Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 168


Днес, 12.03.2013 г., вторник, от 11:00 часа се проведе извънредно заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на външните работи – Милена Иванова, директор на дирекция „Консулски отношения”; от Министерството на образованието, младежта и науката – Пламен Славов, главен експерт в дирекция „Правна”; от Съюза на инвалидите –дирекция на и за хора и деца с епилепсия – д-р Диана Инджова; Общност ново начало и Национално движение „Квартала” – Желяз Турлаков; Национално представени организации на и за хора с увреждания – Адриана Стоименова; от НПОХУ – Людмил Велчев, Александър Дубина.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на Комисията.
Заседанието се ръководи от Искра Фидосова, председател на Комисията по правни въпроси.
Предс. Искра Фидосова:
Добър ден, колеги. Откривам извънредното заседание на Комисията по правни въпроси с дневен ред:
1. Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности, № 354-01-28, внесен от Яне Георгиев Янев и група народни представители на 01.03.2013 г.
2. Законопроект за допълнение на Закона за ратифициране на Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, № 302-02-9, внесен от Министерския съвет на 08.03.2013 г.
3. Отчет за работата на Комисията по правни въпроси в 41-то Народно събрание.
Преди да пристъпим към изпълнение на дневния ред, бих искала да поясня, че никой не е канен на днешното заседание. Това, което е изпратено като становища до Правната комисия на служебния e-mail е от Национална асоциация „Българско Черноморие” и от Национално представителни организации на и за хора с увреждания и Български център за нестопанско право. Всичко, което е пристигнало от вчера до момента е това, което ви е раздадено заедно с доклада за второ четене. Ако има при вас някакви становища, моля дайте да ги размножим и раздадем на колегите. Единствените неща, които са в моята поща, ви са раздадени в момента.
По първа точка - Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности, № 354-01-28, внесен от Яне Георгиев Янев и група народни представители на 01.03.2013 г.
Започваме по доклада за второ гласуване при кворум 19 от членовете на комисията по списък. Колегите, които всеки момент очаквам да дойдат, са ми казали как гласуват.
Доклад относно законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности, № 354-01-28, внесен от н.пр. Яне Янев и група народни представители на 01 март 2013 г. приет на първо гласуване на 7 март 2013 г. в пленарна зала.
Становищата, които са постъпили до този момент в пощата – електронната и общата поща в Деловодството и това, което ми е предадено преди заседанието на комисията, както вече споменах, сме ви го раздали.
Гостите, които присъстват в момента и които не са канени от който и да било от Ръководството на комисията, но са поискали да присъстват от предварителната проверка преди заседанието на комисията, на отправен въпрос от мен кои са тук и кого представляват, имаме присъствие от Националния съвет за интеграция на хората с увреждания – г-жа Диана Инджова, г-жа Адриана Стоименова, Александра Дубина и Людмил Велчев. От Национална асоциация „Българско Черноморие” има изпратено писмо, но няма присъствие. Национална антикорупционна коалиция – г-н Игнат Раденков. От Национално движение „Квартала” – Желяз Турлаков и Григор Михнев. И последното, което имам в пощата е искане от Любен Панов и Ралица Величкова от Български център за нестопанско право. Те са изпратили становище до групите и аз съм го раздала на колегите.
В нашата група досега друго няма. Ако имате получени становища във вашите парламентарни групи, моля дайте ги. При мен и в нашата група няма постъпило друго – нито запитване, нито писмено становище, нито искане за присъствие, нито каквото и да било повече.
Отново се връщам към доклада. Какво се опитахме да направим? Има внесени предложения между първо и второ четене от н.пр. Михаил Миков и от н.пр. Яне Янев и група народни представители. Направихме проекта за доклад така, както го правим за всички закони за второ четене. Навсякъде сме оставили отворено – подкрепя и неподкрепя, тъй като в рамките на часовете, с които разполагахме нищо не е правено под формата на работни групи. Дали сме предложения за редакция от вчера до днес 11:00 часа по каквото сме могли. Навсякъде в проекта за редакция сме написали, тъй като г-н Миков има доста предложения за отпадане на голяма част от точките в чл. 2, че ако не бъде прието предложението на г-н Миков, и остане текста, ние предлагаме вариант за редакция, така че да имаме възможност да реагираме каквото и да се реши в едната или в другата посока, да имаме 1 час на разположение да се направи и да влезе в парламентарна зала.
Другото, което сме си позволили с оглед на това, че е закон за изменение и допълнение, да направим предложения за промени в няколко закона. Ако се промени наименованието на закона, трябва да направим съответни промени в Закона за съдебната власт, в Закона за политическите партии. Това е заради промяна на наименованието на този специален закон. Тоест стандартната процедура, която се прилага при промяна на всички закони.
Аз ви предлагам да пропуснем заглавието, да видим надолу какво ще остане и накрая да се върнем към заглавието, защото то е свързано с това какво ще приемем от текстовете, които се предлагат.
Г-н Стоилов, заповядайте.
Янаки Стоилов:
Аз приемам до известна степен разширяването на обхвата на този закон. Но, според мен, той в известна степен е концептуално сгрешен. Това искам ясно да го кажа и сигурно няма как да бъде оспорено това и ще се мотивирам.
Вероятно трябва да има закон за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности, какъвто е този закон и друг закон, който иска публичност на имуществото на лица, които заемат обществени или стопански длъжности по признака, че те получават средства от държавата. И тук би трябвало да попаднат освен такива граждански организации, които ползват държавно финансиране, да попаднат и търговски дружества, които правят в още по-голяма степен същото. Могат да попаднат медии и т.н. Всъщност така предложен законът е някакъв ерзац, който освен някои от длъжностите, които имат държавен характер и могат да се добавят, се добавят само юридически лица с нестопанска цел и то от определен профил и някак си се създава впечатление за изкривяване на закона.
По-нататък аз ще направя предложение как частично този проблем да се преодолее, но казвам, че има един концептуален проблем, който този закон няма как да преодолее. И приемайки го, парламентът ще бъде в една двойнствена позиция, създавайки впечатление, че той действува избирателно, а не поставя този въпрос принципно. Тук трудността идва от това, че той се появява няколко дни преди края на мандата. Придвижва се почти без обсъждане на първо четене и сега върху тези текстове трябва да се „фризира” нещо за второ четене, но без да се постигне един принципен резултат.
Вие сте направили опит в заглавието този въпрос частично да бъде решен, но това не снема по-големия проблем, който поставям.
Предс. Искра Фидосова:
Само да ви съобщя, че междувременно дойде още едно становище от Български дарителски форум, което ще ви раздадем.
Заповядайте, г-н Миков.
Михаил Миков:
Аз съм в много деликатно положение, защото имам много предложения между първо и второ четене, а в същото време в Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм имам проект за решение, което трябва да представя там за трети път, защото тази комисия не можа да проведе заседанието си – непрекъснато се отлагаше. Молбата ми е да ми позволите да кажа каква е била идеята на тези предложения, но не едно по едно, а с няколко думи да ги спомена, за да останат в протокола и да отида в другата комисия, защото ме чакат.
Предс. Искра Фидосова:
Заповядайте, г-н Миков.
Михаил Миков:
Благодаря, г-жо Председател.
Аз съм от подкрепилите законопроекта на първо четене. Но внимателният прочит по-късно, постави редица въпрос, които съм се опитал да ги коригирам с предложенията за второ четене.
Въпросът, който г-н Янаки Стоилов постави, няма да го коментирам, защото той е концептуален въпрос. Когато казваме „и обществените” по какъв начин приемаме, че само тези обществени, защото има и други обществени длъжности, които не са в предмета на този закон. Веднага възниква въпроса защо едни? Твърде персонално някак си се получават нещата, ако имаме това разширяване, без да огледаме и другите обществени организации.
