Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, № 054-01-2, внесен от н.пр. Галина Банковска, Иво Димо и Ивелин Николов.
2. Запознаване с ръководството на Асоциацията на геодезическите фирми.
3. Запознаване с ръководството на Агенцията по геодезия, картография и кадастър.

---

На заседанието присъстват: - г-н Иван Ценов – заместни-министър на физическото възпитание и спорта, г-жа Силвия Миндева – главен юрисконсулт в министерството на физическото възпитание и спорта; г-жа Надежда Желева – консултант в министерството на физическото възпитание и спорта; инж. Ангел Янакиев – председател наАсоциацията на геодезическите фирми, г-н Александър Лазаров – и.д. на Агенцията по геодезия, картография и кадастър.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Добър ден колеги и гости!
Имаме необходимият кворум и можем да започнем днешното си заседание.
Дневният ред Ви е известен, ако имате други предложения за включване в него, имате думата.
Доколкото виждам нямате други предложения.
Започваме с обсъждане по т. 1.
Надявам се, че всички сте се запознали с предложения законопроект за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта. Макар и да не сме водеща комисия е редно да направим дискусия и да предложим решение, което да предложим на Народното събрание.
От името на вносителите – имате думата да ни запознаете със мотивите на законопроекта.
ИВО ДИМОВ – уважаеми г-н председател, уважаеми колеги, уважаеми г-н заместник-министър!
Аз съм един от вносителите на този законопроект за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, като основния акцент, който поставяме аз и колегите е развитието на физическото възпитание и спорта и социалния туризъм, който несъмнено е подчинен на наличието на подходяща модерна спортна база, обекти и съоръжения. С направените предложения в изменението на закона целим създаване на нови разпоредби, съгласно които върху недвижими имоти публична или частна, държавна или общинска собственост може да се учредява безвъзмездно право на строеж за строителство на национални, тренировъчни или състезателни спортни обекти или съоръжения за нуждите на представителните отбори или спортни федерации, които са лицензирани по реда на Закона за физическото възпитание и спорта. Упоменато е подробно как и по какъв ред могат да се придобиват. Срокът, който предлагаме е да бъде не по-дълъг от 20 години и по този начин поставяме рамката на един закон, който до голяма степен обуславя това, което в последните 20 години беше позабравено от държавата. Обновяването, реновирането и изграждането на нови спортни обекти. Повтарям отново за нуждите на федерации, които са лицензирани по Закона за физическото възпитание и спорта. Надявам се, че Вие сте се запознали основно с проекта, искам да кажа, че наистина има неща, които ще се доразвият между първо и второ четене. Имаме и становище на правния отдел на НС, напълно се съобразяваме с това, което предлагат те и ако Вие подкрепите нашето предложение, между първо и второ четене ще се съобразим с всички направени бележки. Тук е момента да ви помоля, мисля, че всички сме единодушни, че в последните години наистина спорта и съответно базите бяха позабравени и да Ви помоля да се отнесете с необходимото внимание към това, което предлагаме и да дадете Вашите предложения, ако имате такива във водещата комисия в която аз участвам.
На Ваше разположение съм да отговарям на вашите въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ – благодаря на колегата.
От страна на министерството г-н Ценов – заместник-министър, моля за вашето мнение по внесения законопроект.
ИВАН ЦЕНОВ – заместник-министър на ФВМС – уважаеми г-н председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Преди да кажа становището си, първо искам да благодаря на вносителите, защото смятам, че така направеното предложение изцяло кореспондира с политиката, която министерството е приело и искам да апелирам към комисията да приеме тези предложения, защото действително проблема със спортните бази е един от най-сериозните проблеми на българския спорт, а това до голяма степен ще окаже много добро влияние на този процес.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ – преминаваме към дискусия по предложения законопроект. Имате думата.
СТЕФАН ДЕДЕВ - г-н председател, колеги!
Аз имам само едно питане към вносителите.
В § 1 се създава чл. 59 г. „Правото на строеж се учредява в срок не по-дълъг от 20 години на спортни федерации, лицензирани по реда на този закон.”
Не знам какво се е имало предвид.
Възможно ли е да се добавят „и спортни клубове, национални спортни организации” защо се цитират само на спортните федерации. Това е първият ми въпрос.
Втори въпрос – в ал. 7 – в случаите по ал. 6 държавата или общината придобива правото на собственост за изградения спортен обект или съоръжение на цена, определена от независим оценител, която не може да бъде по-ниска от данъчната оценка на имота. Редът за определяне на оценката е описан в Правилника за прилагане на Закона за физическото възпитание и спорта.”
Значи, след 20 години този обект става държавен или общински. Кое налага равното му изкупуване от държавата или от общината?
В ал. 8, т. 3 – са налице основания в други закони – според мен е малко общо- не би ли могло да се конкретизира.
Това са ми забележките и питанията по-точно.
ИВО ДИМОВ – г-н председател, ако ми разрешите да отговоря.
Забележките и питанията са Ви основателни. Аз пак казвам, тук в момента идеята е да представим основната рамка на закона, а всичко което е свързано като допълнение, като предложение да ги развием между първо и второ четене.
За ал. 7 бих могъл да отговоря така – това е една хипотеза, която е нормално да предвидим в закона, ако съответната федерация не може да поддържа този обект и реши този обект да бъде прехвърлен съответно на общината или държавата по-рано от установения 20 годишен срок, за което се отдава имота, предвиждаме хипотеза, при която да бъдат съкратени тези 20 години и по този начин да се прехвърли.
Относно ал. 1 мисля, че на първо място е необходимо да поставим федерациите, националните приоритети, защото пак казвам за последните 20 години държавата имам чувството, че е абдикирала от спорта. Вие сте абсолютно прав, че клубовете също имат нужда от подобна помощ от страна на държавата но, мисля че това допълнително можем да го уредим. Тук по-важното е да направим така, че наистина спортните федерации, националните отбори да имат възможността да се подготвят, защото те са лицето на България. Само да допълня, че докато ние си обясняваме колко велика спортна нация сме, хората по света инвестират в спортната база активно и измеренията между съответните страни и градове по-скоро са измерения на базата на спортните успехи.
За момента спортните клубове не са предвидени, но можем да ги предвидим.


ИВАН ЦЕНОВ – заместник-министър- ако разрешите г-н председател да се намеся.
Структурата на спорта в България дали е както беше до скоро Държавна агенция за младежта и спорта, сега министерство – министерството кореспондира изцяло с федерации. Ние се стремим до минимум да намалим контактите на министерството с клубовете, защото в България за всеки един отделен спорт федерацията е институцията, която отговаря за развитието. Лично мое мнение е, това не сме го коментирали, но аз смятам, че прекалено свободно ще стане, ако могат и клубове да кандидатстват по такъв начин за имоти. Федерациите са отговорната институция за спорта. И тук говорим за такива обекти, които биха се построили, които имат национално значение, където се подготвят национални състезатели и т.н.
