1. Обсъждане на национална гражданска инициатива с предложение за изменение на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление № ПГ – 28-00-24, внесен от Инициативен комитет на 10.06.2010 г.
2. Представяне и обсъждане на законопроект за държавния бюджет на Република България, № 002-01-83, внесен от Министерски съвет на 1 октомври 2010 г.

---

П Р О Т О К О Л

№ 22


ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Уважаеми колеги, уважаеми гости, имаме необходимият кворум за заседанието на нашата комисия за това предлагам да започнем по предварително обявения дневен ред, който се състои от две точки:
1. Обсъждане на национална гражданска инициатива с предложение за изменение на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление № ПГ – 28-00-24, внесен от Инициативен комитет на 10.06.2010 г.
2. Представяне и обсъждане на законопроект за държавния бюджет на Република България, № 002-01-83, внесен от Министерски съвет на 1 октомври 2010 г.
Колеги, имате ли други предложения за разглеждане в заседанието днес? Няма.
Преминаваме към разглеждане на точка 1 от дневния ред.
По точка първа е постъпило предложение от Инициативен комитет за промени в Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. Представител на това Сдружение за партньорство и подкрепа на гражданската активност е Атанас Славов, на който ще предоставя думата съвсем накратко да ни запознае със съдържанието на предложенията и целите, които преследват.
АТАНАС СЛАВОВ: Благодаря ви господин председател, от името на Инициативния комитет на първата в България национална гражданска инициатива, на който инициативен комитет съм член, бих искал да представя основните предложения за промени в Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. Това са най-общо казано три групи промени.
На първо място, ние искаме да се намали кворумът за участие на гражданите. Кворумът за валидност на провеждане и референдуми. Така както е формулиран в закона считаме, че не отговаря на целите на закона, а именно да предостави на гражданите реална възможност за участие в управлението.
Искаме такова намаляване на кворума от настоящия плаващ процент, който е обвързан с парламентарните избори. Бихме искали този кворум за участие да се фиксира на 20 на сто, както за национални, така и за местни референдуми. Правейки това предложение ние сме отчели международната практика и препоръката на Венецианската комисия, които препоръки са формулирани в Кодекса за добрите практики при провеждането на референдуми. Този кодекс сме цитирали в самото наше предложение където се предлага да отпаднат всякакви кворуми за участие на гражданите в управлението. Кворуми за участие при провеждането на референдуми.
Доколкото ситуацията в България все още е динамична от гледна точка на основни демократични принципи и ценности ние считаме, че един кворум за участие от 20 на сто все пак е допустим и не би имал възпиращо действие спрямо гражданското участие.
Другите две основни предложения са да са намали броят изискуеми подписи за национален референдум от 200 хиляди на 150 хиляди, каквото беше първоначалното предложение в закона.
Второто искане е да се намали броят подписи за задължителен обвързващ Народното събрание референдум от 500 хиляди на 300 хиляди подписа. Само да направя един паралел, че изискването за провеждането на задължителен референдум в Италия.
Италия е страна с население около 60 милиона души и се искат 500 хиляди подписи. България е с население 7 милиона и също се искат 500 хиляди подписа.
Считаме, че това е доста рестриктивно и мярка, която препятства действителните инициативи за провеждане на референдуми от страна на гражданите.
Ние считаме, че националната гражданска инициатива не само трябва да бъде обсъдена, за което благодарим на комисията, а считаме че трябва да се даде възможност на пленарния състав на Народното събрание също да гласува по направените предложения.
Аз съм юрист по професия, доктор съм по конституционно право и съм преподавател в Софийския университет и Пловдивския университет и смея да кажа, че предложенията, които правим не са партийно обвързани.
Нашата инициатива започна преди всички останали инициативи, които бяха започнати. Т.е. нямаме пряка връзка с текущите въпроси за референдуми, които са поставени. Ние искаме просто едно подобряване на правната рамка, от което подобряване могат да се ползват всички и леви, и десни, и център, и най-вече гражданите, за което е създаден този закон. Благодаря ви.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря ви господин Славов, колеги, искам да обърна внимание, че направените предложения в същност не са законопроекти и ние по тях няма да вземаме решение. Можем само да ги приемем за сведение. Ако влезнат по съответния ред в нашата комисия, предложени от народни представители, или от Министерски съвет тогава може да се произнасяме по тях.
Включих искането в дневния ред защото е разпределено от председателката на Народното събрание в нашата комисия за обсъждане и запознаване, но пак ви казвам, че не трябва да вземаме решения по тези предложения за изменение на закона, защото по своята същност това не са законопроекти за изменение на действащ закон, а предложения, които да намерят своето отражение в едно бъдещо обсъждане и промени на този закон.
Колеги, в рамките на съвсем кратко време, ако някой желае да коментира направените предложения, но отново ви казвам, че не се изисква вземане на решение от наша страна по предложените промени в закона.
Колеги искате ли да вземете становище по този въпрос?
Господин Славов, обещавам ви, че в нашата комисия когато постъпят по надлежния ред тези предложения за изменение на закона ще бъдат обсъдени детайлно и във ваше присъствие и на представители на вашата национална гражданска инициатива. Безспорно е, че заслужават внимание, но сами разбирате, че на този етап ние можем само за сведение да приемем, това което вие сте внесли за разглеждане в нашата комисия.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Господин председател, искам да припомня на някои колеги, а други да запозная, че преди да се внесе законопроекта за участието на гражданите в управлението, имаше редица дискусии предизвикани от инициативния комитет или може би те са правоприемник на инициативните тогава, но си спомням името на Славея Христова. В някои от тях и аз също съм участвал и проектът, който беше внесен за първо четене в парламента до висока степен съответстваше на това, което сега се предлага.
С неохота трябва да призная, че миналото мнозинство малко се уплаши от този по-нисък праг, да не би гражданите много да започнат да влияят върху управлението, но според мен, ако не се започне, т.е. ако не се стартира с тази по-ниска граница възможността да се провери, как работи тази институция – референдума е много малка. За това аз и колегите от парламентарната група по принцип сме за това да се даде възможност за действеност на този инструмент.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря ви господин Георгиев.
Колеги, предлагам да вземем следното решение – да предложим на Народното събрание да приеме за сведение направените чрез подписката предложения, което е възможното решение.
Моля, който е съгласен с това решение, да гласува?
- „За” – 14.
- „Против” – Няма.
- „Въздържали се” – 1.
Приема се решението.

ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Преминаваме към разглеждане на точка втора от дневния ред, най-съществената в работата на нашата комисия, на Народното събрание и държавата, която е Законопроектът за държавния бюджет на Република България за 2011 година.
В заседанието на нашата комисия присъстват и надявам се, че ще вземат участие министърът на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев, Маргарита Николова – финансист на МРРБ, Иван Гетов – от Главна дирекция „ГРАО”.
От Министерството на финансите присъстват: Валентина Грозданова – директор на дирекция „Финанси на общините”; Карина Караиванова –изпълнителен директор на дирекция „Национален фонд” и Мария Иванова – държавен експерт на дирекция „Държавни разходи”.
От Министерството на образованието младежта и науката присъстват: Дима Коцева – експерт в отдел „Финанси” и Марияна Ламбова.
От Министерството на околната среда и водите присъства Христина Младенова – директор на дирекция „Бюджет, финанси и счетоводство”.
От Националното сдружение на общините на Република България имаме представители на местната власт кмета на Перник госпожа Росица Янакиева, господин Златко Живков – кмет на община Монтана, както и Мариана Николова – ръководител на екип в НСОРБ.
От синдикатите присъстват: Янка Такева – председател на Синдикат на българските учители; Маргарита Денкова – председател на синдикат „Образование” към КТ „Подкрепа”; Аспарух Томов – председател на Независим учителски синдикат и Владимир Танкишев – председател на Общински съвет – гр. Ихтиман, Светла Струмина,.
Колеги, обяснимо е, че акцентът в нашия дебат по Закона за бюджета основно ще бъде върху бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и бюджета на общините, но естествено и бюджетите на другите ведомства, които имат отношение най-вече към общините.
Предлагам първо, да дадем думата на госпожа Валентина Грозданова от Министерството на финансите, която да ни запознае с основните параметри на бюджета.
Заповядайте госпожо Грозданова.
ВАЛЕНТИНА ГНОЗДАНОВА: Благодаря ви господин председател, уважаеми дами и господа, проектът на Закона за държавния бюджет на Република България за 2011 година е разработен на базата на основните допускания приети от Министерския съвет по отношение на макроикономическите показатели, на публичните разходи, както и фискалната цел за бюджетното салдо.
Предвижда се през 2011 година реалният ръст на брутния вътрешен продукт да бъде 3,6 на сто, като от 71 милиарда 726 милиона лева той ще достигне 77 077 милиона лева. Очакваната средногодишна инфлация за 2011 година е 3,7 на сто.
Очаква се и значително подобрение на текущата сметка по платежния баланс, като в процент от БВП тя е била минус 9,1 на сто през 2009 година, а за 2011 година се очаква да бъде минус 3,5 на сто.
По отношение на консолидираната фискална програма приходите, които се предвиждат за 2011 година нарастват номинално. Те се очаква да бъдат 25 милиарда 844 милиона лева, при 24 милиарда 548 милиона лева през 2011 година. В процент от брутния вътрешен продукт приходите спадат от 34,2 на сто на 33,5 на сто.
За пръв път в новата бюджетна история на страната разходите по консолидираната фискална програма намаляват.
През 2011 година се очаква те да бъдат 26 милиарда 995 милиона лева, срещу 27 милиарда 030 милиона лева, или като процент от БВП – 37,7 на сто се очаква да бъдат през 2010 година и 35 на сто през 2011 година. Номиналното увеличение на приходите по консолидираната фискална програма и намалението на разходите ще се използват за намаляване на дефицита по консолидираната фискална програма.
За 2010 година очакваното изпълнение на дефицита е минус 4,5 на сто, а за 2011 година се очаква да бъде минус 2,5 на сто.
По проектобюджетите на общините за 2011 година са разчетени разходи в размер на 3 милиард 760 милиона лева, при 3 милиарда 710 милиона лева по разчети по Закона за изменение и допълнение на годишния Закон за държавния бюджет за 2010 година.
Има компенсирано увеличение от 50 милиона лева, произтичащо от увеличение на текущите разходи с 70 милиона лева и намаляване на капиталовите разходи в частта за еко обекти с 20 милиона лева.
