Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Парламентарни комисии
КОМИСИЯ ПО РЕГИОНАЛНА ПОЛИТИКА И МЕСТНО САМОУПРАВЛЕНИЕ
КОМИСИЯ ПО РЕГИОНАЛНА ПОЛИТИКА И МЕСТНО САМОУПРАВЛЕНИЕ
17/03/2011
    1. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, № 102-01-14, внесен от Министерски съвет.
    2. Представяне и обсъждане на законопроект за допълнение на Закона за концесиите, № 154-01-14, внесен от Любен Татарски.
    3. Представяне и обсъждане на законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Министерството на регионалното развитие и туризма на Румъния в качеството му на Съвместен управляващ орган, Министерството на регионалното развитие и благоустройството на България в качеството му на Национален орган, Министерството на икономиката, конкурентоспособността и търговския флот на Гърция в качеството му на Национален орган и Одиторската служба към Сметната палата на Румъния в качеството й на Одитен орган по изпълнението на Съвместната оперативна програма „Черноморски басейн 2007-2013 г.”, № 102-02-6, внесен от Министерски съвет.
    4. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата, № 102-01-5, внесен от Министерски съвет (за второ гласуване).
    Стенографски запис!


    П Р О Т ОК О Л
    № 7

    Заседанието на Комисията започна в 14.45 часа и бе открито и ръководено от г-н Любен Татарски – председател на Комисията по регионална политика и местно самоуправление.
    * * *
    ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Уважаеми колеги, уважаеми гости, добре дошли на редовното заседание на Комисията по регионална политика и местно самоуправление. Имаме кворум и можем да започнем работа по раздадения ви дневен ред, който съдържа четири точки за обсъждане.
    Имате ли други предложения по отношение на дневния ред?
    РЕМЗИ ОСМАН: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, предложението ми, ако не възразявате, последната точка да я отложим за обсъждане за следващата седмица. Срокът за подаване на предложенията изтече много скоро. Това е един много важен законопроект, да имаме възможност да се запознаем подробно. Ако приемат колегите от мнозинството, да разгледаме законопроекта следващата седмица. Една седмица напред или назад не е чак толкова фатално. Даже е желателно при такива случаи, когато сме водеща комисия, особено когато имаме удължаване на срока за подаване на предложения, има дискусии по даден законопроект, да не е веднага следващата седмица обсъждането на законопроекта.
    Не е толкова процедура за гласуване, отколкото ако е възможно да се запознаем по-подробно.
    ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Много са промените, от различно естество са. Аз лично предлагам да започнем, за да можем на следващото заседание на комисията да приключим с този закон. Това е моето мнение по предложението на господин Осман.
    РУМЕН ПЕТКОВ: Господин председател, от чисто организационна гледна точка следващата седмица – четвъртък и петък във Видин има заседание на Асоциацията на дунавските общини и на това заседание са поканени всички народни представители от районите, които имат излаз на река Дунав. Въпросите, които ще бъдат обсъждани на заседанието са от изключителна важност в това число и информация относно дебата в рамките на унгарското председателство на Стратегията за дунавското развитие. Бих ви помолил да се направи една преценка, колко от народните представители биха ангажирани там и дали е възможно от гледна точка и на значимостта на този законопроект. Аз мисля, че господин Осман е прав – да го отложим. Евентуално заседанието от четвъртък да се изтегли за сряда или да го отложим за по-следващата седмица.
    ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Предполагам че и другите колеги са получили такава покана и си заслужава участието в един такъв форум, което обаче прави заседанието вече под въпрос за следващия четвъртък.
    Този закон няма да мине наведнъж, има много коментари по предложените между първо и втора точка изменения и допълнения. Затова ви предлагам да започнем с него, по тези текстове, които са безспорни. Тези, които предизвикват повече коментари, има неяснота и липса на достатъчна готовност за взимане на окончателни решения, да ги оставим за по-следващата седмица, ако следващата решим да нямаме заседание, поради причината, която изтъкнахте.
    Мисля че моето предложени, вашето и това на господин Осман има резон, но да го направим така, че да вървим напред с този закон.
    По дневния ред.

    1. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, № 102-01-14, внесен от Министерски съвет.
    ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: При нас е госпожа Валентина Танева – началник отдел в Дирекция „Икономическа политика” в Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, да ни запознае с основните акценти в предлагания законопроект.
    Заповядайте, госпожо Танева.
    ВАЛЕНТИНА ТАНЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник-председател, уважаеми депутати, след извършена последваща оценка на въздействие, която бе направена със съдействието на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма от екип на Световна банка, министерството изготви проектозакон, който представям на вашето внимание.
    Тъй като въвеждането на регулации чрез лицензионен и регистрационен режим за извършване на стопанска дейност, издаване на разрешения и удостоверения или даване на уведомление за извършване на отделна сделка или действие се установява само със закон, а тези специални закони уреждат всички изисквания към режимите в съответствие с принципите, установени в общия закон, който е Законът за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, с цел улесняване и насърчаване на стопанската дейност, така че да се ограничи до обществено оправдани граници административното регулиране и административният контрол, осъществявани от органите на централната администрация и на местната власт, както и на административните органи, създадени по силата на специални закони, на които е аутсорствана дейност по администриране и контрол на регулаторни режими, в проектозакона се въвежда принципа на равнопоставеност на всички лица, които извършват или възнамеряват да извършват стопанска дейност, независимо от формата на собственост, правно-организационната форма или националността. Допълват се изискванията към административните органи за предоставяне на услуги по електронен и мрежов път, облекчаване на условията за деклариране на някои обстоятелства при кандидатстване за лиценз и за разрешително за извършване на определени стопански дейности или еднократни сделки.
    Регламентират се минималния и максималния срок за отстраняване на нередовности или предоставяне на допълнителна информация, който не може да бъде по-дълъг от установения за произнасяне срок. Въвежда се методика за определяне на разходо-ориентиран размер на таксите, както и разходване на средствата, събрани от такси. Регламентира се безплатното отстраняване на нередовности и предоставяне на допълнителна информация, както и разходване на средствата, събрани от такси само за възстановяване на направените разходи за предоставената услуга и повишаване качеството на услугата.
    Въвежда се и изключение. Методиката не се прилага при образуване размера на такси за осигуряване на провеждането на политики в области със значение за защита на особено важни държавни или обществени интереси.
    Въвежда се задължението за всички административни органи, издаващи лицензии и извършващи регистрации да създадат и поддържат обособени раздели към публичните регистри, в които да се следи движението на постъпилите преписки.
    Предвижда се срок от 12 месеца от влизане на този закон в сила. Органите, които администрират режимите, определени в този закон да приведат информационните си системи и съответните структурни звена в съответствие с неговите изисквания, съгласно Закона за електронното управление. Въвежда се мълчаливото съгласие при регистрационния режим за превенция на административната мудност и неспазване на срокове. Предвижда се в срок от 3 месеца от влизането на закона в сила органите, които администрират регистрационни режими да внесат в Министерски закон проект на Закон за изменение и допълнение на регламентиращия режима закон за въвеждане на мълчаливото съгласие при регистрация. За пръв път се въвежда административно-наказателна отговорност за длъжностните лица, които не работят в съответствие със закона.
    С приемането на закона премахваме редица бариери за развитие на бизнес инициативите, облекчават се регулациите и се намаляват регулаторната и административна тежест. По наши предварителни изчисления до 12% над определените в плана за намаляване на административната тежест – 20 % и реално се подобрява бизнес средата в страната.
    Благодаря.
    ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Колеги, имате думата за коментар на внесения законопроект. Имате ли мнения, предложения, забележки, коментари?
