1. Годишен доклад на омбудсмана на Република България за 2009 г., № 039-00-38, внесен от омбудсмана на Република България на 29.03.2010 г.
2. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, № 002-01-23, внесен от Министерския съвет.
3. Представяне и обсъждане на проект за решение на Народното събрание относно изпълнението на Антикризисния план на правителството, приет на 01.10.2009 г., и възлагане на Министерския съвет да внесе нов пакет мерки за преодоляване на кризата, № 054-02-25, внесен от Ангел Найденов и група народни представители.
4. Среща с ръководството на Националното сдружение на кметствата в Република България за споделяне на виждания и идеи по проблеми, касаещи законодателството в областта на местното самоуправление.

---

П Р О Т О К О Л

№ 9


Днес, 22.04.2010 г., четвъртък, от 14:30 часа се проведе съвместно заседание на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите, Комисията по културата, гражданското общество и медиите и Комисията по регионална политика и местно самоуправление.
На заседанието присъстват: Гиньо Ганев, омбудсман на Република България, Яшар Шабан, заместник-омбудсман, Борислав Цеков, главен секретар на омбудсмана, Росица Тоткова, директор на дирекция „Жалби и сигнали на гражданите” и експерти.
Към протокола се прилагат списъците на присъстващите членове на комисиите.
Заседанието се ръководи от Йордан Бакалов, председател на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.
Йордан Бакалов:
Уважаеми колеги, като водеща комисия, откривам заседанието на трите комисии - Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите, Комисията по културата, гражданското общество и медиите и Комисията по регионална политика и местно самоуправление, при следния дневен ред:
1. Годишен доклад на омбудсмана на Република България за 2009 г., № 039-00-38, внесен от омбудсмана на Република България на 29.03.2010 г.
Само за Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите:
2. Приемане на графика за приемните за граждани, които ще се проведат в София през м. април-юли 2010 г.
3. Разни.

