КОМИСИЯ ПО РЕГИОНАЛНА ПОЛИТИКА И МЕСТНО САМОУПРАВЛЕНИЕ
1. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата, № 102-01-32, внесен от МС. (за второ гласуване)
2.Обсъждане на Национална гражданска инициатива за предприемане на законови мерки за запазване на държавната собственост върху територия, ползвана от Национална спортна академия „Васил Левски” в гр. Несебър, № ПГ-110-00-6, внесена от Инициативен комитет на 18.01.2011 г.
3. Обсъждане на доклад на Подкомисията за извършване на проверка на дейността на Държавно предприятие „Строителство и възстановяване” – гр. София, причините довели до финансовото състояние на предприятието, състоянието на притежаваното имущество и степента на изпълнение на публичните задачи, възложени на предприятието.
Стенографски запис!
П Р О Т ОК О Л
№ 18
Заседанието на Комисията започна в 14.55 часа и бе открито и ръководено от г-н Любен Татарски – председател на Комисията по регионална политика и местно самоуправление.
* * *
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Колеги, добър ден и добре дошли на нашите гости, да започваме.
По точка първа гости на нашето заседание са господин Камен Кичев – зам.-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Петя Тянкова – Министерството на регионалното развитие и благоустройството – съветник на министъра.
Дневният ред е на вашето внимание. Имате ли предложения за промяна на дневния ред или допълване?
СТЕФАН ДЕДЕВ: Уважаеми господин председател, предлагам като точка трета да запозная състава на комисията с доклада на подкомисията във връзка със запознаването на материалите на Държавно предприятие „Строителство и възстановяване”, с което да финализираме работата на подкомисията.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря, господин Дедев, но имате ли нещо написано, с което да ни запознаете.
СТЕФАН ДЕДЕВ: Да, докладът ще бъде раздаден.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Ще ни запознаете.
Колеги, направено е предложение за включване на нова точка в днешния дневен ред – точка три – запознаване с резултатите от работата на подкомисията, която проверяваше дейността на Държавно предприятие „Строителство и възстановяване”. Материалите ще бъдат раздадени за запознаване.
Други мнения, предложения? Ако няма, да гласуваме така предложения дневен ред с допълнението, което направи господин Дедев.
Който е "За", моля да гласува.
Гласували: "За" - 12; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
Приема се.
1. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата, № 102-01-32, внесен от МС. (за второ гласуване)
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Заглавието на закона е Закон за изменение и допълнение на Закона за пътищата.
Предложения, мнения? Който е "За" наименованието на закона, моля да гласува.
Гласували: "За" - 12; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
Приема се.
§ 1. Няма изменения. Предлагам да гласуваме. Мнения, препоръки, предложения. Който е "За", моля да гласува.
Гласували: "За" - 9; "Против" - няма; "Въздържали се" - 2.
Приема се.
§ 2. Има направено предложение от народните представители Любен Татарски и Иван Вълков § 2, т. 1, ал. 4 се изменя така: „(4) Министърът на регионалното развитие и благоустройството и министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията отговарят за изготвянето на проект на стратегия за развитие на пътната инфраструктура в съответствие с държавната политика.
Има направено предложение от народния представител Цветомир Михов, което се покрива с това и ще бъде обединено в един текст. Господин Михов, колеги, ако има някой коментар.
ЦВЕТОМИР МИХОВ: Наистина моето предложени се препокрива с това, което сте направили вие с едно малко изключение, свързващият член „и”, който е между министърът на регионалното развитие и благоустройството и министъра на транспорта, в моето предложение е „съвместно”, тъй като смятам, че по принцип е доста по-добре да бъде „съвместно”, най-малкото от дидактическа гледна точка. Предложението ми е продиктувано от това, че досегашният текст беше съгласуван с министъра на транспорта, тъй като знаете, че министърът на транспорта участва в Съвета на министрите в Европейски съюз, на който съвет се определят националните стратегии в инфраструктурата на целия европейски съюз. Това е редно да бъде така, затова съм направил това предложение. Според мен лично би било добре да бъде „съвместно” вместо члена „и”.
Благодаря, господин Михов. Ще дам думата на господин Кичев да каже кой съюз предпочита.
КАМЕН КИЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, ние като Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията подкрепяме това предложение за изменения, както каза и народният представител Михов. Това е идеята на закона, в нея е написано, че двамата министри заедно изграждат тази стратегия. На мен лично повече ми харесва „съвместно”, това е и мнението на нашата правна служба, че „съвместно” е юридически по-издържано.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Госпожо Тянкова, позицията на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
ПЕТЯ ТЯНКОВА: Не мога да взема категорична позиция за това, коя от двете редакции да бъде. Мисля че смисълът е абсолютно един и същи, след като двамата отговарят за разработване на стратегията.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Има разминаване в позициите, има две предложения. За мен няма значение как точно ще бъде записано, въпреки, че „и” е по-чиста форма, но въпрос на приемане. Тук няма разногласия. Предлагам ви да гласуваме, кой както разбира нещата, както ги прецени, така да гласува.
Който е "За" предложението на направеното предложение от Любен Татарски и Иван Вълков, като текст, който включва съюза „и”, моля да гласува.
Гласували: "За" - 13; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
Приема се.
В доклада ще отразим, че предложението се подкрепя по принцип и редакцията ще бъде във вида, в който ние сега гласувахме.
Предлагам да гласуваме целия текст на § 2 с направеното изменение, което ви прочетох току що.
Който е "За" приемането на § 2 във варианта, който току що гласувахме, моля да гласува.
Гласували: "За" - 11; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
Приема се.
§ 3 не се променя. § 4 – също. Предлагам да гласуваме заедно § 3 и § 4 освен ако нямате предложения за изменения. Който е "За", моля да гласува по предложенията на вносителя за § 3 и § 4.
Гласували: "За" - 13; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
Приема се.
§ 5. Има направено предложение от народните представители Любен Татарски и Иван Вълков. Спомняте си на първата дискусия стана въпрос за уточняване наименованието и затова предлагаме след думите „Национална компания „Стратегически инфраструктурни проекти” се добавя „за автомагистралите по чл. 28б, ал. 1” и това се прави за яснота и избягване на различно тълкуване. Спомняте си коментарите и дискусията предишния път.
Който е "За" приемане на това предложение за изменение на § 5, моля да гласува.
Гласували: "За" - 13; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
Приема се.
Гласуваме § 5 с направената промяна. Който е "За" приемането на § 5 с отразена в него тази промяна, моля да гласува.
Гласували: "За" - 13; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
Приема се.
§ 6. Има направено предложение по отношение на чл. 28б от народните представители Димчо Михалевски и Румен Такоров. Предложението е преди проектиране да се включва думата „финансиране”. По този текст няма други предложения.
По чл. 28в има предложения от народните представители Любен Татарски и Иван Вълков, които аз ще оттегля. В ал. 1 след думите „автомагистрала” се добавя „в участъка от град Ябланица до пресичането северно от град Шумен с път 7...” да отпадне, тъй като това е отразено в § 10 по-назад в закона и не му е тук мястото, затова оттеглям точка 1.
Предлагам да обсъдим най-напред тези две предложения, които са направени в тази част от закона – чл. 28б.
Госпожо Тянкова имате ли позиция по тези две предложения?
ПЕТЯ ТЯНКОВ: По предложението на народните представители господин Михалевски и Румен Такорово считаме че не е необходимо допълването в предмета на дейност, защото предмета на дейност на компанията е ясно разписан – проектиране, изграждане, ремонт и поддържане. Самото финансиране на компанията в следващия член е записано с какви средства се финансира компанията и считам, че тук не е удачно да добавяме тази дума „финансиране”. Освен това финансирането ми се струва, че е дейност присъща по-скоро на фондовете, докато предмета на компанията е съвсем различен.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Още повече, тук чета в ал. 2, т. 1, когато вече описваме дейностите, там е записано „организиране, възлагане, финансиране, управление и контрол на дейностите при проектиране и изграждане”. След това пак чета в ал. 4 „при управлението на автомагистралите се осъществяват дейности за организиране, възлагане, финансиране и контрол”. Тоест, това е отразено – финансирането на самите дейности.
