Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Парламентарни комисии
Състав /
Заседания /
Новини /
Контакти и правила /
Документи /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
КОМИСИЯ ПО РЕГИОНАЛНА ПОЛИТИКА И МЕСТНО САМОУПРАВЛЕНИЕ
КОМИСИЯ ПО РЕГИОНАЛНА ПОЛИТИКА И МЕСТНО САМОУПРАВЛЕНИЕ
17/09/2009
1. Обсъждане на законопроект за изменение на Закона за регионалното развитие, № 902-01-12, внесен от Министерски съвет.
2. Обсъждане и приемане на вътрешни правила за работата на Комисията по регионална политика и местно самоуправление.
3. Информация - Отчет № 903-12-2/08.09.09 г., за степента на изпълнение на провежданите от МРРБ политики и програми за полугодието на 2009 г. (материалът е на разположение в секретариата на комисията при желание за запознаване с него).
4. Обсъждане на програма за дейността на Комисията по регионална политика и местно самоуправление - есенна сесия.
П Р О Т О К О Л
№ 4
На 17 септември 2009 г., четвъртък, се проведе заседание на Комисията по регионална политика и местно самоуправление при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане на законопроект за изменение на Закона за регионалното развитие, № 902-01-12, внесен от Министерски съвет.
2. Обсъждане и приемане на вътрешни правила за работата на Комисията по регионална политика и местно самоуправление.
3. Информация - Отчет № 903-12-2/08.09.09 г., за степента на изпълнение на провежданите от МРРБ политики и програми за полугодието на 2009 г. (материалът е на разположение в секретариата на комисията при желание за запознаване с него).
4. Обсъждане на програма за дейността на Комисията по регионална политика и местно самоуправление - есенна сесия.
Списъкът на присъствалите на заседанието народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,35 ч. и ръководено от господин Любен Татарски, председател на комисията.
Председател Любен Татарски: - какво показва преброяването? – имаме кворум.
Преди да обявя дневния ред искам от мое име да Ви поздравя и да се поздравим с първия закон, който беше приет в Народното събрание, който беше внесен и гласуван от нас, приет – Закона за пътищата – важен закон и ние поне новите депутати в Народното събрание трябва да имаме чувство на гордост, че сме успели да се справим успешно в кратки срокове с този въпрос и второ – днес се оказа, че е един хубав християнски празник „Вяра Надежда и Любов”, аз имам имен ден и си заслужава да го почетем. По този повод ще почерпя по един бонбон с пожелание да имаме вяра, надежда и любов между нас.
Започваме празнично днешното заседание на нашата комисия, която има кратък дневен ред и ще си позволя да го прочета, докато се почерпим.
Дневният ред включва 4 точки, освен ако не предложите в допълнение нещо друго.
Точка първа е Обсъждане на законопроект за изменение на Закона за регионалното развитие, № 902-01-12, внесен от Министерски съвет.
Втора точка по предложения дневен ред е обсъждане и приемане на вътрешни правила за работата на Комисията по регионална политика и местно самоуправление.
Трета точка е Информация – предоставена ни от МРРБ съдържаща Отчет за степента на изпълнение на провежданите от МРРБ политики и програми за полугодието на тази година. Надявам се, че сте се запознали или поне с част от него, за да имаме какво да обсъждаме.
Четвърта точка е обсъждане на програма за дейността на Комисията по регионална политика и местно самоуправление до края на годината.
Колеги, имате ли предложения по отношение на дневния ред?
Николай Пехливанов – уважаеми г-н председател, уважаеми колеги! Аз имам предложение, което искам да обсъдим в дневния ред, във връзка с иницииране на една покана за среща с министъра на регионалното развитие и неговия екип, което предлагам това да бъде точка пета от дневния ред.
Председател Любен Татарски – колеги, предложения по това предложение то да бъде включено в дневния ред, като последна точка за обсъждане?
Кирил Гумнеров – г-н Татарски, категорично подкрепям предложението на г-н Пехливанов. Мисля, че беше логично и нормално това да се случи. От мое име благодаря на ръководството, че най-после се заема с това нещо.
Александър Ненков – г-н Татарски, във връзка с направеното предложение от нашите колеги, искам да кажа, че вече говорихме с г-н Плевнелиев и се разбрахме в най-близко бъдеще тази среща да се проведе, стига да не възникне нещо непредвидено.
Любен Татарски – благодаря. Всички имаме мнение по този въпрос, но ако се приема да го обсъдим и да вземем някакво решение. Ако сте съгласни с този дневен ред подлагам го на гласуван, ако няма повече мнения и предложения. – Виждам, няма такива.
Режим на гласуване –„за” – 17, против и въздържали се няма.
Така, одобряваме дневния ред с новата т.5, обсъждане на възможността за среща с ръководството на министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Започваме с т.1. от председателя на Народното събрание ни е разпределено предложение на МС за изменение в Закона за регионалното развитие.
Предложението е следното:
§ 1. В чл. 18, ал. 4 думите „министерството на икономиката и енергетиката” се заменят с „Министерството на икономиката, енергетиката и туризма”, думите „Министерството на транспорта” се заменят с „Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията” а думите „Държавната агенция за информационни технологии и съобщения” се заличават. И една заключителна разпоредба:
§ 2. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.
Сега, за да знаете от какво е продиктувано това предложение за изменение ще ви прочета и мотивите за това.
Съгласно чл. 18, ал. 1 от закона в районите от ниво 2 се създават регионални съвети за развитие. Може би някои колеги не са запознати, но ще имаме възможност сигурно и по този закон да дискутираме. Тези текстове, които се отнасят за тези териториални и регионални съвети за развитие на планови региони в България, определени по този закон са членовете на регионалния съвет за развитие в сегашната редакция на закона, като са посочени представителите на министерство на транспорта и на държавната агенция за информационни технологии и съобщения. Там участват и други представители на общини на областни управи. В случая законопроекта предвижда думите „министерство на транспорта” да се заменят с „министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията”, а думите „държавната агенция за информационни технологии и съобщения” да се заличат. Причините, които налагат приемането на промените в закона са продиктувани от това взето решение на Народното събрание да приеме нова структура на МС на РБ. Съгласно т. 4 на това решение, знаете М-во на транспорта се преобразува в М-во на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Целите, които се поставят с предложения проект на закон са тясно свързани с решението на НС от 27 юли 2009 г. по отношение структурата на МС и поради тези причини МС предлага НС да разгледа и приеме проекта на закон за изменение на Закона за регионалното развитие.
Коментарии, мнения, предложения.
Ние приемаме това предложение на първо гласуване. Стефане!
Стефан Тодоров – главен експертен сътрудник в Комисията по регионална политика и местно самоуправление.
Благодаря ви г-н председател. Преди народните представители да вземат отношение, ако желаят искам да обърна внимание, че може би е направен технически пропуск при изготвянето на законопроекта от колегите, които са го изготвили и предложили на вниманието на МС. В същия текст на чл. 18, ал. 4, в закона фигурира, че имената на министерствата на държавната администрация и административната реформа и на министерството на извънредните ситуации, които съгласно визираното решение на НС, знаете т. 3 от него закрива тези две министерства и поради тази причина считам, че е редно в тази му част текста на проекта да се допълни и се заличат и тези две министерства. И тъй като закона има чисто технически характер, промяна на наименование на министерства и респективно заличаване на институции, които вече не съществуват, мисля, че комисията би могла да предложи, понеже не очаквам да има някакви предложения в посока замисъла на законопроекта той да бъде приет на две гласувания, в едно заседание, това което допуска Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, респективно, ако комисията приеме един такъв подход по такъв начин ще оформим и доклада със съответна редакция на текста за второ гласуване.
Любен Татарски – би ли могъл да прочетеш редактирания текст с допълнението от двете министерства че техните наименования се заличават. За да го формулираме.
Стефан Тодоров – да разбира се, ако се възприема това, което казах, значи текста на § 1 би трябвало да звучи:
§1. В чл. 18, ал. 4 думите „Министерството на икономиката и енергетиката” се заменят с „Министерството на икономиката, енергетиката и туризма” думите „Министерството на транспорта” се заменят с „Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията”, а думите „Министерството на държавната администрация и административната реформа” и „министерството на извънредните ситуации” и представител на „държавната агенция за информационни технологии и съобщения” се заличават.”
Това ще бъде текста на § 1.
А § 2, така, както е по вносител. Благодаря.
Емил Димитров – колеги, ако заличим бедствията и авариите, тогава на всяко място трябва да се появи „представител на министерството на вътрешните работи” тъй като те остават дирекции, защото те са част от този конструктивен съвет, колегата е абсолютно прав, че трябва да ги заменим, но правоприемника им трябва да се появи в този съвет. Разбирате ли ме. Значи, на територията на Монтана се намира отряд на гражданска защита, който участва в тези неща и шефове на ГЗ, упълномощени, сега те са подчинени на министъра на вътрешните работа и е нормално все пак да дойдат там, но като представители вече на друго ведомство.
Любен Татарски – колеги, други предложения, мнения.
Искра Фидосова– аз предлагам да остане така, и по реда на Правилника да преценим между първо и второ гласуване да преценим има ли необходимост от допълнителни промени. Имам предвид и други закони,(не е включен микрофона, не се чува ясно) така, че възразявам срещу това, закона да мине на първо и второ четене, нека да си следваме реда по правилника и да можем да проверим нещата и да дадем коректен текст между първо и второ четене.
Любен Татарски – благодаря г-жо Фидосова. Други колеги?
Проф. Воденичаров, заповядайте.
Проф. Александър Воденичаров – аз искам да подкрепя г-жа Фидосова, тъй като промените, които се правят са много уместни, точни с допълнението на г-н Емил Димитров, тъй като се касае за органи, касаещи органи, в които има структурна промяна, но за да не се усложнява проблема сега, тъй като комисията се произнася по философията на закона, по неговата актуалност и по неговата социална необходимост, затова бих си позволил да ви предложа да се подкрепи законопроекта.
Любен Татарски – други колеги?
Искам да ви кажа, че вчера обсъждахме с ръководството на министерството на регионалното развитие този текст, и това, което ще бъде т. 5 има възможност и вероятност между първо и второ четене от там да постъпят още предложения във връзка с нашия закон, който приехме за пътищата, спешно трябва да се приемат някой изменения в този закон, но както и да е. Аз също приемам предложението на г-жа Фидосова да не бързаме закона да минава и на двете четения, не ни притискат срокове, мисля, че не е необходима такава спешност за приемането на този закон, затова само на първо четене да мине, във варианта, в който ни е предложен от МС, междувременно да видим дали не е необходимо да се направят и други такива поправки в закона и чак тогава да се мине на второ гласуване.
