Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, № 002-01-26, внесен от Министерски съвет.

---

П Р О Т О К О Л

№ 10


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: - Колеги, добър ден!
Откривам извънредното заседание на Комисията по регионална политика и местно самоуправление. Дневният ред е с една единствена точка и това е обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, № 002-01-26, внесен от Министерски съвет.
Ние сме съпътстваща комисия, водеща е Комисията по бюджет и финанси.
На днешното заседание присъстват:
От Министерство на финансите:
1. Людмила Петкова – д-р на дирекция „Данъчна политика”
2. Мирослав Каракашев – старши експерт в дирекция „Данъчна политика”

От Национална агенция по приходите:
1. Росен Иванов – д-р на дирекция „Данъчно осигурителна методология”
2. Красимира Узунова – гл. експерт по приходите

От Национално сдружение на общините в Република България:
Пламен Петров – юрисконсулт

Колеги, получили сте материалите, надявам се че сте се запознали с тях.
Най-напред ще дам думата на представителите на министерство на финансите, като отговорни за изготвения законопроект, да ни запознаят с мотивите, съдържанието, същината и спецификата на внесения законопроект.
Заповядайте г-жа Петкова.
Людмила Петкова – благодаря г-н председател.
Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси е изготвен в изпълнение на Решение 180 от 01.04.2010 г. на МС за одобряване на мерки, за подкрепа на заетостта, домакинствата, бизнеса и фискалната позиция, като предложенията са свързани с изпълнението на част от тези мерки. В тази връзка са направени следните предложения за промяна: - увеличаване на данъка върху жилищните имоти с данъчна оценка над 300 хил. лв., леките автомобили със застрахователна стойност над 70 хил.лв. и ветроходните и моторни яхти, самолети и вертолети. В законопроекта се предлага също и тройно увеличение на данъка върху ветроходните и моторни яхти, самолети и вертолети, когато не се използват за стопански цели. Предложените мерки целят повишаване на приходите в общинските бюджети.
Това всъщност са накратко мотивите за внесения законопроект.
Мирослав Каракашев – действителната стойност е едно понятие от Кодекса за застраховането и най-общо това представлява пазарната цена на автомобила. Тук се оказва, че тук ще има някой съществени проблеми със стойността поради няколко причини. Различните застрахователи по различен начин определят действителната стойност, което представлява известен проблем. От друга страна евентуално би могло да се ползва застрахователната сума, която е по договора, но пък там ще трябва по-внимателно да се преценят разпоредбите, тъй като не винаги цялата застрахователна сума покрива пълната стойност на автомобила. Така, че по отношение на данъчната сума може би наистина има нужда от прецизиране закона. В тази връзка бяха отправени и забележки и в Комисията по правни въпроси, така, че ние го знаем този проблем. По отношение на данъчния проблем има още работа, другият вариант е да не се привързва по никакъв начин стойността към по-голяма мощност киловата, конски сили или нещо такова. Наистина законопроекта има нужда от прецизиране по отношение на данъчната основа.
Кирил Гумнеров – уважаеми колеги, аз категорично подкрепям идеята да бъде не върху кубици, мощност или на база на някаква стойност, защото примерно, ако имаш кола от 10-15 години, от 2хил.кубика и не може да мине за луксозна такава кола. Идеята ми е, че ако ние приемем в този вид закона, ние ще го приемем с една тотална неяснота. Т.е. няма да се знае действителната стойност, защото ние приемаме по действителна стойност как се формира. Само този въпрос искам да си уточня.
Румен Петков – не може да нямаме статистика, колко са имотите с данъчна оценка над 300 хил.лв. и какво очакваме като постъпления във фиска първо. Второ не може да нямаме представа, колко са колите над 70хил.лв. и какво очакваме във фиска и трето г-н председател имам една конкретна бележка.
На стр. 2 горе казваме – Размерът на данъка за ветроходните и моторните яхти, както и за самолетите и вертолетите е тройният размер на определения по чл. 56, т. 4, и чл. 57, т. 1, когато не се използват със стопанска цел.
