Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Парламентарни комисии
КОМИСИЯ ПО РЕГИОНАЛНА ПОЛИТИКА И МЕСТНО САМОУПРАВЛЕНИЕ
КОМИСИЯ ПО РЕГИОНАЛНА ПОЛИТИКА И МЕСТНО САМОУПРАВЛЕНИЕ
20/05/2010

    1.Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 002-01-36, внесен от Министерски съвет.
    2.Разни


    П Р О Т О К О Л

    № 12


    Председател Любен Татарски – добър ден колеги!
    Добър ден и на нашите гости за днешното заседание а това са:
    Г-н Асен Личев – директор на дирекция Управление на водите” в Министерство на околната среда и водите и
    г-жа Десислава Стойкова – юрисконсулт на Националното сдружение на общините в Република България.
    Както вече сте уведомени за днес имаме една единствена, но много важна и съществена точка, а именно представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 002-01-36, внесен от Министерски съвет.
    По точка разни, ако имате идеи и предложения за включване в днешния дневен ред.
    Има ли колеги други предложения за разглеждане на днешното заседание на комисията?
    Виждам, че няма. Оставаме с една точка и да започнем работа по нея. Като гледам няма точка, по която да няма предложения за промени в този закон.
    Ще дам възможност първо на Вас г-н Личев да ни запознаете с целите, мотивите и съдържанието на промените. За нас по-важно като комисия са тези промени, които се отнасят до общините до местната власт и т.н.
    Асен Личев – уважаеми дами и господа народни представители!
    Този закон наистина е важен, но вероятно няма да отговори на Вашите очаквания, че е елемент от преструктурирането на водния сектор. Искам в началото да кажа, че няма нищо общо с това. Съгласно програмата на правителството това ще стане, след като се приеме Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор от Народното събрание, което се предвижда да стане до края на тази година или в началото на другата и след това ще има един съществен, нов Закон за водите. Както и закон, който да урежда водно стопанските системи и съоръжения и отношенията на търговските субекти във водния сектор. Иначе основния мотив за разработването на този ЗИД са двата червени картона, които ни отправи ЕС по повод на закъснението за транспониране на директивата за наводненията. Наказателната процедура започна на 27 ноември 2009 г. и януари 2010 г. по повод не транспонирането на Рамковата директива. Още едно цяло изпълнява този закон, като дава правно основание да се транспонират другите директиви, с които няма да ви занимавам.
    Сега ще мина директно към това, което касае органите на местно самоуправление и смея да кажа, че сме съвносители със сдружението на общините на този текст, обсъждан е с тях. Това са два основни момента. Единият е, че в този закон точно и ясно се разписват задълженията на кметовете в иначе регламентираната им функция в стария текст да се грижат за проводимостта на руслата в рамките на населените места, а извън населените места областните управители. Сега това подробно е разписано и няма да води до никакви недоразумения защото чистенето на руслата доведе до много практики, които не бяха много чисти.
    Второто съществено нещо е, аз мисля че за първи път се прави в законодателството на Република България да се дава правна възможност кметовете на общини да поискват и да им бъде предоставен за срок от 25 години да ползват находищата на минерална вода, изключителна държавна собственост, като ги ползват в унисон с тяхната визия за развитие на общината и в полза интереса на населението.
    Ще ви разкажа по-подробно за този механизъм.
    Всяка година до 31 декември министъра на околната среда и водите ще публикува списък, който ще съдържа находищата, които могат да бъдат предоставяни за ползване от кметовете за 25 години от влизане в сила на закона. Тези находища в списъка се определят по следните три критерия.
    Ако няма дадена концесия от държавата;
    Ако водата не се използва за питейно водоснабдяване, когато няма алтернатива на повече от една община и;
    Ако държавата не е успяла да предостави повече от 51 % от ресурса на находището.
    Кметът през месец януари има право да заяви водата, като министъра на околната среда и водите в срок от една седмица му я предостави с решение. Това става максимум до 7 -14 февруари на следващата година.
    Какви права имат общините от това.
    Ако на находището не е издадено разрешително от държавни органи общинския съвет и кмета могат да предоставят водата по два начина, по техен избор: безвъзмездно или възмездно, като тарифата се определя от общинския съвет. Ако в находището, което са получили има предоставени разрешителни от държавни органи се ползва тарифата от МС и при двата случая таксите се събират в общинския бюджет.
    За да не помислите, че можем да утежним кметовете е предвидена процедура, ако две години след като те са получили находището не могат да го управляват за да не им тежи въобще, като финансови ангажименти те могат да го върнат отново на държавата.
