1. Представяне и обсъждане на законопроекта за ратифициране на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България, представлявано от министъра на регионално развитие и благоустройството и правителството на Република Турция , представлявано от генералния секретар по въпросите на Европейския съюз, за изпълнение на Програмата за трансгранично сътрудничество България - Турция по Инструмента за предприсъединителна помощ, № 002-02-42, внесен от Министерски съвет.
2. Представяне и обсъждане на законопроект за горите, № 002-01-89, внесен от Министерски съвет .
3. Обсъждане проект на доклад и резолюция на Европейския парламент относно Стратегията на Европейския съюз за Черноморския регион.

---

П Р О Т О К О Л
№ 24


* * *

ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ : Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по регионална политика и местно самоуправление.
Съгласно предварително обявения дневен ред, с който сте запознати, се състои от две точки.
Предлагам допълнителна точка 3, която е по-скоро уведомителна, но държа да я коментираме. Става въпрос за подготвен доклад и резолюция на Европейския парламент относно Стратегията на Европейския съюз за Черноморския регион. Проектът се разглежда в три комисии. Мисля, че повечето от вас са получили информация, която вчера постъпи в нашата комисията относно подготвяните решения. Тъй като срокът, в който ние можем да правим предложения до съответната Комисия по регионална политика на Европейския парламент е 9 ноември т.г., нямаме друга възможност, освен сега да обсъдим доколкото имаме възможност да направим това и компетентност, и ако има предложения, да ги оформим като предложения и да ги изпратим съответно до Комисията по регионална политика на Европейския парламент, където имаме български евродепутати Евгени Кирилов, Филиз Хюсменова, Андрей Ковачев и Димитър Стоянов са заместник-членове.
Има ли други предложения за точки, които да включим в дневния ред?
Господин Осман
РЕМЗИ ОСМАН: Уважаеми господин председател, имам предложение за следващо заседание.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Колеги, има ли други предложения към дневния ред? Очевидно няма.
Подлагам на гласуване така направеното от мен предложение. Който е съгласен, моля да гласува.
„За” – 16. „Против” – Няма. „Въздържали се” – Няма.
Приема се т. 3 в дневния ред.
Господин Осман!
РЕМЗИ ОСМАН: Господин председател, уважаеми колеги, последните три-четири седмици в публичното пространство се подава информация, че има много незаконни строежи в държавата, определени служби че не си вършат работата или я вършат в определени сектори, дали са общини или държавни дирекции – няма значение. Във връзка с това, господин председател, и правилникът изрично го сочи, че парламентарните комисии могат да провеждат парламентарен контрол, парламентарно изслушване от името на парламента. Във връзка с тези информации, които ние получаваме – дали е вярно или не, ние не знаем, правя процедура Вие да прецените, даже не е необходимо да има гласуване, ако има консенсус, да поканим директора на ДНСК и определени служители от Министерство на регионалното развитие и благоустройството само на тази тема. И ако знаем предварително една седмица да зададем въпросите писмено чрез Секретариата към вас, за да имат готовност да отговарят на определени въпроси. Защото имаше много сериозни изявления от страна на директора на ДНСК. Ако не възразявам колегите, мисля, че ще е полезно за нас да получим една информация дали отговаря наистина на това, което се изнася по пресата, има ли служби, които не си вършат работата. Защото аз забелязах много притеснителни неща – взаимно прехвърляне на топката. Това исках да направя като предложение. Струва ми се, че комисията периодично, а това го правите вече година и половина, изслушване на различни ведомства,а и ще е полезно, защото има нов директор на ДНСК, тоест имаме допълнително основание.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря, господин Осман.
Колеги, чухте предложението, на едно от следващите заседания на нашата комисия да бъде поканено новото ръководство на ДНСК да ни запознае с актуалната информация по въпросите, които станаха обект на медиино внимание, на засилено внимание от страна на обществото, и да имаме готовност предварително да формулираме въпроси, на които на тази среща да получим съответните отговори.
Има ли някой против това предложение да стане факт ако не следващото, то по-следващото заседание?
Господин Дедев!
СТЕФАН ДЕДЕВ: Господин председател, колеги, аз смятам, че предложението на господин Осман е положително. Това, което и Вие споменахте, трябва да има предварителни въпроси, на които той да отговори и тук в залата ние допълнително да актуализираме.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Да, така срещата би била по-ефективна. Аз ще вляза във връзка с госпожа Гечева, ще й кажа какво сме решили и съобразно нейното програма ще направи на едно от най-близките заседания среща с нея като отделна точка в дневния ред. Мисля, че всички приемате едно такова предложение, затова няма и да го подлагам на гласуване. Аз поемам ангажимент да организирам такава среща.
Започваме по точките от дневния ред.

Точка 1.
Представяне и обсъждане на законопроекта за ратифициране на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България, представлявано от министъра на регионално развитие и благоустройството и правителството на Република Турция , представлявано от генералния секретар по въпросите на Европейския съюз, за изпълнение на Програмата за трансгранично сътрудничество България - Турция по Инструмента за предприсъединителна помощ, № 002-02-42, внесен от Министерски съвет.

ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Във връзка с точка 1 на заседание присъства господин Кирил Гератлиев – главен директор на Главна дирекция „Управление на териториалното сътрудничество” в Министерство на регионалното развитие и благоустройството.
Моля запознайте ни накратко с този меморандум.
КИРИЛ ГЕРАТЛИЕВ: Уважаеми госпожи и госпожа народни представители, тук съм, за да представя необходимостта от ратификация на въпросния меморандум. Той е от изключителна важност за нашата програма. Не знам до къде да стигам в детайлите, но ще бъда максимално бърз.
Програмата е одобрена в края на 2007 г. на 20 декември, като основната цел на настоящия меморандум, който подлежи на ратификация, е да регламентира задълженията на всички органи в програмата. А именно управляващ орган на програмата е Министерство на регионалното развитие и благоустройството в лицето на Дирекция” Управление на териториалното сътрудничество”, Дирекция „Национален фонд” към Министерството на финансите е сертифициращ орган, а от турска страна национален партниращ орган е генералният секретариат по въпросите на Европейския съюз.
Общият бюджет на програмата за периода 2007-2011 г. е 21 748 хил.евро, от който безвъзмездната помощ от страна на Европейския съюз е в размер на 18 486 хил.евро и 3 262 хил.евро национално съфинансиране от двете страни. Интересът към програмата е голям. Приети са 111 проекта към днешна дата, които към настоящия момент се оценяват на първото ниво административно съответствие и приемливост на кандидати и партньори. С това приключих. Ако имате въпроси, съм готов да отговоря. Благодаря.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Колеги, имаме ли въпроси, коментари?
Това е поредният законопроект, който разглеждаме, свързан с ратификация на междудържавни спогодби. Безспорна е ползата и необходимостта от реализацията на тези програми.
Ако няма коментари и въпроси, предлагам да приемем това предложение.
Който е за подкрепа на внесения законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България, представлявано от министъра на регионално развитие и благоустройството и правителството на Република Турция , представлявано от генералния секретар по въпросите на Европейския съюз, за изпълнение на Програмата за трансгранично сътрудничество България - Турция по Инструмента за предприсъединителна помощ, № 002-02-42, внесен от Министерски съвет, моля да гласува.
„За” – 16. „Против” – Няма. „Въздържали се” – 1.

