1.Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата, № 102-01-32, внесен от МС.
2.Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, № 154-01-40, внесен от Мартин Димитров и Кирчо Димитров.
3.Законопроект за изменение и допълнение на Закона за събранията, митингите и манифестациите, № 154-01-52, внесен от Христо Бисеров.

---

Стенографски запис!

П Р О Т ОК О Л
№ 14



Заседанието на Комисията започна в 14.40 часа и бе открито и ръководено от г-н Любен Татарски – председател на Комисията по регионална политика и местно самоуправление.
* * *
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Колеги, можем да започваме, имаме кворум.
Предлагам на вашето внимание следния дневен ред за нашето заседание.

1.Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата, № 102-01-32, внесен от МС.
2.Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, № 154-01-40, внесен от Мартин Димитров и Кирчо Димитров.
3.Законопроект за изменение и допълнение на Закона за събранията, митингите и манифестациите, № 154-01-52, внесен от Христо Бисеров.

Имате ли други предложения относно дневния ред, за включване на нови точки, за отпадане на някои от тези? Очевидно няма.
Който е „За” приемането на този дневен ред, моля да гласува!
Гласували "За" - 11; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
Приема се.

1.Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата, № 102-01-32, внесен от МС.

На заседанието на нашата комисия днес присъства министърът на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев. Добре дошъл, господин министър! Петя Тянкова – съветник на министъра; Николина Николова – член на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура"; Мария Иванова – Министерство на регионалното развитие и благоустройството; Красимира Стоянова – Дирекция „Правна” на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията; Лидия Атева – Министерство на финансите; Мария Сарийска – Министерство на финансите; Надка Колева – НСОРБ и Благой Станчев – парламентарен секретар на НСОРБ.
Благодаря на всички вас за присъствието и за участието в заседанието на нашата комисия по един толкова важен въпрос, който започваме да разглеждаме.
Давам думата на министър Плевнелиев да ни запознае накратко с мотивите, съдържанието, целите, които преследва внесения от министерството законопроект.
РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Благодаря, господин председател, уважаеми дами и господа народни представители. Тази възможност, която ми се отдава ще я използвам да ви разкажа малко по-общо за мотивите и за аспектите на този голям приоритет, който нашето Министерство на регионалното развитие и благоустройството си е поставило, как искаме да адресираме и как искаме по възможно най-бързият начин да стигнем до конкретни резултати.
Генерално трябва да си даваме сметка, че дебатът в Европа се променя. Считам, че е много важно това, което ще разкажа, но аз съм абсолютно убеден, че всички вие по всички канали, по начина, по който работите с вашите парламентарни групи, с вашите колеги в Брюксел, вече знаете, че бъдещето на кохезионната политика не е много розово. Истината е, че приоритетите в Европейската програма 2020 се променят. От тази гледна точка всички ние трябва да съзнаваме, че магистрали, пречиствателни станции, т.нар. базисна инфраструктура може да е огромен приоритет за нас, но вече не е приоритет за Европейската общност. Там темите са иновации, енергийна ефективност, енергийна независимост и всичко, което е свързано с по-сложни модели и преди всичко е свързано с икономиката, но в друг аспект. Тогава, когато ние, като министри от България, от Румъния отиваме и обясняваме на нашите колеги за пречиствателни станции, магистрали, пътища, много често вече ние се сблъскваме с отговора – добре, имате си бюджет, направете си ги, а бъдещето на европейските фондове трябва да бъде за новите приоритети и преди всичко това, което казах.
Всички вие следите внимателно дебата в европейския парламент и категорично искам да ви уверя, че нещата вървят в тази посока. Ще бъде все по-трудно на тези 12 държави, които са новоприсъедили се да убеждават парите да отиват за т.нар. базисна инфраструктура. Следователно хоризонтът от време не е толкова широк, ние нямаме тези 28 години на Гърция, Испания, на всички останали държави, които те са имали, за да можем да адресираме темата с базисната инфраструктура. Трябва да се действа бързо и веднага. И ако все пак за периода 2014-2020 година ние ще можем да адресираме темата с базисната инфраструктура в програмирането на оперативните програми и все пак да предвидим значителен ресурс, който е важен за България и няма спор по тази тема, със сигурност от 2020 година нататък ще е още по-трудно. Следователно трябва да приоритизираме базисната инфраструктура и да я ускорим, за да можем да използваме, може би този последен влак, който ни се предоставя, като възможност. Това означава преди всичко, че за един кратък период от време ние трябва да свършим един огромен обем работа. И ако България има категорично нужда от тези седем магистрали, седем скоростни пътя, минимум един тунел, за да можем да вържем целия зимен трафик през Стара планина, да вържем Северна и Южна България и разбира се още два моста минимум в посока Румъния, този ресурс, категорично трябва да дадем всичко от себе си да бъде предвиден, усвоен до 2020 година, знаейки, че в 2014-2020 година ще ни е все по-трудно.
Другият важен аспект на това глобално важно решение, което ние взимаме в министерството и искаме да потърсим вашата подкрепа, за да може то да се случи и чрез промяна в Закона за пътищата е, че България съзнавайки, че трябва да ускори драматично строителството на своите важни инфраструктурни проекти и преди всичко министерството отговаря за пътищата, търси и подходящият партньор за това нещо. Най-подходящият партньор от многото преговори, които ние проведохме и разбира се от опита, който всички европейски държави имат е Европейската инвестиционна банка. Това е банката на Европа, това е банката на България. Тя дава, разбира се и най-изгодните кредити.
От тази гледна точка имаше преговори на високо ниво в последната година, година и половина. Лично председателят на Европейската комисия Барозу каза – организирайте се и използвайте ангажимента на международните финансови институции, това са Световна банка, Европейската инвестиционна банка, за да ви помогнат във форсирането и усвояването на еврофондовете.
Европейската инвестиционна банка ще подкрепи и вече работи усилено заедно с нас по АМ „Струма”, като искаме да акцентираме върху трите най-важни за бъдещето и разбира се най-комплексни, най-скъпи, най-тежки за концептиране, програмиране и изпълнение магистрали. Това са безспорно АМ „Струма”, АМ „Хемус” и АМ „Черно море”. Европейската инвестиционна банка ще осигури съфинансирането, което е възможно най-евтиния ресурс за нас и ако ние предполагаме, че тези магистрали ще струват между 2,5 и 3 милиарда евро, съфинансирането е минимум 500-600 милиона евро. И ако една институция ще дава толкова много пари, разбира се тя иска да има и съответната прозрачност и да се чува нейната дума от първия ден и разбира се, знаете много добре – масова практика е създаването на т.нар. обектови дружества, които да се фокусират върху определени приоритети.
Европейската инвестиционна банка ще бъде този партньор на България, който когато стане въпрос за защитата на тези приоритети в програмирането 2014-2020 ще удари едно силно рамо. Европейската инвестиционна банка ще бъде и този партньор на България, който когато стане въпрос за публични процедури предварително съгласувани с европейските дирекции, проактивно договаряне, защото един огромен проблем на България е този, че понякога ние правим нещо тук и впоследствие започваме да се опитваме да го комуникираме, да го обясняваме, докато рецептата успех за мен, специално по отношение на еврофондовете е проактивна комуникация на три нива – министър, зам.-министър, експерти и от тази гледна точка нашите колеги, за да може да ни подкрепят и защитават, трябва да знаят какво правим.
За да не рискуваме по никакъв начин тези три огромни проекта на България, надявам се нито един от вас не поставя под съмнение приоритетността на „Струма”, „Хемус” и „Черно море”, за да адресираме темата с тяхното финансиране през Европейската инвестиционна банка, за да ограничим риска и преди всичко за да можем да ползваме подкрепата в бъдещия период ние искаме да създадем това обектово дружество, което ще се занимава единствено и само с тези три магистрали. Създаваме го и за да ускорим изпълнението на тези проекти.
