КОМИСИЯ ПО РЕГИОНАЛНА ПОЛИТИКА И МЕСТНО САМОУПРАВЛЕНИЕ
Обсъждане на Проект за решение за приемане на доклад относно мерките за приключване на проекта по изграждане на автомагистрала "Люлин", № 054-02-77, внесен от Иван Вълков и група народни представители
П Р О Т О К О Л
№ 15
На заседанието присъстват:
г-н Георги Прегьов - заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството;
г-н Божидар Йотов, председател на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура”
г-н Лазар Лазаров – член на УС на АПИ
г-н Бисер Дачев, изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по горите
г-н Георги Котарев, експерт в ИАГ
г-н Иван Вълков, председател на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения и Станислав Иванов, народен представител.
Към протокола се прилага списъкът на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Александър Ненков, заместник-председател на Комисията по регионална политика и местно самоуправление.
Предс.Александър Ненков:
Колеги, откривам извънредното заседание на Комисията.
Благодаря на всички, които успяха да дойдат. Провеждаме това заседание във връзка с Доклада на Агенция „Пътна инфраструктура” до министъра на регионалното развитие във връзка с доизграждането на магистрала „Люлин”.
По предложение на министър Плевнелиев до Председателя на Народното събрание е постъпила молба за разглеждане на този доклад, който е разпределен и до нашата комисия.
Предлагам ви следния дневен ред:
Обсъждане на проект за решение за приемане на доклада относно мерките за приключване на проекта по изграждане на автомагистрала „Люлин”, № 054-02-77, внесен на 16.06.2010 г. от Иван Вълков и група народни представители.
Тъй като в другите комисии имаше различни мнения по така представеното проекторешение относно юридическата обосновка на самите точки, ще направя следното изменение в проекторешението:
1. Подкрепя предложените в доклада мерки за приключване на проекта по изграждането на Автомагистрала „Люлин”.
Предлагам точка втора да отпадне, а именно:
„2. Възлага на правителството да осигури финансови средства от националния бюджет извън Финансовия меморандум по ИСПА за обезпечаване на Адендум 3 към Договора № 2001/BG/16/Р/РТ/004, строителство на Автомагистрала „Люлин” Околовръстен път София до пътен възел „Даскалово”.”
Преди да преминем към дискусия, надявам се всеки един от вас в общи линии се е запознал с доклада на Агенция „Пътна инфраструктура”, но въпреки това аз ще дам думата на г-н Божидар Йотов, който ще обясни по-подробно какви са рисковете от евентуалното недоизграждане и недофинансиране на проекта Автомагистрала „Люлин”.
Заповядайте.
Божидар Йотов:
Уважаеми народни представители,
Знам, че повечето сте запознати с този проект. Договорът е сключен 2006 г. Чак в средата на 2007 г. се дава строителна площадка, т.е. подписва се Договор 2А. Натрупани са сериозни забави от страна на възложителя тогава. Към този момент строителят е предявил искове за около 68 млн. само до този момент, като инженерът е приел около 40 млн. от тях.
Ние успяхме с преговори с турската страна на този етап да стигнем до 32 млн., както и това, че те ще се откажат от по-нататъшни искове.
В материала, който сте получили, нашите експерти в продължение на няколко месеца са работили по случая и са разгледали всички варианти. Този вариант, който ние предлагаме, смятаме за най-безрисков, т.е. с много малки рискове за държавата. Този вариант дава възможност да се опитаме да завършим в срок магистралата, като до края на годината имаме едно основно завършване. Няма да загубим тези 111 млн. Ако турската страна не усвои около 140 млн., те ще върнат 75% от тази разлика, която ние би трябвало да усвоим, което защитава в сериозна степен държавата. След това имаме и едни неустойки от 14 млн., които също ни пазят.
И най-важното е, че турската страна не може да предявява по-нататъшни искове. Т.е. минимизирали сме рисковете от гледна точка това да бъде цената за евентуалното завършване на магистралата.
