1. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на животните, № 102-01-61, внесен от Министерски съвет.

2. Среща с ръководството на Камарата на строителите в България.

---

П Р О Т О К О Л

№ 22


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: - добър ден колеги, добър ден и на нашите гости.
Имаме необходимият кворум и аз откривам днешното заседание.
Дневният ред Ви е предварително обявен, който е съгласен с него, моля да гласува: „За” – 15, против и въздържали се няма.
Дневният ред е приет.
На нашето заседание присъстват:

1. Валентина Недялкова н-к отдел Правен в Българска Агенция по безопасността на храните
2. Анастасия Ковачева – експерт в д-ция „Здравеопазване на животните” – М-во на земеделието и храните
3. Пламен Петров – юрист в НСОРБ
4. Благой Станчев – парламентарен секретар на НСОРБ
5. инж. Светослав Глосов – председател на Камарата на строителите в България
6. инж. Иван Бойков – изпълнителен директор на Камарата на строителите в България
Колеги, ще дам думата на гостите по точка първа от дневния ред, за да представят законопроекта, съдържание, цели, специфика, които ние трябва да знаем, за да вземем най-правилното решение.
ВАЛЕНТИНА НЕДЯЛКОВА- благодаря г-н председател.
Аз съм н-к отдел „Управление на собствеността и административно -правни дейности” в Българската агенция по безопасност на храните.
Наех се с нелеката задача да ви представя този проект на закон за изменение и допълнение на Закона за защита на животните. Както знаете с влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, в него се инкриминираха някои деяния, които представляват проява на жестокост към животните и на основание § 45 от същия закон, би следвало да се подготвят съответните проекти на закони за изменение на Закона за защита на животните и съответно на Закона за ветеринарно-медицинската дейност, за да може и техните разпоредби да бъдат приведени в съответствие с разпоредбите на Наказателния кодекс. Това напасване на разпоредбите се налага във връзка с възникващи противоречия в НК и в някой от случаите на проява на деяния на жестокост към животните и причиняване определено на смърт на дадено животно, където има разпоредби в Закона за ветеринарно медицинската дейност и Закона за защита на животните, където са предвидени административни такива, считаме, че не е допустимо това за едно и също деяние да има предвидени разнородни разпоредби, поради което същите трябва да бъдат премахнати.
Най-важната цел на този закон е да се удължи срокът за изтегляне на популация на безстопанствени кучета, да бъдат приети в приюти.
Защо това е така? – според сега действащата норма на закона за защита на животните този срок беше предвиден да е три години от приемането му в сила. Това означава 31 януари 2008 г., когато беше приет Закона за защита на животните. Следователно към 31 януари 2011 г. този срок е изтекъл. Всички животни трябваше да бъдат настанени за този кратък срок. Защо това е толкова важно за нас?
На първо място следва да се има предвид от спецификата на Закона, че популацията за такъв кратък период от време не би могла да бъде ограничена.
На второ място – големият брой на свръх популиращи животни и на територията на страната води също до проблеми, които в този кратък три годишен срок не би могъл този проблем да се овладее и не на последно място по важност, бих казала даже и на първо – това е финансовия разчет на бюджетите на общините. Тъй като беше предвидено общинските съвети и кметовете да приведат този закон в действие, те трябваше да предвидят в своите бюджети и съответните финансови разчети за създаването, построяването, съответните програми, усвояването по тези програми на средства. Когато е приет закона 2008 г. бюджета за общините вече е бил приет. Така, че този срок от 3 години, разбирате, че е намалял. Програми наистина е имало, но те не са могли ефективно да влязат в обръщение, поради което едва в началото на 2009 г., когато е приет следващия бюджет е започнало евентуалното придвижване на тези програми и тяхната реализация. Предвиждането на достатъчно средства за реализирането на посочените програми, така или иначе е довело до допълнително съкращаване на изключително краткия за нас срок, който е предвиден в този закон и най-вече тази не овладяна популация, за която говорим. С удължаването на този срок, който в настоящия проект е предвиден до края на 2011 г. се предоставя възможност в рамките на един разумен срок всички тези неща да бъдат овладяни. От друга страна, по предложение на Министерството на околната среда и водите бяха направени редица специфични нововъведения в закона, от специфика на понятия. Полумаймуни, маймуни, домашни животни, отглеждане на диви животни, създадени са нови текстове, касаещи информация за регистрационни карти по тези закони на дивите гръбначни животни и т.н. също така, чрез нови въведения и изменения на чл. 59 и чл. 70 са разширени пълномощията на МОСВ и по-конкретно на регионалните инспекции по околната среда и водите, които са като самостоятелни юридически лица до момента и доста трудности са срещали по прилагането на този закон. Сега техните правомощия са доста разширени.
Това е накратко с предложените Ви изменения. Считаме, че съвместно с М-во на земеделието и храните, министерството на околната среда и водите Изпълнителната Агенция по горите, заедно и по отделно биха могли съвсем разумно и при разполагаемост с необходимите финансови средства да постигнат целите на настоящия проект за изменение и допълнение на Закона за защита на животните.
