1. Представяне и обсъждане на законопроект за управление на отпадъците № 102-01-50, внесен от МС.
2. Представяне и обсъждане на законопроект за управление на отпадъците, № 154-01-104, внесен от Петър Курумбашев и гр. нар. представители.

---

Стенографски запис!




П Р О Т ОК О Л
№ 25


Заседанието на Комисията започна в 14.45 часа и бе открито и ръководено от г-н Любен Татарски – председател на Комисията по регионална политика и местно самоуправление.
* * *
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Добър ден, колеги, имаме необходимия кворум и можем да започнем работа по предварително раздадения ви дневен ред, който е от две точки.

1. Представяне и обсъждане на законопроект за управление на отпадъците № 102-01-50, внесен от МС.
2. Представяне и обсъждане на законопроект за управление на отпадъците, № 154-01-104, внесен от Петър Курумбашев и гр. нар. представители.

Имате ли предложения за други точки в дневния ред по отношение на тези, които ви прочетох, допълнения? Очевидно няма.
Който е „За” така предложения дневен ред да стане дневен ред на заседанието да гласува.
Гласували "За" - 12; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
Приема се. Благодаря ви.
Участие в нашето заседание ще вземат госпожа Евдокия Манева – зам.министър на околната среда и водите и Теодора Желева – началник отдел „Управление на битови и строителни отпадъци”, също и от Министерство на регионалното развитие и благоустройството Стоянка Илова и Деян Златешки. Стоянка е главен юрисконсулт, Деян е началник отдел „Устройствени проекти” в Дирекция „Устройство на територията”. От НСОРБ имаме трима представители: Благой Станчев – парламентарен секретар; Добрин Савчев – зам.-кмет на община Габрово и Ренета Кънчева – експерт в община Габрово.
От Българска асоциация по рециклиране – Мария Вергова – юрист, ръководител контактна група и от Сдружение „Гражданска инициатива на търговците на черни и цветни метали” са изписани пет-шест човека, от Бул Еко Пак – също.
Започваме разглеждане на внесените законопроекти.

1. Представяне и обсъждане на законопроект за управление на отпадъците № 102-01-50, внесен от МС.

ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Госпожо Манева, Вие да ни запознаете с основните неща в законопроекта.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, на вашето внимание е представен новият Закон за управление на отпадъците. Да прибегнем към цялостна преработка на Закона за управление на отпадъците, а не към изменение и допълнение, причината беше една нова директива за управление на отпадъците, която отмени няколко от предишните, най-вече свързана с директивата за отработените масла, за опасните отпадъци – основната директива в областта на управление на отпадъците. На първо място тази необходимост да се хармонизира новата цялостна директива. На второ място да се отрази натрупания опит от прилагането на Закона за управление на отпадъците и необходимостта редица текстове да бъдат сериозно преработени прецизирани наложиха разработването на новия закон.
Кои са новите моменти и подобренията, които в сравнение със съществуващата практика направихме с този закон. На първо място трябва да се отбележи, че в новия закон на базата на директивата, която хармонизираме са въдени нови определения за основополагащи понятия. Това е много важно да се отчете, тъй като то дава отражение върху материята на целия закон след това. Въведени са също така нови понятия, като понятията странични продукти и край на отпадъка, което е изключително важно във връзка с новите тенденции в Европейския съюз да се преминава към ресурсоспестяваща икономика и максимално да се използват всичките възможности на един продукт, така че отпадъкът да се сведе до минимум.
Предложена е и нова йерархия на целите в управление на отпадъците, като акцентът е върху предотвратяването на образуването на отпадъците, което е свързано и с понятието за отпадъка. В закона са въведени няколко цели за няколко групи отпадъци, които са много важни и налагат цялата организация на управлението да бъде такава, че към 2020 година да постигнем няколко много важни цели. На първо място – до 50% от общото тегло на образуваните отпадъци най-малко за хартия, метал, пластмаса и стъкло да бъдат рециклирани. На второ място за същият период – до 2020 година най-малко 70% от строителните отпадъци да бъдат рециклирани и за същият период най-малко 65% от биоразградимите отпадъци да бъдат оползотворени.
Тези цели в закона ще видите, че са диференцирани по години, така че процесът да бъде проследяем и да е възможно навреме да се вземат мерки, за да се обезпечи крайното изпълнение на тези цели.
Въведено е изискване зелените отпадъци от парковете и от обществените площи да бъдат събирани разделно и да бъдат компостирани. Това е също едно от новите задължения, които засягат най-вече общините. В закона има специални членове, които дефинират задълженията на кметовете – нещо, което е много важно, тъй като знаете, че управлението на битовите отпадъци е прерогатив на кметовете на общините и от тази гледна точка те играят изключително важна роля в този процес и затова е отделено специално внимание на задълженията и на правомощията съответно на кметовете.
Запазено е действащото в момента положение за създаване на сдружение за управление на битовите отпадъци във връзка с изграждането на 57 регионални депа. Запазено е и действието на таксите, с които се въздейства срещу депонирането на отпадъците, а също така се гарантира закриването на депата и 30-годишният мониторинг след закриването на депата. Това, което искам да подчертая е, че е подобрено в сравнение с действащия закона, дадена е възможност кметовете да откриват сметка не както досега в районната инспекция, а в банка, която те пожелаят, като се запазва процедурата само да се изиска съгласието на районната инспекция, когото те изразходват средства.
В случаите когато съответните общини са постигнали целите, за които споменах преди това по отношение на хартията, метала, пластмасата, а така също за биоразградимите отпадъци, съответните общини се освобождават от плащането на тези такси. Също така, ако не спазват тези ограничения тук е въведено едно 20% увеличение на плащанията, свързани с депониране и с закриване и мониторинг на съответните депа.
Много сериозно е работено върху управлението на масово разпространените отпадъци и са въведени редица текстове за подобряване работата на организациите, които събират и предприемат действия за рециклиране и оползотворяване на масово разпространените отпадъци. Там ясно са дефинирани случаите, в които правата и отговорностите на организациите и специално случаите, в които може да се отнеме разрешително на организации, които не изпълняват целите. Това е важно, защото при неизпълнение на целите от страната ние плащаме съответни наказания, възбужда се наказателна процедура срещу страната и следват съответни санкции.
В целият този процес, специално за масово разпространените отпадъци са въведени банкови гаранции от гледна точка на това, че в случаите, когато не се изпълняват задълженията на съответните организации тези задълженията държавата и при вероятността да получим наказания, тези наказания и задължения да се покриват от съответните банкови гаранции.
Един сериозен раздел в новия Закон за отпадъците и управлението на отпадъците от черни и цветни метали. Предлага се една цялостна реорганизация на този процес и преминаване от лицензионен към разрешителен режим, като разрешенията ще се издават от Министерство на околната среда и водите. В тази сфера се запазват всички изменения и допълнения, които бяха направени във връзка с управлението на черни и цветни метали в началото на тази година. Единствено нови моменти в сегашния закон е, че се въвежда безкасово разплащане с организациите, които предават метали и забраната до две години на отделни физически лица да предават черни и цветни метали.
В закона са предвидени и редица облекчения в сравнение с досегашните процедури. Например е отменено досегашното правило и изискване фирмите да разработват програми за управление на отпадъци. Това изискване се отменя, а на общините се дава изключително голяма свобода при разработването на подобни програми. Освен това в много от случаите, в които до сега се е изисквало разрешение, се въвежда регистрационен режим и нещо, което също е много важно – при регистрационният режим се въвежда мълчаливо съгласие, което значително облекчава процедурите при регистриране на желаещите да работят в областта на отпадъците.
Мисля че най-общо това са нещата, които трябва да се подчертаят в новия Закон за управление на отпадъците. В останалите разпоредби ще намерите текстове, които фактически потвърждават създадената практика в управлението на различните видове отпадъци, специално опасните отпадъци, промишлените и в базовите си положения са запазени и текстовете, свързани с масово разпространените отпадъци.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря и аз. Колеги, имаме вече възможност да влезем в дискусия по темата. Има ли желание да вземат отношение тук стоящите, представителите на вносителя? Заповядайте!
ДОБРИН САВЧЕВ: Заместник кмет съм по устройство на територията на община Габрово. В моите ангажименти като ресор попадат отпадъците, затова ще представим пред вас някои предложения и коментари. Те са основно три по законопроекта, който от страна на НСОРБ е представен като предложение още на първото обсъждане.
Доколкото разбираме във внесения за съгласуване в този вид законопроект тези предложения не са взети предвид, вероятно не са разбрани или пък има някаква техническа причина, затова искаме да ги напомним и представим пред вас.