ПЕТЯ ТЯНКОВА: Самата компания да, тя след като проектира и изгражда, чрез нея всъщност става и плащането.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Вашето предложение е само в предмета на дейност в ал. 1 това да не се включва, защото по-надолу е включено в следващите алинеи конкретните дейности, които изпълнява това предприятие.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Колегите ме помолиха да представя тяхното предложение, тъй като единият е в чужбина, другият не може да дойде.
Няма резон в първата алинея, в която става въпрос за основния предмет на дейност да го няма финансирането. Тази компания ще бъде бенефициент, тоест – ще получава средства и ще финансира с тях изграждането и проектирането. Тази компания може би ще се наложи да получава кредити, за да осъществява това преди да получи средствата като бенефициент. Тоест, финансирането е иманентно за тази компания, нали затова се създава тя. Това не е проектантска организация, тя е компания, която организира и разплаща. И аз не виждам какъв е проблема точно там, където му е мястото – в основния предмет на дейност. Да не говорим, че тази компания ще извършва финансирането. Къде назад го има, няма го и т.н. Другото са следствия на основния предмет.
ПЕТЯ ТЯНКОВА: Да, но финансирането се извършва в 28в, изрично е посочено, самата дейност на компанията, която включва проектиране и изграждане и самото финансиране не е посочено откъде идва.
По отношение на следващото предложение тук да се добави „привлечени средства”, да – нямаме нищо против да бъде допълнено, но самото финансиране като предмет на дейност, считам че измества...
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Колеги, имате думата за коментари, мнения. Наистина, госпожо Тянкова, в чл. 28в, както казвате Вие там пише, че компанията се финансира от тези източници, тя самата се финансира, а дали тя ще финансира, вече не е обект на 28в.
ПЕТЯ ТЯНКОВА: Така е обаче ако не постъпят тези всички финансови средства, компанията как ще финансира?
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Въпросът е дали самата компания финансира другите дейности, които са изредени. Тя се финансира по този ред и след това. Тогава какъв е проблема да го има в предмета на дейност? Двете неща са малко по-различни – тя от какво се финансира и дали тя финансира след това. Ако тя финансира, значи може би е редно да го има тук. ОТ друга страна наистина финансирането дали е предмет на дейност на едно търговско предприятие е друг въпрос.
ЯНКО ЯНКОВ: Смятам, че финансирането като част от основния предмет на дейност трябва задължително да бъде записано в чл. 28б и ще се аргументирам защо.
Ние трябва да правим много сериозна разлика, уважаема колежке, между финансиране дейността на компанията, както е записано в чл. 28в – „финансиране на дейността на компанията” и финансирането като дейност. Защото така, както е записано в чл. 28б, ал. 2 пише, че компанията осъществява възлагане и финансиране, но само в рамките на проектирането и изграждането на обекти. Преди да стигнем до проектиране и изграждане, ако се налагат някакви други дейности, свързани с лобиране или каквото и да било друго, проучване ако щете някакво за изграждането на този обект, как ще ги финансира компанията?
Освен това, когато се структурира самата компания, когато имаме за основен предмет на дейност или като част от основния предмет на дейност финансиране, тя ще трябва да си изгради съответния кадрови капацитет за това, още при структурирането на самата компания. Затова, господин председател, абсолютно задължително според мен е да запишем – финансирането като част от предмета на дейност, защото то има особено значение в дейността на компанията.
Пак казвам, в чл. 28в е записано „финансиране на дейността на компанията”, няма връзка между финансирането на дейността на компанията, но няма връзка между финансирането на дейността и финансирането като дейност. Освен това, в чл. 28в в ал. 2 пише, че финансирането е включено като част от проектирането и изграждането на обекти. Ако има дейност преди това свързана с изясняване ситуацията около този обект и тя трябва да бъде финансирана ще излезе, че компанията няма право да я финансира, което не е редно.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Други мнения, предложения?
МИЛЕНА ХРИСТОВА: В подкрепя на колегите искам да внеса още един аспект, че чисто юридически смятам, че има разлика между дейността на компанията така, както е записано в чл. 28в. Считам, че се визира дейността на компанията като една административна структура, издръжката на дейността на компанията, като административна структура. Докато основният предмет на дейност на компанията означава предмета на дейност – работата, която тя ще извършва – проектирането, изграждането на тези магистрали. И за този си предмет на дейност тя осигурява финансиране, където е записано „републикански бюджет, собствени приходи, дарения, други европейски средства” и т.н. Така че тя осигурява финансиране не само за самата си дейност за издръжка на администрацията, но и за автомагистралите, които са предмета й на дейност и които тя като задача трябва да изгради.
ПЕТЯ ТЯНКОВА: Напротив, има връзка между двете алинеи и в чл. 28в е записано финансиране на дейността на компанията, която е именно проектиране и изграждане, както е записано в предходния член. Изрично в ал. 2 е посочено за какво се разходват тези средства. Тоест, самото финансиране на дейността се осигурява именно чрез посочените източници.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Други коментари? Няма. Предлагам ви да гласуваме. Има направено предложение от Димчо Михалевски и Румен Такоров за включване на думата „финансиране” в чл. 28б, ал. 1. Който е "За", моля да гласува.
Гласували: "За" - 13; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
Приема се.
В предложението, което направихме с Иван Вълков в чл. 28б, току що оттеглихме точка 1. Точка 2 и 3 остават, които ще подложа на гласуване.
В ал. 2 се създават т. 5
„ 5. организира възлагането на оценка на въздействието върху пътната безопасност и на одити за пътна безопасност на съответния етап от планирането, от инвестиционното проектиране, при въвеждане в пробна експлоатация на обектите по ал. 1 и при началната им експлоатация.” Това е така, защото компанията ще е възложител и трябва да отговаря за организирането, възлагането на оценка за въздействие върху пътната безопасност и на одитите за пътна безопасност. Предложението е във връзка с въвеждането в националното законодателство на Директивата за пътната безопасност.
Точка 3, предлагаме ал. 3 да се измени така:
„(3) Компанията осъществява управлението на изградените от нея магистрали по ал. 1 след въвеждането им в експлоатация.”
Такова предложение беше направено и от народния представител Цветомир Михов.
Има ли коментари по тези два текста? Ако няма, подлагам ги на гласуване.
Който е "За" приемането на така прочетените текстове на т. 2 и т. 3 в чл. 28б, моля да гласува!
Гласували: "За" - 13; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
Приема се.
Подлагам на гласуване чл. 28б с направените предложения. Който е "За", моля да гласува.
Гласували: "За" - 13; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
Приема се.
По отношение на чл. 28в. Става въпрос за финансирането на дейността на компанията. Има направено предложение от народните представители Димчо Михалевски и Румен Такоров.
В чл. 28в, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова т. 6:
„6. привлечени средства от финансови институции.”
2. Досегашната т. 6 става т. 7.
Изредени са източници за финансиране дейността на компанията. Те предлагат да има привлечени средства от финансови институции.
Мнения, предложения.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Това е във връзка с казаното от мен преди малко, че в изпълнението на дейностите освен средствата по оперативните програми може да се наложи финансиране междувременно и то е логично да бъде записано, защото не държавата ще тегли кредити, а именно това предприятие за тази цел.