Второто, което забелязах и съм се опитал с предложенията за второ четене да коригирам, ако отидете на страниците на еврокомисарите, там има толкова подробно описание на имуществото, даже първото, като влезеш в сайта, отиваш на имуществото. Така че тук е възможно или да отпадне, имайки предвид че има такава уредба и всеки български гражданин му е достъпно това, или пък да се направи някаква препратка да се качва линк от онази страница към страницата на нашата Сметна палата.
Има един същностен въпрос. Разширявайки безкрайно кръга на тези лица – кандидати, училищни настоятелства, свързани с тях лица, в един момент цялата работа може да потъне и да се изгуби като акцент в толкова много задължени по закон лица. На мен ми се щеше и смятам, че все пак е разумно да попитаме Сметната палата за техния капацитет и възможности специално по отношение на кандидатите за народни представители могат ли те всичко това да го реализират, за да се даде същинската публичност. (Не могат.) Ние все приемаме закони, които не могат! Първо, ние имаме един момент на задължителност на декларирането. Добре. Но вторият момент е за оповестителния ефект, защото там е смисълът гражданите да видят. И ако това практически не може да се изпълни, разширеният кръг всъщност запушва системата вместо да й даде възможности тя да функционира. И затова съм дал редица предложения за отпадане – повечето, категорично съм за това инспекторите и главния инспектор да влязат, защото те досега не фигурират, а те несъмнено са висши държавни длъжности. За това съм и не съм го предложил да отпадне. В Митниците до определено равнище можем. Тръгвайки за дирекциите в Митниците, тогава възниква въпроса защо за дирекциите в митниците „да”, а в БОП – „не”. Работата горе-долу даже е по-рискова на някои. Има доста рискови моменти. Тоест да стигнем само до най-високо равнище, но пак ще остане въпроса, разширявайки Митниците и НАП, утре да разширим и други рискови структури и да сваляме надолу до нива дирекции и в един момент?!
Тоест въпросите са два: веднъж за обществените длъжности и втори път за кръга на държавните служби. Аз даже не го наричам висши държавни длъжности, а това са висши държавни служби. Защото сега законът е само до длъжности. А ние тръгвайки надолу до дирекциите на Митниците, отиваме на ниво служби. Това са държавни служители. Това не са държавни длъжности, а са висши държавни служби. Кое е нивото на държавната служба, до което ще стигнем, в кои ведомства? Например, санитарната инспекция (ХЕИ и Агенцията по храните) по-малки ли са рисковете от корупция, отколкото при данъчните и при НАП.
Това са ми мотивите за тези предложения.
Предс. Искра Фидосова:
Само нещо да уточня. Голяма част от твоите мотиви ги подкрепям в личен план. Да разбирам ли, че ако постигнем съгласие – ако се извадят тези, които не е възможно, например всички кандидат депутати. Голяма част от тях и сега попадат в списъка – които са били и които са на такива длъжности, които сега подават, те са там.
Михаил Миков:
Но по-голямата част не попадат, г-жо Председател. Може да са около 15 000 души, а влизат 240?
Предс. Искра Фидосова:
Да разбирам ли, че ако тук се обединим и това отпадне, не сваляме нивото на всички тези органи, принципен е въпросът - Митница, НАП, Комисия за отнемане на имущество, не ги сваляме на регионални нива, предполагам, че колегите са имали предвид за регионално ниво, че има възложена важна функция.
Михаил Миков:
Там проблемът идва от друго. Защото ние по оня закон ние сега ги направихме решаващи органи тия. Може би това те са имали предвид. Но като тръгнем за тия, няма как да не отидем за НАП в апелативните райони, които са със същите правомощия като „Кушлевата комисия”.
Предс. Искра Фидосова:
Да приема ли, че, ако тук успеем да постигнем съгласие, след като чуем и колегите вносители, да се откажат от предложението си, да вървим на националните длъжности и надолу да не сваляме към директора на областните структури. Има логика и сте прави за комисиите, които специално предлагате. И за Митниците и аз смятам, че трябва да влязат, но е прав г-н Миков, че трябва и останалите да ги разгледаме.
Михаил Миков:
И още една линия. Знам, че общественият интерес в момента към заплатите на директорите, управителните съвети и пр. е убострен. Само че утре някой ще вкара за банките. Защото заплатите в управителните съвети на банките? Ако тръгнем в тази посока да видим докъде ще стигнем, защото всяко такова решение бързо се взима, само че после то си има опашчици. Това са частни търговски дружества. Не възразявам, ако трябва и до едноличните търговци да стигнем? Само че да ни е ясно съзнанието накъде вървим. Затова съм предложил отпадане за частния сектор. Едни са под контрола на ДКЕВР. Защо изключвате тези, които са под контрола на Комисията за финансов надзор? Защо изключваме тия, които са под надзора на КРС – медиите?
Това са ми били мотивите. Извинявайте, че се налага да тръгна. Но докъде може да се стигне в това увлечение?
Мая Манолова:
Бих искала да обърна внимание, тъй като в момента получавам SMS, че НПО искат да влязат в сградата и да участват в заседанието на Правната комисия. Има коментар в ефир по Дарик радио, че неправителствени организации искат да влязат, но не ги пускат.
Предс. Искра Фидосова:
Моля сътрудника на комисията да се обади на пропуска и ако има желаещи, да се пуснат. Който чака, да бъде допуснат на заседанието.
Г-жа Петрова.
Кристияна Петрова:
Благодаря, г-жо Председател, че ми дадохте думата. Искам да вметна, че този закон беше приет принципно в пленарна зала на първо четене със 71 гласа „за”. Така че той не е сбъркан концептуално. Считаме, че от този законопроект има необходимост, самото общество го иска и отдавна го работим. На финала на 41-то Народно събрание считам, че хората, дори и протестиращите, имат нужда от това. Благодаря.
Предс. Искра Фидосова:
Г-жа Манолова. Но бих искала вече да вървим по текстовете на закона, защото така не вървим напред. Заповядайте, г-жо Манолова.
Мая Манолова:
В пленарна зала не беше направена заявка, че ще се правят промени в предмета на този закон. Аз не възразявам, ако се реши, да си декларират имуществата, в обхвата на този закон да влязат всички лица, които са ангажирани в ръководствата на юридически субекти в публичния и частния сектор, както тук е идеята за промяна. Но нали си давате сметка, че няма как с промените в този закон да засегнем само едни конкретно определени лица и това да са неправителствените организации в обществена полза. Защото тук на първо четене се сещаме за още един много широк кръг от субекти, които при това работят с публични пари. На първо място това са търговските дружества, които печелят колосални обществени поръчки. Това са търговските дружества, които печелят проекти по европейски програми. Това са медиите, които се финансират също с публични пари масово, особено през последно време. Това са банките, в които отлежават част от публичните пари. Защо точно неправителствените организации? Защо не банките? Защо не дружествата, които печелят обществени поръчки? Защо не медиите? Защо хващаме само един субект? Извинявайте, това е абсолютно едностранчив подход и на мен лично, ще го кажа съвсем откровено, това ми прилича като наказателна акция срещу неправителствените организации точно в контекста на предстоящите избори. Има едни, които не са удобни на управляващите. Това са НПО, които имат собствено мнение и тук е номерът по някакъв начин да бъдат притискани. Това е знакът, който давам. Това е даже само по себе си, на фона, че никой
Предс. Искра Фидосова:
Може ли само да те помоля от наше име да не говориш. Говори само от твое лично име и от името на вашата група. Всички НПО, които са тук и които са подали становища ще бъдат чути.
