1. Провеждане на дискусия с министъра на регионалното развитие и благоустройството г-н Росен Плевнелиев и обсъждане на възможностите, за създаване на регистър за изготвяне и одобряване на устройствени планове на общините и необходимостта от ясни указания, за кои от тях могат да се прилагат разпоредбите на чл. 9 от Закона за устройство на теротирята.
2. Изслушване на предложения, мнения и становища от ръководството на Камарата на строителите в България, свързани със законодателна инициатива.
3. Изслушване на предложения от представители на сдружения и съюзи на занаятите, относно бъдещи промени в Закона за занаятите.

---

ДНЕВЕН РЕД:

1. Провеждане на дискусия с министъра на регионалното развитие и благоустройството г-н Росен Плевнелиев и обсъждане на възможностите, за създаване на регистър за изготвяне и одобряване на устройствени планове на общините и необходимостта от ясни указания, за кои от тях могат да се прилагат разпоредбите на чл. 9 от Закона за устройство на теротирята.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Добър ден! В момента колеги, имаме кворум от 16 човека и можем да започнем работа по предварително определения дневен ред. Той е от 3 точки.
Първа точка е обсъждане на възможностите за създаване на регистър за изготвяне и одобряване на устройствени планове на общините и необходимостта от ясни указания, за кои от тях могат да се прилагат разпоредбите на чл. 9 от Закона за устройство на територията.
Това искане за разглеждане на този въпрос беше внесено от заместник-председателя на комисията Николай Пехливанов.
Втора точка - Изслушване на предложения, мнения и становища от ръководството на Камарата на строителите в България, свързани със законодателна инициатива на комисията.
Трета точка - Изслушване на предложения от представители на сдружения и съюзи на занаятите, относно бъдещи промени в Закона за занаятите.
Други предложения от Ваша страна за включване в дневния ред? Не виждам, няма други предложения. Приемаме, че това е дневния ред за днешното заседание.
На заседанието ни присъстват:
От Министерство на регионалното развитие и благоустройството:
1. Екатерина Захариева - Заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството
2. Лидия Станкова –директор на дирекция „Устройство на територията”
Във връзка с първия въпрос, който ще обсъждаме.

От страна на Камара на строителите в България:

3. Симеон Пешов – Председател
4. Венелин Георгиев Терзиев – заместник-председател
5. Георги Линков - заместник-председател
6. Орлин Хаджиянков - заместник-председател
7. Иван Димитров Бойков – изпълнителен директор
8. Николай Галчев – секция „Високо строителство”
9. Николай Михайлов – секция „Инфраструктурно строителство”
10. Стефан Кинарев – Камара на инженерите в инвестиционното проектиране
11. Димитър Начев – Камара на инженерите

От страна на Сдружения и съюзи на занаятите:

12. Даниела Спасова – Национално сдружение на козметиците
13.Димитър Лулчев - Председател на Национален браншови съюз „Сервиз електронна и битова техника” (НБС „СЕБТ”)
14.Бойко Радоев Божков – заместник-председател на НБС „СЕБТ”
15.Людмил Кирилов Михайлов – НБС „СЕБТ”
16.Димитър Дамов – Асоциация на малките и средни предприятия от индустрията за красота и здраве

Добре дошли на всички.
Започваме с точка първа от дневния ред.
Г-н Пехливанов, имате думата да формулирате Вашето питане, въпрос и желание за разискване по темата.
НИКОЛАЙ ПЕХЛИВАНОВ – благодаря Ви г-н председател.
Желанието ми за въпрос за тази дискусия произтича от едно парламентарно питане към министъра на регионалното развитие и благоустройството във връзка с разработването на Национална устройствена схема.
Стана ясно, че това е един доста дълъг процес, който ще стартира през 2010 година и най-вероятно ще трае между две и три години. Националната устройствена схема следва да гарантира взаимодействията в секторните политики и въпросът, който мен ме притеснява е, периода, в който ще тече тази процедура, става въпрос за одобрявана на НУС, по какъв начин ще се спре порочната практика за преотреждане на парче, говоря за преотреждане на имотите за застрояване без да се приети общи устройствени планове на общините. Има няколко члена в Закона, които масово се използват и то спекулативно от архитектите на общините за преотреждане без да са влезли в сила общите устройствени планове. Като цяло в закона е залегнало, че всяка една устройствена схема се съобразява с предвиждащата устройствена схема на по-горна степен, затова че е много важно да се тръгне от горе на долу, от националната устройствена схема към общата устройствена схема в населените места. Съответно към устройствените планове за населените места. В тази връзка беше моето питане и желание за дискусия. Има ли механизъм, по който ние можем да контролираме поне пози процес и да въведем до минимум щетите, които могат да бъдат нанесени. Няма смисъл може би да изтъквам многото примери, когато на територии, където трябва да се изграждат национални инфраструктурни проекти има изградени сгради, има изградени промишлени центрове. В последствие се налага отчуждаването, един пример е Околовръстното шосе на София. Друг основен проблем, който възниква е, че се дават коефициенти за интензивност на застрояване, които в последствие бъдат намалявани, решава се зоната да бъде за ниско етажно строителство. Има доста реализирани проекти високо етажно строителство и така, като цяло моята идея е следната:
Може ли да бъде изготвен регистър на съответните общини, където да е ясно общо устройствените планове на какъв етап са по своето одобряване. Стартирала ли и е процедурата, възложена ли е, има ли изпълнител, съгласувана ли е със съответните инстанции. Има ли положително становище от министерство на регионалното развитие. Допустимо ли е да се допускат преотреждания съгласно проекта за общия устройствен план, който е в процедура на одобряване, за кои общини. Все пак да бъде контролиран този процес.
Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: г-жо Захариева имате думата.
ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството.
Благодаря Ви г-н председател.
Уважаеми господа народни представители. Благодаря за въпроса. Той е изключително актуален, още повече Националната комплексно устройствена схема наистина беше изложена като приоритет. Искам само да кажа, че НУС няма да разреши въпроса с преотреждането на парче. Това ще се разреши с приемане на общи устройствени планове от всички или поне от голяма част от общините. В тази връзка въпросът е наистина резонен. В момента в закона се създава задължение за кметовете да поддържат регистър за одобрените подробни устройствени планове, за издадените разрешителни за строеж, наистина няма такъв регистър. Министерството на регионалното развитие и благоустройството одобрява малка част от общите устройствени планове и това се отнася за общините по Черноморието. Би могла да се обмисли идеята за създаване на регистър или поне за изискване на информация от общините, на какъв етап, има ли намерено финансиране. Министерството осъзнава важността на този въпрос и наистина се опитваме и мислим за това, с което можем да подпомогнем общините е да се намерят средства за някои от тях. Едва ли ще успеем за всички през тези години, с цел подпомагане дейността за изработване на общите устройствени планове. До процедурата по одобряването на общия устройствен план при стартиран такъв, кметът може да забрани преотреждане строителство по чл. 198 от ЗУТ за срок до 2 години, но това е в случай на стартирала процедура по изработване на общ устройствен план. Така или иначе в момента е регламентирана възможността при която може да става промяна предназначението на земите. Наистина има случаи доста хаотично преотреждане, има случаи в които там, където държавата планира да изгради национален инфраструктурен обект. Това е въпрос на широка дискусия, в момента както знаете е работната група по Закона за устройство на територията. Тя е с доста широко участие, тука има представители и от бизнеса в нея. Считаме, че трябва да сме доста балансирани. Ако забраним, изцяло доколкото знам проект е бил внесен и приет, преотреждането на територии, промяна преотреждането на териториите, до приемането на общите устройствени планове на всички общини, с изключение на някои изчерпателно изброени национални инфраструктурни обекти, клас, когато са получили клас инвестиции и др. неща, може би ще се доведе до ограничение на бизнеса. Ако държавата и общините нямат ясен план кога точно ще намерят финансиране ще одобрят общите си устройствени планове. Въвеждането на такава абсолютна забрана в закона трябва наистина да бъде обмислена внимателно. Т.е. и дори въвеждането на регистър със сега действащите разпоредби, които не забраняват промяна предназначението на земите при положение, че няма приет общ устройствен план, не знам дали биха предотвратили това, което всъщност считам, че Вие искате да бъде целта на този регистър. Със сигурност ще даде картина на държавата къде, какво и как се случва и на какъв етап. Ние имаме единствено планове на тези общини, към които ние имаме задължение – това са Черноморските общини, за които можем да дадем такава информация, дори и в момента.
Сега ще дам думата на арх. Станкова, като експерт да допълни, това, което казах.
АРХ. ЛИДИЯ СТАНКОВА – аз ще си позволя да задам въпроса, ако се реши такъв регистър да бъде създаван, кой ще го поддържа и дори да предвидим някакъв ред, кой ще е органа до когото ще се предоставя информацията за възложени, за изработени общи планове или такива, които са одобрени и вече влезли в сила. Дали само наличието на тази информация ще е достатъчно за да се промени този процес на стихийно преотреждане на земеделски земи и земи от горския фонд на територията на страната. Според мен това няма да е достатъчно по две причини.
