Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците, № 002-01-2, внесен от Министерски съвет и
законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците, № 954-01-20, внесен от Джевдет Чакъров.

---

П Р О Т О К О Л

№ 2



ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: - уважаеми колеги и гости, добър ден.
Имаме необходимият кворум и можем да започнем работа по предварително определения дневен ред, който се състои от една единствена точка, два законопроекта по една и съща тема, а именно:
Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците, № 002-01-2, внесен от Министерски съвет и законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците, № 954-01-20, внесен от Джевдет Чакъров.
На днешното заседание присъстват:
От Министерство на околната среда и водите
1. Клементина Денева – главен секретар
2. Стефан Стефанов – директор на дирекция „Управление на отпадъците”
3. Теодора Желева – отдел „Битови и строителни отпадъци”

От Национално сдружение на общините в Република България
1.Десислава Стойкова – юрист
2. Красимир Кунчев – кмет на община Костинброд
3. Гинка Чавдарова – изпълнителен директор (в момента е в КОСВ)
Уважаеми колеги, преди Нова година в редовно заседание на комисията ние разгледахме законопроекта на г-н Джевдет Чакъров, в който той прави предложение за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците, по-специално в чл. 23, ал. 2 – да Ви припомня само, въпреки, че ние имахме дискусия, обсъждане и решението ни беше по този закон да вземем окончателно решение и да го гласуваме, след като в комисията влезе законопроекта на МС. Ставаше въпрос по предложение на министъра на околната среда и водите, с акт на МС до 20 % от капацитета на регионалните депа, които са изградени със средства от Държавния бюджет или от фондовете на ЕС да се използват за депониране на отпадъци, образувани от територията на общини, разположени в други региони за управление на отпадъците, съгласно Националната програма.
Имаме становище на Министерство на околната среда и водите, няма да Ви го припомням, но основно акцента на това становище е, че тези 20 % е твърде висок процент и становището е, да не се приема този закон, в този вид, а да се изчака предложението, което ние сега ще обсъдим, и което е предоставено на Вашето внимание. Надявам се, че сте се запознали.
Най-напред давам думата на представителите на министерството на околната среда и водите да ни запознаят с предложения законопроект.
КЛЕМЕНТИНА ДЕНЕВА – аз ще кажа основните мотиви за изготвянето на този законопроект и най-общо основните насоки, като политики, заложени в закона за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците. Ще разчитам на конкретни въпроси от страна на народните представители, на които експертите и аз, включително в това число, смея да твърдя, че съм експерт. Юрист съм по образование, така че няма проблем да Ви отговоря по конкретиката, на конкретните въпроси.
Обръщам внимание, че този законопроект имаше доста дълга родилна фаза в министерството, някъде около 3 години се подготвя. Около толкова време продължава и преписката и писмените коментарии между министерството и Европейската комисия, относно необходимостта на пълното транспониране на няколко Европейски директиви, които са изрично записани в мотивите на законопроекта. Аз няма да Ви обременявам с номера, при желание от Ваша страна те биха могли да Ви бъдат предоставени.
Необходимо е тези текстове да бъдат транспонирани, за да има пълно съответствие на законодателството по управление на отпадъците във всички страни-членки на Евро съюза и най-важните и принципни неща, които се въвеждат в закона са няколко.
На първо място – необходимо е да въведем финансови инструменти за осигуряване на средства за дейностите по закриване след експлоатационни грижи на депата. Самата основна директива изисква да бъде създадено в закона механизма на финансовата гаранция или друга еквивалентна предупредителна мярка, с която се гарантира съхраняването на тази граница е толкова дълга, колкото се изисква за поддръжката и след експлоатационните мероприятия за площадката, за извършване на дейностите по депониране на отпадъци, мониторинга и след експлоатационните грижи за площадката. В ЗИД-а е въведен финансов инструмент – така наречената банкова сметка за чужди средства. За осигуряване на финансови средства по време на експлоатацията на депата, които средства ще бъдат използвани за закриване и след експлоатационни грижи, а от друга страна ще бъдат използвани за поддържане на изградените и изграждане на нови депа или други съоръжения за третиране на отпадъци. Кое налага въвеждането на тази сметка? – общо взето печалната реалност, в която се намираме, предполагам, че Вие също сте запознати, че по отношение на пълно изграждане на регионалните депа България е много назад, по отношение изискванията на ЕС. Освен това вече изградените регионални депа се оказаха не само недостатъчни, а и с почти приключил капацитет и са необходими инвестиции от страна на общините не само за предстоящо изграждане на регионални депа, но и за разширяването, реконструирането и закриването на вече изпълнилите своята функция съществуващи депа. Това налага натрупване на средства, което за съжаление към момента не се случва на ниво общини и с принудата на императивни норми в закона ние се опитваме да осигурим задълженията на общините да завършват тази дейност и да осигуряват средства за нейното извършване.
По конкретиката на разписаните разпоредби можем да дебатираме. Обръщам внимание на народните представители, че специално по отношение на механизмите за тази банкова сметка са взети всички препоръки и специалното становище на министерството на финансите, така че по отношение на законовия механизъм и финансовото съществуване на подобни банкови сметки е съобразено с действащото българско законодателство.
Следващо основно направление на законопроекта за изменение и допълнение е така наречената такса за депониране на отпадъци, което е изпълнение на мярка 411 от плана за действие на Националната програма за управление на дейностите по отпадъците за периода 2009 – 2013 г., като тази мярка е насочена към постигане на определени цели, свързани с опазване на околната среда, като цел № 1 е намаляване количеството на отпадъците, които постъпват за депониране, удължаване срока на експлоатацията на депата, увеличаване на количествата за рециклиране и оползотворяване на отпадъците и насърчаване развитието на сектора по рециклиране и оползотворяване на отпадъците.
Акумулираните средства, които разчитаме да бъдат получени в резултат на тези мерки ще могат да бъдат използвани за финансиране на проекти за разделно събиране от потока битови отпадъци, както и на отпадъците, подходящи за рециклиране, като метали, стъкло, хартия и т.н. Ще се въздържа от по-нататъшен коментар по тази тема, защото всеки от нас живее в определена община и знае на практика, как стои въпроса с реалното разделно събиране на отпадъците.
В ЗИД на Закона за управление на отпадъците се предвижда, създава се правната регламентация, легалната дефиниция за създаване на подзаконовата нормативна уредба в тази сфера, предвижда се Наредба на министъра на околната среда и водите, която да определи механизмите за акумулиране на средствата и реда за събиране и изразходване на събраните средства, която ще даде конкретния механизъм за предотвратяване и контрола на превозите. Ще даде контролните органи, механизмите на контрол и механизма на отчитане по отношение събиране на съответните такси, предвидени в закона.
Вероятно ще възникне въпроса, защо на подзаконово равнище, а не на законово. – Защото материята е строго специализирана, европейските директиви съдържат редица детайли, които просто не биха могли в един и без това достатъчно пространен огромен закон да бъдат включени без това да отнеме много дълъг период от време, което на практика ние като държава-членка нямаме, докато една наредба много по-оперативно, в рамките на 3 до 6 месеца в зависимост от сроковете, които законодателя заложи в преходните разпоредби би могла да изясни механизма при участието на всички заинтересовани лица, най-вече на Националното сдружение на общините, министерство на финансите и министерство на околната среда. Това са тримата партньори, които следва да изчистят подзаконовата нормативна уредба.
