Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 163


Днес, 24.01.2013 г., четвъртък, от 15:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на външните работи – Мария Доневска, дипломатически служител втора степен в дирекция „Европейски държави”; от Агенция пътна инфраструктура – Лазарина Стоичкова, член на Управителния съвет; от Министерството на регионалното развитие и благоустройството – Иванка Виденова, директор на дирекция „Водоснабдяване и канализация”, Наталия Димитрова, експерт и Невена Иванова, експерт, Мариана Тотева, дирекция „Държавна собственост” и Стоянка Илова, юрисконсулт в дирекция „Правна”; от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията – Кристиян Кръстев, заместник министър, Красимира Стоянова, директор на дирекция „Правна” и Петър Киров, заместник изпълнителен директор на Изпълнителна агенция Морска администрация и Владимир Тодоров, държавно предприятие Пристанищна инфраструктура; от Министерството на образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта – Красимир Вълчев, главен секретар и Радост Колева, началник на отдел „Държавна собственост”; от Министерството на физическото възпитание и спорта – Лазар Каменов, заместник министър и Михаела Калчева, държавен експерт в дирекция „Управление на собствеността”; от Национална спортна академия – доц. Пенчо Гешев, ректор, доц. Христо Константинов, Илиян Карапатов и Тодор Кайров, юристи в НСА; от Българска агенция по безопасност на храните – Тенчо Тенев, изпълнителен директор, Нели Манчева, директор на дирекция „Контрол на препарати за растителна защита и торове”, Добринка Павлова, началник на отдел в същата дирекция, Михаела Мавродинова, юрист; от Министерството на земеделието и храните - Тодор Тодоров, юрист в дирекция „Здравеопазване на животните и безопасност на храните” и народните представители Огнян Стоичков и Румен Стоилов, вносители на законопроект.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на Комисията.
Заседанието се ръководи от Искра Фидосова, председател на Комисията по правни въпроси.
Искра Фидосова:
Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по правни въпроси със следния дневен ред:
1. Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Университетската агенция на Франкофонията относно седалище за Антена на Бюрото на Университетската агенция на Франкофонията за Централна и Източна Европа в България, № 302-02-1, внесен от Министерски съвет на 10.01.2013 г.
2. Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Агенция „Пътна инфраструктура” и Международната банка за възстановяване и развитие, № 202-02-35 , внесен от Министерски съвет на 14.12.2012 г.
3. Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги за разработване и изпълнение на стратегия за водоснабдяване и канализация между Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Международната банка за възстановяване и развитие, № 202-02-36, внесен от Министерски съвет на 14.12.2012 г.
4. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, № 202-01-81, внесен от Министерски съвет на 27.11.2012 г.
5. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за кредитиране на студенти и докторанти, № 202-01-84, внесен от Министерски съвет на 13.12.2012 г.
6. Проект за решение за налагане на мораториум върху всички сделки с разпореждане и строителни дейности в имоти на територията на Водна учебна спортна база на Националната спортна академия „Васил Левски” - гр. Несебър, № 254-01-134, внесен от Огнян Стоичков Янакиев на 23.10.2012 г.
7. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за защита на растенията, № 202-01-85, внесен от Министерски съвет на 18.12.2012 г.
8. Стартиране на процедура за избор на членове на Комисията за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество.
9. Стартиране на процедура за избор на съдия в Конституционния съд на Република България.
10. Стартиране на процедура на избор на главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет.
Колеги, от предварително обявения дневен ред отпада Законопроекта за гробищата и погребенията, № 254-01-122, внесен от Даниела Петрова и Любен Татарски на 19.12.2012 г., който беше като т. 8.
По първа точка - Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Университетската агенция на Франкофонията относно седалище за Антена на Бюрото на Университетската агенция на Франкофонията за Централна и Източна Европа в България, № 302-02-1, внесен от Министерски съвет на 10.01.2013 г.
Ще представи законопроекта г-жа Мария Доневска, представител на Министерството на външните работи. Заповядайте.
Мария Доневска:
Уважаеми народни представители, защо се изисква ратифициране на това споразумение?
Защото с подписаното на 1 октомври 2012 г. в София Споразумение между правителството на Република България и Университетската агенция на Франкофонията относно седалище за Антена на Университетската агенция на Франкофонията за Централна и Източна Европа в България се създава „Антена” – представителство на Бюрото на Агенцията за Централна и Източна Европа в София, което да направлява франкофонските процеси във висшето образование в страните от Западните Балкани. По тази причина българската страна ще предостави за 10 годишно безвъзмездно ползване част от сграда, в която се намира Франкофонския институт за администрация и управление.
Предвид разпоредбите на чл. 4 от споразумението, с които на Антена се предоставя статут на юридическо лице по българското законодателство, чл. 5 – по силата на който се предоставя право на ползване на част от сграда – държавна собственост, на Бюрото на Университетската агенция на Франкофонията за Централна и Източна Европа, както и на чл. 10, който предвижда арбитражно решаване на спорове, споразумението подлежи на ратифициране на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 и 7 от Конституцията на Република България.
Ако позволите, бих искала да ви благодаря, че така бързо и експедитивно Споразумението влезе на вниманието на вашата комисия. Това е много важно, защото очакваме за честването на 20 годишнината от присъединяването на България към Международната организация на франкофонията като постоянен член тази година, очакваме официално посещение на Генералния секретар на Международната организация на франкофонията. Тази университетска агенция, с която е сключено споразумението е всъщност оператор на франкофонията. Тя финансира изцяло Франкофонския институт за организация и управление у нас. В същата сграда ще се постави тази антена. Искаме да открием тържествено трите улици около тази сграда по време на посещението на Генералния секретар, които ще се преименувани на франкофонски имена: едната на Леопол Седар Сенгор, другата на Пиедро Росер и третата ще се казва „Улица на франкофонията”.
Тъй като парите за ремонта на помещенията вече са готови наистина е важно този процес да се ускори, за което умножавам благодарността към тази комисия.
Предс. Искра Фидосова:
Благодаря. Колеги, имате думата за въпроси и изказвания по тази точка. Няма желаещи. Гласуваме. Колегите, които не са в момента в залата и са на заседания на други комисии, са ми заявили как гласуват.
Който подкрепя Законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Университетската агенция на Франкофонията относно седалище за Антена на Бюрото на Университетската агенция на Франкофонията за Централна и Източна Европа в България, № 302-02-1, внесен от Министерски съвет на 10.01.2013 г., моля да гласува. Шестнадесет „за”, без против и въздържали се.
По втора точка - Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Агенция „Пътна инфраструктура” и Международната банка за възстановяване и развитие, № 202-02-35, внесен от Министерски съвет на 14.12.2012 г.
Да представи мотивите има думата г-жа Лазарина Стоичкова, член на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура”.
Лазарина Стоичкова:
Благодаря, г-жо Председател.
На базата на Меморандума за разбирателство, сключен между Световната банка и българското правителство на 22 януари 2012 г. Агенция „Пътна инфраструктура” на 25 октомври 2012 г. сключи Споразумение със Световната банка. Необходимостта от ратификация идва от това да бъде прецизирано възлагането по отношение на експертизите на Световната банка поради недостатъчно ясните мотиви в Закона за обществените поръчки. В самото споразумение са определени основните групи дейности. Те са: преглед на стратегията за пътния сектор; разработване на стратегически бизнес план за Агенция „Пътна инфраструктура“; разработване на план за действие за пътна безопасност
2013-2020 г.; изготвяне на средносрочна оперативна програма за пътищата; Установяване на процеси за управление на пътните активи; оказване на оперативна подкрепа на отделите на Агенция “Пътна инфраструктура“; изготвяне на ИТ стратегия.
Споразумението предвижда финансови ангажименти за държавата под формата на средства за съфинансиране, както и арбитражно уреждане на спорове. На основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 от Конституцията на Република България то подлежи на ратифициране със закон от Народното събрание. Със споразумението не се засягат интереси на трети страни, поради което не е необходимо то да се обнародва в „Държавен вестник”.
Това са накратко мотивите. Благодаря.
Предс. Искра Фидосова:
Благодаря. Желаещи за изказване? Няма.
Гласуваме Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Агенция „Пътна инфраструктура” и Международната банка за възстановяване и развитие, № 202-02-35, внесен от Министерски съвет на 14.12.2012 г. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Шестнадесет „за”.
По трета точка - Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги за разработване и изпълнение на стратегия за водоснабдяване и канализация между Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Международната банка за възстановяване и развитие, № 202-02-36, внесен от Министерски съвет на 14.12.2012 г.
