1. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, № 002-01-75, внесен от Министерския съвет.
2. Среща с министъра на регионалното развитие и благоустройството г-н Росен Плевнелиев и неговия екип.

---

П Р О Т О К О Л


№ 20

Днес, 16.09.2010 г., четвъртък, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по регионална политика и местно самоуправление.
На заседанието присъстват: от Министерството на регионалното развитие и благоустройството – Росен Плевнелиев, министър, Екатерина Захариева и Лиляна Павлова, заместник министри и Маргарита Николова, финансов директор; от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” – Симеон Арнаудов, изпълнителен директор, Цветелина Йорданова, експерт и Валентин Божков, старши експерт в дирекция „Правна” на МТИТС; от Агенция „Пътна инфраструктура” – Божидар Йотов, председател на Управителния съвет; от община Костинброд – Красимир Кунчев, кмет; от Българска стопанска камара – Кирил Желязков, главен директор; от КНСБ, Транспортна федерация – Мария Николова, юрист и Благой Станчев, парламентарен секретар на Националното сдружение на общините в Република България.
Към протокола се прилага списъкът на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Любен Татарски, председател на Комисията по регионална политика и местно самоуправление.
Предс. Любен Татарски:
Колеги, да започваме. Добър ден на всички. Добре дошли на нашите гости на редовното заседание на Комисията по регионална политика и местно самоуправление. За днешното заседание е определен следният дневен ред:
1. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, № 002-01-75, внесен от Министерския съвет.
2. Среща с министъра на регионалното развитие и благоустройството г-н Росен Плевнелиев и неговия екип.
Колеги, имаме кворум и можем да започнем заседанието.
Има ли други предложения за включване на точки в дневния ред? Няма.
По първа точка - Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, № 002-01-75, внесен от Министерския съвет.
Колеги, спомняте си, че вече един път обсъждахме този законопроект в нашата Комисия. Законът беше върнат. Затова сега ще помоля представителите на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, може би г-н Арнаудов, да ни запознаете с промените, които настъпиха в законопроекта, след като веднъж разглеждахме този закон и разбира се, да отговорите на въпросите, които ще ви бъдат поставени по отношение на този нов законопроект. Заповядайте, г-н Арнаудов.
Симеон Арнаудов:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Казвам се Симеон Арнаудов и съм изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”.
Накратко ще се опитам да ви представя Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози. Основно се въвеждат изискванията и разпоредбите на регламентите 72 и 73, както и Директива 2009/5/ЕО, които касаят достъпа до професията „автомобилен превозвач”, както и кои нарушения са на превозвачите, кои са на водачите и естествено тяхната тежест.
Други важни изменения, които се предвиждат, това е въвеждането на пределни цени на таксиметровите превози от съответните общини.
Преработена е административно-наказателната част на закона, която избягва субективния фактор. Т.е. фиксират се всички санкции за нарушения.
Също така се разработва нова републиканска транспортна схема за превоз на пътници на територията на Република България. Разликата тук между предишния проект и този е, че тя обхваща градовете с население над 30 хиляди души. В стария проект беше само областните центрове.
Това са като цяло най-важните неща, които предвижда законопроектът. Благодаря ви.
Предс. Любен Татарски:
Благодаря Ви. Колеги, преминаваме към изказвания и въпроси. Имате думата.
Стефан Дедев:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми специалисти,
Аз се запознах със Закона за автомобилните превози. Честно да ви кажа, по отношение на автомобилните превозвачи и формулираните там понятия нямам забележки. Това че искате да сложите някакъв нов ред за водачите и техните нарушения е хубаво.
За таксиметровите превози, която е една чувствителна тема за всички граждани, съм съгласен, че общините трябва да наложат някаква рамка по отношение на пределните цени, защото всички сме свидетели какви цени има на таксиметровите превози по морето, в планинските курорти и в по-малките населени места. Затова съм съгласен и там да има някакъв ред.
Учудих се обаче от предложението за новата транспортна схема и казвам категорично. Тази транспортна схема е една много чувствителна тема. Имам следните въпроси:
Първо, защо се определят градове до 30 хиляди жители. А защо не са 20 хиляди или 40 хиляди. Разбирам, че не са областните. Но ако един Смолян падне под 30 хиляди, това означава ли, че няма да има превози за София. Тази цифра е много интересна!
Второ, поставям въпроса за връзката София и областните центрове. Естествено, че ще затрудни някои населени места. Ако примерно, от Каварна искате да отидете до София през нощта или вечерта ви се наложи от Каварна до Варна. Да не давам примери от Пловдивска област.
Това са ми забележките.
Според мен, разделът за нова транспортна схема трябва да се обмисли много внимателно. Той касае цяла България за един по-дълъг период от време, така че трябва един консенсус да се развие в тази посока. Благодаря ви.
Предс. Любен Татарски:
Благодаря Ви, г-н Дедев. Колеги, имате думата. Други мнения, въпроси, изказвания?
Колеги, от Националното сдружение на общините сме получили становище. Вие ли ще ни запознаете с него или аз да го прочета. То е раздадено. Затова давам думата на г-н Красимир Кунчев, кмет на община Костинброд.
Красимир Кунчев:
Уважаеми г-н Татарски,
Уважаеми народни представители,
Размножено е становището на Националното сдружение на общините по повод промените в Закона за автомобилните превози, които ни се предлагат. Както каза и г-н Дедев, най-много ни притеснява тази точка, която определя градове над 30 хиляди жители. 264 са общините в България, което значи, че повече от 220 града, общински центрове, на практика ще останат без пряк достъп до София. Особено тревожно това е в градовете по периферията на страната ни. Ние приветстваме идеята. Наистина трябва да се сложи някакъв ред в превозвачите. Автомобилната администрация прави в тази посока промени. Самите ние сме преживели първоначалните транспортни схеми в общините, войната между превозвачите, няма защо да крием. Но към момента, ако това се приеме, наистина можем да сложим ред в превозите и превозвачите. Те ще бъдат облагодетелствани, но ще бъдат ощетени жителите на малките населени места. Например, аз не знам в Софийска област как може да стане това. Софийска област е без областен център, без нито един град с 30 хиляди жители. Това значи, че от моя град Костинброд директно до София не може да има транспорт. Трябва да се ходи до някъде другаде, а той е по-близо от Банкя и от Нови Искър. Но това са частни случаи, които, според мен, могат да бъдат изчистени.
Друг е въпросът, че тази промяна не е дадена за съгласуване в Националното сдружение на общините. Практиката е показала, че когато има предложения за промени, които засягат на практика територията на цяла България и всички жители, е хубаво те д се съгласуват с Националното сдружение на общините, което го пуска до кметовете на общините. Те дават конкретни предложения.
Считаме, че ако бъде прието така това изменение, много голяма част от населението в малките населени места и общински центрове ще бъде ощетено. Благодаря.
Предс. Любен Татарски:
Благодаря. Колеги, има ли други изказвания и въпроси? Заповядайте.
Кирил Гумнеров:
Уважаеми колеги, аз бих искал да се присъединя по отношение на критиката към тази точка, защото примерно, аз съм депутат от Ловешка област. Това означава, че с изключение на град Ловеч, други общини ще бъдат лишени от възможността по всякакъв начин да имат пряка транспортна връзка със София – със столицата, която е административен център на България. В това отношение аз категорично казвам, че не мога и няма да подкрепя един такъв законопроект. Благодаря.
Предс. Любен Татарски:
Благодаря. Други колеги? Заповядайте, г-н Георгиев.
Захари Георгиев:
Благодаря, г-н Председател.
Освен посочените неудобства, по мое мнение това ще доведе до оскъпяване на транспортната услуга за гражданите, защото ще трябва да направят две прехвърляния, за да отидат до дестинацията, която търсят.
Второ, без да съм правил точни сметки затова, би следвало вносителите да са ги направили, но по всичко личи, че ще се увеличи консумацията на петролни продукти в държавата ни от тази гледна точка. Защото за да се задоволят потребностите на пътниците ще трябва да се пуснат други различни и по-разнообразни маршрути, което неминуемо ще доведе до увеличаване на броя на транспортните средства, респективно консумацията на петролни продукти за тяхното движение.
Освен това, в този законопроект има един текст, който вменява на фирмите, които ползват свой собствен, за вътрешни нужди транспорт, когато той е над 12 тона, да не могат да притежават такива транспортни средства и да ги ползват за собствени транспортни нужди. С други думи трябва да регистрират друга такава фирма, за да не ползват външна услуга, която ще им начислява без съмнение и своите режийни печалби. Какво продиктува това изискване? Не може ли, ако не е достатъчен контролът върху подобни транспортни единици, той да се засили, но да не се усложнява „живота” на фирми, които ползват ежедневно такива транспортни единици – свой собствени, за своето производство и търговия. Благодаря.
Предс. Любен Татарски:
Благодаря, г-н Георгиев. Други въпроси и мнения? Заповядайте.
Милена Христова:
Аз ще кажа само няколко изречения. Аз също не бих могла да подкрепя разпоредбата, която урежда републиканската транспортна схема, която се опитва да въведе министерството, поради съображенията, които и колегите и от Националното сдружение на общините изложиха. Няма да казвам нещо повече.
Превозите по линиите при тази схема ще бъдат възлагани с конкурс от министъра, може би това също ще доведе до съответни проблеми. Може би на място в съответните общини по-целесъобразно би било да се прецени коя фирма би могла да обслужва гражданите по-добре и коя отговаря на изискванията и на пътната инфраструктура в съответния район и т.н.
Искам да обърна внимание на чл. 23б (§ 11), който урежда „специализирани и случайни превози на деца и/или ученици”. Предвижда се това да се прави с автобуси, на които от датата на първата регистрация не са изтекли повече от 10 години. Това е доста условно понятие „10 години”. Защото за 5 години един автобус може да бъде амортизиран много повече в зависимост от това как ще бъде използван. За „10 години” – може би е по-добре този срок да се намали или да се използва някаква друга дефиниция, която по-точно да определя техническото състояние, в което се намира автобусът.
По отношение на цените за таксиметровия превоз. Записано е, че общинските съвети определят цените за съответната община. Аз мисля, че този въпрос го поставих и на предишното заседание, когато обсъждахме този законопроект. Какво правим, ако маршрутът, който клиентът поиска от таксиметровия шофьор да извърши, минава през друга община – излиза се от едната община и се навлиза в територията на друга община. Тогава по какъв начин ще се начислява цената на таксиметровата услуга. Благодаря.
Предс. Любен Татарски:
Благодаря. Колеги, имате ли още въпроси и изказвания, или да дадем думата на представителите на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, да отговорят на поставените въпроси. След това ако има други въпроси, ще продължим. Заповядайте, г-н Арнаудов.
Симеон Арнаудов:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Ще се опитам ад отговоря на всички поставени въпроси до момента.
Първо, искам да кажа откъде идва числото 30 хиляди жители. То не е случайно подбрано. Има Наредба 7, която определя правилата и нормите за устройството на отделните видове територии и устройствени зони, където градовете от 30 до 100 хиляди жители са средни градове. Има две категории над тази и две под тази, като анализите, които работната група, изготвяйки предложението на нова републиканска схема показаха, че там е основният пътнико поток. Тук идва моментът да обясня философията на това предложение.
Не е само републиканската транспорта схема тази, която обслужва населението. Има още две: има републиканска, има областна, има и общинска транспортни схеми. Ние променяме само републиканската транспортна схема и внасяме необходимата корекция в областната. Така че всички тези примери, че няма да има директни превози. Напротив, ще има, защото те ще попаднат в областната транспортна схема, която естествено няма как ад дублира републиканската и ще може да има само един такъв град по тази линия, който е с жители над 30 хиляди. По този начин се постига една много по-добра ефективност на транспортната потребност в обслужването. Цените би било редно да поевтинеят, тъй като това ще предполага по-голяма ефективност на транспорта, т.е. по-пълни рейсове.