Подлагам на гласуване предложеният от МС законопроект за изменение на Закона за регионалното развитие. Който е съгласен той да се приеме в този вариант, моля да гласува „за” – 16. Против и въздържали се няма. Приема се.
Захари Георгиев – ако позволите г-н председател.
Може да се запише в доклада на комисията, че е констатиран този пропуск и е логично да се предложи между двете четения и то от името на комисията, иначе ще повторим този дебат в залата.
Искра Фидосова – в правилника е записано, че между първо и второ четене предложения може да се правят от народни представители, независимо дали са вносители, комисията няма такива правомощия и по вносител, съответно МС, защо да го записваме това нещо в доклада? Ние сме на принципа на първо четене в момента. Това са права, които следват по правилник и всеки един народен представител като ги прочете може да направи съответните предложения. Защо да го записваме и в доклада.
Стефан Тодоров – аз мисля, че това което изрази г-н Георгиев имаше предвид да се отрази в доклада на комисията, че тя е констатирала необходимостта от допълнителни промени, тъй като в противен случай може да прозвучи, че
Искра Фидосова, от къде ще проличи?
Стефан Тодоров - Ами гледайки закона сме констатирали и то е нормално да отбележим че се налагат и допълнителни, иначе какво ни пречи тогава да предложим, ако нямаме никакви възражения да се гледа на второ гласуване едновременно. Но те ще бъдат направени между двете четения по съответния ред, ако не бъдат направени като предложения от народен представители, тъй като вносител в лицето на МС няма право да прави предложения формално между двете четения на закона, те могат да бъдат направени като предложения на комисията в самото заседание на комисията, това се имаше предвид.
Любен Татарски – това значи, в становището, което ще изготвим да запишем, че е необходимо да се допълни. Колеги, мнение по това предложение.
Захари Георгиев – значи, ние няма как да не запишем нещо, което се е случило в дискусията в комисията, иначе би означавало да не направим верен протокол, колкото и да му се иска на някого.
Любен Татарски – ние в протокола ще го напишем. Въпросът е в становището.
Захари Георгиев – в становището трябва да отрази това, което се дискутира тук и не виждам нищо смущаващо в това да се напише, че между двете четения трябва да се направят тези предложения. Те могат да се правят както от народни представители, така и от самата комисия, госпожо Фидосова.
Любен Татарски – ние в протокола ще отразим естествено това, сега възникна въпроса и ще трябва да четем в правилника дали и кой може да прави тези предложения между първо и второ четене. Но ако все пак има констатирани такива пропуски. Добре, гласувахме ще отразим в протокола всички разисквания, всички предложения, безспорно, няма да бъде пропуснато, а и няма смисъл. Тук няма целенасочена съпротива срещу едно или друго предложение.
Отиваме към следващата точка от нашата дейност и тя е обсъждане и приемане на вътрешни правила за работата на комисията по регионална политика и местно самоуправление.
Тези вътрешни правила са ви предоставени и наистина те в 90 % от текстовете, да не кажа 90 и повече съвпадат с текстове от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Защо в този вид, най-накрая ви предлагаме правилата, които се разбира се, като ги цитираме, може да бъдат променяни, допълвани, сменяни и т.н. Първоначалния вариант, който беше изготвен и веднъж ви беше раздаден, беше много по-пълен и наистина прехвърляше много текстове от ПОДНС, като целта тогава беше да имаме едно помагало пред нас, когато работим в комисията, в което да са събрани всички текстове от този правилник, които се отнасят до дейността на нашата комисия – за едно улеснение. Но тогава възникнаха коментарии, предложения да не се повтарят текстове от един правилник в нашите правила и затова редуцирахме тези правила до един по-кратък, по-съдържателен текст, но разбира се той в основни линии повтаря ПОДНС и не може да бъде по друг начин. И въпреки това, поставям на вашето внимание за обсъждане съдържанието на тези вътрешни правила. Имате ли мнения, препоръки, предложения? Новите неща, в този правилник, извън другия са възможността за участие на външни хора, представители на различни организации, експерти в заседанието на комисията. Имаше коментарии в разговорите с колеги, че към някои комисии и по някой въпроси, които разглеждат комисиите има засилен интерес и е възможно да има стълпотворение на представители на такива неправителствени организации, браншови организации и разни други, които могат да затруднят работата на комисията и затова сме си позволили, въпреки, че в правилника за дейността на НС е записано по-общо – сме си позволили да запишем - това участие да става след писмена заявка, по какъв въпрос иска да участва, да вземе отношение, да присъства на нашата комисия и едва след това председателя преценява кои и колко от тези желаещи да присъстват на заседанието на комисията. Иначе има опасност тук да влязат много хора, всеки да взима отношение и нашата работа да стане трудна и невъзможна. Отделно вече по самата организация, изказвания, като време и брой изказвания на членовете на комисията, място, време на провеждане, това са неща, които са вписани. Моля ви, ако имате мнения и предложения – казвайте.
Димитър Начев – председател на УС на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране.
Уважаеми г-н председател, уважаеми господа народни представители, тук съм да поздравя комисията с нейното конституиране и да заявя нашата готовност, че ние ще участваме в заседанията на вашата комисия, които касаят инвестиционната дейност и по-специално инвестиционното проектиране. Имаме подготвени предложения за законопроекти, по отношение на Закона за устройство на територията, по Закона за камарите.
Любен Татарски – г-н Начев – позволявам си да ви прекъсна, ако имате отношение по точката, която разглеждаме, последната точка е свързана с нашата дейност.
Димитър Начев – само това исках да кажа.
Любен Татарски – изчакайте до предпоследната точка от дневния ни ред и тогава, ако имате идеи ще ви изслушаме с удоволствие.
Димитър Начев – нямах намерение да се изказвам, само исках да заявя, по тази точка, че камарата ще участва в тези заседания, че има желание.
Любен Татарски – Стефане имаме ли мнение по въпроса?
Стефан Тодоров – текста на чл. 8 от проекта за вътрешни правила кореспондира с хипотезите на чл. 73 от ПОДНС и визира какво съдържа доклада за второ четене. Той казва – в него се отразяват направените в срока по ал. 3 писмени предложения на народни представители и становището на комисията по тях и т. 2 – предложенията на комисията по обсъждания законопроект, когато тя приеме такива по повод предложение на някои от нейните членове, направено по време на заседанието. Т.е. става въпрос за следното – нещо което се случи и при първия законопроект, който комисията подготви за второ четене. Нямаше направени формални предложения на народни представители по съответни текстове, но имаше консенсус те да бъдат възприети като предложение на комисията, направени от не член на комисията разбира се, но това няма никакво значение кой ги е направил. Важното е дали комисията ги възприема или не и независимо, че формално не са направени като предложения в писмен вид в сроковете изискващи се по правилника, те могат да бъдат направени като предложения на комисията по време на обсъждането на законопроекта за второ четене, разбира се, когато комисията е водеща по него, без значение кой е вносителя на съответния законопроект, който се разглежда. Технологията е една и съща. Затова и в този смисъл е предложението по чл. 8 от правилата.
Искра Фидосова – само да изразя едно несъгласие – моля ви да четете коректно текстовете на чл. 73, ал. 2, т. 2 говори само от членовете на комисията. Така, че да не въвеждаме в заблуждение членовете на комисията. В момента текста гласи следното, тъй като не го прочете коректно: предложенията на комисията по обсъждания законопроект, когато тя приеме такива по повод предложение на някои от нейните членове – само членовете могат да правят такива предложения – направено по време на заседание. Това колеги, става въпрос за второ четене. Иначе между първо и второ четене хипотезата на чл. 73, ал. 1, където се казва, че само народните представители могат да правят такива предложения. Моля за коректност.
Стефан Тодоров – аз се извинявам на г-жа Фидосова, прочетох текста така, както е записан в правилника. Технологията на правене на един закон подсказва, че в случая да речем на съответното заседание присъства поканен по съответния ред представител на каквато щете външна институция. Да оставим граждански, професионални и други организации. Присъства представител на министерството на регионалното или друго, в зависимост от закона, който се прави. Възниква необходимост от ново предложение, което не е направено по съответния ред. Той дори да е министъра няма формално основание да направи такова, ако следваме нещата мотамо, както са записани и респективно такова предложение, колкото и полезно , ценно и навременно няма да бъде възприето. В такива случаи, когато друго лице направи предложение било за редакция или за допълнителен текст, то тогава ако се възприема разбира се от комисията, се прави формално като предложение на комисията от някои от нейните членове в заседанието на комисията и така се отразява в протокола. Не като предложение на Стефан Тодоров, който е г-н никой, а като предложение на съответния народен представител, който го е възприел. За това става дума.
Искра Фидосова – благодаря и тук е противоречието за чл. 8, ал. 2, където се предвидили, да се запише, че може да се прави и от лица, които не са членове на комисията и не са народни представители. Точно това имах предвид. Не можем да нарушаваме колеги Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Там имаме изрично записано, кой може – да, може неформално да направите такова предложение, но то трябва да бъде обективирано, като волеизявление от името на народен представител. Не в качеството на експерт, министър и някакво друго качество. За това идеше реч и смятам, че има противоречие в тази посока. Аз не знам защо трябва да спорим г-н председател.
Захари Георгиев – в крайна сметка отиваме в хипотезата, че гледаме на второ четене дали ще бъде направено предложение към НС от името на водещата комисия - зависи от нейното гласуване и не е толкова важен факта, кой точно е направил това предложение в заседанието на комисията и дали формално един експерт или един министър ще намери човека, т.е. народния представител чрез когото да го направи. Дайте да не влизаме в такива дребни теми, защото не ни прави чест.
Любен Татарски – малко силни думи взехме да използваме. Има спор по един текст от нашите правила – това е чл. 8, ал. 2 където се казва – могат да се обсъждат и предложения направени по време на дискусията от народни представители, от експерти, от представители на министерства и други ведомства или организации, присъстващи на заседанието или предоставени писмено на вниманието на комисията. Тези от тях, които бъдат приети се вписват в доклада за второ гласуване като предложение на комисията. Има ли предложения за изменение и допълнение на този текст?
Искра Фидосова – моето предложение беше да отпадне ал. 2, тъй като смятам, че тук имаме ясни правила записани в нашия правилник и не трябва да има спор по това нещо. До този момент законодателната дейност е осъществявана все по този ред и не е имало никога проблем. В нито една комисия до този момент на Народното събрание. Не разбирам защо се записва текст, който поражда толкова излишни дискусии за подробности, които не знам дали са необходими да се коментират. Имаме ясни текстове в правилника, които просто трябва да спазваме. Говоря за Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Ако тази ал. 2 отпадне няма да има никакво противоречие. И не е имало до сега. Не съм видяла в нито една стенограма да има някакъв спор по това нещо.