От името на вносителя да представи мотивите има думата г-жа Виденова, директор на дирекция „Водоснабдяване и канализация” в Министерство на регионалното развитие и благоустройството.
Иванка Виденова:
През миналата година парламентът прие Стратегия за водния сектор на България, която дава рамката за развитие на четири отрасъла, единият от които е отрасъл „Водоснабдяване и канализация”. Ангажимент на нашето министерство, съгласно водната стратегия е да разработи подотраслова стратегия, даваща в десет годишен хоризонт развитието на отрасъла „Водоснабдяване и канализация”.
Месец януари 2012 г. се подписа Меморандум със Световната банка, като стратегически партньор на нашето правителство при разработка на документи, стратегии и подпомагане с техническа помощ на различните експертни структури при създаване на такъв вид документи.
Стратегията, която се разработва в момента от Световната банка прави един преглед на регулаторната рамка на нашата страна, прави преглед на ефективността на публичните разходи и ще даде стратегически финансов план, а м. март очакваме да е готов и самият стратегически документ, към който ще има и план за действие.
Това са основните моменти от документа. Подлежи на ратификация, защото имаме арбитражна клауза. Благодаря.
Предс. Искра Фидосова:
Благодаря. Колеги, желаещи за изказване по тази точка? Няма.
Гласуваме Законопроекта за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги за разработване и изпълнение на стратегия за водоснабдяване и канализация между Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Международната банка за възстановяване и развитие, № 202-02-36, внесен от Министерски съвет на 14.12.2012 г. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Шестнадесет „за”.
По четвърта точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, № 202-01-81, внесен от Министерски съвет на 27.11.2012 г.
Мотивите ще представи г-н Кристиян Кръстев, заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Заповядайте, г-н Кръстев.
Кристиян Кръстев:
Добър ден. Уважаеми народни представители, проектът на Закона за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България е изготвен от междуведомствена група, в която са включени експерти на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Администрацията на Министерския съвет, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на правосъдието, Министерството на околната среда и водите, Изпълнителна агенция „Морска администрация”, Изпълнителна агенция „Рибарство и аквакултури”, Държавно предприятия „Пристанищна инфраструктура” и неправителствени организации.
Целта на законопроекта е да даде нормативно разрешение на следните основни групи проблеми, които са:
- Отсъствие в действащото законодателство на ясна, последователна и непротиворечива уредба на обществените отношения, свързани с изграждането на пристанищни съоръжения в акваторията на Черно море и на река Дунав.
- Необходимостта от облекчаване и съкращаване на процедурите за разглеждане на инвестиционни инициативи за изграждане на нови или разширяване и модернизиране на съществуващи пристанища.
- Отсъствие на законова уредба на статута (в т.ч. условията и редът за използване) на т. нар. „пристани”.
- Необходимостта от усъвършенстване регламентацията на: пристанищните дейности и услуги; дейността по регистрация на пристанищата и на пристанищните оператори, и дейността по постигане сигурност на пристанищата.
Това са накратко мотивите.
Предс. Искра Фидосова:
Благодаря. Колеги, имате думата за въпроси и изказвания по законопроекта. Г-н Радев, заповядайте.
Емил Радев:
Благодаря, г-жо Председател.
Аз като представител на морска община ще призова да се приеме този законопроект, защото той улеснява множество дейности, свързани с инфраструктурата на пристанищата, със сигурността на пристанищата, защото с този законопроект на практика всъщност се изпълняват и европейските директиви и още повече, че се разрешава един проблем, който през годините е назрял, а именно използване на част от съоръженията, които до момента нямаше как да бъдат използвани, а не беше ясно и какво става. Защото някои от тях са собственост на приватизирани вече държавни предприятия и на практика нямаше създаден правен ред да се използват и вълноломите и буните и т.н. На тях реално спират кораби, извършва се дейност и по този начин може да се регламентира дейността, защото някои от тези съоръжения са в критично състояние и никой не полага грижи за тях. А по този начин може да се разреши този проблем и тези съоръжения едновременно да действат по предназначение, да има начин те да се реновират и да се поддържат и да изпълняват и функции, които аз мисля, че са предвидени още с построяването им.
Прави се аналог със Закона за енергетиката при учредяване правото на строеж в акваторията. Имаме вече такъв правен прецедент. Аналогично е подходено в този закон с даването на право на строеж. Мисля, че всичко това на практика ще улесни дейността, свързана с пристанищната инфраструктура, а също така е и много добър подход при издаването на подробните устройствени планове за пристанищата. Защото вече се прескача двустепенната система, която беше изключение на практика от общия режим и вече става нормално приемането им в една много по-съкратена процедура, което ще даде тласък и на развитието на пристанищата в страната. Благодаря.
Предс. Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Радев. Г-н Тончев.
Светослав Тончев:
Г-жо Председател, и аз ще си позволя две думи.
Моето становище е също в подкрепа на този законопроект, тъй като той е много важен и за развитието на икономиката на Република България. Малко е закъснял, но все пак навреме се внася от Министерския съвет.
По на правната страна, считам, че проектът на Закона за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България е изпълнен както трябва.
Предлага се правото на строеж за изграждането на нови пристанища, както и за разширението на пристанища да бъде съгласно чл. 7, ал. 5 от Закона за държавна собственост, като в случая ние допускаме на правно основание да направим едно изключение от общото правило, когато се разпореждаме с имоти публична държавна собственост.
Освен това, е разписано добре и подробно и правото на строеж, което се учредява върху изграждането на подводни линейни обекти. За първи път регламентираме с този закон и статута на така наречените пристани, които досега не бяха регламентирани в нашето законодателство.
Предс. Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Тончев. Други колеги?
Да разбирам, г-н Радев, че не подкрепяте само морската част от промените, а и речната – за р. Дунав. (Не.) Защото се изказахте като представител на Варненска община, а законът половината е за Дунавските общини.
За четири години това е може би най-добре написаният закон от транспортното министерство. Досега представяните законопроекти бяха в тежко правно състояние, така че за първи път от мен имате поздравления за законопроекта.
Бих си позволила да предложа един текст, който няма голямо правно значение, но дава сигурност с оглед на това, което се прави като прецедент, да не може впоследствие да се променят разпоредбите, ограничаващи и забраняващи промяна на статута, предназначението и всички тези текстове, които гарантират, че това, което ще се построи след това няма да си смени предназначението и да се окаже обект на разпоредителна сделка. Има спорове за вещното право, но приемаме, че има такъв прецедент и ще се въздържа от въпроси в тази част.
Защо в § 9, в чл. 75, ал. 2 за речните е записано „по изключение”, а за морските няма по изключение. Колегите лобират за морските текстове, а речните може би не са добре лобирали и в ал. 2 за тях е записано „по изключение”.
Кристиян Кръстев:
Според нас не е нещо, което е направено съзнателно. Не е съзнателно допуснато. Би трябвало да бъде хармонизирано – каквото е за морските да бъде и за речните.
Предс. Искра Фидосова:
Точно това питам. Защото явно лобистите от морските общини са повече от речните и затова така се е получило. Веднага прави впечатление и затова аз съм си го подчертала. Защо на едното място е по изключение, а на другото – не е. (§ 9, чл. 75, ал. 2) Тоест ще бъде еднакъв режимът и на двете места? (Да.)
Има ли други желаещи за изказване? Няма. Преминаваме към гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, № 202-01-81, внесен от Министерски съвет на 27.11.2012 г. Който е „за”, моля да гласува. Девет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Седем „въздържали се”.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред.
По пета точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за кредитиране на студенти и докторанти, № 202-01-84, внесен от Министерски съвет на 13.12.2012 г.
Да представи мотивите има думата г-н Красимир Вълчев, главен секретар на Министерството на образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта. Заповядайте, г-н Вълчев.
Красимир Вълчев:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Накратко Законът за кредитиране на студенти и докторанти е приет през 2008 г. Реално Програмата за кредитиране функционира от 2010 г., когато беше подписан типов договор с търговски, за които е предвидено по реда на закона да администрират кредитите и с чиито ресурс се осъществява студентското кредитиране.
Стартирането на програмата стана възможно след като в края на 2009 г. бяха направени изменения в този закон. Досегашната практика – две завършени години и вече трета година тече, ни позволи да идентифицираме някои пропуски в закона. Самите разпоредби на закона с по-висока степен на подробност са били подготвени преди пет години. Основно работата ни с търговските банки го наложи. Като цяло се запазва действащият финансов институционален модел на системата. Това, което правим е, да прецизираме определени разпоредби така че да бъдат отчетени всички възможни хипотези, които възникнаха в хода на прилагането на програмата.
До момента са отпуснати над 10400 кредита на стойност над 48 млн. лв.