По отношение на превозите за собствена сметка, т.е. за това ограничение за автомобили над 12 тона да не се извършват. Такива превози ще могат да се извършват от предприятията. Няма да е необходимо да създават отделни юридически лица, а просто ще бъде необходимо да се регистрират като превозвачи. Т.е. под лиценз за обществен превоз на товари ще може да се извършват тези превози. Искам да кажа, че тези 12 тона също не са избрани случайно. Това е категория М-3 – товарни автомобили над 12 тона. С тези автомобили се извършват най-крупните превози. Тук целта изцяло е насочена към борбата със сивата икономика, а не с коректните и изрядни физически и юридически лица. Много голям процент от сивата икономика е съсредоточена точно в тези превози на собствена сметка, които реално не са превози за собствена сметка, а срещу заплащане. Примерът бих го дал веднага с тези 14800 такива автомобила, които са регистрирани на граждани-физически лица, а не на търговски субекти. Съгласете се, че един гражданин за лични нужди едва ли би ползвал такъв автомобил – 40 тона.
По отношение на 10 години за специализирани и случайни превози на деца и ученици, тук даваме едно определение какво е това превоз на деца и/или ученици, а именно това е предварително съставена група от деца или ученици, ако те са до 10 – с един придружител и ако групата е над 10 – минимум двама придружители. А по отношение на 10-те години, считаме, че така се подобрява безопасността и сигурността, защото към настоящия момент тези 10 години включват стандарта „Евро-3”, който е една доста сериозна гаранция за сигурност и безопасност, а тази категория пътници е най-важна и чувствителна по отношение на обществото.
Имаше един въпрос по отношение на тарифите за такситата – ако едно такси се наеме от една община, а отиде в друга, и в момента разпоредбите гласят, на това няма промяна, цената е от там, където се заражда превозът. Този таксиметров автомобил не може да вземе пътник от друга община. Той може да качва пътници само на територията, на която е регистриран и съответно целият превоз се извършва на тази цена. Благодаря ви.
Предс. Любен Татарски:
Колеги, чухме отговорите, които според мен, не бяха много пълни и изчерпателни. Има ли други въпроси и още мнения?
Стефан Дедев:
За таксиметровите превози споменахте, че цената е тази, където се заражда превозът. Това означава ли, че едно такси от Добрич, ако превози клиенти до София, няма право в София да качи клиенти за Добрич? Това означава да се върне празен. (И сега няма право.) Благодаря ви.
Емил Димитров:
Г-н Председател, колеги, първо моля да бъда извинен, че закъснях и може би не съм чул нещо от обясненията. Връщам се към 30-те хиляди жители и давам пример с избирателния ми район София-област. София-област има два града над 30 хиляди жители. Това са Самоков и Ботевград. При така създалата се обстановка, те ще ползват областната пътна схема. Това означава ли, че от Ихтиман или от Драгоман и Сливница не може да има автобуси директно до София, или едните трябва да минат през Самоков, а другите да минат през Ботевград за по-пряко – Годеч, Своге, Ботевград и оттам до София. Т.е. вместо 20 км. пътят да е 150 км.
Симеон Арнаудов:
Става въпрос за областна пътна карта и тази линия може да бъде директна до София. Или да има един град с 30 хиляди души население и може да е междинна спирка. Но това става областна транспортна схема и се утвърждава от областните управители. Не подлежи н утвърждаване от министерството.
Емил Димитров:
Въпросът ми беше от Ихтиман до София или от Сливница, ще има ли директен автобус до София.
Симеон Арнадудов:
Това не касае тези линии. Освен това, договорите няма да бъдат прекратявани. Всички линии ще се обслужват до изтичането им, като единственото нещо, което трябва да стане, е те да се приведат в съответствие с това републиканските да нямат градове под 30 хиляди жители, а областните да имат най-много един град с 30 хиляди жители. Така ще бъдат възможни абсолютно директни превози от всеки един град.
Предс. Любен Татарски:
Когато има два града в една област с население над 30 хиляди.
Симеон Арнаудов:
Само между тях си фактически. А те ще могат да имат директни превози до всеки друг, но до един от тях.
Кирил Гумнеров:
А когато става дума за малък град от една област, той може ли да се свързва с град над 30 хиляди жители извън тази област?
Симеон Арнаудов:
Да, директно ще може да го направи. Това ще бъде оказано в Наредба № 2. Само че няма да може да има втора спирка в град с над 30 хиляди души, за да не дублира републиканската. Ако мога образно да ви кажа с пример за едно метро. Едно метро винаги има основен лъч и всичките допълнителни се пресичат най-много в една точка с него, защото е безсмислено да го дублират по частите.
Емил Димитров:
Много бих желал всичко това много точно да се формулира в закона, защото остане ли на наредба?! Не подценявам това, което вие ще направите като наредба, но общо взето наредбите се готвят бавно и се опасявам, че ще създадем хаос. Така че е по-добре да формулираме всички тези казуси по-подробно в закона, за да е ясно. Това е моето мнение. Благодаря.
Предс. Любен Татарски:
И един може би последен въпрос от мен, ако в една област има два града над 30 хиляди жители, схемата между двата града от министъра ли се одобрява. Примерно, Казанлък - Стара Загора, или Димитровград-Хасково.
Симеон Арнаудов:
Съгласно предложеният проект да. Това е част от републиканската транспортна схема – между два града с над 30 хиляди души население.
Предс. Любен Татарски:
Колеги, чухме обясненията. Всеки си прави изводите. Заслужава адмирации желанието поне да се въведе някакъв ред, защото сегашното положение наистина не е нормално. Минават автобуси през 10 минути, всеки краде пътниците. Дали това е най-добрият вариант, е друг въпрос. Всеки от нас може да прецени.
Колеги, има ли още въпроси по законопроекта, който обсъждаме? Ако няма, ще го подложа на гласуване.
Колеги, който е „за” приемането на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, № 002-01-75, внесен от Министерския съвет, моля да гласува. Девет „за”.
Който е против приемането на законопроекта, моля да гласува. Няма против.
Който се въздържа, моля да гласува. Девет „въздържали се”.
Не се приема.
Колеги, докато изчакваме представителите на Министерството на регионалното развитие и благоустройството по втора точка, давам думата на г-н Благой Станчев да ни отправи една покана от Националното сдружение на общините. Заповядайте, г-н Станчев.
Благой Станчев:
Уважаеми народни представители,
Всички знаете „Денят на диалога”, който провеждаме всяка година в края на октомври или началото на ноември, тази година по решение на Управителния съвет на Сдружението решихме да го съчетаем в годишната среща на местните власти. На едно място се събират всички кметове и председатели на общински съвети – общинските ръководства, което тази година ще бъде в Албена от 13 до 15 октомври. Там ще се осъществи срещата и с централната изпълнителна власт. Очакваме на официалната церемония и Министър-председателя и половината Министерски съвет. А в последния ден – в петък, като сме се съобразили с това да не ви ангажираме във вашето работно време, фактически на 15 октомври е срещата с депутатите. Желанието ни е да обсъдим важни за нас въпроси – очаквания, свързани със законови промени. С удоволствие ще изслушаме и ваши предложения и ангажименти, които са насочени към подобряване условията на работа на местната власт.
Засега ние сме формулирани една-две теми: новият бюджет, разбира се и промени в Закона за местните данъци и такси с нашето искане част от данъка върху доходите на физическите лица да стане общински. Но сме отворени за предложения и от ваша страна. Г-н Татарски предложи една тема, която ще включим.
Имаме удоволствието да ви поканим основно на 15 октомври, но удоволствие за нас ще бъде, ако имате възможност и на 14 октомври да присъствате на официалната церемония, която е от 15:00 часа, в четвъртък и на официалната вечеря. Ще присъстват, както вече казах представители на правителството, посланици и други.
Молбата ми е предварително да заявите вашето участие – т.е. до 5-6 октомври да се направи един списък с депутатите, които ще присъстват на срещата на 15 октомври и на тези, които биха искали нощувка на 14 октомври, за да можем ние да реагираме с организационните въпроси.
Благодаря ви. Ще ви очакваме на Албена на 14 и 15 октомври 2010 г.
Предс. Любен Татарски:
Благодаря за поканата. Колеги, всеки който желае да присъства на тази среща може при г-жа Вергиния да направи заявка, за да могат да се ангажират места и да се създаде съответната организация.
Колеги, продължаваме със следващата точка от дневния ред.
По втора точка - Среща с министъра на регионалното развитие и благоустройството г-н Росен Плевнелиев и неговия екип.
Добре дошли г-н министър Плевнелиев, г-жо Заместник-министър.
Най-напред искам да ви благодаря, че уважихте нашата покана и да ви се извиня затова, че сме в такъв състав. Но всеки момент колегите ще дойдат. Направихме почивка, тъй като по-рано свършихме с точка първа от дневния ред.
Днешната среща, която организираме заедно с министър Плевнелиев с депутатите от нашата комисия, е по няколко основни точки, които сме обсъдили преди това и предполагам, че представляват интерес за всички нас. Те са свързани с големите проекти, които се изпълняват от министерството по оперативните програми „Транспорт”, „Регионално развитие”, по държавните инвестиционни заеми, по бюджета на министерството, а ако има и други въпроси, по които смятаме, че има нужда и възможност да използваме присъствието им да ги зададем и да получим информация.
Г-н Министър, срещата е информативна. Ще ви бъда благодарен да ни запознаете с това, което сме включили в предварителните обсъждания като теми за нашата среща. Заповядайте.
Росен Плевнелиев:
Благодаря на уважаемите членове на Комисията по регионална политика и местно самоуправление за предоставената възможност да сме днес с вас и да ви предоставим тази информация.
Всичко, което е свързано с бюджетните разчети на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за 2011 г. е в момента ориентировъчно, тъй като ние продължаваме преговорите с Министерството на финансите. Изключително важно е да бъдем днес с вас, защото считаме, че Комисията е платформа – партньор, чрез който ние можем успешно да защитаваме тези политики, за които се борим в министерството. Предоставили сме ви предварително част от разчетите, които да видите. Вече имаме една актуализирана версия. До мен е заместник-министър Лиляна Павлова, която отговаря по еврофондовете. Тя също ще може да ви даде актуални данни и да сподели с вас за нашите приоритети за следващата година къде искаме да бъдем. Тук е и финансовият директор на Министерството на регионалното развитие и благоустройството Маргарита Николова, която за която и цифра да я попитате, ще може съвсем конкретно и точно да ви разкаже.
Няколко генерални неща. Ще дам думата на г-жа Николова да ви каже как стоят нещата в момента. По политиките, по които ние работим, сме поискали едни сериозни суми от Министерството на финансите, така че когато видите големите разлики в числата между това, което ни дават в момента и това, което сме поискали, ще видите, че те с достатъчно драматични. Разбира се, трябва да е ясно, че ние сме се напънали да направим една програма максимум. Съзнаваме че сме в криза и съзнаваме, че сме част от екипа на правителството, което независимо дали е Министерството на финансите или Министерството на регионалното развитие – ние трябва да сме солидарни към икономическата ситуация на държавата и да приемем аргументите и на колегите от Министерството на финансите. От друга страна, бягаме от цифрите като такива и търсим съвсем конкретните аспекти – зад цифрите стоят човешки животи, проекти, общини и приоритети на държавата. Затова всичко, което днес ви даваме е облечено в приоритетите на министерството, като ще обясним за кое имаме и за кое нямаме средства, какво сме поискали и какво ни дават.
