1. Среща с министъра на регионалното развитие и благоустройството г-н Росен Плевнелиев, на която ще бъде представен ръководния екип на министерството.
Изслушване на информация, относно приоритетите в дейността на министерството по отделните политики и програми, предстоящи мерки, свързани с промени в нормативната уредба и подобряване дейността на министерството.
2. Обсъждане на законопроект, № 902-01-12, за изменение на Закона за регионалното развитие, внесен от МС. (за второ гласуване)

---

П Р О Т О К О Л
№ 5


На 01 октомври 2009 г., четвъртък, се проведе заседание на Комисията по регионална политика и местно самоуправление при следния



НА ЗАСЕДАНИЕТО ПРИСЪСТВАХА:

1. г-н Росен Плевнелиев – министър на регионалното развитие и благоустройството
2. г-жа Екатерина Захариева – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството
3. г-н Георги Прегьов – заместник - министър на регионалното развитие и благоустройството
4. г-н Пламен Конов – юридически съветник на министъра
5. г-жа Петя Ангелова – юридически съветник на министъра
6. г-н Димитър Стоянов – съветник на министъра по регионалната политика
7. г-жа Мария Иванова – връзки с обществеността и медиите
8. г-н Йордан Татарски – н-к кабинет.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: - колеги, добър ден на всички. Имаме кворум и можем да започнем работа.
Нашият дневен ред е от две точки, като първата е среща с министъра на регионалното развитие и благоустройството г-н Росен Плевнелиев на когото казвам Добре дошъл за първи път в нашата комисия, като се надяваме по-често да имаме възможности да правим такива срещи. Сега той ще представи своя ръководен екип, да чуем информация относно приоритетите в дейността на министерството по отделните политики и програми, предстоящи мерки, свързани с промени в нормативната уредба, и подобряване и оптимизиране дейността на министерството. Имаме и няколко въпроса, зададени към ръководството на министерството, а сигурно в разговора ще има още много такива, на които бихме желали да получим отговори, ако не сега, то поне в писмен вид след това или на следващата среща.
Втора точка в дневния ред е обсъждането на законопроекта за изменение на Закона за регионалното развитие, който е вече за второ гласуване
На днешното заседание освен министър Плевнелиев присъстват още г-жа Захариева, която вече в качеството си на заместник-министър е присъствала в нашата комисия; г-н Георги Прегьов, който е за първи път тук – заместник-министър, г-н Пламен Конов – юридически съветник на министъра, Димитър Стоянов – съветник на министъра по регионалната политика, г-н Йордан Татарски – н-к кабинет. Съвпадението на фамилиите не е случайно (смях в залата), но назначението не е по родствена връзка да отбележа. Другият заместник-министър за съжаление отсъства, но аз се надявам на следващите заседания да имаме възможността да се запознаем и с нея.
Колеги, нека най-напред да дадем думата на министър Плевнелиев, да ни запознае и да отговори най-вече на въпросите, които сме записали в точка 1 и след това, ако има и други въпроси и питания можем да продължим дискусията в този ред.
Министър Плевнелиев заповядайте.
Росен Плевнелиев – министър на регионалното развитие и благоустройството.
Уважаеми дами и господа народни представители,
В рамките на откровения диалог, който обещаваме да водим винаги с вас в тази комисия, както и с парламента, така и с данъкоплатците разбира се, искам да се извиня за закъснението, но понеже в тази сграда идвам за първи път, първо бяхме отишли в сградата на пл. „Народно събрание”.
Какво смятаме да направим. Подготвили сме програма за следващите 4 години, която аз съвсем набързо ще разкажа. Програмата ще бъде окончателно завършена в следващите 10 дни, в събота и неделя целия мениджмънт имаме среща и ще направи един подробен анализ на всичко, което е заложено в нея. Така, че това, с което днес ще ви запозная е един вариант, който не е окончателен, но във всичките си приоритети и програми е 100% такъв, какъвто трябва да бъде. Последните корекции ще бъдат направени така, че да ги имаме в окончателен документ до края на срещата ни, и разбира се качени в сайта, както и раздаден на всички вас. С тези усилия са свързани и усилията на правителството до края на октомври месец, да има ясна програма за действие във всичките й аспекти. Имаме шест основни приоритета в които сме заложили, разбира се пред вас искам да се извиня за отсъствието на заместник-министър Лиляна Павлова, която е в Брюксел. Тя отговаря за еврофондовете.
Първият основен приоритет, с който искам да ви запозная е свързан с балансираното и устойчиво регионално развитие, тази тема, по която мисля че в последно време започна доста да се говори. Тази тема е развита по няколко приоритета. Първият от тях е намаляването на междурегионалните и вътрешно регионалните различия. Съвсем конкретно, това което ние трябва да направим като мерки е да актуализираме самата система за регионално развитие 2005-2015, регионалните планове за развитие 2007-2013 г. Разбира се и в рамките на антикризисните мерки на правителството, както и приоритетие които се задават.
Втора основна мярка е да разработим документи за развитие на стратегическо планиране на регионалното развитие за същия период 2014-2015 г. Основната тежест на нашето правителство ще бъде и това да направи така, че следващия програмен период и отговорност да бъде добре подготвен. Засилване ролята на регионалните съвети за развитие и разбира се друг основен приоритет е подкрепа за актуализация на общинските планове за развитие и реализацията на местни инициативи в тази посока. Разбира се има много други инициативи, които аз ще мина покрай тях, които ние ще предоставим, както казах в окончателен вариант в програмата.
Друга основна тема в този първи приоритет е ефективното използване на единната информационна система за управление на регионалното развитие като инструмент за координация на политиките и инвестициите, работи се усилено, така че тази единна информационна система да влезе в действие след две седмици и от там нататък разбира се да бъде надграждана, тя да бъде достъпна за всички общини.
Следващ основен момент в този първи приоритет за устойчивото и балансирано развитие на регионите е продължаване процеса на децентрализация. Искаме да разработим и приемем от МС програма за изпълнение на Стратегията за децентрализация в периода от 2010-2013 г.
Втори основен приоритет на министерството е устройственото планиране и свързаните с него информационни системи на кадастъра и имотния регистър. Създаване на условия и ефективно изпълнение на публично частни партньорства като база и като конкретни проекти, както и прилагането на европейските стандарти в строителството. Тук имаме няколко програми. Първата е устройството на територията на национално ниво и свързано с общото устойчиво социално икономическо развитие и съвсем конкретно разработване национално-комплексно устройствена схема, много важна тема – разработване на районни устройствени схеми.
Втори основен приоритет – гарантиране на устойчиво развитие на черноморските общини, във връзка с осигуряване на основи за реализиране на регионални и национални основни инфраструктурни проекти. Изработване на общи устройствени планове на територията на малките общини. Някои от тях вървят, изработване на общи устройствени планове на територии попадащи под активно влияние на обекти за насърчаване на инвестиции като цяло, както и подробни устройствени планове и приоритети като територии, където ще имаме концентрация на мрежи и съоръжения в техническата инфраструктура, изработване на подробни устройствени планове в територии, свързани с развитието на социални дейности, секторни политики, туризъм например и актуализиране на нормативната уредба, с оглед облекчаване лицензионни, разрешителни и съгласувателни режими.
Друга програма- ефективно администриране на кадастрална информация и осигуряване на територията в геопространствените данни и тук реализация на концепцията за съвместна работа на кадастралните карти на имотния регистър, така че да повишим сигурността за гарантиране на данните за собствеността, разбира се имаме още много да направим от гледна точка на кадастралните планове в България. Приоритетно създаване на кадастрални карти за териториите с предстоящи стратегически инфраструктурни проекти за територии, за които това също така е необходимо и по закон, изработване на актуална картна основа изходни данни, осигуряващи предпроектни проучвания и реализация на инфраструктурните проекти и поетапно създаване на едро мащабна топографска карта 1:5000.
Друг приоритет е подобряване на общите туристически условия по черноморското крайбрежие и продължаване процеса за предоставяне на концесия и услуги на морските плажове. Считаме, че държавата и общините трябва да се освободят от значителни инвестиции и разходи, свързани с ползването на морските плажове като ресурс и съсредоточаване на държавната политика и стратегия трябва да бъде върху контрола им тяхното управление. Провеждане на нови открити процедури по предоставяне на концесия и услуги по морските плажове и разбира се най-важното осъществяване на непрекъснато и ефективен контрол по изпълнение на сключените концесионни договори, както и тези, които тепърва ще се сключват.
Друг приоритет е създаване и управление на техническа и нормативна база за проектиране на строежите. Тук има много конкретни неща, които аз просто бих прескочил.
Трети основен приоритет на министерството е ефективно използване на средствата от фондовете на ЕС.
