1. Представяне и обсъждане на законопроект за ратифициране на Споразумението за безвъзмездна помощ между Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Европейската банка за възстановяване и развитие, действаща като администратор на безвъзмездни средства, осигурени от правителството на Германия от ІІ Фонд за техническо сътрудничество с Германия за разработване на примерен договор за услуги във водния сектор на Република България, № 102-02-1, внесен от Министерския съвет
2. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост, № 054-01-90, внесен от Любен Татарски (за второ гласуване).

---

П Р О Т ОК О Л
№ 2

Заседанието на Комисията започна в 14.40 часа и бе открито и ръководено от г-н Любен Татарски – председател на Комисията по регионална политика и местно самоуправление.
* * *
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Добър ден, колеги. Добре дошли на гостите!
Откривам редовното заседание на комисията. Предлагам на вашето внимание две точки, които да бъдат включени в дневния ред. Имате ли други предложения за точки в дневния ред? Няма.
Който е „За”, моля да гласува! Приема се с болшинство

1. Представяне и обсъждане на законопроект за ратифициране на Споразумението за безвъзмездна помощ между Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Европейската банка за възстановяване и развитие, действаща като администратор на безвъзмездни средства, осигурени от правителството на Германия от ІІ Фонд за техническо сътрудничество с Германия за разработване на примерен договор за услуги във водния сектор на Република България, № 102-02-1, внесен от Министерския съвет

ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Представителите на Министерство на регионалното развитие и благоустройството моля да ни запознаете с предложението.
АЛБЕНА МИХАЙЛОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, представям на вашето внимание Законопроект за ратифициране на споразумение за безвъзмездна помощ между Министерство на регионалното развитие и благоустройството и Европейската банка за възстановяване и развитие, действаща като администратор на безвъзмездни средства от Втория фонд за техническо сътрудничество с Германия за разработване на примерен договор за услуги във водния сектор на Република България, подписано на 20 декември 2010 година.
В § 30 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за водите е предвидено, че възлагането на дейностите по стопанисване, поддържане и експлоатация за ВиК съоръженията, както и представянето на ВиК услугите се извършва чрез сключване на договор между председателя на Асоциацията по ВиК и кмета на общината и съответния ВиК оператор.
В подкрепа на усилията за реформа на българското правителство, Европейската банка изрази готовността си да организира подкрепата за осъществяване на следващия етап от реформите, като осигури консултантска помощ за структурирането на отношенията между главните заинтересовани страни, разработването на примерен договор за услуги във водния сектор.
На проведено на 15 декември 2010 година заседание Министерският съвет прие решение, с което одобри проекта на Споразумение за безвъзмездна помощ. Същото беше подписано от зам.-министър Захариева и от г-н Йохан Берт – ръководител на отдел „Консултантски услуги” от банката.
В споразумението се предвижда Европейската банка да финансира изцяло проекта, като Министерство на регионалното развитие и благоустройството е задължено да заплаща единствено дължимия Данък върху добавената стойност за възнаграждението на консултантите. Тези разходи ще бъдат в рамките на одобрения на министерството бюджет за съответната година.
Основна цел на подписаното споразумение е оказване на помощ от консултантска фирма с цел изготвяне на договор за услуги, който да бъде сключен между асоциациите по ВиК и фирмите оператори. Общата продължителност на заданието се предвижда да бъде в срок от пет месеца и предвид обстоятелството, че споразумението предвижда арбитражно уреждане на евентуални спорове, то е подписано при условията на последваща ратификация.
С Решение № 7 от 7 януари 2011 година Министерският съвет одобри подписаното Споразумение за безвъзмездна помощ между Министерство на регионалното развитие и благоустройството и Европейската банка, което е предложено на вашето внимание.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Мнения, предложения, становища?
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Допълнителна информация. Когато се приемаха текстовете в измененията на Закона за водите, което беше предшествано от един проектозакон за ВиК, който не можа да се реализира, тези действия бяха предвидени да се извършат от консултанти, но идеята тогава беше да се направи примерно от български юристи, които познават и са работили по тематиката и това трябваше да струва от порядъка на не повече от 5 хиляди лева. Сега получаваме грант от 221 хиляди евро, което от една страна изглежда добре, макар че аз не съм сигурен какво толкова ще направят за тези пари. По-негативното според мен е, че трябва да платим около 45 хиляди ДДС върху тази сума.
Искам да предупредя, че все пак трябва да бъдем внимателни, защото мотивацията на Европейската банка за възстановяване и развитие не е съвсем безкористна, добронамерено го казвам. Защото банката проявява тази активност поради факта, че има дадени няколко дългосрочни инвестиционни кредита на няколко ВиК и в момента иска да си гарантира, че договорите между бъдещите собственици общините и операторите ще бъдат такива, че на сто процента ще им гарантира техния интерес, което е добре от една страна. Но това не означава, че няма да бъде прекалено добре защитен за сметка на публичния интерес.
И аз тук искам да обърна внимание и на комисията, и на министерството, когато се прави този типов договор за взаимоотношенията между оператора и общините, много да бъдем внимателни в крайното му приемане.
Една добронамерена бележка към Министерство на регионалното развитие и благоустройството. Недопустимо е Министерство на регионалното развитие и благоустройството в мотивите да пише, че асоциациите са собственици на активите. Асоциациите не са собственици на активите, никога не е била идеята да бъдат собственици на активите. Най-малкото говори за непознаване на материята, може и да е техническа грешка, аз така го приемам. Все пак го коригирайте, защото тези документи остават в аналите на Народното събрание и не говори добре за законодателната и изпълнителната власт в тази посока.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Надявам се, че казаното ще бъде взето предвид от министерството.
РУМЕН ПЕТКОВ: Все пак какво е вашето мнение, оправдано ли е 221 хиляди евро за консултантски услуги?
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: В случая играем ролята на пощенска кутия.
РУМЕН ПЕТКОВ: Считам, че независимо от това, че е грант, това е много голяма сума за консултантска услуга.
АЛБЕНА МИХАЙЛОВА: Идеята на това споразумение, на тези консултантски услуги е да се направи един анализ на цялото състояние на ВиК дружествата. Също така да се изследва и съответната нормативна уредба, както и европейското законодателство в тази насока. На базата на цялата тази събрана информация да бъде формиран или изготвен съответният проект на договор.
РУМЕН ПЕТКОВ: На какъв принцип ще бъде определен консултанта?
АЛБЕНА МИХАЙЛОВА: По правилата на Европейската банка за възстановяване и развитие.
РУМЕН ПЕТКОВ: Мисля че би трябвало да изразим позиция пред Европейската банка, че за нас този подход и такъв тип остойностяване не е приемливо. Защото така или иначе после ще бъде показвано с пръст – пари, дадени на България.
Няма значение кой наследява и кой предхожда, въпросът е принципен – каква позиция ще изразим. Аз затова считам, че е редно българското правителство да изрази позиция пред Европейската банка, че такива мащаби и такъв подход на определяне на консултант са неприемливи.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Коментари, мнения? Няма.
Този закон ще влезе за обсъждане в зала, там можем всички да изказваме становища, предложения.
Подлагам на гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за безвъзмездна помощ между Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Европейската банка за възстановяване и развитие, действаща като администратор на безвъзмездни средства, осигурени от правителството на Германия от ІІ Фонд за техническо сътрудничество с Германия за разработване на примерен договор за услуги във водния сектор на Република България, № 102-02-1, внесен от Министерския съвет.
Който е „За” приемането на този законопроект и внасянето му в зала за първо гласуване, моля да гласува!
