1. Представяне и обсъждане на законопроект за управление на отпадъците, № 102-01-50, внесен от МС.
2. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита при бедствия, № 102-01-48, внесен от МС.
3.Представяне и обсъждане на законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Република Гърция и Република България относно изпълнението на Програмата за европейско териториално сътрудничество Гърция – България 2007-2013 г., № 102-02-17, внесен от МС.

---

П Р О Т О К О Л
№ 19


Заседанието на Комисията започна в 14.40 часа и бе открито и ръководено от г-н Любен Татарски – председател на Комисията по регионална политика и местно самоуправление.
* * *

ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Имаме необходимия кворум, предлагам да започнем днешното редовно заседание на комисията.
На вашето внимание е предложен дневен ред за днешното заседание. На днешното заседание наши гости са от НСОРБ – колеги кметове, представители на Министерство на регионалното развитие и благоустройството.
Ще направя едно предложение по дневния ред. През последните дни бяха проведени редица срещи на представители на бизнеса, който се занимава с отпадъци, с черни и цветни метали, синдикати, общините. Вчера имаше такава среща в „Радисън” с представители на министерството, други експерти. Обсъждани бяха доста спорни текстове, които притесняват с основание бизнеса, фирмите, които се занимават с отпадъци и синдикатите, общините също. В тази връзка имаме и много становища, които вероятно са ви раздадени и сте се запознали с тях. Общо взето във всички тях има сериозни забележки по отношение внесения законопроект и предложения за промени.
Няколко са спорните текстове, но вие вероятно сте се запознали с тях, със закона и знаете за какво говорим. Аз лично също изразявам такова становище и преди да дойдем тук се срещнахме с ръководството на Комисията по околна среда и води, с министър Нона Караджова, със специалисти и им казах и моята позиция, предложенията препоръките и становищата на всички тези организации, общини, синдикати, министерства, които еднозначно казват, че законът трябва да се доработи.
Спомняте си, че и в нашата комисия, когато разглеждахме този закон ние гласувахме тогава „против”, защото пак имаше текстове, които не ги приехме и не ги приемахме и сега те отново са спорни и заложени в закона. Приключвайки искам да ви предложа да не разглеждаме този закон сега, защото смятам, че нямаме такава готовност да вземем правилно решение. Споделил съм това и съм запознал и министър Караджова с това, че в нашата комисия този въпрос ще бъде проблемен за разглеждане. Предлагам ви да го отложим, да не го разглеждаме днес, да отпадне от дневния ред поради тези причини, не е нужно сега да създаваме напрежение навсякъде при един определено недобре подготвен закон, по мое и по мнение на всички, които са дали становища. Но, колеги, имате думата да кажете вашето становище и дали приемате това предложение да отпадне тази първа точка от дневния ред и на нейно място ви предлагам да сложим точка 3, за която имаме готовност веднага да започне обсъждане, тъй като точка 2 се обсъжда в момента и в друга комисия и за да дойдат представители на вносителя, трябва да остане точка 2.
Така че ви предлагам да отпадне точка 1 с аргументите, които ви казах, които са приемливи или не за всички и на мястото на точка 1 да бъде точка 3.
Колеги, имате думата за мнения, становища по направеното предложение относно дневния ред.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Предложението е добро, да го подложим на гласуване.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Колеги, предлагам да гласуваме направеното от мен предложение – точка 1 да отпадне, точка 3 да стане точка 1 в дневния ред на днешното заседание.
Който е съгласен, моля да гласува! Гласували "За" - 12; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
Приема се.

3.Представяне и обсъждане на законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Република Гърция и Република България относно изпълнението на Програмата за европейско териториално сътрудничество Гърция – България 2007-2013 г., № 102-02-17, внесен от МС.

ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Давам думата на представителя на Министерство на регионалното развитие и благоустройството да ни запознае с внесеното предложение.
КИРИЛ ГЕРАТЛИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, меморандумът за разбирателство между Гърция и България бе подписан на 31 май тази година. Ратифицирането на меморандума от парламента ще позволи реалното превеждане на средствата от българска страна от Министерство на регионалното развитие и благоустройството към Министерство на регионалното развитие, конкурентоспособността и търговския флот на Гърция, което пък от своя страна ще позволи на гръцката страна да преведе всички дължими средства по вече сключените 65 договора. Те се сключиха в средата на месец април, общата стойност на сключените договори към момента е на стойност 64 810 000 евро, от които 30 157 000 евро са средства за българските партньори в програмата.
Общият брой на партньорите към момента в тези 65 договора е 110. Предполагам, че знаете, изтече съвсем скоро и втората покана. Намерението, както на гръцката страна, така и на нашата дирекция в Министерство на регионалното развитие и благоустройството е към края на годината да имаме сключени още около 50 договора, което ще позволи наистина да постигнем един процент на договаряне около 90 и това ще ни отвори наистина вратата да направим една много трагетирана покана в началото на следващата година, с което средствата по програмата просто ще бъдат приключени.
Меморандумът регламентира отново както всеки един от другите наши меморандуми – кой, какви функции изпълнява. Изпълняващ орган по програмата е Министерство на регионалното развитие, конкурентноспособността и търговския флот в Гърция. Сертифициращ орган е специалната служба на единния разплащателен орган към същото министерство, а одитиращ орган е Комитетът за финансов контрол към Министерство на финансите в Гърция. Нашата дирекция „Управление на териториалното сътрудничество изпълнява функциите на национален партниращ орган и в общи линии ние сме задължени да предоставим с този меморандум средствата, които възлизат в размер на 9 770 820 евро, така че да бъдат разплатени всички средства към тези български партньори със сключени към настоящия момент договори. Общата стойност на програмата е 130 милиона.
С това приключих, ако има въпроси от ваша страна, съм готов да отговоря. Благодаря ви!
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Колеги, чухме краткото изложение по внесения законопроект. Имате ли становища? Чухме вече едно на господин Гагаузов, че е редно да подкрепим този законопроект.
Други мнения, предложения? Очевидно няма. Подлагам на гласуване внесения законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Република Гърция и Република България относно изпълнението на на Програмата за европейско териториално сътрудничество Гърция – България 2007-2013 г.
Който е съгласен, моля да гласува!
Гласували "За" - 12; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
Приема се.

2. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита при бедствия, № 102-01-48, внесен от МС.

ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Представител на Министерство на вътрешните работи, който ще ни представи съдържанието и целите на внесения законопроект, е господин Нанков. В момента в друга комисия, водещата, се представя същия законопроект. Господин Нанков е началник отдел „Нормотворческа дейност” на Министерство на вътрешните работи.
НИКОЛАЙ НАНКОВ: Уважаеми госпожи и господа народни представители, ЗИД на Закона за защита при бедствия, изготвен от междуведомствена работна група с излъчени представители от всички заинтересовани ведомства е един продукт на тази работна група, мина през съответните съгласувателни процедури по Устройствения правилник на Министерския съвет и неговата администрация и с решение на Министерския съвет законопроектът беше приет и се предложи за разглеждане в Народното събрание. Една от комисиите, които следва да разгледат законопроекта е вашата комисия.
Предлаганите изменения и допълнения на Закона за защита при бедствия са в следните основни направления. С промените в Закона за Министерство на вътрешните работи, влезли в сила от 1 януари 2011 година и Правилника за прилагането му се създаде Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” с нова функционална компетентност и структура в резултат от обединението на бившите две главни дирекции „Пожарна безопасност и спасяване” и „Гражданска защита”. Това разбира се наложи привеждане в съответствие на Закона за защита при бедствия с посочените промени, които представям на вашето внимание.
Практиката по прилагането на ЗЗБ е довела до необходимост от прецизиране на някои разпоредби за премахване на противоречия, празноти и отразяване на неясноти водещи до недостатъчно ефективна превантивна дейност и спасителни неотложно-аварийни възстановителни работи, както и съобразяване с изискванията на европейските актове – особено важен момент по управление на риска от бедствия. В това направление промените са насочени към намаляване на риска от бедствия, ограничаването на възможността за нецелесъобразно разходване на средства, отпуснати за дейности по защита при бедствия, повишаване укриваемостта на населението. Те се състоят в следното.
Промяна на определението за бедствия с цел въвеждане критерий, по който се преценява кое събитие е бедствие; създаване на правни основания за уреждане в подзаконов нормативен акт на реда за извършване на анализ и оценка на рисковете от бедствия; картографиране на рисковете от бедствия; установяване на критични инфраструктури и обектите им, както и мерки за намаляване на уязвимостта им на природни и причинени от човека заплахи.
Въвеждане на категоризация на урбанизираните територии според броя на населението, застрашено от бедствия, промяна на планирането на защита при бедствия, като редът, условията, органите, структурите за провеждане се включват в съответните планове за защита при бедствия, а съдържанието на тези планове е прецизирано.
Включване на задълженията по ПМС № 18 от 2011 година, което именно беше създадено във връзка с въвеждането на изискванията на Директива 2008/114/ЕО на Съвета от 8 декември 2008 година относно установяването на европейски критични инфраструктури и оценка на необходимостта от подобряване на тяхната защита.
Дефиниране на строежите или част от тях, които трябва да имат и друго предназначение, колективни средства за защита при бедствия. По-прецизно и по-точно определяне на субектите по чл. 35 и чл. 36 от ЗЗБ и техните задължения. Създаване на правно основание за издаване на подзаконов нормативен акт за реда за създаване и организиране дейността на доброволните формирования – много важен момент. Създаване на право основание за издаване на подзаконов нормативен акт за реда и условията за провеждане на евакуация. Детайлизиране на уредбата на целевите средства за финансиране и превантивна дейност, включени в годишния план за изпълнение на националната програма, която и в момента работи, за защита при бедствия, отпускани от междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет само като допълващо финансиране към одобрения бюджет на съответния компетентен орган.
В съответствие с поетите от Република България ангажименти за изпълнение на рамка за действие е създадено допълнително задължение Министерският съвет да приеме стратегия за намаляване на риска от бедствия. Създаване на правни основания за уреждане на реда за създаването на устройство и дейността на констативен съвет за подпомагане Министерския съвет във формирането на държавната политика в областта на защита при бедствия.
Урежда се създаването също така на щабове към органите на изпълнителната власт, както е и в момента. Изменения и допълнения с административно-наказателни разпоредби в рамката на ЗЗБ.