Истината е, ако мога с няколко думи да обясня ситуацията към момента, вие знаете, че нашето министерство беше едно от тези дисциплинирани министерства, които получиха 20% съкращение на бюджета. За 2010 г. трябваше да бъде 310 млн. лв. С наложените ограничения от министерството на финансите на нас ни бяха орязани 62 млн. лв. и финишираме на 248 млн. лв. За съжаление, тази тенденция ще се запази и за догодина. Т.е. Министерството на финансите стъпва на база 2010 г., определяйки лимитите за Министерството на регионалното развитие и благоустройството за 2011 г. Т.е. това, че ние бяхме дисциплинирани, това че казахме: да ще се съобразим със ситуацията за 2010 г., сега ни поставя на една база – да бъдем от тези с орязаните 20% от бюджета. Т.е. 2011 г. стъпва на базата на 2010 г.
Ние се постарахме много и това, което днес ще изложим тук пред вас, сме го изложили и пред експертите на няколко срещи в Министерството на финансите, за да разберат, че извън голите цифри режем на месо – излизат много неща, които създават проблеми. Бих дал един конкретен пример. Ако погледнете в миналото, ще видите, че тези 240 млн. лв., които се планират в момента в основния бюджет на министерството. Ние имаме две основни пера. Добре е да го разбираме това нещо, за да знаем, че в миналото Пътната агенция не беше към министерството. Пътната агенция беше с отделен бюджет. Тук е г-н Йотов, председател на Управителния съвет на Пътната агенция. В миналото Пътната агенция беше към Министерския съвет и беше като фонд в Министерството на финансите. Беше и част от Министерството на регионалното развитие и благоустройството в неговата 120 годишна история, за съжаление, местена насам-натам. Сега се върна там, където е била и където трябва да бъде. В бюджетите за 2008 г. и за 2009 г. вие ще видите, че бюджетът на министерството е бил в рамките на 70-85 млн. лв., защото просто Пътната агенция не е била вътре. Тя е имала отделно бюджет и във всяка от тези години е бил в порядъка на 400-500 млн. лв. Ако ги съберем двете заедно, ще видите, че в миналото Пътна агенция плюс МРРБ са разполагали с доста средства от бюджета, включително и такива, които са давани от излишъците. Но това вече е минало.
Основното, което искам да разберете, преди да дам думата на експертите е, че в момента Министерството на регионалното развитие и благоустройството е на 37 млн. лв. общо за всички политики на министерството извън пътния сектор. От тези 248 млн. лв., които са ни дадени, 210 или 211 млн. лв. са за пътната инфраструктура. Т.е. ние даваме всичко от себе си за пътната инфраструктура. Но все пак и министерството и Пътната агенция спрямо предишни години стоят от гледна точка на бюджетните средства, които се предоставя от бюджета директно по един драматично по-различен и по-негативен начин.
Това е основното, което исках да кажа, преди да влезем в детайли кои са политиките, с какви цифри те са облечени и за какво няма да имаме пари през 2011 г. Като минем през тези цифри, ще ви разкажем и за още няколко от основните приоритети по отношение на оперативната програма. Защото основният извод, който ние си вадим от цялото това упражнение с тоталния недостиг е, че това съвпада с възможностите и де факто ние нямаме друг шанс и трябва да форсираме тотално еврофондовете. Ние сме управляващ орган по Оперативна програма „Регионално развитие”.
А сега ще помоля г-жа Николова да каже конкретно по политики и цифри какво правим към момента. Пак отваряме скоба, че това е предварителен вариант и разчитаме на вашето разбиране и подкрепа, за да стигнем до край.
Маргарита Николова:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми членове на Комисията по регионална политика и местно самоуправление,
Аз мисля, че вие имате нашия материал? (Да.) Бюджетът на министерството за 2010 г. преди да бъде орязан е 310 млн. лв. и след орязване – 248 млн. лв. Както каза и министър Плевнелиев, това е базата, на която Министерството на финансите стъпват, за да ни направят бюджет за 2011 г. Спрямо нашите желание недостигат, т.е. ние сме поискали допълнително средства в размер почти двойно повече – 273 млн. лв. Т.е. този таван спрямо политиките и програмите, които сме подготвили, за да бъдат изпълнени на 100% не ни достигат 273 млн. лв. По отношение на държавните и социалните заеми, които са извън Закона за бюджета, те се обсъждат отделно, сме поискали 663 млн. лв. , а сме получили почти колкото миналата година – 226 млн. лв., или 436 млн. лв. имаме недостиг.
Както всички министерства,така и нашето министерство си е структурирало бюджета по политики и програми, съответно тези политики отговарят на приоритетите на правителството. Политиките са 6 на брой. Има и 16 програми. Тези средства, които са ни необходими, са разписани съответно в тези политики и програми. От самата таблица е видно, че най-много средства не достигат за Пътната агенция и за Агенцията по кадастър. Спрямо това, което са представили колегите за необходимо, при 211 млн. лв. отпуснати, 129 млн. лв. не им достигат. Това е първата таблица, в която в колона 4 е показан недостига. Там най-ясно се виждат. Политика четири – това е Програма 8. Всъщност, както вече казах, най-големият недостиг е в Пътната инфраструктура, съответно ВиК сектора, Агенцията по кадастър, Интегрирано планиране и концентрация на ресурсите и т.н. Това са най-големите цифри, които не намериха отражение, или г-н Дянков остана глух към нашите искания на този етап.
Росен Плевнелиев:
Вие виждате за някои съществени политики от компетенциите на министерството, примерно, по отношение на ВиК структурата сме в недостиг с 50 млн. лв. За Пътната агенция стана ясно, че ние можем да направим много повече от това, което ни се отпуска. Там недостигът е 129 млн. лв. По отношение на ВиК сектора, за да сме коректни към вас, да сме коректни и към българските граждани – с 5 млн. лв. за цялата република трудно можем да правим каквато и да била политика във ВиК сектора. Но в крайна сметка това е може би коректната позиция. Т.е. криза е. В криза трябва да се приватизира. Затова ние ще се опитаме всичко, което е подготвено, да го крепим, но с 5 млн. лв. и при недостиг с 50 млн. лв. няма как.
Същото се отношение на геозащитната дейност, където имаме изключително сериозен недостиг – с милион и 200 хиляди лева да се борите с всички свлачища на територията на държавата е абсурд. Казваме го, за да сте наясно, да сме коректни с вас. При положение, че само едно свачище във Варна, примерно, е 15 млн. лв. Знаете по пътищата на държавата колко проблеми със свлачищата имаме. Да не говорим за Оряхово, където един квартал отива към Дунава. За Русе, където е индустриалната зона и където има проблеми. От тази гледна точка – 1200000, т.е. за 2011 г. ние сме в драматичната ситуация и разбира се, сме коректни, за да го заявим това.
Вие можете много лесно по предложената ви таблица да се ориентирате с това къде са приоритетите и къде са най-големият недостиг.
Маргарита Николова:
След тази таблица са описани съответните политики и програми по-подробно и съответните средства за каква дейност няма да достигнат.
Аз мисля да обърна внимание на по-големите цифри. По отношение на кадастъра 34 млн. лв. недостигат за изработването на кадастрални карти и заснемането, както би трябвало да бъде, съгласно изискванията на Европейската комисия за цялата страна. Там има много сериозни проблеми по отношение на сградния фонд, където се съхраняват архивите.

Росен Плевнелиев:
Вие знаете, че в момента имаме покритие на 18% на територията на държавата с кадастрални карти. Дори и да кажем, че голяма част от територията на държавата не е чак толкова голям приоритет да се покрие с кадастрални карти – планини, и т.н. Не е никакъв проблем да се намерят пари – и Световна банка, и Европейска банка, и всички останали институции с удоволствие веднага, на секундата. Давам ви конкретен пример, защото ще стигнем до темата с ДИЗ-вете. Министерството на регионалното развитие и благоустройството е защитило най-много ДИЗ-ве. Между другото по всички тези политики вместо само да мрънкаме, че няма пари. Да няма пари. Ние сме в изключително тежка ситуация, но сме си направили труда да преговаряме с банки, да подготвим държавни инвестиционни заеми, да кандидатстваме. Ние казахме, че за борба със свлачищните процеси, ерозията, абразията в бюджета има 1213000 лв., но ние защитихме проект, преговаряхме с Немска банка за развитие за 80 млн. лв. Приотизирахме четири големи драми: Русе- Индустриалната зона, Русенски Лом, Силистра, където има много големи проблеми и пътят Варна-Бургас, където в зоната на Поморие има свлачищен процес и целият път може да отиде, дето се казва, в морето. Готови сме, защитихме го, Министерството на финансите ни подкрепиха, Немската банка е дала феноменални условия - гратисни периоди, ниски лихви. Работим изключително интензивно по това да имаме проекти. До тук добре. Ние можем през 2011 г. да усвоим със сигурност поне 20 млн. лв. за свлачища. Парите са на линия, но нямаме бюджет и не можем да ги усвоим. Защото всъщност дори и това, че имате пари, не ви спасява в тежката ситуация, при която поемате разход, произвеждате разход. Произвеждайки разход, това автоматически отива в дефицита на държавата при наличието на ниски приходи. Ние се въртим именно в този затворен кръг. Ние можем да направим 300 млн. лв. отгоре в пътищата – имаме ги договорите, имаме ги пътищата, държавни инвестиционни заеми, Световната банка и други дават пари. По същия начин Немската банка за развитие. По същия начин за язовирите. Ние имаме договор със Световната банка и там също можем спокойно да напреднем много бързо.
Въпросът е, че когато виждате тези цифри, не ги разбирайте само като пари, а ги разбирайте като бюджет. Т.е. това е рамката ,която ни е дадена на нас за разходи и не можем да мръднем от нея нагоре.
За ДИЗ можем да направим 663 млн. лв. Получаваме бюджет от 226 млн. лв. и трябва да влезем в него с всички тези неща – и с язовирите, и с пътищата, и със свлачищата, и с мастер-плановете на цялата територия на държавата. Именно разчитаме на вас. Ние ще ви кажем как. Ние ще подредим целия този пъзел, за да бъдем коректни към вас. Но трябва да се разбира, че това е голямата драма – пари има, бюджет за разходи няма.

Предс. Любен Татарски:
А има ли възможни решения?
Росен Плевнелиев:
Единственото решение, г-н Председател, е да се приоритизира на национално ниво, както ние го правим в министерството. Когато аз ви казвам, че за ВиК сектора ще дадем за цялата територия на страна 5.5 млн. лв. Това е нашето планиране, което ние имаме, означава, че в Министерството на регионалното развитие и благоустройството месеци наред са работили експерти, за да видим кои са приоритетите, как можем да подредим проект по проект, но ние казваме, че приоритетът е пътният сектор. Вие виждате, че от 248 млн. лв. 211 млн. лв. отиват за пътния сектор. Обаче, ако трябва да съм честен, тези 211 млн. лв. да си дадем сметка, че всъщност те са всичко. При положение, че само текущи ремонти и поддръжка 2007 г. и 2008 г. е бил с по 398 млн. лв. и 428 млн. лв., а сега ние текущи ремонти и поддръжка ще го свалим на нива около 100 млн. лв. Зимното поддържане, както и да го мислите, каквото и да го правите, 35 млн. лв. Снегът трябва да се чисти. Темата с аварийното също стои на дневен ред, когато някой се блъсне, ние трябва да възстановяваме мантинели и т.н. – още 15 млн. лв., това е минималната статистика. Станаха 50 млн. лв. и оттам нататък за всичко останало, не само пълнене на дупки, става въпрос и за много други процедури, за които г-н Йотов може да разкаже, ние ще имаме около 50 млн. лв., при положение, че 2007 и 2008 г. е имало от порядъка на само за тази операция над 200 млн. лв. А всъщност твърдим, че това вече е приоритезирано. Т.е. от 248 млн. лв. 211 млн. лв. даваме за пътища. Надяваме се, да ни разбирате много коректно всъщност каква е ситуацията и затова ви даваме всички цифри.