Мая Манолова:
В момента изразявам собствената си позиция, че не желая да участвам в закон, който има вид на наказателна акция срещу определени субекти.
Другият подход е публичност на декларациите на абсолютно всички български граждани или както предложи Михаил Миков това да се извади в отделен закон и тук да се включат абсолютно всички, които боравят с публични пари. Даже тук в този текст критерият да получават публични пари изобщо не е заложен. Защо точно НПО? Защо не медиите? Защо не социологическите агенции? Защо не дружествата, които печелят огромни пари от обществени поръчки? Защо не банките?
Предс. Искра Фидосова:
И в това има логика. Имаше срок до снощи до 18:00 часа да прави всякакви предложения.
Мая Манолова:
Това е законодателстване извън всякакви права на законодателния процес. Аз отговорност за този подход няма как да поемам.
Предс. Искра Фидосова:
В петък в пленарна зала сме гласували този законопроект и днес гледаме на второ четене този закон. Кой какво мнение има ще го каже сега. Обръщам внимание на това, че да влезе закона в пленарна зала и да се гледа без доклад и каквото решим тук да подадем и да се коригира, друг е въпросът какво ще се коригира в зала, но без доклад е най-лошият вариант. Аз самата признавам, че вчера се чудех какво да правя, защото приет на първо четене, гласуван в петък в пленарна зала и влиза днес в извънредно заседание, аз смятам, че всички тук сме отговорни и поне минимумът, който можем да направим, е да се опитаме най-спорните неща да махнем, да изчистим текстовете и дадем някакъв що-годе приличен вид на доклад за второ четене. Това се опитваме да направим днес. Това беше и моето желание и идея, за да направим това извънредно заседание на комисията в момента. Иначе отива след един час на извънредно заседание в пленарна зала без доклад и ще гледаме нещата така както са спорни, внесени по законопроекта. Затова много ви моля да видим спорните моменти, кое остава и кое не остава, да чуем представителите, които са тук в момента, а тези, които казват че чакат, са добре дошли всички. Който иска да дойде и да каже. Становищата ви са раздадени. Да видим какво ще излезе от нашата комисия като доклад. А в зала и този доклад последно може да бъде коригиран като предложение.
Затова предлагам наименованието на закона да остане за гласуване накрая, след като видим дали ще останат точките така както са предложени.
Тъй като нямаше реално първо четене в Комисията по правни въпроси, моля г-н Василев и представителите на неправителствените организации, които са тук в момента, да вземат отношение като изкажат принципна позиция. Доколкото разбирам представителите на неправителствените организации ще изкажа мнение само по точката за НПО. Обръщам внимание, че това не е законопроект само за НПО. Той засяга още 10-15 субекта, така че да не превръщаме цялото предложение само като предложение за НПО. Кажете в рамките на една-две минути вашите становища и да започнем по доклада. Заповядайте.
Д-р Диана Инджова:
Представлявам национално представените организации на хора с увреждания. Повечето сигурно сте чували Съюз на инвалидите, на слепи, на глухи. Ние сме 21 организации.
Предполагам, че повечето го знаете, защото когато дойдат избори, всичките сте при нас. И когато става въпрос за прозрачност, винаги сме казвали „Да на всякаква прозрачност!” Който не се плаши да покаже какво има, естествено че ще защити каквато и да е промяна. Странно е обаче, когато всъщност промяната иска да се фокусира само върху конкретни организации, които са взимали пари от държавния бюджет, г-жо Манолова. Защото това сме тези 30 организации, заедно с Рилска обител и т.н. Значи искаме да прикрием онези, които вадят милиони, вкарват ги от една каса в друга каса и не искаме те да изкарат на показ техните доходи. Явно има нещо много съмнително. И тук име по име ще записваме кои сте от вас, които ще гласувате и ще сложите един политически чадър върху една подобна група. Да кажете само тези, които така или иначе минават на Сметна палата. Хубаво да си бяхте погледнали законите. Тези 30 организации получават всяка година проверки от 20 институции – от Финансовото министерство, от Сметната палата и т.н., може да ги изредите още 18-20. В тази концепция има нещо много интересно. Става въпрос или да изкараме на показ всички останали, за които ние много отдавна пледираме, че въртят едни огромни милиони, че вкарват пари от ляво и от дясно, че в случая много от тях са даже с досиета от страта държавна сигурност и са определени да разпределят тези милиони. Кой от вас в момента ще иска да направи този политически чадър? В момента РЗС дава поправка с чл. 39. Ние сме категорично против това. Или ще сложите проверка на всички, иначе означава, че се опитвате да изкарате всъщност нещо, което така или иначе е публично, а да защитите онези, които разкарват големите милиони. Тоест вие в момента прикривате ли корупция или неприкривате корупция?
Ние сме да се махне т. 39 и ако има проверка, да има за всички, за да няма дискриминационно деление.
Предс. Искра Фидосова:
Това, което е внесено от вносителите първоначално като предложение за промяна засяга всички неправителствени организации, без да има ограничение. Между първо и второ четене, вчера е постъпило предложение с това, което вие цитирате в момента – т. 39, да не са всички неправителствени организации, а тези, които през предходната година са били финансирани с публични средства или със средства от европейския съюз.
Д-р Диана Инджова:
Смятаме, че това би било политически чадър.
Предс. Искра Фидосова:
Аз за първи път чувам всички тези неща. Ако правилно ви разбирам, вие подкрепяте по принцип това да има публичност.
Д-р Диана Инджова:
Ако има публичност, да бъде за всички. Ако подобна идея от парламента на Република България да има проверка към всички да покажат своите доходи, то трябва да бъде към всички неправителствени организации. Ако се класифицираме само за малката група от 30 организации, явно е, че вие прикривате и слагате политически чадър на ваши организации и ние ще извадим кои са тези ваши организации.
Мая Манолова:
Аз подкрепям и за банките, и за медиите и за ....
Предс. Искра Фидосова:
До банките не сме стигнали. Сега говорим за НПО. Подкрепяте го за всички организации да е публично. Вие сте от една организация?
Д-р Диана Инджова:
Ние сме 30 организации.
Янаки Стоилов:
Нека да започнем текст по текст по доклада. Нали вече взеха отношение. Защо трябва всеки да взима думата?
Людмил Велков:
Аз който съм на инвалидна количка съм успял да дойда, за да защитя една правилна теза. Всичко останало, който е дошъл, дошъл. Само искам да ви кажа нещо, което проверих. Милионите, които минават през НПО са над 100 млн. евро годишно. Мислите ли, че в икономическа криза, това са много пари. И тези пари не могат да не бъдат контролирани от българските институции. И това не са пари от Европейския съюз. това са пари вътре, които се въртят в Република България. Така че ние сме против да има някакви изключения.
Янаки Стоилов:
Г-жо Председател, може ли да започнем да гледаме точка по точка предложенията. Аз мисля, че позицията е една и съща.
Предс. Искра Фидосова:
Нека в рамките на 1 минута и останалите да кажат мнението си. Ако позицията е една и съща?
Адриана Стоименова:
Само да допълня, че наистина тук става въпрос за равнопоставено третиране на правни юридически субекти, независимо дали има държавна субсидия или не. Тук става въпрос за организации, които протестират срещу това, че оборотите им, балансите им от 80 млн. лв. годишно ще бъдат контролирани.
Предс. Искра Фидосова:
Вие подкрепяте позицията за всички. Има ли други представители на НПО, новодошли? Заповядайте.
Желяз Турлаков:
Причината е самоочевидна и по своята същност трябва да бъде справедливо за всички организации. Аз съм над 10 години в областта на НПО и се сещам за цял букет организации, които са директно свързани с партиите и мога да дам примери за това. Или ще бъде за всички, или няма да бъде. Няма как да бъде само за една определена част.