    Очевидна е целта, която се преследва с този закон. Всички чухме какви са мотивите с надеждата той да заработи и да донесе очаквания ефект, колкото и трудно да е това.
    Няма коментари. Подлагам на гласуване внесения законопроект за изменение и допълнение на законопроект за изменение и допълнение на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, № 102-01-14, внесен от Министерски съвет на 02.03.2011 година.
    Който е „За” внасянето му в пленарна зала за първо гласуване, моля да подкрепи с вдигане на ръка.
    Гласували: "За" - 13; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
    Приема се.
    Благодаря Ви, госпожо Танева, хубав закон сте направили, дано и да го приложите на практика, да следите, да контролирате неговото изпълнение.

    2. Представяне и обсъждане на законопроект за допълнение на Закона за концесиите, № 154-01-14, внесен от Любен Татарски.

    ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Ще ви запозная накратко с това, което съм предложил на вашето внимание и на вниманието на парламента. А именно – едно допълнение на Закона за концесиите, което е в съответствие с приетите изменения на Закона за водите преди около половин година, с който беше дадено право на общините да се разпореждат с минералните води, да ги отдават на концесии. Спомняте си тези изменения, но тогава не беше направена и съответната промяна в Закона за концесиите, която да регламентира разпореждането с тези, изключителна държавна собственост води по реда на Закона за концесиите, тъй като в чл. 17 и чл. 19 се третира само разпореждането и отдаването на концесия на води общинска собственост. С промените в Закона за водите ние казахме, че даваме и на общините и държавната собственост на води за разпореждане.
    Затова предлагам в чл. 17, ал. 1 и 2 „За концесиите, представени по реда на този закон концедент е: ал. 1, т. 2 – общинският съвет за обектите, общинска собственост.” Предложението е този текст да се допълни със следното изречение, да се добави към него „и за находища на минерални води, изключителна държавна собственост, които са предоставени безвъзмездно за управление и ползване на общините по реда на Закона за водите.”
    В чл. 19, ал. 2, в която сегашният текст е: „подготвителните действия и внасянето на предложения за предоставяне на концесия на обект общинска собственост”, след тези думи да се добави: „и за находища на минерални води изключителна държавна собственост, които са предоставени безвъзмездно за управление и ползване на общините по реда на Закона за водите”.
    Това са двете изменения в тези два члена на Закона за концесиите, които предлагам да бъдат променени. По този закон имаме изключителна подкрепа и положително становище от Национално сдружение на общините в Република България, откъдето дойде и сигнала, че има някакво тълкувано указание, дадено от Министерски съвет. Тези процедури трябва да минават през Министерски съвет – една неяснота, която блокира процеса на разпореждане с тези ресурси. Имаме положително становище от Министерство на околната среда и водите. Ние не сме водеща комисия, Икономическата комисия ще разглежда този закон. Водим разговори с Министерски съвет относно тяхното становище или указание, че трябва да се промени Закона за водите. Това, което аз ви предлагам не противоречи на всички становища, които сме получили до този момент. Мисля че разбирате смисъла на направеното предложение и затова го подлагам на обсъждане, коментари, дискусии за евентуално допълване или развитие на този въпрос.
    КИРИЛ ГУМНЕРОВ: Уважаеми колеги, моето предложение няма връзка с текста, който предлага нашият председател, като вносител. Има връзка с един друг факт, който ние забравяме, а именно, че още миналата година тук в тази зала, когато разглеждахме промените в Закона за водите, от страна на Министерство на околната среда и водите беше обещано, че до края на 2010 година ще бъде изготвен списък с всички минерални извори, които ще бъдат отдадени на общините безвъзмездно и този списък ще ни бъде даден в комисията, за да го разгледаме по моя молба тогава. Такъв списък аз не знам до този момент да е постъпвал при нас, затова аз искам да помоля нашия председател – уважаемият господин Татарски, да Ви упълномощим да изискате подобен списък от Министерство на околната среда и водите, защото не за първи път Министерство на околната среда и водите пропуска да ни даде пълна документация. Смятам, че това е дребен, но доста съществен пропуск.
    ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Ще го изискаме по административен път.
    Към закона има приложения, където са описани всички тези извори, има ги, но ще ги получим. Говорим за тези, които са изключителна държавна собственост. Те ще се предоставят, ако общината ги поиска. Списъкът ще го получим.
    РУМЕН ПЕТКОВ: Ще подкрепим законопроекта, защото въпросът е принципен, свързан е с разширяване на политиките на децентрализация към местните органи на самоуправление. С тяхното укрепване, още повече, че има посочена ясна позиция на Управителния съвет на Национално сдружение на общините в Република България.
    ЯНКО ЯНКОВ: Смятам че приемането на този законопроект е не само необходима, но и задължителна процедура, тъй като явно нашето законодателство – това е един пример наистина, че не се тълкува еднозначно и за голямо съжаление нещо, което на пръв поглед изглежда решено в определен момент, после да се окаже, че всъщност не е точно така решено. Лично аз смятам, че дори без този законопроект, след като е дадено право да се разпореждат общините с изключителна държавна собственост, която е на тяхна територия в лицето на минералните извори, те нямат друга възможност освен концесиите като основен инструмент. Другият начин е да го експлоатират лично общините с някое общинско предприятие, което на практика няма да се случи.
    Законопроектът е необходим, важен, решава всички въпроси с правната техника, с която ще трябва да боравят при решаването на този проблем. Аз лично ще подкрепя. Моите колеги, които ги няма в момента, за протокола, също подкрепят. Нашата парламентарна група ще подкрепи. Важно е това за общините. Даже трябваше по-рано да приемем този законопроект.
    ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Без съмнение това уточняване в закона по отношение осъществяване правата на общините, дадени в другия закон, трябва да се направи. Но аз искам да изразя несъгласието си с недоглеждането, което са направили в Министерския съвет, когато са съгласували предишния закон и беше нормално, като се съгласува един закон от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, от останалите министерства да видят, че това има отражение и в други закони. Ще излезе, че след като беше приет този текст излиза методическо указание на същия този Министерски съвет, вместо да решат нещата още в предишния текст, а ще излезе може би, както чувам от вас, че след още няколко месеца ще внесат за доуточнения, изменения и в друг закон, свързани с прилагането на този закон.
    Казвам го това, защото разчитам Вие, господин председател, да обърнете внимание, че невъвеждането вече трети месец в действие на този закон е поради недоглеждане на служителите в Министерски съвет.
    ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря, господин Георгиев, напълно съм съгласен с Вас. Проведени са разговори с тези служители, които не са догледали текстовете и при разглеждането на закона в Икономическата комисия ще присъстват и те, за да се изяснят тези въпроси. Причината не е в нас, но проблемът съществува и ние ще се опитаме да го решим по този начин, независимо, че може да се наложи и други някакви изменения покрай това изменение да се направят, но мисля че е стъпка в правилна посока.
    Най-вероятно ще срещнем съпротива щом става въпрос за децентрализация, за делегиране на правомощия от страна на чиновниците на общините, съпротивата е задължителна. Но ние пък сме затова, за да балансираме тези взаимоотношения.
    Колеги, има ли други мнения, предложения? Няма.
    Подлагам на гласуване законопроект за допълнение на Закона за концесиите, № 154-01-14 за гласуване в пленарна зала.
    Който е „За”, моля да гласува.
    Гласували: "За" - 16; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
    Приема се.