Първо, защото поддържането на този регистър ще зависи от коректността на всички кметове и областни управители своевременно да подават информацията, която касае този регистър.
И второ – само наличието на възложен и одобрен общ устройствен план без да е качен графичния материал, който определя териториите и устройствените зони, които са включени в общия устройствен план едва ли ще е достатъчна информация, пък и да имаме информацията, пак подчертавам, няма да се ограничи процеса на преотреждане. Според мен трябва да се помисли за друг механизъм, който да се включи в предстоящия проект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, където да се редуцира силно възможността за преотреждане на земеделски земи извън обхвата на общите устройствени планове и при какви условия това да се допуска. Ще подчертая това, което г-жа Захариева каза, много внимателно трябва да се дискутират тези предложения, защото те ще рефлектират върху ограничения в бизнеса и в инвестиционния климат в страната, ако силно редуцирани тези случаи, в които ще се допуска промяна предназначението на ОУП да ги прецизираме много внимателно. Това, което е като предварителна идея, изключенията да са за националните инфраструктурните обекти и по Закона за държавната собственост, за обектите с национално значение, които ще бъдат определяни с акт на МС, за обектите с регионално значение, обектите публична собственост, специални обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната, обекти в райони с целенасочена подкрепа от държавата, определени по реда на Закона за регионално развитие и пак с тази голяма условност, как ще реагира частния бизнес на този режим. Така, че според мен този въпрос е повод за по-широка дискусия при разглеждане на предложенията за промени в Закона за устройство на територията Ако въпросът цели решаването не само на регистъра а и на ограничаване на стихийните преотреждания на земеделски земи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ – благодаря.
Колеги, коментарий по темата. Един изключително важен въпрос, който трябва да обсъждаме, защото текат такива консултации за промяна на ЗУТ-а и ако има нещо, което трябва да правим в този закон, в тази връзка, сега е времето да помислим, да вземем решение и да вървим към промяна. Според мен е изключително необходимо и задължително да има подобен регистър, не за да контролираме кой, какво прави, а за да знае държавата какво става на нейната територия и то най-вече в МРРБ би имало такава информация за реалната ситуация на територията на страната и моделите за нейното планиране, управление, на чиято основа пък след това да се изготви националната и регионална устройствена политика. Този регистър, доколкото знам има единна система в министерството за управление на регионалното развитие. Този регистър не би ли могъл да стане част от тази система за да не стои въпроса, кой ще го поддържа, къде ще отива тази информация. Ако това е възможно да се направи и освен това, хубаво е да видим в кои закони евентуално и какви промени би могло да се направят за да се включи този въпрос и да се извършат промени в тази посока за която говорим.
ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА – благодаря г-н председател.
Определено МРРБ е органа, който ще следва да го поддържа, тъй като министъра на регионалното развитие и благоустройството осъществява общата политика на територията на страната и аз, както и споменах този регистър ще бъде от полза за да получаваме ние информацията, за да знаем какво се случва. Благодаря Ви за идеята за регистъра, който е все още в процес на разработване и в него е идеята да се включат регионалните схеми, националната схема и също така би могло да се включва и информация за проектите, които се осъществява на територията на общините и би могло с по-малко усилия да се допълни база данни по отношение процеса на разработване на общите устройствени планове. Тъй като въпросът беше зададен по отношение на устройствените планове, не знам дали би могъл да понесе всичките подробни устройствени планове, но по отношение на общите, тъй като до тях така или иначе ще има до този регистър идеята е да се попълва и от областните управители, би могло да се разшири системата и да се даде възможност и на самите общини да добавят информацията по отношение на процеса и етапа на разработване на общите устройствени планове. Това наистина е добра идея и бихме могли да я обсъдим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ – сигурно си спомняте, че вчера в министерството говорихме за тези предварителни договори с дружествата „ВиК” „Енерго” и т.н. въпрос, поставен от строителите. Той пак касае тези ПУП-ве извън общите устройствени планове и обекти, които се изграждат, така че въпросът е наистина много актуален и може би трябва да мислим в посока какви параметри, какви условия да поставим за тези обекти, които са извън общите устройствени планове, тези ПУП-ве, които се реализират извън общите устройствени планове по отношение на плътност на застрояване, височина и т.н.
ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА – аз мисля, че точно сега е моментът за дискусия, тъй като в момента сме в процедура по изменение на ЗУТ и там е мястото, където трябва ясно да се каже, когато няма одобрен Общ устройствен план или когато се преотрежда територия при какви условия това да се случва, ясни механизми, кога, как е възможно, дали изобщо трябва да бъде разрешено. Така, че момента е точно назрял. Тук са представителите на Строителната камара. За нас е лесно да кажем, забранява се промяна на предназначението в случаите, когато, които г-жа Станкова изброи, но считаме, че трябва да бъдем внимателни поради факта, че никой не иска да спира стопанската инициатива и инициативата на бизнеса.
ЛЮБОМИР ИВАНОВ – колеги, аз искам да си кажа становището по този въпрос.
Според мен няма много налични пари в държавата и ако има инвеститори, има цели райони, които се обезлюдяват, стоят постройки, които се рушат и се саморазрушават в момента, ако мислим само за 6-те най-големи района в страната е едно. Но, ако мислим за цяла България, аз мисля, че трябва да оставим доста либерално отношение към тези въпроси, защото появата на един инвеститор в такъв район и преотреждането на един терен носи работни места и съживяване на един цял регион и след като говорим, че сме последователи на европейската политика за развитие на региони, добро отношение декларират всички към общините и т.н, според мен медно утежняване на тези мерки за преотреждане, ами вижте, ние няма да преотредим един селскостопански терен за нещо, което да се направи там и да се създадат работни места. В същото време в съседство с него стоят стотици декари земя, която не се обработва или е ниско продуктивна. Знаете, че в Ирландия има терени, които въобще не се работят и се оставят само за тревни площи, поддържат се на такова ниво, защото ако се стопанисват и произвежда от тях, продукцията, която е от тях не дава това, с което би следвало бизнесмена да покрие разходите си. Според мен при това застаряло население, при този демографски срив, да правим такива неща, смятам, че не е полезно. И другото, има достатъчно специалисти и в браншовите организации и в МРРБ, за да се преценява и да се подхожда към всеки такъв проект по един такъв комплексен начин и да се дава зелена светлина. Дай боже да дойдат повече инвеститори клас А и да искат да инвестират в България.
Благодаря Ви.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ – благодаря г-н председател.
Доколкото аз чух зададената тематика става въпрос за това, каква информация има в момента налична за броя на приетите общи устройствени планове. И каква част от територията на страната покриват те, за да се ориентираме, какво предстои да се прави, защото, това, което предстои да се прави всъщност е проблема. Там където вече нещата са ясни и да се анализира, защо в тези общини не са приети общини не са приети общите устройствени планове, поради липса на финансов ресурс ли, и ако да, каква финансова подкрепа може да се окаже на тези общини. Защото разбирате, че винаги става въпрос за пари.
Това е от една страна.
От друга страна е важно да има единен поглед в развитието най-малко поради, по мое мнение по три причини.
Едната е свързана с опазването на околната среда, другата е свързана с наличните земеделски земи, които не са безкрайно много в нашата страна и перспективата за унищожаването им и третата е, че в повечето случаи инвеститорите предпочитат строителство на зелено, а не на налични предишни строителни обекти. И трябва да се намери баланс между интересите между тези три, по мое мнение елемента, но най-напред би следвало да се види, защо общините, които изостават от този ангажимент да изработят и приемат общите устройствени планове, защо е така и с какво да им се помогне, за да се ускори този процес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ – благодаря г-н Георгиев. Колеги, други мнения, предложения за решения?
Г-н Янков, имате думата.
ЯНКО ЯНКОВ – благодаря г-н председател.
Уважаеми колеги, аз лично се учудвам от подхода, който предлагаме, като че ли в момента ние упражняваме функциите на консултативен орган, някакъв с неясни функции, който дискутира виртуални реалности. Ние сме комисия, която има за цел да прецизира определени нормативни документи, които Народното събрание да разглежда и тези нормативни документи трябва да бъдат ясно дефинирани.
Вижте г-н председател, ако всеки от нас си каже мнението ще чуете толкова мнения, колкото членове има комисията. Ако някои има конкретен въпрос към министерството има си ред, парламентарен, този въпрос да бъде зададен и да получи отговор в пленарната зала.