Първа основна програма – укрепване на сътрудничеството и комуникация с партньорите от ЕС, гарантиране на прозрачност, преодоляване на корупционни практики. Тук сме разписали много конкретни мерки, създаваме програма „Прозрачно правителство, прозрачно министерство”, която след две седмици ще бъде раздвижена. Създаваме програма за борба с корупцията в министерството, съответни критерии за оценка. Публикуване в интернет сайта, пълна статистика за изразходването на средствата по предсъединителните програми, както и процеса на реализация на конкретните проекти, включваме външни оценители и наблюдатели в състава на оценителната комисия. Усъвършенстване и оптимизиране на процедурите за мониторинг и финансов контрол, засилване на предварителния и последващ контрол, мисля, че тук министерството още през първите дни даде примерна заявка с тези 19 договора, с които аз мога да докладвам и с конкретни резултати на уважаемите народни представители, ако това е съществено, за постигнатите конкретни резултати. Основната идея е кметовете да разберат, че ние сме партньори с тях и че те трябва да се научат да генерират качествени проекти, които имат смисъл и са пазарно ориентирани, като цени, същевременно пък министерството трябва да защити тези проекти, така че да имаме успех заедно с тях в Брюксел и разбира се трябва да направим така, че борбата с корупцията, измамата и конфликта на интереси при управлението на еврофондовете да бъдат топ приоритет и тези две конкретни форми, които ние сме разработили също можем да ги направим достъпни и ще бъдат въведени в действие в следващите две седмици.
Стартирали сме пълна проверка за конфликт на интереси също в програмата. Започваме да увеличаваме капацитета на звената, които се занимават с превантивна проверка на инспектората и да насочваме техните усилия в тази посока.
Ще вкарваме специални скрити хора, които да могат във всеки един момент по съвременни методики и практики да проверяват готовността и наличността в министерството на механизми за справяне с този проблем.
Ефективна и професионална комуникация с партньорите от ЕС за своевременно решаване на възникнали проблеми е много важно и лично аз, като министър считам, че от 100% свършена работа в тази посока, половината е добрата комуникация. Партньорите в Брюксел трябва да знаят и не само на ниво министър, а и на ниво заместник-министър и на ниво експерти, трябва да знаят ние какво правим и какво смятаме да направим. В тази посока вече сме направили много. Имаме формален, както и неформален диалог с всички експерти по съответните нива в Брюксел на ниво министри, заместник министри на ниво експерти, постоянно работим с тях така, че те просто да не получават само едни готови проекти, документи за одобрение, а да бъдат част от процеса и от тази гледна точка и в рамките на това, което ние сме си поставили като следващ приоритет в тази връзка, да укрепим доверието в нашите европейски партньори ние предприехме конкретни мерки, примерно по програма ФАР, както и по програма ИСПА направихме пълен анализ на актуалното състояние на проектите и сме категорично решени проект по проект, специално по програма ФАР в следващите седмици да извървим този път, чисто експертен път, така че хората в Брюксел да видят едно правителство и един екип на министъра, който е готов да разговаря по всеки един аспект и да взима бързо решение, за да фокусирам в бъдещето същото се отнася и по програма ИСПА, където също има проблеми, които също трябва да бъдат решавани и може би по-късно можем да коментираме тази тема, но ние ги адресираме по технократски и много прагматичен начин вече примерно по отношение на трите проекта, които са вече в министерството има разписани графици, които се проверяват ми изпълняват буквално ежедневно.
Подготовката на качествените програмни документи и следващия програмен период е изключително важен приоритет и то е огромна отговорност на това правителство да направи така, че 2014-2020 г. да имаме много по-голяма усвояемост, много по-голяма усвояемост и от първия ден и проектите, които ще бъдат програмирани и тези, които ще се случат да имат основен смисъл за икономиката на държавата, както за общините така и за гражданите. В тази връзка сме заложили много конкретни мерки и приоритети, изискваме също така на ниво правителство и други министерство, както и граждански организации, разработване на стратегии и държавни политики от съответните сектори и отрасли, така, че да можем с адекватна инфраструктура да адресираме този проблем. Примерно в момента се разработва такава стратегия за културно исторически туризъм в България, тя би могла след като бъде окончателно довършена и съгласувана да доведе и съответно до залагане в бъдещ програмен период на инфраструктура, която да адресира това невероятно богатство на България.
Четвърти основен приоритет е поддържането на техническата инфраструктура и изграждането на такава, подобряване на транспортната достъпност и интегрираното управление на водните ресурси. Тук ускореното изграждане на магистралите е основен приоритет, който ние сме поели това да се случи до края на периода, да се изграждат още Струма извън Тракия и Люлин, които трябва да се случат. Магистрала Струма трябва да се изгражда като ние сме приложили и един малък обсег от магистрала Хемус, модернизиране и обновяване на главни пътища и не само по оперативна програма транспорт, също така и по оперативна програма „Регионално развитие” има един пакет от около 500 млн.лв., който ние в момента ускоряваме към антикризисна мярка, като поставяме за цел до края на месец ноември това да е изчистено, съответните договори да са подписани така, че да може да стартира изпълнение още март-април следващата година. И разбира се програми за рехабилитация на второстепенната общинска пътна мрежа. Следваща важна програма в рамките на този приоритет е осигуряването на съвременни стандарти на водопотреблението, водните ресурси, подобряване на ефективността. Тук изграждането и рехабилитацията на инфраструктурата е приоритет, предвижда се изграждането на три язовира, предвижда се рехабилитация на 7 км. водопроводи, предвижда се подобряване качеството на питейната вода с изграждане на съоръжения за пречистване, имаме предвид на 10 пречиствателни станции, усъвършенстване на съществуващото законодателство, свързано с управление на ВиК системите, създаване на предвидените в Закона за водите на регионални органи за управление, създаване на Асоциация по ВиК, прехвърляне на имущество и разбира се създаване на регистър на ВиК операторите. Както и съответните наредби по силата на този закон, който трябва да се направи, предвиждаме и създаването на информационна система за водоснабдяване и канализация, така че да има прозрачност при предоставяне на ВиК услугите. Наредбата за създаване и поддържане на тази система също е в ход. Превенциите и ограничаването на въздействието на свлачищните процеси, ерозията и абразията е нещо, по което министерството е работило и ще продължава да работи по осъществяването на геозащитни мерки. Това ще се види и в самата програма.
И шестият основен приоритет е благоустрояването на населените места, управление и поддържане на жилищният фонд . Тук съвсем конкретно ние искаме да имаме актуализиране на националната програма за обновяване на жилищните сгради, осигуряване на условия и възможности за нейната реализация, но трябва много по-съществено да се актуализира темата „енергийна ефективност” има един проект наречен „демонстрационно обновяване на многофамилни жилищните сгради”, като пилотен за провеждане на пълния цикъл от обновителни действия и разчитаме, че е работещ модел за България, от гледна точка за панелните жилища и той би трябвало да се разшири и да се облече с повече съдържание и по-добро финансиране. Разбира се, тука трябва да се търсят и модели на публично-частно партньорство включително и в жилищния сектор. Искаме също така да поощрим изграждането и създаването на сдружения на собствениците на самостоятелни обекти в жилищни сгради, така че да се поддържат по-добре управлението и общите части на сградите. Искаме да повишим ефективността на управлението на жилищните имоти публичния и държавна собственост с регистри, с пълна прозрачност в това, което се прави. И последното разбира се, една тема, която ние сме длъжни по линия на Европейската харта, както и програмите които и до сега са вървели в министерството да извършваме програми със социална интеграция на хората в неравностойно положение, специално хората от ромската общност, подобряване на жилищните условия и тука трябва да се актуализира националната програма за подобряване на жилищните условия на ромите за периода 2009 – 2015 г. трябва да направим кадастрални карти, регистри, и разбира се трябва да направим така, че да се изграждат социални жилища, обекти, както и да се подобри инфраструктурата в квартали с компактно ромско население.
Благодаря, готови сме да отговаряме на вашите въпроси.
Любен Татарски – благодаря ви г-н министър, аз мисля да дадем думата и на вашите заместници и колеги, да се представят кой за какво отговаря и след това ще имаме въпроси към всички вас.
Екатерина Захариева – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството
Благодаря г-н председател. Аз вече съм имала възможността да се запозная с комисията, защото вече съм присъствала на заседания на комисията, по работата на изменение и допълнение на Закона за пътищата
Аз съм Екатерина Захариева и с по-голямата част от вас се познаваме.
