1. Представяне и обсъждане на проект за решение за даване на съгласие Министерският съвет да проведе преговори и да сключи Изменение № 2 на Договора за финансиране между Република България и Европейската инвестиционна банка («България-проект за пречистване на отпадъчни води в басейна на река Марица»), № 902-03-3, внесен от Министерския съвет.
2. Представяне и обсъждане на законопроект за държавния бюджет на Република България за 2010 г., № 902-01-37, внесен от Министерски съвет.

---

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: - уважаеми колеги, имаме кворум, заседанието на комисията е редовно и можем да започнем нашата работа.
Нека да кажем първо добре дошли на нашите гости.
В дневният ред сме включили две точки, които да разгледаме в комисията.
Първа точка е Представяне и обсъждане на проект за решение за даване на съгласие Министерският съвет да проведе преговори и да сключи Изменение № 2 на Договора за финансиране между Република България и Европейската инвестиционна банка («България-проект за пречистване наотпадъчни води в басейна на река Марица»), № 902-03-3, внесен от Министерския съвет.
Втора точка е основната точка - Представяне и обсъждане на законопроект за държавния бюджет на Република България за 2010 г., № 902-01-37, внесен от Министерски съвет.
На днешното ни заседание към момента присъстват:

От министерство на финансите:
г-жа Валентина Грозданова – директор на дирекция „Финанси на общините”
г-жа Мария Иванова – дирекция „Държавни разходи”

От министерство на регионалното развитие и благоустройството:
г-жа Лиляна Павлова – заместник-министър
г-жа Маргарита Николова – финансов директор
г-жа Росица Григорова – н-к отдел „Счетоводство”
г-жа Цветана Червенякова – юрист в дирекция „Европейски инфраструктурни
проекти”
г-жа Красимира Нечева – финансова дирекция

От министерство на околната среда и водите:
г-жа Евдокия Манева – заместник-министър

От министерство на образованието, младежта и науката
г-н Красимир Вълчев – главен секретар

От Национално сдружение на общините в Република България:
г-жа Росица Янакиева – кмет на община Перник
г-жа Надка Колева - финансист
Започваме по точка първа от дневния ред.
С разпореждане на председателя на Народното събрание с водеща комисия по бюджет и финанси и съпътстващи нашата и комисията по околната среда и водите е разпределен този проект за решение. Колеги, надявам се, че сте се запознали със съдържанието на този проект.
Г-жа Лиляна Павлова – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството.
Ако позволите, аз имам представител на Дирекция „Инфраструктурни обекти”, която управлява тези обекти в министерството на регионалното развитие и благоустройството, а аз само ще ви представя какво включва то.
Става въпрос за един проект, съфинансиран по програма ИСПА, а именно това е проекта за изграждане на пречиствателни станции в басейна на река Марица, Стара Загора, Хасково и Димитровград, като компонентите, които финансира Европейската комисия по ИСПА са пречиствателните станции в градовете Стара Загора и Димитровград, а дейностите, които са свързани с пречистването на Хасково се финансират от ЕИБ. Споразумението с което се съфинансира проекта изтича и е необходимо да проведем преговори за удължаване валидността на финансирането от банката като съпътстващ финансиращ елемент. Нашите очаквания са, че до края на следващата година този проект ще бъде напълно изпълнен, така както имаме ангажименти по програма ИСПА да не искаме удължение по програмата, да изпълним проекта в рамките на крайния срок по програма ИСПА, а именно 31 декември 2010 г. За целта е необходимо да удължим валидността на съфинансирането с Европейската Инвестиционна банка и да проведем преговори за удължаване на срока на договора с банката. Това е накратко. Всъщност, вместо да получим транш през декември ние искаме да го получим следващата година.
Председател Любен Татарски – доколкото аз се запознах с материала, който ни е предоставен става въпрос за използване на спестени средства след всички проведени тръжни процедури и се включи допълнително нов компонент подмяна и подобряване състоянието на водоснабдителната мрежа по левия бряг на река Марица град Димитровград. Не само за удължаване на срока.
Заместник-министър Павлова – да, това също влиза като допълнителна дейност в рамките на спестените пари, които ние имаме.
Цветана Червенявкова – целта е всички компоненти включени в програмата да бъдат завършени до края на 2010 г. Трите пречиствателни станции за отпадъчни води плюс компонента за рехабилитация и изграждане на канализационната мрежа и рехабилитацията на водоснабдителната мрежа на град Димитровград, за което сме получили разрешение на Европейската комисия през месец август тази година
Председател Любен Татарски – колеги, някой да иска да вземе отношение по този въпрос?
Хасан Хаджихасан – г-жа Павлова, добре го казахте, че искате средствата за следващата година. Ами ако не се приеме това ваше условие, какво става по-нататък със средствата имам предвид. Те са за тази година, вие ги искате за следващата година, ако не приеме вашето условие какво става по-нататък?
Заместник-министър Лиляна Павлова – нашето предложение е да проведем преговори, да удължим продължителността на заема, защото той изтича, ако то не се приеме и не удължим неговата продължителност първо няма да можем да използваме спестените средства и да финансираме този допълнителен елемент и второ няма да можем да усвоим частта от съфинансирането на заема и тогава ще трябва да извадим средства от държавния бюджет, за да довършим проекта.
Асен Гагаузов – колеги, мисля че процедурата е съвсем нормална, правили сме го неколкократно. Става дума за не съвпадение на срока на договора поначало за изпълнение, а и на известни забавяния и обективни и субективни от трите пречиствателни станции плюс колектора и сега включването на допълнителната от икономията, която е направена така, че според мен съвсем нормално е да подкрепим това предложение, да се удължи действието на частта на заема от банката, която ще се покрие и с изтичането на срока по ИСПА, в който срок като цяло ще бъдат завършени и предадени съответните обекти. Благодаря ви.
Председател Любен Татарски – колеги, други мнения?
От нас се иска да вземем решение дадем мандат за провеждане на такива преговори за удължаване на срока и използване на средствата за още един компонент, а какъв ще бъде резултата от тези преговори вече е друг въпрос. Дали ще приемат нашето предложение или не, ние не знаем.
Заместник-министър Евдокия Манева – това е сага, започнала още през 2001 година. Това са най-дълго изгражданите пречиствателни станции и наистина си заслужава една подкрепа и строг контрол за да я завърши най-накрая този проект следващата година.
Лиляна Павлова – ако позволите да допълня г-жа Манева – този проект е първият одобрен проект в България за финансиране на проект по програма ИСПА още през 2000 година. За съжаление в 2009 г. той още не е довършен, това е факт, този проект има два пъти прекратяване та тръжна процедура поради проблеми и накрая след трето провеждане е сключен договора, строи се и дай боже догодина да го достроим и да имаме пречиствателни станции в басейна на река Марица. Той реално стартира през 2006 година, така че горещо се надявам наистина догодина да имаме тези пречиствателни станции, които 9 години се опитваме да ги построим.. Наистина имаме нужда от тази подкрепа за да довършим този проект.
Председател Любен Татарски – безспорно тези проекти трябва да бъдат завършени. Друг е въпросът защо 10 години се мотаем и как е избран точно Димитровград този допълнителен компонент. По каква причина необходим е за проекта или по друга причина беше избран този допълнителен компонент.
Лиляна Павлова – този допълнителен компонент е избран първо поради неговата проектна готовност, защото все пак за да финансираме един проект в рамките на сроковете, които имаме за да възложим дейностите по него, все пак трябва да имаме готовност за проектирането. Включването на този компонент ще даде цялостна интегрираност на проекта и ще направи връзката за цялостното изпълнение на проекта.
Председател Любен Татарски – въпросът ми беше дали е свързан с другите обекти, или е нещо съвсем в страни.
Лиляна Павлова – това е от гледна точка на интегритет и наистина довършваме проекта като такъв.
Янко Янков – благодаря г-н председател, уважаеми колеги. Според мен ние трябва да подкрепим това предложение. По важно е както каза г-жа Манева да се завърши проекта в крайна сметка. Много усилия са положени за него, много и ресурс е похарчен до момента. Стратегически е важно за България да приключи, а ако преценим като комисия, че трябва да получим по-подробна информация защо всъщност се е забавил проекта ние можем да го направим по съответния ред. Да установим причините, какви са проблемите, които са възникнали, но аз лично от името на моите колеги от нашата парламентарна група ние ще подкрепим този проект.
Захари Георгиев – благодаря г-н председател. Аз за съжаление не познавам техническите параметри на този проект, но тъй като в моя избирателен район Пловдив отдавна има пречиствателна станция, само че там има един друг дефект. Не е достатъчно само да пречистиш обратните води, но трябва да завършиш цикъла и с преработката на утайките. Дано тези проекти да са в завършен цикъл с преработка на утайките, но по-скоро вземам думата защото има представители на двете министерства на едно място, за да привлека вниманието ви върху спешната необходимост да се вземат мерки за подпомагане може би на община Пловдив при положение, че вече влезе в изпълнение Закона за водите в частта за В и К дружествата, за изграждане на съоръжение за преработката на тези утайки, защото там положението е кризисно. Предкризисно. Благодаря.
Председател Любен Татарски – въпросът, който поставя г-н Георгиев наистина е сериозен. Актуални ли са проектите, които сега ще изпълняваме, а се е кандидатствало с тях преди 10 години?
Лиляна Павлова – да, проектите са актуални, независимо че проектът е подаден през 2000 –та година неговото окомплектоване и довършване на документите по тръжната процедура последно е правено през 2006 година, така че е съобразено с необходимостта за пречистването на водите и третирането на целия цикъл.
Асен Гагаузов – едно допълнение. То е малко като анекдот, но когато отидох да правя копката на една от пречиствателните станции, копка правехме, но проект всъщност истински, технически, все още нямаше. Разбирате ли. А дългата фаза от проблеми от 2001 до 2006 година е на базата на протестите, които е имало в различни фази от изпълнение – от изпълнители, от общини от кой ли не, докато се стигне до едно решение. Един подобен случай от стартирането на магистрала Люлин, в България всичко става с много голяма мъка. От тази гледна точка проектът е съвременен, той е правен през 2005 година, въпреки, че му се каним от 2001 година.