Те всичките се използват със стопанска цел. Аз не знам, това е перверзия тука. Те ще се окажат всичките на фирми. Колко са самолетите на физически лица в България? Колко са яхтите на физически лица в България? Но ако Вие не знаете, колко са яхтите в България, вие не сте за тука, ако вие не знаете колко са имотите с оценка над 300 хил.лв. вие просто не сте за тука и когато да ви уволнят все сте закъснели, защото не знаете, какво предлагате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ – г-н Петков, твърде краен сте в изказването си.
Румен Петков – не, аз не предлагам дисциплинарни уволнения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ – в края на краищата ние тук не можем да отчитаме ефекта от този закон, хубаво е да чуем до какъв ефект ще доведе, но едва ли вносителите знаят колко са яхтите и колко от тях се водят на физически лица.
Румен Петков – тази справка трябва да е направена г-н председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ – би трябвало, но не разглеждаме това.
Асен Гагаузов – аз продължавам това, което г-н Петков каза, но с известна доза разсъждение. Не е важно дали една яхта е регистрирана на физическо лице или на юридическо, а важното е какво й е предназначението. Така, че не бих приел че определящо е, дали е на физическо лице. Знаете имали сме и други закони, едно време, когато облагахме с данъци леките автомобили на фирмите. Тогава не се признаваше въобще лек автомобил за фирма. Имаше такъв период до 1997-1998 г. трябва да се прецизира в това отношение. За да извършва стопанска дейност, съответната фирма трябва да има регистрирана такъв тип дейност, ако няма такава дейност яхтата не може да се признае, че е със стопанска цел. Казвам го за изясняване на случая. Не го ли запишем по подходящ начин в закона, значи нищо не сме направили. Тук този член трябва също да бъде прецизиран – за стопанска или нестопанска цел ползването на съответните моторни превозни средства. И после, тук с колегата Гумнеров говорихме, той казва в Ловеч няма нито един жилищен имот, който да е на стойност над 300 хил.лв., най-вероятно този закон ще е Софийско, Варненско, Бургаски. Горе – долу това се очертава да бъде този закон. Знам, че не вие сте вносителите и от тази гледна точка мисля, че е важно да се знае за кой правим закона-дали за 200-300 души и какъв ще е ефекта от този закон. Да си го кажем, че това няма да доведе до почти никакво осезаемо фискално действие върху определените категории групи. Иначе аз лично подкрепям това, да има разлика в облагането, но този начин, набързо приет няма да донесе до нищо. Нито на общините, само ще създадем излишна паника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ – ако мога да систематизирам това, което се каза от г-н Петков и от г-н Гагаузов – първият искаше информация, каква част от тези обекти, и ако има такава би попаднала под ударите на този закон – брой, а г-н Гагаузов пък приема принципа да се облагат с по-голям данък луксозните имоти, но да се прецизират текстовете и да се изясни точно кои имоти ще бъдат облагани по този ред.
Ремзи Осман – г-н председател, аз няма да се различавам от преждеговорищите, но наистина, когато се предлага един законопроект, особено от МС, ако ние не знаем какво се цели с него и какво касае не е много сериозно той да се внася. Имотите които са над 300 хил.лв., наистина в провинцията едва ли има такъв имот. Аз не знам в моя град Кърджали да има такъв имот. Те не са хиляди в столицата. Когато се предлага такъв законопроект, според мен г-н Петков е прав в своето искане, аз също го поддържам ние трябва да знаем колко са тези имоти. Вертолетите- общо в страната не са повече от 100, говорим и за селскостопански. Нека са 150. и ако ние не знаем за какво става въпрос, не е сериозно, ние сме законодатели. Тази информация сме длъжни да я имаме.
Стана въпрос за термина „действителна стойност” това е несериозно понятие, кой ще го каже това. В закон не може да има такъв израз.
В близкото минало Конституционния съд имаше едно решение, че два пъти данък за една година не може да се плаща. Този въпрос не се коментира. Закона влиза в сила от първи юли 2010 г. вие бяхте длъжни да ни предоставите и тази информация щом идвате да защитавате законопроект. Аз ще цитирам в залата това решение на КС – не може два пъти да се плащат данъци.
Като идея, аз също го споделям по принцип мисля че всички от нас ще сме съгласни, нямаме разминаване, но трябва да има яснота, която тук липсва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ – наистина въпросът за предоставяне на информация е принципен и аз ще го поставя и на ръководството на нашата група, когато се разглеждат закони от този тип, вносителите да имат добрината да предоставят такава информация, защото наистина имаме нужда от нея, когато взимаме решения.