Второ основно направление в измененията на Закона за управление на отпадъците е свързано с редица текстове, във връзка с разрешителния режим за дейности с отпадъци. Има направени промени в чл. 12 на закона, касаещи раздела Разрешение за дейности с отпадъци и необходимите регистрационни документи на юридическите лица, които се занимават с тези дейности. По същество облекчението е за юридически лица, извършващи дейности по временно съхраняване на отпадъци и на мястото на образуването им, както и за лицата, извършващи дейности по транспортирането на отпадъци. За тези категории юридически лица разрешителния режим преминава в регистрационен, което е едно голямо облекчение за бизнеса. Освен това, с едни нови текстове, визирам разпоредбата на чл. 12а, се цели предотвратяване на създалата се практика за не регламентирано събиране на отпадъци на регламентирани сметища. Това са отпадъци от търговска дейност, които се събират заедно с отпадъци от черни и цветни метали и отпадъци от електрическо и електронно оборудване и излезли от употреба моторни превозни средства. По отношение изпълнението на Европейската директива в тази част България също е твърде изостанала. Опитваме се да въведем контрол по отношение на капацитета и броя на организациите, които ще се занимават с различни дейности, като по отношение на така наречените организации за оползотворяване се поставят нови количествени критерии , по отношение на предварително сключените писмени договори за обхващане на определен брой общини с определен брой жители. По този начин целта на министерството е да стимулира реално работещите организации по оползотворяване, да регулира по естествен път бройката на тези организации, т.е. да няма фиктивни юридически лица, които само ползват еко такси, а не извършват никаква реална дейност, която не е в интерес нито на министерството, нито на общините.
Обръщам внимание, че се засилва контрола от страна на министерството по отношение на тези договори не само на един предварителен етап а и в етапа по тяхното изпълнение в период от 3 до 6 месеца. Доколкото знам подзаконовата нормативна уредба ще бъде създаден механизъм при рязка промяна в тези договори цялата информация да се подава до регистрите, които ще бъдат в министерството на околната среда и водите.
Трета основна промяна в закона, която не касае непременно европейските директиви, по-скоро касае българските условия и българския механизъм за изграждане на регионалните депа са редица промени, най-вече това, което е широко обсъждано между нас и сдружението на общините – създаването на един особен вид юридическо лице – нарекли сме ги условно „сдружения”, но целта не е да бъдат сдружения по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, а да бъдат изцяло разписани от този специален закон юридически лица, със своите права и задължения и да бъде регулирано участието на големите и малките общини в тези сдружения, които ще отговарят за изграждането и функционирането на регионалните депа по места. Докато в закона много пространно са разписани правомощията, начина на формиране на нормите, с цел да бъдат изразходвани минимум средства за тяхното създаване и функциониране, като ангажимента на министерството на околната среда и водите е извън законодателните промени, в момента в който закона стане факт критериите за участие на проекти от страна на тези сдружения и на общините да бъде изцяло съобразени със критериите на закона и изискванията по Оперативна програма „Околна среда” това е изключително важно общините да го знаят, че колегите от дирекция „Управление на отпадъците” и „кофезионна политика” от Управляващия орган и от междинното звено, което дефакто администрира оперативната програма работят съвместно и всички тези бъдещи правни норми ще бъдат съобразени с изискванията на ОПОС. Така, че не би трябвало да има опасения от страна на общините, че има разминаване в изискванията на проекта, които в момента се поставят и в изискванията към бъдещите сдружения. Поради факта, че и към момента, досегашния чл. 19а, предвиждаше възможност общините да създават или споразумение или сдружение без да бъде пояснен характера, правата и задълженията и начина на формирането на тези сдружения е предвиден гратисен период от 3 години, в който съществуващите сдружения на общините да могат да довършат започнатите проекти, след което да се пререгистрират по изискванията на нормите на Закона за управление на отпадъците.
Последната категория норми са редица технически и терминологични корекции, които съобразяват терминологията в българския закон с терминологията на европейските директиви. Те са много по конкретика и най-разнообразни, но общо взето основаната цел, политиката на този закон за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците е облекчаването и стимулирането на общините и тяхното участие в изграждането и поддържането на регионалните депа за битови отпадъци.
Това е голямата цел на България, защото по необходими и изградени регионални депа ние сме на едно твърде незавидно място от страните – членки.
От значение за регионалното развитие е, че със законопроекта се въвежда задължение за собствениците на пътищата по чл. 8 от Закона за пътищата, които да отговарят за почистването на отпадъци на пътя, земното платно, пътните съоръжения и обслужващите зони. Т.е. всички заинтересовани лица, които имат отношение по събирането на боклука и съхраняването на регионалната инфраструктура, във връзка с управлението на отпадъците да имат своите задължения. Предвидени са също така съответните контролни функции по отношение на тях в бъдещия закон.
Последна уговорка с Вас, нека сложим картите на масата. Това не е последното изменение на закона за управление на отпадъците. В министерство на околната среда вече се работи следващо изменение, което засяга пълно транспониране на рамковата директива за управление на отпадъците. Изисква се много сериозна работа. На този етап просто не сме в готовност да отговорим на всички изисквания на рамковата директива, но вместо да чакаме нещо да се случи от само себе си, предпочитаме поетапно, това което вече е разработено като механизъм да влезе в законодателството и в рамките на близките 6 месеца ние да подготвим и останалите.
Колегата до мен ми подсказва, че срокът в законодателната програма на МС за 2010 г. е декември тази година ние да вкараме следващия законопроект, който изцяло ще транспонира вече рамковата директива, с което се надявам да приключим транспонирането на законодателството по управление на отпадъците.
Това е в най-общи линии.
На Ваше разположение сме да отговорим на всички въпроси, които Ви интересуват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ – благодаря Ви.
Колеги имате думата за въпроси, мнения, предложения.
Националното сдружение на общините, представителя на кметовете на общини.
Имате ли позиция, становище? Да Ви чуем, ако имате обобщена позиция, която касае тези промени.
КРАСИМИР КУНЧЕВ – кмет на община Костинброд – уважаеми г-н председател, уважаеми господа народни представители, уважаеми колеги!
В момента съм представител на Националното сдружение на общините, г-жа Чавдарова е във водещата комисия по околната среда и водите, надявам се да успее да дойде и тук.
Благодаря Ви за възможността да вземем участие по обсъждането на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците и възможността да изразим своето становище.
Националното сдружение на общините в Република България отстоява позиция за приемане на принципно законодателно решение относно управлението на отпадъците, което ще даде възможност за развитието на съответната инфраструктура, позволяваща предоставянето на качествена и социално достъпна услуга на гражданите. Най-вече това. Общините са заинтересовани от законодателни промени, които ще дадат възможност за успешно усвояване на средствата от Оперативна програма околна среда и да акумулират собствени ресурси за изпълнение на ангажиментите произтичащи от Европейските директиви. Искам тук пред всички да изразя своето удовлетворение от това, че някои наши предложения бяха приети. Най-вече в работните срещи с експертите от министерството на околната среда и водите. Диалогът беше продуктивен, много наши предложения бяха приети по отношение на сдружаване, което се оказа сериозен проблем на общините. По отношение на публично частно партньорство, по отношение формата на собственост, но тези неща са отразени в промените, които ние искаме.
Същевременно очакваме при обсъждането на законопроекта в тази му част да бъдат внесени и други подобрения в тази област.
Два са най-сериозните проблема, които ни притесняват.
