Представяне и обсъждане на годишна програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2010 г.) № 002-00-7, внесен от Министерски съвет.

---

На заседанието присъстват:

1. Снежина Славчева – заместник-директор на главна дирекция „Програмиране” в Министерство на регионалното развитие и благоустройството
2. Ирина Захариева – заместник-директор на главна дирекция „Стратегическо планиране, регионално развитие и административно-териториално устройство” – МРРБ.
Председател Любен Татарски – добър ден колеги.
За днешното заседание сме предвидили една единствена точка, и това е Годишната програма.
Имате думата, за включване на други точки в дневния ред.
Няма такива предложения, тогава Ви предлагам да започнем.
Колеги, с две думи да ви напомня, че на предното заседание ние разгледахме в най-общи линии тази програма. Сигурен съм, че сте се запознали с нея, особено в частта, която касае регионалната политика. На стр. 12. тя включва общо взето два пункта – кохезионната политика на ЕС и стратегията на ЕС за развитието на дунавския регион.
Ще дам думата на колегите от министерството на регионалното развитие и благоустройството да ни запознаят с тази програма, с актовете, които ще бъдат разглеждани в Европейския парламент и с които ние, евентуално трябва да работим, да се запознаваме, да предлагаме за включване в програмата на НС.
Заповядайте имате думата да ни запознаете с тази част от програмата, касаеща нашата дейност.
СНЕЖИНА СЛАВЧЕВА – благодаря ви г-н председател.
На днешното заседание ще представя на вашето внимание основните позиции по дебата за бъдещата кохезионна политика в ЕС, които бяха разгледани и на не формалната среща на министрите, отговарящи за регионалната политика на 19 февруари в Сарагоса. Основните позиции им аспекти, които се дебатират са в следните насоки:
Една успешна кохезионна политика следва да продължи да бъде насочена с най-голяма концентрация на ресурсите към изоставащите и най-слабо развитите региони. От ключово значение следва да бъде, да се задели необходимия ресурс за продължаване на усилията в областта на конвергенцията и сближаването. Подкрепяме разбирането, че от ресурсите от кохезионната политика трябва да се ползват всички европейски региони, които изпитват структурни проблеми или имат вътрешно регионални различия. Това е в контекста и на общия консенсус, че политиката не е просто трансфер на средства от по-развитите към по-бедните региони, а има за цел да стимулира потенциала за развитие на по-бедните региони и на възможностите да прилагат ползите от европейската интеграция. Целите и приоритетите на кохезионната политика могат да бъдат определени след като бъдат изведени потребностите и двигателите на растеж на отделните региони. Политиката следва да бъде фокусирана върху минимален на брой ключови приоритети – 3-4 ключови приоритета, които да послужат като двигатели за растеж. Именно извеждането на тези приоритети следва да се осъществи след диалог на национално и европейско ниво с участието на всички заинтересовани страни. България застана зад принципните положения и на бъдещата Стратегия Европейски съюз 2020, като счита, че е необходимо да се намери точното й място в приоритетите й в кохезионната политика. Следва да се търси координиран подход между политиките за изпълнението на стратегията без да се забравя и значението на базисната инфраструктура, като основна предпоставка за генерирането на растеж и на работни места.
Друг фактор за предварително осигуряване и ефективност на кохезионната политика е дефинирането на оптимални критерии за разпределяне на ресурса на кохезионната политика на ниво ЕС. Същевременно следва да бъдат дефинирани максимално ясно целите на политиката и техния обхват, с оглед на ефективното, ефикасно и икономично планиране, както и на подготовката и изпълнение на програми и проекти. А при наличието на затруднения автоматичното разграничаване на целите на фондовете е целесъобразно да се стимулира интегрирания подход в прилагането на финансовите инструменти. От ключово значение е и наличието на подходяща рамка за управлението на различните нива, включително ясното разделение на функциите, отговорностите на внедряването и прилагането на подходящи механизми и процедури. Има се предвид съкращаване на процедурите за одобрение на проекти, наблюдение и отчитане, както и възстановяване на платени разходи от бенефициентите, стимулиране на международните финансови институции да участват с кредитиране и гарантиране на приемлива цена, както и активно въвличане на техника, капитали, схеми за финансов инженеринг. Опростяването на правилата и процедурите за одобрение на проекти, искания за плащане, ясните правила за мониторинг и отчетност, без припокриване на отговорности. Всичко това следва да се насърчава, както и да продължи стимулирането на инвестиции в енергийна ефективност, възобновяема енергия и жилищна политика.