Точка 2
Представяне и обсъждане на Законопроект за горите, № 002-01-89, внесен от Министерски съвет

ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: В обсъждането на тази важна и обемиста точка в нашия дневен ред при нас господин Георги Костов – заместник министър на земеделието и горите, Красимир Каменов – заместник-председател на Изпълнителна агенцията по горите”, Магдалена Дакова – началник отдел над я „Правни дейности” , Изпълнителна агенцията по горите, Тони Кръстев – директор на дирекция „Горска политика и финансова дейност”, Изпълнителна агенцията по горите, и Пламен Петров – юрист, от Националното сдружение на общините в Република България .
Господин Костов, вие ли ще ни запознаете накратко с основните цели и съдържание на този измъчен закон? Заповядайте.
ГЕОРГИ КОСТОВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители. Силно се надявам, че законът, който сега ще разглеждате, няма да носи етикета „измъчен”, тъй като той наистина е много сериозен, засяга една трета от територията на държавата, но засяга ежедневно във всеки един момент всеки един от нас, тъй като горите, са главен източник на питейна вода, на чист въздух, на природа, на биоразнообразие и все още на единствената суровина, която носи пари в горите, това е дървесината.
Мотивите за разработването на нов законопроекта за горите са много. Не трябва да забравяме, че още в предизборната програма на партия ГЕРБ беше записано в анализа и в програмата, че това е абсолютно необходимо. Също се появи в програмата на правителството на европейското развитие на България. За да стане ясно на всички по-детайлно, ще кажа, че сега действащият Закон за горите е от 1997 г., оттогава насам изтече много вода, промениха се много неща. На първо място, България вече има функционираща пазарна икономика, призната. На второ място, в България имаме плурализъм на собствеността в горите. На трето място, България е член на Европейския съюз и има европейски ангажименти като такава страна членка. Още много анализи са правени през годините, но особено важни са тези на Световна банка и Европейската банка от 2009 г., които категорично препоръчват драматични промени в сега действащия закон или изцяло нов закон, който категорично да бъдат постигнати няколко резултата, като отделянето на стопанската от контролната дейност, финансиране на редица дейности в горите от държавата, а също така и усилия от страна на държавата за опазване на климата чрез поддържане на устойчиво стопанисване и управление на горите и диверсификация на приходите в горите, за да може това да се случи.
Правната рамка на сегашния Закон за горите е променяна многократно, мисля че точният брой е 23 пъти, заедно с промените, които са следвали в Правилника за приложение на закона, промените стават още повече. Редица от тях доведоха до негативни явления, които всички критикуваме към момента и за които знаете, че България е обект на разглеждане от Европейската комисия – говоря за извършените сделки, замени и т.н. Така че новият законопроект създава възможност за решаване на част от тези възникнали към момента проблеми, но не само това, той се опитва да погледне и по-напред в бъдещето, в един по-дълъг хоризонт, тъй като е много важно да отбележа, че инвестициите в горите винаги са дългосрочни и инвестирането днес означава възвръщаемост след 50 или 100 години. Но ние днес като консуматори ползваме онова, което е инвестирала природата или нашите предци.
Най-важните неща, които с новия законопроект се постигат. Това е разделяне на контрола и обществените функции от стопанските дейности в горите и създаването на независим държавен орган за контрол.
На второ място, трябва да кажа пълна равнопоставеност на различните видове собственост. Нещо, което досега го няма.
На трето място, опростяване и прехвърляне на задължения и отговорности от държавата към регистрираните лесовъди и собствениците на гори.
По този начин са създадени условия за децентрализация на отговорностите и редуциране на държавната администрация.
На четвърто място е дадена точна и ясна регламентация на принципите в управлението на собствеността върху горите, територии на общини, физически и юридически лица. Също така е посочена структурата и начина на управление на държавните гори.
Важен момент е въвеждането на три нива на планиране. Досегашното оперативно планиране се предхожда първо от стратегическо планиране на национално ниво, регионално планиране за дадената област какво ще се случва в горите и на базата на това се извършва оперативното краткосрочно планиране, което се съобразява с предишните две. По този начин се дава възможност за участие на обществеността във взимане на дългосрочни решения по отношение на категоризацията и функционирането на горските територии.
Въвеждат се съвременни и прозрачни регламенти на поземлени отношения. Това е много важно. Стеснена е възможността за извършване на разпоредителни сделки, водещи до намаляване на площта на горските територии. Идеята е да не се изключват по възможност при определени операции гори от горския фонд, както до сега го наричахме, а се регламентират повече възможности за предоставянето им под наем, аренда за учредяване право на строеж без промяна на предназначението, за учредяване на сервитут и право на ползване. Идеята е, значителен брой икономически дейности, които са в горите, сервитути, просеки и други, които заради далекопроводи или нещо друго, след време губят своя икономически смисъл, но територията, на която се е сменило предназначението, вече не е гора. При гората един период от 50 или 100 години често пъти е къс период, за разлика от нашия живот.
Също така се преструктурира държавният горски сектор, като Изпълнителната агенция по горите и регионалните дирекции по горите стават двустепенна структура на държавен контролен орган по горите, а за изпълнение на стопанските дейности се създават държавни горски предприятия в шестте икономически области на страната. Много е важно, подчертавам това, че това се случва в шестте икономически области на страната, тъй като това са регионите, признати в Европа и тези предприятия след това ще могат да участват в различните европейски програми по регионално развитие.
В резултат на направените предложения ще се намали числеността на държавната администрация и нейната издръжка, в резултат на това че се прехвърлят права и отговорности върху не държавните собственици на гори ще отпадне необходимостта от поддръжка на значително количество извършвани дейности от държавните структури, които ще доведе до една икономия средногодишно около десет милиона лева.
Законопроектът е структуриран в 18 глави. Изцяло нови от тези глави са Горската сертификация, Достъпът до горите, Браншовите организации в горския сектор, Професионалното обучение и квалификация и преквалификация, Създаването на горски сдружения и Обществени екосистеми и ползи от горските територии.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, няма да се спирам подробно на всички глави. Мисля, че по-важното оттук нататък е да чуем вашето становище, мнение, дискусии и да отговорим на вашите въпроси. Благодаря.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: От вашите колеги за сега няма коментари.
Предлагам да чуем мнението на представителя на Националното сдружение на общините в Република България.
ПЛАМЕН ПЕТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, благодаря ви за възможността да изразим становище по проекта на Закона за горите.
В началото бих искал да отбележа, че това, което е пристигнало като информация от общините във връзка с предоставения им на тях проект от страна на сдружението е, че се подкрепя инициативата за създаване на нов Закон за горите, както и подкрепят до голяма степен основните насоки, заложени в проекта.
Струва ни се, че сериозно внимание следва да се обърне на два момента.
В проекта на закона е предвидено, че приходите от промяна на предназначението на поземлени имоти в горски територии постъпват в приход на Изпълнителната агенция по горите.
На следващо място, като се дава право на общинските съвети да учредяват ограничени вещни права и сервитути, в същото време средствата, които постъпват от това, отново са в приход на съответните държавни горски или ловни стопанства, а не на общинските бюджети.
Тези два основни моменти ни се струва, че следва да бъдат преосмислени и да бъде заложено в проекта на закон, че тези приходи постъпват в общинските бюджети, така както е съгласно Закона за общинските бюджети, където ясно е записано, че приходите от управление и разпореждане с общинска собственост и предоставени върху нея права са собствени приходи на общините, които общинските съвети имат право да определят самостоятелно.
