1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи, № 0542-01-8, внесен от Михаил Михайлов и група народни представители.
2. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи, № 002-01-28, внесен от Министерски съвет.
3. Представяне и обсъждане на рамкова позиция на Министерски съвет по т. 34 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2010 г.) – Стратегия за развитие на Дунавския регион, № 002-00-20.

---

П Р О Т О К О Л

№ 11

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ : - Добър ден уважаеми колеги и гости. Имаме необходимият кворум и Ви предлагам да започваме нашата работа.
На заседанието присъстват:
1. Г-Н БЕЛИН МОЛЛОВ – съветник на министъра на регионалното развитие и благоустройството
2. НИКОЛАЙ МАРИНОВ - ГЛАВЕН ДИРЕКТОР НА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ЗЕМЕДЕЛИЕ, ГОРИ И ПОЗЕМЛЕНИ ОТНОШЕНИЯ” - МЗХ
3. СТОИЛ ДУДУЛОВ - НАЧАЛНИК ОТДЕЛ В ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ЗЕМЕДЕЛИЕ, ГОРИ И ПОЗЕМЛЕНИ ОТНОШЕНИЯ”- МЗХ
4. СТОЙКА КУРТЕВА - ЮРИСТКОНСУЛТ - МЗХ


5. ПЕТЪР ДУЛЕВ-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УС НА АДО „ ДУНАВ ”, КМЕТ НА ОБЩИНА БЕЛЕНЕ
6. МАРИЯ ПАВЛОВА- ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АДО „ ДУНАВ ”.

Уважаеми колеги, започваме с обсъждането и дебатите по т. 1, а именно законопроекта за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи, внесен от Михаил Михайлов и група народни представители, който вече няколко пъти обсъждаме, но тъй като сега имаме два законопроекта по една и съща тема ги обсъждаме заедно.
Започваме с първия проект. Имате думата.
Стефан Дедев – уважаеми г-н председател, колеги!
И предният път, когато разглеждахме този законопроект поставих въпроса, че в ал. 1 освен физически и юридически лица са отбелязани и общините. Мисля, че специално за общините не можах да разбера идеята за тяхното включване. Приемаме казуса, че общините са придобили заменени земи от държавния поземлен фонд, а сега им забраняваме да ги ползват.
По точка 2, където е отбелязано чл.4, ал. 2 от закона, доколкото разбирам тези площи се застрояват за стопанска дейност. Изключително за стопанска дейност и сега да им забраним. Разбирам, че законопроекта е насочен към регулиране на някои положения, бих казал на злоупотреби на заменките със земите по Черноморието или в планинските курорти, но по тези две забележки бих искал да чуя коментар от вносителите.
Любомир Иванов – вносител.
По първата точка, защо и общините?
Ние внесохме един законопроект съвсем наскоро и го гласувахме наскоро, в момента мисля, че се намира в Конституционния съд, където се казва че могат да бъдат съдени общини и могат да им се правят запори върху имуществото или върху бюджета за да не им пречим. По този начин ние нарушихме равнопоставеността на хората, които се намират на частния бизнес, на общините и на държавата. Създадохме прецедент, където един кмет може да си позволява да поръчва на 10 фирми, без да има финансов ресурс да изпълнят някаква работа, фирмите да я изпълнят добросъвестно, след това да фактурират и след това 3 години да чакат да водят дела, да получат средствата си, и дори когато спечелят тези дела да не може съдия- изпълнител да запорира сметката на общината.
Какво сме имали предвид в този единствен параграф, когато става дума за „и общини”.
264 общини в България, дай боже всички да са добронамерени и да спазват законите, но аз в моя мандат като съветник и областен управител съм се сблъсквал как бизнесмени именно през общините, отчуждават си някакви територии в полза на общините, получават се по някакъв начин, променя се предмета на дейност и след това общината продава този терен било на явен търг или както и да е. Получава го бизнесмена и той е заобиколил всичко това, за което говорим. Поради тази причина ние вкарахме и общините, в този ред на мисли, за да сме достатъчно последователни.
Вижте, ако общината го е взела за изграждане на някаква инфраструктура не му променя след това предмета на дейност и не го препродава на друг, аз съм съгласен, с това, което вие казвате, но когато се получава точно обратното, имаме такива примери, заради това сме записали и общините.
Това е по този въпрос.
По вторият въпрос – нямам голям спор по него, както искате го гласувайте.
Председател Любен Татарски – мога само да прочета „върху земеделските земи се разрешава строителство на сгради и съоръжения свързани с ползуването им по условия и по ред установен със Закона за устройство на територията.”
Значи вие сега забранявате и това строителство – ползването на земята.
Любомир Иванов – аз казах, че по това няма да коментирам, това е мое лично мнение.
Захари Георгиев – видимо този законопроект е свързан с прилагането на мораториума, който се прие по повод замените. Но обхвата му става доста голям. Да погледнем всички замени направени до 1 януари 2010 година. Включвайки замени направени до 1 януари 2001 година и до 1 януари 19191 година.
Те не са в хипотезата на недобросъвестно направени замени, а върху хипотезата на добросъвестни направени замени, както и предвидените по чл. 24г те не са един или два случая, те са 3 случая, които казват единствен начин е да прекрати съсобственост, единствен способ за изпълнение задължение по сключени международни договори, тук нямам наблюдения и не мога да кажа има ли такива хипотези и другото е за уедряване.