С новия Раздел ІVа „Обезвреждане на отпадъци чрез депониране”, разпоредбите на който ще породят проблеми при прилагането им и се нуждаят от преработка.
С този регламент се регламентира ангажимент на собствениците на депа да правят месечни отчисления в „банкова сметка за чужди средства” на съответната РИОСВ, на чиято територия се намира депото. Тези отчисления ще се използват за дейности по закриване и следексплоатационни грижи на съществуващи депа. Въвежда се и нов икономически инструмент – такса депониране, която по своята същност представлява разход за ограничаване на депонирането. По обяснение на министерството на околната среда и водите таксата ще се използва за дейности по отклоняване на количества отпадъци от депата, рециклирането им и изграждане на регионални съоръжения за третиране на отпадъците.
Тази такса също ще се превежда на регионални структури на министерството. По този начин ще се отклоняват средства събрани от данъкоплатците по същество за държавна такса. Подобен опит на предходното правителство породи сериозно напрежение и не е нужно тази практика да бъде повторена отново.
В законопроекта е регламентирано, че реда и начина за изчисляване на такса депониране ще се определи с акт на Министерския съвет, без да е ясна нейната връзка и влияние към такса битови отпадъци. Има опасност от бъдещо съдебно оспорване от засегнати физически и юридически лица за двойно облагане – събиране на две такси за една и съща услуга.
Необходимо е да се осъществи пълно съответствие на този нов Раздел ІVа със Закона за местните данъци и такси, чл. 66, където много ясно е определен съставът на таксата смет. Има вероятност да има съдебно оспорване на тези такси, тъй като физически и юридически лица ще оспорват факта, че двойно се облагат, събиране на две такси за една и съща услуга. Считам, че това са двата основни проблема, който ще поставя на Вашето внимание. Пак казвам в диалог с експертите на министерството на околната среда и водите се изчистиха и се одобриха много текстове.
Надявам се, че народните представители ще дадат своя принос за промяна и подобряване на Закона за управление на отпадъците, с цел постигане на работещ модел за управлението на отпадъците в страната. Общините също сме обезпокоени от забавянето и искам да Ви уверя че ще работим и като кметове и всички представители на НСОРБ в тази посока. Искаме да се приеме един работещ закон, защото това е изключително и само в услуга на нашите граждани.
Благодаря.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ – ПАРЛАМЕНТАРЕН СЕКРЕТАР НА НСОРБ.
Да допълня казаното от г-н Кунчев, без да се опитвам да опонирам на проекта, внесен от министерството на околната среда, просто искам да поставя един въпрос на вниманието на народните представители за размисъл.
С този закон се предвижда създаването на юридическо лице „сдружение на общини”. По същия начин със Закона за водите по отношение на ВиК дружествата се създадоха друг тип сдружения. В Закона за местното самоуправление има отделна глава по този въпрос, но ние постоянно за всеки закон търсим различни форми – атхок решения, които да се прилагат за тази сфера, за другата сфера. Дали не може да се помисли в перспектива за една по-унифицирана форма, която с отделни допълнения да е валидна за всичките сфери на дейност по отношение на сдруженията на общини.
РЕМЗИ ОСМАН – уважаеми г-н председател, колеги и гости!
Моят въпрос е свързан с регионалните сдружения, които се създават и кои участват в общото събрание.
Не ми е ясно какво означава „кметовете на общини с население над 350 хил., души включващи в структурата си обособени райони” – какво се има предвид с „обособени райони”?
Споделям всичко онова, което се каза от представителите на Националното сдружение на общините. По принцип ние трябва да отбягваме създаването или да свеждаме до минимум създаването на регионални сдружения, да задължаваме общините с различни отговорности. Вече има тенденция от предишния парламент лесно да задължаваме общините да създават някакви регионални сдружения със закон.
Тук се създава едно регионално сдружение, в което те биха могли да участват или да не участват. Те си преценяват. От една страна казваме, че съответния общински съвет взема решение, което е правилно. Но в същия момент казваме, че в общото събрание по проект се казва – кметовете на участващите в него общини или от упълномощени от кметовете длъжностни лица. Това е много важен въпрос, защото ще се вземат много важни решения. Може би много сериозно трябва да се дискутира дали така записано е най-правилно. Мисля, че не е най-правилно „упълномощено от кмета лице” а решението от общинския съвет. Ще се вземат много важни за целия район решения.
И на мен не ми е много ясно как ще става, начина за разпределение на гласовете в това регионално сдружение - общото събрание. Посочено е, че гласовете се разпределят помежду си по пропорционалния брой на населението. На пръв поглед е нормално, но не винаги населението, има разпокъсани населени места, с малко жители, но с много населени места. А има компактни места, където 4,5 села оформят цялата община. Повече ангажименти имат общината с разпокъсаните населени места. Може би трябва да се поработи между първо и второ четене, да има по-интегриран подход. Мисля, че и когато обсъждахме субсидиите за общините така подходихме, да не се гледа само населението, гледа се и територията и други параметри. Този въпрос според мен е много важен, защото ще възникнат проблеми, когато функционира вече регионалното сдружение.
За мнозинството, с което се взимат решенията от общото събрание – друг важен момент. Различни подходи има. Може да е с 2/3, може да е с различно мнозинство. Може по конкретни решения да се изисква друго мнозинство от общия брой на общините, не толкова като процент, а като брой на общините. За мен лично не е много приемливо да сложим всички решения под общия знаменател от 2/3.
Кой може да бъде председател на регионалното сдружение – друг важен момент.
Допуска се възможност длъжностното лице да е председател на регионалното сдружение. Това е недопустимо според мен. Значи, общинския съвет взема решение, кмета може да упълномощи община Х и проекта допуска вместо кмета, длъжностно лице да е председател. Аз така го разчитам. Чл. 19 б. Според този текст – не е възможно. Това са много отговорни решения. Може ли длъжностното лице да бъде член на общото събрание от там трябва да се изходи. Аз не казвам, че някой ще злоупотреби, но законодателя е длъжен да пресече предварителни възможности за злоупотреби. Може би в този законопроект е необходимо да има регионални сдружения, не съм специалист по екология и опазване на околната среда, но ние сме комисия, която трябва професионално да се занимаваме с тази част от законопроекта.
И предишния път, когато обсъждахме законопроекта на Джевдет Чакъров аз изразих моето несъгласие, включително и колегите от нашата парламентарна група. Тогава проведохме една дискусия, сега се предлага от правителството този процент да е до 10. Тези моменти трябва подробно да ги дискутираме. Въпросът не е само в процентите, защото правителството може да направи така, че в едно регионално депо, при разчет от сдружението за 10 години или за 5 години, с едно такова решение от правителството може да се получи така, че в някой регион след 3 години общините да не могат да намерят място за депониране на отпадъците. Това беше основната дискусия по проекта на г-н Чакъров. Той предлага 20., това е другата крайност, което е недопустимо.
Повече яснота и дискусия в тази посока очаквам.
Благодаря за вниманието.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ – г-н председател, колеги.
§ 10, т. 2 – общините, които не предприемат в нормативно определения срок действия по подготовка, изграждане .......... и т.н., не могат да бъдат финансирани по проекти в областта опазване на околната среда от ДБ, ПУДОС, други национални и публични източници на финансиране или Европейските фондове.