Захари Георгиев – г-н председател, госпожи и господа, по силата на Закона за нормативните актове и на нашия Правилник, който е със силата на закон, когато се внася законопроект трябва да се посочат и параметрите на отражението му върху бюджета, приходи и разходи. По тази логика, този законопроект не отговаря на условията да се внесе за разглеждане в Народното събрание, защото макар и най-общо би следвало министерство на финансите да е направило някакъв разчет, защото вие сте приели 60 антикризисни мерки, всяка от които има своята стойност и тези именно имат своята стойност, когато се разчита да се съберат тези пари във фиска. От друга гледна точка, въвеждането на термини, които не са дефинирани другаде, като действителна стойност създава условия въобще да не може да се приложи той и да се влезе в едни колизии или пък под законови уточнения, какво представлява това. Застрахователната стойност е тази, която застрахователя може да посочи. Той няма интерес да дава по-голяма застрахователна стойност. Така, че вие намерете този механизъм, който ще удовлетвори и да не се злоупотребява с тази стойност. От друга гледна точка пък за използването за нестопански цели. Ако за Вас нестопански цели е да са на физически лица, ами запишете го. Не нестопански цели, а на физически лица.
Людмила Петкова – значи в проектозакона е записано тези, за които не се ползват за стопански цели.
Захари Георгиев – аз това се опитвам да ви кажа. Този термин „за нестопански цели” не е приложим, когато е на юридическо лице, този собственик винаги ще намери повод да го ползва за своите бизнес цели. Дори да пътува от Бургас до Варна с яхтата си, той може да пътува за бизнес цели и вие да му кажете, че той непременно трябва да транспортира кашони с обувки или не знам какво. Т.е. тази терминология също не е прецизна и отново трябва да се подмени с „на физически лица”, ами запишете го. Иначе, ние ще направим компромиса ние да гласуваме един незаконен и неконституционен текст и това, което г-н Осман каза вероятно е така, но какво от това като не влезе в реалния оборот тези текстове. Страхувам се, че ще дадем много лош пример за законотворчество, защото никой няма да каже после, че министерство на финансите или МС е предложил на Народно събрание този законопроект, но ще се каже, че Народното събрание гласува негодни закони.
Милена Христова – искам да обърна внимание на § 3 от законопроекта, където се създава ал. 9 на чл. 54. записано е с „действителна стойност” отзад в мотивите е записано „със застрахователна стойност”, кое от двете остава. И другото в самия текст е записано, че при подаване на декларацията по ал. 1 собственикът представи и копие от сключен застрахователен договор за имуществена застраховка на превозното средство. Това означава, че задължаваме собствениците да сключват застрахователни договори? – Така ли? – защото този текст след това е обвързан с текста на чл.57а, новият, който се създава, тъй като информацията за тези автомобили и мотоциклети се набира от застрахователите. Справката се представя по електронен път от застрахователите. Ако не е застрахован? Значи, с предния текст ние задължаваме собствениците да ги застраховат и следващия текст – искаме справка от застрахователите. Може би е по-удачно тази справка да се иска от КАТ, защото регистрацията се прави там, дали на юридическо или на физическо лице. Там е по-достоверната информация.
Колегите, които направиха бележките за действителна стойност и т.н. ги подкрепям, ако може да ги обясните.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ – аз имам няколко въпроса.
Предвидено е застрахователните дружества да дават тази информация. Те я представят на НАП, а това е данък, който се дължи на общините. Защо не в общините тази информация, а НАП?. Това, от компетенциите на общинските администрации. Най-малкото и там трябва да се предоставя такава информация.
Второ, законопроектът не предвижда срок за заплащане на увеличения размер на данъка на жилищните имоти, така, както е направено по чл. 57. не става ясно дали лицата, които са платили данъка в досегашния размер ще доплащат разликата за цялата или за половин година. Ако се приеме закона в този вид и влезе в сила.
Не става ясно дали визираните имоти и имущества ще се прилагат ли за тях съответните разпоредби, които облекчават, освобождават или намаляват данъчното задължение, инвалиди и др. това също не е отразено, дали ще остане това.