Ресорен заместник - министър съм, първо искам да кажа, че въпреки разделението на ресорите всички в министерството работим им си помагаме ефективно във всички задачи на министерството, така, че нашето разделение на ресорите е ясно, но от друга страна може да се каже, че нашата цел е екипната работа да бъде на най-високо ниво и всички проблеми на министерството се обсъждат ежедневно с целия екип. Така, че моите ресорни дирекции са дирекция „Административно-териториално устройство и местно самоуправление, регионална политика, дирекция „държавна собственост и жилищна политика, устройство на територията и проекти, главна дирекция „ГРАО”. В тази връзка и в допълнение на това, което изложи министъра и предвид някой въпроси, които бяха представени бих искала да взема отношение по отношение на законодателните промени които планираме и които бяха включени в програмата на правителството. Предвижда се във връзка с промени в Закона за Черноморското крайбрежие и в унисон с това, което каза министъра, като основна задача е подобряване на контрола на концесионната дейност на морските плажове, предвиждаме изменение във връзка облекчаване процедурите за отдаване на концесия специално на морските плажове, тоест предвидена е насоката, в която ще тръгне изменението на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, за облекчаване на този режим, тъй като това не са инвестиционни концесии, те са концесии за предоставяне на услуги. В момента процедурата върви по Закона за концесиите, която е изключително тежка и дълга. Една концесионна процедура отнема почти година. Не случайно през 2008 г. бяха въведени изменения за предоставяне на не охраняемите плажове под наем, като една част от тях се предоставя от министерството на регионалното развитие, другите от областните управители със заповед на министъра на регионалното развитие. Не искам да влизам повече в конкретика, но нашето виждане е, че пътят по който трябва да се развиват морските плажове е концесията. Тя дава на концесионера по-голяма сигурност, за по-дълго ползване на този плаж, така че освен това се създават много по-добри механизми за контрол, каквито липсват изобщо в момента в Закона за устройството на Черноморското крайбрежие по отношение на наемите. И това нещо предстои до края на годината да бъде изработено от МС, отново със широко обществено обсъждане, създаване на работна група с включване на представители на местните власти от черноморските общини и на областните управители съответно.
Друго основно нещо от моя ресор, което беше поставено и като въпрос беше – административно-териториалното устройство и местното самоуправление. Изключително важно е развитието и ангажимент, който е поел правителството е наистина развитие на процеса по децентрализация, което трябва да стане в рамките на този мандат, което продължава не само на централно, а и на местно ниво. Освен това се предвиждат и промени за изменения в Закона за държавната собственост, също до края на годината в програмата на правителството, които насоки ще бъдат основно по облекчаване и изясняване на процедурите по отчуждаване, които са така изключително важни при осъществяване на Закона за държавната собственост, а там ще се наложат и промени в Закона за общинската собственост. Също така изключително важни за реализиране на големите проекти, които всички знаем без да минат задължителните процедури не могат да се сключи нито един от големите инвестиционни проекти, не могат да се усвоят и парите от Европейските фондове.
Това е най-накратко. Предвиждаме създаването на работна група за устройство на територията, което е в ход с участие на всички браншови организации, на местните власти, за която министъра е изпратил писмо и е поканил представители, но за това може би заместник-министър Прегьов ще вземе отношение.
Това е от мен и благодаря.
Любен Татарски – и аз ви благодаря.
Г-н Прегьов имате думата.
Георги Прегьов - Уважаеми дами и господа народни представители, както вече разбрахте аз се казвам Георги Прегьов, заместник-министър съм на регионалното развитие и благоустройството. Държа да подчертая, че ние наистина работим в екип и разделението по ресори е малко или повече условно, както и да е. В моя ресор са дирекциите водоснабдяване и канализация, благоустройствени дейности, технически норми и правила, както и нося отговорност за Дирекция „Национален строителен контрол” и Агенцията по кадастър. Чухте от изложението на министър Плевнелиев какви са приоритети в програмата на министерството и това, което бих искал да визирам за двете ми дейности ВиК и благоустройствени дейности, аз по-скоро бих ги определил като инвестиционни дейности, в добавка на думите на министъра, е че нашата цел е да подобрим съществено начина на управление на инвестиционните проекти, по които отговаря министерството на регионалното развитие, също така бихме искали да обърнем сериозно внимание на оптимизацията на този процес, както и на подготовката на качествени инвестиционни проекти, изключително важно нещо, което предоставя от своя страна получаването на един добър продукт след реализацията. Дирекция „Технически норми и правила” има особено важно място в министерството на регионалното развитие, тъй като това е и дирекцията, която е натоварена със задачата да хармонизира нормативното устройство в областта на инвестиционния процес в строителството с европейските норми, въвеждането на еврокодовете, въвеждането на стандартите, така че това е една дейност която е изключително важна, която се нуждае от съществено подобрение, или по-скоро от ускорение в нейната работа.
Агенцията по кадастъра знаете с какви трудности се сблъсква в момента, знаете колко много ресурс е необходим за да може да се достигнат целите, които си и е поставила. Надявам се, че с добра организация и съответно балансирани цели този процес ще бъде ускорен и ще се постигнат съответните резултати. Същото се отнася и за дирекцията „НСК” – един изключително важен орган в държавата като цяло, който всъщност говорим за крайния продукт в инвестиционния процес, който ползват всички граждани.
Готов съм да отговарям на въпросите ви.
Любен Татарски – и аз ви благодаря, ако още някой от колегите от министерството иска да каже, нещо моля, имате думата.
Благодаря от името на всички и преди да дам думата на колегите за въпроси ще ви прочета въпросите, които може би са стигнали до вас и на които вие частично вече отговорихте.
1. Какви са вижданията на МРРБ относно оптимизацията на процесите, свързани с регионалното планиране в България?
Донякъде министър Плевнелиев отговори на този въпрос, но аз ги маркирам само, ако имате нещо да допълните по тях.

Втори въпрос, който е зададен от наши представители:
2. Как според тях ще се постигне по-ефективна връзка между регионалното и устройственото планиране при положение, че към момента няма ясна концепция по този въпрос в ЗУТ и ЗРР?

3. Кога ще имаме Национална комплексна устройствена схема? Предвижда ли се разработването на районни схеми? Има ли виждане относно обвързването на тези по същество стратегически като характер документи със стратегическите документи, разработвани в съответствие със Закона за регионално развитие (Национална стратегия за регионално развитие и Областни стратегии за регионално развитие)?

4. Имате ли конкретни предложения за законодателни инициативи или промени, така че да се оптимизира и облекчи изграждането на големите инфраструктурни обекти, заложени в програмата на МРРБ?

5. Ще бъдат ли финансирани вече одобрените проекти по трансграничното сътрудничество България – Румъния и България – Сърбия.
Пак казвам, че това са въпроси, постъпили в нашата комисия от наши колеги, трябва да са дошли и при вас.
Аз продължавам с въпроси, свързани с досега изложеното от вас.
Няколко пъти споменавате Закона за устройството на Черноморските общини, а на всички срещи, които правим с представители на общините се говори и за закон за развитие на планинските общини. Ето в тази връзка мислили ли сте, говорили ли сте, имате ли някаква идея.
След това – един от основните сектори, области за работа на министерството е местното самоуправление, много малко се каза по този въпрос. Аз смятам, че там има доста неща които могат да се правят, трябва да се правят и са свързани пак с развитието на местното самоуправление, защото няколко пъти вече говорим за Програмата за децентрализация. Всъщност, Стратегията за децентрализация и програмата, която не е нещо ново, такава програма за децентрализация има още от преди изготвена, която нещо е правено по нея. Вие сега г-н министър, говорите за Програма 2010-2013 г. има ли разлики и допълнения, на които да се акцентира.
Един важен въпрос, който напоследък много се дискутира е изграждането на публичната ифраструктура и големите инфраструктурни обекти, не става обаче много ясно за финансирането по тези обекти. Кога ще започне и с какво ще стартира изграждането на тези обекти, с какви средства. От медиите разбираме, че има намерение за теглене на заем от Световната банка или от друг финансов източник. Съгласете се, че ако трябва да чакаме още половин година да получим средства от ЕС и ние и фирмите и хората, които работят по тези обекти е твърде дълъг период, затова има ли такава идея, намерение за осигуряване на финансов ресурс за стартиране на тези проекти.
Спомена се за В и К. Един изключително важен въпрос, който касае голяма част от българските общини и в Деня на диалога винаги присъстваше като тема. Какво правим със закона отнасящ се за В и К, като структура, управление и многото проблеми, свързани с експлоатацията на В и К съоръженията.
И може би последен въпрос – работите ли с браншовите организации, създали ли сте вече някакъв механизъм за съвместна работа, за взаимодействие и по създаването на законопроекти и по решаването на конкретни проблеми, тъй като ние в нашата комисия сме приели програма за работа до края на тази година и една от точките в нея е точно такава – среща, разговор, коментарии, дискусии с браншовите организации, с оглед създаване на една политика, на действия които да са в една посока. Смятаме, че е необходимо и редно и от страна на министерството на има такива действия за да можем да създаваме един добър продукт, било като действия или като закон, свързани с работата на повереното ви министерство.