Имаме и други бележки по текстовете на проекта ,които са предимно от правно-техническо естество и с оглед прецизиране, които смятаме да представим в писмен вид на водещата комисия и които не считаме, че сега е моментът да отнемаме от вниманието на комисията. Това са сериозните ни възражения по проекта. Благодаря.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря ви.
Колеги, имаме думата за коментари, мнения, становища, предложения, въпроси най-вече. Заповядайте.
Заповядайте, господин Пехливанов.
НИКОЛАЙ ПЕХЛИВАНОВ: Уважаеми колеги, гости, тъй като в пресата излязоха доста анализи, които казват, че с този закон се допуска земи, които са били обект на заменки до преди влизане в сила на мораториума, да има възможност за тяхната промяна на предназначението и да може да се строят. В тази връзка ще помоля гостите ако може за допълнителни разяснения, тъй като не съм успял в детайли да се запозная със законопроекта.
Основно, което ми прави впечатление и мисля, че не е правилно, е да могат да се продават горски земи, които са гори по-скоро, преди да бъдат преотредени, в случай, че общият устройствен план залага те да бъдат с друго предназначение. Според мен, аз лично и това е становище на моята парламентарна група, че първо трябва да се промени предназначението на горския фонд и чак тогава той да се продава, тъй като знаем цената на една единица, примерно квадратен метър гора каква е, и каква е цената на квадратен метър урегулиран поземлен имот. Затова в тази връзка ние ще настояваме между първо и второ четене задължително да бъде взето това в предвид.
Основно, което също ще настояваме, е за ограничаване на незаконната сеч, тъй като това е едно много масово явление в нашата страна. Предвид икономическата криза тенденцията най-вероятно ще се засилва. Затова, ние лично ще апелираме за увеличаване на глобите, както и за друг вид по-сериозни наказания при случай на констатиране на неколкократна повторяемост, един вид когато се получи рецидив при незаконна сеч.
Има още един казус, но не знам доколко е уместно той да се коментира в сегашния закон. Това е да се изисква от фирмите, които имат право на сеч, на които им е дадено такова разрешение, да депозират в общините един вид такса за инфраструктура, тъй като при самата сеч, с механизацията, с която се разполага, те нанасят много големи щети на инфраструктурата и впоследствие общините и кметовете са длъжни да възстановяват пътна настилка, канавки и т.н., без да имаме някакъв депозит, който да гарантира, че след като бъде извършена сечта, инфраструктурата ще бъде възстановена. Затова в този контекст ние ще коментираме закона и ще го гласуваме. Благодаря.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря, господин Пехливанов.
Заповядай, госпожо Христова.
МИЛЕНА ХРИСТОВА: Уважаеми господин председател,уважаеми колеги, със законопроекта, който се предлага, се прави нова форма на устройство на горския сектор, която може би като първи стъпки беше направено с държавните горски стопанства и ловните стопанство, защото може би преди около три години беше, те също бяха регистрирани като предприятия по Търговския закон, по същия начин, както ще се направят тези шест предприятия по сегашния законопроект.
Аз се опасявам, че някои от тези нови предприятия, които ще съществуват, ако този законопроект се приеме в този вид, може би няма да имат възможност да се самоиздържат и да реализират приходи, разбира се това вие ще го кажете. Аз от опит знам, че някои от горските стопанства, които бяха регистрирани като предприятия реализираха достатъчно приходи в зависимост от това каква дървесина съществуваше на тяхната територия. Други едва успяваха да плащат заплатите на своите служители. Затова това, което на мен ми прави впечатление е, че липсва финансово-икономическа обосновка на този законопроект, защото това е един нов модел, една нова структура на управление на горите, която би трябвало да ни даде някаква ясна представа ако имаше такъв анализ какво ще се случи, когато тази структура започне да действа реално, какви ще са приходите, какви ще са разходите, ще имат ли нужда от субсидиране тези предприятия и т.н.
Това, което на мен ми прави впечатление е, че преди няколко месеца решението, което беше внесено в Народното събрание и ние го приехме за налагане на мораториум върху това заменените гори да бъдат изключени от горския фонд. Сега се прави някаква стъпка назад, въпреки че тогава доста яростно беше защитавана тази позиция, като се забранява промяна на предназначението само за площи, които попадат в „Натура 2000”, защитените територии и зоните А и Б по Черноморското крайбрежие. Това означава, че на всички останали места, където са направени замени, изключване ще може да бъде направено. Поне аз така го виждам от начина, по който е формулирано. Това означава ли, че се прави стъпка назад и позициите, които бяха заети от политиката са се променили.
Друго нещо, което ми прави впечатление е с възможността да се продават земи и сгради, които са да кажем полузаконни, имат някакви строителни книжа и т.н. в защитените територии. Това моля да го обясните, тъй като много екологични организации застанаха против тази уредба. Искам да знам, след като беше заявена твърда позиция, че няма така безконтролно да се продават и да се заменят територии от горския фонд, дали това е променено и за в бъдеще ще се прави това нещо. В глава седма достъпът до горите е ясно регламентиран. Това, което ми прави впечатление е, че организирани обществени или спортни мероприятия в горските територии могат да се правят, като режимът е само уведомителен за съответната регионална дирекция, не е разрешителен. Регионалната дирекция може да направи някои изисквания, но не и да откаже провеждането на такова мероприятие, ако то не би било съвместимо или не би било удачно за тази територия. Няма да се спирам на други неща, защото законопроектът е доста обемист. Евентуално на второ четене в детайли ще ги разглеждаме нещата, ако се приеме на първо четене. Така че моля на тези няколко неща, на които се спрях, да дадете отговор.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Заповядайте за отговор, господин Костов.
ГЕОРГИ КОСТОВ: Благодаря, господин председател.
Благодаря за въпросите, които са важни от обществено значение.
На въпроса на господин Пехливанов, който съвпада с въпроса на госпожа Христова за бившите замени, в § 3 на преходни и заключителни разпоредби на закона, ще си позволя да отворя една скоба и да кажа, че преходните и заключителни разпоредби е миналото, а законът е бъдещето. Въпреки това ние имаме някакво наследство от миналото и е разпоредено, че не може да се случи смяна на предназначението на гори, които са били обект на замени, ако те са в защитена територия, в зона „Натура 2000” или в зона А и Б на Черноморското крайбрежие. Този текст е синхронизиран също със зелените движения, защото фактически отговорихме на най-голямото предизвикателство тези три зони – защитени територии, зони „Натура 2000”, се смятат за онези най-ценни природни територии, които са от европейско значение. Тоест те там ще си останат гори. Останаха една част, които изпадат от тази кошница, аз мога да ви кажа и колко са – това са около 9500 декара. За тези територии другото обвинение, което е и към Европа, че те са придобити от собствениците си на много ниски цени и държавата е загубила пари. Те са имали инвестиционни намерения, но са искали да ги вземат на ниски цени. За тях в същия този § 3 е разписано, че те ще могат да извършат стъпки по промяна на предназначението, но по специална наредба, която ще определи цената на която ще стане това. И това ще са цени осем-десет пъти по-високи от нормалната оценка на горите, за да може държавата да си вземе парите и да защити обществения интерес. Не само пазарни цени за смяна, но такива, които да компенсират по-ниските цени на замяната. Не можем да въвеждаме две такси, затова сме определили една наредба, за да се защити обществения интерес. Който е много истинският инвеститор, ще го направи това нещо. Който е искал да направи далавера, няма да го направи, ще остане гората гора. Това е и целта на закона, да запазим гората, да запазим обществения интерес.
