1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата, № 102-01-5, внесен от МС.
2. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на етажната собственост, № 102-01-3, внесен от МС.
3. Представяне ни обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на етажната собственост, № 154-01-4, внесен от Николай Пехливанов.

---

Стенографски запис!


П Р О Т ОК О Л
№ 4

Заседанието на Комисията започна в 14.50 часа и бе открито и ръководено от г-н Любен Татарски – председател на Комисията по регионална политика и местно самоуправление.
* * *
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Добър ден, колеги. Добре дошли на нашите гости. Започва нашето редовно заседание. По предварително определения дневен ред кворум имаме.
Имате ли други предложения за включване на точки в дневния ред за разглеждане, моля да ги предложите. Ако не да гласуваме така предложения дневен ред.
СТЕФАН ДЕДЕВ: Предлагам отлагане на точка 1 от дневния ред за другата седмица.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: По точка 1 от дневния ред искам да попитам представители на Министерство на регионалното развитие и благоустройството, дали имаме готовност за разглеждане на законопроекта след въпросите, които бяха поставени миналата седмица. Имаме ли такава готовност?
ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Моля уважаемия господин председател да отложим точката за следващата седмица, така че да бъдем с по-голяма готовност за разглеждане на законопроекта предвид въпросите, които сте повдигнали на предходното заседание.
РУМЕН ПЕТКОВ: Подкрепям отлагането на точката. Имам въпрос към госпожа Захариева. На какво основание Агенция „Пътища” продава винетки, в които задължава собствениците на автомобили да вписват номерата на автомобилите, след като към днешна дата няма такова изискване?
ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Няма такова изискване към днешна дата, абсолютно сте прав.
Съжалявам, че колегите от Агенция „Пътна инфраструктура” ги няма. Знам болката, знам обсъжданията от миналия път, обидата на народните представители и до някъде с основание на гражданите, че Агенция „Пътна инфраструктура” е одобрила винетки във вид, в който се изисква вписване на номерата на българските граждани. Но в Закона за пътищата няма никъде описание на това точно какво трябва да съдържа винетката. Така че не мисля, че Агенция „Пътна инфраструктура” е нарушила която и да е от законовите разпоредби.
РУМЕН ПЕТКОВ: На този етап си е моя работа кой номер автомобил карам. Има законово упълномощен орган, който може да контролира този въпрос. А според мен тук се събират данни. На базата на събирането на данни, на информация, трябва да има своето основание. Вие утре можете да ни накарате, все пак сте зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството, не на културата, да си пишем и ЕГН-ата, и номерата на личните карти, защото законът не забранява да изисквате тези данни.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Господин Петков, миналата седмица точно тези въпроси разглеждахме и това наложи отлагането на закона докато се изчистят всички спорни неща.
РУМЕН ПЕТКОВ: Господин председател, това трябва да бъде преустановено. И хората, които са допуснали това своеволие и злоупотребата с власт, защото няма друг термин, трябва да бъдат уволнени.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Ако има нарушаване на законите и правилата госпожа Захариева ще вземе необходимите мерки да бъде преустановена тази практика.
РУМЕН ПЕТКОВ: Вие може да бутате тези въпроси настрани, но те засягат всеки български гражданин.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Но не са обект на разглеждане точно сега.
РУМЕН ПЕТКОВ: Ако ще ги разглеждаме декември месец, какъв е смисъла, след като сме купили винетки всички?!
Въпросът е конкретен, не е общ.
ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Въпросът е конкретен и аз отговорих конкретно. В закона за пътищата няма описание на винетка, така ще Агенция "Пътна инфраструктура" не е нарушила Закона за пътищата като одобрява по този начин винетките. Също така това не са тайни защитени данни, Вие много добре знаете, така че на всичките номерата на колите са видими, всеки може да ги погледне, тоест – няма нарушение на Закона за личните данни, нито някаква друга защитена от закона информация.
На предишното заседание сте обсъждали тези въпрос, ще предам на който трябва Вашето становище. Отговорих на конкретния въпрос, според мен конкретно.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Подлагам на гласуване предложението за отлагане на точка 1 от дневния ред за следващото заседание. Който е "За" отлагане на точка 1, моля да гласува!
Гласували "За" - 14; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма. Приема се.
РУМЕН ПЕТКОВ: Ще уточня, че аз подкрепям отлагането със съзнанието, че вносителите не са изпълнили решението на комисията, защото комисията даде едноседмичен срок. Тоест, ние трябва да сме със съзнанието, че взимаме някакви решения, които изпълнителната власт се отнася към тях гавраджийски.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Не споделям Вашето мнение, господин Петков.
РУМЕН ПЕТКОВ: Което не променя констатацията ми.
Ние взехме ли решение миналия път, господин председател, за едноседмичен срок?
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Не, „за другото заседание на комисията”.
РУМЕН ПЕТКОВ: Това кое е – „другото”, не „друго”.

2. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на етажната собственост, № 102-01-3, внесен от МС.

ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Госпожо Захариева, моля да ни запознаете с есенцията на закона.
ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, надявам се, че сте се запознали с внесения от Министерския съвет законопроект. Накратко основните промени, които се предлагат в него. Най-общо казано целят облекчаване така че законът да стане по-приложим, но така както много пъти съм казвала, считам, че каквото и да напишем в този законопроект всичко е въпрос на съзнание и на разбиране на българските граждани, че те трябва да се грижат за етажната си собственост и за общите части.
Законопроектът беше доста време на нашата страница и голяма част от измененията в него и приложението са продиктувани от една година и малко повече. Проблемите, които се видяха в него, а именно изключително усложнената процедура при свикване на общо събрание никой не я прилага на практика. В законопроекта се прилага сравнително опростена процедура, така че да се защитят интересите на собствениците и те да бъдат навреме уведомени за свикване на общо събрание, за да могат да вземат участие в него.