Димчо Михалевски – благодаря г-н председател. Аз също смятам, че трябва да бъде подкрепен този проекторешението, тъй като до голяма степен от тези станции са готово, но действително е добре да се направи един популярен материал за да имат опита и общините и всички, които се занимават с тези станции, как са се развивали във времето, защото има два негатива. Единият е, това е мое лично мнение това е така наречения жълт ФИДИК, т.е. на инженеринг, т.е. не трябва в никакъв случай от тук нататък да се правят пречиствателни станции, тъй като това са тежки съоръжения, които самото проектиране изисква време, което още повече се забавя от чисто бюрократичните процедури на различните контроли от строителния надзор и когато този процес съвпадне с резки изменения в цените на основните материали нещата ставата много трагични. Между другото забавянето на станциите последната година и половина – две беше от скок на цените на строителните материали. Тук има още един проблем. Беше така да се каже натресено от различни външни консултанти да бъде третирана утайката с компостиране, което е ужасяващо, бяха скочили кметовете и с пълно право, защото трябваше да има хиляди тонове слама, които да се струпат до станциите за да може да се обработват утайките. Това беше променено слава на бога и в същество отговаряме на въпроса че в крайна сметка технологиите са модерни. Те третират утайките на три степени, в т.ч. отстраняване азот и фосфор, така че станциите са модерни, но е хубаво да бъдат поучителен пример за всички нас от тук нататък.
Председател Любен Татарски – благодаря за информацията г-н Михалевски, колеги други мнения и предложения.
Аз колеги също бих ви предложил да подкрепим предложеното проекторешение, но да имаме и една втора точка да получим информация от МРРБ, тъй като забавянето на изпълнението на тези проекти е една хронична болест, да видим какви са били основните причини за забавяне изпълнението и реализацията на този проект толкова години. И по отношение на проекта имам предвид станцията в Благоевград, която е по съвсем нов проект и не е съвсем удачен пример.
Евдокия Манева – аз бих искала да ви предложа, тъй като наистина темата е много важна, ако правите съвместни заседания да направите такава с Комисията по околната среда и водите, тъй като тази поука ще е важна и за колегите от комисията по околната среда, тъй като основните пречиствателни станции, които ще се финансират в бъдеще са чрез министерството на околната среда, така че изводите, които вие ще направите ще са полезни и за тези колеги. Едно обсъждане на тези проблеми с двете комисии, включително и въпросът, който беше поставен за Пловдив, но аз сега не искам да се отклоняваме на тази тема. Има много важни неща, които засягат както членовете на комисията по регионално развитие, така и членовете на комисията по околната среда.
Председател Любен Татарски – благодаря ви за предложението. То наистина е добро.
Колеги, имаме ли други мнения и предложения, ако няма аз ви предлагам нашето решение по проекта да бъде в три точка
Първата – приема проекта за решение за даване на съгласие на МС, така, както го изчетохме.
Второ – възлага на М-во на регионалното развитие и благоустройството да изготви и представи в комисията информация относно причините довели до забавяне реализацията на този проект и актуалността на самите проекти и
Трето – да проведем съвместно заседание с Комисията по околната среда и водите по отношение реализацията на екологичните проекти.
Колеги, който е съгласен с така предложеното решение моля, да гласува:
„за” – 16, против и въздържали се няма.
Първа точка е приета, преминаваме към втора точка.
Г-жа Павлова, няма да чакаме Вашите колеги. Смятам, че вие достойно ще защитите честта и интересите на министерството на регионалното развитие и благоустройството, разглеждайки проекто - бюджета за 2010 година.
Точка 2. Представяне и обсъждане на законопроект за държавния бюджет на Република България за 2010 г., № 902-01-37, внесен от Министерски съвет.
Ще дам думата на г-жа Грозданова да ни го представи.
Валентина Грозданова – аз бих могла да представя общите параметри на проекто-бюджета за 2010 година, както и основните параметри на бюджетите на общините и след което ще бъде представен и бюджета на министерството на регионалното развитие и благоустройството.
За 2010 година очакваният брутен вътрешен продукт е 63 млрд. 518 млн., което означава, че се предвижда отрицателен ръст или спад с 2%, спрямо вътрешният продукт за 2009 година. Инфлацията средно годишно се очаква да бъде 2,2%. Търсен е баланс от една страна между стимулирането на икономиката и от друга страна запазването на макроикономическата стабилност на страната, като основните приоритети на бюджет 2010 са социалното осигуряване, което се очаква да бъде 15,1 на сто от брутният вътрешен продукт, образованието с относителен дял 4,2 на сто от БВП, здравеопазването също с 4,2 на сто от БВП. Опазването на околната среда с 1,6 на сто от БВП, транспорт и съобщения с 3,1 на сто от БВП. Тъй като през 2010 година ще разполагаме с по-малко бюджетни ресурси много важно е да се направят реформи в отделните сфери и да се подобри ефективното изразходване на публичните разходи.
По отношение бюджетите на общините за 2010 година, ако се сравняват с 90 процентния размер на закона за 2009, там има ръст с 42 млн. и половина или това е 1,9 на сто като в местните дейности е особено висок ръста 25 млн.лв. или 8,7 на сто. По отношение на различните видове трансфери на общините както споменах, най-голям е ръста в изравнителната субсидия, която даже запазва 100 процентния размер на изравнителната субсидия за 2010 година и с нея ще се финансират местните дейности на общините, по-точната цифра е 100,3. по отношение на общата допълваща субсидия за делегираните дейности спрямо 90-процентния размер тя също има ръст 94,3 на сто. Зимното поддържане и снегопочистване и трансфера за изграждане на основен ремонт на местните пътища са в размер 90 на сто. Намален е размера на средства за екологични обекти. От 82 млн. на 40 млн. или това е 48,8 на сто в сравнение с 2009 година. Подобрен е механизма за предоставяне на средства чрез изравнителната субсидия. Запазва се първият компонент от механизма, с който се внедряват стандарти за два вида услуги – за детските заведения и домашният социален патронаж. Запазва се и компонента, който дава възможност общините, които са с под средно равнище на жител от населението по отношение на имуществените и други данъци да получат допълнителни средства, като изравняването ще бъде в размер на 40 на сто от разликата и отпадна компонента, който съществуваше през 2009 г. общините получаваха разликата между отпадналия пътен данък и патентния данък, като тази сума се влива в общата изравнителна субсидия и също се разпределя на същите принципи по общини.
Това са основните моменти по проекто- бюджета за общините за 2010 година.
Ако има конкретни въпроси.
Председател Любен Татарски – колеги, предлагам разглеждането на бюджета да протече по следния ред, след като чухме М-во на финансите и общата рамка на бюджета, сега ви предлагам да чуем тази част от бюджета, която е за Съдебната власт. Г-жа Фидосова ще ни запознае с нея, а след това м-во на регионалното развитие и благоустройството, защото там ще имаме най-много дебати, и м-вото на околната среда и водите.
Предлагам ви да дадем думата на г-жа Фидосова да ни запознае с тази част от проекто-бюджета.
Искра Фидосова – благодаря г-н Татарски.
Уважаеми колеги, народни представители, уважаеми колеги от министерство на регионалното развитие и министерство на околната среда и водите, имате представено становище на МС по проекта за бюджет на Съдебната власт за 2010 година и то е част от проекто-бюджета за 2010 година. В същото време имаме представен проекто-бюджет от самата съдебна власт, от Висшия съдебен съвет. Ние след малко започваме заседание в правната комисия, където ще разгледаме в подробности и детайли предложения законопроект за бюджет на Висшия съдебен съвет.
Има няколко разминавания и разлики, първо по приходната част имаме разлика от около 20 млн. лв. Висшия съдебен съвет предвижда 75 млн. лв. приходна част, а в становището на МС по проекта за бюджет на съдебната власт са предвидени около 95 млн. лв. По разходната част имаме разлика от около 152 млн.лв. Сериозна разлика. Предложението на ВСС е за 540 млн.лв., в становището на МС са 387, 7 млн.лв. и по отношение на капиталовите разходи има малки различия. По предложение на ВСС са изготвени текстовете на ал. 3,5 и 6, по които има разминаване със становището, което е на МС. Разликата се състои основно в това, че съгласно текстовете, които са предвидени в законопроекта за държавен бюджет за 2010 година – в приходите от дейностите на органите на съдебната власт се включват, изписани са кои са приходите. Тези, които не бъдат използвани се връщат обратно в републиканския бюджет, докато в предложението на ВСС те предлагат да бъдат преразпределени с решение на ВСС за задоволяване на нужди в бюджетната 2010 г. това е всъщност разликата в три от осемте текста, които се намират на стр. 8 от законопроекта за държавен бюджет. В тази връзка аз предлагам, тъй като трябва да направим две отделни гласувания Съдебната власт е една от трите независими и трябва да гласуваме отделно този проект който е на ВСС по него да гласуваме „въздържали се” и да подкрепим проекто-бюджета за 2010 г. като цяло, който съдържа в себе си и становище по предложения проект на бюджет за съдебната власт. Ще помоля да ги подложите на две отделни гласувания едно след друго.
Председател Любен Татарски – благодаря г-жо Фидосова.
Колеги, чухте, какви са предложенията и мнението по отношение на проекто-бюджета, съставен от ВСС, разминаванията с това, което МС предлага.