По отношение на бюджетните взаимоотношения между централния бюджет на правителството и бюджетите на общините те нарастват спрямо Закона за изменение и допълнение на годишния Закон за държавния бюджет за 2010 година с 67 милиона 200 хиляди лева. Като в местните дейности това увеличени е 23 милиона лева, а в делегираните от държавата дейности 44 милиона 200 хиляди лева. Всички взаимоотношения, както общата субсидия за делегираните от държавата дейности, така и общата изравнителна субсидия се увеличават. Намалява се единствено капиталовата субсидия.
Най-голямо в делегираните дейности е увеличението в образованието, като се променя и системата за финансиране.
В някои аспекти в предишни години финансирането е ставало чрез програми чрез бюджета на Министерството на образованието, младежта и науката сега някои разходи са предвидени по самите бюджети на общините. Такива са разходите за нормалното протичане на целодневен учебен процес за учениците в първи клас. Разходите за закуски за децата от подготвителните групи в детските градини и учениците от първи до четвърти клас, а също и разходите за пътуванията на учениците, които учат в средищни училища.
Във всички делегирани дейности разходите са изчислени по единни стандарти, които са приети с Решение № 715 на Министерския съвет от 1 октомври 2010 година.
В останалите делегирани дейности във функция „Общи държавни служби” дейност общинска администрация, средствата се запазват на ниво Закон за изменение и допълнение на годишния Закон за бюджета за 2010 година, т.е. те са 217 милиона лева. В началото на 2010 година са били 259 милиона лева. В резултат от намалението на средствата в 79 общини, което е 30 на сто от общия брой общини в България – 264, както знаете са съкратени 739 щатни бройки. В някои от останалите общини се практикуват различни начини за намаляване на разходите за заплати, например 6, 7 часов работен ден или три или повече дни неплатен отпуск всеки месец на всеки служител от общинската администрация, което затруднява много общини при предоставянето на публични услуги на населението.
Трябва да се има предвид, че и 2011 година е изборна, ще има и избори за местни органи на самоуправление. В страната има 4161 кмета, като само средствата за отпуски за 2011 година, които ще бъдат необходими ще са 4 милиона лева.
Във функция „Здравеопазване” са предвидени за 2011 година – 183 милиона лева, от които 94 милиона лева за училищно здравеопазване, за здравните кабинети, а 87 милиона 300 хиляди лева за различните видове диспансери.
Във функция „Социално осигуряване, подпомагане и грижи” общата сума за 2011 година е 159 милиона лева, като през годината след обсъждания между Министерството на финансите и Министерството на труда и социалната политика ще бъдат разкривани нови форми на социални услуги в общността, като дневни центрове за деца с увреждания, центрове за обществена подкрепа, защитени жилища, центрове за настаняване от семеен тип и други.
За местните дейности на общините в консолидираната фискална програма за 2011 година са предвидени разходи в размер на 1 милиард 844 милиона лева. Държавата подпомага местните дейности на общините чрез изравнителната субсидия.
През 2011 година размера на изравнителната субсидия се предвижда да бъде 240 милиона 600 хиляди лева, или с 23 милиона лева повече от субсидията по Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 година, т.е. има ръст от 10,56 на сто
Правителството се стреми по такъв начин да подпомогне общините поради намаляването на собствените им приходи особено приходите от продажба на нефинансови активи.
Бих искала да кажа, че размерът на изравнителната субсидия независимо, че съгласно Закона за общинските бюджети трябва да бъде не по-малко от 10 на сто от собствените приходи на общините от предходната година, т.е. от 2009 година, който е бил 1 милиард 517 милиона лева, в случая е 15,86 на сто. Изравнителната субсидия е инструментът, чрез който правителството се стреми в условията на криза да подпомогне българските общини.
Има и нов компонент в изравнителната субсидия, който отчита данъчното усилие на общините. Желанието и възможностите на общинските съвети да гласуват по-високи ставки за данъка върху недвижими имоти, който дава възможност на тези общини, които са увеличили данъчната ставка да получат повече средства от изравнителна субсидия.
Това са основните моменти по бюджетите на общините в проектобюджета за 2011 година.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря ви госпожо Грозданова.
Преминаваме към най-тревожната част за бюджета на нашето министерство, на регионалното развитие. Параметрите, които виждаме заложени в бюджета показва нулев ръст и липса на пари за основни дейности, които пряко влияят и на функциите и дейността в общините.
Господин Плевнелиев, моля да направите коментар по предложения Закон за бюджета за 2011 година.
РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Благодаря ви господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, ние видяхме общата картина. Ще ви предоставя някои по-конкретни цифри по отношение на бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Може би, малко да се върнем в миналото, за да погледнем там как са стояли нещата. Всички знаем много добре, че има ограничен бюджетен ресурс. Всички знаем много добре, че проектът на бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за 2011 година е изготвен съобразно приоритети. Т.е. някой е седнал и е подреждал тези политики, тези програми в средносрочен план дори специално за 2011 година.
Имаме разбира се и основни допускания за периода 2011 – 2013 година. Имаме разходни тавани, придържаме се към това, което беше през 2010 година, но малко предистория, няколко цифри от 2008 и 2009 година, за да видите все пак къде се предвижва министерството в момента.
Приоретизираме да, но ще видите, че картината е доста тревожна.
В хронологичен ред, ако погледнем 2008 – 2010 година вероятно ще бъде интересно на всички вас. Тези цифри и за мен бяха важни и интересни.
По Закона за държавния бюджет на Република България, например през 2008 година самото министерство, в което тогава не е пътната агенция, имаме 42 милиона лева по бюджет разходи, 7 милиона лева за политики. 20 милиона лева имаме за Агенция „Геодезия и кадастър”, 7 милиона лева имаме за ДНСК и 42 милиона лева за останалите дейности като ВиК, геозащита и т.н., общо имаме 69 милиона лева за 2008 година по бюджет.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Извън Агенция „Пътна инфраструктура”.
РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Да, извън Агенция „Пътна инфраструктура”. Само да направим едно сравнение, че през 2008 година имаме за Агенцията по кадастър – 20 милиона лева, през 2009 година също имаме 20 милиона лева по бюджет, а през 2010 година вече е 10 милиона лева. Разбира се, планирането за 2011 година е 10 милиона лева, което означава, че Агенцията по кадастър е 50 на сто надолу от нивата през 2008 година. Ако погледнем също ДНСК.
В Закона за бюджета за ДНСК през 2008 година са заложени 7 милиона лева разходи. През 2009 година имаме 8 милиона лева за разходи. През 2010 година вече сме на 6 милиона лева за разходи. Знаете, че там много трудно може да се реже, тъй като тази агенция тотално е преструктурирана и няма накъде повече.
Още по интересни са цифрите за останалите дейности в министерството, които по бюджета за 2008 година са 42 милиона лева за разходите, извън кадастъра и ДНСК, а сега през 2010 година ще бъдат 20 милиона лева и през 2011 година. Виждате едно 50 на сто намаление на цифрите.
Ако погледнем цялостната картина за 2008 година по Закона за бюджета тези 69 милиона лева, за които ви разказах, всъщност са набъбнали до 235 милиона лева в края на 2008 година по отчет, т.е. разходите в министерството от 69 милиона лева са отишли на 235 милиона лева.
През 2009 година разходите по бюджет са 72 милиона лева, отиват на 208 милиона лева. Отново виждате едни четирикратни увеличения. Това е без пътната агенция. Пътната агенция се интегрира към министерството с промените в Закона за пътищата от 1 януари 2010 година. Така, че вече, ако погледнем тези цифри и дефакто отчетените разходи от порядъка на 235 милиона лева за 2008 година, 208 милиона лева за 2009 година, през 2010 година ако се извади пътната агенция, тъй като трябва да сравняваме, отиваме на 36 милиона лева. Това са осем пъти по-малко.
Такава е ситуацията, като тези 36 милиона лева се разделят на 10 милиона лева в Агенцията по кадастър, 6 милиона лева в ДНСК и 20 милиона в Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Отварям една скоба и казвам, че това е програмата за 2011 година, и спрямо бюджетите за 2008 и 2009 година сме 50 на сто надолу. Спрямо реално извършените разходи през 2008 и 2009 година сме осем пъти надолу. Тук вече въпросът е дали държавата ще има възможности и механизми през 2001 година, така както е компенсирала четирикратно през 2008 и 2009 година, да направи това? За нас това е изключено. Ние не виждаме от къде ще дойдат тези пари. Това нещо не се случи и през 2010 година, така че нямаме основание да считаме, че ще бъде факт.
Извън тези цифри, които са достатъчно показателни вече оттук нататък тези 36 милиона лева бюджет на МРРБ за 2011 година, както казах 10 милиона лева за Агенцията по кадастър, 6 милиона лева за ДНСК и 20 милиона лева за останалите дейности, малко по-подробни цифри ще ви предостави госпожа Николова, която е директор на финансовата дирекция в Министерството на регионалното развитие и благоустройството по политиките и програмите.
МАРГАРИТА НИКОЛОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми членове на комисията, както каза министър Плевнелиев, нашият бюджет е скромен, нов се пак искам да кажа, че има и други източници освен бюджетните разходи, които могат да бъдат извършвани.
Това са Оперативна програма „Регионално развитие”. Също така имаме определени средства по държавни инвестиционни заеми, с които ще подпомогнем някои от програмите, за които са предвидени почти много малък процент разходи по бюджет, а това е най-вече ВиК програмата.
Човек е голям, колкото са големи мечтите му, ние сме поискали 273 милиона лева в повече от това, което ни е дадено, ако махнем 130 милиона лева за Агенция „Пътна инфраструктура” остават 143 милиона лева недостиг спрямо желанието на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. От тях около 103 милиона лева са по програми на министерството без второстепенните разпоредители.
Бюджетът на министерството е структуриран по политики и програми, както и на всички министерства – шест политики и шестнадесет програми. Има много програми, по които реално почти няма предвидени средства за тях, но те са запазени с оглед на това, че са приоритетни за нашето министерство. Има разработена четиригодишна програма за приоритетите на министерството и тези политики и програми са отражение на тази програма.
Не ни достигат 14 милиона лева по първата програма „Интегрирано планиране и концентрация на ресурси за регионално и местно развитие”. Т.е. не ни достигат 14 милиона лева, за да изпълним действащите разпоредби на Закона за регионалното развитие. Така наречените райони за целенасочена подкрепа. Там сме поискали 14 милиона лева, съответно почти нулеви са средствата, които са отпуснати.
По програма „Административно териториално устройство и местно самоуправление” недостига е около 200 хиляди лева.
По програма „Устройство на планиране на територията” предвидените средства по бюджета на министерството отговарят на поисканите средства от съответната дирекция. Имаме нулев недостиг. Средствата ще бъдат за изграждане на Национална комплексна устройствена схема.