Нашето разбиране е било, че всяка една забрана, е като крайния либерализъм. И в случая ако махалото е било в едната част, това не означава, че веднага задължително трябва да отиде в другата, а да отговорим на обществения, държавния интерес.
По въпроса за продажбата на гори на г-н Пехливанов. Предвидено е в законопроекта да могат с приемането на общ устройствен план, а не на подробен устройствен план, селищните граници да се увеличават, защото имаме селища в държавата в планински и полупланински райони, където няма къде да ходят – Смолян, Чепеларе, Разлог, ако трябва да се разраства селището, отива в горския фонд. Когато е приет общият устройствен план с всички заинтересовани, то тогава тези територии, които са от държавния горски фонд се продават на търг. Вашият въпрос е дали няма да е ниска цена, дали не е по-хубаво да се смени предназначението и след това да се продава. Но, когато знаем, че общият устройствен план е влязъл и това става вече територия, която ще бъде за строителство и ако даваме горската територия на търг, тогава й взимаме истинската цена. Досега тя беше взимам си гората на цената на гората, хоп нов подробен устройствен план и тя става – аз съм си взел територия на сметка. Смятаме, че нещата са публични, отново е защитен общественият интерес. Имаше възражение от зелените по посока на факта, че тогава някои общини могат да скочат като примерно Черноморските общини и да започнат да правят общи устройствени планове, с които много бързо да вземат защитени територии и т.н. Имали сме среща с тях и искам да уведомя комисията, смятам,че техните опасения също са важни, затова в зони, които попадат в „Натура 2000”, защитени територии също, подобна промяна на предназначението на гори за разрастване на селищата да не може да се случва. Това ще го предложим между първо и второ четене.
По въпроса за увеличаване на глобите и такса за инфраструктурата на ползвателите. По отношение на увеличаването на глобите те наистина са увеличени. Все пак са направени с български аршин, с български стандарт, увеличена е дистанцията от манималната до максималната, за да има по-гъвкаво прилагане на глобите. Запазва се наказателната отговорност за незаконна сеч. Освен това се дава правомощия, и това е много важно, на много повече органи, в това число местни органи, в това число и кметове, да създават административно-наказателни постановления и актове по Закона за горите, когато се установи незаконна сеч.
По отношение на такса за инфраструктура от ползвателите. Това не е необходимо да го записваме в закона. Това е въпрос на отношения между договарящите се страни. Сам още кажа,че при така нареченото областно планиране, когато ви казах средното ниво на планиране, което досега го нямаме в настоящото законодателство, но ние вече имаме някакъв експериментален опит след българо-швейцарската програма през последните десет години, взели сме този образец от Швейцария, от Германия, има обществен консенсус определени територии за какво могат да се използват, кои пътища, какви са проблемите и тези неща трябва да се вземат предвид при оперативното планиране. Тоест с този областен план на средно ниво ние решаваме и подобни взаимоотношения, не е необходимо да пишем някакви забрани.
По отношение на издръжката на шестте предприятия, госпожо Христова. Вие сте права, вие сте работили в тази система, познавате много добре знаете, че 176 държавни горски и държавни ловни стопанства юридически лица работят самостоятелно. За 2009 г. около 110 от тях са на печалба. Останалите 66 не са. И тяхната печалба се покрива от държавния бюджет, което по всички европейски правила е нерегламентирана държавна помощ. За да се избегне точно това и да може държавните горски предприятия, каквито са държавните горски стопанства, да имат възможност да прехвърлят субсидии от един клон на друг и да бъдат шестте на печалба накрая, сме предложили това количество предприятия. Хем да бъдат достатъчно големи, хем да бъдат на печалба. Ще ви кажа само със следните числа. Тъй като ние имаме финансова обосновка, приета от Министерството на финансите с много числа, ако механично вземем от шестте икономически района горски стопанства към днешна дата и съберем техните плюсове и минуси, във всеки един от икономическите райони ще се получи знак плюс. Това е актуалната информация към днешна дата. Тоест във всички случаи те ще са на печалба. Нещо повече, като отпадне от тяхната дейност обслужването на недържавния горски сектор, който отива изцяло на бюджетна издръжка, те ще имат още по-голям плюс. Така че много е важно да кажем, че жизнеността на тези държавни горски предприятия е гарантирана по отношение на техните възможности. Друг е въпросът, ако ме попитат, дали ще са равностойни. Няма да са равностойни, защото нищо в природата не е еднакво. Примерно тези, които са в Североизточна България не могат да се сравняват с тези, които ще бъдат в Централна и Южна България, защото едното е много горски район – Централна и Южна България, а Североизточна България имат пък пшеница. И ако си сравняваме по пшеницата е ясно, нали. Но ако мерим по гората – също е ясно. Но ще имаме възможност да сравняваме и мениджърски практики и ще можем да имат регионален подход – селско стопанство и горско стопанство са регионални. Те не могат да бъдат еднакви за всички.
По отношение на изключването на мораториума ви отговорих.
По отношение на продажбата на земи и сгради в природните паркове, това е § 7 на преходни и заключителни разпоредби, имаме разбирането, че този въпрос е уреден със сега действащото законодателство и споразумението, което министърът на земеделието и храните пое при срещата със зелените и те се съгласиха, изцяло да отпадне този § 7 от преходни и заключителни разпоредби, с което тази опасност отпада. Искам всички да ви информирам, никой няма желание да разпродава публична държавна собственост в защитените територии.
По въпроса за достъпа до горите, аз мисля, че изключително иновативно да се регулира достъпът в горите, като по европейски образец, с което ще се намалят нарушенията в горите; второ – ще се опазват горите по-чисти; и трето, ние не спираме нито един гражданин да посещава горите пеша. А когато иска да го направи по друг начин има определен създаден ред. Веднага трябва да кажа, за да няма опасения в комисията, особено за планински и полупланински райони, където хората ползват горските пътища за връзка помежду си , разрешенията и то безплатни, могат да се издават и от кмета на селото дългосрочно. А иначе в гората ще се влиза по горскостопанска, по селскостопанска работа и по научна работа със специални разрешения. Така е в цяла Европа и по този начин горите се опазват. В момента нашите гори, главно в планините, са превърнати в арена на унищожение от АТВ-та, от Офроуд коли, от какви ли не групи, които ние не ги знаем и не можем да ги контролираме. А по отношение на режима, мисля че много добре сме направили, че е регистрационен режимът, а не някакъв друг разрешителен режим, тежък. Важното е да се знае, когато се организират масовите мероприятия, който е организаторът, да се знае субекта, а не неясен субект и кой носи отговорността. Записано е, че съответният организатор на масовото мероприятие трябва да извърши почистването на територията след това. Вашата бележка беше, ще помоля госпожа Станчева да помогне.
СТАНЧЕВА: Коментарът беше дали е достатъчно сигурна гаранция това, че режимът е само уведомителен, а не разрешителен, доколкото разбрах. Действително за уведомяване става въпрос в чл. 150, алинея 1, но по-натам в алинея 2 се казва, че в седемдневен срок преди датата на провеждане на мероприятието, съответната регионална дирекция по горите може да определи допълнителни условия за провеждане на мероприятията, които целят да обезпечат пожарна безопасност, ред за почистване, съгласие на собственика, защото може да се провежда на територия, която не е държавна. По тази причина считаме, че това е най-удачния и най-лесно работещият ред, да не се издават специални разрешителни, тъй като целта е да се създадат условия за сигурност при провеждане на мероприятието. Благодаря.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря.
