Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 165


Днес, 07.02.2013 г., четвъртък, от 15:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на правосъдието - Деница Вълкова, заместник-министър, Росица Дичева, държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство”, Елена Дойчева, държавен експерт в дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси”; от Софийския университет „Климент Охридски” - Таня Бузева и Стефан Стефанов, преподаватели в Юридическия факултет; от Асоциацията на банките в България - адв. Ваня Гигова; от Асоциация „Прозрачност без граници” – Ваня Нушева; от партия „Зелените” – Христо Генев; от Национална спортна академия – доц. Пенчо Гешев, ректор, доц. Христо Константинов, юрист в НСА и народния представител Огнян Стоичков, вносител на проект на решение.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на Комисията.
Заседанието се ръководи от Искра Фидосова, председател на Комисията по правни въпроси.
Искра Фидосова:
Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по правни въпроси с дневен ред, предварително уточнен на миналото заседание:
1. Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на общ законопроект Вх. № 253-03-127/12.11.2012 г. на приетите на първо гласуване законопроекти за изменение и допълнение на Търговския закон:
№ 254-01-15, внесен от Янаки Боянов Стоилов, Любен Андонов Корнезов и Евгений Желев Желев на 16.02.2012 г.; - № 254-01-91, внесен от Емил Йорданов Радев, Красимир Георгиев Ципов и Фани Иванова Христова на 05.09.2012 г. и № 202-01-53, внесен от Министерски съвет на 12.09.2012 г.
2. Обсъждане на допълнителен работен доклад за второ гласуване към общ законопроект вх. № 253-03-88/05.09.2012 г. на приетите на първо гласуване законопроекти за изменение и допълнение на Изборния кодекс: № 254-01-77, внесен от Екатерина Иванова Михайлова и група народни представители на 06.07.2012 г.; № 254-01-79, внесен от Яне Георгиев Янев и група народни представители на 10.07.2012 г.; № 254-01-81, внесен от Мая Божидарова Манолова и група народни представители на 10.07.2012 г. и № 254-01-83, внесен от Искра Фидосова Искренова и група народни представители на 10.07.2012 г.
3. Проект за решение за налагане на мораториум върху всички сделки с разпореждане и строителни дейности в имоти на територията на Водна учебна спортна база на Националната спортна академия „Васил Левски” - гр. Несебър, № 254-01-134, внесен от Огнян Стоичков Янакиев на 23.10.2012 г.
Кворумът е 21 от членовете на комисията. Някои от колегите, които са на заседания на други комисии, са ми казали как гласуват.
По първа точка - Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на общ законопроект Вх. № 253-03-127/12.11.2012 г. на приетите на първо гласуване законопроекти за изменение и допълнение на Търговския закон: № 254-01-15, внесен от Янаки Боянов Стоилов, Любен Андонов Корнезов и Евгений Желев Желев на 16.02.2012 г.; - № 254-01-91, внесен от Емил Йорданов Радев, Красимир Георгиев Ципов и Фани Иванова Христова на 05.09.2012 г. и № 202-01-53, внесен от Министерски съвет на 12.09.2012 г.
Раздаден ви е Доклад относно общ законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон, № 253-03-127 от 12 ноември 2012 г., на основание чл. 71, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
В този доклад са и предложенията за редакция на текстовете от работната група, която беше сформирана по общия законопроект. Моля ви да взимате отношение по окончателните редакции така, както ги предлага работната група.
Започвам с наименованието на закона.
„Закон за изменение и допълнение на Търговския закон.”
По наименованието на закона желаещи да изказване има ли? Няма. Гласуваме. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Двадесет и един „за”.
Предложение на н.пр. Янаки Стоилов и Емил Радев да се създаде нов § 1. Работната група подкрепя предложението да се създаде нов § 1 и предлага следното съдържание за § 1.
„§ 1. В чл. 73 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 в изречение първо накрая се добавя „или устава”, в изречение второ думите „акционерно дружество към” се заменят с „капиталово дружество към дружествения договор или” и се създава изречение трето: „При удостоверяване на подписа нотариусът проверява правата на вносителя.”
2. В ал. 5 в изречение второ след думите „извлечение от” се добавя „дружествения договор или”.
Желаещи за изказване по това предложение за нов § 1? Г-н Радев.


Емил Радев:
Уважаеми колеги, тези промени са породени от факта, че когато говорим за режима на апортните вноски дружествата с ограничена отговорност са изтървани от закона и при тях на практика в закона никъде не се иска удостоверяване на волята на собственика на имота с нотариална заверка на подписите, че е съгласен да апортира дадения недвижим имат в друго капиталово дружество. Това задължение беше в една наредба, която в момента се атакува, не е на ниво закон. За акционерните дружества има задължение да се подава декларация с нотариална заверка на подписите. Ние в момента и за двата типа капиталови дружества казваме, че ще се иска такава декларация с нотариална заверка на подписите и минаваме една крачка повече. До момента няма задължение нотариусът да проверява при подписването на такава декларация дали е собственик на имота даденото лице – на имота, който ще се апортира. На база на това такава проверка би трябвало след това да прави единствено и само Агенцията по вписванията, когато регистрира промените, свързани с апорта, където е извън техните правомощия и не винаги има нужните документи при вписването на тези обстоятелства, свързани с недвижимите имоти.
Така че, за да се запази правната сигурност при сделките с недвижими имоти ние въвеждаме и уеднаквен режим – както е за ООД, така и за АД да се изисква декларация с нотариална заверка на подписите и нотариусите да проверяват още в първоначалния момент дали е собственик на имота този, който прави волеизявлението.
Предс. Искра Фидосова:
Благодаря. Други желаещи за изказване?
Колеги, при удостоверяването на подписа този акт има декларативен ефект и цели единствено да даде гласност на вписания акт и да го направи противопоставим на трети лица. Моментът, при който би следвало да се извърши проверката, е когато вносителят дава съгласие за внасяне в капитала на дружеството на правото на собственост. Проверката на документите и по отношение на собствеността на този, който ще декларира това обстоятелство, за да се извърши, по моите разбирания, трябва да се удостоверява съдържание, а не подпис на някакъв документ. И в тази връзка аз смятам, че концептуално това е грешно. Затова започнах изказването си с това, че ако правилно съм разбрала изказването на г-н Радев и мотивите. След като има декларативен характер, ще удостоверяваме подпис, тогава не следва проверка. То е като пълномощните при упълномощаване за разпореждане.
А ако ще целим друг ефект и тук има друго тълкувание от вас, то тогава говорим за съвсем друга заверка и за нещо съвсем различно, което не е заверка на подпис. Заверката на съдържание включва в себе си и заверката на подписа. Но заверката на подписа не включва удостоверяване на съдържание. Това са много различни неща. Или нещо аз не разбрах или вие не сте разбрали и сте го записали грешно.
Емил Радев:
Ние целим съдържанието, защото за да се направи тази проверка, но с оглед на това, че това не е моментът, в който се прехвърлят вещните права, а вещните права след това се прехвърлят със самото вписване в търговския регистър.
Според мен, тук можем да запишем съдържание.
Предс. Искра Фидосова:
Г-н Димитров, заповядайте.
Тодор Димитров:
Колеги, аз мисля, че по този въпрос е много важно каква ще бъде волята на законодателя, защото тук ще възникне и въпросът за таксата, която съответно ще бъде събирана. Защото една е таксата върху съдържанието, друга е таксата, когато е само за заверка на подписа. Така че е важно каква ще бъде волята на законодателя. И този въпрос трябва да се изчисти.
Предс. Искра Фидосова:
Тъй като търся списъка на поканените, много моля дамата, която желае да вземе отношение, да се представи.
Валя Гигова:
Благодаря ви. Казвам се Валя Гигова и понастоящем съм адвокат. До 1998 г. бях заместник ръководител на Нотариалната служба в София.
Предложението за изменение на разпоредбата на чл. 73 с оглед проверката на собствеността, има следната мотивация.
Какъв е бил мотивът? Както всички знаем, за да бъде вписан един акт в службата по вписване, той трябва да извършен във формата на нотариален акт или минимум с нотариална заверка на подписа. В България всички актове, с които се прехвърлят вещни права, трябва да бъдат извършени във формата на нотариален акт. Това положение е от 1878 г.
По отношение на апорта, договорът за доброволна делба и продажбата на наследство, които са единствените известни към днешна дата и прехвърляне на търговско предприятие е изключение, както всички знаем, те могат да бъдат прехвърлени писмено с нотариална заверка на подписа. Всички тези актове подлежат на вписване в книгите за вписване.
Така че когато се извършва апорт и се дава съгласие във формата на самия дружествен договор или в отделен документ, в който вносителят на правото заявява желание да апортира имота в капитала на дружество всъщност се извършва волеизявление, даване на съгласие дружеството да стане собственик, а апортантът да стане или акционер или съдружник в ООД. Какъв беше проблемът?
Когато се приемаше разпоредбата на чл. 73, защото тук има хора, които тогава са участвали, проверката се извършваше от нотариуса, който извършваше две неща: удостоверяваше акта с нотариална заверка и вписваше самия акт. Понеже сега функциите са разделени на нотариус и на съдията по вписване, текстът на ал. 5 беше, че проверката се извършва от съдията по вписване. Всички ние знаем, че съдията по вписване няма как да проверява собственост, защото той проверява две неща – подлежи ли актът на вписване, и спазена ли е формата. Така че получаваше на практика, че се апортираха в капитала недвижими имоти, по отношение на които нямаше яснота дали апортантът е собственик или не.
Идеята за законодателна промяна е предизвикана от следното. Още от 1934 г. с брой на Държавен вестник от 16 април апортът в капиталовите търговски дружества при действието на стария Търговски закон, прехвърлянето на търговски предприятия, продажбата на наследство е предвидена форма нотариална заверка на подпис. Няма никаква пречка само да има нотариално удостоверяване заверка на подпис и този акт да бъде вписан.
Така е няма формална пречка относно таксата и съображенията, които г-н Димитров изтъкна. Когато актът, който се заверява с нотариална заверка на подпис подлежи на вписване, тарифата на нотариусите е много ясна. Актът се таксува с половината от таксата на нотариалния акт. Но по-добре правна сигурност и без, казано на прост език, кухи дружества без да е ясно дали апортантът е собственик, отколкото някакви други съображения за такса. И при сега действащата редакция какво удостоверяват – удостоверяват нотариусите съгласието със заверка на подписа. Така че не мисля за нужно добавката на „заверка на подпис и съдържание”. Те са различни нотариални удостоверявания и са предвидени в ГПК единствено и само при пълномощните, с които се прехвърлят недвижими имоти. При договора за делба също е така.
Предс. Искра Фидосова:
Аз направих тази бележка водена от това, което чух от колегите като мотив. Защото друго беше казано от един от вносителите на това предложение. По отношение на това от Нотариалната камара позиция има ли специално за този текст. Искали ли сте мнение?
Валя Гигова:
Ако е удачно, да ви кажа, че съм говорила с колегата Димитров и той нямаше възражение.
Предс. Искра Фидосова:
Красимир Димитров не е член на Нотариалната камара. Ако трябва ще вървим нататък и към този текст ще се върнем допълнително. Но това е сериозно и трябва да има позиция на Нотариалната камара.
Емил Радев:
Това, което беше позиция на Нотариалната камара беше да се направи даже още една стъпка по-напред и в самите протоколи, с които се взема решение от общото събрание на съдружниците и на акционерите за извършване на апорт, да бъдат с нотариална заверка на подписите. Така че този вариант е най-близко до действащия в момента и на практика това се налага от опасността подзаконовият нормативен акт, с който в момента се уреждат тези хипотези, специално за ООД в момента е атакуван пред Върховен административен съд. Ако тази наредба на практика отпадне, ще остане без всякакъв регламент за нотариална заверка на подпис на дружествен договор или въобще на декларация и тогава ще извършва разпореждане с недвижимите имоти под формата на апорт даже само с писмен акт.
Предс. Искра Фидосова:
Г-н Радев, тук не става въпрос да не се заверяват. А става въпрос за това какво ще удостоверявате. Защото от Вашите мотиви аз разбирам, това което не го казвате директно гласно, че след като провери нотариусът собствеността на практика, защо иначе ще проверява. Той ще удостовери съдържанието, а не само подписа. Или аз нещо не мога да разбера от това, което казвате вие като мотиви. Тук е въпросът дали ще се заверява само подпис или ще удостоверява и съдържание.
Емил Радев:
На този етап, тъй като това не е прехвърлителен, е достатъчно само подпис.
Предс. Искра Фидосова:
Сега вие казвате, че искате да промените нещата, за да създадете по-голяма сигурност и оставяте пак да се заверява само подпис. Обръщам ви внимание.
Емил Радев:
За подпис само говорим в този момент. И оставяме режима след това на практика и съдиите по вписванията при вписванията в служба вписвания отново да си извършват проверката, която до момента са извършвали.
Предс. Искра Фидосова:
Вие казахте, че те няма да извършват проверка на собствеността.
И госпожата, която се изказа, каза същото.
Валя Гигова:
Те не могат да проверяват.
Предс. Искра Фидосова:
На мен ми е ясно, че те не могат да проверяват и затова обръщам внимание.
Г-н Стоилов, какво искате да удостоверявате, тъй като и Вие сте вносител – подписът само?
Янаки Стоилов:
Идеята за това предложение беше на г-н Радев и аз го споделих по принцип за създаването на сигурност. Вярно е и това, което се каза. Аз не знам дали е било становище на Нотариалната камара, но имаше представител нотариус, който в този по-умерен вариант го подкрепи. Действително, че това изречение „При удостоверяване на подписа нотариусът проверява правата на вносителя.” Казва и нещо повече, т.е. най-малкото, че той трябва да поиска актовете въз основа на които черпи правата си. Ако това се има предвид, че той всъщност, заверявайки подписа, ще получи актове, които той няма да изследва по съдържание, но върху тях ще има също подписа на съответните лица.
Валя Гигова:
Същото е при делбата.
Янаки Стоилов:
Да. Това е, което не е проверка на съдържанието, но е представяне на основанието за което се заверява подписът.
Предс. Искра Фидосова:
Разбира се, че не е проверка. Но в изказването на г-н Радев се казаха мотиви в обратната посока.
Тъй като няма други желаещи за изказване, да разбирам, че по принцип се възприема предложението за създаване на нов § 1, като остава още веднъж да се помисли дали така трябва да остане изречението „При удостоверяване на подписа нотариусът проверява правата на вносителя.”
Ако няма други предложения , го приемам на този етап, че това е била идеята. Ще го гласуваме накрая.
Много моля някой да се свърже с председателя на Нотариалната камара имат ли становище по този текст.
По § 1. Има постъпило предложение от н.пр. Светослав Тончев и Ивайло Тошев.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група предлага да се подкрепи по принцип текста на вносителя, но предлага § 1 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в § 2.
Тук различни становища от това на работната група има ли? Да разбирам, че няма.
Гласуваме предложението на н.пр. Светослав Тончев и Ивайло Тошев. При 21 гласуващи против има ли? Няма. Въздържали се? Няма. Двадесет и един „за”.
Предложението на вносителя отпада в § 1.
§ 2. Предложение на н.пр. Христо Бисеров § 2 се отменя.
Работната група предлага да не се подкрепи предложението.
Предложение от н.пр. Тончев и Тошев. Работната група предлага да подкрепим по принцип предложението.
Работната група предлага по принцип да подкрепим текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2.
„§ 2. Създава се чл. 303а:
„Срок при парични задължения.
Чл. 303а. (1) Страните по търговска сделка могат да договарят срок за изпълнение на парично задължение не повече от 60 дни. По изключение може да бъде договорен и по-дълъг срок, когато това се налага от естеството на стоката или услугата или по друга важна причина, ако това не представлява явна злоупотреба с интереса на кредитора и не накърнява добрите нрави.
(2) Когато длъжникът е публичен възложител, страните могат да договорят срок за изпълнение на паричното задължение не повече от 30 дни. По изключение може да бъде договорен и по-дълъг срок, но не повече от 60 дни, когато това се налага от естеството на стоката или услугата или по друга важна причина, ако това не представлява явна злоупотреба с интереса на кредитора и не накърнява добрите нрави.
(3) Ако не е уговорен срок за плащане, паричното задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура или на друга покана за плащане. Когато денят на получаване на фактурата или поканата за плащане не може да се установи, или когато фактурата или поканата са получени преди получаване на стоката или услугата, срокът започва да тече от деня, следващ деня на получаване на стоката или услугата, независимо че фактурата или поканата за плащане са от преди това.
(4) Когато договорът или закон предвижда преглеждане или приемане на стоката или услугата, срокът по ал. 3 започва да тече от приемането или от приключването на преглеждането, ако фактурата или поканата за плащане са получени преди това. Срокът за преглеждане или приемане е 14 дни от получаване на стоката или услугата. По изключение може да бъде договорен по-дълъг срок за преглеждане или приемане, когато това се налага от естеството на стоката или услугата или по друга важна причина.
(5) Разпоредбите на ал. 1-4 не се прилагат за:
1. менителничните задължения;
2. задълженията в открито производство по несъстоятелност;
3. обезщетения за вреди, включително и застрахователни обезщетения.
(6) Правилата по този член се прилагат и за сделки, страна по които са занаятчии и лица, извършващи услуги труд или упражняващи свободна професия.”
Желаещи за изказване по този текст има ли? По редакцията, която се предлага, желаещи за изказване? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Гласуваме предложението на н.пр. Христо Бисеров § 2 да бъде отменен. Който е „за”, моля да гласува. Двама „за”. Против? Няма. Въздържали се? Деветнадесет „въздържали се”.
Гласуваме предложението на н.пр. Светослав Тончев и Ивайло Тошев. Деветнадесет „за”. Против? Няма. Двама „въздържали се”.
Гласуваме предложението за редакция на комисията с принципна подкрепа на текста на вносителя с редакцията, която прочетох. Деветнадесет „за”. Против? Двама „против”. Без „въздържали се”.
§ 3. Предложение на н.пр. Христо Бисеров § 3 се отменя.
Предложението на работната група е да не се подкрепя това предложение.
Предложение на н.пр. Светослав Тончев и Ивайло Тошев за § 3, което работната група предлага да бъде подкрепено.
Работната група предлага да се подкрепи по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3.
„§ 3. Създава се чл. 309а:
Неизпълнение на парично задължение.
Чл. 309а. (1) Когато кредиторът е изпълнил задълженията си, а длъжникът е в забава за плащане, ако не е уговорено друго, кредиторът има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, както и на обезщетение за разноски за събиране на вземането в размер на не по-малко от 80 лева, без да е необходима покана. Кредиторът може да търси обезщетение за действително претърпени вреди и направени разноски за събиране в по-висок размер, съобразно общите правила.
(2) Когато е уговорено разсрочено плащане, обезщетенията по ал. 1 се дължат съответно за забавените вноски.
(3) Ограничаване на отговорността по ал. 1 и 2 може да бъде уговорена, само ако това не представлява явна злоупотреба с интереса на кредитора и не накърнява добрите нрави. Ограничаване на отговорността е недействително, когато длъжникът е публичен възложител.”
Желаещи за изказване по § 3? Няма.
Гласуваме предложението на н.пр. Христо Бисеров § 3 да се отмени. Двама „за”. Деветнадесет „против”. Без въздържали се.
Гласуваме предложението на н.пр. Светослав Тончев и Ивайло Тошев за § 3. Деветнадесет „за”. Двама „против”. Без въздържали се.