Гласували "За" - 10; "Против" - няма; "Въздържали се" - 5.
Приема се.

2. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост, № 054-01-90, внесен от Любен Татарски (за второ гласуване).

ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: На днешното заседание присъстват представители на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма.
Колеги, ще ви информирам, че между първо и второ четене има направени предложения за изменение и допълнения на внесения законопроект от народния представител Димчо Михалевски и от народния представител Светослав Тончев.
Заглавие: Закон за изменение и допълнение на закона за общинската собственост.
Мнения? Няма. Който е "За", моля да гласува за наименованието на закона!
Гласували "За" - 14; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
§ 1. По вносител. Има ли възражения, мнения, препоръки, предложения! Няма. Подлагам на гласуване текста на § 1 от закона.
Който е "За", моля да гласува!
Гласували "За" - 12; "Против" - няма; "Въздържали се" - 1. Приема се. Комисията подкрепя текста на вносителя по § 1.
§ 2. Тук е направено предложение от народния представител Димчо Михалевски - § 2, т. 3 да отпадне.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Моето предложение е свързано с презумпцията и разсъждението, че ако един имот, представлявайки публична общинска собственост няма характер на такъв и примерно принципалът иска да го даде под наем, то може да го направи и чрез преобразуването му в частна общинска собственост. Смисълът на моето предложение е да не се увеличава срокът от пет на десет години.
Имахме коментари с вашите експерти, че е по подобие на Закона за държавната собственост. Разбира се моята логика е, че направеното действие в Закона за държавната собственост не може на сто процента да обоснове това в общинската.
Поддържам това си предложени, но вече комисията ще реши. Това е логиката, по която аз съм направил предложението.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Колеги, ще направя коментар. Аз лично не го приемам, защото по аналогия в Закона за държавната собственост са разписани тези срокове и повечето текстове се пренасят от Закона за държавната собственост в Закона за общинската собственост. Предлагам да си остане текста на вносител.
БЛАГОЙ СТАНЧЕВ: От името на Националното сдружение на общините в Република България предлагам да остане оригиналния текст на проекта за изменение. Както спомена и г-н Михалевски по този начин са уредени нещата в Закона за държавната собственост, заедно ги движихме двата закона по времето на разработването в работните групи, стремяхме се към едно такова унифициране на разпоредбите и регламентите. И сега тук с този мотив на г-н Михалевски не мога да се съглася напълно с него, че ако трябва да се отдава под наем и се използва за други цели, да се преобразува. Напротив, точно този е начина без да се търси на всяка цена преобразуване в частна общинска собственост. Това е възможността да бъде отдадено частично под наем, като се запази по принцип основното му предназначение за публични услуги.
Подкрепяме текста на вносителя.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Други предложения, мнения?
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Има и друг способ, концесията също е способ. Логиката е тази, когато искате да бъде по-дългосрочно над действащия срок от пет години, могат да го дадат на концесия. Тоест, те имат инструмент за управление на публичната собственост, не е лишена от инструмент местната власт. Така че това е била логиката, която мотивира моето предложение.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Не искам да влизаме в диалогов режим, какво представлява концесията, процедури.
Виждам, че няма други предложения. Подлагам на гласуване предложението на народния представител Димчо Михалевски § 2, т. 3 да отпадне. Който е „За” това предложение, моля да гласува!
Гласували "За" - 3; "Против" - 7; "Въздържали се" - 4. Не се приема. Комисията не подкрепя предложението.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за текста на § 2.
Който е "За" подкрепата на предложения текст от вносителя, моля да гласува!
Гласували "За" - 11; "Против" - няма; "Въздържали се" - 2. Комисията подкрепя текста на вносителя по § 2.
§ 3. Предложение от народния представител Димчо Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Единствената мотивация за това предложение е, че дори и така разписан текста, който е по вносител, в крайна сметка не освобождава общинският съвет от задължението на мотивира допускането на предварителното изпълнение по критериите и изискванията на чл. 60, ал. 1 от Административно-процесуалния кодекс. В този смисъл трябва да бъдем внимателни, за да не подхлъзнем общинските съвети в едни съдебни процедури. Това е било мотивирано, че този текст така не носи съществена добавена стойност.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Други мнения по въпроса?
ИСКРА ФИДОСОВА: Тук има текстове, които смятам, че трябва да бъдат подкрепени. Примерно текста на ал. 9 смятам, че трябва да бъде подкрепен. Както и редакцията в т. 3 – също. Може би трябва поотделно по точки да се разглежда и гласува.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Наистина това, което предлага г-н Михалевски има резон и г-жа Фидосова правилно отбеляза. Това, което аз лично не подкрепям е в частта му по т. 1 и т. 3, буква „а”, а го подкрепя в останалата част, за които каза г-жа Фидосова. Тези по т. 1 и по т. 3 са в противоречие с приетите вече в ЗРС и в ЗУТ. Мога да ви предложа текст, който да изключва т. 1 и т. 3, буква „а”. Другите предложения да влязат в текста на § 3.
АСЕН ГАГАУЗОВ: Може да се приеме, че по принцип комисията предложенията и предлага нов вариант, изключвайки една част, включвайки друга.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Точка 3 на този параграф има редакционно, но и важно уточняващо значение - когато кметът предлага на общинския съвет да одобри сключването на определена сделка, той трябва да е извървял някакъв път на предварително съгласие с тези, с които сключва сделката и тя трябва да е под формата на някакво предварително споразумение или предварителен договор за придобиване на собствеността. Това е била мотивацията за редакционната поправка в точка 3.
Според мен това също трябва да бъде подкрепено, защото доизяснява детайлите и какво трябва да свърши кметът преди да отиде в общинския съвет.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Гласуваме теста по ред.
В § 3 се правят следните промени:
1. В т. 1 изразът „или на одобрен подробен устройствен план, предвиждащ изграждане на обекти от първостепенно значение – публична общинска собственост, за който има разпореждане за допускане на предварителното му изпълнение и то е влязло в сила” да отпадне.
Това е предложението на г-н Михалевски. Който е "За" приемането на такъв текст в § 3, моля да гласува!
Гласували "За" - 2; "Против" - 9; "Въздържали се" - 4. Не се приема това предложение за т. 1.
2. В т. 3 новата ал. 5 от чл. 21 се изменя така:
„(5) В случаите по ал. 4 кметът на общината внася предложение в общинския съвет за одобряване на постигнатото предварително съгласие със собствениците на имоти по ал.1 за сключване на сделка за придобиване на собствеността им или за учредяване на ограничени вещни права върху тях.”
Коректно предложение. Който е "За", моля да гласува!
Гласували "За" - 12; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма. Този текст остава.
3. В т. 6 :
а/ новата ал. 8 да отпадне;
Който е "За" това предложение, моля да гласува!
Гласували "За" - 2; "Против" - 6; "Въздържали се" - 6. Не се приема този текст.
б/ новата ал. 9 се изменя така:
„(9) Отчуждените за задоволяване на общински нужди имоти по ал.1, както и придобитите по реда на ал. 4 имоти, стават публична общинска собственост.”
Който е "За" това предложение, моля да гласува!
Гласували "За" - 15; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма. Приема се.
Окончателният текст, който придобива § 3.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3:
§ 3. В чл. 21 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думите „публична общинска собственост” се добавя „или на одобрен подробен устройствен план, предвиждащ изграждане на обекти от първостепенно значение – публична общинска собственост, за който има влязло в сила разпореждане за допускане на предварителното му изпълнение”, думите „за изграждане на други обекти” се заменят с „в други случаи”, а след думата „парично” се добавя „или имотно”.