ПЕТЯ ТЯНКОВА: Считам, че е добре да бъде предвидена такава правна възможност. Тоест, това разширява кръга на средствата.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Други коментари? Няма.
Предлагам ви да гласуваме направеното предложение, което току що прочетохме. Който е "За" създаването на нова т. 6, моля да гласува!
Гласували: "За" - 13; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
Приема се.
Гласуваме чл. 28в с направеното предложение за допълнение. Който е "За", моля да гласува.
Гласували: "За" - 13; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
Приема се.
От този параграф имаме направено предложение за чл. 28е от народните представители Димчо Михалевски и Румен Такоров. В чл. 28е се правят следните изменения и допълнения. В ал. 1 думата „петима” се заменя с „трима”. В ал. 2 след думата „опит” се добавя „не по-малко от осем години.
Има направено предложение от народните представители Любен Татарски и Иван Вълков – в чл. 28е в ал. 1 думата „петима” се заменя с „трима”. В ал. 11 се създава нова точка 12 – става въпрос за Управителния съвет какво прави.
Точка 12 става: „Взема решение за одобряване на докладите на одиторите за пътна безопасност и за отстраняване на опасните и/или критични характеристики на проектите по чл. 28б, ал. 1 преди кря на съответния етап съгласно чл. 36г.”
Съответно досегашна точка 12 става точка 13.
Това са двете предложения, направени по чл. 28е на колегите Михалевски, Такоров в двама пункта. „Петима” се заменя с „трима” се повтаря с нашето предложение с Иван Вълков за състава на Управителния съвет.
В ал. 2 след думата „опит” се добавя „не по-малко от осем години”. И предложение, което дадох за нова т. 12.
Госпожо Тянкова, по предложенията, които са направени, Вашият коментар. Заповядайте!
ПЕТЯ ТЯНКОВА: По отношение на направеното предложение считам, че е удачно да бъде заменен броят на Управителния съвет от петима на трима членове. По отношение на залагането на минимален брой години професионален опит считам, че е неудачно в закона да бъде залагано такова изискване. Изискванията, които се разработват съвместно и с представители експерти от Европейската инвестиционна банка по отношение на всяка една длъжност за минимален брой стаж ще бъдат заложени самите длъжностни характеристики. В законодателството няма аналогични случаи на въвеждане на минимален брой години опит. Говоря специално в областта на държавните предприятия. Направих си труда, не намерих нито един такъв текст, нито за национална железопътна компания, нито по отношение на РВД да има заложено изискване за минимален брой. Тук всякакъв вид количествен критерий не мисля, че според мен не е показателен, важни са професионалните умения и опит, което трябва да бъде преценка за всеки един случай.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Ще взема отношение само по въвеждането на ценза, ако мога така да се изразя, защото другото предложение е обосновано преди това.
Вижте как звучи ал. 2: „За член на Управителния съвет може да бъде назначено лице с висше образование и професионален опит в областта на....”. Първо не става ясно за какво висше образование иде реч, дали областта е иманентна за висшето образование и професионален опит заедно или само за професионалния опит.
Професионален опит в областта на управление и т.н. може да бъде и от половин година. Преди половин година да е започнал и работил тази работа – пак е професионален опит. Затова колегите предлагат да се въведе ценз, защото Управителният съвет се състои от хора, които трябва да бъдат преди всичко експерти. Това, което те правят е да одобряват, да подготвят, да представят на министъра и т.н. Трябва да имат висок експертен потенциал в себе си. Те не са някакви изпълнители в този управителен съвет. Ако им прочетем внимателно функциите ще видим че преди всичко те работят върху предложени им от администрацията на агенцията документи. И ако нямат тази експертност, какво правят там? Получават заплати.
Моето мнение е да се въведе такъв праг. В много от структурите, които касаят такива изнесени структури от министерствата, се изисква опит и квалификация за определен срок. Сега не мога да ги изброя всичките, но съм сигурен, че за всички комисии и важни органи на агенции и други има такова изискване, както и в съдебната система.
МИЛЕНА ХРИСТОВА: Аз мога да приведа като пример Закона за съдебната власт. Там много ясно и точно е казано каква длъжност може да заема юрист, с какъв юридически стаж. Как може да се изкачва в йерархията на съдебната система, прокуратурата и т.н. Мога да посоча и Закона за горите, като държавна институция Държавната агенция за горите, където също се иска за заемане на определена ръководна длъжност лесовъдско образование задължително и определен стаж в сферата на лесовъдското образование и в сферата на горите.
Не съм професионалист и не мога да кажа дали тези години, които в момента колегите предлагат трябва да са осем, пет или колкото и да са, но колегите, които са го предложили са професионалисти в тази сфера и вероятно имат своите мотиви за това, но съм сигурна, че задължително трябва да предвидим точно определен стаж, който трябва да имат, точно определени години като опит.
ЯНКО ЯНКОВ: Едно съображение по предложението за създаване на нов § 12. Според мен не е редно компания, която проектира, финансира и изгражда пътищата да одобрява одиторските доклади. Би било според мен неправилно, възможни са всякакви комбинации, редно е друг да одобрява тези доклади. Не може строител да си одобрява докладите за безопасност, тъй като това е един важен проблем. Той си извършва проектирането, строителството, финансирането и да одобрява одиторските доклади за безопасност е сериозна грешка според мен и не бива да я допускаме.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Все пак това предприятие не е строителят, той е възложител.
Колеги, други коментари?
ПЕТЯ ТЯНКОВА: Само предложението по отношение на одита за пътна безопасност е съобразено със следните промени, с които се въведоха изискванията на Директивата за пътна безопасност и както аналогично на АПИ като възложител вземат крайното решение по отношение на доклада на одитора, който е независим, затова тази аналогична функция е предвидена и за компанията и считам, че тя абсолютно кореспондира с приетите промени в Закона за пътищата.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Ако вземем решение за някакви години, трябва да решим колко – една, две, пет, осем и трябва да сме аргументирани защо толкова. Според мен ще бъде трудно.
Законите, които цитирате са специални закони, но тук говорим за един закон за едно предприятие, в което длъжностите ще бъдат определени с длъжностни характеристики и какво пречи там тези неща да са разписани.
МИЛЕНА ХРИСТОВА: Не мога да кажа точно годините, но те явно са преценили.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Цифрата пет е най-подходяща в случая, защото след петата година вече човек добива някакъв опит, горе-долу.
ВЛАДИСЛАВ ДИМИТРОВ: И аз бих добавил, че четири или пет години са достатъчни, защото осем години е прекалено дълъг период и намалява броя на кандидатите, свежда го до минимум. Човек ако има желание може да се научи за четири години да придобие нужната квалификация, може и петнадесет години да работи и пак да не е толкова добър.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Предлагам да прекратим дебатите и да подложим на гласуване направените предложения. Всеки може да разсъждава и да вземе за себе си най-правилното решение.
По отношение на чл. 28е, ал. 1 – промяна на думата „петима” с „трима”, който е "За", моля да гласува.
Гласували: "За" - 13; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
Приема се.
Предложението на народните представители Димчо Михалевски, Румен Такоров – ал. 2 след думата „опит” се добавя „не по-малко от осем години. Който е "За" тази промяна в ал. 2, моля да гласува!
Гласували: "За" - 2; "Против" - 4; "Въздържали се" - 7.
Не се приема.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: При коментиране в зала може да се предложи 4-5-годишен опит, но по някакъв начин да бъде формирано сумарно.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Предлагам следният текст: „Член на Управителния съвет може да бъде назначено лице с висше образование и професионален опит общо в областите на ....., не по-малко от пет години”.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Подкрепям господин Георгиев в редакционната му поправка и вече ако има някакви допълнителни корекции в самата зала, те ще минат като редакционни.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Предлагам да гласуваме това предложение, което беше направено току що на чл. 28е, ал. 2. Който е "За", моля да гласува.
