1. Представяне и обсъждане на законопроект за доброволните формирования за обществена безопасност, № 154-01-100, внесен от Волен Сидеров.
2. Среща с министъра на регионалното развитие и благоустройството г- жа Лиляна Павлова.

---

Стенографски запис!




П Р О Т ОК О Л
№ 23


Заседанието на Комисията започна в 14.40 часа и бе открито и ръководено от г-н Любен Татарски – председател на Комисията по регионална политика и местно самоуправление.
* * *

ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Добър ден, колеги! Предлагам на вашето внимание следния дневен ред за днешното заседание.
1. Представяне и обсъждане на законопроект за доброволните формирования за обществена безопасност, № 154-01-100, внесен от Волен Сидеров.
2. Среща с министъра на регионалното развитие и благоустройството г- жа Лиляна Павлова.
Целта на тази среща е да ни запознае с нейните виждания, приоритети в работата и опознаване с екипа й и нашата комисия.
Тези две точки съм предвидил и предлагам на вашето внимание. Имате ли предложения за включване на други точки в дневния ред? Очевидно няма. Който е „За” този дневен ред, моля да гласува!
Гласували "За" - 12; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма. Приема се.

1. Представяне и обсъждане на законопроект за доброволните формирования за обществена безопасност, № 154-01-100, внесен от Волен Сидеров.

ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Господин Петър Хлебаров е упълномощен да ни запознае със съдържанието, смисъла на този законопроект. След това ще започнем коментарите, като по тази точка имаме гости и от Министерство на вътрешните работи – господин Асен Игнатов – зам.-директор на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”, г-н Николай Григоров – началник отдел в Главна дирекция „Охранителна полиция” и Николай Нанков – началник сектор „Нормотворческа дейност” в Дирекция „Правна и нормативна дейност”.
Господин Хлебаров, заповядайте, изложете доводите си.
ПЕТЪР ХЛЕБАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, ще ви прочета накратко мотивите към така приложения текст, след което ще имаме възможност да чуем мнението на представителите на институциите, които присъстват днес на заседанието.
Предвид тежката криминогенна обстановка в страната се налага в борбата с престъпността за опазването на имота, собствеността и селскостопанското имущество на гражданите да се включи широката общественост. Предлаганият закон дава възможност точно на гражданите, които са най-засегнати от т.нар. битова престъпност осъществявана най-често като циганска престъпност да участват в пресичането на уродливото явление. Законът гарантира конституционно съобразно поведени и дейност на доброволните формирования, които се предвиждат да бъдат създадени съобразно него. Законът предвижда начина на създаване на доброволните формирования, връзката им с органите на държавната власт, както и взаимоотношенията им с формированията на Министерство на вътрешните работи, с които е предопределено да работи в тясна връзка.
Благодаря ви. Готов съм да чуя вашите мнения.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря Ви, господин Хлебаров. Предлагам ви да чуем становището или поне мнението на представителите на Министерство на вътрешните работи. Между другото има становище от Министерство на правосъдието. Давам думата на комисар Григоров от Министерство на вътрешните работи.
НИКОЛАЙ ГРИГОРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители, становището на Министерство на вътрешните работи по въпроса за създаване на доброволни формирования се изразява в следното. При нас взаимодействието с гражданите и неправителствения сектор е уредено в член 51, ал. 1, т. 6 и там е уредено как Министерство на вътрешните работи взаимодейства и получава съдействие от гражданите и неправителствените организации.
Също така при условията и реда на Закона за защита на населението при бедствия и аварии е предвидено създаването на такива формирования и от онзи ден има и наредба точно в този ред издадена. В закона са създадени необходимите законови предпоставки за привличане на гражданите на доброволни начала и сътрудничество с органите на Министерство на вътрешните работи при изпълнение на техните правомощия. Също така е предвидена и законова възможност в чл. 77 от Закона за Министерство на вътрешните работи, където на органите на местното самоуправление и местната администрация са дадени възможности да изграждат по места общинска полиция, която да може да оказва съдействие на съответните органи при изпълнение на техните функции.
Съдържанието на законопроекта е предложен като идея, ако се отчита, че законовата база не е актуална към момента. Извършените препратки към законови уредби и съответните институции е на база на остарели и вече институциите така, както са наименовани в самия законопроект не съществуват и ги няма. Посочените съображения налагат извода, че на законово ниво в Министерство на вътрешните работи и в нормативната база на Република България е създадена такава възможност гражданите да участват в опазването на обществения ред и противодействието на престъпността. Също така са спазени принципите на откритост, прозрачност за сътрудничество с гражданското общество.
Считаме че на този етап законопроектът не би следвало да се приеме.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря, комисар Григоров. Колеги, ще ви прочета становището на Министерство на правосъдието. „Министерство на правосъдието съобразно ресорната си компетентност изразява следното становище по внесения закон. Считаме че е необходимо законопроектът да бъде подложен на широко обществено обсъждане и дискусия с оглед предмета на регулираните обществените отношения. В мотивите на законопроекта не са очертани целите, които се поставят, както изискват разпоредбите на Закона за нормативните актове и не се съдържат достатъчно аргументи за необходимостта от незабавното му приемане.
Предвидена е глава VІ – Финансов ресурс и осигуряване на доброволните отряди без да се преценява какви допълнителни средства са необходими, като не са спазени изискванията на чл. 28 от Закона за нормативните актове в мотивите към проекта да се посочат финансовите и други средства необходими за прилагането на новата уредба и очакваните резултати от прилагането, включително финансово. С оглед на това изискване предлагаме да бъде поискано становище на Министерство на финансите. Параграф 4 от проекта – изпълнението на закона се възлага на кметовете на общините, на министъра на вътрешните работи, поради което предлагаме да бъде поискано становище от министъра на вътрешните работи.
Предвид изложените съображения към настоящия момент не бихме могли да подкрепим проект на Закон за доброволните формирования за обществена безопасност.”
Колеги, имаме възможност да коментираме, да дадем мнения, становища по предложения законопроект.
СТЕФАН ДЕДЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, запознах се с мотивите на закона. Тук за мен малко смущаващо е определянето на термина „циганска престъпност”, може би той е по-обстоятелствен, но тя престъпността е една – има българска, циганска, всякаква, така че в закона и в мотивите това ме подразни. Иначе като цяло законът го подкрепям. Смятам, че особено по отношение на опазване на селскостопанските земи някакво такова формирования може да бъде създадено от гражданите, като имаме предвид, че тук тези формирования имат само информационен характер, те нямат никаква възможност да действат по някакъв друг начин, те само трябва да информират органите на държавната власт, които са заинтересовани. Мисля, че този закон трябва да бъде подложен на много по-голямо обществено обсъждане и хората да си кажат мнението.
МИЛЕНА ХРИСТОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, гости, по отношение на внесения законопроект, ние като Комисия по регионална политика и местно самоуправление виждам, че има достатъчно голяма ангажираност на местната власт в лицето на кметовете на населени места и общини, което предполага да изискаме и становище на НСОРБ, за да видим те какво смятат, какво е тяхното становище по законопроекта, доколко могат да се ангажират с неговото прилагане и разбира се каква е финансовата възможност, която имат. Или по-скоро може би от становището на Министерство на финансите, за да видим дали примерно за следващата година в бюджета могат да бъдат заделени средства за обучение, както тук е посочено, че обучението на доброволците се поема от общините.
Така че тези две становища ми се струват наложителни, за да може по-обстойно да получим представа. Другото нещо, което искам да кажа е, че трябва да има едно широко обсъждане и в обществото и на ниво държавни институции, които са ангажирани с опазването на обществения ред. Както разбрахме вече има разпоредби в различни закони и подзаконови нормативни актове, които уреждат участието на граждани и формирования извън системата на Министерство на вътрешните работи за опазване на обществения ред. Може би трябва да се има предвид и тази законова уредба, за може на базата на цялата тази информация при един широк консенсус да стигнем до извода необходим ли е такъв законопроект и в какъв точно формат да бъде той.
А иначе аз ще се въздържа от подкрепа на този законопроект.
ПЕТЪР ХЛЕБАРОВ: Съгласен съм с колегата Христова, наистина трябва да се подложат на едно по-широко обществено обсъждане така предложените текстове, да се види мнението и на обществото. Съгласен съм с господин Дедев, че престъпността в България се извършва от български граждани, тя не е само българска или циганска, но просто преобладава тази, извършвана от хората с произход от цигански етноси и наистина този проблем с опазването на селскостопанската продукция е доста наболял, особено в села, където един полицай е натоварен да се грижи за няколко села и няма как да извършва своите функции и да опази имуществото на гражданите.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Аз, за разлика от колегите, ще кажа, че този проект като законопроект не е издържан. Дори ще помоля накрая колегата да кажа, ако знае разбира се, това нормотворчество на вносителя ли е, или е заимствано от някъде, ползвайки нечий опит. Защо не е издържан? Защото още в началото намираме противоречие в чл. 2, който регламентира какъв е предмета на дейност на тези формирования, който не е в синхрон със следващия член 6, където са изброени функциите на тези доброволни формирования и там във функциите въобще отсъстват дейностите, свързани с помагане при различни природни бедствия, а пък се акцентира, че това е една от двете им основни задачи.
