1. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 154-01-31, внесен от Ваньо Шарков и група народни представители.

2. Представяне и обсъждане на проект за решение за приемане на Енергийна стратегия на Република България до 2020 г., № 102-03-7, внесен от Министерски съвет.

---

П Р О Т ОК О Л
№ 8


Заседанието се откри и ръководи от г-н Александър Ненков в 14.45 ч.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: - Уважаеми колеги, добър ден!
Вече имаме необходимият кворум и можем да започнем нашата работа с предварително обявения дневен ред, а именно:
1. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 154-01-31, внесен от Ваньо Шарков и група народни представители.

2. Представяне и обсъждане на проект за решение за приемане на Енергийна стратегия на Република България до 2020 г., № 102-03-7, внесен от Министерски съвет.

Поради невъзможността да присъстват и представят мотивите, колегите вносители на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравето помолиха да отложим тази точка за обсъждане на следващо заседание. Така, че ви предлагам да гласуваме това предложение.
Който е съгласен да отложим обсъждането на точка първа от нашия дневен ред, моля да гласува: „за” – 13, против и въздържали се няма.
Колеги, благодаря Ви.
Започваме с точка втора, а именно представянето на Енергийната стратегия на Република България. На заседанието ни присъства г-жа Елисавета Михайлова – директор на дирекция „Енергийни политики, стратегии и проекти” от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма.
Нека й дадем думата за да ни представи внесения проект за енергийна стратегия.
ЕЛИСАВЕТА МИХАЙЛОВА – благодаря г-н председател.
На първо място искам да извиня заместник-министър Марий Косев, който в момента е в Комисията по транспорта, получи се така че едновременно да се обсъжда енергийната стратегия в няколко комисии.
Представянето на Вашето внимание стратегия е одобрена от Министерски съвет на 9 март, 2011 година. Екип от министерство на икономиката, енергетиката и туризма разработи настоящия проект с времеви хоризонт до 2020 година.
Защо именно 2020 година? Това е времевият хоризонт за изпълнение на количествените цели произтичащи от Европейската енергийна политика в областта, на възобновяемите енергийни източници, повишаване на енергийната ефективност, намаляване на въглеродните емисии. Наличието на такъв стратегически документ ще улесни работата на правителството и въобще работата в областта на енергетиката, защото ще постави ясна основа за последващи координирани последователни действия. От друга страна приемането на стратегията ще подпомогне създаването на една прозрачна среда за текуща и последваща оценка, разбира се и контрол на действията на институциите и енергийните компании в жизнено важна за българския бизнес и за българските граждани област, каквато е енергетиката. Енергийната стратегия попада в обхвата в плановете и програмите подлежащи на задължителна екологична оценка съгласно чл. 85, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда. В тази връзка беше извършена и екологична оценка и оценка за съвместимостта. Предвид значимостта на енергийния отрасъл като цяло и в този контекст и на енергийната стратегия документа беше многократно обсъждан с обществеността. През месец юли в продължение на един месец имаше възможност, бяхме предоставили обществен достъп до проекта на енергийна стратегия и всеки един гражданин имаше възможност да отрази своето мнение или да даде конкретни предложения. В този период получихме над 153 предложения. По-голямата част от тях бяха изключително конструктивни и подобриха като цяло окончателния документ, който днес разглеждате. Ето защо може би повече от 80 предложения бяха отразени.
Кои са основните моменти в енергийната стратегия? – дефинирали сме пет стратегически приоритета, това е енергийна сигурност, достигане дела на възобновяемите енергийни източници и повишаване на енергийната ефективност, развитие на независим енергиен конкурентен енергиен пазар и политика насочена към осигуряване енергийните нужди и защита интересите на потребителите в най-висока степен. Енергийната сигурност е безспорен елемент и от националната сигурност, ето защо и в стратегията за национална сигурност има раздел – Енергийна сигурност. Конкретно за периода от 2020 година българската политика е насочена към подобряване и енергийната сигурност ще се развива в няколко направления.
Един от основните проекти, които смятаме да се развива – това е Южен поток и южен газов коридор, изграждане между системните връзки, проекта НАБУКО. Наша основна задача е в максимална степен да се използва местния енергиен ресурс. Хубавото на нашето предложение, и аз съм горда с това, че ние го направихме преди ЕС да заложи в проекта на Европейска енергийна стратегия като свой приоритет е именно максималното използване на местните енергийни източници. Това е приоритет, който го видяхме в проекта на Европейска енергийна стратегия през месец февруари на Съвета на министрите.