Гласуваме предложението на работната група за редакция на комисията с принципна подкрепа текста на вносителя на § 3. Деветнадесет „за”. Двама „въздържали се”. Без против.
§ 4. Предложение на н.пр. Христо Бисеров § 4 се отменя. Работната група предлага да не се приема това предложение.
Работната група предлага да се подкрепи по принцип текстът на вносителя, но предлага § 4 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в § 3.
Желаещи за изказване? Няма.
Гласуваме предложението на н.пр. Христо Бисеров § 4 да се отмени. Двама „за”. Против? Няма. Деветнадесет „въздържали се”.
Предложението на вносителя се отхвърля, тъй като е отразено на систематичното му място в § 3.
Предложение на н.пр. Св. Тончев и Ивайло Тошев за § 4.
Струва ми се, че тук е объркано предложението на Тончев и Тошев. Идеята е била за нов § 4 за промяна в чл. 324. Вместо това сте написали, че отива на систематичното му място – нещо, което не може да знаете между първо и второ четене. Тоест в първата част на предложението няма какво да се гласува. Не е коректно предложението.
Във втората част се предлага да се създаде нов § 4 за промяна в чл. 324. Работната група предлага да се подкрепи предложението на Тончев и Тошев за промяна в чл. 324 и предлага редакция на § 4.
„§ 4. В чл. 324 думите „в течение на времето, необходимо според обстоятелствата” се заличават.”
Желаещи за изказване по предложението за нов § 4?
Гласуваме предложението в частта за нов § 4 на н.пр. Тончев и Тошев. Двадесет и един „за”, без против и въздържали се.
Гласуваме предложението на работната група за редакция на комисията на § 4. Двадесет и един „за”, без против и въздържали се.
Предложение на н.пр. Св. Тончев и Ивайло Тошев да се създаде § 4а.
Работната група предлага да го подкрепим това предложение и да се създаде нов § 5.
„§ 5. В чл. 327 се създава ал. 3:
(3) Относно сроковете на плащане се прилагат съответно общите правила на глава двадесет и първа.”
Желаещи за изказване? Няма.
Гласуваме предложение на н.пр. Св. Тончев и Ивайло Тошев да се създаде § 4а с двадесет и един „за”, без против и въздържали се.
Гласуваме предложението на работната група за редакция на комисията за нов § 5 със съдържанието, което прочетох. Двадесет и един „за”, без против и въздържали се.
§ 5. Предложение от н.пр. Христо Бисеров в § 5 да се отмени т. 2.
Работната група предлага да бъде подкрепено предложението.
Предложение от н.пр. Я. Стоилов и Е. Радев за § 5, което работната група предлага да бъде подкрепено.
Работната група предлага да се подкрепи по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5, който става § 6:
„§ 6. В чл. 608, ал. 1 се изменя така:
(1) Неплатежоспособен е търговецът, който не е в състояние да изпълни изискуемо:
1. парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или
2. публично-правно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или
3. задължение по частно държавно вземане.”
Желаещи за изказване? Г-н Стоилов, заповядайте.
Янаки Стоилов:
Това е за изясняване на понятието „неплатежоспособен търговец”, което по мнението на всички, които участваха в дискусията ще улесни практиката и дава в една по-конкретна форма това, което и досега е съществувало. Така че текстът в някаква степен има разяснително коригиращо значение.
Предс. Искра Фидосова:
Благодаря. Други желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Христо Бисеров в § 5 се отменя т. 2. Двадесет и един „за”. Без против и въздържали се.
Гласуваме предложението н.пр. Я. Стоилов и Е. Радев за § 5. . Двадесет и един „за”. Без против и въздържали се.
Гласуваме предложението за редакция на комисията за § 5, който става § 6 с принципна подкрепа текста на вносителя, съдържаща двата подкрепени текста по двете предложения на народните представители. Двадесет и един „за” за текста на § 6. Без против и въздържали се.
Предложение на н.пр. Я. Стоилов и Е. Радев да се създаде нов § 5а.
Работната група предлага да се създаде нов § 7.
„§ 7. В чл. 645, ал. 4 след думата „свръхзадължеността” се добавя „но не по-рано от една година преди подаването на молбата”.
Желаещи за изказване? Г-н Стоилов.
Янаки Стоилов:
Това е промяна в подхода, за да се създаде правна сигурност. Като критерий тук и в следващите текстове се приема времето преди подаването на молбата, за да не е разтеглив периодът на неплатежоспособност и задлъжнялост. Така че това е съществена промяна в сегашния режим.
Предс. Искра Фидосова:
Благодаря. Други желаещи за изказване? Г-н Радев.
Емил Радев:
Тук с цел да се въведе адекватен срок за случаите на прихващане и уеднаквяване със следващите параграфи на практика въвеждаме не досегашното много широко определяне на препратката към началната дата на несъстоятелността, а точно към момента на подаване на молбата за откриване на производството и уеднаквяване по-нататък с текстовете.
Предс. Искра Фидосова:
Други желаещи за изказване? Няма.
Гласуваме предложението на н.пр. Я. Стоилов и Е. Радев да се създаде нов § 5а. Двадесет и един „за”, без против и въздържали се.
Гласуваме предложението за редакция на комисията за нов § 7 със съдържанието, което прочетох. Двадесет и един „за”, без против и въздържали се.
§ 6. Предложение на н.пр. Христо Бисеров в § 6 се отменя т. 1.
Работната група предлага да не се подкрепя.
Предложение на н.пр. Стоилов и Радев за § 6.
Работната група предлага да се подкрепи това предложение.
Предлага да се подкрепи по принцип текста на вносителя и предлага редакция на комисията за § 6, който става § 8.
„§ 8. В чл. 646 се правят следните изменения и допълнения:
1. В заглавието думата „Нищожност” се заменя с „Недействителност”.
2. Алинея 2 се изменя така:
(2) Могат да бъдат обявени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността следните действия и сделки, извършени от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, в посочените т. 1-3 срокове преди подаване на молбата по чл. 625:
1. изпълнение на неизискуемо парично задължение, независимо от начина на изпълнението, извършено в едногодишен срок;
2. учредяване на ипотека или залог за обезпечаване на необезпечено от длъжника дотогава вземане срещу него, извършено в едногодишен срок;
3. погасяване на изискуемо парично задължение на длъжника, независимо от начина на изпълнението, извършено в шестмесечен срок, ако при разпределението по чл. 722 удовлетвореният кредитор би получил по-малко, отколкото е получил при изпълнението.
3. Създават се нова ал. 3 и ал. 4-7:
(3) Ако кредиторът е знаел, че длъжникът е неплатежоспособен или свръхзадължен, срокът по ал. 2, т. 1 и 2 е две години, а срокът по ал. 2, т. 3 – една година.
(4) Знанието по ал. 3 се предполага, когато:
1. длъжникът и кредиторът са свързани лица, или
2. кредиторът е знаел или е бил в състояние да узнае обстоятелства, въз основа на които може да се направи обосновано предположение за наличието на неплатежоспособност или свръхзадълженост.
(5) Алинея 2, т. 1 и 3 не се прилагат, ако изпълнението е в кръга на обичайната дейност на длъжника и когато:
1. е извършено съобразно уговореното между страните едновременно с предоставянето на равностойна стока или услуга в полза на длъжника или до 30 дни след падежа на паричното задължение, или
2. след извършване на плащането кредиторът реално е предоставил на длъжника равностойна стока или услуга.
(6) Алинея 2, т. 2 не се прилага, когато залогът или ипотеката са учредени:
1. преди или едновременно с предоставянето на кредит на длъжника;
2. да заместват друго вещно обезпечение, което не може да бъде обявено за недействително според правилата на този раздел;
3. за обезпечаване на кредит, предоставен за придобиване на предмета на залога или ипотеката.
(7) Недействителността по ал. 2 не засяга правата, които добросъвестни трети лица са придобили възмездно преди вписването на исковата молба. Недобросъвестността се предполага до доказване на противното, ако третото лице е свързано лице с длъжника или с лицето, с което длъжникът е договарял.
4. Досегашната ал. 3 става ал. 8.”
Желаещи за изказване? Г-н Стоилов.
Янаки Стоилов:
Накратко се спирам на този голям текст, защото той е от ключовите изменения в закона.
Както виждате, той променя досегашното квалифициране на тези действия, на тези сделки от нищожни в недействителни, което дава възможност да бъде направена преценка да се преодолее сегашният автоматизъм, че когато дадена сделка е извършена, тя винаги рефлектира и засяга определени права, без да се правят преценките, които са дадени по-надолу.
В ал. 2 е даден общият случай за едногодишния срок, който коментирахме.
В ал. 3 е за този кредитор, който е бил недобросъвестен, т.е. той е знаел. Там срокът се предвижда да бъде двугодишен.
В следващите алинеи се защитават сделките, които са извършени в кръга на обичайната дейност, тъй като обикновено това са периодични плащания за ползване на определени услуги, от които не би трябвало да се възползват впоследствие определени търговци и описване на основанията за знание, когато лицата са свързани.
Това е конструкцията на текста и мисля, че е намерено сполучливо разрешение. Ако има някакви бележки, да бъдат направени. Но смятам, че всички тези въпроси са намерили свето решение и практиката, която съществува в момента, би трябвало да се подобри от гледна точка на ограничаване на възможностите за злоупотреби.
Предс. Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Стоилов. Г-н Димитров.
Тодор Димитров:
Г-жо Председател, бих искал само да попитам в чл. 646, ал. 2, т. 3 може би аз не мога да разбера, ако може да поясните този 6-месечен срок от кога започва да тече и как ще направи преценката синдикът за разпределение по чл. 722. По чл. 722 разпределението става доста по-късно. В смисъл кога ще направи той преценка какво ще получи кредитора по чл. 722, дали ще получи по-малко от това, което е по сделката. Тази преценка много трудно ще стане, според мен. Разпределението по чл. 722 е в последната фаза. Просто може би аз не разбирам какво сте имали предвид.
Адв. Валя Гигова:
Много добре го разбирате и това, което казвате е вярно. Ще ви кажа кой най-много настояваше за този текст. Сега съдиите ги няма тук, няма представител, но те изключително много настояваха на текста, изхождайки от следното.
За да може да санкционираме изпълнение на изискуемо парично задължение, което по принцип ние не би трябвало да санкционираме, защото длъжникът е платил на падежа и по-надолу в текста има изключение. Съдиите казаха: „Не, ние ще го санкционираме. Обаче както досега сме правили преценка за неравностойност на престациите в рамките на предявените по досегашния ред искове, така сега ние ще назначаваме експертизи и ще правим следната преценка. Ако има Х сума 100 единици и той има да речем обезпечение някакво, колко би получил при разпределението. И казаха, че ще си назначат съдебно-техническа, съдебно-икономическа и каквато там друга специална експертиза трябва да бъде назначена. Казвам ви, за този текст настояваха най-много съдиите.
Прав сте, на тази ранна фаза, ако не се е стигнало до осребряване, трудно е да се извърши тази преценка. Абсолютно съм съгласна. От горната алинея става ясно, че това е 6-месечен срок преди подаване на молбата. Тоест, ако молбата е подадена на 1 януари, връщаме 6 месеца назад. Тези сделки, парични задължения, изпълнени в 6-месечния срок, ако този, който е договарял с длъжника е получил повече от това, което би могъл да получи при разпределението, тогава тази сделка ще може да бъде обявена за относително недействителна.
Тодор Димитров:
Само че в тази връзка несъстоятелността е динамична. Ние сме завели, примерно, 100 иска за разваляне на сделки. От тях 50 ще ни уважат. Ние не знаем на каква цена ще ги продадем. Тази експертиза ще бъде абсолютно? Според мен, да ви кажа честно, това е неадекватно.
Адв. Валя Гигова:
Аз също мисля така.
Тодор Димитров:
Защото в един момент ще се направи експертиза и ще се види една цифра. В следващия момент, ако аз разваля две големи сделки, примерно, за два кораба и ги продам, ще излезе, че ще удовлетворя всички кредитори. На практика какво ще правим? Ще възобновяваме дела после или какво ще правим. За мен т. 3 е абсолютно неадекватна.
Адв. Валя Гигова:
Идеята беше да може да има някаква съпоставка.

Тодор Димитров:
Според мен, тук трябва повече обсъждане. Този текст наистина?
Адв. Валя Гигова:
Какво предлагате? Да отпадне ли?
Тодор Димитров:
За т. 3 съм категоричен, че трябва да отпадне. Но по принцип цялата постановка се променя. Аз съм съгласен, че може би е правилно и трябва от нищожност да се мине към недействителност, но и долните постановки, които са в ал. 3 може би трябва да чуем повече становища на колеги. Лично аз съм бил и синдик и имам известни притеснения. Може би трябва да чуем повече мнения.
Аз говоря само за ал. 2, т. 3, защото, според мен, няма как да сработи тази точка. Защото по чл. 722 ще приключваш несъстоятелността, тогава ще правиш преценка, ще завеждаш нови искове. Значи ти даваш възможност на синдика, ако едно дело го е влачил 5-6 години, да го влачи още 5-6 години със завеждане на нови дела. Няма логика тази точка. Така поне мисля аз.
Адв. Валя Гигова:
Идеята на съдиите изхождаше от едно единствено просто нещо, че те трябва да направят съпоставка дали някой се е удовлетворил преферентно за сметка на друг. Това беше цялата идея. Колегата Стефанов е тук, ако иска и той да обясни. Може би по-добре ще го обясни, отколкото аз, но това беше много сериозно настояване.
Предс. Искра Фидосова:
Изключително тежка материя, сложна, засягаща огромни интереси. Разбирам интереса на банките, разбирам и интереса на гражданите. Помолих работната група да излезе с безспорно становище и доклад, съдържащ безспорни текстове. Това, което чувам в момента, че една алинея е дадена от съдия, следващата алинея не знам от кой, някакви компромиси ако са правени, няма да стане в Правна комисия.
Адв. Валя Гигова:
Не, не са правени такива компромиси.
Предс. Искра Фидосова:
Този закон ще бъде приет тогава, когато текстовете са изчистени и когато са абсолютно безспорни. По телефона, след разговор с Председателя на Нотариалната камара, това което ми предадоха сътрудниците е, че според Нотариалната камара по въпросния текст те твърдят, че ако са поканени, те такова предложение ще направят за подпис и съдържание. Не взимам отношение, а предавам това, което ми е казано. Това е най-малкото, което може да се изчисти за един или два часа, дори и по-малко.
Но текст като този, който променя изначално нещата и от нищожност отиваме към недействителност със спорни точки, нека да направим още малко дебат. Но ви предупреждавам, че днес няма да приключим закона и ще мина към точката за Изборния кодекс.
Обещах, г-н Стоилов, ще ви помоля, както направихме с т. 3 от днешния дневен ред, в рамките на една седмица да седнем и да видим спорните няколко неща, да се изчистят и тогава да се върнем и догласуваме текстовете от закона.
Янаки Стоилов:
Ако може да направя друго предложение. Според мен, няма спорни въпроси, дори ако трябва т. 3 да отпадне, защото това не е същественият проблем от промяната. Но, ако ние се връщаме към въпроси, които са решени на първо четене, да ги преобсъждаме на второ четене, според мен е нередно, защото преминаването от нищожност към недействителност е всъщност принципен въпрос, който е решен на първо четене. Ние по него няма защо да започваме от изходното начало.
Аз ви казах, че се опасявам, че всяко забавяне на този закон вече ще рефлектира в милиони и десетки милиони по дела, които се развиват. Аз на този етап не искам да говоря. Вече за мен се очертават определени организирани схеми, при които се използва тази нищожност, за да се увреждат добросъвестни лица, които са извършили сделки.
Затова, г-жо Председател, мисля, че нямаме кой знае какви проблеми. Нека да продължим закона. Има още два-три съществени текста.
Предс. Искра Фидосова:
Добре. Да го изговорим. Да видим къде са проблемите.
Янаки Стоилов:
Затова, ако има колебания по някои от текстовете, нека по-добре те да отпадат, или ако има ясни редакции, да се направят. Няма по основните въпроси дискусионни мнения, които да не са били решени в хода на обсъждането на закона.
Тодор Димитров:
Колеги, в тази връзка нещо да кажа. Аз се присъединявам към това ,което каза колегата Янаки Стоилов. Действително това е много сериозен проблем, практически с много сериозни финансови измерения и аз съм съгласен, че трябва да се премине от нищожност към недействителност. Мисля, че тук няма спор и на първо четене това сме го коментирали и сме го гласували.
Моите съображения бяха единствено по т. 3, защото считам, че тя е неадекватна и не мисля, че тя е съществена. Дори и да я приемем, според мен, тя няма да се прилага и ако се прилага, няма да бъде добра практика.
В никакъв случай не поставям под съмнение това да се мине от нищожност към недействителност, защото знаем как началните дати на неплатежоспособност се връщат преди 4, преди 5-6 години. Това нещо се използва в рамките на закона наистина да се събарят сделки, които са реални сделки, може да се докаже, че са реални. Така че в тази посока аз нямам никакви притеснения.
Предс. Искра Фидосова:
Аз също мисля, че принципно спор по първо четене нямаме по обхвата.
Янаки Стоилов:
Да продължим, защото нямаме много проблеми по съдържанието. Ако има конкретни въпроси, да се поставят, да се дават аргументи за и против и да продължаваме.
Предс. Искра Фидосова:
По редакцията на чл. 646 има ли други желаещи за изказване? Има предложение да отпадне т. 3 на ал. 2.
Други желаещи за изказване по окончателната редакция има ли?
Има предложение от прочетената редакция на чл. 646 т. 3 на ал. 2 да отпадне. По това предложение гласуваме. Има ли против отпадането на т. 3 на ал. 2. Няма. Въздържали се? Шест „въздържали се”. Петнадесет „за” отпадането на т. 3.
Заповядайте да обясните защо, ако отпадне т. 3 на ал. 2, от другия текст нищо не става, ако правилно цитирам това, което чувам казано в хор.
Стефан Стефанов:преподавател в СУ по търговско право.
Също така съм адвокат и съм написал книга, която е посветена на чл. 646 и смея да кажа, че е една от причините да се върви към промяна на закона.
Основната цел на този режим е да се преразпредели плащането на изискуеми парични задължения по една единствена причина, че когато длъжникът е неплатежоспособен, не е справедливо, не е логично той да избере да плати на един от своите кредитори, но да не плати на други. Защото по този начин кредиторът, който е получил плащане, бива третиран по-благоприятно от всички останали, които би трябвало да са в неговото правно положение. Така че ядрото на този режим е атакуване на плащане на изискуемо парично задължение – това, което нормално се случва в оборота. Длъжникът е получил заем, примерно, от едноличния си собственик, или от офшорния си собственик, решава да плати на падежа или след падежа на него, а останалите си кредитори да ги остави без нищо. Това е проблемът. Така че ако отпадне т. 3 основната хипотеза, за която е създаден този режим, няма да бъде регулирана и ще бъде регулирано това, което в оборота се случва рядко, а именно изпълнението на неизискуеми задължения. Не е проблемът изпълнението на неизискуеми задължения. Проблемът е изпълнението на изискуеми задължения.
Янаки Стоилов:
Да задам само един въпрос. Няма ли да се изясни този проблем, ако просто се съкрати текстът и последните два реда отпаднат, защото те вече опират до действия, за които се говореше тук. Тоест да остане само „погасяване на изискуемо парично задължение на длъжника, независимо от начина на изпълнението.” Това е основният текст.
Стефан Стефанов:
Това е много по-добрият вариант.