Между другото би било добре да се направи справка, в Закона за защита на населението при бедствия и аварии има предвидени такива формирования на доброволци граждани, които да помагат. Мисля че преди месец, два го приемахме този текст, така че в тази част това е излишно, въпреки че във функциите не е споменато. Доколкото това, което каза колегата Дедев за земеделската продукция, това е предвидено в ЗМС като форма как да се организира от местните власти и също има законодателно решение.
По отношение на същественото в законопроекта за участието на тези формирования в опазването на обществения ред, тоест във функциите на Министерство на вътрешните работи там се боя, че има недоразбиране на тази възможност. Аз самият някога съм бил член на доброволните отряди на трудещите се и знам как се извършвало това. Това днес е невъзможно да се случи. Не можеш да изземеш без да си облечен в пагоните на властта, функции на своеобразна репресия към гражданите по отношение спазването на законите, защото както и да го наречем това си е репресивна мярка да ги принудиш да спазват законите. И биха се получили много недоразумения и това би било предпоставка за конфликти, защото и книжка и значка не могат да спрат тези, които искат да създават хаос в действията и това би било от друга страна предпоставка за конфликти със самата система на Министерство на вътрешните работи, поради това, че ще се намират групи хора, които да имитират, да действат имитационно спрямо подобни неща и това би усложнило техните действия. Освен това да не говорим, че едни такива граждански формирования без прякото участие в определена фаза на този процес на органите на реда, няма как да действат. Те могат да действат единствено като сигнализират, наблюдават.
Истината е, да има ред в държавата ни, в населените места най-вече е необходимо да се привлече гражданската инициативност и да се преодолее това състояние на „мен не ме интересува”, но то трябва да стане по ред, който е еднакъв за всички граждани, а не за отделни формирования, мисля аз.
ЯНКО ЯНКОВ: Уважаеми колеги, в пълно съгласие с това, което беше казано до сега искам да добавя следното. Аз лично съм напълно съгласен със становищата на Министерство на вътрешните работи и на Министерство на правосъдието. Според мен духът на тези становища е изключително важен и сериозен, особено в дебата в обществото.
Но аз ще отида малко по-напред, господин председател. Считам, че един такъв законопроект е в нарушение на Конституцията на Република България, защото съгласно Конституцията всички граждани са равни пред закона. Не може едни граждани да се натоварват с функции да контролират други граждани на някакъв неясен принцип, доброволен принцип, неясно формирование на база на какво, неясни задължения и неясни права и функции. Значи, доброволците имат право, първо – да изискват от гражданите да спазват обществения ред и да прекратяват започнатите от тях правонарушения. Как, колега? Ами ако рекат да го бият?! Философията на законопроекта е грешна. Не може такъв законопроект да бъде приет от българското народно събрание, защото, казвам го най-отговорно тук в присъствието на представители на Министерство на вътрешните работи, противодействието по този начин на престъпността има опасност да генерира нова престъпност, тоест – за репресия на едни граждани над други. Начинът, по който формулирахте престъпността като циганска, също на мен не ми харесва. Ще имат ли право роми да участват в такива формирования? Не е записано.
Не може по такъв начин законопроектът да влиза в Народното събрание. Дори и да влезе, аз лично няма да го подкрепя. По принцип идеята не е лоша, но в охранителния сектор има толкова много фирми, направете анализ и ще видите. И това, което се пише в законопроекта за наблюдение и за сигнализиране с една видеоохранителна система винаги може да бъде направено. Има толкова съвременни технически средства за видеонаблюдение и контрол. И това, което каза колегата Захари Георгиев – да противопоставим едни граждани на други, това е много опасно на фона на реалностите, които имаме в страната в момента. Това е моето мнение.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Колеги, наистина идеята на законопроекта да ангажираме повече гражданското общество, гражданите в опазването на обществения ред по принцип не е лоша. Въпросът е как това се предлага да стане. Имало е такива форми в миналото, имало е и законопроект от 2004 година, който аз го получих – Закон за доброволните формирования, създаден за подпомагане на органите на местното самоуправление и Министерство на вътрешните работи, аналогичен на този. И тогава даже не е стигнал до пленарна зала, а е предложен тогава от Министерския съвет, с коментари и същите мотиви, които ние сега слушаме.
Наистина в редица закони са дадени възможности участието на гражданите да бъде регламентирано и ангажирано. И тук искам да кажа, като бивш кмет, виждам пак ангажименти на кметовете. Значи някой решава доброволно да се събира и изведнъж те подават молба за членство до кмета на общината. След това общото ръководство и контрола върху дейността на доброволните формирования се осъществява и от кмета на общината, кметът има право да прави общинска полиция. Нали това е дадено в Закона за Министерство на вътрешните работи, кметът има право да прави такива формирования по Закона за защита при бедствия и аварии, има редица форми. И сега още една форма на главата на кмета, която както се казва не е много ясна, като как той ще преценява кой да участва, защото по-надолу е казано, че все пак се прави от комисия пак назначена от кмета – кой може и кой не може.
Мисля, че има доста неща, които трябва да се преработят в закона, включително и финансовата част не е ясна – ако е необходимо финансиране доколко и как то ще бъде обезпечено. Така че, колеги, аз също се присъединявам към двете становища на министерствата и изказаните мнения на колегите, че смисълът на закона е хубав като идея, но може би оформлението и начина, по който се предлага тя да се реализира към настоящият етап и съществуващата нормативна база може би не е сега точно момента и необходим точно този закон, особено с тези формулировки за циганска престъпност и т.н. Не е само това проблем в общините – опазването на селскостопанската реколта. Има общини, примерно моята община откъдето съм, това не е проблем, няма земеделски земи, или не е такъв сериозен проблема с тях, има друга престъпност, с която си имаме проблем. Така че тези формирования там едва ли биха могли да се занимават с такава дейност.
Колеги, имате ли още мнения, предложения, становища, защото ще пристъпим към гласуване за внесения законопроект за доброволните формирования, внесен от народния представител Волен Сидеров.
Който е „За” внесения законопроект и внасянето ми в пленарна зала за разглеждане и положително становище, моля да гласува!
Гласували "За" - 2; "Против" - 4; "Въздържали се" 7- няма. Законопроект, ще предложим от нашата комисия, която не е водеща, да не бъде приет от Народното събрание. Това ще бъде нашето решение, изразено с гласуването ви.
По този въпрос приключихме. Благодаря на колегите, на гостите от Министерство на вътрешните работи.

2. Среща с министъра на регионалното развитие и благоустройството г- жа Лиляна Павлова.

ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Добре дошла на госпожа Лиляна Павлова – новият министър на регионалното развитие и благоустройството. Не сте непозната на нашата комисия, госпожо министър, но вероятно имате какво да ни кажете вече от новата позиция, на която сте и което ни интересува, което би било интересно за нас, Вашите виждания, приоритети, работа, включително взаимодействие с парламента чрез нашата комисия, за да сме си взаимно полезни.
Заповядайте, слушаме ви с внимание.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Добър ден и от мен! Уважаеми колеги, уважаеми господин Татарски, първо – благодаря ви за подкрепата, която ми дадохте и при избора ми и оттук нататък в работата, която имахме възможност оперативно през изминалите вече няколко дни, седмици, в които работим заедно.
Благодаря ви за поканата днес, вие сте нашата комисия и аз ръководя министерството, което е ключово за работата на тази комисия. Може би с най-добро чувство за хумор, ще се постарая оттук нататък освен да работя по всички приоритети, но да ви създавам повече работа от гледна точка разбира се на законодателни инициативи и да работим заедно по тези изключително важни въпроси.
Преди да започна с това, което съм приготвила, искам да ви уверя, че това, по което работихме като екип с Росен Плевнелиев, целият екип на министерството, като приоритети, които бяха начертани и които са факти към днешна дата, това са приоритети, които остават валидни до края на мандата на правителството и до края на мандата на мен като министър за следващите две години. Имаме ясна програма и при условията на пълна приемственост продължавам работата, но всичко това, което е начертано и в програмата и в приоритетите ни и във всички действия, които и досега сме реализирали.
Днес ще представя на вашето внимание само част от тях, тъй като нашата програма е много детайлна, много дълга аз прецених, че е по-добре да стъпя на основните пет приоритета, които имам, в момента върху които фокусирам личното си внимание всеки един ден, като разбира се администрацията на министерството продължава активно да работи по абсолютно всички останали приоритети, които са част от програмата на министерството като такава. Като част от презентацията ми, в края на тази презентация разбира се ще ви представя и кои са четирите законодателни инициативи, които смятам да предприема оттук нататък в следващите месеци, като съвсем накратко ще ви разкажа за тях, защото се надявам, че ще имаме възможност заедно да ги обсъдим и наистина да намерим най-доброто решение по тези инициативи.
Какви са основните приоритети, които оттук нататък продължаваме съвсем активно, по които да работи министерството и екипа. Това разбира се е приоритета довършване на дефинираните в България 2020 и съответно като част от стратегията на министерството България 2020 в пътния сектор, пътна инфраструктура. От една страна тези, които са финансирани по Оперативна програма „Транспорт” – най-важните обекти, които имаме в Оперативна програма „Транспорт”, допълнение с проекти, финансирани с държавни инвестиционни заеми, Оперативна програма „Регионално развитие” и всички ключови инфраструктурни проекти, които са в ръцете на министерството и продължаваме активно да работим по тях.