Друг съществен момент е даване на права на ползвателите от част от правата на собствениците. Прецизират се текстовете за книгата на собствениците. Доста въпроси в процеса на работа сме получавали в министерството и сигурно 50-60% от тях са се отнасяли точно до съдържанието на книгата на собствениците, така че решихме, че в закона по-детайлно трябва да бъдат определено точно какво може да се изисква в него с цел защита, както народният представител Румен Петков преди малко каза – на данните на хората, за да не се стигне до злоупотреба със събиране на повече данни, отколкото е необходимо.
Нещо, което изключително много пъти е поставяно и днес дори имахме възможност с НСОРБ на среща, която се състоя преди заседанието, те повдигнаха въпроса на Правната комисия, но явно ще трябва наистина още малко да помислим между първо и второ четене, а именно – начин на взимане на решения с процент от общите части на сградата.
Предлагаме възможност по решение на общото събрание да може голяма част от решенията да се взимат по обособени обекти, като всеки обособен обект има един глас, а не по размер на общите части на сградата, така че да може да бъде облекчено взимането на решенията и обикновеното управление на етажната собственост.
Много важно нещо е разширяване на кръга на лицата, които могат да бъдат избирани за членове на управителните органи в етажната собственост. Знаете колко трудно е, а и в момента няма желаещи да бъдат управители. Така че се дава от една страна възможност да са посочени от собственика лица, живеещи в етажната собственост, защото в момента по закон прекият собственик би могъл да бъде домоуправител, а защо да не позволим и на членовете от неговото домакинство, които не са собственици, а живеят в тази собственост, да бъдат също членове на управителния съвет, домоуправители, контрольори.
Премахва се задължителното изискване за наличието на контролен съвет. Това е разпоредба, която не работи, при много малко от етажните собственици има контролни съвети. По избор общото събрание може да реши да има контролен съвет, може да реши да има само контрольор и касиер.
Предвижда се и възможност част от правомощията на управителния съвет, по решение на общото събрание, взето с квалифицирано мнозинство да бъдат предоставени на физически и юридически лица, които не са собственици, нито живеят там. Тоест, въвежда се т.нар. професионален домоуправител, но само по решение на общото събрание, взето с квалифицирано мнозинство.
Нещо изключително важно и още повече събраната до сега информация в министерството показва, че текстовете по отношение на сдружаването наистина не работят, само 75 общини са подали информацията, която трябваше да подадат до 31-ви за регистрирането, но и тази подадена информация е притеснителна. Пет сдружения до ден днешен има регистрирани поне по данните, които имаме в момента. Не казвам, че това са всички.
В тази връзка облекчаваме режима и възможността за сдружаване, като сваляме изискването от 100% съгласие на всички, на 67%. Такова е изискването в Закона за взимане на решения за основно обновяване и ремонт. Освен това нашата практика и анализи показват, че тези сдружения ще бъдат инициирани от хората тогава, когато ще търсят достъп до финансиране, когато ще търсят достъп до кредитиране до европейските фондове, а те са точно с цел обновяване и ремонт.
Намалява се необходимата информация, която следва да се представя на общината. Днес на среща с НСОРБ, когато обсъждахме информацията, която те са събрали, правили са анкетна карта, започнахме да се обединяваме, че може би и този регистрационен режим не се знае каква е добавената му стойност и може би е редно да се облекчи и да се направи уведомителен. Знаете ангажиментите за намаляване на административната тежест.
По преходни и заключителни разпоредби се отменят някои от разпоредбите на Закона за собствеността, тъй като имаше грешки в приетия закон. Част от разпоредбите бяха в Закона за етажната собственост, други бяха останали в Закона за собствеността, които им противоречаха, като разпоредбите, които ги нямаше в Закона за етажната собственост са инкорпорирани сега в него.
В Закона за местното самоуправление се дава право на възможност на общинските съвети да учредяват фондове за обновяване на многофамилни жилищни сгради, като с решението на общинските съвети ще се взима решение какви да са управителните органи на фонда, откъде да се набират средствата.
Последно, изключително важно нещо, с цел натрупване на средства във фонда, в който всички етажни собственици са длъжни по закон да имат, а именно ремонт и обновяване, въвеждаме изискването за не по-малко от 1% на обособена част на месец около 2,30 да се натрупват по сметка на собствениците на етажната собственост, за да могат да имат средства за неотложни ремонти, така че да не затрудняваме общините, ако се наложи те да предпишат неотложен ремонт.
Това е накратко, благодаря ви!
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Колеги, имате думата за изказвания, мнения.
БЛАГОЙ СТАНЧЕВ: Искам да внимание, че ние направихме една изчерпателна анкета сред всички общини още през миналия месец и нашият управителен съвет разгледа тези въпроси, защото те в голямата си степен пряко касаят общините, особено по начина, по който тръгна първата редакция на закона. Знаете с колко задължения бяха натоварени общините, така че нашите администрации взеха активно отношение към това. Не е тайна, че представлява предвидените ангажименти на общините представляват сериозен административен товар върху тях. Примерно една сравнително голяма община трябва да има 3-4 човека в администрацията, които да се занимават основно с тази дейност по създаването и поддържането на тези регистри, свикването на общо събрание, което до сега практически беше невъзможно с това изискване за уведомяване на всеки персонално.
Ще започна с втора точка на нашите предложения и накрая ще се върна на първа и ще обясня защо предлагаме този вид на книгата на собствениците, макар да имаме уверението, че няма да има почти никакви разлики, да не се изисква от досега създадените етажни собствености и направени книги вече да се променят по новия вид, да не се окаже така, че ще накажем изрядните до сега. Госпожа Захариева спомена и текстовете, свързани с позоваване на собственост върху идеални части и има проблеми на доста места, за което ни сигнализираха общините, няма такава информация. Когато има изискване за кворум, за стойност на гласа в общото събрание с оглед на идеалните части, нашето предложение е, ако няма такива данни, да се даде възможност на общото събрание да определи друг принцип за вземане на решение. Тоест, обособен обект да носи един глас.