Ясно е, че за да влезе в сила закона, трябва да има санкции, които да активизират общините да извършват това нещо. Само, че ще Ви помоля този текст да се прецизира, защото така общо казано по всичко, по подготовка, по изграждане, по закриване, след експлоатационни грижи винаги може да се намери, освен кой ще контролира, ако той не отива принципно, а търси за какво да се хване и е написано много общо Европейските фондове. Касае само европейски фондове, които касаят околната среда или се касае и за други.
Примерно селските райони и т.н.
Т.е. прекалено общите текстове могат да доведат освен до пресилени санкции и до тежки съдебни дела между общините и държавата, което не е желателно.
Ще ви помоля за прецизиране на текста, ако считате за нужно между първо и второ четене. Ще се опитаме и ние, но най-добре Вие го направете като специалисти.
Регионалното сдружение не формира и не разпределя печалба, не придобива собственост. Негова дейност е да подпомага и да осигурява съответните общински администрации. А какво се получава, ако формира такава печалба. Къде отива тя? Приема се една такса за депониране от сдружението, от всички общини вътре. Оказва се, че приходите са повече от разходите и остава печалба.
Отговор от залата - Това е остатък.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ - добре.
А дължи ли се данък печалба?
И още една бележка.
Раздел ІVа – обезвреждане на отпадъци чрез депониране.
Чл. 71а за дейността по обезвреждане всеки собственик на депо е длъжен да прави месечни отчисления към РИОСВ и т.н.
Чл. 71в – собственици на депа за инертни отпадъци се освобождават от задълженията по чл. 71 а.
Ще Ви помоля да чуя кака е разликата между едното депо и другото.
И едното е депо за отпадъци и другото. И едното има нужда от рекултивиране и другото.
И чл. 71г –за минните отпадъци. Мисля, че тук не е доуточнено. Те също не дължат такса, когато количеството на депонираните или предвидените за депониране минни отпадъци е преобладаващо има запетайка „и” и нататък не следва нищо в текста. И след това следва т. 2. за изпълнение на дейности по закриване и след експлоатационни грижи на площадката на депото се осигурява финансово обезпечение по реда на Закона за подземните богатства. Значи тук би трябвало да бъде „или” или „ако” и как трябва да бъде формулирано.
Ако попада под разпоредбите на Закона за подземните богатства тогава нищо да не се дължи, но просто да се прецизира кога попада под тези разпоредби.
СТЕФАН ДЕДЕВ – г-н председател, колеги!
Аз също се запознах със законопроекта и по принцип ще го подкрепя, но имам няколко въпроса към експертите.
Те се повтарят с въпросите, които г-н Димитров визира, а именно чл. 71в и 71г.
Тъй като се освобождават от такси – каква е логиката за това освобождаване. Това искам да знам.
Относно 20-те процента, които г-н Джевдет Чакъров е предложил, г-н Осман сподели, че това е голям процент, тъй като в този закон е заложено 10 %, тъй като се прави сметка за това, колко години може да се използва това депо. Днес даже разговарях с г-н Чакъров, има логика да е 10 % за да може по-дълго време да се ползва това депо, а относно Регионалното сдружение, според мен логиката на закона, както е направен – тъй като не всички общини имат депа, трябва да се обединят, явно е, че тук няма логика за печалба или нещо друго, въпросът е да има съвместни усилия на общините за решаване на един проблем, какъвто е проблемът с боклука. Това според мен е логиката.
АСЕН ГАГАУЗОВ – няколко думи ще кажа.
Може би за информация трябваше да чуем по програмата за изграждане на депата за битовите отпадъци. Да се каже, че в България има предвидено да се изграждат толкова и толкова депа. От тях са изградени толкова, предстои още толкова да се изграждат. Основен източник за финансиране са Европейските фондове. Освен това финансиране може да има по линия на ПУДОС с финансиране от ДБ от бюджета на общините, за да стане ясно за какво говорим, защото мен ме притеснява нещо друго. По принцип е хубаво, трябва да се изградят такива сдружения, защото някой трябва да ги прави тези депа. Депата няма да обслужват само една община. Ще обслужват група от общини. Добре, до 5-6 години ще направим предвидените депа, после какво правим. След още 5 г. те ще приключат и пак наново ЕС ще ни дава средства за депа ли, няма да стане тази работа. Подобно на механизма, който се ползва в реалната икономика с амортизациите трябва да има нещо и тук. Или таксата трябва да се дели, да се натрупва някаква сума, която в рамките на ползването на даденото депо минус 2 години да натрупа достатъчния ресурс, с който след това да започне разширение, изграждане на ново депо ли, по някакъв начин за да имаме възможността да направим следващото депо, а не да стане така, че да търсим едва ли не средства от Държавния бюджет за да изграждаме депо, на някой, който не си е свършил работата. В този смисъл трябва добре да се регламентира отговорността на общините и да се знае, че това финансиране е еднократно и след това вече от техните си отчисления за по-дълъг период от време те ще създадат финансовите условия за поддържане на този вид дейност като цяло. Мисля, че това е с таксата, която сега се мъчите да въвеждате да, и това е механизъм, който би могъл да се ползва.
Второ, дали да се ползва или не с решение на правителството. Знайте, основният проблем е тук в София. Докато не се изгради трайно сметище на София въпросът ще бъде много сериозен. Ще се дават пари да се разкарват балите или пряко отпадъците не се знае до кога. Тези оптимистични планове, които ги чувам няма да стане работата. Нито до една, нито до две години София ще има сметище за отпадъци. А тя би могла да запълни няколко регионални сметища за 1 или за 2 години. Този е сериозният въпрос, който трябва да кажете как се решава и как с предимство да се насочат усилията именно тук, за решаването на този проблем. Ако не съществуваше този проблем този въпрос нямаше да го поставяме тук. Останалите общини горе-долу се оправят. Кой със законни, кой с незаконни за 4-5 години този въпрос ще бъде решен. Докато със София този въпрос не стои по този начин. Това е огромен град. Иначе дали и какви трябва да бъдат тези сдружения, мисля, че на второ четене ще се прецизират тези неща, но нека да е ясно как, от къде идва финансирането и по какъв начин ще се изграждат и ще се поддържа тази дейност вече като регламентиран механизъм, който трябва да бъде отразен и в закона. С подзаконов нормативен акт, за който става дума, той е по-гъвкав, но до колко ще бъде уважен нека юристите да се произнесат и дали ще има задължителния характер, какъвто има един закон, най-вече за сдруженията на общините. Това малко ме притеснява, още повече, че общините не са убедени нито че трябва да се сдружават, нито че трябва да разхождат отпадъците си на 60,70 или на 100 км. този въпрос не е решен и си признавам, че не е решен от много отдавна. Не сме ги убедили достатъчно и те не работят в тази насока. Не виждат финансовия смисъл в това да работят, защото все още битува надеждата, че държавата винаги ще дава щом се наложи.
РЕМЗИ ОСМАН – г-н Гагаузов една реплика към Вас. За мен е съществен въпроса. Аз подкрепям Вашето изказване, но не може упълномощени от кмета лица да взимат важни решения. Те могат в един момент да бъдат 60 % от Общото събрание. Това е кардинален въпрос и не бива с лека ръка да го подминаваме.
АСЕН ГАГАУЗОВ – аз не го засегнах този въпрос до толкова, до колкото винаги съм си представял, че кметовете на общините, които участват в това сдружение биха били нещо като борд, който определя политиката и едно съвсем изпълнително тяло, каквото е едно предприятие, което ще си върши работата в зависимост от това, какво и как го е упълномощило това ръководство. За точната схема на това сдружение не отварям дума, защото това ще стане.