Не подписването на Адендума води до неизпълнение на договора. Т.е. има реална заплаха България да загуби 111 млн. Освен това ние не можем да сметнем какви ще са исковете. Дотук са около 68. Ние не знаем по-нататък какви искове може да предяви турската страна, тъй като наистина държавата е направила доста сериозни нарушения.
Освен това ,няма да имаме магистрала. Може би с години ще стоят там тези пилони. Така че това, което успяхме да направим с преговори, доведе до този резултат и ние сме го представили на вниманието на Министерството на регионалното развитие.
Ако г-н Лазаров иска да каже още нещо.
Лазар Лазаров:
Не, мисля, че Вие казахте достатъчно.
Божидар Йотов:
Всичките мерки, които ние искаме да предприемем, са записани в проекта за Адендум. Когато ние го внесохме в управляващия орган, управляващият орган ни е написал, вие го имате, довели сме го до знанието ви, че първо трябва да осигурим финансирането, за да минем към подписването на Адендума. Поради тази причина ние бихме желали да представим на вашето внимание тези документи.
Иван Вълков:
Аз искам да взема отношение, тъй като този въпрос беше разглеждан в Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения на съвместно заседание с Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Вие знаете, че внесохме проект за решение в две точки. В случая се отказахме от едната точка, защото няма смисъл да повтаряме нещата. Ние имаме възможност между първо и второ четене да се направят промени как точно и къде точно ще бъдат заложени тези средства. Защото аз мисля, че всички на тази маса сме единодушни, че трябва да бъде завършена тази автомагистрала. Тя вече минава през три правителства. Крайно време е да стане. Всеки е направил донякъде нещо. Имало е грешки. Станали са забавяния. Явно, че има такива работи. Но в крайна сметка българският народ иска да види една завършена магистрала и ние всички трябва да гледаме в тази посока.
Конкретно този проект за решение се внася с цел да се минимизира по всякакъв начин риска от незавършване на магистралата.
Тук става дума за 32 млн., които са договорени допълнително като клемове, които са предявени от страна на изпълнителя. Те са били повече (около 37 млн.)
Божидар Йотов:
Те са около 70 млн. Говорим в евро – 78 млн. евро.
Иван Вълков:
Добре. Но става дума, че в момента това е нещото, за което говорим. Част от тях вече са признати и са платени в минали периоди. Смятам, че най-добрият вариант е да се приеме това, което се предлага и да се подпише този Адендум. А както каза г-н Йотов, той не може да бъде подписан без да имаме осигуряване на средствата. От нас се иска да осигурим средствата.
Асен Гагаузов:
Малко пояснения по това, което каза г-н Йотов.
Вие, или поне по-голяма част от вас, си спомняте, че при един вариант на процедурата за изпълнител на магистралата е станало на 15 юни 2005 г., т.е. още по времето на царското правителство. 3-4 години се мотаха, докато се избере трасето. Имаше няколко варианта. Накрая времето за проектиране се свива до такива размери, че италианската фирма, която печели .... за проектиране го възлага на български специалисти, които са принудени за два месеца да направят един много бърз проект. Всички знаете, че тази стойност от около 137 млн. евро и те спечелиха на 137 млн. евро, но целият разчет беше за 148 млн. евро. Няма да може да бъде завършена магистралата по проекта, който беше направен.
Освен всичко друго, проектът имал грешки и пропуски от гледна точка на изместването на високото напрежение, свързано с пътния възел. Аз от три години не водя (не следя) обекта, не ми е ресор, но ние трябва да подкрепим това предложение за осигуряване на средства, защото до края на годината трябва да се положат огромни усилия, за да се усвои финансирането. Говоря само за европейското финансиране. Защото другото няма да може да бъде усвоено, но поне това да бъде усвоено. Не се подавайте на нищо друго, освен на прагматични неща, свързани с изпълнението на проекта. 70% български работници ще работят на този обект друг път. Ако не се помогне с визите да се вкарат хора, които работят 48 часа на денонощието, с български работници няма да стане работата.