За екипа на министерството на енергетиката, е от изключително важно значение, че след многократните обсъждания като цяло стратегията получи много добра подкрепа сред неправителствените организации и институциите, които работят пряко в отрасъла ни.
Ето защо считам, че с подкрепата не само на институциите но и на обществеността енергийната стратегия е един основополагащ документ, който ще даде една по-прозрачна основа за развитие на енергетиката и ще даде една по-ясна визия на обществото ни за пътищата, по които правителството възнамерява да развива отрасъла до 2020 година.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ – колеги, предполагам, имали сте възможност да се запознаете със стратегията, дискусията е открита. Имате думата за вашите въпроси.
СТЕФАН ДЕДЕВ – уважаеми г-н председател, аз имам един въпрос към вносителите.
Тъй като в стратегията е заложено да се продават емисии, които България ще има по квоти – средствата от тази продажба министерството на регионалното развитие и благоустройството води политика, по която тези средства да бъдат насочени в енергийна ефективност, възобновяеми източници.
Как ще се гарантира това, ако примерно тези средства отиват за други политики?
Как ще го гарантирате?
ЕЛИСАВЕТА МИХАЙЛОВА – гаранции никога и в нищо не може да има – пълна гаранция. Но усилията ни ще бъдат насочени, голяма част от средствата, които ще постъпят действително да бъдат насочени за подобряване на енергийната ефективност. Тай като държавата ни не може да се похвали с добри показатели в тази насока това е политиката и на ЕС така, че усилията ни ще бъдат насочени към това.
АСЕН ГАГАУЗОВ – може би по-скоро в енергийна ефективност, отколкото във възобновяеми енергийни източници?
ЕЛИСАВЕТА МИХАЙЛОВА – енергийна ефективност.
АСЕН ГАГАУЗОВ – ако може и аз да задам един въпрос.
Каква е разликата между настоящата и досегашната стратегия за развитие на енергетиката? Освен може би периода, в който развиваме до 2020 година. Нещо съществено като разлика има ли?
ЕЛИСАВЕТА МИХАЙЛОВА – благодаря ви за въпроса.
Това е третата стратегия която предстои да бъде приета и знаете, че в енергетиката нещата следват своята логика. Не може да има кардинални промени. В енергийната стратегия от 1999 година един от основните й приоритети беше преструктуриране, приватизация на отрасъла, след което и в последващата енергийна стратегия това беше един от приоритетите. Много се направи в тази насока. Ние следваме своята логика. Просто се съобразяваме с новите реалности, новите политики и вече като държава членка на ЕС ние сме длъжни да отразяваме визията на ЕС за развитие на енергетиката. Считам, че напълно нашия проект на енергийна стратегия отговаря и на проекта на Европейска енергийна стратегия.
АСЕН ГАГАУЗОВ – благодаря. Още едно изречение.
Аз задавам този въпрос именно в контекста на това, че една от сферите на ЕС като цяло няма стратегия, това е енергетиката до толкова доколкото няма обща стратегия, иначе всяка една от държавите си има такава стратегия и това проличава по отношение политиката на ЕС по изграждането на различни мощности. Казвам това, защото ние като държава може би сме направили стратегия, която си е добра за България и която може да служи за пример в някои отношения на тях самите. Т.е. на нас самите като Европейски съюз, защото и по отношение на НАБУКО и на Южен поток и на много други неща, свързани с отрасъла енергетика в ЕС знаете, особено атомната енергетика- знаете, че няма единна стратегия. И това може би няма и нищо лошо, защото отделните страни да вземем примера с Германия и отношението й към ядрената енергетика или коренно различния пример във Франция. Така че в зависимост от ресурсите и от вижданията си те залагат на различни източници. В този смисъл мисля, че ние даваме една добра възможност за обобщаване и събиране в една стратегия на различни източници. Може би това ще бъде предмет и в резултат на приемане на стратегията им в резултат на законодателството, което ние по-ясно ще дефинираме отношението на нашата страна към възобновяемите източници и разбира се техния ръст и съотношение в рамките на нашата енергийна стратегия в резултат на увеличение и на мощностите, които имаме. Примерно при едно въвеждане на Белене става въпрос за друго съотношение и за други размери. Така, че аз лично считам, че стратегията би могла да бъде приложима в достатъчно перспективен период, какъвто е 2020 година и в това отношение можем да кажем, че сме държава, която не е по-назад от останалите.
