Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 166


Днес, 21.02.2013 г., четвъртък, от 15:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Конституционния съд на Република България – проф. Цанка Цанкова, изпълняващ длъжността председател на Конституционния съд; от Комисията да отнемане на незаконно придобито имущество – Плавен Георгиев, председател.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на Комисията.
Заседанието се ръководи от Искра Фидосова, председател на Комисията по правни въпроси.
Предс. Искра Фидосова:
Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по правни въпроси по предварително обявения дневен ред от две точки:
1. Изслушване на предложения кандидат за съдия в Конституционния съд на Република България от квотата на Народното събрание.
2. Изслушване на предложените кандидати за членове на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество от квотата на Народното събрание.
Имаме кворум. 19 от членовете на комисията са се подписали в присъствения списък. Ние днес нямаме гласуване, а само процедура на изслушване.
С гласуваното днес в пленарна зала допълнение и промяна в Процедурните правила изслушването се промени като дата за днес с оглед на настъпилите през последните няколко дни събития и гласуването ще бъде утре в пленарна зала, както на конституционен съдия, така и на кандидатурите за членове на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество.
По първа точка - Изслушване на предложения кандидат за съдия в Конституционния съд на Република България от квотата на Народното събрание.
Съгласно приетите Процедурни правила за издигане на кандидатури, представяне и публично оповестяване на документи, изслушване на кандидати и подготовка за избор на съдия в Конституционния съд на Република България от квотата на Народното събрание процедурата започва с представяне на кандидатурата. До този момент имаме постъпила само една кандидатура – тази на г-н Гроздан Николов Илиев.
Всички документи, които са представени от г-н Илиев, както и предложението от народните представители за неговата кандидатура са оповестени публично на нарочния тематичен сайт на Народното събрание за избор на конституционен съдия. Имате ги раздадени и в папките.
По документи г-н Гроздан Илиев отговаря на изискванията на закона да бъде кандидат и да бъде избран за конституционен съдия, така че можем да пристъпим към началото на процедурата, а именно представяне на кандидатурата.
От страна на вносителите г-н Ципов ще представи кандидатурата. Заповядайте.
Красимир Ципов:
За мен е чест да представя кандидатурата на г-н Гроздан Илиев за съдия в Конституционния съд.
Първо, бих искал да изразя някои мои лични впечатления от г-н Гроздан Илиев. Според мен, той е един доказан изграден професионалист. Тези впечатления придобих от работата по няколко промени в Наказателния и в Наказателно-процесуалния кодекс, които бяха разглеждани като законопроекти в рамките на Комисията по правни въпроси. Всъщност от там мога да кажа наистина само хубави неща за г-н Илиев. С необходимото уважение трябва да споделя, че много рядко в моята практика, свързана най-вече с нормотворческата дейност съм срещал толкова подготвен професионалист. Впечатленията ми са свързани най-вече с една промяна в Наказателно-процесуалния кодекс, която бе приета преди година и половина близо и беше свързана с подобряване на бързината в правораздавателната дейност. С негово активно участие на експертно ниво бяха разработени и приети нови правила, които ограничиха възможността за връщане на наказателните дела, водеща до едно безкрайно движение между инстанциите, като се предостави възможност на въззивната и касационната инстанции с оглед окончателно решаване на делото от Конституционния състав след третото поред касиране на делото, всъщност да се произнесе окончателно.
Иначе професионалната си кариера г-н Илиев започва в Прокуратурата на гр. Елин Пелин. Всъщност, завършил е през 1972 г. Юридическия факултет на Софийския университет. От 1974 г. до 1979 г. е прокурор в гр. Елин Пелин. От 1979 г. до 1983 г. е прокурор в Софийска окръжна прокуратура. След това е последователно съдия в Софийския военен съд, съдия във Военната колегия на Върховния касационен съд. От 1998 г. е повишен в ранг председател на отделение във Върховния касационен съд. От 29.04.2009 г. до настоящия момент е заместник на Председателя на Върховния касационен съд на Република България и председател на Наказателната колегия.
Г-н Илиев е участвал в редица проекти, свързани с укрепване на административния капацитет на съдебната система. Негово участие допринася и за издаването на сборник „Вътрешни актове” на Инспектората към Висшия съдебен съвет. Много важно е да се изтъкне обстоятелството, че в неговата дългогодишна професионална кариера не му е налагано дисциплинарно наказание.
Наред с доказания професионализъм, за който говорих, смятам че г-н Гроздан Илиев притежава и онези нравствени качества, авторитет и безупречна репутация, които са необходими за заемането на длъжността „съдия” в Конституционния съд на Република България.
Благодаря ви за вниманието.
Предс. Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Ципов. Г-н Илиев, имате възможност по регламент в рамките от 15 минути, разбира се, ако е необходимо и малко повече, да представите, ако има нещо допълнително към това, което г-н Ципов каза за Вас от личната Ви професионална биография, както и да представите вижданията си по тълкувателната роля и практика на Конституционния съд, както по отношение на произнасянето по искане за установяване на противоконституционност на законите и другите актове, така и по отношение на споровете за компетентност, които се повдигат пред Конституционния съд. Имате възможност, заповядайте.
Гроздан Илиев:
Уважаеми дами и господа народни представители,
Уважаема проф. Цанкова,
Уважаеми гости,
Преди да започна представянето на становището си относно статута и правомощията на Касационния съд, считам за наложително следното уточнение.
Издигането на кандидатурата ми за съдия в Конституционния съд, макар да е направено от парламентарно представена партия, която има мнозинство в този парламент, не е обвързано с политически ангажименти към партията ГЕРБ или към която и да е друга партия. Не бих си позволил такова поведение, защото то би влязло в явно противоречие с разпоредбата на чл. 155, ал. 1, т. 6 от Закона за съдебната власт, според която докато заема длъжността си съдията не може да членува в политически партии, да извършва политическа дейност или каквато и да е друга дейност, която накърнява независимостта му.
В дългогодишната си професионална кариера винаги съм съобразявал това изискване и съм отстоявал независимостта си като присъщо и необходимо качество на всеки магистрат, без която не би могъл да бъде обективен и безпристрастен в правораздавателната дейност. Въпреки обвиненията и упреците, които се чуват в публичното пространство, и сигурно още доста дълго време ще битуват, заявявам, че понастоящем не съм се обвързал с политически ангажименти, към която и да е политическа партия или формация.
На следващо място, искам да благодаря на вносителите колеги юристи от партия ГЕРБ за направеното предложение, защото приемам номинирането ми за съдия в Конституционния съд, като признание не само за работата ми на експертно ниво в Комисията по правните въпроси, но и като една положителна оценка за дейността ми във Върховния касационен съд, към който принадлежа и понастоящем в качеството ми на ръководител на Наказателната му колегия.
Макар на конституционно ниво да има ясно разграничаване във функционалната компетентност на Върховния касационен съд, Върховен административен съд и Конституционния съд условно може да се приеме наличие и на допирни точки в тяхната дейност. Абстрактните норми на Конституцията се привеждат в изпълнение чрез законите, които приема Народното събрание, а надзорът за точното и еднакво приложение на законите се осъществява от върховните съдилища. На свой ред правилното приложение на законите гарантира стабилността на цялостния правов ред, основан на конституционните принципи, определящи юридическата рамка на обществото. В това сложно взаимодействие, именно Конституционния съд, явявайки се особена юрисдикция, създадена от самата Конституция, има предназначението да осигури приоритета на Конституцията като върховно позитивно право. Така, чрез създаване на Конституционния съд действащия дотогава парламентарен механизъм на контрол за конституционност на законите бе заменен със специализирания извънпарламентарен контрол. След двадесет години функциониране на институцията може да се каже, че Конституционният съд и конституционното правосъдие представляват неделимата и същностна част на българския конституционализъм.
Конституционният съд заема особено и наред с това самостоятелно място в системата на държавните органи и това е ясно посочено в Решението на Конституционния съд №18/1993 г., в което се посочва, че „Конституционният съд не може да се включи в нито една от трите власти - законодателна, изпълнителна и съдебна, нито организационно, нито функционално. Той е равнопоставен спрямо върховните органи на трите власти. Затова, като защищава Конституцията, той е призван да внася необходими корекции и да балансира при упражняване на държавната власт от органите, поставени на върха на трите власти.” Едва ли нещо повече би могло да се добави към това точно и ясно определение за Конституционния съд, за неговата правна характеристика и предназначение.
Незначителните промени, извършени през изтеклия двадесетгодишен период, показват, че институцията е обществено приемлива и нещо повече. Може да се твърди, че сред българските конституционалисти, доколкото се води дебат за легитимността на конституционно правосъдие, този дебат не би могъл да доведе до радикална промяна в същността на институцията. И това е така, защото се основава на действащата Конституция, която е предвидила конституционното правосъдие и органът, който го осъществява, определяйки изчерпателно неговите правомощия, поради което всеки и възглед, с който се оспорва съществуването на Конституционния съд, се явява по същество противоконституционен.
Следващото основание от значение за легитимността на Конституционния съд е свързано с въведените критерии относно избора на състава на съда и качествата, които трябва да притежава всеки член на съда. Наличието на 15-годишен юридически стаж и високите професионални и морални качества, които трябва да притежават конституционните съдии, предполагат вече доказана и общопризната зрялост и мъдрост, за да може конституционният съдия да отсъжда в името на справедливостта и закона.
Разбира се, тук се поставя и другият въпрос, кой е органът, който трябва да определи набора от тези професионални и особено морални качества, които трябва да притежава конституционният съдия. Опит в това отношение направи Конституционният съд с Решение № 11/1994 г., но в крайна сметка не допусна до тълкуване по реда на чл.149, ал. 1, т. 1 съдържанието на израза „високи професионални и нравствени качества” по едно основно съображение, включително няма как да бъдат съставени каталози на тези качества, които Конституционният съд да прогласи в своето решение. И при това положение отговорността за кандидата, за неговите професионални и преди всичко морални качества носи органът, който го предлага. И тъй като понастоящем не е уредена и предвидена процедура, а в случай че се окаже, че кандидатът не притежава тези качества, какъв ще бъде редът за отзоваването на кандидата. Понастоящем липсва такова конституционно решение и затова в тази част си позволявам да направя едно предложение, че е необходимо примерно в бъдещото изменение на Конституцията да се уреди нормативно и този въпрос. Някога може би ще стане.
Реплика:
Няма да стане. Спокойно.
Гроздан Илиев:
Тогава ще оставим на така наречения „обществен” или „уличен” натиск да решава въпроса, което е абсолютно противоконституционно.
Сред правомощията на Конституционния съд е изведено най-силното правомощие по отношение на правните последици това, което е посочено в чл. 149, ал. 1, т. 1 от Конституцията – „да дава задължително тълкуване на Конституцията”. При това почти неограничено по обхват правомощие Конституционният съд може да дава задължителни тълкувания на основния закон, като цяло, на отделни негови части, норми, понятия или думи. Тълкуването се извършва от гледна точка на съотношение между различни конституционни норми или установяване на приоритети в хипотезата на конкуренция на конституционно защитими права. От гледна точка на предмета, тълкувателното правомощие има възможно най-широк обхват, от който е изключен преамбюлът на Конституцията, който няма нормативен характер. Но тъй като преамбюлът обхваща най-важните принципи, относими към статуса на човека, държавата и юридическите лица, следва да бъде съобразяван във всички случаи в тълкувателната дейност на съда.