По програма „Нормативно регулиране и контрол на инвестиционния процес и строителството”. Това е ДНСК, където имаме недостиг от 3 милиона лева, които са съвсем скромно заявени от ДНСК.
РОСЕН ПЛЕВНЕЛИВ: Искам да ви кажа, че ако както предвиждаме ДНСК да се засили в следващите шест месеца, наистина да използва своята воля и възможности, за да разрушим незаконни сгради и такива, които са с влезли сили и заповеди за премахване, отново е необходим бюджет на тази агенция, която трябва да прави обществени поръчки и да търси компании, които да разрушават тези къщи и незаконни постройки. Така, че малко се въртим в кръг, но ще дадем всичко възможно с нищото, с което разполагаме да приоретизираме, защото считаме, че държавата трябва да покаже силна воля, но пак казвам ДНСК, би следвало да разполага поне с 2, 3 милиона лева отгоре, за да може да влезе и в тази превантивна функция и да възлага поръчки за премахване на незаконни постройки.
МАРГАРИТА НИКОЛОВА: Недостигът на кадастъра е 34,5 милиона лева, което отново е свързано с това, което каза министър Плевнелиев, че трябва да има навсякъде изградени кадастрални карти и да се знае на кой е всеки имот, а в момента под 20 на сто е заснемането на страната. За трансграничното и местно развитие имаме недостиг от 1 милиона лева. За В и К сектора, тук е драстичният недостиг, който е в размер на 51 милиона лева.Тук имаме и държавни инвестиционни заеми, които ще стартират, т.е. те са стартирали в края на 2010 година и реално в началото на 2011 година ще започнат активно да се изпълняват.
Недостигът в Агенция „Пътна инфраструктура” е 130 милиона лева.
За противодействия на свлачища, ерозия и абразивни процеси – 10 милиона лева е недостигът. Има предвидени само 1 милион лева. Тези средства са крайно недостатъчни, за да може да се изпълнява каквато и да е сериозна политика в областта на свлачищата.
Колегите са написали много важни свлачища, за които трябват големи инвестиции, за да могат да бъдат овладени и хората да спасят къщите си.
Съответно за създаване условия за подобряване състоянието на жилищния сграден и фонд и механизъм за достъп до жилищата, имаме недостиг от 8 милиона лева, което е т.нар. програма с ООН, която се изпълнява.
Надявам се, че през 2011 година ще могат да се намерят някакви средства по централния бюджет.
За жилищните условия на ромите в Република България недостига е 6 милиона лева. Тук основно заявеното от кадастъра, за да могат да направят над 5 милиона, трябва да бъдат направени тези кадастрални заснемания.
Управление на държавната собственост има недостиг в размер на 400 хиляди лева.
По програма 15 – ГРАО, имат недостиг в размер на 470 хиляди лева.
Последната програма е „Администрация”, която включва всичко друго неизброено, където недостига е над 3 милиона лева.
По отношение на ДИЗ-овете (Държавни инвестиционни заеми), които също са елемент от разходната част от бюджета по закон през 2010 година за Министерството на регионалното развитие и благоустройството са били предвидени 218 милиона лева. Реалното очаквано изпълнение е 272 милиона лева приблизително. Виждате, че имаме увеличение. Исканията ни за 2011 година са били за много повече за 600 милиона лева повече. Получаваме приблизително 227 милиона лева, от които 197 милиона лева отиват в АПИ, а останалите са разпределени в два основни диза – проект „Развитие на общинска инфраструктура”, където ще бъдат похарчени близо 20 милиона лева и за 12 милиона лева е диза за ВиК сектора.
Това са по-важните елементи от бюджета.
РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Искам да добавя приоретизираме максимално мастер плановете, защото това е нещо, което държавата трябва да направи категорично по отношение на водния сектор и там е договорът със Световна банка. За това от тези 227 милиона лева, както виждате 197 милиона лева ще отидат за пътищата, които са в програми „Транзитни пет” довършване по „Транзитни четири” и Световна банка – пътища. Там можехме да направим поне 300 милиона лева отгоре. Това, което сме преценили там като политика е да приоретизираме пътища. Имаше редица експертни срещи по всички нива, за да сме сигурни, че това са най-важните за регионите. Това са първокласни пътища и частично второкласни пътища, така че там една голяма част от тях ще се движат с избрани изпълнители и с аванси. За да бъда коректен и откровен няма да се движат с тази скорост, с която биха могли да се движат, но ще се движат.
Надявам се, разбира се в хода на 2011 година, тъй като ние ще имаме пълната готовност, ако се отвори допълнителен ресурс той да бъде насочен моментално към тези два договора – „Транзитни пет” и Световна банка. Такива са уговорките и с Министерството на финансите, но там можем да направим вместо 197 поне още 300 милиона лева отгоре.
За останалите два до 227, т.е. другите 30 милиона лева са за подготовка на мастер плановете, които са около 20 милиона лева. Това трябва да стартира на всяка цена. На следващо място е договорът с Немската банка за възстановяване и развитие. Това е изключително изгоден договор – 20 годишен, с 3,06 на сто лихва с 5 годишен гратисен период, който е насочен за борба със свлачищни и абразивни и ерозивни процеси в три основни проекта. Това е река Русенски лом в Русе, където индустриалната зона на Русе е заплашена, а също така Силистра и Поморие.
Започваме с избор на проджект мениджъри и подготовка на проекти, така че по тези два държавни инвестиционни заема ще се работи и ще се вършат подготвителни работи. Приоретизираме и вадим 30 милиона от Държавни инвестиционни заеми за тях.
Разбира се, ще добавя няколко цифри за Оперативна програма „Регионално развитие”, които имахме възможността да ви дадем на едно неформално събиране в рамките на проектирането и планирането за 2011 година.
Считаме, че за 2011 година можем да разплатим между 600 и 900 милиона лева по Оперативна програма „Регионално развитие” минимум и максимум разликата е в нивото на авансите, които ние ще можем да разплащаме. Няма да спрем нито един проект. Няма да създадем проблем на нито един проект. Ще дадем пълен картбланш на общините да вървят напред. Единствено е това дали ще получават 5, 10 или 35 на сто аванси, ще се модифицира тази сума, така че само по себе си едно изпълнение от около 600 милиона лева на оперативната програма е наистина впечатляващо. Ние се надяваме това да се случи, ако успеем да се преборим за по-високите аванси, би могло да се налее в икономиката, в общините, по оперативната програма една сума от около 300 милиона лева отгоре, т.е. около 900 милиона. Това също гъвкаво ще се управлява през следващата година – нивото на авансите, за да сме сигурни, че проектите вървят, но все пак да не се окажем, че сме извън изпълнението на това, което е заложено в бюджета.
По отношение на оперативна програма „Транспорт” мисля, че сега не е темата, така че готови сме да отговаряме на Вашите въпроси.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Към господин Гетов, може би трябва да имаме въпрос относно изборите и дебата, който се получи през тези дни в парламента, за проверка на подписите в подписките, които се внасят, но при вас нещата вероятно са в същия дух, ако може да ни кажете само с две думи.
ИВАН ГЕТОВ: Дебатът, който вчера се състоя в Народното събрания, в края на краищата приключи с възлагателното решение да се проверят тези подписки. За нас това не е новост и прецедент. Ние на всички провеждани досега избори сме проверявали подобни подписки, така че и в писмото, което сме написали до председателя подписано от министъра на регионалното развитие и благоустройството господин Плевнелиев, сме изразили нашата готовност за работа и очакваме възлагането на задачата. Т.е. получаването на подписките и извършването на самия преглед на съдържанието им.
Смятам, че това ще бъде извършено в оптимални срокове и няма да ни затрудни.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря ви.
Давам думата на госпожа Младенова от Министерството на околната среда и водите по отношение бюджетите на общините.
ХРИСТИНА МЛАДЕНОВА: Добър ден, бих искала да съобщя с няколко думи, тъй като предварително проведохме разговор относно средствата по бюджета на Министерството на околната среда и водите, които се отнасят в частта на ведомствените разходи в същност акцента да остане върху онази част от разходите, които са свързани с политиките на Министерството на околната среда и водите, но всъщност касаят други бюджетни организации и ведомства.
В частта на ведомствените разходи по бюджета на министерството са предвидени собствени приходи, или общо разходи в размер на 39 милиона 309 хиляди лева, които имат източници на финансиране както следва: собствени приходи в размер на 11 милиона 348.400 лева и субсидии от централния бюджет в размер на 27 милиона 961 хиляди лева.
Тези разходи когато сме разработвали бюджета и когато се прие с решение на Министерския съвет, ние сме спазили изискванията за разходните тавани, и по този начин нашите разходи за персонал включително и разходите за социалноосигурителни вноски възлизат на 21 милиона 732 хиляди лева.
В частта на издръжката сме планирали средства свързани с обезпечаването на ежедневните работни процеси, включително и разходи за изпълнението на основните функции на министерството произтичащи от екологичното законодателство, средства за поддръжка и издръжка на лабораторните комплекси и мониторинговите станции.
Общо планираните средства за издръжка са в размер на 15 милиона 77 хиляди лева. В частта на капиталовите разходи сме планирали средства в размер на 2,5 милиона лева, като тези средства са основно за поддържане на сградния фонд на административните сгради на министерството. Тъй като се наложи отлагане на тези основни ремонти от 2010 година във връзка с изменение на Закона за бюджета за 2010 година, а също така и за закупуване на компютърна и периферна техника предвид на това, че наличната, с която се разполага в министерството е изключително остаряла.
По бюджета на Министерството на околната среда и водите също са предвидени и администрирани разходи, които представляват 6 милиона лева, представляващи трансфер от предприятието за управление на дейностите по околна сред. Те са предназначени за изпълнение на дейности в защитените територии, изключителна държавна собственост, на територията на страната, а също така за дейности свързани с мониторинга на околната среда, както и дейности свързани с басейновото управление на водите в страната.
Може би, по-голям интерес представляват администрираните разходи, които са по други бюджети, фондове и сметки и са както следва:
Предвидени са разходи за 2011 година за Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда – 55 милиона 600 хиляди лева. Това са основно средства предназначени за финансиране на екологични обекти и издръжка на администрацията на предприятието.
На второ място, това са средствата за екологични обекти предвидени за строителството през 2011 година, съгласно Приложение № 7 от проекта на Закона за бюджета за 2011 година. Те са в размер на 20 милиона лева.
За община Гоце Делчев, това са за реконструкция, модернизация и разширение на депо за неопасни отпадъци.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Госпожо Младенова, ние имаме пред себе си закона за бюджета и сме се запознали с тези обекти.
