1. Обсъждане на Одитен доклад № 0000001209 приет с Решение № 21/28.01.2010 г. на Сметната палата и доклад за резултатите от извършения одит на финансовото управление на бюджета и имуществото на Агенция “Пътна инфраструктура” за периода от 01-01-2008 г. до 30.06.2009 г., на процедурите по възлагане на обществените поръчки за периода от 01.01.2007 г. до 30.06.2009 г. в изпълнение на решение на НС.

---

П Р О Т О К О Л

№ 7


съвместно заседание на Комисията по регионална политика и местно самоуправление, Комисията по бюджет и финанси и Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения при следния
Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Обсъждане на Одитен доклад № 0000001209 приет с Решение № 21/28.01.2010 г. на Сметната палата и доклад за резултатите от извършения одит на финансовото управление на бюджета и имуществото на Агенция “Пътна инфраструктура” за периода от 01-01-2008 г. до 30.06.2009 г., на процедурите по възлагане на обществените поръчки за периода от 01.01.2007 г. до 30.06.2009 г. в изпълнение на решение на НС.


Заседанието бе открито в 14.30 часа и ръководено от госпожа Менда Стоянова – председател на Комисията по бюджет и финанси.

ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, уважаеми гости, добре дошли на съвместното заседание на Комисията по бюджет и финанси, Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения и Комисията по регионална политика и местно самоуправление. Имаме кворм, така че си позволявам да открия нашето съвместно заседание. Като ви предложа следния дневен ред.
1. Обсъждане на Одитен доклад № 0000001209 приет с Решение № 21/28.01.2010 г. на Сметната палата и доклад за резултатите от извършения одит на финансовото управление на бюджета и имуществото на Агенция “Пътна инфраструктура” за периода от 01.01.2008 г. до 30.06.2009 г., на процедурите по възлагане на обществените поръчки за периода от 01.01.2007 г. до 30.06.2009 г. в изпълнение на решение на НС.
Това е точката за съвместното заседание. След това имаме втора точка, която ще гласуваме евентуално за продължение на заседанието на Комисията по бюджет и финанси. Този път само с Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. Така че моля, ако имате предложения по дневния ред на съвместното заседание на трите комисии, моля направете ги. Няма предложения.
Моля народните представители от трите комисии, които са съгласни с обявената от мен точка да гласуват за.
Против?Няма.Въздържали се? Няма.
Точка първа от дневния ред е приета.
Тук по повод на тази точка първа на нашето заседание сме поканили и присъстват представители на Сметната палата – проф. Валери Димитров, който ще ни презентира доклада.
г-н Хюсеин Чауш – член на Сметната палата
г-н Христо Тодоров – одитор
г-жа Виктория Лазова - одитор
От страна на Пътна инфраструктура на заседанието ни присъства г-н Божидар Йотов, председател на Управителния съвет
Г-н Димитър Събев – член на Управителния съвет
Г-н Димитър Петков – директор на Дирекция “Бюджет, финанси и разплащане по проекти”.
Те ще бъдат на наше разположение за въпроси становища и допълнения.
Моля, г-н Димитров вие ли ще направите изложение по доклада.
Проф. ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Благодаря ви г-жо председател, уважаеми дами и господа народни представители,
Ще бъда съвсем кратък. Агенция “Пътна инфраструктура” към момента е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на регионалното развитие и благоустройство и е с предмет на дейност “Управление на републикански пътища”. За одитирания период за две години и половина, Агенцията е претърпяла сериозни трансформации. Тя е правоприемник на фонд “Републиканска пътна инфраструктура”, който е второстепенен разпоредител “Бюджетни кредити” към министъра на финансите и съответно е била и Национална агенция “Пътна инфраструктура”, първостепенен разпоредител с бюджетни кредити към Министерския съвет.
Съответно органи на Фонд “Републиканска пътна инфраструктура” са били Управителен съвет, който се състои от петима членове, включително председател. Министърът на финансите по право е член и председател на Управителния съвет. Членове на Управителния съвет са министъра на транспорта, на Регионалното развитие и благоустройството и зам. министър на транспорта, определен от министъра на транспорта съответно и изпълнителния директор на Фонда.
Фондът е организиран в Централна администрация и специализирани звена в 27 окръжни пътни управления. Има и Централна лаборатория по пътища и мостове, управление “Пътни такси и разрешителни”.
Изпълнителни директори през одитирания период, които носят управленската отговорност, съгласно чл.6 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор са съответно: от 22.12.2005 г. до 04.02.2008 г. Веселин Райчев Георгиев и от 04.02.2008 г. до 09.08.2008 г. Милуш Александров Поцков. Органи на НАПИ са съответно Надзорен съвет, постоянно действащ орган. Състои се от петима членове, които се одобряват и освобождават по предложение на министър-председателя. Съответно изпълнителен директор като Агенцията осъществява своята дейност чрез централна и специализирана администрация. Като вече централната администрация е организирана в 14 дирекции.
Изпълнителни дирекции през този период на Агенцията, които носят управленска отговорност са: от 09.08.2008 г. до 20.10.2008 г. Димитър Иванов, от 20.10.2008 до 05.12.2008 г. Иван Атанасов и от 05.12.2008 до 30.07.2009 г Янко Янков. Целите на одита бяха да се оцени процеса на планиране и изпълнение на бюджета на Агенцията, да се провери и оцени изграждането и функционирането на системите за финансово управление и контрол във връзка с процедурите за възлагане на обществени поръчки, да се проверят и оценят управленските решения свързани с планиране, организация и управление на процесите по възлагане на обществените поръчки.
Да се провери и оцени законосъобразността на провеждане и възлагане на обществените поръчки. Извън обхвата на одита са анализа и управление на разпореждането с имущество в Агенцията, поради големия брой имоти държавна собственост и организацията и функционирането на счетоводната система. За постигането на определена степен на увереност по отношение на планираната задача при оценка на законосъобразността на провеждане на процедурите за възлагане обществени поръчки е определена една много голяма извадка – 72 процента от общия брой на проведените процедури през съответния период. Допълнително в обхвата на одита бяха включени проверки на място на самите обекти, с цел установяване на реалното изпълнение на предмета на договора. В законоустановения срок по Закона за Сметната палата по одитния доклад е постъпило становище от Милош Поцков, в което не се съдържат констатации и възражения по констатациите и оценките. Постъпило е становище от Янко Янков, което също не съдържа възражения. И има становище от Иван Атанасов в което се съдържат възражения по една от констатациите по одитния доклад.
Какви са основните констатации и изводи от доклада. Разбира се, в резюме само най-важните от тях. На практика като цяло липсва добро планиране на дейността по извършване на реконструкция, ремонт и поддържане на пътната мрежа. Не са утвърждавани годишни програми и годишни инвестиционни програми за всички дейности на Агенцията. Установен е дисбаланс между предвидените и предоставените средства на Агенцията за извършване на основни дейности, което да води до невъзможност да се финансират договорените дейности за поддръжка на пътната инфраструктура.
Планирането на обществените поръчки не е съобразено с наличния финансов ресурс в резултат на което през 2007 и 2008 г. са прекратявани процедури, поради липса на финансови средства, обстоятелство което е било известно на възложителя още при откриване на процедурите. Сключвани са договори без осигурено финансиране. Пътната агенция не е изпълнявала в срок задълженията си за плащане при изпълнение на договорите. Създадени са рискове, изправните контрагенти да претендират за неустойки. Значителни бюджетни средства за предоставени като аванси по договори, които не са изпълнени и не са предприети действия за съответно изпълнението на договорите или за изискване обратно на авансите. Като цяло не са защитени добре финансовите интереси на Пътната агенция, тъй като не са предприемани своевременно действия срещу некоректни изпълнители по договорите. Изпълнението на час от договорите спира за дълъг период от време и това създава риск от влошаване на качеството на вече изпълнено строителство и невъзможност в крайна сметка обектите да бъдат завършени и експлоатирани.
Установено е некачествено изпълнение по част от сключените договори, но работата по тях е приета от длъжностни лица от Агенцията, а стойността на договорите е изплатена. При процедурите за обществени поръчки наистина преобладават нарушения. Има случаи на провеждане на процедури на договаряне без основание за това, както и на процедури за избор на изпълнител проведени фиктивно, след като договорите вече са били възложени. Тази практика освен че е в противоречие със закона е създала условие за непрозрачно изразходване на бюджетните средства. В голяма част от проведените процедури е възложена само една оферта. Това създава предпоставки за неикономично изразходване на средствата, защото е липсвала реална конкуренция. Не са създадени ясни правила с ясно дефинирани задължения и отговорности за структурните звена и длъжностните лица, които да създадат условие за съхранение на документацията по проведените процедури, адекватни на законовите изисквания на възложителя.