    Считаме, че това ще даде един тласък на общините, които и без това са толкова бедни, а като количествена оценка става около 70 % от находищата, които са приложение 2, а те са общо 102 значи потенциално към момента по тези критерии, които ви казах отговарят около 70 находища. Това е най-общо. В другите поправки на Закона за водите са направени значителни облекчения, съкращения на разрешителните режими. Дадена е възможност на заявителите да имат не 14 а двумесечен срок да си допълват документите, ако те не съответстват на законовите изисквания. Направена е децентрализация на разрешителния режим, като всички разрешителни са прехвърлени към басейновите дирекции и към Агенцията за поддържане и проучване на река Дунав, когато се касае за добив на инертни материали от р. Дунав. При министъра на околната среда и водите остават само разрешителните за ползване и взаимстване в комплексните и значими язовири, които са 51 на брой, а с този ЗИД се предлага в този списък да бъдат включени и Цанков камък и Бели Искър, а да бъде изключен един язовир, който е безинтересен, за него няма да говоря, защото не отговаря на критериите за комплексни и значими язовири.
    Друго важно нещо, което е от значение за цялото общество и с този ЗИД за пръв път се ангажира чрез Закон БАН в лицето на Националния институт по хидрология и метрология да извършва количествения мониторинг на водите, на територията на България, включително и на валежите. Предполагам, че всички сте запознати през изминалите години така наречената независимост на Академията на науките в това отношение до къде водеше. Така, че сега ясно и точно са регламентирани тези задължения, както на Института по океанология, който ще води мониторинг на морската среда. Общо взето не искам да Ви отегчавам повече. Мисля, че ще ни подкрепите.
    Нашето министерство е отворено между първо и второ четене за прецизиране на всичките текстове. Още веднъж повтарям, че ако ви изглежда че е нов закон, това въобще не е така.
    Самият закон за водите е един нормативен акт, който вече е толкова изцапан, толкова обременен с материи, които далеч надхвърлят управлението на водите, третира собственост, третира водостопански системи и съоръжения и той трябва да бъде изчистен. Той умишлено се държеше в такова състояние и сега се държи така, за да може 20 години да няма никакво преструктуриране на водния сектор в България, който единствен остана черен и тъмносив.
    Благодаря ви за вниманието.
    Председател Любен Татарски – и аз Ви благодаря г-н Личев.
    Нека дадем думата и на г-жа Стойкова.
    Десислава Стойкова – уважаеми г-н председател, уважаеми дами и господа народни представители.
    Благодаря първо за възможността Националното сдружение да вземе днес участие във вашето заседание.
    Единствено мога да кажа, че нашите бележки бяха предоставени на министерство на околната среда и водите и те са отразени в настоящия вариант в законопроекта за изменение. Ние нямаме повече бележки.
    Благодаря Ви.
    Председател Любен Татарски - от Вашето излъчване личи, че сте доволни от направените изменения в закона и наистина заслужават адмирация колегите от министерството, че има елементи на децентрализация реална, разпределяне на правомощията и разтоварване на отговорности отгоре надолу. Не зная дали го има в другите министерства, но това наистина е една добра стъпка и лично аз съм доволен от това, което виждам, че е направено, защото специално за минералните извори, това не кореспондира с основната цел, поради която се прави това изменение, а това е именно транспонирането на закона и съгласуването му с европейските изисквания.
    Много хубаво, че сте направили това нещо, лошото е, че раздела за ВиК не фигурира в този вариант на законопроекта.
    Асен Личев – много се извинявам.
    Трябва да Ви кажа, че нямам такива правомощия да минавам на политически анализ на проблема. Мисля, че само го намекнах.
    Председател Любен Татарски – разбираемо е, знаем какви са причините, или се досещаме. Но в скоро време очакваме да видим и разбира се и ние да участваме в изменението на закона, точно в тази част, защото пак казвам очакванията са и в нас и в цялото общество.
    Колеги, имате думата.
    Кирил Гумнеров – първо уважаеми колеги, искам да ви кажа, че подкрепям горещо философията на това да се дадат тези минерални извори, които до сега не са усвоени, а са публична държавна собственост за ползване от общините. Това от една страна ще им помогне те да ги разработят, евентуално казах, от друга страна ще помогне да се усвоява и самата вода.
    Но имам два, три конкретни въпроса.
    Първо – от къде можем да вземем списък с тези 70 минерални извора, които отговарят на критериите.
    Второ – казахте, че общините с решение на общинския съвет ще имат възможност да дават възмездно или безвъзмездно, това означава ли, че те ще могат да влизат в търговски сдружения и т.н. като апортна вноска, ползването на тази вода и трето, не е лоша идеята, която каза г-н Татарски – когато става дума за ВиК дружествата, това е проблем, който засяга страшно много хора и ние да вземем участие като специализирана комисия при изработването му.