ИСКРА ФИДОСОВА: Господин председател, уважаеми колеги, извинявам се за прекъсването, само да заявя, че ще гласувам „За” двата законопроекта – и на Министерския съвет, и на господин Пехливанов. Правна комисия е водеща, ние обсъждахме много подробно и двата законопроекта повече от три часа и със зам.-министър Захариева. Има неща, които трябва да бъдат коригирани между първо и второ четене.
Поехме ангажимент да направим и една работна група, защото има неща, които още трябва да бъдат доразписани. Апелирам към всички за подкрепа и на двата законопроекта, защото смятам, че са сериозна крачка в решаването на този проблем с всичките неща, които допълнително сме си говорили.
Няма да отнемам думата и да правя изказвания.
БЛАГОЙ СТАНЧЕВ: Искам да изразя някои опасения относно предвидената регистрация, изобщо режима по който се създават и ще функционират тези сдружения на собственици. По сигнали на представители на общинската администрация той може за в бъдеще да доведе до някои проблеми. Те стават юридическо лице по силата на този закон и оттук нататък те ще започнат да сключват сделки, ще се включват пълноценно в процеса по усвояването на структурните фондове на Оперативна програма „Регионално развитие”. Ще сключват сделки с изпълнители, сделки с доставчици на стоки за обновяване на етажната собственост. Ще възникват задължения и т.н. Един такъв хлабав режим на съществуването им като юридическо лице само по силата на този закон и една регистрация само в общината, където ние нямаме обучени кадри в това отношение с пълния от идентификационни средства и от състояние на това сдружение може да породи доста проблеми в бъдеще.
По принцип не сме съгласни с обособяването на такъв фонд към общините, който да се захранва само с общински средства. Принципната ни позиция и такава с изискванията на Европейската комисия е всичко да минава през общинския бюджет и да подлежи на правилата на публичност и на контрол. Създаването на такъв фонд, който ще бъде извънбюджетен би имал смисъл, ако той бъде захранван и от други източници и тогава може да бъде отделен от общинския бюджет. Примерно ако държавата додава, ако има частни донори, които се ангажират да дават. Но при положение, че ще бъдат само общински средства, и без това общините имат програма за развитие на общинската собственост, планират се средства и няма нужда от такъв допълнителен фонд, ще изпаднем в едни противоречия с общи изисквания на Европейската комисия, които сега затягат, относно финансова дисциплина и прозрачност. Не бива да го правим това.
Ще се върна на първия въпрос. Миналата седмица по време на разглеждането на закона в Правната комисия се постави този въпрос, евентуално да отпадне режимът на регистриране на етажната собственост в общината. Това е сериозно административно натоварване, отнема доста ресурс, знаете намалените тази година субсидии за общинската администрация. Ако има възможност това да се замени с някакъв по-лек режим, примерно уведомяване, аз споделих вече, че кой знае каква информация тези регистри не носят. Те носят информация само за сградата и то бегла, каквато ние много по-пълна можем да получим от Агенция по кадастъра. Ако може това да се намали и примерно само на уведомителен режим, само контактно лице, ще бъде удобство. И за общинската администрация ще се намали натоварването, и натоварването и за гражданите, които са включени в този процес.
АСЕН ГАГАУЗОВ: По принцип подкрепям законопроекта и на Министерство на регионалното развитие и благоустройството и на господин Пехливанов. Знам че няма да е последната редакция, защото има някои неща, които трябва да бъдат погледнати по повод примерно на 67%, което означава по-малко от половината. Но никога не може да се направи така че на всички да бъде угодно в една кооперация. Процесът ще бъде много труден. Ако в Правната комисия го поогледат още, ще бъде една добра крачка напред. Така че аз ще ги подкрепя.
РУМЕН ПЕТКОВ: По принцип в голямата си част действително предложенията отразяват натрупания опит от влизането в сила на закона в началото на 2009 година, проблематиката, която той засяга. На мен ми се струва за важно много внимателно да обсъдим три неща. На две от тях господин Станчев се спря – какъв е режимът на регистрация и функциониране на тези юридически лица, защото този режим на регистрация в общините без да е рамкиран впоследствие като правомощия и действия може да доведе до много скандални неприятности в перспектива.
На второ място – отказът на държавата от участието във фонда. Мисля че държавата през последните 20 години направи много неща, които представляват оттегляне, освобождаване от ангажименти и прехвърлянето им към други звена, на първо място към общините. Затова си мисля, че още повече това е позицията и на общините. Тук трябва да бъдем много внимателни, защото това не е политика на децентрализация, а това е политика на освобождаване на държавата от определени същностни за нея ангажименти.
На трето място – регистрационният режим. Аз не съм съгласен с господин Станчев, че той носи информация само и единствено за сградата, защото тук е ясно разписано местонахождение, идентификатор, година на построяване, което води след себе си възможност за контрол за годността на сградата в перспектива или за необходимостта от определени прегледи, вид на строителната система, брой етажи и т.н. Още повече, че от 2009 година до сега е събрана немалко информация. Считам, че ако законът е прилаган в общините с необходимата воля и с необходимия ресурс би трябвало в голямата част от общините да стои въпроса за регистрацията на новите обекти, които са по смисъла на този закон.
Така че аргументът за ангажиране на човешки ресурс, на финансов ресурс не мисля че е стойностно от гледна точка на това, че вече две години всъщност законът действа.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Не съм от големите оптимисти по отношение на всичко в предложенията по този закон. Най-фрапиращо според мен е намаляването на броя на собствениците на идеалните части на собствеността за създаване на едно доброволно сдружение на етажните собственици. Смисълът на въвеждането на този режим, на тази възможност при изготвянето на закона беше чрез сдружения с нестопанска цел да се даде възможност етажната собственост да бъде бенефициент по използването на средства от различни програми.