Гласували: "За" - 13; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
Приема се.
ПЕТЯ ТЯНКОВА: В ал. 8 ако може да добавим „заседанията са редовни, ако присъстват повече от половината”, защото е техническа грешка –половината, а няма как точно половината да бъда.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Направено е предложени за поправка на текста на чл. 8 – допълване с думата „повече” след думите „ако присъстват”. Който е "За", моля да гласува.
Гласували: "За" - 13; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
Приема се.
Чл. 28е, ал. 11. Създаване на нова точка 12.
Който е "За" тази нова точка, моля да гласува!
Гласували: "За" - 12; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
Приема се.
Гласуваме целият чл. 28е с направените поправки.
Гласували: "За" - 13; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
Приема се.
Чл. 28ж. Направено е предложение от народните представители Любен Татарски и Иван Вълков – в ал. 1 да се създаде нова точка 10. Точка „10. организира възлагането на оценка на въздействието върху пътната безопасност и на одити за пътна безопасност на съответния етап от планирането от инвестиционното проектиране, при въвеждане в пробна експлоатация на обектите по ал. 1 и при началната им експлоатация.”
Мнения, предложения, коментари.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Тази точка, която създадохме в ал. 2 на чл. 28б е „организира възлагането на оценка”. Според мен текстът е идентичен.
ПЕТЯ ТЯНКОВА: Едното е в предмета на дейност на компанията, тук е правомощия на изпълнителния директор. Не считам, че се дублират. Едното е включено в предмета на дейност на компанията, че всъщност трябва да бъдат извършени такива одити, докато това е правомощие на изпълнителния директор – самият той ще отговаря да организира чрез обществени поръчки и т.н. възлагането на тези дейности.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Тогава да махнем думичката „организира” и ще стане „възлагането на”.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Предлагам да гласуваме да бъде махната думичката „организира” и да стане „Възлага оценка на въздействието на пътната безопасност...”.
Който е "За", моля да гласува.
Гласували: "За" - 13; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
Приема се.
Гласуваме целия текст на чл. 28ж с направената поправка с новата точка 10. Който е "За", моля да гласува.
Гласували: "За" - 13; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
Приема се.
Подлагам на гласуване целия § 6 с направените промени по членовете, които коментираме до сега.
Който е съгласен да приемем § 6 с направените промени, моля да гласува!
Гласували: "За" - 13; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
Приема се.
§ 7 и § 8 и § 9 не се променят. Гласуваме текста на вносителя на § 7, 8 и 9. Който е "За", моля да гласува.
Гласували: "За" - 13; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
Приема се.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ.
Който е "За" наименованието на раздела, моля да гласува.
Гласували: "За" - 13; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
Приема се.
§ 10. Има направени предложения от народните представители Димчо Михалевски и Румен Такоров – В § 10 след думите „автомагистрала „Струма” се добавя, неизградената част от”
Има направено предложение от народните представители Любен Татарски и Иван Вълков, а именно в § 10 след думите „автомагистрала „Хемус” се добавя „в участъка от град Ябланица до пресичането северно от град Шумен с път 7 „Граница Румъния – о.п. Силистра – о.п. Шумен – Върбица – о.п. Ямбол – Лесово – Граница „Турция”.
Има направено предложение от народния представител Цветомир Михов в § 10 да се направят следните изменения и допълнения
Точка 1. Досегашният текст става ал. 1.
Точка 2. Създават се ал. 2 и 3: „(2) национална компания „Стратегически инфраструктурни проекти” осъществява дейностите по управление, ремонт и поддържане на автомагистралите по чл. 28б, ал. 1 след въвеждането им в експлоатация.
(3) Агенция „Пътна инфраструктура” осъществява дейностите по управление, ремонт и поддържане на изградените и въведени в експлоатация участъци от автомагистралите по чл. 28б, ал. 1 до изграждането и въвеждането в експлоатация и на останалите участъци от тях след прехвърлянето на правата по ал. 1.”
Колеги, коментари, мнения, становища.
Госпожо Тянкова, позицията на Министерството на регионалното развитие и благоустройството по тези предложения. Те имат една и съща насоченост, но са по различен начин формулирани.
ПЕТЯ ТЯНКОВА: Да, по отношение на § 10 следва да бъдат подкрепени предложенията. Считам, че всички предложения трябва да бъдат подкрепени. Само с изключение на ал. 3, не мога накрая на изречението „след прехвърлянето правата по ал. 1” считам, че е излишно. Без този текст е достатъчно ясно, че националната компания ще ги поддържа след като бъдат изцяло изградени и въведени в експлоатация.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Трябва по някакъв начин да се направи протокол за тези прехвърляния.
МИЛЕНА ХРИСТОВА: Някъде по-напред в текстовете беше записано, че националната компания, както е записано в предложението на господин Михов в ал. 2 – осъществява дейностите по управление, ремонт и поддръжка на автомагистралите, които са изградени. В ал. 3 се оказа, че тези, които са изградени частите, а другите части неизградени, управлението ще се осъществява от АПИ. Това означава, че пътни такси и т.н. вече ще трябва да постъпват в АПИ и след като се изгради цялото трасе някак тази част от АПИ да се прехвърли в националната компания и вече тя да продължи да я управлява и тя да събира таксите. Това нещо как ще се случва малко не ми е ясно.
ВЛАДИСЛАВ ДИМИТРОВ: Имам един въпрос по предложението на народните представители Димчо Михалевски и Румен Такоров – в § 10 след думите „автомагистрала „Струма” се добавя „неизградената част от”, коя е изградената част от Автомагистрала Струма.
РЕПЛИКИ: За Автомагистрала Хемус....
ВЛАДИСЛАВ ДИМИТРОВ: Тук пише – Автомагистрала Струма.
ПЕТЯ ТЯНКОВА: Става „неизградената част от автомагистрала Хемус”
ВДАДИСЛАВ ДИМИТРОВ: Ясно.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Точно поради тази причина ние сме предложили с Вълков и сме описали прекалено подробно за кой участък ще отговаря. Въпросът е за прецизност на текста, което е по-добро как да бъде записано. Това, което ние сме записали е неизградената част. Това, което те предлагат е само думата „неизградената част от Хемус”.
ПЕТЯ ТЯНКОВА: Считам, че и ако двете се сложат, ще стане ясно – хем неизградената, хем се казва коя точно. Там е записано, че след като бъдат въведени в експлоатация, тя ги управлява. Но тук в предложението е казано, че този участък от Хемус, който на практика е изграден, след като компанията изгради останалата част, тогава цялата магистрала ще мине на управление на компанията. Аз така разбирам предложението.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Говорим за ал. 2 най-напред.
ПЕТЯ ТЯНКОВА: Да
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Предложението в ал. 2 е тази компания да осъществява дейности след въвеждането на експлоатация на съответните участъци. Сега това ми струва, че някъде го имаше записано. Или пък да си остане така, както е записано – неговото предложение.
ПЕТЯ ТЯНКОВА: Считам, че това по-скоро е предложено за яснота именно с оглед на това, че се повдигна такъв дебат да не би да се остане с впечатление, че в момента, в който се създаде компанията, тя ще почне да поддържа изградената част на Хемус, като целта именно е да се ускори изграждането на Струма и на останалите магистрали е едва след като те вече всички бъдат завършени и управлението и поддръжката към компанията.
МИЛЕНА ХРИСТОВА: Във връзка с това, което казвате обаче нали финансирането на компанията е предвидено да бъде осъществено и от таксите за специално ползване на автомагистралите и т.н. – точка 2 и точка 3. Ако управлението на тези части бъде предоставено на Агенция "Пътна инфраструктура" до завършването на цялата част на магистралата, то как тези средства ще постъпят в националната компания и как това финансиране ще се подпомага от там?