Готов съм да отговарям на въпроси.
Предс. Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Вълчев. Въпроси, колеги? Изказвания?
По редакцията на § 1, чл. 5, ал. 1, т. 2 се изменя така: „2. издръжка при раждане (осиновяване) на дете на студента или докторанта”.
Какво имате предвид под „издръжка при раждане” като се ражда веднъж и еднократно действие, кое ще издържате и какво ще го правите. Защо се променя т. 2? Защо се променя чл. 5 в тази си част на т. 2.
Красимир Вълчев:
Реално се запазва действащият обхват на програмата. Конкретизира се, че не се предоставят кредити за издръжка, а само при раждане на дете, респективно осиновяване. Всъщност това е направено по-нататък.
Предс. Искра Фидосова:
Издръжката е повтарящ се акт.
Красимир Вълчев:
Това е пояснено в ал. 2 и след това в чл. 22 на закона. Единствено и само се пояснява хипотезите, при които възниква правото. По принцип кредитите, които се отпускат по Закона за кредитиране на студенти и докторанти са
Предс. Искра Фидосова:
При раждане се дължи еднократна помощ за раждане.
Красимир Вълчев:
Не става въпрос за еднократна помощ. Ал. 2 на чл. 5.
„(2) Правото на кредит за издръжка възниква при раждане или при пълно осиновяване на дете по време на обучението. Правото се ползва от родителя, който упражнява родителските права, а ако това са и двамата родители - само от единия.”
Чл. 22 вече дефинира максималния размер на кредита и другите допълнителни условия.
Така че това е чисто пояснителен текст. Той не променя действащите правила.
Предс. Искар Фидосова:
Променя. Издръжка при раждане няма. Има еднократна помощ при раждане. А издръжката е след като се роди детето в продължение на 20-30-100 месеца, колкото си искате и колкото му е програмата да му плащате издръжка. Какво е това „издръжка при раждане”. Кой ще издържате? Това не е многократен акт – да започне раждането януари и да свърши декември.
Красимир Вълчев:
Разбрах терминологичната забележка.
Предс. Искра Фидосова:
Тя не е терминологична, а е по същество.
В действащата разпоредба на чл. 5 много хубаво в ал. 2 си пише, че „правото на кредит за издръжка възниква при раждане или при пълно осиновяване на дете по време на обучението.” Това е основанието да възникне еднократното действие да се роди дете. Оттам насетне по програмата колко месеца осигурявате и дължите издръжка на тези докторанти и студенти?
Красимир Вълчев:
Дори и да отпадне § 1 от законопроекта, няма да го промени по същество, така че съм съгласен с Вас.
Предс. Искра Фидосова:
Тоест т. 2 отпада.
Други желаещи за изказване? Има ли други изказвания?
Вижте § 5. Тук обхватът на държавната гаранция покрива само непогасената главница и лихва. Така ли е?
Има становище от банките, че не са съгласни с тази разпоредба.
Красимир Вълчев:
Имате предвид § 5, т. 1. Ако разрешите, ще я коментирам. Вчера я коментирахме и на обсъждането в Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта.
Програмата, респективно законопроектът се опитва да намери баланса на интересите, от една страна, на търговските банки и от друга страна, на бюджета и от трета страна – на студентите. Този текст, който е предложен от Националната агенция по приходите и който ние като вносители сме го възприели, е заложен и в типовия договор. Ние принципно подкрепихме едно предложение за отпадане, поради причини, че в типовия договор е целият комплекс от взаимоотношения между банките и министерството като представител на държавата, тъй като то е свързано и с такси, които се заплащат на банките, т.е. разходи и може би е добре да не се регламентира това в закона, а да остане на ниво типов договор.
В този смисъл, ако отпадне, каквато е становището на банките ,мисля че няма да има проблеми. не е терминологична
Предс. Искра Фидосова:
Банките имат претенции, че тези разноски по гаранцията, които трябва да направят, в размер на 2% остават непокрити. В смисъл да не стане така, че да има отказ от банките за кредитиране. Те това пишат.
Красимир Вълчев:
Ние затова подкрепяме това да остане на ниво типов договор и всъщност в момента е така в типовия договор. И там е предвидено ,че разноските се заплащат на банките.
А що се отнася до цената на администрирането на целия този процес по събиране на вземания, от една страна е процентът на лошите вземания, от друга страна е директното плащане от бюджета, което правим към банките и преценявайки тези две неща сме преценили, че това осигурява баланс на интересите.
Предс. Искра Фидосова:
Има и едно друго предложение в становището на банката – да се отпуска следващо финансиране на един и същ семестър само след като студентът е изплатил усвоените до момента средства, да се предвиди като текст.
Красимир Вълчев:
Предварително ние бяхме получили само на едната банка становището. Не съм запознат с това предложение, но така прочетено, не ми стана ясно.
Предс. Искра Фидосова:
Те предлагат следващото финансиране на един и същ семестър, съгласно този закон, да се допуска единствено след като студентът е изплатил усвоените до момента средства. Чета ви го дословно. Тоест допълнително да бъде регламентирано, че студентът може да ползва финансиране на заплащане на семестриална такса за един и същи семестър само веднъж, съгласно Закона за кредитиране на студенти и докторанти. Подобни случаи възникват когато студенти се прехвърлят от една специалност в друга и записват същия семестър или го повтарят поради друга причина. Затова предлагат да има изричен текст в закона, който да казва, че последващо финансиране на един и същ семестър е допустим само след като е изплатена до момента усвоените вече средства.
Красимир Вълчев:
По скоро да не се отпуска. Аз мисля, че това беше регламентирано в друга разпоредба в закона, която не мога да открия веднага, но в тази разпоредба се казва, че за една и съща образователно квалификационна степен може да се отпуска само един кредит. Когато студентът се обучава едновременно за придобиване на повече от една специалност на една и съща образователно квалификационна степен може да получи по избор кредит по този закон само за една от тях.
Банките са приели този текст, който е предложен в закона, в типовия договор, като са го подписали. Този текст фигурира в типовия договор, който банките са подписали. Така че, ако отпадне, за нас няма проблем, дори е по-добре от гледна точка на това, че на ниво типов договор ще се гледа заедно с размера на таксите, които се плащат, с целия комплекс от отношения, които са възмездни.
Емил Радев:
Най-логично е да може да се издаде изпълнителен лист. Държавата като стъпва във всички права, да встъпва включително и с разноските по това изпълнително производство и оттам нататък да си има извън съдебното изпълнително основание, с което в случай, че не се погаси това задължение, да може и по двата способа да се действа. Това е част от държавно вземане. Не е публично. На държавата ще и се спести част от процедурата да доказва, че това вземане е изискуемо и на база на какъв акт ще пристъпи към публично изпълнение държавата, ако няма издаден изпълнителен лист. Няма, примерно, както са съдебните вземания, са в съдебно решение.
Ивайло Тошев:
Само да подскажа. В § 5, т. 3 се предвижда създаването на нова ал. 5, в която се казва:
„(5) Държавата се суброгира изцяло в правата на банката, произтичащи от издадения в нейна полза изпълнителен лист срещу кредитополучателя. ...”.
Може би това има предвид г-н Радев.
Емил Радев:
Тя се суброгира. Оттам нататък въпросът е покрива ли разноските за издаване на изпълнителен лист 2%. Може би трябва да се запише, че се покриват и тези разноски. Оттам нататък държавата ще има право да си търси тези разноски от.
Ивайло Тошев:
След като е издаден вече изпълнителния лист, са уважени вече и претенциите за разноски – държавни такси, адвокатски хонорари и каквито други разноски са направени. Всичко е в изпълнителния лист. Тоест държавата встъпва и в това вземане.
Красимир Вълчев:
Съжалявам, че не нося типовия договор, но там е записано, че ние плащаме на банките разходите по събиране на вземанията, съгласно тарифата на съдебните изпълнители.
Емил Радев:
Типовият договор приложение ли е към този закон?
Красимир Вълчев:
Не е приложение и затова аз подкрепих евентуално отпадане на този текст. Типовият договор съдържа множество конкретни разпоредби. Предвидено е да се публикува в Държавен вестник – той е обнародван.
Предс. Искра Фидосова:
Предлагаме да се направи редакция в проектозакона, като се добави съществуването на типов договор, към който да се препраща.
Емил Радев:
Трябва да има разпоредба в закона, която да урежда и покриването на държавната гаранция и таксите по .... производство, защото това е основание да се започне цялата процедура по издаването на изпълнителен лист. Като го има в закона, типовият договор се съобразява изцяло с разпоредбите на закона.