Любен Татарски – така, явно всички говорим за едно и също нещо. Дали го има в нашите правила този текст или го няма това не изключва възможността такива предложения, правени от експерти, от външни хора по съответния ред, вписан в Правилника за работата на НС да се обсъждат в комисията да се отразяват в доклада или становището и след това да се гласуват от НС. Нали не бъркам във формулировката. Ако отпадне този текст не ни пречи.
Искра Фидосова – аз бях казала още на първото представяне на правилата, че ние имаме един много подробен правилник и не е необходимо да преписваме тези текстове и да създаване утежняващи норми в правилата на една комисия, която да блокира работата на комисията или да я затрудни по някакъв начин.
Любен Татарски – очевидно тази ал. 2 не е точно преписана 1 към 1 от чл. 73.
Искра Фидосова – да, ама ние сме длъжни да спазваме общия правилник, приели сме го с решение в пленарна зала.
Любен Татарски – колеги, достатъчно с коментариите по този въпрос. Правилата са твърде по-ниско като нормативен акт, за нас правилника е по-важен основно с него трябва да се съобразяваме, така че ако смятаме че има текст, който по някакъв начин може да ни попречи в работата или да поражда спорове, ние трябва да стъпим на позиция нормативен акт в случая това е ПОДНС.
Ще подложа на гласуване предложението на г-жа Фидосова ал. 2 от чл. 8 да отпадне, което естествено не изключва възможностите, които ни дава нашия правилник.
Захари Георгиев – не е коректно това предложение от чл. 8 да отпадне само ал. 2. В ал. 1 се казва по общия ред всички народни представители каква възможност имат да правят предложения по установения ред. Ал. 2 казва какви са предимствата на водещата комисия. Народните представители от водещата комисия – това казва ал. 2 на нашия голям правилник. Поне препишете онази алинея или махнете целия чл. 8. С такова впечатление останах.
Любен Татарски – колеги, имаше вариант, едни разширени правила, има варианти както е на правната комисия една страничка правила, което нали... и нашия междинен вариант, не е проблем сега да правим промени.
Захари Георгиев – аз даже призовавам г-жа Фидосова да оттегли това предложение или предложете като цяло чл. 8 да отпадне. Или кажете ал. 2 да се препише от правилника.
Искра Фидосова – абсолютно. Значи или да се препише така, че да бъде коректно или да отпадне целия чл. 8. Това, което казвам е, че не бива да се преписват нормите от този правилник в другия, да добавяме думи и изречения, които да създават и да объркват комисиите в дейността си.
Любен Татарски – подлагам на гласуване предложението на г-жа Фидосова да отпадне чл. 8 от правилата. Който е съгласен, моля да гласува, разбрахме какви са аргументите. „За” – 14, против и въздържали се няма.
По другите текстове имате ли предложения, мнения.
Николай Пехливанов – г-н председател, уважаеми колеги, аз имам предложение към чл. 4, ал. 2, т. 3 да премине към чл. 4, ал. 1 и да стане подточка 2. Ще аргументирам – става дума за осъществяване взаимодействието с ръководства на професионални, браншови и други организации имащи отношение към дейността на комисията и тъй като изцяло това се вменява само в функциите на председателя на комисията, аз предлагам това да се вмени и във функциите на ръководството на комисията. Благодаря ви.
Захари Георгиев – мисля, че ще се получи разминаване, ако се премести тази функция на председателя във функциите на ръководството. Председателя има представителни функции и в това му качество е предвидено да осъществява тези контакти. Ръководството има не представителни функции, а функции да организира работата на комисията. Ако председателя желае да делегира някому от ръководството своите представителни функции той може да го направи в оперативен план. Няма как да отменим представителни функции на колективен орган. Ще съществува един хаос, ако това не се съгласува с председателя.
Искра Фидосова – аз подкрепя това нещо и с оглед на това нещо, което преди малко се каза по отношение на чл. 6, ал. 6, когато коментирахте допускане на представители на граждански и синдикални организации, това е в правомощията на председателя и съм съгласна с аргументите, които г-н Георгиев изказа. Трябва да остане като правомощие на председателя.
Любен Татарски – колеги, предложения.
Николай Пехливанов – оттеглям предложението си.
Любен Татарски – колеги, разбира се, че всеки от вас може да осъществява връзки и контакти, но по отношение на представителството, това са принципни въпроси и ние не бива да ги нарушаваме. Бъдете сигурни, че всичко, което аз правя от името на комисията, като председател то ще бъде сведено до вашето знание и ще ви кажа какво съм извършил през изминал период. Бъдете уверени, че ще го свеждам до вашето знание всеки път.
Още веднъж се обръщам към вас. Има ли други мнения, предложения по вътрешните правила.
Милена Христова – по отношение на чл. 4, ал. 3, където е предвидена хипотеза, когато председателят отсъства да определи заместник-председател, който да ръководи заседанията на комисията. Предвидено е само ако отсъства в деня на заседанието на комисията, ако предположим, че например е в командировка за два, три дни извън страната и т.н. в тези случай, да се определи дневния ред, да се свика заседанието и т.н, кой ще ги изпълнява.
Любен Татарски – понеже е записано изрично „който да ръководи заседанието”, а може би трябва да допълним „да организира и ръководи заседанието”.
Искра Фидосова – колеги, имаме чл. 20, ал. 6 от ПОДНС. Там ясно е записано, горе-долу гласи същото с две разменени думички. Няма спор и дебат според мен по тази тема. Ясно е кой, как и кога го замества. Пак се връщам на това, че преписани, перифразирани по една две думи, текстове създават излишни дебати и неща, които не знам дали е необходимо. Аз и предишния път казах, че една страничка правила са изключително достатъчни за всяка една комисия, за да заседават и провеждат своите заседания.
Любен Татарски – съгласен съм с това, но нали и ти си съгласна, че би могло при изготвянето на правилник точно да няма формулирана, прецизен текст, защото ръководенето на заседанието не означава, не изчерпва дейността на комисията, и ако аз отсъствам няколко дни, някой трябва да организира работата на комисията.
Милена Христова – а кой ще определи дневния ред и кой ще подписва.
Искра Фидосова – при отсъствие на председателя се упълномощава един от заместник-председателите да ръководи, при липса на упълномощаване председателят се замества във всичките му функции от заместник-председателя от най-голямата парламентарна група. Това колеги зависи не само за парламентарните комисии, а и за председателството на Народното събрание и това включва в себе си всички функции, които са възложени на председателя, по презумпция. Ако тръгнем изчерпателно да изброяваме едно по едно, не можем да ги изброим . Пет хипотези, ще пропуснем още три и затова го казвам чисто юридически, може би изглеждам неразбрана но, юридически е така. Затова са тези общи формулировки.
Любен Татарски – колеги, дайте да не се формализираме. Това са едни наши общи вътрешни правила. Ръководството е ясно. Телефоните са ни винаги на разположение. И до сега е имало такива начини и сме успявали да организираме дейността на комисията да работи добре. Аз мисля, че вече не е необходимо до такава формалност да подлагаме всеки текст или дума по дума. Ако прецените да го приемем във вида, в който ни е предложен, пък пак казвам, че винаги могат да настъпят промени, ако преценим.
Не виждам други предложения.
Подлагам на гласуване вътрешните правила с промяната, която направихме по отношение на чл. 8.
Който е съгласен, моля да гласува „за” – 16, „против” и „въздържали се” - няма.
Отиваме на точка 3, която внася Отчета на МРРБ за полугодието на 2009 г.
Колеги, надявам се, че сте имали възможност да се запознаете с него, макар и материалът да е обемист. Знаете, че не е необходимо да излизаме с решение, ако сметнете за необходимо да го разгледаме в комисията, да го обсъдим, да дискутираме, ако сме се запознали с него, защото за нас е важно да знаем, какво прави това министерство. Тук са разписани всички политики, функции, структура, хора в министерството. Аз ви съветвам, ако не сте го чели – прочетете го. Аз съм много години кмет и ви казвам, не съм знаел, че министерството има такива политики, което смятам, че е грешка. Възможности, от които ние не сме се възползвали. Затова никъде няма да видите примерно нашата община и по други причини, но това е друга тема. За нас е важно да знаем какво прави това министерство. Какви са функциите, каква е структурата, каква политика води, по кои програми работи. Много е важен този документ. Очевидно сега нямаме възможност да дискутираме този въпрос, аз ви предлагам да вземем такова решение:
Приемаме за сведение отчета на МРРБ относно дейността му за първото полугодие на 2009 г.
Съветвам ви наистина да го прочетете, ще ви бъде от полза.
Захари Георгиев – отчета към кого е насочен? – Насочен е към комисията, към Народното събрание.
Любен Татарски – тъй като вътре са разписани разходи суми, ще видите интересни неща.
Захари Георгиев – в това отношение бих искал да помоля, пък вие ще прецените дали е възможно да се реализира такъв тип документи вероятно ще има десетки и мисля, че те биха могли да постъпят в комисията и в електронен вид. Сигурен съм, че народните представители биха се справили много по-лесно да прегледат един материал в електронен вид, отколкото наличието на един екземпляр в секретариата. Не казвам, че това трябва да се размножава такъв обемист материал, защото не е оправдано, но ако има възможност такива материали да ги получаваме в електронен вид.
Любен Татарски – приемам предложението и ще го имаме предвид. Като постъпват такива материали, за определен кръг от хора, да бъдат поискани от съответното ведомство на електронен вид и разпратени на всички членове на комисията. Доколкото разбирам от секретарката вече го има и този материал в такъв вид. И тя ще ви го изпрати по имейлите на всеки един член на комисията за сведение.
Колеги, ако няма повече предложения да приемем това решение „Комисията приема за сведение Отчета за степента на изпълнение на провежданите от МРРБ политики и програми за полугодието на 2009 г.”
Ако приемете едно такова решение, моля да го гласуваме и да приключим с тази точка.
„за” – 16, против и въздържали се няма.
Отиваме на следващата точка – обсъждане програма за дейността на Комисията по регионална политика и местно самоуправление есенна сесия, до края на тази година.
Колеги, погрижили сме се да формулираме в 5 точки основно и по-общо дейностите, които смятаме, че трябва да осъществим до края на годината. Обаче е много важно ако вие имате допълнителни предложения да ни запознаете с тях. Какво да правим, без да ги конкретизираме сега, с кой и кога да се срещаме. Моля ви да направите предложенията. Тук е формулирано общо. Имате думата за допълнения.
Аз ще ви ги прочета:
1. разглеждане на законопроекти и проекти за решения разпределени на комисията;
2. работни срещи с министерствата за представяне на ръководни екипи, приоритети в дейността им. (по предварително съгласуван график) това ще го решаваме съвместно със съответните министерства.
3. работни срещи с ръководствата на най-различни браншови и др. неправителствени организации, като НСОРБ, НАСОРБ, регионални сдружения на общини и др. организации в областта на местното самоуправление
защото нашата дейност не е само строителство, регионална политика и местно самоуправление.
