1.Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 154-01-47, внесен от н.пр. Николай Пехливанов.

2.Запознаване с новото ръководство на АПИ, текуща дейност, програма и евентуални виждания за законодателна инициатива през настоящата година.

---

П Р О Т О К О Л
№ 13


Заседанието на Комисията започна в 14.45 часа и бе открито и ръководено от г-н Любен Татарски – председател на Комисията по регионална политика и местно самоуправление.
* * *
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Добър ден, колеги. Имаме необходимия кворум, можем да започнем нашето редовно заседание с дневен ред, състоящ се от две точки, които предлагам на вашето внимание.

1.Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 154-01-47, внесен от н.пр. Николай Пехливанов.
2.Запознаване с новото ръководство на АПИ, текуща дейност, програма и евентуални виждания за законодателна инициатива през настоящата година.

Имате ли предложения за включване на други точки в дневния ред? Ако няма, който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува!
Гласували "За" - 11; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма. (
Приема се.

1.Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 154-01-47, внесен от н.пр. Николай Пехливанов.

ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Получили сме становище от Министерство на регионалното развитие и благоустройството днес, което сега ви раздадохме, както и становище от главния архитект на столицата Петър Диков по внесените предложения.
Присъстват представители на Министерство на регионалното развитие и благоустройството – Лидия Стоянова, Пенчо Димитров и Стоянка Илова, които ще ни запознаят с това становище. От Столична община присъства господин Борис Милчев.
Започваме с представяне на законопроекта от неговия вносител господин Пехливанов.
НИКОЛАЙ ПЕХЛИВАНОВ: Уважаеми колеги, позволих си да внеса промени в Закона за устройство на територията – един доста труден и важен закон относно начина, характера на застрояване на българската територия. Давам си ясно сметката, че това, което тръгвам да правя е една доста трудна и тежка задача, предвид факта, че все пак това е изцяло в ресора на Министерство на регионалното развитие и благоустройството и там е концентриран административният капацитет, който може да подготвя законови промени в един по-голям и сериозен мащаб. Аз се ангажирах по-скоро да ограничим възможностите за застрояване на парче.
Също така си давам ясно сметката, че в тази комисия членуват доста бивши кметове, министри, областни управители, колеги, които са няколко мандата народни представители и ще ми е малко трудно да аргументирам изцяло на сто процента чисто политически представените от мен законови промени. Все пак да се вземе предвид обстоятелството, че съм представител на парламентарна група, която не е от най-голямата в настоящия парламент.
Какво се случи? Може би всички ще се съгласим, че през последните 20 години се случиха много безобразия в строителството, т.нар. застрояване на парче, доста необмислени и несмислени неща, които обричат цялостната визия на държавата, цялостната визия на развитието на зоните, на курортите, на градовете. В последните години се случиха едни процеси на раздържавяване, а именно – от една държавна собственост се премина към частна чрез приватизация, чрез реституция и тук се конфронтираха двата основни модела на планиране – единият начин на планиране е комплексно и цялостно, а другият, който е новият, защитавайки до голяма степен частния интерес е индивидуалното застрояване.
Може би не е необходимо да изтъквам примера със Слънчев бряг, където се допусна едно раздържавяване – смяна на собствеността без ясна визия за това как трябва да изглежда този курортен комплекс след смяната на собствеността. Впоследствие след това раздържавяване започна да се прави устройствено планиране. Под огромната сила и под огромния инвестиционен натиск се допуснаха доста безобразия – увеличаване на застрояването, въобще избяга се от цялата визия и логика на това как трябва да изглежда този комплекс и въобще курортите в страната.
Друг основен мотив, който ме провокира да направя тези промени в закона са именно застрояването в междублоковите пространства. Изцяло в зони, които са проектирани в годините за комплексно застрояване, напълно изградени, с блокове и междублокови пространства, градинки, паркове, алеи, с цялостната социална инфраструктура към тях – детски градини, училища, паркове, цялата локация на градски транспорт и паркиране в един момент вследствие на реституцията и даване на частична възможност за застрояване се получиха разни кръпки вътре в самите комплекси, малки частни парцелчета в едни общи цели парцели за комплексно застрояване. Според мен това е голям парадокс и това са едни сериозни врати в закона, които позволяват това да се случи. Като цяло точно такъв тип застрояване хаотично и на парче в разрез с логиката на обществените интереси и според мен това от което ние най-много страдаме в последните 20 години е именно, че се дава възможност без да имаме устройствено планиране, без да имаме цялостна визия за застрояването, начина и характера на застрояване, ние допуснахме частични изменения, преотреждане на територии без да следваме тази обща рамка, за която аз говоря.
Какво точно предлагам? С моя екип от юристи си позволих да направим пълен анализ на Закона за устройство на територията, точно кои членове се пропукват и кои членове в закона дават възможност това нещо да се случи, което е против обществения интерес и не е допустимо особено за една европейска държава, каквато амбиция има нашата страна. Предлагам да не могат да се обособяват нови имоти вътре в междублоковите пространства там, където имаме изцяло завършени квартали от комплексно застрояване. Зони, които са предвидени за комплексно застрояване с изграденото вече такова комплексно застрояване, с всичките блокове и с цялата инфраструктура да не дава възможност да се правят парцели на парче с изключение, когато това не е предвидено с устройствения план за цялата зора.
Второто, което предлагаме е да не се дава възможност на вече обособените такива имоти с частични изменения – т.нар. УПИ-та да се застрояват в случай, че в устройствения план за цялата зона не е предвидено застрояване. Или образно казано, ако кажем, че имаме четири блока и между тях е предвиден парцел за застрояване, но в общия устройствен план не се предвижда там да се строи, там е предвидено за парк, да не се допуска, да не даваме възможност тази грешка да бъде повторена и да бъде осъществена. Това е в основата на целия обществен интерес за сметка на личния частен интерес.
За съжаление в България национална комплексна устройствена схема все още нямаме, нямаме цялостна визия за устройственото планиране на държавата и за съжаление нямаме визия за голяма част – над 80% от територията на страната, въобще визия за устройственото планиране. Не подкрепям и мисля че не трябва да се толерира това застрояване на парче и застрояване без устройствено планиране и според мен сегашната в ситуация е изключително подходяща да се въведат едни малко по-рестриктивни мерки, да бъдем по-категорични като законодатели, защото аз и в неформален разговор с някои от вас чух аргументи, че не било сега подходящо, пък точно сега ли, как щели сме да спрем на общините инвестиционните намерения. Имайте предвид, че по-подходяща ситуация от днешната, предвид намалелия инвестиционен натиск няма да има следващите десет години и сега е момента ясно да се създадат регламенти, да се затворят тези вратички, които се оказаха огромни порти и наистина да развием нашите зони съгласно едно устройствено планиране с една дългосрочна визия за развитие на териториите. Оказа се, че нито една институция в държавата не може да устои на инвестиционния натиск особено в годините на икономически подем. В момента икономическата ситуация е перфектна точно за такъв вид действие и затова смятам, че моментът е изключително подходящ.
Почти две години аз, като народен представител очаквах да бъдат внесени промени в Закона за устройство на територията. Към днешна дата нямаме ясна визия има ли такива промени, ще се внасят ли, какво съдържат те, кога ще ги дебатираме, кога ще ги гласуваме. Мисля че сега е момента за едни по-конструктивни предложения и точно предвид тези обстоятелства внасям сега този законопроект. Искрено се надявам да ме подкрепите, мисля че това е в полза на цялото общество, на всички нас, които така или иначе по някакъв начин сме свързани с устройственото развитие на териториите и независимо от това, че ще има критики и коментари по някои текстове от закона, все пак е първо гласуване и ако проявите това разбиране и следвате тази логика, която аз искам да изкажа, бих бил много радостен и благодарен на вас да подкрепите този законопроект.