Сега казваме, че 67% от собствениците могат да станат учредители на това сдружение и да изпълняват функции и дейности, свързани с цялата етажна собственост, защото основните дейности на тази етажна собственост са свързани със сградата, когато се касае за сдружение. Тук не говорим за обикновеното управление на поддръжка или нещо друго, което едва ли е проблем по отношение на сдружението и едва ли има смисъл да се създава сдружение.
Както по-нататък в § 21 става дума, ал. 2, т. 2 – 65% от 67%”, в т. 3 – 67% от 67% взимат решение за управлението на сградата на собствеността. Това са под 50% от хората, а вътре с наложените промени видимо тези, които имат по-големи обеми от собствеността могат да излъчат управител и да се наложи на обикновените малки, собственици на жилищни имоти в тази сграда да правят каквото им диктува някой, който притежава половината от сградата. Това, според мен, не е приемливо и трябва да се гарантира по някакъв начин поне едно обикновено мнозинство от собствениците и собствеността да взема тези решения. Иначе ги поставяме в условия на свършените факти.
По отношение на въвеждането на следенето за елементите на сградата, това го има и в Закона за устройство на територия, той е действащ в момента нормативен текст. Проблемът там е, че е много скъпо струващо удоволствие и това без съмнение в близките няколко години ще се стовари върху всички, които нямат конструктивна документация за инсталациите на сградата и ще трябва да възлагат да им се изработи такава, както и обследване за състоянието на сградата.
Този проект не решава този въпрос, той само преповтаря съществуващи законови текстове.
ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Ще взема отношение по някои от становищата, които бяха изказани.
Първо, както каза господин Станчев – ние подкрепяме почти всички с изключение на фонда и ще обясня защо. Първо – това, което се вписва в този регистър, голяма част от тези данни за година на построяване, за етажи, за площи, за РЗП, е задължение на общината да впише в този регистър. Тъй като тогава, когато гражданите нямат такава информация то общините от собствените си дирекции, които са подчинени на тях, взимат тази информация. Така че анализите и практиката показват до сега, че наистина основната информация, която всъщност води до регистъра, е към кой общината да комуникира, към кой да се адресира, както и кой да контролира в лицето на управителните органи.
Поради това подкрепяме предложението на НСОРБ и считаме, че облекчаването на закона чрез отпадането на този регистрационен режим, подаването на заявления, общината проверява, връща го, после им отказва, те обжалват отказа, наистина е излишен и затруднява. Така или иначе такова предложение няма в законопроекта, но казвам, че подкрепяме НСОРБ и обяснявам защо. Може би е добре този режим да се замени с чисто уведомителен и тогава етажните собственици са длъжни да уведомяват общините за управителните си органи и за друга информация, която да решим до остане от този регистър.
Не е за подценяване административният капацитет, където на една община със закон от 2009 година са вменени много задължения освен регистъра, сдружаването, контрола, също така и ремонтирането за тяхна сметка евентуално на сградите, когато собствениците не изпълнят, свикването на общите събрания. Считаме, че аргументът за облекчаване на тези хора, които вместо да се занимават с бумащина, по-скоро с регистъра, с по-съществени неща, е добро предложение.
Връщам се на фонда, за всичко останало НСОРБ е право, ние подкрепяме тяхното становище, считаме го за основателно.
Що се отнася до това, че държавата е абдикирала от фонда, държавата не е абдикирала от фонда. Освен това в разпоредбата, която се предлага е дадено възможност на фонда да взима решение откъде да се финансира. Ако може държавният бюджет, и в момента е единствено този, който отпуска средства за обновяване на многофамилни жилищни сгради, знаете програмата, за тази година бяха осигурени, въпреки недоимъка 3 900 000 лева, за да се завърши програмата, която е от 2007 година. Около 25 кооперации чакат да получат финансиране, едва тази година ние осигурихме финансирането. Държавата не е абдикирала от тази гледна точка.
Идеята за фонда е по решение на общинския съвет общината да може да създава такъв фонд. Разбирам и аргументите на НСОРБ, те бяха днес изказани от госпожа Гинка Чавдарова пред мен, опасности за непрозрачно управление, закриването на фондовете извънбюджетните сметки. Тези аргументи наистина ги приемам, но това е една правна възможности и никъде в закона не пише, че държавата няма да участва с бюджет. Напротив, идеята и политиката на държавата е наистина да подпомага обновяването на жилищния фонд с различни механизми, не само с преки финансови институции, но се разбрахме с НСОРБ да направим среща, на която да обсъдим механизмите за това.
В този фонд държавата никога не е била, то е ново предложение, което общините не подкрепят. Ние не казваме, че държавата няма да участва в него. Така че държавата никъде не е била, за да се махне от него.
В сега действащия Закон за управление на етажната собственост, който действа от 2009 година двама човека могат да вземат решение за всички останали за обновяването на много фамилните жилищни сгради. Точно защото ние осъзнаваме грешката в сега действащия закон, че не е редно двама човека да взимат решения за всички, изменяме член 17 и даваме задължително 67% от идеалните части да могат да взимат решения за обновяване, а не както е в момента – 67% от представените, което означава 67% от толкова, колкото са в момента на общото събрание, което могат да бъдат двама човека.
Тъй като в сега действащия закон е предвидена следната разпоредба – явява се на общо събрани, след един час който дошъл – дошъл и общото събрание се провежда и то е легитимно. Точно поради това въвеждаме разпоредба, че не по-малко от 33% трябва да са представени на това общо събрание, за да може то да е легитимно, дори за обикновените въпроси.