Друг е въпросът и отговарям с едно изречение на вашия въпрос. Ако на национално ниво, ако с дебат в парламента или по някакъв друг начин наистина се фиксират приоритети и се каже: за това ще има, а за това – няма да има, и тогава да се търси вариант. Защото иначе логиката на Министерството на финансите е много ясна. Тя по някакъв начин е коректна. Тъй като цяла Европа вече се фиксира върху изключително високите разходи и дефицити, произведени от западноевропейските държави. Със сигурност знаете, че не само държави като Гърция с дефицит 13%, но Англия тихо мълком си произведе дефицит от 13.6%, който е по-висок от този на Гърция. Франция е с дефицит от 8.5%, Полша е с дефицит от 8%, Германия е с дефицит от 7.1%. В цялата тази ситуация има само 5 държави от 27, които имат дефицит под 3%.
Проблемът на България е, че от 2013 г. от информацията, с която ние разполагаме, ще бъде невъзможно за малка държава като България да произведе по-голям дефицит от 3%. Разбира се, министърът на финансите може да даде много повече аргументи. Предвиждат се жестоки санкции, включително замразяване на еврофондове, спиране на еврофондове. Темата за финансовата дисциплина става топ приоритет. Който харчил, харчил! Сега финансовата дисциплина се мери по това какво може да си позволите. Министерството на финансите по целия свят го смята много елементарно – приходи, плюс 3% дефицит = на разходи. А тези разходи как се разпределят надолу по политики и приоритети, е именно въпрос на приоритезиране. Това е истината за бюджета за 2011 г. Колкото са приходите на държавата плюс 3% дефицит. Ако могат да се вдигнат приходите, това е шанс за правене на политики. Към момента те предвиждат, че приходите ще са 24 млрд. лв. плюс 3%.
Вървим напред с някои от по-сериозните казуси, които ние имаме.
Маргарита Николова:
Да продължа с това, което каза г-н Плевнелиев, че по отношение на неразплатените средства, които бяха наследство от Пътната агенция в МРРБ, това оказа голямо влияние по изпълнението на ДИЗ. Ние в началото на 2010 г. сме заплатили ДИЗ, който е извършен до средата на 2009 г. – около 60 млн. лв. Т.е. цялата инвестиционна програма на Пътната агенция и от части на министерството, ние имаме същите проблеми. Тя върви нарушена от 2009 г. През 2010 г. съответно имаш разходен таван, който не можеш да го минеш и една част, която беше предвидено да се свърши 2010 г. и беше разчетена реално срещу предвидени средства, се платиха разходи за 2009 г. и един вид и 2011 г. ще бъде същото. Т.е. дейности, предвидени да се извършват 2010 г. поради липса на финансиране ще бъдат извършени 2011 г.
Росен Плевнелиев:
Вие знаете, че когато ние поехме отговорността за министерството, констатирахме, и това беше още на първите пресконференции на министерството, че във време на криза вместо да се води отговорна фискална политика и макроикономическа политика, специално в нашето министерство бяха подписани договори буквално от януари до юли 2009 г. за около над 350-400 млн. лв. само за тези седем месеца. Като добавите, че това министерство работи по договори, някои от тях са 20 годишни – започнати язовири, спирали ги, няма лош Нормално е да има и дългосрочни договори. Но ние обръщаме изцяло политиката. Вие го знаете това много добре. Темата финансова необезпеченост седи като дамоклев меч върху всички служители в министерството, включително и върху самия министър и ние не можем да си позволим, тъй като Брюксел ни наблюдава много внимателно, по никакъв начин да не допуснем да има неясноти около поетите ангажименти от министерството. Променя се целият начин, по който се калкулират ангажиментите на държавата. Защото досега се счита, че ако подпишете един 12 годишен договор, дали сте аванс. Давам пример със свлачище Сарафово. 40 млн. лв., платили 3 млн. лв. аванс, осигурени 3 млн. лв. Това е един финансово обезпечен договор може би да годината, в която е платен авансът. Оттам нататък? По-важното е, че все пак държавата осчетоводява, тъй като е считала, че би могла в един момент да го прекрати и да го отложи. Докато сега по новите правила в Брюксел, вие осчетоводявате поетите ангажименти. Поетият ангажимент е за 40 млн. лв. Платили сте 3 млн. лв. аванс, но ангажиментът е 40 млн. лв. Това означава, че Министерството на финансите се сблъска с голямата драма – всички тези договори, включително и на юруш подписани, имало е може би друга логика. Може би логиката е била, че точно във време на криза вие трябва да ускорите изпълнението на договорите. Т.е. ударно в нашето министерство са подготвени и подписани договори, но дали ще има пари, дали няма да има пари. Може би идеята е била, че те просто искат да налеят пари. Друг е въпросът откъде ще дойдат тези пари. Няма да гледаме повече в миналото. Проблемът е, че всички тези договори или трябва да се спрат, или трябва да се замразят, но понятието „замразен договор” практически се оказа, че не стои изобщо на дневен ред. Защото замразен, но той пак трябва да е финансово обезпечен. А на това отгоре, ако бъдат осчетоводени в пълната си цялост, водят до тези допълнителни дефицити от 2 млрд. лв., за които толкова се спореше.
През миналата година ние ревизирахме тотално всичко и доведохме, примерно ВиК, при подписани договори за над 200 млн. лв. до едни разумни граници, които ние бихме могли да си позволим от договори, които са важни, но въпреки това те през следващите 2-3 години няма да можем да изпълним. Веднага още през 2011 г. ще възлагаме по-малко, възлагаме приоритетно. Знаете, през миналата година в най-голямата драма приключихме с Ямбол, който беше с един тласкател и оставяше всеки втори ден градът без вода. Т.е. каквото и да се спира, винаги има такива казуси, които са неотложни.
С две думи. Това за нас е един еднократен период, така както ние виждаме, в който се променят правилата за финансова дисциплина, променят се правилата за отговорност на служителите, променят се вътрешните правила. Не е възможно, примерно, един контрольор в едно министерство да разреши подписването на договори за 300 млн. лв. при положение, че ги няма в бюджета. Всичко това е променено, но трябва да се изчисти във времето. И разбира се, вече осчетоводено, води до тези допълнителни дефицити, които създават проблеми на Министерството на финансите. Затова ние страдаме през 2010 г., защото през 2009 г. вие не можете строителите да ги затворите по цялата територия на страната, като кажем стоп, докато се види какво е подписано, какво ще можем да си позволим. Затова те продължиха да строят и сега разплащаме през 2010 г. нещо за 2009 г.
Считаме, че поставяме нещата на съвсем нова основа. Всичките цифри на масата, зад тях конкретни проекти, конкретни поименни списъци и всяка промяна води до промяна в поименния списък и трябва да се регистрира в Министерството на финансите. Но 2009 и 2010 г. са преходни години, за да го разберем от тази гледна точка.
Предс. Любен Татарски:
Всичко, което казвате, г-н Министър, е доста тревожно и трябва да видим с какво ние можем да сме полезни така, че Министерството да изпълни своята програма минимум, след като направите тези приоритети и приоритезацията и ни запознаете с нея в рамките на гласуванията на бюджета и доколкото можем да повлияем. Но очевидно това е базата, на която ще се подготвя бюджета за следващата година, а и може би и занапред ще се работи. Въпросът е какво правим при тези условия. Защото пари няма да има за всичко, което искаме да правим, но какво по-напред и как.
Росен Плевнелиев:
Това, което ние предлагаме, г-н Председател, е освен конкретните цифри, които ви предоставяме, ние ще ви дадем и конкретните списъци, които стоят зад тях. Т.е. за да се види ние наистина какво, как и защо го приоритезираме, за да се види логиката на нещата – защо е приоритетно и защо не е приоритетно. Това е базата, на която стъпваме, за да програмираме 2011 г.
Разбира се, ние имаме и тригодишна програма, която също сме изготвили.
Оттам нататък вече въпросът е в това, че ние няма да можем ад си позволим, когато Законът за бюджета мине, да излизаме извън рамките на това, което ни е зададено. Знаете много добре и мога да го потвърдя, защото ние вече имаме конкретните факти, че примерно, в миналото Пътната агенция си е позволявала да дава по 100-200 млн. лв. и всяка година финишира със 100-200 млн. лв. накрая на годината и отива при министъра на финансите, за да се моли за 100-200 млн. лв. Статистиката показва, че са около 200 млн. лв. всяка година. За съжаление, ние няма да можем да си позволим това. Т.е. това също е една инерция, която е от 10 години. Всяка година, независимо дали ви дава или не бюджетът, вие може да си позволите да излезете на 200 млн. лв. минимум – в Пътната агенция доказано, а следващата година по някакъв начин ще се оправите. А ако министърът на финансите ви даде на 15 декември, защото има голям излишък, още по-добре. Ние вече съзнаваме, че първо, няма да има излишък, много министерствата са на опашката, ситуацията е драматична, всички се борят за един много рестриктивен ресурс и второ, дълбоко съзнаваме, че вече тази система по този начин не може да работи. Т.е. ние можем само да дадем цифрите, да дадем проектите и да ви кажем, ако това е бюджетът, това ще правим. Ще ви предоставим и списъците. Оттам нататък ако се преборим за повече със съвместни усилия по някои от политиките, моментално ще допълним със съответните проекти. Но каквото мине през бюджета, през парламента, нито лев отгоре не можем да произведем като разход, защото ще се притесняваме, че някой ден – знаете темата с финансово необезпечените договори.
Николай Пехливанов:
Един въпрос, ако мога да задам. Колко е бюджетът на министерството, като изключим Пътната агенция?
Росен Плевнелиев:
37 млн. лв.
Николай Пехливанов:
37 млн. лв., от които имате 10 млн. лв. за геодезия и кадастър. Горе-долу 1/3. Аз мисля, че може би там трябва да търсите някакво решение.
Публично-частно партньорство?
И още един въпрос. По Програма 3. „Устройствено планиране на територията” гледам, че няма да имате недостиг. Това означава ли, че ще започнете националната устройствена схема. Включена ли е в разходната част? Благодаря.
Росен Плевнелиев:
Изключително важни въпроси поставихте. Аз Ви благодаря. Те са и много задълбочени. Изискват може би и малък дебат.
Примерно, по отношение на кадастъра. Кадастъра носи приходи около 17 млн. лв. на година по информацията, с която аз разполагам. Ще получи 10 млн. лв.
Ако погледнете, може би Министерството на регионалното развитие и благоустройството е може би единственото министерство, след Министерството на финансите, разбира се, което всъщност носи по-голям приход на държавата, отколкото да получава. Примерно, от винетките тази година сигурно ще сме по-добре отколкото през всички други години. От плажовете имаме 18% увеличение на приходите – 2009 г. са били 8.5 млн. лв., а сега ще бъдат над 10 млн. лв. Същото е и по отношение на концесиите. Същото се отнася и по отношение на Агенцията за кадастър, която е на около 17 млн. лв. Ако погледнете всички приходни пера на Министерството на регионалното развитие и благоустройството са някъде около 285 млн. лв., а получаваме 248 млн. лв.