    3. Представяне и обсъждане на законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Министерството на регионалното развитие и туризма на Румъния в качеството му на Съвместен управляващ орган, Министерството на регионалното развитие и благоустройството на България в качеството му на Национален орган, Министерството на икономиката, конкурентоспособността и търговския флот на Гърция в качеството му на Национален орган и Одиторската служба към Сметната палата на Румъния в качеството й на Одитен орган по изпълнението на Съвместната оперативна програма „Черноморски басейн 2007-2013 г.”, № 102-02-6, внесен от Министерски съвет.

    ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: По тази точка Кирил Гератлиев – директор на Главна дирекция „Териториално сътрудничество” към Министерството на регионалното развитие и благоустройството ще ни запознае със съдържанието на предложението.
    КИРИЛ ГЕРАТЛИЕВ: Меморандумът бе подготвен в първата половина на 2010 година и от страна на Република България бе подписана на 22 октомври 2010 година съвместна оперативна програма, одобрена с Решение № 7406 от 27 ноември 2008 година от Европейската комисия. Първоначално програмата започна с участието на 10 държави, 3 държави членки, България, Гърция и Румъния, които са страни по настоящия меморандум, една държава кандидат за членство – Република Турция и 6 държави партньорки – Армения, Азербайджан, Грузия, Молдова, Русия и Украйна.
    От началото на 2010 година Азербайджан и Русия прекратиха участието си в програмата поради неподписани финансови споразумения с Европейската комисия. В тази връзка и общият бюджет на програмата бе намален до 18 863 милиона евро. Към настоящия момент са одобрени 19 проекта, от които в 17 от тях има български партньори. Задължение на Министерството на регионалното развитие и благоустройството по настоящия меморандум е да осигури участието на българските партньори във въпросните проекти, като предостави национално съфинансиране в размер на 10% от размера на тяхното общо участие. В тази връзка финансовият ангажимент за тази и следващата година е в размер на 350 хиляди евро, които за тази година са планирани в бюджета на министерството.
    Ако имате въпроси, готов съм да отговоря. Благодаря за вниманието.
    ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Колеги, имаме ли въпроси, мнения, коментари по внесеното предложение? Очевидно няма и не би трябвало да има. Благодаря ви за участието на всички. Преминаваме към гласуване на законопроектът, който ни е предложен от Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
    Който е „За” подкрепата на този законопроект, моля да гласува.
    Гласували: "За" - 15; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
    Приема се.

    4. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата, № 102-01-5, внесен от Министерски съвет (за второ гласуване).

    ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Започваме разглеждането на законопроекта. Очевидно в него има и безспорни текстове. За да отметнем част от работата - там, където има проблеми, неясноти, след допълнителни консултации и обсъждания ще ги разгледаме отново. Предлагам този вариант. Други мнения, предложения? Не виждам.
    Започваме разглеждане на внесения законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата, № 102-01-5, внесен от Министерски съвет (за второ гласуване).
    Заглавие – Закон за изменение и допълнение на Закона за пътищата. Имаме ли предложения, мнения? Подлагам на гласуване наименованието на закона.
    Който е „За”, моля да гласува.
    Гласували: "За" - 13; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
    Приема се.
    § 1, 2, 3, 4, 5 – няма направени предложения. Имаме ли по тях сега, в рамките на заседанието, някакви коментари или да ги приемем така, както са предложени?
    СВОБОДА ХАНДЖИЕВА: Бележките, които имате са от правно-технически характер. По § 1 нямаме бележки. По § 2, с оглед установената правна техника и във връзка с изпълнение изискванията на Закона за нормативните актове и Указ № 833 е необходимо текстът да се прецизира, тъй като не е точно написано в основния текст. Предлагаме думите „основния текст” да се заменят в текста преди т. 1 за яснота и конкретизация, защото „основен текст” може да бъдат много от текстовете в една разпоредба. Чл. 5, ал. 1 – вместо „в основния текст”, да се каже „в чл. 5, ал. 1 в текста преди т. 1, след думите „Пътищата” се добавя „пътната инфраструктура”. Фактически, както е дадено, само „основния текст” да се замени с текста преди т. 1. Този израз се среща и на други места в предложения законопроект. Навсякъде във всички нормативни актове, които подготвяме по този начин се изписва, да се знае къде конкретно се налага тази промяна.
    СТЕФАН ТОДОРОВ: Господин председател, права е колежката, но за успокоение и за улеснение на народните представители предлагам да приемем по принцип, че там, където има допуснати такива грешки от правно-технически характер, които са чисто редакционни и не променят смисъла на предложението, ще бъдат отразени в доклада за второ четене на комисията без да се спираме поотделно на всички, защото нищо по смисъл и съдържание не се променя. Начинът, по който е внесено не е читав и трябва да се редактира и ще го направим в движение.
    ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Вашето предложение, господин Тодоров, е всички тези забележки да бъдат взети предвид.
    СТЕФАН ТОДОРОВ: Имаме предвид в доклада за второ четене да изчистим всичко, за да върви по-бързо и оперативно заседанието на комисията.
    СВОБОДА ХАНДИЖЕВА: В основния текст съм съгласна, но има и други бележки, които съм длъжна да ги кажа. По § 3 също, най-накрая на изречението е казано „определени с наредбите по чл. 3, ал. 3 от Закона за движение по пътищата”, а в самия закон се говори за наредбата. Ще изчета текста: чл. 3, ал. 3 от Закона за движение по пътищата „условията и редът за организиране на движението по пътищата, отворени за обществено ползване се определят с наредба на министъра”, а не „наредбите”. Предполагам, че е техническа грешка.
    По отношение на чл. 10/а, § 4 също аналогична е бележката по отношение на основния текст, няма да се спирам на нея. Но в т. 6 на § 4 е казано за удостоверение, което е издадено на водача от структурите на Министерство на вътрешните работи. Удостоверението е едно, водачът е едно, фактически „от съответната структура” може да се каже или „от Министерство на вътрешните работи”. Множествено число не е подходящо, защото става дума за водач и издадено на него удостоверение. Или да отпадната „структурите”, да стане „издадено от Министерство на вътрешните работи”, или да се добави „от съответната структура”.
    ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Предлага се думата „структурите” да отпадне, защото е в множествено число, а говорим за удостоверение.
    СВОБОДА ХАНДЖИЕВА: § 3, че ще е „наредбата”, защото така е в Закона за движението по пътищата. А в § 4 – „структурите на” да отпаднат, да стане „издадено от Министерство на вътрешните работи”.
    По § 5 и 6 нямам бележки.
    ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Мнения, предложения по така направените бележки?
    С така направените предложения, подлагам на гласуване § 1, 2, 3, 4 и 5 с направените предложения за корекции на текста. Който е "За", моля да гласува.
    Гласували: "За" - 11; "Против" - няма; "Въздържали се" - 3.
    Приема се.
    § 6. Има направено предложение от народните представители Любен Татарски и Стефан Дедев - § 6, ал. 3 да се измени така: „При влизане в страната на съответния граничен контролно-пропускателен пункт водачите на пътни превозни средства с български или чуждестранна регистрация, които не притежават валиден винетен стикер могат да заплатят винетната такса и да получат валиден винетен стикер за съответната категория, съгласно чл. 10а, ал. 7 от лицата, които имат право да ги разпространяват или от специализираното звено на Агенция „Митници”.
    АСЕН ГАГАУЗОВ: „Могат” може да означава, че и могат да не го направят.
    ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: До сега беше императивно казано, че само звената на „Митници” могат да продават, но казваме, че могат и други, не само едни. Може да има бензиностанция, магазин. В много държави знаете, че това съществува. Тук възможността е по отношение на мястото за закупуване, от кой да купят. Те са длъжни да заплатят винетна такса, но до сега можеха да си купят само от Агенциа „Митници”, от техните подразделения. Сега казваме защо само от тях?! След две, три, пет години може и друг да ги предлага. Сега такъв е редът, но възможността за покупка от друг продавач, а не възможността да си купят или не винетка изобщо – винетката е задължителна и това е смисъла. Могат да заплатят тази да получат стикер от лицата, които имат право да ги разпространяват. В такъв смисъл се дава възможност от лицата, а не само от специализирано звено на Агенция "Митници".
    АСЕН ГАГАУЗОВ: Ако те не им кажат, че излизайки от граничния пункт да имат винетка, защото може някой това да не го знае, те веднага ще бъдат глобени на стотния метър извън и ще кажат, че никой не им е казал, че трябва да си вземат. За това става дума, иначе съм напълно съгласен, че могат не само от Агенция "Митници", но и от друго, но в рамките на граничния пункт.
    ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Вместо „могат да закупят” е „закупуват” от едните или другите.
    РЕПЛИКИ: Съгласни сме.
    КИРИЛ ГУМНЕРОВ: Съгласен със с колегите, че лицата, които нямат съответната винетка могат да заплатят винетна такса и да получат валиден винетен стикер за съответната категория. Предлагам да стане „се задължават да заплатят винетна такса и да получат винетен стикер за съответната категория....от лицата, които имат право да ги разпространяват”. Тоест, ние ги задължаваме те да закупят, но те имат право да си изберат от едно от лицата. По този начин разтълкувано, според мен, това дава възможността да се тълкува, че те могат да си купят, а могат и да не си купят винетка.
    АСЕН ГАГАУЗОВ: Да се разбере категоричността, че трябва да закупят.
    КИРИЛ ГУМНЕРОВ: А нека да си избират от което искат лице.
    ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Чета формулировката на текста преди тази промяна, за да решим каква да бъде окончателната му редакция. В първоначалният текст беше записано така „Заплащат винетна такса и получават валиден винетен стикер за съответната категория от специализираното звено на Агенция "Митници". Сега предлагате да се добави „или от лицата, които имат право да ги разпространяват”. Или да бъде така „от лицата, които имат право да ги разпространяват или от специализирано звено на Агенция "Митници".
    КИРИЛ ГУМНЕРОВ: Това също е вариант.
    СТЕФАН ТОДОРОВ: Мисля че няма пречка да се даде в императивна форма, заплащат и получават. Въпросът е не само от Агенция "Митници", но и от другите. Прецизацията тук във вашето предложение е по отношение на това, че водачът трябва, а не моторното превозно средство, както излиза от текста на вносителя. Това също трябва да се има предвид.
    ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Колеги, съгласни ли сте с така направеното предложение за редакция на текста, който става така: „При влизане в страната на съответния граничен контролно-пропускателен пункт водачите на пътни превозни средства с българска или чуждестранна регистрация, които не притежават валиден винетен стикер заплащат винетна такса и получават валиден винетен стикер за съответната категория, съгласно чл. 10а, ал. 7 от лицата, които имат право да ги разпространяват или от специализираното звено на Агенция "Митници".”
    Който е "За", моля да гласува.
    Гласували: "За" - 13; "Против" - няма; "Въздържали се" - 2.
    Приема се.
    § 7 и 8 – няма направени предложения. Имаме бележки.
    СВОБОДА ХАНДЖИЕВА: Понеже вносителят е употребил един глагол „се намира” удостоверение за вътрешен комбиниран превоз на територията на Република България, считам, че не е прецизна тази дума и би следвало да се измени, ако имат предвид, че трябва да бъде на борда, или че има издадено удостоверение за вътрешен комбиниран превоз на територията на Република България по образец, утвърден от министъра на транспорта, защото „се намира” не е точен изказ.
    СТЕФАН ТОДОРОВ: Наистина този израз „се намира на борда не върви особено, но според мен може би трябва да се каже, когато за конкретният превоз е издадено удостоверение за вътрешен комбиниран. Като е издадено няма да стои някъде на друго място, защото конкретният превоз, за който е издадено удостоверението върви с шофьора.
    ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Тестът на чл. 10ж на § 7 казва: „За състав от пътни превозни средства – влекач с полуремарке или товарен автомобил с ремарке, който извършва комбиниран транспорт по смисъла на чл. 56 от Закона за железопътния транспорт, при предвижването му от границата до най-близкия интермодален терминал и обратно не се събира винетна такса, когато за конкретния превоз на борда на пътното превозно средство се намира удостоверение за вътрешен комбиниран превоз...”, или „е издадено удостоверение за вътрешен комбиниран превоз на територията на Република България по образец, утвърден от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.”
    КИРИЛ ГУМНЕРОВ: Господин председател, какво правим, ако влизаме в хипотезата, че то е издадено, но не се намира там при него? Според „има” е по-добрият вариант, защото влизаме в хипотезата, че то е издадено, но той не го носи и през цялото време той може да казва, че е издадено, но не е в него.
    СВОБОДА ХАНДЖИЕВА: Може да отпадне „на борда на пътното превозно средство”, да остане „когато за конкретния превоз на пътното превозно средство има удостоверение...”
    КИРИЛ ГУМНЕРОВ: Трябва да се намира в самото пътно превозно средство, това трябва да се уточни.
    ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: За този превоз трябва да има такова удостоверение.
    КИРИЛ ГУМНЕРОВ: Има и може да бъде представено.
    ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Има предложение думата „се намира” да бъде заменена с думата „има”. Имаше и друго предложение „има издадено удостоверение” и това „на борда” да отпадне.
    Имаме ли други предложения за изчистване на терминологията и текста?
    Чета окончателният вариант на текста на чл. 10ж. „За състав от пътни превозни средства – влекач с полуремарке или товарен автомобил с ремарке, който извършва комбиниран транспорт по смисъла на чл. 56 от Закона за железопътния транспорт, при придвижването му от границата до най-близкия интермодален терминал и обратно не се събира винетна такса, когато за конкретния превоз пътното превозно средство има издадено удостоверение за вътрешен комбиниран превоз на територията на Република България по образец, утвърден от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.”
    Подлагам текста на гласуване. Който е "За", моля да гласува.
    Гласували: "За" - 13; "Против" - няма; "Въздържали се" - 2.
    Приема се.
    § 8 – няма постъпили предложения. Който е "За" да остане във вида, в който беше предложен първоначално, моля да гласува.
    Гласували: "За" - 13; "Против" - няма; "Въздържали се" - 2.
    Приема се.
    § 9, който се отнася за чл. 21, ал. 3. Има направено предложение от Любен Татарски и Стефан Дедев – в § 9, т. 4 се правят следните изменения:
    1. точка 17 се изменя така:
    „17. организира планирането и възлагането на оценка на въздействието върху пътната безопасност и на одити за пътна безопасност на съответния етап от планирането, инвестиционното проектиране, въвеждане в пробна експлоатация на пътя или при неговата начална експлоатация в случаите, предвидени в този закон;
    2. точка 19 да отпадне.
    Мнения, предложения, коментари? Това е за дейността на агенцията, напомням за какво се отнася този член. Агенцията разработва проекти, осъществява управление и т.н. Точка 17 предлагаме да бъде променена по този начин. Точка 19 – води публичен регистър на одиторите за пътна безопасност, което предлагаме да отпадне, защото правим само регистри и хора, които да водят тези регистри, а уж намаляваме административната тежест.
    Приемате ли направеното предложение по § 9.
    Който е "За" така направеното предложение, моля да гласува.
    Гласували: "За" - 11; "Против" - няма; "Въздържали се" - 3.
    Приема се.
    Подлагам на гласуване теста на целия § 9 с направените предложения за изменение. Който е "За", моля да гласува.