По отношение на обновяването, на настрояването и пристрояването, на изваждане на собственик от сграда, трябва да бъдат 100 от 100, 75 от идеалните, 67 от всички. Предвидена е възможност 67% от доброволното сдружаване, защото 100 от 100 означава невъзможност за прилагане на тази разпоредба и не случайно 5 броя две години го доказват. Точно поради което в § 16, т. 2 е предвидена възможност тогава, когато сдружението е създадено с 67% мнозинство, а не със 100% при взимането на решенията, които изисква мнозинство 67% от всички, сдружението да бъде представено в решението в общото събрание, което ще се провежда също. Така че точно този законопроект предвижда гаранциите не двама човека да взимат решения, а да бъде взета думата на максимално голям брой от собствениците, така че да не се блокира все пак обновяването и поддръжката на този сграден фонд. Защото хората трябва да разберат, че собствеността е отговорност, тя не е само права. Особено когато живееш в режим на етажна собственост, наистина трябва да влагаш и да се грижиш за общите части.
РУМЕН ПЕТКОВ: Ще се въздържа от подкрепа поради трите въпроса, които поставих. Считам че те са принципни и трябва да намерят друго от предлаганото решение. Считам за правилно да запазим текста в законопроекта, който засяга регистрационния режим.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Не протестирам срещу това, че има изискуем минимум за вземане на решение по отношение на изваждане на собственик. Вменяват се на сдружението действия, които са присъщи, иманентни за общото събрание, това е големия проблем. Създавате с по-нисък процент сдружението и му вменявате действия, които са присъщи за другите собственици, които не желаят да са в сдружението и то в крайна сметка опорочава смисъла на общото събрание.
ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Общото събрание ще съществува при случай, че сдружението е учредено с по-малко от 100%, то няма да замени общото събрание. В общото събрание ще участва представител на сдружението, който ще гласува с тези хора, колкото са в сдружение. Така че общо събрание ще има в тази ситуация.
Регистрирането на сдружението от всички собственици е най-добрият вариант 100 от 100. В този случай така, както е сега по закон, то заменя общото събрание. Сдружението и общото събрание на сдружение е всъщност общо събрание на кооперацията.
Тогава, когато обаче няма желание за 100%, а има 80%, 67% минимални от всички, тогава има и общо събрание, и сдружение. Тогава в общото събрание сдружението участва със свой представител и той преди това е гласувал дневния ред, така че той не изземва функциите на общото събрание. Затова посочих § 16, където са разписани тези разпоредби.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Трябва да се постави текст „ако е член на сдружението”.
ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Тук става въпрос за собственик, който ще бъде изваден, няма значение дали е член или не. Когато е в общо събрание и няма сдружение този собственик също не участва в гласуването.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Целият този параграф разглежда само сдруженията, а не общото събрание. Така че вмъквайки го там този текст вие много лошо преплитате нещата.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Тези забележки и предложения ще бъдат взети предвид между първо и второ четене, надявам се ще бъдат и отстранени, ако текстовете са проблемни.
Колеги, други мнения, становища?
ЗОЯ ГЕОРГИЕВА: Законът има за цел и да събере данни за състоянието на сградата, параметрите на сградата и собствеността, да има някаква идея за сградния фонд и за състоянието му.
ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Основната му цел е да управлява общите части на сградите и на етажните собственици. В регистъра, който се попълва от общините има такива данни.
Ще направя уточнение, защо според мен се създаде погрешна ситуация. В настоящия законопроект, който разглеждаме сега, няма предложение за отпадане на регистъра. В комуникация с НСОРБ и в това, че те наистина са изключително натоварени и в това, че до сега не чак толкова много хора са регистрирани и най-голям процент от жалбите са за безсмислието на регистъра, си стигна до там, че може би е добре този регистър да отпадне. Но сега действащия закон не предлага този регистър да отпадне. Може би създадохме някакво неразбиране.
ЗОЯ ГЕОРГИЕВА: Точно по този повод след всяка покупко-продажба новият собственик трябва да се регистрира в общината. Да отиде след определен период да направи регистрация, след това в ЗУТ е задължително всяка сграда да има и паспорт, в който се описват параметри, собственост и т.н. и общините водят още един регистър. Затова става въпрос, че тук много се натрупва като информация разнопосочна и начинът й за събиране е различен. Така се натрупван неща, които няма дори да съвпадат като информация едно с друго. Това имах предвид.
ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Много Ви благодаря. Вие наистина дадохте още аргументи защо този регистър е безсмислен. Защото най-достоверната информация би трябвало да се съдържа в архивите на самата община. Да не говорим, че най-достоверните за състоянието на сградата, би трябвало да бъдат в техническия паспорт, който ще се изработи. И в декларацията, която всеки собственик е длъжен да подава.
БЛАГОЙ СТАНЧЕВ: Във връзка с този спор, наистина е така. Ние имаме в нашите технически служби информация за всяка сграда, защото е издавано разрешение за строеж – акт 15, акт 16. След това в Агенция по кадастъра си има пълната спецификация на всички сгради. Освен това има изискване за поспортизация на сградите. Ние тук водим трети, четвърти вариант на някакво описание на сградите, което е много по-скромно от всички останали и въртим колелото за едни и същи неща по пет-шест пъти.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Други изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване. Който е "За" приемането на ЗИД на Закона за управление на етажната собственост, внесен от Министерския съвет, моля да гласува!
Гласували "За" - 13; "Против" - няма; "Въздържали се" - 3. Приема се.

3. Представяне ни обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на етажната собственост, № 154-01-4, внесен от Николай Пехливанов.

НИКОЛАЙ ПЕХЛИВАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, внасям за обсъждане ЗИД на Закона за управление на етажната собственост. Предложените от мен текстове са вследствие на четири параметъра, по които предлагам да се вземе отношение.
Първо, предлагаме за домоуправител да има възможност да се избира и лице, което не е собственик в сградата. Не един или два са случаите, в които няма желаещи, никой от собствениците не иска да става домоуправител. Даваме възможност това лице да бъде, освен физическо лице, да може да бъде и юридическо. Сега медиите му сложиха етикет – т.нар. професионален домоуправител.