Благодаря ви много!
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: От Министерство на регионалното развитие и благоустройството да ни запознаете с позицията на министерството.
ЛИДИЯ СТАНКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, ние сме представили подробно становище по предложените промени в ЗУТ. Аз няма да чета пълният текст на нашето становище, най-общо ще изразя становище по трите групи предложения, които са направени. Едната е по отношение ограничаване на застрояването и промяна на предназначението на поземлени имоти извън урбанизирани територии. Втората е за преструктурирането на жилищните комплекси. Третата е по отношение на процедурите по обществени обсъждания и разгласяване на взетите предложения – приети и неприети от обществените обсъждания.
В първата част по отношение на въвеждане на някаква регулация и ограничаване на безразборното преотреждане на отделни поземлени имоти извън урбанизирани територии, по принцип категорично подкрепяме предложението, като разбира се имаме конкретни предложения – те са по-скоро за второ четене, които касаят да не е промяна в чл. 12, а в чл. 9, ал. 3. В момента предложението е абсолютно крайно, нито един обект не би могъл да се реализира, да бъде одобрен проект и да бъде издадено разрешение за строеж, включително за обекти от нациионално значение, за обекти на техническата инфраструктура. Считаме, че в чл. 109 трябва да се допусне възможност да се одобряват ПУП-ове за обекти с национално значение, национални обекти по смисъла на Закона за държавната собственост, обекти с регионално значение, общински обекти от първостепенно значение, обекти публична собственост, обекти със сертификат за клас инвестиции по Закона за насърчаване на инвестициите, обекти на техническата инфраструктура, специални обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната. Това са все обекти, които в един общ устройствен план не биха могли да бъдат отразени.
Ще дам пример, за да бъда по-ясна. Ако община Сандански реши да възложи общ устройствен план и при най-добро желание на общината, като възложител на проекта, не би могло да се отрази точно трасето на АМ „Струма” в частта на общината, защото това е предмет на едно допълнително проучване. Знаете, че за обект на техническата инфраструктура процедурата е малко по-различна – трябва да е готов инвестиционния проект и от него да се изведе парцеларния план, защото има изисквания много специфични за наклони надлъжни, напречни. Така че има обекти, които са важни за държавата, за общините, които би трябвало да се допуснат, разбира се при спазване на всички други изисквания на специалното законодателство, но да не чакаме, че е на общ устройствен план, за да бъдат разрешени и да могат да бъдат реализирани.
По отношение на преструктурирането на жилищните комплекси това също е една много болна тема, защото знаете, че има приет мораториум от 08.08.2008 година, който е приет без мотиви и без становище на Министерство на регионалното развитие и благоустройството, но така или иначе действа и потърпевши са общините, има становище от НСОРБ. Така че този мораториум на практика ще бъде отменен с гласуваните промени в чл. 22. Много внимателно трябва да се обмислят тестовете, които се предлагат за промяна в частта на преструктуриране на жилищните комплекси. Не подкрепяме крайната позиция да не се допуска изменение на ПУП-овете, когато жилищното строителство в комплексите е реализирано, защото знаете, че има една възможност в Закона за управление на етажната собственост и в чл. 22 към изградените жилищни блокове да се обособяват урегулирани поземлени имоти, така че собствениците да имат възможност да ги изкупят, да ги поддържат. Това е една политика, която е проведена и в Закона за управление на етажната собственост и считаме, че тази възможност трябва да може да остане - към изградените жилищни сгради да могат да се обособяват прилежащи урегулирани поземлени имоти и да бъде дадена тази възможност да се изкупят и поддържат.
Някои от текстовете са доста противоречиви като запис и според мен ще породят повече проблеми при прилагането им, отколкото да облекчат и да изчистят процедурата. Ние сме ги изписали подробно - § 7, § 8. Други пък по отношение на опазването – чл. 62, ал. 2, където има съществуващ текст, който пази въобще озеленяването, не само при комплексното застрояване, а и в озеленени площи реализирани, когато са предвидени за озеленени площи. Член 62, ал. 2 дава само възможност за техническа инфраструктура. Смятаме, че има достатъчно ясен регламент, разписан в момента в ЗУТ и не се налага допълнително разписване на нови алинеи.
По отношение на обществените обсъждания и в момента в чл. 121 има текст, че се води протокол от обществените обсъждания, който се прилага към документацията за разглеждане и приемане на Общия устройствен план, но считаме, че не трябва да се дава възможност на общинските експертни съвети те да налагат промени по общия устройствен план, а експертният съвет е консултативен орган и той може да не приеме или да върне за преработка, но не трябва да има право да нанася промени по общия устройствен план. Така, както е записан текста се разбира, че експертният съвет може да налага промени в плана. Категорично трябва приетите и неприетите възражения, предложения по общите устойствени планове и по подробните устройствени планове да бъдат публично достояние, да имат възможност да получат информация лицата, които са направили предложения или възражения, но с писмено уведомяване в 14-дневен срок от провеждане на заседанието на експертния съвет. Това е една задача, която ще бъде трудно изпълнима от общинската администрация, защото на обществените обсъждания лицата, които правят предложения те не дават адрес, така че общината няма да може да изпрати съобщения. Когато е общ устройствен план или е подробен устройствен план за по-значителна територия постъпват над 200 възражения, което е една технически трудна обемиста работа, да се потърси възможност дали с качване на сайта на общината или пък залепяне на протокола от експертния съвет на подходящо място в общинската администрация. Да се даде възможност всеки, който има интерес, да види кои са приети и кои не са приети, заедно с мотивите. Но все пак малко да помислим и за работата на общинските администрации, които знаете, че на много места са в намален силно редуциран състав, натоварени са.
Най-общо това са предложенията. Дали сме и доста конкретни предложения, които са по-скоро за второ четене, с желанието да подпомогнем вносителя в доразвиване на направените предложения.
Благодаря ви!
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Позицията на Столична община.
БОРИС МИЛЧЕВ: Уважаеми дами и господа народни представители, главният архитект на Столична община представя кратко становище. Проблемът, който се опитва да реши този законопроект е стар, с него се занимават вече няколко парламента. Генезисът на този проблем идва още от началото на 90-те години със създаването на реституционните закони, които най-общо бяха три групи – за отмяна, отчуждаване, възстановяване на държавна собственост и земеделски имоти. Първите две групи закони, макар и малко се съобразяваха с някаква устройствена целесъобразност при възстановяване на собствеността. В земеделския закон това изобщо отсъстваше. Масата от възстановени имоти в жилищните комплекси е именно възстановена по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Тоест, през 1992 година не се проведе, за съжаление, тази дискусия – за границите между устройствената целесъобразност и възстановяването на правата на собственост, което безспорно е една несправедливост.
Оттам нататък обективно възникна това напрежение между възстановени собственици, тоест – едни реални собственици и обитателите на жилищните комплекси, собственици на апартаменти и т.н. Вече няколко мандата Народното събрание се опитва да реши този проблем. Член 22 е изменян няколко пъти, а предишният чл. 9 от ЗУТ се изменя няколко пъти, създаде се чл. 62. За София този проблем е особено силен, има и специални текстове в закона, който решава устройствените проблеми на Столична община.
В проекта безспорно има добри намерения. За съжаление правно-техническите решения не са най-добрите. До сега все още не е решен този проблем, все още има недоволство и напрежение, дори с тези планове за преструктуриране, споровете, които ескалират, възраженията и споровете са многобройни.