Янаки Стоилов:
И да не се занимаваме с процедурата, която синдикът разпределя. Това беше въпросът на г-н Димитров. Това е важен текст, защото дискусията тръгна в нейните последици, когато синдикът разпределя имуществото, а това е всъщност основата за недействителността. Така че този текст трябва да остане, без да засягаме темата как действа синдикът при разпределяне на имуществото.
Нека да продължим сега, защото, пак казвам, ще се създаде впечатление, че ние търсим поводи да протакаме тази тема.
Предс. Искра Фидосова:
Разправията е между вас.
Янаки Стоилов:
Между кои нас. (В работната група.) Ние все пак сме хора, които реагират на аргументи, защото част от аргументите се дават в Комисията. Г-н Димитров постави този въпрос.
Предс. Искра Фидосова:
Г-н Димитров.
Тодор Димитров:
Да кажа накратко. Аз приемам този вариант да отпаднат от текста редовете, които говорят за чл. 722. Но като обсъждаме ал. 2 трябва да знаем, че тук е дадена възможността синдикът може. Така или иначе той преценява. Синдикът преценява къде да заведе дело, къде да не заведе и срещу кого, което също мога да коментирам, но ще тръгнем в грешна посока. След като не са нищожни по силата на закона, те са недействителни и синдикът преценява – срещу този ще заведа дело, срещу другия няма да заведа. Това трябва д ни е ясно. Тоест тук режимът става различен от това, което променяме.
Предс. Искра Фидосова:
Има постъпило предложение от н.пр. Янаки Стоилов да се прегласува не изцяло да отпадне в т. 3 на ал. 2, а да отпадне текстът след „6-месечен срок”.
Гласуваме отпадането на текста след думите „6-месечен срок”, а именно „ако при разпределението по чл. 722 удовлетвореният кредитор би получил по-малко, отколкото е получил при изпълнението.”
Против има ли? Няма. Въздържали се? Пет „въздържали се”. Шестнадесет „за” отпадането.
Стефан Стефанов:
Аз имам още една бележка по текста.

Янаки Стоилов:
Тази промяна следва от отпадането на този текст ли?
Стефан Стефанов:
Не! Независима е от този текст. Тя е в ал. 5, т. 1, изразът „до 30 дни след падежа”. Аз мисля, че е грешка това. Трябва да е „до 30 дни след доставката на стоката и услугата”, а не „след падежа”. Защото първата хипотеза по т. 1 е хипотезата едновременно плащане с доставката или услугата. Второ предложение разширява тази хипотеза в случая, когато след доставката на стоката или услугата, в рамките на 30 дни, това което е нормално в оборота, тази стока или услуга се заплаща, както е с телефон и други консумативи. Ако вие оставите текста „след падежа”, ще се получат две неща: първо, падежът всеки може да го манипулира по изключително лесен начин. Длъжникът или кредиторът, който е получил плащане ,ще си направят един анекс, с който си променят падежа и по този начин всяко плащане ще се окаже защитено. Докато доставката на стоката или на услугата е нещо, което доста по-трудно може да бъде манипулирано. Това е първо.
Второ, ако остане в сегашния вид „след падежа”, ще се окаже, че ако длъжникът е взел един заем преди 5 години от едноличния собственик, например, и той го погаси в рамките на 30 дни от падежа, това плащане по дефиниция ще е защитено и всички останали кредитори отново ще пият една студена вода. Идеята на този текст, както е и по другите държави, е в рамките на 30 дни от доставката на стоката или услугата, това, което е нормално и което вие сега въвеждате в чл. 300 и някой, че трябва да се плати в рамките на някакъв нормален срок. Това е.
Ако стане „след падежа” всички длъжници и кредиторите им ще си правят анекси и ще манипулират падежа и нито едно плащане няма да може да се върне в масата на несъстоятелността.
Въпросът е каква е идеята точно тези нормални плащания в рамките на 30 дни от доставката, те да са защитени. Защото това задължение може да е отпреди 5 години и само поради това, че е платено до 30 дни от падежа, няма логика да бъде защитено. Все пак доставката по-трудно се манипулира. Там има и осчетоводяване. Счетоводството по-трудно се преправя, а падежът се манипулира с един елементарен анекс във всеки един момент.
Емил Радев:
Падежът също има осчетоводяване и ако е имало падеж със задна дата, най-малкото трябва да е имало осчетоводяване, нужните ДДС декларации и т.н. Като говорим за падеж, оттам нататък говорим веднага за фактуриране. Защото фактурираме или при доставката на стоката и услугата, или при падежа на задължението.
Предс. Искра Фидосова:
Аз ще се въздържа, защото мисля, че тук има и други грешки и затова няма да взимам отношение.
Други мнения тук от вносителите Радев и Стоилов? Специално по ал. 5, т. 1?
Емил Радев:
Тук говорим за сделки. Тук не говорим само за сделки с доставки на стоки и услуга. Оттам нататък един заем също е сделка. Каква доставка на стока и услуга има, за да го вържа с доставка някаква и услуга? Всички търговски сделки не са само доставка на стоки и услуга реални. Затова е сложено това, за да обхваща и другите хипотези.
Предс. Искра Фидосова:
Тоест предложения няма? (Не.) Гласуваме.
Гласуваме предложението на н.пр. Христо Бисеров за отпадане на т. 1. в § 6. Който е „за”, моля да гласува. Двама „за”. Против? Няма. Осемнадесет „въздържали се”.
Гласуваме предложението на н.пр. Стоилов и Радев за § 6. Петнадесет „за”. Против? Няма. Петима „въздържали се”.
Гласуваме предложението за редакция на комисията за § 6, който става § 8 с гласуваната промяна в т. 3 на ал. 2. Против ще има ли? Няма. Въздържали се? Петима „въздържали се”. Петнадесет „за” окончателната редакция на § 8.
§ 7. Предложение на н.пр. Стоилов и Радев.
Работната група предлага да се подкрепи по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7, който става § 9.
„§ 9. Член 647 се изменя така:
„Отменителни искове.
Чл. 647. (1) Освен в предвидените от закона случаи могат да бъдат обявени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността следните действия и сделки, ако са извършени от длъжника в посочените в т. 1-6 срокове преди подаване на молбата по чл. 625:
1. безвъзмездна сделка с изключение на обичайното дарение, по която страна е свързано лице с длъжника, извършена в тригодишен срок;
2. безвъзмездна сделка, извършена в двугодишен срок;
3. възмездна сделка, при която даденото значително надхвърля по стойност полученото, извършена в двугодишен срок, но не по-рано от датата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността;
4. учредяване на ипотека, залог или лично обезпечение за чужди задължения, извършено в едногодишен срок, но не по-рано от датата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността;
5. учредяване на ипотека, залог или лично обезпечение за чужди задължения в полза на кредитор, който е свързано лице с длъжника, извършено в двугодишен срок;
6. сделка, която уврежда кредиторите, по която страна е свързано лице с длъжника, извършена в двугодишен срок.
(2) Алинея 1 се прилага и за действия и сделки, извършени от длъжника в периода между подаване на молбата по чл. 625 и датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност.
(3) Недействителността по този член не засяга правата, които трети добросъвестни лица са придобили възмездно преди вписването на исковата молба. Член 646, ал. 8 се прилага съответно.”
Какво значи последното изречение, защото нещо не мога да го разбера. Недовършено ли е? Обикновено се пишат по друг начин. Същото се отнася и за ал. 2. Моля да бъде обърната редакцията на последното изречение от ал. 3, т.е. да се обърне словоредът.
Желаещи за изказване има ли? Да разбирам, че няма изказващи.
Гласуваме предложението на н.пр. Стоилов и Радев за § 7. Седемнадесет „за”. Против? Няма. Трима „въздържали се”.
Гласуваме предложението за редакция на комисията на § 7, който става § 9 по доклада. Седемнадесет „за”. Против? Няма. Трима „въздържали се”.
§ 8 по вносител. Предложение на н.пр. Стоилов и Радев за § 8.
Работната група предлага да бъде подкрепено предложението и по принцип да се подкрепи текстът на вносителя със следната редакция на комисията за § 8, който става § 10.
„§ 10. Член 649 се изменя така:
Предявяване на отменителен иск.
Чл. 649. (1) Иск по чл. 645, 646 и 647 от този закон и по чл. 135 от Закона за задълженията и договорите, свързан с производството по несъстоятелност може да предяви синдикът, а при негово бездействие – всеки кредитор на несъстоятелността, в едногодишен срок от откриване на производството, съответно от момента на обявяването на решението по чл. 632, ал. 2. Ако прихващането е извършено след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, срокът тече от извършването на прихващането.
(2) В случаите по ал. 1 синдикът, съответно кредиторът може да предяви и обусловените от посочените искове осъдителни искове за попълване на масата на несъстоятелността.
(3) Когато искът е предявен от кредитор, съдът служебно конституира синдика като съищец. При предявен от кредитор иск по ал. 1 друг кредитор няма право да предяви същия иск, но може да встъпи като съищец не по-късно от първото по делото заседание.
(4) В производството по обявяване на недействителност на сделка или действие, презумпцията по чл. 135, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите се прилага за всички свързани лица.
(5) Иск по ал. 1 се предявява пред съда по несъстоятелността. Влязлото в сила решение има действие за длъжника, синдика и всички кредитори.
(6) В производствата по предявени искове по ал. 1 държавни такси за всички инстанции не се внасят предварително. Ако искът бъде уважен, следващите се държавни такси се събират от осъдената страна, а ако искът бъде отхвърлен, държавните такси се събират от масата на несъстоятелността.”
Желаещи за изказване по редакцията на комисията? Г-н Стоилов.
Янаки Стоилов:
Тук само да обърна внимание, че се дава допълнителна възможност на всеки от кредиторите при бездействие на синдика да предяви тези права. Текстът, според мен, няма някакви проблеми.
Предс. Искра Фидосова:
Други желаещи за изказване? Няма.
Гласуваме предложението на н.пр. Стоилов и Радев по § 8. Седемнадесет „за”. Против? Няма. Трима „въздържали се”.
Гласуваме редакцията на комисията за § 8, който става § 10 по доклада с принципната подкрепа на текста на вносителя. Седемнадесет „за”. Трима „въздържали се”. Без против.
Предложение на н.пр. Тончев и Тошев да се създаде § 8а.
Работната група подкрепя предложението и предлага редакция на комисията за създаване на § 11.
„§ 11. В допълнителните разпоредби се създава § 1г.
§ 1г. „Публичен възложител” по смисъла на този закон е всяко лице по чл. 7 от Закона за обществените поръчки.”
Желаещи за изказване? Да разбирам, че няма.
Гласуваме предложението на н.пр. Тончев и Тошев. Седемнадесет „за”. Трима „въздържали се”. Без против.
Гласуваме редакцията на комисията за § 11. Седемнадесет „за”. Против? Няма. Трима „въздържали се”.
„Допълнителна разпоредба” Двадесет „за”, без против и въздържали се за наименованието на подразделението на закона.
§ 9. Няма предложения. Желаещи за изказване по § 9? Няма. Гласуваме текста на § 9 по вносител, който става § 12 по доклада. Двадесет „за”, без против и въздържали се.
„Преходни и заключителни разпоредби.”
Гласуваме наименованието на подразделението на закона. Двадесет „за”, без против и въздържали се.
Предложение на н.пр. Тончев и Тошев в Преходните и заключителните разпоредби да се създаде § 9а.
Работната група предлага да бъде подкрепено предложението на народните представители и предлага да се създаде § 13 със следното съдържание.
„§ 13. Параграфи 2-5, 11 и 16 не се прилагат за договорите, сключени до 15 март 2013 година.”
Желаещи за изказване? Няма.
Гласуваме предложението на Тончев и Тошев. Седемнадесет „за”. Против? Няма. Трима „въздържали се”.
Гласуваме предложението на работната група за редакция на комисията за § 13. Седемнадесет „за”. Против? Няма. Трима „въздържали се”.
§ 10. Предложение на н.пр. Стоилов и Радев по § 10.
Работната група предлага да подкрепим предложението и предлага редакция на § 10, който става § 14.
„§ 14. (1) Параграф 7, § 8 относно ал. 2 и ал. 5-7, § 9 и 10 се прилагат за заварените от този закон производства по несъстоятелност и искови производства за попълване масата на несъстоятелността.
(2) В едномесечен срок от влизането в сила на този закон предявените искове по досегашните разпоредби на чл. 645, ал. 4, чл. 646, ал. 2, т. 1 и 3, чл. 647 и 649, по които производствата са висящи, могат да бъдат оттеглени без съгласието на ответниците, независимо от фазата, в която се намира производството. По тези дела държавна такса и разноски не се присъждат и не се събират.”
Желаещи за изказване? Г-н Стоилов.
Янаки Стоилов:
Тук аз ще се спра на главното. Това е важен текст, защото всъщност преуреждането на основанията би трябвало да рефлектира върху висящите дела. Идеята е, че когато кредиторът прецени, че при тези основания той не може да завърши делото, аз не знам практически тогава ответникът защо да не е съгласен, но принципно тази уредба дава отговор на въпросите и прехода от сегашните към новите основания.
Тодор Димитров:
Колеги, трябва добре да помислим как ще уредим тези заварени случаи, защото е възможно да има много сериозни обезпечения, заведени по тези дела и т.н. и в един момент ние с тази разпоредба казваме прекратяваме дела. Но този, който е ответник по делото е търпял сериозни щети, поради това че му е обезпечен искът и т.н. Според мен, не е правилно така да се уредят висящите дела.
Янаки Стоилов:
Вече се преценяват по новите основания. Не се прекратяват делата.
Предс. Искра Фидосова:
Ал. 2 на мен ми звучи абсурдно. Разбирам каква е била идеята, но да си събере кредиторът таксите за период, който?
Янаки Стоилов:
Ако искате второто изречение да отпадне. Не е това главният проблем. Главният проблем е да се прилагат новите основания към заварените производства. Така че, ако настоявате, второто изречение може да отпадне. То беше предложено в работната група. Това не е било предложението на вносителите. Дори мисля, че от съдии главно беше поставен този въпрос. Така че той не е основният.
Тодор Димитров:
Стои въпроса, ако изпуснеш този едномесечен срок, какво става. В едномесечния срок оттегляш исковете по 646 и по 647, без съгласието на ответниците. А когато изтече едномесечния срок с негово съгласие (на ответника) ли става, прекратяват ли се?
Предс. Искра Фидосова:
Заповядайте.
Адв. Валя Гигова:
Г-жо Фидосова, да обясним за какво става реч. Производство по несъстоятелност за разлика от общия граждански процес исковете не могат да се оттеглят. Значи изрично законът постановява синдикът и кредитор предявил иск не може да го оттегли. Понеже ние преуреждаме материята, ще се окаже, че много от тези искове, които са заведени от синдици и от кредитори, са неоснователни и те ще си направят преценка в рамките на едномесечния срок дали да продължат производството или не с оглед новите разпоредби. Ако преценят, че те ще бъдат неоснователни, им даваме възможност да ги оттеглят. Това е. Няма друга идея. Просто в производството по несъстоятелност са обърнати нещата.
Янаки Стоилов:
В случая няма автоматично прекратяване на делата. Но има промяна на основанията, което трябва да ориентира страните. Ако те не се възползват от това да си оттеглят, делото ще се гледа. То вече ще бъде преценено като основателен или неоснователен иска.
Адв. Валя Гигова:
Да обясня за таксите защо сме предвидили това. Когато всеки предявява иск, си прави сметка дали този иск е основателен или неоснователен. Ние, преуреждайки материята, казваме, че искът вече е неоснователен при новите уредби. И за да не могат да бъдат ощетени ищците по тези дела, по които са направили разноски, затова казва държавата преурежда нещата.
Предс. Искра Фидосова:
Разбрахме ви. Има предложение за отпадане на последното изречение на ал. 2 – „По тези дела държавна такса и разноски не се присъждат и не се събират.”
Кой е против отпадането на това изречение? Няма. Въздържали се? Няма. Двадесет „за” отпадането на последното изречение на ал. 2.
Стефан Стефанов:
Г-жо Фидосова, моля да ми дадете думата.
Предс. Искра Фидосова:
Не мога да ви я дам, защото имам ангажимент в колко часа да започнем обсъждането по следващата точка от дневния ред.
Стефан Стефанов:
Това, което решавате в момента е ключово. Искам само да ви кажа какво ще се случи.
Предс. Искра Фидосова:
Аз затова помолих в работната група, многократно, да си уточните позициите и тогава, когато текстовете са безспорни, да започнем да ги гледаме в Правна комисия.
Янаки Стоилов:
Бих искал да попитам. По съществото на текста мисля, че няма проблеми.
Стефан Стефанов:
Г-н Стоилов, за цялата ал. 2 става въпрос. В България най-лесното нещо е да се превземе една несъстоятелност и да си сложи длъжникът него синдик. Това, което ще се случи, ако се приеме този текст, е, че във всички тези хипотези, където синдикът е човек на длъжника, всички тези искове ще бъдат оттеглени.
Това, което според мен, вие пропускате, е, че в 649 вие приехте и с основание едногодишен срок за предявяването на всички тези искове. Ако днес се оттегли искът, който ще предяви след това нов иск при положение, че едногодишният срок е изтекъл.
Реплика: Какво предлагате.
Стефан Стефанов:
Аз мисля, че е много по-чисто да се довършват по досегашния ред и с някакви изключения, но да не се стига до оттегляне. Защото оттеглят ли се тези искове, край. Те повече няма да могат да бъдат заведени, защото ще бъдат преклодирани от едногодишния срок.
Янаки Стоилов:
Само че довършването по досегашния ред означава всички тези дефекти, които са произведени, да бъдат довършени до края. Аз мисля, че това е недопустимо. Така че няма проблеми.
Предс. Искра Фидосова:
Това Вие го казвате, че няма проблем. Аз казвам, че има проблем и затова гласувам „въздържала се”. Всеки има право да прецени как да гласува. И някой ще носи отговорност за това.
§ 11. Предложение на н.пр. Стоилов и Радев.
Работната група предлага да бъде подкрепено.
Има предложение за редакция с принципна подкрепа текста на вносителя за § 11, който става § 15.
„§ 15. Предявените до влизането в сила на този закон искове по чл. 646, ал. 2, т. 2 и 4 се решават по досегашния ред.”
По този текст желаещи за изказване? Няма.
Гласуваме предложението на н.пр. Стоилов и Радев. Седемнадесет „за”. Против? Няма. Трима се въздържат.
Гласуваме предложението за редакция на комисията за § 15. Седемнадесет „за”. Против? Няма. Трима се въздържат.
§ 12. Промяна в Закона за лечебните заведения.
Работната група предлага да бъде подкрепен текста на вносителя за § 12, който става § 16 по доклада.
Желаещи за изказване? Няма.
Гласуваме текста на § 12 по вносител. Който е „за”, моля да гласува. Четиринадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Шестима „въздържали се”.
Аз си мисля, че има противоречие между § 16 и предходния параграф, което за мен е абсолютно недопустимо.
Янаки Стоилов:
Няма противоречие, защото са на различни основания.
Предс. Искра Фидосова:
Не съм била в тази работна група и не нося отговорност.
Връщаме се на § 1. Тъй като няма възражения по § 1, ако искате да го гласуваме по принцип, но становището на председателя на Нотариалната камара по телефона е, че ако ще се прави и ако това е целта и смисълът, тяхното предложение е съдържание и подпис.
Реплика: Ако трябва, да се уточни това.
Предс. Искра Фидосова:
Не, аз няма да се уточнявам. Не съм била в работната група и не мога да нося отговорност за такива неща.