Отново се връщам на темата, че ако ние досега построихме първата и сме на път да завършим втората магистрала на България до края на 2012 година, рецептата е седем плюс седем плюс едно плюс две, не е 500 милиона, които в момента са ускорени, а 5 милиарда, които до края на 2020 година трябва да бъдат изпълнени. От тази гледна точка трябва да ускорим, а за да ускорим трябва да създадем допълнителен капацитет, който да може наистина в краткия хоризонт от време да се справи с тази гигантска задача. Трите магистрали са и малко по-различни от всичко останало, което правим. Те са по-различни, защото минават през „НАТУРА”, минават през много тежки участъци, само ще спомена „Струма” Лот 3 или „Черно море”, което е 30% от нейното протежение е директно в „НАТУРА”. Сигурно знаете, че буквално една трета от територия на България е в „НАТУРА”България, много други европейски държави са в много по-комфортна ситуация, те имат 12-15%. Надяваме се някой път България да може да извади дивидентите от това, че една трета от територията й е в „НАТУРА”, но сега има огромни проблеми, които трябва да адресира.
Не можем просто да възложим на някой проектант да започне да проектира нещо, когато знаем, че ще ни е толкова сложно. Национални паркове има в „Струма” Лот 3, защитени зони, папрати, птички и всичко на куб и на квадрат и за съжаление не сме една Турция, една Китай, където да се каже – давай, и давай. До най-малкото правило на Европейската комисия трябва да бъде спазено и трябва да имаме категорично сигурността, че те ще ни подкрепят. Затова искаме да интегрираме екипа на Европейската инвестиционна банка от самото начало в концептирането на тези три магистрали. Не просто да го дадем на някой да го проектира и някой да строи и след това да се обясняваме надълго и нашироко. Искаме те да участват и да носят отговорността във взимането на решенията. Това е част от логика, която ни води в създаването на обектовото дружество и за целта имаме и пълната подкрепа на Европейската инвестиционна банка. Пример, „Струма” Лот 2 Лот 3 от шест месеца работят експерти, дойдоха хора включително за нас - изключително шокиращо и впечатляващо, но експерти, които имаха картата на Кресненското дефиле от немска институция от 1892 година. Тези експерти, единственото нещо, което ние искаме да адресираме е заедно с тях да вземем общо решение, което да защитим, а не след това да се разхождаме години наред по диджитата и да обясняваме кое, защо.
Има голямата воля на Европейската комисия, на Европейската инвестиционна банка, имаме писмото на президента Барозу, който каза – работете с тях и виждаме конкретните резултати. „Струма” буквално за няколко месеца – 9 алтернативни трасета бяха сметнати от експерти на световно ниво, включително две големи компании работиха, за да могат да ви информирам, докладвам, че само преди няколко дни в Люксембург на заседание на работната група по „Струма” ние установихме, че сме на 95% вече готови с апликационната форма, с трасето, с всичко, остава един много малък път, който да се извърви. И за пръв път – гарантирам, шест европейски дирекции, свързани с „НАТУРА” са с нас сега, предварително, за да можем да концептираме заедно тази магистрала, но после заедно да носим отговорността за нея.
От тази гледна точка, аз като министър целя това, експертите след това ще обяснят в детайли самите текстове, борда на директорите, какво, как и защо ще се случи. Но това, което искам категорично да декларирам е, че ние трябва да ускорим, че ние трябва да свършим огромен обем работа, че тези три магистрали са специфични, по-различни. Още в нивото на концепция тази институция, която налее 500-600 милиона евро трябва да бъде включена, иначе тя няма да може да защитава проектите, това е най-евтиният ресурс, който държавата може да има и разбира се чрез Европейската инвестиционна банка ние имаме и думата на Европейската комисия.
Искаме да създадем международен екип от експерти, които да работят с държавното предприятие и вълшебната думичка тук отново не е просто изпълнение и пари, които трябва да бъдат вложени в строителство, а проджект мениджмънт. Още в първите няколко месеца на нашето управление ние казахме, че искаме, освен трите стандартни играча – изпълнителят, възложителят и надзорната компания, да въведем и функциите на проджект мениджмънта. От тази гледна точка искаме държавното предприятие да не си го представяме, както пътната агенция – една агенция, която само допреди година имаше 2 400 служителя, сега са 1 540 със силните структури по места, една агенция, която има своите категорични ангажименти и ще ги изпълни по закон, включително и за тези три магистрали, за които говорим. Но ние искаме да създадем обектово дружество, което да може да ускори, концептира и изпълни по-скоро функцията на проджект мениджър, който наистина с един елитен екип международно доказан да може да адресира и бързо да избута тези огромни проекти по всичките нива и да получим европейското финансиране.
Последно, което за мен също е изключително важно, за да разсея съмненията във всички вас, че ние дублираме функции, ще източим най-добрите служители на пътната агенция или имаме някакъв пъклен план, който адресира това, че създаваме конкурентност между пътната агенция и държавното предприятие, всичкото това изобщо не ни е в главата. Искам да кажа, че създаването на едно обектово дружество е нормалната бизнес практика. В Австрия, във Франция обектовите дружества, свързани с магистрали са десетки. В 24 от 27 европейски държави има подобни структури, в някои от тях има по няколко подобни структури. В много от тези държави създаването на подобно обектово ориентирано дружество, в което експерти международно признати да стават и да лягат с една магистрала е доказало своя ефект. В Гърция първите десет години нямат един километър построен, след това създават тяхното обектово дружество, въпреки че си имат пътната агенция. Пътната агенция си е пътна агенция, но обектовото дружество за първата тяхна магистрала наистина форсира, докарва необходимите елементи на проджект мениджмънта така, че нещата се случват.
В България спецификата е, че ние нито измисляме колелото, нито искаме по никакъв начин да бъдем такива, не си преписваме кой знае какви заслуги, копираме един доказан европейски модел, за да може в краткия период от време, с който разполагаме да свършим повече работа. И ако пътната агенция вече строи три магистрали, трябва да започне и четвъртата „София-Калотина”, трябва да направи седем скоростни пътя, ангажиментът ще бъде тотално техен. Останалите три магистрали до седем ще отидат в държавното предприятие. Реформата в пътната агенция и в държавното предприятие се случва заедно, ние имаме пълен обмен на информация и ангажимент към Европейската комисия да вървят ръка в ръка, за да няма никакво противопоставяне. Идеята е тази доказана практика да се прехвърли в България.
Също така, за да разсея вашите съмнения, че измисляме колелото и топлата вода Министерство на икономиката, енергетиката и туризма разполага с десетки подобни обектови дружества. Не би следвало да се прави разлика между обектово дружество за газопровод и обектово дружество за електропровод или обектово дружество за магистрала. Министерство на икономиката, енергетиката и туризма има доказана практика в България от десетки години да правят обектови дружества за различни цели, по различен начин, така че тук също отново не измисляме колелото, създаваме капацитет за три специфични магистрали, които да се случват.
Благодаря ви предварително, на всички въпроси съм готов да отговоря.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря, господин министър. Докато правехте своето изложение си записах няколко въпроса, които искам да ги поставя на вашето внимание. Ясно е, че със създаването на това дружество се дефинират конкретните проекти, задачи, отговорностите, които има това дружество и респективно министерството. Но като чета закона в чл. 28 основният предмет на дейност е проектиране, изграждане, поддържане на АМ „Струма”. Дали не трябва тук да допълни – и други проекти от национално значение с решение на Министерския съвет. Защото не мога да си представя, че приключвайки работата този експертен колектив защо да не го използва държавата за реализацията на други проекти, ако има такива, вероятно ще има. Това е под формата на въпрос и предложение.