Паралелно с това предлагам да се създаде регистър към Министерство на регионалното развитие и благоустройството, където всички тези лица юридически и физически да бъдат регистрирани. Това е с цел да може да се даде допълнителна гаранция на гражданите, собственици на етажна собственост, че се извършва някакъв дори превантивен контрол над тези домоуправители. Това е едното от моите предложения.
Второто ми предложение. Забелязахме, че има един буфер в законопроекта за новоизградени жилищни сгради. Забелязахме, че когато една сграда е нововъвладена, когато самите новодомци се нанасят липсва управление на етажната собственост, липсва домоуправител, което създава доста голям дискомфорт за всички жители в сградата – едни са се нанесли, други правят ремонти, трети не знаят кой е домоуправителя, ще се плаща ли такса за почистване.
Моето предложение е да се създаде една позиция на временен домоуправител до избиране на титулярни. Един вид, когато сградата се въвежда в експлоатация, да бъде въведена със своя домоуправител, да е ясно кой е човека, към когото да се обърнат.
Това, което забелязахме е, че собствениците не искат да създават сдружения, защото се притесняват да не им се вменяват допълнителни ангажименти, особено от комуналните предприятия, от електроразпределение от ВиК, но да не се натоварват с тежест. Затова съм предложил категорично в закона да се запише, че тези сдружения са единствено и само, за да може с тях да се кандидатства за европейско финансиране, какъвто е смисъла на тяхното създаване, категорично това да е за спокойствието на всички граждани.
Предложил съм и някои допълнителни промени, които са вследствие на основните логика и идеи, които съм предложил да бъдат гласувани.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Мнения, предложения по този законопроект?
КИРИЛ ГУМНЕРОВ: По принцип горещо подкрепям законопроекта на господин Пехливанов, но искам да разбера дали тези т.нар. временни домоуправители, които сега с този законопроект се предлагат да бъдат избирани, ще бъдат регистрирани в този регистър, за който ставаше дума, или само постоянните?
НИКОЛАЙ ПЕХЛИВАНОВ: Те са само временни домоуправители, докато има титулярен.
ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Ние също оценяваме и подкрепяме по принцип законопроекта на народния представител Пехливанов. Считаме че с предложения проект се поставя наистина наболял проблем за затворените обекти. Имаме една препоръка – между първо и второ четене да се отчете все пак и гласа на собственика в този затворен комплекс. А именно не само инвеститора. Тоест, да се сложи някаква разпоредба в § 1, където и собственикът да има съгласие.
Подкрепяме изцяло разпоредбата за професионалните домоуправители. В законопроекта на Министерския съвет също има такава разпоредба. Считаме че трябва да има възможност домоуправител да бъде не само собственик. Прав е народният представител Пехливанов, много често никой не иска, това отнема време, ангажименти и е трудоемка дейност.
Що се отнася обаче до регистъра за професионалните домоуправители, ние имаме леки притеснения, а именно че отново създаваме регистрационен режим. Ние имаме като правителство ангажимента да намалим административната тежест.
Второ, ако все пак Народното събрание подкрепи създаването на такъв регистър, считаме че задължително в самия закон трябва да бъдат написани условията, на които трябва да отговарят професионалните домоуправители, за да бъдат включени в този регистър.
Апелирам да помислим дали наистина трябва да има регистър, точно такъв регистрационен тип, или по-скоро някаква информация министерството да поддържа.
Подкрепям разпоредбата, която народният представител Пехливанов дава в § 6, т. 1, конкретизация на това, че сдружението наистина се създава с цел само за изпълнение на дейностите по този закон. Може би това ще бъде още един стимул, освен намаляването на мнозинството на 67% хората да се сдружат. Алинея 5 по-добре да отпадне, защото не само европейските фондове, надяваме се и държавата да създаде механизми и достъп до финансиране. Все пак не можем да изброим изчерпателно източниците на финансиране. В тази връзка с временните домоуправители. Ако бъдат приети временните домоуправители считам, че разпоредбата трябва да се конкретизира. Първо, до какъв срок трябва да действат тези временни домоуправители.
НИКОЛАЙ ПЕХЛИВАНОВ: Шестмесечен.
ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: По-скоро да му се конкретизират задълженията, а неговото единствено и основно задължение е, че ще бъде да свика общото събрание и оттам нататък то трябва да се събере.
Не подкрепяме категорично текста, с който се изменя Закона за устройство на територията и се въвежда забрана за въвеждане сградата в експлоатация, ако не е назначен временен домоуправител, чак такава рестрикция. Ние мотивираме въвеждането в експлоатация на сградите. Единствената разпоредба, която заедно с регистъра, по-скоро министерството не подкрепя. Останалите – да, подкрепяме. Надяваме се с препоръките, които сега отправихме, да се вземат предвид между първо и второ четене.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Има рационални неща, които се предлагат от колегата Пехливанов. Като цяло не мисля, че трябва да се създава отделна глава за този тип сгради, наречени от затворен тип, защото те не са по-различни от всички останали етажни собствености, независимо какъв е режима за достъп до техните пространства. Така че идеите вътре могат да се инкорпорират в останалите тестове.
По отношение на регистъра бих се присъединил към това, че излишната бумащина към администрациите – общински и районни по този въпрос няма да подобри, а напротив – ще влоши административния оборот. Един елементарен пример ще дам. Администрациите са длъжни да уведомят домоуправителя, сега председател на управителния съвет, когато се издава някакво разрешение за строеж в съответната собственост. Ако в регистъра пише един, а изпратят втори човек, оказва се, че този, който е заинтересован не знае. Ако е посочен и трети дори, ще стане хаос и ще има възражения по чисто правен ред за неточно уведомяване на процедурата, което я прави обжалваема по тази причина.
Иначе има полезни неща, които си струва да се подкрепят. Подкрепям законопроекта с тези условности за второ четене.