Първото от тези три момента, които споменах е притеснението ни свързано с целите за депониране, които са заложени в двата законопроекта. Според нас не се отчита реално проблема със социалната поносимост на постигането на целите и по-специално за социалната поносимост на твърдите битови отпадъци, като един от базисните механизми за финансиране, за таксата на битовите отпадъци, като един от базисните механизми за финансиране на реализирането на целите. От проекта на закона не е добре ясно какъв ще бъде реалният механизъм за постигане на целите, заложени в Закона за управление на отпадъците.
Сред проблемите в цялостния механизъм присъства яснотата за количество генерирани отпадъци на територията на отделните административни единици, на тази база определени цели за оползотворяване и рециклиране на битови и строителни отпадъци. Механизмът за финансиране за постигане на целите, разпределените отговорности между всички участници в процеса – производител, организация по оползотворяване, община, граждани, стимулите за постигането на целите и санкциите при неизпълнение. Не е добре експониран механизма за финансиране за постигане на целите, разпределението на отговорностите между всички участници в процеса, което считаме, че би могло да затрудни не само общините при изпълнението на задълженията, но може да доведе до сериозни санкции за местната власт и на практика би могло да постави сериозни проблеми пред държавата за постигане на определените цели.
Законът не регламентира достатъчно добре мястото и количеството отпадъци на територията на една община, като обективна база за определяне на целите, които тя изпълнява. Това може да доведе до механично прехвърляне на националните цели върху всяка една от 264-те общини без оглед на конкретните особеност, например размер, население, производствена, географска инфраструктура, инфраструктура, релеф.
Липсващи критерии за диференциация на целите са предпоставка за неравнопоставеност и ще затрудни сериозно средните и малките общини в постигането на целите, които се транспонират към тях, като увеличи социалната тежест, която ще трябва да плати местното население, като в същото време санкциите са неизпълними, а целите са еднакви за всички общини.
Не без значение е и административният капацитет, с който разполага местната власт, той е различен. Но да речем, че това е предмет и на мобилизация и организация. Организирането на разделното събиране на отпадъци в малките населени места, например под 5 хиляди души, значително по-скъпо и сложно. Законът по някакъв начин превръща тези общини в неактивни, неатрактивни, неактивни от друга страна организациите по оползотворяване, като им вменява задължения за сключване на договори само за населени места над 5 хиляди души.
Предложенията на НСОРБ е целите да бъдат вменени за изпълнение на регионалните сдружения, а ангажиментите на отделните общини, участващи в регионалното сдружение да бъдат определяни пропорционално на участието им в сдружението.
Вторият въпрос. Площадките за предаване на разделно събрани отпадъци от домакинствата. Става дума за задължението на общината да осигури площадки за безвъзмездно предаване на разделно събрани отпадъци на домакинство, в това число едрогабаритни и т.н., става дума за чл. 19, ал. 3, т. 11. Тъй като действието осигури е твърде общо много общини се справят с това осигуряване, като сключват договори или по някакъв начин си партнират с организации, но ако говорим за онова, което сме виждали в други страни, нещо като технопарк, нещо което има повече характер на фабрика или на някакъв друг специализиран терен, това някак си повече изглежда като необходимост от едно мобилизиране на финансов ресурс от местната власт. Считаме че не е уреден реда и начина за изграждане и финансирането на тези дейности. Предполагам, че би могло да се търси механизъм за подпомагане на това осигуряван, било то чрез източници от продуктова такса или по друг ред.
Желанието на НСОРБ е в проекта на закона да бъде разписан текст, който да дава възможност за влагане на дейности по управление и експлоатация на площадките, на организация по оползотворяване или на други лица притежаващи разрешение или регистрационен документ, както и за евентуалното допълване на досега съществуващи договори или пък за някаква форма на финансиране.
Третият въпрос е свързан с отчисленията, които са известни от предишния закон. Не се предвижда значително изменение или подобряване на принципите за определяне на финансовите отчисления и механизмите за тяхното събиране и акумулиране. Няма промяна в механизма този акумулиран ресурс да остава замразен или например да се използва активно в полза на общините и техните граждани. Предложението от наша страна е банковите сметки, по които се превеждат обезпеченията и отчисленията да бъдат на разпореждане на съответното регионално сдружение по управление на отпадъците, тъй като това са средства, събрани от данъкоплатците на съответните общини. Доколкото знаем размерът, натрупан за 2011 година е 25 милиона лева. Да се използват в някакъв определен ред със санкция на някои от структурите на Министерство на околната среда и водите, някакъв режим на съгласуване.
Най-общо взето това е в основни линии, което считаме, че е намерило своето отражение в законопроекта.
БЛАГОЙ СТАНЧЕВ: Всички разполагате с нашето становище. Ние чухме желанието от страна на Министерство на околната среда и водите за подобряване на проекта и изказахме нашите основни опасения за това, че се прехвърлят много значими национални цели на най-ниско ниво, включително и малките и средните общини трудно ще могат и поради липса на административен капацитет и поради специфика при всяка от тях, условия на отпадъка. Тоест, трябва да помислим. Опасенията са ни, че този механизъм трудно ще проработи, ако прехвърлим тези цели директно на всяка община. Трябва да търсим по-добро решение на въпроса, затова предложихме да стане на регионално ниво. Опасенията ни са, че по принцип тази сериозна промяна може да доведе до по-високи такси за гражданите така, че да стане социално трудно поносима цената на услугата. Нека и в това отношение да помислим.
Благодаря, госпожо Манева, за готовността за тези сметки да бъдат на управление на общините, но тук в текста не е предвидено това. Надяваме се да има готовност от ваша страна да се усъвършенства закона. Господин председател, в това отношение разчитаме много и на вас и на нашата комисия, както ние я наричаме в общините, за по-активна позиция между двете четения да бъдат намерени тези механизми, които ще свалят тези притеснения от общините и ще дадат възможност наистина да бъде създаден работещ механизъм, който хем да постигне националните цели, хем и гражданите да не бъдат ощетени и общините да не станат заложник на тази промяна, която се предвижда с него.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря, господин Станчев.
Колеги, изказвания, мнения, коментари?
ДЕЯН ЗЛАТЕШКИ: Господин председател, уважаеми дами и господа, аз като архитект ще се спра само на няколко аспекта в Закона за управление на отпадъците, които касаят устройствената основа, необходима за изграждане, както на всеки един строеж, така и на някои от тези, които обслужват Закона за управление на отпадъците.
Първо, две по-общи наши становища на Дирекция „Устройство на територията” по правните аспекти и като представител на Дирекцията „Национален строителен контрол”, където колегите ще вземат отношение.
Като цяло ние даваме приоритет на проекта на Министерство на околната среда и водите от двата законопроекта. Може би и заради това, че сме много по-добре запознати с него, тъй като ние сме участвали в редица обсъждания и сме изразявали принципни становища.
Второ, това, което е в устройствения аспект не влиза в някакви радикални противоречия или не изисква отменяне на предложени текстове, просто смятаме, че може да бъдат усъвършенствани, за да се прилага по-пълноценно закона. По едно съвпадение нашата позиция беше формулирана още преди една година в междуведомствената група в Министерство на вътрешните работи, където и аз участвах. След това беше двукратно потвърдена през януари в писмо до началника на политическия кабинет на Министерство на вътрешните работи, а след това до началника на политическия кабинет на Министерство на околната среда и водите и след това в редица писма и до госпожа Искра Михайлова – председател на комисия при вас и до госпожа Манева, разбира се и до други участници в процеса.
За какво става въпрос? И в сега действащ текст, който беше включен с изменение на Закона за управление на отпадъците в чл. 54 и в проекто текстовете на чл. 38 и чл. 69 е записано, че съоръжения за депа и съоръжения за отпадъци за черни и цветни метали се изграждат въз основа на предвижданията на ОУП само и единствено в промишлени складови зони. Защо нашата позиция е да се усъвършенства тази разпоредба. Тя не е само чисто нормативна, бих казал не е чисто бюрократична, тя е свързана и с обективни възможности в момента, така да се каже на устройственото планиране, свързана е и с практиката по прилагане на закона, не само ЗУТ, но и предходни.
Първо, по отношение на устройствената зона. В ЗУТ поне от десет години, това го има и в по-стари нормативни актове, всички видове съоръжения, инсталации и депа, площадки за третиране на отпадъци, се изграждат в устройствени зони, предвидени за техническа и инженерна инфраструктура. Така са изработени десетките, стотици, а може би и хиляди действащи подробни устройствени планове. Ако запишем императивно, че само и единствено в промишлени складови зони първо влизаме в колизия с действащ цял раздел в главата за инженерна инфраструктура на ЗУТ и с подзаконови актове, които ги спестявам сега – за обем и съдържание, Наредба № 7 за правила и норми и ще се отиде наистина до бих казал някакъв вид запушване и търсене или на спешни изменения на действащи планове, или пък за търсене на прилагане на разпоредбите, съвместими на двата закона, които всъщност се бият. Нашето предложение, за допълване на тази част от разпоредбата, е да не се изключват терените за инженерна инфраструктура. Това е първо.