Това беше от мен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ – благодаря Ви г-жо Недялкова.
Колеги, имаме възможност да направим коментар, предложения, мнения по разглеждания законопроект.
Сами разбрахте, че той е в нашата комисия заради ангажимента на общините да приютяват безстопанствените кучета, но този срок от 3 години сега става 6 години. Лично мое мнение е, че той да стане ши 10 години, пак няма да е достатъчен за решаване на проблема, защото ако причините са липсата на средства и малко по-късното му приемане, в закона за бюджета едва ли ще бъдат определени такива средства, така, че пак оставаме на желанието на общинските съвети да вземат такова решение, независимо от крайния срок. Дали този толеранс е достатъчен не знам.
Имате думата за мнения и коментари.
ПЛАМЕН ПЕТРОВ – НСОРБ.
Уважаеми г-н председател, уважаеми г-да народни представители.
Първо ви благодарим за поканата да участваме в днешното обсъждане. Вие разполагате с нашето становище по законопроекта. Аз накратко ще ви запозная с някой основни акценти.
Ние по принцип подкрепяме удължаването на срока, но не смятаме, че е достатъчно необходимо.
В системата от мерки, които Закона за защита на животните в момента предвижда, ние сме предложили да се обърне внимание и на някои основни моменти от етапите на цялостния процес – например: предлагаме, наред с удължаването на срока да се помисли и върху възможността в закона да се уточнят критериите и обхвата на дейностите, които могат да бъдат финансирани от страна на МС. В момента такъв текст в закона има, но той има само пожелателен характер и до сега не е бил прилаган на практика. Считам, че е уместно да намери място и изменение, което да даде възможност на общините да изграждат приюти, изграждането на приюти е една ресурсна дейност най-вече от гледна точка на финансовия ресурс и кадровото обезпечаване на тези средства.
На следващо място, считаме че по принцип е необходимо да се предвиди по-широко ангажиране на органите на централната изпълнителна власт, на ветеринарните власти, на неправителствените организации като участници в този процес. И най-вече в някакъв по-късен етап вече може би да се обмисли разработването и въвеждането на Национална програма за овладяване на популацията на безстопанствени кучета. Това е практика в много държави членки на ЕС. В тази програма предлагаме да се разпишат ясно ангажиментите на държавата, на общините и на неправителствените организации, които да бъдат действени участници в този процес. Тази наша идея получи подкрепа от Омбудсмана на Република България, който в свое обръщение към компетентни институции обърна внимание, че приемането на такава Национална програма е единствения правилен път и единствен за разрешаване на този проблем, защото очевидно това не е по силите на една община. Не можем да гледаме така териториално и да считаме, че процеса ще върви успешно. Освен това ще си позволя да отбележа, че на Общото събрание, което се проведе тази година през месец юли делегатите на НСОРБ приеха обща декларация, която адресираха до Председателя на НС, до Министър председателя, в която също настояха този проблем да получи подходящо решение именно чрез приемането на такава национална програма.
Благодаря ви.
БЛАГОЙ СТАНЧЕВ – благодаря ви.
Аз благодаря за реалистичния подход от страна на колегите от Агенцията, благодаря и за това, което споделихте и вие г-н председател, че и 2015 година пак няма да ни е достатъчно. Искам да кажа, че не нежеланието на общините е проблема, защото те носят своята отговорност по изпълнението на закона и доказаха с това, че направиха проблема една от основните теми на нашето общо събрание и с декларацията с която се обърнаха. Проблемът е в това, че става въпрос за много пари и съвместни усилия на много държавни органи и законодателство и всички институции. Както казват нашите кметова, дори една община тотално да се изчисти от кучетата, да ги вкара в приюти, природата не търпи празни пространства. Те ще дойдат от съседната община и т.н. т.е. на парче въпросите не могат да се решават. Това подчертава необходимостта от една Национална стратегия, от комбинирани усилия на всички институции, включително и на ветеринарно-медицински служби, включително на неправителствените организации които по принцип защитават интересите на животните, но би трябвало да използваме и техните усилия. Не трябва да се подценява въпросът и от финансова страна. От почти всички общини при нас идват данни, че издръжката на животни в приютите, там където вече са построени, излиза два пъти по-скъпо от издръжката на дете в детска градина. Трябва сериозно да се замислим до колко този подход за вкарване на всички кучета в приют е адекватен на нашите условия , на възможностите и на общините и на държавата. Също така и залавянето на кучета, регистриране, кастриране се изпълнява срещу 120-150 лв. което също е сериозен разход, така, че ние призоваваме за вашата активност в това отношение и съответните нормативни промени и активиране на всички държавни институции в тази борба, която оставена само на общините ще бъде непосилна за тях.
Благодаря ви.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ – г-н председател, уважаеми колеги и гости.