ИВО ДИМОВ – едно допълнение.
Ако една спортна федерация направи подходяща база тази база може да се ползва от съответните клубове.
КИРИЛ ГУМНЕРОВ – уважаеми колеги, ще започна първо с уговорката, че категорично подкрепям една такава подобна инициатива. Но подкрепата ми на този етап свършва до тук.
Начина по който е формулиран текста, имам много резерви, защото нещата за мен не са изчистени и аз не знам, дали между първо и второ четене ако приемем законопроекта в този дух ще могат да бъдат изчистени.
Първо, върху недвижими имоти може да се учредява безвъзмездно право на строеж за строителството на национални тренировъчни и/или състезателни спортни обекти.
Започвам с думата „може”. Доколкото аз разбрах от текста, те се учредяват по предложение на министерството, с разрешение на МС от областните управители върху държавни имоти. Тази думичка може много ме притеснява, защото ако един председател на федерация е любимец на тези които управляват, той ще получи имот, а другия, който не е любимец няма да получи правото съответно да строи и да се развива. Това е от една страна. От друга страна, какво представляват тези тренировъчни или състезателни спортни обекти и/или съоръжения за нуждите на представителните отбори. Утре федерацията по еди кой си спорт ще си вземе един хубав парцел в София и за нуждите на федерацията ще си направи една хубава бизнес сграда. Един прекрасен фитнес, чрез който нещата ще минават на търговски начала. Далеч съм от мисълта, че се прави за това разбира се, но съществува презумпцията че може и така да се изтълкува текста.
Правото на строеж се учредява за срок не по-дълъг от 20 години. След това какво става с тези сгради, които са изградени. Просто получават правото на разпоредителни сделки самите федерации с тях. Тези 20 години нямат право на разпоредителни сделки. Има логика да се защитят самите федерации, до колко е 20 години, това вече да реши вносителят дали е подходящ срок. За мен лично е дълъг срок.
По отношение на общинските. Тази дума може, още повече, когато става дума за общинска собственост, която се дава с разрешение на общинските съвети и кметовете, там нещата стават още по-разтегливи. Или трябва да въведем единни правила или всеки общински кмет ще дава само на този, който е от неговата партия шеф на федерацията или на съответното лоби. Ще спра до тук. На този етап ще се въздържа от подкрепата на закона, но като цяло подкрепям тази идея. За пръв път се прави нещо по този въпрос.
МИЛЕНА ХРИСТОВА – ще акцентирам върху два въпроса.
На първо място, доколкото в Закона за държавната собственост е записано, че с имоти публична държавна собственост не може да има разпоредителни сделки, да се учредяват ограничени вещни права. Освен на концесия. С тази промяна, която се прави сега в този закон и в заключителните разпоредби в Закона за държавната собственост, ние правим една много сериозна промяна, която мисля, че трябва по-добре да обмислим, дали трябва да я направим точно в този вид, защото ако в ЗДС промяната,която се предвижда сега се направи, че имоти публична държавна собственост могат да се обременяват с ограничени вещни права, само в случаите определени със закон трябва да се каже в този закон, кой трябва да го прави това нещо, а не в отделните закони, където е посочено, че ще се учредяват такива ограничени вещни права, това учредяване да се прави от различни лица и различни институции.
Другото нещо, което искам да отбележа е, че с този законопроект идеята, ако е да се направят повече спортни бази, за да може повече млади хора да тренират в тях, за да бъдат дисциплинирани и да не се занимават с неща, които не са подходящи съм съгласна. Но от този законопроект, аз виждам, че той е само за федерации, за строителство на национални, тренировъчни или състезателни спортни обекти, съоръжения, за нуждите на представителните отбори. Това означава ли, че тези спортни бази, и спортни зали ще бъдат само за представители на представителните отбори. Хубаво е да помислим за едни такива, спортни бази, където да тренират повече млади хора, защото младите хора могат да бъдат не само състезатели в една или друга област, а просто за самия спорт.
Това са двата въпроса, върху които искам да акцентирам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ – акцентираш на ползването на тази база и от други категории спортисти, а не само от представителните отбори.
МИЛЕНА ХРИСТОВА – да, защото така, както е предложен текста не се знае в какъв обем ще бъдат изградени за спортни, така, както каза и г-н Гумнеров и какви ще са допълнителните, съпътстващите съоръжения.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ – аз искам да поставя две групи въпроси.
Първата е, че с изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта се правят съществени, изключително съществени промени в Законите за собствеността, което по принцип не е коректен механизъм за промяна на Закона за собствеността. Намеренията са добри, но ние правим нещо, принципно различно от тезите залегнали в Закона за собствеността. До сега работата с публична държавна собственост е чрез концесия, което не променя собствеността, а тук учредяваме вещно право макар и срочно и се променя формата на собственост за този период.
На следващо място – същността на предложените текстове. Не зная дали умишлено, но от текста по ал. 1 не става ясно – създава се впечатлението че иде реч за изграждане на зелена поляна на спортни съоръжения. Не говорим за терени, а говорим за имоти, което означава че там се цели отреждането на собственост, отреждането право на строеж, което включва пристрояване, надстрояване и т.н. върху съществуващи съоръжения. Това вече е малко по-различно, когато в тази хипотеза казваме това да стане безвъзмездно. Притеснява ме и ал. 6, която се допълва в ал. 7 – когато една федерация не може да функционира повече по отношение издръжката на този обект, по този текст тя трябва да го продаде на общината или държавата по определени цени. Това може да се случи в предпоследната 19 година. До тогава общината или държавата е предоставила безвъзмездно правото на строеж и в един момент, че тя трябва да плати за придобиване на тези съоръжения. И като прикрепим това към липсата на яснота, какво става след 20-та година с тези съоръжения, чии стават, безвъзмездно или възмездно, т.е. има много въпроси в това отношение според мен. Това според мен са два съществени въпроса, на които трябва да се даде отговор, преди да продължим натам.
АСЕН ГАГАУЗОВ – доста неща се казаха.аз искам да напомня, че в сега съществуващия вариант на законодателството има възможност обекти публично държавна и публично общинска собственост да бъдат предоставяни, но там процедурата е по-сложна, в смисъл Закона за концесиите казва какво трябва да се направи и най-вече е състезателна – задължително. Този вариант дава правото да се избере инвеститор в случай федерацията и аз си мисля, че това също ще е пречка за някои от отборите, както знаем са федерация във федерацията, които имат възможност да инвестират, но няма да могат да го направят. Затова нека министерството да помисли, дали е необходимо да се разширява обхвата и да не е само на федерациите.