С предложението изменения и допълнения на ЗЗБ се постига по-доброто регулиране на обществените отношения в областта на защита при бедствия, по-ефективна превантивна дейност в резултат на легално извършване на анализ, оценка и картографиране на рисковете от бедствия, които ще помогнат за вземането на съответните адекватни мерки по отношение на дадените територии и обекти. Легално установяване на критични инфраструктури и обектите им, което ще позволи мерките за намаляване на уязвимостта им от природни и причинени от човека заплахи да се ползват с приоритет при изготвянето на годишния план за изпълнение на Националния план за защита при бедствия. Легална категоризация на урбанизираните територии според броя на населението, застрашено при бедствия, което ще доведе до оптимално разпределяне на средствата, предвидени за дейности по защита при бедствия.
Приемане на национална стратегия за намаляване рискове от бедствия. По-точно определяне на търговците и задълженията им по този закон, което ще доведе до подобряване на контролната дейност. Повишаване на ефективността на административно-наказателната дейност при неизпълнение на задълженията по този закон. Регламентиране съдържанието на плановете, които се изготвят от субекти по чл. 35 и 36 от ЗЗБ.
Също така следва да се каже, че са формулирани редица промени в Закона за водите и в ЗУТ във връзка с изменената уредба при ЗЗБ.
Това е, уважаеми дами и господа, нашето представяне съобразно мотивите към законопроекта, които са предложени, намират се на сайта на Народното събрание. В момента в Комисията по околна среда и води се разглежда като точка от дневния ред същият законопроект.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Колеги, имате думата за коментари.
Ще си позволя най-напред да ви задам въпрос, в точка 8 от мотивите пише „създаване на правно основание за издаване на подзаконов нормативен акт за реда за създаване и организиране на дейността на доброволните формирования”. Чета съществуващи закони. Какво точно правите в тази посока в ЗИД на закона, който ни предлагате, в чл. 41?
НИКОЛАЙ НАНКОВ: Целта е да се създаде такъв акт, който да обхване в резултат от вливането на формированията, които съществуваха по смисъла на Закона за Министерство на вътрешните работи и тези, които са на „Пожарна безопасност и спасяване” – бившите за защита на населението, както и тези, които се създават при защита от бедствия, да намерят една по-добра регламентация и да се намери оптималният модел, естествено във връзка изцяло със съответните общини при условие, че към този момент ще бъде ретранспонирана директивата, която е въведена с ПМС № 18, на практика намерила място в закона, ще бъдат съответно от значение съответните критични инфраструктури.
Вчера имахме заседание на водеща комисия, на което бяхме запознати със становище на НСОРБ. То беше много ценно и важно за нас още към момента, в който се подготвяше законопроекта, но за съжаление не успяха сигурно колегите от НСОРБ така активно да участват, не взеха участие и разбира се ние в момента още, когато го получихме извършваме анализ на така направените предложения и съответно ще вземем отношение по тях, защото считаме, че естествено в тази област не може по никакъв начин да се говори, че това ще мине без мнението и становището на съответните общини и съответните областни управи, и дума не може да става в тази посока.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Ще чуем мнението и на общините, но тук има много хора, които са били кметове, работили са в областни и местни управи и знаят какъв проблем е с тези доброволни формирования. И затова в новия и стария вариант на закона като че ли няма кой знае каква съществена промяна.
НИКОЛАЙ НАНКОВ: Ръководството на новата главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” проведе специално свое заседание и идеята е точно в рамките на разширена работна група с пряко участие на НСОРБ тези неща да се разработят, за да се говори включително и по отношение на застраховките за тези лица при участия в бедствия, кой ги осигурява, откъде идват парите, включени ли са в съответните общински бюджети и т.н. Този въпрос ще бъде разгледан много детайлно, независимо от кое време на годината е след приемането на законопроекта.
Именно заради това беше и възражението на част от колегите ни към онзи момент, когато се приемаше ЗИД на Закона за Министерство на вътрешните работи да не бъде определено като правно основание в Закона за Министерство на вътрешните работи, а в ЗЗБ като правно основание. Там да бъде, защото на практика това в никакъв случай, координационният механизъм е изключително труден по този въпрос. Той дори към днешна дата дали е и работещ.
СТЕФАН ДЕДЕВ: Уважаеми господин председател, колеги, как ще бъдат регламентирани тези доброволчески формирования, защото в дейността ми като зам.-кмет трябваше да намеря десет доброволци в един район на Пловдив, който е 70 хиляди души и не можахме да ги намерим. Два месеца правихме кампания и накрая се принудихме да отидем при наши познати – частни фирми, защото това, което Вие споменавате, да дадат по един работник, който живее на територията на общината и когато се наложи да го ползваме, примерно като някакво доброволческо формирование. Но сте прав, че тук има проблеми със застраховките. Ако се случи с него нещо, той какво прави там? И става много сложно.