Второ, Вие споменахте Европейската инвестиционна банка ще бъде ангажирана в дейността на дружеството и не само в реализацията на проектите, има ли такова съгласие, водени разговори, защото това е много сериозен ангажимент, който споменахте, че поема Европейската инвестиционна банка – и за съфинансирането, и за контрола по реализацията на тези проекти? До започването на работата по тези конкретни проекти, на дружеството осигурено ли е финансиране? В рамките на бюджета на министерството ли е, допълнителни средства ли ще се гласуват, ще се предоставят от Министерство на финансите, от републиканския бюджет?
Последен въпрос. Ясно е, че част по-скоро трябва да започне да работи това дружество, ако сме убедени, че трябва да го има, но как го виждате Вие във времето, кога би могло то да започне същинска работа, естествено с подготвителните дейности, които са характерни за началната фаза на работата на това предприятие?
РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Конкретно по въпросите, които зададохте. С добавянето на текста и за други проекти, Вие адресирате наистина бъдещето. Има огромен смисъл в това, което Вие предлагате. Ние не посмяхме да предложим такъв текст, ще бъда съвсем откровен с вас – народните представители, защото искаме да разсеем всякакви съмнения, че искаме да отнемат компетенцията на когото и да било, каквото и да било. Ние просто искаме да ускорим тези три специфични магистрали, за които просто трябва да се положат огромни усилия и всичко останало. Но опитът в Гърция, както опитът в други държави, в Унгария в момента, в Словения, в Словакия, всички те имат подобни структури, показва, че след като примерно в Гърция първите десет години – нищо, следващите 15 години, защото Гърция в момента е накрая на последния си период на 25-ата година, знаете че са общо 28 години и след това вече се влиза в едни други механизми на работа. В десет изгубени години, 15 години гърците правят доста неща с помощта на тяхната компания и след това вече, когато намаляват възможностите на тази компания, тя е набрала опит и капацитет, наистина там в момента се получава така, че тя работи по други стратегически големи проекти на тяхното правителство.
Ние считаме, че до края на 2017 година това предприятие ще има огромен обем работа, защото като министър дълбоко вярвам, че ако има сто неща, които трябва да се свършат, взети петте най-важни и тях ги свърши, ама наистина ги свърши. И ако ние имаме огромни теми да адресираме в сектора с пътищата, генерално искаме да извадим трите супер топ – „Струма”, „Хемус” и „Черно море” и там да се фокусират и няма да оставим на мира това държавно предприятие, докато наистина не ги направи. Сроковете така, както виждаме показват, че „Струма” – най-рано 2015, „Хемус” може би 2017 година, „Черно море” също в този период 2014-2017-2018. Така че тази компания ще има огромен обем работа да върши. Интересното е, че след като тя (за информация на народните представители) построи тези три магистрали, ще разполага и с компетентността, защото е построила и познава всеки милиметър от тях и в рамките поне на гаранционния срок по тези магистрали да има тежката дума. Така че хоризонтът за тази компания е поне 2018 година.
Искахме да предвидим вариант, при който ако в бъдеще някое правителство иска да реши да разшири спектъра на тази компания добре са дошли да го направят. Но ако вие прецените – нямаме нищо против, така че просто не го написахме по този начин, защото искахме да разсеем съмненията, че искаме да отнемане компетенции в други проекти.
По отношение на Европейската инвестиционна банка и ангажимента, имаме от първият ден на идеята, като се има предвид, че година и половина сме преговаряли с Европейската комисия как да ускорим еврофондовете, преди година дойде писмото на Барозу, който каза ползвайте Световната банка и Европейската инвестиционна банка. Знаете, че поне от осем месеца вървят процедурите за това как българското и румънското правителство да адресират темата с подписването на договорите с Европейската инвестиционна банка и със Световната банка, за да можем директно да работим с тях по съвета на Европейската комисия. Нашето министерство беше първото пилотно, което проведе преговорите по всички нива, включително сме имали преговори лично с президента на Европейската инвестиционна банка – господин Мейстад. Категоричен е ангажимента на Европейската инвестиционна банка да работи от първия ден. Все още не е ясно дали трябва да подписваме специално споразумение за кофинансирането на тези три магистрали с тези 500-600 милиона минимум или можем да използваме съществуващия инструмент, който е вече договорен с Министерство на финансите, където отново Европейската инвестиционна банка осигурява кофинансиране по оперативните програми, а това са бъдещи проекти по оперативни програми.
Искам да благодаря предварително на Европейската инвестиционна банка, на „Джаспърс”, на двете големи компании, които се появиха по линия на нашата работа с Европейската инвестиционна банка – „Аруб” и „Аеком”, защото бъдете сигурни, гарантирам ви, че колкото и да сме симпатични за сините очи на един министър АМ „Хемус” не може да стане тенти. Големият успех, който ние постигнахме е, че „Хемус” е вече на експертно ниво в разширената тенти мрежа, което отвори перспективата на европейско финансиране, дойде и по линия на тази работа с Европейската инвестиционна банка и с останалите институции, с които ние кооперираме.
Какво ще се случи оттук нататък? Това, което и до момента – всеки документ се копира до Европейската инвестиционна банка, всяка длъжностна характеристика, схема, хората които ще се назначават, длъжностните им характеристики, взаимовръзките в държавната компания, всичко това до последната запетайка се съгласува с нашия партньор Европейската инвестиционна банка в рамките на това обектово дружество, за да може да има пълна прозрачност за тях, подкрепа и съфинансиране.
По отношение на осигуреното финансиране, до края на 2011 година разчетът показва около 1 100 000 лева. Тръгваме с абсолютния минимум, за да икономисаме държавни средства от 20 човека. Имаме пълната схема какви са тези хора, с какво трябва да се занимават. От 1 януари 2012 година категорично трябва пътната агенция, както и държавното предприятие да бъдат спокойно бенефициенти и да могат да си възстановяват разходите. Така че финансирането с 1 100 000 лева, което към момента е 50 на 50 между Министерство на финансите и бюджета на Министерство на регионалното развитие и благоустройството ще бъде до края на 2011 година, от 1 януари 2012 година ние имаме осигурено финансиране, тъй като държавното предприятие ще бъде бенефициент по Оперативна програма „Транспорт”.
Защо се надбягваме с времето, това е последният Ви въпрос? Надбягваме се с времето не само защото, за да станем бенефициент от 1 януари 2012 година, това е условието на Министерство на финансите, това е и нашето желание, трябват ни поне два-три месеца, за да можем да опишем процедурите, да минем през оценки на съответствие и всичко на куб и на квадрат, за да можем да получим доверието на европейските институции да станем бенефициент.
Работим много тясно с управляващия орган, но се надбягваме с времето и за това, което днес се случи, защото днес ние отворихме АМ „Струма” Лот 1. Огромен е интереса – над 56 компании закупиха 19 оферти подадени – това е абсолютен рекорд. Комисията днес буквално до сред нощ ще отваря офертите, защото такова чудо до сега не ни се беше случвало – толкова много оферти, което означава, че доверието се усилва. Имаме нови играчи, нови компании, нови държави, много широк спектър на кандидатстващи компании, буквално от цяла Европа и извън нея. Но ако ние бързаме да договорим Лот 1 на „Струма” и да стартираме неговото физическо изпълнение, като сроковете, които ние сме си поставили са практически не по-късно от средата на август да имаме подписан договор за строителство и веднага след това края на август, началото на септември старта на строителство, преди това държавното предприятие трябва да е създадено, готово, за да може така, както е предвидено по закон да прехвърлим вече самото изпълнение оттам нататък по АМ „Струма” на държавното предприятие.
Това ни притиска изключително много във времето, но искам да ви гарантирам, че сме в график, по никакъв начин не искаме да ви кажем, че трябва да се взимат някакви супер спешни и екстрени мерки. Графикът, още отпреди 8 месеца, който съгласувахме с комисаря по регионалната политика господин Хан, както и с неговия екип беше – до края на юни да имаме готово предприятие. Дали ще закъснеем с две-три седмици, това не е проблем.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Колеги, имате думата за въпроси, мнения?