Другото като не яснота – добре, либерализираме режима по който да може да се предоставя. Няма лошо в това, тъй като ще се изгради съоръжение, от което няма кой знае какво да се печели. В този принцип аз съм за либерализиране на тази възможност и нека това да стане. Притесняваме дали е изрядна процедурата – нека юристите да се произнесат. Знаете, че при концесионирането не променяме вида на собствеността в нито един момент от предоставянето на тази концесия. Имаме такъв пример и общински и държавни концесии, които са осъществявани. В този смисъл не оспорвам доброто начинание, аз лично поддържам тази идея и ми се иска повече хора или организации да инвестират в спортното строителство.
И накрая.
Да, имаше доста дълъг период в който почти нищо не се инвестираше в спорта. Точно последните години не са пример за това, че нищо не се прави защото много неща се направиха, както от държавата така и от частни инвеститори, а дай може и от международни инвеститори. Либерализирайки тази процедура, по която могат да бъдат предоставени, трябва да направим така, че след това да защитим интереса на държавата или респективно на общината. И не виждам как ще го придобива възмездно общината – напротив тя ще го придобие безвъзмездно, но записването му за стойност ще стане към момента на прехвърлянето по данъчна оценка. Иначе не би работило. За мен е по-добре срокът да е по-голям, като се предполага че инвеститора, ползвайки тази база ще си възстанови инвестициите и ще се предава безвъзмездно, отколкото общината да го плаща, макар и по данъчна оценка.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ – реплика към г-н Гагаузов.
Г-н Гагаузов е силно обнадежден в резултата от либерализирането на този процес, но като погледнем внимателно, единствената цел, която се постига с този законопроект е да се избегне конкурсното начало при концесията, а да се реши кой ще стопанисва този обект, ще изгражда съоръжения в продължение на 20 г. са значително повече, субективно от МС, респективно общински съвет. Това е само разликата.
КИРИЛ ГУМНЕРОВ – напълно съм съгласен с духа на закона, който казва, че федерациите могат да го придобият като там няма конкурсно начало. Просто защото има по-бедни федерации и когато се появи по-хубав имот естествено ще го вземат по-богатите. В това отношение напълно подкрепям идеята и духа на закона. Друг е въпроса, може би аз не разбрах. След тези 20 години отстъпено право на строеж – обектите си остават не в общините. Остават собственост на федерацията – това искам да уточним.
ИВО ДИМОВ – в мотивите е упоменато по силата на чл. 65 от Закона за собствеността след изтичане на срока, държавата, съответно общината става собственик на изградения обект и/или съоръжение, като с предложената редакция изрично се предвижда разходите по прехвърляне на собствеността да е за сметка на спортната федерация. Т.е. в случая общината или държавата след 20 години придобива собственост безвъзмездно и започва да се разпорежда с него. Забраната е императивна по времето на тези 20 години да се разпорежда по всякакъв начин.
ЯНКО ЯНКОВ – уважаеми колеги, по внесения законопроект ние не сме водеща комисия и ние трябва да вземем решение съобразно нашите компетенции и нашите основни задачи.
Според мен от лично моя гледна точка ще кажа няколко думи. Законопроектът е интересен. Ние трябва да го подкрепим въпреки няколкото разминавания. Мотивите, които ни бяха изтъкнати и записани в законопроекта не съответстват на предложените текстове. Не може да развиваме социалния туризъм и физическото възпитание и спорта с обекти от национално значение за тренировка на представителните отбори. Това трябва да се изчисти, уважаеми господа вносители. Но ако това е началото на стъпки в тази посока, което беше казано тук от колегата Дедев, ние приветстваме това, защото е много важен елемент за да има кой да тренира на тези спортни бази от национално значение. Трябва да се направят следващи стъпки за обслужване още в самото начало на този процес със спортна база. Изграждането на тези бази и съоръжения безспорно е необходимо г-н председател, това е факт. Нашата страна, като член на ЕС по никакъв начин не отговаря на европейските критерии по отношение на представителната ни спортна база. От тази гледна точка законопроектът е полезен и той трябва да бъде подкрепен, с изчистване на някои детайли. Вече стана въпрос за собствеността след 20 години. Сега дали на концесия или тук става въпрос за безвъзмездно вещно право. Няма как да стане, освен това предполага една съкратена процедура, предполага решение на МС, което е изключително важно. Общински съвет и т.н. по отношение на оценката, доколкото аз съм запознат в Закона за държавната собственост има ясно посочени критерии за правеното на оценки. Защо въвеждаме друго понятие за оценката. От гледна точка на регионалното развитие тук никъде не е посочено, че такава спортна база от национално значение ще се строи в София. Чисто от наш интерес на комисията, ако някоя федерация в регионите си е намерила европейски пари, това е възможност да се отпуши този процес и да си строят федерациите. Между първо и второ четене е добре да се изчистят тези въпроси и като поръчение към вносителите нека да се върви напред в разширяване възможностите и по отношение на клубната база.
ЛЮБОМИР ИВАНОВ – ще бъда много кратък. Моето предложение тук е, юристите да слушат внимателно.
Не бива да влизаме в Закона за концесиите, а би трябвало според мен МС след искане от дадената федерация или дадения общински съвет да вземат решение, с което собствеността да стане от публично държавна или общинска собственост да стане частна общинска или държавна собственост и тогава да бъде дадена на тези федерации по този закон. Тогава според мен противоречията ще са много по-малки, защото една концесия според мен е съвсем различно, както и г-н Гагаузов каза. Как се взима обекта, как се връща от това, което се изгражда. Това ми е забележката иначе има хубави моменти в самия закон.
НИКОЛАЙ ПЕХЛИВАНОВ – уважаеми г-н председател, колеги.
От текстовете на закона за мен става ясно, че се създава една възможност при определена инвестиция по време на срока на експлоатация да има опция за обратно изкупуване и това според мен ще създаде порочна практика. Значи тръгва някой да инвестира, започва, отказва се, има възможност за обратно изкупуване. По този начин сме пред опасност да се изграждат какви ли не обекти по предназначение и функция.
Другото нещо неизяснено – кой ще прави заданията, кой ще е регулатора по заданията на новостроящи се сгради или преустройства, реконструкции и т.н. кой ще казва да- може да се прави такава зала, или еди каква си административна сграда, подходяща ли е, какво ще я прави в последствие държавата или общината, който трябва да я изкупува.
И един сериозен въпрос – какво се случва в случай, че съответната федерация не може да експлоатира сградата в този период. Тя стои рушаща се, не се използва. Защо трябва да я изкупуват. Тук трябва внимателно да се погледне логиката. И като цяло моето становище е че трябва да има регулатор, някои да се грижи за тези федерации, за заданията, за механизма по който трябва да се случат. Това да е ясно записано, да има регламент, по който да става кандидатстването и съответно влизането във владение на държавен и общински имот. Като цяло аз също считам, че не е задължително да се променя Закона за държавната собственост, а да се дадат на федерациите съответните преференции при кандидатстване, в случай, че процедурата се инициира от съответното ведомство, дали ще е областна администрация, дали министерството на регионалното развитие.
Нека не забравяме, че плажовете също са публична държавна собственост и да не се получи строителство на волейболни зали на бреговата линия.