4. работна среща с Камара на архитектите в България, Камара на инженерите в инвестиционното проектиране, Камара на строителите и други професионални организации. С оглед на нашата дейност обсъждането на закони, работата по законопроекти ние трябва активно да кореспондираме, да общуваме, да използваме капацитета на тези структури на тези органи, така че е редно и задължително да имаме по-тясна връзка с тях и да ги използваме максимално, когато работим.
Това сме заложили, естествено обсъждане на сигнали, предложения и други материали по актуални въпроси, постъпили в комисията, както и предложения за необходими промени в законодателството, по предложения на граждани, общини, сдружения, професионални ми други организации. Трябва да ви кажа, че в моята поща има най-различни предложения, и ако някои от тях са удачни, разумни, естествено трябва по определения път да стигнат до пленарна зала евентуално. Но моето мнение е, че и такива въпроси, когато са наистина съществени, актуални и важни да ги обсъждаме в комисията. Затова сме записали тази точка.
Имате ли други предложения като допълнения на нашата програма, като основни акценти.
Проф. Александър Воденичаров – аз мисля, че това обхваща всички аспекти на дейността, но с оглед по-голяма точност и прецизност имам следното предложение.
В първа точка, с оглед обектите на разглеждането да се включат всички актове, които комисията може да разглежда и са посочени в Конституцията, т.е. това са решения, декларации и обръщения. Така, както ги приехте във вътрешните правила. Функция на комисията не е само разработването и обсъждането на проблемите, а и изготвянето на доклади Затова предлагам тук да остане функцията разписана във вътрешните правила – разглежда законопроекти, проекторешения, декларации, обръщения и др. материали, разпределени от Председателя на НС и изготвя доклади, предложения и становища по тях. Т.е. тук сме в унисон първо с Конституцията, на второ място с правилника.
Към втора точка – работни срещи с министерствата. Предлагам да се добави – държавни агенции и държавни комисии. Тъй като в Закона за администрацията организационните структури, освен министерствата, които управляват отрасли на изпълнителната дейност, това са държавните агенции и държавните комисии.
И на последно място предлагам да се махне в последната точка 5, предпоследната думичка „професионални”, за да не влизаме в спор, кои са професионални, дали са само синдикатите, дали са браншовите организации и прочее.
Любен Татарски – благодаря ви проф. Воденичаров.
Колеги, предложението да се прецизират текстове в нашата програма, разбира се това е наш вътрешен документ, но не ни пречи да бъде изгладен.
Кирил Гумнеров – според мен колеги, програмата в този вид е достатъчно сложна, и ако в процеса на работа се наложат допълнителни срещи и други неща те винаги могат да бъдат включен, така че аз предлагам в този вид, без да прецизираме, за да не пропуснем нещо да я приемем.
Любен Татарски – колеги, съгласни ли сте да приемем програмата с последните редакции направени от проф. Воденичаров. Ако няма други предложения, моля да гласуваме: „за” 12 – благодаря ви приема се.
Вече ви споменах, относно срещата с министъра на регионалното развитие и благоустройството вчера вече бях там и понеже обсъждахме въпроси, които нуждите налагат, аз предложих още на следващото ни заседание – следващия четвъртък да поканим ръководството на министерството на регионалното развитие, да се запознаем с него. Те да ни запознаят със своята политика, програма, приоритети, да координираме дейността между нас и тях. Това означава и ние да сме подготвени за тази среща с нашите виждания, с мнения по някои въпроси, защото се очаква и от нас да сме активни, не само да гласуваме това, което те ни предлагат, а и ние да предлагаме и да работим активно в тази посока.
Това беше предложението и на г-н Пехливанов за среща с министерството.
Аз вече съм говорил с парламентарния секретар, ако няма някой непреодолими причини за следващата седмица в програмата си да заложим среща с ръководството на министерството на регионалното развитие и благоустройството, по темите, които вече ви споменах .
Николай Пехливанов – г-н председател, аз искам да формулирам темите, които ще бъдат обект на срещата с министъра и с ръководството на министерството.
Първата тема е да представим какви законодателни инициативи смята да предприеме в последното тримесечие на 2009 г. Основно от медиите аз съм информиран, че са поети такива инициативи. Мисля, че е редно да ни запознае и в тази връзка да можем ние да се подготвим и паралелно с обсъждането на днешните промени да можем да подготвим и наши такива. Да има една по-добра съвместна работа с министерството на регионалното развитие.
Втора точка, която според мен доста се подценява и се отбягва искам министъра да ни представи какъв е неговия план за действие относно антикризисните мерки в строителния сектор, тъй като аз още с представянето си аз казах, че един от моите приоритети ще бъде борба с кризата, сектора беше най-силно развит до преди няколко години, съответно кризата го удари най-жестоко, най-много е пострадал. Единствения начин за финансиране в момента в сектора, предвид че отпадна частната инициатива, предвид, че спря кредитирането от държавните средства , министъра предприема ли някакви действия, къде добри, къде не, мисля, че тази тема е много важна и трябва основно да залегне като приоритет и затова апелирам към вас, да направим срещи с браншови организации. Искам да превърнем срещата не само в опознавателна, ами и в една по-работна дискусия по антикризисната програма на министерството.
Хасан Хаджихасан – г-н председател, преди малко колегата Пехливанов говореше в единствено число. Колеги, когато говорим за криза в строителството, всички знаем, че България е в криза, хайде сега да не правим политически популизъм. Всички тук работим да преодолеем кризата, да създадем нови работни места, но видите ли да говорите „това е мой приоритет” няма да говорите в единствено число, това ми е забележката. Благодаря.
Захари Георгиев – аз мисля, че тази среща, като по-обща министъра да представи своя екип, така че логично е да направим тази покана към него за представяне на екипа си. На второ място искам да кажа, че аз бих предпочел думата „програма” а не „инициативи” по отношение на законодателството. Така или иначе вероятно министерството е подготвило своята законодателна програма до края на тази година, дали тя е вече факт в МС, няма значение, но инициативи можем да имаме ние с вас, но министерството трябва да има програма.
Любен Татарски – колеги, естествено че ще обсъдим тези неща, няма да ги пуснем за пет минути. Включително аз ще ви кажа в понеделник беше представянето на Стратегията за изграждането на магистралите, тогава се спомена, че правителството има намерение да тегли заем от милиард и сто милиона евро, с които да стартираме тези структурни проекти по обясними причини. Плащането по европейските програми ще се забави, то не стартира веднага. В края комисаря, който отговаря пряко за инфраструктурата каза много добри думи, но същественото беше, че кесията е отворена, но парите не са дадени да ги харчим. Когато ние докажем че можем да ги харчим правилно разходите ще бъдат покрити. Т.е. ние се нуждаем от един такъв ресурс. И това е една голяма антикризисна мерка, толкова пари изведнъж в строителния бранш, но нека да чуем министъра, нека да каже какво пък смята в тази посока да прави. Но пак ви обръщам внимание, ние не сме само строителството, регионално развитие и местно самоуправление. Това са области, общини, редица въпроси, тези дни се коментира усилено във връзка с изказване на наш колега от Пловдив, разбира се преиначено, изопачено и манипулирано за закриване на общини. Няма такова нещо. Но това е въпрос, който стои не от сега. Имаме Стратегия за децентрализация, има съвет за децентрализация, който действа от 2002 г. на който председател е министъра на регионалното развитие и благоустройството. Това е въпрос, който стои на дневен ред и е хубаво че се подхваща като дебат, иначе няма решение за закриване на общини. Трябваше да обясняваме на доста журналисти, че такова нещо няма, но въпрос важен. Ние не трябва да затваряме тази страница. 53 общини в България са с население под 6 000 жители, което е задължително условие за образуването на една община по Закона за административно териториалното устройство на РБ. Там има един текст който казва, че общините със заварено положение си остават такива, но има общини, които са се обезлюдили, има общини с под 1000 жители. Основното предназначение на общините е да обслужват населението. Представете си една община с 1000 души какъв финансов и човешки капацитет има. Въпрос, който и в нашата комисия сигурно ще обсъждаме, това ми беше мисълта че няма да акцентираме само върху строителството, а и върху всички други теми.
Предложения по отношение на срещата с министъра, която надявам се ще е следващата седмица.
Емил Димитров – колеги, бях провокиран от изказването на председателя. Разбира се, той е безумно прав, че то е не само строителство. Предстоят неща във водния сектор, преструктуриране на ВиК има закони отворени за концесия на водопроводни мрежи и т.н. Не само това, което каза г-н Пехливанов, да видим какво мисли министерството за 2-3 месеца, те ще вкарат 1-2 законопроекта и аз съм сигурен, че комисията със своя капацитет ще се справи с тези неща. Тази тема, която се захваща за общините, за структурни реформи... значи ние трябва да имаме макар и не програма, колегата е прав. Ако има такава програма е добре да ни се поднесе и да си сверим часовниците с министерството, но ако няма поне министъра да си каже какво смята по тези основни неща за напред. Дори и да не изнесе програма, да чуем възгледите му за развитие.
Любомир Иванов – колеги, аз ще ви споделя мнение, което имам от комисията в Труда и социалната политика, където г-н Младенов дойде заедно с целия си екип и направиха нещо много хубаво, всеки зам.-министър, всеки шеф на направление сяда в продължение на 10-15 минути казва с какво се занимава, проблеми, приоритети и т.н. непосредствено какво се готвят да правят, дългосрочна стратегия и на тази база, мисля че идвайки тук г-н Плевнелиев с неговия екип ако постъпи по този начин всички ще имаме възможност да чуем и след това след изказването на ресорния зам.-министър ще се направи дискусия.
Любен Татарски – най-вероятно и нашата среща ще протече по този ред, но пак ви казвам прочетете този материал, тук са описани всички политики, всички сфери, в които работи министерството от жилищната политика до държавната собственост, до ромите, свлачища, прочетете я и ние да сме подготвени и като слушаме информация да знаем за какво се отнася. И какво да питаме.
Веселин Давидов – уважаеми народни представители, аз като човек, който се занимава със строителство бих искал да изкажа своето мнение, а препоръките ги правите вие. В бъдещата дискусия с МРРБ да бъде включена точка, която да се обсъди прецизиране на законодателството по отношение конюнктурата в България която е създадена за малките и средни предприятия в строителния бранш. Това ще е една много полезна точка, благодаря ви.
Любен Татарски – колеги, дали да го гласуваме не знам, мисля че всички сте съгласни и приемате на следващото заседание на комисията да бъде поканено ръководството на МРРБ, на което да ни запознаят с целите, намеренията и по всички останали въпроси, които ни интересуват.
Съгласни ли сте следващата седмица да поканим ръководството на министерството на редовно заседание на комисията, ако разбира се не възникнат някакви обстоятелства.