Предс. Искра Фидосова:
Банките казват, че трябва да има такъв текст. А г-н Вълчев твърди, че ал. 5 в § 5 е достатъчна, след като е записано и в типовия договор. А типовият договор не съществува в правния мир, в нашия закон като понятие и т.е. няма нищо. Или трябва да се приеме вариантът, който предлагате да се запише, или да вкараме типовия договор като понятие в закона.
Г-н Лазаров.
Димитър Лазаров:
Аз се притеснявам, че това тълкуване, ако няма законово основание, а министерството е поело ангажимент в типовия договор, ще има проблеми със Сметната палата. Те ще констатират, че са поели от името на държавата повече финансови ангажименти, отколкото ги задължава законът, поради което категорично това трябва да бъде разписано и то е в интерес на министерството.
Емил Радев:
В ал. 5 казва, „държавата се суброгира изцяло в правата на банката” с две думи вменява изцяло задълженията на длъжника да плати тези разноски. Дава ви прави като държава да си ги търсите. Обаче по никакъв начин не казва, че държавната гаранция покрива от този, чиито вземания суброгирате на практика тези суми. Това става. Иначе вие може да не ги платите на банката, но можете да си ги съберете. Това излиза от този текст.
Красимир Вълчев:
По отношение на покриването от държавната гаранция на дължимите разходи имаме становище от Министерството на финансите за несъответствие на едно такова предложение със Закона за държавния дълг. Доколкото си спомням, мисля, че това беше проблемът.
Димитър Лазаров:
Министерството на финансите подлежи на контрол от Сметната палата.
Красимир Вълчев:
А що се отнася до типовия договор той е уреден в чл. 7, ал. 2 на закона и казва какво съдържа.
Предс. Искра Фидосова:
Колеги, в чл. 7 на действащия закон се казва:
„Чл. 7. (1) Типовият договор се утвърждава от министъра на образованието, младежта и науката и министъра на финансите след съгласуване с Националния съвет за кредитиране на студентите и докторантите и се обнародва в „Държавен вестник”.
(2) Типовият договор определя:
1. правилата и необходимите документи за отпускане, обслужване, предоговаряне и погасяване на кредитите по този закон;
2. задължителните реквизити на договора между банката и студента или докторанта;
3. реда за гарантиране на кредитите;
4. реда за погасяване от държавата на задължения на кредитополучателите към банката;
5. размера на премията за добро управление, правилата и сроковете за изплащането й от държавата;
6. отговорността на страните в случай на неизпълнение на типовия договор.”
Няма ги разноските. Тоест в чл. 7 трябва да се допише за разноските и нищо друго не трябва да се прави. Просто като нова точка да се запише за разноските.
Красимир Вълчев:
Аз мисля, че ние бихме подкрепили едно такова предложение. В момента тези разноски са част от премията за добро управление. Те са три компонента така, като е записано. Наистина имахме трудност да ги вместим тези разноски в понятието на премията за добро управление. Тоест, ако се раздели това плащане към банките на два компонента, което в момента имаме под едно наименование „премия за добро управление”, за нас би било добре.
Предс. Искра Фидосова:
Нашата препоръка към водещата комисия е промяна в чл. 7 или с легална дефиниция, ако се включи в размера на премията, но не знам доколко е коректно това. На мен не ми е известно банките в това да включват разходите. Виждала съм ги отделно винаги да фигурират. Или с отделна т. 7 или която по ред решите, да се изпише такъв текст, за да няма спорове по отношение на гаранцията.
Има ли други желаещи за изказване? Няма.
Колеги, гласуваме законопроекта.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за кредитиране на студенти и докторанти, № 202-01-84, внесен от Министерски съвет на 13.12.2012 г.
Който е „за”, моля да гласува. Десет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Шест „въздържали се”.
По шеста точка - Проект за решение за налагане на мораториум върху всички сделки с разпореждане и строителни дейности в имоти на територията на Водна учебна спортна база на Националната спортна академия „Васил Левски” - гр. Несебър, № 254-01-134, внесен от Огнян Стоичков Янакиев на 23.10.2012 г.
Вносителят на предложението го очакваме всеки момент. Докато изчакваме, аз мога да прочета проекта за решение.
„Решение за налагане на мораториум върху всички сделки с разпореждане и строителни дейности в имоти на територията на Водна учебна спортна база на Националната спортна академия „Васил Левски”- гр. Несебър.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България реши:
1. Налага мораториум върху всички сделки с разпореждане с имоти на територията на Водна учебна спортна база на Националната спортна академия „Васил Левски”- гр. Несебър, с изключение на процедурите по отчуждаване по реда на Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост.
2. Налага мораториум върху всички строителни дейности и върху издаване на разрешения за строеж върху имоти на територията на Водна учебна спортна база на Националната спортна академия „Васил Левски”- гр. Несебър.
3.Мораториумът се отнася до имоти по кадастрална карта на гр. Несебър, община Несебър, област Бургас с идентификатори (и са изброени).
4. Мораториумът се налага до приключване на процедурите за отчуждаване на имотите по т. 3 по реда на Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост.”
Има постъпили множество становища, които са ви раздадени и трябва да сте се запознали. Това е тема дълга и тежка като правен казус.
Понеже казусът го знаем в детайли и всеки се е запознал, има четири комисии, на които е разпределен този проект за решение на Народното събрание. Това, което видях е, че Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта го е приела.
В момента влиза г-н Стоичков.
Г-н Стоичков, аз прочетох на колегите това, което сте приели в Комисията по образование. Другите комисии го гледаме сега. Но нямаме проект за решение за пленарна зала. Тук нямаме водеща комисия. Имаме три комисии, на които е разпределен този проект на решение, тъй като няма две четения, а с едно четене.
Г-н Стоичков, да приемем ли, че решението на вашата комисия е, че не трябва да има промяна в проекта, както вие сте го внесли, за да го оформите по този начин решението на Комисията.
Огнян Стоичков:
Да, така е, защото не бяха направени бележки и възражения по така предложения текст, въпреки Министерството на регионалното развитие и благоустройството заявиха, че ще представят такива. Не бяха представени бележки и на разглеждането в комисията заместник-мистър Нанков подкрепи мораториума заедно с останалите министри. Не бяха направени писмени бележки по проекта за решение.
Предс. Искра Фидосова:
Ситуацията е следната. Има принципна подкрепа от няколко страни и нагласа за налагане на мораториум, но нямаме проект да решение, което да подкрепим, за да влезе в пленарна зала. Днес гледа проекта за решение Комисията по регионална политика е местно самоуправление и ние сме третата комисия. Аз разговарях с г-н Татарски в 14:30 часа. Той ми каза, че няма готовност за нов проект за решение. Знам, че в момента върви заседанието на комисията, но не знам докъде са стигнали в комисията и не знам какво се случва там в момента. Но така или иначе на мен ми каза г-н Татарски, че няма проект на решение, готов за зала.
Има ли някой колега от юристите тук, който да има готовност да представи такъв проект?
Огнян Стоичков:
Ако позволите, г-жо Председател, аз съм представил проект за решение, заедно с мотиви към него.
Предс. Искра Фидосова:
Знам, но ние по него имаме много бележки, затова казвам, че днес не можем да излезем с проект на решение за пленарна зала. Опитвам се да си изясня фактическата ситуация, за да знаем какво да предприемем. Днес не можем да излезем с решение, защото това изисква работна група и сериозен дебат по формулирането на четирите точки, ако следваме всъщност проекта за решение, който е на нашето внимание да бъдат четири точки. Чудя се какво да направим?
Димитър Лазаров:
Има водеща комисия и тя да подготви проекта за решение.
Предс. Искра Фидосова:
Няма водеща комисия. Това обясних досега. Имаме проект на решение, който съгласно нашия правилник е само на едно четене. Когато има проект за решение няма водещи комисии. Всички комисии са равнопоставени и имат едно и също задължение – да приемат решение, с което да предложат на пленарна зала проект за решение за гласуване в пленарна зала. Затова се обърнах към г-н Стоичков как да разбирам решението на образователната комисия, че вие предлагате на пленарна зала вашия, по вносител, проект на решение. Нали е така, г-н Стоичков? Защото няма друг, който да е предложен. Регионалната комисия каза, че днес нямат готовност да дадат техен проект и ще кажат, че подкрепят по принцип най-вероятно мораториума, но това не решава проблема, защото не мърдаме на никъде и няма какво да внесем в пленарна зала. Това се опитвам да обясня.
От юристите, членове на Правната комисия, някой има ли готовност да даде проект на решение?
Имаме два варианта:
Единият вариант е да започнем принципен коментар по точките, къде са различията и несъгласията, да чуем представителите на министерствата и другите присъстващи и имат различно становище по отношение на проекта на г-н Стоичков и за следващо заседание да остане да се формулира проект за решение за пленарна зала.