Сега тук явно има някаква идея. За да има дискусия ние трябва да имаме конкретни параметри. Някои трябва да внесе в комисията конкретна идея за промяна на нещо, на определен нормативен акт. Ние поставяме министерството в една такава затруднена ситуация.- дайте да направим нещо, ама не знаем какво. Тече явно някаква инициатива или дискусия за промяна на ЗУТ, но каква е тази промяна, да видим вариантите, да ги обсъдим и тези промени да бъдат обект именно на тази дискусия. Вижте колеги, ако посегнем на централизиран контрол за възможностите на общините да урбанизират териториите си, значи по-голяма грешка в момента не можем да направим. Това ще бъде обект и на европейски контрол, ако тръгнем в тази посока. Ролята на държавата е да създава нормативи по отношение на устройството на територията. Тези нормативи, ако някъде нещо не е спазено и направено, особено по Черноморието, виновни сме ние, че сме създали такива възможности. Трябва да ви кажа, че на много малко места има нарушение на закона. Обикновено всичко е законно. Така са направени нормативите. От гледна точка на възможностите на общините държавата е тази, която контролира индиректно инвестиционния процес на общинските територии. Чрез съответни екологични норми, други норми и т.н. аз съм убеден, че едва ли има община, която няма желание да въведе ред в градоустройството си по отношение на общите устройствени планове и т.н. основният въпрос в момента е, че наистина липсва и финансов ресурс, да не говорим за модерни цифровизации на кадастри на подробни планове и т.н. нещата са доста далеч за някои общини. Лошото е, че в момента ние създавайки един такъв регистър, само създаваме бюрокрация. Нищо друго не можем да създадем. Съгласен съм напълно с това, което беше казано, кой ще го води, как ще го води, по какъв механизъм ще задължим общините да предоставят информация и какво ще я правим тази информация като дойде в регистъра, кого ще обслужва тази информация? Не е ясно. Може би ние трябва да намерим друг начин, чрез промяна в различните закони да накараме общините да ускорят тези процеси, да потърсят различни форми на финансиране ми да въведат ред в тази система и ние да ги подпомогнем до колкото е възможно разбира се. Трябва да се засили контрола на министерството. Наистина неговите функции по спазването на определени нормативи, които е въвел. Тук и браншовите организации по същият начин, но според мен ние трябва да дискутираме конкретни казуси, ясни възможности и да вземаме конкретни решения в тази посока иначе нашата дискусия ще остане като едно пожелание и няма да има последствия, просто едно ангажирано време на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ – благодаря г-н Янков, но ще изразя едно дълбоко несъгласие с Вашето мнение, затова че разглеждаме този въпрос в комисията. В началото казах, че в момента текат разговори, създадена е работна група, която ще се опита да внесе необходимите промени в Закона за устройството на територията и може би част от тези промени са свързани точно с начина на застрояване, промяна предназначението на земеделските земи и смятам, че тук е мястото този въпрос да бъде обсъждан. Естествено, ако има мнения, предложения и желание за участие в тази комисия, всеки един от нас би могъл да вземе решение. Вие сам казахте, че липсват нормативи, ами точно ние сме органът, който създава тези нормативи, значи проблемът стои – липсват нормативи. Кой трябва да ги създаде – нашата комисия. Съвсем резонно е да разглеждаме въпроса тук, след като тези нормативи липсват и съответната законодателна база, на която да стъпим при решаването на такива проблемни въпроси. Проблемът е и друг, че в нашата държава и сега все още няма ясна политика, вие знаете ли, какви общи устройствени планове има в България, какво включват те, на къде е насочено развитието на различните региони, всички ли тръгнахме да правим ски зони и голф игрища. Ето тази обобщена информация липсва. Защото няма орган който да събира и анализира тази информация и да предлага решения, включително и законодателни, за да можем ние с вас да влезем в ролята на един създател на такива нормативи, за да бъде това развитие по-нормално, по-планирано, по-разумно. В този смисъл не съм съгласен с Вашето твърдение, че въпросът ненужно се разглежда в нашата комисия. Аз смятам, че той е изключително важен, защото стихийното застрояване не само по Черноморието и на други места и аз лично като кмет съм бил съпричастен на такъв процес и знам до какво може да доведе, ако липсват тези основополагащи документи като общия устройствен план и съответните правила и регламенти по които той трябва да се създава. Отделно тези ПУП-ве, където се реализират къде ли не, и в гората и в полето и навсякъде без съобразяване.
Не съм съгласен г-н Иванов ми с Вас. Ако правим промишлено предприятие, ами има такива индустриални зони, които трябва да бъдат обособени и там да се строи. Не може навсякъде да правим заводи. Имаме желание за жилищно строителство – има къде. Искаме хотели – да, но това не означава ограничаване на инициативата, а създаване на някакви правила, защото до този момент те просто липсват. Затова смятам, че въпросът, който разглеждаме е актуален, имаме място като комисия и народни представители да вземем отношение по него и аз ви приканвам, ако смятате че имате възможност и компетентност да се включите в работата на тази група в м-во на регионалното развитие и да се опитаме да направим такива промени, които да не са за конкретен случай и за кратко време, а да имат своето значение в по-дългосрочен план.
ЛЮБОМИР ИВАНОВ – г-н председател, не ме разбрахте, никой не строи заводи и при тази свръх продукция, която бълва от западните заводи, те си строят хипермаркети, в които си продават продукцията. Ставаше дума за алтернативни източници за добив на енергия, за ниско продуктивни категории като пасища, там има едни проблеми, в министерство на земеделието, колко трудно се променя статута на тези неща. другият момент, аз също съм съгласен, примерно една Австрия си е взела решение примерно под 2 600 м. да не строи писти, защото няма достатъчно сняг, а както казахте и Вие във всяко село са тръгнали да правят писта, където нито има надморска височина и при това нещо, ако има някакво рационално звено, много малко са инвеститорите и да им даваме зелен светофар и да им съдействаме. Заводи няма кой да построи.
ЯНКО ЯНКОВ – само две думи г-н председател. Значи, неправилно сте ме разбрали. Нямам нищо против. Даже задължително е да го разглеждаме в нашата комисия. Аз казах, че трябва да разглеждаме конкретни предложения. Нормативната база е основната, регистъра е само една регистрация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ – регистъра би дал информация, база на която да се прави анализ и политика. В Гърция са разпределили държавата на зони и казват: тук ще са голфове, тук друго и т.н.
НИКОЛАЙ ПЕХЛИВАНОВ – аз искам да обобщя още веднъж инициативата, защото този дебат се получи по моя инициатива. Като цяло регистъра според нея наистина ще ни покаже една ясна представа какво е текущото състояние по одобряване на общите устройствени планове. Тази база ще ни послужи много добре за законодателни инициативи, които смятаме да предприемем. Второто нещо относно бизнеса – дали ще се намали инвестиционната инициатива или не. Имайте предвид, че бизнеса има нужда от ясни регулатори. Липсата на регулатор, на правила не са в полза на бизнеса. За бизнеса е важно в кои зони може да се строи, с какво застрояване, жилищно, спортно, промишлено. Ясни правила. Трябва да се направи една ясна снимка, да се види в кои общини имат инициатива по одобрение на общия устройствен план. Липсата на пари не е основание да се презастроява страната.
Относно кой може да го изготви. Лично аз мога да Ви кажа, че към министерството на регионалното развитие има Национален център по териториално развитие, който работи като самостоятелна бюджетна единица. На времето той е вършил точно това. Не знам дали праз 2002 – 2003 г. умишлено е направено юридическо самостоятелно лице, евентуално с цел за приватизация. Предполагам, че там има ресурс и мисля, че точно това е смисъла по който е бил създаден.
Друго, как ще бъде създаден регистъра? Аз ще ви кажа. Министерството на регионалното развитие разполага със структура, която се казва Дирекция за национален строителен контрол, която разполага с регионални звена във всеки областен център. Прави се една проверка, те самите на място проверяват до каква степен са процедурите и без бюджетни разходи тези неща да се получат. Защото вие знаете, че органите на ДНСК са използвани за какво ли не, за какви ли не проверки. В тази връзка, моето конкретно предложение към комисията е: ДА ИЗГОТВИМ ПРЕДЛОЖЕНИЕ ДО МИНИСТЕРСТВОТО НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ ДА ПОДГОТВИ ДОКЛАД, ОТНОСНО СТЕПЕНТА НА ИЗГОТВЕНИ ОБЩИ УСТРОЙСТВЕНИ ПЛАНОВЕ НА ТЕРИТОРИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
АСЕН ГАГАУЗОВ – аз съжалявам, че в началото на разговора не присъствах, но може би Лидия Станкова ще Ви обясни какви са правомощията на министерството по отношение на устройствените планове, защото с изключение на София и на националните обекти министерството няма правомощие. Това се изготвя от общините. Тяхно задължение е и те могат да регистрират, но не и да влияят. Сега тук съвпада момента с възлагането на Националната устройствена схема, която до голяма степен би могла да реши това, което до колкото разбирам колегите имат като желание, тъй като тази схема ще определи коя и каква част от територията за какви цели би могла да се използва и на тази база да се разработват по-нисшестоящите нормативни документи. В този смисъл не виждам какво може да направи министерството на регионалното развитие с изготвянето на някакъв набор на това, кои устройствени планове на населените места са актуализирани, кои не са. Излишна работа е това. Мисля, че задачата на министерството сега е да придвижи успешно Националната устройствена схема и от там ще дойдат всички проблеми, защото тази схема е трябвало да бъде готова преди 20 години, за да се избегне както презастрояването по Черноморското крайбрежие и по редица курорти, така и редица проблеми, които се създадоха хаотично в нашата страна и които тепърва, няма начин да бъдат изправени по начина, по който може би ние искаме да ги видим.