Защо казах, че има и чисто обективен аспект записването императивно, че се прилагат или се разрешават на база на общи планове. Колеги, в момента по данни от 2010 година, а те почти не са претърпели изменения, с които ние разполагаме, в България има действащи общи устройствени планове за 33% от общините. Това във вид на число е 110 общи плана, от тях 57 са отдавна остарели, тоест – те са с прогнозен срок на действие над 20 години и сами можем да си отговорим доколко те актуално създават една стратегия за устройство на тези общини. Но това е реалната обстановка.
Записвайки, че допускаме тези площадки само и единствено въз основа на предвиждане на общи планове, според мен разпоредбата просто не работи, това е нашето мнение като представители на министерствата. Освен това императивно в нашия закон и в редица предишни от средата на миналия век инвестиционни намерения се допускат единствено и само на база на виза, където тя е задължителна, съответстваща на действащ ПУП. Няма да ви занимавам тук с технически аспекти, с мащаби и т.н., не можем да разрешим строеж от една къща до нещо много значимо на база само на ОУП. Доброто желание да има съответствие между подробния план и общия, което е записано и в нашия закон ние не го отричаме, но като отчитате и вие, че един общ устройствен план се прави минимум между три и пет години, като процедури до влизане в сила, като отчитаме, че за момента няма разпоредби, които да задължават общините да покрият територията на България с общи устройствени планове и като отчитаме финансовото състояние на общините, ако се остави разпоредба, която допуска изграждането по чл. 38 и чл. 69 на тези съоръжения и площадки само на база на общи устройствени планове, просто разпоредбата може да се каже, че трудно ще работи.
И последното обстоятелство, което не е отразено в нашите становища, но сега мога да го споделя. Въз основа на нещо като частичен мониторинг на работата на тази разпоредба, която е включена в сега действащия Закона за управление на отпадъците, тя влезе в началото на годината. Ние сме буквално затрупани от въпроси от общини, от лица, които имат в предмета си на дейност третиране на отпадъци и кореспонденция между нас и Министерство на околната среда и водите, в което точно се поставят въпросите, какво да правим като няма общ устройствен план или е безкрайно стар и като изработването на новия въобще не стои на хоризонта на общинските власти.
Ето тези съображения са били причина да ви предложим в тези няколко писма, които казаха усъвършенстване, не отричане на целия принцип.
Искам още нещо да споделя. Ние готвим радикално изменение на ЗУТ преди всичко по решение на Народното събрание във връзка с един мораториум за вътрешно кварталните, но не само за него. Правим сега оценка на въздействие на регулациите. Ще включим почти императивни разпоредби да задължат общините и ще го предложим, да изработят общи устройствени планове. И пак сами разбираме, че при настоящата финансова обстановка да очакваме, че това ще стане бързо. Второ, чисто технологично да очакваме, че ще стане бързо в рамките на пет години, това не е реалистично. Затова ние предлагаме в чл. 38 текстът, който казва „определени с общи устройствени планове”, допускането на тези площадки за черни и цветни метали да се замени „за производствени складови дейности или за техническа инфраструктура, определени с действащ ПУП”. Имаше виждане да се запише „определени с действащ общ и/или подробен устройствен план”, но реалната изпълнимата разпоредба е да има действащ подробен план, иначе ние наистина вече трудно можем да отговаряме на тези лица, които ви цитирах, какво да правят, където няма общ устройствен план.
Това го предлагаме в чл. 38, ал. 1, в чл. 69 – също. Завършвам със следното. В закона има редица разпоредби, които касаят създаване на планове за управление на отпадъците. И тук пак държа да подчертая, че ние не сме против това. но нашият закон се напълни при издаване на разрешения за строеж и одобряване на инвестиционни проекти с нови и нови изисквания на различни участници и компетентни ведомства, които вмъкват техните изисквания непрекъснато в пълнотата на инвестиционния проект и на разрешението за строеж. И полека лека някак си то се превръща в един наистина много голям обем от материали, които най-малко са вече или само са самият същински проект.
И ние предлагаме в чл. 11, без да отричаме изискванията за планове за управление той да не е част от инвестиционния проект, както и одобряването и контрола върху него да се осъществява от органите на Министерство на околната среда и водите. Вносителят на инвестиционния проект си внася плана за управление, който по съответния ред е одобрен от органите на Министерство на околната среда и водите и вече компетентният орган си одобрява инвестиционния проект. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Вероятно чл. 11, ал. 1?
СТОЯНКА ИЛОВА: Не, това е чл. 11, ал. 3, който казва, че планът се включва в обхвата на инвестиционните проекти по глава 8 от ЗУТ. А за обектите, за които не се изисква одобрен инвестиционен проект се изготвя самостоятелен план.
ДЕЯН ЗЛАТЕШКИ: Ние не го отричаме, но предлагаме да не се вкарва като елемент от инвестиционния и главните архитекти на общините не извършват преценки и те да се занимават с неговия преглед и одобряване, а органите на Министерство на околната среда и водите просто да го извършват това и той да се прилага към инвестиционния проект.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Тук виждам госпожа Гечева. В закона има доста сериозна част, свързана със строителството, с оползотворяването на строителните материали, вкарването им обектите на строителството, какво вие мислите по тази част на закона и разбира се другите норми, които касаят вашето ведомство.
МИЛКА ГЕЧЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители, в разпоредбите на чл. 9, 10 и 11, са вписани задължения към възложителите на строежи и към възложителите на премахване на строежи законни и незаконни. При генерирането на отпадъци на строителната площадка да полагат усилия и да предприемат действия за селективното събиране на тези отпадъци с цел осигуряване на по-нататъшното им рециклиране и оползотворяване. Тези текстове изцяло се подкрепят от ДНСК, ние сме изразявали становища, които са съобразени при разписването на текстовете и смятаме, че наистина по този начин се постига едно екологосъобразно третиране на строителните отпадъци, които наистина не са малка част от отпадъците въобще.
И аз бих искала да кажа някои съвсем дребни технически забележки, които смятам, че е напълно възможно да бъдат откоригирани между първо и второ четене. В дефиницията в § 5, т. 38 в дефиницията какво представлява строеж е направено едно допълнение, като е добавено и премахване. Същото е направено и по т. 40 от дефиницията за строителни и монтажни работи от § 5. Ние се опасяваме, че премахването, вкарано в дефиницията „строеж” не е съвсем на мястото си, тъй като за строежите се предполага да има издаване на разрешение за строеж, което за премахването не се предполага. Така че считаме, че е логично това допълнение за работата по премахване, да остане към дефиницията за СМР и да отпадне от т. 38 за строеж.
Това е едното предложение, което считам, че е съвсем незначително, така или иначе в законопроекта не се предполага за тези СМР по премахване на строежи да се издава разрешение за строеж.
Бих искала да изкажа и едно опасени наистина за тези планове за управление на отпадъците, които се изискват да бъдат част от инвестиционните проекти. От една страна се страхувам, че одобряването на такива планове като част от инвестиционните проекти ще затрудни самото изработване на инвестиционни проекти, ще възникнат и съвсем логични последващи въпроси от точно кои проектанти, по коя част ще се изработват тези проекти. Освен това ще бъде едно допълнително натоварване за възложителите. Мисля че съвсем удачно е предложено да влезе като изменение в чл. 148, ал. 9 на ЗУТ, задължително да се вписва в условията към разрешението за строеж, да се третират селективно тези отпадъци по видове, така че да се гарантира тяхното рециклиране и оползотворяване. Това напълно го подкрепяме.
Също смятам, че този план за управление на отпадъци, който се изисква при премахването на строежи предварително да бъде одобрен от кмета на общината, се опасявам, че ще затрудни, забавя, а в някои случаи може би и блокира принудителното изпълнение на премахване на незаконни строежи, както и ще оскъпи, тъй като това ще бъде задължение за фирмите, с които се сключват договори за принудително премахване, тези дейности ще оскъпят самото принудително премахване, което допълнително ще създаде затруднения. Така че може би в тази посока да се помисли под някаква друга форма да се предвидят наистина като част от плана за безопасност и здраве да бъдат тези мероприятия, но просто да не бъде отделна част, която подлежи на режим по одобряване със срок от един месец за одобряването или за отказа за одобряване и т.н., което считам, че са съвсем несъществени забележки.
Едно последно опасение, което бих искала да изразя. То се отнася за административно-наказателните разпоредби. Предвидена е глоба за физическо лице, което въведе в експлоатация строеж в нарушение на този закон. Минималната глоба е 7 хиляди лева, максималната е 20 хиляди лева. Тук само искам да поясня, че разрешение за ползване се издава от началника на ДНСК или от упълномощено лице, въз основа на протокол № 16 от Държавна приемателна комисия. В тази комисия са включени всички специализирани контролни органи, всеки един контролен орган в рамките на неговите компетентности. Мисля че е пресилено да очакваме началника на ДНСК или упълномощените от него лица да са специалисти по цялото законодателство, което има отношение към един строеж и в този смисъл смятам, че тази глоба е доста завишена, пък и размерите за физическо лице от 7 до 20 хиляди лева ми се струват малко притеснителни.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря Ви и аз. Колеги, имаме възможност да се включим в дискусията, имаме ли коментари, изказвания?