МИЛЕНА ХРИСТОВА: Смятам за много правилно и много удачно управлението на етажната собственост да може да се възложи на физическо или юридическо лице, което по принцип извършва това занятие. Може би не трябва да се ограничава само за жилищните комплекси от затворен тип, принципът да бъде за всички, които имат това желание да възложат.
Това, което на мен ми прави впечатление е самото възникване на отношенията между собствениците на обектите в определената сграда и лицето, което ще упражнява правата на управление на общите части. В чл. 2/а, ал. 1, както е записано, че инвеститорът има право да възложи с писмен договор, в ал. 3 след това е записано, че при условията на ал. 1 лицата, на които са им възложени права от инвеститора и т.н. се задължават да подпишат вместо инвеститора писмени договори със собствениците за управление на общите части. Не ми става ясно как точно възникват отношенията между лицето, което ще управлява общите части и самите собственици.
В § 3, чл. 3 се създава нова ал. 2, че разпоредбите намират приложение по отношение на управление на общите части на сгради в режим на етажна собственост – жилищни комплекси от затворен тип, доколкото не противоречат на подписаните индивидуални договори. Принципът по Закона за задълженията и договора е, че клаузите на един договор са валидни, доколкото не противоречат на закона. Тук се получава обратното, което може би господин Пехливанов ще го обясни.
НИКОЛАЙ ПЕХЛИВАНОВ: Относно регистъра към Министерство на регионалното развитие и благоустройството идеята на регистъра, фирми или граждани, които ще се занимават – т.нар. професионален домоуправител е да бъдат вписани някъде, а не да бъде вписано, че еди кой си домоуправител е домоуправител на определена сграда.
Понеже нямаме закон, който е браншови, примерно в случая, който да определя по какъв начин кой може да е професионален домоуправител, какви са му функциите, как се избират, предлагаме все пак да има някакъв регистър. Не може всеки да каже, че е домоуправител, че може да изпълнява задълженията. Все пак да има някакви минимални изисквания.
Давам възможност Министерство на регионалното развитие и благоустройството чрез наредба да определи начина, по който това да се регистрира, тъй като това е институцията, това е ресорното ведомство по този закон. Аз, като народен представител нито мога ясно да ги дефинирам всички тези неща в закона, нито мисля, че в закона трябва да бъдат упоменати. В случая аз си отстоявам предложението, че това трябва да си е регистър към Министерство на регионалното развитие и благоустройството и с наредба – подзаконов нормативен акт да бъдат ясно обособени.
Другият вариант е да правим закон за професионални домоуправители. Затова предлагам да има публичен регистър, това е за сигурност на гражданите, че някой няма един вид да прибере парите, образно казано и да си тръгне.
Относно акт 16 и временния управител, настоявам да си остане тази поправка в Закона за устройство на територията. Това съм го съгласувал и с ДНСК, имаме от тях официално писмо. Смисълът е, когато строителят, инвеститорът предаде сградата с акт 16 той губи всякакъв инвестиционен интерес към тази сграда. Искам да му се вмени в задължението, като издава акт 16, като сдава сградата във владение, тя вече почва да функционира и тогава, когато не може да се въведе етажната собственост, задължително да има някой персонален отговорник, който да е излъчен, ако ще да му вменим допълнителни някакви задължения.
Относно затворените комплекси, някои от колегите от Правна комисия, при обсъждането останаха с впечатлението, че моите предложения са единствено само за комплекси от затворен тип. Напротив, моите предложения са както за комплекси от затворен тип, така и за всички сгради в режим на етажна собственост. Понеже Законът за етажната собственост е така направен, че в него има отделна глава, отделен текст има за затворените комплекси, затова правим предложение за промени именно в тези няколко члена от закона и впоследствие за останалата част от етажната собственост правим същите промени и аналогични предложения.
Що се отнася за договорите, за сега действащия закон дава два варианта за експлоатация на затворените комплекси. Единият вариант е чрез общо събрание – това е стандартна схема, както и за обикновената етажна собственост, но дава и възможност чрез договори всеки един от собствениците да сключва договори с инвеститора за експлоатация на етажната собственост. Аз предлагам инвеститорът да може да посочи фирма или лице, което да изпълнява тези функции, защото сега действащият закон казва, че единствено само инвеститорът може да сключва договор със собствениците и той да е един вид домоуправител или компанията, която да поддържа общите части. Даваме възможност инвеститорът да посочи наистина някой, който може да изпълнява тези негови ангажименти и собствениците да си сключват договор. Ако не искат – да си правят общо събрание и да си избират по общия ред, както е и в сега действащия закон.
Аз не правя кардинални промени, в скелето на закона, както е в момента, по него правя промени, които да наложат възможността да се избира външно лице, а не само собственик или инвеститор. Инвеститорът, когато изгради един обект, когато има един успешен проект и го е продал, той губи цялостен интерес към тази сграда и няма интерес да я стопанисва. Затова трябва да се даде възможност да се посочват и други лица.
ЛЮБОМИР ИВАНОВ: Инвеститорът в момента, в който си продаде сградата, той е никой там, има собственици. Примерно, слагам аз като инвеститор един човек в този промеждутък. Този човек сключва пет или десет договора с разни почистващи фирми, други, трети, четвърти… Той не усложнява ли по този начин? Той задължава следващият, който ще изберат собствениците, да продължи тези неща, защото договорите са сключени и те са легитимни. Получава се така, че някой, който е никой сключва договори от името на собственици, които влизат след това. Не знам каква е практиката, обаче да не ходят после в съда.
Да сравним лицензионните режими, които въвеждаме ние в България с прогресиращите икономики и ще видите, че ние ги бием по лицензионни режими. Създаването на нов регистър е още един нотариус в случая. Всяко нещо, което усложнява нещата, което прави някакъв частичен закон, който се отделя от общото правило и след това даване на възможност на някакъв, който не е избран от собствениците да сключват договори, които са тежести за имота, след това и за самите настаняващи се, за мен е малко излизане в друга сфера.