Разбира се, съществува и друго становище, според което и преамбюлът подлежи на тълкуване, макар че струва ми се, това ще бъде нещо трудно, защото то е основата, върху която се изгражда Конституцията. Няма характера на правна норма с очертани хипотеза, диспозиция и санкция. Така че, дебатът в това отношение остава, но аз считам, че във всички случаи в тълкувателната дейност, когато се постави на тълкуване конкретна конституционна разпоредба, трябва да се държи сметка за духа на Конституцията, изразен в нейния преамбюл.
Тълкуването, което прави Конституционният съд при упражняване правомощията си по чл. 149, ал. 1, т. 1 е известно още като абстрактно тълкуване или нормативно тълкуване. Чрез него се изяснява смисълът или съдържанието на съответната конституционна норма, който се извежда в предмета на диспозитива на конституционното решение. По този начин резултатът от вида тълкуване се превръща в неразделна част от конституционната норма. Приема се, че нормата има точно това съдържание и смисъл още при самото си създаване. Това е изключително важен момент.
Въпросът за действието на тълкувателното решение във времето би могло да се каже е и дискусионен. Изрична норма за тълкувателното решение по отношение на действието във времето напред или дотук ex tunc няма. Като се позовават на чл. 152, ал. 2, изречение 2, някои автори на доктрината считат, че актът, обявен за противоконституционен, не се прилага от деня на влизане на решението в сила и, че от този момент тълкувателното решение ще действа в бъдеще. Тезата считам, е неприемлива доколкото решението на Конституционния съд има характеристика на вторична конституционна норма. Тоест, по този начин се приема, че нормата има такова съдържание, такова съществуване от момента на нейното приемане. Следователно тълкувателното решение не може да създаде едни вторични правни последици само занапред, а пък до момента на неговото постановяване, същата тази норма да има друго съдържание.
Вярно е, че има една разпоредба на чл. 22, ал. 4 от Закона за Конституционния съд, според която възникналите правни последици от акта по ал. 2 се уреждат от органа, който го е постановил, но на практика в тълкувателната дейност аз поне не съм срещал случай, в който Конституционният съд да се е възползвал от тази норма и да е преуредил съответни правоотношения, които са били предмет на уредба от закон, обявен за противоконституционен.
Нормативното тълкуване на Конституцията освен това е необратимо по правни последици, поради което се изключва възможността впоследствие Конституционният съд да даде друго различно, респективно противоположно тълкуване. С последващото решение не е възможно да се отмени предходното, поради липсата на конституционен механизъм за това, поради което и отстраняването на допуснатото противоречие може да се извърши само чрез промяната на Конституцията. Тук следва да се отбележи, че досега Конституционният съд не е допускал промени в практика си във връзка с дадено нормативно тълкуване.
Представените характеристики по отношение на съдържанието и последиците отличават нормативното от каузалното тълкуване /свързано с определен казус/, което може да прави всеки правоприлагащ орган, включително и Конституционният съд. При каузалното тълкуване проблемът за тълкуването възниква във връзка с правоприлагането на една или друга конституционна норма, за която съдът е преценил, че следва да се изясни нейното съдържание и съображенията за това се съдържат в мотивите към решението, докато при нормативното тълкуване съдържанието на конституционната норма е предмет на диспозитива на решението.
Бих могъл да продължа да развивам съображенията за разликата от двата вида тълкуване, но смятам, че това е достатъчно, за да се добие представа за разликата между двата вида тълкуване.
За пълнота на изложението относно видовете тълкуване следва да се посочи и така нареченото конформно, щадящо /съхраняващо/ тълкуване. Изследователи на практиката на Конституционния съд отбелязват, че в Решение № 5/1995 г. за първи път е извършено конформно тълкуване на закона – той се приема да е конституционносъобразен, но само при положение, че се разбира и прилага със смисъла и съдържанието, които са разкрити от Конституционния съд. Съдът избира между възможните тълкувания на закона онова, което съответства на Конституцията, обявява, че той остава да действа при това именно тълкуване и така избягва постановяването на решение, с което законът се обявява за противоконституционен.
Още преди приемането на Република България за член на Европейския съюз, Конституционният съд приложи конформното тълкуване при постановяването на известното Решение № 3 от 2004 г. по конституционно дело № 3 от 2004 г., с което обосновава начина за адаптиране на Конституцията към изискванията, налагащи се на България във връзка с влизането й в Европейския съюз. Това решение придоби фундаментално значение и с оглед изведения примáт на правото на Европейския съюз над националното право в случай на противоречие. Последваха и други решения, постановени при упражняване на контрол за конституционност на различни закони, в които е приложено правилото за конформно тълкуване, при отчитане на примáта на правото на Европейския съюз над националното право в случай на противоречие. Такива са: Решение № 11/2007 г., Решение № 6/2008 г., Решение № 12/2010 г. и други.
Тълкувателните решения на Конституционния съд са задължителни за всички (erga omnes) държавни органи, юридически лица и граждани, до които се отнасят. Освен това, нормативното тълкуване, както казах, има ретроактивно действие и това е обяснимо, защото се приема, че съответната конституционна норма има смисъла, до който е стигнал Конституционния съд, в резултат на тълкувателната дейност от момента на влизане в сила на Конституцията.
Предвид изключителния характер на правомощието по чл. 149, ал. 1, т. 1 от Конституцията и отсъствие на нормативно регулиране на това правомощие, изискванията за допустимост на питанията са се формирали постепенно в процеса на практиката на Конституционния съд, създавана и надграждана в съгласие с основните начала на конституционното правосъдие.
Конституционният съд има безпротиворечива практика, че задължителното тълкуване се отнася само до Конституцията, но не и до законите. В тази насока е възприето разбирането, че, ако конституционният законодател е желаел тълкувателната дейност да се разпростре и върху други нормативни актове, той би го посочил изрично. Доколкото все пак законодателните актове могат да бъдат предмет на тълкувателна дейност от страна на Конституционния съд, тази дейност е ограничена до разкриване на точния им смисъл, за да бъдат подложени на преценка за конституционосъобразност в случаите, когато съдът упражнява компетентността по чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията.
В своята практика Конституционният съд е изразявал и разбирането, че на тълкуване подлежат само конкретни конституционни текстове. При липсата на конкретен текст искането е отклонявано по съображения, че компетентен да попълни празнотата е законодателят, конституционен или обикновен според допустимото ниво на регулиране. В този смисъл съдът се е произнесъл с Определение № 2/1996 г. по конституционно дело № 5/1996 г.
Следващата задължителна предпоставка за допустимост на искането за тълкуване е свързана с наличието на правен интерес.
Предс. Искра Фидосова:
Извинявайте, г-н Илиев, напредна доста времето и ще ви помоля по-накратко да представите становището си.
Гроздан Илиев:
Освен това основно правомощие, свързано с тълкувателната дейност на Конституционния съд, на него е възложено и другото основно правомощие - да упражнява конституционосъобразност - контрол върху приеманите от Народното събрание закони. Този контрол за конституционосъобразност обхваща не само законите като вид нормативни актове, а този контрол обхваща и различните видове решения на Народното събрание, Правилника на Народното събрание.
По отношение на законите Конституционният съд е приел, че по начало на контрол за конституционосъобразност подлежат само законите, които са приети при действащата Конституция. Разбира се, допуснал е в съдебната практика и едно изключение да обяви за противоконституционен и реституционен закон. Оттам съображенията не са били очевидно правни, поради което можем да заключим, че поначало в своята практика Конституционният съд се е ориентирал към един основен критерий – да упражнява контрол за законосъобразност единствено и само върху действащите закони, приложимите при действието на тази Конституция закони, не и тези с еднократно действие.
С няколко изречения аз се спирам и върху така придобилия актуалност в последните години проблем за възможността в нашата действителност да се появи и така наречената „конституционна жалба”, правен инструмент, чрез който гражданите, сезирайки директно Конституционния съд да могат да постигнат пряко защита на свои права и интереси, уредени и конституционно защитени в Конституцията.
В това отношение дебатът сред българската научна общност и конституционалистите все още не е приключил. Така, както в Европа има една палитра, едно разнообразие, като започнем от Франция и Италия, където правото на конституционна жалба не е познато и стигнем до Унгария, където пък е дадена възможност на всеки гражданин, без каквито и да било условия, стига да е счел, че неговите права и интереси са накърнени по някакъв начин, да се обръща и да сезира Конституционния съд.
Като заключение, като един обобщаващ извод може да се каже при този преглед, че всяка една държава там, където съществува конституционната жалба пригажда нейната нормативна уредба по начин такъв, който да съответства на конституционното устройство на държавата и специфичните особености на обществото, етапа на неговото обществено, икономическо, културно, социално развитие, ценностна система. Аз мисля, че и в нашата, българската действителност това един ден ще стане, но ние във всички случаи трябва да отчетем специфичните особености на България, като държавно устройство, като конституционна система, действащата Конституция. Особено внимание трябва да обърнем преди всичко на изискванията за допустимост на касационната жалба така, щото да не превръщаме Конституционния съд в една последна, четвърта инстанция, от една страна, и от друга страна, да го въведем в състояние на невъзможност да изпълнява конституционните си задължения. Един изключително внимателен подход трябва да има, когато ще въвеждаме като правен инструмент.
И в заключение. Независимо от поляритета, който пораждат някои решения в практиката на Конституционния съд, като цяло тя вдъхва доверие и сигурност така необходими в отношението гражданин-държава. Усещането за сигурност, предвидимост, необходими и присъщи на всяка държавност се създава и надгражда преди всичко от институцията, натоварена да осигурява върховенството на този основен закон.
Позволете ми да ви уверя, че, ако получа вашето доверие, като съдия в Конституционния съд ще положа необходимите усилия и старание да продължа най-добрите традиции за усъвършенстване и подобряване на конституционното правосъдие и укрепване независимостта на институцията. Благодаря ви за вниманието.
Предс. Искра Фидосова:
Благодаря Ви, г-н Илиев.
Колеги, преди да ви дам възможност да зададете въпроси, съм длъжна да ви уведомя, че малко преди заседанието на Комисията постъпиха два материала - въпрос и сигнал по отношение на г-н Илиев. Те са приложени във вашите папки. И двата - сигнал и въпрос, можете да ги погледнете в детайли. На г-н Илиев ги предоставих малко преди началото на заседанието, за да може да се запознае с тях.
В първия г-н Димитър Стоянов Димитров сочи по отношение на присъда, доколкото разбирам, която е произнесена, е искал с писмо, отправено до председателя на Върховния касационен съд, да сезира Конституционния съд на основание чл. 150 от Конституцията на Република България за противоречие на чл. 346 от НПК и чл. 280 от ГПК, с чл. 124 от Конституцията или да излезе Върховният касационен съд с тълкувателно решение, ако има нарушение на законите така, както изисква чл. 124 от Конституцията. Доколкото разбирам от това, което е написано, поне според г-н Димитров, не е имало такова произнасяне и това е сведено на нашето внимание с молба да отправим молба към г-н Илиев, който е и част от ръководството на Върховния касационен съд, да коментира защо и какви са били мотивите да не се пристъпи към такова.
Другият сигнал е в горе-долу същата посока. Той е от г-н Карим. Отправян е 2009 г. до Министъра на правосъдието. Сега това ни е препратено на нас. Тогава пак е имало писмо от г-н Карим към г-н Груев, като председател на Върховния касационен съд, резолирано до г-н Илиев като заместник-председател пак с молба за бездействие и противоконституционност на някакви актове. Аз, да ви призная честно от това, което имаме като два документа, не мога да се ориентирам точно за какви актове и за какво става въпрос, но така или иначе и двата въпроса и сигнала са свързани по принцип с дейността на Върховния касационен съд.