Предлагам да продължим нататък с министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Заместник-министър – Лиляна Павлова – благодаря за възможността да представя ми коментирам проекто-бюджета на министерството, такъв, какъвто е заложен в проекта за 2010 г. от М-во на финансите. Ние имаме подготвен и можем да представим доклад по всички дейности, по всички приоритети, които са заложени в този бюджет, както в частта, която утвърждава Народното събрание, така и в частта на средствата, които са необходими за съфинансиране на дейностите, необходими за дейностите и програмите, които са съфинансирани със средства от европейските фондове и оперативните програми. Както знаете, те не са част от бюджета на нашето министерство, те са централизирани в министерство на финансите. Основната ни цел за следващата мандатна година в частта на бюджета, който се управлява от министерството е да бъде дадена възможност да бъде реализирана политиката и програмите, съгласно приоритетите, които ние изготвихме за нашето 4-годишно управление и като цяло за мандата за управлението на правителството за европейското развитие 2009-2013 г. като средствата, които са заложени за 2010 г. за бюджета на министерството са в размер на 310 млн.лв. тези средства бих казала са абсолютен минимум, с който ние ще осигурим реализиране на политиката в областта на регионалното развитие и по-конкретно дейностите на министерството, това е абсолютния минимум, има много дейности, много програми, които бяха предложени от нас, но за съжаление не бяха включени в окончателния проект на бюджета и в сумата, която беше планирана за министерството, осъзнавайки факта, че сме в изключителна финансова криза, лимитиран бюджет. Спазвайки макрорамката ние ще направим необходимото в рамките на този лимитиран ресурс да изпълним основните приоритети и политики, които имаме ангажимент да изпълним с надеждата, че при едно добро развитие от макроикономическа гледна точка през юни месец ще можем да разгледаме дейностите по бюджета и да бъдат осигурени допълнителни средства от държавния бюджет за основни приоритети и ключови дейности, които в момента не могат да бъдат покрити с този лимитиран ресурс. Междувременно, това което поемаме като ангажимент е да ускорим всички дейности в рамките на програмите по Оперативна програма „Регионално развитие” по програмите за „Трансгранично и транснационално сътрудничество” така, че в максимална степен да компенсираме дейностите и политиките, които не могат да бъдат покрити със средства от централния бюджет, където са допустими за финансиране с европейски фондове ние да ускорим тяхното финансиране с приоритетно обявяване на схеми с пренасочване на финансов ресурс от приоритетни оси и дейности, които все още не са стартирали по програмата. Това сме го планирани още през декември месец. На 3 декември предстои заседание на Комитета по оперативна програма „регионално развитие” където ние ще отправим предложение, да направим пренасочване и релокации на средствата по програмата за приоритетни дейност така, че наистина да подпомогнем финансирането на приоритетни общински проекти, като например ще се опитаме да релокираме максимално голям ресурс за общинска пътна инфраструктура, за образователна и социална инфраструктура така, че наистина да можем да подпомогнем ключови дейности и политики, които не могат да бъдат финансирани в рамките на бюджета.
Нещо много важно, искам да обърна внимание, предполагам, че това ще е част от нашия дебат. За наше голямо съжаление за момента бюджета е такъв, какъвто е предложен, ако от него не взимаме предвид АПИ, който вече е второстепенен разпоредител към нас и чийто бюджет влиза в общия бюджет на министерството, за капиталови разходи за 2010 година в бюджета на министерството са предвидени едва 12 млн.лв. сами знаете с тази сума много трудно би могло да се прави каквато и да било инвестиционна дейност в рамките на следващата година, със средства от ДБ. Не знам какво ще финансираме, но това е предвиденото. Ние бяхме заявили, че минималния ресурс е поне 80 млн.лв., той разбира се няма да може да покрие всички нужди и приоритети, но това беше по наши разчети минималният ресурс. Финансовата рамка е такава, че за съжаление в момента имаме заложени 12 млн.
Друг приоритет, който беше значително намален това е по отношение на кадастъра. Ние трябва да извършим възлагане на кадастрални карти, те са изключително важни за инвестиционните проекти, които ние планираме, включително магистрали, защото без магистрални карти няма как да строим обекти, да изграждаме. При минимално заявен ресурс от нас от 24 млн. имаме заложени към настоящия момент само 4 млн.лв. Въпреки всичко, ние ще разчитаме, че с тези 4 млн. ще стартираме основни ключови дейности, с надеждата, че юни месец ще можем да получим допълнителен финансов ресурс и за това. Отделно от това бяхме заявили средства и ресурс към МФ да бъде заложен към централния бюджет средства в размер на 150 млн., по инвестиционни заеми, за съжаление бяха осигурени само 5 млн. за целите на министерството и 1, млн. и 800 хил. за кадастъра и 20 млн. за отчужденията, които има да извършва Агенция пътна инфраструктура. Останалият ресурс е невъзможно да бъде осигурен, така че в рамките на лимитирания ресурс, с който разполагаме ще трябва да извършваме приоритетно и отчужденията, защото те също са много важен фактор и елемент за да можем успешно да стартираме големите инвестиционни проекти и строителството по тях.
Ако е необходимо мога да мина през всяка една от програмите, които ние сме заложили. Тази година министерството се е фокусирало между най-общо 6 програми, които ние целим и кредитираме по тях е съобразено изготвянето и разпределението на ресурса в нашия бюджет.
Първата ни програма е политика за създаване на условия, за балансирано и устойчиво регионално развитие, прилагане на стратегически подход за планиране, наблюдение и оценка, както и реализиране процеса на децентрализация и укрепване на местното самоуправление. Там имаме заложен разход от 586 хил.лв.
Втората политика за подобряване на инвестиционния процес чрез развитие на устройствено планиране и усъвършенстване на информационни системи, кадастър, имотен регистър, стимулиране на публично-частно партньорство, подобряване качеството на превантивен и текущ контрол и прилагане на европейски стандарти. Там имаме заложени 21 млн.лв.
Политика за ефективно и ефикасно използване на средства от фондовете на ЕС имаме заложени 3 млн. лв. като обръщам специално внимание на тях. Това не е съфинансиране по фондове, които ние трябва да изпълняваме в изпълнението на оперативните програми, а това са дейности, които са ангажимент на министерството при изграждане на тези инвестиционни обекти като въвеждане в експлоатация на пречиствателни станции, интегрираните проекти за водния цикъл на Бургас и Русе.
Има необходими разходи които от бюджета трябва да бъдат извършени за въвеждане в експлоатация и те не са допустим разход за финансиране от Европейските фондове и затова са заложени в рамките на бюджета на министерството.
Следващата политика за поддържане, модернизация и изграждане на техническата инфраструктура, свързана с подобряване на транспортната достъпност и интегрирано управление на водните ресурси. От 274 млн.лв. планирани там 264 са за АПИ и само останалата много малка част за всички дейности. От тук е видно, че интегрираното управление и на водни ресурси разполагаме с бюджет от около 21 млн.лв., ако не се лъжа в точната цифра, което е изключително малко, тъй като има заложени много проекти, много сключени договори, по които ние не можем да осигурим финансов ресурс. И поради тази причина ще бъде необходимо да бъдат замразени.
Петото е политика за създаване и изпълнение на национална програма за превенция и ограничаване на въздействието на свлачищните процеси, ерозията и абразията Там имаме заложени 1 млн. и 800 хил. за съжаление също крайно недостатъчно, тай като това са много приоритетни дейности. За тези дейности имаме предвидени средства в рамките и на оперативната програма, като една от тези дейности даже имаме обявена схема. Крайният срок за подаване на документите изтича утре, така, че се надяваме в комбинация с оперативната програма ще можем да осигурим финансиране за тази политика също.
И последната политика за подобряване качеството на жизнената среда на българските граждани чрез благоустрояване на населените места, усъвършенстване управлението и поддържането на жилищния фонд. Там за съжаление предвидени ресурси са 159 хил.лв.
Това е в рамките на политиките на министерството.
Ако е необходимо мога да дам и необходими детайли в рамките на дискусията.
Благодаря ви.
Председател Любен Татарски: - колеги, при мен има един материал на разпределените разходи по проекта на министерството за 2010 година, вероятно същото нещо и вие ни докладвате, сега и вие го получавате, там са детайлите по всичките тези политики и програми, наистина положението е доста критично. От общо заявени 1 млрд. 127 млн.549 хил лв., реално 249 млн. и 900 хил. се отпускат, дефицита е 877 млн. спрямо поисканите средства. Разликата е много голяма и решението е използване на европейските програми, проблемът е, че нямаме достатъчно проекти.
Колеги, откривам дискусията.
Евдокия Манева – аз няма да ви занимавам с финансирането на министерството на околната среда като ведомство, само ще спомена, че намалението на общата издръжка на министерството на околната среда е 13,4%, което не е толкова голямо, основно са намалени капиталовите разходи, което означава че ще имаме известни затруднения при поддържането на лабораториите и техническите съоръжения за минерални води, там където изворите не са отдадени на концесия. Ще се спра по-подробно на разходите, които засягат общините, които ние финансираме чрез министерство на околната среда.
За средствата от програма ИСПА и оперативна програма „Околна среда” през следващата година се предвижда да се усвоят 695 млн. и 40 хил.лв. на пръв поглед това е една сума, доста по-малка от заложената за тази година, но трябва категорично да кажа, че през тази година изпълнението до сега е 355 млн.лв. при прогноза за следващите 2 месеца около 80 млн.лв., т.е. усвояването няма да надхвърли 400 млн., което означава, че за следващата година ние се ангажираме около 300 млн. повече отколкото през тази година. Ще спомена, че от оперативна програма до сега не е усвоен нито един лев за инвестиционни разходи. Усвоените суми са за техническа помощ. За следващата година в приложението за екологичните обекти, до сега целевите субсидии са били 82 млн. през миналата година, сега ще бъдат 40 млн. включени са 20 обекта, основно свързани със завършване на пречиствателни станции в населени места с жители над 10 хил. и депа за отпадъци, които фигурират в списъка на регионалните депа. Ще обърна внимание, че има един нов момент във финансирането на общините през тази година. Извън тези 40 млн.лв. са предвидени допълнително 31 млн. лв., които ще се разпределят по наше предложение, директно от министерство на финансите до съответните общини. Това са тези средства, които са предвидени с 209 Постановление, средства за оказване финансова помощ на общините, за които безвъзмездната помощ от Европейските пари е по ниска от дела на необходимата безвъзмездна помощ, т.е. за съфинансиране от държавата, както и за закриване на депа и за изграждане на инсталации за предварително третиране. По тези обекти до 15 ноември ние ще събираме предложениня от общините и след това ще направим обосновано предложение до МФ за финансиране през следващата година. Предвижда се също така 7 млн.лв. за програмите за стари екологични замърсявания ще ви направи впечатление, че в сравнение с миналата година сумата е по-малка, но това се дължи и на факта, че голяма част от програмите приключват, т.е. имаме едно изпълнение на програмите и по естествен път се намаляват средствата необходими за тази цел. От ПУДОС предприятието, което предизвиква голям интерес от общините се предвижда за следващата година да имаме 48 млн. и 452 хил. искам да ви кажа, че предприятието през следващата година няма да финансирана нито един нов проект, защото в момента ние имаме текущи договори за 93 млн.лв., актувани и неразплатени 42 млн., остават за актуване 51 млн. очевидно че през следващата година ние ще продължим да изплащаме суми по сключени вече договори и практически Предприятието за управление на околна среда ще остане блокирано и през следващата година, което е изключително неблагоприятно, но това не е вина на сегашния екип на министерството. Ние просто наследяваме една доста тъжна картина. Това трябва да се има предвид, когато обсъждате, какво ще правим в общините през следващите години.