Вторият основен приоритет е Оперативна програма „Регионално развитие”, да довършим изпълнението по програмата успешно.
Трети, много важен приоритет, който съм дефинирала и върху който искам да фокусирам усилията си оттук нататък е въвеждането и създаването на една стратегия, на една програма за енергийна ефективност в многофамилните жилищни сгради. Програма, на основата на която да стартираме с ресурса, който имаме в момента – 60 милиона, но и най-вече да поставим дългосрочната визия, да разгърнем една много по-голяма програма оттук нататък. Както споменах – законодателни промени, имам готовност с три законопроекта, които да ви предложа на вашето внимание и един, който го довършваме и до края на октомври и с него ще бъда готова, като проект на предложение на изменение и допълнение на тези общо четири закона ще бъдат. Така че се надявам, че през месеците октомври-декември ще имаме добра дискусия с вас, като водеща комисия по тези теми.
Следващият много важен приоритет е ВиК сектора. Той е много важна част от Министерство на регионалното развитие и благоустройството. Доста неща са направени към днешна дата, но наистина оттук нататък моето желание, усилие, давайки си сметка, че такава сериозна реформа и оптимизация на сектора не се прави за един ден, е наистина да положа основата на една дългосрочна оптимизация на сектора, подобряване на управлението на водните ресурси и създаване на предпоставки следващият програмен период финансирането, което имаме от Европейския съюз за този тип инвестиции да бъде за интегрирани проекти при много ясно управление и на финансовата част – съфинансирането и разбира се крайният резултат на едни интегрирани водни проекти.
Не на последно място много важен приоритет, тъй като именно тази седмица е седмицата, в която започват на ниво Европейска комисия преговорите за следващия програмен период, активно нашето министерство (това го определям като изключително важен ресор, приоритет, наистина е програмирането на следващия програмен период), където нашето министерство би следвало да управлява доста по-голям ресурс, ако добавим и ВиК сектора, което мисля, че е логично нашето министерство да има много по-активно отношение и в неговото управление. Така че предизвикателствата пред нас, които ще стоят са изключително сериозни и големи.
Започвайки от първия приоритет, мисля че проектите са ясни, стратегията България 2020 в пътния сектор е ясна на всички. Това, по което ние работим са текущото изпълнение на магистралите. Работим по „Тракия”, „Марица”. Стартирахме вече и АМ „Струма”. Започваме проектирането и подготовката на проекта „Калотина-София”. Работим по два от участъците на АМ „Хемус”, разбира се с дългосрочната визия за следващия програмен период да е основният фокус на строителството. Разбира се да преговаряме за АМ „Черно море”. Имаме и седем скоростни пътища и един тунел на Шипка, като приоритетна част от пътните отсечки, които са дефинирани като приоритетни в нашата стратегия.
Извън тези проекти ние имаме много текущи проекти, които са в етап на изпълнение по оперативната програма, като пътят Кърджали-Подкова, като обходите на Враца и Монтана, като обхода на Габрово, включително тунела. Това са все проекти, по които ние работим. Това бяха проектите от списъка с чакащи проекти в Оперативна програма „Транспорт”, но ние ги качихме нагоре и имахме тази възможност поради спестените средства след проведените търгове по магистралите, които вече се строят.
Опитали сме се да онагледим на карти тази презентация, горе-долу какво е разпределението на всички пътища, по които работим в момента и то бих казала, че е доста сериозно. Включваме половин милиард лева, които инвестираме по Оперативна програма „Регионално развитие” за втори и трети клас пътища, включваме строящите се магистрали и рехабилитацията и довършването на първи клас пътища по Оперативна програма „Транспорт”. Тук влизат проектите, които финансираме с капиталовата програма на Агенция "Пътна инфраструктура" и министерството и тук влизат разбира се всички пътни отсечки, които ние финансираме по държавно-инвестиционните заеми по Програма „Транзитни пътища” и заема от Световната банка. Комулативно всичко това прави наистина една доста, бих казала сериозно доста впечатляваща инфраструктура, която ние финансираме километрите, които индикативно са около 3 хиляди километра, които са в процес на рехабилитация, реконструкция или ново строителство, над които в момента текущи министерството работи. Дългосрочната цел е да проведем успешно преговори, първо – максимално повече пътни отсечки на територията на нашата страна, да бъдат включени в разширената тенти мрежа – трансевропейски коридори, която е разпределена в две категории – основна мрежа и допълваща мрежа.
Преговорите продължават, около 20 октомври очакваме първите заключения на комисията, вече с картите, които ще бъдат публикувани. Това ще бъде изходната позиция вече когато видим кои коридори са ключови, които минават през България като участъци и кои са допълващи, за да преценим за кои от проектите ще се борим по новата Оперативна програма „Транспорт” и Кохезионен фонд и за кои ще търсим финансиране по Оперативна програма „Регионално развитие” чрез Фонда за регионално развитие, кои обекти ще останат в категорията „проекти”, които ще финансираме с държавно-инвестиционните заеми, които имаме сключени. Най-важното предизвикателство, като част от тези преговори е за кои проекти ще търсим финансиране в новата инициатива на Европейската комисия, а това е инструментът, свързан с Европа, който е предложен в момента от Европейската комисия и към който в допълнение към всички оперативни програми, особено страни като България, които получават финансиране по Кохезионен фонд да могат да получат финансиране за проекти, свързани с голяма пътна, мостова инфраструктура или железопътна, включително и енергийна, за да можем да направим т.нар. свързаност в Европа. Това беше по отношение на транспорт и пътища.
Оперативна програма „Регионално развитие”, както я наричаме – програмата за хората е всъщност програмата, която наистина достига до всеки един от нас, до всеки един гражданин. Тя е една от най-видимите програми, защото пътувайки из България, пътувайки от населено място в населено място ние все по-често виждаме табели с надпис финансирано от Оперативна програма „Регионално развитие”, пътища общински, републикански, училища, детски градини. В момента започваме инвестициите от 200 милиона в туристически атракции, социална инфраструктура, така че все по-често тази програма достига най-бързо и най-лесно до хората.
В момента формулата на успеха към днешна дата е 63-26-97 – това е 63% договорени от програмата, като се надявам този процент да го увеличим до 75 до края на годината, но там сме все пак зависими от готовността на общините да сключим договорите, но иначе имаме одобрени проекти за 75% от бюджета на програмата. Имаме 26% разплатени от сключените договори и 97% ще бъдат средствата, които ние ще сме обявили като възможности за кандидатстване от общия бюджет от 3 милиарда на програмата до края на годината.
Какво сме направили до момента с тези 63% договорени средства? Имаме рехабилитирани 162 хил. км общински пътища. Това са общински пътища, тъй като общинските пътища извън тези, които минават през Агенция "Пътна инфраструктура" републиканска пътна мрежа са и едни от първите проекти одобрени и финансирани и приключени по програмата. В момента сме фокусирани върху републиканската пътна мрежа да рехабилитираме.
Имаме вече обновени и готови 210 училища и детски градини, които сме обновили, санирали, въвели сме мерки за енергийна ефективност. В момента 550 допълнително училища и детски градини са в процес на ремонт, реконструкция, мерки за енергийна ефективност. Имаме и 170 училища и детски градини, които са одобрени за финансиране и ако наистина успешно проведем преговорите и пренасочим финансов ресурс до края на годината, следващата година ще можем да реновираме, санираме и обновим още училища и детски градини. От една страна ще осигурим по-добри условия за учене на децата, а пък за държавата и най-вече за местните власти това ще доведе до много големи намаления в сметките, в издръжката на тези училища от гледна точка на по-малко средства за отопление е за електроенергия.
Какво правим по отношение на туризма? В момента имаме вече реализирани десет туристически дестинации, обекти с национално и световно значение от туристическа гледна точка обекти, които са вече финансирани. Сто и тринадесет общински такива са в процес на изпълнението, 39 са болниците, които финансираме, ремонт, реконструкция, рехабилитация на сградите и доставка на медицинско оборудване.
Какво предстои? Наистина много малко предстои, тъй като ние сме успели почти целият ресурс на програмата да го отворим като възможност за кандидатстване и финансиране. Това, което предстои е сега през месец ноември да отворим възможността към нашите конкретни директни бенефициенти за директно предоставяне на 204 милиона лева за проектите за финансиране на интегриран градски транспорт. Вие знаете, че ние вече одобрихме, вече сме в процес на изпълнение, финансирахме със сто милиона Столична община и със 120 милиона община Бургас, с които изграждаме и подобряваме системата за управление на трафика, закупуваме превозни средства, съответно тролейбусни или трамвайни линии, спирки се изграждат. Това са проектите, които са в процес на изпълнение. С тези 200 милиона ще ги инвестираме в оставащите пет най-големи града в страната, които ще бъдат инвестирани по аналогичен начин по система за управление на трафика, електронни табла на спирките на градския транспорт. Там, където е необходимо закупуване на превозни средства, отваряне на нови маршрути на градския транспорт и всякакви дейности, свързани с подобряването на един по-добър интегриран градски транспорт.