Един наистина обхватен закон, сигурно има недостатъци в него, сигурно има пропуски, сигурно има много неща, които между първо и второ четене трябва да ги изчистим.
Тук при нас, госпожо Манева, има много становища от най-различни организации, не само от НСОРБ и от Стопанска камара, и от организации, които работят с черни и цветни метали. Има много препоръки, забележки и вероятно вие сте запознати с тях, ще ги вземете предвид, а и ние можем, колеги, да проявим законодателна инициатива и да предложим между първо и второ четене такива изменения, които смятаме, че са разумни и правилни и да се насяваме, че ще бъдат приети.
Колеги, коментари?
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Искам само да коментирам темите, които днес бяха обсъждани. Първо, да кажа, че ние имахме две срещи с НСОРБ. За съжаление те представиха своето становище, след като законът беше вече приет от Министерския съвет, но ние сме обсъждали с тях тези бележки, които днес те поставиха отново и сме намерили решение на въпроса. Първо, предвиждаме целите, които толкова безпокоят колегите да могат да бъдат дефинирани по регионални сдружения, а диференциацията вътре в регионалното сдружение остава право на регионалното сдружение и те могат да отчетат спецификата на отделните общини.
По отношение на социалната поносимост притеснението, че изпълнението на тези цели по някакъв начин ще повлияе върху такса смет, изчисленията, които правихме ние показват, че това няма да се случи поради две причини. Първо, в момента една голяма част от общините отчитат нереални количества отпадъци поради това, че нямат нормални съоръжения, нямат кантари, всичко това е на око и най-вече под диктовката на фирмите, които осъществяват сметосъбиране. Ние имаме такива случаи, когато общини с абсолютно идентични условия по размер на населението, характер, примерно равнинни общини, без някаква съществена специфика десетократно се разминават количествата отпадъци и които отчитат едната и другата община.
Освен това отчетите, които ние сме събирали и имаме информация, че ежегодно с таксата смет се събират в различните общини повече от сто милиона лева повече, отколкото това е необходимо за сметосъбирането, което значи, че има един много сериозен резерв за подобряване на работата, така че това да не падне като бреме върху населението, ние сме готови да окажем помощ на Национално сдружение на общините в Република България отново да обсъждаме въпросите и да помогнем при диференциацията на целите, така че всички тези безпокойства да отпаднат.
На трето място притесненията по отношение на площадките за безвъзмездно предаване на масово разпространение на отпадъци и в момента ние се съгласихме, че ще запишем текст, който дава възможност на тези площадки да се изграждат със съдействието на организациите за оползотворяване на масово разпространени отпадъци, така че да не предизвиква никакво финансово натоварване на общините. Общините ще бъдат длъжни само да посочат местоположението на такива площадки. Що се касае до оборудването им изчислили сме, че една добре оборудвана площадка ще струва около 300 хиляди лева, което не е сериозен разход за организациите за оползотворяване на отпадъци, те ще имат интерес да събират тези отпадъци.
На последно място, това, което споменахте за отчисленията – да, аз в самото начало споменах, наистина в момента в текста е оставен, съществува, че сметките се откриват в РИОС-ите, но това го приемаме, ще бъде за сметка на общините. Освен това много разширяваме сферата, в която общините ще могат да ползват тези средства, няма да чакаме да дойде времето да се закрива едно депо. Те ще могат, за да си закупят съоръжения и различни други средства, които са им необходими, разбира се с цел подобряване на управлението на отпадъците, така че това си е ресурс на общината и тя ще можа де си го ползва.
По отношение на общите устройствени планове ние вече сме пуснали инструкция на база на текст, който сме съгласували с Министерство на околната среда и водите, пуснали сме инструкция до нашите регионални инспекции и аз мисля, че този въпрос е изяснен, няма да има пречки без да променяме определението, което в момента сме дали в заключителните разпоредби да покажем, че всъщност това ограничение се ползва в рамките на текстовете, които са валидни в ЗУТ.
По отношение на предложенията за определението за строително-монтажен, няма никакви пречки да отразим между първо и второ четене. Също ще помислим върху въпроса за отпадане на планове за управление на строителни отпадъци, но там трябва да намерим най-подходящата форма, да запишем задължението на строителите да работят по оползотворяването на строителните отпадъци, защото заедно със стимулите, които ще се създават – различни нови стандарти, усилията, които ще помагаме да накараме строителната индустрия да оползотворява отпадъците, трябва по някакъв начин да дефинираме и за нея задължение и да работи еднопосочно с нас. Това е било съображението ни, когато сме записали този инструмент. Но след като той се приема като някакво непосилно бреме, можем да обсъдим да отпадне, защото наистина то носи в известна степен формален характер да направим нещо, което да е достатъчно действено и работещо.
По отношение на многобройните бележки, за които вие казвате, вие вероятно сте получили същите, които са и в Комисията по околна среда. Подготвили сме едно становище за кои бележки приемаме. Най-много неприети бележки има по отношение на управлението на черните и цветни метали, там има огромна съпротива от бранша. Всички вие знаете затова, но ние нямаме никакво намерение да отстъпим от позицията, която сме заема. Първо, вече имаме приет ЗИД за Закона за отпадъците с една нова организация на тази дейност. Решени сме да се справим с кражбите на метали, които продължават и досега, така че е неизбежно при едно такова усилие да има по-драстични ограничения. Докато самият бранш не докаже, че е готов да ни сътрудничи, защото едно е да говориш на едро, както те правят, че полагат някакви усилия в същото време да продължават да приемат отпадъци от черни и цветни метали, които не са разрешени, а друго е наистина да направиш усилия тези нарушения драстично да не се случват, затова на този етап нямаме никакво основание да се откажем от по-строгите мерки.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря. Колеги, коментари по внесения законопроект?
ЯНКО ЯНКОВ: Благодаря, господин председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо зам.-министър, ние обикновено в нашата комисия се абстрахираме от политическите тясно партийни аргументи и гледаме нещата принципно, най-вече от гледна точка на интересите на местните власти и местното самоуправление. Аз смятам, господин председател, че ние трябва да си дадем ясен отговор от гледна точка на законопроекта, ясен отговор на няколко сериозни въпроса, които фактически представляват една обща линия на всички становища, които сме получили до момента и представляват драстично разминаване с това, което ни беше представено от вносителите по отношение на законопроекта, защото ако не получим ясен отговор на тези въпроси, ние няма да имаме ясна представа за философията за законопроекта. Именно тези въпроси според мен са следните.
Първо, този законопроект беше внесен веднъж за разглеждане, беше отложено неговото разглеждане, беше проведена обществена дискусия и т.н. Тези становища бяха факт, някои от тях са от юли месец още. Виждаме, че в законопроекта, който е внесен тези промени не са направени, тоест – явно може би тези предложения няма намерения да се разгледат и да бъдат обект на разглеждане примерно между първо и второ четене. Какво имам предвид?
Първо, ситуацията, която беше коментирана тук в едно становище с общите устройствени планове е сериозен проблем, изключително сериозен проблем. 15% от общините в България имат реално действащи общи устройствени планове. Ако това остане така означава, че ще настъпи една много сериозна редукция на този бизнес. В условията на икономическата криза ние трябва да си отговорим на въпроса това на нас трябва ли ни или не. Бизнес, който е създаден, отговаря на всички условия, работни места, търговски връзки и т.н. Спазено е законодателството към момента и изведнъж този бизнес трябва да бъде закрит на практика само заради една причина, която не зависи от него. На този въпрос ние трябва да получим ясен и категоричен отговор. Аз определено считам, че това не е необходимо, дори е вредно на този етап и ако това наистина се прави нарочно, това създава сериозно съмнение за лобизъм в законопроекта.
Второ, начина по който се включват общините в управлението, събирането на отпадъците въпреки че много плахо е засегнато в Национално сдружение на общините в Република България аз съм много учуден от това становище на Национално сдружение на общините в Република България, от което за мен поне не става ясно тяхното категорично мнение по отношение на целия законопроект. Ние сме на първо четене в момента. Те „за” ли са за този законопроект или „против” него? На мен това не ми е ясно. Въпросът тук е следният. Начинът, по който се включват общините нарушава първо пазарните принципи в условията на пазарна икономика. Второ, ще оскъпи значително и ще наруши и правата на гражданите до голяма степен. Освен това в условията на финансов дефицит на общините, все по-нарастващ и липса на административен капацитет, те много трудно, да не кажа почти в невъзможност, ще бъдат да си изпълнят тези задължения. Тоест, тъй като законопроектът би трябвало да представлява усъвършенстване на регулацията на обществените отношения, той не само че няма да ги усъвършенства, той ще ги затрудни по-сериозно и ще натовари общините с функции, с които те няма да могат да се справят и ще понесат санкции.