По първа точка - Годишен доклад на Омбудсмана на Република България за 2009 г., № 039-00-38, внесен от Омбудсмана на Република България на 29.03.2010 г.
Давам думата на г-н Ганев да представи доклада. След това ще дам думата на колегите, които имат въпроси към Омбудсмана. Доколкото разбрах, доста голям интерес е предизвикал самият доклад, поради обема и фактите, които са изнесени в него.
Заповядайте, г-н Ганев.
Гиньо Ганев:
Благодаря Ви, г-н Председателю.
Аз съм един от тези оратори, които съзнават неудобството да се говорят много неща за кратко време, но ще направя този опит, прескачайки цели зони, не защото не съществуват.
Това е петият доклад на Омбудсмана. Както иска законът, ние до края на месец март го представихме на ръководството на парламента и той вече е в комисиите на Народното събрание. Сто пъти съм казвал и сега е важно още веднъж да се чуе – този доклад няма само отчетен характер. Той се стреми от многобройните проверки и констатации да извлече тенденции и проблеми, които искат нормативни и управленски действия и решения. За това в резюмето, което започвам, за да свърша лесно, аз ще се спра само на няколко по-важни препоръки и акценти.
Съзнава ли обществото, съзнават ли органите на властта в цялата тяхна йерархия, че имат не задължение, а дълг да спазват правата на човека и на гражданите. Понеже наблюденията, които много от нас правят не отсега, са устойчиви и трябва да се каже ясно, че не в еднаква степен (много съм деликатен) това се разбира от различните органи на власт и от самото управление. А това е нещо изключително важно и когато търсим неговото обяснение заедно, се натъкваме на една констатация, която трябва да се каже на глас.
Липсва добра правозащитна култура! Това е дефект, който има устойчивостта на хроничен. Много добри специалисти стоят в йерархията на органите на институции, обаче чувство за правозащитен възглед нямат. А не е възможно да стоиш в една публична администрация, всеки ден да ръководиш, да управляваш или да правиш нещо, ако нямаш очи пред този критерий. Тогава дългът не може да се изпълни.
Другото важно като общо заключение е, че е дошъл часът отдавна правата на човека, тяхното зачитане да се превърнат в център на политиките на всички нива – държавна и регионална. Но като се казва „център на политиката” тук не става дума за някакъв центризъм като геометрия, а за политика. Трудни времена, икономическа криза, държавата заедно с нейните граждани търпи много неудобства. Но да бъде нещо много ясно. Правата на човека не зависят от фискални аргументи. Това се отнася въобще за политиката. Не може да кажеш: Аз следвам тази политика, обаче няма пари. Аз не знам дали някой от вас може да си представи такова изречение. Ако всеки един, който стои в управлението на държавата, каже така, значи той просто си отива. И вие тук в Народното събрание сигурно най-добре знаете – да, това е вярно, това е много хубаво, но няма фискални възможности. Тогава идва друг на власт!
За това, когато говорим за правата на човека, че са в центъра на политиката, никакви извинения от тази категория няма да бъдат слушани.
Един от акцентите в този доклад, това е състоянието в местните органи на властта. Местната власт, честно казано, не познава добре нито критериите, нито има във всекидневието си разбиране за правата на човека и гражданина. Правата на човека не се делят на регионални и национални. Изведнъж с процеса на децентрализацията на властта, който е императив, който никой няма право да заобиколи, изведнъж местните органи на власт се натоварват не само като бюджети, не само като транспорт на власт от центъра по места, а се натоварват като манталитет с този дълг да пазят правата на човека. Затова ние направихме една система, моделно казано, на мониторинг и изведохме индекси за доброто управление там, където хората живеят или на територията на местните власти.
Два-три много малки акцента във връзка с това – най-важното.
Социалните услуги. Няма ясно изразен в общините профил на тези услуги. Те не се знаят като една система и затова общинското ниво на управление не ги гарантира. Мисля си, че механизъм за гражданско участие чрез граждански контрол е много важен да съществува и да се прилага. Дали защото съм омбудсман или съм говорител на гражданския контрол, това го оставете. Защото законът предвижда обществен контрол на системата за социално подпомагане. Така ли е в общините? Всеки от вас познава по една-две или повече общини. Не е така! И въобще управлението на услугите и търсенето на положителни резултати като главен ангажимент на администрацията там не са идентифицирани (един модерен глагол) достатъчно добре в съзнанието на местните органи на властта. Говоря за ежегоден социален профил на общината. Колко общини го правят? Колко общини го имат? И казано грубо, достъпът до услугите на най-уязвимите групи не е осигурен. Една констатация, без да е огромна, но е впечатляваща. На много места, хайде да не е на редица, на територията на страната, местните органи на власт не респектират свободата на вероизповеданията. Има два-три пример, които не смея да кажа пред всички. Забраняват свободното проповядване на вероизповедания, и като аргумент пишеше на едно място – „защото това вероизповедание не било регистрирано на регионално ниво”. Какви са тези глупости? Или жители от квартал „Горно Резово” в Бургас, които рязко нарушават тази свобода на вероизповеданията.
И другото от този подводен акцент – незаконни жилища. Гражданите трябва да излязат. Има цели ромски квартали и гета. И изведнъж администрацията прави това, не се съобразява с европейски и други стандарти, които искат това изваждане, наречено модерно евикция, да се прави само в краен случай и като се използват разумни средства. Трябва да има непременно компесаторни предложения. Трябва да има възможност за алтернативно жилище. Как така една общинска администрация посяга по този начин, базирана върху идеята, че жилището е незаконно и трябва да бъде съборено и хората извадени. Годното законодателно изречение е антиправо.
Икономическа криза, казано много грубо, често накърнява социалните права и особено на уязвимите групи. И затова Омбудсманът е стигнал до заключение, до което и вие много лесно може да стигнете, че трябва мярка и критерии. Не може от фискална гледна точка да се преценява лесното погазване на правата. Справедлив баланс е нужен. Да, обективно необходими са бюджетни ограничения, съкращаване, преформулиране на политики и в най-краен случай може, увлечени в тази инерция на недоимъка, на кризата, да посягаме на социалните права на хората.
Хората с увреждания. Те нямат достъп, много често, в редица общини, в много повече от редица учреждения, до тази администрация, до която трябва да се отнесат. Не е въпросът да се правят подходящи стълби и те да се казват с натискане на копче, става дума за отношението към тези хора. Констатациите не са добри.
Има много други различни акценти. Аз само ще ги спомена: правата на пациента, всички сме пациенти. Не е въпросът Омбудсманът да ходи заедно с г-н Бакалов и да закачим големи афиши на Европейската харта за правата на пациента. Тук въпросът е да говорим за качествена, своевременна медицинска помощ с право на избор на най-доброто за човека като пациент. Това е пред нас открита врата. Не трябва да я закрием, за да не влиза пациента, а да направим така, че той да бъде този, който ще получи необходимата помощ, качествена и навременна. Има един пример в тези конкретни сюжети – дълъг път с обръщане към спешна помощ, двукратно настаняване в болница и накрая умира. Може да бъде спасен. Лекари от спешни кабинети отказват първа медицинска помощ на дете с кървяща рана. Какъв е този лекарски дълг? Каква е тази Хипократова клетва. Къде е този съвременен гражданин, който е там, за да служи на хората, а не обратно.
Здравеопазването е една от много тежките зони и за проверка, и за констатации, и за препоръки, и за изпълнение. Ние и вие заедно говорим за реформа в здравеопазването. Да сте видели нейните контури. Да сте видели написани един малък каталог от последователни действия. Ние не сме ги видели. Вчера се избра нов министър на здравеопазването. Ние всички очаквахме с трепет той да каже няколко идеи за тази здравна реформа. Не знам дали е въпрос на неразговорливост или пък на нещо повече от това?!
Е, най-после констатираме, че са намалели жалбите от лоша медицинска експертиза за работоспособност. До вчера беше така. Отиваш да правиш такава експертиза, защото имаш нужда сега, дават ти дата след 2.5 години. Аз не говоря за срокове, а за психология.
Една голяма зона са потребителите на обществени услуги: топлофикационни, електроснабдяване, мобилни оператори, В и К услуги – всичко това взето поотделно, е една голяма територия на оплакванията на хората. Мога да ви изброя най-спокойно, но няма нужда, както каза г-н Бакалов, това да се прави сега. Но вие го знаете по-добре от другите – надписани сметки, да се плати сградна инсталация за топлоенергия, която изобщо не си ползвал и т.н.
Правата на детето. Децата са надеждата на нацията. Знаете ли колко органи – държавни и обществени има, които се занимават с правата на децата. Липсва координация на тези усилия. Липсва съчетаване на възможностите. Сега говорим, че трябва да има процес на децентрализация на социалните услуги, да върви. Не върви. Това е отговорност пак на местните органи на власт преди всичко, а и на другите органи. Правата на детето най-малко може да се позволи да стават жертва на икономическата криза. Нормативна уредба за защита на правата на децата. Добре. Правят се усилия. Но където и да погледнете като граждани, ще питаме защо това не става, когато не е толкова особено. Например, съдебната система в защита на правата на децата. Толкова ли е трудно най-после да се направят съдебни състави за деца. Навсякъде го има. Ние прелистваме телефоните, за да търсим тези решения.
Правоохранителните органи. Полицейските органи. Правата на гражданите в затворните институции, затворни места за задържане – нали главното е, че човекът е в затвора, за да се реинтегрира утре в социалния живот. Това са филиали от недоволства, не винаги необосновани.
Проява на лоша администрация в градоустройствените решения. Всеки ден. Говорим за добра администрация, чиста околна среда, въобще!!
Йордан Бакалов:
Доста проблеми има в Република България, г-н Ганев.
Гиньо Ганев:
Едно важно правомощие на Омбудсмана, г-н Бакалов. За щастие, че когато с един закон се накърняват права на граждани, той може да поиска от Конституционния съд да го обяви за противоконституционен този текст или пък закон. Шест дела през 2009 г., четири са предизвикани от нас, едното е за така наречената „сградна инсталация”. Другото е за адвокатската защита, натоварена с ДДС. ГПК накърни правото на защита и т.н. Това беше само, за да се очертае атмосферата. Ако заговорим по отделните проблеми, ще станем много сладкодумни и ще бъде излишно. Имаме статистически данни, разбира се.
През 2009 г. се подадоха 2686 жалби, предложения, сигнали – с 12% повече от предната 2008 г.
Г-н Бакалов, от 2005 г., откакто Омбудсманът реално е налице, досега са постъпили в институцията 11453 жалби, предложения, сигнали и т.н. Хубаво е да кажа тук, че 94% от целия този обем проверките са направени, те са приключили, съобщенията са известни, укора на администрацията също, спасени са нарушени права. По 6% работата продължава, защото сочат една по-голяма фактическа и правна сложност.
Дотук с тези работи.
Йордан Бакалов:
Г-н Ганев, времето е лимитирано, защото повечето от колегите имат и други комисии. Да не стане така, че Вие като всепризнат в България човек, който говори много сладкодумно, в един момент да се окаже, че няма кой да приеме Вашия доклад. Защото ако не приемем Вашия доклад за сведение, няма да може да влезе и в зала.
За това Ви предлагам да спрем дотук и ако има някакви въпроси към вас, да отговорите.
Гиньо Ганев:
Само още една дума. Расте с годините доверието в институцията на Омбудсмана. Има статистика в кои градове най-много се оплакват. Това нищо не значи, освен едно, че там няма достатъчно активни граждани.
Расте волята за граждански контрол. Расте и укорът, който се отправя към проявите на лоша администрация.
Накрая съм си позволил да повторя и в този доклад три омбудсмански повели към властта.
Първо, властта е почтена само, когато зачита правата на хората.
Второ, тези права се зачитат, когато действията на властта са прозрачни, отчитат се ежедневно и лежат върху справедливото обществено мнение.
Трето, лежат върху общественото мнение, но не се залежават там, защото всеки ден трябва да тичат и да се отчитат пред хората и пред това обществено мнение, което ги е създало. Мерси.
Йордан Бакалов:
Тук не е мерси. Тук следват ръкопляскания. (Ръкопляскания.)
Уважаеми колеги, имате думата за въпроси към г-н Гиньо Ганев и към неговите сътрудници. Г-н Захари Георгиев.
Захари Георгиев:
Всеизвестно е, че властта се дава от хората, за да ги управлява някой. В парламента това се сменя по-често чрез тази индиректна даденост от хората. Парламентът е избрал г-н Гиньо Ганев за първия омбудсман. Тази институция, според мен, се утвърди благодарение на него. И докато в повечето случаи власт имащите, независимо кои са те, намаляват своята чуваемост пропорционално на изтичане на мандата, то при г-н Ганев посоката е точно обратната. Тези, бих казал безбройни, срещи на проверка на сигнали и жалби, показват, че това е действително една действаща институция.
Мое мнение е, че не е достатъчно аргументирано това, което е записано в Конституцията и закона, че той има право на инициатива пред Конституционния съд, но не и под някаква форма законодателна инициатива. Отбелязаните в този труд сигнали, които той е предоставил по някакъв начин на парламента не са, според мен, достатъчно надеждният начин да се транслира виждането на обществения защитник, ако можем да използваме тази дума, по необходимостта от промяната на определени закони. Защото не всичко е противоконституционно. Но много често има неща в законите, които не съответстват на обществения интерес. Пътят до тези, които трябва да го осъзнаят и да ги променят минават през така наречената администрация, за която говорихме, а тя в повечето случаи страда от липса на чуваемост към проблемите на обществото. Един малък пример в тази посока, който е заложен в отделен раздел в доклада по отношение на правата на потребителите по отношение на топлофикацията.
Народното събрание се опита да създаде условие потребителите да имат право на информиран избор за електроснабдяването, въпреки че то не е подплатено с правни възможности, но никакво такова право не се дава по отношение на потребителите на топлофикационни услуги, като разлика в източниците, въпреки че там реално съществува такава. Гледа се на хората, които притежават топлофицирани жилища едва ли не като крепостни селяни, живеещи в тях или като онези отпреди 80 години комуналки, в които ако искаш живей, ако искаш иди в кашоните на улицата. Тук има място какво да се направи и аз съм убеден, че Омбудсманът, имайки достатъчно информация по тези въпроси, може да бъде полезен в тази посока.
В заключение бих искал да кажа, че е нормално този Годишен доклад да бъде подкрепен и предложен на Народното събрание да го подкрепи също. Благодаря.
Йордан Бакалов:
Благодаря. Други желаещи за въпроси и изказвания? Заповядайте, г-жо Петрова.
Даниела Петрова:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми г-н Гиньо Ганев,
Моите уважения към Вас и всичките ви колеги за работата, която сте свършили.