РЕМЗИ ОСМАН – уважаеми г-н председател, уважаеми колеги и гости.
Аз мисля, че г-н Гумнеров повдигна един от основните въпроси още в самото начало. Аз също ще подкрепя законопроекта. Идеята е много добра. Въпросът е между първо и второ четене да се изчистят текстовете.
Как ще се избегне този момент „и/или съоръжения за нуждите...”, тъй като не е концесия, общинския съвет, кмета, областния управител съвсем избирателно ще избере. Идеята е добра. Но злоупотреби ще има, който и да е на власт. Хора сме, винаги има предпоставки някой да злоупотреби с право. Това е основното.
Що се отнася за срока от 20 години – на 10-та година федерацията по една или друга причина или е закрита и т.н., по силата на ал. 7 – общината трябва да плаща. Питам аз, коя е тази малка община, която едва крета, а такива са около 20-30 % от общините. Не е заложено нито в една програма на общината изведнъж ще бъде принудена да изкупува това съоръжение.представям си, каква ще бъде оценката от независим оценител. Федерацията ще каже, че няма възможност от тук нататък да продължи и общината е задължена по ал. 7, каква е нейната вина. Ако се приеме така текста, ние принуждаваме общината и на 5-та или 10-та година ще ми направят един проект с фитнеси и т.н. ще накараме общината на цена от независим оценител да плаща. Разбира се, че спорта трябва да се развива, но между първо и второ четене трябва да се изчистят текстовете. Не бива за задължаваме общините иначе поголовно ще има злоупотреби с право, с парите на данъкоплатците.
Като идея е много добре, но трябва да се изчисти терминологията. Трябва да се помисли и за клубовете, нали идеята е да се развива спорта, защо само на федерациите.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ – колеги, доста години съм се занимавал със спорта във всичките му аспекти.първо искам да адмирирам предложението за този закон, чух основните тези от колегите.
Първо, не трябва да се притесняваме, че може да има тежки злоупотреби от текста така, както е записан, по проста причина че става въпрос само за лицензирани федерации и бази за националните отбори, било представителни, юношески и т.н. нито са толкова много, нито са криминални структури. Все пак това са обединения на клубове. Аз съм на мнение, че ако една такава федерация успее да си осигури средства още по-хубаво, ако може да ги осигури от външни източници, дори не само от ЕС, не само че трябва да й разрешим, ами трябва както беше за І клас инвеститорите да й се направи инфраструктурата. Друг е въпросът дали общините и държавата могат да си го позволят. Знаете, че спортната инфраструктура е в отчаяно състояние. Всяка крачка в тази посока трябва да бъде подпомагана всячески. Разбира се, правилна е забележката, че не може да бъде задължена общината или държавата да изкупи обратно залата или съоръжението след определен период и трябва да се разпише в закона, че това ще стане ако желае общината или държавата. След това, 20 години, дори и да го изградиш със заведения, с фитнес зали, приходоизточниците няма да са толкова големи, че да е сигурна инвестицията, освен ако не е на пъпа на София, Варна или Бургас. Моето лично мнение е, че след 20-те години може да бъде прехвърлено на държавата или общината, но тази федерация да може пък да продължи безвъзмездно този обект, след като го е изградила със свои или с привлечени средства. Става собственост на държавата или на общината, но федерацията продължава да ползва обекта безвъзмездно. А пък за срока от тези 20 години може би трябва да предвидим възможност за една част от времето било 10 % от времето, това съоръжение да се ползва и за масов спорт. Разбира се, съобразявайки се с всички графици на федерацията, на тяхната подготовка. Да се предвиди, след като съответната община е дала безвъзмездно право на строеж да могат жителите да ползват, може за час на ден, може да има 3 седмици, в които да не се влиза, да се предвиди механизъм с който да може да се ползва и за масов спорт за местното население. Относно това дали обхвата ще бъде разширен към други клубове, тук вече идва деликатният момент, както каза г-н Осман, че типично по нашенски ще почнем да регистрираме клубове, за да се търсят атрактивни петна, аз съм за разширение в посока клубовете, но да се предвиди механизъм кои могат, как могат и какви са защитните механизми за да няма злоупотреби.
СВЕТОСЛАВ НЕДЕЛЧЕВ – уважаеми колеги, аз задавам въпроса към вносителите, какво се цели с това изменение. Дали се цели повишаване на висшето спортно майсторство или удряме рамо на масовия спорт в страната. Най-хубаво е да бъде и двете.
Четейки точките от закона и мотивите, те малко си противоречат. Бих казал даже не много малко. Ако искаме едното да не противоречи на другото в § 1, чл. 59, където пише „лицензирани спортни федерации” трябва да се добавят и спортни клубове. Лицензирани вече спортни клубове. Избягва се вече този момент, който каза г-н Осман, че ще се лицензират сега спортни клубове, но по този начин ще ограничим възможностите на спортни клубове да се развиват, тук според мен трябва да направим някаква промяна. Моето предложение е „вече регистрирани спортни клубове”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ – позволете ми и на мен да направя едно резюме на всичко това, което се каза до този момент.
Предложената промяна очевидно е целесъобразна и всички ние приемаме духът на този законопроект, тъй като той съответства и отговаря на основните принципи и задълженията на държавата, на общините за развитие на физическото възпитание, спорта, спортните организации. Трябва да се прецизират отделни разпоредби в законопроекта, с оглед привеждането им в съответствие с други нормативни актове и действащи разпоредби. Най-вече тези, които са свързани със законодателството по отношение на държавната и общинската собственост. Наименованието на законопроекта трябва да бъде само допълнение, а не и изменение, защото Вие всъщност само допълвате съществуващия закон. Много се говори за това, какви точно обекти да се изграждат и за кого да бъдат предназначени. Все пак в самия съществуващ закон той не борави с понятието „национални спортни обекти или съоръжения” а със спортни обекти и съоръжения от национално значение. Чл. 47а от закона. Ако се влага друг смисъл в това понятие то трябва да се дефинира и уеднакви с употребеното вече в закона. Освен това „представителни отбори” в закона пак няма такова понятие.
Правото се учредява на спортни федерации – това, което почти всички засегнаха. Според разпоредбите на чл. 10 от закона общото понятие „спортни организации”, а спортните федерации са част от тези спортни организации, наред със спортни клубове, национални спортни организации. Ако една община реши да предостави на местен спортен клуб, защо да не може.
В отделна разпоредба на закона е регламентиран и статута на Български олимпийски комитет и неговите функции. При така предложената редакция не става ясно, защо останалите спортни организации са лишени от правната възможност за учредяване безвъзмездно право на строеж при същите условия и ред.
Тук опасността, да не се отиде в другата крайност, както и Емил каза, някой община да реши чрез някоя организацийка или клубче да направи нещо, там, кмета, затова трябва да се регламентират точно участниците или тези, които ще се ползват от това право. Кои са точно да не ограничаваме съвсем кръга на тези организации, които могат да се възползват, но и да не го разширяваме до там, че да стигнем до възможни злоупотреби.