    Гласували: "За" - 11; "Против" - няма; "Въздържали се" - 3.
    Приема се.
    § 10.
    СВОБОДА ХАНДЖИЕВА: По § 10 се налага да се разбие на няколко параграфа.
    С оглед на това, че чл. 50 от Указ № 833 изисква при изменението на член да се изготвя нова редакция и тези промени в изменения текст трябва да се формулират в отделни параграфи. Тоест, в случая взимам думата малко по-рано преди вашите изказвания по предложените текстове защото се налага § 10 да остане само с изменението на наименованието на Глава V. А именно § 10 би следвало да звучи така: „наименованието на Глава V се изменя така: изграждане, ремонт, поддържане и управление на безопасността на пътната инфраструктура”. Тъй като чл. 36а от действаща разпоредба се налага да се промени, да се нанесат съответни изменения и допълнения, затова трябва да се създаде § 11, вместо т. 2, като се каже, че в чл. 36а се правят следните изменения и допълнения: „буква „а” става точка 1, буква „б” става точка 2. Длъжна съм да го кажа предварително, за да се знае, че така изисква Законът за нормативните актове.
    Същото е по отношение на създаването на чл. 36б, 36з, където се създава § 12. Следващите вече параграфи се преномерират съответно с два номера повече, ако се приеме така предложената редакция от вносителя.
    ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Колеги, предлага се § 10 да се раздели на три параграфа, като първият да бъде само за наименованието на Глава V, § 11 да бъде чл. 36а и § 12 да бъде създаването на чл. 36б до 36з.
    СТЕФАН ТОДОРОВ: Това, което казва колежката е точно така. В доклада след като се гласуват предложенията, тоест – ние няма да правим поправки по предложенията, в зависимост от това кои предложения и как ще бъдат възприети, те са по един параграф направени, след което за доклада комисията ще каже, че на основание член 50 от Указ № 833 § 10 става така, създава се § 11, който е за 36б и следващият – примерно § 12 с последващи букви, и в съответните текстове, както се гласуват предложенията на народните представители ще бъдат отразени в редакция на комисията. Тоест, няма нищо страшно и проблемно.
    ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Чухте мнението на специалистите. Господин Тодоров, разбирам, че Вие предлагате сега да гласуваме текста на параграфа, а оформянето – след това, и разделянето на тези текстове в три отделни параграфа ще бъде отразено в окончателния доклад в съответствие с изискванията на Закона за нормативните актове.
    СВОБОДА ХАНДЖИЕВА: Приемам.
    ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Разглеждаме § 10 по съдържание. Има направено предложение от народния представител Иван Николаев Иванов. Господин Иванов предлага следните изменения и допълнения.
    1. В чл. 36б, ал. 3 думите „могат да” да отпаднат
    2. В чл. 36д се правят следните изменения:
    1. В ал. 4, т. 3 думите „висши технически училища в областта на строителството се заменят с „висши училища”.
    2. В ал. 5 думите „двама консултанти” се заменят с „един консултант”.
    Чл. 36б, ал. 3 в сегашния вид е: „Администрациите, управляващи пътя могат да прилагат изискванията на ал. 1 за републиканските пътища, които не са част от трансевропейската пътна мрежа за територията на Република България и за общинските пътища.”
    Предложението е думите „могат да” отпаднат.
    Мнения, предложения?
    СТЕФАН ДЕДЕВ: Приемам предложението да отпадне „могат да”.
    СТЕФАН ТОДОРОВ: Ако не възразявате малко да се замислите върху това предложение, тъй като въвеждането на тези правила е с оглед директивата така, както е по мотивите на вносителя и тя трябва да се отнася по отношение на пътната безопасност, като задължителна за онази част от републиканската пътна мрежа, която се явява част от трансевропейската пътна мрежа. В останалите републикански и местни пътища, които не са част от трансевропейската пътна мрежа прилагането на директивата би било пожелателно, ако съответната страна реши това. Ако ние въведем задълженията, приемайки това предложение, че всички, в това число и общините прилагат одит за пътна безопасност, мисля че ще ги натоварим прекалено много. Тоест, задължението по директивата се разписва в закона за тези части от републиканските пътища, а за всички останали то ще се прилага доброволно, тоест – може да се прилага, може и да не се прилага.
    Казвам това, за да имате предвид дали да вземете едното или другото решение.
    ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Вие казвате, че съгласно директивата задължително е прилагането на тези изисквания за пътищата, които са част от трансевропейската пътна мрежа, а за другите пътища тези изисквания не са задължителни. Според вас е целесъобразно да не го налагаме като задължение на другите стопани на пътя, било то държавата или общините, да прилагат тези изисквания, ако в директивата това не е заложено. Това е смисъла на думата „могат да”. „Могат да” дава повече свобода на преценка на собственика на пътя дали да прилага или не една норма, която не е задължителна. Докато отпадайки думите „могат да” вече ги караме задължително да прилагат тези изисквания, които не са задължителни.
    Мнения?
    ЗОЯ ГЕОРГИЕВА: Искам да внеса още яснота по този казус. Аз също поддържам мнението, че трябва да остане „могат да” и да оставим на преценка на самия възложител дали ще упражни правото на одит или не, поради простата причина, че ако ние ги задължим това означава, че всички пътища, които са с нисък клас, те веднага отиват четвърта категория и отиват за строително разрешение в съответната община, което означава, че общините ще бъдат задължени да назначават одитори в техните администрации и така вече утежняваме много процеса. Аз по-нататък ще обясня моите предложения, те пак са свързани точно с този процес.
    Смятам, че е редно да остане „могат да”, за да имат свобода, а не задължение съответните възложители.
    ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Налага се мнението, че изразът „могат да” да остане, за да не вкарваме ненужни задължения на собствениците на пътища, за които тази директива не се отнася като задължително изискване.
    Подлагам на гласуване този текст в чл. 36б, ал. 3 думите „могат да” отпаднат. Който е „против” предложението на господин Иванов за отпадането на този израз, моля да гласува.
    Гласували: "За" - няма; "Против" - 12; "Въздържали се" - 2.
    Остава старият текст, който е в основния текст в закона.
    Чл. 36д се правят следните предложения.
    В ал. 4, т. 3 думите „висши технически училища в областта на строителството” се заменят с „висши училища”.
    Колеги, мнения.
    ЗОЯ ГЕОРГИЕВА: Господин Татарски, малко по-назад в проектозакона има едни доста добри предложения на господин Дедев и Ваши. Смятам, че с вашите предложения се изчерпва темата за училищата. Смятам, че тук може да не се подкрепи, защото след това е обяснено много добре по отношение на училищата. Това се изчиства по-нататък по-подробно.
    ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Чухме становища по предложението. Който е "За" това предложение за промяна на ал. 4, т. 3, моля да гласува.
    Гласували: "За" - 12; "Против" - няма; "Въздържали се" - 2.
    Приема се това предложение.
    2. В ал. 5 думите „двама консултанти” се заменят с „един консултант”.
    Алинея 5 е формулирана така: (5) Одиторът по ал. 4 може да участва в екипите на не повече от двама консултанти по ал. 2 и няма право да извършва одити на инфраструктурен проект, в случай че е участвал при неговото планиране, проектиране или експлоатация.
    Предложението е „двама консултанти” да се замени с „един консултант”.