Вчера не успях да присъствам във водещата комисия по земеделие, бях на друга важна комисия. Затова тук ще използвам възможността да акцентирам върху един текст, който според мен трябва да се допълни.
Разбира се, това ще го отразим в нашите предложения между първо и второ гласуване на законопроекта.
Член 62 – .... който прояви жестокост към животните и т.н. се наказва.
Тук имаме един съществен пропуск. И в зала съм го казвал. Аз много обичам животните и кучетата и отглеждам по 20, и не са на улицата, но ние имаме сериозен проблем с безопасността предимно на малки деца и на възрастни хора от глутници подивели кучета. И тук има съществен пропуск. Ако такова куче нападне малко дете и родителя на детето осакати кучето или го удари – какво правим? – глобяваме бащата. Тук трябва да имаме допълнение, което да казва с изключение на неизбежна самоотбрана при нападение над хора. Мисля, че е напълно резонно, иначе ние ще глобяваме родителите за това, че защитават децата си, или случаен минувач, който защитава възрастни хора. Това е моята бележка и ще направя предложение между първо и второ гласуване на проекта. Казвам го за да го чуете и да и кажете своето мнение.
Благодаря.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ – г-н председател, може би г-н Станчев да каже във връзка с тяхното становище за създаването на тази Национална програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета. Като време, период за създаването й, приемането й, финансирането, като размер, как виждат те всичко това във времето. Имат ли те обследвания, всъщност и представителите на ресорните структури, които имат отношение, защото можем да говорим много неща, да отлагаме непрекъснато, но докато не се разпишат нещата в тяхната взаимна връзка, в т.ч. и финансиране, ресурс от хора, които се занимават специализирано с това само ще отлагаме, друго няма да сторим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ – г-н Станчев, вероятно не можете да отговорите сега на този въпрос.
БЛАГОЙ СТАНЧЕВ – разбира се, че не мога да отговоря. Става въпрос за необходими условия, които трябва да се изпълнят. Ангажиране на толкова отговорни държавни структури, институции и обществени включително и ангажиране на сериозен финансов ресурс.ние сме готови и практически изпълняваме своите ангажименти, но без другите необходими предпоставки и 100 години няма да ни стигнат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ – аз пък си мисля, че тези природо -защитни организации, безбройни има толкова много възможности за финансиране по различни програми, ако имат интерес биха могли да се ангажират с една такава задача, но очевидно техния интерес е в друга посока, а не да направят нещо смислено, което да е от полза, и най-вече да работи за решаването на този проблем, по важно е да се афишира проблема и да търсим решение.
Колеги, други въпроси.
Не виждам да има други желаещи за изказване. Подлагам на гласуване внесения законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на животните:
Който е „за”, моля да гласува: - 10, „против” – няма, „въздържали се” – 3.
Благодаря ви колеги, законопроекта е приет на първо гласуване.
Благодаря и на вносителите. Опитайте се да намерите и други възможности за решаването на този проблем. Твърде, твърде административен е подхода, като променяме срока и нищо не решаваме.
Сега ще преминем към точка втора от нашия дневен ред.
Колеги, по дълговечна традиция в нашата комисия се правят срещи с браншови организации, които имат отношение към сектора, с който и ние сме свързани, с регионалното развитие, със строителството. В случая, днес наши гости са представители на Камарата на строителите в България и тук при нас са новият председател инж. Светослав Глосов и изпълнителния директор на Камарата на строителите инж. Иван Бойков.
Добре дошли още веднъж.
До сега ние нямахме възможност да се срещнем с вас, но това не означава, че не следим отблизо вашата работа, пък и вие нашата вероятно, но за да има по-голяма полза от това е хубаво да се срещаме, да обменяме идеи опит и тъй като напоследък стана доста актуален въпроса с новите изменения по ЗУТ, ако имате някакви предложения, мнения ще ви помоля в максимално кратък срок да ни ги представите, за да можем да ги включим и обсъдим, когато тези промени влязат в нашата комисия, надявам се това да стане доста скоро.
Имате думата.