Основният проблем разбира се е свързан с Решението на Конституционния съд, тъй като предложението закона да влезе в сила от 1 юли, а пък Закона за устройство на държавния бюджет, в чл.2, ал. 4 казва – промени на данъците във всички елементи на данъчната уредба след срока по ал. 3 не трябва да се предвижда да влиза в сила по-рано от изменение на действащия или влизането в сила на Закона за Държавния бюджет за следващата година. В такъв смисъл е и решението на КС, така, че имате ли мнение и решение по този въпрос, свързан с това Р-ние на КС, че този данък трябва да влезе в началото на следващата данъчна година, защото основното според мен е това. На другите въпроси също трябва да се търси решение и да ги изчистваме.
Румен Петков – г-н председател, аз мисля, че сме наясно, че не можем да приемаме закони с обратна сила. Така, че единият от въпросите ви – да облекча колегите.
Николай Пехливанов - аз искам да наблегна на два основни момента в представени ни законопроект. Това е размерът на жилищни имоти със стойност над 300 хил. лв. искам да ви кажа, че има много голяма група в българското общество, които извършват стопанска дейност със собствените си имоти, като визирам морските общини, където собственици притежават къщи и имоти, които отдават под наем и като физически лица извършват стопанска дейност и знаете, че за обороти над 50 хил.лв. те са длъжни да се регистрират по Закона за ДДС. Ще има голям и силен ефект върху тези хора, това са цели групи хора от Обзор, Несебър, Созопол, Ахтопол, Царево и т.н.
Второто нещо, какво ще се случва, ако има промяна в данъчната основа и механизма, по който се правят данъчните оценки, тъй като този въпрос многократно е избягван и все още не е обсъждан сериозно от сегашното Народно събрание и дали данъчните оценки не трябва да са базата, на която да се изчисляват всичките местни данъци и такси. Това е един спор между бизнеса и другия сектор от обществото. Стопанската камара също много сериозно е поставяла този въпрос, обсъждахме Закон за нотариусите, там също имаше такива акценти. Затова, ако се тръгне в посока увеличаване на данъчните оценки с цел приравняването към пазарните нива и вече една нова база на която да се изчисляват местните данъци, мисля че ще имаме доста сериозен проблем.
Благодаря.
Кирил Гумнеров – колеги, аз благодаря на колежката Христова, че ни насочи вниманието, аз не го бях забелязал. Действително в § 3, това е т. 9, с така формулирания текст ние задължаваме всеки човек, по ал. 1 да сключва застрахователен договор, което най-малко казано ще бъдем обвинени в лобизъм в полза на застрахователите. Може би се има предвид да се види каква е застрахователната стойност. Но в текста пише застрахователен договор.
Хасан Хаджихасан – искам да ми обясните следното нещо.
Аз имам автомобил BMW X5 – която кола е взета на лизинг. Тогава фирмата от която съм я взел ме карат при договора съм длъжен да направя застраховка при закупуването. Кой е този нормален водач, да кара кола над 70 хил. лв., ако иска ще си направи застраховка, ако иска няма да си прави, ви просто ги задължавате.
Стефан Дедев – аз подкрепям идеята на закона, разбира се, той се нуждае от прецизиране, макар че този закон иска да наложи някаква справедливост, той е малко социалистически закон, защото взема от богатите, дава на бедните, но тези неща като действителна стойност, застраховки и др. трябва да се прецизират и да отидат на една законова основа и да се съобразим и с Решението на КС по отношение на задното прилагане на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ – нека дадем думата на вносителите да отговорят на поставените въпроси.
Людмила Петкова – въпросите са много и честно казано аз не успях да ги запомня всичките и да ги набележа, но това, което си спомням, нататък ще го коментираме.