Следващата схема, която е отново през месец ноември, ще обявим поканата за кандидатстване. Тя е насочена към общините, тъй като ние финансираме с 200 милиона изграждането, подобряването на туристическата инфраструктура, развиването на туристическия потенциал на общините с всички паметници на културата, които са на територията на цялата страна. Тези обекти, които ще бъдат ремонтирани, реконструирани, рехабилитирани да стимулираме общините да работят заедно, да се обединят и да направим общи дестинации, общ маркетингов продукт, общи маршрути, с които вече да можем да промотираме и да привлечем туристите да правят обиколки между тези туристически маршрути.
Една схема за финансиране, която е малко нетипично за нашата оперативна програма. В много страни членки тази схема се финансира по програмата за селските райони. Тази е все още в нашата програма. Това е подкрепа за финансиране и развитие на информационна и комуникационна инфраструктура. Какво представлява това? Казано с думи прости – критична, защитена, сигурна, надеждна инфраструктура. Тук говорим за нещо съвсем просто. Има малки населени места, малки общини от категорията селски общини, в които към днешна дата няма достъп нито до кабелна телевизия, нито имаме интернет доставчици. В тези населени места частните оператор, независимо кои са тези оператори на такива услуги не са намерили бизнес интереса да осигурят такъв достъп от притеснението, че няма достатъчно жители или няма интерес към тези услуги. Тук говорим за държавата като част от системата за широколентов достъп да изградим такава инфраструктура в тези населени места, за да стимулираме и в тях да бъде осигурен този достъп. Защо го правим, тъй като по директива България трябва да намалява в прогресия във времето местата, в които такъв достъп до такъв тип услуги не са налични.
Това е по Оперативна програма „Регионално развитие” като цяло. Но чрез Оперативна програма „Регионално развитие” ще финансираме следващия изключително важен приоритет за нашето министерство, а това е енергийната ефективност в многофамилните жилищни сгради. Всички знаем как изглеждат нашите градове. За съжаление панелните сгради, а и не само те, които имат един доста неприятен външен вид на много от местата, които са ремонтирани на парче. Нашата основна цел е малко по малко да влезем във всяка община, във всеки град, във всяка територия, за да можем да променим това. Започваме с тези 63 милиона, които имаме, като тях ще ги инвестираме в 86-те общини, те са наш бенефициент. Имаме научени уроци много по тази тема. Основният научен урок е от тези 27 сгради, в които вече са направени такива мерки и още 23 са в процес на обновяване чрез програмата, която приключи имаме опит какво е правено, какво е добро, какво лошо, имаме и добри практики, имаме и лоши практики, като резултат, но поне сме тествали да видим как работи системата и какви са предизвикателствата.
Именно част от тези предизвикателства доведоха до това през юни месец приетият Закон за етажната собственост и неговите изменения, чрез който намалявайки процента необходим за сдружаване, за взимане на решения за енергийна ефективност наистина да успеем да стимулираме повече асоциации на собствениците, да бъдат създадени и да направят своите проекти. Как ще направим всичко това? Предоставихме, публикувахме схема, която е в министерството. Дирекция „Жилищна политика” беше създадена като бенефициент. В момента изграждане капацитета на тази дирекция, изграждаме звено за изпълнение на проекта, което ще подпомага дирекцията, ще подпомага и гражданите, да могат да кандидатстват и да работят в това саниране.
Разработваме стратегия, разработваме начините, по които ще отпускаме тези средства, апликационните форми, които трябва да попълват асоциациите на собствениците, за да могат да кандидатстват, за да можем всъщност като резултат през следващата година да отворим вече възможността гражданите, след като са се сдружили да кандидатстват да получат безвъзмездно финансиране до 50%, да получат енергийно обследване, конструктивно изследване на сградите. Така че като резултат от това да въведем в обектите изпълнители, които да реализират тези мерки за енергийна ефективност.
Паралелно с това стартираме процедура по Закона за обществените поръчки. В момента тя е в процес на съгласуване с Агенцията с обществени поръчки. Да проведем процедура, с която да поканим банки и финансови институции, опериращи на нашия пазар, на които да предоставим 13 милиона лева, те да ги допълнят с поне още толкова и да създадем един механизъм за кредитиране на всички семейства, които нямат възможност да осигурят своя дял необходим, за да се направи това саниране на сградите, да ги подпомогнем с нисколихвени кредити, за да могат да участват активно в този процес.
Това е в общи линии работата по тази програма. Работим наистина, за да създадем добри механизми, защото тази програма, от начина, по който тя заработи и нейната успеваемост ще бъде и основен аргумент да преговаряме за по-сериозен ресурс следващия период.
Следващият приоритет е ВиК предизвикателството, както ние го наричаме. ВиК секторът е изключително важен сектор, върху който ние оттук нататък наистина ще работим активно и ще положим своите усилия да започнем реформата, като разбира се работим по капацитета на участниците, работим по довършването на формирането на асоциациите, да изготвим критерии за ВиК операторите по отношение на персонала. Да създадем необходимите законови промени и нормативна уредба, с която да можем да реализираме всичко това. Паралелно с това със съфинансиране от Световна банка работим и по изграждането на три нови язовира – Нейковци, Пловдивци и Луда Яна, както и по реконструкцията на язовир Студена.
Паралелно и изключително важен етап от всичко това, което правим, надявам се успешно до края на годината, да приключат тръжните процедури за избор на изпълнители, които да направят подготовката и да изработят регионални генерални планове – небезизвестните мастер планове, които са дългоочаквани в този сектор. В момента текат тръжните процедури, за единият от регионите тя вече е почти приключила, вече сме на етап на преговори с избрания изпълнител. За другите два участника в момента оценителната комисия довършва своята работа, така че при успешни преговори до края на годината ще имаме сключени договори и ще започне работата и по мастер плановете.
По отношение на язовирите работим активно да започне реализацията. Имаше липсващи ПУП-ове, липсващо проектиране. Работи се по това, за да може вече самият инвестиционен процес да стартира.
Темата със ситуацията по морето и с необходимостта да намерим краткосрочно и дългосрочно решение на пречистването на отпадните води, които се вливат в Черно море. В момента работим по въпроса с междинното решение на проблема чрез дълбоководно заустване в регионите на Варна, Созопол и Равда, разбира се и като част от дългосрочното решение за изграждане на пречиствателни съоръжения по морето. За целта разбира се ролята на общините е важна, тъй като те са бенефициенти и те трябва да са инициатори, но тъй като видяхме, че този въпрос придобива национално значение за нас, за всички живущи в България, но и за туристите, нашето министерство активно се включи. Аз имах среща с нашите ВиК по морето, с всички общини, които са ангажирани и наистина си направихме график през две седмици оттук нататък ще се виждаме, за да можем да имаме предпоставки за решаването на проблема.
Да подобрим нормативната уредба. Споменах, че работим по четири закона. Първият е ЗУТ. Това, което правим по този закон – ще ви предложим ЗИД на ЗУТ. Основната цел на промените е да опростим работата там, където във времето са се натрупали необходимости от техническо изчистване на закона. Но най-важното в това, което искаме да направим с тези промени е да довършим нашият изключително важен приоритет, който аз не споменах в началото, но той е текущ приоритет на министерството, е незаконното строителство. За да можем обаче да продължим активната работа в борбата с незаконното строителство вие знаете, че имаме над 3 хиляди обекта, които са предвидени за премахване. Вече имаме премахнати над 1 200 от тях. Имаме в списъка още 1 800, за които вече има издадени заповеди, понякога текат съдебни решения. Но за целта ние искаме да ангажираме местните власти в този процес, тъй като в момента имаме не много ясно разделение на функциите и отговорностите между ДНСК и общините по отношение на този процес. Нашата цел е чрез закона да регламентираме взаимоотношенията така, че те по-скоро да работят в синхрон и да се допълват, а не да имат нетолкова добро разпределение или разграничение на функциите. Още повече, че много често сме в ситуация, в която общината има ангажимент до издаването на разрешение за строеж, но после по отношение на контрола как този обект е изграден или ако той е незаконен по неговото премахване общините нямат отношение. Така че наистина искаме да изградим една по-добра регулаторна система в този процес.
По Закона за устройство на Черноморското крайбрежие всички знаем колко години винаги е имало изключително много проблеми по концесионирането на плажовете, по контрола, по финансирането. Имаме предложения за законодателни промени, с които се надяваме този въпрос да бъде улеснен, опростен и изчистен.
По отношение Закона за кадастъра и имотния регистър там също работим по промени, които да предложим на вашето внимание наистина, за да можем да регулираме по-добре работата по обслужването на гражданите по отношение на всички дейности на Агенцията по кадастъра.
И Законът за водите, изключително важен, тъй като основното предизвикателство, което стои пред нас, надявам се заедно с вас, е да намерим най-правилното разграничение между държавната и общинската собственост по отношение на ВиК съоръженията, на ВиК сектора, тъй като в момента имаме недобро разграничение между собствеността. Трябва да дефинираме по-добре взаимоотношенията на операторите, по-добре взаимоотношенията за това кой отговаря за водоизточниците, кой отговаря за разпределението, преноса на водата, за да можем наистина да имаме една добра регламентация и да можем да стартираме реформата.