Янаки Стоилов:
Ако има предложения за гласуване, да ги гласуваме.
Предс. Искра Фидосова:
Какво да предложа. Аз не мога да предложа от чуждо име нищо.
Янаки Стоилов:
В смисъл този текст създава ли проблеми за това, което обсъждахме. (Не знам какво сте обсъждали.) Става дума за това, което в комисията се обсъждаше. Говорим за § 1.
Предс. Искра Фидосова:
Нямаше спорове по отношение на самия текст, като съдържание, а само по отношение на това дали е заверка на подпис или подпис и съдържание. За това ставаше въпрос.
Гласуваме текста на § 1. Седемнадесет „за” и трима „въздържали се.
Янаки Стоилов:
С това приключихме по всички параграфи нали? (Да.) Благодаря.
Предс. Искра Фидосова:
Преминаваме към втора точка.
По втора точка - Обсъждане на допълнителен работен доклад за второ гласуване към общ законопроект вх. № 253-03-88/05.09.2012 г. на приетите на първо гласуване законопроекти за изменение и допълнение на Изборния кодекс: № 254-01-77, внесен от Екатерина Иванова Михайлова и група народни представители на 06.07.2012 г.; № 254-01-79, внесен от Яне Георгиев Янев и група народни представители на 10.07.2012 г.; № 254-01-81, внесен от Мая Божидарова Манолова и група народни представители на 10.07.2012 г. и № 254-01-83, внесен от Искра Фидосова Искренова и група народни представители на 10.07.2012 г.
Имате ли всички доклада за второ четене по тази точка? (Да.)
Обръщам внимание на колегите от комисията, че това е Допълнителен доклад към доклад вх. № 253-03-140 от 11 декември 2012 г. за второ гласуване на общия законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 253-03-88 от 05 септември 2012 г.
Ние сме гласували огромната част от тези текстове и те са си в общия доклад. Обаче, съгласно нашия правилник, като правна техника при процедура, ние трябва да гласуваме само новите неща, но те се изписват заедно с основния, целия текст и в пленарна зала като стигнем до въпросния параграф няма да четем текста от основния доклад за второ четене, а ще четем текста по Допълнителния доклад. Предложенията са само 3-4 страници, но са нанесени в доклада. Вървейки по доклада, аз ще ви казвам къде са новите неща. Те са с друг шрифт, но докладът е тежък. Затова започвам да го чета и ще обяснявам къде са новите неща.
Мая Манолова:
Бих искала да кажа няколко думи в началото. Това все пак е една процедура, в която участваме и ние. Искам да обърна внимание на някои неща.
Предс. Искра Фидосова:
По кое да кажете? Започваме да четем доклада. Няма да правим консултации сега. По всеки текст ще си говорим. Какво предварително искате да кажете?
Мая Манолова:
Защото някои текстове изобщо отсъстват от този доклад, затова обръщам внимание, които даже бяха във Вашия допълнителен доклад. Просто в окончателния вариант ги няма.
Предс. Искра Фидосова:
Кой текст имате предвид?
Мая Манолова:
Имам предвид текстовете за ръководствата на секционните избирателни комисии. Ако мога да кажа две изречения?
Предс. Искра Фидосова:
В проекта на доклад, който сте получили, фигурират тези текстове, които ние сме предложили и тези, които при срещите, които направихме поотделно с парламентарните групи. В частта, в която до този момент са финализирани и са на вашето внимание, не срещнаха някакви спорове и противоречия. Този текст, за който вие говорите, не фигурира тук. Ако имате предложения, като стигнем до текста за ръководствата на комисиите, това са няколко текста, където има предложения, обръщам внимание, за да не си говорим наизуст. Предлагам да вървим разпоредба по разпоредба и като предложение ще го направите там, г-жо Манолова, от ваше име, ще го подложим на обсъждане в комисията и ако комисията го гласува и го подкрепи, ще бъде част от допълнителния доклад.
Мая Манолова:
Тъй като това е едно бъдещо несигурно събитие в резултат на съотношението и представителството на ГЕРБ и на опозицията в Правната комисия, държа да кажа няколко принципни неща по доклада и след това да им обърнем внимание и в текстовете и в едни текстове, които просто не фигурират тук, като параграфи и като членове, за да е ясно какво ще прави.
Димитър Лазаров:
Процедурен въпрос преди това.
Мая Манолова:
Ако все пак мога да кажа две изречения?
Димитър Лазаров:
Г-жо Председател, една процедура, да се уточним. Предполагам всички колеги ще се съгласят, да сме наясно. Не на консултации, тъй като вчера имахме обявена дата, но не дойдоха представители от Коалиция за България, за разлика от колегите от Синята коалиция или см на второ четене и ще гласуваме текст по текст. Искам да сме наясно. Да обявите какво правим, защото имам чувството на консултации, да правим политическо говорене, а не да гласуваме по текстовете.
Предс. Искра Фидосова:
Политическото говорене беше два месеца, спекулациите бяха много. Днес сме на второ четене. От моя страна считам, че съм направила повече от необходимото да бъдат поканени представители на всички групи, да седнем, да коментираме, да гледаме, да четем и да се опитаме да излезем с колкото се може повече консенсусни текстове. Това са няколко кръга въпроси. Обръщам внимание, че тук ас засегнати тези въпроси, г-жо Манолова, които вашият лидер г-н Станишев фиксира като условие към нас. Извън тези въпроси докладът не съдържа нищо различно. Ако ще се връщаме сега да спорим по всичко отначало? Казвам го не да се заяждам. Моля ви днес дебатът да премине в един конструктивен диалог с аргументи. Да се въздържаме, колкото можем, от залитане в крайно политическо говорене и от нападки един към друг.
Дайте да говорим по текстовете. Кажете, г-жо Манолова.
Мая Манолова:
Определено предложеният допълнителен доклад е база за постигане на консенсус по шестте спорни текста, които предложихме за обсъждане на управляващата партия. Но имаме следните предварителни забележки по тези 6 основни теми, които се отнасят до ръководствата на секционните избирателни комисии. Текстовете абсолютно липсват в допълнителния доклад.
По отношение на участието на наблюдателите във всички фази на процеса. Нашето искане беше те да присъстват в момента на въвеждане на данните от СИК в преброителя на изборите и да имат представители на заседанията на избирателните комисии.
Също така проблемът със съхраняването на изборните книжа
Проблемът с прочистването на избирателните списъци, както много добре знаете, не фигурира в този допълнителен доклад.
А нямахме възможност да кажем всичко това вчера, защото, извинявайте, консултации по време на пленарно заседание не е коректната форма на решаване на важни въпроси. Вчера беше Ден на опозицията и в 13:00 часа, когато Вие бяхте обявили консултациите, течеше дебата по предложената от нас анкетна комисия за „Дюнигейт”, по който се изказвах включително. Така че вчера не беше възможно да го кажа.
Предс. Искра Фидосова:
Г-жо Манолова, ще Ви прекъсна. Пресконференция в момента няма да си правите. В петък сте получили поканите. Приключваме с консултациите. Имахте време да се на туткате, да се на лутате и да дойдете или да звъннете и да кажете: „Ние няма да дойдем и предлагаме еди-какво си.”
Мая Манолова:
Г-жо Фидосова, за мен изказването от трибуната не е туткане и лутане.
Предс. Искра Фидосова:
На мен г-н Станишев ми каза, че е определен г-н Миков да дойде, а вие се разберете помежду си.
Мая Манолова:
Просто по време на пленарни заседания, когато текат дебати, не е нормално да насрочвате консултация, ако искате да спазвате парламентарния правилник.
Предс. Искра Фидосова:
Ако бяхте дошла на комисия миналата седмица, щяхте да разберете, че всички се договорихме в сряда да бъдат консултациите.
Мая Манолова:
Такава уговорка очевидно нямаше, защото и другите опозиционни партии не бяха.
Също така ви моля текстовете, които са отпаднали от това, което ни бяхте раздали предварително. (Няма отпаднали текстове.) Има, за ръководствата на СИК.
Предс. Искра Фидосова:
Няма. Ставаше въпрос за ръководствата на РИК.
Колеги, нека да започнем текст по текст. Казвате си становището, гласуваме и вървим напред.
Започвам по доклада.
Допълнителен доклад, вх. № 253-03-140 от 11 декември 2012 г., за второ гласуване на общия законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 253-03-88 от 05 септември 2012 г.
Обръщам внимание, че този текст, който е на вашето внимание веднага след заглавието на доклада, който го правя от името на работна група формално, защото нямам как по друг начин да го напиша, предлага да се създаде нов § 2а – изцяло нов.
„§ 2а. В чл. 13 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „организационно-техническа подготовка на изборите” се заменят с „организационно-техническа подготовка и обезпечаване на изборите, включително с техника и консумативи”.
2. В ал. 2, изречение второ думите „организационно-техническата подготовка на изборите” се заменят с „ал. 1”.”
Тази промяна я предлагаме и е свързана с необходимостта от осигуряване на техника – ксерокси, за ксерокопиране на подписания в окончателен вид и подпечатан единствен оригинален екземпляр на протокол на секционната избирателна комисия, в който се съдържат резултатите от съответното гласуване за съответния вид избор. Гледали сме максимално там, където може да има някакво отношение, да се предвидят съответните разпоредби. Затова този текст го предлагаме и ви моля, ако имате бележки по него или предложения за редакция, да ги направите.
Г-н Миков, заповядайте.
Михаил Миков:
Ние ще може ли да обсъждаме и други въпроси по действащия текст или не?
Предс. Искра Фидосова:
Г-н Миков, ние се разбрахме в началото и през тези два месеца ние водим този диалог по поставените в момента спорни теми. Иначе никога няма да приключим и да вървим напред. Всеки има някакви бележки и предложения по всичките 340 текста на Изборния кодекс. Финализира се работата. От вас се зададе рамката. Ние следваме рамката.
Михаил Миков:
Недейте да говорите, че ние сме задали някаква рамка. Ако ще е диалог, да се коментира и д се решава конкретно. Ако не е диалог и да внушавате, че ние сме задали рамката, мисля, че не е добре.
Предс. Искра Фидосова:
Нали вие поставихте условията. Вашият лидер г-н Станишев зададе шестте условия. И ние по тях сме се движили.
Михаил Миков:
Това не са условия. Това са препоръки от ОССЕ мисията от последните избори. Аз ги нося и ще ги чета.
Аз мисля, че е добре максимално да се разберем. Да се опитаме да се движим в рамките на тези препоръки на доклада на ОССЕ. Защото тези 6 идеи за промени, най-приоритетни изисквания, които опозицията поставя, са свързани именно с този доклад. Практиката показа, че прилагането на това законодателство дава тези проблеми. Пак казвам, всички от опозицията горе-долу се движат в рамката на тези препоръки. Единственото, което искам да коментирам по този текст е. Винаги по време на избори е имало отговорен министър от кабинета. Досегашният текст е „може”. Практиката на Министерския съвет показва, че този Министерски съвет упълномощава някаква чиновничка от Министерския съвет. Имам предвид на предните избори – президентски и местни. Смятам, че за да станат едни избори добре, че за да могат да се организират наистина добре технически, трябва да има един министър да отговаря за изборите. Винаги 20 години е имало. И в текста е записано „може да възложи координацията”.
Предс. Искра Фидосова:
Г-н Миков, освен чл. 13, има и други членове, които са действащи и които не се променят и там е разписано. На министъра на финансите изрично е възложено, че той....
Михаил Миков:
За да можеш да проведеш избори, европейците ти казват, че трябва да имаш собствен капацитет. На последните избори – президентски и местни, се получи проблем с финансирането.
Предс. Искра Фидосова:
Г-н Миков, може да е имало някакъв проблем с финансирането. Но имаше решение на Министерския съвет, с което се възлага на министъра на финансите по разпоредбата на чл. 13, ал. 2 да бъде министърът, който да организира технически подготовката на изборите.
Колеги, по текста, който се предлага, има ли забележки? Няма.
Гласуваме текста за нов § 2а, който ви прочетох. Гласуваме 22 членове на комисията. Против има ли? Няма. Въздържали се? Няма. Двадесет и двама „за”.
Следващ текст. Предлагаме промяна в § 4а.
„§ 4а. Създава се чл. 20а.
„Присъствие на наблюдатели.
Чл. 20а. На заседанията на избирателните комисии, при получаване на изборните книжа и материали по чл. 187, включително при предаване на бюлетините, останалите книжа и материали на комисиите по чл. 233, ал. 7 и по чл. 242, ал. 7, могат да присъстват наблюдатели.”
Това е нов общ текст, който го създадохме тук, за да можем да обхванем и направим един общ текст за наблюдателите, за присъствието им във всички комисии, като обяснявам, че тук има допълнение от това ,което досега е коментирано и то е във връзка с двете комисии по чл. 233 и по чл. 242. Това са тези комисии, на които се предава веднага след като се предадат в РИК съответно в ОИК протоколите от представителите на секционната комисия, комисиите в които се предават изборните книжа и бюлетините за съхранение, които са съставени на същия принцип, на който са секционните комисии, ОИК и РИК.
Г-жа Манолова.
Мая Манолова:
Този текст определено е крачка напред по отношение възможността наблюдатели да проследят процеса, но бих казала, недостатъчна крачка, защото тук е пропуснато най-важното, на което държахме, а именно присъствие на наблюдатели в момента на въвеждане на данните от СИК в преброителя на изборите. Това е една от възможностите за злоупотреби. Допускам, разбира се, и техническите грешки, които се случват при разместване на резултатите на различните политически сили, но са възможни и злоумишлени такива. Така че, ако държим на прозрачен, открит избирателен процес, най-нормалното е наблюдателите да имат възможност (те са достатъчно равно отдалечени от участниците в изборите) за начина, по който се въвеждат данните от гласуването в преброителя. Това е една от най-важните фази на процеса. Ако данните се въведат погрешно по някаква причина, крайният резултат със сигурност няма да бъде верен. И така ще бъде изкривен вота на българските граждани.
Правя формално предложение след „ал. 7 и запетаята”, да се добави „и при въвеждането на данните от секционните избирателни комисии по чл. 233, ал. 4 и чл. 242, ал. 4.”
Може чисто правно-технически да се свери дали това са коректните текстове. Но категорично настояваме допускането на наблюдатели в процеса на въвеждане на данните.
Предс. Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Манолова. За да не остане заблуда в някого, текстът е, че на всички заседания, без изключение на всички комисии присъстват наблюдатели във всички фази на процеса. Дали ще раздават бюлетини, дали ще се подписват протоколи, дали ще се попълват протоколи в СИК, в РИК или в ОИК все присъстват наблюдатели. Те са вътре в стаята. Компютрите за въвеждане на данните са в същото помещение на същото място. Ако предприемаме подход на изброяване на всичките десетки фази в изборния процес, било по отношение на цялата предизборна кампания и периода преди нея, или по отношение на целия изборен ден, ние тогава трябва да започнем да записваме в целия кодекс и във всички текстове, че наблюдателите присъстват, първо, при отключване на стаята, второ, присъстват при сядането на членовете на масата, трето, на тях им се раздават листове и химикалки и започват да записват, четвърто, седят на втори ред зад членовете.
Мая Манолова:
Нали не говорите сериозно в момента? Нали се шегувате?
Предс. Искра Фидосова:
Не. Шегувам се, разбира се. Г-жо Манолова, ще ви извадя всички стенограми от заседанията на всички комисии, за да си видите вашето предложение какво е 6 месеца. Вашето предложение 6 месеца, за което спорим, беше да присъстват ли наблюдатели на заседанията на районните избирателни комисии и на Централната избирателна комисия.
Михаил Миков:
Те присъстват на целия изборен процес.
Янки Стоилов:
Има много лесно решение. Дайте да не губим време да спорим, а да се придвижваме. В текста е казано „включително”, т.е. това включително не означава непременно изчерпателно, но включително трябва да сочи някои от най-важните фази. Така че, ако имаме едно и също мнение, да се запише този текст във включителното, за да няма спор.
Предс. Искра Фидосова:
Имаше предложения в хода на обсъждането наблюдатели да присъстват в деня преди изборите, когато се предават книжата на секционните комисии. Това „включително” е първо заради това. Второ, когато се предават и на другите комисии.
Г-н Казак, заповядайте.
Четин Казак: Уважаема г-жо Председател, така записан текста в тази редакция означава, че те могат да присъстват само и единствено по време на получаването на изборните книжа и материали, включително при предаване на бюлетините.
Предс. Искра Фидосова:
Това са допълнителните текстове. Комисията по 233 и 242 при нея само се предават бюлетините, затова са изписани отделно. При чл. 187 е денят преди изборите, когато се предават на секционните комисии изборните книги, печата, бюлетините и там отиват и наблюдателите да си подредят помещението. Това е целият процес по 187. Ако по тези двете трябва още нещо да доразпишем, нямам против. Но това, което казва г-жа Манолова, е нещо съвсем различно.
Аз обърнах внимание, че тези предложения, които сме направили, са в добавка на това, което има. Те не са направени от вас. Ние ви ги предлагаме допълнително, за да се включат всички фази наистина.
Четин Казак:
Къде пише, че на заседанията на избирателните комисии присъстват наблюдатели.
Предс. Искра Фидосова:
На заседанията на избирателните комисии, има запетая, т.е. на всички, ако искате да сложим „на заседанията на всички”, но то не е правилно.
Мая Манолова:
Г-жо Фидосова, ако бяхме в съдебна зала, щях да ви кажа, че шаканирате процеса. В момента отвличате вниманието от един съществен въпрос. Въвеждането на данните не става по време на заседание на избирателна комисия. Моля Ви!
Освен това, не във всички случаи действието се развива в залата, в която заседават избирателните комисии.
Предс. Искра Фидосова:
Вашите предложения през цялото време са „на заседанията присъстват”. Ако искаме да добавим нещо, трябва да кажем....
Янаки Стоилов:
Този текст, който г-жа Манолова предлага, е по-добре да се сложи точка в текста и да се каже: „Те присъстват и при еди-какво си.”, за да няма дописване – опашка, на текста за заседанията на комисията. Да се напише едно второ изречение в този текст и да се свърши.
Предс. Искра Фидосова:
На заседанията на избирателните комисии могат да присъстват наблюдатели. Наблюдатели могат да присъстват и при получаването на изборните книжа, и материалите по чл. 187, при предаване на бюлетините, останалите книжа и материали на комисиите по чл. 233, ал. 7 и чл. 242, ал. 7, които мисля, че са безспорни.
Г-н Миков, тази препратка на чл. 233 и на чл. 242 са двете комисии: едната е за местни избори, другата комисия е за национални избори, в която комисия, формирана на същия принцип на съотношение на парламентарно представените партии и коалиции в българския парламент, се формира комисия и тя по специален ред и правила в тези два текста приема на съхранение всичките изборни книжа, които подлежат на съхранение и бюлетините (чувалите с тези книжа). Тези комисии за първи път ги създадохме и работиха на практика 2011 г. И по отношение на тези две комисии – по чл. 233 и по чл. 242, нито е имало спорове, нито каквато и да било. Имаше 264 такива.
Янаки Стоилов:
Да запишем текста и да го гласуваме.
Мая Манолова:
И при въвеждане на данните!
Димитър Лазаров:
Ако ще приемаме предложението на г-жа Манолова, да каже по кой текст, при въвеждане на данните. Посочете от кодекса сега и при въвеждането на данните по член еди кой си, за да е ясно за какво става въпрос, защото протоколите се приемат от избирателната комисия.