Предс. Искра Фидосова:
Продължаваме по доклада с уговорката, че ако дойде още някой представител на НПО, ще го изслушаме в рамките на една-две минути като принципна позиция.
§ 1 е за заглавието на закона и ще се върнем след това на него.
§ 2 също го пропускаме.
Отиваме на § 3. той е основният и след това ще се върнем.
Предложение на н.пр. Михаил Миков за промени в § 3, което беше представено от г-н Миков, той го обоснова и аз няма да го чета.
Предложение на н.пр. Я. Янев и група народни представители е да се мисли за варианта тези NGO, които боравят през предходната година с публични средства или със средства по програми на Европейския съюз е в т. 38 след думата „органи” да се добави „на Националната електрическа компания, на Българския енергиен холдинг и”.
И предложението за редакция на комисията на § 3. Ще гласуваме точка по точка.
„§ 3. В чл. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1.
а) в т. 15 накрая се поставя запетая и се добавя „главният инспектор и инспекторите в Инспектората към Висшия съдебен съвет.”
Гласуваме буква „а”. Деветнадесет „за”, без против и въздържали се.
Следващото:
„б) в т. 25 накрая се добавя „и директорите на дирекции в Централното митническо управление”.”
Темата, която постави г-н Миков. Г-н Василев, заповядайте.
Емил Василев:
Нашето предложение включва и директорите на териториалните данъчни дирекции. Ние категорично държим в този вариант да се гласува, защото поне моето впечатление, доколкото има корупция в данъчната администрация, тя е съсредоточена точно на това ниво. Най-важните решения в данъчната администрация се взимат на ниво териториални данъчни дирекции. Вижте, примерно, Териториална данъчна дирекция- Велико Търново, с какъв обхват е – от Видин до Велико Търново. Или примерно Пловдив. Това са много големи структури, които всъщност взимат решенията. Те издават и актовете, които пораждат задълженията. Най-сериозните решения се взимат на ниво териториална данъчна дирекция. И ако има корупция в тази система, тя е съсредоточена на това ниво. Категорични сме. Имаме предвид длъжностите в централното управление и директорите на териториалните данъчни дирекции.
Предс. Искра Фидосова:
Г-н Миков се изказа за нивата надолу и там има неразбиране.
Емил Василев:
Говорим за ниво териториални данъчни дирекции.
Предс. Искра Фидосова:
В момента коментираме НАП. НАП има следната структура: национална и имат регионални 5 или 6 звена. Те говорят за териториалните Велико Търново, Пловдив, Варна, Бургас, София. В закона са териториални дирекции. Те са бюра, а не са дирекции.
Уточнявам, че в т. 26, буква „в” не става въпрос за териториалните бюра в 28-те области, а става въпрос за 5 или 6 териториални бюра, където са и обжалванията. Има много логика да бъдат там.
На въпроса на г-н Миков, който постави, защо не и други служби. Другите служби досега ги няма в закона. Аз разбирам, че сте следвали като логика е тези, които ги има в закона, да слязат още ниво, където всъщност се генерират най-важните решения в тези органи.
Аз мисля, че тук няма противоречие с това, което г-н Миков каза. Той имаше предвид да не се слиза много надолу. Той говореше за 28-те области, а не за 6-те териториалните.
По точката на НАП. Склонни ли сте директорите на 6-те дирекции да влязат като приложно поле за деклариране на имуществото.
„в) в т. 26 след думата „директор” се поставя запетая и се добавя „заместник-директорите и главният секретар”, а накрая се добавя „и директорите на дирекции в централното управление и директорите на териториалните дирекции”.”
Гласуваме буква „в”.
Седемнадесет „за”, Против? Няма. Двама „въздържали се”.
Връщаме се на буква „б”. Тъй като г-н Василев се изказа по буква „в”, затова първо гласувахме нея.
Емил Василев:
В буква „б” става въпрос само за централната митническа администрация.
Предс. Искра Фидосова:
„б) в т. 25 накрая се добавя „и директорите на дирекции в Централното митническо управление”.”
Гласуваме буква „б”. Деветнадесет „за”, без против и въздържали се.
Буква „г”.
„г) в т. 26а накрая се добавя „и директорите на териториалните й звена”;”
Това е за Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество. По закон имат изключителни правомощия и компетентност. Аз мисля, че тук категорично трябва да го подкрепим.
Красимир Ципов:
Позволете ми едно разяснение, г-жо Председател.
По сега действащия закон всички директори и заместник директори на всички служби за сигурност и обществен ред, включително и ДАНС и техните териториални дирекции подлежат на санкция по този закон, т.е. декларират по този закон пред Сметната палата.
Предс. Искра Фидосова:
Гласуваме буква „г”, т. 26а. Деветнадесет „за”, без против и въздържали се.
Буква „д”.
„д) създава се нови т. 31 и т. 32 до 40.
„31. членовете на управителните и контролните органи на представителните организации на работниците и служителите и на работодателите, чиито представители са постоянни членове на Националния съвет за тристранно сътрудничество;”
Тук от НПО се изказаха. Г-жа Манолова.
Мая Манолова:
Тук е проблемът с неправителствения сектор. Бележката ми е принципна. Това е свързано с разширяване на обхвата на този закон. Или този закон ще включи длъжности в публичния и частния сектор, извън тези които заемат висши държавни длъжности и тогава критерият трябва да бъде еднакъв за всички, или просто да не влизаме в избирателно включване.
Емил Василев:
От името на вносителя, ако ми разрешите, с две думи съвсем накратко да поясня по т. 31, г-жо Председател.
В Съвета за тристранно сътрудничество се решават най-важните въпроси по отношение на политиката на доходите в Република България. И досега упреците на обществото винаги са били към правителството, че в резултат на неговата политика доходите не били добри.
Вижте какво пише в Кодекса на труда относно Съвета за тристранно сътрудничество. Тоест там и синдикатите взимат участие и работодателските организации, които са национално представени и те носят заедно отговорността за политиката на доходите в Република България. Ние затова в името на справедливостта смятаме, че след като синдикатите и работодателските организации имат толкова съществено значение по отношение на политиката на доходите в Република България, трябва да знаем и техните доходи и имущество какви са. Благодаря.
Предс. Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Василев. Г-жа Манолова.
Мая Манолова:
Тук съм абсолютно съгласна с Вас. Ако вървим към публичност даже аз съм по-крайна – данъчните декларации на всички. Обаче това не може да стане в този закон. Защото или ние ще включим всички от неправителствения сектор и от частния сектор (за частния сектор тези, които работят с публични пари), а за неправителствения съм склонна да се съгласна абсолютно всички, които участват. Или трябва да включим всички или този избирателен подход, който накрая стига тук да са описани само една малка част от широката гама граждани, които са ангажирани в ръководствата на юридически субекти, както е написано тук в „обществения и други длъжности в публичния и частния сектор”, това просто създава впечатление за едностранност в подхода и за преднамереност.
Предс. Искра Фидосова:
Г-н Радев, заповядайте.
Емил Радев:
Така или иначе в обхвата на закона, поне това, което виждаме, влизат тези, които се занимават с обществено полезната цел и с обществени отношения, които по някакъв начин се регулират. Изключени и сдружения и фондации в частна полза и т.н. С две думи, в обхвата на закона това е изключено. Така или иначе като говорим за частен сектор, или когато говорим за сдружения или фондации с частна цел, в частна полза, ние пак по този закон спазваме този принцип. (А медиите?) Медиите са частни търговски дружества, доколкото знам, с изключение на БНР и БНТ, които така или иначе са по специален закон.