ХРИСТИНА МЛАДЕНОВА: Също така на следващо място са предвидени средства за изпълнение на Постановление № 209 на Министерския съвет от 2009 година за осигуряване финансирането на изграждане на регионални системи за управление на битови отпадъци, на регионалните съоръжения за предварително третиране на битовите отпадъци и за закриване на общинските депа за битови отпадъци, за които са планирани средства общо в размер на 59 милиона 024 хиляди лева.
На следващо място са планирани също така средства за финансиране на програми за отстраняване на минали екологични щети в размер на 10 милиона лева. Тук основно са обектите за „Лукойл”, Оловно цинковия завод в Кърджали, за „Горубсо” – Мадан и за „Елаците мед”.
По оперативна програма „Околна среда” също има възможност да бъдат планирани средства в размер на 353 милиона 944 хиляди лева. В тази сума е включено и националното съфинансиране. Прогнозата се основава на обявените процедури за избор на проектни предложения по оперативната програма, както и предвижданите за обявяване процедури за набиране на проектни предложения, съответно през 2011 година, във връзка със спазването и изпълнението на ангажиментите по директива 91 на Европейския съюз.
Също така имаме възможност и по програма „ИСПА”, планираните средства са в размер на 231 милиона 521 хиляди лева. Това, което не е възможно да се осигури по бюджета за 2011 година, което е представено в прогнозата, но предвид на това, че не е възможно финансирането с допълнителни целеви средства от централния бюджет са заявените средства за издръжка общо в размер на близо 30 милиона лева и капиталови разходи в размер на 50 милиона лева, като средствата основно са предназначени за Изпълнителната агенция по околна среда във връзка със закупуване на апаратура, програмни продукти, разработване на методики, оборудване на лабораторни комплекси и също така за дейността на басейновите дирекции, които са свързани с изпълнение на мерките по плановете за управление на речните басейни, за които отговорно като политика е Министерството на околната среда и водите.
Също така стопанисване на водоземни съоръжения, оценка на експлоатационни ресурси и изготвяне на балнеологична оценка на минералните води и одържавяване на водоземни съоръжения.
Не е осигурено финансирането на допълнителния списък на обекти, за които е необходимо да бъде осигурено финансиране през 2011 година в размер на 45 милиона 833 хиляди лева, като тук основните акценти са върху изграждане на регионален център за управление на отпадъци в Кърджали в размер на 41 милиона лева. Това е по-голямата част от този необходим ресурс. Инфраструктурна до претоварни станции към Регионален център за управление на отпадъци в Кърджали и канализация и водопровод в община Козлодуй във връзка с изграждането на пречиствателна станция за отпадъчни води в общината.
От целия ресурс, който ви съобщих в размер на 775 милиона 397 хиляди лева, в същност по-голямата част представляват средства предназначени за осъществяване на политиките по опазване на околната среда в съответните региони. Това най-общо мога да ви кажа.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря ви госпожо Младенова.
Колеги от Националното сдружение на общините, заповядайте да изразите Вашата позиция.
Надявам се, че всички сте прочели протоколът за разногласие между Националното сдружение на общините и Министерския съвет във връзка с бюджета.
ЗЛАТКО ЖИВКОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, господин министър, колеги и гости, първо искам да благодаря за отношението и подкрепата дотук, която общините получиха при разглеждането на законопроекта за 2011 година. В това число и от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Благодаря за подкрепата на министър Плевнелиев след проведената среща в понеделник. Във вторник имахме среща с премиера господин Борисов, на която също управителният съвет внесе нашите предложения по проекта на бюджета за 2011 година.
С няколко думи ще ви кажа като илюстрация защо предлагаме тези четири пункта за промяна в Закона за бюджет за 2011 година.
Ако слушахте внимателно експозето на госпожа Грозданова от Министерството на финансите в повечето случаи се говореше за известно увеличение спрямо закона за изменение и допълнение, че от средата на тази година намали бюджета на общините с близо 100 милиона лева – с 98 милиона лева, без делегираните дейности в образование и социални услуги ние понесохме много тежък удар, в общинска администрация в изравнителна субсидия, в култура, в здравеопазване и в почти всички други функции. Поради тази причина оценяваме диалогът с финансовото министерство и с всички други, защо точно в четири пункта и какво означава тези близо 49 милиона лева, за които ние смятаме, че това е нормалният начин за представяне и тук между двете четения не крия, че се надявам и очакваме вашата подкрепа. Надявам се, да бъде получена тук.
В първата част е трансферът за функция „Общинска администрация” с 14 милиона лева.
Искам да кажа, че това е с 12 милиона лева по-малко отколкото първоначалния бюджет за тази година. Ние настояваме поне за 6 на сто увеличение на стандарта за общинска администрация защото в същия момент стандарта за издръжка на администрацията в министерства и ведомства е върнат на първоначалния бюджет от 2010 година.Тези 24 хиляди души, които живеят и работят в 264 български общини, и които в момента са с намалено работно време, в неплатен отпуск, както и ние самите в момента, все пак се надявам, че заслужават поне еднакво отношение в тази посока. Иначе по никакъв начин ние не можем да се справим с капацитета на обслужване на проекти и изобщо на отказ от доста дейности.
Госпожа Грозданова каза, че следващата година е година на избори и на 4161 кметове на общини и на кметства приключва мандата. Само обезщетението за кметовете е около 4 милиона лева допълнително, от изчисленията, които са направени от Министерството на финансите.
Смятаме, че това е възможно най-тежкият проблем в момента, който касае административния капацитет на общините.
Вторият момент е за увеличение на средствата за капиталови разходи. Тук предложението е за увеличени от 23 милиона лева. Това е все още рекордно ниска субсидия на фона на последните години за капитални вложения, имайки предвид, че по една голяма част от проектите, по които не можем да кандидатстваме или в другата част след намалението на собствените приходи на общините, част от невъзстановимите наложителни разходи – например, отчуждаване и други са страшно необходими, за да можем ние да усвоим и другите средства, които има по европейските програми.
Третият пункт е също до болка познат, като гледам ръководството и състава на Комисията по регионална политика и местно самоуправление, това е 23 хилядната километра общинска пътна мрежа, която представлява 65 на сто от пътищата на Република България, която и на вас е добре известно в какво състояние е. Тя е кална и разбита в по-голямата част, и по която през следващата година отново всички вкупом ще се движим по различни причини. Поради тази причина тук е предложението и увеличението е с 7 милиона лева, което е рекордно ниско на фона на исканията от общините. Освен като кмет на Монтана и заместник-председател на сдружението на общините, член на българската делегация в Комитета на регионите в Брюксел, искам да кажа, че представям общата позиция на 264 общини, а не моята собствена позиция и на моята община. Поради тази причина ние смятаме, че за общинската пътна мрежа това увеличение също е необходимо.
В последните три години бяха закрити над 450 училища от общинската пътна мрежа. Самото поддържане и необходимостта от движение в тази посока е изключително важна и ние се надяваме, че поне малко в тази част ще отговорим на тези условия.
На последно място, в четвърти пункт са средствата за зимно поддържане и снегопочистване. Тук нашето предложение е от 14 на 20 милиона лева. И аз знам наизуст проектобюджета в частта за общините, поради дългите представяния. Зимното поддържане на практика е в такова състояние, че в момента средствата според някои на 80 на сто, а според други на 100 на сто са изчерпани.
Има и един допълнителен момент от тази година. Ние коментирахме с ръководството на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, че общините трябва да се грижат за почистване на републиканската пътна мрежа в очертанията на градовете. Това е нещо, което е нов момент, разбира се той е от предишния период, но точно сега на фона на всичко останало се оказа, че май и за това ще трябва да се грижим. Един нормален среден български град, в който има например 17 километра такава мрежа, а само републиканска в очертанията на града, е едно допълнително тежко бреме. Тези средства, които са заложени със споразумителни протоколи между областните пътни управления и общините са крайно недостатъчни и изобщо несериозни за сериозен коментар. Разбира се, зависи от това все пак каква ще бъде зимата.
Това са четири предложения, които са 49.8 милиона лева, които ние сме представили на всички възможни нива, които познавате в проекта за разногласие.
За това от името на всички мои колеги от 264 общини искам да се обърна към вас господин Татарски, който беше също трети пореден мандат кмет на община, а сега депутат.
Уважаеми дами и господа народни представители, аз съм убеден, че познавате това до болка в общините и районите, от които идвате. Не крия, че вие сте Комисията по регионална политика и местно самоуправление, от която очакваме да подкрепи предложенията на колегите от 264 общини, така както го направи вече Министерството на регионалното развитие и благоустройството, за което още веднъж благодаря на господин Росен Плевнелиев.
Надяваме се, на вашата подкрепа, и че ще я получим при разглеждането на бюджета в парламента.
Господин Татарски, мога да ви представя обръщението, което е предадено на министър-председателя, до народните представители и до правителството.
Предавам и на Вас един екземпляр, който е от срещата проведена през миналата седмица на Седмата годишна среща на местните власти.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря ви господин Живков.
Обещавам да направя достояние този документ, който ми предавате.
Давам думата на синдикатите да изразят своята позиция по бюджета.
ЯНКА ТАКЕВА: Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители, Синдиката на българските учители заедно с колегите от двата учителски синдиката искаме да изразим нашата позиция относно бюджета във връзка с частта общински бюджет за образование. Знаете, че 70 на сто от учебните заведения са на общинско подчинение.
Ние подкрепяме предложението на Националното сдружение на общините, особено за отпускане на допълнителни средства за целодневната организация на учениците от 1 до 4 клас. Това е една много добра политика на правителството. Ние направихме всичко възможно да подкрепим тази политика в общественото пространство, но тази политика не трябва да остане само за първи клас, а следва да бъде поетапно въведена до 4 клас, но така заложените средства в проектобюджет за 2011 година не дават възможност общините да осигурят поетапното въвеждане на целодневната организация на работа и за нас там са необходими още 7 милиона лева.
Също така подкрепяме общините за отпускането на допълнителните средства за зимното почистване, като следва да имат предвид, че при преструктурирането на мрежата от учебни заведения учениците пътуват средно около 45 километра отиване до средищното училище и връщане от средищното училище до местоживеенето. Вие знаете, че едни малки деца, които пътуват при така разбитата междуградска и междуселска пътна мрежа е много опасна за тяхното здраве и сме дълбоко убедени, че Вие като народни представители и Министерството на финансите ще направи всичко възможно да бъдат поне осигурени допълнително средства, за да може да се осъществи и извозването на самите деца, защото през зимата човек не знае какво го чака- дали ще има сняг, или няма да има сняг, но понякога децата са принудени да не ходят на училище заради непочистена пътна мрежа.