Общата оценка на палата е, че контролните дейности до края на 2008 г. са прилагани формално и неефективно, а от началото на 2009 г. започва въвеждането на нови съответстващи на нормативните изисквания, вътрешни правила, но до края на одитирания период по тях не е постигнат ефект.
Няколко по интересни цифри свързани с нашите констатации и изводи. Общият брой на спираните през периода 1.01.2008 г. до 30.06.2009 г. обекти по които са извършени разходи е 40. Част от тях са спирани без оформяне на предвидения в такива случаи акт 10. От спираните обекти има такива с висок процент неизпълнение към момента на спирането. Един е над 80, а четири над 90 процента. Към 31.12.2008 г. просрочените задължения са общо в размер на 101,6 млн. лв., като с най-голям дял са тези по договори за извършване на текущ ремонт. 96,6 млн. лв.
Към 30 юни 2009 г. размера на просрочените задължения по счетоводни данни е намален близо 29 млн. лв. от които, както и в предходния период преобладаващ е дела на просрочвания по договори за текущ ремонт. Към м. ноември 2009 г. са извършени строителни работи, които са сертифицирани и има фактури, не е извършено плащане за 155 млн. лв. Приети са сертификати по които не са издадени фактури за 25 млн. лв. Общият размер на задълженията на Агенцията е кръгло 180 млн. лв. Тоест Агенцията хронично не се разплаща със своите контрагенти.
Сметната палата е дала 12 препоръки. Срокът за изпълнение е три месеца на председателя на Управителния съвет на Пътната агенция. Освен това Сметната палата прие, че в доклада има данни за извършени престъпления и затова доклада беше изпратен на прокуратурата.
В заключение искам да кажа нещо, с оглед на нашата бъдеща програма. В годишната ни одитна програма за 2010 г. са залегнали одити по които Пътната агенция се явява бенефициент. Направихме риск анализ на оперативна програма регионално развитие, която управлява финансов ресурс на стойност повече от 1 млр. евро. Заложили сме специализиран одит за изпълнение на Агенция “Пъна инфраструктура”, която е конкретен бенефициент по приоритет на ос 2, операция 2.1 регионална и местна инфраструктура. Като имаме предвид, че общия размер на финансовите средства за републиканските пътища по тази операция е 501 млн. лв.
Също така по отношение на оперативна програма транспорт ще бъде извършен в рамките на този специализиран одит на изпълнението на Агенция “Пътна инфраструктура”, която е бенефициент по Програма транспорт на стойност близо 1 млр. лева. Така че Пътната агенция ще стои в бъдеще на нашето внимание. Като цяло искам да кажа, че се забелязват значителни лоши управленски практики като цяло. Това е нашата обща оценка. И разбира се, трябва да се предприемат навременни мерки за тяхното преодоляване.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Колеги, имате думата за въпроси.
Заповядайте г-жо Боянова.
ЛИЛИ БОЯНОВА: След като се запознах с доклада на Сметната палата и си направих заключението, че той е много подробен на база на направения одит. Направи ми впечатление, че за доста от проверените обекти липсва информация, която касае изпълнителите и строителния контрол за съответните обекти. Вчера посетих Сметната палата откъдето получих допълнителна информация. Оказа се, че в определени региони работят едни и същи фирми, изпълнители. Това означава, че окръжните пътни управления са правили търговете специално за тези строители и по този начин има зависимост между директорите на пътните управления и строителите.
Искам да отбележа като допълнение във връзка с направения одит на един обект, който е изплатен предварително, това е път 249 Търговище – Разград, възстановяване на мостово съоръжение и пътно тяло на километър 2 948 при с. Давидово. Трябва да отбележим тук, че парите са платени още на 17.12.2008 г. като е издадена фактура от строителя, а самата работа не е извършена. Важно е да се отбележи също, че има протокол № 1 от 26.07.2007 г. на „Строителен контрол – Р” ООД гр. Разград. В случая става въпрос за съставяне на документ с невярно съдържание, тъй като реално към тази дата, „Строителния контрол – Р” ООД – гр. Разград е издал протокол № 1, но в същност строителните работи не са били извършени. Това нещо може да се отбележи почти за всички случаи на одитирани обекти и навсякъде има такива пропуски. Разбрах, че одитния доклад е даден в прокуратурата, но тези данни са съществени и може би трябва допълнително да се подадат като информация.
Другото нещо, което впечатлява в доклада е, че са правени обществени поръчки за доставка на гориво, примерно в Опел – Разград. Там директора на Опел Пламен Бончев Симеонов е сключил договор за доставка на гориво със своята съпруга Миглена Васкова Симеонова. И това има доказателство.
По същия начин са извършени много такива нарушения в другите пътни управления и в Търговище, и в Силистра. Тук стои въпроса тези хора, които вече са освободени от длъжност дали ще им се потърси отговорност и по какъв начин при условие, че одитния доклад не споменава техните имена и факти за нарушения. Ще бъдат ли предоставени допълнително данни за тези факти, които аз изложих, специално за строителния контрол, за директорите, които са извършили такива нарушения. Тъй като в одитния доклад имена на строителни фирми, на строителни надзори не фигурира.
РЕМЗИ ОСМАН: Фирми които са спечелили търгове, където кметовете са от ГЕРБ и продължават да печелят търгове на национални и международни обекти, че търговете са направени за тези фирми от ГЕРБ, които в момента спечелиха и международни търгове финансирани по големи проекти. Спечелили са търгове, където кметовете на общините са от ГЕРБ. Означава ли, че тези търгове са направени за тези фирми от вас.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Категорично смятам, че това не касае одитния доклад за който сме се събрали и който разглеждаме.
РЕМЗИ ОСМАН: Госпожо председател, не може да оформяте моето мнение. Не може да обвинява, че търговете са направени за определени фирми, а вие не се намесвате. Има си съд, прокуратура. Не може един народен представител така да говори.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Народният представител може да говори всичко, което прецени.
РЕМЗИ ОСМАН: Аз също говоря това, което мисля г-жо председател. Не ми правете забележки.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Димитров, заповядайте да отговорите.
Проф. ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Госпожо председател нека да уточня. Да обърна внимание на това, че ние сме взели колегиално решение, тъй като така е според Закона за Сметната палата, че има данни за престъпления в доклада и ги изпращаме на прокуратурата. Тоест, целия доклад с всички доказателствени материали и цялата документация по него е на разположение на прокуратурата. Аз обаче не бих искал да казвам нещо повече, защото според чл.52 от нашия закон, не би следвало да се ангажирам с такива изявления, затова какви конкретно данни са били свързани с нашето решение за изпращането на материалите на прокуратурата. Затова бих помолил да не се задават такива въпроси, дали точно за определени констатации ние сме взели решения. Като цяло доклада е на разположение на прокуратурата с цялата документация. И г-н Тодоров ще каже колко тома доказателства и документации има към него. Ние наистина при този огромен брой проведени поръчки и проверки на 72 процента от тях, доказателствения материал е напълно достатъчен, за да може органите на прокуратурата да вземат своето решение, дали действително има данни за престъпление и съответно да образуват или да откажат образуване на производства.
ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаеми колеги, уважаеми гости, това с което съм се запознал като одит на Сметната палата и от това, което ни беше изложено от проф. Димитров може да кажем, че Управлението на Пътната агенция за посочения период е било напълно формално и изключително неефективно. Констатираните нередности са и в двете посоки, в които е направен одитния доклад. Констатираните нередности са много, както вие ги изброихте, но аз смятам да се спра на четири основни. Именно тази която се отнася до това, че няма създадена система за ефективен вътрешен контрол, която да минимизира рисковете. Правилата за финансово управление и контрол прилагани в Агенцията също са изключително неефективни. Не са предприети никакви действия за неизправните контрагенти по неизпълнението на договорите. Имаме раздадени към посочения период 30.06.2009 г. 9,7 млн. аванси, за които няма никакви документи и нищо не е отчетено по тези авансови плащания.
И накрая общия извод е, че не са защитени финансовите интереси на Агенцията. За всичко това вие давате препоръки, давате и три месеца срок на Агенцията и въпроса ми е към пътната агенция. Назначени ли са такива административни проверки по всички тези случаи и взети ли са някакви мерки. По всеки един случай конкретно, освен това има ли някаква програма по изпълнение на мерките по тези препоръки. Тези задължения които вие наследихте и бяха цитирани към 155 млн. задължения, какви са към този момент?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Колеги, ако има въпроси, които бихте искали да допълните въпроса на колегата Вълков?
