представители за § 2. Шестнадесет „за”. Против? Няма. Пет „въздържали се”.
Приехме закона на второ четене.
Приключихме с дневния ред. Закривам заседанието.
Председател:
Искра Фидосова
П Р О Т О К О Л
№161
Днес, 13.12.2012 г., четвъртък, от 16:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на правосъдието – Велина Тодорова, заместник-министър, Ирена Борисова и Христина Шикова, експерти в дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси; от Министерството на външните работи – Красимира Бешкова, началник на отдел в дирекция „Права на човека” и Албена Пеева, юрист в дирекция „Международно право и юридически въпроси”; от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията – Красимир Найденов, главен експерт в отдел „Международна дейност” в Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” и Ана Натова, директор на дирекция „Европейски съюз, международни отношения и проекти в Изпълнителна агенция „Морска администрация”; от Министерството на вътрешните работи – Веселин Вучков, заместник-министър и Петя Първанова, директор на дирекция „Европейски съюз и международно сътрудничество и народните представители Иван Вълков, Камен Петков и Димитър Чукарски, вносители на законопроекти.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на Комисията.
Заседанието се ръководи от Искра Фидосова, председател на Комисията по правни въпроси.
Искра Фидосова:
Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по правни въпроси. По списък присъстват 21 от членовете на комисията. Започваме при следния дневен ред:
1. Законопроект за ратифициране Споразумението между правителството на Република България и Правителството на Съединените американски щати за засилване на сътрудничеството в предотвратяването и борбата с тежката престъпност, № 202-02-32, внесен от Министерски съвет на 03.12.2012 г.
2. Законопроект за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа относно изпиране, издирване, изземване и конфискация на облагите от престъпление и относно финансирането на тероризма, № 202-02-33, внесен от Министерски съвет на 10.12.2012 г. –водеща КПВ
3. Законопроект за ратифициране на Споразумението за общо авиационно пространство между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Молдова, от друга страна, № 202-02-30, внесен от Министерски съвет на 29.11.2012 г.
4. Законопроект за ратифициране на Протокола от 2002 г. към Атинската конвенция относно превоза на пътници и личния им багаж по море от 1974 г., № 202-02-31, внесен от Министерски съвет на 03.12.2012 г.
5. Обсъждане на първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, № 254-01-114, внесен от Иван Стефанов Вълков и група народни представители на 29.11.2012 г.
6. Обсъждане на първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 254-01-101, внесен от Ваньо Евгениев Шарков и група народни представители на 18.10.2012 г.
7. Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, № 254-01-112, внесен от Емил Йорданов Радев, Красимир Георгиев Ципов и Светослав Тончев Тончев на 27.11.2012 г.
В момента заседават още няколко комисии. Колегите, които все още ги няма са ми заявили как гласуват по предложените ратификации.
По първа точка - Законопроект за ратифициране Споразумението между правителството на Република България и Правителството на Съединените американски щати за засилване на сътрудничеството в предотвратяването и борбата с тежката престъпност, № 202-02-32, внесен от Министерски съвет на 03.12.2012 г.
Г-н Вучков, Вие ли ще представите мотивите.
Веселин Вучков:
Г-жа Първанова ще представи накратко мотивите.
Петя Първанова:
Споразумението между правителството на Република България и Правителството на Съединените американски щати за засилване на сътрудничеството в предотвратяването и борбата с тежката престъпност, което предлагаме за ратификация е подписано на 10 октомври 2012 г. в София в изпълнение на решение на Министерския съвет от заместник-министър председателя и министър на вътрешните работи г-н Цветан Цветанов и секретарят по вътрешна сигурност на САЩ г-жа Ана Политано.
Целта на споразумението е осъществяване на по-ефективно сътрудничество между компетентните органи на България и Щатите в предотвратяването и борбата с тежката престъпност и тероризма. То регламентира равнопоставеност, реципрочен обмен на информация при спазване на изискванията за нейната защита и зачитане на основни права и свободи на гражданите.
По силата на споразумението ще се обменят дактилоскопни данни, ДНК профили, Лични данни и нелични данни.
В съответствие с целта и предмета на споразумението данните, които ще се обменят, се отнасят до лица, съпричастни към тежката престъпност и тероризма. Информацията ще се обменя по автоматизиран и неавтоматизиран начин. Техническите и процедурните правила за автоматизирано търсене ще се конкретизират в прилагащи споразумения.
На този етап има техническа възможност за обмяна само на дактилоскопни данни. За ДНК данни няма техническа възможност.
В споразумението е предвидено (чл. 7 и чл. 9) да се прилагат н по-късен етап, когато стане технически възможно.
Предс. Искра Фидосова:
Благодаря. Имате думата за въпроси към вносителите. Да разбирам, че няма. Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване Законопроекта за ратифициране Споразумението между правителството на Република България и Правителството на Съединените американски щати за засилване на сътрудничеството в предотвратяването и борбата с тежката престъпност, № 202-02-32, внесен от Министерски съвет на 03.12.2012 г.