Подкрепяме общините, не чух тук от господин Живков, но ние сме разговаряли и водим едно добро социално партниране, за което безкрайно много ви благодаря за това, че изхранването на децата също е една много добра политика, която се доразви от управляващата партия днес, но там са необходими около 8 милиона лева, за да може да се осъществи необходимото качествено обслужване и обогатяване на храната. Сега е 0,44 лева на дете, а аз мисля, че няма човек тук от Вас, който да си храни детето на закуска с 0,44 лева.
Също така смятаме, и тук имам въпрос към госпожа Грозданова, тъй като отговарят и за транспортните разходи. Програмата за транспортните разходи на учениците вече отиде при тях.
Госпожо Грозданова, транспортните разходи на учениците са намалени с около 28 лева, на какво се дължи това - на намаляване на децата или на други фактори, като намаляване цената на бензина, или намаляване на разходите на бензин от самите автобуси?
Има някаква причина, за да бъдат намалени и за това ние смятаме, че те могат да получат този размер, който бяха с бюджета за 2010 година.
Позволете ми да изкажа голямата си благодарност на трите учителски синдиката и двете работодателски организации, упълномощена съм да изкажа това мнение, за доброто социално партниране, което наложи политическа партия ГЕРБ на всички равнища.
Тук е и главния секретар на Министерството на образованието, младежта и науката, позволете ми чрез него да благодаря на министъра на образованието, за доброто социално партниране. Имаме добро партниране и с Министерството на финансите, в лицето на заместник-министър Владислав Горанов.
Струва ми се, че при едно правилно преразпределение на политиките в бюджета за 2011 година, може да се помисли малко по-добре за децата, поне за запазването на параметрите през 2010 година. Благодаря ви господин Татарски.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря ви госпожо Такева.
ВЛАДИМИР ТАНКИШЕВ: Господин председател, представлявам Асоциацията на председателите на общинските съвети.
Уважаеми господи председател, господин министър, уважаеми депутати, колеги, от името на Асоциацията на председателите на общинските съвети искам да изкажа , че изцяло подкрепям искането на Националното сдружение на общините, защото ние сме част от него.
Благодаря на Министерството на финансите, че не ни е забравило да ни спомене в проекта на Закон за държавния бюджет.
В предишните закони за 2008 и 2009 година, се споменаха само председателите. В проектозакона за 2010 година и 2011 година се споменават и съветниците, за което също благодаря.
За съжаление самия повод е доста негативен. Там е казано, че ако ние в определен срок не приемем общинския бюджет кмета има право да ми спре възнаграждението. Някой смята, че нашата единствена задача като работа е да гласуваме и с този закон едва ли не той се опитва леко да ни рекетира. Т.е. да ни казва, ако вие не гласувате „за” от утре няма да получавате възнаграждение. Съгласен съм, нека да има някакъв стимул, но нека той да не бъде общ. Представяте ли си общински съвет, в който две трети гласуват „Против”, а една трета „За”, а спираме на всички – защо? След това бюджет може да бъде гласуван само тогава когато бъде внесен от кмета на общината. В малките общини един служител или двама правят и отчета за бюджета и проектобюджета. Това естествено изисква време и обикновено бюджета се внася в последния момент. Трябва ли заради това, че ние сме заплашени да не получаваме възнаграждение да го гласуваме за два дни? Технологичният срок е най-малко двадесет дни, седем дневно обществено обсъждане, 10 дни за обсъждане най-малко през комисии и няколко дни за подготовка на самото заседание.
Защо трябва да се форсира приемането на общинските бюджети и защо трябва да се обвързва с публикуването на проектобюджета в „Държавен вестник”? Даден е 45 дневен срок. Представяте ли си, ако публикуваме проектобюджета на 15 ноември, т.е. до края на годината всяка една община трябва да приеме собственият си бюджет преди да е приела отчета за бюджета, преди да има действителните разходи, да е формирала преходен остатък или преходен недостиг. Нашето предложени е, или този срок да стане 60 дни, т.е. 30 дни за кмета и 30 дни за общинския съвет или да отпадне. Практиката по-рано беше в повечето общински съвети месец януари е месец за отчет на бюджета, а месец февруари е месец за приемане на бюджета. Имаше достатъчно време. По закон имаме право да работим с 1/12 от разходите, така че няма защо в тези тежки финансови времена да си създаваме и административни пречки.
Господин Татарски, вие имате богат опит в това отношение и ние ви молим да ни подкрепите в пленарна зала. Господа депутати, надявам се, че и вие също ще подкрепите нещо, което е против принуждаването да се гласува по определен начин. Благодаря ви.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Колеги, оттук нататък, ако няма други изказвания от гостите, преминаваме към обсъждане и дискусия по всичко, което се каза и ни е предоставено като материали така, че всеки един от вас има думата за въпроси и становища.
Имайте предвид, че това което ние кажем, приемем, обсъдим и дискутираме ще бъде отразено в доклада и ще го прочета в пленарна зала и да се надяваме, че тези препоръки и мнения ще бъдат взети предвид при окончателното гласуване и оформяне на бюджета.
Колеги имате думата за дискусия по законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2011 година.
ЗЛАТКО ЖИВКОВ: Господин Татарски, имам една кратка бележка към това, което каза колегата, в протокола за разногласие, който е при вас вероятно вие сте се запознали с него, но искам да кажа на колегата, че при министър Дянков, когато договаряхме част от промените увеличаването на изравнителната субсидия, както и текстовите промени в случая, в който става въпрос за публикуване на бюджета и неговото приемане от общинските съвети ние се договорихме това да са 45 работни дни. Това е едната поправка.
Инвестиционният параграф 40 вече не е само за текущи, а за основни ремонти. Имаме право след 30 юни 2011 година да преместваме от функция във функция социални услуги, отбрана и сигурност всички делегирани дейности без образование. Т.е. това, което колегата председател на общинския съвет каза вече сме го договорили. В този случай притеснението ви, че ще се наложи на Коледа да приемаме бюджета за следващата година, би трябвало да отпадне, защото в т.нар. почивни дни за повечето в този случай като се извадят няма как това да се случи преди 1 януари 2011 година.
Що се касае до другата теза за задължителното гласуване, не знам практиките в различните общини какви са, мисля че всеки гласува по съвест. Още повече, че господин Любен Татарски и Любомир Иванов и повечето от вас сигурно са били общински съветници в период, в който общинските съветници не получаваха никакво възнаграждение, но това е друга тема, която вие ще погледнете и прецените как да бъде нататък.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря ви господин Живков.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Господин председател, уважаеми колеги, драги гости, първо искам да се обърна към Националното сдружение на общините преди да започне дискусията по бюджета.
Знаете, че ние дойдохме с идеята за децентрализация. Знаете, че премиерът също беше кмет и максимално обръща внимание на исканията на общините.
Колеги, в тази връзка по ваше искане внесохме в Закона за подземните богатства, между първо и второ четене, от малките концесии 100 % от приходите да отидат в общинските бюджети, а от големите концесии от 30 на 50 на сто. Въпреки съпротивата, която имаше от къде ли не, закона ще влезе в сила. Общините ще получат тези приходи.
Забележката ми към Вас е, че на заседание на икономическата комисия, нямаше представител на Националното сдружение на общините, с изключение на двама кметове, на които основната задача беше да коментират процентното разпределение, ако концесията попадне на територията на повече от една община и ние в желанието си да дадем повече приходи на местната власт, на общините се оказахме, в една враждебна среда, където при всички заинтересовани това не се случи направиха коалиция. Много ви моля, комисията утре продължава работа, елате и защитете това, което поискахте и ние внесохме.
Прави сте, че парите са малко и за зимно поддържане и почистване и за общинската пътна мрежа, която е в трагично състояние. Още по-прав е министър Плевнелиев, че с тези пари, които този бюджет предвижда за републиканската пътна мрежа ние освен, че няма да подобрим пътната мрежа, а това че няма да може да поддържаме с риск да не съм точен в терминологията, в добро експлоатационно състояние, в последствие ще се наложи да даваме в пъти повече пари, за да поправим щетите.
Разбира се, криза е, положението е тежко, министър Дянков казва „Всички искат” сигурно и той е прав, но аз ще се опитам да му помогна от къде да ги намери.
Най-големите приходи в държавата идват от ДДС и от акциз върху горива, цигари и алкохол, най-вече. Доколкото си спомням за 2010 година след корекцията на бюджета приходите от акцизи бяха 3 милиарда 900 милиона лева. За тази година при положение, че се вдигне акциза върху горивото, днес гласувахме вдигането на акциза върху рязания тютюн, за тази година са предвидени 3 милиарда 800 милиона лева.
Считам лично аз, че тези приходи са занижени. Не е тайна и се водят усилия в овладяване на контрабандата най-вече от страна на МВР и структурите му, не се прави достатъчно това точно в структурите на Министерството на финансите, респективно Агенция „Митници”.
Понеже от горива не разбирам, но съм бил в цигарения бранш, ще ви кажа една статистика, която вчера казах и в Комисията по земеделие, когато „Булгартабак” беше монополист на пазара и когато пак имаше някаква контрабанда официално в България се пушеха 23 милиарда къса цигари. В момента по изследване на „Нилсън” са около 18,5 милиарда – 19 милиарда. Доколкото знам, защото тук няма разбивка или поне аз не съм я видял, тази година приходите са заложени върху 10,5 милиарда къса цигари. Извинявайте, но пушачите в България не са намалели с 50 на сто и по този начин ние не си даваме стимул за борба с контрабандата. Да не са и 18,5 нека да бъдат 15 милиарда, така че спокойно в приходната част на бюджета могат да се запишат 500 милиона лева повече от акциз върху цигари, горива и алкохол.
И така администрацията, която има задачата да събере тези пари ще трябва да се понапъне за да ги събере и това не са само тези 500 милиона, казвам доста занижена цифра. Това е загуба, направете сметка на още колко ДДС, така че ако тези пари ние ги съберем спокойно ще има и за пътища, ще има и за общините и за здраве и т.н. Това е моето мнение.
Господи председател, имам конкретно предложение, което е да приемем бюджета за първо четене с препоръката да се прецизира приходната част в частта акцизи и съответно разходната част на съответните министерства, в случая на регионалното развитие, респективно пътна инфраструктура и исканията на общините, които са абсолютно резонни - 50 милиона лева за цяла България, вие дори сте скромни. Благодаря ви.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря ви господин Димитров.