Ако има въпроси към списъка, мога да дам пояснения, това е накратко какво се предвижда за финансиране през следващата година за екологични обекти.
Председател Любен Татарски – благодаря г-жо Манева. Между другото колеги, в канцеларията на комисията има докладите на всяко едно ведомство, който се интересува може да се запознае с тях.
Имам един въпрос към Вас г-жо Манева.
Кой и по какъв критерий определи тези екологични обекти, които ги виждаме в списъка за финансиране по общини със средства от републиканския бюджет?
Евдокия Манева – по отношение на пречиствателните станции това са пречиствателни станции, на които им трябва съвсем малко за да бъдат пуснати в експлоатация, виждате това е пречиствателна станция във Велики Преслав, това е станция, която отдавна трябваше да бъде в експлоатация. За съжаление от 2007 година искането й за 1 млн.лв. стои в ПУДОС и не се финансира. Отдавна трябваше тя да работи, такова е положението за Варна, Козлодуй, за Етрополе и за Царево. Първият етап на тези пречиствателни станции със сумата която е предвидена, включително и Карлово ще бъде в ход. Това сме имали предвид – финансиране на пречиствателни станции, на които механичното стъпало ще бъде завършено през следващата година. Сумите, които виждате на Карлово и Етрополе, това са за следващите етапи на финансиране за следващите години.
По отношение на обектите за управление на отпадъците, виждате, че първи път се явяват три обекта свързани с изграждане на пътища. В момента изграденото депо за Созопол не функционира, това е лугарно депо, изградено с пари по програма ИСПА. Не функционира, няма подход както към претоварената станция в Китен, така и към самото депо. При преговорите, които водихме с общините за да започне да функционира спешно трябва да се изградят тези пътища. Това беше аргумента, за да бъде включен. Същото се отнася за община Кърджали. Знаете, че там имаше даже протести, тъй като пътя в момента по който се извозват отпадъците от всичките общини, които трябва да депонират отпадъците в регионалното депо на Кърджали минават през един гъсто населен квартал и молбата е да бъде направен този път за да не се смущава населението.
Ловеч е тук затова, защото Ловеч прие да приеме 50 хил.т. от софийските отпадъци и за да не се затруднява депото и да има качествено обслужване в смисъл компактиране на отпадъците, договорихме се на преговорите, които бяха заедно и с министерство на финансите, включително и с представители на МС, договорихме се да бъдат доставени компактори, за да влезе в експлоатация. Останалите са депа, които се водят за отговарящи на изискванията, но депа, които изведнъж някъде през м. септември заявиха, че клетките са им изчерпани и наистина това е така. Всъщност ние отчитаме, че съществуват депа, които отговарят на изискванията с изчерпан капацитет, което налага много спешно да финансираме нова клетка, за да ги запазим в броя на депата, които сме отчели пред Европейската комисия, че съществуват като депа отговарящи на изискванията.
И последните са сепариращите инсталации в депата, в които има проектна готовност. Останалите общини, които биха кандидатствали за сепариращи инсталации и закриване на депа ще ги включим по схемата, която ви казах до 15 ноември заявки и чрез МФ.
Благодаря.
Председател Любен Татарски – благодаря г-жо Манева.
Добре дошъл на г-н министър Плевнелиев, който се включва в нашата дискусия.
Г-жо Манева, ще си позволя да изразя лично не съгласие с това, което вие казахте или с част от него.
По отношение на определянето на тези обекти. Понеже с част от тях лично съм запознат. В някои от тези общини, в които ще се харчат бюджетни пари от малкото които имаме са реализирани многобройни проекти на огромна стойност за подобни дейности, улици, пътища и т.н. тези общини не са счели за целесъобразно, не са сметнали за необходимо да реализират точно тези проекти точно за тези пътища, а са направили нещо друго. Примери могат да се дадат, и сега ние от републиканския бюджет ще се финансират точно тези пропуснати дейности от тях.
Второ по отношение на депата, смятам, че са включени обекти, които не са най-приоритетни за сметка на други, за които е крещящо необходимо. Примерно депото в Гоце Делчев, депото, което не е изчерпано, отговаря на изискванията, заделени са средства за още една клетка. В същото време, друга група общини, които имат проектна готовност и чакат процедурите, техническа помощ, след това ще кандидатства,т ще ги санкционират, ще разнасят боклуците насам натам, за тях няма предвидени такива средства. Смятам, че трябва списъкът да се погледна отново за тези обекти и евентуално да се преразпредели като се използва този принцип на приоритетност и на възможности на различните общини. Община Созопол, извинявайте сигурно има възможност да си оправи този път и сама със собствени средства, да не говорим колко такива са били насочени към тази община за подобни дейности, както и Кърджали и ред други общини, да не ги изреждам под ред. Смятам, че е подходено малко извинявайте за израза формално и е редно този списък на екологичните обекти да бъде преразгледан. Не говоря като размер на предвидените средства, а като обекти на основание на приоритетноста и необходимостта и на възможностите на общините.
Евдокия Манева – разбира се по този въпрос можем да спорим. Съвършено внимателно са прегледани всичките предложения. Наистина в момента е имало общини, които са получили значителни средства, но в момента не разполагат със средства, и ако ние не финансираме тези обекти, това означава, че хвърлените европейски пари ще останат като паметник и ние ще имаме още дълго време не действащо депо, например това което ви казвам за Созопол. Наистина там е наложително да се направи пътя, а ние можем да прилагаме всякакви санкциониращи мерки към съответната община да намерим начин и след това да поискаме те да си финансират примерно сепариращата инсталация, инсталацията за компостиране, това може да се направи, но в момента не можем да отлагаме направата на пътя, за който общината твърди, че няма пари да го финансира, защото депото няма да се експлоатира. За нас всяка минута, всеки ден е важен да отчитаме обекти, които влизат в експлоатация. Юли месец беше срока тези депа да функционират, значи ние сме извън срока и не можем да налагаме такъв тип наказателни мерки към общини, които биха могли да имат средства за да отлагаме пускането на тези депа.
Що се отнася до депото в Гоце Делчев, мисля, че не би трябвало да се сравнява с тези депа, които ще се финансират по оперативна програма. Там цялото депо с цялата инфраструктура влиза в общото финансиране, тук става дума само за отделна клетка. Просто нещата са несъпоставими. Ако ние започнем да финансираме ново депо, някои от депата, които финансираме от оперативна програма , това означава, че трябва да натоварим бюджета със суми от порядъка 15-20 млн.лв. за едно депо, докато тук става дума за 3-4 млн., които са свързани с една модерна клетка. Премислили сме тези въпроси и можем да подходим така, че ако някъде наистина се докаже, че имаме пропуски и може да се смени обекта, имаме практика с министерството на финансите по наше предложение един обект може да се замени с друг, но това може да стане по изключение, защото всичките тези обекти наистина сме ги проучвали много сериозно.
Председател Любен Татарски – мисълта ми беше да се използват по-ефективно програмите и примерно това депо да си кандидатства чрез някоя от програмите за финансиране, а не със средства от републиканския бюджет след като не е належащо.
Евдокия Манева – то съществува това депо – съществуващо депо не можем да включваме в програмите, там включваме съвършено нови депа.
Хасан Хаджихасан – позволете ми г-жо Манева да не се съглася с Вас и да подкрепя председателя, защото преди малко Вие ни казахте, че в Ловеч се изгражда, защото виждате ли Ловеч е прибрал софийския боклук. Тук само това ли е приоритета на град Ловеч. Е това не можах да разбера. Подкрепям това, което каза г-н председателя за подбора. Искам по-подробно да обясните как са отпуснати средства за депото в Ловеч.
Евдокия Манева – веднага ще ви отговоря.
В Ловеч депото е изградено, предстои да се издаде акт 16, но в разходите които до сега са направени не са предвидени разходи за техника. Депото без техника не може да функционира, а можехме да не финансираме техниката на Ловеч и да искаме общината сама да си финансира техниката, става дума за около 2 млн.лв., което означава поне още една година депото няма да функционира. В същото време Ловеч прояви готовност да вземе част от отпадъците, т.е. направи жест за решаване на един национален проблем, за който имаме наказателна процедура, поради което беше прието от бюджета да бъдат отпуснати средства от една страна удовлетворяващи искането да започне депото час по-скоро да работи, от друга страна това е част от преговорите, които водихме с кмета и общинския съвет, като компенсация, за това че те приемат 50 хил.т. от софийските отпадъци. Става дума за два сериозни аргумента за да се включи депото на Ловеч в този списък.
Кирил Гумнеров – уважаема г-жо Манева, аз съм народен представител от Ловеч.
Искам да ви попитам, сама казахте, че парите за техниката не са били включени в първоначалния проект. Аз предполагам, че щом министерството отпуска държавни пари, предполагам че има някаква виза и предполагате, как ще се управлява депото, дали общината ще го стопанисва, или ще го дава на оператор. Възникват много въпроси дали всъщност държавата не прави реверанс към един бъдещ оператор или концесионер на депото.