РЕМЗИ ОСМАН – уважаеми г-н председател, колеги!
Господин Гагаузов каза, това, което исках и аз да споделя. Има Национална устройствена схема, а ако някой не спазва има си органи за тази работа. Има съдебна власт, прокуратура, централна изпълнителна власт. Аз не се съмнявам в дейността на общините, те са част от изпълнителната власт. Ние имаме ратифицирана Европейска харта за местното самоуправление. Според мен, продължавам думите на г-н Янков да получим една предварителна информация от министерството, дали ще е доклад или информация няма значение. Да видим нещата до къде са достигнали. Включително и въпросът, който повдигна г-н Гагаузов. Че някой не спазва законите, един закон хубав, лош е закон. Има ли органи, които да контролират – има. Ако не се спазва Закона за Черноморското крайбрежие – нека да видим има ли органи, които да следят пък контролиращите органи. Нека да видим колко са кметовете на общини в тези големи,интересни райони, които са се възползвали от текстовете на закона за премахване на незаконното строителство. Като законодатели ние трябва да помислим защо кметовете не смеят да се възползват от правомощията които са им дадени и всеки очаква ДНСК да реагира. Казвам го като човек от опозицията, ние трябва да подпомагаме, не бива да се съмняваме, т.е. някъде самата схема не работи нещо.
ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА – благодаря Ви. Аз считам, че дискусията наистина беше ползотворна и министерството разбра в каква посока трябва да работи. Факт е, че наистина липсва обща визия на територията на Република България и аз съм съгласна, че това би подпомогнало бизнеса, а не би го затруднил. Факт е, че липсва не само Национална комплексно устройствена схема, но и регионалните комплексни устройствени схеми. Ние работим по това и считаме, че трябва да се обвърже със стратегически документи, които са по Закона за регионалното развитие и вече сме лансирали тази идея. Що се отнася до Националния център, да, но това обаче е търговско дружество и министерството също мисли в посока за създаване на звено, което наистина да има информация по отношение на това, какво се случва на територията, защото това е динамичен процес. Един регистър, който ще ни даде представа за момента, трябва да има кой да го поддържа, кой да наблюдава какво се случва на тази територия и кой да развива и предлага идеите. Така, че самото му създаване без да има кой да създава и да предлага идеи наистина не би довело до желания резултат, който се цели с него. Министерството би могло да помоли общините да предоставят информация за състоянието на процедурите по общите устройствени планове, дали изобщо се предвиждат, на какъв етап са и тогава би могло да предостави информация, но пак казвам, би могло да помоли, защото то наистина издава и одобрява малка част от общите устройствени планове. Бихме могли в момента можем да кажем какво е състоянието с общите устройствени планове по Черноморското крайбрежие. Що се отнася по отношение наистина нямаме пълната картина. Това не трябва да се крие, но бихме могли да изискаме информация от всяка една от общините, която бихме могли, но да ни се даде по-дълъг срок за да я представим на Вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ – приключвайки дискусията по тази тема искам още веднъж да кажа, че целта ни не е да създаваме някакъв контрол или регулаторни механизми, а една база данни, която да се ползва от министерството, респективно от правителството за създаването на някаква политика за регионално развитие и ако тази информация липсва, както Вие казахте, защото трябвало да молим общините да ни дадат тази информация, толкова по-зле за нас. На каква база ние планираме нашето регионално развитие и какви устройствени схеми ще правим без да знаем какъв е плана примерно на община Разлог. Има ли общ устройствен план и какво се предвижда там да се прави. Аз смятам, че това трябва да се промени и идеята за създаването на един такъв регистър е не да ги контролираме, не да създаваме нови правила и ограничения, а просто да дадем възможност на съответния орган, в случая министерството да прави по-добре своята политика по отношение на регионалното развитие в тази си част. Може би в този смисъл това, което се предложи тук от двама-трима – колеги като решение наистина: министерството да ни предоставите информация за състоянието на това общо устройствено планиране на територията на България, какви проблеми, ако могат да съществуват общи или обобщени и предложения за законодателна инициатива в тази връзка.
За да можем ние в едно следващо заседание, както каза и г-н Янков, да вземаме конкретни решения въз основа на тази информация, която да бъде обобщена, анализирана и т.н.
Смятам, че това трябва да бъде решението след обсъждането на точка първа от дневния ред.
В СРОК ДО 3 МЕСЕЦА ДА НИ БЪДЕ ПРЕДОСТАВЕНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА ОБЩИТЕ УСТРОЙСТВЕНИ ПЛАНОВЕ НА ТЕРИТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ.
КАКВИ ПРОБЛЕМИ ИМА. АКО МОЖЕ ТЕ ДА БЪДАТ АНАЛИЗИРАНИ И ОБОБЩЕНИ.
КОНКРЕТНИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ЗАКОНОДАТЕЛНА ИНИЦИАТИВА В ТАЗИ ВРЪЗКА.
Мисля, че е от взаимен интерес, да получим по-бързо достатъчно информация, за да има какво да обсъждаме.
Колеги, предложения, мнения.
Ако няма подлагам на гласуване това предложение, което съответства на мнението на повечето колеги, които се изказаха.
Който е съгласен с това предложение за решение, моля да гласува: „за” – 15. Решението се приема с консенсус.
Преминаваме към точка 2 от дневния ред.
Колеги, искам само да Ви кажа, че тази среща се прие и по предложение на г-н Пешов и разбира се по мое искане. Смятам, че е редно да направим една такава среща под формата на една дискусия, разговор. Да обсъдим проблемни въпрос, предложения, мнения. Все пак това е първа и много важна среща с този важен орган Камарата на строителите в нашата държава.
Затова давам думата на г-н Симеон Пешов – председател на Камарата, който да ни запознае с ръководството на камарата, с целите, структура, организация и т.н.
СИМЕОН ПЕШОВ – уважаеми г-н председател, уважаеми господа депутати, дами и господа!
От името на ръководството на камарата искам най-напред да изразя благодарността на нашата камара към Вас, за това, че правим първата среща сравнително бързо след формирането на Вашата комисия. За мен и ръководството това е изключително важно. Да Ви представя част от ръководството на строителната камара г-н Венелин Георгиев Терзиев – заместник-председател, г-н Иван Бойков – изпълнителен директор, който е на постоянна месторабота в Камарата, всички ние сме изборни, ръководител на секция „Високо строителство г-н Николай Галчев и ръководител секция „Пътно строителство” г-н Николай Михайлов.
Всички ние сме работещи в съответни строителни фирми. Аз помолих за тази среща, за да имаме възможност да представим накратко нашата Камара. Сигурно през Вашия мандат ще имаме възможност за още такива срещи. Интереса е общ, що се касае до строителството и нашия и вашия интерес е да има нормална пазарна среда и един от проблемите е законодателството. Ще ми разрешите да кажа две думи за Камарата.
Камарата е създадена със Закон през декември 2006 г., излезе Закон за камарата на строителите, като този закон е реализация на идеята за едно публично-частно партньорство, защото на Камарата бяха вменени в задължение и държавни функции, които трудно можеха да се изпълняват от органите на държавата, поради необходимостта от повече хора и от средства. Докато прехвърлянето в Камарата този въпрос беше решен, ръководството на Камарата се избира по демократичен път, събрани по области те избират свои ръководства. Управителни съвети и контролни съвети. Избират делегати за общо събрание. Общото събрание избира УС от 29 души и Изпълнително бюро от 8 човека, избира председател на Камарата, избира председател на Комисията по регистъра. Той се избира директно от събранието и не е подчинен на УС- доц. Линков е от УАСГ и този човек днес има много тежки задачи и затова в момента не присъства – има комисия по регистъра от 15 души. Във всички области Камарата има свои представителства, с офиси и компютри. Голямото постижение на този закон и на Камарата е създаването на Централен професионален регистър в строителството, който е регистрационен режим, не е лицензионен и аз обръщам специално внимание на този въпрос.т.е. камарата няма нито права, нито желание да се въвежда лицензионен режим. В този регистър има публична и не публична част се съдържат данните за всички строителни фирми в България, които извършват строителство, съгласно ЗУТ-а за категория обекти от І-ва до V-та. Тези които са по вилни и малки ....., те не са вписани в регистъра. Регистъра даде възможност да стане ясно колко са строителите, кои са. Да се подредят сами строителите според балансите и според техните постижения в категориите. В момента през миналия период бяха регистрирани 4900 фирми. След кризата 1020 отпаднаха. Добавиха се няколко и сега в момента регистъра обхваща 4187 фирми, значи това дето е в Търговския регистър от 14 000 – 40000 се оказа невярно. Всеки е писал дейност – строителство. Голямото постижение на този регистър е намаляване на сивата икономика. Увеличаване на данъците в държавата и ясна картина в строителството каква е ситуацията, къде е, в кой град, в коя област и в какви райони, какви строители, с какъв капацитет, каква мощност, с колко работници. Естествено този регистър е обвързан с всички законови разпоредби що се касае до данъци, до осигуряване и т.н. регистърът е достъпен директно от фирмите с директна он-лайн връзка. Във всички области компютрите са свързани с централния регистър. Една изключително интересна тема, не бих я засягал повече, да не ви губя времето, но Ви каним цялата комисия да посетите нашия регистър в сградата на УАСГ, за да видите това богатство в строителството. Единствения браншови регистър, с толкова богата информация, която служи на строителите, служи на потребителите на строителния продукт, служи на държавните органи, служи за анализи и ние направихме един анализ по потвърдените данни по средата на годината, който предоставихме на министерството на регионалното развитие и благоустройството. Можем и на вас да го изпратим на електронен носител. Така, че Ви каним всички, които желаете да посетите регистъра на камарата. Този регистър всъщност е публичното частно партньорство. Иначе Камарата защитава интересите на строителите.