Значи, направили ли са нещо полезно за земята, за земеделието в първа и трета хипотеза. Сега ние заради това ще ги накажем особено с ал. 2 да не могат да построят изискуемата стопанска постройка, за да вършат нормална стопанска дейност, свързана с използването на земята. Да не говорим, че част от тези, които са се ползвали от законите до сега и са направили тези замени в предишни периоди добросъвестно са си направили бизнес планове, започнали са да работят, нещо да променят и т.н. и ние сега изведнъж ще им кажем – имате много здраве на това място няма да построите фабрика за преработка на селскостопанската си продукция примерно или склад за тази продукция, защото така мислим. Не го разбирам. Така се получава на практика с тези текстове.
Любомир Иванов – за уточнение
Колеги, може би текста не е до край прецизен, но аз държа какво сме имали предвид внасяйки този законопроект.
Колегите са от министерство на земеделието. Знаете, че един декар гора в момента струва около 500-600 лв. това е нормалната цена, която правят оценителите и повече.
Не беше ли възможно ако сме принципни, хората, които не могат да си стопанисват горите да ги оставят в държавата и да получават тези 500 лв. да ама това няма да се случи, макар че в други държави е по този начин. И ще ви кажа защо. За да могат определени хора да купят на безценица на 100 лв. гори в дадени терени, където хората са бедни и обезлюдени, след това тези чудесни гори, купени за по 100 лв. да бъдат заменени на морето или в курортите за знаете каква е стойността там. Тези хора са придобили тези терени на безценица за сметка на българския народ, на държавата. Сега остава да заплача със сълзи, че там не могат да си построят хотела. Ами вижте, ако си доплатят стойността, защото това е ачик ачик престъпление и тогава да си построи хотела. Никой няма да му го вземе, но не за сметка на всички нас в тази държава. Това е, нищо повече.
Захари Георгиев – аз нямам нищо против подобна хипотеза, но тук с този закон не правим тази хипотеза. Нямам против да се разследват всички сделки, които са извършени в нарушение както на закона, така и неравнопоставеност по отношение на цените и те да бъдат унищожени, но така ние казваме че по този начин ще минат през проверка всички сделки, в това число и замени в едно и също землище, а в същото време имаме мораториум, който казва трябва да решим как законово ще оправим нещата с тези скандални замени. Това не е законовия начин за оправяне, това спира всички .
Председател Любен Татарски – колеги, има получено и становище по МЗХ по този въпрос и то е в този смисъл към предложения текст, ал. 1 се предлага след общините, естествено да се добави, с изключение на промяна предназначението на придобити земеделски земи от общините за извършване на строителство на обекти със социално предназначение за опазване и възстановяване на околната среда и на други обекти публично общинска собственост.
След това по ал. 2 – след като имотите не подлежат на промяна предназначението както е записано, същите не трябва да бъдат и застроявани съответно и по ал. 3, че в чл. 24, ал.9 от ЗСПЗЗ става въпрос за земеделски земи от общинския поземлен фонд и в тази връзка § 10, ал. 1 и ал. 3 към ПЗР на ЗОЗЗ, включва имоти, придобити чрез замяна с общински поземлен фонд, за които в министерството няма информация и не би могло тези имоти да бъдат включени в списъка, който в тази ал. 3 е добавен.
В ал. 4 се предлага редакционна поправка.
Колеги, всички безспорно сме за един справедлив начин за решаване на този въпрос, който може би е довел доизкривяване и до изкористяване на една практика, която съществува доста отдавна, а не от 2001,2005 и 2007 г. заменка на частни с държавни гори и земи.
Предложението на г-н Михайлов и група народни представители дава една много крайно решение, отнасящо се за всички земи, заменки по един твърде радикален начин. Да не забравяме, че днес също ще разглеждаме същия закон, който касае същата материя по отношение на една част от тези промени на предназначенията в земеделски земи.
Има и други предложение за изменения на собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за опазване на земеделските земи, които касаят този въпрос.
Доколкото разбрах ще се прави национална енергийна карта, специално за възобновяемите енергийни източници, която пък ще реши точно къде и как те да бъдат изграждани. С една дума, по този въпрос има още много работа да се върши.
Ние ако искаме да предложим на НС вариант на законопроект който да е принципен, да е коректен, справедлив очевидно трябва доста да поработим и да не взимаме такива решения, които да са на парче, частично да решават един наистина важен въпрос.
Моето мнение е, че така предложения проект от колегите от Синята коалиция, в този вид не е добре да е приет с всичките уговорки и условности, че и тези предложения и другите, които са включени в един друг законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи там също има редица предложения, които са направени за изменение и на двата закона. Между първо и второ четене на този закон тези конкретни вече предложения за изменение на конкретни текстове да ги предложим на водещата комисия и да се опитаме там да ги убедим в нашата позиция.
Не е тайна, че другия законопроект е внесен от мое име в парламента, аз не искам сега да го обсъждаме него, защото между първо и второ четене ще предложа тези мои предложения да бъдат включени и евентуално приети, затова ви предлагам същото да направим и с проекта внесен от Синята коалиция, ако разбира се, подкрепите това предложение – да не се приема в този вид, в който е предложен, поради непълнотата, поради това, че в момента вече гледаме същия закон с други по-обширни и обстойни промени. Между първо и второ четене да направим така, че това, което смятаме за разумно и добро да го предложим и да се надяваме, че ще бъде одобрено и прието.