Евдокия Манева – съвсем скоро вие ще получите закон за управление на отпадъците, всичките депа, регионални ще се стопанисват от общините, които трябва да депонират в това депо отпадъци. Собственик на депото се явява общината, на чиято територия е самото депо, а Сдружението на общините решава колективно какво да прави с депото. Не става дума за концесия, става дума за наемане на оператор, който да управлява депото или това може да бъде общинска фирма или фирма, която те колективно избират. Така, че отговорни отговорни за регионалните депа ще бъдат самите общини, сдружението на тези общини, които трябва да депонират, съгласно националния план за управление на отпадъците, които трябва да депонират своите отпадъци в съответното регионално депо.
Росица Янакиева – г-н председател, ако разрешите да представя и становището на Националното сдружение на общините, за да могат народните представители при обсъждането да имат и нашата официална позиция.
Председател Любен Татарски – става въпрос за бюджета на министерството на околната среда и водите и екологичните обекти, включени в националния бюджет.
Росица Янакиева – не, принципно говоря.
Уважаеми народни представители, най-напред с колежката бихме искали да изразим общо удовлетворение на сдружението, затова че макар и малка, част от нашите предложения бяха включени в Протокола за разногласия между министъра на финансите и НСОРБ по чл. 37 от Закона за общинските бюджети са приети и са отразени във версията, която е предложена на вашето внимание. Така например механизма за разпределяне на общата изравнителна субсидия и други неща. В същото време бих искала да ви представя и принципните ни предложения по проектобюджета в частта му, касаеща общините.
На първо място – най-голямото ни безпокойство е, че и чрез тазгодишния бюджет ние общините не получаваме разширение на собствената приходна база. При ударите, които понасяме от икономическата криза с практическото замразяване на стандартите за делегираните държавни дейности ние сме сериозно затруднени при изпълнение на нашите дейности. В тази връзка ние предложихме и продължаваме да настояваме през 2010 година да се направи поне малка стъпка в тази посока като при запазване на досегашния му общ размер (10%), част от данъка върху доходите на физическите лица в размер на 2 % да се трансформира в местен данък за финансиране на местни дейности. Дори и на първоначален етап правомощията на общинските съвети да определят данъчните ставки да са по-ограничени – в тесен диапазон, например от 1,8 до 2% за да се гарантира планирани бюджетен приход при спазване изискването на чл. 141, ал. 3 от Конституцията за граници, установени със закон.
По този начин ще успеем да преодолеем структурния дефицит в общинските бюджети, очертаващ се в момента по експертни разчети на около 400 млн.лв. ще можем да покрием разходите си за общинска пътна мрежа, за улично осветление и др. местни разходи. Приемането на това предложение ще даде възможност общините да поемат поне част от разходите по европейски проекти, свързани с отчуждителни процедури, както и да осигурят минимално общинско финансиране за определени категории обекти.
На този етап сме склонни дори да се откажем от предложените си за въвеждане на нови местни данъци като се съобразим с поетия ангажимент от Правителството за неувеличаване на данъчната тежест.
На второ място по осигуряване на необходимия ресурс за равен достъп на общините до европейски фондове.
Уважаеми народни представители, натоварена съм да споделя с вас големите притеснения на всички общини, че през 2010 година при тази рамка ще бъдем принудени да се отказваме доброволно от европейски проекти и то при наличие на свеж европейски ресурс. При резкия спад на собствените приходи бихме могли да поемем съфинансиране, ако имаме поне малко разширяване на приходната база.
Затова предлагаме да се разработи нова схема за общинското съфинансиране, чрез която да се решат следните въпроси:
- каква част от съфинансирането ще се осигури от заема от Европейската инвестиционна банка;
- за кои приоритетни мерки по Оперативните програми ще се поеме съфинансирането от Републиканския бюджет;
- за кои групи обекти ще се осигурява от общините и ще се покрива от новия законов приходоизточник от ДДФЛ.
На трето място .- предлагаме и някои увеличения на средствата за общините.
Що се касае до държавните трансфери, разбираме много добре затрудненията на държавата, разбираме причините за наложеното свиване наполовина на капиталовата субсидия. Единствено настояваме за незначителна корекция – увеличаване поне с 3,4 млн.лв. на средствата за зимно поддържане и снегопочистване и с 5 млн.лв. средствата за изграждане и основен ремонт на общинските пътища. Наложеното намаление на стандартите за общинска администрация с 45,5 млн.лв. е прекалено драстично. Предлагаме това намаление да бъде сведено до не повече от 25 млн.лв. предвид реалните потребности за разширяване на административния капацитет на общините, особено значим за успешното използване на европейските фондове.
На четвърто място –това са предложения, които не изисква допълнителни средства.
Последната ни група предложения са сравнително лесно изпълними, защото не изискват допълнителни средства, а гарантират в условията на намалени ресурси по-доброто им управление. Към тях могат да се отнесат следните предложения:
1. логично е трансферите да следват логиката на разходите
- за общата субсидия за делегираните държавни дейности (главно за сферата на образованието) те са най-големите в отоплителния сезон през 1-во и 4-то тримесечие и най-малки през 3-то – затова предлагаме трансферите да се разпределят 30/25/20/25% по тримесечия вместо предложеното 20/25/25/30%.
- за капиталовите разходи обратно, най-големи са разходите за 2-ро и 3-то тримесечие, когато е строителния сезон. Затова предлагаме разпределението от 20/25/30/25% вместо предложеното 20/25/25/30%.
2. Предлагаме разпределението на средствата за училищата по формулата да бъде в съотношение 75 на 25%, което ще даде възможност на общините да отразят в по-голяма степен обективните различия в издръжката на училищата. При тези ограничени средства да се запазва старата формула от предходното правителство (само 20% за преразпределение между училищата) означава да се създадат комфорт и излишъци в големите училища, нормално финансиране в средните и сериозен недостиг в малките училища ( в София те са под 600 ученика, за средните общини – под 400 ученика и за малките общини – под 250 ученика). Нелогично според нас е общините да бъдат задължени да до финансират големите училища. Ние предлагаме до финансирането за маломерни паралелки да се заложи като възможност там, където е необходимо (предимно за малки училища), а не като задължение към всички.
3. Предлагаме преходните остатъци на заведенията, прилагащи системата на делегираните бюджети в образованието да се използват само за инвестиции; 20 % от тях да остават за общините, а 80 % да се възстановяват след удържане на предоставените от общините средства за до финансиране;
4. Предлагаме неизразходваните целеви средства в края на годината с инвестиционно предназначение от такса за „Битови отпадъци” ( съгласно чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ) за покриване на краткосрочни кредити в рамките на една година да се възстановяват от проектите вместо да се теглят заеми и да се плащат лихви. Това изключение да се ползва само за кредити по одобрени европейски проекти.
И накрая уважаеми народни представители, искам да привлека вашето внимание и върху един друг въпрос.
Току що получихме съвсем актуална информация за мерките, които другите европейски страни предприемат за преодоляване последствията на кризата. Почти навсякъде се прилага засилена подкрепа за малките и финансово слабите общини. А ние вървим в обратна посока – отказваме се от добре работещи механизми за подкрепа на общини с обективен структурен дефицит.
Ние, като организация и общините като цяло, поемаме своя дял от отговорността за разработване на балансирани и реалистични бюджети. И при нас ще предстоят тежки дебати в общинските съвети, в които ще търсим решения за ефективното управление на намалените ресурси за по-силен финансов контрол и дисциплина и ще трябва да убедим гражданите, че заедно трябва да преодолеем финансовата криза.
Благодаря ви.
Председател Любен Татарски – и аз ви благодаря г-жо Янакиева.
Чухме становището, предложението на Сдружението на общините, основните акценти. Надявам се, и вие си отбелязахте това е финансирането по европейските програми, то е в затруднение със съфинансирането, капиталовите разходи, евентуално увеличение, намаляването на общинските стандарти и подпомагане на общините, които имат структурен дефицит-все важни въпроси.
Росица Янакиева – ако позволите, още нещо да добавя, че разчетите и очакванията за собствените приходи на общините за следващата година са с около 300 млн.лв. завишени, а няма как да бъдат реализирани тези приходи, по-голямата част от вас знаят, че има сериозни проблеми, няма никакво движение от собственост, откъдето не влизат в общините собствени средства. Намаляха сериозно услугите, които гражданите искат от общините, съответно приходите и не на последно място в една такава криза от една страна продажбите на общинска собственост и разпореждането с имущество не върви, пък от друга страна това едва ли е най-разумния подход да се губи общинска собственост по време на криза. Така, че всички тези неща трябва да бъдат обект на вашето внимание при обсъждането.
Председател Любен Татарски- колеги, все пак да не забравяме, че нашата комисия не е само за регионална политика и местно самоуправление, така че отношението на държавата към общините чрез бюджета е изключително важно и ние трябва да сме много и внимателни и отговорни, когато обсъждаме и взимаме решения по този въпрос. Моля за вашите становища и коментарии.
Или най-напред да изчерпаме екологичната тема за да освободим г-жа Манева.
Евдокия Манева – ако ме освободите ще ви бъда благодарна, защото има и друга работа.
Любомир Иванов – г-жа Манева – аз много се радвам че сте тук, ние се познаваме, работили сме с вас. Надявам се, че министерството ще се справи и ми харесва това, че казвате ще сте подсигурили повече с 300 млн.лв.вероятно по европейски програми по които ще работите. По-скоро като наш недостатък на нашата комисия, че когато се гледа Закона за водите, макар те да касаят дружествата, които се намират в МРРБ – В и К дружествата, това не беше обсъдено на комисия и днешната среща за мен е много полезна, защото присъстват и МРРБ и Министерство на екология, а как да ви кажа тези две комисии наистина си преплитат действията, защото това не може да бъде отделено и аз съм много доволен, че чух и от двете министерства това, което смятат и могат да правят. Надявам се от тук натам г-н председател и към вас, когато има въпроси, вярно е, че Закона за водите се контролира от министерството на околната среда, но то касае дружества, които са в МРРБ имам желание тези неща да ги гледаме съвместно и в нашата комисия. Иначе благодаря на г-жа Манева за днешното участие.