От финансова гледна точка цел, която в момента сме си поставили, може да ви изглежда много амбициозна, но само този, който има амбициозни и дългосрочни цели може да постигне съответно големи и добри резултати. Инфраструктурни проекти от категорията на Оперативна програма „Транспорт”, макар че тук включваме абсолютно всички пътни проекти, които бихме искали да бъдат финансирани, независимо дали са втори, трети или първи клас пътища. Това са 8,5 милиарда лева необходими средства, за да инвестираме в инфраструктурни пътни проекти.
Оперативна програма „Регионално развитие” – 5,2 милиарда, тук говорим за една оперативна програма, която да включва в себе си сектори като интегрирано градско развитие, градски транспорт, градска среда, енергийна ефективност, многофамилни жилищни сгради, във всички публични сгради на територията на страната не само училища и детски градини, а и социална инфраструктура, културна инфраструктура, туризъм, здравеопазване и всички тези сектори, които и в момента финансираме разбира се в много по-голям мащаб. И проблемите за териториално сътрудничество с 0,5 милиарда лева. Това към настоящият момент формира един индикативен бюджет от 14 милиарда лева, като разбира се в този бюджет в дългосрочен план ние трябва да помислим, да обсъдим и да добавим, но това ще е въпрос и на по-нататъшни анализи, разговори и преговори с колегите от Министерство на околната среда и водите, с ВиК сектора. Министерството има готовност и желание да поеме не само реформата като реформа и като оптимизация на законодателството, но и управлението на интегрираните водни проекти във ВиК сектора, така че да можем тази реформа да я материализираме и с едни по-добри и по-качествени проекти. Така че към тази сума ще имаме възможност да добавим и ВиК сектора на един по-напреднала етап, сега все пак започват преговорите.
Стратегията за Дунавския регион е също един изключително важен елемент от работата на министерството. Вие знаете, нашето министерство е национален координатор по тази тема. Благодарение на усилията, които положихме през изминалите две години България участваше в изготвянето на стратегия, плана за действие по него. Като резултат от тези усилия в одобрения от съвета през юни месец план за действие на тази стратегия България активно участва в координацията на две от приоритетните оси – приоритетна ос 3 – туризъм и междукултурен диалог съвместно с Румъния и приоритетна ос 11 – сигурност и борба с организираната престъпност, с колегите от Германия.
Това, което също успяхме в рамките на тези преговори да направим е да имаме изрично посочени два ключови важни проекта за Дунавския регион, това са проектите за мост 3 и 4 на Дунав през Силистра Калъраш и Оряхово-Бекет да бъдат изрично споменати като важни ключови приоритетни проекти, по които ние искаме в следващия програмен период да бъде насочено финансирането.
Като част от преговорите – много други приоритетни проекти бяха предложени за финансиране, но сега ангажимент в работата на работните групи по всяка от 11-те приоритетни оси на тази стратегия, които са дефинирани е именно това – да направи целите по всяка приоритетна ос, да дефинира приоритетните области и да разработи и да приеме общи проекти. Имаме срок до юни следващата година целите и приоритетните обекти да бъдат разработени, за да започнат вече преговори, които оперативни програми в следващия програмен период да могат да бъдат финансирани.
Това е най-краткото, което мога да направя. Имаме и много други приоритети и дейности, по които работим, но това е най-общо към момента, фокусът на ежедневието, приоритетите на ежедневието с това, което се занимаваме.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря Ви, госпожо министър. Наистина нашето министерство има широк спектър от дейности и не могат да се обхванат в една презентация.
Колеги, имате възможност да зададете въпроси. Ще си позволя да започна с няколко въпроса, които ме интересуват. Готова ли бюджетната рамка на министерството за предстоящата година? Хубаво е да имаме все пак идея и да защитаваме евентуално нашата позиция в Народното събрание за бюджета, как са разпределени средствата в него, освен по оперативната програма, но и по другите източници на финансиране. Програмата за развитие на селските райони доколкото знаем също я има като мярка, но тук за кой се отнася, пак ли за ъгломерациите само, защото говорите за малки населени места, села? Каква е тази програма?
Пречиствателните станции, не мога да разбера защо Министерство на регионалното развитие и благоустройството сега започва да решава и проблема на Министерство на околната среда и водите с пречистването на водите? Наистина е така, ние сме активни, но това очевидно ще бъде за сметка на някои други приоритети, усилията в тази посока. Защо сега Министерство на регионалното развитие и благоустройството трябва да решава проблема с очистването на водите? В края на краищата има и други оперативни програми и други управляващи органи?
За „Струма” вчера четох в един вестник, че се очаквало отрицателно писмо от Брюксел относно финансирането на АМ „Струма”, има ли нещо такова? Като подвъпрос, пак в парламента се постави въпроса с отчуждителните процедури по Лот 1, които не били още приключили, а вече започваме строителство от 1 октомври. Това са две теми, които в парламента се въртяха тези дни. Ако може по тези от мен четири въпроса, съвсем кратка информация, да знаем какво става, ще бъда благодарен.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: По отношение на бюджет 2012 параметрите са абсолютно аналогични с миналогодишните. Това е бюджетната рамка, която имаме всички министерства от страна на Министерство на финансите. Разбира се в момента това, което правим като екип от министерството е в рамките на тези бюджетни параметри да приоритизираме своите проекти, тъй като е ясно, че ние няма да можем да финансираме всичко това, което бихме искали да финансираме в наистина широкия спектър на дейности, за които нашето министерство отговаря. Вие знаете, че в момента имаме почти нулеви бюджети по някои от приоритетите си. За съжаление за тях нулите ще продължат да стоят. За други разбира се ще опитаме да приоритизираме – за най-важните сектори.
По отношение на оперативните програми, те не са част от стандартния бюджет на министерството, те са част от извънбюджетните сметки, които управляваме чрез национален фонд. Там по отношение на тези сметки аз съм спокойна, тъй като имаме добра комуникация с колегите от Национален фонд. Правим си бюджетната рамка за следващата година. Имаме яснота горе долу какви ще са параметрите, какви ще са сумите, които са ни необходими за разплащане и по оперативните програми „Транспорт” и „Регионално развитие” и по програмите за териториално сътрудничество, така че от тази гледна точка по европейското финансиране за министерството няма мисля че да имаме там проблем.
Разбира се извън бюджетната рамка, вие знаете, че и сега тази година с бюджетните параметри, които имахме нямаше да можем да реализираме всички тези проекти, които видяхме, така че това наистина ще е предизвикателството, което ще имаме през месец ноември с колегите от Министерство на финансите и впоследствие разбира се тук при вас в парламента е да говорим как ще финансираме преходните обекти. Ние имаме отделно ПМС, с което финансираме тези преходни обекти за нас е изключително важно да знаем с какъв ресурс разполагаме следващата година, за да можем да продължим работата по тях, в противен случай ще трябва да ги замразяваме. Това е абсолютно еднакво валидно и за всички обекти, които ние финансираме с държавни инвестиционни заеми, тъй като те отново са част, те влияят изключително много на баланса на бюджета и на фискалната рамка, така че ние трябва да сме внимателни. Иначе нашите разчети, ако ви ги кажа, те са грандиозни, но ще преговаряме в максимална степен максимално голяма част от тях да бъдат предвидени като възможност за следващите години.
Говорейки за селски райони аз наистина имах предвид селски райони. Тук сме в ситуация, че бившия ДАЙТС – сегашната ЕСМИС е наш конкретен бенефициент, която би следвало да получава средства от нас и от програмата за развитие на селските райони, но в Програмата за развитие на селските райони пари не останаха, останаха само в нашата програма на финала, нищо че не се занимаваме със селските райони. Така че наш конкретен бенефициент е ЕСМИС – агенцията към транспорта. Тя ще кандидатства за тези 40 милиона на основата на анализ, кои са най-критичните области на територията на страната, в които такава инфраструктура липсва, тъй като ние няма как да финансираме тези 40 милиона на всички населени места, на които да бъдат изградени въпросната инфраструктура, за да обслужва селските райони. Така че няма да е в ъгломерацията, тук критерият ъгломерация не е приложим.
По отношение на дълбоководното заустване ние работим в абсолютно партньорство и тандем с колегите от Министерство на околната среда и водите. Тук става въпрос, че ангажимента, който беше поет още от министър Плевнелиев, който аз продължавам и започнах от миналата седмица много активно да работим вече на оперативно ниво, включително и ние министрите. С Нона Караджова работим по решаването на проблема да подпомогнем общините. В момента сме в ситуация на избори, не навсякъде има титуляри кметове. Поканих всички изпълняващи длъжността кмет към настоящия момент на важните общини и помолих и съм възложила на държавните ВиК – Варна и Бургас да разработят проектите, за да можем да помогнем решаването на този въпрос.
Паралелно с това, разбира се общините – Варна, Созопол и Равда трябва да изготвят своите проекти, с които да кандидатстват по Оперативна програма „Околна среда”, за да получат финансиране. Тъй като този процес не искаме да го чакаме, тъй като искаме да намерим междинно краткосрочно решение на проблема помагаме на общините чрез нашите ВиК да направят поне проектите си за дълбоководно заустване, да получим временно финансиране от ПУДОС, с което да стартираме реализацията и да не чакаме големите им проекти по „Околна среда”, докато се направят тези проекти ще мине много време. Да направим дълбоководното заустване, то после ще бъде приспаднато и възстановено за сметка на големите им проекти по оперативната програма. Но ние наистина се опитваме да решим проблема в максимално кратки срокове да направим тези зауствания. Това е причината защо така активно участва нашият екип, нашето министерство.