В първите няколко параграфа от правно-техническа гледна точка смятам, че трябва да се има предвид, че материята за йерархията на планирането в отделните видове планове е решена на други места в ЗУТ. Що се отнася до общественото обсъждане, категорично сме против такава интерпретация на общественото обсъждане. Общественото обсъждане не е форма на пряка демокрация, каквато донякъде предложението я представя. Цел на общественото обсъждане не е да формира воля на обществеността, която да се материализира в някакъв акт задължителен за администрацията. Целта на общественото обсъждане е от една страна да осигури пълна прозрачност на действията на администрацията, от друга страна да даде възможност на административните органи да съберат максимално количество информация, за да мотивират своите решения. В този смисъл тези предложения за някаква институционализация или властова функция на общественото обсъждане е неприемлива. Формите на пряка демокрация са други, те са уредени по друг начин – референдуми, допитвания и т.н. Те естествено не са невъзможни в устройственото планиране, но поне засега трябва да се уредят по съответния ред.
Що се отнася до рестриктивния характер в проекта, преди малко казах 1992 година, в момента се върви в една обратна посока, след като вече сме възстановили собствеността, сега се върви към една крайност – максимално ограничаване на възможността на собственика да ползва възстановената собственост и да получава добиви от нея. Когато това стигне до крайност, когато той е лишен абсолютно от възможността да си ползва имота, би трябвало, както пише и в Конституцията, тези хора да бъдат предварително равностойно обезщетени. Тоест, ако стигнем до тази крайност, трябва наистина да се разбере какво става с тези хора, на които сме възстановили собствеността и сме ги оставили без възможност да я ползват по какъвто и да е начин.
Що се отнася до параграфа, насочен към Закона за устройството и застрояването на Столична община, това е една преходна разпоредба в този закон, тя е със срок, този срок е изтекъл преди няколко години. Освен това въпросът е неотносим към самия подробен устройствен план. Преди да се започне каквото и да било планиране – било създаване на нов план или изменение на такъв план, се правят ред подготвителни действия – чл. 125 от ЗУТ ги описва, като основно в тях е изясняването на собствеността. В този смисъл не смятам, че последният параграф дава нещо ново към сега действащата уредба.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Имате думата за мнения, становища, предложения?
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Уважаеми госпожи и господа, като цяло поставения за разглеждане проблем в този проект е нещо, което е обществено полезно. За мое съжаление аз не мога да видя точните пътища, по които ще се реализира тази полза или поне ще се продължи процеса на възпрепятстване на унищожаването на зелените площи, особено в урбанизираните центрове. През миналия мандат в тази посока Законът за устройство на територията беше променен по моя инициатива – чл. 62, ал. 2, но той не решава изцяло въпросите със строителството на жилищата в комплексното застрояване. Затова ние стигнахме до извода да подкрепим едно предложение, като законодателна техника, недобре издържано – мораториума. Един мораториум може временно да ограничи, но той не може да съществува като законодателна техника и логично е да се намери механизма за заместването му. Аз не съм убеден, че все още с чл. 22 е намерен. Там пътят в тези квартали с комплесно-застроителния режим по мое мнение е да се направи служебна разработка за урегулиране на имотите и след това да се даде възможност, минавайки през процедурите за обсъждане, тези, които са обитатели на прилежащите етажни собствености да откупят съответното право на собственост. Иначе няма логика стотина души от една такава собственост да направят инициативата да кажат – тук ще направим орегулиран имот, всичко останало ще бъде в комплексен режим.
Затова там, според мен би могло да се търси промяна.
С нетърпение очаквам да видя поне някакъв вариант на разработката на министерството за измененията в ЗУТ. Моето мнение е, че подобни съпътстващи полезни, някои от които, предложения могат да намерят мястото си там. Не зная кога ще стане това да видим този законопроект на Министерския съвет, но и аз като колегата Пехливанов съм силно разтревожен от продължаващото повече обръщане на внимание на частния, индивидуалния интерес, отколкото на обществения интерес в подобни ситуации. Само за пример ще ви кажа, че в моя избирателен район – един затворен град Пловдив, за последните 20-тина години зелените площи по норматив 20 квадратни метра на човек, са намалели на около 10. Тоест, наполовина са елиминирани и то като се има предвид, че преди няколко години беше включен в този норматив и територията на гробищните паркове, което според мен не решава този въпрос. Затова, за да се осъществява този норматив, който не е наша измислица, а е някакъв общоприемлив за хората в Европа норматив трябва да тръгнем оттам – ако няма 20 квадратни метра в съответната територия, никакви бетони и тухли. Но съзнавам, че това е само едно пожелание, знам колко силна е частната инициатива и колко лесно преодолява всякакви административни прегради.
Съжалявам, но трябва да кажа, че с тези промени в този вид трудно ще решим въпроса.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Аз също искам да кажа няколко думи, като започна с това, че поздравявам колегата Пехливанов, че прави стъпка в тази посока. Чакаме две години вече почти нещо да се случи от страна на министерството по отношение на ЗУТ. Всички знаем, че има норми, които трябва да бъдат промени, актуализирани. Това не се случва и с той с неговия законопроект провокира и нас, и министерството да побързаме малко, защото наистина динамично се променя средата. Той постави три основни въпроса – единият е за промяната на предназначението извън урбанизираните територии, вторият е за публичното обсъждане като форма на някакъв контакт, диалог, прозрачност в действията на администрацията, който наистина не е на ниво. Третият е застрояването на междублоковите пространства, които също виждаме, че се нарушава, макар че по отношение за зелените площи, то е казано, даже много по-общо, че в урбанизирани територии това се забранява. Господин Пехливанов предлага в неговия текст да има алинея, която казва, че само в тези комплекси да не се позволява застрояването, а ал. 1 и ал. 2 казва, че изобщо в урбанизирани територии, даже и нереализираните планове, не се разрешава промяната на предназначението. Но явно е, че идеите, които той предлага лично за мен са абсолютно необходими, приемливи, може би трябва да се поработи по тяхната по-точна формулировка, за да не влезем в противоречие с други норми на закона или с други закони, как се спомена Законът за управление на етажната собственост. Може би някои от текстовете ще отпаднат, господин Пехливанов, да не ги чета сега тук, всички сте се запознали, вие имате ЗУТ на разположение. Наличието на общ устройствен план не можем да го приемем като възможност оттук нататък да се реализира каквото и да е, защото сами разбираме, че това не може да стане. И в общините, и в държавата се реализират непрекъснато проекти, които не би могло да са отразени в съществуващите общи устройствени планове и има необходимост от тяхното осъвременяване, да не говорим, че в закона е написано, че там, където няма общ устройствен план, плановете за регулация, които обхващат цялото населено място играят ролята на общ устройствен план. Така че този въпрос е решен по някакъв начин. Хубаво е да има навсякъде общ устройствен план, но те пък трябва да се променят много често, за да отразят необходимостите, които има към даден момент. Трудна задача.
Господин Георгиев, иска ми се това да стане, по някакъв начин да решим тези въпроси, но едва ли точно с тези промени можем да го направим. Давам за пример Студентски град, този мораториум, който е наложен, идват хората при мен, собствениците на земя, идват от Министерство на образованието, младежта и науката, от Столична община. Всеки има някаква позиция, но въпросът стои нерешен чия страна да вземем. Законът трябва да реши този въпрос принципно и не може този мораториум да е безкраен, така че са належащи такива промени в ЗУТ, но още по-належащо е министерството, ако има някаква готовност да го видим, да го обсъдим и да правим наистина по-сериозни промени в ЗУТ, която да реши тези явно съществуващи проблеми.
По принцип аз съм „За” неговите предложения, като смисъл, като идея, но не толкова като оформление, като съдържание. Иначе приветствам идеята за промени в ЗУТ и да наложим най-после на министерството да задели пари за устройствените планове. Ние вървим от най-ниското стъпало в йерархията – от ПУП нагоре, няма комплексна схема и решаваме наистина на парче устройствените проблеми за всяко едно населено място, което не е най-доброто.