Целесъобразно е да се насърчават практиките на сегашния програмен период за използване на така наречените опростени разходи. Позицията на България беше, че следва да се намери необходимия баланс между подобряване на качеството на структурните интервенции в посока постигане устойчиви ефекти от една страна и прилагането на необходимите контролни механизми за постигането на добро и законосъобразно финансово изпълнение от друга страна.
Това са най-общо основните аспекти на позицията на България по дебата по кохезионната политика.
ИРИНА ЗАХАРИЕВА – уважаеми дами и господа, съвсем накратко ще ви разкажа за участието на България в дунавската стратегия и за процеса на изготвяне на национална позиция в това участие.
Всъщност идеята за изготвяне на дунавска стратегия е на ЕК. Това е нейна инициатива и на 19 юни 2009 г. Европейският съвет възлага на ЕК да стартира изготвянето на този документ. Дунавската стратегия следва разработването на балтийската стратегия, като принцип и начин на работа, като подходи и всъщност това е един подход, който ще служи за платформа за разработване на кохезионната политика за следващия програмен период. Тъй като в ЕС стартира разработване на стратегия на макро регионално ниво, където участват много страни, много региони и тези страни и региони трябва да сътрудничат помежду си в рамките на различни събития, които предвиждат обсъждане на бъдещите приоритети и те да постигнат консенсус за това, което ще залегне като приоритет в дунавската стратегия и в края на своята работа те трябва да определят един пакет от приоритетни проекти, които да бъдат реализирани в рамките на тази стратегия.
Европейската комисия определя три приоритетни направления на стратегията.
Първото направление – това е свързаност, има се предвид развитие на транспортна инфраструктура, на енергийна инфраструктура.
Второто приоритетно направление това е околна среда и всякакви въпроси, свързани с околната среда.
И третото приоритетно направление е социално икономическо развитие и или отключване на икономическия потенциал в различни документи се срещат двете формулировки.
Стратегията за развитие на дунавския регион всъщност на този етап няма официален документ в който е казано до кой период се разработва, т.е. далечния хоризонт не е очертан, но идеята е дунавската стратегия да бъде изпълнявана от страните и регионите, които участват в тази стратегия от една страна с инструментите, които ЕС предвижда за нашата страна до края на програмния период 2013 година и след това с новите инструменти, които ще бъдат прилагани 2014-2020 година.
Какво направи България до този момент? – определен е национален координатор от страна на държавата – това е министъра на регионалното развитие и благоустройството г-н Росен Плевнелиев.
Определена е и национална контактна точка това е г-жа Лиляна Павлова – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството.
Създадена е работна група със заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството, в която са представени както министерствата, които са свързани с политиката за регионално развитие, като министерство на транспорта, съобщенията и информационните технологии, министерство на околната среда и водите, министерство на икономиката, енергетиката и туризма и др. министерства. Включени са и представители от областите – областни управители на няколко области, както в процеса на работа на групата участват представители на НСОРБ и Асоциацията на дунавските общини.
Беше подготвен първи драфт за националната позиция за участие на България в Дунавската стратегия. В процеса на изготвяне на този драфт участваха всички участници в работната група и в този документ за България бяха определени следните специфични приоритетни направления, примерно в областта на сътрудничество свързаност България е очертала интерес по отношение развитие на транспортната инфраструктура и енергийните мрежи в дунавския регион. Това е очевидно, тъй като България е една от страните на чиято територия се пресичат пет от трансевропейските транспортни коридори. Също така през територията на страната са очертани проекти на важни продукти проводи и газопроводи, които биха могли да съдействат за подобряване на енергийната независимост на страните, които са в дунавския регион. В тази област специфично внимание трябва да се обърне и на изграждането на между системните връзки на енергийната мрежа с оглед формирането на регионалния енергиен пазар.
В следващият основен приоритет това е околна среда сме очертали приоритетни направления, в които са съсредоточени нашите интереси като това са опазване на р. Дунав, намаляване замърсяването на водите. Тъй като р. Дунав е един уникален транспортен, енергиен потенциал и специфичен потенциал, много ценен и като воден ресурс. Така, че приоритетите в областта на околната среда са отчели всичко това.
Следващо приоритетно направление в тази област е опазване на околната среда и запазване на природното и биологично разнообразие.