Г-н Илиев, моля Ви първо да направите коментар. Нека да спазим стриктно процедурата. Направете само кратък коментар на двете и да преминем към въпроси от колегите. Нека да приключим това, за да няма после въпроси.
Гроздан Илиев:
Уважаеми дами и господа народни представители,
На вашето внимание са поставени две жалби от граждани, които регулярно пишат до Върховния касационен съд. Разчитайки на една не информираност или неосведоменост, или желание Върховният касационен съд едва ли не като последна инстанция да реши проблеми, за които законодателят е предвидил един друг ред за разрешаване. За всеки от вас в професионален аспект е ясно по жалбата на Димитър Стоянов Димитров, че в едно производство не могат да съществуват едновременно основанията на чл. 346, уреждащо касационната материя в наказателния процес - основанията за касационно производство, и чл. 280 от Гражданско-процесуалния кодекс, който пък урежда касационните основания в гражданското производство. Накратко казано като фактология, този гражданин е тъжител. По негова тъжба е образувано наказателно дело от частен характер, по което като първа инстанция се произнася районният съд. Следващата инстанция - контролно-отменителна, е Софийски градски съд. И за този вид дела поначало законодателят не е предвидил възможност да подлежат на касационен контрол. Те не подлежат и на възобновяване. Многократно е уведомяван гражданинът, ако счита, че по това дело са допуснати тежки закононарушения, Главният прокурор е този, който не е лишен от правомощията, упражнявайки надзора за законност върху всички видове съдебни актове в съответните срокове, които е предвидил законодателят, да реагира, но той еднолично не може да предизвика ревизия на съдебния акт, особено пък в едно производство, каквото е производството по възобновяване, извънреден способ за проверка на съдебните актове. Регулярно гражданинът се отнася до всички възможни институции. Ето сега, използва повода да постави въпроса и на вашето внимание. Един ден този негов проблем би могъл да получи разрешение, ако съдебният акт, който е постановен в неговото дело, бъде въведен в касационните основания, респективно основанията за възобновяване на наказателното производство. Това са едни от най-неприятните дела, най-трудните, най-тежките от наказателно-частен характер дела, защото там страните като започнат, са готови да занимаят всички възможни инстанции със своя проблем, който е приключил с влязъл в сила съдебен акт.
Такова е положението и по другия сигнал. И там лицето няма основания. Не е конституирано като страна, която да разполага с процесуалната възможност да предизвика възобновяване на наказателното производство, което, както казах е извънреден способ. Докато е текло неговото производство, бе поискал да бъде наложена възбрана на другата страна, на другия гражданин, извършителят на престъплението да напуска пределите на страната. Не е Върховният касационен съд този съд, който в това производство налага възбрани. Процесуалният ред е съвършено друг. Многократно сме уведомявали гражданите с пространни разпореждания и резолюции. Съжалявам, че ги нямам със себе си, но могат да бъдат представени на вашето внимание. В този случай никакво основание, никаква възможност няма той еднолично да постави в действие процесуалните основания, предвидени за отмяна, за възобновяване, поради което е получавал откази. Недоволен от тези откази, за пореден път на това ниво поставя искането си, което е определено неоснователно. И тъй като е получил отказ и от Прокуратурата, виждам тук, че в сигнала се съдържа искане да бъде възбудено наказателно преследване и срещу прокурора, който е направил отказ от Върховната касационна прокуратура, заместник завеждащият отдел Наказателно-съдебен Мария Михайлова.
Ако имате допълнителни въпроси по тези сигнали, заповядайте.
Предс. Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Илиев. Аз лично нямам. Колеги, по тези сигнали допълнителни въпроси, уточнения? Няма.
Г-н Стоилов, заповядайте за въпрос.
Янаки Стоилов:
Благодаря. Не знам дали е съвсем точно да се нарече въпрос, но по-скоро въпрос, който предизвика в мен представеното сериозно становище по конституционната практика от г-н Гроздан Илиев.
Тъй като той заяви тезата, че тълкувателните решения на Конституционния съд имат напълно обвързваща сила и Конституционният съд с последващи свои тълкувания не може по никакъв начин да се отклонява от предишни тълкувателни решения. Тук трябва да отбележа, че такива случаи има и те са много добре известни във връзка с прословутото Решение № 3, засягащо въпроса за съдебната система и други решения, които в някаква степен се отклоняват в материя, близка до разискваната в това решение. Защото, ако може да се твърди, че има сила на присъдено нещо, тя безспорно се отнася до отменителните решения, до тези, с които се обявява противоконституционност на даден закон. Аз споделям, че всяко едно решение на Конституционния съд не може да бъде пренебрегнато, даже може би не може да бъде отменено с последващо решение, въпреки че, ако по аналогия разглеждаме част от практиката на Върховния касационен съд, поне по граждански дела в предишни години има такива прецеденти, когато Върховният съд издава тълкувателно решение по прилагането на дадени разпоредби, но след определен период от време, смятайки, че без да са променени тези разпоредби, условията, в които те се прилагат са различни и той има достатъчно аргументи. Дори е отменял и е издавал нови тълкувателни решения, без да се е стигнало да промяна на закона, в случая както се отнася без да има промяна в Конституцията.
Така че, според мен, тези паралели трябва да бъдат направени, а при този паралел мисля, че Конституционният съд има малко по-големи възможности. Аз бих казал, че Конституционният съд не може да пренебрегва и да издава напълно противоречиви тълкувания по същата материя, но той би могъл да издава тълкувателни решения, които имат допълващ и коригиращ по същество характер, без да използва тази терминология, отчитайки действието на същите конституционни разпоредби. Лично според мен такъв подход е по-реалистичен и в някаква степен дори запазва повече възможности за саморазвитие на Конституцията, без това да изглежда като напълно различно решение.
Включително и преди няколко десетилетия проф. Иван Апостолов, разглеждайки еволюционната тълкувателна теория, обръща внимание на подобни случаи в друга материя. Така че, това, според мен, е наистина една от най-сложните материи и тя изисква допълнителен анализ.
И накрая да кажа и нещо друго, с което да завършим тази тема за тълкуването, поне от моя страна. Тълкуването по своята природа винаги има обратно действие, защото то засяга тълкувана норма от момента на нейното приемане. Но при Конституционния съд има конкуренция с друг принцип, че неговите решения имат действие само за в бъдеще. Те не ревизират практики, които са настъпили. Но тези два принципа също изискват анализ, за да се види дали те трябва да бъдат съвместявани или винаги да се отдават предпочитания на това, че решенията на Конституционния съд действат за в бъдеще.
Иначе аз споделям двете неща, които казахте, че контролът на Конституционния съд има и „теоретична” да я наречем практика, и конституционна, че контролът е за действащи закони, за закони, приети при действието на Конституцията и той не би трябвало да се занимава със закони, които вече са произвели своето действие и са приети преди влизането на Конституцията в сила. Така че, тук според мен, заслужава внимание Вашият по-критичен анализ, включително и за това, че има решения на Конституционния съд, в които се прокрадват освен юридически и други мотиви. Аз мога да ги нарека политически, да не стигаме до други по-далечни квалификации, но Вашето изложение в това отношение също така разкрива част от действителността и аз бих препоръчал наистина да се придържа Конституционния съд към такива юридически мотиви, а не просто към юридическа фразеология, която понякога прикрива и други мотиви.
Исках да споделя едно мое виждане. Ако иска г-н Илиев да го коментира. Той си изложи възгледа, но смятам, че това е една много важна и сложна материя, която се подценява в известна степен. Благодаря.
Гроздан Илиев:
Уважаеми г-н Стоилов,
Аз в своите съображения съм отбелязал, че точно по тези два въпроса има конкуренция на тезите. В доктрината се води спор, дебат. Въпросът не е окончателно изчистен. И едната, и другата теза имат свои становища - привърженици, особено що се касае до тълкувателните решения – една изключително сложна и деликатна материя. И там е тънкият, деликатният баланс докъде ще се стигне с едно тълкувателно решение по отношение на една конституционна норма, дали ще я доразвие решението с оглед на новонастъпили условия. Лично аз смятам, че конституционните норми са от такова естество, че не търпят толкова бърза еволюция. Условията не са толкова бързо променящи се, за да вкарваме ние непрекъснато да ги доразвиваме със съответно съдържание. Те все пак, вярно, подлежат на едно еволюционно интерпретиране, но с оглед на една обективна даденост, в която са настъпили съществени промени.
Иначе рискуваме да отидем в една друга крайност Конституционният съд да стигне до положение, под предлог за едно допълване и развиване на Конституцията, да дописва конституционните норми и да се отдалечава от първоначалното съдържание и замисъл на законодателя.
Иначе аз също съм категоричен, че по пътя на тълкуването в тълкувателната дейност Конституционният съд в никакъв случай не може да стигне до положение да отменя свои предходни разбирания, защото мисля, че и Вие сте съгласен с това, че тълкувателните решения имат характера на едни вторични конституционни норми. Те стават неразделна част от тълкуваната норма. И се смята, че тази конституционна норма е такава, каквато се е появила в деня на нейното приемане. Другояче не би могло и да бъде. Правната сигурност изисква това. Това е единият момент.
А що се касае за действието на тълкувателните решения. По необходимост трябва да отдадем значимото и на тезата за ретероактивното действие, защото само действие занапред не Ви ли се струва, че ще се получи един дуализъм. От днес съгласно тълкувателно решение тази норма ще се прилага вече по този начин, а до вчера тя е била с едно друго съдържание, от което е излязъл Конституционният съд.
Янаки Стоилов:
А значи ли, че трябва да се ревизират и последиците?
Гроздан Илиев:
Ами, ето го чл. 22. Точно тук в тази част е спорът и проблемът. Чл. 22 поне аз досега не съм срещал решение на Конституционния съд да се възползва от тази норма, за да преуреди последиците, ако до такова ниво се е стигнало засягането. Но все пак нека да не забравяме, че конституционните норми са абстрактни норми и тяхното действие се опосредява от поредица закони, които са приложимото право и в това отношение ми се струва, че има известна разлика с практиката на върховните съдилища. Вярно, ние сме имали хипотези и случаи, при които изоставяме съответно тълкуване, но то е основната част, поне аз доколкото имам представа, свързано с едно промяна в нормативната база. Дали е основна е ясно. Или съпътстваща база, или други нормативни актове, които тангират с материята, която е била предмет на тълкувателното решение и затова сме ревизирали и изоставяли предходни разбирания, но те са изключителна рядкост и в практиката на Върховния съд.
Поначало стремежът трябва да бъде една стабилност, една консервативност. Разбира се разумна консервативност. Ние не можем да превръщаме Конституцията в един набор от догми, набор от правила, които стоят, застинали във времето и пространството, и не търпят никакво развитие. Но пък от друга страна, тази разумна консервативност и приемственост гарантират една предвидимост в действията и поведението на цялата държава, на всички държавни институции, които са ангажирани малко или много с функционирането на държавния механизъм, а това на свой ред пък гарантира едно по-голямо доверие в отношенията гражданин – държава. Защото ние, ако започнем често да актуализираме Конституцията, и стигнем до едно състояние такова, каквото е и сегашното ни законодателство, аз не искам да коментирам тук измененията и промените в Закона за съдебната власт, който накрая вече внася елементи на нихилизъм, на отчаяние. Питаме се магистратите какво най-накрая ще се уреди окончателно. 2007 г. се прие като основно изцяло нов Закон за съдебната власт и се започнаха веднага промените. Просто не му се даде възможност да заработи, защото условията се променят, защото институтите трябва да се усъвършенстват. Един такъв подход в никакъв случай не би следвало да се използва по отношение на Конституцията. Тя трябва да ни гарантира стабилност, доверие и увереност в една далечна перспектива. Това е моето виждане.
