Законопроект за горите, № 002 – 01 – 89, внесен от Министерски съвет

---

Д О К Л А Д

На редовно заседание, проведено на 4 ноември 2010 г., Комисията по регионална политика и местно самоуправление обсъди Законопроект горите, № 002 – 01 – 89, внесен от Министерски съвет.
В заседанието на комисията взеха участие представители на Министерството на земеделието и храните, на Изпълнителната агенция по горите и на Националното сдружение на общините в Република България.
От името на вносителите законопроектът бе представен пред членовете на комисията от г-н Георги Костов – заместник-министър на земеделието и храните. Предложеният нов Законопроект за горите създава възможност за решаване на възникналите проблеми в практиката по прилагането на действащия закон, който е претърпял многобройни изменения. Основните цели на предложения законопроект са насочени към създаване на необходимите нормативни предпоставки за:
- разделяне на контрола и обществените функции от стопанските дейности в горите; създаване на независими държавни органи за контрол на всички гори; равнопоставеност на различните видове собственост;
- опростяване и прехвърляне на задължения и отговорности от държавата към регистрираните лесовъди и собствениците на гори;
- точна и ясна регламентация на принципите в управлението на собствеността върху горски територии на общини, на физически и юридически лица;
- въвеждане на задължително краткосрочно и дългосрочно планиране, съобразени с наличието на различни видове собственост и с множеството заинтересувани лица;
- въвеждане на съвременни регламенти за поземлените отношения, като е стеснена възможността за извършване на разпоредителни сделки, водещи до намаляване площта на горските територии за сметка на регламентирането на повече възможности за предоставянето им под наем, под аренда, за учредяване право на строеж без промяна на предназначението, за учредяване на сервитути и право на ползване;
- преструктуриране на сектора и обособяване, от една страна, на държавна горска администрация с контролни функции в лицето на Изпълнителната агенция по горите (ИАГ), нейните структури и специализирани териториални звена, и създаване на държавни горски предприятия, които осъществяват стопанската дейност в отрасъла.
В хода на дискусията народните представители се обединиха около необходимостта от приемането на нов закон и поставиха редица въпроси, свързани с финансовата обезпеченост и възможнистите за практическата реализация на предлаганата реформа в горския сектор. Основната част от направените бележки и предложения по законопроекта, бяха насочени към разпоредбите, визиращи собствеността, управлението и разпореждаето с общинските горски територии.
Законопроектът предвижда приходите от промяната на предназначението на поземлени имоти в горски територии да постъпват в бюджета на Изпълнителната агенция по горите. Освен това приобретателите на съответните права придобиват безвъзмездно правото да се разпореждат с дървесината от общинските гори. Ако за държавните гори това до някъде има логика, тъй като приходите от изключване и предоставяне на права е предвидено да постъпват в агенцията, то подобни законодателни решения за общините са най-малкото несправедливи. Законопроектът дава право на общинските съвети да определят цените за учредяване на право на строеж, на ползване и сервитути в горските територии - общинска собственост, но е предвидено тези средства да постъпват в съответните държавни горски или ловни стопанства, а не в общинските бюджети. Общината има редица задължения по поддържането и опазването на горите си, а в същото време е лишена от приходи от тях. Съгласно Закона за общинските бюджети приходите от управлението и разпореждането с общинска собственост и от предоставените върху нея права са собствени приходите в общинските бюджети, които общинските съвети определят самостоятелно.
В тази връзка в законопроекта трябва да се предвиди, че средствата от промяната на предназначението на поземлени имоти от общинските горски територии, както и от всички права, които се предоставят върху тях на трети лица, да постъпват в общинските бюджети. Наред с това в частта за промяна на предназначението и освобождаването от заплащане на дължимата за това цена от държавата и общините, законопроекта следва да бъде съобразен с последните изменения, направени в действащия Закон за горите чрез промените в Закона за държавната собственост, които освобождават държавата и общините от заплащане на цената за изключване при промяна на предназначението за изграждане на национални обекти и на общински обекти от първостепенно значение.
Законопроектът предоставя свобода на общините да определят с наредби управлението и разпореждането с общинските гори по реда и при условията на ЗОС, което е правилен подход. Но някои от хипотезите, които са разписани за държавните гори – например по чл. 43, уреждащ допустимите случаи за предоставяне под наем без търг, по чл. 79 относно продажбата на поземлените имоти на лицето, по чието искане е променено на предназначението, трябва да бъдат разписани и за общините, тъй като това са специфични случаи, които ЗОС не предвижда и няма как да бъдат уредени в наредбите на общинските съвети, ако не са предвидени в закона.
Необходимо е да се прецени доколко е целесъобразно замяната на поземлени имоти между държавата и общината да се извършва при ограниченията, предвидени за физически и юридически лица, тъй като в ЗСПЗЗ, ЗДС и ЗОС, не са предвидени ограничения за замяна на имоти между държавата и общината.
Освен това, общините следва да бъдат изключени от ограниченията, предвидени в § 3, ал. 1 и 5 от законопроекта, тъй като и в решението на НС от 3 септември 2009 г. за налагане на мораториум за спиране промяна на предназначението на гори и земи от горския фонд, които са придобити от държавния горски фонд чрез замяна от физически и юридически лица, общините бяха изключени от наложените ограничения.
От законопроекта трябва да отпаднат текстовете на чл. 27, ал. 7 и параграф 22 от преходните и заключителни разпоредби, препращащи към чл.19 от ЗСПЗЗ поради факта, че визираните хипотези не съществуват след последната промяна в чл. 19 от ЗСПЗЗ.
Общините, както и държавата не учредяват сами на себе си или на структурните си звена на бюджетна издръжка право на строеж. В този смисъл хипотезата на чл. 58 от законопроекта е излишна, тъй като е неприложима, а подобните случаи са уредени в чл.59, ал.2.
Целесъобразно е в разпоредбите на чл.61 от законопроекта, предвиждащи учредяване на сервитутни права за обслужване на линейни обекти на техническата инфраструктура да се предвиди, че в тези случаи сервитута е и за изграждане на такива обекти, тъй като така е уреден въпроса в специализираното законодателство – например в Закона за енергетиката, Закона за електронните съобщения и др. В подобни случаи сервитутните права съдържат в себе си и правото да се изгради съответния линеен обект, без да е необходимо да се учредява отделно право на строеж, тъй като то се учредява за изграждането на така наречените площни обекти, но не и за линейните обекти.
В глава единадесета уреждаща управлението на горски територии е предвидено, че една от формите е чрез общинско предприятие, но неправилно е посочено, че то е по смисъла на чл. 62, ал. 3 от Търговския закон – общинското предприятие се създава по реда на ЗОС, а не на ТЗ.
Изложените принципни бележки относно визираните по горе разпоредби се подкрепят и от Националното сдружение на общините.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по регионална политика и местно самоуправление с 10 гласа - “за”, 0 гласа - “против” и 1 глас – “въздържал се”, предлага на Народното събрание Законопроект за горите, № 002–01–89, внесен от Министерски съвет, да бъде приет на първо гласуване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА ПО
РЕГИОНАЛНА ПОЛИТИКА И
МЕСТНО САМОУПРАВЛЕНИЕ:
Любен Татарски