Около реката, особено в долното течение на р. Дунав това включва и българското крайбрежие има редица влажни зони, които се обитават от редки видове. Опазването на тези видове е част от поставените задачи в рамките на изграждането на европейската екологична мрежа Натура 2000 и ние имаме активна позиция в това отношение и затова е включено в това приоритетно направление в нашата позиция.
Следваща важна ос – превенция на риска.
Знаете в последните години зачестиха наводнения в резултат дали на промените на климата или съчетани с други причини. Една от важните дейности, която засяга всички страни от поречието на р. Дунав, това е изграждането на системи за превенция на риска, т.е. за ранно предупреждаване от евентуални наводнения по реката или замърсявания и технологични аварии. Всичко това е важно за това, да се развива устойчиво и сигурно икономиката на страните в региона. Затова ние сме отчели това като важно за България.
Следващото приоритетно задължение в областта на околната среда това е промотиране на принципите на устойчиво развитие, които трябва да навлизат все по-широко във всички секторни политики и не само да навлизат, но да има добра координация между дейностите, инициативите, проектите, които се реализират по линия на секторните политики, като те да бъдат ориентирани към целите на устойчивото развитие, взаимно да се допълват и да се получава допълнителен ефект, допълнителна добавена стойност за регионите и по-добра стойност на инвестициите, които са вложени за реализация на тези дейности.
Третото основно направление, това е социално икономическо развитие. Тук сме акцентирали на развитието на транс национални изследователски инициативи и подкрепа. Също така стимулиране на търговията и инвестициите, развитие на човешките ресурси и ефективно използване на туристическия потенциал.
По отношение на икономическото развитие, изключително важно за българските региони е това, те да заложат на иновациите и технологичното обновяване в следващите периоди в своето развитие. Тъй като това е една задължителна крачка за да бъдат, да станат те наистина конкурентно способни и да участват активно на единния пазар на ЕС със своите продукти.
Изхождайки от тази позиция в рамките, на това, което работната група подготви беше акцентирано именно върху развитие на сътрудничество между висшите учебни заведения, които се намират в макро региона, всички страни, които са обхванати от Дунавската стратегия и специално за българската страна имаме два ключови проекта. Единият проект това е изграждане на един колеж във Видин, който колеж да има статут на образователно заведение с международен статут, да се акцентира върху развитието на еко технологиите в него, това, което трябва да бъде заложено е развитието на земеделието в ориентация на био земеделието. Също така развитието на технологии свързани с прилагане на ниско карбоновата икономика. Т.е. икономика, при която е намалено отделянето на емисии от парникови газове, които предизвикват промените в климата. В това учебно заведение да се заложи на развитие на нови продукти, иновации, свързани с устойчивото развитие, с една определено зелена ориентация. Към настоящия момент не бих казала, че има единство в рамките на работната група по отношение на този проект, тъй като той е в известна степен един иновативен подход, опит да се съживят тези региони, които са доста изостанали в своето социално икономическо развитие и ние считаме това за добра стъпка за провеждане на една наистина активна регионална политика за мобилизиране ресурсите на регионите и не на последно място едно такова учебно място ще концентрира млади хора в тези изостанали райони, което ще им даде шанс да си вземат въздух и да тръгнат напред в своето развитие.
Другото нещо – беше дадена възможност на общините да предложат проекти, които да бъдат адресирани към тези приоритетни направления на дунавската стратегия, които се съдържат в българската позиция. Те направиха такива предложения. Предстои тези проекти да бъдат разгледани и някои от тях могат да бъдат, разбира се след известна преработка, тъй като всяка страна предлага едни по-мащабни, по – интегрирани проекти, някои от тях вероятно ще влязат в крайните проекти, които България ще подготви.
България има изключителен шанс да спечели много от Дунавската стратегия, тъй като от една страна ще се разшири сътрудничеството от страните и регионите, които са в дунавския макро регион от друга страна ще се даде възможност за по-широко използване потенциала на регионите, включително чрез засилване на трансграничното сътрудничество във всички региони, които знаете тези, които са в източна Европа, които са се намирали по границите са засегнати от тази периферност и са по-изостанали.
Не на последно място координацията при реализация на големи инфраструктурни проекти, които са общ интерес за няколко региона и страни в дунавския макро регион ще създаде по-добра инвестиционна среда за реализация на тези проекти. Една по-висока ефективност за инвестициите, тъй като те ще бъдат координирани както по време, така и по отношение на отделните участъци, които ще бъдат изградени на отделните страни.