Уважаеми колеги народни представители,
Бих искала да кажа, че докладът е твърде обемен и всеобхватен. Там са заложени много голяма част от параметрите на свършената работа. Действително този доклад няма само отчетен характер. В него са дадени и насоки по отношение на вниманието, което трябва да бъде фокусирано на законодателната власт, както и на изпълнителната и на местната изпълнителна власт.
Считам, че доверието към институцията на Омбудсмана расте в прогресивна насока. Може би трябва да се използват и медиите за популяризиране на вашата дейност, за да може и от по-малките населени места да могат гражданите да имат достъп и да излагат своите жалби и оплаквания.
От така представения доклад се вижда, че в по-големите областни градове гражданите проявяват своята гражданска позиция и търсят подкрепа от институцията, за да реализират своите права. С информираността на населението в по-малките населени места и изтъкването на това, че работата на институцията на Омбудсмана е безвъзмездна, считам че ще се подобри качеството на живот на тези хора, тъй като те ще могат да търсят подкрепата на институцията, за да решат своите проблеми.
Сравнявайки отчета за 2008 г. с отчета за 2009 г. се забелязват следните тенденции. Жалбите основно са в социалната сферата, за недоволството от недостъпната административна среда за инвалидите. Също така доста от сигналите са по отношение на чуждите граждани, които не могат да реализират своите права на територията на Република България. В областта на строителството. Т.е. съобразно икономиката и съобразно проблемите, които съществуват в нашето общество се изменя и процентът на жалбите, т.е. стремежът на гражданите да постигнат по-добър живот.
Може да се направи препоръка освен за по-голямата информираност на гражданите, но и за повече срещи. В това отношение винаги може да намерите подкрепа от Комисията по културата, гражданското общество и медиите, на която аз съм председател, за да можем съвместно да работим, тъй като, както се изтъкна, Омбудсманът няма законодателна инициатива, по част от проблемите, които касаят именно хората и гражданското общество. Така че имате протегнатата ръка на законодателя. Благодаря.
Йордан Бакалов:
Винаги съм завиждал на г-н Ганев за начина, по който „вербува” хората. Г-н Татарски, заповядайте.
Любен Татарски:
Една от причините, за да взема думата е не само докладът, а и г-жа Тоткова, с която от много отдавна се познаваме и се радвам, че тя работи в тази институция и може би една значителна част от това, което е свършено, се дължи на нейната работа. Познавам я и съм убеден в това.
Уважаеми колеги, всички сме се запознали повече или по-малко с доклада и важното в него е, че правата на човека, на гражданина, на жителя на най-малкото населено място са изведени като основен приоритет. И това е естествено – това е задачата на Омбудсмана. Местната власт поради тази причина също така е основен акцент в доклада. Вярна е констатацията, че отношенията местна власт – граждани, не са на необходимото ниво и като представителност от страна на гражданите в управлението на общината и съответно защитата на интересите им, обслужването, което те получават. Докладът посочва и проблемите, и причините поради които това се случва, но и възможните решения. Засяга се и децентрализацията, която все още не се състоя, участието на гражданите във взимането на решения на местно ниво и самоконтролът при изпълнение на задълженията на местната власт. Не доброто качество на административното обслужване, услугите, които се предлагат – и социалните и здравните. И не на последно място липсващото второ ниво на управление, което къса връзката местна власт – централна власт, или я прави много трудна.
Докладът смятам, че е добър документ, на базата на който всички ние, които участваме на различните нива на управление на държавата можем да взимаме по-добри решения и нашите действия да се ръководят от препоръките, които се дават в този доклад.
Смятам, че докладът доказва, че институцията Омбудсман не бива да се превръща само в бюро жалби и констатации за несвършена работа или не добре работещи закони или институции и за това бих си позволил една препоръка, г-н Ганев. Да бъдете малко по-активни и правите предложения за изменения в нормативната база, в закони, които да са в съответствие с това, което вие вече сте констатирали и което, разбира се, би работило в интерес на гражданите на Република България. Смятам, че в тази посока има още какво да се направи. Вие имате капацитет и опит, вашите сътрудници са достатъчно компетентни и биха могли да правят такива предложения и ние, както каза колежката, да ги облечем в съответната законова форма, така че да сме си взаимно полезни в интерес на гражданите на Република България.
Накрая смятам, че докладът, както е разработен и представен, не само че заслужава нашето внимание, а и одобрение и смятам, че би могъл в този вид да бъде внесен в Народното събрание за сведение и евентуално одобрение. Благодаря.
Йордан Бакалов:
Други въпроси и изказвания? Както се казва, за да спечелиш една битка, трябва да се подготвиш предварително. Явно г-н Ганев добре се е подготвил.
Само с едно изречение да наблегна на нещо, което в изказванията на моите колеги прозвуча. На какво да дадем приоритет? Дали на гражданските права и свободи или пък на нашата сигурност. Естествено едното без другото не може.
Аз, като председател на Комисията за защита на правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите, а пък и моите колеги, както ги чухте, всеки един от нас е за това, а и препоръките на Европейския парламент са точно такива - да се дава приоритет на правата на човека и на развитието на демократичното общество. От тази гледна точка аз не мога да не бъда доволен и от изказванията на моите колеги, тъй като всички, които се изказаха досега, са от различни политически сили, т.е. мислим еднакво. Само остава един такъв като г-н Ганев да ги събере и да създаде това решение. Но това беше в кръга на шегата.
Аз като председател на Комисията мога да препоръчам, без да въздействам естествено, на моите колеги да приемем така както миналата година и така както е по Закона за Омбудсмана, можем да приемем доклада за сведение, както и да го предложим на самата зала да го приеме за сведение.
Има ли други колеги, които желаят да се изкажат или да зададат въпроси. Заповядайте, г-н Петков.
Румен Петков:
Благодаря, г-н Председател.
Аз по принцип мисля, че колегите, които досега коментираха доклада за неговите качества и за постигнатото от Омбудсмата и като цяло от институцията за последните години с натрупвания на ресурс за обществено доверие са достатъчно ясни и категорични като настроение и нагласа в състава на трите комисии за подкрепа на доклада и за внасянето му в пленарна зала. По-скоро съм провокиран от това, което г-н Бакалов каза за вчерашните ни дискусии, а и прозвуча от други изказвания досега, че ни трябва една малко по-висока степен на инициативност от страна на Омбудсмана, на институцията и може би по-пряко участие предварително в подготовката на ключови закони, каквато дискусия имахме вчера.
Защото, от една страна, е твърде изкуствено противопоставянето между правата на човека и сигурността. От друга страна, е очевидно, че има хора, на които като сложиш в ръката чук, непременно гледат на другите човешки глави като на пирони. Така че може би е добре да отчетете, г-н Ганев, а и всички колеги, една такава според мен една такава много сериозна, според мен, необходимост от участие на Омбудсмана и институцията в предварителните дискусии по законопроекти, които много очевидно, много пряко са свързани с правата на човека. Аз бих казал с държавното устройство от гледна точка на координацията между правоохранителните и правораздавателните органи, готовността ни като държава, ако щете като парламент, да се грижим за достойнството на хората.
Иначе считам, че докладът е достатъчно сериозен и привлича вниманието върху един ключов въпрос, както и допълнителният материал към него – новото качество на живот в общините, което би трябвало действително малко по-добре, в добрия смисъл на думата, да бъде активно представен пред обществото. Тук има различни инструменти. Вие ги знаете много по-добре от нас – и Националното сдружение на общините, и различни други професионални общности, които биха могли да бъдат много полезни не само в София, но и в по-малките общини, където като чели въпросът с готовността на отделния гражданин да търси своите права и това, че има право на добро управление, не са така популярни, както най-общо казано в областните центрове.
Мисля, че с това, което г-н Бакалов каза можем да приключим дискусията и да се обединим около необходимостта да бъде подкрепен и внесен в зала този отчет.
Йордан Бакалов:
Благодаря. Г-н Ганев, искате думата. Заповядайте.
Гиньо Ганев:
Добре е според мен, че някои от въпросите прозвучаха като разсъждения. Аз ще взема повод само от три сюжета за по две думи.
Първо, Омбудсмана няма нужда от законодателна инициатива. Аз се чудя защо българският президент, който е президент на една парламентарна република и той съжалява, че няма законодателна инициатива. Това са несериозни работи. Ако има идеи, винаги има кой да ги внесе. Това са 240 народни представители.
Второ, Омбудсмана участва по силата на една константна практика в ръководството на Народното събрание във всички законопроекти, които се внасят тук. Ние по много от тях правим обсъждания и това, което се извлича от предложенията на хората, няма никаква пречка да бъде представено тук. Това се прави много често. Председателят на Парламента, чест прави на ръководството, го внася в съответните парламентарни комисии и тези наши идеи участват наравно основание заедно с всички други. Но е вярно, както каза и г-н Румен Петков, всичкото е в обсъждането. Стига с тия - защо не правим референдуми национални или местни. Ако е трудно и ако един кмет иска да направи една наредба, свързана с образованието, толкова ли е трудно да извика пет училищни настоятели, родители, приятели да чуят какво говорят и да прецени дали неговият акт лежи в посоката на общественото мнение или нуждите на обществото. Така че Омбудсмана прави тези обсъждания. Той ги прави никак не случайно. Защото това са становищата на хората, които ако са справедливи и праволинейни, трябва да бъдат в залата и да се превърнат в закон.
Много добре, че стана дума, г-н Захариев, за потребителите. Това е конституционна норма – гражданинът като потребител. Ние сме превърнали в монополи доставчици и държавни регулаторни органи, които нямат сила да се противопоставят на този търговско-стопански интерес, а най-напред над всичко трябва да бъдат правата на гражданина като потребител.
Много добре за медиите. Имам една идея, която грижливо преписвам на Пушкин. Той казваше: „Типографският снаряд събаря всички стени и всички власти, стига да е истински снаряд ”.
Като попитали Климансо дали има отговор на някои въпроси. Той казал: „Защо идвате при мен? Отидете при главния редактор на вестник „Матен”. Франция се управлява от една стая на главен редактор. България се управлява от една такава стая. Страхувам се, че са само няколко такива стаи. За това медиите са истинските омбудсмани. Стига да не е една транспортна журналистика. „Вчера еди-къде си падна градушка.” И спира дотам. Не е въпросът да си пощенски гълъб, не е нужно да бъдеш разследваща журналистика, но можещ да бъдеш една журналистика с убеждение. И тогава само с тази публичност Омбудсмана може да бъде за своята работа. Той има на разположение не административна власт за щастие. Но има три главни букви „П”. Не се смущавайте – посредничество, предложение и препоръки!? (Права.) Ако това се спазва, с тази вежлива обществена атмосфера всичко ще бъде добре.
Щастие е, че гражданската власт чрез Омбудсмана намира едно свое плахо начално предложение. Стига с тия глупости „гражданското общество”. Къде е то? Трябват ни активни граждани. Съберете ги, това е гражданското общество. И ние смятаме, че този граждански контрол именно той е манифестацията на това гражданско начало.
Мисля си, че формите на пряката демокрация, които е много важно да се развиват, не трябва непременно да се търсят по пътя на нейните институционални проявления и форми. Всяко общуване е част от тази демокрация. Въпросът е като общуваш, да имаш език.
И като си народен представител да знаеш, че от трибуната не се говори както в кафенето. Благодаря.
Йордан Бакалов:
Благодаря. Обаче към трите „П” си забравил четвъртото, което се казва „права”. И тъй като народните представители имат и право и задължение да гласуват, за това ще преминем към гласуване.
Уважаеми колеги, предложението е всяка комисия да гласува поотделно, въпреки че това, което трябва да бъде прието е еднакво. Аз ще си позволя да го прочета.
Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите приема за сведение Доклада на Омбудсмана на Република България за 2009 г. и предлага на Народното събрание също да го приеме за сведение, като вземе акт от констатациите, оценките и препоръките, посочени в него.
Същият проект за решение е и за Комисията по културата, гражданското общество и медиите и за Комисията по регионална политика и местно самоуправление.
Който от Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите е „за”, моля да гласува. Единадесет „за”. Против и въздържали се няма.
Моля колегите председатели на комисии да подложат на гласуване проекта за решение.
Даниела Петрова:
Уважаеми колеги, Комисията по културата, гражданското общество и медиите подкрепя така предложения текст за проект за решение. Който е „за”, моля да гласува. Десет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Благодаря ви.
Любен Татарски:
Моля колегите от Комисията по регионална политика и местно самоуправление, които са „за” приемането на решението, прочетено преди малко от г-н Йордан Бакалов, да гласуват. Тринадесет „за”. Против и въздържали се няма. Благодаря.
Йордан Бакалов:
Благодаря на Омбудсмана. Благодаря на всички колеги за това, че приехме доклада на Омбудсмана.
Моля колегите, които са от Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите да останат, за да обсъдим и приемем графика за приемните на гражданите до месец юли 2010 г., включително.
Любен Татарски:
Аз също моля колегите от Комисията по регионална политика и местно самоуправление да останат, тъй като след почивка от 10 минути ще проведем нашето редовно заседание. Благодаря.
Йордан Бакалов:
Благодаря на всички за участието. Ние продължаваме с точка втора от дневния ред.
По втора точка - Приемане на графика за приемните за граждани, които ще се проведат в София през м. април-юли 2010 г.
Красимира Симеонова:
Уважаеми колеги, на вниманието на членовете на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите е графикът за приемните за граждани, по който народните представители и експертите дежурят. Това са датите 27 април, 11 май, 18 май, 1 юни, 22 юни, 6 юли, 13 юли. Дежурните са по трима. Мисля, че всички са запознати. Някой иска ли да се смени с някои колеги, или тези дати ви удовлетворяват? Много ви моля, колегите, които са включени в графика да присъстват, защото понякога се получава много неприятно – няма присъстващи.
Не виждам желаещи да вземат отношение, затова подлагам на гласуване предложения график.
Който е съгласен са така предложения график, моля да гласува. Единодушно се приема. Благодаря ви.
По трета точка - Разни.
Имате ли въпроси и съобщения за т. Разни? Няма.
Благодаря на всички за участието.
Закривам заседанието.