2. В ал. 4 след думата „ако” се добавя „преди издаването на заповедта по чл. 25, ал. 2”, а след думите „замяна с” се добавя „равностоен”.
3. Създава се нова ал. 5:
„(5) В случаите по ал. 4 кметът на общината внася предложение в общинския съвет за одобряване на предварителното съгласие, постигнато със собствениците на имоти по ал. 1 за сключване на сделка за придобиване на собствеността на съответните имоти или за учредяване на ограничени вещни права върху тях.”
4. Досегашната ал. 5 става ал. 6.
5. Досегашната ал. 6 става ал. 7 и в нея думата „приемат” се заменя с „одобряват”.
6. Създават се ал. 8 и 9:
„(8) Когато одобреният подробен устройствен план предвижда изграждане на обекти от първостепенно значение – публична общинска собственост, общинският съвет може да разпореди предварително изпълнение на плана.
(9) Отчуждените за задоволяване на общински нужди имоти по ал. 1, както и имотите, придобити по реда на ал. 4, стават публична общинска собственост.”
Който е "За" този окончателен текст на § 3, моля да гласува!
Гласували "За" - 13; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма. Приема се.
§ 4. Предложение от народния представител Димчо Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: По т. 2 редакционните изменения са свързани с това да приведем текстовете в съответствие с разпоредбите на действащия вече Закон за независимите оценители. Това е предложението.
По т. 4 от § 4 – казусът е по-сериозен. Предложението е мотивирано със следното. Когато се налага изработването на подробен устройствен план вследствие реализацията на публична инвестиция, въпросът е как определяме обезщетението. Тоест, в регулираната част от територията, примерно имаме първия вариант – действащ подробен устройствен план, добре е да се съобразим с неговите параметри, какво той предвижда, а не да се отчуждава терен, ако фактическото му състояние към момента на изготвянето на новия подробен устройствен план за публичната инвестиция.
И вариант две, когато няма такъв предходен устройствен план, а има действащ общ устройствен план – има и такива казуси, когато новите общи устройствени планове включват неурегулирани до този момент терени от градската среда, да се предвижда, че този общ устройствен план има някаква степен на застрояване, макар и прекалено окрупнена и обща. Но трябва да сме наясно с казуса, че хората може да са реализирали сделки с такива терени и те да са оценили стойността им по този параметър. Впоследствие обаче те, ако бъдат фактически установени, че още нямат реализация на частна инициатива, могат да бъдат зелени площи или терени, върху които няма нищо. И според мен, за да защитим частният интерес и реализацията на такива имотни сделки, ние трябва да предвидим: а) предвижданията на предходен подробен устройствен план и б) при липса на такъв, ако има общ устройствен план.
Това е смисъла на текстовете, които съм предложил и според мен това е справедливо към частната собственост на хората.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Ще взема отношение като вносител по предложението на г-н Михалевски, което по принцип повтаря или допълва направените от мен предложения в законопроекта с изключение в т. 2, където казвате, че оценителите, вписани в регистъра по чл. 15 от Закона за независимите оценители, а ние казваме – отговарящи на изискванията на Закона за независимите оценители, което е едно и също.
Второ, в ал. 7 – равностойното парично обезщетение на поземлени имоти, включени в обхвата на урбанизирана територия, съгласно действащия общ устройствен план, които не са урегулирани с предходен подробен устройствен план, се определя в съответствие с пазарната цена на имота. Вие добавяте – в зависимост от възможностите за застрояване, съобразно устройствената зона, в който попада, определена с общия устройствен план.
Добре, но сещате се, че когато се прави тази оценка, какви най-различни хипотези могат да възникнат. Предложили сме да се промени този текст за състоянието, в което е имота, а не какво би могло да стане. Защото докато се реализира нещо, може пет пъти да се промени този ПУП на имота. Лично аз смятам, че е по-добре тази последна част от изречението „в зависимост от възможностите за застрояване съобразно устройствената зона, в която попада, определена с общия устройствен план”.
Тази част от изречението да отпадне, иначе другите Ви предложения напълно кореспондират с това, което аз съм предложил в първоначалния вариант като вносител.
НИКОЛАЙ ПЕХЛИВАНОВ: В контекста на предходното изказване искам да изкажа своите аргументи.
Съгласен съм, че имотът трябва да се оценява съгласно последния подробен устройствен план, но възразявам да се оценява съгласно предвиждането на общ устройствен план, тъй като общият устройствен план е едно проектиране, планиране за един много дълъг период напред и по принцип се прави със задание за над 20 години. Според мен не е практично и рационално това предложение на г-н Михалевски да бъде прието. По-скоро съм „За” предложението на г-н Татарски да остане в този вариант, който е предложен, без теста, който той предложи да отпадне.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Господин Михалевски, ако сте съгласен с това, което казах, ще предложа вариант на текст, който е комбинация от Вашето предложение и моето. Ако ли не – ще подложа на гласуване редакцията на ал. 7.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Безпокои ме и ако можем да намерим решение в тази посока, аз съм съгласен да постигнем консенсус. Но това ще бъде в казусите на по-динамично развиващи се градове в страната. Всички знаем, че изработването на актуални общо устройствени планове въобще не върви с нужната скорост в държавата през последните години, има в много градове с изтекли такива срокове на бившите общи градоустройствени планове, сега устройствени.
Представете си ситуация, аз не мога да кажа в момента, имам спомен, че Ловеч, Добрич, Кърджали, София, имат вече, на финала са вече такива общи устройствени планове и това са големи градове, където все пак има интерес. Там, където са се разширили, особено в урбанизираните зони, за промишлени нужди, за логистични нужди, за складови помещения и т.н., може да се изпадне наистина в ситуация, в която някой е закупил след влизането в сила на общия устройствен план земя от частни собственици, платил е съответната цена, защото така са били предвижданията и такава е била пазарната ситуация. Вследствие на кризата през последните една-две години не е успял да реализира своето инвестиционно намерение, в този момент възниква нужда общинският съвет да реализира публично мероприятие, отиват и този терен в момента е зелена поляна и ние го оценяваме като зелена полята. Нали разбирате, че ще бъде ощетен човекът. Това ми е единственото притеснение.
Ако можем да дефинираме така, и затова съм записал „в зависимост от възможностите за застрояване”. Не мога да кажа колко такива казуси биха възникнали, но има опция да възникнат.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Все пак не трябва да се оценява на основата на хипотеза, че нещо ще се случи някога, възможна инвестиция.
СТЕФАН ТОДОРОВ: По отношение на това, което казахте, за оценители, вписани в регистъра по чл. 15 от Закона за независимите оценители, обръщам внимание, че съгласно действащия закон лицата, които са оценители по земеделските земи имат едногодишен срок да се впишат в този регистър. Тоест, те са с правоспособност без да са вписани в регистъра в рамките на едногодишен срок. Аналогичен едногодишен срок се предвижда за тези, които са по горските територии. Тези, които сега са и по Закона за горите и новия, включително който върви, се дава едногодишен срок, няма да бъдат вписани, но те са с правоспособност. Затова може би е по-правилно да се каже, както предложи на г-н Татарски „отговарящи на условията на Закона за независимите оценители”, без да се посочва дали са вписани или не.