Този текст до момента беше мъртъв текст, не работеше. И затова за в бъдеще трябва да се помисли, да се прецизира.
НИКОЛАЙ НАНКОВ: Имате уверение от ръководството на главната дирекция, по-скоро главният секретар на МВР този въпрос специално го разисквахме и няма да останат така нещата, както до момента са палиативно решени в различни актове. Ще го поставим на съвсем друга основа, дори бихме могли да разсъждаваме с представителите на НСОРБ по отношение на бюджетите по какъв начин бихме могли ние да осигуряваме.
Ние имаме практика в областта, видях видеокадрите отпреди години, говорим за пожарите от Марица надолу – хасковска област, какво чудо беше и колко гори си отидоха. Това е въпрос, който много сериозно седи, има най-различни практики, ще се съобразим съобразно нашите средства и възможности, но да го решим по начин, по който ще действа, а не както до момента малко палеативни решения, които не вършат работа никому като дойде бедствието.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Като дойде бедствието се намират хора, но не са предварително организирани.
НИКОЛАЙ НАНКОВ: Няма организация, обучение и т.н.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: НСОРБ има ли отношение към въпроса?
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Като имаме предвид опита и на други страни, които повече работят в тази посока, ми се струва, че да се възложи това на властови структури, като общини или други подобни, тоест – да търсят единични такива физически лица не е разумно. По-добре е да се стимулира създаването на неправителствени организации в тази посока, които да привличат ресурс извън държавния или по целеви програми, където ще могат хора, имащи афинитет към тази дейност да се включват, да бъдат подготвени, обучавани и по някакъв начин може би стимулирани за това си участие там. Но във всички случаи трябва да имаш афинитет към това, за да кажеш – аз искам да се включвам след като бъда подготвен за това.
Иначе ми се струва, че на етапа, на който се намира нашето общество много трудно ще се намерят такъв тип доброволци, за които Стефан говореше. Затова може би трябва да се проучи опита на страни, които от дълго време имат подобни формирования, как се случва това.
НИКОЛАЙ НАНКОВ: Абсолютно го приемам и ще запозная бъдещата работна група по този въпрос, специално даже предварително ще поръчам да бъдат извършени съответните правни анализи на добрите практики в областта, които Вие споменавате.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: От НСОРБ имате ли позиция?
КРАСИМИР КУНЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, като представител на НСОРБ искам първо да благодаря за думите на представителя на Министерство на вътрешните работи, че цени нашето мнение и че ще ни канят тепърва в подробните комисии, когато се обсъждат измененията или допълнителните промени.
По принцип НСОРБ подкрепя тези изменения в закона. Ние сме представили на вашето внимание няколко наши конкретни предложения, те са около 10-12, синтезирани са от десетките предложения, които са постъпили от колегите кметове на общини и от експертите, когато ние сме разпратили като система да обсъдят закона и да направят своите предложения.
Приветствам желанието на министерството след това работната група в детайли да разгледа работата на тези доброволни формирования, защото наистина там има проблеми. Ние също имаме няколко конкретни предложения в тази посока, но вие ще се запознаете с тях. Надявам се в бъдеще в експертните групи да бъдат канени представители на НСОРБ и кметовете, ние можем да ви бъдем само от полза.
Благодаря ви за вниманието!
НИКОЛАЙ НАНКОВ: Отново, господин председател, благодаря на НСОРБ. Излъчихме и аз лично настоявах това с вас да се съгласува. Късно получихме становищата, но независимо от това между първо и второ четене господин Анастасов е предупредил, че ние съответно ще вземем становището му в този вид, в който е дадено и ще го обсъдим и ще направим съответните предложения за промени в законопроекта.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Очевидно сме на едно мнение всички.
Колеги, ако няма други желаещи за изказване, да пристъпим към гласуване по внесения законопроект на ЗИД на Закона за защита при бедствия.
Който е „За” законопроекта да бъде подкрепен и предложен за гласуване в пленарна зала, моля да гласува!
Гласували "За" - 119; "Против" - няма; "Въздържали се" - 1.
Приема се.
Благодаря ви, колеги! С това дневният ред за днес е изчерпан. За другата седмица не се очертава да имаме заседание.
(Заседанието завърши в 15.20 часа.)

Материалът съдържа 21 870 знака.





СТЕНОГРАФ: ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯ ПО РЕГИОНАЛНА
ПОЛИТИКА И МЕСТНО
САМОУПРАВЛЕНИЕ:

К. Петрова /Любен Татарски/