АСЕН ГАГАУЗОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, както и сам казахте проблемът на най-важната инфраструктура е в недостатъчния ресурс, освен всички други проблеми, свързани и с капацитета на агенции и други структури, които са в състояние да доведат до край изпълнението на един или друг обект. Мен ме интересува, освен финансирането, което и сега пътната агенция би могла да получи по всички възможни начини, има ли нещо друго по-различно, което би могла тази нова структура да речем извън макрорамката на бюджета, тя да може да тегли кредит, било то и от най-хубавата банка – Европейската инвестиционна банка? Има ли такава възможност, защото ако не, това, което се очаква за следващия планов период, в най-добрият случай още толкова, колкото имаме в този планов период, или да речем 1 милиард евро, те няма да са достатъчни за изграждането на тези две магистрали, което означава, че ще трябва да минем в по-следващия планов период и по този начин ще се получи така, че може би ще стане гръцкият опит – 15 или 20 години да строим магистрали поради липса на достатъчно финансов ресурс, макар че за Гърция проблемът не е такъв, той е по-различен – тогава Европейският съюз имаше много повече пари.
Още веднъж за ролята на Европейската инвестиционна банка. Тези 500-600 милиона, като съфинансиране и като кредитен ресурс ли ги разбираме или като някаква друга форма? После казахте 1 200 000 за тази година евентуално, за да се финансира това дружество. Може ли да ми кажете какви са разчетите за следващата година, защото за да изпълним обем от около 3-4 милиарда, каквито са вижданията за тези магистрали, нямаме проект за нито една от тях, нямаме ОВОС, нямаме други неща, сега тепърва трябва да се правят. Това означава, че следващата година бюджетът трябва да разчете поне едно 50-60 милиона лева за проектиране и всички други организационни дейности. А ако стане бенефициент по оперативната програма, то ще е след това работа. Първото парите трябва да ги има, за да се възложат нещата, а пък после бенефициентът най-вероятно може да си ги възстанови от европейските фондове.
Това са основните неща, които мисля, че трябва да се кажат. Иначе по самото изграждане на структурата, разбира се може да има много бележки, но моята мисъл е, че ако няма допълнителен източник извън досегашните средства или ако бюджетът не е в състояние да удвои или утрои ресурса, за което аз съм сигурен, че не е в състояние, трябва да кажем откъде ще дойдат парите. Защото след 2020 година какво ще стане, малко хора от нас ще отговарят за това. Важното е следващата и по-следващата година, за да имаме проектна готовност за следващия планов период, поне аз така си мисля.
Благодаря!
РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Благодаря, господин Гагаузов, много ясно поставени въпроси, едно по едно.
Първо, по отношение на това дали държавното предприятие ще може да получава заемни средства – да, ще може да получава, но забележете – първо, при доказана необходимост, второ – в рамките на бюджетната рамка, трето – ако това са държавни инвестиционни заеми, те трябва да бъдат и държавно гарантирани.
Тоест, Вие поставяте въпроса много ясно – да, предприятието ще може да получава, но в рамките на ресурса, а ресурсът е изключително ограничен. Ние всички много добре знаем, че към момента разполагаме с 237 милиона държавни инвестиционни заеми за тази година, които са крайно недостатъчни, за да адресираме цялата тази тема с широката палитра от пътища, магистрали, първи, втори, трети клас и т.н. И сте прав, аз също мога само да потвърдя също така, че ние не виждаме перспективата, възможността, а и не обещаваме, нито пък министърът на финансите ни е обещал догодина или по-догодина да получим два пъти, три пъти повече пари. Именно затова, понеже тези факти са точно така, спасението, единственият възможен вариант, който ние виждаме, е държавното предприятие да стане бенефициент и от 1 януари 2012 година не само да финансира собствената си дейност, но и то ще може спокойно да си пише апликационните форми за подготовка на проекти и да ползва наличния ресурс в момента в сегашната оперативна програма 2007-2013, за да почне да си прави проекта, подготовката на проекта на „Хемус” вероятно ще струва 20-30 милиона евро, „Черно море” – същата история.
Но искам още нещо важно да кажа. Ние считаме, че в България все още липсва компетентността подобни тежки проекти за по милиард и половина евро, като „Струма”, която е 1,88 милиарда в последните сметки на международния екип, който направи анализа, както и „Хемус”, която вероятно е около 1,5 милиарда да направим от самото начало правилното концептиране по всички нива. Именно затова искаме да разполагаме с подкрепата на Европейската инвестиционна банка и екип от международно доказани специалисти. Тоест, в самото начало ние ще финансираме тази дейност през съществуващата Оперативна програма „Транспорт” и в нейните рамки ще почнем да си подготвяме проектите. Но е възможно да минем и на нови варианти, не е казано, че трябва да извадим 30 милиона да проектираме „Хемус” и след това да направим вече самото изпълнение. Възможно е да минем на „Жълт фидик”, „Дизайн билд”, „Инженеринг”, различни форми, които отдавна работят в Европа, достатъчно доказани. Давам за пример Лот 3 на „Струма”, където не считам, че в момента, както и целият екип, който работи последните 6 месеца трябва да стартираме проектиране при положение, че там този тунел почти 90% от европейските поръчки за тунелно строителство са на „Дизайн билд”. Тоест, вие давате възможността на строителните компании да използват технологиите такива, каквито те намерят за добре, в рамките на европейските стандарти да произведат един тунел, а не да дадете на някой проектант да го проектира и след това да се чудим изобщо кой има тази технология и т.н.
Тоест, ще работим така, че всичко това да бъде финансирано чрез механизмите на Оперативна програма „Транспорт” и ще ползваме едни нови по-креативни варианти, примерно „Дизайн билд”, които да намалят финансовата тежест в началото. Разчетите за 2012 година, категорично считаме още веднъж, че оттогава няма да искаме и един лев през нормалния бюджет, а ще се финансираме в рамките на оперативната програма, освен кофинансирането, но това кофинансиране и без това в момента по всички останали програми върви през Европейската инвестиционна банка.
Европейската инвестиционна банка ще може да предоставя, господин Гагаузов, и допълнителен кредитен ресурс, ако той е необходим, има тази възможност. Но пак казвам, фокусът е тези три магистрали да влязат в бъдещата Оперативна програма „Транспорт” и да бъдат избутани чрез евросредствата. Това е задачата, която е зададена. Вие казвате 1 милиард, на но ние трябва да поискаме 2,5 милиарда за 2014-2020 година, за да можем тези проекти да ги направим наистина, така че за това ще се борим.
АСЕН ГАГАУЗОВ: Ако накратко мога да кажа това, което каза и министъра, това предприятие няма да има възможност извън бюджета да вземе нито един лев. И това, че ние ще искаме 2,5 милиарда, а те ще ни дадат 1 или малко по-малко от него, защото такава е рамката – виждате, че приоритетите на Европейския съюз се сменят, ние сме влезли твърде късно в Европейския съюз, не ме убеди, че това предприятие, признавам, че би могло по-добре да организира работата щом се занимава с два-три обекта, но то не може да бъде бенефициент на Оперативна програма „Транспорт” до края на настоящия планов период, освен със средства за проектиране, ако бюджетът не му осигури такива средства. Не ми е ясна схемата извън възможността. Аз, за съжаление, не виждам такава възможност, това предприятие да получава едва ли не както една частна фирма, само че с по-големи възможности, средства под формата на кредит извън това, което държавата може да си позволи официално в рамките на макрорамката на бюджета. Това е основният проблем и каквото и предприятие да създадем, ако това не може да направи, то няма да ни бъде достатъчно полезно в тази област. Това е моето убеждение и не защото го предлага министър Плевнелиев, а просто защото най-важният проблем това предприятие няма да може да реши по този начин.
РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Ще добавя, господин Гагаузов, пропуснахте да споменете, че всъщност това предприятие освен като бенефициент по техническа помощ ще бъде и бенефициент с АМ „Струма”. Това е голямата разлика, тоест ние имаме категоричният ангажимент и в съществуващата Оперативна програма „Транспорт” АМ „Струма” трябва да бъде тотално ускорена и изпълнена. Предвиждаме дори, това е нещо, което мога да спомена с вас, което се случи и вчера на Комитета за наблюдение на Оперативна програма „Транспорт”, ние искаме да изградим АМ „Струма” до края на 2015 година, да поемем донякъде отговорността и риска изцяло да бъде изградена до края на 2015 година, като тепърва ще се преговаря между предприятието, неговият екип и Европейската инвестиционна банка и Европейската комисия, какви възможности имаме да осигурим допълнителен ресурс или да прехвърлим средства от други оперативни програми, или да взимаме допълнителен заем от Европейската инвестиционна банка, който обаче след това да бъде възстановен в бъдещия период от 1 януари 2014 година.
Това е висш пилотаж, който тепърва ще се договаря, но ние сме си поставили за цел да направим така, че „Струма” да приключи до 2015 година в рамките на съществуващия оперативен период, евентуално да приемем средства и от други не толкова добре справящи се програми. А оттам нататък вече „Хемус” и „Черно море” са тотален приоритет за 2014-2020 година и ние считаме, че Европейската комисия също ще си поеме своя ангажимент да ги направи. И малко по-гъвкави трябва да бъдем в цялата тази схема. Възможно е, примерно да се установи, че има механизми за големи стратегически инфраструктурни проекти при които държавите да ги изпълняват предварително по европейските правила, по правилата на оперативните програми и след това да възстановяват средства. Но би могло и в далечната 2017 година, ако ние не получим 2,5 милиарда, за колкото се борим минимум, а получим 1-1,5 милиарда чрез подобен механизъм на Европейската инвестиционна банка, бидейки вътре в тези три проекта, тя няма да има никакъв проблем да ги финансира, а от 1 януари 2020 да възстановяваме нещо, което ще се случи 2017 година. Така че хоризонтът е по-дълъг.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Господни министър, не можах да разбера – това предприятие може ли да бъде бенефициент по Оперативна програма „Транспорт” за АМ „Струма”?
РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Категорично да, моментално по съществуващата оперативна програма 2007-2013 година ние ще работим. Имаме предварително съгласуване. В рамките на тези пари, които имаме – 1 милиард за пътища, „Струма” е вътре, без Лот 3. Има осигурено финансиране за подготовка на проекти и изпълнение по „Струма” и искаме да разширим хоризонта вече с „Хемус” и „Черно море”.
Искам също така да ви кажа съвсем откровено. Един поглед отвътре в пътната агенция, която работи денонощно. Разберете, че ако ние тепърва сме приключили „Люлин”, борим се на”Тракия”, ускоряваме „Марица”, като там вървят 13 процеса паралелно, нито имаме строително разрешение за съпътстващото трасе, нито имаме още строително разрешение за основното, вървят археологии, какво ли още не. Междувременно вече говорим за „София-Калотина”, плюс седем скоростни пътя, които са на дневен ред. Разберете, че държавното предприятие със своя фокус върху тези три стратегически проекта категорично ще ускори и ще им даде по-бърза перспектива.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Колеги, мнения, изказвания?
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Уважаеми господин министър, видимо, пък и от заключението на Европейската комисия административният капацитет на Агенция "Пътна инфраструктура" не е достатъчен. Това се вижда и от това действие, което се предлага – да се създаде това държавно предприятие. Но в рамките на структурата на Агенция "Пътна инфраструктура" е заложена и тази дейност, като капацитет и човешки ресурси. Ще се ползва ли част от наличната структура на човешките ресурси на Агенция "Пътна инфраструктура" и каква ще бъде всъщност структурата като обем по първоначални преценки на държавното предприятие? С колко души ще работи то, ще се прехвърлят ли, образно казано, бройки от едната към другата, за да може да се подобри административният капацитет, защото там е проблема, и вашият проблем е там и се отчита в докладите, че там е проблема – няма капацитет в тази агенция? Вие искате да извадите от шапката на агенцията една структура, за да може да сте сигурни, че нещата ще вървят по-добре в това отношение. Иначе нищо не пречи това да бъде подзвено на Агенция "Пътна инфраструктура".
РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Да, темата с липсващия недостатъчен капацитет е адресирана в много писма на Европейската комисия, съзнаваме дълбоко този проблем. Но все пак трябва да сме наясно – да, капацитетът е недостатъчен, но работата се е умножила по десет. Огромен обем нови проекти, които ние трябва да адресираме и да движим в много кракът хоризонт от време. Седем магистрали, седем скоростни пътя, огромен обем втори и трети клас. Всичко това нещо трябва да се прави. Ако видите цифрите, какво се е случвало по години в пътния сектор, примерно между 2001 и 2011-2012 година ще видите тази драматична разлика и в нейното финансово изражение.
От тази гледна точка ние адресираме именно по този адекватен начин темата. Има много по-голям обем работа и той трябва да бъде свършен сега. Нямаме намерение да взимаме нито един човек, нямаме намерение да преливаме ресурс от пътната агенция в държавното предприятие. Категоричен ангажимент към Европейската инвестиционна банка, както и към вас е всички служители в държавното предприятие да се назначават след конкурс. Този конкурс ще бъде на база на длъжностни характеристики, които са съгласувани с Европейската инвестиционна банка и оттам нататък ние просто ще обявяваме конкурси. Конкурсите ще бъдат и международни, ние ще се радваме българи да се върнат от чужбина, ние имаме изключително компетентни българи, които работят в различни държави, в големи компании, и качествени български, но и европейски специалисти да работят в държавното предприятие.
Така че искам да съм много ясен и да ме разберете – нищо не вадим, никой не уволняваме, никой не преназначаваме. В момента в пътната агенция вървят тези процеси, примерно пенсионираме достойно, утре аз ще раздавам дипломите на 64 човека и моментално назначаваме млади хора, над 15 пътищари в момента са в процес на назначаване в пътната агенция. Пътната агенция никой няма да може да я смени. По закон, по право тя управлява, тя изгражда, тя се разпорежда след това с пътните съоръжения. А това, което искаме сега да адресираме е ускоряването и спецификата на три проекта. Вярвайте ми, че между АМ „Струма” и АМ „Тракия” няма почти нищо общо. Истината е, че на „Струма”, ако ние сега буквално всеки месец не сме по три пъти в Брюксел, по всички нива да обясняваме, ние бяхме на път отново да падне магистралата, защото някой е решил, че ще излезе по-евтино, ако не се направи един тунел, а се направят шест тунела дълги, широки. Много хора разсъждават на тази тема. За съжаление отново време щеше да се изгуби, единствено правилният вариант за нас е, че всеки който има да каже нещо на масата, работим с всички по веригата, всеки ако има нещо да каже – да каже, но накрая се взима решение. И когато в Брюксел хората следят внимателно тези неща и ни сигнализират предварително, ние имаме застраховката, че сме на правия път. Това търсим по тези три стратегически проекта – ускоряване и ангажимент на Европа, което по никакъв начин не отнема от ангажимента на пътната агенция.
След 2017 година каква ще бъде перспективата за това държавно предприятие, в момента аз не се ангажирам да обясня. Ако те до края на 2017 година направят тези три магистрали, бъдещият министър на регионалното развитие трябва много да черпи.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Има ли други въпроси, мнения? Няма. Предлагам да пристъпим към гласуване.
Подлагам на гласуване внесения законопроект от Министерския съвет за изменение и допълнение на Закона за пътищата № 102-01-32. Който е „За” приемането на цитирания законопроект, моля да гласува!
Гласували "За" - 10; "Против" - няма; "Въздържали се" - 4.
Приема се.
Благодаря ви, колеги! Благодаря и на Вас, господин министър! Пожелаваме ви успех в това наистина сериозно начинание! Дай Боже то да се случи!
РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Благодаря за подкрепата и успешна работа!