Що се касае до концесията. – защо не и концесия г-н Георгиев, но мисля, че тук не се цели такъв комерсиален търговски елемент, колко да вземем за тази земя. Целта е съвсем друга и ние говорим за безвъзмездно предоставяне. Все пак трябва да вярваме на общинските съвети и на МС, че ще вземат целесъобразно решение.
Разпоредбата на ал. 2 е необходима, с оглед липсата на подобна в Закона за държавната собственост, но би било целесъобразно, ако тя отпадне да се променя направо Закона за държавната собственост, за да бъде, да се създаде едно общо правило за всички подобни случаи. Да не променяме в този закон само за този случай това правило, да се учредява безвъзмездно или възмездно право на строеж.
Ал. 3 може да отпадне, тъй като тя е отразена в закона за общинската собственост, чл.37, ал. 6 и 7. буквално ги повтаря. Така че няма смисъл и тука да я има.
По същия начин в ал. 4 разпоредбата е излишна, тъй като това е правило развито в разпоредбите на Закона за държавната собственост, чл. 58.
Текста на ал. 6 също трябва да се редактира, тъй като по ал. 5 – правото на строеж не може да се прехвърля на 3-ти лица, след това да се въведе и ограничението на правилото по чл. 182, ал. 2 от ЗУТ – собствеността на обекта не може да бъде предмет на разпореждане или предоставена в полза на трети лица освен в полза на държавата или общините.
За ал. 7 мисля, че всички се обединяваме или поне изказващите се, че тя е неприемлива. Не е логично общината или държавата да получават нещо безвъзмездно на базата на безвъзмездно получаване правото на строеж. И моето мнение е, че това придобиване в този срок трябва да бъде също безвъзмездно от страна на общината или държавата. Да не утежняваме, да не налагаме на общината да изкупува нещо или да го загуби безвъзмездно. Тук трябва да се помисли
Ал. 8 също се нуждае от известно прецизиране т. 2, т. 3.
В ал. 9 също има нужда от прецизиране във връзка с чл. 65 от Закона за собствеността, чл. 58 от ЗДС, чл. 37 от ЗОС.
Аз смятам, че като цяло и слушайки всички вас колеги, които се изказахте, че по принцип допълнението към закона е целесъобразно и има смисъл, като политика, насока, за подкрепа в тази област, младежта, развитието на спорта, физическото възпитание.
Би следвало да подкрепим това предложение с искането тези забележки, които се чуха, а те общо взето са в една посока, да бъдат взети предвид между първо и второ четене и отразени в окончателния вид на законопроекта.
Колеги, предлагам на Вашето внимание следното решение:
Комисията по регионална политика и местно самоуправление приема предложения законопроект като предлага на водещата комисия по образование, наука и въпросите на децата, младежта и спорта между първо и второ чете да бъдат отразени тези забележки и предложения на народните представители от нашата комисия, направени на днешното заседание.
ИВО ДИМОВ – аз благодаря на ползотворната дискусия. Изцяло се съгласявам със забележките, които колегите народни представители отправиха. Далеч съм от мисълта, че това, което предлагаме е перфектно. Вие сами разбирате нашата безкористната идея общо взето да има стъпки в тази посока и с риска да се повторя, ви заявявам, че всичко необходимо, което вие и другите колеги предложите ще бъде прецизирано. Съответните текстове ще бъдат променени и мисля, че всички ние заедно ще направим един добър закон, който да е полезен за българския спорт, за всички хора, които обичат спорта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ – от страна на министерството, имате ли нещо да споделите, преди да преминем към гласуване.
ИВАН ЦЕНОВ – заместник-министър.
Аз бих се върнал на въпроса за дали клубовете да имат право.. Значи, в България има хиляди спортни клубове. Режима за регистрация за спортен клуб на федерацията е изключително либерален и клуба трябва да отговаря на определени условия, с което автоматично става член на тази федерация. Просто в предмета на дейност трябва да пише, че ще развива баскетбол и така той става член по устав. Федерацията по баскетбол няма право да не го приема. Моето мнение е, че въобще не трябва да се дава възможност и на клубовете, да не говорим, че все пак има и хора некоректни, които биха регистрирали клуб само да участват някъде, да получат възможност и т.н. казах и преди, че федерациите са гарант за развитието на определен вид спорт в държавата. По отношение на ползването. Когато говорим за национални отбори те не тренират по 12 м. в годината. Повечето спортове са периодични. Лятото тренират националните отбори, другото време си върви държавно първенство, състезателите са заети, така, че в останалото време естествено че тези бази биха се ползвали и от деца, ученици, студенти и т.н.

АСЕН ГАГАУЗОВ – едно изречение.
До толкова, доколкото сега обсъждаме конкретен текст, който е предоставен от вносителите, приветствам идеята, но на този етап ще се въздържа, защото има много, много несъвършенства и между първо и второ четене когато се оправят тези неща, тогава най-вероятно ще го подкрепя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ – аз затова предложих да го приемем в този вид с изискване тези несъответствия или редакционни поправки, които трябва да се направят да бъдат направени. Не бива заради тези неща сега да отричаме внесените законопроекти, защото всички се убедихме че има смисъл.
Подлагам на гласуване първо предложението за решение – подкрепя по принцип внесения законопроект с условие между първо и второ четене тези забележки и поправки в законопроекта да бъдат извършени.
Който е „за” така формулираното решение моля, да гласува: „за” – 11, „против” – 0, „въздържали се” – 5.
Колеги, приема се предложението за решение.
Благодаря на вносителите и на представителите на министерството.
Наистина ще държим да направите тези поправки, които бяха посочени в дискусията.
Колеги, преминаваме към точка втора от нашия дневен ред.
При нас е г-н Ангел Янакиев –асоциация на геодезическите фирми.
ИНЖ. АНГЕЛ ЯНАКИЕВ – уважаеми г-н председател, уважаеми дами и господа народни представители.
Бих искал да Ви благодаря за поканата, за възможността, която предоставяте на гилдията да се представи пред Вас.
В случая аз ще представя две формации – едната е Камара на инженерите по геодезия на България на която аз съм председател и Асоциацията на геодезическите фирми на която съм член на УС. Двете формации обединяват почти цялата геодезическа гилдия на България.