ПЕТЯ ТЯНКОВА: Прехвърлянето на средства, определени с държавния бюджет, няма проблем да стане и сега. А тези участъци, които са изградени, те сега се управляват от Агенция "Пътна инфраструктура". Тези такси вече ще постъпват, когато изцяло се изградят магистралите и започнат да се поддържат от компанията.
МИЛЕНА ХРИСТОВА: Това означава, че до цялостното изграждане на магистралите в националната компания такива средства няма да постъпват от тези такси?
ПЕТЯ ТЯНКОВА: То няма изградени, тя не ги управлява. Едва след като започне да ги управлява, то така или иначе сега като ги няма тези участъци, ние няма как да събираме такси за тях.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Ако това се планира да е така, следва в предложението по ал. 2 на Михов да се каже – след цялостното им въвеждане в експлоатация, тъй като отделните лотове ще се въвеждат в експлоатация. А доколкото разбирам от това, което казвате, се планира, когато изцяло се изградят тези магистрали, тогава да се предадат за управление към компанията.
ПЕТЯ ТЯНКОВА: Тези, които тя е изградила, след като ги изгради тези части или целите магистрали, тя ги управлява. И тези участъци, които вече са изградени към настоящия момент, ще посоча примера с Хемус – към настоящия момент се управлява от Агенция "Пътна инфраструктура", идеята е като цяла магистрала да мине на управлението на компанията и частта на Агенция "Пътна инфраструктура" да мине към компанията, когато бъде изградена и въведена в експлоатация останалата част.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Тогава да пипнем нещо в ал. 2 на Михов, защото след въвеждането в експлоатация на съответните лотове трябва да е, компанията си ги поема, а не след цялостното изграждане на магистралата. Иначе до края ще стоят на управление на Агенция "Пътна инфраструктура".
МИЛЕНА ХРИСТОВА: Може би в ал. 3 трябва да се запише, че Агенция "Пътна инфраструктура" осъществява дейностите по управление, ремонт и поддържане на изградените може би към момета на приемане на този закон и въведени в експлоатация участъци. Щом тези, които сега ще предстои на националната компания да ги изгражда, управлението ще се предоставя на нея, нали така....?
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Това би трябвало да е на Агенция "Пътна инфраструктура".
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Тези, които съществуват в момента. Така, както го е предложил Михов – когато цялостно се завършат трите магистрали, тогава отиват под управлението на компанията, а не на отделните етапи на изгражданите от компанията лотове – да си ги управлява тя.
МИЛЕНА ХРИСТОВА: Именно, точно така се получава.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Агенция "Пътна инфраструктура" осъществява дейностите по управление, ремонти и поддържане на изградените и въведени в експлоатация участъци на автомагистралите, които са изредени, до изграждането и въвеждането в експлоатация и на останалите участъци.
И какво се случва след това?
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Агенция "Пътна инфраструктура" ги прехвърля и отделните лотове, които изгражда националната компанията ще се предават за управление на Агенция "Пътна инфраструктура" до цялостното изграждане. Така излиза.
МИЛЕНА ХРИСТОВА: Националната компания ще изгради определена част, но тази определена част ще се управлява от Агенция "Пътна инфраструктура". Когато изгради цялата магистрала едва тогава управлението ще се прехвърли върху националната компания.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Така ли е?
ПЕТЯ ТЯНКОВА: Идеята е националната компания, когато си ги изгради и въведе участъците, които тя е изградила, тя си ги управлява. Но докато изгради участъците, останалите изградени вече към настоящия момент не от нея, а от Агенция "Пътна инфраструктура" те си се управляват от агенцията и след като бъдат изградени останалите участъци, цялата магистрала минава на управление на компанията.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Това трябва да го опишете в ал. 2 и ал. 3 на Михов.
МИЛЕНА ХРИСТОВА: Да, но от ал. 3, която господин Михов предлага се получава нещо съвсем различно, си мисля.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: И в ал. 2 и в ал. 3 е различно.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Колеги, чухме коментари и последното изказване на госпожа Тянкова мисля, че то е най-ясно, но то налага редакция на текста, за да не създаваме предпоставки за двусмислено тълкуване. Говорим, че съществуващите изградени от други предприятия по друг начин части от магистралите, описани най-отпред, ще се управляват по време на изграждането на останалите лотове от това предприятие, ще се управляват от Агенция "Пътна инфраструктура".
Отделните лотове, които ще се изградят и въведат в експлоатация от това предприятие ще се управляват от кого, госпожо Тянкова, докато цялата магистрала се въведе?
Ситуацията е следната. Магистрала „Хемус” има изградени участъци, те се управляват, стопанисват, поддържат от Агенция "Пътна инфраструктура". През това време новото предприятие започва изграждането на останалата чат и започва да въвежда в експлоатация отделни лотове. Какво става преди цялата магистрала да е готова и да се прехвърли за управление на предприятието, какво става с поддръжката на тези лотове, които са въведени в експлоатация, но цялата магистрала още не е?
ПЕТЯ ТЯНКОВА: Тези, които е въвела компанията, си ги управлява тя. В момента, в който са завършени всички лотове, които компанията изгражда, тогава взима цялата магистрала и се управлява.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Колеги, редакцията на ал. 3 ако остане във вида, който е записан и предложен от Цветомир Михов ще излезе, че докато не се въведе и последния участък, всичко ще се управлява и стопанисва от Агенция "Пътна инфраструктура". А идеята е друга.
ПЕТЯ ТЯНКОВА: Може ли да се опитам тук да предложа една редакция. Ал. 2 може би ще стане излишна: „Агенция "Пътна инфраструктура" осъществява дейностите по управление, ремонт и поддържане на изградените вече и въведени в експлоатация участъци от автомагистралите по чл. 28б, ал. 1 до изграждане и въвеждане в експлоатация от Национална компания „Стратегически инфраструктурни проекти” и на останалите участъци от тях, след което целите автомагистрали преминават на управление на компанията.”
В този смисъл, ако бъде редакцията?
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Общо взето става ясно, но след думите „изградените вече”, може би ще стане по-ясно ако се добави „към момента на влизане в сила на Закона...”.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Към момента на влизане на закона в сила тези участъци са под Агенция "Пътна инфраструктура" и след това, когато бъде изградена цялата – всичко преминава.
Колеги, текстът в този вариант, който след това ще бъде пипнат съвсем леко, ако е необходимо за перфектност, ще го подложа на гласуване.
Предложенията на Такоров, Михалевски и Татарски се покриват и ние ги коментирахме в текста на § 10, който трябва да стане ал. 1. Който е "За", моля да гласува за така формулирания текст на § 10, ал. 1.
§ 10, ал. 2 – това, което госпожа Тянкова преди малко прочете и включва предложенията на народния представител Цветомир Михов. Който е съгласен с така формулирания текст на § 10, ал. 2 по предложението на Цветомир Михов, моля да гласува.
Гласували: "За" - 13; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
Приемаме предложението на Цветомир Михов с направената редакция, която става ал. 2 на § 10
§ 11 и § 12 са по вносител. Който е "За" приемането им във вида, в който са предложени, моля да гласува!
Гласували: "За" - 13; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
Приема се.
МИЛЕНА ХРИСТОВА: Аз искам да се обърна към вас - § 10 да ви помоля да погледнете, където е записано правата и задълженията на Агенция "Пътна инфраструктура". „По подготовката и изграждането на автомагистрала ......., се прехвърлят от Агенция "Пътна инфраструктура" на Национална компания „Стратегически инфраструктурни проекти”. Чисто юридически не би ли трябвало да включим освен подготовка и изграждане, да бъде поддържане и ремонт?
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Подготовка и изграждане отиват към новата компания, а ремонта остава към Агенция "Пътна инфраструктура".