Това е най-общо казано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ – благодаря ви за информацията, която ни дадохте за целите и стратегията на ЕС за развитие на Дунавския регион.
ЛЮБКА ЦЕНОВА – началник отдел „Европейско право” в Народно събрание
Отговаряме и подпомагаме вашата дейност с процеса наблюдение и контрол върху проектоактовете на ЕС и за хармонизацията, но в момента разглеждате проектоактовете. Това е четвъртата поредна година, през която се приема програма, тя е свързана с въпросите на субсидиарността, контрол върху субсидиарността, който е предвиден в Протокол № 2 от Договора от Лисабон.
В предишните години, когато се приемаше работни програми се приемаха конкретно актове с номера и заглавия. В момента това е невъзможно, по простата причина, че нямаше Европейска комисия, която да ги подготви по този начин. Тай като в Глава Х, където са уредени проблемите по наблюдението и контрола на проектоактовете е предвидено, че нашата годишна програма на НС се приема, когато се изготвя годишната програма на МС- МС са взели решение, имам предвид колегите на административно ниво за това са предложили на МС да се приеме точно тази програма, която е общо като стратегия, като виждане, като идеи, но е изготвена на базата на приоритетите на трите председателства, които вървят – испанско, белгийско, унгарско. В случая едногодишното на двете председателства.
Това, което Вие може да направите е да решите в коя област искате да направите наблюдение и контрол, както е примерно Дунавския регион.
В глава Х е предвидено, има текстове, които разрешавате когато през годината се установи, че има проектоактове на ЕК, които бихте искали да бъдат наблюдавани и контролирани, те могат допълнително по Ваше предложение да бъдат включени в годишната програма.
Това е единият механизъм, с който можете да осъществявате наблюдение и контрол.
Другият механизъм е обикновеното изслушване, което Вие правите като парламентарен контрол в самите комисии.
Това, което се случва с Вашите доклади, когато Вие приемете, изразите Вашето мнение примерно по Дунавската стратегия, този доклад отива в Комисията по Европейските въпроси. Там те вземат окончателно решение и мнението на парламента по позицията на правителството по тези стратегии, с писмо на председателя на НС се изпраща на министър-председателя. Това е механизма, който е разписан в правилника. Това, което вече трябва да се прави с жълт, оранжев картон, евентуално червен картон по Лисабонския договор, това е нещо, което тепърва предстои в най-скоро време да обсъдите и да решите какви промени в правилника могат да се предприемат.
Отдел „Европейско право” винаги сме на Ваше разположение и можем да Ви съдействаме.
Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ – и аз Ви благодаря.
Колеги, ще Ви прочета, какво е нашето задължение като постоянна комисия.
Трябва да предоставим на комисията по Европейски въпроси и контрол на еврофондовете нашите предложения за проектите, за актове на институциите на ЕС, по които е необходимо НС да осъществи наблюдение и контрол през 2010 година.
Разбрахте, че такъв списък с проекто актове няма, обясни ни се каква е причината, но ние можем, ако желаем да упражним контрол по такива актове, които в последствие бъдат приети и разглеждани в европейските институции на ниво институции в България, така, че да започнем с Вашите мнения, предложения и становища по двете точки, които са заложени по годишната програма – кохезионната политика и дунавската стратегия.
Имате ли нещо да споделите?
РУМЕН ПЕТКОВ – благодаря г-н председател.