МИЛЕНА ХРИСТОВА – г-н председател, уважаеми колеги!
Аз искам да обърна внимание в текста чисто от юридическа гледна точка.
§12 на чл. 19а, ал. 3 – записано е, че общините членове на регионалната система определят собствеността на регионалното депо и т.н., като собствеността може да бъде и е изброено в 3 точки.
В следващите текстове например чл. 19в, ал. 3 е записано, че първото Общо събрание на регионалното сдружение се свиква и ръководи от кмета на общината, която е собственик на терена върху който е изградено или се предвижда изграждането на регионалното депо или която има учредено право на строеж чрез писмена покана до лицата и т.н. Ами ако имаме хипотезата на т. 2 от ал. 3, където е например – собственост на общините, в такъв случай кой свиква Общото събрание. Или имаме публично-частно партньорство.
Може би ако се запише:”който е собственик на депото”, тъй като е дадено определение коя е общината собственик на регионалното депо, ако в чл. 19в, ал. 3 бъде записано, че първото общо събрание се свиква от общината – собственик на депото или по някакъв начин да се изчисти този текст.
Същото виждам в чл. 71е, ал. 1. там е записано че при обезвреждане на отпадъците чрез депониране в регионалното или общинско депо за отпадъци по чл. 28, ал. 4 се отчислява такса депониране в полза на общината, в чиято територия се намира депото или на общината, която има учредено право на строеж върху определения терен за изграждане на депото. И пак, ако имаме община, която е влязла в съсобственост точка 2 или публично-частно партньорство, т. 3, какво се случва тогава, къде отива тази такса?
Имате ли някаква яснота за таксата депониране?
КИРИЛ ГУМНЕРОВ – уважаеми колеги, изхождайки от скромния си опит като общински съветник и като заместник-председател на общинския съвет, като цяло съм категорично против възможността държавата да се намесва и да складира при необходимост отпадъци в депата, но тъй като явно има консенсус бих подкрепил само варианта за 10-те процента. Най-малкото което е, защото смятам, че не е логично все пак държавата да изпълва тези 10 процента безвъзмездно. От друга страна, това е по-малкия проблем. Значи за мен възниква проблема и ще възникне проблем с таксите за депониране на отпадъци. Много ми се иска вносителите да ме убедят, че тази такса ще има възпитателен и възпиращ ефект, който, както се казва ще намали евентуално отпадъците, които ще се депонират. Ще Ви кажа защо аз не вярвам, че това ще стане. Тя би могла да има възпираш ефект, ако на всяко физическо или юридическо лице можем да измерим реално, колко отпадъци дава и този, който дава повече отпадъци да плаща съответно по-голяма такса. Но това практически няма как да стане. И най-вероятно тя ще стане както такса смет, на база данъчна оценка и т.н., което от гледна точка на чисто стопиращия ефект няма да има такъв. Ако целта е само и единствено да увеличим данъчната тежест на хората, да. Само, че аз съм против такъв подход. Да не говорим, че наистина се получава едно положение, при който една услуга ние я облагаме два пъти с две различни такси. Това е нещо, което аз ви уверявам, че много хора, които познавам няма да бъдат съгласни с този подход. Аз също не съм съгласен с този подход.
ЛЮБОМИР ИВАНОВ – мога да говоря, аз съм от Монтана, там имаме изградено регионално депо. Направено е сдружение от 11,12 общини. Какво ме притеснява. Правейки това сдружение, така, както вие искате има общини, които са малки и които са на 95 % държавна субсидия. Значи, те не могат да съберат никаква такса смет дори и превозването на отпадъците в момента от малките общини към регионалното депо са тяхна неимоверна трудност. В тази финансова криза да смятаме, че те ще обложат населението с още някакви пари за мен, просто нямам думи. Отиваме по натам. Самото депо е предадено на общината и като бюджет общината не начислява амортизации. Тя е сложила общинска фирма със 100% общинско участие, която в момента стопанисва депото. А така наречената Ваша такса депониране в момента се събира под формата такса смет, като се залага в такса смет като издръжка на самото сметище. Като управител на тази фирма е подал калкулация, кое колко струва от това нещо. Малките общини трудно се включват в това и основната тежест ляга върху община Монтана. Значи, малките общини просто не си изпълняват задълженията. Не е възможно да се самовъзстановява сметището, защото както ви казах то не начислява амортизации. Ако започне да начислява амортизации върху 20 млн.лв., то така би оскъпило такса смет, че ще следва ново Септемврийско въстание. От тук нататък каквото и да си говорим следващия закон, който ни е поднесен да гледаме, ако София си прати боклуците към Монтана, макар, че ние имаме договор с ЕС на ден, защото имаме кантари за разлика от колегите и се мери боклука, колко тона могат да влязат и колко години е срока на експлоатация на това нещо. Ако Вие го напълните дори и община Монтана не е в състояние да извади 20 млн. по никакъв начин да ги плати и да направи ново сметище. Значи един регион се обрича жестоко. Според мен с тези закони, защото когато ги приемаме на първо четене ние говорим по същността на закона, а не толкова къде, какво да изменим. Според мен с тези закони пренасяме от болната глава на здравата проблема. Не знам Вие ще си го решите, но тук е работа на държавата и пред присъединителните програми. Общините стават все по-слаби, с все по-голяма безработица и ако трябва ние да решаваме проблемите на София, просто това ще е безобразие.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ – ще взема отношение по две групи въпроси.
Първата е свързана със създаването на сдруженията и рисковете, които са възможни в тяхното формиране и функциониране. Не е съвсем разписано в самия законопроект. Надявам се това или да се поправи или да го има в правилници за приложение. Самият механизъм на уточняване на мандата на гласуването, тежестта, не е достатъчно да се каже според броя на населението, ако знаете, колко спорен е този брой на населението от различните статистически данни.
На второ място се упълномощава това сдружение да взима решения, които са присъщи ако се гледат поотделно на общинските съвети и логично е да се запише уважаеми експерти условията при които представителите на общинския съвет, защото това са решения присъщи в повечето случай на общинския съвет да могат предварително да искат санкцията по гласуванията предварително по отделни въпроси в този параграф, където са изброени компетенциите на това общо събрание на сдружението. В противен случай може да се получи, както казаха колегите хаос, един пълномощник, който няма мандат достатъчно ясен да взема решения в ущърб на съответната община и после да стане какафония.
На следващо място по отношение на сдруженията въпреки, че е казано, че те са доброволни се залага една своеобразна санкция на тези, които не се сдружат, отварям скоба и искам да помоля в началото да кажете по чл. 28, ал. 4 регионите обособени ли са вече, какви са, колко са и т.н.
Тъй като говорим за регионални сдружения, трябва да е сравнително ясно до каква степен сме напреднали по отношение създаването на тези региони. Както чувате, болшинството от задаваните въпроси бяха в тази връзка.
Връщам се на другото съображение казано е в 19б, че общините могат да получат финансиране на проект в областта на управление на отпадъците от ЕФ, държавен бюджет, ПУДОС или други само след създаване на регионални сдружения. Каква е тази санкция към останалите общини. Представете си община, която има възможност за създаване на свое собствено депо и капацитет само за тази община Вие ще я обезправите да кандидатства за средства от ПУДОС, държавния бюджет или от Европейските фондове ли? Според мен това е некоректна мярка спрямо общините.