Който е „за”, моля да гласува. Двадесет и един „за”. Без против и въздържали се.
По втора точка - Законопроект за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа относно изпиране, издирване, изземване и конфискация на облагите от престъпление и относно финансирането на тероризма, № 202-02-33, внесен от Министерски съвет на 10.12.2012 г.
Тук сме водеща комисия. Ще представи мотивите г-жа Велина Тодорова, заместник-министър на правосъдието.
Велина Тодорова:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Конвенцията на Съвета на Европа относно изпиране, издирване, изземване и конфискация на облагите от престъпление и относно финансирането на тероризма е открита за подписване във Варшава на 16 май 2005 г. Подписана е от Република България през ноември 2006 г. при условие за последваща ратификация.
Към този момент Конвенцията е ратифицирана от 22 държави-членки на Съвета на Европа. 12 държави-членки, сред които е и Република България са я подписали, но не са ратифицирали Конвенцията. В допълнение посочваме, че Европейският съюз е подписал Конвенцията на 2 април 2009 г.
Накратко искам да акцентирам на тази част от мотивите, че предвид необходимостта от привеждане на разпоредбите на българското законодателство с тези на Конвенцията на Съвета на Европа относно изпиране, издирване, изземване и конфискация на облагите от престъпление и относно финансирането на тероризма през юли месец т.г. към министъра на правосъдието беше създадена междуведомствена работна група със съпредседатели заместник-министър на правосъдието и заместник-министър на вътрешните работи. Тази група имаше за задача в срок до края на тази година – до 31 декември, да извърши анализ на съответствието на горепосочената Конвенция с българското законодателство и да идентифицира дали е необходимо да се извършат законодателни промени и по отношение на кои актове. Предвид обхвата на Конвенцията в работната група участват представители на Министерството на вътрешните работи, Държавна агенция „Национална сигурност”, Народното събрание, Съда и Прокуратурата и Българска народна банка.
Въпреки че българското законодателство до голяма степен съответства на стандартите на Конвенцията от 2005 г., извършеният до момент анализ на съответствието показва, че е налице необходимост от законодателно изменение и бъдещите изменения са свързани с евентуална промяна на няколко кодекса: Наказателния кодекс, Наказателно-процесуалния кодекс и Гражданския процесуален кодекс.
Предлагаме на вашето внимание и някои резерви и декларации, които да бъдат част от ратификационния закон. Те са единодушно одобрени от работната група, за която споменах и които в съответствие с чл. 7, ал. 2 от Закона за международните договори на Република България са включени в проекта за решение на Министерския съвет.
Резервите се отнасят до определяне на централен орган, документите, които ще се обменят между държавите.
Ратифицирането на Конвенцията няма да окаже пряко или косвено въздействие върху държавния бюджет.
Благодаря за вниманието.
Предс. Искра Фидосова:
Благодаря. Колеги, имате думата за въпроси и изказвания? Няма желаещи за изказване. Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване Законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа относно изпиране, издирване, изземване и конфискация на облагите от престъпление и относно финансирането на тероризма, № 202-02-33, внесен от Министерски съвет на 10.12.2012 г.
Който е „за”, моля да гласува. Двадесет и един „за”. Без против и въздържали се.
По трета точка - Законопроект за ратифициране на Споразумението за общо авиационно пространство между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Молдова, от друга страна, № 202-02-30, внесен от Министерски съвет на 29.11.2012 г.
Мотивите ще ни представи г-н Красимир Найденов, главен експерт в отдел „Международна дейност” в Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация”.
Красимир Найденов:
Уважаеми дами и господа,
Уважаеми народни представители,
Споразумението за общо авиационно пространство между Европейския съюз и неговите държави членки и Република Молдова ще осигури равнопоставеност между всички въздушни превозвачи от Европейския съюз и ще позволи на пътниците във всички държави-членки да се ползват от сходни условия за засилен трафик между Европейския съюз и Молдова. В този смисъл споразумението преследва следните основни цели:
- постепенно отваряне на пазара посредством предоставяне на достъп до маршрути и капацитет на взаимна основа;
- насърчаване на регулаторното сътрудничество и хармонизацията на разпоредбите и подходите на основата на законодателството на Европейския съюз в областта на въздухоплаването;
- насърчаване на въздухоплавателни услуги на основата на конкуренция между въздушните превозвачи с минимална държавна намеса и контрол;
- недискриминационно отношение и равнопоставеност на икономическите субекти.
Изпълнението от българска страна на Споразумението за общо авиационно пространство между Европейския съюз и Република Молдова не налага използването на средства от държавния бюджет, както и промени в българското законодателство.
Това Споразумение ще доведе до разширяване на обхвата на авиационните превозвачи, нови възможности за авиационните оператори, икономически ползи и намаляване на регулаторната тежест за отрасъла, увеличаване на приходите от превоз на пътници и товари, увеличаване на броя на опериращите превозвачи, намаляване на цените на самолетните билети по линии с реална конкуренция, стимулиране на инвестициите в авиационния сектор, следствие прилагането на общи стабилни и предвидими правила.