АСЕН ГАГАУЗОВ: Нещо подобно, което каза и председателят на комисията, че така оформените три основни проблема и добрите намерения на господин Пехливанов, са според мен, съжалявам че го казвам – с най-добри чувства, но това са единствените положителни неща в предложения законопроект, защото оттам нататък техниката и начина, по който те са предложени, няма как да стане. И аз го разбирам, защото най-вероятно още от предизборната кампания, когато хората са поставили тези проблеми за презастрояването на кварталите, за курортните комплекси и всичко това, за което има основание, дори и решенията на отделни поземлени комисии, които връщаха имоти в населените места. Говоря от 1990 година насам за всички тези безобразия, които се случиха по различни поводи, получи се една такава смесица от интереси и противоречия на гражданите, които избуяха в много проблеми, които създадоха на самите тях.
За мен този проблем е строго професионален и аз като министър не съм си позволявал да вземам политическо решение по такъв род проблеми, защото те се нуждаят от професионално решение. Това е въпрос, който инженерите, занимаващи се с благоустройство трябва да предложат като вариант за решение, а те са горе-долу едни и същи хора, които и преди пет години и след пет години пак те ще го предлагат. Като изключим на най-високо ниво промените, всичко останало експертите, които решават тези проблеми, са тези – главният архитект на София, отпреди да стане такъв беше шеф на Института към Министерство на регионалното развитие и благоустройството и той много добре знае какво трябва да се направи и как трябва да се направи. Така че дайте им малко време на тях да седнат, да се разберат с представителите и на министерството, защото без Министерство на регионалното развитие и благоустройството трудно може да бъде решен този проблем, има добри експерти, които могат да го направят, но трябва да има и съответно воля, която да ги накара да го направят.
Тези неща, които масово се говорят, от една страна са верни и те засягат интересите на много хора, но от друга страна на практика законодателно много е трудно, да не кажа, че няма как да бъдат решени и за да се постигне някакъв консенсус, ето това са страните, които трябва да го решат. Моите уважения, но не господин Пехливанов, като народен представител. Това трябва да стане с решение на няколко ведомства, които да се ангажират и с волята на Народното събрание да бъдат приети тези предложения. Иначе това, което сега гледаме няма как да върви по-нагоре, освен от нашата комисия. Нека да се отложи законопроекта, евентуално, да се изчака едно такова предложение и след това вече да се разглеждат наново заедно, като идеите, които дава господин Пехливанов са добри, но всичко останало трябва да се прави, съобразявайки се със съществуващото положение.
Благодаря!
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Доколкото разбирам, Вие предлагате да организираме експертна група или събиране на експерти, които да дадат своето становище по предложените от господин Пехливанов изменения.
ЛЮБОМИР ИВАНОВ: Приветствам господин Пехливанов, че с екипа и с хората, с които разполага се е опитал да направи нещо, което в този момент до сега ние не сме го правили. Лично аз преди година и половина дадох на господин Прегьов едни предложения от Съюза на ландшафтните архитекти, като исках да не влизам със законопроект, а да дам възможност на другите специалисти и в Министерство на регионалното развитие и благоустройството да се запознаят с тях и ако е възможно групата, която работи, да ги отрази, тъй като проблеми има. България не е еднаква, виждаме че в пет града при последното преброяване са покачили населението си, докато в цялата държава пада надолу. Така предложеният закон може да се окаже пречка за някои населени места, които нямат утвърдени планове, а пък са намерили инвеститор, който има желание да направи нещо и може общината да действа при сегашната обстановка много по-бързо и адекватно.
Въпреки всичко това, което искам да кажа е, че имам желание, ако е възможно, това което каза и господин председателя, до къде са стигнали експертите, да ни представят това, върху което работим, за да можем и ние да вземем отношение, да сме полезни при правенето на промени в ЗУТ, доколкото са ни силите и доколкото ние имаме някакъв капацитет от хора, които са покрай нас.
Благодаря ви!
ЯНКО ЯНКОВ: Уважаеми колеги, уважаеми гости, безспорно аз също искам да поздравя колегата Пехливанов за това, че така е решил да внесе законопроекта. В крайна сметка дебатите, независимо какъв ще е изхода по-нататък са изключително важни. Става ясно, че като идея, като философия този проблем съществува и трябва да бъде уреден законодателно.
Струва ми се обаче, че от това, което виждаме като становище на Министерство на регионалното развитие и благоустройството, на НСОРБ и конкретно Столична община ни навежда към извода, че всъщност в такъв вид законопроекта не може да изпълни целта, за която е внесен.
По отношение на правната техника няма да се спирам подробно. Там в становището на Министерство на регионалното развитие и благоустройството ясно е посочено какво точно се постига с правните инструменти, заложени в законопроекта. Голяма част от това, което беше казано тук е важно и задължително – да погледнем от гледна точка на местната власт и на общините.
Законопроектът е изключително рестриктивен по отношение на общините на този етап, защото той ще блокира инвестиционния процес в общините. Аз не мога да приема, че ние трябва тук на централно ниво за правим законопроекти, чиято основна задача е да блокират инвестиционния процес в условията на криза, когато всъщност единственият възможен изход от кризата за страната е привличането на инвестиции.
Примерите, които бяха дадени според мен са неудачни - за Слънчев бряг и другите региони, защото там вече територията е уплътнена достатъчно. Там този законопроект нищо няма да реши на практика. Там каквото е направено – е направено, нарушенията са допуснати, това е друг проблем. Но на много други места, където наистина общините могат да направят нещо, не знам дали имаме информация в комисията, но по моя информация не повече от 15% от общините в България имат общи устройствени планове, даже по-малко – 10%. Освен това, какво ще постигнем, ако чакаме приемането на общите устройствени планове? Пак общините ги приемат, каквото си искат, това ще направят. Защо го правим?! Да похарчим едни пари на държавата. Ние трябва да бъдем максимално гъвкави в тази цялата ситуация.
Идеята на колегата не трябва да виси във въздуха, но считам, че по този начин целта не може да бъде постигната. Може би тук основната отговорност е на Министерство на регионалното развитие и благоустройството. В становището четем, че по принцип се подкрепят предложенията, което значи, че се мисли по въпроса.
Според мен универсална рецепта за решаване на тези проблеми на територията на България трудно може да бъде дадена. Може би истинската рецепта е да се доверим на местната власт – гъвкава политика чрез местните власти при някаква форма на контрол – граждански и на министерството. Как точно да бъде постигнато в експертен план, трябва да кажат може би от министерството, от НСОРБ, баланс между централизацията и децентрализацията.
Много усилия отделихме и миналия мандат на зелените площи. Мисля че промените, които направихме в ЗУТ достатъчно добре гарантират запазването на зелените площи. Но в такъв вид ако влезе законопроектът ние няма да го подкрепим.
ЗОЯ ГЕОРГИЕВА: Подкрепям направените до сега изводи и мнения. Около 10 общини на територията на България има с общи устройствени планове и този процес не е никак малък и изработването на общ устройствен план е вързан и с финансиране. Така че да обвържем строителният процес с общ устройствен план не го намирам на този етап за добра идея. Аз смятам, че господин Пехливанов е искал да провокира изработването на стъпките към изработването на общи устройствени планове в общините, където няма. Това е добре, но по този начин рискуваме да блокираме строителния процес в България.
НИКОЛАЙ ПЕХЛИВАНОВ: Ще се опитам да се аргументирам по някои от поставените въпроси.