Конкретно на въпроса за кадастъра. Има една идея, която ни беше подхвърлена по време на преговорите с Министерството на финансите. Те ни предложиха, ако примерно кадастърът се отдели като самостоятелно търговско дружество, той би могъл да разполага с приходите си от 17 млн. лв. Истината е, че кадастърът поиска освен тези 10 млн. лв., които са текущи, той има агенции в цялата държава – предоставя услуги на 7 милиона българи, но истината е, че той може и трябва да произведе кадастрални карти, от които той ще вади по-големи приходи. Ние ще можем сега с 2-3 милиона да разплатим някои от най-актуалните, но и най-приходоносни кадастрални карти, примерно, тези на София (за три квартала). Въртим се в затворен кръг от тази гледна точка. Т.е. ако можем да инвестираме в кадастрални карти ще си увеличим приходите. Ако нямаме бюджет, за да инвестираме в замерване и кадастрални карти, не можем да си увеличим приходите.
Ако направим тази реформа, единият вариант, казвам го откровено, би могло да разполага с тези 17 млн. лв., но пък тогава няма да има по-голямата перспектива. А ние бяхме поискали и можем да усвоим още 30 млн. лв., при които, защото землемерите са готови, тук има друга драма, че те имат качествени хора, мерили са, но проблемът е, че ние не можем да им възлагаме, следователно там ще се освободят качествени хора. Ако форсираме нещата, можем да увеличим приходите. Това е един вариант и ви благодаря за въпроса.
Другият въпрос, който поставихте от гледна точка на устройственото планиране, ние планираме в момента по оперативна програма „Регионално развитие”. По този въпрос може би заместник-министър Павлова ще ви каже няколко изречения.
Лиляна Павлова:
Дейността в сектор „Еврофондове” които управлява министерството, също е много динамична и активна. За да премина може би по-плавно към темата, в рамките на следващата година с Бюджет-2011 сме заявили значителен ресурс към Министерството на финансите за осигуряване на финансиране и съфинансиране, както по оперативна програма, така и за довършване на проектите по ИСПА така и най-вече за реалното изпълнение на всички програми – 11 на брой, които имаме за териториално сътрудничество и за трансгранично сътрудничество.
Предвид на това, че през последната година положихме много усилия не само да опростим процедурите, да ги съкратим, да ги усъвършенстваме, да ги подобрим и те вече дават значителен резултат в това, тъй като към днешна дата успяхме над 45% от програмата – 1.400 млн. лв. успяхме да договорим от Оперативна програма, факт, с който сме изключително горди, тъй като за тази изминала година успяхме над 900 млн. да сключим договори. Успяхме да повишим и плащанията, стартирайки точно по това време миналата година от 27 млн. лв. към днешна дата вече са 208. Имаме амбициозната цел до края на годината поне 150 млн. лв. да разплатим. Именно защото успяхме да оптимизираме процедурите и да ги ускорим и опростим така, че нещата да се въртят по-бързо.
За следващата година сме заложили за Оперативна програма „Регионално развитие” да разплатим 950 млн. лв. Това е една изключително амбициозна цел и задача. Министерството на финансите не ни вярва и е заложило само 590 млн. лв. 590 млн. лв. по наши разчети няма да ни стигнат не само, защото сме много амбициозни и защото имаме някакви свръх очаквания, а предвид повишените аванси, които имаме възможност да даваме – 35%, както за АПИ, така и за всички общини. Тези аванси ще глътнат голям ресурс, който докато не се реализира във фактически междинни плащания към изпълнители, които да можем да сертифицираме и да получим възстановени от Европейската комисия, този ресурс ще бъде блокиран. Така че това е един много важен въпрос, който предстои сега да се обсъжда в рамките на бюджетната процедура, когато гледаме и бюджета, тъй като повишаването на авансите е много добро от гледна точка и за българската икономика – да подпомогне общини и бенефициенти, но от друга страна, това блокира ресурс, който очевидно Министерството на финансите няма, тъй като от заявените средства именно тази разлика, с която ни е намален между 950 – нашето заявено, и реално дадено 590 млн. лв., този буфер са именно тези аванси, които ние ще разплатим и Европейската комисия няма да ни възстанови. Този буфер е много важен, според мен, именно за да задвижим изпълнението на проектите и бенефициентите да имат наличен оборотен ресурс, с който да разплащат. Това е много важна тема и задача.
По отношение на заложените средства, които имаме за териториалните програми, добрата новина тук е, за които знаете, тъй като много пъти сме коментирали тази тема, вие знаете, че в началото на годината нямаше съфинансиране. След актуализацията на „Бюджет 2010” през юли получихме съфинансиране и за следващата година бяхме информирани, че е заложен бюджет за съфинансиране на тези програми, така че се надявам през следващата година по друг начин да реализираме програмите.
Възползвам се от момента да се обърна към вас като водеща Комисия именно по тези въпроси предстоят ратификации до края на годината на голяма част от меморандумите. Имаме два внесени при вас, а именно за Черноморската програма и за ИНТЕРРЕГ- ІVС”. Вече министър Плевнелиев подписа програмата за трансгранично сътрудничество с Македония, която също ще бъде внесена при вас за ратификация. Предстои подписването на България-Турция и България-Сърбия, и двете двустранни програми, които през октомври също ще дойдат за ратификация. Така че ще разчитаме на вашето съдействие за тяхното по-бързо ратифициране, за да можем реално, тъй като ние паралелно с това оценяваме подадени проекти, за да можем от месец ноември да сключим договори и да започне реалното разплащане с бенефициенти по тези програми.
Това е в общи линии с трансграничното сътрудничество.
Използвам случая да кажа, че получихме положителна оценка на съответствието на системите и по България-Румъния и по България-Турция, което е добрата новина за нас. Изключително сме горди от постижението. Защото други страни членки, които работят също по двустранни програми все още нямат положителни оценки на съответствие. Макар и късно – 2010 г., ние ги получихме, но се оказа, че по-скоро сме сред първенците, а не сред изоставащите, за което сме щастливи. В момента имаме одити и по останалите програми, които са с Македония, Сърбия и Турция, така че очакваме до края на годината и там да имаме положителни оценки на съответствие. Това е амбициозната ни цел.
По отношение на оперативна програма именно в рамките на ограничения бюджет за следващата година това, което предстои, е изключително голям обем от договори и голям обем от средства, които да инвестираме от оперативната програма. В момента тече оценка на проекти по образователна инфраструктура за енергийна ефективност. Предстои до края на м. октомври да излязат резултатите от тази оценка и през ноември да сключим реално договори за 105 млн. лв. за мерки за енергийна ефективност в образователната инфраструктура.
До края на месеца ще излязат резултатите от първите проекти, които са подадени за туристически атракции, които са на стойност около 80 млн. лв. Междувременно отворихме покана за кандидатстване за 170 млн. лв. наличен ресурс за туристически атракции на територията на цялата страна. Очакваме активността на общините. Мисля, че има голям интерес и очакваме голям обем от проекти за тези 170 млн. лв. Бих казала, че интересът е голям, независимо от кризата, независимо от лимитираните общински бюджети. Подадените проекти, да кажем за енергийна ефективност, за които имаме 105 млн. лв., те ще стигнат за около 20-30 проекта, а подадените проекти са 150. Бих искала да кажа, че в нашата оперативна програма по-скоро страдаме от липса на ресурс, за да го инвестираме в определени сектори, отколкото да страдаме от липса на проектни предложения.
Друг много важен приоритет, който развиваме, това е градският транспорт. Проектът за Бургас вече е подаден за одобрение. Средствата са 50 млн. евро. До края на годината очакваме облигационна форма за градския транспорт за София за 50 млн. евро. Отделно имаме 110 млн. евро наличен ресурс за останалите големи градове на територията за страната да подготвят проекти за градски транспорт, които да финансираме – подобряване на градския транспорт във всички 7 големи града на България.
Една много актуална през последните дни тема е здравеопазване. В нашата оперативна програма имаме почти 290 млн. лв. За здравеопазване. От тях 147 млн. са за Министерството на здравеопазването като конкретен бенефициент за държавни болници и 140 млн. имаме за общински болници. В началото на септември Министерският съвет прие промяна в Националната концепция за преструктуриране на болничната помощ. С тези промени ни се дава възможност да процедираме към изготвяне на насоки за кандидатстване за общинските болници. Надяваме се през октомври да публикуваме проекта на насоки, за да имаме широка дискусия и обратна връзка и от общините и като цяло от всички заинтересовани институции относно критериите за кандидатстване, обхвата на това финансиране, като общинските болници, които ще могат да кандидатстват за това финансиране са само тези, които са включени като анекси и са част от списъка в приложенията към Концепцията за преструктуриране на болничната помощ. За държавните болници – за тези 147 млн., които през последно време са много актуална тема, очакваме до 30 септември Министерството на здравеопазването да преработи своята средно-срочна рамкова програма и своите проектни фишове и да кандидатства с проекти за държавни болници, като съгласно концепцията ще се финансират държавни болници само в сектор онкология. Всъщност ще закупуваме високотехнологично или специализирано медицинско оборудване за онкология – диагностика и лечение, онкологични заболявания, ремонт и реконструкция на самата част от сградата, където това оборудване ще бъде инвестирано. Всички проекти, които колегите от здравеопазването не успеят да подадат до края на септември, ние ще им дадем възможност – ще им удължим срока до края на месец януари, следващата година, да ги подадат и с това да кандидатстват за целия наличен ресурс.
Това е в общи линии от мен. Аз мога още много да говоря. Но може би е по-добре да ви оставя възможност за въпроси.
Росен Плевнелиев:
Само още веднъж да уточним цифрите – това, което имаме до настоящия момент от Министерството на финансите дадено. Както г-жа Павлова каза, 590 млн. лв. са ни потвърдили по Оперативна програма „Регионално развитие” за 2011 г. Ние можем да направи 950 млн. лв.
По програма ИСПА – 20 млн. лв.
По ТДС „Външни граници” – 38 млн. лв.
По ТДС „Вътрешни граници” – 18 млн. лв.
Лиляна Павлова:
Те са достатъчни да осигурим националното съфинансиране. Това са лимити за разходи.
Предс. Любен Татарски:
Независимо колко проекта са одобрени и изпълнени, само това ще се плати? (Да.)
Лиляна Павлова:
Всъщност това е моето притеснение, че тези 550 млн. лв. Ще ни стигнат, ако не дадем всички увеличени аванси на всички бенефициенти. Защото в момента, ако всички общини си поискат до 35% аванс, както имат право и възможност, те ще изчерпат целия ресурс и след това ние нямаме да имаме ресурс.
Предс. Любен Татарски:
Едно предимство. Тези общини, които предложат или поискат по-малък аванс, да са с приоритет.

Лиляна Павлова:
Май сега ще трябва да не даваме на общините аванс.
Любомир Иванов:
С малкото пари, с които се разполага, се гарантират плащания на точни моменти и периоди, когато са договорирани, аз смятам, че фирмите биха могли да се включат и по този начин да ви облекчат. Защото аз съм чул, че има фирми, които имат ресурс и без аванс да започнат обекта и имат ресурс да го свършат.
Лиляна Павлова:
Абсолютно съм съгласна и е безспорен факт, че там където фирмите са предложили и договорът е сключен без аванс, ние няма да даваме аванс и тогава е много лесно. Те дават искане за междинно плащане. Именно този ръст на плащанията, който бележим в последните месеци, защото променихме и опростихме процедурата. Изключително бързо одобряваме плащанията. В момента, в който ги одобрим, ние на следващия ден сме ги и платили. Именно поради това се получава доста добър оборот на средства и това е възможна опция. Но това е въпрос и решение на бенефициента, съответно на кмета или в случая на …. Още на етап сключване на договора да предвидят какъв да е аванса и колко да е голям, именно за да не се хвърлим на големи аванси, които да блокират и да нямаме добър оборот на средства. Затова по-скоро е въпрос на добро управление на ресурса.
Предс. Любен Татарски:
Например, Благоевград няма нито един линеен метър ново строителство на пътища тази, а като гледам и следващата година е така. И сигурно не е така само в Благоевград. Има основни пътища от републиканската пътна мрежа, по които не може да се мине. Например, до Велинград.