ПЕТЯ ТЯНКОВА: Идеята е сега да ускорим бързо изграждането й и в началото компанията да не се занимава с поддържането и ремонта на вече изградените участъци.
МИЛЕНА ХРИСТОВА: Прие един казус, примерно при новоизградените лотове, участъци, които вече ще се управляват от Национална компания „Стратегически инфраструктурни проекти” при извършване на поддръжката и ремонта на тези участъци правата и задълженията трябва да са ясно формулирани, че са на Национална компания „Стратегически инфраструктурни проекти”, защото при един съдебен спор тя трябва да отговаря.
ПЕТЯ ТЯНКОВА: В този § 10 се визират случаите, ако до създаване на компанията Агенция "Пътна инфраструктура" по някакъв начин възложи проектиране или сключи някакви договори и за да няма прекъсване в процеса, затова сме го предвидили изрично този параграф, за да може тя, така или иначе сега тя е бенефициент по оперативна програма, за да не се спира процеса. Подготовката и изграждането, а не за самия ремонт и поддържане.
МИЛЕНА ХРИСТОВА: Идеята ми е впоследствие да не възникне някакъв казус и Национална компания „Стратегически инфраструктурни проекти” да не може да бъде конституирана като страна при евентуален съдебен спор, впоследствие за новоизградените участъци при ремонт и т.н.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Тя има права, дават й се права. С последния параграф става ясно какви права точно й се дават.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Изяснихте ли си казуса, госпожице Христова?
МИЛЕНА ХРИСТОВА: Да, получих си отговора. Благодаря!
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: И аз благодаря!
ПЕТЯ ТЯНКОВА: Благодаря ви за подкрепата! Лека работа!
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Изчистете текстовете със Стефан Тодоров, за да подготвим доклад окончателен и прецизен вариант за внасяне в зала. Благодаря ви и аз!
Колеги, минаваме към точка втора.
2.Обсъждане на Национална гражданска инициатива за предприемане на законови мерки за запазване на държавната собственост върху територия, ползвана от Национална спортна академия „Васил Левски” в гр. Несебър, № ПГ-110-00-6, внесена от Инициативен комитет на 18.01.2011 г.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Имаме гости, представители на НСА – проф. Кирил Андонов, Илиян Карапанов – юрисконсулт към НСА, Михаела Калчева – държавен експерт.
Кой от вас ще ни запознае със същината на проблема и неговата важност, която предизвика необходимостта от нашето решение.
Заповядайте!
ИЛИЯН КАРАПАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, с внесеното предложение от страна на инициативния комитет до Народното събрание подробно сме запознали парламента с проблемите, които повече от 15 години срещаме при стопанисването и управлението на водно-учебна база на НСА в град Несебър.
Във водно-учебната спортна база на академията от 1974 година се провеждат учебни занятия, курсове и програми със студенти от първи до четвърти курс, като се работи на година с над 2 хиляди човека, които са бъдещи учители, треньори, спасители, специалисти във водните спортове. В базата се съхраняват и поддържат и над 50 броя моторни лодки, ахти, канута и други водни съдове. От анализа на документите, които сме представили заедно с подписката е видно, че от 1900 година тази територия винаги е била държавна собственост и същата през годините, за съжаление 2002 година е актувана като общинска собственост, след което започва и нейното възстановяване по реда на земеделските закони, без каквито и да е документи писмени или други законови възможности за такова възстановяване.
В самия спортен терен е изградена водна база, която се състои от битов блок за спане на студенти, хранителен блок, алейна мрежа, достъп до плажа е напран с пристан, където се съхраняват лодките и т.н.
Бих искал съвсем накратко да ви запозная и с доказателствата, с които разполагаме за това, че тази земя никога не е била частна собственост, а именно – още през 1909 година е публикуван Закон за народното просвещение, с който на училищните настоятелства в цяла България се предоставят земи, с които да се подпомагат тези училища за извършване на учебната си дейност. На по-късен етап през 1914 година с Указ № 217 на цар Фердинанд е утвърден протокол, с който от общинската мера на Несебър са отделени 600 декара земя в полза на този училищен фонд.
През 1939 година има трети указ, с който се отчуждават земи не от общината, не от частни лица, а от училищния фонд, което говори, че действително тази земя е била собственост на този училищен фонд. Същото се потвърждава и през 1949 година, когато с ПМС е установено, че 336 декара в тази местност са собственост на български училищен фонд и същата бива отчуждена за нуждите на войската – там в момента има поделение с отпаднала необходимост на Министерство на отбраната.
Разполагаме със списък на наемателите на училищните лозя, които съвпадат с т.н. имоти, за които претендираме, с план на Черноморското крайбрежие от 1956 година, в който е видно, че е територията сега, където се намира базата няма идентификатор и собственик, с разписен лист към този план, в който се вижда, че не съвпадат изобщо реституционните претенции на хората.
Разполагаме и с един кадастрален план от 1985 година, в който са включени и земите, както е разположена сега базата и в самия кадастрален план е нанесена и оградата, която е ограждала тогава академията в цялост. Сега на части тя е разрушена поради някои действия от частни лица и община Несебър.
Не на последно място имаме и две решения, които са в полза на държавата, респективно на НСА, с които е установено, че държавата е собственик на имоти в тази територия, която е около 135 декара, измерена преди няколко месеца.
За да се реши проблема през 2010 година Министерският съвет издаде едно решение, с което обяви базата за обект с национално значение с цел да бъде тя отчуждена от новите собственици, които поземлените комисии са признали за такива и са им възстановили имотите. За целта беше изработен ПУП, като за съжаление община Несебър не изпълни заповедта на министъра на регионалното развитие и благоустройството, изобщо не прие плана вътре в общината за разглеждане, обявяване и т.н.
За съжаление и самото решение на Министерски съвет беше отменено от ВАС, тъй като то се обжалваше от съответните собственици, които са се снабдили с необходимите документи, след като им са били реституирани тези имоти.
Във връзка с тези проблеми за нас остана възможността да се обърнем към най-висшия орган в държавата, за да може да се предприемат мерки, с които да се установи този статут на тази база и да се приключи със споровете с общината и с частните лица, на които са възстановени тези имоти. Считаме, че трябва да се наложи един мораториум такъв, какъвто беше наложен за студентски град докато се разреши въпроса и докато евентуално се отчуждат земите, мораториум за сделки с разпореждане с тези незастроени имоти. И да се даде една законова възможност да се направят законодателни промени – дали в ЗУТ или в Закона за физическото възпитание и спорта, с които министърът на образованието или министъра на регионалното развитие да внесат промени с цел да се започнат такива процедури за изменение на действащите ПУП с цел да бъдат отчуждени тези имоти и да се обособи една част от базата, която да остане за ползване от НСА.
Същата е държавно висше училище, създадено със закон през 1949 година. Обучаваме учителите по физическо възпитание за нашите училища, треньори за всички видове спорт, кинезитерапия и т.н. Не на последно място в последните няколко години има инициатива на самата база да се обучават и деца в неравностойно положение, деца от детски градини, от други училища и т.н.
Ето защо се обръщаме към вас с молба и призив да подкрепите тази инициатива, която беше внесена с близо 26 хиляди подписа от страна на хора, които искат тя да остане и за в бъдеще държавна собственост. Приготвил съм документи, които са най-важните като доказателства. На една от последните страници е изпълнителен лист срещу една фирма, която през 2002-2004 година построи хотел. Сега същата фирма е осъдена да ни предаде имота, който тогава завзе. Виждате, че има противоречия. Ще отбележа, че общината също спечели едно дело срещу нас, в което ние не доказахме, че държавата е собственик, за съжаление, но не разполагахме с целия набор от документи и т.н. Но то вече е влязло в сила и за нас не остана нищо друго освен да се борим и по този път да бъдат отчуждени тези имоти.