Ако нямате други мнения, аз бих ви предложил това решение за гласуване и естествено вие можете да дадете и други предложения за решение.
Виждам, че нямате други предложения, затова колеги, подлагам на гласуване внесеният законопроект от Михаил Михайлов и гр.нар.пр.:
„за” – 2, „против” - 5, „въздържали се”-1.
Благодаря ви колеги, този законопроект в този вид не се приема.
Преминаваме към втора точка от дневния ред.
Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи, № 002-01-28, внесен от Министерски съвет.
Ще дам думата на г-н Маринов да ни запознае с основните неща на внесения законопроект.
Николай Маринов – благодаря г-н председател.
Уважаеми г-н председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги!
Ние сме облекчени след първото представяне, защото мотивите, които сега ще ви изложим са такива, че този проект за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделската земя е съвсем навременен, ако това се беше случило след няколко години, то тогава щяхме да изпаднем в тази хипотеза, която е сега, защо това е направено преди няколко години със заменките и затова ние ви предлагаме един проект за изменение и допълнение на ЗОЗЗ като проекта основно засяга промяната на предназначението на земеделските земи за не земеделски нужди. Действащите законови разпоредби не отчитат в достатъчна степен повишения интерес в последните години за промяна предназначените на земеделските земи с цел застрояване, особено в определени райони в страната имам предвид Добрич, Сливен и други райони и то със земеделска земя от 1 до 4 категория, след това ще ви запознаем конкретно и с цифри, които имаме в момента. Предприемането на искания за промяна на предназначението на земеделски земи без реален инвестиционен интерес, а интерес който след това е със спекулативна цел, това което коментирахте и вие. Нуждата от повишаване на гаранциите в етапа на устройственото планиране и обосноваване на застрояването на земеделски земи с оглед на тяхното рационално опазване като национален ресурс съгласно Конституцията на България и чл. 21 от нея. Основните положения в законопроекта са свързани с оптимизиране на изискванията и реда за провеждане на процедурите, включително и завишаване на административно наказателните санкции при нарушаването им. Предлага се в състава на комисиите за земеделски земи да се включи и представител на министерство на икономиката, енергетиката и туризма, с цел оптимизиране работата на комисията във връзка с повишен интерес към промяна предназначението на земята за ВИК. Въвежда се ограничение за изграждането и или разширението на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници върху земеделски земи от І-ва до ІV-та категория или поливни с цел повишаване на защитата на високо продуктивна земеделска земя. Процедурните промени предвиждат решенията да губят своето правно действие по силата на закона, когато в едногодишен срок от влизането в сила на решението за определянето на площадка или трасе не бъде поискана промяна на предназначението. По отношение на решенията за промяна на предназначението тази последица настъпва в случай че таксата по чл. 30 не бъде заплатена в 3-месечен срок или в двугодишен срок от влизането в сила на решението. Тези рестрикции, които бяха в стария закон сега се разтягат във връзка и със закона за устройство на територията. Тези правила не се прилагат при изграждането на обекти за държавни и общински нужди. За тези случай както и преди изтичането на срока на валидност ще важат разпоредбите за изрична отмяна с ново решение на комисията, то е по предложение или на кмета или на областния управител или на министъра. Като мярка с превантивно решение срещу необосновано предприета процедура за промяна предназначението се предлага при отмяна на решението, както и при отпадане на действието му по право платените такси по чл. 30 да не се възстановяват. Увеличава се размера на глобите и имуществените санкции предвидени в чл. 41,42 и чл. 43 и се уреждат в този закон заварените към дата на влизане в сила на закона случаи като се предлага за довършване на преписките да се прилага досегашния ред.
Благодаря ви завърших.
Председател Любен Татарски – благодаря ви г-н Маринов.
Макар и накратко вие ни запознахте с част от мотивите за създаването на този закон.
Колеги имате думата.
Може би г-жа Куртева ще вземе отношение.
Стойка Куртева – благодаря ви г-н председател.
Аз искам да изтъкна, че основната цел на проекта е наистина да повиши защитата на земеделските земи, защото според Конституцията обработваемата земя е основно национално богатство и промяната на предназначението на земеделската земя трябва да се допуска само по изключение, при доказана нужда и именно ръководени от тази конституционна повеля и от този особен конституционен статут, който има земеделската земя са направени и тези предложения, които наистина да гарантират в по-голяма степен че предприетите действия за промяна на предназначението на земеделската земя наистина са свързани с инвестиционна нужда. Това всъщност е лайт мотива на проекта. Имаме готовност да отговорим на вашите въпроси.
Благодаря ви.
Председател Любен Татарски – благодаря ви.
Колеги, мнения, въпроси, предложения.
Любомир Иванов – в §. 3, ал. 3, т. 2, където пише – създава се ал. 2.
Четем на втора страница най отгоре.
„Собствениците на земеделска земя и лицата, които имат да строят в чужд имот могат да искат промяна на предназначението на земята за изграждането му и/или разширението на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници върху земеделски земи” .