Благодаря.
ЕЛИСАВЕТА МИХАЙЛОВА – много благодаря за думите. Напълно сте прав. В момента върви дискусия за приемане на Европейска енергийна стратегия и аз мога да Ви прочета осемте приоритета, които са заложени в нея и бяха обсъждане на февруарския съвет на министрите това е – изграждане на вътрешен енергиен пазар, енергийна ефективност, инфраструктура, местни енергийни ресурси, (което е нов приоритет и ние го бяхме заложили още през месец юли като наш основен приоритет да развиваме и да използваме в максимална степен местните си енергийни ресурси, защото в крайна сметка това дава и една енергийна независимост на страната ни), външни взаимоотношения с държавите членки. Така, че европейските приоритети са и наши приоритети.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ – благодаря ви. И аз имам един въпрос, тъй като г-н Дедев преди малко подхвана темата за средствата за енергийните ресурси и фондовете, които биха подобрили това нещо.
Моят въпрос е следният.
Предвижда ли вносителя кой ще управлява всъщност тези средства, дали ще бъдат към министерство на икономиката или към министерство на регионалното развитие и благоустройството, средствата, които идват за енергийна ефективност?
Тъй като нашата комисия е целенасочена в тази област и мисля, че това ние трябва да го знаем.
ЕЛИСАВЕТА МИХАЙЛОВА – приходите от емисиите по принцип отиват в Държавния бюджет. Една част от тях ще отиват за енергийна ефективност, останалите ще бъдат за саниране, за мерки, които са насочени в областта на енергийната ефективност. Към настоящия момент имаме фонд – „Козлодуй”, който се управлява от министерство на икономиката, енергетиката и туризма и в който, в момента средствата за енергийна ефективност са над 100 млн.евро, така че ще има проекти в областта на енергийната ефективност, който ще бъдат финансирани по тази линия. Също така има и фонд „Енергийна ефективност”, който не е осъществил много проекти, но се търси финансиране.
СТЕФАН ДЕДЕВ – г-н председател, притесненията ми са само от това, че тези средства се управляват от министерство на икономиката, енергетиката и туризма и не знам дали ръководството на министерството ще погледне с други очи на идеите на министъра на регионалното развитие за санирането. Затова попитах.
ЕЛИСАВЕТА МИХАЙЛОВА – по принцип в министерство на регионалното развитие има програма, която е за саниране на жилища на битови потребители, докато при нас средствата са насочени към саниране на обществени сгради, държавни предприятия. В министерството на регионалното развитие имат инструмент и към настоящия момент за прилагане на мерки за енергийна ефективност в жилищния сектор – за битови потребители.
КИРИЛ ГУМНЕРОВ – моят въпрос е – правени ли са разчети, някакви изчисления до колко увеличението на относителния дали на получаваната енергия от възобновяеми енергийни източници ще се отрази на цената на енергията в България и как това ще се отрази на нашите икономически субекти и съответно на хората?
ЕЛИСАВЕТА МИХАЙЛОВА – такива разчети са правени не само по повод на проекта на Енергийна стратегия, но периодично наблюдаваме и този сегмент. По принцип знаете, че това е в правомощията на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране, ето защо не само комисията, но и министерството се стремим да се постига някакъв баланс затова се прави микс от енергия, който в крайна сметка достига до крайния потребител. Истината е, че електроенергията от възобновяемите енергийни източници, каквито са соларната, възможно най-скъпата, затова както виждате в проекта на Енергийна стратегия ние сме я записали, че изградим нови 2000 мега вата ядрена мощност. Искаме да има баланс на микса от енергия – енергия произведена от ядрена централа, енергия произведена от топлоелектрически централи, които използват местни и енергийни ресурси и разбира се от възобновяеми енергийни източници.
КИРИЛ ГУМНЕРОВ – искам да Ви поздравя за това решение, защото аз лично много се съмнявам, че ако наистина се извадят истинските разчети до 2020 година при съответно максималния размер от възобновяеми енергийни източници, добиване на енергия, колко ще скочи цената на електроенергията в България, аз лично много се съмнявам, че тези проекти ще придобият широка обществена подкрепа. Изключително много подкрепям факта, че вие залагате 2000 мегавата ядрена енергия.
Благодаря.
ЯНКО ЯНКОВ – благодаря, г-н председател.
Уважаеми колеги, уважаема г-жо Михайлова, аз ще бъда съвсем кратък и ще се постарая да бъда максимално конкретен.