Освен това казваме, че няма централизация. Всъщност, в този законопроект е предвидено лично министърът на околната среда и водите да взема решения за вида и същността на всеки отпадъчен продукт. Тоест, с негово решение да определя какъв е продукта. Защо, на кой е необходимо това?! Има ли смисъл от такова нещо? Това означава за хиляди отделни случая в България за конкретни продукти да има точно заповед на министъра какъв е този продукт. Защо е необходимо това, няма никакъв смисъл.
Сигурно, и това е безспорно важно, че ние имаме нужда от такъв закон. Подкрепям това, което каза зам.-министъра на околната среда и водите в голямата му част. Да, така е, в момента в България до голяма степен събирането на отпадъците е хаотичен процес, който нанася много вреди на общините до голяма степен. Въпреки, че направихме миналия мандат някои опити за усъвършенстване на законодателството, мисля че те бяха неуспешни до голяма степен. Но и сега този подход не мисля че радикално ще реши въпросите. Поне тези въпроси, които във всички становища личат, според мен трябва да бъдат решени. Специално с общите устройствени планове да отпадне този въпрос или поне да се редуцира, както беше предложено тук от архитекта, ясно да се поемат ангажиментите за обезпечаване задълженията на общините по този закон и специално централизацията, която е предвидена по отношение на ролята на министерството също трябва да бъде до известна степен редуцирана. Това е моето мнение. Благодаря.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря, господин Янков. На повечето от Вашите въпроси преди малко се даде отговор. Надявам се, че министерството наистина ще преработи закона точно в тези части, които и той спомена и преди малко се коментираха от Национално сдружение на общините в Република България и от архитект Златешки. Има резон в това, което се каза, но наистина законът, който ние сега разглеждаме преди 3-4 месеца беше изработен, но оттогава насам доста становища, доста дискусии се проведоха и мисля, че ще бъдат взети всички тези становища и мнения.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Моят въпрос е към вносителите. След проведеното обществено широко обсъждане вие изработихте ли писмен документа, меморандум вследствие на това и посоките, в които вие бихте променили текстове от закона, които не сте съобразили преди обсъждането. Доколкото чувам това, което отговаряте на останалите участници в днешното заседание, декларирате, че е възможно да се коригира част от текстовете между двете четения. Господин председател, няма как министерството да направи тези промени, то затова и не е направило промени в този законопроект, защото трябваше да го оттегли, да направи нов и да го внесе. Те оттук насетне единствено народните представители могат да правят промени, но трябва да си дадем отговор на въпроса поправим ли е този законопроект и той не е към вас, той е по-скоро към останалите, които имат претенции към него – дали между двете четения той е поправим?
Според мен от това, което слушам и чета той е поправим, но ще трябва малко да отстъпите от философията си в законопроекта, която е за една силна централизация и едни по-крайни мерки, които не съответстват на обстановката и отношенията в обществото в момента. Така според мен и ангажимент на министерството по отношение на това дали може да се поправи би било ако се предложат текстовете от тяхна страна, които биха подкрепили като промени.
Но да се върна на първите си думи – имате ли изработен такъв меморандум, становище вследствие на общественото обсъждане на законопроекта?
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Господин Георгиев, напълно сте прав, в тези промени, които ние очакваме да настъпят между първо и второ четене можем ние да ги направим като предложение и аз апелирам към всички колеги да сме по-активни, за да предложим тези изменения, съгласувано с министерството, разбира се, между първо и второ четене, така че те да станат факт.
Госпожо Манева, Вие да отговорите на конкретния въпрос.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Ще отговоря на конкретния въпрос.
Първо, ние проведохме широко обществено обсъждане преди да внесем закона в Министерски съвет. Обсъждане с всички браншови организации и много бележки бяха направени, това е сложен закона, изключително сложна материя, която засяга както бизнеса, така и общините, така че има много интереси, най-разнопосочни и безусловно възникват и много възражения. Голяма част от тези бележки ние отразихме още преди да внесем закона в Народното събрание.
След внасяне в Народното събрание тук бяха проведени в Народното събрание три обществени обсъждания. Ние вече не можем да поправяме закона, защото той е в Народното събрание, нито пък бележките, които са направени са такива, че се налага да се оттегля закона. Бележките, които предизвикват реакцията, която създава впечатление, че има много бележки е на бранша с металите. Останалите бележки са абсолютно поправими. Вие сте опитни народни представители и можете да разберете, че много лесно могат претенциите на общините например да бъдат с малки корекции в текстовете да бъдат отразени.
Ние след тези обществени обсъждания в Народното събрание сме направили едно становище на министерството, в което сме обособили бележките, които приемаме заедно с мотивите за това и бележките, които няма да приемем. Вече ваша воля е какво ще правите по-нататък с тези текстове. Този материал го нямам в момента, но в момента министърът докладва в Комисията по околна среда, при нея е материалът, няма пречки да ви го изпратим да се запознаят колегите с това, което приемаме и неприемаме.
По отношение на другото изказване Вие казахте правилно, че аз казах за общите устройствени планове. Искам да отбележа, че въпроса с общите устройствени планове е текст, който действа в момента. Това не е нов текст, нито правим в новия закон нова разпоредба. Текстът действа и случаите, в които се прилага разширеното тълкуване на понятието след консултации с Министерството на регионалното развитие и благоустройството се прилага също в момента. Така че въпросът с общите устройствени планове на практика е решен. Ще направим една по-прецизна формулировка, за да не поражда то някакви въпроси.
За общините също се разбрахме. Тези площадки за безвъзмездно предаване не нарушават абсолютно никакви права на гражданите, така че аз обясних, че там също се прилага публично-частно партньорство и не е никакъв проблем да се създадат тези площадки, при това те са задължителни само за населени места над 10 хиляди жители, ние не затрудняваме затруднения на по-малките общини, в които няма такива организации и които биха изпитали финансови затруднения.
Що се отнася до централизацията за класификация на отпадъците искам тук да внеса яснота, защото явно, че текстът не е разбран. В момента има достатъчно регламенти, има класификатор на отпадъците и за преобладаващата част случаи изобщо не се налага ние да се намесваме, има си документи, по които всеки може да прецени за какво става дума. Обаче ако няма европейски регламент, няма документ, който да класифицира отпадъка в нас и трябва да се произнесем какво е това отпадък ли е, страничен продукт ли е, нещо друго ли е, се произнася министерството, но това са примерно десет случая в годината. Да, централизирано, защото е много важно да се прилагат общините критерии, които важат и в Европейски съюз. Така че тук не става дума за никакво централизиране, а става дума за изключения, за които няма още общи европейски норми.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря, госпожо Манева.
Господин Хлебаров!
ПЕТЪР ХЛЕБАРОВ: Колеги, понеже ми се налага да изляза, искам да заявя, че гласувам по тази точка със „за”, а по следващата „въздържал се”. Благодаря ви.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Колеги, имаме възможност за още въпроси. Един наистина много сериозен, много важен законопроект и затова трябва да му отделим необходимото внимание. Но ако няма повече дискусия и коментари, да го подложа на гласуване и да вървим напред? Очевидно няма.
Колеги, подлагам на гласуване внесения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците № 102-01-50, внесен от МС.
Който е „За” приемането му, моля да гласува.
Гласували: "За" - 12; "Против" - няма; "Въздържали се" - 4.
Приема се.

2. Представяне и обсъждане на законопроект за управление на отпадъците, № 154-01-104, внесен от Петър Курумбашев и гр. нар. представители.

ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Колеги, ще разгледаме същият законопроект с малко по-различно съдържание, променено, внесено от народните представители Петър Корумбашев и група народни представители и може би Вие, господин Такоров, ще ни запознаете с разликата между този законопроект и този, който току-що обсъдихме.
Заповядайте, господин Такоров!
РУМЕН ТАКОРОВ: Благодаря ви.
Уважаеми господин председател, уважаема госпожо зам.-министър, уважаеми дами и господа, уважаеми колеги, искам да кажа, че предложеният от нас законопроект близо 75% от него е същият, като законопроекта, който е предложен от Министерски съвет или от Министерство на околната среда и водите поради простата причина, както каза и госпожа Манева, че проектът транспонира новата Директива 2008/98 относно отпадъците, с която се отменят няколко директиви, които госпожа Манева каза. Така че 70% от тестовете или са същите или са малко променени в зависимост от превода, който е правен на тази директива. Но като цяло законът въвежда правила за определяне на отговорността на притежателите на отпадъци на лицата, които ги образуват в процеса на жизнената си или стопанската си дейност, както и от сходни домакински източници, престават да бъдат отпадъци – чл. 8 от закона, както и в случаите, които се образуват с различни продукти от дейността на производствените предприятия.