Предвидено е и създаването на съвместен комитет, който да отговаря за качеството на прилагането на Споразумението и резултатите от това.
Благодаря за вниманието.
Предс. Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Найденов. Колеги, въпроси имате ли? Няма.
Подлагам на гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението за общо авиационно пространство между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Молдова, от друга страна, № 202-02-30, внесен от Министерски съвет на 29.11.2012 г.
Против има ли? Няма. Въздържали се? Няма. Двадесет и един „за”.
По четвърта точка - Законопроект за ратифициране на Протокола от 2002 г. към Атинската конвенция относно превоза на пътници и личния им багаж по море от 1974 г., № 202-02-31, внесен от Министерски съвет на 03.12.2012 г.
От Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията г-жа Ана Натова, директор на дирекция „Европейски съюз, международни отношения и проекти в Изпълнителна агенция „Морска администрация”. Заповядайте, г-жо Натова.
Ана Натова:
Благодаря, г-жо Председател.
Уважаеми народни представители,
Атинската конвенция относно превоза на пътници и личния им багаж по море, приета през 1974 г., регулира режима на гражданската отговорност за вреди, причинени на пътници при превоза им по море. Протоколът от 2002 г. предвижда двата инструмента да се разглеждат и тълкуват като един правен инструмент между страните по протокола и внася съществени изменения в Конвенцията.
Република България не е страна по Конвенцията от 1974 г., но ратифицирайки протокола от 2002 г. България ще се обвърже с консолидирания текст на Атинската конвенция.
По-голямата част от правилата на конвенцията са включени в правото на Европейския съюз посредством Регламент (ЕО) № 392/2009 на Европейския парламент. Въпреки че Европейският съюз се е присъединил към Конвенцията в качеството си на регионална организация за икономическа интеграция, остава необходимостта всяка държава членка отделно да стане страна по протокола от 2002 г., съгласно решение на Съвета. Република България като държава - членка на Европейския съюз, ратифицира протокола в изпълнение на това свое задължение. Благодаря.
Предс. Искра Фидосова:
Благодаря. Колеги, въпроси имате ли? Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване Законопроекта за ратифициране на Протокола от 2002 г. към Атинската конвенция относно превоза на пътници и личния им багаж по море от 1974 г., № 202-02-31, внесен от Министерски съвет на 03.12.2012 г.
Против? Няма. Въздържали се? Няма. Двадесет и един „за”.
По пета точка - Обсъждане на първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, № 254-01-114, внесен от Иван Стефанов Вълков и група народни представители на 29.11.2012 г.
Г-н Вълков, моля ви накратко да ни представите мотивите.
Иван Вълков:
Уважаема г-жо Председател,
Тъй като зачестиха особено много жалбите срещу нелоялни търговски практики – става дума за сключване на договорите от разстояние, голяма част от потребителите даже не знаят, че са сключили такъв договор от разстояние, затова сме направили нашите промени, които смятаме, че трябва да влязат точно в Закона за защита на потребителите, тъй като това е общият закон. В момента са пуснати още два такива законопроекта. Единият е минал през вас. Той е представен от група народни представители от БСП, а другият е от Синята коалиция и е за промени в Закона за електронните съобщения. Ние смятаме, че мястото на тези промени е в закона за защита на потребителите като общи промени.
Какво представляват те?
Акцентираме върху това не кога е сключен договорът, а кога влиза в сила. Тоест какво казваме ние. Предлагаме да се създаде чл. 54а.
„Чл. 54а. При сключването на договор от разстояние по телефона, договорът влиза в сила и потребителят се обвързва от предложението, от датата на която доставчикът е получил съгласието на потребителя, изразено в писмена форма или на друг траен носител.”
Освен това см предвидили и административно-наказателни разпоредби за случаите, в които не се изпълняват от страна на доставчика, тъй като до момента такива липсваха в Закона за защита на потребителите относно сключването на договори от разстояние.
Предс. Искра Фидосова:
Благодаря. Колеги, желаещи за изказване?
Припомням, че подкрепихме преди две седмици другия законопроект със забележки, че трябва да бъдат направени корекции в Закона за защита на потребителите.
В частта промяна на Закона за специалните разузнавателни средства е спорно дали това там трябва да бъде и какви да бъдат предложенията.
Всъщност това, което г-н Вълков предлага е на практика това, което ние дадохме като позиция – указание, когато бях тук вносителите на другия законопроект. Така че аз мисля, че трябва единодушно да подкрепим законопроекта.
Колегите, които в момента не присъстват са ми заявили, че по този законопроект ще гласуват „за”.
Желаещи за изказване? Няма. Гласуваме.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, № 254-01-114, внесен от Иван Стефанов Вълков и група народни представители на 29.11.2012 г.