Гласуваме „за” – 12, против и въздържали се няма.
Колеги, благодаря ви за участието до другия четвъртък.
Заседанието беше закрито в 16,00 часа.
Протоколчик: Председател:
В. Бойчева инж. Любен Татарски
2. Обсъждане и приемане на вътрешни правила за работата на Комисията по регионална политика и местно самоуправление.
3. Информация - Отчет № 903-12-2/08.09.09 г., за степента на изпълнение на провежданите от МРРБ политики и програми за полугодието на 2009 г. (материалът е на разположение в секретариата на комисията при желание за запознаване с него).
4. Обсъждане на програма за дейността на Комисията по регионална политика и местно самоуправление - есенна сесия.
П Р О Т О К О Л
№ 4
На 17 септември 2009 г., четвъртък, се проведе заседание на Комисията по регионална политика и местно самоуправление при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане на законопроект за изменение на Закона за регионалното развитие, № 902-01-12, внесен от Министерски съвет.
2. Обсъждане и приемане на вътрешни правила за работата на Комисията по регионална политика и местно самоуправление.
3. Информация - Отчет № 903-12-2/08.09.09 г., за степента на изпълнение на провежданите от МРРБ политики и програми за полугодието на 2009 г. (материалът е на разположение в секретариата на комисията при желание за запознаване с него).
4. Обсъждане на програма за дейността на Комисията по регионална политика и местно самоуправление - есенна сесия.
Списъкът на присъствалите на заседанието народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,35 ч. и ръководено от господин Любен Татарски, председател на комисията.
Председател Любен Татарски: - какво показва преброяването? – имаме кворум.
Преди да обявя дневния ред искам от мое име да Ви поздравя и да се поздравим с първия закон, който беше приет в Народното събрание, който беше внесен и гласуван от нас, приет – Закона за пътищата – важен закон и ние поне новите депутати в Народното събрание трябва да имаме чувство на гордост, че сме успели да се справим успешно в кратки срокове с този въпрос и второ – днес се оказа, че е един хубав християнски празник „Вяра Надежда и Любов”, аз имам имен ден и си заслужава да го почетем. По този повод ще почерпя по един бонбон с пожелание да имаме вяра, надежда и любов между нас.
Започваме празнично днешното заседание на нашата комисия, която има кратък дневен ред и ще си позволя да го прочета, докато се почерпим.
Дневният ред включва 4 точки, освен ако не предложите в допълнение нещо друго.
Точка първа е Обсъждане на законопроект за изменение на Закона за регионалното развитие, № 902-01-12, внесен от Министерски съвет.
Втора точка по предложения дневен ред е обсъждане и приемане на вътрешни правила за работата на Комисията по регионална политика и местно самоуправление.
Трета точка е Информация – предоставена ни от МРРБ съдържаща Отчет за степента на изпълнение на провежданите от МРРБ политики и програми за полугодието на тази година. Надявам се, че сте се запознали или поне с част от него, за да имаме какво да обсъждаме.
Четвърта точка е обсъждане на програма за дейността на Комисията по регионална политика и местно самоуправление до края на годината.
Колеги, имате ли предложения по отношение на дневния ред?
Николай Пехливанов – уважаеми г-н председател, уважаеми колеги! Аз имам предложение, което искам да обсъдим в дневния ред, във връзка с иницииране на една покана за среща с министъра на регионалното развитие и неговия екип, което предлагам това да бъде точка пета от дневния ред.
Председател Любен Татарски – колеги, предложения по това предложение то да бъде включено в дневния ред, като последна точка за обсъждане?
Кирил Гумнеров – г-н Татарски, категорично подкрепям предложението на г-н Пехливанов. Мисля, че беше логично и нормално това да се случи. От мое име благодаря на ръководството, че най-после се заема с това нещо.
Александър Ненков – г-н Татарски, във връзка с направеното предложение от нашите колеги, искам да кажа, че вече говорихме с г-н Плевнелиев и се разбрахме в най-близко бъдеще тази среща да се проведе, стига да не възникне нещо непредвидено.
Любен Татарски – благодаря. Всички имаме мнение по този въпрос, но ако се приема да го обсъдим и да вземем някакво решение. Ако сте съгласни с този дневен ред подлагам го на гласуван, ако няма повече мнения и предложения. – Виждам, няма такива.
Режим на гласуване –„за” – 17, против и въздържали се няма.
Така, одобряваме дневния ред с новата т.5, обсъждане на възможността за среща с ръководството на министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Започваме с т.1. от председателя на Народното събрание ни е разпределено предложение на МС за изменение в Закона за регионалното развитие.
Предложението е следното:
§ 1. В чл. 18, ал. 4 думите „министерството на икономиката и енергетиката” се заменят с „Министерството на икономиката, енергетиката и туризма”, думите „Министерството на транспорта” се заменят с „Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията” а думите „Държавната агенция за информационни технологии и съобщения” се заличават. И една заключителна разпоредба:
§ 2. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.
Сега, за да знаете от какво е продиктувано това предложение за изменение ще ви прочета и мотивите за това.
Съгласно чл. 18, ал. 1 от закона в районите от ниво 2 се създават регионални съвети за развитие. Може би някои колеги не са запознати, но ще имаме възможност сигурно и по този закон да дискутираме. Тези текстове, които се отнасят за тези териториални и регионални съвети за развитие на планови региони в България, определени по този закон са членовете на регионалния съвет за развитие в сегашната редакция на закона, като са посочени представителите на министерство на транспорта и на държавната агенция за информационни технологии и съобщения. Там участват и други представители на общини на областни управи. В случая законопроекта предвижда думите „министерство на транспорта” да се заменят с „министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията”, а думите „държавната агенция за информационни технологии и съобщения” да се заличат. Причините, които налагат приемането на промените в закона са продиктувани от това взето решение на Народното събрание да приеме нова структура на МС на РБ. Съгласно т. 4 на това решение, знаете М-во на транспорта се преобразува в М-во на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Целите, които се поставят с предложения проект на закон са тясно свързани с решението на НС от 27 юли 2009 г. по отношение структурата на МС и поради тези причини МС предлага НС да разгледа и приеме проекта на закон за изменение на Закона за регионалното развитие.
Коментарии, мнения, предложения.
Ние приемаме това предложение на първо гласуване. Стефане!
Стефан Тодоров – главен експертен сътрудник в Комисията по регионална политика и местно самоуправление.
Благодаря ви г-н председател. Преди народните представители да вземат отношение, ако желаят искам да обърна внимание, че може би е направен технически пропуск при изготвянето на законопроекта от колегите, които са го изготвили и предложили на вниманието на МС. В същия текст на чл. 18, ал. 4, в закона фигурира, че имената на министерствата на държавната администрация и административната реформа и на министерството на извънредните ситуации, които съгласно визираното решение на НС, знаете т. 3 от него закрива тези две министерства и поради тази причина считам, че е редно в тази му част текста на проекта да се допълни и се заличат и тези две министерства. И тъй като закона има чисто технически характер, промяна на наименование на министерства и респективно заличаване на институции, които вече не съществуват, мисля, че комисията би могла да предложи, понеже не очаквам да има някакви предложения в посока замисъла на законопроекта той да бъде приет на две гласувания, в едно заседание, това което допуска Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, респективно, ако комисията приеме един такъв подход по такъв начин ще оформим и доклада със съответна редакция на текста за второ гласуване.
Любен Татарски – би ли могъл да прочетеш редактирания текст с допълнението от двете министерства че техните наименования се заличават. За да го формулираме.
Стефан Тодоров – да разбира се, ако се възприема това, което казах, значи текста на § 1 би трябвало да звучи:
§1. В чл. 18, ал. 4 думите „Министерството на икономиката и енергетиката” се заменят с „Министерството на икономиката, енергетиката и туризма” думите „Министерството на транспорта” се заменят с „Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията”, а думите „Министерството на държавната администрация и административната реформа” и „министерството на извънредните ситуации” и представител на „държавната агенция за информационни технологии и съобщения” се заличават.”
Това ще бъде текста на § 1.
А § 2, така, както е по вносител. Благодаря.
Емил Димитров – колеги, ако заличим бедствията и авариите, тогава на всяко място трябва да се появи „представител на министерството на вътрешните работи” тъй като те остават дирекции, защото те са част от този конструктивен съвет, колегата е абсолютно прав, че трябва да ги заменим, но правоприемника им трябва да се появи в този съвет. Разбирате ли ме. Значи, на територията на Монтана се намира отряд на гражданска защита, който участва в тези неща и шефове на ГЗ, упълномощени, сега те са подчинени на министъра на вътрешните работа и е нормално все пак да дойдат там, но като представители вече на друго ведомство.
Любен Татарски – колеги, други предложения, мнения.
Искра Фидосова– аз предлагам да остане така, и по реда на Правилника да преценим между първо и второ гласуване да преценим има ли необходимост от допълнителни промени. Имам предвид и други закони,(не е включен микрофона, не се чува ясно) така, че възразявам срещу това, закона да мине на първо и второ четене, нека да си следваме реда по правилника и да можем да проверим нещата и да дадем коректен текст между първо и второ четене.
Любен Татарски – благодаря г-жо Фидосова. Други колеги?
Проф. Воденичаров, заповядайте.
Проф. Александър Воденичаров – аз искам да подкрепя г-жа Фидосова, тъй като промените, които се правят са много уместни, точни с допълнението на г-н Емил Димитров, тъй като се касае за органи, касаещи органи, в които има структурна промяна, но за да не се усложнява проблема сега, тъй като комисията се произнася по философията на закона, по неговата актуалност и по неговата социална необходимост, затова бих си позволил да ви предложа да се подкрепи законопроекта.
Любен Татарски – други колеги?
Искам да ви кажа, че вчера обсъждахме с ръководството на министерството на регионалното развитие този текст, и това, което ще бъде т. 5 има възможност и вероятност между първо и второ четене от там да постъпят още предложения във връзка с нашия закон, който приехме за пътищата, спешно трябва да се приемат някой изменения в този закон, но както и да е. Аз също приемам предложението на г-жа Фидосова да не бързаме закона да минава и на двете четения, не ни притискат срокове, мисля, че не е необходима такава спешност за приемането на този закон, затова само на първо четене да мине, във варианта, в който ни е предложен от МС, междувременно да видим дали не е необходимо да се направят и други такива поправки в закона и чак тогава да се мине на второ гласуване.
Подлагам на гласуване предложеният от МС законопроект за изменение на Закона за регионалното развитие. Който е съгласен той да се приеме в този вариант, моля да гласува „за” – 16. Против и въздържали се няма. Приема се.
Захари Георгиев – ако позволите г-н председател.
Може да се запише в доклада на комисията, че е констатиран този пропуск и е логично да се предложи между двете четения и то от името на комисията, иначе ще повторим този дебат в залата.