По отношение на коментираната хипотеза, тя донякъде е аналогична и с тази, която по текста на вносителя е в преходните и заключителни разпоредби в частта „допълнителни разпоредби” и поясненията по § 1, няма пречка да бъдат пренесени тук двете хипотези, както сте предложили. Но това специално, което е разликата, да се оценява според предвижданията на общия устройствен план, съобразно устройствената зона, ще бъде абсолютно неточно като изчисление, защото представете си, че това е една смесена зона, която предвижда различен тип застрояване, кое от всичките ще вземете като възможни показатели? И това всъщност ако се допусне би довело до изкривявания в практиката на оценките така, както се случваше преди време – да са оценени на една стойност, а след това при съдебното оспорване друг оценител, използвайки други хипотетични възможности, които евентуално биха могли да се случат, се стигаше до разлики в оценките сто пъти.
Могат да се съчетаят текстовете.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Какво е предложението Ви за т. 2 за оценителите? Оттегляте ли теста?
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Съгласен съм.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Приема се.
Ал. 7. Има две предложения за текст на ал. 7. Едното е на г-н Михалевски. Второто предлагам аз, да гласуваме без последната част на изречението.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Съгласен съм.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Комисията подкрепя по принцип предложението на г-н Михалевски. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4:
§ 4. В чл. 22 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „имоти – частна собственост” се заменят с „имотите по чл. 21, ал. 1”.
2. В ал. 3 думите „изготвянето на оценките на” се заменят с „определянето на равностойното парично обезщетение за”, а думите „оценител на имоти” се заменят с „оценители, отговарящи на изискванията на Закона за независимите оценители”.
3. Алинея 4 се отменя.
4. Алинея 5 се изменя така:
„(5) Размерът на равностойното парично обезщетение за имотите, предвидени за отчуждаване, се определя съобразно конкретното им предназначение, което са имали преди влизането в сила, съответно преди одобряването на подробния устройствен план по чл. 21, ал. 1 и въз основа на пазарните цени на имоти със сходни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания имот.
5. Създават се нови ал. 6, 7, 8, 9, 10 и 11:
„(6) Конкретното предназначение на поземлени имоти, урегулирани за застрояване с предходен подробен устройствен план, е предназначението им, определено с предходния подробен устройствен план, действал преди влизането в сила, съответно преди одобряването на подробния устройствен план по чл. 21, ал. 1.
(7) Конкретното предназначение на поземлени имоти, урегулирани за изграждане на обекти – публична държавна или публична общинска собственост с предходен подробен устройствен план, действал преди влизането в сила, съответно преди одобряването на подробния устройствен план по чл. 21, ал. 1, които не са отчуждени съобразно предвижданията на предходния план, е предназначението им, определено с подробния устройствен план, действал преди влизането в сила на плана, предвиждащ изграждането на обекти – публична държавна или публична общинска собственост.
(8) Размерът на равностойното парично обезщетение по ал. 5 за поземлени имоти, включени в обхвата на урбанизирана територия съобразно действащия общ устройствен план, които не са урегулирани за застрояване с предходен подробен устройствен план, се определя като за имоти без предвидено застрояване и се съобразява с установения траен начин на фактическото им ползване.
(9) Извън случаите по чл. 16 от Закона за устройство на територията, когато с план по чл. 21, ал. 1 се предвижда отчуждаване на част от неурегулиран поземлен имот, а останалата от имота част се урегулира и в нея се предвижда застрояване, размерът на равностойното парично обезщетение се определя като разлика между цената на отчуждаваната част от имота и повишената стойност на урегулираната част от имота.
(10) Размерът на равностойното парично обезщетение се определя не по-рано от три месеца преди издаването на заповедта по чл. 25, ал. 2.
(11) В случай, че определеният размер на равностойното парично обезщетение е по-малък от данъчната оценка на имота, обезщетението се изплаща в размер, равен на данъчната му оценка.”
6. Досегашната ал. 6 става ал. 12 и в нея в текста преди т. 1 думите „с подобни” се заменят със „със сходни”.
7. Досегашната ал. 7 става ал. 13.
8. Досегашната ал. 8 става ал. 14 и се изменя така:
„(14) Не се дължи обезщетение за незаконни строежи в поземления имот – предмет на отчуждаване.”
НИКОЛАЙ ПЕХЛИВАНОВ: Господин Татарски варианта на проектозакона, който е разпространен сред народните представители, има съвсем друга редакция.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Това предложение, което сега ви чета, е съчетано с предложението на г-н Михалевски и се получава една обща редакция на текста на този параграф.
НИКОЛАЙ ПЕХЛИВАНОВ: Дава се в работен вариант с подготвени предложения от комисията.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Вие имате вариант, в който има предложения на народните представители и на вносител. След като чухме предложенията на народния представител, аз ви чета текста, който е съобразен с предназначението и предупредих преди това. Ако желаете, ще гласуваме поотделно и след това ще преработваме текстовете на закона. Още повече г-н Михалевски оттегли своите предложения.
Който е "За" тази редакция на § 4, моля да гласува.
Гласували "За" - 13; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма. Приема се.
§ 5. Предложения на народния представител Димчо Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Двете нови алинеи, които предлагам да се създадат имам допълващ характер и уточняват реда и условията за определяне на равностойното обезщетение на частни недвижими имоти, засегнати от мероприятия на публичната собственост, като целта е най-общо казано да се насърчи изработването на проекта за ПУП по реда на чл. 16 от ЗУТ чрез комасиране на имоти, обезщетяването на земи от общинския поземлен фонд и съответно гори, или със земи от общинския горски фонд, да се извършва само при отчуждаване за обекти на публичната общинска собственост. Това е смисъла. Коментарът вече е на експертите, смятам че е полезно да има това доуточняване и разширение, то не противоречи на предложенията в ЗИД на закона.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Мой коментар по Вашето предложение.
Случаите, които се отнасят по реда на чл. 16 от ЗУТ са приемливи, но от ал. 10, която предлагате да отпадне обезщетението с равностоен имот, смисълът на тези промени и на Закона за държавната собственост, които правихме, беше възможността общините да използват и налични земи като обезщетение при отчуждаване. А Вие предлагате в тази хипотеза да остане само парично обезщетение, по ал. 10.
Това обезсмисля идеята за тази възможност за обезщетяване с равностоен имот, защото вие предлагате само равностойно парично обезщетение. Моето мнение е, че така се отклоняваме от идеята, която беше една от основните в Закона за държавната собственост – да дадем възможност за обезщетяване и със земя. Вие тук предлагате само с парично обезщетение. Затова лично моето мнение е, че що се касае до ал. 9 по отношение имотите, които се урегулират по реда на чл. 16 от ЗУТ, приемливо е, но за ал. 10 лично аз не го приемам. Но това е мое мнение. Вие?
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Оставам на това мнение.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Подлагам на гласуване.
Предложение от нар.пр. Димчо Михалевски:
В § 5 в новия чл. 23 се създават ал. 9 и 10:
„(9) Разпоредбите на предходните алинеи не се прилагат, когато с план по чл. 21, ал. 1 се предвижда отчуждаване на неурегулиран поземлен имот или на част от него за изграждане на обекти на публичната общинска собственост в територии, предвидени с общ и подробни устройствени планове за разширение на урбанизираните територии на населените места или за разширение или изграждане на нови селищни образувания, както и когато поземлените имоти се урегулират по реда на чл. 16 ЗУТ.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Хипотезата на чл. 16, те по правило изключват приложно поле на план по 21, който имаме предвид, че е план по 110. Но няма смисъл предишната част от хипотезата Ви на ал. 9, която визира други неурегулирани поземлени имоти във връзка с разширяване, тъй като те не са земеделски земи, респективно са изключени от приложното поле на целия чл. 23.