Много е важно да се отговори на въпроса трябва ли да има устройствено планиране, или не трябва да има. Допускаме ли да се развиват зоните без устройствени планове? Ако трябва да има устройствено планиране строителството и застрояването трябва да става по него. Винаги ситуацията не е подходяща. Сега нямали общините пари, не била подходяща ситуацията за такъв вид мерки. Друг път пък имаше прекалено голям инвестиционен интерес, пак не беше подходящо. Трябва да се върви към устройствено планиране. Ако искаме да съхраним това, което имаме и да успеем да го развием по най-добрия начин и да не допускаме грешките от последните 20 години, това трябва да се случи на база устройствени планове, дали за общи, дали за жилищни, дали за квартални, но трябва да има устройствено планиране. Това е фундаментален въпрос. Не смятам, че сега не е времето и трябва тук да търсим някакво отлагане. Напротив, според мен правилният алгоритъм е, ако приемем по принцип стъпките, че трябва да са в тази посока, и това, което казаха от Министерство на регионалното развитие и благоустройството и предвид факта, че те са дали подробна аргументация член по член на моите предложения, според мен правилната форма е да преминем към следващата стъпка на този законопроект и наистина влизайки в работен формат чисто експертен да направим текстовете, с които наистина да постигнем ефекта.
Нямам претенцията, че текстовете са на сто процента изчистени юридически и експертно. Но това е начина и това е политическата стъпка и ние все пак трябва да застанем от ролята си на политици, а не на бивши кметове и бивши министри, а от гледна точка на политици, защото от нас обществото очаква в крайна сметка някакви действия в тази посока. Какво по-добро действие да тръгнем с един законопроект, който да бъде приет на първо четене, създаване на работна група. Това е в случая катализатора на процеса, за да се случат нещата, иначе ще чакаме Министерство на регионалното развитие и благоустройството, но то има и други приоритети, не само застрояването, междублоковите пространства. Има застрояване, инфраструктура и т.н. Чакайки този голям формат ние отново пропускаме златния шанс, който имаме в момента и отново ги оставяме нещата сами във времето нерешени.
Готов съм неща, които наистина не са огледани да бъдат коригирани текстовете относно инфраструктурни обекти, национални, общински, да бъде допускана тяхната реализация без общоустройствен план или с някакъв друг механизъм, който ние ще го запишем в закона. По същия начин и относно обособяването на имоти към съществуващи жилищни сгради, където собствениците имат право да закупят правото на строеж.
Моят апел е следния. Да подкрепите внесения от мен законопроект на първо четене. Наистина да отделим максимално време, в рамките на месец-два-три, колкото е необходимо, минавайки през изготвяне на специална работна група, включване на експерти с представител на Министерство на регионалното развитие и благоустройството, на Столична община и да изготвим текстове, които да гарантират изпълнение на философията и логиката. Защото отлагането на решението не е решение и това са моите мотиви.
Усетих в част от изказванията едно неглежиране, аз наистина тръгнах да провокирам, моето желание е да тръгнем към реални действия и това са реални действия. Всеки малко или много изпитва притеснения, но така или иначе трябва да се тръгне в тази посока, иначе го отлагаме, настоящият мандат на парламента ще приключи и ние отново няма да го решим този въпрос.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Чухме достатъчно мнения, становища. Предлагам да пристъпим към гласуване.
Който е „За” подкрепа на внесения ЗИД на Закона за устройство на територията да бъде внесен в Народното събрание за първо гласуване, моля да гласува!
Гласували "За" - 3; "Против" - няма; "Въздържали се" - 8.
Не се приема.
Предлагам второ решение – да задължим Министерство на регионалното развитие и благоустройството в едномесечен срок да проведат експертна кръгла маса с експерти и представители на Народното събрание за обсъждане на внесените от господин Пехливанов и други предложения за промяна на ЗУТ. Ако не го направите, ще започнем ние да ви атакуваме, защото две години наистина нищо не правим.
Имате ли други предложения, или подкрепяте това предложение. Който е „За” това предложение, моля да гласува!
Гласували "За" - 12; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
Приема се.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Господин Прегьов, имате думата като представител на Министерство на регионалното развитие и благоустройството.
ГЕОРГИ ПРЕГЬОВ: Благодаря, господин председател, дами и господа народни представители, разбира се бях провокиран да взема думата, нямах такова намерение. Искам да ви уверя най-категорично, че Министерство на регионалното развитие и благоустройството не стои и чака да мине времето и не прави нищо по отношение на текстовете на ЗУТ. Може би най-малко на вас трябва да обяснявам колко чувствителни са всички тези промени и как те се отразяват до всеки гражданин на Република България. В този смисъл казвам го, защото ние няма да предложим текстове, които не са добре обмислени, не са балансирани и които не са направени по някаква общоприложима логика и философия, която трябва да бъде отразена в законопроекта.
Що се отнася до това да се организира такава работна група и да се коментират каквито и да било предложния, искам да ви уверя, че тази работна група е създадена отдавна, тя има постоянни срещи и постоянно работи по текстовете. Това, че не сме внесли текстове за разглеждане от страна на парламента означава, че все още тази група не е достигнала до онова ниво на убеденост по отношение на готовността на текстовете така че да бъде в състояние да бъдат предложени на вашето внимание.
Господин председател, няма нужда според мен да задължавате Министерство на регионалното развитие и благоустройството да предприема някакви допълнителни действия, просто защото то ги е предприело от една страна, от друга страна повече от добре дошли са всички онези експерти, представители на Народното събрание, които искат да чуят и да участват в разискванията по предложенията за промени в ЗУТ, така че бих могъл да заявя от името на министерството, че сте добре дошли винаги. Може да коментираме заедно, да обсъждаме заедно или пък да приемем някаква друга форма на комуникация, която да ви убеди, че се работи по този въпрос и че материята, която всъщност се опитваме да променим не е толкова проста и елементарна от гледна точка на балансиране на обществения интерес.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Сигурно работите, но ние пък не сме забелязали тази ваша работа, поне до нас не е стигнал сигнал. Вероятно нещо се прави, но поне при мен такава информация – кога се събира тази група, дали се събира, все нещо би трябвало да е измислено до сега. Но все пак желателно е наистина докато не ни е свършил мандата, защото взе да се говори за край на нашия мандат, хубаво е да направим промени в този закон. Обществото ги очаква от нас.
Преминаваме към точка 2 от дневния ред.

2.Запознаване с новото ръководство на АПИ, текуща дейност, програма и евентуални виждания за законодателна инициатива през настоящата година.

ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Точка 2 е свързана с промените, които бяха направени в Агенция "Пътна инфраструктура". Прецених, че е добре да направим една такава среща, на която да се запознаем всички ние с новите членове на ръководството на Агенция "Пътна инфраструктура", да ни запознаят те с това, което правят, какво мислят по новия Закон за пътищата, който вече е влязъл в Народното събрание след решение на Министерския съвет. Какво правите по изпълнението на проектите, по различните оперативни програми и текущата ви дейност, свързана с ремонта и поддръжката на пътищата?
Господин Михалев, Николина Панайотова и Лазар Лазаров – членове на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура", моля ви с няколко думи да ни запознаете и да ни дадете информация по тези въпроси, които споменах. Ако има въпроси от колегите, също да бъдете така добри да отговорите.
СЕРГЕЙ МИХАЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин зам.-министър. Ще ви представя колегите. Госпожа Николина Николова – член на Управителния съвет. Инженер Лазар Лазаров, който е предишен член на Управителния съвет. И аз – Сергей Михалев, с който не сте имали възможност да се срещнете.
Накратко да ви кажа няколко неща във връзка с това какво прави Управителния съвет. Вече три месеца откакто сме в този състав, в процеса на работа се установи, че поради големият обем на работа за всеки един от нас преценихме някакво секторно разделяне на фокус. Ние имаме и тримата колективната отговорност да управляваме агенцията, но конкретно господин Лазаров например се занимава с Оперативна програма „Регионално развитие”, също така с проектите по рехабилитация на пътища, по държавни и инвестиционни заеми, капиталови разходи и инвестиции. Госпожа Николова се занимава с Оперативна програма „Транспорт” като ресор, държавните инвестиционни заеми, свързани със Световна банка и това донякъде доведе до по-голямата гъвкавост в управлението на самата агенция. В нашата програма, която ще бъде представена в рамките на 15 дни ние ще кажем кои са нашите конкретни приоритети, какви са стъпките, които ще предприемем за подобряване, както за структурата, така и за оптимизиране работата на екипа на агенцията.