    Благодаря.
    Председател Любен Татарски – аз искам да попитам чл. 52, който указва разрешителния режим и е описан реда, по който се издават такива разрешителни за държавните обекти, водоизточници. Не би ли могло тук да разпишем реда и да се каже, че за общинските по същия начин се издава от кмета с решение на общинския съвет. Макар и в един текст да се запишат, защото по-горе е описан реда за водните обекти общинска собственост. Просто да се упомене да не се записва в друг закон.
    Захари Георгиев – как е решен въпросът в случаите, когато водохващането за някой минерални извори може да бъде гранично или може да бъде между две гранични общини. Т.е. в един водосборен басейн да са. Говоря за минералните.
    И когато се предложи списъка за минералните извори, подходящи, отговаря на условията да се предоставят на общините, с изключение на тези три изключения, които споменахте излиза, че няма основание да се откаже предоставеното на общините за концесиониране на тези извори, а в текста на закона е записано „може да предостави”, което означава, че може и да не предостави.
    И един въпрос – споменахте с особен изказ самостоятелността на БАН и възлагането сега за тези измервания. Трябва да е ясно, че когато държавата възлага нещо трябва да се осигури и финансирането за това. Т.е. влизането в сила на тази част от кога е? Ако е от следващата бюджетна година то не е проблем, но ако е от времето след приемането на закона, финансиране има ли осигурено?
    Асен Личев – ще започна отзад напред, защото един от най-важните въпроси беше финансовата обосновка на ИМС и на БАН. До сега то не беше уредено по никакъв начин, в този ЗИД към финансовата обосновка, която е прието от МС няма да се учудите, че Симеон Дянков я е подписал. Има около 490 хил.лв. текуща поддръжка на МНХ за годината и 1млн. и 700 хил.лв. за капиталови разходи и за развитие на мрежата, която до сега беше рухнала. Наистина е проблемно дали ще влезе в сила с влизането на закона или от другата година. По-вероятно е според мен да влез в другия бюджет, но за пръв път това нещо е обезпечено ресурсно, а също така са предвидени около 350 хил.лв. за Института по океанология, който да извършва мониторинг на околната среда.
    По вашият втори въпрос г-н Георгиев, наистина няма основание за отказ и наистина това може да стане по настояване на общините и плашенето на кметовете, защото иначе текста звучеше, че им се дава на сила и от където произтече тази форма, а всъщност няма никакво основание за отказ. Единственото действие, което трябва да се направи е кмета да го поиска, ако не го поиска не му се дава.
    За минералните води няма случай, в който находище на минерални води да се намира в два района за басейново управление на територията на две общини. Няма такъв случай, с изключение на този, който е изключен изцяло от списъка, това е ........................ водоносен хоризонт в Североизточна България, от където знаете, че основното водоснабдяване за всички отрасли за икономиката и за населението. Друг такъв случай няма.
    На г-н Татарски, буквално искам да кажа.
    По отношение начина на издаване на разрешителното на кметовете е решен много добре. Аз не исках да се занимавам с този проблем и да не ви отнемам от времето. То всъщност става по одобрена форма от министъра на околната среда и водите, което ще бъде готово на края на годината. Забравих да кажа, че тези разпоредби влизат от 1 януари 2011 г. за да могат общините да се подготвят и то ще става по реда на Закона за водите.
    По вторият ви въпрос трябва да ви кажа, че не е уредено. Въпросът с ползването на общинската минерална вода не е уреден тука, защото ние със закона за водите направихме специални разпоредби по отношение на Закона за концесиите и Закона за общинската собственост. По реда на тези два закона общината може да предостави публична общинска собственост само по реда на концесиите. И тук не са правени и опити да се урежда този ред. Ще ви кажа кои бяха и другите съображения. До сега общо за страната има около 240 находища. 102 бяха държавни, трябва да ви кажа, че общините имаха изключително ниска активност в усвояването на така наречената публична общинска собственост. Може да са били и по-неатрактивни, да са нямали средства, да ги проучват, да ги стопанисват, но има около 29-30 от около 138, така, че не е основната причина липсата на специален разрешителен режим, а основната причина е липсата на финанси и на капацитет в общините.
    На г-н Гумнеров – списъкът не може да излезе сега, защо той е в резултат на цялата оперативна дейност на държавните органи през цялата година. Когато през декември се види, кои находища отговарят на критериите, които ви казах, до 31 декември той може да е публикуван. Сега и да ви ги кажем, може утре да подадат, да ни атакуват и да подадат заявления за разрешителни в тези находища и той ще отпадне. Така, че декември по всяка вероятност ще го има.