По отношение на спорния въпрос за ползването на запазен процент за държавата. Без съмнение държавата трябва да се справи с това положение, в което сме попаднали от не системното действие и работа. Но, начина по който е записано предполага доста субективизъм при определянето на необходимостта, както е записано. Аз разбирам да се е получила някаква кризисна ситуация която да доведе до огромни санкции и т.н. да се дефинира ясно това и тогава държавата да действа като в условия при криза и бедствия. Обратната хипотеза, когато са нормални обстоятелствата и е субективна преценката влизаме в ситуацията някой да се разпорежда с чужда собственост, защото собствеността, когато е на една община примерно, на едно изградено депо и някой да каже, ние ще определим кое, как и какво ще стане в това депо е противоконституционно най-малкото. Във втория случай би трябвало да се търси съгласие, каквото се е случвало. Но да се действа при всякакви обстоятелства по волята и решението на МС без да са бедствени тези ситуации и без да е изправена държавата пред големи заплахи, в това число и финансово според мен не е достатъчно разумно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ – добре дошла на г-жа Гинка Чавдарова, надявам се, че и в другата комисия дискусията е била толкова задълбочена.
Ще си позволя накрая и аз да направя няколко бележки, изказвания по предлагания законопроект.
Разбира се, вие от министерството ако не можете сега да отговорите на всички въпроси, все пак вземете предвид въпросите, препоръките, изказванията, мненията на всички колеги, които се изказаха, защото те не са просто така, а трябва да им обърнете внимание, за да може на второ четене всички те или повечето от тях да бъдат отразени и да се приеме закона в по-добър вариант.
Най-напред по § 9 – вече се каза. Може би става въпрос за Столична община и тези градове, които имат районно деление, а не изобщо.
§ 10, чл. 17, ал. 1 – кметът на общината самостоятелно и съвместно предприема действия. Не е ясно, кои са другите общини. Защото по-нататък вече се каза, че едва ли не императивно се казва: общините от даден регион, определен в тази програма, създават сдружение. Ами ако и на много места в закона е казано, че в последствие може и други общини да се присъединят, т.е. не е сигурно, че всички общини от даден регион в програмата ще бъдат още от началото членове на това сдружение. Най-малко трябва решение на общинския съвет. Може и да се забави във времето. Не е ясно с кметовете на кои общини. На всички, или на тези, с които е учредено сдружението.
§ 12, чл. 19а. Е с неясно съдържание по отношение на регионалната система за управление на отпадъците, какво представлява, какъв е статута на системата. Вменени са й функции, които са присъщи на регионалното сдружение, а не на самата система като такава, по –надолу се говори за системата. Общините, членове на регионалната система, определят собствеността и т.н. вече се коментира и този текст по отношение собственика на депото.
Освен това, не може транспортните разходи да бъдат едни и същи, ще бъдат различни за всяка община. Още повече общината, на чиято територия се намира депото не би следвало да се плаща такава такса.
§ 13, чл. 19б, ал. 11. казахме вече, че общините, включени във всеки от регионите по чл. 28, създават по реда на този закон регионално сдружение. Значи се изключва възможността, ако една община е намерила решение, партньор, публично-частно партньорство сама да си направи депо и да си реши проблема с отпадъците, задължително трябва да влезе в такова сдружение. Така се разбира, както е записано императивно този текст. Или пък ако съответния район се състои само от една община това означава ли, че тя няма да получи финансиране, както преди малко се каза.
В ал. 12 на същия член е предвидено, че община, която откаже да участва, предизвика забавяне, осуети функционирането заплаща вредите и пропуснатите ползи на останалите общини. В същото време в ал. 6 се казва, че за възникване на регионалното сдружение не е задължително участието на всички общини от региона. Следователно една община ако не участва и това не е попречило на останалите, какво да им плаща?
В чл. 19в, ал.2 – по отношение на общото събрание се казаха много неща – в какво се изразява съвещателния глас на областния управител, също трябва да се изясни. В ал. 5 е предвидено, че общото събрание се провежда ако на него присъстват или се представлявани кметовете на всички общини, създали регионалното сдружение. Това означава ли, че ако някой не присъства, но с присъствието на останалите, в т.ч. и на такива, които са се присъединили в последствие и се осигурява необходимия кворум за взимане на решение, събранието няма да се проведе. Защото по-долния текст казва – общото събрание се провежда, ако на него присъстват или са представлявани кметовете на всички общини и по-надолу казва, при липса на кворум. Какъв е кворума – 100%. След като всички кметове трябва да присъстват?
Да не говорим, че следващата вече разпределя гласовете пропорционално броя на населението, не зная как точно ще се разпредели тежестта на всеки един от тези които гласуват кметове. Много сложна формула ще бъде.
В § 14, чл. 23, ал. 2 – за тези 2 %. Аз мисля, че трябва да има процент и задължение на общините, където има изградени регионални депа със средства от републиканския бюджет или от евро фондовете да приемат отпадъци и от други общини, не само защото сме общини в Република България, а и защото по независещи в общините причини, понякога, тези депа, които трябва да са изградени до сега не са направени. И тази година в Закона за бюджета гласувахме средства за общини за депа и сега не могат да разберат как една община не може да ползва това депо, за което са дадени целеви средства от републиканския бюджет. Т.е. от всички данъкоплатци. Значи, този текст трябва да остане, процента дали 10 или повече е спорно, но така или иначе, както е записано от оставащия капацитет е резонно.
§ 49 – обезвреждане на отпадъците чрез депониране.
За дейностите по обезвреждане на отпадъци чрез депониране всеки собственик на депо е длъжен да прави месечни вноски. Само собственика на депото, или общината на чиято територия се намира или както е решило сдружението той плаща или всички, които ползват това депо, тази такса. Да не говорим, че самото заглавие „Обезвреждане на отпадъци” става въпрос само за финансиране на тази дейност – може би трябва да бъде „финансиране обезвреждането на отпадъците”, защото всички текстове са свързани с това, как се финансира обезвреждането на отпадъци.
И § 89 – какво става със сдруженията които вече са изградени. Тук се казва в Монтана. Да кажем и в нашата община в Разлог също има такова сдружение. Трябва ли да ги прекратим, след като те вече са кандидатствали за техническа помощ, започнали са някакви процедури, какво става с тези сдружения. Някъде пише че прекратяват дейността си. Какво става с подписаните споразумения, договори с МОСВ, с други партньори – как така?
Това е, което имам да кажа. Законът е много тежък и ние като комисия имаме отношение най-вече по текстовете, които касаят общините, но и не само това. Въпросите, които бяха поставени бяха много. Но нашето желание е да ги вземете предвид когато подготвяте закона за второ гласуване и да сме убедени, че гласуваме възможно най-добрия вариант на закона за управление на отпадъците към настоящия момент разбира се.
КЛЕМЕНТИНА ДЕНЕВА – преди да започна по конкретните въпроси ще направя една уговорка.
Уважаеми народни представители, министерството на околната среда и водите си дава сметка за тежкото положение на всички общини. Безкрайно сме наясно, че императивния характер на голяма част от нормите изобщо не се харесва на общините, само че всички сме наясно, че практиката до момента е че община с община не се е разбрала. Има милиони примери в досегашните сдружавания на общините или сключването на писмени споразумения. България не може да си позволи повече този лукс да се върви в различни посоки, в зависимост от това какво е хрумнало на три общини в Североизточна България и още толкова в Южна България. Затова като политика и цел на министерството в тези изменения да се създаде една обща цел, един общ път, по който да вървят всички общини.