Камарата на инженерите по геодезия е създадена със Закона за геодезията и картографията през 2005 г. и от 2006 г. на общо събрание декември месец ме избраха за председател на камарата. Тя има 450 члена. Дава правоспособност за работа по геодезия и кадастър. Инженерите геодезисти в България са повече, но поради малки разминавания в закона, което се надявам сега в предложенията за изменение на Закона за кадастъра и имотния регистър, който предстои да бъде предложен на вашето внимание да се отстрани несъответствието защото единствените инженери, които членуват в две камари, съгласно два закона това са инженерите по геодезия и плащат два членски вноса. Т.е. членуваме в Камарата на инженерите в инвестиционното проектира и в Камарата на инженерите по геодезия. Камарата на инженерите по геодезия стана член през миналата година на Световната камара на геодезистите и през 2009 година станахме членове на камарата на всички европейски геодезисти, геодезистите на ЕС, говоря за хора само с висше образование. Камарата стана член и на европейските геодезически структури. Аз като председател подписах едно взаимно споразумение за взаимопризнаване на специалността, т.е. нашите членове, инженерите по геодезия, които имат висше образование в България могат да работят на равноправни начала в западните фирми при абсолютна равнопоставеност.
В Камарата членуват само физически лица. А Асоциацията на геодезическите фирми, която обединява около 86 фирми, които се занимават с геодезия и кадастър членуват само юридически лица. Малко или много всеки гражданин на РБ опира до услугите, които предоставят геодезическите фирми. Т.е. всеки има някъде имоти, всеки получава някакви скици в тази връзка, геодезическите фирми работят с договори към Агенцията по кадастър и министерството на земеделието и храните. Всички поддържащи фирми, които поддържат карта на възстановена собственост и геодезически фирми и те са членове на Асоциацията на геодезическите фирми.
За проблемите на геодезическите фирми няма да говоря, те са от финансово естество.
В общи линии това са двете формации, които представлявам и съм на Ваше разположение за въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ – колеги, предполагам, че и вие сте на мнение, че тези срещи са полезни и трябва да се запознаем с тези организации, които имат пряка връзка с нашата работа като комисия.
Очакваме от Вас предложения за промени в закони и други инициативи, които можем чрез комисията да прокарваме.
АЛЕКСАНДЪР ЛАЗАРОВ – изпълнителен директор на Агенцията по кадастър.
Уважаеми г-н председател, уважаеми г-да народни представители.
Много от Вас са ползвали геодезически труд за лични имоти или просто са попадали в процедури по кадастрална карта, но аз бих искал да опиша пред Вас що е то геодезията.
Всъщност геодезията се състои от няколко основни момента. В момента пред Вас седят три от тези елемента. Два от тях са в лицето на г-н Янакиев – геодезическата гилдия и фирмите изпълнители на геодезически дейност.
Третият елемент това е администрацията в областта на геодезията в лицето на Агенцията по геодезия, картография и кадастър.
Те са стълбове бих ги нарекъл.
Друг основен елемент, който в България е в трагично състояние – това е геодезическата наука. В същото такова трагично състояние е геодезическото образование. Геодезия се учи в няколко ВУЗ-а, основно това е УАСГ. За съжаление там в момента има един единствен професор. Доцентите скоро намаляха и това което агенцията получава като хора, работещи в геодезията е на изключително ниско ниво. Много често в съвременните технологии, свързани и с фотограметрия, дистанционни изследвания, сателитни изображения на фирмите отнема 2-3 години инвестиция за да маже кадрите, които излизат от ВИАС да могат да бъдат вкарани в производство. По подобен начин е и науката. До скоро съществуваше Научен институт по фотограметрия и геодезия. Към МРРБ, но последните 20 години този институт не се занимава с наука, а със земеразделяне, поддържане на земеделски земи. Така науката остана единствено в БАН. Там обаче в нашата сфера не работят повече от 10 души и то предимно с финансиране по международни проекти, свързани с движение на земната кора, геодинамика, геомагнитни отклонения и т.н. така ставаме малко по малко една държава, в която науката геодезия не се развива, а има решаване на сериозни геодезически проблеми. Всички сте чували за Джи Пи Ес. За да го ползваме обаче имаме нужда от една разлика, която е между Джи Пи Ес ....... система и истинската земна повърхност. За нуждите на тази разлика трябва да се разработи модел на геоида. Една от частните задачи. В България това се оказа изключително трудна работа. Франция прави такова нещо за себе си. Купили са си гравиметър за мерене на силата на тежестта, той струва около 2 млн. евро. Имат програма през следващите 3 години къде и как да мерят. Така България остава доста на опашката по отношение на развитието в нашата област.
Подобна причина за изоставане е и силната насоченост в България към добрите намерения и липсата на реални стъпки към тяхното осъществяване. До сега ви слушах с интерес и по дискусията, за физическото възпитание. По подобен начин се случва и в нашата гилдия. 2006 беше приет закона за геодезията, до момента няма нито една дейност започната в тази насока, въпреки, че там са регламентирани отговорностите на отделните институции. Без финансиране нито една от тези дейности няма да се превърне в практика.
Защо е важно развитието на геодезията?
Един от приоритетите на министерството на регионалното развитие е разработката на комплексната национална устройствена схема. За да се разработи тази устройствена схема м-вото има нужда от картна основа. Един пример.
Колеги спечелиха търг за жп линия по морето. Купуват си официалните 5000 карти от Агенцията по кадастър. Разработват 2-3 варианта на проекти, отиват да ги огледат. Оказва се, че картите са с давност повече от 30 години и на местото, на което те са прекарали жп линията всъщност вече има изградени населени места.
Друг пример.
Всички чужди фирми, които идват и развиват инвестиционен процес нещо да строят, задължително наемат геодезисти и им плащат изключително добре. Всички западни фирми знаят колко скъпо струва грешката в областта на геодезията. Нещо, което ние в България считаме, че може да стане между другото. Това обаче не е така. Иначе казано, каквото и развитие да правим, ние не можем да го направим без да имаме вярна геодезическа основа.
Проявява се проблем вече и с неспазването на закони, които ние сме длъжни да изпълняваме. Такъв е закона за Черноморското крайбрежие. Агенцията по кадастър беше длъжна да дефинира зоните, описани в закона. Търговете бяха проведени миналата година има спечелили фирми и поради липса на финансиране всъщност не изпълняваме задълженията си.
От Сметна палата разбира се идват и питат, вие защо не си изпълнявате задълженията.
Един закон, колкото и добре да е написан, ако той няма реалната финансова подкрепа се появява проблема в разликата между намеренията и реалността. В момента сме в подобна ситуация.
Г-н Янакиев не обърна внимание на сложното финансово положение. Бюджета на Агенцията за 2010 г. е около 12 млн.лв., а само миналата година са били около 18 млн.лв. от тези 12 млн.лв. това всъщност покрива изцяло издръжката на агенцията, ток, газ вода и т.н., но 2010 г. приключват задачи, които вече са възложени за около 12,5 млн.лв. това означава, че фирмите ще приключат работата. Ние ще я приемем ако е добре направена и ще дължим 12 млн.лв, които изцяло не са покрити със средства. Да не говорим че върху тях около 2 млн. е само ДДС-то. Разбира се ние се опитваме да оползотворим добре времето в тази криза и едната посока на развитието ни е разработка на нормативна уредба, която изключително необходима за практиката. Това са наредбите, които са предвидени в Закона за геодезията. Доста време отделихме, но мисля, че стана добър закон за кадастъра и имотния регистър. Доста широко го обсъдихме и с гилдията, с администрацията, с хората от службите по кадастъра на място и които ежедневно обслужват хората и наистина това, което ще предложим на вас за разглеждане ще бъде изключително балансирано.