    По отношение на апортните вноски – това абсолютно не може да бъде уредено в този закон, колкото и да ви кажа, че е мръсен. Той е извън материята на Закона за водите. Аз направо не виждам да има съмнения и аз съм сигурен, че вашата комисия трябва да участва при разработването и разрешаването на стратегическите въпроси при структурирането на водния сектор. Още повече, че една от главните цели на това е осигуряването на тази услуга, на това наше население, съграждани чиито интерес са водоснабдяването и канализацията. Всъщност това е една от най-фаталните стъпки на правителството и политиците, които трябва да направят. От гледна точка на министерството, независимо от моя ранг аз ви давам гаранция, че вие ще участвате дейно при разработването още в подготовката на Стратегията.
    Уважаеми г-н председател, мисля, че отговорих на въпросите, които ми бяха зададени, не знам до колко задоволителни.
    Председател Любен Татарски – колеги, други въпроси, питания, мнения.
    За ВиК сектора поне да ни информирате какво правите, защото сроковете си текат. Четири водни асоциации има създадени, които не е кой знае какъв успех. Какво правят също не е много ясно, но така или иначе, очакваме, след като Вие сте ангажирани с изработването на тази Стратегия да използвате нашия капацитет в максимална степен.
    Асен Гагаузов – благодаря г-н председател.
    Доколкото разбирам общините са съгласни с предложенията, които се правят до толкова, доколкото има и елемент на синхронизация с Европейското законодателство. Мисля, че няма проблем, но що се отнася до Закон за ВиК не толкова МОСВ, колкото регионалното министерство е това, което трябва да поеме инициативата, и ако има промени, а аз съм сигурен че ще има. Признавам си, че аз също не харесвам този закон, който приехме, той беше направен компромисно, в последния момент, така че на него трябва да се погледне комплексно, но нашата комисия трябва да бъде една от водещите в това отношение и може би г-н председател с председателя на събранието да говорите и да има предвид, че трябва да бъде така.
    Председател Любен Татарски – логиката е такава, разговарях онзи ден с регионалното развитие, имаше и представител на МОСВ, но те са водещи по изработването на тази Стратегия. Така е решено, надяваме се да вземат предвид нашите възможности и капацитет и желание да помогнем за разработването на един наистина добър закон.
    Янко Янков – благодаря г-н председател, уважаеми колеги!
    Ние не сме водеща комисия. Всъщност аз приемам функциите на нашата комисия по отношение на този законопроект да преценим от гледна точка на нашата компетентност, как той се отразява по отношение на критериите които ние сме заложили от европейска гледна точка за неговото правилно функциониране и разпореждане със собствеността.
    От тази гледна точка аз си мисля, че би било редно и не е късно, защото сега ще се гледа на първо четене, философията е ясна, отговор на европейски критерии и усъвършенстване на тази материя по управление на водните ресурси, но добре би било Националното сдружение на общините да има конкретно становище по законопроекта, което да влезе в нашата комисия, че те са съвносители разбирам.
    Десислава Стойкова – не официално.
    Асен Личев – аз се извинявам, аз го обявих неофициално, като гаранция пред вас, че е разработвано всичко с тях съвместно.
    Янко Янков – разбрах, ясно.
    Съгласно закона НСОРРБ участва със становище в законодателната дейност и добре би било да получим едно становище. Ако имате претенции по текстовете между първо и второ четене да тръгнем към усъвършенстване на материята. Нашата основна цел е да защитаваме интересите на общините, стабилното и ефективното функциониране на местната власт и от тази гледна точка нас ни интересува качеството на законодателната материя, която приемаме да бъде в интерес на доброто функциониране на общините.
    Аз също смятам, че подхода за минералните води е правилен подход, добър ход на държавата, друг е въпросът до колко общините могат ефективно и качествено да отговорят на това изискване от гледна точка на потенциала за управление на такива ресурси, за качествено провеждане на процедури и т.н.
    Като философия, г-н председател аз също смятам, че законопроекта е добър.
    Председател Любен Татарски – колеги, очевидно няма други коментари и Ви предлагам да вземем решение подкрепяме предложения от МС законопроект за изменение и допълнение на закона за водите.
    Който е съгласен с приемането на законопроекта, моля да гласува:
    „за” – 12, против и въздържали се няма.
    Законопроекта е приет.
    Благодаря ви за участието.
    Закривам днешното заседание.








    ПРОТОКОЛЧИК: ПРЕДСЕДАТЕЛ:
    В. Бойчева Л. Татарски



    Форма за търсене
    Ключова дума