Ние сме комисия по регионална политика и местно самоуправление и обикновено традицията при нас и нашите задачи са всеки, законопроект, всеки документ, който разглеждаме да го пречупваме през това, как той влияе на местните власти, на органите на местното самоуправление. От тази гледна точка виждам, че в стратегията, която ни предлагате вие сте заложили засилване ролята на местните власти, за което аз лично искам да ви поздравя. Това според мен е правилно като стратегия и аз лично се надявам, че това няма да остане само на този документ. Какво имам предвид, ще ви кажа. Всъщност идеята е местните власти да се активизират относно използването на местния потенциал за възобновяеми енергийни източници, те да се превърнат в един катализатор на тези процеси, привличане на частни инвеститори, възможности за привличане на финансиране по отделни европейски инструменти и т.н. молбата ми е, тъй като това е една комплексна процедура, в момента в законодателството на РБ е разписана в доста закони, много трудна, много тромава, молбата ми е като част от Енергийната стратегия да помислите за хармонизиране на законодателството. За актуализиране на законодателството по отношение на местните власти в тази посока, за да могат общините по-ускорено, по-гъвкаво с повече увереност и възможности да съдействат за използване потенциала на възобновяемите енергийни източници – местния потенциал. Смятам, че от това само държавата ще има полза. Това е и във връзка с децентрализацията, за която непрекъснато говорим.
Второто нещо, което искам да кажа е, че аз също се радвам за това, че вие актуализирате и напълно хармонизирате нашата Енергийна стратегия с Европейската програма 2020. Това обаче предполагам си давете сметка, не е еднозначно действие само да го напишем, а трябва да бъде една последователна и активна политика от наша страна в тази посока, защото и знаците, които ЕС ни дава не са еднозначни. И там атхок се избистрят много процеси, свързана с Енергийната политика на Европа и там няма единно мнение в тази посока и всъщност водещо в тази политика трябва да бъдат българските национални интереси и аз лично се надявам, това което сте записали като приоритети ще можем със съответните усилия, административен капацитет, настойчивост, с целия инструментариум с който разполагаме в ЕС да го превърнем в конкретна енергийна стратегия на страната.
ЕЛИСАВЕТА МИХАЙЛОВА – много ви благодаря за оценката. Само ще направя едно допълнение. В момента тече второ четене на Закона за енергията от възобновяемите източници а в министерството на икономиката, енергетиката и туризма сме към финала на проекта на ЗИД на Закона за енергетиката, така, че те ще бъдат едно естествено продължение и на проекта за Енергийна стратегия на България. Всички виждаме, че обстановката не само в България, но и в света е твърде динамична, в т. и в последната седмица се състояха две заседания в Брюксел във връзка с катастрофата в Япония, отражението й на пазарите. Процесите в Либия, така че мерки се взимат в крачка. Ние се стремим да отговорим на новите реалности в областта на енергетиката.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ – аз искам да обърна разговора по отношение на енергийния микс.
Защото ВЕИ-та са част от него, но те са в малко по-цветно отношение за стратегическото развитие на енергетиката. Общо взето ние като страна сме в ситуация не да изпреварваме развитието на възобновяемите източници, а да се ползваме от тяхното развитие в световен план. Ние самите няма да свалим цените на ВЕИ-та, можем да се възползваме ако бъдат свалени с високи технологии, но извън електрическата енергия, част от която е носител най-много със замърсявания от твърди горива остава съществен дела на газовата компонента. Вие споменахте че се залага и на двата потока и НАБУКО и Южен поток, но в последните 10 дни се говори ч и Южен поток има своите проблеми и не е сигурна неговата реализация по принцип. Наясно сме със стратегията на хоризонта, че НАБУКО няма да стане. От тази гледна точка алтернативата в правенето на двете системни връзки север-юг, които вече втора година не се правят, въпреки, че има решение и има отпуснато финансиране, защото тези страни от ЕС, където са разположени тези връзки нямат този интерес – интересите на България. В тази връзка моят въпрос е – какъв е времевият хоризонт за направата на тези връзки, за да може да се включим към другите източници на газ, тъй като сега освен този който минава през Украйна и собствения ни такъв – нямаме друг.