Колеги, имате думата, ако имате въпроси да ги чуем и след това представителите на министерството да отговорят.
Хасан Хаджихасан – уважаеми г-н министър, народен представител съм от Великотърновски избирателен район. Искам да поставя конкретно въпроса за обект наречен „Кръстовище – Качица”. Преди две седмици Вие, заедно с нашия председател г-н Татарски бяхте на обекта. Смущаващото в случая е, че при навлизане в зимния период големите товарни коли сега обхождат и минават през квартал Чолаковци, при един сняг и при една поледица тези товарни автомобили ще задръстват движението. Интервюто, което вие давате в местната преса заявявате, че обекта се нуждае от нова количествено-стойностна сметка, минаха две седмици им казвате, че средства ще се намерят. Има ли готовност вашето министерство и лично вие да ангажирате нужните средства за продължаване на строително-монтажните работи на обекта?
Благодаря ви.
Ремзи Осман – уважаеми г-н министър, първо искам да пожелая успех в работата, както на вас, така и на вашия екип в министерството.
Тъй като заместник-министър Захариева спомена нещо много важно, за което говорим вече от доста години – проблема за децентрализацията, а сега за първи път в комисията, министър и заместник министър казват, че децентрализацията ще се осъществи на регионално равнище. Какво имате предвид? Регион, като планов регион, области или говорим за изместване на държавни структури. Това ми е въпроса.
Николай Пехливанов – г-н министър, господа заместник-министри, аз в продължение на въпроса на председателя на комисията по регионална политика и местно самоуправление искам да се доразвие въпроса и като цяло – Има ли министерството стратегия и каква ще бъде политиката му за ограничаване на лошите последствия, вследствие на световната финансова криза в сектора „строителство” и в тази връзка предвиждате ли евентуално финансиране под формата на заеми и някакви други форми на финансиране, с цел създаване на нови работни места в сектора?
Милена Христова – уважаеми г-н министър, уважаеми заместник-министри, казвам се Милена Христова и съм депутат от „Еврорама” в Коалиция за България и не случайно го споменавам, защото ще повдигна въпроси, засягащи именно ромската общност. Най-напред изразявам удовлетворение, че във вашите приоритети е включена програмата за подобряване на жилищните устройства за ромите и в този смисъл имам два въпроса:
Във връзка с тази програма, кога конкретно ще започне някакъв евентуален прием на документи и кандидатстване и кога в детайли ще започне реализирането на тази програма, защото с нас се свърза една английска компания която се казва „Глобъл емиишън офсет”, която е една от петте фирми в света с пълен лиценз за търговия с въглеродни емисии и която има в перспектива да изгради завод в България за изграждането на 12 000 къщи годишно, които да са от екологични материали с всички стандарти за строителство и т.н. Кога ще има възможност реално тази програма да може да действа. И другият ми въпрос е:
Каква ще бъде политиката на министерството относно кварталите или махалите, както искате го приемете, които са с компактно ромско население и както е известно те са незаконно построени, защото има заповеди от ДНСК за масово събаряне на такива къщи, това беше скоро в няколко Бургаски квартала. Не считам, че такова масово събаряне е решение на проблема, а може би трябва да се изгради една държавна политика в тази област, защото не само в Бургас, а в цялата страна има такива квартали.
Каква ще бъде политиката на министерството, относно така построените жилища в тези квартали?
Благодаря.
Владислав Димитров ПП ГЕРБ - уважаеми господин министър, в контекста на разговорите за финансиране искам да ви попитам – не смятате ли, че трябва да има промени в Закона за възлагане на обществени поръчки и по-специално в частта „финансиране”? Според мен трябва да се криминализира възлагането на обществена поръчка без осигурено финансиране. Какво мислите по този въпрос?
Кирил Гумнеров – аз ще продължа въпроса на колегата:
Каква е вашата политика и какво е вашето намерение във връзка с проектите на общините, общини, които са спечелили определени проекти, но не са получили финансиране по тях? Ще бъдат ли финансирани, горе-долу в какви срокове? Във връзка с В и К дружествата интересува ме има ли министерството стратегия, бъдещето на тези дружества и според вас, кой е по-добрия вариант – концесиониране или самите общини и държавата да се грижат за тях?
Янко Янков – благодаря г-н председател.
Уважаеми г-н министър, уважаеми дами и господа заместник-министри и членове на екипа!
Г-н председател, аз няма да задавам въпрос, защото считам, че на нашата първа среща с министъра и то в началото на мандата ще бъде до голяма степен не коректно да искаме от него да отговори на всичките въпроси, които съществуват в нашите региони, все пак аз смятам, че трябва да му благодарим за подробната информация, която той изнесе пред нас за намеренията на министерството и да му пожелаем успех в изпълнението на всички тези тежки и отговорни проблеми, дискусията по тях не върви от вчера г-н министър, те са много стари и те бяха на вниманието на нашата комисия и в предния мандат – част от тях разбира се. Аз бих искал да направя съвсем кратко политическо изказване, защото всичко това, което поставяме като проблеми днес, на дневен ред пред министъра на регионалното развитие, всъщност може да се синтезира с една дума – това е политика. Политиката на държавата за развитие на регионите, с енергично и в съответствие с изискванията на европейските норми и с европейските възможности най-вече на тоя етап за усвояване на финансиране за да си оправим регионите.
Уважаеми колеги, публична тайна е, че един от най-сериозните ни проблеми, който пряко кореспондира вече и с националната сигурност на България, който създава демографски проблеми, социални проблеми, икономически проблеми – неравномерното регионално развитие на България и аз лично ви приветства г-н министър, много внимателно слушах вашето изложение, че вие слагате акцента именно върху приоритетно развитие на регионите, за това, че ще надникнете в работата на регионалните съвети за развитие, които ние създадохме, но всъщност те не работят ефективно на този етап, затова че общинските планове за развитие до голяма степен са формални и тези планове на практика не отчитат реалните възможности на общините, най-вече финансови. Като административен капацитет, като всякакъв друг потенциал, който вече до голяма степен в много общини е изчерпан. Надявам се искрено, че в политиката, която вие ще провеждате няма да съществува понятието „малки” и „големи” общини по отношение на инвестиционния процес, а ще съществува понятието „важни общини”, тези които имат потенциала, защото определено колеги, трябва да си кажем, че тези общини, които в момента доста са се декапитализирали демографски, икономически и сякак, навремето са били доста сериозен потенциал и сега могат да бъдат сериозни туристически дестинации, сериозни икономически единици и т.н. Но това е въпрос на държавна политика и особено е важно, има много започнати проекти през този период, за някои от тези общини те трябва да бъдат довършени, правилно, чисто обективно, не политически. Да се прецизират потребностите на общините и да се подхожда към тях именно според техните възможности и потенциал, да се вместват в икономическата, туристическата карта на страната. Освен това лично аз приветствам факта отново да преразгледате и прецизирате внимателно състоянието на Черноморското крайбрежие. Не знам как ще успеете да се справите с тази задача г-н министър, това е един изключително сериозен проблем. Ние сме на път да си унищожим крайбрежието от нерационални действия по отношение на застрояване, урбанизация и на всичко свързано с развитието на Черноморското крайбрежие. Вярно, че концесионирането е най-добрата форма, която да бъде използвана, въпросът е как най-рационално да стане това и максимално и ефективно за тези, които потребяват възможностите на Черноморското крайбрежие.
Спирам, за да не отегчавам колегите, но бих искал да помоля за следното – за да бъдем ние ефективни в работата си като народни представители, това което заявихте като намерение, конкретни теми, програми, стратегии, които ще разработва министерството, предполагам, че това ще съществува в писмена форма да ни бъде предоставено своевременно, за да можем и ние адекватно да реагираме. Да бъдем от полза за провеждането на такава политика, да участваме със свои конкретни предложения в нейното реализиране. Смятам, че тогава нашите ще бъдем от полза на нашето общество на българската държава и аз лично съм сигурен, че това ще се случи.
Благодаря.
Захари Георгиев – народен представител от Коалиция за България от Пловдив.
Моят въпрос е малко прозаичен, не е толкова стратегически, ако може да кажете с няколко изречения, каква е степента на готовност за зимното почистване, по отношение на поръчките и финансиране и договори?
Председател Любен Татарски – г-н министър, въпросите станаха много, ако обичате вие и вашите заместници да отговорите.
Росен Плевнелиев – благодаря, аз си записах общо 18 въпроса.