Също тук мога да кажа, както каза и госпожа Манева, са общи и подробни правила при управлението на различни отпадъци, разграничени в зависимост от техния произход и начин на образуване като строителни опасни масово разпространени отпадъци от черни, цветни метали, биоотпадъци и произвеждането на компос, като същевременно са изведени общите правила за дейности с такива отпадъци.
Също в проектозакона, както и в проектозакона на Министерство на околната среда и водите се предлага нов подход при управление на строителните отпадъци въпреки, че и ние сме транспонирали директивата така, както е, но аз самия се притеснявам от това, което е записано, защото в България все още няма такива предприятия за рециклиране на строителни отпадъци. Именно, както сме записали в текста и в двата законопроекта текстовете са едни и същи, че ще се правят планове и за въвеждане до 70% от рециклирани материали в новото строителство, това на практика не виждам как може да се осъществи по една друга причина. Тези рециклирани материали ще бъдат много по-скъпи в сравнение с това, което се предлага на магазина. Кой ще поеме тази разлика? Този закон не го решава на този етап. И как, по какъв начин ще стане, защото – да, ние ще ги сертифицираме, но засега единствено в тази посока мога да кажа на шега, че работи ромската общност, която отива, намира някои стоманобетонови елементи, чупи, троши, вади арматурата, предава я, именно това е сега в момента това, което се рециклира – строителни материали. Не знам в България да има завод за рециклиране на строителни материали. Има строителни площадки, да – примерно за пътното строителство е по-лесно. Там ще се изгребе инертният материал, ще се прекара отново през инсталация и той ще може да се възстанови със сто процента качество такъв отново на новия обект. Но за високото строителство аз не съм убеден, че засега тази директива и текстовете, както сме ги записали те ще просъществуват в България.
Исках да бъда достатъчно коректен за базата на това, което дискутирахме тук по тези въпроси. Както се спомена и с новата рамкова директива са въведени и нови определения за отпадък, опасни отпадъци, обработени масла и други, които са в § 1 допълнителните разпоредби. Има промяна в определенията за оползотворяване и рециклиране с цел подчертаване на ясната граница между двете понятия. Може би тук трябва да кажа, че с цел, защото този закон трябва и да стимулира повторната употреба като приоритет в йерархията в управлението на отпадъците се създават мрежи за повторна употреба от домакинствата на територията на общината по примера на много държави членки, където функционират такива пазари за повторна употреба, където домакинствата се освобождават от ненужни вещи, продавайки ги на символична цена. Това е в чл. 43, ал. 3, т. 4.
С оглед избягване на ненужното административно бреме, за което се извършват дейности като търговец и брокер по закона се регистрират само ако не притежават друго разрешение и документи. Така се избягва административната тежест за бизнеса и двойното облагане с такси и регистрации от един и същ орган.
Също така въвеждаме за първи път в закона принципа на мълчаливото съгласие при всички регистрационни разрешителни режими предвидени в проектозакона, защото на произвола, който е от чиновника трябва да се сложи точка. Защото когато е казано два месеца, че трябва да се издаде разрешителното за лиценза, трябва накрая на втория месец това нещо да е издадено. И затова ние предлагаме в този законопроект, че ако чиновникът до два месеца не си е свършил работа, автоматично този, който иска разрешителният режим или лиценза, той да го получава автоматически.
Прецизирани са и задълженията на кметовете на общините както и системите за управление на битови отпадъци от домакинства и други подобни. Тук мисля, че беше поставен въпроса с тези площадки. В нашият законопроект ние предвиждаме създаването именно на площадки за определяне мястото на територията на общината за предаване на стоки за повторна употреба от домакинствата. Ние премахваме в нашия закон това, което е в закона на Министерство на околната среда и водите да се правят площадки за безвъзмездно предаване на отпадъци от черни и цветни метали и за едро габаритни предмети. Мисля, че това не е работа на кметовете на общини. След това още малко ще развия тази теза, когато стигна до този член, когато се казва каква е разликата по-точно в областта на черните и цветни метали, за които госпожа Манева каза, че може би там най-много се различават нашите законопроекти. Именно едното, от което е, че ние запазваме лицензионния режим за търговска дейност, отпадъци от черни и цветни метали, като удачни за проверка и контрол върху законността и дейността на произхода на отпадъците от тези видове. Прецизираме и документацията при сделки с тях, а също са определени образци за декларации, сертификати за произход на тези отпадъци и удостоверенията за дейност с такива отпадъци издадени от РИОСВ и се заменя с регистрационен документ по глава VІ, раздел І, като по този начин страната унифицира документа за дейността с неопасни отпадъци, които не подлежат на разрешения съгласно правата на рамковата директива за отпадъци и се използва от правото за отклонение на разрешителният режим по чл. 25 от директивата.
Може още неща да се казват, но те са почти същите като в предния закон. На практика с нашият законопроект ние очакваме с приемането му главно хармонизиране на изискванията за националното законодателство с изискванията на Европейски съюз в областта на управлението на отпадъци. Разширяване на обхвата на съществуващите системи за разделно събиране на отпадъците от хартии, картон, пластмаса, стъкло, метали, в това число отпадъци от опаковки. Повишаване на количествата рециклирани и оползотворени отпадъци в страната. Засилване на партньорството между общините при изграждане на система от регионални съоръжения и инсталации за третиране на отпадъци, отговарящи на нормативните изисквания и съвременните технически стандарти.
Ограничаване на рисковете за околната среда при действие по транспортирането и третирането на отпадъците. Намаляване и предотвратяване на количествата отпадъци и правилното управление на отпадъчните потоци през целия жизнен цикъл. Премахване на излишната административна тежест за участниците в процеса по управление на отпадъците, включително и по контролните органи.
Сега, ако ми разрешите, господин председател, бих сам се спрял на няколко текста, за които Министерство на околната среда и водите казва, че не е съгласно с така предложените текстове, но част от тезите, които бяха изказани от гостите на комисията именно съвпадат с това, което ние предлагаме в този законопроект и аз затова ще апелирам за приемането и на този законопроект, за да може от двата да се направи един общ законопроект, който да подобри като цяло закона, който ще влезе в пленарна зала.
Например, ние премахваме в нашия законопроект безплатното предаване на черни и цветни метали от населението, защото с разпоредбата, която е третирана в закона на Министерски съвет няма основание да се счита, че включването на общините в този процес ще бъде успешна практика. Липсата на опит и финансов ресурс, както казват от Национално сдружение на общините в Република България не само ще затрудни, но дори ще спре процесите за предаване и оползотворяване на едрогабаритни и други отпадъци за черни и цветни метали с битов произход. Но въпреки всичко включената разпоредба нарушава основното човешко право, основни принципи, гарантирани от Конституцията на Република България, Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, Хартата на основните права на Европейски съюз, а именно правото на собственост и принцип на неприкосновеност на частната собственост. Разпоредбата премахва икономическият стимул на гражданите за събиране на съответните видове отпадъци. Предлагането им би било довело до национализация и монополизация на дейността на събирането на черни и цветни метали до ликвидиране на съществуващата в сектора пазарна икономика. Основата за свободата на стопанската инициатива е свободата на конкуренцията.
Другото, по което имаме възражения, именно това беше казано за общите устройствени планове, както беше казано и от представителя на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, че специалният закон, който урежда тази материя е именно Законът за устройство на територията допуска два вида устройствени планове. Това са общия и подробния, чието общо наименование е устройственият план. И съгласно чл. 103, т. 5 от Закона за устройство на територията подробният устройствен план на населеното място на землището може да се създава и когато няма общ устройствен план. В случаите, когато плановете за регулация и режим на застрояване обхващат цялото населено място, те изпълняват ролята на общ устройствен план на това място.
Чрез приемането на предложената редакция в текста ще се даде възможност там, където няма общ устройствен план, да се отредят площадки с ПУП до приемането на общ устройствен план. Така че може би ще повторя това, което каза представителят на министерството, но с въвеждането на това изискване в противоречие на разпоредбите на ЗУТ, според който местоположението на площадките за изграждане на съоръжения и инсталации за третирането на отпадъци се определя не само с общи, но и с ПУП – това е чл. 97, ал. 1 от Закона за устройството на територията и текстът, който ние даваме почти съвпада с това, което беше предложено, това е в чл. 34, ал. 2.