По втората точка – дунавската стратегия, според мен трябва да направим всичко възможно по линия на наблюдението, но и по линия на определянето на приоритетите със съзнанието, че на испанското председателство те са определени, в някаква степен предопределени за белгийското, но според мен трябва да направим всичко възможно в приоритетите да влезе и въпроса свързан със сигурността на дунавския регион, защото това е сигурността на Европа. За последните 7-8 години за съжаление съюза като цяло инвестира в сигурността на Средиземноморския басейн и като цяло Черноморския остава на заден план. Независимо от това със съдействието на ЕК се финансира и изгради център за Черноморското сътрудничество в Бургас, със съзнанието че това е източник като регион на стоки с възможна двойна употреба, на трафик на наркотици и трафик на хора. Тук очевидно рефлектираща логистика е река Дунав. Ние също носим отговорност. Разбира се, че тежестта на вопъла на България не е равна на тази на Испания и на Италия, но подценяването на Черноморския басейн ще ни донесе на нас самите проблеми. За последните години там има нееднократно, пак казвам в басейна на р. Дунав не само в Черноморския регион. В Черно море годишно има около 300-350 кораба нарушители, но в коритото на р. Дунав са засичани стоки с възможна двойна употреба, трафик на незаконно оръжие, наркотици и на хора. Според мен ние трябва да използваме два инструмента, за да се опитаме ползвайки интереса на Унгария от вкарването на този въпрос, свързан със сигурността до толкова доколкото Дунав минава през територията на Република Унгария, това да стане приоритет или поне страните от Черноморския басейн да се опитат да го наложат като приоритет плюс, защото пак казвам, ние имаме предвидени средства по Шенген, нямаме предвидени, дано да имаме в бюджета за следващата година, за тази очевидно нямаме за граничната сигурност, но това е проблем, който ще рефлектира първо върху нас. Дунав всички могат да я броят за вътрешна граница, но Дунав излиза на Черно море. Да сме наясно, какво означава сигурността на басейна. Така, че първо унгарското председателство като заинтересована страна, второ Румъния, а аз съм сигурен, че от румънска страна ще има подкрепа сигурността на дунавския басейн да влезе в приоритетите и трето, позиция, която има изградена в Европейската гранична полицейска служба ФРОНТЕКС. Казвам тези неща със съзнанието, че първо въпроса е поставян многократно поне в два съвета, на регионална политика и правосъдие и вътрешни работи. Поставян е в специализираните служби и според мен, първо в нашите специфични приоритети трябва да опитаме да го заложим и чрез нашите специфични приоритети и чрез националния координатор министър Плевнелиев да се опитаме да го наложим защото въпросът е изключително важен. Аз добре разбирам, че Испания няма да го допусне, защото за Испания е същностен въпрос да се инвестира в спирането трафика на хора в Средиземноморското и т.н. ясно е защо. До Белгия този въпрос няма и да стигне. Тяхното председателства едва ли ще гледа тази точка, но унгарското може да бъде използвано и мисля, че може да бъде подготвена много сериозна аргументация от наша страна. Освен МНР и националния координатор и ресурсите, с които разполага правителството, като цяло могат да бъдат включени редица неправителствени организации, подчертавам още веднъж необходимостта от много бързо постигане на общи позиции с ключови партньори в случая Унгария, Румъния като минимум, Сърбия като страна към която Съюза проявява особен интерес и източник на възможни проблеми и европейските компетентни служби. Освен ФРОНТЕКС бих добавил и ЕВРОПОЛ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ – разбирам г-н Петков, че Вие предлагате в Дунавската стратегия да се обърне внимание и да се включи въпроса със сигурността на Дунавския басейн.
РУМЕН ПЕТКОВ – унгарското председателство е от догодина първото шестмесечие. И мисля, че от сега трябва да започне преговорния процес с тях и да продължи налагането на тезата за значимостта на сигурността на Черноморския басейн и от гледна точка на Дунав, сигурността на ЕС, защото Дунав така или иначе стига до сърцето на Европа. Но това трябва да се прави много методично, и ако трябва да бъдат ангажирани всички ведомства от външно министерство и системното налагане на това виждане през партньорските държави, посолството ни в съюза, посолството ни в Белгия, защото предстои председателство, разбира се Унгария, както вече казах. Убеден съм че може да се направи много солидна аргументация, като програма максимум включване в приоритетите, като програма минимум проблем с особена важност, но трябва да сме със съзнанието, че решение трябва да бъде намерено най-късно септември, с оглед председателството първото шестмесечие на следващата година.
АСЕН ГАГАУЗОВ – ще кажа няколко думи, за да стане по-ясно на колегите.