Искра Фидосова – в правилника е записано, че между първо и второ четене предложения може да се правят от народни представители, независимо дали са вносители, комисията няма такива правомощия и по вносител, съответно МС, защо да го записваме това нещо в доклада? Ние сме на принципа на първо четене в момента. Това са права, които следват по правилник и всеки един народен представител като ги прочете може да направи съответните предложения. Защо да го записваме и в доклада.
Стефан Тодоров – аз мисля, че това което изрази г-н Георгиев имаше предвид да се отрази в доклада на комисията, че тя е констатирала необходимостта от допълнителни промени, тъй като в противен случай може да прозвучи, че
Искра Фидосова, от къде ще проличи?
Стефан Тодоров - Ами гледайки закона сме констатирали и то е нормално да отбележим че се налагат и допълнителни, иначе какво ни пречи тогава да предложим, ако нямаме никакви възражения да се гледа на второ гласуване едновременно. Но те ще бъдат направени между двете четения по съответния ред, ако не бъдат направени като предложения от народен представители, тъй като вносител в лицето на МС няма право да прави предложения формално между двете четения на закона, те могат да бъдат направени като предложения на комисията в самото заседание на комисията, това се имаше предвид.
Любен Татарски – това значи, в становището, което ще изготвим да запишем, че е необходимо да се допълни. Колеги, мнение по това предложение.
Захари Георгиев – значи, ние няма как да не запишем нещо, което се е случило в дискусията в комисията, иначе би означавало да не направим верен протокол, колкото и да му се иска на някого.
Любен Татарски – ние в протокола ще го напишем. Въпросът е в становището.
Захари Георгиев – в становището трябва да отрази това, което се дискутира тук и не виждам нищо смущаващо в това да се напише, че между двете четения трябва да се направят тези предложения. Те могат да се правят както от народни представители, така и от самата комисия, госпожо Фидосова.
Любен Татарски – ние в протокола ще отразим естествено това, сега възникна въпроса и ще трябва да четем в правилника дали и кой може да прави тези предложения между първо и второ четене. Но ако все пак има констатирани такива пропуски. Добре, гласувахме ще отразим в протокола всички разисквания, всички предложения, безспорно, няма да бъде пропуснато, а и няма смисъл. Тук няма целенасочена съпротива срещу едно или друго предложение.
Отиваме към следващата точка от нашата дейност и тя е обсъждане и приемане на вътрешни правила за работата на комисията по регионална политика и местно самоуправление.
Тези вътрешни правила са ви предоставени и наистина те в 90 % от текстовете, да не кажа 90 и повече съвпадат с текстове от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Защо в този вид, най-накрая ви предлагаме правилата, които се разбира се, като ги цитираме, може да бъдат променяни, допълвани, сменяни и т.н. Първоначалния вариант, който беше изготвен и веднъж ви беше раздаден, беше много по-пълен и наистина прехвърляше много текстове от ПОДНС, като целта тогава беше да имаме едно помагало пред нас, когато работим в комисията, в което да са събрани всички текстове от този правилник, които се отнасят до дейността на нашата комисия – за едно улеснение. Но тогава възникнаха коментарии, предложения да не се повтарят текстове от един правилник в нашите правила и затова редуцирахме тези правила до един по-кратък, по-съдържателен текст, но разбира се той в основни линии повтаря ПОДНС и не може да бъде по друг начин. И въпреки това, поставям на вашето внимание за обсъждане съдържанието на тези вътрешни правила. Имате ли мнения, препоръки, предложения? Новите неща, в този правилник, извън другия са възможността за участие на външни хора, представители на различни организации, експерти в заседанието на комисията. Имаше коментарии в разговорите с колеги, че към някои комисии и по някой въпроси, които разглеждат комисиите има засилен интерес и е възможно да има стълпотворение на представители на такива неправителствени организации, браншови организации и разни други, които могат да затруднят работата на комисията и затова сме си позволили, въпреки, че в правилника за дейността на НС е записано по-общо – сме си позволили да запишем - това участие да става след писмена заявка, по какъв въпрос иска да участва, да вземе отношение, да присъства на нашата комисия и едва след това председателя преценява кои и колко от тези желаещи да присъстват на заседанието на комисията. Иначе има опасност тук да влязат много хора, всеки да взима отношение и нашата работа да стане трудна и невъзможна. Отделно вече по самата организация, изказвания, като време и брой изказвания на членовете на комисията, място, време на провеждане, това са неща, които са вписани. Моля ви, ако имате мнения и предложения – казвайте.
Димитър Начев – председател на УС на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране.
Уважаеми г-н председател, уважаеми господа народни представители, тук съм да поздравя комисията с нейното конституиране и да заявя нашата готовност, че ние ще участваме в заседанията на вашата комисия, които касаят инвестиционната дейност и по-специално инвестиционното проектиране. Имаме подготвени предложения за законопроекти, по отношение на Закона за устройство на територията, по Закона за камарите.
Любен Татарски – г-н Начев – позволявам си да ви прекъсна, ако имате отношение по точката, която разглеждаме, последната точка е свързана с нашата дейност.
Димитър Начев – само това исках да кажа.
Любен Татарски – изчакайте до предпоследната точка от дневния ни ред и тогава, ако имате идеи ще ви изслушаме с удоволствие.
Димитър Начев – нямах намерение да се изказвам, само исках да заявя, по тази точка, че камарата ще участва в тези заседания, че има желание.
Любен Татарски – Стефане имаме ли мнение по въпроса?
Стефан Тодоров – текста на чл. 8 от проекта за вътрешни правила кореспондира с хипотезите на чл. 73 от ПОДНС и визира какво съдържа доклада за второ четене. Той казва – в него се отразяват направените в срока по ал. 3 писмени предложения на народни представители и становището на комисията по тях и т. 2 – предложенията на комисията по обсъждания законопроект, когато тя приеме такива по повод предложение на някои от нейните членове, направено по време на заседанието. Т.е. става въпрос за следното – нещо което се случи и при първия законопроект, който комисията подготви за второ четене. Нямаше направени формални предложения на народни представители по съответни текстове, но имаше консенсус те да бъдат възприети като предложение на комисията, направени от не член на комисията разбира се, но това няма никакво значение кой ги е направил. Важното е дали комисията ги възприема или не и независимо, че формално не са направени като предложения в писмен вид в сроковете изискващи се по правилника, те могат да бъдат направени като предложения на комисията по време на обсъждането на законопроекта за второ четене, разбира се, когато комисията е водеща по него, без значение кой е вносителя на съответния законопроект, който се разглежда. Технологията е една и съща. Затова и в този смисъл е предложението по чл. 8 от правилата.
Искра Фидосова – само да изразя едно несъгласие – моля ви да четете коректно текстовете на чл. 73, ал. 2, т. 2 говори само от членовете на комисията. Така, че да не въвеждаме в заблуждение членовете на комисията. В момента текста гласи следното, тъй като не го прочете коректно: предложенията на комисията по обсъждания законопроект, когато тя приеме такива по повод предложение на някои от нейните членове – само членовете могат да правят такива предложения – направено по време на заседание. Това колеги, става въпрос за второ четене. Иначе между първо и второ четене хипотезата на чл. 73, ал. 1, където се казва, че само народните представители могат да правят такива предложения. Моля за коректност.
Стефан Тодоров – аз се извинявам на г-жа Фидосова, прочетох текста така, както е записан в правилника. Технологията на правене на един закон подсказва, че в случая да речем на съответното заседание присъства поканен по съответния ред представител на каквато щете външна институция. Да оставим граждански, професионални и други организации. Присъства представител на министерството на регионалното или друго, в зависимост от закона, който се прави. Възниква необходимост от ново предложение, което не е направено по съответния ред. Той дори да е министъра няма формално основание да направи такова, ако следваме нещата мотамо, както са записани и респективно такова предложение, колкото и полезно , ценно и навременно няма да бъде възприето. В такива случаи, когато друго лице направи предложение било за редакция или за допълнителен текст, то тогава ако се възприема разбира се от комисията, се прави формално като предложение на комисията от някои от нейните членове в заседанието на комисията и така се отразява в протокола. Не като предложение на Стефан Тодоров, който е г-н никой, а като предложение на съответния народен представител, който го е възприел. За това става дума.
Искра Фидосова – благодаря и тук е противоречието за чл. 8, ал. 2, където се предвидили, да се запише, че може да се прави и от лица, които не са членове на комисията и не са народни представители. Точно това имах предвид. Не можем да нарушаваме колеги Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Там имаме изрично записано, кой може – да, може неформално да направите такова предложение, но то трябва да бъде обективирано, като волеизявление от името на народен представител. Не в качеството на експерт, министър и някакво друго качество. За това идеше реч и смятам, че има противоречие в тази посока. Аз не знам защо трябва да спорим г-н председател.
Захари Георгиев – в крайна сметка отиваме в хипотезата, че гледаме на второ четене дали ще бъде направено предложение към НС от името на водещата комисия - зависи от нейното гласуване и не е толкова важен факта, кой точно е направил това предложение в заседанието на комисията и дали формално един експерт или един министър ще намери човека, т.е. народния представител чрез когото да го направи. Дайте да не влизаме в такива дребни теми, защото не ни прави чест.
Любен Татарски – малко силни думи взехме да използваме. Има спор по един текст от нашите правила – това е чл. 8, ал. 2 където се казва – могат да се обсъждат и предложения направени по време на дискусията от народни представители, от експерти, от представители на министерства и други ведомства или организации, присъстващи на заседанието или предоставени писмено на вниманието на комисията. Тези от тях, които бъдат приети се вписват в доклада за второ гласуване като предложение на комисията. Има ли предложения за изменение и допълнение на този текст?
Искра Фидосова – моето предложение беше да отпадне ал. 2, тъй като смятам, че тук имаме ясни правила записани в нашия правилник и не трябва да има спор по това нещо. До този момент законодателната дейност е осъществявана все по този ред и не е имало никога проблем. В нито една комисия до този момент на Народното събрание. Не разбирам защо се записва текст, който поражда толкова излишни дискусии за подробности, които не знам дали са необходими да се коментират. Имаме ясни текстове в правилника, които просто трябва да спазваме. Говоря за Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Ако тази ал. 2 отпадне няма да има никакво противоречие. И не е имало до сега. Не съм видяла в нито една стенограма да има някакъв спор по това нещо.
Любен Татарски – така, явно всички говорим за едно и също нещо. Дали го има в нашите правила този текст или го няма това не изключва възможността такива предложения, правени от експерти, от външни хора по съответния ред, вписан в Правилника за работата на НС да се обсъждат в комисията да се отразяват в доклада или становището и след това да се гласуват от НС. Нали не бъркам във формулировката. Ако отпадне този текст не ни пречи.