ЗОЯ ГЕОРГИЕВА: Господин Пехливанов, смятам че много ще усложним процеса на въвеждане в експлоатация на една сграда, ако обвържем този процес с избирането на предварителен домоуправител. Това е почти абсурдно. Изненадвам се, че ДНСК е дал положително становище, почти не вярвам. Не можем да вменим такова задължение, тъй като с подписването на акт 15 вече строителят, не знам какво значи инвеститор, защото в ЗУТ понятие „инвеститор” няма, но строителят предава на собствениците на сградата с акт 15 собствеността. Оттам нататък те си поемат техните ангажименти.
В много случаи те не се познават, нямат връзка помежду си и ако трябва да тръгнат да се събират, да си избират домоуправител и тогава да се въвежда в експлоатация, това означава че никога няма да бъде въведена сградата в експлоатация.
НИКОЛАЙ ПЕХЛИВАНОВ: Лично аз имам самочувствието, че доста добре познавам процеса по въвеждане в експлоатация, тъй като съм работил дълги години в ДНСК. Акт 15 се подписва от всички собственици. Те имат възможност да си определят лицето, което ще бъде временен домоуправител. Точно поради тази презумпция съм предложил да е непосредствено преди акт 16. Според мен това е в полза на всички, няма да затрудни по никакъв начин. Всички, които подписват акт 15, може и в самия текст на акта да бъде, това вече са съвсем конкретни разговори. Това по никакъв начин няма да затрудни процеса.
Относно изказването на колегата Иванов, в момента законът дава право на инвеститора да подписва договори със собствениците. Ако впоследствие собственикът си продаде апартамента, тази собственост има договор с инвеститора. Понеже инвеститорът губи интерес и се съмнявам, че той може да изпълнява тези функции, предлагаме да не инвеститорът, той да има възможност да посочи друго лице, друга фирма, който да изпълнява неговите задължения. Не променям по никакъв начин философията на текущия законопроект. Дали инвеститорът ще е подписал договора за управление със собственика, или някоя друга фирма – професионален домоуправител, това е тежест към имота. С моите предложения не се променя логиката.
Относно личното ми становище, дали един апартамент или една етажна собственост трябва да има договори за управление и с тях да се съобразяват всички следващи собственици. Аз мисля че това трябва да е така, но това е лично мое мнение и тук никъде в законопроекта не е коментирано. Но според мен, когато някой си купува собственост в някаква сграда той трябва да приеме освен собствеността и правилата, и начина, по който тази сграда се експлоатира и да се съобразява с тях. Това е европейската практика, която е наложена в цял свят.
Според мен е много важно сградите да могат да се управляват, да е ясно по какъв начин ще се управляват и всеки един от собствениците, независимо стар или нов – да се съобразява с тези правила.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Съображенията на колежката Христова бяха от терминологична гледна точка, че там пише „се задължава”. Естествено, че право на предприемача-инвеститор е да предложи как да се експлоатира по-нататък сградата, след като се предаде в експлоатация. Тук се дава възможност той да предложи и някой, който да осъществява тази организация и управление, който ако общото събрание иска да сключи, или пък отделни собственици искат да сключат договор.
В повечето случаи се касае не за индивидуални собственици, тъй като се касае за управление на общата част от собствеността и без съмнение трябва да премине през общото събрание, като решение. Това трябва да се прецизира в текстовете в началото.
ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: И сега действащият закон, изцяло е прав народният представител Пехливанов за комплексите от затворен тип, дава възможност за два типа – или общи разпоредби на закона или със специален договор с инвестира – чл. 2 от закона.
От друга страна комплексите от затворен тип наистина са по-особени комплекси в някои случаи, там има етажни собственици, отделни къщи, общи части, различни просто от един вход, градинки, снегопочистване и т.н. По принцип не е лошо наистина да има по-особен ред.
Мен не ме притеснява ал. 3 на § 1, мен по-скоро ме притеснява ал. 1, която казва, че инвеститорът сключва договор с избрана от него фирма, която ще управлява общите части. И тук наистина трябва да включим в тази разпоредба, която не е лоша, тя наистина дава път, общото събрание на собствениците и тяхното съгласие. Това, според мен ще оправи разпоредбата и тя няма да бъде лоша.
Разбирам също и временният управител, разбирам и аргументите за това, че наистина инвеститорът не е заинтересован, защото вече не е собственик. На временният управител трябва да му включим единствено и само задължението той в още по-кратък срок, не шест месеца, да свика, да издири, да ги намери, общо събрание на собствениците. И до там.
Продължавам обаче да настоявам да не затрудняваме въвеждането в експлоатация, въпреки всичко, защото знаем какъв е проблема, знаем, че ние ги стимулираме да се въвеждат в експлоатация. Ако има недобросъвестен инвеститор и той не си е изпълнил задължението да назначи временен управител, поставяме пред някаква ситуация тези собственици, дали ще бъдат с предварителни договори или не, никога да нямат въведена сграда в експлоатация. Тоест, мен тази разпоредба от тази гледна точка в ЗУТ ме притеснява. Трябва малко да прецизираме.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Други изказвания? Очевидно няма.
Предлагам ви да гласуваме внесения ЗИД на Закона за управление на етажната собственост от народния представител Николай Пехливанов.
Който е "За" внесения законопроект да бъде внесен в Народното събрание за първо гласуване, моля да гласува!
Гласували "За" – 12; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма. Приема се.





С това дневният ред на днешното заседание приключи.
Закривам заседанието.

(Заседанието завърши в 16.15 часа.)

Забележка: материалът съдържа общо 50 369 знаци.




СТЕНОГРАФ: ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯ ПО РЕГИОНАЛНА
ПОЛИТИКА И МЕСТНО
САМОУПРАВЛЕНИЕ:

К. Петрова /Любен Татарски/