Не е пояснена коя е категорията примерно от І-ва до ІV-та, както чухме в мотивите.
След представяне на положително становище от министерството на икономиката, енергетиката и туризма.
Какво значи това? Или имаме закони, които казват при тези, тези и тези условия може да се строи или не може да се строи.
Какво значи това становище. На нашите може, на вашите не може. Значи 9-та категория обекта не се пази от защита на земеделска земя. Там имя някакви чукари, но ние продължаваме. Трябва някой чиновник от министерство на енергетиката и туризма да каже, на този господин и инвеститор в тази държава ще разрешим, а на този, защото ми е по-малко симпатичен няма да му разрешим.
За мен тези неща в законите, защо да въвеждаме още един разрешителен режим, с което усложняваме в период на криза задълбочаваме нещата за още лицензи. Мога да говоря по целия проект, защото доста задълбочено го прочетох и запознах с него, но само на това ми отговорете. От какъв зор се прави.
Разбирам зоните, разбирам всичко. Разбирам от І-ва до ІV-та категория и след това един текст, който е ни в клин ни в ръкав, противоречащ на всичко и казващ едва ли не „аз съм сайбията и от тук нататък аз ще казвам какво се прави и какво няма да се прави”.
Е това законова държава ли е.
Благодаря ви.
Кирил Гумнеров – искам да се обърна към § 1.
Създава се нова ал. 4 в чл. 2.
Тъй като не съм добре запознат ще помоля за извинение, ако погрешно съм интерпретирал текста.
Но тук се казва, че строителство в земеделски земи без промяна на предназначението им може да се извършва само на обекти, чийто функции са съвместими с предназначението на земята” до тук добре „при условие и по ред, определени от министъра на земеделието и храните и министъра на регионалното развитие и благоустройството”
До колкото не ме лъже паметта в момента има уреждане на този проблем, който е свързан със ЗУТ и другия закон за земеделските земи. Не знам защо и доколко този текст се свързва със сега действащия закон за устройство на територията и доколко не му противоречи, защото тук сме свидетели не за първи път, аз не казвам че в случая е така, но на няколко пъти се е случвало с други закони да се посяга на ЗУТ. Такъв беше закона за спорта, в който нямахме право да променяме предназначението на спортни имоти, нещо, което го няма вЗУТ, ние го приемаме в Закона за спорта. Сега съм притеснен че можем по същия начин да влезем в подобна връзка. Това е по чл.2.
И вече по това, което каза г-н Иванов – по новата т. 2.
Ами извинявайте, аз ще бъда и по-краен, отива ми и на партията, АТАКА, както се казва дайте ми чиновника, който ще издава разрешенията да го назнача аз и след 2-3 години мога да ви кажа, кои ще са милионерите. С всеки един закон и правилник, където няма ясно разписани правила и условия възникват най-леко казано съмнения, че това се прави да се облагодетелстват хората, които го правят и правят съответните назначения. А нали философията с която управляваме, казвам управляваме, защото ГЕРБ управлява с наша помощ е точно обратната, повече прозрачност и повече ясни правила. На мен ми се иска малко повече тук да засегнем нещата.
Благодаря ви.
Захари Георгиев – аз ще обърна внимание на предвидените промени в чл. 24, а това е § 8.
Доколкото го съпоставям с действащия закон то се отнася за случаите когато определено физическо или юридическо лице е поискало, направило процедура по промяна на предназначението на земеделската земя с цел нейното използване за други цели. В предлаганите промени се предвижда ако това същото лице не започне действия по строителство, т.е. искане разрешение за строеж или респективно в последствие извършване до 3 години на действие за строителство, то да се възстанови статута на земята. Това според мен ще бъде грубо нарушаване правата на хора, които добросъвестно са придобили имоти, с цел да извършат върху тях инвестиционен процес. Хипотезата, представете си. Някой притежава собствена земя или някой е купил такава земеделска земя на търг от общината, държавата или няма значение от къде. Прави си разни сметки. Стигнал е до промяна на предназначението, заварва го кризата, той не може да продължи инвестиционния процес. И вие искате да кажете сега, за допълнение към кризата ние ще ти отнемем всичко, което си направил до сега безвъзмездно, без възстановяване на никакви средства и ти от тук насетне се оправяй пак, когато имаш тази възможност. Това е изключително несправедливо и е насочено срещу българския бизнес. Така мисля аз.
Председател Любен Татарски – колеги, днес при мен пристигна едно писмо от Конфедерация на работодатели и индустриалците в България, които изразяват сериозно безспокойство от проекта за закон, най-вече за това, че се ограничава възможността за изграждане на такива обекти, върху, според тях по-голяма част от територията в която има възможност това да се прави с аргумента, че другата е или пасища или защитени територии в планински райони. С една дума те са против законопроекта в този вид и са предложили конкретни изменения и отпадане на някой текстове от закона.
Който желае може да се запознае с техните предложения и аргументи, за да прецените и да вземете по-правилно решение.
Аз искам да изразя и моето мнение по този законопроект.