Искра Фидосова – аз бях казала още на първото представяне на правилата, че ние имаме един много подробен правилник и не е необходимо да преписваме тези текстове и да създаване утежняващи норми в правилата на една комисия, която да блокира работата на комисията или да я затрудни по някакъв начин.
Любен Татарски – очевидно тази ал. 2 не е точно преписана 1 към 1 от чл. 73.
Искра Фидосова – да, ама ние сме длъжни да спазваме общия правилник, приели сме го с решение в пленарна зала.
Любен Татарски – колеги, достатъчно с коментариите по този въпрос. Правилата са твърде по-ниско като нормативен акт, за нас правилника е по-важен основно с него трябва да се съобразяваме, така че ако смятаме че има текст, който по някакъв начин може да ни попречи в работата или да поражда спорове, ние трябва да стъпим на позиция нормативен акт в случая това е ПОДНС.
Ще подложа на гласуване предложението на г-жа Фидосова ал. 2 от чл. 8 да отпадне, което естествено не изключва възможностите, които ни дава нашия правилник.
Захари Георгиев – не е коректно това предложение от чл. 8 да отпадне само ал. 2. В ал. 1 се казва по общия ред всички народни представители каква възможност имат да правят предложения по установения ред. Ал. 2 казва какви са предимствата на водещата комисия. Народните представители от водещата комисия – това казва ал. 2 на нашия голям правилник. Поне препишете онази алинея или махнете целия чл. 8. С такова впечатление останах.
Любен Татарски – колеги, имаше вариант, едни разширени правила, има варианти както е на правната комисия една страничка правила, което нали... и нашия междинен вариант, не е проблем сега да правим промени.
Захари Георгиев – аз даже призовавам г-жа Фидосова да оттегли това предложение или предложете като цяло чл. 8 да отпадне. Или кажете ал. 2 да се препише от правилника.
Искра Фидосова – абсолютно. Значи или да се препише така, че да бъде коректно или да отпадне целия чл. 8. Това, което казвам е, че не бива да се преписват нормите от този правилник в другия, да добавяме думи и изречения, които да създават и да объркват комисиите в дейността си.
Любен Татарски – подлагам на гласуване предложението на г-жа Фидосова да отпадне чл. 8 от правилата. Който е съгласен, моля да гласува, разбрахме какви са аргументите. „За” – 14, против и въздържали се няма.
По другите текстове имате ли предложения, мнения.
Николай Пехливанов – г-н председател, уважаеми колеги, аз имам предложение към чл. 4, ал. 2, т. 3 да премине към чл. 4, ал. 1 и да стане подточка 2. Ще аргументирам – става дума за осъществяване взаимодействието с ръководства на професионални, браншови и други организации имащи отношение към дейността на комисията и тъй като изцяло това се вменява само в функциите на председателя на комисията, аз предлагам това да се вмени и във функциите на ръководството на комисията. Благодаря ви.
Захари Георгиев – мисля, че ще се получи разминаване, ако се премести тази функция на председателя във функциите на ръководството. Председателя има представителни функции и в това му качество е предвидено да осъществява тези контакти. Ръководството има не представителни функции, а функции да организира работата на комисията. Ако председателя желае да делегира някому от ръководството своите представителни функции той може да го направи в оперативен план. Няма как да отменим представителни функции на колективен орган. Ще съществува един хаос, ако това не се съгласува с председателя.
Искра Фидосова – аз подкрепя това нещо и с оглед на това нещо, което преди малко се каза по отношение на чл. 6, ал. 6, когато коментирахте допускане на представители на граждански и синдикални организации, това е в правомощията на председателя и съм съгласна с аргументите, които г-н Георгиев изказа. Трябва да остане като правомощие на председателя.
Любен Татарски – колеги, предложения.
Николай Пехливанов – оттеглям предложението си.
Любен Татарски – колеги, разбира се, че всеки от вас може да осъществява връзки и контакти, но по отношение на представителството, това са принципни въпроси и ние не бива да ги нарушаваме. Бъдете сигурни, че всичко, което аз правя от името на комисията, като председател то ще бъде сведено до вашето знание и ще ви кажа какво съм извършил през изминал период. Бъдете уверени, че ще го свеждам до вашето знание всеки път.
Още веднъж се обръщам към вас. Има ли други мнения, предложения по вътрешните правила.
Милена Христова – по отношение на чл. 4, ал. 3, където е предвидена хипотеза, когато председателят отсъства да определи заместник-председател, който да ръководи заседанията на комисията. Предвидено е само ако отсъства в деня на заседанието на комисията, ако предположим, че например е в командировка за два, три дни извън страната и т.н. в тези случай, да се определи дневния ред, да се свика заседанието и т.н, кой ще ги изпълнява.
Любен Татарски – понеже е записано изрично „който да ръководи заседанието”, а може би трябва да допълним „да организира и ръководи заседанието”.
Искра Фидосова – колеги, имаме чл. 20, ал. 6 от ПОДНС. Там ясно е записано, горе-долу гласи същото с две разменени думички. Няма спор и дебат според мен по тази тема. Ясно е кой, как и кога го замества. Пак се връщам на това, че преписани, перифразирани по една две думи, текстове създават излишни дебати и неща, които не знам дали е необходимо. Аз и предишния път казах, че една страничка правила са изключително достатъчни за всяка една комисия, за да заседават и провеждат своите заседания.
Любен Татарски – съгласен съм с това, но нали и ти си съгласна, че би могло при изготвянето на правилник точно да няма формулирана, прецизен текст, защото ръководенето на заседанието не означава, не изчерпва дейността на комисията, и ако аз отсъствам няколко дни, някой трябва да организира работата на комисията.
Милена Христова – а кой ще определи дневния ред и кой ще подписва.
Искра Фидосова – при отсъствие на председателя се упълномощава един от заместник-председателите да ръководи, при липса на упълномощаване председателят се замества във всичките му функции от заместник-председателя от най-голямата парламентарна група. Това колеги зависи не само за парламентарните комисии, а и за председателството на Народното събрание и това включва в себе си всички функции, които са възложени на председателя, по презумпция. Ако тръгнем изчерпателно да изброяваме едно по едно, не можем да ги изброим . Пет хипотези, ще пропуснем още три и затова го казвам чисто юридически, може би изглеждам неразбрана но, юридически е така. Затова са тези общи формулировки.
Любен Татарски – колеги, дайте да не се формализираме. Това са едни наши общи вътрешни правила. Ръководството е ясно. Телефоните са ни винаги на разположение. И до сега е имало такива начини и сме успявали да организираме дейността на комисията да работи добре. Аз мисля, че вече не е необходимо до такава формалност да подлагаме всеки текст или дума по дума. Ако прецените да го приемем във вида, в който ни е предложен, пък пак казвам, че винаги могат да настъпят промени, ако преценим.
Не виждам други предложения.
Подлагам на гласуване вътрешните правила с промяната, която направихме по отношение на чл. 8.
Който е съгласен, моля да гласува „за” – 16, „против” и „въздържали се” - няма.
Отиваме на точка 3, която внася Отчета на МРРБ за полугодието на 2009 г.
Колеги, надявам се, че сте имали възможност да се запознаете с него, макар и материалът да е обемист. Знаете, че не е необходимо да излизаме с решение, ако сметнете за необходимо да го разгледаме в комисията, да го обсъдим, да дискутираме, ако сме се запознали с него, защото за нас е важно да знаем, какво прави това министерство. Тук са разписани всички политики, функции, структура, хора в министерството. Аз ви съветвам, ако не сте го чели – прочетете го. Аз съм много години кмет и ви казвам, не съм знаел, че министерството има такива политики, което смятам, че е грешка. Възможности, от които ние не сме се възползвали. Затова никъде няма да видите примерно нашата община и по други причини, но това е друга тема. За нас е важно да знаем какво прави това министерство. Какви са функциите, каква е структурата, каква политика води, по кои програми работи. Много е важен този документ. Очевидно сега нямаме възможност да дискутираме този въпрос, аз ви предлагам да вземем такова решение:
Приемаме за сведение отчета на МРРБ относно дейността му за първото полугодие на 2009 г.
Съветвам ви наистина да го прочетете, ще ви бъде от полза.
Захари Георгиев – отчета към кого е насочен? – Насочен е към комисията, към Народното събрание.
Любен Татарски – тъй като вътре са разписани разходи суми, ще видите интересни неща.
Захари Георгиев – в това отношение бих искал да помоля, пък вие ще прецените дали е възможно да се реализира такъв тип документи вероятно ще има десетки и мисля, че те биха могли да постъпят в комисията и в електронен вид. Сигурен съм, че народните представители биха се справили много по-лесно да прегледат един материал в електронен вид, отколкото наличието на един екземпляр в секретариата. Не казвам, че това трябва да се размножава такъв обемист материал, защото не е оправдано, но ако има възможност такива материали да ги получаваме в електронен вид.
Любен Татарски – приемам предложението и ще го имаме предвид. Като постъпват такива материали, за определен кръг от хора, да бъдат поискани от съответното ведомство на електронен вид и разпратени на всички членове на комисията. Доколкото разбирам от секретарката вече го има и този материал в такъв вид. И тя ще ви го изпрати по имейлите на всеки един член на комисията за сведение.
Колеги, ако няма повече предложения да приемем това решение „Комисията приема за сведение Отчета за степента на изпълнение на провежданите от МРРБ политики и програми за полугодието на 2009 г.”
Ако приемете едно такова решение, моля да го гласуваме и да приключим с тази точка.
„за” – 16, против и въздържали се няма.
Отиваме на следващата точка – обсъждане програма за дейността на Комисията по регионална политика и местно самоуправление есенна сесия, до края на тази година.
Колеги, погрижили сме се да формулираме в 5 точки основно и по-общо дейностите, които смятаме, че трябва да осъществим до края на годината. Обаче е много важно ако вие имате допълнителни предложения да ни запознаете с тях. Какво да правим, без да ги конкретизираме сега, с кой и кога да се срещаме. Моля ви да направите предложенията. Тук е формулирано общо. Имате думата за допълнения.
Аз ще ви ги прочета:
1. разглеждане на законопроекти и проекти за решения разпределени на комисията;
2. работни срещи с министерствата за представяне на ръководни екипи, приоритети в дейността им. (по предварително съгласуван график) това ще го решаваме съвместно със съответните министерства.
3. работни срещи с ръководствата на най-различни браншови и др. неправителствени организации, като НСОРБ, НАСОРБ, регионални сдружения на общини и др. организации в областта на местното самоуправление
защото нашата дейност не е само строителство, регионална политика и местно самоуправление.
4. работна среща с Камара на архитектите в България, Камара на инженерите в инвестиционното проектиране, Камара на строителите и други професионални организации. С оглед на нашата дейност обсъждането на закони, работата по законопроекти ние трябва активно да кореспондираме, да общуваме, да използваме капацитета на тези структури на тези органи, така че е редно и задължително да имаме по-тясна връзка с тях и да ги използваме максимално, когато работим.