Другото нещо, по което казват, че няма да отстъпят от Министерство на околната среда и водите, това е заплащането по безкасов път. Колеги, с предложената промяна има несъответствие с разпоредбите на Закона за ограничаване на плащанията в брой. Вие всички знаете, че в този закон тези плащания се извършват по безкасов път, когато стойността е равна или надвишава 15 хиляди лева. Ние сега в момента на един, който е занесъл някакъв отпадък, който струва 10 лева, те само таксите, които направи разкарването му до банковия клон, той няма да вземе една стотинка от това, което е занесъл. Това е направо смешно, разбирате ли какво ви казвам, което е записано. Наистина това ще хване оборота на всичко, което се прави, но това не е начина. Това за дребните въобще не може да се направи. Може би трябва да се направи праг. Ако трябва 10 или 15 хиляди лева, но за тези дребните, които носят по един котлон по някакъв винкел желязо или нещо, което струва пет или десет лева, това заплащането по безкасов път направо е неприложимо според мен. И затова ние в нашият законопроект също предлагаме това нещо да отпадне.
След това, изисква се банкова гаранция към заявлението по чл. 68 лицата, които ще извършват дейностите за черни и цветни метали да представят банкова гаранция в размер на 50 хиляди лева и допълнително 10 хиляди лева за всяка площадка, която се предвижда за извършване на дейността. Това го няма в нито един бизнес. И това противоречи и най-важно това не се изисква в директивата, която ние транспонираме в нашия законопроект и съставлява ненужна и непотребна свръхрегулация на стопанската дейност като цяло в този отрасъл. Разбирам, че трябва да се намерят някакви начини да се спрат кражбите, но това не е начин, търговският субект ти да го караш да плаща такава огромна банкова гаранция.
С издаването на разрешението, защо само разрешенията ще се издават за черни и цветни метали, когато са на повече от една територия от министъра на околната среда и водите? Този министър на околната среда и водите, какво ще го направим, да издава разрешения ли?! Мисля, че ние сме направили по-добрия текст, когато е на територията на една община РИОСВ издава лицензи и всички разрешителни. Когато е на две и повече области или общини, се издава откъдето търговският субект е регистриран. Защо той трябва да идва до София, да подава, да чака да види дали ще му разрешат, това е затруднение на бизнеса и те са прави в момента това, което го искат. Нали говорим за децентрализация, колеги, какво децентрализираме?! Ние централизираме всичко, да направим министърът на околната един, който да подписва разрешителни лицензии. Защо? Питам и не мога да разбера.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Господин Такоров, кажете какво предлагате.
РУМЕН ТАКОРОВ: Аз казвам тези неща да се видят. Казвам за това, което е разликата в двата законопроекта, защото в началото казах, че 70% са едни и същ, защото това е директива. Но това, за което министерството на практика казва, че няма да отстъпи, аз исках тези моменти да ви обясня.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Госпожо Манева, да ни обясните.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Ще кажа общото ни становище по този закон. Ние категорично не приемаме този закон. Първо, защото 80% от този закон преповтаря текстовете на нашия закон.
РУМЕН ТАКОРОВ: Процентите са 70.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Много повече са текстовете, вашите различия са само в областта на черните и цветни метали. Твърдя, че са 80%, последователно ще изложа и другите съображения. Няма никакви пречки между първо и второ четене, ако има удачни текстове, те да бъдат предложени и текстовете в нашия закон да бъдат подобрени.
Разликите са в областта на управлението на черните и цветни метали, за които споменах, че имаме необходимост да се сложи ред в тази сфера, за да се справим с дългогодишните кражби и щети, които се нанасят. Ние имаме писма от „Енергоснабдяване”, от БДЖ, от общините, които всяка година трябва да дават хиляди левове за подмяна на най-различни съоръжения от инфраструктурата заради кражбите. Така че щетите, които се налагат да се нанасят на държавата са толкова големи, че е просто задължително да има някакви мерки и затова ние сме решени да приложим и те вече се прилагат тези мерки.
За устройствените планове, споменах че въпросът е решен, не виждам защо десетки пъти повтаряме едно и също. По отношение на безкасовото плащане трябва да се обвърже със забраната физически лица да предават отпадъци от черни и цветни метали. По отношение на площадките, които се правят в населените места, те не са за черни и цветни метал, които общините трябва да правят, те са основно за едрогабаритни отпадъци, мебели и други, които хората изхвърлят на улицата и камионите за отпадъци не могат да приберат. Те са за различни лекарства и други токсични отпадъци, които не би трябвало да попадат в общия обем отпадъци. Ако има отпадъци от черни и цветни метали, които са минимално битови, те са минимални количества и няма пречки и те да бъдат оставени на тези площадки и право е на кмета да реши как да се разпорежда с тях.
В предложението на господата има и едно предложение да се разреши до 30% да не се изпълняват целите за масово разпространените отпадъци, което означава категорично просто автоматично влизане в наказателна процедура на България. И половин процент не се разрешава да не се изпълнят целите, така че ние в нашия закон не можем да записваме подобни неща.
По отношение на централизацията, за която се твърди, че ние сме въвели, да се предлага разрешително да се издава там, където е регистрирана фирмата, означава да централизираме издаването на всички разрешителни в София, защото преобладаващият брой фирми са регистрирани в София. Това, което ние ще направим с регистрацията, специално с разрешителните за черни и цветни метали, това ще го направим между първо и второ четене, няма министерството да издава разрешителните, а ще се издават от районната инспекция, на чиято територия има най-много площадки, защото фирмите имат обикновено много площадки на територията на цялата страна и по няколко площадки на една районна инспекция. Така че и това решение сме намерили.
Не мисля, че трябва да спорим по разликите, защото ние няколко пъти се връщаме към едни и същи въпроси, обясних как ще ги решим и защо по спорните въпроси за черните и цветните метали не можем да отстъпим – това е воля, която вече веднъж Народното събрание е изразило, приело, подкрепило ни е в усилието да се справим с този проблем. По-голямата част от нормите влизат от 1 януари, така че мисля, че трябва да вървим по начертания път и да не правим отстъпление.
Още веднъж казвам, че ако има разумни текстове, те могат да бъдат предложени за поправка между първо и второ четене.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря Ви. От това, което казахте се разбра, че повечето въпроси, които господин Такоров засегна и са част от предложението на народните представители в законопроекта ще бъдат решени, обсъждани, аз също съм участвал в тези обсъждания. Само не ми стана ясно, защо се налага тази гаранция, какво решаваме с тази гаранция, която искаме от фирмите, които решават да правят някъде такава площадка. Защо се налага това?
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Ние гаранции сме въвели първо за фирмите, които се занимават с масово разпространение на отпадъци, за да покрием евентуално щети в случай, че имаме наказателна процедура или в случаите, когато техни членове не си плащат задълженията. Това е за организациите за масово разпространение на отпадъци.
По отношение на черните и цветни метали, когато има нарушение, има щети и трябва площадката да бъде закрита, премахната, за да нямаме безкрайни разправии, ние предприемаме мерките по заличаването на площадката и усвояваме банковата гаранция.
ЛЮБОМИР ИВАНОВ: Ако е някаква дребна площадка и тя събира хартии, пак ли ще има 10 хиляди лева гаранция?
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Петдесет хиляди.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Не е вярно, ние се съгласихме да намалим банковата гаранция на 10 хиляди за една площадка, което се отнася само за площадките за черни и цветни метали. А тези, които събират масово разпространени отпадъци, там банковата гаранция е много по-голяма, но там при неизпълнение на целите имаме по 50 хиляди евро санкция за ден за неизпълнение до отстраняване на нарушението, така че там гаранциите са много по-големи.
ЛЮБОМИР ИВАНОВ: Защото наблюдавам в избирателния си район, че има някакви гаражчета, където седи една пенсионерка и събира хартия, примерно.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Не, това са площадки за вторични суровини, ние с тях не се занимаваме. В закона е казано, че това е право на общината да въвежда ако иска ограничения за тях, ако иска да ги изкарва в края на града, ако иска да определя места – това е изцяло в прерогативите на общината.
МАРИЯ ВЕРГОВА: Представител съм на Българска асоциация по рециклиране.
Категорично не сме съгласни с казаното от госпожа Манева, че ограниченията, които се вкарват с новия законопроект на Министерски съвет по отношение черните и цветни метали ще спре кражбите. Вчера бях в Северна България по повод на едно дело и моят клиент лично ми заяви, че ако този закон стане действащо право, той е купил съседните къщи около неговата площадка, няма да има фирма и ще работи на черно. И ми каза, че в центъра на Плевен има лица от ромски произход, които всеки ден са с различна кола без регистрационен номер и с табела, че изкупуват МПС. До това ще доведе въпросните промени в Закона за управление на отпадъците.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: А сега това не се ли прави, като не са влезли тези промени?
МАРИЯ ВЕРГОВА: Да, това се прави затова, защото хората очакват тези промени.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Вие бъркате нещата. За какви МПС говорите, те се събират по съвсем друг реда, това не са отпадъци от черни и цветни метали.