От една страна идеята е да се осигурят допълнителни приходи в общинските бюджети. Поради тази причина се въвежда и този данък лукс. В същото време, поне на мен така ми се струва, твърде висок е критерият, който всъщност определя обектите за облагане с този допълнителен данък. Имам предвид данъчна оценка над 300 хил.лв. за жилищни имоти и действителна стойност над 70 хил.лв. за автомобили и мотоциклети. Стойността от 300 хил.лв. данъчна оценка е въпрос на политика Така беше прието решението като антикризисна мярка и поради това така е предложено и като този законопроект за изменение и допълнение на ЗМДТ. Наистина, когато този праг е наистина твърде висок на облагане много малко ще са имотите и то в големите общини. Там всъщност ще се съсредоточат тези допълнителни приходи. Ако искаме повече приходи в по-малки общини да има този праг за облагане би могъл да бъде по-нисък искам да кажа. Това би могло да бъде примерно 200 хил.лв. защото това също са луксозни имоти, с по-висока данъчна оценка. Искам още да кажа, че от една страна беше възразено срещу това, от друга страна пък се каза, че тези имоти са съсредоточени в Черноморските общини и поради тази причина ще има недоволство от тази страна. Тук трябва да изведем основната идея – да осигурим допълнителни приходи или нещо друго. За действителната стойност това е законно понятие – в чл. 203 от Кодекса за застраховането има определение на това понятие и не би могло то да се прецизира повече. Друг е въпросът дали това трябва да бъде критерий, който определя дали тези обекти ще бъдат включени в обхвата на допълнителното облагане или няма да бъдат включени. Както каза и г-н Иванов това всъщност е пазарната стойност. Стойността, която може да се получи за същия предмет със същите качества. (шум и коментарий в залата).
Това е в кодекса и мисля, че това е обективна стойност. Друг е въпросът как се стига до нея. Друг начин да се стигне до действителна стойност няма. Това са застрахователите, всеки лицензиран застраховател има лица, оценители на моторни превозни средства и те дават действителната стойност за всяко едно моторно превозно средство, което прави имуществено застраховане. Няма друг начин за определяне на действителна или пазарна стойност. На базата на тази действителна стойност се определя застрахователната сума. Сумата срещу която лицето застрахова това МПС. Всеки собственик на такова возило е заинтересован действителната му стойност максимално да отговаря на пазарната стойност, защото ако не е така то при евентуална кражба той ще загуби от стойността на това МПС.
Другото, за задължението. Идеята беше когато се придобива този автомобил да се представи договор защото задължението, както сте обърнали внимание за предоставяне на информация от застрахователите е до 31 януари на всяка година. Т.е. на базата на тази информация ще се извърши облагането на автомобилите за цялата година на придобиване. Обаче, когато моторното превозно средство е придобито март или август такава информация от застраховател не може да бъде дадена. Тогава задължението за предоставяне на информация примерно да е на два месеца в течение на годината. Поради тази причина само за годината на придобиване се иска лицето да представи договора за сключена застраховка, ако има такава. Това не означава, че лицето ме задължено да застрахова моторното превозно средство. Ако няма, това беше залегнало, но в последния момент явно е отпаднало, ако няма такъв сключен договор идеята беше да се представи удостоверение за действителна стойност. Това беше старото застрахователно понятие.
Наистина не е обичайно да няма сключена застраховка толкова скъпо превозно средство.
Относно облекченията при данъка върху недвижимите имоти и данъка върху превозните средства, да те са в сила и за тези имоти, които са с данъчна оценка над 300 хил.лв. задължението за конкретното лице, ако то е основно жилище естествено, че той ще ползва облекчение за основно жилище. Т.е. ще дължи данъка на 50 %. Тук идеята е, текста в чл. 22, ал. 2 – размерът на данъка за жилищните имоти с данъчна оценка над 300 хил.лв е двойния размер на определения по ал. 1.
Има се предвид ставката определена от общинския съвет, а не конкретното задължение на лицето.
Ставката определена от общинския съвет ще бъде в двоен размер за тези, които са с жилищни имоти с данъчна оценка над 300 хил.лв. дължи се още веднъж определения данък, а облекченията ще се прилагат и за тези жилища и за тези моторни превозни средства, ако отговарят на критериите за облекчения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ – кореспондира ли вашето предложение с Решението на Конституционния съд.