Предлагам ви, когато представяме програмата, тогава да се задават конкретни въпроси, свързани с нашите стъпки или с нашите конкретни действия. Давам думата на госпожа Николова да каже няколко думи за най-приоритетната част – това са проектите по Оперативна програма „Транспорт”.
НИКОЛИНА НИКОЛОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, благодаря ви за поканата. За нас наистина е удоволствие да сме днес тук и да се опитаме да споделим с вас какви са приоритетите на агенцията и основния фокус. По отношение на Оперативна програма „Транспорт” сме се фокусирали основно върху изпълнението на АМ „Тракия”, АМ „Марица”, която трябва да стартира до месец, АМ „Струма”, Кърджали-Подкова – скоростен път, околовръстния път на София с гара Яна, което е част от АМ „Хемус”, обходните пътища на Враца, на Монтана, също така АМ „София-Калотина”, обходния път на Габрово и тунел под Шипка, като резервен проект, Враца-Ботевград и може би пропускам още нещо, но пълният списък ще ви бъде предоставен. Както знаете, към момента по трите лота на АМ „Тракия” се работи много усилено.
Конкретни данни за изпълнението в СМР и сертифицирани плащания също ще ви бъдат дадени, но по Лот 2 са към 30% изпълнени СМР, по Лот 3 – около 28% и по Лот 4 – около 26%. Ако имате вече допълнително въпроси по този проект, тъй като знаем, че той е изключително много проверяван и контролиран, ще ви отговорим.
По отношение на АМ „Марица” предстои подписване на договор за строителство и строителен надзор от Управителния съвет по Лот 1, но по Лот 1 към момента има обжалване на процедурата за строителство и обмисляме възможността дали да изчакаме решението на ВАС или да сключим договор, тъй като имаме разрешение от КЗК за предварително изпълнение.
По отношение на Лот 2 на АМ „Марица” процедурите също са приключили и предстои решение на Управителния съвет за избор на изпълнител за строителството, както и за избор на строителния надзор. Така че очакваме да стартираме изпълнение на строителните дейности в срок. По отношение на апликационната форма на АМ „Марица”, тя ще бъде представена до края на другата седмица в управляващия орган, тъй като вече е изготвена от консултантите. В момента е в „Джаспърс” – инструмента за техническа помощ на България, който се финансира от Европейската инвестиционна банка и от Европейската комисия.
По отношение на АМ „Струма”, обявена е процедурата за строителство на Лот 1, като на 31 май предстои отваряне на офертите на участниците, след което вече оценка и след 45 дни ценовите предложения.
По отношение на цялостната стратегия за реализация на АМ „Струма”, както знаете имаше сформирана работна група, която все още продължава с представители на Европейската инвестиционна банка, която е партньор на България в този проект и с „Джаспърс” и до края на другата седмица ще се обяви финализирането на стратегията за изпълнение и реализация на цялата АМ „Струма”, Лот 1, Лот 2 , Лот 3 и Лот 4, тъй като работите по изготвяне на апликационната форма и на всички допълнителни документи към нея са завършени и предстои изчистване на детайлите, изготвяне анализ „разходи и ползи”, така че в началото на следващата седмица ще сме в състояние да ви представим цялостна стратегия за реализиране на магистралата при интерес от ваша страна.
По отношение на Кърджали-Подкова също има избран изпълнител, по-скоро са отворени ценовите предложения и в момента предстои решение на Управителния съвет за избор на строител, предстои избор на консултант. По отношение на гара Яна също има обявена процедура и предстои избор на изпълнител за строителство и строителен надзор.
По отношение на останалите проекти по Оперативна програма „Транспорт” те също се движат в срок, като целта е всички тези средства, тъй като за съжаление се наблюдават едни много ниски цени на пазара и това от друга страна освобождава ресурс и всички допълнително подготвени проекти се надяваме да бъдат финансирани по него.
Също така подготвяме и апликационни форми за рехабилитация на първи клас пътища, които минават по тенти мрежата, за да може с този спестен ресурс да бъдат рехабилитирани, тъй като тяхната реализация е много по-лесна в сравнение с реализирането на чисто нов проект. Същото се отнася и за рехабилитация на АМ „Траки” от София до Пловдив.
Това е съвсем накратко по Оперативна програма „Транспорт”. Може би господин Лазаров за ОПРР.
ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители, както знаете акцентът на визията върху пътната инфраструктура на България не е само върху автомагистралите, както се опитват да изтъкнат някои хора, а е свързана с цялата републиканска пътна мрежа и точно Оперативна програма „Регионално развитие” акцентира само върху втори и трети клас рехабилитация на дистрибутивната пътна мрежа на България.
До момента от оперативната програма е приключил етап едно, който стартира в средата на миналата година. Договорите бяха подписани към есента на миналата година, голяма част от обектите са приключили, има акт 15, изчиства се, паспортизация се издава на пътя и очакваните дати за получаване разрешение за ползване е около средата на юни месец. В етап едно са включени 15 пътни отсечки. В етап две – още толкова. Има един обект, който е част от етап три – Южната дъга на околовръстен път на София, който се води част от етап три, но реално стартира строителството, заедно с етап две. В момента приключват процедурите по избор на изпълнител и строителен надзор на обектите от етап две, като предстои стартиране на същинското строителство в разгара на строителния сезон.
По време на оферирането и търгуването на пътните отсечки бяха икономисани голям обем парични средства, получихме възможност за включване на допълнителни обекти и сме подготвили още един пакет от 20 пътни отсечки на територията на цялата страна за етап 3, който трябва да стартира като процедури до есента на настоящата година.
Агенцията, освен строителството и рехабилитацията по европейските оперативни програми естествено се занимава и с поддържането на съществуващата мрежа, което е голямата болка на всички ползватели. Първо, без да се оправдавам, искам веднага да изтъкна, че средствата, които се отделят за текущи ремонти и поддържане на републиканската пътна мрежа са крайно недостатъчни, но въпреки това от гледна точка на пътната безопасност и изобщо запазване здравето на ползвателите правим неимоверни усилия да се поддържа целостта на пътната мрежа. Двадесет хиляди километра пътна мрежа, републиканска с ограничен финансов ресурс, който за съжаление през годините не се е променял драстично.
Това е общо взето дейността, с която се занимава в макрорамка Агенция "Пътна инфраструктура".
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Господин Прегьов, лично бих желал да кажете нещо за новата структура, която се създава и е отразена в Закона за пътищата и разбира се други въпроси, които смятате за важни.
ГЕОРГИ ПРЕГЬОВ: Благодаря, господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, както надявам се разбрахте, не се съмнявам, че вие го знаете, функцията, която трябва да изпълнява Агенция "Пътна инфраструктура" е изключително отговорна и важна за обществото, за България като цяло. Това е една стратегическа структура, която изпълнява много важни за България проекти.
Оттук произтичат и всички тези предизвикателства, за които така макар и бегло споменаха колегите. Тази агенция като че ли досега не е изпълнявала в такъв обем толкова предизвикателни проекти – толкова на брой и толкова предизвикателни, което разбира се веднага поставя въпроса за възможността тази агенция да изпълни всички тези проекти, нейният административен капацитет, нейната подготвеност и всичко останало.
Ние съзнаваме много ясно какви са предизвикателствата пред тази агенция и затова съвместно със Световната банка преструктурираме един текущ заем, който ще даде възможност Световната банка да допринесе чрез опита, който те имат в подобряване функциите на агенцията от гледна точка на успешно усвояване на европейските фондове - основен акцент, който е изключително важен, особено в условията на икономическа криза.