Наистина той усъвършенства до някъде правната рамка за регулиране на очерталите се във връзка с инвестиционната дейност през последните 10 години тенденции, свързани с промяната предназначението на земята. Тази промяна е преди всичко за реализиране на някой инвестиции, една от които е тези възобновяеми енергийни източници и ние не можем по принцип да сме против, но вярно е, че трябва да има правила и регулации, по които тези проекти да се реализират. И според мен този проект за изменение на закона дава само част от решението. Ние говорим само за този тип обекти, ами какво става с другите, които ще решат точно в този тип земеделска земя да променят предназначението и да реализират тези проекти, ако целта е да съхраним земята, защо тези ограничения да се отнасят само за ...., ако това е основния аргумент да съхраним земеделската земя, защо тук не са сложени под общ знаменател всички подобни обекти.
Наистина законът трябва да урежда този въпрос принципно. Всички трябва да се стремим да съхраняваме земята и като национална ценност, богатство, естествено, но и да даваме възможност при ясни, определени и справедливи правила и условия да се реализират тези инвестиционни намерения. Защото наистина има и такива, които вече са стартирали, вложили са средства, сега какво, обезщетение ли ще търсят от държавата за това, което са направили или за пропуснати ползи, защото ние сега се сещаме да променяме закона и да слагаме някакви ограничения. Това е във връзка и с предишните коментарии, които направихме за тези заменки. Има може би някой корекции, които трябва да се направят във връзка със стартирането на процеса – кога започва процеса, след одобрен ПУП или след промяна предназначението на земята и има малко разминаване. Удължен е срока и това е коректно, защото по ЗУТ 3 години е правото на строеж, нормално е този срок и тук да бъде в синхрон, може би не от влизане в сила промяна на предназначението, а трябва да тече от отчуждаването. Тригодишния срок по отчуждаване на обекта трябва да тече от отчуждаване на влизане в сила на решението за промяна на предназначението. Така ще се осигури синхрон със Закона за държавната им общинската собственост, съгласно които ако в 3 годишен срок от отчуждаването не започне строителството собственикът има право да иска отмяна на отчуждаването.
В този закон наистина и сега и в съществуващата промяна пак не са регламентирани случаите, в които е допустима промяна на предназначението на земята, както е в Закона за горите. Там са описани в кои случаи се допуска. Предложението в другия законопроект за собствеността и ползуването на земеделските земи, там са изписани тези случаи, в които е допустима такава промяна на предназначението. Разбира се, там са заложени и конкретни ограничения за да не се злоупотребява, както и преди малко се каза. Но тук в законопроекта вие не предлагате такива текстове. Затова между първо и второ четене тези предложения, аз лично ще ги направя. Те напълно кореспондират мисля в чл. 13 или 14 от Закона за горите, там е разписано, в кои случаи се допуска промяна предназначението на гора. Същото да го има и тук.
За парцеларните планове – наистина това е огромен проблем, защото за един кабел, парцеларен план, ПУП-ове, съгласувания и хиляди неща, а понякога това не пречи на последващото ползване на земята за земеделски нужди и дали наистина трябва във всички случай е необходима промяна на предназначението по парцеларния план, там където трябва да мине кабела, защо трябва да се променя и това трасе.
Има си задължителни сервитути, подземен кадастър, къде какво има и т.н.
И друго, което съм заложил в закона за опазване собствеността на земеделските земи, когато се минава през общински земи и когато се променят земи от общинския поземлен фонд, когато се налагат и санкции с неправомерното ползване на тези земи, ами таксите трябва да влизат в общинския бюджет, а не в държавния.
Това го казвам, защото ще го чуем при обсъждането на другия закон. Общините, респективно и държавата да бъдат освободени от заплащане на държавни такси при промяна на предназначението на земи от държавния поземлен фонд и от общинския поземлен фонд за изграждане на обекти за общински нужди и съответно държавата по същата схема. Няма смисъл. Има такива предложения направени и от Националното сдружение на общините в тази връзка, парите си ги даваме от общината на държавата или общината сама на себе си плаща такса. Тези неща ги няма тук изписани и затова правя уговорката, тези предложения между първо и второ четене да влязат в закона, който вие сте предложили и се надявам те да бъдат взети предвид.
Имате думата г-н Маринов по досега чутото, ако искате да кажете още нещо.
Николай Маринов – разбира се, на всички въпроси, поставени от народни те представители ще бъде отговорено, но още веднъж искам да ви върна на това, че законопроектът сега е съвсем навременен. Защо? – защото в периода 2007-2009 г. има вече 1188 броя преписки за промяна предназначението за ВИТ-а, от които 493 обекта са за промяна предназначение за фотовултеици, а за един мегават фотовултеици са необходими 20-25 дка. Ние не коментираме останалата земя, ние коментираме земята само от І-ва до ІV-та категория. Няма пречки да се извършва инвестиция и всички тези проекти, които са започнати те ще се довършат по досегашния ред, но ако сега не обърнем внимание и не се сложат леки рестрикции в този закон за опазване на земеделската земя, ще дойдем до това след няколко години да казваме, защо се е случило това нещо. Защо не сме мислили тогава за опазване на земеделската земя, както и защо в продължение от 1998 г. до 4 февруари 2009 г. действаше закон и се правеха заменки на земи. Ще стигнем отново до това да коментираме, защо 10 дка земя на Черноморското крайбрежие са заменени с 10 дка във Видинско и едва ли не този от Видинско е загубил.