Затова ми се струва, че би могло да се възприеме по логиката на ал. 9 за изключване приложното поле на чл. 16, да се обърне словореда на редакцията, като се възприеме, че разпоредбите на ал. 1 не се прилагат в случаи, когато неурегулирани поземлени имоти, попадащи в територии, както е във Вашия текст, предвидени с действащи устройствени планове за разширяване на строителните граници на съществуващи урбанизирани територии – населени места и селищни образувания или за създаване на нови селищни образувания, се урегулират с подробен устройствен план по чл. 16 от Закона за устройство на територията.
В този смисъл хипотезата е коректна и точна. Но дете, съчетани по ал. 10 се самоизключват.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Приемам.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Оттегляте предложението си за ал. 10.
Комисията по принцип подкрепя предложенията за ал. 9 и не подкрепя предложението за ал. 10, защото се оттегля.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5.
§ 5. Създава се нов чл. 23:
„Чл. 23. (1) В случаите, когато с план по чл. 21, ал. 1 се предвижда отчуждаване на неурегулирани поземлени имоти извън урбанизираните територии, които са незастроени земеделски земи или горски територии, обезщетението може да се извърши със земеделски земи от общинския поземлен фонд, съответно – с горски територии, общинска собственост, еднакви по произход и функции с отчуждавания имот, ако в землището, в което попадат предвидените за отчуждаване имоти, има равностойни свободни общински имоти от същия вид за обезщетяване на всички собственици на имоти, засегнати от плана, след решение на общинския съвет по предложение на кмета на общината.
(2) С предложението по ал. 1 кметът на общината внася проект на план за обезщетение, с който се определят имотите, подлежащи на отчуждаване - по вид, местонахождение, размер, начин на трайно ползване и стойност на всеки имот и равностойните имоти – общинска собственост, които се предлагат за обезщетение - по вид, местонахождение, размер, начин на трайно ползване и стойност на имота, при съобразяване с местоположението на имота, подлежащ на отчуждаване, в местността на съответното землище.
(3) В случаите по ал. 1 оценяването на имотите, подлежащи на отчуждаване и на имотите – общинска собственост се извършва по реда на чл. 22, ал. 12, т. 2 и 3. Разликата в стойността на отчуждавания имот и на имота – общинска собственост, предоставян в обезщетение не може да бъде повече или по – малко от десет на сто. Когато стойността на общинския имот е по-малка от стойността на отчуждавания, разликата в стойностите се доплаща с парично обезщетение.
(4) Въз основа на решението на общинския съвет, кметът на общината издава заповед по чл. 25, ал. 2 за отчуждаване на съответните имоти по ал. 1, при спазване на изискванията на чл. 25, ал. 1.
(5) Имотът се смята за отчужден от датата на влизане в сила на заповедта по ал. 4. От датата на влизане в сила на заповедта за отчуждаване собственикът на отчуждения имот придобива собствеността върху предоставения му в обезщетение общински имот.
(6) След влизане в сила на заповедта за отчуждаване се съставя акт за общинска собственост на отчуждения имот, който се вписва в имотния регистър по неговата имотна партида, а заповедта по ал. 4 се вписва в имотния регистър по партидата на имота, предоставен в обезщетение.
(7) Когато в срок до шест месеца от влизане в сила на заповедта по ал. 4, общината не изплати дължимото парично обезщетение за разликата в стойността по ал. 3, собственикът на отчуждения имот има правата по чл. 29, ал. 6.
(8) Разпоредбите на ал. 1 не се прилагат, когато имотът, предвиден за отчуждаване, е с размери по-малки от 3 дка за ниви, 2 дка за ливади, 1 дка за трайни насаждения и 1 дка за гора.
(9) Разпоредбите на ал. 1 не се прилагат и в случаите, когато неурегулирани поземлени имоти, попадащи в територии, предвидени с действащите устройствени планове за разширяване на строителните граници на съществуващи урбанизирани територии - населени места и селищни образувания или за създаване на нови селищни образувания, се урегулират с подробен устройствен план по чл. 16 от Закона за устройство на територията.
(10) В случаите по ал. 8 собствениците се обезщетяват с равностойно парично обезщетение, определено при условията и по реда на чл. 22.”
Който е съгласен да приемем така предложения текст на § 5, моля да гласува!
Гласували "За" - 12; "Против" - няма; "Въздържали се" - 1. Приема се.
§ 6. Няма предложение промени в § 6. Предлагам на комисията да подкрепи текста на вносителя.
Който е "За" приемане на текста на вносителя на § 6, моля да гласува!
Гласували "За" - 12; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма. Приема се.
Има предложение от народния представител Димчо Михалевски за създаване на нов § 6а:
Създава се нов § 6а:
§ 6а. В чл. 27, ал. 4 се отменя.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Имам колебания тук. Когато дадох това предложение презумпцията беше, че отчуждаването на недвижими имоти по ЗОС се извършва със задоволяване на общински нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин. Всъщност, какъв е този инвеститор, който ще реализира такива нужди? В масовия случай това е общината. Но след това се замислих, че примерно една концесия върху ВиК инфраструктурата е възможно да възникне такъв казус. Като че ли тази възможност съществува и тогава това предложение не е съвсем състоятелно.
В този смисъл оттеглям предложението си.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: § 7. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7.
Който е "За", моля да гласува!
Гласували "За" - 12; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма. Приема се.
По § 8, 9, 10, 11, 12, 13 няма предложения за изменения.
Предлагам комисията да подкрепи текста на вносителя за всички тези параграфи.
Който е "За", моля да гласува!
Гласували "За" - 11; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма. Приема се.
Има предложение, направено от народния представител Димчо Михалевски за създаването на нов § 13а.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Предложението ми по § 13 е свързано с новата разпоредба, която ви предлагам – да се разграничи изрично процедурата по сключване на договори за замяна на недвижими имоти по ЗОС и на сделки с реално участие. Тоест, ясно е, че замяна имот за имот няма проблем, там не бива да се пипа. Но когато имаме реални части, и това в момента спъва много общините, тъй като те са стресирани, че когато има замяна на реални части в един имот, това пак може да мине под фирмата на заменки и това им спъва възможностите да процедират обективно.
Тук говорим за елемент на съсобственост, когато общината има с някои частен или публичен друг собственик, да могат да имат инструмент, по който да направят тази замяна само за реални части, за нищо друго. Това е предложението ми.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Позволявам си коментар.
В § 13 в ал. 2, т. 3, става въпрос за заменките, ние сме записали „в други случаи при условия и по ред, определени със закон”. Знаете, че в Закона за горите и в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи коментирахме тези заменки и затова сме го записали по-общо, което включва и Вашето предложение, господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Юристите да си кажат мнението, дали това по-общо определение върши работа на общините. Мнението на тези, с които съм се консултирал е, че това е по-работещо, по-ясно и не мисля, че противоречи на общата идея.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Да, действително не противоречи, то е точно така, както сте го написали. Тоест, това по реда на ЗУТ се прилага и в момента без никакви проблеми. Ако има общини, които не разбират, че могат да го прилагат, е отделен въпрос. Има включително писмо на Сметната палата по този въпрос за сделки по 15.17, че няма проблем да се прилагат. Така че идеята е да не се разписват различните възможности като процедури за замяна, било на земеделски земи, на гори, на хипотези по ЗУТ тук в закона и всеки път да се променят и да се допълват, е добре да се използва тази формулировка „в други случаи при ред и условия, определени в закона”. Тук редът е предварителен договор, съгласие, решение.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Добре, приемам.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Оттегля се предложението.
§ 14. Гласуваме предложения текст на § 14 по вносител.