Росен Плевнелиев:
Г-н Председател, така е. Ще ви дам информация и ще ви обясня също така какви са възможностите.
От една страна, ако погледнете малко по-дългосрочно на нещата, примерно, ДИЗ по които министерството работи, са общо за над 705 млн. евро. Т.е. ние с Европейската инвестиционна банка наистина имаме възможност да направим много неща. Към момента подписаните договори не са за цялата сума. Те са за около 500 млн. лв., т.е. около 250 млн. евро. Т.е. имаме възможност да стартираме нови процедури. Виждате, че при възможност да усвоим по държавни инвестиционни заеми през 2011 г. Само по подписаните договори, без да стартираме нови процедури, които спокойно можем да направим.
Използвам случая да кажа, че в Пътната агенция в последната една година са произведени над 150 процедури, буквално всеки ден. И по Оперативно програма „Регионално развитие” и по „Транспорт” и по темата „Текущи ремонти и поддръжки” бяхме оставени с изтичащи договори по цялата територия на страната. Сега правим нови и се стараем изключително много. Но истината е, че ние можем да стартираме нови процедури, имаме финансовата рамка с Европейската инвестиционна банка, можем да слагаме проекти, да махаме проекти, но за съжаление, виждате, че там държавните инвестиционни заеми са втори приоритет. Първи приоритет са оперативните програми.
За оперативните програми искам да кажа няколко неща, които са съществени. Вие виждате цифрите в Оперативна програма „Регионално развитие”. Ние дадохме всичко от себе си. Реформирахме цялата програма, може би единствената програма, която плаща бързо, плаща всяка седмица, плаща в рамките не повече от месец, с много по-малко подписи, отколкото другите. Но ние сме най-трудната програма. За разлика от Оперативна програма „Транспорт”, където има 10 проекта за 2 милиарда, тук има хиляди бенефициенти, проекти, проектчета, детски градини и за всяко едно нещо трябва да се внимава. Екипът стартира на много високи обороти. Ако погледнете скоростта, ще видите, че при 27 млн. разплатени за 2.5 години, ние си бяхме поставили целта да разплатим 200 млн. и това беше една много висока цел за нас. Ние не вярвахме, че ще я постигнем. Преди няколко месеца направихме една пресконференция и казахме, че ако ние направим 200 млн., а виждате, че дотолкова са засилени нещата, дотолкова са ускорени. И тук не само, че механизмите са заработили в министерството, плаща се добре, но и общините могат. Ние вече имаме много проекти, които няма да можем да изпълним. Т.е. вече ние създаваме една база данни от проекти, които ще отлежават и които могат по всякакви други начини да бъдат направени. Темата тук е, че ние заложихме 200 млн., ако постигнем 350 млн., това ще е феноменално постижение. 27 млн. за две години и половина, а 350 млн. – за година и половина. Но следващата година, като сте набрали тази скорост?!
Искам да ви кажа нещо от кухнята за това, което получихме като информация от нашите колеги от Брюксел за България и Румъния. Кривата за България е вече доста по-добра от кривата на Румъния. Т.е. България е набрала скорост. Ако Румъния има някаква степен на усвояване, което е имала преди една година и сега го е добавила, България в последната една година е изключително ускорила скоростта. Нашата крива вече експоненциално води до доста по-голям успех, отколкото това, което би могло да се очаква, което се вижда и от конкретните цифри, които ние днес ви дадохме. Ние можем да разплатим 950 млн. лв. в рамките на 2011 г., разбира се, ако плащаме по 35% аванс. Но защо да не плащаме по 35% аванс? Не е ли това отговорната политика да налеете сега веднага пари, колкото може повече в общините. Ако не можем да налеем тези 950 млн. лв. ние ще намерим начин в рамките на тези 590 млн. лв. да влязат. По отношение на договарянето лимити нямаме.
И нещо важно. След като оперативната програма е набрала скорост, ние можем в рамките на няколко месеца да се застопорим на нива, които са далече над средно европейските специално по Оперативна програма „Регионално развитие”. Тук пак донякъде е въпрос на приоретизиране отново. Ако можете да направите 950 млн. лв., а имате 600 млн. лв. значи вече имате някаква рестрикция.
По същия начин в пътищата. Ако можем да направим 500 млн. лв. по ДИЗ, а ви дават 200 млн. лв., значи това е рестрикция.
Сега да отговоря конкретно на вашия въпрос. Извинете, че бях малко по-подробен, но считам, че цифрите бяха важни.
В хода на планираните 502 млн. лв. по Оперативна програма „Регионално развитие” за пътища, ние забелязахме, че процедурите водят по начина по който са организирани, до сериозно намаление на цената. Вие видяхте, че на „Тракия” ние освободихме ресурс от 100 млн. евро под бюджета, който беше 350 млн. евро – „Тракия” струва 250 млн. евро към момента. По същия начин Оперативна програма „Регионално развитие” ние освободихме ресурс и в рамките на първите търгове се освободиха 50 млн., където ние вкарахме моментално най-голямата тапа на България към момента, това е софийският околовръстен път от Симеоновско шосе до Младост ІV. Оттам нататък ние тепърва правим търгове. Вървят тръжни процедури. Вярно е, че тези отсечки са планирани 2005-2006 г. Това са първите, които стартираха 2007 г., бяха спрени покрай скандала „Батко-братко” с писмото от Европейската комисия февруари 2008 г., сега отново размразени, тръгнали и вече правим първи копки всеки втори ден. Но ще има икономии. В рамките на тези икономии Пътна агенция е изготвила един списък за това, което можем да изтръскаме от прашните чували на пътните агенции по регионите, в страната, от областните управления, от областните управители каква готовност те имат и докъде. Направили сме една работна група към министъра на регионалното развитие и благоустройството. Аз отправям предложение към Комисията да има и представители на Комисията по регионална политика и местно самоуправление, за да може в рамките на тези икономии да се приоритезира по един абсолютно обективен принцип. Защото Вие казвате, че в Благоевград няма нито един път, но от резерва през 2008 г. Кърджали е получил 10 пъти повече, отколкото София – на 15 декември 2008 г. Какви са били приоритетите тогава е съвсем друга тема. Това не го коментираме. Ако има варианти още по-обективен да стане процесът, сме готови пред вас. Това е първият резерв по Оперативна програма „Регионално развитие” – един обективен механизъм за вкарване на допълнителни отсечки поради икономии.
Вторият механизъм е Оперативна програма „Транспорт”. Икономиите от 100 млн. евро, от една страна ни създават проблем, г-н Председател, защото Брюксел е изключително притеснен от ниската степен на усвояемост по оперативна програма „Транспорт”. И тъкмо както очаквахме сега „Тракия” – тотален приоритет, ще усвоим 350 млн. евро, да, но ние сме 100 млн. под бюджета, което е страхотен резултат и освобождава ресурс от 100 млн. евро.
В Оперативна програма „Транспорт” сме направили списък от допълнителни проекти. Това го изисква и Брюксел. За съжаление, не е правен досега така наречения принцип на презастраховане – 40% над бюджета. Ако имаме бюджет над 1 милиард евро за пътища по Оперативна програма „Транспорт” ние работим по 1.4, но там, за съжаление, не можем да работим по пътища ІІ и ІІІ клас. Това, което сме сложили там поради тази икономия е София-Калотина. Считаме, че това ще е най-голямата тапа на Европа в един момент, защото всички 2.5 милиона коли турски гастербайтери всички ще се забият в Калотина. Знаете какво ще се случи по-нататък. Самият проект София-Калотина се оценява на около 350 млн. евро. Направена е работна група. Там се работи усилено от три министерства, за да се направи екшън-план за този проект да се случи още в 2007-2013 г. Той е разделен на четири лота. Обхваща участъка София-Калотина – 48 км., северната тангента на София. Защото абсолютно целият транзитен трафик в момента влиза в този град и го блокира отвсякъде. Оттам нататък директните връзки към „Тракия” и към „Хемус”. Министър-председателят назначи работна група. Тя се председателства от заместник-министър Прегьов и главния архитект на София – г-н Диков. Даден им е срок от министър-председателя до края на септември да огледат всички аспекти на този проект и да направят екшън-план, т.е. план за действие какво би могло да се случи. Към момента това, което мога да кажа, че за да бъдем максимално гъвкави, ще бъде разделен на четири или пет лота, спрямо степента. Защото там България поема един проект, който нито има готови проекта, нито има оценка на въздействие, нито има отчуждение, нито има „жив дявол” да го вкара в 2007-2013 г. в Оперативна програма „Транспорт”, което означава, че всеки ден е важен. Изключително тежко е, но ще се опитаме да се справим.
Лиляна Павлова:
Само още едно допълнение, което пропуснах да кажа. Това е нещо, за което ще разчитаме много на вашето съдействие, тъй като трябва да го реализираме в максимално кратки срокове. Това е създаването на холдинговия фонд „Джесика”. Той е внесен вече при вас. Разчитаме другата седмица отново да се видим с вас за ратификацията през Комисията. Създаването на този холдингов фонд също е изключително важен в тази ситуация, в която се намираме, тъй като чрез него - средства за градско развитие, ще можем да финансираме дейности, които досега не можеше на територията на големите градове. Това са проекти, генериращи приходи, като спортни съоръжения, мултиплекси, търговски центрове, паркинги, гаражи, индустриални зони и всякакви други такива инициативи. Така че създаването на този холдингов фонд, инвестирането му като начало е на 66 млн. лв. Това е първата стъпка да създадем фондове за градско развитие. Тези 66 млн. лв. много бързо да ги инвестираме именно в такива проекти. Ако наистина успеем това да го реализираме като инициатива, в края на 2013 г. да се опитаме, ако има неусвоени по някаква причина средства, или спестени средства, които няма да имаме време да усвоим в 2013 г. по оперативната програма, да ги насочим още веднъж там. Това ще е реновиращ фонд. Това е пилотна инициатива. Тя е много интересна, тъй като тук могат да кандидатстват частни инвеститори с частни земи, публично-частно партньорство, за много ниско лихвени кредити или дялови участия в зависимост от вида и типа на проекта. Мисля, че това е една много интересна пилотна инициатива, която трябва да подкрепим и да се опитаме да реализираме.
Самото споразумение за създаване на холдинговия фонд влиза в сила в момента, в който се ратифицира. Което означава, че ако успеем да го ратифицираме до края на месеца, ние моментално уведомяване Европейската комисия и го формираме. След което заплащаме вноската от 66 млн. лв. и оттам нататък самата Европейска инвестиционна банка ще обяви конкурс български финансови институции да играят функцията на тези фондове за градско развитие, надявам се до края на годината, и от догодина ще може да се кандидатства с проекти.
Предс. Любен Татарски:
Проблемът е в това, че ние тези ратификации ги правим в парламента, взимаме решение, държавни инвестиционни заеми, но след това те като не се обезпечават със средства от Министерството на финансите, се опасявам, че може и тези споразумения със Световната банка и Европейската банка да бъдат прекратени. Има ли такава опасност да бъдат прекратени?
Лиляна Павлова:
Специално за „Джесика” няма. Парите са при нас. Имаме ги по сметка и искаме да ги платим максимално бързо.