Предс. Искра Фидосова:
Колеги, публични функции можем да извлечем за много сектори, които в момента сигурно не сме си и представяли, като тръгнем да разсъждаваме. Моля ви по текстовете да вземете отношение. Всеки един от вас имаше възможност да внесе предложения.
Г-н Лазаров.
Димитър Лазаров:
Г-жо Председател, нищо ползотворно няма в тази дискусия. Моля да пристъпим към гласуване. Едни и същи доводи се повтарят. Аз предлагам да не давате възможност едни и същи доводи в началото на заседанието един час и сега продължаваме със същите доводи.
Предс. Искра Фидосова:
Колеги, нека да е ясно от стенограмите, че става въпрос за тези, които са в обществена поза, а не в частна. Ясно е това. Нека да няма спекулации по този въпрос. Тези, които ще прилагат след това закона и тези, които имат задължение да четат, става въпрос за тези, които са в обществена полза по т. 31.
Янаки Стоилов:
Искам само да поясня, че т. 31 има собствено основание, защото това са специфични органи, в които определени организации по право имат пряка връзка с държавните органи, които формират политиката в съответната област. Това е собственото основание. Тук не сме на плоскостта на общия дебат за ролята на неправителствените организации. Той ще се води по другата точка. Тук те имат специално основание по закон, като гарантирано право да участват и да формират позиции, които по-нататък могат да бъдат и позиции на държавата.
Предс. Искра Фидосова:
Гласуваме т. 31. Който е „за” редакцията на комисията за т. 31, моля да гласува. Петнадесет „за”. Против? Няма. Четирима „въздържали се”.
Продължаваме с т. 32.
Емил Василев:
Г-жо Председател, тук са няколко точки – т. 32, 33, 34, 35 и т. 36 включително, за които искам да кажа следното. Това касае изключително представители на Република България в различни международни организации най-общо казано, като се започне от Европейския парламент, Европейската комисия, НАТО, дипломатически представителства и други международни организации от рода на ЮНЕСКО, УНИЦЕФ и пр.
Предс. Искра Фидосова:
Бих искал да направя коментар по редакцията на комисията специално за т. 32 и т. 33. Преди това г-н Стоилов поиска думата.
Янаки Стоилов:
Въпросът е, че, ако някъде се дублират по силата на европейски изисквания, просто в преходните разпоредби да се запише, че информацията, която там се подава, се подава и пред българските органи. Специално за еврокомисарите мисля, че е такъв случаят. За други не знам.
Предс. Искра Фидосова:
Специално за еврокомисарите не е лошо и тук да ги има, за да не създаваме впечатление, че ги няма и да се създава напрежение.
„32. членовете на Европейския парламент от Република България;
33. членовете на Европейската комисия от Република България и българските граждани, заемащи длъжности в органите на Европейския съюз, избрани или назначени с решение или по предложение на български държавен орган.”
34. българските граждани, заемащи длъжности в Организацията на Северноатлантическия договор, които са избрани или назначени с решение или по предложение на български държавен орган.”
35. ръководителите на задгранични представителства на Република България;”
Г-н Василев, правили сме редакция на тези точки, като сме гледали терминологично да отговаря на другите закони като наименования. Това сме си позволили да направим, за да може за второ четене текстовете за зала да имат приличен вид.
И редакцията на т. 36.
„36. българските граждани, които по решение или предложение на български държавни органи са членове на управителни или контролни органи на международни организации, съфинансирани от Република България;”
Гласуваме анблок т. 32, т. 33, т. 34, т. 35 и т. 36 така, както ви прочетох редакцията на комисията. Деветнадесет „за”, без против и въздържали се.
Продължавам с т. 37.
„37. членовете на управителния съвет и на надзорния съвет на Българската банка за развитие.”
Тук вносителите са имали предвид, че това е единствената държавна банка.
Емил Василев:
Мисля, че е ясно и нямаме какво да добавим.
Предс. Искра Фидосова:
Да гласуваме т. 37. Който е „за”, моля да гласува. Деветнадесет „за”, без против и въздържали се.
„38. членовете на управителните и контролните органи на Националната електрическа компания, на Българския енергиен холдинг и на юридически лица, които осъществяват дейност, регулирана от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране.”
Става въпрос за ЕРП.
Янаки Стоилов:
Това нещо ние ще го подкрепим поради остротата на проблемите. Но точно тук подходът не е последователен, защото навлизаме в един друг сектор, който не е изцяло уреден, а е също важен. Но по силата на актуалните обстоятелства, няма да се противопоставяме на това нещо.
Димитър Лазаров:
В текста, който се предлага за т. 38 е записано „или”. Трябва да стане „членовете на управителните и контролните органи...”.
Предс. Искра Фидосова:
Логични са въпросите, които поставиха и г-н Стоилов и г-жа Манолова и ние също, на това е наболял проблем.
Колеги, има ли възражения от нашата група по този текст? Няма възражения. Ние също ще го подкрепим.
Ще гласуваме и предложението по тази точка между първо и второ четене, което е постъпило.
Уточнение. Никой не е против. Ще го гласуваме, но стои принципния въпрос защо още не се разширява обхвата и на други – КРС, медии, горива, банки и т.н.
Гласуваме т. 38 с направената редакция вместо „или” се записва „и”.
Който е „за”, моля да гласува. Деветнадесет „за”, без против и въздържали се.
Продължаваме с т. 39.
„39. членовете на управителните органи на юридическите лица с нестопанска цел за обществено полезна дейност по смисъла на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, които през предходната календарна година са били финансирани с публични средства или със средства по програми на Европейския съюз;”
Това е редакцията. Другият вид е това, което е по вносител. И двете неща са внесени от вносителя на законопроекта. Другото предложение е във вида, в който е внесено:
„39. членовете на управителните органи на юридическите лица с нестопанска цел за обществено полезна дейност по смисъла на Закона за юридическите лица с нестопанска цел;”
Това са двете редакции и варианти. Г-н Василев, заповядайте.
Емил Василев:
Понеже сме вносители на основния текст, а след това и на предложението между първо и второ четене.
Ние като вносители се съобразяваме с аргументите на граждански организации и затова оттегляме предложението, което сме направили между първо и второ четене и остава за гласуване основния текст на т. 39. Или за всички, или за никой.
Янаки Стоилов:
При това положение, ние правим предложението да се включи текстът, който е по редакцията на комисията. Аз го правя това предложение. Смятам, че това е разумното предложение, което наистина трябва да сложи някак ред.
Предс. Искра Фидосова:
Аз предлагам да не го оттегляте. Нека след обяд залата да го реши. До 11:00 часа, преди да чуя вашите аргументи, доколкото разбрах вчера от сутринта от медиите е защо всички, защо еди-какво си. Чух едната страна, която мислех, че е страната на всички. Сега разбирам и чух и други аргументи, които в момента също ме накараха да се замисля кое от двете неща. Логиката е правилна или за всички, или за никой.
Д-р Диана Инджова:
Г-жо Фидосова, ние сме 1 милион като членове. Ако някой подкрепи това, г-н Стоилов, вярвайте ми всички тези членове ще бъдат срещу вас.
Предс. Искра Фидосова:
Г-н Василев, ако искате, не го оттегляйте и д остане за зала, за да може все пак всички колеги народни представители да имат възможност да гласуват в зала и двете предложения.

Янаки Стоилов:
Иначе комисията няма да има становище?
Предс. Искра Фидосова:
Да го обсъдим. Г-жа Манолова иска думата.