Заповядай.
СВЕТОСЛАВ НЕДЕЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, искам да се върна пак на същата последна точка, която коментирахте. Според това, което чета, става въпрос за чл. 148 на стр. 61 точка 1 и 5. Пътни превозни средства могат да се движат в гората и по горски пътища само във връзка с изпълнението на горскостопанска, селскостопански и ловно стопански дейности. Всеки друг, който тръгне да се движи в гората с превозно средство трябва да иска разрешение от кмета или от съответния директор на горското. Значи, според мен това е твърде ограничителен текст. Ако аз изляза с джипа да разходя детето си в гората, мога да бъда санкциониран моментално от горския Аз съм един добросъвестен турист, хайде автотурист, не правя огньове, не замърсявам, но мога да бъда санкциониран. Същото се отнася и за точка 5. Управление на велосипеди, както и ездата в гората, са разрешени само по горски пътища и по обозначените за целта трасета. Значи един ездач, който се движи по горски път, отклони ли се от пътеката и тръгне по и без това рядката българска гора, такава рядка красива гора имаме почти навсякъде, и моментално ще бъде санкциониран от горския. Мисля, че тези неща трябва да се коригират между първо и второ четене. Твърде са рестриктивни, това е моето мнение.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря.
Това са текстовете в закона, не знам дали може да ги коментирате. Заповядайте.
ГЕОРГИ КОСТОВ: Аз не се съмнявам, че господин Неделчев, който влиза в гората спазва правилата. Само че за съжаление ситуацията в България е много тревожна. Основната част от нарушенията в горите в момента се извършват влизайки с коне с каруци, които са пътни превозни средства, и много често най-големите нарушения особено по отношение на лова се извършва с джипове. Джипове, които нашите горски нямат такива, за да ги стигнат и да ги санкционират. Това е такава диващина. Моля Ви, господин Неделчев, разходете се по билото на Стара планина, дори в национални паркове, идете да видите какво се случи с горския фонд, където беше така наречените Камчийски пясъци. Идете в Странджа да видите какво става с ниските хълмове на хубава Странджа. Гората някъде е рядка, но достигането с такива пътни превозни средства, да не говоря с тези АТВ-та, които са и нерегистрирани, които никой не знае. Затова е хубаво, режимът не е тежък, режимът е да се знае, че когато вие влизате с джипа в гората, давате гаранция да ви се издаде разрешението, то може да бъде дългосрочно, да се знае кой е вътре. Така е в цяла Европа. Разбира се, ние трябва да се съобразим и с тези европейски практики. По отношение на велосипедите и на язденето на коне също много често с велосипеди – много хубав спорт, само че унищожават еко пътеки, унищожават се трасета важни. Идете на Витоша между Бай Кръстьо и Долна лифтова станция да видите какво са направили колоездачите. Значи ако това ще бъде така и някой друг, примерно държавата като собственик на тази територия, да се разписва тази територия, малко по-малко се ерозират дървета, поне да се отдаде под наем да се знае кой отговаря, че това е трасе специално за тази цели толкова. Тоест ние не забраняваме тези неща, но ще бъдат организирани трасета за офроуд, трасета за АТВ-та, трасета за конна езда, които ще бъдат оборудвани с необходимите неща по европейски. Между впрочем това е настояване и на Министерство на околната среда и водите. Така че може да се прецизират текстовете. Аз съм благодарен на всяка една внимателна промяна, за всеки един текст. Да не говоря за замърсяването с масла, изхвърлянето на боклуци в гората, което е огромен проблем за България. Българската гора се е превърнала в най-голямото сметище на България. Всеки който има нещо, хоп с колата и там. Сега като го видиш, че е с превозно средство в гората и няма разрешителното, той вече е нарушител. И дори да него хванеш с откраднатите дърва, защото ги е изхвърлил или още не го е направил, му правиш акт за това и повече няма да влезе. Тази превенция трябва да я създадем, защото българската гора е общонационална ценност.
СВЕТОСЛАВ НЕДЕЛЧЕВ: Аз съм съгласен по принцип с Вас, но въпреки това, както и вие казахте, нека се прецизират нещата между първо и второ четене.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Заповядайте, господин Янков!
ЯНКО ЯНКОВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, уважаеми гости, аз смятам, че нито е редно, нито е възможно ние да дадем цялостна оценка за законопроекта, тъй като нямаме нужната експертиза и това всъщност не е предмет на нашата комисия. Това е доста специализирана материя. Все пак, уважаеми колеги, ние сме на първо четене на законопроекта. Детайлите са важно нещо, но те според мен ще бъдат предмет на второто четене, на конкретен анализ.
Аз искам да кажа няколко думи от гледна точка на философията на законопроекта и кое лично мен ме притеснява.
Уважаеми колеги, ако се върнем десетина години назад, ще видим, че системата на горите е една от най-динамично реформираните системи в България. Всъщност смисълът на всеки един законопроекта е да регулира определени обществени отношения в определена област, обаче като ги прави по-устойчиви. Този огромен законопроект, аз лично смятам, че за неговото въвеждане ще е нужно доста време на Министерство на земеделието и храните, а също и на агенцията, ще са необходими много организационни усилия и доста финансов ресурс. Бих искал да попитам правени ли са такива разчети, предстои да обсъждаме бюджета за следващата година, наясно лиса отговорните фактори какво ще е необходимо, направени ли са необходимите финансови разчети, организационни разчети, за да може примерно законопроектът като бъде приет, това да не се отрази сериозно на системата на горите надолу по вертикала като работа. Защото в крайна сметка, уважаеми колеги, в условията на криза като правим анализ на брутния вътрешен продукт и по-специално на износа, на който много се разчита, виждаме, че едно сериозно перо е именно в тази област заложено.
Господин председател, аз лично очаквах доста по-сериозно представяне тук от Националното сдружение на общините на конкретни предложения и по-сериозен анализ на ангажиментите на общините, свързани с новия законопроект. Защото това е изключително важно от гледна точка на силно намалелия административен, а и професионален, експертен капацитет на общините.
Интересно е да намират покритие новите, те не са нови всъщност, планово-икономически райони. Но и това е едно сериозно предизвикателство от гледна точка на много неща, които трябва да бъдат изпълнени, за да започне да функционира системата нормално. Лично мен това ме притеснява, господин председател, дали в момента, защото това е изключително голям, обемен, важен законопроект, който всъщност ако не бъде синхронизирано неговото прилагане по вертикалата, ако не се направи всичко необходимо, според мен той може да нанесе повече вреди на този етап, отколкото ползи.
И на мен ми прави впечатление, както каза колегата, понеже явно експерти на горите са правили този законопроект, има на определени места си личи определено желание да се монополизират определени права, което в крайна сметка нарушава други права, както беше посочено по отношение на управлението на горите, промяна предназначение и т.н. Смятам, че това е въпрос на втори хоризонт, който така или иначе може да бъде изчистен. Според мен това , което пише в мотивите, желанието е да се направи един модерен, актуален, свързан с европейските правила законопроект. От тази гледна точка тези усилия би трябвало да бъдат адмирирани. В крайна сметка дали сега е моментът, дали всичко ще бъде направено и как ще бъде направено, това е много важен въпрос. И финансиран, най-вече.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря.