Който е „за”, моля да гласува. Деветнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама „въздържали се”.
Г-н Вълков, моля да останете и за следващия законопроект.
По шеста точка - Обсъждане на първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 254-01-101, внесен от Ваньо Евгениев Шарков и група народни представители на 18.10.2012 г.
Тъй като няма никой от вносителите, аз ще прочета мотивите.
В последно време са налице редица сигнали за недобросъвестни практики, а нерядко и за злоупотреби, от страна на доставчици на телекомуникационни услуги, свързани с предлагане и дистанционно сключване на договори с крайни потребители. В някои случаи потребителят дори не разбира, че е дал съгласие за сключване на договор за една или друга услуга и осъзнава това чак с получаване на първата сметка по него, когато вече така сключеният договор не може да бъде прекратен при условията на чл. 228, ал. 3 без да са дължими неустойки към доставчика на услугата.
Горното налага приемане на законодателни промени, с които да се ограничат подобни нетърговски и недобросъвестни практики и да се защитят в пълна степен интересите на потребителите.
Същевременно, въведеният по-строг контрол при сключването на договори от разстояние ще се прилага само за крайните потребители и няма да затрудни обичайните търговските взаимоотношения между самите предприятия и техните доставчици.
Настоящите промени въвеждат и административна отговорност при нарушаването им както от самото предприятие, предоставящо електронни съобщителни услуги, така и от допусналото нарушението длъжностно лице.
Това са накратко мотивите към законопроекта на колегите.
Имате думата за изказвания по законопроекта. Г-н Тончев.
Светослав Тончев:
Има доста неща в законопроекта на г-н Шарков, които са резонни, но мисля, че транспортната комисия ще се запознае много по-подробно с това, което е представил.
От юридическа гледна точка, от правна страна гледайки го, мисля че е добре като законопроект, който да бъде приет.
Ние имаме още един законопроект на други двама колеги, така че те ще бъдат обединени в общ законопроект.
Предс. Искра Фидосова:
Не е точно така. Припомням. Законопроектът на другите колеги, който сме приели, е пак промяна в Закона за защита на потребителите. Сега ни беше представен законопроект за промени в Закона за защита на потребителите от г-н Вълков. Ако се приеме, ще станат два и в доклада ще се обединят в един. Но този, който покрива същата материя, но е ЗИС на друг закон, няма как да се обедини с тези
Аз лично смятам, че този може би трябва да се оттегли. И с преходни разпоредби, ако ще се пипа, да се пипа в Закона за електронните съобщения. Иначе ще стане проблем. Г-н Вълков, заповядайте.
Иван Вълков:
Уважаема г-жо Председател, още при представянето на мотивите на предходния закон, казах, че общият закон е Законът за защита на потребителите. Имам становища от Комисията за защита на потребителите и от Комисията за регулиране на съобщенията, в които се изразява мнението, че е по-добре да бъде променен Закона за защита на потребителите, още повече, че там са разписани всички условия, както и редът и начинът по който трябва да се сключват договорите от разстояние. В Закона за електронните съобщения това нещо не е направено. Просто се вкарва, присажда се нещо към този закон. И по-правилното е да бъдат приети в Закона за защита на потребителите, а ако е необходимо, да бъде променено нещо в Закона за електронните съобщения и тогава, както казахте и Вие, това може да стане в Преходни и заключителни разпоредби. Това е нашето мнение.
Предс. Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Мълков. Заповядайте, г-н Радев.
Емил Радев:
Законът за защита на потребителите в случая е общият закон, който на практика урежда сключването на договорите от разстояние и се касае не само за договори с мобилни оператори, а говорим въобще за дистанционно сключване на договори. Там са общите разпоредби. Така че ние трябва да си уточним целите, които преследваме и дали само с тези доставчици, които по Закона за електронните съобщения доставят услуги, ще ограничим дистанционното и ще въведем нови правила за дистанционно сключване на договорите или въобще за всички договори, които са сключвани от разстояние ще въведем правила.
Искам само да кажа, че в този закон, който в момента обсъждаме, може би е въведено нещо, което е пропуснато в предния законопроект, а именно в какъв срок се потвърждава договорът. Защото трябва да се сложи такъв срок за потвърждение, защото иначе договорът се смята за сключен, а стои във висящо положение неопределено дълго време, което с цел правната сигурност на оборота не е добре.
Тук виждам, че в 7-дневен срок е дадено писменото потвърждение или с електронен подпис. Може би същите разпоредби, ако се приеме, трябва да се включат и в Закона за защита на потребителите. Защото не може такъв договор да се смята сключен и ако не се потвърди за една година, той продължава да се смята за сключен, но не влязъл в сила. Просто трябва да ограничим този висящ период.
Предс. Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Радев. Други колеги?
Г-н Радев, предлагате д подкрепим и този законопроект? И какво ще правим? Не пречи да го подкрепим в комисията, но ще трябва да се оттегли и в другия да се подготвят промените. С този мотив в зала трябва да не се подкрепи. Иначе няма как да се оправим след това.