Мая Манолова:
По чл. 233, ал. 4 и чл. 242, ал. 4.
Чл. 233. Приемане и проверяване на протоколите. Предаване на останалите книжа и материали. Чл. 233 се занимава с приемането и проверяването на протоколите от секционните избирателни комисии от страна на РЕК. Това е фаза, която е различна от действието „Заседание на РИК”. Тази фаза в ал. 4 е казано: „Членовете на секционните избирателни комисии по чл. 230, ал. 1 проследяват точността на въвеждане на данните от протокола в изчислителния пункт на районната избирателна комисия.”
Значи районната избирателна комисия има изчислителен пункт. Помещението й не е адекватно със залата за заседания. Действията в изчислителния пункт не са действия част от заседание на РИК. Това са разпоредби на Изборния кодекс. Затова ние настояваме освен на заседанията на РИК, наблюдатели да има и в процеса на проследяване на точността на въвеждането на данните в изчислителния пункт, което се постига, като се добави „включително при въвеждане на данните от протоколите на РИК по чл. 233, ал. 4, чл. 242, ал. 4 – и двете са ситуация местни избори, парламентарни избори.
Янаки Стоилов:
Нека да чуем само, ако някой има против, и да гласуваме.
Предс. Искра Фидосова:
Г-н Тончев, заповядайте.
Светослав Тончев:
Как виждате да се осъществи процесът и в присъствието на наблюдатели. Кой отива в центъра? Кой ги носи в центъра, кой ги въвежда и как го виждате и наблюдател да има там? Това е въпросът ми.
Веселин Методиев:
Проблемът с въвеждането и опитът там да се извърши да го кажа с директната дума „фалшификация” е най-оспорваната тема в последните два месеца. Всеки опит там да не успеем да създадем спокойствие и текст, по който да има пълно съгласие, означава, че сме направили беля. Това е политическият прочит.
Техническият прочит, за който сме мислили и коментирали помежду си с много и по време на консултациите, които проведохме и на които аз присъствах, е следният. Присъствието вътре в помещението, както е казано, на един представител на дадена организация – било неправителствена, било застъпник на партия и пр., плюс новото, като се обръщам към г-н Лазаров и г-н Ципов, защото го коментираме с тях, изнасянето на табло, за да не се пречи на хората, които въвеждат данните, отвън да се гледа и да се прави справка за всяка секция какво се въвежда с хората, които имат протоколи от съответната секция, е гаранция, че няма да се извърши никакво нарушение. Това нещо, при този текст, който предлага г-жа Манолова, и при уточняване на техническата подробност (това коментирахме с колегата преди малко в чл. 234, ако не бъркам) може да се постигне като някаква сигурна гаранция, да го кажа, че процесът на въвеждането, защото това е техническият проблем, върху който се прави дебат от доста време, е гарантиран за всички, които са участници в процеса. Мислим, че това относително не сложно нещо, което може да се направи.
Предс. Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Методиев. Само едно уточнение. По доклада и по предложенията на г-жа Манолова, това, което е внесено и затова по което всъщност толкова време имаше дебат, ставаше въпрос не при въвеждане на данните, а в заседанията на комисиите. И ако си отворите доклада, включително и Вие г-жо Манолова, за да не говорите глупости, ще си видите какво сте предложили. Темата със стоенето допълнително зад хората, които ще въвеждат реално в компютрите и данните на протоколите, които вече за първи път за разлика от всички избори досега, са публични, оповестяват се на всичките възможни сайтове, които създаваме, е поставен като нова тема сега. Така че по тази тема и по този въпрос просто няма да ви позволя повече да се спекулира.
Имаме съгласие ние за това във всички фази и никога не сме били против. Нашият аргумент беше, че няма смисъл и логика, понеже така разбирам и аз нещата, след като има предаване онлайн на заседанията на ЦИК и на РИК през цялото време и процеса, но текстовете, г-жо Михайлова, които са предложени, ставаше въпрос за заседанията.
Ако това ще сложи мир и крайна спора нищо не ни притеснява, нека да присъстват и там. Нашите опасения бяха и нашите притеснения и пак ще ги кажа, да не се появят 20 човека върху главите на хората и да не може да се работи. Ние си говорихме и за още по-прост начин – да се изкара монитор и да се гледа. Ще сложим монитор и хората ще стоят и ще го гледат. Няма проблем.
Допълнението е, включително чл. 233 ал. 4 и чл. 242, ал. 4.
Текстът е: На заседанията на избирателните комисии присъстват и наблюдатели. Наблюдатели могат да присъстват и при получаването на изборните книжа и материали ...., включително и при въвеждане на данните от протоколите на секционните избирателни комисии по чл. 233, ал. 4 и чл. 242, ал. 4.
Г-н Лазаров:
Димитър Лазаров:
Г-жо Председател, искам да обърна внимание. В чл. 233, ал. 4 става въпрос, че членовете на СИК проследяват точността.
Предс. Искра Фидосова:
Гласуваме финално текстът с редакцията, като добавяме накрая с едно първо изречение, за да е ясно и с едно второ изречение на опашката, най-накрая „включително и при въвеждане на данните от протоколите на секционните избирателни комисии по чл. 233, ал. 4 и по чл. 242, ал. 4. Гласуваме този текст. При 21 гласуващи против има ли? Няма. Въздържали се има ли? Няма. Двадесет и един „за”.
Предложение за създаване на § 5а.
„§ 5а. Създава се чл. 21а:
Чл. 21а. Секционните избирателни комисии при избори за членове на Европейския парламент от Република България имат печат, с който подпечатват ксерокопията от подписания протокол с резултатите от гласуването в избирателната секция.”
Михаил Миков:
Мога ли д попитам аз. Защо, г-жо Председател, не предвиждате печат при парламентарни избори?
Предс. Искра Фидосова:
Има го, г-н Миков и е действащ текст.
Димитър Лазаров: Г-жо Председател, не пишем нов кодекс.
Михаил Миков:
При тази редакция на чл. 21а не се осигурява печат при парламентарни избори. Моля да го прочетете.
Мая Манолова:
Г-н Миков е прав, че му дължим обяснение защо се налага този текст. Ако беше коректна г-жа Фидосова, щеше да му каже защо. Защото текстът с печатите на избирателните комисии два пъти е гласуван в пленарна зала и не може да се пренаписва и се пренаписва тук.
Предс. Искра Фидосова:
Не е вярно това. Текстът в пленарна зала за парламентарните избори е гласуван. За евроизборите правим допълнителен текст, защото там не се променя бюлетината. А искаме да има печат, за да се сложи
Михаил Миков:
Аз работя по действащия закон. Нямаше приет, сега е приет. Край!
Предс. Искра Фидосова:
Освен по действащия закон, г-н Миков, имаме доклад за второ четене и имаме приети част от текстовете.
Има ли нещо да добави някой по тази редакция? Няма. Гласуваме редакцията на чл. 21а. Двадесет и двама „за”. Против и въздържали се няма.
Изпуснали сме заглавие.
„Печат на СИК при избор на членове на европейски парламент.”
Приемаме заглавие с това съдържание на чл. 21а. Гласуваме заглавието. Двадесет и двама „за”, без против и въздържали се.
Отиваме на този текст, до който сме стигнали в момента в пленарна зала чл. 26, по който сме започнали изказванията и дебата. Не са приключили изказванията и не е гласуван. Моля ви да отидете направо на окончателната редакция, така както е предложена в доклада за второ четене, като ще ви обърна внимание къде са корекциите. Във вашите доклади това е на с. 7, 8 и 9.
В ал. 1 след буква „г” се предлага нова буква „д”
„д) в т. 8 думата „разглежда” се заменя с „е длъжна да разглежда всички”.”
Това е нещо, което е безспорно, и сега е така, но добавяме думите „длъжна” и „всички”. Намира се на с. 8, горе.
В т. 13а се прави едно уточнение, което е правно-техническо, дописано е „в изборния ден”. Ясно е, но си позволихме да го сложим в т. 13а, за да няма никакви спорове и спекулации.
И накрая в чл. 26 отпада т. 8 от доклада относно създаването на ал. 11. Тоест в доклада за второ четене ал. 11 гласи:
„(11) Решенията на ЦИК по ал. от 1 до 5 с изключение на решенията, посочени в ал. 7 и 8 не подлежат на обжалване.”
Тук е темата за това всички да подлежат на обжалване.
Има ли спорове? Някой да има претенции?
Мая Манолова:
Просто да е ясно, че всички извън изрично изброените ще могат да се обжалват по общия ред. Искам да се промени стария текст и те да могат да се обжалват във сроковете, предвидени в Изборния кодекс, т.е. по съкратената процедура, за да има изобщо някакъв смисъл от това обжалване. Това, което правите е крачка напред, признавам го, но се връща ситуацията, при която всичко останало може да се обжалва, само че по общите правила на АПК далеч след изборния ден. Мога да дам и примери. Например, редицата актове на ЦИК по референдума, които не могат да бъдат класифицирани по нито една от точките, защото те реално дописваха закона, създавайки нови правила, наистина могат да се обжалват. Ние ги обжалваме, само че решенията ще излязат някога месец-два-три, след като изобщо референдумът е свършил.
Същото ще е и при парламентарните избори. Всички решения на ЦИК, извън каталога на тези, които изрично сте казали, че се обжалват, също ще могат да се обжалват, само че по общия ред и ще приключат делата далеч след провеждането на изборите.
Предс. Искра Фидосова:
По текста, който дописахме за жалбите, има ли против? Няма. Гласуваме. Двадесет и двама „за”, без против и въздържали се.
По отпадането на ал. 1 в т. 8 против има ли? Няма. Въздържали се? Няма. Всички подкрепяме отпадането на ал. 11.
Михаил Миков:
Аз искам да поставя следния въпрос, особено за малките партии. Например, отива в едно училище един човек вместо да може да контролира 5 секции. Особено за малките партии това е голям проблем. Какво пречи един застъпник да мине в пет секции в изборния ден. (Не може.) Аз знам, че не може, защото искате да им хванете дирите, искате да им дадете по някой лев. Това е ясно. Няма да му хващате дирите. Той или е застъпник и има правомощия в целия район, в целия град и както влиза в първа секция, така ще влезе в пета и т.н.
Предс. Искра Фидосова:
И така ще се появят безброй много застъпници.
Димитър Лазаров:
Този дебат ще го водим в зала. Веднъж го гласувахме, да не се връщаме отново към него. Да вървим по допълнителния доклад.
Михаил Миков:
Само да ви обърна внимание, че едно е броят на застъпниците, които ги намаляваме, друго е да ги закрепостиш към конкретна секция и да няма право да отиде в съседната секция. Другият се разболял и той не може да покрие съседната секция и да провери.
Предс. Искра Фидосова:
Има вариант за замяна, г-н Миков.
Михаил Миков:
Каква замяна. Аз ще ги питам малките партии как ще осигурят застъпници. Най-нормално е в едно училище има пет секции, един застъпник или двама. Вие искате да ги закрепостите към секции, за да можете да ги контролирате.
Предс. Искра Фидосова:
Добре. Гласувахме го.
Михаил Миков:
Аз съм против!
Христо Бисеров:
Колкото и да е неприятно за вас да възстановим тази тема. Този дебат го водихме в зала и ние възразихме на идеята застъпниците да бъдат закрепостявани за конкретна секция. Защото това дава възможности за следното. Първо, за малките партии, които нямат толкова много застъпници, те не могат да осигурят застъпници за всички секции. Това е най-елементарното и първо нещо, което трябва да уважим. Знаем, че има малки партии. Не говоря за парламентарно представените партии. Всички парламентарно представени партии могат да се справят с този проблем, но извън парламентарните партии не могат. Те очевидно, че не могат.
Предс. Искра Фидосова:
Да, но в Кюстендил една малка партия 800 застъпника, а ние големите – нула.
Христо Бисеров:
Кюстендил е особен район и не трябва да го даваме за пример.
Продължавам. Затова ви предлагам да преразгледаме хипотезата, в която всяка партия има право на толкова застъпници в национален мащаб, колкото са секциите. 12700 секции – 12700 застъпника за една партия. Точка. Въпросът кой ще контролира застъпниците е много неприятен въпрос. Никой не трябва да контролира застъпниците. Отговорът е, че никой не трябва да контролира застъпниците. Единственото нещо, което трябва да се контролира е бройката застъпници. Затова предлагам този въпрос да го пререшим. Така, както тръгват добре нещата, макар че има малко повече говорене, отколкото трябва. Партията, повтарям, има право на един застъпник на секция, но не закрепостен. Защото можем да ги укрупним по региони и да кажем – толкова в регион, колкото са секциите, за да има някакъв баланс все пак. Ако щете на ниво община да ги направим, пак да се възпроизведе, но идеята е, че застъпникът трябва да бъде контролиран или може да бъде контролиран. Давам пример. Един застъпник е от квартала. Така е хубаво да бъде за всяка партия. Защото познава квартала, хората, бройките и т.н. Обаче той, бидейки от квартала, там го познават и него, знаят му съкварталците някои слаби места на него, на негови роднини и т.н. Такъв човек не бива да е уязвим и да го подлагаме на рискове. Ако се появи такъв риск, партията да си го праща в другата секция. Аз не разбирам защо толкова настоявате за тази работа. Моля ви се нека да го пререшим това и оттам насетне аз не виждам проблем, където и да е, реално погледнато във всичките текстове и аз съм сигурен, че тази вечер ще приключим.
Димитър Лазаров:
Какво означава да има в квартала или в махалата 20 секции и да има 40 застъпника. Ще ви кажа какво означава това. Не повече от един в секция. Нали така? Какво означава обаче да има 40 застъпника? Застъпникът „Х” си води неговите хора под строй, гласуват, отчита се, след което си отива. Тогава идва застъпникът „У”, води си неговите хора под строй, отчита се. Идва застъпникът „Z” в секция „Х”, оттам отиваме в секция „Б” – другите застъпници, това същото го прави и политическият наблюдател. Това означава, г-н Бисеров. И ако беше констатирано, че чрез застъпниците се водеше контролирания вот, а това, което вие предлагате, означава връщане назад.
А ако има един застъпник в секцията и той си знае, че е в тази секция, г-н Миков, няма пречка да бъде друг, ако се разболее или по някаква друга причина не може да отиде, да бъде заменен незабавно. Ако искате да върнете контролирания вот, кажете го ясно, точно и категорично. Тук има много представители на медиите. Това означава 20 застъпника да се въртят в една секция.
Христо Бисеров:
Когато броят на застъпниците бъде ограничен, не може те да бъдат използвани за контролирания вот. Затова ви предложих, ако трябва да ги сведем на ниво община. Ако желаете, можем да ги сведем на ниво населено място, за да е сигурно, че в едно населено място, където има 20 секции няма да има повече от 20 застъпника.
Димитър Лазаров:
Мисля, че бях ясен какво означава! Тези, които контролират и продават гласовете, като бъдат записани за застъпници, те ще обикалят в пет секции и ще си водят хората. Ето това означава и много добре всички тук го осъзнават. Излишно е да придаваме някакво друго значение.
Предс. Искра Фидосова:
Колеги, тъй като явно мина много време и са позабравени някои текстове, които приехме, ние този дебат го водихме продължително, но в самото начало беше безспорен. Поне всички, които са присъствали, го знаят. И за създаване на регистър с удостоверения и всеки застъпник с удостоверението да си изписва номера на секцията. Именно заради това, защото имаше участници, които чрез застъпници (тук не визирам нито малки, нито големи партии), а това беше изказване и на неправителствения сектор, че чрез застъпниците се контролира и се купува вотът. И когато застъпникът не е към определена секция, то тогава в една секция ,тези, които са ползвани за десятници, за петдесятници и както и да се наричат, въртейки се няколко пъти през съответната секция в съответната част, някой застъпник има ангажимент да води от три улици хора, там са две секции, те се въртят. Водят си хората, гласуват, отчитат се. Приехме един текст, който казва допълнително, че всеки един участник – партия, коалиция, инициативен комитет, има резерва от застъпници. Това е въпросната ал. 10 на чл. 101, който резерв е не повече от 1/3 от броя на избирателните секции в този район. Можете за ги сменяте. Може да му се случи на даден човек да е болен. Ние нито ще купуваме, нито искаме да правим нещо. Ние искаме да ограничим това да има контролиран вот и затова слагаме тази норма. И като направихме и резерва, за да може, ако наистина някой е болен или му се случва нещо, та не може да дойде, да бъде подменен, няма никакъв проблем. Какво ви притеснява вас, г-н Миков.
Михаил Миков:
Г-жо Председател, ако презумпцията е, че застъпници са посредници в купуването на гласове, това е вашата логика, се отнася включително и за случаите, когато един застъпник е към една секция, особено за някои специфични махали в България.
Предс. Искра Фидосова:
Но вътре в секцията ще може да влезе само той.
Михаил Миков:
Г-жо Председател, искате ли да се изкажа, или да си ходим, а вие си се изказвайте.
Аз ви обяснявам, че ако застъпникът е купувач на гласове, дали е в една секция, нещо повече, той в една секция много по-добре ще си свърши работата – тартор е в махалата, ще отговаря за тази секция и ще си свърши работата. Обратното, ако застъпникът наистина е човек, който трябва да внася жалби, да гледа секционните комисии как си вършат работата, трябва да му се даде свобода. Никой не е против регистъра. Там сме „за”. Никой не е против това да се ограничи броят само по един на секция. Но аз съм против те да бъдат само към една секция и когато в съседната секция се види, че става нещо, от коридора вижда, че стават нарушения, и той иска да подаде жалба за съседната секция и влезе във врата ще му кажат: „Бягай от тук! Тук си имаме застъпник, но той отиде да пие кафе.”
Предс. Искра Фидосова:
Имате си пълномощник.
Михаил Миков:
Какво имаме си е наша работа. Аз ви казвам, че това е некоректно тълкуване.
Христо Бисеров:
Г-н Лазаров, ако продължаваш да говори по този начин, просто пречиш на работата. Извинявай, но аз ще отговоря на това подхвърляне, че вие нарушавате правата на партии, които нямат капацитет на покрият 13 хиляди секции, като им пречите да покрият 13 хиляди секции. Задължавате ги да имат по 13 хиляди застъпника.
Предс. Искра Фидосова:
Нали имат пълномощник.
Христо Бисеров:
Оставете пълномощника. Правата на пълномощника не са като на застъпника. Вие го знаете много добре това.
Димитър Лазаров:
Г-н Бисеров, правата на партиите никой не ги застрашава. Застрашавате вие правата на гражданите, желаейки да върнете контролирания вот. Защото в едно училище обикновено интересни са пет секции, в които има контролиран вот и там през половин-един час ще се сменят 25 застъпника. Ето това искате вие, за да си водят хората. Нека да бъде ясно!
Четин Казак:
Конкретно по този текст все пак да предложа. По т.13а. Тук става въпрос за застъпници за секциите в чужбина. Все пак чужбина е чужбина. Там има командировъчни и т.н. Има градове,в които повече от една секции. Например, в Мадрид, в Лондон имаше по 2-3 секции. Някоя партия може да иска да изпрати един застъпник за тези три секции в Лондон. За какво да командироват трима?
Предс. Искра Фидосова:
Продължаваме нататък.
Михаил Миков:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми членове на комисията,
Имам усещането, че никой не си е направил изводи от това, което стана в края на миналата година и от консултациите и защо търсим съгласие. Явно че ще си я караме пак, както си я карахме.