Заповядайте, господин Костов.
ГЕОРГИ КОСТОВ: Благодаря, господин председател. Въпросът, който постави господин Янков е важен и ми се иска веднага да отговоря.
Първо, ще кажа, че сте прав, господин Янков, затова, че законопроектът е много важен, много обемист, предвижда много сериозно реформиране на сектора, цялостно реформиране на сектора.Все пак някой трябва да го направи, защото в последните десет години 23 промени са правени, повече от две на годината, и какво постигнахме? Ние обмисляхме този законопроект не само преди изборите, но ето вече цяла година, много хора работиха по него и той в много голяма степен е постигнал своя резултат. Аз ще ви кажа, че на общественото обсъждане, което направихме преди внасянето и разглеждането в Народно събрание. Общо са около хиляда текста – алинеи, членове и т.н., по три постъпиха сериозни критики. Това са три промила. Всеки един текст може да се осъвремени, да се усъвършенства, вероятно и хилядата можеше, но по три имаше сериозна реакция от неправителствени организации, и ние приехме, че те са прави.
По отношение на философията за финансиране. Когато ние получихме финансовата обосновка от Министерството на финансите на новите финансови параметри, които ще изглежда сегашният проект на закон, ако стане закон, а имаме и финансовите параметри както са досега. Съпоставката на двата финансови параметри са в полза на това, че с новия Закон за горите, за горите ще останат повече пари. Ще кажа, че в препоръките на Европейската и Световната банка, независими доклади, държавата трябва да субсидира горите с около 70 милиона годишно. Така е във всички европейски страни, които не са нетен източник на доход за държавата, а са нетен разход. Тоест при тях държавата инвестира всяка година. В България с новия законопроект успяваме да осигурим независимо бюджетно финансиране на контролната част, което е годишно в размер на около 30 милиона лева, а държавните предприятия, които формират държавния сектор в останалата част са на самоиздръжка. Те обаче формират един много сериозен фонд инвестиции в горите, който вероятно сте го прочели, който фонд се формира от процент от продажната цена на дървесината. Сега този процент под формата на тарифни такси отиваше в държавния бюджет и след това държавният бюджет какво ти върне, какво ти не върне. Тук сега тези пари остават в горите за строителство на горски пътища, на инфраструктура, онова, което най-много ни трябва. Защото ние не можем да си стигнем до ресурса. Това ще позволи в горите, в които ние сечем годишно около пет милиона кубически метра, да можем да увеличим сечта до препоръчаните поне девет-десет милиона. А ние потенциално, с това съм се занимавал научно на много виско ниво, можем да сечем дори 12-13 милиона куб.метра. Да кажем, не е необходимо да стигаме до горната граница. Ако не ги сечем, ние ги губим. И ние ежегодно губим в нашите гори поради факта, че не можем да стигнем до ресурси, губим милиони левове. От друга страна, тъй като не можем да спрем да сечем гората, защото населението има нужда, промишлеността има нужда, сечем все около съществуващите пътища и тук, както каза господин Неделчев – нашите редени гори. А те все покрай пътищата, защото не можем да стигнем, защото не е инвестирано. Защото както казват някои колеги, българската гора е една крава, която всеки дои, а никой нех рани. Новият законопроект позволява поне да се храни сама гората. Така че, ако дай Боже, законът стане факт, сегашният бюджет ще бъде достатъчен за следващата годи на и тези неща са премислени.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Господин Иванов, заповядайте.
ЛЮБОМИР ИВАНОВ: Аз ще кажа следното, че Синята коалиция оттегли законопроекта на Мишо Михайлов и колеги народни представители, тъй като е внесен цялостен законопроект, който обхваща всичко. И това, което бяха обвиненията към нас, че искаме да решим един въпрос на парче – оттеглили сме го.
Законопроектът според мен, тъй като си позволих да го прочета няколко пъти, но трябва към вносителите да се задават определени въпроси, защото не всичко е докрай ясно, е нещо, което за мен е добро на този етап и ще го подкрепя, тъй като то обхваща един опит, който е направен, да обхване целия сектор. Тези решавания на парче от десет години са избегнати.
Лично аз имам един въпрос, свързан с частта, в която се описва за горските сдружения. Има собственици, които не влизат нито в горски сдружения, нито ги стопанисват горските стопанства. Обикновено те са под ударите на нашите хора, които се занимават с бракониерство. Част от тези собственици имат върнати имоти на различни места, примерно два дка в една община, пет дка в друга или дори в рамките на едно селище, те са на различни посоки. Част от тези хора са възрастни хора и стигането им до гората и поддържането на гората в тези различни посоки са практически невъзможни за тях. Възможно ли е в рамките на една община или на две съседни общини да могат да бъдат извършени такива окрупнявания, примерно ако човек има 15 дка на едно място, 5 на друго и 2 на трето, да му бъдат събрани 20 дка на едно място и той да се опитва по някакъв начин да си ги стопанисва – било чрез сдружение, било чрез отдаване на някой друг да го стопанисва и т.н. Благодаря.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Ако е възможно да отговорите.
ГЕОРГИ КОСТОВ: Позволявам си да дам думата на инж. Тони Кръстев, който може би ще отговори малко по-компетентно от мен.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Заповядайте.
ТОНИ КРЪСТЕВ: В чл. 38 в Закона за горите е направен опит да се реши това чрез уедряването, което е в границите на една община. Нашата цел е гората да може да бъде стопанисвана по съвременната наука. Една гора, за да може да бъде стопанисвана не може да бъде от пет, от десет декара. Тоест независимо каква е собствеността, важното е да се стопанисва едроплощно. Поради тази причина сме предвидили в чл. 38 в рамките на една община възможност за уедряване.
Колкото до това от една община в друга община, не сме предвидили такова нещо, защото това беше една от порочните форми за заменки, която съществуваше досега. Уедряването дефакто съдържа в себе си замяната. То не може да стане иначе. Въпросът е, че ние го ограничаваме с цел стопанисването в рамките на едно землище.
ГЕОРГИ КОСТОВ: Да кажем в рамките на едно землище е много важно, защото иначе ако е в рамките на една община да погледнеш община Варна откъде до къде стига …
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Искам и аз да кажа няколко бележки по законопроекта.
Господин Костов, вие правилно казахте, че е принципно нов закон, нови принципи, съвсем актуални цели се преследват с този закон. Вие посочихте, че един от принципите, който е заложен в закона, е равнопоставеност между различните собственици. Също така казахте, че принцип за децентрализация е заложен в закона. Това е хубаво, но какво бих могъл да кажа, свързано с тези неща. Това, което сега ще кажа, че ви бъде предоставено на вас и на вашите експерти в писмен вид, за да може да се вземе предвид при второ четене на закона. Аз сигурен, че тези неща са коментирани между нашите експерти и вашите и смятам, че ще се намери някакъв баланс. Пак стана въпрос общинските интереси къде са в този закон, защото държавата напоследък все повече и повече изземва функции, централизацията става все по-голяма. Затова е резонно да поставим въпрос за мястото на общините в този закон.