    ПЕТЯ ТЯНКОВА: След това има направено предложение въобще да отпадне това ограничение в екипите колко консултанти могат да участват. Считам, че предложението въобще да отпадне това изискване е по-резонно, тъй като тук не се очаква да бъдат извършвани толкова одити, защото все пак изграждането на пътища от трансевропейската пътна мрежа не са голям брой обекти. Считам, че е по-добре въобще да отпадне това ограничение да участват в екипите на един или двама консултанта, а да останат останалите ограничения да не са участвали в самото проектиране и въвеждане в експлоатация.
    Предложението в първоначалния вариант е било направено по аналогия на ЗУТ, само че там консултантите участват в изготвянето на доклади за съответствие за всякакви обекти, които се изграждат по ЗУТ. Докато този одитор ще прави одит само на пътища от трансевропейската пътна мрежа. Идеята е била да бъдат ограничени, за да могат да си изпълнят работата точно.
    ЛЮБОМИР ИВАНОВ: Може ли да кандидатстват за едно и също нещо трима консултанти, които са посочили вътре при тях, че има по един от висшите технически училища? Трима консултанти кандидатстват да спечелят и са сложили в персонала, който кандидатства едни и същи специалисти. Ние сме обявили търг, явяват се три консултантски фирми и вътре участват все едни и същи хора и в трите фирми.
    ПЕТЯ ТЯНКОВА: Само една може да спечели.
    ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Видимо идеята на вносителя е била поне малко да се ограничи това „претоварване” на одиторите да са навсякъде – един и същи човек да е способен на всичко. Затова са внесли изискването да се намали броя на консултантите, които могат да го ползват едновременно по един и същи казус.
    Склонен съм да приема предложението на Иван Николаев, че по-добре е един одитор и един консултант, за да си върви екипът, както трябва.
    ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Този текст се коментира и в другите предложения. Това, което ние сме направили – одиторът по ал. 4 няма право да извършва одит и на инфраструктурен проект в случай, че е участвал при неговото планиране, проектиране, строителство или експлоатация и това изобщо е отпаднало, както се предложи да не се коментира броя.
    ЗОЯ ГЕОРГИЕВА: Ограничението на броя на одиторите в съответна фирма, било то консултантска или под друга форма означава ограничаване кръга на лицата, които ще имат възможност да извършват тази дейност. Това е направено по аналогия на ЗУТ, обхващащ лицензиране на консултанти за извършване на строителен надзор и оценка за съответствие. Там имаше ограничения – не повече от двама консултанти и трябва да ви кажа, че това създава проблем при извършване на дейността и смятам, че е дискриминационна мярка и ние не можем да ограничаваме нито хората в една фирма, нито да им казваме на какви условия трябва да бъдат те при започване на работа или при извършване на други правоотношения със съответната фирма.
    Всеки, който желае да участва като одитор в съответен обект трябва да има право да участва, трябва да има право да бъде включен в съответен екип, а не да бъде включен само в два екипа, защото това ще създаде проблеми за бъдещата работа. Това, че един одитор може да бъде в състава на няколко екипа няма нищо лошо, защото в крайна сметка един от екипите ще извършва дейността. Ако той е в повече от екипите означава, че той е наистина професионалист и е търсен и може да си свърши добре своята работа. Така че смятам, че това е дискриминационна мярка за броя на одиторите.
    ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Според теб ограничението е по-добре да отпадне, да няма ограничение.
    ЗОЯ ГЕОРГИЕВА: За мен ограничението е по-добре да отпадне, защото практиката показва, че със строителния надзор доказва, че това не е удобно и създава проблеми в извършване на дейността.
    ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: В случая водещата фигура, която се конкурира да извършва съответната дейност е консултанта и той трябва да има в своя екип одитор по безопасност. Така че когато се правят тези екипи би трябвало одиторът да прецени в кой екип иска да отиде, а не да отиде във всички екипи, защото те се конкурират помежду си и печели този консултант, който предложи най-добрите условия. Това е идеята да се подбират екипите.
    ЛЮБОМИР ИВАНОВ: Две конкурентни фирми взимат един и същи човек на работа, ще е съгласен ли работодателят, който е взел този консултант при себе си, той да бъде в конкуренцията му, за да може конкуренцията му да се яви на този конкурс?
    ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Какво е предложението, да остане ли текста, да отпадне ли, да има ограничение?
    ЛЮБОМИР ИВАНОВ: Или текста на Иванов, или тези двата. С гласуване ще го решим.
    ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Има и предложение изобщо да няма ограничение.
    ЛЮБОМИР ИВАНОВ: Казах, че съм „против” него.
    СТЕФАН ТОДОРОВ: Не виждам кой знае какво смесване на фигурата на консултанта с фигурата на одитора, за да се налагат тези ограничения. Разсъждавайки върху предложенията, които са направени от народни представители, най-вече от госпожа Георгиева – да отпаднат текстовете, които са свързани с идеята одитът да бъде част от оценката за съответствие, което според мен е по-логично да е отделно, то е част от всички процеси и фази на проектиране, но да не бъде като част от оценките за съответствие. Като гледам §18 по текста на вносителя, който казва, че одитът на пътна безопасност се извършва от консултант (това са лицата по чл. 166 и 168 от ЗУТ), а след 1 януари 2013 година одитори, които отговарят на изисквания, очевидно се разчита, че до момента, до който бъдат подготвени одиторите и преминат съответното обучение, тази дейност ще се поеме от консултанта.
    След 2013 година консултантът няма да се занимава с този процес, така го разбирам от предложенията, които са внесени, а одиторът ще бъде отделно. Или ако случайно има възможност да са заедно, тогава вече във всички случаи ще трябва да отговаря на условията на които към настоящият момент няма как да отговаря и затова в преходната норма е записано, че до 2012 година консултантът като такъв, без одитор, защото одитор към този момент няма да има, според мен, на настоящия етап и поне до края на тази година.
    Затова ми е малко трудно да взема отношение по идеята да има или да няма ограничение при условие, че нямам представа как ще се развие впоследствие практиката по отношение на института на одитора, ако са достатъчно много или ако са недостатъчно, за да се налагат съответните ограничения. Може би госпожа Георгиева да даде по-добри пояснения.
    ЗОЯ ГЕОРГИЕВА: Одиторът е физическо лице, той е по-скоро инспектор, той не е надзорник. Това, че е част от процеса проектиране и изграждане на съответните обекти не го прави да отговоря на изискванията за екипите на строителния надзор. Той е физическо лице към което има съответните изисквания, в които ще бъдат установени и придобити права, след като изкара съответния курс. Тук ние не слагаме ограничения, пише „строителен инженер”. Тогава създаваме една предпоставка до 2012 година кой от строителните инженери може да направи тази оценка – пътищарят, конструкторът или някой друг преди да сме въвели учебната програма и получаване на сертификат на одитора. Той може да бъде към екипа на съответната консултантска фирма, но трябва задължително да се изготвя отделен доклад, който ще е част от цялата документация за получаване на строително разрешение и въвеждане на обектите в експлоатация.
    Одиторът има съвсем друг характер. Още повече, че ако бяхме направили като задължение за всички малки пътища да има одитор, там няма консултант. Смятам, че това ограничение е абсолютно недопустимо и ние ще затормозим процеса и няма да достигнем целта, която искаме да си поставим и с която всъщност искаме да транспонираме директивата. Никъде в директивата не ги пише тези неща, че трябва да има примерно десет човека одитори за цяла България и те могат да бъдат в пет фирми. Смятам, че е недопустимо.
    ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: В момента обсъждаме предложенията на господин Иванов за промени в ал. 5 на чл. 36д. Позволявам си да ви прочета предложението за промяна на същия член, на същия текст, направен от Любен Татарски и Стефан Дедев, в който „Одиторът по ал. 4 няма право да извършва одити”, тоест – отпада ограничението един или двама консултанти изобщо, а само задължението да не е участвал при неговото планиране, проектиране, строителство или експлоатация. Това е ограничението за одиторите. Трябва да решим дали да има такива ограничения или не. Нашето предложение е изобщо да няма ограничение на тези лица.