В днешна ситуация, когато намаляха чуждите инвестиции, когато намаляха частните инвестиции и кризата ни хвана за гушата, казано образно, надеждата на строителите е в Европейските фондове, затова ние казахме че до февруари – март, строителите все още ще са в много тежко положение. Очакваме април-май да се подобрява ситуацията в строителството, това е тема, която не искам да засягам. Разчитайки на ЕФ ние наблюдаваме процеса на обявяване на търговете и на реализирането им и трябва да разделим общо взето търговете, които са централизирани, като в агенцията за пътища и в общините. Големи суми от европейските фондове ще се реализират през общините, съгласно европейските директиви и там общо взето ситуацията е много шарена по обявяването на търговете. Затова най-голямо внимание ние обърнахме на Закона за обществените поръчки. Естествено, преди да ви запознаем с нашите предложения по Закона за обществените поръчки искам да кажа, че ние направихме и предложение по Закона за данък добавена стойност – строителите много патят от този закон. И затова и сега има големи проблеми за уточняване, колко са дълговете на държавата, защото момента, когато се фактурира даден обем трябва веднага да се плати ДДС, държавата плаща след 5-6 месеца, а фирмата вече е платила това ДДС. Кога настъпва събитието за плащане на ДДС, за колко време да се върне, това е много тежък проблем и все още не е решен до край. Ние представихме нашите предложения в Комисията по икономическата политика в парламента. При гласуването на бюджета, част от нашите предложения са взети предвид и намаляването на срока Вие го гласувахте, за което благодарим, е наша инициатива, защото строителите много си патят. Така, че едното предложение беше по ДДС, второ, в комисията, която г-н министър Плевнелиев организира по ЗУТ, ние сме представили 2-ма души и там работим и затова няма да Ви занимавал с този проблем, тъй като там е водещо министерството и ние си даваме нашите предложения, които идват от областните представителства, обобщаваме ги и ги представяме в комисията. По закона за обществените поръчки решихме да направим нашите разработки и да Ви ги представим. Представили сме ги в МРРБ, днес ги изпратихме и на Вас подробно. Аз искам да Ви запозная със седемте точки, които ние предлагаме да се изменят в ЗОП. Тези неща г-жа Захариева ги знае, те са стигнали до Агенцията за обществените поръчки. Нашата молба на Камарата на строителите в България към Вас е да подкрепите нашите предложения, защото два пъти до сега ние предлагаме в Агенцията, и от това, че не ни се обръща внимание страдаме не само ние. Страда цяла България. Създава се не добра среда по някога, не пазарна. Няма прозрачност и т.н., а после всички патим. Нас ни обвиняват, че сме най-корумпирания отрасъл, ние казваме, че не е така, а сме на нивото на другите отрасли, т.е. молбата ни е да ни подкрепите, за да се постигне главната цел – създаване на нормална пазарна среда в отрасъл строителство в България. Това е целта на предложението. Тук в предложенията има обосновки, точни формулировки, как трябва да се допълнят.
Аз накратко ще се спра на всяко предложение.
първото е – Разделяне на обществените поръчки на лотове;
това предложение идва за да се подкрепи българския бизнес. При големите търгове лотовете са много големи и българските фирми, въпреки, че те ги капитализираха, набраха опит, имат ресурс не могат да се доберат или ако се доберат се добират 2, 3, 4 фирми а другите чакат някой да ги покани за под изпълнители. Едно е да си в консорциум или да си главен изпълнител, друго е да те поканят за подизпълнител. Чужда фирма да те покани за подизпълнител не е същото, защото печалбата отива другаде, а не в България, нищо че цялата работа се върши от българските фирми.
Взимам за пример даден обект – голям град с проект за пълен воден цикъл. Водоснабдителна, довеждаща система, пречиствателна станция за питейни води, канализационна система , пречиствателна станция за отпадни води – всичкото това един голям проект. Този проект съвсем проект съвсем спокойно може да се раздели на 4 лота. И тогава в тези 4 лота ще участват много повече фирми. Тук има големи противоречия между интересите на големи чужди фирми, откровено го казвам и българските фирми. Защото чуждите фирми искат да е един лот, защото ние не можем да участваме в този търг, а българските фирми искат няколко лота и нищо не пречи да са няколко лота, между другото, като Румъния, Словения и т.н. тази практика я използват масово, в това число и линейни обекти като пътища или ж.п. нашите ЖП проекти са примерно с един лот – от Пловдив до Свиленград или два лота с обем 150 – 300 млн. евро, нито една българска фирма не може да се добере. В Румъния има два случая на прекратяване на процедурите, отново разделяне на повече лотове, за да участват техните фирми. Не говорим тук за дискриминация, нашите предложения са съобразени с европейските директиви тук говорим за допустимост, т.е. да можем еднакво при равни условия да участваме в търга. За чуждите и за българските фирми равни условия. Никога в нашите предложения нямаме поставени дискриминационни условия по един или друг признак.
Второто ни предложение – Подобряване качеството на информацията, свързана с обществените поръчки.
Това главно засяга общините, не централните наши ведомства, където има човешки ресурси и могат да се изпипат документите, а в общините не навсякъде има достатъчно човешки ресурси и между тръжната документация и проекта за договор има голямо разминаване. Кое е вярното тръжната документация или проекта за договора.
По третото предложение – прилагане на пропорционални критерии за подбор на участниците в процедурите за възлагане на обществени поръчки.
Нашето предложение е примерно главния критерии – оборот да не надвишава три пъти обществената поръчка. Има случаи когато обществената поръчка е за 5 млн., а в търга пише условие фирмата да има оборот 50 млн. ние можем да ви кажем колко са големите, средните и малките фирми в България, но такъв критерии е доста дискриминационен по отношение на средните фирми. Ние в България имаме 200 средни и големи фирми взети заедно, които изпълняват 67 % от целия оборот. От тези 4200 фирми, които аз цитирах, 200 фирми изпълняват 67 % от оборота. Като се напише така – 50 млн., автоматически от тези 200 фирми остават 15. искаме по-голяма допустимост.
По четвъртото предложение – усъвършестване на уредбата и практиката, касаещи критерии за възлагане на обществени поръчки и показатели за оценка на офертите.
Там също по законов ред трябва да се ограничат някои неща, които уж са свобода, ама не са свобода. Давам пример от последни търгове. Написано, че критерии за оценка е срока за гаранция за качество. – 10 години. Не може това. В световната практика няма такива критерии. Или пък срок за изпълнение, който е абсолютно нереален – 100 дни за грамаден обект, който може да стане по наша оценка за 1 година. И онзи писал 100 дни и получава съответните точки, печели си търга, после естествено, че не може да стане за 100 дни, това е нещото, което изкривява пазарната среда. Другият проблем е борбата с ниските цени. В българското законодателство много пъти сме се опитвали, но пак повтарям Агенцията не възприема този подход защо не знаем, борбата с дъмпинговите цени е нещо изключително интересно, защото много обекти в България се спечелиха от чужди фирми с дъмпингови цени. Няма законодателството механизма, който да изхвърли дъмпинговите цени и после държавния бюджет се натоварва, защото по европейските правила, сумите, които се дадат допълнително са от бюджета, Европа не дава пари за тези надвишения. Вие и сега знаете на кои обекти има проблеми. Тук искам да поставя и въпроса за субсидирането на някои чужди фирми извън територията на ЕС, които получават субсидии и печелят търговете при по-добри условия за себе си, отколкото европейските фирми. Този въпрос е много сложен, ние сме го описали. В Европейското законодателство е ясен и ние предлагаме тези неща във времето да се изчистват за да имаме успех.