Който е "За", моля да гласува!
Гласували "За" - 11; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма. Приема се.
Редакцията на § 14.
§ 14. В чл. 41, ал. 2 се изменя така:
„(2) Разпоредителните сделки с имоти или с вещни права върху имоти – общинска собственост, се извършват по пазарни цени, но не по-ниски от данъчните им оценки. Пазарните цени на имотите и на вещните права се определят от общинския съвет въз основа на пазарни оценки, изготвени от оценители, определени по реда на чл. 22, ал. 3, освен ако в закон е предвидено друго. Началните цени при провеждане на търгове или конкурси за разпореждане с имоти или с вещни права върху имоти – общинска собственост, не могат да бъдат по-ниски от цените, определени от общинския съвет.”
Който приема така предложения текст на § 14, моля да гласува.
Гласували "За" - 10; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма. Приема се.
§ 15, 16, 17, 18, 19, 20 и 21 – няма направени предложения. Предлагам комисията да подкрепи текста на вносителя за тези параграфи.
Подлагам на гласуване текста на тези параграфи.
Който е "За", моля да гласува!
Гласували "За" - 10; "Против" - няма; "Въздържали се" -1.
Приема се текста на вносителя.
§ 22. Има направено предложение от народния представител Димчо Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: По точка 1 предложенията, където са направени от мен за отпадане на новите 3 и 4 по вносител е във връзка с направените предположения за новите ал. 5, 6, 7, 8 и 9 по § 22, така че трябва да ги приведем в съответствие, както преди малко гласувахме.
По точка 2 – пак е свързано със съответствието в разпоредбите на Закона за независимите оценители и там се разбрахме как да бъде. Така че тези две предложения предлагам в съответствие с вече гласуваните текстове да ги приведем.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Наистина това предложение за отпадане на точка 3 и 4, които вече са пренесени в тялото на закона в чл. 22 трябва да отпаднат от тук. Не възразявате понеже т. 4, която да стане т. 10, както е и по предложение на вносителя, според мен не се нуждае от пояснение в допълнителната разпоредба що е оценител, който отговаря на изискванията на закона. Тоест, цялата т. 4 може би е добре да бъде отменена, ако така се съгласи комисията.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Други мнения по този текст?
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 22:
§ 22. В Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. В § 1:
а/ точка 2 се изменя така:
„2. "Пазарни цени на имоти със сходни характеристики" са осреднените цени от всички сделки с имоти, намиращи се в близост до отчуждавания имот, които имат еднакво конкретно или преобладаващо предназначение, притежават еднакъв характер на застрояване със същите или близки показатели на устройство и застрояване и/или установен начин на трайно ползване с отчуждавания имот, за: покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки между физически и/или юридически лица, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Ако в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в службата по вписванията по местонахождение на имота са вписани повече от двадесет сделки, при определяне на пазарната цена се вземат предвид последните вписани двадесет сделки.”
б/ точка 4 се отменя;
в/ създават се т. 5, 6, 7 и 8:
„5. „Повишена стойност” е разликата в цената на поземления имот преди урегулирането му и след урегулирането му или след промяната на плана за регулация и на плана за застрояване по отношение на имота.
6. „Обекти от първостепенно значение” са: общински пътища, метрополитени, трамвайни трасета, улици от първостепенната улична мрежа, депа или други съоръжения за третиране на отпадъци, гробищни паркове, както и други обекти - публична общинска собственост, определени в програмата по чл. 8, ал. 9 за обекти от първостепенно значение.
7. „Равностойни имоти”:
а/ извън урбанизираните територии са имотите, които отговарят на характеристиките и чиято стойност е определена при условията и по реда на чл. 23;
б/ в урбанизираните територии са имотите, разликата в стойностите на които е не повече от десет на сто, имат еднакво конкретно или преобладаващо предназначение, намират се в границите на една урбанизирана територия в устройствена зона със същите или с близки показатели на устройство и застрояване и притежават еднакъв характер на застрояване.
8. „Имоти с близки показатели на устройство и застрояване” са имотите с еднакъв характер на застрояване, при които разликата в максималната плътност на застрояване е не повече от 5 на сто.”
2. Параграф 3 се отменя.
Който е съгласен с така предложения текст на § 22, моля да гласува!
Гласували "За" - 12; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма. Приема се.




Преходни и заключителни разпоредби

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздела.
Който е "За", моля да гласува!
Гласували "За" - 12; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма. Приема се.
Няма предложения за промени по § 23 и § 24. Предлагам ви да ги гласуваме по вносител.
Който е "За" текстовете по тези два параграфа да останат същите, моля да гласува.
Гласували "За" - 12; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма. Приема се.
§ 25. Предложение от нар.пр. Димчо Михалевски:
В § 25 т. 2 да отпадне.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Господин Татарски, Вие помните добре, когато приемахме миналата година ЗИД на Закона за държавния бюджет, ние бяхме направили подобни по характер предложения, които сега малко противоречат. Някои ще кажат, че тогава сме били „за”, сега сме „против”.
Ще доразвия предложението си.
Предлагам да се регулира, ако се въведе такъв текст, какъвто е по вносител. Да има регулативен механизъм, да не изпаднем в крайности. Тоест, общините да не започнат да налагат такива такси на операторите, които и да са те – било енергийни, било за електронни съобщения и други. Има такива ситуации, които в България се случваха през последните години. Само ще спомена случая с далекопровода за „Марица изток”, където се искаха над 27 милиона от община Гълъбово.
Така че според мен, тъй като трябва да оценяваме, че всяко едно възмездно налагане като такса неизбежно би рефлектирало в цените на услугите, тъй като съответните оператори ще отидат пред Държавната комисия по енергийно и водно регулиране и никак не е сигурно, че примерно разходи една единица, които им са наложени допълнително няма да рефлектират с доста по-голяма тежест в цената на услугата.
Моето предложение сега го прецизирам и по § 25 и по § 26, че аз бих оттеглил предложения си, ако има възможност (коментирахме и с експертите на НСОРБ) да се въведат принципи и конкретна методика, с която да сме сигурни, че все пак обективно ще бъде оценено това вече възмездно право, защото досега беше безвъзмездно, на преминаване на съответните оператори през публичната общинска собственост в урбанизираните територии.
МАРИЙ КОСЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми колеги, изпращали сме становища към вас. Има две становища, едното е от 2 декември, другото от 21 януари. Те са и доста подробни, има 8-10 причини изредени, какво мислим ние.
Моля да приемете нашето становище, че ние сме категорично „против” въвеждането на тази поправка. Бихме приветствали оттеглянето на тази точка. Смятаме, че не трябва да отпадат думите „безвъзмездно” и накратко казано всички знаем, че отпадането на думите „безвъзмездно” значително и ще забави и ще оскъпи проектите. Както каза г-н Михалевски – това през регулатора после ще се отрази на крайния потребител.
Смятаме че отпадането на тези думи значително ще оскъпят (всъщност никой не знае, но по-вероятно е да бъде направено при направени по-подробни изчисления). Има опасност това нещо значително да увеличи цената и на тока, на газа, на големите инфраструктурни проекти. Мислим, че това е в интерес на крайния потребител и на обществото. Разбираме добрите мотиви, които водят предложението по справедливост, да има заплащане към общините. Въпреки всичко мислим, че в интерес на крайния потребител, на проектите на държавата е това нещо да отпадне.
Ето защо апелираме към вносителите на предложението това нещо да бъде оттеглено.