Мая Манолова:
Аз съм категорично и срещу двата текста. И пак се връщам на следното. Даже тук да приемем втория стеснителен вариант, пак отиваме в предмета на закона. Предметът на закона, понеже не ме разбрахте правилно, предметът на закона да се отнася до всички юридически субекти, които получават държавно финансиране. И тогава трябва да се включат: медиите, които получават държавно финансиране, търговските дружества, пак повтарям всички субекти. Тук как ще ги разграничите субектите? Как ще кръстите закона? За лицата, заемащи висши държавни длъжности и за тези, които са в управителните съвети и за юридически лица, които получават държавна субсидия.
Предс. Искра Фидосова:
Инспекторатът към ВСС го няма, но е очевидно че трябва да бъде.
Мая Манолова:
Инспекторатът всъщност са лица, заемащи висши държавни длъжности. Шефовете на посолствата са висши държавни длъжности. Но НПО не са заемащи висши държавни длъжности.
Предс. Искра Фидосова:
Затова има предложение за промяна в наименованието на закона и обхвата.
Мая Манолова:
Ако приемете само те да се включат, трябва да го кръстите, че се прави специално за тези НПО.
Д-р Диана Инджова:
Или махат всички НПО или оставяте само 30 организации.
Мая Манолова:
Аз подкрепям това, което казват, обаче добавям сред НПО да са социологическите агенции, медиите, банките и всички субекти. НПО не са в обхвата на този закон.
Димитър Лазаров:
Към вносителите имам няколко въпроса. Колко са НПО? Защото този закон, освен да го приемем, той трябва и да се прилага от Сметната палата и трябва да работи.
Емил Василев:
Г-жо Председател, аз разбирам за какво иде реч и ако се приеме, че всички трябва да декларират техните ръководни органи, става въпрос за десетки хиляди хора. Аз искам, все пак тук има представители на граждански организации, ако се приеме всички да подават такива декларации, как те гледат на това и кой би могъл да контролира. Все пак става въпрос за десетки хиляди хора. Защото това всъщност е контрааргументът.
Д-р Диана Инджова:
Вие всъщност искате да контролирате тези, които така или иначе са контролирани от Сметната палата и от всички. Това е смешно, което правите в момента. Или прикривате някой, или какво правите?
Предс. Искра Фидосова:
Добре. Разбрахме.
Колеги, обръщам се към членовете на комисията. Имаме технически въпрос как д оформим предложението.
Ако решим и оставим в пленарна зала да решим кое от двете, не мога да намеря. Как да излезе доклада на комисията?
Янаки Стоилов:
Искам да предложа начина, по който трябва да действа комисията.
Предс. Искра Фидосова:
Другият вариант е така, както го правим, което може би е по-коректното – ние да гласуваме едно от двете и да оставим пленарна зала с ясното съзнание, че и при нас има хора, които в момента може би не са взели решение кое от двете, чувайки аргументите в едната и в другата посока.
Янаки Стоилов:
Г-жо Председател, нека да действаме така, както трябва по правилник да бъде. Само преди това искам да споделя, че аз оставам с впечатление, че част от организациите не водят тази борба принципно. Аз чух, че те биха приели да отпаднат всички неправителствени организации в обществена полза, вместо ограничителния вариант тези, които получават държавно финансиране. Това се чу. Но това означава, че нещо има друго в тази борба, която е конкуренция между различни категории нестопански организации, а не решаване на един въпрос. Но това само като извод от дискусията.
Има предложение за отпадане на този текст. Г-жа Манолова предлага отпадане на този текст. Гласува се предложението за отпадане. В зависимост от това по-нататък, ако този текст остане, независимо какво е мнението на вносителите, аз внасям предложение за ограничаване на обхвата със същата редакция, както е дадена. Комисията гласува и най-накрая решава какво е нейното становище и това отива в пленарна зала.
Предс. Искра Фидосова:
Предлагам ви принципно, както правим с всички закони, никакво изключение, за да няма обвинения към нас.
Гласуваме т. 39 отделно по вносител, т.е. всички НПО. Предлагам ви чисто формално да излезем с резултат, че подкрепяме по вносител и в същото време г-н Василев да не си оттегля предложението. Идеята ми е в зала да останат двете неща. Ако подкрепим по вносител – това, което г-жа Инджова каза, всички да са, на г-н Василев няма да бъде подкрепено, но да не го оттегляте ми е молбата, за да може в зала още веднъж поотделно да бъдат подложени на гласуване т. 39 по вносител и т. 39 като предложение на н.пр. Яне Янев и група народни представители.
Янаки Стоилов:
И комисията няма да излезе със становище?
Предс. Искра Фидосова:
Напротив, ще излезе в подкрепа на точката по вносител. И тогава в зала ще останат пак две гласувания. Или ще подкрепи по вносител залата, или ще подкрепи предложението на г-н Василев. Имаме време да отидем по парламентарни групи и да обсъдим това.
Янаки Стоилов:
Да разбираме, че комисията не подкрепя неговото предложение, но той го запазва.
Предс. Искра Фидосова:
Точно така. Не подкрепя неговото предложение между първо и второ, за да оставим възможност сега по парламентарни групи да вземем становище.
Емил Василев:
Г-жо Председател, категорично оттегляме нашето предложение между първо и второ четене. Г-н Стоилов каза, че е готов това, което ние оттегляме, той сега да го предложи.
Предс. Искра Фидосова:
Тогава нека в зала да го предложи.
Янаки Стоилов:
Не мога в зала да го предложа. Предлагам го тук.
Емил Василев:
Щом г-н Стоилов държи на това, нека тук да го предложи. Ние го оттегляме.
Предс. Искра Фидосова:
Като го предложи г-н Стоилов тук, комисията трябва да го гласува. Като го гласуваме, тогава отиваме само с един вариант в зала. А досега ние говорим, че в зала трябва да отидат двата варианта, тъй като са спорни. Всеки да се прибере по групите преди 13:00 часа, за да се вземе решение кой от двата варианта ще подкрепим. Да не предрешаваме 19-те члена на комисията по тази спорна точка възможностите за гласуване в пленарна зала.
Според мен, е справедливо да оставим след обяд цялата зала да реши дали едното, дали другото. А в момента 19-те члена на комисията, които гласуваме тук, ако изберем само едното, а другото падне като вариант за пленарна зала да се гласува, предрешаваме въпроса.
Затова помолих г-н Василев, ако е съгласен, да не си оттегля предложението.
Емил Василев:
Вижте как се тълкува тази ваша молба.
Предс. Искра Фидосова:
Колеги, залата решава. Това са законите. Един закон приключва тогава, когато в окончателен вид пленарна зала реши как. В момента говорим за следното.
Д-р Диана Инджова:
Имате оттегляне на това, което е предложено. Какъв е проблемът.
Предс. Искра Фидосова:
М същото време има постъпило предложение от г-н Стоилов, ако г-н Василев си оттегли предложението, г-н Стоилов го прави същото. Тук не става въпрос за по същество. Тук става въпрос за правна техника, която ще използваме, за да стигне докладът в зала в такъв вид. Не става въпрос за принципно
Людмил Велков:
Извинявайте, но една правна техника ме кара мен да вляза в кон в Хилтън, което не е правено никъде по света. Вие ще ме накарате пак аз да направя някаква щуротия, защото тук се стига до едно общоприето мнение и в следващия момент ние нямаме гаранция. Хората, които стоят зад нас, са ни избрали ние да гарантираме техните права.
Предс. Искра Фидосова:
Правна комисия не решава как ще изглежда законът след приемане в пленарна зала. Комисиите имат ангажимент да подготвят и всички варианти, които са направени като предложения, влизат в зала. Решенията на Правната комисия и на която и да било комисия не правят окончателно приемане на който и да било закон. Гласуването става само в пленарна зала. Тук се дават варианти, редактирани и подготвени правно така, че който и да бъде избран в зала, да бъде съобразен с терминология, с разпоредбите в други закони. Не става въпрос за по същество.