Пето предложение – премахване на административно-бюрократичните пречки за участие в процедурите. Това ви е ясно, няма да го засягам
Следващия въпрос – осигуряване на регулярност и стабилност на плащанията по сключени договори – това също ви е много ясно на всички. Повече отколкото трябва. Въпросът е, че трябва да се случи да има регулярност. Един производствен процес в строителството изисква регулярно плащане. Европа с европейските фондове е създала механизъм по който фирмите получават парите си на 90-тия ден от актуване. 90 дена строителя кредитира, а като закъснее държавата от бюрократични пропуски става 6 месеца. Шест месеца, ако спре се получава една демобилизация – означава разходи за фирмата, разходи за държавата. Не може да се съди държавата, може да се съди общината, ако е инвеститор, но не може да осъди държавата и да я осъди, нищо от това не се случва. Държавата не търпи загуби. Сега се обсъжда до колкото знаем една Европейска директива за всички държави важи не само за България, която, ако влезе в сила през лятото тази година тя въвежда еднаквост и пропорционалност на санкциите между изпълнителите и възложителите. Този въпрос е не само български, той е европейски, но при нас процедурата на плащането, особено по европейските фондове е изключително бавна, трудна с много бумаги затова повдигаме този въпрос.
И накрая подобряване на механизма за обжалване и контрол – с който механизъм Вие сте запознати. Ние имаме една идея малко да се регулира този въпрос.
Ето това са седемте пункта, по които ние искаме изменение на Закона за обществените поръчки.
Пак повтарям за да се увеличи достъпността на българския бизнес. Второ, да се създаде една нормална среда за по-голяма конкуренция, а конкуренцията всички знаем до къде води. Борба срещу високите цени, борба срещу ниските, дъмпинговите цени. Борба срещу сивата икономика. Това е целта на камарата и УС непрекъснато ги разглежда тези въпроси и моли за подкрепа на вашата комисия в законодателните инициативи.
Благодаря за вниманието. Извинявам се, ако съм бил по-обстоен в изложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ – благодаря и аз г-н Пешов.
Наистина Вие, на базата на Вашия голям опит имате какво да споделите, да предложите. Аз Ви благодаря за предложенията, които са раздадени на всички членове на комисията с конкретни текстове за промени и в ЗУТ и в ЗОП. Надявам се, че те ще бъдат обект на обсъждане и в работните групи, които подготвят измененията в тази закони. Пак казвам съвсем навременни са и има резон във всичко това, което вие казахте и предлагате, защото наистина целта е създаване на една нормална пазарна и конкурентна среда в България.
Колеги имате думата з предложения, мнения, становища.
РЕМЗИ ОСМАН – уважаеми г-н председател, уважаеми колеги и гости.
Аз също съм благодарен за предоставената подробна информация от Камарата на строителите и ми се струва, че това ще послужи за една много сериозна дискусия и в по-голямата си част тези предложения могат да бъдат реализирани и биха получили голяма подкрепа от много парламентарни групи, защото това не са въпроси, свързани с определени партии. Съвсем сериозно камарата обръща внимание на факта, че някои кметове на общини допускат до търгове фирми, които не са в професионалния регистър. Убеден съм, че централната власт ще делегира права на браншовите организации, те ще изпълняват държавни функции. Не напразно са създадени няколко браншови организации със закон. Специално в частта, където възложители са общините, и понеже ние сме комисия която се занимава не само с регионална политика но и с местното самоуправление, и някой кмет си позволява да допуска такива неща и областния управител да си затваря очите. Аз мисля, че и в Закона за камарата на строителите, не само в ЗОП изрично да има императивни текстове, които да посочват правомощията на областните управители при подобни случаи, той има тези правомощия и днеска. Да спира навреме такива актове на кметовете на общини. Аз съм убеден, че Камарата на строителите може и е била добър партньор на комисията и едни такива срещи и с други срещи ще бъдат полезни и за нас и за тях.
Във връзка с поставения проблем от Камарата свързан с обжалването. В частни разговори с предприемачи или с компании една не малка част от некоректните предприемачи са превърнали обжалването в бизнес, за да пречат на развитието. Скоро участвах в една международна конференция по линия на Евросъюза, в нея участваха кметове на големи градове от ЕС, които поставиха точно този проблем. Разбира се, че трябва всеки да има това право да обжалва, но обжалването да не спира масово развитието на един цял отрасъл.
Един пример ще ви дам със Закона за общинската собственост. Ако в общия устройствен план е минал подробния устройствен план, какво ще има , в еди кой си квартал, ако собственика не е възразил в предварителната фаза, но не е съгласен с финансовата оценка, неговото възражение за оспорване на цената не спира изпълнението. Общината реализира спокойно отчуждаването, а когато съдът се произнесе собственика ще вземе своето заедно с лихвите.
Ние сме задължени да направим така, че този процес да може да бъде спрян.
ХАСАН ХАДЖИХАСАН – уважаеми г-н Пешов, аз съм един строителен предприемач. Слушах внимателно Вашето изказване. В началото казахте, че с това предложение, Вие сте против отпадането на изискванията фирмата да има обем на работа от капитал от 50 хил. лв., в същия момент, когато дадена строителна фирма трябва да се регистрира при вас Вие искате 1,2,3,4 и 5 група, въз основа на обема на строително-монтажните работи които направят през годината той взема съответната група. В същия този момент аз не мога да разбера, с това предложение ние даваме рамо на фирми от 1 и 2 група и какво правим с фирмите, които са 4 и 5 група.
Какво ме кара да стигна до този извод:
В т. 3 - използване на пропорционални критерии за подбор на участниците в процедурите за възлагане на обществени поръчки.
Целта е да се гарантира, че допуснатите до участие кандидати да са в добро икономическо състояние, финансово стабилни и притежават необходимите ресурси, техника, персонал, опит, знания, умения за реализации и т.н.
Аз питам, с това допълнение, което вие правите, какво става със строителните фирми, които са 4 и 5 група. Като същите тези, които са и членове на Строителната камара, разбира се те внасят някакви средства за да бъдат регистрирани в тази камара, т.е. с това ние не даваме ли малко рамо на строителни фирми от 1 и 2 категория. Какво става със останалите групи – с довършителните строително-монтажни работи?
ЗА ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ – заповядайте г-н Пешов.
СИМЕОН ПЕШОВ – благодаря.
Въпросът е ясен и естествен. Значи, категоризирането на фирмите става според техните постижения през съответните години, които са дадени в балансите и съответстват като капацитет бройки хора, платени данъци и т.н. критериите, когато се създаваше закона бяха достатъчно занижени, т.е. няма дискриминация на малките фирми, затова бяха занижени, за да могат фирмите да дръпнат напред. Това правило не засяга само фирмите от 1 и 2 категория, а всички фирми. Когато е малък търга за да се защити инвеститора трябва да има такъв критерии, колко да е оборота на фирмата, защото се случва така, че фирма, която няма почти нищо даже има и такива нерегистрирани, примерно има едно тракторче и една стая и спечелил търг за 5 млн.евро. това е против интересите на онзи, който иска да изгради този продукт. От една страна с това правило се защитава инвеститора, два пъти оборота или три пъти оборота, от друга страна се защитават строители да не е повече от 3 пъти. Защото имаме случаи когато кмета каже 10 пъти оборота, той елиминира малките фирми, ако поръчката е за 500 хил. лв. и той е казал 20 млн.лв. оборот на фирмата, автоматически отпадат всички фирми 4 и 5 категория. Затова казваме не повече от 3 пъти, но пък трябва да има този показател, за да не се печелят големи търгове от фирми, които нямат капацитет, или фирми фантоми. Или фирма, която годишния й оборот е 5 млн.лв., а спечелва търг за 20 млн.евро, по кой начин тя ще изпълни този търг ако срока за изпълнение е година и половина. Т.е. има баланс в това предложение, ние сме го обмислили, защото ние сме защитници на всички фирми и големи и малки. Камарата чрез занижените критерии е дала възможност малките фирми да растат нагоре и това дето искаме таван 3 пъти е защита именно на средните фирми и малките, големите имат оборота винаги. В България има 10 големи фирми с оборот 120-150 млн.лв. те винаги го имат. Но битката с фирмите фантоми е изключително важна и затова в закона е записано на такива нерегистрирани фирми. И онези кметове, които са си позволявали да дадат на нерегистрирана фирма, е това е сивата икономика и ние сме против това. Който иска да достигне капацитета, може да няма бетонов център но да има 20 души, да има 500 хил.лв. оборот това е критерии, а 500 хил.лв. оборот е да направи една кооперация. Лобиране има по цял свят, лобиране да има, но за можещите, а не за крадящите Ние сме против крадливите фирми.