Людмила Петкова – в това решение се дава мнение по въпроса следва ли, може ли с обратна сила да влиза нормативен акт, с който се предвижда данъчно облагане. Това е предмета на това решение. Т.е. категорично е, че не може нормативен акт, с който се предвижда облагане с данъци да влиза в сила с предходен момент. Всички разпоредби, с които се предвиждат данъчни утежнения, включително облагане с данък да влизат в сила от момент в бъдеще, т.е. облагането да се извърши след влизане в сила на нормативния акт. Това е предмета на това решение,а не че не може в средата на годината едно годишно задължение каквото е данъка върху недвижимите имоти или данъка върху превозните средства в един момент от средата на годината да започне това облагане. В същото време мисля, че в ЗДБ е казано, че промените в данъчните закони трябва да се приемат преди приемане на Закона за държавния бюджет. Ето това е едно несъответствие със Закона за държавния бюджет, но противоконституционност на едно такова влизане в сила по средата на годината промяна в данъчен закон, при това, който води до увеличение на приходите, а не до намаление не виждам аргументи за противоконституционност.
Мирослав Каракашев – значи това очевидно е въпрос на правен анализ, който ние знаем много добре, че вече се извършва от правна комисия, естествено, ако се прецени, че е противоконституционна, датата на влизане в сила би следвало да бъде от 1 януари 2011 г., има аргументи и в едната и в другата посока, в крайна сметка парламента взима крайното решение и смята, че правната комисия ще ви даде най-добрия правен анализ в тази връзка.
Относно въпроса защо информацията се предоставя на НАП, а не на общините.
Общините са 264 на застрахователите ще им бъде доста сложно да предоставят тази информация, породи което улесняване както на самите застрахователи, така и на общините се предлага застрахователите централизирано чрез интернет страницата на НАП да подават информацията, след което НАП има грижата да я разпредели по общини и да им я предостави. В противен случай според нас ще бъде много трудно на толкова много късчета информация да се разбиват самите застрахователи, всеки от тях да издирва дали неговия, ако има такъв договор, който надхвърля тази стойност къде живее това лице, в коя община и всякакви подобни неща. Според нас така ще е по-лесно както за самите застрахователи, така и за самите общини, ако информацията се предоставя централизирано. Относно задължителната застраховка – естествено е да се даде предимство на застрахователния договор ако има такъв, ако няма такъв би следвало да се изисква някакво удостоверение от застрахователя. Очевидно разпоредбата не е достатъчно ясна и следва да се прецизира. От друга страна според нас би било крайно не обичайно автомобил на стойност над 70 хил.лв. да няма имуществена застраховка. Това е .............((шум и реплики).
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ – също толкова необичайно да отидете при някой и да му кажете..........
Мирослав Каракашев – естествено и според нас би било крайно необичайно и някакво изключение от нормалното развитие на нещата.
Остана въпросът за коментар и за прецизиране може би това е ползването на ветроходни моторни яхти и т.н. за нестопанска цел. Според нас няма никакво значение дали яхтата се притежава или не от физическо лице или за какво тя се използва, може би сте прави, че не е никак лесно да се установи това, но не е и невъзможно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ – как ще се установи това дали е за стопанска или за нестопанска цел.
Мирослав Каракашев – ами от една страна декларацията, от една страна има счетоводни отчети. Има ли приходна дейност на тази яхта. Маршрутите, счетоводни документи за движението на тези моторни средства за да се види с каква цел те се използват. Между другото със същия проблем администрацията се сблъсква отдавна и сега продължава да се сблъсква по прилагането на ЗДДС, тъй като вие много добре знаете, че какъвто и да е актив, ако не се използва за независима икономическа дейност съответното лице няма право данъчен кредит за този актив. Така, че дали е актива е яхта или е автомобил, компютър или каквото ще да е, винаги едно такова изследване за каква цел се използва актива, което изследване се прави на базата най-различни неща, най-често документално счетоводство на съответните документи, които се съставят по някой път и чисто фактически може да се наблюдава на място за какво става въпрос, с оглед да се установи за какво се използва съответния актив. Дори с едно физическо наблюдение може да се установи, че яхтата се използва от някакви лица, които нямат нищо общо с фирмата, не им се заплаща никакво възнаграждение и т.н.
Не е лесно, но не е и невъзможно. Вече това ще зависи до голяма степен от съответната активност и подготвеност на общинската администрация, която следва да прилага закона. Така, че според нас текста е труден за прилагане, но е коректен като запис, като редакция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ – благодаря ви.
Има още два въпроса на г-н Хаджихасан и г-н Ремзи Осман и да се ориентираме към приключване и взимане на решения.