Вие обърнахте малко дебата не само към разходите, колко са малко парите и за какво трябва да се похарчат, но и да увеличаваме приходите. Така разбирам вашето предложение.
РЕМЗИ ОСМАН: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми гости, не знам дали има представител на Агенция „Пътища”, но би било добре когато се обсъжда бюджета задължително заедно, така както изслушваме представителите на Националното сдружение на общините да изслушаме и представителите на Агенция „Пътища”. Ако някой ме убеди в обратното, че без трети и втори клас пътища, могат да се развиват общините не е сериозно. Дори повече тук трябва да се обсъжда отколкото в Комисията по транспорт.
Колкото са важни общинските и местните пътища, още в пъти по-важни са пътищата от трети клас. Мисля, че дори са по-важни.
Има една истина. Господин Димитров, подсказа от къде може в приходната част нещо да се сложи отгоре.
Господин Димитров, всички знаем и тук сме представители на различни партии как се прави бюджет, не говоря като експерт, а говоря като политик. Ние знаем, че Министерството на финансите е заложило един резерв, но няма да знаем до последно колко е този резерв в приходната част. Преди второ четене, както се прави от двадесет години, така ще бъде и сега, топлата вода няма да открием. Просто не знаем колко е този резерв. Което лоби надделее, съвсем нормално е, няма нищо лошо в това, ние лобираме за общините и пътищата, което лоби надделее там ще насочат част от това, което като резерв е заложено в приходната част.
Големият въпрос е ние да се обединим заедно и с Националното сдружение на общините, ако наистина искаме реално да се развиват общините, колко пари има в държавата не знам. Знам, че държавата е в трудно положение. Всички знаем, че сме в трудно положение, не упреквам сегашните. Който и да е на власт, до мен е бившият министър, отсреща е настоящият министър, така че не е свързано с това кой е на власт. Големият въпрос е, че в 21 век, тук са колеги, с които сме работили в предишните парламенти и от министерствата в България все още има населени места без пътна мрежа. Не говоря за асфалт, баластра и чакъл до селото. От двадесет години аз не можах да получа списък на населените места в България до където няма изградена пътна мрежа с реално живеещи хора.
Господин министър, обръщам се към Вас, от уважение няма да кажа кои са тези села, които знам, с 35 деца от първи клас нагоре с 25 деца детска градина. До селото няма път, а то е с 350 жители. Разбира се, през последните двадесет години по-малко, по-малко нещо някой булдозер работи. Общината е със смесено население и е 8 километра в планината. Те са около 15 – 20 населени места в страната. Тези хора, ако не са почтени и искрени ще вдигнат такава гюрултия, че има една дискриминация, но те никога не са го направили и сега няма да го направят.
Моята молба към Вас е да се разпоредите, да проучите кои са тези населени места и с това, с което разполагаме всички, утре или вдругиден, след като бъде приет бюджета за общинските пътища да убедим Националното сдружение на общините, надявам се, че те ще бъдат обективни, въпреки че е много трудно. Тези, които са в ръководството на националното сдружение прокарват идеи, съвсем нормално е, няма нищо обидно, да не ми се обидят кметовете на Монтана и Перник, проекти които повече са ангажирани с големите общини, но не е нормално в 21 век да има такова селище. Може би, тогава министърът на регионалното развитие трябва да се намеси, когато се приеме бюджета, когато се разпределят тези средства съвсем основателно Националното сдружение на общините е поискало да се увеличи на 50 милиона лева, да се прецени и да се отдели отделно. Могат да бъдат 5 лева, но да се каже, че това са средства за изграждане на общинската пътна мрежа до населени места, до които няма изградена пътна мрежа.
Признавам си, че и в предишните правителства не успяхме да прокараме това, а това е най-обективното. Може да са 1 милион лева, може да са 100 хиляди лева, но може да бъдат и 1000 лева, но да се знае, че това са средства точно за подобно нещо.
Тогава председателят на комисията и колеги от различните партии да отидат и да видят, да има ги тези населени места, които са в различни области.
Господин министър, трудно ще ви е да кажете дали има сериозен резерв в приходната част или не, но според мен и Националното сдружение на общините трябва да ни помогнат.
Увеличаването на трансферите за функция общинска администрация – 14 милиона лева, вярно необходимо е, но дами и господа кметове, съветници, председатели на общински съвети, трябва да видим кое е най-приоритетното за общините.
Според мен, изграждането на инфраструктурата е по-приоритетно отколкото общинската администрация. Да, необходимо е, но вие трябва да кажете, че не може без общинска инфраструктура. Може да бъдат 5 лева, но вие трябва да посочите, но така както е посочено, ако е посочено като приоритет, за мен е малко неприемливо и необективно.
Искаме това нещо от националното сдружение, дали просто са подредени като приоритет, или са по точки, по които има разногласия. За какво ще говорим когато няма изградена общинска пътна мрежа, тук казаха представителите на училищата. За какъв автобус говорим колеги? Готов съм да поканя всички заедно, осем километра децата вървят пеша. Това са деца в първи и втори клас.
От уважение няма да ги спомена и това не е свързано с правителството сега, с правителството преди или с по-предишното правителство. Големият проблем е, че никога държавата не е казала: „Това са средства за изграждане само за такива населени места където няма изградена пътна мрежа”. Разбира се, че са необходими пари за общинската администрация. Какво ще правят децата, след като се закриха училищата? Споделям, че не може с четири деца да има училище. Държавата е поела някакъв ангажимент. Има проблемни региони и отново казвам, че те географски са пръснати горе долу в различните места в страната. Не е свързано само с една област. Основно са в планинските общини.
Мисля, че ако всички се обединим съвсем спокойно тези 7,5 милиона лева за изграждане допълнително на общинската мрежа. Колеги, знам, че в приходната част на бюджета такъв резерв има. Ще видите, че което лоби надделее, вече се убедихте предишният път и вие, което лоби надделее в парламента, което лоби от нашите гости присъстват на заседанието днес, там ще отидат парите от този резерв, който е заложен в приходната част. Не е нормално експертите сега да ни кажат къде е този резерв, може би и те не знаят, може да им е казано да не казват, нормално е. Това ще бъде политическо решение.
Оттам нататък като приоритет виждам и снегопочистването. Не можем да говорим за нормален живот, понякога два месеца в определени региони децата не могат да отидат на училище. Не е нормално това. Да неговорим за здравни случаи. Лично аз съм съдействал със съдействието на бивши министри докарали сме „Щайер”-и от Швейцария, от една асоциация, с което съдействие в кърджалийско, под формата на „Гражданска защита” зимно време карат децата на училище и заради нас промениха закона, защото колите бяха нови за да могат да направят дарение.
Колеги, обръщам се към мнозинството и към господин министъра, съвсем спокойно може да бъде поет един ангажимент за общинската инфраструктура и за снегопочистването, ако по-сериозно се действа, тук е и съпредседателя на Парламентарната група на ГЕРБ, съвсем спокойно тези средства от т.нар. неофициален резерв в приходната част могат да бъдат насочени. За останалото колеги ще отчитаме дейност.
Господин председател, завършвайки се обръщам към вас, би било добре да проведем едно специално заседание само за втори и трети клас пътища, за да видим какво става в тази област. В тази област не говорим като позиция и управляващи. Без развитието на инфраструктурата на трети клас пътища аз не виждам никакво развитие.
Благодаря ви господин председател.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря ви господин Осман. Вие предлагате, ако има такъв резерв и се пренасочи по искане на общините да отиде целево за този тип пътища. По този начин да го формулираме в становището на комисията.
ИСКРА ФИДОСОВА: Колеги, искам да се извиня, тъй като също трябва напусна заседанието, за да водя заседанието на моята комисия,
Заявявам предварително, че гласувам „За” законопроекта на Закона за държавния бюджет за първо четене.
Подкрепям в цялост това, което каза господин Емил Димитров. Ние вече водихме разговори и при нас и наистина се надявам да намерим възможния начин между първо и второ четене да помогнем, не казвам и не се ангажирам със сума, но някакъв резерв да има, за да може наистина част от тези искания да бъдат удовлетворени.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря ви госпожо Фидосова.
РОСИЦА ЯНАКИЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, нямаше да си позволя да поискам думата, ако не ме беше провокирало изказването на господин Осман. Бих ви помолила да разберете следното. В общините има нужда от твърде много неща. Ние обаче осъзнаваме, че в момента се намираме в една сериозна икономическа криза, която влияе на приходната част на бюджета, за това поставяме един пакет от минимума, който ни е необходим, за да гарантираме все пак нормалното съществуване на общините и предоставянето на услугите, които сме длъжни да предложим на гражданите. Не ние сме подредили приоритетите. Приоритетите са подредени в този ред от колегите от 264 общини. Ние сме поискали становища и от почти всички общини са дошли тези становища. Не става дума за увеличаване на заплатата на общинската администрация. С корекцията на бюджета в средата на годината се оказа така, че на общините не достига фонд „Работна заплата”. Ние трябваше да предприемем спешни мерки, за да влезем в рамката на предоставения фонд „Работна заплата”. Направихме го по няколко начина, с драстични съкращения, с излизане в неплатен отпуск и с намалено работно време.
В община Перник съм съкратила 37 човека, от 167 станаха 130 човека. До кога ще можем да си позволяваме това? Нали все пак някой трябва да се грижи за пътищата. Някой трябва да администрира предоставянето на социалните и техническите услуги. Нали някой трябва да работи с колегите от образованието и т.н. Ние не искаме пари за увеличаване на заплати. Ние искаме тези недостигащи ни 14 милиона лева, за да гарантираме при този вече санитарен минимум нормалното функциониране на общините.
Що се касае до населените места, в които няма пътища – да, сигурно е необходимо и сигурно е срамно съвременна България да има такъв проблем.
Смятам, че тук трябва да се потърси минимален резерв и опита ми в управлението през тези години показва следното. Ако трябва тази година да се отделят 5 милиона лева, с които до първото село ще се изгради пътя, а не тази година да се отдели по 1 милион на пет села, това означава, че нищо няма да стане.
Господин Димитров каза, че винаги има някакъв минимален резерв. Благодаря ви.
РЕМЗИ ОСМАН: Госпожо Янакиева, не съм казал, тъй като остава в архива на парламента и комисията и студентите когато защитават докторантура ще прочетат тези стенограми, не съм казал, че искате пари за увеличаване на заплатите. Разбира се, че са необходими. Говоря като приоритет. Ако кажат 10 милиона лева от тези резерв в приходната част отива във връзка с тези ваши приоритети, изразявам моето скромно мнение, изграждането на инфраструктурата е по-важен приоритет, отколкото за функцията „Общинска администрация”, но не съм казал никога за увеличаване на заплати. Споделям вашето опасение, но не споделям другото. Благодаря ви.