Росен Плевнелиев:
Това е големият проблем, г-н Председател. Всъщност ние трябва да си даваме сметка, първо, Европейската инвестиционна банка, с която ние имаме ДИЗ за 705 млн. евро транзитни пътища V. Първо, това е банката на Европейската комисия. Второ, ние все пак трябва да си даваме сметка, че тези проекти, които са правени от предишни правителства, договаряни от тях, но по тях са договоряни много ясни цели, включително са въвличани и международни консултанти. Те са приоритезирани проекти. Тези кредити съответстват на постигането на тези цели. Когато се казва 100 млн. за тези язовири, те са внимателно подбрани и се знаеше защо трябва да бъдат. Примерно, с Немската банка за развитие – за тези свлачища, или тези за транзитни пътища V. От тази гледна точка чисто фискалният поглед върху нещата, че ние имаме 200 млн. лв. и даваме 200 млн. лева. Но когато сме подписали тези договори, те имат много ясен смисъл. Това са договори със световни банки и това са договори, които постигат или не постигат целите си. И ако се окаже, че ние не постигнем целите си, тогава според нас има много сериозен риск. Защото банките спокойно могат да си поискат ресурса обратно. Това е както едно семейство ползва кредит. В един момент казвате, да аз го взех, но няма да го ползвам. Ще си купя само за 1/10 от него и т.н. Все пак за този кредит е дадена ясна цел защо се прави и за тези кредити има ясни политики. Примерно, със Световната банка договорът за пътищата изтича юни 2011 г., а ние сме изпълнили в момента от него може би 18%. Има изключителна опасност от тази гледна точка да се каже: „Да, ама вие не си постигате целта!” Затова ние даваме всичко от себе си, преговаряме с банките, те влизат в положение, разбират аспектите на ситуацията. Самите те са част от глобалната драма, която се разигра между 2004-2008 г. и самите тези банки са достатъчно много в час, че светът не може да продължава по начина, по който е бил. Но от друга гледна точка, договорът си е договор, целите са си цели, подписаните обекти са подписани обекти и ние трябва да намерим начин да изпълняваме целите на тези договори.
Има и такива аспекти, по отношение на тези договори, за които исках ад ви кажа. Банките са изключително гъвкави. Примерно, Световната банка е готова да ни даде 100% от парите. Т.е. там само с едно предоговаряне ние можем вместо 70 на 30, както е сега, да кажем: Вие давате 100% от парите. Няма да има никакво ко-финансиране от българската държава. Те са готови на този вариант. Това обаче не ни решава проблема, защото ние нямаме бюджет, за да харчим. А българската държава е в едно уникално положение, в което може да си позволи много кредити де факто, с много ниска степен на задлъжнялост, но поради темата с ниските приходи и контрола върху дефицита, фактически това са само едни виртуални възможности.
Предс. Любен Татарски:
Ще видим една доста мрачна картина и за следващата бюджетна година, независимо че тя е и изборна и всички ние ще искаме нещо да се прави по районите, откъдето сме избрани.
Колеги, имаме ли въпроси към министър Плевнелиев? Заповядайте, г-н Димитров.
Емил Димитров:
Пределно ясно е всички, че недостигът за пътна инфраструктура не е резонно да го има. Всички знаем в какво състояние са ни пътищата. За водоснабдяване и канализация – 50 млн. лв. също. Според мен, за свлачища и ерозии тези 200 млн. лв. са доникъде.
Това, което можем да направим ние е препоръка към Министерския съвет – да излезем с решение, респективно Министерството на финансите, по възможност да бъдат осигурени недостигащите 193 млн. лв. по тези три пера. Предлагам да излезем с такова решение като Комисия. Ще намерят резерви. На война няма да ходим. Няма да купуваме пушки тази година. Ще правим пътища. Или поне на нас така ни се иска.
Това е моето предложение за решение на Комисията. Благодаря.
Предс. Любен Татарски:
Благодаря, г-н Димитров. Наистина добро предложение. Едва ли някой от комисията ще бъде против да го формулираме не само като абсолютна стойност, а може би и по пера.
Емил Димитров:
Има го разбито. Аз съм го сумирал грубо. А ДИЗ колко не достигат?
Николай Пехливанов:
Аз исках да помоля да дадем думата на г-н Йотов да ни ориентира. Да ни каже какъв е санитарният минимум, който трябва да отстояваме.
Божидар Йотов:
Аз ви благодаря, че ме поканихте тук. Аз съм много загрижен и за тази година. Ще си позволя да кажа няколко неща. Знам, че не е тема на разговора, обаче нещата се случват в България.
За това, което на Агенцията й трябва за тази година, ние сме написали един доклад на г-н Министъра, но всъщност и той няма откъде да ги вземе тези пари. Това са 21 млн. лв., които са санитарният минимум за безопасността на пътя и за зимната подготовка. Ако това не бъде осигурено, за втора зима ние няма да имаме подготовка, което според мен ще е пагубно за пътищата.
Другото нещо, което ни трябва, са около 15 млн. лв. за зимно поддържане. Това са пари, които ние платихме миналата зима. По ФАР има едно постановление за 16.5 млн., които още ги нямаме, но ги имаме на книга. Там ще са необходими още 5478000 лв.
ДИЗ-овете? Това, което г-н Министъра каза, ние направихме една доста сериозна преценка – около 60 млн. лв. са необходими за тази година на Агенцията, за да пуснем проектите по ДИЗ. Това са тези пари, които ние платихме, тъй като обектите са преходни за 2009 г. Министърът го обясни. Т.е. това са нашите пари по този бюджет, които ние трябваше да платим за миналата година. Общо на Агенцията, ако се реши, че ДИЗ ще продължи работата, ни трябват около 100 млн. лв.
За догодина така, както са дадени цифрите, по отчужденията ще са необходими още около 13 млн. лв. допълнителни. По текущи ремонти и поддръжка също около 13 млн. лв. допълнителни. Това са прогнозни наши стойности. По зимното поддържане 15 млн. лв. По ФАР ще са необходими още 5 млн. лв. И за трансгранично сътрудничество ще са необходими около 14700000 лв. Без ДИЗ това е около 60 млн. лв., които са необходими като корекция за Агенцията.
Тази година, ако ще работим по ДИЗ, които са 60 млн. лв. и пак казвам, които платихме за 2009 г., ще ни трябват около 100 млн. лв. Освен това, ако ние спрем работата по ДИЗ, ще настъпи сериозна драма на една доста голяма част от републиканската пътна мрежа, тъй като на някои от тези места се работи. Вие знаете, че за да спрем работата, трябва да извършим доста дейности, които не са включени в нашия обект. Не са включени в бюджета ни. Оттам нататък ще има и неустойки, и пропуснати ползи и ще вкараме Агенцията в някакви дела, които не са желателни. Не съм съгласен, че държавните инвестиционни заеми не са обезпечени договори, тъй като за тях има решение на Народното събрание.
Росен Плевнелиев:
Г-н Председател, тези пари са само бюджетни средства, извън ДИЗ. Държавните инвестиционни заеми са извън бюджета и затова ги разделяме на бюджет, държавни инвестиционни заеми и съответно оперативните програми.
Само искам да добавя, че все пак ние трябва да се замислим, че Пътната агенция има да довършва някои приоритетни обекти, които не са част от държавните инвестиционни заеми и не са част от оперативните програми. Все пак пътната агенция трябва да има възможност да прави политики, инвестиции в този сектор. Ако ние имаме 211 млн. лв. в бюджета, както е в момента, при положение, че сме унищожили останалите политики, като ВиК и т.н., вие го разбрахте това нещо и от тези 211 млн. лв. извадим куп текущи разходи, самият текущ ремонт и поддръжка, без който не може и за който казахме, че ако е 100 млн. лв., ние по отношение на текущия ремонт сме 4 пъти по-малко отколкото 2007 и 2008 г. Давам пример. Автомагистрала „Марица”. Тя трябва да бъде довършена – приоритет на правителството, приоритет на целия български народ – от километър 5 до километър 72, тези 67 километра са част от Оперативна програма „Транспорт” и ние работим така че до април да бъде избран изпълнителя и да стартира строителството, както сме обещали. Но това са само 67 км. Сега довършваме други 31 километра. Но там има свлачища, незавършен възел, още един незавършен участък от 8 километра. Да не говорим за всички тези неща, като пътния възел пред „моста убиец”, който се случва в момента. Това са две от сигурно 200 спешни, важни неща. Всички ги познавате много добре във вашите региони, което не може всичко да мине през оперативните програми. И тук министерството трябва да има възможността да прави политика. За съжаление, с 211 млн. лв. ние не можем да направим това.
И още една много голяма тема, която г-н Йотов спомена – темата с отчужденията.
Ние трябва да подготвяме и проекти, а подготовката на проекти струва пари. Ние в момента приключваме с проектите, които имаме. Не случайно одеве ви казах, че отупваме брашнения чувал – каквото е останало. По магистрала „Тракия” в момента има проекти от 2003 г. За София-Калотина има някакъв проект от 1991 г. Сещате се за какво става въпрос. Междувременно строителните технологии са се сменили тотално. А ние правим в момента тръжни процедури на база на проекти, които са 10-15-20 годишни. Осъждаме междувременно и си създаваме проблема от това, че от тогава насам и строителните компании са дръпнали, и технологиите са дръпнали и компаниите са дръпнали, и начина по който се прави. След това спокойно може да се окаже, тъй като проектите са толкова стари, самите те ще ни създадат проблем с анекси и чудесии, защото просто имаме нещо, което не съответства на това, което е светът 20 години по-късно. Затова ние трябва да започнем да правим нови проекти и то се отнася и за пътища ІІ и ІІІ клас. Разбира се, България има нужда от 7 магистрали, а не от 3. И те са внимателно измислени и важни, което също означава пари за подготовка на проекти. А за един такъв голям проект за необходими три години минимум, дори четири. Защото проектиране, отчуждаване, оценка на въздействие?
За да сме коректни към следващото правителство, което и да е то и към следващите хора, които ще поемат щафетата, каквито и на цвят да са те, ние трябва да имаме ресурс, за да започнем да правим проекти сега. Това е истината.
Николай Пехливанов:
Наистина положението е доста трагично. Както казаха колегите преди мен, ние ще се ангажираме всячески да ви помогнем, доколкото това е възможно.
Използвайки тази среща, искам да ви попитам някакви законодателни инициативи или по-скоро какви смятате да предприемете за настоящия политически сезон, за да можем и ние да се подготви. Много от нас работят по ресорните ни закони.
Росен Плевнелиев:
Г-н Пехливанов, една от най-важните ни инициативи в много напреднала фаза са промените в Закона за държавната собственост, което вече мина на първо четене. Подготвяме текстовете за второ четене. Ще ви кажа защо е толкова съществена и важна. Тук не става въпрос само за магистралите. Виждате, че и Черноморието остана без ток. Виждате, че трябва да се правят и други инфраструктурни проекти. Задължително трябва да се инвестира в национални мрежи инфраструктура. Ако ние не облекчим начина, по който ще се издават строителните разрешения за инфраструктурни проекти от национално значение, ние се осъждаме по 2-3-5 години да висим по начина по който в момента нещата се случват. Изключително важно ни е да приключим със Закона за държавната собственост. Знаем, че предстои последен дебат в парламента на второ четене.
Подготвили сме промени в Закона за етажната собственост.
Подготвяме и промени в закона за Черноморското крайбрежие. Визираме специално опита, който натрупахме от миналата и тази година по управление на плажовете. Това е една много важна тема за българите. Радваме се, че ние имаме какво да кажем по въпроса. В нашето министерство считаме, че плажовете не са придатъци на хотелите, не са пясъчни тераси, на които да набучим чадърите и да приключим. Считаме, че те са природна даденост, която трябва да бъде запазена за бъдещи поколения. Необходими са спешни поправки. Примерно, от 2008 г. дюните са извадени като изключителна държавна собственост и създали предпоставки за злоупотреби. Това много бързо трябва да се коригира и ние ще излезем с конкретни предложения.