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: На всички е ясно, които сме се запознали с доклада на Сметната палата, че Агенцията е била една голяма пробойна, но за съжаление тя все още не е запушена. Надяваме се новото ръководство да предприеме съответните мерки в тази посока, но с оглед на всичко това, което е изложено в доклада и аз лично не смятам да навлизам в конкретика, а искам да попитам ръководството на Агенцията, дали са изработени и дали се прилагат вече вътрешни правила и процедури, които точно, ясно, конкретно и отговорно да регламентират участието на звената в Агенцията по изготвянето на проектобюджетите и осчетоводяването на фактурите. Съвсем скоро стана ясно, че още не знам за колко си милиона излезнали фактури от чекмеджетата на служители в Агенцията.
Втори въпрос, дали е потърсена вече административна отговорност на длъжностните лица виновни за тези нарушения.
Трети въпрос, прекратени ли са договорите с фирмите, които са нарушили законните процедури или както спомена и г-н Димитров, подписани са договори, дадени са аванси, а не е започнала още работа по изпълнението на тези договори. Дали са прекратени вече тези договори. И разбира се с други некоректни контрагенти.
Последен въпрос, какви мерки взима или предвижда да вземе новото ръководство на Агенцията за недопускане на тези подобни пропуски и лоши управленски практики. Цитирам, господин Димитров, констатирали с проверката в поверената им агенция.
И най-накрая като една реплика към г-н Осман, на стр. 21 – 3.13 един случай за някакъв път. Крумовград, Студен кладенец, Черноочене, изискването за допустимост е било наличие на собствен офис в съответното място. И в констатацията на Сметната палата пише така: Наличието на този показател в методиката е решаващ за крайното класиране. Този показател дава предимство на спечелилия участник и съответно той печели като пример в тази посока.
СВИЛЕН КРАЙЧЕВ: Колеги, за всички тези, които пътуваме всяка седмица по пътищата на страната, без да четем този доклад е ясно, че положението е изключително тревожно, дори бих казал и опасно за живота на тези, които пътуват по нашите пътища изпълнени с дупки, което означава, че работата досега не се е вършила или се е вършила изключително лошо. Това за мен означава, че контрола е бил на много ниско ниво. В този смисъл искам да питам г-н Йотов, дали предвижда някакви мерки за увеличаване на вътрешния контрол на Агенцията.
И второто, искам да питам г-н Димитров. И той сам каза, че този одитен доклад е за две години. Очевидно две години е твърде дълъг срок и предвиждате ли нещо за намаляване на този срок. Примерно междинен срок 6 месеца и една година такъв доклад.
Проф. ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Ако позволи г-н Йотов, нека да отговори, понеже повече въпроси бяха зададени към него. Аз да отговоря на този въпрос.
Одитите за финансовото управление обичайно те са една година. Тук вече беше за две години и половина одитирания период и успяхме да проверим и да оценим огромно количество данни. Констатациите и изводите са пред вас. Бъдещите ни доклади, одитите на изпълнението поначало обхващат по-дълъг период от време, минимум между две и пет години се движат одитираните периоди, защото там идеята е да се проследят определени управленски тенденции и развитие в управленската практика. Така че ние поначало не залагаме одити с по-къс срок от една година. Такива са нашите професионални стандарти.
БОЖИДАР ЙОТОВ: В Агенцията наистина са създадени доста сериозни правила организационни, за да може да изпълним препоръките на одитния доклад. Изготвен е план за действие по одитните препоръки, който беше представен при министъра на регионалното развитие. Ние сме изготвили изпълнение на мерките, по утвърдения план към настоящия момент, така че ще може да го отнесем като доказателство за нещата, които правим. Като цяло възложителя в Агенцията е Управителния съвет, т.е. колективен орган. Нямаме еднолично взимане на решение за започване на обществена поръчка.
Второто нещо, което сме направили, ограничили сме възможността областните пътни управления да провеждат самостоятелни обществени поръчки. Тоест, те се правят централно. Като за конкретни малки поръчки може да дадем пълномощно на нашите директори да ги провеждат там. Това е по наредбата.
Освен това сме направили и по препоръка на Сметната палата регистър на всички обществени поръчки, т.е. това е сторено. Имаме вътрешни правила за работа по обществените поръчки. И освен това подготвяме, почти са пред финализиране вътрешните правила за работа на Агенцията. Взели сме редица административни мерки, като са отстранени, аз няма да влизам в конкретика, може би моя колега Събев ще влезе, отстранени са някои от директорите за които става въпрос в доклада и някои от участниците в комисии. Назначили сме и служебни проверки по отношение на всеки конкретен случай. Това което като контрол, попита г-н Татарски, взели сме четири вида контрол към момента. Предварителен контрол преди поемане на задължение, финансов контрол, който се занимава с всичките плащания. Имаме и служебен контрол, като разбира се, остане Дирекцията “Вътрешен одит”, която също е контролен орган. Смятам, че при тези нива на контрол драстично ще се намалят такива случаи за в бъдеще. Може би за финансовата дисциплина нашия финансов директор малко повече може да каже.
ДИМИТЪР ПЕТКОВ: Тук в доклада се чуха доста страшни неща. Аз съм финансов директор на Агенцията от два месеца. Работил съм в Министерство на финансите, в Столична агенция за приватизация и т.н. В рамките на тези два месеца в които съм в Агенцията, всичко това, което се е случвало през годините, включително това, което прочетохме в одитния доклад, конкретните мерки, които аз съм поел като ангажимент пред ръководството на Агенция “Пътна инфраструктура” е да не се случват всичките тези неща. Да има една строга финансова дисциплина. Да има поемане на ангажименти, само когато има осигурен финансов ресурс.
По отношение на това, което предвиждаме да правим в рамките на бюджета за 2010 г. беше направена много стриктна процедура по отношение на разпределение на средствата, които бяха с писмо на министъра на регионалното развитие, предоставения ни бюджет, респективно управителния съвет взе решение по отношение на разпределение на всички средства, които са предвидени по бюджета. Разработени са поименни списъци. Всичките тези неща са на базата на конкретно разработени приоритети за всеки един от видовете разходи. Всички окръжни пътни управления ще получат съответни лимити за заплати, за издръжка и т.н. Така че по отношение на онова, което е свързано с финансовата дисциплина в Агенцията смятам, че мерките, които сме взели от тук нататък в никакъв случай да нямаме преразход на бюджетни средства и да изпълняваме всички неща, които са свързани с изпълнението на законовите разпореждания.
Що се касае до онова, какво смятаме да правим по отношение на авансите имаше такъв въпрос. Авансите са в размер на 9,5 милиона. От тези 9,5 милиона към момента са прихванати авансите и задълженията са в рамките на 7,5 млн. лв. от които сме поканили всички фирми, които имаме задължения към тях. Същевременно имаме вземания по авансите. Това са в рамките на 1882 000 лв. Ще бъдат прихванати вземанията по авансите.
Имаме проблематични около 5 500 000 лв., които правната ни дирекция чрез съдебна процедура трябва да възстановят тези средства. Това е което бих могъл на този етап да кажа.
РЕПЛИКА: Дали има наказани длъжностни лица?
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Към вчерашна дата във връзка с установени нарушения и лоши практики в дейността на някои ръководни кадри в централната администрация са освободени от длъжност девет директори на дирекции и подменени директорите на 16 пътни управления от 27. Това е на пътно – Русе, Силистра, Търговище, Добрич, Плевен, Велико Търново, София област, Пловдив, Благоевград, Кюстендил, Смолян, Кърджали, Стара Заора, Хасково, Перник, Шумен. Това са административни мерки към вчерашна дата.
РУМЕН ТАКОРОВ: Аз искам един въпрос към проф. Димитров да задам, защото мисля, проф. Димитров може и да сбъркам, но вие повече от пет години вече сте шеф на Сметната палата. И най-вероятно освен този одит, който сте правили е имало минимум един или два. И въпросът ми към вас е има ли повтаряния наслагвания на грешките, които са допускани в предишните одитни доклади. Ако си спомняте, периода е малко по-дълъг. Или има ли рецидив в тях. Или това е първата проверка, която правите, когато вие сте шеф на Сметната палата. На г-н Крайчев искам да му кажа. Мисля че това, което се направи като строителен продукт през последните четири години в държавата, мисля че още 10 или 15 години няма да се достигне.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По време на мандата на това ръководство на Сметната палата са направени преди това два одита, като единия от тях е финансов одит за 2006 г. Господин Тодоров, който е до мен е ръководител на одитния екип, също тогава беше ръководител на одитния екип. И още един одит на изпълнението, не финансов одит, за ефективността на дейността по поддържането на пътната мрежа. И двата одита бяха с доста негативни констатации и оценки и действително, ако се прочетат предишните ни одити и съответно сегашния одит ще се види, че има доста рецидивиращи, лоши, управленски практики. И това наистина е факт. Мисля, че един от одитите също беше изпратен на прокуратурата, заради груби нарушения на Закона за обществените поръчки. Така че три одита са направени през този период от време на Пътната агенция и те дават доста пълна картина на начина по който се управлява този голям паричен ресурс свързан с пътната мрежа.