Аз не случайно на обсъждането на тези текстове идвах, виждах как върви работата и си тръгвах. Каквато имам, ще го кажа в зала. Ако искате този подход, можем пак да се върнем към него. Не се обиждайте на опозицията. Тя има своите права, както според мен един застъпник има правата да наблюдава нарушения. Иначе ще започнат всякакви при тази форма на крепостно закрепване към секции. Щом не искате, добре, вие имате право – мнозинство сте. Това е процедурния ми въпрос.
Казвате прието. Добре, прието. Ще стигнем до зала.
Предс. Искра Фидосова:
Разбира се, че ще стигнем до зала и там всеки ще си каже аргументите. Няма как в момента да гледаме наново целия Изборен кодекс.
Михаил Миков:
Ако всеки направи стъпките, какво пречи. Намалихме застъпниците, съгласни сме. Регистър, съгласни.
Предс. Искра Фидосова:
Г-н Миков, ние направихме всички стъпки. По вашите условия, които са безспорни обаче и от другите групи, ние не сме направили предложения.
Михаил Миков: Щом няма съгласие по текстове, ще стигнем до там, докъдето бяхме декември.
Предс. Искра Фидосова:
Аз не мисля, че всички медии в държавата са написали нещо грешно и различно от това, което вашият лидер каза сред срещата. След това да едно листче от 1 до 6 говорихме за шестте условия.
Против има ли тази поправка? Няма. Въздържали се? Няма. Двадесет „за”.
Продължаваме. На с. 14, в § 8 – поправка в чл. 26а, ал. 4. Поправката е правно техническа. В ал. 4 се дописва „с правилника по чл. 26, ал. 1, т. 1.”
Ясно е, че с правилника, но така и така се прави допълнителен доклад и си позволихме да го предложим, за да го изпишем.
Против има ли тази поправка? Няма. Въздържали се? Няма. Двадесет и двама „за”.
Ще обясня отново, че текстът на чл. 26 е гласуван на Правна комисия и го има в големия доклад. Сега правим допълнителен доклад с промените, като гласуваме само промените. На с. 15, горе предлага се нов § 8а.
„§ 8а. В чл. 28, ал. 3 след думите „ал. 2” се добавя „и на ръководството на комисията”.”
Това е въпросът, който по принцип е спорен и аз не разбирам защо – за ръководството на комисиите.
Тук има едно предложение, което се направи от част от парламентарните групи в лицето на Коалиция за България и ДПС (в пленарна зала се направи предложението) за това да се допише в текста поне един от ръководството да бъде представител на опозицията. Това наложи да се коментира и легална дефиниция за „опозиция”. И оттук вече се изразиха различни позиции от колеги от други парламентарни групи, като колегите от Синя коалиция и от Атака, които заявиха, и предварително на срещите и в допълнение, и публично, че не са съгласни и не го приемат. Ние и в зала заявихме, че това не следва да се прави, защото текстът в момента работи, достатъчно ясен е. Въпреки това, може би, ако това ще създаде повече спокойствие на всички, не пречи, примерно в чл. 28, където пише членовете, но не пише ръководството, макар че ЦИК се е грижел досега и за членовете и за ръководството и такива са и решенията, както 2011 г., така и сега за референдума – съставите и ръководството.
Говорим за това, че принципът, който се следва в целия Изборен кодекс при формирането на всички комисии, с изключение на централната, където принципът е същият, но има дена разлика по отношение на заместник-председателите, те са толкова на брой, колкото са парламентарно представените партии и коалиции от партии, се следва един принцип съотношението между партии и коалиции от партии в българския парламент. На този принцип се изчислява процентно кой колко му се полага, както от членовете, така и от ръководството. Актуалните проценти са: политическа партия ГЕРБ 49%, Коалиция за България – 19.6%, партия ДПС – 14.7%, партия Атака -9.8%, Синя коалиция – 4.9%. И текстът за НДСВ – които имат представител в Европейския парламент, но нямат в българския, не по-малко от един член на територията на общината. Това са актуални данни към днешната дата, по последното решение. Не коментирам определена партия. Ако ще има промяна по отношение на парламентарно представени партии и коалиции от партии, тези проценти могат да претърпят някаква промяна. Тя е в цифрата зад запетайката и в някои случаи няма да се отрази, но това е въпрос на изчисление конкретно за коя партия какво може да настъпи като промяна. При това съотношение има текст, че една партия не може да има едновременно председател и секретар и по този текст с тези ограничения са формирани и последните, както секционни, така и районни избирателни комисии.
Ние от партия ГЕРБ, например, тъй като се чуха много обвинения за какво ли не, не сме се ползвали изобщо квотата от 49%, например, за районните избирателни комисии сме ползвали от 46 полагащи ни се като брой, ние сме ползвали 31.
Мая Манолова:
Има само един председател, заместник-председател и секретар. Като не можете да имате едновременно председател и секретар, трябва да имате заместник-председатели. То е толкова очевидно, че е излишно тук да ни го говорите. Не представяте коректно данните.
Предс. Искра Фидосова:
Г-жо Манолова, чета по решението от м. декември – от 21 ноември на ЦИК 2012 г., което е безспорно. Ако спорите?
Мая Манолова:
Няма как да имате повече.
Предс. Искра Фидосова:
Г-жо Манолова, за какво спорите. Какво искате да променя в този текст, като няма как. Кажете ми два месеца защо правите този цирк и какво искате точно да промени, като няма как ние да злоупотребим и да имаме повече. А ние ползваме по-малко от това, което ни се полага.
Мая Манолова:
Конкретно предлагам в чл. 28, ал. 3 да се добави изречение второ. Приемам да се добави „и на ръководството на комисията”. Разбирам, че колегите от ДПС и Синята коалиция го подкрепят. Правя едно предложение, което е направено от нас и е прието и фигурира като предложение на вносител и е направено също така от синята коалиция и от ДПС в друг текстове и то е следното:
„Председателят, заместник председателите и секретарят да бъдат от различни политически сили.”
Понеже търсите консенсус между всички, това е едно решение, около което се обединяваме всички – и ние, и ДПС, и Синята коалиция, а даже и РЗС. Има ги тези предложения.
Предс. Искра Фидосова:
Аз мисля, че тук си превишихте правата и станахте адвокат на четири партии.
Ако се запише такова изречение, то трябва да е коректно с оглед на принципа, който следваме и който е безспорен, че съотношението в българския парламент н партиите и коалициите е определящо, тогава трябва да се каже. След това, което казахте, трябва да се сложи запетая и да се каже: „но съобразено със съотношението в българския парламент на парламентарно представените партии и коалиции.”
Това е важно и не може да е друго. Защото г-жа Манолова говори за нещо друго. И се опита да го представи като ваше предложение.
Мая Манолова:
То е вярно. То го има записано.
Предс. Искра Фидосова:
Едно е да следваме принципа, който сме приели и който спазваме стриктно и да пишем, че и ръководството, както членовете на комисиите, се определя при спазване на съотношението между партиите и коалициите от партии. Това е нещо съвсем различно от това, което Вие казвате. Ако приемем вашето предложение, това означава, че ако вие имате по-голям от едното място, т.е. 1/3, това означава, че се нарушава принципът на съотношението на партиите и коалициите от партии в българския парламент. Тогава тези партии и коалиции от партии, които имат повече, съгласно гласуването на българските граждани няма да получат това, което им се полага, нито от членовете на комисията, нито от ръководството на комисията. Тогава вече не говорим за този принцип, който следваме и е в целия закон, както сега, така и в предишните отменени четири.
Мая Манолова:
Вие самата преди малко се опровергахте, като обяснихте, че вместо да има 49% ГЕРБ е имал 46%. (Да, но защото ние сме поискали така.) Не е защото вие сте поискали така, а защото другото е невъзможно. Защото сега няма двама заместник-председатели в РИК. Има председател, заместник-председател и секретар. И при положение, че има условие председателят и секретарят да са от различни политически сили, вие не можете да си изпълните квотата, спазвайки законовото изискване. Така че за нас е важно, както в СИК, така и в РИК трите лица да са от различни политически сили, след като се отказваме да дефинираме що е то опозиция, за да може тези основни лица, които подписват протоколите, носят протоколите в РИК и извършват най-важните действия, да гарантират обективност, бивайки представители на различни политически сили.
Предс. Искра Фидосова:
Протоколите се носят освен от ръководството и от един член от различна партия от цялото ръководство също отива да носи протоколите.
Мая Манолова:
Искате да регламентирате схемите, при които вие да имате контрол върху ръководствата на комисиите.
Предс. Искра Фидосова:
Нямаме схема, при която да имаме контрол, защото не може да имаме мнозинство. Нали казахте, че ние сме в изолация. Всички други са опозиция. Не виждам как ще го имаме.
Мая Манолова:
РЗС не са опозиция.
Предс. Искра Фидосова:
Г-жо Манолова, дори РЗС да имат право на членове и на представители в ръководството, техният процент, г-жо Манолова, е толкова малък, че не могат да влияят по никакъв начин. На 12 хиляди секции в цялата страна им се падат 30 и няколко човека.
Г-н Методиев, Вие знаете ли при 4.9, които имате вие национално колко ви се полагат общо членове за страната.
Веселин Методиев:
Знам. Но шансът да ви отговоря е да спрете да разговаряте с г-жа Манолова.
Процентите, уважаеми госпожи, се изчисляват не на база брой комисии, а на брой участници в комисии. Тоест този процент, който е за РИК, се изчислява върху членовете на РИК за страната, което означава 31 РИК по еди-колко си човека (процент от това число), което пак прави същото число и както вие казахте, в един голям район, да кажем като Бургаски избирателен район, който има 690 секции, в тези 690 секции участват средно по 7 човека и от това число, което ще се получи (над 4200) се прави процентът, за който вие говорите. Когато се получи числото, в случая за Синята коалиция, както беше сега на референдума, от тези 690 секции фактическото участие е в над половината, защото броят на хората, които Синята коалиция има вътре в тази мрежа надминава числото 300. С това спирам със смятането.
Аз исках да се изкажа по предложението. Ако вие добавите това нещо, което казахте, към идеята на г-жа Манолова, да са от различни партии, но при спазване на процентно съотношение, аз лично съм съгласен. Защото така се изпълняват две неща: първо, възможността за обвинение, че една партия ще се договори с друга и ще овладеят секционни комисии, защото този принцип, запишем ли го тук, той ще отиде и при секционните комисии, той трябва да стане еднакъв навсякъде, ще отпадне аргументът изобщо, че това е възможно да се постига, защото тази коалиция трябва да е поне тройна, поне три партии да участват в тази комбинация и второ, при спазване на съотношението, както вие самата преди малко казахте, възможността да се случи ще се намали рязко. Тоест три партии, които могат да направят тази магария, в един момент ще се утаи в около 100 секции, което на фона на 12000 секции става пренебрежимо малко, за да се говори, че това е инструмент за манипулация и фалшификация. Затова аз ви приветствам, ако вие приемете нейния текст и добавите това предложение, което направихте.
Предс. Искра Фидосова:
Нали правилно сме се разбрали, защото това е различно от това, което каза г-жа Манолова. Това не е нейният текст. Това няма общо. Един момент само, за да няма различия между мен и вас в говоренето.
Веселин Методиев:
Искате да кажете, че съм се изказал неразбираемо.
Предс. Искра Фидосова:
Не. Напротив. Много правилно и разбираемо се изказахте, но искам да го повторим, за да не стане грешка, защото то е много различно от това, което г-жа Манолова предлага. Ако приемем това предложение, за което ме приветствате, означава, че тази партия или коалиция от партии, ако има 35%, а ръководните места са три във всяка комисия, както са в момента и при ограничението по един означава, че ще има ако са РИК и ОИК 35, а не 30, ако са СИК съответно по избирателни райони, както ги формираме и изчисляваме, разбира се, по броя на секционните комисии и местата в комисиите ще има също с въпросните 5 повече – толкова, колкото посочва съотношението и процента. Нали това казахте.
Веселин Методиев:
Ако искате да продължите с един пример на голям район, за да стане лесно със смятането. Дори малкият процент, за който стана дума, който се отнася примерно за Синята коалиция, това означава, че ако имаме още два такива случая с малки проценти, пак ви казвам, при 690 секции, когато участието ти е в 300 и имаш още 5 партии, които участват във формирането на тези ръководства, от които други две са също малки, имаш възможност да използваш по 300 човека от малките и по много повече от големите, да кажем по 600 или по 800 и ще получите число, което ще е по-голямо, отколкото 600 комисии умножено по 3, т.е. 1800 по простата причина, че всеки с квотния си принцип участва във формирането на това голямо число от 1800 човека, необходими, за да създадат ръководство. Как се разпределя е онзи тежък в кавички процес, за който се договорят, когато се съберат в даден избирателен район. И обикновено там партиите имат някакви предпочитания. Например, аз искам да бъда в тази община ,защото имам повече структури, повече избиратели там, а друг иска в друга. Това договаряне не можем ние тук да го решим. Затова и законът го е създал в годините.

Предс. Искра Фидосова:
Аз това нещо го разбрах, но друго питах. Конкретен пример с точни числа. 31 избирателни района, 31 РИК по трима в ръководство – председател, секретар и заместник председател. 31 х 3 прави 93. Ако една партия има 35% по разпределението на съотношението в парламента, друга има 38% и останалите са под 30%. Това, което говорите, че трябва да продължи спазването на квотния принцип и тази партия, която има 35 трябва да получи 35% от ръководството. Тази, която има 38 да получи 38%, което означава при изречението, че една партия или коалиции от партии не може да има едновременно председател и секретар, тази партия или в нашия пример двете партии, които имат горница според съотношението с 5% в единия случай и с 8% в другия случай от заместник председателските трябва да си попълнят съобразно процента на квотния принцип. Затова ставаше въпрос.
Веселин Методиев:
Ако вие разсъждавате само за едната позиция, примерно, председателската, няма да излезе сметката.
Предс. Искра Фидосова:
Пак повтарям примера. Моля ви чуйте ме. За трите заедно. Така се изчисляват реално. За това давам точния пример, без никакво число отгоре.
Веселин Методиев:
За трите заедно правят едно число близо до 100, защото ако ми кажете 35% от 93 ще ми е трудно. Но 35% от 100 са 35 човека. Тези 35 човека от въпросната партия, която тежи 35% се разпределят в тези 31 избирателни комисии и остават 4 в плюс. Нали това е? Случаят, който вие казахте с партия ГЕРБ, че партия ГЕРБ при формирането е имала възможност да покрие 49%, а е покрила 46 или друга партия, ще се случи същото. Но тази партия, която има процент над 31, ще бъде гарантирана, че винаги ще има представител във всяка комисия, но няма да изпълни тавана, т.е. няма да стигне тавана. Докато малките партии, сега тук става въпрос за нещо политическо, че малките партии по този начин, защото в демокрациите проблемът винаги е с малцинството, а не с мнозинството, малките партии или тези, които г-н Казак нарича по малко по-особен начин „опозиционни”, те ще присъстват в пълнота. Това е смисълът.
Ако вие сте съгласни с този принцип, ще го приемем. Ако не сте съгласни, няма да го приемем. То е толкова лесно и ясно!
Предс. Искра Фидосова:
В пълнота присъстват, според процента, всички малки партии, средни. Единствените, които не присъстват в пълнота, са най-голямата и ние не присъстваме. На БСП от това, което ви се полага, сте получили повече, г-жо Манолова. Ето таблицата. На БСП в момента се полагат в РИК 18 места, а вие имате 20 ръководни позиции. Тоест вие имате в плюс.
Сега, аз първоначално останах с впечатление от г-н Методиев, че предлага и подкрепя да спазваме принципа на съотношения. След поредното второ обяснение аз разбирам, че не това сте искали да кажете. Пак казвам, на нас ни се полагат по принципа, който следваме и винаги е следван, и по това, което гражданите са гласували сега за нас, за вас, за трета, за четвърта партия е процент. Ето ги процентите изчислени. Как ние, като имаме ограничителна разпоредба, че не можем да имаме председател и секретар, ще получим, а утре ще сте вие, или втора, трета партия, ще си получим тези брой места, които ни се полагат в ръководствата на комисиите. Като при секционните комисии, обръщам внимание, изчислението е на база секции в един район. Това не означава, че в една секционна комисия трябва да имаме двама. Каква е ползата в една да имаме двама, а не във всички да имаме по един, г-жо Манолова? (А местата на РЗС?) Ние си правим сметката, за да имаме представители навсякъде, за да наблюдават процеса. Това, което се опитвате, г-жо Манолова, да прокарате, е вие да имате бонус места в момента, без гражданите да са ви гласували за този бонус. И стига с това РЗС. И да участват, колко ще стане нашият процент, при положение, че има решение за преизчисляване на местата и веднъж вече нашите места са намалени и са отишли при вас. Няма втори път да получите подарък още 80%.
Г-н Казак.
Четин Казак:
Аз имам следните три простички въпроса.
Първо, трябва да включите в сметката РЗС. Тогава вашият процент от 49 ще стане 48%. От вашите сметки 31 х 3 = 93. От тези 93 колко се полагат на вас?
Предс. Искра Фидосова:
Ето я таблицата. На нас ни се полагат 46.
Четин Казак:
Това означава, че поне в 15 РИК вие ще имате двама членове на ръководството.
Предс. Искра Фидосова:
Ако сме поискали, но не председател и секретар.
Четин Казак:
Г-жа Манолова иска да ви обърне внимание за опасността, която чувстваме. Тя е следната. В 15 РИК на ГЕРБ им се полагат по две от трите места от ръководствата на РИК, т.е. председател и заместник-председател или секретар и заместник-председател. И проблемът е, че точно в тези РИК може и третото място да отиде в РЗС. И какво ще стане?
Предс. Искра Фидосова:
Добре. Тогава ще напишем, че ГЕРБ и РЗС не могат да имат в една и съща комисия места в ръководствата.

Четин Казак:
И затова е предложението да бъдат тримата от различни партии.
Предс. Искра Фидосова:
Защо през 2009 г. БСП имат 39 председатели, ДПС имат 31 секретари и 31 имат НДСВ заместник-председатели.
Четин Казак:
Искам веднъж завинаги да заявя и повече няма да го повтарям. На парламентарни избори 2009 г., както и на всички други парламентарни избори преди това нямаше предварителни съглашения кой с кого играе. Там всяка партия играеше сама за себе си. На парламентарни избори 2009 ДПС играеше сама за себе си. БСП играеше за себе си. НДСВ играеше за себе си. Тройната коалиция приключи с приключването на мандата на 40-то Народно събрание. Оттам нататък на избори 2009 всяка партия игра за себе си. Докато сега имаме пълен монопол на ГЕРБ плюс съдружената партия РЗС. И вие играете отсега заедно срещу останалите. Това е огромната разлика.
Предс. Искра Фидосова:
Колеги, стига вече със спекулациите. Погледнете си решението. Още нещо за журналистите. На нас ни отнемат това, което ни е горница – 7% веднъж и се преразпределят между вас – между големите, защото малките нищо не взимат. И това го кажете. И сега искате още 80% от ръководните места. Това няма как да стане.
Четин Казак:
Дайте го на малките партии. Аз искам да се избегне хипотезата два от ГЕРБ и един от РЗС в ръководството на РИК. Това е! Дайте ми формулата, при която в РИК ще се избегне две на ГЕРБ и едно на РЗС и аз ще го подкрепя. Защото в 15 РИК ще има такова съотношение.
Предс. Искра Фидосова:
Ако кажем, че БСП и ДПС не могат д бъдат в ръководството на една комисия едновременно. Така го правим и сме готови. В Преходните разпоредби ще напишем в кодекса само за тези избори да важи ГЕРБ и РЗС не могат да имат в една и съща комисия представители, но и БСП и ДПС не могат и сме съгласни, според вотното съотношение. Така сме съгласни.