БЛАГОЙ СТАНЧЕВ: Вече имахме възможност на предходни срещи да заявим нашата позиция. От много години общините настояват за едно по-справедливо отношение при решаването на този въпрос.
Ние недоумяваме как и защо едно възмездно ползване, когато става въпрос за частна собственост не доведе до такива катаклизми по отношение цените на тока, цените на другите услуги, а опасенията, че ако на общините бъде дадена тази възможност възмездно да предоставят своите публични имоти, то ще доведе до срив в цените на електроенергията, на комуникациите, съобщителната техника и т.н.
Вярно е, дават ни се за примери един-два случая, където са поискани преди време при предходна редакция на закона такива неразумно високи цени. Мисля че съвсем разумно е, и господин Михалевски предложи по-скоро да се направи някакво уточнение, някаква редакция на текстовете, които да сведат в разумни граници евентуално такава цена.
Ще ви дам и друг пример. По отношение на ползването на такава инфраструктура, след приватизацията на БТК такава инфраструктура, собственост на БТК преминава през публично-общинска собственост, БТК взима от другите оператори, когато дава право на ползване на части от своята инфраструктура, взима такси и тарифи, а собственикът на терена, под който минава, не може да вземе нищо. Къде е логиката и къде е смисъла на всичко това?!
Благодарим на вносителя, че това го внесе и настояваме то да остане, ако, както предлага г-н Михалевски, има основание и възможност да се помисли за някакви принципи, по които да се ценообразува, за да не се стигне до ексцесии, не бихме възразили.
Може би кметът на Ихтиман – г-жа Петкова би допълнила.
МАРГАРИТА ПЕТКОВА: Добър ден на всички!
Искам да благодаря на вносителите за това, че уважават собствеността на общините. Смятаме, че за общините ще бъде много важно и много контролиращо това наистина всички да бъдат в равни условия. Частните юридически лица могат да им се заплаща услугата, за общините това не се случва.
Господин председател, ние наистина настояваме да се направи така, че да се сложи цена, която да е разумна и да не оскъпява услугата.
ИСКРА ФИДОСОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, ще се изкажа принципно, за да не взимам два пъти думата и по § 25 и по § 26.
По отношение на целесъобразността на тези две предложения ще се въздържа от това дали е необходимо да се прави или не. Чухме изказвания в едната и в другата посока. Но от правна гледна точка и като юрист ще кажа, че аз не приемам с преходни разпоредби в Закона за общинската собственост да се правят две толкова съществени изменения в Закона за енергетиката, в Закона за електронните съобщения и то с по една дума. Според мен дори и да приемем, че е целесъобразно да се премине от безвъзмездно към възмездно ползване, трябва да има изключително подробна регламентация и правна уредба.
Като юрист в никакъв случай няма да подкрепя най-малкото заради това тези две предложения и апелирам към всички тук. Не коментирам целесъобразността и това, което сте дали в становището си, не съм го чела, но категорично не подкрепям това в този закон, като преходна разпоредба да променяме тези два параграфа. И тук моля колегите за подкрепа в тази посока.
Това, което чух от г-н Михалевски беше горе-долу в същата посока, че е необходима регулация, ясна регламентация на тази уредба. Дори да приемем, че трябва да стане, нека да бъде направено по съответния ред, а не да правим нещо, което първо няма да доведе дори до тези цели, които вие сте си поставили, предлагайки го, защото няма наистина уредба, която да казва как ще се определят тези цени. Най-малкото тук има 264 общински съвета, всеки ще тръгне по различен начин, по собствено виждане да определя цените, да прави регламенти и представете си какво ще се случи в страната след два-три месеца.
Трябва да има ясна и подробна разписана уредба. Слагането на една думичка, която вие очаквате – вместо „безвъзмездно” да стане „възмездно” не означава, че решавате проблема. За съжаление в народните събрания сме били свидетели на множество промени, които не водят след себе си до нищо и след това се налага да се коригират. В нашата Правна комисия от сутрин до нощем пренаписваме нещо и поправяме поредното нещо, което някъде е прието и е сбъркано.
ИРЕН ГЕРЕНСКА: Ние сме дали становище, което подкрепяме.
Не подкрепяме директната отмяна на облекчения режим за преминаване на операторите на електронно-съобщителна инфраструктура. Ако се вземе решение за защита на интересите на местните общности, предлагаме това да се случи след въвеждане на пределни цени или след определяне на механизъм за споразумение с инвеститорите, каквато е и европейската практика.
От разискванията, които тук се чух, подкрепяме правните аргументи на г-жа Фидосова, че изменението не следва да стане с преходни и заключителни разпоредби на Закона за общинската собственост.
МАРИЙ КОСЕВ: Правните аргументи на г-жа Фидосова, както и на колегите от министерствата, когато правихме неформална среща по въпроса са достатъчно прецизни, те са доста добре разработени.
Не можем да подкрепим увеличението на цените на тока и на газа. В момента би било спекулативно да говорим за това с колко точно биха се увеличили и подкрепям напълно мненията, че това нещо изисква една много прецизна сметка. С преходни и заключителни разпоредби това според мен, според министерството, не е разумно и не е правилно. На практика ще се окаже (извинете за силните думи), това си е направо един допълнителен данък, който българският потребител ще плати през цената на тока и на газа.
Предполагам, че подобен документ има и по отношение на телекомуникационната инфраструктура.
АЛЕКСАНДЪР ВОДЕНИЧАРОВ: Госпожа Фидосова е абсолютно права. Ако се приеме това, ще бъде в противоречие със Закона за нормативните актове. Преходните и допълнителните разпоредби изискват изясняване на текстове, законови постановки или доизясняване на някои въпроси. Тук въпросът е съвсем друг.
Вторият въпрос е, че навярно това е целесъобразно, защото не може при една собственост да има един режим на преминаването, друг да е режимът, когато е друга собствеността – публична собственост, независимо публична или частна публична собственост.
С оглед на това на мен ми се струва, че от правна гледна точка не му е мястото на текста. Вероятно е много целесъобразен, но не трябва да бъде тук.
Второ, ако така остане, Законът за нормативните актове, когато има имуществени интереси винаги изисква да има икономическа обосновка. Тоест, дали ще се оскъпи, дали няма да се оскъпи. Аз лично не съм съгласен с колегата, че това ще е своего рода данък. Тук не става въпрос за данък, данъкът е за бъдещо вземане, изобщо не може да става сравнение.
Подкрепям г-жа Фидосова, че не следва тук да се включва в този нормативен акт тази разпоредба.
МИЛЕНА ХРИСТОВА: Аз съм категорично „за” това да се уеднакви режима и при частната, и при публичната собственост, правото на преминаване да бъде възмездно. Разбира се да има процедура ясно изяснена, ясно формулирана, така че да бъде прилагана от всички общини, за да не се получат в някои части на страната прекомерно високи цени, които да спират инвеститорските намерения и да затрудняват ползването на услугата.
Категорично обаче не съм съгласна със становището дали това ще оскъпи допълнително услугата, която се предлага или не – това е съвсем отделен въпрос, защото това не е единствения елемент, който определя цената на предлаганата услуга. Въпросът е да се изясни статуквото на правото на преминаване.
И аз мисля, господин председател, че ние може да поемем един ангажимент, заедно с представителите на НСОРБ по тяхно предложение да изготвим едни законодателни промени, които да бъдат направени в Закона за енергетиката с точна формулировка на текстовете, така че да бъде урегулирана тази материя. И ние можем като Комисия по регионална политика този ангажимент да поемем, заедно с НОСРБ, да направим едни такива текстове за промяна.