ВАЛЕНТИН МИКОВ: Моят въпрос е към г-н Йотов. В доклада беше съобщена една огромна сума на неразплатените задължения. Ако сбъркам, моля да ме поправите 180 млн. мисля, че споменахте. Моят въпрос е следния. Господин Йотов, намерихте ли тези пари в касата на Агенцията. И ако не, защо? И бихте ли могли да съобщите на колко фирми Агенцията дължи неразплатени суми към 31 декември 2009 г.
БОЖИДАР ЙОТОВ: Мисля че сумата е 176 млн. Не намерихме парите в касата. Конкретните фирми, не мога да ви кажа цифра към момента, мога да проверя и да ви я дам, но фирмите са много, въпреки че шапките са няколко. Може би над 100.
ЦВЕТОМИР ЙОТОВ: Уважаеми г-н председател, имам два въпроса. Единият е към колегите от Агенция “Пътна инфраструктура”, другият е към проф. Димитров. Първият е към АПИ. Тъй като зимния сезон вече изтича и въпреки всички усилия пак сме свидетели на доста пътища, които са непроходими, непочистени и т.н. Има ли някаква статистика колко от тези фирми, тъй като повечето от тях са наследени са сключени договори за зимно поддържане, на колко фирми за каква сума има наложени санкции за не добре поддържаните пътища и всъщност, неизпълнението на договорите.
И въпроса ми към проф. Димитров е мога ли да получа, предполагам, че няма да е възможно в момента, тъй като казуса е доста тесен. Става дума за изпълнението на цитирам: “Площадка за медицински хеликоптери, сервизни обслужващи помещения, складове на мотополигон Горна Росица, собственост на Община Севлиево”. И тъй като доколкото разбирам и от доклада, а мисля че на всички е ясно, че това не е функцията на Агенция “Пътна инфраструктура” да прави нещо, което не е нито част от инфраструктурата, нито е част от общински пътища. Да не говорим, че договора е подписан от началника на областно пътно управление гр. Плевен, който не знам по какъв начин кореспондира със с. Горна Росица Община Севлиево. Ако в момента не можете да кажете, дали не можете да ми предоставите повече информация, тъй като тук в момента е записано, цитирам: “Въпреки тези обстоятелства директора на ОПУ – Плевен и допълнителни задания и номер еди кой си от еди коя си дата, възлага на основния изпълнител да изпълни това.” Това задание имате ли го? Устно ли е, писмено ли е? Кой го е подписал това задание? Въпреки това, че е нарушение все пак това е изпълнено.
Проф. ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Аз предлагам, тъй като това е наистина много конкретен въпрос и ние имаме огромна документация по, както вече споменах над 70 процента от обществените поръчки, ние ще ви предоставим всичко, както на г-жа Боянова, която вчера дойде в Сметната палата и провери цялата тази документация и ще ви я предоставим цялата документация на разположение. Така че сега не можем да го коментираме, защото тези данни не са пред нас. Това е огромна база данни. Но ще ви предоставим тази документация.
ДИМИТЪР СЪБЕВ: Искам да взема отношение за зимната обстановка. За нас на този етап от време се справяме с обстановката. А за въпроса, който вие зададохте предлагам в три дневен срок писмено да ви дам информация.
НИКОЛАЙ ПЕХЛИВАНОВ: Аз също няма да навлизам в детайли, тъй като темата обсъждането на доклада на Сметната палата при извършения одит, ясно е, че са извършени много нарушения. Това е безспорно. Ясно е, че тези нарушения трябва да се дадат на прокуратурата, както е и становището на Сметната палата.
Въпросът е, че това което трябва да анализираме, да заимстваме от доклада е да предприемем съответните мерки да предотвратим последващите практики, ако наистина има рецидиви при взимане на решения и при изпълнение на тези решения, ние трябва да ги предотвратим. Тъй като структурата на пътната агенция е изцяло нова, аз искам да попитам техните представители, нуждаете ли се спешно от някакви законови мерки, нуждаете ли се от помощ от Народното събрание с цел, както да предотвратите порочните практики, така и да ускорите и да улесните работата на вашата Агенция?
В продължение на въпроса относно неразплатените фактури имате ли яснота всичко, което е извършено фактурирано ли е и какво е крайното салдо на задължението на Пътната агенция към българския бизнес?
БОЖИДАР ЙОТОВ: Аз мисля, че на първия въпрос вече отговорих. Възложител на Агенцията е вече Управителния съвет колективен орган, като имаме и чуждестранен член, немски гражданин, което говори затова, че сме прозрачни. Управителният съвет гласува всяко възлагане на обществена поръчка. Не се нуждаем от помощ по отношение на законодателството. Аз мисля, че има достатъчно механизми, за да се опитаме да направим така, че процедурите да са прозрачни. И да не правим никакви грешки.
По отношение на фактурите може би г-н Петков най-добре ще каже за тях.
ДИМИТЪР ПЕТКОВ: Задължението, така както е записано в одитния доклад към 31 декември са 176 млн. Към момента ние сме разплатили може би приблизително около 90 млн. Тук в близките седмици очакванията са да разплатим поне още 20 – 25 милиона. Така че тук до края на седмицата може би около 100 – 115 млн. ще бъдат разплатени. И ще останат някъде около 67 – 68 милиона за разплащане.
ВЪПРОС: Фактурирани ли са всички СМР, които са извършвани?
ДИМИТЪР ПЕТКОВ: Дължими са, да. Всички фактури са на базата на извършена работа, на сертификати, актувано строителство. Актувано и изпълнено.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Аз имам един въпрос. По принцип изцяло приемам доклада, който е представен от Сметната палата и ако има съответно рецидив, както каза и Румен Такоров по някои нарушения, които се повтарят в годините и съответно има и данни за престъпления и Сметната палата е изпълнила своя ангажимент предала е на прокуратурата, за да видим де факто има ли ги тези престъпления или не. Иначе това, че много констатации са написани означава едно. Наистина Сметната палат си е свършила работата. Прегледала е всички тези договори. Прегледала е практиките. Дала е и своите указания съответно на ръководството на Агенция пътища да изпълни своите ангажименти. Но аз имам един въпрос. Колко процента от бюджета, който трябваше да получите за 2009 г. е преведен. И колко беше недостига по бюджета по договорите, които имахте да разплащате за 2009 г. Ако може не само като процент, но и като сума да ми кажете. Трябваше да получим толкова, а получихме еди колко си.
За зимното поддържане премиера каза, че липсата била 132 млн. неразплатени за 2009 г. Това ли е сумата? Кажете ми колко точно е сумата?
ДИМИТЪР ПЕТКОВ: Миналата година Агенцията не е получила пълния размер на бюджета, така както е бил предвиден. Фактически приблизително около 130 млн. Агенцията не е получила.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Много ви благодаря. Надявам се, че и журналистите го чуха добре.
МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Димитров, аз имам един въпрос към вас. Бихте ли накратко направили оценка на звеното за вътрешен одит в Агенцията. И ако там има достатъчно добро звено, как се е стигнало до тези резултати, тези нарушения на финансовото управление.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Госпожо председател, там след 2008 г. са направени опити да се подобри контролната среда и контролната система вътре. Има създадена специална контролна дирекция вътре. Но там с доста голям личен състав, доста хора работят там, около 80 човека. И тази Дирекция трудно може да оценим ефективността от нейната дейност. Рано е за това, но мисълта ми е, че е направена стъпка да се подобри наистина контролната среда и да се направи по-ефективен контрола върху цялостния мениджмънт в Пътната агенция и особено във връзка с обществените поръчки. Това е резултат от извършваните одити на Сметната палата. Що се отнася до звеното за вътрешен одит, тук нека да кажат колегите, които имат пряко впечатление от работата.
ХРИСТО ТОДОРОВ: Това което каза проф. Димитров е така. Нашите констатации са, че със създаването на Национална агенция в есента на 2008 г. започват значителни промени по отношение на контрола. Но е трудно да покажат ефекта си в периода, който ние анализрахме до средата на 2009 г. Има много нови документи, които са перфектни по европейски образец. Има много звена, които проследяват и контролират целия процес. Вътрешният одит на Агенцията започва да действа също по тези правила и да се намесва. Но ефекта до края на одитирания от нас период 30 юни 2009 г. не е виден и ние пишем в доклада, че стъпките са направени, но ефект е в бъдещ период, а не в края на периода, който одитираме.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Изобщо не съм удовлетворена от вашия отговор, защото извън констатациите за стария период, извън административната отговорност, която е потърсена и реализирана, евентуално наказателна, ако има данни и доказателства за такава, ние трябва да имаме гаранции, че в Агенцията ще се работи както трябва. И тези гаранции са именно с една сериозна работа и система на вътрешния одит, на вътрешния контрол и на управлението на финансовите средства. И аз искам да чуя тук от ръководството в тази посока има ли направени стъпки?