Иван Вълков:
Становищата, които сме получили, са за неподкрепа на промените в Закона за електронните съобщения, поради това че това е специалният закон.
Освен това, съгласно Директивата за сключването на договорите от разстояние, за такива можем да правим и налагаме ограничения само за договорите, сключени по телефона.
Светослав Тончев:
Аз предлага Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения да не го приемаме, г-жо Председател, а в двата закона, които имаме за защита на потребителите с преходните и заключителните разпоредби ще направим съответните изменения, които са необходими.
Предс. Искра Фидосова:
С аргументите, които казаха г-н Вълков и останалите колеги подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 254-01-101, внесен от Ваньо Евгениев Шарков и група народни представители на 18.10.2012 г.
Който е „за”, моля да гласува. Петима „за”. Против? Няма. Шестнадесет „въздържали се”.
По седма точка - Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, № 254-01-112, внесен от Емил Йорданов Радев, Красимир Георгиев Ципов и Светослав Тончев Тончев на 27.11.2012 г.
Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, № 254-01-112, внесен от н.пр. Емил Радев, Красимир Ципов и Светослав Тончев на 27 ноември 2012 г., приет на първо гласуване на 7 декември 2012 г.
Закон за изменение и допълнение на Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество.
По наименованието на закона желаещи за изказване има ли? Няма. Гласуваме. Двадесет и един „за”, без против и въздържали се.
§ 1. Предложението е да подкрепим по принцип текста на вносителя с редакция на комисията в следния окончателен вариант:
„§ 1. В чл. 3, ал. 2 след думата „лица” се добавя „и на пострадалите от престъпления”.”
Тоест поправяме това, което падна в зала, не знам защо, и след това падна в Конституционния съд, знам защо – защото падна в зала и не мина. Сега поправяме грешките на тези, които ги направиха.
Желаещи за изказване? Няма. Гласуваме § 1, редакцията на комисията. Двадесет и един „за”, без против и въздържали се.
§ 2 по вносител.
Постъпило е предложение от н.пр. Камен Петков и група народни представители.
„В чл. 6, ал. 3 в изречение второ след думите „Народното събрание” се допълва „по предложение на народните представители”.
Желаещи за изказване? Г-н Чукарски, заповядайте.
Димитър Чукарски:
Благодаря, г-жо Председател.
Предлагаме да не бъде от парламентарни групи, а да бъде написано „ от народни представители”, както го мотивира и Конституцията и всички останали процедури, които провеждаме реално.
Мая Манолова:
Ние сме против закона. Бяхме „въздържали се” при приемането на първо четене. Нашата позиция е, че ние най-малкото се въздържаме по този въпрос. По всички предложения по този закон ние се въздържаме. Аз съм видяла по-голямата част от тях.
Предс. Искра Фидосова:
Извинявайте, г-н Чукарски. Моля продължете.
Димитър Чукарски:
Това, което ни мотивира да направим това предложение, е най-напред практиката, която показва при дебата в зала от първо четене, беше, че тогава всички казваха: „Нито един повече.” Имам предвид следващата ал. 4, където се казва, че не може да избира повече от един от една парламентарна група. Тогава г-жа Манолова заяви, че сигурно всички ще бъдат представители на независимите по тази логика. Впоследствие обаче се разбра ,че някои хора разбират този текст в ал. 4 като текст, който свежда възможността за номиниране и за предлагане на членове и като право единствено на парламентарните групи. Това в текста на закона никъде не е упоменато. А и всички процедури, които ние провеждаме за избор на Висш съдебен съвет, за конституционни съдии - всички тези процедури, които се провеждат и регламента на правата и задълженията на народния представител в Конституция, дават тези права съответно на народните представители.
Този текст тук идва единствено и само, за да не се налага да се допуска допълнително тълкувание дали народните представители, като такива, имат правото да номинират – да издигат членове, или парламентарните групи с оглед на регламента от ал. 4 на този член.
Смятам, че това е една козметична, редакционна, уточняваща поправка, която не би пречело да бъде приета, а оттам нататък ал. 4 продължава да действа и съответно няма регламентация по отношение на предложените от независими народни представители. То говори само за предложените от парламентарните групи номинации за заместник председател и двама от членовете от квотата на Народното събрание.
Това е, което исках да представя. Благодаря.
Предс. Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Чукарски. Колеги, имате думата за изказвания по § 2. Да разбирам, че няма.
Колеги, предлагам да продължим с коментара и по останалите параграфи и след това да се върнем да ги гласуваме.
§ 3. В сл. 8 се създава ал. 5 – за магистратите, които биха станали членове на комисията. Този текст е пропуснат в закона. Магистрат, който бъде избран или назначен, не може да се възстанови на заеманата длъжност, след като му изтече мандата.
Желаещи за изказване? Г-н Радев.