Другият вариант е?
Колеги, ако искате да ги коментираме несъгласията, да видим къде са бележките и да се седне да се направи проект, който да е годен за пленарна зала. Иначе, ако и ние направим като другите две комисии, в пленарна зала просто няма да мине нищо.
Румен Стоилов:
Г-жо Председател, аз съм абсолютно съгласен с Вас. Има неща за уточняване и като народен представител и като преподавател в Националната спортна академия съм наясно с казуса от 30 години. Наистина колегите от Министерството на регионалното развитие и благоустройството трябва да си дадат становищата, но ви призовавам този път да погледнете в същината. Защото излизат неща и не знам как никой не погледна в това министерство толкова години, че плажът, който се строи, е част от „Натура” и оценката за въздействие на околна среда и въобще допуска за строеж са толкова по-различни, когато нещо граничи с „Натура”, а не само да има оценка. Казвам това, защото съм разговарял със заместник-министър Нанков или с кой ли не от предишните, включително и със сегашния Президент. Този въпрос, казвам ви, че ако го оставим, така ще ескалира.
Предс. Искра Фидосова:
Г-н Стоилов, не Ви разбирам за какво говорите в момента.
Дайте да започнем отначало. Принципно, доколкото разбирам от становища на трите министерства, принципната ви позиция е, че подкрепяте налагането на мораториум, но не сте съгласни с формулировката.
Да започнем точка по точка и да видим къде са проблемите –правни? Тези, които не са юристи, ще ги помоля да си мълчат.
По първа точка на предложения проект за решение. Представителят на Министерството на регионалното развитие и благоустройството има думата.
Стоянка Илова: Правна дирекция на МРРБ
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Уважаеми гости, в нашето становище по отношение на проекта на решение ние сме изразили конкретните си опасения по така предложения проект на решение за налагане на мораториум. За да не бъда толкова подробна, ще кажа само по точки кои са ни основните притеснения.
По т. 1 това, което сме забелязали, е, че тази забрана, която се предвижда за всички сделки с разпореждане определено налага едни ограничения спрямо основни конституционни права, която наистина трябва да бъде внимателно преценена.
Другото ни опасение, което е свързано и с така злощастния изход от съдебните битки, които и ние и колегите от всички министерства и колегите от Национална спортна академия водихме в съда във връзка с решенията на Министерския съвет за обявяване на тази територия за обект с национално значение. Нас ни тревожи формулировката в т. 1, а именно „имоти на територията на Водна учебна спортна база на Националната спортна академия „Васил Левски”- гр. Несебър”. Едни от основните мотиви на Върховния административен съд, за да се стигне до отмяна на първото решение на Министерския съвет – „обявяване на територията за обект с национално значение”, беше, че това всъщност не би могло да се класифицира като територия на Водна учебна спортна база, тъй като върху тази територия има наслагване на различни видове собственост – държавна, общинска, частна. Така че това са основните ни тревоги по т. 1. Благодаря.
Предс. Искра Фидосова:
В самата т. 1 да се конкретизират, идентифицират съответните имоти. Това ли казвате? С две думи. Точка 1 и т. 3 да станат едно.
Стоянка Илова:
Не1 Или би могло да се мисли върху варианта да се търси формулировка „територията, използвана от Националната спортна академия за Водна учебна спортна база” – такава, каквато беше формулировката във второто решение на Министерския съвет. Друг е въпросът, че резултатът от неговото съдебно оспорване също не е задоволителен, но там съображенията на съда са в една друга насока на практика.
Предс. Искра Фидосова:
Тоест да стане приблизително вместо „имоти на територията на” да стане „територията, ползвана за Водна учебна спортна база на Националната спортна академия „Васил Левски”-гр. Несебър”.
Стоянка Илова:
Да, нещо подобно.
Предс. Искра Фидосова:
Добре. Другите министерства по т. 1 и по това предложение за формулировка?
Емил Радев:
Защо на практика от т. 3 не сложим идентификаторите на имотите в т. 1 и оттам нататък този проблем се решава.
Стоянка Илова:
Може би за т. 3 това, което е изписването на имотите. Тук и колегите от Национална спортна академия ми се струва, че следва да изразят своята позиция. Поне на нас като Министерство на регионалното развитие и благоустройството до момента не ни е 100% ясно кои са точно имотите, които са необходими на Националната спортна академия, за да изпълнява дейността си. Защото първо бяха поискали 135 дка, след това бяха поискани 85 дка. Това е едно сериозно затруднение и считам, че отново не е точно.
Емил Радев:
Този въпрос така или иначе трябва да го решим, защото в т. 3 се дават идентификатори на имоти, които не знаем колко декара са дадени така по този начин. Или уточняваме колко са и ги слагаме в т. 1, за да е ясно, защото на същите основания съдът на практика поради липса на идентификация е свалил първото решение.
Стоянка Илова:
Не, не! Всъщност основанията на съда да отменя първото решение на Министерския съвет не бяха свързани с идентификацията на имотите, а с формулировката в решението, ще цитирам по памет, че това са имоти на Национална спортна академия.
Емил Радев:
Не можаха да се идентифицират колко са и кои са имотите. Чели сме го и ние решението, разбира се, Вие сте го чели много повече, но много добре знаем, че да няма спорове върху кои територии е наложен мораториумът, трябва да има ясни идентификатори. Не знам влязла ли е в сила кадастрална карта там, не е ли влязла, но трябва да се напише този идентификатор, даже и по кой план е на практика, защото може би има там наслагване на доста регулации.
Стоянка Илова:
По кадастрална карта е. Ние затова сме определили и искаме да бъдат определени имотите по кадастрална карта, тъй като там подробен устройствен план няма.
Ивайло Тошев:
А какво ви притеснява Вас да бъдат изброени идентификаторите, както е в т. 3. Дали ще бъдат обединени в една точка или в две?
Стоянка Илова:
Нищо не ни притеснява. Въпрос на решение наистина е и то на най-добро решение.
Димитър Лазаров:
Бих искал да задам един въпрос към вносителя, за да изясня за себе си. В т. 1 е предвидено налагане на мораториум върху всички сделки с разпореждане с имоти, посочени в т. 3, а в т. 2 налага мораториум върху всички строителни дейности и върху издаване на разрешения за строеж. Означава ли това, че, ако приемем т. 2 - налага се мораториум върху всички строителни дейности до изясняване на собствеността и отчуждаване, но на мен какво ми пречи аз като един собственик, да го залагам този имот, да го обезпечавам, да го подарявам на децата си. Защо върху всички сделки? Това искам да си изясня.
Огнян Стоичков:
Ако мога да отговоря. (Заповядайте.) Това също беше обсъждано в образователната комисия и в междуведомствената група, която беше създадена в МРРБ.
Благодаря за доклада от м. март миналата година. Изключително полезен доклад ни беше представен от министър Лиляна Павлова, в който доклад са описани имотите, част от тях безспорна собственост, установена и мога да докладвам кои от тези 85.331 дка са общинска, колко са частна, колко са пътища и т.н., кои от тях са спорни. Явно има спор, защото мораториумът аз съзнавам, че е една палиативна мярка до разрешаване на спора. Ако нямаше спор, ако всички поземлени имоти бяха с установено право на собственост, ПУП щеше да бъде влязъл в сила и всички строителни дейности щяха да бъдат съгласно ЗУТ. Точно защото има проблем между общинска, държавна и частна собственост, точно затова предлагам да се подкрепи този мораториум. Доколкото разбирам принципно ще срещне подкрепа. Съгласен съм с всякакви редакции на текстовете.
Що се касае до въпроса, който ми зададе г-н Лазаров, той много по-добре знае от мен, той е юрист с много по-голям опит от мен, че когато има сделка на разпореждане, има трето добросъвестно лице, ако няма вписана искова молба, ако няма други обозначения в Агенцията по вписванията, че се води съдебен спор. Понеже не става въпрос само за граждански спорове, за материално право, водят се много и административни преписки, които не подлежат на вписване, и именно, за да се гарантира, да се запази това положение в момента - моментната снимка, да не се усложнява още повече, се предлага този мораториум и на „сделки на разпореждане”, а не „сделки с разпореждане”
Димитър Лазаров:
Сделките са върху имотите, а не са върху обезпеченията или претенциите. Пропуснала е едната страна, в случая Националната спортна академия да се възползва от правото си по ГПК за обезпечаване и сега със закон ще променяме ГПК.