Хасан Хаджихасан – вие казахте, че не е задължително застраховането.
В чл. 54 се създава ал. 9, там пише:
„копие от сключен застрахователен договор за имуществена застраховка на превозното средство” .
Знаете ли, като ви слушах смятам, че този закон ще създаде линия за корупционни схеми, защото аз примерно отивам при застрахователя или оценителя и той ще ми оцени автомобила не да кажем на 70 хил.лв., а ми да се разберем с него и да пише 67,300 лв. или моето жилище, което е над 300 хил.лв., а той да ми пише 257,900 лв. Това дава възможност за нови корупционни схеми. И затова аз ще гласувам против този закон.
Ремзи Осман – г-н председател, нека експертите да слушат. Това не е упрек към вас, законопроектът е внесен от МС, но за първи път, в моя скромен опит като парламентарист, но такъв законопроект през изминалите години не сме разглеждали. Това е подигравка с комисията и Народното събрание. Това е моя лична гражданска позиция.
Второ, това е законопроект за лобистки интереси на застрахователите. В изказванията и във становището Ви забелязваме казаното от вас, да не са задължени гражданите да застраховат, но кой и къде ще отидат приходите не се знае. Аз не искам застрахователна държава, полицейщина. Искам да живея спокойно. Сам преценявам дали ще застраховам моя автомобил или не. Не притежавам скъпи имоти и автомобили и като законодател ви казвам, че този законопроект не е изчистен, не е сериозно МС да предлага такъв законопроект.
Относно решението на КС – Конституционния съд излиза винаги с ясно решение и това ще го каза и в пленарна зала. Нито правна комисия може да коментира, да тълкува решенията и оттам нататък вие казвате, че идеята е и другите общини да има приходи. Няма такава идея, тук се казва имоти – 300 хил.лв. идеята е на МС, не е на депутатите. В провинцията я има 1-2 имота или покрай морето, но тук вносителите да ми защитават такава идея.
В тази връзка искам да кажа, че аз няма да участвам в това гласуване. Според мен това е един лобистки законопроект.
Любомир Иванов – размерът на данъка за ветроходните и моторни яхти, ами корабите, ако са платноходи и разни други, които не влизат в категория яхти. Тъй като не го пише в закона аз няма да го декларирам, ако имам такъв кораб.
Много ви моля, аз по принцип нямам против това, което е направено като идея, ама да се направи грамотно, защото иначе, как да си вдигната ръката. Излагам се просто.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ – нека да резюмираме всичко казано до тук.
По принцип идеята за по-справедливо облагане с доход на данъчно задължените лица се приема като цяло, че законът във вида, в който се предлага има още много неща за изчистване. Това несъответствие с решението на КС, защото то е изрично по този казус и то действително е конкретно и казва, че обявява за противоконституционно еди кой си член от ЗМДТ.
Дали нашият случай се отнася към този или не това е въпрос на тълкуване, но на този етап ние трябва да имаме това решение на КС.
Колеги, предлагам ви, след дискусията и различните мнения да вземем решение.
Ние не сме водеща комисия можем да приемем пози законопроект по принцип, защото така чух от всички, че по принцип се подкрепя законопроекта с всичките тези забележки, които ще бъдат отразени в нашето становище и ще бъдат прочетени в зала, когато се обсъжда на първо гласуване.
Предлагам Ви това да бъде нашето решение, не можем окончателно и точно решение да вземем по въпроса. Това е моето мнение.
Приемаме по принцип с всичките забележки, които ще бъдат отразени в нашето становище и се надяваме да имаме яснота по отношение решението на конституционния съд и законосъобразността на този законопроект до гласуването му в пленарна зала.
Ако нямате други предложения за решение ви предлагам да запишем така решението с всичките забележки.
Подлагам на гласуване това предложение за решение:
Който е за това предложение за решение, моля да гласува: „за” – 7, „против” – няма, „въздържали се” – 5.
В резултат на гласуването законопроектът по принцип се приема в този вид, с всичките забележки, които се надяваме и вие да се ангажирате в отстраняването им.
Благодаря на всички за участието в днешното заседание.




ПРОТОКОЛЧИК: ПРЕДСЕДАТЕЛ:
В. Бойчева инж. Л. Татарски