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ:
Само да допълня госпожо председател, да поставя този акцент. Очевидно е, до края на 2008 г. вътрешния контрол, включително и одита в Агенцията действа неефективно. Откровено казано, той е провал. Защото няма ефективни контролни процедури, нито е упражняван действащ контрол. Дори да е упражняван, той е формален. Той не е ефективен. Ние го оценяваме като такъв. Вече от края на 2008 г. за 2009 г., аз мисля че с една по-професионална и по-ангажираща оценка, ние можем да направим при следващи одити, когато ще видим как тези практически новоизградени вече звена и правила за вътрешния контрол как действат. До края на 2008 г. на практика вътрешния контрол в Агенцията действа неефективно, т.е. лошо.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Йотов, вие може ли нещо да допълните по моя въпрос?
ЦВЕТОСЛАВ ЙОТОВ: Имаме нови вътрешни правила, които трябва да утвърди Управителния съвет. Има нова организация на работа и освен това е важно планирането при вътрешния одит. Тоест кога коя дирекция ще бъде проверявана, а не да се работи формално. Тоест в тази област ние виждаме задачата на управителния съвет.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Къде виждате мястото на предварителния финансов контрол?
ЦВЕТОСЛАВ ЙОТОВ: Предварителния финансов контрол е към Дирекция оперативен контрол и оценка на риска. Имаме предварителен контрол преди поемане на задължението. И имаме такъв контрол при всичките документи, които се предлагат за обществени поръчки, т.е. той преглежда цялата документация и преди плащането финансовия контрольор.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Същите хора ли са, които и преди това са извършвали тази дейност.
ЦВЕТОСЛАВ ЙОТОВ: Имаме и кадрови промени, които сме извършили. Но има доста колеги, които са от преди.
ЦВЕТОСЛАВ ЙОТОВ: Имам една реплика към г-н Мутафчиев и към г-н Такоров, тъй като той спомена журналистите да си запишат, но журналистите преди да пишат каквото и да било да погледнат и самия одитен доклад, в който пише, че в периода от 1 януари 2008 до 30 юни 2009 г. са спирани общо 40 броя договори от които голяма част са поради липса на финансиране. И при положение, че те са знаели, че няма финансиране за тези обекти и са замразени на ниво изпълнение 70, 80 до 90 процента, което е почти цялостно изпълнение, в същия момент са продължавали да подписват нови договори с ясното съзнание, че не могат да разплатят старите, затова са прекратени. Но в същото време подписват нови договори. Така че освен това, което вие се опитвате да кажете, че едва ли не с тези 120 млн., които не са преведени в сметките на АПИ, затова има неразплатени, да се запише и това, че въпреки вашето знание, че има такива, тук даже за 108 млн. спрени договори. Защото знаете, че нямате финансиране за тях. Но в същото време продължавате да сключвате нови договори.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Аз не знам защо отправяте репликата към мен. Но мога да ви отговоря. След като са спрени тези договори, когато не са финансирани, това означава, че все пак някой, който е принципал на Агенцията е проявил контрол и е казал, че тези договори не могат да се изпълняват, тъй като няма средства за тях. За което трябва да го аплодираме, че е свършил работата и смятам, че това е упрек. Но друг е въпроса, колко са неразплатените, тъй като прекалено много се говори на тази тема, важно е хората да знаят истината. И нека да не си прехвърляме политически, тези са виновни, онези са виновни. Безспорно е, че трябва да има много сериозен контрол в Агенцията. И това го казахме ние. Това бяха и наши ангажименти, които нашето правителство беше поело към Европейския съюз и т.н. И включително този немски гражданин, който вие в момента включихте в Борда на директорите вече е от края на 2008 г. Това може да го каже и проф. Димитров.
Въпросът е наистина да се направи един сериозен анализ, а не политически митинг, за да се види къде са проблемите. Не забравяйте едно. Ние сме в криза, в тежка криза. Не направихме разплащанията през 2009 г., за да имаме нисък дефицит. Сега дойде Евростат и по тяхната система тези неразплатени средства ги включи към дефицита и де факто нашия дефицит ще излезе 2 процента. Кажете ми какъв е смисъла на подобен ход. Когато тези средства, които можехме да ги разплатим към бизнеса щяха да дойдат сега като данъци в началото на 2009 г. Защо? Защото търсим оправдания един в друг. Държавата има сериозен проблем и това е кризата. Нека да оставим партийните лозунги. Ако има проблем, да го решаваме проблема. Неразплащането т.е. дефицита в бюджета на НАП за 2009 г. от 130 млн. е една от основните причини за неразплащането. А това дойде от липса на събираемост на приходите.
Не искам да правя политически изказвания. Искам да ви кажа какво се обещаваше за края на 2009 г.
Не ми отговорихте за снегопочистването, 132 млн. ли са, след като ми правите реплика или по-малко от тази сума?
РУМЕН ПЕТКОВ: Аз предлагам въпроса с журналистите да го решим генерално. Да им дадем стенограмата.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Стенограмата се качва на сайта на Народното събрание, г-н Петков, така че няма проблеми.
РУМЕН ПЕТКОВ: Бих помолил проф. Димитров да ни информира, приветствайки го за съдържанието на доклада, разбира се и за неговата детайлност, да ни информира има ли практика в Сметната палата да се извършват такива одити, поне в големите общини. И може би на един по следващ етап да ни бъде предоставена такава информация, защото тук някои от колегите съвършено основателно поставя въпроса за качеството на пътната инфраструктура и аз мисля, че тя трябва да бъде оценена и в общините или най-малкото в големите градове в столицата, във Варна, в Пловдив, в Стара Загора, за да се види каква е практиката там на общините, каква е технологията и евентуално има ли някакви пропуски в работата на общинските звена по този въпрос и какво може и какво трябва да се предприеме и там.
И ми се струва, че не е наша работа да определяме извършени ли са престъпления или не, това е въпрос на съответния компетентен орган, прокуратурата на Република България за повдигането на обвиненията и съда за крайната преценка. Мисля че тогава когато бъркаме жанровете и бъркаме ангажиментите, отговорностите и правата на отделните институции, създаваме едно излишно напрежение в обществото като цяло.
РЕМЗИ ОСМАН: Уважаеми г-жо председател, уважаеми колеги, гости,
По същество един от основните моменти в доклада е констатацията, която е направена от Сметната палата за честата промяна в статута на Агенцията. Трябва да признаем, че една от основните причини, както е констатирано е свързана и всички грешки, които са били допуснати, констатирани в доклада, както преди малко и други колеги изразиха е честата промяна в статута.
Имали сме възможност предишни години, аз лично да изразявам, че тази честа промяна в структурата и промяна на персонала ще доведе до много негативни резултати. Тъй като стенограмите вече са много актуални в България и ще имаме възможност да видим и стенограми, когато сме обсъждали статута на Агенцията в предишната година. Надявам се сегашните управляващи да не допуснат една такава грешка през две години да променят статута на Агенцията, не само за персонални промени.
Имаше случаи, уважаеми колеги, министър-председателя отговаряше за третокласните пътища според предпоследните промени. Реалното е нямаше никаква информация. Не можеше да контролира третокласните пътища. А те са около 20000 км., ако не се лъжа. Тези въпроси бяха повдигнати в предишното Народно събрание по време на обсъждането на законопроекта в зала. Така че от тук нататък остава Агенцията и органите, които контролират да бъдат оставени на спокойствие. Един дълъг период да има, без да се променя структурата на тази Агенция.
Разбира се, че приемам доклада на Сметната палата. Затова е орган Сметната палата. Констатирани са извън тези проблеми и други допуснати нарушения. Затова е създадена тази организация да контролира.