ИНЖ. СВЕТОСЛАВ ГЛОСОВ – благодаря ви г-н председател. Уважаеми г-да народни представители ще се представя още веднъж Светослав Глосов се казвам и съм председател на Камарата на строителите малко повече от една година. От 24 юни, 2010 г., а в самата Камара на строителите съм малко повече от 15 години, преди това бях председател на областното представителство в София, знаете това е най-голямото областно представителство. Наследих една структура, която е добре структурирана, обединяваща голям брой фирми със закон за Камарата на строителите, закон какъвто много малко браншови организации имат. Мога да кажа, че това е браншовата организация с най-добрата материална база в момента. Повечето от вас сигурно знаят, а с голяма част от вас сме били колеги, работили сме заедно, познаваме се отдавна, но камарата със своите 28 структури по области има собствена сграда, има офиси в 22 от областните центрове и предстои придобиването на такива в още 6а, в процес на избор сме. Съгласно Закона за камарата на строителите – камарата е притежател на Централния регистър на строителите в България. Към момента в централния професионален регистър са вписани 4077 фирми, това е към вчерашна дата, в т.ч. и около 80 чужди фирми. Тъй като съгласно закона, всички строителни компании, работещи на територията на Република България, съгласно Закона за устройство на територията трябва да бъдат вписани в такъв регистър и този регистър се води. Едно добро постижение на Камарата е, че в новия закон за обществените поръчки това изискване изрично е записано в чл. 54, буква б, който обсъждате в момента в НС. Поех камарата в тежък период за строителния бранш като цяло. Знаете върховата 2008 г. спрямо нея към момента спада в строителството е някъде над 40%, но това е общо за строителния бранш както в Европа, така и в еврозоната, страните от ЕС. Такъв спад има и в Испания, Словения, Унгария, в някой от държавите в ЕС има и подем, такъв малък подем се забелязва и в България през последната година, но това се дължи главно на проектите, които стартираха по инфраструктурата. Най-тежко е положението в жилищното строителство, където спада е над 68% за тези години. През 2010 г. обема на строителната продукция в България е 11,5 млрд., като само от строително-монтажни работи е 7,8 млрд. може би със статистика не трябва да ви занимавам толкова, това, което всеки един от вас е получил е един подробен анализ направен от Камарата на строителите за състоянието на бранша, както в България, така и съпоставен с бранша в ЕС и в Европа като цяло. Всеки един от вас е получил диск с този анализ. Проблемите в строителния бранш са много. Мога да спомена някои от тях. Главна причина за спада е спада на потока от чужди инвестиции. През последните години те бяха доста големи, но намалението е близо 30%, като спрямо пиковата 2008 г. намалението на чуждите инвестиции е 73%. В момента основните инвестиции, поръчки в строителството се очакват от държавата, като еврофондовете остават основен източник за финансиране на строителния бранш.
Във връзка с обществените поръчки и усвояването на тези средства от европейските страни като момент, който тежи това са тежките процедури и изисквания на голям обем документи при кандидатстване и отчитането на проектите, забавянето на плащанията по проектите. Необходимост от осигуряване на финансов ресурс от изпълнителя за целите на проекта. Тук искам малко повече да се спра. Напоследък се вижда един рецидив в обществените поръчки – възложителите да искат от строителите да осигуряват средства за изпълнение на проекта, да осигуряват целево кредитни линии за изпълнение на проекта, да подписват декларации, че при забавяне и неизплащане на дадени изпълнителни работи те ще продължат да работят, знаете в този момент на криза и декапитализацията на строителните компании, в които се вижда липсата на кредити е нещо много непосилно за българските компании. Има спорни текстове, в тези процедури, които се обявяват, възможности за различни тълкувания и всички тези неща ние сме ги описали и ги има в анализа, който получихте.
Що се касае до Закона за устройство на територията, който предстои да бъде дебатиран, в интерес на истината той е Закон за устройство на територията Ние като строители много малко сме зависими от него, като чисти строители. Той не е закон за строители. Становището на Камарата е, че Закона за устройство на територията трябва да си остане такъв но да има Закон за строителството. Знаете преди години имаше Правилник за капитално строителство, който си беше един закон, един много добър Правилник, но в момента той не е действаш, а беше добър пример за регламентиране на работата на самите строители. А иначе в Закона за устройство на територията строителите са посочени само като част от инвестиционния процес или субект в инвестиционния процес. Т.е. за строителите нищо не се казва в него. Решението което имаме като Камара и това се споделя от колегите е, че действително трябва да се работи за създаване на Закон за строителството и може би, дали ще бъде част от Закона за устройство на територията или строителството, или ще бъде отделен закон, но това е нашето виждане.
Това е което искам да кажа
Готови сме да отговаряме на вашите въпроси.
ИВАН БОЙКОВ – уважаеми г-н председател, уважаеми народни представители!
Ние за 5-та година отчитаме действието на този закон пред вас. Практически всяка година имаме отчет пред комисията. Това е уникален закон създаден от вас, защото той беше предложен от група депутати, всъщност цялото финансиране, организация и дейност на регистъра, който между другото е много модерен, той е он-лайн – електронен и е публичен, допринесе за създаване на една много благоприятна среда за строителството. Знаеше, колко оплаквания имаше от граждани, колко субекти работеха в строителния процес, които не бяха строители и създаваха доста напрежение в системата. Сега голяма част от тези фирми са елиминирани, а освен това при нас има една изключително сериозна база данни, която позволява да се правят анализи и прогнози за развитието на бранша. При нас работеха в най-пиковия момент 264000 работника, сега са около 140000. има и сив сектор, трябва да си признаем, това са главно в системата за наемане на сезонни работници, на бригади и като чели поутихна този протест, а ние изключително добре работим с редица държавни органи. Имаме сключени рамкови договори с Агенцията по приходите, на основание на което направихме заедно с тях един анализ на критичните точки и там успяха да се съберат около 40 млн.лв. от едно двусмислие в закона за плащане на ДДС при разрешително за строеж. Това се изчисти, хората го разбраха, то беше от незнание но... Имаме доста добри работни срещи със Съда и прокуратурата, макар и да не ги искаме, по отношение изпълнение на Закона за обществените поръчки, реализацията на обекти. Имаме подписан договор, който работи и ако сте забелязали през последната година с Агенцията по земеделие. Успяхме заедно да прегледаме около 250 проекта и миналата година фактически приключихме като проекти и вече ще се работи по таз годишните проекти. Там отиваме и към недостиг на средствата и като проекти за реализация. Работим много добре с мМРРБ, М-во на транспорта, на околната среда и водите. По изпълнение и оформяне на процедурите по обществени поръчки, тъй като при нас се събира огромна част от база данни по отношение на недостатъци по тези процедури.