Започвам с отговорите на въпросите, на които аз ще отговарям и след това останалите.
На 5-ти въпрос – ще бъдат ли финансирани вече одобрените проекти по трансграничното сътрудничество България – Румъния, България – Сърбия?
Отговарям конкретно – програмата България – Румъния е одобрена на 18 декември 2007 г. Първа покана за набиране на проект - предложение на обща стойност 8 млн.евро са 18 проекта. Там от тези 18 проекта – 14 са одобрени с български водещи партньори, очевидно българската страна е била по-активна.
На 1 октомври е била обявена втора покана за една внушителна сума от 101 млн.евро. На 15 декември, 2008 г. е обявена покана за стратегически проект „Социално икономически условия за развитие на трансграничните области” – 6 млн. евро. В момента тече процедура по втората покана. Структурата на МРРБ също участва в тази процедура. На 15 септември сме провели техническа среща на органите, участващи в управлението и изпълнението на програмата, като е взето решение, че от 15 октомври 2009 г. ще стартираме сключването на договори с управляващия орган, както знаете управляващ орган по тази програма е МРРБ и жилищата на Румъния, а нашето министерство изпълнява функциите на национален партниращ орган. До момента няма подписани договори категорично, тъй като подписването на договорите ще се осъществи в зависимост от подписването на основните договори от управляващия орган – МРРБ и жилищата в Румъния. След това разбира се ние ще сме длъжни да подпишем договорите за българско национално финансиране и това категорично ще се случи.
По отношение на трансграничното сътрудничество България – Сърбия програмата стартира на 25 март 2008 г. Първа покана за проектни предложения е обявена на 31 август 2009 г. Първата покана за проектни предложения на началното финансиране е 7 млн. евро, 6,100 млн.евро от Европа 1млн. от България. Крайният срок за набиране на проектни предложения е 30 ноември 2009 г. След тази дата ще бъде ясно какви проекти ще имаме, дали те ще бъдат одобрени, тяхната оценка, от Съвместния комитет за наблюдение и преминаваме към сключване на договори. Финансиране от българска страна ще бъде осигурено, след като спазим съответните процедури.
Закон за планинските общини – съжалявам, че трябва да ви разочаровам, но аз до сега за такова нещо не съм се замислял, нито пък и моят екип.
По въпроса за публичната инфраструктура – големите инфраструктурни проекти на България и осигуряването на финансов ресурс.
Да, абсолютно ясно е, че държавата влиза в много тежко икономическо положение и абсолютно ясно е, че министерството на финансите, както самият министър на финансите ни каза на нас, като министри „действайте – пари няма”. За да бъда откровен с вас – от тази гледна точка ние сме в една много по-различна ситуация,където макро-икономическата стабилност на държавата е топ приоритет за правителството и самото министерство на финансите, така че ние ще трябва да се съобразяваме. Още повече, че има критерии, които трябва да се спазват, а голямата битка, която води министъра на финансите и заместник-министър председателя на България г-н Дянков е и да поправи тази грешка, която беше допусната преди две години от предишното правителство и да направи всичко възможно да се опитаме да влезем в европейски валутен механизъм -2, който ще гарантира изключително много макроикономическата стабилност на държавата. Водят се преговори, първоначално имаше отказ от комисаря по финансите, в последствие обаче ние сме изключително мотивирани върху тази тема, каквото и да е, ние ще направим всичко възможно. Което води разбира се до определени ангажименти, държавата не е в ситуацията в която е Германия и много други държави да харчи кризисно пари, а макроикономическата стабилност е изключително важна. Затова разбира се има един положителен момент в тежката финансова ситуация, в която се намираме, а именно че самата държава сама по себе си е доста малко задлъжняла. От тази гледна точка ние не бихме имали проблеми, ако изтеглим допълнителни кредити, като за такъв, в рамките на 1 млрд. евро се говори с Европейската инвестиционна банка, разбира се, че тепърва ще се водят по-конкретни преговори, има сключен договор за около 700 млн. рамков, който обаче МФ счита, че може да бъде предоговорен при много по-изгодни условия за държавата. Аз самият имах среща с председателя на ЕИБ. Той индикира, че могат да слязат много по-дълбоко в лихвените проценти. Така, че вероятно едното ще бъде заменено с другите. Тези пари ще отидат за националното кофинансиране за проекти по оперативните програми, които са около 6,7 млрд. извън земеделието. Така, че този 1 млрд. ще бъде за това. Същевременно предвиждаме да преговаряме със Световната банка за около още 1 млрд.евро, което ще стане на малко по-късен етап. Предполагам декември – януари, тъй като правителството първо трябва да си свърши работата с бюджета, след това да има ясна финансова перспектива, за това, какво ще се случи през 2010 г. Но мислим в тази посока, да прави сте че ситуацията е тежка. Искаме да изграждаме инфраструктура, обещаваме да направим такава, същевременно финансово нещата не изглеждат добре, възможностите да се случи това ще бъде и по линия на някои бих казал видове публично-частни партньорства по модел на Австрия, на Гърция, Португалия и много други държави, където има възможност да се правят проекти, като публично-частно партньорство, без непременно държавата сама по себе си да издава гаранциите в цялата им сума. И в момента започваме да работим с представители на Брюксел, на Световната банка, някои консултанти по линия на австрийското правителство, тъй като те са правили подобни модели, така, че да минем гъвкаво през периода на нямане на пари.
Въпросът свързан с В и К закона и дружествата.
За да бъда абсолютно откровен с вас, тук общо взето ни е ясно също от гледна точка на финансовото обезпечение – министерство на екологията ще бъде принудено в следващите 3-4 години да се фокусира върху пречиствателните станции, като такива. Там държавата е поела много тежки ангажименти с договора за влизане в ЕС. Знаете, за всички населени места с над 10 хил. човека и т.н. Самото министерство го обяви като абсолютен приоритет. Ще има нужда и от допълнителен ресурс за да изпълни този критерии, от тази гледна точка темата с В и К сектора не изглежда особено оптимистична, тъй като и ресурс от оперативната програма ще бъде насочена там.
Нашето министерство основно се е грижило за отвеждащите системи – за питейната вода. Тук вече по програмата се ангажирахме, тъй като има споразумение, което предстои да бъде подписано в следващите две седмици от Световната банка – кредит за три язовира и разбира се обещахме 10 пречиствателни станции за питейни води. Генерално обаче ситуацията е такава, че трябва да развием този сектор, който има огромна нужда от свеж капитал. Знаете, че питейната вода е бих казал следващия петрол. Знаете, че в България тя се пилее по един безобразен начин. Статистиката на В и К дружествата показва, че между 30 – 70 % от питейната вода се пилее по мрежите. Единственото, което би могло да се направи и мислим, че има сериозен интерес е по линия на публично-частните партньорства и тук отговарям на следващия въпрос.
По отношение на В и К дружествата дали на концесия или държавата.
Държавата няма да може да намери достатъчен финансов ресурс, така че да осигури обезпечение на необходимите инвестиции в този сектор. От тази гледна точка има пилотен проект със Световната банка. В момента в шест общини ще се изпробва публично-частното партньорство, като такова по отношение именно на В и К дружествата. Считаме, че концесиите са по-добра форма и тук трябва да направим необходимите предпоставки така, че бизнеса да се развива.
По отношение дали работим с браншовите организации?
С гордост искам да заявя, че работим на ежедневна база. Днес, след като приключа тази среща аз имам среща в министерството с Консултативния съвет към министъра на регионалното развитие и благоустройството, като мога да ви кажа само някои от темите, за да разберете в какъв дълбок смисъл сме влезли заедно, тъй като ние откровено и ясно заявихме – ние не сме министерство, което иска да прави бизнес – ние сме министерство, което иска да помага на бизнеса и гражданите да се развиват. От тази гледна точка днес ние ще коментираме с консултативния съвет, като в него са представители на браншови организации, на различни българо американски, българо немски, индустриални камари, представители на профсъюзи, представители на няколко други неправителствени организации и разбира се, целия строителен сектор, както разбира се и Сдружението на общините в България. Днес ще коментираме темата с типовите договори за строителство и хармонизиране с европейската практика. Искаме да направим така, в рамките на тази процедура за прозрачност, програма за която ние говорим, така че министерството и бизнеса да се придържат към типови, а не кредитивни договори бих казал. Искаме да изчистим заедно с тях работната група, като конкретен персонал, която ще се занимава с промените в Закона за обществените поръчки. Също така заедно с тях искаме да направим Стратегия, в рамките на тези типови тръжни процедури, които в момента изготвяме и първата такава е за магистрала Тракия, където ние бихме искали след това, едва ли ще стигнем до перфекционизма на Бавария, аз имах възможност заедно с баварския министър-председател да видя, как те правят тръжни процедури за магистрали и пътища, просто в интернет. Вие можете сега да влезете в техните сайтове и да видите всичко което ще сключат през следващата година, едно по едно, с чертежите, с плановете, с условията – в интернет.