По отношение на това защо има такава карта, в първия си вариант Закона за опазване на земеделската земя това го нямаше, но съгласете се има достатъчно асоциации, с достатъчно силни лобита, които по една или друга причина, направихме съвместна среща с министерство на икономиката, енергетиката и туризма и те ни увериха, че в съвместна група можем да направим една карта, в която карта на някой места от територията на България в която няма друга категория земя освен от 1-ва до 4-та, както са Добрич, Силистра и т.н., но и там са необходими да се изградят такива ВеИТ-а, затова в тази карта по изключение ще се допуснат такива зони. Съгласете се, че в Търново, Ловеч, Софийска област и т.н. не е необходимо в обработваемата земя да се разполагат фотовултаици. Никой не говори за това, че фотовултаици могат да се разполагат в урбанизираните територии и на самите сгради и т.н. всички тези инвеститори са се насочили натам, където е най-лесно, най-чисто и с най-малко средства може да се реализира един такъв проект. Ако сега не го направим, след няколко години ще се питаме – защо тогава не го предложихме. Затова ние го предлагаме на вашето внимание, а между първо и второ четене имате възможност да направите съответните корекции.
Стоил Дудулов – бих искал да взема отношение по въпроса на г-н Гумнеров, свързан с текстовете на ал. 4 в чл. 2.
Значи, до действието на Закона за териториално и селищно устройство имаше една Наредба № 2 издадена от министъра на земеделието и горите и министъра на регионалното развитие. Тази наредба именно уреждаше тези случаи, когато е възможно да бъде извършено строителство, свързано с ползването на земята, като земеделска и тъй като малко е спорен момент – дали тя още е в сила, тъй като ЗУТ-а вече замени ЗТСУ, ние считаме, че това е много необходимо отново да се направи, тъй като действително извършването на процедурата по промяна на предназначението на земята е все пак по-бавна и тежка процедура, докато за такъв обект в Наредба № 2 имаше изброени точно какви обекти могат да бъдат изграждани, смятаме, че по този начин ще облекчим нашите селски стопани.
Във връзка с въпроса на г-н Георгиев – относно сроковете, трябва да ви кажа, че сега действащия закон предвижда в едногодишен срок от влизане в сила на решението за промяна на предназначението, а то влиза в сила след заплащане на съответната такса, ако не е започнало строителството ние да отменим това решение. С тези изменения, съвместно в работната група, която подготвяше този ЗИД присъстваха и представители на министерството на регионалното развитие и благоустройството и единодушно се спряхме на тези срокове, обвързвайки ги със сроковете в ЗУТ за валидността на така наречените разрешения за строеж. Така, че считам по този начин облекчаваме инвеститорите с именно това удължаване на сроковете. Досега действащия закон предвижда едногодишен срок.
Любомир Иванов – съгласен съм с вас за това, което казвате. Чух внимателно мотивите, които касаят Добричкия регион, Търново и т.н. и отново спирам на същата точка – на втора страница първата -2.
Собственици на земеделска земя или лицата, които имат да строят в чужд имот могат да искат промяна на предназначението на земята за изграждането и/или разширението на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници върху земеделски земи.
Включете тука от І-ва до ІV-та категория, след представяне на положително становище от министерство на икономиката, енергетиката и туризма, но го включете, а не карайте хората, които строят върху 9-та и 10-та категория да ги пращаме отново да ходят в министерство на икономиката, енергетиката и туризма.
Само това ми е забележката, след като ви чух.
Николай Маринов – подкрепям вашето предложение – прав сте.
Председател Любен Татарски – законът трябва да казва: щом отговаряш на тези и тези условия можеш да получиш съответното разрешение. Аз също споделям това предложение, ще го запишем в становището на Комисията.
Уважаеми колеги и гости от министерството на земеделието и храните – да знаете, че основният коментар сред много от нас е, че са издадени прекалено много такива разрешения за промяна на предназначението, които естествено не са реализирани. Сега ние удължаваме срока заради другите неща, които казваме, че трябва да са в синхрон – три години, но забраняваме на всеки друг оттук нататък да получава ако са в тези зони – правилно от І-ва до ІV-та категория или тези участници, които може би принципно ще бъдат определени като изключение. Естествено всички се съмняваме, колко обективно ще бъдат определени тези изключения, къде точно, но да речем че това е така. Ако аз сега искам да правя такава инвестиция, в такъв район, защото от там са ветровете от Калиакра и по Дунавската равнина трябва да отида при някой, който има вече такова разрешение, но естествено не го е реализирал и трябва да го взема по съответния начин. Знайте, че лично на мен са ми предлагали, всичко е готово, с договор за присъединяване, но естествено те никога не са имали намерение да го реализират проекта, сега ние като сложим забрана няма начин ще се продават тези вече готови документации.
Така че има съмнение, че с тази забрана ние помагаме на тези, които спекулативно са придобили, променили предназначението, изработили са съответната документация и сега са готови с нея и я слагат на пазара. Надявам се в максимална степен да направим така, че да избегнем тази опасност, която реално съществува.
Имате ли други мнения и предложения?
Ако колеги няма други въпроси да преминем към гласуване на предложения законопроект за изменение и допълнение на Закона за земеделските земи под № 002-01-28, внесен от МС.
Който е съгласен, моля да гласува: „за” – 9, „въздържали се” и „против” няма.
Законопроектът е приет, разбира се с направените забележки да се имат предвид.