2.Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, № 154-01-40, внесен от Мартин Димитров и Кирчо Димитров.

ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Давам думата на нашия колега Кирчо Димитров да ни запознае със съдържанието на това предложение. Заповядайте, господин Димитров.
КИРЧО ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, две са направените от нас предложения с господин Мартин Димитров за промени в Закона за местните данъци и такси. Първото наше предложение е да отпадне ал. 5 в чл. 11. Мотивите ни са. Възниква едно противоречие между новата ал. 5 в чл. 11, което е в сила от началото на тази година и според която за имот – държавна или общинска собственост данъчно задължено е лицето, на което имотът е предоставен за управление и противоречие с чл. 24, ал. 1 от същия закон, който освобождава от данък общините за имотите публична общинска собственост, читалища и други. В резултат на това противоречие някои общини като Велико Търново, Пловдив, Русе са изненадали своите училища, читалища и болници на своята територия с уведомление, че трябва да платят данък сгради. Сумите обаче надхвърлят над 50 хиляди лева и те не са заложени в техните бюджети.
Други общини обаче, като Варна, София, например не начисляват данък сгради и не събират такъв данък от своите читалища и училища. И тук възниква въпроса – данъкът, който е събран от местните власти, законен ли е и ако не е законен, той трябва да се върне. Но връщайки го, трябва да се понесе и глоба. Така че ние считаме, че има противоречие с тази нова ал. 5 и ние предлагаме тази алинея да отпадне и да се върне старото положение, тоест – общините за публична общинска собственост и държавата за публична държавна собственост да бъдат освободени от данък сгради.
Това е едното предложение. Предлагам да ви запозная и със следващото ваше предложение и след това ако имате въпроси вече да ги дискутираме.
Другото също много важно и съществено наше предложение е свързано с чл. 21, ал. 1, според която от 2011 година данък сгради се начислява на базата на по-високото между данъчната оценка и отчетната стойност на имота. Нашето предложение тук е данък сгради за предприятията да се начисляват върху отчетната им стойност, което беше до 2011 година. Мотивите ни са, че начислявайки данък сгради на база на данъчната оценка, това допълнително ще натовари бизнеса и той ще трябва да плати значително големи суми.
Например в някои общини данъкът скача десетократно. Една част от стотиците хиляди фирми, които са засегнати най-вероятно няма да могат да платят данък сгради и по този начин общините няма да съберат това, което те разчитат, че ще бъде събрано. Също така ние считаме, че ако не се промени базата за начисляване на данък сгради, голяма част от строителните фирми няма да узаконят своите новопостроени сгради и няма да получат акт 16 и те отново няма да платят никакви данък сгради. Така че ние предлагаме, тези промени да влязат от 1 януари 2012 година. Считаме, че това е едно много разумно предложение и ще помогне на малкия и среден бизнес и няма да доведе до фалита на фирмите.
Благодаря ви. Ако имате въпроси, готов съм да отговарям.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Колеги, започваме дебат по внесения законопроект. Вчера при омбудсмана имаше кръгла маса на тема такса смет, която кореспондира донякъде с тези промени, въпреки че не е правилно това, което правят повечето общини да определят размера на такса смет на база стойността на имота. Няма никаква връзка стойността на имота със стойността на услугата, която се предоставя и трябва да се заплаща. Но така или иначе това е лесен подход. Това е масова практика. И в разговора вчера с омбудсмана, беше и госпожа Стоянова – председателката на Бюджетната комисия, сериозно говорихме за промяна в закона, но естествено да дадем и алтернатива, защото ако премахнем пък тази възможност и остане само възможността за събиране на база обем, тъй като това не винаги е лесно изпълнимо особено в жилищни кооперации, тогава ще затрудним общините съвсем и затова е необходимо да се прецизира и много внимателно да правят тези промени, съпътстващи със съответни поднормативни актове, които да дадат решение – било то методики или наредби, как това да става. Това го само вметвам, за да знаем само колко е важен този законопроект, тези предложения, които се правят. Друг е въпроса, че това, което се предлага, позовавайки се на някои бележки особено в първата част – данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими сгради. В чл. 24, ал. 1 е казано, че се освобождават от данък общините за имотите публична общинска собственост. Тоест, в началото е казано, че са задължени данъчно задължени лица, собственици на облагаемите с данък недвижими имоти. Но след това пък законът казва кои са освободени – публична общинска собственост и публичната държавна собственост. Но в конкретният случай говорим за общинската собственост. Наистина се получи такъв проблем в много общини с облагане с данък на училищата и други публични общински сгради. Но това е нередно и неправилно, защото тази публична собственост е на всички нас, жителите на тази община и не е редно общината да облага с данък и да взима от тези структури данък за себе си. Така че това действие остава на общините и според мен е неправилно, защото законът в чл. 24, ал. 1 изрично казва, че общините се освобождават от данък за имотите публична общинска собственост. Така че ако някой това го е направил, според мен не е правомерно, законосъобразно и в този смисъл това ваше предложение някак си ако четем буквално закона, то е ненужно, защото някой неправилно е приложил закона.
Имаше много коментари по този въпрос. Що се касае до втората част за данък сгради, предлагате да отпадне това изменение на закона.
КИРЧО ДИМИТРОВ: Да не бъде данъчната оценка, а да бъде отчетната стойност. Тоест, както е заведено счетоводно.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Така беше до 2010 година. Изменението в закона казва по-високата от данъчната и отчетната. Откъде идва проблема? Всички ние знаем, че има предприятия, фирми, сгради, които са с нищожна стойност. Има една огромна несправедливост между собствениците на такива сгради, които имат нищожна стойност и тези, които са новопостроени и няма значение колко ефективно се ползват едните или другите. Един апартаментен комплекс примерно е нова сграда и плаща огромен данък и трябва да плаща огромен данък. Една стара кооперация, която е пълна с хора или стара сграда, която се ползва от фирма, тя няма да плаща данък или ще бъде символичен. Една наистина несправедливост би била, ако се приложите – това, което Вие казвате, да се върнем назад.
Още повече Вие го споменахте накрая, ние не можем сега да променяме този закон, защото в чл. 1 е казано, че не се допускат изменения в приетите от общинския съвет размер и начин на определяне на местни данъци в течение на годината.
КИРЧО ДИМИТРОВ: Затова ние предлагаме двете промени да влязат в сила от 2012 година. Ние добре сме запознати, че конституцията ни позволява през годината да се променят данъците, освен ако няма някаква актуализация на бюджета. Затова нашето предложение е от 2012 година, тоест – не противоречим с конституцията.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Получихме становище от Министерство на финансите, колегите са се запознали с него. Дали е направена някаква финансова обосновка, анализ на вашето предложение, как то би се отразило на бюджета, защото това са сериозни приходи, на които разчитат и общините и държавата. Ако ние махнем изискването или нормата както е сега – по-високата стойност и на тази база са направени разчетите, а върнем старото положение, редукцията ще бъде наистина в посока намаляване на приходите и дали това е отчетено, дали има финансова обосновка на направените предложения?
КИРЧО ДИМИТРОВ: Определено финансова обосновка не сме правили, ние изхождаме от позицията, че все пак икономиката е в криза и не е редно точно в криза да утежняваме положението на фирмите, защото наистина това ще доведе до фалит на фирми или най-вероятно те няма да платят данъците. Така че допуска, че ако общината трябва да събере някакви данъци, може и да не ги събере.
Вярно е, че има възможност общината да играе в тези диапазони, които са за промилите за облагане, но при положение, че бюджетът намали драстично тези пари, които се превеждаха към общините, към общинските бюджети, те са принудени да начисляват данъка с най-високия промил. Тук аз пак искам да кажа, че десетократно скочиха данъчните оценки на самите сгради, наистина за стари сгради оттам се вдигна многократно и данък сгради.
Съгласен съм с вашия пример, но повярвайте, ако на една улица има един стар магазин, който почти няма подобрение и няма възможност да направите тези подобрения, и има един нов магазин и да се облагат двата с такъв висок данък, мисля че също не е редно.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Тук има представители на НСОРБ. Господин Димитров спомена за общините, че наистина те не се възползваха, по мое мнение и наблюдение, от тази възможност, която им дадохме, като разширихме диапазона. Всички стоят на едно ниво или в по-високата част. И тук от НСОРБ трябва да обърнете внимание на колегите кметове, че там, където има такива случаи могат да свалят малко размера, за да се неутрализира този негативен за фирмите ефект.
От Министерство на финансите нека да кажат становището си и мнението си.
ЛИДИЯ АТЕВА: Ние вече сме го написали нашето становище, то е пред вас. Единствено само бих искала да поясня към него по повод на отчетната стойност на сградите, че в момента на територията на Република България действат два вида счетоводни стандарти – национални стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия, според които е възможно обезценка на имоти, тоест – отчетната стойност да се сваля надолу, не може да се дооценяват. Докато при по-големите предприятия, които прилагат международните счетоводни стандарти тази счетоводна стойност може да сваля надолу и да се качва нагоре.
Ако ние се обвържем с една такава счетоводна стойност, която може всяко едно предприятие да регулира съобразно своите си цели, когато смята, че е подходящо за негови нужди, ние ще доведем до изкривяване на самите финансови отчети, които трябва да представят точно информацията, за да имаме едно неефективно или некоректно данъчно планиране.
Тоест, идеята, която беше заложена миналата година с промяната на този член и с обвързването на данъчната основа с по-високата от двете стойности, когато данъчната е по-висока от отчетната, се обвързва с данъчната оценка, защото има някои случаи, в които новите сгради са много по-високи в някои случаи по себестойност или по първоначална оценка на самото предприятие от самата данъчна оценка. Тогава данъчната основа е именно тази по-висока стойност. Тоест, ние не бихме искали да намесваме счетоводни оценки за данъчни цели и по този начин да се създава едно неефективно данъчно или некоректно данъчно планиране и да се играе с размера на данъка, респективно да не се внасят данъци.
Също така практиката в Министерство на финансите е в много случаи, когато фирмите променят отчетната стойност по един или друг начин, общините не могат да определят коя е всъщност отчетната стойност и в много случаи е за чисто счетоводни цели, в което се налагат непрекъснато въпроси – е ли на лице, е ли това отчетната стойност и тези разходи водят ли до промяна на отчетната стойност. Това създава изключително големи затруднения в самите общини по отношение базата, върху която да съберат данъка. Това са ми допълнителните аргументи.
