Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, № 202 – 01 – 23, внесен от Министерски съвет

---

Д О К Л А Д


На свое редовно заседание, проведено на 17 май 2012 г. Комисията по регионална политика и местно самоуправление обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, № 202 – 01 – 23, внесен от Министерски съвет на 11. 04. 2012 г.
В заседанието взеха участие г-н Добромир Симидчиев – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, г-жа Лидия Станкова – директор на дирекция „Устройство на територията” и г-жа Мирослава Мачева - държавен експерт в отдел „Морски плажове” - дирекция „Концесии” на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
От името на вносителите законопроектът бе представен от г-н Добромир Симидчиев – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството.
Основните цели на предлаганите промени в Закона за устройството на Черноморското крайбрежие са свързани с въвеждането на облекчена процедура за предоставяне на концесии за морските плажове, ограничаване на строителството в зона „А”, ограничаване на преместваемите обекти и съоръжения в зони „А” и „Б”, регламентиране на дейностите по финансиране и контрол на договорите за наем, въвеждане на легални дефиниции и понятия с цел подобряване на контрола по изпълнение на концесионните договори и договорите за наем на морските плажове.
С предложените промени в законопроекта се прави уточнението, че до морските плажове се осигурява свободен и безплатен пешеходен достъп, тъй като поради местоположението на отделни морски плажове не е възможно осигуряване на автомобилен достъп до тях.
Дава се нова дефиниция на морски плаж, като се включва и възможността морски плажове да се създават в резултат на човешка дейност върху имоти - публична държавна собственост. Регламентират се случаите на новообразувани морски плажове, засягащи имоти – частна собственост, като е предвидено частта от засегнатите имоти да се отчуждава по реда на глава трета от Закона за държавната собственост.
Дефинира се понятието „допълнителна търговска площ”, която може да бъде организирана на морските плажове. Допуска се ползването на допълнителна търговска площ към обектите за бързо хранене, като тя не може да заема повече от 2 на сто от активната плажна площ на морския плаж.
Предлага се да се въведат допълнителни изисквания към активната плажна площ за свободно разполагане на плажни принадлежности от страна на посетителите на морския плаж - площите за свободно разполагане на плажни принадлежности да са включени в активната плажна площ на плажа и да са равностойни като достъп до морето с площите, с разположени от концесионера или наемателя на плажа плажни чадъри и шезлонги, които се предоставят възмездно на посетителите на плажа, а свободните зони да се обозначават на морския плаж и на указателни табели.
Предложено е да се създаде нова глава „Предоставяне на концесия на морски плаж”. Целта на предложението е да се въведе облекчена процедура за предоставяне на концесия за морски плаж, която предвижда:
- три етапа на процедурата – изготвяне на обосновка на концесията, провеждане на процедура за предоставяне на концесия (приемане на решение на Министерския съвет за откриване на процедурата, провеждане на конкурс, определяне на концесионер), сключване на концесионен договор;
- подготвителните действия да се съкратят като време;
- двумесечен срок за провеждане на конкурса от влизането в сила на решението на Министерския съвет за откриване на процедура за предоставяне на концесия.
По този начин общата продължителност на процедурата се съкращава значително.
Предлага се ограничаване на строителството в зона „А” в селищни образувания и територии, предвидени за урбанизиране, само за озеленени площи - паркове и градини, в които се допуска строителство на обекти за хранене, открити обекти за спортни или културни дейности, площадки за игра и монументално-декоративни елементи, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура.
Предлагат се също така и допълнителни ограничения по отношение на преместваемите обекти и съоръжения в зони „А” и „Б”.
Създава се възможност общият устройствен план (ОУП) или негови изменения да се възлагат и от кмета на общината, след съгласуване с министъра на регионалното развитие и благоустройството. Предлага се специализираните схеми за прилежащата акватория, с които се определят зоните за санитарна охрана и къпане, за водни спортове, подводна археология и подводни спортове, териториите за пристанища, обекти на отбраната и националната сигурност, да бъдат част от ОУП и да се приемат по реда за приемане на ОУП с оглед на тяхното разпределение на територията на цялата община.
Предложено е да се създаде нова глава „Финансиране и контрол”. Целта на предложението е да се регламентира начинът, по който част от приходите от концесионните възнаграждения и наеми да могат да се използват за благоустрояване на прилежащите територии на морските плажове, осигуряване на подходите към морските плажове, поставяне на предупредителни табели и санитарно-хигиенно поддържане на неохраняемите плажове.
Предлагат се и промени в Административнонаказателните разпоредби и в Допълнителните разпоредби на закона.
В хода на дискусията народните представители подкрепиха по принцип необходимостта от промени в закона. Зададени бяха и конкретни въпроси по отношение на част от предложените изменения и допълнения с оглед на тяхното изясняване. Направени бяха и редица бележки и възражения по някои от промените, предложени в законопроекта.