    ПРОФ. ВОДЕНИЧАРОВ: При положение, че тук няма никакъв конфликт нормално е да няма ограничение. Иначе ние въвеждаме дискриминационна норма и изведнъж сега решаваме, че трябва да ограничим. За да има ограничителен режим трябва да обясним защо. Това са фирми, които не са свързани една с друга. И при това положение предложението на господин Стефан Дедев е съвсем нормално.
    Предлагам това да се приеме предложението на Стефан Дедев.
    ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Аз мисля, че предложението на господин Дедев е най-разумното, още повече, че и госпожа Георгиева се изказа в негова подкрепа, като специалист в тази област.
    Гласуваме предложението на господин Иванов – ал. 5 думите „двама консултанти” се заменят с „един консултант”. Който е "За" това предложение, моля да гласува.
    Гласували: "За" - няма; "Против" - няма; "Въздържали се" - 10.
    Не се приема това предложение.
    ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Предложенията на народния представител Зоя Георгиева за § 10, т. 1, чл. 36г, ал. 1 да отпадне, а ал. 2 да се измени така:
    „(2) Одитът за пътна безопасност на инфраструктурен проект е неразделна част от процеса на инвестиционното му проектиране и се извършва задължително на следните етапи: преди съгласуване и одобряване на инвестиционния проект – идеен и/или технически работен, при пробно въвеждане в експлоатация на пътя и при неговата начална експлоатация.”
    ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Госпожо Георгиева, какво имате предвид?
    ЗОЯ ГЕОРГИЕВА: С тази точка съм дала по-разширена дефиниция по отношение на предложената, тъй като след това предлагам да отпаднат някои от точките. Иначе характерът на предложената ал. 2 в § 36 е същия, само че дава малко повече пояснения.
    ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Мнения, предложения?
    СТЕФАН ТОДОРОВ: Техническо пояснение. Ако се възприеме предложението на госпожа Георгиева текстът ще бъде без алинея – чл. 36 ще бъде от един текст без алинеи, в редакцията на ал. 2, която тя предлага всъщност, това ще бъде текста на чл. 36г.
    Позволявам си да отбележа, че то обединява в редакцията си текстовете от ал. 1 и 2, като изключва елемента оценка на съответствие по чл. 142, ал. 4 и 5. Тоест, нейното предложение има и същинска част, че одитът няма да е елемент от оценката за съответствие, а ще бъде отделен документ – нещо, което е разумно, но то върви едновременно с всички други документации, включително и оценката за съответствие. Тоест, всички документи, които се представят за разглеждане, съгласуване, одобряване на инвестиционните проекти и издаване на разрешенията за строеж, то се вписва заедно с тях на всички тези етапи, така, както тя го е разписала.
    ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Предложението е в ал. 1 – одитът за пътна безопасност е неразделна част от процеса на проектиране на пътната инфраструктура, да не продължаваме и от оценката за съответствие на строежите – това да отпадне.
    СТЕФАН ТОДОРОВ: Имах предвид, че ако възприемем нейната редакция на ал. 2, текстът на чл. 36г ще бъде без алинеи.
    ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Смисълът на нейното предложение е оценката за съответствие да отпадне, тоест – одитът да не бъде неразделна част и от оценката за съответствие. Като отпадне ал. 1, текстът на чл. 36г би придобил следния вариант по нейно предложение. Ще ви прочета и предложението на господин Дедев за същия текст, само че за ал. 2, където одитът за пътна безопасност се извършва задължително на следните етапи: преди съгласуване и одобряване на инвестиционния проект – идеен и/или технически/работен, при предварително въвеждане в експлоатация на пътя и при неговата начална експлоатация. Предложението на господин Дедев е „при предварително въвеждане в” се заменят с „въвеждане в пробна”.
    Мисля, че такава процедура „предварително въвеждане” няма, затова предложението на господин Дедев звучи разумно. Но сега трябва да направим един общ текст в предложенията на госпожа Георгиева, който евентуално да приемем с тези две промени и той би звучал така: чл. 36г – няма алинеи вече. Тестът придобива следния вид: „Одитът за пътна безопасност на инфраструктурен проект е неразделна част от процеса на инвестиционното му проектиране и се извършва задължително на следните етапи: преди съгласуване и одобряване на инвестиционния проект – идеен и/или технически/работен, при въвеждане (тук заменяме с редакцията на господин Дедев) в пробна експлоатация на пътя и при неговата начална експлоатация.
    Това е теста, съобразен с двете предложения – на господин Дедев и на госпожа Георгиева.
    Който е „За” така формулирания текст на чл. 36г, моля да гласува.
    Гласували: "За" - 8; "Против" - няма; "Въздържали се" - 2.
    Приема се така формулирания текст на чл. 36г.
    Следващото предложение за промяна в същия параграф е в чл. 36д, ал. 1 и 3 да отпаднат.
    ЗОЯ ГЕОРГИЕВА: Предлагам тези три текста да отпаднат, защото философията на моето предложение е по принцип одиторският доклад да не бъде елемент от оценката за съответствие на консултанта, а да бъде съвсем отделен доклад. В такъв смисъл приехме предното предложение, че няма да бъде част от доклада, а алинеи от 1 до 3 на чл. 36д дават пояснение, че трябва да бъдат част от доклада и в зависимост от това, дали се извършва оценка за съответствие от консултант или от съответната администрация, която одобрява проекта. Още повече, че тук в чл. 142, ал. 6, т. 2 от ЗУТ означава, че строителното разрешение се издава на база оценка за съответствие от консултант, което означава, че това са висока категория строежи, но в чл. 142, ал. 6, т. 1 оценката за съответствие се дава от експертен съвет. Това означава, че е без оценка на консултанта, а проектът се гледа на експертен съвет, което означава, че категорията на обектите е ниска и в този случай ние абсолютно задължаваме всички видове пътища да бъдат с одитори.
    ПЕТЯ ТЯНКОВА: Считам че е резонно това предложение на госпожа Георгиева, тъй като все пак одитът има по-специфична задача отколкото да кажат дали строежът отговаря на изискванията на ЗУТ. В смисъл – по-специфична задача, отколкото има консултанта, а именно той да извърши проверка за пътна безопасност. В този смисъл считам, че е резонно да бъде като отделен доклад от отделно физическо лице одитор.
    ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Да се обединим около това общо мнение и предложение –ал. 1 до 3 на чл. 36д да отпаднат.
    Който е "За", моля да гласува за така направеното предложение за изменение на чл. 36д, ал. 1 и ал. 3 да отпаднат.
    Гласували: "За" - 10; "Против" - няма; "Въздържали се" - 2.
    Приема се.
    Госпожа Георгиева предлага също чл. 36е да се измени така:
    „Чл. 36е(1) Одиторът за пътна безопасност проверява съответствието на проектните характеристики на инфраструктурния проект с изискваният за пътна безопасност на всеки етап, съгласно чл. 36г.
    (2) Когато при проверката на съответния етап по ал. 1 се установи, че проектните характеристики на инфраструктурния проект отговарят на изискванията за пътна безопасност, одиторът изготвя доклад и заверява с подписа си проектната и/или екзекутивната документация.
    (3) Когато при проверката на съответния етап по ал. 1 се установи, че проектните характеристики на инфраструктурния проект не отговарят на изискванията за пътна безопасност, одиторът изготвя доклад, в който посочва опасните и/или критични характеристики на проект.