По отношение на това, което каза колегата за конституцията, само ще добавя, че има едно Решение № 9 от 20 юни 1996 година, което също е във връзка с конституцията и с възможността да бъдат променяни данъците в рамките на годината, тоест – има и една такава практика, че без да е вкаран нов бюджет, изменение или промяна на данъчните ставки, категорично не може да се прави.
На трето място бих искала да кажа, че не следва всеки един конкретен случай да бъде и да води след себе си до промяна на данъчен закон и да се връщат неща, които вече са оценени като неефективни. Според нас трябва да се върви напред и да се работи в правилната посока по този въпрос.
БЛАГОЙ СТАНЧЕВ: Бих искал да споделя, че предложението на народните представители Мартин Димитров и Кирчо Димитров има своите основания и те са в сериозния шум, който беше повдигнат в медиите и в общественото пространство, когато излязоха новите данъци, новите размери на такса смет и т.н. Те бяха показване по репортажи, на бизнесмени, на собственици на предприятия, на фирми, които десетократно, на някои и повече са им вдигнали оценките, собственици на хотели, които си късаха ризите от непоносимите данъци, които трябва да плащат и такса смет и т.н.
Разбирам законодателната инициатива на двамата депутати от ОДС, която е дясна партия и има ангажименти към бизнеса. Разбираемо е да защити и интересите на бизнеса. Но аз бих искал да поставя въпроса и от гледна точка на самия бизнес, господин Димитров. До колко става въпрос наистина за натоварване на бизнеса или по-скоро възстановяване и създаване на една справедливост на едни равноправни конкурентни условия между всички бизнес агенти на нашия пазар.
По първия въпрос, вярно е, че наистина се получиха някои залитания в някои общини. Те се възползваха правомерно или не, или с вратички в закона се прехвърлиха някои държавни сгради – държавна собственост на съответни институции, след това ги обложиха с данък и такси и т.н. Ако става въпрос за публична услуга, предоставена в такава сграда – общинска собственост, каквато са например училищата, в правомощията на народните представители е да решат да ги включат примерно в чл. 21 с изричното изключение, че читалища не могат да бъдат облагани, защото те са включени като институции, които са освободени от данък сгради.
Общинските болници. Вчера дискутирахме, общините търсят вратички, с които да инвестират в сгради, в апаратура. Общинските болници са почти пред фалит. Общините търсят начин и вратички в закона да финансират дейността им, едва ли да ги натоварят да им вземат някой лев от бюджета. Общините спасяват своите болници от фалити, макар че законът не им дава практически право да финансират дейността им, освен сградите и апаратурата.
Единственият случай, който аз знам и си спомням касае училищата специално. Но да се търси едно такова изключение и едно такова законово решение, примерно ние ще направим така, че ако общината даде своят сграда на някаква частна организация за управление, тази сграда ще бъде освободена от данък сгради и респективно тази частна организация ще бъде в облагодетелствано положение спрямо другите, които осъществяват също частна дейност и не заплащат този данък, тоест – не са натоварени, ще имат по-нисък наем и т.н. Така че това е логическият смисъл на този текст в закона и ние държим той да остане. Ако общината го отдаде на някого за управление, то осъществява друга освен законово възложена публична дейност, тя да бъде облагана с данък сгради, да не бъдат освобождавани.
По повод на другия въпрос, който предлагате относно по-високата от двете стойности. Там въпросът е по същия начин. И хотелиерите във връзка с новия хотелски данък, и бизнесмени, и т.н., бяха толкова нещастни. Като няма сила в тази държава да ги накара да си актуализират отчетната стойност, съгласно Закона за счетоводството и коректно да я предоставят в общината, по този начин ще подходим, разберете го и вие. Къде е тогава истината – едни и същи хотели по размер, по обхват, по разположение с десет години разлика, да плащат 20 пъти примерно по-нисък данък?! Къде е равнопоставеността тогава?! Когато дискутирахме този въпрос с хотелиерите, самите представители на Асоциацията на хотелиерите си дадоха сметка и обясниха, че те разбират тази несправедливост вътре между самите тях. Едните са просто облагодетелствани и то многократно от това, че не изпълняват закона и плащат много по-нисък данък. Същите те сега пищят, че с толкова им скачал данъка.
Ще ви дам два-три фрапиращи случая от нашите изследвания в общините. В центъра на областен град ресторант с площ 600 кв. м., придобит 2003 година до сега е плащал данък сгради върху отчетна стойност от30 хил. лева. До него в съседство се намира ресторант с площ 450 кв. м., придобит през 2008 година, има отчетна стойност 420 хил. лева – десет пъти по-висока с разлика 5 години, като вторият дори е по-малък. Затова онзи е плащал до сега 12 пъти по-ниска, ами ще се изравнят и затова другият ще плаща вече 12 пъти по-висока.
Друг също фрапиращ случай. В подблоково пространство на жилищен блок аптека заплаща данък недвижими имоти върху отчетна стойност 10 хил. лева, а за апартамента над аптеката същият собственик заплаща данък върху оценка от 70 хил. лв., защото единият път от 1998 година неколкократно на гражданите бяха актуализирани цените на имотите, а бизнесът остана върху това.
Ето просто една справедливост, която дори за самия бизнес беше приложена, защото неравноправното положение създаваше пазарни предимства на некоректните за сметка на коректните. Надявам се, че ще ни разберат.
По повод на това, което господин Татарски казва, наистина общините запазиха по принцип промила върху данъка и на много места дори ги намалиха. По отношение на таксата, където също се получиха такива разминавания, понеже и там често се взима данъчната оценка за база, общините дадоха възможност такива, на които много им скача таксата смет да минат на количество. Увеличихме срока за подаване на декларации за преминаване на количество до края на май, за да могат тези, които се чувстват, че едното ще им е много тежко и несправедливо, да преминат на другия вариант.
Смятам, че ако има необходимости за промяна в този закон, най-добре е те да станат в пакет заедно с тези сериозни промени, за които господин Татарски каза по отношение на такса битови отпадъци. Там наистина сериозно ще трябва да се пипа. И евентуално някои допълнителни корекции.
АСЕН ГАГАУЗОВ: До толкова доколкото предложението на колегите, то и по закон е така, че то може да влезе в сила от януари следващата година, може би трябва да се прецизира и във връзка с едно истинско становище писмено на НСОРБ. Лично аз не бих подкрепил ЗИД на Закона за местните данъци и такси, предложен от който и да е депутат тук, без становище на НСОРБ. Говорим за децентрализация, даже отиваме по-нататък – въобще не е наша работа, а е работа на общините да се занимават с този данък.
Ще ви дам един пример. Отидете в софийската промишлена зона, в някои от новите квартали, да видите нови хубави кооперации, лъскави коли върху липса на инфраструктура, върху калта, без тротоари, без улици. Въпросът е парите, които се събират да отиват за благоустрояване. Ако не плащат фирмите и ако не плащат гражданите, няма откъде да дойде.
Промишлената зона все едно, че е бомбандирана. Нали тези данъци са тези, които трябва да дадат възможност на общините, да плаща бизнеса. Нека да се направи сравнение с това, какво плащат колегите от другите страни и като данъци и тогава ще се стигне до извода, че нищо не плащаме тук.
В този смисъл – моите уважения, но аз лично не бих подкрепил такова предложение и поради факта, че това е работа на общините. Те са хората, които в по-голяма степен трябва да определят конкретиката в данъците. Още повече, че има такива фрапиращи случаи, които цитира тук и представителят на НСОРБ, които в никакъв случай не могат да бъдат вкарани в закон.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: По искане на НСОРБ се говори за нов Закон за местните данъци и такси или промяна на съществуващия, която сигурно ще засегне тези текстове, които коментираме.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: По отношение на първото предложение и моето мнение е, че там има неправилно тълкувание на текстовете. Ако е необходимо може в измененията на закона, свързани с новия бюджет да се доконкретизира това, че не се отнася за тези, които се занимават с публични действия. Защото в обратния случай, ако трябва да се плащат подобни данъци и такси, би следвало да се заложат в стандартите за издръжката на тези публични звена.
Според мен тълкуванието е неправилно и би могло да отреагира, ако все още има такова напрежение с едно тълкувание от страна на Министерство на финансите по този въпрос, или инструкция.
По отношение на втората част обаче, в течение на последните десет години постепенно се въведе възможността да се доближат, доколкото е възможно разбира се, данъчната оценка и пазарната оценка, за да няма голямо изкривяване при изповядването на сделки. Това все още не е станало, но така или иначе има такова доближаване и е с идеята да има не повече събиране на данъци, а по-справедливо взаимоотношение между държавата по отношение на другите разпоредителни сделки. В случая това, което казвате е изключително важно – да се прецизира, когато се подготвят границите на съответните промили по отношение на Данъка върху недвижимото имущество, защото фирмите не могат да издържат безкрайно на тези данъци. Някои от тях дори на ниската граница няма да могат да формират печалба, тоест – няма да има смисъл да съществуват въобще. Като си калкулират тези данъчни разходи в себестойността, те ще отидат на загуба и всъщност няма да има смисъл да съществуват.
Не всичко е в ръцете само на общините, като размер, защото долната граница е в ръцете на закона и затова може би трябва да се прецизира, да се направи това обследване, за да не ги натоварваме, защото умрелият длъжник не ни трябва. Но това би могло да стане в следващия закон, защото първо - сега не е предложено, второ – няма да помогне.
Изключително важно съображение, което каза господин Станчев, ще поставим в неравностойно положение физически лица, защото те плащат в данъчна оценка с другите юридически лица, които ще плащат на една много по-ниска стойност, която сами определят.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Други мнения, предложения? Не виждам. Колеги, пристъпваме към гласуване. Подлагам на гласуване предложения законопроект от колегите Мартин Димитров и Кирчо Димитров относно изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси. Който е „За” предложените промени в този закон, моля да гласува!
Гласували "За" - 1; "Против" - няма; "Въздържали се" - 10.
Не се приема.
Господин Димитров, продължаваме работата по текстовете на този закон.
КИРЧО ДИМИТРОВ: Благодаря на колегите, може би донякъде са прави, че трябва да се помисли в тази посока. Има къде да се работи. Наистина от доста време чакаме някакви промени в този Закон за местни данъци и такси, но така или иначе те не се случват. Но повярвайте, че наистина ако продължим да товарим фирмите с непосилни данъци, а да намаляваме трансферите към общините, все по-трудно ще става да се събират данъците и неминуемо общините ще бъдат доведени до фалит.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря Ви, господин Димитров за участието и Ви очакваме с нови предложения.