Предс. Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Илиев. Колеги, други желаещи да отправят въпроси? Г-н Ципов.
Красимир Ципов:
Благодаря, г-жо Председател.
Уважаеми г-н Илиев. Каква е Вашата позиция по практиката за решаване на спорове за компетентност между централните органи на изпълнителната власт и органите за местно самоуправление?
Гроздан Илиев:
Благодаря за въпроса, г-н Ципов.
Очевидно Вашият въпрос се отнася до правомощието на Конституционния съд да се произнася по така наречените „спорове за компетентност”, които са рядкост в практиката на Конституционния съд и се развиват по вертикала един път между органите на местно самоуправление и централните органи и от друга страна, между самите централни органи. Въпросът е развит в съображенията, но аз нямах възможност да го поставя на вашето внимание. Той е добре известен, но неработещ механизъм, защото изискванията за допустимост така да се каже, предварителните изисквания, за да се произнесе Конституционния съд, не дават желания от законодателя резултат. За да се отнесат страните до Конституционния съд, трябва да се стигне до едно разбирателство. Протоколът за разбирателство е неотменна част от искането. И обикновено при тези разговори, преговори за разбирателство, които се водят, не се стига до необходимото разрешение.
Но по-същественото е другото, че при тези спорове за подсъдност понякога се наблюдава, особено местно самоуправление – централна власт, едно изземване на компетентност от органите на местното самоуправление, и то направено така елегантно, че след това съответният държавен орган от централното управление работи и прилага закона и не можем да кажем, че той действа незаконосъобразно, но самият закон е противоконституционен. Типичният случай, който често се дава в тази насока е изземване компетентността на общинските съвети по управление на битовите отпадъци и предоставянето в компетентност на централно ведомство, на министерство. Поначало този въпрос е от компетентност на органите на местно самоуправление. Общинският съвет не може да реши въпроса по реда на повдигане спор за компетентност, защото той законосъобразно е включен в компетентността на министерството, но начинът, по който е включен и добил вече нормативен израз в закона, се явява противоконституционен, а общинският съвет (съответният орган на местното самоуправление), разбира се, не разполага понастоящем с компетентността да предизвика контрола за законосъобразност в Конституционния съд, направо да отнесе питане до Конституционния съд и да поиска обявяване на съответния закон за противоконституционен. И ето, това е, което би дало определен резултат да се предостави възможност на общинските съвети да сезират Конституционния съд с искания за противоконституционност на закони, които ограничават и които изземат въпроси, които са от тяхна компетентност, от компетентност на местното самоуправление. Благодаря ви.
Предс. Искра Фидосова:
Благодаря. Други колеги, желаещи за въпроси към г-н Илиев? Да разбирам, че нямате? Добре. Тогава да благодаря на г-н Илиев за така изчерпателно представените отговори на въпросите и дебата, който се получи с темата, която постави г-н Стоилов.
Г-н Илиев, утре в пленарна зала в 9.00 часа Ви очакваме за гласуване на Вашата кандидатура.
Колеги, преминаваме към точка втора.
По втора точка - Изслушване на предложените кандидати за членове на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество от квотата на Народното събрание.
Постъпили са предложения за трима кандидати: Г-жа Антоанета Стоянова Георгиева – Цонкова, г-н Иво Диков Иванов и г-жа Стоянка Петрова Николакова. Заповядайте колеги.
По документите, които са представени за тримата кандидати от предварителния преглед на документите и това, което сме оповестили публично на сайта на Народното събрание, и тримата кандидати отговарят на изискванията на закона. Поради това следва да бъдат допуснати и тримата кандидати до изслушване.
Някой да има въпроси или нещо в допълнение по документите на кандидатите? Няма.
Тогава, за разлика от кандидата за конституционен съдия обаче, ви моля да гласуваме допустимостта на трите кандидатури до изслушването, тъй като това е изискване на закона. При 19 присъстващи мисля, че няма възражения да гласуваме анблок и тримата колеги.
Няма възражения. При 19 от членовете на Комисията поставям на гласуване кандидатурите на г-жа Антоанета Цонкова, г-н Иво Иванов и г-жа Стоянка Николакова да бъдат допуснати до изслушване на основание на това, че отговарят на всички изисквания на Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество по отношение на притежаваните от тях юридически стаж и други документи, които са представили. Представили са и своите виждания в срок. По отношение на тримата кандидати няма постъпили допълнителни сигнали, въпроси и становища от представители на неправителствения сектор, на медии или на други юридически или физически лица.
При 19 гласуващи, против? Няма. Въздържали се? Няма. Деветнадесет „за”.
Преминаваме по процедурата.
Най-напред започваме с представяне на кандидатите. Започваме по азбучен ред. Първо ще дам възможност на колегите народни представители да представят всеки един от вас, след което ще имате възможност да представите вашите становища и концепции, които сте приготвили и впоследствие да отговорите на зададените от народните представители въпроси, като изслушването ще бъде в последователност по азбучен ред така, както ви изчетох имената.
Г-жа Антоанета Цонкова, предложена от народните представители Красимир Велчев, Тодор Димитров, Цвета Караянчева, Димитър Главчев, Светослав Тончев и Ралица Тодорова.
Нейната кандидатура ще бъде представено от г-жа Тодорова. Заповядайте.
Ралица Тодорова:
Благодаря, г-жо Председател.
Г-жа Антоанета Георгиева Цонкова е на 43 години, юрист по образование. Завършила е специалност „Право” в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски” през 1998 г. с отличен успех. През периода 1998 г. – 1999 г. е била стажант-съдия в Софийски градски съд. От 01.06.1999 г. до 14.07.2006 г. е адвокат към Софийска адвокатска колегия, като се е занимавала основно с гражданско и търговско право.
Нейният професионален път продължава в Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност. Там е работила от създаването на Комисията до момента, като е заемала последователно длъжностите инспектор-юрист в териториална дирекция София-град, директор на Териториална дирекция София-област, а от 16.07.2010 г. е заместник-председател на Комисията, избрана от квотата на Народното събрание. От месец март 2012 г. на практика изпълнява правомощията на подалия оставка председател на Комисията, като ръководи дейността на администрацията на Комисията, осъществява координация и контрол в работата на териториалните органи, участва в разработването на проекти за нормативни вътрешни актове. Представя и защитава пред Народното събрание годишни отчети, доклади и проекта за бюджета на Комисията. Ръководи срещите на Комисията с представители на Европейската комисия.
Богатият професионален опит, натрупан от г-жа Георгиева-Цонкова на различни експертни и ръководни длъжности в Комисията гарантира детайлното познаване на всеки един аспект от дейността на самата Комисия, на нейните териториални органи и на нейната администрация. Смятаме, че този опит ще е особено ценен, както за осигуряване на приемствеността между Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност и Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, така и за отстояване на обосновани законосъобразни решения, като член на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество.
Доказаната през годините способност за екипна работа, придобитите умения за координация и ръководство на дейността на структури и служители, също ще са полезни за г-жа Георгиева-Цонкова в работата й като член на новата Комисия.
Предложеният кандидат притежава достъп до ниво на класифицирана информация „строго секретно”, добра теоретична подготовка и сериозна практика по защита на класифицираната информация и по работата с документи, съдържащи такава информация.
Г-жа Георгиева-Цонкова се ползва с добро име в юридическите среди. Сред колегите си и служителите на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност има репутацията на честен, принципен и толерантен човек, компетентен, независим и отговорен професионалист, енергичен, авторитетен и разумен ръководител.
Ние считаме, че предложената кандидатура напълно отговаря на законовите изисквания и кандидатът Антоанета Георгиева-Цонкова притежава високите професионални и нравствени качества, нужни за член на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество.
Благодаря ви.
Предс. Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Тодорова.
Г-жо Цонкова, имате възможност да представите допълнително, както данни от професионалната си биография, ако считате за необходимо, извън това, което г-жа Тодорова каза, така и да представите Вашите виждания по отношение на дейността на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество. Заповядайте.
Антоанета Георгиева-Цонкова:
Благодаря г-жо Председателстваща,
Дами и господа народни представители,
Ще се спра на моите виждания по отношение на дейността на бъдещата Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество.
Новият Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество дава добра нормативна основа и предоставя достатъчно средства за високоефективно противодействие на феномена на „необяснимото богатство”. Същевременно, установяването и отнемането на незаконно придобито имущество води и до ограничаване на основни права, каквото е правото на собственост. Тъкмо поради това законодателят е търсил и е намерил баланс, който да предвижда тези ограничения, които трябва да бъдат необходими, да бъдат подходящи и съразмерни на обществената значимост на противодействието на феномена „необяснимо богатство”. Убедена съм, че точно този баланс трябва да бъде основата и пътеводната линия, която трябва да следва в ежедневната си работа Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество.
Поради това, ако получа вашето доверие и бъда избрана за член на Комисията, ще положа необходимите усилия да спазвам принципите, които винаги са ме ръководили в моята работа, и досега – принципи на независимост, безпристрастност и стриктно спазване на закона. Ще положа максимални усилия да предлагам и отстоявам както мерки за по-нататъшно оптимизиране на работата на Комисията, на нейните органи и администрация, така и мерки за спечелване на общественото доверие в работата на Комисията.
Принципи, които са фундаментални за правовата държава, като съблюдаване на върховенството на закона и еднаквото прилагане на закона смятам, че трябва да бъдат критерий в дейността на Комисията. Това ще доведе в работата на Комисията до едно по-открито, по-ясно, по-законосъобразно отстояване на интересите на държавата и същевременно защитата на правата на проверяваните.
Установяването на действителната воля на законодателя и съобразяването с този воля във всички действия и решения на Комисията, трябва да бъде водещо. Упражняването на правомощията, които засягат интересите на проверяваните лица в ограничаване на техните права, трябва да бъдат упражнявани стриктно, последователно и в пълнота на обем, който законът предвижда в упражняването на тези правомощия.
И ако тук възниква някакво тълкуване по отношение на неяснотата на нормите, тези норми винаги трябва да се тълкуват ограничително.
Също така, смятам, че трябва да продължи започнатото обучение на териториалните органи и звена на Комисията по еднаквото прилагане на закона. Комисията преди около 20 дни прие нови Указания по прилагане принципите на Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество. Новата Комисия ще има възможност да ревизира тези указания, ако счете, да приеме и нови. Но смятам, че еднаквото прилагане на закона е фундаментално за работата на Комисията, на нейните органи. Еднаквото прилагане също така е от значение за съдилищата, които ще правораздават по Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, по исковете на държавата и по установяването на законосъобразността на актовете на Комисията. Затова, когато бъде установено такова противоречие в практиката на съдилищата, Комисията трябва своевременно да сезира председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, за да бъдат преодолени със съответните способи, които са присъщи на съдебната власт на това противоречие, каквито са тълкувателните решения на съответните общи събрания на колегиите.
По отношение оптимизиране работата на органите на Комисията и на нейната администрация. Необходимо е да бъде направен анализ на натовареността и на резултатите от работата на съществуващите десет териториални дирекции и прилежащите към тях бюра. Пренасочване на човешки и материални ресурси към предстоящото почти двукратно редуциране на броя на тези териториални дирекции.