Емил Радев:
Това предложение във всички специално закони го има, че се възстановяват магистратите. Просто уеднаквяваме режима с останалото законодателство.
Предс. Искра Фидосова:
Добре. Тук имаме пълно съгласие. Но ще гласуваме после.
По § 4. В чл. 9, ал. 1, т. 8 се отменя.
Това е за 65 годишна възраст. Тук логиката е, че ако са те избрали на 62 години, като станеш на 65 години, ти прекратяват мандата. Г-н Радев.
Емил Радев:
Г-жо Председател, като гледам т. 8, е добре да коментираме и т. 9, където е „отнемане на разрешението за достъп до класифицирана информация с ниво на класификация „строго секретно”.
Комисията не борави с класифицирана информация от такъв тип „Строго секретно”, защото знаем, че цялата информация, която използва Комисията след това се предоставя в съда и с разглежда в открити заседания. Нямаме въобще ред, който изисква такова ниво „Строго секретно” на класифицирана информация. Този дебат сме го водили във връзка с Висшия съдебен съвет. Там имаше също предложения, които не се приеха, при отпадане на допуска да се прекратяват правомощията. И може би е редно и тук тази т. 9 да отпадне, защото това изискване за комисарите не е в техните преки задължения и няма да им попречи по никакъв начин да си изпълняват задълженията.
Предс. Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Радев.
За Закона за съдебната власт там предложението беше за чл. 4, ако не ме лъже паметта, това да бъде изискване за заемане на длъжността „член на Висшия съдебен съвет” и Конституционният съд го обяви за противоконституционен този текст. Казвам го в допълнение, защото тук също има такова изискване.
Заповядайте, г-н Ципов.
Красимир Ципов:
Разбира се, че не е нужно дотолкова, доколкото ако тази комисия работи с някакви преписки, които имат гриф, те едва ли са с по-висок гриф от „За служебно ползване” или в най-лошия случай „Поверително”.
Поне за мен, още в самото начало на приемането на законопроекта не беше съвсем ясно защо е необходимо това да го има като изискване за заемане на длъжността „член на комисията”.
Затова наистина може ми трябва да помислим и да се обединим, ако има необходимост да отпадне от чл. 8, ал. 1, т. 4, т.е. да се отмени. Благодаря.
Предс. Искра Фидосова:
В чл. 9 за мен е абсолютно неприемливо да има такава точка като възможност за предсрочно прекратяване на правомощие. Аз лично не го подкрепям, защото споделям и това, което казаха колегите като аргументи. Защото там няма преписки, които да са с такъв гриф, а има и решение на Конституционния съд по точно такъв текст от Закона за съдебната власт отпреди една година.
Тук обединяваме ли се всички с редакция да го направим в чл. 8 и в чл. 9. (Да.)
Редакция по предложение на Комисията за чл. 8 и с редакция за чл. 9.
В чл. 9, ал. 1, т. 8 „Навършване на 65-годишна възраст” да отпадне. И трябва да влезе и т. 9.
След това е предложението на н.пр. Красимир Ципов за нов § 4а.
Г-н Ципов, заповядайте.
Красимир Ципов:
Благодаря, г-жо Председател.
Предложението е свързано със статута на инспекторите, като държавни служители в Комисията.
Сегашната редакция на т. 6 гласи, че комисията приема решение за назначаване на директорите и по тяхно предложение на инспекторите в тях, както и за изменение и прекратяване на трудовите им правоотношения.
Обръщам внимание, че по действащия закон, както директорите, така и инспекторите се назначават с конкурс. А решението, което трябва да приеме Комисията, е за назначаване на тези директори и инспектори, след проведения конкурси.
По никакъв начин не трябва да остава в действащия закон директорите на териториални дирекции да предлагат назначаване на инспекторите, след като са държавни служители. Това беше свързано с това, че до влизането в сила на закона, се предвиждаше те да бъдат лица по трудово правоотношение, както директорите, така и инспекторите. С оглед на това съм направил това предложение и се обръщам към колегите за подкрепа. Мисля, че по този начин ще изчистим окончателно въпроса, свързан със статута на служителите в тази Комисия.
Предс. Искра Фидосова:
Благодаря. Мисля, че това е безспорно.
„§ 5. В чл. 27, ал. 3 се изменя така:
(3) Проверката обхваща период от 10 години назад, считано от датата на започването й.”
Това е съобразено с мотивите на конституционното решение. Беше 15 години. Тук има ли различни мнения? Няма.
„§ 6. В чл. 73, ал. 1 се изменя така:
(1) Правата на държавата по този закон се погасяват с изтичането на 10-годишна давност.”
Мисля, че и тук всички са „за”.
§ 7. По него има ли бележки или други предложения. Няма други предложения. И той ще е безспорен.
Предложение на н.пр. Красимир Ципов да се създаде § 8.
„§ 8. В § 3, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби думата „двумесечен” се заменя с „тримесечен”.