Законопроектът предвижда приходите от промяна на предназначението на поземлени имоти в горските територии да постъпват в бюджета на Изпълнителната агенция. Това се отнася и за горите, които са общинска собственост. Освен това е казано, че общинските съвети определят цените за учредяване право на строеж, за ползване и сервитути в горските територии, общинска собственост. Всичкото това нещо, което се извършва от общините съответните такси отива в Изпълнителната агенция по горите. Къде е логиката и защо общините са ощетени за нещо, което те се разпореждат със своята собственост, извършват всички дейности, а таксите отиват в Агенцията по горите. Смятам, че това не е редно. Тези средства трябва да постъпват в съответните общински бюджети.
Приходите от управлението и разпореждането да отиват в общите. В тази връзка в законопроекта трябва да се предвиди, че средствата от промяна на предназначението на поземлените имоти от общинските горски територии, както и от всички права, които се предоставят върху тях на трети лица, трябва да постъпват в общинските бюджети. Наред с това в частта за промяна предназначението и освобождаването от заплащане на дължимата за това цена от държавата и общините, законопроектът следва да бъде съобразен с последните из менения, които вече направихме в Закона за държавната собственост да не се плаща.
Връщам се на въпроса, който двама колеги засегнаха, за прословутите заменки. Аз лично напълно поддържам тази формулировка, която вие сте направили, за възможностите за промяна на предназначението. Другото наистина отиваме в някаква крайност, защото собственикът, частникът, на своята си гора, получена по наследство или по друг ред, може да променя предназначението, а този, който е станал собственик въз основа на законно право чрез заменка – не може. Приемам, където има определени условия, „Натура”, Черноморско крайбрежие и други специфични, да, ОК, там не трябва, защото има други интереси, национални и трябва да се спазват. И това, което вие казахте, че с тази наредба при промяна предназначението се завиши цената, ще бъдат защитени националните интереси и няма да имаме реплики нито от пиродозащитници, нито от европейските институции. Смятам, че това е много добре решено.
Законопроектът предоставя свобода на общините да определят с наредби управлението и разпореждането на общинските гори по реда и условията на Закона за общинската собственост, което по принцип е правилно. Но, някои от хипотезите, които сте посочили в закона и преди малко пак ги коментирахме, допустимите случаи за предоставяне под наем без търг и конкурс при продажбата на поземлен имот на лицето, по чието искане е променено предназначението, Николай Пехливанов постави въпроса първо да се прави предназначение а след това да се продава, това трябва да бъде разписано и за общините, тъй като това са специфични случаи, които Законът за общинската собственост не предвижда. Тоест когато има направено искане, да се отнася и за общинските земи. Трябва да се предвиди в закона и тази опция – да не се отнася само за държавния горски фонд.
Целесъобразно е също замяната на поземлени имоти между държавата и общината да се извършва извън ограниченията, предвидени за физически и юридически лица, тъй като така вече беше решен въпросът в Закона за собствеността и ползване на земеделските земи, за държавната собственост и Законът за общинската собственост, които не предвиждат ограничения за замяна на имоти между държавата и общините. Между частници и държавата имаше, но между общините не. Освен това, спомняте си, че решението на Народно събрание от септември месец 2009 г. беше коригирано и земите от горския фонд, които са придобити чрез замяна от физически и юридически лица, за тях съществуват тези ограничения, но за общините бяха изключени. Така че това трябва да се вземе предвид.
От законопроекта трябва да отпаднат текстовете на чл. 27, алинея 7 и § 22, които препращат към земите по чл. 19 от Закона за собствеността и ползване на земеделските земи поради това, че в промяната на закона тези хипотези отпаднаха. Те не съществуват след последната промяна в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
По същия начин общините, както и държавата, не учредяват сами на себе си правото на строеж, в чл. 58. Така че този текст, още повече, че той в чл. 59 е записан изрично в алинея 2. Може би член 58 трябва да отпадне, но това е технически въпрос, който вие ще го видите и евентуално отстраните.
Един много важен въпрос, свързан с линейните обекти. Целесъобразно е в разпоредбите на чл. 61 от законопроекта, предвиждащи учредяване на сервитутни права за обслужване на линейни обекти на техническата инфраструктура да се предвиди, че в тези случаи сервитутът е и за изграждане на такива обекти, тъй като по такъв начин е уреден въпросът и в специализираното законодателство – Законът за енергетиката, Законът за електронните съобщения. Давайки право на сервитута, това право да съдържа в себе си правото да се изгради съответния линеен обект, който не е на повърхността, без да се изиска съответно разрешение за строеж. Това е подземен обект и не е необходимо всичко това да се прави.
В глава 11, която управлението на горските територии, е предвидено, че една от формите е чрез общинско предприятие. Може би е редно или търговско дружество или общинско предприятие. То не е по Търговския закон, а е по Закона за общинската собственост, те са малко по-различни форми на дружество. Това не е толкова съществено, но трябва да се прецизира.
ГЕОРГИ КОСТОВ: Това е техническа грешка.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Може да бъде общински търговски дружества, защото има и такива. И може би това е по-добрия вариант. Но това е въпрос на решение на общинския съвет, дали общинско предприятие или общинско дружество.
Един друг въпрос, за така тези предприятия шест на брой. Вие говорите за териториално разположение, съобразено с тези райони за планиране. Трябва ли и ще бъде ли спазен принципът където са ресурсите, там да бъде и управлението? Или ще измислим, защото това ще породи в последствие конфликти, противоречия, къде да бъде точно това предприятие. В тази връзка какво правим, ако дадем цялата стопанска дейност на тези дружества не елиминираме ли частния бизнес, частния сектор, частните фирми от тази дейност? Как ще бъде решен този въпрос? Как могат частните фирми да упражняват стопанска дейност в горските територии? Може и нещо да не съм забелязал, но този въпрос ми се задава от колеги, които се занимават с такъв бизнес, казват: ще бъдем ли изхвърлени от горите по този начин?
Последен въпрос, който поставям, защото също често се говори за него, е контингентът за населението. Аз лично съм против да има контингент за населението. Лично казвам, защото съм бил кмет и знам за какво става въпрос и какви поражения стават след това с този контингент за населението. Но това е социално значим въпрос и трябва да имаме добро обяснение защо такава форма вече няма да има. Общината ако има гори – да си дава, държавата по определен ред, ако трябва Министерството на труда и социалната политика да субсидира определена кубатура гори, които да се предоставят на населението при по .., но да се допуска населението в горите, това не бива да го допускаме. Това е лично мое мнение, но този въпрос е важен от социална гледна точка и затова трябва да търсим решение и да го регламентираме, ако не е разписано в закона. Благодаря ви.
ГЕОРГИ КОСТОВ: Благодаря Ви, за много точните бележки. Всички почти всички са приемливи и на място.
Искам да обърна внимание на едно нещо. Наистина трябва внимателно да обмислим варианта дали при промяна на предназначението на общински гори и частни гори таксата трябва да отиде в общината или в частника. Защото това ще стимулира и по някакъв начин ще има такова обвинение, ще стимулира промяната на предназначението, защото е по-лесно по този начин, отколкото по друг начин. А целта на закона е да опазваме горите и горския фонд. Иначе всички други такси – от сервитути, правото на строеж и т.н. , наем, аренда, трябва да си останат за общините. Който е си е собственика, той си ползва рента. Но когато сменяш предназначението, ти вече няма да имаш гора, което засяга цялото общество по някакъв начин и решението , там е държавна такса, ние трябва внимателно да преценим. Тъй като вие сте били кмет, вие добре познавате какъв натиск може да има.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Ще си позволя да ви прекъсна, няма да влизам в спор, но нали говорим, че ще променим принципите изобщо за промяна на предназначението – след одобрен общ устройствен план. Не кой къде има пет декара гора, тръгва да променя, не с индивидуални подробни устройствени планове, а с общ устройствен план. Това е. Няма как някой сам да тръгне да променя. Аз съм убеден, че и в Закона за устройство н територията, който тепърва ще влезе, тези неща трябва да ги разпишем. Не може който къде има нива или парче гора, с индивидуален ПУП променя предназначението. Това трябва да бъде прекратено. Наложим ли този принцип, тези опасения ще отпаднат.