    (4) Възложителят отговоря за отстраняване на опасните и/или критични характеристики на проекта преди края на съответния етап.
    (5) Наличието на предпоставките по ал. 2 е основание за одобряване на проектите и въвеждането на строежа в експлоатация по реда на Закона за устройство на територията.
    (6) Одиторът застрахова професионалната си отговорност за конкретен обект за вреди, причинени на участници в строителството и/или на трети лица при експлоатацията на пътната инфраструктура, вследствие на неправомерни действия или бездействия при или по повод изпълнение на задълженията му.
    (7) Застрахователният договор следва да е сключен от одитора при сключването на договор за одит.
    (8) Застраховката се поддържа за срока до завършване на одита и неподновяването й е основание възложителят да спре всички плащания, които дължи на одитора или да прекрати договора за одита.
    (9) Условията и редът за задължително застраховане на одитора по ал. 6, включително застрахователното покритие, изключените рискове, минималните застрахователни суми и премии, се определят с наредба на Министерски съвет.”
    Госпожо Георгиева, заповядайте да ни убедите, че трябва да приемем Вашето предложение.
    ЗОЯ ГЕОРГИЕВА: Моето предложение описва по-подробно дейността на одитора. В предложенията на чл. 36е поне на мен не ми стана ясно, ако се намерят несъответствия в проекта, какво би следвало след това и би могло да се злоупотреби с отрицателната оценка и да не предизвика никакво противодействие от страна на възложителя. Затова моето предложение, ако докладът не е положителен по отношение на безопасност, ангажимент на възложителя е да предприеме действия за отстраняването на забележките и на конфликтните точки, след което да се получи положителен доклад, който да бъде основание за издаването на строителното разрешение. А това, че се е получил положителен доклад от одитора, трябва да се установи с подписа върху съответните проекти на одитора. Положителният доклад да бъде основание за издаване на строително разрешение и след това за въвеждане на обекта в експлоатация.
    Това е цялата идея. Член. 36е, който е предложен от възложителите има същият характер, но не обяснява какво би последвало ако има опасни характеристики и ако има отрицателен доклад от страна на одитора. Уточнила съм по-подробно какво трябва да се направи.
    ПРОФ.ВОДЕНИЧАРОВ: Какво означава „застрахова професионалната си отговорност”?! Кое ще е тук застрахователното събитие и застрахователният риск? Как ще се застрахова отговорността?! Може да се застрахова настъпването на някакво събитие, но отговорност да се застрахова...?! Отговорността дали ще е професионална или не, тя ще е настъпила, това са вреди и щети. Може ли да бъде друга отговорността, той ще отговаря като физическо лице във всички случаи.
    Вероятно идеята е друга, но дали е формулирана правилно. Бихте ли обърнали внимание.
    ЗОЯ ГЕОРГИЕВА: Тази застраховка е по аналогия на застраховките на всички лица, които са участници в строителния процес. Проектантите имат такава застраховка – професионална отговорност. Строителният надзор, строителите, всеки един участник е задължен да застрахова своята дейност и да отговаря при възникване на застрахователно събитие и доказване на виновност да отговаря за това. Това съм имала предвид. Така се казва застраховката „професионална отговорност”. Това е понятие, което е обществено, това е в ЗУТ.
    ПРОФ. ВОДЕНИЧАРОВ: Кое ще е застрахователното събитие тук? Настъпилите вреди ли, това ли е събитието?
    ЗОЯ ГЕОРГИЕВА: При доказване на виновност.
    ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Развили сте отговорността на одитора, която в оригиналния текст е „одиторът за пътна безопасност удостоверява съответствието на проектните характеристики с изискваният за пътна безопасност на всеки етап, съгласно чл. 36г с доклад, в който се посочват критичните проектни елементи по отношение на безопасността. Когато в процеса на одита се установят опасни характеристики, проектът следва да бъде коригиран преди края на съответния етап. Агенция „Пътна инфраструктура” отговаря за отразяването в проекта на препоръките относно безопасността, направена с одитния доклад.”
    Вие сте развили отговорността на одитора в девет алинеи, ако той с неговите се действия и препоръки е довел до някакви неблагоприятни последствия. Така ли да го разбирам?
    ЗОЯ ГЕОРГИЕВА: Не, аз съм развила точно какво би следвало да се случи, ако одиторът констатира забележки и направи отрицателен доклад и отбележи какви забележки има по изпълнението на проекта или на строежа. И след това трябва да го предаде на възложителя. Оттам насетне възложителят дали ще ги вземе предвид или не, това е негова отговорност. Той би могъл да не ги вземе под внимание. Затова съм развила тезата, че задължително не може да бъде издадено строително разрешение, ако не са взети под внимание забележките на одитора и не са поправени и няма положителен доклад от одитора.
    СТЕФАН ТОДОРОВ: Това е терминология, която е възприета за участниците в строителството, разписана в ЗУТ в отделна разпоредба – застраховане в строителството и се нарича точно по същия начин, както сте я формулирали и точно по същият начин се определя с наредба на Министерски съвет.
    ПРОФ. ВОДЕНИЧАРОВ: Става въпрос за отговорност на третите лица.
    СТЕФАН ТОДОРОВ: Нарича се така. Проектантите и други, застраховат професионалната си отговорност за вреди, причинени на други участници в строителството или на трети лица вследствие на неправомерни действия или бездействия при/или по повод изпълнение на задълженията им. Това е професионалната застраховка, която се прави за тях, такава иска тя да се прави и за одиторите, което е резонно.
    ПРОФ. ВОДЕНИЧАРОВ: Става въпрос за отговорността на трети лица при експлоатацията на пътната инфраструктура. Това ме смущава – третите лица при експлоатацията. А иначе, че е договор – това си е съвсем явно, но отговорността на третото лице – той ще отговаря за неправомерно действие на трето лице при експлоатацията...?!
    СТЕФАН ДЕДЕВ: Няма такова нещо. За вреди, които той е причинил.
    ПРОФ. ВОДЕНИЧАРОВ: Но не го пише „той”, а „или на трети лица”.
    ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Може би трябва да се прегледа формулировката, за да няма разногласия. Ако е така, защо не цитираме член от ЗУТ.
    СТЕФАН ТОДОРОВ: Не може, защото в ЗУТ го няма това лице.
    ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ:
    Тъй като по този параграф има още едно предложение, но не визира чл. 36е, а има само едно допълнение „Агенция „Пътна инфраструктура” да се замени с „възложителя”, защото може би не винаги тя ще бъде възложител, както сега е записано – Агенция "Пътна инфраструктура" отговаря за отразяването в проекта...., предложението е вместо Агенция "Пътна инфраструктура" (предложение на господин Дедев) да бъде „възложителят” на обекта.
    Наистина, мисля че има резон в това предложение, не винаги агенцията ще бъде възложител.
    Предлагам да продължим следващия път. Да направим допълнителни изчиствания на този текст, ако има необходимост. Предлагам, господин професора, господин Тодоров, госпожа Георгиева, госпожа Тянкова да седнат и да формулират текста във вида, в който смятат, че е най-удачен. Спираме разискванията за днес на този текст, не сме сигурни, че предлаганата редакция е най-добрата. Следващият път започваме с него.
    Закривам заседанието.
    (Заседанието завърши в 16.35 часа.)
    Забележка: материалът съдържа 62 784 бр. знаци.

    СТЕНОГРАФ: ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
    КОМИСИЯ ПО РЕГИОНАЛНА
    ПОЛИТИКА И МЕСТНО
    САМОУПРАВЛЕНИЕ:

    К. Петрова /Любен Татарски/
    Форма за търсене
    Ключова дума