Преминаваме към трета точка от нашия дневен ред.
Представяне и обсъждане на рамкова позиция на Министерски съвет по т. 34 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2010 г.) – Стратегия за развитие на Дунавския регион, № 002-00-20.
Надявам се колеги, всички да сте се запознали със Стратегията за Дунавския регион.
Белин Моллов – уважаеми г-н председател, уважаеми дами и господа народни представители.
Действително документа, който днеска трябва да се разгледа и приеме от комисията е добре известен. Той е разработен още през месец февруари, на базата на този документ всъщност се разработи и позицията и работата по Дунавската стратегия е много, много напреднала, далеч в дълбочина от това, което съдържа документа, но все пак в тази рамкова позиция са описани няколко етапа от разработването на стратегията. Можете да забележите в общата информация за динамиката на развитието на този стратегически документ на ЕК и на 14-те страни, които участват в неговото разработване. Няма и година, откакто всъщност официално се открива работата по този документ. Към днешна дата всички страни, участващи в тази стратегия са разработили своите национални позиции, разработени са и в голяма степен конкретни програми и проекти за действие. Минаха 4 от основните етапни конференции по консултациите по разработването на стратегията, първата в Германия, в която участваха повечето от министрите, отговорни за разработването на стратегията, те определиха и политическата рамка за разработването и прилагане на тази стратегия.
Втората голяма конференция беше в Будапеща, където е съпроводена и с една среща на министър-председателите по основните проблеми на социално-икономическото развитие на региона и повишаването на неговата конкурентноспособност.
Третата среща беше във Виена и Братислава и там се разгледаха конкретни проекти, в трите основни стълба, свързаност това са инфраструктурните проекти на транспорта, околната среда и отключването на потенциала, проекти, свързани с социално-икономическото развитие, включително и туризма.
И съвсем неотдавна на 10 и 11 се проведе четвъртата конференция в Русе, на която трябва да ви кажа за голямо наше удовлетворение имаше огромен интерес Повече от 400 души, при една великолепна организация от наша страна, съчетано с посещение на министър-председателя, на комисара по регионална политика. Бяха дебатирани проблемите на управлението.
Какво предстои от тук нататък. Заключителната конференция от тези 5 жалонни конференции в разработването на стратегията ще бъде на 9,10 и 11 юли в Констанца, темата ще бъде основно околна среда на тази конференция и разбира се заключително представяне на приоритетните идеи на страните членки в разработването на стратегията. След това Комисията ще направи медно обобщаване на всички предложения, тук си позволявам да кажа, като коментар от страна на комисията и колеги, че българската комисия е придружена с един много добре разработена програма, с много сериозни конкретни предложения. Вие си спомняте, обсъждахме в министерството с народните представители, но тук са моите колеги от Дунавските общини и те зная целия процес, как започнахме от долу нагоре, така, че в нашите програми, които предлагаме към Стратегията фигурират всички предложения, които са постъпили от заинтересованите страни и това направи много хубаво впечатление, че ние имаме доста добра конкретика.
Това, което предстои е комисията да обобщи всичко. След лятната ваканция влизат документите, така, както разглеждаме тук, така ще бъдат разглеждани в Комисиите на ЕПарламент, в дирекциите. Ще мине и по всички страни членки, не само участниците, например Дания, Швеция, ще разгледат предложенията, ще си кажат предложението и се очаква догодина по това време – по време на унгарско председателство официално тя да бъде одобрена и приета като Стратегия на ЕС за развитие на Дунавския регион.
Всички в тази зала знаят, че това е така наречената стратегия на 3-та „НЕ”. Няма нови институции, няма нови законодателства, няма нови регламенти, няма нови пари. Трябва обаче това да го разбираме до 2013. от 2014 г. нататък със Стратегията 2020 и с новия подход в Кофезионната политика може би по друг начин поначало ще бъде финансирано регионалното развитие, така че до тогава проектите, които ще се реализират в следващия планов период може би по друг начин ще се структурират финансовите инструменти. Истината, е че акцента пада в по-успешното управление, в по-устойчиво усвояване на средствата по проектите и реализация на такива проекти, които ще носят възвръщаемост. Нашата задача от тук нататък е – цялата огромна информация която сме събрали, осъществения подход отдолу нагоре и добрия диалог, който се проведе между всички заинтересовани страни сега да предложим 5 програми по транспортните коридори, които да съдържат действително приоритетните проекти на България, които да могат да бъдат подкрепени, съгласувани със съседите, защото както ние бихме могли да блокираме, грубо казано идеи на сърби и румънци, които не са в наш интерес, така и те биха могли да направят същото. Така че задачата ни е един много задълбочен диалог с партньорите да формулираме националните приоритетни проекти.
Това е съвсем накратко.
Председател Любен Татарски – г-н Дулев, вие там като потенциални бенефициенти. Надявам се, че изразявате подкрепа за тази Стратегия и ще работите за активната и реализация и изпълнение на проектите в нея.
Петър Дулев – безспорно г-н председател.
Благодаря за поканата да участваме аз и изпълнителния директор на заседанието на комисията.
Уважаеми дами и господа народни представители.
За първи път искам да изкажа благодарност на министерството на регионалното развитие и благоустройството, че гласува доверие на Асоциацията на Дунавските общини и както каза арх. Моллов, в края на годината, макар и за кратко време ние бяхме основния двигател и мотор за акумулирането на тези над 250 проекта от всички общини – 34 общини- членове на нашата асоциация.