Съществен е въпроса, как са синхронизирани законите с кадастъра и ЗУТ. Те трябва да се синхронизират и със Закона за собствеността и с Конституцията. Предишният вариант на законите приемани през 70-те години на миналия век, всъщност те са били приемани едновременно. По тази причина те са работили съвместно. В момента това, което правим у нас – променяме Закона за кадастъра, ама той не се връзва със ЗУТ. Променяме ЗУТ, ама ние го решаваме частно без да се съобразяваме с другите закони.
Искрено се надявам този път да направим едни съвместни закони ЗУТ – Закон за кадастъра, тъй като и двата закона третират собствеността и земята. Не можем да ги разделяме, защото в една урбанизирана територия вие искате да разделите един имот тази делба изключително силно е свързана с устройството на територията. С една делба можете да съсипете целия квартал.
Сега предстои да приключим и с наредбите за координатна система, след това с фотограметрията, защото тази модерна наука от 2000 година изцяло мина на дигитални камери – наредбата при нас е от 60-те години. Там също трябва да решим и проблемите с ДАНС, защото неща, които ДАНС не ни дава да снимаме се появяват в ГУГЪЛ абсолютно свободна за достъп. Така, че наистина в тази криза имаме достатъчно работа да свършим, но това не решава проблема с финансирането.
Малко тъжна беше моята сказка, но ...!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ – за сметка на това пък истинско.
Благодаря на г-н Лазаров. Картината не е розова и по отношение на финансирането и с обезпечаването с кадри и нормативна уредба.
Колеги имаме възможност да дискутираме с г-н Янакиев и г-н Лазаров.
Ние очакваме този закон, който сте подготвили за кадастъра да достигне и до нас. Да не се вкарва от министерството направо в парламента. Хубаво е предварително да се запознаем и да се обсъжда.
ИНЖ. АНГЕЛ ЯНАКИЕВ – само да допълня г-н Лазаров – ако наистина не се уреди някакво финансиране за извършване на тези дейности, които той спомена предстои гилдията да съкрати около 300 високо квалифицирани специалисти, които ще излязат на пазара. Длъжен съм да го кажа това нещо. Другата опасност, която съществува е – това са изключително високо квалифицирани специалисти, които ще напуснат държавата ще си търсят работа и държавата ги загубва като кадър.
Да кажем след една година ще се появят пари от някъде. Ще има финансиране, но няма да има хора да свършат тази дейност.
Другата опасност, която споделих и с министъра на регионалното развитие и благоустройството е, че този високо квалифициран специалист, който прави кадастрална карта на някой град той стои пред компютъра. Всички фирми, които работят кадастрални карти са подписали декларации за не разпространяване на кадастрални данни и лични данни. Всички имат разрешение за работа с лични данни, като оператори на лични данни и човекът, който не получава заплата, защото няма финансиране от държавата – опасността е, че той може да продава кадастралната информация на черния пазар. Тази опасност съществува. Този специалист обработва в един град кадастралната информация, в тази информация има всичко, трите имена, ЕГН, номера на нотариални актове, всичко за което се сетите като база данни. И тя е пред него. В даден момент той не получава заплата или отива на борсата. Хората са нормални и искат да направят защита за себе си. Записва си информацията и излиза на пазара, ако някой иска да си купи кадастрална информация – това е реална опасност. От тази гледна точка тези две неща последно за уволнението и опасността от изтичане на кадастрална информация неофициално реално съществува.
НИКОЛАЙ ПЕХЛИВАНОВ – доколкото разбрахме Агенцията по кадастър и Асоциацията работят много добре.
Изтъкнахте проблема с финансирането, а той ще е проблем най-вероятно и следващите 4 години. Искам да Ви попитам имате ли обща концепция по някакъв начин да аутсфорцвате част от дейността си. В момента агенцията по кадастър трупате доста сериозна администрация. В един момент сигурно ще ви е трудно да я издържате, да управлявате и според мен не е функция на държавата да трупа администрация. Водили ли сте дискусии, това което обсъждате с министерството на регионалното развитие, новите промени в закона и аз считам, че това е един добър модел по който може да се решат финансовите проблеми във вашия сектор.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ – към г-н Лазаров – въпросът ми е със наскоро приетия закон за пространствените данни.
Без съмнение данните, които са във Вашите масиви ще трябва да се адаптират към този портал, европейския.
Стандарта, по който е налична информацията нашата кадастрална и геодезическа – съответства ли на европейския стандарт, по който трябва да се въведат масивите през този портал. За да се случи това, кой ще го направи, какъв е обема, какво финансиране, защото има някакви срокове за изграждане на портала, но все пак тази информация трябва да се въвежда. До голяма степен тази информация ще бъде без ЕГН, тази от която г-н Янакиев се притеснява, че ще излезе на черния пазар. По принцип тази информация трябва да е публична и достъпна не само за българските но и за гражданите на ЕС.
АЛЕКСАНДЪР ЛАЗАРОВ – вижте, последните месеци работим доста близко с геодезическата гилдия и геодезическите фирми. Те за нас са изключително важен партньор. Ако няма геодезически фирми няма да има и геодезическо производство. Няма да можем да пълним и базите данни с такива. Доста разсъждавахме върху темата публично частно партньорство. Има геодезически фирми с готовност да финансират изготвянето на кадастрална карта и след това да се включат в събирането на приходи от нея. За съжаление до момента не сме стигнали до модел по който инвестирани пари от някой друг освен от държавата този инвеститор да може да възстанови средствата си тъй като в приходната част на нашата дейност парите, които предвиждаме се включват директно в приходната част на държавата и до момента няма индикации, че министъра на финансите е готов да се лиши от тях. Не само това. Според закона е необходимо 75 % от приходите от дейността на агенцията да се връщат в агенцията за реинвестиране на геодезически дейности. Такова нещо по моя информация до момента не се е случвало. Така че, възможно е да стане такова публично частно партньорство но трябва да се намери модела, по който хората инвестирали пари ще могат да си възстановят инвестицията.
До момента няма такъв модел.
По отношение числеността на агенцията по кадастър – в момента сме 380 души. Последните няколко месеца обикалям изключително много службите. Има служби в които няма натоварване, няма опашки, но има служби в които ако пуснем анкета, хората чакат между 2 и 4 часа. Не само чакат, но и сме в невъзможност за изпълнение на експресни услуги. Такива са службите в Пловдив, Варна и Бургас.