Огнян Стоичков:
На Националната спортна академия много съдилища са й отказали самостоятелно право на водене на процес, било граждански или административен, тъй като тя не е титуляр на самостоятелно правно основание. Има пропуски от държавата и те са признати в доклада на МРРБ. Има държавна собственост, която не е актувана, има общинска собственост, която е актувана, като в общински поземлени имоти са включени и имоти частна собственост, за които се водят дела. Например, 1942 г. продадено лозе без земята, а сега е възстановена земята като лозе и т.н. За всеки един от имотите съм готов да отговарям.
Емил Радев:
„Сделки с разпореждане” аз не знам какво точно ще ви спаси, защото даже и да го напишем „сделки с разпореждане” утре един, който се води собственик към настоящия момент на имота ще разпише една заповед ........ и един кредитор ще си изкара изпълнителен лист и пред съдия- изпълнител ще прехвърли собствеността и това няма да е сделка на разпореждане, повярвайте ми. Тъй че ако говорим да търсим някакъв ефект или не дай си Боже една несъстоятелност на юридическото лице симулирана, синдикът ще го продаде точно за отрицателно време. Така че въпросът е какво ни топли нас да не се сменя повече собствеността. Въпросът е да ограничим дадените дейности в тези имоти, защото ако утре се докаже, че са нищожни извършените сделки, оттам нататък независимо по веригата дали има 20-30 или 50 купувача, всички сделки падат. Нас не ни трябва да пазим тук собственика дали ще успее да набута утре някой следващ, като го препродаде и т.н., защото излязат ли ви на вас делата за нищожност, оттам нататък вие сте собственици и не ви интересува кой е собственик на имота, защото имате вписани искови молби. Надявам се, че съм прав. В момента като кажем „сделки на разпореждане” първо, излизаме малко от целта на цялото упражнение и второ, казах ви това нещо колко лесно може да се заобиколи в случая. Затова дайте да се концентрираме какво точно трябва.
Трябва да се спрат в момента всякакви строителни дейности, които на практика утре биха докарали, даже и когато има едно нищожно решение, вие ще си върнете земята и ще започнете да им плащате подобренията на сградите. Това се цели да се запази към настоящия момент, за да няма вредни последици при един благоприятен за вас изход на делата, и да няма незаконни строежи към момента. Нали това е целта на това. Ако вие си спечелите делата по-нататък, независимо колко сделки е имало по тези имоти, те падат.
Така че като казваме „сделки на разпореждане” в този общия смисъл малко влизаме на ръба на конституционалността и започваме да спорим дали е така. И второ, не постигаме нужния афект, който се търси за момента.
Огнян Стоичков:
Ако мога да отговоря. Позната е практиката на Народното събрание. 40-то Народно събрание е приело решение за налагане на мораториум върху всички сделки на разпореждане в местност „Студентски град”-София тъкмо защото в местност „Студентски град”-София, има спорно материално право между частна, общинска и държавна собственост. Този мораториум в момента е действащ Софийските нотариуси отказват всякакви сделки на разпореждане с имоти в местност „Студентски град”-София.
Що се касае за веригата от последващи купувачи всички знаем, че трябва съдебна евикция, за да се възстанови от 15-тия до първия купувач, което допълнително усложнява без това сложната правна и фактическа обстановка. Благодаря.
Емил Радев:
Вие на базата на съдебното решение си влизате във владение. Оттам нататък как си уреждат по веригата купувачите отношенията не е проблем на собственика, който на практика си е възвърнал правото на собственост или си го е доказал, или е с иск по 108 е успял да си върне владението. Принципно говоря, че това няма да е проблем на Национална спортна академия.
Предс. Искра Фидосова:
Други желаещи за изказване? Аз не знам какво да ви предложа, но знам, че нямам решение към днешна дата и затова няма да се изказвам.
Огнян Стоичков:
Ако позволите, г-жо Председател, по отношение на бележките на МРРБ за формулировката имоти на територията на Водна учебна спортна база, както знаем това е формулировката на Решение № 326 от 25 април 2012 г. на Решението на Министерския съвет. И не заради тази формулировка то е атакувано. Може да се предложат и други формулировки, които намират опора в други закони. Специалният закон е Законът за физическото възпитание и спорта, чл. 47а, ал. 4. „Спортните обекти и съоръжения - публична държавна собственост, предоставени за управление на Националната спортна академия "Васил Левски", са обекти с национално значение.”
И в Допълнителните разпоредби на този закон т. 30 е записана и дефиницията на „Спортни обекти и съоръжения”, а именно, че „са спортна инфраструктура - движими и/или недвижими вещи и прилежащите към тях терени, общежитие за спортисти, административни и складови постройки, обслужващи съответната спортна инфраструктура, предназначени за подготовка на състезатели и за трайно задоволяване на обществените потребности в областта на физическото възпитание, спорта и социалния туризъм, за провеждане на спортни, културни и други мероприятия.”
Така че въпрос на формулировка. Аз приемам всякакви забележки, преформулиране на текста, който съм представил. Пак казвам. Аз съм формалния вносител и държа да го кажа. Вносител е цялата работна група на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта с всички народни представители. Просто някой трябваше да започне този разговор, който го водим в момента. И този разговор се води от лятото на 2011 г. в Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта , а вече сме 2013 г. За две години все трябваше да успеем да намерим формулировката. Ще я търсим и с ваша помощ и с помощта на Комисията по регионална политика и местно самоуправление. Но ако ми позволите, докато „умните се наумуват, лудите да не се налудуват” и този строителен сезон. Благодаря ви.
Предс. Искра Фидосова:
Благодаря. Други желаещи за изказване? Заповядайте.
Доц. Пенчо Гешев: ректор на Национална спортна академия
Бих искал да подчертая само един факт, който беше коментиран вече. Защо настояваме и защо се обръщаме, бих казал с голяма надежда, към парламента за въвеждане на такъв мораториум. Защото независимо, че в момента на територията на Националната спортна академия – Водна учебна спортна база-Несебър, всички имоти са в процес на дела, независимо от това, че в момента се водят административни дела по отношение на това, че ние сме сигурни, че голямата част от основните претенденти за строителство и то особено на първа линия, ще се окажат, че техните документи за собственост за нищожни. И аз съм сигурен, че в края на целия този процес, ние ще спечелим тези дела. Но независимо, че ние сме във владение на базата, с нищожен документ като протокол, издаден от общината миналата година, месец април с помощта на силно привлечени групи с метални пръти, знаете случая, влязоха в нашата база, чисто самоуправство и прокуратурата в Несебър отказва да започне производство, бутат оградата и започва строителство в нашата база. Ще стане така, както стана с един така наречен комплекс „Спектър”, в който ние спечелихме делата, има изпълнителен лист в съдия изпълнител, вдигна се голям шум, протести от посолствата на Великобритания, Холандия затова какво са виновни техните граждани за нашите неуредици.
Г-жо Фидосова, същото ще стане и тук, само че вероятно няма да бъдат англичани и холандци, а ще бъдат може би руснаци.
Предс. Искра Фидосова:
Г-н Гешев, основанията са ни ясни. Това, което ни казвате в момента, сте ни го казали 10 пъти и го знаем. В момента се опитваме да намерим правна формулировка на този мораториум така че всеки един от нас убедено да гласува „за”. С тази формулировка на този етап няма юрист, който да гласува „за”. Опитваме се да ви помогнем и да ви направим коректна редакция на текста. А ако искате другия вариант, върнете с в образователна комисия, редактирайте го, дайте ни го годно, дайте годен проект за пленарна зала и ще го гласуваме в пленарна зала. (Не, абсурдно е.) Тогава Вашето изказване не знам за какво е.
Доц. Пенчо Гешев:
В подкрепа на Вашето виждане, че трябва да се намери решение.
Димитър Лазаров:
Ние всички сме убедени, че трябва да се намери решение. Няма против. Въпросът е да се намери решение, което да издържи, защото миналата година знаете, че административният съд го отмени.
Предс. Искра Фидосова:
Тук сме юристи и никой няма да си скъса дипломата и затова се обърнах в началото към всички има ли някой готовност да ни предложи годна редакция, върху която да дебатираме, включително и по останалите точки. Принципно не подкрепяме без срок по т. 4. Това също смятаме, че не може да остане така. Притеснява ни т.3. Аз не знам доколко тези кадастрални номера са точно тези или не са тези и не мисля, че парламентът, когато налага мораториум, трябва да влиза с конкретни кадастрални номера. Това означава, че ние сме изследвали в детайли този процес, имаме експертизи – нещо, което аз смятам, че е крайно неправилно, недопустимо да приемем и да подкрепяме такава точка.
