Законопроект за Фонд за жилищна политика,
№ 154 – 01 – 80, внесен от Лъчезар Тошев

---

Д О К Л А Д

На две редовни заседания, проведени на 15 септември и на 10 ноември 2011 г., Комисията по регионална политика и местно самоуправление обсъди Законопроект за Фонд за жилищна политика, № 154 – 01 – 80, внесен от Лъчезар Тошев на 25. 07. 2011 г.
Законопроектът бе представен от неговия вносител – народния представител Лъчезар Тошев, в заседанието на комисията, проведено на 15 септември 2011 г. Според вносителя, предлаганият механизъм за провеждане на жилищна политика има за цел да даде възможност на хората да получат реален шанс за придобиване на свое жилище и е заимстван от опита на Ирландия, Австрия, Турция и други страни, в които подобен подход е постигнал голям успех. Създаването на такъв фонд би било и един импулс за пазара на труда в областта на строителството в условията на преодоляване на финансовата и икономическа криза у нас и в Европа, както и регулатор на цените на жилищата, изграждани от частни предприемачи.
Социалните ефекти от тази дейност биха били намаляване на бедността и социалното изключване, предотвратяване на маргинализацията на голям брой хора, които иначе биха били зависими от различни социални институции, биха били в невъзможност да придобият жилище и ще чакат друг да реши проблемите им.
Новите жилища ще се строят съгласно стандартите за минимални разходи и гарантиране на един изискуем минимум на стандартите за сигурност и функционалност при строителството и изискванията за енергийна ефективност. Така ще се поднови и модернизира жилищният фонд в населените места, ще се естетизират „сивите„ градски зони и ще се постигне естетизация на градската среда чрез изграждането на инфраструктурата и социалните обекти, които съпътстват изграждането на жилищата. Фондът за жилищна политика ще може да получава европейска подкрепа за своята дейност, наред с националните финансови ресурси, с които ще оперира.
По време на обсъждането на законопроекта, проведено в заседанието на комисията на 10 ноември 2011 г., народните представители се обединиха около становището, че предложеният законопроект е опит да се създаде финансов механизъм, чрез който от една страна да се осигури изпълнението на задълженията на държавата и общините за разрешаване на жилищните проблеми на гражданите, и от друга да подпомогне нуждаещите се граждани да придобият собствени жилища.
На настоящия етап задълженията за решаване на жилищните проблеми на гражданите са възложени основно на общините, които те реализират при условията и по реда на Закона за общинската собственост, където са разписани правилата за настаняване под наем, за учредяване на право на строеж и за продажба на жилища на лица с доказани жилищни нужди. Тези задължения на общините обаче не са обезпечени с необходимия финансов ресурс от страна на държавата и са оставени на възможностите на общинските бюджети.
В хода на дискусията бе обърнато внимание, че в действащото ни законодателство се съдържат разпоредби, част от които са аналогични или близки по съдържание на отделни текстове от предлагания законопроект.
Така например Законът за жилищностроителните кооперации съдържа общи задължения за държавата да подпомага жилищностроителните кооперации, като по подробно са разписани задълженията на общинските съвети - да подпомагат жилищностроителните кооперации, като определят ежегодно терените за кооперативно жилищно строителство, които обявяват на видно място до края на предходната година и отстъпват на жилищностроителните кооперации право на строеж върху държавна и общинска земя по ред, определен от Министерския съвет.
Законът за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове, също има за цел да подпомогне чрез финансова компенсация гражданите с многогодишни жилищно-спестовни влогове при придобиването на жилища.
В Закона за устройство на територията са предвидени специфични правила и нормативи за строителство на социални жилища – това са жилища, предназначени за граждани с определени жилищни нужди, изграждането на които се подпомага от държавата и общините под различни форми.
С последните промени, направени в Закона за управление на етажната собственост, се създадоха разпоредби, с които се регламентираха възможностите за усвояване на средства по европейските програми за саниране и поддържане на жилищата.