Фирмите дори и не ходят да си купуват документи. Но това е сигурно в бъдеще. Ние искаме да направим една по-малка, но решителна стъпка. Да създадем типови документи, специално по отношение на магистралите, които след това да се повтарят и потретват на съответните лотове и разбира се те да са прозрачни за браншовите организации, така че бизнеса да може да разчита на това, че правителството няма да ги изненада.
И разбира се програмата „Прозрачно правителство” която ние разработваме, в нея участва и този консултативен съвет, така че те участват със свои представител и в работната група „Магистрали”, която създадохме с представители на различни министерства, както и с техен представител, за да можем да предвижваме напред доста несвършената работа от държавата в областта на магистралите.
По отношение на Велико Търново – конкретно ще отговоря.
Това е един много типов, много интересен казус. Ние установихме, че в рамките на този пътен възел „Качица” община Велико Търново на два пъти е получавала креативно финансиране бих казал, срещу ангажимента те да кандидатстват след това по оперативни програми, така че да могат да възстановят парите на държавата. Оказа се, че общината не е изпълнила тези свои ангажименти, също така по линия на това , което ние видяхме с този пътен възел – проверихме и се оказа, че има 146 такива проекти. В момента сме стартирали процедура, първо чрез доизграждане на единната информационна система, но и чрез другите министерства ще проверим имаме определени съмнения, че част от тези проекти, са кандидатствали за двойно финансиране. Към момента конкретно към казуса „Качица” е, че общината може би не искаше да докаже пред нашия екип или наистина не познава договора, който е подписала дойде просто с намерението – дайте ни 9 млн. Разбира се това министерство от тук нататък няма да работи така и го показахме с тези 60 проекта, които минаха през нас. Ние казахме, че сме най-малкото в криза и най-малкото това министерство трябва да се отнася адекватно към инвестиции, които държавата трябва да направи. Запознах се на място с ситуацията във Велико Търново, месец и половина беше необходимо на кмета на В. Търново и съответно на неговите експерти да направят нещо, което те така и не направиха до последният момент, но в крайна сметка разбира се, се случи. Ние поискахме те да изготвят една количествена сметка, в която да приотизират какви количества работа са необходими, съответно с какво ценообразуване, така че да можем да помогнем на града В. Търново, който наистина има тази нужда камионите да излязат обратно по основното трасе. Аз считам, че с помощта на много други хора и специално искам да изразя моята подкрепа на депутатите на ГЕРБ, както и областният ръководител успя да се изработи тази количествена сметка и от 9 млн. стигнахме до 4. Сега вече ангажимента е при мен да съгласувам с министъра на финансите тези 4 млн. да се отпуснат, така че камионите да се върнат обратно на пътя.
По отношение въпроса – стратегията и политика на министерството за световната криза в строителството, финансирането – истината е, че българската индустрия е в една много тежка ситуация. За съжаление, за да бъда откровен с вас самото министерство няма необходимите механизми към момента. Вероятно не е имало и приоритет да изследва внимателно ситуацията на световния пазар. Разбира се строителния пазар се развива по един друг начин през последните 4 години, но кризата драматично влиза и много рязко променя ситуацията на строителните фирми в България. По последни данни от председателя на Българска строителна камара ситуацията е драматична, като голяма част от строителните компании имат 30-35 % надолу, очаква се около 500-600 компании от общо 5700, това са около 10 % от строителните компании през следващите месеци не само да бъдат в изключително затруднено положение, но евентуално да обявят и фалит. Какво правим ние по въпроса в тази тежка ситуация? – Тотално форсиране на оперативна програма „Регионално развитие” където тези 500 млн.лв. за пътища се надяваме да стартират до март месец, като договорите трябва да се подпишат октомври-ноември. Второто нещо, което е форсирано по възможно най-бързият начин е магистрала Тракия, където въпреки големите усилия и доста несвършена работа ние както се казва живи , умрели трябва да имаме избран изпълнител до януари-февруари и малко преди да започне самото строителство и да форсираме останалото строителство. Заложили сме в бюджета на НАПИ – ако сте забелязали бюджета се е увеличил над 700 млн., като заявка в момента към 1млрд и 100 млн., разбира се това е предварителна заявка. С финансите разбира се много ще се разговаря на тази тема, но залагаме и 100 млн. за подготовка но нови проекти, защото истината е, че това което Брюксел отдавна казва, ние още не сме го направили. Нямаме готовност с проекти, така че да можем да усвояваме тези пари и в най-тежкото време, когато няма да има пари и в най-тежкия бюджет на тази държава, който ще бъде 2010 и в най-трудните времена, когато ще има тежка зима и хората ще бъдат притеснени, държавата трябва да извади пари и за това – да се подготвят проекти. Надяваме се това нещо да се приеме от министерство на финансите, ако не ще се опитаме да го финансираме по външна линия.
Последно нещо, за което ние се гордеем и считаме, че е една изключителна инициатива, в подкрепа изцяло на индустрията, но и на данъкоплатците в България – ситуацията на мостовете в България – критична. Има 60 моста, които са в изключително критично положение. За тях в момента имаме работна група, заедно с българо-австрийски-немски професори, експерти, така че да направим програма и оценка, заявили сме допълнително финансиране чрез държавни инвестиционни заеми за следващата година в размер на 40 млн. евро, така че да започнем да правим нещо по мостовете. Разбира се първите 6-9 месеца от следващата година ще бъдат пак в подготовка, защото ние нямаме проекти. Тепърва ще трябва да изследваме мостовете, да се работи по тях.
По отношение промените в ЗОП и криминализирането – аз мога само категорично да се съглася с вас и да кажа, че това е моята позиция, изразявам го като лична позиция, разбира се вие като депутати в парламента ще прецените до колко това би могло да бъде държавна политика. Аз съм категорично „за” това да се криминализира деянието стартиране и подписване на договор без осигурено финансиране.
По отношение на зимното почистване – знаете, че зимното почистване стартира не по-късно от края на март месец, но за съжаление тази година този срок беше изпуснат, неясно за нас – защо. Ние бяхме поставени в една изключително тежка ситуация в началото на август месец, когато променихме ръководството на НАПИ, като знаете че вече от една седмица, аз като министър съм отговорен и самата реформа вече е приключила, така че НАПИ вече е АПИ, направихме всичко възможно още в август месец да адресираме проблема. Август месец беше донякъде изгубен за да съм абсолютно откровен в това, че самата Национална „Агенция пътна инфраструктура” беше започнала проект със Световната банка по използване на финландския опит в изграждането на договорите и почистване на пътища. Извинявайте във Финландия 8 месеца от годината има сняг. И ако има една държава която на 180 градуса е различна като концепция, като климат, като начин и организиране на системата от това което е в България, това е Финландия. Разликата между България и Финландия е и в това, че България е критична от гледна точка на пътищата и зимното почистване на пътищата, че България е една от държавите в Европа, за разлика от Финландия, дори и Германия, в която кривата на температурата от минус към плюс и обратно е много честа. Тези амплитудни температури убиват пътищата, водата влиза в тях, замръзва и стават дупките. България географски погледнато страда от тези климатични дадености. Ако има една държава, от която не бива да се ползва опита за зимната поддръжка това е Финландия.
Опитвайки се да разберем дали това е начина по който м. август разбира се беше минал ние сме стартирали за съжаление това са над 56 процедури, а това покрива над 80 % от всички договори за поддръжка в България на зимно почистване.
Лошата новина всъщност е, че претенциите на предишното управление на НАПИ в много изказани интервюта, че те оставят НАПИ в едно добро финансово здраве, как дефицитите в края на миналата година от 100 млн. са намалени на 15-20 млн. Истината към първият ден на м. август през който беше сменено ръководството след пълен финансов анализ на инспектората и на МС е, че агенцията е 167 млн. лв. на минус. От които 131,2 млн.лв. са свързани с възложени и неразплатени видове работи и останалото е свързано със зимното почистване.
Добрата новина е, че МФ е обещало да осигури минимално необходимия ресурс от 25 млн. лв. до края на годината, така, че ние да можем да направим процедурите и съответно разплащане за аванси по зимното почистване, като общо необходими са около 35 млн.лв., като абсолютен тотален минимум, за това което ни чака само като зимно почистване през чакащата ни зима.