Ако има различно мнение от колегите, моля кажете го. Ние сме си говорили предварително. Аз не знам кой ще се ангажира с конкретни имоти да ги опишем в решението.
Емил Радев:
Ако не фиксираме имотите, няма да имаме на практика правен ефект.
Предс. Искра Фидосова:
Имаме два наложени мораториума и там нямаше досега идентифициране досега на имоти. И с двата имаме проблем заради лоша формулировка. На базата на какво да подкрепя т. 3. Не знаем кои са тези имоти. Как да разберем кои са имотите.
Огнян Стоичков:
Колеги, ако позволите, аз предполагах, че на Комисията по правни въпроси и на Комисията по регионална политика и местно самоуправление са представили доклада на междуведомствената група към МРРБ, който доклад е съпътстван с аерофотоснимки, кадастрални карти, описание на всеки имот, като идентификатор, като номер, като собственост, като спорове, т.е. ние имаме фактологията. Въпросът е тази фактология в каква правна норма да я облечем. Аз също съм юрист и засега не мисля да си късам дипломата. Ако вие се сетите за по-добра формулировка, аз ще бъда благодарен да усъвършенстваме текста. Но, ако отложим за едно бъдещо събитие разглеждането на този законопроект, който е внесен преди три месеца, аз пак ви казвам рискуваме и този сезон да имаме проблеми.
Предс. Искра Фидосова:
Съветвате ни, г-н Стоичков, ако правилно ви разбирам, да опишем в т. 3, че стъпваме на данните, които са в доклада и отговорност носи кой. Кои са тези хора? Персонализирайте ги.
Огнян Стоичков:
Докладът е съпроводен с писмо на министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова.
Предс. Искра Фидосова:
Тоест Лиляна Павлова носи отговорност за идентификацията на имотите. Така ли да разбирам?
Огнян Стоичков:
Тя управлява държавната собственост по ЗУТ.
Предс. Искра Фидосова:
Тогава в т. 3 ще напишем съгласно определените с доклад или заповед на министър Лиляна Павлова и ние ще гласуваме. (Съгласен съм.) Но отговорността не може да е на Правна комисия, защото тези имоти аз не мога да разбера кои са.
Огнян Стоичков:
Напълно ви подкрепям в това, което казвате. Аз просто си мислех, че това е представено на вниманието на членовете на Правна комисия.
Мариана Тотева: МРРБ
Уважаема г-жа Фодосова,
Уважаеми народни представители,
Участник съм в работната група, която беше назначена от Министър-председателя за извършване, проучване и анализ на имотите, които тук са посочени от Национална спортна академия. Твърде голям обем от работа беше свършен от редица структури и ведомства, в резултат на което се стигна съвместно с Националната спортна академия веднъж до една територия от 135 дка. След това те оптимизираха тази територия и тя се сведе до 85 дка. Включените имоти в самия доклад и приложената към него документация е видно от извадка от кадастрална карти и кадастрални регистри номерата на имотите, включени в тези 85 дка, за които се каза, че са изключително необходимите за дейността на Националната спортна академия. Ако има недоумение, просто това идва от факта, че Националната спортна академия няма предоставен терен какъвто и да било на тази територия. Така ли е? (Така е.)
Бих помолила все пак да се види доклада и по-скоро изводите на работната група.
Предс. Искра Фидосова:
Уважаема госпожо, говорим си на различни езици за различни неща. Ние сме парламент. Ние нямаме право да преценяваме в момента идентификаторите на номерата дали са тези или не са тези. Дайте на една страница документ, подписан от министъра, че това са тези номера и на базата на това в проекта за решение ще го впишем и тази точка ще изчистим, след като това са номерата. Аз няма как или колегите да преценим това ли са номерата или не са. Нямаме такива правомощия.
Стоянка Илова:
Г-жо Председател, ако позволите да уточня. Тези имоти с тези идентификатори и с тази площ бяха заявени като необходимо от страна на Националната спортна академия, за да осъществяват те своята дейност. Така че това не са имоти, които са определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството или от междуведомствената работна група. Това е терен, подаден от колегите от Национална спортна академия. Те са тук и нека сами да потвърдят това. Благодаря.
Димитър Лазаров:
Междуведомствената работна група не е установила документи за собственост на посочените имоти, актувани на Национална спортна академия или предадени за ползване или каквото трябва. Няма или не е било предмет на работната група.
Мариана Тотева:
Няма документ за собственост с предоставени права за управление, учредено право на ползване или каквито и да било права по отношение на терена на Национална спортна академия.
Извинявайте, г-жо Фидосова, аз обърнах нещата към доклада, за да не съм толкова директна. Ако има нещо, нека възразят колегите от националната спортна академия.
Предс. Искра Фидосова:
Аз мисля, че има пълно неразбиране на това, което трябва да се направи. Предлагам ви да спрем дотук с тази точка, за да не влошим ситуацията.
Излъчете си по един представител от трите министерства, юристи от Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта, трима юристи от Правна комисия и един представител-юрист от Националната спортна академия и в рамките на 10 дни търсим вариант да изчистим с писмен документ за идентификация на имотите. Дайте го от който искате министър. Парламентът не може да прецени идентификаторите на имотите. Да седнем и да се опитаме да направим коректна формулировка за пленарна зала.
Огнян Стоичков:
Ако позволите, г-жо Председател. Ние имаме две решения на Министерския съвет с тези имоти и с тези идентификатори. Тоест, аз съм съгласен с Вас, ако трябва в мораториума да се позовем, че това е съгласно решение на Министерския съвет.
Емил Радев:
Решенията на Министерския съвет в момента оспорени ли са в съда?
Огнян Стоичков:
Оспорени са. Всичко е оспорено.
Емил Радев:
Ако паднат тези решения след процедурите в съда и ние се позовем на един акт, който не е влязъл в сила, какво правим оттам нататък – ще съборим целия мораториум.
Огнян Стоичков:
Колега, решенията на Министерския съвет се позовават на кадастралната карта на несебърската община, която е факт в правния мир. Квинтесенцията на спора е обявяване на частен имот за имот с национално значение. Това е претенцията.
Искам да кажа, че тези решения не са отменени поради неправилна идентификация на имоти.
Г-жо Председател, дали ще подложим на гласуване принципна подкрепа на решението и след това създаване на работна група.
Предс. Искра Фидосова:
Не, защото никой от колегите няма да го подкрепи в този вид, предполагам. Има ли някой различно мнение? Няма. Ние предварително сме си говорили вчера по тази тема. Опитахме се да потърсим форма. В смисъл няма какво да подложа на гласуване днес. Ние трябва да предложим конкретен проект на решение, а не принципна подкрепа. Това не е първо четене.
Има ли някой против отлагане разглеждането на проект за решение за налагане на мораториум върху всички сделки с разпореждане и строителни дейности в имоти на територията на Водна учебна спортна база на Националната спортна академия „Васил Левски” - гр. Несебър, № 254-01-134, внесен от Огнян Стоичков Янакиев на 23.10.2012 г. и формиране в рамките на следващата седмица на една работна група, която да се опита да направи проект на решение за пленарна зала. Няма против. Няма възражение от комисията така да процедираме.
От представителите на министерствата има ли възражения? Няма.
От Националната спортна академия също да си излъчат представител за участие в работната група.
Г-н Стоичков, предполагам че ще участвате. Ако искате поканете и други колеги от комисията. Ако се приема, че вие сте го поели като казус, иначе няма водеща комисия, моля да участвате.
Ако не възразявате да направим нова редакция, тогава да си направите ново решение във вашата комисия, с която да се подкрепи това и да се влезе с проект за решение за пленарна зала.
Огнян Стоичков:
Опасявам се, че ще се изгубим в процедурите, г-жо Председател. Нови заседания на три комисии означава поне още два месеца. Строителният сезон по морето е до 15 май, след това е активният сезон.
Предс. Искра Фидосова:
Ако се постигне текст, който е правно издържан и се подкрепи, това е въпрос на 15 минути в комисията.
Огнян Стоичков:
Аз мисля, че ако се постигне добър текст, подкрепен от Правна комисия, излишно е образователната още веднъж да го преповтаря.
Предс. Искра Фидосова:
Ние държим да го преповторите. Отговорността е основно ваша, защото вие сте работили по казуса досега. А ние ще ви помогне, като ще участваме в крайното решение.
Огнян Стоичков:
Ще обсъдя с членовете на комисията и ще ви уведомя.
Предс. Искра Фидосова:
Добре. Дайте си имената и следващата седмица да се съберем, като моля докладите, които имате да се дадат и да ни кажете откъде да черпим данни, че това са идентификаторите и въобще на какво трябва да стъпим, за да напишем проекта за решение. Дайте ни това, което се отнася до въпросната идентификация на имотите. Другото е правна формулировка на останалите точки.