Михаил Миков:
Искам да ви кажа, че тези сметки ги правите на базата на ония отклонения, които се получават от две неща, които никога не са се случвали в България. Едното е да има така наречените независими депутати, заявили принадлежност, които хем са заявили принадлежност към една парламентарна фракция, хем преди изборите казват, че нямат нищо общо с тях. Как като си заявил принадлежност? Ще се откажат ли от принадлежността? Или ще се откажат в момента, в който спре субсидията.
Второто изкривяване, г-жо Председател, идва от едномандатните райони, така наречените мажоритарни. Тази тема няма да я коментирам. И когато вие говорите за 54.
Предс. Искра Фидосова:
Никога не съм казала 54.
Мая Манолова:
В никакъв случай това няма да е в полза на БСП. Да, ще има в плюс, но от него ще се възползват всички политически партии, включително и РЗС. Аз съм съгласна да си получим това, което е за БСП, да си получат и другите политически партии, но да нямате контрол вие с РЗС над изборите. Това е идеята. Искам в ръководствата на РИК да влязат представители на различни политически сили. Не искам ГЕРБ да манипулирате изборите.
Четин Казак:
Вие трябва да възприемете едно. Има препоръка на ОССЕ. За да се гарантира честността на изборите, да има представител на опозицията в ръководствата на комисиите на всички нива. А вие ми излизате с аргумента, че ще ви ощетим. Или искате да изпълните препоръката на ОССЕ и да гарантирате честността на изборите, а вие излизате с аргумента, че имате еди-колко си процента, което значи, че някъде може да не се изпълни препоръката на ОССЕ и вие да си направите мнозинство с РЗС в ръководството. Така излиза. Аз вече казах. В 15 РИК вие ще имате двама членове на ръководството. Останалият трети има голяма вероятност да бъде от РЗС или поне в 5 от тях. В 5 РИК най-малко вие ще имате пълен монопол.
Димитър Лазаров:
А в 2009 г. какво се случваше?
Четин Казак:
Г-н Лазаров, престанете с 2009. Вече ви казах. 2009 нямаше никакви коалиции.
Мая Манолова:
Препоръката на ОССЕ е за следващите избори, а не за миналите.
Четин Казак:
Или изпълнявате препоръката и намирате такава формула.
Предс. Искра Фидосова:
Колеги, чета ви препоръката:
„Изборният кодекс следва да предвиди включването на лица, предложени от опозиционни партии на ръководни длъжности по всички равнища на изборната администрация.” Не във всяка комисия, а на всички равнища.
Четин Казак:
Вие четете както дявола евангелието!
Предс. Искра Фидосова:
Можем ли да кажем, че Атака иска да има представители във всяка комисия, като им по-малък процент. Не може!
Веселин Методиев:
Г-жо Председател, искам да ви кажа следното. Аз съм човек с четири мандата и това нещо не работи. Ако Вие смятате, че в тази атмосфера ще постигнете съгласие, няма да стане.
Предс. Искра Фидосова:
Тук няма как да има съгласие, няма как да стане.
Г-н Методиев, когато искаме да се спази справедливият принцип на съотношението, както е било и е така, ние не искаме нищо чуждо. Нито злоупотребяваме по никакъв начин. Така както са гласували гражданите, без да злоупотребяваме. Има текстове, които гарантират, че не можем да имаме едновременно председател и секретар. И пак казвам, че дори и да ни се полагат 49%, както е в момента, ние не сме ги ползвали, защото секционната, районната, общинската комисия взима решение с 2/3. Дали ще имам председател и заместник-председател, стига се правихте на три и половина, г-жо Манолова, дали ще имам секретар и заместник-председател нищо не ми дава, защото нямам 2/3. С кой да направя тези 2/3. Вие ако имате 2/3 и в ЦИК и в РИК, и в ОИК, и в СИК ще си вземете каквото искате решение. Всички комисии взимат решение с две трети. Кажете къде в Изборния кодекс пише, че секционна комисия, районна, ОИК или ЦИК ще вземат решение с мнозинство 49 или с не знам колко процента.
Аз по тази тема спирам и повече няма да казвам нищо.
Четин Казак:
Г-жо Фидосова, това вие го добавяте в момента. Защото с тази добавка вие създавате такива предпоставки.
Предс. Искра Фидосова:
Вие искате да отпадне „и ръководството на комисията”. Сигурен ли си? Това е във ваш интерес. Ако искаш, оттегляме го. Няма никакъв проблем.
Димитър Лазаров:
Да си остане стария текст и в зала ще продължим.
Четин Казак:
Това да остане, но да се съчетае с изискването да има по един представител на опозицията. Иначе се получава това изкривяване.
Христо Бисеров:
Виждате ли каква вреда се нанася с този текст да давате права на РЗС. Ако го няма проблемът РЗС, изкуствено създаден текст - на парламентарна група, която не съществува, да й се дават специални прави, просто този спор няма да се води.
Предс. Искра Фидосова:
Това означава ли, че като не се подкрепи този текст, спираме спора.
Христо Бисеров:
Като преспим, мисля, че да.
Четин Казак:
Кой текст?
Предс. Искра Фидосова:
За парламентарно представени, ако това е драмата. Аз в 3% не виждам къде е драмата. Може и 6 да се сложи. Това нищо не променя за нас.
Христо Бисеров:
Ако си вървим по сега действащия закон, че парламентарно представените партии на финала на парламента сформират всички комисии, всяка партия си има своята квота, всяка партия е гарантирана, че нейната квота ще бъде опазена, квотата в ръководството също, е някъде няма да бъдат точно числата, и като има гаранция, че председателят и секретарят ще са различни, тогава е ясно, че нещата стават много по-лесни и всички тези подозрения намаляват рязко. Но Синята коалиция я няма, за да си даде съгласието.
Предс. Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Бисеров. Подкрепям го. Заявявам от името на парламентарната група, че ние в зала няма да подкрепим този текст, който е накрая в Преходните разпоредби. Приключваме ли спора?
Съгласни сме. Край на този спор.
Последно, г-н Казак, „и на ръководството на комисията” остава ли?
Христо Бисеров:
Остава, разбира се. Този текст пази.
Четин Казак:
Подкрепям оставането на този текст.
Предс. Искра Фидосова:
Колеги, финално „В чл. 28, ал. 3 след думите „ал. 2” се добавя „и на ръководството на комисията”.
Г-н Методиев, г-н Бисеров направи едно изключително прагматично и разумно предложение, тъй като спорът и опасността през цялото време беше, че ГЕРБ с РЗС щели да правят не знам какво, аз от името на парламентарната група заявявам (тук са медиите), че няма да подкрепим текста за промяна за парламентарно представена партия. Спираме темата с РЗС. Остава да добавим това, което е безспорно „В чл. 28, ал. 3 след думите „ал. 2” се добавя „и на ръководството на комисията”, разнесено в трите текста за всички комисии – секционни, районни, общински, и приключваме драмата. Колегите казаха, че са съгласни. Остана да ви питаме вас. Колежката няма да е съгласна, но това е положението.
И гласуваме със съгласие без г-жа Кристияна Петрова, но може би тя това ще подкрепи, но няма да подкрепи преходните разпоредби.
Мая Манолова:
Аз искам да сме коректни. Това, което аз съм предложила е председателят, заместник председателят и секретарят да са от различни политически сили.
Предс. Искра Фидосова:
Г-жо Манолова, въобще вече не знам какво сте предложили. Сега говорим финално. Гласуваме. Кажете само как гласувате по този текст:
„В чл. 28, ал. 3 след думите „ал. 2” се добавя „и на ръководството на комисията”. Това е безспорно. Тук „за” ли сте?
Мая Манолова:
„За” сме, и настоявам да се гласува и моето предложение „председателят, заместник председателят и секретарят да са от различни политически сили.”
Предс. Искра Фидосова:
Добре. Гласуваме. (Какво гласуваме?)
Гласуваме § 8а. В чл. 28, ал. 3 след думите „ал. 2” се добавя „и на ръководството на комисията”.
В момента пише „членовете”, а не добавяме „и на ръководството на комисията” и това ще важи за всички видове оттук до края и сме го дали в доклада.
Тук и г-жа Манолова и г-н Методиев са „за”. Или общо двадесет и един „за” този текст.
Г-н Методиев, от това, което ми предадохте и вчера, вашите възражения бяха по отношение на „опозиционна партия”. Оттук нататък сте съгласни с останалите неща. Нямахте други възражения? (Не.) Благодаря.
Г-жа Манолова държи да подложа на гласуване и нейното предложение.
Христо Бисеров:
Няма да подлагаме на гласуване. Ще подлагаме на гласуване само консенсусни въпроси.
Предс. Искра Фидосова:
Добре. Няма да подлагаме. Благодаря, г-н Бисеров.
Отиваме на чл. 29, с. 18. Там н § 9, чл. 29, ал. 1, буква „а” в т. 10 имаме същата добавка – „в изборния ден”. Чисто правно-техническо допълнение.
„В т. 15 думата „разглежда” се заменя с „е длъжна да разглежда всички”.”
И в т. 16а се добавя „и го публикува на интернет страницата си;”.”
Понеже в следващия текст го има, но го записваме и тук, за да стане още по-ясно. Промяната е несъществена, но е по много съществен въпрос – нещо, което ние сме ви предложили и ДПС – г-н Бисеров беше предложил, че се публикуват протоколите на сайта на РИК, на ОИК и добавка „на ЦИК”.
И нещо, което не сте предлагали, но ви го предлагаме, ако сте съгласни. Заради отпадането, както направихме в чл. 26 и отпадна ал. 11 за обратния принцип, че не подлежат всички, с изключение, на обжалване. И тук предлагаме
„В чл. 29 отпада т. 5 от доклада относно създаването на ал. 5.”, която на практика е със същото съдържание, като в чл. 26, ал. 11. И за коректност, за да не стане грешка, ще се опитам да я прочета:
„(5) решенията на районната избирателна комисия по ал. 1, с изключение на решенията, посочени в ал. 3, не подлежат на обжалване.”
Това да отпадне. Г-жо Манолова, съгласни ли сте?
В чл. 26 гласувахме да отпадне ал. 11, която беше същата като тази. Тъй като това не сте го предложили, но ви казваме, че това е логично и трябва да го приложим и тук.
Мая Манолова:
Защо казвате, че не сме го предложили. Защо трябва да подчертавате, че не сме го предложили. Предложих го в зала. Нямаше как да го предложа преди това, защото го нямаше в текста.
Предс. Искра Фидосова:
Приемаме, че днес всичко сте предложили и караме натам.
Мая Манолова:
Хайде малко повече коректност. На финала вече ми писна непрекъснато да се изобличава това, което съм казала или съм предложила.
Предс. Искра Фидосова:
Гласуваме. В т. 10 се добавя „в изборния ден”. Двадесет и двама „за”, без против и въздържали се.
Гласуваме „В т. 15 думата „разглежда” се заменя с „е длъжна да разглежда всички”.” Двадесет и двама „за”, без против и въздържали се.
Гласуваме добавката в т. 16а „и го публикува на интернет страницата си;”. Двадесет и двама „за”, без против и въздържали се.
И последно от § 9 гласуваме „В чл. 29 отпада т. 5 от доклада относно създаването на ал. 5.” с двадесет и двама „за”, без против и въздържали се.
Други промени няма и текстът в останалата част остава така, както сме го приели в доклада за второ четене.
Мая Манолова:
Тъй като в момента не мога да се ориентирам по доклада, приема ли се на с. 17, т. 18.
„18. предоставя на всеки член на РИК екземпляр от протокола, подписан от всички членове на комисията и подпечатан с печата й;”
Предс. Искра Фидосова:
Не. Ние качихме всички протоколи и на РИК, освен на секционните комисии и на районната и съответно на общинската избирателна комисия на сайта. Тоест, той вече е публичен за всички, а не само за членовете на комисията. Няма пречка и там да се изпринти протоколът и да се даде. Но не може да се дава само на членовете, а е редно да се даде на всички, както го направихме с протокола за.
Христо Бисеров:
Тук създаваме регламент. Предлагам тук вместо този текст, за който говорим, да създадем текст аналогичен на СИК. Това е въпрос на техническо изписване.
Предс. Искра Фидосова:
Това е гласувано преди. Ние сега гласуваме новите неща.
Христо Бисеров:
Моля да приемете, че благодарение на намесването на г-жа Мая Манолова нещата ги наместихме както трябва.
Предс. Искра Фидосова:
Г-н Бисеров, за да не стане грешка. Правим копия след като се подпише единственият оригинален екземпляр по същия образец и го слагаме. Огледално се преписва текста и в ОИК.
Г-н Миков.
Михаил Миков:
Г-жо Председател, понеже този въпрос се поставяше многократно и в зала се говори, вие сега говорите за „единствения оригинален екземпляр”. Аз искам да поставя принципния въпрос за всички тези снимки с печати и подписи. Те имат ли доказателствена сила? Аз искам да кажете в зала, че те имат същата доказателствена стойност. Ще го запишете ли това?
Христо Бисеров:
Г-н Миков, защо вкарвате този въпрос сега? Ще отворим темата като отидем на протоколите. Мислиш ли, че няма да повдигнем този въпрос.
Предс. Искра Фидосова:
Нали на този екземпляр имаш подписите на представителите на секционната комисия – на председателя, секретар, заместник-председател.
Гласувахме всичко. Гласуваме и това, за което принципно се разбрахме по последното уточнение на г-н Бисеров. Двадесет и двама „за”, без против и въздържали се.
На с. 21, § 9а: В чл. 31, ал. 3 след думите „ал. 2” се добавя „и на ръководството на комисията.
Тук го гласуваме за ОИК с двадесет и двама „за”, без против и въздържали се.
Отиваме на с. 24, в чл. 33, ал. 1, буква „а”.
„а) в т. 13 думата „разглежда” се заменя с „е длъжна да разглежда всички”.”
Това са текстове за ОИК.
В т. 19 се добавя „в изборния ден”.
В т. 21а дописваме „и ги публикува на интернет страницата си”.
Предложението на г-н Бисеров, което казахме за РИК огледално го пренасяме в ОИК.
Гласуваме анблок всички допълнения. Двадесет и двама „за”, без против и въздържали се за новите предложения, а другите си остават така, както са по доклада за второ четене.
Отиваме на с. 27, където е другата голяма тема.
Тук принципно, за да е максимално ясно.
Мая Манолова:
Един момент. Тук едни текстове, които се отнасят за СИК, но ги няма. Отиваме към § 12 и чл. 36, но ръководствата на СИК са в чл. 35, ал. 3.
Предс. Искра Фидосова:
Там си ги има. Г-жо Манолова, в действащия текст пише и ръководствата при СИК. Но ги няма в ОИК и в РИК. И затова добавихме в ОИК и РИК.
Мая Манолова:
Аз все пак държа да подчертая, че в случай, че ви хрумне нещо друго, към момента, в който ще се гласуват преходните разпоредби, и за ръководствата на СИК, правя предложение за алинеята, в която председателят, заместник председателят и секретарят са от различни политически сили.
Христо Бисеров:
Това е под условие, ако не се приеме еди-какво си.
Мая Манолова:
В чл. 35, ал. 3 и в чл. 38, ал. 2 да се добави.
Предс. Искра Фидосова:
Разбрах. Ако ще настъпи мир, ще гласуваме първо преходната разпоредба и ще се върнем напред. Няма никакъв проблем.
Мая Манолова:
В чл. 35, ал. 3 и в чл. 38, ал. 2 под условие, ако не се приеме идеята за парламентарно представени, двата текста, в които да се създаде второ изречение: „Председателят, заместник-председателите и секретарите да са от различни политически сили.”
Предс. Искра Фидосова:
Ние не сме дали съгласие да създаваме такъв текст. Но съм заявила, че нашата група ще гласува по този начин. Не ме вкарвайте в нещо, което не съм казала.
За да има мир, ще започнем кодекса отзад напред с преходните разпоредби. Никакъв проблем, пак казвам.
Започваме с § 12. Обръщам внимание. Сложили сме го първо в един общ текст с още по-голяма гаранция и после сме ги разнесли в подробности в секционна комисия, по която приключихме. И там трябва да ксерокопира.
§ 12. В чл. 36, ал. 1 се правят следните изменения:
1. В т. 4 думите „за народни представители и” се заличават.
2. Точка. 8 се изменя така:
„8. предоставя срещу подпис на членовете на комисията, участниците в изборите или на техните представители и застъпници и на наблюдателите ксерокопие от подписания протокол за съответния вид избор с резултатите от гласуването в избирателната секция, подпечатано с печата на комисията и подписана от председателя, заместник-председателя и секретаря.”
Обръщам внимание, принципно общо го казвам, защото ще важи и за следващите текстове по този въпрос. Всички, които имат някакво отношение в изборния процес, било като представляващи на участник, било участник, партия, коалиция, член на комисия и каквото се сетите, ще могат да получат екземпляр под формата на ксерокопие, подписано, заверено от протокола. Тоест всички без изключение ще могат да вземат това.
Второ важно нещо е, че протоколът първо се подписва оригиналният протокол, подпечатва се от комисията, всичко е извършено по смисъла на кодекса, тогава се снима в секционната комисия, подписва се копието от председателя, секретаря и заместник-председателя, слага се мокрия печат и се дава на лицето, което е поискало, срещу подпис.
Къде се слага подписът? Създадохме нова изборна книга, която се казва „списък на лицата, получили екземпляр”, за да няма повече никакви спорове, спекулации и утре да каже някой, че на него са му дали, или не знам какво още. Тази книга също в деня, в който се предават всички книжа по чл. 187 и бюлетини. Там сме сложили изричен текст, че има такава книга. Дава се на човека, който иска да получи такова заверено и подписано копие, изписва си имената в книгата, подписва се в книгата и това се съхранява заедно с другите книжа и мисля, че спорът вече принципно не трябва да съществува. По-подробният текст е нататък. Тук е общият текст.
Мая Манолова: Текстът огледално да се прати в РИК.
Предс. Искра Фидосова:
За това се разбрахме. Гласуваме текста, който ви прочетох за § 12, чл. 36, ал. 1, т. 8. Двадесет и двама „за”, без против и въздържали се.
Отиваме на следващия текст § 12а, чл. 39, ал. 1, т. 9. Същият текст. Няма разлика. Гласуваме. Двадесет и двама „за”, без против и въздържали се.
На с. 29, долу да се създаде § 18а.
„§ 18а. В чл. 74, ал. 4, т. 1 и 2 числото „25” се заменя с „30”.”
Пропуснали сме в доклада за второ четене в този текст да променим този срок – удължава се от 25 дни на 30 дни. Двадесет и двама „за”, без против и въздържали се.
На с. 26 и 27 в § 26, в чл. 101б предлагаме да се създаде нова ал. 7, която е за тези комисии, които нямаха досега изрично изписано за наблюдателите.
„(7) В случаите по чл. 20а от регистрираните като наблюдатели за съответния вид избор български неправителствени организации може да присъства не повече от по един наблюдател.”
Мая Манолова:
Този текст трябва да се прецизира, защото предполагам, че искате от всяка неправителствена организация по един.
Предс. Искра Фидосова:
Точно това казах току-що, в смисъл дали ще се сложи запетая, или не знам какво, но в смисъл да е ясен текста. От всяка регистрирана.
Христо Бисеров:
Текстът да звучи така: „не повече от по един наблюдател от всяка”.