Още в началото на годината на разширено заседание на УС с участието на арх. Моллов те бяха окомплектовани, подредени по степен на важност и после в междуведомствената комисия, в която участваме и ние получиха окончателното избистряне и приоритизиране.
Безспорно винаги сме декларирали нашата готовност за съдействие и подкрепа. Радваме се че сме конкретни и преки бенефициенти, както вие казахте и това ни беше една от основните задачи на Асоциацията да привличаме вниманието и ангажираността на държавните институции и на държавните власти за социално- икономическо развитие на Дунавския регион и считаме, че Дунавската стратегия е една чудесна възможност.
Като местен патриотизъм, което споделих с арх. Моллов, има нещо не отбелязано в последните проекти за приоритети на българската позиция. Спомняте си че преди около 30-години започна друг мега проект Белене – хидроенергиен проект и смятам това вече го обсъдихме да го предложим на нашия координатор министър Плевнелиев за допълнително обсъждане, защото смея да кажа, че в нашите разговори с партньори от Румъния и приятели от румънския парламент и сенат имаме подкрепата за общо изграждане и съдействие от тяхна страна за включването в Дунавската стратегия.
Така, че благодаря още веднъж за поканата и за нашето участие.
Готови сме да партнираме на комисията и занапред.
Председател Любен Татарски – този комплекс не е в 250 проекта, които са в програмата доколкото разбирам.
Петър Дулев – не, той не е фиксиран, но има много неща, които са в трите стълба.
Председател Любен Татарски – вие споменахте, че има междуведомствена комисия, която ще приотизира тези внесени проекти или какъв е реда, кой е орана, който ще прави оценка на проектите и ще казва това – да, това – не.
Белин Моллов – действително има една междуведомствена комисия под ръководството на министър Плевнелиев с представителство на всички заинтересовани страни, имам предвид министерствата, общините, сдружението на общините, неправителствени организации, бизнеса, социални партньори и т.н., които всъщност са органа, който взема решения по подреждането и подготовка на приоритетите и след това официално документите минават през МС и през НС, накрая, когато приключим.
По отношение на двата големи проекта хидроенергийни проекти в рамките на нашия участък на този етап в комисията се реши да не ги включваме, но сега, това което виждам мисля, че нямаме отникъде ограничение тези неща да не влизат в дискусия и затова казах на г-н Дулев, че бих искал да ги имаме, за да ги сложим на масата, заедно с останалите компоненти на програмата на коридор 7.
Има едни други по-деликатни неща, които не влизат в обхвата обаче на стратегията, това е по-скоро за АЕЦ – Белене. Никъде, никакво ниво, а си давате сметка, че това е един обект, който е от особено значение.
тук трябва тези обекти за Белене и Козлодуй, аз говорих с г-н Плевнелиев специално с Външно министерство, за да видим как стоят нещата.
Иначе, тук в това книжле, което вие получихте е позицията и проектите, които са представени на русенските участници на конференцията. Доста прибран и подреден материал. Двата енергийни комплекса се реши за сега да ги оттеглим, просто нямахме достатъчно материали за да се аргументираме за тях.
Председател Любен Татарски – благодаря г-н Моллов
Да се надяваме, че до края на годината ще има някакво по-крайно решение за стартиране на проектите по тази стратегия.
Белин Моллов – крайното решение от наша страна – трябва да формулираме българската окончателна позиция на предложенията до края на юни. А след това със съгласувателната процедура. Програмите са достатъчно комплексни и отворени, когато ние си напишем програмата за коридор № 7 и фигурират приоритети свързани с навигация, пристанища, премостване, с биоразнообразие, с биоенергийна ефективност и илюстрираме с виждания за проекти, те след това имат възможност да се разработват и техническите проекти, които ще кандидатстват за финансиране. Начина ще е подобен, който става по програма „Регионално развитие” или „Транспорт” и „Околна среда”.
Затова е стратегия на трите не за да не въвежда нови регламенти, нови изисквания, стремежа е за опростяване.
Председател Любен Татарски – колеги, имате ли още въпроси.
Мария Павлова – ако позволите в заключение да кажа, че нещо, което липсва в националното законодателство и което е към Дунавската стратегия е един законопроект за развитието на Дунавското крайбрежие по подобие на Закона за Черноморското крайбрежие. Нещо, което вече започнахме да обсъждаме и с което ще запознаем и останалите парламентарни комисии и групи. Така че ще настояваме сериозно и категорично за вашата подкрепа.
Благодаря ви.
Председател Любен Татарски – благодаря и аз. Може би си заслужава да се мисли за такъв закон, както и закон за планинските региони и така.
Колеги други мнения.
Ние всъщност приемаме с решение на нашата комисия тази рамкова позиция или не.
Ако няма други предложения и мнения подлагам на гласуване да приемем Рамковата позиция на МС, свързана със Стратегията за развитие на Дунавския регион.
Който е съгласен да приемем така, предложената позиция, моля да гласува: приема се единодушно. Благодаря ви.
Закривам днешното заседание.





ПРОТОКОЛЧИК: ПРЕДСЕДАТЕЛ:
В. Бойчева Л. Татарски