По магистрала „Струма” имаше наистина някакви грешни интерпретации на темата. Ще се опитам да обясня какво е казал говорителя и какво по-скоро е искал да каже говорителя. Интересна е схемата, която аз трябва да обясня какво е искал да каже един говорител, но ще обясня, тъй като е нормално, това са колеги, чужденци са, те не винаги могат да запомнят имената на нашите магистрали. Вероятно има някакво объркване. На въпрос ще могат ли да бъдат финансирани всички приоритетни магистрали, даденият отговор е, че не, няма да могат да бъдат и това е факт и ние всички сме наясно, че Лот 3 на магистрала „Струма” през Кресненското дефиле, което знаете, че е с индикативна стойност от 1 милиард в момента не може да бъде покрито от Оперативна програма „Транспорт”, където целият бюджет за транспорта е 1 милиард.
Това, за което всъщност водим разговори беше дали не можем да спестим средства, да намалим финансирането, което е необходимо за Лот 3. Но като част от тези разговори и преговори беше ясно, че изграждането на едно такова сложно предизвикателно съоръжение, като 13 км тунел в една скала е процес, който изисква много сериозно време за проектиране и още повече разбира се за самото изпълнението на един такъв 13 км тунел. Това, като времетраене излиза като период, в рамките на който ние можем да се вместим в този програмен период, тъй като времето до 2015 няма да ни е достатъчно.
Това е основната причина, поради която вие знаете още в началото на лятото тази година, министерството след дълги разговори и анализи, които бяха направени, възприе подхода да направим отделна апликационна форма за Лот 1, 2 и 4, каквато е факт и каквато в момента е разработена и отделна апликационна форма за Лот 3. Дългосрочната цел е освен да можем тази апликационна форма за Лот 3 да я използваме и за следващия програмен период, когато ще финансираме самото изграждане на този участък от магистрала „Струма” на Лот 3 е наистина обаче да започнем поне проектирането на този лот още сега, още в този програмен период. В момента очакваме Европейската комисия да ни потвърди, че ще се съгласи да направим т.нар. брич проджект или проект, който е разпределен между два проектни периода, да започнем проектирането сега, а изграждането в следващия програмен период. Именно, за да не зависят Лот 1, 2 и 4 от Лот 3 разграничихме в две апликационни форми и ги работим паралелно. И това, което дефакто е потвърдил говорителят на Европейската комисия е, че да – Лот 3 на „Струма” ще бъде предвиден за финансиране от следващата оперативна програма през следващия програмен период. Това е и нещо, което като цяло нас ни устройва, тъй като на нас ни трябва време до тогава да подготвим цялата апликационна форма и да започнем проектирането на този сложен обект.
По отношение на отчужденията имаше подвъпрос. Ще уточня, имаме участък от магистрала „Люлин”, който се приключи на Долна Диканя, участък, който още 2007 година е въведен в експлоатация. В парламента миналата седмица отговарях на въпроса, защо се движим с 90 км в час там, там се движим защото независимо, че има магистрални габарити, движението е с 90 км, тъй като той не е въведен в експлоатация никога. Този обект е все още с акт 15, още от октомври 2007 година. Не е въведен в експлоатация, защото там наистина откосите на пътя, по които е работено и които вие всички знаете, имаме скални маси, които падат, камъни, които падат. Всичко това е защото не са довършени мрежите по пътя и най-важното е, че не са отчуждени докрай терените, върху които са правени някога тези откоси. Това е причината този обект да не е въведен с акт 16 в експлоатация.
В момента работим, имаме ПУП и започваме подготовката за отчуждаване на тези терени, включително ще отчуждим и допълнителни такива, за да окрупним откосите, за да няма тези свличания, за да можем, надявам се до края на лятото следващата година да сме го въвели в експлоатация.
По отношение на Лот 1 от „Струма”, за който направихме миналата събота първа копка, това е лота от Долна Диканя до Дупница, на този лот отчуждителните процедури, ПУП е влязъл в сила, имаме направени отчуждения. Проблем стои само с плащанията. Ние сме платили по едни цени, които са били определени съответно от независимите оценители на тези земи – това са земеделски земи. Имаме спор с гражданите, че те не са съгласни за стойността, на която тези имоти са били отчуждени. Стойността не е никак малка, говорим за 370 лева на декар, това е земеделска земя и всички от вас, които са се занимавали с това знаят, че това е една добра средна цена за земеделска земя, която ние сме платили със средства от държавния бюджет. Но въпреки всичко днес имаше среща в Дупница да се изясняват тези въпроси, но те ще се изясняват по съдебен ред. Това е обект от национално значение и съдебните дела по отношение на размера на сумата за отчуждение не е пречка ние да строим, законът ни го позволява. Така че проблем с отчужденията няма.
МИЛЕНА ХРИСТОВА: Господин председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо министър, поздравявам Ви за обема от приоритети, които сте подготвили с оглед на управлението на Министерство на регионалното развитие и благоустройството. Това е една много амбициозна задача, която сте си поставили. Искам да попитам, казахте, че по отношение на бюджета във връзка с разчетите, които подготвяте в министерството, във връзка с финансовата рамка, която ви е зададена от Министерство на финансите, по кои от тези приоритети, които представихте по тези разчети досега ще имате нулев бюджет, както по-рано се изразихте, или поне недостатъчен, за да ги изпълните?
Искам да попитам също, в началото на управлението на правителството имаше едно решение на Министерския съвет, с което бяха спрени всички проекти, не си спомням, критерият беше определен брой жители на населеното място. Финансираха се само проекти над това ниво. Това все още ли действа, има ли някаква промяна в това отношение?
Един друг въпрос, който не го видях във вашите приоритети. Всяко едно правителство се или страхува, или няма волята да постави или да се заеме с решаването на този проблем, това е устройството на кварталите или частите от населените места, които са населени предимно с хора от ромски произход. Всички много добре знаем как изглеждат тези райони, много добре знаем как живеят хората там. Искам да кажете дали имате някакви идеи за решаването на тези проблеми, за вкарването в регулация, за узаконяването на тези жилища.
От моите посещения, специално в моя избирателен район в Пловдив окръг, има една тенденция – много от хората, които имат възможност да закупят земята, върху която са построили своето жилище да направят това нещо. Оказва се, че строежите са извършени, някои от тях върху терени, които са общинска частна собственост. И за да се случи тази покупка общинският съвет трябва да направи търг, а върху този парцел или върху тази част има вече построена къща от това семейство. Ако това бъде изнесено на търг, тази земя може да бъде закупена от който и да спечели търга. Това е една законова уредба, която евентуално трябва да бъде преразгледана.
Другите варианти са – построени жилища върху пасища, които са публична общинска собственост. Въобще това е един проблем, който засяга не само Министерство на регионалното развитие и благоустройството, той е мащабен. Необходими са промени в много законопроекти, въобще каква е вашата визия, имате ли воля да започнете решаването на този въпрос? Има населени места, където постройките, които са направени при всички положения не отговарят абсолютно на никакви законови изисквания, за да бъдат узаконени, за да бъдат обитавани. Но има и населени места, където има улици, където има някакви отстояния от къщите, където къщите са масивно строителство и може с някакви компромиси или по някакъв начин като изключение да се узаконят и вече в крайна сметка това да са законни строежи, да е ясна собствеността, да има плащане на данъци, на такси, така както е нормално в една правова държава.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Уважаема госпожо Христова, наистина въпросите, които поставяте са изключително важни. Пак казвам, нашето министерство е достатъчно всеобхватно и широкообхватно и наистина има многоприоритетни дейности, по които ние работим, не само по тези, които споменах. Определено да ги наречем неорганизираните територии на общините са ангажимент на цялата държава, но преди всичко те са и ангажимент на местните власти, които трябва да направят всичко необходимо да изготвят своите устройствени планове, да регулират своите територии, да осигурят такава инфраструктура на територията на своите общини. Съответно да дадат предпоставки населението да живее върху законни регулирани терени.
Именно затова, както споменах, и голяма част от промените, които ние предлагаме в Закона за устройство на територията, са насочени именно към това. Ангажиментът на общините и яснотата, че тяхната воля в този процес е много важна, техните действия са много важни. Тези промени са именно насочени към това да работим заедно по узаконяването на всички строежи на територията на цялата страна, на територията на всяка една от общините, за да можем да ги регулираме по-правилно и да си създадем предпоставки за това. Така че това също е част от нашата програма, не само разбира се премахването на вече незаконно построените, но и създаването на една по-добра нормативна уредба. Така че определено работим и по този въпрос.