Ние много разчитам, че ще съумеем да изградим успешен модел за управление на тази структура и съответно за реализация на тези многобройни и важни инфраструктурни проекти. Те са важни не само като функция, но те са важни за това, за да демонстрират как България, като държава може да се справя и може да усвоява еврофондове. Това пък от своя страна е изключително важно с оглед планирането на следващия програмен период, където ние трябва да докажем или че можем изцяло и ефективно да усвояваме тези фондове, или най-малкото, че имаме тренд, който ни води в тази посока. Това разбира се ще ни даде достатъчно предимства по време на преговорите, така че да договорим достатъчно средства по линия на Европейския съюз, което ще ни даде възможност да доразвием и да обновим техническата пътна инфраструктура.
С оглед на това, че освен проектите, които се споменаха сега в процес на изпълнение, пред страната ни стоят и други предизвикателства за следващия програмен период и за не толкова далечното бъдеще. Това са изключително важни за страната проекти, като АМ „Хемус”, АМ „Черно море”, с които фактически ще започнем да реализираме Стратегията 2020 в пътния сектор. Ние считаме, че един изключително успешен инструмент, който е намерил приложение в много държави в Европейския съюз, за да не кажа почти всички, е време да бъде въведен и у нас и това е т.нар. проектова компания, която да се занимава с реализирането на конкретни проекти. Това целим да създадем с промените в Закона за пътищата, това е базата, която ни би ни позволила да изградим такава компания в много кратки срокове, така че тази компания да поеме реализирането на тези изключително сложни и отговорни проекти.
Ние разбира се разчитаме на подкрепата на депутатите, на Народното събрание в реализирането на тази идея. Много се надяваме, че ще разберете мотивите, които ни водят и пак ще повторя – те са чисто практични, прагматични, които могат бързо и ефективно да доведат до успешен край на реализирането на тези проекти. Искам само да спомена, че проектите, които трябва да се реализират за следващия програмен период, трябва да бъдат подготвени сега. Ако ние пропуснем този шанс, вероятността да се окажем в изключителна забава и в закъснение при усвояването на каквито и да са средства, договорени по линия на Европейския съюз, няма за бъде положителна оценка за работата ни и за държавата ни като цяло.
Ако имате допълнителни въпроси, аз и колегите сме готови да ви отговорим веднага и в спешен порядък.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря Ви за информацията, която ни подадохте. Разбирам, че се след две седмици ще обявите програмата на агенцията и тогава пак можете да ни запознаете с нея.
Колеги, имате думата за въпроси, мнения, каквото прецените, че трябва и е добре да се каже на ръководството на агенцията.
НИКОЛАЙ ПЕХЛИВАНОВ: Искам няколко уточняващи въпроса да задам към начина на управление на Агенция "Пътна инфраструктура".
Ясно е, че въведохме колективна форма на управление на пътната агенция. Предишното ръководство, от което е и господин Лазаров управляваха на принципа – изпълнителен директор и зам.-изпълнителен директор. Въпросът ми е, как възнамерявате да управлявате, или имате ли нужда от някаква промяна законодателна, или по-скоро смятате ли да въведете някаква друга алтернативна форма на управление? Искам да чуя, ако е възможно и становището на ръководството на пътната агенция относно сформирането на новото звено и начина, по който ще работи и координира действията си.
Въпрос към зам.-министъра, не смятате ли, че стават прекалено много институциите и не се ли дублират до някаква степен различните звена в управлението на пътните проекти, тъй като реално се създава нова форма на управление за национални обекти, допълнително и пътна агенция, ресорен зам.-министър, министър и министър-председател, който също явно му е приоритет управлението на пътната инфраструктура.
Отново към господин Лазаров имам един друг въпрос, какви са разходите за поддръжка на националната пътна мрежа за изтеклия зимен период, спрямо миналия, предвид обстоятелството, че бяха доста по-слаби валежите от сняг през тази година, а се появи информация в публичното пространство, че разходите са два пъти повече?
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Наскоро се появи информация по медиите, че от Европейската комисия поставят въпроса за безопасността и сигурността по пътищата. Какво правим в тази посока, прилагането на съответните директиви?
АСЕН ГАГАУЗОВ: Имам един конкретен въпрос – за участъка на пътя Ямбол-Елхово понеже тук виждам само вторият етап. Включен ли е, къде е включен, ще се прави ли, защото е в много лошо състояние? Той трябваше още по ФАР да се прави, провали се процедурата. Сега е един от най-лошите участъци, затова питам за него, какво е положението?
ГЕОРГИ ПРЕГЬОВ: Ще кажа само няколко изречения по отношение на част от въпросите, които постави господин Пехливанов и след това ще дам думата на ръководството на агенцията. Аз мисля, че начинът на управление на агенцията е определен със Закона за пътищата и ние като дисциплинирани служители имаме намерение да спазваме закона. Тоест, няма алтернатива. Още повече с оглед на тежката отговорност, която носи тази агенция, ние считаме, че т.нар. принцип на четири очи в случая е изключително полезен и добър.
Отделен е въпроса, че има вероятно някои затруднения по отношение на прилагането на този метод на работа, но това са по-скоро технологични затруднения, вместо принципни. В този смисъл поне засега считаме, че този начин на управление, който е описан в закона би трябвало да се следва и да се прилага така, както е разписано.
Новата компания, или т. нар. СИП – „Стратегически инфраструктурни проекти” е проектова компания. Тя ще се занимава с конкретни проекти. В този смисъл вероятно ще се наложи да има известна координация и особено в началото, когато много вероятно е да се наложи преливане на дейности, които са започнали в агенцията към проектовата компания, но тези две структури със сигурност няма как да бъдат в антагонизъм, напротив – тези две структури би трябвало и ние сме убедени, че ще допринесат за стабилизиране на системата. В този смисъл не виждаме някакъв особен проблем, било то в каквато и да е координация или било то в някаква взаимопомощ, когато се наложи.
Аз лично не можах да разбера точно въпроса, дали са много или малко звената за реализация. Може би не съм добре запознат, но ми се струва, че в историята на България не е имало толкова амбициозна програма при такива условия, имам предвид условията, които произхождат от използването на европейските фондове. В този смисъл е много трудно да преценим малко ли са или много звената. По-скоро аз си мисля, че един добър критерий за това дали са много или малко трябва да бъдат резултатите. Ако резултатите, които се получават са добри, ако успяваме да реализираме проекти, ако успяваме да усвояваме средствата – добре. Ако обаче не успяваме да го правим – тогава е проблем.
По отношение на безопасността на пътищата, знаете много добре, че процедирахме и приехте промени в Закона за пътищата по отношение на пътната безопасност, така че пак повтарям – ние като дисциплинирани служители имаме намерение да изпълняваме стриктно разпоредбите на новоприетите изменения в закона и по този начин да започнем да прилагаме изискванията за безопасност на пътната инфраструктура, ако разбира се за това говорим, господин председател, защото може би не разбирам добре въпроса или може би това не е целият аспект на въпроса. Но твърдо сме убедени, че тези неща, които са залегнали в закона да ги изпълним, така че да отговорим на европейските изисквания за безопасност на пътната инфраструктура.
Господин Михалев, ако имате нещо да допълните по въпросите, които бяха поставени.
СЕРГЕЙ МИХАЛЕВ: Смятам, че на повечето от въпросите беше отговорено. Искам само да кажа, че наистина ние следваме закона и всичко, което е описано като начин на управление на агенцията се спазва абсолютно стриктно. Относно мерките за безопасност имаме една стартирала инициатива за обезопасяване на три участъка, която ще излезе до 15 юни. Единият участък ще бъде в трасето между Ябланица и Шумен, другото ще бъде по трасето на АМ „Струма”, третото – по трасето на АМ „Тракия” – от Стара Загора до Карнобат.