Искаме да ви благодарим и се надяваме скоро да приемете и Закона за обществените поръчки, успяхме да убедим колегите, вносители, надявам се и вас, че вече не е необходимо да се иска книжен документ за опит, тъй като при нас, в публичната част за всяка фирма има официална статистика, като данни, на кой обект, кога са работили, как са го вкарали, така, че тази част от необходимите документи за обществени поръчки, ако закона мине в този вид ще облекчи и фирмите и общините, по отношение качеството на строителите и на строителния продукт.
Между другото Конгреса на европейските строителите тази година беше в София, прие ни министър-председателя. Имахме възможност да обсъдим някой неща и с него и с нашата президентка, г-жа Тодини, съсобственичка на ф-ма Тодини. Благодарение на вас, тук ние сме на първо място в Европа. Има подобни аналогии регистри в други държави, но такъв тип регистър в ЕС няма и той е изключително полезен и това е нещо, с което всички бихме могли да се похвалим.
Благодаря за вниманието.
ХАСАН ХАДЖИХАСАН – г-н Глосов, разполагате ли с някаква информация, защото при мен идват доста фирми, които са извършили СМР в общините и в продължение на няколко месеца те не могат да получат средствата, след като окончателно са извършили СМР-то. Разполагате ли с данни и цифри до момента, за фирми, които са членове на строителната камара – какво е състоянието в млн.лв.
Вторият ми въпрос – в сравнение с 2008 г. бихте ли дали информация – колко членове е имало в строителната камара и колко са в момента те, имайки предвид тежката икономическа криза. Т.е. има ли отлив на членове на строителната камара.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ – искам да допълня първият въпрос на г-н Хаджихасан – за задълженията на държавата и на общините към строителния бранш. Ако имате такава информация.
РУМЕН ПЕТКОВ – освен държавата и общините, като задлъжнялост и между фирмената задлъжнялост – аз знам, че това е много труден въпрос и надали е във вашата възможност да отговорите на него, но едно обобщение между държава и общини към бранша, и ако е възможно да се направи един такъв преглед на между фирмената задлъжнялост. Защото това може да доведе до по-нататъшни тежки последствия от гледна точка на въпроса на г-н Хаджихасан.
СВЕТОСЛАВ ГЛОСОВ – ще започна не по реда на задаването – на въпроса на г-н Татарски по въпроса за държавните задължения.
2010 година започна със задлъжнялост на държавата с над 350 млн.лв. към строителните фирми. Може би знаете, че се постигна един регламент, с който да бъдат издължени тези средства. Няколко схеми на издължаване, чрез банката за развитие, чрез директно чрез изплащане, но в крайна сметка до края на годината тези задължения на държавата към фирмите бяха разплатени и в момента говорим за задължения, които са текущи, оперативни, които са по проекти, по които се работи. Всички стари задължения, които бяха доказани от държавата към фирмите са изчистени.
Що се касае до общините положението там е много тежко и по наши данни задълженията на общините не е от месеци, а от години са между 100-150 млн.лв., като данните които имахме от държавните задължения към общините е много трудно да се поеме цялата информация. Това, което ние имаме са показани фактури от фирми, които са вписани в регистъра. Проверени, съгласувани със съответните общини, но към момента са между 100-150 млн.лв. задълженията на общините към строителните фирми.
Между фирмената задлъжнялост –нямаме статистика за нея, но мисля, че е в размер на функции от плащането между държава, общини към фирмите, главни изпълнители, от там към под изпълнители, към под под изпълнители и доставчици на материали и на труд, може би ще се явят и милиарди по веригата. За съжаление се забелязва една тенденция особено чужди изпълнители, които са били изпълнители по големи обществени поръчки да си получават парите от държавата и след това да изчезват и да не се разплащат с българските под изпълнители. Фрапиращ последен пример е магистрала „Люлин”. Знаете допълнителните пари, които бяха платени на МАПА ЧЕНГИЗ в крайна сметка те не се разплатиха с под изпълнители, някъде около 10 млн.лв. имам информация че има неразплатени средства от изпълнителя към главния подизпълнител. Има и други такива примери, които са не само по обществени поръчки, по частни проекти. Пример за това е МОЛ „Сердика”. Главния изпълнител – турска фирма си е получил парите от възложителя, но българските фирми подизпълнители не са.