Реплика:
Решен е въпросът с визите. Повярвайте, че сме много прагматични и не политически сме сложили един документ на масата.
Асен Гагаузов:
Няма как да стане работата, освен да се постараем по всякакъв начин да им помогнем.
А що се отнася до завишението, беше ясно, че не можеше да се завърши за първоначално определената стойност. Аз мисля, че в Министерството на регионалното развитие и благоустройството можете да откриете писмо от Председателя на строителната камара Пешов, който казва, че не възразява. Въпреки че условието на договора е било да не се променя проектирането. Нашата камара е казала, че не може да стане така и не възразява, ако и това бъде направено. Написали са го, защото знаят, че обектът е сложен и не може да се завърши.
И нещо, което не е свързано с магистрала „Люлин” и което ми прави впечатление, но сега имам повод да го кажа.
Не се радвайте на ниските оферти на магистрала „Тракия”, защото след това ще ги плащаме с български пари. Не може в съседна Гърция за същия терен да правят магистрала с три пъти по-висока цена. Ще правим икономия на европейския данъкоплатец, а после българският ще плаща. Такива измислени цени като 1.6 млн. евро на километър не може да има.
Божидар Йотов:
Приемам всички мнения.
Предс. Александър Ненков:
Колеги, моля ви да не се отклоняваме от темата. Има думата г-н Димитров.
Емил Димитров:
Колеги, ясно е, че магистрала трябва да има. Надявам се, да са прецизирани финансовите разчети за това какво трябва да се доплати. Това е работа на специалистите. Не ни е приложен анексът, който се предлага на турската фирма, но може би е конфиденциална информация.
Реплики:
Приложен е. Няма конфиденциално. Всичко е на масата.
Емил Димитров:
Не го видях.
Това е добре.
Искам да ви заостря вниманието, че за тези пари трябва да направим корекции между първо и второ четене, а тук не виждам представител на Министерството на финансите. (Реплики: Вчера мина в Комисията по бюджет и финанси.) Това също е добре. Т.е. единият въпрос се изчисти.
Другото, което ми направи впечатление накрая, че в анекса е записано, че възложителят се задължава да осигури в 10 дневен срок от подписването изсичането на горския фонд, в четири участъка. Ако става въпрос за четиридесет дървета, може да стане. Но в 10 дневен срок, ако територията и дървостоят е доста по-голям, това означава, че ние автоматично се отказваме да им искаме неустойки. Т.е. за 10 дена няма как да се изсече горски фонд с по-голям масив.
И още по-притеснителното е, че записани едни незавършени процедури по изключване от горски фонд. Тези процедури не могат да станат за ден-два-три-пет или десет. За това си позволих да поканя представител на Министерството на земеделието и храните. Тук е изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по горите Бисер Дачев и експерт. Той си е довел експертът, който движи преписките заедно с АПИ да внесат яснота докъде са стигнали, какви са сроковете, за да не стане така, че в анекса да са записани срокове, които са невъзможни и после да се използват като мотив да не плащат неустойки, ако не изпълнят тези дейности. Защото пак няма да има магистрала, пак ще се изпуснат парите, а и няма да можем да вземем неустойките.
Г-н Председателстващ, ако е възможно да чуем експерта от Изпълнителната агенция по горите, за да кажат докъде са стигнали.
Бисер Дачев:
Това, което е предвидено за изсичане и сроковете, в които може да стане, са предвидени.
Георги Котарев:
За магистрала „Люлин” процедурата е започнал още през 2006 г. и още не е приключила. Тя не е приключила по редица съображения. Много често тези обстоятелства са наложени от промени в трасе, от промени в концепция, от допълнителни имоти. Но това не е толкова важно. Но в момента все още не е приключила по отношение на няколко имота. Те са три в Суходол, 11 в Мало Бучино и един в Голямо Бучино. Особеното е, че един от имотите е публична собственост и това налага процедура – решение на Министерския съвет, което е малко по-сложна процедура от технологична гледан точка.