Председател Любен Татарски – благодаря за предложението за смесените заседания, трябва да правим такива и с много други комисии, защото води има и в енергетиката и в земеделието, така че водния сектор е доста....
Евдокия Манева – ако може да кажа нещо, което ми се струва много съществено в работата на ведомствата. Ние работим в изключително тесен контакт във всички въпроси по които имаме допирни точки, независимо дали окончателно ние решаваме въпроса се консултираме с колегите от регионалното развитие, решаваме съвместно проблемите, готвим общи текстове, така, че работим в много тясно сътрудничество, а това би трябвало да се отрази и в работата на комисиите. Вие вече имате едно решение за едно съвместно заседание в бъдеще, ние сме готови, предполагам че ще има подкрепа и от регионалното развитие да отговаряме заедно на въпроси които са общи.
Уверявам ви, че ние ще направим всичко възможно да се справим така, че догодина да можем от предприятието поне частично да финансираме нови проекти за да бъдат облекчени общините в работата си. Дай боже наистина да има раздвижване на икономиката, повече приходи и задачите ще се решат по-лесно.
Благодаря ви.
Председател Любен Татарски- сега колеги ви предлагам да дискутираме становището на НСОРБ и след това да се върнем към основния дебат, свързан с бюджета на министерството на регионалното развитие и благоустройството, защото той най-вече ни касае.
По становището на НСОРБ.
Димчо Михалевски – уважаеми г-н председател, уважаеми колеги,г-н министър, уважаема г-жо заместник-министър, всичко това, което се каза до сега е така и обстановката е доста не конвенционална и тежка и за съжаление не може да се предвиди накъде ще тръгне-дай боже да тръгне на добре нещата с икономиката. Действително ключовия въпрос, който се оформи около философията на бюджета в момента е следния, че държавата изцяло залага на европейските фондове, това означава, че кондицията на тези, които трябва да ги усвояват е изключително важна, защото може тотално да запушим инвестиционния процес. В тази връзка аз имам два конкретни въпроса единият към г-жа Грозданова, той вече се повдигна от г-жа Янакиева – На каква база наистина са планирани 1млрд 702 млн.лв. местни приходи за бюджета на общините, защото ако погледнем как са вървели местните приходи 2008 г. и 2009 г. – е нелогична от цифрата, която е заложена 1млрд 702. По вероятната цифра дори при една интерполация дори при екстраполация на цифрите показва, че дори и под милиард и 400 ще бъдат приходите, може би около 1млрд 350 млн.лв. това съчетано с минус 400 млн.лв. структурен дефицит поставя общините в много тежка ситуация, защото комбинирано с отстраняването на инструмента за компенсиране на лихвите по ФЛАГ плюс заложеното допълнително условие от 5 % кофинансиране на общините ще ги постави наистина в много тежка ситуация и то най-вече с малките и средни общини, които приблизително са около 160-170 това означава тежък удар по програмата за развитието на селските райони, защото там са слабите общини. Със сигурност удар по регионалното развитие, може би не пълен, но достатъчен за да го усетим и околна среда да речем защото там са по-големите общини, те по някакъв начин биха се справили, но там пък има негатива че обема на средствата е по-голям и тези 5 % са значителни.затова ми се искаше да обсъдим няколко варианта, защото все пак държавата е заинтересована и тя е заложила около 2млрд. 360 млн. общо усвояване от европейските средства от които половин милиард са от пред присъединителното завършване, а специално за общините са около седемстотин, 720 млн.лв. – ние сме заангажирани тези 720 млн. да си влязат в строителния бранш да се разплатят, да влязат в икономиката по пряк и косвен начин и затова според мен трябва да обсъдим въпроса, как да върнем компенсаторния механизъм за лихвите на общините, които бяха разделени в три групи, като тук трябва да ви кажа направих едни не представителни сметки при база 700 млн. усвояване общините, това означава ресурс от 7 до 9 млн.лв. годишна база в бюджета, а 5-те процента които са заложени като ангажимент на общините са 35 млн. Тук искам да направя една малка скоба. Този ангажимент възникна при една коректна забележка от Главна дирекция „Регионална политика” месец април, когато действително те имаха забележка че много малки общини готвят големи проекти, те бяха главно в сферата на околната среда. Колегите от околната среда вече предприеха едно действие, с което казаха – приоритетните проекти са над 10 хил., разбирайте това са по-големите агломерации, т.е. с това административно решение те създадоха необходимия праг да няма такива проекти, но без да искаме ние можем да създадем страхотен проблем на масовата група общини да усвояват средства. Затова апелирам и с вицепремиера м-ра на финансите г-н Дянков да се поговори, защото в крайна сметка без да искаме ще затрудним и ще изключим голям брой общини от тези процеси. Предлагам да обсъдим този вариант и можем между първо и второ четене дори и в елементи да търсим компромисни варианти, защото аз знам какво ще кажат финансистите – да, кажете какво да махнем от бюджета, за да можем да сложим това. Това е класическият отговор на финансистите. Има решение, защото ако това нещо, свързано с компенсаторния механизъм не влияе толкова, защото ви казвам че между 7 и 9, сложете го 10 млн. то може би ще влияе върху разходната част, но да се потърси и вариант при който не като разход, а като финансиране да се потърси подпомагане на общините при тези 5 % ,ако категорично решим, че този дисциплиниращ ефект ще го прилагат. Но аз съм сигурен че трябва да намерим решение, иначе ако не сами ще създадем страхотен проблем и после стъпили на този единствен стълб – европейските фондове за следващата година ще имаме голям проблем в цялостното изпълнение на капиталовите разходи.
Последен въпрос не разбрах, г-жа Павлова спомена колко има в ЦРБ за МРРБ – 25 млн.лв. – с тези 20 за отчуждителните, т.е. няма нищо практически за съжаление. Да, разбрах. Благодаря.
Председател Любен Татарски- благодаря на г-н Михалевски. Ние няма да създадем проблема, той вече е създаден. Общини никакви, малки с 20-30 млн. проекти, как се справят – никак.
Димчо Михалевски – извинявам се г-н председател, ние говорим за това, което утре, ние сме правили с г-жа Грозданова една справка. 2007 г. в структурата на местните приходи на общините 169 общини имат абсолютен размер на местните приходи под 1 млн.лв. , а 2007 ще ни се види една добра година от това, което ни предстои за следващата. Вие сами си представете, че като изхвърлим 170 общини, които физически нямат откъде да намерят тези пари и отделно сме им стопирали възможността да влязат във ФЛАГ защото не им компенсираме лихвите, нещата стават тежки. Така, че с малко средства можем да решим проблема.
Асен Гагаузов – едно допълнение, ако разрешите г-н председател.
Става дума за механизма, за да е ясно на колегите, тези пари не се искат за да се дадат на общините, те трябва да се дадат на фонд ФЛАГ за да може компенсаторния механизъм да бъде приложен, ако не бъде приложен ще спрат в определени процедури, които вече са задействани и общините са започнали да работят по този механизъм. 10 млн. не са проблем за бюджета на страната, така, че имайте го предвид това нещо. Ако вие като управляващи решите и разговаряте по съответния начин с министъра на финансите, 10 млн. не са проблем защото те засягат много общини, а ние разчитаме изключително много, което е сериозна грешка само и единствено на европейските фондове. Аз лично съм се борил много против това, защото ДБ инвестира около 4 пъти повече отколкото са предвидени средствата по оперативните програми. Ако сега стигнем на варианта да разчитаме изцяло на европейските програми това означава, че сме много зле.
Г-н председател, ако ми разрешите да кажа няколко думи за бюджета на министерството на регионалното развитие, защото аз искам да се обърна и към министър Плевнелиев и да му кажа, че не му завиждам по никакъв начин с този бюджет. Това, което беше казано, че четири години ще изпълнява програмата на Гагаузов, ако е такъв бюджета още два мандата няма да му стигнат за да я изпълни. Казвам го, защото бюджета е около 4 пъти по-малък от тазгодишния бюджет, е каква програма ще изпълнява министерството на регионалното развитие без пари. Съжалявам, но имайте предвид, че това е нулева година, която се задава за министерството при това положение, с тези средства, които са им дадени предполагам, че ще довършат обектите с непредвидени разходи, които и те още не знаят какви ще бъдат и нищо друго няма да могат да направят. Аз лично считам, че това е най-лошият бюджет. Аз и в първата си година не съм имал толкоз лош бюджет. И ние работихме една година и половина за нашите предшественици но беше 1 година и половина в период, в който растеше икономиката и съответно приходите растяха. Тази година има 102 млн. в ЦРБ от които и половината не са дали министерство на финансите, но около половината дадоха, може би малко повече ще дадат до края на годината, а за следващата година на практика има 5 млн. е какво ще прави с 5 млн.лв. Няма да говоря за това, че министерството на регионалното развитие не са само пътища. Пътищата са друга писта. Там наблюденията и интересите са по-различни, но за многото дейности, които са в министерството на регионалното развитие всъщност пари няма. Друг е въпросът че и за пътищата не виждам как ще се финансира магистрала Марица, по която ангажимент има министър Плевнелиев. Ако с магистрала Тракия въпросът ще стане за сметка на финансиране по оперативна програма „Транспорт”което е също труден въпрос, защото сега трябва да се задейства процедурата, не виждам останалите обекти дали ще се финансират. Средствата на агенция пътища са горе долу толкова, колкото е за ремонтната програма на агенцията, но там има и допълнителни източници, и колегите ги знаят. Говорим за транзитните, за оперативна програма, която вече е задействана и т.н Там нещата ще бъдат сравнително по-добри. Остават въпросите с магистралите в пътищата, а за останалите дейности в министерството фактически няма пари. Нито за кадастъра, нито пък за националната устройствена схема, която е изключително важен документ, който трябваше да бъде готов преди 20 години и тогава нямаше да говорим за проблем с презастрояването на Черноморското крайбрежие или на планинските курорти, която стартирахме, и ако бъде спряна сега ще бъде наистина много лошо. Парите не са много, но направете всичко възможно малко да се завиши този бюджет. Това е просто жива трагедия. Съжалявам за определението.