Обърнато бе внимание, че промените, свързани със свободния и безплатен достъп се ограничават само до пешеходен достъп и то само на плажовете, което е спорно от гледна точка на обхвата на закона – той се отнася не само за плажовете, а регламентира режима на крайбрежието, което е по-широко понятие от плажовете. Освен това, не е ясно какво се случва с местата, където в момента има не само пешеходен, но и друг вид достъп, като бе поставен въпроса той платен ли ще стане.
Дискусионна е и промяната, с която се предлага широчината на акваторията да се измерва от бреговата линия, а не както до сега – от линията на най-големя отлив от брега. Бреговата линия, според дефиницията, дадена в законопроекта, е линията на пресичане на повърхността на сушата с нивото на водата към момента на измерването. Обърнато бе внимание, че това е доста променлива величина и ще оказва влияние не само върху широчината на акваторията, но и върху обхвата на зоните А и Б. Линията на най-широкия отлив е сравнително константна величина и е възприета при определяне на границите на териториалното море и вътрешните морски води по чл. 16 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България.
Въпроси предизвикаха и промените свързани с промяната на дефиницията на морски плаж и изграждането на изкуствени плажове. Хипотезата за плаж, създаден в резултат на изкуствено предизвикани процеси, и сега съществува в закона – но той може да бъде създаден не само върху имот публична държавна собственост, но и върху територии - друга собственост. Неприемливо е в дефиницията за плаж да се включват и дюните, разположени в границите на плажа. До сега дюните са в границите на зона А и върху тях е забранена всякаква дейност. Не стана ясно защо само плажовете, които са извън границите на защитените територии, ще могат да се отдават на концесия или под наем, а другите да не могат. Законът предвижда, че териториите от зона А и зона Б, попадащи в границите на защитени територии или на защитени зони, запазват режимите си на опазване, ползване и управление, определени по реда на Закона за защитените територии и на Закона за биологичното разнообразие – следователно, ако такива плажове се отдават на концесии или под наем, то режима на тяхното ползване ще се съобрази с изискванията на двата закона. В противен случай те ще останат неохраняеми плажове и няма да могат да се ползват.
Несъгласие бе изказано и с начина, по който са предложени процедурите за предоставяне на концесии – предложена е изцяло нова глава, а същевременно е предвидено, че за неуредените случаи се прилагат разпоредбите на Закона за концесиите и правилника за прилагането му. От многобройните текстове обаче – повече от седем страници с 19 члена, не става достатъчно ясно кои са разликите между предложената нова процедура и процедурата, разписана в Закона за концесиите.
Дискусия предизвикаха и предложените ограничения относно режима за строителство в предстоящите за урбанизация територии, попадащи в границите на зона А. Според изказалите се народни представители съществуващия режим е достатъчно рестриктивен и не е оправдано да се налагат допълнителни ограничения, още повече, че част от допустимите за строителство хипотези са практически неосъществими. Спорни са и разпоредбите, с които се въвежда допълнителната търговска площ, тъй като не става ясно от какво и как се изчисляват предвидените 2 на сто допълнителна площ към преместваемите обекти.
По отношение на предвидените ограничения в зона А, както и по отношение на ограниченията за преместваемите обекти в зоните А и Б са постъпили възражения и от част от кметовете на черноморските общини.
Направени бяха и бележки по отношение на предложенията, свързани със специализираните схеми. До сега специализираните схеми се изработват към подробните устройствени планове, а с проекта се предлага да са част от общите устройствени планове, което е нецелесъобразно – докато не се приемат общите устройствени планове няма да има и схеми, а те са необходими, особено като се има предвид какво се определя с тях. Освен това една промяна на схемите ще се извършва доста трудно, ако са част от общите устройствени планове – по реда за изменение на тези планове.
Възражения предизвика и предложеното намаляване на процента на постъпления в общинските бюджети от наемите на морските плажове. Обърнато бе внимание, че предвидените постъпления в бюджетите на областните управители следва да бъдат за сметка на частта от средствата, които постъпват в бюджета на министерството, а не за сметка на общините.
Направени бяха и предложения за прецизиране на отделни разпоредби в правно-технически и редакционен аспект, които, наред с останалите бележки, ще бъдат взети предвид от комисията при подготовката на законопроекта за второ гласуване.

Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по регионална политика и местно самоуправление - с 10 гласа - “за”, 0 гласа - “против” и 4 гласа – “въздържал се”, предлага на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, № 202 – 01 – 23, внесен от Министерски съвет, да бъде приет на първо гласуване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА ПО
РЕГИОНАЛНА ПОЛИТИКА И
МЕСТНО САМОУПРАВЛЕНИЕ:
инж. Любен Татарски