Преценка на необходимостта от създаване на териториални бюра, броят на тези териториални бюра и персоналният състав в тях. Попълване поне частично на предвидения щат на Комисията.
В Закона за държавния бюджет е заложено, че служителите ще бъдат 345. В Правилника, който е приела сега действащата Комисия, броят на служителите е 255, а реално заетите бройки са 166.
Също така, е важно да се анализира и функцията, структурата, както и резултатът от работата на администрацията в Комисията.
Според мен особено важно е създаването на специализирано самостоятелно звено, което да осъществява вътрешния контрол по изпълнение на правомощията на органите на Комисията и пресичане на всякакви корупционни практики.
Също така, увеличаване състава на Дирекция методология, анализи и отчети, с оглед обобщаване на практиката на териториалните звена по извършените проверки, както и с оглед на добрите практики и спечелени дела, за да може да бъде обобщена тази практика, която органите на Комисията създават при процесуалното представителство и своевременно да бъде предоставена на други териториални дирекции.
Също така, смятам, че трябва да бъде подложено на обсъждане дали е целесъобразно разделянето на сега съществуващата Дирекция „Финансово-счетоводно и правно обслужване” на две самостоятелни дирекции – Дирекция „Правна дейност”, която да поеме изцяло правното обслужване на Комисията, както и да изготвя становища по докладите на директорите. Другата дирекция, това е Дирекция „Финансово-счетоводна дейност”, която при изпълнение на своите правомощия да се ръководи от принципите за добра финансова планировка на бюджета на Комисията, както и законосъобразно, прозрачно управление и разходване на публичните средства.
Също така смятам, че е необходимо създаване на едно специализирано звено, което да осигури ефективния контрол върху законосъобразното и добросъвестно управление на обезпеченото имущество и воденето на такъв регистър, както предвижда законът.
При кратки срокове от създаването на новата Комисия трябва да бъде приет Правилникът за устройство и дейност на Комисията, на нейната администрация и нейните териториални звена.
Също така, трябва да бъде разработена методология за трансформиране на имуществото, за проследяване на паричните потоци на проследяваните лица и на управляваните и контролираните от тях юридически лица.
Създаване също така, на вътрешни правила във връзка с попълване щата на Комисията, като продължи да се утвърждава конкурсното начало при назначаването на служители в Комисията.
Смятам, че осигуряване на законосъобразно и качествено изпълнение задълженията на органите на Комисията следва да бъде ангажимент на самата Комисия. Трябва да бъдат извършвани и организирани семинари, лекции, като се ползват специализираните институции в тази насока в тясно сътрудничество с Националния институт на правосъдието и Камарата на независимите оценители в България.
Също така, разработване на методология за случайното и равномерно разпределение на преписките на органите на Комисията, като по този начин ще се гарантира безпристрастността им и ще се постигне едно приблизително равенство на натовареността на органите на Комисията.
Смятам, че трябва да има и перманентен контрол върху дейността на органите на Комисията, извършени от самата Комисия и от специализираното звено, което следва да бъде създадено, като този контрол трябва да бъде както планов, така и инцидентен.
Също смятам, че трябва да се усъвършенстват електронните регистри с цел по-добро структуриране на базата данни, с цел също така, осъществяването на контрол и спазването на сроковете.
По отношение на взаимодействието на Комисията с други държавни органи и организации смятам, че трябва да продължи работата по изработване на съвместна инструкция на Комисията с Председателя на ДАНС, на Министъра на вътрешните работи, на Министъра на финансите и Главния прокурор.
Също така, трябва да бъдат анализирани и актуализирани при необходимост споразуменията, които Комисията е подписала с държавните органи за предоставени информации от техните база данни. По този начин се скъсява срокът, който е необходим на органите за извършване на проверката. Проверката е всеобхватна, пълна и актуална.
По отношение на международната дейност смятам, че Комисията трябва да утвърждава доброто си име, което е създала в международната мрежа „КАРИН” и като един от членовете на ръководната група смятам, че значително е допринесла за обмен на идеи, опит и добри практики.
Мерките по отношение на спечелването на общественото доверие се изразяват в точното и еднакво прилагане на закона, в равенството на гражданите пред Комисията, изготвяне на бланки, които да се качат на електронните сайтове. По този начин ще се улеснят и защитят интересите на проверяваните лица, създаването на декларациите по чл. 57 и чл. 58 от закона.
Също така, да се подобрят взаимоотношенията между Комисията и медиите. На медиите, като посредник между Комисията и обществото, трябва да им се предоставя достоверна и пълна информация по отношение на извършените от Комисията действия по обезпечаване и отнемане на незаконно придобитото имущество.
Също така, оптимизиране дизайна и съдържанието на интернет страницата на Комисията.
Смятам, че Комисията, като колективен орган, трябва да извършва екипна работа и в дискусии при състезаване на идеи и аргументи, всички членове със своя опит – професионален и житейски, трябва да предлагат оптимални решения, за да може Комисията да осъществява своята сложна задача, която й е поставена от закона и съответно да постига добри резултати.
Благодаря ви. Ако имате въпроси, заповядайте.
Предс. Искра Фидосова:
Благодаря г-жо Цонкова. Колеги, въпроси към г-жа Цонкова?
Г-н Тончев, заповядайте.
Светослав Тончев:
Един въпрос, ако позволите, г-жо Председател.
Г-жа Цонкова, смятате ли, че ще имате достатъчно сили да изпълнявате стриктно законовите разпоредби, които произтичат от Закона за отнемане на незаконно придобито имущество и от какви принципи ще се ръководите в своята дейност в Комисията?
Антоанета Георгиева-Цонкова:
В своята работа, вече седма година в Комисията, винаги съм се ръководила от принципите на независимост, безпристрастност, както казах, и стриктно спазване на закона. Смятам, че с работата си съм показала, че действително смятам върховенството на закона като ръководен принцип. Стремяла съм се това да бъде не само мой път в работата, но и на хората, които съм ръководила и също така на колегите, с които в момента съвместно изпълняваме предписаните от закона правомощия.
Предс. Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Цонкова.
Светослав Тончев:
И аз благодаря.
Предс. Искра Фидосова:
Други колеги? Г-н Радев, заповядайте.
Емил Радев:
Благодаря Ви, г-жо Председател.
Г-жо Цонкова, в дейността на вашата Комисия, Вие от дълго време сте там, като основен приоритет е бързината на производството, за да има в един осезаемо кратък срок ефективни мерки и ефективен резултат. Какво смятате, че може да направи Комисията, за да подобри още повече бързината на самото производство?
Антоанета Георгиева-Цонкова:
Смятам, че за да може да бъде извършена в кратки срокове проверка, която да отговаря на изискванията на закона, да бъде качествена, да бъдат събрани всички информации, които са ни необходими за един пълен, точен анализ е необходимо ние да имаме непосредствен достъп до базата данни на институциите, които трябва да захранват Комисията с тази информация. Затова в краткото време – две години и половина, откакто аз съм член на Ръководството на Комисията, сме предприели действия и сме получили достъп до всички бази данни, с изключение на Националната агенция за приходите. В момента наши експерти преговарят с тях и се надявам в скоро време да бъде подписано от новата Комисия, в лицето на новия председател, такова споразумение.
Също така очакваме, макар че е готово споразумението с особения регистър, който се води в Министерство на правосъдието, но все още поради технически причини не сме получили тази информация. Имаме пълното обещание, че всичко, което може да се направи за нашата работа, ще бъде направено своевременно.
Така че, това беше пътят, за да може да се скъси периодът на проверката и проверката действително да получи своята всеобхватност. Защото много е важна актуалната информация, която се съдържа в тези актуални база данни. Когато идват да докладват инспекторите на Комисията, те проверяват същия ден дали няма промяна по отношение на имуществото, дали не е отчуждено или съответно придобито ново.
Предс. Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Цонкова. Г-н Тошев, заповядайте.
Ивайло Тошев:
Благодаря, г-жо Председател.
Г-жо Цонкова, моят въпрос е малко практически. Искам да Ви попитам имате ли притеснения при осъществяване дейността, която е в правомощията на Комисията и смятате ли, че трябва да се добави още нещо, за да се осигури една по-спокойна работа на членовете на Комисията.
Предс. Искра Фидосова:
Имате предвид с оглед на това, че се засягат сериозни интереси на евентуални олигарси или представители на подземния свят? (Именно.)
Антоанета Георгиева-Цонкова:
Смятам, че работим спокойно. Поне аз мога да гарантирам за себе си, че не съм имала притеснения, и че винаги съобразно законовите разпоредби сме правили необходимата преценка, анализ на доказателствата. Правили сме фактическите изводи, които са необходими. Прилагали сме съответната норма към така установените факти, така както всъщност предписва законът. Не съм имала заплахи лично за себе си. Не се притеснявам.
Ивайло Тошев:
А нещо, което да добавим като законово изискване, законови задължения? Нещо, което да обезпечи още по-нормалното функциониране на Комисията? Или не?
Антоанета Георгиева-Цонкова:
Възможно е да се мисли в тази насока. Комисията имаше закупени оръжия, за които взехме решение и ги подарихме на Министерство на вътрешните работи.
Предс. Искра Фидосова:
И Министерството на вътрешните работи е получило подарък. Нека да не забравяме, че и основанията са различни по променения Закон за образуване на производство и по сега наскоро приетия от нас. Преди трябваше да има влязла в сила присъда, сега – не. В тази връзка, г-жо Цонкова, Вие сте човек с много опит в тази сфера. Седем години сте в тази Комисия. Съгласно информацията, с която разполагахме преди повече от десет месеца, когато приемахме закона, има множество постъпили сигнали, образувани проверки и производства по отменения закон. Бихте ли ни казали колко горе-долу е количеството на тези производства? Съумявате ли до този момент и как виждате от тук нататък, когато комплектоваме Комисията да продължи вашата работа, да може да работите паралелно както по тези, които са заварени като производства, защото те също трябва да бъдат приключени и не трябва отново да завъртаме цялата машина и да започваме отначало и това, което е правено досега с години, да бъде затворено в папките, и паралелно с това в сроковете, които изисква и законът, да работите и да придвижвате и новообразуваните преписки?
Антоанета Георгиева-Цонкова:
Приблизително проверките, които завари новият закон, това са 8340, като те ще продължат, разбира се, съгласно § 5 от новия закон по разпоредбите на отменения Закон за отнемане в полза на държавата имущество, придобито от престъпна дейност. Направили сме необходимата организация още от началото на месец октомври. Колегите започнаха подготовка към влизане в сила на новия закон и смятам, че досега, вече трети месец от влизането в сила на новия закон, работата ни върви нормално и се извършва в едни нормални условия. Действително не знаем колко време ще бъде необходимо, за да приключат реално тези проверки и колко от тях ще стигнат до производства. Вече по отношение на някои проверки от началото на годината сме взели и решение за образуване на установителни производства. Но с оглед на това, че изискването тук е влязла в сила осъдителна присъда, възможно е и с години по тези проверки да продължат производствата и съответно внасяне на мотивирани искания пред съдилищата за отнемане в полза на държавата. Но към този момент работата върви при нормални условия.
Предс. Искра Фидосова:
Благодаря. Сериозна е цифрата 8000. Дано с този администрация, която цитирахте, да може да достигнете до тази ефективност.
Тук е и Председателят на комисията, който слуша дебата с интерес и предполагам, че споделяте и подкрепяте всичко това, което започват и представят колегите.
Г-н Казак първо, след това г-н Лазаров за въпрос.