Обяснявам. Двумесечен е срокът, който тече от влизане в сила на закона 19 ноември и изтича на 19 януари. С оглед на това, че трябва да приемем промените, които са в ЗИД, за да стартираме процедура за избор на членове, предложението е от двумесечен, да стане тримесечен с идеята, че изборът ще бъде през месец февруари. Иначе няма как да го направим, защото с изтичането на ваканцията вече ще е изтекъл и срокът.
Г-н Миков, тъй като дойдохте по-късно бих искала да ви обясня, че прегледахме текстовете по този ЗИД и сега ще ги подлагам на гласуване. Г-жа Манолова беше тук и каза, че Вие ще възразите на § 2. Всъщност това е уточнението кой може да прави предложения за членове на Комисията.
Има постъпило предложение това да са народни представители, т.е. да стане „по предложение на народните представители”.
И да уточним за § 4. В § 4 в чл. 9, т. 8 има подкрепа за отпадане на изискването за предсрочно прекратяване на мандата на лицата, навършили 65 годишна възраст. Тоест, ако го изберем на 62, като навърши 65 няма да може да си изкара мандата.
Постъпи и предложение да махнем противоконституционния текст на т. 9 от същия член, който казва, че предсрочно се прекратява мандата на член на органа при отнемане на разрешението за достъп до класифицирана информация с ниво на класификация „Строго секретно” и оттук се постави въпроса за промяна в чл. 8, т. 4, където са основанията, за да стане член на Комисията. Тук аргументът е, че има произнасяне на Конституционния съд в тази част. В друг закон обаче – в Закона за съдебната власт, по аналогия очевидно е, че е противоконституционно. Повдига се въпроса и за чл. 8.
Как гласувате тук, г-н Миков. (За.)
Подлагам на гласуване § 4 с редакцията, че двете точки отпадат – т. 8 и т. 9. Който е „за”, моля да гласува Шестнадесет „за”. Против? Няма. Пет „въздържали се”.
Подлагам на гласуване нов параграф за промяна в чл. 8 за отпадане на т. 4. Който е „за”, моля да гласува Шестнадесет „за”. Против? Няма. Пет „въздържали се”.
Предложението на н.пр. Красимир Ципов за създаване на § 4а. Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за” и пет „въздържали се” за редакцията, която е предложена от комисията.
§ 5. Гласуваме § 5 по вносител. Шестнадесет „за”. Против? Няма. Пет „въздържали се”.
Гласуваме § 6 по вносител. Шестнадесет „за”. Против? Няма. Пет „въздържали се”.
§ 7. Г-н Миков, имате ли бележки по § 7. Заповядайте.
Михаил Миков:
Тук се създава специално основание и то ограничава отговорността. Стойността на имуществото. А тук трябва да се включат и лихви и други. Струва ми се, че това е по-малък праг. По-скоро се казва, че държавата отговаря до размера на имуществото и не повече.
Г-жо Председател, извинявайте, но и по този текст ще се въздържа.
Предс. Искра Фидосова:
Дайте да го чистим сега, ако има нещо.
Михаил Миков:
Не можем да го оправим сега. Защото, когато се приемаше законът, аз в дискусията този въпрос го поставих, че отнемането, особено при тези престъпления, които са изброени, практически ще обезсмисли обезвредата на пострадалия. Тук с оказва, че един път ще се отнеме имуществото, а после на това основание държавата ще отговаря. Моята идея, когато говорихме тези неща, беше онази част от имуществото, която отива за обезщетение на пострадалия от престъплението, директно да не подлежи на отнемане, а да си отиде там. Защото сега ние го отнемаме веднъж. Но това не можем да го оправим в този ЗИД.
Въпросът е, когато едно лице, пострадало от престъпление, има тази претенция, онова имущество директно да не подлежи на отнемане и държавата да не си губи времето веднъж да го отнема, да го описва и пр.
Читхат Метин:
Аз го разбирам така. Регресният иск от пострадалото лице да бъде насочен директно към извършителя на деянието, без да се ползва посредничеството на държавата и държавен ресурс. При участието на прокурор в съдебен състав до там да се ограничи участието на държавата.
Михаил Миков:
За това се въздържам.
Емил Радев:
Ние първо не знаем в какъв размер ще се удовлетвори искът на пострадалия. Защото, ако говорим за вреди и т.н., ние никога не знаем дали целият иск ще бъде удовлетворен или частично и какъв ще е размерът. Така че не знаем точно какво става и нямаме дадена сума, за да знаем, че тя е от 100 единици, не знаем как се формира, така че? А оттам нататък, даже и да се удовлетвори искът, какво става? Лицето започва да води едно изпълнително производство, да си търси имущество и т.н. А така ще се възползва на практика от цялата процедура, която извършва държавата на практика и ще си вземе парите на готово, без да влага ресурс за съдебни изпълнители и да води цялото изпълнително производство и да се опитва да издири имуществото, да го продава и т.н. и да се удовлетворява. Там имаме едно отнето имущество и едни пари, които оттам нататък той ще влезе много долу в цялата процедура.