Малко по-сложен е проблема с полигона в Ново село. Там е въпрос на доказване.
През 2010 г. фирмите, вписани в регистъра са 5225 срещу 4077 тази година. Това са около 1200 фирми по-малко останали в регистъра. Там, ако мога да го кажа оборота е много сериозен. Когато започна да работи регистъра бяха около 6400 фирми, всяка година отпадат средно между 500-700 фирми. Това, което прави впечатление, отпадат фирми но се появяват и доста нови такива. Много от фирмите променят своя обхват на дейност. Пренасочват се от високо към инфраструктурно строителство, но като цяло броя на фирмите е намалял. Има и причина за това. След 2008 г. – 2009 г., 2010 г. много от фирмите които отпаднаха са така наречените конюнктурни фирми, свързани с бум на жилищното строителство. Бяха започнали обект, приключиха ги и се закриха като такива.
ИВАН БОЙКОВ – ако може да допълня. Има две тенденции
Едната е, че се преструктурираха фирмите, който можа от жилищни във ВиК сектора в ниското строителство. Разликата е там, че в жилищното строителство се използва много работна ръка, а в другото се използва много техника и е по-интелектуално строителството. Това стана при нас и то се вижда от нашия архив на данни и второто е, че отпаднаха фирмите на т.н. предприемачи. Имаше много посредници в строителството. Тези хора в момента по разбираеми причини не могат да намерят място като посредници, тъй като обществените поръчки са директни и нещата отидоха в чисти строителни фирми, които изпълняват тази дейност и много нови фирми. Отиват си доста от старите строители, идват нови. Тази година сме отписали около 800-1000, а влязоха 500 нови.
Третата тенденция е навлизане на сериозни италиански, испански и немски фирми, които опитват пазара в България и се опитват в системата на обществените поръчки.
В годините числото се е движило около 1900, 2000, 2100. тази година кризата продължава и има естествено отпадане на част от тези хора, но се движим близко, нямаме високи пикове нагоре или надолу.
РЕМЗИ ОСМАН – аз искам да изразя мнение по-скоро.
Приятно е да чуем от ръководството на камарата добри думи за самия закон и за това, което се случва като взаимоотношения между камарата и държавата. Камарата на строителите е една от малкото камари, които имат големи правомощия, сериозни задължения и това беше голяма крачка от страна на законодателя, от страна на централната власт.
Прав е г-н Бойков, защото преди години една фирма с няколко камиона спечелваше търгове за незнам си какво. Такива проблеми ни накараха да приемем един подобен закон. И днеска по бул. България се виждат паметници, сгради застроени през 90-те години, незаконни. Изгоряха хиляди хора. Хората си вложиха пари, няма кой да контролира и т.н.
Сега пазара се изчисти, измислените фирми изчезнаха, вярно е кризата създава допълнително проблеми, но и изкуствено регистрираните фирми изчезнаха. Спомням си, че тогава в пресата ни обвиняваха, че защитаваме големите компании. Самите общини също искат да имат ред, а не да бъдат изнудвани от малки фирми, които не отговарят на изискванията
От тук нататък г-н председател, се надявам нашите взаимоотношения с камарата да продължат така, сигурно има още какво да се желае. Ние също можем да рекламираме нашата строителна камара и в чужбина. Лобирането за мен не е обидна дума. Скоро бях в Азербайджан и там чух добри отзвуци за участието на председателя на камарата в този форум. Там се строи много здраво. Т.е. има какво да правим и ние като комисия. Освен министрите и ние парламентаристите можем да влияем да лансираме нашите компании. Няма нищо странно в това. Всеки трябва да защитава интересите на държавата. При нас това все още е малко табу, а е голяма грешка.
Идеята за закон за строителите е интересна и ако се предложи в груб вариант, бихме могли да помислим. Аз смятам, че такива съвместни срещи с участието на Националното сдружение на общините ще са полезни.
ЯНКО ЯНКОВ – благодаря г-н председател.
Уважаеми гости, уважаеми колеги!
Аз мисля, че темата, която обсъждаме днес, всъщност е една от най-важните задачи от дейността на нашата комисия в Народното събрание. В крайна сметка регионалната политика, местното самоуправление и строителния процес. Строителния процес на практика по световните критерии е основния знак за цялостното ниво на всяка една държава и аз лично смятам, че това което направихме ние със законодателна дейност по отношение създаването на Камарата на строителите беше една успешна и много важна крачка, която направихме. Аз имам честта да познавам част от ръководството на камарата и затова искам определено да кажа, че от гледна точка на професионализма и на компетентността там нещата са на изключително високо ниво. И ние като комисия трябва с особено внимание и с пълно доверие да гледаме, на всичко, което идва от там като на предложение, мнение, становище. Искам да кажа да, камарата на строителите се утвърди като изключително сериозен и основен изразител на интересите на строителния бранш в България. Може би стъпка в нейното развитие би било следваща крачка, с която камарата да се превърне на коректив на държавната политика в областта на инвестиционния процес и строителството и на посредник между строителния бранш и между държавата в името на перманентното регулиране на този процес, на този сектор на обществените отношения, в полза и на държавата, в оптимален баланс между двете страни.