Четин Казак:
Благодаря. Аз тъкмо щях да обърна внимание, че това, което чухме като визия, разбираемо е, че това все пак произлиза от човек, който е действащ член на старата Комисия, който е придобил опита и т.н., но визията прилича по-скоро на визия на председател на комисия, отколкото на член. Затова наистина трябва да има пълна стиковка между тази визия ...
Предс. Искра Фидосова:
Тя изпълнява поста „председател”.
Четин Казак:
Да, да, но все пак като визия за бъдещето някак си е доста амбициозна за обикновен член на Комисията. Но щом се споделя напълно от новия Председател на Комисията, значи всичко е наред.
Аз исках да попитам следното. Г-жа Фидосова открехна тази тема. Сега имаме закон, който разшири обхвата, полето на дейност на новата Комисия. Докато преди беше само за имущество, придобито от престъпна дейност, сега вече е за незаконно придобито имущество, т.е. кръгът се разширява. Вие обърнахте специално внимание за това, че по щатно разписание са предвидени двеста и няколко бройки, а в момента са заети 165. Смятате ли, че без да се запълнят изцяло предвидените щатни бройки, служителите – инспектори и т.н., органите на Комисията ще могат да се справят с новите си задачи?
Антоанета Георгиева-Цонкова:
Благодаря за въпроса. Да, действително е така. Разшири се приложното поле с административните нарушения, допълни се каталогът на престъпленията, скъси се срокът за предявяване на искове пред съда, което още повече мобилизира наличния кадрови ресурс.
Действително това, което ние направихме в месец ноември пред Министерството на финансите и след това пред Комисията за вътрешен ред и сигурност, обосновахме, че Комисията трябва да работи в този брой, който заложихте народните представители в Закона за държавния бюджет – 345 човека. За жалост обаче, насреща стои една друга сума, която не може да покрие издържането и назначаването на такъв персонален състав. Само трябва да кажа, че днес съм изпратила и писмо до Министъра на финансите с искане да бъде преразгледан бюджетът на Комисията. Вече от тук нататък ще видим.
Предс. Искра Фидосова:
Ще видим новото правителство от май месец. Благодаря. Г-н Лазаров, заповядайте.
Димитър Лазаров:
Уважаема г-жо Председател. Имам един уточняващ въпрос. 8 000 проверки казахте. Това означава 8000 лица или 8 000 обекта?
Антоанета Георгиева-Цонкова:
8 000 лица.
Димитър Лазаров:
8 000 лица, което означава, че може да бъдат доста повече обекти собственост при всички положения. Благодаря.
Предс. Искра Фидосова:
Други колеги с въпроси към г-жа Цонкова? Няма. Благодаря, г-жо Цонкова. Можете да останете и тук.
Продължаваме със следващата кандидатура, тази на г-н Иво Диков Иванов. Тя е предложена от народните представители Христо Бисеров, Четин Казак и Митхат Метин. Ще бъде представена от г-н Казак. Заповядайте.
Четин Казак:
Благодаря.
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми колеги народни представители,
Уважаеми гости,
Г-н Иво Диков Иванов е завършил Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски” с придобита квалификация магистър по право през 1997 г. През месец март 2000 г. придобива юридическа правоспособност. Започва трудовата си кариера като стажант-адвокат в адвокатско бюро „Сокачев и партньори”. От месец май 1999 г. до ноември 2000 г. е правен консултант в предприятието „Горубсо” гр. Златоград ЕАД в ликвидация. През месец май 2001 г. постъпва на работа в Сметната палата на Република България като стажант-инспектор, осъществяващ проверки в сферата на Министерство на културата, БНТ, БНР и държавни висши учебни заведения. През месец април 2002 г. става стажант-одитор, а през месец октомври същата година – одитор в същата сфера. От месец април 2005 г. е повишен на длъжност старши одитор І степен, а през месец май 2007 г. – на длъжност главен одитор в Отделение 7 на Сметната палата, извършващ одити в сферата на концесиите, приватизацията и международните договори, Министерство на културата, Министерство на извънредните ситуации и Комисията за защита на конкуренцията. От февруари 2011 г. е назначен за изпълняващ длъжността директор, а от юли 2012 г. до настоящия момент изпълнява длъжността директор на Одитна дирекция специфични одити, осъществяваща одити на търговски дружества с държавно общинско участие в капитала, одити на БНБ, на публичния дълг, концесии, приватизация, политически партии и др.
Г-н Иво Диков Иванов е мотивиран, отговорен и със сериозна професионална биография. Притежава всички необходими качества, за да допринесе за преодоляване наслоените негативни настроения в обществото по отношение на дейността на предходната Комисия за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност.
Мисля, че неговата професионална квалификация, професионален опит в Сметната палата ще допринесе, ще даде ценен принос и ще обогати дейността на новата Комисия, като й придаде една нова експертиза в областта на одитирането на финансови транзакции, на имуществено състояние и т.н.
Така че, считаме, че с кандидатурата на г-н Иво Диков Иванов Комисията ще придобие един добър заместник-председател, който ще допринесе за доброто функциониране на Комисията. (За член.) Добре, за член на Комисията.
Предс. Искра Фидосова:
Неволна грешка. Благодаря, г-н Казак.
Г-н Иванов, имате възможност, както да допълните казаното, ако счетете за необходимо, с данни от представената така подробно от г-н Казак Ваша професионална биография, така и да представите своите виждания за дейността на Комисията за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество. Заповядайте.
Иво Иванов:
Благодаря Ви, г-жо Председател.
Благодаря и на г-н Казак за представянето.
Първо, искам да кажа, че в една доста голяма степен вижданията ни съвпадат с г-жа Цонкова. В основните моменти двете концепции се покриват, което е радостно за мен, защото това предполага едно екипно начало, гледане в една посока и постигане на едни цели и затова ще бъда по-кратък.
Първото, което трябва да се направи, е да се изготвят вътрешните актове на Комисията, които са изискуеми със закона по чл. 20. Следва да бъдат преразгледани, коригирани или изготвени всички вътрешни актове на Комисията, като тези, които не са ефективни, следва да бъдат подобрени. Всичко това трябва да се извърши след един анализ на дейността. Все пак предложението за моята кандидатура, аз не съм член на тази Комисия, не съм работил в нея и малко или повече погледът ми е страничен.
Трябва да се продължи между институционалното взаимодействие между Комисията и другите държавни органи, като това е основа за бързината при преодоляване на проблемите за работа, своевременното получаване на информация и общи взаимодействия, както каза и г-жа Цонкова.
Необходимо е оптималното използване на новите компютърни технологии в бъдещата работа на Комисията, като от съществено значение е същите да имат електронен достъп до информационните масиви на съответните ведомства, а при невъзможност за такъв достъп, да бъдат определени съответни служители за контакти и взаимодействие с цел бързо получаване на информация.
Създаване на електронни регистри и база данни.
Във връзка с повишаване на възможностите на Комисията по отношение на анализа на дейността, както и за осъществяване на контрол върху работата на органите, е необходимо да се анализират създадените регистри, както тези на ниво териториална дирекция, така и на централно ниво. Ако не е налична единна база данни, следва да се създаде такава по отношение на получените уведомления от органите на прокуратурата и административно-наказващите органи, проверяваните лица, образуваните производства и всички изискуеми по закона.
Създаването и оптимизирането на тези регистри съществено ще повиши извършването на правилни анализи, свързани с натовареността на отделните териториални дирекции и резултатите от тяхната работа. Те също така биха дали възможност за вземане на бързи управленски решения от страна на членовете на Комисията, както и за осъществяване на превенция и контрол върху възможни негативни последствия.
Изключително важно е създаването на единна практика и методология. Всички териториални дирекции от специализираната администрация следва да работят по един и същи начин, по една методология, с еднакви документи, с еднаква структура на докладите.
Задължително добрите практики трябва да се свеждат до знанието на другите дирекции и на органите по чл. 13. С цел подобряване и оптимизиране на практиката в дейността би било добре да се провеждат периодично общи заседания между директорите и ръководителите на бюра, точно с цел на една добра практика.
По структурата на дирекцията, първо и аз имам определени виждания за общата администрация. Трябва да се направи анализ на дейността на общата администрация, да се обсъди в Комисията и да се вземе най-доброто решение.
Органите на Комисията по чл. 13. Знаете, новият закон въведе изискване дирекциите да станат пет. Досега са били десет с осем териториални бюра. Отново трябва да се направи анализ на натовареността по получени уведомления от Прокуратурата, респективно брой проверявани лица за всяка от съществуващите териториални дирекции, както и разкритите бюра с цел вземането на адекватно управленско решение, относно ефективната структура на Комисията, за да може тя да постигне целите такива, каквито са заложени в закона.
Трябва да се види техническата обезпеченост на общата и специализираната администрация, да се направят постъпки в тази насока да бъдат обезпечени, за да могат инспекторите да си вършат качествено работата.
Също така трябва да се направи анализ на кадрите и необходимостта от тяхното обезпечение с цел повишаването на квалификацията. Този процес трябва да е непрекъснат.
Да се запази и да се развие досегашното международно сътрудничество.
Моето мнение е, че всичко, което е добро и положително в тази Комисия трябва да се запази като практика, да се развие в положителна посока без да има момент на отрицание.
В заключение, бих искал да кажа също и моите принципи на работа предвид това, че и към настоящия момент работя в Сметната палата, където водещо е екипното начало, принципите за независимост и безпристрастност и колегиалност. Това са принципи, които аз в работата си до момента съм спазвал и отстоявал винаги и ще продължа да го правя.
Предс. Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Иванов. Колеги, имате думата за въпроси. Г-н Радев, заповядайте.
Емил Радев:
Благодаря, г-жо Председател.
Г-н Иванов, Вие и в момента имате много добър опит и сте утвърден специалист в Сметната палата. Като член на тази Комисия какво смятате, с кои други институции Комисията трябва да доразвие взаимоотношенията си, за да може работата й да бъде по-ефективна?
Иво Иванов:
Благодаря за въпроса. Мисля, че няма да мога да отговоря много точно, защото много или малко дейността на тази Комисия до този момент не беше много публична и аз не знам в детайли с кои, освен с тези, които са определени в закона. Примерно, Сметната палата, когато е имала досег с тази Комисия по механизма за сътрудничество и борба с корупцията, сме работили много добре, но просто цялата държава трябва да обедини усилията си в преодоляване на този проблем, като едно е това от обединяване на базата данни, разбира се, със съответните достъпи, с Прокуратурата, с другите правораздавателни органи, както и с финансовите институции, които имат отношение към проверяваните лица.
Ето, проблемът, който г-жа Цонкова спомена с НАП, с данъчните, там се съхранява цялата информация. А всъщност и към момента за нас представлява проблем свързването с ГРАО. Специално по Изборния кодекс проверките, трудно можем да си намираме лицата, които трябва да проверим. Просто в тази насока трябва да се мисли за интегриране на базата данни на всички държавни институции в рамките на тяхната компетентност и правомощия, за да могат да работят бързо, а не да се пишат едни безкрайни писма, да се чакат едни срокове, което бави и има негативни последствия, особено за работата на тази Комисия.
Предс. Искра Фидосова:
Благодаря г-н Иванов. Колеги, други въпроси? Г-н Лазаров.
Димитър Лазаров:
Благодаря, г-жо Председател.
„Който бави”, така завършихте. Който бави за сроковете, че не трябва да се чака, не трябва да са прекалено дълги сроковете.
Иво Иванов:
Да, защото имаше и въпрос за ускоряване на производството.