МАРИЯ ВЕРГОВА: Аз ви казвам, че това се случва.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Ама и аз мога да ви разкажа, може ли да говорим за един закон, като си разказваме случки.
МАРИЯ ВЕРГОВА: Малките фирми няма как да плащат тази скъпа банкова гаранция и ще създадат много сериозни социални проблеми. Аз лично, като гражданин, ви заявявам, че няма да отида безвъзмездно да си предам отпадъка. Да не говорим за хората в сериозно затруднение, които въобще пък няма да го направят.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Аз мисля, че пък ние сме длъжни като изхвърляме отпадък, защото много малки са случаите, в които изхвърляме метални отпадъци, в повечето случаи са разни други неща и имаме отговорност като граждани не да ги плеснем на улицата до варела или където и да е, а да ги носим там, където трябва.
МАРИЯ ВЕРГОВА: Абсолютно съм съгласна.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Като граждани ние сме длъжни това да го направим, даже безвъзмездно. Защо трябва да ми плащат за счупения стол?!
МАРИЯ ВЕРГОВА: Съгласна съм обаче за хората, които са затруднени днес да си купят лекарствата едва ли ще.....
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Извинявайте, но тези аргументи ги използвайте в Социалната комисия.
МАРИЯ ВЕРГОВА: Съжалявам, но това са много сериозни социални проблеми.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Колеги, има ли изказвания, нека да са последни.
ДИМИТЪР КОЛЕВ: Госпожо Манева, прегледах мотивите, които сте раздали. Освен многото европейски директиви, бихте ли обяснили с няколко изречения каква е ползата от този закон за държавата и какви приходи примерно държавата ще получи?
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Законът, която аз докладвах вече е приет, да не се връщаме към тази точка. В момента обсъждаме закона, който господин Такоров внесе. Той преди малко разказа каква е ползата от него.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Господин Георгиев, последни заключителни слова, заповядайте.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Аз ще се изкажа като член на комисията.
Това, което чувам от представителите на Министерство на околната среда и водите е, че категорично не подкрепят този законопроект, защото първо – 70 или 80% от текстовете се повтарят, защото са по транспониране на директива. Второ, от останалите 20, с 10 те са съгласни, но не по законопроекта, а по декларация на думи, на декларативно ниво. Трето, остават едни 5%, с които те не са категорично съгласни и поради тази причина давайте да не приемаме вторият законопроект. Вместо да го приемем и на базата на предложенията там да се обединят и лесно от законодателна гледна точка да се реализират тези предложения.... Дайте, ние ще ви напишем сега едни предложения на народните представители, които да вкарате между двете четения. Не е принципно коректно.
В конкретен план искам да попитам нещо. Неправилно се изразихте, като казахте, че сте категорично против физически лица да предават черни и цветни метали, защото и във вашият законопроект това е възможно, само че уточняваме – безвъзмездно. Да разкрием едни площадки, които може да са собственост на общината, може да са собственост на предприемача или т.н., на които да задължим (забележете) физическите лица да си занесат черните и цветни (това са пак вторични суровини) отпадъци и метали и да ги дадат безвъзмездно кому, не става ясно на кого, не става ясно тези пари къде отиват и кой контролира тези потоци метал - пари. Как ще накарате един човек да вземе транспорт и да отиде да закара, плащайки транспорт, вторичните си отпадъци, почиствайки мазето или тавана си и да ги предаде там безвъзмездно?! Значи вие живеете някъде на Луната, не на Земята, ако мислите, че това ще се случи.
Има си много по-елегантни начини да стимулираме всичките хора, които имат някакви занемарени и ненужни боклуци и вместо да ги хвърлят, както казвате по контейнери или в съседство и да се чудят фирмите как да ги извозват, да си ги занесат, да ги предадат и да получат възмездието срещу това каква цена има нещото, което предават. И Вие тук ни убеждавате, че сте били категорично против това да се случи. Не е обаче обоснована тази категорична позиция нито спрямо народопсихологията, нито спрямо икономическия механизъм. Не става с принуда. На всеки един контейнер полицай ли ще сложим да пази да не се случва това, което предполагаме, че ще се случи?
Затова не се запъвайте толкова. От двата законопроекта може да излязат съвместно добри текстове, това е смисъла на компромиса, според мен. Завърших.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря, господин Георгиев.
Веско, последни думи.
ВЕСЕЛИН.ДАВИДОВ: Накратко, господин председател. Ако позволите ще апострофирам колегата. Явно може би отношението на различните граждани в различните държави е по съвсем различен начин към т.нар. отпадъци. Ще конкретизирам, понеже все пак стана въпрос за т.нар. безвъзмездно предаване на отпадъци, ще ви спомена, че в Германия масова практика при по-едро габаритни отпадъци гражданите не само ги занасят на съответните места, където биват по-нататъшно обработвани и депонирани, а те и заплащат за това нещо. И не случайно във вестниците, когато някой търси, намира автомобили втора употреба, където може да ги получи безвъзмездно, защото съответните лица, ако трябва да предадат стария си автомобил те трябва да заплатят за това нещо, за съответното по-нататъшно третиране. В глобалната икономика се получава така, че китайците по-нататък се възползват и ги вземат и ги изнасят на пристанищата, но не искам да конкретизирам тези случаи.
Явно отношението на гражданите на различни места е различно в този случай. Благодаря ви.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Тази реплика има нужда от дуплика, тъй като аз също имам своите наблюдения върху това, как подхождат в различните страни. Само че там в тази същата страна, за която говорите властите осигуряват веднъж месечно примерно възможността гражданите да оставят едрогабаритните си ненужни вещи и да ги съберат те, властите да ги съберат безвъзмездно.
Второ, моята теза въобще не касае едрогабаритните отпадъци, моята теза касае отпадъците от черни и цветни метали, за тях говорим ние, даже и за автомобили не говорим в случая. Затова Вашият пример не е подходящ в противовес на това да накараме гражданина да не изхвърля отпадъка в контейнера, а да го предаде за рециклиране след това. Това е смисъла на цялото упражнение.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Госпожо Манева, последна възможност за защита тезата, защо не приемате този законопроект, който наистина в голяма част е като внесения от вас.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Защото абсолютно безсмислено е някой да си прави актив на гърба на министерството. Това е 80% от нашият закон. Ако имат някакви предложения, които са смислени, казах, че няма никакви пречки да ги обсъдим. Само че това, което те предлагат е неприемливо, включително и всичките въпроси, на които се връщаме десетки пъти към тези площадки, на които безвъзмездно да се....
Първо, ние никого не задължаваме, това са площадки, на които всеки може да отиде и да изхвърли отпадъците, от които да се освободи. Няма абсолютно никакви пречки и това се прави от много общини, два пъти в годината да обявяват акции, в които да събират отпадъците и да ги занасят на тази площадка, на която да се съхраняват докато се прецени по какъв начин ще се третират. Това могат да бъдат допълнителни доходи за общината.
Какво ще прави кметът, това е негово право. Никакви права на собственост не се нарушават, това е една измислена теза. Вие сега старите си дрехи продавате ли ги някъде, нарушава ли ви се собствеността, като ги изхвърляте? Кметът може да ги продаде на фирмата, която събира метали и това е приход за общината. Да, това изцяло зависи от това, какво ще направи кметът. Така че тези предложения, които правят колегите и са различни от нашите, са абсолютно неприемливи, поради което ние не приемаме закона.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Разбирам, че вие не приемате техният законопроект, защото смятате, че не е нужно два законопроекта, които са общо взето едни и същи, смятате че единият законопроект може да бъде допълнен с тези различия, които ги има под формата на предложения между първо и второ четене, за което апелираме.
Господин Такоров, имате право на съвсем кратък отговор на зададените към Вас въпроси.
РУМЕН ТАКОРОВ: Господин Татарски, знам какво ще е гласуването, знам какъв ще е крайният резултат. Но въпреки всичко аз искам да ви кажа, че целта в момента е да създадем законопроект, който да даде стимули на населението да се събират тези отпадъци и то полезните, да могат да се рециклират, а не да създаваме пречки, каквито искат да създадат със закона, която предлага госпожа Манева. Вие не чухте, че те искат 12 месеца камери да следят цялата....
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Това е действащият закон, господин Такоров.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Колеги, подлагам на гласуване внесения законопроект от Петър Корумбашев и група народни представители за изменение и допълнение на Закона за управлението на отпадъците.
Който е „За” приемането на този законопроект, моля да гласува!
Гласували: "За" - 5; "Против" - 1; "Въздържали се" - 12.
Благодаря ви колеги, това е решението на комисията.
Закривам днешното заседание на нашата комисия.

(Заседанието завърши в 16.30 часа.)


СТЕНОГРАФ: ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯ ПО РЕГИОНАЛНА
ПОЛИТИКА И МЕСТНО
САМОУПРАВЛЕНИЕ

К. Петрова /Любен Татарски/