Уважаеми колеги, това което беше коментирано преди малко за задълженията на държавата мина доста бегло, но това беше изключително сериозен проблем, който доведе много строителни фирми до фалит. Освобождаването на много работна ръка, натоварването социалния сектор с тази работна ръка и много от тези фирми може би никога няма да заработят отново. Това всъщност предизвика няколко пъти в нашата комисия да дебатираме възможността да се блокират сметките на общините за неплатени задължения към фирмите. Това беше един много дискусионен въпрос, който решихме в полза на фирмите, с което показахме, че нашата комисия може да бъде един много сериозен инструмент в дисциплинирането на държавата и общините по отношение на задълженията им като инвеститор. В крайна сметка ние имаме две функции, освен законодателна, ние имаме и контролна функция, която може да бъде използвана за дисциплиниране на държавата и на общините, защото тази дисциплина е двустранно задължение. Ние сами си даваме сметка, наскоро тук имахме среща с консултантите, с инвеститорските контроли. Всички те нямат достатъчно добре регламентирана координация по отношение на цялостния инвестиционен процес и по отношение на самия оперативен контрол и по отношение на отчетност, документооборот и т.н. ние можем на база на вашата експертиза и натрупания опит да бъдем полезни за промяна на законодателството във всички области, което би било от полза на строителството и на строителния бранш. Аз смятам, че ние винаги сме откликвали когато има нужда от обществена полза. Ние очакваме вашите предложения, добре би било да разчитате на нас и смятам, че проблематиката, която се коментира постепенно да намалява. Решавайки едни проблеми идват други, но такава е динамиката. Вие казвате, че българските фирми не са добри, натрупаха опит. Но ние трябва да имаме особен акцент да стимулираме, да създаваме такива условия на българските фирми, които да им позволят те да бъдат конкурентни на пазара, без да се меси държавата или който и да било в тяхната работа – индиректно, създавайки необходимите условия, без да се нарушава закона.
Пожелавам успех във вашата работа, много се разчита на камарата. Молбата ми е да обърнете внимание на случаи, като на Ново село, аз съм запознат с него, не искам да го коментирам сега. Това е такова драстично, тенденциозно отношение към нашите фирми, демонстрирано по определен начин, което без намесата на държавата няма как да се реши.
РУМЕН ПЕТКОВ – г-н Глосов, ще помоля проблемите, които бяха изложени от вас да ни бъдат раздадени на по едно листче, защото си мисля, че сред тях има няколко които могат и трябва да бъдат решени.
Първо за условията на обществените поръчки. Трябва да кажем че това са условия за корупционни практики, защото предприемача или строителя Х сяда и се разбира с кмета, че залага условия за 3-4 години за непредявяване на претенции, но кмета му плаща приоритетно има такива случаи в не малко общини. И при положение, че той печели с това, че е поел ангажимента, че няма да си търси парите в продължение на 3 години, а кмета му плаща всеки месец регулярно, това е корупционна среда най-малкото. Имаме всички основания да търсим намирането на едно решение, което да защитава и от корупционна среда администрацията, същото важи и за държавната администрация и да гарантира строителните предприемачи. Защото в тези условия на криза неплащането по 6-7 месеца с уговорката виж какво става в бюджета не са аргументи.
Второ, междуфирмената задлъжнялост, аз основно имах предвид неразплащането от страна на изпълнители, чуждестранни компании към българските подизпълнители. Аз мисля, че там е основният проблем. Тук е въпросът, как ние в крайна сметка защитаваме този капацитет, който е изграден 40-50 години в сферата на строителството и как компании, които нямат ресурса да извършат ангажиментите, които тук наемат подизпълнители, които вземат трохите. Аз имам предвид да се вземат мерки от държавата. Всички знаем, няма да смаем света като каже, че италианския министър-председател при идването си постави въпроса за 3-4 строителни компании, които са изключително сериозни, с много богат опит и т.н. и не малко министър-председатели и нашите също министър председатели и министри на регионалното развитие трябва да имат същия подход, да отстояват нашите интереси тук и зад граница, но да се види – значи законодателя, изпълнителната власт и инструмента на строителната камара, за да можем да гарантираме защитата на този интерес. Мисля, че законови промени, които вие считате, че са необходими практика е да бъдат представени на председателя на нашата комисия и да се търси тяхното решаване.