Предварителното изсичане би довело до нарушение на два члена от Закона за горите и в никакъв случай не може да се каже, че се препоръчва. Ако това се е случвало в миналото, много често е довеждало до допълнителни усложнения.
Асен Гагаузов:
За да не се стигне до изключване на тази публична собственост, вие ли не сте го внесли, или от регионалното, или нямате още необходимата документация.
Георги Котарев:
Още не е внесено и не е внесено поради забавяне на актовете за държавна собственост. Съставянето на актове за държавна собственост е един много сложен въпрос. Там има няколко проблема в Закона за горите. Бавят се нещата. Внасят се в края на миналата година. Изтичат данъчни оценки, изтичат удостоверения, но това са технически подробности, които са преодолими. Но все пак необходимостта от акт е спешна – актове за държавна собственост на имотите.
Имотът публична собственост е факт. То е наложено от обстоятелствата, които са опубличили този имот, който първоначално е бил частна собственост. Бил е отчужден за публични нужди и това е влязло в скицата. Това е една част от обструкциите – една част от имотите са частни, и един имот е публична собственост.
Румен Петков:
10-дневният срок реалистичен ли е?
Георги Котарев:
Напълно нереалистичен е. Първо, той би трябвало да започне да тече – аз не знам кога той трябва да започне да тече, но условие за да почне да тече, е този акт за изключване на площите от горския фонд да влезе в сила. А това може да стан не със самия акт, дори с изтичане на срока за обжалване на такъв акт и със срока за вписването на тези имоти в Агенцията по кадастъра.
Асен Гагаузов:
Не случайно е написан този 10 дневен срок. Защото спазвайки процедурата по закон, няма как да стане.
Емил Димитров:
Записан 10 дневният срок е абсолютно неизпълним, което означава, че ние освобождаваме турската фирма от ......, т.е. даваме й възможност да се освободи от плащане на неустойки на 100%. Затова моят въпрос към г-н Котарев е кога най-реално, дори оптимистичен срок, а не песимистичен, ако от утре започнат всички областни управители – на София област и на Перник, да издават актовете по най-бързия начин. А експертите в горите, АПИ и другите участници в тази процедура – какъв е срокът, в който това може да стане – да се изключат тези площи от горския фонд. Не говорим за сечта.
Георги Котарев:
Реално процедурата, която би могла да бъде реализирана от министъра на земеделието и горите в едномесечен срок от представяне на всички изискуеми документи може да бъде приключена. Такъв е законът и процедурата. От представянето на всички изискуеми документи, разбирайте актовете за държавна собственост. Разбира се, този срок може да бъде редуциран с усилията на изпълнителната агенция и на министъра на земеделието и горите. Може да бъде редуциран дори на половина. Това е оптимистичната прогноза.
Предс. Александър Ненков:
Колеги, това не трябва ли да залегне в самия договор. Аз не знам защо ние в момента тук го разискваме. Ни приемаме мерките и необходимостта от подписване на Адендума. Оттам нататък в самия Адендум това трябва да се прецизира между самата Агенция и фирмата-изпълнител.
Иван Вълков:
Адендумът не е подписан и няма да бъде подписан докато не бъде осигурено финансирането. В самия Адендум има възможност да се промени този член.
Предс. Александър Ненков:
Трябва да се прецизират сроковете, за да не се дължи неустойка.
Колеги, предлагам да приключим дискусията.
Ще ви прочета проекта на решение и ще го подложа на гласуване.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от конституцията на Република България реши:
Подкрепя предложените в доклада мерки за приключване на проекта по изграждането на Автомагистрала „Люлин”.
Който е „за” мерките, моля да гласува: Дванадесет „за”.
Който е против, моля да гласува: Няма против.
Който се въздържа, моля да гласува: Един „въздържал се”.
Проектът за решение е приет.
Колеги, благодаря ви за вниманието.
Закривам заседанието.
Председателстващ:
Александър Ненков
Стенограф: Д. Христова