Председател Любен Татарски – благодаря г-н Гагаузов, едва ли министър Плевнелиев е щастлив от този бюджет, никой не го приема като достатъчен, причините са много, да не ги изтъкваме и тази Национална комплексно устройствена схема, за която трябват 500-600 хил.лв. не знам защо пък не сте я направили до сега, защото наистина не са много пари. Сигурно има причини. Ще дадем думата и на министър Плевнелиев защото наистина въпросите са много, касаят не само министерството, общините и всички нас.
Имате думата г-н министър.
Министър Росен Плевнелиев – първо да коментираме за общините, имаме готовност и след това ще преминем нататък.
Валентина Грозданова – по отношение на начина, по който са предвидени средствата в приходната част на бюджетите на общините за следващата година бих искала да отбележа, че действително за 2010 година са предвидени 1 млрд.701млн.878 хил.лв., но те са били през 2009 г. 2млрд.258млн.847 хил.лв., т.е. предвидено е едно намаление на приходите на общините в размер на 557 млн.лв. имали сме предвид прогнозите на самите общини, г-н Михалевски, които са представени и в министерство на финансите не само за 2010 година, но и за средно срочен аспект, а също така изпълнението на приходите на общините към 9-месечието даже към 30.09.2009 г. спрямо същия период на 2008 г. в много от данъчните и не данъчните приходи се вижда добро изпълнение. Имуществените данъци през 9-месечието са били изпълнени 82 %, що се отнася до не данъчните приходи те се изпълняват над 90 на сто или всичко приходите на общините до края на месец септември са били изпълнени 87%. Разбира се предвиден е този спад, който произтича от постъпленията от продажби на не финансови активи, това е отчетено в прогнозата, виждате че с 557 млн.лв. тя е занижена. Също за не дотам влошено състояние на общините говорят и наличностите, които те имат към края на месец септември. Вярно е, че просрочията се увеличиха от 72 млн.лв. в края на 2008 г. към 9-месечието те са достигнали 149 млн.лв. В същото време обаче общините имат 592 млн.лв. наличности към края на месец септември. Така, че за момента сравнително нормално се изпълняват бюджетите на общините и това е също по данни на общините, които ние ежемесечно събираме. Относно предложението, което г-жа Янакиева в рамките на изложението, исканията ни предложенията на НСОРБ направи за ДДФЛ, първо не беше изяснено, но допълнително разбирам, че се предполага че този данък, който предлагат ще бъде администриран от държавата, но получаван от общините. Може би това тяхно предложение трябва да се разглежда в контекста на Закона за местните данъци и такси, предложенията които се правят, ако не е късно и Закона за данъка върху дохода на физическите лица. Освен това министерство на финансите, тъй като е дебатирано това предложение в рамките на приходната политика има известни съображения относно диференцирания размер от 1,8 до 2 % по различни общини, тъй като населението в различните общини ще плаща евентуално различен данък и това ще създаде предпоставки за не еднакво третиране на доходите на данъчните субекти в различните райони.
Председател Любен Татарски – благодаря г-жо Грозданова. Не знам дали представителите на Националното сдружение са останали доволни от отговора.
Росица Янакиева – да, ако позволите един кратък коментар. Ще помоля колежката да вземе думата, защото все пак тя е финансист и малко повече разбира от тези неща. По прогнози заложените средства от собствени приходи – естествено, че прогнозата е правена при други условия, при друга икономическа ситуация, поради което е и по-оптимистична, от това, което в момента се случва и мисля, че никой от нас не се заблуждава в прогнозите, че следващите няколко месеца, бих казала половин година ще бъдат изключително тежки, както за всички, така и за общините. Що се касае за наличностите ще трябва да се направи една задълбочена справка, тези наличности с какъв произход са. В община Перник също имам наличности, но те са целеви средства, които аз просто не мога да пипна и предполагам, че на повечето места става дума точно за това. Трябва да погледнем какви са наличностите, а пък това, че едни общини имат наличности и то сериозни, ако се върнем малко по-далеч в анализите, ще видим че има общини в които на глава от населението се падат над 2хил.лв. и общини, в които тази сума е от порядъка от 600 лв. има богати общини с много приходоизточници, това са общините, в които има курортни дейности по ред причини и бедни общини, които са в отдалечените райони, където дори по 1 лв. не се падат собствени приходи. Така, че това са все проблеми, за които в бъдеще трябва да търсим решение, за да може справедливо да се разпределят средствата, за гражданите, които живеят в съответните общини. Що се касае до данъка за доходите на физическите лица, наистина ние сме направили такова предложение. Многократно е коментирано с министерството на финансите, но това е друг възможен приходоизточник и от няколко аспекта разгледан. Най-напред позицията на общините към бизнеса и възможностите за партньорство с този бизнес от една страна и от друга страна, това, което е възможно като допълнителен доход в дадена община за да се компенсират тези различия а от там и диференцирания размер на този доход. Естествено, че общината в която има големи приходи ще отидат към ниската ставка на размера.
Надка Колева – НСОРБ – само за местните приходи, ако ми позволите бих добавила това, че сравняваме какво е в закона за бюджета за 2009 г., когато също беше завишена тази прогноза, когато също беше на база една дългосрочна прогноза на общините. Не е тайна за никого, че в момента всички общини предприемат действия за актуализиране на бюджетите си и то в посока на намаляване на собствените приходи. Зависи кои цифри сравняваме.
Председател Любен Татарски – каквото и да е, водещо е да приемем наистина един балансиран бюджет, колкото и недостатъци да има.
Министър Росен Плевнелиев – първо благодаря на всички за дебатите, които се водят тук, и които са изключително съществени, което показва, колко ние сме загрижени за приоритетите на това министерство и как всички искаме да помогнем по тези приоритети да се работи нещата да се случат. Искам да кажа, че и тази година имаме открит подход. Дискутирали ли сме, днес имахме среща с г-жа Гинка Чавдарова с хора от Консултативния съвет към министъра на регионалното развитие вчера, с представители на различни институции, включително и с не правителствени организации, за да можем наистина да намерим правилния подход в тази малка постна пица, за която толкова много говорим. Очевидно има много проблеми, очевидно времената са такива иначе ние всички трябва да носим отговорност за едно основно постижение, а именно макроикономическата стабилност, не трябва да поставяме под никакъв въпрос и натиск стабилността на банковата система и разбира се спестяванията на 7,5 млн. българи, така че работим в рамките на възможностите
Конкретно по въпросите, които бяха повдигнати искам да направя бърз коментар.
По отношение на Националната устройствена схема – да, бяхме поискали 1 млн. 123 хил.лв. – 500 имаме – 623 са в недостиг, но Националната комплексна устройствена схема трябва да бъде готова не по-късно от 2012 г., което означава че разбира се, колкото по-рано работим по нея, толкова по-добре, но при надеждата че през втората половина на 2010 г., както и все пак едно голямо завоевание е, че правителството е приотизирало като цяло усвояването на еврофондовете, аз съм убеден, че тези 623 хил.лв. през втората половина ще ги намерим. Знаете, че се предвижда в хода на първите 6 месеца да се следи внимателно какво е положението, така че с тези 500 можем да работим и 623 през втората половина дори и да не ги намерим имаме срок до 2012 г.
По отношение на кадастъра – там нещата са малко по-тежки, но въпреки това имаме едни 4млн. 816 хил.лв. ще чакаме също втората половина. В централният бюджет бяха заложени 10 млн.лв. за изработване на кадастрални регистри, карти, приоритетно за някой административни райони, големи обществени центрове, така че това също е приоритетно, но за втората половина на годината ако успеем и ако всичко върви по план. Все пак знаем, че имаме една доста, доста консервативна база на която стъпваме. Днеска имах среща с главния икономист на УНИКРЕДИТ за Централна и Източна Европа. Четохме прогнозите на Международния валутен фонд от ЕК по-скоро да сме на -1 и 1, отколкото на -2. Ако имаме -1 и 1 вече това освобождава всеки един процент, освобождава един ресурс, а знаете добре, много сериозен от около 2 млрд.
По отношение на нещо, което аз искам да подкрепя общините – категорично считам, че трябва да намерим решение, днес коментирахме това в този кръг, който имахме, представители от различните институции е да намерим начин за този компенсаторен механизъм за този ФЛАГ. Лично аз поемам ангажимента още утре да разговарям с министъра на финансите. Това е важно и всъщност липсата на текстове в закона по отношение на фонд ФЛАГ също би следвало да бъде коригирано, които да дадат и отворят една вратичка, така че да можем през следващата година да реагираме. Има много смисъл в тези предложения, те са важни и там мисля, че между първо и второ четене бихме могли да реагираме.
Сега ще помоля заместник-министър Павлова да направи още един коментар по еврофондовете.