По отношение на това ПМС, за което споменахте за брой жители, такова ПМС поне аз не съм запозната да има по отношение на нашето министерство. Единственото, което мога да предположа че може би визирате, това беше едно решение, с което се промени концепцията, по която работят колегите от Министерство на околната среда и водите за брой еквивалент жители, кои населени места ще бъдат финансирани с приоритет. Вие знаете – еквивалент жители над 10 хиляди беше приоритизиран като населени места, за които Оперативна програма „Околна среда” да работи по отношение на финансиране на съоръжения за пречистване, тъй като тези пречиствателни станции са ангажимент по директива и ако не бъдат изградени България ще плаща много сериозни глоби. Затова по-малките населени места отпаднаха от тези приоритети и това все още е факт. Само тогава, когато има останали пари, които не могат да бъдат инвестирани в големите градове – над 10 хиляди жители, тогава вече да бъдат инвестирани по-малките.
По отношение на бюджета, съгласно тези приоритети, които представих, за моя радост голяма част от тях се финансират с европейски фондове, за които не очаквам да имаме проблем с финансирането. Между тези приоритети има дейности, които са чисто с бюджетни средства, като например кадастъра, като например всички дейности, които правим по устройство на територията. По-скоро мисля, че бюджетът за кадастъра ще работим по въпроса да е доста по-висок от миналогодишния, за да можем като част от глобалната система и глобалната воля на правителството да работим към въвеждане на електронно правителство. Кадастърът е един от основните сектори, в които това е изключително важно да бъде направено. Така че това ми дава увереност, че ще можем наистина да проговаряме за по-висок бюджет от този, който в момента е крайно недостатъчен.
ЯНКО ЯНКОВ: Уважаема госпожо министър, уважаеми колеги, искам на първо място да благодаря за това, че имахме възможност да се срещнем с новия министър на Министерство на регионалното развитие и благоустройството.
Госпожо, ние сме представители на опозицията, но повярвайте ми искрено Ви желаем успех. Надявам се, че Вашата младост и това, че я съчетавате с висок професионализъм ще направи възможно провеждането на една наистина активна регионална политика през следващите години в България, което е фундаментално важно и може би фатално важно за състоянието на България не само като инфраструктура, но и в много други аспекти през следващите години.
Аз съм съгласен и приветствам приоритетите, които вие представихте пред нас. Не го приемайте като критика, с болка ви го казвам, приемете го като едно предложение, това, което изложихте до сега наистина е важно, съществено, но все пак вашето министерство не е министерство на строителството. Това е министерство на регионалното развитие, което предполага една комплексна всеобхватна регионална политика и то не само регионална политика като самоцел, но политика на развитие и благоустройство, разбира се, което като термин има и доста специфичен акцент, свързан с качеството на живота на хората от гледна точка на ангажименти по отношение на инфраструктурата, създаване на условия за комуникация, създаване на условия за инвестиране в съответни зони и т.н.
Ние тук повечето сме били кметове на общини, на общините в тази посока, на които се разчита в момента да свършат определена работа в системата на министерството, проблемите са изключително сериозни. Ние тук не чухме какво предвижда министерството като акцент в работата си с общините. Примерно само в няколко направления ще ви кажа. Първо, по усвояване на еврофондовете общините до голяма степен са блокирани в резултат на невъзможност за съфинансиране, в резултат на липса на административен капацитет, дори ако щете на професионален проектантски капацитет. Много от общините са изпразнени от такова съдържание.
Имаше идея миналия мандат, създадохме банката за развитие, ФЛАГ – имаше големи надежди, нещо в тази посока нещата не се развиха в мащабите, в които се очакваше. Дори определено се говори вече, че много от общините са на прага от съществуването си от гледна точка на критериите за една община, от гледна точка на нейното обслужване, дори като физически капацитет. Много гласове се чуха в полза на ново административно териториално деление на страната. Въпроси, които стоят на дневен ред и те ще бъдат изправени пред Вас, като млад министър през следващите две години при всички случаи.
Трябва да ви кажа, че може би 10% от общините в България имат общи устройствени планове за градовете. Това е един изключително сериозен проблем, всичко се прави на парче, обикновено се възлагат частични промени на инвеститорите, финансират се от инвеститорите, които искат да направят това, но няма концепция за комплексното развитие на градовете и регионите. От тази гледна точка смятам, че министерството трябва да води една доста по-активна политика, защото това е изключително сериозен проблем, свързан с възможност за инвестиции в общините и т.н. Процесът на децентрализация е нещо, което до голяма степен за съжаление остава повече в областта на задълженията на общините, но не и в осигуряване на необходимите финансови и други условия и нормативни, за да могат да реализират тази децентрализация. Надявам се, че министерството ще може да катализира тези процеси, особено сега в процедурата по приемането на новия бюджет – общините да получат онова, което е необходимо, за да може пълноценно и спокойно да извършват дейностите си.
Мисля че министерството трябва да бъде сериозно обезпокоено от сериозната диспропорция в развитието на българските региони. В момента в страната имаме изключително изостанали региони и виждате как това поражда много сериозни проблеми в другите региони по отношение на демографските тенденции, които по невъзможност на градове и региони да поемат този човешки ресурс да осигурят необходимото качество на живот, свързано с инфраструктура, с обслужване и т.н. Изобщо тези неща, които са изключително важни и съществени. Мисля си, че Вие в своята дейност като министър добре би било да започнете. Ще ви дам още един пример, аз не знам дали някъде има информационен масив, който да отчита състоянието на тези планове за икономическо развитие, които бяха направени от общините, регионите и т.н., дали има някаква синергия. Има приет през 2007 година Стратегия за регионално развитие на България, не чухме нещо по нея. Ще има ли приемственост, ще се върви ли в изпълнение на тази стратегия или ще има корекции, нови виждания?
Искам да ви кажа, че ние като комисия, съвсем не тясно политически, а принципно, коректно и конкретно се отнасяме със загриженост и с всички възможности, с които можем да помогнем на министерството и лично на министъра и така ще продължим. И ако Вие наистина покажете воля, хъс и желание да започнем да говорим и да действаме по тези проблеми, ние ще Ви подпомогнем с всички възможности, с които разполагаме.
Още веднъж Ви желая успех. Един конкретен въпрос. ние имахме среща със Строителната камара преди време. Освен това по най-различни линии при нас идват и граждани, получаваме информация за доста неразплатени задължения на министерството по отношение на общините и на конкретни фирми, свързани с вече реализирани строително-ремонтни работи по пътна инфраструктура, по други ремонтни дейности, свързани с благоустрояване. Какви са тенденциите, ще се задълбочи ли този проблем, ще имате ли необходимия ресурс, за да може да приключат до края на годината? Защото, знаете, това се отразява на всичко – на бюджета, на данъците, на безработицата. Това е важно да го получим като информация, ако можете да ни го кажете.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря Ви, господин Янков, първо разбира се за подкрепата. Аз наистина смятам, че когато говорим за национални приоритети и за регионално развитие, няма причина да се делим на управляващи и опозиция, целта е обща. Така че се радвам, че имаме разбирането, че ще работим заедно в този процес.
От тази гледна точка определено искам да ви уверя, че лично в мен и в моя екип има воля да работим по тази тема. Аз не случайно казах, че това са петте ключови приоритета, за които аз имам персоналния личен ангажимент на ежедневна основа да се занимавам с тях. Но всички останали приоритети на министерството остават валидни, като част от тези приоритети е всичко свързано с това, което казахте. Ако трябва да дам няколко конкретни примера, защото мисля, че те са важни, например започвам с дълго говорената и дългоочаквана национална комплексна устройствена схема. Тя е изключително важна, за да можем да говорим за всичко това, за което говорим, дори вече слизайки надолу към общите устройствени планове, към развитието на регионите.
Вие знаете, че е имало много причини назад във времето тази такава схема да не бъде правена или да не бъде финансирана. Ние не получихме и средства от държавния бюджет и тази година за нея. Но въпреки всички ние приоритизираме този въпрос и в момента сме насочили и пренасочили средства от Оперативна програма „Регионално развитие” ще финансираме нейното разработване. Това е единственият вариант, който и по финансов източник можем да го направим. Така че това, върху което екипът от министерството в момента работи е да изготви тръжни документи, с които да можем да обявим процедура, да наемем колеги, които да ни подпомогнат в този процес. Така че работим по този въпрос и той е изключително важен.
По отношение на това, което казахте за общините, работата на общините, задълженията, бюджетите, съфинансирането и капацитета, бих искала да кажа, че моето лично впечатление две години работа само с общини на ежедневна основа е, че не мога до край да споделя вашето мнение, че няма капацитет в общините. Напротив, в общините има много сериозен капацитет, особено тези общини, които имаха волята. Тук пак казвам, тук не можем да ги делим въобще по политическа принадлежност, много е важна волята и човека, който стои начело. Там, където има желание, където има желани да бъде създаден екип, има създадени страхотни екипи в общините, които работят много добре. Те нямат финансиране и схема, по която и да е оперативна програма, по която да не са кандидатствали, а и имат достатъчно голям на брой проекти, които успяха да договорят през изминалите години, което показва, че капацитет има.