КПЧВЖПГ
Председател:
Йордан Бакалов
ККГОМ
Председател:
Даниела Петрова КРПМС
Председател:
Любен Татарски


Стенограф:
32556 м.зн.



Днес, 22.04.2010 г., четвъртък, от 14:30 часа се проведе съвместно заседание на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите, Комисията по културата, гражданското общество и медиите и Комисията по регионална политика и местно самоуправление.
На заседанието присъстват: Гиньо Ганев, омбудсман на Република България, Яшар Шабан, заместник-омбудсман, Борислав Цеков, главен секретар на омбудсмана, Росица Тоткова, директор на дирекция „Жалби и сигнали на гражданите” и експерти.
Към протокола се прилагат списъците на присъстващите членове на комисиите.
Заседанието се ръководи от Йордан Бакалов, председател на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.
Йордан Бакалов:
Уважаеми колеги, като водеща комисия, откривам заседанието на трите комисии - Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите, Комисията по културата, гражданското общество и медиите и Комисията по регионална политика и местно самоуправление, при следния дневен ред:
1. Годишен доклад на омбудсмана на Република България за 2009 г., № 039-00-38, внесен от омбудсмана на Република България на 29.03.2010 г.

Стенограмата по точка първа е представен като Протокол № 4 от Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.
След обсъждане на съвместната точка първа от дневния ред, Комисията по регионална политика и местно самоуправление продължава своята работа по следващите точки, като

Заседанието се ръководи от Любен Татарски, председател на Комисията по регионална политика и местно самоуправление.
Любен Татарски:
Уважаеми колеги, продължаваме нашето заседанието по дневния ред, който ви беше раздаден допълнително. Освен точка първа, която вече мина, в дневния ред са включени още:
2. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, № 002-01-23, внесен от Министерския съвет.
3. Представяне и обсъждане на проект за решение на Народното събрание относно изпълнението на Антикризисния план на правителството, приет на 01.10.2009 г., и възлагане на Министерския съвет да внесе нов пакет мерки за преодоляване на кризата, № 054-02-25, внесен от Ангел Найденов и група народни представители.
4. Среща с ръководството на Националното сдружение на кметствата в Република България за споделяне на виждания и идеи по проблеми, касаещи законодателството в областта на местното самоуправление.
На заседанието присъстват: от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, дирекция „Правна” – Валентин Божков, държавен експерт; от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” – Атанас Тодоров, заместник-изпълнителен директор; от Националното сдружение на кметствата в Република България – Делчо Митев, председател на УС, Петко Стоев, заместник председател на УС, Тончо Тончев, член на УС Валентин Павлов, председател на Контролния съвет и Георги Александров, член.