Процедурите за съжаление по нашите графици ще приключат към края на ноември месец и то това при положение, че е така както са направени 56 процедури, комисии, денонощна работа, така, че да се молим да няма сняг преди това, ако има разбира се такъв сняг ние разговаряме от една страна с областните пътни управления, като изготвяме списъци на налична техника, така че да можем директно да възложим при кризисна ситуация и другото нещо – това, което се опитваме да правим разбира се заедно с министерство на вътрешните работи, надяваме се и към момента имаме добро разбиране с браншова камара „Пътища”, както и с Българска строителна камара. Строителните компании са изключително изнервени, това трябва да го знаем. На тях държавата им дължи пари. Те са издавали фактури, те са сертифицирали, те са извършвали видове работи и същевремнно ние сме във времена на криза. И само ако сметнете върху тези 131 млн. лв. ДДС-то ще разберете че това ДДС би фалирало една голяма част от строителните компании в момента. Така, че на нас ни предстоят тепърва тежки преговори със строителните компании за да изчистим казуса от 131 млн.лв.
Кирил Гумнеров – само един уточняващ въпрос за В и К дружествата.
Уважаеми г-н министър, вие за втори път споменавате В и К дружествата, единият път мисля, че беше в парламентарен контрол, че има 6 общини, където има пилотни проекти и дружествата в тези общини ще бъдат дадени на концесии. Само че ние с колегите говорим ми никой от нас не е запознат, кои са тези 6 общини.
Министър Плевнелиев – да, да, разбира се да.
Вижте, фактите са следните – има подписан договор с АFS и с Международната финансова кооперация, която е част от Световната банка. Те са поели ангажимент да разработят базата, за това, как би могло да има успешен модел за публично частно партньорство в този сектор и когато ви казвам тази информация се позовавам именно на този договор. Ние имахме среща с АFS и този договор е подписан преди две години и ние сме убедени, че той трябва да бъде довършен. Първият му етап е приключил и сега предстои вторият етап. В рамките на този втори етап трябва да се направи така, че наистина да се влезе в детайл, като тези 6 общини са посочени като приоритетни на един много интересен принцип. Атрактивна, те са в различни региони, има една атрактивна, има една изключително не атрактивна, има една, която е с много широки километри. Има една като Добрич, знаете, че Добрич е една изключително не добра и тежка, защото от разлика от Разлог, където водата идва по един гравитачен, обикновен начин, но в Добрич се препомпва с 300 помпи. Т.е. с две думи, това което мога да кажа, е че до края на м. март 2010 г., докато ние се занимаваме с асоциациите, с формирането, с описване на имущество, с наредбата АFS – Световната финансова кооперация ще трябва да заработи по договора и след това вече ще имаме много по-голяма конкретика по отношение на тези 6 общини. Интересът е голям и от световни компании, но е рано.
Председател Любен Татарски – благодаря г-н министър. Г-жа Захариева имате думата.
Екатерина Захариева – благодаря. Ще отговоря на въпросите във връзка със стратегическите документи по Закона за регионалното развитие и пак стратегическите, но устройствени документи по ЗУТ.
Така, както са зададени въпросите, считаме че е изключително важно да се засили връзката между така разписаните в законодателството към момента стратегически документи. На практика, въпреки текстовете, които фигурират в Закона за регионалното развитие и в Закона за устройство на територията, е че двата вида закони трябва да бъдат съобразени един с друг, ние няма как да знаем на практика дали е така, поради факта че към момента няма нито национална устройствена схема, нито регионални устройствени схеми към ден днешен. Това ни навежда на мисълта, че от 2001 г. до сега няма създадена национално комплексна устройствена схема. Визията в ЗУТ и по-скоро в съдържанието, предвидено в нея са трудно изпълними. Категорично сме съгласни, че задължително трябва да има връзка между двата. Стратегическите документи по ЗРР вече са готови. За да се направи връзката между двата, считаме, че трябва да са обединени под един закон. Една от задачите в ЗУТ е точно актуализиране на текстовете, касаещи националната комплексно устройствена схема и регионалните териториални схеми. В тази връзка нашето виждане е, че Закона за регионалното развитие трябва да бъде водещ, тъй като национално устройствената схема трябва да бъде стратегически документ, който да обхваща и да бъде част от Националната стратегия за регионално развитие, която вече е приета. В момента няма как да знаем дали е възможно да има връзка, поради факта, че няма нито един от документите изработени и приети по ЗУТ. В предстоящите промени в ЗУТ това ще бъде ангажимент, които сме набелязали, неща, които трябва задължително да намерят приложение в новите изменения на закона.
По отношение на следващия въпрос – дали предвиждаме законодателни, които да доведат до ускоряване на ифраструктурните проекти – да, категорично. В момента законодателството е такова, че издаването на едно разрешение за строеж, т.е. крайният документ с който може да се реализира един голям инфраструктурен проект може да отнеме 4-5, най-краткия срок е за около година и половина две. Сами разбираме, че този дълъг период по издаване на крайния акт за стартиране на процеса е изключително неприемлив. Няма как да се усвоят средства от ЕС, ако ще ни отнема 3-4 години за издаване на документи, това касае и общинските проекти по същия начин. Не само държавните инфраструктурни проекти, но и общинските. В министерството се разработват такива промени, съвместно. Днес получихме молба от министерство на транспорта, те също искат да се присъединят и ни подкрепят. С вас – народните представители също обсъждаме такъв вариант, малко по-големи подробности ще дадем след окончателните текстове, но имаме бързи предвиждания за промени в ЗУТ, ЗДС, които се надявам другата седмица да представим по-подробно.
За децентрализацията – да, има разработени стратегии за децентрализация, в момента предстои разработването на плана за следващия период от стратегията. Категорично съм съгласна с г-н Татарски, че това е изключително важен въпрос, по който има много да се направи и вече сме предвидили действията. Сега се правят анализи, има доста такива от предишния програмен период, но според нас следващия период е законодателни инициативи и действия. За да се случи децентрализация, най-важното нещо е финансовата децентрализация на общините и това правителство категорично пое ангажимент това да се случи най-после.
По отношение на регионалната децентрализация, това също е един от приоритетите и то обхваща няколко неща. Един от тях наистина е, както г-н Осман се изрази е изнасяне на част от държавната, т.е. децентрализирането на регионално ниво на второстепенните разпоредители, но това е само една от насоките. В момента голяма част от разрешителните документи се концентрира в самите министерства. На регионалните структури са оставени много по-маловажните документи да се издават. Считаме, че това е погрешен подход. Това е най-... за обезлюдаването, за демографските проблеми на населението. Ако има по-голяма отговорност в регионалните структури, това ще е перспективно за самите региони. Така, че децентрализацията и регионалното ще върви, освен освобождаване на централната власт, част от компетенциите и съсредоточаването всичко в правителството в централната власт, друго е и централното ниво министерство към регионалните структури.
Министър Плевнелиев – на въпроса за ромската общност – какво конкретно ще направим – извън конкретните мерки, които ние споменахме и те са част от програмата и приоритетите, едно нещо, което върви и което ние искаме да напълним с малко повече съдържание в интерес на тази група от населението, в продължение на темата за изграждане на социални жилища и обекти на социалната инфраструктура в квартали с компактно ромско население има програма, която върви в момента, където обаче ние считаме, че държавата би могла да добави стойност като стандаритизира, типизира жилищата, такива каквито те ще се направят, защото ние видяхме, че това което е направено до момента е бих казал доста скъпо най-малкото и друго нещо е, че подхода би следвало да се промени ние искаме да стандартизираме, да типизираме, малко като копи-пейст система и друго нещо е да направим така, че да се случат малко повече от тези, които бяха предвидени жилища, защото нашата проверка показва, че към момента са с една доста висока себестойност. От тази гледна точка искаме да направим така, че да променим и подхода, т.е. не инженеринг при който строителните фирми да дефинират какви са стандартите и на каква цена да се направи това нещо, а по-скоро да видим какви са добрите модели като стандарт жилища, с ясен стандарт на изпълнение и това нещо да го мултиплицираме. От тази гледна точка ще работим в тази насока, опита на големите европейски държави казва, че именно в стандартизирането ние можем да икономисаме и да дадем шанс на много повече хора да участват. Това може да се приложи дори и в пречиствателни станции и към много други неща.
Благодаря ви.