Тук говорим за равностойността, само ако е погинала. Ако ли не е, още след приключване на производството. Като ми открадне някой колата, хващат я за веществено доказателство и като мине процеса, не връщат колата, защото престъпникът не е станал собственик.
Красимир Ципов:
Тази процедура, която предлагаме, може да не е най-доброто произведение на изкуството. В крайна сметка идеята е да има някаква процедура, която да даде възможност на това пострадало лице от престъплението, да получи някакво обезщетение от отнетото от държавата имущество. Това е целта на предложения текст.
Предлагаме такава процедура, за да се стигне в крайна сметка до един такъв резултат.
Емил Радев :
В никакъв случай не се погасяват правата по другите закони. Вещта, ако съществува, той ще си я върне по другия ред. Ако е унищожена, оттам нататък може да претендира за равностойността й и оттам нататък също говорим и за вредите, които са и неимуществени. По този на практика ние говорим да обезщетим, а не да се върне вещта, която е собственост н пострадалия.
Михаил Миков:
Като встъпва държавата, тя носи солидарна отговорност или отговаря държавата за това. Защото встъпването означава да стъпи. Всички знаят какво значи да встъпи. Според мен, по-скоро държавата отговаря някак си за тези парични задължения, отколкото за встъпва. Встъпването по закон. Някак си не е баш така?
Емил Радев:
Обезщетението - държавата встъпва в правата на обезщетеното лице. Аз гледам ал. 3. В ал. 3 е встъпва. В ал. 1 държавата встъпва в правата на длъжника, а в ал. 3 държавата встъпва в правата на кредитора.
Признато изискуемо задължение и трябва да се води дело.
Михаил Миков:
Г-жо Председател, аз разбирам, че е вторична отговорността на държавата в това имущество, когато не може пострадалият да си го събере от друго имущество на този, от който е отнето. Тогава се удовлетворява, ангажирайки отговорността на държавата до размера на отнетото. Иначе, ако той може да си го вземе от извършителя на престъплението, защо да ходи при държавата. А сега ще дойде при държавата, държавата пак ще се съди, пак ще отнема, пак чиновници, пак съдебни процеси, пак чудеса.
Емил Радев:
Ако пострадалият се снабди и го осъдят престъпника много по-бързо, отколкото се води това производство за отнемане и той се снабди с изпълнителен лист, може да си го търси на основание, примерно, има някакво незастопорено имущество, да отиде съдия изпълнител да го продаде и той да се удовлетвори. Ако прецени, че това е по-бързият ред. Ако не става така, с две думи присъдата е далече във времето, и през това време държавата е успяла да отнеме това имущество и вече има отнето имущество към момента, в който пострадалият се снабди с изпълнителен титул, съответно има влязло в сила решение, той оттам нататък ще отиде в по-лесния ред – директно ще каже на държава: „Аз имам да взимам 100 единици, вие сте отнели 300 единици, я ми изплатете 100 единици.” Държавата му ги изплаща и оттам нататък държавата си завежда делата срещу престъпника за останалите 100 единици. Това са отделно от процедурата по отнемане. Защо ги намесвате двете процедури.
Михаил Миков:
Защото всичко е разход на хора.
Емил Радев:
Как ще знае първоначално държавата, че някой ще осъди престъпника след три години за вреди и пропуснати ползи за еди-колко си.
Михаил Миков:
Това се знае горе-долу. Аз съм „въздържал се” по всички текстове.
Емил Радев:
Недейте да говорите в правото с горе-долу.
Митхат Метин:
Г-жо Председател, има още един момент в полза на това. Защото, когато пострадалото лице само претендира от извършителя на престъплението по граждански ред, извършителят на престъплението много по-лесно може да спира едно производство, да го бави, да го шаканира и така насетне. Докато това нещо той не може да го осъществи срещу държавата, доста по-трудно е. Може в хода на изпълнителното производство да накара взискателят да се оттегли. И това го има.
Предс. Искра Фидосова:
Колеги, да напишем само една ал. 4
Гласуваме § 7. Шестнадесет „за”. Против? Няма. Петима „въздържали се”.
Предложението на н.пр. Ципов за срока гласуваме с шестнадесет „за” и пет „въздържали се”. Без против.
Нов преходен параграф. В преходни и заключителни разпоредби за срока за наредбата – тримесечен срок. Шестнадесет „за”. Против? Няма. Пет „въздържали се”.
Гласуваме § 3 по вносител. Шестнадесет „за” и петима „въздържали се”, заради принципа, че се въздържат.
§ 2. Гласуваме. Шестнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Пет „въздържали се”.
Гласуваме предложението на н.пр. Камен Петков и група народни представители за § 2. Шестнадесет „за”. Против? Няма. Пет „въздържали се”.
Приехме закона на второ четене.
Приключихме с дневния ред. Закривам заседанието.
Председател:
Искра Фидосова