В доклада, който ви е раздаден има направено предложение и аз съм длъжна да го подложа на гласуване. Нищо ново не вкарваме в момента. Имаме ред и правила, които следваме при подготовката на докладите за пленарна зала. За да бъде този закон приет, трябва да са спазени разпоредбите на правилника как става приемането.
Последно, г-н Василев, оттегляте ли предложението си между първо и второ четене.
Кристияна Петрова:
Г-жо Председател, тъй като възникнах доста спорове по тази точка и понеже е важна, да я гледаме накрая. Сега да продължим по доклада.
Предс. Искра Фидосова:
Това е краят. Нямаме повече време.
Емил Василев:
Оттеглям предложението, направено между първо и второ чете по § 3, т. 2 относно т. 39.
Предс. Искра Фидосова:
Значи няма да подлагам на гласуване такова предложение. Имаме предложението по вносител за т. 39. Основния текст по вносител за т. 39 има ли нужда от редакция? Няма. Има думата г-н Стоилов.
Янаки Стоилов:
Аз внасям същото предложение като допълнение за редакция на т. 39.
Мая Манолова:
Аз правя предложение за отпадане на т. 39 по вносител. Тоест никакви юридически лица да не се включват.
Предс. Искра Фидосова:
Няма нужда да се прави такова предложение, защото има внесено такова от г-н Миков.
Мая Манолова:
Понеже за отпадане всеки може да прави предложение по аргументи, и моите аргументи са, че тук вкарваме само и единствено НПО.
Предс. Искра Фидосова:
По т. 39 първо подлагам на гласуване предложението на н.пр. Михаил Миков за отпадане на новата т. 39 в чл. 2, ал. 1. Който е „за”, моля да гласува. Петима „за”. Против? Двама „против”. Дванадесет „въздържали се”.
Тъй като г-н Василев оттегля направеното предложение по т. 39 между първо и второ четене.
Същото предложение в същата редакция, както е изписана във вариант за редакция в доклада, се прави от г-н Стоилов.
Подлагам на гласуване това предложение. Тези, които отсъстват в момента, ще ги броя „въздържали се”, тъй като не са ми казали как гласуват. От 19 гласуващи, един „за”, осемнадесет „въздържали се”, без против.
В доклада като правна техника ще изпишем отделно предложението на н.пр. Янаки Стоилов в комисията, но то не се подкрепи.
Преминаваме към т. 40. Предложение за редакция на комисията.
„40. кандидатите за президент и вицепрезидент, за народни представители и за членове на Европейския парламент от република България, освен ако не декларират имущество, доходи и разходи на друго основание по този закон;”
Г-н Миков предлага да отпадне т. 40.
Гласуваме предложението на н.пр. Михаил Миков т. 40 да отпадне. Който е „за”, моля да гласува. Четиринадесет „за” предложението на г-н Миков т. 40 да отпадне. Един „против”. Четирима „въздържали се”
Продължаваме с предложението за редакция на комисията.
„2. В ал. 2 се създава изречение второ: „за лицата по ал. 1, т. 33, 34 и 36 уведомлението се извършва от ръководителя на органа, приел решението или направил предложението.”
Има ли възражения по това предложение? Няма. Гласуваме предложението за редакция с деветнадесет „за”, без против и въздържали се.
Подлагам на гласуване анблок предложенията на н.пр. Михаил Миков в § 3, т. 2, 3 и 4 да отпаднат и в т. 5 предлаганите нови т. 31, 32, 33, 34, 35, 36, 37 и 38 да отпаднат. Който е „за”, моля да гласува. Двама „за”. Против? Няма. Седемнадесет „въздържали се”.
Предложение за нов § 4 от комисията.
„§ 4. В чл. 3, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова т. 5:
„5. доходи за заеманата длъжност, получени през предходната календарна година;”
2. Досегашната т. 5 става т. 6.”
Тук става въпрос за това, че всички лица, които са в обхвата досега на действащия закон декларират само доходи, които са извън тези, които са трудови, служебни и т.н. В същото време, в предната част на декларацията има с какво се разполага като налично имущество и там на практика в завоалирана форма влизат тези възнаграждения. И тук предложението е, за да сме коректни спрямо всички, е в отделна графа да се декларират и тези възнаграждения така, че всичко да е публично за всички тези лица.
Има ли възражения?
Мая Манолова:
Ние се въздържаме.
Предс. Искра Фидосова:
Гласуваме така прочетения текст за нов § 4. Който е „за”, моля да гласува. Петнадесет „за”. Против? Няма. Четирима „въздържали се”.
§ 4. Предложение на н.пр. Михаил Миков § 4 да отпадне.
Желаещи за изказване? Няма.
Гласуваме предложението на н.пр. Михаил Миков § 4 да отпадне. Четирима „за”. Против? Няма. Петнадесет „въздържали се”.
„Преходни и заключителни разпоредби”
Гласуваме наименованието на подразделението на закона. Деветнадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 5 по вносител.
Предложение на н.пр. М. Миков § 5 да отпадне.
Аз лично го подкрепям. Гласуваме предложението на г-н Миков § 5 да отпадне. Осемнадесет „за” отпадането на § 5 по вносител. Един „против”. Без въздържали се.
§ 6 по вносител.
Предложение на н.пр. М. Миков § 6 да стане § 2
Предложение за редакция на комисията за § 6.
„§ 6. (1) Лицата, за които с влизането в сила на този закон възниква задължение по чл. 2, ал. 1, подават декларациите по чл. 4, ал. 1 в 14-дневен срок от обнародването му в „Държавен вестник”. Декларациите се публикуват незабавно на страницата на Сметната палата в интернет.
(2) Лицата по ал. 1 могат да правят промени в подадените от тях декларации в 7-дневен срок от публикуването им. Промените се публикуват незабавно.”
Желаещи за изказване по предложението за редакция на комисията. Няма изказвания.
Гласуваме първо предложението на н.пр. М. Миков за § 6. Четирима „за”. Против? Няма. Петнадесет „въздържали се”.
Гласуваме предложението за редакция на комисията за § 6. Петнадесет „за”. Против? Няма. Четирима „въздържали се”.
§ 7. Предложение на н.пр. Михаил Миков за § 7.
И предложение за редакция на комисията за § 7 за Закона за политическите партии така, както е по доклада.
Желаещи за изказване има ли? Няма.
Гласуваме предложението на н.пр. М. Миков за § 7. Четирима „за”. Петнадесет „въздържали се”. Без против.
Гласуваме предложението за редакция на комисията за § 7. Петнадесет „за”, без против. Четирима „въздържали се”.
Предложение за създаване на нови § 8 и § 9
Предложението за § 8 е за промени в Закона за съдебната власт. Гласуваме § 8 с петнадесет „за” и четирима „въздържали се”. Без против.
Предложението за § 9 е за промени в Закона за Държавна агенция „Национална сигурност”. Гласуваме текста в доклада за § 9 с петнадесет „за” и четирима „въздържали се”. Без против.
§ 8 по вносител.
Предложение на н.пр. Михаил Миков § 8 става § 4.
Предложение за редакция на комисията за § 8
„§ 8. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.”
Изказвания? Възражения? Няма.
Гласуваме предложението на н.р. М. Миков за § 8. Четирима „за”. Против? Няма. Петнадесет „въздържали се”.
Гласуваме редакцията на комисията за § 8. Който е „за”, моля да гласува. Петнадесет „за”. Против? Няма. Четирима „въздържали се”.