Преди около 3 години за пръв път под настояването на Германия започна работа по тази така наречена Дунавска стратегия бяха правени срещи и в Брюксел, в представителството на германските провинции, така че много важно за България е тази стратегия да бъде направена и да бъдат включени най-важните приоритети, защото периода, в който се намираме е точно такъв. Трябва да се стиковат стратегическите цели на всяка една от страните от дунавския регион, след което трябва да се остойностят и целта, поне аз както съм я разбирал още от самото начало на идеята за дунавска стратегия и прерастването на тази стратегия по-нататък и чрез финансовите механизми на ЕС в една оперативна програма, която да осигури ресурса за изпълнението на тези стратегии. Като подготовка в Източната част по протежението на Дунав, знаете, че имаме програма за сътрудничество между България и Румъния, като управляващия орган е съвместен, намира се в Румъния и се ръководи от България и Румъния съвместно. Там се работи активно от страна на българските общини и румънските, като можем да кажем със задоволство, че може би около ¾ от сега утвърдените проекти са проекти на българските общини. Казвам това, за да подчертая, че тук има рядък случай на добра приемственост, която продължава с добър темп да се развива по отношение на регионалното развитие, какъвто е случая с продължаването на дунавската стратегия. Мога само да отправя един апел най-вече към правителството за по-активно участие, защото в една от срещите румънския президент беше там, те проявяват изключително голяма активност да са центъра за координация на усилията на ЕС в това отношение. Освен Дунав в малко по-далечна перспектива, защо не и през следващия планов период и Черноморския регион ще се очертае като един от тези региони, в които ЕС най-после ще осъзнае и своя интерес и икономически и политически в този регион. Така, че бихме могли да направим всичко възможно с Румъния да си поделим възможностите в единия или в другия регион и България да има изключително активна политика. Още повече, въпреки многото негативни приказки, които се изговориха все пак България има достатъчно голям и аз мисля, по-добър опит и експертиза отколкото Румъния и пак казвам всичко зависи от активността на държавните органи и най-вече в Брюксел. А те за съжаление доста по-добре да си представят исканията отколкото го прави България не само сега, а по принцип. Така, че трябва да се подкрепят усилията на всички български институции и да се направи една добра стратегия, която да отчита приоритетите.
Крайната цел е превръщането на тази стратегия в превръщането й в оперативна програма със съответния финансов механизъм който ЕС ще осигури за страните.
Връщайки се на темата за кохезията би трябвало да се настоява в регионите, които са най-слабо развити, между впрочем такава беше и идеята на Германия е повече да се помогне на по-слабо развитите региони по течението на Дунава, така, че имаме пълните основания в пълен унисон с Лисабонската стратегия това да се случи и България да получи заслужено, добро финансиране за своите приоритети, които всички ние трябва заедно да определим и да ги защитим най-вече.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ – и аз благодаря.
Колеги, други мнения, становища?
СТЕФАН ГОСПОДИНОВ – аз искам да кажа няколко думи.
Във връзка с дунавската стратегия бяха проведени няколко срещи на ниво министерство на регионалното развитие от една страна с общините, от една страна с областните управители и аз съм присъствал на такава среща, където всички имаха достатъчно време да се подготвят да си дадат материалите. Там имаше достатъчно на брой качествени предложения и доколкото знам, съвсем скоро се очаква това да се защити в Австрия и Германия съответно, тези институции. Така, че не знам от тук нататък дали не е късно, ако може колегите от министерството да ни отговорят.
ИРИНА ЗАХАРИЕВА – в момента България е представила един първи вариант на своята национална позиция за участие в дунавската стратегия. Тези документи се подготвят от всяка една от страните които участват в изготвянето на стратегията, но написването на самата стратегия всъщност не се осъществява от страните, затова отговорна е ЕК тя организира разработването. Но за ЕК е важно чрез националните позиции да получи от всяка една от страните нейните предложения за приоритети и за важни проекти, които трябва да бъдат реализирани в този макро регион От такава гледна точка за нас е много важно да търсим консенсус по такива важни точки, които не зависят само от нашето решение, т.е. като типа от изграждането на трети мост над р. Дунав или дори изграждане на отсечки от нашата транспортна мрежа, които сме в състояние да докажем, че те са важни и за другите страни от региона. Ние наистина имаме възможност да лобираме за своите проекти, убеждавайки останалите участници в стратегията, в това, че и те имат определени ползи. Още повече в условията на глобална икономика за ЕС в това число и за дунавския макро регион е важно той да има транспортна свързаност не само в рамките на ЕС, а и да има връзка и с останалия свят, защото навсякъде това лавиране на цените, на стоките, на суровините дава възможност на европейските предприемачи да развиват едни по-конкурентно способни продукти. Тогава, когато имат достъп до другите пазари. По отношение на финансиране към настоящия момент ЕК е казала, че дунавската стратегия няма да разполага с допълнителен финансов ресурс за реализацията си, но това в известна степен трябва да се разбира като правило, категорично до 2013 година, тъй като за този период оперативните програми са разработени. Нещо повече(е, ЕК очаква част от проектите, които предстои да бъдат реализирани в рамките на действащите в момента оперативни програми като програмата „Регионално развитие” програмата „Околна среда” оперативна програма „Транспорт”. В рамките на тези програми да се появят и да стартират такива проекти, които ние предлагаме като важни по отношение на дунавската стратегия.