Това сме заложили, естествено обсъждане на сигнали, предложения и други материали по актуални въпроси, постъпили в комисията, както и предложения за необходими промени в законодателството, по предложения на граждани, общини, сдружения, професионални ми други организации. Трябва да ви кажа, че в моята поща има най-различни предложения, и ако някои от тях са удачни, разумни, естествено трябва по определения път да стигнат до пленарна зала евентуално. Но моето мнение е, че и такива въпроси, когато са наистина съществени, актуални и важни да ги обсъждаме в комисията. Затова сме записали тази точка.
Имате ли други предложения като допълнения на нашата програма, като основни акценти.
Проф. Александър Воденичаров – аз мисля, че това обхваща всички аспекти на дейността, но с оглед по-голяма точност и прецизност имам следното предложение.
В първа точка, с оглед обектите на разглеждането да се включат всички актове, които комисията може да разглежда и са посочени в Конституцията, т.е. това са решения, декларации и обръщения. Така, както ги приехте във вътрешните правила. Функция на комисията не е само разработването и обсъждането на проблемите, а и изготвянето на доклади Затова предлагам тук да остане функцията разписана във вътрешните правила – разглежда законопроекти, проекторешения, декларации, обръщения и др. материали, разпределени от Председателя на НС и изготвя доклади, предложения и становища по тях. Т.е. тук сме в унисон първо с Конституцията, на второ място с правилника.
Към втора точка – работни срещи с министерствата. Предлагам да се добави – държавни агенции и държавни комисии. Тъй като в Закона за администрацията организационните структури, освен министерствата, които управляват отрасли на изпълнителната дейност, това са държавните агенции и държавните комисии.
И на последно място предлагам да се махне в последната точка 5, предпоследната думичка „професионални”, за да не влизаме в спор, кои са професионални, дали са само синдикатите, дали са браншовите организации и прочее.
Любен Татарски – благодаря ви проф. Воденичаров.
Колеги, предложението да се прецизират текстове в нашата програма, разбира се това е наш вътрешен документ, но не ни пречи да бъде изгладен.
Кирил Гумнеров – според мен колеги, програмата в този вид е достатъчно сложна, и ако в процеса на работа се наложат допълнителни срещи и други неща те винаги могат да бъдат включен, така че аз предлагам в този вид, без да прецизираме, за да не пропуснем нещо да я приемем.
Любен Татарски – колеги, съгласни ли сте да приемем програмата с последните редакции направени от проф. Воденичаров. Ако няма други предложения, моля да гласуваме: „за” 12 – благодаря ви приема се.
Вече ви споменах, относно срещата с министъра на регионалното развитие и благоустройството вчера вече бях там и понеже обсъждахме въпроси, които нуждите налагат, аз предложих още на следващото ни заседание – следващия четвъртък да поканим ръководството на министерството на регионалното развитие, да се запознаем с него. Те да ни запознаят със своята политика, програма, приоритети, да координираме дейността между нас и тях. Това означава и ние да сме подготвени за тази среща с нашите виждания, с мнения по някои въпроси, защото се очаква и от нас да сме активни, не само да гласуваме това, което те ни предлагат, а и ние да предлагаме и да работим активно в тази посока.
Това беше предложението и на г-н Пехливанов за среща с министерството.
Аз вече съм говорил с парламентарния секретар, ако няма някой непреодолими причини за следващата седмица в програмата си да заложим среща с ръководството на министерството на регионалното развитие и благоустройството, по темите, които вече ви споменах .
Николай Пехливанов – г-н председател, аз искам да формулирам темите, които ще бъдат обект на срещата с министъра и с ръководството на министерството.
Първата тема е да представим какви законодателни инициативи смята да предприеме в последното тримесечие на 2009 г. Основно от медиите аз съм информиран, че са поети такива инициативи. Мисля, че е редно да ни запознае и в тази връзка да можем ние да се подготвим и паралелно с обсъждането на днешните промени да можем да подготвим и наши такива. Да има една по-добра съвместна работа с министерството на регионалното развитие.
Втора точка, която според мен доста се подценява и се отбягва искам министъра да ни представи какъв е неговия план за действие относно антикризисните мерки в строителния сектор, тъй като аз още с представянето си аз казах, че един от моите приоритети ще бъде борба с кризата, сектора беше най-силно развит до преди няколко години, съответно кризата го удари най-жестоко, най-много е пострадал. Единствения начин за финансиране в момента в сектора, предвид че отпадна частната инициатива, предвид, че спря кредитирането от държавните средства , министъра предприема ли някакви действия, къде добри, къде не, мисля, че тази тема е много важна и трябва основно да залегне като приоритет и затова апелирам към вас, да направим срещи с браншови организации. Искам да превърнем срещата не само в опознавателна, ами и в една по-работна дискусия по антикризисната програма на министерството.
Хасан Хаджихасан – г-н председател, преди малко колегата Пехливанов говореше в единствено число. Колеги, когато говорим за криза в строителството, всички знаем, че България е в криза, хайде сега да не правим политически популизъм. Всички тук работим да преодолеем кризата, да създадем нови работни места, но видите ли да говорите „това е мой приоритет” няма да говорите в единствено число, това ми е забележката. Благодаря.
Захари Георгиев – аз мисля, че тази среща, като по-обща министъра да представи своя екип, така че логично е да направим тази покана към него за представяне на екипа си. На второ място искам да кажа, че аз бих предпочел думата „програма” а не „инициативи” по отношение на законодателството. Така или иначе вероятно министерството е подготвило своята законодателна програма до края на тази година, дали тя е вече факт в МС, няма значение, но инициативи можем да имаме ние с вас, но министерството трябва да има програма.
Любен Татарски – колеги, естествено че ще обсъдим тези неща, няма да ги пуснем за пет минути. Включително аз ще ви кажа в понеделник беше представянето на Стратегията за изграждането на магистралите, тогава се спомена, че правителството има намерение да тегли заем от милиард и сто милиона евро, с които да стартираме тези структурни проекти по обясними причини. Плащането по европейските програми ще се забави, то не стартира веднага. В края комисаря, който отговаря пряко за инфраструктурата каза много добри думи, но същественото беше, че кесията е отворена, но парите не са дадени да ги харчим. Когато ние докажем че можем да ги харчим правилно разходите ще бъдат покрити. Т.е. ние се нуждаем от един такъв ресурс. И това е една голяма антикризисна мерка, толкова пари изведнъж в строителния бранш, но нека да чуем министъра, нека да каже какво пък смята в тази посока да прави. Но пак ви обръщам внимание, ние не сме само строителството, регионално развитие и местно самоуправление. Това са области, общини, редица въпроси, тези дни се коментира усилено във връзка с изказване на наш колега от Пловдив, разбира се преиначено, изопачено и манипулирано за закриване на общини. Няма такова нещо. Но това е въпрос, който стои не от сега. Имаме Стратегия за децентрализация, има съвет за децентрализация, който действа от 2002 г. на който председател е министъра на регионалното развитие и благоустройството. Това е въпрос, който стои на дневен ред и е хубаво че се подхваща като дебат, иначе няма решение за закриване на общини. Трябваше да обясняваме на доста журналисти, че такова нещо няма, но въпрос важен. Ние не трябва да затваряме тази страница. 53 общини в България са с население под 6 000 жители, което е задължително условие за образуването на една община по Закона за административно териториалното устройство на РБ. Там има един текст който казва, че общините със заварено положение си остават такива, но има общини, които са се обезлюдили, има общини с под 1000 жители. Основното предназначение на общините е да обслужват населението. Представете си една община с 1000 души какъв финансов и човешки капацитет има. Въпрос, който и в нашата комисия сигурно ще обсъждаме, това ми беше мисълта че няма да акцентираме само върху строителството, а и върху всички други теми.
Предложения по отношение на срещата с министъра, която надявам се ще е следващата седмица.
Емил Димитров – колеги, бях провокиран от изказването на председателя. Разбира се, той е безумно прав, че то е не само строителство. Предстоят неща във водния сектор, преструктуриране на ВиК има закони отворени за концесия на водопроводни мрежи и т.н. Не само това, което каза г-н Пехливанов, да видим какво мисли министерството за 2-3 месеца, те ще вкарат 1-2 законопроекта и аз съм сигурен, че комисията със своя капацитет ще се справи с тези неща. Тази тема, която се захваща за общините, за структурни реформи... значи ние трябва да имаме макар и не програма, колегата е прав. Ако има такава програма е добре да ни се поднесе и да си сверим часовниците с министерството, но ако няма поне министъра да си каже какво смята по тези основни неща за напред. Дори и да не изнесе програма, да чуем възгледите му за развитие.
Любомир Иванов – колеги, аз ще ви споделя мнение, което имам от комисията в Труда и социалната политика, където г-н Младенов дойде заедно с целия си екип и направиха нещо много хубаво, всеки зам.-министър, всеки шеф на направление сяда в продължение на 10-15 минути казва с какво се занимава, проблеми, приоритети и т.н. непосредствено какво се готвят да правят, дългосрочна стратегия и на тази база, мисля че идвайки тук г-н Плевнелиев с неговия екип ако постъпи по този начин всички ще имаме възможност да чуем и след това след изказването на ресорния зам.-министър ще се направи дискусия.
Любен Татарски – най-вероятно и нашата среща ще протече по този ред, но пак ви казвам прочетете този материал, тук са описани всички политики, всички сфери, в които работи министерството от жилищната политика до държавната собственост, до ромите, свлачища, прочетете я и ние да сме подготвени и като слушаме информация да знаем за какво се отнася. И какво да питаме.
Веселин Давидов – уважаеми народни представители, аз като човек, който се занимава със строителство бих искал да изкажа своето мнение, а препоръките ги правите вие. В бъдещата дискусия с МРРБ да бъде включена точка, която да се обсъди прецизиране на законодателството по отношение конюнктурата в България която е създадена за малките и средни предприятия в строителния бранш. Това ще е една много полезна точка, благодаря ви.
Любен Татарски – колеги, дали да го гласуваме не знам, мисля че всички сте съгласни и приемате на следващото заседание на комисията да бъде поканено ръководството на МРРБ, на което да ни запознаят с целите, намеренията и по всички останали въпроси, които ни интересуват.
Съгласни ли сте следващата седмица да поканим ръководството на министерството на редовно заседание на комисията, ако разбира се не възникнат някакви обстоятелства.
Гласуваме „за” – 12, против и въздържали се няма.
Колеги, благодаря ви за участието до другия четвъртък.
Заседанието беше закрито в 16,00 часа.
Протоколчик: Председател:
В. Бойчева инж. Любен Татарски