Завършвайки молбата ми към колегите е, госпожо председател, тъй като след три изказвания правят реплика на колеги, няма да се възползвам като реплика, г-н Татарски. Аз не зная каква беше вашата реплика, но ще продължим разговора. Най-лесното е да се обвинява някой. Нито съм адвокат на някой, нито съм прокурор. Ако някой има някаква информация има прокуратура. Има съд. С тези изхвърляния, че има нарушения и еди кои си са виновни вече не може.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Госпожо председател, проф. Димитров, колеги,
Аз мисля, че всички сме на ясно, че пътната инфраструктура е един от националните приоритети. България поначало е изостанала в пътната инфраструктура и се правят усилия и през последните седем, осем години и магистрали се строиха и първокласна структура. Аз мисля, че трябва да поздравим проф. Димитров и одитния екип, защото ни предоставят един подробен доклад и ясна картина за проблемите в този подотрасъл на нашата икономика. Явно че има проблеми. Самият факт, че се правят и структурни промени и персонални промени се е търсило очевидно някакво по-добро управленско решение, което като че ли да се надяваме вече, че при сегашната нова управленска структура, както се заявява от нейните представители ще се оптимизира управлението. Аз желая този успех, защото това е успех на България и на целия български народ би трябвало да го приеме така. И си мисля, че трябва малко да проявим разбиране, че има някои дейности, както сега снегопочистването и други неотложни неща по пътната инфраструктура, които трябва да се свършат. И за в бъдеще сигурно ще се възлага работа авансово при положение, че не винаги предварително ще бъдат осигурени средствата, т.е. ще ги има в касата на Агенцията. Разчита се, разбира се и на бюджета. Бюджетът знаете, че се изпълнява, приходите в хазната ежемесечно. Така че сигурен съм, че сега при тези снеговалежи, ако няма инфраструктура няма ли да продължат да чистят? Ще чистят. Явно, че ще има и малко по-късно заплащане на труда. Така че не трябва да стигаме до финализиране чак до толкова нещата. Трябва да има разбиране, че авансово винаги ще има възлагане на работа от което и да е ръководство на Агенцията. Въпросът е да има контрол във възлагането на работата и да е стриктен контрола в качеството и сроковете на извършената работа, съответно и заплащането. Това е, което ако се подобри ще има по-добри резултати. така че аз си мисля, че трябва да приемем с добра оценка одитния доклад на Сметната палата.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря г-н Радославов. Уважаеми колеги, мисля че изчерпахме темата. Да благодарим на представителите на пътна инфраструктура, да благодарим на Сметната палата. Да обявя приключване на точка първа.
Комисията по бюджет и финанси и Транспортната комисия моля да останат за точка втора.

След пет минутна пауза Комисията по регионална политика и местно самоуправление продължава своята работа в зала „Запад” на НС.


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ – колеги, продължаваме работата на нашата комисия с точка втора, трета, четвърта и пета. Те са предложения за изменения и допълнения на Закона за опазване на земеделските земи, собствеността и ползуването на земеделските земи, Закона за горите и Закона за устройство на територията, внесени от Михаил Михайлов и група народни представители от Синята коалиция.
Надявам се, че сте се запознали с техните предложения.
Г-н Михайлов присъства на нашето заседание и нека вземе думата, за да ни представи направените предложения.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ – благодаря г-н председател.
Предложенията са свързани с това, което стана обществено достояние преди близо месец, във връзка с възможността за санкция от Европейската комисия и публикуването на един списък от 15 заменки на земи и гори от горския фонд, като обявени за нерегламентирана държавна помощ. Във тази връзка ние предлагаме няколко промени. Те са съвсем кратки и ясни.
В Закона за горите, в Закона за ползуване на земеделските земи, Закона за устройство на територията. Основната цел е недопускане увеличаване на санкциите спрямо България от страна на ЕС и предлагат да се спре заменките, т.е. от една страна ЗУТ – предложението ни е там, където не са стартирали процедурите по даване на строителни разрешения да бъдат спрени, а там където в Закона за горите и Закона за ползуване на земеделските земи, касаещи смяната на предназначение и издаването, описването на списъците в ДВ със заменките, които са извършени.
Най-общо това са нашите предложения. Текстовете са съвсем ясни и кратки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ – благодаря Ви г-н Михайлов.
Колеги, имате ли мнения и становища по внесените законопроекти.
Аз мога да си позволя кратък коментар
Запознах се с Вашите предложения, даже така, както са написани знаем и каква е целта на тези предложения, но ако четем буквално – от Закона за ползуване на земеделските земи – какво казва чл. 4, ал. 2 – върху земеделските земи се разрешава строителство на сгради и съоръжения, свързани с ползуването им по условия и по ред установен със Закона за устройство на територията.
Дали като се приеме това Ваше предложение ще забраним строителството на постройки, свързани с ползването на земеделските земи като такива. Това са селскостопански постройки, обори, навеси.
Това ли е целта?
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ – не е това целта. Много често се използва именно чл. 4, ал. 2 за да се извърши строителство именно на така наречените обори, а всъщност се правят големи хижи, има констатирани такива в ловни стопанства и в земеделски земи, именно направени чрез ползването на този чл. 4 и са описани в доклада, който е към тези списъци.
Когато се приемат рестриктивни мерки, естествено, че те се предприемат с една единствена цел. Да дадем сериозен знак на политиката в момента – това е предложението.
Това също се касае в предложението за изграждане на горските ловни стопанства, т.4 и т. 5, малки хотелчета, обслужващи помещения и т.н. Нашите предложение са наистина, те да бъдат ограничени, защото се използват именно примерно за строеж на хотелче на един етаж а се изграждат 8-9 етажни хотели. Това е предложението.
НИКОЛАЙ ПЕХЛИВАНОВ – аз се извинявам, че ще Ви репликирам, но по принцип това го изяснява ЗУТ и Правилника за работата на ДНСК. Ясно е когато в една земя постройките в нея са горски фонд или земеделска земя, затова аз не смятам, че трябва да изземваме.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ – говорим за там, където са заменките.
НИКОЛАЙ ПЕХЛИВАНОВ – това няма никакво значение – казва се, че заменят собствена гора за някаква друга гора, която става собствена и е редно да имаш право да я ползваш по предназначението й, включително и да изграждаш стопански постройки и т.н. затова, дайте да не влизаме в ВУТ дали позволява в някаква гора да се построява или не. То е ясно регламентирано. Влизаме вече в много голяма конкретика. Ако има незаконно строителство. Ако главния архитект е допуснал застрояване, което не е съвместимо с начина на предназначение на земята, това е съвсем друга тема. По-скоро, аз изцяло подкрепям Вашата идея – земи, които са вследствие на заменки, на които да им се смени основното предназначение и вече те да бъдат ползвани за строителство, а не ползвани по предназначението, по което са били преди замяната, там да предприемем съответните ограничения, иначе другото. Да има регламент, по който да се следи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ – колеги, искам да Ви дам малко информация. Може да сте чули и от медиите. Днес има представяне на изменения в Закона за опазване на земеделските земи, има подготвени изменения или изцяло нов Закон за горите, има изменения и в Закона за ползуване на собствеността и земеделските земи. Сериозни изменения се готвят и в Закона за устройство на територията и голяма част или поне част от тези изменения засягат и такива случаи. Да не говорим пък, че имаме Решение на НС за мораториум и сега това малко влиза и в противоречие с това, което казахме, когато гласувахме мораториума, като срокове. Така, че помислете дали тези предложения трябва да се гласуват в този вид. Дали да не ги разгледаме в контекста на всичките тези законодателни промени, които предстоят да се извършат именно по тези закони, по този казус.
РУМЕН ПЕТКОВ – аз също мисля, че би трябвало да изчакаме и да разгледаме в пакет целия кръг от нормативна база, която Вие г-н председател изредихте, но според мен г-н Михайлов, не трябва да, рестриктивни мерки, за да покажем. Ние ще накажем коректните хора. И аз съм дълбоко убеден, че такъв вид рестриктивни мерки, които могат да рефлектират върху коректните хора не са допустими за една демократична общност. Ние понякога сме твърде крайни в взимането на някои решения, които поставят всички ни в ситуация, да сме принудени да търсим начин да обясним на коректните хора, че сме предприели тези действия заради некоректните. И мисля, че действително трябва да помислим много внимателно. Според мен закона не бива да бъде чук по главите на коректните хора.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ – да, това е така ако касае редовно придобити земи. Ние тук, нашите предложения са свързани само със заменки. Това е коректното четене и коректното представяне. Тези наши предложения нямат никакво отношение към това, ако Вие имате земеделска земя, ако сте си я купили от държавата и ако я обработвате. Ние единствено предлагаме тези промени в четирите закона, където касаят заменките.
РУМЕН ПЕТКОВ – когато има предвидени контролни лостове. Държавата трябва да има инструмента да контролира процесите и тогава, когато държавата има волята да контролира процесите, такива въпроси няма и да стоят в тази зала.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ – това, за да предложим тези неща има само един единствен повод. Практиката, това което каза г-н Петков. При добре функционираща контролна система и това, което преди малко беше обект на общата комисия – виждаме, че това не се случва. Защото едно е желанието на законотвореца, едно е желанието но всъщност виждаме, че реалността, всички тези заменки и всичко това, което се е случило е съвсем друго. Затова ние предлагаме тези промени.
Министерството може да готви промени, но във времето аз питах можете ли във времето да поемете ангажимент, че това ще влезе до края на февруари, защото нашите предложения са от един месец. И те казаха, че не могат да поемат ангажимент, кога ще бъдат готови. Това може да отиде и до август месец.