Димитър Лазаров:
Да, разбрах Ви. Аз искам да взема тези думи. Просто да стъпя на тях. Всъщност бихте ли казали с две думи, известна ли Ви е разликата между правомощията на Комисията по отменения закон и сега? А то има такава и е съществена.
И второ, в т. 4 „Създаване на единна практика и методология”, Вие сте казали, че това е добре. Наистина трябва да има указания или както се казва там, някакъв акт за дейността, които указания „да ограничават органите по чл. 13 от закона, да бъдат в тяхна помощ при прилагане на единната практика, да се спазват разпоредбите”.
Това донякъде е така, но дотолкова, доколкото в този закон се дават изключително сериозни правомощия на тази Комисия, при все още само повдигнати обвинения, без да бъде доведено докрай досъдебното производство, ще ми се да чуя и за гаранциите за спазване на законите и правата на проверяваните лица.
Що се касае до сроковете. Да срокове, но по някой път дългите срокове са гаранция за спазване на едни права. Късите срокове, когато се нарушават също пък нарушават правата на тези проверявани лица.
С две думи да обобщя въпроса. Малко се опитах да Ви подскажа. Гаранции за спазване правата на проверяваните лица при тези изключителни правомощия, които сега вече има Комисията за проверка, констатиране, обезпечаването и досега беше правомощие и въвеждане на иск. Говорим до иска.
Иво Иванов:
В моите виждания на стр. 2 в общата част съм посочил, че при прилагането на закона следва да се съблюдава, както правото на защита на засегнатите лица, така и на пострадалите от престъпления, като не се допуска иск от несправедливост. Юристи сме, знаем, че правата на гражданите са основополагащи за всяко едно гражданско общество и за всяка една демокрация. Това е основното. Не може да има гражданско общество и демокрация без да са водещи правата на гражданите. Те са в основата на всичко.
Що се отнася до правомощията по двата закона, по досега действащия закон Комисията взимаше отношение само при образувано наказателно производство. Там се започват вече съответните процедури и обезпечителното производство, и след това отнемането след влязла в сила присъди. Докато разширяването на новия закон дава възможност на Комисията да образува производство по реда на този закон преди да има наказателно производство или ако то на някакво основание е било прекратено и се касае за административно наказване. При административно-наказателно производство, когато акта е на административно наказващия орган от него може да се направи обосновано предположение, че имуществото е придобито от престъпна дейност.
Предс. Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Иванов. Други въпроси, колеги? Може би аз да задам един последен въпрос, ако няма други.
Впечатляваща е тази част от биографията Ви като опит, който сте придобили и позициите, които заемате в Сметната палата. Ние сме имали възможност да работим заедно с Вас няколко пъти в Комисията по правни въпроси по изборното законодателство в частта „Задължения и правомощия на Сметната палата” и там сме коментирали доста пропуски и несъвършенства на законите. Много ми хареса отговорът на първия въпрос и това е към нас, като законодателен орган, макар и скоро в оставка, но за следващото - 42-то Народно събрание. Може би трябва много бързо законодателят съвместно с изпълнителната власт да предприеме законодателни действия за изграждане на такава връзка между институциите не само на думи, а реално, така че да не се губят време и писмата между отделните сгради на отделните институции и това да бави целия процес в една или в друга комисия. И законодателната, защото в момента те нямат достъп до определени масиви. Трябва да им се даде със закон. Няма как да влязат в масива на ГРАО, ако нямат достъп до този масив, осигурен в закона.
Вие сте ръководител на Дирекция „Контролно-одитна дейност” в Сметната палата това, което чета последно във Вашата автобиография. Това са Ви функциите. Какво от това, което имате досега, като опит от Сметната палата, бихте пренесли и бихте предложили на Вашите колеги, тъй като вие сте колективен орган. Председателят еднозначно не взима решения в Комисията, И нещо, което ми хрумва в момента, например, бихте ли предложили нещо за вътрешен контрол по отношение на дейността на самата Комисия. Как ще контролирате и ще наблюдавате сами вашата работа? Дали има забавяне по някоя от проверките или от образуваните вече производства? Коя проверка и производство на какъв етап е стигнала? Докъде и по какъв ред може да се осигури публичност на тази информация?
Иво Иванов:
Благодаря, г-жо Фидосова. Ще започна малко отзад напред, ако позволите.
Това е дейността основно на вътрешния одит. Вътрешният одит може да прави анализи за това дали създадените процеси в дейността на един орган са достатъчно ефективни. Това е едната стъпка на контрола.
Другата е методически контрол. Това методическо звено, доколкото знам го има в момента и в Комисията. То би могло да извършва анализ на практиката на самите инспектори и на териториалните директори. След това самата Комисия трябва да проверява и да приема тези анализи. Аз бих бил полезен с доста бих казал „широкия си поглед” върху системата на държавните органи и бих могъл да предложа добри практики за развитието на Комисията. Считам, че за тези 12 години имам достатъчно опит в различни държавни органи. Сметната палата извършва и така наречените „одити на изпълнението”, които са точно за дейността на организациите, постигат ли те своите цели и грубо казано на каква цена - икономично или ефикасно.
Искам само да кажа, че никога не съм одитирал тази Комисия и не съм участвал в нейния одит. Била е винаги извън моя ресор.
Предс. Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Иванов. Колеги, други въпроси към г-н Иванов. Няма. Благодаря ви.
И последното предложение за член на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество е за г-жа Стоянка Петрова Николакова. Предложението е от г-н Михаил Миков и г-жа Мая Манолова.
Г-н Миков, имате думата да представите кандидата.
Михаил Миков:
Благодаря Ви, уважаема г-жо Председател.
Основният мотив да предложим г-жа Николакова е, че тя има опит в работата на една сравнително нова за България институция. Една практика, която натрупва тази институция през последните пет-шест, седем години, практика, която включително с проблемите, които възникват е професионален опит, който е изключително ценен. Смятам че, доколкото и в концепцията, която тя е отразила, ще има период, в който ще се прилагат паралелно и двата закона, е необходимо запазване на континуитет не само във фактическото довършване на отделните преписки, но и като практика по тълкуването на закона.
Представена е концепция, представени са всички изискуеми документи. Смятам, че г-жа Николакова има качествата да продължи работата си в този колегиален орган. Благодаря.
Предс. Искра Фидосова.
Благодаря, г-н Миков.
Г-жо Николакова, имате думата да представите своите виждания за дейността Ви като член на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество.
Стоянка Николакова:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Като кандидат член на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, ще се опитам в кратко да изложа пред вас вижданията си относно дейността й, които са формирани, както върху натрупания ми вече опит в Комисията, така и върху вижданията на колегите в Комисията.
Първата основна задача на Комисията е планиране на работата й по прилагане на двата закона и това произтича от разпоредбата на § 5 от Преходните и заключителните разпоредби, според който неприключилите производства и проверки се приключват по реда на отменения закон. Тоест, ще има един срок от време, в който ще има едно паралелно прилагане и на двата закона.
По прилагането на отменения закон има яснота, която произтича от факта, че той се прилага повече от седем години и в тази насока могат да се възприемат положителните практики на предходната Комисия. Решенията, които новата Комисия ще продължи да взима по реда на отменения закон, това са установително производство, производство за налагане на обезпечителни мерки, както и решения за исково производство по отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност.
При образуваните вече обезпечителни производства и производства по отнемания, Комисията няма как да се ангажира с какъвто и да е срок, тъй като там срокът се определя от съда. В тези случаи Комисията ще следва да извършва редовно анализ на предприетите действия от процесуалния представител на Комисията с оглед максимална защита интересите на държавата.
По-голям проблем е обаче, освен образуваните производства по отменения закон, че в териториалните дирекции има неприключили проверки, които, както и моята колежка каза са 8343 към настоящия момент. Тук срокът за тяхното приключване е 10 месеца с едно възможно удължаване с още три месеца с решение на Комисията. Тоест, бъдещата Комисия ще бъде притисната от времето и считам, че Комисията като колегиален орган ще следва да направи един пълен анализ на тези проверки, тъй наречените „висящи проверки” в териториалните дирекции, за да могат да се проследят на какъв етап са те в момента и каква е събраната информация по тях с оглед срочното им приключване.
Считам, че и за в бъдеще решенията на Комисията за удължаване на срока на тези проверки трябва да бъдат взети само по изключение след подробен мотивиран доклад на директора да Комисията, в който да изложи мотивите – дали е фактическа и правна сложност, или евентуално някакви обективни причини са довели до забавата на тези преписки.
Успоредно с това Комисията следва да започне и работа по приложението на Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество.
На първо място, следва да подчертая, че сега действащата Комисия е приела и утвърдила Указания за прилагането на закона, но е необходимо в хода на работата си, тези указания да бъдат актуализирани с оглед практиката по приложението на закона.
Наложително е бързо изготвяне на методология, която да определи трансформацията и на имуществото на проверяването лице, като по този начин ще се уеднакви практиката в териториалните дирекции и ще се улесни тяхната работа още в хода на проверката. Действително в закона е даден един малко по-дълъг срок за проверка – една година, с възможност проверката да се удължи с още 6 месеца, доколкото в отменения закон срокът за проверка беше 10 месеца с евентуално удължаване с още 3 месеца. Но сега, в хода на проверката, следва да бъдат събрани обаче, в пълен обем всички необходими доказателства, обуславящи иска за обезпечение, респективно мотивирания отказ да бъде образувано производство, тъй като съгласно чл. 11, ал. 1, т. 1 от закона, производството започва веднага с внасянето в съда на иска за налагане на обезпечителни мерки. Тоест, липсва този възможност, която имаше в отменения закон след образуването на производството, решението за образуване на производство имаше един срок до взимане на решение за внасяне в съда на иска за обезпечение.
Друг изключително важен въпрос, който стои пред Комисията, ще бъде свързан с това преструктуриране на тези териториални бюра. По отменения закон в настоящия момент Комисията има 10 териториални дирекции и 8 териториални бюра към тях. Съгласно чл. 5, ал. 4 от Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, дирекциите следва да се редуцират до 5 на районните и на апелативните съдилища и към тях да се разкрият евентуално териториални бюра с определен район на действие. На практика това няма как да стане механично, защото преди да се реши въпросът къде ще бъдат тези териториални бюра, какъв ще бъде техният обхват на действие, Комисията следва да направи един пълен анализ по следните показатели: брой на уведомленията, постъпили към момента в териториалните дирекции; брой на започналите и недовършените проверки по реда на отменения закон; брой на образуваните производства по реда на отменения закон; брой на наложените обезпечения; брой на образуваните дела за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност и брой на служителите. От значение е и на кои териториални дирекции е предоставена за безвъзмездно ползване материална база и какъв е размерът на вложените в нея средства.
Освен това, следва да се съобразим, че в сега съществуващите териториални дирекции има създадени и регистратури за класифицирана информация.
Посоченият по-горе анализ изисква обработване на изключително голям обем от информация за много кратък период от време, имайки предвид разпоредбата на § 5, ал. 4 от Преходните и заключителните разпоредби на закона, която предвижда, че в едномесечен срок от конституиране на комисията, същата трябва да приеме и Устройствен правилник, в който да се определят тези териториални бюра. В тази връзка личното ми становище е, че за начало съществуващите на този етап териториални дирекции следва да бъдат преструктурирани в териториални бюра, запазвайки района си на действие. В противен случай би се нарушил ритъмът на работа, което ще се отрази на дейността на комисията по същество.