Асен Гагаузов – аз искам да изразя личното си отношение, че съм доволен от това което беше изнесено като политика и предстоящи задачи на министерството на регионалното развитие и благоустройството и се радвам, че приоритетите на този екип са същите, каквито бяха и приоритетите и на предходния екип. Колко успешно сме се справили е друг въпрос, който времето ще покаже, но искам да ви пожелая да продължите да изпълнявате тези приоритети и които сте си определили като такива. Спомняте си, че когато ви посрещнах в министерството ви казах едно нещо и искам да ви го напомня, а и колегите от управляващото мнозинство да ви помогнат, така че средства са предвидени в централния републикански бюджет за политики, за които отговаря министерството на регионалното развитие и благоустройството най-после да се прехвърлят в бюджета на министерството, защото ако това беше направено миналата година, нямаше да говорим за недостиг на финансов ресурс по бюджета на министерството на регионалното развитие и благоустройството. 102 млн. има предвидени за тази година в ЦРБ, от които на министерството са дадени само около 55-56 млн., ако сега се предостави разликата до 102 мисля, че министерството няма да има проблем с неразплатените обекти. Така, че помогнете на министър Плевнелиев да си получи парите, които са за политики, за които отговаря министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Благодаря.
Ремзи Осман – уважаеми г-н председател, уважаеми г-н министър, аз също бих искал да кажа, че съм удовлетворен от отговорите. Разбира се, че ние няма да открием топлата вода, наистина това, което каза и г-н Гагаузов за приоритетите е от 90-те години. И за децентрализацията и по-сериозните инфраструктурни обекти започна да се говори след 90-те години, ако някой казва, че е имало децентрализация преди това – не е сериозно. Въпреки, че съм удовлетворен от отговора, мисля, че максимално трябва да бъдат стимулирани вашите специалисти на тема децентрализация да има повече яснота. Когато говорим за регионална децентрализация имам предвид на равнище области в публичното пространство много ясно трябва да проличава позицията на министерството и на правителството, защото приказките които се чуват – на регионално равнище и с плановите райони, без да видим какви пълномощия, и правомощия ще имат, да говорим за определено ниво не е сериозно. Друг е въпросът, ако вие намерите такава смелост и наистина по време на вашето управление, ако стартира второ ниво на самоуправление наистина ще останете в историята. В предишните години се направи доста, не всичко, но вече се говори на тази тема, включително в областта на финансовата децентрализация. Тя никога няма да приключи. Примерно, когато променяхме Конституцията ма местните данъци имаше една не малка част от кметовете на общини, които подкрепяха сегашния текст в Конституцията, т.е. местните данъци трябва да бъдат определени в границите на закона. Някои кмет може да докара общината до фалит, а държавата никога няма да остави някоя община да фалира. Така, че и в областта на финансовата децентрализация има какво да се желае, но аз лично и моите колеги от ДПС ще се радваме ако периодично получаваме информация по отделните политики в министерството. В момента при нас присъства и бившия министър и колеги от предишните парламенти, но аз искам пак да задам въпроса, защото никой не може да ми отговори – колко са селата без пътища в Българи? Аз два мандата оглавявах тази комисия и не успях да въздействам на правителствата да имаме единен регистър. В момента има села с по 400 жители с по 30-40 деца вървят пеша до училището по 8 км. не говорим за асфалт – никакъв път няма. Включително и за водоснябдяване. Ако се провери тези села откъде пият вода ...... просто е страшно. Може средствата за ремонти да са малко, но всеки гражданин има право на минимални количества вода и това трябва да се подсигури, защото утре тези хора могат да съдят държавата и общината. Такъв случай няма, убеден съм че няма и да има. Молбата ми е да се опитате да стартирате чрез областните управители, за населени места, където няма пътища, няма изобщо водоснабдяване, не говорим за ремонти и т.н. Това е което исках да споделя с вас.
Председател Любен Татарски – въпросите наистина са много, и аз се надявам скоро пак да имаме такава среща с ръководството на министерството г-н министър за времето, което ни отделихте, както каза и г-н Янков, ние не искаме да създаваме или да сме отделен център за работа в една и съща посока, а заедно с вас да се опитваме да решаваме многото и тежки проблеми, които стоят пред държавата в областта, в която работим и вие и ние. По въпросите, на които не сте отговорили ще ги получите в писмен вид и се надявам тогава да получим по-обстоен и цялостен отговор. Благодаря ви г-н министър още веднъж.
Колеги, ние имаме още една точка в дневния ред и ще ви помоля да продължим с нея. Срещата наистина беше важна за всички,
Точка втора законопроект № 902-01-12, за изменение и допълнение на закона за регионалното развитие, вече за второ гласуване.
§ 1 в този законопроект за изменение на закона, имате го на разположение да не го чета аз.
Който е съгласен да го приемем във вида, в който ни е предложен, моля да гласува.... Давам думата за изказвания.
Захари Георгиев – аз не съм направил предложения, но доколкото си спомням дебата по първо четене, стана ясно, че е изпуснато в този текст „министерството на държавната администрация и министерството на извънредните ситуации” говорихме, че между двете четения комисията от свое име може да ги допълни. Това е по този параграф.
Председател Любен Татарски – ние изпратихме веднага писма до съответните ведомства, първо какво смятат по това дали да отразим в текста и дали ще имат желание да имат представители в тези съвети. Така или иначе до този момент отговори не получихме, но разбрахме, че в Закона за МВР примерно, там тези промени са отразени, които ние мислихме да ги добавим в нашия закон. Така каза г-жа Фидосова, но в края на краищата сме им изпратили писма.

§ 1. В чл. 18, ал. 4 думите „Министерството на икономиката и енергетиката” се заменят с „Министерството на икономиката, енергетиката и туризма”, думите „Министерството на транспорта” се заменят с „Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията”, а думите „Държавната агенция за информационни технологии и съобщения” се заличават.
Който е съгласен с текста за § 1, моля да гласува:
„за” – 16, приема се единодушно.
Имаме предложение от няколко народни представители и беше обсъждан вчера този въпрос в по-широк кръг от колеги, тези които успяхме да съберем. Става въпрос за създаване на Преходни разпоредби с нови параграфи 2 и 3.

Предложение от н.п. Любен Татарски, Стефан Дедев и Любомир Иванов 1.Създават се преходни разпоредби с нови параграфи 2 и 3:
§2. В Закона за пътищата се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл.27 се създава нова ал.2:
„/2/ На граничните контролно-пропускателни пунктове теглото, осовото натоварване и габаритните размери на пътните превозни средства се контролират от длъжностни лица на Агенция „Митници”, като при превишаване на допустимите стойности се събират такси”.
2. В чл.56, ал.2, т.1 думите „областните пътни управления” се заменят с „Агенция „Пътна инфраструктура”;
§3. В Закона за движението по пътищата в чл. 167, ал. 3, изречение трето думата „ митнически ” се заличава.
2. Параграф 2 става §4.
Това вече е в заключителните разпоредби.
И съответно вече ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
§ 2. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.
Това е предложението, което предлагам за коментар, дискусия и гласуване.
Ремзи Осман – г-н председател, аз имах възможността и вчера да споделя с вас и призовавам колегите да подкрепят предложените текстове. Факт е, че се е получила една техническа грешка при приемането на текстовете в закона за пътищата, нормално е, тези неща в законодателния процес се случват. Вкарали сме в закона „митническия контрол”, това нещо в границите на ЕС е отпаднало, затова и ние трябва да го изчистим.
Асен Гагаузов – аз по принцип нямам нищо против текстовете. Въпросът ми е юристите да кажат тук ли му е мястото, можем ли като преходна разпоредба да го вкараме, тъй като се отнася за друга материя, иначе по последните текстове няма проблеми.
Председател Любен Татарски – вчера проведохме консултации с различните ведомство и в края на краищата се спряхме на този вариант, който удовлетворява и законово и тях самите.
Захари Георгиев – въпреки това, което казахте, аз се страхувам, че ще нарушим правилника, защото те са извън обхвата от материята за изменение и допълнение на закона, за промяна наименования на ведомства, който е съвсем друга материя. Нашия правилник на Народното събрание не позволява да се правят предложения и да се обсъждат предложения в комисията, когато излизат от обхвата на основния текст на законопроекта. Иначе ще припомня приказката, че пътят до Ада е послан само с добри намерения. Това е добро намерение, но все пак правилата са за това да се спазват.
Председател Любен Татарски – имате основание г-н Георгиев, но се надявам за напред в нашата комисия да няма такива пропуски, макар и технически, както каза г-н Осман, но и бързането и желанието до някъде да се правят такива скоростни промени може би доведе до тези технически пропуски. Смятам, че ако всички сме убедени, че е правилно нашето решение да няма причини да го подкрепим. Надявам се и в зала да не предизвика някакъв сериозен проблем.
Колеги, ако няма други предложения ще подложа на гласуване това предложение от народните представители за новите текстове.
Виждам, че няма други мнения, затова, който е съгласен моля да гласува: „за” – 15.
Предложението се приема.
С това колеги приключихме нашият дневен ред.
Закривам заседанието.
Благодаря Ви.





ПРОТОКОЛЧИК: ПРЕДСЕДАТЕЛ:
В. Бойчева инж. Л. Татарски