Предс. Искра Фидосова:
Гласуваме този текст. Двадесет и двама „за”, без против и въздържали се.
На следващата страница отиваме на § 51, който е станал § 50, в чл. 187 в т. 6г сме записали:
„6г. формуляр на списък на лицата, получили ксерокопие от подписания протокол за съответния вид избор.”
Създали сме и гаранция и ви предлагаме в т. 15. да се добави „техника и консумативи”.
СИК по принцип получават техника и консумативи под формата на телефони, листове и химикалки, но тук имаме предвид ксероксите. Имаме предвид следното. И ние искаме да сме убедени и сигурни, че предния ден в деня на размисъл ксероксите налични в секционните избирателни комисии. Секционната комисия в лицето на ръководство, членове, които отиват да си комплектоват нещата и да си подредят стаята за гласуване, имат ангажимент да си видят всичко, да го изпробват, да са получили празните лица, на които ще ксерокопират, ксерокса, мастилото и ако има някъде някакъв технически проблем, той да може да бъде отстранен в рамките до момента, в който ще трябва да се ксерокопира. Мисля, че по този начин сме създали пълна гаранция, поне законодателно, каквото трябва, че този процес ще стигне до успешен завършек.
И на с. 34, в т. 3 в ал. 3 добавяме като препратка и „6г”.
Има ли нещо друго по тази тема? Ние каквото сме се сетили, всичко сме написали. Няма допълнения. Гласуваме.
Двадесет и двама „за”, без против и въздържали се за добавките, които прочетох.
Отиваме на § 60а. „В чл. 199, ал. 4 след думата „самоличност” се добавя „включително удостоверението по чл. 195, ал. 1 или 3”.”
Тук имаше проблем с хората, които получаваха удостоверение в деня на гласуване, които нямаха лична карта. Въпросът е, че когато има два тура, както е на местните избори, те им взимат удостоверението на първия тур и за втория тур, за да отиде да гласува, ако още не си е извадил лична карта, трябваше да ходи да взима второ удостоверение. А сега сме написали, че му се връща удостоверението и се отбелязва, че е гласувал.
Гласуваме § 60а, който прочетох. Двадесет и двама „за”, без против и въздържали се.
В § 60б, в чл. 200 се добавя същото: „В чл. 200, ал. 4 след думите „документите си” се добавя „включително удостоверението по чл. 195, ал. 1”.” Гласуваме. Двадесет и двама „за”, без против и въздържали се.
Ето я и важната ал. 7 на чл. 212 финално.
„(7) Членовете на секционните избирателни комисии, кандидатите, застъпниците, представителите на партиите, коалициите от партии и инициативните комитети и наблюдателите при поискване получават ксерокопие от подписания протокол за съответния вид избор, подпечатано с печата на комисията и подписано от председателя, заместник-председателя и секретаря, преди предаването му в районната, съответно общинската избирателна комисия. Подписаният протокол се ксерокопира в избирателната секция. Имената и единният граждански номер на лицето, получило ксерокопието, се вписват от секционната избирателна комисия в списъка на лицата, получили ксерокопие от подписания протокол за съответния вид избори, след което лицето се подписва. Списъкът се подписва и от председателя и секретаря.”
Обръщам внимание на няколко ключови момента, които са допълнение на текста, който гласувахме в началото по тази тема. Много е важно, че преди въобще да тръгне и да излезе протоколът от секционната комисия без да е подписан от председателя, секретаря и заместник-председателя и тръгва със съответните лица към ОИК или РИК.
И тук един пропуск, но не по този текст. С оглед на това, което приехме – предложението на г-н Бисеров, за ОИК и РИК огледално текста, пак трябва да има списък за РИК и ОИК (книга) в която да се подпишат лицата, които ще получат съответния протокол – ксерокопие, подписано и подпечатано. Това е важен момент.
Колеги, този текст ясен ли е, гарантира ли на всички достатъчно. Това е основният текст за получаването на протокола. Помъчили сме се да го направим с максимална гаранция за всички. Оригиналът с подписва от всички, подпечатва се, вътре в стаята се ксерокопира, тогава се подписва от председателя, секретаря, заместник-председателя, слага му се мокър печат и всички по веригата тръгват да носят.
Михаил Миков:
Всичко това приемаме и е добре. Смятате ли, че е необходимо да въведем санкция за отказ да подпише или не. (Има.)
Предс. Искра Фидосова:
Гласуваме текста, който ви прочетох за ал. 7. Двадесет и двама „за”, без против и въздържали се.
Съответно този текст отива в РИК и ОИК.
Отиваме на с. 40, § 75, който става § 90.
В чл. 280, в т. 10 думите „организационно-техническа подготовка на частичните избори” се заменят с „организационно-техническата подготовка и обезпечаване на частичните избори, включително с техника и консумативи.”
Това е текстът за ксероксите. Гласуваме. Двадесет и двама „за”, без против и въздържали се.
На с. 41. Създава се нов § 91а. В чл. 287 се прави същата промяна, заради техниката. Двадесет и двама „за”, без против и въздържали се.
По-надолу на същата страница предлагаме нов текст – да се създаде § 95а.
„§ 95а. Създават се чл. 296а и 296б.
„Отказ за предоставяне на ксерокопие.
Чл. 296а. Председател, заместник-председател или секретар на секционна избирателна комисия, който откаже да предостави ксерокопие от подписания протокол на комисията по чл. 212, ал. 7 или откаже да подпише ксерокопието се наказва с глоба от 300 до 2000 лв.”
Не претендирам, че това е най-правилната сума, но исках да има 300, за да се знае, че няма мърдане от това, ако откажат.
Чета и текста на чл. 296б.
„Неизпълнение на задължение за публикуване на протоколи.
Чл. 296б. Председател на районна, съответна общинска избирателна комисия, който не публикува на интернет страницата на комисията сканираните протоколи на секционните избирателни комисии, както и сканираните протоколи на районната, съответно общинската избирателна комисия се наказва с глоба от 600 до 3000 лв.”
И нещо ново. Трябва да имаме нов текст, който ще видим дали ще бъде в два или в един, ще видим как ще дойде, за председателя, заместник-председателя и секретаря на РИК и ОИК, който откаже да подпише протокол. Не може да се добави тук, защото отговорността на председателя на РИК или ОИК е по-голяма от тази на СИК. Затова трябва да има нов текст с по-голяма санкция. И ще сложим с размер, примерно, от 600 до 3000 лв. Но тук съставът е друг и затова не може да се сложи тук, а ни трябва чл. 296в, или ал. 2.
Има думата г-жа Манолова.
Мая Манолова:
Системата на административното наказване в изборните процедури тотално не работи. Няма издаден акт, или ако има издадени актове от избирателните комисии, то със сигурност няма издадени наказателни постановления от областните управители за неизпълнение на задължения по Изборния кодекс. Така че да си го кажем тук, това са едни правила, които със сигурност няма да сработят. Но ако очакваме все пак някаква превантивна функция да имат по отношение на членовете на СИК, които ще откажат да подпишат ксерокопията от протоколите, поне да им сложим по-сериозна санкция.
Михаил Миков:
Колко? Те работят за 30 лв. там.
Мая Манолова:
300 лв., ако откажеш да подпишеш. Това е документ, който на теб ти служи в съда после. Това са документите, за които ние настояваме и с които ние ще правим паралелно броене. Те като откажат поголовно и им казват тези 300 лв. ти ги плащам, не се подписвай. Какво правим?
Предлагам долната граница да тръгва от 1000 лв., а горната нека да си стои 2000 лв. Какво му пречи да подпише. Ако откаже, да има нещо, което да действа превантивно. То е ясно, че няма да се случи.
Димитър Лазаров:
Ако си беше направила труда да попиташ ЦИК, а те ги изнесоха тези данни, след като за първи път беше въведен отказът от подписването на секционни протоколи и на РИК и на общински комисии протоколи, да бъде санкциониран, констатира се, че почти няма случаи на откази на подписване на протоколи. Като една добра превенция. Сега да изпадаме в „Досиетата Х”, че някой ще плаща на някой си да не подписва, е смешно да го твърдим.
Михаил Миков:
Тогава да го оставим от 500 до 2000 лв.
Предс. Искра Фидосова:
Добре, в първия текст става от 500 до 2000 лв.
Тогава обаче във втория текст не може да остане от 600 лв. Трябва поне 800 лв. Аз нямам никакви претенции за размера. Просто съм ги написали.
Колко става втората сума? 800 лв. Добре.
Гласуваме трите текста с двадесет и двама „за”, без против и въздържали се.
Отиваме по-надолу на същата страница. Нова ал. 2 на чл. 300.
„а) в т. 1 след думите „чл. 296, ал. 2” се добавя „чл. 296б”.
И в т. 2 накрая се добавя „и чл. 296а”.
И допълнително ще се види как да се запише за чл. 296в, за да не се сбърка. Гласуваме. Двадесет и двама „за”, без против и въздържали се.
Михаил Миков:
Моля за уточнение по това, което гласувахме. Актовете от кой се съставят. От областния ли? Веднага възниква смущението, че областният може и да не накаже. Дайте да си оставим това правомощие на ЦИК.
Димитър Лазаров:
Досега беше така. Как сега изведнъж презумирате, че няма да наказва.
Предс. Искра Фидосова:
Ще трябва да взима решение ЦИК. Ще стане по-лошо. Аз не съм против. Но ще блокираме издаването на постановления. Като минат изборите и се види, че има такива, трябва да бъдат наказани.
Продължаваме на с. 43. Със създаването на нова т. 6г в чл. 187, ал. 1 се налага точката да се отрази в § 101, ал. 5 и § 102, ал. 5.
Това е ясно. Гласуваме. Двадесет и двама „за”, без против и въздържали се.
На с. 54 в ал. 5 има добавено „6г”.
И последното по доклада е, че се предлагат нови § 103 и § 104.
„§ 103. В едномесечен срок от влизането в сила на този закон Централната избирателна комисия приема правилника по чл. 26, ал. 1, т. 1.
Гласуваме. Двадесет и двама „за”, без против и въздържали се.
§ 104. Разпоредбата на § 1, т. 11 от допълнителните разпоредби не се прилага за назначените към датата на влизането в сила на този закон в Централна изборна комисия и общинските избирателни комисии.”
Това отпада.
Мая Манолова:
Това, което сте включили в доклада, го изпълнихме. Но това, което не сте включили в доклада, да го спомена. (Кое?) Това са още два пункта от исканията, които обявихме. Просто да е ясно.
Тук няма и дума за избирателните списъци. Няма и дума за нашето предложение книжата да се съхраняват не при областните управители, където не са на сигурно място, а както досега в местните администрации.
Предс. Искра Фидосова:
Обръщам внимание, че има комисии по чл. 233 и чл. 242, които са на същия квотен принцип и там се съхраняват. Областният управител не съхранява. В чл. 233, ал. 7, ако не ме лъже паметта, пише само две неща за областния управител, че определя коя е стаята, където ще се съхраняват и един представител на администрацията, който отива в тази комисия с представители на всички партии. Тоест това, което направихме с 264 и нямаше никъде проблем, само че кметът определяше стаята, сега областният определя стаята. Има решение, което ще си го прочетете.
Моя Манолова:
И още едно последно. Само предупреждавам, не че ще има някакъв смисъл, но да си го кажа, че хаосът, който ще настъпи при приемането на документите в областните администрации, които абсолютно нямат такъв капацитет, ще е съизмерим с хаоса, който беше на президентските избори. Само го казвам.
Предс. Искра Фидосова:
Колеги, когато са национални избори, отиваш и носиш протоколите в РИК в областния център. РИК винаги се помещава с сградата на областната управа. И не можеш преди да отидеш да ги занесеш и да дадеш протокола да отидеш да оставиш чувалите. Какво сме написали. Да припомня един друг текст, че предаването става по график предварително изработен и раздаден. Ще кажа какво се случи в Монтана. Даде се график на общините. Всяка община си организира нещата с полицията, с транспорта. Осигури се допълнително помещение. При нас в случая беше една голяма зала в Младежкия дом, където идваха хората по график, чакаха. И оттам, за да не става стълпотворение, с полиция и с всичко си отиваха, предаваха в тази стая и се приключваше.
Михаил Миков:
В нощта на изборите при предаването на документите има едно междинно място, където се хвърлят на камари. Но това не е помещението в областта, където е приемателната комисия. А тя ги взима оттам, както е било тук от Младежкия дом, или от еди-къде си и на другия дом ги кара. Каква е логиката на закона? Изслушайте ме. Михаил Миков и комисията пристигат, предал съм и оттам аз трябва да отида при приемателната комисия в областната управа, за да ги оставя там. А какво става, за да е топло, широко и за да е прочее, става я в Младежкия дом, я на друго място – има едно междинно депо, където се оставят на приемателната комисия, а после се прекарват в областната управа.
Предс. Искра Фидосова:
Няма междинно депо. Например в област Видин имаш 10 общини. Примерно община Чупрене трябва да тръгне, като се съберат всички секционни комисии, с полицията и съгласно дадения й график, тя трябва да тръгне в 12:00 часа. Община Димово трябва да тръгне в 1:00 часа. И като е по график в 12:00 часа не тръгва преди 12:00 и да стане това, което стана в София – да се съберат всички на едно място. Това го пише в кодекса, че има предварително изработен график, раздаден от областния управител на всички общини, всички секционни комисии, ОИК, РИК и всеки знае графика. И администрацията и този, който отговаря за пренасянето не трябва да позволяват тези секции да тръгнат по-рано от графика, който им е написан. Тогава няма депа, нито каквито и да било други простотии.
Колеги, това го пише подробно в действащия Изборен кодекс.
С оглед приетите от нас решения, че секционните избирателни комисии при избори за членове на Европейския парламент от Република България ще имат печат, а също и че ще се предоставя ксерокопие от подписания протокол на комисията, трябва да се видят и свързаните с това текстове в кодекса и ако е необходимо да се направят промени.
Преминаваме към последната точка от дневния ред.
По трета точка – Проект за решение за налагане на мораториум върху всички сделки с разпореждане и строителни дейности в имоти на територията на Водна учебна спортна база на Националната спортна академия „Васил Левски” – гр. Несебър, № 254-01-134, внесен от Огнян Стоичков Янакиев на 23.10.2012 г.
Най-напред моля гостите и колегата Стоичков да ни извините, че се наложи да чакате толкова дълго.
Колеги, този мораториум сме го гледали и поехме ангажимент в 10 дневен срок да направим работна група с представители на всички министерства, които имат отношение. Това са колеги от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на физическото възпитание и спорта, от Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта и представители от Националната спортна академия. Повтарям, че на предишното заседание подкрепихме решението, но остана да го изчистим като текст. В този десетдневен срок работната група работи, изчисти текста и налагаме мораториум.
Чета ви проекта за решение:
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и във връзка с Гражданска инициатива за предприемане на законови мерки за запазване на държавната собственост върху територия, ползвана от Национална спортна академия „Васил Левски” – гр. Несебър, № ПГ – 110-00-6, внесена от инициативен комитет на 18.01.2011 г. реши:
1. Налага мораториум върху всички действия на разпореждане с поземлени имоти, находящи се в м. „Акротирия”, в землището на гр. Несебър, общ. Несебър, обл. Бургас с идентификатори, както следва: 51500.510.59; 51500.510.115; 51500.510.116; 51500.510.118; 51500.510.123; 51500.510.124; 51500.510.129; 51500.510.131; 51500.510.132; 51500.510.133; 51500.510.136; 51500.510.139; 51500.510.144; 51500.510.145; 51500.510.146; 51500.510.147; 51500.510.148; 51500.510.57; 51500.510.82; 51500.510.86; 51500.510.98; 51500.510.99; 51500.510.114; 51500.510.117; 51500.510.127; 51500.510.135; 51500.510.141. Поземлените имоти са необходими за осъществяване дейността на Водна учебна спортна база на Национална спортна академия „Васил Левски” - гр. Несебър и са идентифицирани съгласно писмо № 02-01-92 от 06.02.2013 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството и удостоверения № 05-56 и 05-56(1) от 5.02.2013 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър на основание одобрена кадастрална карта и кадастрални регистри със Заповед № 300-5-81 от 02.10.2003 г. на изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра и последващи изменения.
2. Налага мораториум върху всички строителни дейности и върху издаване на разрешения за строеж, върху имотите по т. 1 и спира действията по прилагането на влезлите в сила подробни устройствени планове, както и изменения, допълнения и нанасяне на нови имоти в кадастъра и имотния регистър в границите на описаните в т. 1 имоти.
3. Мораториумът не се отнася за процедурите по отчуждаване на имоти по реда на Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост, реализиране на строителна инициатива в обществен интерес, свързана с изграждането на обекти на техническата инфраструктура, както и за започналата строителна дейност в поземлен имот с идентификатор: 51500.510.127 въз основа на издадени строителни книжа до 24 октомври 2012 г.
4. Мораториумът по т. 1 и 2 се налага за срок от 5 години от датата на обнародването на решението в „Държавен вестник”.
5. Задължава министъра на регионалното развитие и благоустройството в двумесечен срок от обнародването на решението в „Държавен вестник” да предприеме необходимите действия за осигуряване на транспортен и пешеходен достъп през имот с идентификатор: 51500.510.127 до морски плаж „Равда – Национална спортна академия” по кадастралната карта на град Несебър с идентификатор: 51500.510.61, изключителна държавна собственост, до защитно съоръжение – буна и до пристан за лодки.”
Заповядайте, г-н Стоичков.
Огнян Стоичков:
Искам да дам малко пояснения по текста, който вие току-що изчетохте. Защо добавихме в диспозитива текста „и във връзка с Гражданска инициатива и цитираме. Защото като я цитираме тази Гражданска инициатива от 18 януари 2011 г. оттам всичко следва – работната група, работата на МРРБ и т.н. И в тази връзка, като се позовем на Гражданската инициатива, която ангажира МРРБ с писма и работна група към МРРБ, ми се струва за излишно да се позоваваме на изходящото писмо на МРРБ и идентифицирането на имотите.
Предс. Искра Фидосова:
Не. Това е задължително да го цитираме. Без това ние не можем да налагаме мораториум.
Огнян Стоичков:
От първоначалния вариант предложихме и отпадането на молбата на ректора. Просто няма смисъл от нея.
Красимир Димитров:
Аз го предложих да се напише, защото с тази молба ректорът обосновава нуждата какво е необходимо от съществуването на дейността.
Огнян Стоичков:
Но тя я има в Гражданската инициатива.
Предс. Искра Фидосова:
На писмото на ректора стъпва министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Освен това, задължително и определящо са номерата на имотите, за да се знае на какво налагаме мораториум. Аз настоявам за писмото на министъра и на удостоверенията, за да имаме откъде сме взели тези иденфикатори от орган на държавна власт, за да ги напишем тук.
Това, което е направил като допълнение г-н Стоичков аз Гражданската инициатива е добре, аз просто го бях забравила.
Огнян Стоичков:
А 51500.510.118 да го включваме ли. Изчерпателно изброяване.
Предс. Искра Фидосова:
Да, включваме го 118. Искам за утре окончателния текст без грешки.
Накрая да се допише „буна и до пристан за лодки”, 127 в т. 3 и 118. Махаме на ректора писмото с подробно написано за заповедта от 2003 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, което липсва. В т. 3 пишем „за” пред „започналата” и „едномесечния” става „двумесечен”.
Има ли нещо неясно? Няма.
Гласуваме проекта за решение с двадесет и двама „за”, без против и въздържали се.
Закривам заседанието.


Председател:
Искра Фидосова