Говорихме с министерството на регионалното развитие за програми за борба с корупцията. И моето мнение е, че е възможно да корумпираш човек от кадастъра, ако услугата се случва днеска. Всъщност няма за какво да го корумпираш. Обаче ако чака за услугата 3 месеца със сигурност ще започне да търси вратички, през които да направи така, че услугата да стане за времето, за което му трябва. В момента е необходимо да представим устройствен правилник с който съкращаваме 38 души. Това няма да спомогне в посока борба с корупцията. Това е проблем, с който трябва да се борим. Част от борбата е и законодателните промени, които подготвяме. Имаме споразумение с нотариусите човек ако иска скица за сделка да не идва в агенцията а през интернет да я извади нотариуса. Това е възможно. Нотариусите подкрепят тази идея, така че около 60 % от хората от опашките ще намалеят по този начин. Още повече през интернет тарифите ще са по-евтини.
Предвиждаме и промени по отношение работата с геодезическите фирми. За да се вкарат данните минават през тест. Този тест ще го пуснем в интернет, така че да е сигурно, че това което се получава от геодезическите фирми не се налага допълнителна работа при нас.
Има и други дейности които сме захванали за облекчаване на работата, така, че хората да получават в кратко и реално време услугата.
Добър пример има във Варна. Там е създадено едно сдружение Е-региони, в което участва областния управител, информационно обслужване и на техните 6 приемни приемат скици за изпълнение на услуги от агенцията по кадастър.
Много разчитаме на изнесените работни места, тъй като в момента имаме само в областните градове, а в Благоевградска област на 130 км е Гоце Делчев- там с кмета имахме договорка, общинския съвет да вземе решение, да предостави човек от Гоце Делчев с интернет, ние ще им пуснем цялата информация и хората да могат на място да вършат работата си.
Имаме около 50 такива изнесени работни места в общинските центрове.
Това, с което е възможно да облекчим хората ще го направим.
В момента контактуваме доста усилено с една организация от ЕС казва се Еврогеографикс. Ние с тях активно обменяме данни, така, че по отношение на форматите в които пазим данните и обмяната с европейската институция няма да има проблем. Цялата кадастрална информация в интернет и можете да си правите справки от всякъде. За момента нямам притеснения за справяне, каквито и стандарти да бъдат въведени. Данните са в добре организирани бази данни, разработено беше по проекти на Световната банка. Там имаше изключително много консултанти от Световна банка, които ни съветваха, така че според мен на информационните предизвикателства ще успеем да отговорим без проблем.
Работата на СБ в България започна през 2001 г., дори мисля че участваше в разработката на първия вариант на закона. Беше за около 35 хил. долара проекта,като половината от проекта бяха за Агенция вписвания и нейното институционализиране и другата половина за Агенцията по кадастър. Въз основа на този проект беше разработена информационната система и всъщност Световната банка получи награда регионалния офис за добре разработен проект, което стигна до край и работи. С тези пари бяха направени и не малка част от кадастралните карти на територията на България. Но от тези 35 млн. всъщност малка част от тях бяха дадени за геодезически дейности. Практиката на Световна банка е да има техни консултанти, да има тяхно управление, така че една не малка част от заемете се връща при тях. Доста натиск има от обществеността. Ние направихме един съвет на потребителите към Агенцията по кадастър. Това са всички големи потребители, като фирми за недвижими имоти, ВиК, общини.
Основната мисъл, идея и желание на всичките ни потребители беше обединяването на частта от Агенция вписвания, която води регистъра на имотите с Агенцията по кадастър. Там също има изработена информационна система. С нея се въвеждат актовете, които се случват днеска, но има сериозен проблем по отношение на връзката между двете агенции. Винаги в Европа, когато има две отделни тела, които се грижат за такъв тип проблеми, винаги се появява проблем. Това сигурно към днешния законопроект няма да успеем да го постигнем с министерство на правосъдието и това е нещо, върху което трябва да помислим. Агенция вписвания движи регистъра по вписвания на фирмите, има много работа и трябва да мислим в тази посока. Не мога да кажа как ще бъде по-добре. Кадастъра да отиде при тях или при нас да дойде регистъра, но обединяване работата на тези две агенции изключително много ще помогне за обслужването на гражданите с кадастъра. В момента какво се случва, ние правим кадастрална карта, към нея правим кадастрален регистър, който не съвпада с регистъра в служба вписвания. И така се правят едни неща два пъти, в същото време има и разминаване между двата регистъра. В същото време юристите, които ползват регистъра на служба вписвания, казват – то хубаво, ама ако аз не отида да си погледна акта, то в интернет все едно не съм видял нищо. Това означава, вероятно и методиката по набиране на актове също трябва да се промени, да се намали количеството на грешките там и хората да започнат да им вярват.
КИРИЛ ГУМНЕРОВ – по отношение на бюджета от 12 млн.лв. наистина е смешен, а вие вкарвате 18. по една случайност има възможност да се запозная с кадастъра в Ловеч и трябва да Ви кажа, че в Ловеч има направена перфектна организация, но и там, както на повечето места проблема е, че хората, които работят в кадастъра са недостатъчно чисто физически да обслужват гражданите, а вие казвате че ще има още 38 човека съкращение – не знам как изобщо ще успявате да обслужвате хората по места, казвам го със съжаление. Ясно е, че трябва да се разпростирате според бюджета и според това, което ви е дадено като рамки. Надявам се искрено от наша страна с каквото можем да помогнем, защото вие сте една от малкото държавни служби, които работят пряко с хората, вършат работа.
АСЕН ГАГАУЗОВ – колегите са прави, че парите са безкрайно много, но в Централния републикански бюджет винаги има една сума, която е за кадастъра и трябва да видите – извън официалния бюджет на министерството е той и трябва да го потърсите.
АЛЕКСАНДЪР ЛАЗАРОВ – да, ние знаем, но има една сериозна разлика между това да го има и това, да го получим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ – всички сме наясно колко са важни и геодезистите и агенцията по кадастър и всички ние трябва да се стремим да им помагаме, защото нито Закон за геопространствените данни можем да приложим, ако нямаме кадастър, нито магистрали да правим ако нямаме кадастър. Пък кадастър не може без геодезистите и така, влизаме в една спирала. Дано наистина финансовите условия в държавата да се подобрят, така че да има средства не само за заплати, а да има и за работа.
Що се отнася до злоупотребите, за които спомена г-н Янакиев, аз мисля, че има вече такива злоупотреби и такава информация се разпространява.
Но дано да са по-малко и тези процеси да ги овладяваме навреме.





Колеги, искам да благодаря на г-н Янакиев и на г-н Лазаров за това, че споделиха с нас проблемите си.
Винаги са добре дошли и с предложения, и за разговори, да търсим решения и да отстояваме общите интереси.
Благодаря на всички за участието.
Закривам днешното заседание.









ПРОТОКОЛЧИК: ПРЕДСЕДАТЕЛ:

В. Бойчева инж. Л. Татарски