По отношение на пътната безопасност, от 5 май въведохме със заповед в изпълнение на директива на Европейския съюз стандартизация за пътна маркировка, за мантинели и за пътни знаци. Опитваме се максимално оперативно да управляваме всеки един от компонентите, които са в агенцията, защото знаете че агенцията се занимава основно с техническата част, но също така увеличаваме капацитета на контрола по изпълнение на проектите, а също така и една от основните ни цели в управлението ще бъде увеличаване капацитета на звеното за проектиране, защото както каза господин Прегьов качествените проекти за следващия програмен период са най-важното нещо, което ние трябва да произведем.
ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Всяка година съвместно с пътна полиция Агенция "Пътна инфраструктура" изготвя т.нар. карта на черните точки в България, тоест – места с концентрация на пътно-транспортни произшествия, свързани със смъртни случаи. За съжаление в по-голяма част от местата решенията са свързани с подобряване на инфраструктурата, така или иначе да се осигурят абсолютно безопасни условия за пътуване, което е свързано с капиталови разходи. Така че този въпрос така или иначе остава отворен.
За да отговоря на господин Пехливанов, през 2009 година поради факта, че не можаха да бъдат сключени новите 4-годишни договори за по-дълъг срок за поддържане на републиканската пътна мрежа, Агенция "Пътна инфраструктура" си позволи да изготви едни споразумения, които бяха подписано от по-голяма част от фирмите, изпълняващи зимното поддържане по републиканската пътна мрежа и цената по тези споразумения беше наложена от агенцията. Разходът, който беше направен за тогавашния зимен период е около 50 милиона лева.
През 2020 година бяха проведени вече процедурите по новите 4-годишни договори, като новото по тях беше, че отделните районни пътни служби бяха обединени на областния принцип на областните центрове и бяха изиграни само 28 поръчки, 27 области, плюс поддържането на автомагистрали и участъци, така че те станаха реално 30, тях ги обединявам.
Поръчките бяха изиграни по условията на Закона за обществените поръчки, открити процедури и за съжаление в много области цените се вдигнаха. Сумата, която ни струваше за поддържането тази зима, колкото и лека да беше е 60 милиона. При разчети от около 40 всичко останало бе покрито от бюджета за текущ ремонт и поддържане и затова недостигът в момента там е голям. Но така или иначе това е съгласно тези договори, които са 4-годишни.
По въпроса на господин Гагаузов, път 1,7 беше част от транзитни пътища 5, но поради много големия бюджет отпадна, тъй като проектът беше оценен на около 42-45 милиона лева рехабилитацията на тези 32 километра път. Това, което не успяхме да направим е този обект да бъде вкаран като част от оперативните програми по простата причина, че той не отговаряше на условията, които съпътстваха тези програми. Първо, не е на европейски коридор, но не може да влезе в Оперативна програма „Транспорт”, тъй като е първокласен път, част от 1.7 – този участък между Ямбол и Елхов. Второ, не можа да влезе в Оперативна програма „Регионално развитие” по простата причина, че е първокласен път, а тя се отнася само за втори и трети клас.
Затова Управителният съвет на агенцията взе решение да се финансира по текущ ремонт и поддържане, тоест – основен ремонт с бюджетни средства. За целта Министерският съвет през месец април взе решение и е финансирано част от стартирането на реконструкцията на този участък, тоест – рехабилитацията и възстановяването.
АСЕН ГАГАУЗОВ: Бях провокиран от господин Прегьов за това, че за първи път се прави такава амбициозна програма. Програмата е амбициозна по отношение на магистралите. По отношение на рехабилитация и реконструкция на съществуващата пътна мрежа, програмата е символична. И ако трябва да си говорим с цифри, вие ги знаете, мога и аз да ви ги кажа, но програмата на Агенция "Пътна инфраструктура" може да бъде три пъти по-голяма.
Тръгнете в страната и вижте къде се работи, на магистралите и тук-там някъде нещо се прави. Това не е упрек към ръководството на агенцията, по-скоро е към всички нас да се замислим възможно ли е с финансирането, което можем да отделим, да свършим тази работа. И аз го казвам, господин председател, защото тази структура, която сега се подготвя и която ще се занимава само с европейските проекти, поне така разбирам, това е добре, но какво са направили нашите приятели от съседна Гърция. Те са направили една подобна структура, но са й дали възможност тя да акумулира ресурс от експлоатация на магистрални участъци, тя да може да тегли кредити и да може да финансира допълнително над бюджета, защото само с оперативните програми ще ни трябват още пет планови периода, за да си оправим пътищата по 7 ходини – 35 години. Ако България като държава не инвестира поне още два пъти, колкото са оперативните програми, няма да се получи никакъв прелом в пътната инфраструктура. Около 2007-2008 година успяхме да направим такъв прелом и то по отношение на републиканската пътна мрежа, защото преди това се правеха по 500-600 километра, а ние направихме тогава 1 500 – 2 000 километра и след това 2009-2010 година по други причини имаме връщане назад. Така че не ни е амбициозна програмата.
Програмата ни трябва да стане два-три пъти по отношение на пътната и разбира се магистралите, но и там. Следващият планов период ако е колкото сегашния 800 милиона евро, те няма да са достатъчни само за АМ „Хемус”, няма да говорим за АМ „Черно море”, за довършване на АМ „Струма”, за нищо няма да говорим, ако няма адекватно финансиране, подкрепено с усилията на държавата. Казвам го не за да упреквам някой, а защото виждате, че положението е точно такова.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Господин Гагаузов, все пак агенцията тогава е имала над 600 милиона бюджет годишно, сега са 240 милиона. Прав сте, че трябва да търсим пътища и възможности за финансиране на тези дейности, защото ако разчитаме само на европейските пари и на бюджета, малко трудно ще бъде.
Господин Прегьов, за каква амбиция говорите?
ГЕОРГИ ПРЕГЬОВ: С риск да влезем в една дискусия с господин Гагаузов, аз мисля, че той има известно основание за това, което казва, но аз продължавам да твърдя, че тази структура до сега не е имала толкова амбициозна и отговорна програма. Аз подчертах, с оглед обстоятелствата, при които тя трябва да ги изпълнява, а именно това са всички условия и ограничения, правила, които трябва да бъдат изпълнявани от гледна точка на проекти, финансирани от европейските фондове. Това са изключително сериозни, изключително стриктни правила, които смея да твърдя, господин Гагаузов, съвсем убедено, че агенцията до сега не е работила точно по такива преводи. Това прави обаче реализирането на тези проекти изключително предизвикателство. Вие знаете поне толкова, колкото аз знам защо това е така.
Нещо, което спестих да ви кажа, но ще ползвам повода от думите на господин Гагаузов – Министерство на регионалното развитие и благоустройството, заедно с Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията много сериозно работят по въпроса за въвеждане на тол системи, което ако се изхожда от практиката, която вече е проверена в редица европейски страни би спомогнало много рязко да увеличим приходите в този сектор, нарочно не казвам в бюджета, а говоря за приходи в този сектор, което ще спомогне категорично за подобряване на състоянието на пътната инфраструктура.
Това обаче също не е чак толкова елементарен въпрос, защото пак поради ограниченията, които се налагат от използването на еврофондовете, ние трябва да бъдем много внимателни по отношение на това, кога, къде и по какъв начин ще въведем тези тол системи. Тоест, това също е един вид предизвикателство. Ние трябва да направим това съвместяване по възможно най-бързия и най-изгодния за България начин.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Разбрахме ви.
Кога ще бъде представянето на програмата?
СЕРГЕЙ МИХАЛЕВ: В средата на месец юни.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Ще ни уведомите, които имат възможност ще дойдат и ще се запознаят подробно.
Благодаря ви, колеги! Закривам днешното заседание на нашата комисия.

(Заседанието завърши в 16.30 часа.)


СТЕНОГРАФ: ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯ ПО РЕГИОНАЛНА
ПОЛИТИКА И МЕСТНО
САМОУПРАВЛЕНИЕ

К. Петрова /Любен Татарски/