СВЕТЛАНА МАРИНОВА: Мисля че най-важните и по съществените неща бяха казани, особено г-жа Фидосова беше изключително права. Тя обърна внимание, че не му е мястото тук. Бяха казани и другите съществени аспекти на това предложение. Но струва ми се, че има тук две неща, които не чуха народните представители, за да осъзнаят за какво всъщност става въпрос.
Всъщност се поставя принципния въпрос, дали ползването на публична собственост трябва да бъде такова, каквото е ползването на частната собственост. Ако седнем да разглеждаме този въпрос принципно, струва ми се, че този въпрос не би следвало да се разглежда само в тази комисия. Защото и текста, който предлагате да се измени касае публична общинска, но и публична държавна собственост, това е общ въпрос и обща политика.
Второ, този подход за публичната собственост не е случаен. Не случайно има закони, които дават статута на държавната, дават статута на общинската собственост. Публичната собственост трябва да служи на общото благо, това е принципа. И когато тръгнете да правите измененията, дай Боже да се справите и да представите разумен вариант, но си задайте първо, според мен, въпроса – служи ли това на общото благо. Защото тук чухме за интересите на общините. Да, има икономически интереси за придобиване на приходи от собственост. Има, никой не отрича и никой не казва, че няма такива. Но те ли са важните?
БЛАГОЙ СТАНЧЕВ: Господин председател, искам отново да благодаря лично на Вас, затова че се осмелихте да поставите този въпрос, да го внесете, защото това е един горещ картоф, който от пет-шест години го разиграваме. Тези текстове влязоха по незнаен начин за безвъзмездното преди няколко години. Благодаря ви от името на общините.
Права е г-жа Фидосова, че може би не е съвсем редно така, но ако се вгледаме колко закони минават с преходни и заключителни промени в други закони… Това е съвсем различна тема.
Благодаря на народния представител, който пое ангажимента да внесе това, надявам се, че Вие, господин председател, след като сега очевидно няма готовност това нещо да бъде прието, да подкрепите една такава нова инициатива с по-конкретно разписани текстове, които ще тушират такива притеснения от евентуални злоупотреби с такова право.
На последното изказване ще реагирам с две изречения. Ако под публични интереси се прокарва идеята за защита на интересите на бизнеса в определени сектори и безплатно да се предоставя наистина публична инфраструктура в помощ на определен бизнес, аз се учудвам дали правилно или неправилно чувам. Това е форма по заобиколен начин встрани от Закона за насърчаване на инвестициите, да се предоставят практически държавни помощи на бизнесите в тези сектори.
Друг никой няма право да ползва безплатно публична инфраструктура, само по този начин и в тази ситуация ползват някои публична инфраструктура за сметка на данъкоплатците, които са платили да се изгради тази публична собственост.
Искрено настоявам да подкрепите едно такова по-нетърпящо възражение, формулировка и да го внесете в най-скоро време.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Ще направя един коментар по този въпрос, все пак аз съм вносител. Трябва да ви кажа, че държа тези текстове да намерят отражение, ако не сега, в Закона за енергетиката, който казвате, че се готви, Закона за електронните съобщения.
Но тези промени, които сега предлагаме да отпаднат са направени по един доста непривичен за Народното събрание начин – в последния момент, без анализи, без съгласуване и т.н.
Второ, така направени те създават един хаос точно в тези специални закони. И ако погледнете в Закона за енергетиката как е разписан, в Законът за електронните съобщения е заимствана тази практика, но е пренесена механично и там например ако операторът прокарва през публична държавна собственост трябва да плаща, там не е променено, никой не се е сетил тогава, защото е вкарано в движение, последния момент. Направили сме го да услужим на някой, както каза г-н Станчев. Факт, погледнете закона.
Съгласен съм, че трябва да работим за цялостна регулация на тези взаимоотношения. Давам ви още един пример от вчерашна среща с представители, включително на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, с които обсъждахме Дунавската стратегия. Те дадоха като пример за лошо законодателство, за лоши взаимоотношения, че ЧЕЗ не им разрешава да ползват изградената инфраструктура за Дунав мост 2, че им поставят условия, че ги мотаят, изнудват. Това са думи на представители на вашето министерство. Ето тези взаимоотношения не са изчистени и в двете посоки.
Да не говорим за публичния интерес до колко точно държавните ведомства го защитават, пък общините не го защитават. По никакъв начин не приемам такава теза.
Наистина ние трябва да правим закони такива, които да обслужват цялостния интерес, а не на фирмите, защото ще бъде прието тяхното предложение. Аз бях заринат с писма, които са под индиго от всички възможни ведомства, с едни и същи графики, с един и същи текст. Очевидно източникът е един и същи. И това не приемам.
До сега при мен никой от тези заинтересовани хора или фирми не дойде, да седнем да поговорим за тези регулации. Съгласен съм, че текстът така предложен, като кръпка в преходните разпоредби не е нормално и като нормотворчество, не е добре. Но как пък никой не дойде тук да седнем, да обмислим с колеги, ами въртят по министерствата, председател на Народното събрание, кой ли не. И това не го приемам. И това не е подход. Ако смятате, че нещо трябва да бъде решено или да бъде защитена позиция, ние сме тук хора отговорни, аз смея да твърдя за мен и за моите колеги, че това е така. Но очевидно има проблем, да седнем и да го решим.
Подкрепям предложението на г-ца Христова, така трябва да работим. Малко с провокативна цел вкарах тези два текста, защото не искам на общините да се гледа като на някаква друга категория хора или институции, които са извън тази държава. В края на краищата интересите на общините са интереси и на държавата. И когато говорим за защита на публичния интерес, да имаме предвид, че и в общините също има публичен интерес. Затова аз лично за себе си ще си подкрепя моето предложение. Чухте всички аргументи, казах си аз моето и бъдете сигурни, че аз лично няма така да оставя нещата, ще държа до последно да се правят такива изменения не само в тези два закона, но и в други, които да нормализират
тези взаимоотношения между държава и общини, които в момента, според мен не са на ниво. Нищо че всички говорим за децентрализация, но искаме отгоре ние да разпределяме, това е истината.
Благодаря ви за вниманието.
Други коментари?
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Оттеглям двете си предложения. В знак на това също ще подкрепя да разработим конкретни законопроекти. Оттеглям двата параграфа, което съм предложим да отпадне.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: В такъв случай ще подложа на гласуване предложението на текста по вносител, след като беше оттеглено предложението на г-н Михалевски.
Предлагам § 25 по вносител.
Който е "За" този текст, предложен от вносителя, моля да гласува!
Гласували "За" - 5; "Против" - няма; "Въздържали се" - 6. Не се приема.
§ 26. Има направено предложение в Закона за електронните съобщения § 26 да отпадне.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Светослав Тончев - § 26 да отпадне от Закона за електронните съобщения, за който направихме коментар.
Който е "За" отпадането на този параграф, моля да гласува!
Гласували "За" - 6; "Против" - 2; "Въздържали се" - 2. Приема се предложението на народния представител Светослав Тончев.
Комисията подкрепя предложението § 26 да отпадне.
Имахме предложение на г-н Михалевски, което той оттегли.
По този начин приключихме с разглеждането на Закона за общинската собственост.
Благодаря ви, колеги! Бяхте конструктивни, експедитивни. До нови срещи.

Закривам заседанието.

(Заседанието завърши в16.10 часа.)


СТЕНОГРАФ: ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯ ПО РЕГИОНАЛНО
РАЗВИТИЕ И МЕСТНО
САМОУПРАВЛЕНИЕ

К. Петрова /Любен Татарски/