РЕМЗИ ОСМАН – г-н Михайлов , като идея аз лично я споделям и заслужавате принципна подкрепа, защото търсите начин как да спрем некоректните. Ние сме правова държава. Но заради случай, че някои е злоупотребил, че контролните органи не си вършат работа, означава ли ние да ударим всякаква инициатива на общините. Представете си, говоря за общините. Ще има едно убиване на инициативата, и без туй общините имат много малко средства, много малко неща са им останали. И това касае примерно моите общини, честно Ви казвам и земеделските общини. Опасявам се, че замени, които са направени между държавата и общината, аз лично в моя избирателен регион нямам, но извън момя регион съм свидетел, че общините дълго време се мъчат да направят съответните замени, за някаква публична дейност. Другият въпрос – ще има една нелоялна конкуренция. Този, който е купил земята може да злоупотреби, но трябва да се контролира, убеден съм че има десетки сигнали за заобикаляне на закона.
Аз съм привърженик даже да се изкарат списъци на всички замени на гори и земи, за да види народа, кой къде е направил това нещо. Знам, че има случаи, събрани от чукарите земи са заменени за хубави земи.
Но се притеснявам от нелоялната конкуренция. Ще убием инициативата и на гражданина. Този текст няма да разреши проблема, защото винаги се намират начини да се заобиколи закона.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ – колеги, аз предлагам да изчакаме, да се подготвят промените в тези закони и евентуално след това да обсъждаме тези неща. Нека сега да не бързаме с месец по-малко или повече.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ – но, това, което каза г-н Михайлов и аз искам да се изкажа в тази посока, ние всички може би сме „за” това да се вземат конкретни мерки. Наистина сме на първо четене. Има възможност да се изчистят законовите мерки, които искаме да вземем. Мисля, че всички стоим зад една такава позиция, но така, както е предложено, ако сега вземем решение и го приемем, няма да постигне тази цел, която се поставя. Затова и моето мнение е – запознали сме се. Изразихме позиция за промени в тази посока, даже сега отивам на среща в министерство на земеделието заедно с тях да разглеждаме промени, които касаят и промяната на предназначението, заменките, защото априори ние не можем да изключим тези възможности на закона.
Предлагам Ви да приключим до тук разглеждането на тези проектозакони и когато имаме готовност и най-вече в земеделската комисия по измененията в тях, отново да ги разгледаме и да се произнесем с окончателно решение.
ЛЮБОМИР ИВАНОВ – г-н председател, преди да тръгнете за министерство на земеделието аз искам да кажа, че мнението на Синята коалиция е от 4-та категория да може да се заменя за други неща. до четвърта да я пазим.
Другото, което искам да кажа – за да не спираме бизнеса, обсъждахме в Синята коалиция следното нещо- когато се прегледат два терена от експертни оценители и кажат реалната цена, ако човекът закупил терена, доплати разликата в държавния бюджет да го отпуснем свободно да си работи нататък и да няма мораториум. И такива възможности има, за да не се спира този бизнесмен. Затова държим разликата, която е държавна помощ или е ощетена държавата да влезе вътре. Освен това, ние имахме и други виждания, свързани със следното нещо. Не сме наясно със законопроектите, които се готвят и ние не можем да стоим с вързани ръце и да чакаме 6-7 месеца, като виждаме проблеми, които идват от приемни. Затова ние реагираме по този начин. Ако от нашите специалисти бъдат уведомени със смисъла на законите които се подготвят или получим информация, в която и ние да можем да се включим тогава нещата миха били по-спокойни и аз знам, че три месеца чакаме и нещо се случва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ – между другото днеска имаше обществено обсъждане и запознаване в някакъв хотел по Закона за опазване на земеделските земи, така, че не е скрито. За другото, за което ви говоря – сега ще отидем с нашия юрист – нещо се готви със ЗУТ-а, и при нас го няма. Ще го имаме предвид да се произнесем.
Вие предлагате един вариант, но си има легален начин, който си е по закона определен. Когато си придобил нещо и тръгнеш да променяш неговото предназначение и изготвиш ПУП-а, който казва за какво ще го използваш – за алея, за детска площадка или хотел – с този ПУП отиваш в областна служба „Земеделие и гори”, ами там да диференцираме вноските и тогава плати голямата вноска, ако правиш казино, ако правиш детски площадки да е нищожна. Значи има как, има механизми. Не е необходимо чак закона да променяме. Важно е и за какво променяш предназначението, не априори. Ами ако правиш пикник или нещо елементарно. Защо трябва да спираме.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ – вие говорите за неща, които са много по-обхватни. Когато излязоха списъците, които станаха обект на възможни санкции от ЕС ние реагирахме по този начин. Е знаем, че не можем да хванем в цялото многообразие всичките проблеми, за които вие говорите. Ние реагираме по този начин, знаем че това не е съвършено, но е нещо, което общо взето стартира напред и дава знак, че Народното събрание има воля да спре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ – колеги, предлагам ви да гласуваме това предложение, което направих преди малко относно тези законопроекти.
Няма да допуснем в нашата комисия разглеждане на такива закони.
НИКОЛАЙ ПЕХЛИВАНОВ – г-н председател, аз имам друго предложение. Предлагам да отложим обсъждането на тези законопроекти за следващото заседание, а не по принцип и ще кажа защо.
Защото няма никакъв проблем да се сменят предназначението на тази земя, да се вади един протокол образец 2 фиктивно и да се води, че вече има строителство на тази земя и нищо не можем да направим. Затова колегата е абсолютно прав. Ако ще се взимат мерки, да се взимат сега, няма какво да се чака. Можем да направим и работна група, да ги обсъдим, без да правим генерални промени, чисто и просто да спрем сделките, които са ощетили държавата. Затова го предлагам за следващото заседание. Аз ще се включа с най-голямо удоволствие, да обсъдим, да видим. Считам че съм доста компетентен по Закона за устройство на територията.
РЕМЗИ ОСМАН – аз мисля, че от министерство на земеделието могат да ни предоставят една информация колко такива процедури са извършени. Сигурно ще е много интересно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ – предложи се взимане на решение за отлагане на нашето решение на комисията до изчистване на текстовете по предложенията и евентуално станат ясни промените в тези закони, които се готвят в министерството на земеделието и до някъде в министерство на регионалното развитие и благоустройството.
Ако сте „за”такова решение, моля Ви да го гласуваме:
Който е „за” – моля да гласува: - 11 гласа „за” – приема се единодушно.
Колеги, сега извън дневния ред на комисията.
Искам да Ви осведомя, че на стаж към парламента има една група роми, които трябва да посещават избрани от тях комисии, да видят как работят комисиите в Народното събрание.
Евгения Попова – представя стажантите.
Задачата на стажантите е да си представят, да се запознаят как работи парламента, какъв път изминава един законопроект докато се създаде законопроекта, докато се приеме в Народното събрание, къде евентуално могат те да се включат те, което е с образователна цел.Другото нещо да се включат по-активно така, че и за народните представители да бъде от полза тяхното присъствие и участие в парламента, защото те пък от своя ъгъл виждат проблемите, а за някои от тях имат и предложения.
Първата комисия, в която попадаме и беше така добра да ни приеме сте вие.
Сега да ги оставим, ако те искат да ви попитат или да ви предложат свързано с техните проблеми, абсолютно свободен разговор.
НИКОЛАЙ ПЕХЛИВАНОВ – здравейте, аз искам да ви приветствам с добре дошли. Радвам се на вашата инициатива, радвам се и за насоките, в които вие искате да приобщите вашата общност. Наистина тя трябва да се интегрира. Ще ви отговорим на всички поставени от вас въпроси.
РЕМЗИ ОСМАН – уважаеми колеги, аз се радвам на една подобна инициатива и приветствам студентите с добре дошли.
Аз съм народен представител от Движението за права и свободи. На вашата възраст станах народен представител и първото ми заседание преди 20 години беше точно в тази зала. В тази комисия колегите са много опитни от всички парламентарни групи.
Комисиите са помощния орган на Народното събрание, в които се обсъждат законопроектите, осъществяваме и парламентарен контрол над различните ведомства. По Конституция и по правилник ние имаме право да привикваме включително и граждани. Друг е въпросът. На книга имаме парламентарна република, но докато се утвърди парламентаризма сигурно ще минат доста години, както в Англия и в Америка. Интересна е работата в парламентарните комисии. Вие хванахте само края на нашето заседание, но мисля, че при следващите посещения ще се запознаете със същинската работа на комисията.