ЯНКО ЯНКОВ – уважаеми колеги, ще се постарая да бъда кратък. Смятам, че общо взето дебата се оформи. Аз колеги, бях един от народните представители, които имаха активна функция по приемането на Закона за строителната камара. Искам пред всички Вас със задоволство да забележа, че това, което е резултат на тяхната дейност до момента по моя лична преценка напълно оправдава философията и духа, който ние заложихме в този закон. Категоризацията на фирмите го заложихме ние, законодателите, това не са критерии и възможности на стопанската камара, това са критерии, които ние заложихме в закона. Имаше голям дебат какви точно да бъдат критериите. Много експерти взеха участие в този дебат, много мнения се чуха и ние оптимизирахме критериите, съгласно българската действителност в строителния сектор и общо взето до сега няма оплаквания от строителните фирми по отношение на оценката, на техните възможности от страна на Камарата. Смятам, че в нито един от нас, които присъстваме тук няма съмнение, че нормативната база, която създаваме трябва да служи за подкрепа на българската икономика на българския бизнес. От тази гледна точка, имайки предвид европейските програми за една изключителна възможност за реализиране интересите на българския бизнес в строителния сектор аз смятам, че дори тези промени които трябваше да направим в законодателството сериозно са закъснели. Напълно съм съгласен с предложенията, в нашата парламентарна група ги разгледахме, аз лично ще настоявам да ги подкрепим. Смятам, че това, което се предлага от строителната камара сериозно ще оптимизира Закона за обществените поръчки в подкрепа на неговото усъвършенстване и създаване на по-обективна среда за участие на строителните фирми, защото до сега тези възможности бяха ограничени. До голяма част от нас сме запознати с условията за провеждане на инвестиционните процедури, търговете за участие на строителните фирми. Наясно сме, че много малко български фирми можеха да участват, освен това самия ход на тяхното участие от нормативна до гледна точка беше така направен, че техните интереси в много случаи бяха застрашени. Това балансира интересите, аз лично ще настоявам нашата парламентарна група да подкрепи предложенията.
ВЛАДИСЛАВ ДИМИТРОВ – уважаеми г-н председател, уважаеми колеги и гости.
Голяма част от моето изказване беше застъпено в изказването на г-н Янков. Мисля, че в общи линии имаме съгласие по темата. Искам да допълня, че Закона за обществените поръчки е един от основните генератори на корупцията в България и отдавна съм защитник на тезата, че той трябва да бъде написан не от юристи, а от българската индустрия, от българския бизнес. Много внимателно слушах седемте точки от г-н Пешов написани от строителната камара и мисля, че това са най-наболелите проблеми в ЗОП. Мисля, че трябва да се вземе предвид особено частта, която касае срокове и гаранции. Това наистина, както каза и г-н Осман закона сее превърнал в инструмент за изнудване, за печелене на пари от фирми чрез обжалването. Дават се смешни гаранции за всякакви неща. за консумативи се дават гаранции по 25 години, нещо което е смешно и никой не го следи. Може би трябва да се създаде нещо като консултативен съвет, който да работи заедно с комисията за да се снабди с един добър закон в полза на бизнеса.
РУМЕН ПЕТКОВ – колеги, аз няма да повтарям повечето неща, защото се споделиха от колегите, смятам, че предложенията са навременни и задължително трябва да ги подкрепим защото това по смисъла са антикорупционни мерки. И след като се тръгне да се работи в тази посока, както спомена и колегата, аз предлагам да ги прецизираме и задължително да ги подкрепим. Това е нашето мнение. Смятам, че всички сме убедени в това. Благодаря ви.
НИКОЛАЙ ПЕХЛИВАНОВ – г-н председател, колеги и гости. Това, което с радост и с удоволствие приемам от направените предложения, това е стимулирането на българските фирми и защита на българския бизнес. Особено днешната икономическа среда е задължително ние да се намесим и да дадем възможност на български фирми да печелят поръчките, които са финансирани по европейските фондове и програми. Знаете много добре, в момента стартира процедурата по търга на автомагистрала Тракия – Лот 2, ако не се лъжа. За съжаление анализите са, че много малко български фирми ще успеят да покрият изискванията и условията в направения конкурс. Друг интересен въпрос е, че като цяло не само българските фирми, а и българските работници които се занимават със строителство в представените тръжни документи липсват изисквания част от работниците или висок процент от тях да са български строители. Имайте предвид, че имаме един лош пример със строителството на летище София, където се оказа, че нямаше български работници, което отново е в контекста на дъмпинга. Имаше внос на работници от Албания, Македония, един доста неприятен повод. В тази връзка аз имам питане в парламентарния контрол към министъра. Друг основен въпрос – намаляване на финансовата тежест на държавата към строителния бранш. Оказа се, че държавата е най-големия длъжник към бизнеса в момента. Знаете, че строителния бизнес беше най-печелившия, а в икономическата криза той пострада най-много и затова аз с радост ще подкрепя всички законодателни инициативи, които вие смятате да предприемете в посока подпомагане финансово на българския бизнес и защитаване на българските фирми.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ – аз съм съгласен с всичките изказвания до момента. Имам само едно питане, тъй като стана ясно, че Закона за обществените поръчки е генератор за корупция и питането ми е към Камарата на строителите – тъй като предлагате всичките фирми да минават през регистрация по категории – какъв е вътрешния контрол в камарата за това, кои фирми, каква категория получават.
СИМЕОН ПЕШОВ – два са начините за контрол.
Първият е през балансите
Вторият е – етична комисия, която етична комисия работи с областните представителства, а областните представителства знаят всичко. Знаят коя фирма каква е, има ли мощност, няма ли, какво изпълнява. Всичко се знае. Клюката идва много бързо обратно. А първичните документи минават през областното представителство. Те проверяват това, което е написано дали отговаря на истината. Те се познават бизнесмените. Само в София е по-друга ситуацията, но и там имаме направена схема, така че общо взето фирми фантоми не са допуснати. За две години съществуване на регистъра сами разбирате, че сигурно има пропуски, ние не казваме че е идеално.
Преди да приключите искам да благодаря за тази дискусия, да благодаря за предварителната подкрепа и да Ви съобщя, че нашата Камара е една от малкото браншови организации, които са членове на европейската структура, съответно тя се казва Европейската федерация на строителните предприемачи. И някога ние сме били, заедно с още 10 страни, създатели, преди 105 години на тази федерация и преди една седмица в Страсбург се прие предложение следващия конгрес да бъде в София през 2011 година, което е за нашата Камара и за всички строители една чест и тогава всички строители на Европа ще дойдат тука.
Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ – приключвайки с тази точка, аз също искам да благодаря на представителите от Камарата на строителите в България и на колегите, които взеха отношение за полезния диалог и дискусия, която направихме. Разбира се, тези предложения, колкото и добре да звучат на едно първо четене, трябва да се съгласуват, да се огледат. Еднозначно не би било добре да кажем, че ги приемаме сега, рано е още, но когато има такава възможност и постъпят като законопроекти ние ще направим всичко възможно да приемем в такъв вид тези предложения и други разбира се, които да бъдат изцяло в подкрепа на духа, намеренията, целите, които всички ние си поставяме за развитието на този сектор от българската икономика, който сега изпитва най-големи затруднения.
Благодаря Ви г-н Пешов и на останалите членове на ръководството на Камарата. До нови срещи и весели празници, ако не се видим до тогава. Нова година, нов късмет на всички строителни фирми.
Колеги, преминаваме към трета точка от дневния ред.
Нека гостите от занаятчийските камари заповядат на масата.
Нашата комисия не е пряко ангажирана със тази тематика, но занаятчиите са важна част от бизнеса и заслужавате необходимото уважение, затова решихме да Ви дадем думата, да се представите, кои сте вие накратко разбира се, Вашите предложения, мнения препоръки, тъй като ние сме получили писмото и основните моменти, които Вие смятате, че са важни за обсъждане, разглеждане и обсъждане.
Имате думата.
ДИМИТЪР ЛУЛЧЕВ – Председател на Национален браншови съюз „Сервиз електронна и битова техника” (НБС „СЕБТ”)
ДАНИЕЛА СПАСОВА – Национално сдружение на козметиците „Здраве и красота”
г-н Бойко Радоев Божков – заместник-председател на НБС „СЕБТ”
г-н Людмил Кирилов Михайлов – НБС „СЕБТ”
и г-н Димитър Дамов – Асоциация на малките и средни предприятия В индустрията за красота и здраве.
Причините, които доведоха до нашето предложение за промени в Закона за занаятите ще дам думата на г-жа Спасова за проблемите и нашите искания за промяна на този закон.
ДАНИЕЛА СПАСОВА – разбирам, че сме в края на работния ден, разбирам, че сме последна точка от дневния ред, разбирам, че сте се запознали с нашето послание. Отново благодарим Ви за това, че обръщате внимание на нашите проблеми. Благодарим Ви, че се вслушвате в нашата молба да чуете и нашето мнение.
Накратко, ние сме представители на онази част от малкия бизнес, който е засегнат от Закона за занаятите и имаме инициатива той да бъде коригиран в някои негови аспекти. Ще кажа, че тук присъстващите представители най-вече на сдружението на „Козметиците” , което аз представлявам и сдружението „Електронна техника” сме сдруженията, които създадохме Националната занаятчийска камара и Регионалните занаятчийски камари. От самото гласуване на закона и неговото функциониране в България ние работим в занаятчийските среди. Осем години, откакто закона е гласуван ние видяхме и изстрадахме всички не добри страни на закона и затова предприехме този ход да инициираме промяната на закона. Аз нямам юридическо образование, но съм човек от бизнеса и проблемите, които имаме ще ги разкажа така, както ги чувствам.