На този етап не може да се каже дали ще има отделна програма, защото може да се приложи съвсем нов иновативен подход и да има такива програми за макро региони, но това, което до този момент се среща в интернет в тези материали от различни срещи, обсъждани на високо ниво, във всеки случай тази стратегия за макро региона ще бъде отчетена при определянето на ресурсите на оперативните програми от европейските фондове за следващия програмен период.
Това, което в момента се извършва е много важно.
България е период, в който позицията все още не е представена категорично, ние може да посочим, да допълним в тези приоритетни направления и такава ос сигурност, но за да влезе в приоритетите самият документ Дунавска стратегия, трябва да има консенсус с всички останали страни участващи в документа, както каза и г-н Петков.
РУМЕН ПЕТКОВ – всички знаем, че няма такъв предвиден финансов ресурс до 2013 г. дали ще се приемат други иновационни подходи при финансирането след 2013 година е въпрос, но според мен днес, ние трябва да тръгнем със съзнанието, какво търсим, независимо от финансовия ресурс и неговата експлоатация след 2013 година. Важното е да има разбирането, какво означава Дунава за сигурността на Европа, защото те го нямат в момента. Там всичко се насочва към Средиземноморския басейн. Стана дума за Дунав и коритото на Дунав и проблемите, които се пораждат има възпитано кимане с глава ми до тук. Затова трябва да се използва целия ресурс, с който разполагаме за налагане на темата, защото тя виси някъде по коридорите няма да бъде и в приоритетите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ – колеги, надявам се, че получихме достатъчно информация за това, какво е заложено в програмата на ЕС по отношение на регионалната политика. Това, което се каза е много важно, но очевидно на този етап не можем да направим нищо повече от това, да приемем основните цели и намерения заложени в тази годишна програма по отношение на регионалната политика, като настояваме въпросът със сигурността на дунавския басейн да получи своето място в тази програма и естествено, когато станат известни актовете на европейските институции, свързани с тазгодишната програма, тогава си запазваме правото да правим предложения, кое и как да разглеждаме, да се произнасяме по тези актове на институциите на ЕС, свързани с регионалната политика.
Мисля, че това е решението, което можем да вземем на този етап.
Ако сте съгласни така да го формулираме и да го приемем, при положение че нямаме списък на актовете ,които ще се разглеждат в европейските институции, по които ние сега да вземем отношение и евентуално да предложим да влязат в програмата на нашето Народно събрание. Това може да стане в един по-късен етап, когато са налице такива актове, но не пречи да заявим нашето отношение и намерение по тази програма в областта на регионалната политика.
Това е моето предложение като решение.
ЛЮБОМИР ИВАНОВ – ако е възможно да предоставят на комисията, като те да си обработят като желание на отделните общини и по някакъв начин те да стигнат до нас. За да видим хората, които опират до Дунав, какво им е желанието. С г-н Петков съм 1000 на 100 съгласен.
С всичко съм съгласен, само ако може областните управители да ни дадат някаква визия на местното население, защото в края на краищата ние тях представляваме. Какво виждат от тази река, като живеят до нея.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ – логично е да направим една такава среща с областните управители във връзка с Дунавската стратегия. Имам предвид областните управители, които граничат с р. Дунав и да чуем тяхното мнение, още повече, че те са нови областни управители. Може би не са запознати.
РУМЕН ПЕТКОВ – подкрепям предложението на г-н Иванов – може би с областните управители и Асоциацията на Дунавските общини. Защото кметовете там са по-близо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ – колеги, първото предложение вече ви го прочетох, а второто е да организираме среща с областните управители и представители на сдружението на Дунавските общини, по въпроси, свързани с Дунавската стратегия на едно от следващите заседания на комисията по регионална политика и местно самоуправление.
Имате ли други предложения за решения, или да преминем към гласуване, така, както ги формулирах.
Който е съгласен за приемане та тези две решения от нашата комисия моля, да гласува: „за” – 12 гласа. Приема се единодушно.
С това изчерпахме дневния ред.
Закривам днешното заседание.





ПРОТОКОЛЧИК: ПРЕДСЕДАТЕЛ:
В. Бойчева инж. Л. Татарски