Благодаря!
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря, господин Карапанов!
КИРИЛ АНДОНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, много е сериозен проблема, ще ви върна няколко месеца назад, където председателя на административния съд в Бургас Атанас Вълков беше арестуван именно за това, че с фалшиви документи придобива точно пред самото общежитие за студенти 12 декара на името на майка си за 12 хиляди лева, а ги продава за 2 200 000 евра. В момента на продажбата е хванат за тази злоупотреба.
Такива са и останалите случаи, които считаме, че неправомерно са раздадени на реститутите. Както каза колегата тук 15 години се борим, за да докажем тази територия. Цялото общество извършва едно разграбване или кражба на държавна земя, ние искаме това да остане на младите хора, на студентите, на бъдещето на България. Би било хубаво, ако намерим едно трайно решение на проблема.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря Ви!
Все пак това не е прецедент, същият случай има и в студентски град и тези неща са разписани в ЗУТ, друг е въпроса, че не са спазени процедурите по отношение на промяна на одобрения план и по отношение на следващите процедури за отчуждаване там, където това е необходимо. Очевидно много органи не са си свършили работата, въпреки че в закона са дадени срокове за извършването на тези действия.
Сега ние можем да приемем за сведение това, което вие ни предлагате и даже аз бих предложил на моите колеги да предложим на Народното събрание да бъде създадена комисия, която да направи предложение, ако е необходимо, за законови промени. Въпреки че пак казвам – тези неща са разписани в ЗУТ как се процедира. Освен Закона за физическото възпитание и спорта?
ИЛИЯН КАРАПАНОВ: В края на документите сме приложили в суров вид едни промени на закони, които са разгледани с Министерство на образованието, младежта и науката. Ако желае някой от господата или народните представители може да се запознае, но имайте предвид, че така както е разписано в ЗУТ, за да бъде изработен ПУП трябва да бъде издадена заповед от кмета на община Несебър, а ние там не сме допускани до входа на общината, те просто не разговарят с нас, не коментират, не кореспондират. Освен когато издадоха миналата година заповед, за да бъде бутнат портала и за да навлязат вътре, освен да се осигури достъп до плажа, който ние не ограничаваме. В самата заповед беше записано и достъп до имотите на физически лица, което е абсолютно незаконно според нас да се осигурява по този ред достъп на физически лица до имоти. Нито един сега нов собственик не е завел дело по чл. 108 от Закона за собствеността срещу нас, за да си докаже в един истински процес това, че той наистина е собственик и това нас изключително много ни затруднява.
Нямаме тази възможност, за да разработим тези процедури. Затова имотът беше обявен за такъв с национално значение, за да може министърът на регионалното развитие да издаде заповед за изработване на ПУП.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Чета вашите предложения. Законодателна инициатива за уреждане статута на водната учебна спортна база. Не знам каква е тази законодателна инициатива, кои точно закони, какво да променим. Второто е мораториум, той не решава проблема, той само го оставя висящ, както стана със студентски град и съответно да се даде законова възможност министърът на образованието, младежта и науката и чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството да започнат процедури за изменение на действащия ПУП. Защо не ги започват?
ИЛИЯН КАРАПАНОВ: В момента сградите са публична държавна собственост, а земята е или общинска, или частна собственост. Тоест, правомощията са в кмета на общината, който защитава общинските интереси. Ето това е целият проблем. През 2002 година общината създава акт за частна общинска собственост, който е с границите, както са отразени нашите стари актове за държавна собственост. За съжаление в актовете за държавна собственост от 1974 година са изписани само сгради и граници, без квадратура на имота. Върху това нещо се възползва общината, създават си акта за общинска собственост.
Първоначално започват да продават право на строеж, вече имаме 4 или 5 хотела, построени в територия, която е била владяна от нас и за единият хотел вече имаме изпълнителен лист да ни предадат имота, но за другите имаме само установено, че е държавна собственост, но за по-голямата част със съдебно решение съдът установи, че държавата не може категорично да си установи тази държавна собственост.
СТЕФАН ДЕДЕВ: Във вашето изложение споменахте, че тези имоти никога не са били частна собственост. Същевременно 2002 година те са реституирани. Значи тук има някакво нарушение.
Второ, имаме акт за държавна собственост, общината е издала акт за общинска собственост, започва да се разпорежда с тези имоти и се появяват наследници. Същевременно заявявате, че тези наследници не водят дела срещу вас, за да си вземат имотите. Какво се случва там?
ИЛИЯН КАРАПАНОВ: Мисля че те не разполагат с писмени документи. Те знаят много добре, че ако отидем в съда ние разполагаме с по-качествени документни доказателства. Те понеже ги нямат, разчитат на общината да премахне бариерата и портала, както се случи февруари миналата година и вече да навлязат свободно в територията, като завладеят имотите, те започват да строят. За повечето имоти има вече разрешения за строеж и т.н. Това е целият проблем.
КИРИЛ АНДОНОВ: Относно този мораториум, защото го искаме този мораториум? Защото този мораториум спира застрояването на тази територия. В момента ние владеем тази територия и продължаваме да си водим нашите учебни занимания. В момента има над 400 студенти, които водят заниманията си до края на септември. Проблемът е след септември, когато приключи учебният процес и тогава се затваря базата, зазимява се и започва да работи в началото на май.
През този период е уязвима базата, независимо че има денонощна охрана и тогава до оградата на базата се струпват непрекъснато строителна техника, която е готова всеки момент да навлезе. Ние специално със студентите и с жива сила сме спирали поне три пъти нахлуването в базата, за да се застрои. Вие знаете, влезе ли, застрои ли се, тогава трудно се връщат нещата назад. Именно затова искаме този мораториум, за да даде глътка въздух за законодателната инициатива да се уреди законово статута на базата.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Ще прочета на колегите какво пише в Закона за устройство на територията, изменение от март 2009 година, § 13. „С влизането в сила на този закон се спира прилагането на действащите ПУП-ове в частите им за имоти, чиято собственост е възстановена върху обекти на образованието, науката, здравеопазването или културата и с тези планове предназначението им е променено за други нужди. При наличието на държавна или общинска нужда в едногодишен срок от влизането в сила на този закон, компетентните органи по чл. 135, ал. 1 издават заповед по чл. 135, ал. 5 за изменение на ПУП от ал. 1. Държавната или общинска нужда за изменение на плановете е налице, ако в същия срок съответният министър или общински съвет е направил предложение до компетентния орган за изменението на плановете по ал. 1. В едногодишен срок от влизането в сила на изменение на ПУП по ал. 2 държавата или общината отчуждава съответните имоти или части от тях по реда на Закона за държавната собственост, съответно Закона за общинска собственост”. Очевидно нищо това не се е случило от 2009 година насам. Ние ще сложим мораториум и ще чакаме някой пак да го свърши същото.
ИЛИЯН КАРАПАНОВ: Това се случи с решение на Министерския съвет № 84, с разпределение на имотите, така както са описани по кадастър, беше обявен за обект с национално значение, след което министърът на регионалното развитие и благоустройството издаде заповед, с което допусна изработването на ПУП. Ние изработихме този план, внесохме го по разпореждане на Министерство на регионалното развитие и благоустройството в общината, но общината ни го върна и казаха, че заповед от кмета на общината не е издадена. Отделно ВАС отмени решението на Министерския съвет, тоест – отпадна основанието за издаване на следващите заповеди.