Лиляна Павлова – аз бих искала да допълня по отношение на коментара за това, че ние изключително много разчитаме на усвояването на еврофондовете – да, това е така, но от друга страна и може би е негативно до толкова, до колкото можем да разчитаме наистина само на европейско финансиране. От друга страна много е притеснителна цифрата, че усвояването от 2007 г. до сега на европейските фондове е под 1%, което говори, че няма активност при наличие на финансов ресурс, на безвъзмездна финансова помощ в такъв грандиозен размер ние за две години да сме усвоили под 1 %. От тази гледна точка, предвид и кризата, в която сме поставени това може би още веднъж ще мотивира общините да кандидатстват с проекти, да подготвят добри проекти, а пък така наречения възпитателен ефект на тези 5 % съфинансиране, което е заложено като изискване от следващата година, също считаме, че е положително до толкова, до колкото в момента има една тенденция тогава, когато е обявена една схема за предоставяне на безвъзмездна помощ по която бенефициенти са общините и е поставен максимален праг за финансиране на един проект примерно до 5 или до 10 млн., дори и по-малките общини с по-скромни възможности и бюджети, може би и по-малка възможност да съфинансират в ситуация, в която те трябва да осигурят такова може би няма да кандидатстват за раздути по някога бюджети, какъвто беше казуса, както каза г-н Михалевски миналата година и най-вече оперативна програма „Околна среда”, където виждаме малки общини, с малко жители, кандидатстващи за големи пречистващи съоръжения или депа, които не покриват този обхват, това че тази тенденция се наблюдава и в нашата оперативна програма, където малки общини с едни проекти с по 10 млн. за устойчиво развитие на градската среда да кажем, ако в същия момент прага беше до 5 млн. и ако те имаха ангажимент да предоставят и собствено финансиране много по-приоритетно биха приотизирали дейностите, за които кандидатстват и не биха кандидатствали за видео наблюдение за 3 млн. за целия град, а биха кандидатствали само за там, където е допустим разход или за реновация на парк. От тази гледна точка това наистина има дисциплиниращ ефект общините да приотизират своите разходи, своите дейности, така че да се постигне максимален ефект от фондовете, а именно вместо да кандидатстваме за боза и водни ефекти, които едва ли са най-важния приоритет в момента, наистина да кандидатстваме за рехабилитация на улици, пътища, тротоари, детски площадки, да осигурим едно добро развитие на регионите и осигуряване на тяхната кохезия спрямо останалите страни от ЕС.
Росен Плевнелиев – аз ще добавя само един бърз коментар – имах възможността с комисаря буквално един ден да пътувам в България. Направиха ми впечатление 3 неща. В техния начин на мислене, ние мислим, че много внимателно трябва да го разберем и да анализираме за да бъдем успешни по еврофондовете. От една страна ние се финансираме, ние се фиксираме върху парите като такива, т.е. ами там има 10 млн., аз мога да кандидатства върху тях и се опитваме максимално в рамките на тези 10 млн. да си изсмучем от пръстите ако трябва и боза и пластики за 300 хил.лв. и видеокамери. Това играе лоша шега – когато се фиксираме върху парите. Всъщност трябва да се фиксираме върху проекта и неговото качество. Когато общините имат самоучастие те ще бъдат като стопани, и от друга страна когато участват с 5 % вътре на тях няма да им е все едно, тъй като имат самоучастие. Другото важно нещо – парите трябва да могат да стигат до обикновените ползватели и от тази гледна точка въпросът е – да можем да направим така, че от една страна да има контрол, а от друга страна да се даде инициативата там, където е силата на демокрацията, решенията се взимат от обикновените хора, т.е. кметове, общински съвети. Те трябва да разберат, че проекта трябва да има смисъл и от там нататък да вървим напред. Това, което ние ще се опитаме да направим е да подпомогнем общините и от гледна точка на това, че те са понабрали доста опит. В някои оси те са доста активни, в други не толкова активни. Би следвало да се опитаме, следвайки тяхната крива на успешност или инициативност да се опитваме да алокираме пари от една ос в друга, така, че те да могат да успяват с проектите. От тази гледна точка ние направихме миналата седмица такъв анализ, така че подобни действия в министерството ще бъдат предприети, ЕК също е склонна на такава гъвкавост да алокираме там, където е възможно да генерираме качествени проекти и общините да успяват. Благодаря.
...................
Лиляна Павлова – ако имате предвид по оперативна програма беше пренасочен финансов ресурс за осигуряване на алтернативна газова връзка в случай на криза да не разчитаме само на Русия, на руския газ, това е предвид че финансирането на алтернативния газов източник от Гърция, вече има осигурено финансиране в момента правим промяна в програмата и ще осигурим така наречения ривърс и в случай на криза да можем да получаваме обратно от Турция със средства от програмата ще го финансираме, да можем да получаваме обратно от Турция газ в спешни ситуации. Също така ще има осигурен ресурс за разработване на технически проект и за осигуряване на газова връзка със Сърбия.
Председател Любен Татарски – благодаря на министър Плевнелиев и на заместник-министър Павлова за информацията, която ни дадоха, очевидно е, че ние не можем да променяме макро рамката на бюджета. Очевидно е, че парите не стигат, очевидно е, че много грешки са допускани до сега и е необходимо да се вземат мерки да не се допускат.
Вие акцентирахте на три от проектите по които сме кандидатствали, аз пък питам къде бяха управляващите органи? Кой контролираше качеството на тези проекти, които се предлагаха и се одобряваха и като стойност и като съдържание и като приоритет? – Явно този контрол е липсвал и така, смятам, че е необходимо....
Асен Гагаузов – независимите експерти г-н Татарски.
Председател Любен Татарски – сега на мен ли го казваш това?
Въздържам се от коментар тука и ще си позволя един кратък коментар и разбира се всички вие колеги имате думата за финален акорд на изказванията.
Аз смятам, че между първо и второ четене всичките тези предложения естествено ще ги обсъдим и можем да ги предложим на вниманието на парламента, ще ги отразим в нашето становище. Струва ми се, че бюджетът, който е разработен тази година следва логиката и схемата на миналогодишните бюджети и естествено с промяна в цифрите, но смятам, че условията и политиката вече трябва да бъде променена затова лично аз ще предложа в рамките на средствата, които са предвидени в различните пера, ако е възможно да се направи някакво преразпределение, с оглед по-справедлив бюджет. Имам предвид това, което коментираме, че досега средствата от бюджета, по оперативни програми всъщност, са разпределяни доста хаотично, неравномерно, може би субективно, малкото които са останали за разпределяне в рамките на републиканския бюджет да бъдат в по-друг признак, имам предвид капиталовите разходи. Ако е възможно в рамките на краткия срок, който имаме между първо и второ четене да се направи една преоценка на това, какви средства по общините са постъпили точно за изграждане на такива обекти и ако е възможно да се преразпределят тези малко пари на тези общини, които не са получили по една или друга причина такива средства. Наистина едни общини получиха много и от ПУДОС и от други източници на финансиране, други почти нищо, а така се оказва, че те не могат да кандидатстват по всички програми. Програмата за развитие на селските региони примерно малката община получава повече точки, една по-голяма община не получава точки или достатъчно точки, и същата тази по-голяма община не може да кандидатства в агломерационните, защото някой там е разпоредил общините по определен признак разбира се, кои да са в тази група – те получават парите и ... Има една категория общини, които стоят настрана, също така и за тези граници, за които каза заместник-министър Павлова – не знам защо не са заложени такива прагове. Доколкото си спомням за развитието на селските райони имаше някакви такива прагове – граница на средствата, с които може да се кандидатства в рамките на една година по тези проекти.
Заместник-министър Лиляна Павлова – аз мисля, че ние започнахме да го прилагаме, но наистина направихме разграничение в новите схеми, които обявихме, например тази за градската среда вече не сме пуснали такъв голям диапазон, напротив, разделихме общините на големи и малки и съответно по-голям диапазон за големите общини, и по-малък за по-малките, наистина да има такова разделение на ресурс и по-равномерно до колкото е възможно и все пак не трябва да забравяме, че основен приоритет поне за този период на оперативната програма е да се фокусираме, имаме индикативна локация заложена преди всичко на големите 6 плюс един София, големите градове, да направим там инвестицията за да можем да стартираме от големите градове и когато покрием основните им нужди да вървим към по-малките 86 градски агломерации и така надолу чисто като приотизиране, но това го правим публикувайки всяка схема. Вие знаете, обявихме скоро схема за финансиране на висши учебни училища. Получихме изключително много запитвания, включително от вас народни представители, защо сме пуснали схемата само за големите градове,именно затова, защото се опитваме да фокусираме средствата започвайки от големите райони и когато покрием ресурса в големите градове и райони и когато има нежелание за проектни предложения, чак тогава да минем на следващия етап да дадем възможност на по-малките градове, въпреки че в България големите университети са именно в Благоевград, в Свищов и други градове от които получихме оплакване, но наистина да го направим поетапно за да дадем възможност на големите градове да кандидатстват с по-големи проекти, след което ще намалим прага и ще обявим схемата и за по-малките градове. Работим вече в тази посока, сложили сме прагове спрямо размера общини.
Председател Любен Татарски – колеги, да приключим вече дебатите, ако нямате други мнения и въпроси.
Между другото имаме постъпило становище от Конфедерацията на работодателите в България има доста сериозни предложения, аз ви предлагам да го прочетете и ако имаме някакви мнения по него да ги имаме предвид.
Да благодарим на министъра и заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството, на останалите гости на днешното ни заседание. Винаги можете да разчитате на нашата подкрепа и в пленарна зала и в комисията, няма да излизаме от общата рамка, но ако е възможно да променяме вътре структурата на бюджета целесъобразно ще го направим.
Колеги, най-сериозната точка която днес обсъждаме – ясно е, няма пари. Трябва да гласуваме най-напред законопроекта за държавния бюджет на Република България с включен проект за бюджет на Съдебната власт, който е съставен от Висшия съдебен съвет по който коментар направи г-жа Фидосова и нейното предложение беше да гласуваме „въздържал се”, тъй като това предложение не съвпада по всички точки с проекта за бюджет, който е предложен от МС, така че подлагам на гласуване най-напред законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2010 година с включен проект за бюджет на съдебната власт, съставен от Висшия съдебен съвет: който е съгласен да бъде приет този законопроект и предложен на НС за приемане на първо четене, моля да гласува – „за” – няма, „против” – няма”, „въздържали се” – 11 гласа.
Подлагам на гласуване законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2010 година с включен проект за бюджет на съдебната власт, със становището на МС, който е съгласен нашата комисия да предложи на Народното събрание този законопроект, внесен от МС да бъде приет , моля да гласува: „за” – 8, „против” – 3, „въздържали се” – 0 гласа.
Колеги, благодаря ви за участието в днешното заседание на комисията.
Закривам заседанието.






ПРОТОКОЛЧИК: ПРЕДСЕДАТЕЛ:
В. Бойчева инж. Л. Татарски