СТЕФАН ДЕДЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, дами и господа народни представители, уважаеми гости, слушах внимателно изказването на министъра по отношение на финансовите разчети и по отношение на ДНСК, и по отношение на кадастъра, защото явно там вървим в един омагьосан кръг. Нямаме кадастър, имаме незаконно строителство, трябва да го разрушаваме, трябват средства, а няма такива.
Мисля ,че също много важен е въпросът с инфраструктурата, и по отношение на общините и различните класове пътища, а разбира се и за заплатите на администрацията.
Искам категорично за заявя, че преди една година излязох с едно мнение, че трябва да вървим към децентрализация, какъвто е духът на Европа, но мисля че по отношение на общините трябва да се направи едно ново териториално разделяне, защото при 264 общини, и както заявих преди една година и в тази криза виждате, че имаме проблем.
Не мога да се съглася, че една община от 900 души или от 2000 души, ще бъде ефективна, просто говорим за окрупняване, защото явно виждаме, че този модел не работи, няма да стигат парите за заплати. Не говоря да се намалява административното обслужване на гражданите. Напротив, трябва да остане, но да се намали администрацията и във вид на кметове, общински съвети и т.н., и всичко друго, от което може да се икономиса.
Разбира се пътищата са важни, не знам господин Осман, дали има резерв в този бюджет. Виждаме, че бюджетът е кризисен. Министър Дянков каза, че това е възможният бюджет, но и тук, и в залата, и на други срещи, господин председател мисля, че ние трябва да намерим някаква форма това, което е като изискване на министерството и общините по отношение на този малък дял, който се иска трябва да го защитим и да потърсим някакви резерви за да се решават нещата. Благодаря ви.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря ви господин Дедев.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, колеги, госпожи и господа, за всички е ясно, че този бюджет се приема в условия на криза. В самия проект няма никакви индикатори за това, което се говори за излизане от кризата. Излизане от рецесията и трябва да се съобразяваме с този факт. Политиките, които се предлагат в него са свързани с това, а токова е и виждането на премиера и кабинета за тези политики, такова е виждането и за приоритетите заложени в проекта за бюджета. Това е правото на тези, които управляват да предложат своите виждани за развитието чрез бюджета. Без съмнение на мен не ми харесва това, че е подценена като цяло местната власт и регионалното развитие, но видимо това е виждането на тези, от които зависи функционирането на тази част от системата.
Не мога да приема нещо, което Министерството на финансите предлага, а останалите членове на кабинета са се съгласили, за тази дискриминация на човешкия ресурс, на персонала между държавна администрация и общинска администрация.
С последното изменение на Закона за бюджета за 2010 година се намалиха средствата за работни заплати на държавната администрация с 4,5 на сто, доколкото не ме лъже паметта. В същото време са намалиха с над 10 на сто, средствата за заплати на общинската администрация – 10,3 на сто, ако трябва да сме точни. С този проект за бюджет за 2011 година се възстановяват на старото ниво тези 4,5 на сто, се вдигат за държавната администрация, а на общинската администрация „х”. Това е дискриминация, защото това е делегирана функция, която ако искате променете стандартите, така че да няма толкова администрация, но не може да ги дискриминирате по този елементарен начин.
Не съм за това, че на общински съветници трябва да се плаща на всяка цена, напротив помня години когато не се плащаше, но не може да се постави в закон текст, в който да се каже „Ако не гласуваш няма да ди платя дължимото възнаграждение”. То е дължимо по закона, който сме приели ние за ЗМСМА е дължимо. Ако не гласувате „За” няма да ви платим, не е сериозно, това е просто нонсенс на ръба на възможната конституционност може би.
Това са не малко причини, поради които този проект не бива да се подкрепя.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря ви господин Георгиев.
АСЕН ГАГАУЗОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, от това което чухме и по отношение на двата бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и на общините, бих откроил няколко проблема, които безпокоят и ръководството на министерството.
На първо място е фактът, че от Централния републикански бюджет се отделя една много малка част за т.нар. държавни инвестиционни заеми в случая транзитни пътища 5. Тази година беше сравнително нищожна сумата, и за следващата година положението е същото, което означава, че този заем няма да може да бъде изпълнен в рамките на срока, за който той е предвиден, а знаете, че е повече от 1 милиард лева. Ако се дават по 100 милиона или по 200 милиона, ще трябва много повече време, за да се изпълни. Започва се един път, за който е даден лот от 10, 12 или 20 километра и той може да бъде завършен в рамките на една година, но поради това, че Министерството на финансите не осигурява лимит за кредита, който е отпуснат този път трябва да се прави две, три или четири години. На практика е така.
Второ, другия заем, който министерството получи за изграждане на водната инфраструктура за четирите язовира и пречиствателната станция, въобще няма предвидени средства и тази година. Спомняте си, че ние го гласувахме в началото на тази година. За тази година не бяха осигурени средства, а се осигуряват средства само за мастер плановете и остава някаква, с която едва ли ще може да се започне каквото и да било строителство по тези обекти. Още една нулева година за тази инфраструктура.
Прави впечатление и друго, ще дам пример с един от обектите какъвто е обектът за пречиствателна станция за питейни води в гр. Сливен. Завършена е над 90 на сто и вече втора година е замразена, а трябват 4 или 5 милиона лева, за да бъде завършена изцяло. В случая се изпълняват по този обект неща, които трябваше общината да изпълни, но тя не е в състояние да ги изпълни. Пропуснала е да ги включи по програма „ИСПА”, а сега трябва да се направи един водоем и да се въведе пречиствателна станция, за която са вложени десетки милиони левове.
Обръщам се с молба, нещо трябва да се направи за Министерството на регионалното развитие и благоустройството, защото иначе само ентусиазъм няма да е достатъчен, ако няма достатъчно финансови средства.
Искам да кажа няколко думи за това, което беше направено по отношение на пътната инфраструктура в т.нар. общинска пътна инфраструктура. Ние бяхме първото министерство, което изпълнявайки процеса на децентрализация, средствата които бяха предвиждани за четвъртокласната пътна мрежа ги отстъпихме на Националното сдружение на общините, което ги разпределя на принципа, по който сдружението е решило. Спомням си, че през 2007 година когато направихме това парите бяха 50 милиона лева и би трябвало всяка година тези пари да се увеличават, а сега разбирам, че те са по-малко и от 50 милиона лева. Не 50, а 150 милиона лева са малко за четвъртокласна пътна мрежа, която е 22 – 23 хиляди километра и е в най-лошо състояние, няма за какво да ви обяснявам, всички пътуваме и знаем това.
Тук трябва да се вземат някакви по-специални мерки, защото все пак републиканската пътна мрежа колкото и проблеми да има е в значително по-добро състояние, особено първи и втори клас, отколкото общинската пътна мрежа и тя е тази, която дава един много лош имидж на нашата страна и аз не виждам с този темп на обновление с 50 милиона лева за една година, няма да можем да я оправим още двадесет години или по-скоро тези, които са оправени ще се амортизират отново, а по другите нищо няма да е направено.
Считам, че в този бюджет приходната част е подценена. Хубаво е, че управляващите в лицето на колегата Димитров е на това мнение, дано на второ четене да има една по-сериозна сума, която да бъде разпределена допълнително и не защото съм пристрастен към този ресор, имам предвид регионалното развитие и общините, но там положението е най-лошо.
Аз също не бих подкрепил такъв бюджет, в който няма дори с очаквания ръст на брутния вътрешен продукт, не се променя малко нагоре.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря ви господин Гагаузов.
ЛЮБОМИР ИВАНОВ: Колеги, гледайки бюджета, който ни се предлага ние виждаме, че нещата в тази обстановка са доста сложни и трудни. Имам предвид следното. В България на трудов договор се намират около 1 милион 250 хиляди човека, от които 580 хиляди държавни чиновници и остават едни 670 хиляди, които работят по някакъв начин в сферата на бизнеса.
Гледайки този бюджет, аз мога да кажа твърдо, че по никакъв начин държавата не е в състояние да помогне на този бизнес. Ние говорихме за съкращение в държавния сектор, но никой не спомена, че около 30 на сто от фирмите, които са работили преди една, две години вече съществуват на пазара и реално работят. Какъвто и буфер да има според нас той не е повече от 300 милиона лева, който едва ли би могъл да запълни дупките и исканията на абсолютно всички.
От тази гледна точка, се обръщам към министър Плевнелиев, който е бил и в бизнеса и може да прецени реално нещата, вместо да даваме например, 100 милиона за подслушване по-добре да ви ги дадем на вас господин министър и вие във вашата програма „Регионално развитие” да съфинансирате, казвам го едно към едно, да съфинансирате европейски програми, по които тези пари да влезнат в България и да раздвижат реално някакъв бизнес и хората да си вадят хляба, да плащат данъци, които да влизат в общините и по някакъв начин да помогнем реално на тази държава да излезе от кризата.
Още няколко неща бих казал, че ние въпреки всичко сме българска държава и тук не се говори за културата, но самото Министерство на културата има много малко пари. Европейският съюз едва ли ще се загрижи точно българската култура на популяризира. Оттук нататък виждам, че общините независими, че не са го записали, те също ще имат проблеми с тази дейност. Смятам, че това върви.
Наскоро посетих едно село намиращо се на река Дунав, и ще направя официално питане, оказа се, че там хората от отдавна вече не разчита, че държава или който и да е ще им създаде работа. Те ходят в Италия и навън, работят, докарват пари, хранят семействата си и инвестират парите. Те казват, че не искат от държавата да им реши проблема с работата, ясно е че не може. Обаче те нямат питейна вода, нямат канализация, при наводнения, които се случват водата от Дунав прелива и за да стигне човек до леглото си трябва да върви 50 см. газейки вода. За тези неща не трябват много пари, а са съвсем малко и както каза господин Ремзи Осман, трябва да се видят от вашите служители такива наболели точки, защото ние се намираме в 21 век и да има някаква адекватна реакция.
Ще спра до тук, подкрепям искането на общините за снегопочистване и нещата, които имат, защото ако те са съкратили според кмета на Перник, една пета от персонала си, фирмите занимаващи се с тази дейност си разпускат хората през цялата зима, изцяло в неплатен отпуск и те са съкратили някъде от 50 до 80 на сто от персонала си.
Смятам, че това е един вид прехрана на това население, още повече в много откъснати и затънтени общини, за които няма как по друг начин.