3.Законопроект за изменение и допълнение на Закона за събранията, митингите и манифестациите, № 154-01-52, внесен от Христо Бисеров.

ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Давам думата на господин Христо Бисеров да ни запознае с мотивите, аргументите и да ни убеди в своето предложение.
ХРИСТО БИСЕРОВ: Уважаеми колеги, законопроектът се появи по конкретен повод, но неговата цел не е да ограничи права. Неговата цел е да създаде гаранция, че упражняването на определени права няма да застраши упражняването на други права.
Става въпрос за следното. Да има ограничителен режим за провеждане на митинги покрай обредни домове. Подчертавам, че става въпрос само за такъв тип сгради и помещения, които Законът за вероизповеданията определя като такива. Тоест, тук не става въпрос за примерно недействащия обредни домове или такива, които са станали музеи. Става въпрос само за обредни домове на всички видове вероизповедания в България, в които се провеждат редовни обреди.
На второ място става въпрос за ограничения само и единствено, когато се провеждат редовни обреди, които са известни по силата най-малко на съответните календари на съответните вероизповедания. Тоест, не би трябвало да има опасност един митинг да бъде провален, като бъде насрочен някакъв извънреден или нетипичен обред.
В крайна сметка законът цели да създаде отговорности място, където тази преценка да бъде извършена. Сега в закона няма такъв текст. Сега законът казва, че кметът може да забрани, ако има заплаха за сигурността или за правата. Никой митинг сам по себе си не създава заплаха. Но тогава, когато кметът има възможност да прецени, че когато има богослужение в храм „Александър Невски” не е нормално на площада да има митинг. Тоест, досегашният закон няма как да го забрани. Така, както не е нормално да има митинг пред една джамия или една синагога.
Целта на закона е да създадем място, точка на поемане на задължения за решение на един казус. Пак казвам – само по време на редовен обред и това решение подлежи на съдебен контрол. Има такава процедура, която и сега действа по реда на чл. 12. Тоест, в този закон няма нито един термин, който да е извън съществуващи термини от конституцията и от Закона за митингите и от Закона за вероизповеданията. Старал съм се максимално да не вкарам някой термин, който да даде възможност за злоупотреба в една или друга посока.
Единственото слабо място на закона е, че понятието „непосредствена близост” е много трудно за преценка. Обаче няма как юридически да има такъв текст, който да е еднакво приложим, както примерно за големия град, така и за малкото населено място. В малкото населено място 20 метра са много нещо, докато в голямото населено място, особено ако има площад – 20 метра – няма проблем. Въпросът е, че времево пред църквата, джамията, синагогата не бива да има митинг, когато вътре се извършва такъв редовен обред. Все едно на Великден да има митинг пред църква, вярно е, че митингите нощно време са забранени.
Така че ако погледнете през тази призма, че всъщност даваме възможност кметът реално да бъде…. Защото сега кметът какво, той не може да забрани, защото няма непосредствена опасност, а законът го задължава да иде и да спре митинга. В чл. 13 се казва, че кметът на общината прекратява събранието, митинга или манифестацията. Как ги прекратява, излиза на трибуната…?! Кметът сега е обезоръжен. Пак ви обръщам внимание, че става въпрос за решения, които се контролират от съд и ако има злоупотреба с терминологии, преценка, тя е под контрол.
Това са мотивите. Искам да сме внимателни да не засегнем едни права за сметка на други.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Колеги, имате думата за коментари. Въпросът касае и местните органи на власт.
Господин Бисеров, Вие казахте, че не може да се дефинира понятието „непосредствена близост”, това няма ли пак да даде възможност да се спекулира, злоупотребява и субективно да се преценява кое е непосредствена близост и кое не е. Особено както казахте, че в малките населени места храмовете са в центъра, не са по краищата.
Второ, в чл. 3 предлагате да се добави израза „без да се накърняват или нарушават правата и свободите на другите граждани”, в същото време в чл. 12, ал. 2, т. 4 казва, че кметът на общината може да забрани провеждането на събрание, митинг или манифестацията, когато има данни, че се нарушават правата и свободите на другите граждани. Има едно повтаряне – има го записано в чл. 12, а Вие предлагате в чл. 3 също да се допълни, което не е лошо, само отбелязвам, че го има.
ХРИСТО БИСЕРОВ: Отговорът е малко юридически, защото чл. 3 говори за упражняване на права и аз искам да добавя, че тези права не могат да се упражняват, ако се стигне до нарушаване на други права. Текстът на чл. 3 е с общо звучене. Той е текст по материално същество. Докато текстът на чл. 13 е текст по процедурата. Това е разликата и затова и термините са едни и същи. Но не е там ключът на закона, ключът на закона е в другия текст и аз затова не коментирах другият текст. Знам, че в правото има много термини, които са от такова естество. Съдебната практика и практиката на административните органи създават правила, какво означава непосредствена близост в Разлог, какво означава в София.
Нямам против законът да задължи, макар че това е прекалено усилие, всяка община, когато се приемат вътрешни наредби, съобразно нейното териториално устройство да се посочи за всеки храм как го разбира. Тоест, има механизми, с подзаконови нормативни актове.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Животът показва, че има потребност от подобни текстове, защото без наличие в специфичния закон могат да се правят тълкувания, които в крайна сметка водят до безредици, да не говорим, че се нарушават права. Единственото, което за мен не е съвсем ясно е, че това ограничаване, което се предвижда в ал. 4, както е записано, първо не става достатъчно ясно кои са обектите, където в непосредствена близост не може да се провеждат митинги, манифестации, но и в последната част на изречението се добавя „и времева характеристика” и не е ясно първо тази времева характеристика за кого е, дали е само за гробищните паркове или изобщо за всички, защото с тези уточнения така също ако отпадне ще е ясно, че гробищните паркове са място, което се изброява. Но по мое мнение не бива да има времева характеристика, защото тези молитвени домове и храмове по всяко време могат да се използват от хората. Какъв график има, когато гражданин иска да отиде и да се уедини там?!
Освен това има нерегламентирани извън общите служби службени храмове, които по всяко време могат да се използват от хората. Какъв график, когато определен гражданин иска да отиде да се уедини там? Освен това има нерегламентирани извън общите служби в тези молитвени храмове. Според мен времето трябва да отпадне, а да се фиксира някакво по-точно отстояние и може би в граници да бъде, за да се има предвид, че в по-малките населени места може да не е в непосредствена близост, но да е да речем подходящо място на сто метра, където да няма друга такава възможност.
И ако се постави между двете четения някакъв такъв регламент, ще бъде по-прецизно, но аз бих подкрепил подобен законопроект.
СТЕФАН ДЕДЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Бисеров, аз също разбирам нуждата от промяна в тази насока предвид събитията през последните седмици, които се случиха в София, но мисля за това, което споменахте – „непосредствена близост”, което ме притеснява. Тъй като кметът дава разрешение за провеждане на подобни мероприятия и сте прав, че в едно малко населено място може да има едно тълкувание, в едно голямо населено място може да има друго, аз мисля, че тук трябва да има една роля с един подзаконов нормативен акт по някакъв начин да се даде право на общините с решение на общинските съвети да се определят за тези всички храмове, защото всяка една община е специфична.
Относно времевият диапазон, по Закона за митингите и манифестациите е определено от кога до кога. Разбира се религиозни празници може да има и те също могат да бъдат повлияни от различни такива процеси, но ние всички разбираме в каква насока трябва да се работи. Мисля, че трябва още малко да се доошлайфат нещата с една конкретика. Законът за хазарта, Законът за цигарите, знаете че има места, където се определя на колко метра няма право да има казина, на колко метра не трябва да се продават цигари. Мисля че не пречи и всички ще подкрепим подобно детайлизиране – на какво разстояние от храмовете не трябва да има по принцип манифестации, митинги и т.н.
КИРИЛ ГУМНЕРОВ: Аз за себе си искам да кажа, че разбирам мотивацията, с която внасяте законопроекта, още повече след събитията, които се случиха през последните няколко седмици. Но аз за себе си няма да мога да подкрепя този законопроект по няколко причини. Едната е, че се присъединявам към думите на колегите, които говориха преди мен. Второ, по-скоро бих казал, че това е препоръка от моя страна. Знам че ние не сме водеща комисия, но нямаше ли да е по-добре (казвам го с цялото уважение към Вас, предвид това, че Вие имате много повече политически парламентарен опит от мен), понеже това е една много специфична и болезнена материя за всички, да инициирате едно събиране от всички политически партии на кръгла маса и от няколко неправителствени организации, за да се стигне преди вкарването на закона до един доста по-пълен консенсус по отношение на текстовете в него? Това е само като препоръка.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Очевидно всички приемаме по принцип това, което се предлага, въпросът е в детайлите, в изчистването на текстовете, което наистина би могло да стане между първо и второ четене. Предлаганите промени според мен не променят кардинално и радикално закона и са в една правилна посока.
Има ли други мнения?
ЯНКО ЯНКОВ: Уважаеми колеги, според мен (това е лично моя преценка, без да сме се консултирали с вносителя) в законопроекта няма политика. Той е продиктуван основно от една загриженост, която би трябвало да е дадена на хората, които се занимават с политика, да виждат опасностите преди доста други хора. Важна е философията на законопроекта, тя пряко е свързана с националната сигурност на страната, с това че всъщност такива места дори и самото явление само по себе си да не е предизвикало някакви наистина мащабни обществени, то може да генерира такава обществена опасност.
Що се отнася до „опасна непосредствена близост”, е тази близост, която може да навреди, която всеки кмет може да прецени – да хвърлиш камък, да замериш, да навредиш на спокойствието. Това е най-общият смисъл на думата. Целта на този законопроект е да регулира такива обществени отношения, с които определени групи хора да не могат да си навредят при провеждането на такива сериозни ритуали в храмови места, където трябва да има спокойствие и сигурност.
Що се отнася до времевия диапазон, това е въпрос на преценка. Добре е да има времеви диапазон, защото примерно един „Александър Невски” в един момент около него може да има митинг, там се провеждат митингите и други мероприятия. Но пък в определени моменти да няма. Идеята, доколкото аз мога да го асимилирам, да действа тогава, когато вътре се провеждат такива ритуали и действия, свързани с религиозни обреди, празници и т.н. и хората да имат спокойствие.
Предлагам да подкрепим законопроекта от гледна точка на неговата философия, смисъл и полезност за спокойствието на нацията и сигурността на държавата. А после, ако трябва да се правят някакви предложения, всеки може да си ги внесе и тогава да се търси консенсус.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Имаме поле и възможност за изява между първо и второ четене да внасяме предложения.
Колеги, има ли други мнения? Няма.
Предлагам да преминем към гласуване на предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за събранията, митингите и манифестациите от нашия колега господин Христо Бисеров.
Който е „За” подкрепа на цитирания законопроект, моля да гласува!
Гласували "За" - 10; "Против" - няма; "Въздържали се" - 1.
Приема се.
Благодаря ви, колеги! Закривам днешното заседание на нашата комисия.

(Заседанието завърши в 16.25 часа.)

Материалът съдържа 78 284 знака.





СТЕНОГРАФ: ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯ ПО РЕГИОНАЛНА
ПОЛИТИКА И МЕСТНО
САМОУПРАВЛЕНИЕ

К. Петрова /Любен Татарски/