Единият ни вариант е ако общината иска да се свърши тази работа – да, тя ще издаде заповед, ще каже – ето тези имоти са за вас. В другия случай е министърът на регионалното развитие и благоустройството в разпределените по ЗУТ текстове, когато обектът е с национално значение. Това беше смисъла на това решение на Министерския съвет. Това ни е проблема с общината. Ако не беше общината да издава удостоверение по чл. 13, че лицето действително е имало имот, може би нямаше да имаме тези проблеми.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Предлагам да пристъпим към гласуване на предложеното от мен решение.
Приема за сведение тази национална гражданска инициатива. Да предложим на Народното събрание създаването на комисия, която да предложи съответни законови промени или мерки, които да бъдат наложени за конкретния случай.
Имате ли въпроси?
МИЛЕНА ХРИСТОВА: Ще подкрепя това Ваше предложение, господин председател, с решение, но искам да кажа, че и ние като Народно събрание и правителството в лицето на отделните министерства трябва да застанем много твърдо зад този инициативен комитет, който господата представляват в момента, защото наистина тази база е с национално значение и наистина е много важно това да остане държавна собственост.
Поземлените комисии, които връщаха, реституираха имоти много добре знаем в много райони в страната как си свършиха работата – скандално си свършиха работата и са създали тези проблеми. Знаем също корпоративните интереси, които битуват в община Несебър и очевидно ръководството на НСА и инициативния комитет няма как да се справят с тези корпоративни интереси. Тук именно трябва да се намеси държавата, явно решението на Министерския съвет не е свършило работа, явно министърът на регионалното развитие и благоустройството съобразно своите правомощия също не може да помогне в случая. Може би наистина трябва да направим една законодателна инициатива и да решим кардинално, защото това може би е единственият начин, по който тези спорове могат да се прекратят и да се защитят интересите на НСА. Явно чрез съда, чрез общината, чрез Министерския съвет и отделните министерства, това няма как да се постигне и наистина те правилно са отправили въпроса към нас. Виждам тук становищата на отделните министерства, които са положителни, подкрепят също тази инициатива и наистина е хубаво в тази комисия да се обединим, по най-бързият начин да решим този въпрос, докато не са се заплели още повече нещата и не са загубили още други имоти в тази видна държавна собственост.
ЛЮБОМИР ИВАНОВ: Господин председател, аз ще подкрепя Вашето решение и искам да предупредя само, че това решение е доста сложно. На пръв поглед може да излиза една добронамереност към това, което се случва там, към Спортна академия и т.н., но трябва да се пипне много внимателно, защото по принцип ние тръгваме към ревизиране на някои закони, които са влезли и са приети и те касаят собственост. И да не отворим кутията на Пандора по-скоро заради един кмет, който има някакви интереси или някакъв общински съвет, защото при една добра съгласуваност между областен управител, като представител на Министерския съвет – кмета и вас, като заинтересовани лице е могло да се намери някакъв консенсус, не е невъзможно, аз съм бил областен управител и знам.
Много се притеснявам, че това решение и дано колегите намерят изход от това нещо, защото може да предизвика една верижна реакция от подобни неща в цялата страна и тогава не знам как ще се погледне на всичко това.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Подкрепям колегата Иванов, защото ако тръгнем само в едната посока, няма да е добре, ще засегнем други интереси, които може би са основателни, защото териториите на тези т.нар. държавни структури не са това, което те ползват и част от тях е редно и резонно по закон пък да бъдат възстановени. Това са тези удостоверения по чл. 13. Ако искаме всичко да блокираме, както си е било и да отпаднат тези решения отиваме в ущърб на тези, които по сега действащите закони са си възстановили тази собственост, защо да им пречим на тях.
КИРИЛ АНДОНОВ: Ни не сме против това истинските реститути да си влязат във владение и да си получат това, което им се полага, изобщо не сме против това. Едно допълнение, настоящият областен управител има смелостта още в началото на своя мандат и веднага извади актове за публична държавна собственост на всички сгради, включително и инфраструктура, която ние имаме, защото тази база представлява един голям комплекс със своята инфраструктура подземна и надземна, със собствен кей, с път към кея, с хангари за 80 морски съда, изобщо една голяма база, която функционира близо 50 години.
Проблемът се състоеше в това, че предишните областни управители нямаха тази смелост и кураж, независимо че имахме ние доказателствени документи. Ние сме съгласували много действия с областна управа. Областната управа много ни помогна и продължава да ни помага в разплитане на гордиевия възел. Аз мисля, че ако поканите и специалисти от областна управа, те ще бъдат само от полза, даже да може да участват в тази комисия, която тук се предлага да се направи, защото те познават много добре материята и спецификата на района и биха могли да внесат допълнително яснота при решаването на този проблем.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Подлагам на гласуване направеното предложение за решение.
Който е „За” така направеното предложение за решение, моля да гласува.
Гласували "За" - 13; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
Приема се единодушно.
Благодаря ви на вас? Въпросът е сериозен, но не само трябва да гледаме от вашата гледна точка, от вашата страна, трябва да решаваме принципно тези въпроси, а и не сте единичен случай.
3. Обсъждане на доклад на Подкомисията за извършване на проверка на дейността на Държавно предприятие „Строителство и възстановяване” – гр. София, причините довели до финансовото състояние на предприятието, състоянието на притежаваното имущество и степента на изпълнение на публичните задачи, възложени на предприятието.
СТЕФАН ДЕДЕВ: Уважаеми господин председател, колеги, в резултат на взето решение преди три месеца беше създадена подкомисия към Комисията по регионална политика и местно самоуправление, която имаше за цел да изучи документи, да проведе срещи с представители на Министерство на регионалното развитие и благоустройството относно Държавно предприятие „Строителство и възстановяване” и закона, който приехме тогава.
Комисията беше направена по предложение на колегите от Движение за права и свободи на паритетен принцип с председател и шест души членове от всички политически партии. В резултат на получените материали, тяхното изучаване, осмисляне и анализиране, комисията изготви доклад, с който предлагам да ви запозная, той е раздаден на всички. Докладът беше подписан от всички народни представители с изключение на господин Гагаузов, който го подписа с особено мнение.
Господин председател, Вие ще прецените дали да чета доклада или всеки ще се запознае.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Ще Ви предложа да не го четете, а да ни запознаете с основните изводи. Ние ще се запознаем с него в детайли самостоятелно.
СТЕФАН ДЕДЕВ: Във връзка с доклада искам да подчертая, че от него е видно, че Държавно предприятие „Строителство и възстановяване е управлявано с големи нередности, да не кажа според мен има и престъпление. Но тъй като ние не сме юридически орган, ви предлагам докладът да бъде изпратен на главния прокурор на Република България за отношение и по негова компетенция за наблюдение, защото по моя информация в разговор със служители на Министерство на регионалното развитие и благоустройството два пъти до сега са подавани сигнали в прокуратурата по отношение на нередностите – фрапиращи нередности и още се извършват проверки и няма никакъв ход. Така че аз ще апелирам към вас и ръководството на Народното събрание материалите да бъдат изпратени на главния прокурор, да бъдат наблюдавани от него и да се произнесат компетентните органи.
Благодаря ви!
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря, господин Дедев. Да, докладът ще бъде предоставен на съответните органи за отношение. Ще запознаем Народното събрание.
Колеги, имате ли някакви коментари, предложения по отношение на предоставения ни материал под формата на доклад?
Ако няма, аз ви предлагам да вземем решение – приема доклада на излъчената от нас подкомисия. Който е „За”, моля да гласува!
Гласували "За" - 13; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
Приема се.
Благодаря ви! С това програмата за днешното заседание на комисията е изчерпана. Пожелавам ви лека вечер!
Закривам заседанието.
(65 364 брой знаци)
(Заседанието завърши в 16.40 часа.)
СТЕНОГРАФ: ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯ ПО РЕГИОНАЛНА
ПОЛИТИКА И МЕСТНО
САМОУПРАВЛЕНИЕ
К. Петрова /Любен Татарски/