Колеги, имате ли други предложения за включване на точки, които да обсъждаме на днешното заседание? Г-н Иванов, заповядайте.
Румен Иванов:
Г-н Председател, ако позволите да направя едно предложение.
Във връзка с антикризисни мерки, които бяха приети от правителството и предстои влизането в парламентарна зала на редица проектозакони за изменението и допълнението на редица закони, предлагам да разгледаме на днешното заседание и проектозакона за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси. Получили сме го вчера в пакета документи и всички народни представители предполагам, че са се запознали.
Любен Татарски:
Благодаря ви, г-н Иванов. Всъщност това кореспондира и с предложението, което е направено от групата народни представители за тези антикризисни мерки, аз лично смятам, ако вие приемете, е добре да разгледаме и този проектозакон, който е една част от тези антикризисни мерки. Запознали сме се. От друга гледна точка, ако сега не го гледаме и другата седмица не мине през пленарна зала, отиваме на празниците и съответно става края на месец май. Всяка антикризисна мярка има смисъл, когато е навреме направена, така че аз също подкрепям това предложение.
Колеги, кажете вашето мнение. Имаме кворум. Тук са 11 членове на комисията. Заповядайте.
Румен Петков:
Аз мисля, че ще е прибързано. Вие казахте, г-н Председател, че сме се запознали, но примерно аз го нямам проектозакона пред мен. И се боя, че ще го отупаме по известна създадена практика напоследък, а после ще има възклицания от рода „Защо така стана?” Ако трябва да направим извънредно заседание следващата седмица във вторник и в сряда, но нека не прибързваме с такъв тип законови действия. Мисля, че това по-скоро е израз на несериозен подход.
Любен Татарски:
Никой от нас не иска и не смятаме да подхождаме несериозно към какъвто и да е въпрос, особено по такива, като това предложение, което представлява такава сериозна антикризисна мярка. Наистина другата алтернатива е да проведем извънредно заседание във вторник. Ако влезе в пленарна зала, трябва да бъде отложено в графика за четвъртък. Но все пак трябва да има време от взимане на решение при нас до разглеждане в зала.
Румен Петков:
Във вторник преди заседанието на парламентарните групи какво ни пречи да го разгледаме, за да имаме време да го погледнем.
Любен Татарски:
Аз предлагам на вашето внимание и двата варианта: единият сега да го включим в дневния ред. Другият е, ако смятате, че не сте добре подготвени по този въпрос, остава другият вариант – извънредно заседание, което ще насрочим дали във вторник или в друг ден, ние ще решим. Но този въпрос наистина заслужава нашето внимание и трябва в най-кратък срок да се произнесем по него, след като е разпределен и на нашата комисия.
Слушам ви за предложения и мнения и да взимаме решение.
Първото предложение е днес в дневния ред да се включи за разглеждане този законопроект, който макар и с два члена в проекта, все пак си е закон.
Второто предложение, доколкото разбрах, е да се разгледа на извънредно заседание на комисията.
Румен Петков:
Какво пречи да го направим в сряда и председателката да използва еди-кой си член от правилника и да го внесе в четвъртък в дневния ред. Какъв е проблемът да стане това? Ако колегите ги притеснява извънредното заседание във вторник. Но действително да имаме възможност да го видим като хората.
Любен Татарски:
Ако правим извънредно заседание, то ще бъде във вторник, за да има достатъчно време за внасяне и разглеждане в пленарна зала.
Колеги, слушам ви за мнения и предложения или да подлагам на гласуване направените вече две предложения.
Кирил Гумнеров:
Уважаеми колеги, аз имам предложение да отложим разглеждането на тази точка за извънредно заседание във вторник от 14:00 часа.
Стефан Господинов:
Колеги, ако за половин час е работата, най-добре е наистина в сряда в 11:00 часа. Преди четвъртък трябва да се входира.
Румен Петков:
Г-н Татарски, аз предлагам, разбира се, ако Вие считате, че можете да се разберете с нашата ясно заявена подкрепа с Председателя на парламента, да го направим в сряда в 11:00 часа. Или в зависимост от заседанията на групите, ако с в 5:00 всички, да го направим във вторник в 15:00 часа. Аз мисля, че няма да ни отнеме много време.
Кирил Гумнеров:
Оттеглям моето предложение за вторник, 14:00 часа и подкрепям предложението на г-н Петков за 15:00 часа във вторник.
Любен Татарски:
Доколкото разбирам има общо взето консенсус по този въпрос.
Който е съгласен тази точка да бъде разгледана на извънредно заседание на Комисията във вторник, от 15:00 часа в сградата на Народното събрание, моля да гласува. Дванадесет „за”. Против и въздържали се няма.
Минаваме към актуалния дневен ред.
По втора точка - Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, № 002-01-23, внесен от Министерския съвет.
Искам да ви представя гостите по тази точка. Атанас Тодоров, заместник изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация и Валентин Божков, държавен експерт в дирекция Правна.
Колеги, пристъпваме към разглеждане на предложения законопроект. Ще помоля представителите на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията да ни запознаят със смисъла, съдържанието и целите, които си поставят тези промени, за да започнем и нашето обсъждане.
Атанас Тодоров:
Уважаеми дами и господа народни представители,
Бих желал да ви запозная с по-основните изменения и допълнения, които предлагаме в Закона за автомобилните превози, съответно и мотивите, с които сме ги предложили.
Първо искам да се извиня пред всички членове на Комисията, че няма представител на министъра, но паралелно с тази комисия има разглеждане на същия закон в Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
Ще започна с това, че предлагаме да се въведат нови изисквания за упражняване на професията автомобилен превозвач, а именно предприятия, които упражняват професията автомобилен превозвач, трябва да са действително и трайно установени в една от държавите членки на Европейския съюз.
Мотивите за новия критерий „установяване” са следните:
Държавата-членка за установяване носи отговорност за извършване на проверките за това дали предприятието спазва по всяко време условията за установяване, за да бъдат в състояние компетентните органи на тази държава-членка при необходимост да вземат решение за спиране на действието или за оттегляне на разрешенията, които позволяват на предприятието да осъществява дейност на пазара. Точното спазване на условията за допускане до професията автомобилен превозвач и надеждния мониторинг предполагат предприятията да са трайно и действително установени.
Второто по-важно предложение е изрично се въвежда като основание за отнемане на лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България или на лиценз на Общността неспазването на срока за представяне на доказателства за финансова стабилност. Целта е по-строга регламентация на необходимостта от представяне на необходимите документи за доказване на финансова стабилност в срок и избягване на противоречива съдебна практика при издаване на заповед за отнемане на лиценз.
С предлаганите изменения се създава определение на „транспортен агент”, като се предвижда регистрационен режим за извършване на този вид дейност. Подробно са регламентирани редът за извършване на регистрация, документите, необходими за вписване в регистъра, изискваният към лицата, желаещи да упражняват този вид дейност, данните, които подлежат на вписване в регистъра, вписването на настъпили промени в обстоятелствата и начина на заличаване. Създаването на фигурата „транспортен агент” се налага с цел решаване на проблемите в транспортния пазар, растящата задлъжнялост между фирмите на пазара и наличието на не малък брой неподготвени посредници. С вписването на лицата, имащи право да извършват такава дейност в нарочен регистър, както и с предвидените в законопроекта задължения за ежегодно представяне на сключен или подновен договор за застраховка, покриваща отговорността за причинени вреди следствие на не разплащане с контрагенти, включително при неплатежоспособност и несъстоятелност, се изваждат от сивия сектор лица и фирми, които извършват такава дейност без необходимите документи и професионална компетентност, като също така се дава възможност за извършване на справки от страна на останалите участници на пазара за легитимност на субектите, с които сключват договор.
Четвъртото по-важно изменение е това, че законопроектът предвижда създаването на ново правомощие, което представлява и задължение на общинските съвети, свързано с регулацията на таксиметровите превози. Предлага се общинските съвети да определят максималния размер на цените за предоставяне на таксиметрови услуги на територията на съответната община. Задължението за обявяването на тарифите за извършване на превозите на подходящо място в автомобила не е достатъчно, за да бъдат защитени интересите на потребителите. Още повече, че потребителите не винаги са способни да преценят в конкретния момент качеството и цената на предлаганата услуга и да направят своя избор. На всички ни е пределно ясно, тъй като всички сме попадали в ситуация, в която пише едно, а се получава съвсем друго. Поради тази причина регулацията на цените за предоставяне на таксиметрови услуги чрез определян на максималните им размери, макар да представлява рестриктивен подход е оправдан с оглед защитата на икономическите интереси на потребителите и предпазването им от необосновано високи цени. Същият подход се прилага във Великобритания, Дания, Унгария, Холандия, Финландия, Ирландия, Франция, Чехия и Белгия, а в Италия, Германия и Испания се прилагат фиксирани тарифи за километър и времетраене на пътуването. В Румъния местните власти определят минималния и максималния размер на цените на таксиметровите услуги. Извършването на таксиметров превоз на пътници е услуга, която се предоставя предимно в границите на общината, в която превозвачът извършва дейността, поради което органите на местната власт най-точно биха могли да определят максималната цена за извършване на таксиметров превоз, съобразно условията на територията на общината.
Предлаганите изменения и допълнения на Закона за автомобилните превози по отношение на контрола за спазване изискванията на закона и налаганите санкции имат за цел синхронизиране на закона с Директива 2009/5 на Европейската общност, като административно-наказателните разпоредби са изцяло съобразени с вида и тежестта на нарушенията, установени от Директива 2009/5 /ЕО. Предвиждат се твърдо установени глоби или имуществени санкции, а не както досега с минимален и максимален размер, с което отпада възможността за субективна преценка от страна на наказващия орган и налагане на различни наказания за едно и също нарушение.
За ваше сведение в момента имаме доста разминаване между минималния и максималния размер, което само по себе си е предпоставка за продължаване на една корупционна практика, която е съществувала до момента.
Изменението на разпоредбата на чл. 91, ал. 5 има за цел подобряване на материално-техническата база, необходима за ефективна и качествена контролна дейност на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”. Тази промяна я искаме за това защото към момента, като един и бих казал най-големият контролен орган на пътя, ние нямаме възможност мобилно и адекватно да решаваме проблемите с техническите средства ,с които трябва да разполагаме и да отговорим адекватно на нарастващите изисквания.
Законопроектът предвижда на територията на Република България превози за собствена сметка да могат да се извършват само с автомобили за постигане на максимална маса от 3.5 до 12 тона, както и въвеждането на уведомителен режим аз всички лица, които ще извършват превози за собствена сметка.
И последното, на което бих обърнал внимание като изменение е при извършване на нерегламентиран обществен превоз на пътници или товари – превоз без лиценз, да се прилага принудителна административна мярка спиране от движение за първо нарушение 6 месеца и 12 месеца за второ нарушение.
Освен това, създават се и възможности за допълнително материално стимулиране на служителите от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”. За да може в Агенцията да бъдат задържани добрите професионалисти на съответните длъжности е необходимо да се създадат възможности за тяхното допълнително материално стимулиране. Това се налага като извод и при сравнение на сегашните нива на заплащане на служителите на агенцията в частния сектор в автомобилния транспорт.
Приемането на предложеното изменение ще създаде предпоставки за задържане на обучените и качествени кадри, като по този начин ще се укрепи административния капацитет на Агенцията. Това е необходимо, за да може да се посрещнат адекватно нарастващите изисквания към администрацията в резултат на въвеждането на европейското законодателство при паралелно протичащия процес на нейната оптимизация.
Това са от наша гледна точка по-важните изменения, които предлагаме в този закон. Готови сме да отговаряме на всички въпроси. Благодаря.
Любен Татарски:
Благодаря Ви, г-н Тодоров.
Колеги, имате възможност да изразите отношение по мотивите и по проектозакона. Г-н Иванов, заповядайте.
Любомир Иванов:
Гледам § 12. За вписването в регистъра са написани доста неща. Отивам на т. „е”.
„е) сертификат за въведена система за управление на качеството по ISO 9001:2008;”
Сертификатите за управление на качество са с препоръчителен характер и не са задължителни и те не могат да бъдат мотив за не издаване на разрешение в тази дейност. Голяма част от тези сертификати касаят вътрешната организация в една фирма и по никакъв начин не влияят на продукта й. А това каква е организацията вътре в самата фирма е до голяма степен неин проблем. Но поддържането на ISO в момент на тежка финансова криза е един допълнителен данък и натоварване на хората, които се намират на пазара. Смятам, че нещо, което в Европа е с препоръчителен, а не със задължителен характер, да не се пишем по-големи светци от Папата и да не правим така и да ги задължаваме. Това е по тази точка.
Отивам на т. 3, където става дума за застраховките, които трябва да се издават. Въпросът ми е следния. По мои данни такива застраховки не с извършват почти от нито едно застрахователно дружество. И след като нито едно застрахователно дружество не желае да застрахова това нещо, тъй като съществува огромен риск, как да накараме ползвачите и да ги спрем за тези задължителни застраховки, като тези задължителни застраховки, отново по време на криза (ние коментираме кризисни мерки) са допълнителна тежест върху тези, които се намират на пазара.
Аз няма да се изказвам по целия закон и не желая, защото много мога да питам, но сега конкретно за тези две неща, а между първо и второ четене ще говорим повече. Благодаря ви.