Господин Дедев, отдавна приветствам това, което вие говорите, но явно на никой не му стига куража, за да го реши – за обединението на общини и ако искате не по силата на някаква насилствена реформа, а ако трябва да се отпуснат пари за общини, които са много малки и решават да се обединят две по две, за да има нещо от държавата, като помощ за тези общини, за да разберат, че това е по-добро.
Благодаря ви.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Ще си позволя да кажа няколко думи преди да предоставя думата на представителите на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и на Министерството на финансите и останалите колеги, които желаят да вземат отношение.
Колеги, ясно е – това е бюджетът поне в рамката, която ни е предложена от Министерството на финансите. Сигурно има резерви, както каза господин Осман и сигурно всички ние можем да посочим такива, и концесиите и акцизите. Отговорността обаче трябва всички ние да поемем и в изпълнителната, и в законодателната и в местната власт. За съкращение чух 739 бройки, ако това са съкратените бройки в общините, означава че говорим за нещо съвсем символично. Чух и друга една сума и число 4161 кмета или изборни длъжности трябва да бъдат евентуално съкратени и обезщетение, което прави около 4 милиона лева.
РОСИЦА ЯНАКИЕВА: Няма евентуално.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Отиваме към това беше казано от господин Иванов и господин Дедев, важно е каква е позицията на общините. Тази сутрин господин Лечков и кмета на Бургас повдигна темата, какво правим за административната реформа? Тя не бива да се отнася и да се свързва единствено с намаляване на средствата за едно или друго министерство, или за общините, а тя трябва да бъде и структурна, но като че ли по този въпрос наистина се мълчи. Оттам също има резерви.
Разбираме, че Министерството на регионалното развитие и благоустройството ще бъде много трудно да се осигури нормално функциониране по всички политики на всички функционални звена с този бюджет и естествено всички ние трябва да застанем зад исканията на общините, на министерството и на исканията, които бяха изказани от останалите колеги и от синдикатите, защото те работят в една посока.
Смятам, че такава трябва да бъде нашата позиция, като обща позиция на комисията. В рамките на възможните резерви, в рамките на възможните компромиси, да се направи така, че поне част от тези недостатъци в бюджета или недостиг, който по всички тези параметри отбелязваме и виждаме да бъде минимизиран. Надявам се и мисля, че всички ще се обедините около едно такова мнение, че всички трябва да сме зад тези искания и предложения.
ВАЛЕНТИНА ГРОЗДАНОВА: Господин председател, най-напред по отношение коментара, който направи господин Танкишев относно параграф 72 от Преходните и заключителни разпоредби, господин Живков допълни, че става въпрос не за 45 дни от обнародването на закона, а за 45 работни дни.
Искам да уведомя уважаемите народни представители и всички присъстващи, че в много случаи неприемането от общинските съвети на бюджетите на съответната община затруднява изключително много дейността на общините. Има такива примери, в които по цяла година не се приемат бюджетите на общините.
За 2010 година мога да дам пример с община Брегово, която доскоро нямаше бюджет, а такъв беше приет буквално преди броени дни. Сами разбирате колко трудно може да се изпълняват функциите по отношение на делегираните от държавата дейности и по отношение на местните дейности в случаите, в които няма бюджет. Има проблеми и в община Бобов дол и редица други български общини. Има многобройни спорове по различни теми между представителите на общинските съвети и кметовете, което също затруднява работата на част от българските общини.
Това е причината да бъде предложен текста на параграф 72, разбира се той след дебатите, би могъл да бъде подобрен, ако народните представители преценят.
Имаше конкретен въпрос на госпожа Янка Такева, относно транспортните разходи на учениците. Те са за 2011 година в същия размер, в който са били и през тази година – 23 милиона лева.
По отношение на исканията на Националното сдружение на общините в Република България тези искания и още допълнителни искания бяха коментирани на две срещи с министър Дянков. Част от исканията на Националното сдружение на общините, както обясниха господин Живков и госпожа Янакиева, бяха приети.
Разбира се, има какво да се желае по отношение на средствата за трансфер от зимно поддържане и снегопочистване и за общинските пътища, но все пак бих искала да кажа, че техният размер може би се оказва недостатъчен, но е нараствал през годините.
Ако се върнем назад в далечната 2004 година например, средствата за зимно поддържане и снегопочистване са били 7 милиона лева, а след това през 2006 година – 8 милиона лева. Постепенно са нараснали през 2007, 2008 и 2009 година – 10 милиона лева. В момента са 14 милиона лева. Същото се отнася и за изграждането и основния ремонт на общинските пътища. През 2004 година – 26 милиона лева, 2005 година – 27 милиона лева, за да достигнат до суми от порядъка на 45 милиона лева през 2007 и 2008 година. В момента те са над 42,5 милиона лева.
Освен това, което правителството направи по отношение усъвършенстване на механизма на изравнителната субсидия и увеличаване на сумата с 6 милиона лева по време на предварителните преговори с Националното сдружение на общините в Република България се готвят и промени в данъчните закони, в Закона за местните данъци и такси, които ще дадат възможност да бъдат увеличени собствените приходи на общините и срещу тях да извършат допълнителни разходи, например такова е предложението за увеличаване на горната граница за определяне на размера на данъка върху недвижимите имоти върху 2,5 на 4,5 на хиляда, а също така недвижимите имоти с данъчна оценка над средната за съответната община, размера на данъка да бъде завишен с 30 на сто. Предлага се нов местен данък – туристически вместо досега съществуващата туристическа такса. Има и други предложения, които ще бъдат обект на разглеждане в детайли по време на обсъждането на данъчните закони. Благодаря ви.
РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, депутати, ние виждаме абсолютното разбиране от всички вас. Цифрите са ясни и благодаря за подкрепата. Вие виждате и ние сме готови да подкрепим бъдещи действия и решения на комисията с конкретни проекти и данни, които да предоставим. Вие виждате, че поне между 50 и 143 милиона лева от бюджета, допълнително това министерство може да изразходи през 2011 година и за проекти, които имат много голям смисъл. Това е извън ДИЗ-ове (Държавни инвестиционни заеми).
Ние сме готови да предоставим разчетите, от които да се видят всички тези неща, и за пречиствателните станции, които могат да се довършат и вода да се докара до населените места, които нямат такава или е в много тежко състояние, и свлачищни процеси, за които имаме само 1 милион и 200 хиляди лева. Знаете, че само в един град Оряхово има нужда поне от 6 – 7 милиона лева, за да може да се реши проблема на цял един квартал. Това, което всички ние можем да направим, всички уважаеми членове на комисията, е да предоставим какво сме планирали и какво сме пресмятали по конкретни проекти и по всички тези политики, които имат смисъл и са важни, когато сме поискали тези 143 милиона лева отгоре, това може да бъде само за Ваша информация разбира се и Вие да прецените оттам нататък, а ние ще се съобразим, защото можем повече. Можем всеки лев отгоре да го насочим към тези проекти, които са важни и съществени. Също и за извънбюджетните програми и държавните инвестиционни заеми, можем повече както казах, можем да се движим по бързо и по транзитни пет и по Световната банка. Можем да започнем строителството на тези три язовира, които са заложени по договора със Световната банка, където ние в момента ще се фокусираме върху мастер плановете, тъй като няма да можем да отделим ресурс за самото строителство. Така, че от тези неща, каквато и подкрепа да получим, разбира се ние ще докажем с конкретни проектни действия, че е имало смисъл от нея. Ние сме дисциплинирани и виждаме смисъла, че цялото това упражнение, все пак е да запазим макроикономическата стабилност в най-тежката икономическа криза, която света има от осемдесет години насам. България е символ на нещо, което много други държави за съжаление не са постигнали и може би е крайно време все пак да се гордеем с това. Макроикономическа дисциплина, стабилност и защитаваме спестяванията на всички българи.
Важно е да кажем, че когато режем и не даваме, все пак има и голям смисъл в това. Последните посещения и в Германия и в много други държави показаха, че България получава една изключителна подкрепа от големите държави, от европейската общност за тази своя много стабилна и предвидима фискална политика, която обаче води до тези резултати.
Искам да завърша с това и да кажа, че ние категорично подкрепяме също така исканията на общините. Ние бяхме запознати с исканията. Тези 50 милиона лева са ясно обосновани така, че от страна на министерството също считаме, че има голям смисъл. Все пак за 23 хиляди километра пътна мрежа, ресурса е изключително недостатъчен, за да могат да го поддържат общините през зимата. Това ни е абсолютно ясно.
Също така виждате много добре, че извън пътната агенция, тук имаше поставен въпрос – ако това предизвика някакъв проблем, ние можем да извадим всички цифри на пътната агенция на масата, но те са в Комисията по транспорт. Това вече е направено и те са много елементарни. Пътната агенция също през годишните години от бюджета от 2007, 2008 и 2009 година е разполагала, специално за 2007 и 2008 година, между 500 и 700 милиона лева.
В момента през бюджета ще бъдат около 211 милиона лева, като тези 211 милиона лева ще бъдат разделени на текущ ремонт и поддръжка около 100 милиона лева. В миналото 2007 година е пикова, за текущ ремонт и поддръжка е имало 421 милиона лева. През 2008 година са били 398 милиона лева. Сега ще бъдат около 100 милиона лева, а останалите около 111 милиона лева ще бъдат разпределени малко между разходи и някои капиталови разходи, където за капиталовите разходи още от сега мога да кажа, че правителството е обещало магистрала „Марица”. Ние там трябва да се фокусираме в довършване на още един осем километров участък и още един четири километров участък, а останалите 67 са в Оперативна програма „Транспорт”. Така, че тези 211 милиона лева много лесно могат да бъдат разбрани и изчистени само с тези няколко позиции.
Предварително благодаря за това, което всички вие правите за нас, за регионалното развитие, за министерството, за общините и ще ви предоставим буквално, ако вие прецените, утре, вдругиден какво сме пресмятали с тези 143 милиона лева отгоре по проекти, по политики и по суми, за да ги имате предвид. Благодаря ви.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря ви господин министър, наистина тази информация ние ще искаме да ни я предоставите и с всички сили ще се опитаме да постигнем поне част от това, което вие сте заявили като намерения.
Колеги, имате ли други коментари по бюджета? Не виждам.
Моля, който е „За” приемане на Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2011 година внесен от Министерски съвет на 1 октомври 2010 година, да гласува?
- „За” – 10.
- „Против” – 4.
- „Въздържали се” – 1.
Приема се.
Закривам заседанието на комисията. Благодаря за участието.


(Заседанието завърши в 16,45 часа)


Общо машинописни знаци: 91335







СТЕНОГРАФ:
/П.Георгиева/ ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/Любен Татарски/