Считам за необходимо с Правилника по чл. 20 от закона, създаването на длъжност “ръководител” на Териториално бюро по следните причини:
По този начин първо, ще се подобри координацията между директора на териториалната дирекция и съответните териториални бюра и второ, ще се създаде по-добър механизъм на контрол върху работата на инспекторите.
Следва да се има предвид, че макар уведомленията да постъпват в съответната териториална дирекция, същите ще се препращат в териториалните бюра, където на практика се извършва същинската работа по събиране на целия обем доказателства в хода на проверката, както и процесуалното представителство на всяка съдебна инстанция.
При създаването на дирекциите, които ще бъдат с огромен териториален обхват следва да се предвидят и достатъчен брой териториални бюра. Само по този начин може да се гарантира пълнотата на проверките и бързото взаимодействие с институциите, посочени в чл. 30, ал.1 от закона, имам предвид МВР, ДАНС и другите институции.
Следващият важен въпрос, който стои пред Комисията е да се извърши анализ на натовареността на инспекторите от гледна точка не само на броя на възложените им до този момент проверки и производства, но и с оглед на тяхната фактическа и правна сложност, както и на какъв етап са те.
Съответно новопостъпилите уведомления следва да се разпределят на инспекторите, съобразявайки се с тяхната натовареност към момента. В тази връзка е необходимо изготвянето на Методология за разпределение на новопостъпващите уведомления, която да бъде съобразена с натовареността на инспекторите.
Действащата до момента комисия е възприела екипният принцип на работа по преписките, т.е. по една преписка работи както инспектор-юрист, така и инспектор-икономист. Тъй като всяка една преписка включва, както икономически анализ, така и правни заключения. Без да подценявам работата на икономистите следва да се отбележи, че работата на инспекторите-юристи по съответната преписка продължава и в съдебната фаза, която е най-трудна, тъй като това е състезателен граждански процес и лично моето становище е, че за в бъдеще следва да се предвиди назначаването в комисията на по-голям брой инспектори-юристи.
Считам за необходимо създаването на звено „Инспекторат”, което да бъде на пряко подчинение на Комисията като колегиален орган, като дейността му следва да бъде подчинена на ясни правила, за да се избегнат съмненията в проява на тенденциозност и субективизъм.
Комисията следва да разработи и критерии, гарантиращи обективност и прозрачност при назначаването на служителите.
Атестирането би трябвало също да почива на обективни критерии, като при оценка на работата се зачитат знанията, уменията, професионалните заслуги на всеки един служител.
Считам, че към настоящия момент един от основните проблеми в Комисията е незапълненият щат. Безспорно след влизане в сила на закона, работата в териториалните бюра на Комисията ще се увеличи и затова крайно наложително е попълването на щата. Но тук отново следва да се прецизира броя на инспекторите във всяка една дирекция, като се съобрази досегашната натовареност на дирекцията, включваща следните критерии: брой на проверките; брой на образувани производства; брой на делата, по които се осъществява процесуално представителство.
На следващо място, Комисията следва да създаде условия за обучения на служителите. Трябва да продължи досегашната практика за провеждане семинари, обучения и курсове за лицензирани оценители.
По отношение на взаимодействието на Комисията с другите институции искам да отбележа, че и към настоящия момент Комисията има добро взаимодействие с държавните институции по чл. 30, ал.1 от закона. Имам предвид Прокуратурата, МВР, ДАНС, Агенция “Митници”. Натрупаната практика е добра основа за изготвяне на съвместна инструкция за взаимодействие с тези органи.
Комисията следва да продължи доброто си взаимодействие и с други държавни органи – ГРАО, общините, областните администрации, Патентно ведомство, от които и до ден днешен изискваме информация с оглед целите на проверките.
Изключително важно е Комисията да създаде медийна стратегия на основата на обективна информация, която да се подава регулярно и регламентирано от самата институция.
Считам, че комисията следва да отразява действително постигнатите резултати, върху които да гради авторитета си.
От изложеното, считам че се очертават пред Комисията няколко приоритети. Първо, това е запазване и усъвършенстване вътрешната организация на Комисията; структуриране на териториалните бюра на Комисията по начин, отговарящ на тяхната работата с цел да не се допускат затруднения и забава в извършване на проверките; уеднаквяване на практиката по приложението и на двата закона; стриктно да се наблюдава спазването на законовите срокове при проверките; да се регулира натовареността на инспекторите като се създаде система за разпределение на преписките; да продължи дейността за повишаване квалификацията на служителите и назначаването на нови служители в териториалните бюра да бъде съобразно тяхната натовареност.
В заключение искам да кажа, че осъзнавам, че в настоящата концепция не могат да бъдат обхванати всички въпроси, свързани с дейността на Комисията, но вярвам, че в процеса на работа ще бъде намерен правилният път за решаване на посочените по-горе проблеми. Благодаря ви.
Предс. Искра Фидосова:
Благодаря и аз, г-жо Николакова. Колеги, въпроси? Г-н Радев, заповядайте.
Емил Радев:
Благодаря, г-жо Председател.
Г-жо Николакова, вие имате достатъчно дълъг опит в тази Комисия и едно добро наблюдение върху работата й, както и върху съдебната практика, свързана с делата, които води Комисията. Смятате ли, че новият Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество може да доведе до създаване на противоречива практика?
Стоянка Николакова:
По някои от текстовете считам, че може да се появи такава противоречива практика, мисля, че беше чл. 11, ал. 5.
Според мен, може би ще се яви проблем чл. 57, ал. 1, т. 6, където говорим за първоначалното салдо. Оттук ще възникнат, според мен, такива въпроси:
В кои случаи Комисията следва да приеме за действително посоченото в декларацията салдо за наличните средства?
Следва ли Комисията да събира доказателства за наличието на такова салдо, при положение, че по този начин проверката ще обхване срок извън периода, визиран в чл. 27, ал. 3 от закона?
Смятам, че тук може би ще има противоречива практика.
Както и сега. Ние и по сега действащия закон също имаме противоречива практика, която нямаше как да бъде избегната от Комисията. Единственият начин е с тълкувателни решения. Например, продължава да стои открит въпросът за причинно-следствената връзка между извършване на деянието и придобитото имущество. Какъв е въпросът тук? Дали подлежи на отнемане в полза на държавата имущество, което е придобито от проверяваното лице преди извършване на деянието. Тук действително виждаме голям проблем.
Другият проблем, който ще стои и пред новата Комисия, защото тя ще продължи и по стария закон, е свързан с отнемане в полза на държавата на имущество, представляващо СИО. Там също имаме проблем. Какво се разбира под „личен принос” на съпруга на проверяваното лице? Дали се касае единствено за финансов принос или за приноси от друго естество? Това са въпроси, които стоят и до ден днешен открити.
Предс. Искра Фидосова:
Това за мен означава, такъв извод правя за себе си, че бихте имали затруднения по прилагането на един от основните текстове – чл. 21 кога се образува производство и то следва да се образува, когато може да се направи обосновано предположение, че дадено имущество е незаконно придобито. Ако по чл. 57 смятате, че ...
Стоянка Николакова:
Аз говоря в момента за отменения закон.
Предс. Искра Фидосова:
Да, аз разбрах, но казахте и по този за чл. 57, т. 6, ал.1, например. Вие вече работите три месеца по новия закон. Имате ли проблем реално с критериите? Още нямате процедура на такъв етап, на тази фаза. А притеснява ли ви Вас?
Стоянка Николакова:
Да Ви кажа, мен действително ме притеснява. Притеснява ме само това, че показвайки това първоначално салдо в декларацията, ние за да го проверим дали това е така, трябва да върнем проверката в период, който е извън този период.
Предс. Искра Фидосова:
Колеги, други въпроси? Г-жа Христова, заповядайте.
Фани Христова:
Благодаря, г-жо Председател.
Аз по-скоро искам да направя един коментар и да изразя мнение относно представянето на концепцията. По-скоро искам да подкрепя. Направи ми впечатление. Много пъти и аз съм си задавала въпроса и съм мислила по приложението на чл. 5, ал. 4 и Вашето притеснение, че изпълнението на разпоредбата поставя пред Комисията една трудна задача относно преструктурирането на териториалните дирекции, имайки предвид и познавайки действително работата на една териториална дирекция специално в моя район – Хасковският. Знам, че Вие отговаряхте, може в Комисията имахте определени райони, за които да отговаряте?
Стоянка Николакова:
Да, но вече нямаме.
Фани Христова:
Както и да е. Знаете какъв проблем се получи при нас тогава. И аз имам същото притеснение като Вас и всъщност подкрепям това Ваше предложение. Не знам дали Вие с решение на Комисията можете да направите това, което предложихте териториалните дирекции да станат бюра. Можете да го направите?
Стоянка Николакова:
Надявам се, ако другите колеги се обединят около това виждане – да.
Фани Христова:
Просто иначе не виждам как и по кой начин, при този по-широк обхват на закона Комисията може действително да си върши работата.
Относно инспекторите също действително имам големи притеснения, имайки предвид колко трудно млади колеги, тъй като има изискване и за юридически стаж.
Стоянка Николакова:
Вече няма, но действително там проблемът беше много голям. Аз няма да крия от вас. Примерно ние имахме един много хубав офис в Кърджали, който пое доста голяма част от работата. Почина човекът, закри се офисът и някои даже от преписките са просрочени. Надяваме се, че срокът все пак е инструктивен, а не е преклузивен.
Фани Христова:
Аз говоря по принцип. Знам, че има само двама инспектори. Натовареността е огромна и просто не виждам, ако там като областен град няма териториална дирекция, остане едно бюро с тези двама инспектори и цялата администрация е в Стара Загора и в Стара Загора е дирекцията, която отговаря за Кърджали, Хасково, Стара Загора, просто ми се струва невъзможно да се върши тази огромна по количество работа.
Стоянка Николакова:
То в Хасково има и по-голяма материална база, отколкото в Стара Загора. В Стара Загора имаме само две стаи.
Фани Христова:
Благодаря, че поставихте този въпрос.
Пожеланието ми към новата Комисия е наистина да работите съвместно и да създадете един добър психо-климат, защото така бихте постигнали наистина високи резултати, имайки предвид и бидейки запознати с историята на съществуването на комисията досега. Затова искрено Ви го пожелавам.
И един въпрос. Какво мислите за висящото дело пред Конституционния съд и подкрепяте ли искането на народните представители относно различната обжалваемост на актовете на Комисията и подсъдността.
Стоянка Николакова:
То, аз и да го подкрепям, и да не го подкрепям, в крайна сметка каквото реши съдът, това ще бъде.
Предс. Искра Фидосова:
Благодаря на г-жа Христова. Колеги има ли въпроси към г-жа Николакова? Няма.
Съгласно Разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от закона, след като проведохме изслушване на предложените кандидати, следва да представим доклад, който обобщава резултатите от това изслушване. Докладът ще бъде подготвен до края на деня или вечерта днес и утре сутринта ще го депозираме в Деловодството на Народното събрание.
Обръщам се към членовете на Комисията от всички парламентарни групи. Ще Ви представим доклада, г-н Миков, по-късно. Ако имате бележки да ги дадете, за да можем да го входираме утре сутринта.
На кандидатите пожелавам успех утре.
Заповядайте утре в 9.00 часа, за да бъдете допуснати в пленарна зала и да участвате в заседанието, ако има отново изслушване и въпроси към вас и да видите резултатите от гласуването.
Благодаря на всички колеги.
Приятна вечер и до утре в пленарна зала.
Закривам заседанието.


Председател:
Искра Фидосова