Любен Татарски:
Благодаря Ви, г-н Иванов. Други изказвания и въпроси? Заповядайте, г-н Петков.
Румен Петков:
Г-н Председател, аз също няма да се разхождам по целия текст, ще задам няколко лаишки въпроса.
Единият засяга мисля нашата комисия (§ 18, на с. 5, долу.)
„§ 18. В чл. 24а се създават ал. 5 и 6
(5) Общинските съвети определят максимални цени за таксиметров превоз на пътници за един километър пробег...”.
Първо, това не е ли антипазарна логика и няма ли всъщност да доведем до там, че всички таксиметрови фирми на територията на една община да се опрат на това решение и да отидат на максимума или близка до максимума цена. Това е първо. Така не влизаме ли в антипазарна намеса – институционализиране на закон.
Второ, пак казвам с риск да прозвучи лаишки, във вашата община цената е една, във вашата – друга, аз ангажирам колегата да ме вози от нашата във вашата община и пътем минава през четири общини и по магистралата. Територията на магистралата е на община Ихтиман. А аз съм ангажирал колегата да ме вози от Пловдив до София. Какво правим?
Под общини районирането на София, Пловдив и Варна отчита ли се или говорим само за общини. Защото това са въпроси, които може би звучат лаишки, но мисля, че все пак ще отговорите.
На с. 9, горе, ал. 6. „Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” е администратор на 20% от приходите от събраните суми по влезлите в сила наказателни постановления, с които се налагат глоби или имуществени санкции. Средствата се разходват само за капитални вложения ...” и т.н. хубави неща.
Някой правил ли е сметка колко са като обем тези 20%?
Защото по-нататък има, че глобите са от 500 до 5000 лв. и аз си мисля, че ще стане дума за десетки милиони. Да не стане да преоблечем някого? Аз мисля, че този текст не бива да бъде подкрепян, докато нямаме яснота за очакванията през последните години и при този въвеждащ се санкционен режим в закона, какви средства очакваме.
Преди малко всички с патос и въодушевление говорихме за децентрализацията. Тези 20% защо не дадем 10% за държавата и 10% за общините. Казвам го съвсем на ангро, но вие трябва да можете да ми кажете, че във връзка с тези 20% очакванията ви са еди-какви си на базата на последните 4-5 години.
Сигурен съм, че сега ще можете да ми отговорите на тези въпроси. Благодаря.


Любен Татарски:
Благодаря Ви, г-н Петков. Има ли други въпроси, за да дадем възможност след това на вносителите да отговорят. Г-н Гумнеров, заповядайте.
Кирил Гумнеров:
Уважаеми колеги, вчера имах възможност да поразгледам закона и трябва да ви кажа, че също като лаик се изказвам, но той за мен не е изобщо добре направен, за мое съжаление.
Искам да ви обърна внимание, освен всичко, което се каза досега, за мен на с. 8, § 29, в чл. 91 се правят следните изменения:
„т. 2. Алинея 5 се изменя така:
(5) На служителите на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” се изплащат допълнителни възнаграждения за специфични условия и изисквания към труда им в размер 30 на сто от годишните средства за работна заплата.”
Тук не виждам никакви условия. Ако един служител добър или лош, той в края на годината ще си получава 30%. Доколкото си спомням, ако не ме лъже паметта, досега беше така: В края на годината се получават допълнителни възнаграждения, без да се определя размер, до еди-колко си процента по решение на министъра. Погледни стария чл. на ал. 5
В момента, ако приемем в този вариант ал. 5 на чл. 91 това означава, че ние в края на годината на всеки един служител – добър, лош и т.н., работил не работил му гарантираме 30 на сто увеличение на заплатата, сено е най-малко несправедливо към хората, които работят и които не работят. Да регулираме една такава мярка в момент, когато казваме, че държавата няма пари, че държавата е в криза и че трябва да спестяваме, за мен най-меко казано е неразумна.
Аз категорично няма да подкрепя това предложение за изменение. Благодаря.
Любен Татарски:
Благодаря Ви. Колеги, други мнения и въпроси? Заповядайте.
Стефан Дедев:
Аз също се запознах вчера със закона – с предложеният за промени. Особено ми харесаха някои неща, които са свързани с определяне на цените на превозите от местната власт. Така че там напълно ги подкрепям.
По отношение на това, което спомена колегата Гумнеров за 30%, служителите от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, особено тези, които работят и денем и нощем на пътя, според мен трябва по някакъв начин ад бъдат стимулирани. Не знам дали това е най-удачният вариант, но трябва да бъдат стимулирани.
Аз лично ще подкрепя законопроекта и всички предложения, защото считам, че са разумни и навременни. Благодаря ви.

Кирил Гумнеров:
Г-н Дедев, аз нямам нищо против те да бъдат стимулирани. Но начинът, по който го приемаме, означава, че ние стимулираме абсолютно всички служители, независимо къде работят и независимо как работят, колко съвестно изпълняват задълженията си и това е нещо, за което аз съм категорично против. Благодаря.
Любен Татарски:
Други колеги? Не виждам. Може би г-н Тодоров ще отговори на поставените въпроси, доколкото може. Да ги чуем.
Атанас Тодоров:
Благодаря ви за интереса, който предизвикват тези изменения, което показва, че като цяло е интересен този законопроект.
Ще започна да отговарям по реда на зададените въпроси, разбира се, доколкото бих могъл да отговоря бързо и конкретно.
Относно сертификата за въведена система за управление на качеството по ISO 9001:2008. Истина е, че има препоръчителен характер, но той се въвежда като една допълнителна мярка за гарантиране на качеството, а не защото транспортният агент, разглеждайки го като ново понятие ще преповтори тази практика, която съществува и до ден днешен на спедиторите, пир които няма разпис на регламент на това на какво трябва да отговарят. Всеки излиза, става спедитор и дойде момента, в който сме свидетели на една много висока общо фирмена задлъжнялост, на измами на продажба на фирми, които дължат милиони левове на трети лица. Обикновено те са такива, на който не може да им бъде взето нищо. С това е съобразено и изискването да има сертификат. Ще вземем под внимание тази бележка и ще бъде обсъдена.
Такъв имаме и при прегледите, където знаете, че се борим с една вкоренена в годините силно порочна практика, да имаме фиктивност. Също е въведено като изискване.
„В 14-дневен срок след издаване на удостоверение за регистрация, сключват договор за застраховка, покриващ отговорността за причинени вреди следствие на не разплащане на контрагенти, включително и при неплатежоспособност.”
Тук говорим за една стойност не по-малка от 50 хил. лв. Т.е. да има нещо, което гарантира евентуално разплащане, когато това не може да извърши транспортният агент по една или друга причина. Смятаме, че няма създадена практика на този етап да съществува такава застраховка, но не бих казал, че няма да има застрахователни дружества, които да поемат застраховането на такъв вид дейност.
Тук колегата Божков иска да даде един пример, за който аз не се сещам, ако разрешите.


Валентин Божков:
В действителност този вид застраховка се явява нов на застрахователния пазар, но това не е пречка той да бъде предлаган като продукт от застрахователните компании. Ние сме направили проучване в тази област.
Така например преди известно време въведохме задължително изискване за представяне на застраховка от инструкторите, когато се касае за обучение на кандидати за управление на мотоциклети на пътя. Тъй като той се явява към един момент неправоспособен водач, това са промени, които бяха свързани с измененията в Закона за пътищата. Но тогава, въвеждайки тази застраховка, също я нямаше като продукт на пазара. По-късно тя бе въведена и в момента фирмите, които извършват обучение на водачи на мотоциклети, които към момента на провеждане на обучение са неправоспособни, би следвало да представят такава застраховка и те я представят. Така че ние считаме, че това не би се явило като проблем. Благодаря ви.
Любомир Иванов:
Колеги, ние приехме, за да облекчим фирмите при регистрация, да се регистрират за два лева. В момента вие ги карате да поддържат тежко ISO и да правят допълнителни застраховки при 50 хил. лв. при задължение на държава, (не искам да казвам сумата, която цитират министрите) към частни фирми, които не са разплатени. Помислете какво правим и дали това е антикризисна мярка, която утре или в други ден трябва да гласуваме, или от това се получава, което стимулира кризата. Благодаря.
Любен Татарски:
Благодаря Ви. Г-н Божков, може да продължите.
Валентин Божков:
Ако мога да отговоря на поставения от вас въпрос.
Фигурата на транспортния агент се явява в момента като изменение в закона с цел да спрем порочна практика на въвличане на превозвачите в невъзможност ад получат дължими суми за превоз на товари. От тази гледна точка ние наистина въвеждаме изисквания към тях, но те са напълно оправдани с оглед обществения интерес за защита на превозвачите. Действително ISO-то и тази застраховка се явяват изискване към транспортните агенти, но те ще осъществяват посредничеството при даване на товари от товародател към превозвач. За да не фигурира една фиктивна фигура на товародател, ние за това искаме да изведем на светло фигурата на транспортния агент, а не както е досега практиката един човек с една предплатена карта в едно кафене да раздава товари, за които след това превозвачът ад не може да си събере по никакъв начин парите и да бъде принуден да фалира.
И още нещо. Тази застраховка е насочена към транспортния агент, а не към превозвача. Тежестта е да свалим тази тежест от невъзможност да си получи сумите от превозвача. Т.е. транспортният агент да бъде един допълнителен гарант, че той ще си получи сумите. Благодаря.
Любен Татарски:
Благодаря. Г-н Тодоров, вие ще продължите ли да отговаряте на поставените въпроси.
Атанас Тодоров:
Да, ще продължа по зададените въпроси.
Относно фиксирането, т.е. въвеждането на задължение към общински съвети към съответните общини за фиксиране на максималните цени за извършване на таксиметров превод в съответните общини, фиксира се спрямо това какъв е социалният статус в момента на съответната община. Т.е. това, което фиксира Общинският съвет на София, ще е различно от това, което фиксира общинският съвет на Варна, или Велико-Търново и да не изброявам по-малки градове с по-нисък социален праг на развитие на населението там. Това ще бъде началната цена. Това ще бъде цената, на която ще има право да работи съответният таксиметров превозвач. Логично е, че той ще пътува от един град в друг, но първоначалното му тръгване е именно от общината, която е фиксирана, която вози гражданите на тази община, жителите на тази община. Затова смятаме, че е коректно и е добре помислено върху това една община да не се съобразява с решенията на другата. Т.е. местната власт сама по себе си да определя спрямо това как е местното население там кат социално положение.
Любен Татарски:
Последно имате думата. Защото такива прекъсвания само удължават дискусията.
Румен Петков:
Понеже е конкретен въпросът. Аз го поставих този въпрос и искам ад уточня следното. Например, общини като Банско, където са три светофара и един километър в Банско ще струва колкото един километър в София ли? Защото в София задръстването, светофарите, Бай Пешо, който е решил да пресече точно тук е трето. Нали разбирате, че това което казвате, идеята ми е, за да запазим авторитета Вашия и на Агенцията, е това да си остане в тази стая. Защото това, ако прозвучи в пленарна зала и тези, които ви подкрепят, няма как да не им създадете усещането за радост. Не може да се изхожда с такава логика. Понеже ние сме по-бедна община, таванът ще бъде по-нисък! Един километър в София, условно говоря, е 5 лв., един километър в Търново е 2 лв. Този, който идва от Търново в София няма как с 2 лв. да мине километъра. Огледайте го този текст. Не го пускате така. Това просто не е сериозно като подход.
Любен Татарски:
Да продължим нататък с отговорите.