Предлагам да се видим във вторник, 13:00 часа тук. Моля да си изпратите представители. Няма да се обаждаме на никой. Моля утре или най-късно в понеделник да ни изпратите документите, които касаят в детайли формулирането на проекта за решение.
Моля сътрудниците да уведомят другите парламентарни групи във вторник, 13:00 часа да изпратят по един представител по темата.
По седма точка – Обсъждане за първо гласуване на законопроект за защита на растенията, № 202-01-85, внесен от Министерски съвет на 18.12.2012 г.
Има думата г-н Тенчо Тенев, заместник изпълнителен директор на Българска агенция по безопасност на храните да представи мотивите на законопроекта. Заповядайте, г-н Тенев.
Тенчо Тенев:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Мотивите ни за внасяне на проектозакон за защита на растенията са, че действащият закон е приет през 1997 г.
Действащият Закон за защита на растенията е приет през
1997 г. и към настоящия момент не отговаря на новите реалности, в които се намират страната, икономиката и в частност растителната защита, а именно:
През 2005 г. е ратифициран новият ревизиран текст на Международната конвенция за растителна защита.
След 2007 г. България е член на Европейския съюз, в който растениевъдството заема особено важно място, като един от основните способи за защита на растенията и растителните продукти и подобряване на селскостопанското производство е употребата на продукти за растителна защита. През 2009 г. са приети Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета относно пускането на пазара на продукти за растителна защита и Директива 2009/128/ЕО за създаване на рамка за действие на Общността за постигане на устойчива употреба на пестициди.
В началото на 2011 г. в контекста на новата политика на Европейския съюз по безопасност на храните в България беше учреден единен национален орган по безопасност на храните - Българската агенция по безопасност на храните, като бившата Национална служба за растителна защита е част от тази агенция.
Всички тези промени, плюс това, че в европейските регламенти няма административно-наказателни мерки за санкциониране на нарушенията, наложиха създаването на нов Закон за защита на растенията.
Самият закон е в шест глави. Аз няма да влизам в детайли, само искам да ви кажа, че проектозаконът е съгласуван с всички браншови асоциации на различните организации – на зърнопроизводители, на търговци и вносители на растителна защита, на авиаторите и т.н.
Това е съвсем накратко. Благодаря ви.
Предс. Искра Фидосова:
Да не сте сложили и ГМО?
Тенчо Тенев:
За ГМО има специален закон.
Предс. Искра Фидосова:
Добре. Има доста забележки по законопроекта – около 30.
Желаещи за изказване има ли? Няма. Гласуваме.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за защита на растенията, № 202-01-85, внесен от Министерски съвет на 18.12.2012 г. Който е „за”, моля да гласува. Единадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Петима се въздържат.
По осма точка - Стартиране на процедура за избор на членове на Комисията за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество.
Процедурите по принцип са същите, съобразени с текста на Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество.
По девета точка - Стартиране на процедура за избор на съдия в Конституционния съд на Република България.
Процедурите по принцип са същите, само трябва да уточним датите.
По десета точка - Стартиране на процедура на избор на главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет.
Процедурата за избор на Главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет, но и тук трябва да уточним датите.
В пленарна зала можем да ги приемем на 30, сряда. От 31 януари ако се правят предложенията, можем ад ги оставим до 8 февруари, петък.
От 9 до 18 февруари да текат сроковете за концепции, декларации.
След това изслушване. Предлагам в един ден да направим за конституционен съдия и главен инспектор и отделно в един ден да направим избора на членове на Комисията за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество. Ако съберем всичко в един ден, ще стане много и ще се размият нещата.
За изслушванията имаме два варианта: единият вариант е да използваме 26 февруари, вторник, а другият ден да е 27 февруари, сряда. Другият вариант е да ползваме сряда и четвъртък – 27 и 28 февруари, да си направим изслушванията и други точки от дневния ред. Така може би ще е по-добре.
Уточнявам. Говорим за изслушване на 27 февруари за конституционен съдия и главен инспектор.
На 28 февруари, четвъртък изслушване на членове на Комисията за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество.
Датите за подаване на предложенията и за концепциите. Ако сложим концепциите да се представят до 18 февруари – 19 февруари, ще остане една цяла седмица за становища, въпроси да постъпват и след това в сряда и четвъртък изслушването.
Две различни дати ли ще дадем за предложенията? Да дадем две – до 18.02. - за конституционен съдия и главен инспектор, а до 19.02., вторник – за членове на комисията. След това остават точно 7 дни за становища и въпроси. Идва изслушването.
Датите за подаване може да остане до 12.02., а от 12.02. до 19.02. са точно 7 дни за концепциите.
Досега конституционен съдия и главен инспектор са с концепции, а кандидатите за членовете на комисията трябва да представят виждания.
Още един път да направим уточнение. На 27 февруари е изслушването на кандидатите за конституционен съдия и главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет. До 18 февруари са концепциите. От 18 февруари до 25 февруари са 7 дни за становища и въпроси. Да има поне един ден свободен преди изслушването. Като върнем от 18 февруари назад - подаването на предложенията за кандидати, като имате предвид, че ще се гласува на 30 януари и ще започне от 31 януари или грубо казано от 1 февруари. На кандидатите да им дадем три пъти по 7 дни от предложението до подаването на концепции. Ако искате за едното да дадем до 11 февруари, а за другото (за комисията)– до 12 февруари. Тогава се получават точно до края на седмия ден да представят концепция или виждане. От 1 февруари, петък до 11 февруари и до 12 февруари при всички положения имаме десет дни, от които 6-7 работни.
Колеги, ще повторя, като ви моля да гледате в календара, за да не сбъркаме. Пускаме в един ден да вървят заедно конституционен съдия и главен инспектор в Инспектората. Подават се предложения до 11 февруари, понеделник, включително. От 11 до 18 февруари, включително, представят концепции и декларации. След това изслушването на кандидатите е на 27 февруари, сряда.
За комисията. Документите подават до 12 февруари, вторник, представяне на концепциите или вижданията – до 19 февруари, изслушването отива на 28 февруари, четвъртък. Между концепциите и изслушването има една седмица за становища и въпроси, които да постъпват по отношение на кандидатите.
Гласуването – на 6 и 7 март.
Колеги, преминаваме към гласуване на процедурните правила. Колегите, които в момента не са тук, са ми заявили как гласуват.
Колеги, моля да погледнете процедурните правила за издигане на кандидатури, представяне и публично оповестяване на документи, изслушване на кандидати и подготовка за избор на членове на Комисията за установяване на незаконно придобито имущество, включително заместник-председател.
Записано ли е, че Народното събрание не може да избира повече от един член-предложен от една и съща парламентарна група, въпреки че е ясно по закона, да го включим и тук.
Ал. 3 също трябва да я има задължително в процедурата отзад за гласуване, че избира поотделно заместник-председател и двама членове на комисията.
Ал. 4 на чл. 6 преписана в процедурните правила за гласуването. Ал. 3 на чл. 7 по същия начин.
Накрая на материалите виждате образците на декларациите. В декларацията трябва да се запише по чл. 8, ал. 1, т.1, 2 и 3 от Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество.
Образецът на декларация трябва да бъде със съдържание чл. 8, ал. 1, т. 1, 2 и 3.
Член на комисията може да бъде дееспособен български гражданин, който не е осъждан за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията, не е освобождаван от наказателна отговорност за умишлено престъпление от общ характер, налагане на административно наказание и не е лишаван от правото да заема определена държавна длъжност или да упражнява определена професия или дейност. Една декларация с три точки.
Прибавяме отпред при изискуемите документите декларация по чл. 8, ал. 1 с т. 1, 2, 3 на действащия текст. Това е при първоначалните документи. Изискванията на чл. 6 и 8 и прилагат (Приложение 1 и Приложение 2).
Преди да се пуснат процедурните правила ще ги дам още веднъж финално на представителите на всички парламентарни групи, за да го погледнат още един път преди внасяне пленарна зала. Моля да ми се дадат текстовете утре сутрин.
Подлагам на гласуване процедурните правила за избор на членове на Комисията за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество. Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”, без против и въздържали се.
Гласуваме процедура за избор на съдия в Конституционния съд на Република България. Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”, без против и въздържали се.
Подлагам на гласуване на процедурните правила за избор на главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет. Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”, без против и въздържали се.
Колеги, с това приключваме. Другата седмица две заседания – в сряда от 15:00 часа и в четвъртък – от 16:00 часа.
Закривам заседанието.


Председател:
Искра Фидосова