По въпроса – защо да бъдат сдружения. Аз изрично подчертавам, че те условно са наречени сдружения но по своята правна същност това са особен вид юридически лица създадени със закон. Не правете аналогия със сдруженията, които са на доброволен принцип, които са изградени на съвсем други принципи по Закона за юридическите лица с нестопанска цел и които в нашия случай по отношение изискването за отстояване устройството на структурните фондове за съжаление се оказа, че не вършат никаква работа. Ще Ви кажа, защо. Съжалявам много, може би трябваше факти и данни да подготвим, както каза г-н Гагаузов, ще се въздържа от конкретика, защото рискувам да сбъркам цифрите, а е не коректно да Ви давам не коректни данни, но като цяло проектите на сдруженията, които са създадени до момента са изразходвали до момента огромни средства по Оперативна програма Околна среда, които средства са единствено и само за тяхното формиране. Реална дейност отчетена – никаква. В момента ние имаме проблем с отчитането на тези проекти пред ЕК. Изобщо не е сигурно, че ние ще получим потвърждаване от ЕК за изразходването на тези средства, което на практика, знаете какво означава. Ако не получим това потвърждение ще трябва да се финансира от държавния бюджет. Това разхищаване на средства просто трябва да спре. С тази доброволност на сдруженията ние нямаме механизми да контролираме. Ние имаме механизми да контролираме конкретния проект, но какво се случва между взаимоотношенията на общините, ако няма императивни норми в закона, ако няма норми, които да регламентират дейността на този особен вид юридическо лице, ако искате бихме могли да го наречем нещо друго, но то трябва да се разпише в закона с всичките си права и отговорности.
По отношение питането – може ли да се създаде универсален вид сдружение за всички дейности, като се цитира Закона за ВиК дружествата и сдруженията там, би било чудесно, но до момента колегите юристи не сме го измислили. Ако това се приеме, което предполага промени в редица основни закони, които засягат и други обществени отношения и ще бъде много дълъг и тежък процес.
По отношение усвояване на средствата от структурните фондове – задължението на България за изграждането на регионални депа, ние трябва да сме безкрайно наясно, че тези средства ще ги имаме в рамките на следващите 2 до 3 години и след това няма да имаме такива пари за изграждане на депа. България е безкрайно закъсняла и приемаме всички онези забележки по коментарите за самите права и задължения вътре в сдруженията. Ще сме благодарни на предложения за второ четене, за редакционно изчистване на текстовете. Трябва да Ви кажа, че това е 11 вариант на законопроекта. Ние го работихме в много съкратени срокове и бих казала в много добро сътрудничество със Сдружението на общините. Желаем да продължим в тази посока и наистина на второ четене текст по текст, ще очакваме Вашите експерти да ни съдействат максимално.
По отношение на питането – вече за градовете казах, че се има предвид градовете с районно деление, поради това, че самите райони могат да бъдат със статут на окръжни градове по брой население и се разрешава възможността те да използват различни организации и да сключват различни договори.
По отношение на забраната, ако една община се отдели от регионално сдружение да кандидатства по проекти – няма такава забрана. Ако правилно четете ал. 2 тя е само за общините, които не предприемат в нормативния срок съответните действия. Има изричен текст, в момента не мога да цитирам, но бихме могли да ви отговорим писмено, който казва, че ако една община не желае да влезе в регионално сдружение тя може да търси самостоятелно решение за изграждане на депо. Най-добрия пример е София.
Не бих искала ЗИД на Закона за управление на отпадъците да се свързва единствено с проблема и кризата в София. Това са две принципно различни неща. повече от ½ от предвидените регионални депа за градове над 150 хил. души не са изградени в България. Каквото сме длъжни да направим по директива на ЕС.
Колегата ще ви отговори.
СТЕФАН СТЕФАНОВ – 56 са общо регионалните депа, включително и за производствени отпадъци, които са 6. 23 са построени, остават още 27 с тези за производствени отпадъци.
КЛЕМЕНТИНА ДЕНЕВА - На въпроса на г-н Осман. Никой в министерството не е написал текста за упълномощеното длъжностно лице, с цел да измества функцията на кмета. Направено е единствено за удобство, ако някой кмет не се счита лично компетентен, ако предпочита да възложи неговата функция на специалист да има тази възможност. Ако Вие прецените този текст може да отпадне. Ще се съобразим изцяло с мнението на общините в случая. Отговорността при всички случаи е на кмета. По отношение на текстовете, това, което се подхвърли от Вас, че би могло да се вземе решение на общинския съвет.
Практиката показва, че в случаите, когато общинския съвет и кмета са от различни политически сили решение просто не може да се вземе. Патова ситуация. Затова законопроекта е предприел определен подход от колкото оперативната дейност е на кмета да може той оперативно да движи въпросите, засягащи управлението на отпадъци, независимо от това дали са в период на избори, дали общинския съвет се сменя или не.
Ние сме отворени към всяко предложение без изобщо да политизираме въпроса в тази посока, ние искаме да има една фигура, един механизъм, който да гарантира взимането на решение, защото проблемите на регионалната система за отпадъци не ги интересува кмета от коя партия е.
От гледна точка на отчитането на проекта оперативна програма „Околна среда” нас не ни интересува кой в момента е кмет на града Х, нас ни интересува че община Х е бенефициент по ОП и тя трябва да следва стъпките, посочени в изискванията към ОП за да можем да усвоим тези средства, защото процента на усвояване на средствата също не е голям. И аз ви казах за какво е. За създаване на сдружение, за правене на обучение, за писане на документи, неща, които би следвало да са за сметка само на техническа помощ, а не на основни проекти по програмата. За съжаление това е действителността към момента. Ние се опитваме да дадем тласък на цялата дейност. До колко сме успели, това е друго.
По отношение на санкциите в § 10, чл. 17, ал. 2 – естествено, че става дума само за ОП „Околна среда” а не за други. Ще го уточним, това е редакционна корекция.
По отношение на Раздел ІVа – обезвреждане на отпадъци чрез депониране
Колегите ще дадат подробните аргументи, защо се изключват собствениците на депа на инертни отпадъци. Те имат своята логика. Може би е наш ангажимента да направим една по-сериозна кампания за цялостната вътрешна логика на тези текстове.
Философията на закона за съжаление предвижда принуда от страна на държавата по отношение на общините и аз не го скривам, в добрия смисъл. Текстове на закона които да принудят общините да предприемат съответните действия. Това е заложено в закона.
ЛЮБОМИР ИВАНОВ – значи, Вие казвате, че кмета на на дадената община участва в нещо. Той не е получил решение на общинския съвет за съгласие. Той трябва да приведе някаква такса в това сдружение, без решение на общинския съвет кмета не може, защото това е самоуправство и утре ще го дадат на прокурор. Затова, като казваме за общинския съвет, както министър-председателя го избира парламента и тази изборност в общината се предава, заложете го в закона, нищо лошо не ви казваме.
КЛЕМЕНТИНА ДЕНЕВА – заложени са конкретни срокове, през които общинския съвет трябва задължително да вземе решение по отношение участието в регионалното сдружение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ – вие в закона вменявате права и задължения на кметовете, без санкция на общинския съвет, което прави невъзможно тяхното участие в тези сдружения без съгласие, без съответните решения на общинския съвет.
Вие казвате, определяме кметовете, защото има проблем някъде, но без решение на общинския съвет те не могат да вършат никаква работа в тези сдружения, защото няма как, включително финансово и друго разпореждане на общината.