Атанас Тодоров:
Явно аз не съм се изказал правилно или не съм бил разбран. Ние не говорим за това, че общината ще влияе върху бизнеса. При положение, ако самата практика показва, че можеш да возиш за 5 лв. и населението е съгласно, общината ще минимизира тази цена. Ние не говорим за минимален праг. Ние говорим да успеем да се преборим с тази порочна практика, при която имаме извършване на таксиметров превоз от аерогарата до центъра за 170 лв. и това е все по-често срещано явление, за да може и нормалните, регламентираните работещи превозвачи да могат да регулират така, както е удобно на тяхната фирма.
Аз трябва да ви кажа, че се получава един парадокс. На нас ни се зададе въпроса защо общините нямат право да регулират и минималната цена. Защото смятаме и точно това е, за което може би Вие не ме разбрахте, смятаме, че бизнесът сам по себе си регулира цената. Но ние ограничаваме възможността и след това санкциите са много големи за тези, които преминат позволеното от закона, ограничаваме възможността да се работи над пределни цени. Именно с идеята да се справим с това порочно явление, което съществува в момента.
Имаше и един въпрос, който всъщност води до най-големи дискусии, относно размера на 30% от годишните средства за работна заплата. Ние фиксираме над какво не може да се мине. В момента не е фиксирано.
Кирил Гумнеров:
Начинът, по който е даден текстът, не се казва до 30%, а се казва над 30%, което гарантира, че 30% върху годишните средства ще бъдат дадени на всички. Значи „на 30%” и „до 30 %” са две различни неща.
Атанас Тодоров:
Ако разрешите, може ли тук колегата да вземе думата.
Валентин Божков:
Ако ми позволите да дам съвсем малко разяснения за този текст.
Текстът бе преформулиран няколко пъти, тъй като е налице одобрена финансова обосновка от министъра на финансите за тези текстове, ще си позволя да обърна внимание, че ние сме взели предвид и опита на Агенция „Митници” в тази област. Разбира се, не мислим, че има пречка да бъде преформулирано и да се спомене, че наистина се касае за „до 30%” – един максимален праг, над който не би могло да бъде определено допълнително материално стимулиране. Тъй като и към настоящия момент текстът, който съществува в Закона за автомобилните превози казва, че на служителите на Изпълнителната агенция се изплащат допълнителни възнаграждения за специфични условия и изисквания към труда им в размер, определен от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, ние решихме, че е по-добре да фиксираме този размер, тъй като според Министерството на финансите трябва да бъде съобразено това с държавния бюджет.
Определянето по този начин на изплащане на допълнителни възнаграждения по никакъв начин не е прецедент.
И още нещо, имайки предвид статута на служителите в Автомобилната администрация и изискванията, които особено сега имаме към тях, би следвало да бъде намерен начин, по който те да бъдат стимулирани за специфичните условия на труд. Все пак с 380 лв. инспектор на пътя няма как да бъде държан некорумпиран.
Кирил Гумнеров:
Уважаеми колеги, не искам да ме разбирате погрешно. Аз нямам нищо против стимулирането на служителите, особено тези, които са на пътя и са оперативни. Но начинът, по който вие сте го дали е абсолютна уравниловка. Независимо къде работиш, независимо как работиш, по този начин се гарантира, че в края на годината ти ще получиш 30%. Аз нямам нищо против и 40% да бъде горната граница и тези по-високи проценти да отиват общо взето при хората, които ги заслужават, а тези които не работят толкова добре, да получат по-малко и ли въобще да не получават. Но за тази цел трябва да се направи промяна и отново да се посочи. Примерно за мен, идеалният вариант е старият – текст в закона, с който да се каже до еди-колко си процента. Защото все пак министърът трябва да определи или упълномощените от него лица кой колко ще получи. Трябва да има човек, който да е отговорен. А начинът, по който в момента е формулирано ,дайте по-добре тогава да вдигнем заплатите с 30%. Защото реално това не е стимулиране за добра работа, а това е увеличаване на заплатата. Благодаря.
Атанас Тодоров:
Дори и към момента ние имаме създадена практика за това как се формират съответно допълнителните материални стимулирания. Тя ще бъде променена за добро, т.е. към по-добро относно това, който работи повече, който носи в бюджета повече, ще получава повече. И обратното, който не работи, ще седи на тези 380-400 лв.
Колегата е разговарял със заместник-министър Кичев и сме съгласни да бъде записано „до 30%” и така ще бъде записано. Ясни ще бъдат указанията за това кой колко получава според труда си. Т.е. няма да има ощетяване на база този разпис.
Относно 20% мога веднага да отговоря. Те са неколкостотин хиляди. Те не са милиони. Но смятаме, че с подобряване на нашата материална база. Простичко ще кажа, че ние имаме места, където изпитваме кандидат водачи и няма тоалетни, или текат или имаме кабинети, в които не можем и търсим какви ли не начини и варианти, за да постигнем една нормална обстановка на обучение.
Същевременно в тези прословути наредби, за които толкова много се говори (37 и 38) да изискваме страшно много от бизнеса. Но ние на мускули се опитваме да постигнем една нормална обстановка.
Ние имаме автомобилен парк, с който извършваме контрол, а не можем да си оправим текущите, наложителни ремонти, консумативите да сменим, защото сме второстепенен разпоредител и затова защото евентуално трябва да го заложим за другата година. Но ние няма как да залагаме за другата година, защото не знаем какво се случва.
Имаме 17 мобилни лаборатории, които са единственият начин да контролираш техническото състояние, претоварване и т.н. на превозвачи, да контролираш камионите, автобусите, тяхното състояние, а те са крайно недостатъчни за територията на Република България. 17 при 28 областни града?
Любен Татарски:
Всички знаят, че има големи нужди. Всички знаем какъв негативен имидж има ДАИ. Може би една от причините е и ниското заплащане и условията, при които работят тези хора, но ще си позволя като председател на Комисията да обобщя това, което се каза и да преминем към взимане на решение по този въпрос.
Очевидно необходимостта от промяна на закона е свързана преди всичко със синхронизацията с европейските норми и директиви. И покрай тези необходими изменения за вкарани и други текстове, които правят впечатление. Този за общините, който се отнася до определяне на максимума, очевидно не е издържан. Примерно, ако в община Ихтиман Общинският съвет реши 2 лв., или Сливница, или Костинброд, а колите пътуват предимно в София, ние ще държим този превозвач на 2 лв. и не може повече Не е резонно! Има смисъл и резон в това, което каза г-н Петков. Този текст трябва да го преосмислите, защото сте казали, че „извършителят на таксиметров превоз на пътници, която се предоставя предимно в границите на общината.” Ами извън границите на общината? Така че хубаво е да слагаме някакви параметри, но трябва да изхождаме и от многообразието на икономическата среда, която съществува в България.
Второ, по отношение на допълнителните тежнения, които се налагат върху превозвачите. Трябва да работим в друга посока, а не да слагаме непрекъснато нови и нови ограничения, най-вече финансови задължения.
И трето, това, което се каза за заплатите. Вие хубаво променяте чл. 91, ал. 5, ама така я променяте, че примерно отменяте задължението или мнението на министъра или ръководителя той да определя какъв е размерът. И 30 на сто буди съмнение доколко е резонно.
Защо трябва да отпаден предишния текст на закона, който дава възможност на съответния ръководител да предлага даже повече от 30%, ако смята, че подчинените му заслужават това. Аз не смятам, че Министерството на финансите ви е заложило 30% граница или точен размер на тези допълнителни материални стимули. Аз се съмнявам и аз лично не го приемам. Вие казвате, че е съгласувано с Министерството на финансите, т.е. имате икономическа обосновка, но точно по този начин формулирано е просто учудващо в условията на икономическа криза, на намаление на разходите, ние да гарантираме по-висок фонд работна заплата с регламентиране на допълнително материално стимулиране не е никак приемливо.
Аз въпреки всичко, което казах и изразеното от мен несъгласие с някои текстове в законопроекта, който предлагате, да не говорим за транспортните агенти. § 12 гласи:
„§ 12, В глава втора се създават чл. 16а и чл. 16б.
„Чл. 16а. (1) Транспортните агенти са търговци, притежаващи удостоверение за регистрация.”
И толкова за тези транспортни агенти. Какви са тези хора или институции, които се създават за първи път. Какви са тези функции, задължения, отговорности. По-надолу са изписани отговорностите на превозвачите, какво трябва да правят и т.н., но този агент, който сега се появява, само с едно изречение се казва. Или поне аз не можах да намеря формулировка в закона какво прави той, какви са неговите функции, задължения и отговорности. Как ще бъде това определено. Чл. 16 е за съвсем друго, че министърът определя с наредба какви документи водачите трябва да носят при извършване на превозите и изведнъж чл. 16а „транспортните агенти са търговци”. Откъде това се появи, каква връзка има с другите текстове на закона. Кой и какво наложи появата на такава институция и какви са правата и задълженията на тези хора.
Разбира се, може да отговорите сега. Ако ли не, ще подложим на гласуване законопроекта с всички забележки и желанието да приемем закона и с искането тези забележки да бъдат огледани, прецизирани от вас, разгледани във водещата комисия и на второ четене да ги видим отразени в окончателния вариант на закона, който ни предлагате.
Заповядайте, ако имате нещо да добавите, съвсем накратко.
Атанас Тодоров:
Аз приемам всички забележки. Ние сме ги отразили. Ще бъдат обсъдени. Ще бъдат взети под внимание.
Само една дума. В никакъв случай не се опитваме чрез измененията да затрудним превозвачите, при които знаем, че и без това е трудна обстановката. Т.е. ние се опитваме чрез новите изменения да защитим възможността да се случват реални разплащания и те да получават в крайна сметка, както товародателят, така и превозвачът да получават своите навла, суми, които им се дължат.
Транспортният агент сам по себе си не е превозвач. Това е понятие, чрез което се опитваме да сменим спедитора, за който няма разписка какъв е, каква отговорност носии как трябва да бъде контролиран.