Анализът на визираните разпоредби от действащото законодателство показва, че една от основните причини за разрешаване на жилищните проблеми на гражданите е липсата на сериозен финансов ресурс, чрез който да се създадат допълнителни механизми, с които да се стимулират и подпомагат гражданите при придобиването на жилища. От тази гледна точка внесеният законопроект се опитва да запълни тази законова празнота в действащата нормативна уредба.
Същевременно бе обърнато внимание, че законопроектът съдържа известни недостатъци, които поставят под съмнение възможността на практика чрез него да бъдат изпълнени целите, които си поставя.
В мотивите към законопроекта не е направен анализ за размера на необходимите финансови и други средства, с които да се осигури изпълнението на целите и практическото прилагане на предлаганата нова уредба, както и очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, съгласно изискванията на Закона за нормативните актове.
Законопроектът не съдържа необходимите разпоредби, които трябва да индивидуализират фонда. Законодателството ни има богата практика в подобни случаи, от която е видно, че фондът трябва да се определи като юридическо лице, освен финансиране е необходимо да има и имущество и да се определи седалището му, както и мястото на фонда – национален фонд или фонд към определен министър – например към министъра на регионалното развитие и благоустройството или към министъра на финансите. Не са определени в достатъчна степен органите за управление на фонда, техните права и задължения, не е предвиден ред за вземане на решения от управителния съвет. Въпреки, че законопроектът предвижда задължения и съдействие от страна на общините, не са предвидени негови териториални структури.
Освен бюджетни, Фондът ще управлява и чужди финансови средства, а не са разписани точно и ясно правилата за отпускане на средства, правата и задълженията на участниците в проекта, както и правилата за изключване, прекратяване и освобождаване.
Не е ясно кой е органът, на който се възлага изпълнението на закона. Законопроектът не предвижда подзаконов нормативен акт, който да детайлизира предложената доста общо правна уредба и да подпомага неговото изпълнение и практическо приложение.
Законопроектът допуска възможността бенефициентът да се откаже от проекта, като му се дължат внесените суми, без лихва или претенция за пропуснати ползи, но не е ясно към кой момент – преди построяването на сградата, при построяването й в груб строеж или във всеки момент.
Предвидено е, в случай на развод на съпрузи, участващи в проекта, правата да преминават върху един от бившите съпрузи – по взаимно съгласие или с решение на съда, което е в противоречие с разпоредбите на Семейния кодекс, регламентиращи отношенията между съпрузите при съпружеска имуществена общност.
Законопроектът предвижда част от финансирането да се извършва със средства от държавния бюджет, а същевременно определя като възможни бенефициенти предприятия и фирми, които могат да изграждат жилища за своите служители, което поставя въпроса може ли с държавни средства да се подпомагат частни фирми и доколко това е в съответствие с разпоредбите на Закона за държавните помощи.
Освен това са използвани и редица понятия, които нямат легално определение по смисъла на закона като: „случаи на несправяне със задължения”, „системно несправяне със задълженията”, „костуеми цени”, „ограничена печалба”, „донор” и други.
В комисията са постъпили и становища по законопроекта от Министерството на финансите и от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, в които са направени допълнителни бележки по отделните текстове, като и в двете становища законопроекта не се подкрепя.
В резултат на дискусията, народните представители се обединиха около становището, че законопроектът се нуждае от значително доработване, което поставя под съмнение възможността недостатъците му да бъдат отстранени между двете четения.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по регионална политика и местно самоуправление с 1 глас - “за”, 5 гласа - “против” и 9 гласа – “въздържал се”, предлага на Народното събрание Законопроект за Фонд за жилищна политика, № 154 – 01 – 80, внесен от Лъчезар Тошев, да не бъде приет на първо гласуване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА ПО
РЕГИОНАЛНА ПОЛИТИКА И
МЕСТНО САМОУПРАВЛЕНИЕ:
инж. Любен Татарски