Освен че има капацитет, не мога докрай да приема и темата със съфинансирането, тъй като вие знаете първоначалната концепция на правителството беше увеличаване на съфинансирането като в проценти – от 3-5-7%, това именно в условията на криза, когато видяхме, че общините се затрудняват, да ги осигуряват още повече, че общините кандидатстват с много проекти по няколко оперативни програми, това изискване отпадна. Всъщност само за старите проекти, които бяха преди да въведем този принцип те трябва да осигуряват съфинансиране. За всички нови проекти, за които общините кандидатстват, говоря в стандартния случай, те не трябва да осигуряват съфинансиране. Ние го осигуряваме през министерството централно, именно в помощ за това да осигурим те да могат да имат проекти, които да реализират.
Единственият случай, в който ние изискваме от тях съфинансиране това е тогава, когато те са в хипотезата на проекти, генериращи приходи. И тогава в резултат на един анализ – ползи и разходи, показват какъв би бил потенциалният приход и само това е съфинансирането, което очакваме от тях в период на времето да осигурят. Но там отново нашето министерство направи нещо много толерантно именно в духа на партньорство към нашите бенефициенти общини. Дадохме възможност това съфинансиране да не се осигурява от първия ден на одобрението на проекта, а само тогава, когато общината има възможност или поне да го изравним на финално плащане именно за да ги подкрепим в този процес.
По отношение на това, което казахте с неразплатените проекти, информацията, която имаме към днешна дата, това, което гледахме като неразплатени, нашето министерство вече почти няма неразплатени проекти с общините. Факт е, че общините имат неразплатени договори със строители, с изпълнители, но това не са договори, по които министерството е трябвало да им дължи средства и те не са били разплатени. Това са стари задължения, натрупани в общините, които наистина в момента са в затруднение да ги разплащат. Министерството каквото имаше да разплаща с изпълнителя, с бизнеса, го е разплатило. Разбира се има случаи, в които и ние сме затруднили общините, аз не мога да го крия, защото трябва да сме обективни и трябва да казваме истината такава, каквато е. Има много случаи, в които ние не отпускаме в пълнота средствата, които общините декларират към нас. Това е по причина, че или не признаваме някои от разходите, които са извършени като недопустими или приспадаме част от това, което те дължат към нас, заради финансови корекции, приспадаме от плащанията.
Така че наистина има ситуации, в които колегите в общините – кметовете, не могат изцяло да получат финансирането от нас и съответно не могат напълно да се разплатят със своите изпълнители. Но това е и риска – тогава, когато те изпълняват едни проекти, финансирани със средства от Европейския съюз, които при много строги правила ги управляваме, да имаме по-често случаи на финансови корекции. В тези случаи ние сме длъжни да съберем дължимата сума от финансова корекция, а за своя сметка общините да ги разплатят вече в пълнота на своите изпълнители, ако преценят.
Това са наистина проблемните случаи, по които работим и вие знаете, че разговорите, които вървяха в изминалите месеци бяха именно в посока да създадем такъв механизъм, че да подпомогнем тези от тях, които не се справят с това. Така че воля да подкрепим общините и регионите има.
По отношение на ФЛАГ, аз до съвсем скоро бях и член на Управителния съвет на ФЛАГ, работим във ФЛАГ много активно. Бих казала, че ФЛАГ има достатъчен ресурс да подпомогне общините не само като мостово финансиране, за да могат да извършват плащанията към бенефициентите, но ФЛАГ има достатъчен ресурс и го правим. На всяко едно заседание има такива случаи, в които осигуряваме на общините дългосрочни кредити за това да плащат именно тази своя част от съфинансиране от проектите, която се е наложила, дали по финансова корекция, дали по признати разходи или поради това, че проектът е генериращ приходи, ние осигуряваме и това финансиране. ФЛАГ работи много успешно, това беше една много успешна инициатива и по данни към днешна дата, това е едно от дружествата в държавата, което има печалба, което има доста успешна дейност и много общини се възползват от това. Ако погледнете статистиката и отчета на ФЛАГ ще се убедите в това.
Така че бих казала, че ние ФЛАГ по-скоро от един по-малък механизъм за мостово финансиране го развихме до един механизъм, който да дава кредити и да покрива и съфинансиране и други дейности, които са необходими и той работи доста успешно.
По отношение на децентрализацията, преди да кажа няколко думи за децентрализацията, всъщност държа да кажа, че работим по Стратегията за регионално развитие и плановете. Разбира се, когато в началото се сблъсках с тези планове видях, че всъщност те са така планирани, че основният бюджетен ресурс това е нашата оперативна програма и предимно тя. Това и към момента е факт, това е общовалидно и в момента. Разбира се вие знаете, че в момента е периода, в който ние ги актуализираме, работим по тяхната актуализация. Но ако трябва да гледаме обективно напред във времето, дано да имаме увеличен оперативен ресурс по тази оперативна програма. Тя ще продължи да е основният източник на подкрепа за развитието на нашите региони.
Това обаче, което се опитваме да променим именно за да дадем възможност за развитие, включително по-балансирано развитие на нашите региони, стартирайки от големите 36 града е, че предоставихме чрез директно предоставяне на средства на всичките 36 големи общини и центрове и ъгломерации финансиране, като за големите дадохме по 1 милион, за малките по половин милион, с които ги подпомагаме да развиват своите интегрирани планове за градско развитие и възстановяване. Вие знаете, че тези планове ги има в закона от много години, но никой никога не правеше тези планове по една или друга причина. Това, което осигурихме като финансиране не го правим самоцелно. Целта е сега, когато тези планове бъдат направени в тях да бъдат приоритизирани списък с проекти, които да бъдат финансирани. Задължителното условие, което поставихме в тези планове е да имаме съчетание от три зони за растеж и три зони за развитие. Едната да бъде зоната за предоставяне на публични услуги, другата да бъде социалната зона, но третата да бъде зона за икономическо развитие, защото ние искаме именно съчетанието на трите елемента във всяко едно населено място да постигнем развитие на съответния град. Тогава, когато те дефинират своите проекти, ние имаме готовност по техническа помощ на нашата програма, ще им предоставим и средства те да направят и подготовката на тези проекти, за да могат през следващия програмен период да започнат с готови проекти.
Но още по-важната цел на тези планове е именно това, което говорим – да направим така възможността самият регион да определи кои са неговите приоритети, за да може да имаме т.нар. полюси на растеж, развити поне на ниво шест района за планиране. Как ще го постигнем това? Тогава, когато градовете имат своите планове за развитие ние имаме желанието и готовността да децентрализираме част от управлението на тези средства по региони, но дотогава ще остане в ръцете на този регион. Ако един регион е с по-голям потенциал за туризъм, да развием там повече туризма, туристическите услуги. Ако друг регион е с по-голям потенциал за развитие на бизнеса, там ще инвестираме в регенерация на зони – нещо, което не го правим в този период, а бихме могли чисто теоретично. И в зависимост от това, всеки регион да определи своите приоритети на основата на плановете и проектите да развие своите програми и ние да предоставим директно на ниво райони на планиране да управляват ресурса за приоритетните дейности.
Така че да – мислим за регионалното развитие и мислим за това да подпомогнем градовете ни да придобият друг облик, а регионите ни наистина да добият този растеж, който е така желан. Наясно сме, че имаме диспропорции, те няма да решат за една, две, три, пет години, но пък работим в посока да ги подкрепим.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря, колеги. Очевидно много са въпросите, които можем да поставим и да дискутираме с ръководството на министерството. Това няма да бъде последна среща разбира се. Всички въпроси са еднакво важни.
Регионалното развитие е наистина една много важна тема и там и ние, колеги, имаме отношение, защото тя е свързана и с промяна на някои нормативни документи. Ако щете даже, госпожо министър, и административни мерки що се касае до общинските планове за развитие, за които ни дадоха срок, направихме ги и така си останаха. Областните планове за развитие, националния план и всичко си остана така. Може би едно осъвременяване. Трябва да подготвим следващия планов период и трябва да направим така, че следващият планов период общините, регионите, цялата държава да имат готовност и мисля, че в тази посока трябва да са ни усилията да подготвим държавата, съответно регионите и общините за следващия планов период – и за усвояване на средствата, но и за планиране на дейностите, на приоритетите.
Министерство на регионалното развитие и благоустройството има приоритет до 2020 година, но за общините това не може да се каже и за регионите. И в тази посока трябва да работим.
Благодаря Ви за времето, което ни отделихте. Оставаме с уговорката, че това няма да бъде последна среща, ще идваме и при Вас в министерството, когато възникнат конкретни наболели въпроси за решаване, ще Ви каним тук, с удоволствие ще Ви посрещаме.
Пожелавам Ви и аз, от името на всички членове на комисията успех в работата, живи и здрави да сме. До следващия път.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: И аз използвам случая да ви благодаря. Разчитам на вашата подкрепа, разчитам на вашите инициативи, без вас няма да мога да се справя. Винаги сте добре дошли в министерството. Госпожа Ася Агова е моят парламентарен секретар, така че ако имате въпроси и необходимост да се видим, винаги вратите на министерството са отворени по всички теми, винаги сте добре дошли абсолютно всички.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря ви, колеги! Закривам днешното заседание на нашата комисия.

(Заседанието завърши в 17.00 часа.)


Забележка: Материалът съдържа 80 869 знаци.



СТЕНОГРАФ: ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯ ПО РЕГИОНАЛНА
ПОЛИТИКА И МЕСТНО
САМОУПРАВЛЕНИЕ:

К. Петрова /Любен Татарски/