Има и много други теми, свързани със Закона за Черноморското крайбрежие, където ние имаме предложения. Нещо, което ще помогне изключително много да адресираме темата с презастрояването по курортите, е не добрата практика на общините по Черноморското крайбрежие. Това е нещо, по което работим на ниво логика, на ниво философия и тепърва трябва да бъде облечено с подходящи текстове. Разчитаме на вашата подкрепа. Вие знаете, че те бавят до последното общите устройствени планове на тези територии. Това им дава възможност, понеже Законът за Черноморското крайбрежие го позволява, те докато не влязат в сила, те си работят на парче. Докато не прекратим тази практика, те ще продължават да работят на парче.
Предс. Любен Татарски:
Г-н Министър, по Закона за устройството на територията беше създадена и работна група. Афиширахме промени. Хората, които работят в този бранш, адмирираха желанието и готовността за някаква промяна, стигнахме донякъде и приключихме. Работи ли се? Ще правим ли нещо?
Росен Плевнелиев:
Работи се, г-н Председател. Това е малко като темата с пътищата в България. Никой не е доволен. Всички са се фокусирали. По същия начин и Закона за устройство на територията. Ние поканихме всички. Има Консултативен съвет към министъра. Тази тема още от първия ден се постави: Не какво искаме да променим, а какво смятаме да променим. Дойдоха идеи от всички браншови организации, профсъюзи, неправителствени организации, които са в Консултативния съвет и ни заляха с хиляди предложения. Работната група широко форматирана. Наложи се да направим втора, по-малко форматирана – от 12 човека, които по-експедитивно да се опитат да свършат цялата работа. Към момента това е едно море, което стана океан. Т.е. всички искат да кажат нещо по въпроса и всеки иска да направи промяна. Пред нас стои отново философският въпрос. Искаме в момента по ЗУТ да адресираме няколко конкретни казуса, които да решим, защото има такива. Това можем много бързо да го направим. Има достатъчно много предложения, консенсус по темата или искаме да направим една по-широка корекция на ЗУТ, което ще ни вкара в друг процес. В момента надделя в министерството мнението, че ние ще искаме да адресираме конкретни казуси, с конкретни решения и ще дойдем до две седмици с конкретни предложения и философия по тази тема. Отказваме се засега в следващите два-три месеца да визираме изключително темата с новия ЗУТ, защото това ни хвърля в един съвсем друг филм. Но има въпроси, които трябва да се решат, отдавна е трябвало да се решат. Така че вероятно ще стане двуетапно решаването на този въпрос.
Имаме и няколко стандартни законопроекта, за които ще разчитаме на подкрепа, свързани с трансграничното сътрудничество, ратификации.
На дневен ред е темата за някои търговски дружества към Министерството на регионалното развитие и благоустройството, където успяхме на Министерски съвет да вземем решение за приватизацията на Техноекспорт строй, която успяхме да я доведем до успешен край. Вече е взето решение. Считаме, че това е една отговорна политика. Държавата едва ли би следвало да бъде собственик на строителни компании. Защото очевидно това за нас е конфликт на интереси.
Следва темата с ДПСВ, за което ние подготвяме предложение към Министерския съвет и към Парламента. Това е едно дружество, което е в изключително тежко финансово състояние, но от друга гледна точка има голяма драма с това, че то по закон има военновременни функции и ще дойдем при вас с конкретни предложения в най-скоро време за това как д променим този законопроект, за да можем да решим казуса ДПСВ.
Предс. Любен Татарски:
Г-н Министър, не можем на тази среща да обхванем всичко – и за регионалното развитие, и за административно-териториалното устройство – според мен един важен въпрос, особено сега, когато през следващата година идват избори и в условията на криза. Говорили сме с вас за оптимизация на административно-териториалните системи в България, за регионалното развитие в България. Но някак си това стои на заден план, фокусирайки се върху финансовите въпроси, а според мен, те също са много важни и би трябвало и в тази посока нещо да работим, да говорим, да правим, да се подготвяме.
Росен Плевнелиев:
Г-н Председател, искам да напомня нещо, което свършихме по един много добър начин заедно с Комисията, както и с представителите на десетина други министерства и Националното сдружение на общините, именно Планът за децентрализация. Планът за децентрализация е приет от Министерския съвет. Той е факт. Ние имаме конкретни задачи за 2011 г., които са свързани с промени поне в двайсетина закона. Ние разчитаме на вас, защото вие коментирахте тази тема. Можем да направим отделна среща с Комисията по Плана за децентрализация и там да се видят нещата едно по едно. Примерно, плажовете даваме ли ги? Болниците даваме ли ги? Всичко което е заложено в този плана едно по едно. Даваме ли по-широка приходна база? Но това означава да променим още няколко закона. Свърши се огромен обем работа, което прави чест на всички, които работиха в Комисията по децентрализация. Тя беше изключително широко представителна. Имаше в нея десетина кмета, десетина представители на министерства. Направен е конкретен план. Той е много точен и много амбициозен. За пръв разписан с конкретни идеи, законопроекти, които трябва да се променят, срокове, отговорници, каква цел се постига, какъв ефект се гони. И ако започнем заедно с вас това да изпълняваме, а сега е моментът, ни чака много работа.
Предс. Любен Татарски:
Моето желание е повече да ни използвате и не само членовете на Комисията, а и експертите към нея и тези, които можем да привличаме за работа по конкретни казуси. Така че по тези 15-20 законопроекта можем да сме заедно, с наша помощ активно да се работи. Мисля, че така резултатът ще бъде по-добър.
Колеги, имаме ли други въпроси към Ръководството на Министерството. Емил Димитров, заповядайте.
Емил Димитров:
Скоро имах малък спор с министъра на здравеопазването. Тя обеща да ми предостави критериите, по които се определят общинските болници, по които ще се кандидатства. Все още не ми е предоставена информацията. Явно ще трябва да си я поискам по официалния ред и ще го направя утре.
Въпросът е следният. В устен разговор проф. Борисова твърди, че Световната банка определяла общините, което за мен е силно нереално. Защото Световната банка надали се занимава с общинската болница в Н-тия град, затова ще ви помоля малко по-обстойно да ни разясните откъде тръгват нещата. Това доколкото знам са средства за преоборудване на болниците. Какви са приоритетите? Само онкология ли е за държавните болници? Защото смъртността от нея доколкото знам е 15%. И ако всички пари отиват в тези 15%, какво правим с другите? Т.е. решено ли е всичко това вече? Има ли някакви критерии? Има ли някакви препоръки по линия на европейските фондове? Малко повече разяснение, ако обичате. Благодаря.
Лиляна Павлова:
Темата здравеопазване е много актуална и много чувствителна.
Започвам от Световна банка. Световната банка преди време направи анализ, изготвила е така наречения мастер-план.
Росен Плевнелиев:
Г-н Председател, преди да продължи г-жа Павлова, едно уточнение.
Това са вътрешни разчети. Не са окончателни документи. Т.е. не е толкова конфиденциално, колкото са предварителни разчети, които всеки ден подлежат на преговори с Министерството на финансите.
Лиляна Павлова:
Да се върнем на чувствителната тема за здравеопазването.
След специален ангажимент Световната банка изготви мастер-план с предложения за преструктуриране на болничната помощ с анализ за това каква е ситуацията с болничната помощ в страната и какви са предложенията за мерки за подобряване и усъвършенстване така че да достигнем до средните нива за страните членки на Европейския съюз. Там наистина има препоръки колко трябва да е броят на болниците, в какви населени места, с какъв брой жители, а не като конкретни населени места, а като брой легла, брой население, което да обслужват и т.н. На основата на този мастер-план, изготвен от Световната банка, който беше засекретен от предишното правителство, но през септември миналата година беше разсекретен и на негова основа беше изготвена Националната концепция на това правителство за преструктуриране на болничната помощ, в която концепция именно е дефинирано кои са основните причини за смъртност и за заболявания. Като част от този анализ, който е и част от анализа на Световната банка, е казано, че един от секторите е онкологията, където има висока смъртност. Това беше причината Министерството на здравеопазването да избере сектор „Онкология” като приоритетен сектор за финансиране. Оттам нататък има препоръки в мастер-плана на Световната банка, но анализът на легловата база, на видовете лечение, диагностика и оборудване беше взето решение и е готов списъкът на Министерството на здравеопазването. Той беше утвърден на 1 септември от Министерския съвет. Дефинирани са и държавните и общинските болници, в които да се инвестира в оборудване.
По отношение на държавните болници се инвестира в оборудване за лечение на онкологични заболявания основно в държавните болници в София и Варна (3 болници). Останалите държавни болници на територията на цялата страна (10 на брой) също са с приоритет оборудване за диагностика на онкологични и други заболявания. Тъй като примерно с един ядрено-магнитен резонанс се установяват не само онкологични заболявания. Това е предимно техниката и оборудването, които ще бъдат закупени и покрай което имаше сериозен диспут в последно време. Наистина приоритетът е онкологията за държавните болници.
Дефинирани са кои да бъдат и общинските болници. Там основно отново е приоритет, изхождайки вече от онкология, но там се говори само за диагностика на онкологични заболявания и там е направен избор на абсолютно всички онкологични диспансери, които се намират на територията на всички големи общини в цялата страна, така наречените 86 градски агломерации. Там се намират всички онко-диспансери и всички те ще бъдат финансирани. За онко-диспансери ще бъде закупено отново оборудване за диагностика и лечение и ще бъде направен ремонт.
Това е за оставащите в рамките на 140 млн. лв.
Освен в онко-диспансерите е предвиден ремонт, реконструкция и доставка на медицинско оборудване в общински болници, които са определени на териториален принцип и които се намират на определено разстояние от държавна болница или общинска болница, която покрива голям брой население. Те също са определени в концепцията и са качени на сайта на Министерския съвет и на сайта на Министерство на здравеопазването.
Проф. Борисова най-вероятно не ви ги е предоставила, защото ги е предоставила на сайта публично.
Третият вид болници са болниците в малките населени места, така наречени болници за долекуване плюс спешни медицински центрове. Това е третата категория финансиране, която имаме в оперативната програма, където също са дефинирани. За мое лично голямо съжаление само пет болници са изявили желание и са попаднали в критериите, по които да се преобразуват в болници за долекуване. Само пет болници са дефинирани в тази концепция. И само тези пет болници ще могат да кандидатстват за финансиране при нас за ремонт на тези болници и превръщането им в болници за долекуване, със специализирани спешни центрове в тях, за които да закупим оборудване за спешна диагностика и транспортиране чрез закупуване на линейки.
Това е най-общо.
Емил Димитров:
Благодаря за информацията.
Предс. Любен Татарски:
Благодаря. Връщам се на предложението на г-н Димитров да вземем решение. Може би това решение за увеличаване на средствата, предвидени за министерството, трябва да го вземем, когато получим официално разчетите на Министерството на финансите за гледане в Комисията. Защото сега ще стъпим на несигурна база. Мисля, че това можем да го направим като видим какво е последното предложение за бюджет. Гледайки бюджета можем да излезем с такова решение. Сега няма да тежи, защото не знаем какво точно ще бъде. Това са предварителни разчети.
Ако няма други изказвания, да благодарим на г-н Министъра и г-жа Заместник-министъра и на г-н Йотов затова, че ни удостоихте с внимание и ни дадохте една коректна информация за състоянието на дейността на министерството по различните политики и за проблемите, които съществуват.
Бъдете сигурни, че в наше лице вие ще намерите необходимата подкрепа в рамките на парламента и нашите правомощия.
Но искам още веднъж да повторя, да търсим възможности за още по-добро взаимодействие и използване на ресурсите, които и ние имаме, за да подобрим работата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, респективно работата за благото на българския народ.
Благодаря ви. Живи и здрави. Пожелавам повече пари за догодина.
Закривам заседанието.







Председател:
Любен Татарски



Стенограф: Д. Христова
Знаци 96492 = 54 стр.