Колеги, връщаме се на наименованието на закона.
По вносител е Закон за изменение и допълнение на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности.
Г-н Василев, съгласни сте, че не следва да го подкрепим, тъй като има нови субекти, които вече гласувахме, които влизат в обхвата на закона и съответно следва да бъде друго наименованието на закона.
Гласуваме наименованието на закона по вносител. Няма „за”. Против? Няма. Деветнадесет „въздържали се”.
§ 1 по вносител.
„В заглавието на закона след думата „държавни” се добавя „и обществени”.
Има предложение на н.пр. Михаил Миков § 1 да отпадне.
Предложение за редакция на комисията за § 1.
„§ 1. В наименованието на закона думите „държавни длъжности” се заменят с „държавни, обществени и други длъжности в публичния и частния сектор”.
Друго предложение за наименование нямаме. С оглед на това, което вече гласувахме, в огромната си част с пълна подкрепа от комисията, се предлага това наименование на закона.
Има ли желаещи за изказване по новото наименование на закона? Няма.
Гласуваме първо предложението на н.пр. Михаил Миков за § 1 да отпадне. Четирима „за”. Против? Няма. Петнадесет „въздържали се”.
Гласуваме предложението за редакция на § 1за новото наименование на закона. Деветнадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 2 по вносител.
Предложение на н.пр. Михаил Миков § 2 да отпадне.
Предложение за редакция на комисията за § 2.
„§ 2. В чл. 1 думите „държавни длъжности в Република България” се заменят с „държавни, обществени и други длъжности в публичния и частния сектор”.
Гласуваме предложението на г-н Миков § 2 да отпадне. Четирима „за”, Против? Няма. Петнадесет „въздържали се”.
Гласуваме предложението за редакция на комисията за § 2. Петнадесет „за”. Четирима „въздържали се”, без против.
Предложенията на н.пр. Михаил Миков за § 3 с изключение на тези, които подкрепихме да отпаднат, другите не се подкрепят с гласуване четири „за” и петнадесет „въздържали се”.
Предложението на н.пр. Яне Янев и група народни представители по § 3 беше оттеглено за т. 39 и не подлежи на гласуване.
По т. 38 е подкрепено с деветнадесет гласа „за”.
С това приключваме по доклада за второ четене.
По втора точка - Законопроект за допълнение на Закона за ратифициране на Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, № 302-02-9, внесен от Министерския съвет на 08.03.2013 г.
Имат думата вносителите. Заповядайте.
Милена Иванова:
Много благодаря, че успяхте да намерите време за този проект на закон. Става въпрос за предложение да бъде допълнен Закона за ратификация на Хагската конвенция, който да позволи образователните документи да бъдат заверявани с „Апостил” от Министерството на образованието, младежта и науката дотолкова, доколкото до момента тази дейност се извършваше от външно министерство.
Ние смятаме, че за да бъде завършен целият цикъл от издаването, удостоверяването, заверка и легализация на образователните документи, чиято компетентност е на Министерството на образованието, младежта и науката тази заверка следва да бъде извършена от това ведомство, поради което се предложението за допълнение на Закона за ратификация на Хагската конвенция от 2001 г.
Предс. Искра Фидосова:
Благодаря. Желаещи за изказване има ли? Няма.
Подлагам на гласуване Законопроекта за допълнение на Закона за ратифициране на Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, № 302-02-9, внесен от Министерския съвет на 08.03.2013 г. Който е „за”, моля да гласува. Деветнадесет „за”, без против и въздържали се.
Благодаря ви. Днес на едно заседание ще минат и двете четения. Моля да се подготви докладът.
По трета точка - Отчет за дейността на Комисията по правни въпроси в 41-то Народно събрание.
Колеги, подготвили сме справка за това какво е свършила Комисията по правни въпроси за мандата от 2009 г. до настоящия момент. След оформянето й в окончателен вид, ще бъде оповестена на сайта на комисията.
Брой разпределени законопроекти на Комисията по правни въпроси – 473. От тях брой разпределени законопроекти като водеща комисия – 186 (68 внесени от МС и 118 внесени от народни представители); брой разпределени законопроекти като съпътстваща комисия – 287 (165 внесени от МС и 122 внесени от народни представители).
Брой разпределени на Комисията по правни въпроси проекти на решения – 51.
Брой разпределени на Комисията по правни въпроси проекти на декларации – 4.
Брой изготвени становища и доклади от Комисията по правни въпроси за пленарна зала – 527.
Брой изготвени доклади за първо четене на законопроекти, проекти за решения, определения на Конституционния съд – 370.
Брой изготвени доклади за второ четене на законопроекти - 95
Брой изготвени други доклади (Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на ЕС, годишни доклади, изслушвания в КПВ, предложения, граждански инициативи, декларации и др.) – 62.
Брой проведени заседание на Комисията по правни въпроси – 168. Брой проведени заседания на работни групи – по всеки законопроект, разпределен на Комисията по правни въпроси, като водеща комисия, както и по много от законопроектите, разпределени й като съпътстваща комисия, е имало сформирани работни групи. Всяка от тези работни групи е провела различен брой заседания.
Брой регистрирани в деловодството на Комисията по правни въпроси документи – 2317.
Брой регистрирани в деловодството на КПВ входящи документи – 1442.
Брой регистрирани в деловодството на КПВ изходящи документи – 875. От тях отговори на получени в КПВ запитвания, жалби, сигнали и законодателни предложения на граждани– 480.
Брой получени в деловодството на Комисията по правни въпроси становища по внесени законопроекти - 327.
В общия брой становища, постъпили в Комисията по правни въпроси по внесените законопроекти, трябва да бъдат включени и изпратени на Комисията по правни въпроси становища от отдел „Обща канцелария” и от отдел „Информационно-административен център”.
Колеги, това е справката, която успяхме да подготвим.
Помолих сътрудниците, когато приключи парламента и са готови да предават архива, да извадят като часове по стенограмите колко часа е било всяко едно заседание. Така че това в момента не мога да оповестя.
Такъв кратък отчет-справка, смятам, че трябва да се качи на сайта на комисията, за да има достъп за всички, които желаят да видят отчета.
Ще се опитаме да направим и един по-подробен отчет, който ще се изготви допълнително и най-вече за законопроектите, приети на второ четене при нас.
С това приключваме по дневния ред за днес.
Адриана Стоилова:
Г-жо Председател, благодаря, че бяхме на днешното заседание. Бих искала да се обърна към вас и към представителите на останалите политически партии. Призовавам ви по отношение на т. 39 да проявите мъдрост и да се водите наистина от правното начало на нашата държава, че всички юридически лица в обществена полза са равнопоставени. Много е лесно да се внесе предложение -проверете и тези и онези, но за нас всички сме равни, след като представяме пред обществото някакви обществени интереси на определена група. Надявам се в зала да проявите мъдрост и наистина т. 39 да касае абсолютно всички юридически лица в обществена полза, без изключение.
Предс. Искра Фидосова:
Благодаря. Решението на комисията е такова. За зала не мога да кажа. Предложението, което беше в доклада, вече го няма на практика. Това е правната техника.
Чухме всички аргументи. Вече сме гласували. Отиваме в пленарна зала и до края на деня най-вероятно ще бъде гласуван този закон.
Ако искате да наблюдавате дебата в пленарна зала, може да отидете в другата сграда. Заседанието ще започне в 13:00 часа. Може да получите пропуск през нашата група. Ако желаете, могат да ви се осигурят пропуски на балкона, за да наблюдавате дебата в пленарна зала и самото гласуване, което няма да е преди 14:00 часа.
Благодаря на всички. Закривам заседанието.





Председател:
Искра Фидосова