Любен Татарски:
Съвсем естествено е, че и вие не можете да дадете отговор на всички въпроси, които задаваме тук. Разбираме ви. Лошото е, че за пореден път се внасят закони, които предварително не са огледани, съгласувани. Жалко е, че така продължава практиката. Вие сте в ролята на хора, които не могат да защитят предложенията си.
Какъв е този агент. Защо в закон няма нито една дума какво представлява този агент, каква роля ще играе, какви функции, какви задължения има. Защо в закона това не е отразено?
Валентин Божков:
Позволявам си да кажа, че по отношение на функциите на транспортния агент има известна непълнота в закона, която се надяваме сега да бъде отстранена. Това нещо е констатирано и от другата комисия, в която законопроектът бива разглеждан.
Искам да кажа, че функцията на транспортния агент е различна от тази на превозвач и на спедитор. Функцията на транспортния агент е той да бъде товародател, но притежавайки застраховка, да може да бъде гарантиран превозвача, че той ще получи навлата за извършените от него превози. Стремим се практиката, която е в момента, а именно товари да бъдат давани от лица, които не са спедитори, да се промени и това да бъдат давани и от спедитори – лица, които притежават качеството спедитор, или от транспортни агенти, но винаги срещу тези, които предоставят товари, да стои един ясен субект. Действително транспортният агент се появява за първи път и това е така. Но тежестта на тези изисквания, които ние сме въвели не към превозвача, не към спедитора в случая, а именно към този транспортен агент, към това лице, което иска да се доказва и да казва, че то дава товарите на превозвача. Той не трябва да бъде някаква имагинерна фигура, срещу която да не стои нищо. Защото в момента товари се дават от лица, които дори нямат регистрирани фирми и не могат по никакъв начин да гарантират плащането на сумите. Това са едни, грубо казано, посредници между товародателя и превозвача.
Спедиторът има по-общо качество. Тук се касае само за едно посредничество при даване на товари. Спедиторът прави и други неща. Той би могъл и сам да осъществи превоза. Докато транспортният агент не могъл това да направи.
Любен Татарски:
Колеги, чухме обясненията по поставените от нас въпроси.
Има ли други мнения и предложения? Явно няма.
Аз ще предложа на вашето внимание решение, ако разбира се вие сте съгласни да приемем.
Приемаме по принцип предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, № 002-01-23, внесен от Министерския съвет с направените от нас забележки по конкретни текстове, които да бъдат отразени в окончателния вид на закона, при приемането на второ гласуване.
Уверявам ви, в становището на Комисията всичко това, което вие казахте, ще бъде отразено и макар че не сме водеща комисия, ще държим тези предложения и мнения да бъдат взети предвид или най-малкото да бъдем информирани, ако те не бъдат приети.
Колеги, предлагам на вашето внимание така формулираното решение приема по принцип всички направени забележки по предложения законопроект. Който е съгласен с така предложеното решение, моля да гласува. Седем „за”. Против? Няма. Въздържали се? Трима „въздържали се”. Приема се предложението за решение.
Колеги, благодаря ви от името на Комисията.
По трета точка - Представяне и обсъждане на проект за решение на Народното събрание относно изпълнението на Антикризисния план на правителството, приет на 01.10.2009 г., и възлагане на Министерския съвет да внесе нов пакет мерки за преодоляване на кризата, № 054-02-25, внесен от Ангел Найденов и група народни представители.
Вероятно Вие, г-н Гагаузов, сте част от тази група народни представители и ще ви моля съвсем накратко да ни запознаете с вашето предложение.
Асен Гагаузов:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Както знаете в началото на тази седмица с правото на малките парламентарни групи внесохме предложение, но тъй като не беше обсъждано в комисиите, то не беше прието. Ние използвахме процедурата за проект за решение за редовно обсъждане в съответните комисии и на вашето внимание е този проект за решение.
Презумпцията тук е, че не става дума за новия антикризисен план, че не е изпълнен, а че не е изпълнен този кризисен план, който правителството прие през месец октомври. В тази връзка ние предлагаме да бъде прието решение, с което да се даде отчет какво се изпълни от антикризисния план, който беше приет ноември.
Този план, който се внася сега, допълнен от тези 60 точки, да бъде предложен на вниманието на Народното събрание.
Мисля, че вече стана ясно за какво иде реч.
Любен Татарски:
Мисля, че на всички е ясно каква е идеята. Запознали сме се с предложението. Всъщност решението, което вие предлагате гласи:
„1. Оценява като незадоволителна работата на правителството по изпълнението на Антикризисния план, приет на 1.10.2009 г. с РМС № 772/2009 г.
2. Задължава Министерския съвет да внесе в Народното събрание пакет от мерки за преодоляване на кризата в срок до 31 март 2010 г.”
Аз не знам как ние можем да оценяваме като комисия работата на правителството, но това би било решение на Народното събрание.
Подлагам на дебат предложеното решение от групата народни представители.
Асен Гагаузов:
Само едно изречение, г-н Председател.
Аз знам, че е много трудно на нашата Комисия да даде тази оценка. Но нашата презумпция беше, че самото събрание като цяло ще вземе евентуално такова решение, защото то би могло да даде такава оценка евентуално. Не мисля, че тук комисията е в състояние да направи такава оценка, но все пак нека да мине като редовно гласуване. Благодаря.
Стефан Дедев:
Г-н Председател,
Уважаеми колеги, запознах се с предложението за решение, което внасят колегите. Не съм съгласен с първа точка, както спомена и г-н Гагаузов, защото ние не можем да дадем тази оценка.
Втора точка - Задължава Министерския съвет да внесе в Народното събрание пакет от мерки за преодоляване на кризата, аз мисля, че такива бяха посочени 60 на брой, така че в това отношение въпросът е изчистен.
Запознах се добре и с мотивите. Мотивите са една категорична политическа декларация. Има и мнения, които са на колеги народни представители, с които не съм съгласен. Има и мерки, които противоречат на действията на правителството.
Разбирам колегите вносители, че са загрижени за кризата, че имат желание да помогнат с нещо, но в този стил, в който са изложените претенциите спрямо действията на правителството, мисля, че не бихме ги подкрепили, защото не са коректни и не са актуални. Благодаря ви.
Любен Татарски:
Колеги, очевидно има различни оценки. Аз ви предлагам да преминем към гласуване, тъй като всеки от нас има мнение п въпроса.
Който приема предложеното решение от Ангел Найденов и група народни представители относно работата на правителството по антикризисния план и задължението на Министерския съвет да внесе в Народното събрание пакет от мерки за преодоляване на кризата, моля да гласува.
Двама „за”. Против? Осем „против”.
Предложението не се приема и така ще бъде оформено като решение на нашата Комисия и внесено в Народното събрание.
По четвърта точка - Среща с ръководството на Националното сдружение на кметствата в Република България за споделяне на виждания и идеи по проблеми, касаещи законодателството в областта на местното самоуправление.
Моля да поканите гостите. А това са представители на Националното сдружение на кметствата в Република България – една нова организация, заслужаваща внимание, според мен. Те ще ни запознаят с това каква е организацията, какво искат от нас и какво можем ние да им помогнем в един нормален диалог без взимане на конкретно решение. Просто да ги уважи, да ги чуем и да се запознаем с тях.
Кирил Гумнеров:
Уважаеми колеги, ще заместя за съвсем малко г-н Татарски, защото му се наложи да излезе.
За гостите – казвам се Кирил Гумнеров.
Ще ви помоля да се представите, тъй като вие сте една нова структура, с която е хубаво да се запознаем. В диалог с нашите колеги ще се запознаем и ще разберем с какво бихме могли да ви бъдем полезни.
Делчо Митев: председател на Националното сдружение
на кметствата в България.
Първо искам да благодаря на всички вас, че се отзовахте с разбиране на нашето писмо, с което поискахме тази среща.
Националното сдружение е регистрирано 2000 г. в регистъра на Софийски градски съд. С някои от колегите, които са във вашата комисия сме работили в предния парламент. Сега бихме желали да работим заедно и с този парламент, като имаме наше виждане по различни проблеми, които касаят най-ниското ниво на местното самоуправление в нашата държава – това са кметствата.
Искаме да споделим с вас какво желаем с ваша помощ да постигнем и какво бихме желали да направим по-добро в подкрепа на населението, което живее в нашите села.
До мен е моя колега, който е председател на Контролния съвет и кмет на кметство Варвара от община Хасково. Колегата, член на Управителния съвет е Дончо Иванов, кмет на кметството Бариево в община Севлиево.
Управителният съвет е от 14 члена с Контролен съвет като всички нормални структури, които се занимаваме с местно самоуправление.
Една от задачите, които сме си поставили и бихме искали да коментираме пред вас, това е така наречената децентрализация в общините, но тази децентрализация липсва в самите кметства. А бихме желали с промяна в Закона за общинския бюджет да се обособи глава „Бюджет на кметство” в общинския бюджет с определени параметри, за да може всяко едно кметство да разполага с определени финансови средства и да могат да се ползват за извършването на текущи задачи, които стоят за самата територия на кметството. Това е подготвено като предложение към вас, но ние виждаме, че днес вашият работен ден беше доста напрегнат и ние не искаме да ви отнемаме много от вашето време, защото сутринта сте били на заседание, след обяд на заседание на комисията.
В тази насока бихме искали да имаме вашата подкрепа, защото наскоро се коментира един друг момент – Законът за здравеопазването. Може би вие знаете, че има някъде в над 1500 населени места хората са лишени от лекарска помощ. В нашите села живее предимно старо население и това население има нужда от лекарска помощ. Знам, че вие не сте специализираната комисия, но все пак вие се занимавате с местно самоуправление и го споделяме с вас, защото това е необходимо да се осъществи в нашите села. Да се потърси онзи момент, в който наистина да се направи така, че тази услуга да стане достъпна за всички. В големите гладове този проблем не съществува, но в селата съществува и е много плачевен този проблем.
На следващо място. През месец януари, когато направихме една предварителна среща с г-н Татарски, имахме виждания за разширяване малко на правомощията със Закона за местното самоуправление в частта з кметствата с разширяване на самата процедура да се дадат допълнителни законови правомощия обаче – със закон да се регламентират, а не да се остави общинският съвет да преценява дали да даде определени правомощия на кметствата или да си останат така, както е сега по закон (чл. 46)
Може би не съм изчерпал всичко, но може би и вие да ни зададете въпроси. Може би този диалог да го доразвием за в бъдеще. Там, където можем да бъдем полезни, сме готови да го направим.
Сега се готви Избирателния кодекс, ако някои желаят да чуят и нашето мнение по тези въпроси. Не казвам, че ние сме най-добрите специалисти, но можем да бъдем полезни, тъй като голяма част от нас са с дълъг стаж в местното самоуправление. Познават тази материя и искат да направят местното самоуправление по-достъпно за обикновените хора.
Някои от услугите, които се вършат от кметството, могат да бъдат по-близко, за да не се разкарва населението да отива до големия град.
Първата ни среща е опознавателна и се надявам, че в бъдеще ще бъдем по-полезни.
Кирил Гумнеров:
Благодаря Ви, г-н Митев. Може би най-малкото на мен ми отива да водя тази среща, защото тук има областни управители, председатели на общински съвети, министри. Аз съм бил само заместник председател на общински съвет.
От името на всички и предполагам, че всички колеги споделят мнението ми, искам да ви кажа, че никой в тази комисия по никакъв начин не подценява значението на кметствата по отношение на местното самоуправление. Защото вие, макар и най-малката единица на местно самоуправление, практически от вас зависи живота на страшно много хора в България. Така че не само ние се радваме, че поискахте тази среща, а като цяло тя е необходима дори да стане периодична, за да можем ние в крайна сметка да разберем от какво имате нужда.
Като заместник-председател на общински съвет аз съм бил винаги за това кметствата да имат собствен бюджет, с който местният кмет да решава какво точно да се прави, а не всичко да минава през общинския съвет, защото много добре знаете, че като минава всичко през общинския съвет, до кметството не стига нищо.
С това искам да приключа от моя страна и да помоля колегите, ако имат въпроси, да ги зададат. Заповядайте, колега.
Светослав Неделчев:
Аз искам да продължа това, което казва моя колега. По стечение на обстоятелствата темата, която вие засегнахте ме интересува искрено, защото съм лекар и смея д кажа, че познавам предния фронт на здравеопазването доста добре. Вие имате абсолютно право, защото тези малки населени места на практика са или много слабо представени лекарите или въобще ги няма. Говорим, че дори няма общо практикуващи лекари, а въобще да не говорим за специализирана медицинска помощ. Отлично познавам условията, при които вие работите и знам, че в края на краищата специално по този въпрос за здравната помощ трябва да се направи нещо и то веднага. Когато говорим за здравеопазване, ние постоянно говорим за университетски болници, областни болници, високотехнологични болници. Съгласен съм, това е гръбнакът на здравеопазването, но освен гръбнак, за да съществува един организъм трябва да има и ребра, и т.н.
Лично моето мнение е и съм говорил с колеги, които са в Комисията по здравеопазване, че трябва да се създадат стимули за лекари, които работят в такива трудни места, така наречените трудни райони.
Ние разбираме в каква трудна среда работите. Как вашите хора, които са гласували за вас, искат от вас, а вие сте с вързани ръце.
Кирил Гумнеров:
Благодаря ви. Г-н Гагаузов, заповядайте.
Асен Гагаузов:
Уважаеми колеги, похвална е инициативата за тази среща и разбира се, инициативата за създаването на това сдружение в България, което се направи от по-будните кметове на кметства, защото имат своето основание за това.
Разбира се, исканията за самостоятелен бюджет и за повече правомощия на кметствата, погледнато от различни гледни точки е различно. Аз бих могъл да кажа, че сегашното законодателство на практика не позволява такива нещо. Това не означава, че законодателството не може да бъде променено. Но иска ми се да погледнем в контекста на цялостната децентрализация, за която става дума и която за съжаление спира на ниво община. От ниво „община” към ниво „кметство” уважаемото Сдружение на общините и самите кметове на общини засега не дават и дума да се изговори. Аз не мога да се отделя от функциите, които досега съм изпълнявал, тъй като аз отговарях за децентрализацията в Министерския съвет и бях председател на съответната група, която беше съставена между изпълнителната власт, местната власт и отделните министерства, които имат изнесени дейности на територията на общините и т.н.
Така че процесът наистина е много сложен. Може би довършването на процеса на децентрализация и аз казвам „процеса”, защото той не може да стане за една-две или три години. Децентрализация различните държави са правили в много дълъг период от време. Безспорно ще продължи.
Ролята на Народното събрание, Сдружението на общините и Сдружението на кметствата да видим докъде можем и по какъв начин да продължи тази децентрализация. Защото знаете как се формира бюджетът. Много пъти при мен са идвали кметове и са казвали: Аз събирам еди-какви си приходи, а пък вие не ми ги давате и ми взимате бюджета. Да, така е! Защото, ако ви ги дадат на вас, няма да има какво да влезе в общинския бюджет. Същото е и за общините, каквото е на тяхната територия си го оставят, а в републиканския бюджет не постъпват постъпления.
Знаете, че имаше непремерени изказвания от хора, които сега са на много високо място, как казваха, че ще предоставят еди-какво си на общините, онова ще предоставят, но като дойде ред за това не го предоставят. Не го предоставят защото няма как да стане.
В този смисъл аз не искам тук да обещаваме кой знае какви неща, защото не сме направили децентрализацията на ниво общини и там има доста проблеми, които трябва да бъдат решавани.
Така че Националното сдружение на общините в момента не му е до децентрализация кой знае колко много, защото го затрупаха разни други ангажименти с Европейски фондове, липса на достатъчен бюджет и т.н.
За това ние като народни представители трябва да намерим точната мяра между децентрализацията на ниво общини и оттам надолу какви допълнителни правомощия може да има.
Но безспорно, дори и да няма самостоятелен бюджет, има още много, което би могло да бъде предоставено на кметовете на населените места, които трудно изпълняват и по отношение на градоустройствени неща, свързани с парцели, които за едно или друго населено място са необходими и с много други въпроси, свързани с услугите на гражданите. Защото наистина има формалности, за които трябва да се разкарваш до сърцето на общински център, за да си свършиш една работа, която би могла да стане по-лесно. Но това е нещо, което надявам се пред следващите три-четири години да намери частично своето решение със завършването на така нареченото електронно правителство, с което ще могат да се вършат услуги на хората без задължително да се ходи до съответната администрация.
Мисля, че сериозно познавам вашите проблеми и съм готов да продължим ад дискутираме по тях и то в светлината на програма, която настоящото правителство трябва да приеме за децентрализация, за да може да върви процесът и по-нататък. Благодаря.
Кирил Гумнеров:
Уважаеми колеги, друг от Комисията желае ли да вземе отношение? Няма.
Аз искам да ви благодаря за идването.
Второ, ще ви кажа нещо, което може да ви прозвучи странно, но за мен вие трябва да сте по-активната страна. Аз се надявам, че тези срещи ще станат регулярни и когато идвате на тях, идвайте с конкретни предложения, официално облечени, защото вие сте национално сдружение на кметствата. Никой не гарантира, че тези конкретни предложения ще бъдат изпълнени, защото тяхното разглеждане ще бъде в контекста на това, което се прави в момента и ситуацията в държавата. Но така поне ще се знае конкретно къде за какво става дума, какво вие искате, къде какво може да се направи.
Имате ли вие нещо допълнително да кажете. Аз лично се надявам, че оттук нататък ще се виждаме по-често. Заповядайте.
Делчо Митев:
Аз съм далеко от мисълта, че вие не знаете нашата работа. Вие я познавате до болка. Тук един от колегите сподели, че при нас са ставали раждания в нашите кабинети. Били сме полицаи в даденото населено място. Просто нещата са ясни. Ние много добре знаем, че няма изведнъж всичко това да се случи, но постепенно и по една точка от закона да променяме, пак е нещо. Благодаря ви.
Кирил Гумнеров:
Вие знаете, че няма да се случи, но пък ако вие не искате изобщо няма да се случи. Заповядайте, г-н Станчев.
Благой Станчев:
Благодаря Ви г-н Председател.
Бих искал да се представя за тези, които не ме познават. Аз съм Благой Станчев, парламентарен секретар на Националното сдружение на общините.
На първо място бих искал да кажа, че и аз поздравявам г-н Делчев за смелостта и за куража им да си поставят въпросите. Искам да кажа, че ние работим с тях определено, макар че в отделни случаи е на приливи и отливи, като време.
В общи линии четири сдружения има обособени в България на кметствата и на кметовете. Две са по-силни и още едно сдружение, представлявано от кмета на Арбанаси. Така че ние държим на това партньорство и доста предложения сме обмисляли и ние сме инициирали от своя страна, поради техните настоявания. Наистина по-добре ще е за общините, като може би няма да се съглася с някои от мненията, изказани тук, ако има силни активни кметства. В смисъл, както има делегирани бюджети на училища, на детски градини, така да има делегирани бюджети и на кметства. Да има доста кметства в България за такива делегирани бюджети. Доколкото знам в Ловеч е такъв случаят.
Но има, разбира се, и друга страна на въпроса. Това е възможността на кметствата да управляват такъв бюджет.
Ние бяхме подготвили законови предложения за изцяло нов Закон за местното самоуправление, където имаше изисквания за компетентност, капацитет на кметството и от друга страна, публичен контрол. Това са кметските съвети. Т.е. едноличен орган сам да управлява средства не е подходящо. Но това са въпроси, които подлежат на дискусия.
Ние подкрепяме усилията на нашите колеги и ще ги защитаваме, включително и пред вас.
Г-н Председател, бих искал да поставя един въпрос пред Комисията, който касае местното самоуправление, тъй като така и така говорим за Закона за местното самоуправление. Едни промени в Закона за местното самоуправление, които влязоха в сила през февруари и те бяха направени чрез Кодекса на труда. Ставаше въпрос за почивните и неприсъствени дни, че си дава право на кмета на общината да определя такива след съгласуване с областния управител. Ние не сме видели някакъв проблем, а сигурно и вие не сте видели, но чисто формално, граматически този текст беше лепнат в чл. 21, ал. 1, където са правомощията на общинския съвет, в съществуващата т. 23, където досегашният текст беше: „Общинският съвет решава и други въпроси от местно значение, които не са от изключителната компетентност на други органи”, сложи се запетая след този текст и продължи текстът с въпроса за определянето на почивни и неприсъствени дни.
За съжаление, имаме вече случаи и сигнали, че областните управители са започнали да тълкуват изискването за съгласуване с областния и спрямо първата част на изречението на досега съществуващия текст и връщат решения на общинските съвети на това основание, че не са съгласувани с тях.
Ние сме се обърнали с едно писмо към Председателя на Комисията да изрази волята на законодателя в този смисъл и да се уточни. Знае се пределно ясно, че законодателят е имал предвид съгласуването да става само по отношение на неприсъствените и празнични дни, но има областни управители, които го тълкуват другояче.
Надявам се, че в скоро време Комисията ще се произнесе по въпроса.
Благодаря ви.

Кирил Гумнеров:
Поне в това отношение ви гарантирам, че ще говоря с г-н Татарски и ще бъде направено възможно по-скоро това, което е необходимо. Защото е абсурдно целият текст да се приема под един знаменател.
Колеги, ако няма други въпроси и изказвания, искам да благодаря на нашите гости. Да им пожелая живот и здраве пак да дойдат с конкретни предложения.
Желая на всички приятен ден.
Закривам заседанието.

Председател:
Любен Татарски
Стенограф:
Д. Христова