Имам и още един друг въпрос. Излезе в средствата за осведомяване, че близо година или повече се калкулира една електроенергия от Гълъбово, която въобще не се произвежда. Това по един или друг начин се отразява на цената на която се продава на електроразпределителните дружества, респективно на цената на потребителите. За мен е учудващо как може да не се знае от регулаторния орган и от органите от министерството, които осъществяват по някакъв начин това изпълнение на договорите, които има с енергийните мощности, че тази електроцентрала не е пусната, а пък в същото време се води, че работи. Питам се дали има виновно длъжностно лице или ще мине под общия знаменател както вашия шев каза – ами то няма страшно, защото те плащат неустойки. Те плащат неустойки, но ние плащаме от джоба си високата цена на електроенергията. Чух някакви суми от порядъка над 100 млн..
Ако разбира се искате можете да ми откажете да ми отговорите на втория въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ – ще дам думата на г-жа Михайлова, но с уговорката че вторият въпрос не е по темата, но тя ако има желание нека ви отговори.
ЕЛИСАВЕТА МИХАЙЛОВА – по отношение на газовите връзки искам да кажа следното
Южен поток и НАБУКО са изключително сложни и мащабни проекти. Това, че са сложни и мащабни не означава, че ние не трябва да ги залагаме в своята визия за развитие на отрасъла. Ние полагаме всички усилия до толкова, доколкото зависи от страна на България нещата да бъдат изпълнени в съответните срокове. Това са проекти, които зависят от много държави. Ние имаме подписана пътна карта по отношение на Южен поток, така че проблеми винаги ще има. Никога не сме мислили, че проектите са лесни за реализиране. Смятам, че ние трябва да следваме своята визия, да изпълняваме да изпълняваме задълженията, които зависят от страна на България, така че в един момент да могат проектите да се реализират. Както казах в самото начало енергетиката следва своята логика. Може би няма да приключат след 4-5 години, може да не приключи и до 2020 година, но това не означава, че ние не трябва да ги имаме предвид.
В същото време ние хвърляме доста големи усилия по отношение на останалите интерколекторни връзки. Проекта с Румъния, Сърбия, с Гърция – тези проекти напредват подадохме облигационна форма преди около месец в министерство на регионалното развитие за интерколекторна връзка България – Сърбия. По отношение на България-Румъния, да имаме пари, 8,9 млн. нещата с Булгартранс газ се изпълняват, така ще мисля времевият хоризонт е 2013 г., но истината е, че не само в България, а във всички държави членки изпълнението на тези интерколекторни връзки ще се забави във времето. За всички нас той е поставен – 2013 г., но предвид неизпълнението на по-голяма част от държавите на последното заседание в Брюксел през месец февруари комисарят Йотингер каза, че ще направи предложение този времеви хоризонт да се удължи до 2015 г. защото има големи закъснения от много държави. Действително проектите си имат своята сложност. Същевременно с това ние водим разговори и с Азербайджан за доставки на втечнен природен газ, така че във всички посоки са насочени усилията ни за да може да дизерфицираме източниците и трасетата на природен газ.
За съжаление България все още е напълно зависима от един единствен източник – 99 % от доставките на природен газ знаете че са от Русия.
По отношение на Гълъбово – това е въпрос, който касае държавната комисия по енергийно и водно регулиране. Националната електрическа компания е направила своите разчети и е дала предложение за цени, въз основата на задълженията които има централата да влезе в експлоатация. Това, че те от своя страна не са изпълнили задълженията си, както каза и министър Трайков, те си плащат своите неустойки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ – последен въпрос.
Тъй като в стратегията не е заложено разширяване на хранилището в Чирен и ново изграждане на такова в Галата-за тях има ли осигурено финансиране и какъв е времевия диапазон.
Специално за Галата.
ЕЛИСАВЕТА МИХАЙЛОВА – финансиране не е осигурено. Водят се преговори, защото това е една добра възможност да се използва вече изчерпаното находище. Що се касае за Чирен и в момента се работи заедно с една чешка компания ще ви излъжа коя е, да работи се по неговото разширяване в момента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ – колеги, имате ли други въпроси?
Не виждам други желаещи.
Ще подложа на гласуване проекта за решение за приемане на Енергийна стратегия на Република България до 2020 г., № 102-03-7, внесен от Министерски съвет.
Който е съгласен с така предложеният ни проект, моля да гласува: „за”–10, „против”–няма, „въздържали се”– 2.
Благодаря Ви колеги, проекта за решение е приет.
Закривам днешното заседание.






ПРОТОКОЛЧИК: ЗА ПРЕДСЕДАТЕЛ:
В. Бойчева Ал. Ненков