Проектозакона е написан със съдействието на юристи. Двете основни насоки, по които ние бихме искали да се работи за неговото коригиране, първата посока е регистрационните режими. В момента ситуацията е такава, че фирми,които са регистрирани по търговския закон биват задължавани от Регионалните занаятчийски камари да направят втора регистрация по Закона за занаятите. Това е първият проблем,който много ни притеснява, защото легално функциониращите фирми в България са важни за икономиката и смятаме, че точно те не бива да бъдат притеснявани по някакъв начин, особен да бъдат санкционирани. Регионалните занаятчийски камари ги посещават на място, обявяват ги че са незаконни, поради факта, че в Закона за занаятите не е направена една добра дефиниция за това, кой е занаятчия и кой не е. Закона в момента дава възможност да се тълкува понятието занаятчийска дейност, занаятчийско обучение и занаятчия и по този начин занаятчийските камари започват да притесняват най-слабите, най-уязвимите. Освен че ги притесняват с идеята да бъдат задължително регистрирани в занаятчийските камари, което автоматично води до задължението им да плащат членски внос за майстора, за всеки един от служителите, членски внос и за занаятчийското предприятие.
Това е първият елемент, който сме предложили да бъде коригиран и да се даде възможност за избор и да не се дава възможност, когато фирмата е регистрирана по търговския закон тя да бъде принудена да се регистрира и по още един закон.
Втората посока е занаятчийското обучение. В момента закона дава възможност на регионалните занаятчийски камари да обявяват за не легитимно и невалидно държавното образование получено в нашата страна. Ние сме представители на браншови организации и нашата цел е да се защитят добре работещите и обучени в България специалисти по нашите професии. Абсурда е, наистина, че хората учили в професионална гимназия или завършили висше учебно заведение биват обявени от занаятчийските камари като неспособни да практикуват дейността си в България и биват принуждавани със санкции, глоби и други заплахи да се явяват на майсторски изпити в занаятчийската камара. Темата за майсторските изпити е много дълга, накратко ще ви кажа само че изпитните комисии са сформирани от хора, които са се назовали комисия. Те се назовават комисия без да имат професионална квалификация по специалността, по която изпитват. За пример в Русе за козметики се изпитват от автомонтьор, хладилен инженер и фризьор и се анулира образованието получено във висша спортна академия в София. Абсурда е, че министерството на образованието в България работи в насока въвеждане на европейска квалификационна рамка, ние въведохме държавни образователни изисквания за професия „козметик” които са актуални и адаптирани към европейските, тъй като сме членове на международна асоциация на козметиците и от там получихме програми, които ще изравнят квалификациите в различните степени и изведнъж нашето българско образование тук в България се оказва невалидно. Предполага, сами разбирате че проблема е в това, че хората трябва да бъдат задължени, т.е. интересите на занаятчийската камара са хората да влязат там за да станат добри донори.
Това е следващия момент, за който говорим в проектозакона - задължителното членство в организация, която всъщност изпълнява функции на организация с нестопанска цел. Предложили сме в проектозакона начин по който членуването в занаятчийските камари да не бъде задължително. Членството само по себе си, в каквато и да е структура предполага доброволния принцип. На една от нашите работни срещи беше даден добър пример, че ако търговско промишлената палата беше въвела задължителното си изискване на всеки, който се регистрира по търговския закон, това вероятно би създало изключителен комфорт за търговската палата, така, че принципа щом си в списъка на занаятчиите значи задължително трябва да си член на камарата и да плащаш членски внос, според нас не бива да бъде принципа на регистрация.
В проектозакона сме дали предложение за това, как занаятчийското обучение да бъде регламентирано така, че то да кореспондира със закона за професионалното образование в България. Имаме закон, който обяснява каква е системата и какъв е начина да се получи професионална квалификация в България и тя да бъде такава, че да бъде легитимна извън нашата страна. В момента това не се случва, защото занаятчийско обучение се извършва от всеки, който е получил документ от занаятчийската камара. Нарочно казвам документ от занаятчийската камара, защото това е въпрос на плащане на пари и получаване на един документ. Не става дума за това дали е хабилитирано лице, дали има познания и изобщо какъв е неговия ценз.
Претенциите на Занаятчийската камара в момента са, че майсторското свидетелство трябва да получи статут за ниво „бакалавър”. Всички знаем, че това ниво се получава в организирано обучение в което занятията и учебния процес се водят от хабилитирани лица, които трябва да бъдат с ниво поне доцент. Докато в Занаятчийската камара хората които обучават всъщност не биват проследявани по никакъв начин като компетентност, знания, можене и т.н. което сериозно разминава професионалните качества на хората в отделните браншове.
Бихме искали да се направи връзка между Закона за занаятите, занаятчийското обучение и Закона за професионалното образование и обучение в България и сме дали конкретното си предложение в проектозакона.
В проектозакона сме дали и предложението си за това регистрацията по Закона за занаятите да бъдат открити. Да има достъп до тях. В момента регистрите са достъпни и собственост само на занаятчийските камари. В тези регистри съществуват имена на хора, които плащат членски внос, всъщност това върви абсолютно безотчетно. Освен това в момента насила задължените да се регистрират в Закона за занаятите, а те са изключително голяма бройка за 8-те години откакто закона функционира, фирмите са регистрирани много голяма част от тях под заплаха насила, това са малки предприятия, изключително уязвими на темата, ако не се регистрирате тежко ви, ние ще ви проверяваме. Освен това започнаха санкции. Ние сме сезирали съответните органи, даже имаме становището на Върховна касационна прокуратура, но се оказва, регистрираните вече по Закона за занаятите решават, че ще сменят своя статут иска да преминат към друг тип на дейност се оказва невъзможно. Занаятчийските камари не им позволяват излизане. В тази посока също имаме предложения по проектозакона.
Смятам, че бях максимално кратка. Мисля, че сте се запознали с всичките подробности и когато закона дойде при вас, това са акцентите на които исках да обърна внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ – благодаря г-жа Спасова. Наистина бяхте кратка, Вие много може да ни кажете за различните камари, организации. Аз все пак искам да Ви кажа, че този закон може и да не го разпределят на нашата комисия. Но е добре ние членовете на нашата комисия поне в парламентарна зала да сме запознати с него и затова го включих за обсъждане сега.
Благодаря ви за проектозакона и предложенията които сте ни изпратили, а и за това което се готви в министерство на икономиката и аз Ви уверявам, че ще се опитаме разумно да защитаваме тезата и предложенията, които вие имате защото те са във Ваш интерес, заслужвате уважение и добро отношение.
НАРОДЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ – аз погледнах законопроекта и смятам, чу тук трябва да се намесят образователната комисия, социалната и други комисии, а ние в зала да ги подкрепим. Предложенията са разумни и трябва да се обединим около тях.
ЯНКО ЯНКОВ – според мен г-н председател Вие трябва да направите всичко възможно този законопроект да мине и през нашата комисия по две причини.
Първо, защото той засяга гръбнака на малкия и средния бизнес в България и за определени региони в страната това може би е единствената възможност за извършване на стопанска дейност и за правене на бизнес. От тази гледна точка важно е нашата комисия да има становище по законопроекта. Що се отнася лично до законопроекта, аз лично за пръв път го виждам, той е сериозен като предложение и на прима виста бих могъл да кажа следното, в съответствие духа, който се оформи в нашата комисия за подкрепа на браншовите организации и на положителните тенденции в условията на криза да подкрепяме българския бизнес, аз лично като народен представител и моите колеги от парламентарната група, ще направим всичко възможно този законопроект в такъв или усъвършенстван вид, във възможно кратко време да бъде факт.
ЛЮБОМИР ИВАНОВ – значи, става дума за микро бизнес. Вашите предложения са до 5 човека, работещи в семейни фирми, фирми които не са регистрирани по ДДС, абсолютно неразумно е регистрация на две места. Дори да не се избира трябва да е посочено ясно със закона кои професии са занаяти, съвсем точно и ясно и след това кои подлежат на едната и кои на другата регистрация, за да могат хората, не по решението на някой да ви принуждава, който и да било той, а по смисъла на самия закон. Другото, което казахте, което важеше и за предишните организации – това е свързано с това, че членството не трябва да е задължително, а членувайки човек трябва да бъде рекламиран, да има привилегии и той да се стреми да стане член на тези неща. така, че и аз съм представител на парламентарна група, която ще се опитаме да ви подкрепим.председател – благодаря Ви колеги, наистина можете да разчитате на нашата подкрепа, когато се разглежда този законопроект.
ДАНИЕЛА СПАСОВА – много ви благодаря за това, че бързо влязохте в нашата проблематика. От името на хората, които участваха в работната група, ние сме само малка представителна част от тази група, искам да ви благодаря за това, че диалога е съвсем възможен. Той върли с разбиране и от Ваша страна, с което ние сме обнадеждени и Ви благодарим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ – благодаря и аз, дано Вашите намерения и желания се реализират в един добър закон за занаятите.
С това изчерпахме дневния ред.
Закривам днешното заседание.





ПРОТОКОЛЧИК: ПРЕДСЕДАТЕЛ:

В. Бойчева инж. Л. Татарски