РЕМЗИ ОСМАН – не е сериозно. Ако в общинския съвет има различни политически сили. Вижте, демокрацията също има цена. Има процедури много по-тежки решения, един път, два пъти, имало е случай на бойкотира, не се полага клетва и това сме го изчистили. Т.е. има случай когато в определен случай в някой общински съвет не могат да се разберете, тази процедура трябва заедно да я изчистим. При не разбиране ще сложим клауза, първа, процедура, втора и на третия път трябва да се разберат, но не можем да се оправдаваме с това неразбирателство в общинския съвет, отговорността е тяхна. Не м
КЛЕМЕНТИНА ДЕНЕВА – благодаря г-н Осман, целта беше да сложим механизми и срокове, които да ги принудят да вземат решение в унисон и да върви работата. Ако до второ четене измислим по-добър механизъм така, че да принудят и кмета и общинския съвет да гледат в една посока, в интерес на данъкоплатеца ще е добре. Приемаме и сме отворени за всякакви добри предложения в тази посока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ – целта е ясна, средствата са важни. По другите въпроси за тази регионална система. Ще прочета преди да се отговори – създават регионална система за управление на отпадъците, състояща се от регионално депо или други съоръжения за третиране на отпадъци. И една алинея по-надолу казва:
Общините, членове на регионалната система – означава, че общините са или регионално депо или друга система за отпадъци то така излиза.
СТЕФАН СТЕФАНОВ – г-н председател, в желанието си да отговоря на всички възникнали въпроси започнах да се обърквам в записките си, защото на голяма част отговори г-жа Денева, така, че моля да ме извините ако пропусна нещо.
Наистина редакционно вие сте прав, но така или иначе съществуват двете понятия регионално депо и регионална система, като регионалната система е понятие което включва и тези помощни съоръжения и инсталации, като претоварни станции, сепариращи инсталации, компостиращи инсталации, които спомагат цялостния процес на отпадъците да бъдат количествата потоци към депото намалени, отклонени или като цяло отредени за рециклиране, компостиране и т.н. на по-отдалечените общини е предвидено на тяхната територия да има такива претоварни станции, където те вече са периферията на регионалната система и ще се опитам да отговоря на г-н Иванов и г-н Гумнеров, че това е механизъм който солидарно да разпредели средствата за транспорт на по-отдалечените общини и влизайки в тази регионална система, т.е. до претоварната станция цената да бъде еднаква, все едно че е отишла до самото регионално депо. Цената в регионалната система за всички общини-членове ползващи регионалното депо и на това сдружение ще бъде еднаква за депонирането на услугата, която предлага оператора за това депо. Различна ще бъде цената между различните регионални системи в страната. Т.е. всяка система ще определя еднаква вътрешна цена. Но еднаква ще бъде цената на тази такса по ал. 6 на § 12, която е компонент от цената освен за депониране и общо цена, но тя е подпомагаща цена депонирането на отпадъците, които са рециклируеми, компостируеми да бъдат намалени. Т.е. максимално малко, тя е една наказателна – максимално малко от тези отпадъци да постъпват на депото Тя ще бъде определена с акт между двамата министри. Наредба между министъра на финансите и министъра на околната среда и водите. Това ще подпомогне създаването на такива системи при въвеждането на разделно събиране, за сепариране на отпадъците, които ако отидат там ние можем да претърпим наказателни санкции от ЕС, каквато практика се създава по отношение на софийските отпадъци.
Относно 10-те процента, които са предвидени с решение на МС това става дума във време на криза, каквато оприличаваме ситуацията със софийския отпадък, каквито могат да се създадат навсякъде, където депата не са изградени, но това нещо няма да стане с механично решение без да бъде преценено в кое от депата може да бъде избрано за тази цел. Естествено, там където остават само 10 % никой няма да вземе решение за използване на този капацитет. Така, че не с административен акт, който да не бъде подложен на логика предварителна.
Там цената ще се заплаща, няма да бъде безвъзмездно, а по цена на тези общини, които депонират в това депо. Т.е. държавата няма да каже отпадъците на Варна да отидат в Шумен безвъзмездно и шуменци да бъдат недоволни от този акт.
За инертните материали бих казал, че те са направени като изключение за които не се заделят такива средства, защото средствата за закриването на депата, за отстраняването на вредните фактори, които се генерират при депонирането при битовите отпадъци, процеси, които допълнително замърсяват почва, въздух води при инертните депа не съществуват, не се образуват такива странични вредни продукти. Там тези пари са точно за елиминиране на тези вредни фактори на тези допълнително образувани странични ефекти.
ТЕОДОРА ЖЕЛЕВА –МОСВ – всяка държава членка може да вземе решение инертните отпадъци да не бъдат рекултивиране, така, както се рекултивират депата за неопасни отпадъци. В този случай, защото рекултивацията на инертни отпадъци не изисква такива сложни технически процедури по закриването им. Геомембранни, дренажни слоеве, газова система и т.н. закриването на тези инертни депа става отново с някакъв инертен материал, в този смисъл и ние като държава членка вземаме това решение тези депа да не се закриват по сложни начини и методи и да се дават допълнителни средства за това нещо. Така, че тези депа няма да бъдат закривани по начина, по който закриваме депата за битови отпадъци.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ – нов, все пак, колкото и да не се изискват сложни процедури, най-малкото трябва да се засипе с някакъв инертен материал, пясък, пръст, трябва да се засадят борчета примерно, а всичко това струва пари.
ТЕОДОРА ЖЕЛЕВА – да, но не колкото другото депо.
Емил Димитров – направете по-ниска такса, но да има средства, с които да се рекултивират иначе така ли ще ги оставим като паметник на безхаберието.
СТЕФАН СТЕФАНОВ – не, това са пренебрежими суми, които общините могат да си позволят, тъй като те са по възможността на общините да закрият такива депа, които са част от депата за битови отпадъци, като отделни клетки в клетките, така че тази текста, която те събират за общата рекултивация е условно казано за едно такова мероприятие.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ – аз искам да предложа на вносителите да предложим максимален срок за внасяне на предложения по второ четене, за да се направи един добър закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ – много неща могат да се кажат, все пак мисля, че на всички колеги беше дадена възможност да изразят своето мнение. Бяха направени много бележки и вие трябва да ги вземете предвид при изготвянето на закона за второ четене.
Предлагам ви колеги да приключим по дебата по този наистина много-важен, тежък закон, който ще породи много, много дебати в пленарна зала, убеден съм и реакции от страна на общините, защото твърде брутално се влиза в територията на общините. Държавата отново показва сили и мускули, като налага правила, норми и задължения, макар и целесъобразни, но по начин, който не винаги е приемлив и по възможен от страна на някои общини, но това е политика, която държавата решава да прилага.
Предлагам ви да приключим с дискусията и да преминем към гласуване най-напред на първия законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците, № 954-01-20, внесен от Джевдет Чакъров: който е съгласен, моля да гласува”за” -0, „против” – 8, „въздържали се” – 5.
Законопроекта не се приема.
Подлагам на гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците, № 002-01-2, внесен от МС: който е съгласен, моля да гласува: „за” 6, „против” – 0, „въздържали се” – 7.
С една дума, какво се получава, в този вид законопроекта не се приема.
Благодаря на всички за участието.
Закривам днешното заседание.







ПРОТОКОЛЧИК: ПРЕДСЕДАТЕЛ:
В. Бойчева инж. Л. Татарски