ИВАН БОЙКОВ – има още един голям въпрос в строителството, който стоеше 7-8 години и за който считам, че ние се преборихме. Това е търговете на най-ниска цена. Не знам дали вие си представяте, какво значи да се спечели един обект на най-ниска цена извън качество, загуба на срокове и допълнително доплащане. Най-ниската цена декапитализира българските фирми и сигурно наблюдавате търговете по българските автомагистрали и по жп лотовете тя се пречупи с последния търг на АМ Сандански, където се доближиха до .... цена, но това създава страшно напрежение и от тук идват много въпроси, които вие зададохте. Въпроса за неплащане на подизпълнителя. Някой трябва да плати цената, която не достига. Проблеми с качеството. Ние очакваме на Люлин да имаме проблеми с качеството, те започват да излизат, отварят се фуги и други неща. Няма компромис в строителството, който да не избие видимо. Добре е, че всичко това се разбра и се мина на по-сложна методика. Основната съпротива от администрацията идваше от това, че трябва да се поеме отговорност, защото там има корекционни условия. Най-ниската цена означава чисто решение. Това също допринася доста в средата. В момента, благодарение на държавата и на малката наша роля има 7-8 големи български компании, които са на сериозно европейско ниво, с технологии, те не напразно печелят големите обществени поръчки, те държат около 70% от обем в строителството. Има около 3500 компании, които са малки и средни които работят главно с общините и при тях е големият проблем. Кризата засегна големите компании, от там засегна работната ръка по общините и социалните програми по общините.
Аз ще спра до тук, защото темата е много голяма.
СВЕТОСЛАВ ГЛОСОВ – г-н Янков повдигна един въпрос за Ново село и фирмите, които изгоряха там. То е свързано малко и с изказването на г-н Румен Петков, но има една тенденция, която се наблюдава да се появява фирма, бушон между изпълнител и подизпълнител. Възложителя възлага работата на такава фирма, която набира подизпълнители. При възлагане на работата в крайна сметка тази фирма куха, няма нищо зад нея, парите явно отиват някъде по схемата, но не отиват към подизпълнителите, съответно подизпълнителите предявяват претенции към фирмата с която те са сключили договор, обаче зад нея няма нищо и не могат да й вземат нищо. Това е случаят в ново село. За съжаление там стоят над 10 фирми, които не могат да си получат изработените пари. Обвиняват до някъде камарата че нищо не правим. Какво да направим ние, тук въпросът е на едно много по-сериозно ниво. Министърът на отбраната е ангажиран със случая. Положението там е тежко, така, че опасенията, изказани от г-н Петков са основателни. Има такива случаи има тенденции към такива случаи. Много такива случаи за неплащане.
Във връзка с изказването на г-н Ремзи Осман – камарата прави всичко възможно да върне на българските строители пазарите, които се загубиха през тези години извън България. Това беше и целта на посещението ми в Азербайджан и в Грузия, в Мароко, в Алжир. Във всички тези страни българските строители могат да намерят работа, добре познати са там. Имат добри спомени от българските строители. Проблемите са два. Където и да се отиде, искат да видят държавата да застане зад тези фирми и другото е гаранциите, които да поемат тези фирми. В момента водим разговори с Агенцията за експортно застраховане и с министерството на икономиката, това е много сериозен проблем за българските фирми. Има държави, които могат да дадат голямо парче от пицата. Имат над 380 млрд. предвидени за инвестиции през следващите 5 години. Казват да, елате, да дойде вашият министър, няма начин да не ви дадат нещо. Държавата трябва да бъде зад нашите компании. Пример за това е Турция. И най-малката фирма която работи в Азербайджан, там почти цялото строителство се извършва от турски фирми и държавата стои зад тях. Това му го заявиха и на министър Трайков на този бизнес форум, който беше преди една седмица.
Накрая искам да използвам случая да ви поканя в новата сграда на Камарата, да видите с какво действително разполага камарата. До момента 4-ма министри са я посетили, няколко посланика. Сега, влизайки тук при вас разбрах, че новият министър на регионалното развитие и благоустройството г-жа Павлова е заявила желание да ни посети на 11 октомври.
Заповядайте и вие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ – благодаря ви.
Колеги, аз се надавам скоро време след 4-5 месеца да направим пак една такава среща, може би когато се гласува бюджета на държавата, защото там са задълженията на държавата, на общините. В общи линии можем да кажем че проблемите са задълженията, които съществуват между държава, общини и вас и чуждите фирми и между изпълнител и подизпълнител. Монополизацията на сектора, който вие казвате и трябва да мислим и вие и ние какво става, че наистина малко на брой фирми вече окупират целия пазар. Какво можем да направим като законодателни инициативи, не винаги законодателството е прецизно даже и по отношение на обществените поръчки. Ангажираност на държавата, когато трябва да се промотира този сектор навънка, не знам до колко ефективно е това. Има какво още да правим.
Пожелавам и на вас успех. Ще се възползваме от поканата в удобно време да ви посетим.
Колеги, можем още много дълго да дебатираме, но аз мисля сега да спрем до тук.
Пожелавам ви приятна почивка.
Закривам днешното заседание.








ПРОТОКОЛЧИК: ПРЕДСЕДАТЕЛ:

В. Бойчева Л. Татарски