ЛЮБОМИР ИВАНОВ – понеже се намирате в комисия по регионално планиране и местно самоуправление, според мен доста интересно е участието на организациите, които ги има и ромското население и в местно самоуправление, както и в това, че ромските квартали обикновено имат страхотни проблеми по Закона за устройство на територията. Един път инфраструктурни, втори път при самото застрояване, тръгваме да прокарваме регулация, да правим неща, има места, където е невъзможно и просто стоят така блокирани. Наскоро се натъкнах на едно изискване, което са го искали ромските организации, така, че аз ви съветвам да не правите такива глупости защото за мен са глупости. В бюрата по труда да се посочва етническата принадлежност. Останах много учуден, че ромски организации са поискали да се посочва тази принадлежност за да могат да отчитат колко хора през бюрата по труда си намират работа. В същото време, посочвайки това нещо, много хора са лишени от възможността да получат работа. Разбирате ме за какво говоря. А при мен дойдоха роми, които се оплакаха от това нещо и направената проверка доведе до там, че те сами са го поискали. Човек много добре трябва да си прави сметка какво да си пожелава. Според мен в нашата комисия има страшно много работа по устройването на тези ромски квартали. Един път инвестиции в тях за достигане в 21 век, втори път прокарване на инфраструктура на всички неща и правене на регулация. Това са много сериозни неща.
Другият въпрос – гледайте с високо вдигнати глави и не се оставайте да ви купуват за 5 лв.
КРАСИМИР МИХАЙЛОВ – добър ден и здравейте.
Студент съм втори курс в УАСГ – специалност „строителство на сгради и съоръжения” също съм член на неправителствена организация в село Хайредин област Враца. Понеже г-н Иванов повдигна болен за нас въпрос, защото както вие, така и ние, а по принцип цялото общество страда от проблема и аз специално съм поразгледал законите и съм мислил върху уредбата на България и мисля, доколкото знам колегата Пехливанов е с моята специалност завършил и знаем, че Подробните устройствени планове в цялата страна са от порядъка на 1958 г. и имат буквална нужда от актуализация. Не само ромските квартали, но и всички населени места в България. Знаем, че това е инициатива на самите общини, но те нямат пари. Мое мнение е, че МРРБ и МФ целенасочено да отделят някакви средства от бюджета на държавата, специално за този проблем – за оптимизиране на ПУП-те и кадастралните регистри и карти.
Що се отнася до продажбата на гласовете ни за 5 лв. – ще отговоря – ние не си го продаваме за 5 лв.
ЛЮБОМИР ИВАНОВ – първо, не ме разбрахте за ПУП-те. Има 14000 квартала във Видин. Около 2000 в Монтана, където въобще няма ПУП. Хората имат някакви документи, но застрояването е извършено без спазването на каквито и да е нормативи. Вкарвани са канализации с някаква мъка, вкарвали са ток, но условията са нечовешки. Затова ви казвам, че трябва да се преборим с някои неща, които са извън ПУП и извън вашата специалност. Някъде ПУП стават неприложими спазвайки съвременното законодателство.
Другият въпрос, аз нямам предвид конкретно Вас за гласовете. Аз съм бил областен управител на голямата област в която е и Хайредин, така, че много добре знам някои неща.
При това положение, неща, с които се сблъсках ме карат да мисля, че при вас има толкова много работа, колкото си нямате на представа и вие сте първите птички, ако трябва да я свършите. Още нещо – позволявам си, защото сте млади хора и то с образование.
Влизайте във всички видове партии. Има хора с всякакви убеждения, така ще стане интеграцията. Затварянето само в неправителствените организации и цедене на пари по някой проект няма да решат нещата. Вие трябва да бъдете навсякъде до нас и да коментираме проблемите.
СВЕТОСЛАВ НЕДЕЛЧЕВ – аз познавам един ром, който много е помогнал за интеграцията на ромите, много е помагал – говоря за Христо Кючуков. Познавате го. Той ми е съгражданин и съученик. Този човек много помагаше, но му изгубих дирите. Ако е в чужбина моят въпрос е, вие как мислите – там ли бихте били по-полезни за интеграцията на вашата общност или в България?
АНТОН ЧИНКОВ – завършил съм богословие. В момента следвам история и право в Нов български университет.
Първо искам да ви благодаря за времето, което ни отделяте.
Това което ще кажа е от малко по-общ характер.
Да, ние сме съгласни. Индикираме същите проблеми, които индикира цялото българско общество, свързани с ромската общност, но също така знаем, че законите са създадени така, че да обслужват изцяло социално – битовите нужди на обществото. Всички сме наясно как става това нещо. През 1991 г. с Конституцията, която ние приемаме и това, което искам аз да кажа е, - да, аз разбирам, че сме в период през който цялата страна се опитваме законите, които обслужват нуждите на обществото, по отношение на интеграцията – искам да кажа, че сега ние сме тук и искаме по някакъв начин да участваме в този процес. Знам, че в Правилника на НС чл. 29 е посочено, че е възможно членове, народни представители на отделните комисии да канят за участие физически или юридически лица, които имат отношение по дадена тема Мисля, че ние бихме могли да сме ви полезни по отношение на проблемите на ромите, що се касае с идеи, които живеем и ежедневно се сблъскваме с тези проблеми. Бихме могли да ви даваме полезна информация, която ще ви помага на законодателния процес като цяло. Призовавам ви да помислите в това отношение. Все пак ние сме хора, които са решили да инвестираме в нашето образование, не да бягаме в чужбина, защото всеки от нас има възможност и това е най-лесното да се направи. Имам хиляди приятели, които са избягали от България поради социални фактори, но ние сме решили да останем тук ми да се борим с тези проблеми.
Още веднъж ви призовавам при добро желание от ваша страна ние сме насреща, искаме да помагаме с каквото и да било. В контекста на този чл. 29 от правилника на НС.
БИСЕРКА ЙОТОВА – аз не съм част от стажантската програма.
Имам удоволствието да координирам стажантската програма и да работим в партньорство с г-жа Попова.
Благодаря ви за това, че отделяте време и се провежда този достъпен и приятен разговор доколкото разбирам от стажантите.
Основното, за което полагаме усилия е самите стажанти да посетят едни от основните постоянни комисии към НС, които малко или много засягат проблемите на ромската общност. И тези комисии са избрани въз основа на желанието и интересите на стажантите. Много се радваме, че днес имахме възможност да присъстваме на вашата комисия и ще се радваме, ако ни поканите на още едно ваше заседание. Имаме възможност да проследим не толкова съдържанието, колкото процеса на обсъжданията на законопроекти и взимането на решения в една комисия. Това, което сме организирали за тях е комисията по образование, което е един от основните проблеми сред ромското население. Наистина се възползвайте от тези млади хора, които могат да ви бъдат източник на информация и да ви бъдат полезни за тези особености на ромските проблеми в различните сфери.
Благодаря ви отново. Радвам се, че стажантите взимат отношение, ако имат още въпроси нека ги задават.
ВЪПРОС ОТ СТАЖАНТИТЕ – аз съм от София и живея в така известния квартал Факултета.
Интересува ме конкретен въпрос – кога комисията в своя дневен ред е обсъждала и коментирала проблеми по отношение на жилищните проблеми на ромското население и ако може да споделите какви са според вас причините и решенията свързани с тези проблеми, защото те са много мащабни и в същото време са комплексни, не зависи само от вашата комисия.
ЛЮБОМИР ИВАНОВ – проблема към който отивате касае правомощията на общинските съвети и Софийска голяма община.
В моята практика съм се сблъсквал с изграждане на жилища на ромски семейства, които са пострадали от бедствия, тъй като жилищата са им много неустойчиви и често пъти се разрушават. За да се прави нещо във вашите квартали преди малко говорих, че трябва да се работи със ЗУТ, където да се инвестира, да се осъвремени ЗУТ, да се даде възможност на семействата, които искат да надстроят със собствени средства, да си решават тези проблеми и да им се решават битовите проблеми с канализация, водоснабдяване, достъп до интернет. Да имат тези възможности. Пак казвам, че до голяма степен комисията се занимава и с въпроси по местно самоуправление и точно там са тези неща, защото точно общините имат право и възможности да строят жилища, ако имат пари в бюджета си, да оземляват, да дават общински терени за построяване на жилища от нуждаещите се и това става с решение на общинските съвети. Значи инициативата трябва да дойде от вас до нас и да се съгласува най-вероятно със Сдружението на общините в България най-вероятно, за да може този процес да има някаква цена.
НИКОЛАЙ ПЕХЛИВАНОВ – колеги, аз ви благодаря за вниманието, което обърнахте на нашите гости, както казахме това няма да ни е първата среща. Предстоят ви доста посещения в комисиите, при първия случай в който ще обсъждаме ромските проблеми териториални и др. ще ви поканим и ще продължим разговорите си.
Благодаря ви.
Закривам заседанието.


Протоколчик: Председател:
В. Бойчева инж. Л. Татарски