ГЕОРГИ КОСТОВ: Приемам вашето становище.
По отношение на шестте предприятия и къде ще бъдат техните седалища. Аз ще кажа, че много важно от социална и регионална точка е, че ние запазваме клоновете, сегашните горски държавни ловни стопанства и човек, който знае къде е горското, ще продължи да си ходи там в горското. Това, че то ще е клон на едно по-голямо предприятие за обикновените хора няма значение, тоест обслужването на населението, комуникацията ще се запази. И това е изключително важен елемент. А другото е въпрос на принцип къде ще се разположат предприятията. Принципите, които могат да се използват, са няколко. Ние с вас сме ги споделяли. Където е най-голям ресурса, където е центърът, за да е лесно логистично или в рамките на региона, или където си е административният център по Закона за административното деление. Но трябва да има принцип.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Още не е лесно, господин Костов.
ГЕОРГИКОСТОВ: В момента законът казва министърът на земеделието и храните.
По отношение на частния бизнес значително важна бележка, ние в предишните комисии го разглеждахме и се прие виждането, че предприятията ,за да не конкурират частния сектор, да не го ликвидират, на тях ще им бъде ограничена възможността да извършват дейности, тоест ще има текстове, които казват, че дейностите от държавните предприятия ще се възлагат, а няма да могат да ги извършват със собствени сили. Защото наистина би могло да има нелоялна конкуренция между големите държавни предприятия, които имат най-много и частния бизнес. Така че този въпрос сме го обмисляли, имаме готови предложения за текстове.
По контингента за местното население няма какво да коментираме, напълно еднакво мислим. Този контингент местно население е един остатък от соцвремето, което дори доведе до обезценяване стойността на гората в очите на хората.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Трябва да намерим някакво решение.
ГЕОРГИ КОСТОВ: Това, което вие казахте. Да имаме субектите, търговските предприятия, имаме социалната политика, Министерството на труда и социалната политика, имаме кметове, те могат да направят съответните искания и по реда, но всеки да тръгне с брадвата в гората да сече, да гони горския да му маркира контингента, а кмета да си прави политиката „на теб ще дам, на теб няма да дам, а на теб ще дам на върха”, както се случва сега. Това е пълен абсурд. И в това няма нищо пазарно. Стойността на дървесината има пазарна цена и когато имаме социална политика, Министерството на труда и социалната политика казва ”ето на тези бедни хорица, баба и дядо и т.н.” му ги докарваме на себестойност или под себестойност дотирана с някакви 20-30 лева от Министерството на труда и социалната политика.
НИКОЛАЙ ПЕХЛИВАНОВ: Ако позволите още един въпрос във връзка с изказването на господин Татарски. Използвам случая, че има представители на Изпълнителна агенция по горите. В момента има една такава практика,че не издават съгласувателни писма за имоти, които са горски фонд, при условие, че няма влязъл в сила общ устройствен план за територията на общината. В тази връзка въпросът ми е как е регламентирано това в новия закон, може ли да се прави промяна на предназначението на земи горски фонд, без да има влязъл в сила общ устройствен план. В този случай ще решим въпрос, който говорихме, за земи, които придобити вследствие на заменки. Защото когато няма влязъл в сила общ устройствен план, земите съответно няма да могат да бъдат преотредени или няма да може да се проведе инвестиционната политика. Благодаря.
ГЕОРГИ КОСТОВ: Отговорът е, че не можеш да си смениш предназначението по новия закон, ако няма влязъл в сила общ устройствен план. Това го има в чл. 54.
По отношение на сегашната политика ще дам думата на зам.-изпълнителния директор да ви каже защо не се издават някъде съгласувателни писма.
КРАСИМИР КАМЕНОВ: Благодаря. Издаваме такива предварителни съгласувания към действащото законодателство. Може би визирате единствено проблем по Черноморието, тъй като по Закона за Черноморието, за да се промени предназначението, трябва да има влязъл в сила общ устройствен план. Ние въпреки това даваме това предварително съгласуване, за което говорите, но като условие за втори етап, когато трябва да представи всички документи, задължително записваме, че трябва да бъде приет общ устройствен план. Ако има проблем, вероятно е само за Черноморието.
Съгласно проектозакона общ устройствен план се изисква само когато трябва да продаваме държавен горски фонд за разширение на строителните граници на населени места. За частния горски фонд съгласно законопроекта позволяваме с подробен устройствен план.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Може би ще подкрепя вас, като кажем за случаите, в които има ВЕЦ-ове. И там на някой, за да си построи ВЕЦ в гората, му трябват 500 кв.м, там не може да има общ устройствен план.
КРАСИМИР КАМЕНОВ: Точно така.
НИКОЛАЙ ПЕХЛИВАНОВ: Кой решава дали там трябва да има ВЕЦ или не трябва да има?
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Съгласувателният режим си остава и той не може да се избегне.
РЕПЛИКА: Министерство на околната среда и водите.
КРАСИМИР КАМЕНОВ: Изключението е за промишлени предприятия, гробищни паркове, депа за отпадъци, ВЕЦ-ове, язовири, пречиствателни станции.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Други въпроси, бележки?
Аз предлагам да подкрепим законопроекта, защото е едно добро, нека да е само начало, но ново начало, принципно и се надявам, че в процеса на дебатите между първо и второ четене ще бъдат направени всички необходими промени, така че той да стане още по-добър.
Подлагам на гласуване внесения законопроект за нов Закона за горите. Който е „за”, моля да гласува.
„За” - 10. „Против”- Няма. „Въздържали се” – 1.
Благодаря ви, уважаеми дами и господа.
ГЕОРГИ КОСТОВ: Уважаеми дами и господа, господин председател, искам да ви кажа, че вие не сбъркахте във вашия избор при гласуването. Аз специално искам да благодаря на госпожа Христова, защото тя е първият представител на опозицията, който не е против закона. Благодаря, защото това е обективно становище.
Благодаря за вашите становища, ще бъдат взети под внимание всички бележки между първо и второ четене. Защото днес вие гласувахте не за настоящото, вие гласувахте за вашите внуци.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря.
Точка 3
Обсъждане проект на доклад и резолюция на Европейския парламент относно Стратегията на Европейския съюз за Черноморския регион

ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: По точка 3 от дневния ред искам да знам вашите становища. Имате ли предложения, които да направим пред Комисията по регионално развитие към Европейския парламент, свързан с Черноморското крайбрежие? Надявам се, че сте се запознали. Ако не – в канцеларията има текста за решение на съответната комисия. Ако смятате, че има нещо, което можем да допълним, да го направи писмено. Ако не, да кажем, че в Комисията по регионална политика и месно самоуправление няма предложения за допълнения на този проект на решение.
Закривам заседанието.
Заседанието на комисията завърши в 16,10 часа.

Протоколът съдържа 63 892 знаци.

СТЕНОГРАФ: ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Б. Стефанова Л. Татарски